ЖИВОТНОВЪДСТВО3/2012

BG

Посяваме бъдещетоот 1856

МИКАДОКИТИ

КАЛИФОКАМЕЛИАС

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЦАРЕВИЧНИТЕ ХИБРИДИ:

Кралят на силажа!

Хибрид за рекорд!

За висок добив!

За втора култура и късна сеитба!

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република

България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при

контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и

хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички

ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят

повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз,

имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

Със съдействието наМИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕБЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ

Издание на„Ентропи 1“ и „Олимп 131“

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4GSM 0888 33 65 19;e-mail: animals21@mail.bg

СЪДЪРЖАНИЕБиоживотновъдствоНеобходимост от стратегия за биологично животновъдство . . . . . . . . . 3Отглеждане на фазани във ферми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5ПородиАвтохонни породи кози в българия: Местна виторога дългокосместа козаи Калоферска дългокосместа коза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9ХраненеИзкуствените пасища . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11Как да увеличим плодовитостта на овцете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14АктуалноНовини от МЗХ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19Библиотека ЖивотновъдствоСвине, брой 3: Технология за отглеждане на свинепо биологичен начин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21ЕкспертиЗащо щирът е опасен при храненето на зайци? . . . . . . . . . . . . . . . 29Фактори, влияещи върху избора на репродуктивна системапри отглеждането на зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Синхронизация на заплождането на овцете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Препоръки към храненето и диететика на конете състезаващи се в дисциплината “Издръжливост” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36ДивечовъдствоДобрият мениджмънт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40ПрактикаБисер Чилингиров: „Фермерите трябва да се сдружавати да модернизират стопанствата” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Главен редактор:Красимир ПетковОтговорен редактор:Доц. Ивона ДимитроваРедактори:Момка Спасова,Петър КрасимировPR и реклама:Станислава ПековаПредпечатна подготовка:Андриана Коцева,Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков,Бисер Чилингиров,Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска,Доц. Лазар Козелов,Доц. Маргарита ПетковаПроф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров,Доц. Радка Недева

ЖИВОТНОВЪДСТВО3/2012

BG

Посяваме бъдещетоот 1856

МИКАДОКИТИ

КАЛИФОКАМЕЛИАС

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЦАРЕВИЧНИТЕ ХИБРИДИ:

Кралят на силажа!

Хибрид за рекорд!

За висок добив!

За втора култура и късна сеитба!

България има една от най-богатите генетични банки

за животни в Европа!

Това е едно от заключенията от представените национални

доклади за състоянието на ex-situ консервацията на

генетичните ресурси в животновъдството, публикувани

на страницата на Европейската регионална фокусна точка

(ERFP). С промените в законодателството на България през

2010г бяха създадени оптимални условия за изпълнението

на ангажиментите на държавата за съхранението на

генетичното разнообразие от селскостопанските животни.

В момента в Националния генетичен резерв се съхранява

следния генетичен материал: 347 913 дози от 405 бика от 33

породи и 7300 дози от 23 коча от 10 автохтонни породи.

Управлението и поддържането на Националната генбанка

и Националния генетичен резерв от държавна институция

е изключително надежден начин за ex-situ опазване на

генетичните ни ресурси. За повишаване на биосигурността

през следващите 1-2 месеци предстои да се разделят дозите от

всеки разплодник на 2 части, като половината ще се съхранява

в СИО София, а другата – в СИО Сливен.сп. “Животновъдство BG”

2

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

2

БРОЙ

2/ 2

012

РАЗВ

ЪДН

И О

РГАН

ИЗА

ЦИИ

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

3

БРОЙ 3/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGБИ

ОЖИ

ВОТНОВЪДСТВО

Биологичното животновъдство има голямо бъдеще у нас, тъй като на този етап конвенционалното е неконкурентноспособно на европейското, поради старата материално-техническа база и ниската производителност на труда. То е алтернативен начин за устойчив растеж в опустяващите райони, опазване на околната среда, обогатяване на биологичното разнообразие и ефективно използване на природните ресурси. Биологичното животновъдство както у нас, така и в

ЕС е в унисон с Общата селскостопанска политика на общността, която насърчава качеството, а не количеството, чрез стимулиране на биологичния сектор и другите природосъобразни методи в земеделието. България притежава най-добрите възможности

за развитие на биологично животновъдство в

сравнение с останалите страни в ЕС, но изостава далеч от тях, поради това че не се отчитат реално ползите от него. Предпоставка за развитието на биоживотновъдството у нас са огромните чисти в екологично отношение пасища и земя, благоприятният климат и многобройните местни видове животни (говеда, овце, свине, птици и др.), устойчиви към заболявания и адаптирани отлично в продължение на хилядолетия. Най - общо слабостите по отношение на

производството на биологична продукция бихме обобщили: с недостатъчното разбиране за допълнителна заетост, с отблъскващия преходен период без адекватни финансови компенсации, с липсата на изградени структури на производители, преработватели и търговци на биологична продукция и нейното промотиране. Считаме, че на този етап компетентността

на специалистите в държавните земеделски структури е насочена главно към уеднаквяване на законодателството с това на ЕС, а не в мерки за повишаване на биопроизводството, което е твърде рисковано. Отсъства идентифицирането на проблемите, подпомагане на интеграцията в отделните сфери и нива от производството до реализацията на продукцията. Консултанските услуги се свеждат главно към отговори на конкретни въпроси на производителите, подпомагане изготвянето на документацията при кандидатстване за помощи и най-вече контрол на изразходените средства.Маркетингът на биологично произведените продукти

у нас все още не е поставен на преден план като пазарна философия в управлението и развитието на биоживотновъдството за разлика от развитите страни с много добра маркетингова система, гарантираща качеството, произхода, регулярността и сигурността на доставките.В Националния план за биоземеделие и в

Програмата за развитие на селските райони реално подпомагане на отрасъла не се наблюдава. Независимо от изключително благоприятните условия у нас, броят на животновъдните биоферми,

НЕОБХОДИМОСТ ОТ СТРАТЕГИЯ ЗА БИОЛОГИЧНО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

4

за разлика от растениевъдните, е твърде малък.Очакванията биопроизводството в животновъдството

да нараства в кризата поради по-малките инвестиции не се оправдават, въпреки наличието на стратегически документи и акценти на държавата в тази връзка. В това отношение не помага и ежедневната реклама за здравословния начин на живот, за развитието на зелената икономика и опазването на околната среда.Считаме, че за да се излезе по-скоро от тази

ситуация и практически да се реализира огромният потенциал на страната, спешно се налага да се разработи Стратегия за развитието на биологичното животновъдство в България за периода 2012 – 2020г в рамките на ОСП и Програмата 2020 на ЕС. Тя трябва да отразява изискванията към произхода, етикетирането, качеството, безопасността за здравето и диетичността на произвежданото месо, благополучието на животните и опазването на природата.Стратегията трябва да включва икономически

механизми, финансова и логистична подкрепа на фермерите, защото биологичното животновъдство само по себе си представлява сериозен риск поради ограниченията и спецификата в профилактиката и лечението на животните. При него получаваната продукция е с по-

малко количество в сравнение с интензивното животновъдство, но качеството е несравнимо по-добро, поради което се определя като „бутиково“ производство. Трябва да се отбележи, че “биологично” не значи “примитивно”. Напротив, това е наукоемко направление и предстои много работа по разработване и усъвършенстване на технологиите за отглеждане, на методите за профилактика и лечение на животните. Биологичното животновъдство е сложна система, изискваща нов подход на мислене, организация и технически прийоми и може да бъде успешно, ако концепцията му бъде разбрана и прилагана. Важно е да се осъзнае, че биологичното земеделие е много повече от конвенционалното като философия в социален, икономически и екологичен аспект.Стратегията за развитие на биологично

животновъдство у нас ще допринесе за:

Ускорено подобряване икономиката на изостаналите райони чрез повишаване трудовата заетост, развитието на туризма и в крайна сметка за повишаване на жизнения стандарт; Износ на продукти за ЕС с по-висока принадена

стойност (деликатеси) с подчертан географски район, произвеждани от столетия по традиционни технологии;Привличане на инвестиции за разширяване

на производството и създаване на подходяща атмосфера за бизнес от „фермата до масата”. Стабилизиране на доходите на фермерите, развитие

на селските райони (създаване на работни места за преработка, транспорт и търговия), запазване на екосистемите и възстановяване на природните ресурси.Стимулиране на научни изследвания, образование

и обучение в областта на биологичното земеделие, в т.ч. на биологичното животновъдство. Създаване на функционираща и ефективна

информационна и консултанска система на национално ниво в областта на производството,

преработката, маркетинга и управлението на биологичното земеделие и животновъдство в страната.Очакваното въздействие от такава стратегия е

изпълнението на двете основни цели на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007-2013 г., а именно - 3% от всички продадени в страната хранителни продукти да бъдат биологични и 8% от използваната земеделска земя да бъде обработвана по метода на биологичното земеделие.

Проф. дсн. Димитър ГрековПроф. дсн Алекси Стойков

Аграрен Университет – Пловдив

5

БРОЙ 3/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGБИ

ОЖИ

ВОТНОВЪДСТВО

Фазаните са развъждани още от древните гърци и римляните

заради красивото им оперение и вкусното месо.Те спадат към кокошевите

птици (Разред Galliformes), Сем. Фазанови (Phasianidae), род Ловни фазани (Phasia-nus) и имат обширен ареал на разпространение – от Японските острови до Балканския полуостров. Срещат се около 40 различни екологични раси (подвидове). Почти всички са ловни видове, поради което много автори ги обобщават като група на ловните фазани. Това е твърде условно, тъй като редица от останалите видове (групата на декоративните фазани) в родината си са също ловни видове. Повечето фазани от тази група в Европа се срещат само в зоопарковете. Представителите на род Phasianus не са изолирани генетически. Те се кръстосват свободно не само в производствени стопанства, но и в природата. Получените хибриди

са с неустойчиви белези. Тяхното разпадане и селекция в природата се извършва под въздействие на природните особености и условия. Така в новите местообитания се формират географски раси, близки до една от изходните раси и то до тази, която има най-добри адаптивни качества към конкретните условия на средата. В много местообитания в Европа поради непрекъснато разселване и на трите подвида се е формирала хибридната форма, която е приета да се нарича – ловен фазан (Jagd Fasan). У нас в природата фазаните също не са расово чисти, но особено в Южна България белезите на Колхидския фазан преобладават значително.Фазана, като един от най-

подходящите за изкуствено от-глеждане видове по всички континенти, се отглежда фер-мерно и в нашата страна.От ловно-стопанско гледище,

най-важно значение за нашата страна имат следните подвидове

фазани:1. Колхидски фазан (Phasianus

colchicus colchicus),често наричан “Кавказки” е разпространен на изток от Черно море – в Задкавказието (Грузия – Колхида и Азърбейджан) и в Югоизточна Европа – Тракийската низина. От фазаните разпространени у нас, само този вид има естествен произход. Обитава равнинните райони на южна България, Тракийската низина и крайбрежието на Черно море.

2. Монголски фазан (Phasianus colchicus mongolicus),наречен неправилно “монголски”, произхожда от района на Семиречието в Югоизточен Казахстан (затова е известен още като Семиреченски фазан). У нас е внесен от Италия през 1963 година и аклиматизиран в Северна България и високите полета на Централна Западна

Отглеждане на фазанивъв ферми

6

България.3. Корейски фазан (Phasianus

colchicus Karpowi), внесен от Корея през 1974 година се развъжда и разселва само във фазаново стопанство с. Хотанца, което се намира между Русе и Разград в Северна България.

4. Кралски фазан (Syrmaticus recversi), внесен у нас от Чехия през 1985 година, ограничено се развъжда и разселва в Югоизточна България.

В България обект на фермерно развъждане и отглеждане са различни ловни птици. Основно това са фазаните, пъдпъдъците /те са прелетни птици и поне за сега у нас не се отглеждат ферменно с изключение на японския, който се отглежда за яйца/, кеклиците, яребиците, дивите патици и по-малко други видове птици. Фермерното развъждане на ловни птици в България съществува доста отдавна, особено по отношение интензивното отглеждане и развъждане на различни видове фазани. В сравнение с другите ловни

птици фазаните се оказват най-пластични за интензивно развъждане.Фазаните както и другите

ловни птици се развъждат в три направления:• за промишлено производство

на месо;• за спортни цели (ловен

спорт);• за поддържане на екорав-

новесието – разселване в райони, където са рязко намалели. Някои от видовете фазани, златен, диамантен и др., се развъждат и като декоративни птици.

От икономическа гледна точка, основно значение за успеха в птицевъдството, в това число и за ловните птици, които са обект на фермерно развъждане, както и за получаването на екологично чиста продукция, свободна от остатъчни и вредни за здравето на хората вещества, има правилното

съчетание между избор на подходящ генетичен материал, подходящо хранене, технология, както и системното прилагане на ефективни профилактични и имунопрофилактични програми, които са част от технологията на отглеждането на тези птици. В съвременните профилактични

схеми все по-голямо участие вече намират и пробиотиците. Практическото доказване обаче на пробиотичния ефект е дълъг процес, който се осъществява въз основа на комплексна биологична оценка и статистическа дос-товерност на резултатите от продължителни наблюдения, с отчитане на заболеваемостта.Фазаните са полигамни птици.

В природата мъжките избират някое високо място в своята територия и започват да токуват, като привличат 4-6 фазанки, които се заемат да правят гнезда. Фазанките правят своите гнезда под храстите, трънките, слоговете, често на неподходящи места. Гнездото представлява ямичка, дълбока 3-5см и широка до 15см Застилат ги със суха трева и малко перушина. Възможно е някои млади носачки да снесат яйцата си направо на земята. Установено е, че изборът на мястото и начинът на приготвяне на гнездото е видов белег.Носачките пронасят в зависимост

от климатичните особености на района от края на април до началото на май. Интензивното снасяне започва от средата на май и продължава един месец. Фазанките в естествената си среда снасят от 8 до 18 яйца с маса 28-36г, средно 32г.При изкуствено отглеждане

от една носачка се получават от 45 до 60 яйца. Яйцата се люпят за 23-25 дни, средно за 24 дни.Малките фазанчета растат бързо. На 2-седмична възраст достигат 350-390г ако се хранят добре. Опитват се да летят и да се катерят по ниските клонки. Укрепват добре едва след 45-дневна възраст. Фазаните живеят до 8-10 години.

Сградите за отглеждане на фазани могат да бъдат масивни (от тухли) или от дъски, бетонни или етернитови панели и др. Най-често те представляват навес, заграден от трите страни, свързан с волиера. Волиерата се загражда с телена мрежа на височина 2-2,5м, като горният и край е леко завит навътре. Отворите на телената мрежа на височина от земята до 1м са 2 х 2см, а нагоре – 4 х 4см. По този начин стадото се защитава от хищници и други вредители. Волиерата се покрива отгоре с телена мрежа, разположена върху железобетонни или дървени стълбове, подредени на разстояние 4-6м един от друг и 5м между редовете. Основата на постройката трябва да бъде от бетон на дълбочина в земята до 80см, за да не могат да минават под нея плъхове, мишки, порове, невестулки, лисици и др. Желателно е също оградата да бъде разположена върху бетонна основа на същата дълбочина или мрежата на оградата да бъде в земята 30-40см с обърнати на вън краища. Някои фазановъди предпочитат покривната мрежа да бъде от въже от изкуствено влакно, особено когато се отглеждат по-буйни породи, които при уплаха излитат вертикално и може да се наранят.При неблагоприятно време

фазаните се подслоняват под навесите.През размножителния период

фазаните се настаняват в т. нар. клетки за снасяне на яйца. За едно семейство (1 фазан и 4-6 женски) е необходимо 20-30м2 площ или от 4 х 4 до 5 х 6 м. Част от волиерата се покрива плътно с пластмасов покрив, който предпазва от силни дъждове и слънце.Мъжките птици са твърде

агресивни, дразнят се и се кълват през мрежата на съседните волиери. Затова волиерите се преграждат допълнително с плътна, непрозрачна преграда (пластмаса, ламарина, фазер и др.) на височина от пода 45-50

7

см. За справяне с агресията и канибализма се прибягва и до поставяне на „носни халки” или „очила” на агресорите. В краен случай се прилага и дебакация (изрязване до една трета от върха на горната човка) на агресивните птици.Фазанът е всеядна, подвижна

птица, търсеща храната си в природата. Неговата основна храна е от растителен и животински произход, чието съотношение се променя в зависимост от природните условия и от годишния сезон. В

природата фазана се храни с различни семена от полски и горски треви, житни култури, с дребни плодове и техните семена и костилки (които използват като гастролити вместо камъчета), с листа, стъбла и грудки от най-различни растения. При дебела снежна покривка се задоволява и с по-крехки клонки от някои широколистни видове дървета. Унищожава много вредители по селскостопанските култури – ларви, какавиди, гъсеници, бръмбари, пеперуди, както и колорадския бръмбар и цвекловия

хоботник. Не пропуска полските мишки и някои дребни влечуги. В съвременните фазанови

стопанства фазанчетата се отглеждат с комбинирани фуражи с различно съдържание на енергия и хранителни вещества в зависимост от потребностите им през различните възрастови периоди. В най-млада възраст те се отглеждат в кафезни батерии, след което се доотглеждат първоначално в птичарници с дворове, а после във волиери или направо във волиери. Кафезните батерии са многоетажни. В една клетка с размери 300 х 100 х 35см може да се настанят 80-90 птици до 2-седмична възраст. При по едрите видове може да се наложи птиците да се разреждат по време на растежа им. Краката на малките фазанчета може да се наранят от телената мрежа на пода, която е с размери на отворите от 6 х 6 до 12 х 12мм. През първите четири дни подът се застила с няколко пласта хартия, брезент или зебло, като всеки ден се отстранява един пласт. Температурата в кафезната ба-

терия се поддържа, както е посочено в таблица 1.След втората седмица групата се

прехвърля в затворени птичарници с дворчета за разходка и паша. Те не се отопляват, но температурата не трябва да спада под 18-20°С.Подовото отглеждане може

да бъде върху дебела постеля или върху пластмасови скари. Отоплението е с „изкуствени майки”, пещи, лъчисто или друг вид според възможностите. Подът се застила с дебел пласт чиста слама, люспи от слънчоглед, талаш. При подовото отглеждане температурата в помещението през деня, когато групата е в движение, се поддържа около 28°С, а през нощта, когато спят – 32°С. След това температурата се понижава постепенно, както при клетъчното отглеждане, в зависимост от поведението на стадото. Първоначално на 1м2 от подовата

площ под „изкуствените майки”

Таблица 1:Температурен режим при отглеждане на фазани

Възраст (дни) Температура /°С

1-3 32

4 31

5 30

6 29

7 28-27

8-14 26-25

15-17 24-22

18-21 22-20

след 21 18-20

Таблица 2

8

се настаняват 25-30 фазанчета, а през втората седмица – 15-20. След четвъртия ден при слънчево време те се пускат на разходка на двора за 30 минути, след това за 1, 2, 3 и повече часа. Обикновено след 3, а при лошо време след навършване на 4-седмична възраст се преместват във волиерите. Разселването на фазаните предназначени за отстрел трябва да стане не по-късно от 2-месечна възраст, за да се избегне одомашняването им.От фазана се получава

висококачествено месо, ка-то месото на гърдите се характеризира с бледорозов цвят, а на бута е тъмночервено. Консистенцията на мускулатурата е плътно еластична. Мускулните влакна са много нежни и тънки и между тях не се отлагат мазнини. В бедрената мускулатура се констатира по-високо съдържание на сухожилия и фасции в сравнение с месото от гърдите. Мазнините имат жълт цвят и са с мажеща се консистенция. Те се отлагат главно под кожата и в коремната кухина.По биохимични показатели

месото на фазаните отговаря

• Мъжки и женски фазан от вида Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) на 90 дневна възраст. Кон-тролна група.

• Мъжки и женски фазан от вида Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) на 90 дневна възраст. Опит-на група II.

на всички изисквания за прясно птиче месо. Полученият бульон при варене е бистър и се характеризира със специфичен приятен вкус и аромат. В състава на месото от фазани се съдържа високо количество пълноценни белтъчини, което определя високата му биологична пълноценност. То е бедно на мазнини, което съвпада със съвременното предпочитание на консуматора към нетлъстото месо. (таблица 2)По данни от наши експерименти

(снимките по-горе на контролни групи I и II (съответно без и с пробиотик)) при участие на пробиотици има промяна на оперението при мъжки и женски фазанчета. Окомерната оценка, макар и субективна показва най-добро оперение и при двата пола при групата получавала с водата пробиотика Laktina. Вероятно усиления протеинов синтез при тази група е повлиял положително. При добавката OVOCAP изпитвана при фазани Тюфекчиев получава по-добро оперение при опитните фазани.Установените от нас различия

по отношение на оперението

предполагат продължение и задълбочаване на изследванията в тази насока за потвърждаване на получените резултати. Освен това ние установихме при

еднакви условия на отглеждане (спазване на технологичните параметри) по-висок прираст при групата получавала пробиотика Laktina® спрямо контролната група, по-силно изразено през гроуения период.Оползотворяването на фуража,

респективно на енергията и хранителните вещества през гроуения период при групата получавала пробиотика Laktina® следва тенденциите наблюдавани при тегловното развитие и прираста.Установеното по-добро оперение

при опитната група получавала пробиотика спрямо контролната група ни дава основание да предположим, че пробиотика Lak-tina® подобрява и екстериора на ловни птици отглеждани интензивно.

Гл. ас. д-р Т. МехмедовДоц. д-р З. Шиндарска

ВМФ, ЛТУСофия

9

БРОЙ 3/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

Сидер Седефчев е животновъд от гр. Перник, но отглежда животните си в Пиринския край в село Влахи. Във фермата си има каракачански овце, коне и кучета и две породи кози. В края на 2009г учредява Асоциация за местни автохтонни породи кози в България, след дато десетки години в страната ни никой нищо не е направил за запазването им. Дори напротив, Сидер твърди, че умишлено и целенасочено е намаляван броят на козите в България. В организацията му членуват 15 фермери-развъдчици с тенденция броят на членовете да се увеличи, когато асоциацията се сдобие с лиценз и започне официална развъдна дейност и издаване на сертификати. Чрез тях, фермерите отглеждащи редки породи кози ще могат да кандидатстват за субсидии по европейските проекти. Породите, които организацията показа са редки и уникални, както за България, така и за света.

Автохонни породи кози в България

Цели на асоциацията:• Съхранение на български автохтонни породи

и отродия кози и увеличаване на техните по-пулации

• Опазване на характерни екологични хабитати обитавани традиционно от автохтонни породи и отродия кози

• Разпространение и прилагане на добрите зе-меделски практики, принципите на устойчиво-то земеделие и изискванията за опазване на околната среда

• Съхраняване на традиции и продукти свързани с отглеждане, селекция и използване на бъл-гарски местни породи и отродия

Дейности на асоциацията:• Изработване и изпълнение на селекционни

програми за местни породи кози• Отбор и подбор на животни в племенни и

стокови стопанства• Оценка на развъдна стойност на разплодници• Изработване и прилагане на случни планове• Научни изследвания• Опазване на традиционни практики• Консултация и подпомагане на членовете• Изложби и презентации

Популация под селекционен контрол:• Калоферска дългокосместа коза – 714• Местна (виторога) дългокосместа коза – 654

Местна (виторога) дългокосместа коза:• мъжки: Височина холка 70-80cм • женски: Височина холка 65-75cм

• Калоферска дългокосместа коза:• мъжки: Височина при холката 78-90cm• женски: Височина при холката 66-81cm

Местна виторога дългокосместа коза

Породата Българска виторога дългокосместа коза почти не е популярна с това си име, докато същата се отглежда в Германия повече от 40 години, дори в специални зоопаркове. Откритието на тази порода е станало преди години, когато Сидер се натъква на малко стадо и така узрява идеята му да направи асоциация и тя да се занимава с отглеждането на двете редки породи - Виторога дългокосместа и Калоферска коза. Втората е по-известна, но като име отново е непозната, отглеждана е без име. Сидер и неговите съмишленици законно и дават името в зависимост от района, от който произхожда – Калофер. Най-ценното на тази порода е кожата и на второ място млякото и месото. Това е най-дългокосместата коза, чиято козина достига до 50-60 см, изключително гъста и мека. От нея

Калоферска дългокосместа коза

най-често се изработват прочутите кукерски костюми в Пиринския край. Цената на женските екземпляри на породата Калоферска коза варира от 100 до 300 лева, докато мъжките екземпляри са значително по-скъпи и цената им зависи от качеството на козината. Виторогата дългокосместа коза е подходяща за отглеждане на високо планински терени с оскъдна паша и е предназначена за фермери-ценители. Сидер Седефчев в своята ферма в момента отглежда най-голямото стадо от тази порода, наброяващо 200 броя кози, което все още е икономически изгодно, но за него първостепенно е съхраняването на породата.

Сп. „Животновъздство BG”

11

БРОЙ 3/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Пасищното изхранване е основна възможност за получаване на евтина и висококачествена животинска продукция в България. То е

традиционна екстензивна животновъдна система за страната ни, съответства на видовия и породен състав на преживните животни понастоящем и позволява използването на нископродуктивни земи. При пасищно отглеждане значително се повишават продуктивните и репродуктивни характеристики на животните. То е ефективна профилактична мярка при редица недоимъчни и метаболитни заболявания. Чрез него се избягва използването на антибиотици, което често се налага при системите за интензивно оборно отглеждане. Млякото и месото, произведено от пасящи животни има много по-висока хранителна стойност за човека, заради съдържанието на конюгирана линолова киселина (CLA, силен антиканцероген, променя мастният и протеинов метаболизъм към повишено образуване на мускули и понижено мастно съдържание), по-високо съдържание на витамини А, Е и В, калций, магнезий и калий, омега-6 и омега-3 мастни киселини. Именно заради това качество на животинската продукция пасищното отглеждане се стимулира в много европейски държави, въпреки че там има утвърдени евтини практики за изхранване с зърнено-житни и бобови култури и растителни отпадни продукти. Във Франция например, преимуществено

се развъждат породи, приспособени към пасищно отглеждане, във Англия се субсидира екстензивното пасищно отглеждане с натоварване на пасищата под 1,5 животински единици на хектар.В България за паша се използват пустеещи земи

и естествени тревостои. Те се отличават с голямо видово разнообразие, но са доминирани от видове с ниска хранителна стойност, не осигуряват качествена паша през втората половина на лятото, есента и ранната пролет. В естествените пасища продуктивността и качеството на фуража са даденост и могат да се повлияят само след продължително земеделско стопанисване. Според последно проучване за стопанското им състояние, много от пасищата с висока природна стойност са изоставени и като следствие деградирали, поради рязкото намаляване на броя на животните през 90-те години. В близост до населени места тревостоите се използват неконтролирано, преизпасват се, което води до ерозия и загуба на природната стойност на земите. Тези причини водят до ниската ефективност при пашата на животните и налагат развитие и утвърждаване на практики за изкуствено тревозасяване. Делът на изкуствените ливади и пасища в България

е 1,7% от използваната земеделска площ, като няма информация с какви видове и сортове треви са създадени (Агростатистика, 2011). Отново според

Изкуствените пасища

12

агростатистически данни, средните добиви от сятите тревостои през 2010г са в границите 320-600 кг/дка сухо вещество, при продуктивност на естествените ливади от 150 до 250 кг/дка, а на естествените пасища – от 80 до 130 кг/дка. Така при тези разлики във продуктивността и качеството на фуража и при сегашните цени на качествено сено от 200 лв/тон, вложенията за създаване на изкуствен ливаден или пасищен тревостой се възвръщат още през първата до втората реколтна година. Условията в България не позволяват създаването на

изкуствени пасища за интензивно използване, както е в повечето богати европейски държави. Това е и нежелателно от гледна точка на устойчивото земеделско производство. В страната ни биха имали място и значение изкуствените пасища, създадени с някоя от следните цели: удължаване на пасищния сезон; равномерно разпределение на продуктивността на тревостоя по сезони; повишаване хранителната стойност на пашата. Пасищните смески резултатно могат да бъдат използвани за създаване на пасища върху общински мери за нерегулирано използване, както и за създаване на прифермски пасища. Пасищните тревни смески се съставят от житни и

бобови видове в различно процентно съотношение. Следните фактори могат да бъдат посочени като основни при определяне на състава им: срок на използване на пасището; вид и категория на изпасващите животни; почвени и климатични условия на района; режим на използване и натовареност на пасището.Правилната комбинация на видове и сортове има

значително по-голямо значение за продуктивността и стабилността на пасищната агробиоценоза, отколкото броя на компонентите. При създаване на пасищни смески се цели комбиниране на видове и сортове, които се различават физиологично и фенологично, така че да се допълват взаимно и по този начин да използват по-ефективно екологичните ресурси. Комбинацията трябва да има и осигурителен ефект - при неблагоприятни условия единият от компонентите трябва да прояви

устойчивост и да стабилизира продуктивността на пасищния тревостой. Също така се целят позитивни връзки между видовете – снабдяване с биологичен азот на житния компонент чрез азотфиксацията на бобовата трева, пренос на хранителни вещества от по-дълбоки почвени слоеве към повърхностните, когато са асоциирани видове с повърхностна и дълбока коренова система, благоприятна промяна на почвената температура и влажност, на микрофлората и др. Важно е да се отбележи, че повечето примери за положително взаимодействие в тревната асоциация са наблюдавани в неблагоприятни условия, каквито са условията в предпланинските и планинските райони на България. Като резултатен подход за създаване на продуктивни пасищни смески, в които се подържа динамична стабилност на тревостоя, се посочва този с подбор на компоненти от съвместно съществуващи пасищни популации, които в резултат на естествена селекция са придобили висока “екологична комбинативна способност”. Трябва да се избягват възможностите за небалансирана конкуренция между видовете, каквато често се случва при многокомпонентните смески, също така и алелопатичните влияния, каквото е например въздействието на тръстиковидната власатка спрямо звездана. Изкуствените пасищни тревостои трябва да

се засяват с видове и сортове фуражни треви, специално селекционирани в пасищно направление. В пасищата надземната маса се отстранява в ранна фаза, приема се избирателно, подлага се на утъпкване и замърсяване. Поведенческите реакции на животните са със значителен ефект върху структурата на тревното съобщество. Посочените фактори силно повлияват преживяемостта и устойчивостта на добива на пасищните треви и налагат селекция за специфична адаптация към пасищен режим на използване. В страната ни сятите пасища имат агроекологична ниша в планинските и предпланинските райони където почвите са кисели, с много ниско съдържание на азот и усвоим фосфор, с ниска температура, която потиска азотфиксацията. В равнините за тях се отделят общински мери,

13

които също са върху неплодородни земи. От тази гледна точка е важно пасищните видове и сортове да са селекционирани за адаптивност към регионални почвени и климатични условия. Селекцията в пасищно направление се налага и поради това, че селекцията за дълготрайност и устойчивост е бавна и скъпа – изисква пълен цикъл на изпитване. Признаците, свързани с устойчивостта са полигенни и с ниска наследяемост и най-често са отрицателно свързани с продуктивността. Те по-рядко се използват като основен или допълнителен критерий за отбор при селекцията на сортове фуражни треви, използвани за сено или свежа маса. Въпреки съблюдаването на всички посочени

фактори при съставянето им, пасищните тревни смески са вътрешно нестабилни системи. Видът или генотипът, който притежава биологично предимство да устоява на паша, постепенно получава превес в тревостоя. Начинът на използване (вид на пашата – свободна или регулирана) и натовареността на пасището също са от основно значение за развитието, продуктивността и устойчивостстта на пасищната агробиоценоза.Сятите пасища имат предимство пред естествените

главно заради високото участие на бобовите треви. Бобовите треви са основен елемент на пасищната екосистема, от който зависи качеството на фуража. С тяхното участие в пашата се повишава съдържанието на суров протеин, минерали, витамини, неутрално детергентни влакнини и инвитро смилаемостта на сухото в-во, включително през лятото и есента, и съответно се увеличава животинската продуктивност. Включваненето на азотфиксиращ бобов компонент в тревостоя позволява екстензивен метод на отглеждане на пасищата, редуцира негативния ефект върху биоразнообразието в екосистемите, предпазва водосборни и вододайни зони от нитратно замърсяване. Бобовите треви имат голямо значение и с това, че допринасят за равномерното разпределение на добива от пасището по сезони. Пасищна устойчивост в смески с житни треви и способност за самовъзстановяване в тревостоя– чрез размножаване със столони (както е при бялата

детелина) и адвентивни корени (както е при жълтата люцерна), или чрез самозасяване или поддържане на вида чрез постепенно прорастване от твърди семена (както е при редица едногодишни средиземноморски бобови треви, които функционират по този начин като многогодишни в пасището) – това са идеалните качества на бобовата трева за изкуствени пасища.За предпланинските и планинските условия на

България най-добри резултати се получават от пасищни смески с участието на звездан (Lotus cor-niculatus), бяла детелина (Trifolium repens), червена детелина (Trifolium pretense) и люцерна (Medicago sativa) от бобовите треви, и ливадна тимотейка (Phleum pretense), тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea), червена власатка (Festuca rubra), ежова главица (Dactylis glomerata) и издънкова полевица (Agrostis stolonifera) от житните. Изкуствени тревостои от тези видове треви се създават лесно и могат да имат основна роля в низкоразходни фуражни системи при производство на качествена животинска продукция. Следните комбинации от тях се определят като най-подходящи:• звездан+ливадна тимотейка• звездан+червена власатка• червена детелина+звездан+ливадна тимотейка• червена детелина+тръстиковидна власатка• бяла детелина+издънкова полевица• бяла детелина+червена власатка• люцерна+ежова главица• люцерна+тръстиковидна власаткаВъв всички наши проучвания по селекция на

пасищни смески се отбелязва предимството на българските сортове, а в някои случаи и на местни популации от посочените по-горе видове фуражни треви. Също според български проучвания, от двукомпонентните смески се получават по-добри резултати в сравнение с многокомпонентните.В ИПЖЗ-Троян, ИФК-Плевен, ОСС-Павликени и

КОС-Търговище са създадени и се размножават пригодни за паша сортове от основните видове фуражни треви (звездан сорт Търговище 1, еспарзета с. Юбилейна, люцерна с. Осъм, ливадна тимотейка с. Троян, пасищен райграс с. Хармония, безосилеста овсига с. Ника, ежова главица с. Дъбрава, тръстиковидна власатка с. Елена и с. Албена, гребенчат житняк с. Свежина, бяла детелина с.Троя /в процес на регистрация/.Работи се и по селекция на пасищни сортове от

следните бобови видове: фий (ребрест, панонски, обикновен) и грах, червена и хибридна детелина, жълтохибридна люцерна, хмелна люцерна и подземна детелина. Направени са и отделни проучвания за потенциала в наши условия на редица едногодишни бобови треви, които се използват в страни с развито пасищно животновъдство.

Галина НайденоваОпитна станция по соята – Павликени

14

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

14

БРОЙ

2/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ХРАН

ЕНЕ

Плодовитостта на овцете е един от основните фактори, влияещи върху икономическите резултати на фермата. Продажбата на агнета осигурява над 80% от приходите при овцете за месо и 40 до 60% от приходите, в зависимост

от млечната продуктивност, при овцете за мляко.Плодовитостта е различна

при отделните породи. Винаги обаче има възможност да се получи по-висока или по-ниска от характерната за породата

плодовитост в зависимост от храненето и отглеждането на овцете. Голямо влияние оказва телесното състояние на овцете в момента на заплождането, поради което през този период обикновено се прилага подхранване свръх пашата. В зависимост от времето на

прилагане, количеството и вида на фуража ефектът от подхранването може да се раздели условно на три типа: статичен, динамичен и непосредствен (акутен).

Статичен ефектСтатичният ефект е свързан с

оценката на телесното състояние (ОТС) на овцете в момента на заплождането. Плодовитостта е висока при над средна охраненост на овцете. ОТС се определя с цифри от едно (слаби) до 5 (много охранени). Подробно описание на методите за определяне на ОТС може да се намери в библията по овцевъдство, книгата на Николай Тодоров “Хранене и отглеждане на овце”, 2008г, издателство Матком, София и в други книги по овцевъдство. Няма значение кога животните

са достигнали добра охраненост, преди месеци или непосредствено преди заплождането, статичният ефект е приблизително еднакъв. Зависимостта на плодовитостта от ОТС е представена в таблица 1.Повечето местни породи

отглеждани у нас са с ниска плодовитост (Цигай, Каракачанска, Брезнишка, Среднородопска, Сакарска, Карнобатска овца и др.), Синтетичната популация българска млечна, Старозагорската, Бялата и Ваклата маришка овца, Черноглавата плевенска са със средна плодовитост. Докато породите Мутон шароле, Ил дьо Франс, Лакон и Хиос са с висока плодовитост.

Динамичен ефектДинамичният ефект е свързан

с активното състояние на организма при обилно хранене и увеличаване на живата маса в момента на заплождането.

Таблица 1. Влияние на оценката на телесното състояние върху плодовитостта

Плодовитост на породата

Оценка на телесното състояние

1,5** 2* 2,5 3� 3,5 4 4,5* 5**

Брой агнета от 100 овце

Ниска 89 100 110 118 125 133 134 131

Средна 105 117 127 133 142 150 151 144

Висока 125 135 146 155 166 177 178 173

** Данните са от много малък или* малък брой животни� Характерна за породата плодовитост

ОТС <2,5 2,5–2,7 2,8–3,0 3,1–3,5Дни до кампан. >42 28–35 14–21 5–8

КФ, г/овца

1ва седмица 200 175 150 500*

средата 500 400 300 предпосл. седм. 300 200

посл. седм. 150 100 150

КФ/овца, общо, кг 15–17 6,1–8,9 4,2–6,3 2,5–3,5

Доп. Аг./100 овце 28–33 17–22 8–12 10–15

Таблица 2. Препоръки за количеството на концентрирания фураж (КФ) на една овца

Как да увеличим плодовитостта на овцете

* Високо енергиен белтъчен фураж

15

При обилно хранене съзряват и се отделят от яйчниците повече яйцеклетки. Динамичният ефект води до допълнително увеличение на близненето над ефекта от високата жива маса (фигура 1). Затова е желателно да се прилага подхранване в момента на заплождането, специално когато овцете не са затлъстели. Подхранването трябва да се

съобразява с ОТС на овцете 1 – 2 месеца преди случната кампания. То трябва да започне по-рано и да продължи по-дълго време при много слабите овце. Количеството на фуража, което се дава на една овца дневно и общо за кампанията също зависи от ОТС. Несъобразеното с телесното състояние подхранване

не може да постигне оптимални резултати.Желателно е то да започне с по-

малки количества концентрирани фуражи, които да се увеличат според нуждите и накрая да се намалят преди да се преустанови окончателно. Схема за подхран-ване на овце в различно телесно състояние е посочена в табл. 2.

Акутен ефект Акутен ефект, се получава

при кратковременно (6 – 7 дни) усилено подхранване с 500 – 700г богат на протеин и мазнини концентриран фураж на овца дневно. Подхранването се фокусира през втората половина на лутеалната фаза на половия цикъл, т.е. от 8 до 12 – 14 ден на

половия цикъл. Спазването на желания срок на

подхранване (фокусирането на подхранването) се осъществява чрез синхронизация на овулацията (размърлянето). Синхронизацията е най-успешна при използване на хормонални препарати, но може да се постигне и чрез „ефекта на коча”. Ефектът от акутното (фоку-

сираното) подхранване се получа-ва независимо, че живата маса не се променя. При досегашните опити той настъпва както при животните с недостатъчна охра-неност, така и при тези над средна охраненост. В зависимост от условията се получават 10 – 15 агнета в повече от контролните животни с равна жива маса. Примерно, при овце с ОТС 3 статичният ефект (ако осигурява 122 агнета от 100 овце), при добавяне на динамичния може да се получат 132 агнета, а при прилагане и на акутно подхранване 139 агнета. За да се получи акутен ефект е

необходимо да се спазят повече условия, но за сметка на това са необходими значително по-малко фуражи, в сравнение с традиционното подхранване. В редица случаи методът заслужава да се приложи.

Фигура 1. Статичен и динамичен ефект

16

Подходящи фуражиза подхранване

Важен е въпросът за качеството на фуражите за подхранване. Наблюденията в миналото показват, че независимо от вида на фуража, с който

се постига подобряване на телесното състояние се увеличава плодовитостта на овцете. Задълбочените изследвания напоследък обаче показват, че не е без значение вида на фуража. Трябва да се отчита, че пасищната

трева, която е основната храна през периода на заплождането е бедна на протеин и на мазнини. Това се вижда от състава на сухото вещество на пасищната трева, посочен в таблица 3.У нас най-често овцете се

подхранват с ечемик. През втората половина на юли вече ечемика е прибран и много стопанства разполагат с него. Подхранването със зърно обикновено води до намаляване на приема на трева (фигура 4). Причината е, че както пасищната трева през този период, така и зърнените фуражи (ечемик, пшеница, царевица) са бедни на протеин. При такова хранене не достига протеин за нормалното развитие на микроорганизмите в търбуха и това намалява смилаемостта на фуражите.При даване до 320 г на глава

дневно на смеска, съдържаща 20% суров протеин, е наблюдавано увеличение на приема на трева. При големи количество смеска обаче консумацията на трева намалява и достига приема без подхранване (фигура 5). Благоприятното влияние на

приема на повече суров протеин върху броя на овулиралите яйцеклетки се вижда и от фигура 6.В редица опити е установено

благоприятно влияние на подхранването с фуражи богати на протеин и мазнини (слънчогледов експелер, соеви отсевки, слънчогледови отсевки, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша, спиртоварна каша).Данните от един опит са

посочени в таблица 4. При подхранване със слънчогледов експелер са родени 12 и отбити 11 агнета повече от 100 овце, в сравнение с подхранваните със същото количество ечемик.Особено високи са изискванията

към качеството на фуража при т. нар. акутно подхранване. При краткотрайно подхранване се получава максимален ефект ако се използва концентриран фураж с висока енергийна и протеинова

Фигура 2. Период на актуално подхранване

Фигура 3. Ефект от актуално подхранване

Фигура 4. Консумация на трева (тъмна колонка) и общо на сухо вещество (СВ) от овце (по Imamidoost и Cant, 2005)

17

хранителност. Много опити в тази насока са проведени в Австралия при подхранване с 500 – 600г лупина дневно в продължение на 5 – 8 – 10 дни. Резултатите от два опита са посочени във фигура 6.У нас не се отглежда лупина,

която е отличен фураж за краткотрайно подхранване. Най-подходящи от нашите фуражи са изсушеният спиртоварен остатък (наричан още суха спиртоварна каша), които се произвежда в големи количества от 6-те завода за производство на спирт от зърно. Цената на този продукт е равно или малко по-висока от цената на зърното. Друг подходящ фураж е слънчогледовият експелер (често неправилно наричан кюспе). Слънчогледовият шрот

съдържа малко мазнини, има ниска енергийна стойност и дава по-лош резултат от експелера, но по-добър от зърното (ечемик, пшеници, царевица). Други подходящи фуражи са комбинация в съотношение 1:1 от царевица и слънчогледов експелер или шрот; соеви отсевки; комбиниран фураж с 20 – 25% суров протеин.Много подходящи за

подхранване са бирената каша и спиртоварната каша, но тези влажни фуражи се доставят трудно и съхранението им през топлите летни дни не може да продължава повече от 5 – 6 дни. Където е лесна доставката им е добре да се използват. Желателно е да се дават в големи количества

Таблица 3. Средно съдържание на протеин, сурови и истински мазнини в пасищната трева

МесецВисочинасм

Суровпротеин,%

Суровимазнини,%

Истинскимазнини,%

Нач. април 5 – 8 18 3,2 2,2

Април 15 16 3,0 2,0

Май 14 2,8 1,8

Юни 11 2,6 1,6

Юли 9 2,4 1,4

Август 8,2 2,2 1,2

за да се достигне консумация на сухо вещество около 350 – 450г, което е равно на 12 – 14кг бирена каша на овца дневно. Възможно е комбинирането на 200г зърно и 5 – 7кг бирена (спиртоварна) каша.

Практически трудностиНа практика възникват известни

трудности в точното прилагане на подхранване според оценката на телесното състояние (ОТС), защото в стадото има както слаби така и затлъстели овце. Обикновено близнакините и най-млечните овце са най-слаби. А тези овце са най-ценните. Желателно е да се направи ОТС един месец преди планираното заплождане на овцете и се види разпределението на овцете според телесното състояние. Слабите овце, които се нуждаят

от по-добро подхранване, е желателно да се бележат с боя на вълната, примерно на холката (в началото на гърба, над предните крака), а овцете с ОТС над 3,5, които не се нуждаят от подхранване да се бележат на крупата (в края на гърба). Когато броят на белязаните овце е много малък може да не се прави разлика в подхранването. Когато слабите овце са значителен брой е желателно вечер преди подхранването да се отделят и подхранват по обилно. Когато повечето от овцете са в добро телесно състояние обикновено една част от овцете са с ОТС над 3,5 и тези овце не се нуждаят от подхранване. Те също могат да се отделят вечер при прибиране на стадото и се лишават от подхранване.Отделените вечерта овце е

желателно да останат отделно през нощта и им се дава съответно количество храна вечерта и сутринта. Разделянето на овцете на групи

става лесно при преминаване през стърга, след която следват две отделения. Работата се улеснява при използването на така наречената сортираща

Фигура 5. Подхранване със смеска с 20% СП по Feer et al. 1988

18

врата. Устройството є е описано подробно в книгата на Н. Тодоров Хранене и отглеждане на овцете, издателство Матком, София. В брой 2 на списание “Животновъдство БГ” е описан

Фигура 6. Влияние на приема на КЕМ и на суров протеин върху процента на овцете с повече от една овулирала яйцеклетка (модифицирано по Smith и Stewart, 1990)

Подхранване Заплодени първите 20 дни

Живороде-ни

Отби -ти

Ечемик 61% 129% 125%

Сл. Експелер 72% 141% 136%

Таблица 4. Два вида подхранване с 400г/ден, 20 дни преди + 15 дни след пускане на кочовете

Фигура 7. Влияние на подхранване 10 дни преди заплождането с 500 г лупина/ден (Nottle et al. 1997)

Ограничено хранене Добро хранене

Лупина – + – +

1ви опит (49–50 овце/гр.)

Яйцеклетки 1,06 1,63 1,28 1,57

2ри опит (64–72 овце/гр.)

Яйцеклетки 1,22 1,38 1,67 1,64

универсален станок за овце, които може да се използва за лесно отделяне на овцете

ЗаключениеСъществува значителен резерв за

увеличение на плодовитостта на овцете, който може да се използва чрез правилно подхранване. Няма никакви пречки да се използва статичният и динамичният ефект от подхранването. Необходимо е 30 – 40 дни преди планираното започване на осеменяването да се определи телесното състояние на животните. В зависимост от оценката на телесното състояние се определя кога да започне подхранването и колко фураж да се даде. Колкото по-слаби са овцете толкова по-рано трябва да започне подхранването и толкова повече фураж трябва да се дава на овца дневно. Целта трябва да бъде преди осеменяването овцете да са в добро телесно състояние (оценка 3 – 3,5). Препоръчва се подхранването

да се извърши с фураж с високо съдържание на кръмни единици за мляко и същевременно богат на протеин. Подходящи са изсушен спиртоварен остатък (суха спиртоварна каша); слънчогледовия експелер; смес от слънчогледов експелер и царевица (ечемик или пшеница) и други. Възможно е единият фураж да се дава сутрин, а вторият – вечер. Не е желателно фуражите да се смилат.Прилагането на акутният ефект

от подхранването е икономически по-изгодно, но изисква повече усилия. Най-добре е да се приложи синхронизация на овцете, чрез „ефекта на коча” (както е описано в брой втори на списание “Животновъдство БГ”) и от 9 до 15 ден след пускането на кочове-стимулатори (с престилки) се извърши обилно хранене с 250 – 300 грама царевица + 250 – 300 грама слънчогледов експелер на овца дневно. Успешно може да се използват 500 – 700 грама соеви отсевки или 400 грама царевица + 200 грама слънчогледово семе на овца дневно.

Николай ТодоровТракийски университет,

Стара Загора

19

БРОЙ 3/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGАКТУАЛНО

Консултативния съвет по животновъдство съгласува Наредбата за млечните продукти

Консултативния съвет по животновъдство прие предложението по проекта на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов информира, че Наредбата ще влезне в сила като бъде нотифицирана от Европейската комисия до края на годината. Този срок ще бъде достатъчен и за адаптиране на преработвателния бранш към новите изисквания, допълни министърът.По време на съвета млекопроизводители и

млекопреработватели стигнаха до консенсус, като приеха следните промени:Производителите, които искат да преминат от

производство, разфасоване и преопаковане на мляко и млечни продукти към производство на имитиращи продукти (растителни мазнини), съдържащи в състава си мляко, те ще трябва да уведомят съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) най-малко един работен ден преди промяната. Тя ще бъде допустима веднъж на шест месеца.Производителите, които искат да преминат

от преработка на имитиращи продукти към преработка, разфасоване и преопаковане на мляко и млечни продукти може да се извършва по всяко време. За целта е нужно да се уведомят ОДБХ най-малко един работен ден преди промяната.Наредбата ще се прилага за продукти,

произведени на територията на Република България и предлагани на пазара.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

„Животновъдство BG.”

5 млн. лева ще бъдат разпределени за овце и кози

Под формата на помощта (de minimis) ще бъдат разпределени 5 млн. лева компенсация за високите цени на горивата за овце и кози. Това бе решено по време на Консултативния съвет по животновъдство в МЗХ. Производителите на дребен рогат добитък ще получат до 15 000 лв. Помощта ще бъде предназначена за ферми, които отглеждат над 50 овце и кози.

ЕК одобри прехвърлянето на 600 млн. лв. към най-атрактивните мерки по ПРСР

Европейската комисия е одобрила прех-върлянето на 600 млн. лв. от мерки със слаб интерес към три от най-желаните мерки по Програмата за развитие на селските райо-ни, съобщи министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Това са мярка 112, насочена към младите ферме-ри, 121 - за модернизиране на земеделски-те стопанства и 321 - за предоставяне на основни услуги за населението в селските райони. „Парите са за младите хора, които искат

да се занимават със земеделие, за онези, които искат да подобрят стопанствата си, и към общините, които вече ще инвестират и в спортни и културни центрове”, посочи министър Найденов.Към мярка 112 се прехвърлят 78 млн. лв.

Приоритет ще се дава на кандидати, които ще развиват животновъдство и биологично растениевъдство и са от областите, къде-то до момента има най-малко проекти по мярката - Благоевград, Варна, Габрово, Кър-джали, Ловеч, Разград, Силистра, Смолян, София и Перник. Приемът ще започне от 23 юли и ще приключи на 19 август.По мярка 121 се прехвърлят 276 млн. лв.

Приоритет ще бъде предоставен на инвес-тиции в енергийната ефективност, производ-ството на енергия от биомаса, намаляване потреблението на вода, на проекти в сек-тор „Плодове и зеленчуци“, на биологични производители и на тютюнопроизводители, които ще развиват дейности, различни от производството и преработката на тютюн. С предимство ще се ползват кандидатите от Перник, Видин, Кърджали, Габрово и Смо-лян. Приемът по мярката е от 16 юли до 19 август.По мярка 321 се насочват общо 240 млн.

лв. С тях общините ще изграждат спортни, младежки и културни центрове, театри и библиотеки. В рамките на приемите ще се набират и предложения за строителство и реконструкция на пътища и водопроводи. Кандидатстването е от 16 юли до 19 август.„Очаква ни наистина едно горещо лято,

защото бенефициентите по програмата от години очакваха тази новина”, каза в заклю-чение зам.-министър Светлана Боянова.

20

ЕК одобри схема за държавна помощ за участие на българско овчарско кучев международни киноложки изложби

Европейската комисия одобри схема за държавна помощ „Помощ за участие в международни киноложки изложби-Световна купа 2012 Одеса Украйна, Световна купа 2012 Лорка Испания, Европейска купа Берлин Германия и отпечатване на каталог История, настояще и бъдеще на Българското овчарско куче”. Бенефициенти на помощта са малки и средни предприятия в животновъдството (земеделски производители,

регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители), които развъждат чистопородни животни под селекционен контрол на Български киноложки клуб (БКК). Помощта се предоставя посредством субсидирани услуги от БКК и не може да включва директни плащания на

парични суми към земеделските производители.Схемата предвижда финансиране до 69% от разходите за участие в изложения и 100 % от разходите за

отпечатване на каталог „История, настояще и бъдеще на Българското овчарско куче”. Достъп до помощта имат онези животновъди, които спазват развъдната програма, а тя изисква чистопородно

развъждане на породата Българско овчарско куче.Като изискване за участие в изложението е регистрираният земеделски производител да притежава зоотехнически

сертификат или сертификат за произход, доказващ породната принадлежност на животните, независимо от това дали земеделският производител е член или не на БКК. Участието в изложенията цели популяризиране постиженията и възможностите на породата Българско овчарско

куче, показване на достиженията в селекцията, обогатяване на знанията и засилване на контактите в рамките на мероприятията. Помощта е с краен срок на приложение до 31.12.2012 г.

Премиерът Бойко Борисов и министър Найденовоткриха свинекомплекс и фуражен цех в Ямбол

Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откриха нов свинекомплекс и ново фуражно стопанство на фирмата „Геомекс инженеринг” ЕООД в Ямбол. Обектите са изградени по Програмата за развитие на селските райони и тяхната инвестиция е над 6 млн. лева. Фуражният цех е построен по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, а свинокомплексът по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Във фирмата се отглеждат над 10 000 свине, 270 крави и 200 овце. Обработват се 17 000 дка земя. Двамата разгледаха модерния свинекомплекс, който е оборудван с компютри и са спазени всички европейски изисквания за отглеждане на животните.Премиерът Бойко Борисов посочи, че прилагането на

Програмата за развитие на селските райони дава добри резултати. Той допълни, че храната е водеща и инвестициите в аграрния сектор ще имат винаги възвращаемост. Премиерът потвърди, че в момента България и Катар са готови да подпишат пет съвместни проекта за производство на мед, месо и други.Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав

Найденов посочи, че това стопанство е един модел на българска ферма. Това е средно стопанство от среден клас и в създаването на такива като него е бъдещето, като се усвояват европейските средства. Министърът информира, че над 100 млн. лева са отишли в частни стопани от област Ямбол по линия на Програмата за развитие на селските райони и директните плащания. Той отбеляза, че за периода 2014-2020г. подпомагането ще бъде насочено много повече към сектор животновъдство. Очакваме одоберние от Брюксел за изплащането на 25 млн. лева на животновъдите, като компенсация за скъпите горива и фуражи, каза още министърът.

„Животновъдство BG.”

България стана член на ИКАР

Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) стана пълноправен член на ИКАР (ICAR – In-ternational Committee for Animal Recording). Официалното приемане стана на церемония, която се проведе на 38-то редовно заседание на комитета в гр. Корк, Ирландия.ИКАР е най-престижната световна

организация по стандартизация на методи за идентификация, регистрация, контрол на продуктивните качества, изчисляване на развъдната стойност и воденето на развъдната дейност в животновъдството. Тя е създадена през 1951г. и към момента има 99 члена от около 50 страни. От Държавите-членки на Европейския Съюз единствено България и Румъния не бяха членове на организацията.Практическите ползи, които получават

членовете на ИКАР, са достъп до значителна техническа информация, възможност за използване на съществуващи контакти с други международни организации, експертна помощ при акредитиране на лаборатории и много други.Чрез ИАСРЖ на практика членове на

организацията стават развъдните ни организации в областта на млечното и месодайното говедовъдство, млечното и месодайното овцевъдство, козевъдството и биволовъдството. Чрез членството в тази престижна организация България гарантира, че ще изпълнява световно утвърдени методи и стандарти в областта на развъдната дейност. От своя страна, чрез гаранциите на ИКАР, нашата селекция става част от Европейската и Световната. Това създава възможности за отваряне на вратите на международните пазари за племенни животни, произведени от българските фермери.

БСВ

ИНЕ

3Пр

оф. д

сн А

лекс

и Ст

ойко

в,До

ц. д

-р Х

рист

о Хр

ист

ев,

Проф

. дсн

Дим

о Пе

нков

Агра

рен

унив

ерси

тет

– П

ловд

ив

ТЕХН

ОЛОГ

ИЯ

ЗА О

ТГЛЕ

ЖДА

НЕ

НА С

ВИНЕ

ПО Б

ИОЛ

ОГИ

ЧЕН

НАЧИ

Н

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

ОД

опъл

ните

лни

обем

исти

фур

ажи

(kg)

:Ля

то:

Зеле

на тр

ева

(пас

ища)

2–4

1–2

Зим

а:Се

наж

и (3

5–40

% С

В)1–

30–

1Пи

вова

рна

каш

а0

1–3

Коре

но-,

клуб

ено-

и со

чноп

лоди

1–

21–

2

Табл

ица

2. П

рим

ерна

смес

ка за

рас

тящ

и пр

асет

а

Фур

ажи,

%Бо

зайн

ици

10

–30k

g30

–60k

gНа

д 60

kgЦ

арев

ица

53

48,4

49,5

20Пш

ениц

а15

2010

0Еч

емик

(за

подо

бряв

ане

каче

ство

то н

а м

есот

о и

слан

инат

а)0

010

35Пш

енич

ни тр

ици

05

1012

Соев

шро

т (на

д 40

%)

2216

8–

105

Слън

чогл

едов

шро

т (н

ад 3

5 %

)0

58

10–1

5Лю

ц. б

раш

но

00

05–

8Ри

бено

бра

шно

/су

хо м

ляко

– за

би

опро

изво

дств

ото

83

0–2

0Кр

еда

0,4

11

1Д

икал

циев

фос

фат

0,3

0,7

0,6

1Со

л 0,

40,

40,

40,

4Ви

там

инно

-м

инер

ален

пре

мик

с0,

50,

5*0,

5*0

*З

а те

зи к

атег

ории

пре

мик

сът

е за

дълж

ител

ен, к

огат

о не

пое

мат

зел

ена

трев

а (п

аша)

.

16БР

ОЙ 3

/ 201

2ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

О BG

Биологичното свиневъдство е печеливш алтернативен отрасъл за

производството на свинско месо от „щ

астливи животни” в м

алки фамилни

ферми за потребители, избрали здравословния начин на ж

ивот. Обобщ

ените литературни данни показват, че най-добрите ферм

и включват от няколко до

100 свине майки

През последните години търсенето на органично свинско месо се увеличава

в световен мащ

аб. Това дава възмож

ност на дребните фермери успеш

но да се вклю

чат в тази пазарна ниша. За целта е необходим

о да се свържат със

съответните сертифициращи органи преди да предприем

ат каквито и да са стъпки в това отнош

ение.За разлика от развитите европейски страни, САЩ

и Канада, у нас все още

няма сертифицирана свинеферм

а (дори и такава в преход) за биологично отглеж

дане на свине.България, като член на ЕС, с достъп до неограничен и свободен

пазар на биопродукти и с прекрасни условия и традиции на базата на И

зточнобалканската свиня, която се отглежда изцяло природосъобразно,

трябва да развива този бизнес в бъдеще.

ПО

РОД

И, КРЪ

СТОСКИ

И ХИ

БРИД

И СВИ

НЕ, П

ОД

ХОД

ЯЩИ

ЗА БИ

ОЛ

ОГИ

ЧНО

ОТГЛ

ЕЖД

АН

Е

Стандартите за биологична свинеферма изискват:

• родени от биологични производствени единици;

• от контролирани родители в систем

ата за биологично производство в продълж

ение на 12 месеца или през целия им

живот;

• закупени от органични плем

енни ферм

и (за разплод – нерезчета и ж

енски прасета);•

изключения се допускат със съгласие на сертифициращ

ия орган при поява на болести или други обстоятелства, отразени в утвърдените норм

ативни документи.

При избора на генотипа на свинете за биологично отглеждане трябва да се

вземат под вним

ание следните характеристики: •

жизненост и приспособим

ост към м

естните условия; •

добро усвояване на естествените хранителни ресурси;•

устойчивост на болести, особено към характерните за интензивните

ферми.

Новите биосвинеферми м

огат да се снабдят с такива животни най-лесно от

интегрираните свиневъдни ферми, а за наш

ата страна това мож

е да стане на основата на породите И

зточнобалканска свиня и Дунавска бяла, която

притежава богата генетична наследственост.

В бъдеще трябва да се пом

исли за внос на породата Мангалица от Унгария

(с около 6 % от поголовието в тази страна), Сърбия и Австрия по две причини:

• традиции при нейното отглеж

дане у нас при пасищни условия в

близкото минало;

• м

ного добро качество на месото.

Изт

очнобалканска свиняТя е единствената м

естна аборигенна порода, разпространена в Източния

Балкан и Странджа от незапом

нени времена (сн.1). О

формя се главно под

влиянието на естествения отбор при много слаба нам

еса на човека. В еволю

ционното си развитие източнобалканската свиня е създала воля),

в хранилки, без достъп на майките.

Хранене на растящ

и прасета

За да се преодолее по-лесно стресът на прасетата от липсата на майчино

мляко, те трябва да се хранят поне 1 седм

ица със същата см

еска, каквато е била в края на бозайния период. Храненето на растящ

ите прасета от отбиването до реализирането им

мож

е да се счита за ефективно, ако

прасетата реализират съответно 400 и 600 g среден дневен прираст от 30 и 60 kg ж

ива маса.

След достигане на 70kg храненето на ремонтните свине трябва да гарантира

500g дневен прираст, добро телесно развитие и подготовка за заплождане

на 120–130kg жива м

аса. За целта храната се ограничава до 3kg дневно при 13M

J/kg СЕ, поне 7g лизин, 1% Са и 0.8%

Р в смеската. Непосредствено преди

запложданото рем

онтните свине се хранят усилено (флъшинг), а веднага след

осеменяването – ограничено.

При угояваните прасета обикновено се прилага комбинирано хранене –

смески + подхранване с паш

а през лятото и силаж/сочноплоди през зим

ата. В зависим

ост от желания прираст и подходящ

ото време за реализация

угояваните прасета се подхранват с фураж от 1,0 до 3,0kg дневно. Прирастът

обикновено е не повече от 500–600g/ден поради активното движение. По-

ниският прираст се компенсира с по-добро качество на м

есото.Ж

ивотните усвояват много добре отпадъчните продукти от м

лечната, м

аслодобивната и хранителната промиш

леност (вкл. кухненски). Зърнените отпадъци зам

естват 10–20% от см

еската, като дневните количества са 0,5–0,8кg или до 30%

от зелените (лятото), силажите, кореноплодните (зим

ата).Трябва да се им

а предвид, че при комбинираното хранене се изготвят

дажби, като норм

ите са различни от тези за смеските, а същ

о така се изразходва повече ръчен труд при раздаването на даж

бите.В таблици 1 и 2 е представен ком

понентният състав на примерни рецепти

за отделните категории свине (Пенков, 2012).

Таблица 1. Примерна см

еска за свине майки

Фураж

и, %

Бременни

Кърмещ

иЦ

аревица 20

20Пш

еница 22

20Ечем

ик30

20Пш

енични трици15

10Соев ш

рот5

10Слънчогледов експелер

013,6

Слънчогледов шрот 34

5,60

Растителна мазнина

04

Креда 1,1

1Д

икалциев фосфат1,3

1,4Консум

ирана смеска kg/ден

3 (3,5)6–7

152

необ

ходи

мит

е за

щит

ни м

ехан

изм

и за

жив

от и

тол

еран

тно

отно

шен

ие в

ек

осис

тем

ата,

т.е.

в е

стес

твен

ия а

реал

и к

ъм о

колн

ата

сред

а. И

нтег

рира

на е

дъ

лбок

о в к

улту

рата

на м

естн

ото

насе

лени

е и

пред

став

лява

култ

урна

цен

ност

, ко

ето

мож

е да

се ср

авни

по

знач

ение

с об

щоп

ризн

атат

а нуж

да о

т зап

азва

нето

на

стро

ител

ни и

кул

турн

и па

мет

ници

и о

браз

ци о

т мин

алот

о.

Изт

очно

балк

анск

ата

свин

я е

уник

ална

в б

ълга

рско

то ж

ивот

новъ

дств

о.

Пора

ди х

арак

терн

ия х

ром

озом

ен к

омпл

екс

(кар

иоти

п), м

орфо

логи

чни

и фи

зиол

огич

ни п

ризн

аци

тя е

по-

близ

ка д

о ди

вата

фор

ма.

Гл

ават

а е

дълг

а, с

пра

ва п

роф

илна

лин

ия и

мал

ки и

зпра

вени

уш

и. И

ма

сред

но го

лям

ръс

т. Тя

лото

е с

бито

, с д

обре

раз

вита

пре

дниц

а, к

ъса

шия

, ар

кооб

разе

н гр

ъб и

свл

ечен

а кр

упа.

Кра

йниц

ите

са к

ъси

и зд

рави

. Тял

ото

(с

изкл

юче

ние

на ко

рем

а) е

пок

рито

с гл

адки

(нек

ъдра

ви) к

осм

и, ко

ито

на гъ

рба

са д

ълги

и о

браз

уват

неп

рекъ

снат

греб

ен о

т ос

тра

чети

на, п

рост

иращ

се

от

чело

то д

о кр

ъсте

ца. Ц

ветъ

т на

косм

енат

а по

крив

ка е

пре

дим

но ч

ерен

, но

се

срещ

ат и

пъс

три,

или

„кач

урес

ти” с

вине

. И

зточ

ноба

лкан

скат

а св

иня

е къ

сноз

ряла

. Изр

асна

лите

жен

ски

прас

ета

в ра

звъд

на к

онди

ция

имат

жив

а м

аса

65–7

0кg,

а н

ерез

ите

– 85

–100

кg.

Плод

овит

остт

а пр

и м

айки

те е

5–7

пра

сета

в п

раси

ло. С

вине

те м

айки

пре

ди

опра

сван

ето

се о

тдел

ят о

т ст

адот

о и

се в

ръщ

ат с

лед

няко

лко

дни

заед

но с

пр

ипло

дите

си. П

расе

тата

се р

ажда

т без

„лив

реи”

, а кр

ъсто

скит

е с г

лига

на –

с „л

ивре

и”. П

рипл

одит

е се

отб

иват

на

60-д

невн

а въ

зрас

т при

жив

о те

гло

10–

11кg

. Мъж

ките

и ж

енск

ите

дост

игат

пол

ова з

ряло

ст н

а 9–1

0 м

есец

а. С

редн

ият

днев

ен п

рира

ст е

370

–380

g. Ж

ивот

ните

дос

тига

т жив

о те

гло

90–1

00кg

за о

коло

30

0 дн

и пр

и ра

зход

на

фура

ж 4

,5кg

за 1

кg те

лесн

а м

аса.

Сви

нете

им

ат си

лно

разв

ито

стад

но ч

увст

во и

сам

и се

защ

итав

ат о

т див

и зв

еров

е. К

огат

о къ

рмят

, св

инет

е м

айки

са а

грес

ивни

. Пр

едст

авит

елит

е на

тази

пор

ода

са и

звън

редн

о из

дръж

ливи

и н

епод

атли

ви

на б

олес

ти. П

родъ

лжит

елно

стта

на

жив

от е

10–

15 го

дини

.И

зточ

ноба

лкан

скат

а св

иня

прит

ежав

а по

тенц

иал

за д

оход

ен б

изне

с с

безу

слов

но з

драв

осло

вни

мес

ни п

роду

кти

с до

каза

н ге

огра

фски

про

изхо

д.

Като

тип

ичен

при

мер

мож

ем д

а по

сочи

м п

роиз

водс

твот

о на

про

чута

та Д

о

70-и

я де

н бр

емен

ните

сви

не с

е ну

жда

ят о

т по

-мал

ко х

рани

телн

и ве

щес

тва

(0.4

92M

J/kg

W 0

.75

ОЕ)

глав

но з

а по

ддър

жан

е и

двиг

ател

на а

ктив

ност

. Пр

ез т

ози

пери

од е

мбр

иони

те н

арас

тват

сла

бо. О

бмян

ата

на в

ещес

тват

а пр

и бр

емен

ните

май

ки с

е ув

елич

ава

пост

епен

но д

о 20

% в

сра

внен

ие с

не

запл

оден

ите.

До

30-и

я де

н от

бре

мен

ност

та с

редн

ата

днев

на д

ажба

е

2–2.

2kg/

ден.

При

пре

хран

ване

същ

еств

ува

опас

ност

от р

анна

ем

брио

налн

а см

ъртн

ост.

След

70-

ия д

ен ем

брио

ните

нар

аств

ат чу

вств

ител

но и

нуж

дите

от х

рани

телн

и ве

щес

тва

се у

вели

чава

т. Пр

еди

опра

сван

ето

прас

илот

о за

едно

с п

лаце

нтат

а те

жи

сред

но 2

2–25

kg

+ ра

зрас

тван

е на

мле

чнит

е ж

лези

с о

коло

5kg

. Нео

бход

имит

е хр

анит

елни

ве

щес

тва

възл

изат

на

180M

J СЕ,

или

сре

днод

невн

о по

3M

J сам

о за

вто

рата

по

лови

на н

а бр

емен

ност

та. О

бмян

ата

на в

ещес

тват

а пр

ез п

осле

дния

мес

ец

от б

рем

енно

стта

се

увел

ичав

а с

40%

, т.е

. дне

внат

а да

жба

е р

авно

стой

на н

а 3–

3.5k

g ко

нцен

трир

ан ф

ураж

.Н

а пр

акти

ка, п

о вр

еме

на б

рем

енно

стта

за

добр

о се

счи

та х

ране

нето

, ак

о ос

новн

ите

свин

е м

айки

уве

лича

т ж

иват

а си

мас

а с

окол

о 30

–35k

g, а

пъ

рвес

кини

те –

око

ло 2

път

и по

вече

.

Хран

ене

на к

ърм

ещи

свин

е м

айки

О

снов

ните

изи

сква

ния

при

хран

енет

о на

свин

ете

май

ки п

рез л

акта

цион

ния

пери

од са

нас

очен

и къ

м р

еали

заци

я на

мак

сим

ална

мле

чнос

т и н

едоп

уска

не

на за

губа

на

пове

че о

т 10–

15kg

теле

сна

мас

а.

До

7–8-

ия д

ен о

т опр

асва

нето

на

май

ките

се д

ават

по

2,0k

g/де

н, сл

ед ко

ето

даж

бата

се

увел

ичав

а с

по 0

.5kg

/ден

. Пре

поръ

чван

ите

днев

ни к

олич

еств

а фу

раж

са: 2

kg за

май

ката

+ п

о 0.

5kg

за в

сяко

боз

аещ

о пр

асе.

О

т 10

-ия

до 1

5-ия

ден

сви

нете

изп

олзв

ат н

ай-м

ного

тел

есни

рез

ерви

за

мля

ко, з

ащот

о пр

асен

цата

не

поем

ат д

оста

тъчн

о фу

раж

, а е

жед

невн

о ув

елич

ават

нуж

дите

си о

т хра

ните

лни

вещ

еств

а (а

ктив

но б

озая

т мля

ко).

При

био

логи

чнот

о св

инев

ъдст

во се

пра

ктик

ува к

ъсно

отб

иван

е на

пра

сета

та

(в н

якои

слу

чаи

сам

оотб

иван

е). З

а це

лта

в кр

ая н

а ла

ктац

ионн

ия п

ерио

д да

жба

та н

а м

айки

те с

е ре

дуци

ра д

о 2,

0kg

на д

ен с

огл

ед н

амал

яван

е на

м

лечн

остт

а.

Непо

сред

стве

но сл

ед о

тбив

анет

о дн

евна

та д

ажба

се ув

елич

ава н

а 3,0

–4,0

kg/

ден/

свин

я (з

а на

вакс

ване

на

теле

снит

е ре

зерв

и).

Хран

ене

на б

озае

щи

прас

ета

Непо

сред

стве

но с

лед

раж

дане

то п

расе

нцат

а тр

ябва

вед

нага

да

забо

заят

ко

ласт

ра. Н

авре

мен

ното

заб

озав

ане

(в р

амки

те д

о 20

–30m

in) е

реш

аващ

фа

ктор

как

то за

оце

лява

нето

им

, так

а и

за п

о-ви

соки

я пр

ирас

т и п

о-до

брит

е ст

опан

ски

пока

зате

ли в

посл

едст

вие.

По-

дреб

ните

пра

сенц

а се

пос

тавя

т на

пр

едни

те ц

ицки

(те

са п

о-ви

соко

мле

чни)

.Пр

ез п

ърви

те д

ни н

овор

оден

ите

прас

ета

боза

ят м

ного

чес

то, п

орад

и ко

ето

е на

й-до

бре

да са

неп

рекъ

снат

о пр

и м

айки

те. З

а 1k

g пр

ирас

т са

нуж

ни о

коло

3,

5kg

май

чино

мля

ко, и

ли о

коло

30M

J СЕ

плю

с ен

ерги

ята

за п

оддъ

ржан

е и

за д

вига

телн

а ак

тивн

ост.

Ощ

е от

4–5

-ия

ден

е до

бре

прас

енца

та д

а се

зах

раня

т с

вкус

ни и

бър

зо

усво

ими

прес

тарт

ерни

смес

ки, з

ащот

о го

лям

а ча

ст о

т при

етат

а ен

ерги

я оти

ва

за р

егул

ация

на

теле

снат

а те

мпе

рату

ра.

Прес

тарт

ерни

те см

ески

съдъ

ржат

пов

ече

жив

отин

ски

ком

поне

нти

– м

лечн

и от

падъ

ци, ф

ураж

ни м

азни

ни, р

ибен

о бр

ашно

и д

р. Х

раня

т се

чест

о (п

очти

на

314

Снимка 1: Източнобалканска свиня

смядовска луканка, която официално е започнала да се произвеж

да през 1924г при специф

ични природо-климатични условия. Н

ейната слава е нарастнала неим

оверно много след излож

ението през 1939г в гр. Бари (И

талия), където е получила медал и заявка за огром

ен износ, вкл. и за САЩ

(Чикаго). Н

а този етап породата Източнобалканска свиня и кръстоски с нейно

участие са най-подходящи за биологичното производство на екологично

месо, деликатеси и сертиф

ицирани продукти у нас по изискванията на Н

аредба № 35 (Д

В, бр. 80/18.09.2001г), тъй като животните се отглеж

дат напълно природосъобразно, използват естествени фураж

ни източници и вода и се развиват в здравословна среда. М

есото и сланината притежават

отлични хранителни и вкусови качества, които са позабравени от българския потребител и непознати за неограничения и изпитващ

остра нужда за

здравословни и безопасни храни европейски пазар.По-пълното използване на природните ресурси в И

зточна Стара планина и Страндж

а-Сакар ще доведе до:

• получаване на добавена стойност на продукцията;

• създаване на допълнителна трудова заетост;

• подпом

агане и укрепване на изостаналите (полупланински и планински) селски райони – естествена среда за отглеж

дането на източнобалканската свиня;

В миналото (1890–1940г) средните стопани са отглеж

дали по 30–40 ж

ивотни, а по-богатите до 200–300 броя. В тези граници и сега се отглеждат

животни на стада от регистрираните зем

еделски производители (главно собственици и членове на сем

ействата им), частично или напълно заети, от

което се определят и доходите им. Проблем

ът днес е, че част от създаваните доходи в тези ферм

и се изземват от нетолерантните прекупвачи (липсата на

пазарна стратегия със здравословни продукти) и месопреработватели чрез

необосновано ниските изкупни цени.Районите, в които се оглеж

дат източнобалкански свине, могат да се превърнат

в привлекателни туристически дестинации, включително и за туристически

лов, който и сега се прави понякога нерегламентирано. Атракционно зрелищ

е е пром

ъкването на тичащи през гората стада, привлечени от познат зов (звук

от камбана, вик, изсвирване), донесени отдалеч чрез ехото от планината

или при настъпване на времето за подхранване. Ц

ялото стадо се движи като

лавина. Всичко това би представлявало възмож

ност за Националната агенция по горите да разш

ири стопанската си дейност.Виж

данията ни за съхранение и най-интензивно развитие на породата и практическите реш

ения за тяхното осъществяване се съдърж

ат в утвърдената Развъдна програм

а от МЗП през 2006г.

На този етап държ

авата подпомага ф

инансово ферм

ерите, отглеждащ

и източнобалканска свиня (Н

аредба № 11, Д

В, бр.18, 2011г), мярка 214

„Агроекологични плащания” от Програм

ата за развитие на селските райони за периода 2007–2013г.

Стабилно и конкурентно производство от източнобалканската свиня м

оже да се организира при спазване на изискванията за биологично

отглеждане на ж

ивотните и преработка на месото и сланината от тях чрез

оригинални и утвърдени в миналото рецепти за деликатесни колбаси и

месни продукти, характерни за района на отглеж

дането ѝ. Необходима е и

адекватна информация (реклам

а) за техните специфични вкусови, диетични и здравословни качества.

органична хранителна дажба, поддърж

аща здравето, благополучието и

жизнеността им

и да отговаря на физиологичните и поведенческите им

нуж

ди. Храната (извън пасището) вклю

чва достатъчни количества груби фураж

и (в прясно или изсушено състояние) или силаж

. Всички използвани фураж

и и добавки към тях трябва да бъдат сертифицирани от производството

и преработката до използването им.

Основното затруднение е да се нам

ери източник на протеин за прасета. Соевото браш

но на този етап не е подходящо, тъй като вносното (главно от

САЩ) не отговаря на стандартите за биологично производство на ж

ивотински храни. В това отнош

ение се работи и в близко бъдеще проблем

ът ще бъде

решен.

Понастоящем

в развитите страни в биологичните свинеферми се изхранват

екструдирана или печена соя, екструдиран овес и висококачествено лю

церново сено. Екструдираният овес съдърж

а 12% суров протеин, повиш

ава апетита и е м

ного полезен поради високото съдържание на фибри.

Люцерновото сено е изклю

чително ценен фуражен продукт, съдърж

ащ

повече от 17% суров протеин, достатъчно усвоим

а целулоза и е отличен източник на калций и витам

ин А.Н

едопустимо е в даж

бите на биологично отглежданите свине да се

включват синтетични лекарства за стим

улиране на растежа, за подпом

агане на кърм

енето, за повишаване на апетита, оцветители, подобрители, както и

ГМО

или техни продукти. За информация на ферм

ерите относно веществата

и медикам

ентите, разрешени в биологичното свиневъдство, им

а утвърдена схем

а и нейното спазване се следи от сертифициращите органи.

На пасището свинете използват различна тревна растителност, гъби, корени,

земни червеи, охлю

ви, жълъди, като и остатъци от зърнено-ж

итни посеви, плодове, кореноплоди и др. Те са богати на лесно усвоим

и за организма

белтъчини, незаменим

и аминокиселини, витам

ини и минерални вещ

ества, като по този начин зам

естват част от концентрирания фураж.

Храненето на свинете със зърнени фуражи се осъщ

ествява по различни начини – на зем

ята, в корита или хранилки. Коритата и хранилките се м

онтират върху площадка, която м

оже да бъде

от бетон при по-продължително използване. Над хранилките се изграж

да лек навес (за предпочитане двустранен), за да м

огат свинете да се хранят на сухо. Възм

ожно е да бъдат използвани и кръгли хранилки, разполож

ени на различни м

еста, монтирани върху ш

ирока метална основа против обръщ

ане. На едно гнездо се предвиж

дат 3–4 животни.

В зависимост от тревните възм

ожности на пасищ

ето се осигуряват различни количества зърнени фураж

и или сертифицирани смески. При неблагоприятни

години това количество през първата половина от бременността м

оже да

достигне до 1,2kg, а през втората – до 2,0kg на ден. Н

уждите от вода на свинете най-добре се задоволяват чрез естествен

източник в близост до площадката за хранене. В противен случай коритата

за пиене се монтират непосредствено до хранилките, на сенчесто м

ясто.

Хранене на бременни свине м

айкиБрем

енността на свинете е 114 дни, разделена от хранителна гледна точка на 2 подпериода – до и след 70-ия ден от заплож

даното. През двата подпериода храненето им

а за цел опазването на фетусите и раждането на

жизнени и по-теж

ки приплоди при ниски разходи на фураж.

134

Всич

ко то

ва м

оже

да с

е ре

ализ

ира

с об

един

енит

е ус

илия

на

ферм

ерит

е и

мес

опре

рабо

тват

елит

е, к

ато

се п

олзв

а оп

итът

от

мин

алот

о. П

озна

тите

ни

кооп

ерац

ии и

дне

с са

опор

а за

фер

мер

ите

дори

и в

силн

о ра

звит

ите

стра

ни

(нап

рим

ер Д

ания

).Ко

опер

иран

е м

оже

да с

е ос

ъщес

тви

с Ко

опер

атив

ния

съю

з у

нас,

кои

то

разш

иряв

а де

йнос

тта

си в

сел

скос

топа

нска

та с

фер

а, с

общ

инит

е, ч

иято

со

бств

енос

т са

мер

ите

и го

лям

а ча

ст о

т гор

ския

фон

д, к

ато

с дъ

ржав

на и

ли

общ

инск

а пу

блич

на со

бств

енос

т. Те

мог

ат д

а се

изп

олзв

ат о

т фер

мер

ите

чрез

ко

нцес

ия, а

ренд

а ил

и по

д на

ем.

Тъй

като

про

блем

ът з

а сд

руж

ения

та с

е яв

ява

като

осн

овен

реш

аващ

фа

ктор

за

съхр

анен

ието

и с

топа

нско

то и

зпол

зван

е на

изт

очно

балк

анск

ата

свин

я, то

й сл

едва

да

бъде

глав

ен п

риор

итет

в д

ейно

стта

на

Асоц

иаци

ята

за

съхр

анен

ие и

изп

олзв

ане

на и

зточ

ноба

лкан

скат

а св

иня

(АРС

ИС)

. Тов

а ве

че

е ос

ъзна

та н

еобх

одим

ост

и Ас

оциа

цият

а на

сочв

а, о

рган

изир

а и

подп

омаг

а св

оите

чле

нове

за и

згра

жда

нето

на

пече

ливш

и ст

рукт

ури,

вкл

ючи

телн

о и

за

създ

аван

ето

на б

иоло

гичн

и фе

рми.

Дър

жав

ата

същ

о по

дпом

ага

този

про

цес.

Сви

невъ

дите

на

кооп

ерат

ивен

ил

и ак

цион

ерен

при

нцип

мог

ат д

а ст

анат

соб

стве

ници

на

прер

абот

вате

лни

пред

прия

тия

и тъ

ргов

ски

стру

ктур

и, о

същ

еств

яващ

и пр

одаж

бата

на

собс

твен

ата

им п

роду

кция

на

вътр

ешни

те и

вън

шни

те п

азар

и.

Дун

авск

а бя

лаПо

рода

та е

апр

обир

ана

и е

утвъ

рден

а от

Мин

исте

рств

о на

зем

едел

ието

и

гори

те п

рез

1984

г, а

през

сле

дващ

ата

годи

на е

при

знат

а за

изо

брет

ение

(с

н.2)

. Сле

д 20

-год

ишна

раз

въдн

о-по

добр

ител

на д

ейно

ст е

съз

даде

н ге

ноти

п, в

кой

то сп

олуч

ливо

са съ

чета

ни в

исок

ата

плод

овит

ост и

жиз

нено

ст

на Б

ълга

рска

та б

яла

(веч

е за

губе

на к

ато

гено

фон

д) и

Гол

ямат

а бя

ла, с

отли

чнит

е Се

зонн

ото

опра

сван

е на

свин

ете

май

ки м

оже

да б

ъде

инте

грир

ано

с пр

оизв

одст

вото

на

разл

ични

рас

тите

лни

култ

ури

с це

л еф

екти

внот

о оп

олзо

твор

яван

е на

отп

адъц

ите

след

при

бира

нето

на

реко

лтат

а –

зим

ни,

ранн

и и

късн

и пр

олет

ни к

улту

ри.

При

по-го

лем

и фе

рми

(с н

ад 1

00 о

снов

ни св

ине

май

ки) м

оже

да се

при

лож

и те

хнол

огия

с р

итм

ично

тур

ово

опра

сван

е. Т

я по

звол

ява

разд

елян

ето

на с

вине

те н

а пр

оизв

одст

вени

гру

пи (

в за

виси

мос

т от

въз

раст

та и

фи

зиол

огич

ното

им

съст

ояни

е) и

рег

уляр

на р

еали

заци

я на

орг

анич

но м

есо.

Тази

техн

олог

ия се

при

лага

при

чувс

твит

елно

по-

голе

ми

паси

ща,

нео

бход

ими

за о

тдел

ните

кате

гори

и ж

ивот

ни. П

ри н

ея се

увел

ичав

ат п

роиз

водс

твен

ите

и тъ

ргов

скит

е ра

зход

и по

ради

мал

ката

по

обем

про

дукц

ия.

От

глеж

дане

на

опра

сени

и к

ърм

ещи

свин

еП

ри т

ази

кате

гори

я съ

що

мож

е да

се

изпо

лзва

бок

с ти

п “б

унга

ло”

с ар

кооб

разн

а ф

орм

а, о

бору

дван

о с

дърв

ен п

од и

дву

плас

тов

изол

иран

ла

мар

инен

пок

рив.

Оси

гуре

ната

пло

щ е

5,5

m2 н

а гл

ава.

О

прас

ване

то н

а св

инет

е е

два

пъти

годи

шно

– п

рез

есен

та и

про

летт

а, з

а да

се

родя

т пр

асет

ата

при

поло

жит

елни

ден

онощ

ни те

мпе

рату

ри. П

ърви

те

дни

след

опр

асва

нето

свин

ете

май

ки и

злиз

ат н

а па

сищ

ето

без п

расе

нцат

а и

прес

тояв

ат т

ам д

о 1,

5–2h

. Мал

ките

пра

сенц

а се

при

учва

т по

степ

енно

, кат

о от

8–1

0-дн

евна

въз

раст

мож

е да

се и

зкар

ват н

а сл

ънце

. Вре

мет

о по

степ

енно

се

уве

лича

ва е

жед

невн

о, к

ато

след

14-

ия д

ен т

е м

огат

да

прес

тояв

ат н

а па

сищ

ето

с май

ките

.

От

глеж

дане

на

подр

аст

ващ

и пр

асет

а Сл

ед о

тбив

ане

на м

иним

ум 6

0-дн

евна

въз

раст

сви

нете

май

ки с

е от

деля

т от

бок

сове

те з

а оп

расв

ане

и се

пре

мес

тват

в б

оксо

вете

за

сухо

стой

ни с

вине

м

айки

. Под

раст

ващ

ите

прас

ета

прод

ълж

ават

да

преб

ивав

ат в

същ

ите

бокс

овет

е, ка

то се

изк

арва

т на

паш

а в

отде

лно

стад

о от

това

на

запл

ожда

щит

е и

брем

енни

те с

вине

, нер

езит

е и

прас

етат

а за

уго

яван

е. П

ри та

зи к

атег

ория

св

ине

има

осиг

урен

дво

р за

раз

ходк

а, к

ойто

пре

дста

вляв

а ча

ст о

т ця

лата

фе

рма.

На

всяк

о ж

ивот

но с

е ос

игур

ява

по 0

,6m

2 от

покр

итот

о по

мещ

ение

и

0,4m

2 от

двор

чето

за

разх

одка

. Пра

сета

та п

рест

оява

т в

тази

кат

егор

ия д

о ок

оло

7-м

есеч

на въ

зрас

т, сл

ед ко

ето

(сле

д из

върш

ване

на п

регл

ед н

а ста

дото

) пр

емин

ават

в к

атег

ория

рем

онт и

ли у

гояв

ане.

От

глеж

дане

на

прас

ета

за р

азпл

од и

уго

яван

е П

расе

тата

за

угоя

ване

вли

зат

в ка

тего

рият

а на

въз

раст

7 м

есец

а пр

и ж

иво

тегл

о 50

kg. О

тгле

жда

т се

в б

оксо

ве п

о 50

–70

броя

в гр

упа

в по

крит

и по

мещ

ения

от

лек

тип,

към

кои

то и

ма

двор

за

разх

одка

. В з

авис

имос

т от

ра

змер

а на

бок

сове

те с

е ос

игур

ява

покр

ита

площ

от

0,8m

2 на

глав

а пр

и пр

асет

а до

50k

g ж

иво

тегл

о, 1

,1m

2 на

глав

а –

при

тегл

о от

50

до 8

0kg

и 1,

3m2

на гл

ава

при

жив

а м

аса

над

85kg

, как

то и

съот

ветн

о 0,

6, 0

,8 и

1,0

m2 н

а гл

ава

от д

ворч

ето

за р

азхо

дка.

Пра

сета

та в

тази

кате

гори

я пр

есто

яват

до

дост

иган

е на

100

kg ж

иво

тегл

о, сл

ед к

оето

се р

еали

зира

т на

паза

ра.

Отг

леж

дане

то н

а ре

мон

тнит

е м

ъжки

и ж

енск

и пр

асет

а се

осъ

щес

твяв

а по

съ

щия

нач

ин к

ато

при

свин

ете

за у

гояв

ане.

ХРА

НЕН

Е Н

А СВ

ИН

ЕТЕ

В БИ

ОЛ

ОГИ

ЧНА

ФЕР

МА

Биол

огич

но о

тгле

жда

ните

свин

е тр

ябва

да

бъда

т хра

нени

с пъ

лноц

енна

512

Снимка 2: Дунавска бяла свиня

качества на известните породи с направление за месо – Пиетрен, Хем

пшир

и Ландрас. Д

о 2000-та година Дунавска бяла заемаш

е около 30% от чистопородните

свине в страната. Най-ш

ироко разпространение намира в Д

обричка, Силистренска, Ловеш

ка, Великотърновска и Старозагорска област.Ж

ивотните се характеризират с прав и широк гръб, м

ного добре развит и оформ

ен заден бут и средно голяма глава с леко, наведени напред уш

и, здрава костна систем

а и бяла космена покривка. М

акар по-рядко, все още

се срещат екзем

пляри (до 10% от цялата популация) с тъм

ни петна по кожата

поради участието на породите Хемпш

ир и Пиетрен в нейното създаване. Възрастта за достигане на 90кg ж

ива маса при ж

енските и мъж

ките прасета за разплод е почти еднаква (съответно 197 и 195 дни), а в най-добрите ферм

и е по-ниска с около 10 дни. Средната дебелина на сланината при нерезчетата е 30,9m

m, а при ж

енските 32,5mm

. По-дебелата сланина при Дунавска бяла в сравнение с породите за м

есо я прави по-адаптивна и по-устойчива за традиционно отглеж

дане.Д

унавската бяла се характеризира със сравнително добра стопанска плодовитост (на І прасило – 9,90 ж

ивородени прасета, на ІІ–ІV – 10,50–10,90, и над V – 11) и добри м

айчини качества (брой прасета на 21-я ден – над 9,5 при І прасило и над 10 при ІІ и повече прасила).

Възрастните свине майки достигат ж

ива маса 250–280kg, а нерезите –

320–370kg. П

оради богатата си генетична наследственост Дунавска бяла е от т.нар.

комбиниран тип и м

оже да се използват с успех в схем

ите на хибридизация в м

айчина и бащина позиция.

Мангалица

Според някои автори, тя попада в групата на примитивните, а според други

– в тази на преходните породи свине поради добрите стопански признаци

поставя подвижна преграда с височина 30сm

със заоблен горен ръб, която не позволява на прасетата да излизат навън през първите 10–12 дни от раж

дането. Хранилкат

а за кърмещ

и свине осигурява постоянен достъп до фураж през

периода на кърмене. Подходящ

и са двугнездовите хранилки с вместим

ост 50–60kg см

еска, достатъчна за 8–10 кърмачки. Пред гнездата за хранене се

монтират подвиж

ни прегради, за да се избегне разпиляването на фураж.

В горната част на хранилката се поставя козирка против навлажняване при

дъжд.

Коритот

о за водопой обикновено е метално, с поплавък за регулиране

на нивото на водата. Осигуряването на достатъчно количество вода през

цялото денонощие е задълж

ително условие. Водата се доставя от резервоар посредством

тръби, които могат да се дем

онтират лесно. Друга възм

ожност,

подходяща за зим

ата, когато водата в тръбите замръзва, е водата да се

доставя с трактор цистерна. Складът

за фураж

е необходим за норм

алното функциониране на

фермата. М

оже да се използват м

етални бункери с вместим

ост 5–6t. Към

склада се обособяват навес за слама, м

ашини и м

алогабаритно оборудване.

Стаят

а за ферм

ера е обособена в близост до помещ

енията за животните,

за да има възм

ожност за наблю

дение и своевременен контакт с тях и

персонала. Ст

аята за почивка и ст

аята за съхраняване на първичнат

а зоот

ехническа документ

ация и медикам

енти е целесъобразно да са

разположени в две сам

остоятелни помещ

ения, изолирани с коридор.

ОТГЛ

ЕЖД

АН

Е НА СВИ

НЕ ЗА ЗА

ПЛ

ОЖ

ДА

НЕ, БРЕМ

ЕНН

И И

НЕРЕЗИ

При климатичните условия у нас, най-благоприятното врем

е за опрасване на свинете м

айки са месеците м

арт и септември. Този период благоприятства

развитието на приплодите съответно преди настъпването на летните горещ

ини и зимните студове. Н

а практика това означава майките да се

заплождат в началото на лятото (м

ай – юни) и в края на есента (ноем

ври – декем

ври), за да се родят прасетата при относително мек клим

ат и подходящи

денонощни тем

ператури. Важно условие е м

ероприятията по заплождането

на свинете да бъдат организирани по начин, гарантиращ къс период от врем

е – 7–10 дни.

Тази схема нам

алява проблемите с плодовитостта във връзка със сезона

(летните горещини и зим

ните студове). Свинете майки раж

дат нормално 2

пъти годишно, а приплодите им

ат възмож

ност да използват най-пълноценно пасищ

ата. Доугояват се през зим

ата или в ранна пролет, когато няма

достатъчно паша.

Ремонтните ж

енски прасета от Източнобалканската порода се заплож

дат за първи път на 12–15-м

есечна възраст, а от останалите породи – след достигане на 120kg ж

ива маса.

Най-често групите на запложданите свине са от по 10–20 ж

ивотни. Бунгалата (в повечето случаи) им

ат дървен под и двупластов изолиран ламаринен

покрив. Осигурената площ

е 2,5m2 на глава.

В зависимост от броя на свинете се определя и броят на нерезите в

съотношение 10:1. За всеки два нереза се предвиж

да по един бокс с площ

4m2 на глава.

611

Снимка 3: Мангалица

(сн.

3).

Пор

одат

а М

анга

лица

спа

да к

ъм к

ъдра

вите

сви

не с

дре

вен

прои

зход

. Съ

здад

ена

е чр

ез п

родъ

лжит

елно

и б

езси

стем

но к

ръст

осва

не н

а м

естн

ите

свин

е на

Бал

канс

кия

полу

остр

ов и

Унг

ария

с а

зиат

ски

свин

е и

със

свин

е от

ро

ман

скат

а гр

упа.

П

онас

тоящ

ем м

анга

лица

та с

е от

глеж

да в

Унг

ария

, Сър

бия,

Рум

ъния

, Ав

стри

я, П

олш

а, С

лова

кия

и др

уги

стра

ни, о

ткъд

ето

би м

огла

да

се в

несе

. В

Унга

рия

заем

а ок

оло

6% о

т сви

нете

и н

а ев

ропе

йски

я па

зар

се о

ценя

ва к

ато

изкл

ючи

телн

о це

нен

прод

укт в

усл

овия

та н

а св

ръхп

роиз

водс

тво

на св

инск

о м

есо.

У на

с М

анга

лица

не

се о

тгле

жда

от

края

на

50-т

е го

дини

с в

ъвеж

дане

то

на п

ром

ишле

ното

кръ

стос

ване

пор

ади

силн

о из

разе

ния

мас

тен

тип.

Сч

итам

е то

ва за

греш

ка, т

ъй к

ато

тя е

при

спос

обен

а за

при

родо

съоб

разн

ото

отгл

ежда

не, м

есот

о и

слан

инат

а ѝ

са м

ного

вку

сни

и им

ат н

иско

съдъ

ржан

ие

на хо

лест

ерол

. М

анга

лица

та е

бил

а ра

зпро

стра

нена

глав

но в

Сев

ероз

апад

на Б

ълга

рия

(кул

ска

свин

я) и

Огр

ажде

н (с

трум

ишка

свин

я) и

по-

мал

ко в

рай

онит

е на

Гоце

Д

елче

в и

Пана

гюри

ще.

Ман

гали

цата

е к

ъсно

зрял

а, с

ъс з

драв

а ко

стна

сис

тем

а и

висо

ка

прис

посо

бим

ост.

Изп

олзв

а м

ного

доб

ре п

асищ

ата,

осо

бено

гор

скит

е.

Отл

ичав

а се

със с

редн

о го

лям

а гла

ва с

почт

и пр

ава п

рофи

лна л

иния

и с

голе

ми

клеп

нали

уш

и. Ш

ията

е к

ъса.

Гърд

ите

са д

ълбо

ки и

шир

оки.

Гърб

ът е

шир

ок

и сл

або

арко

обра

зен.

Кру

пата

е с

влеч

ена.

Бут

овет

е са

със

сре

дно

разв

ита

мус

кула

тура

. Кра

ката

са

сухи

и з

драв

и. К

ожат

а е

плът

на, з

драв

а, е

ласт

ична

и

покр

ита

с дъ

лга

и гъ

ста

къдр

ава

чети

на. Ц

ветъ

т на

кос

мен

ата

покр

ивка

е

разл

ичен

– о

т жъл

торъ

жди

в до

чер

ен.

Ман

гали

цата

е ти

пиче

н ти

п св

иня

за м

ас, т

ъй ка

то п

рите

жав

а не

надм

инат

а сп

особ

ност

да

натр

упва

тлъс

тини

. Уго

енит

е до

150

кg ж

ивот

ни и

мат

над

55%

тл

ъсти

ни, а

деб

елин

ата

на гр

ъбна

та с

лани

на п

ри х

олка

та д

ости

га н

ад 1

0сm

. Пл

одов

итос

тта

е ни

ска

– 7–

9 пр

асет

а в

прас

ило.

Пра

сета

та се

раж

дат с

глад

ка,

пигм

енти

рана

на

ивиц

и ко

смен

а по

крив

ка (л

ивре

и), п

одоб

но н

а пр

асет

ата

на д

ивит

е св

ине,

но

след

вто

рия

мес

ец тя

став

а къ

драв

а, а

иви

ците

изч

езва

т.

ТЕХН

ОЛ

ОГИ

Я Н

А О

ТГЛ

ЕЖД

АН

Е

Биол

огич

ната

тех

ноло

гия

в св

инев

ъдст

вото

им

а м

ного

общ

и ел

емен

ти с

тр

адиц

ионн

ата.

Глав

ната

осо

бено

ст, к

оято

я о

тлич

ава,

е, ч

е пр

оизв

еден

ото

мес

о тр

ябва

да

прит

ежав

а ви

соки

спец

ифич

ни ка

чест

ва, д

а бъ

де б

езус

ловн

о зд

раво

слов

но и

с до

каза

н пр

оизх

од.

Осн

овни

при

нцип

и на

био

логи

чнат

а т

ехно

логи

я:

1.

Стро

го с

пазв

ане

на у

ниф

ицир

анит

е ст

анда

рти

за п

роиз

водс

тво

(меж

дуна

родн

и, н

а ЕС

) за

биол

огич

но з

емед

елие

. У н

ас п

онас

тоящ

ем

прои

звод

ство

тото

се о

същ

еств

ява

в ун

исон

с На

редб

а 35

от 2

001г

(изм

. Д

В, б

р. 1

3 от

200

6г).

2.

Екол

огич

но ч

иста

хра

на и

вод

а за

сви

нете

. Доп

усти

мо

е вл

аган

ето

на м

икро

елем

енти

и н

а фу

раж

ни с

уров

ини

от м

инер

ален

про

изхо

д (п

о ут

върд

ен с

писъ

к). А

бсол

ютн

о не

допу

стим

о е

изпо

лзва

нето

на

генн

омод

ифиц

иран

и хр

ани,

пре

пара

ти з

а ст

имул

иран

е на

рас

теж

а и

прод

укти

внос

тта,

ека

риса

жни

про

дукт

и и

анти

биот

ици.

3.

П

рило

жен

ие н

а м

етод

ите

и ср

едст

вата

на

“мек

ата”

мед

ицин

а пр

и пр

офил

акти

ката

на

забо

лява

ният

а и

лече

ниет

о на

жив

отни

те:

Бунг

алат

а се

изр

абот

ват о

снов

но о

т лек

дър

вен

мат

ериа

л. В

тях с

е оп

расв

ат

и от

глеж

дат

прас

етат

а пр

ез б

озай

ния

пери

од. С

вине

те м

айки

мог

ат д

а се

отг

леж

дат

инди

виду

ално

или

гру

пово

. Цял

ата

фер

ма

се с

итуи

ра в

ърху

ня

колк

о де

кара

, кое

то д

ава

възм

ожно

ст с

вине

те д

а ра

зпре

деля

т то

рова

та

мас

а по

ест

еств

ен п

ът, к

ато

се сп

азва

изи

сква

нето

нат

овар

ване

то н

а па

сищ

ето

с азо

т да

не п

реви

шав

а 17

0kg

на хе

ктар

за го

дина

. Не

обхо

дим

ите

площ

и за

едн

о ж

ивот

но в

сгр

адит

е и

външ

ните

дво

рове

са

даде

ни в

табл

. 1.

Табл

ица

1. Н

еобх

одим

а пл

ощ за

жив

отно

Кате

гори

я св

ине

Закр

ито

прос

тран

ство

, m

2/гл

ава

Отк

рито

про

стра

нств

о,

m2/

глав

а

Брем

енни

и с

ухос

тойн

и св

ине

май

ки (в

груп

и)3,

03,

0

Лак

тира

щи

свин

е м

айки

с

прас

ета

до 4

0 дн

евна

въз

раст

7,5

2,5

Подр

аств

ащи

прас

ета

до 3

0kg

0,6

0,4

Угоя

вани

свин

е:

до 5

0kg

от 5

0 до

85k

gна

д 85

kg

0,8

1,1

1,3

0,6

0,8

1,0

При

изпо

лзва

не н

а бу

нгал

а пл

ощит

е за

жив

отни

те с

е ра

злич

ават

от

тези

в

спец

иалн

о из

град

енит

е сг

ради

. Раз

мер

ите

за с

ъотв

етни

те к

атег

ории

са

отра

зени

по-

долу

. Бо

ксов

ете

за о

прас

ване

(без

фик

сато

ри) и

за

отгл

ежда

не н

а от

делн

ите

кате

гори

и ж

ивот

ни т

рябв

а да

са

сухи

(по

стла

ни с

ъс с

лам

а ил

и др

уг

хигр

оско

пиче

н м

атер

иал

с ор

гани

чен

прои

зход

) и д

а по

звол

яват

сво

боде

н до

стъп

на

жив

отни

те д

о па

сищ

ата

при

благ

опри

ятни

кли

мат

ични

усл

овия

. Не

допу

стим

о е

изпо

лзва

нето

на

изця

ло с

каро

ви п

одов

е и

кана

лиза

ция

в

сгра

дите

.Н

езав

исим

о от

фор

мат

а на

бок

са (

бунг

алот

о), в

ходъ

т тр

ябва

да

бъде

ра

зпол

ожен

на

юг.

През

зим

ата

на в

хода

на

бокс

а се

пос

тавя

пла

стм

асов

а ил

и гу

мен

а за

веса

. Пр

и из

бора

на

бокс

се и

зхож

да о

т сле

днит

е из

искв

ания

:•

да е

удоб

ен за

пол

зван

е от

жив

отно

то;

•

да п

редл

ага

лесе

н до

стъп

на

ферм

ера

до п

расе

тата

;•

да б

ъде

терм

о- и

вла

гоиз

олир

ан;

• да

оси

гуря

ва за

щит

а на

пра

сета

та о

т см

ачкв

ане

от м

айка

та;

• ле

сно

да се

поч

иств

а и

обсл

ужва

.Бо

ксът

за

свин

е м

айки

и ж

енск

и ре

мон

тни

пра

сет

а пр

ез с

ухос

тойн

ия

пери

од (

запл

ожда

не и

бре

мен

ност

), ко

йто

най-

чест

о се

изп

олзв

а, е

с

капа

ците

т за

10–

20 с

вине

. В п

овеч

ето

случ

аи и

ма

дърв

ен п

од и

дву

плас

тов

изол

иран

лам

арин

ен п

окри

в.

Кога

то се

изп

олзв

ат б

унга

ла, о

сигу

рена

та п

лощ

е 2

m2/

глав

а.

Бокс

ът з

а оп

расв

ане

има

разм

ер и

фор

ма,

кои

то в

арир

ат в

по-

шир

оки

гран

ици.

М

огат

да

се и

зпол

зват

и а

ркоо

браз

ни б

унга

ла с

дър

вен

под

и из

олир

ан

покр

ив с

осиг

урен

а пл

ощ 3

,5m

2 за

свин

ята

с пра

сило

то. Н

а от

вора

се

107

– фитотерапия – лекуване с растения, билколечение;– апитерапия – пчелолечение; – хом

еопатия – лекуване с малки дози;

– рефлексотерапия – съвкупност от рефлекси, образувани в резултат на въздействието на външ

ната среда върху нервната система.

1. За почистването и дезинф

екцията на съоръженията и сградите за

отглеждане на ж

ивотните, за контрола над насекомите и другите

вредители в тях се използват ограничен брой препарати от определени списъци.

2. Спазване на изискванията на Д

ирективата на ЕС и Наредба № 16, Д

В, бр. 18, 2006г за осигурени подови и други площ

и на различните категории свине в зависим

ост от броя на животните в група, изклю

чващи

страдания; за транспорта до кланиците и т.н. За предотвратяване на агресията, хапането на опаш

ките и други порочни навици, както и за задоволяване на социалните поведенчески ф

ункции всички свине трябва да им

ат достъп до слама, сено, дървени стърготини, ком

пост, торф

или други материали, които да им

позволяват да ровят и да предотвратяват проявите на стереотипно поведение.

3. Гарантиране на качеството на продукцията чрез систем

а за контрол и сертификация на ж

ивотински продукти и храни от животински произход

и означаването (етикетирането) им.

В сравнение с конвенционалното свиневъдство, при биологичното се спестяват значителни средства за изграж

дане на твърде скъпи сгради и оборудване при отглеж

дането на свинете, както и за мероприятия като

дезинфекция, дератизация, м

едикаменти за лечение и стим

улиране на растеж

а, синхронизация на еструса и т.н. Предимство им

ат маркетинговата

гъвкавост, фиксирането на разходите, устойчивият начин на производство, реализацията на продукцията и опазването на околната среда за настоящ

ото и бъдещ

ите поколения. П

оенето от естествени водоизточници също спом

ага за повишаване на

жизнеността и по-дълготрайното стопанско използване на ж

ивотните. При нерезите се наблю

дава по-голяма полова активност и продълж

ителност на ж

ивот. На практика се получава екологично чиста продукция поради използването

на природни хранителни източници и миним

алното включване на зърнени

фуражи в сравнение с концентратния тип на хранене при традиционните

системи.

В биологичното свиневъдство се влага повече труд, но ф

ермите са с

по-ниски капиталовложения и са по-лесно управляем

и в сравнение с конвенционалните.

ИЗИ

СКВАН

ИЯ П

РИ О

РГАН

ИЗИ

РАН

ЕТО Н

А БИО

ЛО

ГИЧН

А СВИН

ЕФЕРМ

А

Климат

и характерист

ика на районите

Ферм

ите за отглеждане на източнобалканските свине се разполагат

задължително в ш

ироколистни гори и необработваеми зем

и и пасища,

които са характери за района на Източна Стара планина и Страндж

а. В тези планински и полупланински райони им

а условия за свободното пасищно

отглеждане на ж

ивотните. Избират се терени с юж

но изложение, с лек наклон

за лесно разполагане на боксовете (бунгалата), защитени от вятър и с добри

комуникации. Те трябва да са отцедливи, с добър тревостой, далеч от блата,

селища и пътищ

а. Терени с по-висока от 500m надм

орска височина създават затруднения при обслуж

ването на животните.

Тип на почвата

Основно изискване е почвата, върху която се ситуира ферм

ата, да е добре отцедлива. При теж

ките глинести и черноземни почви при по-обилни валеж

и теренът е кален, което влош

ава комф

орта и затруднява обслужването на

животните.Възм

ожност

и за обслужване на ф

ермат

аВаж

ни условия са наличието на добри транспортни възмож

ности (бусове, пикапи и конски каруци с оглед безпрепятственото снабдяване на ж

ивотните с фураж

) и близък източник на вода. Спазват се изискванията за отдалеченост на ферм

ата от населени места, главни пътни артерии и т.н. Задълж

ително се създават условия за почивка на ф

ермера, за организиране на сигурна

охрана и защита от хищ

ници (лисици, чакали, вълци), особено по време на

опрасването и през бозайния период. О

бособяване на зони за отглеж

дане на отделнит

е категории свине

Зоните за отглеждане на отделните категории свине трябва да се отделят

чрез пространствената им изолация (електропастири). О

бикновено свинете м

айки с бозайниците и подрастващите прасета са от прасетата за угояване.

При тази система на отглеж

дане най-близките пасищни терени се определят

за свинете с напреднала бременност и кърм

ещите свине с прасетата. За

останалите категории (ремонтни, заплож

дащи се и угояване) се предвиж

дат по-отдалечените парцели. Разпределението на съоръж

енията (боксове, хранилки, поилки) м

оже да бъде кръгово или на редици в зависим

ост от терена. Храненето е в корита или хранилки, а поенето – от корита или естествен източник. Водата за пиене се съхранява в резервоари.

СГРАД

И И

ОБО

РУДВА

НЕ ЗА БИ

ОЛ

ОГИ

ЧНА СВИ

НЕФ

ЕРМА

Сградите м

огат да бъдат най-различни – от леки постройки от дървен м

атериал (сн.4) до т.нар.бунгала (пиглу, сн.5).Пом

ещеният

а и оборудването в тях трябва да създават условия за проява

на нормалното поведение на свинете дори и при неблагоприятни клим

атични условия и извънредни м

ероприятия (обезпаразитяване, карантина в региона и др.).

Бунгалото (пиглут

о) се използва за целогодишно отглеж

дане на открито на свинете в Англия, латиноам

ериканските и скандинавските страни. Бунгалата им

ат различна форма (аркообразни, пирам

идални и т.н.). У нас, в И

нститута по свиневъдство в Шум

ен, беше направен опит за внедряване на

тази система, но в годините на прехода беш

е преустановена.

98

Снимка 5: Бунгало (пиглу)

Снимка 4: Дърв. постройка

29

БРОЙ 3/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Щирът освен като плевел е и зеленчуково, хлебно, декоративно и фуражно растение. Той се отличава с особено

висока хранителна стойност, а в зависимост от вида съдържанието на суров протеин в семената варира от 15 до 18%. Семената са изключително богати на лизин, като балансираността на останалите аминокиселини в тях превъзхожда голяма част от познатите ни зърнени култури. Важно е да се отбележи, че листата на растението в свежо състояние също се отличават с добри хранителни стойности: съдържат 2-4% протеин, витамин С (80-200 мг/100 гр), каротиноиди (3-5 мг/100 гр), както и значими количества калий, калций и магнезий. Ето защо някои видове щир (А. retroflexus L., A. albus L., А.paniculatus L., A. hypohondriacus L. и др.) могат да се използват за храна на човека, а също така и като добър фураж за селскостопанските животни. Една от причините за силното разпространение и

икономическото значение на видовете щир на почви, богати на хранителни елементи е поносимостта им към високата концентрация на нитрати. Важна особеност на растенията от род Amaranthus

е, че повишените норми на азотно торене влияят благоприятно върху растежа и развитието им т. е. формират по-голяма растителна биомаса. Нивото на

Защо щирът е опасен при храненето

на зайци?торене на почвата с азот влияе съществено върху съдържанието на този елементи в растителната маса на фуражното растение. Нарастването на азотната торова норма води до повишаване концентрацията на азот в надземната маса на щира, както и до увеличаване на височината (от 5% до 44%) и масата на му (от 42% до 181%). Но трябва да се внимава при използването му като храна при зайците, защото заекът може да поема не повече от 0,6 г нитрати на ден със зелената храна.. Ето защо трябва да се внимава при какви торови норми е отглеждан щирът. В резултат на завишаване на азотните торови норми и натрупване в растенията на нитрати от наторената почва, щирът предизвиква отравяне при зайците, изразяващо се с пълна липса на апетит и силна отпадналост до пълна безчувственост. Наблюдава се треперене, преминаващо в спазми, като смъртта настъпва за 1-3 дни, ако не се вземат мерки. Причината се открива при изследване на стомашно съдържание или на фуража. Лекуването на зайците започва с промивка на стомаха. Прави се кръвопускане и се дават лекарствени средства за усилване на сърдечната дейност. Зайците се оставят на гладна диета и на пълно спокойствие. Следсмъртното изследване установява кърваво чревно съдържание, несъсирена кръв и кръвоизливи по бъбреците, лимфните възли и пикочния мехур. Не трябва да се забравя, че младите растения на щира съдържат също по-високо количество нитрати, както и че повече нитрати се натрупват през лятото, когато температурите са високи. От съществено значение е да се отбележи, че при неправилното съхраняване на видовете от род Ama-ranthus нитратите се превръщат в нитрити, които са до 10 пъти по-отровни. Ето защо периодично трябва да се изпращат за изследване проби от фуражите, за да се знае в кои от тях се съдържат по-големи количества нитрати.

Гл. ас. д-р Цветелина Москова, ЛТУ

30

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

30

БРОЙ

2/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ЕКСП

ЕРТИ

Последните петнадесетина години бележат огромна промяна в начина на

отглеждане на зайци в Европа. Традиционната система на отглеждане с почти ежедневни отбивания, раждания, е заменена с по-продуктивната циклична система, при която осеменяванията са само няколко определени дни в месеца, а като краен резултат и ражданията и отбиванията са само няколко дни месечно. Прилагането на изкуствено осеменяване спомага за по-добрата организация на работата във фермата и дава по-добри санитарни гаранции за осигуряване на висока и постоянна продуктивност. За осигуряването на стабилност на производствения процес е много важно да се контролират факторите, влияещи върху продуктивността на зайците, като с най-голямо значение са онези, които повлияват директно репродуктивните качества на зайкините. Това са поредност на съешаването, физиологичен статус, сексуална възприемчивост, ниво на хранене, възраст на първо заплождане.

Поредност на съешаванетоНепокриваните до момента

зайкини като правило показват много добра заплодяемост и средна плодовитост. Зайкините осеменени по време на първата лактация имат по-ниска заплодяемост, дължаща се на дефицита от телесна енергия, който влияе отрицателно върху репродуктивните им качества. В резултат се наблюдава висок процент на ремонт в стадото. Лактиращите зайкини на следващо раждане имат средно ниво на заплодяемост между ремонтните зайкини и тези на първа лактация, като плодовитостта им е значително по-висока.

Физиологично състояниеКакто и при другите бозайници,

лактацията при зайкините показва строг хормонален антагонизъм с репродуктивната активност. Тя повлиява отрицателно сексуалната

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИЗБОРА НА РЕПРОДУКТИВНА СИСТЕМАПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ЗАЙЦИ

възприемчивост по време на осеменяването, овулацията, ембрионалното развитие и като цяло общата репродуктивна способност на зайкините-майки.

Сексуална възприемчивостЗайкинята е възприемчива,

ако в присъствието на мъжки показва възприемчивост за съешаване. Като индикатор за възприемчивост се използва цвета на вулвата, макар че определянето е доста субективно. Така, в практически уусловия е много трудно да се определи възприемчивостта. Нейното определяне е важно, тъй като възприемчивите зайкини показват с 37% по-висока заплодяемост спрямо невъзприемчивите. Върху този признак влияят и други фактори като здравословното състояние на животните във фермата, брой на приплодите и други. Понижената заплодяемост на зайкините често е резултат от влошеното им здравословно състояние. Наличието на възпаление или инфекция на гениталиите е една от основните причини за стерилност и често е резултат от некоректна практика на изкуствено осеменяване. Хроничните възпаления при зайкините редуцират броя на сперматозоидите, способни да достигнат тръбите на яйчниците. Най-ниски репродуктивни качества показват лактиращите невъзприемчиви зайкини.

Ниво на храненеУстановено е, че храненето

на воля увеличава процента на

овулиралите зайкини, защото по-доброто хранене осигурява допълнително количество енергия и протеин, които влияят положително на синтезирането на репродуктивни хормони. Отрицателно влияние има ограниченото хранене или недостига на фураж върху заплодяемостта на зайкините, както и храненето на воля на подрастващите женски, тъй като се образуват излишни мастни депа, което повлиява неблагоприятно последващата репродуктивна активност. Ограниченото хранене по време на отглеждането, последвано от краткотрайно хранене на воля и отложено първо осеменяване за по-късна възраст, представлява стратегия за оптимизиране на тегловното развитие на младите зайкини и подобряване на тяхната плодовитост, жизнеспособност и стопанско дълголетие.Ограничено хранените животни

с по-ниско живо тегло, ако се

31

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИЗБОРА НА РЕПРОДУКТИВНА СИСТЕМАПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ЗАЙЦИ

хранят на воля за известен кратък период преди първо осеменяване, показват по-добри или сходни репродуктивни резултати сравнени с животните с по-високо живо тегло преди първо осеменяване. Особено по-ложителен ефект върху резултатите оказва 4-10-дневно хранене на воля преди осеменяването. Репродуктивните качества на зайкините от породата Бял новозеландски (плодовитост и тегло на зайчетата при отбиване) могат да бъдат подобрени чрез прилагане на ограничено хранене по време на отглеждането на ремонтните животни с отложено първо осеменяване (17.5 седмична възраст срещу 14.5 седмична възраст).Телесното развитие по време на

отглеждането до репродуктивния период оказва влияние върху химичния и енергиен телесен дефицит в края на първа лактация. При животни, хранени с дажби с високо ниво на сурови влакнини

и ниско ниво на енергия, се редуцират химичния и енергиен дефицит на тялото по време на първа лактация.Възраст и жива маса при първо

запложданеПървото покриване/осеменя-

ване се прилага, когато е достигнато 75-80% от теглото на зайците завършили растежа си, което в страните с развито зайцевъдство се постига на около 14 до 16 седмична възраст. Отлагането на първото покриване/осеменяване за по-късна възраст води до формиране на допълнителни мастни депа, които причиняват повишена честота на мъртвородени зайчета, здравословни проблеми и други.При изследване на зайкини

на 14.5-седмична възраст, е установено, че по-тежките от тях имат преимущество от допълнителното количество живо тегло и в края на 1-ва лактация успяват да понесат енергийния дефицит. Оптималното живо тегло на тази възраст е около 4кг за получаване на добра плодовитост от зайкините, съчетана с добро физиологично състояние. На една и съща възраст по-тежките зайкини имат по-дълги маточни рога и повече жълти тела в яйчниците си в сравнение с по-дребните зайкини, а така също и с 2.5 повече зайчета и по-добра млечност на 16-тия ден от 1-ва лактация.Отложеното първо покриване,

съчетано с ограничено хранене, на ремонтни зайкини от

породата Бял новозеландски заек с три седмици (17.5 срещу 14.5) при подобно живо тегло на първо покриване не повлиява хранителните нужди и тегловното развитие през първите три заплождания, но повлиява положително репродуктивните способности по отношение на плодовитост и тегло на зайчетата при отбиването по време на първото раждане и лактация. Наблюдавана е по-висока

сексуална възприемчивост и заплодяемост при зайкини на 19.5-седмична възраст и хранени ограничено в сравнение с тези на 16.5-седмична възраст и хранени на воля (70.7 срещу 61.0% и 80.5 срещу 70.7 съответно).

Репродуктивна системаСравнението между интензивната

(заплождане на 4-ия ден след раждането и отбиване 25-дневна възраст) и полуинтензивната (заплождане на 11-ия ден след раждането и отбиване на 35-ия ден) репродуктивна система показва, че зайкините от интензивното направление показват по-къс интервал от раждането до ефективното покриване (4.45 дни) и между ражданията (4.3 дни), отколкото зайкините от полуинтензивното направление. Резултатите показват, че комбинацията от ранно покриване с ранно отбиване има тенденция към повишаване на плодовитостта (с около 11%) и броя на отбитите зайчета (с 10.6%) и намаляване на мъртвородените зайчетата (с около 45%). Определен проблем при прилагането на интензивната репродуктивна система, обаче, представлява по-ниската въз-приемчивост за покриване на зайкините на 4-ия ден след раждането и необходимостта от едно доста по-високо ниво на хранене с висококачествена гранулирана смеска, за да бъдат покрити високите енергийни и протеинови нужди на зайкините.

Доц. Ивона ДимитроваЛесотехнически Университет

32

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

32

БРОЙ

2/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ЕКСП

ЕРТИ

Предимства на синхронизациятаЗаплождането и агненето на овцете в къси срокове

има редица предимства, основните от които са следните:Отбиването и отглеждането на изравнени по

възраст агнета е много по-лесно и резултатите са по-добри в сравнение с тези с голяма разлика във възрастта.Улеснява се започването на дойния период и той

може да бъде малко по-дълъг.Може да се нагласи заплождането с оглед агнетата

да са готови за продажба, когато цените са най-добри (преди Великден и Гергьовден).Срокът за изкуствено осеменяване може да се

съкрати и същевременно да се заплодят повече овце и да се знае произхода на агнетата.Улеснява се изследването на овцете за бременност

и многоплодие, което позволява отделянето за пълноценното хранене на близнакините и бракуването на яловите овце.Използването на хормонални препарати позволява

да се постигне добра синхронизация, но е свързано с разход на 12 до 15лв за всяка овца и със замърсяване на околната среда.Естествен, евтин и лесен за приложение метод

е използването на т. нар. „ефект на коча” един недостатъчно познат у нас феномен. Широко прилагането подхранване на овцете през време на случната кампания е добър метод за увеличение на близненето, но оказва малко влияние върху синхронизацията на заплождането.

Какво представлява „ефектът на коча”В тази статия поясняваме същината и практическото

приложение на „ефекта на коча” с оглед да се улесни неговото прилагане и използване на предимствата от синхронизация на заплождането.Когато кочовете са отделени от овцете за

известен период от време (желателно над 30 дни), вкарването им в стадото предизвиква възбуждане на половата дейност на овцете и повечето (над 80 – 90%) в следващите 1 до 3 дни овулират (отделят яйцеклетки от яйчниците). Тази овулация обаче не е пълноценна, организмът не е подготвен хормонално и овцете не проявяват признаци на размърляне (на еструс). Дори кочовете не могат да

Синхронизация на заплождането на овцете

открият овулацията и не е възможно овцете да се заплодят. След тази непълноценна овулация обаче започва нормален полов цикъл и след средно 16-17 дни настъпва пълноценна овулация и размърляне.При една значителна част от овцете 5 – 6 дни

след първата непълноценна овулация следва втора непълноценна овулация и чак след нея пълноценна овулация и възможност за заплождане.В действителност само 2 до 5% от овцете в

непълноценна овулация могат да проявят слаба размърленост и да се заплодят. Овулацията на графи-ка 1 е представена с плътна линия, а размърлянето и възможността за заплождане с пунктирана линия.Поради наличието на втора непълноценна овулация

размърлянето на овцете и съответно тяхното масово

заплождане може да настъпи на два етапа, между 16 и 20 ден и между 22 и 26 ден от пускането на кочовете-стимулатори в стадото. Следователно, ако се изрази графически динамиката на заплождане, се получават два върха.

Резултати от прилагане на „ефекта на коча”Нашите изследвания на голям брой овце показват,

че височината на двата върха в заплождането не е еднаква при отделните породи и стопанства. Не е ясно засега от какво зависи делът на овцете с повторна непълноценна овулация. Видимо са от значение телесното състояние на овцете и условията през време на случната кампания, подхранване, температура и други.

Фигура 1. Ефект на коча-стимулатор

На фигура 2 са показани резултатите за броя на осеменените (плътната линия) и оагнени овце (пунктираната линия) средно за 4 години от 2006-а до 2009-а, в овцефермата на фирмата Елитагро ЕООД в с. Равнище. В проучването участват общо 2084 животни от Синтетичната популация българска млечна овца (СПБМ)Малко по-различна е кривата на заплождане и

агнене при Западно-старопланинската порода овце в с. Рашково (фигура 3). Докато в с. Равнище

първият връх (пик) е по-висок, в с. Рашково е обратно – вторият пик е по-голям.Тук добре се забелязват два малки пика на 3-тия

и 10-ия ден след пускането на кочове-пробници в стадата. Тези малки пикове съвпадат с времето на двете непълноценни овулации.

В с. Равнище и с. Рашково след пускането на кочове в стадата всички размърляни овце са осеменявани изкуствено. Двете графики показват, че през първите 15 дни след пускането на кочове се заплождат много малък брой овце. Това са отделни овце, при които вместо непълноценна е настъпила пълноценна овулация. Тук спада и малък брой овце,

които са имали полов цикъл преди пускането на кочове в стадото.За да се използва пълно синхронизиращият ефект на

коча, не трябва да се върши изкуствено осеменяване или да се пускат кочове за заплождане в стадата през първите 15 дни. През този период в стадото се пускат кочове-стимулатори с престилки, както при пробниците при изкуственото осеменяване. В тези случаи малкият брой заплодени преди 15-ия ден овце се заплождат през следващите десет дни и процентът на овцете, оагнени в рамките на 10 – 12 дни (между 16-ия и 27-ия ден след пускането на кочове в стадото), е по-висок. Това се вижда от правилното използване на „ефекта на коча” в две стада с общо 350 Плевенски черноглави овце. При тези изследвания в рамките на 10 дни са заплодени 69%, а за 14 дни – 77% от овцете (фигура 4.)Безспорно част от овцете ще се повторят, но

въпреки това значителна част от овцете ще се оагнят в рамките на две седмици. При използване на „ефекта на коча” може да се

постигне оагване на над 50% от овцете през първите 10 – 12 дни след започване на агненето на овцете.

При хормонална синхронизация на заплождането може да се достигне до 50 – 60% оагване в рамките на 10 дни, но в редица случай повторките са повече и се постига оагване на приблизително 70% от овцете в рамките на два полови цикъла (около 18 – 20 дни).

Изисквания към кочоветеКочовете стимулират половата активност на овцете

толкова по-добре, колкото по-активни са и търсят размърляни овце. Това им позволява да влязат в близък контакт с повече овце. Половата дейност на овцете се стимулира от феромоните (специфичната миризма на коча през разплодния сезон), които се отделят от кочовете, от вида на коча (зрителния контакт), от физическия контакт при ухажването на

Фигура 2. Разпределение на заплождането и агненето при СПБМ в с. Равнище

Фигура 3. Разпределение на заплождането и агненето при 902 овце в с. Рашково

Фигура 4. Графика на заплождане на 350 Плевенски черноглави овце

34

овцете от коча. Възбуждането на половата дейност може да настъпи при кратковременен контакт, дори през ограда между овцете и кочовете, но ефектът е по-добър при продължителен контакт.Препоръчва се във всяко стадо да се пускат

поне три коча, при което се избягва прекаленото боричкане между два коча. Желателно е кочовете да остават в стадата непрекъснато, като два пъти на ден се проверява доброто привързване на престилките. С оглед да не се изтощават кочовете е допустимо да се пускат вечер при прибиране на овцете за нощуване и се отделят сутрин при пускането им на паша.Престилките на кочовете се сменят с чисти всеки

втори ден, през което време използваните престилки се перат.Желателно е да се предизвика размърляне на

няколко овце, чрез поставяне на прогестеронови тампони и инжектиране със СЖК, които да се използват за вземане на семенна течност и проверка на нейното качество при кочовете-разплодници. Кочовете-стимулатори или пробници се пускат да заскачат тези овце, при което се активизират,

търсят по-усилено размърляни овце и влизат в по-тесен контакт с овцете. Така се получава по-добро стимулиране започването на полова циклична дейност при овцете. Пускането на размърлените овце обратно в стадото също има стимулиращ ефект.Важно е кочовете да не се пускат в стадото за

търсене на размърлени овце за използването им като манекен за вземане на семенна течност от разплодниците. Това би нарушило плана за първи контакт на овцете с коч 15 дни преди планираното време за започване на заплождането (или изкуственото осеменяване).

План за прилагане „ефекта на коча”Важно е при синхронизация на заплождането то да

се съгласува с периода, когато искаме да се получат най-много агнета. В повечето случаи целта е да имаме готови агнета за продажба преди Великден и Гергьовден. При разчетите трябва да се отчита живата маса, при която се желае да продадем агнетата и техния прираст. Като ориентировка при овце с висока млечност през бозайния период

35

Таблица 1.Примерен план за приложение на „ефекта на коча” за синхронизация на размърлянето на овцете

Ден Дата Мероприятие Цел

1* 8 юли

Поставяне на прогестеронови тампони на 2 овце от всяко стадо и белязването им с боя на вълната за лесно откриване. Предизвикване на

размърляне при някол-ко овци за улеснение при вземане на семен-на течност за проверка на качеството и настър-вяване на пробниците12* 20 юли

Изваждане на тампоните на 12-ия ден, инжектира-не на овце със СЖК 600 - 700 единици, и отделяне-то на овцете от стадото. Поставянето на овцете на заградено място за да са готови за следващия ден, когато трябва да се размърлят.

13* 21 юли

Отделяне от стадата на размърляни овце (ако не са отделени при инжектирането) и пускането им при кочовете, за да ги заскачат и се активизират полово. Получаване на семенна течност от спермодарителите за изследване качеството на спермата.

Настървяване на проб-ниците и изследване качеството на спермата при спермодарителите

14 –2822 юли до5 август

Пускане минимум на 3 активни коча-стимулатори (пробника) с престилки във всяко стадо**. Всяка су-трин и вечер се проверява състоянието на привър-зването на престилките. Всеки втори ден престилките се сменят за пране. Необходими са две престилки за всеки коч. Размърлените овце (третирани с прогесте-рон-СЖК) се пускат обратно в своите стада, заедно с пробниците с престилки.

Поддържане на актив-но търсещи и заска-чащи размърлените овце пробници с прес-тилки за възбуждане на овцете и размърлянето им след 15 -16 дни

29 6 август Започване на изкуственото осеменяване Заплождане

Забележки: * „Ефекта на коча” може да се приложи и без тези мероприятия ** Не се допуска контакт и приближаване към кочовете на овцете преди 22 юли

може да се получи 280 – 300г дневен прираст, а при ниска млечност 200 – 250г. След отбиването при използване на насипна стартерна смеска може да се разчита на 200 – 250г дневен прираст, а при гранулирана смеска или гранулиран протеинов концентрат + зърно 250 – 280г. Икономически е изгодно ранното отбиване на агнетата от млечните породи овце и тяхното угояване до 25 – 27кг жива маса.

В таблица 1 са посочени сроковете за провеждане на различните мероприятия.Активизирането на кочовете – стимулатори

(пробници) не е задължително, но гарантира по-висока активност на пробниците. Проверката на качеството на семенната течност, позволява да се използват за заплождане (или изкуствено осеменяване) само кочове с доброкачествена сперма. Това дава възможност навреме да узнаем с колко коча за заплождане (осеменяване) разполагаме.

ЗаключениеЗа подобряване на резултатите в овцевъдството,

трябва да се използват съвременните знания. Едно от мероприятията, които заслужават внимание е синхронизацията на заплождането и нагласянето му съобразно икономическите условия. Опитът показва, че по-ранното агнене позволява да се получи повече мляко и да се отгледат агнета с по-висока жива маса в периода, когато търсенето и цените са най-високи (преди Великден и Гергьовден). Прилагането на „ефекта на коча” е един лесен начин за синхронизация и постигане на масово заплождане в желания период, който няма пречки да се приложи във всяка овцеферма.

Проф. Николай Тодоров

36

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

36

БРОЙ

2/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ЕКСП

ЕРТИ

Дисциплината ENDURANCE води началото си от САЩ, където кавалерията изпитвала издръжливостта на конете си на разстояние на почти 500 км, което те трябвало да изминат за 5 дни, като всеки кон е носил на гърба си повече от 90кg. En-durance придобива все по голяма популярност като дисциплина в конния спорт, която позволява на

ездачи от почти всички възрасти да се състезават в партньорство с коня (сн. 1).Състезанието се провежда на

отделни етапи. В краят на всеки етап, който е с дължина най-често 30-40 км, се прави задължителна почивка, по време на която се провежда ветеринарен контрол. Проверяват се: нивото на хидратация и въстановяването

на нормалната пулсова честота и сърдечна дейност. Следи се и за прояви на куцота. Ако има такива, и ако конят не възстанови нормалните си физиологични стойности, се спира по-нататъшно участие.Победители са конят и ездачът,

изминали разстоянието за най-късо време, т.е. сумира се времето през отделните етапи.

Хранене и диететикана конете, състезаващи се в дисциплината “Издръжливост”

Сн. 1. Състезание дисциплина Издръжливост

37

Дава се и награда BEST CON-DITION – за кон в най-добро състояние (сн. 1).Породите коне, използвани в

състезанията по издръжливост се характеризират с:– височина на холката 150-160

см, тегло 350-400кг;– добре развит опорно-

двигателен апарат, с плътна суха конституция, без натрупване на прекалено мускулна маса, характерна за други дисциплини по конен спорт;– отличен дихателен капацитет

и много добре функционираща сърдечно-съдова система;– правилна постановка на

крайниците, с компактни и здрави копита;Най- често използвани породи

са: Арабски кон, Арабска шагия и Ахалтекински кон.Арабският кон е типичен

представител на леките ездитни породи. Създаден е в пустинята Неджед, където климатът е сух. Характеризира се с хармонично телосложение и много добри телесни форми. Ноздрите са добре развити и широки, гръдният кош не е дълбок, но затова пък – достатъчно широк от 170-175см. Височината при холката е 148-152см, цветът на косъма е

алест, сив или светлокафяв и по-рядко черен. Арабската порода е послужила като основа и като порода подобрителка (сн. 2).Арабска шагия е създадена в

конезавода „Баболна” - Австро-Унгария, а у нас е внесена през 1894г в конезавода „Кабиюк”, където се отглежда и до днес,

заедно с чистокръвната арабска порода. Отличава се с по- висок ръст 152-156см, което корелира с повишената жива маса. Останалите характеристики са подобни на чистокръвната арабска порода (сн. 3).Ахалтекинският кон е създаден

в степите на Южен Туркменистан и е пригоден за работа в сух пустинен климат. Той е с изключително изящни телесни форми. Като недостатъци по-някога се явяват неправилна постановка на задните крайници (особено в скакателните стави). Височината при холката е 153-156 см, а обхвата на гърдите е 165-168см (сн. 4).Успешни породи коне в този

спорт са: Берберски кон, американските породи Куотър и Сн. 2. Чистокръвен арабски кон.

Сн. 3. Арабска шагия

Пейнт хорс, Мисурийският кон и др.

Изисквания относно нормални-те физиологични показатели на конете, състезаващи се в този

спорт: Необходимо е да се знае, че

около 75-80% от енергията,

38

използвана в организма се отделя като топлина. Ето защо преди началото състезаващият се кон трябва да има запас на вода и електролити в организма. Консумацията на груб фураж и вода, около два часа преди състезанието спомага за предотвратяване на дехидратацията и на електролитния дефицит. Концентрираният фураж се залага минимум 3ч преди съзтезание.С оглед компенсация на загубите

от NaCl във връзка с усиленото отделяне на пот е препоръчително водата за пиене да бъде леко подсолена (0,25%). В противен случай настъпва така нареченият водно-дефицитен синдром, който се изразява в нарушен баланс между Na и водата, т.е. животните приемат около три пъти по-големи количества вода, което от своя страна води до задържане на вода в екстрацелуларното пространство и до възникване на застойни оттоци в тъканите.Прилагането на т. нар. ”Рецепта

за гликогеново натоварване” с цел да се получи гликогенов дефицит не е препоръчителна при този конен спорт, тъй като може да

има обратен ефект. Установено е, че Арабските коне се характеризират с мускулни влакна, слабо влияещи се от анаеробната гликолиза, които не изискват високо гликогеново съдържание. Това е една от причичините да са предпочитана порода в

съзтезанията по издръжливост.

Свеждане до минимум на диха-телната дисфункция на коня

Коне с физиологични (аерофагия) и патологични стридори, с проблеми в горните дихателни пътища и белите дробове е добре

Сн. 5. Земна ябълка (Тупинамбур)

39

Сн. 4 Ахалтекински кон

да не участват в състезания от подобен род. Същото важи и за такива с проблеми в сърдечно-съдовата система.Добре е периодично да се

изследва и ензимната активност на т. нар. аминотрансферази в кръвта и най-вече на ACAT (аспаратаминотранферазата), КК (креатинкиназата), ЛДХ (лактатдехидрогеназата) и отчасти АФ (алкалната фосфатаза). При чувствително повишени стойнос-ти, дни преди самото състезание, би могло да се тълкува като признак, свързан с проблеми в опорно-двигателният апарат, както и в напречно-набразде-ната сърдечна мускулатура. Пре-поръчително е такива коне да не взимат участие, а да им се даде почивка, до нормализиране стойностите на тези ензими.За предпочитане е мъжките

коне участващи в съзтезанията по Издръжливост, да не се кастрират, тъй като наличието на повече тестостерон предполага наличието на издръжливост и сила. При участие на кобили в тази дисциплина не е желателно те да са в еструс, наскоро родили както и такива в напреднала бременност.Конете трябва да са надеждно

подковани, като подковите трябва да са съобразени с естеството на състезателното трасе, релефа и климатичните особености. Конете участващи в състезанията

по издръжливост подлежат на задължителен допинг контрол.Високата концентрация на БАВ

(биологично активни вещестава) позволява детоксикация на организма (сн. 5).Земната ябълка (Тупинамбур,

Йерусалимски артишок) e отличен фураж в дажбите на спортните коне особено в наши дни, когато има дефицит от захарно цвекло и отпадъци от неговото преработване - меласа и цвеклови резанки, които са незаменим източник на въглехидрати, респективно – на енергия. Алтернатива на цвеклото се явява земната ябълка. За диетичните

качества и хранителната стойност на земната ябълка, както и за участието є в дажбите на състезателни коне предстои излизане на самостоятелна статия.Потребностите от енергия

и хранителни вещества при категория спортни коне се различават от потребностите на останалите категории коне. Те имат и по-високи изисквания относно храненето, което трябва да е съобразено със степента на натоварване /различни спортове/. Поради намалената синтеза и резорбция на витамини от група В в дебелите черва при конете се нормират и тези витамини. Главния принцип е храненето да позволи получаването на добри постижения при състезания. Качеството на фуражите е от изключителна важност. Необ-ходимо е зърнените фуражи да се дават чисти от прах и замърсяване, а сеното да е чисто от пръст и плесени, заради евентуални проблеми свързани с дихателните пътища. Препоръчително е делът на

грубите фуражи да се осигурява само от доброкачествено сено. Желателно е част от сеното да

е бобово /люцерново/ или тревна смеска с участие на бобови култури, а останалата част – ливадно. Не се допуска изхранването на силажи и други влажни фуражи. Количеството на сеното е ограничено до 3,5-4,5кг дневно /около 0,7-0,9% от живата маса/.Концентрираната част на

дажбата осигурява основната част от енергията и хранителните вещества. От зърнените фуражи основна част е желателно да бъде овеса. Допуска се използването на ечемик и пшеничени трици, слънчогледов и соев шрот. Желателно е добавянето на 5-10% мазнини към концентратната смеска, което намалява разпрашаването и подобрява вкусовите качества. Суровият протеин трябва да бъде от 11-13% от сухото вещество на дажбата и се регулира чрез бобовото сено. Към концентратната смеска участва и готварска сол и микроелементна смеска.

Ас. Петър СтамберовДоц. З. ШиндарскаФВМ, ЛТУ, София

40

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

40

БРОЙ

2/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ДИВЕ

ЧОВЪ

ДСТВ

О

Поводът е една покана отправена от Министерството на земеделието и горите към ресорните журналисти да се включим

в кампанията „Дни на отворените врати“ по Програмата за развитие на селските райони. Акцията под мотото „Да засадим заедно по едно дръвче“ се проведе на територията на Държавно ловно стопанство „Дикчан“ – с. Сатовча.

В района на селата Сатовча, Ваклиново и Кочан се намира единствената семенна база на бреза в България, която заема площ от около 30 000 декара. Според спечеления проект от ДЛС „Дикчан“ се предвижда залесените площи с бреза да се увеличат драстично и да бъдат осигурени подходящи условия за отглеждане и съхранение на посадъчен материал.“В близките месеци ще обявим конкурс за избор на

изпълнител, след което ще стартираме изпълнението и на този проект”, съобщи за медиите директорът на ДЛС „Дикчан“ инж. Пламен Поюков.Държавно ловно стопанство “Дикчан” е едно

от най-привлекателните места за туризъм и лов в България. То се простира върху площ от 370 000 дка в живописните склонове и предпланините на масива Дъбраш в югозападните Родопи, който разделя долината на река Места и язовир Доспат. Управлението на стопанството е в с. Сатовча, на

240 км южно от София. Релефът тук е планински и хълмисто-планински, а надморката височина варира от 450 до 1750 метра. Основните дървесни видове сред иглолистните са черен и бял бор, смърч и ела, а сред широколистните – бук, дъб и бреза. Половината от територията на стопанството е заета от първокласни гори. Предизвикателство за ловците са също и фазан, яребица, горски бекас и гривяк, които са от видовете дребен дивеч. Среща се също и глухар, който е защитен вид, за отстрелването на когото е необходимо специално разрешение. Това определя и цената на този вид лов – 1000 евро за отстрелян екземпляр.Пламен Поюков директор на ДЛС „Дикчан” споделя:

„Положението на стопанството е на уникално място. То се намира в западния дял на Родопа планина, на юг граничим Гърция. Вече има открит пункт, който създава добро име и като дестинация е много лесно достъпно. Отделно самото южно положение създава много добри условия, както за всички видове дивеч, така и за дървесните видове, които се намират на наша територия. Това предполага

всичко да е с много високо качество и ни подпомага с много по-малко усилия да постигнем голям ефект, както в икономическо, така и в популационно отношение. Основният вид дейност за стопанството, освен охраната и възпроизводството на дивеча и дивечовите запаси, е дърводобива. Занимаваме се също с възобновяване на гората и залесителни и културни мероприятия и охрана на горите.”

ДОБРИЯТ МЕНИДЖМЪНТ

Пламен Поюков, директор на ДЛС “Дикчан”

41

В стопанство Дикчан работят 35 лесничеи и горски стражари. Основната им дейност е грижата за гората и опазването на дивеча. Южното географско изложение на района, мекият средиземноморски климат и близостта до язовир ”Доспат” са идеална предпоставка за развитието на основните видове дивеч в стопанството. Това са благороден елен, елен лопатар, муфлон, дива свиня, сърна и глухар – всички с отлични трофейни качества. Държавно ловно стопанство Дикчан разполага с две бази за интензивно стопанисване на дивеча, които са на около 15км от с. Сатовча. В едната, на площ от около 8 000дка, основният дивеч е дивата свиня, но също така са разпространени благороден елен и сръндак. Другата база е с площ от 6 000дка, като тук основен дивеч е муфлонът, а съпътстващи видове са лопатара, благородния елен и сръндака. Животните основно се изхранват с твърд фураж – царевица, ечемик, кюспе. Всяка година около 60 тона зърно са необходими за това. На въпроса биха ли оцелели животните без

42

помощта на служителите, отговаря Радослав Узунов – дивечовъд от стопанство Дикчан: „Не. Бих казал, че не могат да оцелеят животните. Трябва да се има предвид, че тук надморската височина е доста голяма – 1500-1600м над морското равнище и зимата е доста сурова. Разбира се, една малка част от тях може би биха оцелели. Значи, това са най-силните животни, но по-голямата част разчитат изключително на нас.” Намесва се и г-н Поюков: „Нашето стопанство

се очертава като една от най-атрактивните ловни дестинации, тъй като ние разполагаме с абсолютно всички видове, които се срещат в България и ги предлагаме като лов. Предлагаме също и лов на хищници – лисица, вълк, мечка. Отделно от това, ние работим усилено по отношение интереса на нашите клиенти. Имам предвид, тъй като ние сме на самата граница с Гърция, нашите гръцки клиенти, предпочитат лов на дребен дивеч. В тази връзка миналата година изградихме „волиери” – за дребен дивеч – едната за фазани, другата за яребици, така че и за дребния дивеч да имаме нормално предлагане”.Инж. Красимир Карасмилов – стопански мениджър

на ДЛС “Дикчан” иска да добави: „От 2009 година стопанството притежава сертифика по ЕфЕсСи/FSC/, това е Световен съвет по горите, от миналата година сме започнали прилагането на сертификата по ISO 9001-2008”. А на въпроса ни кой е най-атрактивния лов за чужденците, Р. Узунов отговаря: „Най-атрактивния лов си остава този на гонки – на диво прасе. Но това си е вече въпрос на вкус и предпочитание на всеки отделен ловец. Едни предпочитат лов на гонки на диво прасе, други предпочитат лова на издебване, трети подборния лов от чакало”.

На територията на ДЛС “Дикчан” са отстреляни едни от най-добрите ловни трофеи в България, оценени с медали на специализираните изложения по света. Характерно за трофеите от дива свиня са големите ширини на глигите и доброто оцветяване, което е предпоставка за висока оценка по СИС. Бранко Балджиев, организатор на лова, не

пропуска да изтъкне: ”В ловно стопанство “Дикчан” се гордеем с добрите трофеи, които добиваме по линия на организирания ловен туризъм – за дивото прасе това са до 26см, за благородния елен – 8-10кг максимум, муфлони до 94см. С това можем да посрещаме нови гости”.В стопанството има райони, изключително богати

на дребен дивеч, където се организира и успешен лов – индивидуално с куче, на заек, гривяк и яребица. Кафявата мечка също обитава територията на стопанството. Тя е защитен вид в България и се ловува по план за управление на вида. Цените за всички видове лов са изключително атрактивни. По този повод г-н Поюков споделя: „Цените ни са съобразени, както с тези на други стопанства в България , така и с цените на нашите конкуренти от съседните страни - Македония, Сърбия и Румъния. Общо взето, те са добри спрямо това, което ние предлагаме като база и като лов. Отделно от това има разработени пакетни цени, можем да правим отстъпки до 15% на нашите постоянни клиенти или туроператори.”На територията на стопанство “Дикчан” минават

три основни реки – това са Места, Бистрица и Доспатска река. Има и десет изкуствени езера

43

с развъдена риба. Най-близките са на 10км от Сатовча. В езерата и реките любителите на спортния риболов могат да ловят пъстърва и мряна почти през цялата година. Забранителния период е от 21 април до 05 юни. Ловците, риболовците а и всички гости на стопанство „Дикчан” могат да отседнат в ловната станция на територията му, разположена в едноименната живописна местност. Станцията се състои от три вили с общо 30 легла. Стаите са луксозни, като във всяка има сейф за оръжие. Станцията разполага с конферентна зала, прекрасен двор с барбекю, заобиколен с вековни дървета. Румен Поюков – готвач в ДЛС “Дикчан”, весело подмята: „Имахме гост – французин – 82-годишен ловец, когото придружавах до чакалото и той ми сподели „Който е измислил това място е бил много умен човек…” Оказва се, че чуждестранните ловци, предимно гърци, испанци, англичани, шведи харесват освен нашата уникална природа и традиционните ни ястия.След лова, дърводобива е другата печеливша дейност

в стопанство “Дикчан”. Голяма част от приходите от него се влагат в ловната дйност. Ежегодно в стопанството се добиват 35 000 кубически метра дървесина. Добива се технологична дървесина – от едри и средно едри дървесни видове. Тази дървесина се използва в строителството. Друго приложение е продажбата на дърва за огрев. В горския фонд

на стопанство Дикчан има 4 разсадника, на обща площ от 50 дка, в които се отглежда сертифициран посадъчен материал – фиданки за собствени нужди и за продажба на външни клиенти. В района на ДЛС “Дикчан” има и много

забележителности, които могат да бъдат посетени от гостите – това са древните тракийски светилища, римските мостове, останали непокътнати до днес, бойни кули от средновековието. Организират се екскурзии до архитектурните резервати в региона – селата Долен и Ковачевица, минералните извори в село Огняново и до живописното триградско ждрело и пещерите Дяволското гърло и Ягодинска. Нещата, върху които са концентрирани в „Дикчан” при управлението на стопанството е създаването на стабилни популации от дивеч, по отношение на дърводобива се стремим да създадем многофункционална, устойчива екосистема, и в края на краищата – икономическите ползи, които извличаме да са съобразени с европейските стандарти и екологичните норми.Ние сме зависими от гората и трябва да я

стопанисваме и да я оставим за поколенията. За да стане една гора такава са нужни средно 100 години. Един човек няма как да стигне до края. Затова са необходими усилията на поколения лесовъди.

Сп. „Животновъдство BG”

44

БРОЙ

3/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

44

БРОЙ

2/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ПРАК

ТИКА

Азбучна истина е, че за да имат бъдеще, стопанствата трябва да се модернизират, да няма ръчен труд. „Във Франция посетихме ферма с 350 животни от породата Лакон, които се обгрижват само от собствениците с предаван опит от поколение на поколение.Въпреки трудностите пред българските животновъди,

Б. Чилингиров препоръчва овцевъдството на младите и безработни хора. Например автохтонните породи като каракачанска, медночервена шуменска, имат сигурно субсидиране от 27 евро на глава, защото са редки. За щастие, през последните години, все повече любители отглеждат животни от тези застрашени породи и така ги съхраняват. По 29лв държавна субсидия на глава получиха овцевъдите и държавната помощ за овцете ще се увеличава всяка година, независимо от тяхната порода.Все още тече спор под каква форма да е

подпомагането през т.г. – дали на глава или по схема като „Де минимис”.Бисер Чилингиров обобщи, че един от най-

големите проблеми в бранша са неквалифицираната работна ръка и липсата на земи от ДПФ и пасища. „Фермер без земя е като войник без пушка”. Но след проведени преговори между браншовите асоциации и земеделското министерство, са извоювани определени придобивки. Сред тях е възможността да се оземляват фермерите, като са с предимство при наемането на държавните и общинските мери и пасища. Има уверения от МЗХ, че отрасълът ще го има и че го чакат добри години.

Здравейте, Г-н Чилингиров, като един от органи-заторите на 5-6 май в Арбанаси на първия Нацио-

В България, за съжаление, броя на отглежданите овце непрекъснато намалява заради комплекс от причини като неквалифицирани кадри,

липса на механизация и автоматизация на процесите във бранша, кризата, държавната политика и др. Председателят напомни, че въпреки трите войни в началото на 20 век, до 1945г у нас са отглеждани 7,5 млн. глави, до 1989г е имало 9-10 милиона овце майки.За България овцевъдството е традиционен поминък.

В момента членовете на НОА наброяват 2 000 асоциирани и неасоциирани членове.

БИСЕР ЧИЛИНГИРОВПредседател на Националната овцевъдна асоциация:

„Фермерите трябва да се сдружават и да модернизират

стопанствата”

45

нален събор на овцевъдите в България, какви цели си поставихте? Да популяризираме овцевъдството в България

и продуктите, добивани от тях. Да покажем, че ни има, че сме живи и искаме да възродим тази традиция в нашата страна. Да можем да покажем и да се опитат деликатесите от овчи продукти. Да покажем традициите и обичаите, които се предават в поколенията и не са забравени до днес. Искаме да покажем с какво генетично разнообразие от овце разполагаме. На събора бяха показани и коне, кучета и всичко свързано с овцевъдството. Благодарим на МЗХ за подкрепата, която ни оказаха, за да осъществим нашите идеи, а именно Националния събор на овцевъдите.В Програмата за развитие на селските райони

(ПРСР) за периода 2007-2013г има мерки, които помагат на желаещите да се захванат с овцевъдство. Такава е например мярка „Млад фермер“. У нас има доста запустели стопанства, има цели села, в които няма жива душа, а ние имаме прекрасни условия да развиваме овцевъдство. Вижте нашите планини – Пирин, Родопите, Странджа, Сакар, Стара планина.

Това са едни планински региони, в които винаги е имало стада овце. Навремето в нашите села е имало от 3 до 5 хиляди животни. Дори една статистика сочи, че до 1943г в България е имало 7,5 милиона овце. Страната ни е претърпяла 3 войни, мъжете ни са били на фронта, знаят за какво става въпрос и въпреки това сме имали 7,5 милиона овце. И с една лека ръка това национално богатство и потенциал на земеделието са ликвидирани и да паднем до 1,4 милиона овце.

Според Вас има ли досега успели овцевъди – бе-нефициенти по мярка „Млад фермер” от ПРСР?Аз съм жив пример за такъв бенефициент.

Започнах с медночервени овце през 2009г, а 112-а мярка „Млад фермер” от ПРСР беше отворена през 2008г. Работих и по програма с агроекология. В европейската програма има и други мерки, подпомагащи овцевъдството. Съществува и 121-а мярка – за модернизация на стопанствата, мярка полупазарни стопанства. Но моят съвет към останалите без работа е да се захванат именно с овцевъдство. У нас има много мерки и възможности

Пър

ви н

ацио

нале

н съ

бор

на о

вцев

ъдите

в Българи

я (Арб

анас

и)

46

информация, в общинските служби също, ако щете от медиите също. Те също отразяват новостите и случващото се в нашия бранш. Има и електронни сайтове, и литература, но всичко е въпрос на желание за информираност и страст към отглеждането на животни. Да се захванеш с такъв бизнес, трябва да си денонощно във фермата.

за него. На мен лично много ми помогнаха и експертите от Службата за съвети в земеделието. Следях новостите, а който се интересува трябва да знае, че има развъдни организации по породи и те ще му предоставят информация и ще му помогнат в практиката. В областните служби по земеделие и гори също може да се получи актуална и полезна

Исмет Шабанов, доц. Андрея Колев и Бисер Чилингиров, (Арбанаси)

47

Доколкото знам, най-трудно за овцевъдите е да намерят пазар за продукцията си?!Права сте. Знаете защо беше спрян износът

за Турция. Повишиха цените и на млякото, и на агнешкото и на овчето. Но поради вноса от Румъния много румънски некачествени агнета внесени през нашата страна отидоха в Турция. Това ядоса турската страна и тя каза „до тук”. Румънски търговци подбиха нашия пазар в южната ни съседка и много наши агнета бяха изкупени на ниски цени. Некоректни търговци направиха така, че нашите съседи да нямат доверие в българския фермер. А ние фермерите сме честни хора. В северната ни съседка има много депа за Саудитска Арабия и цените на месото за него са по-високи. Арабите избират хубавите агнета и това, което остане се изнася за други страни. За нашия внос в Турция обаче имаме уверението на директора на Българската агенция по безопасността на храните д-р Войнов, че лично той ще преговаря с колегите си там, за да може пазарът им да бъде отворен отново за наши агнета. Уверението е, че това ще стане през юни. Ние сме пазарна икономика и нашият интерес не е сънародниците ни да ядат скъпо агнешко месо, но на практика реалната му цена в магазинната мрежа е 12-16лв за килограм. Винаги в Благоевградския регион тя е била 6 лв/кг. Тази година е 7 лв/кг. Просто във всеки регион

на страната си има различна цена. Ние трябва да се ориентираме в тази особеност. Има много частни стопани, отглеждащи си по 5-6 овце, които намират реализация на агнетата си, но ние по-големите, които сме в Североизточна България и долу в Бургаско, сме с много овце и имаме нужда от експорт, т.е от високите му цени.

Кой е печелившият и реалистичен пазар за родно-то агнешко месо?Нашият пазар е арабският пазар. До две години,

преди да изпитат финансови затруднения Италия, Гърция и Хърватска, нашият износ на агнешко беше насочен там, но сега той е единствено към южната ни съседка. Двете организации по овцевъдство – браншовата и развъдната асоциация, заедно с 60 фермера бяхме на посещение на изложението в Турция. Там видяхме българска овца с българска марка Мутон Шароле на ямболски фермер, който самите ние познаваме, но по някакви причини, вероятно финансови, той беше продал животното си. В Турция обаче Мутон Шароле беше предствавена като френска порода, каквато е наистина като произход, но това животно е отгледано в България, и беше оценено на 3 хиляди турски лири. Мутон Шароле, докарано до качество в резултат на труда на български фермер, струваше 3 хиляди лири. Това са около 2600 български лева. Една българска

Зам.-министърът на МЗХ Цветан Димитров, Бисер Чилингиров и Кирил Кирков, началник отдел “Животновъдство”, МЗХ, (Арбанаси)

48

овца пък, която е кръстоска, народна селекция, взета от не зная кое село, с българска марка беше представена за испанската порода Меринос и струваше 1 800 лири, което е наши 1 440 лева. А ние тук продаваме овцете си за 200, максимум 300 лева.

Защо се получават такива фрапиращи разлики?Все още има много прекупвачи. Нашата браншова

организация и другите в животновъдството искат тези посредници да бъдат елиминирани. За целта браншовата организация трябва да може да сключва договори с депа или този, който ще внася животни, да представлява своя бранш. Сега фермерите казват, че прекупвачите идват при тях и им вземат 5 лева на животно за продажбата му. И питам аз – какво прави тогава браншовата организация, за да му помогне при реализацията на продукцията. На овцевъдите в цяла България трябва да се помага с решения на председателя и управителния съвет на тяхната браншова организация. За съжаление обаче, все още не сме толкова силни, но набираме сили да помогнем ефективно на нашите овцевъди. Хората разбират за какво става въпрос и трябва да се обединим в защита на цените. На нашия сайт, на Национална развъдна асоциация има цени, но те са препоръчителни. Аз не мога да кажа на фермера как да продава, какво да продава и в кое време. Аз му давам информация. От тук нататък той сам си прави сметката. Нужно е и всеки член навреме да си плаща членския внос. Заедно винаги сме по-силни.

Можете ли обаче без прекупвачите?За да бъдем силни, трябва да имаме депо. Целта е

да вземем такова и да вкараме в него животните на нашите членове за доотглеждане, но за целта ние трябва да имаме средства. Все още в браншовата организация няма такива. Във Франция агнетата се изкупуват от депа на 14кг от фермера. Там се угояват до 30-35кг и се дават на кланници, като се окачествяват по схемата S-E-U-R-O-P-E. Там всички фермери участват в сдружения.

Какво ще кажете за цената на овчето мляко у нас?Благодарение на браншовата организация и на

развъдните организации тя се запазва на 1,20лв за литър , но не това е истинската му стойност. Овчето мляко трябва да струва минимум 1,60лв – 1,90лв за литър. Това е неговата себестойност, а как да имаме печалба при тази ситуация?! С тези цени на агнешкото и на млякото сме под себестойността им и няма как да правим възпроизводство. Колкото до възможностите за фермерите, хубаво е, че тази година има държавна субсидия за направата на магазини за директни продажби на млечни продукти. Другото добро нещо е програмата de mi-nimis – с нея държавата дава до 7 500 евро. Тя ще бъде изплатена скоро. Ние и другите организации в животновъдството искаме тази помощ да бъде изплатена сега, защото на нас фермерите, поради тежката зима фуражите са ни нужни сега. Имаме уверението, че средствата ще бъдат изплатени до края на юни.

Таня Даскалова

Първи национален събор на овцевъдите в България (Арбанаси)

ЛОГИСТИКА И ПРЕВОЗ НА ЖИВИ ЖИВОТНИДО ВСИЧКИ ТОЧКИ НА EВРОПА

гр. Омуртаг, ул. Генерал Тотлебен № 20, телефон: 060 12 61 20, факс: 060 12 61 20, е-mail: olimp131@abv.bg