ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАУЧНОТО ЖУРИ

Р Е Ц Е Н З И Я

от: доц. д-р Веселина Неделчева Манева, научно направление 3.6.

Право, научна специалност “Изобретателско, авторско и патентно

право“

относно: дисертационен труд на Петър Владимиров Петров,

докторант в самостоятелна форма на обучение, в катедра

“Частноправни науки” при Юридическия факултет на УНСС,

представен за присъждане на образователна и научна степен „доктор”,

по научна специалност “Изобретателско, авторско и патентно право“

на тема: „Отговорност на интернет посредниците за нарушения на

авторското право“

Основание за представяне на рецензията: Заповед № 1432 от 4.06.2017г.

на Ректора на УНСС

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАУЧНОТО ЖУРИ,

Поставям на вниманието Ви рецензията за дисертацията на г-н Петър

Владимиров Петров, на тема: „Отговорност на интернет посредниците за

2

нарушения на авторското право“, за получаване на образователната и

научната степен „доктор”.

1. Информация за докторанта

Петър Владимиров Петров е роден на 20.05.1969 г. в град

Димитровград. Придобива магистърска степен по право през 1996 г. във ВСУ

”Черноризец Храбър”. От 15.09.1998 г. е съдия по вписванията към РС

Димитровград, а от май 1999 г. е районен съдия в същия съд. В периода 2013-

2015 г. е командирован в СГС, като съдия първоначално в гражданско, а

впоследствие и в търговско отделение. Понастоящем е районен съдия в

Димитровград. От 2006 г. досега проявява интерес по въпросите на

авторското право. Има над 40 статии в научни печатни и електронни издания

у нас и в чужбина в областта на интелекткуалната собственост. През 2011 г., в

съавторство със съдия Дацов, излиза книгата му „Престъпления против

интелектуалната собственост”, изд. Сиела, а през 2013 г. самостоятелната му

книга: “Подборен лов на интернет пирати. Теория за селективно наказателно

преследване”, на същото издателство. В периода 2010- 2015 г. е лектор на

хонорар към НИП по Право на интелектуална собственост, в дистанционни

курсове и в присъствени семинари. От 2009 до 2016 г. е лектор по теми в

областта на интелектуалната собственост на семинари, организирани от

Асоциацията на българските прокурори, Прокуратура на Р България,

Патентно ведомство и Висшия съдебен съвет. Участник е в редица

международни семинари на теми в областта на интелектуалната собственост

и интернет, организирани от Европейското патентно ведомство, Мюнхен;

Скопие; Талин; Югоизточен европейски център за правоприлагане- Букурещ,

Европейска служба за интелектуална собственост- Аликанте. На 17.02.2016 г.

е зачислен в доктурантура на самостоятелна подготовка, срещу заплащане, в

ЮФ на УНСС.

3

2. Общо описание на представения дисертационен труд.

Дисертационният труд е своевременно и задълбочено изследване на

един нов за нашата теория и практика институт, какъвто е отговорността на

интернет посредника /ИП/ за нарушения, извършени в областта на авторското

право. Актуалността на темата е обоснована и от проблемите, които

възникват в най-голямата и динамична дигитална среда – интернет.

Разпространението и използването на различните обекти на авторското право

в интернет, поставят въпросите за дейността, правомощията и отговорността

на лицата, които съдействат за това, именно ИП. Работата изяснява редица

понятия, относно функционирането и обменът на информация в интернет.

Разглежда различните хипотези, обуславящи дейността на ИП, в зависимост

от които се поражда отговорност за нарушение на авторски права или се

изключва такава. Анализирани са способите за защита на авторските права,

като детайлно е разгледана гражданскоправната защита. Направена е

съпоставка с правото на ЕС, както и на водещите правни системи: Германия,

Франция, САЩ, Обединено кралство.

Трудът представлява цялостно и задълбочено изследване на

поставената тема у нас, която разкрива теоретичните и практически познания

на автора. Изложението представя научната новост и оригиналност на

дисертационния труд в логическа последователност.

Дисертационният труд е в обем на 287 страници и приложени 17

страници използвана литература, както и решения на съдебни органи.

Използвани са 249 заглавия, които са на английски, български и руски език, с

преобладаващи източници, достъпни в интернет. Съдържанието е

структурирано в увод, пет глави и заключение. Изведени са предложения de

lege ferenda за промяна на първичната правна уредба.

4

В уводните бележки се очертава предмета на научното изследване,

поставените задачи и непосредствени цели. Посочени са методите на научно

изследване, както и използваните способи за тълкуване на правото.

Глава първа е насочена към извеждане на определение за интернет

посредник. По необходимост това изисква разглеждане на феномена интернет

от техническа гледна точка; обсъждане на някои специфични проблеми -

технологично развитие, терминология, конфликт на лични и публични права

в интернет, след което и от правна гледна точка, като изкуствено създадена

специфична среда, в която се извършва обмен на информация. Необходимо е

да се посочат случаите, в които правният субект придобива качество на ИП.

Критериите, по които са правени опити да се квалифицират ИП, дават

възможност да бъдат обсъдени особеностите на организацията, структурата и

дейността им, състояща се от услугите, които предоставят на своите

потребители. Изясняването на гореописаните въпроси е минималната база,

която е достатъчна, за да бъде формулирано определение за интернет

посредника от авторско-правна гледна точка.

Глава втора обръща внимание върху правната динамика, изразена с

участието на ИП в авторско-правните отношения, чрез изследване на

връзките, които се осъществяват при преноса на произведения в цифровата

среда на интернет между страните, каква е ролята на ИП в този обмен;

специфичният начин, по който субектите в правоотношенията постигат

консенсус - електронното съгласие. Така се обяснява функцията на ИП като

практически участник в авторско-правния обмен в интернет и същественото

му значение. Обърнато е внимание, че твърде рядко ИП е страна в авторско

правоотношение, но без неговото участие това правоотношение не може да

бъде породено, развито и прекратено

5

Глава трета анализира предпоставките, водещи към възникване на

гражданска отговорност на ИП за нарушени АП. По тази причина се

разглежда произведението като обект на АП и изключителните права на

автора по чл. 15 и 18 от ЗАПСП като субективни правомощия и с оглед

нарушаването им в интернет средата. Взето е предвид, че точно тези два

елемента от предпоставките за пораждане на отговорността имат най-

съществено значение в интернет контекста. Тук е направен опит да се

изследва съдържанието на всяко едно правомощие и да се подчертаят

приликите и разликите с други такива. Изследваните елементи на

отговорността са общи за всеки нарушител, което следва логиката на

настоящото изследване, че ИП следва да носят отговорност и за нарушения на

АП, осъществени от техните потребители. Направен е анализ на съдебна

практика у нас и в чужбина, както и на СЕС относно същността, особеностите

и значението на правата на авторите в контекста на интернет. Изложени са

някои проблеми в действащия ЗАПСП.

Глава четвърта изследва механизмите на ЗАПСП за

гражданскоправна защита на АП. В тази връзка са анализирани предвидените

в закона средства, посредством които отговорността за нарушени АП може да

бъде реализирана и по-специялно исковата защита: по чл. 94- 94 а и исковете

по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП. Особено внимание се обръща и на отговорността на

юридическите лица (ЮЛ) и едноличните търговци (ЕТ) в специалния режим

на ЗАПСП, като се прави опит за обосновка на позицията, че действащият

статут на закона сам по себе е несъвършен, що се касае до отговорност на ИП,

с недостатъчно практическо приложение. Допълнително се обосновава

изводът, че нормативната основа е непълна що се касае до съществения

проблем на отговорността на ИП, а именно за нарушения, извършени от

6

потребителите на посредника. Посочени са и други средства за защита на АП,

предвидени в закона.

В пета глава акцентът е върху непълната законодателна уредба на

отговорността на ИП за нарушения на АП, извършени от неговите

потребители съобразно ЗЕТ. Изводът, до който се стига тук е, че обективното

право у нас не разполага с действащ правен механизъм, чрез който да се

гарантира защита на АП от този род нарушения. Направен е анализ на

текстовете на ЗЕТ, които са относими към освобождаване от отговорност на

доставчика на услуги при определени условия. Обсъдени са сходните правни

институти по ЗЗД, които също се явяват неприложими. Тъй като източниците

за вътрешното ни право са следствие на чужди правни постановки, тук

накратко са изложени нормативните решения на държавите по въпросите с

този вид отговорност, с цел достигане на оптимален отговор, от значение за

българската действителност- критерият е „дължимата грижа” на ИП за

информацията, която преминава през неговата интернет структура. На база

анализа на отговорността, е обосновавана необходимост за промяна в

действащото законодателство, чрез съответни предложения: 1. дефиниране на

изключителните права по ЗАПСП; 2. необходимост от законодателна промяна

в някои текстове на закона, относно правото на възпроизвеждане,

разпространение и преработка, както и на текста за “съобщаване” и 3.

промяна на текстовете, относно исковата защита- чл. 94- 94а и редакция в

текста на чл. 95б от ЗАПСП. Направен е обобщен анализ относно

отговорността на ИП за нарушения на АП, извършени от потребителите.

3. Съдържателен анализ на научните постижения на дисертацията.

Представеното за обсъждане монографично изследване: „Отговорност

на интернет посредниците за нарушения на авторското право” е първо

7

самостоятелно научно съчинение у нас. Представена на ясен и точен правен

език, работата формулира докторантска теза, при изследването, на която

авторът достига до оригинални съждения и изводи.

Направените изследвания, съпоставки, анализи и изводи, на много

равнища в работата, могат да се определят като ОБОГАТЯВАНЕ НА

СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЗНАНИЯ, като по- важното се свежда до следното:

Формулирано и изведено е определение за правния субект „интернет

посредник”, от гледна точка на АП. Това е лицето, което предоставя на трети

лица достъп до интернет или използване на дадена апликация, като без

неговото съществуване обменът на информация и обекти на АП е невъзможен

/с. 39/. Целта е, той да се отграничи от доставчика на услуги в

информационното общество по смисъла на ЗЕТ.

Особено значим е приносът на автора в направения съпоставителен

анализ между различните видове услуги, които извършва ИП /с. 53-78/.

В теоретичен план са разгледани различните средства за защита на АП,

като е приведена и анализирана богата съдебна практика. Представена е една

нова за нашата правна доктрина теория, за „необходимата грижа”, чрез която

се цели привличане към отговорност на ИП за нарушения на АП /с. 281-282/.

Това виждане на докторанта е повлияно от разпоредбата на чл. 15 от

Директива 2000/31 за ЕТ, което макар да е сходно с възприетото унас

разбиране за „дължима грижа” в договорното право, е съобразена с

особеностите във всеки конкретен случай за предоставеното от интернет

доставчика съдържание на информацията и се разглежда като специален вид

„професионална грижа”. Направено е предложение за въвеждане на нов текст

в чл. 13 ЗЕТ, заменящ съществуващия досега.

8

Научно приложение би имало и изследването в частта за правомощието

за достъп до произведението по време и място, избрано от потребителя по

смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП. Прецизно са изяснени и понятията

„копиране”, „екземпляр”, „копие”.

Обогатяване на съществуващите знания представлява и изводът на

докторанта, направен относно редакционната отговорност на доставчиците на

медийни услуги по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗРТ, чрез който се търси

сходство с отговорността на ИП.

Направеното научно изследване има своето ПРАКТИЧЕСКО

ЗНАЧЕНИЕ, което се изразява в направеното в дисертационния труд

обсъждане на техническите характеристики на интернет с оглед спецификите

на фигурата на ИП.

С особена практическа стойност е изложеният критичен разбор на

българската съдебна практика, съпоставена с решения на СЕС по сходни

дела. Същевременно, чрез направените предложения de lege ferenda в

действащото законодателство /ЗЕТ и ЗАПСП/ се цели синхронизиране на

националното право с правото на ЕС относно защитата на субективните права

в интернет.

4. Критични бележки

В дисертацията се откриват и несъвършенства, някои от които са от

структурно и фрагментарно естество:

Изследваният в дисертацията въпрос, относно отговорността на ИП за

нарушения на авторското право, сам по себе си е от изключителна важност в

съвременното информационно общество. Очакванията са за изясняване на

неговия статут, а оттам и правомощията, които се пораждат в отношенията,

9

възникващи между него и авторите, от една страна, и с третите лица-

потребители на информацията, от друга. От изложеното е явно, че липсва

правна уредба, която да регламентира тези въпроси. Изключение са

разпоредби в СЕТ, а в ЗАПСП такава липсва, и то с основание. Формирани са

две тези: 1. ИП, когато е ю.л. /в болшинството хипотези/, доставчик на

услуги, предоставящ достъп до произведения на авторското право, е търговец

по смисъла на ТЗ и на ЗЕТ. ИП е лицето, което създава именно тази интернет

среда, даваща възможност за достъп и обмен на информация на гражданите.

Като лице, което предоставя достъп до такива обекти, между него и авторите

възникват типичните за авторското право отношения, регламентирани от

различните авторско- правни договори по ЗАПСП. Докато между него и

третите лица възникват отношения, типични за търговските сделки –

обикновено, това е договор за предоставяне на услуга /с. 96/, а не авторски

договор /сключват се онлайн договори в дигитална форма с определени

параметри за потребление на информацията/. Именно, в първата група

отношения следваше да се проследят правомощията на страните, както и

отговорността на ИП. В рааботата е застъпена тезата, че ИП може да бъде,

както издател, така и разпространител на едно произведение, относно

информацията, която то предоставя, че може да извърши промяна, както и

редакция на произведението / с. 50- 52/. В този контекст могат да бъдат

разгледани всички спорни отношения, които се пораждат. Вярно, ако тези

отношения са регламентирани с договор, то неговото неизпълнение ще води

до възникване на договорна отговорност. Но, тук биха могли да се разгледат

отношенията, които пораждат деликтна отговорност между ИП и авторите,

както исковата защита, която ЗАПСП предоставя. Също, в отношенията

между ИП и третите лица, потребители на информация, предоставена

правомерно или неправомерно от авторите, възникват най- много спорове в

10

съвременното интернет пространство. Очакванията от дисертационния труд,

според мен, бяха именно в тази посока- каква е ролята на ИП и каква

отговорност възниква при различните правни отношения. Все пак, както се

посочва на с. 106 ИП монополизират пазара на информация и контролират

достъпа до съдържание и възможностите за споделянето й от крайните

потребители. Спомената е и хипотезата, при която авторът може сам да

предостави достъп на своето произведение /снимка, клип, худ. произведение/

в интернет, без съдействие на ИП. Но какво е значението на ИП при тези

обстоятелства, пораждат ли правни последици неговите действия, защо се

поставя в работата, не е изяснено. 2. В същото време, се представя тезата /на

много места в работата, включително и в изводите/, че ИП-те, изхождайки от

разпоредбите на чл. 13- 16 ЗЕТ, се освобождават от отговорност за нарушения

на своите потребители, като се посочва, че липсва и съдебна практика в тази

насока.

Следователно, представени са две противоположни тези: първата е

недоразвите и недоказана, а втората изключва отговорност. В същото време

се посочва, че ИП- те на общо основание могат да осъществяват нарушение

на авторски права /неимуществени права/, респективно – да носят

отговорност пряко за тези нарушения или в установените от закона случаи-

когато нарушенията са извършени от трети лица /с .125/. При това се има

предвид, че тези лица могат да манипулират съдържанието и да създават ново

такова.

В настоящото изложение са разгледани въпроси, които нямат

отношение към дисертационната тема: неимуществените /напр. с. 126/ и

имуществени права на автора, по смисъла на ЗАПСП, като са поставени

редица дискусионни въпроси /според автора/ в областта на авторското право.

11

Защо изобщо се разглеждат правото на авторство; правото на достъп до

оригинала на автора на произведението /като се има предвид, че се

предоставя електронно копие, а оригиналът винаги си остава в автора/;

предлагане на произведението по безжичен път или чрез кабел; право на

публично показване на произведение на изобразителното изкуство и на

фотографско произведение; правото на превод /посочено е, че преводът на

аудио-визуално произведение е творческа дейност, а нима преводът на

другите произведения не е?- с. 163, а при използване на неоторизирани

субтитри, само е споменато, че ИП могат да носят отговорност затова/ и т.н.

Изложеното в тази си част, струва ми се, би спечелило, ако в полемичен

аспект бяха изяснени отделните авторски правомощия, с оглед връзката им с

ИП и последиците от дейността му, напр. при извършена преработка в

предоставеното произведение, както и редактирането му; или при изясняване

правото на възпроизвеждане и разпространение на произведението в

интернет, при които правомощията на ИП са най-големи.

Така формулирана третата глава, поставя въпросът: може ли

разглеждането на правата на автора /неимуществени и имуществени/,

регламентирани в действащото законодателство, да са сами по себе си

предпоставка за възникване на отговорност у ИП? Безспорно, законът изисква

наличието и на другите елементи, формиращи фактическия състав на

нарушението. В тази част изложението е твърде фрагментирано и

необосновано.

Към изложеното може да се посочи, че направеният всеобхватен анализ

на исковата защита по ЗАПСП и приведена богата съдебна практика, са

неприложими към докторската теза, тъй като те се отнасят до правомощията

на авторите, а не и до тези на ИП.

12

Настоящият анализ изисква да се уточни още: ограничаването на

достъпа до интернет, би било нарушение на конституционния принцип за

достъп до информация /основно човешко право/, а не на принципа на

свободата на словото, който се резглежда в контекста на друг конституционен

принцип- за свободата на творчеството, обуславящ интелектуалната дейност /

с. 35, 95/.

Могат да се направят и някои бележки, относно некоректно използване

на някои понятия: напр. на с. 81 докторантът използва понятието

„интелектуално право”. Такова право в системата на обективното право не

съществува. Не се разграничават и понятията „закрила” и „защита”.

В заключение, смятам че дисертационният труд показва едно

задълбочено, последователно и прецизно изследване, с посочване на

интересна и спорна проблематика, изведена от същността на

информационното общество. Въпреки посочените критични бележки и

несъвършенства, считам че докторантът Петър Владимиров Петров

притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност,

творческо мислене и способности за самостоятелни задълбочени научни

изследвания. Тези изводи се подкрепят и от представените публикации на

автора, които показват един постоянен интерес, насочен към проблемите,

които интернет поражда. Представени са 13 публикации по темата в списания

„Норма”, „Собственост и право” и „Европейски правен преглед”.

Изложените съображения не заличават достойнствата на дисертацията

като едно полезно изследване, което преди всичко обогатява съществуващите

знания и предлага приложни резултати.

13

Въз основа на изложеното, уважаеми членове на научното жури, Ви

предлагам, следното

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Като се ръководя от изложения дотук анализ на научните постижения в

рецензирания труд: „Отговорност на интернет посредниците за

нарушения на авторското право“, считам, че той отговаря на изискванията

на чл. 6, ал. 3 от ЗРАСРБ и на чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагането му.

Това предоставя необходимите основания, научното жури да вземе

решение за присъждане на Петър Владимиров Петров на образователната

и научна степен „доктор” в научно направление 3.6. „Право”, по научна

специалност “Изобретателско, авторско и патентно право“.

14.08.2017 г.

София

РЕЦЕНЗЕНТ:

доц. д-р Веселина Манева