1

РЪКОВОДИТЕЛЯТ - ЛИДЕР?

проф. д-р Людмил Георгиев

Департамент „Публична администрация“

Нов Български Университет

Резюме: Студията има за цел да даде отговор на въпросите:

1. Кои са качествата, които трябва да притежава всеки лидер?

2. Лидерът ражда ли се или се създава? 3. Кой посочва лидера? 4. Лидерът винаги ли е ръководител? 5. Лидерите част от елита на обществото ли са? 6. Лидерът – между автократизма и демокрацията? 7. Знанията и уменията на лидера, с които превъзхожда

другите, са само в областта, в която е образован или във всякакви области?

8. Напълно достъпен или недостъпен лидер? Ключови думи: лидер, естествен лидер, „назначен“

лидер, елит, ръководител, функционална, мениджърска и лидерска компетентност, достъпност на лидера, качества на кмета, харизма, партиен кмет, умения и манталитет на кмета

Head – Leader?

Prof. Ljudmil Georgiev, Ph.D.

Department of Public Administration

New Bulgarian University

Abstract: This article has the goal to give answer of the following questions:

1. What are the main characteristics of a leader? 2. Is the leader a born leader or he can be created? 3. Who point the leader? 4. Is the leader always heading? 5. Are the leaders part of society’s elite? 6. The Leaders – between autocratism and democracy?

2

7. The knowledge and skills which helps the leader to exceed the others are only in the field of his education or in all fields?

8. The Leader absolutely sufficient or insufficient? Key words: leader, natural leader, „appointed„ leader,

elite, head, functional, managerial and leader’s competence, leader’s accessibility, mayor’s qualities, charisma, party’s mayor, skills and mayor’s mentality За качествата на ръководителя и тези на лидера са

написани множество статии и дори монографии. Общото между

тях е, че предлаганите съвкупности от качества за преценка са

спорни. И няма как да не е така, докато ръководителят априорно

се свързва с епитета „лидер“ и обратно – в повечето случаи се

твърди, че лидерът няма как да не е ръководител…

Причините да се твърдят тези спорни тези са:

На първо място, разглеждането на лидера като лице със

съвкупност от редки качества на личността, проявяващи се сами

за себе си и свързани с развитието на самата личност.

На второ място, не формулирането на размера, вида и

качеството на групата, която определя дадено лице като лидер.

И на трето място – липсата на каквато и да е представа за

дистанцията в качествата на лидера и групата, която го излъчва.

Ако приемем, че по време на политическите битки, чиято

кулминация са политическите избори, политическите сили

излъчват своите лидери, то тогава е и най-благоприятното време

за подобен вид изследвания и твърдения. Вътрешнопартийните

тестове за лидерство са преминати от няколко лица и от тях се

избира най-представителното, което може да устои на „вятъра“

създаден от притовниковите партии и избирателите от първия

ешалон1. Този „вятър“ обаче има два компонента – първи,

1 Авторът разделя избирателите на два ешалона. В първия ешалон включва членовете на партийната структура, излъчила представителя за участие в изборите от следващия – втори ешалон, съставен от населението на страната, региона или общината, в зависимост от това за какви избори става въпрос.

3

въпросите, които политическите противници си задават или им

задават от студията и пресата по време на публичните дебати, и

втори, въпросите, които избирателите трябва да зададат на

срещите с политически представените лица. Особеност на тези

въпроси е, че те си приличат по структура. За избирания те

трябва да включат: неговото политическо минало, достигнатата

степен на образование и обучение и поучените от тях знания,

получените титли и награди, целите, които си поставя, и

очакваните резултати. Много важни са въпросите за управленския

опит на кандидата и по-точно за това какви структури и

организации и с какъв брой на състава им е управлявал? Едва ли

е състоятелно да се избира за кмет и още по-малко за министър-

председател или президент човек, който е управлявал единствено

семейството си…

В исторически план лидерството е било свързвано най-вече

с военните качества на дадена личност и с възможността да

предвожда подчинените си към военни победи.

В съвременен план лидерството се свързва най-вече с

политически и икономически влияния и търсенето на равновесие

между управляващи и управлявани. Основата му е в социалното и

политическо неравенство на хората и отношението мнозинство –

елит – лидери. Преимущественост в това отношение има елитът,

тъй като той излъчва и груповите и индивидуалните лидери. Това

е причината той да се разглежда като лидерска каста. Неговата

сила е най-вече в представителната демокрация, където

кандидатите за политически лидери се „пресяват“ от групата на

сублидерите (управителния борд на политическата партия).

Именно представителната демокрация поражда възможността за

междинна технология при създаването на лидера. От една страна

той са излъчва от обществото чрез избирателния процес, а от

друга – се налага от политическите партии, включвайки точно

определени лица в избирателните листи.

4

Политическото управление също има своето количествено

измерение, което определя и размерността на групата на

лидерите – един (монарх, директор, тиран, автократ), няколко

(олигархия, хунта, регентство) или много (колегия, парламент).

От особена важност е да се даде представа за „скритата

картинка“ в избирателния процес – характеристиката на групата,

съставляваща първия ешалон, излъчила представителя си. За нея

важи почти същата информация като горната, с изключение на

получените титли и награди.

За да бъдат насложени възможностите на кандидатите и

изискванията на политическата и социално-икономическата

ситуация, която вече избрани те ще трябва да придвижат към

ново състояние, ще трябва да се вземе предвид и информацията,

свързана с изискванията на средата: размер, сложност, природна,

финансова и социална структура, културно и технологично

равнище.

Защо точно тези групи въпроси трябва да бъдат зададени?

Най-напред защото трябва да се разруши вредната

традиция да се задават чувствени и лични въпроси от типа:

„Семеен ли сте?“, „Имате ли деца?“, „Каква заплата сте имал на

предишната длъжност?“, „От кой футболен отбор сте?“ и т.н.

На следващо място, защото преди избора си трябва да се

убедим, че кандидатът притежава точно тези качества, които ще

му бъдат от полза в бъдещата роля на ръководител – лидер.

Смята се някак си априорно, че лидерът винаги е

ръководител. Това съвсем не е така. На местно, общинско, ниво

много често има дейни, достойни граждани, които реагират с

мнението, личното си време и експертизата си на съществуващите

икономически, административни или градоустройствени

нередности. Те са готови да изразят открита гражданска позиция

и да защитят интереса на съгражданите си. За тази си готовност и

възможност те са признати от цялото население на общината за

5

лидери. Това ни дава основание да твърдим, че зад всички случаи

на разпознаване на някого за лидер в определена област или

области седи общност от хора, чиито състав цени качествата му и

ги признава за развити в степен надхвърляща средните им

стойности. Тоест представя го като групов образ на определено

общество и е значим само на неговия фон. Неговото равнище

определя и равнището на лидера му. Типажът на подобни

личности много често не се покрива с ръководителите на

политическите сили или на обществени институции, които по тази

причина странят от привличането им около себе си, страхувайки

се от силата на конкуренцията им. Това обаче е вид обществена

загуба. Англичаните казват: „Не можете да се издигнете в небето

като орел, ако летите с пуйки…“ С това се опитват да ни

напомнят, че екипното обкръжение на всеки ръководител

предопределя тавана и качеството на възможностите му.

Разнообразието от представи за лидера е родено от

разнообразието от групи и интереси, които лидерът апогейно

отразява с качествата си. Това разнообразие налага и

различаването на сферите, в които определяме принадлежността

на лидера. В книгата „Лидерство“2 авторът и определя три нива на

лидерската компетентност – функционално, мениджърско и

лидерско. Към функционалното (изпълнителското) отнася

справянето със задачите в определена област (производство,

транспорт, маркетинг и др.). Мениджърското свързва с

организационните способности. Лидерското определя като

способност да се влияе върху големи човешки общности. Макар и

неизяснено какви са критериите за осъществяването на такова

голяма влияние, ние приемаме, че такъв феномен съществува.

Спорно е обаче твърдението на автора, че: “Лидерската

компетентност е постижима едва след като другите две нива на

2 Иванов, Д. Лидерство. Ciela, С., 2014г. , стр. 70 - 73

6

компетентност – функционалното и мениджърското, са изпълнени

със съдържание“3

За да съществува такава релация на лидерството – от

функционалното, през мениджърското, до лидерското, трябва

групите, които „произвеждат“ лидера, да са свързани с тези нива.

В много от случаите това не е така. Лидерът може да е излъчен,

например, изцяло по физическа компетентност – г-н Кличко

(световен шампион по бокс), като лидер на протестите на

„Майдана“. Съвсем ясно е, че той не може да е преминал през

останалите два върха в лидерството – функционалния и

мениджърския, тъй като за тези две, свързани с неговите победи

сфери, се грижат специални лица и екипи… Тоест, връзката

функционална, мениджърска, лидерска компетентност не е

непременно линейна.

Определена личност може да получи лидерска позиция

поради ораторските си способности, решителност на характера

или възможността да предвижда събития, или да гледа в миналото

и бъдещето (Ванга и др.). Петър Димков получава лидерския знак

на народен лечител не като добър организатор – мениджър или

изпълнител, а като способен билкар и нищо повече. Неговото

признание идва чрез посоката (от тях към него, а не обратно) на

лицата, търсещи неговата помощ и услуги, включително и от ясно

разпознаваеми политически лидери като Брежнев, Кастро и др.

При него критерия не е самото умение, а възможността за

разпространение (приложимостта и общовалидността) на

резултатите от неговите умения върху всички хора по земята. По

този критерии той е имал потенциала да изпревари и Ленин, и

Кастро, и Брежнев, и много други. Било е въпрос на реклама,

която едва ли при тази възможност е щяла да му се осигури…

Тоест, стигаме до неизбежния извод, че разговорът за

лидерството трябва да се води със зачитането на две двойки 3 Пак там. стр. 71

7

компоненти - област на знанието и действието и размерност и

качество на въздействието. Колкото такива двойки можем да

различим, за толкова вида лидери можем да говорим. Трябва да

се направи предварителната уговорка, че има „чисти“ лидери,

представени само в една област, и „смесени“ - представени в

повече области.

Изводът, че: “… стремежът към властта е основна

психическа черта на лидера“4, е частично верен и касае само

лидер, който „яхва“ общността, а не е естествен продукт на

нейните предпочитания и оценка. Този, който е продукт на

последното, не е привлечен преимуществено от властта, а работи

за цели, които са по-приоритетни от парите и статуса.

Занимаващите се с теорията на лидерството не отбелязват

една особена форма на проявление на лидерството – лидерство

по необходимост. То се проявява, когато общността не издига

естествено свой лидер и политическите, икономическите или

задкулисните сили не назначават свой. В този случай определени

позиции, изискващи ръководството на големи или значими

обществени групи, налагат посочването на подходящ ръководител

– лидер. В известна степен този вид лидерство може да бъде

отнесен като първопричина към т.н. ситуационно лидерство.

Създателите на класацията, обаче, включваща ситуационното

лидерство като отделен вид, са обезсмислили чрез включването

му останалите определени от тях видове, тъй като всички те могат

да бъдат означени като ситуационни (релационното,

последователското, емоционалното лидерство и др.)5. Всички те

са плод на определена ситуация. Пример за това са градските

административни длъжности при управлението на римския

император Септимий Север (11 Април, 146 - 4 февруари, 211),

като дуумвирите и едилите. Дефицитът на образовани, достойни и

4 Пак там. стр.72 5 Пак там. стр.84

8

развити личности по това време става причина за няколко

функционални дейности с особено висока обществена значимост

да отговаря едно лице, издигнато по този начин в ранг на

ръководител – лидер. Например дуумвирите са отговаряли

едновременно и в едноличностен план за дейности, за които днес

има цели министерства или агенции. В техните правомощия са

влизали отговорностите за правораздаването, надзора над

финансите, опазването на обществения ред и членуването в

градския съвет. Може лесно да се прецени, че личност,

съсредоточаваща в себе си такива правомощия, няма как да не

бъде определена като личност с лидерски качества. Произходът и

обаче е по необходимост, именно поради невъзможността много

хора по онова време да са носители на подобни качества

едновременно.

Да приемеш ролята си на лидер означава предварително да

формираш поведението си спрямо общността, която управляваш,

и целите, които си си поставил. Един от основните проблеми на

лидерската личност е трудният избор за дозата на демократичност

и авторитарност в управлението му.

В цитираната по-горе книга съвсем правилно се твърди, че:

„…разстоянието до отблъскването и потискането от страна на

псевдолидера на компетентните и моралните му последователи и

обграждането с техните антиподи е само една крачка. Път, който

самозваните лидери леко и бързо изминават. И което неминуемо

води до разрива им с истинските ценности на обществото.“6

В тези случаи говорим за т.н. фиктивно лидерство,

отразяващо отрицателните черти на личността и категорично

вредно за обществения интерес.

Проучванията за това каква да бъде тази доза обхващат

преди всичко въпросите за равнището на образование и

експертност на екипа, който е управляван, и ешалона 6 Пак там . стр. 73

9

управлявани на по-ниско равнище. Още по-важен критерий,

заслужаващ съобразяване, е степента на доверие между

ръководителя и управлявания от него екип и съотношението на

носената от двете страни отговорност.

Ако екипът и управляваният „електорат“ е съставен от

високо образовани хора, лидерът-ръководител би спечелил, ако

избере най-високата степен на демократичност (модел Ж) в

управленската си технология, а именно – да разреши на

подчинените си да действат, взимайки решение в границите

предварително определени от стоящите над него в йерархията,

без да им се дават конкретни инструкции за всяко решение и

действие.

Недостатъкът на подобно поведение, въпреки

демократичната му осанка, е, че създава впечатлението за

пасивност на ръководителя, като изпълняващ (дори без да

медиаторства) волята на висшестоящите.

Доста по-добър вариант от гледна точка на ролята на

ръководителя е да определи сам границите и да даде възможност

на подчинените си да взимат самостоятелни решения в техните

рамки (модел Е).

Предимството на този вариант е, че притежава белезите на

високата демократичност и същевременно позволява развитието

на инициативата и капацитета на подчинените му да дават

предложения, да избират и предлагат средствата за реализацията

им. Друг позитивен ефект от тази технология е сплотяването на

управленския екип, което в българската среда е изключително

трудно постижимо и важно.

Общото и при двата описани по-горе метода е, че

инициативата по взимането и прилагането на решенията е извън

едноличността на ръководителя и е съсредоточена в по-широк

професионален екип.

10

Всички предложени по-нататък технологии на вземането на

управленски решения касаят водещата роля на ръководителя-

лидер и изместват тежестта на отговорността в неговото поле.

С най-голяма близост до демократичността на

управлението е моделът, при който ръководителят представя

проблема, поставя го на обсъждане, приема предложения и въз

основа на тях взима окончателното решение (модел Д). Чисто

практически този модел дава най-голяма възможност за

активизиране в една съвместна посока на мисленето от вида

„мозъчна атака“. Това е другата възможност за взаимен и

конструктивен „реверанс“ между ръководител и екип.

Предлагането на разнообразни експериментални решения,

които са отворени и могат да търпят промени, е първата фаза на

ограничителност на екипа при вземането на решения (модел Г).

Тук по-скоро инициативата на членовете му могат да допълнят и

коригират в неособено голяма степен представените варианти за

решения. Всъщност при този модел и на тази граница се извършва

смяната на изискванията за интелигентност и капацитет на екип и

ръководител. Докато в предходните три модела изискването за

висок управленски и експертен опит бе основно за членовете на

екипа, при този модел това изискване преобладаващо се

прехвърля в полето на ръководителя.

Онова, което е трудно разбираемо при много от случаите

на провалени организации и институции е, че едноличното,

автократично управление задължително изисква висок

управленски и експертен капацитет на ръководителя. В случай че

не го притежава, той има единствения избор да управлява грубо

тоталитарно, всявайки страх у подчинените си и по този начин

блокиращ всяка инициатива.

Моделът на управление В поставя подчинените в ролята на

питащия, не на предлагащи и участващи в предложенията за

решения. Те имат възможност да зададат въпроси по внесените от

11

ръководителя предложения и с това да си изяснят на себе си

целите на последния. Това е съвсем недвусмислено поставяне на

екипа в подчинено положение и административно (което

съществува и при другите модели), но и психологически.

Административно-управленската куртоазност се е

„произнесла“, присъствайки в модел на управление Б, при който

ръководителят се стреми да „прокара“ определено решение.

Тоест, той предварително е убеден, че то не е особено

състоятелно и че би срещнало съпротивата на обсъждащите го, и

се стреми да му придаде „невинен“ вид, описвайки

обстоятелствата около него приемливо.

В практиката имаме задоволително много привърженици на

подобен метод на ръководство и това е обяснението за неуспехите

на наглед солидни институции и фирми, в които като че ли има

достатъчно кадърни хора.

Политическата промяна на формата на собственост от

тотално „общонародна“ в преобладаващо частна изведе на преден

план един нов тип ръководител, който за разлика от

социалистическия му събрат получи, чрез тази собственост, и

икономическите аргументи да предопределя изцяло живота на

организацията. Той естествено се привърза към най-

авторитарната форма на управление (модел А), при която

единственото, което прави, е да съобщи взетото от него

самостоятелно решение на подчинените си. Това е и моделът, в

който пасивността на последните достига кулминацията си. И ако

с тази кулминация загубите на средата свършваха, щеше да бъде

добре… Негативните последици, обаче, се задълбочават

вследствие на мълчаливата съпротива на екипите и сладостното

предвкусване на бъдещия провал-отмъщение. Можем спокойно да

определим този модел на управление като най-пагубен, но и

даващ най-високо моментно самочувствие на лидера-ръководител,

12

преди да почувства тежестта на загубата от противопоставянето

му на неговите подчинени.

Привлекателността на качествата, които притежава

лидерът-ръководител, засилва интереса към генезиса на неговото

формиране и към отговора на въпроса – дали се става лидер по

рождение или се „произвежда“ в хода на развитието си. Частично

отговор на този въпрос дадохме по-нагоре с твърдението си, че

лидерът е такъв само по отношение на конкретна група. Това не

го прави тотален лидер. Например, Ленин едва ли би бил лидер в

групата на олигарсите или пък Хитлер в групата на пацифистите...

Повечето автори, пишещи за лидерството, го свързват с

произход по рождение и оспорват възможността да се

“произведе”. Смятаме това за две крайни, макар и дълго

проверявани твърдения и се придържаме към възможността

роденият лидер да бъде “доправен”. Нещо повече, съществува

практика той да бъде “дооформян” според декларираните нужди

на избирателя. Това дооформяне става в партийните или

задкулисните централи, а в последствие, с помощта на медиите,

му се придава заключителния щрих. Лидерът се изгражда, но и

доработва. Тези, които го доработват, влагат по Карло

Колодовски7 своя “идеал” в бъдещата му визия, ако натискът за

насилствена промяна върху личността му не предизвикат

нежелани физически или ментални изменения. Това, обаче, не

дава окончателен отговор на въпроса за лидерството по

рождение.

Този отговор намираме при анализирането на едно от

основните изискващи с качества - самочувствие. То винаги е знак

към останалите за осъзнато превъзходство в определена област.

Проблемът е в честото несъвпадение на областта, в която

личността се чувства лидер, с областта, в която си търси

признаването му от определена социално-професионална група. 7 Карло Колодо - италиански писател, автор на книгата „Пинокио“.

13

Например, това, че дадена дама има дълги крака, съвсем не я

прави лидер в групата на програмистите. Въпросът, обаче, е какво

става, когато тя е „назначен лидер“ в тази група? Отговорът е: на

ниво междуполово предпочитание тя се превръща в безспорен

лидер сред мъжкото съсловие, но на равнище порфесионално-

експертно предпочитание, тя се превръща в аутсайдер, ако не

притежава наднормените качества в тази област. И от тук

възниква въпросът: Назначаването и на лидерска позиция коя от

тези две сфери цели да обслужи?… Ясен въпрос към

назначаващите я, на който те трудно биха отговорили, и в същото

време лесен за отговаряне въпрос за колектива около нея, с който

този ръководител работи…

Именно затова поставянето на някого в незаслужена

професионално-лидерска позиция, чрез назначение, показва

степента на разрива или съгласуваността между назначаващия го

и управляваното от него мнозинство.

Остава открит и въпросът за това дали силата на

самочувствието в една област може да подпомогне внушението за

лидерство в друга област и най-вече колко дълго? За какъв

период от време. Отговорът за съжаление е положителен и не са

редки примерите за това. Ако „фалшивият“ лидер успее да

прикрие за дълго време с мълчание, комбинирано с излъчване за

превъзходство и дистанцираност незнанието си, той може да

спечели времево предимство и да заблуди общността в силата на

качества, за които тя би го предпочела. Величината на загубите

от това е правопропорционална на времето, за което тази заблуда

е актуална.

Използвайки тези примери стигаме до извода, че когато се

касае до физически и ментални качества, като външен вид,

самочувствие, самоувереност и др., произходът им по рождение

дава основание да се говори за изначална предпоставеност на

личността към лидерство. Прикриването и имитирането им води до

14

една от най-изкривените и пагубни форми за осъществяване на

публичното управление, наречена вождизъм.

Видът на качествата на съвкупността от лидери, оформящи

елита, и начина на това оформяне дава и потвърждение на двата

съществуващи вида теории за елита – меритократичната

(концепцията за достойния елит) и олигархичната (идеите за

безконтролната власт).

Когато правим преценката си според придобитите знания и

умения в дадена област дотолкова, доколкото не са носени по

рождение (тезата за прераждането продължава да бъде спорна),

твърдим, че лидерът се създава от определени условия и фактори.

Обикновено в научната литература хронологията в

подреждането на последните два термина е произволна. Така е и

със синонимното им възприемане, което е грешка.

В този текст тя съвсем не е случайна, тъй като твърдим, че

факторите възникват само при определени условия. Липсата им

прави факторите недефинируеми. Извън определени условия

думата „фактор“ е лишена от действен смисъл.

Повечето от съществуващите класификации на различните

видове лидери са свързани с тяхното проявление, не толкова с

условията и факторите за тяхното естествено издигане. Една от

тях изглежда така:8

„- Има вождове агитатори, които обикновено потискат

някакъв комплекс за вина;

- Има лидери-идеолози. Смята се, че са преживявали

разочарование в детството си. За тях не е важно на какво

поприще ще се утвърдят, важно е да имат власт;

- Лидери от консервативен тип - действат само в рамките

на закона;

- Лидери от революционен тип - искат непрекъсната

промяна; 8 www.bg-ikonomika.com/2013/01/12_27.html, отворен на 01.06.2014 г./17.07 ч.

15

- Лидери реформатори (еволюционисти);

Съществуват авторитарен (господстващ) тип лидер;

интелектуален; убеждаващ; изпълнителен тип

(администраторите); демократичен тип.“

Описвайки лидерските качества не можем да подминем

един съществен въпрос – достъпността на лидера. Важността му

произтича от това, че диапазонът на това качество определя

връзката и доверието между лидера и неговата среда.

Причина за разглеждането на тази част от темата е и

факта, че назначените (неестествените) лидери умишлено

демонстрират недостъпност, като по този начин се опитват да си

осигурят удължаване на времето, за което може да бъде разбрана

несъстоятелността на позицията им, от гледна точка на личните

им качества, и да си осигурят „авторитета на легендата“ – за

неговата предполагаема висока интелигентност или

професионален капацитет. Подобно поведение усилва опасността

от макар и отложен разрив между ръководителя и групата му,

поради силно разочарование в момента на разкриване на

истината.

Повечето публикации по темата разглеждат двете

крайности – пълна достъпност или пълна недостъпност. Нашето

мнение е, че едно от най-ценните и изискващи се качества на

лидера е именно умелото балансиране на тази достъпност.

Прекаленият достъп до лидера води до загуба на негово ценно

време, тъй като рискува да бъде занимаван с несъществени

въпроси. Същевременно недостъпността би го довела до изолация

и липса на доверие. Печелившо поведение в този случай е

делегирането на правомощия на заместници на лидера-

ръководител, разпределяйки основните декларирани цели във вид

на управленски направления, в които лидерът няма сериозни

възможности, и осигуряване на достъп за предложения и критика

16

през тези регламентирани посредници, притежаващи

квалификация именно в тези дефицитни за лидера компетенции.

И все пак, кои са двете най-важни качества на лидера?

На първо място да поема отговорност за действията си и на

второ – да делегира функции на подчинените си.

Един от субектите, които биха илюстрирали правилността

или несъстоятелността на развиваните тези, е личността на кмета.

Тя е и една от най-дискутираните, когато се разглеждат въпросите

за лидерството, тъй като позицията му, за разлика от тази на

министъра, изисква настоятелно наличието на лидерски умения.

В исторически план кметската институция винаги е имала

изключителен авторитет и е включвала основно задължения в

областта на финансите и дейностите по самоуправлението на

общината. През тези времена кметът е изпълнявал повечето от

правомощията дадени по-късно на председателя на общинския

(градския) съвет.

Английските кметски правомощия са ограничени от Закона

за местното самоуправление, приет през 1972г., който изисква:

• Да бъде избиран ежегодно от общинския съвет

измежду неговите членове;

• Мандата му да е едногодишен, като началото му е от

редовното заседание на общинския съвет през третата сряда на м.

май;

• През време на упражняването на кметските

правомощия да продължи да бъде член на общинския съвет;

• Да има старшинство (не е дефинирано на какво трябва

да се основава това старшинство) във всички области на

общинския живот с изключение на тези, които засяга

прерогативите на кралицата;

• Общинският съвет да заплаща на кмета разноските по

издръжката на офиса му, а когато прецени и периодично да му

отпуска определени суми.

17

От написаното по-горе следват няколко важни заключения,

касаещи личността и качествата на кмета:

Първо, изборът му измежду членовете на общинския съвет

гарантира, че той е преминал през първото стъпало на

компетентност и оперативност в общината, а именно членството в

общинския съвет. Това означава, че той е поемал отговорността

по взимането на всички важни общински решения през

последните години преди кандидатурата си за кмет и е в течение

на актуалните проблеми и перспективи на живота в общината.

Второ, едногодишността на мандата му е съвсем ясно

продължение на първото предимство и означава, че действащият

кмет не се учи една или две години (както това става в повечето

наши случаи) на това: Какво е община? Каква е историята и

евентуалните традиции (доколкото думата традиции е съвместима

със случващото се със системи в преход)? Какъв е ресурсният и

потенциал? Каква е стратегията и на развитие и структурата и на

управление? През тази една година той действа активно,

решително и компетентно за увеличаването на публичното благо

на общинското население, пред очите на законодателно-

контролния орган – общинския съвет, и на съгражданите си. В

английския случай по отношение на кмета имаме една добре

“прецедена” демократичност през надеждното сито общински

съвет, която спира възможността изборът на кмет да стане

случайно и единствено въз основата на физическото и доста

сватбарско харесване… Четиригодишният мандат на кмета у нас

има своите демократични предимства в това, че всеки може да

стане кмет. Дори и този, който до момента е имал чисто

потребителската гражданска представа за общинската дейност.

Проблемът е, че това е приложимо за страни с дългогодишни

демократични традиции и развито гражданско общество, и е

крайно ненадеждно за страни в демократична проходилка…

18

Трето, правото му да бъде вторият по важност човек след

кралицата на общинско ниво означава, че в тази година кметът

получава огромен натиск от правата, задълженията и

отговорностите, които личността му трябва да е в състояние да

понесе и реализира, като едновременно с това понесе силния

пряк натиск на съгражданите си и медиите. На този фон

българският кмет изглежда като бегач, който стартира от

половината разстояние до финала, като преди това е употребил

времето за разглеждане на трасето…

Това старшинство изисква проверени и доказани във

времето изключително висок морал и достойнства, съизмерими с

кралските, а не с кръчмарско-бакалските разбирания. В

българската действителност възниква фундаменталният въпрос за

личностната мотивация на кандидат-кмета: дали става кмет воден

от желанието да даде на местното общество или да вземе онова,

което не може, изпълнявайки основната си (често доста

отдалечена от управленската компетентност) професия?

Отговорът на този въпрос далеч не е оптимистичен…

Четвърто, разходите по издръжката на кметската

институция се контролират от общинския съвет – структурата,

която гласува общинския бюджет и която е в състояние да

прецени съвсем точно екстреността на възникнали допълнителни

обстоятелства (така характерни за богатството на общинския

живот) и да отпусне точната необходима сума за обслужването

им.

Описаните дотук изисквания към личността лидер и

елитарността на съвкупността от качества, които трябва да

притежава, пораждат реторичния въпрос: Лидерът-ръководител

част от елита на обществото ли е?

Отговорът е да. Основната причина за това е, че той е част

от управляващата класа.

19

„Този извод е формулиран от Гаетано

Моска (1856-1941) в основното му произведение

"Основи на политическата наука" (1939),

известно и под заглавието на английския превод

- "Управляващата класа". Ето защо идеите на

Моска се считат за базисни при формирането на

тази теория.

Според Г. Моска, във всички общества, от съвсем

неразвитите и едва достигнали зората на цивилизацията, до най-

напредналите и могъщи общества, има две класи от хора -

класата, която управлява, и класата, която е управлявана.

Първата класа, винаги по-малобройна, изпълнява всички

политически функции в обществото, монополизира властта и се

радва на предимствата от нея, докато втората, по-многобройна

класа, е направлявана и контролирана от първата по начин, ту

повече или по-малко законен, ту повече или по-

малко произволен и насилствен.“9

Подобно твърдение защитават и други

теоретици на лидерството и елита като Вилфредо

Парето (1848-1923), както и немският учен

Роберт Михелс (1876-1936).

Понятието „елит“ произлиза от латинската дума eligere и

френската elite и означава „най-доброто, най-отбраното“ и е

въведено за първи път в социологията и политологията от

Вилфредо Парето.

„Парето развива своята циклична концепция чрез

периодичната смяна на два типа "елити": "лисици" и "лъвове".

9 http://www.referati.org/politicheskite-eliti-obshta-konceptualna-ramka-gaetano-moska/626/ref, отворен на 31.05.2014 г./12.15ч.

Вилфредо Парето

Гаетано Моска

20

"Лисиците" са властващи хитреци, демагози,

докато "лъвовете" се отличават с

праволинейност, политическа воля и

непримиримост.

Когато политическата система е стабилна, на

власт са "лъвовете", а когато е неустойчива, на

преден план излизат прагматичните,

безскрупулни "лисици". Периодичната смяна на единия тип елит с

другия е резултат от това, че всеки от тях притежава качества,

които с течение на времето стават ненужни за управлението на

обществото.

В една друга своя работа Вилфредо Парето говори за още

два типа елит, т. нар. елит "S" («спекуланти») и елит "R"

(«рентиери»). От S-елита идват импулси за промяна и за развитие

на обществото, докато R-елита се явява фактор на стабилност и

източник на консерватизъм. Ако в едно общество доминират

«спекулантите», то е крехко и нестабилно, но

ако пълен превес имат «рентиерите», обществото

изпада в застой. Двата елита се намират в

непрекъснато противодействие и циркулация

помежду си, което води до естествен баланс.“10

Гаетано Моска използва за първи път

понятието „политическа класа“, което Роберт

Михелс развива в теорията за управляващата върхушка и

обосновава тармините, свързани с политическите партии и

олигархии.

Черногорецът Милован Джилас (1911 – 1995 г.) употребява

за първи път понятието „управляваща класа“.

Политическият елит съществува, тъй като само един човeк

не може да се справи с правлението, както е ставало в по-далечен

10 http://politology-univ.blogspot.com/2008/04/4.html, отворен на 01.06.2014 г. /18.10ч.

Роберт Михелс

Милован Джилас

21

исторически план, а му е нужно малцинство, което да го

поддържа. Това оформя определението за елит като „господство

на организирано малцинство.

Смяната на политическите елити е съществена част от

всяка политическа промяна и знак за нейната завършеност.

Концентриран израз на политико-икономическото и

социално лидерство е личността на кмета, поради особено

голямата му близост с управляваното население и възможността

му да предопредели в решаваща степен равнището на живот и

сигурността в рамките на общината.

Двадесет и три години избираме кметове в полу-

демократично общество. През всичките тези години мотивацията

на избирателя е стремежът към по-добър живот, т.е. надеждата за

нещо, което не е било. Не за съхраняването и продължаването на

нещо, което е съществувало, в което сме се чувствали удобно,

защитено и в което е била признавана и насърчавана нашата

индивидуалност. Ако си зададем въпроса обаче, кога основна

движеща сила е надеждата, отговорът е един – в условията на

криза, в ситуации, при които не се случва онова, което очакваме

от живота си. Излиза, че последните 5-6 десетилетия, живеейки

само с надеждата, ние не сме получили живота, който така

харесваме, гледайки през далечни гранични огради и

прескачайки ги, за да се доберем до него, с всичките

произхождащи от това рискове и нови несбъднати надежди…

Интересното в нашата действителност е, че дори когато

купуваме зеленчуци, задаваме задължително поне няколко

въпроса, касаещи произхода им. Много по–рядко, да не кажа

никак, питаме за произхода и качествата на човека, който ще

определи бъдещето на общината ни през следващите четири

години. Достатъчно е някак си необяснимо да го харесаме и то

само от едно виждане. Дори не е нужно да е бил пред погледите

ни във Вип-брадър или Стар академи три месеца…

22

Защо гражданите често не харесват избраните от тях

самите политици, превърнали се в кметове?

Отговорът е бърз: защото очакванията са абстрактни и

вътрешно неаргументирани. И защото тези очаквания не се

свързват предварително с конкретни качества на кмета-кандидат,

за да бъдат гарантирани. Всичко това, съпътствано от

непременната потребност от промяна и голямата увереност, че

желаното ще стане действителност, раждат бързото

разочарование от направения избор.

Законодателството не подсказва пряко и достатъчно ясно

качествата, които трябва да притежава бъдещият кмет.

Законът за местното самоуправление и местната

администрация (ЗМСМА) изисква минимум бакалавърска диплома,

без да казва по какво. От описаните му правомощия става ясно,

че се изискват ненастойчиво: качествата на организатор (поради

честото повторение на глагола “организира”), добра

комуникативност, представителност (каквото и да значи това…),

координационни способности, неопределени управленски,

градоустройствени, икономически и екологични знания и умения.

Една поговорка гласи: “Който обича славата – отива в

политиката. Който обича парите – отива в бизнеса. А който е

привлечен от идеята да служи на обществото – отива в

публичната администрация.”

Кметската позиция не е еднозначна по отношение на

цитата. Тя обединява две части от тази поговорка – славата и

служенето на обществото, а ако интервюираме съгражданите на

действащите кметове, ще се окаже, че според преобладаващото

мнение повечето от тях се включват и в третата и част…

Във време, в което родолюбието отстъпва на прагматизма и

интереса на достойнството, не може да сме кой знае колко

взискателни към бъдещите ни управници. Зная, че тук четящият

силно ще възрази и веднага ще разпознае привлечеността си към

23

родолюбие и достойнство, но начинът, по който гласувахме и

избрахме през тези “демократични” години, не потвърди тази

привлеченост. Не защото не очакваме тези качества, а защото не

проверяваме чрез ясно зададените си въпроси за наличието им и

не построяваме предварително съвсем конкретните си и точни

изисквания и критерии.

Електоралният анализ показва, че избирателят “харесва” и

гласува за политици (включително кандидати за кметове,

министри, министър-председатели и президенти), които или му

приличат на самия него или са диаметралната му

противоположност. Оставяме настрани темата за “прилича на

него”, доколкото въобще някой в цялата ни харесвана и величана

система на образованието ни учи да се познаваме и да

разпознаваме: кой съм аз, какви са действителните ми качества,

накъде отивам, съответстват ли желанията ми на реалните ми

възможности?... В края на крайщата, всеки има някаква представа

за себе си, вярна или не много…

От писани мнения и медийни интервюта в публичното

пространство се оформя доста филмова и героична представа за

политика-губернатор и политика-кмет (нищо против Рейгън,

Шварценегер или Сони Боно). Но ние не сме на кино, от където

излизайки веднага след филма, се поглеждаме в огледалцето на

колата и си казваме: ”Абе има нещо в мен от мъжкарството на

този герой!...” Или, ако е дама: “Точно на този бих написала

дълго писмо с перодръжка потопена в мастило, седяща в пищна

градина на здрачаване и с шия, грациозно извита в очакване…”

Съвсем ясно трябва да се направи предварителната

уговорка, че кметовете на столицата и на големите областни

градове следва да притежават повече качества от тези на малките

населени места. Причината е в мащабите и в ниската степен на

хомогенностт на населението, управлението на които изискват

тази допълнителност.

24

При преценката на качествата на предстоящия за избиране

кмет възникват следните важни въпроси:

1. Кое е главното качество, което прави един човек

желан кмет?

2. Кметът по–лоялен към предлагащата го партия или към

пряко избиращото го население?

3. Възрастта и жизненият опит от решаващо значение ли

са?

4. Трябва ли кметът да е “народен” човек и какви са

границите на тази “народност”?

5. Трябва ли да е познат на съгражданите си и с какво (в

каква област)?

Съвсем ясно е, че съвремието ни в чисто човешки план не е

променило с нищо представата ни за онзи, който в далечното ни

историческо минало, преди да сме държава, е бил разпознаван

като старейшината-водач, на когото всички от племето са се

доверявали и вярвали безусловно. Така че отговорът ни на

първия въпрос е лесен: Качеството, което прави един човек

желан кмет, е създаден във времето и проверен авторитет пред

цялото население, пораждащ увереността, че с трезвите си

решения, базирани на знания и опит, и прозрачни действия, този

човек ще допринесе за благото и сигурността на всички свои

съграждани. Не напразно подчертаваме “всички”, тъй като то

показва отношението му към общността и възможността да

равнопостави членовете и. Авторитетност сред малки обществени

групи може да изведе на преден план качества, които могат да

бъдат и отрицателни. Например авторитетен бохем или

авторитетен красавец… Тоест интересуваме се от качества,

засягащи положително градивния, а не развлекателния обществен

интерес.

Но какво всъщност е авторитет и по какъв начин се

съчетава с думите „лидер“ и ръководител“?

25

В българския език думата “авторитет” идва от латинския

(auctoritas ) и от немския (autoritat ) език. Речникът на чуждите

думи в българския език определя авторитет пряко и преносно

като: “1. Общопризнато влияние и значение на отделно лице,

група лица или организация, институция, върху отделни хора,

върху социални групи или върху цялото общество; сила, влияние,

престиж 2. Преносно – лице, което има авторитет.”

Думата “авторитетен” е определена от същия речник като

човек, който: 1. Се ползва с влияние, който заслужава доверие;

меродавен. 2. Убедителен, самоуверен.

Според Оксфордския речник под авторитет се разбира:

“Силата или правото да даваш заповеди и да пораждаш

(изискваш) подчинение”.

Последното определение показва две съвсем ясни и

необходими черти на бъдещия кмет, притежаващ авторитет:

правото да дава разбираеми и приемливи заповеди, дадено му от

избирателите. И неналоженото, а спечелено изискване да му се

подчиняват, породено от професионалната му и управленска

компетентност, и от доверието към решенията, които предлага и

провежда.

И двете определения, обаче, не казват най-важното – от

какво са породени влиянието и престижа, от какви конкретни

знания и умения?

Горният анализ ни дава основание да заключим, че:

1. Авторитет и лидер са две доста сходни квалификации.

2. Дотолкова, доколкото лидер и ръководител влизат в синхрон

или се противопоставят, до такава степен и авторитет и

ръководител си взаимодействат.

3. Авторитетът в определена област може да не притежава

лидерски умения от областта на организационните

способности и администрирането, което за съжаление не се

среща рядко.

26

Кметската лоялност винаги еволюира в посока на

избирателите. Това е предопределено от схемата: партията

предлага, населението избира и най-важното – преизбира… Това

предопределя и възможностите: влизане във вечността чрез

признателността на обществената памет или скоростна забрава.

Това разделя и кандидат-кметовете на два вида. На такива, които

желаят да се отбележат като “били кметове” и да се регистрират

за съхранение само в семейната памет, и на радетели, нямащи

претенцията непременно да бъдат паметно съхранени, но

постигащи го чрез алтруизма си в организирането и постигането

на обществената полезност.

Често, обаче, това ражда и насилниците на обществената

памет. Тези, които не умеят да дадат на обществото, но искат

признателността му.

Значимият човек не се стреми към вечността. Тя е дошла за

него. Незначимият насилва вечността и иска да си я гарантира,

даже приживе… Изключителността на живота е в това, че едно

такова абстрактно нещо като времето, създадено от човека, ни

посочва или отхвърля за вечността. И казва: Този ДА, този НЕ! От

всичко вечността най-много не обича насилниците и в случай че

прекалената им настойчивост победи, вечността ги овековечава

безмилостно карикатурно.

Партията осигурява титлата, а местното общество –

творческото поле. Изборът остава за кмета. И този избор

действително е труден, защото ако обществото е незряло за

промените, които се правят, освен политическо може да настъпи и

обществено предателство. Защото: “Обществото е навсякъде в

заговор срещу мъжеството на всеки от своите членове. То е

акционерно дружество, чиито членове са се договорили, за да

гарантират по-добре хляба, да пожертват свободата и културата

на своите акционери. Най-търсената добродетел е конформизмът.

А към самоувереността се изпитва неприязън. Обществото не

27

обича същностите и творците, а титлите и обичаите… Който иска

безсмъртието, не трябва да се спира от името на доброто, а да

провери дали наистина то е добро.”

Модерният кмет не се ръководи изключително от

правилата, а преди всичко от етиката. Мисията му е да съедини

политическия с обществения интерес чрез свободолюбието си и

трансформирането на правилата. Именно с това се превръща в

екстензия на общинския съвет и става пълноправна част от него.

Всъщност, чрез постигнатата лоялност на своя кандидат

към обществения интерес, т.е. към доброто, партията еволюира в

местната историческа памет и продължава политическия си живот

и развитие.

След като писахме толкова дълго за авторитета, като че ли

предопределихме отговора на въпроса: Възрастта и житейският

опит от решаващо значение ли са за избора? Исторически

авторитетът винаги се е свързвал с по-напредналата възраст, в

хода на която се е натрупвал и опита от случващото се. С него е

идвала умереността в поведението и като че ли мъдростта. С него

обаче идва и рутината, наумяването на правилното,

подценяващото отношение към опита на по-младите.

Времето, в което живеем, с модерността си, бързия ход на

събитията, с ролята на образоването и скоростта на

информацията, промениха възгледите за опитност и мъдрост.

Практичността на решенията промени технологията на тяхното

взимане и отстояване и застави за пръв път в историческото

развитие на човечеството по-възрастните да се учат от по-

младите. Това промени и тяхното съотношение в политическата и

в бизнес властта. Критичното преразглеждане на решенията,

прямотата в отношенията с хората, чувството за независимост,

приучването към постоянна и последователна работа от

самоусъвършенстването до грижата за чуждото съвършенство,

дори и привлекателността на вида на по-младия човек, създадоха

28

друг еталон за лидера и снижиха средната му възрастова граница

поне с двадесет години. Това, обаче, не повлия за рязкото

увеличаване на избирателната активност сред по-младите хора,

което трябва да е обект на самостоятелно изследване.

Трябва ли кметът да е “народен” човек и какви са

границите на тази “народност”?

Има известно объркване в разбирането на определението

“народен”. В широк смисъл народен се схваща като равен на

някакво осреднено образователно и интелектуално ниво

избиратели. Същевременно представителите на същото това

средно ниво очакват от него да ги поведе уверено и гарантирано

към успешно и близко до еталонното европейско развитие… Това

е силно противоречие! По-скоро “народен” означава човек, който

се интересува от просперитета на всички и работи съвсем видимо

и неуморно за него… В този смисъл „народен“ има контекста

повече на социален, отколкото на интелектуален.

Разбирането за “народен” свързваме предимно с

възможността да говори на езика на средния избирател. Този език

претърпя огромна промяна през последните 10 години, което

трябва да бъде отчетено от партийните централи при търсенето на

перспективните кандидат-кметове. Това съвсем ясно поставя

въпроса за говорната им култура, за възможността да се

изразяват кратко и ясно. За реторичните им способности,

включващи и възможността да се изразяват еднакво ясно и

убедително на поне един чужд език. За възможността им да

говорят със съвременния език, който не е езика на чалгата, а е

езика на международната експертност, включващи в характера

въздържаността, а в знанията и уменията – технологичността. И

двете работят за убедителността при излагането на възгледи и

тези за развитието на общности. И двете, обаче, не носят

народността в известния нашенски смисъл…

29

Изискването за отседналост донякъде показва, че кадидат-

кметът трябва да е познат на съгражданите си. Въпросът е в

мащаба и границите на това познаване и в това, преобладаващият

брой от гласоподавателите да познават общи негови черти,

показващи възможности и привличащи доверието им. Едно от

важните качества е да бъде добър стопанин, да може да

управлява собствените си средства, имащи ясен произход, и да

гравитира сходно с останалите към обществените цели и

интереси.

Цялостната характеристика на кмета би следвало да

представлява система включваща: личностната му

характеристика, неговата агенда (какво възнамерява да направи),

характеристиката на неговата мрежа (показваща възможностите

му да създава връзки и да ги използва рационално в интерес на

избирателите си) и неговите градски (общински) организационни,

социални и икономически възможности.

Личностната характеристика, върху която се концентрират

повечето от медиите, особено по време на избори, предопределя

почти цялото изборно поведение. Тя е продукт на семейното,

училищно и евентуално университетско възпитание. Но най-вече

се носи от вътрешната субстанция на личността, наречена

темперамент, който може да бъде повлиян от образованието и

възпитанието имитативно, но не и същностно. Тоест,

поведенчески да се имитират очаквани от избирателите действия,

заучени именно в резултат на получени от образование и

възпитание знания. Това включва преди всичко знанието какво

хората биха искали да видят, за да ме харесат? Дали това са

качествата свързани с готовността за консултиране с населението,

работа в екип и т.н. Тези, както и много от необходимите

качества, се научават и упражняват, но не засягат вътрешно

убежденията на кандидат-кмета поради особеностите на

темперамента му, това в края на краищата довежда до еднолични,

30

съвсем тоталитарни решения, маскирани като колективни.

Резултатът от това е изместването на центъра на отговорността.

Съдържанието на кметската агенда или онова, което

възнамерява да направи, при съществуващото високо ниво на

информираност на средния гражданин и опита получен от

“перестройката” (за тези, които се интересуват от него), дава

много бърза справка за нивото на популизъм, размерът на което

рефлектира върху доверието и избирателната активност на

гражданите. В нея се фокусира компетентността и възможността

кандидат-кметът да съизмери възможностите си с публично

декларираните намерения. Фактът, че съществуват много

неправилни и разочароващи избори на кметове показва, че

голяма част от избирателите не са се развили достатъчно в онова,

което се нарича предизборно поведение и култура.

За да може да заработи в интерес на изборния момент,

избирателят трябва да е предварително запознат със социално-

икономическото състояние на общината (града) и, задавайки

точните въпроси, да се ориентира по какъв начин и в каква

степен именно този кандидат-кмет ще повлияе неговото развитие.

Именно в това запознаване е отговорната роля на медиите, които

следва да представят проблемите не зрелищно катаклизмично, а

правдиво, реалистично и аналитично, така, че впечатлението,

което ще породи тази информация, да е градивно, а не

нихилистично-песимистично.

Мрежата от сътрудници, съмишленици и хора на важни

обществени позиции е съществен ресурс на кмета, които

встъпвайки в длъжност, следва да координира в интерес на

местния просперитет. Това е голямата му възможност чрез добре

подбраните си сътрудници да компенсира недостигащите му

качества. Големината на тази мрежа зависи от: личностната му

привлекателност (харизма), от предишните му позиции, от

възможността му да заинтересува с идеите, плановете и

31

намеренията си, от възможността му да създава външен интерес

към перспективите на общинското развитие. Според нас ключово

качество за успеха на бъдещия кмет е възможността му да

създава свои собствени мрежи и да използва успешно

изградените вече от неговите предшественици, насочени към

реализирането на обществения интерес. Причината за такова

твърдение е изключителната разнородност на системата, която ще

ръководи, и която изисква обвързването на преките общински с

непреки извънобщински ресурси (включително и международни).

Именно привличането и управлението на последните зависи от

мащаба на изградената мрежа.

Твърде спорна е широко разпространената представа за

това, че кметът трябва непременно да бъде общопризнат и

известен лидер. Такова изискване не произтича от системата

съвет-кмет, по която функционира българското местно

самоуправление. У нас тя е обратна на класическата система

кмет-съвет, която възниква и се разпространява бързо в Англия

предимно за градове и общности с население над 5000 жители.

Оригинално е известна като система “силен кмет”, тъй като кметът

има законодателни функции и председателства работата на

общинския съвет, нещо, което българското законодателство не

предвижда. В българския вариант ролята на кмета може да бъде

определена като не особено силна, основно изпълнителна, чрез

което органите на местната власт се пропорционират подобно на

тези на централната власт – законодателен орган парламент (в

случай общински съвет) и изпълнителна власт – министерски

съвет (в случая кмет). Всъщност у нас не се прилага управленска

система от типа “силен кмет”, което обезсмисля претенцията

кметът да бъде непременно силен лидер… Тъй като неговата

представителност надхвърля правомощията му, повечето

избиратели настояват като че ли на външната му

привлекателност…

32

Много спорно и несъстоятелно е твърдението, че кметът

трябва да бъде “партиен”, тъй като иначе нямало от кого да се

търси отговорност за издигнатата кандидатура. Такъв партийно

обоснован регламент автоматично изключва независимите

кандидат-кметове и лишава населението да избере човек, чиито

авторитет е пораснал извън партийните структури. Такова

твърдение показва колко все още неулегнала и продължително

ферментираща е демокрацията у нас, след като управлението

продължава да се свързва единствено с партийното зачатие на

личността.

Особеност на отношенията общество-кмет е, че гражданите

избират пряко своя кмет, а той работи за тяхната положителна

промяна в годините на мандата си. Тоест, в деня на изборите

избирателят изразява предпочитанието си към човека, който да го

променя…

Да го променя от какво към какво? В нашия случай: от

обикновен селски обитател в обитател на градската среда, от

обикновен обитател на градска среда в жител на модерен

европейски град. От обикновен консуматор в европейски

гражданин.

Европейската декларация за правата на градските жители,

с която започва Хартата на европейските градове, определя

правата на европейските граждани, основавайки ги на две

качества – солидарност и отговорно гражданство. Накратко, това

означава съжителство в доброволно споделена съпричастност към

всичко случващото се в градската среда.

Европейският гражданин е човек, носител на гражданския

дух, надхвърлящ своя “особен случай”, абстрахиран от своите

условия, присъединяващ се към други в управлението на

обществения живот, едновременно споделящ и участващ с тях във

властта.

33

Гражданският дух е налице, когато индивидът приеме за

момент да остави своето лично виждане, за да се съобрази с

общото благо, да влезе в общественото пространство, където

хората зачитат своята равнопоставеност и действат всички

заедно. Страненето от това поведение го превръща в консуматор.

Консуматорът е човек, закотвен в своята особеност,

занимаващ се изключително със защитата на своите интереси,

странящ от публичните дела.

Кметът е един от главните двигатели на промяната ни от

консуматори в отговорни европейски граждани чрез условията,

които създава с работата си за превръщането на тази промяна от

препоръчителна в задължителна.

Обстоятелствата през изминалите почти двадесет и пет

полу-демократични години наложиха отчитането на кметската

дейност да става посредством публичния въпрос, изразен чрез

медийте: “Кмете, какво направи?”. Тоест, кметът трябва ясно да

може да покаже направеното от него през годините на своето

управление.

Кметът е човекът, който твори символите на града, на

общината, на времето и по този начин се запомня от избирателите

си. Кмет, който не е в състояние да се впише чрез труда си в

гражданската признателна памет, не трябва да получава

общественото доверие. Как можем да узнаем това предварително?

Това изисква при избора на бъдещ кмет да зададем

въпросите: “Този кандидат има ли мениджърски способности?”,

“По какъв начин ги е доказал до момента? “, “Какво публично или

частно предприятие е ръководил и с какво оценка е приключило

това ръководство?”. С това отговаряме и на последния от

поставените по-горе въпроси: “Трябва ли кандидат-кметът да е

познат на съгражданите си?“.

Често допускана и доста разочароваща грешка е мисленето,

че успелият в ръководенето на личен бизнес се превръща

34

моментално в успешен кмет. Първо, съществува реалната

опасност по времена на това ръководство той ще се опита да

подсигури бъдещето на бизнеса си и второ – мотивацията в

частния бизнес и в публичната администрация е различна. В

частния бизнес е печалбата, а в публичната администрация –

публичния интерес, благополучието на местната общност.

Разликата между политика и мениджъра се свързва с извора

на властта и с нивото на отстъпчивост. Силата на мениджъра идва

от структурата на организацията, която произвежда стабилност,

ред и решаване на вътрешните за системата проблеми.

Силата на лидера-политик се дължи на вътрешните му

личностни ресурси, като: личен интерес, цели и ценности.

Генерира далновидност, творчество и промяна.

Както се вижда от таблицата по-долу, търсенето и

намирането на кмета-политик извежда на преден план човек,

твърде различен от кмета-мениджър. Двата човека са съвсем

различни и съвместяването на качествата им е по-скоро утопична

мечта, отколкото реалност. Известно съвместяване би могло да се

постигне частично, със съвсем ясно очертан превес на едната

характеристика пред другата, и ние трябва да сме наясно за коя

от двете гласуваме и кой от двата индивида предпочитаме

съобразно потребностите на общинското изграждане през

следващите един-два мандата.

Качества на кмета-политик Качества на кмета-мениджър

ДУША УМ

ПОЛИТИЧЕСКИ ЛОЯЛЕН

УТОПИЧЕН

МЕЧТАТЕЛЕН

ХУМАНЕН

ПЛАМЕНЕН

ЕКСПЕРТНО ЛОЯЛЕН

РАЦИОНАЛЕН

КОНСУЛТИРАЩ СЕ

ДАВАЩ СЪВЕТИ

НАСТОЙЧИВ

35

СЪЗИДАТЕЛЕН

ГЪВКАВ

ВЪОДУШЕВЕН

НОВАТОР

РЕШИТЕЛЕН

С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

ЕКСПЕРИМЕНТИРАЩ

ИНИЦИРА ПРОМЕНИ

ДЕЙСТВА ОТ СИЛАТА НА

ЛИЧНОСТТА

РЕШАВАЩ ПРОБЛЕМИТЕ

РЕАЛИСТИЧЕН

АНАЛИТИЧЕН

ДАЛНОВИДЕН

ПОДРЕДЕН

ОБМИСЛЯЩ, ОБСЪЖДАЩ

АВТОРИТАРЕН

УСТОЙЧИВ, РЕШИТЕЛЕН

ДЕЙСТВА ОТ СИЛАТА НА

ПОЗИЦИЯТА

Таблица 1

Разполагайки с тази таблица, можем лесно да анализираме

качествата на всеки кандидат-кмет и да го отнесем според

качествата му към едната от двете и половини.

Съществува и поле на общите качество на двата вида кмет-

лидер. Те са резюмирани от Даниел Големан през 1998г.11

Дефиниция Отличителен белег

Самочувствие Възможност да разпознаеш и разбереш настроенията, възможностите и емоциите си по начина, по който рефлектират в/у останалите

Увереност, реалистична самооценка, себеиронизиращо чувство за хумор

Саморегулиране Възможност да контролираш разрушителните импулси и настроения.

Създаващ сигурност и интегриращ комфорт и отвореност за промени

11 Виж. http://www.virginia.edu/finance/focus/presentations/five_components_emotiona_intelligence_at_work_fall2010.pdf отворен на 2805.2014 г./22.30ч.

36

Мотивация Влечение да се работи за причини, които изпреварват желанието за пари и статус

Силно желание да се постигне оптимизъм дори в ситуация на криза за организацията

Съпричастност Възможност да се разбере емоционалния грим на подчинените

Талант за разбиране на междукултурната чувствителност. Желание да се обслужат потребностите на клиентите.

Социални умения

Опитност в управлението на връзките и изграждане на мрежи. Възможност да се намери общото основа и да се изгради разбирателство.

Ефективност в управлението на промените. Умение в изграждането и управлението на екипи.

Таблица 2

Често в съзнанието на населението качествата на политика-

лидер (кмета) и мениджъра се приемат като взаимозаменяеми.

Това е неправилно поради различията във функциите им.

“Мениджърът се занимава основно с планирането, контрола и

поставянето на определените структури и системи на точното им

място, гарантиращо максимална ефективност на работата.

Политикът-лидер има за задача да работи за

осъществяването на очакваните промени, да решава успешно

трудните ситуации, свързани с промените, и да реализира визията

за развитието на общината.”12

Без да отричаме предимствата, които дава на личността

успешно ръководения частен бизнес, бихме желали да споменем,

че частният бизнес в България в началото на прехода можеше да

бъде започнат само от лице с огромна енергия, борбеност,

упоритост и кураж. Подобни качества свързваме с изключително

12 Kotter, What do leaders really do? Harvard Business Review, 68, 1990, р.р.103-111.

37

развито его и, ако е налице и успех в начинанието, това

обикновено изпраща “аза” във висините… Когато такъв “АЗ”

победи в политически избори и трябва да се раздели по закон с

ръководството на частното си предприятие, това става доста

формално и имитативно, чрез възлагането му на доверено лице с

по-скоро представителни функции. Истинският ръководител на

предприятието неформално продължава да бъде собственика и

създателя му. Това ощетява обществения интерес, когато е избран

за кмет, най-малкото поради това, че насочва значителна част от

мисловната му енергия и време в извънобществена (частна)

посока и това не може лесно да се контролира, тъй като

контролът се крепи само на декларираната добра воля…

Мениджърите се представят като сравнително пасивни,

ориентирани към хората оператори, възнамеряващи да пазят

набелязаната посока. Кметът-политик е по-скоро единак, активен,

не само обслужващ, но и предизвикващ шанса, интуитивен,

енергичен и привлечен от ситуации с голям риск в които при

успех наградите са високи.13

“Лидерството е енергия, която създава капацитет на група

хора, за да създадат нещо трудно или по-добро. Това би довело

до много творчески резултати или до високо равнище на

представяне. Накратко, политическото лидерство е една агенция

на промяната, която би могла да накара въвлечените в нея да

направят повече, отколкото са правили, или възнамеряват да

направят.

В контраст на политическия лидер, мениджърството е

енергия, заета повече с планирането, координирането,

надзираването и контролирането на рутинни дейности, които

трябва да бъдат извършени въодушевено. Мениджърското

лидерство трябва да бъде видяно като неделима част от ролята на

13 Zaleznik Managers and leaders: Are they different? Harvard Business Review, May/June, р.р.1986, 54

38

мениджъра, чиято значимост пораства по важност с

придвижването му в служебната йерархия.”14

Имайки всичко това предвид смятам, че бъдещият кмет-

лидер трябва да бъде артистичен, да може да се преобразява и

преодолява, усещайки настроението на публиката. Освен това

трябва да бъде психически добре балансиран, защото онези,

които не притежават тези качества, не могат да предвидят

неочакваните ситуации при срещи с избирателите, които могат

провокирайки го, да извадят неочаквано истинската му същност и

да провалят политическия сценарий.

Европейското бъдеще на България изведе на дневен ред и

моментално наложи качества, които досегашните кметове не

трябваше задължително да притежават: международна (често

двуезична) комуникативност и европейска (от гледна точка на

европейските интереси и планове) разпознаваемост. Участието в

структури, фондове и срещи на Европейската общност придават

ново равнище на кметската институция както по отношение на

доверието (излизащо извън локалните рамки и превръщащо се в

международно), така и по отношение на уменията и манталитета.

Разпознаваемостта е в полза на следните умения и черти от

манталитета:

умения манталитет

Визия Силно чувство за отговорност

Убедително говорене Високо самочувствие

Доминиращ език на тялото Привързаност към етични

принципи

Добър слушател Готовност за оказване на

помощ

14 Management, Leadership and Charisma. Peter Andras and George Erdos, Behavioural Ecology Group Seminar. Power Point Presentation. Thursday, October 25th, 2001

39

Заслужаващ доверие и почит Склонност към саможертва

Добър организатор и наставник Готовност да предизвиква

правилата

Таблица 3

В книгата на все още кратката ни политическа

демократичност бяха подпъхвани политици-стопери по начин,

непрекъснато показващ ни невярната страница, до която сме

стигнали… И всеки път, когато отваряхме тази книга, за да

продължим нататък, трябваше, благодарение на тях, да се

връщаме назад, препрочитайки прочетеното, но незапомнено

съдържание… И така отново и отново… Трябват ни хора, които да

ни отбелязват наистина докъде сме стигнали и когато отворим

тази страница да продължим нататък, без да повтаряме

прочетения текст. Така се стигна до това, мнозинството да чете

една и съща страница и да живее с години в един и същи момент.

Изборите са един пазар, в който производителят

(партийната централа) изкарва на пазара стоката си (кандидата-

политик), добре опакован и с подходящ етикет, и потребителят-

избирател избира според предпочитанията и нуждите си.

Основният проблем е дали избирателят задава правилните

въпроси, за да се ориентира в правилния избор. Защото, дори

когато избира зеленчуци на пазара, той пита: “Зеленчуците с

какъв произход са (от какъв сорт), в кой регион са зрели (има

региони, които поради диалекта произнасят думата демокрация

като димокрация…), колко време са преседели на полето (да не би

да са презрели…), кой ги е брал и пакетирал за консумация, какъв

е срокът им на годност, изнасяни ли са за чужбина (били ли са

европризнати), какви са отзивите за тях?… Същите въпроси,

отнесени към кандидат-кметовете, биха донесли много полезни

отговори… Защото и политиците ни ги “продават” добре

40

пакетирани от партийните централи и рекламирани от медиите.

Често попреседели във фризерите на определени корпоративни

центрове, те още в момента на “покупката” са си за боклука…

А изборът затова е библейски въпрос. Защото да избираш,

значи да правиш това осъзнато, според собствените си

предпочитания и възгледи. С изискването да бъдеш максимално

коректно, пълно и подробно информиран за обекта на избора и да

не виниш другите, ако не успееш да избереш правилния

кандидат-лидер, а да поемеш отговорността за грешката си и да

преживееш последиците от нея до следващите избори.

Литература

1. Иванов, Д. Лидерство. Ciela, С., 2014г. , стр. 70 – 73

2. Kotter, What do leaders really do? Harvard Business Review, 68,

1990, р.р.103-111.

3. Management, Leadership and Charisma. Peter Andras and George

Erdos, Behavioural Ecology Group Seminar. Power Point

Presentation. Thursday, October 25th, 2001,p.p. 54-55

4. Zaleznik, Managers and leaders: Are they different? Harvard

Business Review, May/June, р.р.1986, 54

5. www.bg-ikonomika.com/2013/01/12_27.html

6. http://www.referati.org/politicheskite-eliti-obshta-konceptualna-

ramka-gaetano-moska/626/ref

7. http://politology-univ.blogspot.com/2008/04/4.html

8. http://www.virginia.edu/finance/focus/presentations/five_compon

ents_emotiona_intelligence_at_work_fall2010.pdf отворен на

2805.2014