ЧУЖД ЕЗИК И ЕТНОЛОГИЯ Образователно-квалификационна степен: бакалавър Професионална квалификация: преводач по първи чужд език и етнолог Продължителност на обучението: 4 години Форма на обучение: редовна Квалификационна характеристика Завършилите специалността Чужд език и етнология се подготвят за реализация във всички сфери на обществения живот, където се изисква етноложко образование: музеи, етнографски центрове, агенции за културен туризъм, висши училища, неправителствени организации, експерти по етничните и религиозните въпроси в областните и общинските администрации, средства за масова информация и др. Със своята пълноценна теоретична и практическа подготовка по чужд език те могат да се реализират и в други сфери на обществения живот, изискващи филологическо образование, владеене на чужд език: изследователски институти, преводачески и туристически агенции, неправителствени фондации, маркетингови отдели на български и чуждестранни фирми и пр. Учебният план предвижда изучаване на английски като първи чужд език и избираем балкански или славянски език като втори. Завършилите специалността Чужд език и етнология получават образователен минимум в областта на:

етнологията и антропологията, фолклористиката, социологията и историята; етнолингвистиката и социолингвистиката; съвременния чужд (английски) език и културната история и литературата на

страната на изучавания език; специализирания устен и писмен превод от и на чужд (английски) език; съвременните методи, прилагани в областта на етноложкия и лингвистичния

анализ, архивистиката и компютърната обработка на емпиричните данни; самостоятелната си професионална квалификация; организирането и провеждането на научно- и теренноизследователска дейност

в сферата на реализацията си. При изпълнение на държавните изисквания завършилите специалността „Чужд език и етнология” могат да придобият и допълнителна професионална квалификация "Учител по чужд език (английски)".

У Ч Е Б Е Н П Л А Н

Специалност: Чужд език и етнология – код 02.18.8.10

ППъъррвваа ггооддииннаа

ППъъррввии ссееммеессттъърр EECCTTSS ккррееддииттии

ВВттооррии ссееммеессттъърр EECCTTSS ккррееддииттии

ААннггллииййссккии ееззиикк УУввоодд вв ооббщщооттоо ееззииккооззннааннииее УУввоодд вв ллииттееррааттууррннааттаа ттееоорриияя ИИссттоорриияя ии ттееоорриияя ннаа ееттннооллооггиияяттаа ((II ччаасстт)) УУввоодд ввъъвв ффооллккллооррииссттииккааттаа ЛЛааттииннссккии ееззиикк

88 55 55 55 44 33

ААннггллииййссккии ееззиикк ИИссттоорриияя ии ттееоорриияя ннаа ееттннооллооггиияяттаа ((IIII ччаасстт)) ИИссттоорриияя ннаа ббъъллггааррииттее ББъъллггааррссккии ффооллккллоорр ППииссммееннаа ии ггооввооррннаа ккууллттуурраа ннаа ббъъллггааррссккиияя ееззиикк ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЧЧИИММ)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЕЕИИММ))

88 55 55 33 44 33 22

ООббщщоо

ООббщщоо 3300 ООббщщоо ООббщщоо 3300

ВВттоорраа ггооддииннаа ППъъррввии ссееммеессттъърр EECCTTSS

ккррееддииттии ВВттооррии ссееммеессттъърр EECCTTSS

ккррееддииттии ЕЕттннооллооггиияя ннаа ллииттееррааттууррааттаа ((11 ччаасстт)) ААннггллииййссккии ееззиикк ССттррааннооззннааннииее ннаа ччуужжддиияя ееззиикк ООббщщаа ееттннооллооггиияя ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((IIII ччуужждд ееззиикк)) ЕЕттннооллооггиияя ннаа ссллааввяяннссттввооттоо

44 77 44 55 66 44

ММооррффооссииннттааккссиисс ннаа ааннггллииййссккиияя ееззиикк ААннггллииййссккии ееззиикк ААннггллииййссккаа ллииттееррааттуурраа ннаа ХХIIХХ ввеекк ППииссммеенн ппррееввоодд ЕЕттннооллооггиияя ннаа ллииттееррааттууррааттаа ((22 ччаасстт)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((IIII ччуужждд ееззиикк))

44 77 44 55 44 66

ООббщщоо::

ООббщщоо 3300 ООббщщоо:: ООббщщоо 3300

ТТррееттаа ггооддииннаа

ППъъррввии ссееммеессттъърр EECCTTSS ккррееддииттии

ВВттооррии ссееммеессттъърр EECCTTSS ккррееддииттии

ЕЕттннооллооггиияя ннаа ббааллккааннссккииттее ннааррооддии ЛЛееккссииккооллооггиияя ннаа ааннггллииййссккиияя ееззиикк ИИссттоорриияя ннаа ббааллккааннссккииттее ннааррооддии ААннггллииййссккии ееззиикк ИИссттооррииччеессккаа ааннттррооппооллооггиияя ИИззббииррааееммии ддииссццииппллииннии ((ЕЕИИММ)) ААннггллииййссккаа ллииттееррааттуурраа ннаа ХХХХ ввеекк ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ІІІІ ччуужждд ееззиикк))

44 33 33 66 33 66 33 22

ММееттооддии ннаа ттееррееннннооттоо ееттннооллоожжккоо ииззссллееддввааннее ААннггллииййссккии ееззиикк ТТееоорриияя ннаа ппррееввооддаа ЕЕттннооллииннггввииссттииккаа ЛЛииттееррааттуурраа ннаа РРеессттаавврраацциияяттаа ии ППррооссввеещщееннииееттоо ЕЕттннооссооццииооллооггиияя ЕЕттннооллоожжккии ппррааккттииккуумм -- ииззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ААннттррооппооллооггииччеенн ссееммииннаарр -- ииззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа

44 66 44 44 44 44 22 22

ООббщщоо 3300 ООббщщоо 3300

ЧЧееттввъъррттаа ггооддииннаа

ППъъррввии ссееммеессттъърр EECCTTSS ккррееддииттии

ВВттооррии ссееммеессттъърр EECCTTSS ккррееддииттии

ЕЕттннооллооггиияя ннаа ррееллииггиияяттаа ААннггллииййссккии ееззиикк УУввоодд вв ссооццииааллннааттаа ии ккууллттууррннааттаа ааннттррооппооллооггиияя ЛЛииттееррааттуурраа ннаа ССррееддннооввееккооввииееттоо ии РРееннеессааннссаа ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЕЕИИММ)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЕЕИИММ)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЧЧИИММ)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЕЕИИММ))

44 55 66 44 33 33 33 22

ССооццииооллииннггввииссттииккаа ААннггллииййссккии ееззиикк ЕЕттннооммууззииккооллооггиияя ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЕЕИИММ)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЧЧИИММ)) ИИззббииррааееммаа ддииссццииппллииннаа ((ЧЧИИММ)) ДДииппллооммииррааннее

44 66 44 22 22 22 1100

ООббщщоо 3300 ООббщщоо 3300

ЧЧуужжддооееззииккоовв ииззббииррааеемм ммооддуулл ((ЧЧИИММ))

ККааннааддссккоо ссттррааннооззннааннииее ААммееррииккааннссккоо ссттррааннооззннааннииее ССппееццииааллииззиирраанн ппррееввоодд ССппееццииааллииззиирраанн ппррееввоодд ААннааллиизз ннаа ддииссккууррссаа ВВттооррии ччуужждд ееззиикк

33 33 33 22 22 1144

ЕЕттннооллоожжккии ииззббииррааеемм ммооддуулл ((ЕЕИИММ))::

-- ББллоокк 11:: ААннттррооппооллооггииччннии аассппееккттии ннаа ккууллттууррааттаа

ББллоокк 22:: ССооццииааллнноо--ааннттррооппооллооггииччннаа ддееййссттввииттееллнноосстт –– ииссттооррииччеессккии ии ееззииккооввии аассппееккттии

ЕЕттннооггррааффиияя ннаа ББъъллггаарриияя ЕЕттннооллооггиияя ннаа ввеещщнниияя ссввяятт ККууллттуурраа ии ррооддссттввоо ЖЖииззннеенн ццииккъълл ии ккууллттуурраа ЕЕттннооллоожжккии ппррааккттииккуумм ААннттррооппооллооггииччеенн ссееммииннаарр ЕЕттннооккууллттууррннаа ссллааввяяннссккаа ииддееннттииччнноосстт ККууллттууррооллооггиияя ИИсслляямм ии ффооллккллооррннии ттррааддииццииии уу ббъъллггааррииттее ммююссююллммааннии вв ЗЗааппааддннииттее РРооддооппии ВВииззууааллннаа ааннттррооппооллооггиияя

22 22 22 22 22 11 33 33 22 22

ААррххииввииссттииккаа ССооццииааллннаа ииссттоорриияя ннаа ддееттссттввооттоо ии ммллааддооссттттаа ИИссттоорриияя ннаа ееттннооссииттее вв ббъъллггааррссккооттоо ппррооссттррааннссттввоо ЕЕттннооллооггиияя ннаа ввъъззрроожжддееннссккиияя ггрраадд ЕЕттннооллоожжккии ппррааккттииккуумм ААннттррооппооллооггииччеенн ссееммииннаарр ДДииааллееккттооллооггиияя ЕЕззиикк ии ппоолл ТТяяллооттоо ккааттоо ппррееддммеетт ннаа ииссттоорриияяттаа ии ааннттррооппооллооггиияяттаа ((ббааллккааннссккии ии ееввррооппееййссккии ккааззууссии)) ББъъллггааррииттее вв ААллббаанниияя -- ееззииккоовв ии ккууллттуурреенн ссттааттуусс

22 22 22 22 22 11 33 33 22 22

ООББЩЩОО ЗЗАА 44 УУЧЧЕЕББННИИ ГГООДДИИННИИ:: 224400 ККРРЕЕДДИИТТАА

АНОТАЦИИ НА УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ

УВОД В ЛИТЕРАТУРНАТА ТЕОРИЯ

(лекции, семинари, извънаудиторна заетост) ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ-7 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Стилиян Стоянов e-mail: stilyan@swu.bg Анотация: Целта на дисциплината е да се дадат начални познания за проблемното поле на литературознанието. Очертани са границите и възможностите на литературознанието, различните негови дялове, коментира се терминологичния апарат, характеризират се основни литературни направления. Лекционният курс описва науката за литературата в диахронен аспект от една страна, а от друга се търси приложимостта на литературознанието спрямо съвременни процеси и явления. Предвид спецификата на специалността „Чужд език и етнология” се отделя специално внимание на социогенните функции на литературния тест, управлението на литературните процеси. Коментира се състоянието на литературата във времето на масовите комуникации и Интернет, специален интерес представляват проявите на популярната и масовата култура. Съдържание на учебната дисциплина: Науката за литературата. Език на литературната творба. Комуникативният статут на литературата. Литературен процес. Психология на литературното творчество. Литературни родове и видове. Митология и литература. Популярна и масова литература. Етнология на литературата, етически интра- и екстраобрази, етнически стереотипи. Технология на обучението и оценяване: Обучението е основано както върху принципите на класическия лекционен курс, така и на използването на мултимедийни презентации. Доколкото дисциплината се изучава в първия семестър на първи курс, необходимо е изграждането на основен понятиен и терминологичен апарат, въз основата на който да се провеждат дискусиите. Семинарните занятия предвиждат запознаване и коментиране на основни литературнотеоретически текстове и изграждане на способност за начална ориентация в полето на литературната теория. Съгласно действащата нормативна база на ЮЗУ „Неофит Рилски” изпитът по дисциплината е писмен, като студентите имат

възможност да бъдат освободени от него при покриване по времето на семестъра на определен кръг от дейности и компетентности.

УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ (лекции; семинари; извънаудиторна заетост) ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л–2; С – 1; ИАЗ – 7 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра по български език Лектори: Проф. д-р Лилия Илиева, доц. д-р Борислав Попов

1. Тел: 073/588523; e-mail: lilia.ilieva@swu.bg Анотация: Лекционният курс коментира следните проблемни области: да представи на студентите основите на общото езикознание; да представи на студентите основните изследователски методи на науката лингвистика; да подготви студентите за самостоятелна работа с научни текстове, които подлежат на критика и оценка; да впише в по-широк контекст знанията по отделни балкански езици и да създаде такъв контекст. След успешното завършване на курса студентите следва да могат: да използват самостоятелно научни текстове по общо и балканско езикознание; да изгради интерес към лингвистичната проблематика. Съдържание на учебната дисциплина Лекционният курс е комбиниран - съчетава се традиционният начин за водене на лекции, от една страна, с предварително раздадени теми за лекционни занятия, от друга, които се дискутират от гледна точка на изясняването на най-важните постулати, залегнали в тях. Технология на обучението и оценяване: Оценяването на придобитите знания по учебната дисциплина се извършва чрез текущ контрол по време на лекциите и посредством полагане на семестриален изпит.

ЛАТИНСКИ ЕЗИК ECST кредити: 2 Седмичен хорариум: Л-0; С-3; ИАЗ-3 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика”

Лектори: Гл. ас. д-р Силвия Георгиева Тел: 0898629972 e-mail:silvial@swu.bg

Анотация: В настоящия курс са разгледани основните морфологични характеристики на

латинския език и някои аспекти на синтаксиса в контекста на лингвистичното развитие на романските езици. Представени са и различните равнища на езиково влияние на латинския език от гледна точка на фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и семантика. Особено внимание се обръща на доброто овладяване и прилагане на морфологичния анализ и превода от латински на съвременен език.

Съдържание на учебната дисциплина: Акцент се поставя върху вникването в спецификата на един синтетичен език,

функцията и същността на понятието падеж и прехода от синтетичност към аналитичност. За по-добро разбиране и осмисляне на базисната роля на латинския език спрямо съвременните езици и култури, се отделя специално внимание и на някои историко-културни факти от римската действителност, както и запознаване с по-известните римски автори и техните произведения. Важно място в курса има и овладяването на специалната лингвистична терминология, полезно и за останалите дисциплини в специалността.

Учебната дисциплина има за цел: - да въведе студентите в основните морфологични и отчасти синтактични правила на латинския език; - да подготви студентите за самостоятелна работа с адаптирани и оригинални латински текстове и техния морфологичен, синтактичен, семантичен или културологичен анализ; - да стимулира задълбочеността и историческия подход в лингвистичното мислене. Очакваните резултати след успешното завършване на курса са студентите да могат: - да се запознаят с основните правила на латинската морфология; - да овладеят базисна латинска лексика; - да четат самостоятелно средно трудни латински текстове; - да придобият първоначалните основи на научно мислене и да добият представа за историческото развитие на езика чрез анализирането на латинските текстове и търсенето на паралели в съвременни езици.

Технология на обучението и оценяване: Чететне и анализ на оригинални латински текстове са основните методи при овладяване на материала по време на семинарните упражнения. Аспекти при формиране на оценката:

писмен тест, който включва превод от латински на български, граматическа задача и морфологичен анализ.

активност на студента по време на семинарните упражнения. изпит, съдържащ писмена и устна част, съобразен с преподадения материал.

ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА ЕТНОЛОГИЯТА – ЧАСТ I

(лекции, семинари, извънаудиторна заетост) ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ-7 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Илия Недин e-mail: i_nedin@swu.bg Анотация:

Курсът по История и теория на етнологията (част 1) запознава студентите с историята на етноложките идеи от древността до 20-те години на 20-ти век и с водещите личности и направления в етнологията в чужбина и у нас. Студентите получават базови знания в областта на библиографския и на понятийния апарат на етнологията като самостойно познавателно поле в хуманитарното знание. Водеща в курса е концепцията за етнологията като познавателно поле, като научен синтез, необходим за опознаване на човека в неговите общностни състояния, на човешките общности, в това число и на етничните. Названието „етнология” в курса се употребява като синоним на социална и културна антропология, като се отчитат специфичните социално-исторически контексти в предпочитанията към едно или друго название в различните национални научни традиции. Лекциите са с теоретична насоченост, а в упражненията се поставят на обсъждане отделни автори с техни трудове и някои основни теоретични проблеми в етнологията. Курсът по История и теория на етнологията (част 1) има за цел да даде начални знания за историческия развой на теоретичните парадигми, изграждащи корпуса на етноложкото познание. Дисциплината е основополагаща за обучението на студентите, тъй като формира базови познания за понятийния апарат и изследователския инструментариум. Съдържание на учебната дисциплина: Съдържанието следва историческия принцип, етноложки идеи в древността, етнология и религия, представата за другия в човешката история, източниците на етноложко познание, предшествениците на европейската етнология/антропология – Монтен, Монтескьо, Русо, шотландските социални мислители, немската философска мисъл; биологичният и социалният еволюционизъм на 19 век, викторианската антропология във Великобритания, дифузионизъм, социологическата мисъл на Дюркем и Вебер; създателите на модерната етнология/антропология: Ф. Боас, Бр. Малиновски, М. Мос, Радклиф-Браун. Последователите. Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (5 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и семинари (1 час седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми, свързани с основните проблеми от историята на етнологията. Семинарните занятия са предвидени за дискусии, рецензии и презентации по основни теми от лекционния курс. Обучението по дисциплината

завършва с писмен изпит във вид на реферат по теоретичен проблем, и устен изпит въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

УВОД ВЪВ ФОЛКЛОРИСТИКАТА

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-1; С-1 ИАЗ-6 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори: ас. д-р Венцислав Божинов e-mail: v_bozhinov@abv.bg Анотация: Курсът се състои от 30 академични часа, които представят различни форми на учебната натовареност: лекции върху основните теми – 15 часа и работни семинари – 15 часа (изискват активност от страна на студентите и предполагат: самостоятелна работа по предварително зададени теми, доклад по една от тях, участие в дебат по време на семинарите. Учебната дисциплина запознава студентите с възникването и историята на фолклористиката, обособяването на основните школи и направления. Запознава с развоя на фолклористиката в България, с първите записи на фолклорни материали през Възраждането и първите български фолклористи. Представя основните методологични концепции на българските фолклористи, тенденциите в развоя на българската фолклористика. Запознава студентите с най-новите подходи в съвременната фолклористика. Съдържание на учебната дисциплина: Фолклор и фолклористика. Названия и тълкуването им. Фолклорът като художествена култура и като сложно социално-художествено явление. Фолклористиката и връзките й с други науки. Идеи, взаимодействия, методология. Фолклористиката през ХІХ век. Обществени и художествени предпоставки за утвърждаването й по време на националния възход и романтизма. Фолклористиката в Германия през ХІХ век. Братя Грим. Митологическа школа – същност и значение. Представители в други страни миграционна школа. Принос на Скандинавската (финска) школа за кортографирането на приказните сюжети. Последователи. Еволюцонизъм. Антропологическа школа. Пихологически теории. Фолклористиката през ХХ век. Структурализъм и морфологизъм. Семиотиците от Тарту. Българска фолклористика. Първи записи през Възраждането. Приноси на чуждестранни учени. Фолклористични приноси на: Георги Раковски, Любен Каравелов, Петко Славейков, Ив. Богоров, Найден Геров, Марин Дринов и др. Събиране, популяризиране и изучаване на българския фолклор. Освобождението и българската фолклористика. Ив. Шишманов и “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Приноси на: Димитър Матов, Михаил Драгоманов, Антон Попстоилов, Кузман Шапкарев, Йордан Иванов, Стою Шишков, Васил Стоин, Димитър Маринов, Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски и др. Българската

фолклористика след Втората св. война. Методология, институции, резултати. Тенденции в развоя на съвременната българска фолклористика. Литературоведски подход. Най-нови концепции. Други подходи в съвременната наука. Технология на обучението и оценяване: Обучението на студентите по дисциплината „Увод във фолклористиката“ се осъществява чрез лекционен курс в лабораторията по фолклористика. Заниманията са съсредоточени в един семестър. По времена заниманията се очертават моменти от историята на фолклористиката, основните школи и направления, история и развитие на фолклористиката в България. Студентите трябва да владеят фолклористичното познание на средно и по-високо от средното равнище. Целта на учебната дисциплина е да даде знания на студентите за спецификите на фалклористичната история и теория в чужбина и у нас и да подготви студентите в бъдещите занимания с проблемите на българския фолклор, включващи както проблеми на теорията, така и практически умения по опознаване на различните дялове, жанрове и пр. След успешното завършване на курса студентите следва да могат да се ориентират правилно в историческия развой на европейската фолклористика; да открояват правилно основните теории и школи както в чужбина, така и у нас; да изградят собствено мнение по развоя и съвременното състояние на фолклористиката, което да ги подпомага в усвояване на филологическото знание в следващите курсове.

ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА ЕТНОЛОГИЯТА – ЧАСТ II

ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ-7 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Илия Недин e-mail: i_nedin@swu.bg Анотация:

Курсът по История и теория на етнологията (част 2) Курсът по История и теория на етнологията (част 2) запознава студентите с водещите личности и направления в етнологията/антропологията в чужбина и у нас след Втората световна война. Студентите получават базови знания в областта библиографския и на понятийния апарат на етнологията като самостойно познавателно поле в хуманитарното знание и социалното знание. Лекциите са с теоретична насоченост, а в упражненията се поставят на обсъждане отделни автори с техни трудове и някои основни теоретични проблеми в етнологията. Водеща в курса е концепцията за етнологията като познавателно поле, като научен синтез, необходим за опознаване на човека в неговите общностни състояния, на човешките общности, в това число и на етничните. Названието „етнология” в курса се употребява като синоним на социална и културна

антропология, като се отчитат специфичните социално-исторически контексти в предпочитанията към едно или друго название в различните национални научни традиции. Лекциите са с теоретична насоченост, а в упражненията се поставят на обсъждане отделни автори с техни трудове и някои основни теоретични проблеми в етнологията. Курсът по История и теория на етнологията (част 2) има за цел да даде начални знания за историческия развой на теоретичните парадигми, изграждащи корпуса на етноложкото познание. Дисциплината е основополагаща за обучението на студентите, тъй като формира базови познания за понятийния апарат и изследователския инструментариум. Съдържание на учебната дисциплина: Съдържанието следва историческия принцип и парадигмалния принцип и включва базисни знания за британската социална антропология след Малиновски и Р.-Браун и интегративната етнография на Еванс-Притчард; Клод Леви-Строс и неговия структурализъм в етнологията; интелектуалните основи на структурализма; постструктурализъм, Едмънд Лийч; културна екология и неоеволюционизъм; символна антропология: В. Търнър, Р.Нийдъм, М. Дъглас; интерпретативизма на Кл. Гиърц; рефлексивна антропология; джендър и феминизъм в антропологията; постмодерната антропология на Дж. Маркус, Дж. Клифърд ; оксидентализъм, ориентализъм, балканизъм в антропологията; история и антропология; етнологията/антропологията в България днес. Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (5 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и семинари (1 час седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми, свързани с основните проблеми от историята на етнологията. Семинарните занятия са предвидени за дискусии, рецензии и презентации по основни теми от лекционния курс. Обучението по дисциплината завършва с писмен изпит във вид на реферат по теоретичен проблем, и устен изпит въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР

ECTS кредити - 3 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори: ас. д-р Венцислав Божинов e-mail: v_bozhinov@abv.bg Анотация: Учебната програма на дисциплината Български фолклор включва няколко тематични блока, които имат за цел да запознаят студентите с основните дялове на българската

фолклорна култура, със съвременните теории и методи в изучаването на фолклора и с неговото битие в съвременните културни процеси. Това дава възможност в програмата да бъдат дискутирани основни теоретични въпроси на фолклористиката, да се включат специфичните проблеми на рецепцията на фолклора, в цялостния социокултурен контекст с оглед на историческото му битие и на битието му днес. Водеща е концепцията за фолклора като културна система. Това извежда на преден план както въпросите, свързани с механизмите, чрез които фолклорът се предава във времето, така и когнитивните аспекти на неговата социална и културна същност. Това предполага фолклорът да бъде изясняван като ценностна и светогледна система, формираща и конкретни поведенчески нагласи и модели; като тип знание и като един от факторите, чрез които конкретни общности формират собствената си идентичност. Не са пренебрегнати и художествените аспекти на фолклорната култура. Акцент се поставя върху словесните форми на фолклора, доколкото курсът е предназначен за студенти филолози. Съдържание на учебната дисциплина: Увод в теорията за фолклора като тип култура. Фолклорната песенна култура. Песенни функционални цикли. Фолклорен епос. Епосът за юнаци. История на записването и изследвания. Мит и епос, тематични цикли, персонажи, поетика. Функционална характеристика. Фолклорна календарна обредност. Календарно- обредни песенни цикли. Жизнен цикъл и фолклорна култура. Семейно-обредни песенни цикли. Трудови песенни цикли – жетварски и седенкарски. Разказването във фолклора. Тематична и функционална характеристика. Изследвания и история на записването. Фолклорната приказка. Типология. Мит и приказка. Структура на вълшебната приказка. Приказки за животни, новелистични приказки и анекдоти. Легендата и преданието като форма на митология. Фолклорна демонология. Биографични разкази и жизнени истории. Кратките словесни форми във фолклора: пословици, поговорки, гатанки, наричания, баяния, клетви, благословии – произход, комуникативни и познавателни функции. Музикалният фолклор. Пластичният фолклор. Технология на обучението и оценяване: Часовете са диференцирани в следните организационни форми на учебния процес: Аудиторна заетост с обща продължителност 30 часа се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми, свързани с основните дялове на българската фолклорна култура. По време на семинарите се разглеждат и дискутират конкретни въпроси, свързани с лекционния курс, последното занятие е отделено за дискусии по проблемите на фолклора и съвременната култура и за рецензии върху курсовите работи. Крайната оценка по дисциплината Български фолклор е средноаритметична от оценката, получена на изпита и средноаритметичната оценка от етапните оценки (при изпълнение на три задачи) по време на текущия контрол.

ЕТНОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-6 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Стилиян Стоянов e-mail: stilyan@swu.bg Анотация: Целта на дисциплината е да се дадат познания за проблемното поле на етнологията на литературата. Очертани са възможностите на етноложкия подход към литературния текст, коментират се различни негови прояви. Лекционният курс, опирайки се на компетентностите, придобити от студентите в курсовете по История и теория на етнологията и Обща етнология, коментира етноложките контексти, които го пораждат и които самия той поражда. Основният литературен материал, върху който се градят тезите и коментарите, е от българската литература, но се коментират текстове от балкански, славянски и западноевропейски литератури. Обръща се внимание на състоянието на литературата във времето на масовите комуникации и Интернет, специален интерес представляват проявите на популярната и масовата култура. Съдържание на учебната дисциплина: Диалог, проповед, книга. Просвещенски модели. Ускорено-забавеното развитие на литературата, държавностроителни функции на литературните институции. Концепции за прогреса и развитието в литературата. Литературното семейство Дядо Вазов, Бащата (Подвързачов) Слънчевото дете (Ясенов). Племе и народ в сюжетите на масовата литература. Външните гледни точки – емигрантската литература; синдромът „небългарски писатели пишат за България”. Българските образи и подобия (Българският Дан Браун и под.) Технология на обучението и оценяване: Обучението е основано както върху принципите на класическия лекционен курс, така и на използването на мултимедийни презентации. Съгласно действащата нормативна база на ЮЗУ „Неофит Рилски” изпитът по дисциплината е писмен, като студентите имат възможност да бъдат освободени от него при покриване по времето на семестъра на определен кръг от дейности и компетентности.

СТРАНОЗНАНИЕ

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ – 5 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Англицистика” Филологически факултет

Лектори: Доц. д-р Елисавета Бояджиева Тел: 073/588528; e-mail: e.boyadzhieva@swu.bg Анотация: Курсът дава на студентите основни познания за страните на Британските острови: Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и Република Ирландия като ги запознава с тяхната география – физическа и политическа, история, социална и политическа структура на страните на Британските острови, което цели да подготви студентите за бъдещата им работа в специализираните курсове по писмен и устен превод, лексикология и стилистика на съвременния английски език и повиши нивото им на владеене на английския език. Курсът като цяло е ориентиран към развитието на езика и влиянието на екстралингвистичните фактори, повлияли върху консолидирането на съвременния книжовен език. Съдържание на учебната дисциплина: Общ преглед на географските особености на Великобритания. Специфики на географското и политическото положение на страните, включени във Великобритания. Общ преглед на периодите в историята на Англия. Келти. Римско владичество. Нашествие на Англо-саксонците и викингите. Създаване на англо-норманска култура. Влияние върху езика. Изкуство, архитектурни паметници и основни литературни произведения през средновековието. Късни Средни векове. 16-17 век: Англия при Тюдорите. Англия през време на Стюартите. Гражданската война в Англия и управлението на Оливер Кромуел. Реставрация на монархията.Основни политически и социални промени през късното средновековие. 19 в.: Викторианска Англия – вътрешна и външна политика. Държавно устройство на Великобритания. Отношения между монархия и Парламент. Законодателна, изпълнителна и съдебна власт в съвременна Англия. Ролята на масмедиите. Образователна система.

Технология на обучението и оценяване: В лекционния курс преподaвателят представя на студентите основните факти и

интерпретационни постановки по различните теми, като представя вижданията в новите изследвания и разработки в областта на междукултурното общуване и ги въвежда в библиографската база. По време на семинарните занятия студентите обсъждат темите под ръководството на преподавателя, като прилагат наученото от лекционния курс и от самостоятелната си подготовка. Семестриалният изпит се състои от тест, обхващащ цялото лекционно съдържание, в който освен тестовите задачи е включена и писмена тема по зададен конкретен въпрос.Съотношението между теста и писмената задача е 70% към 30%, на базата на което се формира финалната оценка.

ОБЩА ЕТНОЛОГИЯ ECTS кредити: 5 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ-7 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори: Доц. д-р Илия Недин e-mail: i_nedin@swu.bg Анотация: Курсът изграждат познание върху основния проблемен кръг на етноложкото познание, основните концепти и аналитични подходи в етнологията. Лекциите и семинарите, са фокусирани върху общностните форми на живот, формирането на общности, типология на общностните връзки, конструирането на общностни идентичности и спецификата на различни общности – етнични, религиозни, езикови, родствени и др., както и връзката им със социетарните структури. Друг основен кръг от теми е свързан с културния базис за формиране на общностни идентичности – език, религия, мит, ритуал, облекло, хранене, медицина и пр. Акцентът е върху етнизма и етносът като общност, както и върху основните теории за етноса и нацията. Съдържание на учебната дисциплина: Основното съдържание следва разграничението „общност – общество”, типология на общностните връзки, теории за етноса, типология на етничните общности, етнос и религия, етнос и държавност, етнос и език, теории за нациите; системи на родство, брак и семейство, мит и митология, митичен текст и култура, шаманизъм, магия, ритуал, жизнен цикъл и жизнен път, ритуали на преход; социално-антропологичен минимум: етнология на храненето, етнология на облеклото, етномедицина; човешкото тяло като етноложки проблем, пол и джендър; етнология на пространството; история и етнология. Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (5 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и семинари (един час седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми, свързани с основните проблеми на етнологията. Семинарните занятия са предвидени за дискусии, рецензии и презентации по основни теми от лекционния курс. Обучението по дисциплината завършва с писмен изпит във вид на реферат, който може да бъде по проведено кратко теренно изследване или по теоретичен проблем, и устен изпит въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ЕТНОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСТВОТО

ECTS кредити: 3 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектор: Доц. д-р Владимир Пенчев e-mail: vlapen@abv.bg Анотация:

Курсът по етнология на славянството е структуриран в няколко проблемни кръга, фиксиращи едно поетапно навлизане в проблематиката и позволяващи запознаване с етничното битие на славянството като съобщност, разкриване на етничните явления и процеси, развивали се на славянската етнична територия, анализ на системните прояви на етничното в славянската етнична среда, показване на славянската етнична специфика в общественото развитие на Европа, извеждане на функциониращите в славянските общества традиционни системи и т. н. Подобен подход към славянската етничност е продиктуван от разбирането за етнологията като научно познание за човешките общности, сред които етносът заема основополагащо място.

Курсът по етнология на славянството има за цел да даде на студентите от посочената специалност нужната информация за славистичните проекции на етноложкото познание. Славистичният дискурс позволява да се анализират нещата в един средно-, източно- и южноевропейски контекст, което значително разширява обсега на обучението и задълбочава знанията на студентите. Съдържание на учебната дисциплина: Етноложкото познание за славянството (Въведение). Етногенезис на славяните. (Теории. Развитие на процесите.) Славянската прародина. (Теории. Географски граници. Развитие.) Сведения за славяните (Преглед). Разпространение на славяните. (Същност на процеса. Посоки на експанзия. Заселени територии.) Формиране и историческо развитие на славянските етноси. (Същност и история на процесите. Преглед на развитието.) Етнос и общество у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. През призмата на селищните системи.) Етнос и държава у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. Държавни граници и етнични граници.) Етнос и нация у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. Типология на националните системи.) Етнос и език у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика. Проблемът за майчиния език.) Етнос и религия у славяните. (Същност на взаимодействията. Славянска специфика.)

Славянски етнорелигиозни общности (Формиране. Същност. Развитие). Общностно устройство на славяните. (Същност. Типове устройствени структури.) Обичайно-правна система у славяните. (Същност. Видове традиционни правни обичаи. Развитие.) Родствена система у славяните. (Същност. Типология на родството. Терминология на родствените отношения.) Обредна система у славяните. ( Същност. Типология на обредната система. Семейна и календарна обредност.) Митология на славяните. (Същност. Типология на митологичните равнища. Митологични персонажи и функции.) Фолклорната култура на славяните. (Същност. Етнични специфики. Фолклорни форми.) Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 30 часа (3 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Лекционният курс е организиран в 18 основни теми, свързани с основните тематични области на курса. Обучението по дисциплината завършва с писмен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ENGLISH MORPHOLOGY

ECTS: 4 Classes per week: L-2; S-0; IL – 6 Assessment type: exam Course type: compulsory Методическо ръководство: English Studies department Philological Faculty Lecturer(s): Associate Prof. Elissaveta Boyadzhieva, PhD Тел: 073/588523; e-mail: e.boyadzhieva@swu.bg Course outline:

The aim of the course is to provide extended theoretical knowledge of English morphology to the students by introducing the basic systemic relations of the English grammar and the specific terminology related to the area. The topics encompass issues concerning the word formation and inflection, focuses on the different parts of the speech from the viewpoint of general linguistics and points out their specific treats characteristic of the English language. A systemic contrastive approach is applied throughout the course comparing the English and the Bulgarian morphological systems. Course topics:

The place of morphology among the linguistic disciplines. The word, the morpheme, the morph and the allomorphs. Types of morphemes. Inflection and derivation. Parts of the speech and grammatical categories. Nominal categories: the noun. Classification of the noun. Number, Gender and Case of the noun in English. The adjective: types of adjectives, degrees of comparison. The pronoun: types of pronouns. The verb. Classification of the verb in

English: finite and non-finite verb forms, transitive and intransitive verbs, the verb valence. The temporal system of Modern English. Types of tenses. Tense and time. Tense and aspect. Futurity. The Voice. Modal verbs and types of modality. Course organization and assessment:

The course aims at introducing basic morphological categories from theoretical viewpoint and acknowledging them with the well-established bibliography in the area. During the lectures basic theoretical issues are presented whereas at the seminars some particular cases are discussed. The focus comes on the discussion of problematic issues which aims at building the students’ ability to make decisions and analyze cases in narrower and broader linguistic contexts. Every student has to hand in a course work whose topic is chosen from a list prepared in advance reflecting the main course topics. The final assessment is in the form of a test that covers the whole teaching material including theoretical questions and practical cases. The final mark presents 70% of the final test and 30% of the mark of the course work.

АНГЛИЙСКА ЛИТЕРАТУРА НА ХІХ ВЕК

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-6 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектор: Проф. д-р Владимир Трендафилов e-mail: vlantr@swu.bg Анотация: Курсът има за цел да запознае студентите с основните автори и произведения на английската литература от края на ХVІІІ до края на ХІХ век. Материалът е организиран в двуделна структура: 1) английски романтизъм; 2) викторианска литература. Поднася се хронологично, със специален акцент върху периодизацията и характерните черти на тематиката, стила и контекста, през които тя преминава. Правят се паралели с други западноевропейски традиции, както и с руската и българската. Съдържание на учебната дисциплина: Романтизмът: произход, идеи, нагласи, връзки с Просвещението, индустриалната революция, политическия контекст. Готическият роман: основни черти, заглавия, представители. Поети предромантици. Класици на романтизма: Уърдзуърт, Колридж, Байрон, Шели, Кийтс. Поява на романа на нравите: Джейн Остин. Историческият роман и Уолтър Скот. Други представители на романа от периода на Романтизма: сестрите Бронте. Викторианска епоха. Основни представители на викторианската поезия: Тенисън, Браунинг, Патмор, ранният Киплинг. Романът като носител на социална проблематика: Дикенс, Такъри, Джордж Елиът. Литература на нонсенса. Предрафаелити. Символизъм и декадентство. Романите на Томас Харди. Технология на обучението и оценяване:

Учебното съдържание запознава студентите с основните периоди, произведения и представители на английската литература между края на осемнадесети и края на деветнадесети век. Заглавията и авторите се разглеждат в плана на техния социокултурен контекст. Правят се паралели с други европейски и американски традиции. Оценката на знанията на студентите се образува въз основа на представянето им през семестъра (текуща оценка = 65% от цялата) и на изпит в края на съответния семестър (35% от цялата оценка). Изпитът се основава на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ENGLISH LIXICOLOGY ECTS: 3 Classes per week: L-2; S-0; EA –4 Assessment type: exam Course type: compulsory Course coordinating department: English Studies Department Philological Faculty Lecturer(s): Prof. Irena Vassileva, Dr. phil. habil. Тел: 073/588528; e-mail: vassileva.irena@swu.bg Course outline:

The aim of the course is to provide basic theoretical knowledge of English lexicology and semantics to the students by introducing the main semantic relations, features of the word and phrases, as well as the specific terminology related to the field. The topics encompass issues concerning levels of language, the place of lexical semantics, word formation, the basic semantic relations as synonymy, hyponymy, homonymy, polysemy, sentence semantics, origin of the English word stock, language in society, among others. A systemic contrastive approach is applied throughout the course comparing the English and the Bulgarian morphological systems. Course topics:

Linguistic levels of description and the place of lexicology; semantics and society; types of meaning; the word – meaning; the word – structure; synonymy; polysemy; hyponymy; homonymy; opposites; semantic relations; sentence semantics; phraseology; idioms; free phrases; sources of Modern English vocabulary. Course organization and assessment:

The course aims at introducing basic lexico-semantic categories from a theoretical viewpoint. During the lectures basic theoretical issues are presented whereas at the seminars some particular cases are discussed. The focus comes on the discussion of problematic issues which aims at building the students’ ability to make decisions and analyze cases in narrower and broader linguistic contexts. The final assessment is in the form of a test that covers the whole teaching material including theoretical questions and practical tasks. The final mark presents 70% of the final test and 30% of the mark reflecting students’ achievements during the seminars.

АНГЛИЙСКА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ ВЕК

ECTS кредити:3 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектор: Проф. д-р Владимир Трендафилов e-mail: vlantr@swu.bg Анотация: Курсът има за цел да запознае студентите с основните автори и произведения на английската литература от края на ХІХ до края на ХХ век. Това е периодът на модернизма и постмодернизма. Материалът се поднася хронологично, изясняват се характерните черти на политическия, социалния и културологичния контекст на произведенията и авторите. Правят се паралели с други западноевропейски традиции, както и с руската и българската. Съдържание на учебната дисциплина: Периодът на модернизма: политически и социални аспекти. Ранният модернизъм: поезията на символистите. Влияния от Франция, основни произведения, представители: Саймънс, Даусън, Уайлд, ранният Йейтс. Имажизъм. Езра Паунд и Томас Стърнз Елиът – връх на модернизма в поезията. Последни поети на класическия модернизъм: късният Йейтс, Уистън Хю Одън, Луис Макнийс. Популярната художествена проза в края на ХІХ век. Брам Стоукър, Хърбърт Уелс. Утопия и дистопия в романа. Ранният модернизъм: психологическият роман на Дейвид Лорънс. Модернистките притчи на Джоузеф Конрад. Връх на прозаичния модернизъм при Джойс и Улф. Дистопията на ХХ век: Хъксли, Оруъл, Голдинг, Бърджес. Поезията след 30-те години на ХХ век: Дилън Томас, Тед Хюз, Филип Ларкин, Чарлз Коузли. Постмодерната фантазия от края на века. Технология на обучението и оценяване: Учебното съдържание запознава студентите с основните периоди, произведения и представители на английската литература между края на деветнадесети и края на двадесети век. Заглавията и авторите се разглеждат в плана на техния социокултурен контекст. Правят се паралели с други европейски и американски традиции. Оценката на знанията на студентите се образува въз основа на представянето им през семестъра (текуща оценка = 65% от цялата) и на изпит в края на съответния семестър (35% от цялата оценка). Изпитът се основава на конспект, предварително обявен от преподавателя.

АНГЛИЙСКА ЛИТЕРАТУРА НА РЕСТАВРАЦИЯТА И ПРОСВЕЩЕНИЕТО

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-6 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет Лектор: Проф. д-р Владимир Трендафилов e-mail: vlantr@swu.bg Анотация: Курсът има за цел да запознае студентите с основните автори и произведения на английската литература от средата на седемнадесети до средата на осемнадесети век. Това е периодът на Реставрацията, последван от Просвещението. Материалът се поднася хронологично, изясняват се характерните черти на политическия, социалния и културологичния контекст на произведенията и авторите. Правят се паралели с други западноевропейски традиции, както и с руската и българската. Съдържание на учебната дисциплина: Контекст на Реставрацията: предистория, политически събития, религиозни брожения, литературна среда. Големите пуритани в английската книжнина на периода. Джон Милтън: ранна лирика, политически и граждански памфлети, поемите «Изгубеният рай» и «Възвърнатият рай». Джон Бъниан и «Пътят на поклонника». Начало на политическата философия: Томас Хобс. Репрезентативна поезия на Реставрацията: Джон Драйдън, Самюъл Бътлър. Драмата на периода: Уичърли, Етридж, Фаркуър, Конгрийв. Политическата философия на Джон Лок и Дейвид Хюм. Неокласицизъм. Александър Поуп. Начало и развой на английския роман. Даниъл Дефо. Джонатан Суифт. Самюъл Ричардсън. Хенри Фийлдинг. Тобайъс Смолет. Лорънс Стърн. Драмата на ХVІІІ век: Шеридан. Д-р Самюъл Джонсън и ролята му в изграждането на британската литературна институция. Технология на обучението и оценяване: Учебното съдържание запознава студентите с основните периоди, произведения и представители на английската литература между средата на седемнадесети и средата на осемнадесети век. Заглавията и авторите се разглеждат в плана на техния социокултурен контекст. Правят се паралели с други европейски и американски традиции. Оценката на знанията на студентите се образува въз основа на представянето им през семестъра (текуща оценка = 65% от цялата) и на изпит в края на съответния семестър (35% от цялата оценка). Изпитът се основава на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ТЕОРИЯ НА ПРЕВОДА ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ –6 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Англицистика” Филологически факултет Лектор: Д-р Гергана Пенчева-Апостолова Тел: 073/588523; e-mail: geapostolova@swu.bg;

Анотация:

Курсът по теория на превода се основава на следните предварителни изисквания: набрани максималния брой кредити за курсовете по увод в лингвистиката, морфология и синтаксис на български език и морфология на английски език; запознаване с програмата на курса и ориентиране в основната литература.

Целите на учебната дисциплина обхващат: Теоретична цел: да даде знания за областта на теорията на превода, практиката на превода и основните източници. Аналитична цел: да предизвика търсене, дискусия, анализи и мотивация в областта на теорията и практиката на превода. Практическа цел: да формира умения за анализ и оценка на преводи и преводни техники. Съпътстващи общи цели: подобряване на равнището на употреба на английски и български език, подобряване на уменията за превод. Съдържание на учебната дисциплина: І. МОДУЛ: ПРЕВОДЪТ И ТЕОРИЯТА НА ПРЕВОДА: Същност, история и граници на превода. Видове превод. Теорията на превода в системата на познанието: обект на изследване, обхват, теоретични основания, понятиен апарат, проблеми и интердисциплинни връзки. Теорията на превода и лингвистиката. Семантични параметри на превода. ІІ МОДУЛ. ПРОЦЕДУРИ НА ПРЕВЕЖДАНЕ: Ролята на преводача. Индивидуална и екипна работа. Речници и справочници. Писмен и устен превод – основни процедури. Машинният превод. ІІІ МОДУЛ. ЕКВИВАЛЕНТНОСТ В ПРЕВОДА: Принципи на съответствието. Културно и ситуационно съответствие. Динамични съответствия в превода. Структурни съответствия в превода. Техники за постигане на съответствие между българския и английския текст. Функционални области и приоритети на съвременната преводаческа практика. Технология на обучението и оценяване:

Курсът се фокусира върху интерактивно интензивно обучение чрез извеждане на теоретичните положения въз основа на анализи на ситуации на превеждане. В процеса на обучение целта е изработване на КУРСОВ ПРОДУКТ, който е обобщение от индивидуалното портфолио от изпълнени текущи аналитични и практически задачи на всеки студент. Финалният изпит е писмен по предварително зададен конспект и представлява 30 % от цялостната оценка на студентите.

ИСТОРИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ

ECTS кредити: 3,0 Седмичен хорариум:Л-2; С-0; ИАЗ-4. Вид на изпита: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра Българска история и архивистика Правно-исторически факултет Лектори: Гл.ас д-р Милена Ангелова, кат. Българска история и архивистика Анотация:

Лекционният курс има за цел да въведе в теоретичните рамки и проблемните полета на историческата антропология и да разшири техния професионален хоризонт към историческите образи на основните човешки преживявания, пол и сексуалност, жизнени фази, религия и религиозност, пространство и време, вътрешен живот на хората отношението с околния свят.

Важна цел на лекционния курс е да формира по-силна чувствителност към различни култури и обществени среди, към всекидневието. Поставен е акцент в изграждането у студентите на рефлекси за въвеждането на по-широк спектър източници за историческо изследване. Друг акцент в лекционния курс е свързан с представянето на конкретни исторически картини в зададените тематични полета с въвеждането на обширни автобиографични и визуални материали.

Съдържание на учебната дисциплина: Курсът “Историческа антропология” обхваща 12 основни теми, разпределени в

30 академични часа. Проследява теоретичните рамки и проблемните полета на историческата антропология.

Разкриват се източниците и възникването на историческата антропология и центровете и дискусиите на историческата антропология.

В отделен тематичен кръг се разглеждат методите на историческата антропология и сновните теми на историческата антропология

Предвидени са теми и за работа с автобиографичните текстове и личните свидетелства като исторически извори: семейни архиви, писма, снимки, спомени, устна история, както и запознаването с инструментариум за анализ на автобиографичния спомен.

Технология на обучението: Обучението се осъществява чрез лекции и самостоятелна работа на студентите. По време на занятията се използват нагледни учебни материали (колекции с автобиографични данни, аудио- и видео-архиви, фотодокументи) и мултимедийни пособия. Поощряват се инициативи и активности на студентите. По време на обучението, студентите се оценяват и текущо в дискусионни блокове, представящи подготовката им в извънаудиторната заетост, както и в цялостната им работа по подготовката и представянето на курсовите проекти.

ЕТНОСОЦИЛОГИЯ

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ-4 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори: Проф. Милена Беновска-Събкова, д.и.н. Асистент: ас. д-р Венцислав Божинов e-mail: mbenovska@swu.bg Анотация: Социалните общности заемат ключово място в системата на социологическите понятия. Те играят ролята на свързващо звено в социологическата структура личност- социална общност – общество. Връзката между личността и обществото не е непосредствена. Тя се осъществява чрез социалните общности. Социалните общности представят обособени човешки отношения, осмисляни главно чрез съвместната човешка дейност.

Курсът „Етносоциология” цели въвеждане в типологията на човешките общности и групи. Въз основа на получените теоретични познания, курсът запознава студентите с историята и културните особености на основните малцинствени общности в България. Съдържание на учебната дисциплина: Социални общности: дефиниции. Социална общност и социална група. Социометричният метод. Малката социална група според Джордж Хоуманс. Клан, племе; каста; съсловие; класа. Миграция. Мигрантски общности. Мигрантът и бежанецът. Диаспоричните общности като транснационални мрежи. Малцинство и мнозинство. Видове малцинствени общности. Идентичност. Образ, стереотип, предразсъдък. Малцинствената политика на българската държава. Ромите: трансгранична общност. Произход, история, групови названия. Образователен и социален статус на ромите в българското общество. Йерархичната ромска идентичност. Преферирана идентичност. „Ние” срещу „те”. Българските турци. Историческа, демографска и културна характеристика. Масовите миграции като фактор за състоянието на турското малцинство в България. Българите мюсюлмани. Произход и културна характеристика на общността. „Скрити малцинства” и „колеблива идентичност”. Арменците в България. Българските евреи: сефаради и ашкенази. Власи и арумъни. Каракачани. Гагаузи. Татари. Гърци. Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 45 часа (4 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и семинари (1 час седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми, свързани с основните проблеми на изучаването на социалните общности и на малцинствата – в частност. Семинарите разглеждат основни проблеми въз основа на конкретни публикации. Последното занятие е отделено за дискусии и за рецензии върху курсовите работи. Обучението по

дисциплината завършва с писмен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

СОЦИОЛИНГВИСТИКА ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С– 0; ИАЗ - 6 Статут на дисциплината: задължителна Форма на оценяване: Изпит Методическо ръководство: Катедра Български език Лектори: доц.д-р Петър Асенов Воденичаров, 0878601127

Анотация Курсът представя най-вече дикурсното направление в социолингвистиката –

критически дискурсен анализ, езикови идеологии на устното, печатното и електронно общуване, езиково планиране и политика. Общата теория разглежда връзките на езика със съзнанието, мисленето, мозъка и културата; разглеждат се основните прагматически принципи и стратегии на общуване.

Съдържание на учебната програма Разгледани са особеностите на различни структурни и неструктурни социални

варианти на езика –национални, териториални, класови, възрастови, полови, професионални. Специално внимание е отделено върху европейската образователна политика към териториалните и социални говори, усвояването на международни езици и билингвизма. Осветлени са и някои приложни проблеми: езикова политика в балканските страни, балканските медии и езикова манипулация, младежки комуникации и идентичност. Технология на обучение и оценяване Аудиторна заетост с обща продължителност 30 часа (4 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Лекционният курс е организиран в 15 основни теми. Семинарите разглеждат основни проблеми въз основа на конкретни публикации. Последното занятие е отделено за дискусии и за рецензии върху курсовите работи. Обучението по дисциплината завършва с писмен изпит, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

АНГЛИЙСКА ЛИТЕРАТУРА НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО И РЕНЕСАНСА

ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ-6 Форма на оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Литература” Филологически факултет

Лектор: Проф. д-р Владимир Трендафилов e-mail: vlantr@swu.bg Анотация: Курсът има за цел да запознае студентите с основните автори и произведения на английската литература от седми до началото на седемнадесети век. Това е дълъг и разнообразен период, който започва с литература, писана на език, различен от днешния английски, и завършва с драмите на Шекспир и лириката на Джон Дън. Материалът се поднася хронологично, изясняват се характерните черти на политическия, социалния и културологичния контекст на произведенията и авторите. Правят се паралели с други западноевропейски традиции, както и с руската и българската. Съдържание на учебната дисциплина: Англосаксонска (стара английска) поезия: главни теми, особености на техниката, тематиката и стила. Основни представители и произведения. «Беоулф». Изменения в езика и книжнината след 1066 г. Средновековна историография: Джефри от Монмът. Дебатни поеми. Артуриански цикъл. Средновековният романс. Алитеративният ренесанс. Поезията на Лангланд и Чосър. Начало на английската драма: мистерии и моралитета. Втора пастирска пиеса. Какстън и книгопечатането. Контекстът на Ренесанса. Сонетът: Уайът, Съри, Спенсър, Сидни. Алегорическата поема «Кралицата на феите» на Едмънд Спенсър. Трагедията на отмъщението: Томас Кид. Кристофър Марлоу. Уилям Шекспир. Драмата на барока. Поезията на Джон Дън. Технология на обучението и оценяване: Учебното съдържание запознава студентите с основните периоди, произведения и представители на английската литература между седми и началото на седемнадесети век. Заглавията и авторите се разглеждат в плана на техния социокултурен контекст. Правят се паралели с други европейски и американски традиции. Оценката на знанията на студентите се образува въз основа на представянето им през семестъра (текуща оценка = 65% от цялата) и на изпит в края на съответния семестър (35% от цялата оценка). Изпитът се основава на конспект, предварително обявен от преподавателя.

АРХИВИСТИКА

ECTS кредити: 2 Седмичен хорариум: Л-3;С-0;ИАЗ-2 Форма на оценяване: писмен изпит Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Българска история и архивистика“ Правно-исторически факултет Лектори: Доц.д-р Марияна Пискова

Анотация: Еволюционният път на формиране и развитие на архивите в света, периодизацията на историята на архивите, разкриването на типовете архиви и различните архивни модели са тематични акценти в изучаването на историческото развитие на архивите и формиралите се комплекси от документи в тях от древността до съвременното информационно общество. В контекста на историята на чуждестранните архиви се проследяват етапите и политиките при изграждането на националната архивна система в България. В сравнителен план се определят спецификите на класическата и компютърната архивистика. Съдържание на учебната дисциплина: Курсът “Архивистика” обхваща 15 основни теми, разпределени в 30 ака-демични часа. Проследява зараждането, обособяването и развитието на архивните институции от древността до най-ново време. Разкрива се в исторически аспект появата на документите като средство на властта и функцията им на исторически извор.

В отделен тематичен кръг се разглежда историята и организацията на българските архиви, съвременният модел и архивно законодателство. Специално място се отделя на сбирки и институции, в които преди изграждането на архивната система се опазва националното документално богатство.

Предвидени са теми и за балканското документално наследство и за архивите на страните от Югоизточна Европа.

Студентите получават възможност за изучаване на правилата за достъп до архивните документи и за самостоятелно издирване на извори. Отделя се внимание и на публикуването на архивни документи в сборници, специализирани периодични издания и др. Технология на обучението: Обучението се осъществява чрез лекционни занятия и самостоятелна работа на студентите. По време на занятията се използват разнообразни нагледни учебни материали (кинодокументи, фотоизвори в електронна форма и в традиционен вариант), и мултимедийни пособия. Извънаудиторното обучение предвижда индивидуална работа за издирване и използване на архивни документи като исторически извори. Поощряват се инициативи и активности на студентите. По време на обучението, студентите са оценявани текущо, както в областта на теоретичната им подготовка, така и по отношение уменията им за работа с архивни извори и архивни справочници.

ИСЛЯМ И ФОЛКЛОРНИ ТРАДИЦИИ У БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

ECTS кредити: 2 Седмичен хорариум: Л-2; ИАЗ-4 Форма на оценяване: текущ контрол Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектори:

Доц. д-р Илия Недин Проф. Милена Беновска-Събкова, д.и.н. e-mail: i_nedin@swu.bg mbenovska@swu.bg Анотация: От началото на постсоциалистическите промени в България след 1989 г., общността на българите мюсюлмани предизвиква повишеното внимание на български и чуждестранни учени. След четиридесет и пет години противоречива и/или откровено репресивна политика на българската държава спрямо тази част от нейните граждани, българите мюсюлмани продължават да са обект на противоположни теории и взаимноотричащи се теории и не на последно място – на неприкрити политически амбиции и проекти. Настоящият курс цели по-отблизо да запознае студентите с културата на тази общност, чрез регионалния фокус върху мюсюлманския анклав в Западните Родопи. Курсът включва уводна част, по необходимост въвеждаща в: ранната история на ислямската догматика и ритуал; в историческото формиране на ислямските общности в България и разселването им в съседни страни на Балканския полуостров; в регионалните специфики на българо-мюсюлманските общности; в историогафските теории за ислямизацията; в политиката на българската държава спрямо българите мюсюлмани от 1912 г. до наши дни. Централните теми, на които е посветен курсът, включват постсоциалистическото развитие на общността проблема за множествената и колебаеща се идентичност; религиозното „възраждане” и (въображаемите или реални?) влияния на радикалния ислям; конверсията в православие или протестантизъм; поклонничеството, курбанните практики, религиозния синкретизъм. Съдържание на учебната дисциплина: 1. Ислямът: историческо формиране, догматика, ритуалност. 2. Историческо формиране и характеристика на ислямските общности на Балканите. Българите мюсюлмани като конфесионално малцинство. История и разселване на Балканите. Регионални характеристики на българо-мюсюлманските общности. 4. „Кутията на Пандора”: българските мюсюлмански общности и ислямизационните процеси в България ХV-ХVІІІ век. „Романтична” срещу „прагматична” историография. 5. Политиката на българската държава спрямо българите мюсюлмани от 1912 г. насам. Принудително и доброволно приобщаване: асимилационна политика и спонтанно движение за модернизиране и интеграция между двете световни войни (дружба „Родина”). Социалистическата политика спрямо българите мюсюлмани. 6. Българите мюсюлмани през постсоциалистическия период: държавна политика, икономическо развитие, идентичност. Множествените идентичности на българите мюсюлмани. Конфликтът по повод филма „Гори, гори огънче” (1993). 7. Българите мюсюлмани като мишена на политически амбиции: между проникването на радикалния ислям и конверсията от ислям към християнство. „Стрес от историята” и”историографски легенди”. 8. Ислямът в България в контекста на постсоциалистическото „възраждане на религията”. Строежът на нови джамии.

9. Конверсията: от ислям към православие; от ислям към неопротестантизъм. Сравнение между България и Грузия. 10. Легенди, религиозен синкретизъм, поклонничество: Кръстова гора. 11. Легенди и поклонничество: тюрбето на Енихан. 12. Ислямската кръвна жертва и курбанни практики сред българите мюсюлмани. Технология на обучението и оценяване: Аудиторна заетост с обща продължителност 30 часа (2 кредита) се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично) и извънаудиторна заетост. Лекционният курс е организиран в 12 основни теми, свързани с основните проблеми на изучаването на общността на българите мюсюлмани в Западните Родопи. Последното занятие е отделено за дискусии и за рецензии върху курсовите работи. Текущият контрол се състои в аудиторно писане на резюмета върху предварително предоставени текстове. Обучението по дисциплината завършва с оценката от текущия контрол, въз основа на конспект, предварително обявен от преподавателя.

ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ ECTS кредити: 4 Седмичен хорариум: Л-2; С-1; ИАЗ – 5 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: задължителна Методическо ръководство: Катедра „Етнология и балканистика” Филологически факултет Лектор: Доц. Д-р Петко Христов Тел: 0897/307591; e-mail: hristov_p@yahoo.com Анотация:

Курсът има за цел запознаването на студентите в първи курс както с историята на идеите в българската етнография като научна дисциплина, така и с българската народна култура като системно единство. Обединени в няколко проблемни групи, темите позволяват постепенното задълбочаване на познанието за целите, методите, особеностите и традициите на етнографско изучаване на българската народна култура, разкриване на етногенезиса на българите и на етно-културните процеси, развивали се на територията на България, на общоетничното единство и регионалните специфики на традиционната българска народна култура, на традиционните и съвременни форми на битие на българина в природната и социалната му среда.

Предлаганият подход за представянето на народната култура на българите пред студентите-етнолози е продиктуван от разбирането за етнографията/етнологията като научно познание за етническите общности и техните идентичности, в което изучаването на народната култура на българите е с основополагащо значение.

Съдържание на учебната дисциплина: Етнографското изучаване на българската народна култура. Етногенезис и

етническа история на българите. Етнически общности и етнически идентичности. Eтнографски групи на българския етнос и етнически групи в България. Теренното

етнографско изследване – принципи и методи. Българинът и природата: традиционен народен светоглед, пространство и време, народна медицина, аграрната култура на българите. Културното усвояване на пространството – поселищен живот, народно жилище и строителство. Етническото пространство на българите. Българинът и социалният свят: семейство, родови групи и родствени отношения, родови празници и обичаи; селската община – норми и забрани, форми на самоуправление. Градската култура на българите – цеховите организации (еснафите) в града, ролята на общините. Традиционен народен костюм. Обичайна и празнична система: календарни, трудови и семейни празници и обичаи; обредите от жизнения цикъл; ритуали на преход. Българската народна култура и национална идентичност в условията на глобализация. Технология на обучението и оценяване:

Лекционният курс е комбиниран, като съчетава традиционния начин за водене на лекции, от една страна, с предварително раздадени теми за семинарните занятия, от друга. Определени теми се представят в залите на Музея в Благоевград.

Особено внимание преподавателят обръща на събирането от студентите на етнографски материали, отразяващи етническото, културното и религиозното многообразие на различните региони в България, като поощрява и разработването на идеи за неговото представяне пред широка публика. Изисква се всеки студент да разработи курсова работа по някои от основните теми и съчинения на отделни автори, а изпитът е устен по тема от предварително зададен и обсъждан конспект, с посочена литература.

ИСТОРИЯ НА ДЕТСТВОТО, МЛАДОСТТА И ВЪЗРАСТТА

ECTS кредити: 2 Седмичен хорариум: Л-2; С-0; ИАЗ – 2 Форма за оценяване: изпит Статут на дисциплината: избираема Методическо ръководство: Катедра „Българска история и архивистика” Правно-исторически факултет Лектор: Доц. д-р Кристина Попова Анотация Лекционният курс има за цел да въведе студентите от специалността етнология в теоретичните и конкретноисторически проблеми на социалната история на семейството и възрастта и да разшири техния професионален хоризонт към историческите образи на семейните форми, на децата, младежите и старите хора и отношението на обществото към тях. Важна цел на лекционния курс чрез запознаването с “исторически” по-далечни и “чужди” форми да формира по-силна чувствителност към различни култури и обществени среди. Поставен е акцент върху дискусионни въпроси на историята на детството и младостта като: социалноисторическите елементи в конструирането на възрастта, както и върху социалните, религиозни и други рамки на формирането на отношението към децата. Друг акцент в лекционния курс е свързан с представянето на конкретни исторически

картини на семейството в различни обществени среди в миналото, като е използван обширен автобиографичен, мемоарен и снимков материал. Разглежда се съвременната научна дискусия за типологията на семейните форми в Европа и техните актуални политически проекции.