КЛИНИЧНА ХОМЕОПАТИЯ · 2020. 2. 12. · Посвещаваме тази книга: ÖÖна нашите учители, между които д-р Жан-Бернар

КЛИНИЧНА ХОМЕОПАТИЯ

ПРИЛОЖНА МАТЕРИЯ МЕДИКА

д-р Драгомир Грудев, д-р Зорка Угринова,д-р Иван Енев и д-р Слави Филчев

София, 2017

Всички права на български език запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана или предавана под каквато и да е форма и по какъвто и да било начин без изричното съгласие на Европейска школа по клинична хо-меопатия.

© д-р Драгомир Грудев, д-р Зорка Угринова, д-р Иван Енев, д-р Слави Филчев, автори, 2017

© „Европейска школа по клинична хомеопатия“, 2017

ISBN 978-619-90987-0-7

Посвещаваме тази книга:

ÖÖ на нашите учители, между които д-р Жан-Бернар Крапан, д-р Жак Жуани, д-р Мишел Гермонпре; ÖÖ на съдействалите преподаването по клинична хомеопатия да бъде интегрирано в медицинските университети в страната, между които професор Иван Крушков, професор Димитър Джеров, професор Николай Цанков, професор Илия Йовчев;ÖÖ на тези, които ни предадоха своята страст и отдаденост към каузата на клиничната хомеопатия, д-р Франсоа Шефдевил и маг. фарм. Мишел Боарон;ÖÖ на нашите съмишленици, на нашите семейства и приятели, които ни подкрепяха през годините;ÖÖ не на последно място – на пациентите, заради които усвоихме, работим и преподаваме този метод на лечение.

Изказваме благодарност на колегите ни от Европейската школа по клинична хомеопатия д-р Антоанета Пандурска, проф. Людмил Пейчев,

д-р Мариян Иванов, д-р Милен Димитров, д-р Петко Загорчев и д-р Райна Томова за оказаната подкрепа при написването на тази книга.

Съдържание

Предговор ............................................................................................................................................................... 7

Материя медика в клиничната хомеопатия ........................................................................................................ 9

Mедикаменти за хроничен реактивен тип ......................................................................................................... 15

Achillea millefolium (Millefolium)............................29

Aconitum napellus .......................30Actaea racemosa ........................31Actaea spicata ............................34Aesculus hippocastanum ............35Aethusa cynapium ......................36Agaricus muscarius ....................37Agraphis nutans ..........................39Ailanthus glandulosa ...................40Allium cepa .................................41Aloe ............................................42Alumina ......................................43Ambra grisea ..............................45Ammonium carbonicum ..............46Ammonium muriaticum ...............48Amylium nitrosum .......................49Anacardium orientale...................50Anagallis arvensis .......................52Antimonium arsenicosum ............52Antimonium crudum ...................53Antimonium tartaricum ................55Apis mellifica ..............................56Aralia racemosa ..........................58Argentum metallicum ..................59Argentum nitricum.......................60Arnica montana ...........................63Arsenicum album ........................65Arsenicum iodatum .....................68Artemisia vulgaris .......................69Arum triphyllum ..........................70Asa foetida ..................................71Aurum metallicum .......................72Aurum muriaticum ......................75Aurum muriaticum natronatum ....77Aviaire.........................................77Badiaga ......................................78Baptisia tinctoria .........................79Baryta carbonica .........................81Belladonna ..................................83Bellis perennis .............................84Benzoicum acidum ......................85Berberis vulgaris .........................87Bismuthum .................................88

Blatta orientalis ...........................89Borax ..........................................90Bovista gigantea ..........................92Bromum......................................93Bryonia .......................................94Cactus grandiflorus .....................96Calcarea carbonica ostrearum .....98Calcarea fluorica .......................100Calcarea phosphorica ................102Calcarea sulfurica .....................104Calendula officinalis ..................106Cantharis ..................................106Capsicum annuum ....................108Carbo animalis ..........................109Carbo vegetabilis .......................111Carduus marianus .....................113Caulophyllum thalictroides .........114Causticum ................................115Chamomilla vulgaris ..................118Chelidonium majus ...................119Chimaphila umbellata ................120China rubra ...............................121Chininum sulfuricum .................123Cicuta virosa .............................124Cina ..........................................125Cinnabaris.................................126Clematis erecta .........................128Clematis vitalba .........................129Cocculus indicus.......................129Coccus cacti .............................131Coffea cruda .............................132Colchicum autumnale ................133Colibacillinum ..........................134Collinsonia canadensis ..............134Colocynthis ...............................135Condurango ..............................137Conium maculatum ...................138Corallium rubrum ......................139Crataegus oxyacantha ...............140Crotalus horridus.......................141Croton tiglium ...........................142Cuprum metallicum ...................143Cyclamen europaeum................145Dioscorea villosa .......................146

Dolichos pruriens ......................147Drosera rotundifolia ...................148Dulcamara ................................150Echinacea angustifolia ...............151Enterococcinum ........................152Equisetum hiemale ....................153Erigeron canadensis ..................154Eugenia jambolana ....................155Eugenia jambosa .......................156Eupatorium perfoliatum .............157Euphrasia officinalis ..................158Ferrum metallicum ....................159Ferrum phosphoricum ...............160Fluoricum acidum .....................162Folliculinum ...............................163Formica rufa .............................164Fraxinus americana ...................165F.S.H. ........................................166Fumaria officinalis .....................167Gelsemium sempervirens ..........168Glonoinum ................................169Gnaphalium polycephalum ........170Graphites ..................................171Hamamelis virginiana ................174Helonias dioica .........................175Hepar sulfuris calcareum

(Hepar sulfur)........................176Histaminum ..............................178Hydrastis canadensis ................179Hydrocotyle asiatica ..................180Hyoscyamus niger ....................181Hypericum perforatum ..............183Ignatia amara ............................185Influenzinum .............................186Insulinum ..................................187Iodum .......................................188Ipeca ........................................190Iris tenax (minor) .....................191Iris versicolor ............................192Jaborandi ..................................193Kalium arsenicosum ..................193Kalium bichromicum .................194Kalium bromatum ......................197Kalium carbonicum ...................198

6

Kalium iodatum .........................200Kalium muriaticum ....................202Kalium phosphoricum ...............204Kalium sulfuricum .....................205Kalmia latifolia ...........................206Kreosotum ................................207Lac caninum .............................208Lachesis mutus .........................209Lachnantes tinctoria ..................212Lapis albus ...............................213Ledum palustre .........................214Lilium tigrinum ..........................215Lithium carbonicum...................216Luesinum ..................................218Luteinum ..................................220Lycopodium clavatum ...............221Lycopus virginicus ....................223Magnesia carbonica ..................224Magnesia muriatica ...................226Magnesia phosphorica ..............227Manganum metallicum ..............229Medorrhinum ............................230Melilotus officinalis ...................232Mephitis putorius ......................234Mercurius corrosivus ................235Mercurius cyanatus ...................236Mercurius solubilis ....................237Mezereum .................................240Monilia albicans ........................241Morbillinum ...............................242Moschus...................................243Murex purpurea .........................244Muriaticum acidum ...................245Naja tripudians ..........................247Naphtalinum ..............................248Natrum carbonicum ..................249Natrum muriaticum ...................251Natrum phosphoricum ..............254Natrum sulfuricum ....................255Nitricum acidum ........................258Nux moschata ...........................260Nux vomica ...............................261Opium .......................................264

Oxalicum acidum ......................265Paeonia officinalis .....................266Paratyphoidinum B ....................267Pareira brava .............................268Penicillinum ..............................269Pertussinum .............................270Petroleum .................................271Phosphoricum acidum ..............272Phosphorus ..............................274Physostigma venenosum ..........278Phytolacca decandra .................279Picricum acidum .......................280Platina ......................................281Plumbum metallicum ................283Podophyllum peltatum ...............285Pollens ......................................286Polygonum aviculare .................287Poumon histamine ....................288Progesteronum ..........................289Prunus spinosa .........................290Psorinum ..................................291Pulsatilla ...................................294Pyrogenium ..............................297Radium bromatum ....................298Rana bufo .................................299Ranunculus bulbosus ................300Raphanus sativus niger .............301Ratanhia ...................................302Rhododendron chrysanthum .....303Rhus toxicodendron ..................304Ricinus communis ....................306Robinia pseudo-acacia ..............307Rumex crispus ..........................308Ruta graveolens ........................309Sabadilla officinarum .................310Sabal serrulata ..........................311Sabina ......................................312Sambucus nigra ........................313Sanguinaria canadensis .............314Sanguinaria nitrica.....................316Saponaria officinalis ..................317Sarsaparilla ...............................318Secale cornutum .......................319

Selenium metallicum .................321Senna .......................................322Sepia officinalis .........................323Silicea .......................................326Solidago virga aurea ..................330Spigelia anthelmia .....................331Spongia tosta ............................332Stannum metallicum .................333Staphylococcinum ....................335Staphysagria .............................336Sticta pulmonaria ......................338Stramonium ..............................340Streptococcinum .......................342Strontium carbonicum ...............343Sulfur ........................................344Sulfur iodatum ..........................348Sulfuricum acidum ....................350Symphytum officinale ................351Tabacum ...................................352Tarentula hispana ......................353Tellurium metallicum .................354Terebinthina ..............................354Testosterone acetate .................355Teucrium marum .......................356Thallium metallicum ..................357Thuya occidentalis ....................358Thyroidinum ..............................361Trillium pendulum ......................362Tuberculinum ............................363Tuberculinum residuum .............366Utrica urens ..............................367V.A.B. .......................................368Vaccinotoxinum ........................369Veratrum album.........................370Veratrum viride ..........................372Viburnum opulus .......................373Vinca minor ..............................374Viola odorata .............................375Viola tricolor ..............................375Vipera redi.................................376Zincum metallicum ....................377

Използвана Литература .................................................................................................................................... 379

Индекс на нозологични единици и патологични симптоми, описани в текста ............................................. 380

Предговор

Настоящата Материя медика представлява дидактическо помагало с практическа насоченост. Нейната конструкция е подчинена на нужда-та от бърза ориентация при избор на медикамент или медикаменти. В края на книгата е включен терапевтичен индекс на описаните нозологични единици и патологични симптоми.

Представянето на лекарствата е в пет рубрики:• Тропизъм• Критериизаизбор• Модалности• Показания• Обобщениеилекарственивзаимоотношения

При лекарствата с широко общо действие, т.нар. поликрести, които се пред-писват и за лечение на „терена“ е посочен и хроничният им модус на реакция.

Чувствителният тип, описан при някои медикаменти, е условна ориентация за избора на медикамент.

В „Тропизъм“ се посочват прицелните органи и системи на действие на ле-карството от трите източника, с които си служи хомеопатията:

• данниотобласттанатоксикологиятаифармакологията;• патогенетичнитеексперименти;• клиничнотонаблюдение.

В „Критерии заизбор“ саизброенинай-съществените характеристикинададеното лекарство, които са основание за неговото предписване. За всяко от-делно лекарство най-същественото може да бъде или симптомите и усещанията на пациента, или локалната или обща модалност, или каузалността, тропизмът на действие върху едни или други органи и системи, патологичните тенденции, които заедно или поотделно представят в най-голяма степен индивидуалността на лекарството.

8 Предговор

В някои Материи медики ролята на определени психични симптоми, на съ-нищата или някои поведенчески характеристики за избор на медикамент се преекспонира.

В „Модалности“ се посочва изменението на дадени симптоми към подобре-ние или влошаване под въздействието на външни или физиологични обстоя-телства. Модалностите са важен критерий за избор на подходящия медикамент при лекарства, покриващи еднакви локални, общи или психически симптоми.

Клиничниятопитпоказва,чепредпочитаниятаилиизпитванетонаотвра-щение към някои храни или напитки са често несигурен критерий при опреде-ляне на медикамент.

Латерализацията на симптомите има спорно практическо значение при из-бор на медикамент.

В „Показания“ са посочени нозологичните единици, при които хомеопатич-ните лекарства могат да се прилагат самостоятелно и други, при които те се прилагаткатодопълващолечение.Клиничнитепоказаниянаотделнитемеди-каменти са проверени в практиката с общ консенсус.

В „Обобщениеилекарственивзаимоотношения“ са посочени лекарствени взаимодействия на хомеопатичните лекарства, както при описанието на отдел-ни симптоми и модалности, така и при терапията на остри или хронични забо-лявания.

Посочените дозировки са ориентировъчни и могат да се променят в зави-симост от Принципа на подобие и индивидуалната чувствителност на болния.

Терапевтичният индекс дава възможност за бърза ориентация в избора на хомеопатични медикаменти при описаните нозологични единици и патологич-ни симптоми.

Надяваме се, настоящата Материя медика да бъде от полза за ежедневната практика на лекаря-хомеопат.

Тя би била и ценно помагало за студентите, изучаващи хомеопатия и надеж-ден справочник за фармацевтите, искащи да разширят своите познания по хо-меопатия.

Авторите

Материя Медика в клиничната хоМеоПатия

Клинична и класическа хомеопатия. Исторически препратки

Още Хипократ през IV в.пр.Хр. отбелязва, че същите тези неща, които са предизвикали болестта, могат да я лекуват. Той лекувал с успех холера, из-ползвайки малки дози от растението бяла чемерика. Известно е, че в измерими дози извлек от това растение предизвиква симптоми, приличащи на тези на хо-лерата: разстройство, болки в корема, изпотяване, колапс...

В края на XVIII и началото на XIX в. немският лекар Самуел Ханеман се про-тивопоставя на назначаването на лекарства по емпирични показания. Той при-зовава, преди да бъдат назначавани лекарства на болните хора, лекарствата да бъдат изпитвани върху здрави индивиди, за да се установи какви точно са тех-ните показания. По експериментален път Ханеман подтвърждава хипотезата на Хипократ, а именно че лечебните вещества действат върху симптоми, подобни на тези, които предизвикват.

През първите години на практиката си Ханеман не разрежда лекарствата, изписвани съгласно принципа на подобието, а ги назначава в познатите изме-рими дози. Целта на изследванията му е по-скоро да прецизира показанията за употреба на известните по това време лекарства. Постепенно, с натрупания опит, той се убеждава, че с цел да се избегнат странични действия на лекарстве-ните препарати, дори със силно разредени, но добре динамизирани лекарства, се постига желаният лечебен ефект.

През 1811–1819 г. е отпечатан един от основните трудове на Ханеман – „Чисто лекарствознание“ („Reine Arzneimittellehre“ – в английските издания „Materia medica pura“) – в шест тома, в които авторът описва експериментални-те симптоми, или патогенези, на 62 лекарства. Включени са и симптоми, наблю-давани от отравяния при някои субстанции. До 1840 г. той и последователите му експериментират със стотина лекарствени субстанции, повечето от които са използвани по това време в конвенционалната медицина.

10 Материя медика в клиничната хомеопатия

Постепенно привържениците на хомеопатията се увеличават значително както сред лекарите, така и сред много ентусиасти без медицинско образова-ние. В резултат на техните опити нараства значително броят на публикуваните „патогенези“, т.е. изследвания на действието на различни субстанции върху ин-дивиди в добро здраве.

Разбира се, „проучванията“ по това време нямат нищо общо със съвремен-ните изисквания за изпитвания на лекарства. За да се използват тези лекарства с лечебна цел, съгласно „Принципа на подобието“ е било наложително лекари-те да познават изключително добре симптомите, описани в множеството пуб-ликувани проучвания.

Един от първите опити да се класифицират и систематизират тези симп-томи е реперториумът на Böninghausen, издаден през 1846 г. (Therapeutisches Taschenbuch für homöopathische Aerzte, zum Gebrauche am Krankenbette und beim Studium der reinen Arzneimittellehre).

През 60-те и 70-те години на XIX в. се очертава необходимостта симпто-мите, наблюдавани при експериментиране и лечение с различни лекарствени субстанции, да бъдат систематизирани въз основа на тяхната надеждност и повторяемост при практическото приложение. Така се появява Encyclopedia of Pure Materia Medica на Тимоти Фийлд Ален [Timothy Field Allen], излязла в два-надесеттомаот1874до1879 г.,вчиеторедактираневзематучастиесъщоКон-стантинХеринг[ConstantinHering]иКаролДънхам[CarolDunham]отСАЩи Ричард Хюз [Richard Hughes] от Великобритания. В нея са описани симп-томите в „суров вид“ от експериментирането с 827 лекарствени субстанции. В нея между другото е въведено описването на симптоми с различен шрифт в зависимост от тяхната надеждност. С черен шрифт са описани тези симптоми, които често са излекувани при болни с определен медикамент.

КонстантинХеринг,ученикнаХанеманиосновоположникнахомеопатия-тавСАЩ,включвавМатериямедикаисимптомите,излекувани,нонеотбе-лязани при експериментирането с лекарствените субстанции, заедно с екс-перименталните симптоми от патогенезата и токсичните симптоми. Появява семонументалнияттруднаКонстантинХеринг„Водещисимптоми“[Guiding symptoms] – десет тома, издадени от неговите ученици между 1880 г. (годината на неговата смърт) и 1891 г., в които на излекуваните симптоми, съгласно тога-вашните медицински критерии се отдава значимо място.

В края на XIX в. постепенно започват да се изясняват етиологията и патоге-незата на редица болести. Ричард Хюз, водеща фигура на британската хомео-патия по онова време отключва дебата за достоверността на текстовете в Ма-терия медика. Хюз смята, че лекарствата трябва да се подбират не само според подобието на субективните симптоми на пациента, но и въз основа на патоло-гичните им ефекти върху хората и дори върху животните. Например ако паци-

Материя медика в клиничната хомеопатия 11

ентът страда от чернодробно заболяване, трябва да се предпишат лекарства, получени от вещества способни да увреждат черния дроб.

През 1874 г. той публикува A Manual of Pharmacodynamics, в която представя лекарствата в синтетичен вид, като в някои включва и дозировката. В Cyclopedia of Drug Pathogenesy, публикувана от 1884 до 1891 г., Хюз осмисля патогенезите на 304 лекарства, експеримент по експеримент, като ревизира както симптоми-те от експериментирането, така и показанията за терапия.

След неговата смърт обаче британската хомеопатия се отклонява от този нау-ченподходивъзприемавъзгледитенаДжеймсТейлърКент[ JamesTaylorKent].

В предговора към своя труд „Лекции по хомеопатична Материя медика“ [Lectures on homoeopathic Materia Medica],1904 г.,Кентобяснява,чеепредприел„квази-клиничен подход“, за да се създаде т.нар. лекарствена картина, която може по-лесно да бъде запомнена вместо множеството експериментални и клинични симптоми,описанивдругитетрудове.ВтеориятанаКентобачеседававърховен-ство на психичните и емоционални симптоми над соматичните симптоми.

Кент прави опит да класифицира в т.нар. рубрики симптомите и лекар-ствата по анатомичен принцип и модалности в реперториум (Repertory of the Homœopathic Materia Medica),1897 г.ВъзоснованареперториуманаКентсаразработени почти всички следващи реперториуми, които се използват най-ве-че в класическата хомеопатия.

През първата половина на XX в. към и без това богатата симптоматика, опи-сана в Материя медика, започват да навлизат масово психични симптоми, прив-несени най-вече от лекари и нелекари привърженици на класическата хомео-патия под влиянието на модерната по това време теория за психоанализата на Зигмунд Фройд [Sigmund Freud]ипоследователятмуКарлЮнг[CarlJung]. Въз основа на тези симптоми някои привърженици на класическата хомеопа-тия започват да добавят спекулативни симптоми, свързани с предполагаемата психодинамика на поведението на пациентите. Така хомеопатичната Материя медика се отдалечава от първоначалния патогенетичен експеримент.

В наши дни някои от постулатите в класическата хомеопатия, като противо-поставянето срещу всички видове ваксини, отказ от лечение с конвенционални лекарствени средства, претенции за лекуване на някои тежки заболявания като СПИН, злокачествени заболявания и други, както и практикуването ѝ в някои страни не от лекари доведоха до сериозни нападки срещу хомеопатията.

Кактоеизвестно,клиничнатахомеопатияотхвърлявърховенствотонапси-хичните и емоционални симптоми, или йерархизацията на симптомите, което е основен диагностичен стълб в класическата хомеопатия.

Идеите на Хюз са възприети и доразвити от лекарите-хомеопати в Швей-цария и Франция. През 1910 г. швейцарският лекар Антоан Ньобел [Antoine

12 Материя медика в клиничната хомеопатия

Nebel] добавя към трите типа реактивност (псорична, сикотична и луетична), описани от Ханеман, туберкулиновата реактивност, която е характерна за па-циентите в детска и млада възраст. Ньобел пръв формулира и разбирането за хомеопатичната конституция.

Френският лекар Леон Вание [Léon Vannier] доразвива идеите на Ньобел и през 1930 г. описва „конституционални типове“ в труда си „Типология и нейни-те терапевтични приложения“ [Typologie et ses applications thérapeutiques].

Леон Вание поставя на научна основа обучението по хомеопатия като съз-дава Център по френска хомеопатия [Centre d’homéopathie Française]. Според него хомеопатията трябва да се адаптира към съвременните медицински по-стижения и да бъде представяна като неразделна част от тях. Леон Вание фор-мулира идеята за т.нар. чувствителен тип на пациента, който реагира най-добре на определено лекарство.

Всъщност още Ханеман в предговора към хомеопатичното лекарство Pulsatilla формулира вижданията си, че определен тип пациенти реагират осо-бено добре на лекарството:

Лекарствената употреба на Pulsatilla ще бъде още по-ефикасна, ако при състояни-ята, за които това растение е подходящо, що се отнася до соматичните симпто-ми, в същото време наблюдаваме при пациента кротко, сълзливо разположение на духа със склонност към вътрешна тъга и тих плач, или при всички случаи кротък и отстъпчив характер, особено тогава, когато в нормално здраве пациентът е благ и дружелюбен (или дори несериозен и добродушно шеговит). Следователно е подходящо за бавен, флегматичен темперамент. От друга страна, то рядко е под-ходящо за пациенти решителни и припряни, дори когато изглеждат уравновесени.

Клиничният опит показва, че има определени медикаменти, при коиточувствителният тип наистина може да играе роля за избора – напр. Arsenicum album, Lachesis mutus, Lycopodium clavatum, Natrum muriaticum, Phosphorus, Pulsatilla, Sulfur и др. При много лекарства обаче са описани чувствителни типо-ве, които не се потвърждават в ежедневната практика – напр. Aethusa cynapium, Antimonium crudum, Bromum, Bryonia, Rhus toxicodendron и др.

На теория морфологичните и психологически особености на пациента трябва да са независими от патогенетичната картина на медикамента, но вни-мателното изучаване на множество хомеопатични лекарства показва, че това невинаги е факт. Това води нерядко до смесване на симптомите, получени при експериментиране със съществуващите преди провеждане на експеримента особености в морфологията, поведението, а понякога и болестните тенденции на експериментатора.

През1972 г.ДениДемарк[DenisDemarque]основавазаедносдругитрималекари „Център за изучаване и документация на хомеопатията“ [Centre d’études

Материя медика в клиничната хомеопатия 13

et de documentation homéopathiques – CEDH]. Негова е заслугата в Медицинския университет в Бордо да започне преподаването на хомеопатична терапия.

През 70-те години на XX в. излизат дидактични и синтетични Материя ме-дика, в които симптомите получени при експериментирането с лекарствата се разглеждат система по система. През 1984 г. двама френски лекари-хомео пати, Жан-ЖакОла[ Jean-JacquesAulas]иФрансоаШефдьовил[FrançoisChefdeville],публикуват във Франция статия, озаглавена „Историческо и критическо изслед-ване на източниците на хомеопатичната Материя медика“. Този труд продължава ипубликуванатаотРичардХюзпрез1874 г.в„AmanualofPharmacodynamics“лекция за източниците на хомеопатичната Материя медика.

От 1985 до 2004 г. под ръководството първо на Жак Жуани [ JacquesJouanny], апослеинаФрансоаШефдьовил, заедносдругифренскилекари,участващи в комисията по „Надеждност на патогенезите“ на Института „Бо-арон“, се превеждат на френски език с коментари относно надеждността на симптомитедванадесеттетома„EncyclopediaofPureMateriaMedica“наT.F.Allen.

В Материя медика на Мишел Гермонпре [Michel Guermonprez] и съавто-ри,чиетопървоизданиеепрез1985 г.,сеправисравнениенамедикаментитеспоред тяхната композиция и химически състав. През 1993 г. излиза от печат МатериямедиканаCEDHотДениДемарк,ЖакЖуани,БернарПоатвениИвСен-Жан[DenisDemarque,JacquesJouanny,BernardPoitevinиYvesSaint-Jean,Pharmacologie et Matière Médicale Homéopathique]. Авторите са включили в нея с консенсус само симптомите, които клинично са се повлиявали по време на тях-натадългогодишна–няколкодесетилетия–хомеопатичнапрактика.Описаниса конкретните терапевтични индикации и дозировката на хомеопатичните ле-карства.

Последните две Материи медики, преведени на много езици, са ценно по-магало за лекарите, практикуващи клинична хомеопатия в различни страни по света.

Цялостното обяснение на механизма на действие на хомеопатичните лекар-стваеедноотпредизвикателстватанаXXIвек.МатериямедикавКлиничнатахомеопатия се развива в унисон с развитието на фундаменталната наука и на медицинските технологии, тя се основава на натрупания опит от поколения ле-кари-хомеопати.

Клиничната хомеопатия навлиза вБългария през 1995 г.Опирайки се наизградените принципи на клиничната хомеопатия, българските лекари-хоме-опати създадоха собствена школа по клинична хомеопатия през 2011 г., която бе приета радушно от медицинската академична общност и от медицинските специалисти за благото на Негово величество Пациента.

MедикаМенти за хроничен реактивен тиП

В своя трактат за хронични заболявания Ханеман разделя хроничната патология в три групи: сифилис (луеза), псора и сикоза. По-късно Антоан Ньобел въвежда и четвърта – ту-беркулинизъм – като подгрупа на псората.

Днес това разделение се разглежда като четири начина на реакция с характерни функционални или органични симпто-ми, характерни за конкретния човек. Така се означава негови-ят хроничен начин (модус) на реакция (хроничен реактивен тип).

Не всички медикаменти в Материя медика повлияват те-рена на пациента или неговата реактивност.

Медикаментите с широко приложение и богата патогене-за, които повлияват и хроничния реактивен тип и/или чувст-вителния тип на пациента (теренно лечение) се наричат по-ликрести.

16 Mедикаменти за хроничен реактивен тип

ПСОРА

Според Ханеман псората е най-разпространената „хронична болест“. Днес този термин се възприема като общ начин на реакция със следните характерис-тики:

• Периодичностнаболестнитепроявипрезопределенпериодотвре-ме – седмици, месеци, години.

• Редуванеилипоследователностнасимптомитеотразличниорганиисистеми.

• Склонносткъмпаразитози – чревни, кожни и др.• Трудновъзстановяванеследпрекараниострисъстояния.• Липсанаблагоприятенефектотправилнопредписанихомеопатични

лекарства.

Обостряне

Псора

Бол

ест

ни

пр

ояв

и

Ниво на здраве

Основни медикаменти с псорична реактивност

SulfurCalcarea carbonicaLycopodiumclavatum

GraphitesArsenicum albumPsorinum

Mедикаменти за хроничен реактивен тип 17

СИКОЗА

Според Ханеман сикозата има инфекциозен, заразен, венерически произ-ход – бленорагия и клинично се характеризира с наличието на доброкачестве-ни венерически вегетации, наречени „фики“ („фиги“) – термин, който на гръц-ки е „σύκο“, откъдето и терминът сикоза.

Днес сикозата се разглежда като патология на адаптацията и общ начин на реакция със следните характеристики:

• Тенденциякъмобразуваненабенигненитуморниобразуванияпокожа, лигавици, някои органи.

• Хрониченкатарналигавицитеспостепенноначало.• Общоимбибираненатъканите.• Бавно,подмолнохронифицираненасимптоматиката.• Общасклонносткъмдепресия.

Обостряне

Сикоза

Бол

ест

ни

пр

ояв

и


Основни медикаменти със сикотична реактивност

Thuya occidentalisNatrumsulfuricum

Nitricum acidumMedorrhinum


ТУБЕРКУЛИНИЗЪМ

Туберкулинизмът е термин въведен от Антоан Ньобел. С него той обознача-ва подгрупа на псоричния реактивен тип със следните особености:

• Характеренпредимнозадецаимладихора.• Периодичностиредуваненаболестнитепрояви,нопрезкраткиинтер-

вали от време – от няколко дни до седмици.• Обостряниятасапо-брутални,спо-изявенасимптоматика.• Налицеевлошаваненаоплакванията или отключване на болести при

застудяване.

Обостряне

Туберкулинизъм

Бол

ест

ни

пр

ояв

и


Основни медикаменти с туберкулинова реактивност

TubercullinumSulfuriodatumCalcarea phosphorica

Natrum muriaticumPulsatillaPhosphorus


ЛУЕЗА

Лекарите от времето на Ханеман са смятали, че сифилисът е в основата на множество хронични болести.

Ханеман описва луетичния миазъм като лезионален миазъм, имайки пред-вид не самото заболяване сифилис, а тогавашното схващане за единна венери-ческа болест.

В началото на ХХ в. постепенно от сифилиса на Ханеман се преминава към луетизма, който включва и хередитарни дистрофии, приписвани тогава на вро-дения сифилис, както и редица генетични и вродени страдания, както и придо-бити такива.

По това време Антоан Ньобел описва флуорната конституция или флуорна-та дистрофия и дава идеята за връзката ѝ със сифилиса.

В наши дни под термина сифилис се разбира конкретната венерологична но-зологична единица с ясен причинител, стадий на развитие и конвенционално лечение.

Според Мишел Гермонпре основни признаци на луетичния модус са:• Раннасклерозанасъдовеитъканите.• Дистрофии, деструкции.• Улцерации, фисури.• Неврологичниименталниусложнениясразличнифобии, агресивно и

деструктивно поведение.• Неравномерна,неочакванаинепредвидимаеволюциянаболестните

прояви.• Нощновлошаванеснощниболки, предимно костни.• Белезинафлуорнаконституция–тенденциякъмасиметрии,лигамен-

тарен лакситет, дисхармония, непропорционалност на лице, крайници, костни и органни дефекти – сколиози, кифози и др.

Основни медикаменти с луетична реактивност

LuesinumBaryta carbonicaCalcarea fluoricaMercurius solubilisArgentum nitricum

Aurum metallicumMezereumPlatinaHeparsulfuriscalcareumRanabufo


МЕДИКАМЕНТИ СЪС СМЕСЕНА РЕАКТИВНОСТ

В Материя медика се описват и медикаменти с т.нар. смесена реактивност, едни от тях са например:

Silicea е между туберкулинова и сикотична реактивност.Sepia е между сикоза и псора.Causticum е сикотичен медикамент с тенденция към луетичност.

МЕДИКАМЕНТИ ЗА ЧУВСТВИТЕЛЕН ТИП

Основнатаидеязапонятието„чувствителентип“е,ченякоипациентипри-тежават характеристики, които ги правят по-често показани за определено хо-меопатично лекарство. По аналогия се прави заключението, че тези индивиди вероятно са „добре отговарящи“ на тази хомеопатична субстанция.

След Ханеман различни автори допринасят за изграждане на идеята за чувствителния тип пациенти.

В началото на XX век Леон Вание синтезира познанията на тези автори, като влага оригинален принос в теорията за чувствителния тип пациенти.

В своя труд Вание систематизира познанията за различните аспекти на чувствителните индивиди.

Според него индивидите, които реагират с по-богата и по-интензивна симп-томатика на определено фармакологично активно вещество, притежават общи белези:

• Морфологични сходства – т.е. имат близко по характеристика телосло-жение (хабитус), температурни и климатични предпочитания и непо-носимости, включително някои хранителни предпочитания и непоно-симости.

• Сходства в психо-емоционалните характеристики – т.е. имат близки по характеристика типове нервна система, съответно темперамент и пове-дение.

• Сходни болестни тенденции, т.е. близки по характеристика склонности към определени болести, изявени под формата на минали или насто-ящи заболявания, вкл. унаследени, като фамилна обремененост.

Понятието чувствителен тип е само ориентир при избор на подходящо те-ренно лекарство, но ролята му не бива да бъде надценявана.


Медикаменти с ярък чувствителен тип и съответен хроничен реактивен тип

SulfurLycopodiumclavatumCalcarea carbonicaArsenicum albumPsorinumSulfuriodatumPulsatillaNatrum muriaticum

PhosphorusCalcarea phosphoricaTuberculinumThuya occidentalisMedorrhinumCausticumBaryta carbonica

Медикаменти с ярък чувствителен тип, без хроничен реактивен тип

Actaea racemosaArgentum nitricumIgnatia amara

Lachesis mutusNuxvomicaStaphysagria

БИОМЕДИКАМЕНТИ (НОЗОДИ)

Биомедикаментите, описани в Материя медика, са хомеопатични медика-менти със специфичен произход и начин на предписване.

Щамовете за биомедикаментите са химически неопределени веще-ства (патологични или непатологични секреции и екскреции и някои микробни продукти).

Френска фармакопея, десето издание, 1983 г.

Биомедикаментите (нозодите) не се предписват в остро състояние, причи-нено от същия щам и не могат да заместят антибиотичното лечение, когато то се налага.


Напр. стрептококова ангина не се лекува със Streptococcinum 15СН, а сподходящ антибиотик, според резултатите от антибиограма.

Биомедикаментите се предписват обикновено по 10 гранули (една доза) на седмичен прием, в продължение на няколко месеца.

Конкретнаинформациязаприложениетонабиомедикаментитещеоткрие-те в текста.

Биомедикаменти

AviaireColibacillinumEnterococcinumInfluenzinumLuesinumMedorrhinumMonilia albicansMorbillinumParatyphoidinumB

PertussinumPsorinumStaphylococcinumStreptococcinumTuberculinumTuberculinum residuumV.A.B.Vaccinotoxinum

ХОРМОНАЛНИ ПРЕПАРАТИ

Хормоналните препарати, описани в Материя медика, са хомеопатични ме-дикаменти със специфичен произход и начин на предписване. Те не могат да заместят лечението с хормони в конвенционалната медицина, ако такова се на-лага.

FolliculinumFSHInsulinumLuteinum

ProgesteronumTestosterone acetateThyroidinum

Конкретнитепоказанияидозировкащенамеритевтекста.


ДРЕНАЖНИ МЕДИКАМЕНТИ

Това са хомеопатични медикаменти, имащи особен органен афини-тет и в ниски потенции провокират центрифугално, диспергиращо из-вън човешкото тяло движение на токсините...

„Le drainage“ Léon Vannier, 1930 г.

BerberisvulgarisChelidonium majusCarduus marianusChina rubraHydrastis canadensis

NuxvomicaFumaria officinalisSaponaria officinalisSolidagovirgaaureа

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРЕДПИСВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Хомеопатията е терапевтичен метод, който прилага в клиничната практи-ка феноменът на подобието, и който използва лечебните вещества в безкрайно малки, нетоксични дози.

Хомеопатията е строго индивидуализиран метод, терапията се определя от индивидуалната реакция на всеки отделен индивид при дадена болест.

Докато конвенционалната терапия води до потискане, унищожение или до заместване, то хомеопатичната терапия се определя като терапия на реакцията.

Хомеопатичното лекарство се приема като специфичен модулатор на ор-ганизма, то мобилизира организма срещу т.нар. лекарствена болест и така на-стъпва процесът на оздравяване.


КАК СЕ ПРИЕМАТ ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Приемите на лекарството трябва да са на разстояние от приемите на храна инапитки.Темогатдасеприематпредииследхранене,на10–15минутенин-тервал от приема на храна.

Хомеопатичнителекарстваобикновеноседозиратпо5гранули,приетина-веднъж, еднократно или на чести приеми и се смучат (по възможност под ези-ка) до бавното им стапяне.

При седмичен прием на лекарство, обикновено се приема по 1 доза глобули или 10 гранули от съответния медикамент еднократно.

Важно е в момента на приема на хомеопатични лекарства да няма специфи-чен вкус в устата. Такъв най-често оставят цигарите, кафето, пастите за зъби, дъвките и бонбоните, съдържащи мента, билковите чайове и др.

Не се препоръчва гранулите да се докосват с пръсти, а да се приемат директ-но от капачето.

Лекарствата са произведени така, че са защитени от външни влияния, които да нарушават качеството и ефикасността им.

За да се улесни приемът на хомеопатичните медикаменти, лабораториите „Боарон“ са създали флакон с брояч. С въртенето на капачето всеки може лесно да дозира и да приема гранулите, без да ги докосва с ръце.

Хомеопатично лечение при деца

Хомеопатичните лекарства могат да се предписват от първия ден на ражда-нето на бебето – без риск от странични ефекти.

При бебетата и малки деца гранулите се разтварят в малка лъжичка с вода или кърма.


ПРЕДПИСВАНЕ ПРИ ОСТРА ПАТОЛОГИЯ

Кръст на Херинг

При остра патология подборът на хомеопатичните лекарства се извършва

според Кръста на Херинг, който илюстративно се представя със следните четири квадранта:

Локализация Усещания

Съпътстващи признаци Модалности

КръстътнаХерингвсъщностпредставлявасхематичнопредставяненана-чина, по който се снема анамнезата при остра патология в хомеопатията.

Целта е да се намери подобие между симптомите на пациента и патогeне-тичното табло на медикамент от Материя медика.

Подходящото лекарство (similimum) трябва да покрива напълно симптома-тиката на пациента.


Дозировка в хомеопатията. Избор на разреждане на хомеопатичното лекарство

Дозировката в хомеопатията е изборът на разреждане на медикамента, а не броят на приетите гранули.

Изборът на разреждане зависи от степента на подобие между симптомите на пациента и патогенетичното табло на медикамента:

• Прилокалноподобие(1-виквадрант) сеизбиранискоразреждане:5СН.

• Припо-голямоподобие(1-вии2-риквадрант)– средно разреждане: 9СН.

• Приподобиенаниво3-тии4-тиквадрант сепредпочитависокоразрежданенамедикамента(15или30СН).

Изключение правят две групи медикаменти:• Медикаментитезасекреция(Kaliumbichromicum,Hydrastis

canadensis, Allium cepa и др.), при които важи следното правило:▶ Нискитеразреждания(5СН)стимулиратобразуванетоиотделяне-

то на секрет.▶ Високитеразреждания(15–30CH)потискатсекрецията.▶ Средното разреждане (9СН) действа амбивалентно.

• ПротивоалергичнитемедикаментиApis mellifica, Histaminum, Poumonhistamine.Тесепредписватобичайновпо-високитеразреждания15–30СН.

Честотата на приемите

В хомеопатията честотата на прием на лекарството не зависи от възраст, пол и тегло на пациента.

Изборът на разреждане на медикамента също не определя честотата на при-емите.

Приострисъстояниясанеобходимичестиприеми–напр.по5гранулипрезполовин-един час.

Приемите се разреждат с настъпване на подобрение.


ПРЕДПИСВАНЕ ПРИ ХРОНИЧНА ПАТОЛОГИЯ

Техника на д-р Мариян Иванов

Клиничниятопитвобласттанахомеопатиятапоказва,чесъществуват раз-лични пътища за подбор на хомеопатични лекарства, за лечение на хронични и на често рецидивиращи заболявания.

Могат да бъдат използвани четири основни пътища за предписване на под-ходящите хомеопатични медикаменти:

1. Симптоматичен път (подборът на симптоматичните медикаменти е споредКръстанаХеринг).

2. Път, съответстващ на патоанатомията, патофизиологията и/или пато-генезата на съответното заболяване.

3. Път, съответстващ на етиологията на съответното заболяване и/или на факторите, които провокират неговото отключване или влошаване.

4. Път, съответстващ на хроничния реактивен тип и/или на чувствител-ния тип, вкл. на конституцията.

Тези четири пътя на подбор и предписване на хомеопатични медикаменти могат схематично да се представят с помощта на четири квадранта:

1-Симптоматични медикаменти (подбират се според КръстанаХеринг)

2-Медикаменти, съответстващи на патоанатомията, патофизиологията и/или патогенезата на заболяването

4-Медикаменти, съответстващи на типа реакция и/или на чувствителния тип на пациента

3-Медикаменти, съответстващи на етиологията и/или провокиращите и влошаващи фактори

Така изложената техника на избор на хомеопатичните медикаменти е близка до начина на мислене на лекаря, което я прави лесно разбира-ема и лесно приложима в практиката.

Предложената техника за подбор на хомеопатични лекарства свеж-да до минимум вероятността да бъдат пропускани важни медикаменти в лечението на хронични и на често рецидивиращи заболявания.

Това се дължи на факта, че е стандартизиран начинът на търсене и намиране на подходящите хомеопатични лекарства.

Achillea millefolium (Millefolium) 29

Achillea millefolium (Millefolium)Achillea millefolium L.Бял равнец

ТропизъмÖz Кръв и кръвообращениеÖz УНГ и дихателна системаÖz Храносмилателна системаÖz Женска полова система

КриТерии за изборÖz Неболезнени кръвоизливи с ярко-червена кръвÖz Хронични хеморагични синдроми – епистаксис, хемоптиза, меномет-рорагия, хематемеза и мелена

поКазаНиЯОбщи

Öz Спонтанни кръвотечения с ярка кръвÖz Епистаксис (Calcarea phosphorica 15CH, Ferrum phosphoricum 9CH)Öz Кръвотечения от венцитеÖz Менометрорагия, заместителни кръвоизливи при аменореяÖz Мелена

При добро общо състояние на болния, без колапс и безпокойство, предпис-ва се самостоятелно или в комбина-ция с друга конвенционална терапия (оперативна или медикаментозна).

5СН3пътипо5гранулиÖz Посттравматични кръвоизливи с яркочервена кръв, неболезнени

5СНпо5гранулипрезчас,катосередувасArnica montana 9CHпо5гранули

Öz Профилактика на кръвоизливи след хирургични интервенции и преди зъбни екстракции при болни със склонност към кървене

5СНпо5гранули2пътидневно.ВечертапредиоперациятаисутринтавденянаинтервенциятасеприемадопълнителноPhosphorus 15CHпо1доза-глобули

Ö Лекарство с ограничено действие за лечение и профилактика на спонтанни или посттравматични неболезнени кръвоизливи с яркочервена кръв.

Ö Действието му се подпомага от Arnica montana и Phosphorus, в гинеко-логията и от Sabina.Ö Често теренното лечение е с

Lachesis mutus, Calcarea phosphorica и др.

обобЩеНие и ЛеКарСТВеНи ВзаимооТНоШеНиЯ

30 Aconitum napellus

Aconitum napellusAconitum napellus L.Самакитка

ТропизъмÖz Общо състояниеÖz Психика и ЦНСÖz Сърдечно-съдова система

КриТерии за изборÖz Висока температура с внезапно начало, платовидна температур-на крива и липса на изпотяванеÖz Състояние след излагане на сух студÖz Рязко повишаване на кръвното наляганеÖz НевралгииÖz Обща възбуда с внезапни пристъ-пи на тревога, панически атаки

моДаЛНоСТиВлошаване

Öz От силен, пронизващ, сух студÖz От внезапен страх, тревогаÖz В полунощ

Подобрение

Öz При поява на изпотяване по време на фебрилитет

поКазаНиЯ

Психика и нервна система

Öz Невралгия на тригеминус с при-стъпи на внезапно изтръпване и мравучкане, провокирани от студÖz Студови невралгии с внезапни, остри и непоносими болки

Öz Различни парестезии с изтръп-ване или мравучкане, провокирани от студ

15–30СН3пътипо5гранули

Öz Паническа атака с усещане за неминуема близка смъртÖz Сън с кошмари, събуждане с пани-ческа атака и страх от смъртта

15СНпо5гранулипрез15минутиприпристъп

Остри фебрилни състояния

Öz Внезапно повишаване на темпе-ратурата с различна етиология, платовидна температурна криваÖz Суха, зачервена, топла кожа, липсва изпотяванеÖz Възпаления на ГДП, провокирани от внезапен студ: ринофарингит, ангина, ларингит с крупозна каш-лицаÖz Остър фебрилен синдром при гас-троентерит със зелена диария и спастични колики, след излагане на внезапен студ


Сърдечно-съдова система

Öz Стенокарден пристъп, провокиран от студ или тревога

Actaea racemosa 31

Öz Пароксизмална тахикардия, кон-гестия и страх от близка неиз-бежна смъртÖz Хипертонична криза със страх от близка неизбежна смъртÖz Кръвоизливи с топла, червена, блестяща кръв, вследствие на хипертонична криза


Други

Öz Топлинен или слънчев удар със за-червена, суха кожа

15СНпо5гранулипрез15минути

Öz Аменорея от преживян страх или простуда

9СН3пътипо5гранулизатрипореднидни,следкоетосеизчаквапоявяваненаменструация

Ö Aconitum napellus е подходящ за лече-ние на всяка остра патология, започ-ваща внезапно и често провокирана от студ.Ö При поява на изпотяване при фебри-

литет Aconitum napellus се заменя с Belladonna.Ö При хипертонична криза с главобо-

лие са индицирани Belladonna 15СН

и Glonoinum 9СН, при нужда заедно с конвенционално лечение.Ö Aconitum napellus, Arsenicum album и

Rhus toxicodendron образуват триото на двигателно възбудените медика-менти.Ö При пациенти, които в остро със-

тояние имат нужда от Aconitum napellus теренното лечение често е Sulfur или Lachesis mutus.


Actaea racemosaActaea racemosa L.Гроздовиден ресник

ТропизъмÖz Психика и нервна системаÖz Женска полова системаÖz Опорно-двигателен апарат

КриТерии за изборÖz Болезнени спазми на маточната мускулатураÖ¾ При раждане: нередовни свръх-болезнени контракции

32 Actaea racemosa

Ö¾ При менструация: пропорцио-нални на кървенето

Öz Смущения в психиката, свързани с менструациятаÖ¾ Хиперидеация с бъбривост, рев-ност, подозрителност

Öz Болки в горната половина на гър-ба, тилната или шийната област


Öz По време на менструация, про-порционално на обилността на кървенетоÖz От влажно и студено времеÖz От емоции


Öz На открито (главоболието)Öz При затопляне (без главоболието)

Редуване

Öz Редуват се психическите и физи-ческите прояви

ЧУВСТВиТеЛеН Тип

Морфология

Öz Няма характерна морфология

Поведенчески характеристики

Öz Описват се зиморничави жени в полово активна възраст или в пе-рименопаузаÖz Характерно е хистероидно по-ведение с множество въздишки, бъбривост, възбуда (Ignatia amara, Moschus) и редуване с мълчали-вост и тъгаÖz За разлика от Lachesis mutus, съ-стоянието на тези жени се вло-шава при менструация и се подо-брява при затопляне

Öz Неясна патология, неясни описа-ния на оплакванията, несъответ-ствие между оплакванията и ана-томофизиологичните дадености

поКазаНиЯПсихика

Öz Несвързана бъбривост, възбуда, лабилност на характера, умстве-но неравновесие по време на мен-струацияÖz Невротични прояви с тръпки, про-низващи тялотоÖz Безсъние при чувствителния типÖz Депресия с мисли за самоубий-ствоÖz Страх от предстоящо раждане

15–30CHпо5гранули1–2пътидневно

Нервна система

Öz Цервико-брахиални невралгииÖz ГлавоболиеÖ¾ Започва със схващане и болка в шийната областÖ¾ Има чувството, че главата ще се пръснеÖ¾ Със силни болки в очите

Öz Ишиас с пронизващи болки

15CH3–4пътипо5гранули

Женска полова система

Öz ХиперестрогенемияÖ¾ Предменструален синдром с изразена мастодиния

15СН2–3пътипо5гранулиот15деннацикъладокраянаменструацията

Actaea racemosa 33

Ö¾ Болезнена овулация с кръвоиз-ливи

15СН2–3пътипо5гранулиот7до15деннацикъла

Öz Дисменорея с хиперменорея. Бол-ките са пропорционални на си-лата на кървенето (обратно на Lachesis mutus)

9СН5–6пътипо5гранулиÖz Регулиране на родовата дейност (Caulophyllum thalictroides)Ö¾ Свръхболезнени, некоординира-ни контракции с психомоторно неспокойствие и ужас от пред-стоящото раждане

9СНпо5гранулиследвсякаболезненаконтракция

Опорно-двигателен апарат

Öz Крива шия (тортиколис) с болки във врата, теглещи главата на-зад (Lachnantes tinctoria)Öz Болки в гърба от еднообразни дейности, работа с компютър (шивачки, шофьори и др.)Öz Периартикуларни ревматични въ-зли по пръстите на ръцетеÖz Мускулни болки, болки в малките стави на пръстите и дистални-те им фалангиÖz Тендинит на Ахилесовото сухожи-лие

5–9CH3–4пътипо5гранули

Ö Лекарство с ярък чувствителен тип при жените и широко приложение в акушерството и гинекологията.Ö Actаea racemosa e Lachesis mutus на

младите жени.

Ö В психо-емоционалните симптоми комплементарни медикаменти мо-гат да бъдат Ignatia amara и Moschus.Ö При мъже медикаментът е показан

при оплаквания от опорно-двигател-ния апарат.


34 Actaea spicata

Actaea spicataActaea spicata L.Класовиден ресник

ТропизъмÖz Опорно-двигателен апарат

КриТерии за изборÖz Деформации на гривнената ста-ва, която се разпространява към метакарпофалангеалните и прок-сималните интерфалангеални ставиÖz Възпаление с оток, разпъваща болка и усещане за скованост в гривнената и глезенната става


Öz От движение, допирÖz От влажен студ

поКазаНиЯ

Опорно-двигателен апарат

Öz Деформиращ артрит на китките и пръстите, възли на БушарÖz Артроза със засягане на мета-карпофалангеалните и проксимал-ните интерфалангеални ставиÖz Артроза с деформация на глезе-ните

5СН3пътипо5гранули

Ö Лекарство с тясно приложение при артрит, артроза на ставите на китката и на пръстите с деформа-ции.

ÖÖ Препоръчва се в комбинация с Polygonum aviculare и съответното теренно лечение (Calcarea fluorica, Natrum sulfuricum, Causticum и др.).


Aesculus hippocastanum 35

Aesculus hippocastanumAesculus hippocastanum L.Конски кестен

ТропизъмÖz Венозна системаÖz ЛигавициÖz УНГÖz Храносмилателна система

КриТерии за изборÖz Венозни смущения, портална кон-гестия, хемороиди, варициÖz Боцкащи болки в областта на ректумаÖz Тежест и пулсиране в хиперемира-ните зониÖz Пареща сухота на лигавиците


Öz От топлинаÖz От стоене прав


Öz Студени компреси, студена баняÖz Умерени физически упражненияÖz Прокървяване на хемороидите

Редуване

Öz Хемороиди и фарингит

поКазаНиЯСъдови

Öz Варици на долните крайнициÖz Варикозни язви, заобиколени с яр-кочервени венозни разширения


УНГ

Öz Често повтарящи се фоликуларни фарингити: лигавица с тъмночер-вен цвят, суха; напълнени вени на фаринкса; редуване на фарингити-те с хемороидални кризи


Храносмилателна система

Öz Хемороидални кризи с болезнени, боцкащи, рядко кървящи хеморои-диÖz Варици на хранопровода при хора с портална хипертония

5СН3–6пътипо5гранули

Други

Öz Хронично генитално възпаление на фона на генитална конгестия и пролапсÖz Бременност: болки, тежест и дискомфорт в сакроилиачните ставиÖz Простатна конгестия, варикоце-леÖz Сакроилиачни болки: усещане за слабост в поясната област; по-стоянна тъпа болка; влошава се от ходене и навеждане, особено при плеторици


36 Aethusa cynapium

Ö Лекарство с ограничено действие.Ö Симптоматично лечение при венозна

конгестия: болезнени, боцкащи, слабо кървящи хемороиди; варици на долни-те крайници; варици на хранопровода;

конгестия в малкия таз; фоликуларен фарингит.Ö Aesculus hippocastanum се изписва

заедно с теренно лечение (Lycopodium clavatum, Sulfur, Lachesis mutus, Calcarea fluorica, Sepia officinalis и др.).


Aethusa cynapiumAethusa cynapium L.Див магданоз

ТропизъмÖz Храносмилателна системаÖz Нервна система

КриТерии за изборÖz Остра непоносимост на кърмаче-то към краве млякоÖ¾ Повръщане на млечни коагула-ти веднага след приемане на млякоÖ¾ Жълто-зеленикави диарични из-пражнения


Öz От млякоÖz В топло време (на загубата на концентрация)Öz След повръщане и диарично из-хождане (до прострация)


Öz От разходки на открито

Öz От завиванеÖz От стегната превръзка на гла-вата

поКазаНиЯХраносмилателна система

Öz Непоносимост към млякото при кърмачета с тежък гастроенте-рит, повръщане, диария, дехид-ратация (Arsenicum album, China rubra)Ö¾ Характерен „недохранен“ вид – хлътнали орбити, хиповолемия. Детето е толкова слабо, че не може да държи главата си из-правенаÖ¾ Въпреки хиповолемията – липса на жажда

Öz Умерено изразен холероподобен синдром при възрастни и при бол-ни възра

Documents

КЛИНИЧНА ХОМЕОПАТИЯ · 2020. 2. 12. · Посвещаваме тази книга: ÖÖна нашите учители, между които д-р Жан-Бернар