Родът на Дона от с. Горна Мелна

Крум Г. Миланов, пра-пра-правнук на ДонаИван З. Илиев, пра-пра-правнук на Дона

Митко П. Георгиев, пра-пра-пра-правнук на ДонаТинко И. Трифонов, пра-пра-пра-правнук на Дона

�

БлагодарностиОтправяме благодарности към две групи лица – едните, които

дадоха ценни сведения за техни предци или за по-далечни за тях роднини и други, които нямат отношение към Дониния род, но по силата на служебното си положение или по наша молба ни оказаха помощ, в някои случаи с голямо значение.

Към първата група изказваме благодарност на:Асен Зарев Тошев и съпругата му Мага от с. Горочевци,

които дадоха редица данни за фамилията на Наста Радунова Най-дeнова, някои данни за фамилията на Трена Якова Найденова и отчасти за фамилията на Струмка Найденова;

Д-р Катя Василева Стоянова, която даде данни както за собственото си семейство – на Цветанка Миланова Радунова, така и за семействата на Петър Миланов Радунов и Симо Миланов Ра-дунов;

Роска Симова Миланова и Луна Симова, които допълниха данните за семейството на Симо Миланов, както и спомени на Луна, предадени й от Симо Миланов за Радун и за името на съпругата на Найден – Стойкя, и за починалите момичета на Милан Радунов – Дона, Юла и Зака;

Марица Иванова, която даде данни за фамилията на Радун Найденов и за Радун;

Саздо Иванов, който даде данни за фамилията на Радун Най-денов и за Радун;

Милко Захариев Илиев, който разказа спомени за Радун, предадени му от Захари Илиев;

Левка Кирова, която даде данни за семейството на Стоян Ра-дунов и за преселването на Стоян в местността Шаркова падина;

Митко Киров Димитров, който сподели предания за Радун, за идването на първата жена, довела Найден, която според него се е казвала Велика, и за обяснението на Ружа защо е харесвала Ра-дун;

Нада Василева Иванова, която разказа спомени за Милица Якова;

Игнат Евтимов Иванов, който даде данни за семейството на Милица;

Стана Николаева, която разказа спомени за семейството на Лена Иванова, по мъж Николаева;

Васил Йотов Аначков, който даде данни за Стоян Игнатов, съпруг на Стоянка Якова и за неговия син Сотир, загинал във вой-

�

ната; Захари Исаев Михалков, който разказа спомени за Стоянка

Якова, живяла за определен период при Исай Михалков и за втория съпруг на Стоянка – Алекси;

Димитра Саздова, която разказа спомени за Трена Якова Найденова;

Нада Колева, която разказа предания, които тя е запомнила за Струмка Найденова;

Йордан Левчов, който разказа спомени, предадени от пред-ците за Гюра и нейния съпруг Йоцо от с. Костуринци;

Донка Георгиева, която разказа спомени за Дона Радунова; Донка Тасова, която разказа спомени за Дона Радунова;Ганка Тасова, която разказва спомени за Дона Радунова;Донка Тасова, Йорданка Гюрова и Живка Христова, които

разказват спомени за Петра Григорова;Кремена Стефанова Рангочева, от Дониния род, която след

неколкократно преработване доведе представените схеми до вида, в който те се представят в книгата;

Калин Иванов Илиев от Дониния род, който е автор на сним-ките в настоящата книга;

Радостина Иванова Илиева от Дониния род, която взе учас-тие в изработването на схемите на рода.

Към втората група изказваме благодарност на:Свещеник Петър Стоянов Христев от църквата “Св. Нико-

ла”, гр. Трън, който ни оказа неоценима помощ, като ни предоста-ви данни от църковни регистри за нашите предци;

Катя Николова Христева, счетоводител към храма “Св. Ни-кола”, гр. Трън, която ни помогна да открием църковните регистри от църквата “Св. Тройца”, Горна Мелна, за минали периоди;

Веселин Лалов от гр. Трън, зет на Горна Мелна, който има заслуга за осъществяване на контакт със свещеник Петър Стоянов Христев;

Валя Чакърова, директор на Окръжния Държавен архив в Перник, която ни осигури помощ да получим изключително цен-ните документи за Основното училище в Горна Мелна;

Екатерина Иванова от Окръжния Държавен Архив, която ни предостави материалите за Основното училище в Горна Мелна и извърши проверка за наличието на материали за църквата “Св. Тройца” в Горна Мелна;

Анри Миленов, юрист от гр. Нови Пазар, който откри и ни

�

изпрати смъртните актове на Дона Радунова и Григор Младжов от м. Бойнци;

Нора Христова от Трънския общински съвет, която откри смъртните актове на Радун Найденов, Милица Якова и Трена Яко-ва и ни предостави възможност да открием смъртните актове на Ружа Дънкова, Стоян Радунов и Илия Радунов,

Александър Ненков, кмет на Трънската община, който раз-реши да се търсят смъртните актове на Дониния род.

�

ВМЕСТО ПРЕДГОВОРКак започна всичко това? Често при различни срещи се раз-

казваха спомени за нашия произход и за предците ни. Между тях имаше и факти, които будят не само размисъл, но и мили чувства и мълчалива гордост, че нашите предци са били хора, достойни за уважение. Така възникна идеята да се опитаме да възстановим част от историята на нашето родословие и тя бе обсъдена на среща меж-ду двама (КГМ и ИЗИ) от авторите на настоящия материал и Левка Кирова, правнучка на Радун. Обещахме си да направим първите стъпки, като съберем данни по образец, предварително приготвен от един от нас (КГМ). С това започна дългият път на постепенното и мъчително изясняване на някои от фактите, случили се в далеч-ното минало. Огромната част от хората, към които се обърнахме се отзоваха благосклонно с даване на съответните данни и разказване на спомени, предадени от нашите родители. Имаше и единици, ко-ито отговориха, че нямат време за “глупости” или че тяхното дете, което разбира от компютър и може да помогне с нещо, е заето с подготовка на изпит и затова не може да го ангажираме. Те не се отзоваха дори да се разровят за снимков материал в техните доку-менти.

Срещнахме голяма спънка в опита да ангажираме админи-страцията на Общината в гр. Трън, където преди около две годи-ни са пренесени всички регистри от кметствата по селата. Но пък срещнахме разбиране и отзивчивост от свещеника Петър Стоянов Христев от църквата “Св. Никола”, гр. Трън и Катя Николова Хрис-тева, счетоводител към храма “Св. Никола”, Трън. По-късно и от Трънската Община склониха да ни дадат възможност да получим данни за нашия род.

Така усилията за събиране на материали продължават вече доста време. Трудности срещаме особено в събиране на матери-ал за фамилията на Дона Радунова Найденова, чието семейство се преселва в с. Бежене, Новопазарско, преди 20-те години на мина-лия век, което по-късно се разраства и част от него се установява в с. Доброплодно, Провадийско, друга част се преселва в в гр. Нови Пазар, а трета понастоящем е в гр. Варна.

Двама от правнуците на Радун (Милко и Иван Захариеви Ра-дунови) посетиха с. Божица, с надеждата да се открият нови дан-ни. За съжаление засега няма успех. Намирането на автентични доказателства за годините на раждане, сключване на брак и смърт

�

изисква нееднократно пътуване до гр. Трън, стотици телефонни разговори, молби и какви ли не други усилия. Решаването на всич-ки тези проблеми, колкото и да изглеждат дребни, постигаме с мо-тивировката непременно да покажем макар и незначителна част от живота на нашите предци, в който е имало и по-значими успехи, като достигане на върховете на строителното изкуство на много от потомците на Дона, Дойчин, Павел и съпругата му и техните деца Найден и Стойкя, както и успехите на редица други членове на този род в областта на стопанството, политиката, техниката, обра-зованието и науката и други. Желанието ни е да допринесем нещо за утвърждаване на самочувствието, че и ние сме дали нещо на света. Нито за миг не си мислим, че ще завършим в цялата й пълно-та историята на нашия, Донния род. Живеем с надеждата, че ще се намерят други, по-енергични от нас, членове на този род, които не само ще продължат, но и ще задълбочат разкриването и написване-то на историята, започната от нас. Толкова ни се иска някой член на Дониния род, който е много далеч от с. Горна Мелна и е неин пра (многкратно пра-) внук или внучка да се учуди когато прочете тези редове, че е имал(а) такава прабаба като Дона и нейните деца Най-ден и снахата Стойкя, че те в онова време се преодолявали толкова трудни проблеми, побеждавали са и са оставили след себе си тол-кова следи. На такива наши роднини предварително се покланяме и им благодарим. А на тези, които ще отминат с досада написаното тук ще им пожелаем всичко хубаво, със забележката, че на този свят едва ли има нещо без корен или без основи или без каквито и да е предпоставки.

Наслука, драги наши роднини, в търсенето и намирането на най-подходящия израз на дълбока благодарност към предците ни и в оживяване на реално самочувствие на сега живите и най-вече на младите членове на този род!

От авторите

�

ВЪВЕДЕНИЕСлед обстойно обсъждане решихме да озаглавим нашият род

на името на Дона, която според предания е дошла от с. Божица. Вярно е, че ние също сме потомци в еднаква степен и на Дойчин, съпруг на Дона. Той обаче е починал, преди Дона да дойде в на-шето село Горна Мелна. И още по-важно, Дона взема рисковото решение да замине от с. Божица сама и то с невръстната си рожба Найден. Дона сигурно преодолява невероятни трудности и решава непосилни проблеми. Тя създава условия Найден да расте и после по нейно предложение (както е било по онова време) той взема за съпруга Стойкя от Павловци. Този брак се оказва доста сполучлив, защото Стойкя му ражда четири деца, всяко от които поставя на-чалото на четири големи рода, за които ние разказваме тук. Роди-телите на Стойкя, Павел и неговата съпруга, също са предтечи на нашия род, защото чрез дъщеря им Стойкя в последващите поколе-ния тече и тяхна кръв. И делът от гените на Павел и съпругата му са толкова, колкото и делът от гените на Дона и Дойчин в следва-щите поколения. Но тази семейна двойка остава встрани от рода на Дона, тя поставя основи на друг голям род, този на Павел.

Вярно е, че Найден и Стойкя са от решаващо значение за раз-витието на този род, но още по-важно е било решението на Дона и последващото му осъществяване. Още повече, че то е било свърза-но с риск, който по-сетне се оправдава. Обсъждахме също и това, че е прието родовете да се означават на името на мъже, което в тези времена има своето обяснение. Въпреки тази традиция и неписа-ното правило да се признават предимно или дори само мъжете, ние приехме, че основата на основите на нашия род е Дона, поставила началото на род в с. Горна Мелна. Ако сме сгрешили приемаме да ни упрекват, но живеем с мисълта, че и мъртвите, първите потомци на Дона, най-вече Найден и четирите й внука биха ни оправдали и биха се присъединили към това наше решение. Накратко, уверени сме, че нашият род е родът на Дона, от с. Горна Мелна.

Друг важен въпрос за нас бе кои хора могат да претендират, че са от рода. Дали това са само тези, които произхождат от началото на нишката Дона и Дойчин или и тези, които се вливат в тази ниш-ка, като снахите и зетьовете, които участват след това в развитието на рода? Ние избираме вторият критерий, с непрекъснатото фор-миране и разширяване на рода с нови хора, защото в този процес участват също появяващите се по-късно снахи или зетьове. Това е

�

не само справедливо, но то е и вярно, защото във всяко следващо поколение потича нова кръв, с нови гени, а самите новодошли в Дониния род участват с живота си и с поведението във формиране-то на следващите поколения. Затова се старахме да има равенство между тези, които идват директно от по-предишното поколение и тези, които се вливат като снахи и зетьове. Направихме опит този принцип да проличава във всяка схема, с което се утежнява въз-приемането на схемата. Но приемаме, че е по-важно да служим на точността, отколкото на лекотата на възприемане на изложението.

Взехме също и друго необичайно решение. Да издадем ма-териала във вид, без да е завършена цялостната картина на рода, поради липса на пълни данни за три от големите фамилии на рода - тези на Яков, Струмка и Гюра. Засега не е по силите на авторите да завършат сами тази част от родословието. Ние се надяваме, че от всяка от тези фамилии, ще се намерят хора, които ще прегърнат идеята да досъберат данни за всички потомци на Яков, Струмка и Гюра. Още повече, че е изминат най-трудния участък от пътя, като са събрани данни за Дона, Найден и Стойкя и за тримата родона-чалници на останалите три фамилии – Яков, Струмка и Гюра. И не на последно място е може би най-важният въпрос – защо полагаме тези усилия, за да представим горномелънският род на Дона? С други думи, кое е това нещо, което ни мотивира да положим толко-ва труд, за да представим родословието, започнало с Дона? Отго-ворът е, че не е само един мотивът за това дело. Тук излагаме моти-ви не по реда на тяхната значимост. Един от тях е емоционалният момент. Спомените, толкова оскъдни, предавани от поколение на поколение за първите от нашите предци будят възторг, тъга, любо-питство и желание да се разбулят много неща около техния живот и първите им крачки в с. Горна Мелна. Всичко това се оформя като нещо мило, свое, родно, което е отлетяло толкова отдавна и абсурд-но несправедливо е, че се покрива с все по-дълбока забрава, че ти идва да извикаш “Стоп, спри време, да се огледаме и да се върнем към това, което е избягало”, въпреки че знаем, че никой никога и при никакви условия не може да се върне реално в миналото. Уви, времето нито може да спре, нито може да се върне обратно! Остава едничкото ни утешение да се разровят, да се оживят спомените за миналото и ние да му правим прочит доколкото е възможно близо до реалното, а не само както на нас ни се иска. Паметта за минало-то се предава по различни начини от човек на човек и от поколение на поколение и така се съхранява това минало. Другият мотив е

�

да удължим и забавим неминуемият процес на разпад на връзките между членовете на рода. И още нещо, което може би е от особено значение. С представянето на картината на рода ние се опитваме да подкрепим чувството за значимост на всеки от нас и поради това, че произхождаме от предци, които за времето си са преодолявали изключителни трудности, решавали са толкова трудни проблеми и са запазвали особено свежи връзки помежду си, които за съжа-ление вече не могат да се възпроизведат в никаква степен. Тези особености на онова време все пак могат да са извор на чувства и желания да се запазва по нов начин връзката между членовете на един род, вече доста променен от първоначалния. И още по-важно, в моменти на трудности и отчаяние да си спомняме, че ние сме на-дарени от предците си с умението да се справяме с проблемите и с това, което ни пречи да живеем достойно и да постигаме успехи.

Това са основания да живеем с чувството, че писането на ис-тория на рода не е безполезно и напразно, то е опит да се съхрани задължителният човешки оптимизъм, който идва от нашето мина-ло, започнато от Дона, нейният син Найден и съпругата му Стойкя.

10

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРНОМЕЛЪНСКИЯ РОД НА ДОНА

Махала РанчинциОбщи бележки. В махала Ранчинци започва, а след това се развива Дониният

род. Тук прекарва голяма част от живота си основателката на този род, Дона Дойчинова, тук също прекарват почти целия си живот и синът й Найден Дойчинов и снаха й Стойкя Павлова. В м. Ранчин-ци се раждат, живеят и умират Радун Найденов и Яков Найденов и тук живеят и умират съпругата на Радун, Ружа и на Яков, Тодорка. В тази махала се раждат и живеят, докато се задомят, дъщерите на Найден, Струмка и Гюра, дъщерите на Радун, Дона и Наста и дъ-щерите на Яков, Трена, Милица и Стоянка. Това са основанията да описваме характеристиките на м. Ранчинци. Землищата, върху ко-ито се намират махалите на жените от Дониния род в други махали и села не са описвани, защото авторите не можеха да ги опишат, а освен това едва ли това е задължително.

(Преди да започнем изложението на раздела “Географска ха-рактеристика” уточняваме, че дясно и ляво сме определяли при по-ложение, когато се гледа на запад, към местността Райна падина. Средата на селото, в която се намира църквата, училището и раз-падащите се сгради се приема като главен ориентир, спрямо който се определя местоположението на другите обекти, като местности, реки, притоци, махали и други).

Географска характеристика на ранчинското землище

Разположение на м. Ранчинци. Махала Ранчинци е разположена от дясната страна на реката,

на около 800 м. от църквата, “Св. Тройца” в посока запад (мест-ността Райна падина). Тези 800 м. се отнасят за разстоянието от църквата до Мала ливада, в съседство на реката. Разстоянието от пътя и реката до мястото на махалата е около 250 м. нагоре по ската, след което скатът продължава да се извисява чак до Попов връх, Китке, Маринкова поляна и преслоп над Смирова падина.

11

Това разстояние изчисляваме, като имаме предвид, че Попов връх е 1229 м. над морското равнище, а долу в реката това ниво е около 1000-1020 м.

Граници на землището, върху което е махала Ранчин-ци.

Под землище на м. Ранчинци разбираме земята, върху която се построени къщите, стопанските сгради, дворовете и най-близ-кият имот на Ранчинските родове. Границите на Ранчинското зе-млище са както следва: от долу, от към реката границата е самата река в сектора от началото на местността Мала ливада до мест-ността Валог; от горе границата се състои от преслопа над Смиро-ва падина, последван на запад от Маринкова поляна, после Китке и завършва с Попов връх; от дясно скатът граничи с местността Големи рид, който се простира от преслопа над Смирова падина и слиза до реката, малко по-надолу от Мала ливада, от ляво скатът граничи с гребена на Власински рид, който започва най-отгоре от Попов връх, после продължава надолу до местността Чукар, който слиза под много остър наклон до реката.

Махалите, които са най-близо до м. Ранчинци. От дясната страна е м. Главичинци, а от лявата страна на м.

Ранчинци е м. Власинци. Местоположение на къщите на м. Ранчинци. Първите и някои от по-новите къщи са построени в долина-

та, отстояща на около 250 м. от реката, известна като Падина. От ляво на тези къщи и постройки върху билото на местността Чукар е една от по-новите къщи. По-високо от тази група къщи, от двете страни на долината по-късно са построени три къщи. Още по-на-високо, малко отдясно, в местността Шаркова падина са построени други две къщи, едната под и другата над пътя.

Периодите, през които са строени Ранчински-те къщи.

Най-напред е построена къща в Падина, на около 30 м. от дясната страна на ручея, която отстои на около 250 м. от реката. Тази стара къща е достроявана или пък на нейно място е построена друга, известна като Пейкината къща. Възможно е тази къща да е строена от Ранчо, Стоицо и Найден през 30-40-те години на по-ми-налия век за семейството на Стоицо. Също така е възможно Ранчо, Стоицо и Найден да са построили втора къща, на Найден Донин,

1�

на нивото на първата, но от лявата страна, още по-близо до ручея и в началото на малък скат, който се извисява до най-високата част на местността Чукар.

Следва втори период на строеж на нови къщи. (Данните за времето на строежа на къщите на потомците на Ранчо са дадени от Станко Георев). Най-напред те се строят от синовете на Стоицо – едната се строи (възможно след 1905 г.) от Георги Стоицов по-ни-ско, съвсем близо до старата къща и почти до ручея, но неизвестно точно кога, след това Станиш Стоицов, също неизвестно точно в коя година (възможно около 1910 г.) строи къща в долната част на Шаркова падина, под пътя, прекосяващ махалата и третата къща се строи малко по-надясно, до старата къща през 1921-22 г. вероятно от Антония Стоицов и се достроява от Гюро Антониев.

Нови къщи на потомците на Найден Дойчинов се строят по-късно. Обяснението на това закъснение е, че в старата къща остават да живеят Радун и Яков, защото техните сестри, Струмка и Гюра се задомяват в с. Горочевци и с. Костуринци, съответно. Много млад умира Яков и съпругата му Тодорка. Затова практически в старата къща остава да живее само Радун Найденов със семейството си и трите сирачета на Яков и Тодорка. Когато нараства чувствително броят на семейството на Радун, той се разпорежда кой къде да по-строи нова къща за своето семейство. В резултат на това решение на Радун, пръв строи къща през 1925 г. най-големият му син, Стоян Радунов, в горната част на Шаркова падина. Наскоро след това, непосредствено преди 1930 г., Иван и Захари, синове на почина-лия млад Илия, построяват нова къща в горната част на падината, точно над коларския път и от ляво, в началото на ската, който за-вършва с гребена на Власинки рид. Веднага след това, 1930-1931 г., Милан Радунов и синът му Георги Миланов построяват къща на местността Чукар. През 1936 г. Захари Илиев строи нова къща на нивото на старата къща, но от дясната страна на ручея. По-късно Симо Миланов построява къща точно под къщата на Захари Или-ев. С това завършва строителството на къщи в махала Ранчинци.

През миналия век, след 1980 г., в земите около реката, по-точно върху местността Керемедираница и по-ниско между пъти-щата към м. Бойнци и към м. Владисовци, бяха построени нови къщи-вили от Крум Г. Миланов, Емил З. Илиев , Роска С. Милано-ва, Веца и Ана П. Миланови, Иван С. Илиев и Малинка С. Илиева. Обща къща-вила бе направена и от братя Геореви, Станко Георев, Гюро Георев и Коста Георев от другата страна на реката, където

1�

слиза пътеката от м. Ранчинци към реката. В землището на Ран-чинци основен ремонт на къщата направи Захари Илиев. Ремонт направиха Рашко Симов и Станой М. Станишев и неговите сес-три в местността Шаркова падина. Тази строителна активност е предпоставка за ново дълголетие на м. Ранчинци, макар и на ново място. В основата на тази активност е любовта към Горна Мелна и стремежът тя да остане още по-дълговечна.

Релеф на Ранчинското землищеЛявата част на местността, върху която е разположена махала

Ранчинци е във формата на долина, която започва малко под По-пов връх и продължава чак до реката. Горната част на долината се пресича от коларски път. По-надясно, на около 100-тина метра е разположена втора падина, известна като Шаркова падина, която започва под местността Китке, продължава надолу, пресича пътя и се спуска чак до реката. Още по-надясно е съвсем плитка падина, която започва по-надолу от Маринкова поляна, от дясната страна на пътя, идващ от м. Ранчинци към преслопа над Смирова падина. Фактичаски тази падина-валтина е в местността Усов, под която местност тя продължава и се спуска до реката. Първата падина се спуска стръмно под Попов връх, а наклонът й намалява малко пре-ди коларския път, където на относително равно ниво са построени къщите на Иван и Захари Илиеви. След едно повторно по-стръмно спускане, наклонът отново става по-плавен, където на относител-но равно място са построени първите къщи. След тези къщи, на около 70 м. наклонът отново е много голям, за да се омекоти отно-во преди да се стигне до реката. По протежение на първата падина, под групата къщи, в посока на реката се е формирал ров (ровина) чак до реката. Тази ровина се е формирала от слабата течаща вода (ручей) и от порои, чести по тези места. Предците ни си спомнят един много голям порой, който е издълбал много дълбока ровина в ливадата, ниско, в близост до реката, и по тази ровина тече малък ручей вода, който се уголемява значително пролетно време. По-ви-соко, до дясната страна на първата долина е разположена местност, разделена на ниви, известни като “Йовине ньиве”. Те започват от първата падина и се простират по протежение на около 150 ме-тра, за да достигнат до втората (Шаркова) падина. Надясно от вто-рата падина продължават постепенно други ниви, които достигат съвсем плитката трета падина (валтина), граничеща с местността Усов.

Местностите, формиращи горната граница на Ранчинското

1�

землище точно по билото (широко около 30-70 м.) са почти равни, с наклон към Горна Мелна. От страната на Знеполе билото се спу-ска относително стръмно надолу към пътя, водещ до гр. Трън. Тази страна на билото преминава в относително дълбока и широка па-дина, известна като Петкова падина. От страната на Горна Мелна, билото преминава по-полегато в трите описани падини и нивите, които ги разделят една от друга. През последния половин век тези ниви и падини постепенно се самозалесяват в такава степен, че ранчинчанинът, роден и живял през по-голяма част от живота си по тези места трудно може да ги разпознае, особено от далечно разстояние, напр. от към Щърков рид.

Поради гъсто израстващите дървета от самозалесяването, вече не се очертават отделните Йовини ниви, разделени от синори или слогове, според трънския говор. Понастоящем по-голямата част от стопанските постройки на м. Ранчинци вече са се разрушили. Къщата, строена от Георги Стоицов също е разрушена, със злове-що показващи се дувари, греди, купчини пръст и камък. В начален стадий на разрушаване са и част от другите къщи. Все по-близо до дворовете на къщите местата се самозасаждат със “сливляк”, търнак и бор, а бурените са взели връх в такава степен, че повече-то места са напълно недостъпни и могат да бъдат преминати със специални проходни машини. Картината малко напомня, че тук е било място с активен живот, с много малко трева извън пътеките, като сегашният вид на дворовете и местностите между дворовете е толкова необичаен и почти страшен, че те кара да тръпнеш и да се стряскаш от тази напаст, която сякаш иска да накаже човека, който в предишни времена е изкоренявал, копал и оголвал всичко наред по тези места.

Води В най-ниската населена част от долината, където са постро-

ени първите къщи има два бунара – единият от дясната страна на ручея, близо до къщата на Георги Стоицов, другият от лявата стра-на на ручея, малко под старата къща на Найден. Не е известно кога точно са правени тези бунари, но вероятно след като се построени първите къщи. Бунар има и в горната част на Шаркова падина, точ-но над пътя. През 70-те години е изкопан и направен последният бунар от Симо Миланов, в двора на къщата му. Има два извора на питейна вода, единият в двора на къщата на Захари Илиев и дру-гия в долната част на Шаркова падина, в двора на наследниците на Станиш Стоицов, под пътя. В Шаркова падина има ограничени

1�

места, където сълзи вода. През най-дълбокото в долината тече, ма-кар и много малко вода. Този ручей след около 200 м. се съединява с ручей, започващ в съседство, но на изток от м. Усов, като обеди-неният ручей продължава до реката, в която се влива. В м. Ранчин-ци има водоизточници, ако не достатъчно, то поне на границата на минималните изисквания – факт, който е от значение, защото дясната страна на Горна Мелна е много бедна на вода. Понастоя-щем единият бунар, правен от Кирил Димитров в горната част на Шаркова падина е запълнен с пръст и вече не съществува. Запушен и практически премахнат е бунарът до къщата, строена от Георги Стоицов. Бунарът, правен вероятно от Найден и синовете му само е покрит от дървета, но не е запълнен и може да се възстанови. Единствено запазен за използване понастоящем е последният, нас-коро строен от Симо Миланов бунар. Извън землището на махала Ранчинци има извори на питейна вода, както следва: в местността Гарваница, “Студено вирче”, в горната част на Лазарова падина и в Мала падина, която е съвсем близо до местността Чукар. Сил-но мочурливо място съществува в по-ниската част на местността Усов, откъдето тръгва много малък ручей.

Пътища и пътеки. През махала Ранчинци преминава коларски път, който започва

от Бойнци, преминава през ниската част на Мала падина, възкач-ва се до местността Чукар, откъдето през долината между къщите продължава до Шаркова падина и оттам през местността Усов сти-га до преслопа над Смирова падина. От тук по билото надолу към местността Пакевица пътят продължава, като над махала Радойн-ци завива рязко, почти на 90˚ на ляво и слиза до Вълча поляна. В последния участък пътят е известен като Пазарски път. На Чукар пътят се разклонява, като главният път, идващ от махала Бойнци, завива рязко на запад (на ляво) и през Мала падина достига мест-ността Преслоп, откъдето завива рязко надясно, минавайки през Попов връх, Китке и Маринкова поляна и стига до преслопа над Смирова падина, сливайки се с разклонението минаващо през ма-хала Ранчинци. Всъщност на Преслоп пътят също се разклонява, като едната му посока е към Попов връх /вече описаната/, а другата посока е тази, която води през местността Шопе към с. Бохова. По този коларски път преминават автомобили, но със затруднение.

Връзки на махала Ранчинци с останалата част от селото и със селища и местности извън

1�

района на Горна Мелна. От едната посока махала Ранчинци е свързана с махала Бойн-

ци чрез коларския път, а в другата посока пътят свързва Ранчинци с махалите Главичинци и Радойнци. Ранчинци се свързват с дру-ги махали и части от с. Горна Мелна посредством продължението на пътя през махала Бойнци, чрез който Ранчинци се свързват с Долна Мелна и Лева река. Махала Ранчинци чрез коларският път, достигащ до пътя през Вълча поляна, е свързана на запад със села-та от Знеполе и гр. Трън, а в противоположна посока – със с. Долна Мелна и с. Лева река. Чрез пътя към Преслоп Ранчинци се свързват със с. Бохова.

Главните пешеходни пътеки са две. Едната е с доста голям наклон и започва от къщите в Падина, от дясната страна на ровина-та, достигайки до реката. Другата пътека преминава успоредно на първата и с още по-стръмен наклон се спуска от билото на Чукар до реката и пътя. Вътре в махалата, между къщите, има пътеки, които правят възможна и надеждна връзка между тези къщи. Коларският път, който прекосява махалата на две места е създавал много труд-ности при прекарването на товари с волски коли. Единият “труден” участък е близо до местността Чукар, в посока на къщите от горна-та част на Падина. През цялата ширина на пътя има цял, силно не-равен, много твърд камък, поради което този участък от пътя е из-вестен с името “Камик”. Вторият участък е в частта, известна като Върлеж, която е точно след току-що описаните къщи в посока на Шаркова падина. Трудностите от преминаване на Върлеж идват от острия наклон от Шаркова падина към Падина и наклона от Йови-на нива към долната част на Падина. Поради това при висок товар, напр. снопи или сено, воловете следва да вървят бавно като задър-жат с рогата си товарите и за да не се обърне колата с товара. Някой трябва да виси на горната страна на колата, като я тегли с голи ръце или с въже нагоре. Въобще, трудност и мъка, мъка и трудност са изпитвали често жените и децата когато лятно време мъжете от-състват. Тези участъци от пътя са били опасни за преобръщане на тежко натоварените волски коли. Описваме подобни подробности, защото тези, относително големи, затруднения са били постоянни от началото на създаването на Ранчинци. И въпреки това мъжете от различните периоди не са се организирали да направят по-безопас-ни участъците от пътя. Вярно е, че не е имало машини, с които да се подпомогне такава дейност. Но още по-вярно е, че това би било общо дело, към което горномелънчани не са привързани. Мъжете

1�

през ранната пролет, преди да заминат на гурбетлък, са имали вре-ме да прекарват часове в обсъждане на различни въпроси докато пушат, но не са имали инициатива да поправят тези възлови учас-тъци на пътя, които са измъчвали тях, съпругите и децата им. Като главно доказателство за такъв извод-упрек е, че не по-малко труд-но е било строенето на къщи и стопански сгради, изкопаването и иззидването на бунари, които са четири на брой в махалата. Но къ-щите, стопанските сгради и бунарите са били частни, тяхното пра-вене е зависело от волята на един и те са обслужвали собственика и семейството му. Тези фактори обясняват защо едните строежи са извършвани, а посочените неблагоприятни качества на двата малки участъка от пътя са си съществували, без да се направи сериозен опит за премахването им в продължение на век и половина.

Част от Ранчинските имоти са около самите къщи и дворо-ве. Други имоти са разположени в съседство или вътре в махала-та. Към тях се отнасят нивите в местностите Йовина нива, Китке, Усов, Маринкова поляна, Преслоп, Лазарова падина и ливадите около реката. Друга част от имотите се намират по-далеч от ма-халата, като ливадите “на Планину”, Щръков рид, Вълча поляна, Преслоп и други.

Граници между имотите на м. Ранчинци и имотите на съседните махали.

Ранчинското землище граничи с имотите на м.м. Главичинци, Кострешанье и Власинци. Границата с имотите на м. Главичинци е между двете махали и по-точно започва от преслопа на Смирова падина, преминава надолу в посока на реката, покрай единия край на нивите на местността Усов и достига реката, където Мала лива-да граничи с ливади на различни собственици. Границата с имоти-те на м. Власинци започва от Попов връх, преминава по чембера на Власински рид, през Чукар, с лека извивка в посока на реката и м. Власинци и отново продължава надолу чак до реката. Границата с имотите на м. Кострешанье е различна от току-що описаната с м. Власинци. На няколко места сред Ранчинските ниви има ниви или местности, принадлежащи на Кострешанския род. Такива са ни-вите и местата на Маринкова поляна, нива под Чаушовата нива на Гюро Антониев, която се намира под Маринкова поляна, в посока на Шаркова падина, нива в Шаркова падина в посока на Усов, нива в дясната страна на Усов, в посока на Големи рид и нива на пресло-па на Смирова падина, над пътя. В реката също на няколко места

1�

Ранчински ливади граничат с Кострешански ливади. Както се виж-да на много места се редуват Ранчински с Кострешански имоти.

Спираме се на тези особености (в някои случаи с подробнос-ти), защото е възможно те да сочат някаква връзка между двата рода. Няма кръвни роднински връзки между родовете от двете ма-хали. Това се потвърждава и от смъртните актове на някои от чле-новете на родовете от двете махали. Интересно е, че семейството на Милан се е сдружавало с Аначковите от Кострешанье в изпъл-нението на някои задачи, като напр. пасене на овце и наторяване на ниви от лежащи през нощта овце. “Съседството” на имоти от двете махали не е било израз само на добри взаимоотношения, то се е обуславяло от неясни за авторите на тази книга имотни взаи-моотношения. Напр. възможно е Кострешанчаните да не са могли да изплатят данъка към поробителя, а Ранчо и Дона са изплатили данъка, срещу което са получили разрешение за обработването на имота. Кострешанчаните вероятно са оставили някои от нивите за себе си, което се е запазило в следващия период. Ако са верни тези две предположения, възникват различни въпроси относно “запаз-ването” на някоя нива, обработвана от Кострешанския род. Един от тези въпроси е кои са били Кострешанчаните, оставили някои от нивите, които приличат на острови сред имота, обработван от Ранчинчани. Предполага се, че Ранчо и Дона са получили имот в сегашното Ранчинско по-късно, след тяхното идване, напр. около 30-те години от 19 век. В този период активните хора от Костре-шанския род са били Стоян и Момчил и техните синове Драган и Кола. Двамата братя, Стоян и Момчил, са обработвали общ имот. Такова предположение е логично, но не се доказва документал-но. Все пак може да се приеме, че действително е станало такова прехвърляне на имота от Стоян и Момчил (или от техни синове) на Ранчо и Дона. В подкрепа на такова предположение са наличните кострешански имоти сред имота на Ранчо и Дона.

Почвата и родитбата на плодните дръвчета, зърнените култури и зеленчуците в Ранчинското землище.

Почвата в Ранчинското землище е силно камениста, а голяма част от земите са изложени на вятър. Тук има сливи (джанки), кои-то зреят по-късно, а ябълковите дървета са раждали и раждат дре-бен ябълков плод, имало е по-нарядко круши и повече диви круши (годни за варене на ракия), диви череши и много малко орехи . В

1�

Ранчинското землище, както и в други части на с. Горна Мелна, растат диви ягоди, малини, лешници и къпини. Неблагоприятните условия за добивите от овощните дървета и зърнените култури се формират от редица фактори, между които на първо място е над-морската височина, която точно над м. Ранчинци, и по-точно на Попов връх, е 1229 м. При тази височина температурите са доста ниски и забавят цъфтежа на овощните дръвчета, забавят растежа и узряването на плодовете. Точно в периодите на цъфтежа са чес-ти дъждовалежите, понякога преминаващи в сняг, които, нанасяй-ки много тежки поражения, възпрепятстват формирането на плод и неговото задържане и последващо узряване. Честа причина за безплодието на овошките е сланата. Ниските температури възпре-пятстват нормалните процеси на растеж и на зърнените култури, а честите градушки довършват “ликвидирането” на реколтата.

Имената на местностите от Ранчинското землище.

Интересен е произходът на имената на различните местности от Ранчинското землище. Например, кои са били тези собственици на Попов връх, Маринкова поляна, Йовина нива, Петкова падина, Лазарова падина, Бечански рид? Единствено ясен е произходът на името Власински рид, което идва от неговите притежатели, по-точ-но Власинчани. Не е ясно значението на името на Чаушова нива, под Маринкова поляна, в посока на Шаркова падина. Очевидно това е турска дума, но не е известно как се е стигнало до такова название на мястото. Обясненията на останалите имена са много трудни. Напр. Попов връх означава, че този връх като имот е бил на някои поп. Първият, известен на нас е поп Евстатий Искренов от третото поколение. Периодът на раждането на поп Евстати трудно се съгласува с такава възможност, макар че не я изключва. Малко вероятно е останалите местности да са кръстени на имена от тре-тия период, защото от първите поколения на Ранчинските родове и Кострешанските фамилии няма имена като Маринко и Петко. Има вероятност тези местности да са обработвани от поп от друго село, както и от хора с име Лазар, Йова, Марин и Петко също от друго село, напр. от с. Стайчовци. Има предание, разказвано от Илинка, съпруга на Аначко от Кострешанье, според което Игнят Драганов Стоянов от Кострешанье е бил много силен и е изгонил Стайчов-чани от Маринкова поляна, където те са обработвали имот. На това място е имало Кострешанска поята (сграда, в която нощуват овце),

20

построена вероятно след прогонването на Стайчовчаните. Какво означават имена като Шаркова падина и Усов? Ако се допусне, че Шаркова падина е кръстена на говедо с име Шарко, каква е била историята, за да се даде това име? Интересно е кога са поставени имената на притежателите на тези местности, т. е. дали през третия или през предишните периоди от съществуването на Горна Мелна. Непозната е думата Усов и тя нищо не ни говори. Възможно е тя да идва от други езици, напр. от траките или от тези, които са владее-ли нашите земи в предишни времена. Всички тези разсъждения са само в рамките на предположенията, подчинени на логиката. Зато-ва те не бива да се приемат като нещо дадено или потвърдено.

Промяна на географската характеристика на Ранчинското землище.

Понастоящем Ранчинци и Ранчинското землище се покрива от самозасаждащи се дървета. Те са подложени на огромна и бру-тална агресия и от какви ли не бурени. Тази картина обезличава всички граници и географски особености на Ранчинци, оформяли се още през старите времена, от тяхното възникване до първата по-ловина на 20 век. Все пак, чукари, падини, долини, ровини и някои от ручеите устояват на това невероятно природно преобразяване до ден днешен. Те дори в известна степен са защитени от пороите чрез бурените и безразборно израстващите дървета. Очевидно е, че ще изчезнат от географските карти нивите, ливадите, поляните, пътеките и, макар и по-бавно, коларските пътища и дворовете на къщите. Сигурно е, че ще останат непроменени (освен от самозале-сяването) Попов връх, билото на този връх, чембера на Власински рид, Чукар и трите падини: Падина, Шаркова падина и валтината в местността Усов. Иска ни се в бъдеще представители на родовете Ранчински, бидейки по родните места на техните предци, да имат полза от настоящата книжка в ориентировката им за детайлите на Ранчинското землище.

Заключение Ранчинското землище е много каменисто, с няколко водоиз-

точника, изложено е на вятър и ерозия от поройни дъждове. Това землище е разположено на голяма надморска височина – неблаго-приятен фактор за обработваемите имоти и овошките, зеленчуците и зърнените култури. Плодните дръвчета са с ниска раждаемост. Посевите на зърнени култури от ечемик, овес и ръж са с ниски

�1

добиви и често са унищожавани от градушки. Ниски са били до-бивите и от картофи. Малки лехи са засявани с праз лук, чесън и кромид и рядко с други зеленчукови култури. През махалата ми-нава коларски път. Стопанските сгради са напълно разрушени, в начален стадий на разрушаване са и жилищните сгради, като една от тях е напълно разрушена.

��

Началото на Дониния род Според преданията събитията, с които е свързано началото

на Дониния род, се развиват около и след 1810-та година. Според данни от смъртни актове на други родове от с. Горна Мелна тези събития се развиват по време на предпоследната австро-турска война от 1737-1739 г. Най-вероятно тези събития започват в с. Гор-на Мелна, след това в с. Божица /сега в границите на Сърбия/ и на-края продължават трайно в с. Горна Мелна, Трънско. Този период е последният от страшното турско робство. Макар този период от робството да е последен, той се характеризира с чудовищни из-девателства над беззащитния роб, какъвто е българинът по това време. И тогава, дори в този отдалечен край, турците вилнеят като завличат и обезчестяват девойки и млади жени, като добавка на данъка “десятък” на поробителя. Според преданията се извършва един от последните опити за ужасно нечовешко насилие в с. Горна Мелна. Преди 1800-та година цялото население, заедно с добитъка и покъщнината, бяга от селото и се заселва кой знае къде. Според едно предание това е село Бегуновци, Брезнишко. Една от верси-ите е, че двама турци, дошли за “десятъка” зърнали една красива девойка, проследили я къде ще влезе и отишли в този дом. Родите-лите бързо приготвили обяд и пиене и им ги предложили. Братът на девойката бил вкъщи и разбрал какво се готви. Турците нагло се опитвали да задирят девойката. Братът пошепнал на родители-те си да поднесат всичко най-хубаво на масата и заръчал да им наливат възможно най-голямо количество ракия. През това време той изтичал при годеника на сестра си и го уведомил какво става в дома им. Хубавият обяд и наличието на такава девойка предраз-положили турците към повече ракия. Те бързо се напили и заспали на масата. Дошлият годеник и братът на красивата девойка убили пияните турци. До вечерта обсъждали какво могат да сторят, за да прикрият убийството. Накрая решили да разнесат парчета от убитите пред всяка от къщите. Така и сторили през настъпващата нощ. На другия ден разбуненото село, ужасено от случилото се, обсъждало бурно какво да предприеме. Било взето решение: всич-ки, заедно с добитъка и покъщнината да забегнат далеч от родното си село. Така и постъпили, като се заселили в сегашно Брезнишко, където понастоящем е с. Бегуновци. Твърди се, че името Бегунов-ци идва от бягането на тези, които са поставили началото на това село. Дълго след това жители на с. Горна Мелна са търсили мед-ни съдове - котли, тигани, тенджери, в района на м. Селище, тъй

��

като според преданията там в един бунар бягащите са нахвърляли медните съдове. Нашите проучвания обаче не потвърждават поне част от тази история. Някои от сегашните жители на с. Бегуновци не са чували за такава история. В началото на проучването в раз-говор по телефон с Бегуновчани получихме отговор, че те не знаят за такава история на селото си, според която то било основано от бягащите горномелънчани. Малко по-късно, след началото на про-учването, посетихме с. Бегуновци, където осъществихме връзка с някои от жителите на това село. Нито един от Бегуновчаните, с които се срещнахме не беше чувал за историята на основаването на с. Бегуновци от бягащи от Горна Мелна. Честото припомняне на изказване на Стоил Гергинов от с. Бегуновци, че той знаел тази история, която разказвал в Горна Мелна, когато я посетил по вре-ме на предизборна кампания, се оказа невярна. В среща в дома на Стоил Гергинов той ни обясни, че за пръв път е чул тази история от горномелънчани по времето на посещението му в Горна Мелна и после я преразказвал. Обърнахме се към Стамен Костов, написал книги за Трънско, с въпрос срещал ли е в турски документи името на с. Бегуновци преди 1800 година, защото според преданията бяг-ството е станало около 1800 г. На този въпрос той ни отговори, че е срещал името Бегуновци далеч преди 1800 г. По-късно в турски документи, преведени от македонския автор М. Соколоски (1983), открихме, че се споменава името Бегунофче през 1606 г. Следова-телно, този документ слага точка на преданието, че горномелънски бегълци са основали с. Бегуновци, тъй като документът опроверга-ва преданието, че бягащите горномелънчани в периода преди 1800 г. са основали ново село, известно след това като с. Бегуновци. Този факт, почерпен от превода на М. Соколоски (1983) обаче не отхвърля факта на бягството на горномелънчани и опустяването на с. Горна Мелна.

Проучването на възможността за второ опустяване на Горна Мелна ни доведе и до други предположения за причината на това опустяване. Тези други предположения са представени по-детайл-но и по-системно в книгата “Горна Мелна”. В последния период от робството са се развивали и други събития, които са от специален интерес за този случай. Отнася се за 10-те австро-турски войни, чиито корени са свързани с опити на турците да завладяват земи-те на Унгария. Когато австрийците са навлизали в територии на турските владения, т.е. в сегашните земи на България, естествено е било населението от българските земи да застава на страната на

��

австрийците. Когато австрийците са се оттегляли, българите са бя-гали заедно с тях на запад, за да се спасяват от последващи масови кланета на българи от завръщащите се турски войски в отстъпени-те в началото турски владения. Затова има документи, описвани в различни исторически писания (Енциклопедия А-Я, 1974).

Предпоследната австро-турска война се води през 1737-1739 г. Възможно е тази война да е засегнала територията на Крайще, включващо и Горна Мелна. При настъплението на австрийците жителите на с. Горна Мелна са застанали на страната на австрий-ците и срещу турците. При отстъплението на австрийците жите-лите на с. Горна Мелна са се разбягали в различни посоки, главно на запад, към село Църна трава, поради страх от отмъщение на турците. По-късно, след успокояване на обстановката и оттегляне на турските войски от нашите земи, са се завръщали самите про-гонени горномелънчани или техни потомци, както и други хора от различни села, като са се заселвали в опустялата Горна Мелна. До нас не са стигнали никакви сведения за подобен ход на събитията, както и няма никакви документални данни, поради което току-що изложеното възможно опустяване и ново заселване остава предпо-ложение, без доказателства. В подобно предположение има логика, но това не означава, че то е достоверно. То обаче може да отговори на редица въпроси, на които не отговарят предположенията за бяг-ство по други причини и за заселване с хора от други села. На тези проблеми е отделено значително място в книгата “Горна Мелна ”. По-вероятно е тази драма да се е разиграла през предпоследната австро-турска война, през 1737-1739 г. Две групи фактори насоч-ват към този период. Първата група факти са изложени в книгата на проф. А. Рефик, в която се съобщава за Султанските фермани от 1739-1740 г. В тези заповеди Султанът разпорежда бегълците от Трън и околностите и от други околии от Нишката област да се насърчават и подпомагат да се завърнат по родните си места и да де се заемат с оран и сеитба. Отнася се за бегълци след събития, очевидно бунтове, през предпоследната война. Интересно е, че не срещнахме каквито и да е предания за подобни погроми и послед-вали бягства на поробеното българско население. Едно възможно обяснение е, че повторното населяване е отдалечено с години от предшестващото го опустяване Този много дълъг период може да е покрит с тотална забрава.

Вторият факт са трудно опровержимите факти за ново засел-ване на Владисов в Горна Мелна. Според смъртните актове на Пано

��

Стефанов и Димитър Панов Стефанов, както и смъртните актове на деца на Искрен Стефанов Владисов и смъртният акт на Гми-тър Кръстов Стефанов, бащата на Стефан (т. е. Владисов) може да се направи предположение, че Владисов се е заселил десетилетия преди 1800 г. Ако това е истина, тогава запустяването може да се е случило през предпоследната австро-турска война от 1737-1739 г. Възможно е също подобна трагедия с бягство на цялото село и последващо заселване от бегълците или от техни потомци да е ста-нало още по-рано, през 1689, също по време на поредната австро-турска война. Точно при нея е имало масови кланета, извършени от турската войска и от кърджалии и други разбойници. Точно поради голямата отдалеченост във времето няма спомени и предания на тези събития. Няма и никакви документи, в които да се описват или да се споменава за подобни събития.

Все едно каква е била причината за бягството и кога е станало това бягство, най-вероятно населението на с. Горна Мелна вкупом бяга от селото. Разказва се и друга ужасна история за една красива девойка, Бина, която е била “подбрана” от турски заптиета и пове-дена в посока на с. Лева река, с цел изнасилване. В един момент тя се “отскубва” от заптиетата и побягва в близката горичка. Покатер-ва се върху едно дърво, а отдолу заптиетата с пушки чакат да слезе и да продължат пъкления си замисъл. Девойката снема “тканица-та” (колана) от кръста си, завързва я на един клон, мята я на шията си и увисва без колебание, бранейки честта си. Сега тази местност в района на Плоча, над махалите Китановци и Лулинци, е известна като “Бинин гроб”.

Милан Захариев в книгата си “Умираха в борбата синове”, 1989 г., пише, че дядото на баща му е бил убит от турците през 19 век. Вероятно се отнася не за дядото, а за прадядото на баща му, Стоичко Младжов (бабин Бойн). Милко Ковачев в ръкописа за кни-га “Ковашка фамилия”, 1979 г., описва как е отвлечен от черкезите неговият дядо, Гиго Панов, през турското робство, след което ро-дителите му го откупват за хиляда турски лири. Баба Илинка Ана-чкова от Кострешанье е разказвала на внука си Васил Йотов Анач-ков, как нейният свекър Игнат Драганов Стоянов от Кострешанье се е бил с турците, защитавайки беззащитните горномелънчани.

Пишем тези редове и трудно възпираме гнева си, особено като сме свидетели на усилията на етническата партия на турците за из-дигане на паметници на жертвите от турското население в периода на “прекръстването” им. И то само за ограничен брой, при което се

��

забравят българските жертви на атентатите от турски терористи в този период. Обяснението е, че така следва да бъде според морала на Европа. На това не ни остава друго освен да възкликнем “Ега ти морала”, па макар той и да е европейски. Би следвало Родината ни да е осеяна, буквално на всяка крачка с паметници на геноцида от Турция, извършван в продължение на пет столетия. Сегашните турски активисти шетат гордо и самодоволно във властта и дикту-ват правилата на морала, който следва да е в основата на отноше-нието към пострадалите турци от българските власти.

Поколенията от Дониния родКак са представени данните за поколенията

от Дониния род?Ние излагаме данните за членовете на рода на Дона,

разделени по поколения. Този начин е с предимства и недостатъци. Предимствата са, че така се очертават групите от членове на рода,така се очертават групите от членове на рода,се очертават групите от членове на рода, които са се раждали, живели и умирали в приблизително един и същ период от време, като всеки период, през който са се раждали, през който са се раждалираждалили членовете от съответното поколение, е продължавал от няколко до, е продължавал от няколко до е продължавал от няколко до двадесетина години. Това дава възможност да се охарактеризират, доколкото са ни известни, особеностите на епохата или на периода от време, при които са се развивали събитията. Този начин също позволява по относително прост начин да се представят получените данни. На първо време няма да се отрази негативно на общата схема този начин на представяне, защото след третото поколение се разглежда само една фамлия, тази на Радун.

І-во поколениеДанните за първото поколение се представят според предани-

ята. Подчертаваме това, защото както ще се види по-долу, има дан-ни, които са предпоставка да се обсъжда друг ход на събитията.

Към първото поколение на Дониния род са съпрузите Дона и Дойчин от с. Божица. Павел и неговата съпруга от с. Църна трава (от махала Павловцц), чието име ние не знаем, чрез дъщеря си също участват във формирането на Дониния род, тъй като техни гени се предават в следовниците на Стойкя. Селата Божица и Цър-на трава сега са в границите на Сърбия.

Дона е родена вероятно около 1770 година в с. Божица. Тя е била омъжена за Дойчин. Не е известно колко е живяла, като може

��

да се предположи, съвсем произволно, че е починала около 1850 година. Дона най-вероятно е имала един син, Найден, но е възмож-но да е имала и други деца, някои починали, други по-големи от Найден, които са останали в с. Божица. Такива спомени е предал Симо Миланов Радунов, разказвани му от негови предци.

Дойчин е роден вероятно също около 1770 година, като е жи-вял и е починал относително млад в с. Божица около 1810 година, защото неговият син Найден е роден през 1810 година и е доведен в с. Горна Мелна когато е бил невръстен. Няма документи и по-точ-ни данни за годините на раждане на Дона и Дойчин и за годината на смъртта на Дона.

Павел (от махала Павловци), баща на Стойкя, вероятно е бил приблизително на възрастта на Дона или малко по-голям, като се има предвид, че Стойкя вероятно е родена през 1800 година и спо-ред този църковен документ е с около 10 години по-голяма от Най-ден. Възможно е Павел да е дошъл в с. Горна Мелна от с. Църна трава малко по-рано от Дона.

Съпругата на Павел не е известна на нейните потомци.Животът и характеристиката на пришълци-

те от І поколение.Най-малко са данните за членовете на І-то поколение, тъй

като няма църковни и граждански регистри от периода на турското робство, когато те са се раждали, живели и умирали. Няма снимков материал или други документи, в които да са споменавани някои от тях. Най-често за тях има предания, че те са дошли първи в съ-ответната махала. За малка част има писмени документи (смъртни актове на някои от децата им), в които се посочва името, а в още по-редки случаи се посочва името на бащата на първия човек от съответния род. Във всички случаи имената, посочени в смъртните актове съвпадат с имената, предавани от поколенията. За съжале-ние, в нито един документ не се споменава името на първия човек, ако това е жена, така че няма никакви документи, в които да се споменава името на жена, ако тя е дошла първа. От това прави-ло има само едно изключение – в смъртния документ на Радичко се споменава името на първия човек, дошъл и се заселил по тези земи, а именно споменава се името на баба Боя Младжова. При тези обстоятелства ние не сме се добрали до документ, в който е изписано името на първата наша предшественица, Дона. Всички данни за нея са от предания.

��

Хората от първото поколение – Дона, Павел и съпругата му са родени и живели в периода на турското робство, което е определя-ло много от правилата на живот. Животът им е зависел изцяло от големината и качеството на земята, която те са обработвали. Още тогава мъжете са имали и друг занаят – строителство на къщи и други сгради. Този занаят се е явявал само като допълнителен, за-емащ съвсем незначителен дял от работната заетост. Причината за това е било много малкото строителство, привличало незначителен брой строители.

Първите жители от третия период от съществуването на с. Горна Мелна, вероятно са били рискуващи хора. Защото са идвали при неясно за тях и семействата им бъдеще. Те са се установявали на ново място, без гарантирана сигурност на доходите от земята, необходими за изхранване на семействата. За да тръгнеш към да-лечно село, при неясно бъдеще се е изисквало вземане на решение, свързано с риск. Вероятно те са били с чувството на взаимопомощ и спазване на правила за почтеност и отстояване на дадената дума. Вероятно е също да не са използвали често нечестни начини за спечелване на имане, за сметка на друг. Тези предположения се подкрепят от морала, върху който са били изградени взаимоотно-шенията между хората от следващите поколения. Пример за това са били взаимоотношенията между Ранчо и Дона, разделянето на имота на две равни части между децата им и взаимоотношенията между семействата на Стоицо и Найден и техните потомци. И до ден днешен взаимоотношенията между двата рода не се отличават от взаимоотношенията между хората вътре във всеки от двата рода. Напр. налице е уважение и добронамереност между потомците на Стойцо и потомците на Найден, в степен еднаква на тази между Стоицовите и между Найденовите потомци. В това отношение не е имало никаква разлика между двата рода.

Църква в с. Горна Мелна при идването на за-селниците от І поколение.

Имало ли е църква в с. Горна Мелна в този период? Сигурно е имало църква. В кръщелното на Ико Димов Павлов, племенник на Стойкя, пише, че той е кръстен през 1824 г. в църквата “Св. Троица” в с. Горна Мелна, като се упоменава името на свещени-ка Коритенски, който го е кръстил. В кръщелното на сина на Ико – Мито пише, че той е кръстен през 1850 година, също в църквата “Св. Троица” в с. Горна Мелна от свещеник Евстатий Искренов.

��

Иван Георгиев Стойцов от Ранчинци е кръстен през 1877 г., също в църквата “Св. Троица” в с. Горна Мелна от свещеник Димитрия Панов. Всичките тези данни потвърждават, че в Горна Мелна през този период е имало църква, която е носила името “Св. Троица”. Но къде е била тази църква?

Икония Митова Божилова разказва история за малко църкве, вкопано в земята в района на старите гробища. Същата история разказва и Петър Райчев Дънков, независимо от Икония. Няма ни-какви предания и каквито и да е документи, вкл. във висшите ду-ховни институции, за наличие на църква през турското робство. Много странно е, че няма предания и никакви данни за местополо-жението на църквата, носеща името “Св. Троица”, в която са кръ-щавани новородените през първата четвърт и първата половина на 19-ти век. Не само че не е изключено, но е вероятно старата църква “Св. Троица”, предшестваща настоящата да е била на мястото на сегашната църква.

В местността Ясеница, която се намира под м. Кръстинци, в ляво от м. Владисовци и малко над Долни Кострешанье, близо до едно високо ясеново дърво, разположено по средата на ливада, има останки от зид, за който някои допускат, че е бил част от сграда. Възможно е това да е било параклис, обслужвал религиозни по-требности на населението, както предполагаше Славчо Георгиев Сотиров от м. Кръстинци, който е слушал такива разкази от него-ви предци. По-важното е, че населението е спазвало религиозните обичаи, правила и закони. Израз на това е преданието, че свещени-кът, който е венчал Дона и Ранчо, е благословил Найден и Стоицо и ги е побратимил.

Училище в с. Горна Мелна при идването на за-селниците от І поколение.

По това време, когато са живели хората от първото, а след това и хората от второто поколение, не е имало училище. Обучение на деца от учители е имало едва в последните години от робство-то (виж “История на училището в Горна Мелна” в книгата “Горна Мелна. Кратка история”).

Първоначалното заселване на Дона и Ранчо и тяхното преселване в землището на сегашните Ранчинци.

От значение е къде са се заселили първоначално Дона и Ран-чо. Има предание, че най-напред имотът, който те са обработвали,

30

е бил в м. Китинци, включващ и района на сегашното “църквище”. Разказва се (от всички членове на рода, принадлежащи на V-тото и ІV-тото поколение), че по-късно те са заменили този имот със земите в района на сегашните Ранчинци и то в момент, когато чо-векът, който е обработвал имота не е могъл да изплати данъка за тях. През 1978 г. бащата и чичовците на един от авторите (КГМ), когато той е избирал място за нова къща, са разказвали историята, според която първоначално Дона е живяла в земите на сегашната махала Китинци. Също Митко Киров разказва, че Дона е заселена в м. Китинци от мъжа, който е разпределял пришълците, изпълня-ващ задължения като сегашния кмет. Там я намерил по-късно Ран-чо. Вероятно на Дона е дадена къща и малък имот за обработване в района на сегашната м. Китинци. Възможно е с идването на Ранчо новото семейство да е получило “тапия” за повече имот.

След като открихме още едно поколение във Владисовия род, настъпи преосмисляне на родовете в Горна Мелна (виж Горна Мелна. Кратка история, Владисовци). Това засяга и м. Ранчинци. Историята на първоначалното заселване според преданията се на-тъква на въпроси, на които трудно може да отговори. Напр. според преданието първа в Горна Мелна идва вдовицата Дона, а след това Ранчо. Те сключват брак, но нямат деца от този брак. Когато се обсъжда възможността Дона да е дошла с невръстното си сираче Найден, възниква един друг проблем. Той се състои в това, че едва ли е могло да дойде вдовица с дете и да получи имот за прехрана на две гърла, без да купи правото си (берия) за обработка на имот, за което пък са били нужни пари. Тъкмо по това време хората са били много бедни, без почти никакви пари. Това е единият момент от проблема да се устрои някой в Горна Мелна в началото на 19 в.

Ако се приеме, че предците на Дона и Дойчин са се завърна-ли и са обработвали имоти, за които те са имали документи и са платили за тях още преди бягството, този въпрос става излишен. Другият проблем е свързан с името Дойчин, бащата на Найден. В смъртния акт на Радун е показано, че той е син на Найден Дойчи-нов. Следователно е било известно името на бащата на Найден, като това име се е помнело през 1939 г., т.е. около 130 г. след ид-ването на малкия Найден (според преданието). Малко вероятно е да се помни за такъв дълъг период от време името на човек, който не е раждан в с. Горна Мелна и който не е живял там. За него не е имало писмени документи, защото през турско робство не са воде-ни никакви регистри за движението на българите (раите). Затова

�1

по-вероятно е Дойчин да е роден и живял в с. Горна Мелна и затова е запомнен. Това е основание да правим друго предположение. От махалата, която понастоящем е известна като Китинци, през 1737 г., в началото на предпоследната австро-турска война, едни от се-мействата са избягали, поради страх от турски погром (А. Рефик. България под турско управление, години 1565-1841, 1938.) в посока Пенкьовци, а друго семейство е избягало на запад с отстъпващите австрийски войски и е останало в с. Божица. По-късно най-напред се завръща семейство, начело с Кита от с. Пенкьовци, като посте-пенно се поставя началото на нов род с името на главата на ново-дошлото семейство. По-късно от с. Божица идва семейство, чиито членове фактически са потомци на жителите, живели в сегашната м. Китинци. Следователно, една част от тогавашните жители в се-гашната махала Китинци са избягали в с. Пенкьовци, а друга част са избягали в с. Божица. В този случай главите на двете избягали семейства може да са били братя. А техните потомци, които са се завърнали, вече да са братовчеди. По-конкретно, Дойчин може да е втори или трети братовчед на Мито Стоилков. И едните и дру-гите завръщащи се са имали право според Султанската заповед да се установят на имотите, които са обработвали преди (А. Рефик. България под турско управление, години 1565-1841, 1938). Семей-ството от с. Божица, което се завръща в с. Горна Мелна се е водело от глава на семейството с неизвестно за нас име. В завръщащото се семейство е бил неговият син, също с неизвестно за нас име. Възможно е Дойчин, внук на първия завърнал се, да е роден вече в с. Горна Мелна. Възможно е Дойчин и Дона да сключват брак в с. Горна Мелна. По-късно, около 1800-1810 г., Дойчин умира и оставя вдовицата Дона с невръстния син Найден. Дали Дойчин и Дона са имали и други деца, това не е известно, такива данни няма и в преданието. Наскоро след това вдовицата Дона сключва брак с Ранчо от Цегриловци, който фактически е призетен в м. Китинци. Още по-късно Ранчо и Дона и децата им Стойцо и Найден се пре-селват в земите на сегашните Ранчинци, където поставят началото на нова махала с името Ранчинци.

Не се подкрепя от предания първата част на настоящето пред-положение, а именно че се отнася за бягство на семейство от ма-халата с отстъпващите австрийски войски, на мястото на която ма-хала възникват Китинци, и че това семейство остава в с. Божица. Също така не се подкрепя от предания идването на потомци на това семейство от с. Божица в с. Горна Мелна. Няма предания, че

��

тук се е родил Дойчин, бащата на Найден и съпруг на Дона. Преда-ния подкрепят настаняването на Дона в м. Китинци и последвало-то сключване на брак с Ранчо. Новото семейство по-късно се пре-мества в сегашните земи на Ранчинци, където то поставя началото на новата махала Ранчинци. Ние съзнаваме, че изложеното предпо-ложение е така изградено, че да отговаря на предварителната наша схема за по-ранно завръщане на потомци на бегълците от с. Горна Мелна. Следва да подчертаем отново, че това е хипотеза, която за-сега не се подкрепя от документални данни. За потвърждаването или отхвърлянето на това предположение се изискват нови данни.

По-голямата част от имотите в селото са с доста ниска плодо-родност поради острия климат и не са били достатъчни за сигурен и спокоен живот по отношение изхранването на хората и добитъка, изплащане на десятъка, строеж на сгради. Настъпвали са и тежки периоди, когато ги е бúла градушка, сушави или с много дъждове години и тежки и продължителни зими. Имотът, даден на Ранчо и Дона, е бил достатъчен за четиричленното семейство. Възможно е в самото начало Ранчо и Дона да не са имали достатъчно добитък, но с течение на времето, при наличие на повече земя, а следова-телно и за храна за добитъка, те са могли бързо да увеличат броя на животните. Вероятно Ранчо е бил майстор, което е било от зна-чение за живота на семейството за припечелване на допълнител-ни средства и за построяване на нова къща в района на сегашните Ранчинци и на сгради за добитъка в новия “поседък”.

Няма доказателства за вида и големината на къщите, в които са живели тогавашните жители. Но е много вероятно това да са били маломерни къщи, със сламени покриви или покриви от ка-менни плочи, с малки прозорци, с нари вместо кревати за спане, с по едно по-голямо общо помещение, назовавано “одая” и кухня, наричана “ижа”. Сигурно е, че сградите за животните са били със сламени покриви и със стени, изплетени от пръти.

Ние приемаме, че първото поколение от Дониния род се със-тои от съпружеската двойка Дойчин и Дона. Както изтъкнахме във “Въведението” оценяйки специалните заслуги на Дона нарекохме този род Донин. Понеже неговото начало и първите етапи от фор-мирането му се поставя в с. Горна Мелна, рода означихме като “Ро-дът на Дона от с. Горна Мелна”. Павел и съпругата му не са от този род, но чрез дъщеря си Стойкя стават също предци на по-късното развитие на Дониния род, защото колкото голям е бил шансът чрез Найден да се предават (експресират, изявяват) гените на Дойчин

��

и Дона, толкова голям е бил и шансът чрез Стойкя да се преда-ват (експресират, изявяват) гените от съпружеската двойка Павел и съпругата му. Разликата между Дона, от една страна, и Павел и съпругата му, от друга е, че Дона, освен чрез гените участва и вли-яе с начина на живот пряко на развитието на рода, докато Павел и съпругата му са свързани с рода само посредством това, което са предали като родители на детето си Стойкя.

ІІ-ро поколениеЧленовете на второто поколение от рода на Дона /състоящо

се от Найден, роден 1810 г. и Стойкя, родена 1800 г./, според цър-ковния регистър за умиранията се раждат през турското робство и по-голямата част от живота им протича също през турското роб-ство. Това е от значение защото при тези условия не е имало пред-поставки за развитие и напредък в която и да е област от живота. Двамата члена на второто поколение, Найден и Стойкя, се раждат около и след 1800-та година и умират през 1890 година, т. е. те са дълголетници.

Найден и Стойкя най-вероятно сключват брак през 1829-1830 година. Това предположение се подкрепя от раждането на Радун, първото дете на Найден и Стойкя в началото на 1831 г. Те се радват на внуци от всичките си деца, но и преживяват смъртта на втория си син, Яков, и неговата съпруга, Тодорка, които умират относи-телно рано. Вероятно Найден и Стойкя са участвали заедно с Ра-дун и Ружа в отглеждане на трите сирачета на Яков и Тодорка. В своите спомени Трена, дете на Яков и Тодорка, разказвала пред Асен Зарев, син на Наста, че дядо й Найден много обичал внучката да му меси зелник, като се връщал от пасането на овце. Очевидно тя е била голяма мома (защото е можела да меси зелник), когато той е пасял овцете. А се знае със сигурност, че Найден умира на 21.10.1890 г. Той е можел още да пасе овцете поне 5-10 години преди да почине. Найден е бил доста по-млад и вероятно е могъл да участва в отглеждане на сирачетата, внучки от Яков и Тодорка. Същите разсъждения могат да се направят и за Стойкя, бабата на сирачетата.

Найден е роден вероятно през 1810 година в семейството на Дойчин и Дона. Такъв извод се прави на основата на църковния регистър, съхраняван в черквата “Св. Никола” в гр. Трън, в който е записано, че Найден умира на 21 .10.1890 на 80-годишна възраст.

��

Записка за смъртта на Найден в църковния регистър за умиранията в Горна Мелна)

��

Според преданията Найден е доведен в с. Горна Мелна от майка му Дона най-вероятно през 1813-1815 година. Навярно Най-ден е станал майстор-строител на къщи и други сгради. В подкрепа на такова предположение е фактът, че той има собствена къща в местността “Падина”, до местността “Чукар”, и в нейния строеж вероятно той взема участие под ръководството на Ранчо. Може да се допусне, че той е бил в много добри отношения с Ранчо, като не случайно в списъка на починалите, намерен в църквата “Св Ни-кола” в гр. Трън, починалият Найден е записан като Ранчов (а не Найден Дойчинов). Следователно, той е бил известен като Най-ден Ранчов, а не като Найден Дойчинов. Годината на идването в с. Горна Мелна определяме съгласно следните данни: в църковния регистър е отбелязано, че Найден Ранчов е починал на 80 години, което предполага, че той е роден през 1810 г. Преданието е, че той е доведен от майка му Дона невръстен, на около 4-5 години. От това следва, че той е роден в с. Божица, като баща му Дойчин е починал след или в годината на раждането му. В това разсъждение може да има неточност само в два пункта – в датата на раждането, защо-то тази година не е написана в църковния регистър, а е посочена само продължителността на живота му, цифра която може да не е съвсем точна. Възможно е също да не е точна възрастта, на която той е доведен в с. Горна Мелна. Все пак най-вероятно той е роден около 1810 година и е доведен няколко години след това в с. Горна Мелна. Сигурна е годината и датата на смъртта му – 21.10.1890 г. Това ни дава основание да допуснем, че той е преживял смъртта на второто си дете Яков и неговата съпруга Тодорка, и почти сигурно е участвал активно в живота на семейството, вкл. в определяне на съпругите и съпрузите на децата си, защото такъв е бил обичаят, при това във формата на абсолютно правило. Интересно е как се е стигнало до задомяване на двете му дъщери в други села – Гороче-вци (на Струмка) и Костуринци (на Гюра). Една от възможностите е, че Найден е познавал някои от жителите на тези села, бидейки на гурбет заедно с тях. Разбира се има и други възможности. Ние тук ги обсъждаме, защото връзките между хората от различни села са били оскъдни. Найден вероятно е бил важен фактор в живота на семейството и в късната си възраст, защото след смъртта на Яков, той е този, който остава да поддържа къщата за живеене, сградите за животни, както и волските коли и дървения инвентар за земе-делска работа. Така че и в този късен период, след 70-те години на 19-ти век, когато той е около 60 годишен и по-късно, вероятно е

��

бил старейшината на семейството. Не ни е известно дали Найден е бил войник или задължен да бъде такъв при нужда във войските на Султана.

Единствени сведения за Найден, освен датата на смъртта му, са разказите на дъщеря му Струмка, които е чувала и запомнила Нада Колева от с. Горочевци. Тя предава разказите на баба Струмка така: “Баба Струмка обичала да разказва спомени за баща си Най-ден, който бил среден на ръст, хубав и здрав човек. Когато е ходил да пасе овцете, носел кози опенджак (връхна дреха от кожата на коза). Обичал е дъщеря му Струмка да му меси баница”.

Стойкя е родена през 1800 година в семейството на Павел (от махала Павловци), дошъл със семейството си от с. Църна трава. Не е ясно къде е родена Стойкя – в с. Горна Мелна или в с. Църна трава. Тя е живяла 90 години, като е починала на 20.08.1890 година (според регистрите, водени в църквата “Св. Троица” в Горна Мел-на и съхранявани в църквата “Св Никола”, гр. Трън). За годината и датата на смъртта няма съмнения, те са почерпени от църковния регистър.

Записка за смъртта на Стойкя в църковния регистър за умиранията в Горна Мелна

��

И тук, също както при данните за Найден, има възможности за неточност по отношение годината на раждането на Стойкя. Спо-ред преданията, предавани от предишни поколения, тя е от Павло-вци. Стойкя ражда четири деца на Найден – Радун, Яков, Струмка и Гюра. Възможно е последното й дете да се е родило доста по-къс-но от първото, защото Гюра ражда децата си в периода, когато се ражда Милан, последното дете на Радун. Не е изключено Стойкя да е била руса, със сини очи. Затова има две косвени доказател-ства. Нейният първороден син, Радун е светъл, със сини очи. Със светла кожа и сини очи е била и Струмка, третото (от живите) дете на Найден. Интересно е, че и в следващите поколения някои от членовете на Дониния род са със светли очи и светла кожа. Също така възможно е Стойкя да е била плещеста, средна на ръст, какви-то черти има Радун. Ние не чухме от никого преразкази за Стойкя, за нейната външност и характер. Интересно е също, че все още живите потомци на Павел от Павловци, не знаят, че от техния род произхожда Стойкя, т.е. те не знаят за съществуването на такова момиче, което по-късно се омъжва за Найден от Ранчинци.

Животът на двамата съпрузи и техните деца е бил по-сигу-рен и с повече доходи, в сравнение с този на родителите им. Веро-ятно когато те сключват брак, семейството на Дона и Ранчо вече се е било преместило в сегашната местност Ранчинци. Също така вероятно с участието на Найден и на Стоицо, под ръководството на Ранчо, е построена и втора къща – за Найден, като Стойцо със семейството си остава в построената преди това къща. Тогава са построени сгради за добитък – поята, кошара и други. Може да се предположи, че тогава Найден вече е майстор, който може сам да изкарва прехраната на семейството. Не е известно докога се-мейството на Найден и Стойкя, техните деца и Дона са живели заедно със семейството на Стоицо. Разбирателството между двете части на семейството на Ранчо и Дона, било основа на взаимоот-ношенията. Вероятно Найден е бил кротък, работлив и издръжлив физически, жилав човек, според спомените на дъщеря му Струмка. Същото се отнася и за Стойкя. Възможно е Найден и Стойкя да са увеличили имота си, като са закупили нов имот или са получи-ли малък имот от Павел като зестра. Такъв имот може да е нива над ливадите на Щръков рид, в съседство с Павловския имот. Тази нива е известна като Радуновата нива. Точно това не подкрепя иде-ята, че тази нива е зестра на Стойкя. Ако тази нива е зестра, тогава тя би следвало да се нарича Найденова нива. Независимо от това

��

дали тези предположения са сигурни или не, имотът на Найден и Стойкя е бил достатъчно голям по това време и е задоволявал до голяма степен потребностите на семейството. Не е известно дали Найден и Стойкя са имали и други деца, които са починали още като малки. За съжаление не открихме смъртни актове на Найден и Стойкя, защото в тези години (около 1890 г.) не са писани смъртни актове в гражданския регистър.

Двамата родители са се грижили добре за децата си, като ги задомяват - едната снаха (Ружа) е от с. Горна Мелна, за другата снаха, Тодорка, нямаме сведения от къде е. Струмка задомяват в с. Горочевци, а Гюра – в с. Костурници. Представяме този допъл-нителен анализ, тъй като по това време задомяването на младите е било грижа и отговорност на техните родители. И четирите нови члена на развиващия се род, съпрузите на двете дъщери и едната снаха (за другата нямаме сведения) са от добри семейства, с доста-тъчна имотна осигуреност. По-късното развитие на новите семей-ства доказва, че е вярно такова заключение.

ІІІ-то поколение Третото поколение се състои от децата на Найден и Стойкя

или внуците на Дона – Радун, Яков, Струмка и Гюра, подредени според реда на тяхното раждане, макар да не са открити документи за годините на раждане на трима от тях. И четирите деца на Най-ден и Стойкя се раждат по време на турското робство и по-точно в неговия край. Едно от децата на Найден и Стойкя – Яков може да не е доживял самото освобождение. Другите три деца Радун, Струмка и Гюра са живели по-голямата част от живота си в осво-бодена България. Това е от значение, защото след освобождението настъпват някои много съществени промени. Тогава се откриват училища, строят се църкви, установяват се по-надеждни пътища между селата, макар и далеч от тогавашните стандарти. Увелича-ват се видовете и количеството на сечивата за земеделска работа и на материалите за строителство. В по-късните периоди от живота на тези хора и на техните деца вероятно има напредък в лечението на болестите, но той е незначителен, поради което децата и част от хората в зряла възраст са умирали доста често. Такъв вероятно е случаят с единия от синовете на Найден и Стойкя – Яков и на неговата съпруга Тодорка. Но пък останалите живи са имали отно-сително доста дълъг живот – до 80-90 години.

��

Най-големият от това поколение е Радун, а най-малката – Гюра. Разликата в годините на раждането между първото и послед-ното дете е доста голяма, около 20-тина или повече години. Дали в началото Найден, Стойкя и децата им живеят заедно или отделени от Стоицо не е известно. Вероятно семействата на Стоицо и Най-ден са живели заедно поне до смъртта на Ранчо. По-късно, след смъртта на Ранчо (ако Ранчо е починал пръв), Найден и Стойкя, с децата си и Дона вероятно се прехвърлят в нова къща, която е по-строена в “Падина”, до “Чукар”. Тази къща остава за много дълго след това, като е възможно да е надстроявана с външни дървени стълби към втория етаж. Възможно е това дострояване да е извър-шено от Найден и синовете му Яков и Радун. Радун през голяма част от живота си се е занимавал с добитъка и селскостопанска работа и по-малко със строителство. Има предание, че даже когато е извършен годежът (уговорката за брак) той слязъл от баира, къ-дето е бил при овцете, преоблякъл се в нови бели дрехи, отишъл в дома на Ружа, в Дънкови, където Ружа целунала ръката му, а той веднага се върнал при овцете. Неговата внучка Лена Стоянова Ра-дунова, която често е помагала в пасенето на овцете, е разказала на дъщеря си Левка,че веднаж дядо Радун й казал: “Додека я съм жив , че имáте óвце, ягньища, млекó, сиренье, мáсло, волóве, коньи. А ка умрем нема да ги имате”. Възможно е Яков да е поел пътя на баща си и той е достроявал къщата в “Падина”. От това следва, че са били разделени задълженията в семейството на Найден и Стой-кя – Радун е гледал добитъка и селскостопанската работа, а Яков е бил по майсторията, като е припечелвал пари, необходими за цяло-то семейство. Струмка и Гюра са участвали в отглеждането на до-битъка и в селскостопанската работа. Възможно е майка им Стойкя също да е участвала в обсъждането на проблемите и разпределя-нето на работата, както и в отглеждане на малките си внучета. Все пак следва да се има предвид “интервюто” с Радун, преразказано в “Сборник Трънски край” (1940), в което Радун споделя, че е бил зидар, освен че е гледал добитък и е извършвал селскостопанска работа.

Децата на Найден и Стойкя са живели при по-голяма сигур-ност за прехраната, със собствен имот, собствен добитък, а малко по-късно и със собствена къща. Възможно е в този период да са припечелвали повече пари, макар и все още недостатъчно, защото е имало трима мъже – Найден, Радун и Яков, които са вършели работата на майстори и са извършвали селскостопанската работа,

40

която е заемала голяма част от времето им, поради притежаването на по-голям брой добитък. Не е настъпила съществена промяна в големината на имота, но пък двама от семейството са се занимава-ли, макар и за кратки периоди от годината, със строителство, което е носело допълнителни доходи.

Съществували са възможности за поддържане на връзки със съседни села, макар и ограничени, като са се осъществявали бра-кове на млади хора от различни села. Пример за това са Струмка Найденова, омъжена в с. Горочевци и Гюра Найденова, омъжена в с. Костуринци.

Не е известно дали Радун и Яков са “отбивали” военна служ-ба при Султана.

Радун Найденов Дойчинов

В акта за смъртта му, който открихме в гражданския регис-тър, е записано следното: Радун е роден на 18.02.1831 г. в с. Горна Мелна и е починал на 06.10.1939 г. в седемнадесет часа след обяд, също в с. Горна Мелна.

�1Смъртен акт на Радун

��

Следователно, според смъртния акт, Радун е живял 108 годи-ни, 7 месеца и 17 дни. Радун е един от столетниците на България и това е забележителен успех за тази личност и гордост за неговите потомци.

В “Сборник Трънски край, 1940 г.” (д-р Радослав Тодоров) е записано дословно следното: “Радун Ранчински от с. Горна Мелна надминава 110 години. Той сам изчислява, че е над 115 години. Той разказва, че “столетието си е прекарал като зидар из Влашко и зе-меделие и скотовъдство. Последните години е бил овчар. Стадото и днес пасе при Вълча поляна и Кървав камък. Има запазено здра-ве. Има запазен слух и зрение. Храни се с постни храни. Повече време прекарва на полето и гората. По характер добродушен. За миналото из Крайще знае много работи. Има синове, снахи, внуци и правнуца към 35-40 души”. По това, че Радун в момента на ин-тервюто е пасял овцете може да се направи извод, че интервюто е проведено няколко години преди 1939 г. Главният аргумент за това е, че в този период той е пасял овцете и е прекарвал повече на по-лето и в гората. Интересно е, че и в тази напреднала възраст той е бил със запазено зрение и слух. Начинът, по който отговаря също показва, че тогава той е бил относително жизнен, активен, с до-бро самочувствие както и добро психично здраве, за което свиде-телства възможността да посочи вярно броя на неговата фамилия. Част от данните от интервюто не се съгласуват с преданията. Напр. в преданията се твърди, че той е бил винаги овчар, а той самият твърди, че столетието е прекарал като зидар из Влашко и земеде-лие и скотовъдство, като през последните години е бил овчар. Тези данни, съобщени от самия Радун, не могат да се пренебрегнат или отхвърлят. Той вероятно е съчетавал овчарлъка и майсторията, като овчарлъкът е преобладавал, поне в по-късна възраст.

Вероятно той се е оженил късно, когато е бил 35-36 годишен, за което се съди по раждането на първото му дете, Дона, през 1867 г. Негова съпруга е Ружа, дъщеря на Дънко Кръстев, чието семейство идва в с. Горна Мелна от с. Църна трава, около 1800 г. (Този извод не се съгласува с данните от смъртните актове на редица членове на Владисовия род. Виж “Горна Мелна. Кратка история”).Тази година само се предполага въз основа на годината на раждането на първо-то дете на Кръсто, Гмитър, който е роден през 1807 г. Радун живее около 45 години в поробена от турците България и над 60 години в освободена от робството България. Дали продължителността на тези периоди е точно такава, каквато ние изчислихме според данни-

��

те в смъртния акт? Поставяме този въпрос, защото по други данни тази продължителност не е точна. Напр. когато той е обявител на смъртта на сина си Илия Радунов през 1910 г. е записано, че той, Радун, е на 63 години. А при смъртта на съпругата си Ружа е запи-сано, че тогава той е 65 годишен. Т. е. през 1900 г. той е 65 годишен, а през 1910 г. той е явно по-млад – 63 годишен. Тук ще добавим, че такива съществени и чести грешки се откриват при изчисленията на годините на мнозина от горномелънчаните при сравняването на годините на майките при раждането на различните им деца. Това показва, че тези документи са писани без каквото и да е внимание и без достатъчна отговорност. Единственото, което е различно в това отношение може да са смъртните актове, защото пишещият тези документи е записвал както годината на смъртта, така и годи-ната на раждането. Годината на раждането често е отдалечена с 80 или 90 години от годината на смъртта и то през турското робство, когато не са водени документи за тези събития. Затова някои данни будят недоумение, напр. датите на раждането в далечното мина-ло, за което няма документи. Все пак, преданията, а и писанията за продължителността на живота на Радун са еднопосочни. Освен това той е починал през 1939 г. Съпругата му Ружа е починала през 1900 г. на 60-годишна възраст, което означава, че Радун я надживя-ва с 40 години. Всички тези данни подкрепят голямата вероятност Радун да е живял над 100 години. Той е записван и в други книги като столетник на България. Това са основанията на авторите да приемат, че Радун Найденов Дойчинов е столетник и най-вероятно е живял около 110 години.

Единственото странно в смъртния акт на Радун е името на майка му, което в този документ е Велика Найденова. В преданията и в църковния регистър за умиранията името на майката на Радун е Стойкя. Странното е, че обявител на смъртта на Радун е неговият син Милан и той лично се е подписал. Следователно, излиза, че майката на Радун не е Стойкя, а е Велика. Остава Милан да не е погледнал това, което е написано в документа. И в други смъртни актове срещнахме груби грешки. Напр. съпругата на починалия Ра-дичко Стоичков – Милена е присъствала на писането на смъртния акт на съпруга й Радичко, в който също е сторена голяма грешка, а именно, че Радичко е син на Боя, което не е вярно, защото той е внук на Боя и син на съпругата на Стоичко. Груба грешка е сторе-на и при изписването на майката на Стоян Радунов, която според смъртния акт е Стана Радунова, вместо Ружа Радунова. Тук ние

��

авторите сме категорични, че майката на Стоян Радунов е Ружа, а не Стана, както е изписано в смъртния акт на Стоян.

Съпругата на Радун – Ружа му ражда пет деца: Дона, Наста, Стоян, Илия и Милан. Разликата в годините на раждането между първото и последното дете е 17 години. Както бе отбелязано Ра-дун започва и завършва активния си живот като пастир на овце и гледач на добитък, а вероятно и като майстор. Освен това дъл-ги години Радун е начело на много голямо семейство, достигащо в някои периоди до 27-28 члена. Радун ръководи семейството си след смъртта на родителите си. Порядките са на безпрекословно ръководство от страна на Радун. Снахите се редуват ежеседмично да обслужват с храна всички членове на семейството, като всяка от тях по време на “дежурството”, наричана “гóсподжа” сама за всич-ки тези 25-30 човека е месила хляб, изпичала го е в подница, при-готвяла е манджи и е занасяла също сама приготвената храна на нивата лятно време. Това е означавало, че една жена в определена седмица е извършвала самостоятелно задължения, почти непосил-ни за нея. Въпреки това този порядък се следва безпрекословно. Има спомени, че Радун е обичал в определен период от живота си да попийва в различни кръчми из околността. В тези вечери никой, с изключение на децата, не е имал право да вечеря докато той не се прибере. И тъй като някои кръчмари са злоупотребявали с надпис-ване на сметки (той не е разполагал с пари), една есен двамата му по-големи сина, Стоян и Илия, обикаляйки кръчмите и заплащай-ки според отбелязваното на “рабуж” са се обръщали назидателно към съответния кръчмар със следните думи (по точно тези забе-лежки, които са били направени от по-младия Илия и то с остър и безапелационен тон!): ”Отсъгá натáм който има пáре пие, нéма ли пáре не пие”. С това е завършил този навик на Радун. Вероятно това е било в късния период от живота на Радун, защото Илия е могъл да участва в подобна реакция след 1900-та година, когато е бил достатъчно голям и е печелел пари от строителство, за да може да участва в заплащането на борчовете на баща си.

Радун е бил волеви човек, с твърд характер. Той вероятно е този, който кръщава първото си дете на баба си Дона. Разказва се следната история от неговата внучка Лена Стоянова Радунова, на която са починали пет деца, още като много малки: след като през 1929 г. тя ражда дъщеря решават да я кръстят Левка, но кумът Минко от м. Станойнци имал намерение да я кръсти Делка. Радун, дали е знаел или не за това не е ясно, но сам, без да съобщи на

��

родителите на новороденото, заминава до общината на с. Долна Мелна, която е на около 7 км. от дома му, и дава име на новороде-ното – Стойкя. Тогава Радун е почти стогодишен. С този акт той показва, че има собствено мнение и не само го отстоява, но и го ре-ализира без да се съобразява с другите. Тези случки – кръщаването на едно от децата си и на една от правнучките си на баба си Дона и на майка си Стойкя показват, че Радун е държал съвсем опреде-лено на рода си и по-точно на предците си, с надеждата да остави в паметта на следващите поколения жив спомена за неговата баба и майка. В интерес на истината следва да добавим, че в по-късния етап от проучванията на Горна Мелна открихме акта на раждането на Левка Кирова, в който е записано нейното име, Стойкя, което след това е променено в писмен вид на Делка. И двата пъти, при първото даване на името и при второто, което всъщност е промяна на първото име, съобщението за раждането и даването на двете имена са извършени не от Радун, а от бащата на детето – Кирил Димитров, чийто подпис фигурира в акта за раждането както при даването на първото име Стойкя, така и при промяната на името от Стойкя на Делка. Независимо от неточността на това предание, истината е, че някой е държал да се даде името на Стойкя, като майката на Радун. И най-вероятно това е бил именно Радун. Ако не той, кой друг може да се сети за Стойкя!

Радун е бил човеколюбив. За това говори следният случай, разказан от Елена Георгиева Ракина от м. Тричковци. Елена е “мо-мкиня”, т. е. пасе овцете в семейството на Милан, при който живее Радун. Към нея се отнасяли доста строго, от което тя се оплаква. Веднъж тя се връща мокра и премръзнала с овцете. Радун я посре-ща много загрижено и топло, съблича си кожуха, увива я и я поста-вя до огъня за да се стопли.

Има и друг пример на човечност и висш дълг към близките си. Умират брат му Яков и снаха му Тодорка и оставят трите си дъщери, Трена, Милица и Стоянка кръгли невръстни сирачета. В с. Горочевци и в с. Горна Мелна са известни твърденията на Тре-на и Милица, че те са “очувани” (отгледани) от Радун, което не е съвсем справедливо, защото най-вероятно най-голям дял за това има стринка им Ружа, а в грижата за тях сигурно участие са взе-мали също баба им Стойкя и дядо им Найден. Няма значение кой какъв дял има в гледането на невръстните три сирачета. Важно е, че това е нещо, което е най-човечното в човешкото поведение и то се случва в рода на Дона, в семейството на внука й Радун, в знак на

��

безпределна преданост на брат към брата. Само това е достатъчно, за да се преклоним пред живота, труда и усилията на семейството на столетника Радун и неговите майка и баща – Стойкя и Найден. Сигурно е, че това са заслужили неговият брат Яков и неговата съпруга, Тодорка. Все пак, за да сме коректни докрай, следва да до-бавим, че имотът на Найден е принадлежал също и на семейството на Яков, но в края на краищата той остава на Радун. Често пъти се описват подвизи на различни личности в различни области от жи-вота, в които саможертвата е основната човешка проява. Усилията на Радун, Ружа, Стойкя и Найден по отглеждане на сирачетата на Яков и Тодорка не са нищо друго, освен подвиг на човещина и пре-даност към близкия, към невръстни деца на своите най-близки.

Интересно е, че Радун се ползва с популярност и уважение сред съселяните си. На негово име са известни някои от нивите, ливадите и поляните, като Радуновата нива на Щръков рид и Ра-дуновите ливади, също на Щръков рид. На много места нивите и ливадите са известни като Радунов имот.

Радун Найденов Дойчинов

Един от авторите на настоящия материал (КГМ) е живял в една къща с Радун до осемгодишната си възраст. Той си спомня деня на смъртта на прадядо си Радун. Времето в този ден е било топло и приятно, а те – учениците в училище са играли до изнура. Той е знаел за смъртта на прадядо си и това го е учудвало, защо-

��

то ежедневно се е въртял около дядо си Радун. Веднъж децата са питали дядо Радун дали знае нещо за Ботев и Левски, на което той е отговорил отрицателно. Когато децата са палували много и са вдигали силен шум той се провиквал ”Одека се сбрасте бре” (“Откъде се събрахте!). Често е присядал на кревата си до печката, подпрян с бастун. Носът му е бил прояден от голяма рана на върха от дясната страна. За получаването на раната се разказва следна-та случка: Радун, когато е бил на около 100 години, при минаване по заледена пътека в местността Смирова падина, се подхлъзнал, паднал и лошо си наранил носа. От тогава до смъртта раната не е заздравяла, а непрекъснато се разязвявала. Така го помнят всич-ки, които са го виждали през тези последни негови 8-9 години, така той е заснет на снимка, която увековечава раната на носа (вж. снимката на стр.39). Стоян Захариев Николов от м. Власинци, сега на 83 г., разказва следното: когато е бил първо отделение учителят им ги завел при дядо Радун на местността Попов връх, точно над м. Ранчинци. Там при една колибка бил дядо Радун с овцете. Стоян бил поразен от големите кучета на дядо Радун. Току-що бил под-сирил сирене, което раздал на учениците, после подал паничка от глина на учителя към когото се обърнал: “Даскале, дай на децата от млекото”, при което те се изпоцапали с млякото. Самият дядо Радун бил отслабнал и с тих и забавен глас разказвал за турското робство. Тази среща се провела през 1934 г., когато Радун вече е бил над 100-годишен.

Кои са факторите, които са изиграли роля за неговото дълго-летие? На такъв въпрос никой не би могъл да отговори достоверно. Все пак могат да се изтъкнат някои от предполагаемите фактори. На първо място той може да е унаследил дълголетието, като се знае, че баща му и особено майка му също са били дълголетници. На дълъг живот са се радвали и други членове на рода, като Трена Якова и Милица Якова, неговият най-малък син Милан, един от внуците му Георги. Разбира се от неговия род някои са почина-ли доста млади, като Яков например, синът му Илия, с по-кратък живот е бил и големият му син Стоян. Следва да се отбележи, че почти всичките родственици и наследници, които са имали кратък живот, са починали от остри възпалителни заболявания на белия дроб, за които тогава не е имало успешно лечение. Друг фактор, който може да е от значение за дълголетието, е неговият начин на живот, свързан с непрекъснато, ежедневно, за цял живот движение във вид на ходене с овцете, при това на открито сред планинската

��

природа. И още един фактор – той се е хранел предимно с млечни продукти, предвид ежедневната му работа. По-честото пийване е било само за определен период от живота, защото преди това, кога-то са били живи родителите му, Найден и Стойкя, едва ли би могъл да си позволи да посещава кръчми. Освен това след острите забе-лежки към кръчмарите от страна на сина му Илия той престава да ги посещава и вероятно е прекъснал този си навик. Това показва, че той не е имал зависимост от алкохола.

Ружа Дънкова Кръстева, съпруга на РадунВ смъртния акт на Ружа пише, че тя е починала през 1900 г.

в с. Горна Мелна на шестдесетгодишна възраст. Родена и с посто-янно местожителство в с. Горна Мелна. Имала е четиридесет и пет годишен брак със съпруга си Радун. В смъртния акт е отбелязано, че тя е дъщеря на Дънко Кръстов и Здравка Стефанова.

Ружа Дънкова Кръстева

Година на умирането 1900 г.

Продължителност на живота 60 г.

Година на раждането 1840 г.

Година на умирането 1900 г.

Години брачен живот 45 г.

Година на сключването на брак 1855 г.

Табл. 1

От данните в таблицата личи, че Ружа е родена през 1840 г. и е сключила брак с Радун през 1855 г. Първото й дете, Дона, е родена през 1867 г., (според смъртния акт на Дона), което показва, че Ра-дун и Ружа не са имали дете 12 години след сключването на брака помежду им. Този срок е доста голям и труден за възприемане, и може да се обясни по различен начин. Възможно е в началото на брака Ружа да не е могла да забременее. Възможно е Ружа и Радун да са имали и друго дете, преди Дона, което е починало. Такова предание не е известно на авторите.

��Смъртен акт на Ружа Дънкова

50

Друга възможност, и то много вероятна, е обявителите на смъртта на Ружа, Илия п. Димитрин и Сима Колев, да не са знаели продължителността на брака, защото те не са били близки роднини на Ружа и Радун. Възможно е те да са съобщили някакъв срок, без да са били запознати предварително с този срок, още повече, че те са били значително по-млади от починалата, защото тя е от тре-тото, а те са от четвъртото поколение на тогавашните родове. От сравнението на годините на смъртта на Ружа и Радун (отбелязани в смъртния акт на Ружа и Радун) се вижда, че Радун е надживял Ружа с почти четиридесет години, т. е. той е живял като вдовец около четири десетилетия.

Интересно е, че съвпадат датите на смъртта на Ружа, отбеля-зани в църковния регистър за умиранията и в гражданския регис-тър - смъртни актове (виж табл 2).

Година на смъртта на РужаСпоред църковния регистър 07. 06. 1900 г.Според смъртния акт 07. 06. 1900 г.

Табл. 2

Това показва, че голяма част от документалните данни са на-деждни.

От децата, които тя ражда и които отглежда, може да се при-еме, че Ружа е била оправна, работна, грижовна и със сърце към другите. До този извод стигаме като имаме предвид, че тя раж-да най-малко пет деца, които отглежда и задомява. Заедно с тези грижи Ружа очевидно заема главна роля в отглеждането и на три-те кръгли сирачета, оставени от девера Яков и етървата Тодорка, и двамата починали рано, оставяйки дъщеричките си невръстни сирачета. Тези момичета са изисквали хранене, обличане, пране, подготовка за женитба чрез изработване на чеиз. Това е можела да извърши само жена, каквато е била Ружа. Вярно е, че в този период жива е била и Стойкя, баба на сирачетата, майка на Яков и свекърва на Тодорка. Но когато те са израствали като деца и после са изисквали изработване на чеиз баба им Стойкя е била вече над 75-80-годишна. Следователно най-голяма част от женската грижа и труд се е падала на стринка им Ружа. Произходът й (баща Дън-ко Кръстов и майка Здравка Стефанова) също сочи, че тя е била

�1

“съглам” жена. Съпругът й Радун е бил с не особено лек характер и това е изисквало тя да умее да отговаря на неговите изисквания. Още един факт показва нейните качества – родените от нея пет деца, с определен характер и сила, са оставили големи следи след себе си. От сега живите се твърди, че и петте деца на баба Ружа са били работни, способни, предани към семействата си.

Какви са били физическите данни и характерът на Ружа Кръ-стова? За това авторите нямат сведения от предания. За тях може да се съди по косвени данни. Едно от децата, Наста, е със светла кожа и сини очи, по които прилича на бащата Радун. Илия, според единствената снимка, е с цвят на кожата близък до светъл. Очите му като чели са по-близки до сини. Останалите деца са с по-тъмен цвят на кожата и вероятно по това качество вероятно те приличат на майка си Ружа. Тези данни подкрепят възможността Ружа да е имала по-тъмен цвят на кожата с кестенява коса и кестеняв цвят на очите. Трудно е да се предположи какъв е бъл ръстът на Ружа. Вероятно той е бил между среден и възвисок. Лицето й вероятно е било голямо и по-точно издължено, каквито лица са имали първото й дете, Дона, и Милан, последното дете на Ружа. Кое от тях прили-ча на майка си Ружа? Възможно е нейното първо дете, Дона, да е приличала на майка си Ружа (виж снимката). Също така е възмож-но на нея да е приличал най-малкият син, Милан, както по външен вид, така и по характер. Някои от децата й са високи, а баща им Радун е със среден ръст, плещест, светла кожа и светлосини очи.

Яков Найденов ДойчиновНяма документи за датата на раждането и смъртта на Яков.

Според преданието от предците, Радун е по-големият син на Най-ден, а Яков е второто дете на Найден и Стойкя. Вероятно Яков е роден наскоро след раждането на Радун, защото неговите деца са по-големи от децата на Радун. Затова приблизителният период на раждането на Яков може да е от 1833 до 1835-6 година. Това пред-положение се подкрепя от датата на раждането на първото дете на Яков и Тодорка, т. е. от годината на раждането на първото му дете, Трена, родена през 1854 г. Ако това е така, Яков би следвало да е бил около 20-годишен, когато сключва брак и когато се ражда пър-вото му дете. В такъв случай той следва да е роден около 1833 г. Колко е живял Яков? На този въпрос също не може да се отговори точно поради липса на документи и на предания, според които да се правят предположения. Единственото нещо, по което може да

��

се съди кога е починал, е годината на раждането на последната му дъщеря, Стоянка. Яков може да е починал не по-рано от годината на раждането на това дете, Стоянка. От документа за сключване на брак може да се направи извод, че Стоянка е родена през 1868 г., за-щото тя сключва брак на 20-годишна възраст през 1888 г. Възмож-но е също Яков да е починал по-късно от раждането на Стоянка, напр. през следващите няколко (десетина) години. По това време не са водени църковни и граждански регистри за умиранията. Съв-сем условно и приблизително може да се изчисли, че Яков е живял около 40-45 години.

За външността на Яков и за неговия характер няма данни от преданията. Възможно е да има някакви данни, но те не са дос-тигнали до авторите. Още повече, че децата на Яков и Тодорка са живели извън фамилиите, от които са авторите на настоящото про-учване. Има вероятност да са разказвани спомени за външността и характера на Яков и Тодорка от Трена, Милица и Стоянка на децата и внуците им, но авторите не са попаднали на тези от потомците на Яков и Тодорка, които са съхранили някакви спомени. За физиче-ските белези и характера на Яков може да се съди само по характе-ристиките на неговите три дъщери – Трена, Милица и Стоянка.

Тодорка, съпруга на ЯковДълго време при проучването получавахме все един и същ

отговор от потомците – че те не знаят и не са чували за нейното име. Също така дълго търсихме документ, в който може да е изпи-сано името й. Не открихме смъртния акт на Стоянка, най-малката й дъщеря, но открихме в списъка за венчавките датата, на която тя се е венчала за Стоян. В този списък също отсъстваше името на Стоянкината майка. В смъртния акт на Милица също не е отбе-лязано името на майката на Милица, т. е. съпругата на Яков. Този смъртен акт е издаден след обявяването на смъртта от Генади Ни-колаев, който се явява правнук на майката на Милица. И в този смъртен акт е отбелязано, че не са посочени имената на родителите на починалата Милица Якова. Със сигурност може да се твърди, че съпругата на Яков е живяла най-малко до раждането на най-малката си дъщеря, т. е. до около 1868 г. Странно е за съжаление (а може би и обидно!), че не се знае нищо за тази жена. Сякаш тя не е живяла. А тя е родила три дъщери, коя от коя по-открояващи се, създали три нови фамилии. Нима Трена, Милица и Стоянка не са имали майка, та никой нищо не може да каже за тази жена. Повече

��

от сигурно е, че такива жени като трите дъщери на семейството на Яков са разказвали за майка си на децата си, но по-късно по раз-лични причини тази памет е пропаднала. Дори и при венчавката на Стоянка, най-малката дъщеря на Яков и на неговата съпруга, не е отбелязано името на майката, нещо необичайно, защото в повечето случаи в църковния регистър се отбелязва името и на майката на невестата. Уви, в този случай сякаш нарочно не е отбелязано името на тази голяма жена, майка на три дъщери, коя от коя по-голяма като човек и личност.

Доста по-късно в хода на проучванията на горномелънски-те родове, в акта за смъртта на Трена Якова Найденова, открихме името на тази майка, родила три дъщери, с многобройни внуци и пра-правнуци. Като майка на Трена е изписано името Тодорка. Това бе последният член на по-старото поколение от рода на Дона Дойчинова, на който узнахме името. Подчертаваме, че съпругата на Яков Найденов Дойчинов се е казвала Тодорка, която е родила три здрави момичета, които израстват като големи жени, майки на други деца, основателки на известни фамилии, с известни хора.

Дали по физическите качества и характерите на трите дъще-ри, Милица, Трена и Стоянка, може да се съди за физическите и психическите качества на техния баща Яков и майка им Тодорка? И трите дъщери са били изключително работни. Двете раждат момчета, които стават майстори, а техни синове също са известни майстори строители. Тези качества разбира се не идват само по линията на майките, в случая на Трена, Милица и Стоянка, но и по линията на бащите на тези деца, т. е. на съпрузите на Трена, Ми-лица и Стоянка. Тъй като по-често дъщерите приличат на бащите може да се предположи, че една от тях, напр. първата (Трена) е приличала на Яков. А тя е била висока, слаба, с кестенява коса и издължено лице, изключително работна и пъргава. А според внуч-ката й Димитра очите й са били зеленикави на цвят. Много работна е била и Милица – това им е било най-изявеното качество. Вероят-но това забележително качество е предадено от бащата Яков и май-ката Тодорка. Като се има предвид, че двете му дъщери, Милица и Стоянка са били средни на ръст, може да се предположи, че Яков е бил също среден на ръст, слаб, с кестенява коса, много пъргав и много работлив, добър по характер, грижлив към близките си. Освен това Милица е била с твърд характер, което се подкрепя и подчертава от факта, че губи съпруга си Йован на 45 г., поради което остава сама да ръководи и поддържа това голяма семейство

��

с много живи деца. При това тя се справя отлично с тази голяма и отговорна задача. Според един от авторите на настоящата история (КГМ) възможно е Яков да е бил най-качественият и да е превъз-хождал останалите, но това той не е показвал, защото е бил под-чертано скромен човек. Милица може да е приличала на майка си. Затова е възможно Тодорка да е била с ръст между среден и висок, кокалеста, съсредоточена, много работна и издържлива.

Сигурно е, че семействата на Радун и Яков са живели заедно при бащата и майката – Найден и Стойкя. Към това сочи фактът, че трите дъщери не са получили имот от Найденовия. Тук е спа-зено правилото, че имот се полага само на мъжете, а момичетата се женят най-много със “зестра”. Това правило можеше да не се зачете, ако бащата и майката преди смъртта си са получили дял от общия имот. Истина е, че трите дъщери са отгледани (“очувани”) от Радун, Ружа, Найден и Стойкя. И тези три жени са подчертавали непрекъснато това през живота си. Въобще почтеността, която тук се нарича и отговорност за кръвта, е на най-високо ниво. И трога-телно, и поучително! Тук поставяме Найден и Стойкя в списъка на тези, които са отгледали трите момичета, защото те умират през 1890 година, следователно са били живи и почти сигурно са били в състояние да участват, макар и в по-малка степен, в отглеждане-то на още невръстните сирачета. Трите дъщери – Трена, Милица и Стоянка, са се оженили приживе на дядото и бабата, Найден и Стойкя. Дори дядото и бабата са имали правнуче от Милица. Яков вероятно е бил майстор, защото не е могло да не усвои занаята от баща си. И още нещо – от неговите три дъщери произлизат най-знатните майстори строители. Кой е бил лидерът на тази фамилия по това време? Поне до смъртта на Яков това е бил Найден. Той е могъл да обединява двете семейства, а с неговия занаят е бил с решаващо участие в поддържането на дома и стопанските сгради. Той е бил и учителят на Яков. Найден вероятно е бил с уравнове-сен характер, което също е спомагало той да бъде до старостта си много полезен в тази фамилия.

Семейството на Найден и Стойкя е било с добро име, към което сочат много добрите попадения в женитбите на децата им. С новите роднинства фамилията на Найден укрепва още повече име-то си в селото и извън него. Тази фамилия става също и по-сигурна с установяването на новите роднинства – в с. Горна Мелна те имат подкрепата на фамилията на Дънко Кръстев, в с. Горочевци те са свързани с фамилията, от която е Кузман Колев, съпруг на Струм-

��

ка, в с. Костурници – с рода Качареви, където отива Гюра, най-малката дъщеря на Найден. Въобще Найден и Стойкя, със своите деца и техните семейства, изграждат много стабилния първи ред от темелите на новопоявилия се род на Дона.

Струмка Найденова Дойчинова(Данните са дадени от съпруга на Марионка, която е внучка

на Струмка. Когато е давал сведенията съпругът на Марионка вече е бил над 90-годишен. Някои сведения са дадени от Асен Зарев Тошев от с. Горочевци, който е внук на Наста Радунова Найдено-ва, която пък е племенница на Струмка. Въобще, сведенията са дадени от хора, които са били по-далеч от събитията, свързани със Струмка).

До края на проучването не открихме смъртния акт на Струм-ка. От периода, когато е родена Струмка, няма запазени църковни регистри. Затова годината на раждането и смъртта на Струмка мо-гат да се изведат приблизително и то по косвен път. Единствена от рода на Струмка, на която е известна годината на раждането е внучката й Марионка, която е родена през 1910 г. Тя е първото дете на Рангел, на който ние не знаем годината на раждането. Затова, като предположим, че той е бил малко повече от 20-годишен при раждането на първото си дете се очертава, че той, Рангел е роден около 1885 г. Майката на Рангел при раждането му вероятно е била по-голяма от 20 години. От тук следва, че Струмка вероятно е ро-дена след 1850 г. Има предание, че Струмка е починала след 1940 г., като е живяла около 90 г. По-късно намерихме смъртния акт на най-големия й син Георги, в който е отбелязано, че той е роден през 1881 г. и е починал през 1942 г. В него е отбелязано още, че баща му Кузман е починал, а майка му Струмка е жива. Това потвържда-ва преданието, че тя е живяла около 90 години.

Година на раждането на първата внучка Марионка 1910 г.Вероятната възраст на бащата на Марионка, Рангел при раждането на Марионка 25 г. Вероятна година на раждането на Рангел 1885 г.Вероятна възраст на Струмка при раждането навторото й дете Рангел 35 г.Вероятна година на раждането на Струмка 1850 г.

Табл. 3Изчисление на годината на раждането на Струмка Найденова

��

Следователно, може да се предположи, че Струмка Найдено-ва е родена около 1850 г. Нада Колева, внучка на Младен, който е брат на Кузман Колев пресмята, че Струмка е починала след 1940 г., когато самата Нада е била ученичка.

Изчислената от нас година на раждането на Струмка е труд-но приемлива, защото първите две деца, Радун и Яков, са родени след 1830 година, т. е. разликата между Радун и Струмка е поне 20 години. Такава разлика е голяма, но е възможна, като се имат пред-вид разликите между две деца на едни и същи родители от други фамилии и родове. Такава разлика може да се обясни с раждането на други деца след Яков, които са починали като малки, защото по това време е била много висока смъртността сред децата и особено сред бебетата. Струмка е била неграмотна, защото в този период не е имало училище и обучение за децата.

По външност Струмка е била възниска на ръст, слаба и с коса на една плитка отзад (рубак), кожата й била светла (бяла), а очите – сини. По тези външни белези тя прилича на брат си Радун. Може да се предположи, че един от родителите им, Найден и Стойкя, са били светлокожи, със сини очи. Възможно е Радун, като първо дете на Найден и Стойкя да е приличал на майка си Стойкя. Ако това е така, тогава Стойкя е била руса жена, със светла кожа и сини очи. Струмка е била физически здрава, жизнена и пъргава. Била е мно-го работна и голяма чистница, като е изпирала дрехите си в един голям кален (глинен) леген. Работела е непрекъснато, вкъщи и на полето. Вечер, когато всички са били легнали, Струмка е намирала какво още да прави. Тя е знаела много песни и когато е била млада е обичала да пее. Пеела е на децата си, учила ги е и те да пеят. Зато-ва са разказвали двамата й сина Рангел и Величко. Това си спомня нейният правнук Рангел Георгиев Рангелов. През последните две години от живота си е била отслабнала, с ограничена подвижност, като е ходела трудно с тояжка. Преди края на живота си е живяла при сина си Рангел, а съвсем в края я доглежда внучката й Милан-ка Рангелова. Обичала да разказва приказки на децата. Често е се-дяла на столче пред къщата с тояжката в ръка. Преодоляла е много трудности в живота си и успяла да отгледа и възпита децата си и внучета. Тези данни са почерпени от спомените на Нада Колева, която е живяла до 1950 г.в с.Горочевци .

Съпругът на Струмка е Кузман Колев от с. Горочевци, махала Станкини.

��

Кузман Колев, съпруг на СтрумкаТой е от махала Станкини, където живее семейството. Струм-

ка и Кузман имат пет деца: Георги, Рангел, Милан, Величко и Бо-жана. На авторите не са известни годините на раждането и смъртта на Кузман, както и други факти от живота на това семейство. Из-вестно ни е, че Кузман е имал двама братя – Младен и Златко, по-малки от него. Живеели са заедно под ръководството на баща им Кола. Семейството не е било богато, но не е било и бедно. Имали са достатъчно имот и добитък за нормален живот. Когато синовете на дядо Кола се оженват и семейството се разраства, започва и деле-нието. Пръв се отделя най-малкият брат Златко и прави къща в сре-дата на махалата. По-късно и средният брат Младен прави къща до старата и се отделя. В старата къща остава Кузман със семейството си. Най-малкият син на Кузман – Величко отива в София. След това Рангел прави къща до старата и се отделя със семейството си. След няколко години и Георги /стари баща/ прави къща и в нея се премества със семейството си. По това време е загинал синът му Милан, а дъщеря му Божана се е омъжила.

Очевидно условията на живот са подобни на тези, при които са живели семействата на Радун и Яков в с. Горна Мелна. Осно-вата на поминъка им е земеделие върху ниско плодородни ниви и ливади и вероятно строителният занаят на Кузман. Не ни е из-вестно имотното им състояние. Най-вероятно Кузман също е бил неграмотен, защото в този период на турското робство в тези села не е имало училища. Ограмотявани са само единици от младежите, напр. тези които са се готвели за свещеници, най-често като по-слушници в манастири. По-интересен живот са имали също и тези мъже, които са отивали на работа в чужбина, напр. в Сърбия или Влашко, където са престоявали за по-дълги периоди. На авторите не е известно дали Кузман е бил един от тези, които са работили като майстори в Сърбия или другаде.

Малко е известно на авторите за живота на този род. За съжа-ление не се отзоваха на поканата някои от наследниците на Струм-ка и Кузман да разкажат предания за Струмка и нейното семейство. Искрено се надяваме, че след като прочетат историята на фами-лията на Радун, някои от наследниците на Струмка и Кузман, ще направят всичко, което зависи от тях да се запълни тази празнота в историята на Дониния род.

��

Гюра Найденова Дойчинова(Данните са от Йордан, син на Левчо и правнук на Гюра).До края на проучването не открихме смъртния акт на Гюра,

търсен в архивите за периода, за който се предполага, че е почи-нала, т.е. около 1920-1940 г. Може да се предположи, че Гюра е родена след 1850 г., защото през тази година е родена нейната по-голяма сестра Струмка.

За установяване на годината на раждането и в този случай следвахме метода на приблизителното изчисление, като се вземат данните от раждането и смъртта на децата им.

Табл. 4Година на раждането на Гюра Найденова според данните за сина й

СтанойГодина на умирането на Станой 1965 г. Продължителност на живота на Станой 82 г. Година на раждането на Станой 1883 г. Възраст на майката (Гюра) при раждането на Станой 32 г.Година на раждането на Гюра 1851 г.

Година на раждането на Гюра Найденова, според данните за сина й Йосиф

Година на умирането на Йосиф 1963 г. Продължителност на живота на Йосиф 76 г. Година на раждането на Йосиф 1887 г. Възраст на майката (Гюра) при раждането на Йосиф 37 г. Година на раждането на Гюра 1850 г.

Според Йордан Левчов вероятно Гюра е починала около 1928 г., предположение, което се гради на факта, че Гюра е надживяла съпруга си Йоцо, който умира през 1920 г. Той също предполага, че след като децата й, особено първото, Станой е било хубаво (краси-во), би следвало и майката да е била хубава.

��

Йоцо Илиев от с. Костуринци, от рода Качарев, съпруг на Гюра.Качаревият род е интересен, по-заможен и един от най-стари-

те в с. Костуринци. Илия, бащата на Йоцо, е роден около 1825 го-дина. На 16-годишна възраст го вземат за слуга в сарай в Цариград, а след това е слуга във френското посолство в Цариград. Връща се в с. Костуринци на 32-годишна възраст, става кмет на селото и се жени за Здравка от с. Лешниковци. С нея имат шест деца. Едно от тях, и то първото, е Йоцо, който е роден около 1860 година. Бил е едър, красив мъж. Бил е на работа в гр. Сараево, където престоява 7 години. Завръща се с много борчове, заради което идват черно-горци в с. Костуринци, за да си искат парите. Починал е през 1920 година. Гюра и Йоцо имат двама сина – Станой и Йосиф.

Животът им се е отличавал от живота на останалите по това, че те са били по-заможни, а Йоцо е притежавал житейския опит, придобит в чужбина. Такъв опит в семейството е оставил и све-кърът на Гюра, Илия, който е живял и работил в Цариград, вкл. в Западно Европейско посолство, каквото е било френското. А преди това е имал наблюдения от живота в един сарай, както бе вече оп-исано.

Заключение върху живота на третото по-коление на Дониния род.

Третото поколение от рода на Дона безспорно е важна стъпка в укрепване на Донния род и е първото негово разширение. Създа-ват се четири нови семейства – на Радун, Яков, Струмка и Гюра. Тук се вливат нови хора – Ружа Дънкова от Кръстинци, съпруга на Радун; Тодорка, съпруга на Яков, Кузман Колев от Горочевци, съпруг на Струмка и Йоцо Илиев от Костуринци, съпруг на Гюра. Тези нови хора – Ружа, Тодорка, Кузман и Йоцо са важни стълбове в Дониния род, те се радват на голямо уважение от хората на До-ниния род и със своя живот, труд и грижи за близките си оставят трайни следи за следващите поколения.

Една от най-важните характеристики на живота на първите три поколения на Дониния род е, че тези поколения са живели в условията на турското робство. Това е давало силен и много небла-гоприятен отпечатък върху живота на всички поробени българи. Те са били подлагани на поголовно избиване от турците, еничерите, черкезите, татарите и какви ли не още разбойници. За тях гяури-

60

нът не е имал никаква стойност и само едно запитване от някой от тези роби е могло да завърши с отсичане на главата му. Особено жестоки и масови убийства е имало след края на австро-турски-те войни, когато австрийците са се оттегляли на запад от нашите земи. Тогава вероятно са избивани цели фамилии и родове, голяма част от останалите също са умирали от глад, студ и болести. Това е една от причините за липсата на прираст на населението, въпреки високата раждаемост. Следва да се подчертае, че всяко семейство се е радвало на по 6-10-15 раждания. А във всеки от родовете ние знаем само за 1 или 2 деца от второто поколение и малко повече при третото поколение.

Особено неблагоприятни са били големите природни бедствия като суша, наводнения, градушки, слани, които се отразяват много тежко върху добивите при трайно неблагоприятните климатични условия. С особено тежки последствия са били честите епидемии от чума, холера и дизентерия. Вероятно най-страшното бедствие са били чумните епидемии, доста чести както през предишните два периода от съществуването на Горна Мелна, така и в третия период, и то в първата половина от 19 в., по-точно между 1800 и 1852 г. Най-големите чумни епидемии са от 1814 и 1837 г. Те са продължавали по две, три години и са “затривали” цели семейства и фамилии. Дали и колко тежко са засягали Крайще, в т. ч. Горна Мелна, не е известно. За това и за други бедствия има писмени данни, оставени в църквите и манастирите, записвани от свеще-ниците. Възможно е да е имало документи в Пенкьовската църква “Св. Петка”, но пък от нея са взети пет тома по нареждане на Люд-мила Живкова. Възможно е такива писмени документи да е имало и в Бусинската църква. Авторите на настоящата книга не са имали достъп до тези документи. Напр. в Четвероевангелие от с. Бусин-ци, Трънско (стр. 119 от книгата “Писахме да се знае”) е записано: “Преписах аз, многогрешен поп Никола, да се знае коя година до-доше кърджалие, много зулум учинише, ох, ох, ох, зулум учинише в лето господне 1796 г.”. В същата книга (стр. 170), цитирано от Четвероевангелието Бусинско, Трънско е записано: “Пак записвам аз, многогрешни поп Станко.......представи се в лето година 1856 на ден на Макавей, петък беше, от проклета холера”

В книгата “Писахме да се знае. Приписки и летописи”, съста-вители Венцеслав Начев и Никола Ферманджиев, 1984, има обилен материал за бедствията и епидемиите по нашите земи през послед-ните няколко столетия. Според свещеници и учители тези събития

�1

са засягали цялата страна, като чумата, холерата и природните бед-ствия са убивали хиляди хора от цялата страна. Към природните бедствия отнасяме земетресенията, студените зими, градушките, наводненията, пожарите. Описват се тежките последствия като глад, измиране на добитък, унищожаване на посевите, разрушава-нето на жилища. Тези бедствия са се разигравали на фона на ма-совия терор и убийства от поробителя. Въобще картината е била грозна и ужасяваща, до степен на невъзможност да си я предста-вим. В тези много тежки условия са преживявали нашите пред-ци – Дона, Найден, Стойкя, след това техните деца, Радун, Яков, Струмка и Гюра, и техните съпруги и съпрузи и малките им деца. Това е най-достоверното обяснение на относително малкото деца от първите три поколения, защото жените са раждали по десетина, че дори и до 20, от които са оставали едва по няколко.

ІV-то поколениеТова са децата на Радун и Ружа, Яков и Тодорка, Струмка и

Кузман от с. Горочевци и Гюра и Йоцо от с. Костуринци. И всич-ките те са внуци на Найден и Стойкя и са пра-внуци на основател-ката на рода Дона. Една част от тях се раждат в края на турското робство, а другата част – в току-що освободена България. Животът на всички е свързан с трудности, но и с радости защото те растат, задомяват се и създават свои семейства, от които по-късно се офор-мят цели фамилии. Тук ще представим поотделно децата на Радун, Яков, Струмка и Гюра.

��

Деца на Радун и РужаПървото дете на това семейство е момиче и това е Дона Раду-

нова Найденова, вероятно кръстена на пра-баба си Дона от с. Бо-жица. Радун, както може да се види от кръщаване-то на една от правнучки-те му, Делка, а по-рано Стойкя, е държал да се кръщават децата на пред-ците му (виж по-долу). Затова вероятно е кръс-тил и първото си дете с името Дона, което е име на неговата баба Дона.

В смъртния акт на Дона е записано, че Дона Радунова Найденова, ро-дена през 1867 г, живяла 83 години, е починала през 1950 година. Тя се омъжва за Григор Мла-денов от махала Бойн-ци. Раждат им се чети-ри деца: Петра, Георги, Михо и Тасо. Поради малоимотното състояние на семейството Григор е

принуден да обмисля търсенето на ново място за живот. С прите-жавания малък имот и при ниското плодородие на обработваната земя трудно се прехранва семейството, като не се очертава добра перспектива за бъдещето на децата. Имотът действително е малък, защото той се разделя от другите роднини, деца и внуци на Диман и Йоцо, синове на Стоян Младжов (Бойн) (виж Горна Мелна Крат-ка история). Това е мотивът Григор да вземе рискованото решение семейството да се пресели в с. Беджене, Ново пазарско, едно село, което не е сред богатите в този район, но все пак е несравнимо с условията в с. Горна Мелна. И така, семейството на Григор и Дона заминава на новото място преди 1920 г. Сегашните наследници на Дона и Григор не знаят точно годината на преселването. Тя може да се определи по това, че тогава второто дете, Георги е войник.

Дона Радунова Найденова (в средата)

��

Смъртен акт на Дона Радунова Найденова

��

Той е роден през 1899 г. Отива в казармата на около 18-го-дишна възраст. А семейството се заселва в с. Беджене без войника Георги, който след свършване на военната служба пристига в Бе-джене. Следователно семейството се преселва в с. Бежене около 1917-1918 г. Семейството на Григор и Дона е голямо и се състои от дъщеря им Петра (останала вдовица след като е загинал във войната нейният съпруг Петър Радованов), най-големия син Геор-ги и двамата по-малки синове, Михо, който тогава е 17-годишен и Тасо, който тогава е 12-13 годишен. Следват години на трудности и много усилия, за да построят къща, да купят имот, от който да се прехранват. Семейството е много задружно и сплотено, всички са работни и готови да се себеотдават за другите. Майката Дона Ра-дунова е едно от главните действащи лица. Тя е тази, която показва невероятна работоспособност. След като умира съпругът й Григор тя е фактическият ръководител на голямото семейство. Загинал е и зетят, Петър, съпруг на Петра, която сключва за втори път брак с Гюро Иванов от с. Лева река. Но и при тези условия голямото семейство, което става вече фамилия, успява да осигурява живот и бъдеще на всички свои членове. Задомява се най-големият син, Ге-орги, който се жени за Мария от с. Лева река, Трънско. Около трий-сетте години на миналия век се задомяват и другите двама сина – Михо за Василка и Тасо за Елена, и двете вече от Новопазарско. Тези две нови снахи са чудесни, те като чели са точно за това се-мейство. Един от авторите на настоящата история (КГМ) познава трите си стринки и е разпознал в тях едни от най-добрите жени от горномелънския род на Дона.

Второто дете на Радун и Ружа също е момиче и това е Наста Радунова Найденова.

В смъртния акт на Наста Радунова е записано, че тя е родена през 1874 г., живяла е 72 години, починала е през 1946 година. Же-нена е за Тошо Младенов Янков от с. Горочевци, Трънско.

Асен, внук на Наста, и Мага, негова съпруга, са живели заед-но с Наста. Те разказват, че баба им Наста е била средна на ръст, не е била слаба, но не е била и пълна, хубава жена, с кестенява коса, светли очи и бяло лице без лунички. По-късно, когато е остаряла, косата и е била бяла като сняг. По характер е била много добра. Била е много работлива и не се е спирала. По цял ден е шетала, за да сготви, да изпере и да почисти къщата, както и да нахрани добитъка, да работи на градината. И така всеки ден, без почивка. За нея не е имало отдих. Залисана в ежедневието, в грижите за се-

��Смъртен акт на Наста Радунова Найденова