Upload
others
View
3
Download
0
Embed Size (px)
Citation preview
„Пасха е, Господня Пасха! От
смъртта към живота и
от земята на небето Христос пре-
веде нас, които пеем победна песен”
Обични във възкръсналия от мърт-
вите Господ Иисус Христос чеда на
богохранимата Неврокопска епар-
хия,
След като през цялата Страст-
на седмица съпреживявахме
страданията на нашия Спаси-
тел, отново за нас изгря всепо-
бедният ден на светоносното
Христово Възкресение. Ден, в
който небето и земята и цялото
творение ни известяват, че Гос-
под, Който държи в ръцете Си
съдбите на целия свят, е жив!
Богочовекът Иисус Христос, поради
безграничната Си любов към човека,
прояви крайно снизхождение и се
пожертва за всеки един от нас. По-
несе поругание и унижение, претър-
пя бичуване, прие най-позорна
смърт, но със Своето Възкресение и
със силата на Своята божествена
власт ни възкреси и ни направи съ-
наследници на Неговото небесно
царство.
Христовото Възкресение е залог и
начало на нашето възкресение и ве-
чен живот! Това изпълва сърцата ни
с искрена вяра, пламенна надежда и
неземна радост, но то ни и укрепява,
окуражава и ни дава сили да поне-
сем страданията, да преодолеем из-
питанията и да устоим на изкушени-
ята в този свят! Светозарното Хрис-
тово Възкресение ни донесе небесна
светлина, неземна радост и божест-
вена любов! То ни вдъхва сила, дава
ни душевен мир и ни удостоява с ве-
чен живот!
Днес, когато светът е изправен
пред поредното тежко изпитание, да
не униваме и да не отпадаме духом.
Да не се разколебаваме във вярата
си, но от цялото си сърце и от дъл-
бочината на душата си да се обър-
нем към Възкръсналия Господ и Го
призовем да отнеме от сърцата ни и
да премахне от умовете ни тревож-
ността, несигурността и страха от
неизвестното, а на тяхно място да ни
дари мир – онзи мир, който Той обе-
ща на Своите ученици по време на
последната Му вечеря с тях, като ка-
за: „Мир ви оставям; Моя мир ви да-
вам; Аз ви давам не тъй, както све-
тът дава. Да се не смущава сърцето
ви, нито да се плаши” (Йоан 14:27).
Мир, който по време на изпитанията
ни прави уравновесени и спокойни,
защото „с нас е Бог”; да ни вдъхне
вяра и упование в Божия благ и спа-
сителен промисъл за света и за всеки
човек поотделно, като се доверим на
думите Му, че на нас „и космите на
главата са всички преброени” (Мат.
10:30), както и на обещанието Му,
че е с нас „през всички дни до
свършека на света” (Мат. 28:20)
и да ни даде частица от онази
божествена любов, която ни
прави съпричастни и състрада-
телни към чуждата болка, която
насочва вниманието ни към
нуждите и потребностите на на-
шите ближни. Любов, благода-
рение на която ставаме по-
добри, по-човечни, по-
задружни, саможертвени, безкорист-
ни и отдадени.
Скъпи в Христа братя и сестри,
да отворим широко дверите на на-
шите сърца и да дадем възможност
на Христовата светлина да ги озари
и изпълни с велика пасхална радост!
Нека бъдем добра и плодородна поч-
ва, върху която буйно да растат и да
се развиват вечноценните и непре-
ходни евангелски добродетели! Нека
да наситим живота си с добри дела и
да следваме стъпките и примера на
нашия възкръснал от мъртвите Гос-
под и Спасител! Да бъдем един за
друг подкрепа, помощ и опора и за-
едно да носим товара на сполетяло-
то ни изпитание, та с чисти и преиз-
пълнени с любов сърца да пеем хим-
на на Христовото възкресение:
„Христос възкръсна от мъртвите, ка-
то със смърт смъртта потъпка и на
тези, които са в гробовете, живот да-
рува”!
Продължава на 2 стр.
П Р А В О С Л А В Е Н Ж У Р Н А Л И С Т И Ч Е С К И К Л У Б „ К А Н Д И Л Ц Е ”
Април 2020 г., Благоевград Брой 17, Година III
АНДИЛЦЕ
Периодично издание
Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!
Православен информационен център на Неврокопска света митрополия
I S S N 2 5 3 5 - 1 1 4 1
Разпространява се безплатно!
ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ НА НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Н А Б Р О Я
Ръкоположение в дяконски чин 2
Православни песнопения 3
Един принос към световната медицина, д-р Сребра Родопска
4
„Защо сте толкова страхливи, маловерци?”
5
Великденските камбани 6
С т р а н и ц а 2 АНДИЛЦЕ Брой 17, Година III
В шеста Неделя от нача-
лото на Великия пост, ко-
гато Православната църк-
ва отбелязва празника
Вход Господен в Йеруса-
лим, бе отслужена архие-
рейска света Литургия в
храм „Въведение Богоро-
дично“ в Благоевград.
Службата бе възглавена
от Негово Високопреосве-
щенство Неврокопския
митрополит Серафим в
съслужение с иконом Ан-
дон Шавулев, иконом Ки-
рил Котев, свещеник Све-
тослав Кючуков и дякони
от епархията.
По време на богослуже-
нието митрополит Сера-
фим ръкоположи в дякон-
ски чин Ангел Вангелов
от с. Крупник. Негово Ви-
сокопреосвещенство му
благопожела да бъде
твърд във вярата, като я
следва неотклонно, рев-
ностно да я изповядва и
преподава така, както учи
Църквата. Да се украсява
с всички евангелски доб-
родетели, защото като
проповядва светото Еван-
гелие, трябва сам да бъде
пример за това, как се жи-
вее според него. Да из-
пълнява послушание към
църковната йерархия, като
така се осъществява
единството в Църк-
вата; да свети с Христова-
та светлина и чрез негово-
то служение да се просла-
ви Бог, и това да бъде за
негово спасение.
След края на светата
служба Негово Високоп-
реосвещенство Неврокоп-
ският митрополит Сера-
фим се обърна към вярва-
щите с напътствени слова
за тържественото влизане
на нашия Господ и Спаси-
тел Иисус Христос в Йе-
русалим.
Той обърна внимание и
на това, че в дните на из-
питанията, в които се на-
мираме, не бива да забра-
вяме, че Господ ги допус-
ка съобразно и съразмерно
нашите възможности, и да
помним това, че нашите
предци са живели също в
трудни времена, като нап-
ример войни
и преселе-
ния и ние
нямаме пра-
во да бъдем
малудошни,
маловерни,
изменници
и предатели
на вярата и
на правос-
лавната ду-
ховност.
„…За това
сме щаст-
ливи, че в тези дни има
възможност да бъдат
отворени храмовете и да
има богослужение. През
всички дни на следващата
седмица, носейки кръста и
тежестта
на настоя-
щото изпи-
тание, да
вървим след
Спасителя и
да знаем, че
след Кръста,
Разпятието
и смъртта
на Кръста
идва Възкре-
сението, а
силата на
Възкресение-
то никой не може да от-
мени, така че ние, братя
и сестри, да дерзаем и се
подвизаваме да влезем
през тесните врата. За-
щото тесен е пътят и
тесни са вратата, които
водят към вечния живот.
Нека укрепяваме вярата
си и бъдем усърдни, пос-
тоянни с търпение до
край и да дерзаем, защото
Господ е с нас през всички
дни до свършека на све-
та.“
Накрая митрополит Се-
рафим благодари на всич-
ки за това, че има молит-
веност и устрем да търсим
най-напред прошка от Бо-
га с покаяние и избавле-
ние от изпитанието, в кое-
то се намираме, за да мо-
же и радостта ни при Въз-
кресението Христово, а и
след това във всичките ни
дни в нашия Господ Иисус
Христос, да бъде пълна.
Петър Петров
Ръкоположение в дяконски чин на празника „Вход Господен в Йерусалим“ в Благоевград
В тези трудни за целия свят
дни отечески поздравявам всички
православни християни, духовни
чеда на светата Неврокопска епар-
хийска църква, с всепобедния Праз-
ник на празниците – светлото
Възкресение Христово! Пожелавам
на всички да преживеете в сърцата
си великата пасхална радост, а мило-
стта, щедростта и всеизцеляващата
благодат на Възкръсналия Господ
Иисус Христос да почива върху
всички вас, върху семействата и до-
мовете ви! Нека се помолим за здра-
вето и бързото възстановяване на
боледуващите и страдащите! Нека
призовем Божието благословение
преизобилно да пребъдва над лека-
рите, в чиито ръце тук, на земята,
Бог е поверил безценния дар на чо-
вешкия живот и, които полагат
неимоверни усилия, за да го съхра-
нят! Да се помолим на Жизнодавеца
Христос и за всички, които се трудят
и допринасят да се преодолее тежко-
то изпитание, в което се намираме!
Бог на мира и любовта да ни дари с
крепко здраве, бодър дух и твърдо
упование и нека нищо да не е в
състояние да помрачи пасхалната
радост в сърцата ни!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
Пасха, 2020
С пасхално благословение,
гр. Гоце Делчев
† Неврокопски митрополит
СЕРАФИМ
С т р а н и ц а 3 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ
За пандемията и кризата на ценности - интервю с доц. Костадин Нушев,
преподавател в Богослофския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
- Христос воскресе! Доц. Нушев,
какво е за Вас Възкресението?
- Во Истину Воскресе! Възкресението
на Нашия Господ Иисус Христос е най-
важното събитие в историята на човече-
ството и основа на спасението и христи-
янската вяра. Всеки християнин всяка
година се подготвя за този Празник в
продължение на един продържителен
период по време на Великия пост и след
това носи в сърцето си пасхалната ра-
дост и светлото възкресно настроение в
продължение на празничните дни до
Възнесение и Петдесетница, а и през
цялата година.
- Намираме се в особено състояние на
физическо дистанциране, успяха ли
християните да усетят в пълнота
Възкресението Христово?
- Въпреки всичко в сърцата на христия-
ните, които се вслушват в гласа на Църк-
вата и преживяват духовната радост от
Християнската Пасха заедно с другите
членове на Тялото Христово, празнично-
то настроение си остава определящо и то
не може да бъде помрачено от времен-
ните изпитания. Христовото Възкресе-
ние носи вътрешна радост и благодатни
духовни плодове в личния, семейния и
обществения живот, които неминуемо
ще доведат и до добри дела и укрепване
на силата и авторитета на Църквата.
- Защо, според Вас, много хора, опре-
делящи се за православни, не се дове-
риха на Църквата и очакваха заразя-
ване именно в нея?
- Причините за това са много и разнооб-
разни и могат да бъдат търсени както в
масираната медийна кампания, която
предизвика у някои хора панически ре-
акции, така и в наличието на примери за
тотално затваряне на храмовете като
мярка за изолация и превенция на разп-
ространението на заразата. Това доведе
до известно недоверие или притеснение
дали в самите храмове по време на Ве-
ликденските празници ще се спазват въз-
приетите норми и правила за поведение
и дали самите молитвени събрания няма
да се окажат заплаха за здравето на вяр-
ващите и на по-широк кръг от граждани.
- Мислите ли, че продължителното
изолиране на хората ще доведе до изо-
ставяне на моралните норми?
- Изолирането трябва да бъде съзнателно
и да не води до себичност и инстинктив-
но негативно отношение към другите хо-
ра като потенциално опасни за нашето
здраве - като потенциални вирусоносите-
ли, които може да ни навредят. Подобни
настроениия може да доведат до егоцент-
рични и себични нагласи – да се грижим
само за себе си и за своето здраве и да ог-
раничим общуването и контактите с дру-
гите хора, което в нашето общество мно-
го лесно може да премине в безразличие,
пасивна агресия или да доведе до несъз-
нателни нагласи и реакции на враждеб-
ност, които да ерозират естествените мо-
рални норми и принципи на съпричаст-
ност, загриженост, солидарност и взаи-
мопомощ между отделните индивиди в
обществото.
- Кризата с пандемията как се отразя-
ва на кризата с ценностите?
- Кризата, в която се намираме поради
пандемията, ще повлияе много сериозно
и върху ценностите и
ценностните нагласи на
много хора. Единият
път, като изход от криза-
та, е това изпитание да
се превърне в сериозна
възможност за „преоцен-
ка на ценностите“, както
се казва в християнската
етика и в модерната фи-
лософия на морала. Да
възприемем кризата като
шанс и възможност да
променим това, което
сме възприели като фал-
шиви ценности и стерео-
типи на поведение, и да
се обърнем към същинс-
ките и дълбоки ценност-
ни основания на човеш-
кото съществуване. Дру-
гият път е кризата да предизвика още по
-дълбок упадък на ценностите и разпада-
не на общите основи за човешкото съжи-
телство – раздалечаване и отчуждаване
между хората, домоизолиране, егоцент-
рично самозатваряне и подкопаване на
основите за общностния начин на съжи-
телство, което е основано върху общи и
универсални ценности.
- Светият Синод ни призова да се мо-
лим в домашната си Църква, която
опази народа ни през вековете. Какво
не трябва да забравяме?
- Това, което не бива да забравяме, е, че
личната молитва и семейните духовни
традиции не трябва да се откъсват от съ-
борната молитва на Църквата и от богос-
лужението в православните храмове и че
засилването на домашните традиции на
молитва е нещо временно, което трябва
да ни предпази от надвисналата заплаха
в този критичен момент, а когато отмине
тази заплаха, с обновени умове и сърца и
с благодарност към Бога трябва отново
да се завърнем към участието в общест-
веното богослужение и молитвата в хра-
ма.
- Виждате ли тази ситуация в полза
на обръщането навътре към самите
нас?
- Тази ситуация на криза и опасност от
епидемията е именно възможност всеки
един от нас да се обърне към себе си и
да промени това, което е необходимо, в
себе си и в личния си живот. Това е едно
уникално и благословено от Бога време,
което по Божий промисъл не случайно
съвпадна с благодатното време на Вели-
кия пост, за да ни покаже, че когато ние
сами не се самоограничаваме, както по
време на поста, не проявяваме духовната
дисциплина на вярата и молитвения под-
виг, ще ни се наложи поради външна
заплаха да се принудим да спазваме този
начин на живот.
- Дали ще успем да оценим общуване-
то с другия и да превъзмогнем инди-
видуализма?
- Тази криза, която Бог ни изпраща спо-
ред Своя премъдър и човеколюбив про-
мисъл за наша полза и наше спасение,
неминуемо ще ни научи да ценим повече
общуването с нашите ближни и да се
радваме на уникалните моменти на сре-
ща и взаимно общуване с другите хора.
Целият този духовен опит ще доведе до
превъзмогване на индивидуализма и до
засилване на личното общуване и споде-
ляне на общите духовни ценнности и
блага. И това е една възможност за ду-
ховно преобразяване на човека и негово-
то израстване като личност – надмогване
на егоцентризма и изолацията и
утвърждаване в духовното общение с
Бога и с ближните в любовта.
Алекс Николаче,
Божидар Деливерски
Христос възкръсна! Наистина възкръсна!
Нека пренебрегнем физическата изолация, да се
абстрахираме от това, че стоим в домовете си! Нека
отворим сърцата си за нашия Спасител и с радост да
Го подслоним под покрива на нашата душа! В нея
няма място за тъга и отчаяние, защото над всичко е
надеждата, упованието и вярата в Христа. Да Го
посрещнем, както подобава на един цар, украсявай-
ки пътя Му с палмови клонки, и да Му пеем и сла-
вословим като небесно ангелско войнство на земя-
та! Слънцето огря душата, цветята украсиха мирог-
леда ни, Божието присъствие пребъдва в сърцата
ни. Време е да ги отворим и допуснем щастието да
възсияе над нас и нашите близки и с радост да се
наречем „християни“.
Йоанна Василева
С т р а н и ц а 4 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ
Един принос към световната медицина — д-р Сребра Родопска
Кризисната ситуация
днес изисква от нас да отп-
равим поглед в миналото,
когато през XX в. в Бълга-
рия върлува туберку-
лозата – „жълтата
гостенка”, както бива
наречена от тогаваш-
ното българско об-
щество. През 30-те
години от 16 846 нап-
равени прегледа са
регистрирани 1377
случая на болестта от
тип А. Стотици са де-
цата с активна тубер-
кулоза. През 1942 г. д
-р Зах. Бобчев твър-
ди, че „не е имало
война, която да не се
е съпътствувала и послед-
вала от увеличение на ту-
беркулозата”. Обществото
търси лек за тежкото забо-
ляване и за справяне с кри-
зата. Създаден е Преносим
противотуберколозен дис-
пансер.
Стига се и до откриване-
то и разпространението на
БЦЖ ваксината. Открива-
нето й се свързва с името
на д-р Сребра Родопска.
Тя е родена на 17 април
1913 г. в София, въпреки
че корените на рода й са от
Калофер. Учи в софийс-
кото 120-то Основно учи-
лище “Георги С. Раковс-
ки”. През 20-те години е
свидетел и на откриването
на първите курсове по
френски език в школото.
След това завършва меди-
цина и започва работа в
Института по заразни и па-
ризитни болести. След
края на Втората световна
война д-р Родопска зами-
нава със съпруга си проф.
Ташо Ташев (специалист
по вътрешни болести, гаст-
роентеролог) на специали-
зация във френския инсти-
тут „Луи Пастьор“, където
близо година изучава мето-
дите на производство на
бактериални ваксини и
серуми. По това време в
България е учреден и за-
работва Народният съюз
за борба с туберкулозата.
Докато е във Франция, д-
р Родопска наблюдава и
изучава съз-
даването на
жива френска
ваксина за ту-
беркулоза и
решава да я
пренесе – ма-
кар и неле-
гално – в Бълга-
рия, обмисляй-
ки разработва-
нето на неин
български вари-
ант. С донесе-
ния от нея па-
рижки щам за-
почва усилена
експериментална работа по
въвеждането ѝ в производ-
ство в България. Произ-
вежда малки серии, чиито
свойства изпитва в лабора-
торни условия чрез въведе-
ни от нея методи на конт-
рол. С произведената вак-
сина започва пероралната
ваксинация на новородени
деца у нас, но тъй като в
1% от имунизираните се
наблюдават лимфаденити,
д-р Родопска решава да за-
мени френския щам с друг,
който донася от Москва
(БЦЖI). Новият щам се
оказва по-подходящ и опи-
тите ѝ потвърждават по-
ниската му остатъчна ви-
рулентност и високата му
имуногенност. През 1951
г. БЦЖ ваксината става за-
дължителна у нас.
Въпреки протестите на
световно ниво срещу БЦЖ
ваксината в последните 30
години, откритието на д-р
Сребра Родопска събужда
интереса на учените на ре-
дица научни форуми по
света и у нас. Потомците й
си я спомнят като изклю-
чително интелигентен,
любящ и със силен дух чо-
век, който чете непрекъс-
нато. Умира през 2006 г.
Василия Мадолева
Частици вечност
„Защо сте толкова страхливи, маловерци?”
С т р а н и ц а 5 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ
„Затворете храмовете!”, „Вие сте
безотговорни!”, „Вие сте огнище на
зараза!”, „Може да вярвате, дори да
не сте в храма!”, „Вижте Гърция и
Италия!”. Призиви, които поставят
на изпитание истински вярващите и
Православната ни Църква. Призиви,
които много напомнят за крещящата
еврейска тълпа: „Разпни Го! Разпни
Го! Разпни Го!”. Но след съденето,
поругаването, оплюването, разпятие-
то и погребението пристигналите при
гроба мироносици видяха светлината
и чуха: „Радвайте се!”.
COVID-19 е изпитание за здравето
ни, за политическата и икономиче-
ската ни система, за вярата ни, за
ценностите. Ще си позволя да цити-
рам един многоуважаван високобла-
гоговеен отец, който заяви наскоро
по повод коварната болест, че дя-
волът всячески се опитва да затвори
храмовете ни, да ни откъсне от Све-
тата литургия и от Причастието със
Светите и Животворящи Христови
тайни, да ни обезчовечи, да разпро-
страни сред нас страха и безделието
– майка на десетки пороци. Особено
страхът е видим днес. Десетки се
страхуват за здравето си, за това на
своите близки и за бъдещето. Десет-
ки се страхуват да не би да наближа-
ва Съдният ден. Десетки се страхуват
от разпространяващите се конспира-
ции чрез средствата за масова кому-
никация. В такива моменти нека оба-
че си припомним думите на Самия
Иисус Христос, Който се обръща с
въпрос към страхуващите се да не
погинат Свои ученици: „Защо сте
толкова страхливи, маловерци? (Мат.
8:26).”
Днес не е време за страх! Днес е
време за смелост и за мъжество!
Трябва колективно да осъзнаем, че в
момента всички сме на мястото на
Христовите ученици – всички сме на
кораба и отново „голяма буря наста-
на в морето” (Мат. 8:24). Всички сме
призвани и към всички е адресиран
въпросът: „Защо сте толкова страх-
ливи, маловерци?” (Мат. 8:26).
Корабът се клати, не всеки може
да плува. Какво да правим ние? Да
гледаме как падат в бурното море
немощните, слабите, беззащитните и
да чуваме писъците на тяхното уда-
вяне? Сега е времето да покажем, че
сме хора. Свикнали сме да говорим,
пишем, слушаме и
„лайкваме” новини за
подпомагане на другите,
за благотворителност, за
милосърдие. Но сега сме
призвани всички да пока-
жем своята човещина!
Всеки по своему! Всеки
както може! Да бъдем
отговорни! Да мислим за
другите! Да мислим не
как да разпространим за-
разата заради егото си, а
как да помогнем за ней-
ното ограничаване. По
този начин нашето битие
ще се изпълни със
смисъл. И може би ще
сме малко по-щастливи с
мисълта, че сме помогна-
ли на някого да се пред-
пази от заразата, че сме
помогнали на някого да
запази своя живот – най-
висшата ценност. Знайте,
че „трудът ви не е напра-
зен пред Господа (1Кор.
15:58)”.
Ще си позволя да спо-
деля част от това изжи-
вяване с вас. От известно
време, за да се ограничи
масовото струпване на
хора заради разпростра-
нението на коварната бо-
лест, предприехме он-
лайн предаване на Литур-
гиите от Симитли – на живо. Всъщ-
ност това беше отклик на думите на
десетки възрастни хора, с които се
чухме и които казваха: „Искаме да
дойдем! Но ни е страх! А искаме!”.
След като започнахме – и особено
около Великден – пък получихме и
доста отзиви с искрени благодарно-
сти. Това е удовлетворение от свър-
шеното. Да знаеш, че си зарадвал ня-
кого, правейки възможно да съучаст-
ва в Литургията, дори да не може да
е физически в храма. Да го направиш
без всякаква корист и безвъзмездно,
без да очакваш каквото и да е – но да
видиш най-голямата награда: една
усмивка отсреща…
Мрак е! Мрак беше! Но жените чу-
ха: „Радвайте се!” (Мат. 28:9)
Не губете надежда! Всичко ще се
оправи! Ще се справим заедно.
Бъдете отговорни!
Не ставайте роби на страха!
Христос Воскресе!
Кристиян Ковачев
Какво означава кондак?
Кондакът е жанр в църковната византийска
музика и обикновено е кратко песнопение, което
съдържа догматическото или историческото зна-
чение на празнуваното събитие или светец.
Пасхалният кондак ни разказва накратко какво
се е случило след смъртта на нашия Спасител:
слизането Му в дълбините на ада, славното Му
Възкресение, явяването на жените мироносици и
на светите апостоли. Чрез Неговата доброволна
смърт Той ни е дал възможност за Спасение.
Макар Ти, Безсмъртний, да си слязъл в гроб,
Ти си разгромил силата на ада и си възкръснал
като Победител, Христе Боже! На жените миро-
носици си казал: "Радвайте се!" и на Твоите
Апостоли си дал мир, а на падналите (в грях) чо-
веци – възкресение!
Венцислав Поповски
Православни песнопения
С т р а н и ц а 6 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ
Вестник „Кандилце” съдържа свещени текстове и изображения и не бива да се използва за битови нужди!
Православен информационен център
на Неврокопска света митрополия
Благоевград, ул. „Тракия” № 3 /в близост до паметника Гоце Делчев/,
тел. 073/ 83 33 37, моб. тел 0885207106, 0886417222 e-mail: [email protected]
Близо до граничната бразда се на-
мира китно селце. Кирпичените сел-
ски къщурки са разположени на ня-
колко баира. Всяка махала си има
свое име - на някогашни големи бъл-
гарски родове. Днес селцето е оста-
нало живо с десетина местни жи-
тели и „приоданците“ - граждани-
те, които търсят спокойствие в
прохладните дъбрави. Общото за
всички хора в махалите е голяма-
та селска черква, посветена на
Божията Майка.
В двора й живеят многогодиш-
ни черници, които си спомнят
тежките снежни преспи на Рож-
дество, пременените хора с росни
пролетни цветя на Великден, ве-
селите селски събори на Голяма
Богородица, жътварските песни
на Илинден и още много, много…
Църквата наистина е голяма,
защото дълго са я градили хората.
Камъните донесли долу от реката,
дърварите избрали най-хубавите
дървени греди, а после всички се-
мейства дали кой какво има, за да я
изографисат майсторите. Най-
голямата радост на цяло село донес-
ли двете камбани, докарани чак от
Пловдивско. Малката, звънка и ярка
като полска птичка, и голямата, като
тътена на големия водопад край се-
лото. Тъй се радваха всички, когато
на празник звъняха камбаните, огла-
сяха цялата околност, та се чуваха
чак в долината.
Неколцина бяха тези, които биеха
камбаните - старият отец Васил,
който идваше от града, клисарката
баба Нада и младият Борко, когото
го научи дядо му, покойният клисар,
още докато беше дете.
Борко живее в града, но през по-
чивните дни и ваканциите идва на
село и с часове прекарва в храма.
Най обича да помага на отеца: да
носи свещта на „преноса“, да му по-
мага в олтара и после да си говорят
на двора за старите времена.
Тази година момчето очакваше с
нетърпение Великден. Разбраха се с
отеца да извадят големите свещи,
дето ги донесоха вярващи хора от
Света Гора. Беше научил и нова ме-
лодия за камбаните.
Великден наближаваше, а от ня-
колко седмици Борко не ходеше на
училище. Някаква болест застигна
хората, всички се затвориха по до-
мовете си, дори родителите му оста-
наха вкъщи. Все се надяваше момче-
то, че ще мине цялата работа и на
Великден ще е на село, но ставаше
по-сериозно. Не само, че не замина,
но не можеше дори до магазина да
отиде с баща си.
Една вечер се обади отец Васил,
попита как са и съобщи, че службата
на Великден в село се отменя, защо-
то трудно се стига до там, навсякъде
имало поставени полицейски посто-
ве и не разрешавали пътуванията.
Тежко му стана на Борко, няма да
помага в храма за празника. Ами
кой ще бие камбаните?! Ще му лип-
сват песнопенията, живият огън,
великденските яйца след службата,
радостта в храма, приятелите…
Тежко им беше и на хората, не бе-
ше разрешено да се събират на едно
място, за да не се разпространи бо-
лестта, и всеки си остана в къщи.
Баба Неда отиде сама до храма, по-
мете, поизчисти, изми кандилата.
На Великден сама отвори църковна-
та врата, запали кандилата, изпя ти-
хичко няколко пъти „Христос Воск-
ресе“, поизчака някой да дойде. На-
дяваше се старата жена да се прест-
рашат селяните, но напразно. Посе-
дя, почака и като започна да се
стъмва, тръгна към дома си...
Точно в полунощ всички в село
чуха ясно мелодичния звън на кам-
баните. Зарадваха се! Зачудиха се:
баба Неда ли така хубаво ги бие?
Зачуди се и баба Неда и неразбира-
що погледна ключовете от храма,
закачени на стената до нея.
На сутринта Борко стана рано и
изтича радостен при майка си.
- Мамо, мамо, да видиш какъв чу-
ден сън сънувах. Камбаните на на-
шата черква звъняха радостно, праз-
нично, както никога до сега. Сякаш
пееха „Христос Воскресе! Христос
Воскресе! Христос Воскресе!“
Мирела Кючукова
Божидар Деливерски, Алекс Неколаче ПМГ „Акад. П.С. Корольов“
Василия Мадолева, НХГ „Св. св. Кирил и Методий“
Кристиян Ковачев, Мирела Кючукова ЮЗУ „Неофит Рилски“
Петър Петров, Православен център Йоана Василева,
СУ “Св. Климент Охридски“ Венцислав Поповски
Фейсбук страница: Кандилце
Ръководител : Г-жа Антоанета Гулева
Великденските камбани