6
Пасха е, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята на небето Христос пре- веде нас, които пеем победна песенОбични във възкръсналия от мърт- вите Господ Иисус Христос чеда на богохранимата Неврокопска епар- хия, След като през цялата Страст- на седмица съпреживявахме страданията на нашия Спаси- тел, отново за нас изгря всепо- бедният ден на светоносното Христово Възкресение. Ден, в който небето и земята и цялото творение ни известяват, че Гос- под, Който държи в ръцете Си съдбите на целия свят, е жив! Богочовекът Иисус Христос, поради безграничната Си любов към човека, прояви крайно снизхождение и се пожертва за всеки един от нас. По- несе поругание и унижение, претър- пя бичуване, прие най-позорна смърт, но със Своето Възкресение и със силата на Своята божествена власт ни възкреси и ни направи съ- наследници на Неговото небесно царство. Христовото Възкресение е залог и начало на нашето възкресение и ве- чен живот! Това изпълва сърцата ни с искрена вяра, пламенна надежда и неземна радост, но то ни и укрепява, окуражава и ни дава сили да поне- сем страданията, да преодолеем из- питанията и да устоим на изкушени- ята в този свят! Светозарното Хрис- тово Възкресение ни донесе небесна светлина, неземна радост и божест- вена любов! То ни вдъхва сила, дава ни душевен мир и ни удостоява с ве- чен живот! Днес, когато светът е изправен пред поредното тежко изпитание, да не униваме и да не отпадаме духом. Да не се разколебаваме във вярата си, но от цялото си сърце и от дъл- бочината на душата си да се обър- нем към Възкръсналия Господ и Го призовем да отнеме от сърцата ни и да премахне от умовете ни тревож- ността, несигурността и страха от неизвестното, а на тяхно място да ни дари мир – онзи мир, който Той обе- ща на Своите ученици по време на последната Му вечеря с тях, като ка- за: Мир ви оставям; Моя мир ви да- вам; Аз ви давам не тъй, както све- тът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши(Йоан 14:27). Мир, който по време на изпитанията ни прави уравновесени и спокойни, защото с нас е Бог”; да ни вдъхне вяра и упование в Божия благ и спа- сителен промисъл за света и за всеки човек поотделно, като се доверим на думите Му, че на нас и космите на главата са всички преброени(Мат. 10:30), както и на обещанието Му, че е с нас през всички дни до свършека на света(Мат. 28:20) и да ни даде частица от онази божествена любов, която ни прави съпричастни и състрада- телни към чуждата болка, която насочва вниманието ни към нуждите и потребностите на на- шите ближни. Любов, благода- рение на която ставаме по- добри, по-човечни, по- задружни, саможертвени, безкорист- ни и отдадени. Скъпи в Христа братя и сестри, да отворим широко дверите на на- шите сърца и да дадем възможност на Христовата светлина да ги озари и изпълни с велика пасхална радост! Нека бъдем добра и плодородна поч- ва, върху която буйно да растат и да се развиват вечноценните и непре- ходни евангелски добродетели! Нека да наситим живота си с добри дела и да следваме стъпките и примера на нашия възкръснал от мъртвите Гос- под и Спасител! Да бъдем един за друг подкрепа, помощ и опора и за- едно да носим товара на сполетяло- то ни изпитание, та с чисти и преиз- пълнени с любов сърца да пеем хим- на на Христовото възкресение: Христос възкръсна от мъртвите, ка- то със смърт смъртта потъпка и на тези, които са в гробовете, живот да- рува”! Продължава на 2 стр. ПРАВОСЛАВЕН ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ КЛУБ КАНДИЛЦЕ Април 2020 г., Благоевград Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ Периодично издание Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав! Православен информационен център на Неврокопска света митрополия ISSN 2535-1141 Разпространява се безплатно! ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ НА НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ Ръкоположение в дяконски чин 2 Православни песнопения 3 Един принос към световната медицина, д-р Сребра Родопска 4 Защо сте толкова страхливи, маловерци?5 Великденските камбани 6

АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

  • Upload
    others

  • View
    3

  • Download
    0

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

„Пасха е, Господня Пасха! От

смъртта към живота и

от земята на небето Христос пре-

веде нас, които пеем победна песен”

Обични във възкръсналия от мърт-

вите Господ Иисус Христос чеда на

богохранимата Неврокопска епар-

хия,

След като през цялата Страст-

на седмица съпреживявахме

страданията на нашия Спаси-

тел, отново за нас изгря всепо-

бедният ден на светоносното

Христово Възкресение. Ден, в

който небето и земята и цялото

творение ни известяват, че Гос-

под, Който държи в ръцете Си

съдбите на целия свят, е жив!

Богочовекът Иисус Христос, поради

безграничната Си любов към човека,

прояви крайно снизхождение и се

пожертва за всеки един от нас. По-

несе поругание и унижение, претър-

пя бичуване, прие най-позорна

смърт, но със Своето Възкресение и

със силата на Своята божествена

власт ни възкреси и ни направи съ-

наследници на Неговото небесно

царство.

Христовото Възкресение е залог и

начало на нашето възкресение и ве-

чен живот! Това изпълва сърцата ни

с искрена вяра, пламенна надежда и

неземна радост, но то ни и укрепява,

окуражава и ни дава сили да поне-

сем страданията, да преодолеем из-

питанията и да устоим на изкушени-

ята в този свят! Светозарното Хрис-

тово Възкресение ни донесе небесна

светлина, неземна радост и божест-

вена любов! То ни вдъхва сила, дава

ни душевен мир и ни удостоява с ве-

чен живот!

Днес, когато светът е изправен

пред поредното тежко изпитание, да

не униваме и да не отпадаме духом.

Да не се разколебаваме във вярата

си, но от цялото си сърце и от дъл-

бочината на душата си да се обър-

нем към Възкръсналия Господ и Го

призовем да отнеме от сърцата ни и

да премахне от умовете ни тревож-

ността, несигурността и страха от

неизвестното, а на тяхно място да ни

дари мир – онзи мир, който Той обе-

ща на Своите ученици по време на

последната Му вечеря с тях, като ка-

за: „Мир ви оставям; Моя мир ви да-

вам; Аз ви давам не тъй, както све-

тът дава. Да се не смущава сърцето

ви, нито да се плаши” (Йоан 14:27).

Мир, който по време на изпитанията

ни прави уравновесени и спокойни,

защото „с нас е Бог”; да ни вдъхне

вяра и упование в Божия благ и спа-

сителен промисъл за света и за всеки

човек поотделно, като се доверим на

думите Му, че на нас „и космите на

главата са всички преброени” (Мат.

10:30), както и на обещанието Му,

че е с нас „през всички дни до

свършека на света” (Мат. 28:20)

и да ни даде частица от онази

божествена любов, която ни

прави съпричастни и състрада-

телни към чуждата болка, която

насочва вниманието ни към

нуждите и потребностите на на-

шите ближни. Любов, благода-

рение на която ставаме по-

добри, по-човечни, по-

задружни, саможертвени, безкорист-

ни и отдадени.

Скъпи в Христа братя и сестри,

да отворим широко дверите на на-

шите сърца и да дадем възможност

на Христовата светлина да ги озари

и изпълни с велика пасхална радост!

Нека бъдем добра и плодородна поч-

ва, върху която буйно да растат и да

се развиват вечноценните и непре-

ходни евангелски добродетели! Нека

да наситим живота си с добри дела и

да следваме стъпките и примера на

нашия възкръснал от мъртвите Гос-

под и Спасител! Да бъдем един за

друг подкрепа, помощ и опора и за-

едно да носим товара на сполетяло-

то ни изпитание, та с чисти и преиз-

пълнени с любов сърца да пеем хим-

на на Христовото възкресение:

„Христос възкръсна от мъртвите, ка-

то със смърт смъртта потъпка и на

тези, които са в гробовете, живот да-

рува”!

Продължава на 2 стр.

П Р А В О С Л А В Е Н Ж У Р Н А Л И С Т И Ч Е С К И К Л У Б „ К А Н Д И Л Ц Е ”

Април 2020 г., Благоевград Брой 17, Година III

АНДИЛЦЕ

Периодично издание

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!

Православен информационен център на Неврокопска света митрополия

I S S N 2 5 3 5 - 1 1 4 1

Разпространява се безплатно!

ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ НА НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Н А Б Р О Я

Ръкоположение в дяконски чин 2

Православни песнопения 3

Един принос към световната медицина, д-р Сребра Родопска

4

„Защо сте толкова страхливи, маловерци?”

5

Великденските камбани 6

Page 2: АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

С т р а н и ц а 2 АНДИЛЦЕ Брой 17, Година III

В шеста Неделя от нача-

лото на Великия пост, ко-

гато Православната църк-

ва отбелязва празника

Вход Господен в Йеруса-

лим, бе отслужена архие-

рейска света Литургия в

храм „Въведение Богоро-

дично“ в Благоевград.

Службата бе възглавена

от Негово Високопреосве-

щенство Неврокопския

митрополит Серафим в

съслужение с иконом Ан-

дон Шавулев, иконом Ки-

рил Котев, свещеник Све-

тослав Кючуков и дякони

от епархията.

По време на богослуже-

нието митрополит Сера-

фим ръкоположи в дякон-

ски чин Ангел Вангелов

от с. Крупник. Негово Ви-

сокопреосвещенство му

благопожела да бъде

твърд във вярата, като я

следва неотклонно, рев-

ностно да я изповядва и

преподава така, както учи

Църквата. Да се украсява

с всички евангелски доб-

родетели, защото като

проповядва светото Еван-

гелие, трябва сам да бъде

пример за това, как се жи-

вее според него. Да из-

пълнява послушание към

църковната йерархия, като

така се осъществява

единството в Църк-

вата; да свети с Христова-

та светлина и чрез негово-

то служение да се просла-

ви Бог, и това да бъде за

негово спасение.

След края на светата

служба Негово Високоп-

реосвещенство Неврокоп-

ският митрополит Сера-

фим се обърна към вярва-

щите с напътствени слова

за тържественото влизане

на нашия Господ и Спаси-

тел Иисус Христос в Йе-

русалим.

Той обърна внимание и

на това, че в дните на из-

питанията, в които се на-

мираме, не бива да забра-

вяме, че Господ ги допус-

ка съобразно и съразмерно

нашите възможности, и да

помним това, че нашите

предци са живели също в

трудни времена, като нап-

ример войни

и преселе-

ния и ние

нямаме пра-

во да бъдем

малудошни,

маловерни,

изменници

и предатели

на вярата и

на правос-

лавната ду-

ховност.

„…За това

сме щаст-

ливи, че в тези дни има

възможност да бъдат

отворени храмовете и да

има богослужение. През

всички дни на следващата

седмица, носейки кръста и

тежестта

на настоя-

щото изпи-

тание, да

вървим след

Спасителя и

да знаем, че

след Кръста,

Разпятието

и смъртта

на Кръста

идва Възкре-

сението, а

силата на

Възкресение-

то никой не може да от-

мени, така че ние, братя

и сестри, да дерзаем и се

подвизаваме да влезем

през тесните врата. За-

щото тесен е пътят и

тесни са вратата, които

водят към вечния живот.

Нека укрепяваме вярата

си и бъдем усърдни, пос-

тоянни с търпение до

край и да дерзаем, защото

Господ е с нас през всички

дни до свършека на све-

та.“

Накрая митрополит Се-

рафим благодари на всич-

ки за това, че има молит-

веност и устрем да търсим

най-напред прошка от Бо-

га с покаяние и избавле-

ние от изпитанието, в кое-

то се намираме, за да мо-

же и радостта ни при Въз-

кресението Христово, а и

след това във всичките ни

дни в нашия Господ Иисус

Христос, да бъде пълна.

Петър Петров

Ръкоположение в дяконски чин на празника „Вход Господен в Йерусалим“ в Благоевград

В тези трудни за целия свят

дни отечески поздравявам всички

православни християни, духовни

чеда на светата Неврокопска епар-

хийска църква, с всепобедния Праз-

ник на празниците – светлото

Възкресение Христово! Пожелавам

на всички да преживеете в сърцата

си великата пасхална радост, а мило-

стта, щедростта и всеизцеляващата

благодат на Възкръсналия Господ

Иисус Христос да почива върху

всички вас, върху семействата и до-

мовете ви! Нека се помолим за здра-

вето и бързото възстановяване на

боледуващите и страдащите! Нека

призовем Божието благословение

преизобилно да пребъдва над лека-

рите, в чиито ръце тук, на земята,

Бог е поверил безценния дар на чо-

вешкия живот и, които полагат

неимоверни усилия, за да го съхра-

нят! Да се помолим на Жизнодавеца

Христос и за всички, които се трудят

и допринасят да се преодолее тежко-

то изпитание, в което се намираме!

Бог на мира и любовта да ни дари с

крепко здраве, бодър дух и твърдо

упование и нека нищо да не е в

състояние да помрачи пасхалната

радост в сърцата ни!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

Пасха, 2020

С пасхално благословение,

гр. Гоце Делчев

† Неврокопски митрополит

СЕРАФИМ

Page 3: АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

С т р а н и ц а 3 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ

За пандемията и кризата на ценности - интервю с доц. Костадин Нушев,

преподавател в Богослофския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

- Христос воскресе! Доц. Нушев,

какво е за Вас Възкресението?

- Во Истину Воскресе! Възкресението

на Нашия Господ Иисус Христос е най-

важното събитие в историята на човече-

ството и основа на спасението и христи-

янската вяра. Всеки християнин всяка

година се подготвя за този Празник в

продължение на един продържителен

период по време на Великия пост и след

това носи в сърцето си пасхалната ра-

дост и светлото възкресно настроение в

продължение на празничните дни до

Възнесение и Петдесетница, а и през

цялата година.

- Намираме се в особено състояние на

физическо дистанциране, успяха ли

християните да усетят в пълнота

Възкресението Христово?

- Въпреки всичко в сърцата на христия-

ните, които се вслушват в гласа на Църк-

вата и преживяват духовната радост от

Християнската Пасха заедно с другите

членове на Тялото Христово, празнично-

то настроение си остава определящо и то

не може да бъде помрачено от времен-

ните изпитания. Христовото Възкресе-

ние носи вътрешна радост и благодатни

духовни плодове в личния, семейния и

обществения живот, които неминуемо

ще доведат и до добри дела и укрепване

на силата и авторитета на Църквата.

- Защо, според Вас, много хора, опре-

делящи се за православни, не се дове-

риха на Църквата и очакваха заразя-

ване именно в нея?

- Причините за това са много и разнооб-

разни и могат да бъдат търсени както в

масираната медийна кампания, която

предизвика у някои хора панически ре-

акции, така и в наличието на примери за

тотално затваряне на храмовете като

мярка за изолация и превенция на разп-

ространението на заразата. Това доведе

до известно недоверие или притеснение

дали в самите храмове по време на Ве-

ликденските празници ще се спазват въз-

приетите норми и правила за поведение

и дали самите молитвени събрания няма

да се окажат заплаха за здравето на вяр-

ващите и на по-широк кръг от граждани.

- Мислите ли, че продължителното

изолиране на хората ще доведе до изо-

ставяне на моралните норми?

- Изолирането трябва да бъде съзнателно

и да не води до себичност и инстинктив-

но негативно отношение към другите хо-

ра като потенциално опасни за нашето

здраве - като потенциални вирусоносите-

ли, които може да ни навредят. Подобни

настроениия може да доведат до егоцент-

рични и себични нагласи – да се грижим

само за себе си и за своето здраве и да ог-

раничим общуването и контактите с дру-

гите хора, което в нашето общество мно-

го лесно може да премине в безразличие,

пасивна агресия или да доведе до несъз-

нателни нагласи и реакции на враждеб-

ност, които да ерозират естествените мо-

рални норми и принципи на съпричаст-

ност, загриженост, солидарност и взаи-

мопомощ между отделните индивиди в

обществото.

- Кризата с пандемията как се отразя-

ва на кризата с ценностите?

- Кризата, в която се намираме поради

пандемията, ще повлияе много сериозно

и върху ценностите и

ценностните нагласи на

много хора. Единият

път, като изход от криза-

та, е това изпитание да

се превърне в сериозна

възможност за „преоцен-

ка на ценностите“, както

се казва в християнската

етика и в модерната фи-

лософия на морала. Да

възприемем кризата като

шанс и възможност да

променим това, което

сме възприели като фал-

шиви ценности и стерео-

типи на поведение, и да

се обърнем към същинс-

ките и дълбоки ценност-

ни основания на човеш-

кото съществуване. Дру-

гият път е кризата да предизвика още по

-дълбок упадък на ценностите и разпада-

не на общите основи за човешкото съжи-

телство – раздалечаване и отчуждаване

между хората, домоизолиране, егоцент-

рично самозатваряне и подкопаване на

основите за общностния начин на съжи-

телство, което е основано върху общи и

универсални ценности.

- Светият Синод ни призова да се мо-

лим в домашната си Църква, която

опази народа ни през вековете. Какво

не трябва да забравяме?

- Това, което не бива да забравяме, е, че

личната молитва и семейните духовни

традиции не трябва да се откъсват от съ-

борната молитва на Църквата и от богос-

лужението в православните храмове и че

засилването на домашните традиции на

молитва е нещо временно, което трябва

да ни предпази от надвисналата заплаха

в този критичен момент, а когато отмине

тази заплаха, с обновени умове и сърца и

с благодарност към Бога трябва отново

да се завърнем към участието в общест-

веното богослужение и молитвата в хра-

ма.

- Виждате ли тази ситуация в полза

на обръщането навътре към самите

нас?

- Тази ситуация на криза и опасност от

епидемията е именно възможност всеки

един от нас да се обърне към себе си и

да промени това, което е необходимо, в

себе си и в личния си живот. Това е едно

уникално и благословено от Бога време,

което по Божий промисъл не случайно

съвпадна с благодатното време на Вели-

кия пост, за да ни покаже, че когато ние

сами не се самоограничаваме, както по

време на поста, не проявяваме духовната

дисциплина на вярата и молитвения под-

виг, ще ни се наложи поради външна

заплаха да се принудим да спазваме този

начин на живот.

- Дали ще успем да оценим общуване-

то с другия и да превъзмогнем инди-

видуализма?

- Тази криза, която Бог ни изпраща спо-

ред Своя премъдър и човеколюбив про-

мисъл за наша полза и наше спасение,

неминуемо ще ни научи да ценим повече

общуването с нашите ближни и да се

радваме на уникалните моменти на сре-

ща и взаимно общуване с другите хора.

Целият този духовен опит ще доведе до

превъзмогване на индивидуализма и до

засилване на личното общуване и споде-

ляне на общите духовни ценнности и

блага. И това е една възможност за ду-

ховно преобразяване на човека и негово-

то израстване като личност – надмогване

на егоцентризма и изолацията и

утвърждаване в духовното общение с

Бога и с ближните в любовта.

Алекс Николаче,

Божидар Деливерски

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Нека пренебрегнем физическата изолация, да се

абстрахираме от това, че стоим в домовете си! Нека

отворим сърцата си за нашия Спасител и с радост да

Го подслоним под покрива на нашата душа! В нея

няма място за тъга и отчаяние, защото над всичко е

надеждата, упованието и вярата в Христа. Да Го

посрещнем, както подобава на един цар, украсявай-

ки пътя Му с палмови клонки, и да Му пеем и сла-

вословим като небесно ангелско войнство на земя-

та! Слънцето огря душата, цветята украсиха мирог-

леда ни, Божието присъствие пребъдва в сърцата

ни. Време е да ги отворим и допуснем щастието да

възсияе над нас и нашите близки и с радост да се

наречем „християни“.

Йоанна Василева

Page 4: АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

С т р а н и ц а 4 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ

Един принос към световната медицина — д-р Сребра Родопска

Кризисната ситуация

днес изисква от нас да отп-

равим поглед в миналото,

когато през XX в. в Бълга-

рия върлува туберку-

лозата – „жълтата

гостенка”, както бива

наречена от тогаваш-

ното българско об-

щество. През 30-те

години от 16 846 нап-

равени прегледа са

регистрирани 1377

случая на болестта от

тип А. Стотици са де-

цата с активна тубер-

кулоза. През 1942 г. д

-р Зах. Бобчев твър-

ди, че „не е имало

война, която да не се

е съпътствувала и послед-

вала от увеличение на ту-

беркулозата”. Обществото

търси лек за тежкото забо-

ляване и за справяне с кри-

зата. Създаден е Преносим

противотуберколозен дис-

пансер.

Стига се и до откриване-

то и разпространението на

БЦЖ ваксината. Открива-

нето й се свързва с името

на д-р Сребра Родопска.

Тя е родена на 17 април

1913 г. в София, въпреки

че корените на рода й са от

Калофер. Учи в софийс-

кото 120-то Основно учи-

лище “Георги С. Раковс-

ки”. През 20-те години е

свидетел и на откриването

на първите курсове по

френски език в школото.

След това завършва меди-

цина и започва работа в

Института по заразни и па-

ризитни болести. След

края на Втората световна

война д-р Родопска зами-

нава със съпруга си проф.

Ташо Ташев (специалист

по вътрешни болести, гаст-

роентеролог) на специали-

зация във френския инсти-

тут „Луи Пастьор“, където

близо година изучава мето-

дите на производство на

бактериални ваксини и

серуми. По това време в

България е учреден и за-

работва Народният съюз

за борба с туберкулозата.

Докато е във Франция, д-

р Родопска наблюдава и

изучава съз-

даването на

жива френска

ваксина за ту-

беркулоза и

решава да я

пренесе – ма-

кар и неле-

гално – в Бълга-

рия, обмисляй-

ки разработва-

нето на неин

български вари-

ант. С донесе-

ния от нея па-

рижки щам за-

почва усилена

експериментална работа по

въвеждането ѝ в производ-

ство в България. Произ-

вежда малки серии, чиито

свойства изпитва в лабора-

торни условия чрез въведе-

ни от нея методи на конт-

рол. С произведената вак-

сина започва пероралната

ваксинация на новородени

деца у нас, но тъй като в

1% от имунизираните се

наблюдават лимфаденити,

д-р Родопска решава да за-

мени френския щам с друг,

който донася от Москва

(БЦЖI). Новият щам се

оказва по-подходящ и опи-

тите ѝ потвърждават по-

ниската му остатъчна ви-

рулентност и високата му

имуногенност. През 1951

г. БЦЖ ваксината става за-

дължителна у нас.

Въпреки протестите на

световно ниво срещу БЦЖ

ваксината в последните 30

години, откритието на д-р

Сребра Родопска събужда

интереса на учените на ре-

дица научни форуми по

света и у нас. Потомците й

си я спомнят като изклю-

чително интелигентен,

любящ и със силен дух чо-

век, който чете непрекъс-

нато. Умира през 2006 г.

Василия Мадолева

Частици вечност

Page 5: АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

„Защо сте толкова страхливи, маловерци?”

С т р а н и ц а 5 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ

„Затворете храмовете!”, „Вие сте

безотговорни!”, „Вие сте огнище на

зараза!”, „Може да вярвате, дори да

не сте в храма!”, „Вижте Гърция и

Италия!”. Призиви, които поставят

на изпитание истински вярващите и

Православната ни Църква. Призиви,

които много напомнят за крещящата

еврейска тълпа: „Разпни Го! Разпни

Го! Разпни Го!”. Но след съденето,

поругаването, оплюването, разпятие-

то и погребението пристигналите при

гроба мироносици видяха светлината

и чуха: „Радвайте се!”.

COVID-19 е изпитание за здравето

ни, за политическата и икономиче-

ската ни система, за вярата ни, за

ценностите. Ще си позволя да цити-

рам един многоуважаван високобла-

гоговеен отец, който заяви наскоро

по повод коварната болест, че дя-

волът всячески се опитва да затвори

храмовете ни, да ни откъсне от Све-

тата литургия и от Причастието със

Светите и Животворящи Христови

тайни, да ни обезчовечи, да разпро-

страни сред нас страха и безделието

– майка на десетки пороци. Особено

страхът е видим днес. Десетки се

страхуват за здравето си, за това на

своите близки и за бъдещето. Десет-

ки се страхуват да не би да наближа-

ва Съдният ден. Десетки се страхуват

от разпространяващите се конспира-

ции чрез средствата за масова кому-

никация. В такива моменти нека оба-

че си припомним думите на Самия

Иисус Христос, Който се обръща с

въпрос към страхуващите се да не

погинат Свои ученици: „Защо сте

толкова страхливи, маловерци? (Мат.

8:26).”

Днес не е време за страх! Днес е

време за смелост и за мъжество!

Трябва колективно да осъзнаем, че в

момента всички сме на мястото на

Христовите ученици – всички сме на

кораба и отново „голяма буря наста-

на в морето” (Мат. 8:24). Всички сме

призвани и към всички е адресиран

въпросът: „Защо сте толкова страх-

ливи, маловерци?” (Мат. 8:26).

Корабът се клати, не всеки може

да плува. Какво да правим ние? Да

гледаме как падат в бурното море

немощните, слабите, беззащитните и

да чуваме писъците на тяхното уда-

вяне? Сега е времето да покажем, че

сме хора. Свикнали сме да говорим,

пишем, слушаме и

„лайкваме” новини за

подпомагане на другите,

за благотворителност, за

милосърдие. Но сега сме

призвани всички да пока-

жем своята човещина!

Всеки по своему! Всеки

както може! Да бъдем

отговорни! Да мислим за

другите! Да мислим не

как да разпространим за-

разата заради егото си, а

как да помогнем за ней-

ното ограничаване. По

този начин нашето битие

ще се изпълни със

смисъл. И може би ще

сме малко по-щастливи с

мисълта, че сме помогна-

ли на някого да се пред-

пази от заразата, че сме

помогнали на някого да

запази своя живот – най-

висшата ценност. Знайте,

че „трудът ви не е напра-

зен пред Господа (1Кор.

15:58)”.

Ще си позволя да спо-

деля част от това изжи-

вяване с вас. От известно

време, за да се ограничи

масовото струпване на

хора заради разпростра-

нението на коварната бо-

лест, предприехме он-

лайн предаване на Литур-

гиите от Симитли – на живо. Всъщ-

ност това беше отклик на думите на

десетки възрастни хора, с които се

чухме и които казваха: „Искаме да

дойдем! Но ни е страх! А искаме!”.

След като започнахме – и особено

около Великден – пък получихме и

доста отзиви с искрени благодарно-

сти. Това е удовлетворение от свър-

шеното. Да знаеш, че си зарадвал ня-

кого, правейки възможно да съучаст-

ва в Литургията, дори да не може да

е физически в храма. Да го направиш

без всякаква корист и безвъзмездно,

без да очакваш каквото и да е – но да

видиш най-голямата награда: една

усмивка отсреща…

Мрак е! Мрак беше! Но жените чу-

ха: „Радвайте се!” (Мат. 28:9)

Не губете надежда! Всичко ще се

оправи! Ще се справим заедно.

Бъдете отговорни!

Не ставайте роби на страха!

Христос Воскресе!

Кристиян Ковачев

Какво означава кондак?

Кондакът е жанр в църковната византийска

музика и обикновено е кратко песнопение, което

съдържа догматическото или историческото зна-

чение на празнуваното събитие или светец.

Пасхалният кондак ни разказва накратко какво

се е случило след смъртта на нашия Спасител:

слизането Му в дълбините на ада, славното Му

Възкресение, явяването на жените мироносици и

на светите апостоли. Чрез Неговата доброволна

смърт Той ни е дал възможност за Спасение.

Макар Ти, Безсмъртний, да си слязъл в гроб,

Ти си разгромил силата на ада и си възкръснал

като Победител, Христе Боже! На жените миро-

носици си казал: "Радвайте се!" и на Твоите

Апостоли си дал мир, а на падналите (в грях) чо-

веци – възкресение!

Венцислав Поповски

Православни песнопения

Page 6: АНДИЛЦЕ - pic-blg.compic-blg.com/website/Kandilce.PDF/broi17_.pdf · начало на нашето възкресение и ве-чен живот! Това изпълва

С т р а н и ц а 6 Брой 17, Година III АНДИЛЦЕ

Вестник „Кандилце” съдържа свещени текстове и изображения и не бива да се използва за битови нужди!

Православен информационен център

на Неврокопска света митрополия

Благоевград, ул. „Тракия” № 3 /в близост до паметника Гоце Делчев/,

тел. 073/ 83 33 37, моб. тел 0885207106, 0886417222 e-mail: [email protected]

Близо до граничната бразда се на-

мира китно селце. Кирпичените сел-

ски къщурки са разположени на ня-

колко баира. Всяка махала си има

свое име - на някогашни големи бъл-

гарски родове. Днес селцето е оста-

нало живо с десетина местни жи-

тели и „приоданците“ - граждани-

те, които търсят спокойствие в

прохладните дъбрави. Общото за

всички хора в махалите е голяма-

та селска черква, посветена на

Божията Майка.

В двора й живеят многогодиш-

ни черници, които си спомнят

тежките снежни преспи на Рож-

дество, пременените хора с росни

пролетни цветя на Великден, ве-

селите селски събори на Голяма

Богородица, жътварските песни

на Илинден и още много, много…

Църквата наистина е голяма,

защото дълго са я градили хората.

Камъните донесли долу от реката,

дърварите избрали най-хубавите

дървени греди, а после всички се-

мейства дали кой какво има, за да я

изографисат майсторите. Най-

голямата радост на цяло село донес-

ли двете камбани, докарани чак от

Пловдивско. Малката, звънка и ярка

като полска птичка, и голямата, като

тътена на големия водопад край се-

лото. Тъй се радваха всички, когато

на празник звъняха камбаните, огла-

сяха цялата околност, та се чуваха

чак в долината.

Неколцина бяха тези, които биеха

камбаните - старият отец Васил,

който идваше от града, клисарката

баба Нада и младият Борко, когото

го научи дядо му, покойният клисар,

още докато беше дете.

Борко живее в града, но през по-

чивните дни и ваканциите идва на

село и с часове прекарва в храма.

Най обича да помага на отеца: да

носи свещта на „преноса“, да му по-

мага в олтара и после да си говорят

на двора за старите времена.

Тази година момчето очакваше с

нетърпение Великден. Разбраха се с

отеца да извадят големите свещи,

дето ги донесоха вярващи хора от

Света Гора. Беше научил и нова ме-

лодия за камбаните.

Великден наближаваше, а от ня-

колко седмици Борко не ходеше на

училище. Някаква болест застигна

хората, всички се затвориха по до-

мовете си, дори родителите му оста-

наха вкъщи. Все се надяваше момче-

то, че ще мине цялата работа и на

Великден ще е на село, но ставаше

по-сериозно. Не само, че не замина,

но не можеше дори до магазина да

отиде с баща си.

Една вечер се обади отец Васил,

попита как са и съобщи, че службата

на Великден в село се отменя, защо-

то трудно се стига до там, навсякъде

имало поставени полицейски посто-

ве и не разрешавали пътуванията.

Тежко му стана на Борко, няма да

помага в храма за празника. Ами

кой ще бие камбаните?! Ще му лип-

сват песнопенията, живият огън,

великденските яйца след службата,

радостта в храма, приятелите…

Тежко им беше и на хората, не бе-

ше разрешено да се събират на едно

място, за да не се разпространи бо-

лестта, и всеки си остана в къщи.

Баба Неда отиде сама до храма, по-

мете, поизчисти, изми кандилата.

На Великден сама отвори църковна-

та врата, запали кандилата, изпя ти-

хичко няколко пъти „Христос Воск-

ресе“, поизчака някой да дойде. На-

дяваше се старата жена да се прест-

рашат селяните, но напразно. Посе-

дя, почака и като започна да се

стъмва, тръгна към дома си...

Точно в полунощ всички в село

чуха ясно мелодичния звън на кам-

баните. Зарадваха се! Зачудиха се:

баба Неда ли така хубаво ги бие?

Зачуди се и баба Неда и неразбира-

що погледна ключовете от храма,

закачени на стената до нея.

На сутринта Борко стана рано и

изтича радостен при майка си.

- Мамо, мамо, да видиш какъв чу-

ден сън сънувах. Камбаните на на-

шата черква звъняха радостно, праз-

нично, както никога до сега. Сякаш

пееха „Христос Воскресе! Христос

Воскресе! Христос Воскресе!“

Мирела Кючукова

Божидар Деливерски, Алекс Неколаче ПМГ „Акад. П.С. Корольов“

Василия Мадолева, НХГ „Св. св. Кирил и Методий“

Кристиян Ковачев, Мирела Кючукова ЮЗУ „Неофит Рилски“

Петър Петров, Православен център Йоана Василева,

СУ “Св. Климент Охридски“ Венцислав Поповски

Фейсбук страница: Кандилце

Ръководител : Г-жа Антоанета Гулева

Великденските камбани