8
Василена Тодоранова БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК

БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

  • Upload
    dohuong

  • View
    278

  • Download
    22

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

Василена Тодоранова

БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК

Page 2: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

Vassilenae Todoranovae

DICTIONARIUM BULGARICO-LATINUM

Serdicae MMXIVin Aedibus Academiae Litterarum Bulgaricae

“Professor Marin Drinov”

Page 3: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

Василена Тодоранова

БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК

4

Page 4: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

„А този класически език, въпреки че го наричат мъртъв, никак не е мър-тъв, не е мъртъв за ония, които го разбират. Те са твърде много и са пръсна-ти из целия културен свят.“

Макс Йосиф Базала, предговор към Christi Botevi carmina, ex bulgaro in latinum convertit Crum Dimitrov, ed. altera, Serdicae MCMXXXVIII.

Съживяването на латинския език е желаната цел на този речник. Изданието съдържа латинските съответствия в литературния език от ІІІ в. пр. Хр. до VІІ в. сл. Хр. на 5 500 български думи. Включени са и ограничен брой от най-често употребяваните медицински, юридически, ботанически и зоологически терми-ни, както и някои неологизми.

Латинската част следва системата на четвъртото издание на Латинско-български речник (София, 1999), съставен от Михаил Войнов и Александър Милев.

Българската част е опит за относително пълно представяне на своеобраз-ното богатство на българския език.

© Василена Стойкова Тодоранова, съставител, 2014 © Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2014 © Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2014

ISBN 978-954-322-719-8

Page 5: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

ПРЕДГОВОР

Изучаването на латински език в училищата (средни, висши, а в ня-кои страни и начални) продължава от най-дълбока древност до наши дни въпреки многобройните шеги (вж. разказите на Бранислав Нушич и Дж. К. Джером), нападки и активно противопоставяне, които имат своите основания, обусловени от методиката на преподаване и неговата крайна цел.

Самоцелното наизустяване на различните глаголни и падежни форми без връзка с културни, исторически, социални и лингвистични проблеми може да провокира подобно отношение, защото всеки език е носител на определена култура и манталитет и същевременно е най-пряката възможност за контакт с тях, а този контакт е основната цел на неговото усвояване. Латинският е мостът между нас и духовните пости-жения на античността и средновековието в голям брой области: худо-жествена литература, история, философия, право, математика, теория на музиката, архитектура, земеделие, кулинария, педагогика, риторика, физика, химия, астрономия, география и още много други. Неоспорима е неговата роля във филологията като метаезик на индоевропейското сравнително езикознание за опора и сравнение при изучаването на съ-временните говорими езици, което развива филологическото мислене (едно донякъде метафизично понятие, но засега не е измислено по-до-бро). Френските педагози отиват още по-далече. Те смятат, че преводът от латински на роден език е най-добрата гимнастика за ума. Контактът с по-свежото и различно мислене на хората от античността и средновеко-вието, необременени с натрупани в хода на историческия процес шаб-лони, които вече възприемаме априорно като дадености, отваря очите и ума за едно по-критично и собствено отношение към съвременните проблеми, събития и персонажи.

За отрицателното отношение към латинския език допринася и не-малката трудност на превода. Тя би била преодоляна в известна степен, ако езикът се усвоява и активно с обратни преводи (от роден език), а не само пасивно (каквато е българската практика досега), което предполага наличието на българско-латински речник, удобен за ползване от по-ши-рок кръг латинисти. Такава е желаната цел на този речник, който съ-държа латинските съответствия в литературния език от ІІІ в. пр. Хр. до

Page 6: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

6

VІІ в. сл. Хр. на 5 500 български думи. Включени са и някои от най-често употребяваните медицински, юридически, ботанически и зооло-гически термини, както и някои неологизми (БАН Academia Litterarum Bulgara).

Латинската част следва системата на четвъртото издание на Латин-ско-български речник с автори М. Войнов и Ал. Милев, София, 1999.

Съществителните имена са дадени с номинатив, генитивен завър-шек и буква за означаване на рода.

Прилагателните са представени само с номинативите с изключение на тези с една форма, при които е изписан и генитивният завършек. Из-ключение правят прилагателните по първо и второ склонение от типа: bonus, bona, bonum, означени като bonus 3.

Глаголите са включени с четири форми: за първо лице единстве-но число, деятелен залог, изявително наклонение на презенс и перфект, миналото страдателно причастие и групата, посочена с цифра (duco, duxi, ductus 3) без глаголите от първа и четвърта група, които образуват формите си по правило (amo 1). Ако глаголи с еднакъв корен се срещат неколкократно в една и съща статия, четирите форми са посочени само за първия случай. В контекстуалните посочвания инфинитивните фор-ми са заменени с първо лице (ако е дадена съответна българска форма), например detendere tabernaculum е заместено с detendo (tendi, tensus 3) tabernaculum, защото detendo отговаря на превода „опъвам“, а не инфи-нитивът detendere.

В българската част при съществителните са посочени по-особе-ните вокативни форми (Господи, дъще). Освен случаите на употреба на пълния член -ят: писател (-ят), е отбелязано и нехарактерното членува-не за мъжки род с -то (дядото) и -та (бащата).

Прилагателните са с формите за трите рода и множествено число. Глаголите са представени с първо и второ лице на сегашно, минало

несвършено и минало свършено време в деятелен залог на изявително наклонение, които дават основите за образуването на останалите форми и са по-близки до латинската система, прилагана в представянето на ан-глийските и немските неправилни глаголи и, като нещо вече познато, се усвоява по-лесно. Свършеният и несвършеният вид са включени в една статия, защото в латинския тази категория липсва: вдиг/ам, -аш, -ах, -х (несв.); вдигн/а, -еш, -ех, -ах (св.). При глаголите от свършен вид въз-вратната частица се предхожда самия глагол, тъй като такова е нейното място в писмената и говоримата реч: влюбва/м, -ш, -х, -х се (несв.); се влюб/я, -иш, -ех, -их (св.). Фонетичните промени (променливото я или палатализацията) са посочени със съответните форми: бял, -а, -о, бели;

Page 7: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

7

ръ/ка ж., -це. Омонимните латински въпросителни и относителни думи са в една обща статия: кой (който), acc. кого (когото), dat. кому (комуто).

Основни проблеми при превода създават сложният синтаксис, сил-ната полисемия и разликата в изказа. За преодоляване на двата послед-ни проблема латинските еквиваленти са дадени в контекст, доколкото е възможно.

Практическата насоченост на речника е продиктувала отбелязването на естествено дългата предпоследна сричка, защото тя е от значение за ударението. Поради същата причина не са посочени всички дължини.

По времето на Ренесанса в Западна Европа и Русия се появяват науч-ни трактати и литературни съчинения на латински, следващ модела на езика на Цицерон. Този неолатински има своето продължение в наши дни чрез движението Viva Latina със свой вестник и сайтове в интернет, в които латинистите си кореспондират на латински език и публикуват преводи на известни литературни произведения. Не мога да не спомена великолепния превод на стихотворенията на Христо Ботев, направен в началото на миналия век (1924 г.) от Крум Димитров.

Христо Ботев на латински!Сякаш с това величавият му лик се озарява с нова светлина, защо-

то друг език е друг дух. А този класически език, въпреки че го наричат мъртъв, никак не е мъртъв, не е мъртъв за ония, които го разбират. Те са твърде много и са пръснати из целия културен свят. Така най-хуба-вите стихотворения на Ботева стават достъпни за мнозина люде от всички културни народи.

(Макс Йосиф Базала, Предговор към второто издание, София, де-кември, 1937 г.)

Философи, психолози, лингвисти, медици, фармацевти и юрис-ти използват латинския речников фонд за създаване на нови терми-ни: quidditas, ens, causa esseni, locus standi, modus procedendi, homo sapiens, homo ludens, идентичност (idem), популярните абревиатури CV (curriculum vitae – житейски път, т.е. кратка биография), SPA (salvus per aquam – здрав чрез водата), сноб (sine nobilitate – без благородство), пас- – здрав чрез водата), сноб (sine nobilitate – без благородство), пас-sine nobilitate – без благородство), пас- nobilitate – без благородство), пас-nobilitate – без благородство), пас- – без благородство), пас-тата за зъби Vademecum или продуцентската къща Sinequanon.

Епиграфи и археолози публикуват своите находки на латински, за-щото той е международният език на античниците, например Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae на пр. д-р Георги Михайлов.

Надяваме се речникът да бъде полезен в техните начинания.Василена Тодоранова

Велико Търново, 2014 г.

Page 8: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК rechnik - sadarjanie.pdf · ПРЕДГОВОР Изучаването на латински език в училищата (средни,

Василена Тодоранова

БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИКБългарска

Първо издание

Рецензенти: доц., д-р Недялка Георгиева, доц., д-р Пепа Лунгарова

Редактор: Екатерина ИвановаХудожник на корицата: Константин Жеков

Графичен дизайнер: Ваня Кривокапова

Формат 142×197 mmПечатни коли 19,63

Печатница на Академично издателство „Проф. Марин Дринов“1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 5

www.baspress.com

ISBN 978-954-322-719-8