Татяна Микушина - sirius1-bg.orgsirius1-bg.org/books/e-books/Dobro i zlo - Tatiana Mikushina.pdf · ДОБРОТО И ЗЛОТО Личен прочит на „Тайната

Татяна Микушина

ДОБРОТО И ЗЛОТО

Личен прочит на „Тайната Доктрина”

от Е. П. Блаватска

Татяна Микушина

ДОБРОТО И ЗЛОТО



Варна, 2012

ДАНГРАФИК

С признателност към Йорданка Станева,

благодарение на която издаването на тази книга

стана възможно

Доброто и злото



Татяна Микушина, автор

Румяна Илиева, превод от руски език

Даниела Василева, редактор

„Данграфик”, издател

„Етикет принт”, печат

ISBN 978-954-9418-62-0

Съдържание

Предговор / 6

Бунтът на Луцифер / 7

Падението на човечеството / 9

Необходими пояснения / 11

Накратко за Блаватска / 12

Кръгът от теми, набелязани за осветляване / 17

Съответствие между принципите на човека и Земята / 17

За какъв период от време става дума / 21

Първата човешка Коренна Раса / 24

Втората Коренна Раса / 27

Начало на Третата Раса / 29

„Падението” на ангелите / 31

„Падението” на човечеството / 42

Произходът на Злото / 48

Луцифер / 53

Малко отклонение / 59

Отварянето на седмия печат. ІІ Милост е дарена / 60

Да се върнем към Третата Коренна Раса / 67

Лемурия / 74

Четвърта Коренна Раса. Атлантида / 80

Пета Коренна Раса / 90

Пророчество за Шестата Раса / 94

Еволюция на коренните раси в четвъртия кръг / 97

Още едно отклонение от темата / 99

Апокрифът на Йоан / 99

Коментар към Апокрифа на Йоан / 124

Многото значения на „битката на небесата” / 134

Сравнителен анализ на някои положения в „Тайната Доктрина” на Блаватска и Учението на

Възнесените Владици,

дадено чрез сем. Профет / 144

Прометей – Луцифер? / 151

Заключение / 159

Предговор

В края на 90-те години на миналия век попаднах на Учението на Възнесените Владици. Това

Учение беше дадено чрез американската организация Самит Лайтхауз и нейните Посланици,

съпрузите Марк и Елизабет Профет. Прочетох практически цялата литература, издадена на руски

език по линията на Самит Лайтхауз. Бях окрилена.

Мислех си, че ако се дадат на света онези знания, които намерих в това Учение, ако се даде

разбирането за Доброто и Злото, светът ще се промени. Той не може да не се промени. Просто хората

нищо не знаят. Трябва да им се разкаже.

Дори започнах да пиша книга, в която със свои думи преразказвах получените знания. По-долу

привеждам две глави от тази книга.

Бунтът на Луцифер

По времето на древна Лемурия на планетата станала коренна промяна. Луцифер – Син на

Зората, заемащ високо положение в божествената йерархия, се разбунтувал против Бога. Той бил

велик Ангел, изтъкната личност с огромна сила да убеждава. Той се усъмнил в Космическия Закон, в

Йерархията на Светлината и организирал бунт против Вселенския План.

Същността на този бунт е в това, че той избрал да служи на своето его, на своята личност,

а не на Бога. Привлякъл със своето обаяние и логика на убежденията мнозина, които го последвали,

„третината от небесните звезди” (Откр. 12:4) и ги заставил да му се кланят и да му служат. Ето

какво е написано в „Апокалипсиса” за този бунт:

„И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му

воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален

големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на

земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му” (Откр. 12:7-9).

Ангелите на Архангел Михаил и Архангел Гавриил успели да освободят висшите сфери от

метежниците. Луцифер и ангелите му загубили светлината си и намерили убежище на планетата

Земя. Започнали да наричат Луцифер дявол, неговия помощник и дясна ръка – сатана, а ангелите,

които го последвали – паднали ангели.

Източник на енергия, на Светлина във Вселената е Бог. Онези, които се отричат от Бога, се

лишават от енергия. Но за да съществуват, е необходима енергия. Какво да се прави? Светлина

може да се вземе от тези, които я притежават. За падналите ангели е въпрос на живот и смърт

да получат енергия.

Ако човек е в хармония с Бога, той получава божествена енергия за осъществяване целите на

Бога. В онези далечни времена, населяващото земята човечество обитавало главно континента

Лемурия, който се намирал на мястото, където сега се простират Индийският и Тихият океани.

Човечеството владеело тайните на Космоса, които по-късно били или изгубени, или притежавани

само от тесен кръг посветени.

Страната оглавявал цар, който същевременно имал висш духовен сан. Лемурийците почитали

своя владетел, вярвали, че той представлява божество, но се кланяли на Единния, невидимия.

На континента и в колониите, разположени в Америка, Индия, Китай, почитали Бога като

Баща-Майка. Вярванията в древна Индия частично запазили свещения култ към майката,

разпространен в Лемурия и постепенно забравен с падението на човечеството. Нямало

противоречия между науката и религията, науката била практическо приложение на религиозните

истини и се занимавала с описанието на тези истини с помощта на символи и знаци.

Когато падналите ангели били изхвърлени на земята, невинното, не познаващо своеволие

човечество се сблъскало с неизвестни за него твърдения: защо да почитаме онзи, когото не

виждаме и не чуваме? Реално е само това, което ни заобикаля, не е ли по-добре да се съсредоточим

върху получаването на удоволствия от живота?

Падението на човечеството

И така, в съответствие с космическия закон, идвайки на земята, падналите ангели трябвало

да се въплъщават в човешки тела. Видимите за нас тела са само обвивка, кожено облекло за

душата. За да съществуват, е необходима енергия. Ако няма възможност да се получи енергия

направо от Бога, се налага да се изхитрят и да я вземат от хората около тях. Затова е

необходимо хората да бъдат доведени до състояние на дисхармония и объркване. Това се постига

чрез насаждане на мисли и чувства, които не са в синхрон с Бога.

Защо да почитаме онзи, когото не виждаме и не чуваме? Защо да не използваме живота за

получаване на удоволствия за себе си.

Хората започнали да се откъсват от божествените истини и да постъпват така, както ги

учели коварните подстрекатели. При това те губели светлината си и на хоризонтално ниво я

вземали падналите.

По-нататък автоматично влизал в сила законът за възмездието или законът за кармата. Ако

допускаме в съзнанието си небожествени мисли и чувства, ако извършваме небогоугодни действия,

ние неизбежно се сблъскваме в живота с обстоятелства, когато сме принудени да правим избор,

като проявим същото качество, което сме изкривили. Например, допуснали сме в ума си съмнение в

това, че има Бог. Ние ще трябва да демонстрираме вярата си в много по-лоши условия.

Както вече знаем от описанието на Златния Век, хората можели да ходят по вода. Със

загубата на вярата те изгубили това качество, както и способността да си материализират

храна, предмети. Тези способности си отивали постепенно и сега било нужно отново да повярват в

Бога, в справедливостта на Неговия Закон, а да се направи това станало много по-сложно.

Съзнанието на хората постепенно се стеснило, станало смъртно. Появила се завеса,

отделяща висшите, божествени октави от света на формата. Била загубена връзката между

безсмъртната, божествена част на човека и неговото низше съзнание, което постепенно се

ограничило само с видимия за човешкото око свят.

А в ушите постоянно се набивала лъжата на падналите за това, че хората сами по себе си са

богове и те със сила ще заставят да им се покорява природата, а и самият Бог. И в тази борба ще

победи най-силният, а целта оправдава средствата.

Постепенно чувството на любов към всяко творение – от Бога до хората наоколо и даже

буболечките – било подменено с крайна враждебност, завист, злоба, алчност.

Падението било бързо. След няколко стотици години на планетата не останал нито един

човек, който да се придържа към предишните правила за поведение.

Необходими пояснения

Сякаш всичко е написано правилно. Но нещо ме спря от по-нататъшната работа над книгата.

Това е трудно да се обясни. То е на нивото на интуицията. Стори ми се, че тук нещо не е както

трябва или аз нещо не разбирам добре.

Във всеки случай, прекъснах работата.

Беше 2002 г. Трябва да кажа, че от 2000 г. се занимавам с медитативна практика. В хода на

медитациите започнах да получавам разбиране и знания, различни от написаното в Учението на

Възнесените Владици. Това беше друг поглед върху падналите ангели и Луцифер.

Помислих си, че съм „влязла” не където трябва. Съзнанието ми в хода на медитациите

възприемаше нова информация, след тях редовно записвах всичко, което идваше, но външното ми

съзнание отказваше да приеме новата информация.

Оставиха ме на спокойствие, но не задълго. След година информацията отново започна да идва.

Тогава започнах да търся други, външни източници на информация, в които да се потвърждават

знанията, получени от мен на финия план.

Някога бях чела „Тайната Доктрина” на Е. П. Блаватска. И усетих потребност отново да се

обърна към тази книга.

Онези, които някога са я чели, могат да си представят колко е трудно да се разбере смисъла на

написаното в нея. Изложението умишлено е заплетено и мъгляво, за да обърка профана.

Няколко пъти се заемах с четене. Разбирах, че „Тайната Доктрина” се съгласува със знанията,

получени от мен на финия план, но смисълът на написаното ми убягваше. И едва тази година, когато

бях в Алтай, изведнъж почувствах необходимост да изложа със свои думи онова, което ми се даде да

разбера. По някаква причина е важно да направя това сега.

Накратко за Блаватска

Може да се каже, че Блаватска е писала произведенията си под диктовката на Владиката Ел

Мория1 и Владиката Кутхуми2. Може също да се каже, че тези произведения са били написани с

помощта на даровете на Свети Дух. Това е бил опит на Махатмите на Изтока да дадат част от

предаваните тайни знания от Посветените, на поколение след поколение в течение на милиони

години.

Ето как самите Ел Мория и Кутхуми чрез Блаватска излагат същността на проведената работа:

„Няма да е излишно честото напомняне на читателя, че тези учения, както това се

доказва с изобилието от посочените извадки от различни древни Писания, са стари като

света; и че настоящият труд е просто опит да се предаде архаичният генезис и историята,

както тя се преподава в някои азиатски Центрове на Езотеричното Знание, на съвременен език

и с терминологията и изразите, с които ученият и образован читател е запознат. Те трябва

да бъдат приети или отхвърлени частично, или изцяло, въз основа на собствената им ценност;

1 Ел Мория Хан. Раджпутски княз. През 1875 г. заедно с Кутхуми, Джуал Кхул, Серапис Бей, Сен Жермен и

други е работил за основаването на Теософското дружество.

2 Кутхуми. Известен също като К.Х., Кут Хуми Лал Сингх, Кашмирски Брахман (брамин) в Шигацзе, Тибет.

но не преди щателното им сравнение със съответните догми и съвременни теории и

умозаключения.

Налага се сериозно да се усъмним, съдено ли е на нашата епоха, при цялата и́

интелектуална изтънченост, да намери във всяка западна националност макар и само по един

непосветен учен или философ, способен напълно да разбере духа на Архаичната Философия?” 3

Е. Ф. Писарева4 пояснява защо е била избрана Блаватска:

„Тя била непосредствен вестоносец от Изток, дошъл да просветли съзнанието на хората

по света. През 14 век великият мъдрец просветител, реформатор на будизма Цзон-Ка-Па

напомнил на мъдреците от Тибет и Хималаите предписанието на много древен закон. Този

закон установявал необходимостта от съизмерение на два различни, но еднакво верни

принципа: ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА В ТАЙНА, ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА

БЪДЕ

ОГЛАСЕНА. Защото за невежия човек преждевременното знание е също толкова фатално,

колкото е пагубна светлината за онзи, който е бил дълго на тъмно. Цзон-Ка-Па напомнил, че в

края на всяко столетие трябва да се направи опит да се просветят хората на Запада,

стремящи се изключително към власт и материално благополучие. И тогава бил направен

опит да се разпространи светлината и да се изпрати вестоносец.

Този въпрос се обсъждал в будисткия манастир Галаринг Шо – близо до Шигацзе, на

границата между Китай и Тибет. Стоял въпросът по кого може да се изпрати послание до

недоверчивите и горделиви хора на Запада. Било решено почти единогласно да се откажат от

този опит, защото Западът е загубил способността да възприема и разбира истинското древно

Учение.

Но двама се съгласили да изпълнят предписанието на Цзон-Ка-Па. Това били Мория,

потомък на владетелите на Пенджаб, и Кут Хуми от Кашмир. Те поели отговорността да

изберат вестоносец и да го изпратят на Запад, за да разпространи там философията на

Изтока и да открие част от тайните за природата на човека.

Изборът паднал на Е. П. Блаватска, която била кармично свързана с Учителя Мория.

Тя била избрана благодарение дарбата си на медиум, благодарение на свръхсетивните си

способности, които проявявала от детските си години. Тези способности давали възможност

на Махатмите Мория и Кут Хуми мислено да общуват с нея от разстояние. Тя била избрана

още и заради безкористната си вяра, безграничната любов към знанието, заради оня плам,

който подтиква някои същества да издигат все по-високо живата светлина на разума дори с

риска да загинат сред мрака, с който сме заобиколени”.

Ще приведа още няколко цитата, потвърждаващи, че Блаватска не е писала сама

произведенията си, че тя е била само послушен инструмент, от който се ползвали Владиците. Ето

цитат от спомените на родната сестра на Блаватска, Вера Желиховска, който се отнася за момента на

началото на работата на Блаватска над „Разбулената Изида” по време на пребиваването и́ в Америка:

„В писмата и́ все по-често и по-решително започнаха да се появяват намеци, че не е нейно

онова, което тя пише; че самата тя не разбира какво става с нея. Но за нея е напълно очевидно,

3 Тук и по-нататък цитатите от „Тайната Доктрина” са по изданието Е.П. Блаватская „Тайная Доктрина”, Т. 2,

„Эксмо-Пресс” Москва, „Фолио” Харьков, 2001, 519.с.

4 Цитатът е от предисловието към книгата „Письма Махатм” и се

цитира по изданието „Письма Махатм”, Самара, 1993.

че говори и пише за научни и отвлечени неща не самата тя – защото тя „нищичко не разбира”

от тях, но и́ внушава и „диктува някой, който знае всичко”.

Тези странни прояви на неизвестно откъде появилите се в нея на 40-годишна възраст

научни знания, заедно с такива необичайни позовавания на някакво „вселяване”, много

тревожели близките на Е. П. Блаватска... По едно време те действително се опасявали за

разсъдъка и́.

„Кажи ми, мила моя, – писала тя на леля си,5 – интересуваш ли се от физиолого-

психологически тайни? А нали за всеки физиолог това е удивителна задача. В нашето

общество има множество учени (например професор Уайлдер, археолог-ориенталист) и всички

те се обръщат към мен с въпроси и уверяват, че по-добре от тях зная и източни езици, и науки

положителни и отвлечени. Та това са факти, а против фактите не можеш да тръгнеш като

срещу ръжен!... Е, кажи ми тогава, как можа да се случи, че аз до зрялата си възраст, както ти

е известно, бях толкова невежа и изведнъж станах феномен на ученост в очите на хора

действително учени?... Та това е пълна мистерия!... Аз съм психологическа задача, ребус и

енигма за идните поколения, сфинкс... Помисли си само – аз, която нищо не съм учила в

живота си, която не съм имала нужното понятие нито от химия, нито от физика, нито от

зоология, сега пиша за всичко това дисертации. Влизам в диспут с учени и излизам победител...

Не се шегувам, говоря сериозно: страшно ми е, защото не разбирам как става това!... Каквото и

да чета, сега ми се струва познато... Намирам грешки в статиите на учените, в лекциите на

Тиндал, Херберт Спенсър, Хъксли и други... От сутрин до вечер у дома се тълпят професори,

доктори на науките, теолози. Влизат в спор – и аз се оказвам права... Откъде е всичко това?

Подменили ли са ме, какво ли?”

В същото време тя изпращала изрезки от различни вестници, които потвърждавали

нейните словесни и печатни победи над различни авторитети и освен това огласявали пред

света маса такива невероятни факти за окултните, феноменални свойства и способности на

основателката на Теософското Дружество, че за здравомислещите хора било невъзможно да

им повярват”.6

И още един цитат, разкриващ тайната за това, как била написана „Тайната Доктрина”:

„През октомври тя писала на Синет: „Много съм заета с „Тайната Доктрина”. Онова,

което стана в Ню-Йорк (тя има предвид картините на психографско ясновиждане –

„внушения”, както ги наричала), се повтаря несравнимо още по-ясно и по-добре! Такива

картини пред мен, панорами, сцени, допотопни драми!... Никога досега не съм чувала и виждала

по-добре”.7

И последният цитат, който трябва да илюстрира целта на предприетия от мен опит да

възстановя Истината. Известен исторически факт е, че докато е била в Лондон, в края на живота си

Блаватска издава списание озаглавено „Луцифер”, което само по себе си и́ навлича допълнителни

нападки и обвинения. Е. П. Блаватска пише в свое оправдание следното:

„Защо ме нападате, че съм нарекла списанието си „Луцифер”?... Това е прекрасно

заглавие! Lux, Lucis – светлина; ferre – нося: „Носещ светлина” – какво по-хубаво?... Само

5 Надежда Андреевна Фадеева, сестра на майка и́ .

6 В.П.Желиховская „РАДДА – БАЙ” (Правда о Блаватской). Цялата статия можете да намерите в сайта на

адрес http://www.theosophy.ru/lib/raddabai.htm

7 Също там.

заради „Изгубеният рай” на Милтън,8 Lucifer стана синоним на паднал дух. Първото честно

дело на моето списание ще бъде да снеме клеветите и недоразуменията от това име, с което

древните християни наричали Христос. Еасфорос – у гърците, Луцифер – у римляните, та нали

това е името на утринната звезда, вестителка на ярката слънчева светлина. Нима самият

Христос не е казал за себе си: „Аз, Иисус, ...съм... утринната и светла звезда” (Откр. на Св.

Йоан, 22:16)?... Нека и нашето списание като бледа, чиста звезда на зората предвещава яркия

изгрев на истината – сливане на всички буквални тълкувания в единна по дух светлина на

истината!” 9

ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГЛАСЕНА

Кръгът от теми, набелязани за осветляване

„НЯМА РЕЛИГИЯ ПО-ВИСОКА ОТ ИСТИНАТА” – тази фраза е подзаглавие на „Тайната

Доктрина” и аз ще се опитам да следвам Истината, колкото и неправдоподобна да изглежда тя. И

така, смятам да осветля темата за възникването на Доброто и Злото на Земята и неизбежно

свързаната с нея тема за падналите ангели и Луцифер.

Всички други теми ще бъдат засягани бегло и само в рамките, необходими за осветляването на

главната тема.

Изложението ми ще бъде много схематично и все пак, надявам се, Истината няма да пострада.

Във всеки случай, желаещите могат винаги да се обърнат към първоизточника.

Всеки прочит и всеки преразказ се осъществява през призмата на личното възприятие, затова,

за да си съставите собствено, непредубедено впечатление, аз отново ви насочвам към

първоизточника.

Съответствие между принципите

на човека и земята

Във всичко: и в макрокосмоса, и в микрокосмоса действа законът за подобието. От Учението на

Възнесените Владици е известно, че човекът представлява сложна структура. Освен физическо тяло,

той има още три фини тела, които обхващат човешкото тяло като матрьошки: астрално тяло,

ментално тяло и етерно тяло. Освен тези четири низши тела, човекът има три висши тела: Христово

Аз, Каузално тяло и АЗ СЪМ Присъствие. Строежът на тези тела може да се визуализира като

Схемата АЗ СЪМ Присъствие, както е показано на рисунката. (фиг. 1)

„Тайната Доктрина” използва други названия за тези тела, но сега няма да навлизаме в

същината на различията. За нашите цели е достатъчно да осъзнаем, че човекът представлява сложна

структура, състояща се от 7 тела или принципа. По закона за подобието, нашата планета също се

състои от 7 тела или принципа. Съответствието между човешките и планетните принципи е показано

на диаграмата.

8 Милтън (Milton) Джон (1608-1674) – английски поет, политически деец. През периода на английската

буржоазна революция през ХVІІ век – привърженик на индепендентите. В поемите си „Изгубеният рай”

(1667) и „Възвърнатият рай” (1671) в библейски образи алегорично изразява революционни идеи, поставя

въпроса за правото на човека да нарушава осветения от бога морал.

9 Вж. 6.

Ако говорим за планетата, зараждането на планета на физическия план става по следния начин:

около фокуса в пространството започва да се формира газообразен облак, който постепенно се

уплътнява и става твърд. Но точно както не можем да видим фините тела на човека с помощта на

физическото си зрение, ние не можем да видим и фините тела на Земята или на която и да е друга

планета.

Но всичко започва на по-фините планове и едва след това се проявява на физическия план.

Съгласно„Тайната Доктрина”, живот съществува на всичките седем тела или глобуси на Земята

или на всяка друга планета. При това монадите или божествените фокуси, около които става

формирането на живота и които можем условно да сравним с АЗ СЪМ Присъствие – безсмъртната

частичка в нас – първоначално са били пренесени на нашата планета от Луната. Луната е нашата

прародителка.

Диаграмата демонстрира по какъв начин е пренесен животът от Луната на Земята. Когато

лунният глобус А завършва своето съществуване, жизненият импулс от него е пренесен на глобус А

на Земята. Същото става с глобусите B, C, D...

Всяка монада, пренесена от Луната, отново преминава еволюцията си като минерал, после като

растение, животно и накрая като човек.

При това природата така съчетава циклите, че когато жизненият импулс на висшия клас монади

достига до глобус А, жизненият импулс на минералния живот се премества на глобус В. Така

постепенно жизнените вълни преминават от глобус на глобус.

Животът, който съществува на глобусите, принадлежащи към фините планове, съответно не

може напълно да бъде асоцииран с нашия физически план, но за нашите цели е важно да си

представяме, че животът съществува на много планове и достига максималната си плътност на

глобус D, нашият физически глобус.

Освен понятието глобуси, „Тайната Доктрина” дава още понятието кръгове. В своето развитие

всеки глобус преминава седем кръга. Между всички кръгове съществува период на частична

пралайя, покой или обскурация, когато животът замира, а после отново се възражда в следващия

кръг.

Сега ние се намираме в четвъртия кръг на глобус D. В най-низшата точка на материалността.

Това всъщност е всичко, което приблизително е нужно да знаем за напред. Защото по-нататък

ще става дума само за нашия физически глобус.

Онези, които са се заинтересували от всички тези кръгове, глобуси, планетни вериги, могат по-

подробно да се запознаят с тяхното описание в първия том на „Тайната Доктрина”, в „Езотеричния

будизъм” на Синет и в „Писмата на Махатмите”. Ще кажа само, че изложението нарочно е заплетено

и част от информацията е скрита. Но тези, които получат ключ от финия план, ще могат да разберат

и да осмислят останалото.

За какъв период от време става дума

Нека сега да видим, за какъв период от време може да става дума. За колко години е станало

населяването на Земните глобуси с Божествени монади.

„От друга страна трябва да се знае, че нито една тайна не е била съхранявана така добре

и така свято от древните, както тайната на техните цикли и изчисления. Като се започне

от египтяните, та до евреите се е смятало за най-голям грях да се разкрие нещо,

принадлежащо към правилното измерване на времето”.

Но в „Тайната Доктрина” са посочени точни числа и аз съм склонна да им вярвам. Ето ги:

І. От началото на Космическата Еволюция10

до индийската година Тарана или (1887) 1 955 884 687 години

ІІ. (Астралните) минерално, растително и

животинско царство преди Човека се развивали 300 000 000 години

ІІІ. Времето от първата поява на Човечеството

(на нашата Планетна Верига) 1 664 500 987 години

ІV. Годините, изтекли от Манвантара

Вайвасвата – или Човешкия Период до 1887 г.

се изчисляват точно на 18 618 728 години

V. Пълният Период на една Манвантара – 308 448 000 години

VI. Четиринадесет Манвантари плюс периода

на една Сатия Юга съставляват един ден на

Брама или пълна Манвантар 4 320 000 години

Затова Маха-Юга се състои от 4 320 000 години11

Между годината 1887 и началото на

Кали Юга са изминали 4 989 години

За по-голяма яснота, ето още няколко числа:

Години на

смъртните

360 дни на смъртните правят една година 1

Крита Юга съдържа 1 728 000

Трета Юга съдържа 1 296 000

Двапара Юга съдържа 864 000

Кали Юга съдържа 432 000

10

Езотеричната Доктрина твърди, че тази „Космическа еволюция” се отнася само за нашата Слънчева система,

докато екзотеричният

индуизъм отнася тези числа, ако не грешим, към цялата Система на Вселената.

11

Защото Маха-Юга е една хилядна част от Деня на Брама.

Съвкупността от всичките четири посочени

Юги съставлява Маха-Юга 4 320 000

Седемдесет и една такива Маха-Юги съставят

периода на царстването на един Ману 306 720 000

Царстването на четиринадесет Ману

обхваща продължителността на 994

Маха-Юги, което се равнява на 4 294 080 000

Добавете Сандхис, тоест промеждутъците

между царстването на всеки Ману, което ще

отговаря на шест Маха-Юги, равняващи се на 25 920 000

Сборът от тези царствания и междуцарствия на

четиринадесет Ману е равен на 1000 Маха-Юги,

което съставлява Калпа, тоест един Ден на Брама 4 320 000 000

Тъй като Нощта на Брама има същата дължина,

Един Ден и Нощ на Брама ще съдържат 8 640 000 000

360 подобни дни и нощи съставляват

една Година на Брама, равна на 3 110 400 000 000

100 подобни години съставляват пълен

период на Века на Брама,

тоест Маха-Калпа 311 040 000 000 000

Такива са екзотеричните числа, приети в цяла Индия и те доста близко съответстват

на числата в Съкровените Учения”.12

И така, 1 955 884 687 години са изминали от момента на началото на еволюцията на глобус А

на Земята в Първия Кръг. Но от всички тези цифри ще ни трябват две. 18 618 728 години са

изминали от момента на образуването на физическия човек. И 308 448 000 години – период на една

малка манвантара – заема еволюцията на седемте раси на нашия четвърти кръг на глобус D.

Е, сега вече можем да пристъпим към описанието на човешките раси, като започнем от първата.

Първата човешка Коренна Раса

В съответствие със Закона за подобието би могло да се предположи, че както всяка планета в

тази материална вселена съществува отначало на финия план, а после се проявява на физическия

план, като постепенно става все по-плътна и по-плътна, точно същите закономерности са присъщи и

за развитието на човека. Отначало съществува Божествената монада, която постепенно се облича във

все по-плътни и по-плътни тела.

„И накрая, във всички древни Писания и Космогонии е посочено, че отначало човекът е

еволюирал като светеща безплътна форма, върху която, подобно на разтопен бронз, вливан в

модела на ваятеля, била изградена физическата форма на неговото тяло, посредством низши

форми и типове животински земен живот. Зохар твърди:

„Душата и Формата, спускайки се на Земята, се обличат в земни одежди”.13

12

„Тайная Доктрина”, стр. 82.

Авторите на „Тайната Доктрина” дават разбиране за това, как се е развивало човечеството от

Първата и следващите Раси по Книгата Дзиан и Коментарите към нея, с които те са били запознати.

В различни древни учения, на които библията е само бледо отражение, се споменават Висши

Духове, Същности, Дхиан-Когани, Логоси (ако се придържаме към терминологията на Учението на

Възнесените Владици, можем да говорим за Висши Ангели), които се явяват „първосъздадени” на

Брама, родени от Разума. Тези същества се подразделят на различни класове. Сега ще стане понятен

смисълът на Стансата от Книгата Дзиан, цитирана в „Тайната Доктрина”:

12. Великите Когани14 призовали Владиците на Луната за Въздушните Тела: „Създайте

Хора,15 Хора с вашето естество. Дайте им16 техните вътрешни Форми. И тя 17 ще организира

външните Обвивки18. Мъже-Жени ще бъдат те. Владици на Пламъка също...”

13. Отишли те,19 всеки в предназначената му Земя; Седем от тях, всеки в своята Зона.

Владиците на Пламъка останали назад. Те не поискали да отидат, не пожелали да творят.

14. Седем Воинства, От-Воля-Родени20 Владици, устремени от Духа Живото-Даващ21,

отделили Хората от самите себе си, всеки в своята Зона.22

В съответствие със Закона за Космическите Цикли, настъпило времето да се появи

човечеството на този, четвъртия кръг на планетата Земя. Съдейки по всичко, това събитие е могло да

стане преди 200-300 милиона години.

Имало Същности, принадлежащи към лунните Духове или Питри, които се съгласили да творят

и имало други, наречени Владици на Пламъка, които отказали. Това дало повод, отказалите се да

творят Ангели да бъдат обвинени в „бунт” против Бога.

Обаче тези Същности, „лишени от по-груб „творчески огън” и затова неспособни да

създадат физически човек, а също не притежаващи Двойник или Астрално Тяло, за да го

проявят, защото нямали каквато и да било „форма”, в екзотеричните алегории са показани

като Йоги, Кумари (непорочни Юноши), които се превърнали във „въстанали” Асури,

сражаващи се и противодействащи на Боговете и т.н”.23

Трудно ни е да съдим какво е станало в действителност. Но по някакъв начин това събитие е

създало карма или условие за последвалото слизане на тези Висши Същности в телата на хората от

Третата Раса. За да не прекъсваме повествованието, просто ще запомним, че е имало в Ангелската

13


14

Владици.

15

Им било казано.

16

Тоест Дживи или Монади.

17

Майката Земя или Природата.

18

Външни Тела.

19

Лунните Богове.

20

Или Родени-от-Разума.

21

Фохат.

22


23

пак там, стр. 92.

еволюция същества твърде чисти и духовно независими, които поели риска да отстояват своето

мнение и отказали „да творят”.

„Там, където няма борба, там няма и заслуги. На човечеството, „земното и от Земята”,

не било съдено да бъде създадено от Ангели от Първично Божествено Дихание.

Затова е и казано, че те се отказали да създават и човекът трябвало да бъде оформен от по-

материални създатели, които от своя страна могли да дадат само това, което било присъщо

на собствената им природа и нищо повече”.24

Послушните Ангели отделили от своите астрални тела сенки (Чхая), които станали тела на

хората от Първата Раса.

„Първата Раса хора, следователно, били просто подобия, Астрални Двойници на Отците

си, които били пионери или най-напреднали Същности от предишната, макар и по-низша

Сфера, обвивка на която сега е нашата Луна”.25

Това били гигантски безполови същества с въздушна форма и височина 173 фута или 53 метра

(за сравнение статуята на Свободата в Ню-Йорк е висока 105 фута или 34 метра). Тези форми не

познавали смъртта и в продължение на милиони години влачели безсъзнателно съществуване,

подобно на сън.

„Затова Първата Коренна Раса на хората, безполова и безсъзнателна, трябвало да бъде

отхвърлена и „скрита до определено време”; тоест, Първата Раса вместо да умре, изчезнала

във Втората Раса, както някои низши животи и растения преминават в своето потомство.

Това било всеобщо преобразяване. Първата Раса станала Втора Коренна Раса, без да я породи

или да я създаде, или да умре”.26

Втората Коренна Раса

Втората Коренна Раса е произлязла чрез пъпкуване или делене от Първата Раса.

„Как иначе биха могли да възпроизведат себе си тези Чхая; тоест да породят Втората

Раса, ако те са били етерообразни, асексуални и даже лишени засега от носител на желанията

или Кама Рупа, който се е развил едва в Третата Раса? Те развили Втората Раса

безсъзнателно, както правят това някои растения. Или може би като амебата, само че в по-

етерообразен, значителен и по-голям мащаб.” 27

„Старата или Първичната Раса била погълната от Втората Раса и станала единна с

нея.

Това е тайнствен процес на трансформация и еволюция на човечеството. Материята на

първичните Форми – облачна, етерообразна и негативна – била притеглена или погълната и по

такъв начин станала допълнение към Формите на Втората Раса. Коментарите обясняват

това, като казват, че тъй като Първата Раса била съставена просто от Астралните Сенки

на Прародителите-Творци и разбира се нямала нито свои собствени астрални, нито свои

физически тела, то тази Раса не е умирала. Нейните „Хора” постепенно се разтваряли и

бивали поглъщани от телата на своето собствено „После създадено” Потомство, по-плътни

24

Пак там, стр. 111.

25


26


27


от техните собствени. Старата форма се изпарявала, тя бивала погълната и изчезвала в

Новата Форма, по-човешка и физическа. Смъртта не съществувала в онази епоха, по-блажена

отколкото Златния Век; но първичната или родителската материя била употребена за

създаването на ново същество, за построяването на Тяло и даже на вътрешни или низши

Принципи или Тела на потомството”.28

Втората Раса била по-плътна, но тя както и преди нямала физическо тяло. Ръстът на тази Раса

бил 120 фута или около 37 м.

Тайната Доктрина говори за мястото, обитавано от тази Раса, като за втори Хиперборейски

континент. Той бил разположен в района на Северния Полюс. Всяка Раса имала свой континент, на

който тя се развивала. За континента на Първата Раса се казва само, че той ще съществува в течение

на всички Раси от тази манвантара. Континентите на останалите Раси се образуват, когато Расата

започва своето развитие и изчезват с изчезването на Расата. Затова континентът на Втората Раса –

Хиперборейският – е загинал заедно с болшинството от тази Раса. Неотдавнашните изследвания в

района на Нова Земя косвено потвърждават казаното в „Тайната Доктрина”. При сондирането на

дълбочина над 1000 м било открито, че преди 55 милиона години (именно по това време би трябвало

още да е съществувала Втората Раса) в района на Северния Полюс е имало средиземноморски

климат.

„Първата Раса, „Сенките” на Прародителите, не можели да бъдат повредени или унищожени от

смърт. Бидейки толкова етерообразни и толкова малко човешки по своя строеж, те не можели да

бъдат повредени от никаква стихия – нито вода, нито огън. Но техните „Синове”, Втората Коренна

Раса, можела и затова така била унищожена”.

„Вечно цъфтящите страни (между тях и Гренландия) на Втория Континент били

последователно превърнати от Едеми с тяхната вечна пролет в хиперборейски Хадес. Това

превращение станало вследствие разместването на великите води на Планетата, на океаните, които

променили руслото си; болшинството от Втората Раса загинало при този първи гърч на еволюцията и

втвърдяването на Планетата по време на човешкия период”.29

Начало на Третата Раса

Колкото и да изглежда странен такъв начин на размножаване, но „Ранната Трета Раса се е

образувала от капки „Пот”, които след многобройни превращения се развиват в човешки тела”.30

За Третата Раса въобще са характерни разнообразни начини на размножаване.

Третата Раса „се разделила на три отделни подразделения, състоящи се от хора, създадени

по различен начин. Първите две подразделения се размножавали по яйцеобразен метод, по всяка

вероятност неизвестен в съвременната естествена история. Докато ранните под-раси на

Третото Човечество се размножавали посредством своего рода отделяне на влажност или

жизнен флуид, чиито капки, събирайки се, образували яйцевидно кълбо – или да кажем яйце,

служещо като външно вместилище за зараждането в него на плод и дете, начинът на

размножаване на следващите под-раси се променил, във всеки случай по своите резултати.

Потомството на ранните под-раси било съвършено безполово – дори безформено, доколкото

можем да знаем това, но потомството на следващите под-раси се раждало андрогинно.

28

Пак там , стр. 141.

29


30


Именно в Третата Раса е станало разделението на половете. Човечеството от безполово

станало хермафродитно или двуполово; и накрая човешкото Яйце започнало да ражда,

постепенно и почти незабележимо в еволюционното си развитие, отначало същества, в които

единият пол преобладавал над другия, и най-после определени мъже и жени”.31

Тази Раса достигала на височина 60 фута или 18 метра и обитавала континента Лемурия. Но аз

мисля, че още ще имаме възможност да поговорим за този континент.

„Но да се върнем още веднъж към историята на Третата Раса, „Родени от Пот”, „Родени

от Яйце” и „Андрогини”. Почти безполова при първата си поява, тя станала двуполова или

андрогинна, разбира се, много постепенно. Преходът от първото преобразяване до последното

изисквал безброй поколения, в течение на които простата клетка, излязла от най-ранния

прадед на породителя (двама в едно), отначало се развила в двуполово същество; после тази

клетчица, развила се в истинско яйце, дала еднополово същество. Третата Раса на

човечеството е най-тайнствената от всички развили се досега пет Раси. Тайната „как

именно” е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена

тук, защото това е работа на ембриолог и специалист; настоящият труд дава само бегли

очертания на този процес. Но е ясно, че отделните единици на Третата Раса са започнали да

се разделят в своите обвивки или яйца още преди раждането си и излизали от тях като

новородени от определен мъжки или женски пол векове след появата на своите първи

прародители. И със смяната на геоложките периоди отново родените под-раси започнали да

губят вродените си способности. Към края на четвъртата под-раса на Третата Раса

новородените загубили способността да ходят още щом се освободят от обвивката си и към

края на Петата човечеството вече се раждало в същите условия и посредством тъждествен

процес, както и нашите исторически поколения. За това били нужни, разбира се, милиони

години. Читателят вече се запозна с приблизителните числа, поне що се касае до

екзотеричните изчисления”.32 33

Тази Раса въобще изобилства с различни събития. Примерно преди 18 милиона години

човечеството получава физическо тяло. Това е станало по времето на Третата Коренна Раса. И още две

събития са станали по времето на същата Раса – така нареченото „падение” на човечеството и така

нареченото „падение” на Ангелите. Ето че най-после стигнахме до интересуващата ни тема.

„Падението” на ангелите

Към всяка древна алегория или всеки символ „Тайната Доктрина” има седем ключа и всичките

те се намират в ръцете на Най-висшите Посветени. Затова мога да дам само онази представа за

тайната на „падението”, която получих сама, просто докато четях „Тайната Доктрина”. Доколкото

всичко изложено по-нататък може да се стори извънредно странно, аз предимно ще привеждам

цитати, като ги допълвам съвсем малко със собственото си разбиране.

Както следва от предишното повествование, човекът се е оформял постепенно в продължение

на милиони години. Преди около 18 милиона години той е получил физическото си тяло. Но както

споменахме, строежът на човека е седморен. И даже след получаването на физическо тяло в човека

от Третата Раса още отсъствали двата принципа, които в Езотеричния Будизъм се наричат Манас и

31


32

Раздел „Хронология Браминов” в „Тайная Доктрина”, стр. 69 или раздел „О каком периоде времени идет

речь”.

33


Кама Рупа. Мисля, че няма да сгреша много против истината, ако кажа, че тези две тела можем да

асоциираме с менталното тяло и Христовото АЗ в терминологията на Учението на Възнесените

Владици. Човекът не притежавал разум, той бил човек само по форма, но по същността си с нищо не

се отличавал от животно. Освен всичко друго, човекът нямал посредник, който да съедини духовната

и физическата му

части.

Станса VІІ от Книгата Дзиан описва по какъв начин човекът придобил Разум.

24. СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА, СИНОВЕТЕ НА НОЩТА34, ГОТОВИ ОТНОВО ДА СЕ

РОДЯТ, СЛЕЗЛИ. ТЕ ВИДЕЛИ НИЗКИТЕ35 ФОРМИ НА ПЪРВАТА ТРЕТА36(а). „НИЕ МОЖЕМ

ДА ИЗБЕРЕМ”, КАЗАЛИ ВЛАДИЦИТЕ (НА МЪДРОСТТА), НЯКОИ СЕ ВЪЗДЪРЖАЛИ ДО

ЧЕТВЪРТАТА37. ОТ СВОЯТА СОБСТВЕНА РУПА ТЕ НАПЪЛНИЛИ38 КАМА39. ОНЕЗИ, КОИТО

ВЛЕЗЛИ, СТАНАЛИ АРХАТИ. ОНЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧИЛИ САМО ИСКРА, ОСТАНАЛИ

ЛИШЕНИ ОТ ЗНАНИЕ40; ИСКРАТА ГОРЯЛА СЛАБО (в). ТРЕТИ ОСТАНАЛИ ОТ-РАЗУМА-

ЛИШЕНИ. ТЕХНИТЕ ДЖИВИ41 НЕ БИЛИ ГОТОВИ. ТЕЗИ БИЛИ ОТДЕЛЕНИ СРЕД СЕДЕМТЕ42.

ТЕ СТАНАЛИ ТЕСНОГЛАВИ. ТРЕТИТЕ БИЛИ ГОТОВИ. „В ТЕЗИ ЩЕ ПРЕБЪДЕМ НИЕ”,

КАЗАЛИ ВЛАДИЦИТЕ НА ПЛАМЪКА И ТЪМНАТА (СКРИТА) МЪДРОСТ (с).

„Тази Станса съдържа пълния ключ към тайните на злото, така нареченото Падение на

Ангелите, и към много проблеми, които така смущавали мозъците на философите от времето

на зараждането на паметта в човека. Тя разкрива тайната на последвалото неравенство в

умствените способности, в раждането или социалното положение и дава логично обяснение

на непонятното кармично течение през последвалите еони. Предвид трудността на този

въпрос ние ще се опитаме сега да дадем възможно най-доброто обяснение”.43

Кои са били тези Синове на Мъдростта, надарили човека с разум? Помните ли онези Ангели,

които се отказали „да творят”? В различните религиозни системи те имат различни наименования.

„Всичко това са Манаси и Раджаси; Кумари, Асури и други Управители и Питри, които се

въплътили в Третата Раса и по този начин и разни други начини надарили човека с Разум”.44

34

Излезли от Тялото на Брама, когато настъпила Нощта.

35

Низки по разум.

36

Все още Раса, лишена от Разум.

37

Раса.

38

Напрегнали.

39

Носител на Желанието.

40

Висше знание.

41

Монади.

42

Първоначални човешки видове.

43


44


„Транс-Хималайските окултисти ги разглеждат като явно тъждествени на онези, които

в Индия наричат Кумари, Агнишватти и Бархишади”.45

„В арийската алегория всички въстанали Синове на Брама са представени като Аскети и

Йоги. Те се раждат отново във всяка Калпа и обикновено се опитват да възпрепятстват

човешкото размножаване.” 46

„Съществува Вечен Закон за Циклите на превъплъщенията и начело на тези серии в

началото на всяка нова Зора на Манвантарата стоят онези, които са си почивали от

въплъщения в предишните Калпи в течение на неизброими Еони – тоест висшите и най-

ранните Нирвани. Именно това бил и редът на тези „Богове” да се въплътят в настоящата

Манвантара; това е и причината за присъствието им на Земята и произтичащите от това

алегории; оттук идват също и изкривяванията на първоначалния смисъл. Боговете, „паднали в

зараждане”, чиято мисия била да завършат Божествения Човек, по-късно биват представяни

като демони, зли духове и врагове, в борба и война с Боговете, или като безотговорни

изпълнители на единния Вечен Закон. Но нито една от хиляда и едната алегории на арийския

свят не е създала понятие за такива същности като дяволите и Сатаната в християнската,

еврейската и мохамеданската религии.” 47

„И така, предполагаемите „Въстанали” били просто онези, които принуждавани от

Кармичния Закон да изпият горчивата чаша до последната капка, трябвало отново да се родят

и по този начин да създадат мислещи същности от астралните статуи, проявени от техните

низши братя. Някои от тях, както беше казано, се отказали, тъй като нямали в себе си

необходимия материал – тоест астрално тяло – защото те били Арупа.48 Отказът на други се

основавал на това, че те били Адепти и Йоги в отдавна миналите предишни Манвантари; още

една тайна. Но по-късно, като Нирманакая,49

те се пожертвали за благото и спасението на

Монадите, очакващи реда си, които иначе трябвало да се измъчват в течение на безброй векове

в безотговорни, животноподобни, макар и на вид човешки форми. Това може да бъде притча и

алегория, заключена в друга алегория. Решението и́ се предоставя на интуицията на

изучаващия, стига той да си даде труд да прочете с духовно око следващото.” 50

„Първосъздадени” са онези, които първи получават импулс за движение в началото на

Манвантара и затова първи падат в низките сфери на материалността. Те, които в

Богословието са наречени „Престоли” и са „Твърдина на Бога”, трябва да станат първите

въплътени хора на Земята; и става ясно, ако помислим за безконечните серии на миналите

Манвантари, че последните е трябвало да бъдат първи и първите последни. Накратко казано,

виждаме, че висшите Ангели преди безброй еони са преминали през „Седемте кръга” и по такъв

начин са „завладели” техния Свещен Огън; по-просто казано, това значи, че в течение на

45 „Тайная Доктрина”, стр. 104.

46


47


48

Арупа – нямащи форма.

49

Нирманакая – формата на онзи Адепт или Йога, който е пожертвал състоянието на нирвана в помощ на

човечеството.

50


миналите си въплъщения в низшите, а също и във висшите Светове са възприели цялата им

Мъдрост – отражение на Махат (световен разум, Божествен Ум – бел. прев.) в различните му

степени на напрежение. Нито една същност, била тя ангелска или човешка, не може да

постигне състоянието на Нирвана или на абсолютна чистота иначе, освен през еони

страдание и познаване на злото, а също така и на доброто, защото в противен случай

последното ще остане непонятно.

Между човека и животното, чиито Монади или Джива в основата си са тъждествени,

съществува непроходима бездна на Разумност и Самосъзнание. Какво е човешкият разум във

висшия му аспект, откъде идва той, ако не е част от естеството – и в някои редки случаи на

въплъщение самото естество е на висше Същество, Същество, принадлежащо към по-висок и

божествен план.” 51

Както виждаме, човечеството е получило за своето по-нататъшно развитие не най-лошите

Христови АЗ. А доколкото „човечеството от Първата Коренна Раса е човечество от Втората,

Третата, Четвъртата, Петата и т.н., до последната се извършва циклично и постоянно

превъплъщение на Монадите, принадлежащи на Дхиан-Коганите на нашата Планетна

Верига,52 и всъщност тези Христови АЗ, получени по време на Третата Коренна Раса, са нашите с вас

Христови АЗ, нашите Ангели-Хранители, Нашите Логоси, които така бодро християнската доктрина

нарече паднали ангели.

„Алегорично Падналите Ангели във всички древни системи означават праобрази на

паднали хора, а Езотерично те са самите тези хора”.53

Сега нека се опитаме да разберем механизма, по който сме получили своя Разум.

Имало три класа Владици на Мъдростта. Едни влезли в Чхая, други устремили искра, трети се

въздържали до Четвъртата Раса.

И така, част от Високите Същества влезли в телата на хората.

„Мощта, посредством която те в началото създавали, е именно причината за тяхното

пропадане от високото им състояние до положението на Зли Духове, Сатана и неговото

Войнство, създадени на свой ред от нечистата фантазия на екзотеричните вярвания. Тази

мощ била Крияшакти, онази тайнствена и божествена мощ, латентна във волята на всеки

човек, която ако не бъде извикана на живот, напрегната и развита чрез Йогистки упражнения,

остава спяща в 999 999 човека на милион и по такъв начин се атрофира. Тази мощ е обяснена в

„Дванадесетте Знака на Зодиака” 54 по следния начин:

„Крияшакти: – Тайнствена сила на мисълта, която и́ дава възможност да възпроизвежда

външни, осезаеми феноменални резултати чрез присъщата и́ енергия. Древните твърдели, че всяка

мисъл ще се прояви външно, ако вниманието (и волята) на човека са дълбоко съсредоточени в нея.

По същия начин силното желание ще бъде съпровождано от желания резултат.

Йогата обикновено извършва чудесата си посредством Ичхашакти (Сила на Волята) и

Крияшакти”.

51


52

Пак там, стр. 171, забележка.

53


54

„Пять Лет Теософии”, стр. 111.

По такъв начин Третата Раса създала така наричаните „Синове на Волята и Йоги” или

„Предци” – Духовни Праотци – на всички следващи и настоящи Архати или Махатми по

наистина безпорочен начин. Те наистина били създадени, не породени като техните братя от

Четвъртата Раса, които били зародени чрез полово съчетание след разделянето на половете,

„Падението на Човека”. Защото Създанието е само резултат от Волята, действаща върху

феноменалната Материя, извличане от нея на Изначалната Божествена Светлина и Вечния

Живот. Те били „Съкровените Семена” на бъдещите Спасители на Човечеството”.55

„Сега стигнахме до един важен момент, който се отнася до двояката еволюция на

човешката раса. Синовете на Мъдростта или Духовните Дхиани станали „разумни” чрез

съприкосновението си с Материята, защото те в течение на предишните цикли на

въплъщение вече достигнали онази степен на разумност, която им позволила да станат

независими и самосъзнателни същности на този план на Материята. Те отново се родили

само по силата на кармичните следствия. Те влезли в онези, които били „готови”, и станали

споменатите Архати или Мъдреци, за които казахме по-горе. Това изисква обяснение.

Това не означава, че Монадите са влезли във форми вече обитавани от други Монади. Те

били „Същности”, „Разуми” и Съзнателни Духове; Същества, стремящи се да станат още по-

съзнателни чрез съчетаване с по-развита Материя. Тяхното Естество било твърде чисто, за

да се отличава от Всемирното Естество; но техните „Ego” или Манас (защото ги наричат

Манасапутра, родени от Махат или Брама) трябвало да преминат през земни човешки

изпитания, за да станат всезнаещи и да бъдат в състояние да започнат възвратен възходящ

цикъл. Монадите не са изолирани принципи, условни или ограничени, те са лъчи от единния

абсолютен Принцип. Преминаването на един слънчев лъч след друг през едно и също отверстие

в тъмна стая не представлява два лъча, а само единен, силен лъч”.56

Това е и обяснението по какъв начин, когато човек е „готов”, в човешкото същество за

изпълнение на определена мисия може да присъства още една или няколко Висши Същности.

„По такъв начин онези, които били „наполовина готови”, онези, които получили само

„една искра”, съставят средното ниво на човечеството и трябва да придобият своята

разумност в течение на еволюцията на сегашната Манвантара, след което през следващата

ще бъдат напълно готови да приемат „Синовете на Мъдростта”. Докато онези, които съвсем

„не били готови”, най-последните Монади, само едва развили се от своите последни, преходни и

низши животински форми при приключването на Третия кръг, се споменават в Стансата

като останали „тесноглави”.57 С това се обяснява иначе необяснимата разлика в степента на

разумност, наблюдавана дори в днешно време сред различните раси хора – диваци, бушмени и

европейци”.58

Тесноглавите, лишени от разум, но вече разделили се на два пола човешки същества

първоначално не можели както трябва да насочат половия си инстинкт и започнали да се

съвокупляват със самките на животни. Всички съвременни видове маймуни са страничен продукт на

55


56


57

„тесноглави” (тъпи – бележка на Е.И.Рьорих на полето на книгата – бел. ред.).

58


такива съчетавания, както учи Тайната Доктрина. Това породило кармата, паднала върху онези

Синове на Мъдростта, които се въздържали до Четвъртата Раса.

„Едва след така нареченото „Падение” расите започнали бързо да се развиват в чисто

човешки образ. За да може изучаващият правилно да разбере пълното значение на Падението,

толкова мистично и трансцендентално в настоящото му значение, следва веднага да му

съобщим предшестващите подробности, тъй като съвременната теология направи от това

произшествие ос, около която се въртят най-пагубни и нелепи догми и вярвания.

Архаичните Коментари, както читателят може да си припомни, обясняват, че от

Войнството Дхиани, на които дошъл редът да се въплътят като Ego на безсмъртни, но

лишени от разум на този план Монади, някои се „подчинили” (на Закона на Еволюцията), още

щом хората от Третата Раса станали физиологично и физически готови, тоест когато

станало разделянето на половете. Те били онези първи съзнателни същества, които, като

добавили сега съзнателно знание и воля към присъщата им божествена чистота, „създали”

посредством Крияшакти полу-божествения човек, който станал на Земята семето на

бъдещите Адепти. От друга страна онези, които ревниво пазели своята умствена свобода,

които тогава още не били оковани от никакви окови на материята, казали: „Ние можем да

избираме...ние притежаваме мъдрост” и така се въплътили много по-късно, като с това си

осигурили първото си кармично наказание. Те получили тела много по-низши (физиологично)

от своите астрални образи, тъй като техните Отражения (Чхая) принадлежали към

Предците от низшата степен на Седемте Класа. Що се отнася до онези „Синове на

Мъдростта”, които „отложили” въплъщението си до Четвъртата Раса, вече опетнена

(физиологично) от грях и разпътство, те породили страшна причина, кармичното следствие

от която и до днес тежи над тях. Това станало с тях самите и те станали носители на това

семе на беззаконието през следващите еони, защото телата, които те трябвало да

одушевяват, били осквернени заради собственото им изчакване.

Това било и „Падението на Ангелите” като следствие от въстанието им против

Кармичния Закон”.59

Още няколко заключителни цитата.

„...не всички хора станали въплъщения на „Божествените Въстанали”, а само някои от

тях. Развитието на Петия Принцип у останалите било просто ускорено посредством

искрата, хвърлена в тях, което и обяснява огромната разлика в умствените способности на

хората и расите. Ако „Синовете на Махат”, казано алегорично, не бяха прескочили

Междинните Светове в стремежа си към умствена свобода, животинският човек никога не би

бил в състояние да се издигне от тази Земя и да достигне с лични усилия крайната си цел.

Цикличното Странстване би трябвало да се извърши през всички планове на съществуването,

наполовина безсъзнателно, ако не и напълно, както виждаме това при животните. Именно

благодарение на това въстание на разумния живот против мъртвата бездейност на чистия

дух ние сме това, което сме – самосъзнателни, мислещи хора, надарени със способностите и

свойствата на Богове както за добро, така и за зло. Следователно Въстаналите са наши

Спасители. Нека философите добре да се замислят над това и не една тайна ще се разкрие

пред тях. Само със силата на привличането на контрастите могат две противоположности –

Дух и Материя – да се споят помежду си на Земята и разтопени в огъня на самосъзнателното

59

Също там, стр. 120.

изпитание и страдание да станат слети във Вечността. Това ще разкрие смисъла на досега

непонятните алегории, безразсъдно наричани „басни”.60

„...благодарение на Лъчезарните Архангели, Дхиан-Коганите, които се отказали да

създават, защото искали човекът да стане свой собствен творец и безсмъртен Бог, хората

могат да достигат Нирвана и Пристана на небесния Божествен Покой.

За да приключим това твърде широко пояснение, Съкровеното Учение казва, че Девите на

Огъня, Рудри и Кумари, Девствените Ангели (към които принадлежат Архангел Михаил и

Гавриил), Божествените „Въстаници”... предпочели проклятието на въплъщението и дългите

цикли на земно съществуване и прераждания, отколкото да виждат бедствието, пък макар и

безсъзнателно, на съществата, които се появили от своите Братя като отражения

посредством полупасивната енергия на своите твърде духовни Създатели. Ако „човек трябва

да се възползва от живота си така, че да не прилича на животно, не да одухотвори, а да

очовечи своето Аз”, той трябва за това да се роди човек, а не ангел. Затова преданието сочи, че

небесните Йоги доброволно са се пожертвали, за да изкупят Човечеството, което в началото

било сътворено по подобие Божие и съвършено, като го надарили с човешки привързаности и

стремежи. За да изпълнят това, те трябвало да се откажат от свойственото им състояние и

да слязат на нашата Сфера, като утвърдят на нея пребиваването си за целия цикъл на

Махаюга, сменяйки по такъв начин своите безлични Индивидуалности с индивидуални

Личности – блаженството на надзвездно съществуване с проклятието на земния живот. Тази

доброволна жертва на Огнените Ангели, чието естество било Знание и Любов, била изопачена

от екзотеричните теологии с утвърждението, че „Въстаналите Ангели” били свалени в

„Тъмата на Ада” – нашата Земя”.61

„...никога не е имало нито Дяволи, нито „непослушни Ангели” по простата причина, че

всички те са управлявани от Закона”.62

„Така наречените „Паднали Ангели” са самото Човечество. Демонът на гордостта,

похотта, възмущението и ненавистта не е съществувал преди появата на физическия,

съзнателен човек. Именно човекът е породил и откърмил врага и му позволил да се развива в

сърцето му. Именно той е обезчестил, осквернил Бога, пребиваващ в самия него, като е съчетал

чистия Дух с нечистия Демон на Материята”.63

„Падението” на човечеството

„Засега една задача остана незавършена – това е разрушаването на най-пагубната от

всички богословски догми, именно догмата за проклятието, под тежестта на което

човечеството страда от времето на предполагаемото непослушание на Адам и Ева в тяхното

убежище в Рая”.64

60


61


62


63


64

Битие 3:1-7.

Според „Тайната Доктрина” описанието, съдържащо се в Библията, евреите са заимствали от

по-древни източници, в частност от халдеите. Да си спомним какво е казано в Библията за Падението

на Адам и Ева.

„Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя

на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? Жената отговори на змията:

плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог:

не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. Тогава змията рече на жената: не,

няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще

бъдете като богове, знаещи какво е добро и зло. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е

приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на

мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха

смокинени листи и си направиха препасници”.65

Тайната Доктрина казва: „Разбира се, „Дървото” е самият човек, а Змията, обитаваща

всяко дърво, е съзнателният Манас, свързващото звено между Духа и Материята, Небето и

Земята”.66

„Падението е резултат от знанието на човека, защото „очите му се отворили”.

Действително, на него му била дадена Мъдростта и Скритото Знание от „Падналия Ангел”,

защото последният от този ден станал негов Манас, Ум и Самосъзнание”.67

„...и значението на алегоричната „Змия”..., въобще не се отнася за физиологичното

падение на хората, а за получаването от тях на Знанието за Доброто и Злото; и това знание

дошло при тях преди падението им. Не трябва да се забравя, че едва след насилственото му

изгонване от Рая „Адам познал жена си Ева”.68

По някаква причина ревнивите Елохими и богове – обитатели на рая – не искали човекът да

стане един от тях. Аз дълго не можех да разбера що за богове са това, които не искат създаденото от

тях дете – човекът – да се развива. Както винаги „случайно” ми попадна „Апокрифът на Йоан” –

ученикът на Иисус, в който е обяснен смисълът на станалото. Доколкото този Апокриф е написан от

ученик на Иисус, става ясно, че знанията, които Иисус давал на учениците си, не се отличават от

учението на Тайната Доктрина. И не би могло да бъде иначе, тъй като Иисус е бил Посветен.

Наистина, по-късно същността от тези учения била изцяло иззета, а много неща в трактовката на

църковните отци придобили напълно противоположно значение. По-долу ще имаме възможност да

се запознаем с този Апокриф. А засега ще продължа с разясненията на „Тайната Доктрина” по повод

„падението” на човека.

И така, човекът получил ум. Огън на Разума. Интелект. Знание. Но всяко от тези качества може

да бъде използвано както за добро, така и за лошо.

„Големият интелект и твърде голямото знание са нож с две остриета в живота и

оръдие както на доброто, така и на злото. Когато се съчетаят със себичността, те ще

направят от цялото човечество подножие за възвеличаване на този, който ги притежава, и

средство за постигане на неговите цели; докато ако са употребени за алтруистични,

65


66


67


68


хуманитарни цели, те могат да станат средство за спасението на мнозина. Във всеки случай,

липсата на самосъзнание и разум ще направи човека идиот, звяр в човешка форма”.69

Само по себе си притежаването на Разум задължава човека осъзнато да прави избори между

Доброто и Злото. Сега той може да избира. Разумът в човека всъщност е неговият посветител. И като

се ползва от този инструмент, човекът може реално да стане сътворец с Бога или да употреби ума си

за постигане на някакви илюзорни цели в този свят.

Този творчески огън се използва от човека за създаването на потомство сега вече по полов път.

„Разделянето на половете влизало в програмата на Природата и естествената еволюция;

и творческата способност на мъжа и жената била дар на Божествената Мъдрост”.70

Встъпването на мъжа и жената в сексуални отношения не било грях. Това е мит. Но в нашия

дуален свят и тази способност била извратена, а това вече било и е грях. Ще приведа дълъг цитат от

„Тайната Доктрина”, но по-добре, отколкото е казано там, аз все едно няма да мога да го кажа.

„Творческите сили в човека били дар на Божествената Мъдрост, а не резултат от грях.

Това ясно е доказано от парадоксалното поведение на Йехова, който отначало проклина Адам и

Ева (или човечеството) за извършения предполагаем грях, а после благославя своя „избран

народ”, като казва: „плодете се и се множете, и пълнете земята”.71 Проклятието не било

навлечено на човечеството от Четвъртата Раса, защото сравнително безгрешната Трета

Раса, допотопни гиганти с още по-големи размери, загинали по същия начин; следователно

Потопът не е бил наказание, а просто резултат от периодичния и геоложкия закон.

Също така проклятието на Кармата не се е стоварило върху тях заради опитите им за

естествено съчетаване, както това се прави от целия животински свят, лишен от разум, в

подходящото за това време на годината; а за злоупотреба с творческата мощ, за оскверняване

на божествения дар и разпиляване на жизнената субстанция без всяка друга цел, освен за лично

удовлетворяване. Когато третата глава на Книгата Битие бъде разбрана, ще се види, че тя се

отнася за Адам и Ева от края на Третата Раса и началото на Четвъртата. В началото

раждането за жената било също толкова леко, колкото и за всички животни. Никога не е

влизало в плана на Природата жената да ражда в „страдание”. Но от този период, от

времето на развитието на Четвъртата Раса възникнала вражда между нейното семе и

семето на „Змията”, семето или плода на Кармата и Божествената Мъдрост. Защото

семето на жената или похотта смазало главата на семето на плода на мъдростта и

знанието, като превърнало свещената тайна на размножаването в животинско

удовлетворение; затова Законът на Кармата „смачкал петата” на Расата на Атлантите,

69


70

Книга Битие, ІХ, 1.

71

Колко мъдри и величествени, колко морално далновидни са благите закони на Ману по отношение на

брачния живот в сравнение с моралната разпуснатост, мълчаливо позволена на човека в цивилизованите

страни. Обстоятелството, че тези закони са били пренебрегвани през последните две хилядолетия, ни най-

малко не ни пречи да се възхищаваме на дълбочината на предвижданията им. Браминът

оставал грихаста, семеен човек, до определен период от живота си, после, след раждането на син и когато този

син вече можел да издържа семейството, той прекратявал брачния живот и ставал благочестив Йога. Брачният

му живот се регулирал от неговия брамин-астролог в съответствие с природата му. Затова в страни като

Пенджаб, където пагубното влияние на мюсюлманската и по-късно на европейската разпуснатост едва се

докоснало до ортодоксалните арийски касти, все още може да се срещнат най-добри образци на човека за

цялата Планета, що се отнася до ръста и физическата сила; докато в Декан и особено в Бенгалия мощните хора

от древните времена са заменени от хора, чието потомство с всяко столетие – почти с всяка година – се

смалява по ръст и по сила.

като постепенно изменил физиологично, морално, физически и умствено цялата природа на

Четвъртата Раса на човечеството72 и човекът от здрав цар на животинския свят в Третата

Раса стана в Петата, нашата Раса, жалко скрофулозно същество и се оказа сега на нашето

земно кълбо най-богатият наследник на болести телесни и наследствени и най-съзнателно

хитрият звяр от всички животни!73

Такова е истинското Проклятие от физиологична гледна точка, почти единственото, за

което има намеци в кабалистичния Езотеризъм. Разглежданото в този аспект Проклятие е

несъмнено, защото е очевидно”.74

Получило Разум, човечеството е принудено постоянно да бъде в състояние на борба, на битка,

която се води вътре в него и естествено се отразява на околния свят. Ние сме принудени да горим в

огъня на страстите, желанията, подтиквани от илюзия и все повече и повече затъвайки в тази илюзия.

Натрупаната карма води до страдание и страданието ни принуждава да се променяме, да си

спомняме за Бога и да спазваме Неговия Закон.

„Тази война ще продължава, докато Вътрешният и Божествен Човек не уравновеси

външната си земна себичност с духовната си природа. Дотогава тъмните и свирепи страсти

на тази себичност ще се намират във вечна борба със своя Повелител, Божествения Човек. Но

един ден животното ще бъде усмирено, защото природата му ще се промени и още веднъж ще

царства хармонията между двамата, както това е било преди „Падението”, когато даже

смъртният човек е бил „създаван” посредством стихията и не е бил раждан”.75

В заключение на този раздел бих искала да цитирам описанието на едно халдейско

изображение от Британския музей, дадено в „Тайната Доктрина”:

„На това изображение на събитието Падение… има също две фигури, седящи от двете

страни на „дървото” с повдигнати към „ябълката” ръце, а зад дървото е Драконът-Змия.

Езотерично тези две фигури изобразяват двама „халдеи”, 76 готови за посвещение, като Змията

символизира Посвещаващия; докато ревнивите Богове, проклинащи тези тримата,

представляват екзотеричното невежо свещенство. Това не прилича много на „библейското

събитие” в буквалното му значение, както може да се убеди в това всеки окултист”.77

Произходът на Злото

Аз не се наемам на няколко страници изчерпателно да изложа гледната точка на Тайната

Доктрина за произхода на Злото. Но известно свое разбиране ще се опитам да дам.

72

Болестите и големият прираст на населението са факти, които въобще не могат да бъдат отричани.

73


74


75

Халдеи. Отначало племе, след това каста на учени-кабалисти. Те били учени, магове на Вавилония,

астролози и предсказатели.

76


77


„АБСОЛЮТЪТ не може да бъде определен и нито един смъртен или безсмъртен никога не

го е виждал и не го е достигал през периодите на Съществуване. Изменяемото не може да

познава Неизменяемото, също както това, което живее, не може да разбере Абсолютния

Живот” 78 – твърди „Тайната Доктрина”.

Но нещо подтиква Единния да създава, да твори. „Творението е описано като игра, като

забавление (Лила) на Бога-Творец. Зохар говори за първозданните светове, които загивали също

така бързо, както се и раждали”. „В индийските Пурани Брама-Създателят е показан като

започващ отново няколко „Творения” след множество неудачи...”.79

При това същото се отнася и за вселената, и за световете, и за нашата Земя. Аз също си задавах

въпроса: какво кара Бога да твори? В една медитация ми беше даден образ. Бог е подобен на малко

дете. То седи на брега на океана и строи замък от пясък. През нощта океанът разрушава това

творение, а на сутринта то пак идва на брега на океана и пак строи замък от пясък. Защо прави това

детето? Навярно за същото го прави и Бог.

И така, в началото се появява мисъл, подбуждане към началото на творенето. Сама по себе си

тази мисъл е вече състояние, противоположно на АБСОЛЮТА. Дори в самата тази мисъл се крие

двойственост.

„Езотеричният смисъл на думата Логос – Реч или Слово, Verbum – е предаване на скрита

мисъл в обективен израз, както във фотографията. Логосът е огледало, отразяващо

БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ; а Вселената е огледало на Логоса, макар че последният е същност

(Esse) на тази Вселена. Също както Логосът отразява всичко съществуващо във Вселената

Плерома, така и човекът отразява в себе си всичко, което вижда и намира в своята Вселена,

Земята”.80

„Не е имало „недобра мисъл”, положила началото на противоположна Мощ, а просто

Мисъл per se, нещо, което – бидейки мислещо и съдържащо план и цел, и по силата на това

имащо край – естествено трябва да се окаже противоположност на чистия Покой, тоест на

естественото състояние на абсолютна Духовност и Съвършенство. Това било просто

утвърждаване на Закона на Еволюцията; прогрес на Умствено Разгръщане, диференцирано от

Духа, вече влял се и преплетен с Материята, към която той непреодолимо е привличан. Идеи,

по самата си природа и същност като понятия, отнасящи се за обекти без разлика дали

реални или въображаеми, противоположни на Абсолютната Мисъл, на това Непознаваемо

Всичко...”.81

„Всяка Вселена (Свят или Планета) има свой Логос, – твърди Доктрината. – Слънцето

винаги било наричано от египтяните „Окото на Озирис” и самото то било Логос, Първороден

или Светлина, проявена за Света, „който е Ум и божествен Разум на Скритото”. И само

посредством

седморния Лъч на тази Светлина можем и ние да осмислим Логоса чрез Демиурга,

разглеждайки последния като „Създател” на нашата Планета и всичко, свързано с нея, а

първия като Сила, направляваща този „Създател” – добър и лош едновременно, като начало на

78


79


80


81


доброто и начало на злото. Този „Създател” не е добър и не е лош per se, но неговите

диференцирани аспекти в Природата го карат да приема единия или другия характер”.82

„Логосът се проявява като двуроден Принцип на Доброто и Злото”.83

„На онези, които подтиквани от стари теологични предразсъдъци, могат да кажат: „но

именно Асурите са

въстаналите Деви, противници на Боговете, следователно те са дяволи и духове на злото”, ние

ще отговорим: Езотеричната Философия не признава нито доброто, нито злото per se, като

независимо съществуващи в Природата. По отношение на Космоса причината за едното и

другото е в необходимостта от противоположности или контрасти, а що се отнася до човека,

тя се крие в неговата човешка природа, в неговото невежество и страсти. Не съществуват

дяволи или пък съвършено развратени същества, както няма и абсолютно съвършени Ангели,

макар че може да има Духове на Светлината и на Тъмнината...”.84

„Няма нито Дявол, нито Зло вън от човешкото съзнание. Злото е необходимост в

проявеното мироздание и едно от неговите основания. То е необходимо за прогреса и за

еволюцията, както нощта е необходима за появата на деня, и смъртта за живота – за да

може човекът да живее вечно”.85

„Съвършенството, за да бъде напълно такова, трябва да се роди от несъвършенство.

Нетленното трябва да израсне от тленното, имайки го за свой носител, основа и

противоположност. Абсолютната Светлина е абсолютна Тъмнина и vise versa. В

действителност няма нито Светлина, нито Тъмнина в обителта на Истината. Доброто и

Злото са близнаци, порождение на Пространството и времето под владичеството на

Илюзията. Разединете ги, откъснете ги едно от друго, и те и двете ще умрат. Нито едно от

тях не може да живее само по себе си, per se, защото всяко от тях трябва да бъде родено и

създадено от другото, за да получи битие, те и двете трябва да бъдат опознати и оценени,

преди да станат предмет на умозрение, затова в ума на смъртния те трябва да бъдат

разделени”.86

„Легендата за „Падналите Ангели” в Езотеричното си значение крие в себе си ключ към

различните противоречия в човешкия характер; тя разкрива тайната на човешкото

самосъзнание; това са устои, от които зависи целият му Жизнен Цикъл – историята на

неговата еволюция и ръст.

От правилното усвояване на тази доктрина зависи вярното разбиране на Езотеричния

Антропогенезис. Това дава ключ към смущаващия въпрос за Произхода на Злото: и показва как

човекът сам е разделил Единното на отличаващи се един от друг противоречащи си образи”.87

„Ако това беше само Светлина, бездействена и абсолютна, човешкият разум не би могъл

не само да я оцени, но даже да я разбере. Именно сянката дава възможност на светлината да

82


83


84


85


86


87


се прояви и и́ придава обективна реалност. Затова Сянката не е Зло, а е нужно и необходимо

съотношение, допълващо Светлината или Доброто; Сянката е нейният създател на Земята.

По мнението на гностиците тези два принципа са неотменими: Светлина и Сянка;

Доброто и Злото по своята същност са единни и са съществували в течение на цялата

Вечност и ще съществуват дотогава, докато съществуват проявени светове”.88

В процеса на разгръщането си вселената все повече и повече се уплътнява и следователно все

повече и повече се различава от естественото състояние на АБСОЛЮТА и накрая достига

максималната точка на материалността, в която ние се намираме сега. И ако в началото са

преобладавали сили центробежни за Духа и центростремителни за Материята, то след долната

повратна точка характерът на тези сили се променя – „именно Материята ще стане

центробежна, а Духът центростремителен”.89

Когато човекът удържа победа над животинската си природа, когато позволява на Духа си да

властва над него, той става сътворец на Бога и тогава Духът, затворен в човека, непреодолимо се

устремява към своя Извор и световете се свиват.

Ние се връщаме към Единния, в онова място, където няма Зло.

Луцифер

„...невежеството е смърт и само знанието

дава безсмъртие”.90

Темата за Доброто и Злото ще бъде непълна, ако не споменем Луцифер. Възможно е да бъде

неочаквано за мнозина, ако не и за всички читатели това, че Тайната Доктрина не прави от Луцифер

средоточие на Злото и личност, против която всички трябва да се борим. Ще се опитам да осветля

темата, доколкото я разбирам.

Във всеки древен Пантеон, на стоящия в центъра му Бог се приписват двояки свойства. Озирис

е на египтяните, Зевс е на гърците. Несъмнено всички тези древни вярвания са имали общ, още по-

древен източник. Сменят се имената, но основните събития, останали като предания, са неизменни.

Ахура Мазда на зороастрийците – древните перси, имал за противник Ариман или Ангра

Майню като своя противоположност, тъмна страна. В една от диктовките, приети от Елизабет

Профет, ясно е казано, че Ахура Мазда е тъждествен със Санат Кумара.91

Точно така и Сатаната, Дяволът, Луцифер представляват сенчестата страна на Божеството,

намиращо се във въплъщение.

Ахура Мазда е глава и синтез на седемте Амешаспенти, сравними със седемте сефироти на

кабалистите или седемте Кумари на Индия.

Ахура Мазда в буквален превод означава Владика на Мъдростта. И седемте Амешаспенти или

седемте Кумари, Елохими, седемте вдъхновяващи Богове на Египет, Халдея и всички

88


89


90


91

„Жемчужины Мудрости”, том 24, № 13, 29 март 1981 г. Възлюбеният Заратустра. Клас Архангели. „Бог

изпратил седем Архангели за спасяването на народа на Светлината на Земята”.

останали страни са Владици, надарили човечеството с Разум. Колективно човечеството е техен Логос

или Син.

И във всеки наш принцип намират отражение характерните признаци на тези извисени

Същности.

И така, Владиците на Мъдростта пребивават в човечеството, те са принудени отново да се

въплътят в тела на хора.

„Само веднъж докоснали тази планета на плътната Материя, белоснежните криле и на

най-извисения Ангел не могат повече да останат неопетнени, или пък Аватарът (или

въплъщението) да бъде съвършен, защото всеки такъв Аватар е падение на Бога в раждане”.92

„Зохар излага това твърде показателно. Когато „Пресвятият” (Логосът) пожелал да

създаде човека, той призовал висшето Войнство на Ангелите и им съобщил своето желание, но

те се усъмнили в мъдростта на това желание и отговорили: „Човекът няма да пребъде и една

нощ за своя слава” – за което те били унищожени от „Пресвятия” Господ. След това той

призовал друго, по-низше Войнство и им казал същото. И те възразили на „Пресвятия”: „какво

добро може да дойде от Човека?” – казали те. Все пак Елохим създал Човека и когато Човекът

съгрешил, дошли Войнствата на Уза и Азаел и упрекнали Бога: „Ето го Синът Човешки, когото

ти създаде” – казали те. – Виж, той съгреши!” Тогава Пресветият отговорил: „Ако вие бяхте

сред тях [хората], щяхте да станете по-лоши от тях”. И той ги свалил от високото им

положение на Небето до самата Земя; и „те се променили [в хора] и съгрешили с жените на

Земята”. Това е съвършено ясно. В Книгата Битие (VІ) не се споменава нищо за тези „Синове

на Бога” като за понесли наказание. Единствен намек за това в Библията намираме в Посл. на

Юда:

„И ангелите, които не запазили своето достойнство, а напуснали жилището си, държи във

вечни окови в мрака до съда на великия ден”.

И това означава просто, че „Ангелите”, осъдени на въплъщение, пребивават в оковите на

плътта и материята, в тъмнината на невежеството до „Великия Ден”, който ще настъпи

както винаги след Седмия Кръг, след края на „Седмицата”, в седмия Сабат или в След-

Манвантарната Нирвана”.93

„Защото в човешка форма и чрез нея те могат да станат прогресиращи Същества,

докато природата на Ангелите е абсолютно непреходна; затова Човекът притежава

потенциалност, превъзхождаща способностите на Ангелите”.94

„По такъв начин бог потъва в човека, а човекът се превръща в бог”.95

„...Апостол Павел повтарял в своите Послания до Коринтяните:

„Не знаете ли, че ангели ще съдим?” 96

„...по такъв начин Луцифер – Дух Носител на Озарението и Свободата на Мисълта –

метафорично се явява водещ фар, който помага на човека да намери пътя си през рифовете и

92


93


94


95

„Теософский словарь”, Е.П.Блаватская, Москва, 2003.

96 І, VІ, 3.

плитчините на Живота, защото Луцифер е Логос в своя висш аспект и „Противник” в своя

низш – и двата тези аспекта са отразени в нашето Ego”.97

Случаят с Луцифер е много показателен. Това е нагледно свидетелство как догмата,

разпространявана от църковните отци, напълно изопачила смисъла на първоначалното събитие.

Луцифер, Синът на Зората, Лъчезарният Ангел, надарил човечеството с Разум, бил свален до

положението на рогат „жертвен козел”, когото поколения християни сочели като главен виновник за

всички беди и нещастия на тази планета. Впрочем, такава е била и си остава и до днес участта на

всички Носители на Светлина. Примерът с Луцифер е още по-показателен с това, че неговото име се

превежда от латински точно като Носител на Светлина.

И още по-забележително е, че тази метаморфоза е станала в недалечни исторически времена.

Още в ранните християнски времена един от римските папи взел името Луцифер. А през ІV век

съществувала християнска секта, чиито членове се наричали луциферианци. Самият Иисус казвал за

себе си: „Аз съм ...утринната и светла звезда” 98

или Луцифер.

Наистина човечеството прилича на някой, който не помни рода си. То както и по-рано се

намира във фазата на дълбок сън. А „Сънят на Разума ражда чудовища”, подобни на Дявола и

Сатаната.

За да събудим историческата памет и да съживим съзнанието на онези, които са способни да

възприемат Истината, ще посоча още няколко факти и цитати и ще ги оставя без коментар.

Помним от казаното по-горе, че Владиците на Мъдростта влезли в онези представители на

човечеството на Третата Раса, които били готови.

„Само шепичка от първите хора, в които искрата на Божествената Мъдрост светела

ярко и само крепнела в напрежението си, докато в онези, които я насочили към злобни цели,

подобна искра с всеки век ставала все по-слаба и по-слаба, само тя останала избран страж на

Тайните, открити на човека от Божествените Учители. Сред тях били онези, които били в

състоянието на Кумари от самото начало; и преданията нашепват това, което твърдят

Съкровените Учения, а именно, че тези Избраници са били зародишът на Йерархията, която

от тогава не е преставала да съществува. Както гласи Катехизисът на езотеричните Школи:

„Вътрешният Човек на първата*** само сменя тялото си за известно време; той винаги е

същият, без да знае ни отдих, ни Нирвана, пренебрегвайки Девачан и оставайки постоянно на

Земята заради спасението на човечеството... От седемте Девственици [Кумари] четири са се

пожертвали за греховете на света и за обучението на невежите и ще останат до края на

настоящата Манвантара. Макар и невидими, те винаги са тук. Когато хората казват за някого от

тях „Той Умря”, знай – той е жив, само че в друга форма. Това са Главата, Сърцето, Душата и

Семето на безсмъртното Знание [Джнана]. Ти никога няма да говориш за Лану, за тези велики

[Маха] пред множествата, като ги наричаш по име. Само мъдрият ще разбере.” 99

Но на друго място Блаватска все пак посочва имената на тези седем Свети Кумари, това са:

Санак, Сананда, Санатана, Санаткумара, Джата, Водху и Панчашика.100

97


98

Откр. 22:16.

99


100


Луцифер е латинското название на планетата Венера. Според Тайната Доктрина всяка от

седемте човешки Раси получава своята светлина и живот от определена планета. Третата Раса е

родена под Марс и Венера.101

„Всяка действена мощ или сила Земята получава от един от Седемте Владици.

Светлината идва от Шукра [Венера], която получава тройно количество и една трета дава на

Земята. Затова те двете се наричат „Сестри-близнаци”, но Духът на Земята е подвластен на

„Владиката” на Венера” .102

„Питагор нарича Шукра-Венера Sol alter – „другото Слънце”. От „седемте Чертога на

Слънцето” чертогът на Луцифер-Венера стои на трето място в християнската и еврейската

Кабала. Зохар прави от него Обител на Самаел (Тайната Доктрина отъждествява Самаел, Сатаната

и Дявола. Заб. Т.М.). Според Окултната Доктрина тази Планета е Глава на нашата Земя и

неин духовен праобраз”.

„Всеки грях, извършен на Земята, се усеща от Ушанас-Шукра... Всяка промяна на Шукра

се усеща и се отразява на Земята”. 103

„Именно благодарение на фантастичното тълкуване на архаичното предание, твърдящо,

че Венера се променя (в геоложко отношение) едновременно със Земята и затова каквото и да

се случи на едната – се случва и на другата, и че техните взаимни промени са били многобройни

и огромни, точно по тази причина Св. Августин повтаря това, като отнася някои изменения в

очертанията, цвета и дори в орбитите именно към този теологически изтъкан характер на

Венера-Луцифер”.

„Тъй като Венера няма спътници, алегорично се твърди, че Аспхуджит (тази „Планета”)

е осиновила родената от Луната Земя, „която надрасла майка си и причинила много грижи” –

намек за окултната връзка между тези две тела. Управителят на (Планетата) Шукра104

толкова обикнал осиновеното си дете, че се въплътил като Ушанас и и́ дал съвършени закони,

които в по-късните векове били пренебрегвани и даже отхвърлени”.105

„Венера или Луцифер – Шукра и Ушанас – самата планета е Носител на Светлина за

нашата Земя както във философски, така и в мистичен смисъл. В ранни времена това било

добре известно на християните, тъй като един от първите римски папи, (известен) като

Понтиф, носел името Луцифер”.106

„Но в древността действително Луцифер или Луциферус било име на Ангелско Същество,

оглавяващо Светлината на Истината, както и светлината на деня. В Евангелието на

Валентин „Pistis Sophia” се казва, че от трите Сили, излъчвани от Свещените Имена на трите

Троични Сили (Τριδσνάμεις), Силата на София (Свети Дух, според тези гностици – най-

културният от всички) пребивава на планетата Венера или Луцифер”.107

101


102


103


104

„Шукра е син на Бхригу, великия Риши и един от седемте Праджапати, основател на Расата на

Бхаргаваните, в която се е родил Парашу Рама.

105


106


107

Пак там, стр. 594..

„И сега е доказано, че Сатаната или Червеният Огнен Дракон... – и Луцифер или

„Носителят на Светлината” се намира в нас; това е нашият Ум, нашият Изкусител и

Изкупител, нашият разумен Освободител и Спасител от чистия анимализъм. Без този

принцип – еманация на самата същност на чистия божествен Махат (Разум), излъчващ се от

Божествения Разум – ние несъмнено щяхме да бъдем не по-добри от животни.” 108

Малко отклонение

Тъй като стана дума за връзката на планетата Венера, Луцифер със Земята, не мога да се

удържа да не посоча диктовката на Санат Кумара от серията „Отварянето на седмия печат” –

„Милостта е Дарена”, дадена чрез Посланика Елизабет Клер Профет. Именно в тази диктовка се

разказва историята, предшестваща въплъщението на Владиката на планетата Венера на Земята.

Освен всичко друго, винаги е интересно да се наблюдава как едно и също събитие е отразено в

различни източници и как Истината се пречупва през съзнанието на Посланиците на Йерархията.

Общо взето „Тайната Доктрина” в по-голямата си част с това се и занимава – да сравнява как една и

съща Истина е дадена в различни източници.

И така, да продължим традицията.

Отварянето на седмия печат

Втората Милост е дарена 109

И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях

се място не намери.

Аз съм Алфа и Омега, начало и край – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде,

Вседържителят.

(Откровение 20:11, 1:8)

Души на Светите, облечени в бяло!

Аз дойдох от великия бял престол, АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ, Старият Като Времето. В името на

Отца и Сина и Светия Дух аз съм на трона на властта. АЗ СЪМ този, от чието лице бяга небето и

земята и не ще се намери място за семето на лукавия. АУМ.

Моето сърце е сърцето на Троицата. Моето сърце е сърцето на Бога. През моето сърце тече от

Единния чистата река на водата на живота, прозрачна като кристал, изтичаща от престола на Бога и

Агнеца – основата на световете горе и долу. Ето, АЗ СЪМ Алфа и Омега на водата на живота. АЗ

СЪМ представител на плюса и минуса на несекващия поток на зазоряването отгоре.

Това са водите на Агнеца, слизащи от Вселенския Извор от сърце към сърце. И за онзи, който

ги получава от въплътения Агнец, те са еликсир първо на мъдрост, после – на разбиране на тази

мъдрост и накрая осигуряват пълно просветление на душата. И водата, която Гуру налива в

поднесената чаша на ученика, ще стане за него извор, бликащ нагоре, устремявайки се към вечния

108


109

„Жемчужина Мудрости”, Т. 1, Москва, 1998.

живот. И за ученика, който вярва в Агнеца – въплътения Гуру, е казано в Писанието: от „утробата”

му „ще потекат реки от живата вода”.110

И така, Майтрейя идва да ви посвети с посвещението на водата и с вашето индивидуално

Богоовладяване на емоциите – енергиите на Алфа и Омега, поместени в чашата на тялото на

желанията и освобождаващи се през десетлистната чакра на слънчевия сплит – „утробата”. Този

могъщ поток, реката от жива вода е истинският знак на живите ученици на живия Гуру.

Нека се очисти тялото на желанията! Нека се изчистят мотивите на сърцето! Нека всички ваши

желания станат желания на Бога във вас да възстанови душата до състоянието на балансиран поток

вода – низходящ, даряващ живота на потока на Алфа и Омега! Ето го – именно онзи свещен огън,

който е издигнатият жезъл, чието равновесие на плюса и минуса благодарение на вашата медитация

се поддържа на низходящи и възходящи потоци, смесващи се и даващи живот като водата и огъня! И

така, нека водите на живота да изчистят душата! Нека свещеният огън отново да напои една след

друга клетките на живото тяло на Бога с непосредственото присъствие на Словото! Съзрете образа на

Господа Христа и неговия Агнец във всяка клетка на Божието тяло – светове безконечни!

Вие ме наричате Санат Кумара и знаете, че съм застанал пред Космическия Съвет, известен

като Съветът на Сто Четиридесет и Четирите. Вие ме познавате, защото бяхте свидетели на моето

обръщение от името и в името на еволюциите на Земята, които не познаваха вече присъствието на

Агнеца и които заради непослушанието си бяха откъснати от живия Гуру. Вие знаете, че аз

доброволно се наех да въплътя трилистния пламък на Земята заради еволюциите, развиващи се на

седемте плана на битието – огъня, въздуха, водата и земята.

Космическият Съвет прие постановление за ликвидацията на Земята и нейните еволюции,

защото душите на нейните деца повече не почитаха Троицата в трилистния пламък на Живота,111

горящ в олтара на сърцето. Те станаха заблудени овце. Съсредоточили вниманието си върху

външните прояви на живота, те поради своеволие и невежество се отказаха от вътрешно общуване с

Бога. Те не познаваха съкровения човек на сърцето112 – благословения Ишвара – и седем свещи вече

не горяха в седемте огъня (чакри). Мъжете и жените станаха празни, чакрите им се превърнаха в

черни дупки във времето и пространството, а техните изоставени храмове станаха ковчези на

мъртъвци и духовете на смъртта се заселиха в опустелите им домове. В резултат те получиха

присъдата на Сто Четиридесет и Четирите, също както на техните потомци беше съдено да чуят

обвинението на Божия Син.113

И така, угасна светлината в храмовете и целта, с която Бог е създал човека – да бъде храм на

живия Бог – повече не се изпълняваше. Всички до един бяха станали живи мъртъвци, материални

съдове без одушевяващата ги светлина, празни обвивки. Никъде на Земята нямаше школа на

тайнствата – нито ученици, нито Гуру, нямаше посветени по пътя на посвещенията на

Христобитието.

110

1 Йоан. 4:14, 7:38.

111

Пламъкът на Христос, който е искра Живот, укрепена в тайната обител на сърцето на синовете и дъщерите

на Бога и Божиите деца, е свещената Троица на Силата, Мъдростта и Любовта. Виж „Трилогия за трилистния

пламък на Живота” в книгата „Сен-Жермен. Курс алхимии”, М. „Хранители пламени”, 1998. С електронната

версия на тази книга можете да се запознаете в сайта http://profet-rus.narod.ru.

112

1 Пет. 3:4.

113

Мат. 23:27,28.

Настана часът на съда и седящият на престола в центъра на дванайсет пъти по дванайсетте

изрече словото, което беше единогласно решение на всички: „Нека Земята и нейните еволюции бъдат

сгънати на свитък и да изгорят в свещения огън като тънка свещ. Нека всички изкривени енергии

бъдат върнати във Великото Централно Слънце за преполяризация. Нека невярно употребената

енергия бъде отново приведена в сънастрой със светлината на Алфа и Омега и презаредена, за да я

насочи отново Творецът към непрекъснато съзидаване на безкрайни светове”.

Какво беше изискването на Закона за спасяването на Терра?114 Законът изискваше някой да

присъства във физическата октава като въплътен Гуру, като Агнец, и да удържа равновесието, и да

пази трилистния пламък на Живота за благото на всяка жива душа. Законът на Единния е такъв:

медитацията на един върху Вечния Христос може да се зачете за мнозина, докато тези мнозина не

поемат отново отговорността си за своите думи и дела и не се заемат сами да носят и своя товар от

светлина, и кармата на доброто и злото.

Аз реших да бъда този някой. Заради Земята и нейните еволюции аз пожелах да бъда пламенен

син на праведността.

След продължително обсъждане Космическият Съвет и Неизреченият дадоха утвърдителен

отговор на моята молба и милостта на новия божествен план за Земята и нейните еволюции встъпи в

действие. Защото космическият закон утвърждава, че когато йерарх с определено ниво и широта на

космическото съзнание доброволно се съгласява да стане пастир на жизнепотоците, които са

заблудени овце, трябва да бъде дадено разрешение за това. Където няма Гуру, там не може да има и

ученици; където няма пастир, там не може да има и овце. Защото е писано: „Порази пастира и овцете

ще се пръснат!”115

Но на един Гуру може да бъде дадена възможност да стане Гуру само за определен цикъл; и ако

в края на този цикъл жизнепотоците, вследствие на непокорството си и безчувствието на сърцата си,

не се отзоват като ученици на сърдечния плам на този Гуру, то Гуру трябва да си отиде. И което е

можело да стане, не се случва и повече на нито един йерарх такава милост няма да бъде дадена.

И така, аз коленичих пред великия бял престол на Неизречения и Той ми каза: „Сине мой Санат

Кумара, ти ще седиш на великия Бял престол пред еволюциите на Земята. И ще

бъдеш за тях Господ Бог Всевишен. Наистина ти ще бъдеш висше проявление на Божеството, което

ще им бъде дадено, докато преминавайки пътя на посвещенията техните души не се издигнат до твоя

престол на осъзнаването и не застанат пред теб, славейки АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ, който ти се

явяваш. И в деня, когато те се изправят и кажат: „Благословение и чест, и слава, и сила да пребъдат

със седящия на престола и с Агнеца во веки веков” – тогава изкуплението е близко”.

И Той ми каза: „Ти ще бъдеш за еволюцията на Земята Алфа и Омега, Начало и Край, както е

казано от АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ, Който е и е бил и идва, Вседържителят”. И Той ме облече в Своята

мантия на покровителството на Баща над Сина, която трябваше да стане чрез мен Негово

покровителство над жизнепотоците, предадени на мен. Това беше доверие. Това беше посвещение на

Сина от Бащата.

И аз преклоних колене пред Неизречения и възславих Бога: „Достоен си, Господи, да приемеш

славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е

сътворено”.116 И Той – Великият Гуру – повтори утвърденото, завършвайки кръга на обреда. Той

114

Терра (лат.) – Земята.

115

Зах. 13:7.

116

Откр. 4:11.

позна светлината, която Той и само Той беше вложил в моето сърце като Свой пламтящ образ и като

се обърна към този образ, каза: „Достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото

Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено”.

По такъв начин аз пребивавам в Отца и Отецът в мен и ние сме единни, светове безкрайни. И

без това единство не би имало нито прошения, нито милости, каквото и да беше нивото на вашето

развитие.

И Съветът на Сто Четиридесет и Четирите, образуващ един слънчев пръстен около великия бял

престол, произнесе напевно Словото заедно с великите същества на светлината, образуващи

вътрешен кръг около престола: „Свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и

Който иде”.117 И аз чувах ехото на тяхното пеене „Свет, свет, свет...” през целия път към дома, към

утринната звезда, към моя пламък на близнака, когото вие познавате като Венера, към синовете и

дъщерите на Звездата на Любовта.

Крилатите посланици на светлината обявиха моето завръщане, разпореждането на Космическия

Съвет и дарената милост. Шестимата мои братя – Светите Кумари, които поддържат заедно с мен

седемте пламъка на седемте лъча, а също и Могъщият Победа и неговите легиони, нашата дъщеря

Мета и множество синове и дъщери – служители, които вие днес знаете като Възнесените Владици,

ме приветстваха в главната приемна. Тази вечер радостта от предоставената възможност се смеси със

скръбта, която носи раздялата. Аз избрах доброволното заточение на тъмната звезда. И макар да и́

беше съдено да стане Звезда на Свободата, всички знаеха, че това ще бъде за мен дълга тъмна нощ на

душата. И тогава от долините и от планините изведнъж се появи великото събрание на моите деца.

Това бяха сто четиридесет и четири души, приближаващи към нашия дворец на светлината. На

дванадесет групи, пеещи песента на свободата, любовта и победата, те се приближаваха все по-близо

и по-близо. Могъщият им хорал се разнасяше като ехо, подхванат от елементалния живот и ангелите,

летящи около нас. Наблюдавайки от балкона, Венера и аз видяхме тринадесета група, облечени в

бяло. Това беше царственото свещенство на Ордена на Мелхиседек, онези, които бяха помазани да

пазят пламъка и закона в центъра на тази йерархия.

Когато всички се събраха, обкръжили като пръстени нашия дом, и химнът на хвала и

славословие в моя чест свърши, техният делегат застана пред балкона и се обърна към нас от името

на огромното множество. Това беше душата на онзи, когото знаете и обичате като Господ на Света

Гаутама Буда. И той се обърна към нас, като каза: „О, Стар като Времето, ние чухме за завета, който

Бог отправи днес към теб и за твоето задължение да пазиш пламъка на Живота, докато някои от

еволюциите на Земята не се съживят и не подновят още веднъж своя обет да бъдат носители на

пламъка. О, Стар като Времето, ти си нашият Гуру, самият наш живот, нашият Бог. Ние няма да те

оставим безутешен. Ние ще дойдем с теб. Няма да те оставим нито за миг – кръг след кръг ученици

ще те обкръжават. Ние ще дойдем на Земята. Ще подготвим пътя. Ще пазим пламъка в твое име”.

И така, както Господ Бог ми беше казал, аз избрах от тях четиристотин синове и дъщери –

служители, които трябваше да предшестват сто четиридесет и четирите хиляди, за да подготвят

тяхното идване. Макар да знаеха за тъмнината на тази тъмна планета, в действителност те не знаеха

така, както знаех аз, истинското значение на жертвата, която те предлагаха да направят в името на

своя Гуру.

Ние плачехме от радост – Венера и аз, и всичките сто четиридесет и четири хиляди. И сълзите,

които падаха в тази паметна вечер, горяха като жив свещен огън, течащ като водите на Живота от

великия бял престол на Космическия Съвет – нашите покровители.

117

Откр. 4:8.

Аз ще се върна, за да продължа историята, която се разкрива от гънките на покрова на паметта

на Стария като Времето.

О, деца мои, АЗ СЪМ ваш, както преди,

Санат Кумара

Да се върнем към Третата Коренна Раса

Както стана ясно дотук, човекът в своята еволюция преминава последователно през всички

етапи на развитието. Някога ние сме били на Земята минерали, после растения, животни118 и накрая

станахме човеци. И като хора ние се въплъщаваме във всяка от седемте раси119. Затова

информацията, дадена в Тайната Доктрина въз основа на скрити източници, достъпни само за

Посветените, и отнасяща се за Първата, Втората, Третата и следващите Раси, трябва да бъде

разгледана като наша с вас история. Това бяхме ние с вас, въплътени на континента Лемурия преди

милиони години.

И така, нека се върнем към Третата Коренна Раса. Ние оставихме тази раса в момента, когато тя

била надарена с разум. При което някои от Владиците влезли в телата на хора, други устремили

искрата си, а трети решили да почакат до Четвъртата Раса.

Да видим как са описани последните под-раси на Третата Коренна Раса в „Тайната Доктрина”.

Какви са били религията, науката, културата, системата на управление.

„Каква била религията на Третата и четвъртата Раса? В обикновения смисъл на тази

дума нито лемурийците, нито тяхното потомство лемуро-атланти са имали религия;

защото те не познавали догми и нямали убеждения, основани на вяра. Още щом менталното

око на човека се отворило за разпознаване, Третата Раса почувствала своето единство с

вечносъществуващото, но също и с вечно непостижимото и невидимо за всички Единно

Всемирно Божество. Всеки, който бил надарен с божествени сили и чувствал в самия себе си

своя вътрешен Бог, съзнавал, че по природа той е Богочовек, макар и животно по своята

физическа същност. Борбата между тези две естества започнала от самия ден, когато те

вкусили плода на Дървото на Мъдростта; борбата за живот между духовното и психичното,

психичното и физическото. Онези, които победили низшите „принципи”, усмирявайки своята

плът, се присъединили към „Синовете на Светлината”; а онези, които паднали в жертва на

низшата си природа, станали роби на Материята. От „Синове на Светлината и Разума”

накрая те се превърнали в „Синове на Тъмнината”. Те паднали в борбата на смъртния живот с

Безсмъртния Живот и всички паднали така станали семе на бъдещите поколения атланти.120

Така в зората на своето съзнание човекът от Третата Коренна Раса нямал вярвания,

които биха могли да бъдат наречени религия. Тоест, той нищо не знаел не само за „пищните

религии, пълни с блясък и злато”, но въобще за каквато и да било система на вярата или

външно поклонение. Но ако вземем този термин в значението му на нещо, обединяващо масите

в една форма на почитания, оказвани на онези, които чувстваме над себе си, в чувство на

118

Ние сме били минерали, растения и животни на Глобус А. Вж раздел „Съответствие между принципите на

човека и Земята”.

119

Изложението е опростено. Тук става дума само за Четвъртия Кръг на Глобус D.

120

Тук това наименование е употребено в смисъл и като синоним на „магьосници”. Расите на атлантите били

многобройни и еволюцията им продължавала милиони години. Не всички от тях били лоши, но те станали

такива към края на своя цикъл, както и ние, Петата Раса, бързо ставаме същите.

благоговение, подобно на чувството, проявявано от дете към любимия баща, то даже най-

ранните лемурийци от самото начало на разумния си живот имали религия и то твърде

прекрасна. Нима са нямали около себе си своите светли Богове на Стихиите и дори сред

самите тях си?121 Не е ли преминавало детството им около онези, които са ги родили и които

ги обграждали с грижите си и ги водели към съзнателен разумен живот? Казват ни, че така е

било и ние вярваме в това. Защото еволюцията на Духа в Материята никога не би могла да

бъде постигната, също както не би получила своя първи импулс, ако тези светли духове не бяха

пожертвали своите собствени свръхетерни естества, за да оживят човека от прах,

надарявайки всеки от неговите вътрешни „принципи” с част или по-точно с отражението на

това естество”.122

„Тяхната наука била вродена в тях. Лемуро-атлантът не се нуждаел от откриване и

закрепване в паметта си на това, което неговият направляващ принцип знаел в момента на

въплъщението му. Само времето и постоянното съпротивление (тъпота) на Материята, в

която се обличали „принципите”, можели първо да отслабят в тях паметта за знанията им

от преди раждането и второ, да намалят и дори да загасят всяка искра на духовност и

божественост в тях”.123

Лемурийците били управлявани от Божествени Управители. Това не давало възможност да се

прояви Злото, свързано със злоупотреба с властта.

„...Платон вижда това Зло в тъждествеността или единосъщието на природата на

управляващите и управляваните, защото, казва той, дълго преди човекът да започне да строи

градовете си през Златния Век, на Земята съществувало само блаженство, защото нямало

потребности. Защо? Защото като знаел, че човек, вследствие на своите прищевки и

тщеславие, не може да управлява друг човек без несправедливостта да залее в края на

краищата целия свят, Сатурн не позволявал на нито един смъртен да придобие власт над

себеподобните си. За да изпълни това, Бог се възползвал от същите методи, които ние самите

прилагаме към стадата си. Ние не слагаме бик или овен начело на нашите бикове и овни, а им

даваме водач, пастир, тоест същество, съвършено различно по вид от тях и от висша природа.

Именно така постъпил Сатурн. Той обичал човечеството и поставил начело на него не

смъртен цар или управител, а „Духове и Гении (δαίμονες) с божествена природа, по-съвършена

от природата на човека”. По такъв начин именно Бог (Логос, Синтез на Войнството),

оглавяващ Гениите, станал първият Пастир и Водач на хората.124 Но когато светът

престанал да бъде управляван по този начин и Боговете се отдалечили, страшни зверове

погълнали част от човечеството. Сред тях, предоставени на своите собствени сили и усърдие,

впоследствие се появили Изобретателите и открили огъня, пшеницата и виното; и

признателността на народа ги боготворила”.125

121

„Боговете на Стихиите” в никакъв случай не са Елементали. Последните в най-добрия случай те

употребяват като проводници и материали, с които се обличат.

122


123


124

Тайната Доктрина пояснява и излага това, което казва Платон, защото тя учи, че онези „Изобретатели”

били Богове и Полубогове (Дева и Риши); те се въплътили в хора, едни по своя воля, други – подтиквани към

това от Кармата.

125

Платон, „Законы, І, ІV, „Критон” и „Политика”, де Мирвилль, стр. 33-34.

„Както гласят Коментарите:

„Плодовете и житните растения, неизвестни дотогава на Земята, били донесени от

„Владиците на Мъдростта” от други Лока (сфери) за използването им от тези, които те

управлявали”.126

Лемурийците „...под ръководството на своите Божествени Управители строяли обширни

градове, насаждали изкуството и науката и познавали в съвършенство астрономията,

архитектурата и математиката. Първоначалната цивилизация на лемурийците не

последвала, както може и да се предполага, веднага след тяхната физиологична

трансформация. Между окончателната физиологична еволюция и първия построен град

изтекли стотици хилядолетия. И все пак ние виждаме, че лемурийците в шестата си под-раса

строят своите първи скалоподобни градове от камък и лава. Един такъв обширен град с

примитивен вид бил построен изцяло от лава на около тридесет мили западно от мястото,

където Великденските острови се простират сега, като тясна ивица безплодна почва;

впоследствие този град бил съвършено разрушен от поредица вулканични изригвания. Всички

най-древни останки от развалини на съоръжения на циклопите били произведение на

последните под-раси на лемурийците...”

„Но първите големи градове били построени в онази част на континента, която днес е

известна като остров Мадагаскар. В онези дни, както и днес, съществували цивилизовани

народи и диваци. Еволюцията завършила работата си по усъвършенстването сред първите, а

Кармата – разрушителната си работа сред последните. Австралийците 127 и подобните им

племена са потомци на онези, които вместо да усилват Искрата, хвърлена в тях от

„Пламъците”, я загасили с дългата редица поколения, отдали се на животински страсти.128

Докато арийските народи можели да проследят своя произход през атлантите от по-

духовните раси на лемурийците, в които се въплъщавали самите „Синове на Мъдростта”.

С пришествието на божествените Династии било положено началото на първите

цивилизации. И докато в някои области на Земята част от човечеството предпочитало да

води номадски и патриархален живот, а в други дивакът едва започвал да се учи да прави

огнище за огъня и да се защитава от стихиите, неговите братя, по-облагодетелствани от

него, по силата на своята Карма и с помощта на божествения разум, който ги одушевявал,

строяли градове и се занимавали с изкуства и науки. И все пак, докато техните братя-пастири

в правото си по рождение се ползвали от чудесните сили, „строителите”, въпреки

цивилизацията, можели сега да овладеят силите си само постепенно; дори онези, които те

овладявали, обикновено употребявали за покоряване на физическите сили на природата и за

лични користни и нечисти цели. Цивилизацията винаги е развивала физическата и

интелектуалната страна за сметка на психичната и духовната. Овладяването и

управлението на своята собствена психична природа, която безумците днес съединяват със

126


127

Те принадлежат към изтърсаците на седмата под-раса на Третата Раса.

128

Вж Станса ІІ. Това обяснява цялата огромна разлика в интелектуалните способности на расите, народите и

отделните индивиди. Въплъщавайки се или в някои случаи само одухотворявайки човешките вместилища,

които били развити от първата („лишена от разум”) Раса, въплъщаващите се Сили и Начала трябвало да

вземат предвид и да направят избор за миналата Карма на Монадите, между които и техните тела те трябвало

да станат свързващо звено. Освен това, както правилно е казано в „Езотеричния Будизъм” (стр. 30), „Петият

принцип или човешката (интелектуална) душа в повечето случаи и сега още не е напълно развита”.

свръхестественото, сред ранното човечество били свойства вродени и също така естествени,

както ходенето и мисленето”.129

„Това бил „Златният Век” на онези древни времена, Век, когато „Боговете ходели по

Земята и свободно общували със смъртните”. Когато настъпил краят на този Век, Боговете се

отдалечили – тоест, станали невидими – и по-късните поколения започнали да се кланят на

техните царства – Стихиите”.130

Падението започнало с първото характерно свойство на всеки физически човек – гордостта.

„Ние сме царе, ние сме Богове!”. Всичко започнало с култа към човешкото тяло и завършило с култа

към съответните полове.

„Тъй като „кожните покривки” на хората се уплътнили и те все повече и повече изпадали

във физически грях, общуването между физическия и етероподобния Божествен Човек се

прекратило. Покровът на Материята между двата плана станал прекалено плътен, за да

може дори Вътрешният човек да проникне през него. Тайните на Небесата и Земята, открити

на Третата Раса от небесните им Учители в дните на тяхната чистота, станали велик

център на светлина, тъй като те се разпръснали и паднали на несвойствена почва, защото тя

била прекалено материална. Сред народните маси тези Тайни или Мистерии се изродили в

магьосничество и впоследствие преминали в екзотерични религии, идолопоклонство, пълно със

суеверия, и в култ към човека или героя. Само шепа от първите хора – в които искрата на

Божествената Мъдрост светела ярко и само укрепвала в напрежението си, докато същата

искра с всеки век ставала все по-мрачна и по-мрачна в онези, които я насочили към злобни цели

– само тя останала избран страж на Тайните, открити на човека от Божествените

Учители”.131

„Постепенно човечеството се смалило на ръст, защото дори преди настоящото

пришествие на Четвъртата или Расата на Атлантите болшинството от човечеството

затънало в грях и разврат, с изключение само на йерархията на „Избраните”, последователи и

ученици на „Синовете на Волята и Йога”, наречени по-късно „Синове на Огнената Мъгла”.132

Лемурия

Третата Коренна Раса обитавала огромен подковообразен континент, наречен в „Тайната

Доктрина” Лемурия. Ще се опитам да покажа този континент в съответствие с описанието, дадено в

„Тайната Доктрина”. Разбира се, това е само приблизително изображение. Бреговата линия навярно е

била по-изрязана от полуострови, носове, устия на реки. Към континента принадлежали много

острови. Нито Европа, нито Африка, нито двете Америки са съществували по онова време. Също

както не е съществувала по-голямата част от Азия.

Ще цитирам извадки от „Тайната Доктрина”, въз основа на които построих картата си.

129


130


131


132


„Великият загинал Континент може би е бил разположен в южна Азия, простирайки се

от Индия до Тасмания”.133

„...остатъци от който следва да се търсят в Мадагаскар, Цейлон, Суматра, Ява, Борнео и

най-главните острови на Полинезия”.134

„Платата на Индустан и Азия според тази хипотеза в онези далечни епохи

представлявали само големи острови, прилежащи към централния континент...”

„Покрай този факт предположението за съществуването в тези ширини на древен

континент, следи от който могат да бъдат намерени сред вулканичните острови и

планинската повърхност на Азорските и Канарските острови и нос де Верде, не е лишено от

географска вероятност”.

„Нещо повече, когато погледнем планетната сфера, при вида на островите и

островчетата, пръснати от Малайския архипелаг до Полинезия, от Зoндския пролив до

Великденските острови и като имаме предвид хипотезата за континентите, предшестващи

тези континенти, които сега обитаваме, невъзможно е да не намери място сред тях най-

значителният от всички”.135

„Лемурия, както нарекохме Континента на Третата Раса, била тогава гигантска

страна.136 Тя заемала цялата област от подножието на Хималаите, отделящи я от

вътрешното море, което прехвърляло вълните си през това, което знаем като днешен Тибет,

Монголия и великата пустиня Шамо (Гоби); от Читагонга на запад към Хардвар и на изток

към Асам. От тук тя се разпростирала на юг през това, което сега ни е известно като Южна

Индия, Цейлон и Суматра; после, с придвижването си на юг, обхващайки по пътя си

Мадагаскар отдясно и Тасмания отляво, тя се спускала, като не достигала с няколко градуса до

Антарктическия Кръг; и от Австралия, която в онези времена била вътрешна област на

Главния Континент, тя навлизала далече в Тихия океан отвъд пределите на Рапа-нуи (Теапи

или остров Пасха), днес лежащ на 26˚ южна ширина и 110˚ западна дължина”.137

„Остров Пасха (Великденският остров) например, принадлежи към най-ранната

цивилизация на Третата раса. Внезапно вулканично изригване и издигането на океанското дъно

по време на Чемпленовската епоха и севернополярното наводнение издигнали тази малка

реликва от Архаичните векове – след като тя била потопена заедно с останалите –

недокосната, с всичките и́ статуи и вулкана, и я оставили като свидетел на съществуването

на Лемурия”.138

„Но тук трябва да поясним. Теорията за съществуването на Северна Лемурия не трябва

да предизвиква никакво смущение. Продължението на този велик Континент в северната част

на Атлантическия океан ни най-малко не противоречи на така широко разпространените

133


134


135


136

От само себе си се разбира, че нито наименованието Лемурия, нито даже Атлантида, не са истинските

архаични названия на загиналите Континенти, както това е казано в „Предварителните бележки” към този

том. Ние ги приехме просто за по-голяма яснота... (бележката е частично взета от „Тайната Доктрина”).

137


138


мнения относно местоположението на загиналата Атлантида, защото те се потвърждават

взаимно. Трябва да отбележим, че Лемурия, послужила за люлка на Третата Коренна Раса, не

само обхващала обширна област в Тихия и Индийския океани, но и се простирала във формата

на конска подкова отвъд Мадагаскар около Южна Африка (тогава само нищожна част в

процеса на образуване) през Атлантическия океан до Норвегия”.139

„...Швеция и Норвегия съставлявали неотменима част от Древна Лемурия, а също и

Атлантида от страната на Европа, точно както Източен и Западен Сибир и Камчатка

принадлежали към нея от страната на Азия”.140

Трябва да се каже, че онази част на континента Лемурия, която се намирала на мястото на

Атлантическия океан и която впоследствие станала нов континент – Атлантида, била издигната от

дъното на океана много по-късно от основната част на континента.

Лемуро-атлантите, които населявали тази част на Лемурия, впоследствие станали новата

Четвърта Коренна Раса.

В съответствие с Великия Космически Закон, за всяка раса се създава нов континент. На този

континент расата расте, развива се, остарява и остатъците на тази раса в определеното време потъват

на дъното на океана заедно с континента. Но към това време природата вече подготвя нов континент

за новата раса.

„Защото Съкровеното Учение казва, че по времето на този Кръг трябва да минат седем

земни Пралайи, предизвикани от промяната в наклона на Земната Ос. Това е закон, който

действа в определеното си време и съвсем не сляпо, както това може да предположи науката,

а в точно съответствие и съгласуване със Закона на Кармата. В Окултизма този Неумолим

Закон се нарича „Велико Уравновесяване”.141

„По такъв начин вече четири пертурбации, свързани с наклона на оста, са се случили от

времето на появата на Човечеството на тази земя... Старите Континенти – с изключение на

първия – били погълнати от океаните, появили се други земи и огромни планински вериги се

издигнали там, където по-рано ги е нямало. Повърхността на Сферата всеки път напълно се

променяла; „оцеляването на най-приспособените” народи и раси се утвърждавало със

своевременна помощ; а неприспособените – неудачните – бивали унищожавани, смитани от

повърхността на Земята. Подобен подбор и замяна не става от изгрев до залез слънце, както

може да си помисли някой, а изисква няколко хилядолетия, докато новият дом бъде приведен в

ред”.142

Дошло времето и гигантският Континент Лемурия започнал да се разчленява на по-малки

континенти.

„Лемурия не била потопена като Атлантида, а потънала във вълните вследствие на

земетресения и подземни огньове, както това ще стане някога с Великобритания и Европа”.143

„Съгласно обяснението в Коментарите, това е станало вследствие намаляването на

скоростта на земното въртене:

139


140


141

Пак там, стр. 466

142


143


„Когато Колелото се върти с обикновена скорост, крайните му точки [полюси] се съгласуват

със средния му Кръг [екватора], а когато то се върти по-бавно и се колебае във всички посоки,

стават големи сътресения на повърхността на Земята. Водите се устремяват по посока към

двата края и нови земи се издигат в средния Пояс [екваториалните земи], докато намиращите се

на краищата влизат в Пралайя вследствие на потопяването им”.

И по-нататък :

„По такъв начин Колелото (Земята) е подчинено и се управлява от Духа на Луната, що се

отнася до дишането на водите и́ (приливите). Към края на Века [Калпата] на Великата [Коренна]

Раса управителите на Луната [Отци и Питри] започват да притеглят по-силно и по такъв начин

да сплесква Колелото около неговия Пояс; когато то се понижи на едни места и се издигне на други

и това издигане се устреми към крайните точки (полюсите), нови земи ще се издигнат, а старите

ще бъдат погълнати”.144

Постепенно от огромния континент останали отделни острови, които бързо изчезвали един след

друг на дъното на океана.

„Казано е,145 че Лемурия е загинала около 700 000 години преди началото на онова, което

иначе се нарича Третичен Период (Еоцен146)”. 146*

Австралия е най-голямата останала част от континента Лемурия. На този континент са станали

най-малко изменения, отколкото на всеки друг континент. Това се отнася за флората и фауната.

Тайната Доктрина обяснява това по следния начин:

„Къде е основанието или причината за такова „осъждане на забавяне”? Просто защото

Природата на обкръжаващите условия се развива pari passu със съответната раса.

Съответствията царстват навсякъде. Останалите най-късни лемурийци, които избегнали

гибелта, погълнала расата им когато главният Континент бил потопен, станали предци на

част от днешните туземни племена. Като твърде низша под-раса ... потомството им от

тогава

съществувало в условия, подвластни на ярко изразения закон за забавянето. Австралия сега е

една от най-древните страни над водата и се намира в състояние на старческа немощ,

независимо от нейната „девствена почва”. Тя не може да произвежда нови форми, ако не и́

бъде оказана помощ от новите и млади раси и по изкуствен метод на развъждане и

обработване”.147

Това е много знаменателен факт и коментар. То доказва, че само човекът чрез изменение на

съзнанието си е способен да промени този свят.

Четвърта Коренна Раса. Атлантида

144


145

„Эзотерический Буддизм”, стр. 55.

146

В БСЭ Третичният период (Терциерът) се дели на два: Палеоген и Неоген. Неогенът започнал примерно

преди около 25 млн години. Палеогенът продължавал от преди 68 млн години до преди 25 млн години.

Еоценът е обозначен като среден отдел на Палеогена. Просто аритметично пресмятане показва кога

континентът Лемурия престанал да съществува. Това е станало преди повече от 50 млн години. Но

физическото човечество по данните на Тайната доктрина съществува едва от преди около 18 млн години. Аз

не мога да обясня това разминаване. Възможно е времето, когато континентът престанал да съществува, да е

умишлено скрито. Все пак много неща в „Тайната Доктрина” са дадени мъгляво и явно с цел да объркат

непосветения изследовател. Макар че и съвременната наука в различните геоложки школи приписва на

геоложките периоди съвършено различна продължителност. 146*

„Тайная Доктрина”, стр. 364. 147


Сега нека да видим какво ни съобщава Тайната Доктрина за Четвъртата Коренна Раса, иначе

наричана раса на атлантите.

„Атлантическата част на Лемурия била геоложката основа на онова, което въобще е

известно като Атлантида, но която трябва да се разглежда по-скоро като развитие на

Атлантическото продължение на Лемурия, отколкото като съвършено нова маса суша,

издигната и отговаряща на определени потребности на Четвъртата Коренна Раса. Както в

еволюцията на расата, така и в случаите на преместване и разместване на масите на

континента не може да се прокара ясна, точна линия, обозначаваща границата между стария

порядък и началото на новия. Последователността в естествените процеси никога не се

нарушава. По такъв начин атлантите от Четвъртата Раса са произлезли от малък брой хора

от Третата Раса, северни лемурийци, събрани грубо казано на участъка земя приблизително

там, където сега е средата на Атлантическия Океан. Техният Континент бил съставен от

струпването на много острови и полуострови, които се издигнали с течение на времето и в

края на краищата станали истинско обиталище на великата Раса, известна като расата на

атлантите. След като това образуване завършило, съвършено очевидно е, че както се твърди

на основата на най-висш окултен Авторитет:

„Лемурия не трябва да бъде смесвана с Атлантическия Континент също така, както и

Европа с Америка”. 148, 149

Атлантите „се раждали с ясновидски способности, обхващащи всички скрити неща”,

„зрението им било неограничено и те прониквали в нещата мигновено”.150

От самото начало расата на атлантите се разделила на две различни раси, които били

„различни физически и особено морално, при което и двете били дълбоко сведущи в

изначалната мъдрост и тайните на Природата и взаимно антагонистични в борбата си в хода

на процеса и развитието на двойствена им цивилизация”.151

Това били Адепти на лявата ръка, магове и магьосници, които използвали вродените си

способности за удовлетворяване на личните си цели, и Адепти на дясната ръка, които винаги

съставлявали основата на всички съществуващи някога на

Земята Школи за Посвещаване.

„По такъв начин първите раси на атлантите, родени на континента Лемурия, се

разделили още от най-ранните си племена на праведни и неправедни; на такива, които се

кланят на единния невидим Дух на Природата, чийто Лъч човек чувства в себе си – или

пантеисти – и на такива, които фанатично се кланяли на духовете на Земята, на тъмните,

космически, антропоморфни Сили, с които те сключили съюз”.152

Тези последните положили основите на бъдещите екзотерични, външни религии, основани

върху култа, ритуалите и догмите.

На ръст атлантите значително надвишавали днешното човечество. В преданията на много

народи са се запазили разказите за великани. Дори в руските народни приказки действат епични

148

„Эзотерический Буддизм”, стр. 58. (бележката е взета от книгата „Тайная Доктрина”).

149


150


151


152


богатири. Тези мощни хора с голяма слава се наричали Кабири у египтяните и финикийците, Титани

у гърците, Ракшаси и Даити у индийските народи.

По времето на атлантите управлявали божествени династии – въплъщения на извисени духове.

Но доколкото това били физически въплъщения, на тези царе била присъща двойственост. Към

тяхната божествена природа се примесвали недостатъци, присъщи на хората. Да си спомним как

„Тайната Доктрина” говори за това: „Само веднъж докоснали се до тази планета на плътната

Материя, белоснежните криле дори на най-висшия Ангел не могат повече да останат

неопетнени, или пък Аватарът (въплъщението) да бъде съвършен, защото всеки такъв Аватар

е Падение на Бога в рождението”.153

„...те били лемуро-атланти, първите, които имали Династия на Духовни Царе, не от

Манаси или пък от „Призраци”, както мислят някои, а династия от живи Деви или Полу-

Богове или Ангели, въплътили се, за да управляват тази Раса и които на свой ред ги

наставлявали в изкуствата и науките. Но тъй като тези Дхиани били рупа или Материални

Духове, те не винаги били добри. Техният Цар Тхеветат бил именно от тези последните и под

лошото влияние на този Цар-демон Расата на Атлантите станала народ от злобни

„магьодници”.

„Следствие на това била и войната, чиято история би било твърде дълго да

излагаме...”.154

Освен греха, че злоупотребявали с божествените си дарове, атлантите извършили също и

напълно земен грях.

„Съкровеното Учение ги обвинява в извършването на отвратително (за нас)

престъпление, в съвкупляването с така наречените „животни” и по този начин в

пораждането на истински, днес изчезнали питекоидни видове.

Щателният повторен преглед на „Коментарите” ще ни накара да помислим, че

Съществото, с което новият „Въплътен” се съвкуплявал, се наричало „животно” не защото

не било човешко същество, а по-скоро защото толкова се различавало физически и умствено от

по-съвършените раси, физиологично развили се през по-ранен период. Да си спомним Станса VІІ

и казаното в Стих 24, а именно, че когато „Синовете на Мъдростта” за пръв път дошли за

въплъщение, някои от тях се въплътили изцяло, други устремили във формите само искра, а

останалите от Сенките били лишени от това изпълване и усъвършенстване до Четвъртата

раса. Затова расите, които „останали лишени от знание” или онези, които били оставени „без

разум”, си останали същите, каквито били дори след естественото разделяне на половете.

Именно те извършили първото кръстосване, така да се каже, и създали чудовища; именно от

тяхното потомство атлантите си избирали жени”.155

„Оттук и твърдението, че много от нас жънат последствията от лошите кармични

причини, които сме породили, когато сме били атланти. Законът за Кармата е неразривно

свързан със Закона за прераждането.

Само знанието за постоянните превъплъщения на една и съща Индивидуалност в

продължение на целия Жизнен Цикъл; убеждението, че тези същите Монади, сред които има

много Дхиан-Когани или самите „Богове”, трябва да преминат през „Цикъла на

153


154


155


Необходимостта” и да бъдат възнаградени или наказани в новото въплъщение за понесените

страдания или за престъпленията, извършени в предишния живот; че тези същите Монади,

влезли в празни, лишени от разум обвивки или пък в астралните форми на Първата Раса,

отделени от Питрите, са същите, които сега се намират сред нас – не, може би това сме

самите ние; само тази доктрина, твърдим ние, може да ни обясни тайнствения проблем за

Доброто и Злото и да примири човека с ужасната и привидна несправедливост на живота.

Нищо друго, освен тази увереност, не може да успокои нашето възмутено чувство за

справедливост. Защото когато някой незапознат с тази благородна доктрина вижда около себе

си и отбелязва неравенството по рождение в съдбата, в интелекта и способностите; когато

вижда почитта, оказвана на глупаци и развратници, върху които съдбата разточително

излива своите милости само заради това, че са родени привилегировани, докато най-близкият

им съсед при целия си интелект и благородни добродетели – много по-достоен във всяко

отношение – загива в нужда и от недостиг на съчувствие; когато вижда всичко това и когато,

безсилен да помогне при това незаслужено страдание, му се налага да се извърне със сърце

обливано с кръв от воплите, раздиращи душата, то именно само благословеното знание за

Кармата го възпира да прокълне живота и хората, също както и техния предполагаем

Създател”.156

Настъпило времето, „краищата на Земята се разтворили” и Атлантида потънала във водата

много бързо. Това станало между 850 000 и 700 000 години преди днешното време.

Ще цитирам изцяло доста голям откъс от „Тайната Доктрина”, в който се описват подробности

за това произшествие. Тайната Доктрина попътно прави предположение или даже по-скоро твърди,

че бягството на израилтяните от Египет, описано в книгата Изход в Библията, представлява не

оригинално историческо събитие, а само преразказ на събития, свързани с потъването на Атлантида,

почерпен от по-древен източник.

„Много пъти писателката си задаваше въпроса: дали сказанието в Книгата Изход – поне

в детайлите – както е разказано във Вехтия Завет, е единствено. Или то, както и сказанието

за самия Мойсей и много други, е просто още една от версиите на легендите за атлантите?

Защото кой от чулите сказанието за последните не ще види голямото сходство в основни

линии? Да си спомним гнева „Божий” при упорството на фараона и Неговата заповед към

„избраните”, преди да си отидат, да похитят от египтяните техните „сребърни и златни

вещи (и дрехи)”157 и накрая потъването на египтяните и на самия фараон в Червено море.

После да прочетем от Коментарите следния откъс от по-ранно сказание:

„И се опечалявал „Великият Цар с Блестящия Лик”, глава на всички Жълтолики, като виждал

греховете на черноликите.

И изпратил той своите въздушни кораби [Вимана] с благочестиви хора в тях при всички свои

братя-управители [глави на други народи и племена], като казал:

„Гответе се. Въстанете вие, хора на Добрия Закон, и преминете през земята, докато тя е

[още] суха”.

„Владиците на бурята идват. Колесниците им приближават земята. Само една нощ и два дни

ще преживеят Владиците на Тъмния Лик [Магьосниците] на тази търпелива земя. Тя е осъдена и

те трябва да потънат заедно с нея. Владиците на Огньовете на недрата [Гноми и стихийни Духове

на Огъня] подготвят своите магически Агниастри [огнени доспехи, изработени чрез Магия]. Но

156


157

Книга Изход, ХІ.

Владиците на Тъмното Око [”Злото Око”] са по-силни от тях [Стихийните духове] и те са роби

на могъщите. Те са сведущи в Астра [Видия, висше магическо изкуство]. Въстанете и употребете

вашите [тоест, вашите магически сили, за да се противопоставите на силите на Магьосниците].

Нека всеки Владика на Блестящия Лик [Адепт на Бялата Магия] да застави Вимана на всеки

Владика на Тъмния Лик да падне в ръцете му [или във владението му], така че нито един [от

Магьосниците] да не може благодарение на него да се спаси от водата, да избегне Жезъла на

Четиримата [Кармични Божества] и да спаси своите зли [последователи или народ].

Нека всеки Жълтолик да изпрати сън [хипнотичен?] на всеки Чернолик. Нека даже те

[Магьосниците] да избегнат болките и страданията. Нека всеки човек, верен на Слънчевите

Богове, да върже [парализира] всеки човек, верен на Лунните Богове, та да не страда той и да не

избегне своята участ.

И нека всеки на Жълтия Лик да даде своята вода-на-

живота [кръвта] на говорещите животни, принадлежащи на Черния Лик, за да не разбудят те

своя стопанин.158

Удари часът, Черната Нощ е готова”.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

„Да се сбъдне съдбата им. Ние сме Слуги на Великите Четирима.159 Да се върнат Царете на

Светлината”. Великият Цар паднал на Блестящия си Лик и заридал... ...

Когато Царете се събрали, водите вече били тръгнали... ...

[Но] народите вече пресекли сухите земи. Те били отвъд пределите на водното ниво. Царете

ги настигнали със своите Вимана и ги повели към земите на Огъня и Метала [Изток и Север]”.

На друго място е казано още:

„Звезди [метеори] като порой падали на земите на Черно-Лиците, но те спели.

Говорещите зверове [магически стражи] били спокойни.

Владиците на недрата очаквали заповеди, но те не дошли, защото властелините им спели.

Водите се надигнали и покрили долините от единия край на Земята до другия. Платата

останали, дъното на Земята [земята на антиподите] останало сухо. Там обитавали онези, които

се спасили: хората на Жълтия Лик и прямото око [открити и искрени хора].

Когато Владиците на Тъмния лик се събудили и се сетили за своите Вимана, за да се спасят

от надигащите се води, видели, че те са изчезнали”.

После на едно място се разказва как някои от по-могъщите магове, „Тъмните Ликове”,

събудили се по-рано от другите, преследвали онези, които „ги ограбили” и които били в

последните редици, защото „водените народи били също толкова многобройни, колкото

звездите на млечния път”, се казва в един от по-съвременните Коментари, написан само на

санскритски език.

158

Изумително изкусно направен звяр, донякъде подобен на създанието на Франкенщайн, който говорел и

предупреждавал стопанина си за всяка приближаваща опасност. Собственикът му бил „чернокнижник” и

механичното животно, според описанията, било одушевявано от Джин, Елементал. Само кръвта на чист човек

можела да го унищожи. Вж Част ІІ. Отдел ХХ, „Число Семь в Астрономии, Науке и Магии” (бележката е взета

от книгата „Тайная Доктрина”).

159

Четиримата Кармични Богове, наричани в Стансите Четиримата Махараджи (бележката е взета от книгата

„Тайная Доктрина”).

„Подобно на това, както змеят-дракон бавно разгъва тялото си, така Синовете на Хората,

водени от Синовете на Мъдростта, разгърнали редовете си и се разпрострели и разширили като

носещ се сладководен поток... мнозина изплашили се сред тях загинали по пътя. Но болшинството

било спасено”.

Обаче преследвачите, „чиито глави и гърди се издигали високо над водата”, ги гонили „в

течение на три лунни периода”, докато най-после не ги настигнали надигащите се води и те не

загинали до последния човек; почвата се смъкнала под краката им и Земята погълнала онези,

които я осквернили.

В това има голямо сходство с първоначалния материал, на основата на който стотици

хилядолетия по-късно бил построен подобен разказ в Книгата Изход. Биографията на Мойсей,

разказът за раждането му, детството и спасяването му в Нил от дъщерята на Фараона,

както сега е доказано, били заимствани от халдейското предание за Саргон. И ако е така,

защото асирийските плочки, намиращи се в Британския Музей, са добро доказателство за

това, защо то да не се отнася и за разказа за евреите, похитили от египтяните техните

скъпоценности, и за гибелта на Фараона и войските му и т.н.? Гигантите-магове от Рут и

Даити, „Владиците на Тъмния Лик”, биха могли в по-късните разкази да станат египетски

магове, а жълтоликите народи на Петата Раса – добродетелни синове на Яков,

„избран народ”!” 160

От континента Атлантида останал малък остров, описан от Платон и наречен от него

Посейдонис. На свой ред и той потънал под водата преди около 10 хиляди години.

„Съкровеното Учение свидетелства, че Потопът обхванал Четвъртата Гигантска Раса

не заради нейното разтление или защото станала „черна от грях”, а просто защото такава е

съдбата на всеки Континент, който – подобно на всичко останало под нашето Слънце – се

ражда, живее, остарява и умира. Това станало, когато Петата раса се намирала още в детска

възраст.161

И така, Великаните загинали – „Магове и Магьосници”, добавя въображението на

народните предания. Но „всички свети се спасили” и само „грешниците” загинали. Обаче това

станало колкото по силата на предвижданията на „светите”, не изгубили способността си да

използват Третото си Око, толкова и по силата на Кармата и Естествения Закон. Като

говорят за следващата Раса, за нашето пето човечество, Коментарите гласят.

„Само шепа от тези Избрани, чиито Божествени Наставници се отдалечили на Свещения

Остров – „откъдето ще дойде последният Спасител” – удържала сега половината човечество от

изтребване от другата половина [както постъпва сега човечеството – Е.П.Б.]. То [човечеството]

се разделило. Две трети от него започнали да се управляват от Династиите на низшите,

материалните Духове на Земята, които завладели леснодостъпните тела; една трета останала

вярна и се съединила със зараждащата се Пета раса – Божествените Въплъщения. Когато

Полюсите се раздвижили [за четвърти път], това не засегнало онези, които били пазени и които се

отделили от Четвъртата раса. Подобно на Лемурийците, само нещастните Атланти загинали и

„повече не ги видели”...!162

160

Четиримата Кармични Богове, наричани в Стансите Четиримата Махараджи (бележката е взета от книгата

„Тайная Доктрина”).

161

„Тайная Доктрина”, стр. 493-496.

162

Двеста хиляди години преди потъването на главния континент на Атлантида сред расата на атлантите

започнали да се появяват представители на новата – Пета Коренна Раса – арийската.

Наставниците на човечеството, йерархията на висшите същества „намерили пристанище” във

великата Пустиня Гоби, където пребивават досега, невидими за всички, достъпът до тях е

защитен от цели Войнства Духове”.163

И все пак, какво казва „Тайната Доктрина” за това, останали ли са сега представители на

Четвъртата коренна Раса на земята? Да, разбира се.

„Болшинството от Човечеството принадлежи към седмата под-раса на Четвъртата

Коренна раса – споменатите по-горе китайци и техните потомци и разклонения (малайци,

монголци, тибетци, унгарци, фини и даже ескимоси – всички те са остатъци от това последно

разклонение).164

„...сред малайската раса (под-раса на Четвъртата Коренна Раса) съществува странно

разнообразие в ръста; членовете на полинезийското семейство, такива като жителите на

островите Таити, Самоа и Тонга, са по-високи на ръст от останалото човечество; но

индийските племена и жителите на Индокитайските страни несъмнено са по-ниски от

общото ниво. Това е лесно обяснимо. Полинезийците принадлежат към най-ранните останали

живи под-раси, а другите – към най-късната и най-преходна маса. Както сега съвършено

изчезнаха жителите на Тасмания и както на свой ред бързо отмират австралийците, така

скоро ще ги последват и другите стари раси”.165

Още един интересен факт се привежда в „Тайната Доктрина”. Първите пирамиди на Египет

били построени от атлантите много преди идването на племената на египтяните от изток („преди 78

000 години” може да се разглежда като ориентировъчно време на строителството на пирамидите).

Египтяните и арийските индийци представляват родствени народности на Петата Коренна Раса.

Петата Коренна Раса

Също както в Третата раса постепенно се формирала Четвъртата раса, Петата раса започнала да

се формира в Расата на атлантите. Това станало примерно 200 хиляди години преди потъването на

основния континент на Атлантида или примерно преди милион години.

Сега във въплъщение се намира петата под-раса на Петата Коренна Раса и започва да се

въплъщава шестата под-раса.

За да се изясни ситуацията с расите и под-расите е необходимо да се има предвид следното:

1. Във всяка Манвантара монадите се въплъщават във всяка от седемте раси, преминавайки в

развитието си седем Кръга. „...този Кръг е Пети и ние сега се намираме в Петата коренна Раса.

2. Всяка Коренна раса има седем под-раси.

3. Всяка под-раса на свой ред има седем разклонения, които могат да бъдат наречени

„клон” или „родствена” раса.

4. Малките племена, клонове и разклонения на последните са безчислени и зависят от

действието на Кармата.

Генеалогичното дърво на Петата Коренна Раса

163


164


165


Изследвайте Генеалогичното Дърво, приложено тук, и ще разберете. Илюстрацията е чисто

диаграмна и е приведена единствено с цел да помогне на читателя да се оправи в този въпрос

сред бъркотията, съществуваща в термините, употребявани през различно време за

подразделенията на човечеството. Тук също се прави опит да се изрази в цифри – но само

приблизително, за сравнение – продължителността на времето, благодарение на което е

възможно определено да се отличи едно подразделение от друго. Ако беше направен опит да се

посочат определени срокове за няколко от тях, това би довело до безнадеждна бъркотия;

защото расите, под-расите и т.н. до техните най-малки разклонения се застъпват и

преплитат помежду си до такава степен, че е почти невъзможно да бъдат разделени.

Човешката Раса е сравнена с дърво и това прекрасно служи като илюстрация.

Главният ствол на дървото може да бъде сравнен с Коренна Раса [А].

Големите му клони – с различните под-раси, които са седем [В1, В2, В3 и т.н].

На всеки от тези клони има седем „клончета” или „родствени” раси [с].

Кактусовидното растение е най-добрата илюстрация, защото „месестите” му листа са

покрити с остри игли, всяка от които може да бъде сравнена с една народност или племе

човешки същества.

И така, нашата Пета Коренна Раса вече е съществувала – като Раса sui generis и напълно

самостоятелно от своя основен ствол – около 1 000 000 години; затова трябва да отбележим,

че всяка от четирите предшестващи под-раси е живяла приблизително 210 000 години; по

такъв начин всяка родствена раса има средно съществуване около 30 000 години и така

европейската „родствена раса” има пред себе си достатъчно хилядолетия, макар че народите

или безбройните игли по нея се изменят с всеки следващ „сезон” от три или четири хиляди

години. Твърде любопитно е да отбележим сравнителната приблизителност в

продължителността между животите на „расовото семейство” и Звездната Година.

Това знание и абсолютно правилното подразделяне на времето представлявали

неотменна част от Мистериите, където тези науки се преподавали на учениците и където те

се предавали от един Йерофант на друг”.166

Също както по време на Третата и Четвъртата Раси, Небесните Наставници не оставили и

Петата Раса без грижа и опека. Така например е известно, че „след като предоставили атлантите

на гибелта им, те се върнали или по-точно се спуснали по време на третата под-раса на

Петата Раса, за да открият на спасеното човечество тайните на тяхното месторождение –

Звездните Небеса”.167

„Продължителността на „периодите”, отделящи в пространството и времето

Четвъртата Раса от Петата – в историческото или даже в легендарното създаване на

последната – е прекалено огромна за нас и даже за теософ, за да можем да дадем по-подробно

изложение. По време на следделувиалните Векове, белязани в известни периодични епохи с

ужасяващи катаклизми, твърде много раси и народности са се народили и са изчезнали почти

безследно, за да може някой да им даде описание, което би имало каквато и да било ценност.

Имат ли Владиците пълна и последователна история на нашата Раса от самото и́ създаване,

та до наше време; притежават ли те непрекъснат запис за човека, като се започне от

неговото развитие в завършено физическо същество, благодарение на което той станал цар над

животните и властелин на тази Земя – не авторът може да говори за това. Несъмнено те го

166


167

Пак там стр. 504.

имат и такова е нашето лично убеждение. Но ако е така, това знание се пази само за най-

висшите Посветени, които не го доверяват на своите ученици. Затова авторът може да даде

само онова, на което са го учили и нищо повече, а даже и това ще се стори на непосветения

читател по-скоро див и фантастичен сън, отколкото възможна действителност. Това е

естествено и така трябва да бъде, защото в течение на няколко години такова беше

впечатлението и на скромната пишеща тези страници. Родена и възпитана в европейски

материалистични и смятащи се за цивилизовани страни, тя с много голям труд усвои

гореизложеното. Но има известни доказателства, които с течение на времето стават

неопровержими и необорими за всеки сериозен и непредубеден ум. В продължение на цяла

поредица години такива доказателства и́ бяха предложени и сега тя е напълно убедена, че

нашата сегашна Планета и нейните човешки Раси е трябвало да се родят, да растат и да се

развиват именно по този път и по никакъв друг”.168

„Човешките Раси се раждат една от друга, растат, развиват се, стареят и умират.

Техните под-раси и народи следват същото правило”.169

„Никой не принуждава никого от онези съмняващи се, които ще приемат Тайната

Доктрина за „мистификация”, и даже не го моли да повярва на нашите твърдения...”

„Също така не е необходимо някой да повярва в Окултните Науки и Древните Учения,

преди да узнае нещо за своята Душа и да повярва в нея. Нито една велика истина никога не е

била приемана a priori и обикновено са минавали столетие или две преди проблясъци от нея да

започнат да просветват в човешкото съзнание като възможна истина, с изключение на

случаите, когато твърдението на някакъв факт се е потвърждавало от достоверното му

откриване. Истините на нашите дни са лъжата и заблудата на вчерашните дни и vise versa. И

настоящият труд ще бъде оправдан частично или изцяло едва през двайсетото столетие”.

„Ние ще дочакаме нашия час!” 170

Пророчество за Шестата Раса

„Много векове са изминали от началото на расата на атлантите и все пак ние виждаме

последните атланти, все още смесващи се с арийски елемент преди 11 000 години. Това показва

огромната продължителност на времето на застъпването на една раса с друга, която следва

след нея, макар че що се отнася до характерите и типовете външност, по-старата раса губи

своите отличителни признаци и приема нови черти от по-младата раса. Това се доказва от

всички типове смесени човешки раси. Така Окултната Философия учи, че дори сега, пред очите

ни, новата раса и расите се намират в процес на образуване и че именно в Америка тази

трансформация ще се извършва и тя вече е започнала.

По такъв начин американците в продължение само на три столетия са станали

временно „първична раса”, преди да станат отделна раса, ясно разграничена от всички други

сега съществуващи раси. Накратко казано, те са зародиши на шестата под-раса и след още

няколко години несъмнено ще станат пионери на тази раса, която трябва да последва

сегашната европейска или Пета под-раса с всичките си нови особености. После, приблизително

след 25 000 години, те ще започнат подготовката за седмата под-раса; дотогава, докато

Шестата Раса не се появи на сцената на нашия Кръг след катаклизмите, първата серия на

168


169


170


които трябва да унищожи Европа и по-късно цялата арийска раса [като засегне по този начин

и двете Америки], също както и болшинството земи, непосредствено свързани с границите на

нашия континент и островите. Кога ще стане това? Кой знае, като изключим великите

Учители на Мъдростта, но те пазят мълчание по въпроса, като снежните върхове,

извисяващи се над тях. Всичко, което знаем, това е, че тя тихо ще започне съществуването си

и наистина толкова тихо, че в течение на много хилядолетия нейните пионери – своеобразни

деца, които ще израстват в своеобразни мъже и жени – ще бъдат разглеждани като аномалии

lusus naturael, като ненормални странности, физически и умствено.

След това с размножаването им тяхното количество ще се увеличава с всяко столетие и

те един прекрасен ден ще се окажат болшинство. Тогава днешният тип човек ще бъде

разглеждан като изключителен изрод; докато те на свой ред не измрат в цивилизованите

страни, преживявайки само на малки групи на островите – сегашните снежни върхове, където

ще вегетират, ще се израждат и накрая ще измрат може би след милиони години, както това

е станало с ацтеките и става сега с Ням-Ням и племената на джуджетата Мула Курумба на

хълмовете на Нилгири. Всички те са последни издънки на някога мощни раси, споменът за

съществуването на които напълно е изчезнал от съзнанието на съвременните поколения, също

както и ние ще изчезнем от паметта на човечеството на Шестата Раса. Петата Раса ще се

застъпи с Шестата за стотици хилядолетия, като се променя заедно с нея, но много по-бавно

от новата си приемница, все пак променяйки се и по ръст, и физически и умствено, също както

Четвъртата Раса се е застъпила с нашата Арийска Раса, а Третата Раса – с Расата на

Атлантите.

Този процес на подготовка за Шестата велика Раса трябва да продължава в течение на

целите шеста и седма под-раси.171 Но последните останки на петия Континент ще изчезнат

чак известно време след раждането на новата Раса; когато другото и́ ново Обиталище,

Шестият Континент, се появи над новите води на повърхността на нашата планета, за да

приеме новия пришълец. Там също ще се преселят и ще се утвърдят всички ония, които са

имали щастието да избегнат всеобщото бедствие. Кога ще бъде това – както току-що казахме

– на писателката не и́ е дадено да знае. Но тъй като Природата не действа чрез внезапни

скокове, също както и човекът не се превръща от дете веднага в зрял човек, то и последният

катаклизъм ще бъде предшестван от множество малки потъвания и разрушения както от

вода, така и от подземни вулканични огньове. Мощен пулс ще бие учестено в сърцето на

расата, намираща се сега в американската зона, но когато започне Шестата Раса, фактически

ще останат не повече американци, отколкото европейци, защото по това време те ще станат

Нова Раса и много нови народности. Но Петата Раса няма да измре, а ще преживее известно

време; застъпвайки се с новата Раса в продължение на много хилядолетия, тя, както вече

казахме, ще се преобразува, но по-бавно, отколкото новата и́ приемница – все пак подлагайки се

на пълна промяна, умствена, физическа и ръстова. Човечеството отново ще увеличава ръста

си, както това е било по времето на лемурийците и атлантите; защото докато еволюцията

на Четвъртата Раса я доведе до самото дъно на материалността в нейното физическо

развитие, настоящата Раса се намира на възходящата и́ дъга. А Шестата Раса бързо ще се

освободи от своите материални окови и дори от плътта.”

171

Виж показаната по-горе диаграма на Генеалогичното Дърво на

Петата Раса.

Еволюция на Коренните Раси в четвъртия кръг

По такъв начин човечеството на Новия Свят, който е много по-стар от нашия стар свят

– факт, също забравен от хората – на това човечество на Патала (на антиподите или Долния

Свят, както наричат Америка в Индия) е предназначено от Кармата да сее семената за

идващата велика и много по-блестяща Раса, отколкото всички ония, за които ние знаем сега.

След Циклите на Материята ще следват Циклите на Духовността и напълно развития

разум. Следвайки закона за аналогията в историята и расите, болшинството от бъдещото

човечество ще се състои от забележителни Адепти. Човечеството е рожба на Съдбата на

Циклите и нито една от неговите Единици не може да избегне своята безсъзнателна мисия

или да се отърве от тежестта на сътрудничеството с Природата. Така Човечеството Раса

след Раса ще извършва предписаното му циклово странстване. Климатите ще се променят и

те вече започнаха да се променят. Всяка Година на Тропиците една след друга ще изхвърля една

под-раса, само за да зароди друга висша раса на възходящия цикъл, докато редица други, по-

малко щастливи групи – неудачи на Природата – ще изчезнат от човешкото семейство

подобно на отделните индивиди, без да оставят даже следа. Такъв е ходът на Природата под

действието на Кармичния Закон! На Вечно-Съществуващата и Вечно-разгръщащата се

Природа”.172

Още едно отклонение от темата

Преди да се обърнем към това, как „Тайната Доктрина” трактува смисъла на войната на

Небесата, за да стане тази тема по-понятна, аз ви предлагам да се запознаете с историческия

документ, наричан Апокрифът на Йоан. Това е доста обемен документ, но ви моля да го прочетете

или поне да разберете общото съдържание на този документ. Ще се опитам също да дам по-долу

коментар към него, основавайки се на Духа на „Тайната Доктрина”.

Апокрифът на Йоан173

172 „Тайная Доктрина”, стр. 514-516.

173

Текстът се печата по изданието „Апокрифы древних християн”, Санкт-Петербург, 1994. Забележките са

дадени по това издание и по „Теософский словарь” на Е.П.Блаватска.

При превода на паметника авторите на първите публикации (Вж: „Наука и религия”,1990, №5-8) са се

ръководили от транскрипциите на коптския текст в изданията Krause V., Pahor Labid. Die drei Virsion des

Apokryphon des Johannes im Koptischen Museum zu Alt-Kairo. Weisbaden, 1962, а също така Apocryphon Joannts

// The Coptic Text of Apocryphon Joannts in the Nag-Hammadi Codex II with Translation, Introduction and

Commentary by Giversen S. Coptnhaden, 1962. В спорните места се обръщахме към изданието във факсимиле:

The Facsimile Edition of Nag Hammadi Codies/ Published under Auspices of the Departament of Antiquities of the

Arab Republic of Egypt in Conjunction with UNESCO: Codex II. Leiden, 1074. Взехме предвид също и преводите

The Nag Hammadi Library in English, Leiden, 1984; Tardieu M. Codex de Berlin P., 1984. Текста на Берлинския

1. Учение на спасителя и откровение за тайните, скрити в мълчание, за всички неща, на които

той обучил Йоан, своя ученик.

5) Това се случило веднъж, когато Йоан, брат на Яков – синове на Зеведей – излязъл и се

приближил към храма. Срещнал го един фарисей – той се казвал Ариман.

10) и му казал: „Къде е твоят господар, когото ти последва?” И той му казал: „Откъдето бе

дошъл, там той отново се и върна”. Фарисеят му казал: Този назаретянин с измама ви въведе в

заблуждение.

15) и напълни ушите ви с лъжи, и заключи сърцата ви, и ви откъсна от преданията на бащите

ви”. Когато аз, Йоан, чух това, тръгнах от храма към планината, място пустинно.

20) Бях много опечален в сърцето си и казах: „Защо е избран спасителят? И защо е изпратен в

света от баща си? И кой е баща му, който го е изпратил ? И какъв

25) е този еон174, при когото ще отидем? Защото какво имаше предвид той, когато ни каза:

„Този еон, при когото ще отидете, прие вида на онзи еон, нерушимия”? Но той не ни е учил какъв е

той”.

30) В същото време, докато аз мислех за това в сърцето си, небесата се разтвориха и цялото

творение, което е под небето, се освети, и целият свят потрепери.

5. Аз се изплаших и паднах по очи, когато видях в светлината юношата, който стоеше пред мен.

Но докато го гледах, той стана подобен на старец. И той променяше облика си, като стана

5) в същото време дете пред мен. Той беше единство от много форми в светлината и формите се

проявяваха една в друга. Бидейки един, той беше в три форми. Той ми каза: „Йоане, Йоане,

10) защо се съмняваш или защо се страхуваш? Нима ти е чужд този образ? Така е: не бъди

малодушен! Аз съм този, който е с вас през цялото време. Аз съм бащата, аз съм майката, аз съм

синът.

15) Аз съм неопетненият и неоскверненият. Днес дойдох да те просветя какво е, какво е било и

какво трябва да стане, за да можеш да узнаеш неща, които не са открити и неща, които са открити, и

да те науча...

20) за съвършения Човек. А сега повдигни лицето си, ела и слушай, за да узнаеш нещата, за

които ще кажа днес, и да можеш да ги предадеш на другарите си по дух, на онези, които са от рода

на недвижимия, съвършения

25) Човек. И аз го помолих:

„Кажи, та да мога да разбера това”. Той каза: „Единното (гр.) – това е единовластие, над което

няма нищо. Това е истинският Бог и Баща на всичко, дух незрим, който

30) е над всичко, който е нерушим, който е в чистата светлина – онзи, когото никаква светлина

на окото не може да види.

Той е Дух незрим. Не подобава да се мисли за него, както за боговете или за нещо

35) подобно. Защото той е повече от бог, нали няма никой по-високо от него, няма никой, който

би бил

3. господар над него. Той не е подчинен на когото и да било, защото всичко съществува само в

него.175 Той... защото той не се нуждае от каквото и да било, та той е напълно съвършен.

папирус използвахме по изданието: Till W. Die Schriften des koptischen Paryrus Berolinensis 8502. 2. Aufl., bearb.

Von H.-M. Schenke. B., 1972. 174

Еон или еони (от гръцки). Периоди от време; еманации, изхождащи от божествената същност, и небесни

същества; гении и ангели у гностиците.

175

По-нататък по Наг-Хамади (ІV.1.4, 9-10): Той стои.

5) На него не му липсва нищо, няма нищо, с което би могъл да бъде попълнен. През цялото

време той е напълно съвършен в светлината. Той е безграничен, защото няма никой пред него, за да

го ограничи. Той е непостижим, защото няма никой

10) пред него, който да може да го постигне. Той е неизмерим, защото не е имало никой пред

него, за да го измери. Той е невидим, защото никой не го вижда. Той е вечен, той съществува вечно.

Той е неизразим, защото

15) никой не може да го обхване, за да го изрази. Той е неназовим, защото няма никой пред

него, за да го назове. Това е светлина неизмерима, чиста, свята, ясна. Той, неизразимият, е съвършен

20) в нерушимостта си. Не в съвършенството, не в блаженството, не в божествеността, а много

по-избрано. Той не е телесен, не е нетелесен. Той не е голям, не е малък. Не е

25) възможно да се каже какво е количеството му... защото никой не може да го разбере. Той не

е от онези, които съществуват, а е много по-избран. Не така, както ако беше по-избран в сравнение с

другите, а че не е причастен нито към еон,

30) нито към времето. Защото това, което е причастно към еон, е било създадено в началото.

Той не е бил затворен във времето. Той не е получил...защото...защото няма никой пред

35) него, та той да получи нещо от него. Защото той съзерцава себе си отново в

в своята чиста светлина.176

Та той е величие. Неизмеримо... величие. Той е Еон, даващ еон. Живот, даващ живот.

Блаженство, даващо

5) блаженство. Знание (гр.), даващо знание (гр.), Добро, даващо добро. Милост, даваща милост

и спасение, Благодат, даваща благодат не защото има, а защото дава милост неизмерима,

10) нерушима.

Какво да ти кажа за него? Неговият еон е нерушим, той е неподвижен, той пребивава в

мълчание, той е в покой. Той се отнася до всичко. Той е глава на всички еони. Това е той, който им

дава сила

15) поради своето благо. Защото не ние, ние не сме знаели... не сме познавали нещата, които са

неизмерими, освен този, който е живял в него, тоест Отецът. Той ни разказа. Нали той вижда себе си

20) самия в светлината, която го обкръжава. Това е извор на водата на живота, той дава на

всички еони и във всички форми. Той познава своя образ, когато го вижда в извора на Духа. Той

устремява желанието си в своята

25) светлина – водата, това е извор на светлина – водата на чистото обкръжаващо го. И неговата

Енойя изпълнила действието си, и тя се открила, тя застанала, тя се появила пред него в сиянието на

светлината му. Това е

30/първата сила, съществувала преди всички еони и разкрила се в мисълта му, това е Пронойя

на Всичко, нейната светлина, която свети, образът на светлината, съвършена сила,

тоест образ на незримия

35) девствен съвършен Дух. Тя е сила, слава, Барбело,

съвършена слава в еоните, слава на откровението, слава на девствения Дух. И тя го възхвали за

това, че се е открила. Това е първата мисъл.

5) неговият образ. Тя е станала майчина утроба за всичко, защото тя е преди всички тях:

Метропатор, първия Човек, светия Дух, трижди мъжки, трижди силен, трижди именен, андрогин и

176

Ср.: „Няма никой, който е пред него. Той е този, който само самия себе си желае в съвършенството на

светлината, той постига чистата светлина” (Берл. Пап. 8502.25.8-12).

10) вечен еон сред незримите, първият явил се.

Тя помолила незримия девствен Дух, тоест Барбело, да и́ даде предвиждане. И Духът се

съгласил. И когато той се съгласил,

13) предвиждането се разкрило и застанало пред Пронойя; то – от мисълта на незримия

девствен Дух. То възхвалило него и съвършената му сила. На Барбело, тъй като

20) то започнало да съществува заради нея. И тя отново помолила да и́ даде нерушимост и той

се съгласил. Когато се съгласил, нерушимостта се появила, тя застанала до мисълта и

предвиждането. Те възхвалили

25) незримия и Барбело, заради която започнали да съществуват.

И тя отново помолила да и́ даде истината. И незримият Дух се съгласил. Истината се открила

35) и те се изправили, и те възхвалили незримия

Дух... Барбело, благодарение на която започнали да съществуват.

Това е петорката еони на Отеца: мисъл, и предвиждане, и нерушимост, и вечен живот, и истина.

Това е петорка андрогинни еони, тоест десетка еони, тоест

10) Отецът. И той погледнал Барбело с чистата светлина, която обкръжава незримия Дух, и с

неговия блясък, и тя заченала от него. И той породил искра със светлината на блажения образ. Но

това не било равно

15) на неговото величие. Това бил единороден на Метропатор, онзи, който се открил; това е

неговото единствено рождение, единороден на Отца, чиста светлина. Незримият девствен Дух

възликувал

20) над светлината, която започнала да съществува, която първа била открита от първата сила

на неговата Пронойя, тоест Барбело. И той го помазал със своето благо (гр.), докато той не станал

съвършен, ненуждаещ се

25) от никакво благо, защото той го помазал с благото на незримия Дух. И той се явил пред

него, когато той излял (това) върху него. Когато той получил (това) от Духа, той възславил светия

Дух

30) и съвършената Пронойя... заради която той се появил. И той (синът) помолил да му дадат

другар по труд, тоест ум, и той (Духът) се съгласил.

35) Когато незримият Дух се съгласил,

умът се появил и застанал до Христа (или: благото (гр.) и възхвалил него и Барбело. Всички те

останали в мълчание. И умът поискал

5) да извърши дело чрез словото на незримия дух. И волята му станала дело, и то се появило до

ума; и светлината го възхвалила. И словото последвало волята.

10) Защото със словото Христос, божественият Автоген, създал всички вещи. И вечният живот,

и неговата воля, и умът, и предвиждането се появили и възхвалили незримия Дух и Барбело.

15) защото благодарение на нея всички те започнали да съществуват.

И Светият Дух дал съвършенство на божествения Автоген, на неговия син и Барбело, така че

той се появил пред могъщия и незрим девствен Дух като

20) божествения Автоген Христос, на когото той (Духът) въздал слава със силен глас. Той

(синът) се открил чрез Пронойя и незримият девствен Дух поставил божествения Автоген на

истината над всички неща.

25) И той подчинил на него всяка власт и истина, която е в него, за да може той да знае всичко,

което е назовано с име, извисено над всяко име. Защото това име ще го назоват онези, които са

достойни за него. И от светлината, която е Христос, и от нерушимостта чрез дара на Духа (се

появили) четири светлини от божествения Автоген. Той гледал те да се появят

пред него. И трите – това са волята, Енойя и животът. И четирите сили – това са мъдростта,

благодатта, чувстването, разсъдителността. Благодатта се намира в

5) еона на светлината Армоцел, който е първият ангел. Заедно с този еон има три други еона:

милост, истина и форма. Втората светлина – това е Ориел, който бил поместен

10) във втория еон. Заедно с него има три други еони: мисъл, чувстване и памет. Третата

светлина, това е Давейтай, който е поместен в третия еон. Заедно с него има

15) три други еона: мъдрост, любов и форма. Четвъртият еон е поместен в четвъртата светлина

Елелет. Заедно с него има три други еона: съвършенство,

20) мир и София. Това са четирите еона, които се явили пред божествения Автоген. Това са

дванадесетте еона, които застанали пред сина, великия Автоген, Христос, по волята и дара на

незримия

25) Дух. И дванадесетте еона принадлежали на сина, Автоген. И всички неща се появили по

волята на светия Дух чрез Автоген. И от предвиждането на съвършения ум

30) чрез откровението на волята на незримия Дух и волята на Автоген се появил съвършеният

Човек, първото откровение и истина. Това е той, когото девственият Дух нарекъл Пигераадаман

35) и го поместил в

първия еон с великия Автоген, Христос, в първата светлина Армоцел. И силата му – заедно с

него. И незримият му дал разумна

5) непобедима слава. И заговорил той, и възхвалил, и прославил незримия Дух, като казал:

„Всички неща започнаха да съществуват заради теб и всички неща ще се върнат при теб. А аз, аз ще

прославя и възхваля и теб,

10) и Автоген, и еоните, които са три: баща, майка и син, съвършената сила”. И той (Човекът)

поместил своя син Сит във втория еон при втората светлина Оройел. В третия еон

15) – в третата светлина Давейтай било поместено семето на Сит. И душите на светите били

поместени (там). В четвъртия еон били поместени душите на онези, които не познали

20) Плерома и не се покаяли веднага, а временно упорствали и после се покаяли; те – в

четвъртата светлина Елелет. Това са създания, които възхваляват незримия Дух.

25) София или Епинойя177*, бидейки еон, произвела мисъл с мисълта си (в съгласие) с

размишлението на незримия Дух и предвиждането. Тя поискала да открие в самата себе си образ без

волята на Духа

30) – той не одобрил – и без съгласието му, без мисълта му. И макар че ликът на нейната

мъжественост не одобрил и тя не намерила съгласието си и замислила без волята на Духа

35) и знанието на своето съгласие, тя извадила това навън.

10. И заради непобедимата сила в нея мисълта и́ не останала безплодна, и се разкрил в нея труд

несъвършен и отличаващ се от нейния вид

5) защото тя създала това без съгласието на своя другар. И това не било подобно на образа на

майка си, защото то било с друга форма. Когато тя видяла волята си, то приело вид несъобразен –

змей с муцуната на лъв. Очите му

177

Епинойя (гр) – Мисъл, изобретение, замисъл. Име, дадено от гностиците на първия, пасивния Еон.

10) били подобни на блестящите огньове на мълнии. Тя го отхвърлила от себе си извън

пределите на тези места, за да не го види никой от смъртните, защото тя го създала в незнание. И тя

го обкръжила

15) със светъл облак и поместила трона в средата на облак, за да не го види никой, освен

светият Дух, който се нарича майка на живите. И тя го нарекла с името Иалтабаот178.

Това е

20) първият архонт, който взел голяма сила от майка си. И той се отдалечил от нея и се

отправил далеч от местата, където бил роден. Той станал силен и създал за себе си други еони в

25) пламъка на светлия огън, (където) пребивава и сега. И той се съединил със своето безумие,

което го има в него, и породил власти за себе си. Първата – името и́ е Атот, която поколения наричат

30) ... Втората – Хармас, което означава око на ревността. Третата – Калила-Умбри. Четвъртата

– Иабел. Петата – Адонаиу, която се казва Саваот. Шестата – Каин,

35) когото човешките поколения наричат Слънце. Седмата – Авел. Осмата – Абризена.

Деветата – Иобел.

11. Десетата – Армупиел. Единадесетата – Мелхеир-

Адонеин. Дванадесетата – Белиас, който е над бездната преизподня. И поставил той седем царе

5) – съответно на небесната твърд – над седемте небеса и пет – над адската бездна, така че те

можели да царуват. И им отделил от своя огън, но не им дал от силата на светлината, която взел от

своята майка,

10) защото той е тъмнината на незнанието. И когато светлината се смесила с тъмнината, той

накарал тъмнината да свети. А когато тъмнината се смесила със светлината, тя затъмнила светлината

и станала нито светлина, нито тъмнина, а станала

15) болна. И така архонтът, който е болен, има три имена. Първото име е Иалтабаот, второто –

Сакляс, третото – Самаел. Той е нечестив в безумието си, което има. Защото той казал:

20) „Аз съм Бог и няма друг бог освен мен”, без да знае за своята сила и за мястото, откъдето е

произлязъл. И архонтите създали седем сили за себе си, и всяка сила създала за себе си шест ангели,

25) докато не станали 365 ангели. Това са телата на имената: първото – Атот, с вид на овца,

второто – Елоайу, с вид на магаре, третото – Астафайос, с вид на хиена, четвъртото – Иао, с вид на

седмоглав змей, петото – Саваот, с вид на дракон, шестото – Адонин, с вид на маймуна, седмото –

Саббеде, с вид на блестящ огън. Това са

35) седемте на седмицата. А Иалдабаот имал множество

12. лица, бидейки над всички тях, така че той можел по своя воля да вземе образа на всеки от

тях. Като бил сред серафимите, той им отделил

5) от своя огън. Следствие на това станал господар над тях – заради силата на славата, която

имал от светлината на своята майка. Вследствие на това той се нарекъл бог. Но той

10) не бил послушен на мястото, откъдето произлязъл. И той смесил с властите, които имал,

седем сили в мисълта си и когато казал, това се случило. И той дал име на всяка сила. Той започнал

178

Илда Баот. Буквално, „дете от яйцето”, гностичен термин. Той е творецът на нашето физическо кълбо

(земята), съгласно учението на гностиците в „Кодекса назареев” (евангелието на назареите и ебионитите). В

последното той е отъждествен с Йехова, Бога на евреите. Илдабаот се явява „син на Тъмата” в лошия смисъл и

баща на шестте земни „Звездни”, тъмни духове, антитеза на светлите Звездни духове. Съответните им обители

са седем сфери, най-горната от които започва в „срединното пространство”, сферата на майка им София

Ахамот, а най-долната завършва на тази земя – седмата област. Илда-Баот е геният на Сатурн, планетата; или

по-точно – злият дух на нейния властелин.

15) от висшия. Първата – благо, в първия, Атот. Втората – предвиждане, във втория, Елоайо.

Третата – божественост, в третия, Астрафайо, четвъртата –

20) господство – в четвъртия, Иао. Петата – царствие, в петия, Саваот. Шестата – ревност, в

шестия, Адонейн. Седмата – мъдрост, в седмия,

25) Сабатеон. И имат те твърд съответно на еона – небето. Имената им били дадени според

славата, която принадлежи на небето, за да съкрушат силите. В имената, дадени им от техния

Прародител,

30) била силата. Но имената, които им били дадени съгласно славата, принадлежаща на небето,

означават за тях разрушение и безсилие. Така че те имат по две имена. И всяко нещо той подредил по

облика на първите

35) еони, вече съществуващи, така че

13. да ги създаде по облика на нерушимите, не защото е виждал нерушимите, а силата, която

взел от майка си, създала в него образа

5) на порядъка. И когато видял обкръжаващото го творение и множеството ангели около себе

си, онези, които започнали да съществуват чрез него, той им казал „Аз, аз съм бог ревнив и няма друг

бог, освен мен”. Но

10) като обявил това, той показал на ангелите, които били около него, че има друг бог. Нали ако

нямаше друг, от кого той би могъл да ревнува? Тогава майката започнала да се мята (да се мести)

насам-натам. Тя узнала за дефекта, когато

15) сиянието на светлината и́ намаляло. И тя потъмняла, защото нейният другар не се съгласил

с нея. А аз, аз казах: „Господи, какво значи това: тя се местела насам-натам?”. Но той се усмихна (и)

каза: „Не мисли, че това е така, както е казал Мойсей: „над водите”. Не, но когато тя видяла

злодеянието, което станало, и завземането, което извършил нейният син, тя се разкаяла и забравата я

завладяла в тъмата на

25) незнанието. И тя започнала да се срамува в движение. А движението било мятане

(преместване) тук и там. Нали самоувереният взел сила от майка си. Защото той бил незнаещ, той

предполагал, че няма никой друг, само ако не била

30) майка му. Но когато видял множеството ангели, създадени от него, той издигнал себе си над

тях. А майката, когато усетила по покрова на тъмнината, че той не е съвършен, тя разбрала,

35) че нейният другар не е бил съгласен с нея. Тя

1. се разкаяла с обилни сълзи. И цялата Плерома179 слушала молитвата на покаянието и́, и я

възхвалили за нейния незрим девствен

5) Дух. Светият Дух излял върху и́ от цялата им Плерома. Защото нейният другар не дошъл при

нея, но той дошъл при нея (тогава) чрез Плерома, за да поправи дефекта и́ И тя не била взета

10) в собствения еон, а на небето на сина и́, за да може да бъде на деветото, докато не поправи

дефекта си. И глас се чул от небето – възвишения еон: „Човекът съществува,

13) и синът на Човека”. Протоархонт Иалтадабаот чул (това) и помислил, че гласът идва от

майка му и не познал откъде идва той. И ги обучил Метропатор

20) светият (казваме свят човек. Според мен трябва да си остане „святият”) и съвършеният.

Пронойя е съвършена, образ на незримия, който е Отец на всичко, от когото всички неща са

започнали да съществуват, първият Човек, защото той открил своя вид в човешка форма.

179

Плерома (гр.) – „Пълнота”, гностически термин, приет за обозначаване на божествения свят или

всемирната душа. Пространство, развито и разделено на редица еони. Обител на невидимите богове. Има три

степени.

25) Целият еон на протоархонта затреперил и основите на ада се раздвижили. И във водите на

веществото долната страна се осветила от появата на неговия образ,

30) който се открил. И когато всички власти и протоархонтът погледнали, те видели цялата

част на долната страна, която била осветена и благодарение на светлината те видели върху водата

образа.

1. И той (Иалдабаот) казал на властите, които били с него: „Да отидем да създадем човека по

образа на Бога и по наше подобие, за да може да стане неговият образ светлина за нас”.

5) И те създали с общи сили по знаците, които им били дадени. И всяка от властите внесла

(дала) знак във вид на образа, който видяла в душата си. Той (Иалдабаот) създал същност

10) по подобие на първия Човек, съвършения. И те казали:„Да го наречем Адам, та името му да

стане за нас сила на светлината”. И силите започнали: първата създала

15) душата на костите, втората, предвиждането, създала душата на сухожилията (нервите?),

третата, божествеността, създала душата на плътта, четвъртата, господството, създала душата на

костния мозък, петата, царствието,

20) създала душата на кръвта, шестата, ревността, създала душата на кожата, седмата,

мъдростта, създала душата на очните клепачи. И множеството ангели се приближили към него

(Иалдабаот) и получили

25) от властите седем душевни същности, за да създадат съгласието на членовете и съгласието

на органите и порядък във връзката на всеки от членовете. Първият започнал да създава

30) главата: Етерафаопе-Аброн създал главата му. Менигестроет създал главния му мозък.

Астерехмен – дясното око. Таспомохам – лявото око. Иеропумос – дясното ухо. Бисум

35) лявото ухо. Акиореим – носа.

1. Банен-Ефроум – устните, Амен – устата, Ибикан – коренните зъби. Басилиадеме – сливиците.

Аххан? – мъжеца. Адабан – шията. Хаaман – гръбначния стълб.

5) Деархо – гръкляна. Тебар – дясното рамо и лявото рамо. Мниархон – левия лакът. Абитрион

– дясната предмишница. Евантен – лявата предмишница. Крис – дясната ръка, Белуай – лявата ръка.

10) Тренеу – пръстите на дясната ръка, Балбел – пръстите на лявата ръка, Крима – ноктите на

ръцете. Астропс – дясната гръд, Бароф – лявата гръд, Баум – дясната подмишница, Арарим – лявата

подмишница, Арехе –

15) корема, Фтхаве – пъпа. Сенафим – коремната кухина, Арахетопи – десния хълбок, Забедо –

левия хълбок, Бариас – дясното бедро, Фнут – лявото бедро. Абенленархей – костния мозък,

Хнуменинорин – костите,

20) Гезоле – стомаха, Агромаума – сърцето, Бано – белите дробове, Сострапал – черния дроб.

Анесималар – далака, Топитро – червата, Библо – бъбреците, Роерор – сухожилията (нервите?).

Тафрео – гръбначния стълб

25) на тялото. Ипуспособа – вените, Бинеборин – артериите, Латойменпсефей (в английския

вариант е изписан като Атойменпсефей или Аатойменпсефей) – тяхното дишане във всички членове,

Ентоле (англ. вариант - Ентолиа) – цялата плът, Беду –десен бут, Арабей – пениса отляво,

30) Ейло – тестикулите, Сорма – гениталиите, Гормакайохлабар – дясното бедро, Небрит -

лявото бедро, Псерем – съчленението на десния крак, Асаклас – лявото съчленение, Ормаот –

дясното коляно, Еменун – лявото коляно, Кникс –

17. дясната пищялна кост. Тупелон – лявата пищялна кост. Ахиел – десния прасец, Фнеме –

левия прасец, Фиутром – дясното стъпало, Боабел – пръстите му, Трахун –

5) лявото стъпало, Фикна – пръстите му. Миамаи –

ноктите на стъпалото, Лаберниуум – <…>. И онези, които са поставени над всички тия – (те са)

седем: Атот, Армас, Калила, Иабел, Саваот, Каин, Авел. И онези, които частично се трудят в

членовете:

10) (в) главата – Диолимодраза, шията – Иамекс, дясното рамо – Иакуб, лявото рамо – Уертон,

дясната ръка – Удиди,

лявата – Арбао, пръстите на дясната ръка – Лампно, пръстите на лявата ръка –

15) Леекатар, дясната гръд – Бабар, лявата гръд – Имае, гръдния кош – Писандриантес, дясната

подмишница – Коаде, лявата подмишница – Одеор, десния хълбок – Асфиксис, левия хълбок –

Синогхута, корема – Арут,

20) утробата – Сабало, дясното бедро – Хархарб, лявото бедро – Хтаон, всички гениталии –

Батинот, десния крак – Хнукс, левия крак – Харха, дясната пищялна кост – Ароер, лявата пищялна

кост –

25) Тоехеа, дясното коляно – Аол, лявото коляно – Харанер, дясното стъпало – Бастан,

пръстите му – Архентехта, лявото стъпало – Марефнунт, пръстите му – Абрана. Онези, които са

поставени над

30) всички тези – (те са) седем: Михаел, Уриел, Асменедас, Сафасатоел, Аармуриам, Рихрам,

Амиорпс. И онези, които са над чувствата – Архендекта; и онзи, който е над възприятието –

Дейтарбатас; и онзи, който е над цялото въображение – Уммаа; и онзи, който е над съгласието –

18. Аахарам, и онзи, който е над целия порив – Риарамнахо. Източникът на демоните, които са

в цялото тяло, се свежда до четири: горещина, студ, влага

5) и сухота. И майка на всички тях е веществото. И онзи, който господства над горещината –

Флоксора; и онзи, който господства над студа – Ороорротос; и онзи, който господства над онова,

което е сухо – Еримахо; и онзи, който господства

10) над влагата – Атиро (англ. – Атуро). Майката на всички тях, Онортохрасей, се намира в

средата им, която е неограничена и смесена с всички тях. И тя наистина е вещество, защото те се

хранят с нея. Четирите

15) главни демона са: Ефемемфи, който се отнася към удоволствието, Йоко – към желанието,

Ненетофий (англ. – Ненентофни) – към тъгата, Блаомен – към страха. И майка на всички тях е

Естенис-ух-епиптое. И от четирите

20) демона произлизат страстите. И от тъгата – завист, ревност, мъка, безпокойство, болка,

безсърдечие, грижа, беда и прочие. И от удоволствието

25) произлизат много злодеяния, и празно самохвалство, и подобни неща. И от желанието –

гняв, ярост и мъка, и горчива страст, и скъперничество, и подобни неща.

30) И от страха – изумление, подмазване, обърканост, срам. Всички те са от такъв род, че са (и)

полезни и вредни. Но Енойя на тяхната истинска (същност) – това е Анаро, която е глава на

веществената душа.

19. Тя – заедно с Естесис-ух-епиптое. Такова е количеството на ангелите, те са всичко 365.

Всички те се потрудили над него до тогава,

5) член след член, докато не завършили душевното и

вещественото тяло. Има и други над останалите страсти, за които не ти казах, но ако искаш да ги

знаеш – това е записано в

10) „Книгата на Зороастър”. И всички ангели и демони се трудили дотогава, докато не привели

в ред душевното тяло. И трудът им бил незавършен и неподвижен дълго (И тяхното произведение

било напълно бездейно и неподвижно дълго)

15) време. И когато майката пожелала да вземе силата, която дала на първия архонт, тя

помолила Метропатор, на когото е присъща велика милост. И изпратил той, по свята повеля, пет

светлини

20) в мястото на ангелите на протоархонта. Те (светлините) го посъветвали да излъчи силата на

майка си. И те казали на Иалтабаот: „Духни в лицето му от твоя дух и тялото му ще стане”. И той

духнал в лицето му с духа си, който е силата на неговата майка; и той не узнал това, защото

пребивавал в незнание. И силата на майката излязла от

30) Алтабаот (sic!) в душевното тяло, което те създали по образа на онзи, който съществува от

началото. Тялото помръднало и получило сила и засияло. И тогава изревнували

20. останалите сили, защото той започнал да съществува заради всички тях и те отдали силата

си на човека, и мъдростта му се утвърдила повече, отколкото в тия, които го създали и

5) повече, отколкото в първия архонт. И когато узнали, че той излъчва светлина и мисли по-

добре от тях и е свободен от злодеяния, те го хванали и го хвърлили в долната част на цялото

вещество. Но блаженият Метропатор,

10) благотворящ и милосърден, бил снизходителен към силата на майката (силата), която била

излъчена от протоархонта. Нали те (архонтите) можели да надвият душевното и чувстващото тяло.

И той

15) изпратил чрез своя Дух благотворящ и своята велика милост помощ на Адам: Епинойя на

светлината, онази, която била наречена Живот. И тя помага на цялото творение,

20) състрадавайки му, като го направлява в пълнотата му, обучава го за неговото слизане в

семето, обучава го за пътя на възлизането, пътя, по който то е слязло надолу.

25) И Епинойя на светлината е утаена в Адам (не само затова), за да не могат архонтите да я

познаят, а за да може Епинойя да бъде поправка на дефекта на майката. И човекът се появил

посредством сянката на светлината,

30) която е в него. И неговата мисъл се извисила над всички онези, които го създали. Когато те

отдолу погледнали нагоре, видели, че мисълта му е извисена. И те свикали съвет с архонтството и с

цялото ангелство. И те взели огън, и земя,

21. и вода, смесили ги едно с друго (и) с четирите огнени ветрове. И те ги съединили заедно и

създали голямо вълнение. И го донесли (Адам) до сянката

5) на смъртта, за да го направят отново от земя, вода, огън и дух, който е от вещество, тоест

незнанието на тъмнината, и желание, и техния измамлив дух – това е

10) гробът на отново направеното тяло, в което разбойниците облекли човека, оковите на

забравата; и станал той смъртен човек. Това е първият, който се спуснал, и първото разединяване. Но

15) Епинойя на светлината, онази, която е в него, тя трябва да събуди мисълта му. И архонтите

го взели и го сложили в рая. И му казали: „Яж” – тоест бавно. Всъщност,

20) тяхното наслаждение е горчиво, красотата им е порочна. И тяхното наслаждение е измама,

и техните дървета нечестивост, и плодовете им смъртоносна отрова, и обещанието им смърт. А

дървото на своя

25) живот те поставили в средата на рая. Но аз ще ви науча каква е тайната на живота им, тоест

съвета, който поддържат помежду си, тоест формата на техния дух.

30) Коренът (на това дърво) е горчив, и клоните му са смърт, сянката му – ненавист, и измама

обитава в листата му, и цъфтежът му е помазване на лукавството, и плодът му е смърт, и

35) въжделение е семето му, и расте то в тъмнината.

22. Мястото на обитаване на онези, които хапват от него, е място на тяхната почивка. Но това,

което те наричат дърво на познанието за доброто и

5) злото, което е Епинойя на светлината,

– те стоят пред него, за да не може той (Адам) да види пълнотата си и да узнае голотата на

своето безобразие. Но това съм аз, който ги накара да ядат”. И

10) аз казах на спасителя: „Нима не змеят подбуди Адам да яде?” Спасителят се усмихна и

каза:„Змеят ги научи да ядат от злодеянието, пораждането, желанието, унищожението, за да може

той да му бъде полезен. И той (Адам) научи, че е бил непослушен на него (първия архонт) заради

светлината на Епинойя, която е в него, която го насочва в мислите му да бъде над първия архонт. И

той (първият архонт) поискал да вземе силата, която сам му бил дал.

20) И той донесъл забрава на Адам”. И аз казах на спасителя: „Какво е това забрава?” И той

каза: „Това не е така, както е написано от Мойсей (и) както ти си чувал. Нали той е казал в първата

си книга: „Той го накарал да заспи”, но

25) (това било) в чувстването му. Също нали той (първият архонт) казал чрез пророка: „Аз ще

утежня сърцата им, та да не разбират и да не виждат”. Тогава Епинойя на светлината се скрила в него

(Адам). И протоархонтът пожелал

30) да я извади от неговото ребро. Но Епинойя на светлината е неуловима. Макар тъмнината да

я преследвала, тя не я уловила. И той извлякъл от него част от силата му. И той създал друг

отпечатък

35) във формата на жена, съответно на образа на Епинойя, който му се открил. И той вложил

23. частта, която взел от силата на човека, в женския отпечатък, а не както Мойсей казал:

„неговото ребро”. И той (Адам) видял жена до

5/себе си. И чак тогава Епинойя на светлината се явила и снела покрова, който лежал на

сърцето му. И изтрезнял той от опиянението на тъмнината. И познал той своя образ и казал

10) „Така, това е кост от моята кост и плът от моята плът”. Затова човекът ще остави баща си и

майка си и ще се прилепи към жена си, и ще станат те двамата една плът. Нали

15) ще му изпратят другаря му и той ще напусне своя баща и своята майка...

20) И нашата сестра София (е) тази, която се спусна беззлобно, за да поправи своя дефект.

Затова тя беше наречена Живот, тоест майка на живите. Заради Пронойя на висшето

самовластие и чрез нея те вкусиха съвършеното Знание.

А аз, аз се явих във вид на орел на дървото на знанието, тоест Епинойя от Пронойя на чистата

светлина,

30) за да ги науча и да ги събудя от дълбокия сън. Защото те двамата бяха отпаднали и видяха

своята голота. Епинойя, бидейки светлина, им се откри и събуди

35) мисълта им. И тогава Алдабаот (sic) разбрал, че те са се отделили от него, той проклел

своята земя. И той намерил жена, която

24. се била приготвила за мъжа си. Той бил неин господар по времето, когато не знаел тайната,

дошла от светия съвет. Те се страхували да го хулят. И

5) той показал на ангелите си своето незнание, което имал. И ги изгонил от рая, и ги обгърнал с

мрачна тъмнина. И протоархонтът видял девица, която стояла

10) редом с Адам, и че Епинойя на светлината на живота се е изявила в нея. И Алдабаот бил

пълен с незнание. И когато Пронойя узнала всичко това, тя изпратила някакви и те похитили

15) живота на Ева. И протоархонтът я осквернил, и родили с нея двама сина: първият и вторият

Елоим и Иаве. Елоим с меча муцуна, Иаве с котешка муцуна. Единият

20) бил праведен, другият неправеден. Иаве той поставил над огъня и вятъра. А Елоим той

поставил над водата и земята. И ги нарекъл

25) с имената Каин и Авел от хитрост. И до ден-днешен е останало сближаването, тръгнало от

протоархонта. И той посял жажда към пораждане в онази, която принадлежи на Адам. И той чрез

сближаване създал

30) порождение в образа на тела и ги надарил със своя измамлив дух. И той учредил над

началствата двама архонти, така че те да могат да управляват над гроба.

35) И когато Адам познал образа на своето предвиждане, той създал образа

25. на сина на Човека. Той го нарекъл Сит, съгласно пораждането в еоните. По подобен начин

друга майка изпратила долу своя дух в образ, подобен на нея, и

5) като отражение на онези, които са в Плерома, за да приготви място за обитаване на еоните,

които ще се спуснат. И той им дал да изпият водата на забравата от протоархонта, за да не узнаят

откъде са. И така

10) семето останало известно време, макар че той помагал в това, когато Духът се спусне от

светите еони, той да може да го издигне и да го изцели от дефекта и цялата Плерома

15) да може да стане свята и без дефект”. И аз казах на спасителя:„ Господи, всички ли души

тогава ще бъдат спасени в чистата светлина?”. Той отговори и ми каза:„Велики неща

20) се надигнаха в твоя ум, защото е трудно да ги откриеш пред другите, ако не пред тези,

които са от недвижим род. Онези, в които Духът на живота ще се спусне и ще има сила

25) – ще бъдат спасени и ще станат съвършени, и ще бъдат достойни за величие, и ще бъдат

изчистени в това място от цялото злодеяние и грижите на безнравствеността. И нямат друга грижа,

освен

30) само за нерушимостта, за която ще започнат да се грижат от това място, без гняв, или

ревност, или завист, или желание, или алчност към всичко.

Те не се грижат за нищо, освен само за съществуването на плътта,

35) която носят, в очакване на времето, когато ще бъдат посрещнати

26. от приемащите. Такива са достойните за нерушим вечен живот и призив. Те понасят всичко

и издържат всичко,

5) тъй като вършат благо и ще наследят вечен живот”. Аз му казах: „Господи, душите на онези,

които не са направили тези неща, но в които силата на Духа на живота се е спуснала180, самият

Дух181, те ще бъдат във всички случаи спасени и ще се обърнат. Защото силата ще се спусне във

всеки човек, нали без това никой няма да може да се въздигне.

15) И след като те са се родили, тогава, когато Духът на живота става могъщ и силата идва и

укрепва тази душа, никой не може да я вкара в заблуждение с лукави дела.

20) Но онези, в които се спуска дух измамлив, се развращават от него и попадат в

заблуждение”. А аз казах: „Господи, а тези души, когато излязат от

25) плътта, накъде ще се отправят?”. И той се усмихна и ми каза: „Душата, в която силата стане

по-голяма от измамния дух – тя е силна и бяга от лукавството и е спасена с опеката

30) на нерушимия, и е взета в покоя на еоните”. А аз казах: „Господи, а онези, които не познаят

на кого принадлежи той, къде ще бъдат душите им?”

35) И той ми каза: „В тях измамният дух

27. е набрал сила, когато са попаднали в заблуждение. И той мъчи душата, и я подмамва към

лукави дела, и я хвърля в забрава. И след като тя

180

По-нататък по Наг-Хаммади (ІV.1.40, 24-25): Ще бъдат ли те отхвърлени? Той отговори и ми каза:„Ако......

181

По-нататък по Наг-Хаммади (ІV.1.40, 26): Спуснал се в тях...

5) излезе (от тялото), я дават на властите, онези, които са произлезли от архонта, и те я оковават

в окови и я хвърлят в тъмница, и я въртят, докато не се събуди от забравата и

10) не достигне знанието. И така, когато тя стане съвършена, тя е спасена”. И аз казах:

„Господи, как може душата да се смали и да се върне в естеството на майка си или в човека?”. Тук

той

15) се зарадва, когато го попитах за това, и ми каза: „Наистина си блажен, защото ти разбра!

Тази душа трябва да следва след друга, в която има Дух на живота. Тя е спасена чрез

20) него. Нея не я хвърлят в друга плът”. И аз казах: „Господи, онези, които са познали, но са се

отвърнали, къде ще отидат техните души?”. Тогава той ми каза: „Мястото,

25) където ще дойдат ангелите на бедността, там те ще бъдат взети. Това е място, където няма

покаяние. И те ще бъдат държани там до деня, в който онези, които са злословили за Духа, ще бъдат

изтезавани

30) и наказани от вечния”. И аз казах: „ Господи, откъде е дошъл измамният дух?”. Тогава той

ми каза: „Метропатор, този, който е богат със своята милост. Свят Дух

35) във всяка форма, който е милосърден и

28. който ви състрадава, тоест Епинойя на светлината – той пробудил семето на рода на

съвършения, и неговата мисъл, и вечната

5) светлина на човека. Когато първият архонт узнал, че те са извисени повече, отколкото той е

извисен, и мислят по-добре от него, той пожелал да хване мисълта им, като не знаел, че те са над

10) неговата мисъл и той не може да ги хване. Той се съветвал със своите власти, онези, които

са неговите сили, и те заедно извършили прелюбодеяние със София и породили срамна съдба,

15) тоест последната от изменчивите окови: тя е такава, че всичко (в нея) е изменчиво. И тя е

тягостна и силна, онази, с която са съединени богове и ангели, и демони,

20) и всички родове до днес. Защото от тази съдба произлизат всяко безчестие, и насилие, и

злословие, окови на забравата, и незнание, и всяка

25) тежка заповед, и тежки грехове, и големи страхове. И по такъв начин цялото творение

станало сляпо, за да не могат те да познаят Бога, който е над всички тях. И заради оковите на

забравата

30) техните грехове са утаени. Нали те са свързани с мерки, времена, обстоятелства, докато тя

(съдбата) господства над всичко. И той се разкаял за всичко, което започнало да съществува чрез

него. Отново

35) решил той да изпрати потоп

29. на творението на човека. Но величието на светлината на Пронойя наредило на Ной и той

провъзгласил (това) на цялото семе, тоест на човешките синове. Но

5) онези, които му били чужди, не го слушали. Не както Мойсей е казал: „Те се скрили в

ковчега”, а се скрили на едно място не само Ной, но също и много други хора

10) от рода на недвижимия. Те влезли в мястото и се скрили в светъл облак. И той (Ной) познал

своето самовластие. И онази, която е от светлина, била с него и започнала да им свети, защото

15) той (първият архонт) донесъл тъма на земята. И той (първият архонт) се съветвал със своите

сили. Той изпратил ангелите си при дъщерите на човеците, за да могат те да вземат за себе си някои

от тях и да възбудят семето

20) за свое наслаждение. И отначало те не постигнали успех. Но когато не постигнали успех, те

отново се събрали заедно и заедно се съветвали. Те създали измамлив дух, приличащ на Духа, който

слязъл,

25) за да осквернят душите чрез него. И ангелите изменили образа си по техния образ (на

човешките дъщери), напарников, като ги изпълнили с духа на тъмата, когото присъединили към тях,

и с лукавство.

30) Те донесли злато, и сребро, и дар, и мед, и желязо, и метал, и най-различни неща. И те

развратили хората, които ги следвали.

30. в големи грижи, отклонили ги от пътя с много измами. Те стареели, без да имат свободно

време. Те умирали, без да са намерили истината и без да познаят Бога на истината. И

5) така цялото творение било поробено навеки, от сътворението на света и до днес. И те

вземали жените и създавали деца в тъмата по подобие на техния дух. И те заключили сърцата си.

10) и закоравели в твърдостта на измамливия дух и досега. А аз, съвършената Пронойя на

всичко, се промених в семето си. Та аз бях в началото, ходейки по всякакви пътища.

15) Защото аз съм богатството на светлината. Аз съм паметта на Плерома. Аз влязох във

величието на тъмата и изтърпях, докато не стъпих в средата на тъмницата. И основите на хаоса

20) се раздвижиха. И аз, аз се скрих от тях от лукавство, и те не ме познаха. Отново се върнах за

втори път. И вървях, излязох от принадлежащия на светлината, аз – паметта на Пронойя –

25) влязох в средата на тъмата и вътре в преизподнята, аз търсех да изпълня моето дело. И

основите на хаоса се раздвижиха, така че можеха да паднат на онези, които са в хаоса, и да ги

унищожат.

30) И отново избягах към моя корен светлина, за да не бъдат те унищожени преждевременно.

Отидох и трети път – аз, светлината, която съм в светлина, аз,

35) паметта на Пронойя – за да вляза сред тъмата и в преизподнята.

31. И напълних лицето си със светлината на края на техния еон. И влязох в средата на

тъмницата им, тъмницата на тялото, и

5) казах: „Този, който чува, да стане от тежкия сън”. И той заплака, и той проля сълзи. Избърса

от себе си тежките сълзи и каза: „Кой е този, който назовава името ми, и откъде дойде при мен тази

надежда,

10) когато съм в оковите на тъмницата?”. И аз казах: „Аз съм Пронойя на чистата светлина. Аз

съм мисълта на девствения Дух, който те издигна до почитаемо място. Стани и си спомни,

15) защото ти си този, който чу, и следвай своя корен, който съм аз, милосърдието, и се укрепи

пред ангелите на бедността и демоните на хаоса и всички, които са те оплели.

20) и стани, като се пазиш от тежкия сън и загражденията в преизподнята”. И аз го събудих и го

запечатах в светлината на водата с пет печата,

25) та отсега смъртта да няма сила над него. И виж, сега аз идвам в съвършен еон. Аз напълних

ушите ти с всякакви неща. Казах ти всички неща, за да ги запишеш

30) и да ги предадеш скрито на своите духовни другари. Защото това е тайна на рода на

недвижимия”. И спасителят му дал това, за да го запише и скрие надеждно. И той му казал: „Проклет

да е

35) всеки, който размени това за дар, или храна, или питие, или дреха, или за каквото и да е

друго нещо

32. от този род”. И това му било дадено тайно, и веднага той се скрил от него. И той отишъл

при своите съученици

5) и им съобщил това, което спасителят му казал. Исус Христос. Амин. Апокриф от Йоан.

Коментар към „Апокрифа на Йоан”

Дотук нашето повествование следваше точно по текста на „Тайната Доктрина”. Читателят би

могъл да забележи, че всъщност всичко, което беше представено, е просто набор от цитати, свързани

помежду си с общата тема за Доброто и Злото и темите на отделните глави. Сега за пръв път ни

предстои малко да се откъснем от обичайната почва на „Тайната Доктрина”. Просто защото

„Апокрифът на Йоан” като такъв не се коментира в нея. Ще се опитаме да съсредоточим вниманието

си на отделни моменти от този документ, основавайки се на Духа на Тайната Доктрина.

И така, Йоан, ученикът на Исус, искрено решил да си изясни някои въпроси, свързани с

Учението на Исус. И Небесата се отзовали. „Небесата се разтворили” и той видял юноша, който

станал подобен на старец и после пак изменил облика си и станал подобен на дете. Това бил

„неопетненият и неоскверненият” – онзи, който е с нас през цялото време.

След това казва за себе си, че Той „се е явил като орел на дървото на знанието, тоест Епинойя

от Пронойя на чистата светлина”. Ако прибегнем към обичайната терминология, можем да

отъждествим това Същество с Висшия Логос, отражението на когото незримо съществува в нашите

Христови Аз.

По-нататък това Същество излага много накратко последователността на всички събития от

момента на сътворяването на тази вселена, по своята същност това е кратко съдържание на Библията.

Но трактовката на събитията е съвсем различна. Понятно е защо този Апокриф е бил надеждно скрит

от църковните отци, а много подобни на него са унищожени. Защо му е на паството да знае

Истината? Нали всяка църква е основана върху трите кита: догмата, властолюбието на църковната

йерархия и невежеството на масите. Тайната Доктрина в този вид, в който е публикувана от

Блаватска и във вида, в който е била давана от всички Посветени във всички времена, в това число и

от Исус, разрушава догмата, върху която е основана църквата. А със своето властолюбие и

невежество хората сами трябва да се разделят.

Какво ли не предприемат хората, за да съхранят и опазят своите недостатъци. Ето колко

изкусно е трябвало да се измени до неузнаваемост Учението, дадено от Исус, да се смеси Светлината

с Тъмата и да се обедини необединимото. Нали Християнската Църква съумя да обедини Учението

на Исус с фарисейското учение на Йехова. И две хиляди години християните от целия свят следват

това учение, водещо ги през кръв до колене. Какво са Кръстоносните походи, инквизицията,

изгарянето на неугодните на кладите под предлог за борба със слугите на дявола? Митът за личния

Дявол, Сатаната, Луцифер, с когото трябва да се борим, е онзи стълб, на който се държи

християнската църква.

И това продължава. Само методите са се променили. Сега неугодните ги обявяват за луди,

избиват ги, затварят ги в затвора или те просто безследно изчезват. Това, разбира се, е по-

цивилизовано.

Но нека се върнем към темата за Доброто и Злото. В Апокрифа на Йоан в точките от 4 до 9 се

разказва за създаването на висшите сфери и Божествения първообраз на човека. Но още щом се

извършила първата диференциация в пространството и се появила Мисълта – Епинойя, това вече

послужило за начало на двойствеността във вселената. Мисълта е склонна към експериментиране, тя

е неуловима, своеволна, лукава. Рано или късно настъпва време, когато тя иска да създаде свое

творение, без съгласуване с висшата воля, по незнание. Макар че аз, например, не съм докрай

уверена, че създаването на материалната вселена не е влизало в първоначалния замисъл на Твореца.

Какво би могло да замени на душите онази гигантска сцена, на която те могат да играят своите роли,

да се развиват, минавайки през страдания, болка, да се усъвършенстват и да достигат най-висшето

състояние, на което са способни?

И така, Мисълта създала Илд Баот (Иалтабаот). Тайната Доктрина го отъждествява със

сефирота Бина или с Йехова.

Разбира се, става дума за неща отвъд предела на нашето разбиране и затова в Апокрифа всичко

се обяснява с прости думи, но всяко опростяване неизбежно води до изкривяване. Затова аз най-

много се боя, че този Йехова ще заеме в нашето човешко съзнание мястото на Луцифер. Всичко това

не е така просто.

Предвид голямата плътност на завесата, отделяща нашия физически свят от висшите сфери,

случва се пророкът, ясновидецът да чуе това, което иска да чуе, а не това, което е казано. Не трябва

да се забравя, че Йоан е живял преди 2 000 години, а Боговете се „отдалечили” по времето на Третата

Коренна Раса. Наистина, после е имало Божествени Династии по време на Четвъртата Коренна Раса,

но все едно, точното ясновиждане и ясночуване са били вродени способности на човечеството като

минимум преди няколко стотици хиляди години. Възможно е Йоан прекалено да е очовечил Елохим,

в това число Йехова. И коренът на неговата неприязън към тази категория Божества се крие в

стремежа да утвърди нова, по-прогресивна религия. Но старата, естествено, трябва да бъде

разрушена.

Нашите религиозни системи и убеждения съответстват на нивото на нашето съзнание. Не може

да дойде съвършена религиозна система или съвършено Учение при несъвършено съзнание. Просто

никой няма да го разбере и няма да го приеме. Затова Боговете не могат да се въплътят в наше време.

Никой няма да ги приеме сериозно. На нашето ниво на съзнание и на нашите вибрации отговарят

тези религиозни системи, които имаме. Всяко по-съвършено нещо се изплъзва от нашето внимание.

Ние не разбираме за какво става дума. Пример в това отношение е дадената чрез Блаватска Тайна

Доктрина, която представлява изложение на мирогледна система, известна на човечеството от

незапомнени времена, далеч превъзхождаща по време всички съвременни религии. Кой от

читателите е способен макар и на 20% да разбере съдържанието на всичките три тома на „Тайната

доктрина”? Тази книга е дадена за столетия напред. Възможно е именно затова да са приели

въплъщение Владиците на Мъдростта от Шамбала Ел Мория и Кутхуми.

После се появиха родствени учения, най-известни от които са Агни Йога, Движението АЗ

СЪМ, Мост на Свободата, Самит Лайтхауз. Основателите на тези Учения дават същата Истина, но

по-просто. Това съответства на Нивото на съзнание на много повече хора и намира милиони

привърженици в целия свят.

Аналогичен процес се е извършил след смъртта на Исус, когато даденото от него Учение се

опитали да приспособят към разбирането на масите. В края на краищата се получило онова

християнство, което имаме сега и което съдържа в себе си много малко от истинското Учение на

Исус, затова пък е понятно на милиони.

Бих искала да отбележа още един момент. Кой знае защо новите учения или религии

предпочитат да включат в себе си старите учения. Така станало с Учението на Исус, когато след

пълното утвърждаване на новата религия – християнството, в нея влязъл и Вехтият, и Новият Завет с

всичките им противоречия и несвързаности. Интересно е да се отбележи, че Учението на

Възнесените владици, дадено чрез семейство Профет, освен новите за западното християнско

съзнание понятия за реинкарнацията, кармата, предпочело да включи в себе си догмата на западното

християнство за Луцифер и падналите ангели в качеството на една от своите основи. Наред с

прекрасното учение за стража на прага, за Космическия Часовник, главен враг все пак си остава

Луцифер, Дяволът, намиращ се някъде извън човечеството, който е главен враг на човечеството и с

когото трябва да се води борба. Владиците не могат да дадат чрез Посланика информация, с която

външното съзнание на Посланика не е съгласно. Затова Владиците бяха принудени да обявят втората

смърт на Луцифер и Сатаната.182 Но и досега последователите на това Учение продължават да се

борят с падналите ангели. Задача на Бога е да отдели зърното от плевела сред човешките монади.

Наша задача е да отделим зърното от плевела вътре в себе си.

Нека се върнем към Апокрифа на Йоан. И ето Йехова, Илда Баот провъзгласил: „Аз съм Бог и

няма друг бог освен мен”.

И той създал свое творение, което имало дефект. И майката на Илда Баот – Епинойя разбрала,

че е направила грешка, и се покаяла. Тя била преместена на деветото небе до тогава,

докато не поправи дефекта си. Как трябвало да стане поправянето на този дефект.

Настъпил момент, когато Илда Баот решил да създаде човек „по образа на Бога и по свое

подобие”. Това се описва много подробно в Апокрифа. Но създанието на Илда Баот било неуспешно.

„Трудът им бил незавършен и неподвижен за дълго време”. Било необходимо вмешателството на

Същество от

висшите сфери, за да оживее човекът.

„И той

15) изпратил чрез своя благотворящ Дух и своята велика милост помощ на Адам: Епинойя

на светлината, онази, която била наречена Живот. И тя помага на цялото творение,

20) състрадавайки му, като го направлява в пълнотата му, обучава го за неговото слизане

в семето, обучава го за пътя на възлизането, пътя, по който то е слязло надолу.

25) И Епинойя на светлината е стаена в Адам (не само за това), за да не могат

архонтите да я познаят, а за да може Епинойя да бъде поправка на дефекта на майката. И

човекът се появил посредством сянката на светлината,

30) която е в него. И неговата мисъл се извисила над всички онези, които го създали.

Когато те отдолу погледнали нагоре, видели, че мисълта му е извисена.”

С други думи, човекът получил своя Разум, своя Логос, своя Спасител, който му дава

възможност да дерзае и да достига върховете на Божественото Съвършенство.

Ето тук „Създателите” и изревнували, когато видели, че човекът е много по-извисен от тях. И

по-нататък следва сцената на изгонването от рая.

Тайната доктрина позволява да разберем следващия разказ за раждането на Каин, Авел и Сит.

„Това насочва към езотеричен смисъл. Безполовата Раса била тяхното първо

произведение, видоизменение на тях самите и от тях самите, чисти Духовни Съществувания:

това бил Адам solus. Оттук произлязла Втората Раса: Адам-Ева, или Jod-Heva, бездейни

Андрогини; и накрая Третата, или „разделилият се Хермафродит”, Каин и Авел, които създали

Четвъртата Сит-Енох и т.н. Именно тази Трета, полудуховна Раса, която също така била

последният носител на божествената и вродена Мъдрост, вродена също в Енохите,

Ясновидците на онова Човечество. Четвъртата, вкусила плода на Дървото на Доброто и

Злото – Мъдрост, вече обединена със земния разсъдък и затова не чиста – поради това

трябвало отново да придобива тази Мъдрост чрез посвещение и голяма борба”.183

„Стиховете в Книгата Битие от Глава І до V са объркани нарочно, от кабалистични

съображения. След „Човека” в Книгата Битие, 1:26 и Енох, Синът на Човека в гл. ІV, ст. 26;

след Адам, първият Андрогин; след Адам-Кадмон-безполовият (първият) Логос – след

182

В Глосара на книгата „Сен-Жермен. Курс Алхимии” е посочено, че Луцифер е преминал през втора смърт

на 26 април 1975 г., а Сатаната е преминал през втора смърт на 27 януари 1982 г.

183


разделянето на Адам и Ева, следват накрая Jehovah-Eve 184? Cain-Jehovah и Cain-Jehovah 185.

Всички те представляват определени Коренни Раси, защото ги разделят милиони години”.186

Убийството на Авел от Каин сочи не нещо друго, а проливане на полова кръв, „...защото

Habel (Авел) е женското начало; а също и на детераждането – процес, посочен като получил

начало в Третата Раса или с третия син на Адам, Сит; като се започне от Енох, сина на Сит,

човечеството започнало да нарича себе си Йехова или Jah-hovah, Jod мъжко, и Havah или Ева,

тоест същества от мъжки и женски пол”.187

„...първоначалното значение на Енох, сина на Сит, означавало Първата Раса, създадена по

обикновения в наше време начин от мъж и жена – защото Сит не е човек, а раса. Преди него

човечеството се е състояло от хермафродити. Сит, като първи резултат, (физиологично)

следващ след „Падението”, е също така първият човек. Затова и неговият син Енох се нарича

„Син на Човека”. Със Сит се ознаменува най-късната Трета Раса”.188

Йехова представлява също прародителите на човешката раса, Питрите, дошли от Луната.

Затова той е Лунен Дух, станал Земен Дух.

„Само в качеството си на Гений на Луната – при това последната в древната Космогония

е представена като майка на нашата Земя – Йехова би могъл когато и да било разглеждан

като Създател на нашето земно кълбо и неговото Небе, тоест небесната твърд”.189

Аз внимателно четох следния откъс от Апокрифа:

„...той190 (първият архонт) донесъл тъма на земята. И той (първият архонт) се съветвал

със своите сили. Той изпратил ангелите си при дъщерите на човеците, за да могат те да

вземат за себе си някои от тях и да възбудят семето

20) за свое наслаждение. И отначало те не постигнали успех. Но когато не постигнали

успех, те отново се събрали заедно и заедно се съветвали. Те създали измамлив дух, приличащ на

Духа, който слязъл,

25) за да осквернят душите чрез него. И ангелите изменили образа си по техния образ (на

дъщерите на човеците) на партньорите си, като ги изпълнили с духа на тъмата, когото

присъединили към тях, и с лукавство.

30) Те донесли злато, и сребро, и дар, и мед, и желязо, и метал, и най-различни неща. И те

развратили хората, които ги следвали

30. в големи грижи, отклонили ги от пътя с много измами. Те стареели, без да имат

свободно време. Те умирали, без да са намерили истината и без да познаят Бога на истината. И

5) така цялото творение било поробено навеки, от сътворението на света и до днес. И те

вземали жените и създавали деца в тъмата по подобие на техния дух. И те заключили сърцата

си

184

Авел.

185

Каин.

186


187


188


189


190

Илда Баот или Йехова.

10) и закоравели в твърдостта на измамния дух и досега.”

Дали това е описание на истинското падение на ангелите? Тайната Доктрина не казва нищо за

това. Тя въобще заобикаля всички моменти, които могат да породят желание за борба с когото и да

било. Единствената фраза в „Тайната Доктрина”, с която мога да съпоставя този откъс от Апокрифа,

звучи така:

„То (човечеството) се разделило. Две трети от него започнали да се управляват от

Династии на низшите, материални Духове на Земята, които завладели леснодостъпните

тела; една трета останала вярна и се съединила със зараждащата се Пета Раса –

Божествените Въплъщения”.191

Аз мисля, че и в единия, и в другия откъс става дума не за това, че „падналите ангели” са

завзели храмовете на хората. Става дума за това, че повечето хора се повели по своята низша

природа, лунната, астрална част на низшето си АЗ. Което напълно ни лишава от контакт с

Божествената част от нас самите. Ние доброволно избираме илюзията на този свят, потъваме в

заблуда, помрачение и изпадаме под властта на онези сили, които владеят душата ни дотогава,

докато тя не се събуди от забравата. Тези две трети от човечеството имат пред себе си достатъчно

милиони години, за да опознаят Истината. А онези, които упорстват, постепенно се превръщат в

изостанали еволюции, подобни на австралийските аборигени, и изчезват от лицето на Земята. Бог и

Природата разполагат с достатъчно начини да коригират нашето развитие и да ни съветват в борбата

ни с нашето низше Его или стража на прага, според терминологията на Учението на Възнесените

Владици.

„Защото именно това Еgo с неговото яростно себелюбие и животинско желание да

живее безразсъден живот (Танха) е „създател на храма”, както го нарича Буда в Дхамапада.192

Оттук и изразът – Духовете на Земята облекли сенките и ги разпространили. Към тези

„Духове” временно принадлежат човешките Астрални Себични Същности и именно те дават

или строят физическия храм на човека за пребиваването в него на Монадата и нейния

съзнателен принцип Манас...

...Ако говорим истината, през настоящия период на нашата човешка еволюция порокът и

злобата са анормални, неестествени прояви – или поне би трябвало да бъдат такива. Фактът,

че човечеството никога не е било по-себелюбиво и порочно, отколкото сега – цивилизованите

народи успешно издигнаха себелюбието в етично понятие, а порока в изкуство – е още едно

допълнително доказателство за изключителната природа на този феномен”.193

Аз нарочно пояснявам този момент с двете трети от човечеството, за да не възникне у някого

желание да започне борба с тези две трети. Нали историята знае много примери, когато невежи глави

са правили най-абсурдни изводи от дори напълно правилни теории. Съвсем неотдавна чистокръвни

арийци в борба за чистота на арийската раса унищожиха няколко десетки милиона човеци. И

днешните поколения помнят това!

Апокрифът на Йоан е изложен на доста обикновен език и по-нататъшните му коментари

предоставям на интуицията на читателите.

Ще си позволя още да дам личното си разбиране за това, по какъв начин ще стане поправянето

на дефекта на нашата вселена. Човекът е получил Разум, Съзнание, Христово АЗ. И това е силата,

191


192

Стихове 153-154

193


която той трябва да открие в себе си под покрова на материалното си тяло. Като намери Бога в себе

си и установи връзка с него, човекът ще промени съзнанието си. В примера с Австралия, която има

практически неизменни видове флора и фауна, защото нейното население дълго време било

съставено от изостанали еволюции на третата коренна раса, ние виждаме, че целият обкръжаващ ни

свят зависи и се променя в съответствие с изменението на нашето съзнание. Колкото по-близко е

нашето съзнание до Божествения образец, толкова по-фини форми приема физическият свят. Така

постепенно физическата вселена се свива, става по-духовна и в края на краищата се връща при своя

извор, Твореца. Ще завърши цикълът на Вселената. След колко еони години ще стане това? Само Бог

знае. Но това ще стане с нашата помощ, с помощта на човека, чрез промяната на нашето съзнание.

Многото значения на „Битката на небесата”

Доколкото представите за „битката на небесата” у съвременния човек в основни линии са

свързани с Откровението на Възлюбения Йоан, нека си спомним какво се казва там за тази битка.

„И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете и́ – месечината,

а на главата и́ – венец от дванайсет звезди;

2. тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.

3. След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и

десет рога, а на главите му – седем корони;

4. опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана

пред жената, която щеше да ражда, та кога роди, да изяде детето и́.

5. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето и́

бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.

6. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят

там хиляда двеста и шейсет дена.

7. И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите

му воюваха против тях,

8. но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.

9. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами

цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му”.194

Известно е как християнството тълкува този откъс. Впрочем точно така го разглежда и

Учението на Възнесените Владици. Падналите ангели, които не съхранили достойнството си, са

свалени от висшите сфери на земята. И всички проблеми на човечеството са свързани с тези паднали

ангели, които са се внедрили във всички сфери на нашия живот. Би било интересно да разберем

каква е трактовката на същия откъс в „Тайната Доктрина” и може ли той да бъде тълкуван по

някакъв друг начин.

За начало трябва да отбележим, че Откровението на Възлюбения Йоан не е единственият

известен документ, в който става дума за битката на небесата. Практически във всички

религии Боговете постоянно се борят помежду си. Вижте само великата битка между Боговете и

асурите в индийската „Махабхарата”.

В древния Вавилон Бел противостои на Дракона. В древна Гърция Аполон убива Питон.

Кришна убива петоглавия Калий. В Древен Египет Тифон разсича Озирис на четиринадесет части, а

после Гор сразява Тифон или Апопис, Дракона.

194

Откр. 12:1-9.

За да се ориентираме в същността на тези битки, трябва в дълбочина да познаваме древните

религии на тези страни. Но едно е несъмнено: във всички тези религии намират отражение някакви

общи събития, изкусно замаскирани като алегории.

Ние разполагаме с „Тайната Доктрина” и нека заедно потърсим как в нея се разглежда „битката

на небесата”.

Да започнем със символа на змея и дракона. Благодарение на Апокалипсиса и християнството,

ние сме свикнали да отъждествяваме Злото със змея и дракона. Падналите ангели са наричани

змейове, а драконът се асоциира със самия дявол.

Обаче не винаги е било така. „...Драконът, също както и змеят, в древността никога не е

бил разглеждан като Зло. В метафорите, били те астрономически, космически, теогонични

или просто физиологични (или фалически), Змеят винаги е бил разглеждан като божествен

символ”.195

„Змеят винаги е бил символ на Адепт и неговите безсмъртни сили и божествено знание...

Всички народи в древността, с изключение на един, уважавали този символ; това изключение

са християните, които решили да забравят „медния змей” на Мойсей196 и дори думите на Исус

за признаването на великата мъдрост и осторожност на „змея”: „бъдете мъдри като змейове

и кротки като гълъби”.197

„Говорейки за Ангелите, слезли в зараждане, ги наричат метафорично Змейове и Дракони

на Мъдростта.

...

По такъв начин забележката, направена от велик Посветен в Евангелието от Лука –

сочещо алегорично към лъча на озарението и разума, подобен на светкавица, падаща от

небесата в сърцата и умовете на обърнатите към древната Религия на Мъдростта,

представена тогава в нов аспект от мъдрия галилейски Адепт198

– било изопачено до

195

Откр. 12:1-9.

196


197


198

За по-голяма яснота ще кажем, че който прочете това място в Евангелието от Лука, ще види, че

забележката следва след доклада на седемдесетте ученици, радващи се: „Господи, в Твое име и бесовете

(духът на полемиката и разсъжденията или враждебната мощ, защото Сатана означава просто „противник”

или „противодействащ”) се покоряват нам”. (Лука, Х, 17). Сега „в Твое име” означава, че името Христос или

Логос, или Дух на истинската Божествена Мъдрост, като отличаващ се от духа на интелекта или чисто

материалното разсъждение – накратко казано, е Висшето АЗ. И когато Исус отбелязва, че е видял Сатаната

като „Светкавица, падаща от небето”, това е само потвърждение на неговото ясновиждане, за да им посочи, че

той вече е знаел за това, а също е и намек за въплъщението на Божествения Лъч – на Боговете или Ангелите,

който слиза в зараждане. Защото в никакъв случай, съвсем не всички хора получават полза от това

въплъщение и у някои тази мощ остава в латентно състояние, като мъртва, в течение на целия живот. Истина

е, „кой е Синът не знае никой, освен Отеца, и кой е Отецът не знае никой, освен Сина”, както това неведнъж е

било казано от Исус (стих 22) – „и църквата на Христос” още по-малко от всеки друг. Само Посветените

разбирали тайния смисъл на термините „Отец” и „Син” и знаели, че това се

отнася за Духа и Душата на Земята. Защото Учението на Христос било учение окултно, което може да бъде

обяснено само при Посвещение. То никога не е било предназначено за тълпите, защото Исус забранявал на

дванайсетте си ученици да ходят при езичниците и самаритяните (Матей, Х, 5) и им повтарял: „Вам е дадено

да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи”. Марко, ІV, 11.(Бележката

е взета от „Тайната Доктрина”).

неузнаваемост, също както и Неговата личност, и превърнато в една от най-жестоките и

пагубни теологични догми”.199

Затова, когато Исус казва: „Видях сатаната, как падна от небето като светкавица”.200 „тази

забележка се отнася за Божествената Мъдрост, падаща като светкавица и така подтикваща

към действия разума на онези, които се борят с дяволите на невежеството и суеверието”.201

Ако се обърнем към Учението на Възнесените Владици, принудено да използва някои древни

символи, с удивление ще открием ту изображението на Серапис Бей, обвито от змии, ту Гуан Ин,

влизаща на Дракон в пространството на това Учение.

„Освен това, Йерофантите на Египет, както и на Вавилон, обикновено по време на

Мистериите наричали себе си „Синове на Змийския Бог” или „Синове на Дракона”.202

И ако символът на змея понякога бил използван за адептите на лявата ръка, то „като дракон

той никога не е бил нещо друго, освен символ на Проявеното Божество в неговата

велика Мъдрост”.203

„Символът на „Дракона” има седморно значение и от тези седем значения могат да бъдат

дадени висшият и низшият. Висшият е тъждествен със „Само-родения” Логос, индийския

Аджа. Сред християнските гностици, наричани наазенияни или почитатели на Змея, той бил

Второто Лице на Троицата, Синът. Негов символ било съзвездието на Дракона.204 Неговите

седем „Звезди” са седемте звезди в ръката на „Алфа и Омега” в Апокалипсиса. В най-земното си

приложение този термин се употребявал за „Мъдри” хора.

Тази част на религиозния символизъм на древността е много отвлечена и тайнствена и

може да остане непонятна за профана. В днешно време тя толкова реже слуха на

християните, че независимо от прословутата ни цивилизация тя едва ли може да избегне това

да не бъде приета като пряка издънка на най-обичаната от християнските догми”.205

Фактът, че древните така добре се отнасяли към змейовете и особено към драконите, ни кара да

се замислим, защо все пак Архангел Михаил поразява този Дракон? А ако си спомним, че „Тайната

Доктрина” пише за Михаил като за заместник на Йехова (...при което Михаил не е някой друг, а

самият Йехова, в най-добрия случай един от подчинените Духове 206), то смисълът въобще се

губи. Каква трактовка на „битката в небесата” предлага Тайната Доктрина?

199


200

Лука, 10:18.

201


202


203


204

Както доказва това Г. Лизере в труда си „Разголената Троица на Християнството” (Trinite Chretienne

Devoilee), Драконът, поместен между Неизменния Отец (Полюс, неподвижна точка) и изменяемата Материя,

предава на последната онези въздействия, които получава от първия, откъдето е и името му – Глагол

(бележката е взета от „Тайната Доктрина”).

205


206


Да си спомним, че всяко събитие и всеки символ може да бъде прочетен с помощта на седем

ключа. Нека се опитаме да открием някои от тези ключове в „Тайната Доктрина”. Преди всичко

трябва да отбележим, че става дума за три различни войни.

„Първата война се е водила в тъмата на вековете между Боговете и (А)-сурите и

продължила в течение на период от една Божествена Година.” 207 208

Да си спомним, че вселената отначало се разгръща, създава се посредством Космическите

Сили, а после се свива. Затова „Жената с младенеца” в Апокалипсиса била Айма, Великата

Майка, или Бина, третият Сефирот, „чието име е Йехова”; и „Драконът”, който се стремял

да изяде нейния раждащ се младенец (Вселената), е Драконът на Абсолютната Мъдрост –

онази Мъдрост, която признавайки неотделимостта на Вселената и всичко в нея от

Абсолютното ВСИЧКО, вижда в нея само великата илюзия, Махамайя, тоест причината за

мъката и страданието”.209

Втората война се е водила на Земята при „сътворението на човека”. Да си спомним отново, че

Владиците на Мъдростта отначало отказвали да творят, макар че времето за творене настъпило. Това

може да се разглежда като вражда със Закона и с онези Елохими, които спазвали Закона. И това,

което Владиците на Мъдростта правят постоянно, присъствайки на Земята, независимо дали в

Шамбала, или като „част от частта”210 в нашите Христови АЗ, това е, че те будят нашето съзнание и

чрез това пробуждане заставят съзнанието ни да се промени. А чрез промяната на нашето съзнание

се променя този свят, като постепенно става по-фин и се завръща при Единния. И те встъпват във

враждебни отношения с онези сили, които отстояват материалността. Затова когато Архангел

Михаил сразява Дракона, това може да се разглежда като слизане на Владиците на Мъдростта от

небесните сфери в материята за дълги цикли на въплъщения в телата на хора.

Ако подходим към това събитие с друг ключ, то може да се разглежда като тържество на

външните екзотерични религии, основани на догмата и култа, над Тайната Мъдрост.

„Падението” е всемирна алегория. То утвърждава на единия край на стълбата на

Еволюцията „въстанието”, тоест действието на разбиране или на съзнание, което се

диференцира на различните си планове, търсейки съчетание с Материята; и на другия, долния

край, въстанието на Материята против Духа или действие против духовната инерция. И в

това е заложен зародишът на заблудата, довела до толкова пагубни последици в мисленето на

цивилизованите общества в течение на повече от 1 800 години. В оригиналната алегория

именно Материята – следователно, по-материалните Ангели – била разглеждана като

победителка на Духа или Архангелите, които „паднали” на този план.

„Онези, с пламтящия меч (или притежаващи животински страсти), обърнали в бягство

Духовете на Тъмата”.

Между другото, именно последните се сражавали за първенство на съзнателната и

божествена духовност на Земята и не успели, попадайки във властта на Материята. Но в

207

Денят на Брама продължава 4 320 000 000 години – умножете това по 360! Асурите (не Богове и не

Демони) тук се явяват още като Сури, Богове и в Йерархията те са над такива второстепенни Богове, които

дори не са споменати във Ведите. Продължителността на Войната показва нейното значение, а също така, че

сражаващите се са само олицетворени Космически Сили.

208

Този цитат е взет от първия том на „Тайная Доктрина”, стр. 517, по изданието Новосибирск, 1992.

209

„Тайная Доктрина”, стр. 446, бележка.

210

Обяснението на този термин „част от частта” виж в „Тайная Доктрина”, стр. 416-417.

теологичната догма виждаме обратното. Именно Михаил, „който е подобен на Бога”,

представител на Йехова и Предводител на Небесните Войнства ... излиза победител в борбата

със Сатаната. Наистина, природата на Михаил зависи от природата на неговия Създател и

Владика”.211

„Странно е да се каже, но Окултното Учение поставя тези роли в обратен ред, а именно

антропоморфичния Архангел на християните и Богоподобния човек на индийците, които в

дадения случай представляват материята; а драконът, или Змеят, е Духът. Окултният

символизъм дава ключ към тази тайна; теологичният символизъм още повече я скрива.

Защото първият обяснява много мъдри изречения в Библията и дори в Новия Завет, които и

досега са останали непонятни, докато последният, заради догмата си за Сатаната и неговото

въстание, принизил характера и природата на своя уж безпределен, абсолютно съвършен Бог и

създал най-голямото зло и проклятие на Земята – вярата в личния Дявол. Тази тайна сега

отчасти е разкрита. Ключът към метафизичното и́ тълкуване вече е възстановен, докато

ключът към теологичното обяснение показва Боговете и Архангелите като символи на

догматичните религии, основани върху буквата на закона, и като въстанали против чистите

истини на Духа, голи и без украса от измислици.

Многобройни намеци в тази насока са разпръснати в „Разбулената Изида” и още повече

препратки към тази тайна могат да бъдат намерени пръснати из тези томове. Да разясним

този въпрос веднъж завинаги; този, когото цялото свещенство на всички догматични религии,

предимно християнските, сочи като Сатана, враг на Бога, в действителност е височайш

божествен Дух – Окултната Мъдрост на Земята, която естествено е антагонистична на

всяка земна, преходна илюзия, в това число и на догматичните или църковни религии”.212

„Третата Раса отначало била предимно светла „Сянка” на Боговете, които преданието

изгонило на Земята след алегоричната Война в Небесата. Последната станала още по-

алегорична на Земята, защото това била война между Духа и Материята. Тази война ще

продължава, докато Вътрешният и Божествен Човек не уравновеси своята външна земна

себичност(в превода на Тайната доктрина на български, е използван израза „земен егоизъм) с

духовната си природа. Дотогава тъмните и свирепи страсти на тази себичност ще се

намират във вечна борба със своя Повелител, Божествения Човек. Но някога животното ще

бъде усмирено, защото природата му ще бъде изменена и още веднъж ще царства хармонията

между двете, както това е било преди „Падението”, когато даже смъртният човек „се

създавал” посредством стихията и не е бил раждан.” 213

Третата война се споменава като събитие към края на Четвъртата Раса, между нейните Адепти

и Адептите на Петата Раса, тоест между Посветените от „Свещения Остров” и магьосниците на

Атлантида.

И тази последна война продължава според мен и в наши дни. Тази война е между

представителите на Духа, Посветените, и представителите на всяка Църква. И тя винаги завършва с

видимата победа на представителите на официалната религия. Видима на този, на земния план. Но на

духовния план винаги печелят Посветените. Достатъчно е да си спомним примера на Исус.

Евангелистът Йоан отбелязва, че на кръста Исус бил прободен с копие/„но един от войниците

211


212

„Тайная доктрина”, стр. 438.

213


прободе с копие ребрата Му”.214 И кой знае, може би той е написал така заради по-голямо сходство

със сцената на сразяването на Дракона от Архангел Михаил. Драконите на Мъдростта не се борят. Те

утвърждават Истината и винаги побеждават! Защото смъртта на физическото тяло няма никакво

значение.

Жертвеност, саможертва, безкористност – това са признаците, които позволяват да се различи

истинското служене от неговия двойник, лъжливото, лицемерно, показно служене на догмата и

лъжливите богове, заели мястото на Единния, Непознаваемия, Абсолюта.

„Освен това „Войната на Небето” е показана в едно от значенията и́ като отнасяща се

към онази страшна борба, която предстояла на всеки кандидат за Адепт – борба между самия

него и неговите (посредством Магия) олицетворени страсти, когато просветеният Вътрешен

Човек трябвало или да ги преодолее, или да падне. В първия случай той ставал „Поразил

Дракона”, като преминал щастливо през всички изпитания, и „Син на Змея” и самият Змей,

хвърлил старата си кожа и възродил се в ново тяло, ставайки Син на Мъдростта и

Безсмъртието във Вечността”.215

Връщайки се към Откровението, ще приведа цитат от „Тайната Доктрина”, който ще помогне в

трактовката на някои моменти от този документ.

„Каквото и тълкуване да са давали невежите мистици на знаменитата ХVІІ глава с

нейната загадка за жената, облечена в порфира и багреница; дали протестантите ще кимат

към католиците, четейки „Тайна, Велик Вавилон, Майка на блудниците и Мерзостите земни”,

или католиците ще гледат към протестантите, но окултистите в своето безпристрастие

заявяват, че тези думи са се отнасяли още отначало за всички и всяка екзотерична църковност

– „церемониалната магия” на древността, с нейните ужасяващи последствия, а днес към

безвредния, защото е изопачен, фарс на ритуалното поклонение. „Тайната” на жената и звяра

са символи на убиващите душата църковност и суеверие.

„Звяр, който... е бил и го няма... и все пак го има. И тук е ум, който има мъдрост. Седемте глави

са седем планини (Седем Континента и седем Раси), на които седи жената” – символ на всички

екзотерични, варварски, идолопоклоннически вярвания, покрили този символ „с кръвта на

светците и кръвта на мъчениците”, които протестирали и продължават да протестират.

„И седем царе (седем Раси), от които пет паднали (нашата Пета е включена), и един е (петият

продължава), а другият (Шестата и Седмата Раси) още не е дошъл и когато дойде (Расата „цар”),

няма да бъде дълго”.

Много такива апокалиптични намеци има, но изучаващият трябва сам да ги намери”.216

Сравнителен анализ на някои положения в

„Тайната доктрина” и Учението на

Възнесените Владици, дадено чрез сем. Профет

Дори повърхностното запознаване с Учението на Възнесените Владици, дадено чрез Марк и

Елизабет Профет, и също толкова повърхностно запознаване с „Тайната Доктрина” поне в обема,

изложен в тази публикация, е достатъчно, за да се забележат някои различия в тези две Учения.

Впрочем основните различия са две – това са Учението за Възнесението и Учението за падналите

214

Йоан 19:34.

215


216


ангели. Нека се постараем да анализираме тези различия. В Учението на Възнесените Владици

подробно се описва понятието възнесение. Това е състояние, което може да се постигне, следвайки

пътя на Учението на Възнесените Владици. В глосара на книгата „Сен-Жермен. Курс Алхимии” е

дадено определение на Възнесението. „Това е ритуал, при който душата се съединява с Духа на

Живия Бог, АЗ СЪМ Присъствието. Възнесението – това е кулминация на

Богоподобното пребиваване на душата във времето и пространството. Това е награда на

праведния, дар Божий след последния съд пред великия бял престол, където всеки човек е съден

„по делата си”.

За да постигне Възнесение, човек трябва да трансмутира не по-малко от 51% от кармата си, да

балансира трилистния пламък и да изпълни Божествения си план. В Учението се посочва също, че

първите две човешки Раси са се възнесли след преминаването през 7 мъжки и 7 женски въплъщения.

А по време на Третата Раса във връзка с бунта на ангелите и падението им на Земята, след като те

съблазнили хората с прелестите на земния живот, хората заседнали на тази планета за стотици и

хиляди въплъщения. Но като се ползва от Ученията за кармата, за стража на прага, като води

правилен начин на живот и като трансмутира личната си и планетарна карма посредством четене на

заповедите на виолетовия пламък, всеки може да постигне Възнесение още след края на този живот.

Аз всъщност не виждам големи различия между това Учение за Възнесението и положенията в

Тайната Доктрина. Може би единственият недостатък е известно опростяване на еволюцията на

Расите от страна на Профет. Но като се вземе предвид, че Учението на Възнесените Владици се е

давало на двамата Профет в християнска страна, в средата на хора, възпитани в духа на

християнските догми, когато всеки е бил уверен, че Бог създава нова душа преди раждането на всеки

човек, то разбирането за дългия път на душата през множество въплъщения е било голям прогрес. А

сама по себе си целта – Възнесението, ориентирала хората да се стремят към по-извисени състояния

на съзнанието, отколкото пребиваването на Земята във физическо тяло.

Просто Тайната Доктрина разтваря още повече рамките на еволюционния път на душата. И на

мнозина тази перспектива за странстването на душата през седем Раси на всеки от седемте Глобуса и

не само на една планета навярно се струва много изморителна и навяваща печал и скука.

Затова Истината може да бъде разкрита само според нивото на съзнанието и получаването

наведнъж на цялата Истина е възможно да бъде дори пагубно. Все едно да се опитваме да натъпчем в

гърне повече, отколкото то може да побере. Гърнето в края на краищата може да не издържи

претоварването и да се пръсне. Затова инстинктът за самосъхранение понякога кара хората

физически да унищожават източника на Истината, който според тях им пречи да живеят спокойно.

Учението за Възнесението може да се приложи и към схемата за еволюцията на расите,

изложена в Тайната Доктрина. Само че това Възнесение се отдалечава до края на тази вселена с

няколко милиарда или трилиона години.

Но може да се говори за промеждутъчно възнесение след всяка Раса. Човешките Раси в този

случай могат да бъдат сравнени с класовете в училище. А всяко въплъщение може да се отъждестви

с учебна седмица или ден. Сред учениците има индивиди с различни способности. Има отличници,

има неуспяващи. На някого му е достатъчно да учи една година в един клас, друг остава за втора

година в същия клас, а някой и за трета. Има и такива, които могат да завършат един или няколко

класа като екстернанти, бързо достигайки нивото на съзнание, необходимо за последния клас. Но

пред тях има още колеж или университет.

Ако приложим това към човешките Раси, то има индивиди, които са достигнали нивото на

съзнание на Шестата Раса, докато сега още се въплъщават Четвъртата и Петата Раси. Но те не могат

да се въплътят преди определения космически срок. Затова те пребивават на финия план в очакване

на този срок. Но тъй като тези души са отличници, изпреварили останалите, то когато започнат

своята поредица въплъщения, за онези народи и страни, в които те ще започнат да се въплъщават и

ще съставят болшинството от населението, ще настъпи Златният Век. През това време останалото

човечество, пребиваващо в своята Пета Раса, ще се намира в Кали Юга още в течение на повече от

400 хиляди години, когато ще престанат да се въплъщават петата и шестата под-раси на Петата

Коренна Раса.

Що се касае до доктрината за „падналите ангели”, тук въпросът стои не толкова оптимистично.

Защото какво става всъщност? Хората имат в олтара си изображения на Възнесените Владици и им

се кланят.

Кои са тези Възнесени Владици? Това са извисени същности, пребиваващи на финия план, в

това число в Шамбала, и обучаващи човечеството. Тайната Доктрина учи, че Владиците на

Мъдростта пребивават в Шамбала и обучават човечеството в продължение на милиони години от

времето на втората половина на Третата Коренна Раса, от момента на така нареченото падение на

човечеството. Сред тях са Исус, Гаутама Буда, Кут Хуми, Ел Мория и други.

От Тайната Доктрина знаем, че тези Владици на Мъдростта отначало са пребивавали сред

хората от Третата Раса, като непосредствено ги обучавали. После „Боговете се отдалечили”, за да

дойдат отново в качеството на Божествени Династии по времето на Четвъртата Коренна Раса, след

това същите те се въплъщавали като Герои по време на третата под-раса на Петата Коренна Раса. И

много от тях са се пожертвали и приели частични въплъщения в наше време. Ще приведа откъс от

„Тайната Доктрина”, откъдето следва това.

„Когато смъртните станат достатъчно духовни, няма да бъде нужно старание да се

внедрява в тях правилно разбиране на древната Мъдрост. Хората тогава ще знаят, че никога

още не е имало нито един велик световен Реформатор, чието име е дошло до нашето

поколение, който: а) да не е бил непосредствена еманация на Логоса (под каквото и име да сме

го познавали), тоест да не е бил въплъщение на естеството на един от „Седемте”,

„Божествените Духове”, които са седморни; и b) да не се е появявал по-рано в миналите

Цикли. Тогава те ще разберат причината, която поражда някои вековни загадки както в

историята, така и в хронологията; например, причината защо не могат да установят

достоверно времето на появата на Зороастър, когото намираме умножен в дванайсет и

четиринайсет личности в Дабистан; защо индивидуалностите и броят на Риши и Ману са

така смесени; защо Кришна и Буда говорят за себе си като за въплъщения; при което Кришна

отъждествява себе си с Риши Нараяна, а Гаутама дава цял ред свои предишни въплъщения; и

защо особено първият, бидейки „самият превисш Брама”, все пак се нарича Аншаншаватара –

„част от частта” само на Превишния на Земята; и накрая, защо Озирис е Велик Бог и

същевременно „Цар на Земята”, който отново се появява в Тот Хермес; и защо Исус (на

еврейски Йошуа) от Назарет е разпознат кабалистично в Йошуа, сина на Навин, също както и

в други личности. Съкровеното Учение обяснява всичко това, като казва, че всички те, също

както много други, са се появили първи на Земята като една от Седемте Сили на Логоса,

индивидуализирана като Бог или Ангел (Вестител); после, смесвайки се с Материята, те

отново са се появили поред като велики Мъдреци и Наставници, които „поучавали” Петата

Раса, след като наставлявали двете предишни Раси, и били Управители по време на

Божествените Династии и накрая се пожертвали, за да се раждат отново при различни

обстоятелства за благото на Човечеството в определени критични периоди – дотогава,

докато в последните си въплъщения те наистина не станат само „части от частта” на

Земята, макар и фактически Единен Височайш в Природата”.217

217 „Тайная Доктрина”, стр. 416-417.

Освен това ние знаем от Тайната Доктрина, че тези същите Владици на Мъдростта са ни дали

нашето Съзнание, нашия Разум, нашето Христово АЗ и нашето ментално тяло.

Нима не е ясно, че е невъзможно повече да поставяме тези Владици на Олтара, да им се

кланяме и същевременно да ги възприемаме като паднали ангели? Нима не е понятно, че е

невъзможно да се стремим към връзка със своето Христово АЗ и същевременно да се борим с него

като с паднал ангел. Само двойственото човешко съзнание е способно на това.

Идва ми на ум аналогията на Учението на Възнесените Владици и религията, дадена от пророка

Мохамед – мюсюлманството. Не съм чела Корана и никога не съм изучавала Исляма. Но нещо в

самата тази религия води до неправилно разбиране на Духовната Война – Джихат. По някакъв начин

това чисто духовно понятие се е изродило в стремеж към физическо унищожаване на друговерците:

„Убий неверника!”. И тази духовна война хората по силата на ограниченото си съзнание предпочитат

да водят на физическия план един с друг. Но нищо лошо не е имало в желанието на Пророка

Мохамед да даде основите на християнството на народите на Централна Азия. При днешното

плачевно ниво на съзнание на човечеството и най-малкият намек за това, че врагът се намира в

другия, в ближния, се превръща в катастрофа.

Като правя аналогии с Учението на Профет, аз виждам също искрено желание да се дадат на

народите на Америка и на целия свят основите на източните религии и езотерични знания. Но пак на

първо място излиза борбата, борба с падналите ангели, които са заели всички държавни институции,

банки, средства за масова информация и религии на света.

Получила невярна насока, Духовната мисъл като по-фина област от човешката дейност може да

породи неверни действия в останалите сфери на дейност. И войната в Ирак, желанието да се наложат

със сила на изостаналите еволюции в тази страна принципите на демокрацията и свободата (това не

са мои думи, така учат двамата Профет), е възможно да е първото следствие от невярно избраната

посока на движение. Може би е настъпило времето да се променят акцентите? Вместо да се борим с

митичните паднали ангели, да се опитаме да установим връзка с „падналия ангел” вътре в нас, с

нашето Христово АЗ, да му помогнем да разпери криле и да се съедини с братята си, Владиците на

Мъдростта в Шамбала?

Ако вземем най-добрия си кон, запас от храна и вода, въоръжим се с най-съвършени молитви,

мантри и медитации и препуснем към Върха на Божественото Съзнание, може никога да не

достигнем този връх, ако неправилно изберем посоката, в която трябва да яздим.

Ако във всеки от нас живее искра, частица от Възнесените Владици като наше Христово АЗ, то

не е ли наше задължение да освободим тази частица, така че Владиците на Мъдростта да могат да

намерят своята цялостност и заедно с нас да изпълнят мисията си на Земята. От всекиго зависи

неговата част от Сен-Жермен, Ел Мория, Исус, Санат Кумара да се възнесе. Може би тази задача ще

се стори на някого по-възвишена и благородна от тоталното връзване и унищожаване на падналите,

начело с техния предводител Луцифер? Като насаждаме и тиражираме чувството за борба, ние няма

да пожънем нищо, освен буря. Колко хиляди или милиони години трябва да изминат, за да стане

съзнанието на човечеството способно да се откаже от агресията и борбата, а заедно с тях и от всяка

проява на Злото, и да направи осъзнат избор в полза на Доброто?

Затова ние трябва да развържем въжетата на материята, привързващи нашата Божествена част

към Земята, да сразим своя страж на прага, този истински дявол.

На онези, които са в ръководството на която и да е църква, колкото и прогресивна да ни се

струва тя, им е все едно на фона на какви декорации ще удовлетворяват личните си амбиции, било то

разпънатият Исус или Схемата АЗ СЪМ Присъствие. Затова написаното тук е предназначено за

искрените търсещи Истината, за онези, към които Исус се е обръщал: „Бъдете мъдри като змии и

незлобиви като гълъби”.218

Ако следваме Пътя на Исус Христос, изпълняваме Неговите заповеди, то нима сме забравили,

че Исус никого не е връзвал и дори на кръста се е молил за своите мъчители: „Отче! Прости им,

понеже не знаят, що правят”.219

Ето това е Пътят, който са следвали всички Посветени, Пътят на Саможертвата,

Себеотдаването, Себеотричането и Служението.

Прометей – Луцифер?

„Това, което е част от нашите души, е вечно” – казва Текерей; и какво може да бъде по-

близко за нашите Души, ако не онова, което е станало в зората на нашите животи? Тези

животи са безбройни, но Душата или Духът, който ни оживотворява в продължение на тези

милиарди съществувания, е един и същ; макар че „голямата книга” на физическия мозък може

да забрави събитията в пределите на един земен живот, сумата от съвкупните спомени

никога не може да напусне Божествената Душа вътре в нас. Нейният шепот може да е

твърде нежен, звукът на думите и́ твърде далеч от плана, улавян от нашите физически

чувства, и все пак сянката на случилите се събития, също както и сянката на бъдещите

събития, се намира в пределите на нейните познавателни способности и вечно стои пред

умствения и́ взор.

Може би именно този глас-на-душата говори на онези, които вярват в преданията повече,

отколкото в написаната история, че всичко написано по-долу е истина и се отнася за

доисторически факти”.220

Легендата за Прометей била записана и поставена на гръцка сцена от Есхил, който като

Посветен добре знаел за какво пише. Есхил само повторил във формата на драма онова, което се

откривало на жреците по време на мистериите. Както се предполага, за разкриването на тайнствата

той бил осъден на смърт чрез пребиване с камъни. Но самият този мит е по-

древен от елините и принадлежи на зората на човешкото съзнание.

„Полу-бог похищава от Боговете (Елохимите) тяхната тайна – тайната на Творящия

Огън. За този светотатствен опит той е сразен от Кронос 221 и предаден на Зевс, Бащата и

Създателят на човечеството, който искал то да си остане умствено сляпо и

животноподобно; Зевс, лично Божество, не желаещо да види човека „подобен на един от нас”.

Затова Прометей, „Огън и Светлина-даващият”, е прикован към планината Кавказ и осъден на

страдания”.222

Разбира се, в легендата не става дума за физически огън. „Защото огънят никога не е бил

открит, а е съществувал на Земята от самото начало”.223

218

Мат. 10:16.

219

Лука 23:34.

220


221

Кронос означава „Време” и по такъв начин алегорията става твърде образна.

222


223


Става дума за Творящия Огън, огъня на Разума, който се използва в изкуството и творчеството,

а също се използва и при създаването на деца. Става дума за онзи огън, който донесли на Земята

Владиците на Мъдростта. „Разпнатият Титан е олицетворен символ на колективния Логос, „на

„Войнството” и „Владиците на Мъдростта” или Небесния Човек, въплътили се в

човечеството”.224

„Нашите Спасители, Агнишвата и другите „Синове на Пламъка на Мъдростта” –

олицетворени от гърците в Прометей 225 – могат да си останат непризнати и в забвение по

силата на несправедливостта на човешкото сърце. Заради нашето незнание на истината те

могат да бъдат косвено прокълнати за дара на Пандора; но да се окажат обявени и утвърдени

от устата на свещеничеството като Злобни Същества е твърде тежка Карма за „Него”,

който, когато Зевс „неистово желаел” да погуби цялата човешка раса, „дръзнал сам” да спаси

тази „смъртна раса” от гибел”.226

Става ясно, че е стоял въпросът за ликвидацията на човечеството като неуспех. Това не ви ли

напомня казаното в диктовката на Санат Кумара „Отварянето на Седмия Печат”:

„И така, угасна светлината в храмовете и целта, с която Бог е създал човека – да бъде

храм на живия Бог – повече не се изпълняваше. Всички до един бяха станали живи мъртъвци,

материални съдове без одушевяващата ги светлина, празни обвивки. Никъде на Земята

нямаше школа на тайнствата – нито ученици, нито Гуру, нямаше посветени по пътя на

посвещенията на Христобитието.

Настана часът на съда и седящият на престола на дванайсетте пъти по дванайсет изрече

словото, което беше единогласно решение на всички:„Нека Земята и нейните еволюции бъдат

навити на свитък и да изгорят в свещения огън като тънка свещ. Нека всички изкривени

енергии бъдат върнати във Великото Централно Слънце за преполяризация. Нека невярно

употребената енергия бъде отново приведена в сънастрой със светлината на Алфа и Омега и

презаредена, за да я насочи отново Творецът към непрекъснато съзидаване на безкрайни

светове”.

Но какво беше изискването на Закона за спасяването на Тера? Законът изискваше някой

да присъства във физическата октава като въплътен Гуру, като Агнец, и да удържа

равновесието, и да пази трилистния пламък на Живота за благото на всяка жива душа.

Законът на Единния е такъв: медитацията на един върху Вечния Христос може да се зачете на

224


225

В книгата на Анна Суонуик „Драмы Эсхила” е казано за „Прикования Прометей” („Классич. Библиот. в

Бонне”, стр. 334), че Прометей действително е представен като „подвижник” и благодетел на човечеството,

чието положение е описано като слабо и бедствено до крайност... Зевс, както е казано, предложил да бъдат

унищожени тези жалки ефимерни същества и да се насели Земята с нова раса вместо тях”. В Стансите

виждаме, че Владиците на Битието постъпили по същия начин и унищожили първите произведения на

Природата и Морето. Прометей се явява нарушител на този замисъл и вследствие на това е трябвало заради

спасението на смъртните да понесе най-ужасните мъки, на които бил осъден от неумолимата жестокост на

Зевс. По такъв начин ние виждаме Титан, символа на крайния разум и свободната воля (на човешкия интелект

или висшия аспект на Манас), представен като най-висш филантроп, докато Зевс, „Височайшето Божество” на

Елада, е изобразен като жесток и неумолим деспот, характер особено неприемлив за чувствата на атиняни.

Причината за това е обяснена по-нататък. „Височайшето божество” във всеки древен Пантеон – в това число и

пантеона на евреите – има двойствен характер, състоящ се от Светлина и Сянка (бележката е взета от

„Тайната доктрина”).

226


мнозина, докато тези мнозина не поемат отново отговорността си за своите думи и дела и не

смогнат сами да носят и своя товар от светлина, и кармата на доброто и злото.

Аз реших да бъда този някой. Заради земята и нейните еволюции аз пожелах да бъда

пламенен син на праведността”.

Ето така от различни източници се оформя картината на така наречения „бунт на ангелите”.

„Бунт”, осъществен в пълно съответствие с Космическия Закон. За всичко в материалната вселена

трябва да се плаща. За спасението на човечеството също трябва да се плати. Някой трябва да се

принесе в жертва.

И действително е прекалено жестоко, когато човечеството в течение на много векове облива с

кал своя Спасител. Ситуацията е повече от несправедлива. Получило възможност да продължава да

живее, получило Разум и Огъня на Творчеството, човечеството векове наред изопачава творческата

си способност и за всички свои грехове и беди обвинява своя Спасител. И първият грях, в който

човечеството обвинява Спасителя си, е гордостта. Впрочем, всеки е склонен да вижда в другия

собствените си недостатъци. Само наблюдавайки света през призмата на изкривеното си

несъвършено съзнание, човек може да обвини например Исус за това, че Той, в желанието си да се

прослави, е позволил да го разпънат.

А Спасителят смирено приема разпятието за греховете на човечеството и носи този товар в

продължение на милиони години. И ако, както казва Шекспир, се е „разпаднала връзката на

времената”, тя трябва да бъде възстановена. Рано или късно справедливостта ще възтържествува.

„Но заедно с изкуствата, полученият „огън” се превърнал в най-голямото проклятие;

животинското начало и съзнанието за притежаването му превърнали временния инстинкт в

хроничен анимализъм и чувственост.227 Именно това виси над човечеството като тежък

погребален покров. Така възникнала отговорността за свободата на волята; титанични

страсти, изобразяващи човечеството в най-мрачния му аспект:

„Метежна ненаситност на долните страсти и въжделения, когато със самомнителна

наглост те отправили предизвикателство към ограниченията на закона”.228

Според съчинението на Платон „Протагор”, Прометей надарил човека с онази „мъдрост,

която дава физическо благосъстояние”, но тъй като низшият аспект на Манас на животно

(Кама) останал неизменен, то вместо „неопетнения ум, първия дар на небесата”, бил създаден

вечният лешояд на постоянно неудовлетвореното желание, съжаление и отчаяние в едно с

„мечтателната слабост, сковаваща сляпата раса на смъртните” до деня, когато Прометей

ще бъде освободен от Херкулес, определен от Небето за негов спасител”.229

„Както се казва в браминските и будистките легенди, намерили отзвук и в учението на

Зороастър, и днес в християнството (в последното само понякога), това ще стане в края на

Кали Юга. И само след появата на Калки Аватара или Сошиоха човекът ще се ражда от жена

без грях. Тогава Брама, индийското Божество, Ахура Мазда (Ормазд) на зороастрийците, Зевс,

гръко-олимпийският Дон Жуан, Йехова, ревнивият, жесток племенен Бог на израилтяните и

всички техни подобия във всемирния Пантеон на човешката фантазия ще изчезнат и ще се

разтворят във въздуха. Заедно с тях ще изчезнат и сенките им, тъмните аспекти на всички

227

Животинският свят, ръководен само от инстинкт, има своите периоди на размножаване, а през останалото

време на годината полът се неутрализира. Затова свободното животно познава болестта само веднъж през

живота си, именно преди смъртта.

228

Увод към „Закованный Прометей”, стр. 340.

229


тези Божества, винаги изобразявани като техни братя-„близнаци” и твари в екзотеричните

легенди и като техни собствени отражения на Земята в Езотеричната Философия. Аримани

и Тифони, Самаели и Сатани – всички ще бъдат свалени от престолите им в деня, когато

всяка тъмна, злобна страст бъде укротена.

Съществува единен Вечен Закон в Природата, единен, който винаги е насочен към

уравновесяване на противоречията за установяване на окончателната хармония. Именно

благодарение на този Закон за духовното развитие, което ще замени физическото и чисто

умственото развитие, човечеството ще се освободи от лъжливите си Богове и ще види най-

после себе си – Самоизкупен.

В последното си откровение древният мит за Прометей, прото- и анти-образи на когото

се срещат във всички древни Теогонии, се намира във всяка от тях от самото зараждане на

физическото зло, защото той стои на прага на човешкия живот. Кронос е „Времето”, първият

закон на който е редът на последователните и хармонични фази в процеса на еволюцията, по

време на развитието на цикъла, да се спазва точно, под страх от сурово наказание за

ненормален растеж с всички произлизащи от това последствия. В програмата на

естественото развитие не влизало човекът, макар и да е висше животно, веднага да стане

умствено, духовно и психически онзи Полу-бог, какъвто той се явява на Земята, докато

физическият му строеж си остава слаб, безпомощен и етерообразен в сравнение с почти всяко

огромно млекопитаещо. Контрастът е твърде нелеп и груб; светилището е твърде недостойно

за Бога, обитаващ в него.

По такъв начин дарът на Прометей станал Проклятие – макар че това се е знаело

предварително и е било предвидено от Войнството, олицетворено в този облик, както ясно

доказва името му.230

Именно в това се заключава едновременно неговият грях и неговото

изкупление. Защото войнството, което се въплътило в част от човечеството, макар че било

насочено към това от Кармата или Немезида, предпочело свободата на волята пред пасивното

робство, разумното и осъзнато страдание и даже мъчение „в течение на неизброимо

множество години” пред вроденото, безсмислено, инстинктивно блаженство. Знаейки, че

такова въплъщение било преждевременно и не влизало в програмата на Природата, Небесното

Войнство, „Прометей”, все пак се пожертвало, за да облагодетелства с това поне част от

човечеството.231

Но спасявайки човека от умствената тъмнина, те го натоварили с

мъчението на осъзнаването на неговата отговорност – резултат от свободната му воля –

наред с всички други страдания, съставляващи наследството на всеки смъртен човек в плът.

Това мъчение Прометей поел върху себе си, защото от това време Войнството се сляло със

230

„както показва името му (Pro-me-theus) „онзи, който вижда пред себе си или бъдещето” – „Тайная

Доктрина”, стр. 479.

231

Човечеството ясно се дели на От-Бога-вдъхновени хора и низши същества. Разликата в умствените

способности между арийските и другите цивилизовани народи и такива диваци, като например

островитяните на Южно Море, не може да се обясни с никакви други причини. Никакво количество култура,

никакъв брой поколения, възпитани сред цивилизацията, не биха могли да издигнат такива човешки образци,

като бушмените и ведха от Цейлон и някои племена на Африка, на онова умствено ниво, на което се намират

арийците, семитите и така наречените туранци. „Свещената Искра” отсъства в тях и само те сега са

единствените низши раси на тази Планета и за щастие – благодарение на мъдрото уравновесяване на

Природата, която постоянно работи в това направление – те бързо измират. Наистина човечеството е „от една

кръв”, но не от едно естество. Ние сме оранжерийни, изкуствени, с ускорен растеж растения в Природата,

носещи в себе си искрата, която в тях се намира в латентно състояние.

светилището, приготвено за тях и което още не било завършено в този период на образуването

му.

И тъй като духовната еволюция не била в състояние да следва ритъма на физическата,

щом нейната еднородност била нарушена от примеси, този дар станал по такъв начин

главната причина, ако не и единното начало на Злото…232

...В случая с Прометей Зевс олицетворява Войнството на Първоначалните Прародители,

Питара, „Бащите”, които създали човека безчувствен и без разум; докато Божественият

Титан представлява Духовните Творци, Девите, които „паднали” в рождение. Първите са

духовно по-ниско, но физически са по-силни от „Прометейците”; затова последните са

изобразявани победени. „Низшето Войнство, чийто труд Титан провалил и по такъв начин

объркал плановете на Зевс”, се намирало на тази Земя в своята собствена сфера и план на

действие; докато висшето Войнство било изгнаник от Небето, оплел се в мрежите на

Материята. Низшето войнство притежавало всички космически и низши Титанични Сили;

висшият Титан владеел само Огъня на Разума и на Духа. Тази драма на борбата на Прометей с

Олимпийския Тиран и деспот, чувствения Зевс, може ежедневно да се наблюдава разиграваща

се сред нашето сегашно човечество; низшите страсти приковават висшите стремежи към

скалата на Материята, за да породят в много случаи лешояда на мъката, страданието и

разкаянието”.233

„Човекът ще стане отново свободния Титан от древните времена, но не преди

еволюцията на Цикъла да възстанови нарушената хармония между двете естества – земното

и божественото; след което той ще стане непроницаем за низшите Титанични Сили,

неуязвим в Личността си и безсмъртен в своята Индивидуалност, но това не може да стане

преди да бъде унищожен всеки животински елемент в неговата природа. Когато човекът

разбере, че „Deus non fecit mortem” 234, а самият човек го е създал, той отново ще стане

Прометей от преди падението му”.235

„И все пак, дори цели томове да бяха написани, това би било напразно за онези, които не

искат нито да виждат, нито да чуват другояче, освен чрез ушите и очите на

съответстващите им авторитети”.236

Заключение

Целта на тази публикация беше само една – да бъде провъзгласена Истината.

ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГЛАСЕНА.

Доброто име на Светлоносеца, на Луцифер, трябва да бъде възстановено.

232

Философската гледна точка в индийската метафизика намира Корена на Злото в диференциацията на

Еднородното в Разнородното, на Единството в Множеството.

233

„Тайная Доктрина”, стр. 486-489..

234

Бог не е създал злото.„Sap.”, І,13.

235


236


Доброто и злото



Татяна Микушина, автор

Румяна Илиева, превод от руски език

Даниела Василева, редактор

„Данграфик”, издател

„Етикет принт”, печат

ISBN 978-954-9418-62-0

Documents

Татяна Микушина - sirius1-bg.orgsirius1-bg.org/books/e-books/Dobro i zlo - Tatiana Mikushina.pdf · ДОБРОТО И ЗЛОТО Личен прочит на „Тайната