ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ bdquoНЕОФИТ РИЛСКИldquo

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Цветелина Георгиева Ангелова

НАЗВАНИЯ НА СЪСТОЯНИЯ И ПРОЦЕСИ

ОТРАЗЯВАЩИ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ФУНКЦИИ НА

ЖЕНАТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователната и научна

степен bdquoдокторldquo

Професионално направление 21 Филология

Научна специалност 050417 Български език

Научен ръководител доц д-р Борислав Попов

Рецензенти проф д-р Иван Кочев

проф д-р Мария Китанова-Маркова

Благоевград

2018

2

Дисертационният труд е обсъден одобрен и предложен за

публична защита на разширено заседание на Катедрата по български

език при Филологическия факултет на ЮЗУ bdquoНеофит Рилскиldquo

Благоевград

Дисертациониият труд се състои от пет части

ndash Увод (17 стр)

ndash bdquoТеоретичн модел на изследванетоldquo (78 стр)

ndash bdquoЛексикално-семантична класификация на названиятаldquo (110 стр)

ndash bdquoМеханизъм на словообразуванетоldquo (103 стр)

ndash Заключение и приносни моменти в дисертационния труд (6 стр)

ndash Съкращения в дисертацията (1 стр) и библиография (съдържаща над

200 библиографски единици) (20 стр)

Публичната защита на дисертационния труд ще се сътои на

10102018 г от 1300 часа в зала 412 на УК 1 на ЮЗУ bdquoНеофит

Рилскиldquo Благоевград Материалите по защитата са на разположение в

кабинет 565 УК 1 на ЮЗУ bdquoНеофит Рилскиldquo Благоевград

3

СЪДЪРЖАНИЕ

I Увод 5

1 Представяне на темата 5

2 Цел и задачи на изследването 5

3 Основни методи и подходи на проучването 7

31 Методи на проучването 7

32 Подходи на проучването 8

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената (девственост менструация

бременност и раждане) в българския език 9

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият материал

9

II Теоретичен модел на изследването 10

1 Езикът и културната традиция на българите 10

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните единици с

които се означават физиологичните състояния на жената 10

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични състояния на

жената 12

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на анализираните

физиологични състояния на жената 13

5 Вътрешна форма на думата 14

6 Видове езикова номинация 15

61 Първична (пряка) номинация при изследваните физиологични

състояния на жената 15

62 Вторична номинация при изследваните физиологични състояния

на жената 15

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената 16

8 Заемане на лексикални единици от други езици при изследваните

физиологични състояния на жената 17

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на изследвания

материал 18

10 Методология при словообразувателния анализ на изследваните

физиологични състояния на жената 19

4

III Лексикално-семантична класификация на названията 19

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях 19

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен) цикъл

в българския език групирани по номинационни признаци и някои

вярвания свързани с тях 24

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях28

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях34

IV Механизъм на словообразуването41

1 Преглед на разработки в областта на българското словообразуване

41

2 Съществителни имена 41

3 Прилагателни имена 48

4 Глаголи 50

V Заключение 52

VI Библиография на автореферата 56

VII Справка на приносите на дисертационния труд 62

Апробация на резултатите и публикации свързани с темата на

изследването 63

5

I Увод

1 Представяне на темата

Заглавието на предложения труд Названия на състояния и

процеси отразяващи репродуктивните функции на жената в

българския език поради интимния си характер и респ поради

различните табута свързани с тези състояния буди любопитство и

интерес Различни страни от съдържанието на представената тема

отчасти са засегнати в трудове на български учени ndash лингвисти и

етнолози Цялостно изследване обаче върху споменатите

физиологични състояния на жената в лексикалносемантичен и

словообразувателен план няма за българския език Всичко това налага

необходимистта от отделно такова проучване

Настоящата разработка е с интердисциплинарна насоченост

реализирана от съчетаването на няколко различни лингвистични

равнища (лексикална семантика лексикология словообразуване

диалектология етнолингвистика етимология) с факти от

етнографията и фолклора поради което научната идея се

характеризира с многоаспектност за чиято цел споменатите вече

състояния и процеси са анализирани от различни гледни точки ndash

лингвистична (те лексикалносемантична и словообразувателна) и

етнокултурна

2 Цел и задачи на изследването

Обект на изследване в тази работа са българският език и

култура като паралелно се анализират сведения от диалектите и от

съвременната книжовна лексика

Предмет на изследването са названията отразяващи

репродуктивните функции на жената в българския език (те

девствеността менструацията бременността и раждането) и някои

вярвания в традиционната българска култура имащи отношение към

тях

Целта на работата е да се съберат класифицират и

анализират названията отразяващи репродуктивните функции на

жената в българския език (като състояния признаци и процеси) Те са

класифицирани според тяхната вътрешна форма за да може по този

начин да се разкрие съдържанието на изследвания обект За по-голяма

изчерпателност се представя и словообразувателният анализ на

изследваните означения

6

За постигането на тази цел трудът трябва да изпълни следните

по-конкретни задачи

1 Да се ексцерпира лингвистичният материал от българския

език за названията отразяващи девствеността менструацията

бременността и раждането (като състояния признаци и процеси) и за

жената в тези състояния

2 Да се обоснове лексикалната системност при названията на

анализираните физиологични състояния на жената и събраният

материал да се разпредели тематично по групи

3 Да се направи семантична класификация на лексикалните

единици според номинационния им признак на базата на тяхната

вътрешна форма

4 Където е възможно да се опише (навсякъде където е

описано в източника от който е ексцерпиран материалът)

географският ареал на разпространение на означенията

5 Да се представят някои обичаи и обреди свързани с тези

състояния на жената за да бъде показано голямото значение което е

отдавано на тях в миналото в контекста на етнокултурната им

специфика

6 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

означенията трябва да се изпълнят следните по-конкретни задачи

- да се направи класификация на наименованията според

принадлежността им към различните лексикалносемантични класове

(съществителни имена прилагателни имена глаголи) показвайки кой

клас е най-многочислен

- да се класифицират по словообразувателни типове и модели

- да се направи характеристика на формациите от

структурноморфологична гледна точка ndash как се оформят по

суфиксалния начин (който включва и дериватите) по

композиционносуфиксалния начин или безсуфиксно

- да се направи количествена характеристика на различните

категории и да се покаже кои категории са на-многобройни и кои са с

най-малко наименования

- да се изнесат данни за афиксите като едновременно с това се

представят формантите с най-голяма и съответно с най-малка

продуктивност

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

2

Дисертационният труд е обсъден одобрен и предложен за

публична защита на разширено заседание на Катедрата по български

език при Филологическия факултет на ЮЗУ bdquoНеофит Рилскиldquo

Благоевград

Дисертациониият труд се състои от пет части

ndash Увод (17 стр)

ndash bdquoТеоретичн модел на изследванетоldquo (78 стр)

ndash bdquoЛексикално-семантична класификация на названиятаldquo (110 стр)

ndash bdquoМеханизъм на словообразуванетоldquo (103 стр)

ndash Заключение и приносни моменти в дисертационния труд (6 стр)

ndash Съкращения в дисертацията (1 стр) и библиография (съдържаща над

200 библиографски единици) (20 стр)

Публичната защита на дисертационния труд ще се сътои на

10102018 г от 1300 часа в зала 412 на УК 1 на ЮЗУ bdquoНеофит

Рилскиldquo Благоевград Материалите по защитата са на разположение в

кабинет 565 УК 1 на ЮЗУ bdquoНеофит Рилскиldquo Благоевград

3

СЪДЪРЖАНИЕ

I Увод 5

1 Представяне на темата 5

2 Цел и задачи на изследването 5

3 Основни методи и подходи на проучването 7

31 Методи на проучването 7

32 Подходи на проучването 8

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената (девственост менструация

бременност и раждане) в българския език 9

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият материал

9

II Теоретичен модел на изследването 10

1 Езикът и културната традиция на българите 10

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните единици с

които се означават физиологичните състояния на жената 10

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични състояния на

жената 12

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на анализираните

физиологични състояния на жената 13

5 Вътрешна форма на думата 14

6 Видове езикова номинация 15

61 Първична (пряка) номинация при изследваните физиологични

състояния на жената 15

62 Вторична номинация при изследваните физиологични състояния

на жената 15

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената 16

8 Заемане на лексикални единици от други езици при изследваните

физиологични състояния на жената 17

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на изследвания

материал 18

10 Методология при словообразувателния анализ на изследваните

физиологични състояния на жената 19

4

III Лексикално-семантична класификация на названията 19

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях 19

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен) цикъл

в българския език групирани по номинационни признаци и някои

вярвания свързани с тях 24

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях28

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях34

IV Механизъм на словообразуването41

1 Преглед на разработки в областта на българското словообразуване

41

2 Съществителни имена 41

3 Прилагателни имена 48

4 Глаголи 50

V Заключение 52

VI Библиография на автореферата 56

VII Справка на приносите на дисертационния труд 62

Апробация на резултатите и публикации свързани с темата на

изследването 63

5

I Увод

1 Представяне на темата

Заглавието на предложения труд Названия на състояния и

процеси отразяващи репродуктивните функции на жената в

българския език поради интимния си характер и респ поради

различните табута свързани с тези състояния буди любопитство и

интерес Различни страни от съдържанието на представената тема

отчасти са засегнати в трудове на български учени ndash лингвисти и

етнолози Цялостно изследване обаче върху споменатите

физиологични състояния на жената в лексикалносемантичен и

словообразувателен план няма за българския език Всичко това налага

необходимистта от отделно такова проучване

Настоящата разработка е с интердисциплинарна насоченост

реализирана от съчетаването на няколко различни лингвистични

равнища (лексикална семантика лексикология словообразуване

диалектология етнолингвистика етимология) с факти от

етнографията и фолклора поради което научната идея се

характеризира с многоаспектност за чиято цел споменатите вече

състояния и процеси са анализирани от различни гледни точки ndash

лингвистична (те лексикалносемантична и словообразувателна) и

етнокултурна

2 Цел и задачи на изследването

Обект на изследване в тази работа са българският език и

култура като паралелно се анализират сведения от диалектите и от

съвременната книжовна лексика

Предмет на изследването са названията отразяващи

репродуктивните функции на жената в българския език (те

девствеността менструацията бременността и раждането) и някои

вярвания в традиционната българска култура имащи отношение към

тях

Целта на работата е да се съберат класифицират и

анализират названията отразяващи репродуктивните функции на

жената в българския език (като състояния признаци и процеси) Те са

класифицирани според тяхната вътрешна форма за да може по този

начин да се разкрие съдържанието на изследвания обект За по-голяма

изчерпателност се представя и словообразувателният анализ на

изследваните означения

6

За постигането на тази цел трудът трябва да изпълни следните

по-конкретни задачи

1 Да се ексцерпира лингвистичният материал от българския

език за названията отразяващи девствеността менструацията

бременността и раждането (като състояния признаци и процеси) и за

жената в тези състояния

2 Да се обоснове лексикалната системност при названията на

анализираните физиологични състояния на жената и събраният

материал да се разпредели тематично по групи

3 Да се направи семантична класификация на лексикалните

единици според номинационния им признак на базата на тяхната

вътрешна форма

4 Където е възможно да се опише (навсякъде където е

описано в източника от който е ексцерпиран материалът)

географският ареал на разпространение на означенията

5 Да се представят някои обичаи и обреди свързани с тези

състояния на жената за да бъде показано голямото значение което е

отдавано на тях в миналото в контекста на етнокултурната им

специфика

6 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

означенията трябва да се изпълнят следните по-конкретни задачи

- да се направи класификация на наименованията според

принадлежността им към различните лексикалносемантични класове

(съществителни имена прилагателни имена глаголи) показвайки кой

клас е най-многочислен

- да се класифицират по словообразувателни типове и модели

- да се направи характеристика на формациите от

структурноморфологична гледна точка ndash как се оформят по

суфиксалния начин (който включва и дериватите) по

композиционносуфиксалния начин или безсуфиксно

- да се направи количествена характеристика на различните

категории и да се покаже кои категории са на-многобройни и кои са с

най-малко наименования

- да се изнесат данни за афиксите като едновременно с това се

представят формантите с най-голяма и съответно с най-малка

продуктивност

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

3

СЪДЪРЖАНИЕ

I Увод 5

1 Представяне на темата 5

2 Цел и задачи на изследването 5

3 Основни методи и подходи на проучването 7

31 Методи на проучването 7

32 Подходи на проучването 8

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената (девственост менструация

бременност и раждане) в българския език 9

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият материал

9

II Теоретичен модел на изследването 10

1 Езикът и културната традиция на българите 10

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните единици с

които се означават физиологичните състояния на жената 10

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични състояния на

жената 12

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на анализираните

физиологични състояния на жената 13

5 Вътрешна форма на думата 14

6 Видове езикова номинация 15

61 Първична (пряка) номинация при изследваните физиологични

състояния на жената 15

62 Вторична номинация при изследваните физиологични състояния

на жената 15

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената 16

8 Заемане на лексикални единици от други езици при изследваните

физиологични състояния на жената 17

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на изследвания

материал 18

10 Методология при словообразувателния анализ на изследваните

физиологични състояния на жената 19

4

III Лексикално-семантична класификация на названията 19

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях 19

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен) цикъл

в българския език групирани по номинационни признаци и някои

вярвания свързани с тях 24

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях28

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях34

IV Механизъм на словообразуването41

1 Преглед на разработки в областта на българското словообразуване

41

2 Съществителни имена 41

3 Прилагателни имена 48

4 Глаголи 50

V Заключение 52

VI Библиография на автореферата 56

VII Справка на приносите на дисертационния труд 62

Апробация на резултатите и публикации свързани с темата на

изследването 63

5

I Увод

1 Представяне на темата

Заглавието на предложения труд Названия на състояния и

процеси отразяващи репродуктивните функции на жената в

българския език поради интимния си характер и респ поради

различните табута свързани с тези състояния буди любопитство и

интерес Различни страни от съдържанието на представената тема

отчасти са засегнати в трудове на български учени ndash лингвисти и

етнолози Цялостно изследване обаче върху споменатите

физиологични състояния на жената в лексикалносемантичен и

словообразувателен план няма за българския език Всичко това налага

необходимистта от отделно такова проучване

Настоящата разработка е с интердисциплинарна насоченост

реализирана от съчетаването на няколко различни лингвистични

равнища (лексикална семантика лексикология словообразуване

диалектология етнолингвистика етимология) с факти от

етнографията и фолклора поради което научната идея се

характеризира с многоаспектност за чиято цел споменатите вече

състояния и процеси са анализирани от различни гледни точки ndash

лингвистична (те лексикалносемантична и словообразувателна) и

етнокултурна

2 Цел и задачи на изследването

Обект на изследване в тази работа са българският език и

култура като паралелно се анализират сведения от диалектите и от

съвременната книжовна лексика

Предмет на изследването са названията отразяващи

репродуктивните функции на жената в българския език (те

девствеността менструацията бременността и раждането) и някои

вярвания в традиционната българска култура имащи отношение към

тях

Целта на работата е да се съберат класифицират и

анализират названията отразяващи репродуктивните функции на

жената в българския език (като състояния признаци и процеси) Те са

класифицирани според тяхната вътрешна форма за да може по този

начин да се разкрие съдържанието на изследвания обект За по-голяма

изчерпателност се представя и словообразувателният анализ на

изследваните означения

6

За постигането на тази цел трудът трябва да изпълни следните

по-конкретни задачи

1 Да се ексцерпира лингвистичният материал от българския

език за названията отразяващи девствеността менструацията

бременността и раждането (като състояния признаци и процеси) и за

жената в тези състояния

2 Да се обоснове лексикалната системност при названията на

анализираните физиологични състояния на жената и събраният

материал да се разпредели тематично по групи

3 Да се направи семантична класификация на лексикалните

единици според номинационния им признак на базата на тяхната

вътрешна форма

4 Където е възможно да се опише (навсякъде където е

описано в източника от който е ексцерпиран материалът)

географският ареал на разпространение на означенията

5 Да се представят някои обичаи и обреди свързани с тези

състояния на жената за да бъде показано голямото значение което е

отдавано на тях в миналото в контекста на етнокултурната им

специфика

6 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

означенията трябва да се изпълнят следните по-конкретни задачи

- да се направи класификация на наименованията според

принадлежността им към различните лексикалносемантични класове

(съществителни имена прилагателни имена глаголи) показвайки кой

клас е най-многочислен

- да се класифицират по словообразувателни типове и модели

- да се направи характеристика на формациите от

структурноморфологична гледна точка ndash как се оформят по

суфиксалния начин (който включва и дериватите) по

композиционносуфиксалния начин или безсуфиксно

- да се направи количествена характеристика на различните

категории и да се покаже кои категории са на-многобройни и кои са с

най-малко наименования

- да се изнесат данни за афиксите като едновременно с това се

представят формантите с най-голяма и съответно с най-малка

продуктивност

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

4

III Лексикално-семантична класификация на названията 19

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях 19

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен) цикъл

в българския език групирани по номинационни признаци и някои

вярвания свързани с тях 24

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях28

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания свързани с

тях34

IV Механизъм на словообразуването41

1 Преглед на разработки в областта на българското словообразуване

41

2 Съществителни имена 41

3 Прилагателни имена 48

4 Глаголи 50

V Заключение 52

VI Библиография на автореферата 56

VII Справка на приносите на дисертационния труд 62

Апробация на резултатите и публикации свързани с темата на

изследването 63

5

I Увод

1 Представяне на темата

Заглавието на предложения труд Названия на състояния и

процеси отразяващи репродуктивните функции на жената в

българския език поради интимния си характер и респ поради

различните табута свързани с тези състояния буди любопитство и

интерес Различни страни от съдържанието на представената тема

отчасти са засегнати в трудове на български учени ndash лингвисти и

етнолози Цялостно изследване обаче върху споменатите

физиологични състояния на жената в лексикалносемантичен и

словообразувателен план няма за българския език Всичко това налага

необходимистта от отделно такова проучване

Настоящата разработка е с интердисциплинарна насоченост

реализирана от съчетаването на няколко различни лингвистични

равнища (лексикална семантика лексикология словообразуване

диалектология етнолингвистика етимология) с факти от

етнографията и фолклора поради което научната идея се

характеризира с многоаспектност за чиято цел споменатите вече

състояния и процеси са анализирани от различни гледни точки ndash

лингвистична (те лексикалносемантична и словообразувателна) и

етнокултурна

2 Цел и задачи на изследването

Обект на изследване в тази работа са българският език и

култура като паралелно се анализират сведения от диалектите и от

съвременната книжовна лексика

Предмет на изследването са названията отразяващи

репродуктивните функции на жената в българския език (те

девствеността менструацията бременността и раждането) и някои

вярвания в традиционната българска култура имащи отношение към

тях

Целта на работата е да се съберат класифицират и

анализират названията отразяващи репродуктивните функции на

жената в българския език (като състояния признаци и процеси) Те са

класифицирани според тяхната вътрешна форма за да може по този

начин да се разкрие съдържанието на изследвания обект За по-голяма

изчерпателност се представя и словообразувателният анализ на

изследваните означения

6

За постигането на тази цел трудът трябва да изпълни следните

по-конкретни задачи

1 Да се ексцерпира лингвистичният материал от българския

език за названията отразяващи девствеността менструацията

бременността и раждането (като състояния признаци и процеси) и за

жената в тези състояния

2 Да се обоснове лексикалната системност при названията на

анализираните физиологични състояния на жената и събраният

материал да се разпредели тематично по групи

3 Да се направи семантична класификация на лексикалните

единици според номинационния им признак на базата на тяхната

вътрешна форма

4 Където е възможно да се опише (навсякъде където е

описано в източника от който е ексцерпиран материалът)

географският ареал на разпространение на означенията

5 Да се представят някои обичаи и обреди свързани с тези

състояния на жената за да бъде показано голямото значение което е

отдавано на тях в миналото в контекста на етнокултурната им

специфика

6 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

означенията трябва да се изпълнят следните по-конкретни задачи

- да се направи класификация на наименованията според

принадлежността им към различните лексикалносемантични класове

(съществителни имена прилагателни имена глаголи) показвайки кой

клас е най-многочислен

- да се класифицират по словообразувателни типове и модели

- да се направи характеристика на формациите от

структурноморфологична гледна точка ndash как се оформят по

суфиксалния начин (който включва и дериватите) по

композиционносуфиксалния начин или безсуфиксно

- да се направи количествена характеристика на различните

категории и да се покаже кои категории са на-многобройни и кои са с

най-малко наименования

- да се изнесат данни за афиксите като едновременно с това се

представят формантите с най-голяма и съответно с най-малка

продуктивност

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

5

I Увод

1 Представяне на темата

Заглавието на предложения труд Названия на състояния и

процеси отразяващи репродуктивните функции на жената в

българския език поради интимния си характер и респ поради

различните табута свързани с тези състояния буди любопитство и

интерес Различни страни от съдържанието на представената тема

отчасти са засегнати в трудове на български учени ndash лингвисти и

етнолози Цялостно изследване обаче върху споменатите

физиологични състояния на жената в лексикалносемантичен и

словообразувателен план няма за българския език Всичко това налага

необходимистта от отделно такова проучване

Настоящата разработка е с интердисциплинарна насоченост

реализирана от съчетаването на няколко различни лингвистични

равнища (лексикална семантика лексикология словообразуване

диалектология етнолингвистика етимология) с факти от

етнографията и фолклора поради което научната идея се

характеризира с многоаспектност за чиято цел споменатите вече

състояния и процеси са анализирани от различни гледни точки ndash

лингвистична (те лексикалносемантична и словообразувателна) и

етнокултурна

2 Цел и задачи на изследването

Обект на изследване в тази работа са българският език и

култура като паралелно се анализират сведения от диалектите и от

съвременната книжовна лексика

Предмет на изследването са названията отразяващи

репродуктивните функции на жената в българския език (те

девствеността менструацията бременността и раждането) и някои

вярвания в традиционната българска култура имащи отношение към

тях

Целта на работата е да се съберат класифицират и

анализират названията отразяващи репродуктивните функции на

жената в българския език (като състояния признаци и процеси) Те са

класифицирани според тяхната вътрешна форма за да може по този

начин да се разкрие съдържанието на изследвания обект За по-голяма

изчерпателност се представя и словообразувателният анализ на

изследваните означения

6

За постигането на тази цел трудът трябва да изпълни следните

по-конкретни задачи

1 Да се ексцерпира лингвистичният материал от българския

език за названията отразяващи девствеността менструацията

бременността и раждането (като състояния признаци и процеси) и за

жената в тези състояния

2 Да се обоснове лексикалната системност при названията на

анализираните физиологични състояния на жената и събраният

материал да се разпредели тематично по групи

3 Да се направи семантична класификация на лексикалните

единици според номинационния им признак на базата на тяхната

вътрешна форма

4 Където е възможно да се опише (навсякъде където е

описано в източника от който е ексцерпиран материалът)

географският ареал на разпространение на означенията

5 Да се представят някои обичаи и обреди свързани с тези

състояния на жената за да бъде показано голямото значение което е

отдавано на тях в миналото в контекста на етнокултурната им

специфика

6 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

означенията трябва да се изпълнят следните по-конкретни задачи

- да се направи класификация на наименованията според

принадлежността им към различните лексикалносемантични класове

(съществителни имена прилагателни имена глаголи) показвайки кой

клас е най-многочислен

- да се класифицират по словообразувателни типове и модели

- да се направи характеристика на формациите от

структурноморфологична гледна точка ndash как се оформят по

суфиксалния начин (който включва и дериватите) по

композиционносуфиксалния начин или безсуфиксно

- да се направи количествена характеристика на различните

категории и да се покаже кои категории са на-многобройни и кои са с

най-малко наименования

- да се изнесат данни за афиксите като едновременно с това се

представят формантите с най-голяма и съответно с най-малка

продуктивност

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

6

За постигането на тази цел трудът трябва да изпълни следните

по-конкретни задачи

1 Да се ексцерпира лингвистичният материал от българския

език за названията отразяващи девствеността менструацията

бременността и раждането (като състояния признаци и процеси) и за

жената в тези състояния

2 Да се обоснове лексикалната системност при названията на

анализираните физиологични състояния на жената и събраният

материал да се разпредели тематично по групи

3 Да се направи семантична класификация на лексикалните

единици според номинационния им признак на базата на тяхната

вътрешна форма

4 Където е възможно да се опише (навсякъде където е

описано в източника от който е ексцерпиран материалът)

географският ареал на разпространение на означенията

5 Да се представят някои обичаи и обреди свързани с тези

състояния на жената за да бъде показано голямото значение което е

отдавано на тях в миналото в контекста на етнокултурната им

специфика

6 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

означенията трябва да се изпълнят следните по-конкретни задачи

- да се направи класификация на наименованията според

принадлежността им към различните лексикалносемантични класове

(съществителни имена прилагателни имена глаголи) показвайки кой

клас е най-многочислен

- да се класифицират по словообразувателни типове и модели

- да се направи характеристика на формациите от

структурноморфологична гледна точка ndash как се оформят по

суфиксалния начин (който включва и дериватите) по

композиционносуфиксалния начин или безсуфиксно

- да се направи количествена характеристика на различните

категории и да се покаже кои категории са на-многобройни и кои са с

най-малко наименования

- да се изнесат данни за афиксите като едновременно с това се

представят формантите с най-голяма и съответно с най-малка

продуктивност

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

7

3 Основни методи и подходи на проучването

31 Методи на проучването

1 Дескриптивният (описателният) метод ndash чрез него

регистрираме ексцерпирания лингвистичен материал Той не изисква

само описание на езиковите факти а преди всичко те да се анализират

като част от речниковия фонд на българския език

2 Структурен метод ndash при него чрез разкриване на

вътрешните съотношения и връзки ексцерпираните лексеми се

разглеждат като система в която се включват четири понятийно-

семантични категории свързани със заглавието на настоящия труд

3 Метод на компонентния анализ (метод на

семантичното разлагане) ndash чрез него се прави семантичен анализ

при който лексикалното значение на думата се разлага на отделни

съставни части (семи) на минимални съставящи го признаци и от тях

избираме този признак който е в основата на вътрешната форма на

думата и чрез който се именува съответното понятие

4 В отделни случаи се използва и сравнително-

историческият метод Той е диахронен метод чрез който се правят

реконструкции на езикови факти от минали състояния на езика те

установява се произходът на съответните лексеми в исторически план

5 Ареален метод ndash използва се при установяването на

диалектното разпространение на някои от названията ndash навсякъде

където в източниците са описани географските ареали на

разпространение на означенията те са описани и в дисертацията

6 Метод на етнолингвистичния анализ ndash чрез него се

разкрива извънезиковата мотивация на номинационните процеси като

се взема под внимание влиянието на етнокултурния фактор при

езиковата номинация

7 Количествен метод ndash използва се от гледна точка на

честотата на употреба на съответните означения (кои са с най-голяма

и съответно с най-малка честота на употреба) а след това и при

словообразувателния анализ ndash на базата на количеството се правят

изводи за приликите и сходствата както и за продуктивността на

формантите

8 Метод на словообразувателния анализ ndash чрез който

лексемите се разчленяват на корен-основа и афикси ndash суфикс или

префикс

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

8

9 Метод на психологическата значимост (когнитивен

метод) ndash основава се на психологическия контраст между фигура и

фон чиито взаимоотношения се представят в езика В разглеждания

случай фигурата е езикът съответните названия а фонът е традицията

и обичаите на българите от миналото

32 Подходи на проучването

1 Целта на това изследване предполага използването на

синхронен подход който описва дадена езикова система само през

определен период от нейното съществуване (в случая имаме предвид

съвременния период) Въпреки че в bdquoРечника на българския езикldquo на

Найден Геров (I ndash V том) лексемите са с архаичен правопис

характерен според Л Андрейчин за Пловдивската правописна школа

за която е специфично странното съчетаване между съвременна

езикова форма и старобългарска писмена система (вж Андрейчин

1975 25) в разработката те са представени със съвременния

български правопис

2 Ономасиологичният подход е основен за това изследване и

най-подходящ за осъществяването на лексикалносемантичната

характеристика на събрания материал Според него названията и

тяхното разпространение се свързват с обектите или явленията от

действителността посредством понятията (вж Кочев 1969 93 ndash 95

Илиева 2001 202 ndash 203) Така чрез подхода въпросът се свежда до

това ldquoкак в определено време и на определено място се означава това

или онова понятие и се именува съответстващото явлениеrdquo

(Левковская 1962 40 ndash по Кочев 1969 91) Той се основава на

bdquoсъществуваща осъзната от носителите на езика реалия (субстанция

признак отношение и пр) и търси създадените за нея названия чрез

избран ономасиологичен мотивldquo (Радева 2017 21)

3 Прилагаме системния подход което означава bdquoда се

изследват термините в състава на съвкупностите () като се извежда

тяхната общност и особеностите на съдържателните и формалните

връзки помежду имrdquo (Лейчик 2009 142 ndash по Попова 2012 166) Една

от основните характеристики на термина е неговата системност ndash

както твърди Циткина ndash bdquoтерминът съществува наред с другите

термини с които той е свързан чрез определени отношенияrdquo (Циткина

1987 557 ndash по Попова 2012 180) В случая под термин имаме предвид

название

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

9

4 Използваме и тематичния подход чрез който

разпределяме означенията по теми и към тях отнясяме съответните

названия Нашата цел е да обясним как зад семантичната структура на

отделните лексеми могат да се открият общности

4 Преглед на разработки в които са проучвани разглежданите

физиологични състояния на жената в българския език

Съществуват редица разработки отнасящи се към различни

аспекти от тази тематика Сред тях най-значими са проучванията на

Палмира Легурска (вж Легурска 2003 75 ndash 96 Легурска 2012 13 ndash

30) представящи названия за бременна жена и за жена родилка и

названия отнасящи се към цикъла Раждане Друго значимо

изследване за настоящия труд представя Неда Павлова (вж Павлова

2012 31 ndash 85) в което е разгледано друго състояние на жената ndash

девствеността На лексеми представящи жена родилка в българския

език се спира и Христо Холиолчев (вж Холиолчев 2013 71 ndash 75)

Използвани са и отделни статии (Младенов 1981 39 ndash 50 Лачева

1995 125 ndash 133 Попов 1998 41 ndash 56 Попов 1999 259 Попов 2001 75

80 ndash 82) представящи различни табуистични названия и евфемизми

за разглежданите състояния и процеси на жената

По тези въпроси но от етноложка гледна точка са писали още

Димитър Маринов (вж Маринов 1984 1994) Иван Хаджийски (вж

Хаджийски 1940 59 ndash 153 Хаджийски 1945 301 ndash 387) Михаил

Арнаудов (Арнаудов 1996 688 ndash 714) Христо Вакарелски (вж

Вакарелски 1977 445 ndash 489) Райна Дражева (вж Дражева 1980

1986а 1986б) Иваничка Георгиева (вж Георгиева 1980 390 ndash 410)

Стоян Генчев (вж Генчев 1985а 167 ndash 176 Генчев 1985б 176 ndash 187

197 ndash 199) Николай Колев (Колев 1987 220 ndash 221) Маргарита

Василева (вж Василева 1988 3 ndash 12) Еля Цанева (вж Цанева 1994а

118 ndash 145 1994б 146 ndash 190) Техните разработки са основно

етнографски преплетени с народни термини за съответните състояния

на жената но много полезни защото са важен дял от народната

култура и ценен източник за изучаване не само на бита но и на

душевността на българския народ

5 Основни източници от които е ексцерпиран езиковият

материал Анализите в настоящия труд са направени върху богат корпус

ndash намерени са около 1000 названия към които са включени и

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104

10

различните фонетични и словообразувателни варианти

разпространени на нашата езикова територия Този материал е

достатъчен за да гарантира достоверност и представителност на

направените изводи в разработката Изследването се основава върху

български езиков материал чиято основна част е ексцерпирана от

различни речници (Речник на българския език на Найден Геров 1 ndash 6

том Български етимологичен речник 1 ndash 7 том Тематичен речник на

българската семейна обредност Българска семейно-родова лексика

Идеографски диалектен речник на българския език Речник на

българския жаргон Българска митология Митология на човешкото

тяло) статии и монографии на отделни изследователи а също така и

от сборници с етнографски материали

II Теоретичен модел на изследването

1 Езикът и културната традиция на българите

Езикът и неговото проявление ndash речта са резултат от

мисловната дейност на хората и много ясно показват неразривната

връзка между език и народопсихология Тъй като в настоящото

изследване се занимаваме основно с лексикалното равнище на езика в

контекста на културната традиция на българите за нас е важен не

само лексикалният пласт съдържащ названията на физиологичните

състояния и процеси на жената но и връзката му с етнокултурните

факти които отразяват народния бит и народния мироглед

Приемаме че ексцерпираните лексеми са народни термини

като за нас е особено важно становището на М Китанова и П

Легурска че едновременното изследване на народните термини

заедно с обредите bdquoе необходимо за пълното обхващане на

лексикалния и етнокултурния материалldquo поради неразривната връзка

между тях (Китанова Легурска 2012 9)

2 Лексикална системност и класификации на лексикалните

единици с които се означават физиологичните състояния на

жената

Основно място в настоящата разработка заема въпросът за

категориите на названията и тяхната системност Понятието система

използваме в смисъла в който го употребяват редица автори като Й

Трир (Trier 1931 ndash по Илиева 2001 309 ndash 310) Е Пернишка (вж

Пернишка 1993 88) Ив Касабов (Касабов 2006 38) Б Попов (ТРХН

2007 387) Т Бояджиев (вж Бояджиев 2011 41) и др Изхождайки от

11

техните схващания можем да обобщим че в лексиката съдържанието

на системата включва речниковите единици свързани с вътрешни

отношения помежду си докато самите връзки между тях образуват

структурата на тази система

Съществуват различни класификации за систематизиране на

лексикалните единици сега ще представим две от тях

21 Е Тодорова и Т Бояджиев разглеждат класификацията на

названията в тематични групи bdquoТематичните групи се образуват от

лексеми свързани помежду си по значение с някаква тема и въз

основа на общността на реалиите и понятията които те назоваватldquo

(Бояджиев 2011 47) Според становището на Е Тодорова при

тематичната класификация bdquoдумите се обединяват по определени теми

на речта те по най-общи теми на човешкото мисленеldquo (Тодорова

1977 8) Така например ексцерпираните от проучвания от нас

материал названия като трудна тежка голема непразна и пр

образуват тематичната група bdquoназвания за бременност и за бременна

женаldquo други означения като честна хубава арна и пр се обединяват

по признака bdquoдевственостldquo месец луна месечина пране образуват

тематичната група bdquoназвания за менструация и за жена в месечен

цикълldquo родилка родилница рожденка родуля и пр се обединяват по

признака bdquoжена която ражда или наскоро е родилаldquo

22 М Попова обосновава друга класификация наречена

понятийно-семантична категория към която можем да причислим

всички ексцерпирани названия като ги обособим в четири базови

категории (вж по-долу) Първата съставка на термина bdquoпонятийноldquo

насочва към това понятие което е означено с езикова единица а

втората съставка bdquoсемантичноldquo ndash към мястото му в семантичното

пространство на езика В метатермина понятийно-семантична

категория се включват следните признаци които са присъщи и на

изследваните названия (Попова 2012 132)

ndash групиране на понятията в определена област въз основа на

поне един общ признак

ndash групираните понятия намират място в

лексикалносемантичната система на даден естествен език

ndash езиковото изразяване на понятията е чрез номинативна

единица (пак там с 132 ndash 133) като в разглеждания случай тя е от

типа на съществително име прилагателно име глагол или

словосъчетание

12

Имайки предвид тези класификации изследваните названия са

разпределени в четири понятийно-семантични категории озаглавени

тематично с базовите названия девственост менструация

бременност и раждане в които думите се обединяват чрез

семантичната връзка помежду си

Като допълнителни групи които също ще бъдат разгледани

причисляваме и следните категории названия тематично свързани с

основните названия за недевствено момиче названия за отнемане на

девствеността названия за липса на менструация названия за

помятане (абортиране) названия за преждевременно раждане

названия за бездетна жена

3 Езиковата номинация при изследваните физиологични

състояния на жената Езиковата номинация има ключово значение при

представянето на теоретичния модел на настоящата работа Тя е

процес при който обектите и явленията от действителността

получават своите названия Езиковата номинация е разглеждана от

много български автори и има различни интерпретации за нея (вж

Пернишка 1993 36 Попова 2012 163 ТРХН 2007 262 Бояджиев

2011 76 Радева 2017 89)

В теорията на номинацията има два подхода към названието ndash

ономасиологичен и семасиологичен Както споменахме още в увода в

нашето изследване ще използваме ономасиологичния подход при

който се има предвид отношението реалия (денотация) ndash смисъл

(сигнификат) на името Процесът на номинацията се описва

посредством отношенията между трите елемента в семантичен

триъгълник реалия (денотат) ndash понятие (сигнификат) ndash название

Разглежданите названия са със съдържателна (смислова)

номинация като в названието е отразен признак от понятието напр

при родилка в названието (езиковата форма) присъстват два признака

от понятието (респ от назования обект) bdquoжена‟ в разширения суфикс -

илк(а) и bdquoдействие ndash раждане‟ в основата на глагола ражд-ам при

трудница в названието присъстват два признака от понятието bdquoжена‟

в разширения суфикс -ниц(а) и bdquoпризнакът ndash труден‟ в основата на

съществителното труд-ница и т н

В настоящото изследване ще използваме очертаните от М

Попова параметри на номинацията в които е отразена

класификацията на В Г Гак (вж Гак 1977 45 и сл) а) източник

13

(използване на готова единица от даден език създаване на нова

лексикална единица в даден език и заемане на лексикална единица от

друг език) б) външна форма (проста производна сложна дума и

словосъчетание) в) семантичен обем на номинацията (широко и тясно

название) и лексикален състав (пряко и косвено название) г)

вътрешна форма ndash конкретен признак на предмета (респ на

понятието) въз основа на който се създава названието (Попова 2012

275 ndash 276) Тези параметри намират приложение в самото изследване

където ясно личи дали е създадена нова лексикална единица (родилка

девесилка девесница) дали е заета лексема от друг език (ръс казлък

менструация айзе хаис гебе лехуса) или съответната дума се

използва в преносен смисъл (месец месечина неделя неволна

честна) Сред ексцерпираните лексеми присъстват прости (дева

бременна родилка) производни (зараждам родилница добийка

металка) сложни думи (каталетка) и словосъчетания (жена на друг

ред жена в положение трудна жена чиста жена) По-голямата част

от ексцерпираните названия са с преносно значение

Можем да обобщим че настоящото проучване е насочено към

класифициране на лексикалните единици въз основа на признак от

значението на названието с помощта на който се определят и

различните номинационни признаци

4 Ономасиологична структура на думата с оглед на

анализираните физиологични състояния на жената

Чрез ономасиологичната структура (респ вътрешната форма

на думата) се определят номинационните признаци на ексцерпираните

названия представящи лексемите за изследваните физиологични

състояния на жената Използването на ономасиологичната структура в

настоящата работа е резултат от прилагането на ономасиологичния

подход който е насочен от предмета към думата като чрез него се

установява и системният характер на названията (вж Кочев 1969 90

141) Чрез ономасиологията се разкрива bdquoвръзката между

лексикалното съдържание и езиковата формаrdquo установява се bdquoкак

възниква думатаldquo (ТРХН 2007 272) и се изяснява отношението между

езика и мисленето

Според М Докулил структурата на ономасиологичната

категория винаги е двучленна ndash назованото явление първоначално се

включва в определен понятиен клас който в езика има свое

категориално изразяване а впоследствие то се определя от някакъв

14

признак в рамките на този клас По този начин bdquoпонятийният клас

влиза в ономасиологичната структура на понятието като определяемо

(ономасиологична база) а признакът ndash като определящо

(ономасиологичен признак)ldquo (Dokulil 1962 196) В представената

разработка ономасиологичната база във всички случаи е проста и

назовава лице (жена или девойка) а ономасиологичният признак може

да бъде както прост така и сложен Така напр прост

ономасиологичен признак имат названията зagraveходница bdquoтази която

bdquoзахождаldquo започва начало на бременността‟ дograveйница bdquoтази която

bdquoдоиldquo кърми‟ помegraveтаница bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟ и др

Сложен ономасиологичен признак при който има развитие на

предметното отношение към скрита но подразбираща се

процесуалност има названието мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена

което се появява веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Сред имената се срещат както

прости така и композитни образувания при които предметно-

действеното отношение се усложнява допълнително с

обстоятелствени елементи Такова название е каталegraveтка bdquoтази която

ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка година‟

5 Вътрешна форма на думата Езиковата структура на всяко название има двупластова

същност ndash вътрешна форма (ономасиологична структура) и външна

форма (формална структура) Задачата ни в тази глава е да обърнем

специално внимание на вътрешната форма на думата тъй като чрез

нея класифицираме означенията по номинационни признаци и в нея е

скрито ядрото на семантиката на лексемата Интересно е да разберем

какви признаци са заложени в основата на названията те мотивите за

възникване на съответната лексема във времето защото както е

известно вътрешната форма изразява признак от понятието и е

съотносима с ономасиологичната структура

Е Пернишка определя вътрешната форма като смисъл на

думата (вътрешна форма на номинанта) (Пернишка 1993 44) В

Вътов я обяснява чрез признак на денотата който е послужил при

създаването на лексемата и свързването на звуковата форма с

вложеното в нея значение Вътрешната форма на думата и

лексикалното значение не съвпадат тъй като вътрешната форма е

само мотивировка на лексикалното значение (вж Вътов 1995 219

222) В bdquoТерминологичния речник по хуманитарните наукиrdquo

вътрешната форма е представена като признак от съдържанието от

15

семантиката на думата който се изразява във външната ѝ форма

нарича се още номинационен признак или мотивиращ признак (ТРХН

2007 74) bdquoВътрешната форма е началният етап на всяко

наименование Тя е някакъв признак на предмет използван за

номинация когато се образува новото лексикално значение

Вътрешната форма мотивира звуковия облик на думата и посочва

причината според която значението се изразява именно с даденото

съчетание от звуковеldquo (Бояджиев 2011 71) Ето и няколко примера от

нашия материал за илюстрация на казаното по-горе съществителното

име девица има вътрешна форма (етимологично значение) свързваща

го с ие корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331)

прилагателното име бременна има вътрешна форма която го свързва с

ие bher- bdquoнося‟ оттам и bher-men- bdquoтова което се носи‟ (БЕР 1 77)

те bdquoбреме‟ глаголът пъркам има вътрешна форма която го свързва с

ие корен pr- per- с разширение на наставка -к- на основата на лат

pario peperi partus bdquoраждам произвеждам измислям причинявам‟

(БЕР 6 89 ndash 90)

6 Видове езикова номинация

61 Първична (пряка) номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Както е известно когато се създава ново название се използва

терминът първична (пряка) номинация

В съгласие с разсъжденията на следните български езиковеди

(вж Пернишка 1993 37 Вътов 1995 227 ТРХН 2007 262 Попова

2012 306) можем да обобщим че първичната номинация е процес

който отговаря на вътрешните потребности на езика създавайки нови

непознати до този момент названия за предмети и явления от

действителността Първична номинация в ексцерпирания от нас

материал имат базовите названия в съответните понятийно-

семантични категории дева девственост девствено момиче

менструация бременност бременна жена раждане родилка

62 Вторична номинация при изследваните физиологични

състояния на жената

За вторичната номинация е характерно преосмислено

значение на езиковата форма свързано с новия смисъл отнесен към

действителността който е от асоциативен тип (ЯзНО 1977 73ndash75)

При вторичната номинация се използва вече създадена дума която

служи като основа за ново название (Бояджиев 2011 77) те използва

16

се съществуващо в езика название за да се именува някакъв друг

обект от действителността (Попова 2012 306)

С оглед на представените теоретични концепции можем да

обобщим че основната част от разглежданите названия в нашето

изследване са с вторична номинация честна чиста хубава редовна

млада за bdquoдевствено момиче‟ месечина месец видело за

bdquoменструация‟ плавя пера се за bdquoжена в месечен цикъл‟ тежка

натоварена пълна окачена за bdquoбременна жена‟ постигане добиване

за bdquoраждане‟ и много други

Както е известно има два начина за вторична номинация ndash

метафора и метонимия

- примери за метафора от ексцерпирания материал са с

мотивиращ признак bdquoвъншен вид‟ те сходство или идентичност по

външен вид ndash голема дебела пълна товарена bdquoбременна жена‟ с

мотивиращ признак bdquoформа‟ ndash корместа с корем до уста bdquoбременна

жена‟ с мотивиращ признак bdquoцвят‟ напр bdquoчервен цвят‟ ndash връзвам

червена панделка вдигам червения байрак bdquoвлизам в менструационен

цикъл‟ с мотивиращ признак bdquoфизическо свойство (външно и

вътрешно)‟bdquoкачество‟ или bdquoценност‟ ndash добра хубава честна арна

bdquoдевствена‟ с мотивиращ признак bdquoвреме‟ ndash месец неделя

bdquoменструация‟ временна bdquoбременна жена‟ с мотивиращ признак

bdquoколичество‟ ndash нараждам bdquoраждам много‟ накордвам bdquoраждам едно

след друго‟ Срещат се също глаголни изрази и словосъчетания които

притежават цялостна метафоризация на всички съставки взети

поотделно Такива са напр глаголните изрази ndash глътнала топката

bdquoбременна жена‟ надула бойлера bdquoбременна жена‟ и словосъчетанията

с метафоризация само на една от съставките им ndash тежка жена

bdquoбременна жена‟ трудна жена bdquoбременна жена‟

- примери за метонимия в ексцерпирания материал са лице в

словосъчетането невестино лице bdquoмоминска чест девственост‟

корместа ndash в корместа жена bdquoбременна жена‟ чревата ndash в чревата

жена bdquoбременна жена‟ неделя bdquoменструален цикъл‟

7 Мотивация на езиковата номинация при изследваните

физиологични състояния на жената

Интерес за нас представлява въпросът за мотивацията на

езиковата номинация ndash как се поражда тя и какви са факторите

оказващи влияние върху нея И по-конкретно ndash какви са причините за

17

съществуването на такъв брой и на такова разнообразие от названия в

сферата на женските физиологични състояния

Редица автори сочат важната роля на психологическия фактор

при мотивацията на езиковата номинация Той се приема като една от

основните причини за развитието на полисемията и се свързва с

принципа за икономия на езикови средства т нар bdquoезикова

икономияldquo (О Есперсен) и на неврофизиологически усилия т нар

bdquoзакон за икономия на езиковите усилияldquo (А Мартине) (Пернишка

1993 83) Голямо значение за вторичната номинация оказват

психологическите подбуди чувствата и отношението на говорещия

към обекта за назоваване (пак там с 84)

В настоящото изследване ще възприемем идеята на Б Попов

че езиковото табу е породило възникването на повечето названия за

особените физиологични състояния на жената Те са обусловени както

от различни архаични вярвания и обреди така и от съвременни

представи (срам свян деликатност дискретност и др) (вж Попов

1999 256 ndash 260 2001 75 80 ndash 82) Основавайки се на теорията на Б

Попов за табуистичността на названията (вж Попов 20012002)

стигаме до извода че преобладаващата част от означенията в нашия

материал са възникнали като резултат от езиково табу и те са

евфемизирани табуистични названия напр сторвам (Пет години

откак се е сторил) намерило се е (Намери ни се момиченце) доби

(Доби ни се рожба) постигам (Постигнала мъжко дете)

означаващи bdquoраждам роди се‟ за bdquoбременна жена‟ ndash в положение

товарена трудна корместа непразна и мн др за bdquoжена в

менструален цикъл‟ ndash месец месечина пране неделя и мн др за

bdquoдевствено момиче‟ ndash честна чиста хубава редовна и др

8 Заемане на лексикални единици от други езици при

изследваните физиологични състояния на жената

Третият начин за образуване на номинативни единици е

заемането на думи от други езици Това е основно средство за

обогатяване на речниковия състав на всеки език

81 За девственост и за девствено момиче се срещат следните

заемки

- от турски език ndash казл ък bdquoмоминство девственост‟ (Цанева

1994 182 ndash 183) ъсветна bdquo(за жена) честна девствена‟ (БЕР 3 229

БЕР 4 606 ИДРБЕ 2012 915) ръз bdquoмоминска чест кръв от изгубена

18

девственост‟ остар bdquoчест честност почтеност‟ (БЕР 6 366 ndash 367) ръс

bdquoчестност нравствена чистота‟ bdquoцеломъдрие‟ (БЕР 6 377)

82 За менструация и за жена в менструален цикъл

- от латински език ndash mensis bdquoменструация месец‟

- от турски език ndash айзegrave bdquoпране менструация‟ (Цанева 1994

121) пagraveсна bdquoнечиста в положение на менструация‟ (БЕР 6 115 ndash 116)

хаѝс bdquoменструация‟ (Цанева 1994 120)

83 За бременна жена

- от гръцки език ndash нegraveпаратъка (ИДРБЕ 2012 245) bdquoнепразна

полезна тази която не е излишна защото ще роди детеbdquo

- от турски език ndash гебegrave bdquoбременна‟ (БЕР 1 234 Цанева 1994

121 Легурска 2003 78 ИДРБЕ 2012 245) с диалектни (фонетични)

варианти геб я (ИДРБЕ 2012 245) гъбя (БЕР 1 234) геб ьocirc (ИДРБЕ

2012 245) г б я (ИДРБЕ 2012 245) гябegrave (ИДРБЕ 2012 245)

- от цигански език ndash кagraveбния (таен цигуларски говор)

bdquoбременна жена‟ (БЕР 2 117)

84 За жена родилка

- от гръцки език ndash лехỳса bdquoжена (майка) (при раждане или

наскоро след това) родилка‟ (Геров 3 10 БЕР 3 379 Дражева 1980

383 Цанева 1994 127 ndash 128 БСРЛ 2012 330 Легурска 2012 15) в

диалектите се среща в различни фонетични граматични и

словообразувателни варианти леyacuteса левỳса лефỳнка лѐунка лѐхунка

лехograveнка леograveнка лаỳнка лахỳтка лувỳса и много други

9 Видове лексика според сферата на употреба с оглед на

изследвания материал

Изследваните названия принадлежат към общонародната

лексика и същевременно влизат в различни лексикални пластове

91 Книжовна лексика девственост девственица момиче

менструация бременност бременна жена раждам раждане

родилка

92 Разговорна лексика развалена bdquoдевойка която е имала полови

сношения преди сватбата‟ нечиста жена bdquoжена по време на

менструален цикъл‟ дебѐла bdquoбременна жена‟ родилчица родилничка и

др

93 Диалектна лексика мegraveсечина bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) товagraveрна bdquoбременна жена‟ (Неделино

Гевгелийско) (Геров 5 341 Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245

Легурска 2012 14) твagraveрна (Добричко Първомайско Малко градище

19

Родопите) (Цанева 1994 121 ИДРБЕ 2012 245 Легурска 2012 14)

добѝвам bdquoраждам‟ (Геров 1 306) добийка bdquoродилка‟ (Връбница

Софийско) (БЕР 1 401) и много други

94 Жаргонна лексика цепеняк bdquoдевствено момиче‟ вдигам червения

байрак дойдоха ми гости от Червен бряг bdquo(за момиче жена) влизам в

менструален цикъл‟ извънтagraveтачно bdquoжена която е бременна и не знае

кой е бащата‟ bdquoза жена бременна от неопределен партньор‟ глътнала

топката надула бойлера bdquoбременна‟ и др

10 Методология при словообразувателния анализ на

изследваните физиологични състояния на жената

Представеният материал принадлежи към различни части на

речта (съществителни имена прилагателни имена глаголи) и в

зависимост от ономасиологичната структура производните лексеми се

образуват от различни основи (десубстантивни деадективни

девербални депрономинални и тн) Поради тази причина за

материала са използвани различни класификации ndash по

словообразувателни типове (при съществителните имена) и по

словообразувателни модели (при прилагателните имена и при

глаголите) Прегледът и групирането на съществителните имена се

извършва според структурно-функционалната теория на

словообразувателния анализ разработена от М Докулил (вж Докулил

1962 1967) За първи път у нас теорията е приложена от Ив Кочев

(Кочев 1971) в студията Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора)

Класификацията на материала при прилагателните имена и при

глаголите се извършва според разбиранията за словообразувателния

модел представени от Ив Кочев и Е Кочева в статията Към

характеристиката на словообразувателния модел (Кочева Кочев

1978) и от Ив Кочев в Словообразувателен тип и словообразувателен

модел (Кочев 1992)

III Лексикално-семантична класификация на названията

1 Названия за девственост (девствено момиче) и за загуба на

девствеността в българския език групирани по номинационни

признаци и някои вярвания свързани с тях

Още от древността както отбелязва Р Пешева bdquoв моралните

права и задължения съществувала подчертана йерархия която

20

засягала особено женатаldquo (Пешева 1965 108) Тези права и

задължения са част от нормите на поведение които трябва да спазва

девойката до сватбата тъй като в миналото спазването на традициите

е било задължително Обичаите отнасящи се към сватбената

обредност са спазвани от всички а моралните изисквания са имали

висока стойност Някои обичаи и обреди свързани с девствеността в

тогавашното общество са били най-важното условие за щастлив брак

и благополучие както за цялото семейство на момчето така и за

всички участници в сватбата

1 Номинационният признак девственост е представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която не е имала полови

сношения‟ Този номинационен признак се свързва с физиологичната

чистота на девственото момиче Девствеността може да се определи

като граница за преминаване от една социална група към друга те от

вече пораснало момиче в невеста зряла жена способна да износи

плода и да осъществи една от най-важните си функции а именно ndash

раждането на нов живот и продължаването на рода Този

номинационен признак е представен от следните названия които

означават това състояние дegraveва bdquoжена (в девическа възраст) мома

девойка‟ напр Която си е упазила девството момството

Невестата не излязла дева (Геров 1 388 БСРЛ 2012 165 ndash 166)

девая ʻжена (в девическа възраст) дева девицаʼ от стбълг дѣваѩ

ʻдевица деваʼ (БСРЛ 2012 166) девѝца ʻжена (в девическа възраст)

девойка мома девственицаʼ (Софийско) съществителното име девица

има вътрешна форма (етимологично значение) отнасяща се към ие

корен dhē(y)w- bdquoдоя суча бозая‟ (БЕР 1 330 ndash 331 БСРЛ 2012 170 ndash

171) девчинка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в брак‟

(Павлова 2012 32) дegraveйка bdquoдевойка млада жена на възраст да встъпи в

брак‟ (Западна България) (Павлова 2012 32) девесѝлка ʻжена (в

девическа възраст) девойка момаʼ разпространено е в някои местни

български говори в Тетовско (Вардарска Македония) (БСРЛ 2012

170) девegraveсница ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ

(Разложко Банско) (БСРЛ 2012 170) дegraveвственица (Геров 1 388 БЕР

1 330) дegraveвство bdquoмомска целомъдреност момство девичество‟ напр

По-добре девство а не лошо женене (Геров 1 389) дegraveвственост

(съществително от дegraveвствен) (ИДРБЕ 2012 915) девograveйка девograveйкя

девograveкя ʻжена (в девическа възраст) момиче момаʼ диалектните

варианти девойкя девокя са от западни говори разпространени

21

северно и южно от Стара планина с ареал до р Искър на изток и в

Западните покрайнини (Пиротско Царибродско Босилеградско) от

девойка е образуван и гал-умал вариант девойче (БСРЛ 2012 171)

девograveяче ʻжена (в девическа възраст) девойка (малка) момаʼ

(Дупнишко Кратовско Вардарска Македония Трънско Софийско

Западна България) (БСРЛ 2012 173)

2 Номинационният признак моминство момеене е представен

от ономасиологичната структура bdquoдевойка която е на границата

между дете и зряла жена но все още не е омъженаʼ В миналото

допустимото bdquoлюбенеldquo е било платонично и е далеч от съвременното

значение на думата Традицията забранявала сексуалните отношения

преди брака поради което залитанията в греха били редки от страх

пред ужасно разобличение и наказание (Гаврилова 1999 353 ndash 355)

Докато е живо вярването че недевствената невеста носи нещастие на

семейството грижата за опазването на девойката е и грижа за

бъдещото благополучие на младоженците (вж ЕБ 1985 173) Д

Маринов отбелязва че младите никога не преминават границите

поставени от строгата нравствена взискателност на обществото bdquoИ

момите и момците твърдо знаят че ще дойде минута когато момата

ще мине през едно много строго и взискателно митарство за нейната

девственостldquo (Маринов 1984 394 ndash 395)

Към този номинационен признак се отнасят следните

означения момagrave с различни фонетични варианти мум мograveма

bdquoдевствена жена дъщеря (неомъжена в девическа възраст) девойкаʼ

(БЕР 4 224 БСРЛ 2012 382) мома невеста bdquoнедевствена момаʼ

(Гаврилова 1999 390) напр Аку си млада дивойка блазе ти тебя при

меня бъри щеш да си пуходиш пу сватби и пу зифети бъри щиш да

си пуносиш () на бяла шия жълтици Пък ку си мома нивяста

тешко ти тебя при меня (СбНУ XXVII 268 ndash 269) не е мома

(Сакар) bdquoнедевствена булкаʼ (МЧТ 2008 371) момegrave ʻжена (в детска

или девическа възраст) момиче (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 386)

момegraveто диал bdquoмоминство девствоʼ (Геров 3 79 БЕР 4 224) мograveмече

ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка (малка)

момаʼ (БСРЛ 2012 386 ndash 387) момegrave(я) се ʻпреминавам от детска в

моминска възраст ставам мома усещам се държа се като момаʼ

(БСРЛ 2012 387) момѝче мograveмиче ʻжена (в детска или девическа

възраст) девойка (малка) момаʼ гал-умал название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 389 ndash 390) момѝчка

22

мograveмичка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ експресивно (гал-умал) название придобило и

неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 390) момѝнка

мograveминка ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ гал-умал название (БСРЛ 2012 387 ndash 388)

момѝнство мograveминство bdquoмоминска целомъдреност девственостʼ

(Габрово) (БЕР 4 225) ʻпериод от живота на жена между детска и

зряла възраст моминска (девическа) възрастʼ (БСРЛ 2012 388) напр

Мамина Пенка мамина Досега мама моминство Досега

мама седенки Досега мама либене (Геров 3 80) момỳване

ʻжитейски период в който се намира млада жена преди бракаʼ

(Чирпанско Казанлъшко) момỳвам се ʻ(за жена) намирам се в

предбрачен периодʼ (Източна България) замомя вам се ʻ(за жена)

намирам се в предбрачен периодʼ (Чирпанско) (Павлова 2012 31)

мograveминско ʻмоминство девственостʼ (Делчево Гоцеделчевско)

(субстантивирано прилагателно от ср р) (БЕР 4 225) ʻбелезите от

кръв по ризата на младоженката ndash доказателство за девствеността ѝʼ

(Харманли Свиленград) (Павлова 2012 82) ризата с моминското

ʻкръв означаваща че булката е честнаʼ (Дражева 1986б 230)

моминско достолепие ʻдевственостʼ напр Да пазят моминското си

достолепие ndash да пазят девствеността си (Славейков 2006 52)

момишя че ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

(малка) момаʼ (БСРЛ 2012 390 ndash 391) момѝца мograveмица ʻжена (в

детска или девическа възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ

2012 388 ndash 389) момля че мograveмляче ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 391) мograveмня

ʻжена (в девическа възраст) девойка момаʼ (Плевенско

Новозагорско) (БЕР 4 229 БСРЛ 2012 391) мograveмско bdquoмоминска

целомъдреностʼ (Добралък Асеновградско Ситово Пловдивско)

(субст прил от ср р) (БЕР 4 226 ИДРБЕ 2012 915) (Родопи)

(Цанева 1994б 182 ndash 183) момство диал bdquoмоминска целомъдреност

момуванеʼ напр И е далеко отишла У пусти гори зелени До

самодивски селища На момински кладенец Там се Марийка окъпа

Момство ѝ се повърна Че у мамини си отиде Песен (Геров 3 80)

мograveмство bdquoдевственост моминствоʼ (Славеино Смолянско Плевня

Драмско) (БЕР 4 226 БСРЛ 2012 392) момството на невестата

(ЕБ 1985 189) мograveмцко bdquoдевственостʼ (Бръщен Гоцеделчевско

Триград Девинско Пловдивци Маданско Любча Смолянско) (с -

23

мцк- от -мск-) (БЕР 4 226) момyacuteшка ʻжена (в детска или девическа

възраст) момиче девойка (малка) момаʼ (в някои български говори в

Солунско Беломорска Македония) експресивно (гал-умал) название

придобило и неутрална нарицателна функция (БСРЛ 2012 393)

момушлagraveк ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче девойка

момаʼ (в някои местни говори в Тетевенско) хибридна гал-умал и

или увел ф за ʻмомиче в девическа възраст девойкаʼ (БСРЛ 2012

393) мograveмяче ʻжена (в детска или девическа възраст) момиче

девойка (малка) момаʼ (БСРЛ 2012 397 ndash 398) моминска

целом дреност bdquoдевственостʼ (БЕР 4 225)

21Към ономасиологичната структура ʽдевойка която има

корем като момиче те която още е девственаʼ се причислява

означението с корем на момиче bdquo (МЧТ 2008 69)

3 Номинационният признак младост е представен от

ономасиологичната структура bdquoмладо момиче което току що навлиза

в зряла възраст което още е чисто и непорочноʼ Номинационният

признак е мотивиран от възрастта в която се предполага че момичето

е все още девствено Представен е от следните означения млада

ʻдевственаʼ (Родопи) (Цанева 1994б 183) хлапagraveчка bdquoжена (в

девическа възраст) момиче девойкаʼ (БСРЛ 2012 681 ndash 682)

agraveгнешко bdquoсъвсем младо обикн непорочно момичеʼ напр Ти на мене

агнешко ми дай аз не съм по старите чанти като тебе (РБЖ 1993

12) Последното название се свързва с представата за агнето като

младо и крехко животно

4 Наред (в)ред (у)ред е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoдевойка която спазва реда и обичаите

и ще се омъжи девствена‟ В тази група попадат две означения рegraveдна

(Дебелец Великотърновско) (ИДРБЕ 2012 915) и редовна bdquoдевственаʼ

(Хаджийски 2002 108)

5 Номинационният признак негодно лошо е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което е негодно защото е

имало полови сношенияʼ Тук влизат названията лоша (Славейков

1972 113) напр Ако булката е лоша гайдарят не свири защото му

се разболява детето умира вол или крава (Анчев 2002 303)

развалена (Хаджийски 1940 108) напр Развалени момичета се

отдаваха на почтени момчета само да ги вържат (Хаджийски 1945

350) Ако момата е развалена сватбата се прекратява (Хаджийски

1940 108) скagraveпна bdquoдефлорирана обезчестенаʼ (Кукуш) (БЕР 2 227)

24

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 61 названия за девствено недевствено

момиче

2 Означенията са мотивирани от вътрешни признаци

свързани с физиологията на жената (тъй като физиологичната чистота

съдържа в себе си девствеността) и засягащи интимния ѝ живот

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash рegraveдна

скagraveпна развалена и др

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на ядрените лексеми мома и дева от синонимните редове момegraveто

мograveмече момѝче мograveмиче момѝчка мograveмичка момѝнка мograveминка

момишя че момѝца мograveмица момля че мograveмляче мograveмня момyacuteшка

момушлagraveк мograveмяче девѝца девчинка дegraveйка девесѝлка девegraveсница

дegraveвственица девograveйка девograveяче) от фонетичното (използват се

фонетични варианти на думите момagrave мograveма мумъ момѝца мograveмица)

от синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания от типа на

моминска целомъдреност

2 Названия за менструация и за жена в менструален (месечен)

цик л в българския език групирани по номинационни признаци

и някои вярвания свързани с тях

Според фолклорните легенди bdquoосновното задължение на

жената е да се омъжи да роди и да отгледа деца на мъжа си и неговия

родldquo За тази цел тя трябва да има менструация (БНМ 2013 193) и тук

ще представим названията свързани с нея За разлика от циклите

девственост бременност и раждане bdquoпри цикъла менструация

терминологията е по-бедна което се дължи на табуизирането ѝldquo

(Китанова Легурска 2012 12)

1 Номинационният признак период от време (месец седмица)

е представен от ономасиологичната структура bdquoжена която има

маточно кръвотечение което се повтаря през определен период от

време обикновено всеки месец и има обособена продължителност‟ В

случая месец = месечина (БМ 2006 193) Този номинационен признак

е представен от няколко названия които означават това състояние

менструagraveция bdquoвсекимесечно маточно кръвотечение у жените‟ ndash от

научнолат mēnstruatio и от лат mēnstruus bdquoмесечен‟ производно от

mēnsis bdquoмесец‟ (БЕР 3 738) напр Жена в менструация не трябва да

25

участва при изработването на нови подници защото няма да са

здрави (Генчев 1985б 249) влизам в менструален цик л (РБЖ 1993

186 192) мegraveсец bdquoлуна менструация‟ (Славеино Устово Серафимово

Смолянско Давидково Ардинско Габрово Бръложница Софийско

Бобошево Станкедимитровско Войнягово Карловско) от стб мѣсѧць bdquoмесец луна‟ (БЕР 3 755) (Българи Бръшлян Стоилово Синеморец

Странджанско) (Милчева 1996 260) месец bdquoменструация‟ (Родопи)

(Цанева 1994а 123) мegraveсяц bdquoменструация‟ (Родопи) напр В Родопите

смятат че най-важното условие момичето да израсне здрава

плодна жена е да има мegraveсяц (пак там с 120) при п рвия месец bdquoпри

първата менструация‟ (Родопи) (пак там с 120) напр В повечето

родопски села при първия месец на момичето се омесва питка която

то трябва да раздаде като оповести за събитието bdquoВ южните

родопски селища съществува поверие че ако в този ден момичето

види мургав човек ризата ѝ цял живот няма да се изпира добре затова

момите гледат да срещнат рус ndash bdquoбялldquo човекldquo (Колева 1973 26) По

думите на З Фройд примитивният човек е тълкувал първата

менструация по два начина като ухапване от призрачно животно или

като знак за полово сношение с някой дух (в някои вярвания се

разпознава духа на прародителя) (Фройд 1991 184) месечно

меняване bdquoменструация‟ (Йермонах Неофит 1992 155) мềсечно

bdquoменструация‟ (Костандово Велинградско) мegraveсячное bdquoменструация‟

(БЕР 3 757) недegraveля bdquoседмица‟ bdquoменструация‟ (Смилянски район

Родопите) (БЕР 4 597) тук се прави връзка с продължителността на

месечния цикъл който е около седмица

11 Ономасиологичната структура bdquoженски период ndash

продължителността на менструалния цикъл те времето в което се

проявява‟ е представена от словосъчетанията женско периодично

месечно очистване bdquoменструация‟ (Зеленин 1929 27) жена в

известни периодически времена bdquoжена в цикъл‟ (СбНУ 1894 243)

период т (на жената) ʽменструацияʼ (Левин 1991 175) появата на

периоди bdquoменструация‟ (Гаврилова 1999 352) женско време

bdquoменструация‟ (Геров 1 167)

2 Месечина е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която има маточно

кръвотечение което се повтаря всеки месец‟ Поради връзката си с

женското начало и силите на хтоноса (жена = луна менструален

цикъл = месец) месечината е основен митологичен символ на жената

26

и женското начало в българската народна космогония (БМ 2006 195

БНМ 2013 326) Означенията от този номинационен признак се

свързват с периодичната поява на менструацията и се мотивират с

рационалните представи на лунните фази и на женския месечен цикъл

Към тази група се причисляват следните названия които означават

това състояние мegraveсечина bdquoлуна‟ диал bdquoменструация‟ (Смолско

Пирдопско) (БЕР 3 757) при Найден Геров е представено като

Очищение у жените което става всеки месец женско време месец

пране (Геров 3 102) месечѝна с промяна на ударението bdquoлуна

менструация‟ (Странджанско) (БЕР 3 757) (Индже войвода Кости

Грудово Странджанско) (Милчева 1996 260) месечина

bdquoменструация‟ напр Жена кога кърми дете и се види (появи се

месечината) и после пак престане (Ватев 1905 1) мegraveсчина bdquoлуна‟

bdquoменструация‟ (Кръвеник Севлиевско) произлиза от мegraveсечина с

изпадане на неударено е (БЕР 3 761) мegraveсечница bdquoменструация‟ (пак

там с 757) мegraveсишко bdquoменструация‟ (Родопи) (Цанева 1994а 121)

редовно течение на месечините си bdquoменструация‟ напр За тези

бледни и чамави женски в моминска възраст каквито биват

повечето момичета които нямат редовно течение на месечините си

казуват наистина ldquoзлина ги либиrdquo (ИБЕ 1992 271) вѝдело

bdquoменструация у жените‟ (Софийско) понеже се явява при ново вѝдело

bdquoнова луна‟ (срв диал мegraveсец bdquoменструация‟ и лат mensis bdquoмесец‟) (БЕР

1 143)

3 Номинационният признак физиология е представен от

ономасиологичната структура с два варианта ndash bdquoмомиче което навлиза

в детеродна възраст те превръща се в девойка жена чрез

менструалния си цикъл‟ bdquoжена която в момента няма (поради

напредване на възрастта) или никога не е имала менструация (поради

физиологични причини)‟ Тук се причисляват означеннията мograveмино

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) мograveминство

момѝнство ʻпърва менструация Mensisʼ (Габрово) (БЕР 4 225) те са

мотивирани от народните представи че с първата менструация

момичето се превръща в жена м жкagraveр bdquoжена която никога не е

имала менструация‟ (Габрово) (БЕР 4 376) ndash това е третата категория

жени които са презирани от всички защото не могат да забременяват

и да раждат деца

4 Изчистване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която се пере изчиства се от

27

мръсните и непотребни вещества чрез менструалния си цикъл‟

Семантиката тук ни отвежда към използваните рационални средства

от жените за хигиенизиране през менструацията Представен от

следните наименования пране bdquoочистване у жените което става всеки

месец‟ (Геров 4 258) пранegrave (Родопи) (Цанева 1994а 120)

bdquoменструация‟ (Българи Резово Синеморец Долно Ябълково Горно

Ябълково Желязково) напр Тя трябва да остарее и чак когато ѝ

спре прането (менструацията) (Милчева 1996 226 260) при

п рвото пране ʻпървата менструацияʼ (Гоцеделчевско) (Цанева

1994а 120) напр В Гоцеделчевско при първото bdquoпранеldquo момата

хваща три кола завива ги на двора и се завърта около тях от дясно

на ляво три пъти та да ѝ трае bdquoпранетоldquo винаги три дни (пак там

с 120) пранье пранина bdquoменструация‟ (БНМ 2013 325) перagraveне

ʻменструацияʼ (Родопи) (Цанева 1994а 120) перagrave се bdquo(за жена) имам

менструация‟ (Габрово Банат) (БЕР 5 165) праньegraveто bdquoменструация‟

(Тетевен Габрово) (пак там с 166) жена с пране bdquoжена в

менструация‟ (Пловдивски край) (Дражева 1986а 214) (Родопи)

(Цанева 1994а 135) хората във всички пловдивски села вярват че

bdquoако при родилката и детето влезе жена с пране новороденото ще се

изприщи с червени пъпкиldquo (Дражева 1986а 214) има пране bdquoмензис‟

(пак там с 214) спѝра ми пранegraveто bdquoбез цикъл‟ (Мичева-Пейчева

2011 28) жени дето ги е оставило прането (Пловдивски край)

(Дражева 1986а 218) ndash с този израз жената вече минава в друга

категория ndash превръща се в баба загубила е своята функция да

забременява и ражда на дрegraveхите с м bdquoв менструация съм‟ (Ахтопол

Индже войвода Зидарово Извор Страндажанско) (Милчева 1996

260)

41 Ономасиологичната структура bdquoжена която се плави те

чисти се чрез менструалния си цикъл‟ ни насочва към използваните

средства от жените за хигиенизиране през менструацията Тук се

причислява названието плagraveвя и неговата форма плagraveви ме bdquo(за жена)

имам буйно и продължително кръвотечение‟ (Славеино Смолянско)

(БЕР 5 290)

5 Номинационният признак пронасяне е представен от

ономасиологичната структура bdquoмомиче което за първи път има

менструация‟ Представен е от означението нашето кокошле пронесе

ʽпърва менструация на моматаʼ (БНМ 2013 325) Семантиката тук

може да се свърже с млада кокошка която за първи път пронася те

28

изпълнява функцията си и детето което чрез менструацията се

превръща в мома способна да забременява Названието е пренесено

по аналогия от животното върху човека (кокошка ndash жена)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 43 названия за менструация за жена в

менструален цикъл и за жена без менструация

2 Означенията са мотивирани от различни признаци свързани

с биологичния фактор (изтичане на меснструална кръв) с външно

физическо изцапване с изчистване с период от време с

продължителност и др

3 В по-голямата част от лексемите ясно прозира

метафоричността ndash мegraveсец недegraveля мegraveсечина пранegrave

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите пранegrave пранина мegraveсечина мegraveсишко мegraveсечница) от

фонетичното (използват се фонетични варианти на думите мegraveсец

мegraveсяц мegraveсечина месечѝна мegraveсчина мograveминство момѝнство) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на се види месечина месечно меняване спѝра ми

пранegraveто)

3 Названия за бременност и за бременна жена в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Нормите за повдение през периода на бременността се

основават на рационалния опит и на старинните представи Тяхното

спазване е условие за благополучно износване на плода и раждане на

здраво дете поради което се отличават с голяма устойчивост във

времето по думите на М Василва до средата на XX в (Василева 1988

4)

1 Номинационният признак товар е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която носи товар която е

натоварена‟ Включва означения чиято семантика е свързана с

физическата тежест те тежестта на плода и като цяло с

увеличаващото се тегло на жената по време на бременността Тази

група е представена от следните названия

- забременея (ГСБКЕ 1983 218) забременʼegrave (Кочев 1969 25)

з бременʼegrave (пак там с 14)

29

- брѐменна bdquoкоято носи плод в утробата си‟ (Вакарелски 1977 471

Генчев 1993 198 ИДРБЕ 2012 244) Това название е единствената

книжовната лексема в българския език която се е наложила над

многобройните диалектни форми означаващи същото понятие и

която има голям обхват на разпространение произв от брѐме диал

bdquo(ръчен) товар‟ книж прен bdquoмъка тежест тежко задължение‟

формата се смята за заета от руския език брѐменый която пък е заета

от старобългарския език от ие bher-men- bdquoтова което се носи‟ от

корена на гл берagrave стб берѫ думата пази началното значение на

корена срв и стинд bhάrmα bdquoносене товар‟ гр φέρmicroα bdquoплод в утроба‟

(БЕР 1 77) ие bher- bdquoбременност‟ в лат ез е представено във вида

fero bdquoизносвам‟ (в смисъл бременност) (Бенвенист 1995 28) брѐмена е

фонетичен диалектизъм образуван с изпадане на съгласна -н-

(Слатина Ловешко Синитово Пазарджишко Хърсово Санданско)

(ИДРБЕ 2012 244) брѐменн (Пловдивско) (Легурска 2003 78)

- прegraveврадна bdquoбременна (за жена)‟ (Осина Гоцеделчевско) прѝврядна

също (Сюит Мала Азия) прѝвратна също (Странджа) ndash Ако се

предположи изходно пребрядна lt per-berd-ьnā с дисимилация п ndash б

lt п ndash в както напр при прegraveвош lt прegraveбош () то може да се приеме

за словообразувателен вариант на праслав berd-jā чсл брѣжда bdquoбременна‟ () рус диал берeumlжая bdquoбременна (за кобила)‟ и др което

се извежда от ие bher- bdquoнося‟ (БЕР 5 628) прѝвратна (Странджа)

(ИДРБЕ 2012 245)

- товagraveрна напр Тук има булки товарни (Геров 5 341 Вакарелски

1977 471) (Неделино) (Цанева 1994а 121) (Гевгелийско) (ИДРБЕ

2012 245 Легурска 2012 14) товagraveрена (Делчево Долен

Гоцеделчевско) (Дражева 1980 380) (Пирински край Бургаско)

(Легурска 2012 14) товарѐна с промяна на ударението (Тиквеш)

(ИДРБЕ 2012 245) твagraveрена (Младенов 1981 45 Арнаудов 1996

290) (Вълче поле Покрован) (Цанева 1994а 121) (Българи

Заберново Факия Долно Ябълково Желязково Грудово Зидарово

Странджанско) (Милчева 1996 260) (Извор Бургаско Черничево

Ивайловградско Странджа Шуменско) (ИДРБЕ 2012 245)

(Родопите) (Легурска 2012 14) ʽбременнаʼ (Странджа Федосийски

район в Таврия Болград в Бесарабия Покрован Ивайловградско)

ʽбременна (за жена)ʼ (Камилски дол Ивайловградско) (БЕР 7 865)

твagraveрна (Малко градище) (Цанева 1994а 121) (Добричко Бодрово

Бяла река Първомайско) (ИДРБЕ 2012 245) (Родопите) (Легурска

30

2012 14) тварна ʽбременна (за жена)ʼ (Попско Крумовградско

Шумен Стефан Караджа Добричко Тънково Хасковско Мулдава

Асеновградско Певец Търговищко Силистренско) (БЕР 7 865)

тв рнagrave ʽбременнаʼ (Копривец Беленско) (пак там с 865) твagraveрн

ʻбременнаʼ (Кочев 1969 177) твagraveрина (Шумен) (БЕР 7 865) тув рograve

bdquoбременността‟ (Генчев 1985 334) товograveрена (Родопите) (Легурска

2012 14) товagraveрница (Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) натвagraveрена

(Добрина Провадийско) (пак там 245) натвagraveрна (Асеново

Плевенско) (пак там с 245) натвograveрена (Провадийско) (Легурска

2012 14) товagraveрена жена (Асеновградско) (БСРЛ 2012 219)

твagraveрена жена (Конуш Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

(Санданско Гоцеделчевско) (БСРЛ 2012 219) твagraveрна жена (Конуш)

(Дражева 1986б 225)

2 Номинационният признак тежест е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която тежи‟ свързан е с

напълняването на жената и увеличаването на теглото ѝ по време на

бременността пograveтежна bdquoбременна жена‟ (Софийско Динево) (БЕР 5

552 Цанева 1994а 121) пʸograveтежна (Крумовградско Хасковско)

произв от тежagrave тegraveжък със завършек по bdquoбременна‟ (БЕР 5 552)

пograveтежка (Родопите) (Легурска 2012 14) затежчagraveла ʽзабременяла

(за жена)ʼ (Геров 2 134 БЕР 7 891) тegraveжка тegraveжка жена напр

Станала е тежка зачнала е (Геров 5 401) (Ватев 1905 42)

ʽбременна (за жена)ʼ (БЕР 7 892) Тази лексема се среща в голяма част

от българското езиково землище (Вакарелски 1977 471) (Разградско

Силистренско) (Василева 1988 4 Цанева 1994а 121) (Граматиково

Заберново Кости Резово Синеморец Странджа) (Милчева 1996

260) (Пирински край Родопи Пловдивски край Странджа)

(Благоевградско Гоцеделчевско и Троянско) (БМ 2006 326 БСРЛ

2012 219) (Легурска 2012 13 ndash 14) (Белцов Беленско Битолско

Ботевградско Брезнишко Търнак Белослатинско Климентово

Варненско Велинградско Драгижево Великотърновско

Гевгелийско Гоцеделчевско Горско Ново село Горнооряховско

Годечко Кушланли Гюм Дряновско Дупнишко Чакали Еленско

Златоградско Голям Дервент Западна Тракия Сливито Казанлъшко

Войнягово Черничево Карловско Крумовградско Габрово

Ксантийско Връбник Костурско Кюстендилско Маданско Горна

Лука Монтанско Неготинско Никополско Оряховско

Пазарджишко Копривщица Панагюрско Богданов дол Пернишко

31

Петричко Пордим Плевенско Дябово Зелениково Пловдивско

Провадийско Бяла река Първомайско Пчелинци Радомирско Бабяк

и Белица Разложко Широки дол Самоковско Сливнишко Змейово

Старозагорско Сярско Ново село Троянско Долна Мелна Трънско

Подгорица Търговищко Узункюприйско (Еникьой) Начево

Царибродско (ИДРБЕ 2012 245) тежкagrave ndash с промяна на ударението

(Панагюрско Вардим Свищовско) (пак там с 245) тежка (Батово

Оброчище Добруджа) (Генчев 1974 265) (Маринов 1984 483 ЕБ

1985 164 ndash 165 Колев 1987 220) станала тежка bdquoзабременяла‟

(Ловешкия край) (Легурска 2012 14) тegraveжк (Пловдивско) (Легурска

2003 78) тьồжка (Петково Ардинско Манастир Чепеларе

Асеновградско Чепино Велинградско Крумовградско

Кърджалийско Смолянско) (ИДРБЕ 2012 245) тя жка (Кривня

Разградско) (пак там с 245) тegraveшка (Тетевен) (СбНУ 1915 289)

(Бобошево Дупнишко) (СбНУ 1936 54) (Кошица Годечко Съчанли

Гюморджинско) (Младенов 1981 45) (Чоба Триводици Пловдивско)

(Дражева 1986а 211) тegraveшк (Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Рогош Съединение Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

тьograveшка (Родопи) (Цанева 1994а 121 Легурска 2003 78)

- теанagrave (Тръстеник Плевенско) (ИДРБЕ 2012 245) тѐгина

(Добричко) (пак там с 245) тегograveбна ʽбременнаʼ (Неготин

Кюстендилско) (СбНУ 1918 121) (БЕР 7 887 Легурска 2003 78)

(Светиниколско) (ИДРБЕ 2012 245) тегобнagrave (Долно село

Кюстендилско) (БЕР 7 887) тегобagrave ʽтъга мъка тегло мъчениеʼ

ʽбременностʼ (Кюстендилско краище) (пак там с 887) тегograveобна

(Кюстендилско) (Легурска 2012 14) тѐготна (Ощава) (Дражева

1980 380) (Кнежа Белослатинско и Тетовско) (ИДРБЕ 2012 245)

тegraveготна жена (Санданско) (БСРЛ 2012 219) теготна ʻбременнаʼ

(Вълкова Слатина Монтанско Горни Лозен Софийско Скрът

Петричко Тетовско) (БЕР 7 888) тегograveтна (Пирински край)

(Легурска 2012 14) тегograveтка ʽбременна женаʼ (Падеж

Благоевградско) (БЕР 7 888 Легурска 2012 14)

3 Номинационният признак трудност е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която изпитва трудност‟ (т е

bdquoжена на която ѝ е трудно‟) и е свързан с тежкото физическо

състояние на жената през този период което е един рационален

фактор в народните представи за това състояние на жената

32

- трỳдна bdquoкоято носи в утробата си дете‟ напр Трудна жена

трудница Станала трудна затяжчяла Свети Иван ги венчавал

Три години се водили Станала трудна неволна Тежка е рожба

добила (Геров 5 360) Тази лексема е едно от най-широко

разпространените диалектни названия за бременна жена използвано

на нашата езикова територия Батово Оброчище Добруджа (Генчев

1974 265) (Вакарелски 1977 471 Дражева 1980 380 (Маринов 1984

483 ЕБ 1985 164 ndash 165) при капанците в Североизточна България

(Генчев 1985а 169) Чешнегирово Дълбок Извор Караджалово

Пловдивско (Дражева 1986а 211) (Колев 1987 220) Разградско

Силистренско (Василева 1988 4) Софийски край (Генчев 1993 198)

(Цанева 1994а 121) Зидарово Извор Резово Синеморец Ахтопол

Странджанско (Милчева 1996 260) Яворово Хвойна Асеновградско

Бялцов Две могили Беленско Белоградчишко Благоевградско

Дихово Битолско Босилеградско Белослатинско Брезнишко

Войводино Яребична Варненско Велинградско Брегово

Лагошевци Видинско Лесково Воденско Криводол Врачанско

Вишовград Русаля Великотърновско Гоцеделчевско Красен

Генералтошевско Горнооряховско Гостиварско Гюм Дебърско

Балканци Добричко Еленско Западна Тракия Ивайловградско

Ихтиманско Александрово Енина Казанлъшко Карловско

Босилково Карнобатско Костурско Котленско Кукушко Бойница

Макреш Кулско Кумановско Кърджалийско Кюстендилско

Каленик Ловешко Васильовци Ломско Теглиш Ъглен Луковитско

Малкотърновско Неготинско Копиловци Никополско Асеновец

Новозагорско Новопазарско Оряховско Михалци Мусина

Павликенско Свобода Пазарджишко Яково Петричко Пещерско

Смолско Пирдопско Плевенско Пловдивско Дриново Поповско

Върбица Янково Преславско Прилепско Ченге Провадийско

Бодрово Първомайско Батановци Пчелинци Радомирско

Разградско Разложко Бесарбово Ново село Русенско Самоковско

Пиперица Хърсово Санданско Свиленградско Вардим Ореш

Свищовско Севлиевско Ценович Силистренско Бяла Старо село

Сливенско Сливнишко Малка Арда Солища Смолянско Зарово

Солунско Софийско Старозагорско Странджа Стружко Сярско

Троянско Трънско Лозница Търговищко Узункюприйско (Еникьой)

Елена Сусам Хасковско Начево Царибродско Чанакча

Чаталджанско Верен Чирпанско Ямболско (ИДРБЕ 2012 245 ndash 246)

33

трyacuteдна жена (БМ 2006 342) (Софийско Троянско Разградско

Пловдивско Първомайско) (БСРЛ 2012 219 ndash 220) bdquoВ дом с трудна

жена не бива да се слагат дърва в огъня наопаки ndash с тънкото надолу и

дебелото нагоре че щяло да се роди детето наопаки с краката напредldquo

(Гаврилова 1999 334) трỳдн (Кочев 1969 177) (Васил Левски

Старосел Неделево Дуванли Пловдивско) (Дражева 1986а 211)

трograveдна (Банско Разложко) (ИДРБЕ 2012 246) (Разложко) (Легурска

2012 14) трỳдница bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр

Снаха остана трудница (Геров 5 360) (Пожарево Силистренско)

(ИДРБЕ 2012 246) трỳдниц (Силистренско) (Кочев 1969 98)

стрỳдна bdquoтрудна тежка непразна жена чревата‟ напр А ти си

струдна дебела (Геров 5 271 Младенов 1981 45 БЕР 7 506)

(Тошевци Видинско) (ИДРБЕ 2012 246) ndash наблюдава се протетично с

в началото на думата труднograveсво bdquoбременност‟ (Костурско) (пак там

с 248)

4 Номинационният признак пазене е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която съхранява и пази детето в

утробата си‟ Представен е от названието ndash чуѐтна (Желен

Софийско) (ИДРБЕ 2012 246) от диал дума чувам ʽпазяʼ

(Вакарелска-Чобанска 2006 192)

5 Номинационният признак стойност или достойнство е

представен от ономасиологичната структура bdquoжена която е

стойностна или достойна‟ Семантиката ни отвежда към представите

че само жена която забременява и ражда заслужава уважение а

бездетката е нещастие за семейството Тук има само една лексема

врѐдна (Благоевградско Самуилово Петричко Левуново Санданско

(ИДРБЕ 2012 245) чиито диалектни значения в случая са bdquoкоято

притежава необходимите качества достойна‟ и bdquoкоято има цена която

има стойност‟ (вж РБЕ 1979 407 ndash 408)

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 64 названия за бременност и за бременна

жена

2 Означенията са мотивирани както от вътрешни така и от

външни признаци свързани с физиологията на жената и с външния ѝ

вид нарастване на корема и увеличаване на теглото ѝ

3 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash чуетна

врѐдна натвagraveрена и др

34

4 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

лексемите тegraveжка и товagraveрна пograveтежна затяжчagraveла натвagraveрна

товagraveрена товagraveрница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите брѐменна брѐмена брѐменнъ товagraveрена

товарѐна твagraveрена твagraveрна тварна) от синтактичното (срещат се

синтактични словосъчетания от типа на станала тежка товagraveрена

жена трyacuteдна жена тegraveготна жена)

4 Названия за раждане и за жена родилка в българския език

групирани по номинационни признаци и някои вярвания

свързани с тях

Човешкият живот е свързан с възпроизводителните

способности на жената Раждането е основна био - социална функция

на здравото женско тяло смята се че всяка жена bdquoноси деца под

сърцето сиldquo въпреки че не на всяка е дадено да роди (Цанева 1994а

127 МЧТ 2008 341 518) Според народните представи раждането е

целта на всяка женитба ndash bdquoКъща без деца огън да я гориldquo (Маринов

1994 234 БМ 2006 92) Раждането и отглеждането на дете е от

изключителна важност за жената чак след като роди първото си дете

жената става пълноправен член на семейството (ЕБ 1985 165) и едва

тогава започват да я уважават

1 Номинационният признак раждане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда‟ и съдържа названия

за процеса раждане Целият комплекс от обредни практики при

раждане се е формирал в резултат на многовековни напластявания

Повсеместно е разпространено вярването раждането да се пази в

тайна защото жената ще роди трудно ако за него знаят много хора

Пази се в тайна дори от съпруга и майката на родилката (Маринов

1984 486 Арнаудов 1996 694 Дражева 1980 381 Генчев 1985a 172

ЕБ 1985 165 Цанева 1994a 125 Милчева 1996 262 Гаврилова 1999

334 БНМ 2013 430) По-рядко трудното раждане се свързва с някакъв

bdquoгряхldquo на родилката (Генчев 1985a 171)

Този номинационен признак е представен от лексеми

произхождащи от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo родя

раждам lt прасл raditi radja деноминатив от radъ gt стб родъ

bdquoрод произход плод урожай род поколение семейство племе

рождение родство‟ (БЕР 6 304)

35

рagraveждам (да родя ) bdquoза жена (майка) добивам собствено дете намира

ми се дете стигам олекчявам се‟ напр Майка му на връх Великден

родила (Геров 5 6 БЕР 6 146 ndash 147) това е основното название в

българския език за освобождаване от бременността което се среща в

повечето от българските диалекти в различни фонетични и

словообразувателни варианти родя (се) рagraveждам се bdquoизлизам от

майчина утроба‟ (Геров 5 84 БЕР 6 298) от стбълг родити респ

раждати (сѧ) rarr бълг род(я) раждам и вар от прасл raditi lt radъ

а то от индоевроп wrodh- или rodh- (БЕР 6 294 ndash 296 298 ndash 304

БСРЛ 2012 559) рagraveжд с (Силистренско) (Кочев 1969 94) род

(Банат) (БЕР 6 298) родegraveн прич от родя bdquoпроизлязъл явил се на бял

свят‟ (пак там с 299) рagraveждем (Банат) (пак там с 298) рagraveжд м

(Ново село Видинско) (пак там с 146 ndash 147) рagraveдам (Смолянско

Ардинско Асеновградско Маданско) (пак там) рograveждам (Солунско)

(пак там с 298) радecircвам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ

2012 559) родềвам bdquoраждам‟ (Родопите) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) рọдềвам bdquoраждам‟ (Габрово Ксантийско) (БЕР 6 298)

родьо вам bdquoдобия добивам собствено дете‟ (БСРЛ 2012 559)

рagraveждане (Геров 5 6 Вакарелски 1977 472) рagraveжд не (Кочев 1971

165) рagraveджанье рagraveгьанье bdquoродилен акт на жена за добиване на дете‟

(БСРЛ 2012 548) рождegraveние bdquoродилен акт на жена за добиване на

дете раждане‟ (прен) възникване поява‟ (БЕР 6 300 БСРЛ 2012

561) рожденьegrave bdquoраждане‟ (Горни и Долни Богров Суходол

Връбница Софийско Райлово Трънско Дивотино Сопища

Пернишко) (БЕР 6 300) родѝтба bdquoродилен акт на жена за добиване

на дете раждане‟ (Софийско) (БСРЛ 2012 555) рograveжба bdquoродилен акт

на жена за добиване на дете раждане‟ (Геров 5 84 БСРЛ 2012 560)

рожѝдба ʻражданеʼ (Гинци Годечко Софийско) (БЕР 6 300)

обрagraveдам bdquoраждам‟ bdquoакуширам‟ (Долно Луково Ивайловградско) (пак

там с 301) урograveди се bdquoроди се‟ (Лиляче Врачанско) (пак там с 302)

11 Към ономасиологичната структура bdquoжена която започва

процеса раждане‟ се причисляват следните названия зарagraveждам

(зарagraveждам се) bdquoзапочвам да раждам‟ (Геров 2 114 БЕР 6 300)

зародя (да се зародя да се зародѝш) bdquoзапочвам да раждам‟ напр

Добивам си рожба С челяд да се зародиш (Геров 2 114 116 БЕР 6

300) зарagraveжда се диал зарagraveждвам зарagraveждувам (да зарagraveждам)

bdquoзапочвам да раждам‟ напр Подкачям да раждам (Геров 2 114 БЕР

6 146) прорagraveждам bdquoпочвам да раждам‟ (БЕР 6 147)

36

12 Към ономасиологичната структура bdquoжена която вече е в

края на процеса раждане приключва с него‟ се причисляват следните

лексеми изрograveда bdquoпривършвам с раждането‟ (Костурско) (БЕР 6 301)

дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението ʻродя

раждамʼ (БСРЛ 2012 194)

13 Ономасиологичната структура bdquoжена която ражда едно

след друго няколко деца‟ е представена от названиятаизрagraveждам

bdquoраждам много‟ (Смолско Пирдопско) (БЕР 6 146) нарagraveждам

нарagraveждвам нарagraveждувам (да народя да нарagraveждам) bdquoраждам много

мнозина‟ напр Народила деца па не се грижи да ги гледа (Геров 3

208) народя народя вам bdquoраждам много‟ нарograveдя се bdquoроди се много‟

(Ихтиманско) нарograveдувам bdquoраждам много в голямо количество‟

(Самоков) (БЕР 6 301) обрagraveждам bdquoраждам много‟ (пак там с 147)

порagraveжда bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика

по-малка от две години) раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново

повторно пак‟ bdquoраждам след повторно омъжване‟ (Самоков)

bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза жена раждам две години наред‟ (БЕР 6

147 302 БСРЛ 2012 500) порagraveждам (да породя ) bdquo(за жена майка)

раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от две години)

раждам добивам‟ bdquoродя раждам отново повторно пак‟ bdquoраждам

след повторно омъжване‟ (Самоков) bdquoдобивам‟ (Кюстендилско) bdquoза

жена раждам две години наред‟ напр Чина Стояница лани и полани

породи и двете породени деца са живи (Геров 4 202 209 БЕР 6 147

302 БСРЛ 2012 500) порagraveждане (Геров 4 202) породя породя bdquo(за

жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка от

две години) раждам добивам‟ напр Клета да си мале и проклета

Ка ме роди та ми не породи Да породиш я брата я сестра Та да

има у что да се кльна (Геров 4 209 БЕР 6 147 302 БСРЛ 2012 500)

пograveрода bdquoда родя деца скоро едно след друго‟ (Ботевградско) (БЕР 6

302) пород ʻза жена раждам две години наредʼ (БСРЛ 2012 500)

порograveдим bdquoродя второ дете‟ (Огняново Софийско) (БЕР 6 302)

прegraveродя bdquoродя повторно‟ (Велес) (пак там) прирagraveждам (да природя )

bdquoраждам от нов брак след родените деца от първия‟ bdquoдобивам дете от

втора жена‟ (Кръвеник Севлиевско) напр Казва се за жена която е

повторила и родила още деца от втория си мъж (Геров 4 284 БЕР

6 147) природя bdquoраждам дете от новия брак след родените от

предишния‟ (БЕР 6 302) напр Родени от повторила или потретила

37

жена родени от мащеха Природени деца родени от втора или

трета жена (Геров 4 284) прорagraveждам (Геров 6 271)

2 Добиване е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която ражда добива дете‟

Представен е от следните означения които са производни от добив

bdquoдобиване‟(БЕР 1 401) дograveбив bdquoраждане‟ (Вакарелски 1977 472)

добѝвам (да добѝя) bdquoраждам‟ напр Добивам рожба Добих си мъжко

дете (Геров 1 306) bdquoполучавам произвеждам раждам‟ от стбълг

добъити ʻдобивамʼ rarr бълг ʻспечелвамʼ ʻполучавамʼ ʻпридобивамʼ

ʻродя раждамʼ (БЕР 1 401 БСРЛ 2012 182 ndash 183) добѝ напр

Мъжко е дете добила Доби ни се рожба (БСРЛ 2012 183) доби си

bdquoроди си‟ (Младенов 1981 45) напр Тrsquoа кът станалъ труднъ душло

времи дъ дубий (Казанлък) (СбНУ XVI 98) добѝване bdquoраждане‟

(Геров 1 306 Вакарелски 1977 472) напр Някои вярват че

самодивите се съвкупяват с едни черни чудовища и от тях добиват

деца (Геров 5 113) добила е (жената) (ЕБ 1985 165) сдобѝвам (да

сдобѝя) bdquoдобивам раждам‟ напр Ако ни помогнеш да си добием едно

мъжко детенце щом настане до дванадесет години нагоре да бъде

твое (Геров 5 153) сдобѝване (пак там) добѝйка bdquoродилка‟

(Връбница Софийско) (БЕР 1 401 Тетовска-Троева 1988 123) напр

Язе съм млада добѝйка мъжко съм дете добила (БСРЛ 2012 182 ndash

183) придобих bdquoродих‟ напр С помощта на Господа придобих дете

(Битие 1 23)

3 Номинационният признак постигане е представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която стига края на

бременността и благополучно ражда‟ те постигнала е основното си

задължение ndash раждане на дете и продължаване на рода Тук се

причисляват лексемите постѝгам (постѝгвам да постѝгна

постѝгнувам) bdquoраждам добивам‟ напр Стояла девять месяци

Постигнала мъжско детя (Геров 4 225 БЕР 7 455) постѝгане

bdquoраждане‟ (Геров 4 225) стѝгам (стѝгвам да стѝгна стѝгнувам)

bdquoраждам‟ напр Една жена стигнала два близнака Тя му стигнала

едно мъжко дете (Геров 5 257 ndash 258) ʽраждам добивамʼ (БЕР 7 454

ndash 455) стѝг м ʻраждамʼ (Пожарево Силистренско) (Кочев 1969 177)

стѝгане bdquoраждане‟ (Геров 5 258) стигнала ʽжена която раждаʼ

(БНМ 2013 443)

4 Номинационният признак повиване е представен от

ономасиологичната структура ʻжена която повива ражда детеʼ В

38

тази група попадат следните означения повѝвам (да повѝя) bdquoраждам

добивам стигам‟ напр Замъчи ся Божя Майка От Игната до

Коледа Та си пови млада Бога (Геров 4 61) Тук повиването

метафорично означава раждането ndash повѝване bdquoраждане‟ (пак там)

5 Родилка е номинационен признак представен от

ономасиологичната структура bdquoжена която е родила‟ и съдържа

названия за състоянието на жената след раждането Според народните

вярвания тя е силно уязвима от страна на зли духове и затова е

заплаха за околните Основното название което се е наложило в

българския език и има най-широко разпространение е родѝлка напр

Завила се като родилка (Геров 5 83) от прасл raditi radja

деноминатив от radъ gt стб родь bdquoрод произход плод урожай род

семейство поколение племе рождение родство‟ (БЕР 6 294 304)

Този номинационен признак е представен от лексеми произхождащи

от глаголите bdquoродяldquo и bdquoраждамldquo от корен bdquoродldquo рọденѝца ʽродилка‟

(Мустафчево Ксантийско) (БЕР 6 299) (Кочев Тетовска-Троева

1973 261) bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (за

български говори в Беломорска Тракия Ксантийско) (БСРЛ 2012

553) родѝлка bdquoжена родила наскоро‟ напр Завила се като родилка

(Геров 5 83) (Пирински край) (Дражева 1980 383) (Родопи) (Цанева

1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341 Легурска 2012 15) (Ръждавица

Кюстендилско Бачево Разложко Кадийца Благоевградско

Главановци Трънско Буковец Видинско и ред др) (Тетовска-Троева

1988 123) родѝǎк bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ

(Тръстеник Плевенско) (БЕР 6 299) родѝлкя bdquoжена която току-що

или наскоро е родилаʼ (Горна и Долна Василица Ихтиманско

Пирински край) (БЕР 6 299 Дражева 1980 383 ЕБ 1985 166)

родѝлькя bdquoжена която току-що или наскоро е родилаʼ (БЕР 6 299)

ʽжена (майка) (при или наскоро след раждане)‟ (Ихтиманско

Самоковско) (БСРЛ 2012 553 ndash 554) (Софийско) (Легурска 2012 15)

родилкья (Софийско) (Легурска 2003 78) родѝлница bdquoродилкаʼ

(Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Лезгар Малгарско Кобилино

Ивайловградско Тополовградско Пловдив Габрово) (БЕР 6 299)

(Жълтуша Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) (Родопи) (Легурска

2012 15 БНМ 2013 443) рọдилʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-

Троева 1973 261) рọдѝльница bdquoродилкаʼ (Ксантийско) (БЕР 6 299)

(Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2012 15) родѝлничка

(Чакаларово Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 МЧТ 2008 341

39

Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) р дѝлниц bdquoродилкаʼ (Дервент

Дедеагачко) (БЕР 6 299) р дѝлница bdquoжена (майка) при или наскоро

след раждане родилка‟ (Дедеагачко Беломорска Тракия) (БСРЛ 2012

554) родѝлчица ум от родилка (Геров 5 83 БЕР 6 299) родѝля

bdquoродилкаʼ (Геров 5 83 Вакарелски 1977 472) (Горна и Долна

Власица Ихтиманско Радуил Самоковско Робертово Софийско

Кюстендилско) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) при или наскоро след

раждане родилка‟ напр На Бабинден родилята отива у бабата (БМ

2006 272 МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 554 БНМ 2013 443)

родѝтелка напр Хай ти майче стара родителко отвори ми тия

тежки порти (Геров 5 83) bdquoродилка бременна женаʼ (Войнягово

Карловско Големаново Кулско) (БЕР 6 297 299) (Васил Левски

Дъбене Мраченик Михилци Старосел Пловдивски край) (Дражева

1986a 213 Колев 1987 221) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Карловско Пловдивско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ

2012 555 Легурска 2012 15 БНМ 2013 443) напр Някои от тях

(родителките) са донасяли роденото си дете завито в престилката

и то като са извървявали пеши пътя от нивата до село (Маринов

1984 486) родѝтелк (Васил Левски Дъбене Мраченик Михилци

Старосел Пловдивски край) (Дражева 1986a 213) родителкʼа (ЕБ

1985 166) родителькя (Софийско) (Легурска 2012 15) родителька

(Софийско) (Легурска 2003 79) родѝтелница (Ловешки край)

(Легурска 2012 15) радỳля (Софийско) (ЕБ 1985 166 Легурска 2012

15) радỳлья (Софийско) (Легурска 2003 79) родỳла ʽродилка лехуса‟

(Пирот) (БЕР 6 299) bdquoжена (майка) (при или наскоро след раждане)

(Пиротско) (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 559) родỳля (Геров 5 83)

ʽродилка‟ (Годечко Доброславци Софийско) (БЕР 6 299)

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) bdquoжена (майка) (при

или наскоро след раждане) (Годечко Софийско) (БСРЛ 2012 559

БНМ 2013 443) родуля(та) (Маринов 1994 314) родỳлʼа

(Видинско Кулско Берковско Ломско Оряховско Врачанско

Софийско Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124) родỳлкя

(Софийско) (Генчев 1993 201 Легурска 2012 15) родỳлкʼа (Крупец

Пиротско Болевдол Царибродско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождegraveлна прил bdquoкоято е родила‟ (Смолянско Ардинско

Асеновградско) в съчетан мagraveйка (мagraveйчица) рождegraveлна (Дядово

Павелско Асеновградско Чепеларе Ардинско Беброво Еленско)

(БЕР 6 300) рождegraveлница (Геров 5 84) bdquoродилка жена която е

40

родила‟ (Широка лъка Смолянско Ореховец Ардинско) (БЕР 6 300)

(Върбина Петково Давидково Гела Лясково Сърница Родопи)

(Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане)ʼ (МЧТ 2008 341 БСРЛ 2012 561 БНМ 2013 443)

рọжделʼница bdquoродилка‟ (Кочев Тетовска-Троева 1973 261)

рождegraveльница bdquoродилка‟ (Смолянско Петково Ардинско Долен

Момчилградско Манастир Асеновградско) (БЕР 6 300) bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане)ʼ (БСРЛ 2012 561) рождegraveлка

(Петково Хвойна Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128) bdquoжена (майка)

(при или наскоро след раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско)

(БСРЛ 2012 561) рождegraveлька bdquoжена (майка) (при или наскоро след

раждане) родилка‟ (Асеновградско Девинско) (Дражева 1986a 213

БСРЛ 2012 561) рождegraveнка (Геров 5 84) bdquoродилка‟ (Скопие Долна

Малина Елинпелинско) напр в нар песен тебе е макя рождegraveнка

сека ти сутрин дохожда (Очуша Шипочан Пернишко) (БЕР 6 300)

жена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Елинпелинско

Ихтиманско Пернишко Вардарска Македония Скопско) (БСРЛ 2012

562) рождѝлка bdquoродилка‟ (Забърдо Асеновградско) (БЕР 6 300)

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ (Кочев

Тетовска-Троева 1973 261) (Асеновградско) (БСРЛ 2012 562)

(Родопи) (Легурска 2012 15) рождѝлница рождѝльница bdquoжена

(майка) (при или наскоро след раждане) родилка‟ (Пещерско) (БСРЛ

2012 562) раждѝлница (Смолянско) (Тетовска-Троева 1988 124)

рождѝлька (Беден Змеица Гела Лясково Червен Добралък

Ваклиново Родопи) (Цанева 1994a 127 ndash 128 Легурска 2003 79)

рождил кя bdquoжена която ражда‟ (БНМ 2013 443) рождѝльничка

bdquoжена (майка) при или наскоро след раждане родилка‟ гал-умал вар

(БСРЛ 2012 562 ndash 563) рождograveлница диал bdquoжена (майка) при или

наскоро след раждане родилка‟ (Асеновградско) (БЕР 6 300 БСРЛ

2012 563)

51 Към ономасиологичната структура ʻжена в напреднала

възраст която е престанала да ражда поради физиологични причиниʼ

попадат означенията отродила (БНМ 2013 70) отродила се жена

(ЕБ 1985 165) отродена ʽда не ражда вече да е прехвърлила 50-те

годиниʼ (Маринов 1994 307) напр С изтърсака жената се

отражда те престава вече да ражда (пак там с 235)

41

В заключение можем да направим следните изводи

1 Представени са 135 названия за раждане и за жена

родилка

2 В някои лексеми ясно прозира метафоричността ndash повѝвам

стѝгам постѝгам добѝване придобих

3 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното (ролята на суфиксите за образуване на варианти

на лексемите родѝлка от синонимния ред рọденѝца родѝǎкъ родѝлкя

родѝлница родѝлничка родѝлчица родѝля родѝтелка родѝтелница

радỳля родỳлкя рождegraveлна рождegraveлка рождegraveлница рождѝлка

рождegraveнка рождograveлница) от фонетичното (използват се фонетични

варианти на думите стѝгам стѝгъм рagraveждем рagraveждъм рagraveдам) от

синтактичното (срещат се синтактични словосъчетания и глаголни

изрази от типа на добила е (жената) отродила се жена)

IV Механизъм на словообразуването

Тук се поставя въпросът за афиксалните процеси те как

лексикалният материал се класифицира въз основа на закономерности

които наподобяват морфологичните В предложената разработка

формациите се класифицират според представка или наставка в

зависимост от продуктивността на съответния афикс а окончанието се

представя в скоби

1 Преглед на разработки в областта на българското

словообразуване

На словообразувателния процес като дял от езикознанието се

спират редица автори Ще споменем само няколко основни труда

отнасящи се както към съвременния български книжовен език така и

към съвременните български диалекти (Кочев 1969 Кочев 1971

Кочев Тетовска-Троева 1973 Стоянов 1977 Тетовска-Троева

1983а Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева 1988 Радева 1991

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева 1999 Перчеклийски 2008 и др)

2 Съществителни имена

В зависимост от характера на мотивиращата основа и на

ономасиологичната структура на думата и с оглед на събрания

материал названията в настоящата работа са групирани в девет

42

словообразувателни категории които представят и трите структурни

вида ndash мутационен транспозиционен и модификационен (вж

Перчеклийски 2008 36 ndash 37)

Мутационни словообразувателни категории

Имена за производители на действие (Nomina agentis)

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетични

варианти -к( ) -к((ь) (я))

за девствено момиче мograveтка ʻтази която се bdquoмотаеldquo голямо момиче в девическа

възрастʼ производно от глагола bdquoмотаяldquo (БЕР 4 260)

за жена родилка и за жена която абортира

дograveйка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ мятка по-мegraveтка

bdquoтази която bdquoпомятаldquo прави аборт‟

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

за жена която абортира

-алка ndash метagraveлка bdquoтази която bdquoметаldquo помета прави аборт‟

за жена родилка -(в)ачка ndash кърмagraveчка кръмagraveчка bdquoтази която bdquoкърмиldquo‟ родвagraveчка

bdquoтази която често bdquoраждаldquo‟ -елка (-елька) ndash рождegraveлка рождegraveлька

bdquoжена която bdquoраждаldquo родилка‟ -енка ndash рождѐнка bdquoтази която

bdquoраждаldquo‟ -ийка ndash добѝйка bdquoтази която bdquoдобиваldquo ражда дете‟ -илка (-

илкя -илк ) ndash доѝлка bdquoтази която bdquoдоиldquo кърми детето си‟ родѝлка

рудѝлка рудѝлкъ родѝлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟ рождѝлка

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ кърмѝлка кръмѝлка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето

си‟ -илька (фонетични разновидности -илькя -илкья) ndash рождѝлька

bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ родѝлькя родилкья bdquoтази която трябва да

bdquoродиldquo‟ -ителка (фонетични разновидности -ителк -ителька -

ителькя) ndash родѝтелка родѝтелкъ рудѝтелкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ кръмѝтелка bdquoтази която bdquoкърмиldquo детето си‟ родителька

родителькя bdquoтази която е bdquoродилаldquo‟ -иǎк ndash родѝǎкъ bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ -илничка (-ильничка) ndash родѝлничка bdquoтази която е

bdquoродилаldquo‟ рождѝльничка bdquoтази която bdquoраждаldquo‟ -улк(а я) ndash родỳлка

родỳлкя bdquoтази която трябва да bdquoродиldquo‟

43

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) прворотка първорograveдка bdquoтази която bdquoраждаldquo за bdquoпървиldquo

път‟

Имена за вършители на действие (Nomina actoris)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Единично название е образувано с наставка -к(о)

за жена в менструален цикъл

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в bdquoмесецаrdquo‟ Това название може да се причисли и към

умалителните имена

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а)

за жена родилка ndash кỳрка bdquoтази която ражда само момчета‟ цѝганка

ʻнечиста жена тази която се изчиства след раждането родилка до 40-

ия денʼ

Към този словообразувателен тип се причисляват следните

деривати

за жена родилка

-ашинка ndash кумашѝнка bdquoтази която дава нов живот под

ръководството на bdquoкуматаldquo родилка‟ (в случая кумашинка

метафорично се използва като родилка)

за бременна жена

-ниц(а) ndash товagraveрница bdquoтази която носи bdquoтоварldquo защото е

бременна‟

Сложни названия

за жена родилка

-к(а) ndash каталegraveтка bdquoтази която ражда bdquoвсяко (ката) лятоldquo всяка

година‟

Имена за носители на определени черти свойства (Nomina

attributiva)

Наименования с нееднозначна интерпретация

44

а) Словообразувателен тип с наставка -уш(а) (фонетичен

вариант -уш( ))

за бездетна жена

яловyacuteша яловỳшъ яльвỳша йалъвỳша ʻтази която е bdquoяловаldquo

защото няма и не може да има собствени деца бездетна женаʼ

за девствено момиче

самỳша bdquoтази която е rdquoсамаrdquo без мъж и следователно няма

сексуални контактиʼ

Единични названия са образувани с наставките

за девствено момиче

-e ndash момegrave ʻмалка мома жена (в детска или девическа възраст)ʼ

-ушлак ndash момушлagraveк ʻдевойка в bdquoмоминскаldquo възраст момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаrdquo носи голямо тегло‟

Тук се причисляват следните разширени наставки

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка -аскинка (-аскинкя) ndash първаскѝнка

параскѝн(к)я -ескинка ndash първескѝнка -оскинка (-оскинкя) ndash

първоскѝнка пароскѝнкя -остинка (-остин(к)я) ndash пръвостѝнка

пръвостѝнкя първостѝнка първостѝн(к)я -остелка ndash първостegraveлка -

естинка ndash първестѝнка bdquoтази която ражда за bdquoпървиldquo път‟

Сложни названия

Единично композитно название образувано със суфикс -

иц(а)

за девствено момиче

сам-о-глagraveв-иц(а) bdquoтази която е bdquoсамаrdquo без мъж и следователно

без сексуални контактиʼ

Имена за носители на субстанциално отношение

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) субстанциални имена образувани с тавтологичен

суфикс

45

за девствено момиче

-иц(а) ndash девѝца ndash ʻтази която е bdquoдеваldquo девойка момаʼ

Наименования с непротиворечива интерпретация

а) имена по забележима част на предмет или лице

-об(а) ndash тегобagrave ndash bdquoжена която е с голямо bdquoтеглоldquo защото е

бременна‟

б) имена за изразяване на сходство

за бременна жена -ниц(а) ndash карagraveбница bdquoзаредена като bdquoкарабинаldquo (пушка) жена

бременна‟

Транспозиционни словообразувателни категории

Имена за действия и за резултати от действия (Nomina actionis et

resultativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

Прости названия

за жена родилка

а) С наставка -(а)не са образувани следните названия из-

въ жд-ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoвъдя извъждамldquo‟

раждам дете‟ по-рagraveжд-ане bdquoдействие по глагола bdquoраждамldquo‟ по-стѝг-

ане bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoпостигамldquo жена която стига

края на бременността и ражда дете‟ с-добѝв-ане bdquoдействие по глагола

bdquoдобивамldquo‟

Словообразувателният тип се реализира със следните

разширени наставки

-отяване ndash о-лек-отя ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoолекотявамldquo‟ -чаване ndash о-лек-чagraveване bdquoдействие по глагола bdquoолеквам

олекчаldquo‟ и др

Названия с непротиворечива интерпретация

Прости названия

а) С наставка -(а)не и нейните фонетични варианти -анье -

ене -яне са образувани следните названия

за жена родилка и жена която губи бебето си

-(а )не ndash добѝване bdquoдействие по глагола bdquoдобивамldquo‟ мagraveхане

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoмахамldquo абортирам‟ мegraveтане

bdquoдействие по глагола bdquoметамldquo абортирам‟ помegraveтане помя тане

bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo абортирам‟ рagraveждане рagraveждъне

46

bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoраждамldquo‟ стѝгане bdquoдействие по

глагола bdquoстигамldquo жена която стига края на бременността и ражда

дете‟ стograveрване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторя сторвамldquo‟

правя раждам дете‟ повѝване bdquoдействие по глагола bdquoповивамldquo‟

раждам дете‟ -н-ене ndash близнegraveне bdquoдействие по глагола bdquoблизняldquo

раждам близнаци‟ чадegraveне bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoчадяldquo

раждам‟ -нуване ndash помя тнуване bdquoдействие по глагола bdquoпомятамldquo‟ -

юване ndash стograveр ване bdquoдействие мотивирано от глагола bdquoсторяldquo‟

раждам дете‟-н-яване ndash близня ване bdquoдействие мотивирано от глагола

bdquoблизнявамldquo раждам близнаци‟

Имена на свойства качества (Nomina essendi)

Названия с непротиворечива интерпретация а) Словообразувателентип с наставка -ств(о)-св(о)

(фонетични варианти -ск(о) и -цк(о))

за девствено момиче

дegraveвство ndash ʻтова което е характерно за bdquoдеваldquo‟ мograveмство ndash

ʻтова което е характерно за периода bdquoмоминскаldquo (девическа) възрастʼ

-ско ndash мograveмск(о) (субст прил от ср р) и -цко ndash мograveмцк(о) (с ndashмцк- от ndash

мск-) bdquoотвлечено качество bdquoмоминство моминскоldquo целомъдреност

девственостʼ

-инско ndash мograveминско (субст прил от ср р) ʻкачеството

моминствоʼ

Модификационни словообразувателни категории

Умалителни и хипокористични имена (Nomina deminutiva et

meliorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с наставка -к(а) (фонетичен

вариант -к(я))

за бременна жена

-ка ndash невograveлка bdquoтази която е bdquoневолнаldquo защото е бременнаʼ

тегograveтка bdquoтази която е bdquoтежкаldquo носи голямо тегло бреме бременна‟

(БЕР 7 888)

Словообразувателният тип реализира своите названия със

следните деривати

47

за жена родилка

-акинка ndash първакѝнка (първакѝня) -аскинка (-аскинкя) ndash

първаскѝнка ndashпараскѝн(к)я (първаскѝня) -енка ndash рождѐнка

(рождена) -ескинка ndash първескѝнка (първескѝня) -оскинка ndash

първоскѝнка (първоскѝня) -оскинкя ndash пароскѝнкя (пароскѝня) ʻтази

която ражда за bdquoпървиldquo пътʼ Тези названия са истински деминутиви

защото имат формации които не са с деминутивен характер

Единични названия са образувани с наставките

за менструация

-к(о) ndash мegraveсишко bdquoкръвотечение при жена което се появява

веднъж в ldquoмесецаrdquo‟

за девствено момиче

-ояч(е) ndash девograveяче ʻмомиче в bdquoдевическаldquo възрастʼ

-e ndash момegrave ʻмалка bdquoмомаldquo жена (в детска или девическа възраст)ʼ

Увеличителни и неодобрителни имена

(Nomina augmentativa et pejorativa)

Наименования с нееднозначна интерпретация

С предимно аугментативен характер е формацията

за девствено момиче

-ак (с дериват -ушлак) ndash момушлagraveк ʻголяма bdquoмомаldquo девойка в

моминска възрастʼ

С основно пейоративен (пренебрежителен) характер са названията

а) Словообразувателен тип с наставка -н(а)

за бездетна жена

-ана ndash яловagraveна -ина ndash я ловина ʻтази която е bdquoяловаldquo защото

няма и не може да има собствени деца бездетна безплодна женаʼ

Префиксни образувания

Префиксни образувания от смесен тип

Наименования с нееднозначна интерпретация

а) Словообразувателен тип с префикс без-

за бездетна жена

- със суфикс -к(а) бездegraveтка ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-ка) безчegraveдка ʻтази която е bdquoбез свои чедаldquoʼ

(без-чед-ка)

48

- със суфикс -кин(а) (фонетичен вариант -кин(я) -кѝнʼ( ))

бездegraveткина бездеткѝна (с различни акцентни единици) (без-дет-

кина) бездegraveткиня бездеткѝня - ʻтази която е bdquoбез свои децаldquo

бездетна женаʼ (без-дет-киня)

- със суфикс -ниц(а) бездegraveтница ʻтази която е bdquoбез свои

децаldquo бездетна женаʼ (без-дет-ница) безчegraveдница ʻтази която е bdquoбез

свои чедаldquoʼ (без-чед-ница)

3 Прилагателни имена

31 Десубстантивни прилагателни имена

311 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателен модел с наставка -н(а)

за бременна жена

ndash врѐд-н(а) bdquoстойностна достойна защото е бременна‟ кograveт-

н(а) bdquoбременна (жена)‟ мъч-н(а) bdquoбременна (жена)‟ твagraveр-н(а)

ʻбременнаʼ трỳд-н(а) bdquoбременна‟

за девствено момиче

ndash рegraveд-н(а) чegraveст-н(а) bdquoдевственаʼ

Словообразувателният модел образува своите названия със

следните деривати

за бременна жена

-ин(а) (-ѝн(я)) дѐт-ин(а) дит-ѝн(я) bdquoмногодетна (жена)

бременна (жена)‟ -ograveбн(а) (-ograveобн(а)) ndash тег-ograveбн(а) тег-ograveобн(а)

bdquoбременна‟ -ювн(а) ndash дѐт- вн(а) bdquoмногодетна бременна‟

за девствено момиче

- овн(а) ndash ред-овн(а) bdquoдевственаʼ

312 Префиксно-суфиксни словообразувателни модели

а) Словообразувателен модел с префикс не- суфикс -н(а)

за недевствено момиче

не--н(а) ndash не-чegraveст-н(а) ʽнедевственаʼ

за бременна жена

не--н(а) ndash не-вograveл-н(а) не-вograveол-н(а) bdquoбременна‟

за жена в менструален цикъл

не-раз--ен(а) ndash не-раз-полож-ен(а) съм bdquoмензисна‟

32 Деадективни прилагателни имена

Прости названия

49

321 Словообразувателни модели образувани с наставки

а) Словообразувателн модел с наставка -к(а )

за бременна жена

-к(а ) ndash теж-к(agrave) тegraveш-к(а) ть ocircж-к(а) тьograveш-к(а) тegraveж-

к(ъ) тegraveш-к(ъ) тя ж-к(а) bdquoбременна (жена)‟

322 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателн модел с представка по- наставки -

н(а) -к(а)

за бременна жена

по-- н(а) -к(а) ndash пograve-теж-н(а) пʸograve-теж-н(а) пograve-теж-к(а)

bdquoбременна‟

Единични названия са образувани със следните афикси

за девствено момиче

-ав(а) ndash (х)ỳб-ав(а) bdquoдевствена‟

за бременна жена

за--чagraveл(а) ndash за-теж-чagraveл(а) bdquoбременна‟

не- ndash не-прagraveзн(а) нѐ-празн(а) bdquoтежка трудна (жена)‟

Безсуфиксно образувание

- мъ н(а) ndash ʻbdquoмалкоldquo момиче в девическа възраст девойкаʼ от

стбълг мьньи (сравн степен от малъ) ʻпо-малъкʼ rarr бълг диал мънен

ʻмалък младʼ (БСРЛ 2012 407)

Сложни названия

за девствено момиче

-ен(а) ndash цел-о-мъдр-ен(а) bdquoдевственаʼ

33 Девербални прилагателни имена

331 Единични названия образувани със суфикси

за девствено недевствено момиче

-ат(а) ndash начен-ат(а) bdquoнедевственаʼ -лив(а) ndash шуп-лив(а)

bdquoнедевственаʼ -ит(а) ndash проб-ит(а) bdquoнедевственаʼ -н(а) ndash скagraveп-н(а)

bdquoдефлорирана обезчестенаʼ

за жена родилка

-egraveлн(а) ndash рожд-egraveлн(а) bdquoза жена която е родила‟

332 Префиксно-суфиксни названия не--ат(а) ndash не-начegraveн-ат(а) bdquoдевственаʼ с--ен(а) ndash с-чуп-ен(а)

bdquoнедевственаʼ

50

4 Глаголи

41 Десубстантивни глаголи

411 Словообразувателни модели образувани префиксно-

суфиксно

а) Словообразувателен модел с представка раз-

за процеса раждане

раз--и -я -ува(м) -юва ndash раз-кръст-и bdquoражда освобождава се

от тежестта на плода‟ раз-кръ ст-я се bdquoраждам‟ раз-кръ ст-ува(м) се

bdquoраждам благополучно‟

раз--а(м) -я ва(м) -я ndash раз-плograveжд-а(м) раз-плод- я ва(м) раз-

плод- я ʻзачевам вследствие на това раждам (деца) и се

размножавамʼ

за процеса обезчестяване

раз--ва(м) - я ва(м) -я(м) -ване -яне -я ndash раз-мograveм-ва(м) раз-

мом-я ва(м) раз-мograveм-я(м) ʻлишавам от девственостʼ раз-мograveм-ва-не

раз-мograveм-яне ʻобезчестяванеʼ раз-мograveм-я ʻлишавам от девственост

развалям мома разбулчвам‟

412 Словообразувателни модели образувани със суфикси

а) Словообразувателен модел със суфикс -a (-я)

за процеса раждане

-а ndash мъ ч-а (се) bdquoпочвам да се мъча (за жена) започват родилни

болки‟

-я ndash чад-я bdquoраждам добивам чадо‟

-я ndash плод-я се bdquoразмножавам се‟ bdquoраждам‟

42 Деадективни глаголи

421 Словообразувателен модел с префикс о-

за процеса раждане

о--ува(м) -ѝл(а) ndash о-млagraveд-ува(м) bdquoраждам дете‟ о-млад-ѝл(а)

bdquo(за жена) раждам първи път‟

о--от(я) от-я ва(м) ndash да о-лек-от(я ) о-лек-от-я ва(м) (се) bdquo(за

жена) раждам добивам‟

о--ч(а) -ч-agraveва(м) ndash о-лек-ч(agrave) о-лек-ч-agraveва(м) bdquo(за жена)

раждам добивам‟

за процеса бременност

о--ее -ял(о) ndash о-жив-ее о-жив-ял(о) bdquoмърдане на детето в

утробата на майката‟

51

Единични названия са образувани със следните афикси

за процеса раждане

у--ява(м) ndash у-млад- я ва(м) bdquo(за жена) раждам първи път‟

-е ndash млад-egrave bdquo(за млада невяста) раждам за първи път‟

за процеса абортиране

в--ил(о) ndash в-сакат-ил(о) се bdquoестествено помятане‟

за процеса обезчестяване

-я ndash скверн-я bdquoзамърсявам нещо чисто свято обезчестявам

петня‟

43 Девербални глаголи

431 Словообразувателни модели образувани с афикси

а) Словообразувателен модел с префикс по-

за процеса раждане

по--а(м) -ва(м) -н(а) -н-ува(м) ndash по-стѝг-а(м) по-стѝг-

ва(м) да по-стѝг-н(а) по-стѝг-н-ува(м) bdquoраждам добивам‟

по--я -а(м) -а - -и(м) ndash по-род-я по-рagraveжд-а(м) по-рagraveжд-а

bdquo(за жена майка) раждам второ дете след първото (с разлика по-малка

от две години) раждам добивам‟ пograve-род-а bdquoда родя деца скоро едно

след друго‟ по-род-ъ ʻ(за жена) раждам две години наредʼ по-рograveд-

и(м) bdquoродя второ дете‟

за процеса абортиране

по--а(м) -н(а) -нува(м) ndash по-мя т-а(м) по-мegraveт-н(а) (да по-

мegraveт-н(а)) по-мegraveт-нува(м) по-мя т-нува(м) bdquo(за жена) раждам не

навреме абортирам‟

за процеса менструация

по--ова ndash пograve-тич-ова bdquo(за жена) идва ѝ менструацията‟

432 Словообразувателни модели образувани със суфикси а) Словообразувателен модел със суфикс -а(м) (фонетични

варианти -е(м) - (м))

за процеса раждане

-а(м) ndash рagraveжд-а(м) (рagraveжд-а(м) се) рagraveд-а(м) рograveжд-а(м) bdquo(за

жена) добивам собствено дете раждам‟ -а(м) ndash стѝг-а(м) ʻраждамʼ -

а(м) ndash пъ рк-а(м) (се) bdquoраждам (се)‟ - (м) ndash рagraveжд-ъ(м) bdquoраждам‟ стѝг-

ъ(м) стagraveв-ъ(м) ʻраждамʼ слagraveг-ъ(м)ᴗсъ ʻраждам сеʼ -е(м) ndash рagraveжд-е(м)

bdquo(за жена) добивам собствено дете раждам‟

за процеса абортиране

52

-а(м) ndash мя т-а(м) bdquoраждам преждевременно‟ -а(м) ndash връ г-а(м)

(връ г-а(м) се) (хвърлям) ʻ(за жена) мятам раждам преждевременно

мъртво детеʼ

за менструация

-а(м) ndash вѝжд-а(м) (вѝжд-а(м) се) bdquo(за жена) имам видело

менструация‟

44 От числително име

- дв-оя ни(м) bdquoраждаме близнаци‟

45 Деадвербиални глаголи

а) Словообразувателен модел със суфикс -н(a и я)

ndash блѝз-на бляз-нagrave близ-нѝ близ-ня bdquoраждам при една

бременност (обикновено) две деца‟ bdquoраждам близнациʼ

Единични названия са образувани със следните афикси

о--нива(м) ndash о-близ-нѝва(м) bdquoраждам близнаци‟ -н-agraveкуе(м) ndash

близ-н-agraveкуе(м) -н- ва(м) ndash блз-н- ва(м) -н-ograveва(м) ndash близ-н-ograveва(м) -н-

ỳва(м) ndash близ-н-ỳва(м) -н-я ва(м) ndash близ-н-я ва(м) bdquoраждам близнаци‟

46 Депрономинални (от местоимение) глаголи

- он-agraveде ʼобезчестиʼ

V ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед на изследваните състояния качества

признаци и процеси на жената (за девственост загуба на

девственост (процеса обезчестяване) девствено недевствено

момиче менструация жена в менструален (месечен) цикъл жена

без менструация бременност процеса забременяване процеса

абортиране бременна жена жена родилка бездетна жена процеса

раждане жена която е престанала да ражда) в българския език

могат да бъдат направени следните по-важни изводи които са в две

направления ndash лексикалносемантично и словообразувателно

А) Лексикалносемантично направление

1 Представени и анализирани са около 1000 названия на

състояния качества признаци и процеси свързани с репродуктивните

функции на жената в българския език към които са включени

различните фонетични граматични и словообразувателни варианти

53

11 С най-голям брой формации ndash 492 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за раждане

за помятане (абортиране) за жена родилка за бездетна жена за

жена престанала да ражда

12 На второ място с 239 названия е лексикалносемантичната

категория съдържаща означения за бременност за бременна жена и

за жена която не може да забременява

13 На трето място със 149 названия е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

девственост загуба на девственост за девствено недевствено

момиче

14 С най-малък брой формации ndash 84 е

лексикалносемантичната категория съдържаща означения за

менструация за жена в менструален (месечен) цикъл и за жена без

менструация

2 Ексцерпираните лексеми са разпределени в четири

лексикалносемантични категории

21 Названия за девственост загуба на девственост за

девствено недевствено момиче

22Названия за менструация за жена в менструален

(месечен) цикъл и за жена без менструация

23 Названия за бременност за бременна жена и за жена

която не може да забременява

24 Названия за процеса раждане за процеса помятане

(абортиране) за жена родилка за бездетна жена за жена

престанала да ражда

3 По-голямата част от лексемите са диалектни форми и имат

обособен ареал на разпространение

4 Всички названия са със смислова (съдържателна)

номинация Номинационните признаци са образувани въз основа на

вътрешната форма на думата респ на ономасиологичната структура

като в названието е отразен признак от понятието

5 Означенията са мотивирани от различни признаци

(вътрешни и външни) свързани с физиологията на жената и засягащи

интимния ѝ живот биологичния фактор (изтичане на меснструална

кръв) външно физическо изцапване изчистване период от време

продължителност и др с външния вид на жената нарастване на

корема и увеличаване на теглото ѝ

54

6 Паралелно с основната информация от лексикалното

равнище получаваме ценни сведения и от други езикови равнища от

словообразувателното от фонетичното от синтактичното

7 В част от названията от разгледаните категории мотивиращи

се оказват митологични и рационално-битови представи свързани с

изследваните физиологични състояния на девойката и на жената

които дават ясна представа за българската езикова картина и са отглас

от народните поверия и традиции в миналото

8 Езиковите реализации на лексемите доказват наличието на

връзка между езика и културата засвидетелствано от една страна с

примерите (изреченията) извлечени от естествена езикова среда в

които функционират означенията а от друга с етнокултурните

термини отнасящи се към обредните комплекси допълващи

езиковата картина при споменатите названия

9 Основната част от лексикалните единици са с прозрачна от

съвременна гледна точка ономасиологична структура (респ вътрешна

форма) те те са мотивирани от други думи които съществуват в

езика

Б) Словообразувателно направление

1 От словообразувателна гледна точка са анализирани

около 510 наименования (към тях са включени и фонетичните

варианти) които принадлежат към следните лексико-граматични

класове съществителни имена прилагателни имена глаголи

11 С най-голям брой формации е делът на глаголните форми

с около 215 зарегистрирани лексеми

12 На второ място е делът на съществителните имена с около

210 означения (с фонетичните варианти)

13 Следван от прилагателните имена с около 85 облика

(включително и фонетичните варианти)

2 Класифициране на ексцерпираните лексеми

22 Съществителните имена се отнасят към девет

словообразувателни категории

23 Прилагателните имена в три категории

24 Глаголите в шест категории

3 От структурноморфологична гледна точка формациите се

оформят

31 Съществителните имена ndash основно по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

55

композиционносуфиксалния начин а безсуфиксните образувания са

слабо застъпени

32 Прилагателните имена ndash най-често по суфиксалния начин

които в по-голяма част от случаите са деривати и по

композиционносуфиксалния начин но при деадективните

прилагателни имена се среща и безсуфиксно образувание

33 Глаголите ndash основно по префиксно-суфиксалния начин

след това по суфиксалния начин има и безсуфиксни образувания

4 Названията от разгледаните категории са мотивирани

41 Съществителните имена ndash преобладават формациите

образувани с девербална мотивираща основа на второ място с

деадективна мотивираща основа след нея десубстантивна по-рядко се

срещат основи от чилителни имена и от представки

42 Прилагателни имена ndash преобладаващата част от

формациите са образувани от десубстантивни мотивиращи основи

след тях се нареждат названията с деадективни основи на трето място

са девербалните основи При десубстантивни прилагателни имена има

едно сложно название мотивирано от наречие и съществително име и

при деадективните прилагателни имена също има едно сложно

название мотивирано от две прилагателни имена

43 Глаголи ndash преобладаващата част от формациите са

образувани от девербални основи след тях се нареждат названията с

десубстантивни основи на трето място са деадективните основи след

тях с основи от наречия (деадвербиални) и незначителен брой от

облиците са от числителни имена и с депрономинални основи

5 В структурно отношение (с оглед на мотивиращата ги

основа) названията са разпределени съответно

51 При съществителните имена преобладават простите

формации (мотивиращата основа е едночленна) само в четири

категории има сложни образувания (мотивиращата основа е

двучленна)

52 При прилагателните имена преобладават простите

формации но се срещат и две сложни образувания

53 При глаголите се срещат само прости формации

6 По-голямата част от названията представят имена за лица

(жени) или производни от жени действия и следователно категорията

е представена основно от имена от женски род

56

VI Библиография на автореферата

Андрейчин 1975 Андрейчин Л Речникът на Найден Геров ndash Речник

на българския език ч 1 1975

Анчев 2002 Анчев А Сватбени обичаи и обреди ndash В Сакар

Етнограско фолколорно и езиково изследване С 2002 с 267 ndash 312

Арнаудов 1996 Арнаудов М Очерци по българския фолклор Т 2

С 1996

Бенвенист 1995 Бенвенист Е Словарь индоеропейских социальных

терминов М 1995

Библия Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и

Новия завет Издава Св Синод на Българската църква С 1991

Бояджиев 2011 Бояджиев Т Българска лексикология С 2011

БМ 2006 Българска митология Енциклопедичен речник (Съст Анани

Стойнев) С 2006

БНМ 2013 Българска народна медицина Енциклопедия Съст Минчо

Георгиев С 2013

БСРЛ 2012 Българска семейно-родова лексика Енциклопедичен

речник (Христо Холиолчев Максим Младенов Лилия Радева) С

2012

БЕР Български етимологичен речник С т 1 ndash 2007 т 2 ndash 1979 т 3 ndash

1986 т 4 ndash 2012 т 5 ndash 2012 т 6 ndash 2002 Т 7 ndash 2010

Вакарелска-Чобанска 2006 Вакарелска-Чобанска Д Речник на

говора на с Хърсово Мелнишко Благоевград 2006

Вакарелски 1977 Вакарелски Хр Етнография на България С 1977

Василева 1988 Василева М За етнокултурното единство на

родилната обредност у българите ndash Българска етнография С 1988

4 с 3 ndash 12

Ватев 1905 Ватев С Материали по народна медицина в България ndash

В Сборник за народни умотворения наука и книжнина т 21 1905

Вътов 1995 Вътов В Фонетика и лексикология на българския език

Велико Търново 1995

Гаврилова 1999 Гаврилова Р Колелото на живота Всекидневието

на българския възрожденски град С 1999

Гак 1977 Гак В Г Сопоставительная лексикология М 1977

Геров 1975 ndash 1978 Геров Н Речник на българския език Т 1 ndash 5 С

1975 ndash 1978

57

Генчев 1974 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Добруджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1974

Генчев 1985а Генчев Ст Обичаи и обреди свързани с бременността

раждането и отглеждането на детето ndash В Капанци Бит и култура на

старото българско население в Североизточна България Етнографски

и езикови проучвания С 1985 с 167 ndash 176

Генчев 1985б Генчев Ст Сватбени обичаи и обреди ndash В Капанци

Бит и култура на старото българско население в североизточна

българия Етнографски и езикови проучвания С 1985 с 176 ndash 187

197 ndash 199

Генчев 1993 Генчев Ст Семейни обичаи и обреди ndash В Софийски

край Етнографски и езикови проучвания С 1993

Георгиева 1980 Георгиева Ив Семейни обичаи Обичаи при сватба

ndash В Пирински край Етнографски фолклорни и езикови проучвания

С 1980 с 390 ndash 410

Дражева 1980 Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пирински

край Етнографски фолклорни и езикови проучвания С 1980 с 379

ndash 390

Дражева 1986а Дражева Р Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на детето ndash В Пловдивски

край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 211 ndash 218

Дражева 1986б Дражева Р Сватбени обичаи и обреди ndash В

Пловдивски край Етнографски и езикови проучвания С 1986 с 219

ndash 232

Докулил 1962 Dokulil M Tvořeni slov v češtinĕ TI Praha 1962

Докулил 1967 Dokulil M (и съавторски колектив) Tvořeni slov v

češtinĕ T2 1967

ЕБ 1985 Етнография на България Т 3 С 1985

ИБЕ 1992 Статия на Петко Р Славейков в сп rdquoДенrdquo от 12 03 1875 г

за народните вярвания за любените от змей жени и митологически

паралели между змея и слънцето ndash В Извори за българската

етнография С 1992 т1

ИДРБЕ Идеографски диалектен речник на българския език С Т 1 ndash

2012

Илиева 2001 Илиева Л Увод в общото езикознание Благоевград

2001

58

Йеромонах Неофит 1992 Йеромонах Неофит (Калчев) Народен

домашен лекар Велико Търново 1992г

Касабов 2006 Касабов И Граматика на семантиката С 2006

Китанова Легурска 2012 Китанова М П Легурска Увод ndash

Човешкият живот - раждане сватба погребение (Тематичен речник на

българската семейна обредност) С 2012

Колев 1987 Колев Н Българска етнография С 1987 с 220 ndash 221

Кочев 1969 Кочев Ив Гребенския говор в Силистренско С особен

оглед към лексикалната му система ndash В Трудове по българска

диалектология кн 5 С 1969

Кочев 1971 Кочев Ив Диалектни категории и типове при

словообразуването на съществителното име (съпоставително

изследване върху материал от три български говора) ndash В Изв на

Института за бълг език кн 20 1971 с 107 ndash 185

Кочева Кочев 1978 Кочева Е Иван Кочев Към характеристиката на

словообразувателния модел (Семантичния подтип) ndash В Славистичен

сборник (По случай VIII международен конгрес на славистите в

Загреб ndash Любляна) С 1978 с 191 ndash 195

Кочев Тетовска-Троева 1973 Кочев Ив М Тетовска-Троева

Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските

говори ndash В Славистичен сборник С 1973 с 257 ndash 264

Кочев 1992 Кочев Ив Словообразувателен тип и

словообразувателен модел ndash Български език кн 5 1992 с 365 ndash 370

Лачева 1995 В Лачева Евфемизмите ndash надеждно осъдени на живот

ndash Език и литература 1995 4 с 125 ndash 133

Левковская 1962 К А Левковская Теория слова Принципы ее

построения и аспекты изучения лексического материала М 1962

Легурска 2003 Легурска П Ономасиологична картина на обредния

цикъл bdquoРажданеldquo ndash В Български език кн 2 ndash 3 2003 с 75 ndash 96

Легурска 2012 Легурска П Раждане ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Лейчик 2009 Лейчик В М Терминоведение ndash предмет методы

структура Издание четвертое М 2009

Маринов 1984 Маринов Д Избрани произведения Т 2

Етнографическо (фолклорно) изучаване на Западна България

(Видинско Кулско Белоградчишко Ломско Берковско Оряховско

59

Врачанско) С Изд Наука и изкуство 1984 с 316 ndash 323 383 ndash 397

483 ndash 515

Маринов 1994 Маринов Д Народна вяра и религиозни народни

обичаи С 1994

Милчева 1996 Милчева М Обичаи и обреди свързани с

бременността раждането и отглеждането на дете ndash В Странджа

Етнографски фолклорни и езикови проучвания на България

Материална и духовна култура С 1996

МЧТ 2008 Митология на човешкото тяло Антропологичен речник

Съст Минчо Георгиев С 2008

Мичева-Пейчева 2011 Милчева-Пейчева Калина bdquoСемантичните

опозиции в българския език и техните културни конотации (чист ndash

нечист)ldquo Автореферат С 2011

Младенов 1981 Младенов М Отражение на елементи от народния

мироглед в езика ndash Българска етнография С 1981 1 с 39 ndash 51

Павлова 2012 Павлова Н Сватба ndash Човешкият живот - раждане

сватба погребение (Тематичен речник на българската семейна

обредност) С 2012

Пернишка 1993 Пернишка Е За системността в лексикалната

многозначност на съществителните имена С 1993

Перчеклийски 2008 Перчеклийски Л Словообразувателни

категории и типове при съществителните имена в Троянския дамаскин

от XVIIв Благоевград 2008

Пешева 1965 Пешева Р Структура на семейството и на рода в

България в края на XIX и началото на XX в ndash В Известия на

етнографския институт и музей кн 8 С 1965 с 107 ndash 115

Попов 1998 Попов Б Табуистични названия на хора и животни в

югозападните български говори ndash Македонски преглед 1998 3 с

41 ndash 56

Попов 1999 Попов Б Значението и формата на термини свързани с

табу (етнолингвистичен подход) ndash В Въпроси на българската

терминология С 1999 с 239 ndash 265

Попов 2001 Попов Б Табуистични названия в българския език (в

етнолингвистичен аспект и в съпоставка с други езици) Дисертация за

присъждане на научната и образователната степен ldquoДокторrdquo С 2001

Попов 20012002 Попов Б Критерии за табуистичност на названията

и структура на категорията табуистично название ndash Български език

20012002 кн1 с 47 ndash 57

60

Попова 2012 Попова М Теория на терминологията С 2012

Радева 1991 Радева Василка Словообразуването в българския

книжовен език С 1991

Радева 2017 Радева В Българска лексикология и лексикография С

2017

РБЕ 1979 Речник на българския език Т 2 Гл ред К Чолакова С

1979

РБЖ Армянов 1993 Армянов Г Речник на българския жаргон С

1993

Славейков 1972 Славейков П (1890 първо издание) Български

притчи или пословици и характерни думи С 1972

Славейков 2006 Славейков Р Български народни обичаи и

вярвания Второ изд 2006

СбНУ 1900 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

16 1900

СбНУ 1915 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

31 1915

СбНУ 1918 Захариев Й Кюстендилско краище ndash Сборник за

народни умотворения наука и книжнина т 32 С 1918

СбНУ 1936 Сборник за народни умотворения наука и книжнина т

42 1936

Стоянов 1977 Стоянов С Словообразуването в българския език I

Имена С 1977

ТРХН 2007 Терминологичен речник по хуманитарни науки М

Попова Б Попов Е Петкова Кр Симеонова А Христова С 2007

Тетовска-Троева 1983а Тетовска-Троева М Деятелни имена със

суфикс ndashица в българските диалекти ndash Български език кн 3 1983 с

189 ndash 196

Тетовска-Троева 1983б Тетовска-Троева М Конкуренция на

суфиксите ndash Български език кн 2 1983 с 149 ndash 153

Тетовска-Троева 1988 Тетовска-Троева М Отглаголни имена за

лица в българските говори Nomina agentis София Издателство на

Българска академия на науките 1988

Тетовска-Троева 1992 Тетовска-Троева М Десубстантивни

деятелни имена в българските говори Nomina actoris София 1992

Тетовска-Троева 1999 Тетовска-Троева М Противоречие между

словообразувателно и лексикално значение ndash В Актуални проблеми

на българското словообразуване София 1999 с 223 ndash 229

61

Тодорова 1977 Тодорова Елена Въпросът за лексиката като система

в съвременното езикознание ndash В Български език София Изд На

БАН 1977 с 3 ndash 14

Фройд 1991 Фройд З Психология на сексуалността С 1991

Хаджийски 1940 1945 Хаджийски Ив Бит и душевност на нашия

народ Т 1 С 1940 Т2 1945

Холиолчев 2013 Холиолчев Христо Названия за жена родилка в

българския език ndash В Българска реч кн 2 2013 с 71 ndash 75

Цанева 1994а Цанева Е Обичаи при бременност раждане и

отглеждане на дете ndash В Етнографски проучвания на България

Родопи С 1994 с 118 ndash 145

Цанева 1994б Цанева Еля Сватбени обреди и обичаи ndash В

Етнографски проучвания на България Родопи С 1994 с 146 ndash 190

Циткина 1987 Циткина Ф А Системный анализ в сопоставительном

терминоведении ndash Известия АН СССР Серия литературы и языка

1987 6

ЯзНО 1977 Языковая номинация Общие вопросы Москва 1977

62

VII Справка на приносните моменти в дисертационния труд

1 Представяне на първия мащабен и детайлен труд свързан с

репродуктивните функции на жената в българския език разработен

едновременно в няколко области основно в сферата на семантиката

лексикологията и словообразуването но и чрез разглежданите обреди

и в сферата на етнолингвистиката

2 Извършено е цялостно ексцерпиране на материала отнасящ се

към репродуктивните функции на жената в българския език

3 Творческо е приложен лексикален материал онагледяващ

теоретичните концепции за езиковата номинация и

ономасиологичната структура (вътрешната форма на думата)

4 Извършена е семантична класификация на лексикалните

единици

5 Класифициран е материалът в четири понятийно-семантични

категории изхождайки от теоретичните постановки за понятийно-

семантичната категория на М Попова

6 Направена е подкрепа на тезата за неразривната връзка между

езика и културата чрез някои обичаи и обреди свързани с

изследваните състояния на жената в контекста на етнокултурната им

специфика

7 Посочена е мотивацията (вътрешна и външна) на част от

номинационните признаци свързани с физиологията на жената и

засягащи интимния ѝ живот

8 От гледна точка на словообразувателната характеристика на

наименованията

81 Класифицирани са съществителните имена по

словообразувателни типове и категории според теоретичните

постановки на функционално-структурния анализ на М Докулил

82 Класифицирани са прилагателните имена и глаголите по

словообразувателни модели

83 Посочени са типовете и моделите с най-голяма и съответно с

най-малка продуктивност

84 Представени са случаи на конкуренция между суфикси част

от една и съща мотивираща основа

63

Научни публикации свързани с темата на дисертационния труд

1 Номинационни признаци за бременност и за бременна жена в

българския език и някои вярвания свързани с тях ndash В Лингвистиката

история предизвикателства перспективи (Сборник посветен на 80-

годишнината на проф д-р Иван Кочев) Благоевград УИ bdquoНеофит

Рилскиldquo 2015 269 ndash 277 2 Названия за жена родилка в българския език (семантичен и

словообразувателен анализ) ndash Езиков свят Т15 кн 1 Благоевград

УИ bdquoНеофит Рилскиldquo 2017 56 ndash 64

3 Назвавания за девственост и за девствено момиче в

българския език (в контекста на някои вярвания свързани с тях) ndash В

Културен трансфер и българска идентичност (Сборник с доклади от

Третата международна интердисциплинарна конференция на студенти

и докторанти bdquoКултурен трансфер и българска идентичностldquo

Културен институт bdquoДом Витгенщайнldquo Виена 2016 София

Национално издателство bdquoАз-букиldquo 2017 96 ndash 104