1 . Понятие на МТП Мтп е вазнкнало в като савкупност от исторически изменящи се правила за поведение.Такива пражила са конвенционни и обичаино правни норми,които уреждат междударжавните тарговски отношения.Субекти на МТП са даржавите.Физическите и юред. Лица са длажни да спазват законите на своите даржави.МТП има координационнен характер.Отношенията на неговите субекти се изграждат варху принципите на равенството и на сагласуванетона интересите им.Системата на МТП обхва6а 2 големи дяла/ 1.уводен 2.основен1включва всички общи разпоредби на МТП2, влизат специфините правни норми за отделни негови институтиПри МТП има съдебен имунитет –неподсадност на една държава с/у друга

2.Източници на МТП -Правни норми утвардени по по определен ред от определени органи - Международни договори и международни търговски дългове –те се сключват доброволно и не трябва да противорвчатна общопризнатите принципи и норми на международното право. - Нормативни актове на междун. Организации. – издадени от междун. Организации и при тях влизат вапроси на междун. Търговия - междунар.търговски обичаи – Те се създават чрез многократно спазване на определено поведение през десетелетия. - Решения на междун. Съдилища – Те судуржат принципни изводи.

3.6те се допалва

4. Възникване и развитие на съвремените правни принципи - Устава на ООН – 1945 в Сан Франциско- споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Многостранният договор, сключен в рамките на ООН на 30 октомври 1947 г. в Женева, има два основни раздела:

1) принципи на общата външнотърговска политика на държавите-участнички; 2) съгласувани митнически тарифи.Основните принципи, които се съдържат в ГАТТ, са: а) взаимно предоставяне на режима на най-голямо облагодетелстване; б) национален режим на вътрешнодържав-ното облагане с данъци; в) свобода на транзита през територията на всяка държава-участничка в ГАТТ; г) недопускане на дъмпинг; д) недопускане на дискриминационни ограничения, включително количествени. Друг международноправен акт, който формулира принципи на международната търговия, е Договорът за учредяване на Европейската икономическа общност ("Общия пазар"), подписан на 25 март 1957 г. в Рим и наричан съкратено Римския договор от 1957 г.

5. ОСНОВНИ ПРАВНИ ПРИНЦИПИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ Всеки от основните принципи има сложно съдържание. Той се разпростира върху другите принципи, които обикновено изпълняват специална или спомагателна функция в правното регулиране на международната търговия.Като основни за правното уреждане на международната търговия се очертават следните принципи: а) суверенно равенство; б) ненамеса във външната търговия на друга държава; з) забрана за прилагане на сила или на заплаха със сила в международната търговия; г) добросъвестно изпълняване на международните логовори (раст snnt servanda); д) мирно разрешаване на споровете. Тези пет основни правни принципа на международната търговия са ут-Еърдени в Устава на ООН. а/ Това е типичен комплексен принцип, тъй като съчетава в себе си двата най-ьзжни принципа на съвременното международно право: държавен суверенитет и правно равенство на държавите. Суверенитетът на всяка съвременна държава е равен на суверенитета на която и да било друга държава. б/ Формите на намеса във външната търговия на по-слаба държава и особено на развиваща се държава могат да бъдат политически и икономически. в/ г/ Той се състои в задължение за добросъвестно спазване на международните договори, по които дадена държава е страна.

Д / Той се разпростира и върху спорове по делови търговски отношения. Тук се прилага спомагателният принцип на търговския арбитраж.

6. СПЕЦИАЛНИ ПРА В НИ ПРИНЦИПИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

Специални правни принципи са : а) свобода за договаряне; б) свобода на търговията; в) режим на най-голямо облагодетелстване; г) национален режим; д) недопускане на дискриминация; е) забрана на дъмпинга; ж) взаимност.

А / Свободата за договаряне е първият специален правен принцип на международната търговия. Всички останали специални принципи са повече или по-малко свързани с него. За всички видове, форми и области на търговията договорът е необходимо средство за правно оформяване и за уреждане на пораждащите се отношения. Това е особено важно за международната търговия, в която правоотношенията се развиват върху територията на различни държави и попадат под правните режими на тези държави.

Б / Отрицание и нарушение на този принцип са дискриминацията и принудата.

В / Той се състои в уговорка на международен договор, с която всяка договаряща държава се задължава да предостави на физическите и на юридическите лица на другата договаряща държава най-благоприятните условия за търговия, каквито тя вече е предоставила или в бъдеще ще предостави на физическите и/или на юридическите лица на трета държава.

Г / Той се прилага върху основата на съгласие на страните по международен търговски договор и на взаимност.

Д /

Е / Ж/ Той има изключително голямо значение за установяването и за поддържането на

нормални международни търговски отношения. Има общи черти с принципа на взаимната изгода, но приложението му е по-широко.

7. СПОМАГАТЕЛНИ ПРАВНИ ПРИНЦИПИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

Такива принципи са: а) свободен достъп до откритото море; б) правомерност на регионалните многостранни международни дого-вори; в) унификация на международното търговско право; г) международен търговски арбитраж, д/ свобода на транзита

A / Принципът за свободния достъп до открито море се разпростира върху осигуряването на равенство на държавите, които нямат своя крайбрежна територия и могат да се ползуват от откритото море само през територията на други държави.

Б / Регионални се смятат договорите, в които участвуват ограничен брой държави^например, държавите от един географски регион.

В / . Международната унификация е координирана дейност на държави, които са изразили съгласувана воля да подчинят някои правоотношения на една и съща регламентация.

Г / Практическо осъществяване на този принцип с изработването на многостранни международни договори, посветени на международния търговски арбитраж. Такива договори са Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета през 1958 г. в Ню Йорк, и Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, приета през 1961 г. в Женева, Създадена е международна организация по търговски арбитраж.

8.Същност и видове на международните организации

според предмета им междун. Орган. Се раьграничават в 2 групи.В 1 Група влизат межд. Орг. По общи вапроси на външната търговия.В 2 група се състои от межд.орг. по отделни видове стоки.

Според членството се разделаят междуправителствени и неправителствени

Междуправителствената орг. е обединение на даржави,което е саздадено въз основа на международен договор за постиганена опрделени цели ,има съответна система от органи.Международните неправителствени организации обединяват национални организации и/или физически лица от три или повече държави. Те отразяват интересите и стремежите на обществени, професионални или други движения в международен мащаб. Могат да станат инициатори за разработването на проекти за многостранни международни договори. Според обхвата на дейността различаваме универсални и регионални

международни организации.Универсални са международните организации, чиито цели и предмет на дейност представляват интерес за всички държави в света, например ООН.Регионални международни организации могат да се създават по всякакви въпроси от държави, които са разположени в един географски район.

9. Икономически и социален съвет на ООН.Комисията по меьдународно търговско право.

Икономическият и социален съвет на ООН (ECOSOC, от английски Economic and Social Council, е един от основните органи на Организацията на обединените нации. Той подпомага Общото събрание в насърчаването на международното икономическо и социално сътрудничество и развитие. В съвета членуват 54 държави, избирани от Общото събрание с тригодишен мандат. Провеждат се две редовни сесии в годината.Икономическият и социален съвет представлява един от шестте най-главни органи на Организацията на обединените сили,отговарящи за кординацията

икономическите,социалните и свързани с тях дейности от 14 специализирани агенции на ООН.Икономическият и социален съвет има 54 члена,които се събират всеки юли на среща за решаване и дискутиране на въпроси и предложения за период от четири седмици. От 1998 година се провежда среща всеки април месец с министрите на финансите,които заемат ключови позиции в комитетите на Световната банка и Международния валутен фонд.

10. РЕГИОНАЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ КОМИСИИ НА ООН

1. Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ). Тяе създадена през 1947 г. като комисия на ИКОСОС за оказване наефикасна помощ на европейските държави, разорени от Втората световна война. След това срокът за дейността на тази комисия е продължен за неопределено време.

Членове на ИКЕ са европейските държави-членки на ООН, както САЩ и Канада. Основна задача на ИКЕ е да съдействува за провеждане на съгласувани мероприятия по икономическото сътрудничество в Европа, включително в областта на външната търговия.

Висш орган на тази комисия е пленарната й сесия, която се свиква веднъж в годината. Постоянно действуващ орган на комисията е секретариатът, който се състои от граждани на държави-членки на ИКЕ. Седалище на комисията е Женева.

2. Икономическата и социална комисия на ООН за Азияи Тихия океан (ИСКАТО). Тя е образувана през 1947 г. като временнаорганизация. През 1952 г. е превърната в постоянна.

В ИСКАТО влизат 32 държави, включително САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Холандия.

Комисията със своята дейност трябва да улеснява провеждането на съгласувани мероприятия за икономическото развитие на държавите от Азия и Далечния Изток и да съдействува за повдигане на жизненото равнище на тяхното население. За постигане на тези цели комисията има право да извършва проучване на икономическите, социалните и техническите проблеми

Пленарната сесия, която обикновено се свиква веднъж в годината, е висшият орган на комисията.

Комисията може да създава необходимите за нейната работа комитети и работни групи, както и да организира конференция на експерти.

Постоянно-действащ изпълнителен орган на комисията е ней ният секретариат3. Икономическата комисия на ООН за Западна Азия

ИКЗА). Тя е създадена през 1973 г. за координация на усилията на^ържавите-членки в областта на тяхното икономическо и социално развитие и за разширяване на външноикономическите им връзки. В тази шмисия влизат арабските държави от Азия. Висш орган са ежегодните :есии на държавите-членки на ИКЗА.

Изпълнителен орган е секретариатът, седалище на който е БагдадИрак).

4. Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка (ИКЛА). Тя е създадена през 1948 г. като временен орган наЛКОСОС. През 1951 г. е превърната в постоянна. Членове на тазиомисия са 20 държави от Латинска Америка, както и САЩ, Канада,Великобритания, Франция и Холандия. Висш орган на комисията е пленарната сесия. Тя се свиква един път на две години. Изпълнителен орган е секретариатът

5. Икономическата комисия на ООН за Африка (ИКА). Тя е създадена през 1958 г. В нея влизат 52 държави от Африка, както и Великобритания и Франция.

Висш орган на комисията е сесията. Между сесиите заседават Изпълнителният комитет и Техническият комитет на експерти. И-пълнителен орган е секретариатът.

11. КОНФЕРЕНЦИЯ НА ООН ПО ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ (УНКТАД)

Конференцията на ООН за търговия и развитие, УНКТАД или ЮНКТАД (на английски: UNCTAD, United Nations Conference on Trade and Development) е субсидиарен орган на Общото събрание на ООН. Седалището на ЮНКТАД се намира в Женева, Швейцария.

Създадена е през 1963 година поради нарастващите притеснения относно мястото на слаборазвитите държави в международната търговия. Голям брой от тях изискват провеждане на нарочна конференция за разглеждането на тези въпроси и намирането на решения. В резултат на тези преговори се провежда първата конференция на ООН за търговия и развитие. Предвид цикличния характер на световната икономика и огромния мащаб на проблемите, чиито решение се търси, се предвижда заседания на Конференцията да се провеждат веднъж на 4 години. В периода между сесиите постоянният Секретариат се натоварва със задачата да осигурява логистична и съдържателна поддръжка на междуправителствените срещи. Особеност на дейността на УНКТАД е т.нар. групова система на дейност. държавите-членки на ООН са разделени на четири групи: група А - държавите от Азия и Африка, както и Югославия, група В -развитите държаТш, група С - държавите от Латинска Америка и група D - източноевропейските държави. Такова деление на държавите има за цел усъвършенствуване на работата на УНКТАД. Отделните проблеми отначало се съгласуват в групите.

Същевременно, за да постигнат по-висока ефективност в преследването на целите си, развиващите се държави основават и Групата на 77-те (Г-77), чиито членове понастоящем наброяват 131 държави

12. ГЕНЕРАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МИТАТА И ТЪРГОВИЯТА (ГАТТ)

Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) е подписано през 1947 г. от 23 страни и влиза в сила от 1 януари 1948 г.

Идеята за създаване на ГАТТ е свързана с желанието за учредяване след края на Втората световна война на трета институция, наред с Международния валутен фонд и Световната банка, улесняваща и стимулираща икономическото сътрудничество между държавите - Международна търговска организация (МТО).  ГАТТ представлява, една с многостранен договор, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни.

Основна цел на ГАТТ е да създаде либерална и открита търговска система, в която търговията между страните членки да се осъществява в условията на честна и безпрепятствена конкуренция.

Споразумението включва митнически отстъпки, договорени по време на първите многостранни търговски преговори, и набор от правила, създадени с цел да не се позволи нарушаването на тези отстъпки чрез ограничителни търговски мерки.

България получава статут на наблюдател в ГАТТ през 1967 г., а през 1986 г. официално подава молба за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията.

Световна търговска организация (СТО)

Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация е най-важният резултат от многостранни търговски преговори в рамките на ГАТТ. Неразделна част от него са 17 задължителни многостранни търговски споразумения (multillateral agreements) и 4 незадължителни споразумения (plurilateral agreements).

                Световната търговска организация започва да функционира от 1 януари 1995 г. Тя е единствената международна организация, която има компетенции в областта на многостранните търговски отношения. Към м. октомври 2004 г. 148 държави и територии членуват в СТО, а 24 държави са в процес на присъединяване.

Седалището на СТО е в Женева. Начело на организацията е Генерален директор с четиригодишен мандат. В своята дейност той е подпомаган от четирима заместник-генерални директори, които се избират от него след консултации със страните членки. Секретариатът на СТО се състои от над 500 души от различни националности.

Върховен изпълнителен орган на СТО е Министерската конференция, която се свиква на всеки две години. Първата сесия на Министерска конференция е проведена през декември 1996 г. в Сингапур, втората - през май 1998 г. в Женева, третата - през декември 1999 г. в Сиатъл, четвъртата - през ноември 2001 г. в Доха, и петата - през септеври 2003 г. в Канкун.

13.Организации в областта на международната тарговия сотделни стоки

Наричат се още международни стокови операции.

Международен съвет на пшеницата – 1942.Предвижда сътрудничество м/у д-вите вносителки и износителки.определен е лимит.Съветът извършва контрол за спазването.Седалище в Лондон.За 2010 се наблюдава рязък спад на пшеница в сравнение с 2008 около 5 процента.

Органинизация на държавите износителки на нефт / 1960.Склщчено е споразумение м/у развивашите се държави или т.нар. картелЧленки са Азия,Африка и Латинска Америка.те имат около 90 Процента изнасяне на петрол

Организация по кафето – 1957.Има 7 д-ви от латинска Америка,а по късно се присъединяват Африкански държави.Наи много кафе произвежда Гватемала

Организация на какаото – 1973.Участват 45 даржави.Целите и са същите като на предходните.

Международен съвет по калаят – 1953г. Женева.През 1975 е подписано ново споразумение,което да поддържа буферен капацитет.1991г. международна изследователска група за калаят.

14. Международни организации в областта на облагането с мита

Има 2 вида митнически съюзи

пълен – 2 и повече държави въз основа на межд. Договор създават единна митническа територия

частичен –при тях разликата е че нямаединна митническа територия.В края на 19 век в Брюксел е подписана конвенция за подновяване на митническите тарифи.Има международен митнически бюлетин.Ретификационните документо се депозират ж министерството на външните работи в Белгия

16 .ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ

През януари 1960 г. 7 европейски държави - Австрия, Великобритания, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария, подписват в Стокхолм конвенция, с която се създава асоциацията. Великобритания и Дания прекратиха членството си в ЕАСТ. Предвиденият от споразумението график за отмяна на митата зърху вносните стоки с краен срок 1 януари 1970 г. бе няколкократно -•"менен от Съвета на асоциацията.

Цели на ЕАСТ са

- да съдействат за повишаване на икономическата активност на територията на асоциацията и във всяка влизаща в нея държава;

- да постигат по-рационално използване на ресурсите;

- да повишават производителността на труда;

- да си осигуряват заетост на работната ръка и да повишават жизнения стандарт;

- да осигурят финансова стабилност;

- да създадт условия за свободна конкуренция в рамките на асоциацията;

- да не пропускат сериозни дисбаланси в снабдяването на отделните страни със суровини, с които разполагат страните-членки;

17. ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО

СЪТРУДНИЧЕСТВО Тя е създадена като регионална международна икономическа организация. Уставът й е

приет на 5 юни 1998 г. в украинския черно- морски курорт Ялта, Нейни учредителни и страни по устава са: Република Албания, Република Армения, Република Азербайджан, Република България, Грузия, Република Гърция, Република Молдова, Румъния, Руската федерация, Република Гурция и Украйна. Областите на сътрудничество в рамките на ЧИС са обусловени :т целта на държавите-членки по-ефективно да се използуват техните -: звешки, природни и други ресурси за поддържане на стабилен растеж на националните икономики и да се постигне социално благополучие ча техните народи. ЧИС принадлежи към категорията на откритите международни организации. Тя е отворена за всяка държава, която желае да стане неин член. Молбата за ново членство се предава на съвета на министрите на външните работи. Достатъчно е той да прецени, че държавата-кандидатка има възможност и желае да спазва принципите на ЧИС

Главният редовен орган на ЧИС, който взема решения, е съветът. Постоянният международен секретариат на ЧИС се намира в Истанбул, Република Турция.

18. НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ВЪПРОСИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

1.Международната търговска палата (на английски: International Chamber of Commerce, ICC), срещано и като Международната търговска камара, е международна организация, създадена през 1919 г. и обединяваща в днешно време асоциации и компании от 140 страни, спомагаща за взимане на решения по актуални проблеми, стоящи пред бизнеса.

Създадена е през 1919 г., за да популяризира свободния пазар, инвестициите и търговията. Главната и квартира е в Париж. МТП тясно съдейства с други международни организации като ООН, СТО, Световната банка и други, явявайки се консултативен орган.

През 1923 година към МТП е създаден Международният арбитражен съд. Той решава спорове по международни търговски проблеми. За последните 10 години (от 1999 до 2009) са разгледани над 500 дела.

2. СЪЮЗЪТ Н А МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАНАИРИ - Съюзът на международните панаири е учреден през 1925 г. Негово седалище е Милано. Разграничават се два вида членове на Съюза на международните панаири: действителни и присъединили се. Действителни членове на съюза са панаирите, които са признати за международни. Присъединили се членове са други панаири извън признатите за международни. Съюзът на международните панаири поддържа системни връзки с Международната търговска камара.

3. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЦЕНТЪР ЗА ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - Международният център за търговия на едро е учреден през 1949 г. Негово седалище е Париж.

Той представлява частно обединение на големи търговски фирми, които се занимават с търговия на едро. Този център извършва предимно информационна работа за търговията на едро, съставя статистически справочници и лроучва въпросите за рационализацията на търговията на едро.

Членки на центъра са фирми за търговия на едро от 12 държави, включително от САЩ и от Великобритания.

4. СЪВЕТЪТ Н А ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЪРГОВСКИ ФЕДЕРАЦИИ - Съветът на европейските търговски федерации е учреден през 1953 г. Негово седалище е Париж.

Той обединява националните търговско-промишлени организации •; асоциации) на Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Франция, Холандия и Швейцария, както и редица международни федерации за търговия с отделни видове стоки.

Съветът извършва главно информационна работа.

5. МЕЖДУНАРОДНАТА ЛИГА ЗА БОРБА С НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ - Международната лига за борба с нелоялната конкуренция е учредена през 193 0 г. В нея влизат национални групи на Австрия, Белгия, Германия, Италия, Турция, Франция и Холандия.

Цел на тази лига е борбата срещу нелоялната конкуренция, включително против всички видове дъмпинг. Особено привлекателна е тя за дребните и средни търговци и предприемачи. В същото време лигата проповядва допустимост на свободната и лоялна конкуренция.

Лигата извършва информационна работа в областта на международната конкуренция. Тя участвува в разработването на проекти за международни договори по проблемите на конкуренцията.

19. МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПРЕКИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

Има 2 вида - трансгранична търговия и чуждестранни инвестиции. Чуж-дестранните инвестиции се извършват в различни форми. Според най-газпространената класификация те се разграничават на преки и на порт-~ейлни инвестиции. Последните се осъществяват чрез капиталовия пззар. Интересът при тях е съсредоточен върху получаването на дивидент. Преките инвестиции, напротив, са предприемаческа дейност.

Инвестициите от двата вида са дългосрочни капиталовложения. ~е се различават помежду си ио два признака. Единият има субективен лрактер. Такъв признак е намерението на инвеститора. Другият приз-.-ак носи обективен характер. Той се състои във възможността на инвеститора да влияе върху деловите операции на ползвателя на инвести-г,1ята. Развитието на преките чуждестранни инвестиции е винаги свързано с необходимостта от правна закрила на инвеститорите. Налице обаче е противоречие между различните интереси на индустриално развитите държави, от една страна, и на развиващите се страни, от друга. Това е една от главните причини, поради които изводите относно закрилата на преките чуждестранни инвестиции са едни от най-оспорваните в международното търговско право.

22. ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Всяка държава има органи за ръководство и за осъществяване на външноикомическите си отношения. Органите завъншноикономически отношения са държавни органи, коиторъководят и осъществяват външните икономически отношения на една държава с другите държави и с международнитеорганизации.Te представляват правата на държавата като субектна международното право, защищават икономическите й интереси и икономическите янтереси на нейните граждани люридически лица в международните отношения

1. Видове. Държавните органи за външноикономически отношения се разграничават на вътрешнодържавни и на задгранични.

Вътрешнодържавни органи за външноикономически отношения са правителството, неговият ръководител, министерства и други ведомства. Задграничните органи за външноикономически отношения от своя страна се р"адаелят"на"постоянни и на временни

Към постоянните задгранични органи за външноикономически отношения принадлежат д иплрматическите_и, консул ските представителства. Те са призвани да допринасят за развитието на икономическите отношения _между^изпращащата и приемащата държава.

В категорията на_постоянаите задгранични органи за външно-зомически отношения влизат търговските представителства (вж.

Временнизадгранични органи за външноикономически отноше--:-1я са специалните икономически мисии. Под специална икономическа мисия се разбира мисия, имаща временен представителен ирактер, която се изпраща от една държава в друга за разглеж-1ане с нея на икономически въпроси от взаимен интерес или 'л изпълнение на определена икономическа задача в тази дър-кава.

В Република България Министерскиятсъвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика настраната в съответствие с Конституцията и законите.

Ръководителят на правителството. Без специално пълномощно той може да води преговори с други държави в своята държаваи в чужбина, включително по въпроси на икономическото сътрудничество. Това е обичайна норма на международното право. В Република България министър-председателят ръководи и контролира общата политика на правителството и носи отговорност за нея.

Търговските представителства са държавни органи, които осъществяват в чужбина външноикономическа дейност, включително търговско-икономнческо и промишлено сътрудничество. Търговското представителство не е самостоятелно юридическо лице. За задълженията му носи отговорност изпращащата държава. Начело на търговското представителство стои търговски представител. Той се назначава и освобождава от длъжност от правителството на изпращащата държава. В държавите, в които няма търговски представителства, функциите им се. изпълняват от търговско- икономическите съветници в посолствата.

Търговските представителства в България са 3

23. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ

Международен търговски договор се нарича споразумението между две или повече държави относно техните права и задължения в областта на външната търговия между тях. Международните търговски договори са насочени към установяване, изменяне или прекратяване на определени правоотношения между договарящите държави в областта на външната търговия. Международният търговски договор е един от основните института на международното търговско право и негов главен източник. Международният търговски договор е възникнал преди всички други средства за външнотърговска политика.

Международният договор в_областта на г^ншната търговия е призван да играе положителна роля в правната организация на стокообмена между страните по него. Той съдейства за мира и за развитието на международната търговия и на икономическите отношения.

Видовете международни търговски договори са разнообразни:

Договори за търговия и мореплаване се сключват обикновено от името на държавите. Сроковете на действие на такива дого-^оридзбикновено са дълги (пет и повече години).

Търговските спогодби се сключват обикновено от името на правителствата на договарящите държави. Сроковете им са по-кратки в сравнение с сговорите за търговия и мореплаване.

Споразуменията за доставка на стоки са разновидност на търговските спогодби.

Клиринговите споразумения предвиждат реда за разплащанията за взаимните доставки на стоки чрез прихващане на сумите по износа и вноса

24 СУБЕКТИ, ОБЕКТИ СТРУКТУРА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ

1. Субекти на международния търговски договор.Prawo да сключва международни договори, включително в областта на външната търговия, принадлежи на държавата. Това право се упражнява от името на държавата от висш орган на изпълнителната власт.

W Закона за международните договори на Република България е предвидено, че международни договори се сключват: от Президента на Републиката, от Министерския съвет, от определен министър или ръководител на ведомство, когато международният договор попада в кръга на самостоятелната му компетентност.

2.Обект на международния търговски договор. Обектътна договора трябва да бъде допустим от гледна точка на международното право. Обект на международните договори може да бъде всичко, което съдействгПнГ укрепване на мирните отношения между държавите във всички области на икономиката, както и в политиката, правото и културата.

3Структура на международния търговски договор. Още :от древни времена се разграничават три части на международния договор:

Въведение - обикновено се посочват страните (участниците) по международния търговски договор, лицата, които са упълномощени да сключат договора, и пълномощните на тези лица.

права и задължения - предвиждат правата и задълженията на страните по него. заключителни разпоредби - посочват реда за ратификация, срока на договора,

датата и мястото на подписването и количеството на подписаните екземпляри.Към международния търговски договор може да има приложения: списъци на

взаимнодоставяните стоки, графици за сроковете на доставка по видове и количества стоки, протоколи, писма, ноти и т.н. По съгласие на страните, изразено в договора, приложенията се прогласяват за неразделна част от договора.

25. СКЛЮЧВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР

В Република България проектите за международни договори се изготвят от съответния министър или ръководител на ведомство след обстойно проучване и в съответствие с Конституцията, законодателството и международните задължения на държавата. Като правило проектите за международни търговски договори на Република България се изготвят от министъра на икономиката, който ръководи и контролира външната търговия.

Заедно с проекта на международен договор се изготвя проект на доклад до Министерския съвет. Проектът на международен договор и проектът на доклад до Министерския съвет се съгласуват с министъра на външните работи, както и с другите министри и с ръководителите на заинтересуваните ведомства Лицата, упълномощени да водят преговорите и да подпишат международния търговски договор, трябва да имат пълномощни. Те се издават от съответния орган на държавата в зависимост от равнището на договора. Всеки международен договор, сключен в нарушение на изискванията за пълномощни, е недействителен. Държавният глава (от името на държавата), ръководителят на правителството (от името на; правителството) и министърът на външните работи имат право без пълномощни да подписват международни търговски договори.

2. Стадии в сключването на международния търговски договор. Оформяването на международния договор, включително намеждународния търговски договор, преминава през три стадия: парафиране, подписване и ратификация, съответно утвърждаване.

След като проектът за международен търговски договор бъде обсъден и неговият текст бъде окончателно уточнен, пълномощниците на договарящите държави за преговорите удостоверяват това чрез вписване на инициалите на имената си. Извършва се парафиране на договора. Парафираният договор е готов за подписване.

Ратификация, След подписването на международния търговски договор настъпва стадият на ратификацията. Това е израз насъгласието на върховен орган на държавата (парламент, държавен глава) за обвързването й с този договор.

Език на международния търговски договор. Международните търговски договори могат да бъдат сключени на всякакъв език. Съвременното международно право не познава задължителен език на договора.Международните търговски договори от двустранен характер като правило се сключват на официалните езици на двете договарящи държави. Тези от многостранен характер се съставят на език или на езици, който или които договарящите страни са определили.Международният търговски договор като правило се подписва в толкова екземпляра, колкото са участниците в него.

26. ДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР

Влизане на международния търговски договор в сила.Международният търговски договор влиза в сила от деня, предвиден в договора. В международната договорна практика началото на действието на договора понякога се свързва с определена дата или с деня на подписването. Когато договорът подлежи на ратификация, той обик-новено влиза в сила от датата, на която е извършена размяна на ратификационните грамоти или след като изтече определен период (месец, лва или три) от тази дата. За международните търговски договори, които не подлежат на ратификация, се практикува влизане в сила от датата, на която е получена втората нота за уведомяване за утвърждаване или в определен период след тази дата.

Според времето на действие (според сроковете) се разграничават три вида международни търговски договори а/сключени за опредлелено в договора време с мълчаливо (автоматично) продължаване до изтичане на срока, предвиден от страните в точката за денонсиране б / сключени за определен срок без указания за право на пролонгация без право на денонсиране, докато изтече срокът, посочен в договора; в /безсрочни договори с предвиждане на право на страните да заявят зa своето желание да го прекратят в определен срок.

2.Удължаване,продължаване Пролонгация на международния търговски договор. Международният търговски договор, чийто срок е изтекъл, може да :-ъде продължен (пролонгиран). Единият начин за постигането на този резултат е изразяване на съгласие на страните за продължаване на договора. Когато международният договор е в писмена форма, съгласието се облича в същата форма. Другият начин е автоматичното, про-лонгиране. Условията за него се предвиждат в самия договор.

27. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР

Определения за прекратяване на международния търговски договор. Действието на международния търговски договор може да бъде прекратено в следните случаи

с изпълнението на задълженията, предвидени в договора с изтичането на договорния срок по съгласие на участниците в договора за прекратяването му; поради погиване на обекта на международния търговски договор; поради прекратяване на съществуването на една от договарящите държави: поради едностранен отказ от договора, ако това е предвидено в него: поради настъпването на условието, предвидено в договора; ако по-нататъшното изпълнение на договора ще противоречи на основните принципи

на международното право.Денонсация_на международния търговски договор. Тя представлява правомерен отказ от международния договор, включително от международния търговски договор.Денонсацията се прилага в следните случаи

на основание на уговорките в самия договор, т.е. когато в самия договор е предвидено право на страните в определен срок или при съответни условия да заявят за отказа си

по взаимно съгласие на страните едностранен отказ от международния договор въпреки условията му.

Отказът от международния договор по въпросите на икономическите отношения на основание на условията, предвидени в самия договор, и отказът от договора по взаимно съгласие на страните не с£ нарушения на международното право. Те почиват върху съгласие на страните.В Република България Министерският съвет решава въпроса за денонсирането на международните търговски договори, които са сключени от негово име и не са подлежали на ратификация.

28. МЕЖДУНАРОДНОПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СДЕЛКИТЕ ВЪВ ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ

Международният търговски договор се сключва между две или повече държави. Международните търговски договори много рядко уреждат конкретен стокообмен или търговски операции между страните. Международните търговски договори обвързват държавите, които са ги сключили. Те създават рамките, в които да действат физическите и/или юридическите лица, намиращи се под юрисдикцията на договарящите държави. Държавата може само да съдейства за сключването на външнотърговски сделки от националните й физически и юридически лица, за да се упражняват правата и да се изпълняват задълженията по международния търговски договор, в който тя участва'В основата на сделките в международната търговия лежи договорът за международна продажба на стоки. Независимо от многообразието на сделките, от търсенето на нови форми и средства за осъществяване на външноикономическите отношения между държавите, договорът за международна продажба на стоки остава в основата на тяхното осъществяване.Основната цел на типовите договори и на общите условия за покупко-продажба се състои в безусловно опростяване на международната търговия.

Типовите договори и общите условия са важно средство за кодификация на международните търговски обичаи. Те съдържат в концентрирана форма опит, готови формулировки и конкретни практически решения. Тези актове могат да бъдат използувани при редактиране на външнотърговски договори с цел да се постигне максимално удовлетворяване на страните.

Според приложното им поле общите условия и типовите договори могат да се разделят на две групи: а) общи условия, които са приложими за всички видове стоки и видове търговия; б) общи условия и типови договори, които са приложими за определени стоки и видове търговия. Общите условия, създадени за прилагане в сравнително тесни рамки, обикновено за съответни видове стоки или търговия, могат да бъдат класифицирани в следните основни групи: а) за машиностроенето; б) за минералното гориво; в) за дървен материал; г) за зърнени храни; д) за цитрусови и други плодове.

2 9 . МЕЖДУНАРОЦНОПРАВНИ ФОРМИ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ

От 1 януари 2011 г. влиза в сила новата, осма поред редакция на международните правила за условия на доставка, разработени и публикувани от Международната търговска камара - Париж (МТК), известни с краткото наименование Инкотермс (от International Commercial Terms). Първата версия на тези правила е публикувана през 1936 г. Причина за появата на Инкотермс е фактът, че при всички сделки за покупко-продажба на стоки на търгуващите се налага да изяснят не само стоката - обекта на договора и неговата цена, но и начина и мястото на предаването на стоката, разпределението на разходите, свързани с доставката й до това място, както и момента, в който рисковете за нея преминават от продавача върху купувача. Все жизненоважни въпроси, от които до голяма степен зависи изгодата от сключваните сделки. Редакция на правилата, които влизат в сила от 1 януари 2011 г., е ообозначена като “Инкотермс 2010” и включва 11 комплекта стандартни условия за разпределение на задълженията между участниците в международните покупко-продажби на стоки (във версия Инкотермс 2000 правилата са 13). Всеки търговски термин е обозначен със стандартно буквено кодово обозначение, съответстващо на първите букви от наименованието му на английски език. За улеснение попълването на митническите и административните документи, свързани с тяхното практическо приложение, както и на електронния обмен на търговска информация освен буквено всеки термин има и стандартно цифрово кодово обозначение.  В зависимост от вида на транспорт, при който са приложими правилата на отделните термини, те се делят на две групи:

    - универсални, приложими при превоз с всички видове транспорт: термините EXW, FCA, CPT, CIP, DAT, DAP и DDP, и

    - специализирани, предназначени за доставки, превозвани по морски или водни пътища: термините FAS, FOB, CFR и CIF.

Най-очевидните промени във версия 2010 г. е премахването на 4-те кода DDU, DEQ, DES и DAF. Две нови условия се прибавят DAT и DAP, с което новата версия има общо 11 кода.

EXW - EX Works (named place) = франко завода (уговорено място)

Терминът "Франко заводa" означава, че продавача е изпълнил задължението си по доставката, когато той е предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие или друго уречено място (т.е. в завод, фабрика, склад, и т.н.), не е извършено митническото изчистване за износ и не е задължен за натоварването им на превозно средство. Даденият термин предполага минимум задължения за продавача.

Купувачът трябва да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките от предприятието на продавача до местоназначението им. Обаче, ако страните пожелаят продавачът да поеме задължението с натоварването на стоките за изпращане/експедиция и да поеме всички разходи и рискове за такова товарене, това трябва ясно да бъде уговорено със съответното допълнение към договора за покупко-продажба.

Рисковете се поемат от продавачаРисковете се поемат от купувача

Разходите се поемат от продавачаРазходите се поемат от купувача

FCA - Free Carrier (named place) = франко превозвача (уговорено място)

Терминът "Франко превозвача" означава, че продавачът доставя стоките на превозвача, определен от купувача при уговорено място и преминали митническо изчистване за износ. Трябва да се отбележи, че изборът на мястото на доставка има значение за задълженията по натоварването и разтоварването на стоките при това място. Ако доставката става в помещенията на продавача, продавачът е отговорен за натоварването. Ако доставката става в някое друго място, продавачът не е отговорен за разтоварване.

Даденият термин може да се използва при превоз с обикновен вид транспорт, включително и при смесени превози.

Под думата "превозвач" се разбира всяко лице, което на основанието на договор за превоз, се задължава да осъществява или организира превоза на стоката по железопътен, автомобилен, въздушен, морски и вътрешно-воден транспорт или комбинация от тези видове транспорт. Ако купувачът повери на друго лице, не явяващо се като превозвач, да приеме стоката, то се счита, че продавачът е изпълнил своите задължения по доставката на стоката от момента на предаването й на даденото лице.

FAS - Free Alongside Ship (named port of shipment) франко протежение на кораба (уговорено пристанище за натоварване)

Терминът "Франко протежение на кораба" означава, че продавачът е осъществил доставката, когато стоката е положена по протежение на борда на кораба в уговореното пристанище за натоварване. При условията FAS на продавача се възлага задължението по митническото изчистване на стоката за експорт/износ.

Това означава, че от този момент всички разходи и рискове от загуби и повреди на стоката се поемат от купувача. Ако страните пожелаят купувачът да поеме върху себе си задължението за митническо изчистване на стоката за износ, то това трябва точно да бъде отбелязано и уговорено в съответното допълнение към договора за покупко-продажба.

Даденият термин може да се прилага само при превоз на стоки по морски или вътрешно-воден транспорт.

FOB - Free On Board (named port of shipment) = франко борд (уговорено пристанище за натоварване)

Терминът "Франко борд" означава, че продавачът е осъществил задълженията си по доставката, когато стоката е преминала през/над борда на посочен от купувача съд/кораб в уговореното пристанище за натоварване. При условията на термина FOB на продавача се възлага задължението по митническото изчистване на стоката за износа.

Това означава, че от този момент всички разходи и рискове от загуби и повреди на стоката се поемат от купувача.

Ако страните нямат намерение да доставят стоката през борда на съда/кораба, следва да приложат термин FCA.

Даденият термин може да се използва само при превоз на стоки по морски или вътрешно-воден транспорт.

CFR - Cost and Freight (named port of destination) = стойност и навло (уговорено пристанище в местоназначението)

Терминът "Стойност и навло" означава, че продавачът е осъществил доставката, когато стоката е преминала над/през борда на съда/кораба в договореното разтоварно пристанище на местоназначението. Продавачът е длъжен да заплати разходите и навлото, необходими за доставката на стоката в уговореното пристанище на местоназначението, но рискът от загуба и повреди на стоката, а също и обичайните допълнителни разходи, възникващи след разтоварване на стоката, преминават от продавача върху купувача. При условията на термина CFR на продавача се възлага задължението по митническото изчистване на стоката за експорта/износа.

Ако страните нямат намерение да доставят стоките през/над борда на кораба, следва да приложат термина CPT.

Даденият термин може да се използва само при превоз на стоки по морски или вътрешно-воден транспорт.

CIF - Cost, Insurance and Freight (named port of destination) = стойност, застраховка и навло (уговорено пристанище в местоназначението)

Терминът "Стойност, застраховка и навло" означава, че продавачът е осъществил доставката, когато стоката е преминала над/през борда на съда/кораба в отправното пристанище. Продавачът трябва за заплати разходите и навлото, необходими за доставка на стоката в уговореното пристанище в местоназначението, но рискът от загуби или повреди на стоката, както и обичайните допълнителни разходи, възникващи след доставката на стоката се прехвърлят от продавача на купувача. При условието на термина CIF, обаче, на продавача се възлага също задължението по придобиването на морска застраховка в полза на купувача срещу рискове от загуби и повреди на стоката

по време на превоза. Следователно, продавачът е задължен за сключи договор за застраховка и да заплати застрахователните вноски. Терминът CIF изисква продавачът да поеме митническото изчистване на стоките за износ.

Получателят е длъжен да вземе впредвид, че съгласно условията на термина CIF, от продавача се изисква застрахователно осигуряване само с минимално покритие. Ако купувачът иска да има застраховка с по-голямо покритие, той би трябвало изрично да се договори с продавача за това или сам да предприеме мерки за сключване на допълнителна застраховка.

Ако страните не предвиждат да доставят стоката през/над борда на кораба, би трябвало да бъде използван термин CIP.

Този термин може да бъде използван при превоз на стоки само за морски и вътрешно-воден транспорт.

CPT - Carriage Paid To (named place of destination) = превоз, платен до (уговорено местоназначение)

Терминът "Превоз, платен до" означава, че продавачът е доставил стоката до посочения от него превозвач, като продавачът е длъжен да плати разходите, свързани с превоза на стоките до уговорения пункт на местоназначение. Терминът CPT изисква продавачът да поеме митническото изчистване на стоките за износ.

Това значи, че купувачът поема върху себе си всички рискове от загуби и липси или повреди на стоките, както и другите разходи след предаването им на превозвача. Под думата "превозвач" се разбира всяко лице, което на базата на договор за превоз, поема задължението да осъществи или организира превоза на стоките по железопътен, автомобилен, въздушен, морски или вътрешно-воден транспорт или в комбинация от тези видове транспорт. Ако се осъществява превоз до пункта на уговореното местоназначение с няколко превозвачи, преминаването на риска става в момента на предаване на стоката на първия от тях.

Този термин може да бъде използван при превоз на стоки с всеки вид транспорт, включително и при смесени превози.

CIP - Carriage and Insurance Paid То (named place of destination) = превоз и застраховка, платени до (уговорено местоназначение)

Терминът "Превоз и застраховка, платени до" означава, че продавачът предоставя стоката на определен от него превозвач. Освен това, продавачът трябва да заплати разходите, свързани с превоза на стоката до уговореното местоназначение. Това означава, че купувачът поема върху себе си всички рискове и всякакви допълнителни разходи за доставката на стоката по този начин. При условията CIP, на продавача също се възлага задължението да открие застраховка за риск от загуби и повреди на стоката по време на транспорта в полза на купувача. Следователно, продавачът сключва договор за застраховка и заплаща застахователните вноски.

Купувачът трябва да има впредвид, че съгласно условията на термина CIP, от продавача се изисква да осигури застраховка с минимално покритие. В случай, че купувачът иска да има застраховка с по-голямо покритие, той трябва да договори това изрично с продавача или сам да вземе мерки за сключване на допълнителна застраховка. Под думата "превозвач" се разбира всеки човек/лице, който, в договор за превоз, поема задължението да осигури самия транспорт или да организира превоза на стоката с железопътен, автомобилен, въздушен, морски, вътрешно-воден транспорт или чрез комбинация от такива видове транспорт. Ако се осъществява превоз до пункта на уговореното местоназначение с няколко превозвачи, преминаването на риска става в момента на предаване на стоката на първия превозвач. При условията на термина CIP, на продавача се възлага задължението по митническото изчистване на стоката за износ.

Този термин може да се прилага при превоз на стоките с всеки вид транспорт, дори и за смесен превоз.

DAT - Delivered At Terminal (named terminal of destination) / доставено и разтоварено (уговорен терминал в местоназначението)

Продавачът предоставя стоките на разположение на купувача, след като бъдат разтоварени от транспортното средство в уговорен терминал в уговорено пристанище или уговорено място в местоназначението.

"Терминал" включва: кей, склад, контейнерен терминал или автомобилен, железопътен и въздушен терминал.

Страните трябва да определят възможно най-ясно момента в който в уговорения терминал в местоназначението, риска ще се прехвърли от продавача на купувача на стоките.

Ако страните искат продавача да поеме всички разходи и отговорности за доставка до друг пункт на местоназнащението, трябва да бъдат използвани термините DAP или DDP.

Отговорности

Продавачът отговаря за разходите и рисковете за доставяне на стоките в мястото, определено в договора

Продавачът отговаря за изчистването на митническите формалности и процедури при износ

Купувачът е отговорен за изчистването на митническите формалности при внос на стоките и за заплащането на митни сборове и др. такси

Този термин може да се прилага при превоз на стоките с всеки вид транспорт, дори и за смесен превоз.

DAP - Delivered At Place (named place of destination) / = доставено (уговорено място в местоназначение)

Продавачът предоставя стоките на разположение на купувача в превозното средство с което са пристигнали, готови за разтоварване от транспортното средство в уговорено място на местоназначението.

Препоръчва се страните да определят възможно най-ясно момента в който в договореното мястото на пристигане, рисковете се прхвърлят от продавача на купувача.

Ако продавачът е отговорен за изчистването на митническите и др. формалности за стоките при внос в мястото на местоназначение, заплащане на мита и т.н., трябва да се използва терминът DDP.

Отговорности

Продавачът носи отговорност и поема риска да достави стоката до уговореното място

Продавачът е длъжен да освободи стоките за износ - митнически и др. формалности

Ако продавачът поеме разходите по разтоварването в местоназначението, освен ако преди това нямат друга уговорка, няма право на възстановяване на тези разходи

Купувачът е отговорен за изпълнението на митническото оформяне и заплащане на всякакви митнически и др. задължения при внос

Този термин може да се прилага при превоз на стоките с всеки вид транспорт, дори и за смесен превоз.

DDP - Delivered Duty Paid (named place of destination) = доставено, мито платено (уговорено местоназначение)

Терминът "Доставено, мито платено" означава, че продавачът е предоставил стоката преминала през митническо изчистване и неразтоварена от пристигналото транспортно средство стока на разпореждане на купувача в уговореното местоназначение. Продавачът трябва да поема всички разходи и рискове, свързани с транспортирането на стоката, включително обичайните сборове за вноса в страната на назначението (под думата "сборове" тук се подразбират отговорността и риска за извършване на митническото изчистване, а също за плащане на митническите формалности, митническите тарифи, налози и други сборове).

Докато терминът EXW възлага минимални задължения на продавача, то терминът DDP предполага максималните му задължения.

Този термин не може да се използва, ако продавачът е неспособен пряко или косвено да придобие разрешителното/лиценза за вноса . Ако страните се споразумеят да изключат от задълженията на продавача някои от разходите, платими при вноса от стоките (като данък добавена стойност - ДДС), това трябва да бъде изяснено, добавяйки ясна формулировка за това в договора за покупко-продажба.

Ако страните искат купувачът да поеме всички рискове и разходи на вноса, трябва да бъде използван терминът DDU. Даденият термин може да бъде използван независимо от вида на транспорт, но когато доставката се извършва на борда на съда/кораба в уговорено пристанище на съда/кораба или на кея, трябва да бъдат използвани термините DES или DEQ.