1.ИСТОРИЯ НА БЪЛГ. ДЪРЖ. И ПРАВО КАТО НАУЧНА ДИСЦИПЛИНА. ВРЪЗКА СЪС СРОДНИ ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ. ПЕРИОДИЗАЦИЯ.Организацята и развит. На Бълг. държ. Се основават на измененията в соц.-ик. Структура. Правото възниква и се разв. Въз основа на съществуващото държ. У-ство и соц-ик. Отн. Обичайното право е възникнало в преддържавния период и се разпростира в/у цялата бълг. Етническа територия, а държ. Законодателство възниква след покръстването 864 г.и се простира само в/у държ. Територия. Инф. За бълг средновек. Право, черпим от достигнали до нас “юридически извори”- законод. Актове и сборници, царски грамоти, надписи и др.Бълг. Право възниква след образ. На бълг държава. В условия на силна централна власт. Целта му е да узакони установеното ик. И политич. Развитие.Предмет на Ист. на бълг държ. И право: ист. Разв. На бълг право; държ. Институции; у-ство, структ. И разв. На бълг държ. + през средновековието изучава: заражд. И разв. На отделните правни отрасли /семейно, наслествено, договорно/; съдебния процес, видове престъпления и наказания; етапите в разв. На наказат. Репресия; държ. Админ. И фин. У-ство на 1та и 2та бълг държ. Едновременно съществува бълг. обичайно право и държ. Законодателство.Всички науки, както и Правото изучават обществения живот, което спомага за взаимодействие помежду им, като дава възможност зав взаимнаобмяна и ползване на обширна база резултати, постигнати от науки в различни сфери. Науката История на правото изучава: зараждане, същност и еволюция на правото, във всички правни отрасли. История на Правото е по-тясно свързано националната ни история В някои историч. Трудове се разглежадат проблеми засягащи държ. Институции; законодателството; държ., админ. И фин. У-ство на държавата, от изторич. Гл. Точка, а историята на БДП се занимава с юридическия аспект на държ. Правни институции. БДП е тясно свързана със; всички правни отрасли; историч. Дисциплини като: архивистика /комплектоване и класифик. На арх. Фондове/, историч. География /изследва терит. На държ. И промяната в границите и/, изворознание /издирване, подбор, п роучване и изп. На историч. Източници/, нумизматика, сфрагистика /изучава за пе чати/, изкуствознание, етнография, езикознание, фолклористика. Периодизация на история на БДП; 1. на Първата б. Държ. – 680г.-1018 /паване, под визант. Власт/: покръстване, старобълг. Писменост, изграждане на правна с-ма, 2.Византийско владичество 1018-1185; намалява бълг. Етнич. Територия, налага се визант. Админ. ,дан. И законодат. С-ма 3. Втора бълг. Държ. 1185-1396 /падане под осм. Робство/;разцвет на занаятите и търговията, господство на феодализма, възстан. На старото бълг. Законод., създ. Се ново, възприемат се Византииските правни сборници. 4.Османско робство 1396-1878 г.: унищожена е бълг. Държ. И автокефална църква; наложена е османската админ. И дан. С-ма; религиозна дискриминация; борба за възстан. На бълг. Държавност; силно развитие и приложение на бълг. Държ. Право; прилага се османско законодателство. 5.Трета бълг. Държ.:1878 – до днес; възстан. Се съвр. Бълг. Държ.; изградена законод. С-ма, чрез рецепция на чуждо законод. След 9.9.44 се създ. Ново законод.

2.ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БДП Исторически извор с веществени, писмени или устни паметници, даващи информация за миналото. Такава инф. За ист. На БДП, се намира в различни писмени паметници .– наши и чужди. По съдържание писмените извори биват: а/ зак. Актове и законодат. И норматив. Сборници.; Еклога, Земед. Закон, Номоканон /кормчая книга -правен сборник, Закон за съдене на людете, Синтагма на Матей Властар-сборник църковни и граждански закони.Шестокнижие на арменопуло -наръчник на закони Душанов закон. б/извори от религ. Х-тер в/ царски грамоти, дарствени г/межд. Актове; межд. Грамоти и договори д/ хроники, летописи, писма, надписи, приписки, жития и др. Зак. Актове и законодат. И норматив. Сборници се появяват след образ. На бълг. Държава със силна централна власт. Която осигурявала провеждане на законодателна власт. Създ. На бълг. Средновек. Законод. Е повлияно от историческата действителност в този период. По това време действа старото обичайно право, което в условията на съвместно съжителство на прабългари и славяни, постепенно се уеднаквява. От друга страна,аристократите имали нужда от стабилност и защита на интересите си, което можело да се осъщ. С държ. Законодат, гарантирано от силна централна власт. Такива условия създал Хан Крум 803-814 г. ; силна централна власт и господстваща класа, тъсеща начин на узакони властта си. Това е време на обединяване на прабългари и славяни, оформя се. Феодално общество, появява се нужда от силно държ. Законодателство., което да обедини държавата. Първото достигнало до наши дни офиц. Законод. На бълг. Средновек държ. е Крумово законодателство от нач. на 9 в. Сведения за него са достигнали до нас чрез Лексикона на византииския лексикограф Свидас – 10 в. Има спорове за автентичността на Крумовото законод, тъй като на места звучи по-скоро като легенда. То се състои от 2 части: +1 е неправдоподобна и зарказва за причините за създ. На законите +2 дава предметното съдържание на К. закони.1-та е с легендарен х-тер: след победата на хан Крум над аварите, той ги попитал защо загинал водача им, а те дали като причини увеличаване на клеветите, пиянството и др., в следствие на което Крум създава наказателни разпоредби за: + лъжливия, клеветнически донос: което се наказва със смърт + кражбата: наказва се със строшаване на крака, а на този к. му помага му се отнемат имотите + пиянството: като мярка се предвижда изкореняване на лозята + укривателство на крадец + недостатъчна помощ за просяците; наказанието е конфиск. на имота. Крумовото законодателство отговаря на неотложната нужда от въдворявяне на ред и дисциплина в държ. Крумовите закони са наказателно законодателство, което разкрива престъпленията в Средовек. Б-я. Те съдржат сведения за съдебния процес, част от 1-я текст има процесуално съдържание .От гл. Т. на правните разбирания, смисъла на закона е да не се повтарят престъпленията, чрез отнемане на орган - членовредителния закон. Малкото данни, от това време ни дават право да приемем, че без съмнение за повечето престъпления се е прилагало частно отмъщение. Но законод. дейност на държ. била все още слаба и се огранич. Само до регламентиране на определен кръг перстъпления, което да защитава интересите на господстващата класа.След приемане на християнството и установяване на феодалните отношения, новата класа вече има нужда от по- устойчива законодателна с-ма. Християнството е възприето от Византия, която оказва силно влияние и в/у обществения и културен живот, църквата и правото в бълг. Държ.. От Византия били внесени църковна лит. И правни съчинения. Бълг. Държава възприема почти изцяло виз. Законод., о осн. Място заема Еклогата която се прилага след покръстването и нейното приложение - Земеделския закон.

3.1.ЕКЛОГАЗаконодателен паметник, създадена 18 в. във Византия. Според “Отговорите по допитванията на Папа Николай 1-ви на българите” , в които личи, че Борис 1-ви е познавал Еклогата, тя е внесена в Б-я веднага след покръстването. Еклогата съдържа: увод 18 глави състиавени от отделни статии. Главите включват законополож ения от семейно, наследствено, наказателно и процесуално, договорно право. В увода се обяснява необходимостта и смисъла от създаване на този закон. Открити са няколко старобългарски преписа на Еклогата, като най-разбираем е препис публикуван в печатната Кормчая. Славянската Еклога се различава от Византииската, тъй като бълг. Законодател я е пригодил към бълг. У-вия. Слав. Екл.; +Има 16 глави. Някой промени са в следствие с по-неразвитите ик. Отношения., коеот обяснява пропускането на глава “За постоянните и временни емфитевзи” + не разграничава съдебния процес на граждански и наказателен = не познава престъплението “фалшифициране на монети” + установява по-леки у-вия за робите и спец. У-вия за наследяване в полза на бедните.Източник на Еклогата е монументалната кодификация на Юстиниан 1-ви (527-556), в Източната римска империя. Еклогата избира от действащите правни норми и предшестващи законодателства. Тя представлява законодателство на разпадащият се робовладелски и зараждащ се феодален строй. Като нейни източници, в самото и наименование се посочват; институции, дигести, кодекси и новели на Юстиниан. Тези правни източници обаче били на латински и твърде тежки за възприемане. Затова те се превеждат и се съставя нов правен сборник, в к. Се систематизират и обощават действащите правни норми - Еклогата е обърнато внимание и на законод. На императорите след Юстиниан и канонич. Право. Юстиниановата кодификация законодателство / известно като Свод на граждамските закони/ е създадена 6 в. И тя изцяло задоволява нуждите на разпадащият се робовладелски строй. Юстин. законодателство озцяло обслужва нуждите на виз. Общество 8 в., но налага и нови решения, повлияни от промените в икон. И общ.-полит. Реалност. В Еклогата са примесени;+ юстин. Законод. +елементи от обичайното право на източната империя 6-8в.+ обичайното право на славяните.3.2.ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН Византийски паметник от времето на императорите иконоборци. В него има богат материал за селскостоп. Живот през 8 в. Той е вид кодекс и регулира взаимоотн. във връзка с поземлената собственост. Създ. На Закона е повлияно от славянството и е преведен на старобълг. След покръстването като Еклогата и се налага като нейно приложение.Закона отразява общ.-ик. Промени във византийсткото общество, последвали след падането на робовлад. И устан. На феод. Строй. Разпоредбите в него защитават земеделската собственост и за наказателноправни, засяга множество казуси във връзка с посегателства с/у движ. И недвиж. Селскостоп. Собственост.3.3.НОМОКАНОН /КОРМЧАЯ КНИГА- Правен сборник, пренесен от Византия след покръстването./думата е с гр. Произход: Светски закон, Църковен закон/.. По съдържание Ном.вкл. Светско право : Еклога, Закон градски и др. и Канонично право: Правила на светите отци; Апостолски правила; Правила на вселенските и поместни събори.1-ви Номоканон: съставен във Византия, средата на 6 в.; съдържа 50 глави; редактиран от цариградския патриарх Йоан Схоластик. 9 в. Е направена втора редакция с известни допълнения, а 12 в. Е допълнена с тълкования от Теодор Валсамон, Алексий Аристин, Йоан Зонара. 2-ри : първата 1/2 на 7 в.;пълен и систематизиран; има 14 глави.След покръстването Ном. С 50 и 14 глави са преведен от Методии или негови ученици. На старобългарски Номоканона е наречен "законуправило", а по-късно Кормчая книга.Края на 13 в. В Б-я и Русия била изпратена Кормчая книга с 14 глави. Първото и отпечатване става 17 в., след което препечатвана и разпространена и прилагана в Русия и църквата по славянските земи.

4.ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА ЛЮДЕТЕ/ЗСЛ/ СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ С ЕКЛОГАТА.ЗСЛ е първия оригинален християнски старобълг. Писмен правен паметник. Той е старобълг. Законод. Акт, създаден след покръстването, на основата на 17 глава от Византийската Еклога- ‘за престъпленият и наказанията”.ЗСЛ Има 2 редакции: а/кратка; съдържа 32 текста; писана след покръстването, запазена в руски преписи –Новгородски, Варсонифиевски и Устюжки са най-старите; б/обширна: създадена в Русия чрез добавяне към кратката; има 2 версии- на Строев и Дубенски.ЗСЛ се състои от текстове за; чл.1 езичниците; чл.2 и 7 свид. Показания; чл.3 военната плячка; чл.4-13 за престъпления с/у половата нравственост; чл.14,15 палеж; чл.16 азиилно право; чл.17 самоуправство; чл.18 свид. Показания; чл.19 осбоб. На роби; чл.20 свидетелство по слух; чл.21 вероотстъпничество; чл.22 заем за послужване; чл.23-30 за квалифицирани кражби; чл.30 бракоразводни. ЗСЛ съдържа разпоредби, обединени от повод на издаването му- покръстването. Най-жестоки санкции са за езичеството. На първо място поставени престъпления с/у християнската религия и морал. Но санкциите за престъпления с/у религ. Морал са много смегчени, те са църковни / анатемосване, отлъчване../, а не членовредителни. Това несъотвествие идва от периода в който е създаден закона, тъй като тогава се е утвърждавала христ. Религия., т.е. налице е бил сериозен конфликт – езичество/христ..Сравнение ЗСЛ/ЕКлога: част от разпоредбите в гл.17 от Виз. Еклога, липсват при ЗСЛ /за неактуални за периода престъпления/, а има вкл. Други. В ЗСЛ има разпоредби, буквално преведени от Виз. Еклога и е заимствал разпоредби, с малки отклонения по отношение на наказанията и и фактическия състав.ПОредността на сттатиите в ЗСЛ и Еклогата не е еднаква. Напр. В ЗСЛ Не фигурират престъпления като държ. Измяна; определени случаи на убииства; клевета и кражба, които са съществували в този период. Те се наказвали по силата на строгото обичайно право. В ЗСЛ няма Текстове на Еклогата относно престъпления против нравствеността; блудство, прелюбодеяние, кръвосмешение и др., тъй като на тези деяния не се е обръщало много внимание преди покръстването. Но в ЗСЛ има новиразпоредби, уреждащи проблеми свързани със съществуващата действителност напр.: +чл.1 санкционира строго, при практикуване на езич. Обреди, заклинания, което отново се свързва с утвърждаване на христ. Религия. +Друг нов текст се открива и във връзка с опита на Владимир расате да възстанови езичеството и тъй като в Еклогата няма такъв бил създадено съответно постановление. +налага по-хуманен ред, като налага доказване чрез свидетелски показания /а не чрез насилие; или пък както според Еклогата свидетел може да е само човек с положение/.Малко постановления в ЗСЛ са точно заимствани от Еклогата в точен текст: напр. чл.17- за самоуправството; чл. 18- за свид. Показания на родител, дете, роб; чл.23,25,30 за квалифицирани кражби. Всички др. Разпоредби се различават от Еклогата поради неточен превод, грешка или съвсем съзнателно по фактически състав.Сериозни различия се откриват при азилното право; в ЗСЛ се засилва правото на църковно убежище и на укрилият се, не се предвижда наказание, тъй като се смята, че на това място бог правораздава. Еклогата предпочита жестоките и мъчителни членовредителните наказания, като ЗСЛ внася хуманност и почти всички са заменени с по-леки санкции. ЗСЛ е запазил единствено членовред. Нак.: отрязване на нос при; блудство извършено от калугер, кръвосмешение и прелюбодеяние, съвкупление с чужда годеница.Съвсем нови текстове в ЗСЛ са 3 текста, 5 са буквален превод от виз.Еклога и 26 текста от гл.17 са пропуснати, 24 текста се различават. :

5.ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ВРЕМЕТО НА ВТОРАТА БЪЛГ. ДЪРЖАВАСИНТАГМА НА МАТЕЙ ВЛАСТАР. ШЕСТОКНИЖИЕ НА АРМЕНОПУЛО. ДУШАНОВ ЗАКОН.1185 г. Свършва византийското владичество и се възстановява бълг. Държава.Развитието на феодализма било съпроводено от духовен разцвет по времето на Иван Александър 1331-1371 и Шишман 1371-1393г., който излязъл извън граници. Господстващата класа разбира се, се нуждаела стабилно стабилно законодателство, за да укрепи властта си. До нас са стигнали сведения за законод. Актове по това време, чрез бълг. Царски грамоти. Законод. По време на Втората бълг. Държ. Е повлияно от Византия. 13-14 в. В Б-я се прилагат ЗСЛ, Еклогата, Земеделския закон, Номоканона/Кормчая книга. Смята се, че те са се прилагали и по време на Втората бълг. Държ. както и някои правни сбирки като: СИНТАГМА /съпоставяне на закони/ НА МАТЕЙ ВЛАСТАР; сборник църковни и граждански закони, създ. 1335 г. Във Византия от Матей Властар от Солун. По съдържание е като Номоканона – съд. Светско и църковно право. 1347-8 г. По заповед на цар Душан е преведена на сръбски. Съдържанието Е изложено в 303 глави, в 24 раздела. Под заглавията на главите са преведени първо каноните, а след тях разпоредбите на гражданските закони. Заимствани са закони От Прохирона /закон градски/ , Еклогата и др.ШЕСТОКНИЖИЕ НА АРМЕНОПУЛО /наръчник на закони/: 1345 г. Възантия. Съдържанието е в 6 отдела с отделни заглавия. Основано е на Еклогата, Прохирона на Василии Македонина, Василиките и др. В Гърция е известно нато кодекс, общ закон. ДУШАНОВ ЗАКОН: 1349 г. Сърбия. Оригинален паметник на старото славянско право. Регламентира правата, задълженията и отнош. м/у различ. Съсловия – църква, себри /селяни/, властели /господари. Закона съдържа: +разпоредби уреждащи съдоустройството и съдопроизводството +византииско право, +сръбски обичаи, +частни закони, +заповеди и гармоти изд. От цар Душан и предшествениците му,+ обичайно право.Синтагмата и закона се прилагали едновременно и взаимно се допълвали.

6.ДАРСТВЕНИ ГРАМОТИ. МЕЖД. ГРАМОТИ И ДОГОВОРИ. ДРУГИ ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГ. ДЪРЖ. И ПРАВО.Грамота е: писмa, Послание, писмен док., писание. Те са достигнали до нас в първоначалният им вид , на старобълг. Език и са много автентичен източник на данни за държ. живот и средновек. право, тъй като в тях намираме свед. За офиц. Терминология и точното съдържание на разл. Държ. институции; титли на царе, наименования на помощници, админ. И фиск. чиновници, ред и у-вия на наследяване на престола, за наказат. И гражд. Право и пр., което допълва данните за развит. На държ. институции и институти.1.Дарствени грамоти/ДГ: чрез тях се предоставяла феодална собственост /цели села ведно със жителите им/ на светски и църковни феодали. Видове: а/Според дарителите: +царски + болярски б/ в Синодика според положения печат: +златопечатни и прости писания (печатите са били златен- привилегия на владетеля, сребърен и оловен). ДГ първо се наричали Виргинска грамота, а след като били преведени - Мрачка грамота. ДГ са официални актове и имат опред. ф-ма и съдържание: +увод: обяснява повода за издаването на грамотата + диспозитив: разпоредбите на владетеля за отстъпване на феод. собственост +заключение: съд. Санкции с/у нарушители на царскат грамота, дата, подпис и златен печат на владетеля. Известни грамоти издадени от канцеларията на бълг. Владетел: + Виргинска грамота на цар Константин Асен /1257-1277/ С нея се даряват 30 села; не е автентична, пази се в Хилендарския манастир на Атон + Ватопеска грамота на цар Иван Асен II /1218-1241/; с нея е дарено село Семалто; пази се в Атон +Рилска грамота на цар Иван Шишман 1378 г.; дарява на Рилския манастир 20 села +Зографска грамота на цар Иван Александър 1342; дарява на Зогр. Манастир 2 села; пази се в манастира +Витошка грамота на цар Иван Шишман 1382 г.; дарява на Драгалевския манастир село Новачени +Мрачка гр. На Иван Александър 1347 г.; дарява на манастира "Св.Никола" няколко села.; пази се в Хил. Манастир + Калиманова със златен печат от цар Калиман 1241-1246.+ издавани грамоти от боляри: Сигилия на деспот Алексей Слав 1220 г.; ДГ на протосеваст Прибо и др.2.Международни грамоти: с тях се признават права и привилегии на чужди търговци в Б-я, издават се като заповеди/повели. Известни грамоти: +Дубровнишка гр. На Иван Асен II 1230 г.-разрешава безмотна търг. На дубровнишките търг. По бълг. Земи + Брашовска на цар Иван Страцимир 1356-1396.- разрешава на търг. От Брашов да търг. В Видинско. 3.Межд.договори: дават инф. За терториални промени; обявяване на война; възншната търг.; ик. Връзки и т.н. Познати: + 815 г. Дог. На Хан Омуртаг с Византия за 30 години с к. се опред. границите. Размяна на пленници и положението на славяните след примирие. + 1253 г.Дог. Цар Михаил II Асен с Дубровник дава права на Дубр. Търг. За безмитна търг. В бълг. Земи и др. търг.Отнош. + 1387 г. Дог. На княз Иванко с Генуа: съд. Стоп. Клаузи; права и зад. На генуазките търговци. + др. дог. Също: * м/у Аспарух и виз.император Константин Погонат 680 г., който признава Б-я и задължав Византия да плаща ежег. Данък. *хан Тервел и император Теодосии III, 716 г. урежда границите и отнощ. М/у Б-я и Виз. * Дог. Цар Иван Асен II/никейския император Йоан 4 дука Витации, който признава автокефалността на бълг. Църква " Асеновците / виз. Импер. Исак Ангел 1187 г. с к. се признава 2-та бълг. Държ.4.Други извори: летописи, писма, надписи, приписки, жития и др. домашни или чужди. Домашни: + Именник на бълг. Ханове: изброява вс. бълг. Владетели, колко време са упр., от кой род са + Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите: това са 106 отговора от папата, на 115 въпроса зададени му от княз Борис I, за разясняване на вярата. Самите въпроси не фигурират + Синодик на бълг. Църква /Борилов Синодик/ Сборник решения от Търновския събор 1211 г. воден от цар Борил. Реш. с/у еретиците са като анатеми с/у ереси.Патриарх Евтимии му прави последна редакция. + Беседа против богомилите 10 в. Създ. От презвитер Козма, отразява класовото разделение.Чужди: +кореспонденция/ преписка м/у Симеон и Византия, Калоян и папата + надписи: в/у камък, съдове, метал, стени- нагръцки и старобълг. При 1-та бълг. Държ. и на кирилица по времето на 2-та. + приписки: допълнителни бележки към основен текст: най-ранната е от 907 г. отбел. Смъртта на Борис I. + много византииски историч. Съчинения и летописи: на Прокопий и Псевдомаврикий; патриарх Никифор ит.н. + сведения за дворцовия церемониал от съчиненията на Константин Багренородни.

11. ПРАВОСПОСОБНОСТ И ДЕЕСПОСОБНОСТ СТАТУТ НА БЪЛГАРИТЕ И ЧУЖДЕНЦИТЕ.Правоспособността по феодалното право има ясно изразен класов характер.При феодализма правоспособността е правен израз на тяхното икономическо неравенство и на тяхната съсловна неравнопоставеност.През епохата на ранния феодализъм ограниченията в правоспособността са били обусловени главно от положението на дадено лице в задругата или семейството.Пълна правоспособност е имал само главата на семейството, останалите имали ограничена. Робите са били неправоспособни във всички области на правото, той бил напълно неправоспособен и третиран като вещ.В Земед. Закон има жестоки наказания за робите. Ограниченията в правоспособността на зависимия селянин са се свеждали конкретно към това,че той не е могъл да продава земя вън от границите на феодалното имение, към което е бил прикрепен. НАСЛЕДЯВАНЕТО-ако парикът/зависимия селянин/ умирал без да остави низходящи,неговият имот е бил наследяван от феодала. През развития феодализъм правоспособността се определяла от статуса. Собственика на земята притежавал и обравотващото я население.Дееспособност: годност да се упражняват права и задължения. Нашето средновековно право съдържа норми от които се вижда,че то не отъждествява правоспособността с дееспособността.Ограниченията в дееспособността според бълг-то феод. право са били поставени в зависимост от възрастта,семейното положение,душевното здраве. Подвластните не са могли не само да завещават,но и до сключват други сделки освен сделки,които засягат тяхното лично имущество. Средновек. Законод. Не посочва възраст на к. лице става дееспособно, за сключв. На различни правни сделки се опред. разл. Възраст. За брак :+според Еклогата: жена-13; мъж-15 + Номоканона ж 16/м 18. За съставяне на завещание: Еклога: м15/ж13; Сирак може да получи наследство на 20 г. Има ограничения в дееспособността при: лудост, във връзка със семейни или задругарски отнош.; жената не може да се разпорежда с имущ. Си без съгласие на съпруга си.Правоспособност на чужденците: не е като при българите.Правоспособността на чужденците в средновековна България е била уредена с няколко грамоти на български владетели и с няколко международни договора.Тези договори и грамоти дават широка правоспособност на чужденците,в полза на които са издадени.Правоспособността на чужденците по начало е почивала на международните договори,сключени между българския владетел и съответната чужда страна или пък на специални едностранни грамоти.Понякога чужденците са придобивали правото да търгуват,без да плащат мито.Международни договори датиращи от последните десетилетия на Втората българска държава-признават на чужденците правоспособност и в областта на поземлената собственост и в областта на наследяването.Правото да придобиват недвижима собственост в България.Чужденците са имали право да се ползват от специална съдебна защита.Дог. И грамоти, к. опред. правата и привилегиите на чужденците: + Дог. На Тервел с Византия 716 г.+ Дубровнишка грамота на Иван Асен I 1230 г. + Дог. На Михаил II Асен с Дубровник 1253 г. /освоб. От мито и дан/+ Дог. На цар Иван Алрксандър с Венеция 1347 г. /+ Писмо-грамота на цар Иван Александър до венецин. Дож Андреа Дандоло 1352 г. + Брашовска грамота на Иван Страцимир / взема чужденците под закрила/+ Дог. На Добруджанския владетел княз Иванко с генуезците.

12.БРАК И СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ В СРЕДНОВЕК. Б-ЯНачините за сключване на брак според обичайното право в средновековна България са били три:1.кражба на момата: без съгласие на момата и родителите 2.откупване на момата-обезщетение на семейството,задето е лишено от работна сила, заради отглеждането и и чеиза, който е подготвило или често за кражбата и. Обезщетението постепенно се превърнало в задължит. Подарък. Постепенно се налага и зестрата, като вид обезщетение, че момичето не взема имоти в наследство. 3.приставане: предварително се уговаря, момата вземала необходимите вещи и чакала избранника или отивала в дома му и разрявала огнището, като знак за сключване на брак. Няма данни за езическия период каква възраст се е изисквала за сключване на брак или до каква кръвно родство е пречка за това. В Закона за съдене на людете санкцията за кръвосмешение е много смекчена -"разлъчване", но в Еклогата е "смърт". Бракът между езичници е бил недействителен.За годеж се е изисквало да са православни християни,навършили седемгодишна възраст и да бъде постигнато съгласие както м/у тях така и м/у родителите. В дохристиянско време важен момент е сватбата: съвк. От различни обичаи, обреди, гощавки, за да се отбележи факта на бракосъчетаване. За Брак-според Еклогата се изисква мъжът да е навършил 15 години,а жената 13 години.Мъжът е имал върху съпругата извънредно голяма власт: имал е право да убие заловената в прелюбодеяние съпруга; могъл да налага физически наказания на децата,да ги изпъжда от своя дом,както и да ги продава в робство.Родителската власт е съществувала до оженването на сина или дъщерята. Християнски брак:: христ. Църкав възприела обичаите на римляните. За нея брака е "най-съвършения човешки съюз", тайнство, съюз сключен със съдействието на бог и освещаване от свещенник. По времето на император Константин Велики, брака бил уреден според църковните канони, възприети от законодателството, което наложило задължителни норми. Според каноните категорично се отрича като начин на скл. На брак- отвличането. Изисквало се брака да става содобрение от епископа, с благословия на църквата, т.е венчаване. И така то се въвело. Преди брака младите се сгодявали пред църквата. Което правело годежа неразтрогваем и си давали взаимно обещание, което не можело да се нарушава. Разтрогване можела да направи само църквата и то при достатъчно добра причина.Борис I поискал от папата да му разясни значението на кръвното родство, който отговаря, че ако се сключи брак м/у родственици по съербрена линия, то те са извършили престъпление. Според христ. Църква такава забрана съществува и за брак м/у духовни родственици. - според папа Николай 1-ви, те нямат кръвна връзка, но има "кръвно сродяване". Христ. Ц. Забранява и и брак : по сватовство; при осиновяване; при харненичество; при побратимяване.Годеж и брак според Еклогата и Закона за съдене на людете:У-вия за годеж: да са християни; навършени 17 г.; със тяхно съгласие и на родителите. Сключва се устно или писмено; уговарят се дарове и при разваляне на годеж те се връщат. Ако годеника отлага скл. На брак, момата е длъзна да го чака до 2 г., след което го канят да скл. Такъв и ако откаже предбрачните му дарове не се връщат и момата може да скл. Брак сдруг. У-я за Брак: По Еклогата да са християни; възраст м15 и ж13;, а в Номоканона 18 и 16.; със тяхно съгласие и на родителите. Скл. На Брак става "чрез писмен зестрен дог." Пред 3-ма свидетели. Описва се и скл. На 2-ри брак: ако има деца от 1-я, на втората съпруга не може да дари имущество повече от частта на 1 дете, от първия брак. Мъж при 2-ри брак не получава нищо от 1-та си съпруга.Не се допуска брак пр: +Кръвно родство по права линия +по съербрена линия до втори братовчеди н + при духовно родство + по сватовство. Еклогата не изисква венчаване, за да се смята брака за валиден.Семейноправни отношения: През езическия период мъжа имал неограничена властнад жената и децата си. Жената била изцяло ик. Зависима от мъжа, дори след смъртта му става спор, коя е най-достойна да принесе в жертва и сподели гроба му, а останалите се смятали опозорени. Тъй като се ширело многоженство, всички деца били равнопоставени. При християнството мъжа и жената били равнопоставени. Жената имала право на отделно имущество, а мъжа се задължавал да пази нейната зестра, която и след брака оставала нейна собственост. Ако мъжа е навършил 25 г. и не е получил зестрата, след 5 г. има право да я поиска, но няма право да я залага, продава или покрива задължения. Дори след смъртта му, зестрата остав в собственост на жената и кредитори нямат право да я вземат. Ако мъжа имал повече жени, децата на законната били с предимство пред незаконните. Родителите взаимно се грижели за децата си. До като станат ик. Независими от семейството. Децата нямат право да искат бащино имущ., ако той умре, но майката е длъжна да им даде зестра. Ако преживял родител встъпи в брак, той няма право да изостави детето си до пълнолетие.Развод: В езич. Период може да отхвърлиш жена си само при прелюбодеяние./само мъжа е имал права/. При христ.може развод при: + опит за убииство и пшроказа; прелюбодеяние на жената; импотентност в прод. На 3 г. от скл.; 3 г. отсъствие от сем. Жилище;пиянство; изтезания. Различни били обаче у-вията, при развод на царя.

13. НАСЛЕДЯВАНЕ В СРЕДНОВЕКОВНА Б-Я.Според писаното/екложното/право,възприето след покръстването,наследяването е можело да става по два начина: А//Наследяване е по завещание.Наследяването по завещание има приоритет пред наследяването по закон.Към наследяване по закон се пристъпва само ако наследодателя не е оставил валидно завещание. Лица к. нямат право да съставят завещание: луди, малолетни, пленници, подвластни, глухи и неми по рождение. Завещ. Може да е в устна и писмена форма, но пред оперд. Брой свидетели. Завещ може да се направи и налице извън законните наследници. Еклогата предвижда Законни наследници могат да бъдат изкл'чени от завещание и лишени от наследство. При раздане мна дете след съст. На завещ., то наследява заедно с др. си братя.Б/По закон Законни наследници според Еклогата:,като приема с малки отклонения разрешенията на Юстиниановото законодателство,установява следните групи: +1 гр. -низходящите/синовете,дъщерите/ +2 гр.-родителите +3 гр.-пълнокръвни братя и сестри +4 гр.-еднокръвните и едноутробните братя и сестри +5 гр. -съребрени роднини. Ако починалия няма роднини, от изброените групи, то 1/2 наследява съпругата и др. 1/2 се внася в държ. съкровище. Ако няма съпруга, цялото отива за държ. Наличие на наследници от всяка предходна гр. , изключва такива от следващата.Наследяването при развития феодализъм; Феодала притежавал земите, ведно със заселяващите я селяни и оставяли в наследство земята и властта в/у селяните.При селячеството-неговото право на наследяване е било ограничено от правата на феодала.Ако феодалнозависимият селянин не е имал синове,неговата земя е трябвало да премине у феодала.Феодала е изключвал от наследяване даже и жената на зависимия селянин.

14.УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СТОКООБМЕНА В СРЕДНОВЕКОВНА Б-Я. ВИДОВЕ ДОГОВОРИПри славяните договора е наречен - "сговор " ,съглашение. Необходими условия за скл. На дог.: + свободни, правоспособни и дееспособни лица + наличие на частна собственост + стоково производство и обръщение. С развитие на произв. Сили, разделението на труда и появата на частна собственост, започва раздвижване в ик. Живот. Постепенно частната собственост става предмет на правни сделки - продажба, замяна, заем и т.н. По време на 1-та бълг. Държ. стокообмена все още е слаб, населениеот било бедно, имало вътрешни и външни стълкновения. Развитие търпяла външната търг., тъй като богатите проявявали особен интерес към стоки отвън. Постепенно нуждата от селскостопански оръдия на труда и оръжие, стимулирала развитието на занаятите, с което се раздвижва и стокообмена. В периода на 2-та бълг държ., в условията на феодализма, започва силен подем: производството, раздел. На труда, занаятчииството, търговията…, което води до скл. На различни правни сделки. 13-14 в. В бълг. Се сечат първите бълг. Монети.Търговията в страната се засилва, стокообмена се соъществява на специализирани места: тържища, панаири, пазари, събори. Съдейки по паметници достигнали до нас /межд. договори, царски грамоти/, външната търговия също процъфтява- посочени са условия за изв. На търговията. Вследствия на вражди м/у отделни княжества,става поляризиране в търг.; установява се внос/износ по Черно море към/от Генуа и Венеция; по северозап. Земи търг. С Дубровник и Влашко. Феодалите търсели стоки, които да задоволят капризите им; търсели се стоки и за нуждите на войската.Развитието на ик., производството и стокообмена, налагат нуждата от регламентиране на правните сделки. Юрид. Им регламентация първо се осъщ. чрез обичайноправни норми - 2 страни скл. Дог. Посредством обичайно ръкостискане, пазарлък... През средновек. Дог. Са в устна или писмена форма в редки случаи, пред свидетели След създ. На писано държ. право, постепенно уредбата на договорите ставала по съответните норми.Видове договори:1/ Замяна: най-стара ф-ма, основа на гражд. Право; изп. От славяни и прабългари поради натуралното стопанство; представл. Взаимно прехвърляне на собств. В/у вещи; В Земеделския закон за упоменати видовете замяна. Сключване: устно пред 2-3 свидетели; решенията се се смятат за законни, трайни и неотменими; земите се заменят временно или завинаги; ако уговорката се окаже неравностойна, без изрично да е уговорено, ощетения има право на обезщет. Има сведение- няколко текста в Земед. Закон 2. Продажба: размяна на вещ с/у цена; ако вещта не е собствена, се прехв. Само трайно владение в/у нея /при зависим селянин/. Свед. Има в Еклогата- според нея прод. Е неформален дог., счита се за скл. След размяна на вещта и цената, уреден е и задатъка и капарото. При продажба на земя, задругарска собственост, се иска съгласие от всички. 3. Наем: в средновек.; + наем на вещ + наем на труд. Представлява временно ползване с/у възнаграждение /според Еклогата до 29 г./, може да се развали по взаимно съгласие. В условията на имущ. Разслоение, наем на вещ Били много разпространени. Спец. У-вия за наемни отн. На изполичар и мортит. Изполичаря/наемател е длъжен да даде на собственика 1/2 от добива, а при мортита, наемателя дължи 1/10 от реколтата. По Земеделския закон, наемателя е длъжен да отмери дължимото, в присъствие на собственика, както и да полага грижа на "добър стопанин". През средновек. За пръв път се споменава и за наем на движима собств. Наем на труд не се използвал много, тъй като имало достатъчно зависими селяни, а и държ. упражнявала силна власт. 4.Изработка: изпъление на опред. задължение с/у възнаграждение. МНого разпространен с развитие на занаятчииството. Изпълнителя е длъжен да изп. Добросъвестно поръчката, иначе възложителя не е длъжен да плати. 5.Дарение: дарител, отстъпва на дарен безвъзмездно собств. На дадена вещ или пари. Прави се само от пълнолетен, в присъствие на мин.3 свидетели. Често практикувани при брак /зестра/. Според Еклогата може да е "писмено и неписмено"; Може да се извърши приживе или при смъртта на дарителя. Дарението е невъзвратимо, неотменимо, но тъй като е безвъзмезден акт, законодателството регламентира случаи в к. може да се отмени: +ако получателя е непризнателен + ако надарения обиди или набие дарителя + ако е нанесъл вреда + ако не е изп. У-вията при к. е направено дарението + ако надарения е извършил конспирация с/у дарителя. В средновековието много разпвостранено е дарението на църкви и манастири 6.Дружество: две или повече лица дават съгласие да обединят усилия за постигане на обща стопанска цел. Според Еклогата: може да еписмено и неписмено;всеки внася свой дял и има право на дял от придобитат печалба; всеки съдр. Участва съразмерно със своя дял в загуби и печалби. 7.Влог: влогоприемател поема задълж. Да пази безвъзм. Или с/у запл. дадена вещ и да я върне при поискване или опред. по дог. Срок. Дог. Е реален Смята се за скл. След даване вещта на влогоприемателя и е длъжен да я върне в състояниет към момента на приемане; ако откаже да я върне, дължи обезщет. На влогодателя. 8.Заем и залог; ЗАЕМ: заемодател предава в собств. На заемател, парична сума или опред. колич. Вещи от същия вид. Заема е реален, смята се за скл. При предаване на парите или вещите. Заемателя няма право да иска отсрочка, дори в случай на непреодолима сила. Заем на пари се распространява след като започва сечене на бълг. Монети. Заемателя може да вложи залог, който има право да получи, след връщане на дълга. Залога играе роля на гаранция, обезпечение. В средновек. Е познат Заем за послужване: заемодател предоставя безвъзм. На заемател, вещ за временно ползване, която е длъжен да върне в опред. срок Ако вещта погите, заемателя обезщетява собственика на вещта, дори и при случайно събитие.

15.СРЕДНОВ. НАКАЗАТ. ПРАВО.РАЗВИТИЕ НА НАКАЗАТ. РЕПРЕСИЯ. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. ВИНА.През средновек. Наказат. Право е вкл. Предимно наказателни разпоредби. Средн. Нак. Право различава понятията престъпление и наказание. Предполага се, че гражданскоправни разпоредби почти липсвали, поради недоразвитите различни правни институти- договори, собственост и др. Има основни различия в нак. Право на средн. И днешното. 1.След създаването на българската държава в българските земи са се прилагали три вида репресия; +частно/чакръвно отмъщение +откуп + публичноправно наказание/ налагана от държ. наказателна санкция.Тези три начина за наказване на провиненията срещу обществения ред и отделната личност,познати на всички останали славяни, разкриват еволюцията на наказателната санкция Наказателна Репресия: Преди създ. На държ. И държ. Законод. За наказание се прилагало: +частното отмъщение /самосъдът/: Среща се при всички славянски народи. Смятало се за достойнство, тъй като се защитавала увредена личност и се защитавало накърнено достойнство, т.е. потърпевшия получавал удовлетворение. С ч. Отм. Се осъществява отговорността на дееца. Ако той не бъде открит, можело да се потърси възмездие от рода на убиеца. Но такива случаи водели често до търсене на ново възмездие. За убииство се прилагало кръвно отмъщение. Частното отм. Е най-ранното проявление на правосъдие, за него намираме текстове в Закона за съдене на людете. +откуп /композиция/: за да избегнат частното отмъщение, по-заможните предприели преговори с родата на потърпевшия и при постигане на съгласие, исканото отмъщение се заменяло с откуп. Роля на помирители играели родовите старейшини. Първоначално откупа става натура, а по-късно в пари, съразмерен с причинената страна. Но привилегия да се спасят чрез откуп имали само заможните, за бедните останало частното отмъщение. В Закона за съдене на людете има текст, в к. Става ясно, че и двата вида наказания просъществуват едновременно. Частното отмъщение се практикувало, дори след създ. На държ. Законод. +публичноправно наказание; Преди покръстването законод. Дейност на държ. Се ограничавала до опред. кръг престъпления с/у държ. И ик. И полит. Ин тереси на властимащите..Провинения срещу телесния интегритет,честта и свободата на личността и нравсвеността не били в това число, те били смятани за частен случай и за тях се отмъщавало от потърпевшия род. Постепенно започнали опити за избягване на част. Нак. След покръств. И създ. На държ. Ззконод, държавата последователно изземвала защитата на поданиците си- регламентирала престъпни състави, опред. наказания и изпълнението им. В Закона за съдене на людете бил възприето от Еклогата, правото на убежище. По време на 2-та бълг. Държ. Се възприема института на колект. Отговорност.2.Престъпление; е обществено опасно деяние. То е единствена предпоставка за наказателна отговорност; юрид. Факт, наличие на който поражда нак. Отговорност. Основно при престъплението е обществената му опасност, застращава и вреди на общ. Отнош. И интереси. Различните деяния са със различна степен на общ. Опасност и следват различни наказания. Субект на престъпление може да е само човек.- само той може да осъзнае правните норми и да носи отговорност за деянието си. Дори и смехотворно обаче, през 14-16 в. е известен процес с/у скакалци и гъсеници във Франция; в ЗСЛ в средновек. Б-я има статия “за кучето”. Средновек. Нак. Право се разграничават субектите по социална/съсловна принадлежност, в зависимост от което се определяла и степента на общ. Опасност на извършеното деяние.- Еклогата и ЗСЛ определят по-строги наказания за бедните и по-леки за богатите. Душановия закон разграничава дори и господарите на по-висш и нисш. Този подход произтича от установените общ. Отн. И цели да осигури уважение към господстващите и по-малко внимание към подчинените. Ако има няколко участника в престъпление, тогава имало съучастие. Робите не били субект на престъпление, техния собственик носел отговорност плати или ги предаде на увреденият.3.Вина: престъпление е такова общ. Опасно деяние, к. Е извършено виновно. Вината е елемент на същността на престъплението, изразява съзнанието на дееца за това, к. Е върши. Съзнанието на дееца за степента на общ. Опасност на дадено прест. И степен на укоримост на поведението му, свързваме със степени на вина и смекчаващи вината обстоятелства. Според степента на вложения умисъл престъпленията са: +умишлени-най-тежко наказание: дееца съзнава общ/опасния х-тер на деянието и предвижда или е искал последиците. Предумишлени: дееца е планирал действията си и е проявявал по-настоятелно престъп. Си воля + по непредпазливост- по-леко наказание: дееца е предвиждат общ/опасните последици, но е мислел да ги предотврати, илиди третира не ги е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди +случайни- не се наказват: дееца няма умисъл и не е могъл да предвиди последствията от деянието.Правото през различните периоди третира Вината различно; +средновек.-при наказанието не се взимали под внимание субективните обстоятелства при деяниетоществува колективна отговорност. ЗСЛ определя. Че не може да има саморазправа, а въпроса трябва да се отнесе до владетеля. Приготовление за престъпление не се наказва, но опита да. Непълнолетен извършител не се наказва; съ + съвр. Право – действа принципа “ виновна отговорност’ т.е. без вина няма престъпление и нак. Отговорност. В съвр. Право за разлика от средновековното се говори за случаи на неизбежна отбрана, в к. се нанеся вреда на нападателя и в този случай не се носи отг.

16. Престъпления протiв държаватa и вярата1.Престъпления протев държавата. Възникването на българската държава е свързанос изграждането на здрава военна организация, която се базирала на предана военна служба. Най – старият вид престъпления против държавата са онези деяни, с които се потъпкват основни служебни и поданически задължения. Смъртно наказание се е налагало на тези, които побягванли при влизане в бой, на тези които се съпротивлявали да тръгнат срещу неприятеля въпреки издадена заповед, както и на пазачите на граница, които са допуснали роб или свободен да избяга по някакъв начин през същата стража.Смъртно наказание било налагано и на онези, които не са подготвили добре необходимите вещи за сражение, независимо от това по какви причини не го е сторил. Смъртно наказание било налагано и за язддене на бойни коне в мирно време.Изграждането на здрава държавна организация и укрепването на властта на владетеля наложили вавеждането в държавното законодателство на най – строге наказания за посегателствата срещу държавния глава на държавата. Текстът на Еклогата следва строгите разпоредби на Юстиниановото законодателство, според което участието в заговор протев императора или държавата се считало за най – тежко престъпление и се наказвало със смърт.Защитата на царя и болярите намериле значително място и в проповедите на християнското духовенство, което учело че те са поставени от бога за земни господари и им се дължи пълно подчинение. През цялото Средновековие недоволните от политиката на царя и болярите, които се осмелявали да предприемат опити за промени на съществуващия държавен строй, били заклеймявани, преследвани и наказвани. Бедността, експлоатацията от страна на болярите и духовинството, политическото и социоално безправие на широките народни маси подхранвали тайно недоволство и бунтарски дух у бедните селски и градски люде, които често оказвали съпротива и се включвали в борбата срещу определен владетели неговите приближеим. 2.Престъпления против вярата; До възприемането на християнството като официална религия в България християните били жестоко преследвани и наказвани.Възприеманито на християнската религия в Балгария, както и в други държави, е свързано с въвеждането на нов вид престъплинея – против християнската вяра. За такива престъпления били смятани: принасянета на жертви на идоли, клеветничеството, кражбите, грабителството, пиянството, сквернословието, унищожаването на плода на майчиното лоно, разврат, прелюбодеяние, вълшебството, клетвонарушение, лъжа и т.н. Тези престъпления били под юрисдикциятана църквата. Някои от тях обаче поради голямото им значение намерили място и в системата на светското наказателно право.В българските средновековни законодателни паметници се намират текстове, които регламентират престъпленията:-Ереси – тежко престъпление против вярата, за което в средновековното законодателство се предвиждат строги наказания.Еретикът трябвало да познава учението на православието, явно и упорито да не се съгласява с него, съзнателно да го отрича и да доказва, че неговото учение, което е различно от това на православната вяра, е истинското.Покръстването в България било проведено при наличието на силно езическо присъствие в страната. От друга страна, гръцкото, а после латинското духовенство проповядвало на неразбираем за местното население език. Тези външни фактори улеснили проникването на различни религиозни ереси. Възприемано било твърде популярното манихейско учение, както и павликянството. Тъй като отношението на еретиците към обществения ред, господстващата класа и особено към духовенството и монашеството били враждебни, те били жестоко преследвани и наказвани с най – строги наказания. Еклогата предвижда за еретиците наказанието смърт чрез меч.Различните религиозни ереси се оказали идейни извори при оформянето на едно от най-значителните социално- религиозни движения в България през Средновековието – богомилството. То се е появило по време на царуването на цар Петър и съществувало цели пет века – до края на Втората българска държава.Богомилското учение се превърнало в мощно социално учение на бедните слоеве, насочено срещу църквата и срещу обществено – икономическия строй, поради което предизвекало основателна тревога сред управляващите кръгове и духовния клир.-Вероотстъпничество – отричането от християнското учение и приемането на друга религия е тежко престъпление против християнската вяра. То е ивестно като престъпление в каноническото и във византийското право под наименованието апостасия. Тъй като вероотстъпниците се отричали от християнската църква , то те не попадали под нейната юрисдикция и следователно тя не можела да ги съди. Ако обаче вероотстъпниците продължавали да живеят в християнската държава и да бъдат нейни поданъци и ако тази държава считала вероотстъпничеството за публично престъпление, те били наказвани от светското наказателно право.Болярите обвинили княз Борис, че им дал лош закон и направили опит да въвърнат старата езическа религия, за което заплатили с живота си. Такъв опит направил Владимир – Расате в следствие на което бил свален от престола, ослепен и хвърлен в зътвора.Еклогата предвижда отреклите се от християнската вяра пленени войни, след като се завърнат в държавата, да се предадът на църквата, а Законът за съдене на люде предвида същата санкция – предаване на църквата на всички бойци – пленени или не, стига да са участвали в боя, ако са отхвърлили християнската вяра.-Сред престъпленията против християнската вяра важно място заемат престъпленията против християнските предписания, т.е. незачитането и пренебрегването на правилата на християнската църква, които тя предписва за богосложението и изобщо за поведението на християните. Всеки вярващ бил длъжен да изпълнява само предписанията на християнската църква и да се въздържа да следва обичаи и ритуали на други рилигии, особено езически, за които се смята , че не познават истинския бог.След покръстването, част от народа запазил езическите религиозни врвания и следвал езическите обреди – почит към Зевс, служба за дълг, работа в неделя и т.н. Княз Борис отправил запитване до папата как трябва да се постъпи с онези, които отказват да възприемат християнството и все още изповядват езически обреди и заклинания, както и дали трябва да се употребява насилие спрямо езичниците, за да приемат християнската вяра. На това запитване папата отговаря, че с езичните трябва да се постъпва мико и те да се привличат към християнството с разяснение и търпение.Към забраната на езическите обреди и заклинания следва да се отнесът също гадаенето, магьосничеството и правенето на амулети.-Клетвопрестъпничество. Всеки хриктиянин, който полага клетва в името на бога, се счита отговорен пред него, тъй като го е призовал за свидетел в истиността на онова, което е казал. Ако погази дадената клетва, той осъществява престъплението клетвопрестъпничество.Положената клетва трябвало да бъде изпълнена, в противен случай се считало, че положилият клетва е нарушил светостта на църквата и се подлагал на наказане. Еклогата предвижда отрязване на езика на онзи, който като свидетел в съда или по искане на друго лице се е заклел в евангелието, а след това се откаже, че е клетвопрестъпник.

17. Престъпления против телесния интегритет, честа и свободата на личността.1. Убийството – най – тежкото престъпление с оглед предмета на посегателство – най – ценното благо, човешкия живот. Първите правни паметници предвиждат за него съответно строго наказание – смърт за умишлено убийство. Това наказание се е предшествало от кръвното отмъщение.В началния период от историята на българското средновековно право не е известно делението на убийството на умишлено и на непредпазливо. Не били ограничени и различните видове тежко и леко квалифицирани убийства. Под влиянието на покръстването, внесената религиозна литература, както и на византийското право, българите започнали да разграничават различни видове убийства. В отговорите на папа Николай І се прави първото и единствено разграничение между „волно” и „неволно” убийство.Във връзка с волното убийство въпросите били поставени предимно за наказанието, което се следва при отцеубийство, убийство на други роднини и другар. За тях, както и за останалите случаи на убийство било налагано обичайното наказание по пътя на кръвното отмъщение.На поставените въпроси по отношение на двата вида убийство – волно и неволно, папата дава насоки за разрешение, като визира или законите, или свещените правила, и в същото време особено подчертава силата на азилното право и правото на свещенослужителя да определи наказанието за престъпника.За всички случаи на умишлено убийство вкл. убийство чрез даване на питие – отрова или друго питие, или чрез удар с меч е предвидено наказанието смърт чрез меч.Интересен е случая с убийство на роб, извършено от неговия господар. Според Еклогата не се счита, че господарят е извършил престъпление, ако е бил своя роб с ремъци и тояги и го е убил.Когато намерението на дееца е било да нанесе телесна повреда, а се „случи да настъпи смърт”, наказанието било по – леко. В тези случаи, ако убийството е извършено с дърво или голям камък или чрез ритане, наказанието е отрязване на двете ръце, а ако е извършено с по – леки оръдия – бой и заточаване.2. Аборт. Докато с убийството се умъртвява човек, с аборта се умъртвява човешкият плод.В най – древно време абортът , който давал право на мъжа да се раздели с жена си, бил разглеждан както от светската власт, така и от църквата като тежка аморалност, но не се считал за престъпление. Според римското право абортът започнал да се наказва сравнително късно и установените наказания били парични глоби и прогонване, но и смърт, когато абортът причинявал смъртта на майката.В Еклогата се съдържа текст, който се отнася до поведението на онези жени, които след забременяване от извънбрачни отношения от страх да не се опозорят пред обществото посягат на отробата си по такъв начин, че увреждат заченатият плод и го изхвърлят мъртъв. Предвиденото наказание е бой и заточение.3. Телесни увреждания. Оскъдността на текстове в българското средновековно право е указания, че е бил използван частния път на разправа с причиняващия телесни увреждания.След текста за убийството Еклогата споменава за тежко телесно увреждане, причинено от удар с меч, за което е предвидено строго наказание – „да се отсекат ръцете на ударилия”. Също Еклогата предвижда бой и заточение за онзи, който бие свещеник.Наказателни разпоредби, отнасящи се до този вид престъпления, не се срещат в Закона за съдене на люде, което потвърждава тезата, че тук се е прилагало старото обичайно право на самостоятелна разправа с причиняващия телесно увреждане, което постепенно било изместено от системата на композициите.В Душановият закон се предвижда обща забрана за всяко насилие, а това важи и за телесните увреждания. Освен това са предвидени текстове, които се отнасят до провинения, при които телесното увреждане не се съчетава с обидата.4. Клевета – по смисъла на съвременния наказателен закон не е известна като престъпление в средновековното българско право. Престъплението клевета в старобългарското право съответства на днешното „набедяване” и се е считало за твърде тежко престъпление. В този смисъл думата е употребена в най – стария законодателен паметник – Крумовите закони.Разпоредбата за клеветниците стои на първо място и предвижда, че субект на престъплението може да бъде всеки, който клевети и лъже пред властта. Това престъпление би могло да нанесе сериозни вреди на държавата и поради това предвиденото наказание е смърт за клеветника.На въпроса на българите какво трябва да се отсъди за оня, който обвини някого лъжливо и след това се окаже, че е лъжеобвинител, папата съветва да се прояви милост. Той съветва също съпругът да не отхвърля своята съпруга, нито изцяло да я намрази, ако тя го наклевети, а ако роб наклевети господаря си, да бъде освободен от отговорност в името на християнското милосърдие.5. Обида. С обидата се унизява съзнателно честта и достойнството на дадено лице. Тя може да бъде извършена с думи и действия.Еклогата предвижда отмяна на дарение, ако лицето, получило дар, нанесе „груби оскърбления” на своя дарител, лишават от правото да наследяват онези деца, които тежко са обидили своите родители; а онези низходящи законни наследници, които много пъти са обидили родителите си или са извършили нещо за тяхно оскърбление, нямат право да оспорват тяхното завещание. Еклогата предвижда още да бъдат поробени онези освободени, които са обидили бившите си господари или техните деца или са ги нагрубили, или са им причинили някое друго оскърбление.Душановият закон съдържа многобройни разпоредби, които регламентират тази материя. Характерно според закона е , че обидата чрез действия се наказва по – тежко, отколкото нанасянето на тежки телесни увреждания. На засягането на честа се е гледало като на тежко престъпление и значението на накърняването достойнството на личността се степенувало с оглед съсловната принадлежност на участващите в конфликта. Наказанията са предвидени съгласно съсловната принадлежност на субекта на престъплението и обекта на посегателството.6. Лишаване от свобода.В Еклогата има текст, в който се визира престъплението решаване от свобода заедно с лишаването на статуса на свободен човек, за което се предвижда наказанието отрязване на ръката.Законът за съдене на людете, като включва разпоредба, уреждаща тази материя, също свидетества, че такива престъпления са били присъщи на тогавашната обществена действителност. Той влючва във фактическия състав освен кражба и продажба на свободен човек още и поробване и предвижда за онзи, който открадне и продаде или пороби свободен човек, да бъде наказан със същото, което деецът е извършил спрямо потърпевшия т.е. да бъде поробен.

18. Престъпления против нравствеността1.Изнасилването е най – тежкото престъпление против половата неприкосновеност на жената и старобългарското право му отделя съответно на значението му място.Характерно е, че староб. право защитава от насилие само девойката. В нито един от писмените правни паметници не са предвидени случаи за изнасилване на омъжена жена , вдовица, робиня или собствена съпруга.Еклогата визира изнасилване на девствена девойка и на чужда годеница, като и в двата случая предвижда наказанието отрязване на носа.В Закона за съдене на людете е поставено изискването изнасилената девойка да е девствена, а изнасилването да е станало на пусто място, където не би могло да й се помогне. Предвиденото в този текс наказание продажба на дееца и предаването на неговото имущество на девойката. Членовредителното наказване отрязване на носа в ЗСЛ е предвидено за изнасилване на чужда годеница.Душановият закон различава изнасилване, извършено от властелин и от себър. Ако ввластелин похити властелица или себър похити равна на себе си, наказанието е отсичане на двете ръце и на носа. Асо себър похити властелица, се обесва. В текста не се говоре за изнаселване на себърка от властелин. За неуредените случаи са намирали приложение нормите на византийското право, и в този случай престъплението е било наказване с отрязване на носа.2.Кръвосмешение. От гледище на християнската религия кръвното родство е безусловна пречка за брак при всички случаи, а при родство по съребрена линия също има забрана, но не толкова строга. Каноните забраняват и сключване на брак при духовно родство, както и между роднини по сватовство. Еклогата определя за кръвосмесителите в най – близко родство наказанието посичане с меч, а за по – далечни роднини – обичайното за този вид престъпления опозоряващо нокозоние отрязване на носа.ЗСЛ квалифицира брака между кръвни родственици като престъпно кръвосмешение. Законът не предвижда други наказания, освен противозаконно сключения брак между роднини се разтрогва.Сред законодателните текстове на средновековните паметници не се среща такъв, който да установява забрана на брак при родство между лица, родени от незаконен брак. ЗСЛ също забранява брачно съжителство между духовни родственици – кумеца и кумата, и определя наказанието отрязване на носа и пост 15 години при нарушаване на тази забрана.Докато по Еклогата се наказва всяка плътска връзка между определени лица, ЗСЛ изисква формално сключване на брак и вместо членовредително наказание се задоволява само с разлъчване.3.Прелюбодеяние. В съвременния смисъл това означава брачно нарушение, и то най – същественото, както в брака на жената, така и в брака на мъжа. Християнските закони представят брака като божествено тайнство, което е недопустимо човек да наруши чрез извън брачни връзки и да разтрогне.Прелюбодеянието било заклеймено на първо място с обичайното за престъпленията против нравствеността унизително обезобразяване на лицето чрез отрязване на носа. Според старобългарското право преди всичко жената носи задължение за нравствена честота и то лежи в основата на брака. Когато се отклонява от това задължение, жената извършва прелюбодеяние , което се санкционира строго – след телесното наказание отрязване на носа, бракът, който тя чрез своите действия е осквернила,се разтрогва. Мъжът понася теледното наказание, но неговия брак не се разтрогва.Еклогата предвижда като основание за разтрогване на брака прелюбодеянието на жената, но не и прелюбодеянието на мъжа. Телесното наказание (отрязване на носа) е еднакво както за жената така и за мъжа. ЗСЛ предвижда същото.Душановият закон съдържа само една разпоредба за прелюбодеянието и тя визира връзка на господарка с неин поданик, за която предвижда освен наказанието отрязване на носа, още отрязване на двете ръце на двамата.4.Блудство – неговият фактически състав включва остановяване на плътска връзка с неомъжена жена. Такава връзка било възможно да установи както жененият, така и нежененият мъж.Материята за блудството е уредена сравнително подробно в Еклогата, където са предвидени обикновени и квалифицирани случаи на блудство. Наказанията са предимно телесни и имуществени, а за квалифицираните – членовредителни. Законодателят проявяав разлечно отношение и предвижда различни наказания за женения и неженения мъж: за този, който няма съпруга, предвижда по – малко наказание – 6 удара, докато за онзи, който има съпруга, предвижда 12 удара. Разликата произтича от накърняването на семейния и обществения морал от женения мъж. ЗСЛ не съдържа основен текст за блудството, но предвижда случаите на блудство с девствена девойка протев волята на нейните родители, блутство с робиня”безчинница”, блудство с чужда робиня, с калугер ли с девойка не навършила 20 год. 5. Отвличането е принудително действие, насочено срещу личната свобода и половата неприкосновеност на лице от женски пол, и се изразява в придобиване на фактическа власт върху същото с цел за плътско съжиделство под формата на брак или без брак.Каноническото право на християнската църква, формулирано в правилата на вселенските събори, определя наказания за всички, които отвличат жени, за да ги вземат за съпруги, или които съдействат, или които помагат на отвлечащите.С жесток религиозен порив законодателят наказва не само извършителите и онези, които им помагат, но и онези, които проявяват снизходитерност и прощават деянието – това са най – често похитената и нейните родители.Еклогата предвижда онзи, който е отвлякъл монахиня или девойка мирянка и я е лишил от девственост, да бъде наказван с отрязване на носа, а неговите съучастници – със заточение.6.Двуженство. В българия през езическата епоха полигамията е била разпространена и не е била наказуема.Според християнската религия истински брак бил само моногамията и тя предвижда епитимия за второбрачни, третобрачни и многобрачни.Предвиденото наказание за предтъплението двуженство – бой, няма определени граници. Броят и силата на ударите, както и начинът на изпълнението не са конкретно установени. Следоватерно границите на наказанието могат да варират според тежестта на деянието.Разпоредбата, уреждаща статута на втората жена и определяща наказание за двуженеца, съдържа и Еклогата. Текстът предвижда да бъде изпъдена втората жена заедно с родените от нея деца, а двуженеца да бъде наказан с бой. 7.Противоестествено блудство – скотоложството и педерастията. В римското право за тези престъпни деяния било предвидено смъртно наказание. Текстовете за скотоложството и педерастията се съдържат във Византийската Еклога, но те не са преведени в Славянската Еклога. Такива текстове няма и в ЗСЛ. 8.Своднимеството в съвременния смисъл на думата не е известно на средновековното българско право.Византийската Еклога предвижда случая на съпруг, който се съгласява и допуска прелюбодеяние на собствената си съпруга, да бъде наказан с бой и заточение. Наказанието е строго, но и деянието представлява недопустимо отклонение от установения семеен и обществен морал.Славянската Еклога предвижда същото наказание за оня, който само скрива прелюбодеянието на съпругата си.

19. Престъпления против собствеността1.Грабеж и разбойничествоГрабежът е явно отнемане на движима вищ от нечие владение с намерение за присвояване чрез употреба на насилие. Когато грабежът се върши по организиран начин от две и повече лица, сдружили се с такава цел, обикновено по пътища и други места, които не са могли да бъдат контролирани от властта, се говори за разбойничество.Към крадците и разбойниците била прилагана жистока процедура за изтръгване на признание, според която ако бъде хванат крадец или разбойник и той откаже онова, което му се приписва, то съдия го бие по главата с бич и друг боде ребрата му с жележни шипове, докато изтръгне от него истината.Във възприетото по – късно законодателство се предвижда за онзи, който разбойничества и извършва засади и убива, на което място бъде хванат, да се обеси на дърво. В Еклогата наказание са предвижда за всички случаи на продължителен, системен и мосав начин на извършване на престъплението, при което целта вероятно е користна – ограбване на застигнатите по пътищата и на пътниците в отдалечени от селищата мистности.Развитието на феодалните отношения и задълбочаването на класовото разслоение довели до обедняване на голяма част от широките слоеве на обществото. Недоволството и протестът на тези маси срещу експлоатацията довело до образуване на разбойнически дружини, които кръстосвали страната, нападали и ограбвали както отделни лица, така и феодални и манастирски имения.Разбойничеството било сериозна пречка за осъществяване на търговията, движението по пътищата, развитието на икономическия живот.Разбойничеството като израз на протеста на най – бедните слоеве на обществото често било не само криминално престъпление, но и политическо т.е. целяло освен ограбване, още и борба с централната власт и дори отцепване от нея.2.Кражба. Тя била едно от първите престъпления, уредени и от обичайното право.Първата законодателна уредба на кражбата след образуването на българската държава се намира в Крумовите закони. Законодателният текст за крадеца се педвижда наказанието пречупване на пищялките и за укривателство, за каквото се счита достатъчно снабдяването на крадеца с храна – конфискация на имота. В Земеделския закон централно място заема закрилата на земеделието и скотовъдството. От общо 85 текста 16 регламентират престъплението кражба. Те се отнасят до кражба на селскостопански продукти, домашни животни и оръдия за производство, за които се определят наказания в изключително широк обхват – от незначителни парични суми до налагане на смъртно наказание.Еклогата също съдържа текстове, които санционират престъплението кражба и предвиждат резлично наказание с оглед качеството на субекта – състоятелен и беден човек. Специално внимание както в Еклогата, така и в ЗСЛ е отделено на кражбата на оръжие или на кон в армията. Санкцията, определена за кражба на кон, е по строга и това обстоятелство може да бъде обяснено с изключително важното значение на коня по време на война. В Еклогата и в ЗСЛ е предвидена и отговорност на господаря, чийто роб е крадец. Кражбата, извършена от роб, създава обвързаност за неговия собственик алтернативно в две насоки: да плати обещетение или да предаде роба в собственост на увреденото лице.В Еклогата и ЗСЛ е предвиден и случаят на отвличане на стадо, като наказанието е степенувано в зависимост това дали деяниЕТо се върше за първи, втори ли трети път – съответно бой, заточение и отрязване на ръката, а според ЗСЛ – продажба. При всички случаи деецът трябва да върне откраднатото.3.Светокрадство.Предметът на защита при светокрадството е различен – не се касае да защита на частна или колективна собственост, а на религията и порядките, свързани с нея. Съставът на светокрадството обаче се осъществява именно чрез кражба на свети вещи от църквата или на дрехите на мъртвите или на други предмети от гробовете.Еклогата и ЗСЛ предвиждат за онзи, който влезе в олтар денем или нощем и открадне нещо от свещените вещи, наказанието ослепяване, а за онзи който вън от ълтара открадне нещо – бой, остригване и заточаване. За онези пък, които събличат мъртвите в гробовете, Византийската Еклога предвижда наказанието отсичане на ръката, Славянската Еклога – отсичане на двете ръце,а ЗСЛ – продажба на дееца.4.Повреда на чужд имот – санкционирани от обичая още преди образуването на българската държава.В Земеделския закон от общо 85 текста 33 текста визират престъплението повреда на чужда вещ. Специално внимание е отделено на повреда на чужда собственост чрез огън. Останалите текстове визират повреда на чужди животни и повреда на чужд недвижим имот.Еклогата и ЗСЛ също съдържат текстове, които визират това престъпление, а именно увреждане на кон при заем за послужване, унищожаване на чужди животни чрез глад или по друг начин, отговорност на собствениците на биещи се по между си животни.Еклогата и ЗСЛ също предвиждат заплащане в двоен размер за подпалилия чужда земя.

20. НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ.1.Светски наказания:Най – ранното наказание било частното възмезди, което било заменено с откупа, т.е. отличителна черта на наказанието в най- далечното минало е неговият частен характер.Видът и строгостта на едно наказание се обуславяли от тежестта на извършеното престъпление и засягали определи права и интереси на съответния извършител.Видове наказания:-+Смъртно наказание – преди всичко за престъпления против държавата и вярата: при опит за възстановяване на езическата религия, при бягство то сражение, при отказ да се влезе в сражение, за пропускане на беглец през граница, при недобре подготвено оръжие и пр.В Крумовото законодателство смъртно наказание е предвидено още в първата разпоредба – за клеветниците и лъжците. Последващото законодателство го предвижда за по – тежки престъпл., каквито са: заговор срещу живота на владетеля, ересите, убийството, престъпления против нравствеността и т.н. Основен начин на изпълнение на смъртното наказание според Еклогата е обезглавяването с меч. Други начини са обесването и изгарянето на клада. Исторически е известно, че преди покръстването били изпълнявани смъртни наказания чрез убиване с камъни, както и чрез разсичане на парчета.+Членовредителни наказания – били жестоки и мъчителни. Според Крум. закони кражбата била наказвана с членовредително наказание пречупване на пищялките на краката. В Еклогата има многобройни текстове за тези наказания и това дава основание на някои автори да приемат, че те са специфични азиатски наказания, включени под влияние на арабите и персите. При налагане на членовредителни наказания обикновено се посяга на онази чест от човешката тяло, с която е извършено престъплението или чрез посягането на която би се попречило то да бъде извършено отново.+Опозорителни наказания.Наказанието бой е предвидено във всички стари законодателства. Според Законника на Хамораби боят бил нанасян с волска жила. С бой били наказвани различните видове кражби – на плодове, мляко, жито и пр. Бой се предвиждал и за престъпленията блудство, сводничество и т.н. Според Душановия закон бягството на крепостен селянин се наказвало с жигосване. +Заточение – за различен вид престъпления: бой на свещеник, кражба, сводничество, неволно убийство, аборт и пр. Осъществявало се е вероятно от една в друга област на страната или от едно в друго място на дадено област. Много често е предвидено заедно с наказанието бой. Времетраенето не е указано.+Конфискация. Това наказание е прилагано от най – дълбока древност и е имало тясна връзка със заточението, както и със смъртното наказание. По – късно било прилагано и самостоятелно В Крумовото законодателство конфискация се предвижда за онзи, който дава храна на крадеца, както и за онзи, който не дава достатъчно на просещите.+ Затваряне в тъмница – било прилагано

на богомилите, а в някои хрисовули се споменава за повинност „пазене на тъмница”, която селяните изпълнявали.+ Глоби – произходът им трябва да се търси в частноправния откуп. Глобите са предвидени в полза на потърпевшия в многобройни текстове на Земеделския закон за някои не особено тежки престъпления, свързани с увреждане на движима и недвижима собственост, а също така в Еклогата и в ЗСЛ – за престъпления против нравствеността, когато деецът е състоятелно лице. 2. Духовни наказания: От духовните наказания в средновековните извори се срещат проклинането, отлъчването от църквата и анатемата. За мирогледа на средновековния човек, който вярвал, че само чрез покровителството на църквата ще получи спасение, тези наказания били много тежки. Наказанието „проклинане” се среща в ЗСЛ. Наказанието „отлъчване” от църквата се състои в това, че съгрешилият се лишава повече или по – малко от общуване в църквата с останалите християни. Целта е нравственото поправяне на нарушителя. Старото църковно право познавало 4 степени на разкайване: +каещият се можел да стои в църквата с другите християни, без да бъде допуснат до светото причастие.+Допуска прегрешилият да участва само да известно време и при някои молитви в църквата и в определен момент да коленичи.+Допуска разкайващият се до притвора на църковния храм и от там да слуша службата.+Каещият се не бил допускан по какъвто и да било начин да влезе в църквата, а в особено облекло стоял пред вратата на храма, като молел с ридания християните да се молят за опрощаване на греховете му.„Анатемата” е окончателно изключване на провинилото се лице от църковния съюз и се налагала за най – тежки престъпления против църквата. Това наказание се основава на Свещеното писание и следователно произлиза от божественото право. Анатемата се произнася при определена обредност, за да се запомни, и лишава осъдения не само от всички права, които имат верните християни, но и също от правото му да общува с тях в обикновения живот.дз

21.СЪДОУСТРОЙСТВО И СЪДОПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА ДЪРЖАВА.1.Изграждане и развитие на бълг.средновековен процес:СЪДЕБЕН ПРОЦЕС-първоначално е санкционирал само най-опасните за държавата провинения,постепенно е разширявал своето приложно поле.Още преди покръстването в българските земи е съществувал обичаен съдебен процес който е санкционирал по-широк кръг провинения. ЕКЛОЖЕН ПРОЦЕС-той е отговарял в много по-голяма степен на интересите на изграждащата се феодална класа.Закона за съдене на хората-княза и съдията са органи на правосъдието.Съдебната власт не е била отделена от останалата власт.Наред със съдебните органи на държавата са се появили и съдилищата на феодалите.Специална правораздавателна компетенция е имала църквата.1.Изграждане и развитие на съдебния процес:Потърпевшият, за да получи удовлетворение, лично отмъщавал за нанесените му вреди, а когато не бил в състояние да го стори, бил подпомаган от най – близките си роднини. Следователно най – ранното човешко правосъдие в най – отдалечените от нас епохи било частното отмъщение.Саморазправите създавали несиг. и безредие в обществото, разстройвали жимота на рода и неговите членове, водели до война на всички против всички.Състоят. хора предлагали откуп, а в преговорите между враждуващите учствали посредници. При съгласие на рода на потърпевшите те определяли размера на обещетението, което се считало еквивалинт на увреждането, на причиненото зло.Саморазправата се заменя с откуп и тази форма на правосъдие измества отмъщението. След образуването на държавата бил създаден и владетелския съд, който е следващо стъпало в развитието на органите на правораздаването – продължение на посреднич., селския, общинския съд. Владетелят решавал различни дела и неговият съд се обособил като върховно съд. учрежд.Азилното право е съществувало от най – древно време и първоначално е било дадено на църквата. Същността: дава възможност на преследваният да избегне държавното праворазд., ако успее да се укрие в църквата, откъдето никой не е могъл да го отнеме, отвлече.Текстът за азилното право в Еклогата цели да бъде избегната саморазправата между спорещите и да се осигури възможността за законна разследване и решаване на дела от углавен характер.Съдебни органи при Първата българска държава: владетелят и съдиите; Владетелят: е върховен орган в съдебната йерархия; упражнявал правораздават. дейност с помощта на болярски съвет, в който вероятно са участвали великите боляри, а може би и патриархът.При Втората българска държава правораздавателна дейност осъществявали държавни, феодални и църковни съдилища. Те разглеждали дела от брачен и семейноправен характер, както и престъпления против църквата и вярата. Държавен съд на първо място бил владетелският.2.Съдопроизводство: преди покръстването най– опасните престъпл. Се наказвали със смъртно наказание без съд и съдебна процедура.След създаването на държавно правосъдие постепенно се установява следният начин на съдопроизводство както за граждански, така и за наказателни дела: призоваване на страните; производство пред съда (разглеждане на делото и представяне на доказателства); решаване на делото и издаване на съдебно решение.След създаването на държавни правораздавателни органи призоваването в съда ставало чрез официално служебно повикване, извършвано от специален държавен орган, който според Душановия закон се наричал пристав. Двете страни се явявали в определен ден и част пред съдията.Понятието за страни вкл. не само лично заинтересования, но и неговите близки – членовете на рода, задругата, общината, които чрез клетва подпомагали страната и дори я освобождавали от съдебна отговорност.Според текстовете на ЗСЛ страните в процеса се наричат съперници и клеветници т.е. спорещи и обвинители. ЗСЛ разграничава „малки” спорове, за доказването на които трябва да бъдат разпитани 3-7 души свидетели, и „големи”, за които са необходими 11 души.3. Съдебни доказателства:Средновековният съдебен процес познава следните съдебни доказателства: 3.1.Ордалии /божи съд/. Най– древните средства за съдебно дирене, познати на всички народи. Извършвали чрез:+студена вода: обвиняемият бил хвърлян в течаща или дълбока вода и ако потънел, се считал за невинен, а ако не потънел – за виновен.+ гореща вода:обв. изваждал предмет от съд с вряла вода и по дълбочината на раните се съдело за неговата виновност.+нажежено желязо:обв. го пренасял на известно разстояние и от големината на раните по ръцете за съдело за степента на неговата виновност. 3.2 Съдебната клетва: обвиняемият се заклевал, че не е извършил приписваното му деяние и призовавал божеството за свидетел. Смятало се, че ако е виновен, божеството ще го накаже.Според християнската религия обаче полагането на клетва не само в меч, но и във всяка друга вещ е недостойно. Душановият закон предвижда оневиняване чрез клетва за представителите на господстващата класа, а за селяните – доказателство чрез божи съд, което подчертава класовия характер на закона.Виз. Еклога предвижда тежко наказание – отрязване на езика, на онзи, който се е заклел в евангелието и след това се окаже че е клетвопрестъпник.3.3 Самопризнанието : уличените в кражба или разбойничество били подлагани на мъчителен инквизиционен процес за доказване на деянието чрез изтръгване на признание. 3.4. Свидетелският институт също е твърде стар. Първоначално свидетелите били хора, довеждани от ответника, които доказвали

неговото право и гарантирали добрата му име. По – късно ролята им се разширява и те се явявали в защита и на обвинителя. Още по – късно съдът също получил право да призовава свидетели за установяване на истината.Според Еклогата приемливи и достоверни са свидетелите, които принадлежат към господстващата класа. Ако не могат да се намерят такива, то тогава могат да бъдат допуснати в процеса и „неизвестни свидетели”, но ако техните показания бъдат оспорени, то те трябва да бъдат подложени на изтезания, за да се намери истината. Според ЗСЛ : +изисквания към качествата на допусканите в съда свидетели е по – различн + задължава княза и съдиите, по всяка разпра да извършват разследване с внимание и търпение и без свидетели да не съдят/ в Еклогата го няма/.+в съда могат да бъдат допуснати свидетели, богобоязливи, почитани, нямащи никаква вражда или лукавство, или омраза, ни тъжба, но свидетелстващи от страх пред бога и заради неговата правда. +предвижда органите на праворазд. да извършват пълно и търпеливо разследване с много свидетели. + чл.2 спорните факти в процеса се изясняват и обвинението се изгражда на основата на убедителни свидетелски показания.4. Изпълнение на съдебните решения:В най – ранния период, при самосъда, изпълнението ставало по инициатива на заинтересуваната страна или по споразумение между страните. С появата на държавното правосъдие: създ. Спец. органи и за изп. на съд. Реш. и присъдите вероятно била следвана установена процедура.Според Душановия закон: съд. Реш. и присъди се изпълняват от специално назначени пристави и глобари. Такива специални съдебни органи вероятно е имало и в съдилищата на духовните и светските феодали, на които бил предоставен с дарствена грамота съдебен имунитет, а на царските чиновници била забранена каквато и да било намеса във вътрешните дела.

22, 23 отпадат24.ЗАДРУГА – ПРАВНА СЪЩНОСТ, У-СТВО, ЗНАЧЕНИЕПравна същност: Задругата е голямо семейство, включващо докато е жив бащата, всички женени синове и децата им. Всички живеят в една къща или двор и са подвластни на бащата. След смъртта на бащата властта се прехвърля най-големия брат. Задругарите могат да се ползват от правата на задругари от 25 г. Възраст или 20 г. Ако са по-зрели и разумни. Глас могат да имат когато съзреят и когато се оженят. Жените нямат глас, а могат да дават само съвет.У-ство; задругата може да съставлява до 20-30 глави – бащата, женени братя, майка, баба, неомъжени сестри, женени синове със жените и децата си. Всички задругари са кръвни роднини или по осиновяване, домозетство или др. Ако сестра овдовее, тя може да се върне в къщата. Много често семейството може да прибере сирак или някой ратай с домочадието му и те се считат за членове на семейството.Постоянен имот на цялата задруга е недвижимото имущ.; ниви, пасища, гори и т.н.Например воденица може да не е оставена от основателя на задругата, а да е построена от някой задругар, тогава тя е само негова. Задругарите държат на стожера и пазят всичко наследено: недвиж. Имущ или неща от необходимост за семейството и не го продават, само се стремят да увеличат богатството. Задругарите може да продадат нещо, само в случай, че къщата е задлъжняла и съдът наложи да се продава. При продажба е необх. Съгласие от всички.Задругата избира свой домакин според: да е оженен, може да е мъж или жена, достойнство, способности, умение да води земед. Работа, почтен, набожен, да говори добре, да не е алчен, и тн. Домакина е този, който решава, грижи се, съветва, защитава, разпределя работата и т.н. в задругата.При смърт на домакина, за 40 дни такъв става най-стария, докато се избере друг.Задругарите са делят на млади/стари, женени/неженени. Мъжете в семейството вършат основната работа, а от жените 1 по-стар или две са длъжни да стоят във къщата да пазят децата и къщата. Някой млада жена да приготви храна и т.н.Младите могат да излязат извън къщата да печелят и ако къщата е богата те запазват спечеленото за себе си. Домакина взема решение кой ще б ъде изпратен да се изучава на разноски на къщата. Женитбата/ омъжването при задругарите става по реда на раждането им, ако по-млад иска да се жени, той иска разрешение от по-големия. В задругата цари уважение и почит от по-млад към по-стар. Жените правят всичко с разрешение от домакина.

25.ЕСНАФСКИ ОРГАНИЗАЦИИЕснаф е общност, организация, съставена от всички майстори от един занаят.Човек еснаф е майстор, член на даден еснаф; има занаят и дукян. Всеки майстор, член на еснаф е длъжен да му се подчинява.У-ство на еснафа: +Висш орган на еснафа е Лонджата – събор на всички самостоятелнопризнати майстори. Председателстват устабашията или първомайстора, които могат да я свикват. Местат, к. Майсторите заемат в лонджата са по първенство. Лонджата :*избира нов първомайстор * избира нов игидбашия * провъзгласява нов майстор от калфа * разглежда спорове м/у майстори * разглежда с/ките на еснафа * решава цените на произвед. Предмети. + устабашия и първомайстор: *може да са председатели на еснафа * уст. Се избира изм/у по-старите и заможни. + игидбашия: помощник на устабашията * избира се изм/у майсторите + чауш: избира се от лонджата изм/у по-младите майстори 8 свиква майсторите на лонджа * призовава майстор по заповед на устабашията * играел поличейска роля +еснафска каса: в нея се събират еженеделния внос на всеки майстор и калфа; лихви от дадени суми; от завещания на майстори + майстор: самостоятелен търговец-работник с дукян и има подчинени работници. Майстор е степен в занаята, до к. Се стига като се премина през всички стъпала.Титлата му дава право на глас в лонджата и се радва на уважение. Има неограничено право над калфи и чираци, но и да им дава храна и подслон + башкалфа: калфа над всички калфи и чираци, надзорник на цялостната работа; заместник на майстора при отсъствиято му; предходното стъпало преди майстор + калфа: момък, к. Вече е схванал занаята и може да работи; калфите са: от 1-ви, 2-ри, 3-ти хак, по-старите са “старши хак” или “башкалфа”; степенувани са и заплатите им + чирак: момче слугуващо за пари, тъй като иска да усвои занаята; върши черна работа/чиракува 3 г.: 1-та само се очупва, 2-та работи само в дукяна; 3-та вече помага много на майстора. +еснафска служба. Светец: всеки еснаф/като организация/ има свой празник

26.БЪЛГАРСКО ОБИЧАЙНО СЕМЕЙНО И НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВОБългарско обичайно семейно:Задругата: е голямо семейство, патриархален дом, осн. Соц. Единица в бълг. Средновек. Държ. И в епохата на осм. Владичество. Факторите способстващи за запазване на задругата е голямата устойчивост. Задругата може да съставлява до 20-30 глави – бащата, женени братя, майка, баба, неомъжени сестри, женени синове със жените и децата си. Всички задругари са кръвни роднини или по осиновяване, домозетство или др. Задругата се ползва от всички задругари, колективния труд спомага за увеличаване на собственостт. “Старият” има управленски и преставителни правомощия; разпределя членовете, решава спорове, урежда данъци и др. Не може да скл. Единично сделка за отчуждаване на задруг. Собственост, властта му не е пожизнена, след опред. възраст се оттегля и посочва заместник.“Старата”; урежда домакинството, дребни сделки. Брака се скл. По църковен ред и е предхождан от годеж. На годежа се разменят накити, движ. И недвиж. Имущ., уговаря се сватбата, няма мин. Възраст за брак. У-вия за брак: съгласие от родителите, извънредни спогодби. Пречка за брак: кръвно родство до 10 степен; Прекратяване: по вина на мъжа – неуважение към съпругата, пиянство, дълго отсъствие от дома.; по вина на жената: прелюбодеяние. Отношение родители/деца: бащата е длъжен да осигури прехраната; майката-възпитанието на дъщерите; двамата родители имат власт над децата, к. Могат да бъдат отгледани от бабата и дядото. Осиновяване може да стане пред свещенник или а акт на държ. Власт. Има наследствена възможност за осиновяване; има пълно и непълно осиновяване. Осиновяване по милосърдие не са наследници, а запазват само роднонска връзка. Правомощия да се избира настойник има общината. Отглеждането се прекратява след пълнолетие.Наследствено право: според патриархал.ните разбирания има необходимост от наследяване на придобито от бащата собствено семейно имущество. Майчиния имот се свежда до нейната зестра. Наследяват само синовете в низходящ ред. Момичетата не наследяват от бащата, зестрата им се равнява на положения от тах труд. Ако башата почине, зестра дават братята, а найчиното имущество се наследява от дъщерите. Видове наследяване; +по завещание +по обичайноправни разпоредби, чрез делба. При смърт на този, к. Дава наслествот или още приживе, синовете наследяват поравно, а къщата винаги се дава на най-малкия. Приживе се прави делба, с цел да се избегнат спорове. Завещателят си запазва малък имот за доизживяване и дълг на най-малкия да го гле да. Завещание се прави в писмен и устен вид.

27.????????????????????????????

28.БЪЛГАРСКО ОБИЧАЙНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. СЪДОПРОИЗВОДСТВОБълг. Обич. Нак. Право има сравнително огранич. Приложение, в услуга на гражданската власт, разполагаща с наказателна с-ма и съдебни органи. Вкл. Деяния с ниска степен на общ. Опасност. Няма мин. възраст за носене на наказат. Отг. Ако възрастен подбуди непълнолетен да извърши престъпление, то възрастния носи отг. Форми на вина: +умисъл и непредпазливост + при неизбежна отбрана, не се носи отг. + при престъпл. В пияно съст. Се носи наказат. Отг. + при престъпл. в/у собствеността, обида в/у честта и достпйнството се носи наказание чрез бой. + при полови престъпл. Следва гонене от селото + при нарушение на еснафска организация – изгонване от еснафа + квалифиц. Кражби са подсъдни на турски съдилища.Съдебни правомощия имат: сел. Община, старейшините, църквата, глава на еснафска орг.. Институции: +народни и съдебни органи + общински съдилища : общи правораздавателни органи + църковни съдилища: спец. Съд на митрополията, ограничени по дела; манастирски съдилища- занимават се с дела отнасящи се към църк. Съд + еснафски съдилища; за нарушители на еснафския закон.Рядко бълг. Население е прибягвало до турски съдилища и често реш. От бълг. Съдилища са подтвърждавани от турските.Съдебния процес бил много елементарен, страните са : ищец, ответник, тъжител, обвиняем.Съдебните доказателства са: самопризнание, свидетелски показания, съдебна клетва, писмени доказателства; 18-19 в. Не се допускали близки, родственици като свидетели. Съдебния процес имал инквизиционен х-тер/. Съд. Актове нямат сила на присъда, а се изпълнявали доброволно от народа.

29. ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ. ИЗГРАЖДАНЕ ОСНОВИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО.Освобожд. на Б-я от турско робство е събитие от първостепенно значение за новата ни история. Чрез войната Русия се стреми да ограничи влиянието на Османската инперия и да укрепи своите позиции чрез създаването на самостоятелна българска държава с проруска ориентация. Определящото значение на войната е,че чрез нея се възстановяна националната ни държава и се полагат основите на държавното устройство на българските земи. Главните принципи на балканската политика на Русия са формулирани в записка на княз Владимир Черкаски от 01.11.1876 .Той е на мнение,че интересите на Русия изискват освобождаването на християнските народи и създаването на независими славянски държави, които да са в тесни съюзнически отношения с Русия. Началника на руския генерален щаб генерал Гейден по предложение на Черкаски изпраща спец.доклад на император Александър ІІ, в които обосноваво необходимостта от създаването на длъжността “завеждащ гражданските дела при Главнокомандващия руската армия”.АлександърІІ утвърждава Иснтрукция за Завеждащия гражанските дела и назначава за началник на гражданската канцелария княз Черкаски. На 04.07.1877г. в гр.Свищов се слага началото на гражданското управление в освободените бълг.земи.Конституират се и започват да функционират окръжен и градски управителен съвет. Създава се съдебен съвет. Свищов става център на губерния-за губернатор е избран Найден Геров.Заради военните действия се създават команди от щатни пеши и конни полицейски служители и въоръжени караули.Губернатора е висшият правителствен орган-1, подчинени са му гражданските и полицейски власти в неговата губерня, - 2. Следи събирането на данъци, - 3. Назначава всички длъжностти лица с изключение на вицегубернатора, 4. Сформира полицейска стража и др.Окръжен началник – началник на местната полиция. Осигурява реда и спокойствието на населението, събирането на данъците и др. В административните единици чрез избори се въвежда местно самоуправление- старейски и административни съвети.Въвеждането на новото управление се поверяват на княз Дондуков-Корсаков.Устройството на местната администрация се извършва с приет през 1878г. Временно положение за губернаторските управителни съвети и за гражданските съвети в Княжество Б-я. Губернаторския съвет е висше административно учреждение в областта.Състои се от губернатор, председателя на губернския съд, съветника на финансовото управление, председателя на градския и окръжния съвет в губернския град, както и по един от почетните членове на градския и окръжния съвет.Градски съвет състои се от председател,трима постоянни и от 4 до 12 почетни членове. Мандат 2год.,чрез избори от местното население.Русия създава постоянна армия и въвежда задължителна военна повинност.Гражданското управление се занимава и със създаването на финансово

ведомство. Открити са окръжни ковчежници за събирани на данъци, налози и акцизи.През 1879 е открита Българска нар.банка.Въвежда се задължително тригодишно образование.Откриват са богословски училища.Съгласно чл.8 от Берлинския договор търговските и мореплавателските договори между турция и Великите сили се запазват и по отношение на бълг.княжество. Османските поданици запазват правото си на собственост върху имотите в бълг. Земи.Руската администрация запазва старейските съвети, които да правораздават -конституират се чрез избори от местното население за срок от 1 год. В окръзите се създават окръжни съдебни съвети- разглеждат граждански дела и наказателни дела за престъпления .Основите на праворазд. ни с-ма се полагат с приетите Временни правила за у-ство на съд. част в Б-я.Изграждат се: 1. помирителни съдилища- решават граждански спорове, дела за настойничество и наказателни дела. 2.Окръжни и областни съдилища- окръжните правораздават като първа инстанция по всички гражданки дела, а областните – като втора “апелативна”инстанция. 3. Специални съдилища – съдилища на бълг. църква и мюсюлманските кадийства. Решават бракоразводни дела,дела между съпрузи, роднини . 4. През 1877 се откриват военнополеви съдилищаВременните съдебни правила не предвиждат касиционно производство.Върховен съд /ВС/ се създава чак на 25.11.1878г. ВС разглежда жалби срещу окончателни, влезли в сила решения по граждански и търговски дела.

30.?????????????????????? Няма материал

31.СЪЗДАВАНЕ И ХАРАКТЕР НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯС инструкция от руското правителство княз Дондуков-Корсаков получава задача да изгради националната самостоятелност на Б-я, като свика “събрание на българските знаменити хора”, които под негово ръководство да изработят устав за управление на българското княжество. Най-общите принципи, които следва да намерят място в устава са: -князът да се избира от народа, но да няма неограничена власт, - Народното събрание да има законодателна власт и да утвърждава бюджета на страната, - министрите да се назначават от княза, но да са отговорни пред народните представители. Изработването на първата българска конституция преминава през три фази:1.Изработването на Първоначалния проект за Органически устав за държавно устройство.Първоначалния проект се изработва от съветника по правни въпроси и завеждащ Съдебния отдел при Съвета на управлението Лукиянов. За образец на проекта се използва преди всичко Сръбската конституция и по нейно подобие предвижда Велико Народно Събрание и Обикновено Народно Събрание, съставено от депутати по право,по назначение от княза и по избор от народа. Първоначалния проект включва и институт на Държавния съвет. 2.Преглед на Първоначалния проект в Петербург от т.нар. Особено съвещание.Изработения проект е изпратен в Петербург за разглеждане от т.нар.Особено съвещание. Съвещанието внася редица изменения- бълг.княжество трябва да бъде конституционна монархия, законите да се приемат от Народното събрание и т.н. 3.Окончателното изработване и приемането на проектоустава ат Учредителното Народно Събрание във В.Търново. След преглеждането му Първоначалния проект бил внесен в Учред. Народно Събрание. УНС се свиква във В.Търново на 10.02.1879г. Събранието излъчва 15 членна комисия, коята да изработи доклад върху основните принципи на проекто устава. Принципите са : началото на свободата, на равенството, на самоопределението и на сигурността. Доклада имал конвервативен дух .Залегналите в рапорта на комисията призиви за подчинение, самоограничение и учредяването на сенат стават причина за отхвърлянето му от Събранието. Събранието приема всеобщо избирателно право на бълг.граждани на възраст над 21 год. Народното събрание ще се състои от Обикновено и от Велико Народно събрание. Приемат се 6 министерства- на външните работи и на изповеданията, на вътрешните работи, на народното просвещение, на финансите, на правосъдието и на военното министерство.Изп. Власт е в ръцете на Мин. Съвет. Приема се термина Конституция и българското знаме. Първата българска Конституция се приема на 16.04.1879г., Първото Велико Народно събрание се открива на 17.04 във В.Търново, което избира за княз Александър Батенберг. От Постановленията на межд. договори следва създав. на първата българска конституция. Проектът и се разработва от руската администрация, но като краен резултата тя е дело на търновските учредители.Отразява свободния и демократичен дух на бълг.народ и принципите за народовластие,свобода, равенство и неприкосновеност на собствеността, които се поставят в основите на нашето държавно-политическо и обществено устройство. Конституцията усвоява принципите на : 1. Народен суверинитет – гражданите имат равни политически права за участие в управлението /чл.57/. Разделението по съсловия в Б-я не се допуска и всички са равни пред закона. 2. Разделение на властите – законодателна изпълнителна и съдебна – това определя демократичния характер на политическата система. Чрез тях се гарантира политическата свобода на гражданите и законността в управлението и независимостта на съдебната власт. 3.Либералните идеи в областта на икономиката намират израз в чл.67 – правата на собственост са неприкосн.. Либерализма изиска и ненамеса на държавата в конкуренцията между частните интереси. За първи път по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на гражданите, печата и на събрания и дружества.Гарантира се личната неприкосновеност, неприкосновеността на жилището и тайната на личната кореспонденция. Конституцията признава на гражданите правото да се събират мирно и без оръжие за обсъждане на всякакви въпроси и правото да образуват дружества стига да не вредят на държавния ред,религия и добри нрави.Търновската конституция като държавноустройствен акт е правната основа за развитието на обществото и страната.

32.ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.Според ТК Б-я е “монархия, наследствена и конституционна с народно представителство”. Член 153 от ТК постановява,че министрите в кач. им на рък. органи на изп. власт са отговорни пред Народното събрание/НС/.Въпреки тази “парламентарна отговорност” българската буржоазна държава не е била парламентарна монархия,тъй като ТК е дала право на монарха да разпуска НС по свое усмотрение и да насрочва нови избори за народни представители.При с-мата на една буржоазна демокрация народното представителство не би могло да изрази истинската воля на народа,изискването правителството да се ползува от доверието на НС нерядко е било нарушавано. 1/Обикновеното народно събрание: *състои се от народни представители, избирани по един на всеки 10 000. *избиратели били бълг. граждани от мъжки пол,навършили 21г. *Жените нямат избират. права. *монарха имал големи правомощи връзка с свикване и разтурване на Нар. Събр., чиято власт била ограничСъдебната власт по ТК е:отделна власт. 2. Държ. Глава ; * Правния статус на монарха е опред. в чл.5 “Князът е върх. представител и глава на държ.”. * ТК дава широките правомощия на, коеот създало възможност за нарушаването и * монарха стои начело на държавата * монарха носи титлата княз, но след обявяване на независимостта титлата е променена - цар.*В ръцете му били много важни държавни функции.*Според ТК законод. власт принадлежи на княза и на народното представителство. * по-широки правомощия има по отнош. на изпълнит. власт. * Според ТК лицето на княза е свещено и неприкосновено- освободен от всякаква гражд. и наказ.отговор. докато е на престола и ако бъде свален. *чл.12 от ТК изпъл. власт принадлежи на монарха *.определя пълномощията на всички органи. *Представлява държ. пред др. държави. *скл. Межд. Дог. от негово име без да има предварително пълномощие на народните представители.* назначава премиера и министрите * той е върх. главнокомандващ * осъщ Дейността си чрез издаване на актове – укази, прокламации, манифести, царски(тронни)слова, височайши заповеди.* Законод.власт принадлежи на княза и народ. представителство. Това е в противоречие с учението за раздел.на властите защото дава законодат.правомощия на абсолютния носител на изпълнителната власт. *Князът насрочва парлам.избори, свиква НС на редовни и извънредни сесии, има неогр.право на законодателна инициатива, като тя почти изключително се изпълнява от изпълнител. власт. * има право под общата отговорност на министрите да издава наредби със силата на з-н, които се одобряват от първото свикано след това НС.* правото на абсолютно вето * Обнародването на з-на е прерогатива на царя. *Той има и правомощия в съд.власт. Има право да помилва, да смекчява и дори да отменя наложени наказания. Тези правомощия не важат по отношение на присъди над министри за нарушения на ТК. Съвместно с НС княза има право да амнистира. 3.Министерският съвет:* е висш колективен изпъл. орган състоящ се от м-р председател и ресорни министри.* не съществува никакво законово положение, нито правилник за дейността му.* Правомощия му са свързани с тези на монарха и са: право на законод.инициатива;сключване на межд. договори; приподписване на указите на монарха; издаване на наредби - закони; обявяване на военно положение; при смърт на монарха управлява страната. МС издава актове: постановления, правилници, наредби. *Всеки министър носи инд. отговор. за министерството и солидарна отговорност за дейността на кабинета, пред монарха, НС или обикновените гражд.съдилища. *Пред монарха е служебно-политическа отг. *Пред НС е парламентарно –политическа и конституционно-наказателна. Министерства: *ТК предвижда създаването на :1.МВР и на изповеданията 2.МВР 3.Министерство на Народното просвещение 4.МФ 5.Правосъдието 6.Военно Минист-во 1893г.- /още 2/- 7.Мин. на търг. и земед. 8. М на общ. сгради,пътищата и съобщенията. 1911г.-.Тези две мин. при второто изменение на ТК се разделят-М. на търг. и М. на земед., М. на общ. сгради,пътища и благоустройство и М. на железниците,пощите и телеграфите. *Правителството провежда общата политика под ръководството на княза. 4.Двата вида народ.представителство – ВНС и ОНС се конституират чрез всеобщо равно и пряко избир. право и при тайно гласуване. Всеки гражданин има един глас и избирателното му право не се ограничава от изисквания за притежаване на имущество и способности. Подобно решение е непознато при другите К. по това време. ВНС е винаги два пъти по-многочислено от ОНС, което е еднокамарен парламент. Депутатите представляват целия народ, а не само своите идбиратели и затова не трябва да се подчиняват на каквито и да било частни, групови, партийни или други интереси. *изборите са по партийни листи. * мандата отначало е 3 години, след това 5 и от 1911г се установява на 4. *НС работи на редовни и извънредни сесии, по желание на монарха.* НС избира постоянно бюро – председател, двама подпредседатели, 12 секретари и 4 квестори. Сесиите се откриват задължително с царско(тронно слово). Заседанията на НС са публични, но при определени обстоятелства могат да са закрити. *Депутатите не носят отговорност за изказаните мнения и също така се ползват с имунитет освен в случаите когато се обвиняват за престъпления, за които се предвиждат най-тежки наказания. *ОНС заедно с титуляра на изпълнителната власт(княза) е носител на законодателната власт. Най-важното правомощие е да обсъжда и приема законите. Законодателна инициатива има, като всеки депутат може да внесе законопроект, ако е подписан от 1/4 от депутатите.* ОНС: обсъжда и гласува бюджета; сключва държавни заеми и решава въпросите с данъците; търси отговорност от министрите; преглежда сметките на сметната палата. Нормално след изтичане на мандата ОНС трябва да прекрати дейността си, но историята показва, че само 6 ОНС са завършили мандата си. ВНС работи само в случаи определени от К. Освен от княза може да се свика и от регентския съвет и от правителството. То: решава въпроси за отстъпване или разменяне на територия; решава дали българския княз може да е съуправител и на друга държава; изменя и преглежда К.; избира нов монарх; регентски съвет и приема клетвата му и тази на пълнолетния княз. ВНС прекратява дейността си след като реши въпросите за които е свикано или ако се саморазпусне. При действието на ТК 5 пъти е свиквано ВНС.

33.УРЕДБА НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ. СЪЕДИНЕНИЕТО.Източна Румелия: Межд. европ. Комисия изработва Органичният и устав 6 месеца, тъй като в областта все още имат думата представители на Великите сили, коитоне крият апетитите си там.14 април 1879 г. приет органичния Устав на Източна Ръмелия. Русия и Великите сили се договарят пом/у си без да се съобразяват с българите. Съдържание на Устава 15 гл.: 1.Публично право 2.право на гражданите. 3. Главен управител: а/най-висш админ. Орган и се назначава от султана б/ назначава съдии и др. служители; обл.полиция и войска са под негово рък. И назначава; трябва да се съвещава с Постоянния комитет по всички въпроси в/носи отговорност: за предателство; за причиняване щета на търската държ., областта или физ. ФЛ; нарушаване на устава; г/ наказат производство: започва при оплакване от Обл. Събрание или служебно от Високата порта д/носител на изпълнит. Власт: помага му Директорат /като Мин.съвет/ 4.Централно у-ние на областта 5. Областно събрание: а/ е колективен представителен орган; б/ нар. Представители: мандат 4 г., като на 2-та , 1/2 от тях се сменят; 56 нар. представители от областите според3 категории: +по право10 души: мюфтията; 5 христ. Духовници; председ. На върх. Съд; председ. На върх. Съд за админ. Проблеми; главния контрольор на финансите + избрани от населението: чрез пряко и тайно гласуване. Избирателно право имат навършили 21 г., с опред. имущ. Ценз. Винизираните нямат избират.право, лишени са изв. Престъпл., фалирали и в чужбина. Пасивно изб. Право имат навършили 25 г. + назначени от гл. У-тел: приближени по собствена преценка. в/правомощия: +израб. И приема правилни за вътр. Ред + избира ръков. Органи +обсъжда и приема областен бюджет + обс. И приема закони за областта + дава отговор на тронното слово г/ работи: 2 месечни сесии; откриване и закриване извършва гл. У-тел или от най-възрастния; разпуска се от султана по предлож. На гл. У-тел. Руководи се от Председатели -избиран от генерал-губернатора по предложение на депутатите и 2-ма секретари. Избира се Постоянен комитет /админ. Съвет/ от 10 хар. Представители, к. приема публичноадмин. Правилници, к. имат сила на закон м/у сесиите и се обнародват от името на генерал-губернатора. Д/правомощия: от компетентността му е да приема: закони за уреждане службите и правомощ. На админ., съд. И фин ведомства; обласния бюджет; и др. Обсъжданите закони подлежат на утвърждаване от султана 6.Подразделения на областта и дейността им 7.Финанси 8.Земеделие, търговия и общи строежи 9.Съдебна власт: а/двуинстанционна: 1-правораздават кметските, околийските, окръж. Съдилища; 2- праворазд. Окръж. Съд. И Върх. Съд. Б/ съдии: постоянни и временни; Съдиите на Върх. Съд се назнач. Се от обл. У-тел с одобрние от султана, а др. от обл. У-тел по предлож. На директора на правосъд. В/ Кметските съдилища решават гражд. Спорове за движ. Имущ. Околийските: наказат. Дела за престъпления с наказание лиш. От своб. До 1 месец или глоба до 1000 лв. Окръжните: решава граждански спорове и наказат дела. Върховния съд е висша съд. Инстанция: седалище Пловдив; има гаржд. И наказателна камара; упражнява надзор за законност на постановени от окръжн. Съдилища реш. и присъди. ВС има гл. Прокурор и, помощник и 2-ма държ. адвокати. Особени съдилища: +духовни- праворазд. Орган по брачни дела, +админ.- публично/правни спорове,+ военни: за прест. Изв. Във връзка с военната служба и др. 10.Верослужение 11.народно просвещение 12.Милиция 13.Жандармерия 14.У-ство на поземлената собств. 15.Законни у-вия за публичните чиновнициСъединението: 8 септ. 1885 г. обявено съединението на източна Румелия с Княжество Б-я в Търново.

34.ПРОМЕНИ И НАРУШЕНИЯ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯНа 17.04.1879г. Великото народно събрание избира Александър Батенберг за първи бълг. княз. Още в първите месеци на управлението си изразява неудовлетворение от Търновската конституция поради либералния и характер.След разпускането на Първото ОНС и съставянето на правителство на митрополит Климент през 11.1879 се обсъжда идеята за промени в Конституцията. Търси се помощта на руския император. Д-р К. Стоилов разработва проект за конституция. Според новата конституция Народното събрание да се състои от 45 депутати – избирани чрез двустепенни избори, 15 – назначени от княза и няколко народни представители – по право. Изпочници на проекта за новата конституция да се ползват Органическия устав на Източна Румелия, саксонската и баварската конституция и някои текстове от Търновската.Изработеният проект съдържа 169 члена. – глава І –Общи начала, глава ІІ – За княза, гл.ІІІ – За вярата, гл. –ІV – Гражданите , гл. V – Народно представителство, и гл. VІ – Върховни правителствени уредби и власти. Според проекта народното представителство се изразява в обикновено и велико народно събрание. Според -р Стоилов Обикновеното НС трябва да се състои от депутати по право, избирани от населението и назначени от княза. Депутати по право са: Българския екзарх , трима архиепископи, председателя на Върховния съд, Държавния съвет и Върховната сметна палата и главния прокурор на княжеството.Депутати по избор са 40 и се избират чрез двустепенни избори с тайно с тайно гласуване. От избирателно право са лишени военизираните лица. Назначени от княза – до 15 депутати, които наполовина да се сменят на всеки 2 год.Великото народно събрание се състои от: +български екзарх и от всички архиепископи, епископи и управители на овдовелите епархии в княжеството + председателя и членовете на Върховния съд +председателите на апелативните съдилища +председателите на Държавния съвет и Върховната сметна палата, от главния прокурор и от 80 народни представители, избирани от населението. Министерския съвет, министрите и Държавния съвет са определени като върховни правителствени уредби. Предвидени са 6 министерства. Държавния съвет се състои от максимум 12 членове, които се назначават и уволняват от княза.Правомощията му са изброени изчерпателно в чл. 157. Съдебните актове се издават и изпълняват от името на княза. Тълкуването на законите се предоставя на законодателната власт. В глава ІV Длъжностни лица – са описани принципите, върху които ще се изгради администрацията. Тези лица полагат клетва и са отговорни за причинени от тях вреди на държавата.По отношение на правата и свободите на гражданите в проекта е закрепена единствено свободата на печата. Целият проект има консервативен характер . Българският княз не намира подкрепата на руския император и проекта не се реализира

35.РЕЦЕПЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННО ПРАВО В Б-Я СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО. ПРИЧИНИ.След Руско-турската война 1877-78 г. за почва формиране на ново бълг. Право.Прехода е свързан с всички промени, произтичащи от преминаване от феодаличъм към капитализъм.Създ. На новата правна с-ма има 2 етапа: 1етап.от нач. На руско-турската война - приемане на осн. Закон на Княжеството: характеризира се с особеностите произтичащи от източниците, приложението и действието на правото в този период. 1 етап: +процес на отмяна на завареното турско феод. Законодателство - противоречащи на новия държ. строй и правен ред; на ик. И полт. Интереси на Б-я. + същевременно се прилагат и някой турски закони, които се вписват в съществуващите у-вия - Тург., Наказат. закон, Закон за земите и др. Тъй като те задоволяват до известна степен нуждите към момента, те се прилагат с опред. корективи и се влага ново бълг. Съдържание. Тогавашният княз изказва мнение, че със съдебна реформа не трябва да се бърза, а да се осъществи след внимателно изучаване и преценка на у-вията в момента. Прилагат се санкциите на бълг. Обич. Право; изработват се много нормат актове съвместно руската военна и гражд. Администрация и бълг. Представители. Рзаработването на новата правна с-ма става чрез юрид. приемственост във хоризонтално и вертик. Направление.Вертикално- запазва се бълг. Обич. Право и турското светско законодателство. Използват се по съдържание някои турски закони, като се променя само нац. Им характеристика, тъй като те задоволяват новите общ. отношение. Турските закони, к. са били заимствани всъщност идват от френското законодателство.Едновременно се прилага бълг. Обич. Право и санкционираното турско законодат.Хоризонтално- пряко прилагане на руски закони или създаване на катове от русите. Те влизат в употреба при създаване на органи на изпълнит. Власт, въоръж. Сили, съдебната с-ма и др. Създават се много правилници, устави, инструкции и т.н.За периода 1877-79 г. е създадена несъвършена и незавършена правна с-ма, на база заварени правни норми използвайки много източници.2етап. От приемане на Търн.Конституция - начало на 20 в.: Х-но е: +приемат се отделни, малки закони, допълващи източниците от 1-я етап + изработват се и се приемат осн. Закони по отделните отрасли на частното и публич. Право. Наблюдава се юридическа приемственост в отделни правни отрасли, актове на руската гражданска и военна админ. И закони прилагани в Русия.С приемането на Първата бълг.Консатитуция, тя става основния закон в държавата, в/у к. се гради новата правна с-ма. Конституцията определя: законността, равенството на гражданите пред закона, правото на собственост и неприкосновеността му. Конституцията трябва да преустанови приложението на обич. Право, тъй като тя провъзгласява върховенство на закона.Причини за заимстване: Има защитници и на идеята да се прилага бълг. Обич. Право, както са известни и слабостите в запазените турски закони. С развитието и промяната в общ. отн. назрява необходимост от замяна на завареното законодателство с ново, адекватно за новите у-вия и отнош. Радикалния преход е свързан сопределяне на приоритетни направления на законодателството и поредността в приемане на законите.Въпреки желанието да се изработи ново бълг. Законод., това не е било възможно изведнъж, а чрез постенни промени и влагане ново съдържание във правната база, която е била на разположение Бълг. Правна с-ма стъпва на чуждо законодателство, и съдебна практика, чрез буквално взаимстване на правни принципи и институции, юрид. термини и понятия и т.н. Новобългарското право е заимствано от вече утвърдени Европейстки правни с-ми.При създаване на нац. Правна с-ма се възприета класическата римска концепция, разделението на правото на частно и публично. Частното вкл.: облигационно, търг., семейно, наследствено и вещно право. Публичното вкл.: държавно. Административно, наказателнопроцесуално, гражданскопроцесуално и др. законотворчеството е законодателната инициатива на изпълнит. Власт, реализираща народното представителство.1881 г. княз Батемберг създава Юридическа комисия, която да сложи ред в законите. Правилниците, уставите и допълненията към закони. След закриването и правомощията и се прехвърлят на Мин. На правосъдието. Учредения Държ. съвет има право: + да изработва и обсъжда законопроекти, внася ги в Нар. Събр. + да изработва и обсъжда законопроекти, без да ги внася в Нар. Събр., княза ги обнародва + израб. Фин. законопроекти по искане на Нар. Събр.Батемберг отново създава Юрид. комисия, а след закриването на Държ. съвет се създ. Кодификационна комисия.

36. СЪЗДАВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННО ПРАВОЕдин от първите най-важни и значими актове в областта на гражданското право е ЗЗД от 1892г, съдържащ норми, които регулират стокообмена и стимулират р-тието на стопанските о-ния. Предназначен е да се прилага в у-вията на децентрализирана икономика. За изроботването му са използвани нормите на Италианския граждански кодекс, който пък се основава на Френския граждански кодекс. Основанието е, че те са насочени към селския човек привързан към земята за разлика от Германския граждански законник, който отразява интересите на търговския човек в страна с развит промишлен капитализъм. В ЗЗД има и заемки от Испанския граждански кодекс - материята за изкупуването в областта на покупко-продажбата, договорът за застраховката.Първият отдел на ЗЗД съдържа постановления за източниците на задължения като се отделя най-голямо внимание на договорите, различни видове задължения, способите за погасяването им и др. – определящи съдържанието на общата част на гражданското право. Във втория отдел са уредени различните видове договори: 1)с които се прехвърля собственост; 2)за възмездно ползване на вещи и работна сила - наем на вещи, наем на работа, наем на добитък, заем на вещи и заем за послужване;3)за дружество – общи и частни д-ва; още и договорите – пълномощие, спогодба, рента, застраховка, игра и обзалог, влог, поръчителство. Следвайки романската правна с-ма законодателят усвоява и съответните принципи, върху които се изгражда облигационното право. Конституционно закрепеното равенство на гражданите намира своя юридически израз в чл.9 “Всяко лице може да сключва договори, ако то по з-на не е неспособно”, а такива са непълнолетните, запретените, намиращите се под ограничено запрещение, както и на всички на, на които з-нът забранява да сключват определени договори. Или текстът на чл.9 нормира дееспособността на субектите на облигационните отношения. Облигационното право се основава на свободата на гражданина и на правото му да притежава собственост откъдето следва другият основополагащ принцип – свобода или автономия на договарянето. Това на практика означава, че: всяко физическо лице може да сключва договори, ако иска; всеки е свободен да избере своя съдоговорител; страните по договора са свободни да включват в договора онова материално съдържание, което искат; страните могат да сключват договора в оная форма, в която искат. Границите на свободата на договаряне се определят от формулата “сключеният договор да не противоречи на з-на”. Следователно позволено е всичко, което не е забранено от з-на. По правило не се предписва съответна форма при отделните договори. Единствено при прехвърляне правото на собственост или на вещни права върху недвижими вещи се изисква съставянето на частен писмен или нотариален акт. От свободата на договаряне следва принципът на

безусловното изпълнение на договорите. Законно сключените договори имат силата на з-н за тези, които са ги сключили. Това на практика означава, че договорът по подобие на з-на е източник на права и зъдължения, но само за съконтрагентите. Според чл.28, ал.2 развалянето на договорите може да стане само по взаимно съгласие или по съдебен ред по предвидените от з-на причини. Разваляне може да иск само изправната страна. Независимо от прогласения принцип за свобода на договарянето като последица от икономическата либерализация и стихийна конкуренция законодателят въвежда социален елемент, с който осигурява определена подкрепа на икономически по-слабата страна – “продавачът, който се е излъгал за повече от половината от действителната стойност на едно недвижимо имущество, има правото да иска унищожаването на продажбата, макар в договора да се е отказал от правото да иска това унещожение и да е обявил, че подарява повечето. Случаят е изключение от общите принципи. ЗЗД впоследствие е изменян и допълван, като върху съдържанието му оказва влияние немското гражданско право.

37.СЪАДАВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРАВО Първоначално ТП се формира като право, с което са разрешавали евентуалните спорове между лицата занимаващи се с търговска дейност. Основното съдържение включва сделките извършвани от търговците във връзка с тяхната професионолна дейност. Постепенно се формират и правила регулиращи несъстоятелността. Съдържанието се обогатява като се включват различните търговски д-ва, банковите сделки, морските превози и др. При изработването на нашия ТЗ буквално са използвани разпоредбите на Унгарския ТЗ от 1875г и Унгарския з-н за менителниците от 1876г. Има заемки от Румън. ТЗ от 1887г, който пък точно възпроизвежда Италианския ТЗ. По такъв начин се съчетават принципи и постановления на две правни с-ми-немската и романската, което определя несъвършенства на з-на– засилват се противоречията м/у принципите и духа на нашето частно и търговско право. ТЗ отменя действащото до този момент турско ТП. Нашето ТП усвоява следните принципи: засилена отговорност – неограничена и солидарна (в ГП отговорност се носи за конкретна вина, а в ТП се отговаря и за случайно причиняване на вреда); възмездност на сделките (няма търг.сделка, която да е безвъзмездна); опростени формалности при сключване на сделките; право на задържане (ако комисионерът не получи своето възнаграждение той има право да задържи и продаде вещите). ТЗ включва – общи правила; книга първа посветена на търговците, видовете търг.д.ва и сделките и книга втора съдържаща подробни правила за несъстоятелността на търговците. В ТП непълнолетните лица, за да се занимават с търговска дейност трябва да имат съгласието на своите родители или на настойника, а съпругата –на съпруга си. В ТЗ се регламентират събирателните, командитните и акционерните д-ва и сдружаванията. Събирателно д-во се образува от две или повече лица обединили се да извършват обща дейност под обща фирма и неограничена и солидарна отговорност. Командитното д-во се образува за извършване на търговска дейност, но в него един или няколко от членовете му са неограничено и солидорно отговорни, а един или няколко от съдружниците – само до размера на един предварително определен влог. Ако само един от членовете е неогр.отговорен след неговата смърт д-вото се прекратява по право. Акц.д-во е обединение на лица за извършване на тър. дейност с помощта на капитал, разпределен предварително на равни по размер части(акции). Акционерите са отговорни до размера на притежаваните акции. Макс.брой на съдружниците е равен на броя на акциите(което на практика не се случва). Сдружаване по смисъла на ТЗ е всяко д-во от неопределен брой членове, което се учредява с цел чрез задружна търговия или на основата на взаимността да се даде тласък на р-тието на кредита, индустрията и занаятите. Като търговски на първо място се третират сделките: купуването или придобиването по друг начин на стоки с цел да се продадат сурови, преработени или обработени; доставка на движими вещи с цел препродажба; купуването или придобиването по друг начин на ценни книжа и акции; застраховки; превоз на пътници или стоки по море; менителниците, записите на з-д и др. На второ място се считат и сделките, при условие, че се сключват по занятие: изработване или преработване на движими вещи за сметка на други лица; банкови и сарафски сделки; комисионни, спедиционни и транспортни сделки; сделките на публичните складове; издателски договори. I-та група се определят като абсолютни търговски сделки. Втората са относителни – в едни случаи са търговски и се прилага ТЗ, а в други са граждански и се прилага ЗЗД. Разграничителния критерий е начинът, по който се сключват-по занаят или инцидентно. Търговски са и сделките, които са такива само за едната страна. Несъстоятелността е уредена като универсално принудително изпълнение в/у цялото имущество на длъжника. Търговец, който спре плащанията си е несъстоятелен. Н.се обявява със съд.решение по заявление на търговеца, на негови кредитори или служебно. Съдът назначава синдик. С процедурата по Н. започва наказ.преслед. с/у търговеца. Имущест.му се изнася на публ.продан и от сумата се задовол.вземанията на кредиторите.

38.СЪЗДАВАНЕ НА ВЕЩНО ПРАВО Вещното право се урежда със Закона за имуществата, собствеността и сервитутите(ЗИСС) от 1903г, който следва разпоредбите на романската правна с-ма. Създателите му го съобразяват с народните обичаи, съдебната практика на съдилищата и приетите по различно време преди това специални з-ни по отделни въпроси. С него окончателно се отменят постановленията на турското законодателство в областта на вещното право. ЗИСС дава юридически израз на вещното право като съвкупност от норми, регулиращи имуществени о-ния, в които съответно лице(титуляр на собствен.) може да упражнява своите права над имуществата (вещите). З-нът нормира следните материи: различаване на имуществата (класификация на вещите), общи разпореждания за собствеността, собств.на водите, съсобственост, завладяването, приращенията, ограничения на собствеността, сервитутите и владението. З-нът дели вещите на недвижими и движими. Недвижимите са такива по природа, по назначение или до предмета, за който се отнасят. По природа са: земята(заровеното имане е движима); сградите(временните постройки не са); мелниците когато са привързани към брега; дърветата на корен и плодовете преди да се оберат; водопроводите. По назначение са: всички вещи, които собственикът на земя притежава, за да я обработва(работен добитък, инвентар). Съображ. е да не се секвестират и да се пречи на собственика да упражнява занятието си. До предмета са: плодоползване на недвижими имущества; поземлените сервитути; искове за недвижими вещи. Всичко извън посоченото са движими вещи. Вещите се квалифицират и с оглед на лицата, на които те принадлежат- държавата, окръзите, общините, ф. и ю.л..Различията м/у недвижимите и движимите вещи се свеждат до следното: н.в. могат да се ипокетират, а д.в. – да се дават в залог; различна е давността на вещните и облигационните искове; отчуждаването на н.в. се подчинява на формални изисквания – частен писмен договор или нотариален акт, при д.в. не са предвидени формални изисквания; исковете по спорове, които имат за предмет н.в. се разглеждат по местонахождение на имота, а за д.в. по местоживеене на ответника. С приемането на ЗИСС у нас се установява една собственост върху имуществата с нейните правомощия – владение, ползване, плодоползване и разпореждане. Сервитутите са вещни права върху чужди вещи. Лични са онези, установени върху вещ в полза на определено лице. Сервитутът, който дава право на едно лице да се ползва от чужда вещ, както се

ползва самият собственик се нарича плодоползване. Поземлените с. са онези, които се установяват върху един недв.имот в полза на друг поземлен имот. Във връзка с облигац. право (ЗЗД) и вещното право (ЗИСС) е з-нът за давността от 1898г. Той нормира придобивната и погасителната давност, която е различна за облигац. и за вещните искове. Давността се определя като средство за придобиване на едно право или освобождаване от едно задължение след изтичане на определено време и при определени от з-на у-вия. У-вията за придобивна д. са: вещите, които се придобиват по давност да се намират в гражданско обращение, ако не са не се прилага давност; юридич. основание, това което по з-н може да служи за прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право – ю.о. не се предполага, а трябва да се доказва; добросъвестност изразяваща се в увереността на владелеца, че лицето, от което е получил веща е било неин собственик и има право да прехвърля собствеността и – добр. се предполага; законно владение– когато е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя; изтичане на определено от з-на време – придоб.давност на правото на собственост на н.вещи и други вещни права е 10г, а когато липсва добросъвестност и юрид.основание е 20г, а погасит. давност на вещните искове е 15г или 20г в зависимост от добросъвестността или недобр. и наличието на правно основание. Погасителната давност на облигационните искове е значително по-кратка – 6мес, 1г, най-често е 3г, а максималният срок е 5год.

39. СЪЗДАВАНЕ НА СЕМЕЙНО И НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВОНаследственото право регламентира правоо-нията, които настъпват по повод смъртта на едно лице. Турският граждански законник, останал да се прилага у нас не удовлетворява обществените потребности. Това създава значителни затруднения на съдилищата. Несъответствието между мюсюлманското и християнското правосъзнание в областта на наследяването обяснява защо съд. практика е твърде противоречива. В някои съдилища се прилагат постановленията на мюсюлманското религиозно право; в други Турския з-н за земите от 1858г; разпоредбите на средновековната Кормчая книга; 118 новела на Юстиниан; малко съдии-норми от френското законодателство, а многобройната част от съдиите – обичайното наследствено право. ЗН влиза в сила през 1890г и решава всички въпроси в сферата на наследственото право.В него се използват съответните постановления на Италианския ГК. З-на се състои от две книги, посветени на наследяването и дарението. Книга първа обхваща: наследяване по з-н; общи правила за наследяване по з-н и по завещание. Книга втора – лицата, които могат да даряват и приемат дар; форма и действие на дарението; отмяна на дарението; намаляване на дарението. Съдържанието на ЗН позволява да се формулират следните принципи: свобода на наследяването-всяко лице е свободно да наследява, освен ако по з-н е неспособно или недостойно; равенство на наследниците независимо от техния пол-израз на идеята за справедливост; две форми на наследяване-по з-н и по завещание; наследството се разглежда като съвкупност от имущ. права и задължения. Наследяването по з-н предполага липса на изразена воля от наследодателя в завещателен акт. Установява пет групи наследници по з-н: I-група са низходящите - деца, внуци, правнуци, осиновени и узаконени незаконородени. Патриархалните и консервативни традиции обаче изключват дъщерите от наследяване. За да примири съвременното и архаичното в областта на наследяването законодателят е принуден да внесе изменения в з-на. 1896г-първото: “При делба на непокрити недвижими имоти наследниците от мъжки пол имат право да задържат за себе си дяловете за наследниците от женски пол като заплатят стойността. 1906г-второ по-съществено: когато са от един пол низходящите наследяват поравно; когато са от различен – покритите недвижими имоти се делят по-равно; при непокритите полски имоти низходящите от мъжки пол получават два пъти по-голям дял. II-група родителите. III-група останалите възходящи, братята и сестрите. IV-група останалите съребрени роднини до 10степен. ЗН урежда и наследственото право на преживелия съпруг. Той конкурира с всички групи.Завещанието е едностранно отменим формален акт. Завещателните разпоредби за цялото имущество се наричат общи(универсални) и те придават на получаващия качеството на наследник. Всички останали разпореждания се наричат частни и придават на лицето, което получава част от имуществото качеството на заветник. За да може едно лице да направи завещание е необходимо: да е навършило 18г; да е психично здраво в момента на съставяне на завещанието. Съществуват две форми на завещанието: обикновени и спициални(особени). Обикновените са саморъчно(домашно) и нотариално (публично). Саморъчно е онова, което е написано изцяло с ръката на завещателя с посочена дата и саморъчен подпис (не се ползва с особено доверие). Нотариалното е публично и се съставя от нотариуса под диктовката на завещателя в присъствие на 4 свидетели. Особените са изключения и се съставят при изключителни обстоятелства–военни з. и морски з. С цел да се запазят интересите на законните наследници ЗН установява запазена част за тях. На низходящите наследници тя е съответно: 1/2 когато завещателят има 1 дете; 2/3 при 2 деца и 3/4 при 3 и повече. Втората книга на ЗН регламентира дарението – то е договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно даденото нещо за в полза на надарения, който го приема. Дарението е безвъзмезден договор. Дарителя и надарения трябва да са дееспос. Неспособни да даряват са лицата, които са неспособ. да завещават. Не могат да получат дар неспособните да получат завещание.Семейното право е отрасъл на прав.с-ма, който урежда произтичащите от брака, родството или ссватовството о-ния. СП се регламентира от различни малки по обем з-ни, които уреждат отделни институти– з-н за настойничеството; за припознаване на незаконородени деца и за осиновяването; за лицата. До 1945г източник на норми за годежа, брака и развода е Екзархийския устав. Или източници на СП са з-ните и актове създадени според каноническите правила. От това следва, че църквата е компетентна по въпросите на брака и развода, а държавата- да решава имуществените о-ния м/у съпрузите, зестрата, наследяването, издръжката. Годежът като съглашение за последващо сключване на брак има сила пред църковната власт когато е извършен от енорийски свещеник в присъствието на свидетели. Разваляне на годежа може да се извърши само с решение на църковната власт. ЕпУс изисква встъпващите в брак лица да са дееспособни – 19г за младежите и 17г за девойките (до 1895г е 20 на 18). В извънредни случаи Св.синод може да разреши брак и в по-ранна възраст. Освен възрастта се изисква още: съгласие на родители, настойници, попечители; да са източно-православни; да няма родство-кръвно, духовно, по сватовство; да не се намират в брачна връзка; да не са душевно болни; да не са осъдени на безбрачие от дух.съд; да имат кръщелни свид.; да изкажат съгласие. Сключването на брак става чрез религиозен обряд-венчание, което изключва той да стане м/у нехристияни. Това е дискриминация на основата на вероизповеданието. Основанията за развод са: 4год.отсъствие на мъжа; 3год.за жената; прелюбодеяние; отчаяно пиянство с последващо разпиляване на имота; буйства, изтезава и бие другаря си; присъда за кражба, мошеничество, убийство; обвинение пред съда от единия за недоказуемо прелюбодеяние. Когато съпругата е виновна няма право да иска зестрата и издръжка. Ако е виновен мъжа по съд.ред жената може да си иска своите вещи. Децата се предоставят за отглеждане и възпитание на невиновната страна (до 5год.възраст винаги на майката). Развод по взаимно съгласие не се допуска. Първият светски з-н в СП е З-нът за настойничеството(1890г). Ненавършилото 21г лице е непълнолетно

и е недееспособно. То не може да управлява и да се разпорежда със своето имущество и да упълномощава за това трето лице. Затова при определени у-вия то се нуждае от настойник: при смърт на двамата родители; при отнемане на родителската власт на бащата когато не са оставени на майката децата; смърт на единия и безвестно отсъствие на другия родител; поставяне на пълнолетно лице под запрещение. От кмета се прави опис на имуществото и списък на роднините и се предават на мировия съдия. Роднинският съвет се състои от мировия съдия и 6 от роднините. Той избира един от роднините за настойник (освен ако няма такъв по право или по завещание, който се потвърждава от съдията). Избира се и поднастойник. Настойника представлява непълнолетния при всички граждански действия. Освобождаването от н. става по право, когато се встъпи в брак или с навършване на 18г. На освободения се назначава попечител, под надзора на който непълнолетния извършва действия по управление на имота, занимава се с търговия. При навършв. на 21г м.съдия съставя акт за пълнолетие. Според З-на за припознаване на…. се забранява търсенето на бащата и като последица от това майката не може да осъди бащата да дава издръжка на извънбрачното дете. Узаконяването може да стане чрез последващо сключване на брак м/у родителите. Окончателното регулиране на личните и семейните о-ния става с приемане на з-на за лицата от 1907г. Той разглежда въпросите с: местожителство и место- пребиваване; отсъствие на ф.л.; родство и сватовство; произход; родителска власт; пълнолетие и др. Основният му недостатък е, че в него не се съдържат норми отнасящи се до ю.л. и тяхната правоспособност и дееспособност. Едва през 1933г се приема з-н за ю.л., който урежда тези въпроси, но се отнася само за ю.л. с частноправен х-р и фондациите. Ю.л. със стопанска цел, ако не са уредени със з-н придобиват това си качество с царски указ по доклад на м-ра на правосъдието.

40. СЪЗДАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРАВОСлед Освобождението у нас остава да се прилага Турския наказателен з-н(ТНЗ) от 1858г. Негов първоизточник е Френския наказ.з-н от 1810г. ТНЗ остава непроменен по форма, но придобива ново национално съдържание. Премахва се преди всичко неговия религиозен х-р, известни корекции претърпява и с-мата на наказанията. Конституцията оказва силно влияние при формирането на НП. Принципите й са от значение за изграждане на “общата част”, а уреждането на висшите органи на управление изисква те да бъдат защитавани със специфични средства, което води до разширяване и усъвършен. на “специалната част”. НП се развива по две линии- едната е чрез приемане на з-ни допълващи ТНЗ, а другата е опитите да се изработи български НЗ. Устава за наказанията, които мировия съдия може да налага(УНМС) е първия акт, който нормира институти на общата част, както и с-ма от нарушения, които се санкционират от държ. Разграничението на приложното поле на УНМС и ТНЗ е, че специалния з-н отменя общия. Но Устава непълно урежда основни въпроси от общата част и всъщност са предназначени да предоставят на мировите съдии, които в голямата си част са без правна подготовка, познания за основните институти с цел правилното и еднакво тълкуване и приложение. През 1884 се приема з-н за допълнение на ТНЗ за престъпленията от частен х-р. Те се преследват само по тъжба на пострадалия. През 1889 се приема з-н за допълнителен отдел към ТНЗ- за злодеяния и п-я с/у безопасността на ж.п.транспорта. Недостатъците на ТНЗ подтикват законодателя към изработване на цялостен НЗ-н. Той влиза в сила през 1896г и се прилага до 1951г. НЗ се дели на обща част-Книга I ”Общи постановления” и спец.част-Книга II “За престъпните деяния” с два дяла “За п-ята и техните наказания” и “За наруш.и техните наказания”. Принципи на НП: 1)законоустановеност на п-ето и нарушението; 2)законоуст. на наказ. (като се изключва обратното действие на НЗ); 3)лич.отговор. основана на вината; 4)съответствие (пропорционалност) на наказанието. В НЗ деянията се делят на п-я и нарушения. Разгран.критерии са: в прилагането на територ.принцип за действие на з-на; опитът как се наказва; отговорността при съучастие; при п-е вината трябва да се докаже, а при наруш.тя се предполага; погасителната давност при п-я варира от 5 до 20г, а при наруш. е 1г. Има и процесуални различия: п-ята са подсъдни на мировия съдия или на окръж.съд, а наруш. винаги на мировия съдия; за п-я подсъдни на ОСъд се води предвар.следствие, а за наруш. се води дознание от полиц.органи. Субект на п-ето(наруш.) е всяко човеш.същество, което е навършило определена възраст и е вменяемо. Малолетни деца до 10г са наказателно неотговорни. Непълнолет.лица м/у 10 и 17г - само ако са действали с “разумение”. Спец.част на НЗ образува с-мата на п-я(нарушения). За основен критерий се възприема “обекта на посегателство”. С-мата на п-ята е в дял I на книга II от НЗ, където престъпните състави са групирани в 33 глави. На първо място като най-тежки са измяна и предателство. Това са т.нар. полит. п-я. П-я против държавната власт и управление са визираните в гл.V-ХI. Значително място е отредено на п-ята против личността- гл.ХII-ХIХ. Имуществените п-я са в последната трета от спец. част на НЗ. Най-тежко наказуемо от тях е грабежът. Съвкупността от отделните видове санкции в НЗ образува с-мата на наказанията. Тя се състои от главни и допълн.наказания. Главните са: смърт (чрез непублично обесване), строг тъмнич. затвор- доживотен или временен (от 1 до 15/20г), тъмнич.затвор(от 1 до 3г), запиране(от 1 до 3мес) и глоба. Допълнителните наказания имат за цел да утежнят главното. Те са: лишаване от права, конфискация на определени предмети и обнародване на присъдата. Допълн.наказания се определят кумулативно или факултативно(по усмотрение на съда) с главното. Връзка с р-тието на НП има з-на за условното осъждане от 1903г. С него се предоставя на съдилищата правото да отложат за срок до 3г наложените наказания затвор до 1г.

41. . СЪЗДАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВОЗаконът за углавното съдопроизводство е бил създаден през 1897г.За негов първоизточник послужил руският углавнопроцесуален закон.Законът за углавното съдопроизводство не е променил основно системата на наказателния процес,която е била установена още с Временните съдебни правила.Както всички буржоазни наказателно-процесуални кодекси и Законът за углавното съдопроизводство е имал за задача да установи начините и пътищата,чрез които ще се осъществява наказателната претенция на буржоазната държава срещу извършителите на престъпления и на наказателноправни нарушения.Възприет бил принципът за триинстанционното разглеждане на делата.Етапите през които преминавал българският буржоазен наказателен процес,за да достигне до влязла в законна сила присъда били:1.предварително следствие,което било водено от съдия-следовател,но в което определено участие имала и полицията 2.първоинстанционно производство,което било провеждано поначало от окръжните съдилища 3.въззивно производство,в което били разглеждани обтъжените първоинстанционни присъди за втори път по същество-със събиране на нови доказателства.То било провеждано по начало в апелативните съдилища 4.касационно производство пред Върховния касационен съд,в което се извършвало само касационна проверка на второинстанционните присъди.Още с “Временните съдебни правила” било установено,че наказателните дела трябва да бъдат разглеждани със съдебни заседатели,които да се произнасят по въпроси за извършването на инкриминираното деяние и за виновността на подсъдимия.Но демократичния характер на института на съдебните заседатели бил чувствително накърнен с много ограничения.Стеснен бил и кръга на онези наказателни дела,които подлежали на разглеждане от съд със съдебни заседатели.Били приложени и редица други прийоми,за да се осигури най-ефикасно провеждане на принципа за класовата

целенасоченост на буржоазния наказателен процес.Така в ЗУС били създадени специални разпоредби за участието на полицията в извършването на предварителното следствие.Характерна в тази насока е и процедурата,която се означава в закона като”Мерки за неотклонения на обвиняемия от предварителното следствие”.Тези мерки са:подписка,поръчителство,залог,домашен арест.Класовите интереси на буржоазията са добре защитени,понеже по законодателен път се създават такива разпоредби,които достатъчно добре ги обслужват.41.СЪЗДАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО И ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО . До Освобождението гражд. и наказ. съдопроизво. е уредено по незадоволителен начин. Османското религиозно и светско право не познава стриктното делене на процеса на гражд. и наказ. Правораздаван. осъществявано от държ.съдилища е непопулярно сред бълг.население. При необходимост то прибягва предимно до своите обичайни съд.органи. Бълг. обичайно съдопроизводство е състезателно и публич. Делата започват по устна молба на ищеца или пострадалия от п-ето и само по изключение служеб. Елементарната обичайна процедура обуславя сходството м/у гражд. и наказ. съдопроизводство. Основите на бълг.наказателен процес се поставят с приетите от Съвета на руския император временни правила за устройството на съдеб.част в Б-я (ВСП). Раздел III регламентира гражд.съдопроизв. Те са буквален, но съкратен превод на руския устав от 1864г. Предназначени са да задоволят практ.нужди. Затова в тях не се съдържат някои много важни в процесуално о-ние постановления. В първите год. след Освобождението НС приема поредица от з-ни, с които се доразвиват основ.положения на ВСП, тъй като те се оказват подходящи за бълг.условия. С тях се нормира наказ.процес до 1897г, когато на основата им и преди всичко на едноименния руски устав от 1896г се приема З-нът за углавното съдопроиз.(ЗУС). Структура: общи правила; книга I, която съдържа постановления за подсъдността; книга II- за предв.следствие; книга III- за пр-вото в окр.съдилища; книга IV- ред за обжалв. решенията на общите съдилища; книга V- изпълнен. на присъдите. Наказ.процес се основава на принципа на официалността- държ.органи: полиция, съд.след., прокурори и съдии са длъжни да разкрият извършит. на п-ето, да съберат обвин.материал, да изяснят истината в съд.пр-во и да приведат присъдата в изпълнение. Две фази има процеса: досъдебна(предв. пр-во) и съдебна. Досъдебната е под формата на дознание или предв.следствие. Полиц.дозн. се извър. когато признаците на п-ето са съмнителни. Предвар. следствие се образува от съд.следовател, когато е налице зак.повод: заявл.на граждани, жалби на постр. от п-е, съобщения от полицията, доброволно явяване на извърш., по предложение на прокурора или непосред.усмотрение на следователя. Обвинит.матер. се предава на прокурора, който го внася в съд.фаза и се разглежда в трите инстанции– първа; апелативна, в която се разглеждат обикновено жалби по същество на делото и трета (касационна), разглеждаща жалби за неправилно прилагане на з-на и за нарушение на процеса. Наказ.съдопр. е изградено в/у началата на публ.(гластност), състезателност, непосредственост и устност и начало на народното участие. Началото на публ. е най-процесуалното. Освен страните на делото могат да присъстват и граждани. От полит.съображе. началото позволява на гражд. да се запознават с дейността на съда и да упражняват контрол над съд.власт, а от правни-да се премахне пристрастието и недобросъв.на съдиите, лъжесвидетелството. Ограничаването му е когато могат да пострадат общ. ред или морала. Състез.нач. се състои в това, че страните в процеса притежават еднакви по обем процес.правомощия. Но тъй като се решават публ.пр. о-ния съдът трябва да открие истината и се допуска намесата му. Или състез.нач. се съчетава със служ. нач., което доминира в досъдеб.фаза. В ЗУС изрично се забранява да се изпол.мерки на принуда за изтръг. на признания. Анализът на ЗУС обаче показва, че обвинението доминира над подсъд. и това са мерките за неотклон.: подписка, поръчителство, залог, дом.ар. и задър.под стража. Нач.на непосред.- съда сам се запоз. с д-вата. Устността е в непосредс.възмож.на страните да се изкажат свобод. Народ.участие е чрез инстит.на съд.заседатели. Те трябва да отговарят на определени изискв. и участието им е само при ОС и по опред.дела(тежки п-я). Съд.засед. нямат право да се произнасят по въпроса за вида и размера на наказ. През 1897г е приет з-н за съд.заседатели(ЗСЗ), който въвежда различни цензове. През 1922г със з-н се премахва института на съд.заседател.

42.ПРОМЕНИ В ЧАСТНОТО ПРАВО В КРАЯ НА ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕК.За по-голяма сигурност при прехвърлянето на недвижимостите законодателят създава през 1908г. Закона за привилегиите и ипотеките. Според този закон ипотекирането и прехвърлянето на недвижимите имоти се извършва само с нотариален акт, който се вписва в предназначената за това книга при нотариуса. По този начин всяко заинтересовано лице можело да провери състоянието на всеки недвижим имот и да уточни собствеността на имота и евентуално учредените тежести върху него. Санкцията, която установявал закона при не вписване на акта за прехвърляне на собствеността е ,че невписаният акт не би могъл да се противопостави на трети лица. Собственост върху имот има този, който е вписал акта за собственост.Със Закона за кооперативните сдружавания се преурежда материята относно т.нар. сдружавания, която материя е била уредена от Търговския закон, но доста схематично и непълно. Според този закон сдружаване е всяко дружество,съставено от неопределено число членове, което се учредява с цел , защото чрез задружно извършване на работите или чрез взаимността да развие икономическите интереси на членовете си и да даде подтик на кредита, на земеделието, на индустрията и занаятите.Като органи на кооперациите действали общото събрание, в което влизали всички членове на кооперативното сдружение, управителният и контролен съвет.Друг закон във връзка със стокообмена е Закона за морската търговия. Основните принципи съдържащи се в този закон изхождат от идеята да бъде обезпечена сигурността на морската търговия и да бъдат гарантирани интересите на кредиторите, сключили договори за морски транспорт. За да се гарантира сигурността на последния, законът установява преди всичко, че съдовете, с които се извършва морски транспорт- корабите, макар и да са движими вещи, могат да бъдат отчуждавани и прехвърляни само чрез акт, извършен чрез писмена форма.Тази акт трябвало да бъде вписан в книгата на морското управление, където е бил записан самият кораб.В случай, че отчуждаването на кораба е станало извън страната, то актът за отчуждаването се вписвал в книгите на съответното българско агентство. Така се осигурява на собствениците на плавателни съдове засилена правна защита.Закона задължава собствениците на кораба да отговарят за вредоностните действия на корабоначалника и на лицата от екипажа. Той се е освобождавал от отговорност само когато погиването или повреждането на транспортираната стока и други аварии са били резултат на случайно събитие или на непреодолима сила.

43. ПРОМЕНИ В НАКАЗАТ. ПРАВО ПРЕЗ ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕКИзмененията в наказателното право са станали по два пътя. От една страна са били променяни, допълвани и доуточнявани някои от разпоредбите на Наказателния закон. Чрез тези изменения е била засилена наказателната санкция на някой състави и е бил увеличен минимума на наказанието. Например – засилена била наказателната санкция срещу подбуждащите във войската и срещу стачкуващите. От друга страна, промените в наказателното право са се изразили в създаването на нови наказателни актове, каквито са били измененията и допълненията към Закона за печата, Закона за полицията, Закона за изтреблението на разбойничеството, Закона за взривните вещества, оръжията и др.Измененията в Закона за полицията са преди всичко свързани с уточняване на понятието безделник – безделник не е оня, който е член на общината дето живее, има занятие или може да докаже с какви средства живее.Със Закона за взривните вещества и оръжията се въвеждал специален режим за носене на оръжие. Разрешение не се давало на осъдените за повече от 6 месеца за въоръжено съпротивление на властта. Разширени и засилени били наказателните санкции срещу измамливото и непредпазливото банкрутство, именно когато търговецът увеличава своите дългове с цел да надхвърлят размера на неговия актив.Към измамливото банкрутство на изпадналия в несъстоятелност длъжник с цел да причини щети на кредиторите си се включва:- прикриване на имущество,-продаване или подаряване на имущество, - нередовни или унищожени търговски книги, - признаване на несъществуващи дългове и задължения. Максималното наказанието за измамливото банкрутство е строг тъмничен затвор до 5 години. Престъпленията покриващи непредпазливото банкрутство са: - неверни сведения за размера на внесения в дружеството капитал, - чрез измамливи операции са причинени несъстоятелност на дружеството.Със Закона за печата от 1901г. е била доразвита и затвърдена т.нар. каскадна отговорност. Каскадната отговорност за престъпните деяния, извършени чрез печата, отговарят последователно: - писателят, - издателят, ако писателят е неизвестен, - печатарят, ако издателят не е известен или не живее в княжеството, - раздавача, ако печатарят не е известен или не живее в княжеството. Каскадната отговорност има за цел да не остави никакво престъпление ненаказано.С допълнението на Наказателния закон от 1909 г. се въздига в престъпление сдружаването за осъществяване на анархически цели чрез насилствени действия и средства. Това престъпление се наказва със строг тъмничен затвор от 5 до 15 години.

44. ПРОМИШЛЕНО , ТРУДОВО И СОЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОПрез 1883 г. бил създаден Закон за развитие на народната промишленост, според който всички стражари, войници и расилните трябвало да се обличат с дрехи от местни вълнени платове. С гласувания закон за задължителното носене на местни дрехи и обуща се разширявал фактически смисъла на първия закон като към местните дрехи се включвали и обущата. Както първият, така и вторият закон са изиграли голяма роля за развитието, от една страна на засегнатото от войната занаятчийство, а от друга, за създаването на фабрики за производство на платове.Още със Закона за насърчаване на местната индустрия от 1894г. Се дават редица облаги на онези фабрики, които имат капитал или най-малко 20 работници.Законът за насърчаване на местната промишленост и търговия от 1905 разрява дадените със закона от 1894 г. облаги в няколко насоки: Общите облаги се свеждат към: +безмитен внос но машини и някои суровини, +безплатно отстъпване на държавна и общинска земя за строеж +безплатно ползване на водна сила, +35% намаление на цените за превоз по БДЖ на машини и въглища,+предпочитание към местни стоки пред чуждите.Специалните облаги:+ безмитен внос на всички суровини,+освобождаване от данъци и налози,+отпускане на каменни въглища по намалени цени, + безплатно добиване на природни суровини,+ право на монополно производство на определени стоки за срок от 30г.Още по-далеч по посока на насърчаване на монополите отиват разпорежданията на Закона за насърчение на местната индустрия от 1909г. Специалните облаги се дават само на по едно предприятие от следните индустрии –хранителна,текстилна,минна,кариерна,химическа,кожарска,мебелна,хартиена и електрическа. Всяко друго предприятие от същото производство се ползва само с общите облаги.Със Закона за насърчаване на местната индустрия от 1928г. се разширява приложното поле на ЗНМИ от 1909 г. като определените групи индустрии се увеличават на 21, определят се по-пълно общите, специалните и индустриалните концесии. Регламентира се подробно реда за признаване на облаги и концесии. Концесиите са за срок от 15г.Други протекционистични закови са Закона за бубеното семе, Закона за организиране и подпомагане на занаятите, Закона за закрила на земеделеца-стопанин и др. Трудовото право е отрасъл на правната система, който регулира отношенията между работодателите и наемните работници.Първоначално се нарича “социално законодателство”, като се акцентира на стремежа на държавата да защитата общите интереси между работодатели и работници, впоследствие се преиминува “промишлено законодателство” за да се стигне до наименованието “трудово право”, което обхваща наемния труд във всички сфери на стопанството. Първият трудов закон в Княжество Б-я се създана през 1905г. Това е Закона за женския и детски труд в индустриалните заведения” Законът се отнася не за цялостната стопанска дейност, а само за труда полаган в индустриалните предприятия. Той не регулира труда в търговията, земеделието, транспорта и др. ,където също се експоатира женски и детски труд. Закона регулира: 1. Продължит. на работното време – 10 ч. за жените, 8 ч. за деца от 12 до 15г. и 6 часа за деца от 10 до 12 г. , 2. минимална възраст – 12г.в индустриалните предприятия, 10 г. в заведенията определени със спец.указ, в мините навършили 15 г., а за работа в опосни за здравето пр-ва 18г. Забранен е женския труд в мините и кариерите, 3. нощен труд – той е забранен за жени и деца до 15г.,но се допускат изключения, 4.задължителна почивка - при 8 ч. работен ден се въвежда едночасова почивка, при 10ч. раб.ден - двучасова почивка. Въвежда се еднодневна междуседмична почивка за жени и деца до 15г. Жените родилки имат право на един месец отпуск след раждане, но без трудово възнаграждение.Санкциите по закона са глоби от 15-20 лв. за всеки назначен в нарушиние за закона.като сумарния размер е 500 лв. Контрола е възложен на местни комитети по труда, които работят без възнаграждения. За това контролната им дейност е незадоволителна.Този проблем е разрешен със Закона за инспектората по труда.Друг трудов закон е Закона за хигиена и безопасността на труда . С влизането му се отменя Закона за женския и детски труд и Закона за инспектората по труда. Закона изисква работните помещения да са осветени, проветрени и да се почистват според хигиеннит правила. Машините да са обезопасени.При опасни за здравето производства да се дават предпазни средства. Продължителнастта на работния ден се определя на 8 часа за деца до 16 г., 10 часа за жени и момчетата до 18 г. , а за мъжете над 18г. продължителността е до 11 ч.През 1919г. повсеместно се приема 8 часов раб. ден.Развитието на трудовото законодателство се отбелязва с приемането на Наредбата-закон за трудовия договор и Наредбата-закон за колективния трудов договор и др.

45. ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЗНС. НАКАЗАТЕЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОУправлението на БЗНС обхваща периода от 1919г-1923г..През периода са извършени няколко реформи: - аграрна, - реформа в търговията със зърнени храни, -просветна, - трудова и др. Правителството на БЗНС си поставя три осн.задачи за разрешаване: + сключване на мирен договор със Силите – победителки от Първата световна война, +възстановяване и развитие на народното стопанство, +установявате на политически режим, който да отговаря на изискванията на бълг.народ за свобода,демокрация и прогрес.В следствие подписаният от Ал. Станболийски на 27,11,1919г. Ньойски мирен договор на Б-я били наложени тежки репарационни задължения: + в размер на 2 250 000 000 златни франка при висока лихва, + задължение да продава 70 825 глави добитък, +задължение за пет години да продава 50 000 тона въглища и др.При това положение правителството на Станболийски пристъпва към извършването на няколко законодателни реформи - възстановяване на нар.стопанство и въвеждане на управлението в защита преди всичко на интересите на селското населиние.Правителството създава: + Закон за трудовата повинност. Според него всички бълг.поданници от двата пола след навършване на 20,респективно на 16год.възраст подлежат на трудово повинност, т.е. задължителен обществен труд. + Закон за увеличаване размерите на държавните земи - той обявява за държавна собственост всички земи надминаващи 300 декара при положение, че те не са оброботвени от техните собственици и гори и пасища над 200 декара в полето и над 500 декара в планините. + Закон за водни синдикати – с него се цели да се осигури по-ефективното използване на водните сили в страната, като се използва спец.ред при ползването на водата най-напред при наличие на обществен интерес или общостопанска полза. +Закон за търговията със зърнени храни и произведенията от тях – по силата на закона се образува консорциум мужду Бълг. Народна Банка, Бълг. Земеделска Банка, Бълг. Кооперативна Банка и Общия съюз на земеделските кооперации с цел ограничаване на свободната търговия със зърнени храни. +Закон за облекчаване на жилищните нужди – с него се установяват норми за ползване на жилищна плащ. Учредяват се жилищни комисии за сгъстяване на живеещите в по-големите градове. +Закон за подвижните мирови съдии – с него участъкът на мировия съдия се разделял на подучастъци, като седалището на всеки един подучастък да не бъде по-далеч от 5 до 10 км от населените места, които влезат в него. + Закон за народното просвещение -най-значимото нововъведение било провъзгласяването на прогимназиалното образование за задължително и безплатно. . + Закона за углавното съдопроизводство. Най-съществоното изменение е премахването на апелативната инстанция по всички наказателни дела, подсъдни на окръжните съдилища. Целта на промяната е бързо наказателно правораздаване, за да може наложеното наказание да упражни своята генерална превенция. Във връзка с ликвидирането на института на съдебните заседатели в закона се предвижда делата за престъпления “предателство” и близки до него, както и престъпленията по печата да са подсъдни на апелативните съдилища. По-късно се изменя Закона за углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии. С изменението на тях се предават и делата за престъпления , които се наказват с тъмничен затвор до 1 год. За да се ускори наказателното съдопроизводство, се допуска задочното осъждане – мировият съд да разглежда и решава наказателното дело в отсъствието на подсъдимия, когато той не желае да се яви в съда.

46. ЗАКОНОДАТ. НА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА. ЗАКОН ЗА ТРУД. ПОВИННОСТ.Върховния касационен съд е заставал неотклонно в защита на интересите на капиталистическата класа.Въпросът се поставил най-остро във връзка с нотариалната форма за прехвърляне на собственост.С определение №15/25 общото събрание на ВКС е дало безусловно предимство на вписаните нотариални актове пред всички други актове за прехвърляне на собственост и за времето преди издаване на Закона за привилегиите и ипотеките,макар че едва с този закон е било установено задължителното вписване на актовете за прехвърляне на собственост.БЗНС се формира през ХХ в. като партия, обединяваща селското население.Нейните водачи изразяват социалните тежести на мнозинството дребни и средни земеделдси стопани. Централно място в дейността на земеделското правителство заема реформата в областта на иконом.живот. През 1920 г. с приемането на Закона за увеличаване размера на държавните земи се поставя началото на поземлената реформа. Той обявява за държавна собственост всички земи надминаващи 300 декара при положение, че те не са оброботвени непосредствено от техните собственици и гори и пасища над 200 декара в полето и над 500 декара в планините. Под непосредстено обработвени ниви се разбират земи, които се обработват с труда на техните собственици и членовете на семействата им, вкл. и чрез ползването на труд от наети селскостопански работници. Законът предвижда отчуждаваните земи да се заплатят на техните собственици на базата на средната пазарна цена на земята за последните 10г..Целта на законодателя е да превърне изостаналото ни земеделие в модерно земед. стопанство, което да бъде проспериращо. Във връзка с поземлената реформа правителството през 1921 г. приема Закона за трудовата поземлена собственост. Целта на закона е земята да принадлежи на онези, които я обработват и да им се осигурят такива размери поземлена собственост, които да съответстват на трудовите ресурси на всяко селско семейство. Максимално допустимият размер на поземл. Собственостсе ограничава до 300 дка ниви,ливади,лозя,розови градини и хмелови насаждения.Той се разрешава само на онези собственици, които се занимават непосредствено със селскостопанско производство.Получената земя се заплаща по средната пазарна цена на земята за последните 10г. увеличена с добавка в размер на 20% от стойността. Оземлените лица нямат право да я продават, даряват или залагат в продължение на 20г. Бълг. Земеделска банка отпуска ипотечен кредит при благоприятни условия за 30г. срок на нуждаещите се селяни. Във връзка с тези промени е и Законът за търговията със зърнени храни и произведенията от тях. По силата на закона се образува консорциум мужду Бълг. Народна Банка, Бълг. Земеделска Банка, Бълг. Кооперативна Банка и Общия съюз на земеделските кооперации с цел ограничаване на свободната търговия със зърнени храни. Чрез този Консорциум практически се установява държавно-кооперативен монопол, като се огранечават възможностите на частния търговски капитал в сферата на търговия със зърнени храни и земед. произведения. Износът се разрешава само на Консорциума. Законът просъществува кратко време. През 09,1921 г с нов Закон за търговията със зърнени храни и произведения от тях вътрешната и външна търговия е обявена за свободна. Правителството създава и Закон за трудовата повинност. Цел на закона: + да запази и оползотвори трудовата повинност, + подготомка на младежите за практическия живот, +увеличаване на производството, + извеждане на Б-я от матер.разрушения. Според закона на редовна трудова повинност подлежат всички бълг.поданници – младежи над 20г. за срок от 12месеца и девойки над 16г. за срок от 6 мес. Задължението за полагаве на тр.повинност е лично и не моше да се прехвърля другиму. Освобождават се само неспособните за какъвто и да е физически и умствен труд, а също омъжените жени и постъпилите в армията мъже.С постановление на Министерския съвет при големи стихийни разрушения, национални бедствия и др. неотложни случаи се свикват на извънредна трудова повинност свички мъже от 20 до 50г. Продържителността на тази повинност е 4 седмици. През 1921 г. закона се изменя и се допуска

откупуване на тр.повинност. Органи на тр.повинност са: + Главна дирекция на тр. Повинност, + Висшия трудов съвет – помощен консултативен орган на Гл.дирекция, + Окръжно бюро за тр.повинност, + Общински управления. След сваляне на правителството на БЗНС тр.повинност се запазва и на нейна основа се създават Трудовите войски, които са разформировани през 2000 г.

47. СЪДЕБНА И ПРОСВЕТНА РЕФОРМА НА БЗНСБЗНС прави и съдебна реформа, с която цели да се поевтини правораздаването, да се ускори решаването на гражданските и наказателни дела и утвърждаване на добро правосъдие. През 1922г. правителството внася изменения в Закона за устройство на съдилищата. Осн. промяна в закона се отнася до положението на кандидатите за съдебна длъжност.Юристите издържали държавния теоретичен изпит се вкл. от комисията в спец.списък по реда на оценкита. От тази списък се назначават съдебните кандидати в правосъдната система. Те получават статут на държавни служители и получават заплата. След едногодишен срок полагат практически държавен изпит. Издържалите с успех могат: + да заместват нотариуси, + да заместват в съдебни заседания един от редовните членове на състава, + да изпълняват длъжността прокурорски заместник при окръжния съд и кото такива да извършват разпити, огледи и проверки, + да бъдат назначавани за допълнителни членове в окръжния съд и др.Надзорът върху съдебните места и длъжностните лица според закона да се осъществява лично от министъра на провосъдието, от съдебните инспектори при министерството или от съдии-ревизори. Със спец. закон се изменя и Законът за гражданското съдопроизводство . Целта на промяната е съдилищата да разглеждат по-бързо и повече граждански дела, без това да пречи на правилното решаване на споровете. За това се разширява компетентността на едноличния мирови съдия да решава граждански спорове с цена на иска да 10 000 лв./преди е било до 3 000/. Постановените решения по лични искове до 100 лв. са окончателни, а тези от 100 до 1 000 лв. могат да се обжалват по касационен, а не по въззивен ред в окръжните съдилища. Променен е и Закона за углавното съдопроизводство. Най-съществоното изменение е премахването на апелативната инстанция по всички наказателни дела, подсъдни на окръжните съдилища. Целта на промяната е бързо наказателно правораздаване, за да може наложеното наказание да упражни своята генерална превенция. Във връзка с ликвидирането на института на съдебните заседатели в закона се предвижда делата за престъпления “предателство” и близки до него, както и престъпленията по печата да са подсъдни на апелативните съдилища. По-късно се изменя Закона за углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии. С изменението на тях се предават и делата за престъпления , които се наказват с тъмничен затвор до 1 год. За да се ускори наказателното съдопроизводство, се допуска задочното осъждане – мировият съд да разглежда и решава наказателното дело в отсъствието но подсъдимия, когато той не желае да се яви в съда.Създанен е Закон за подвижните мирови съдии. С него участъкът на мировия съдия се разделя на подучастъци, като седалището на всеки подучастък да не бъде по-далеч от 5-10 км.от населеното място, което влиза в него. Просветната реформа на БЗНС е свързана със създаването на Закона за учредяване на достъпни народни библиотеки, Законът за детската литература, Законът за авторското право и др. Целта на правителството със създаването на тези закони е повдигането на културното ниво на населението, подпомагане на самообразователната дейност на трудещите се, да се олесни ограмотяването на населението и др. Направено е изменение през 1921 г. в Закона за народното просвещение, с което се въвежда народно допитване за първоначалните и прогимназиалните улители. Според промяната учителите се назначавали за срок от 1 г. от училищните настоятелства. Едно от най-значимите нововъведения на закона било провъзгласяването на прогимназилното образование за задължително и безплатно. И за изпълнение на това правителството гласувало Закон за строене на училищни здания. Училищата били разделени на: административни, духовни,медицински,акушерски горски, технически земеделски и т.н. според спец. предмети, които се изучавали. В областта на висшето образование също се правили промени. Открива се Търновската академия, отпуснати били средстве за разширяване на Агрономическия, Ветеринарния и Богословския факултет и др.

48.ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СГОВОР.ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТАПравителство на Демократичния сговор: 14 окт. 1921 г. /упр. до 1923 г./се основава нова полит. Организация -Народния сговор, с ръководител Александър Греков. Той е убит и неговата позиция е заета от Александър Цанков. Нар. Сговор е малобройна организация, со с много разклонения в страната, постепенно привлича на своя страна много интелектуалци, недоволни от засилващата се земеделска диктатура. Цанков е проф. По полит. Икономия и проповядва за приключване на земеделския "експеримент' и излизане от кризата. Особена роля при създаването и развитието на Нар. сговор играе Великата масонска ложа в Б-ч, чиито членове са много интелектуалци, политици, индустриалци, радуващи за създаване на с-ма от общ. отн., която да гарантира соц. Мир и справедлив като приоритетна е държавата, която да бъде гарант за осъщ. На идеите им. ЗЗД - обнародван 29 ян. 1924 г.; Изменения и допълнения - 16 и 29 март 1925 г.Чл.1 забранява на всякакви общ., стоп. Орг. или групи, да проповядват или прибягват към престъпление в пределите на царството, за осъщ. На целите си Чл.2 наказанията по чл.1 са: организатори и създатели -строг тъмничен затвор до 15 г. и глоба 50-500 х. Лв., а за членове затвор до 5 г. и глоба до 50 х.лв.Чл.3. - който подпомага и поддържа такива орг. или групи се наказва със строг търничен затвор до 8 г. и глоба 30-300 х. Лв.Чл.4- който крие, превозва .. оръжия и др., който предполага или знае, че юе послужат за извършване на деяние - строг тъмничен затвор до 8 г. и глоба 30-300 х. Лв.Чл.5 - който устно или чрез печатни средства оправдава създ. На такива организации или действия - строг тъмничен затвор до 5 г. и глоба 20-300 х. Лв.Чл.6 - к. проповядва, орг., или подбужда към бинт във войска, полиция или др. милитар. Служби -ако е военен нак. Със смърт или строг тъмничен затвор мин 10 г. и глоба 50-500 х. Лв., ако не е военен със строг тъмничен затвор до 10 г. и глоба 30-300 х. Лв.Чл.7- к. проповядва или организира неподчинение във войска, полиция или др. такива - нак. Със смърт или строг тъмничен затвор мин. 10 г. и глоба 30-300 х. Лв.Чл.8 - к. разруши военни материали, инсталации или всякакви държавни съоръжения - строг тъмничен затвор до 15 г. и глоба 20-500 х. Лв.Чл.9 - който по време на общ. безредици или бедствия се възползва от положението с цел вреда - строг тъмничен затвор до 15 г. и глоба 50-500 х. Лв.

Чл.10 ако лице пребиваващо в чужбина контактува или подпомага престъпна орг., или от страната контактува и подпомага такива в чужбина - строг тъмничен затвор мин. 10 г. и глоба 50-500 х. Лв.Чл.11 не се наказват лица, к. дадат инф. На властите за предстоящо престъпление или за участници в организации които са извършители. Чл.12 забранява в страната внасяне на всякакви материали и поизведения / освен за научни цели или със спец. Разреш./ възхваляващи или оправдаващи групи или орг. преследвани от закона. Лица к. внасят такива мат. Се нак. съсстрог тъмничен затвор до 5 г. и глоба 5-50 х. Лв., а материалитв се задържат от съответния орган.Чл.13 подбудители, орг., предводители и исвършители на бунт, терорист. Акт, метеж се наказват със смърт или доживот.строг тъмничен затвор, а другите със строг тъмничен затвор мин. 10 г. и глоба 20-500 х. Лв.Чл.14 Освен осн. Наказания опред. по съответния член, виновните се наказват и с отнемане на граждански и полит. Права по чл 30 чл. От Нак. Кодекс. Използваните предмети за деянието се конфискуват. При граждански вреди и загуби, заедно с вуновните солидарно отговярат и посочените в закона организацииЧл.15 всеко к. е член или съдейства на група или орг. забранена от този закон, не може да заема държ. или общ. служба, илиако се заема се уволнява.Чл.16 според него ВКС обявява в Д.вестник престъпни орг. и групи и постановява разтурянето им.Имотите им се отнемат в полза на държават. Всички скл. От тях сделки след 12 септмври 1923 г. се смятат за нищожни и безпричинни, като се дава право на страните по тях да се доказват на общо основание.Чл.17 Дела по този закон са подсъдни на Окр. Съдилища и са спешни и се пристъпва към незабавно съдене и наказание.Чл.18 мярката за неотклонение за деяния по този закон, наказващи се с над 5 г. е строг тъмничен затвор и задържане под стража.

49. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНИЯ БЛОК.ЗАКОН ЗА ПРЕДПАЗНИЯ КОНКОРДАТ И ДР. ЗАКОНИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА.1931 г. /'се създава коалиция от старите партии Народен блок, углавена от Александър Маринов., Правителството провежда интензивна антикризисна политика. След голямата криза най-сериоазни удари поема селското стопанство, приемат се редица закони касаещи селското стопанство, вземат се мерки за разрешаване на проблема с дълговете на земеделските стопани. 12 април 1933 се приема Закон за закрила на земеделските стопани: отсрочва с конкордатни споразумения дългове. 31 дек. 1933 г. е приет Закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита,: намалява до 50% лихвите. Въвежда се данъчна амнистия. 1931. Е приет Закон за опрощаване наглобите в/у преките данъци. 1932-33 приет Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовите земеделски стопанства: с цел да спре разоряването на дребните и средни селяни. Приемат се и редица закони стимулиращи разширението на техническите култури, което ускорява преобразуването на селското стоп. Народния блок се води от политика на засилване на държ. регламентиране и намаляване на преференциите. 1930-33 г. с редица Наредби огранич. Индустр. Протекционизъм. 1933 г. се подготвя Законопероект за индустрията: с цел технич. подновяване , но не е приет. 1931 г. еприет Закон за картелите и моноп. Цени: с цел нам. Цените на индустриал. Изделия. '31 г.се възстановява Закона за облекчаване на продоволствието и намаляването на скъпотията от '24 г. По отнош. на външната търг. От '32-34 г. Б-я скл. Търг. Договори, клирингови спогодби, компенсаторни сделки и др. с редица страни. Закон за предпазния конкордат /ПК/- обнародван в д.в. 29 март 1923 г.Отнася се за обявяване в несъстоятелност; съдържа 9 глави:1.Общи разпоредби: Всеки търговец при опасност от обявяване в несъстоятелност, може да поиска скл. На ПК от компет. Съд. Скл. На ПК може да се поиска до 1-во заседание, скоето се спира молбата за обяв. В несъст. До влизане в сила на решение. При смърт, наследника може да поиска скл. На ПК до 1 г. след смъртта. Ако ПК съдържа частично опрощаване, то трябва да се обезпечи с 50% от вземанията. Ако длъжника изпадне във виновна забава на задълж. Си или до изп. На същите бъде обявен в несъст., то частичното опрощаване отпада 2. Откриване на производство: С молба за откриване на производство за скл. На ПК, съдържаща предложение и посочено обезпечение; къде търговеца е извършвал търг. Д. През последните 3 г. и дали за това време има откривано производство по скл. На ПК, или е било отказвано такова и кой съда к. го е открил и приключил; или е било отказано и се представят съответни документи.3.Последствия от откриване на производство: След откриване, кредиторитене могат да предприемат изпълнит. Действия с/у длъжника; както и започнати и недовършени в деня на откриване; при достатъчно основания съда може да отмени дори извършени изпълнит. Действия до момента; кредиторите имат право да погасяват вземания чрез прихващане на насрешни вземания; съда назначава доверено лице за проучване имот. Състояние на длъзника, да следи за разходите му, и надзирава дейността му. 4.Разглеждане на предложението в съд. Заседания: За скл. На ПК е необходимо: приема се с мнозинство от правоимащите да гласуват кредитори; общата сума вземания на гласувалите да възлиза мин. На 1/2 от общата сума взямания на всички имащи право да гласуват кредитори. Ако предложението цели отсрочкас на плащаноя до 2 г., съда взема реш. 5.Утвърждаване на предпазен конкордат и действие: С утвърждаването: + се прекратява откритото производство, което се вписва и обнародва по устаночения от закона ред. +се отменят всички наложени огранич. В правото на разпореждане на длъжникаРешението за утвърждаване, подлежи на обжалване на общо основание. 6.Прекратяване на производство: . С прекратяване на производството спира дейността на довереното лице.7. Особени разпоредби 8. Наказателни разпоредби 9.Заключителни разпоредби

50.ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЙСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ДО КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА На 19.05.1934г. след преврата на власт идва политическия кръг “Звено” и Военния съюз.Правителството на Кимон Георгиев се посреща от обществото без ентусиазъм. Правителството още от първите дни на управлението си започва да извършва промени в механизма на бълг.държава, които се проявяват в следните насоки: 1. Ликвидиране на парламентаризма и партийно-политическия плурализъм 2. Засилване централизацията на държавата и налагане на изпълнителната над законова власт. 3. Деформирана на мастното управление и самоуправление. Преврата е противоконституционен,но е узаконен от царя. Цар Борис ІІІ разпуска ОНС. Мълчаливото суспендиране на Конституцията след 19,05,1934г. Подтиква правителствените кръгове към изработването на нова конституция. Целта на новата държава, към която се стреми правителството е да спомага за всестранното развитие на обществото и човека за достигане на повече благополучие.Изработването на конституцията се възлага на министър-председателя и на министъра на правосъдието. Разработени са няколко проекта. Първият е кратък проект състоящ се от увод, законодателна власт- камара на представителите и сенат, общи за двете камари постановления, изпълнителна власт- държавен глава и министри, съдебна власт, самоуправление, права и задължения на бълг. граждани и особени разпоредби. Върховтата власт принадлежи на народа , а законодателната власт на държавния глава и на Народното събрание. Народното събрание се състои от камара на представители, които имат контролни функции и Сенат, на когото принадлежи законодателната власт. Изпълнителната власт се изпълнява от държавния глава чрез министрите и подчинените им длъжностни лица. Българският цар се избира от Великото народно събрание. Той представлява Бълг.държава във вътрешно и външно отношение. Неприкосновен е.Управлението на страната се извършва от 8 министерства. Министрите се избират от ВНС и се одобряват от монарха.Съдебната власт се осъществява от независими съдебни места и лица, които правораздават от името на царя.Самоуправлението се основава на утвърдените административно-териториални единици. Територията на страната се разделя на области, околии и общини.Гражданите са равни пред закона и са напълно свободни.Те се ползват с лична неприкосновеност.Конституцията се изменя с решение на двете камари одобрено от държавния глава.Окончателното и приемане се извършва от Великото нар. Събрание или чрез референдум.Вторият правителствен проект е с два варианта – с еднокамерен и двукамерен парламент. При еднокамерния парламент се възпроизвежда начина на наследяване на царската власт по мъжка линия.Сега обаче се допуска наследяването и по женска низходяща права линия. Законодателната власт се осъществява от Законодателно събрание и Велико народно събрание, а изпълнителната власт принадлежи на Председателството на Министерски съвет, Министерския съвет и министерствата. Нов момент в проект е създаването на Висш държавен съд. При двукамерния парламент представителството на Бълг.царство се заключава в Народно събрание, което бива- обикновено,състоящо се от Долна и Горна камари, заседаващи временно и поотделно и Велико,състоящо се от Долна и горна камари заседаващи съвместно.Долната камара се конституира чрез избори, а Горната камара от членове по право и по избор. В другите си части двата варианта имат сходно съдържание.Проектите са отстъпление от Търновската конституция и не се обнародват. През 1938г. Търновската конституция се възстановява.В годините на Втората световна война в законодателството особено място заема Законът за защита на нацията. В него антисемитизмът се легитимира като държавна политика.Изработването на законопроекта започва през 1940г. По предложение на царя. Различни кръгове на обществото не споделят расистката теория на нацистите и се противопоставят на проекта.Независимо от съпротивата закона се приема и обнародва през 1941г. Закона налага много политически, икономически, професионални и стопански ограничения на лицата с еврейски произход. През 1942г. се създава Комисарство по еврейските въпроси, който трябва да организира изселването на евреите и ликвидиране на имуществото им. С приемането на Наредбата за изменение и допълнение на ЗЗН се възстановяват правата и свободите на еврейското население.

.