10. ÏÀÌÅÒ приложение КИТАЙ днес16 ЗЕМЯ 25 АПРИЛ 2012 СРЯДА

Великият китайскимислител Конфуций ероден на 28 септември551 г. пр.н.е. в Цюйфу,главен град на древнотокняжество Лу (част отднешната китайска про-винция Шандун) повреме на династиятаИзточна Чжоу. Това епериодът в края на епо-хата „Чунцю“ („пролет-есен“) и началото на„джанго“ („воюващитецарства“) от китайскатаистория. Рожденото муиме е Кун Цю. По-късное наречен Кун Дзъ и КунФудзъ, което в преводозначава Учителят Кун.Познатото у нас и востаналия свят име Ко-фуций е от латинскататранскрипция на КунФудзъ, направена отйезуитите мисионери ипренесена в Европа.Кун Цю е син на

знатен в миналото, нообеднял впоследствиевъзрастен благородник ина младата му наложницаЯн Джъндзай. Три годинислед раждането на КунЦю бащата умира и презследващите години май-ката и синът живеят вголяма бедност. От ма-лък той е принуден даработи, за да помага насемейството. Едновре-менно с това се самооб-разова. Става известенкато първия професиона-лен учител в Китай. На19-годишна възраст сежени, раждат му се сини дъщеря. За да изхранвасемейството си, ставачиновник. Получавадребен сановническипост, но скоро се отказваот него, разбирайкиневъзможността да при-ложи идеите си и даповлияе на политиката назападащото княжество.Когато е на 24 години,умира майка му, тойнавлиза в тригодишентраур, напуска княжест-вото Лу и дълги годинипътешества из страната,

проповядвайкифилософските си идеи

и привличайки многоб-ройни последователи.Около петдесетгодишенсе връща в Лу, получавависок пост, но следчетири години в резултатна интриги от страна навраговете му е изгоненот княжеството и нови 13години е пътуващ учители проповедник на идеитеси.Когато навършва 68

години, вече многоизвестен и с множествоученици и последователи,се завръща в родното симясто и се посвещава напреподаване и системати-зиране на китайскотолитературно наследство -„Шидзин“(„Книгата напесните“), „Идзин“(„Книгата на промени-

КОНФУЦИЙте“), „Шудзин“ („Книгатана записаните преда-ния“), „Лидзи“ („Книгаза съвършения ред нанещата, управлението иобрядите“). Тези съставе-ни и редактирани отКонфуций книги и напи-саният от самия неголетопис на княжествотоЛу „Чунцю“ („Пролет-есен“) са известните петконфуциански каноничникниги под наименование-то „Петокнижие“. Конфу-ций умира през 479 г.пр.н.е. на 72-годишнавъзраст в родния си градЦюйфу.Много хора и в Ки-

тай, и в чужбина възпри-емат конфуцианството заедна от основните рели-

гии в Китай, наред сдаоизма и будизма.Всъщност този въпрос едоста спорен. При кон-фуцианството не същест-вува църковна институ-ция, не се трактуватвъпроси на теологията.Конфуций почти никогане се позовава на няка-къв бог или на божества,не се произнася за задг-робния живот. На въпросна свой ученик за животаслед смъртта Конфуцийотговаря: „Ние не знаемкакво е това живот, а какда знаем какво е смърт-та?“ Конфуцианскатаетика, която е сърцеви-ната на учението наКонфуций, не е религи-озна. Идеалът за конфу-цианството не е небесни-ят рай, а създаването наземята на хармоничнообщество по древенобразец, в което всякаличност има своетопредназначение и своятафункция.Приживе Конфуций не

създава своя систематич-на, изложена на бумагатеория. Той не иска на

налива в главата дамногобройните си учени-ци готови знания, а

да ги накарада мислят

самостоятелнои постоянно да изучаватявленията в обкръжава-щия ги свят. Затоваосновните конфуцианскипостулати, изложени вбеседите му с учениците,са събрани и записани оттях вече след смъртта наКонфуций в сборника„Лунюй“ („Беседи исъждения“). За подготов-ката му са били необхо-дими между 30 и 50години. Книгата е напи-сана на древен китайски

език, състои се от 20глави и съдържа краткизаписи на изказвания наУчителя, на негови пос-тъпки, диалози с неговоучастие. Тази книга сепревръща в задължителенелемент на китайскотокласическо образование.Конфуцианството е

етико-философско учение,възникнало в ДревенКитай и оказвало огром-но влияние върху духов-ната култура и върхуполитическия и общест-вения живот в Китай впродължение на повечеот две хиляди години.Според конфуцианствотомъдростта произхожда отминалото, а този, койтоотхвърля традициите, гопостига неудача. Съглас-но учението на Конфуцийпет са достойнствата направедния човек („благо-родния мъж“): „жен“-човеколюбие, „и“ - исти-на, справедливост, „ли“ -обичай, ритуал, „джи“ -благоразумие, мъдрост,здрав смисъл, „син“ -искреност, добронамере-ност. Основен принцип в

конфуцианската етика ехуманността („жен“).Това е висшият закон навзаимоотношенията меж-ду хората в обществото исемейството. „Жен“ сепостига чрез нравственосамоусъвършенстванепосредством спазване наетикета („ли“) - нормитена поведение, основаващисе върху почитта и ува-жението към по-старшитепо възраст и положение,почитането на родители-те, предаността къмгосподаря, вежливостта ипр.В конфуцианството е

разработена

системата надържавнотоуправление

- най-отгоре стои монар-хът („синът на небето“).Народът трябва да проя-вява пълно послушаниекъм монарха, но от своястрана монархът е длъ-жен да бъде справедливкъм поданиците си. Най-добрият управник е онзи,който управлява народа

си чрез собствения сипример за чест и спра-ведливост, а не с помощ-та на жестоки закони инаказания. Този постулатна конфуцианството е впълно противоречие свъзгледите на легистите,че властта и народът садве постоянно враждува-щи страни и държавата есилна само когато мо-нархът е надделя в товапротивоборство.Епохата на „враждува-

щите царства“ в китайс-ката история завършвапрез 221 г. пр.н.е., когатокнязът на княжествотоЦин успява да победи изавладее останалите, даги обедини в една импе-рия. Императорът ЦинШи Хунди възприемалегизма за държавнаидеология, забранявапроповядването на кон-фуцианството, избивапоследователите на Кон-фуций, изгаря всичкитеим книги. ДинастиятаЦин не съществува дъл-го. При следващатадинастия Хан (206 г.пр.н.е. - 220 г. н.е.)конфуцианството отнововъзкръсва. При управле-нието на ханския импе-ратор У Ди (140-87 г.пр.н.е.) възстановенотои реформирано конфуци-анство е възприето заофициална държавнафилософия. Въведенатасистема за държавниизпити изисква от всичкикандидати за държавнаслужба сериозни позна-ния по конфуцианскакласика. Тази система сезапазва до началото наХХ в. Ето защо в тече-ние на много столетиянай-интелигентните ки-тайски младежи усиленои задълбочено изучаватконфуцианството и све-тогледът им е проникнатот тази философия. ОтКитай конфуцианствотосе разпространява и всъседните страни - Япо-ния, Корея, Виетнам,както и сред многолюд-ната китайска диаспора вмного страни на Азия,Америка и Европа.

Дончо ДОНЧЕВ

Храмът на Конфуций