1
10. ÏÀÌÅÒ приложение КИТАЙ днес 16 ЗЕМЯ 25 АПРИЛ 2012 СРЯДА Великият китайски мислител Конфуций е роден на 28 септември 551 г . пр.н.е. в Цюйфу , главен град на древното княжество Лу (част от днешната китайска про- винция Шандун) по време на династията Източна Чжоу . Това е периодът в края на епо- хата Чунцю“ („пролет- есен“) и началото на джанго“ („воюващите царства“) от китайската история. Рожденото му име е Кун Цю. По-късно е наречен Кун Дзъ и Кун Фудзъ, което в превод означава Учителят Кун. Познатото у нас и в останалия свят име Ко- фуций е от латинската транскрипция на Кун Фудзъ, направена от йезуитите мисионери и пренесена в Европа. Кун Цю е син на знатен в миналото, но обеднял впоследствие възрастен благородник и на младата му наложница Ян Джъндзай. Три години след раждането на Кун Цю бащата умира и през следващите години май- ката и синът живеят в голяма бедност . От ма- лък той е принуден да работи, за да помага на семейството. Едновре- менно с това се самооб- разова. Става известен като първия професиона- лен учител в Китай. На 19-годишна възраст се жени, раждат му се син и дъщеря. За да изхранва семейството си, става чиновник. Получава дребен сановнически пост , но скоро се отказва от него, разбирайки невъзможността да при- ложи идеите си и да повлияе на политиката на западащото княжество. Когато е на 24 години, умира майка му , той навлиза в тригодишен траур, напуска княжест- вото Лу и дълги години пътешества из страната, проповядвайки философските си идеи и привличайки многоб- ройни последователи. Около петдесетгодишен се връща в Лу , получава висок пост , но след четири години в резултат на интриги от страна на враговете му е изгонен от княжеството и нови 13 години е пътуващ учител и проповедник на идеите си. Когато навършва 68 години, вече много известен и с множество ученици и последователи, се завръща в родното си място и се посвещава на преподаване и системати- зиране на китайското литературно наследство - Шидзин“(„Книгата на песните“), „Идзин(„Книгата на промени- КОНФУЦИЙ те“), „Шудзин“ („Книгата на записаните преда- ния“), „Лидзи“ („Книга за съвършения ред на нещата, управлението и обрядите“). Тези съставе- ни и редактирани от Конфуций книги и напи- саният от самия него летопис на княжеството Лу Чунцю“ („Пролет- есен“) са известните пет конфуциански канонични книги под наименование- то Петокнижие“. Конфу- ций умира през 479 г . пр.н.е. на 72-годишна възраст в родния си град Цюйфу. Много хора и в Ки- тай, и в чужбина възпри- емат конфуцианството за една от основните рели- гии в Китай, наред с даоизма и будизма. Всъщност този въпрос е доста спорен. При кон- фуцианството не същест- вува църковна институ- ция, не се трактуват въпроси на теологията. Конфуций почти никога не се позовава на няка- къв бог или на божества, не се произнася за задг- робния живот . На въпрос на свой ученик за живота след смъртта Конфуций отговаря: „Ние не знаем какво е това живот , а как да знаем какво е смърт- та?“ Конфуцианската етика, която е сърцеви- ната на учението на Конфуций, не е религи- озна. Идеалът за конфу- цианството не е небесни- ят рай, а създаването на земята на хармонично общество по древен образец, в което всяка личност има своето предназначение и своята функция. Приживе Конфуций не създава своя систематич- на, изложена на бумага теория. Той не иска на налива в главата да многобройните си учени- ци готови знания, а да ги накара да мислят самостоятелно и постоянно да изучават явленията в обкръжава- щия ги свят . Затова основните конфуциански постулати, изложени в беседите му с учениците, са събрани и записани от тях вече след смъртта на Конфуций в сборника Лунюй“ („Беседи и съждения“). За подготов- ката му са били необхо- дими между 30 и 50 години. Книгата е напи- сана на древен китайски език, състои се от 20 глави и съдържа кратки записи на изказвания на Учителя, на негови пос- тъпки, диалози с негово участие. Тази книга се превръща в задължителен елемент на китайското класическо образование. Конфуцианството е етико-философско учение, възникнало в Древен Китай и оказвало огром- но влияние върху духов- ната култура и върху политическия и общест- вения живот в Китай в продължение на повече от две хиляди години. Според конфуцианството мъдростта произхожда от миналото, а този, който отхвърля традициите, го постига неудача. Съглас- но учението на Конфуций пет са достойнствата на праведния човек („благо- родния мъж“): „жен“- човеколюбие, „и“ - исти- на, справедливост , „ли“ - обичай, ритуал, „джи“ - благоразумие, мъдрост , здрав смисъл, „син“ - искреност , добронамере- ност . Основен принцип в конфуцианската етика е хуманността („жен“). Това е висшият закон на взаимоотношенията меж- ду хората в обществото и семейството. „Женсе постига чрез нравствено самоусъвършенстване посредством спазване на етикета („ли“) - нормите на поведение, основаващи се върху почитта и ува- жението към по-старшите по възраст и положение, почитането на родители- те, предаността към господаря, вежливостта и пр. В конфуцианството е разработена системата на държавното управление - най-отгоре стои монар- хът („синът на небето“). Народът трябва да проя- вява пълно послушание към монарха, но от своя страна монархът е длъ- жен да бъде справедлив към поданиците си. Най- добрият управник е онзи, който управлява народа си чрез собствения си пример за чест и спра- ведливост , а не с помощ- та на жестоки закони и наказания. Този постулат на конфуцианството е в пълно противоречие с възгледите на легистите, че властта и народът са две постоянно враждува- щи страни и държавата е силна само когато мо- нархът е надделя в това противоборство. Епохата на враждува- щите царствав китайс- ката история завършва през 221 г . пр.н.е., когато князът на княжеството Цин успява да победи и завладее останалите, да ги обедини в една импе- рия. Императорът Цин Ши Хунди възприема легизма за държавна идеология, забранява проповядването на кон- фуцианството, избива последователите на Кон- фуций, изгаря всичките им книги. Династията Цин не съществува дъл- го. При следващата династия Хан (206 г . пр.н.е. - 220 г . н.е.) конфуцианството отново възкръсва. При управле- нието на ханския импе- ратор У Ди (140-87 г . пр.н.е.) възстановеното и реформирано конфуци- анство е възприето за официална държавна философия. Въведената система за държавни изпити изисква от всички кандидати за държавна служба сериозни позна- ния по конфуцианска класика. Тази система се запазва до началото на ХХ в. Ето защо в тече- ние на много столетия най-интелигентните ки- тайски младежи усилено и задълбочено изучават конфуцианството и све- тогледът им е проникнат от тази философия. От Китай конфуцианството се разпространява и в съседните страни - Япо- ния, Корея, Виетнам, както и сред многолюд- ната китайска диаспора в много страни на Азия, Америка и Европа. Дончо ДОНЧЕВ Храмът на Конфуций

16 АПРИЛ СРЯДА 10. ÏÀÌÅÒ КОНФУЦИЙ · PDF file19-годишна възраст се жени, раждат му се ... ложи идеите си и ... а

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: 16 АПРИЛ СРЯДА 10. ÏÀÌÅÒ КОНФУЦИЙ · PDF file19-годишна възраст се жени, раждат му се ... ложи идеите си и ... а

10. ÏÀÌÅÒ приложение КИТАЙ днес16 ЗЕМЯ 25 АПРИЛ 2012 СРЯДА

Великият китайскимислител Конфуций ероден на 28 септември551 г. пр.н.е. в Цюйфу,главен град на древнотокняжество Лу (част отднешната китайска про-винция Шандун) повреме на династиятаИзточна Чжоу. Това епериодът в края на епо-хата „Чунцю“ („пролет-есен“) и началото на„джанго“ („воюващитецарства“) от китайскатаистория. Рожденото муиме е Кун Цю. По-късное наречен Кун Дзъ и КунФудзъ, което в преводозначава Учителят Кун.Познатото у нас и востаналия свят име Ко-фуций е от латинскататранскрипция на КунФудзъ, направена отйезуитите мисионери ипренесена в Европа.Кун Цю е син на

знатен в миналото, нообеднял впоследствиевъзрастен благородник ина младата му наложницаЯн Джъндзай. Три годинислед раждането на КунЦю бащата умира и презследващите години май-ката и синът живеят вголяма бедност. От ма-лък той е принуден даработи, за да помага насемейството. Едновре-менно с това се самооб-разова. Става известенкато първия професиона-лен учител в Китай. На19-годишна възраст сежени, раждат му се сини дъщеря. За да изхранвасемейството си, ставачиновник. Получавадребен сановническипост, но скоро се отказваот него, разбирайкиневъзможността да при-ложи идеите си и даповлияе на политиката назападащото княжество.Когато е на 24 години,умира майка му, тойнавлиза в тригодишентраур, напуска княжест-вото Лу и дълги годинипътешества из страната,

проповядвайкифилософските си идеи

и привличайки многоб-ройни последователи.Около петдесетгодишенсе връща в Лу, получавависок пост, но следчетири години в резултатна интриги от страна навраговете му е изгоненот княжеството и нови 13години е пътуващ учители проповедник на идеитеси.Когато навършва 68

години, вече многоизвестен и с множествоученици и последователи,се завръща в родното симясто и се посвещава напреподаване и системати-зиране на китайскотолитературно наследство -„Шидзин“(„Книгата напесните“), „Идзин“(„Книгата на промени-

КОНФУЦИЙте“), „Шудзин“ („Книгатана записаните преда-ния“), „Лидзи“ („Книгаза съвършения ред нанещата, управлението иобрядите“). Тези съставе-ни и редактирани отКонфуций книги и напи-саният от самия неголетопис на княжествотоЛу „Чунцю“ („Пролет-есен“) са известните петконфуциански каноничникниги под наименование-то „Петокнижие“. Конфу-ций умира през 479 г.пр.н.е. на 72-годишнавъзраст в родния си градЦюйфу.Много хора и в Ки-

тай, и в чужбина възпри-емат конфуцианството заедна от основните рели-

гии в Китай, наред сдаоизма и будизма.Всъщност този въпрос едоста спорен. При кон-фуцианството не същест-вува църковна институ-ция, не се трактуватвъпроси на теологията.Конфуций почти никогане се позовава на няка-къв бог или на божества,не се произнася за задг-робния живот. На въпросна свой ученик за животаслед смъртта Конфуцийотговаря: „Ние не знаемкакво е това живот, а какда знаем какво е смърт-та?“ Конфуцианскатаетика, която е сърцеви-ната на учението наКонфуций, не е религи-озна. Идеалът за конфу-цианството не е небесни-ят рай, а създаването наземята на хармоничнообщество по древенобразец, в което всякаличност има своетопредназначение и своятафункция.Приживе Конфуций не

създава своя систематич-на, изложена на бумагатеория. Той не иска на

налива в главата дамногобройните си учени-ци готови знания, а

да ги накарада мислят

самостоятелнои постоянно да изучаватявленията в обкръжава-щия ги свят. Затоваосновните конфуцианскипостулати, изложени вбеседите му с учениците,са събрани и записани оттях вече след смъртта наКонфуций в сборника„Лунюй“ („Беседи исъждения“). За подготов-ката му са били необхо-дими между 30 и 50години. Книгата е напи-сана на древен китайски

език, състои се от 20глави и съдържа краткизаписи на изказвания наУчителя, на негови пос-тъпки, диалози с неговоучастие. Тази книга сепревръща в задължителенелемент на китайскотокласическо образование.Конфуцианството е

етико-философско учение,възникнало в ДревенКитай и оказвало огром-но влияние върху духов-ната култура и върхуполитическия и общест-вения живот в Китай впродължение на повечеот две хиляди години.Според конфуцианствотомъдростта произхожда отминалото, а този, койтоотхвърля традициите, гопостига неудача. Съглас-но учението на Конфуцийпет са достойнствата направедния човек („благо-родния мъж“): „жен“-човеколюбие, „и“ - исти-на, справедливост, „ли“ -обичай, ритуал, „джи“ -благоразумие, мъдрост,здрав смисъл, „син“ -искреност, добронамере-ност. Основен принцип в

конфуцианската етика ехуманността („жен“).Това е висшият закон навзаимоотношенията меж-ду хората в обществото исемейството. „Жен“ сепостига чрез нравственосамоусъвършенстванепосредством спазване наетикета („ли“) - нормитена поведение, основаващисе върху почитта и ува-жението към по-старшитепо възраст и положение,почитането на родители-те, предаността къмгосподаря, вежливостта ипр.В конфуцианството е

разработена

системата надържавнотоуправление

- най-отгоре стои монар-хът („синът на небето“).Народът трябва да проя-вява пълно послушаниекъм монарха, но от своястрана монархът е длъ-жен да бъде справедливкъм поданиците си. Най-добрият управник е онзи,който управлява народа

си чрез собствения сипример за чест и спра-ведливост, а не с помощ-та на жестоки закони инаказания. Този постулатна конфуцианството е впълно противоречие свъзгледите на легистите,че властта и народът садве постоянно враждува-щи страни и държавата есилна само когато мо-нархът е надделя в товапротивоборство.Епохата на „враждува-

щите царства“ в китайс-ката история завършвапрез 221 г. пр.н.е., когатокнязът на княжествотоЦин успява да победи изавладее останалите, даги обедини в една импе-рия. Императорът ЦинШи Хунди възприемалегизма за държавнаидеология, забранявапроповядването на кон-фуцианството, избивапоследователите на Кон-фуций, изгаря всичкитеим книги. ДинастиятаЦин не съществува дъл-го. При следващатадинастия Хан (206 г.пр.н.е. - 220 г. н.е.)конфуцианството отнововъзкръсва. При управле-нието на ханския импе-ратор У Ди (140-87 г.пр.н.е.) възстановенотои реформирано конфуци-анство е възприето заофициална държавнафилософия. Въведенатасистема за държавниизпити изисква от всичкикандидати за държавнаслужба сериозни позна-ния по конфуцианскакласика. Тази система сезапазва до началото наХХ в. Ето защо в тече-ние на много столетиянай-интелигентните ки-тайски младежи усиленои задълбочено изучаватконфуцианството и све-тогледът им е проникнатот тази философия. ОтКитай конфуцианствотосе разпространява и всъседните страни - Япо-ния, Корея, Виетнам,както и сред многолюд-ната китайска диаспора вмного страни на Азия,Америка и Европа.

Дончо ДОНЧЕВ

Храмът на Конфуций