(1834 - 1878)

Жизнен път

“Българи от старо време”

Творчество и

революционна дейност

Съдържание

Любен Каравелов e роден през

1834г. в Копривщица. Майка му е

Неделя Доганска, произхождаща от

големите копривщенски родове

Чалъкови и Доганови, а бащата на

Любен е Стойчо Каравелов.

През 1846 г. Каравелов става

ученик на Найден Геров, който

открива в Копривщица първото

българско класно училище. По-

късно баща му го изпраща да учи 2

години в гръцко училище. През

1850 г. се премества в училището

на Найден Геров в Пловдив. През

1854 г. баща му Стойчо го взима

със себе си, за да му помага в

джелеплъка.

Жизнен път

Родната къща на Любен.Тя се намира в близост до коритото на река Тополка, в

обширен и сенчест двор. Зад високите зидове са разположени три сгради –

зимната, лятната къща и селскостопанска постройка. Зимната къща е

построена първа през 1810г

Селскостопанската сграда е

построена през 1820г. Днес тук

е поместена експозиция от

предмети, които са част от

живота на патриота Любен

Каравелов.

През 1835г. е построена

лятната къща.

Двуетажната сграда

разполага с голям чардак

на втория етаж и е

ползвана от семейството

през топлите летни

месеци.

През 1857 г. заминава за Москва,

където желае да постъпи във

военно училище,но тъй като е

надхвърлил изискваната възраст,

се записва в Историко-

фиологическия факултет на

Московския университет — поради

интересите си към литературата,

историята и славянските езици .

През 1867 г. заминава за Белград,

откъдето изпраща кореспонденции

за руските вестници. На 11

октомври същата година е

прогонен от там и потегля за Нови

Сад. Скоро той отново получава

разрешение да се върне в

сръбската столица, но му е

забранено да се занимава с

политика и да критикува живота в

княжеството. Самият той, макар и

свободен, се чувства като в затвор.

Затова напуска Белград и отново

отива в Нови Сад.

Първото класно училище в Копривщица, в което е учил и Любен Каравелов.

Гр. Русе

Каравелов е сред участниците в

Московската българска дружина, която

издава списание “Братски труд”, в което

се появяват негови стихове и статии,

като: “Загорец”, “Желание“, “Пастир“ и

революционната статия “Славяне в

немско“.

През 1967г. Пише повестта “Българи

от старо време“. През 1868г. публикува

на руски език книгата “Страници из

книгата за страданията на българския

народ”. С нея Любен Каравелов се

стреми да спечели симпатийте и

съчувствието на руското общество за

каузата на българите. По-късно той

заминава за Сърбия, където пише

прозаичните творби – “Крива ли е

съдбата” и “Сока” (1868–1869).

Творчество и революционнадейност

Любен Каравелов в

униформа на сръбски

легионер.

Връзките с революционната

организация Омладина му

навличат подозрения за съучастие

в убииството на княз Милош

Обренович и Каравелов е хвърлен

в затвора, където написва

мемоарната книга “Из мъртвия

дом”.

След като е освободен, той

заминава за Румъния, където

веднага оглавява революционно

настроената емиграция. В неговата

квартира се открива учредителното

събрание на БРЦК, на който той е

избран за прецедател.

Комитетските дела го сближават с

Васил Левски.Заедно с Левски

организират редица тайни

революционни комитети вътре в

България.

В Букорещ Любен Каравелов издава вестник “Свобода”, преименуван по-

късно на “Независимост”. Негов най - близък помощник в редакцията е

Христо Ботев. Пише статиите “Наше время“, “Московские ведомости“ и

“Русская речь“. Пише повестите “Войвода“, “Неда“, “Сирото семейство“ и

“Дончо“. След трагичната гибел на Васил Левски, организацията запада и

Каравелов се отдръпва от революционните дела и започва да издава

списание “Знание“.

В Румъния той продължава своето литературно дело. След 1869 създава

редица нови творби - повестите “Децата не приличат на бащите си“, “Хаджи

Ничо“,”Три картини из българския живот“ ,(“Маминото детенце“,

“Извънреден родолюбец“ и “Прогресист“ ) ,”Неда”, “Богатият сиромах”, и

драмата “Хаджи Димитър”. Още в Русия Каравелов започва да пише

сатирични, бунтовни и елегични стихове. И до днес е популярно елегичното му

произведение “Хубава си моя горо”.

През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява

в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно се премества в

Русе. Умира от туберкулоза на 21 януари 1879 г.

“Българи от старо време”

Безспорният връх в Каравеловата

белетристика е “Българи от старо

време”. Сюжетът на повестта е

изграден около любовта на млади

герои и пречките пред тяхното

щастие. По правило във

възрожденската литература

преградите пред младите са свързани

с похитители турци или гръцки

духовници. В “Българи от старо

време” Каравелов издига като

преграда волята на родителите. Но

сюжетът не е основното в повестта,

авторът го използва, за да представи

бита, нравите и обичаите на

българите. В творбата умело са

вплетени народни песни и описания

на обичаи, облекло, храна, на нрави и

предрасъдаци.

Много колоритни и запомнящи са

двамата главни герои в “Българи от

старо време” – Хаджи Генчо и Дядо

Либен. От една страна, те са много

различни и са противопоставени

един на друг, от друга обаче, и

двамата носят белезите на старото.

Хаджи Генчо е обрисуван като

представител на старото поколение

учители, които са изживели своето

време и са носители на

консервативното. Това с което той

отблъсква читателите е неговата

алчност, скъперничество и

използвачество, а Дядо Либен не е

скъперник. Комичното му желание

да се представи като юнак и буйна

глава неусетно печелят симпатиите

на читателите. Още повече с това,

че той застава на страната на

младите Павлин и Лила и подкрепя

тяхната любов.