Част 2

Реакции на Иран

Реакцията на новогодишните американски санкции бе бърза: вицепрезидентът Мохамад Рахими заяви, че Иран може да затвори пролива Ормуз. Заплахата бе повторена от депутати в деня на приемане на европейските санкции 23 януари 2012 г.

Затваряне на пролива може да блокира важния международен трафик на нефт през него1,2 и чуждите морски сили в Персийския залива. Иран би могъл да минира пролива или се опита да наложи ограничения чрез свои кораби и авиация.

На Velayati 90 (Alroya)

Санкциите подтикнаха серия от военни учения в Иран. Около Нова година се проведе учението Velayati 90, симулиращо защита на пролива. В средата на фувруари гвардията започна големи маневри във вътрешността на страната със сценарий война на територия над 200 хил. кв. км и отблъскване на въздушни удари в защита на обектите на ядрената програма.

През януари министърът на отбраната Ахмад Вахиди се закани страната да приеме законови мерки за забраняване на присъствието на чужди военни кораби в залива и допускането им само след разрешаване от Техеран.

Президентът на САЩ Барак Обама веднага предупреди, че ще бъдат взети всички мерки да се предотврати затварянето. Скоро след огласената подкрепа от президента на Франция Никола Саркози и министъра на отбраната на Великобритания Филип Хамънд още американски и западноевропейски кораби бяха съсредоточени в залива.

Най-големият купувач на нефт от Иран и страни от залива, Китай, след Нова година ограничи доставките си оттам, насочвайки част от търсенето към други пазари. Това може да означава както възприемане на сериозността на заплахите от Иран за евентуалното ограничаване на трафика през пролива, така и оценка за неизбежен конфликт. От началото на март т.г. Индия прояви интерес към извършване на плащанията за ирански нефт чрез руската Газпромбанк и известно ограничаване на доставките от Иран, което също може да отчита рисковете, но Индия по принцип разширява сътрудничеството си с Техеран и подписва нови по-големи сделки за внос. През март се забеляза ограничаване на покупките на ирански нефт и от Южна Африка.

Санкциите продължават да въздействат, макар още невлезли в сила. Освен значителното обезценяване на националната валута, затруднява се нормалният ритъм на живот и благосъстоянието на населението. Бавно се увеличава безработицата,

1

нарастват инфлацията и цените в магазините почти ежеседмично. Спъва се дейността на съществуващата средна класа като една от основите на обществото с поддържаните от нея фирми, банки, услуги и др.

В среда на нарастващо напрежение и нужди за отбрана, на 1 февруари 2012 г. президентът Махмуд Ахмадинежад изнесе доклад пред парламента с искане за увеличаване на военния бюджет за 2012/13 година с повече от два пъти – 127%. Според него, парите могат да дойдат на основа увеличени данъци и други приходи, след като икономическият растеж продължава. Последният известен военен бюджет на Иран за 2008 г. според SIPRI е 9,1 млрд. долара3.

В опит за избягване на последствията от санкциите, намиране на международна подкрепа и активиризане на външната търговия, през януари 2012 г. Ахмадинежад посети Венецуела, Никарагуа, Куба и Еквадор, чиито правителства бяха веднага предупредени от президента Обама да не се привързват към полтиката на Иран. На среща в средата на февруари т.г. в Пакистан Ахмадинежад разговаря с премиера на страната по изгодния проект за газопровод Иран-Пакистан. По-късно индийска делегация посети Техеран за разговори по предвижданото удължаване на тръбата в Индия. За март бе предвидено Ахмдинежад да посети Китай в опит да получи гаранции най-големият нефтен клиент да не намали доставките значително, да не предприеме санкции или лиши Иран от международна подкрепа.

Според коментари, правителството е разработило прогноза, предвиждаща нанасянето на удар срещу Иран да е по-вероятно след началото на 2013 г., заради изборите в САЩ през 2012 г, необходимостта САЩ и Израел да се подготвят и опасенията им от разгаряне на регионален конфликт. Ударът щял да е с цел унищожаване на обектите на ядрената програма за спирането й. След него можело да последва около година война на изтощение и нерви с цел разклащане на вътрешните и международните позиции на режима и подбуждане на въстание за падането му.

Прогнозата предвиждала само въздушна операция, без действия на сушата, подобно на операцията в Либия през 2011 г., поради опасения от много жертви. Наред със САЩ, участници можели да са Саудитска Арабия и Израел, които също желаели по-радикална промяна, включително чрез подстрекаване на зелената опозиция и едническите малцинства. Това са кюрди (6 млн.), араби (3 млн.), балучи (1,5 млн.), тюркмени (0,5 млн.) и други. По-малко вероятно било да се надигнат азерите (18 млн.), които са добре интегрирани.

Може да се направи оценката, че, ако продължава да чувства увереност в позициите си, режимът и най-вече гвардията биха посрещнали една война като очаквана и дори желана. Като радикални ислямисти, с крайни настроения срещу западния свят, те биха искали да докажат на какво е способна саможертвата им за разправа с враговете. Опасяват се от налаганите затруднения за страната, която контролират, и трайната популярност на зелената идея сред младежта. След като САЩ в Ирак бяха близък до границата враг, който намали потенциала си с изтеглянето през 2011 г., следващият е Израел. Ако агресорите нанесат удар срещу примамливите ядрени обекти в Иран, това ще е добре дошло предизвикателство. Ще се намери оправдание за изливане на отдавнашна ярост, както е ставало в други войни по света – чрез примамване на противника пръв да нахлуе в необятна територия. Ще се намери отдушник за вътрешни проблеми и недоволство от режима.

Подобно на Сирия, и Иран може да продължи да разчита на политическа подкрепа от Русия и Китай. Не е съвсем ясно доколко Русия би се притекла към Иран подобно на

2

твърдото й застъпничество за Сирия. Не е и съвсем сигурно доколко в бъдеще Русия би се ангажирала със защита на потенциално ядрено-ракетен Иран: една нова сила, която може по-решаващо да пречи на интереси. Такъв Иран би повлиял по-решително на ислямските републики в Средна Азия, с които изгради здрави връзки, и вдъхнови наново радикалните ислямисти в 140-милионна Русия. При последване на ядрения пример от Саудитска Арабия и други страни, този проблем ще добие нова острота, включително от гледна точка на попадане на ядрени материали в ръце на терористи.

Русия като че ли повече е съсредоточена върху Сирия, стремейки се да не изгуби съюзническия режим на Башар Асад. Независимо от кръвопролитията, Русия проявява непоколебим интерес да го задържи, с което може да се допусне един ден да замълчи при удар срещу Иран. По-малко вероятно е Русия да се намеси или заплаши както направи по време на Суецката криза през 1956 г.

На 14 февруари 2012 г. началникът на генералния щаб генерал Николай Макаров обяви център за проследяване на ситуацията в Иран и Близкия Изток. Центърът е в структурата на министерството на отбраната и по нареждане от правителството разработва варианти за действие от армията и страната. Според оценка на министерството, ударът върху Иран следва да се очаква около средата на 2012 г.

Руски оценки сочат, че Израел и еврейското лоби в САЩ шантажират американците, че, ако не подкрепят ликвидирането на иранската програма и удара, Обама рискува да изгуби подкрепата им на президентските избори.

Китай също протестира срещу натиска върху Иран, но едва ли ще попречи сериозно на действия срещу Иран.

Приготовления в Израел

С подчертания стремеж да заплашва Израел с ликвидиране и да възхвалява светлото бъдеще на страната си с ядрена програма, за мнозина Ахмадинежад си е внушил, че е пълномощник на 12-я шиитски имам Махди, чието пришествие ще победи злото и възцари справедливост. Президентът съзира пръста на имама в Арабската пролет и настъпващ обрат в историята, в който арогантните западни страни губят. Мнозина критикуват и Нетаняху като възприемащ се за осенен от месианство или близък до радикални равини. Нетаняху обича да изтъква изпреварващите действия, без вслушване във външни критики, на премиерите преди него през критичните 1948 г., 1967 г., 2007 г. и най-вече на Менахем Бегин с нападението в Ирак през 1981 г.

Нещата тук като че ли също имат своите психологически корени. Исторически, израелците са навикнали да разчитат на себе си, не на други, които често са променяли съдбата им. Много от сегашните ръководители са деца на оцелели от холокоста и са били в армията да подпомогнат страната си сама да има сили да се справя със заплахи и не се повтори трагедията. Ударът срещу Иран като че ли не е само главна цел в професията им, мисия на живота или плод на порива за самостоятелното справяне. С развитие на програмата, той е подтикван от нарастващ страх, че САЩ в крайна сметка няма да се ангажират, дори и санкциите да не успеят, и ще ги изоставят на сухата обетована земя срещу иранските ракети. Действително, за не малко израелци не е чужда идеята да тръгнат на поход срещу враг със 75 пъти по-голяма територия и 10 пъти по-голямо население, но с гаранции за подкрепа и защита от Америка. Това проличава от изявления на всички лидери. Такова послание,

3

например, се съдържаше неотдавна в писмото до Ню Йорк Таймс на предишния директор на военното разузнаване генерал Амос Ядлин4, призоваващ за желязна америанска гаранция, ако има самостоятелен израелски удар. Ядлин преди 30 години бе пилот в групата от 8 самолета, нанесли удара срещу реактора край Багдад.

Проучване от февруари т.г. на агенция Dahaf сочи5, че 81% от израелците са против самостоятелно действие и за пълно съгласуване със САЩ, като 2/3 подкрепят съвместно действие със САЩ срещу Иран.

Проучване от 13 март т.г. на Reuters/Ipsos показва6, че над 55% от американците биха подкрепили американско военно действие срещу Иран (39% се противопоставят), а над 60% подкрепят израелско военно действие срещу Иран.

В провежданите в Израел поредица от военни учения практически участват всички видове сили като десантните или командването на вътрешния фронт за защита на населението (гражданска защита). Симулациите включват спешно прехвърляне в други страни или мобилизация в напрегната обстановка с ракетни удари от Газа, Ливан, Сирия и Иран.

За началото на 2012 г. бе предвидено мащабното американско-израелско учение Austere Challenge'12, отложено за октомври 2012 г. или по-нататък. Учението ще бъде ръководено от ЕUCOM (Европейското командване на САЩ) и в него ще участват над 5 хил. души от САЩ и 2 хил. от Изрел. В началото му е предвидено отделното учение Juniper Cobra за борба с противникови ракети и с реални пускове на разнообразни противобалистични системи на двете страни, включително надатмосферните THAAD. Отлагането на Austere Challange от американска страна може да е заради неприемане на израелския му сценарий за нападение срещу Иран и отговор оттам, а от израелска страна за демонстриране на подкрепа на Вашингтон за искания по-дълъг прозорец от време за прилагане на мирни мерки.

Приоритетното внимание на ракетните програми доведе до ускоряване на изпитанията на новите модификации Jericho ІІІ, считани за подходящи за обектите на ядрената програма. По-старите модификации също достигат обектите в Иран. Решаваща помощ за програмите идва от САЩ чрез ежегодната военна помощ7 и отделно финансиране. Напоследък това финансиране е над 100 млн. долара годишно, като за 2013 г. Конгресът реши да отпусне рекордните 235 млн. долара8.

В началото на март бе открито голямо бомбоубежище в Тел Авив на няколко етажа за 2 хил. души, със съвременни вентилационни, противоатомни, противохимични и други инсталации, включително интернет-връзка. През март министърът на командването на вътрешния фронт откри 14 подобни скривалища из страната. По време на войната в Ливан през 2006 г. в Израел са попаднали около 4 хил. ракети, а през войната в залива 1990-91 г. от Ирак - 43 балистични ракети Скъд. Министърът заяви, че в предстояща война командването очаква да бъдат изстреляни от Иран, Хизбула от Ливан и вероятно от Газа общо 40-50 хил. ракети. От тях, в страната щели да попаднат над 8 хил. ракети с малък обсег, над 2 хил. със среден обсег и около 300 с по-голям обсег. Според изчисленията му убитите граждани можело да са 200, докато министърът на отбраната Ехуд Барак увеличи този лимит на 500.

В обстановка на подготвяне за най-лошото продължава осигуряването на противогази за семейства и изпробване на сирени за известяване на въздушно нападение. Вътрешният фронт създава нови части за търсене и спасяване при кризи и осигурява безпилотни самолети за свои нужди. Докато флотът договаря шеста модерна подводница от Германия за далекобойни крилати ракети, от март на пътнически

4

самолети започва инсталиране на система за противодействие на малки ракети, която да ги отклонява чрез инфрачервени и лазерни лъчи. Наред със запасяването с противобункерни бомби от САЩ наскоро бе обявено и собствено производство.

Не е изключено да се обмислят операции в Газа или Южен Ливан за гарантиране на близката сигурност: изпреварващо блокиране на Хамас и Хизбула, ако подкрепят Иран. Наскоро лидерите на Египет и други арабски страни предупредиха Израел срещу опасни действия в Газа, а премиерът на Турция обвини в еврейски геноцид на палестинците още от началото на 20-и век. На 27 февруари министърът на отбраната на Ливан предупреди срещу израелско нападение срещу базите на Хизбула в неговата страна по време на посещение в Техеран, откъдето очевидно потърси съдействие.

Изтеглянето на Хамас от Дамаск през февруари т.г. и преориентирането повече към Египет отслаби връзката със Сирия, но не я прекъсна. Здрава остава и връзката с Иран, макар Техеран да изразява недоволство от отношението към съюзника Асад. Сунитският характер на Хамас опитва да надделее в контекста на Арабската пролет, но връх взема влиянието и зависимостта от Иран. Иран продължава да е основен поддръжник и снабдител за Дамаск, Хизбула и Хамас. Предупрежденията на арабски лидери от Персийския залив Хамас да не заема страната на Иран при конфликт води до разделяне в ръководството, но по-вероятно е да се заеме антиизраелската страна. Главно с руска и иранска подкрепа, режимът в Сирия остава здрав и силен и успява да отблъсне западните опити за интервенция и промяна. Голямата армия и полиция на Асад са преобладаващо единни и силни, докато бунтовниците са относително слаби. Не е изключено в критична ситуация около Иран Асад да се опита да организира част от силите си за удар срещу Израел, притичвайки се на помощ. Не е изключено също, с укрепени позиции покрай Асад и Сирия, Русия да се застъпи по-енергично на страната на Иран на очакваните разговори и възрази срещу удар, отхвърляйки потенциално спазаряване „Сирия срещу Иран”.

Арабската пролет с идването на новите политически сили, макар доскоро считани за радикални ислямисти, намали възможността за възобновяване на предишната конфронтационност: при конфликт с Иран новите на власт в Тунис, Либия или Египет едва ли ще се ангажират с нападение срещу Израел, каквото обикновено ставаше по време на Студената война. Такова би било и отношението на Турция. Мюсюлманските братя и салафистите в Египет засега спазват Кемп-Дейвидските споразумения и са съгласни страната да продължава да получава редовната американска военна помощ.

По този начин, Иран идва на масата за разговори в регионална обстановка на едновременно отслабващи и укрепващи позицията му тенденции. Като цяло, промените в арабския свят, протестите в Сирия и отдръпването на Хамас действат отслабващо, докато продължаващото закрепване на режима в Сирия, подкрепата от Русия за Сирия и Иран и опасенията на запада от конфликт го подпомагат.

Израел прилага добре забележими последователни стъпки и на по-далечния периметър за спечелване на партньори по Иран, Сирия или Палестина. Инвестират се усилия в страни, разположени в нещо като дъга на северозапад-север от Иран: Кипър, Гърция, Италия, България, Румъния, Грузия, Азербайджан.

Освен проблема с Иран, един от стимулите за това е да се замени изгубеното съюзничество с Турция. След споразумението за военно сътрудничество от 1996 г., Израел осъществяваше големи оръжейни сделки и годишни учения над Източна Турция с използване на въздушното й пространство в гръб на Сирия и Иран. Тези

5

възможности отпаднаха след ислямските промени в турското общество и правителство и настаняването във властта на Партията на справедливостта и развитието с приоритетите й към близкоизточния мюсюлмански свят.

Друг стимул е нуждата от по-големи земни и предимно въздушни пространства за тренировки на авиацията за условията на Близкия Изток.

Отношенията с Кипър и Гърция отбелязаха сближаване в периода на напрежението с Турция около флотилията за Газа през 2010 г., продължило следващата година около газовите находища край острова. През септември 2011 г. бе обявено споразумение за съвместна сигурност в Източното Средиземноморие, позволяващо използване от израелски самолети на гръцки бази. По време на учението си през лятото на 2008 г. край о-в Крит израелската авиация симулира преодоляване със зареждане във въздуха на разстояния, близки до обектите на иранската програма, с условно бомбардиране и връщане обратно без междинно кацане. За над 100-те участвали самолети Крит бе избран още заради гръцко-кипърските зенитни системи С-300, доставени от Русия, от какъвто подобен тип се предполага, че разполага армията на Иран. Предполага се, че израелските самолети са получили подготовка по тях и са записали нужните им електронни характеристики, позволено от гръцката страна. Учението, предизвикало протести от Иран, бе наречено Glorious Spartan, правейки връзка със загиналите в Термопилите през 480 г. пр. Хр. 300 войници от малка Спарта, защитавали земите от голямото персийско нашествие. Като цяло, отношенията с Гърция се обновиха след характерната за про-социалистически период на Андреас Папандреу близост до арабската страна в арабско-израелския конфликт.

Презареждане във въздуха на израелски F-16 (Air Warriors)

Заедно със страни от НАТО, през октомври 2011 г. на италианския о-в Сардиния, докъдето разстоянията са още по-големи, авиацията тренира зареждане във въздуха и този път реално пусна бомби. Командирът на участвалата израелска ескадрила от над 20 самолета бе цитиран да казва, че подготовката е отлична от гледна точка на всякакъв сценарий за война.

Оживяване се наблюдава и в отношенията с България и Румъния. На България (и Румъния) се предлагат като стимули главно икономически проекти. През януари 2012 г. бяха подписани споразумение между министерствата на отбраната за военно сътрудничество във връзка с военни тренировки и меморандум между отбранителните промишлености. Започнаха съвместни заседания на правителствата. През това лято израелски самолети се очакват за съвместно учение у нас.

Съвместно заседание с правителството на Румъния в Израел се проведе през 2011 г. Румъния не е прекъсвала отношенията си от 1948 г. и последователно поддържа инициативите на САЩ и НАТО в Източна Европа, подобно на Полша, включително

6

чрез активно ангажиране в европейския ракетен щит срещу Иран, с което застава като удобен съюзник за Израел. Споразумението за военно сътрудничество бе подписано през 2000 г. По време на съвместното авиационно учение през лятото на 2010 г. в района на Карпатите се разби израелски военен хеликоптер с войници от специалните сили. Хеликоптерът изглежда бе прелитал без спиране от Израел до Румъния и получил зареждане във въздуха над Гърция. Румъния с Карпатските планини се оценяват като наподобяващи релефа и планински вериги в Иран.

През август 2011 г. в Румъния бе проведено следващото съвместно учение, пак в същия район. Командирът на израелската група изтъкна, че то е много важно за отбраната на страната и професионализма на екипажите над непозната територия. Заместник-командващият на румънската авиация генерал Александър Глушка бе цитиран да казва, че приятелството и стратегическото израелско-румънско сътрудничество са изключително важни.

Сътрудничеството с Грузия се разви след края на Съветския съюз, а с идването на правителството на Михаил Саакашвили през 2004 г. се активизира военната му част. Израел започна да доставя безпилотни самолети, реактивни системи и др., а експерти участваха в подготовката на грузинските специални сили. Планираните доставки на самолети, танкове и хеликоптери бяха посрещнати със силно руско недоволство. Министър на отбраната от местната еврейска общност способства за разширяването на отношенията до лятото на 2008 г. След руското нахлуване в Грузия през август с.г. Москва възрази срещу сътрудничеството и редица доставки бяха спрени. Наскоро Уикилийкс публикува, че Израел е договорил с Русия предаване на кодовете на безпилотните самолети срещу информация за руските ракети Тор, с каквито са защитени обекти на ядрената програма и други важни обекти в Иран.

Традиционно добрите отношения с Азербайджан отбелязват също напредък на фона на традиционно недобрите отношения на Азербайджан със съседеден Иран. В северните части на Иран е областта Южен Азербайджан, считана от мнозина за негова историческа част. Израел е втори клиент на нефт от тръбопровода Баку-Джейхан и предоставя военни технологии и участие в подготовката на азербайджанската армия. Както и в Грузия, израелски фирми участват в модернизиране на самолети или спътникови системи и друга техника. На 26 февруари 2012 г. двете страни подписаха сделка за 1,6 млрд. долара за съвместно производство и доставяне на 60 безпилотни самолети и зенитни ракетни системи. Територията на Азербайджан се явява удобна за самолетите спрямо Иран, заради което Техеран енергично протестира. Това като че ли важи и спрямо Турция, във връзка с което през септември 2011 г. Анкара изрази безпокойство пред Баку. Службите за сигурност сътрудничат активно: през последните години Азербайджан многократно обяви разкрити заговори или арестувани членове на мрежи, подготвяни от Иран, за извършване на нападения срещу американски и израелски цели в страната. Неотдавна Уикилийкс публикува американски радиограми9

с оценка на двустранното сътрудничество, че между азебрайджанците и израелците съществува дисретна симбиоза като айсберг, от който, по думите на президента Илхам Алиев, 9/10 е под повърхността. Според грамите, азербайджанската територия може да е удобна и за израелски пилотни самолети, каквито са получили достъп до местни бази.

САЩ изразяват недоволство пред страни като Азербайджан или Румъния, която е в НАТО, заради активното ангажиране на Израел във военно сътрудничество с тях, спъващо усилията им за по-ефективен невоенен натиск срещу Иран.

7

Маршрутът на вероятния удар (The Economist)

В случай, че Израел нанесе удар срещу Иран, по-необходими ще са други страни – на изток от границата. Маршрутите се определят основно като три – северен, среден и южен. Северният може да минава покрай границата на Турция, средният – над Йордания и Ирак, южният – над Саудитска Арабия. Ако отношенията с Турция се приемат за проблематични, а саудитското трасе – за отвеждащо главно до АЕЦ Бушер, тогава най-изгодно ще е средното трасе, което е и най-пряко и отвежда до повечето важни обекти откъм запад. Турция най-вероятно ще се отнесе както при искането на разрешение за преминаване на американски войски преди войната в Ирак 2003 г. За Саудитска Арабия Иран е най-голямата заплаха и не е изключено да позволи лесно прелитане, осигурявайки при необходимост подход и откъм югозапад.

Израел разполага с над 300 изтребители-бомбардировачи F-15 и F-16, каквито бяха използвани при ударите в Ирак и Сирия и каквито основно участват в ученията в страните в Средиземноморието. Някои експерти очертават за достатъчно участието на 125 от тях с няколко от дузината самолети-цистерни. Те могат да бомбардират на няколко вълни, като сред тях има и такива за електронна борба и преодоляване на ПВО (противовъздушната отбрана). В удара в Сирия 2007 г. участваха отново 8 самолети, от които 4 са останали край границата за заблуждаване на радарите на ПВО. Най-труден за унищожаване с бомби остава Фордо. Израел има опитни пилоти, но само авиацията на САЩ, ако участва, ще има необходимите по-големи самолети и по-мощни противобункерни бомби. Фордо може и да не бъде унищожен, докато Натанз, Исфахан или Парчин ще са относително по-лесни.

В един от многобройните публикувани в медиите сценарии за действие, като този в германския Die Welt от февруари т.г.10, германски експерт по ядрени оръжия и бивш директор по планиране в министерството на отбраната представя подробен разчет с точен брой единици. Същият обхваща приоритетните 4-6 обекти, но не Бушер, тъй като реакторът би разпръснал опасна радиация и трябва да се отбягва. Според автора, достатъчни са 40-45 самолети. Зареждането с гориво във въздуха ще е улеснено от приятелските режими в Йордания и Ирак, като в Ирак то може да се извърши по-спокойно при кацане, счита той.

Други експерти предвиждат, че ако ядрените обекти са толкова добре охранявани и изолирани под земята, вместо тях може да бъдат атакувани важни обекти на нефтената инфраструктура: терминали, тръбопроводи, рафинерии и пристанища, което също би принудило режима на отстъпки.

На 9 март т.г. председателят на сенатската комисия по въоръжените сили предложи преди да се стига до удар да се наложи обхватна международна морска блокада заедно със зона без полети.

8

Посещението от 2 до 6 март 2012 г. на премиера Бенямин Нетаняху в Канада и САЩ способства за канализиране на съвместното внимание и усилия по проблема. Отначало Нетаняху посети Канада, чието правителство Тел Авив счита навярно за най-приятелското, след което на 4 март изнесе реч пред AIPAC (Американско-израелския комитет по обществени въпроси) – най-силната група на еврейското лоби в Америка, и на 5 март се срещна с президента Обама.

Посещението очерта ясно американската позиция за решително даване на приоритет на мирните мерки. Обама се застъпи за последователно притискане с комбинация от политически, дипломатически и икономически мерки, оставяйки за крайна възможност военните мерки. Президентът посочи за пример Либия и Южна Африка, отказали се от ядрените си програми чрез диалог или натиск, изразявайки надежда, че и Иран може да направи така. Още на 6 март баронеса Катрин Аштън обяви съгласието на P5+1 за разговори, вероятно през април в Истанбул, в отговор на полученото средата на февруари писмо от Иран. По време на цялата визита Нетаняху обаче не прие да разговаря за мирни мерки, изтъквайки, че страната му е чакала прекалено дълго и дипломацията не е свършила работа.

По отношение на военния вариант Обама изтъкна, че не го омаловажава и ще прибегне до него в необходим момент, ако се стигне до такъв. Подчертаването от президента няколко пъти, че Израел има правото да се защитава сам, по свое усмотрение и в интерес на сигурността си, може да означава, че се допуска израелски удар със знанието и координирано чрез САЩ.

Друг момент бе изтъкването от Обама, че САЩ няма да прилагат политика на сдържане на вече ядрен Иран. Америка ще прилага усилия за предотвратяване на възможността Иран да се сдобие с капацитета да направи оръжието, а не на самото оръжие като краен продукт.

Следващ момент е затихването засега на въпроси в двустранните отношения като палестинско-израелския конфликт, връщането на границите от преди войната през 1967 г. или израелските селища в Западния бряг. Те почти не бяха обсъждани и премиерът не желаеше да ги засяга, което отново подчерта иранския приоритет. Изместването им означава, че Нетаняху успя постепенно, за три години от 2009-а, когато му бяха поставени по-императивно, да промени дневния ред на Обама и изведе иранския приоритет на преден план.

Не бяха приети направените в Канада предложения на Нетаняху Р5+1 да постави три искания пред Иран: демонтиране на завода Фордо, прекратяване на целия процес на обогатяване на уран и извеждане на обогатения над 3,5% уран извън страната под международен контрол. Те бяха възприети по-скоро като оказване на натиск на разговорите да се постигне поне част от тях. Отделно, САЩ, Русия и другите страни от групата се опасяват, че при такива искания Иран няма да дойде на разговорите.

Обама отхвърли, индиректно, заиграването на Нетаняху с републиканците, които използваха посещението да нанасят удари на президента като неефективен, мек и антиизраелски настроен. И четиримата републикански кандидати го критикуваха остро. Водещият кандидат Мит Ромни изтъкна, че като президент би центрирал външната си политика около Иран и Северна Корея и наложил на режимите им мир чрез сила, притискайки ги да коленичат чрез струпване на небивала военна сила в Източното Средиземноморие и Персийския залив и нова Инициатива за стратегическа отбрана.

9

Нетаняху успя да изглежда убедителен и наложи представата, че Иран е виновен и си заслужава да се нападне. Той дори използва примери от холокоста, чрез които да изтъкне желанието на народа си да остане господар на съдбата си, а иранския режим, сравнен с нацисткия, да бъде лишен от всякаква възможност за опасни оръжия.

Според израелски и други публикации, на предстоящите през април разговори се очаква на иранската страна да бъдат поставени следните искания:

- спиране на обогатяването на уран 20% (т.е., допускане само на обогатняването 3,5%, което предполагаемо е за нужди на АЕЦ) и приемане на закупуване на такъв уран от външни пазари, в замяна на замразяване, на етапа, на по-нататъшни санкции. Този пункт наподобява комбинация между вариантите суапова сделка и стъпка по стъпка;

- подписване с МААЕ на двата допълнителни протокола на NPT. Това предполага Иран да започне да дава много повече информация за ядрените си дейности, включително научно-изследователски, внос-износ и други;

- разрешаване от Иран на по-голям брой и по-стриктни инспекции от МААЕ, включващо достъп до закривани обекти – тук се фиксира на първо място Парчин. Разрешаване на вземане на проби от почва, повърхности и т.н. за изследване за радиоактивност;

- предоставяне на достъп до екипа учени (вероятно 600 души) към министерството на отбраната, работещи по ядрената програма, включително до считания за шеф на секретната й част проф. Мохсен Фахризаде11, какъвто достъп е отказван досега;

- прекратяване на разработването на известните две нови поколения центрофуги, позволяващи значително ускоряване на процеса на обогатяване, и др.

Исканията се определят като умишлено твърди и конкретни, за да постигнат нужния ефект при изпълнение, а Иран да покаже, че се ангажира. Според коментари в руската преса от 14 март т.г., американската страна е помолила руската да предаде на Иран, че разговорите ще бъдат последен шанс.

Възможно е от поставянето на исканията през април да измине период на обсъждания – месец или повече. Натискът паралелно ще нараства с увеличаване на присъствието в Персийския залив и влизащите в сила от 1 юли американски и европейски санкции.

Отсега се изразяват съмнения в края на разговорите. Външните министри на Франция, Великобритания и Германия изтъкнаха своя скептицизъм, препоръчвайки още натиск. Иран, от своя страна, продължава с позицията, че няма да спре обогатяването.

През юли се очаква президентът Обама да посети Израел заедно с председателя на обединения комитет на началник-щабовете генерал Мартин Демпси и шефове от разузнаването. Вероятно е тогава да се направи последна оценка на ситуацията.

Ако след Израел Обама посети Саудитска Арабия и ОАЕ, това ще подчертае вероятността за удар и още може да означава запознаване с района на действие. На 13 март т.г. Саудитска Арабия съобщи на международния енергиен форум в Кувейт, че е помолена от САЩ да увеличи значително добива и износа на нефт от юли, когато се очаква силния спад в иранския износ. Всичко това очертава като вероятно обмислян период за началото юли-август, ако нещата не се проточат за след изборите или не настъпи мирен изход. Според коментари, във Вашингтон Нетаняху е настоявал за удар през май, докато Обама е предлагал август и по-късно. Много вероятно е премиерът

10

да е склонил на американското искане в замяна на получаване на повече оръжия. В кръга на по-веселата част, група в Израел във Фейсбук призова премиера да отложи удара поне за след май, когато в Тел Авив ще пее Мадона.

По-конкретни очертания на подготовка придаде на 29 февруари т.г. началник щабът на авиацията генерал Нортън Шварц, че щабовете на въздушните и всички други сили на САЩ са подготвили свои планове по Иран в случай на конфликт. Той допълни, че САЩ ще се присъединят към започната от Израел война, ако е съгласувана и, ако всички други мерки са изчерпани. Според Пентагона, плановете включвали американски ангажименти относно: предоставяне на няколкото самолета-цистерни, нанасяне на удари върху обекти, включително на гвардията и елитните сили Кудс, бази на редовната армия и министерството на разузнаването и сигурността.

Според коментари, създадено е командване по Иран с началник адмирал Уилям МакРейвън, шеф на Командване специални операции (SOCOM). През май 2011 г. той ръководи, съвместно с ЦРУ, операцията по ликвидиране на Осама Бин Ладен в Пакистан. Командването навярно е разположено във Флорида, където се намира SOCOM и Централното командване със зона за отговорност Близкия Изток.

Има информации и за обявено израелско командване по Иран, което навярно работи съгласувано с амриканското командване.

Проличава американски стремеж да се избегне война в пълния смисъл на понятието и се разчита при нужда на светкавични действия. Едва ли ще има изпращане на пехотни сили като в Ирак и Афганистан и дори бомбардировки като в Югославия или Либия. С критиката и слагането на края на войната в Ирак президентът Обама показа, че не е привърженик на воденето на продължителни конфликти, а предпочита да ги приключва. Но с подхода си към други като операцията по Бин Ладен или заложниците в Сомалия, той потвърждава, че е привърженик на бързите модерни похвати. При него флотилията от безпилотни самолети и роботизираните разузнавателни системи, както и специалните сили на „тюлените”, се развиват ускорено. По времето на президента Джордж Буш през 2002 г. разходите по безпилотните бяха 55 млн. долара, докато през 2012 г. те са над 3 млрд. долара, а подготвяните оператори за тези самолети са повече от подготвяните пилоти за изтребители. Според доклад на конгреса от януари 2012 г.12 в страната има 7,5 хил. безпилотни (вкл. най-малките), които трябва да нараснат през идните години с 1/3. Бюджетът на силите за специални операции продължава да нараства на фона на кампанията за съкращаване на разходи и програми из цялата армия.

Всъщност, както заяви неотдавна предишният министър на отбраната Робърт Гейтс, основният проблем за американската и израелската страна е доколко поносим ще бъде ирански обратен удар. Ако съществува убеденост, че този удар ще е ограничен и лесно възпираем или последствията ще са нищожни, тогава дързостта срещу Иран ще се увеличи. Иран може и да не отговори на удар – ако правителството прецени, че той играе ролята на увличащ капан, водещ до усложнения и падане на режима. Ново двуседмично учение в началото на март в САЩ за оценка на собствената подготвеност е имало показателното наименование Internal Look, включвайки израелски удар, последван от ирански, последван от американски и въвличане на Америка. Ситуацията е съдържала още унищожени в залива американски кораби с жертви и разгаряне на регионален конфликт. Американската страна се е оценила като сравнително подготвена, но програмата е била спряна само за три години – с една, заради израелския удар, плюс две, с американския удар.

11

Публикувано на 16 март 2011 г. от Белия дом правителствено постановление13 касае подготвеността на ресурсите на националната отбрана. То се появи безмълвно и без много пояснения, но не е изключено да визира усложнена обстановка, свързана с Иран и/или Сирия. Документът предвижда големи права за президента да се разпорежда с ресурсите на страната за отбрана при нужда. Аналогия може да се направи с подобното постановление от юни 1994 г. на президента Бил Клинтън, което също официално не бе привързано към тогавашния момент. Но тогава бе един от пиковете на конфликта в Югославия и по-сериозното въвличане на САЩ около създаването на Федерация Босна и Херцеговина с мащабните сражения между елементите й. Пентагонът бе обявил необходимост от 400 хил. души, ако ще трябва да се налага мир чрез действия по суша. Подобни правителствени документи може да са периодична нормална практика за преглед на състоянието на нещата, но мнозина също биха свързали още едно такова постановление от 1950 г. със ситуацията тогава: навечерието на Корейската война.

Постоянното изпращане на кораби и други сили в залива наподобява за някои голямото увеличаване миналата година на войските в Афганистан в опит за прелом над талибаните; други го възприемат като дипломация на канонерките. Една друга мярка също бе повторена: на 17 март т.г., по решение на ЕС14, обслужвани над 25 ирански банки, сред тях CBI, бяха изключени от мрежата на SWIFT и търсят други начини за осъществяване на международните си сделки с нефт и парични трансфери. Иран реагира чувствително, но не е изключено за въздействие да се обмислят още по-болезнени мерки. Факт е, че сваленият ирански самолет над Персийския залив през 1988 г. веднага доведе до съгласието за край на войната с Ирак. Също факт е, че в деня на обявяване на сегашното решение на SWIFT – 15 март – главният съветник по външна политика на аятолах Хаменей обяви отстъпки. Те включват готовност, наред с периодичния контрол от МААЕ, за предоставяне на пълна прозрачност с допускане на постоянен мониторинг от инспектори на място при обектите за гарантиране, че не се произвежда ядрено оръжие. Съветникът допълни, че Иран е готов да получава от западни страни помощ за ядрената енергетика и купува обогатен 20% уран, с което намекна, че страната има готовност да спре обогатяването на това по-високо ниво. Той посочи, че Иран категорично няма целта да напада Израел, въпреки честите изявления на президента Ахмадинежад да бъде заличен от лицето на земята.

Въпрос е дали тези изявления ще бъдат представени като позиция на разговорите през април и ще бъдат възприети като достатъчни. Въпрос също е дали тогава исканията на групата ще бъдат поставени точно с фокуса върху обогатяването 20% и обектите, на първо място Фордо и Парчин, и дали точно отказът по тях ще сигнализира като пресечена червена линия преминаването към удар. Какво друго по време или след разговорите би изиграло също ролята на червен сигнал? Няма ли пак да надделеят противоположни мнения в САЩ, подсилени с натиск от Русия и Китай, да няма никакъв удар, след като няма гарантирани доказателства, че Иран преминава към обогатяване на оръжеен уран или изготвяне на бомбата?

12

Израелските Eitan (Army Recognition)

Ако неизбежно се стигне до удар, може да се предполага, че началото му в деня „Д” ще бъде оставено на нетърпението на израелците да излеят яда си над моллите и аятоласите. Той може да ангажира ракети, крилати ракети и самолети. За по-малко жертви може да участват повече безпилотни самолети и екипи командоси. Безпилотните могат да извършат кибер-атаки и дори да възникне първи по рода си кибер-конфликт в историята.

Израел е сред водещите страни при безпилотните самолети. Eitan са с над 7 хил. км радиус и могат да носят 2 тона товар, което ги прави едни от най-големите в света. Освен през 2007 г., още двучасовата операция през 1982 г. за ликвидиране на цялата мрежа на сирийската ПВО в долината Бекаа, Южен Ливан15, без даване на загуби, бе добър пример за използване на безпилотни самолети за смущения.

Eлектронни оръжия могат да блокират електрически, мобилни телефонни или компютърни мрежи. Предполага се, че честотите на работа на такива мрежи отдавна са проучени и въз основа на тях са разработени начини за дистанционно изключване. Могат да се добавят мрежи на бърза помощ или гражданска защита, решаващо важни в критични ситуации. Електрическата мрежа на Иран е включена към интернет, което също може да се използва като слабост за въздействие.

На развитието на кибер-способности се отделя сериозно внимание. През май 2011 г. бе обявено национално кибер-командване. При откриването му премиерът каза, че страната му ще се превърне във важен център на кибернетичния свят. Командването, в което работят 80 души, му докладва пряко. През август 2011 г. бе обявено и военно кибер-командване. Въпреки малкото данни за него, най-вероятно е структура на националното или на SigInt-командването на армията и също докладва пряко на премиера. При откриването му той е подчертал, че Израел става глобална кибер-сила. Източници сочат, че вече е използвано за проникване в правителствени, обществени и лични мрежи в Иран.

Авиационните и кибернетичните способности може да обясняват увереността у мнозина в успех срещу Иран.

Парчин - постройката за изпитания (CorkBoyd / ISIS)

13

Организираният натиск доведе до още един резултат. Ден след заседанието на 5 март т.г. на борда на управителите на МААЕ, на което генералният директор Юкия Амано изтъкна недоволство от недопускането на инспекторите в Парчин и натрупваните количества уран, Иран разреши достъп до обекта. Амано заяви, че агенцията изпитва силни съмнения, че на обекта са били разработвани ядрени взривни устройства. Приблизително по същото време, публикации на шведски и други ядрени учени в германски и други издания споменаха16, че през 2010 г. Северна Корея е възможно да е осъществила поне един ядрен взрив в интерес на Иран.

Политически разногласия

Ако се направи анализ на документите и становищата на агенцията излиза, че МААЕ изразява повече съмнения спрямо иранската ядрена програма, отколкото американското правителство и дори разузнавателни служби. И двата последни по-важни доклада на агенцията по Иран от ноември 2011 г. и февруари 2012 г. посочиха, че някои дейности в Иран са продължили след 2003 г. и може да продължават и сега. Заявленията на генералния директор Амано по Иран също са подчертано критични.

Оказва се също, че освен Израел като че ли няма друга страна с така категорична официална позиция, разглеждаща Иран като бъдеща ядрена страна, заслужаваща агресия. Позицията на САЩ остава различна в оценъчната си част. Общото между позициите на редицата северноамерикански и европейски страни е, че Иран е прикривал дейности, но сега общо взето развива мирна програма. Общият европейски тон изглежда малко по-спокоен от американския. С малко по-различни мнения, заставащи между Израел и останалите, се открояват Великобритания, Франция и Германия, макар и те да желаят да изглеждат в един глас с останалите.

Но и в тези мнения има непоследователност. Според сведения, при посещението си във Вашингтон на 5 януари 2012 г. британският министър на отбраната Филип Хамънд е споделил, че изводът в Лондон е, че „иранците работят здраво по въпроса”. На 16 март т.г. обаче премиерът Дейвид Камерън подчерта, че страната му няма да подкрепи сегашен израелски удар. Още през февруари 2006 г. външният министър на Франция Филип Дуст-Блази обвини Иран, че никаква гражданска програма не може да обясни това, което Техеран осъществява – една секретна военна програма. Но сегашният външен министър Ален Жупе няколко пъти изтъква, че военната алтернатива на мирните санкции не е по-добра от тях. Канцлерът на Германия Ангела Меркел наскоро разкритикува иранската програма и подкрепи Израел по начин, изглежда не изключващ израелски удар. Отделно, през 2008 г. тя заяви в кнесета, че за германския канцлер сигурността на Израел е безспорен въпрос и тези думи няма да останат празни в часа на истината, когато трябва да се докажат на практика. Това прозвуча като готовност на Германия за оръжейна и друга подкрепа на Израел и зелена улица за израелски удар. Но сега то е в дисонанс с мнения на други членове на правителството и управляващата коалиция, като министърът на отбраната Томас де Мезиер, обръщащ внимание на Израел да не постави региона под опасен риск.

Мнозина дипломати и експерти свързани с МААЕ във Виена са на мнение, че всъщност британските, френските и германските разузнавателни оценки, както и американските и други, си приличат – че Иран и сега действа прикрито – но на повърхността се отдава внимание на политически съображения. Така се конструира иронията, че мненията на разузнавателни специалисти от Америка и други западни страни, които очевидно са в основата на важни части от докладите и становищата на

14

МААЕ, не намират място в официалните публични изявления на съответните страни. Политически опасения, например, очевидно са попречили през 2004 г., както отразява в записките си бившият посланик на САЩ в ООН, тогавашният държавен секретар Колин Пауъл да обяви американски разузнавателен доклад по иранските усилия за поместване на ядрено устройство в ракетна глава. Той се е поколебал заради провалянето след началото на войната в Ирак през 2003 г. на дотогавашните оценки, че страната разработва ОМУ, и възможността докладът да не бъде възприет.

Европейците преобладаващо се страхуват да не бъдат въвлечени в конфликта. Дебатите в отделните страни и в Брюксел отбягват задълбочено отношение по темата. Опасенията и разликите ще продължат да пречат на изработване на по-категорична обща позиция и по-сериозно ангажиране. Но това няма да попречи на действията на индивидуално ангажиралите се и на онези, които биха желали да се присъединят.

Сражения в сивата зона

Поредица от инциденти от няколко години в Иран разкрива наличие на концентриран външен подход за водене на саботажна война в сивата зона между истинското ангажиране и мира.

През ноември и декември 2011 г. имаше три експлозии в три важни обекти, свързани с ядрената и ракетната програми: центъра за разработване на ракетни технологии и изпитания на ракети в Малард, югозападно от Техеран, обект в района на завода за конверсия на уран в Исфахан и в завода за производство на специални стомани с военно приложение в Язд. В сполетения от масивна експлозия ракетен център, където се разработват и съхраняват достигащите Израел Shahab-3, Sejil-2 и други ракети, загинаха генерал Хасан Мохадам, баща на иранската ракетна програма, и още 20 специалисти. Последиците вероятно ще забавят програмата. Иранските коментари посочиха външна намеса и вътрешно опозиционно подпомагане. Министърът на отбраната на Израел Барак пожела такива експлозии да се случват по-често. Избухналият цех в завода за специалните стомани, построен с руска помощ, също причини смъртта на много специалисти.

През 2010 г. имаше неизяснена експлозия в ракетното поделение в Хорамабад.

Неизяснени останаха обстоятелствата и при няколко аварии предните години със самолети, при които загинаха пътуващите в тях офицери от армията и гвардията.

Отвличания или убийства на учени, свързани с ядрената програма, е друга поредица, зачестила от 2007 г. насам.

Досега са убити поне пет учени. Повечето намериха смъртта си от прилепени магнитни бомби на вратите на колите им, взривени дистанционно, а други бяха застреляни отблизо. Последният случай бе през януари 2012 г. в Техеран. Отделно, четирима учени изчезнаха, някои вероятно доброволно, докато бяха на поклонение в Мека или на посещения в Турция, Грузия или Дубай.

В повечето случаи почеркът на извършителят е подобен. Иранските власти обвиняват зловещия триъгълник ционисти - американци - наети слуги, което означава израелски служби в сътрудничество със саудитски, американски или британски, с преки

15

извършители местни граждани. Отмъщението за последното убийство през януари 2011 г. не закъсня дълго с иранските атентати или опитите за тях в Азербайджан, Грузия, Индия и Тайланд.

Техеран, 11 януари 2012 г. (SHAHR.IR)

В Израел по случаите обикновено се мълчи или отрича всякаква намеса.

Иранската опозиция посочва, че някои от убийствата всъщност извършва техеранския режим, тъй като пострадалите са свързани с нея.

В европейските и американските медии дълго нямаше подробности, докато за първи път през 2011 г. по-конкретни обвинения към израелски служби хвърли германското списание Шпигел.

Американското Тайм от януари 2012 г.17 обвини пряко за случаите Мосад. Американските Форин Полиси, Ню Йорк Таймс и френският Фигаро през януари 2012 г. писаха18,19,20, че служители на израелските служби подготвяли и използвали кюрди и ислямски терористи за подмолни действия срещу Иран. Често се прибягвало до репресирани кюрдски бежанци от Иран в Северен Ирак и членове на преследваната в страната PJAK (Партия за свободен живот в Кюрдистан), готови за отмъщение срещу режима. Също така, използвали се опозиционери от МеК и дори ислямската терористична Джунд Аллах.

Публикации и предавания на американската NBC от февруари21 изложиха подробности и обвинения в неприемливост към използването на терористи.

Кибер-атаки в Иран засегнаха редица обекти, съоръжения и мрежи.

Вирусът Stuxnet навреди на процеса на обогатявени в завода в Натанз и пускането в действие на АЕЦ Бушер, макар последното да е спорно. През 2010 г. около хиляда от ценртофугите в Натанз са блокирали или проявили неконтролирано въртене заради повредени въртящи механизми и са били принудително спрени. Счита се, че вирусът е разработен за около година в Израел съвместно с чужди специалисти по специална поръчка, струваща 3 млн. долара. Някои съобщения посочиха, че вирусът първо и бил изпитан в израелския ядрен център в Димона в условия, създадени като идентични на завода в Натанз22. По повод опасностите в Бушер посланикът на Русия в НАТО коментира през януари 2011 г., че вирусът може да доведе до нов Чернобил23.

Вирусът очевидно е произведен да поврежда управлението на механизми за въртене и обърква функционирането им. Аварията в Натанз е значителна кибер-атака. През ноември 2010 г. президентът Ахмадинежад я призна официално, опитвайки се да омаловажи сериозността и последиците за програмата. Ирански правителствени експерти тогава признаха, че в страната има над 30 хил. компютри заразени от Stuxnet.

Според компютърни специалисти, вирусът представлява софтуеър, който се инсталира на PLC (контролерите) и оттам инжектира собствения си код в системата,

16

търсейки слабости в Windows и увреждайки управлението на механизми като например промишлени електромотори. Програма му е сложна, което означава, че навярно е предназначен за обекти с по-висок ранг. Пренася се лесно с файлове в USB-устройство.

Освен Натанз и Бушер, още три ирански организации и обекти са били атакувани няколко пъти с този вирус.

През ноември 2011 г. експерти посочиха, че експлозията в центъра в Малард всъщност може да е била причинена от техническа неизправност в системите за управление на изпитваните ракетите поради заразяване на компютри с вирус от типа на Stuxnet.

С откриването му през 2010 г., идентифицирането и взетите мерки срещу Stuxnet този вирус може да е отпаднал, но от лятото на 2011 г. се появи подобен на него, считан за негов клонинг, означен като Duqu. Специалисти считат, че той има подобно предназначение: срещу ядрени и други промишлени обекти или обикновени обществени и частни потребители. Освен атакуването на компютъризинраните им системи, Duqu имал свойството да изпраща обратна информация до провеждащите атаката и така да улеснява подготвянето на следващи атаки.

През ноември 2011 г. ирански специалисти признаха затруднения в справянето с Duqu, навреждащ на компютри и фирми из страната. Антивирусен софтуеър бил раздаван на фирми и други потребители и борбата срещу него продължавала.

През декември 2011 г. известната руска фирма за антивирусна компютърна сигурност Kaspersky Lab обяви, че на базата на Stuxnet са разработени не един, а навярно четири нови вируса, чиито особености и действие още не са добре известни.

През януари 2012 г. сайтове на иранската телевизия Press TV и министерството на здравеопазването бяха хакнати и блокирани, ставайки недостъпни в мрежите за известен период от време.

Заключение

Ако се допусне, че, ядрените оръжия на Индия и Пакистан опитват взаимно да се балансират, а ядреното оръжие на Северна Корея, без да е сигурно притежаването на ядрени междуконтинентални ракети, е насочено към считани от нея за противници, ядрено оръжие на Иран би имало взривоопасна роля в чувствителния район на Близкия Изток. На първо място, Саудитска Арабия, последвана с голяма вероятност от Египет и навярно Турция, ще засилят стремежа си за постигане на своите баланси. И трите страни притежават финансови и други ресурси и има как да го постигнат.

Иранският парламент започна обсъждане през януари т.г. на проектозакон за забраняване на навлизането на чужди кораби в Ормузкия пролив и Персийския залив без разрешение от Техеран, но е малко вероятно заплахата да се материализира. Иран няма да посмее заради вече силния международен натиск и отсъствието на голяма собствена военна сила, с която да го подкрепи. Още повече, затварянето би навредило на иранската нефтена търговия и валутните приходи, повечето от които идват именно чрез търговията през пролива. Иран досега много пъти е заплашвал със затваряне на Ормуз, но не го е извършвал. Все пак, такъв закон ще дава възможността, в обстановка на нападение или започната война, да се приложи едно асиметрично предизвикателство.

17

Разговорите през април са нова надежда, но отсега съдържат потенциал за проваляне. Американски, британски, френски и германски ръководители настояха Иран да даде очаквания отговор на законната международна загриженост, без тактически ходове. Ако разговорите наистина напреднат и се превърнат в преговори за ядрено разоръжаване тогава ще има шанс да отпаднат въпросителните за страната с огромни енергийни ресурси – втори и четвърти в света залежи на газ и нефт – работеща с трудно обясним ядрен устрем. Ако разговорите се провалят, както миналата година, ще се увеличат възмоностите за крайно притискане и удар.

Трудно е да се прогнозира по-точно дали и каква ще бъде последователността на удара и последвал конфликт, както и състоянието на режима и общественото развитие след това. Предишните режими в зоната на Арабската пролет, както и в Ирак на Садам Хюсеин и Сирия на Башар Асад, остават непопулярни сред мнозинството от населението. Подкрепящите режима в Иран обаче са значително мнозинство. Парламентарните избори на 2 март т.г. потвърдиха сплотяване около линията на духовенството и президента. Атака отвън може да събуди патриотизма и саможертвеността от времето на иракско-иранската война. Още повече иранци може да застанат на страната на фронта за защита, отслабвайки позициите на зелената опозиция и преобладаващо прозападната общественост, на които много страни разчитат за бъдещо обновление.

Дебатът по въпроса в САЩ се разгорещява. Участват безброй експерти и политици. Дискусиите в предизборните месеци наситено съдържат темата. Кандидатите за президент все повече я засягат. Изборната дискусия и през ноември ще съдържа същия заряд, ако дотогава всичко не е отминало с успех. Или с усложнение.

Барак Обама (The Diplomat)

Съществува възможност Иран да приеме прекратяване на програмата. Съществува и възможност за военно развитие. Във всеки случай, положението около страната остава комплицирано и затруднява Америка и Европа, намиращи се в икономическа криза и незатихнали конфликти в Афганистан и другаде. И в Америка, и в Европа, проличава дълбокото нежелание за ангажиране в конфликт. Дебатът и равносметката като че ли наклоняват повече към мирен натиск.

Много вероятно е острието на удара, ако има такъв, да бъде именно Израел, поддържан от САЩ и присъединили се европейци и араби. Веднъж предприет този подход, не може да има връщане назад. Но не може да се остави небрежно перспективата за ядрен Иран, независимо от неясните прогнози около програмата му.

Ако нещата продължат да вървят както в момента, без ясно последствие от санкциите и притискането, но и от военен вариант заради опасения и усложнения, постепенно, и в Америка и в Европа може да залегне мнението, че най-реално допустимата и по-безболезнено постижимата развръзка спрямо Иран е да бъде оставен да се сдобие с експертиза и технологии, необходими за ядрената му програма, неизбежно влючващи

18

потенциала и дори самата способност да произведе ядреното оръжие, но категорично възпрян от произвеждането му. Успокоението може да идва от достигнатия подобен напредък в няколкото други страни по света с развити мирни ядрени технологии, които могат, но не произвеждат оръжието и не възнамеряват да го правят. В такъв случай обаче, за да не стане Иран един ден изненадващо ядрено недосегаем, САЩ и съюзниците им ще трябва да възприемат не само обявяваната за отхвърляна политика на сдържане, но дори поддържането на режима и стабилността му, само и само да не стигне до критичната стъпка и материали за бомбата да не попаднат в ръце на терористи. Такова мнение има доста привърженици в САЩ и Европа, които не са на страната на въвличането в конфликт.

Извървяването на подобен път се оказва по-малко вероятно с последните развития. След посещението на Нетаняху във Вашингтон, двете страни като че ли изглеждат взаимно ангажирани и координирани. Освен за най-опасното, двете може да са се разбрали и за похвати, по-зловещи от война, а заплахите да са само една фасада.

В определен момент – за предпочитане в по-близко бъдеще – развръзка трябва да има. Във всеки случай, необходимо е да се демонстрира пределна решимост без колебание да се използват оръжията, за да извърши режимът очаквания ход и не остане само иронията от едно изглеждащо вече безкрайно блъфиране.

В своя реч от 2 февруари 2012 г. в Израел генералният секретар на ООН Бан Ки-Муун изтъкна, че Иран носи отговорността да докаже пред света, че не преследва изготвянето на ядрено оръжие. Както се изразява Оли Хейнонен, за да убеди света, че не обогатява уран за бомба, Иран трябва незабавно да предприеме няколко стъпки, две от които са да спре обогатяването 20% и веднага потърси МААЕ с разяснения и прозрачност за окончателно премахване на огромните съмнения.

От едната страна на залива - изтъкват ирански шегобийци - проследявайки събитията персийци се смеят: отдавна знаем тази игра на Америка и приятелите й да ни плашат и разпространяват умишлени измами.

От другата страна на залива араби се подсмихват – пише оманската преса – че и на тях комбинацията отдавна е известна: Америка играе лошото момче, Европа – доброто момче, а Израел – палавото момче, уж необуздано и недобронамерено, уж укротявано от тях.

Може и такава да е играта – толкова по-добре за авторите й. Ако организацията е толкова добра, колкото трябва да бъде, ще се очаква един ден да стовари каквото трябва, по-добре чрез масата, отколкото край залива, за да прекрати напрегнатите шеги от двете му страни и намери трайно разрешение.

20 март 2012 г.

Край

19

1 През 2011 г. през пролива преминаваха средно 14 танкера дневно, пренесли над 15 млн тона нефт. Това бе 35% от световния превоз на нефт по море и 20% от търгувания нефт в света през годината. Количествата отбелязват ежегодно увеличение. World Oil Transit Chokepoints, EIA, US Energy Information Administration, Dec. 30, 2011: http :// www . eia . gov / countries / regions - topics . cfm ? fips = WOTC # hormuz

2 Iran playing war games, but not in video arcades, By Matt Mushalik, Crude Oil Peak, January 6, 2012:http://crudeoilpeak.info/iran-playing-war-games-but-not-in-video-arcades

3 Stockholm International Peace Research Institute 2011 - The SIPRI Military Expenditure Database, Military expenditure of Iran: http://milexdata.sipri.org/result.php4

4 Israel’s Last Chance to Strike Iran, By Amos Yadlin, The New York Times, February 29, 2012:http://www.nytimes.com/2012/03/01/opinion/israels-last-chance-to-strike-iran.html

5 Sadat Chair at the University of Maryland With Dahaf Institute, Israel, February 2012 Israeli Public Opinion Survey: http://newsdesk.umd.edu/pdf/2012/TelhamiIsraelPollFebruary2012.pdf

6 Most Americans would back US strike over Iran nuclear weapon - poll, By Jeff Mason, Mar 14, 2012:http://in.reuters.com/article/2012/03/14/usa-iran-poll-idINDEE82C0EU20120314

7 През последните няколко години военната помощ на САЩ за Израел е средногодишно от 2,5 до 3,1 млрд долара, което ниво достигна за 2011 г. и 2012 г. и се предвижда да го запази до 2018 г., по решение на американското правителство от 2007 г.: Congressional Research Service, U.S. Foreign Aid to Israel, September 16, 2010: http :// assets . opencrs . com / rpts / RL 33222_20100916. pdf

8 За сравнение, ежегодната американска помощ за Египет за 2012 г. е 1,2 млрд долара военна помощ и 250 млн икономическа помощ. От създадения фонд от 770 млн долара за страните от зоната на Арабската пролет се очаква да бъдат насочени средства преобладаващо за Египет. Б.а.

9 09BAKU20–2009-01-13 12:43–2011-08-30 01:44: http :// wikileaks . org / cable /2009/01/09 BAKU 20. html

10 Wie Israel Irans Atomprogramm zerstören könnte, Die Welt, 16.02.2012:http://www.welt.de/politik/ausland/article13872095/Wie-Israel-Irans-Atomprogramm-zerstoeren-koennte.html

11 Mohsen Fakhrizadeh-Mahabadi, Wikipedia - The Free Encyclopedia, Page last modified on 2 March 2012:http://en.wikipedia.org/wiki/Mohsen_Fakhrizadeh-Mahabadi

12 U.S. Unmanned Aerial Systems, By Jeremiah Gertler, Specialist in Military Aviation, Congressional Research Service, January 3, 2012: http://www.fas.org/sgp/crs/natsec/R42136.pdf

13 The White House - Executive Order -- National Defense Resources Preparedness, March 16, 2012:http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2012/03/16/executive-order-national-defense-resources-preparedness

14 SWIFT instructed to disconnect sanctioned Iranian banks following EU Council decision, 15 Mar 2012:http://www.swift.com/news/press_releases/SWIFT_disconnect_Iranian_banks

15 Operation Mole Cricket 19, Wikipedia - the free encyclopedia, Page last modified 10 February 2012:http://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Mole_Cricket_19

16 Iran soll Atombombe in Nordkorea getestet haben, Autor: Hans Rühle, Die Welt – Online, 4. März 2012: http://www.welt.de/politik/ausland/article13901079/Iran-soll-Atombombe-in-Nordkorea-getestet-haben.htmlhttp://www.wienerzeitung.at/nachrichten/aktuell/441206_Nordkorea-testete-Uran-Sprengkoepfe-fuer-den-Iran.html

17 Who Assassinated an Iranian Nuclear Scientist? Israel Isn't Telling. By Karl Vick and Aaron J. Klein, Time, Jan 13, 2012: http://www.time.com/time/world/article/0,8599,2104372,00.html

18 False Flag, by Mark Perry | Foreign Policy, January 13, 2012: http://www.foreignpolicy.com/articles/2012/01/13/false_flag

19 Contre l'Iran, le Mossad a renforcé ses infiltrations chez les Kurdes d'Irak, Par Georges Malbrunot, Le Figaro -Blog, 11 janvier 2012: http://blog.lefigaro.fr/malbrunot/2012/01/contre-liran-le-mossad-a-renfo.html

20 Will Israel Attack Iran? By Ronen Bergman, The New York Times, January 25, 2012:http://www.nytimes.com/2012/01/29/magazine/will-israel-attack-iran.html?ref=magazine&pagewanted=all

21 Israel teams with terror group to kill Iran's nuclear scientists, U.S. officials tell NBC News, MSNBC, Feb 9, 2012: http://rockcenter.msnbc.msn.com/_news/2012/02/08/10354553-israel-teams-with-terror-group-to-kill-irans-nuclear-scientists-us-officials-tell-nbc-news

22 Israeli Test on Worm Called Crucial in Iran Nuclear Delay. By W.J. Broad, J. Markoff, D. E. Sanger. The New York Times. January 15, 2011: http://www.nytimes.com/2011/01/16/world/middleeast/16stuxnet.html?pagewanted=all

23 Press-Conference by Dmitry Rogozin on January 26th following the first Ambassadorial NATO-Russia Council (Associated Press). 2011-01-27: http://natomission.ru/en/print/44/92/