Anamnesis.infoanamnesis.info/sites/default/files/WorkBook1_bul.pdf · 2015. 1. 7. · взеха участие в проекта, дадоха приноса си за него,

ПРЕПОДАВАНЕ НА СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПАА л т е р н а т и в н и у ч е б н и м а т е р и а л и

УЧЕБНО ПОМАГАЛО 1

Османската империя

Center for Democracy and Reconciliation in Southeast Europe

ПРЕПОДАВАНЕ НА СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПААлтернативни учебни материали


Издание на: Център за помирение и демокрация в Югоизточна Европа (CDRSEE)Заглавие на оригинала: Teaching Modern Southeast European History, Alternative Educational Materials, The Ottoman Empire, Thessaloniki 2009. Научен редактор: Алексей КальонскиПревод: Александър НиколовРедактор на превода: Ивет АнгеловаКоректор: Доротея ВалентиноваПредпечат: Андрей Лунин

Това издание е финансирано от:

"Изказаните становища и мнения в настоящата публикация не отразяват непременно позицията на Институт «Отворено общество» - София."

CDRSEE:

Докладчик на Борда на директорите за Проекта за обща история: Коста КарасИзпълнителен директор: Ненад ШебекПрограмен директор: Корина Ноак Аетопулос

Проектен екип: Андонис Хаджиянакис, Джени Деметриу, Сюзан Надо Бустаманте, Звездана Ковач

Copyright: Center for Democracy and Reconciliation in Southeast Europe (CDRSEE)Krispou 9, Ano Poli, 54634 Thessaloniki, GreeceTel.: +30 2310 960820-1; Fax: +30 2310 960822e-mail: [email protected], web: www.cdrsee.org

The European Unions's Instrument for

Pre-accession Assistance (IPA)



Под редакцията на

БОГДАН МУРДЖЕСКУ и ХАЛИЛ БЕРКТАЙ

Редактор на поредицата

ХРИСТИНА КУЛУРИ

Редактор на българското издание АЛЕКСЕЙ КАЛЬОНСКИ

София 2012


4

КАРТА 1: ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

5

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

6

БордътнадиректоритенаЦентъразадемокрацияипомирениевЮгоизточнаЕвропа(CenterforDemocracyandReconciliationinSoutheastEurope–CDRSEE,ЦДПЮЕ)биискалдаизразидълбокатасипризнателносткъмхората,безчиятоупоритаработанастоящитеучебнипомагалапоисториянямашедабъдатизготвени.Благодарениенатехнитеусилия,заедноспояватанатовавтороизданиенаанглийскиезик,помагалатабяхапубликуваниинаосемдругиезици,седемоткоитосаотнашиярегион,аедноенаяпонски. Изключителенеприносътнапроф.ХристинаКулури(главенкоординаториредакторнапоредицата),коятонаправивъзможноуспешнотозавършваненапроектасъссвоятаупоритост,професионализъм,умениязакоординацияиръководство,асъщоисличнатасиангажираност.Въпрекимножествопрепятствияпрезпоследнитедвеиполовинагодини,неуморнитеусилияиотдаденосттанашестиматаредакториначетиритеучебнипомагала–проф.ХалилБерктайипроф.БогданМурджеску(„Османскатаимперия”),д-рМирелаЛуминицаМурджеску(„НацииидържавивЮгоизточнаЕвропа”),доц.ВалериКолевипроф.ХристинаКулури(„Балканскитевойни”),иг-нКрешимирЕрделя(„Вторатасветовнавойна”)–доведохадопояватанаучебнитепомагала,коитосегасенамиратпредвас.Бордътизказваизключителниблагодарностинавсичкитяхзалюбезнотоимсътрудничествоинеуморнитеимусилия. Бихмеискалидаотдадемзаслуженотоинасътрудниците–съставителинаматериалите,включенивучебнитепомагала–четиринадесетдушиотединадесетстраниотЮгоизточнаЕвропа.Благодаримимсърдечнозачасовете,отделенивнационалнитеимархиви,библиотекииличнисбирки,задаподбераттекстоветеиилюстрациите,включенитук.Големиблагодарностидължиминаучителитепоистория,коитоучаствахавсеминаритезаоценкаикритиченанализнаучебнитепомагалавходанатяхнотосъздаване.ИскамедаспоменемичленоветенаКомитетазаобразованиепоистория(HistoryEducationCommittee)наЦДПЮЕ,коитовзехаучастиевпроектаотнеговотоначалопрез1998г. Проф.РобъртСтрадлинг,проф.МарияТодорова,проф.ПетерВодопивециИванВейводарецензирахаикоментирахаподробносъдържаниетоиначетиритеучебнипомагала,истовадопринесохамногозатяхнатаобективностибалансираност. НакраяблагодаримсърдечноинаекипанаЦДПЮЕ,койтовярваше,допринасяшеиподкрепяшецялотоначинаниеотсамотомуначалодонеговотоприключване. Бешенеизбежноусилията,коитоположихмедасрещнатвъзражениявстраните,вкоитопомагалатабяхапредставени.Втазивръзкадължимспециалниблагодарностиначленоветенабордавсъответнитедържави,наХристинаКулурииНенадШебек,коитоработиханеуморно,задаразрешатнедоразуменията,идасъздадатвсичкинеобходимиусловиятезипомагаладасепревърнатвпомощенучебенматериалзасреднитеучилища.ПредивсичкотрябвадаблагодариминаучителитеотЮгоизточнаЕвропа,коитовзехаучастиевпроекта,дадохаприносасизанего,оценихагоипродължихадагоразвиват.ТяхнатаотдаденостисмелостсаотсъщественозначениезанастоящияуспехнаПроектазаобщаистория(JointHistoryProject,JHP).Къмднешнадатапомагалатасаиздаденинаседемрегионалниезика.Паралелностях,дооктомври2008г.,бяхауспешноорганизиранииосъщественимногобройниобучениянаучителивцелишестстраниотрегиона. УсилиятанаЦентъраполучихависокаоценкакактоотстрананаучителите,такаиотучениците,коетодаваоснованиедасемисли,чесамитепомагаламогатдабъдатполезнивподготовкатанабъдещитеисторици,иразбирасе,набъдещитеграждани,ичеЮгоизточнаЕвропа,въпрекиироничнитекоментариициничнитедействиянанякоивъншнидеятелиинаблюдатели,вразличниотношениямногоповечеевкрачкаспотребноститенабъдещето,отколкоторедицадругисамодоволнирегиони.Проектътзаобща

Предговор към второто издание на английски език

7

историянаЦентъравмногопо-малкастепенекритиченкъмобучениетопоисториявЮгоизточнаЕвропа.Тойпо-скороесвоеобразнапозитивнареакциянапредизвикателствата,предкоитосаизправенимногорегионинасвета,субедеността,чепо-добротообучениепоисториящедаденадеждиизапо-добробъдеще.

КостаКарасДокладчикнаБорданадиректоритезаПроектазаобщаистория

БордътнадиректоритеизразяваблагодарносттасикъмКостаКарасиобръщаспециалновниманиенаприноситему.Неговотовдъхновениееосновнатапричиназаосъществяванетонатозипроект,анеговатаотдаденостинеизчерпаемаенергиянаправихавъзможентозиноваторскитрудчрезподборанамнозинаотучастниците,допринеслизауспешниямукрай,коитобяхаспоменативпредговора.ИскреносмемузадълженизанадзоранадпроектаизаучастиетомукаторецензентотиметонаБорда.

РичардШифтърПредседателнаБорданадиректоритенаЦПДЮЕ(2001-2006)

Д-рЕрхардБузекПредседателнаБорданадиректоритенаЦПДЮЕ(от2006г.)

ПРЕДГОВОР

9

ХристинаКулури ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ

Представяне на проекта

СъздаванетонаалтернативниобразователниматериализапреподаванетопоисториявЮгоизточнаЕвропаеамбициозноиизпълненоспредизвикателстваначинание,имайкипредвид,чеинтерпретациятанаобщотоминалоинаисторическияконтекст,такакактосапреподаванивучилище,предизвикваразгорещениспоровенесамомеждусъседнистрани,ноивсамитедържави.

Въпреки това, необходимостта от подобна публикация се открои особено ясно чрез всичкиизследователскипроекти,коитопрезпоследнотодесетилетиесеопитахадаанализиратучебницитеипрограмите,възгледитенапреподавателитеиобщественотомнениевстранитеотЮгоизточнаЕвропа.

КомитетътзаисторическообразованиенаЦДПЮЕзапочнаработапоJointHistoryProjectпрез1999г.Следкатобяхаорганизиранидвепоредициотсеминариибяхапредставенидвепубликации(TeachingtheHistoryofSoutheastEuropeиCliointheBalkans.ThePoliticsofHistoryEducation),Комитетътустановиспецифичнитенедостатъцивобучениетопоистория:различаващитесехарактеристикинаобразователнитесистеми,ролятанацентралнитеадминистрации,желаниятанапреподавателитеиобхватътнаиновативнитеинициативи.

Следтозимоментбешевзеторешениедасепреминеотвъдопределянетонапроблемитеиоценяванетонанастоящатаситуация,идасеформулирапозитивнопредложениезапреподаванетопоистория,коетодабъдерезултатотколективнитепознанияненаеднамалкагрупаисторици,анаширокатамрежа,коятодопринесезапървитедваетапаотJHP.Освенкоординаторите,отговорнизаструктуратанавсякакнигаизаокончателнияизборнаизворите,единилидвамасътруднициотвсякастранаподбрахадокументите(текстовеиилюстрации),съобразнонасоките,определениприпървоначалнотопланиране.Освентовакнигите,коитотуксапредставенивъвфиналнатаимформа,бяхарецензиранииоцененивтехнияпървоначаленвидотобучители,наспециалнисрещи,коитосесъстояхаминалатагодина,задабъдепреценениначинът,покойтообразователниятматериалевъзприетотсамитеучителипоистория.Накраяматериалътбешепрегледанотпетимарецензенти:КостаКарас,РобъртСтрадлинг,МарияТодорова,ПетерВодопивециИванВейвода.Значимисаиприноситенасътрудниците,коитотеосигуриха,вразличниаспектиотисториятанаЮгоизточнаЕвропа,ивконтекстанаобразователнитепроблеми.

Следнитефактористоятвосноватанаоформлениетонапроекта:1. Различнитепрограмииетноцентричнатанасоченостнаобучениетопоистория,общазавсички

държави.2. Фактът,чепроменитевучебницитепоисториявповечетостраниотЮгоизточнаЕвропазависят

отобразователнитеминистерства,коитоупражняватплътенконтролвърхусъдържаниетонаучилищнитепрограмииучебници.

3. Желаниетонаобучителитедаобновятсвоетопреподаванеспомагала,докоитотебихаималилесендостъп.

4. Възгледът,ченеевъзможнодасесъставиединна,хомогеннаисториянаЮгоизточнаЕвропа,вединединственучебник,койтодабъдеизползванвъввсичкидържави.

Порадивсичкитезипричинирешихме,ченай-добрещебъдедасесъставяттематичникниги(учебнипомагала)стекстовиивизуалнидокументи,коитомогатдафункционираткатодопълнениякъм

10

ОБЩОВЪВЕДЕНИЕ

съществуващитеучебници.Следователнотезипомагаланяматзацелдаизместватучебницитепоистория,коитопонастоящемсеизползватвкласнитестаи,нитопъксестремятдапредставяткохерентеннаративнаисториятанаЮгоизточнаЕвропаотХІVв.доднес.Теобачеиматпознавателнииморалницели,ипредлагатметодиисредствазапреподаванетонаистория.Тепредлагатпренаписваненаисториятапо-скорочрезуроци, базирани на метода, а не толкова на съдържанието.

Цели и подбор

Отправнататочказаопределяненаобщитеиспецифичнитецелинатозиобразователенматериал,изаокончателнияподборнатемитеиизточниците,бешереалистичнатаоценканасъстояниетонаобучениетопоисторияивизионерскатаидеязанововъведения.Нашитепредложениясаоснованинасъвременнитенаучнидостижениявобласттанаисториятаинаподобнипроектизареформираненаобучениетопоистория,най-вечевЕвропа.Итака,предлагатседвеосновнипромени:

Промяна в историографския подход:

■Националнатаистория,коятосепреподававучилищата,не бива да бъде националистическа история.Приемайкизададеност,чедоминиращатаформанаисториятавучилищеенационалната,ичеисториятанасъседнитенародисепреподавасъщотакаотетноцентричнагледнаточка,непредлагамеизместванетонанационалнатаистория,апромянананачина,покойтотясепреподава.

■РегионалнатаисториянаЮгоизточнаЕвропанеможедасеразглеждасамазасебеси,а като част от историята на Европа и на света.Товаозначава,чепредставатаза„особената”историческаеволюциянаБалканитееотхвърленаотсамотоначалокатостереотипнаиобременена.

■Историятанавсяканацияпоотделно,инарегионакатоцяло,несетретиракатонепрекъсваема,хомогеннаихармоничнацялост.Проследенисаразделенията,конфликтитеиразличнитеперспективи,такакактоиобщите,обединяващиелементи.Вместодасеопитвамедаобрисувамефалшивакартинанахармония,предпочитамедапоказваменачини,по които учениците да научават за разликите и конфликтите.

Промяна в образователния подход:

■Ниеучимистория,задаопознаемиразберемминалотоси.Акоколективниятсубектнанационалнатаистория,преподаванавучилище,енацията,тукенаправенопитдасеизясни,ченациятанеможедабъдеразглежданакатоединствениявъзможенмоделзаидентификация.Ученицитесапризованидапогледнатотвъднацията,дасеидентифициратспо-тесниилипо-широкиобщности,ида отдадат дължимото на няколко идентичности, които се допълват взаимно.Мъжката,женскатаилилокалнатаидентичност,тазинафутболнияфенилиевропейската,могатдабъдатпредставеникатопримеризаидентичности,коитомогатдасъжителстват,без,разбирасе,дасаседнаквазначимостзаличността,коятоетехенносител.Такаученицитесамотивиранидазасилятсвоетосамопознание,откривайкихоризонтитенаминалотоотвъдграницитенаполитическатагеография.

■ Развиването на критическо мисленеедругаважнацелнаобучениетопоистория.Тяможедасепостигненай-ефективночрезизползванетонасвидетелства,представящиразличниверсиизаедноисъщосъбитие.Тяхнотосъществуванесамопосебесиподкопаваувереносттавсъществуванетонаеднаединственаизключителнаистина.

■Целтанаработатасисторическисвидетелстваедаосигурипоглед към работата на историка. Важноеученицитедаразберат,чедаденисторическидокументможедабъдеобектнаразлични

11


интерпретации,нотованеозначава,четойнепременноеумишленоизопаченилиснегоезлоупотребено.

■ Изучаванетонаисторияотученицитетрябвадастимулираспособносттаимдаоценяватчовешкитедействияидадостигат до морални оценки.Развиванетонакритическомислененеможедаспрепростодопоражданетонасъмнения;тотрябвадапомогнезаоформянетонаотговорнигражданисморалниценности,способнидаустоятнавсякаквиопитидабъдатманипулирани.

ВажносъображениеприоформянетонапроектабешевсичкинародиотЮгоизточнаЕвропадамогатдасеразпознаятвучебнитепомагала.Задасепостигнетова,бешенужнодасеизпълнятдвенеобходимиизисквания:

а/съвместимостнасъдържаниетонапомагалатаснастоящитепрограмииучебници;б/балансирано присъствиеиравнопоставенопредставяненавсичкидържавиотЮгоизточнаЕвропа.

Винтереснасъвместимосттабяхаподбраничетиридялаотсъвременнатаистория,коитосавключенивучебнитепрограмиотцелиярегион:

■Османскатаимперия;■ Нацииидържави;■Балканскитевойни;■Вторатасветовнавойна.

Задасепостигнебаланс,поискахмеисторическидокументиотединадесетстранибездаизползвамекритерий„принос”навсякадържавазаисториятанарегиона.Потозиначиннеизползвахменикаквооценъчномерило.Очевидноеобаче,чеимаразликивотносителнотоприсъствиенавсякадържававзависимостоттематанакнигата.Например,съвсеместественобешеСловениядаимамногопо-видномястовкнигатазаВторатасветовнавойна,отколкотовтазизаБалканскитевойни.Другидисбалансиседължатнаготовносттанаучастниците,коитобяхапомоленидапотърсятизворизавсякаеднастрана,кактоинастепентанаразвитиенаисторическатанаука.Някоидържавипритежаватмногопо-добреразвитиархиви,системнипубликациинадокументиидостъпдомногопо-голяморазнообразиеотизвори.Такачеимашепрепятствия,коитовъпрекипървоначалнитенинамерения,оказаханеизбеженефектвърхукрайниябаланснадокументите.

Четири теми – една концепция

АкогеографскиятобхватначетиритекнигиеЮгоизточнаЕвропа,отСловениядоКипър,техниятхронологиченобхватепериодътотосманскотозавоеваниенаБалканитедонашидни.Темите,коитосмеподбрали,покриватцелиятозиотрязъкиседопълватвзаимно.Въпрекичесъществуваяснахронологичнапоследователностмеждуотделнитекниги,всепакимаинякоипразноти.

Учебнопомагало№1–ОсманскатаимперияиУчебнопомагало№2–НацииидържавивЮгоизточнаЕвропапокриватпродължителнивремевиотрязъци,респективноотХІVдоначалотонаХІХв.,иоткраянаХVІІІдокраянаХХв.Учебнопомагало№3–БалканскитевойнииУчебнопомагало№4–Вторатасветовнавойнаобхващатпо-краткипериоди,включителноидвазначителнивъоръжениконфликтаврегиона.Поотношениенаобхвата,УП№1иУП№3сапосветенивпо-голямастепеннарегионалнатаистория,докатодругитедвепомагала,№2и№4,принадлежатпредимнокъмевропейскатаисветовната,макаридасефокусиратотнововърхуЮгоизточнаЕвропа.

Несмеизключилиполитическатаидипломатическатаистория.Напротив,двеотпомагалатаиматзасвояглавнатемавойната.Тозиизборсеосноваванафакта,чевойнитесаваженелементвпреподаванетонаисториявъввсичкибалканскидържави,исемотивираотубеждениетони,чезапазванетонамълчаниеотносноконфликтитеотминалотонеенай-подходящиятначиндасеподкрепимирътвбъдеще.ВойнитесазначимачастотобщияисторическиопитнанародитевЮгоизточнаЕвропаибибилопогрешнода

12

бъдатизключениотпроект,насоченкъмукрепванетонатяхнотоколективносамопознание.Даливнейнияистински,трагиченаспект,иливидеализираната,героичнапредставазанея,войната

наистинаеключовотосъбитиепрезХХв.,иевнедренавпаметтанавсичкипоколения.Паметници,церемонии,годишниниигробищазасилватиувековечаваттазипамет.Нейнотоприсъствиеебилосъщотакаважноивисториографията.Втрадиционната,събитийнаисториография,войнатаедновременноорганизираисторическотовремеимонополизираразказа.Многоповратнимоментивисториятасесвързватсполитическииливоеннисъбития.ПритовацелиятХХв.можедабъдеразделеннапериодипрезпоредицаотвойни–Балканскивойни,Първасветовнавойна,междувоеннигодини,Вторасветовнавойна,следвоеннаепохаиСтуденавойна,войнитевЮгославия.Пренебрегванетоимсеопределяшеотнякоиспециалистикатоподходящаполитиказапацифисткообразование:историятанетрябвашедаразказвазавойниидапропагандирагероичнивоеннимодели,авместотовадасефокусиравърхуежедневието,икономиката,обществотоикултурата.НокакевъзможнодасепреподавазаХХв.илизапо-раннистолетия,бездасепозоваваменавойната?Иданебипъкпреподаванетонауроцитезаежедневнияживот,безполитическитесъбития,идеологическитеконфликтиисоциалнитеразделения,вкрайнасметканеподпомагаоцеляванетонасъществуващитестереотипи?Наистина,политикатанапреподаванесамозаежедневиетоикултуратаоставяосезаемипроблеми,откритизаинтерпретации,коитоученицитещетърсятищенамиратизвънучилището.Обучениетопоисториятрябвадагизащитисрещустереотипнитеинтерпретациинаминалото,коетоиматяснавръзкасполитическитеисоциалнитеконфликти.

Решениетосенамирапо-скоровноваторскияподход.Възможноезавойнатадасепреподавабезтядабъдепрославяна,ибезскучнидетайли,числаидати.Войнатаможедабъдеизучаванакаточастотобщочовешкияопит,вокопитеивтила,презочитенадецата,презглада,бедността,насилственотопрогонване,стратегиитезаоцеляванеиморалнитедилеми.Товаеподходът,койтоизбрахмеприсъставянетонапомагалата.

Същевременносеопитахмедададемдуматанамълчаливитеучастницивисторията,напримернаженитеидецата,коитотрадиционноотсъстватотучебниците.Аконесмедостигналижеланитеотнаспропорции,товаепорадивидаизвори,коитосадоминиращиидостъпни,ивкоитоижените,идецатазаематмаргиналномясто.

Героивтезипомагаласакакто„великитемъже”,коитосапознатииизвънконтекстанатехнитенационалниистории,такаиобикновените,анонимнихораотвсичкикраищанаЮгоизточнаЕвропа,коитовкрайнасметка„населяватисторията”.Акобяхмеотстранилиименатаналичностииместаоттекстовете,внякоислучаинямашедасмесигурнизакойнародилистранасеотнасят.Таковаупражнениевкласнатастаящепокажеобщотовмногоисторическиопити,безогледнанационалнитеразделенияиполитическитеграници.

Опитахмеседаразкриемнесамонегативните,ноипозитивнитеаспектинаисторическияопит,коитооткривамевхуманнитемоментинаприятелство,солидарностизабавление.Така,впомагала№3и4включихмеспециалниглавизаактовенахуманностисолидарноствъввременанавойна,конфликт,омразаиегоистиченстремежзасобственооцеляване.СъщевременносеопитахмедавключимнегативнитеаспективсебеизобразяванетонанародитеотЮгоизточнаЕвропа.Наистина,можебинай-труднотопредизвикателствоедасепомиримснегативните,тъмнистранивнашатасобственаистория.

ВойнитевЮгославияот90-тегодининаХХв.върнахаредицанегативнистереотипиотносно„балканскатаспецифика”взападнитеизточници.ТазисерияотпомагалапосъвременнаисториянаЮгоизточнаЕвропаеотчастиотговорнаподобнистереотипи.Тойобаченееоснованнанякакъвопитдаседоказва„стойността”нарегиона.Вярваме,чезнанието,съдържащосевтезикнигиедостатъчнодахвърлисветлинавърхупредразсъдъцитеидаподпомогнеевропейскотосамоосъзнаване,коетощеобхване,чрезсравнителночетене,итазичастотконтинента.

Инакраявзехмерешениевползана„традиционната”печатнаверсия.Същовдухана„традиционния”


13

ОСМАНСКАТАИМПЕРИЯ

обликеинадмощиетонатекстаспрямоилюстрациите,коетоможедапредставикнигитеникатопо-малкоатрактивниинякакситромави.Въпрекитоваепо-труднодасечететекст,написаннанепознатезик,отколкотодасе„разчете”картинаотстрана,чийтоезикневладеем.Сдругидуми,главнияткомуникативенпроблеммеждуучителитепоисториявЮгоизточнаЕвропасаезиковитебариери.Преводитеотстраняваттезибариериинидаватвъзможностдачуемгласанадругите.Освентова,най-важниятаспектнатрадиционализманеесвързансъссредствата.Очевидное,чеCD-ROMможедабъдеизползванпосъщияначин,кактоиотпечатанатакнига,докатоинтернетсъдържасъмнителнаинформация,коятоизкривяваисторическитефактиивъзпроизвеждастереотипииелементарниопростявания.

Структура и използване

Кактовечеспоменахме,четиритекнигиседопълватвзаимно,въпрекичеедновременностовавсякаоттяхесамостоятелнапосъдържаниеиможедабъдеизползванаиндивидуално.Общатаструктуранаизданиетоеследната:

■ общовъведение,написаноотглавниякоординатор,представящоцялостнатаконцепциянапомагалатаипредлагащометодологическиинструкциизаучителите.ОбщотовъведениеевключеносамовПомагало№1;

■ хронология–таблицасъссъбития; ■ увод,койтоеразличензавсякопомагало,написанотсъответнитекоординаториипредставящспецифичнататеманакнигата(основнадефиниция;въпросизадебатиране;новиперспективи);

■четиридошестглави(тематичнисекции)сразличенбройдялове.Всякаглавазапочваскратъкуводисъдържатекстовеивизуаленматериал,въведенилисъпроводенотобяснителнибележкисъсспецифичнивъпроси,коитоследватвсекитекст;

■ подбранабиблиография,общазавсичкистрани;■ карти-двеилитринабройвъввсякопомагало.

Приподборанадокументитевъзприехмепринципа,чевсякосвидетелствозаминалотоможедабъдеразглежданокатоисторическиизвор.Затовасепостарахмедавключимразнообразнитекстовеивизуалниматериали,такачедапокриемикономическите,социалните,културнитеиполитическитеаспектинаисторическияопит,идададемвъзможностзаразнопосочниасоциации.Разработихмеединенмоделзапредставяненатекстоветевъввсичкипомагала,всъответствиескойтовсекитекстимазаглавие,последваноотобяснителнибележкиивъпроси.Внякоислучаидопълнителноимаиобщивъпросивкраянавсякаглава.Тетрябвадаулеснятучителитепоистория,коитомогатдагиизползватвготоввидилипъкдаизмислятнови.Те,същотака,могатдаизбераттекстхоризонтално,отдвеилитрипомагала,коетопонякогаеобозначеноотвъпросите,позоваващисенадругопомагало.

Напрактикаетруднозаучителитепоисториявдаденастранадаконтекстуализиратдоказателственияматериалотдругадържава,тъйкатотовапредполагапознания,коитонесаполучилиповременаформалнотосиобучение.Етозащосепостарахмедададемколкотосеможеповечеинформациязавсекитекст,нобездазамествамеснеяинициативатанаучителите.Темогатдаизползваттекстоветеподваначина:

1)катопогледкъмвъзприятиятанадругитевърхусъбитие,коетотеитехнитеучениципознаватотетноцентричнагледнаточка;

2)катоиндикациязаобщичувстваиопитсредхораотразличнинационалниилиетническигрупипоповоднаспоренвъпрос.

Предоставянетоназнаниясамопосебесиможедаподронистереотипите.Предразсъдъцитеистереотипитесеподхранватотневежествотоитоваевидноотобразите,коитосеградятзасъседните

14


народиилизацелипериодиотисториятани.Премълчаванетоможедасеокаженай-силниятсъюзникнастереотипите.Затоваиеднаотцелитенапомагалатаепознавателна:дапредоставятинформациязаисторическитепроцесивЮгоизточнаЕвропа,асъщодапородятвъпроси.Книгитенесазатворенииокончателни;тецелятданасърчатпо-нататъшнитеизследвания,критикиидиалог.

Потребителинапомагалатамогатдабъдатосновноученицитеотгорнитекурсовенасреднотообразование,навъзрастмежду15и18години,закоитоепредназначеннастоящиятобразователенматериал,носъщоистудентиотЮгоизточнаиЗападнаЕвропа.Снапредванетонаработатанипокнигитеосъзнахмеинтереса,койтоподобноизданиебимоглодапородиузападниисторици,лишениотнужнитеинструментизаизучаваненарегионалнатаистория.ЕднаколекцияотизвориотвсичкистранинаЮгоизточнаЕвропанаанглийскиезикбимогладабъдеполезназазападнатаакадемичнапублика,коятопознаваисториятанаБалканитепочтиизцялоотвторичнибиблиографскиизточници.

Четири спирки по пътя от ХІV в. до днес

РешихмедапосветимпървотопомагалонаОсманската империя.ПривсечетозипериодформиразначителначастотобщияисторическиопитнанародитенаЮгоизточнаЕвропа,тойеотхвърленотнаследницитемукаточастоттяхнотоколективноминало.Макаридасепреподававъввсичкистрани,перспективатаевинагиетноцентрична–отгледнататочканавсекиединразказвач.Такапознаниятазатазивеликаимперия,коятоедоминиралавЮгоизточнаЕвропаивИзточнотоСредиземномориевтечениенастолетия,сапогрешнииобременени.ВъзгледитезаОсманскатаимпериясеколебаятмеждупрогресаирегреса,мултикултурниярайипотисничеството,освобождениетоибедствието.Тезипротиворечащисиинтерпретациисаотразениивзападнатаисториографиявърхуспецифичнияисторическипериод.

ПредставянетонаОсманскатаимпериякатообщаисторическаоснованеозначава,чейпридавамеобликана„златенвек”нахармоничносъжителствомеждубалканскитенароди.Кактоспоменахмепо-горе,общиятисторическиопитвключвасблъсъциисъжителство.ОсвентоваОсманскатаимпериянеебиластатичноиединнопространство.Подобноинаостаналитемултиетничниимултирелигиозниимперии,тяебилабелязанаотвътрешниконтрастиисееразвиваластечениенавремето,преминавайкипрезетапинанапредъкикризи.Вкрайнасметка,по-задълбоченитепознаниязанеяспомагатзаотстраняваненаширокоразпространениявЗападнаихристиянскаЮгоизточнаЕвропастереотипзанейнатакултурна„изостаналост”.

НашатаотправнаточкаеХІVв.,когатоосманцитесепоявяватзапръвпътврегионаизапочватдапокоряватБалканите.Решихме,чеПомагало№1трябвадазавършисначалотонаХІХв.Въпрекиче,очевидно,тованеекраятнаОсманскатаимперия,тойсъвпадаспроявитенанационалнитедвижения,коитоводятдосъздаванетонабалканскитедържавипрезХІХиХХв.Постепенниятколапснаимпериитеиустановяванетонанационалнитедържавивърхутехнитеруиниепредметнаследващотопомагало,коетоотчастисепреплитаспървото,тъйкатозапочваотХVІІІв.ДругачастотпредставянетонаОсманскатаимперияевкнигата,посветенанаБалканскитевойни.Таканиеокуражавамечитателитедаправятхоризонталнивръзкимеждупомагалата.

Помагало№2,„Нации и държави в Югоизточна Европа”,епосветенонамногоболезнениипротиворечивипроблеми.ОтнационалнитедвижениявОсманскатаимпериядовойнитевЮгославия,конфликтитемеждунациитеврегионасабилирешаващизанеговатаисторическаеволюция.Дориднесновинитезаповечеилипо-малко„горещи”инциденти,допитваниятадообщественотомнение,асъщоинякоиаспектинаобучениетопоисторияпотвърждаватоцеляванетонанационалнитестрасти.Естествено,предметстолковацентралномястовмодернатаисториянарегионанебимогълдабъдеизключен.Другадилемазасягашекрайнататочканаизложението:трябвалидаприключимсПърватасветовнавойнаилипъкдапреминемотвъдВторатасветовнавойна?Имашесериозниаргументисрещувключванетона90-тегодининаХХв.втазикнига,нонакраярешихме,чеенужноданепропускаметази

15

скорошнафазананационалистическитедвиженияиконфликти,задапостигнемпо-пълноразбираненасъвремиетони.Вкрайнасметка,някоинационалнидържавиврегионабяхасъздадениедвавтозипериод.

Катоизключиминдивидуалнитетематичникатегории,Помагало№2следвапредимнохронологическияподход,заданесепревърневтеоретичноупражнениезанационализма,изададемонстрира:1)еволюциятавдефиниранетонанацията;2)географскияихронологическияобхватнанационалистическитедвижения,иоттам–разликитемеждутях;3)различнитефазивъвформиранетонанационалнитедържавивЮгоизточнаЕвропа.

Впо-голямастепенотостаналитекнигиПомагало№2еподходящозапреподаванеотразличниперспективи,защотозасягасъщносттананационалнотосамоопределениеидеконструирапонятиетозанационалнауникалностиавтентичност.Най-големиятприноснаПомагало№2е,четоисторизиранацията,очиствайкияотнеисторичнитепредставизанепрекъснатостиединство.СъщевременновключваисториятанаИзточнаЕвропавевропейскатаисветовнатаистория,тъйкатонационалнатадържаваецентралнатемаивноватаисъвременнаисториянасвета.

Помагало№3,„Балканските войни”,можешедабъдечастотПомагало№2идориотПомагало№1,тъйкатопредставярешаващиямоментотформиранетонамногоотнационалнитедържавинаБалканитеифиналнияколапснаОсманскатаимперия.Всъщотовреметозипроцесеизцяло„балканскосъбитие”,което,въпрекирезултатитеси,еразглежданокатодоказателствозаспособносттанабалканскитенародисамидарешаватсъдбатаси,безнамесатанаевропейските„великисили”.Тойсъщотакадемонстрираотносителнатаважностнарелигиятавнационалистическитеконфликти:вПърватабалканскавойнасъществувакоалициянахристиянскитедържависрещумюсюлманскатаОсманскаимперия,въвВторатаобачеопонентитеочевиднонесаопределенипорелигиозенпризнак.

Помагало№3енай-краткотоотчетирите,тъйкатоепосветенонасъбитияврамкитесамонадвегодини(въпрекичевключваиняколкодокументаотпо-ранниипо-къснивремена).ПодобнонаПомагало№4,итоепримерзакраткосрочнаистория,вкоятосеопитвамедапроследимразличнитепроявлениянавойнатакатоопит,встраниотполитическитеивоеннитесъбития(които,въввсекислучай,саотразенивучебниците).Всъщотовреметопредоставяипознаниязаинцидентврегионалнатаистория,койтоеотразяванвзападнатаисториографиякатопотвърждениеза„особеностите”нарегиона,свързанисжестокосттавситуациинаконфликти.Нееслучайно,чесъщататезаипренасянетонатермина„Балканскивойни”бяхавъзкресениповременавойнитевЮгославияпрез90-тегодининаХХв.Международнатаобщественостостанасвпечатлението,чекръвопролитиятаинационалистическатаомразасаендемичнизаБалканскияполуостров.ПотазипричинаможебиеполезновкласнатастаядасеправятсравнениямеждуБалканскитевойниипоследвалатагиПървасветовна,коятонаистинапромениопределениетозавойна. Последнатакнига,Помагало№4,застъпваголямосъбитиеотсветовнатаистория,катопотозиначин: 1)включварегионалнатаисториявглобаленконтекст; 2)постигаморалнитецелинаобучениетопоистория.Наистина,акоисториятасепреподава,задаформирадемократичниграждани,Втората световна войнапредоставяедниотнай-добритеуроци.Разбирасе,странитеотЮгоизточнаЕвропанесаизбeгналитъмнатастрананатази„тоталнавойна”,коетоличииотдокументите.Всъщотовреме,историятанатозирегионотЕвропанидававъзможностдазапознаемученицитеспримеринахуманизъмиморалниценностичрез: 1)Борбата срещу фашизма.Мислехме,чепообразователнипричинитрябвадапоставимакцентвърхусъпротиватасрещутоталитарнатаидеологияивърхубруталносттананацизма,най-вечечрезсъпротивителнитедвижения,зародилисевбалканскитестранивповечеилипо-малкомасовмащаб.Малкитеисториинаколективнатавизиявконтекстананай-голяматакризаназападната

ОСМАНСКАТАИМПЕРИЯ

16


цивилизацияпредоставятнаученицитепримеризаповедениеиимпомагатдаоценятморалночовешкитедействия. 2)Солидарността въпреки религиозните, политическите и националните различия.Струвасидасепроследятиндивидуалнииликолективнидействиязаподпомаганеначовешкисъществавъввременавойна,вмоментинакрайниморалнидилемииборбизаоцеляване. Същевременно,въпрекичеВторатасветовнавойнапредставляваеднонаистинаизключителносъбитие,страданиятакатоопитипреживяваневъввоенновремесасепревърналиведно„общомясто”.Тоталнотоопустошаваненаградовеиизбиванетонацивилнигражданипочтизаличаваразликатамеждуфронтаитила.Войнатасеопознавамногодобреисепревръщав„естествена”частотполитическияисоциалнияживот.Помагало№4показваобщияопитнаЮгоизточна,ЦентралнаиЗападнаЕвропа,ипоставяподвъпрос„особеностите”набалканската„бруталност”. Отдругастрана,времеватаблизостнаобектанаПомагало№4увеличаварискаотразделящипрочитиитълкувания.ПериодътследВторатасветовнавойнаееднаквоболезнензанякоистранивЮгоизточнаЕвропа,такачеинтерпретациятанавойнатаеобремененаотследвоеннитесъбития.Имайкипредвидкомплексносттаимеждународнияобхватнапоследвалитепроцеси,решихмедаприключимтазикнигасмоментанаОсвобождението,коетоебилоразличнозавсякастрана.Потозиначинзапазвамеоптимизмаоткраянанацисткиякошмар,безданавлизамевпрекитеикосвенитепоследствияотследвоеннитесъбитиявЗападнаиИзточнаЕвропа.Ощеповече,чеповременаСтуденатавойнастранитеврегионаследватразличнипътищаидостигатнакраядовключванетосивИзточнаиЗападнаЕвропа(споредтерминологиятанаСтуденатавойна).

Методи на преподаване

Нееяснодаличетирипомагалащебъдатчестоизползванивкласнитестаи,нитопъксмятаме,четоваесигурно.Съществувапоредицаотограничения,коитосмевзелипредвидприизготвянетонакнигите:

1. ограниченотовремезапреподаваненаисториявучебнатапрограма,коетостеснявавъзможноститенаучителитедаяразнообразяватснововъведения;

2. интересътнаученицитекъмпредмета„история”постояннонамалявавползанадругивидовезнание,„по-модерни”ипривлекателни,напримерновитетехнологии;

3. недостатъчнатапрофесионалнапреквалификациянаучителитезаобновяваненатехнитезнанияипридобиваненаумениязаизползваненаалтернативенобразователенматериал.Врезултатнатоваетруднодасепреценистепента,вкоятосепостигатцелитенаобучениетопоистория,такакактосазаложенивпрограмите,входанаобразователнатапрактика.

Методите,коитоучителитепоисториямогатдаприлагатвпреподаванетопотезичетирикнигисамногоиразнообразни.Някоиоттяхочевидновечесаизползванивежедневнотообучение.Въпроси,подобнинаонези,включениследвсекиизвор,иследповечетоотдяловете,сапърватастъпкаотпреходакъмпо-развитиметодикатосимулации,ролевиигри,есета,активноучене.Някоитемипредлагатповечевъзможностизанезависимоучене,напримерВторатасветовнавойна,закоятоучителятможедакомбинираметодинаустнатаистория,игралниидокументалнифилми.Въввсекислучайпомагалатапредоставятсредствазакритиченподходкъмучебника,исаспотенциалзагенерираненановизнаниячрезрационалноикритическоизследване.Успехътнаподобноначинаниезависипочтинапълноотинициативата,наличнитеизворииметодическияподходнаобучителите.

Нокритическиятподходкъмучебницитенебивадабъдеразбиранпогрешно.Учебницитеиматразличнокачествоисанепо-малко„автентични”,отколкотокнигасизвори.Трябвадастанеясноотсамотоначало,черешениетонидапредставимсбиркаотдокументи,анеисториографскитруд,поникакъвначиннеозначава,чеприемамеобективносттаилиавтентичносттанаизворите.Нашатацелепростодадемонстрирамеразнообразиетонаинтерпретацииигледниточки,предаденичрезсамитеизвори.С

17


другидуми,туквлизатвупотребасравнителниятметодимултиперспективниятподход.Вкрайнасметкасменапълнонаясно,ченашитесборницинемогатдабъдатподбранинаслучаенпринцип;теотразяватспецифичнивъзгледииинтерпретации,кактосмесеопиталидаизяснимвуводнитетекстове.

Тезибележкисеотнасяткактозатекстовете,такаизаилюстрациите.Изображениятаочевидносапо-привлекателнизамладитехораиимпомагатдаси„представят”миналотопо-пълнокръвно.Нониезнаем,чеиобразитемогатдаподвеждат,такачеикъмтяхтрябвадасеподходипотакъвкритиченначин,кактоикъмтекстовете.„Четенето”наобразите,кактоитованатекстовете,предполагапознаваненаконтекста,вкойтосасъздадени(социален,културенидр.).Опитахмеседададеминформациязаизображенията,включенивпомагалата,въпрекичевповечетослучаитяхнотозначениеевкомбинациястекстовете,коитосесъдържатвсъщатаглава.Тъйкатокнигитепокриватседемвекаистория,изображенията,коитосмеизползвали,саотизключителноразнообразенхарактеризатоваизискватразличниметодинаанализ.Опитахмеседаизползвамешироккръготилюстрации:снимки,афиши,карикатури,литографии,картини,рисункикъмръкописи,споменици,пощенскикартички,марки,банкнотиидр.Нашияткритерий,катосеоставятнастрананякоинеизбежниестетическипредпочитания,бешедасеконструиратменталникартиничрезупотребатанавизуалнидокументи.Например,изображениятанасоциалнитетиповевОсманскатаимпериянипомагатдареконструирамеилипростодаоткрием„различния”.Тукнекадаприпомним,че„различният”неенепременноидентифициранс„другия”;културнитеразлики,породенистечениенавремето,дориимеждусъвременници,невинагиозначаватконфликт.

Заключителни думи

Книгитевтазипоредицасасинтезотинтензивнидискусиииспорове.Тесъщотакасаиприятнаизненадаотначина,покойтоработатанаисторикаможедапремахваграници.ПонастоящемнаБалканитесъществувакритичнамасаотучителипоистория,коитосеинтересуватотработатасиисаготовизапромени.Нашатаинициативаенасоченаименнокъмтезипреподаватели,коитотърсятсредстваиръководство.Тезихорамогатдадействаткаторазпространителинановитеидеивобучениетопоистория,коетоднесевбезспорнакризавъввсичкиевропейскиобщества.Най-големиятпротивникнатованачинаниещебъдатнеполитическитеиидеологическитереакции,аапатиятаибезразличието.

Затовапредизвикателствотопреднаседапробудимуученицитеинтерескъмпознаниязарегиона,вкойтоестранатаим,идапредоставимсредстватазаразбираненанастоящетовнеговатамногоизмерностисложност.Тозипроектнееобикновеноизследователскоупражнение;тойесвързанспредизвикателството,предкоетосаизправенистранитенаЮгоизточнаЕвропавъввръзкасобщотоимбъдеще.

18

Съдържание

Увод Хронология

ГлаваI:ОсманскатаекспанзиявЮгоизточнаЕвропа

Ia. Първите етапи от съществуването на Османската държава в АнадолаI–1.БракътнаОрхансдъщерятанатекфураотЯрХисар.I–2.ЗавземанетонаКараджахисарипървотопрочитаненахутбевиметонаОсманГази

Ib. Първите етапи от османското завоевание на Балканския полуостровI–3.ПротиворечиятамеждухристиянскитедържавинаБалканитеиролятаимвулесняванетонаосманскатаекспанзияI–4.ФерманнаМурадІ,койтопотвърждаваправотонаЕвреносбейдаупра-вляватериториятанаЮжнаМакедония(1386г.)I–5.РолятанаместнитесътрудницивосманскатаекспанзиянаБал-канитеИ1.БаязидІпристиганапомощнаобсаденияНикополвнощтапредибиткатаскръстоносците(1396г.)–османскаминиатюра(ок.1584г.)I–6.Обяснениязаосманскияуспехсрещухристияните(ХІVв.)–ГригорийПаламаиХансШилтбергерI–7.ХристиянскитимариотивпровинциятаАрванид,Албания(1431/1432г.)I–8.Сръбскидеспоткатоосманскивасал(1432г.)I–9.ПаданетонаНовобърдо(1455г.)I-10.ТурскиопустошениявСловения–писмонахабсбургскияуправителнаКарниола(1491г.)И2.ОсманскатаармияпечелибиткатаприМохач(1526г.)–османскамини-атюра(ок.1588г.)И3.ПлененижителинаБелград(1521г.)I–11.ХристиянскипленницивБосна(1530г.)

Ic. Падането на Константинопол / завладяването на Истанбул (1453 г.) I–12.ВизантийскипогледвърхупаданетонаКонстантинопол–ГеоргиСфранцесI–13.ПовторнотозаселваненаИстанбулповреметонаМехмедІІ

Id. Промени на населението и религиозни промени I–14.Принудителнопреместваненанаселение[сюргюн]отМалаАзиянаБалканите(вкраянаХІVв.)I–15.Османскиобещания,отправеникъмбосненскитеселяни–писмонакралСтефанТомашевич(1461-1463)допапаПийІІI–16.Йоасаф,православенепископнаВидин,занасилственатаидобровол-натаислямизация(ХVв.)I–17.Кадийскарегистрациянаприеманенаислямаотмладомомчебезбаща(1636г.)I–18.Молбаотмладеж,желаещдаприемеисляма(1712г.)

2426

38

3838

3940

40

40

41

42

42434344

44

45454546464747

47

48

48

4848

19


ГлаваII:ИнституциитенаОсманскатаимперия

IIa. Султанът и ДворецътII–1.Титлата,използванаотСюлейманвкореспонденциятамусФердинандІ(1562г.)II–2.Качестватанаидеалниявладетел,така,кактосапредставенивпоема,посветенаотДжелялзаденасултанСелимII(1566-1574)II–3.Смесеничувстваспрямобратоубийствотовимператорскотосемейство–хроникатанаМехмедНешризаекзекуциятанаКючук(Малкия)МустафаИ4.ИмператорскипосланикнааудиенцияприосманскиясултанИ5.Планнадвореца„Топкапъ”вИстанбулСхема1:ДворецътицентралнатаосманскаадминистрацияII–4.ВъзкачванетонаМустафаІнатрона(1617г.)И6.ИмператорскипразникповременавоененпоходИ7.СултанБаязидІІ(1481-1512)наловкрайФилибе[Пловдив]

IIb. Системата девширмеII–5.Систематадевширме,описанаотбившеничаринII–6.ХристиянскакритикасрещусистематадевширмевЖитиетонаСветиГеоргиНовиСофийски(1539г.)И8.ЗаписваненадецакатодевширмеII–7.Лютфипашасиприпомнясвоятаслужбаотвремето,когатоевзетчрезсистематадевширмеИ9.Агатанаеничарите

IIc. Тимарската система II–8.Османскиправила,регулиращиразпределениетонатимаритеII–9.Списъксприходи,събираникатотимаротстрананаспахиятаII–10.ПреназначаваненадържателнасредноголямтимарII–11.Съдебнирешениязатимариоти,коитонесевключватвъввоеннитекампании(1635г.)И10.Въоръжениспахии

IId. Идеология на защита на поданиците и практикуване на справедливо уп-равление

II–12.ПрепоръкинаМурадІприназначаванетонаЕвреносбейзауправител(1386г.)II–13.ФерманнаМехмедІ,издаденвползанамонаситеотманастираМар-гарит,врайонанаСерес(1419)II–14.Решениенакадиятаотносноконфликтмеждухристияниниеничарин(София,1618г.)II–15.Решениенакадиятаотносноконфликтмеждумюсюлманинихристиянин(Видин,1700г.)II–16.ОбщносттанаостровМиконосрешавадасеотървеоткадията(1710г.)II–17.ПрисъдасрещукоджабашиятаТодоракиотСамакоджук(1762г.)II–18.Османскаграмотазапокровителствонабосненскиманастири(1785г.)

IIe. Провинции и васални държавиII–19.ПостановленияотносностатусанаРагуза,потвърденивахиднаме,издаденоотМурадІІІ(1575г.)II–20.АхиднаменаАхмедІзаТрансилвания(1614г.)

49

5050

50

515252535354545555

5556

57575858585858

59

5959

60

60

6161626263

6363

20

СЪДЪРЖАНИЕ

II–21.АвтономиятанаМолдова(1716г.)II–22.ФренскиятпътешественикФлашазаспециалнотоположениенавлаш-китекнязе(1741г.)Схема2:Типологиянатериториалнотоосманскоуправление(ХVІв.)

ГлаваIII:Религиозниинституции,общностиипрактики

IIIa. МюсюлманитеIII–1.Надписнадпорталанаджамията„Сюлейманийе”вИстанбул(средатанаХVІв.)III–2.ДимитриеКантемирзамюсюлманскитемолитвиИ11.„Сюлейманийе”(джамиятанаСюлейманI)вИстанбул(1550-1557)И12.ДжамияотХІVв.вИзник(Никея)III–3.Мюсюлманин,разсъждаващзавръзкатамеждуАллахидъжда(1779г.)И13.ДжамиятанаХюсеинпашавПлевля,изграденапрез1559г.И14.СтеннаукрасавинтериоранаджамиятанаХюсеинпашавПлевляИ15.Орнаменталникораническинадписивъввътрешносттана„ЕскиДжами”вЕдирне(Одрин,ХVв.)И16.Турскадама,яздещакамиланапътзапоклонениевМекаIII–4.Мюсюлманскахетеродоксия–шегитенабекташитеИ17.АстрономическаобсерваториявИстанбул(ок.1580г.)И18.ПопулярниятгеройНасреддин(Настрадин)ходжа

IIIb. Християните III–5.ИзборътнаГенадиосСхолариосзапръвправославенпатриархследосманскотозавоеваниенаКонстантинопол(1453)И19.ОсманскисребъренсъдотХVІв.сгръцкинадпис,използванзаправо-славниритуалиIII–6.ФренскиятпътешественикПиерЛескалопиезаманастира„СветиСава”вСърбия(1574г.)III–7.ПавелотАлепозамолдовскитецъркви(средатанаХVІІв.)III–8.КозмаЕтолийскипризовавахристиянитедаобразоватдецатасиИ20.МанастирътВоронецвМолдова(построенпрез1488г.,външнитефрескисаот1547-1550)III–9.КирилПейчиновичзанапрежениемеждуправославниселяниисвеще-ници(1816г.) И21.Тайнатавечеря–фрескаотманастираСтавроникита,Атон(1546г.) И22.МанастирътОстрогвЧернагора,1650г.

IIIc. Евреите III–10.ПисмонаИсаакЦарфати,равиннаЕдирне(Адрианопол,Одрин),доевреитевЦентралнаЕвропа(средатанаХVв.).III–11.ЕлияКапсализаблагоденствиетонаевреитевОсманскатаимперияприМехмедІІIII–12.Еврейскосектантство:случаятнаСабатайЦви(1666г.)И23.Еврейскилекар–френскагравюра(1568г.)

IIId. Религиозно съжителство и дискриминацияIII–13.ДиалогнарелигиознатемаповременапленничествотонаГригорийПалама(1354г.)

6364

65

66

66

66676868686969

696970707071

71

71

717172

72

72

737374

74

75757676

76

21


III–14.Съжителствотонаразличнирелигиозниобщностивосманскитеградове(ок.1660г.)III–15.Отношениятамеждуправославните,католицитеилутеранитевБъл-гарияиВлахия(1581г.)III–16.ФетванаЕбуСуудотносномюсюлманитешиити(средатанаХVІв.)III–17.Имперсказаповедсрещу„франкския”прозелитизъмсредарменцитевИзточенАнадол(1722г.)III–18.ОсманскитевластивБоснапосредничатмеждуправославнитеика-толиците(1760г.)III–19.Имперскиограничениязанемюсюлманите(1631г.)III–20.Екзекуциянаправославен,облеченвнеподходящидрехи(1785/1789г.)III–21.Имперсказаповедзацърква,построенабезпозволениевСтанимака(Асеновград),близодоПловдив(1624г.)III–22.Християнсканетолерантносткъмхораотразличнирелигии,живеещикатодвойка(Кипър,1636г.)III–23.РелигиозниразпоредбивТрансилвания(1653г.)III–24.АнтиеврейскорешениенаепископскиясъборвСтон,Рагуза(Дубро-вник,1685г.)III–25.ПривилегиязаевреинвРагуза(1735г.)III–26.МъченичествотонасветаКиранавСолун(1751г.)И24.ОсманскаминиатюранаВъзнесениеХристово(1583г.)

ГлаваIV:Социалнитиповеиежедневие

IVa. Елити и обикновено населениеIV–1.ПрезрениетонаосманскияелиткъмтурскитеселяниОсманскисоциалнитиповеИ25.АкънджииИ26.СпахияИ27.ЕничаринИ28.ВойницивАлбания–рисунканаЖан-БатистИлер (1809г.)И29.Шейх-юл-ислям.И30.ВисокопоставеносманскиписарИ31.АрабскитърговецИ32.ТърговецотДубровник(Рагуза)И33.ОсманскишивачИ34.ОвчарИ35.РибарИ36.ДервишИ37.АрменскимонахИ38.ПравославниятпатриархнаКонстантинополИ39.ВеликиятравиннаИстанбул(краянаХVІІІв.И40.ЗнатенхристиянинотХVІІІв.И41.Единпрочутаянин:АлипашаЯнински(1741-1822)–рисункаотЛуиДюпре(1819г.)И42.ОсманскисарафинИ43.Драгоман:ПиерЯмоглу,преводачвъвфренскотопосолство(1787г.)И44.Шведскипосланик(1788г.)

77

7878

79

798080

80

8181

81828283

84

84848585858686868788888889899090919192

92939393

22

СЪДЪРЖАНИЕ

И45.Робнагалера,носещдажбатасиводаIVb. Животът в селата

IV–2.ПредписаниезаселскотосамоуправлениевъвВидинскаобласт(1587г.)IV–3.Задължениятанаселянинадаобработвапарцеласи(поземлензаконнаКараман,1525г.)И46.БългарскакъщаотТрявна(ХVІІІв.)IV–4.БългарскикъщикрайРусе,описаниотфренскияпътешественикПиерЛескалопие(1574г.)IV–5.ОписаниенахоратакрайПловдивитяхнотооблеклоотХансДерншвам(1553-1555)IV–6.ХранатаинапиткитевАлбания(ок.1810г.)И47.СтаявАрбанаси(ХVІІІв.)IV–7.Пътуванепрезбългарскисела(1761г.)И48.Жени,перящинаоткрито(Лариса,началотонаХІХв.)И49.МъжеижениотостровПароссвирятнамузикалниинструментиитанцуватIV–8.ПътищаиписмавосманскаАлбания(ок.1900)

IVc. Животът в градовете IV–9.ОписаниенаБелград(1660г.)И50.Турчин,пътуващсголемикошовезапресниплодовеизеленчуциIV–10.РезиденциятанавлашкиякнязКонстантинМаврокордат,описанаотфренскияпътешественикФлаша(средатанаХVІІІв.)И51.ШествиенапекаритевИстанбул(1720г.)IV–11.УставнагилдиятанабакалитевМосхополис(1779г.)IV–12.ДоговорсчиракотостровСкирос(1793г.)И52.ОсманскидечицанавъртележкаповременабайрамскитепразненстваIV–13.ФетванаЕбуСуудотносноимперсказабраназакафенетата(третатачетвъртнаХVІв)IV–14.КръчмарскапесенотСеньIV–15.ЕвлияЧелебиописвабелградскатабаклаваIV–16.МенютонаШевкиМулаМустафа(Сараево,вторатаполовинанаХVІІІв.)

IVd. Живот на ръба на различни граници IV–17.Османскивоини-делии,описаниотфренскияпътешественикНиколадеНиколаи(1551г.)И53.Османскивоин-делия(ХVІв.)IV–18.Институциятанакръвнобратствонабосненскатаграница(1660г.)IV–19.ОсманцимолятзадокторотРагуза(1684г.)IV–20.ПисмонаШимунКожичичБеня,епископнаМодрус,допапаЛъвХ(1516г.)IV–21.ПисмонаФранКръстоФранкопандоГаспарЧолнич(1670г.)IV–22.Песензахърватите,коитонападналиКладушаIV–23.КралиМаркопиевиноповременаРамазанаIV–24.Християнсковлияниевърхуалбанцитемюсюлмани(ок.1900г.)IV–25.ПисмоотПетърПетровичНегошдоАлипашаРизванбегович(вероятноот1843г.)

IVe. Поглед към живота на жените IV–26.„Царски”бракпрезХVв.IV–27.Албанскитежени(ок.1810г.)IV–28.Солидарностмеждухристиянките–мъченичествотонасветаФилотея

949494

9495

95

959596969797979898100

100101101101102

102102103103103

103104104105

105106106107107

107108108109

23


(1589г.)И54.Атинянка(1648г.)IV–29.УставнаженскиясапунджийскиеснафвТрики,Тесалия(1738г.)IV–30.РазводвселокрайСофия(1550г.)И55.Туркинясдеца(1568г.)IV–31.Кадийскарегистрациянаделотонакипърскажена,получиларазвод,следкатоприелаисляма(1609г.)И56.МомичеотпланинитенаСевернаАлбания(началотонаХХв.)IV–32.Кадийскарегистрациянаразводнамюсюлманинсхристиянка(1610г.)И57.Туркинявоблекло,предназначенозаизвъндома–френскарисунка(ок.1660г.)IV–33.ПрелюбодеяниенаеничаринсмюсюлманкавИстанбул(1591г.)IV–34.КоментариналейдиМериУортлиМонтегюзаосманскитежени(1717г.)

ГлаваV:Елементинакризата

Va. „Природни” бедствияV–1.ГладвИстанбул(1758г.)V–2.ЗеметресениевИстанбул(1766г.)V–3.ЧумавБукурещ(1813г.)

Vb. Политическата криза в Истанбул V–4.РешениязакризатавОсманскатадържававтрактатанаКочибей(ок.1630г.)V–5.ПратеницитенамолдовскиякнязКонстантинМаврокордатпривеждатдоводи,чеенеобходимодаподкупятмногохоравИстанбул(1741г.)

Vc. Войни, въстания и размирициV–6.Селяни,бягащивградовете(1665)V–7.ВъстаниетонаМехмедагаБояджиоглувКипър(ок.1680г.)V–8.ДокладдопапатаотносноЧипровскотовъстание(1688г.)V–9.Сърбитебягат,боейкисеотосманскирепресии(1690г.)–свидетелствотонаАтанасиеДяконСърбинаV–10.Молдовсковъстаниесрещуосманците(1711г.)V–11.ДокладотвенецианскияглавеннадзорникзаДалмацияотносновлия-ниетонаШчепанМаливЧернагора,1767г.V–11.Дневникнахабсбургскиофицер,описващобсадатанаДубица(1788г.)V–12.НесигурностповременапътуванеизАлбания(ок.1900г.)V–13.НападениенаТопалИбрахимвКазанлък(1809г.)V–14.СъчетаниенабедствиявразказанабългарскияучителТодоротПирдоп,крайСофия(1815-1826)V–16.ПисмоотПетърПетровичНегошдоЙосипЙелачич(3юни1849г.)

Библиография БележкизакоординаторитеБележкизасътрудницитеСписъкнаучителите,участваливсеминаритезаоценкаКарта2:ОсманскатаимперияиЕвропа(1600г.)

109109110110110

111111111

111112112

114

114114115115116

116

116117117117118

119119

120121121122

122123

124128130131132

24

Османскатаимперияееднаотголемитеполитическисили,коитооформятисториятанаЮгоиз-точнаЕвропазамногодълъгпериодотвреме.Всъщност,отХІVв.чакдоначалотонаХХв.,Османскатадържаваенай-голяматаполитическаструктураврегиона. Тозифакт,разбирасе,нееединственатапричиназаизучаванетонаосманскатаисториявЮго-източнаЕвропа.Османскатаимперияеважназаколективнотосамоопределениенанациитеврегиона.БорбатасрещуосманцитееважендоводзаориентациятанатезинациикъмхристиянскаЕвропа.Освентоваосманскотогосподствочестопътиеопределяноикатоводещфакторзаикономическатаизостана-лостиполитическитебезредици,коитоидоднесраздиратмногоотстранитеврегиона.Въпрекиказа-ното,тукнямаменамерениедакоментираме„за”или„против”османскатаотговорностзатезиявления.Вярваме,чечрезпроучванетонаразличниизвориотосманскияпериодиотнашатаобщаистория,щеможемдаоценимтезивъпроси,кактоимногодруги,поединнезависимначин. Имаидругапричиназапореднотопреосмисляненаосманскатаистория.Презпоследнитеняколкодесетилетияосманистикатабеедноотнай-динамичнитеполетависторическотопознание,несамовТурцияивдругитедържавиотЮгоизточнаЕвропа,ноивЗападнаЕвропа,СъединенитещатиидоривЯпония.Историцитенаскорополучихадостъпдоразличниновиизвори,коитоимдадохавъзможностдаизследватновипроблемиспомощтанастарииновиметоди.Следователнонашатаинтерпретациянаосманскатаисториясегаепо-богата,по-подробнаипо-добребалансирана.Вдопълнение,многоотфактите,коитопредисесмятахазабезспорни,бяхапоставениподвъпроси/илиотхвърлениотпо-новитеизследвания. Честосетвърди,чеОсманскатаимперияетурскадържава.НаистинаоснователитенаОсманскатадържаваидинастиясаоттюркскипроизход,ночреззавоеваниятасиимпериятапостепеннообхващаогроменбройнародисразличнирелигиознивярвания,говорещинаразличниезици.Освентова,презпо-голяматачастотисториятаси,османскатауправляващакласаетвърдеразнообразнаетнически.Всъщностот„класическатаепоха”наМехмедІІиСюлейманІчакдонадиганетонанационализмапрезХІХв.,членоветенаосманскатауправляващакласавъзприематназванието„турци”засинонимнагру-боватите,неграмотниселяниотМалаАзия,скоитовярват,чеиматвъзможнонай-малкодопирниточки.Съответно,османскитечиновницииинтелектуалциникоганенаричатдържаватаси„турска”;наричатяdevlet-ialiye(„извисенатадържава”)илиdevlet-iali-Osman(„държаванадоманаОсман”). Лоялносттакъмдинастиятае,кактовповечетодържавиотСредновековиетоиРаннотонововре-ме,далечпо-важна,отколкотокаквитоидабилоетническивръзки.„Османскиятдеспотизъм”същотакаепоставенподвъпросвповечетоновиисторическиизследвания.Най-сериозниятаргумент,повдигнатсрещутазиконцепцияе,четянепризнавапромените.Османскотообществосепроменялозначителноповременапродължителнотосисъществуване.Вярное,чепонепрезт.нар.„класическаепоха”султани-теупражняватогромнавластипретендират,чеиматпъленконтролнадвладениятаси.Ноеднатакаваимперия,коятосепростиранатриконтинента,никоганеелесназаконтролиране,особенокатоимамепредвидограниченитетехническисредствавсветанаКъснотосредновековиеиРаннотонововреме. Дорипрочутататимарскасистема,коятопозволяванасултанитедаконтролиратнай-важнатачастотармиятаси,вдействителностесамоопределеносредство,обикновеноизползвановразвититеселскостопанскиобщества,вопределеназонаисредопределенонаселение,запостиганенаместнонивонаонова,коетонеможедасепостигне(согледнискотонивонамонетаризация,прединдустри-алниятранспортикомуникационнатехнология)вцялатастрана.Сдругидуми,даразпростревласттанауправляващияелитнадземятаиселяните,идаподдържазаконаиреда,катоосвентовапрехвърля

Увод

25


излишъкаотпрекитепроизводителикъмсебеси.Нитоконтролътнасултанитенадтимарите,нитомо-нополътимнадогнестрелнотооръжие(Османскатаимперияможедабъдеразглежданакато„империянабарута”,подобнонанякоидругиголемидържавиотРаннотонововреме),успяватдаоцелеятследкризатаоткраянаХVІв. Притова,въпрекичесултанитетвърдят,четяхнатавластеабсолютна,кактоправятвпрочемиповечето„абсолютни”монарсивАзия,вЕвропаивдругичастинасвета,тетрябвадасесъобразяватсограниченията,наложениотСвещениязаконнаБога–восманскияслучайтоваеШариатът.Султанитечестопътипреодоляваттезиограниченияспомощтанашейх-юл-исляма,но,постъпвайкипотозиначин,теявнопоказват,чевласттаимнеебезгранична. Или,задагокажемпо-ясно,„деспотичната”властнаосманскитесултанизависинатеорияотБогаинапрактика–отсвързанисхоратаобстоятелства. ПротивопоставянетомеждуобществатаинаселениетонаЮгоизточнаЕвропаизавоевателите/потисницитеосманциецентралнатемавповечетоотнашитенационалниисторическиразкази.Ясное,чесеслучватмножествоконфликтиижестокости,кактоповременазавоеванието,такаиповременапродължителнотоосманскоуправление.Ноконфликтътнеиграенай-важнаролявцялостнатаисториянаЮгоизточнаЕвропапрезХІV-ХХв. Всъщноствмногодругиобщества,управляваниотголеминаднационалниимултирелигиозниимперии,хоратанесамосесъпротивляват,нотърсятиначинидасеприспособяткъмразличниситу-ации,исестремяткъмпо-добърживотзасебесиизаобщностите,къмкоитопринадлежат.Понякогатакъвтипповедениепредполага„договаряне”сгосподаритеидориактивносътрудничествостях,задасепостигнатнякаквииндивидуалнииликолективнипривилегии.Товаможелодаозначаваподчинениенавластитеилипъкобратно–избормеждуеднаилидругаформанапасивнаилиактивнасъпротива.Ноозначавалосъщо,чеежедневиеточестопътиeмногопо-важно,отколкото„политическите”пробле-ми.Най-новитеизследваниянипредоставихаважниданниотноснопрактическитеаспектинаживотаповременаосманскотоуправление,коитоосветляватмодели,общисонезивдругирегионивсъщатаепоха;елементи,общизацялаЮгоизточнаЕвропа,кактоиспецифичничертинаопределениобласти.Чрезсравнителнияанализнасъвременнатанаука,историческата„изключителност”наЮгоизточнаЕвропаподосманскавластпостепенносеизпарява.Приликитесдругирегионииснашетособственообществояправятпознатазанас.Разбирасе,разликитесъществуватисаотразениотанализитенасъвременнитеизследвания,нотеникоганедостигатдоточката,коятопревръщаисториятанаЮгоизточнаЕвропаврамкитенаОсманскатаимперия,веднаекзотичнаградина.Тезиразликисамонипомагатдапостигнемпо-доброразбиранезасложносттанаминалитеисъвременнитеобщества,което,всъщност,ееднаотцентралнитезадачинаисторическотопознаниепоцелиясвят. Тазикнигаеопитдаседадевъзможностнаучителите,ученицитеиученитедапогледнатпоновначинкъмисториятанаЮгоизточнаЕвропаподосманскавласт.Задаизбегнемпреплитанетосвторотопомагалоотпроекта,посветенонанациитеидържавитевЮгоизточнаЕвропа,последниятвекотсъществуванетонаОсманскатаимпериянеевключентук.ПорадитовазавършвамескраянаХVІІІв.,представяйкисамоняколкоизвораотначалотонаХІХв.Дорипритоваограничениебешеневъзможнодабъдатилюстрирани,согледнаограничениябройстраници,всичкиаспектиидетайлиотпеттевекаисториянаЮгоизточнаЕвропавКъснотосредновековиеиРаннотонововреме. Необходимобешедаопределимприоритетитесииданаправимсъответнитеизбори.Някоиаспекти,въпрекиважносттаим,трябвашеилидабъдатпропуснати,илидабъдатспоменатинакратко.Внашияподборнаизворитеразчитахменаприносанаколегитесиисеопитахмедапредставимбалан-сиранакартина,кактовгеографско,такаивтематичноотношение.Въпрекитовасменаясно,ченякоичитателии/илипотребителинатовапомагалобихаискалидавключатидругитекстовеиливизуаленматериал.Всепаквярваме,чесмепостигналицелтасизанасърчаваненаучителите,учениците,асъщоинапрофесионалнитеисторицидавъзприематвновасветлинаразнообразиетоисложносттанаисториятанаЮгоизточнаЕвропаповременауправлениетонаОсманскатаимперия.

26

ХРОНОЛОГИЯ

Османски султани

Осман І (1281-1324)

Орхан (1324-1362)

Политически процеси

Ок. 1300-1345 г. – първоначална османска експанзия в Северозападна Мала Азия, за сметка на Византийската империя; по време на този период Османският емират е в конкуренция с други турски княжества в Мала Азия. Постепенно привличане на мюсюлманските учени (улема) в османската политическа система.

Политически и военни събития

1302 г. – победа на Осман над византийците при Бафеон.

1345 г. – първото османско военно начинание в Европа, в подкрепа на бъдещия византийски император Йоан VІ Кантакузин (1347-1354).

Териториални промени

1326 г. – Завладяването на Бруса (Бурса), последвано от Никея (Изник, 1331 г.) и Никомидия (Измит, 1337 г.).

1345 г. –завладяване на емирата Караси, заедно с източния бряг на Дарданелите.

1354 г. –завземането на Галиполи.

Общество и култура

Промяна на византийските градове в османски (предимно мюсюлмански); процесът постепенно се разпростира в Мала Азия и на Балканите през ХІV и ХV в.

„Орхание” – първата Т -образна джамия.

1346-1347 – Черната смърт нахлува в Югоизточна Европа от Кафа и засяга голяма част от региона.

По-важни събития извън Османската империя

1307 г. – разпадане на Селджукския султанат Рум; турските княжества в Мала Азия стават преки васали на монголската (Илханидска) държава в Персия.

1335 г. – разпадане на Илханидската империя. Османското княжество (емират) става независимо.

1337-1453 – Стогодишната война между Англия и Франция.

1341-1354 – гражданска война във Византия.

1345-1353 – голямата чумна епидемия („Черната смърт”) в Азия, Европа и Северна Африка.

Хронология

27


Мурад І (1362-1389)

Баязид І (1389-1402)

1402-1413 – между-царствие и гражданска война между синовете на Баязид І.

Мехмед І (1413-1421)

1354-1402 –Османската експанзия в Югоизточна Европа; през този период турските гранични бойци често действат самостоятелно, като постепенно са включени в османската политическа система; османците комбинират различни политически механизми на експанзия: споразумения с държавите в Югоизточна Европа (възприемани като данъчно зависими), брачни съюзи, пряка анексия и раздаване на тимари на бойците, колонизация на турци от Мала Азия и т.н. През 90-те години на ХІV в. Баязид ускорява темпа на имперската интеграция, като така предизвиква недоволството на турците от Мала Азия и т.н.

Внимателно възстановяване и възобновяване на османската държава; подновена, но благоразумна експанзия и на Балканите, и в Западна Мала Азия.

1371 г. – османската победа при Черномен (Чирмен) над сърбите.

1389 г. – първата битка на Косово поле; османците побеждават балканската коалиция, начело със сръбския княз Лазар; Сърбия плаща данък на Османската държава.

1396 г. – битката при Никопол; Баязид І побеждава кръстоносна армия, начело със Сигизмунд Люксембург, крал на Унгария.

1402 г. – битка при Анкара. Баязид І е победен и пленен от Тимур Ленк.

1419-1420 – османски кампании по Долния Дунав. Влахия става васал.

1361-1369 – завладяване на Тракия, заедно с Одрин (Едирне).

70-те - 80-те години на ХІV в. – завладяване на Македония и части от Гърция и Албания.

1390-1391 – първа османска анексия на турски княжества в Югозападна Мала Азия (Сарухан, Айдън, Ментеше и т.н.).

1396 г. – със завладяването на Видин завършва включването на България в османските владения.

1397-1398 – Баязид приключва с овладяването на по-голямата част от Мала Азия.

1402 г. – Тимур възстановява някои турски княжества в Мала Азия.

1419-1420 – овладяване на Добруджа, Гюргево и Турну.

1378-1391 – „Йешил” джамия (Зелената джамия), Изник.

1403-1414 – „Ески” джамия в Едирне (Одрин).

1416 г. – въстание на шейх Бедредин; победен от Мехмед І.

1355 г. – смъртта на Стефан Душан (1331-1355) – упадък на Сърбия.

1370-1405 –управление на Тимур Ленк.

1385 г. – Полско - литовската уния.

28


Мурад ІІ (1421-1451, с прекъсване 1444-1446)

Мехмед ІІ (1444-1446; 1451-1481)

Под влияние на използваната от унгарците артилерия, османците започват еклектична употреба на огнестрелни оръжия.

Окончателно превръщане на османската държава в империя („класическата епоха”), създаване на структурата на Двореца и на ясен йерархичен социален ред; частично отстраняване и отнемане на властта от старата аристокрация на основателите с помощта на капъкулу (султански роби)

1443 г. – унгарски поход на Балканите, успешно въстание в Албания, начело със Скендербег (Георги Кастриоти).

1444 г. – нова унгарска кампания на Балканите, разгром край Варна.

1448 г. – втора битка на Косово; османска победа над унгарската армия, водена от Янош Хуняди.

1425-1428 – Пълна анексия на Югозападна Мала Азия (княжествата Айдън, Ментеше, Теке, Гермиян и др.).

1430 г. – окончателно овладяване на Солун от османците.

1439 г. – първо завладяване на Сърбия от османците.

1443 г. – османците отстъпват от Сърбия и Албания.

1453 г. – завладяването на Константинопол.

1421-1437 – Комплексът „Мурадие” в Бурса, украсен от керамици от Табриз.

Константинопол се превръща в османска столица – Истанбул.

1439 г. – на събора във Флоренция византийският император Йоан VІІІ се съгласява на уния между православната църква с Рим в замяна на антиосмански кръстоносен поход.

1453 г. – край на Стогодишната война, победа на Франция.

29


1456 г. – османско поражение при Белград от Янош Хуняди.

1463-1479 – османско -венецианска война.

1473 г. – победа на османците над Узун Хасан при Отлукбели. Укрепване на османската власт в Анадола.

1475 г. – битка при Васлуй; османците са разбити от Стефан Велики, княз на Молдова (1457-1504).

1455-1456 – Молдова става васал.

1459 г. – окончателно завладяване на Сърбия.

1460 г. – завладяване на Атинското херцогство, на деспотството Мистра и на по-голямата част от Морея.

1461 г. – завладяване на византийската Трапезундска империя.

1463 г. – завладяване на по-голямата част от Босна.

1468 г. – завладяване на Караман (Мала Азия).

1470 г. – завладяване на Негропонте (Евбея).

1475 г. – османско завоюване на Кафа (генуезка колония в Крим), Кримското татарско ханство става османски васал.

1479 г. – завладяване на по-голямата част от Албания.

1480 г. – османското завоюване на Отранто (Южна Италия), изгубено през 1481 г.

„Света София” е превърната в джамия. Построени са дворецът „Топкапъ” (до 1478), покритият пазар (бедестан, безистен) и няколко джамии (сред които „Фатих” джамия, 1463-1470).

1454 г. – патриарх Генадий създава Патриаршеската академия в Константинопол.

1476 г. – първата гръцка книга, отпечатана в Милано (Константинос Ласкарис, Epitomi tōn oktō tou logou merōn).[„Кратко изложение за осемте части на речта”].

1455 г. – Гутенберг отпечатва Библията.

1462-1505 – Управление на Иван ІІІ в Московската държава, завладяване на различни руски княжества и независимост на Русия от Златната орда (1480 г.).

1469-1492 – управление на Лоренцо ди Медичи във Флоренция; зенит на Ренесанса.

30


Баязид ІІ (1481-1512)

Селим І (1512-1520)

Политика на успокояване на вътрешните напрежения, следствие от „деспотизма” на Мехмед ІІ, при запазване на базисните постижения на централизацията.

Енергично потискане на вътрешните проперсийски настроения в Анадола и значителна експанзия в Близкия изток, което значително увеличава мюсюлманския компонент в Османската империя.

1499-1503 – османско -венецианска война.

1514 г. – битка при Чалдъран, голяма османска победа над Персия.

1516 г. – битка при Мардж Дабик, голяма османска победа над мамелюците.

1483– г. – завладяване на Херцеговина.

1484 г. – завладяване на Килия и Четатя Алба (Аккерман, Белград Днестърски); Молдова губи излаза си на Черно море.

1498 г. – Османска анексия на вътрешността на Черна гора; крайбрежието остава под венецианско управление.

Завладяване на венецианските крепости в континентална Гърция и Албания.

1499-1540 – завладяване на Лика и част от Далмация.

1514-1515 – овладяване на Източна Мала Азия.

1516-1517 – овладяване на Сирия, Палестина и Египет. Османско покровителство над Мека и Медина.

1492 г. – прогонване на сефарадските евреи от Испания: голяма част са посрещнати добре и настанени в Османската империя. 1493 г. – първата еврейска печатница в Истанбул, създадена от сефарадски евреи, дошли от Испания. 1493 г. – първата славянска печатница в Югоизточна Европа в Цетине, Черна гора (под венецианско влияние); през ХVІ в. славянското печатно дело се разпространява във Влахия (1508 г.), Босна, Сърбия и Трансилвания, но повечето печатници работят за кратко време.

1505 г. – джамия на Баязид ІІ в Истанбул.

1489 г. – Кипър става венецианска територия.

1492 г. – Колумб открива Америка.

1494 г. – френска кампания в Италия; начало на Италианските войни.

1497-1498 – Васко да Гама открива морския път от Португалия до Индия.

1502 г. – установяване на династията Сефевиди в Персия, която става шиитска.

1517 г. – „95 тезиса” на Мартин Лутер във Витенберг, Германия, начало на Реформацията.

31


Сюлейман І Законодателя (1520-1566)

Зенит на османската мощ; експанзия в Европа и Азия, съчетаваща военно могъщество с широка дипломатическа активност; систематизация на османското право и администрация.

1526 г. – битка при Мохач, голяма победа над Унгария.

1529 г. – начало на османско -хабсбургския конфликт в Унгария, първата османска обсада на Виена се проваля.

1538 г. – успешна османска кампания в Молдова.

1541 г. – нов поход на Сюлейман в Унгария.

1519 г. – Алжир признава османското върховенство.

1521 г. – завладяване на Белград.

1522 г. – завладяване на Родос.

1534-1535 – завладяване на Ирак.

1538 г. – анексия на Бендер (Тигина).

1541 г. – анексия на Централна Унгария (провинцията Буда); Трансилвания става васално княжество.

1519 г. – Карл V е избран за император на Свещената Римско-германска империя; също така е крал на Испания от 1516 г., обединява значителните си владения и ги консолидира под династията Хабсбурги, като става основен противник на османците.

1519-1522 – първото околосветско пътешествие на Магелан.

1526 г. – начало на Моголската империя в Индия.

1543 г. – Коперник публикува De revolu-tionibus orbium coeles-tium [„За въртенето на небесните сфери].

1545-1563 – събор в Тренто; католическата Реформация (Контрареформация).

32


Селим ІІ Пияницата (1566-1574)

Мурад ІІІ (1574-1595)

Финансова криза, девалвация на акчето и инфлация.

1555 г. – османско -персийски мир в Амасия. Източната граница на Османската империя се стабилизира.

1571 г. – османският флот е разбит от флотата на Свещената лига при Лепанто.

1578-1590 – изтощителна война с Персия.

1551-1552 – присъединяване на Банат.

1566 г. – османско завоюване на Хиос.

1570-1571 – завладяване на Кипър.

Завладяване на Азербайджан и на някои персийски провинции.

1567 г. – първата арменска печатница в Истанбул.

1569-1575 – джамията „Селимие” в Одрин (Едирне), построена от Мимар Синан.

1580 г. – разрушаване на астрономическа обсерватория в Истанбул по заповед на султана, следващ възражения на религиозни лидери.

1551-1556 – Русия завладява Казанското и Астраханското татарски ханства.

1555 г. – Аугсбургски религиозен мир в Германската империя.

1556 г. – абдикация на Карл V; разделяне на хабсбургските владения между испанската и австрийската линия.

1562-1598 – религиозни войни във Франция.

1566 г. – начало на антииспанската революция в Нидерландия.

1587-1629 – управление на Абас І в Персия, зенит на мощта на Сeфeвидите.

33


Мехмед ІІІ (1595-1603)

Ахмед І (1603-1617)

Мустафа I (1617-1618)

Осман ІІ (1618-1622)

Мустафа І (1622-1623)

Мурад ІV (1623-1640)

Тежка вътрешна криза в Османската империя; дълги войни с Хабсбургите и с Персия, които създават финансови трудности и упадък на традиционната военна организация, особено на спахийските части; постепенно насочване на Османската империя към използване на наемници (левенд) и към разширяване на откупуването на данъци (илтизам).

Опити за вътрешни реформи предизвикват еничарски бунт; султанът е свален от власт и убит.

Твърда политика за възстановяване на закона и реда.

1593-1606 – изтощителна война със Свещената лига, водена от австрийските Хабсбурги; антиосманско въстание в румънските княжества (1594 г.).

1602-1612 – война с Персия.

1606 г. – мир от Житваторок с австрийските Хабсбурги.

1620-1634 – война с Полско-литовската държава за контрол над Молдова.

1623-1639 – война с Персия. След първоначални поражения от Абас І, походите на Мурад ІV и мирният договор от Каср-и-Ширин (1639 г.) възстановяват границите от 1555 г. и 1612 г.

Османците губят завоеванията от 1578-1590; първите големи териториални загуби на Османската империя.

1583- 1586 – комплексът „Мурадие” в Маниса.

1596-1609 – джелялийски бунтове в Мала Азия.

1609-1616 – джамията на Султан Ахмед (Синята джамия) в Истанбул.

1627 г. – гръцка печатница, основана в Истанбул, от патриарх Кирил Лукарис; затворена от османците след екзекуцията на патриарха (1638 г.).

1635 г. – Реван Кьошк в двореца „Топкапъ”.

1588 г. – поражение на испанската Армада (Grande y Felicísima Ar-mada) от английския флот.

1598 г. – Нантски едикт на толерантността към френските калвинисти.

1603 г. – смъртта на Елизабет І (1558-1603); Джеймс І Стюарт, крал на Шотландия става крал и на Англия, обединявайки двете кралства.

1618-1648 – Тридесетгодишната война.

34


Ибрахим І Лудия (1640-1648)

Мехмед ІV (1648-1687)

След няколко години на вътрешни размирици, великите везири от фамилията Кьопрюлю успяват да укрепят службата на великите везири, да възстановят вътрешния ред и да възобновят външната експанзия.

1645-1669 – изтощителна война с Венеция.

1656 г. – Мехмед Кьопрюлю паша е обявен за велик везир и получава пълната власт, за да управлява империята.

1661 г. – Фазъл Ахмед Кьопрюлю паша наследява баща си като велик везир (1661-1676).

1672-1676 – война с Полско-литовската държава.

1683 г. – втора османска обсада на Виена; османците са разбити при Виена от австрийски и полски войски.

1684 г. – формиране на Свещената лига (Австрия, Полско-литовската държава, Венеция, Папската държава, от 1686 г. и Русия).

Завладяване на Крит (напълно постигнато едва през 1669 г.).

Завладяване на Подолия.

1686-1687 – австрийските войски овладяват Унгария и Трансилвания.

1648-1657 – прочутият османски географ и историк Кятиб Челеби (1609-1657) написва своя географски трактат „Джиханнюма” („Огледало на света”).

1640 г. – начало на Английската гражданска война между краля и Парламента.

1648 г. –казашко въстание в Украйна, водено от Богдан Хмелницки; криза в Полско-литовската държава.

1655-1660 – Първата Северна война.

1661 г. – начало на личното управление на Луи ХІV във Франция (крал от 1643- 1715); зенит на френския абсолютизъм.1685 г. – отмяна на Нантския едикт във Франция.

1687 – Исак Нютон, Philosophiae naturalis principia mathematica[ „Математически принципи на естествената философия”].

35


Сюлейман ІІ (1687-1691)

Ахмед ІІ (1691-1695)

Мустафа ІІ (1695-1703)

Ахмед ІІІ (1703-1730)

Големи монетарни и данъчни реформи възстановяват османските финанси, така че да могат да посрещнат войната.

1695 г. – реорганизация на системата за откупуване на данъци, с въвеждането на пожизнените права (маликяне); новата система укрепва властовата основа на семействата на първенците (аяни) в провинциите, които получават огромни наследствени имения.

1697 г. – поражение в битката при Зента от австрийците.

1697 г. – формиране на княжество под властта на князе -владици от фамилията Петрович-Негош в Черна гора.

1699 г. – мир от Карловци.

1710-1711 – война с Русия.

1688-1690: временна османска окупация на Белград и на други части от Сърбия.

Загуба на Унгария (заедно със Славония) и Трансилвания в полза на Хабсбургите. Морея, Лика и по-малки далматински територии – към Венеция; Подолието – към Полша и Азов – към Русия.

Възвръщане на Азов.

1715 г. – завладяване на Морея от венецианците.

1690 г. – първо „велико сръбско преселение” от Южна Сърбия и Косово в Славония и Унгария, след като османците си връщат Белград.

1694 г. – княз Константин Бранковяну създава Гръцката ("бейска") академия в Букурещ; през ХVІІІ в. подобна институция е създадена и в Яш (Молдова).

Ок. 1700 г. – княз Димитрие Кантемир (1673-1723), който е и композитор, написва трактат по османска музика, включващ нотирана сбирка на 353 инструментални мелодии.

1720 г. – „Сурнаме-и Вехби” - разказ за празненствата по повод на обрязването на султанските синове, написан от поета Вехби и илюстриран със 137 миниатюри от Левни (1673-1736).

1688 г. – Славната революция в Англия, която става парламентарна монархия.

1689 г. – начало на личното управление на Петър І (1682-1725) в Русия.

1700-1721 – Великата Северна война; голяма руска победа над Швеция при Полтава (1703 г.).

1701-1714 – война за испанското наследство.

1722 – афганска инвазия в Персия; разпадане на управлението на Сафавидите.

36


Махмуд І (1730-1754)

Осман ІІІ (1754-1757)

Така наречената „епоха на лалетата”, представляваща културно обновление, опити за вътрешни реформи и отваряне към Запада; подкрепени са от великия везир Ибрахим паша Невшехирли (1718-1730), но приключват с еничарски бунт, който води до неговата оставка и абдикацията на султана.

Политика на внимателни реформи, особено в областта на артилерията (дейност на френския експерт граф дьо Бонвал) и в градското развитие (изграждане на повече от 60 обществени чешми в Истанбул).

1715-1718 – война с Венеция и Австрия; османско поражение, мирен договор от Пожаревац.


1736-1739 – война с Русия и Австрия, приключила с Белградския мир.


1716-1718 – Банат, Северна Сърбия и Олтения (Западна Влахия) са предадени на австрийците.

1722-1725 – завладяване на Грузия, Азербайджан и Ширван, след хаос в Персия.

1730 г. – загуба на Азербайджан и Ширван в полза на Надир.

Загуба на Грузия.

Олтения е върната на Влахия, а Северна Сърбия – на Османската империя, Русия си връща Азов.

1727 г. – първата османска печатница, създадена в Истанбул от Ибрахим Мютеферика, затворена след смъртта му през 1745.

1728 г. – фонтан на Ахмед ІІІ (извън двореца „Топкапъ”).Второ сръбско преселение към Банат и Унгария.

1746 г. – княз Константин Маврокордат отменя крепостното право във Влахия; през 1749 г. предприема подобни реформи и в Молдова.

1726-1730 – възстановяване на персийската власт при Надир (шах от 1736 до 1747).

1733-1738 – война за полското наследство.

1740 - 1786 – управление на Фридрих ІІ в Прусия.

1740-1748 – война за австрийското наследство.

1748 г. – Монтескьо, De L`esprit des lois[ „За духа на законите”]

1751-1780 – Encyclo-pédie, [ „Енциклопедия”], публикувана в Париж в 35 тома, най-голямото постижение на Европейското просвещение.1756-1763 – Седемгодишна война.

37


Мустафа ІІІ (1757-1774)

Абдулхамид І (1774-1789)

Селим ІІІ (1789-1807)

След дълъг мирен период и опити да се пази дистанция от европейските конфликти, Османската империя влиза във война с Русия, която показва цялата й натрупана слабост, с което се слага началото на период на ускорен упадък; налице е нарастване на мощта на аяните (местните първенци) и постепенно разпадане на властта на централното правителство в повечето провинции.Опити за възстановяване на военната мощ на османците с помощта на западни (по-специално френски) специалисти; войната от 1787-1792 показва неуспеха на тези опити.Опити за военни, административни и политически реформи („новият ред” – „низам-и-джедид”); накрая се провалят поради вътрешните безредици и консервативната опозиция на еничарите; зенит на властта на аяните в провинциите.

1768-1774 – Османско-руска война; руската армия овладява Крим, Молдова и Влахия; руски флот разбива османците в Егейско море и подтиква към бунтове в Гърция и Леванта.

1774 г. – мирен договор от Кючюк Кайнарджа: Русия укрепва позициите си по северните брегове на Черно море и става покровител на православните поданици на Османската империя.

1787-1792 – война с Русия и Австрия; тежки османски поражения; Френската революция и Полският проблем спасяват Османската империя от тежки териториални загуби.

1798 г. – Събранието на черногорските вождове приема Общ закон за Черна гора и Бърдо.

1798-1799 – френска кампания в Сирия и Египет.

1774 г.– край на васалната зависимост на Крим от османците.1775 г. – османците отстъпват Буковина (Северозападна Молдова) на Австрия.

1783 г. – Русия анексира Крим.

1788-1792 – Русия присъединява Едисан и Очаков.

1766-1767 – османските власти ликвидират Българската архиепископия в Охрид и Сръбската патриаршия в Печ; гръцкият патриарх в Константинопол получава църковна власт над всички православни османски поданици в Европа.

1784 г. – отново е отворена турска печатница в Истанбул.

1762-1796 – управление на Екатерина ІІ в Русия.

1772 г. – първа подялба на Полша.

1775-1783 – Американска война за независимост.

1780-1790 - управление на Йосиф ІІ в Австрия.1787 г. – Конституция на САЩ.

1789 г. – начало на Френската революция.

1793, 1795 г. – втора и трета (последна) подялба на Полша.

38

Османскатаекспанзиязапочваоколо1300г.вСеверозападнаМалаАзияипродължавачакдокраянаХVІІв.ПоследнотозначителнозавоеваниееПодолиетопрез1672г.(потовавремепровинциянаПолско-литовскатадържава,асегачастотУкрайна).Експанзиятапревръщамалкотоплеменнокня-жествонаполуномадскипастиривбюрократичнасветовнаимперия,простиращасенатриконтинента. По-голяматачастотЮгоизточнаЕвропаепокоренапрезХІVиХVв.,нонякоинейниобластисазавладенипо-късно(напримерСлавония,Банат,Кипър,Крит),илипъкоставатсвободниотосманскавласт(напримерКорфу,Далмация,ХърватскоиСловения).Захоратаотрегионаосманскотозавоева-ниеезначимосъбитие.Топредопределяживотаимкактовкраткосрочен,такаивдългосроченплан.Историцитезастъпватразлични,апонякогаикореннопротиворечивитезизатозипроцес.Повечетооттяхвъзприематгледнаточка,центриранаоколонацията,въпрекичехоратапрезКъснотосредновековиерядкосавъзприемалисветаотетническипозиции.Тазикатегорияисториципредставятразглежданияпроцескатосерияотгероичнивоеннипостижения,описвайкикактехниясобственнародсеборелхрабросрещубезбройнитеврагове.Затяхосманскотонашествиееиликатастрофазанародаими/илизаевропейскатацивилизация,илипък,обратно,благоприятноустановяваненаосманскимир.Спореддругиисторициреалнатаприроданапроцесаназавоюванеепо-сложна.Етническите,религиознитеиетическитеграницичестопътисеразмиват.Големикампаниисередуватснезначителнинападения.Наместнонивомотивитеивъзприятиятасеразличаватзначителноотяснитеразделения,съчинениотсъвременнитеисторици.Осигуряванетонасътрудницичестопътиетолковаважно,колкотоиреалнитесражения.Героизмътипосвещаванетонаразличниидеалисачастоткартината,такакактоижесто-костта,страданиетоиизмамата. ТазиглаваотнашетоПомагалонямазацелдадокументирапроцесанаосманскотозавоеваниеи/илисъпротиватанаразличнинародисрещунего.Тясамопредоставяограниченбройизвори,задададевъзможностнаученицитедадобиятпредставазасложносттанапроцесаизаразличнитеначини,покоитохоратаоттозипериодпреживявативъзприематсъбитията.

ГЛАВА ІОсманската експанзия в Югоизточна Европа

Іа. Първите етапи от съществуването на Османската държава в Анадола

І–1. Бракът на Орхан с дъщерята на текфура от Яр ХисарЧаст13.

Тозидялразказвазабулката,коятовзели,коятобиладъщерянатеквуранаЯрХисар1;комуядали

икаквосеслучилоснея.ОсманГази2ядалнасинасиОрханГази3,нея,чиетоимебилоЮлю-ферХатун.ИОрханпотовавреместаналмладюнак[….]Икогатозавзелионезичетиризамъка[Биледжик,ЯрХисар,ИнегьолиАяНикола],те

1. Изписвано и въвформататекфур; означава дребен християнски владетел вМала Азия, чиято територия евключенавосманскитевладения.

2. ОсманІ—основателнаОсманскатадържава;управляваотоколо1281г.дооколо1324г.3. Орхан—османскивладетелот1324до1362г.

?

39


въздалисправедливостибезпристрастноствтазипровинция.Ицялото[селско]населениесевър-налоисезаселилотам,къдетомубиломястото.Започналидаживеятпо-добре,кактоизглежда,отколкотоподвласттананеверниците.Понеже,каточуликолкосадобресегатезиневерници,дорихораотдругипровинциизапочналидапристигат.Итака,ОсманГазиискалдавдигнесватба,задададеЮлюферХатунзаженанасинасиОрханГази.Такаисторил.ЮлюферХатунетазидама,коятоиматекеточносрещуцитаделатанаБурса,близодопортатаКаплуджа[топлитеизвори].Итябилаонази,коятопостроиламостанадпотокаЮлюфер.Итоваемостът,койтодалиметосинапотока.ИМурадханГази4,иСюлейманпаша5,идваматасанейнисинове.ИнадваматабащаимбилОрханГази.Когатодаматаумряла,тябилапогребана,заедносОрханГази,вцитаделатанаБурса.

Aşıkpaşa-zâde,p.102.

ХроникатанаАшъкпашазадееединотпървитеосманскидинастичнилетописи,ноенаписана

презХVв.,тоестповечеотвекследописванитесъбития.

ЗащоОрханГазисеоженилзадъщерятанатекфура?Защобащамувзелрешениетозатозибрак?Пред-

ставетеси,чевиестенамястотонаОрхан.СпоредАшъкпашазадекаквисанай-важнитекачества,коитотрябвадапритежаваеднаосманскадама?

І–2. Завземането на Караджахисар и първото прочитане на хутбе в името на Осман Гази.Част14.

Тозидялразказвакакстаналотака,чедасечетатпетъчнимолитвивиметонасамияОсманГази,икактовабилопредаденовграда.КогатозавзелКараджахисар,[многоот]къщите

вградабилиоставенипразни.Имногохорадо-шлиотпровинциятаГермиянидругипровинции.ТепомолилиОсманГазидаимосигуридомове.ТакаОсманГазиимдалдомове.Инеследдългоградътзапочналдапроцъфтява.Итепревърналимногобройнитесицърквивджамии.Идориорга-низиралипазар.Итезихора[кавим,коетозначииплеме]сесъгласилипомеждусидаизпълняватпетъчнитемолитвиидорипомолилизакадия.ИмалоединсвятчовекнаимеДурсунФакъ.Итойслужилкатоимамнатоваплеме.Ипреднеготеизказалимнениетоси.Послесеизстъпилнапред.ТойговорилстъстанаОсманГази,ЕдеБалъ.Нопредидазавърши,сепоявилОсманГази.Тойзадалвъпросиразбралкаквоискатхората.Ос-манГазирекъл:„Каквотоенужнодасенаправи,направетего”.ДурсунФакъотвърнал:„О,ханемой!Нуждаемсеотразрешениетонасултана6.”ОсманГазирекъл:„Аззавзехтозиградсмоясобственмеч.Каквообщоимастовасултанът,тааздатрябвадаискамотнегоразрешение?СъщиятАллах,койтомуедалсултаната,наменемидадемоятагазаимоетоханство.Иаковиметонатовазнаметойщемепорицае,тоазиздигнахмоетознамевборбасрещуневерниците.Иакомикаже,чееотдинастиятанаСелджуците[Âl-iSalçukvan],азпъкщекажа,чесъмсиннаГьокАлп.Иакотвърди,чеедошълвтезиземипрединас,томоятдядоСюлейманшахдойдетукпрединего”.Итака,тезихора[илитоваплеме]билиубедени.ДалтитлатакадияиправотодапроповядванаДурсунФакъ.ПетъчнотохутбебилопрочетенопървовКараджахисар.Тамтеизвършилиимо-литвитесизабайрама.

Aşıkpaşa-zâde,pp.102-103.

Вислямскатаполитическатрадицияпрочитанетонапетъчнотохутбевиметонавладетеляепре-

рогативнасуверенно(независимо)управление.ХроникатаотХVв.изопачавареалноститеотраннияХІVв.;всъщностСелджукскиятсултанатеунищоженотмонголитепрез1307г.,

4. МурадІ—османскивладетел(1362-1389).5. Сюлейманпаша—най-големиятсиннаОрхан; предвождаосманцитеприпървитеимнабезинаБалканския

полуостровизавладяваГалиполи(1354г.);умирапрез1357г.6. РазрешениетонаселджукскиясултаннаКоня(Иконион),койтоформалнобилсувереннаграничнитевождове,

подобнинаОсман.

?

КаквастратегияизползваОсман,задаразшириос-новатанавласттаси?

КакваинформациянидаватдвататекстазаетническатаирелигиознатаструктуранаСеверозападнаАнатолиявначалотонаосманскотозавоевание?

?

40

предивсякакъвопитнаОсмандаутвърдисвоясуверенитет.Освентова,след1307г.Османипо-късносинътмуОрханплащатданъкнамонголскияИлханатвПерсия,чакдоразпаданетомувкраяна30-тегодининаХІVв.

І–3. Противоречията между християнските дър-жави на Балканите и ролята им в улесняването на османската експанзия.

ОстанаАморат7,койтобемладибуен,исеопълчвашесилнопротивбългарите.Тойискашеотгърцитедагопропуснат,нобевъзпиранотмножествотокорабиикатърги,коитоКантакузин8 многодобрехранешеиподдържаше,задапазятброданаГалиполи.Аморат,кактоказахме,бепринудендапреминеморето.ИкогатоКантакузинвидя,ченеможедапре-хранвавойницитепокатъргите,понеженедостига-шехлябисвинскомесо,аисаматасъкровищницавсекидневносеизпразваше,идукатиисребронедостигаха,обмислитоваиизпратипратеницивТърново,прибългарскияцарАлександър9–дамупомогнезапрехранатанаморскатавойска,задапазятброда.Българитеобаче,когаточухатова,надсмяхасеипоругахагърците,катонесамогиобидиха,ногинапсуваханаженаимайка,игиотпратихапразни.Когатовидятова,КантакузинсенажалимногоиизпратипратеницииприсръбскитегосподариУрош,деспотУглешикралВълкашин,дапомогнатзаморскитевойски.Итези,каточухатова,сенадсмяха,поругахагърците,несамогиобидиха,ногинапсуваханаженаимайка,игиот-пратихапразни.КогатоКантакузинчутова,тойсенажалимногоинедоумявашещодастори.ТогаваКантакузинизпратиприбългарскитецареиприсръбскитегосподари,иимрече:„Непожелахтедамипомогнете,обачепослещесекаете.”Теобаченикакнеобърнахавниманиенатезидуми,аотговориха:,,Когатотурцитедойдатпротиввас,

ниещесебранимоттях.”ТогаваКантакузинсеспоразумясАморат,положихаклетваисидадохаединдругимуписма,коитосепазятдоднес,данеувреждаттурцитевнищонагърцитенавеки,нитовРомания10,нитовМакедония.ТурцитеобещахадаспазваттезинещаитогаваКантакузиндаденатурцитедапреминатпрезГалиполи.

Георгиева,Китанов,с.4-6.

АнонимниятавторнабългарскатахроникаотХVІв.11имасъвсембеглиинеточнипознаниязаисторическитефактиотсредатанаХІVв.Всъщ-

ностЙоанКантакузинсеобръщакъмосманците,водениотСюлейман,синанаОрханипо-голямбратнаМурад,задамупомогнатвгражданскатавойнасрещуимператорЙоанVПалеолог(1341-1391).ПотовавремесърбитесауправляваниотСтефанІVДушан(1331-1355),койтоиз-ползвагражданскатавойнавъвВизантия,задазавладеезасебесивизантийскитеритории.

ДалифактологическитенеточностиванонимнатаБългарскахрониканамаляватдостоверносттанаос-

новнатайидея?Илипъктесарезултатотжеланиетонаавторадаотправиопределено„послание”?

І–4. Ферман на Мурад І, който потвърждава правото на Евренос бей да управлява тери-торията на Южна Македония (1386 г.)

Ib. Първите етапи от османското завоевание на Балканския полуостров

7. БългарскатаформанаиметонаМурадІ(1362-1389).8. ЙоанVІКантакузин,византийскиимператор(1341-1354);принудендаабдикира,ставамонахисеутвърждава

катоединотнай-значителнитекъсновизантийскиучени.9.ИванАлександър(1331-1371).10. През Средновековието с Романия не се означава съвременната географска Румъния, а територията на

Византийскатаимперия.11.АнонимнатабългарскахроникаеотпърватаполовинанаХVв.,ноедостигналадонасвпреписотХVІв.–бел.

ред.

ОСМАНСКАТА ЕКСПАНЗИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

?

41


Високиятимператорскизнакповеляваследното:ДоНеговодостойнство,убежищенавладенията,основанапровинцията,гордосттасредблагород-нитезавоеватели,командиранабойцитевоинизавярата,иунищожителянаневерницитеинаезичниците,доГазиХаджиЕвреносбей—дапребъдещастиетому—койтопреминапрезпро-винцияРумелиязаедносмоябрат,господаряГазиСюлейман,ипокориземи.Занеговитезаслугидарявамму:градГюмюрджина,послеградСе-рес,цялатаземядоБитоля,БиглищаиХрупища,коитоможедасесмятатзаединсанджак[сдоходдесетпътипостохилядиакчета12],всичко,коетоспечелисмечаси.Иазтеназначихзавърховенкомандирнадтезиземи,надвоинитезавяратаинадвойници-те,итинаредихдабъдешистинскигосподар.Новнимавайданетеобхванесуетата,такачедакажеш:„АзоткрихизавладяхтезичастинаРуме-лия”,аедобредазнаеш,чеземятанай-напредепритежаниенаГоспода,апосленаПророка.ИпозаповеднавсемогъщияБогинаПророка,инанеговиянаследник,тятибедадена.

Одбрани, І,с.187-189.

Евреносеединотпървитеводачинаакън-джиите(нередовнаконница,сражаващасезаплячка).Ферманътот1386г.ечастотсистема-

тичнитеусилиянаМурадІдавключивдържавнатарамкавождовете,коиточестопътидействатсамостоятелноповременапървитеетапиотосманскатаекспанзия.

КакМурадІсеопитвадасиосигуриподчинениетоилоялносттанаЕвреносбей?

І–5. Ролята на местните сътрудници в осман-ската експанзия на Балканите

ОписаниенаСосмановатаземяиименатананейнитекрепости.Говорят[rivayetiderlerki],чеземятанаАлександ-росоглуСосман13сепростиралапокрайрекаТунаистигаладоЕдирне.СтоялаточносрещуЕфляк[Влашко].НаоттатъшнатастрананаТунабил

Ефляк,анаотсамнатастрана—земятаСосмано-ва.Веселаземябила.Овце,медимаслотечалиотнеякъмсвета.Иблагататамбилипо-обилниотдругаде.Иякитеикрепостибилиповече,от-колкотоподругитеземи.Побългарскиименатанакрепоститеисатези:Ченге,Пъравади,Мадара,Вефчен,Добрич,Мечка,Ефлека,Гьозке,Крапче-не,Кираставча,ЕскиИстанбуллук,Шумнъ,Черноз,Миглоч.Ейменоз,КосОва,ЮрюкОва,Търнавъ,коятобилаСосмановапрестолница,Никаболъ,ТонБиргоз,ЗиштОва,Нюкесри,Търака,Силистре.ПовечетооттезикрепостистоялипокрайТуна.РазказзаидванетонаАлипашаоколокре-посттаПъравади[Провадия]. Говорят,чещомсбралвойската,Алипаша14 севдигналотЕдирнеидошълдоАйдос.Макариневерник,субашиятанаПъравади,наимеХюсеинбей,сеславелсвеликодушиетоси.Тойизлязълдасрещнепашатаидагоприветства.Надру-гияденпашатапреминалрекаКамчъидошълдокрепосттаЧенге.Тозиденсипочиналтам,анаследващиясеупътилзаПъравади.Отбралнабързопетхилядичовека,пагиотпратилкъмПъравадисЯхшибей,синнаТимурташ.Наредилму:„ПревземиПъравади,данебиданиизмамятиданияотнемат,чесеслучва!”.ЯхшибейсевдигналначасаипоелправокъмПъравади.Прис-тигналиипоискалидасеразположатнаоткрито.Денятбилзимен,валялсняг.Катонезнаелзащосадошли,Хюсеинбейгинастанилвкаменнатакрепост,тадапредпазятконетеотстуда.Атекатовлезлитам,ощеспаданетонанощтаударилипокулатанаукреплениетоиусвоиликрепостта.Изпратилирадостнатавестнапашатапонякойси,наимеМурад.НазарантапашататръгналипристигналвПъравади.Влязълвкрепостта,настанилвътресвоихора,амюезинитепрочелимолитваиоткланялинамаз.Следкатооправилработитенакрепостта,пашатасевдигналоттамиспрялпредВенчан.Щомхоратаоткрепосттаговиделидапристига,тедонеслиключоветенаграда.СледединденпашатавлязълвМадараиШумнъиукрепилкулитеим.

Нешри,с.93-94.

12. Акче(аспра)—дребнаосманскасребърнамонета;най-използванатапаричнаединицазаизчислениевпериодаХІV-ХVІІв.

13. ИванШишман,българскиятцарвТърново(1371-1395);синнаИванАлександър(1331-1371).14. АлипашаЧандарлъзаде,синнаХалилХайреддинпаша,става,подобнонабащаси,воененсъдия,командирна

армияипослевеликвезирот1389г.досмърттасипрез1407г.Тойдемонстрираблестящиадминистративни,дипломатическиивоенниумения,катослужинатримапоследователнивладетели—МурадІ,БаязидІиСюлейманЧелеби.

?

?

42

АвторътнаосманскатахроникаотраннияХVІв.сеопитвадаподчертаезаслугитенаосманските

завоевателииизбягваданаблягавърхудоговоркитеимсместнитегосподаривИзточнаБългария;въпрекитоваобстоятелстватаоколотяхнотосътрудничестволесномогатдабъдатоткритивизвора.

КаквосеслучвасхристиянскияуправителнаПъра-вади(Провадия)следосманскотозавоевание?Каквопредполагаимето„Хюсеинбей”?Биллие

Хюсеинбейпредател,жертваилипък„измамник”?Биллиетойщедър,корумпиранилипъкмилостив(дожаляломузаконете)?Иливсичкотоваедновременно?СравнетедействиятанаАлипашастезинаХюсеинбей.Койeпо-умелкатополитикивоин?Покакъвначинлич-нитехарактеристики(наглавнитегерои)придаватцвятнаисторическитесъбития?

► И 1. Баязид І пристига на помощ на обса-дения Никопол в нощта преди битката с кръс-тоносците (1396 г.) — османска миниатюра (ок. 1584 г.)

Lewis,p.285.

ЗащохристиянитесаизобразенивоблеклоотХVІв.?Открийтедругелементвминиатюрата,койтоне

еизползванотосманцитепрезХІVв.Какепредставенсултанътвсравнениесдругитеперсонажи,напримерсхристияните?Защофигуритесатолковаголемивсравнениеспейзажаисградите?

І–6. Обяснения за османския успех срещу хрис-тияните (ХІV в.)

А. Григорий Палама (1354 г.)

Някоиоттях[турците]сеобърнахакъммен,за-почнахадаспорят,изадакомпенсиратслабосттанааргументитеси,представихапленничеството[ни]катобелегзалипсатанаосновананашатарелигия.Тъйкатотезинечестивихора,омразнинаБогибезчестни,сехвалят,чесапобедоноснисрещуромеите15порадилюбовтасикъмГоспода;тенезнаят,четозидоленсвятпребивававгряхичепо-голяматачастотнегопринадлежинаонези,коитопотискатсъседитесисоръжиевръка;порадитовачакдовреметонаКонстантин,койтоуправлявалнаистинавБожиялюбов,езичницитевладеелипочтицелиясвятидориследнего,многодълговреме,другитенесеотличавалиизобщооттяхилипъксеотличавалисъвсеммалко.

Philippidеs-Braat,pp.140-143.

ГригорийПалама(1296-1359;обявензасветецпрез1368г.)еединотводещитеправославни

богословипрезХІVв.Тойзащитаваитеоретичноразвиваисихазма,асъщоставаиархиепископнаСолун.През1354г.езаловенотосманцитеипреживяледнагодинавплен,предидабъдеоткупенотсърбите.ТозипасажеотписмодопаствотомувСолун,вкоетосиприпомнясвоятасъдбаповременапленничеството.

Б. Ханс Шилтбергер (1396 г.)

Неверницитетвърдят,четесапокорилихрис-тиянскитеземинепорадисобственатасимощимъдрост,нитопъкпорадисобственатасисвятостисмирение,апорадигреховността,порочносттаи

15. „Ромеи”есамоназваниетонанародаиимперията,коитоотсредатанаХVІв.ставатизвестнивисториографиятакато„византийци”.


?

?

43


високомерието,разпространенисредхристияните.ЕтозащовсемогъщияБоггипредопределилдазавладеятхристиянскитеземиидапокоряватвсеповечеиповечеоттях,тъйкатохристиянитенесъгласуватсвоетозаконодателствосъсзако-ните—църковниисветски—ачреззаконитесисамотърсятпечалбииоблага,богатитепотискатбеднитесдворцовитесиманиери,непомагатнабедните,нитосимот,нитокатоимвъздаватправо-съдие,исъщотаканесеподчиняватнаправилатанарелигията,коятоМесиятаимезавещал.Всичкинещастияипоражения,коитогиспо-хождат,сапредопределениотБог,порадитяхнатанесправедливостипорочност.

Шилтбергер,с.133.

ХансШилтбергеручаствавкръстоноснияпоходот1396г.иезаловенповременабиткатакрай

Никопол.Неговият„пътепис”еединотпървитезападниизворизаосманците.

СравнетеморалнитесъображениязаосманскияуспехвтекстовеІ–3иІ–6.Каквомислитезалогическо-бо-

гословскатасхема,описанавтезиизвори?Билимоглатядаеактуалнавнашевреме?

I–7. Християнски тимариоти в провинцията Арванид, Албания (1431/1432 г.)

153.—Тимар,чийтодържателеПетро,койтоизглежда,чеероднинапосватовствосписаряЙорги,порадикоетотойдойдедапоеметимар.Повреметонанашия[покоен?]султан16,ЙомеротСаруханбешеонзи,който[пръв]сехранешеотнего17.Повреметонанашиясултан18,тойбедаденнанастоящиядържател,койтопритежаваграмотаотнашиясултан.СелоЛагос,6домакин-ства,1вдовица.[Очакван]приход:531[акчета].

İnalcık1987,p.59.

Враннатафазаотуправлениетосиосманцитесеопитватдаосигурятсътрудничествотона

понечастотместнатааристокрация.Затоватевключватпо-знатнитеблагородницикатовасали,понякогаизисквайкиоттяхдаизпратятсиноветесикатозаложницивсултанскиядвор(такъвеслучаятспрочутияСкендербег,систинскоимеГеоргиКастриоти,синнаГьонКастриоти,владетелнаСреднаАлбания).Посъщотовремеосманцитераздаватмалкитимаринадребниаристократи-християни,кактоедокументирановтозирегистър.Товаположениепо-късносепроменя,когатоосманскотоуправлениесестабилизираитимаривечесепредоставятсамонамюсюлмани.

Обърнетевниманиенафакта,четекстътразказвазахристиянин,заменилмюсюлманинкатодържателна

тимар.Каксиобясняватетазипромяна?Каквадругаформанасътрудничествоеотразенавтозиизвор?

І–8. Сръбски деспот като османски васал (1432 г.)

СледКрушевацпреминахнасалрекаМораваинавлязохвдържаватанарашкияилисръб-скиядеспот.ЗемитеотвъдрекатапринадлежатнаТурчина,атезиотсамрекатасанадеспота,койтоплащазатованасултана50000дукатагодишно[...]Дойдохдоград,нареченНекодим[Некудим],градкатосело,всредхубаваиплодороднамест-ност.ВтозиградпрестоявадеспотътнаРашка19,защотоесредмногохубавигорииреки,удоб-низавсякакъввидловнадивеч,исъссоколи.Срещнахмегосподарявполето,койтоотивашеданаблюдаваловасъссоколинадреката,заедностримаотсиноветесииоколопетдесетконници.Придружавашегииединтурчин,дошълотиме-тонаВеликияТурчинснарежданедеспотътдамуизпратисинасиисвоитехоравъввойската,какъвтобилредът.Защотоосвенданъка,койтомуплаща,тойбилдлъжендаизпраща–когатосултанътпоиска–вториясисинсхилядаилиосемстотинконници.Освентова,Турчинътпо-лучиледнаотдъщеритемузажена20ивъпреки

16. МехмедІ(1403-1421).17. Тукозначава„сеползвашеотнего”.18. МурадІІ(1421-1451).19. ДжураджБранкович,сръбскидеспот(1427-1456).ТойизграждакрепосттаСмедеревонаДунавакатоновастолица

наСърбияисеопитвапритрудниобстоятелствадаподдържабалансамеждудветесъседнисили,кралствоУнгарияиОсманскатаимперия.

20. ДъщерятанаДжурадж,Мара,ееднаотсъпругитенаМурадІІ(1421-1451).

?

?

44

всичкосестрахувалдалитойнямадамуотнемецялатадържава.Казахами,ченякоиреклитованаТурчина,атойотговорил,четакаполучавалповечеконници,отколкото,аковладеешестра-ната,която[иначе]трябвалодададенякомуотробитесиитогаванищонебиполучил.

БертрандонделаБрокиер,с.100,101-102.

БертрандондьолаБрокиереблагородникотБургундия,койтопътувалнадлъжинашириз

ИзточнаЕвропаиБлизкияизток.Презпо-голяматачастотпериода1389-1459г.Сърбияевасалнанаосманцитедържава.

Какосманцитеосигуряватлоялносттанасръбскиясивасал?Каквисапредимстватаоттоваспоразумение

задветестрани?

І–9. Падането на Ново бърдо (1455 г.)

Оттамимператорът21потегли,през1455г.,иобсадиград,нареченНовобърдо,т.е.СребърнатаиЗлатнатапланина.Тойгозавладячрезспора-зумение,скоетообещанагражданите,чещегиоставивдомоветеимиченямадаимотнемемладитежениималкитедеца.Икогатоградътсепредаде,императорътнаредивсичкипорти,освенедна,дабъдатзатворени.Когатотурцитевлязохавграда,наредиханавсичкиглавинасемействадаизлязатпрезпортата,сцялатасичеляд,катооставятвсичкотосиимуществоподомовете.Тесторихатова,единпоедин.Иимператорът,сто-ейкипредпортата,направиподбор,катонаредимомчетатадаминатнаеднатастрана,амоми-четатанадруга,мъжетебяхаотведенидорова,аженитеначетвъртастрана.Следтованаредивсичкиизтъкнатихорамеждутяхдабъдатизкла-ни.Другитебяхасвободнидасевърнатвградаинанитоединнебешезабраненодапребивававимотаси.Подбраобщо320момции704жени.Тойразпределивсичкитеженимеждуневерници-те,амладитемъжевзезасебесизаеничариигиизпративАнадола,презморето,къдетобяхадържани.Аз,койтопишатезиредове,същотакаживеехвградНовобърдоибяхвзет,заедносдваматасибратя.

Mihajlović,pp.132-133.

КонстантинМихайлович,роденоколо1435г.,близодоградНовобърдовКосово,еотведен

вМалаАзиякатопленник,заедносдругисръбскимомче-та.Следтоваслуживеничарскиякорпусиставаофицер.По-къснобягавПолша,къдетослуживкралскиядвориумираслед1501г.Мемоаритему,написанимежду1497и1501г.,сапубликуванизапръвпътвПрагапрез1565г.подзаглавието„Турскаисторияилихроника”.

ОценетенадеждносттанаспоразумениетомеждуМех-медІІихоратаотНовобърдо.Ималолиеместното

населениепо-добравъзможност?Имайтепредвидспецифичнатасъдбанаразказвачанатозитекст.Каквичувстваизразявапоотношениенасъбитието,описаноотнего?

I–10. Турски опустошения в Словения — писмо на хабсбургския управител на Карниола (1491 г.)

Презцелиясиживотнесъмвиждалтолковамногозлочестинивтазистрана.Доколкотомогадавидя,доколкотомогадаизпратясвоитеслужителиидагивидядасевърнат,тедокладват,че[турци-те]санавсякъденадШмарье:вТуряк,Чушперк,Добреполье,Надлишек,Карнек,Жужемберк,Сухакрайна,РибницаиКочевье.Втезиоколиитеопо-жарихавсичкоибезсъмнениеотведохажителитеидобитъка[...]беднитехорицаедвабяхасъбралиреколтатаитъкмосебяхаприготвилидазапочнатвършитбата.Зърното,сенотоипосевитесатакаопожарени,че[...]няматнищозаядене.Щосеотнасядодругитетурци,телагеруватсосновнитесисиликрайБелацеркев.Чрезпалежииграбежинанасяттакиващети,чеетъжнодоридасепишезатях.Шентьернейвполето,Хмель-ник,Новоместо,Прежек,Костаньевица,Оточец,Мехово,всичкитезиоколиибяхаопожаренииопустошени[...]Цялатастрана,отселскитеоколиидоЛюбляна,еопожаренаиразорена.Очаквамегиповсяковреме.НекаБогсмилосттасигиотклони!

Gestrin,Kos,Melik,pp.51-52.

21. МехмедІІ(1444-1446;1451-1481).


?

?

?

45


Каквибилипрекитеикосвенитепоследициотос-манскиянабегвСловения?Преценетекоиоттях

причинилиповечещетинаместнотонаселение.

► И 2. Османската армия печели битката при Мохач (1526 г.) – османска миниатюра (ок. 1588 г.)

Lewis,p.285.

Каксаизобразениунгарците?РазпознайтеСюлейманІ.Сравнететоваизображениенасултанасобраза

отИ1.Каксавъоръжениеничарскитевоини?

► И 3. Пленени жители на Белград (1521 г.)

Samardžić,рр.128-129.

Отразявалитазирисункачувстватанапленниците?Опишетенакраткослучващотосе,изобразеновърху

картината.СравнетесобственияситекстстекстІ-11.

І–11. Християнски пленници в Босна (1530 г.)

Най-напредДолнаБоснаемногопланинска,покритаизцялособширнигории,катоизключиммалкачастотземята,емноголошообработена,простозащотохърватитеидругитечестояопус-тошават.Докатобилапритежаванаотхристияни,властитенепозволявалидасеобработва.Ноот-кактоязавладелитурците,голямачастотДолнаБоснабилаобработвана[...]Същатанощ,няколкочасаследнас,турцитепристигнахавселотоКрушчица[ЦентралнаБос-на],къдетопрекарахменощта.Теводехаоколодвайсетинабедниинещастнихристиянскидеца,момчетаимомичета,коитобяхазаловилипредиседемдни.Презнощта,предизаминаванетони,гипредадоханаУсрефбей,пашатанаВръхбосна22 (толкова,колкотомупринадлежаха).О,нещастновавилонскоробство![...] Колкопътисмегледаликъмтях,какстоятпреднассвързаниръце,сочи,извърнатикъмнебето,въздишащи,безправодаговорятснас.Когатоединоттяхсеоказанасамеснас,никаза:„КолкомногосенадявамедабъдемосвободениспомощтанаХриста!Срадостбихмесепреселили

22. Връхбоснаесредновековенград(civitasVrhbosna)врайонанаСараево.

?

46

встранатави,далечоттазитирания.Сегагубимнадежда,когатовиждаме,чеивиетрябвадасекланятенатурскияимператоридагомолитезамир”.Отвърнахмеимсъссъчувствиеигиподкрепи-хмеснадеждазапо-добрасъдба.Моляте,Боже,всичкитези,чиитосърцанемогатдабъдатдоко-снатиоттурскитенасилия,дагивидят!Тогаватенаистинащесъжаляттезихора,коитосмятамезаистинскихристияниикоито,въпрекинеописуемитенещастияитежкинасилия,саостаналивернинахристиянскатавяра.

Kuripešić,рр.17-23.

І–12. Византийски поглед върху падането на Константинопол – Георги Сфранцес

На4април,същатагодина[1453],султанътсезавърнаиобсадиГрадасвсичкивидовемаши-ниистратегическиходове,посушаиморе.Тойобсадивсичките18милиотГрадас400малкииголемиморскисъдаоткъмморетоис200000бойциоткъмсушата.ВъпрекиголемитеразмеринаГрадани,нашитебранителивъзлизахана4773гърци,асъщоисамо200чужденци.[…]Въввторник,на29май[1453],раносутринтасултанътзавладяГрадани;повременазавзема-нетобеубитмоятпокоенгосподариимператор,господарятКонстантин23.[…]Азбяхвзетвплениизстрадахужаситенапроклетоторобство.Накраябяхоткупенна1сеп-тември,6962г.[1453],изаминахзаМистра24.Съ-пругатаидецатамипреминахавсобственостнанякаквипо-възрастнитурци,коитонесеотнасяхастяхлошо.ПослебяхапродаденинасултанскияМирахор25,койтонатрупаогромнобогатствокатопродадемногодругикрасивиаристократки.[…]Можебинякойискадаузнаезаприготовления-танаимператорапредиобсадата,докатосултанът

събирашевойскитеси,изапомощта,коятониеполучихмеотхристиянитевчужбина.Никаквапомощнебеизпратенаотдругитехристияни[…].Императорътсесъгласииметонапапатадасеспоменававнашитеслужби,понеобходимост,тъйкатосенадявахмедаполучимнякаквапомощ[…]Шестмесецапо-къснополучихмеотРимтолковапомощ,колкотонибеизпратенаиотсултананаКайро.

Sphrantzes,рр.69-72.

ГеоргиосСфранцесекъсновизантийскивисшсановникизаизвестновремепръвминистър.

Следкатоеоткупен,ставамонахинаписвахроника,коятоеединотосновнитеизворизападанетонаКонстантинопол.ОпитвайкиседаоправдаеполитикатанакъснаВизантия,Сфранцесобвинявакатолиците,ченесапомогналинави-зантийците,пропускайкифакта,чеследрелигиознатаунияотФлоренция(1439г.)папатауспявадаорганизираняколкокръстоносниекспедициисрещуосманците;вярноеобаче,чеследсъкрушителнитепораженияприВарна(1444г.)иКосово(1448г.),усилиятазаизтласкванетонаосманцитеотЕвропаизаспасяванетонаВизантиясапрекратени,ивмоментанапоследнотоосмансконападениеКонстантинополполучавасъвсеммалкапомощ.

Iс. Падането на Константинопол / завладяването на Истанбул (1453 г.)

23. КонстантинХІПалеолог,последниятвизантийскиимператор(1449-1453).24. МистраестолицанавизантийскотодеспотствоМорея,завладяноотосманцитеедвапрез1460г.25. Османскисановник,началникнаимператорскатаконюшня.

БенедиктКурипешичпътувапрезБоснаидругиосманскипровинциидоИстанбулкатопреводач

наеднопратеничествонаХабсбургите.

КаквисаикономическитерезултатиотосманскотозавоеваниенаДолнаБосна?Сравнететоваположе-

ниесопустошениятавСловения.Опитайтеседаобяснитепричинитезатезиразлики.


?

47


Какваесъдбатанаоцелелитевизантийциследпада-нетонаКонстантинопол?Далиробствотопремахва

благотодабъдешотблагороднаибогатафамилия?Мислители,чедругаполитикабиспасилаКонстантинополотосманскотозавоевание?

І–13. Повторното заселване на Истанбул по времето на Мехмед ІІ

Натезиноводошлихорабилидаденидомове.Истанбулзапочналдапроцъфтява.Посленапра-виливсичкитезихораподлежащинамукатаа26.Билоимтруднодаприематтова.Казали:„Виениизселихтеотнашетомясто/имот[мюлк].Затовалинидоведохте,даплащаменаемзатезине-верническидомове?”.Някоиизбягали,оставяйкиженитеидецатаси.СултанМехмедималроб,наимеКулаШахин,койтонаследилотбащасиикойтонякогабилвезир.Тоймурекъл:„Мойвеликисултане!Прадедитетипокорихатолковамногоместа.Теникоганеналагахамукатаа.Оттебзависиданеяналагаш”.Султанътприелдумитему.Тойотменилтазимукатаа.Издалуказ,споредкойто,комутоедаденакъщадаязапазикатосвоясобственост.Далидокументинахората,вкоитопишело,чекъщитесатяхнасобственост.Градътотновозапочналдапроцъфтява.Хоратазапочна-лидастроятджамии,безистени,домове.Градътзапочналдасеразвива.Тогавасултанътималвезир,синнаневерник.Тойстаналприближеннасултана.СтаритеневернициотИстанбулбилиприятелинабащатанатозивезир.Теотишлипринегоимурекли:„Хей,каквоправиш?Тезитурци

направихатака,чеградътотноводапроцъфти.Къдееусърдиетоти?Завзехастраната,коятопринадлежешенабащатиинанас.Притежаватяияползватпредочитени.Сегасиприближеннасултана.Направинещо,задапопречишнатезихорадаразвиятграда.Градъттрябвадабъдевнаширъце,кактобешенякога”.Везирътрекъл:„Некаотнововъведеммукатаа.Тезихоранетрябвадамогатдатрупатимоти.Градъттряб-вадаостаневбедственоположение.Тойтрябваотноводабъдевръцетенанашитехора”.Тозивезирповлиялнасърцетонасултана.Отновобилавъведенамукатаа.Наединоттезизаговорничещиневерницибилдаденпсевдомюсюлманскиробзаприближен.Тезаписалидумитевсъответствиесонова,коетоказалонзиневерникизаговорник.Въпрос:Койетозивезир?Отговор:ТоваеМехмедпаша,Гърка27.По-късносултанътнаредилдагоудушат,сякашбилкуче.

Aşıkpaşa-zâde,р.193.

СледзавладяванетонаКонстантинополпрез1453г.,МехмедІІсеопитвадаговъзстанови,задаимастолица,достойназаимпериятаму.

Планътмузаразвитиенаградавключвадвореца„Топка-пъ”,няколкоджамиииразличнидругиобщественисгради.Важенаспектeзаселванетонаграда.Задапостигнетазицел,тойсъчетаванасилственатаколонизациянаградсконаселениеоттериториите,коитозавладял,ипривличанетонадоброволнизаселнициотцялатаимперия.ХроникатанаАшъкпашазадеописванякоиотконфликтите,породениоттазиполитика,иотразяванедоволствотонатурскатааристокрациясрещуиздиганетонасановници,подбраниотробите(кул)насултана,честопътихристияни,наскороприелиисляма.

26. Попринципмукатааозначаваоблаганеназемя.Втозиконкретенслучайозначава,четезиколониститрябвалодаплащатнаемзакъщите,вкоитосенанесли.

27. Мехмедпашаевеликвезирот1467г.до1470г.„Рум”епървоначалнототурсконазваниеза„грък”.28. ПровинциявЗападнаМалаАзия.ПрезХІVв.тяеотделнотурскоемирство,коетоеприсъединеноотосманците

през1390г.,вначалотонауправлениетонаБаязидІ.29. БаязидІСветкавицата(1389-1402).

І–14. Принудително преместване на население (сюргюн) от Мала Азия на Балканите (края на ХІV в.)

Говорят,чевземятаСарухан28скиталичергари

Іd. Промени на населението и религиозни промени

[гьочеревлер],азимуваливполетонаМенемен.Втазиземяималозабранавърхусолта.Тенезачитализабраната.ТогаваБаязидХан29пратилвестнасинасиЕртугрулимузаповядалдаизловивсичкитескитницивполетоМенемен,дагиповери

?

?

48

насвоисигурнихораидагизаселивполетонаФилибе.ЕртугрулведнагаизпълнилбащинатасиповеляиизпратилчергаритедоединвполетонаФилибе.ДовелигиигиоставилиоколоФилибе[Пловдив],татесасегашниятнароднатазиземя.

Нешри,с.132.

ИмалилисатурскитеномадиотМенеменизбордалидасепрехвърлятнаБалканитеилине?Според

васкаквисапоследствиятаотосманскотозавоеваниезатурскотонаселениенаАнадола?

І–15. Османски обещания, отправени към бос-ненските селяни – писмо на крал Стефан То-машевич (1461-1463) до папа Пий ІІ

Турцитепостроиханяколкокрепостивкрал-ствотомиисамноголюбезникъмселскотона-селение.Теобещаватсвободанавсекиселянин,койтоприемеисляма.Простиятселскиумнеможедаразгадаетазилукавахитринаисимисли,чесвободатащетраевечно.

Andrić,р.15.

I–16. Йоасаф, православен епископ на Видин за насилствената и доброволната ислямиза-ция (ХV в.)

О,позор!Имнозинасепрехвърлихакъмне-пристойнатаМохамедовавяра:едни,коитосеизпоплашихаотстрах,някои,коитосеомекчихачрезласкателстваилибяхапобеденичрезмате-риалнапридобивка,другипъксеприсъединихакъмвраговете,катопорадипростотиятасисеподмамвахачрезписмаихитрост.

БИБ,ІV,с.206.

I–17. Кадийска регистрация на приемане на исляма от младо момче без баща (1636 г.)

ЗиммиятаТотодори,момченаоколодесетго-дишнавъзраст,отселоОртакьой,казаЛефкоша[рече]:„Сегаоставихлъжливатавяраибяхпочетенсисляма”.ВземаиметоМустафа.

Jennings1993,р.139.

Попринципхоратабиватзаписваниврегистри-теспървотоибащинотосииме(Х,синнаY).

Фактът,чевслучаясТотодоринямаспоменаваненабащамупоказва,чевероятнотойебилнезаконнороденсин.

І–18. Молба от младеж, желаещ да приеме ис-ляма (1712 г.)

ВашеВеличество,честитииблажени,султанемой.Бъдетездрав!Аз,Вашиятроб,съмбеднякотказатаРусчук[Русе].Вроднотомимястоуменсепородиже-ланиетодастанамюсюлманинизатовадойдохприВас.МолбатамиедабъдаудостоенсчесттадаприемаислямавприсъствиетонаВашатасултанскаособа.Благоволетедамиотпуснетеединкатдрехиинещичкозапрепитание.МолязаВашеторазпореждане. ЗаповедтапринадлежинаВашеВеличество,бляскавиямойсултан.ВашиятробАбдуллах

Радушев,с.160.

ИзбройтевъзможнитемотивинахристиянитедаприематислямавОсманскатаимперия.Погледнете

същоитекстовеІІІ–13иІV–31.Възможнолиеприликитемеждудветерелигиидасасти-мулиралиислямизацията?СвържететовасизточниказаБожиетонаказаниезахрис-тияните.ВъзможнолиеусещанетозавинаизаБожиенаказаниедасастимулиралиприеманетонаисляма?Какъвецялостниятефектотосманскотонашествиевър-хуетническатаирелигиознатаструктуранаЮгоизточнаЕвропа?


49

Процесътназавоеваниетопроменяестествотонаосманскатадържавнаформация.Това,коетовъзниквакатоплеменнокняжество,сепревръщавсветовнаимперия.Отосманскагледнаточка,по-големитетериторииизисквалиновиметодиисредства,задабъдатконтролирани,администриранииексплоатирани.Тезиметодиисредствасавдъхновенипредимноотислямскатаполитическатрадиция,предаванаотулемите(мюсюлманскитеученииправниексперти),носъщоотмонголскитеивизантий-скитепрактики,иотреалнияопит. ВмногоотношенияОсманскатадържаваинейнитеинституциисахибридниобразувания.Силнатапривързаносткъмислямаесъчетанаснеобходимосттаотинтегрираненаразличнинемюсюлманскиподаницииотсътрудничествостехнитерелигиознилидери,задасеосигуриплавнотофункционира-ненаосманскитевладения.Идеологиятазавърховнатавластнасултанаконтрастирасограниченияпрактическикапацитетнацентралнатавластдапрониквавпространстватаисоциалнитеструктури.Въпрекинеяснатаипроменящасеприроданаправилатазанаследяване,династиятанаОсманоставанеоспоримазаповечеот6столетия.Разграничаванетомеждучастнатаипубличнатасфераеключововорганизациятанаосманскиядворец.Военнатасистемасъчетавасредновековничерти(воини,сра-жаващисезарелигиозниидеали,заплячкаилизадоходи,определенизатяхпосредствомфеодалнасистема,създаденазаползваненанедостатъчномобилнитеикономическиресурси)сранномодернихарактеристики–постояннаармияспаричновъзнаграждение.Достапоказателно,тазиармияобединявасредновековнатаислямскаинституциянаробскатагвардиянамонархасоригиналнасистемазанабиране[девширме],коятопревръщамладиподаници-немюсюлманивпривилегированасоциалнагрупа,гордасъссвояспециаленстатускапъкулу30(робина[Високата]порта).Впровинциитевласттанавоеннитегубернаториебалансиранаотреалнатаадминистрациянасъдиите[кадии],набиранисредулемата,иотпрактическотосамоуправлениенамногоместниобщности.Създаванетонаобщиинституциинатериториятанаимпериятанеслагакрайнаразликитеиособеноститенаотделнитепровинции.Прякотоосманскоуправлениесъществувазаедносинституциятанахристиянскитевасалнидържави.Занякоиоттезидържавистатутътнаданницисеоказвасамопреходнафазапредипълнатаиманексия,докатозадругитойетрайнорешение. Османскатаимперияеислямскадържава.Такаче,тясеопираплътнонамюсюлманскотоправо(Шариат).ОснованонаКоранаиПреданието(сунна,съставенаотразкази,коитоприпомняткакПророкаМохамедпостъпвалвопределенислучаи),мюсюлманскотоправосеразвивапрезСреднитевекове,по-късноиотразличниучени(улеми).ВъпрекичеразличнитълкуванияпридаватнаШариатаизвестнаприспособимост,османцитепредпочитатдаприбавятзаконииправилакъмнего,издаденипрякоотсултана,набазатанасувереннатамувласт.Заразликаотмодернотоправо,тезизакониипра-вилници,формиращиСултанскотоправо(канун,думапроизхождащаотгръцкотоканон),несепоявяватподформатанасистематичниизвлеченияотпо-висшипринципи.Вместотова,вголяматасичасттесакомпилацииипреформулираненаобичайнотоправо,етозащовключватсъщотакаипредосмански

ГЛАВА ІІИнституциите на Османската империя

30. Капъкулубуквалноозначава„робина[Високата]порта”.Тозитерминвключванесамоеничарите,ноидругите„шестполка”навоинитекапъкулуиразнообразниядворцовперсонал.

?

50

ИНСТИТУЦИИТЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

местниобичаи.Въпрекичетеоретичновласттанаосманскиясултаненеоспорима,СултанскотоправотрябвалодасепридържакъмвисшитепринципинаШариатаинай-високопоставениятмюсюлманскиученвимперията–шейх-юл-ислямът–трябвалодаудостоверисъответствиетостяхвъввсекизакон,правилникилизаповеднасултана. Независимочеофициалнатаидеологиясеосланянаполитическатастабилноститрадиция,всъщностосманскатаполитическасистеманееимунизиранасрещупромените,свързанисходанавремето.Природатанатезипромениемногоспорна.Спореднякоиисторициизмененията,коитона-стъпватпредимнооткраянаХVІв.бележатупадъквсравнениеспочтисъвършенатаорганизациянат.нар.„класическаепоха”.Другитвърдят,чепроменитепредставляватприспособяванекъмпредизвика-телстватанараннотоНововремеисасравнимисформиранетонамодернатадържававдругичастинаЕвропаилиАзия.Засъжаление,ограничениятанатоваУчебнопомагалоненипозволяватдаосветлимвсичкиаспектинаосманскитеполитическипромени.Въпрекитоваеважнодасезапомни,чеосманскитеинституциисанестатични,адинамичнисъщности.Изворите,включенивтазиглава,разглеждатслож-натаприроданаосманскитеполитическиинституции.Катоцялоизворитепредставятразличаващисеидориконфликтнигледниточкипоединисъщпроблем.Тетрябвадазасилятумениятанаученицитедаанализиратсложнатаприроданаполитическотоуправление.

ІІ–1. Титлата, използвана от Сюлейман в коре-спонденцията му с Фердинанд І (1562 г.)

ПадишахисултаннаБяло[Средиземно]иЧерноморе,нависокопочитаематаКаабаипрос-ветленатаМедина,насвещенияЙерусалим,натронанаЕгипет–най-ценниявнашитевремена,напровинциитеЙемен,АдениСана,наБагдад–Доманамира,инаБасраиЛахса,наградоветенаАнуширван31,наземитенаАлжириАзербайджан,настранатанаЗлатнатаордаистранатаТатария,наДиарбекир,КюрдистаниЛуристан,инацялаРумелия,иАнадол,иКарамания,инаВлахия,МолдоваиУнгария,иосвентяхнаощемноговеликиипочитанистранииземи[…]

Bayerle,рр.46-47.

Намеретенакартататериториите,изброенивтитлатанаСюлейман.Открийтекакволипсва.

Каквоепосланието,коетоизпращаединвладетел,използ-вайкиподобнатитла?

ІІ–2. Качествата на идеалния владетел, както са представени в поема, посветена от Джелялзаде на султан Селим II (1566-1574)

31. СтаратаперсийскастолицаКтезифон,вднешенИрак.

IIa. Султанът и дворецът

Този,койтоискадаедобърцарТрябвадаимакамъкнаместовъзглавницаНекасеоткажеотудобстватаНекаоткажепиенетоНеканедружисонези,коитонегозаслужаватНеканевежитеданебъдаткрайнегоКактосеказва,децатаиматмалкоумОнези,коитосавлюбенивдържаватаОнези,коитосагосподаринависокияолтарТетрябвадарискуватглаватаиживотасиТетрябвадажелаятдасесражаватповсяковреме[…]Иако,икогатобъдешсултанНасвета,чистизавършен,НикоганесеусмихвайнаизнеженияПодайухозаправеднотослово,Акосиумен,ПриемайиговъзприемайАкосинаистинаскромен[ehl-idil]Истинскимъжеонзи,чийтовъзгледиСазрелииумерениВсърцетомунямаревност,мъстилипъкгнявНекадобротворецътсебоиотБогНашияГоспод,презцялотовремеНекаочитемусъзиратразликата

?

51


МеждуглаватаиопашкатаНекапростипровалитеигрубата,ИлипъкобикновенатагрешкаНекавиждавсемогъщияБогВсвоятаготовностнавсякъдеНекаданеескъперникИлипъкалченНекабъдемилостивДорикъмсъгрешилитесрещунегоНекавинагивъздавасправедливостВсъзвучиесъсШариатаНекапознаваистината[илиБог;Hak]НекапрогонватираниятаЧовекбезпознанияНаистинанееистинскичовекНетечеистинскакръвВъввенитенаглупака[…]АконебефигуратанасултанСелимТозищедърцар,тозиизворнащастиеВрагътщешедаовладееСтранатаоткрайдокрайГосподнебинипомогнал,Небинидарилисъсзавоюваното.

Celâlzâde,рр.77-78.

Съветитекъмвладетелясалитературенжанр,използваншироковсветанаСредновекови-

етоиРаннотонововреме.Представянетонаобразанаидеалниявладетелесредствозасъздаваненарамкаотидеологическитеочаквания,ограничаващаповедениетонатеоретичнопълновластнитегосподари.Товаличиособеноясно,когатоимамепредвид,чепоематаепосветенанаСе-лимІІ,пияница,койторядкосегрижелзадържавнитедела.

Обобщетекачествата,приписваниотДжелялзаденаидеалниявладетел.Коеоттяхоценяватекато

най-важно?КатосеимапредвидкаквознаетезаистинскияСелимІІ,опитайтеседасипредставитекаквоенамерениетонапоетаикаквосиемислелвдействителност.Биллиеиро-ничен(защотоописанитечертинаидеалниявладетелсапочтикатотезинасветец)илипростоеизразявалсвоетотесногръдопреклонение?

ІІ–3. Смесени чувства спрямо братоубийство-то в императорското семейство – хрониката на Мехмед Нешри за екзекуцията на Кючук (Малкия) Мустафа

Говоряттака.Посъщотовреме,когатосултанМурад32отишълдапреследваДюзмеМустафа,тойималединмалъкбрат.НаричалигоКючукМустафа.Бащаму33мубилдалХамидИли34 ,аГермияноглу35гоосиновил.Насъскалигонегод-ниците.ГермияноглуиКараманоглу36 събралиратисеотправиликъмБурса.[…]Тогавапашите,съсзнаниетонасултанМурад,тайничкоизвестилиШарабдарИляс37:„Повелите-ляттидадеанадолскиябейлербейлик!”—казалитеидаженарочниябератмупроводили.Казалиоще:„Дордениедойдем,тиседръжздравоинеизпускаймомчето!”.СклонилтогаваШарабдарИлясбейнаизмянаизачакал.[…]Говорят,чесултанМурадсезапътилснай-голямабързинаинадеветияденстигналотЕдирневИзник.[…] Докатосеводилбоят,ШарабдарИлясбейсвалилотконяКючукМустафаигохваналвпре-гръдкитеси.КючукМустафапопитал:„Ей,Лала!Защомехващаш?”.„ЩетеизпратянабраттиМурадХан!”—отвърналИлясбей.„Ей,подълизменнико!”—извикалКючукМустафа.—„Немедавайнабратми,защототойщемесмаже!”.НавелглаваИлясбей,звукнеиздалиизпратилмомчетоприПовелителя.ГлавниятконюхгозавелприМезидбей,аМезидбейсложилмомчетовърхуединтъпан,поклонилмусеигоцелунал.ПослегозанесълнаМурадХан.ДокатоМурадХандакаже:„Свършетестазиработа”,грабналимомчетоотръцетенаМезидбей.КрайпътяизвънИзникрастялоголосмокиноводърво.Отворилиподнегоединкепенкиудавилимомчетовъвводата.Следкатоизпълнилиповелята,изпратили[трупа]мукъмбащинатамустолицаБурса.Народътна

32. МурадII(1421-1451).33. МехмедІ(1403-1421).34. ОсманскапровинциявЮжнаМалаАзия.35. Гермиянеемирство,по-късноосманскапровинциявЦентралнаМалаАзия.36. КараманетурскоемирствовЮжнаМалаАзия,главенпротивникнаосманцитевАнадола,доприсъединяването

мупрез1468г.37. Възпитателят[лала]наКючюкМустафа.

?

?

52


Бурсагопосрещналигопогребалспоредшари-атскитеповели.ПослеказалинаШарабдарИлясбея:„Защоизвършитовапредателство?”.Тойотвърнал:„Макаридаизглеждамизменник,азпостъпихправилно.Защотооставехлиго,дветевойскищяхадасеударят,дасеразвихрятидаоп-ропастятстраната.Такивасапрастаритеобичаи.Азнесъмединствен!”.Аласледвсичко,бейоветезагубилипочиттасикъмнего.

Нешри,с.218-220.

НешрипишехроникатасивкраянаХVв.,повременауправлениетонаБаязидІІ(1481-1512).Практикатанацарскотобратоубийствоепре-

върнатавзаконодателноизискванеотМехмедІІ,койтоповелявавсекисултандаизбивасвоитебратяпривъз-шествиетосинатрона,задаподсигуривътрешниямирвимперията.РазказътнаНешризаубийствотонаМалкияМустафапредставякактоофициалнияаргумент,такаифа-кта,чеголямачастотосманскотообществонеодобрявалотазипрактика.ТованеодобрениевкрайнасметкаводидоотмянатанацарскотобратоубийствовначалотонаХVІІв.(последниятдокументиранслучайепривъзкачванетонатронанаМехмедІІІпрез1595г.).

Опитайтеседасипредставитезащоекзекуторитеизбиратточнотозиначинзаубийствотонамладия

принц.ОсвенцитиранитеоправданиянаШарабдарИлясималивтозитекстпризнацизадругивъзможнимотивизаповедениетому?

► И 4. Императорски посланик на аудиенция при османския султан

İnalcık,1973,ill.12.

Какваинформациязаосманскатаисторияициви-лизацияпрезХVІІв.нидаватоваизображение?На-праветесписъксцялатаинформация,коятоможете

даизвлечетеотизображението,следтовагообсъдетесколегаисверетерезултатите.Намеретеилюстрациянааудиенцияспосланицивзапад-ноевропейскидворотХVІІв.Сравнетеизображениятаиобърнетепо-голямовниманиенацеремониитепопосреща-нето,отношениетонамонарха,поведениетонапосланицитеижестоветенапредставенитефигури.

► И 5. План на двореца Топкапъ в Истанбул

İnalcık,1973,ill.3.

?

53


идругитезнатнилюдесеколебаехадалидасезакълнатвъввярностнановиявладетел.Мус-тафаага,агатанаПортатанащастието[дар-юс сааде агасъ],койтобепридобилголямовлияниевдържавнитеделаповреметонасултанАхмедхан,отновонесевъздържадавъздаденавсекизаслуженото,катоиздигнагласиказанавърхов-ниязаконовед[шейх-юлислям]Есатефенди,иназаместниквеликиявезир[садарет каймака-мъ]СофуМехмедпаша,чесултанМустафаханнеедостатъчноумениразумен,ичемислитеидействиятамунезаслужаватдоверие.Бешеоба-

A. Вътрешен дворец (Ендерун)38

Главни подразделения:■Харем■Личнипокои(хас ода)■Военнипокои(сеферли ода)■Частнахазна(хазине)■Килер

Висши сановници:■Аганапортите(капъ агасъ)■Аганамомичетата(къзлар ага-съ)■НачалникнаЛичнитепокои(хас ода башъ)■Пазителнаоръжията(силяхдар)■Частенковчежник (хазинедар)■Пазителнадрехите (чохадар)■Пазителнастремената(рика-бдар)

B. Външен дворец (Бирун)

Главни подразделения:■Дворцовагвардия(капъкулу)39■Императорскакухня■Императорскиконюшни

Висши сановници:■ Аганаеничарите ■Знаменосец(мир алем)■Началникнаконюшнята(мирахор)■Началникнаохранатанапортите(капъджъ башъ)■Началникнаимператорскитепра-теници(чауш башъ)■ Главен градинар (бостанджъ башъ)■Главенсоколар(чакърджъ башъ)

C. Императорски съвет (Диван)Постоянни членове:■Великвезир(визир-и азам)■Везири40■Военнисъдии(кадъаскер)наАнадолаиРумелия■Канцлер(нишанджи)■ Главен ковчежник (баш дефтердар)■Адмирал(капудан паша)■Главенписар(реис-юл- ки-таб)

Схема № 1: Владетелски двор и висша администрация на Османската империя

38.Личнислужбинасултана.ПопринципсаразположенивТретиядворнаимператорскиядворец.Освенжените,хората,служещивъвВътрешниядворецсаилимладимомчета(ичоглан,пажове),илиевнуси.

39.Освененичарите,отрядитекапъкулувключватощешестелитниединици.40.Висшисановници,назначеникаточленовенаимператорскиясъвет.Броятимсепроменястечениенавремето

от четирима до повече от десет. Генералният губернатор (бейлербей) на Румелия, а понякога и другите генералнигубернатори,същовзиматучастиевимператорскитесъвети.

СравнетеплананаДворецасъссхематавдясно.Опитайтеседаопределитенякоиотглавнитеслужби

идаобяснитезащотесаразположенинаконкретнитеместа.

ІІ–4. Възкачването на Мустафа І на трона (1617)23 Зилкаде 1026 (24 ноември 1617).

Когато,всъответствиесБожиятаволя,ве-чниятивездесъщсултанАхмедханпрекратиуправлениетосинатозисвят,неговитесобственипринцовебяхавсеощемногомлади.Братму,султанМустафа,отдругастрана,бедостигналпълнолетие.Врезултатнатоватойбевъзкаченнатрона,нагореспоменататадата.Новезиритеикомандирите,шейховете,учените

?

►

►

54


чепреценено,чеакоединтакъвпринц,току-щовъзмъжал,бъдепренебрегнат,задасепоставинатронаеднодете,небибиловъзможнодасепре-дотвратятслуховеиклюкисреднарода,итоващедоведедомногоотрицателнипоследствия.Същобешеказано,чевъввсекислучай,втозимоментименносултанМустафаимазаконнипретенциизатронасогледнадинастическияпроизход,ичеакотовабъдепренебрегнато,тощепредизвикасилнареакцияотстранананарода.Впоследствиесетвър-деше,ченеговотоумственоразстройствоевероятноврезултатоттова,чеебилзатворенинемуебилопозволенодаговорисникогодълговреме,ичеакоимавъзможностдавлезевконтактсдругихоразаизвестновреме,умътиразсъдъкътмуможебищесевъзстановят.Итакастана,чесултанМустафабеприетзападишахпонеобходимост.

Peçevi,р.337.

И 6. Императорски празник по време на во-енен поход

Hegyi,Zimanyi,colourill.40.

ФормулирайтеаргументсрещувъзкачванетонаМустафаІ.

ХроникатанаПечевинеотразяваспецифичнитеинтересинаразличнитеполитическигрупировки,а

еценнапоради„обществените”споровесредосманскияполитическиелит.Въпрекитова,МустафаІуправлявасамоняколкомесецаиесмененпрез1618г.отплеменникасиОсманІІ(1618-1622).СледсмърттанаОсманІІ,убитповременаеничарскибунт,МустафаІотновоекаченнатроназаняколкомесеца,новкрайнасметкаеотстраненвползанаМурадІV(1623-1640).

И 7. Султан Баязид ІІ (1481-1512) на лов край Филибе [Пловдив]


?

55


IIb. Системата девширме

II–5. Системата девширме41, описана от бивш еничарин

Когатонахлуятвдаденастранаипокорятнародай,царскиятписарведнагаидваследтяхивземамомчетатазаеничари.Завсякомомчетойдавапетжълтици(дуката)игиизпращапрезморетовАнадола,къдетогидържат.Имаоколо2000такивамомчета,коитосаотведени.Иаконеуспеедаполучидостатъчноотвраговете,тогававсичкимладихристиянскимомчетавстранатамусевзематотвсякосело,катосеопределяквотанавсякосело,задаседостигнепълнатабройка.Момчетата,набраниотнеговатастрана,сена-ричатчилик.Теиматправотодаоставятсвоетоимуществоследсмърттаси,накоготопожелаят.Нотези,коитосавзетиотнеприятелитесенаричатпенджик.Тенемогатдазавещаватнищоицяло-тоимимуществосеконфискуваотимператора,освенаконякойнезаслужавадабъдеосвободензарадидоброповедение.Тойименновечеможедасеразпореждасвободносъссвоятасобственостидарешавакъдетяотидеследнеговатасмърт.

Mihajlović,рр.164-165.

II–6. Християнска критика срещу системата девширме в Житието на Свети Георги Нови Софийски (1539 г.)

Товастанавцаруванетонанечестивия,безбожнияискверентурскицарСелим42...Тайноснякаквахитрост,натретатагодинатойизпратисвоитепратеницииписариповсичкисвоиобласти,по

многоцарстваиимзаповядадаотидатсвойници,къдетоимахристиянскижилища.Иаконамерехаунякойхристиянинтримасинове,вземахадвамазацаря,атретияоставяханародителитему.Аколипъкнякойхристиянинимашеединсин,инеговземахазацаряснасилие...Теизвършихавсичконадтяхспоредцарскатазаповед,обрязватгивнечестиватасарацинска(мохамеданска)вяраигинаучаватнаМохамедовотоизмамноучение.Следтовацарятимзаповядавучилищедагинаучатнавсякаквовоеннодело,набойинаяздененакон.Царятгиудостоисголямачест,когатодостигнахамъжкавъзрастибяханаречениотнегоеничари.Итедотолковабиватзаблудени,чезапочватдориинадсвоитеродители–всекинадсвоябащаимайка–дабезчинстватнадхристиянитеидагиубиватпо-лошоотсарацинскиярод.

Георгиева,Цанев,с.126-127.

СравнетеданнитенаизвориІІ–5иІІ–6заброянамомчетата,включенивсистематадевширме,като

иматепредвид,чепрезпериода,описанотдватаизвора,християнскотонаселениевЮгоизточнаЕвропаподос-манскавластнаброявапоне4милионадуши.Обяснетезащоединиятотизворитепреувеличавамащабитенатозифеномен.КаквисапредимстватанасистематадевширмезаОсман-скатадържава?Ималолиенякаквипредимствазаеднонемюсюлманскомомчедабъдевключеновдевширмето?

41. ПървоначалнатаосманскасистемазанабираненамъженасултанскаслужбасеформираотХІVв.Основниятелементнатазисистемаенаборотмладимомчета,произлизащиотсредатанаселскитенемюсюлмански(християнски)поданицинаОсманскатадържава.Впоследствиетезимладежисаинтегрирани,т.е.ислямизирани,учаттурскиезикисеобучаватзаработавразличнисферинадържавнатаадминистрация.Повечетооттяхсазачисляванивотрядитекапъкулу,по-специалнокатоеничари,нонякоисаназначаванинаслужбавъвВътрешнияилиВъншниядворец.ПрезХVиХVІв.по-голяматаичестопътидоминиращачастотосманскиявоеннополитическиелитсесъстоиименноотбившидевширмета.Сдругидуми,систематадевширмепредоставялаивъзможностзавъзходящасоциалнамобилност.Порадизасилениянатискотстрананамюсюлманскитеподаницинасултаназаполучаваненадостъпдовоеннаиполитическа кариера,систематапостепенноепрекратенапрезХVІІв.

42.СелимІ(1512-1520).

?

►

Hegyi,Zimanyi,colourill.41

56


И 8. Записване на деца като девширме

Какваинформациянипредоставятазикар-

тина?Коисапредставенитеобразиикаксаразположе-ни?Можетелидаобяснитесмисъланажестоветеим?Какмислите– защоиматолковамногоизобразенижени?

?

?

►

57


ІІ–7. Лютфи паша си припомня своята служ-ба от времето, когато е взет чрез системата девширме

Авторътнатрактатаенай-слабиятотрабитеБожии,Лютфипаша,синнаАбдулмуин.Пора-дищедросттанасултаните,аз,смиреният,бяхзаведенвъвВътрешниядворецповреметонапокойниясултанБаязид43 (чийтодомеРаят).НапраганатазиОсманскадинастия,бяхдобрепоставенпредтяхсБожиятапомощ,идокатобяхвъвВътрешниядворец,изучавахмноговидовенауки.Привъзшествиетона[…]султанСелим44

напуснахпостанапазителнасултанскитевръхниодежди[чухадар]ипостъпихвъвВъншнатаслуж-ба,катоцаредворец[мютеферрика]с50акчетанадница.Следтовамибяхаповеренипостоветенапазителнапортите[капъджъ],знаменосец[мир алем],губернатор[санджакбей]наКастамону,генерал-губернатор[бейлербей]наКараманиАнкара,инакрая,повреметонанашиясултанСюлейман45,заехпостоветенавезиринавеликвезир.Когатоаз,смирениятинесъвършеният,напуснахДвореца,влязохвобщениесмногоучени[улема],поетиикултурнихора,исеопитахнапределанасвоитевъзможностидаоблагородяхарактерасичрезсдобиванесъсзнания.

İnalcık1973,р.84.

Лютфипаша(ок.1488-1563)евеликвезирвпериода1539-1541г.РоденвАлбания,тойевзетчрезсистематадевширме.Последователните

постове,коитозаеманаслужбаприсултана,сатипичнизакариерноторазвитиенасултанскитеробипрезХVиХVІв.(раннатакариеравъвВътрешниядворецпозволяванададенчовекдазаемедобрипостовевъвВъншниядвореципоследабъдеизпратендиректнозауправителвпровинциите,коетопринципноепредварителноусловие,задабъденазначенкатовезирвИмператорскиясъвет).Въпрекичеличнитепо-стижениянаЛютфисаизключителни,небивадазабравямеобстоятелството,чеотуправлениетонаМехмедІІдокраянаХVІв.повечетоотвеликитевезирисанабираниотсредитенабившироби,вербуваничрезсистематадевширме.Лютфипашаеизключениезарадисвоетопристрастиекъмкулту-ратаисогледнафакта,чеследкатосеоттегляотпостанавеликвезир,стававодещполитическиписател.Разказътмуесъщественипоотношениенапроблемасислямизацията:вдаденмомент,следвербуванетонамладияЛютфи,бащамуочевидносъщоприемаисляма.

ПогледнетевСхема1иопределетепостовете,зае-маниотЛютфивосманскатацентралнаадминистра-

ция,предидабъдеизпратензауправителнаразличнипровинции.КаквонипоказваслучаятнаЛютфиотносноосманскатасоциалнамобилност?Мислители,чеможемданаправимгенералниизводиоттозислучай?

И 9. Агата на еничарите.

Hegyi,Zimanyi,colourill.43

Опишетедрехитенаперсонажите.Смятатели,четоваоблеклоеималоспециалнасоциалнароляв

Османскатаимперия?

43. БаязидІІ(1481-1512).44. СелимІ(1512-1520).45. СюлейманІ(1520-1566).

??

?

58


ІІ–8. Османски правила, регулиращи разпре-делението на тимарите

Приходите,коитосеполучаватоттях,санаре-чени„плодовенавойната”[мал-и мукателе].Товаозначава,чеподобендоходседававзамянанавоюванесрещунеприятеля.[…]Вслучаястимарите[…],[те]биватдвавида.Единиятенаречен„приписаниодобрен”[тезки-релю],адругият–„неприписан”[тезкиресюз].Смисълътзадтермините„приписаниодобрен”и„неприписан”еследният.Съществуваразмер[иликоличество],койтовсекигенерал-губернатор[бейлербей]можедададевъзоснованасвойуказ[берат],закойтоиздавасертификат[тезкире]заприписване,катоследтовасеиздаваграмотавимператорскиядвор[вИстанбул],итакасавъз-никналитезиопределения„приписаниодобрен”и„неприписан”.

Hezarfen,р.139

Койвидтимаребилпо-голям:„приписаниятиодо-брен”или„неприписаният”?Защитетемнениетоси.

ІІ–9. Списък с приходи, събирани като тимар от страна на спахията

Четиридесетмъже–главинаселскидомакин-ства[kirkneferreaya],итридържания[zemin],иселотоАрдъчАъл,чииторегистрираниприходивключватсъбранотоотзърнениядесятък[юшур]иданъкавърхуфуража[саларие],данъкавър-хужитото[ресм-и гендюм]ипоземленияданък[ресми чифт],ипоземленияданъкзаселянисмалкиучастъци[ресм-и беннак],идължимотоотбезимотнитеергени[ресм-и джебе,ресм-иджаба],асъщоиданъкавърхулозята[юшур-и баа],коетовсичковъзлизана5000акчета,кактоезаписановподробниятефтер[дефтер-и муфассал],връ-цетенанадзорника,исъобразнократкиятефтер[дефтер-и иджмал],койтоуказва,че3000акчетаоттазисуматрябвадабъдатразпределенинадругомясто...

Barkan,рр.771-772.

Защодържаватаподробнорегистрираприходитенатимариотите?

ІІ–10. Преназначаване на държател на сред-ноголям тимар

МустафабинАхмедчавуш,койтобеотстраненоттимарнастойност15000акчетавКайсери.Сегамуседаваследното:тимарнастойност1600акче-тавЕндирликидругиселавоколията[нахията]ДжебелЕрджиш;тимарнастойност2000акчетавколибите[мезраа]ГазилеринадругиместавоколиятаКорамаз,предитовавдържаниенапокойнияАбдулКерим;тимарнастойност2000акчетаотприходите[махсул]отбозаджийницата[бозахане]вградКайсери,коитопринадлежаханаАбдулКерим;тимарнастойност800акчетавселовоколиятаКенар-ъърмак;тимарнастойност3000акчетавИстефанаидругиселанаДжебелЕрджиш,иняколкодругималкидържания,ипр.Наобщастойност15100акчета.


Обяснетезащоизточницитенаприходи,включенивпо-големитетимарисаразпръснати?

II–11. Съдебни решения за тимариоти, които не се включват във военните кампании (1635 г.)

Тимарнастойност2500акчета,воколията[нахията]Костере,катонезает[махлюл],тъйкатоСюлейманнеучаствавРеванската[Ереванска-та]кампаниятазигодина.Тойпропуснакактослужбатаси[хидмет, хизмет],такаипроверката[йоклама].Набазатанапохвалнописмоотстрананаполковиякомандир[алай бей]наНидже,Муса,тимарътбедаденнаМахмуд,койтоимадокументзавладение[берат]затимарнастойност3000акчета.Нагенерал-губернатора[бейлербея]наКараман,Ибрахим,беизпратеноудостоверение[тескере]заоформяненатимара. ДервишМехмед,койтопритежаваше[бешемютесарифна]тимарнастойност3000акчетавоколиятаСахра,неотидекъмЕреван.Махмудчавушполучивладениенадтимараму,нопосле

ІІc. Тимарската система

?

►

59


итойнепомогнавкампаниятаизатоватимарътотновоенезает.ДадененаХамзе,спрехвърляне[тахвил]отМехмед,всъответствиесудостове-рениенагенерал-губернаторанаКараманХасан.[Дата]:1Зилкаде,1025г.,вЕрегли.

Jennings,1972,р.212.

КъмкраянаХVІипрезХVІІв.войнитесрещуАв-стрияиИранставатпо-тежки.Зарадиогромните

разстояниятимариотитечестоняматдостатъчновремедасевърнат,задаприбератприходитесиидаконтролиратсвоитевладения.Етозащо,мнозинатимариотисеотказ-ватотучастиетосивъввоеннитедействия,което,споредправилата,принуждававластитедаотнематтимаритеиданакажатнепокорните.

Каквимеркисапредприети,задабъдатзаставенитимариотитедаслужатспоредочакванията?Сравнете

османскататимарскасистемасфеодалната.Опишетеоръжиятаиекипировкатанаспахиите.СравнетеизображениетостезинадругиевропейскикавалеристиотХVІв.Открийтеприликитеиразликите.Аконебяхмедалиобяснениезаизображението,каквобихтесипомислилизанего?Ималивнегоспецифиченелемент,койтобивипозволилдаразпознаетевтезимъжеосманскивойници?

II–12. Препоръки на Мурад І при назначаването на Евренос бей за управител (1386 г.)

[…]Приемиизапомнитозисъвет:Трябвадазнаеш,чеместатавпровинцияРу-мелия46саразположенидалечедноотдруго.Затяхнотоуправлениеиудовлетворяваненануж-дитеим,асъщоизаподдържаненареда,съссигурностщеимашнуждаотмногохоранамечаиперото.Внимавайданепосягашкъмбогатстватанахоратаси[…]Онзи,койтосизатваряочитезавяратавтозисвят,забравястрахаотБога.Несенамесвайвтезидела.Несеосланяйникомуинесеразкривайпредникого.Мнозинамогатда

İnalcık1973,ill.25.

И 10. Въоръжени спахии

ІІd. Идеология на защита на поданиците и практикуване на справедливо управление

бъдатвиденидапостятпрезденяидастоятнакракапрезнощта,въпрекичесекланятнаидо-лите.Пазисеоттакивахора.Несеподвеждайотвъншниявид...Икогатопожелаешдасложишнякогонасвоетомясто,неразчитайнаонова,коетознаешзанегодотозимомент.По-къснотойможедасепромени.Защототялотонасиначовешкипреминаваотедносъстояниевдруго...Съобразностова,обърниочииушикъмчовека,коготосинатоварилснякакваработа.Виждалинастоящотомусъстояниесъ-ответстванапо-раншнотоипреценидумитемуспоредтова.Недавайникойдабъдеобиждан.Вслушайсеивтозисъвет:

46.Буквално„странанагърците”(Румили).ВосманскитетекстовеотХІVиХVв.стоваимесеозначаваевропейскатачастнаОсманскатаимперия,управляванаотгенерал-губернатор(бейлербей).СледзавоеваниятаотХVІв.османцитесъздаватидругиадминистративниединицивЕвропа,нопровинциятаРумелияпродължавадавключвапо-голяматачастотБалканскияполуостров.

?

?

60


Акозаместниците,коитоназначавашвъввъ-трешносттанастранатасастарателни,състоя-ниетонаподаниците[раята]щебъдедобро[…].Инаредивсекидасмятамюсюлманитевсвоятаобластзабратя.Инекаседържатдобреспода-ниците.Неканикойоттяхнепострадаинебъдепритесняван.Некапомнят,чещедойдеден,вкойтосписъцитесделата,сторенивминалото,щеваляткатоснягвденянаСтрашниясъд.Некасегрижатзабеднитехора.Некаприготвятдос-татъчносредствазаживот.БеднитесамилинаБога.Тойщеприемевърхусебесибедносттананищите.Тойнещепогледнеонези,коитоиматземнибогатства... БъдиособенопочтителенпоотношениенапрочутиясредученитеЕлванаФекиха–неказнаниетомунараства–койтоеназначензашейх-юлислямнацялаРумелия.Исегрижизасвоитедуховници,коитосанаследницинапотомцитенаПророка.Дайимцялатасилюбовимилост,уважавайгиигизакриляй... Отвориврататасизанаградиидаровезаспахиите.Внимавайданепрахосвашиданебъдешстиснат.Несенамесвайвназначениятанаспахиите,невземайнищооттяхвзамянанаположениетоим.Когатовземаш,недемонстрирайсила.Работивнимателно.Нехвалисвоятахра-бростисмелост,нодръжмечасинаострен.Храниконяси.Неспирайдапоказвашбогатствотосиидадавашдарове.Несеотчайвай,акоприходитеотстраната,коятозавладясмечаси,текаратдаказваш:„Несадостатъчнозамоитеразходи!”.Вслучайнанужданипиши.Нямадасевъздържимдатидадемотонова,коетоимаметук.Щетипратимвсичко,коетоевъзможно[…]НаписановблагословениямесецШевал,вгоди-ната788(1386).

Одбрани,І,с.187-189

Каквоескритотопосланиенанякоиотсъветите(„Храниконяси!”)?Какваеролятанарелигиятав

препоръкитенаМурад?ОткоготрябвадасебоиЕвреносизащо?Каквомислитезасъветитенасултана?Далисабилипрактичнивежедневиетонаединосманскиуправник?Коиотобщитепрепоръкибихамоглидабъдатполезниивживотанаединднешенученик?

ІІ–13. Ферман на Мехмед І, издаден в полза на монасите от манастира Маргарит, в района на Серес (1419 г.)

Повелянаимператорскиянишанипричиназаиздаваненащастливатазаповед–даноБогвсевишниятдадетядасеизпълнявадокраянасвета–еследното:Наносителитенасвещениядокумент,мона-ситеотманастираМаргарит,покойнитемидядоибащасаблаговолилидаиздадатзаповеди.Тесапризнализабезспорниисаосвободили[отоблагания]имотитеинедвижиматаимсобстве-ност,състоящасеотлозяиводеници,вакъфитеим,[обхващащи]села,земи,овощниградиниикъщи,освободилисакъщитенараятавЗъхнаиовцетеимотоблаганесданък.Иаз,същотака,съгласнотехнитезаповеди,признахвладениятаимзабезспорниииздадохнастоящатасвещеназаповед.Оттяхсамитеиотиноцитеданесевземаобичайниятхарач.Некатедавладеятгореспоменатитеземи,намиращисевтяхнопритежание,кактоивминалото.Изобщозавсичко,коетотеотвреметонамоядядоинабащами,тадонашиднисапридобили,даважисъщоторазпореждане.Никои[лица]данеимпречат,данеимсепро-тивопоставятиданегибезпокоят,данеправятпромениипреобразувания.Те[монасите]дабъдатосвободениоткуриерскислужби,отангариииотвсичкиизвънредниналози.ДанепосягатиналозятаимвСв.Анастасия.НаписаннаседмиЗилхидже,годинаосемстотиндвадесетивтора[25.ХІІ.1419г.]

Тодорова,с.49

ОбсъдетезащомонаситеотМаргаритискатновипривилегииотМехмедІ,въпрекичесасеползвали

иотстари,предоставениимотМурадІиБаязидІ.

ІІ–14. Решение на кадията относно конфликт между християнин и еничарин (София, 1618 г.)

Написанозатова,ченемюсюлманинътнаимеИлия,жителнаградСофия,махалаБанишора,сеявившариатскиясъд,ипризованасъдени-чаринаОсманбешеотсъщатамахала,ивнеговоприсъствиесеизказатака:„ПоменатиятОсманбешедърживкъщатасисъпругатамиПеткана,въпрекичемуяискам,тойнемиядава,катоотдоставременасамянадумвадасеразведесмене;така,повечеот

?

?

?

61


еднагодина,тойякриевкъщатаси,бездаесключилбрак;молясъдадазапита[ответника]повъпросаидапротоколираизказванетому.ПритезидуминаИлияпоменатиятОсманбешебезапитанотсъда[дасеизкажеповъпроса].Вотговораситойпризнаказаното,идоведевсъдапоменататанемюсюлманка[Петкана],ияпредаденасъпругайИлия.

Турски извори,с.119

Докаквозаключениестигатезаположениетонаженитевобществото?ЗащоПеткананееразпитана

поделото?Каквомислите,чебиказалатя,акобешепо-каненадаизбере?Билалиетеориятазапокровителствонадподаниците[раята]обикновенареторика?

ІІ–15. Решение на кадията относно конфликт между мюсюлманин и християнин (Видин, 1700 г.)

Иван,синътнаНиколаотградВидин,махалаКараман,сеявиназаседаниетонашариатскиясъдвприсъствиетонаберберинаУстаЮмер,синнаАли.Тойезавелделопротивнегозаследното:Набаира,вместносттаКозловец,Иванималозеот¾ара,придобитопонаследство,приследни-тесъседи:лозятанаМануш,хлебаринаЙован,Николаидържавнияпът.ПоменатиятЮмергоприсвоилнезаконно...Разпитан,Юмерказалслед-ното:предиизвестновреметойкупилказанотолозеприсъщитесъседиза15гроша47отчинов-никаподържавнитеимоти,катобезстопанствено.СледсмърттанапредишниямустопанинИванСимитчията,койтоумрял,бездаоставинаслед-ници,тостаналодържавно.Николавъзразил,чеказанотоотЮмернебиловярно,ипредставилдвамасвидетели,коитопотвърдили,чедействи-телнолозетобилонегово.Следтовасъдътказалнаответникадапредстависвидетели,коитодапотвърдятнеговитепоказания,имуопределилисрок.Понежедоизтичанетонасрока[Юмер]немогълдапредстависвидетели,съдътмупред-ложилклетвавсмисъл,четойдействителноекупиллозетокатобезстопанствено.Юмерприел

клетватаисезаклелвиметонаБога.ВъзоснованатовасъдътрешилдазабранинаИвандаводиделозалозето.

Георгиева,Цанев,с.293

Акобяхтекадия,каквобибиловашеторешениевтозислучай?Далинаистинакадиятаеповярвална

клетватанаЮмерилиебилподведен?Каквознаетезапрактикатаназаклеваневсредновековнотоправосъдие?Даликадийскитесъдилищавинагисаподпомагалимюсюл-манитесрещунемюсюлманскитеподаници[рая]?Даликадийскитесъдилищавинагиосигуряватсправедли-васистеманаправосъдие?Защитетемнениетоси,катоизползватегорнитеизвори.

ІІ–16. Общността на остров Миконос решава да се отърве от кадията (1710 г.)

Година1710,9септември,Миконос.

Ние,долуподписанитеотобщинатанаМиконос,катовидяхмезлощастиятаиразмириците,коитопретърпяостровътниотпочитаемиягосподинсъдия,койтотърсивсякаквиначини,заданиобвини,исогледнавсичкитезиклевети,инаонова,коетозамисляданистори,всичкиниесесъбрахме,младиистари,духовенствоимиряни,цялотопаствонацърквата„СветаБогородица”,покровителканатозиостров,инамерихмезасправедливодаотпратимгореказаниясъдия,задасложимкрайнаскандалитеиразмириците;иние,цялатаобщина,обещаваме,чеаконякойпо-страдавъввръзкастезидействиясрещусъдията,щегобранимищегоподкрепямепредвсекисъд,изадаудостоверимтова,записвамеименатасиотдолу[Подписи].

Zerlentou,рр.67-68.

Оценетериска,поетотобщинатанаМиконоспринадиганетойсрещукадията.Каквобиломнението

нахоратаотМиконос?

47. Грош[гуруш,куруш]–османсконазваниезаголемисребърнимонети(талери).Следкатоизползвалигрошове,сеченивразличниевропейскистрани,вкраянаХVІІв.османцитезапочватдасекатсвоисобствени.Грошът,същотака,ставаимонетнаединица,използванавсчетоводството,иравнана40парии120акчета.

?

?

62


ІІ–17. Присъда срещу коджабашията Тодораки от Самакоджук (1762 г.)

Решениеназаместник-съдията[наиб]наоко-лията[нахията]Мидие[Мидия]:ХаджиИбрахим,следкатосепредставиисеоказа,чеимаправодасъбирапоголовнияданък[джизие]заИстанбулиприлежащитемуоколии,изложикаквоколиятаМидия,бидейкичастоттях,вселотоСамакоджук,коетоеврайонанаМидия48,единнемюсюлманскиподаник[зимми]наимеТодораки,койтоекоджабашиязасправедливопокровителстваните[немюсюлмански]поданици[раи]отселото,катосъбраповечеотстоипетде-сетотподаницитемъжеоколосебеси,казвайки:„Ние,поданицитеотСамако[джук]неподлежимнаизискванетозасъбираненапоголовенданък[джизие],нямадапозволимкракатидастъпивнашетоселище”,проявиупоритасъпротива.РечениятТодоракистигнадотам,чеудариох-раната,придружаващагореказаниятъжител,иупорствашевбунтовническатасидейност,катопотозиначинстанапричинадържавнитеприходидабъдатсъбраничастичноинепълно.Той[ХаджиИбрахим]мепомолидаиздамимператорсказа-повед,осъждащагореказанияподаник[зимми]дагребевгалерите,докатонепоправиповедениетоси.Некатовадабъдемояписменазаповед,такачеакотойотновосеопитадапротиводействанареченотоплащанеотстрананаподаниците,натехнияпоголовенданък,предписанотСвещениязакон[Шариата],некабъдедоведеннасилавмояимперскисъд[т.е.вИстанбул],задабъдеизпра-тендагребенагалеритесцелдасеподсигуринеговотоправилноповедение.

Kal`a,р.177

Обърнетевнимание,чесъбирачътнаданъцисеоплакванепредкадията,адиректнопредимперския

съветвИстанбул.КакваформанасъпротиваизползватхоратаотСамакоджуксрещусъбирачитенаданъци?Каквоеотношениетонасултана?ДалиприсъдатаеоставиланаТодоракинякаквавъзможностдасеизмъкне?

ІІ–18. Османска грамота за покровителство на босненски манастири (1785 г.)

Буюрулдия[видосманскаграмота]напашата.Довас–съдиитеотобласттанаБосна,довас–командири,идовас–събирачинаданъци,дасезнае,чебратстватанатриманастира[Крешево,ФойницаиКральеваСутьеска]саосвободениотвсичкивидовепубличниданъципосилатанатазиграмотаиблагороднитефермани,коитовечеиматвръцетеси.Никоганетрябвадапозволяватенакоготоидабилодагитретиранесправедливоилидагибезпокоисисканиязаданъци,къдетоидабило,билотовманастиритеим,иливселатанаобласттаБосна,илипоулицитеипътищата,ипопринципнебивадапозволяватенищо,коетоевпротиворечиестазиграмотаисдругитебла-городнифермани.Виещегипокровителстватеибранитевъввсякаквиобстоятелства,ищедейст-вате,кактовибешенареденочрезсъдържаниетонатазиграмота[буюрулдия],ищесезадължитеданепредприематенищопротивтазиграмота.Товасамоитезаповеди.

Benić,р.303.

ВкраянаХVІІІв.,когатоцентралнатавластвеченеетакаефективнанаместноравнище,

поданицитечестомолятзаспециалниграмоти,издаваниотпровинциалнитевласти.

Сравнетеобхватанапривилегиите,даденивІІ–13иІІ–18.

48. МалъкСамоков,дн.ДемиркьойвТурция–бел.ред.

?

?

63


ІІ–19. Постановления относно статуса на Рагуза, потвърдени в ахиднаме, издадено от Мурад ІІІ (1575 г.)

[…]Предивреме,порадипокорството,подчине-нието,отдаденосттаипочтеността,показаниотбейоветеиуправницитенаДубровник[Рагуза]повреметонамоитепокойниславнипредци–некаБогосветлидоказателстватазатяхнотовеличие–беимдаденаграмота.[…]Тетрябвадаизпращатвсякагодина,всъответ-ствиесъсстарияобичай,12500жълтици[филори,флорин],коитотеизпращахаотстаривременавнашиядвор,седалищенаславата,заедноспратеницитеси.Допълнителенданък[харадж],освенгорека-заните12500жълтици,нетрябвадасеизисква.Отстрананамоитегубернатори[санджакбейове],офицери[субаши],тимариоти,и,накратко,отстра-нанавсичкионези,коитосенамиратподсянкатанамоятавласт,небивадасенанасяникакващетавърхустранатаимивладениятаим,замъцитеимивърхусамитетях.Посъщияначин,покойтотехниятградистранапребивавахапредивсигурностиподпокровител-ство,такаотновотрябвадасавсигурностиподпокровителство.Отсъседнитестрани,[всекиедин]приятелиливраг,далипосуша,илипоморе,можедаидва,идасиотиваотградаим;никойнямадазабранитоваилидасенамесва. ТехнитетърговцимогатдатъргуватвмоитеПокровителствани[отБога]Владения;могатдаидватидасиотиват;никойнямадасенамесваотноснопринадлежноститеим,животнитеидру-гитестоки,илипъкдаимпричиняванеудобство.Нитопъктрябвадасеискаоттяхпътнатакса[бач].

Biegman,р.56-57

КаквисазадължениятанаданъчнозависиматаРа-гуза?Каквомислитезаспециалнитепостановления

относнотърговиятаитърговците?Опитайтеседаобяснитезащотесабилиблагоприятнинесамозарагузанците,ноизаосманците.

ІІе. Провинции и васални държави

ІІ–20. Ахиднаме49 на Ахмед І за Трансилвания (1614 г.)

Кълнасеиобещавамследното[…],докатогореспоменатиятпринц[бей],икапитаните,идругитесановнициотГорнаУнгариясаподчи-ненинамоятаПортанащастието,отдънотонасърцетоси,свяраичест,тесаприятелинамо-итеприятелиивраговенамоитеврагове;икатосъмвсъюзиспоразумениесгореспоменатияБетленГабриел50,тещеполагатусилиядасевдигнатидаунищожатнеприятеля,койтобисенадигнал,откоятоидаестрана,срещуземятанаТрансилвания,изададокажат,чесаверниипокорни,щеизпратяттазигодина,пособственаволяиповсеобщосъгласие,дароветеси[пешкеш]домоятаИмператорскапорта,всъответствиеспроизводствотоивъзможноститенастранатаим.Тогавааз,насвойред,щегизащитавамповся-какъвначин,покойтомога,оттехнитеврагове,когатобихаималинуждаотпомощтаиподкрепатами;всичкитекрепостииградове,асъщоитери-ториитеподтяхновладениещеостанатвтехниръцеотсеганататък,иабсолютноникой,билотогенерал-губернатор[бейлербей],илигубернатор[бей]подмоекомандване,нитопъкглавнокоманд-ващиятми[сераскер],щеимаправодасемеси.Ибезпромениипоправкипонякакъвначиннаобичая,реда,правилата,религията,асъщоинаобичаите,коитотепрактикуватотвекове,катогиоставимдабъдаттакива,никойнебивадапредприеманищо,нодагиоставинамираподсянкатанасправедливостта.[…]Иотреченатастрананямадаискамеданъци,по-високи,отонези,коитосабилидосега.

Gemil,р.165

Каквисабилизадължениятанавасалнатастрана?Коментирайтефразата„приятелинамоитеприятели

ивраговенамоитеврагове”.

ІІ–21. Автономията на Молдова (1716)

КнязетенаМолдовабилилишениотправото

49.Восманскатапрактикаахиднаметоеграмота,издаванаотсултанананемюсюлманскадържава,скоятосключвалмир.Такиваахиднаметасадаванинесамона„класически”васалнидържави,ноинаВенеция,Полшаидр.Дълговремеосманцитенежелаятдаприематпрактикатанаофициалнидвустраннидоговори.Въпрекитова,условиятанаахиднаметатапопринципсадоговарянимеждустранитепредииздаванетонаофициалниядокумент.

50.ГаборБетлен,князнаТрансилвания(1613-1629).

?

64


сидаобявяватвойна,дасключватмиридапод-писватдоговори,дапращатпратеницидовладе-телитенасъседнитестранисвъпросиотноснодържавнитедела,въпрекичеполучилипълнасвободаипочтисъщатавласт,коятоимали,дасъздаватзакони,данаказватнаселението,даиздигатхорадоранганабояри51илидаотнематтовадостойнство,даналагатданъциидориданазначаватепископи,идругинещаоттозивид.Итазивласт,коятокнязътпритежава,сераз-простиранесамонадсановницитеиподаницитенаМолдова,носъщоинадтурскитетърговциивсякаквидругилица,докатопребиваватнанеговатеритория.Животътисмърттаимсавръцетему[…],всичкицивилниивоеннисановницисаподмилосттаму;тойдаванаонези,коитосамумили,ивземаотонези,коитонехаресва.Ичрезтозиактнадаряване,князътнетрябвадасесъобразявасникаквиправила[…].Князътимасъщатавластнесамонаднисшияклир,ноинадмитрополита,епископите,архимандритите,игуменитеинадвсичкицърковници,акосанесправедливиилисторятнещо,коетоможеданаврединахората,илизаговорничатсрещукнязаидържавата,вкойтослучай,князътможе,безпроблемибезсъгласиетонаконстантинополскияпатриарх,дагисвалиотпостаимидагилишиотрангаимвцърквата,нонеиотсвещеническияимсан,иакосеналага–дагинакажесъссмърт[…].Въпрекитова,немуедаденасъщатаогромнавластнадимотитенанаселението.Вярное,ченезависимоколкосависокиданъците,коитоеналожилвстраната,никойнеможедасепротивопоставиилиданесеподчининазаповедитемубезстрах,чещеизгубиглаватаси;но,насвойред,итойепринуденотосманскиядвордадокладвакаквоесъбрал.Положениетоетакова,чемакариникойданеможедасъдикняза(освенаконебъдесъ-общенонавеликиявезир,чеепролялкръвтананевинен),тойизпадавголямаопасност,акоцялатастранасеоплачеотпрекаленовисокиданъци.Иакобъденамеренвиновензатова,тойобикно-веносенаказвасизгнаниеилисконфискациянаимуществотому,тъйкатосамобунтилиотказдаплащагодишнияданъкзаплашвакнязетесъссмъртнонаказание.Нотазизабрананяматакавасила,чехоратадасеопратнанея.Всъщност,

акокнязътеподкупилвезирасдарове,асъщоизаместникаму[кетхюда],ковчежника[дефтердар]идруги,коитоиматспециалновлияниенадимпе-ратора,тойнеследвадасебоиотоплакваниятанаболяритеидоринацялатастрана,тъйкатонямаслучай,прикойтообвиняем,сръцепълнисдарове,данеможеуспешнодасезащитипредтурскиясъд.Затова,колкотоитежкабимогладабъдетурскататираниязаМолдова,князътйможе,въпрекитова,даправикаквотосииска,бездасебоиоткаквотоидабило:нитоедингражданиннебимогълдасеопълчисрещуволятаму,бездабъденаказан.

Cantemir1973,рр.127-128

ДимитриеКантемир(1673-1723)управлявадвапътикатокнязнаМолдова(1693г.;1710-1711

г.)иепринудендаизбягавРусияследнеуспешновъс-таниесрещуосманцитепрез1711г.ПрекарвайкиголямачастотмладосттасивИстанбул,тойсеутвърждавакатоединотводещитеевропейскиученииизследователинаОсманскатаимперия,средчиитотрудовесаисториянаОсманскатаимперияитрактатзамюсюлманскатарелигия.Неговото„ОписаниенаМолдова”енаписаноналатинскизазападнитечитатели.

ОдобрявалиДимитриеКантемир,иликритикуваразмеритенавътрешнополитическатавластнамол-

довскитекнязе?Оценетепредимстватаинедостатъцитенаживотавъввасалнадържава,анев„нормална”османскапровинция,занаселениетооттезитеритории.Опитайтеседаопреде-литеразличнитепоследствиязаразнитесоциалнигрупи.

ІІ–22. Френският пътешественик Флаша за спе-циалното положение на влашките князе (1741 г.)

ВБукурещзабелязахнещо,коетомисесторимногостранно.Въпрекичесултанътразполагастовакняжествоспоредмилосттаси,турцитеняматникаквиджамиитаминесаподвласттанакняза.Тепризнаватсамовласттанасултанския„предста-вител”,койтоединственимаправодагинаказва.Обачееразличносрумънците,гърцитеидругитехристияни.Войводатаили„хосподар”наВлахияможедаразполагакатодеспотсживотаибогат-стватаим,акомеркитеирешениятамунебъдатоспорениотсултана,тъйкатозависинапълноотнегоивинагикогатозакъснеесданъка,дължим

51. „Бояр”–болярин.Стазититласеозначавалоедновременноблагородникисановник.

?

65


наПортатаилипъкнеизпълнизадължениятасикъмнея,трябвадаеготовдабъдедетрониранипонякогаезаплашендазагубиглаватаси.По-вечеевицекрал,отколкотовладетел.ВойводатаКонстантин[Маврокордат]52заслужавапо-добрасъдба;всичкистранибихабилищастливидаго

А. Османски провинции от „ядрото” (еялет, наричани още лива или вилает):■ управляват се от генерал-губернатор, наречен бейлербей;■ по принцип са разделени на няколко санджака (управлявани от губернатори, наричани санджакбейове),

формирани от няколко кази (управлявани от кадии);■ по-голямата част от земята е разпределена чрез тимарската система;■ примери: Анадол, Румелия, Буда, Кипър и др.;■ специално положение: малки региони и общности, които имат особени привилегии или местна

автономия (примери: манастирите на Света гора Атонска и в Синай, някои планински или островни общини в Черна гора, Албания, Гърция и др.).

Б. Османски провинции от „втория пояс”:■ по принцип са еялети, управлявани от генерал-губернатори, назначени от султана;■ повечето от тези провинции са организирани съобразно специални финансови правила (системата

саляне; само частично или въобще не са интегрирани в тимарската система);■ примери: Египет, Багдад, Басра, Тунис, Йемен и др.;■ специално положение: рядко на ниво еялет и по-често на ниво санджак, някои от тези провинции

се управляват от наследствени управители (примери: Лахса, Адана – под властта на фамилията Рамазаногулларъ, някои кюрдски санджаци, Видин – под властта на фамилията Михалоглу през ХV-ХVІ в., и др.).

В. Мюсюлмански васални държави:■ държави, които признават османското върховенство, но запазват своята традиционна организация;

въпреки това султанът се меси в избора на владетелите им;■ по принцип притежават важно политическо, военно и / или символно значение за Османската империя и

получават османска финансова подкрепа под различни форми; ■ примери: Кримското ханство, шарифата на Мека и др.;■ специално положение: Персия, също така, плаща данък в периода 1590-1603 г., но не e трайно васална на

османците държава.

Г. Християнски васални държави:■ държави, които признават османското върховенство, плащат кръгла сума като данък на султана, трябва

да се съобразяват с османската политика, но запазват автономията си и традиционните християнски институции (не приемат мюсюлманското / османското право);

■ примери: Рагуза (Дубровник), Влахия, Молдова, Трансилвания, Грузия, Хиос (до 1566 г.) и др.;■ специално положение: някои християнски държави плащат данък или само за част от територията

си (напр. Венеция за Кипър, 1517-1570; Хабсбургите за Горна Унгария, 1533-1593), или като „пари за покровителство”, за да не бъдат нападани (напр. Полско-литовската държава на Кримското ханство, понякога и на османците), но запазват политическата си независимост.

Схема 2: Типология на териториалното османско управление (ХVІ в.)

Каквисаограничениятазаосманцитевъввасалнитедържави?СравнетеизворитевтозиразделсизворІ-8.

иматзавладетел.

Călători ,IX,р.257

52. Константин Маврокордат (р. 1711 г., ум. 1769 г.) е един от най-изтъкнатите представители наконстантинополския православен елит с гръцка култура, т.нар. „фанариоти” презХVІІІ в.Между 1730 и 1769 г.управлявашест пъти въвВлахияи четирипъти вМолдова.Изключителнообразован, тойотменя крепостнотоправоисъщотакапредприемаразличнидругиреформивдуханапросветенияабсолютизъм.

66

ГЛАВА IIIРелигиозни институции, общности и практики

Османскатаимперияобхващамногонародисразличнирелигии.Принадлежносттакъмислямаеосновназалегитимносттанасултанаинаосманскитеелити,носъщотолковаважнаеинеобходимосттадасенамерятначинизаинтегриранетонанемюсюлманскитеподаници.Освентова,религиозноторазнообразиеезначителнопо-голямовЮгоизточнаЕвропа,отколкотовблизкоизточ-нитеилиафриканскитеосманскипровинции. ТазиглаваеопитдасереконструирацентралнатаролянарелигиятавживотананародитеотЮгоизточнаЕвропаповременаосманскотоуправление.Религиятаеводещпринципвполитическиаспект.Разделениетомеждумюсюлманиинемюсюлманиеосновополагащовосманскатасоциалнаструктура,анемюсюлманскитеподаницисаразделенидопълнителноиполиниянарелигиятавпра-вославна,еврейскаиарменскаобщност[миллет].Религиознитеинституциииматролявизразяванетонаинтереситеинуждитенатезиобщности.Православнатацърквасерадванаспециалниотношениясосманскитевласти,отдругастранаирелигиознителидеринаостаналитевероизповеданиясъщосисътрудничатсОсманскатадържава.Нозаповечетохора,всепак,религиятаепо-малковъпроснаполитикаиинституцииимногоповечеесвързанасвяратаисобщуванетосБог.Религиознитепрактикизаематосновначаствживотанамногохора,иизворите,включенивтазиглава,сеопитватдахвърлятсветлинавърхунякоиоттезипрактики. Голямбройизворизасягаттвърдеспорнияпроблемзаосманскатарелигиозна„толерантност”.МногоисторициакцентиратвърхумюсюлманскияхарактернаОсманскатаимперияивърхуфакта,четявсъщностепотискалахристиянскитесиподаницивъзоснованарелигията.Другиисторицитвърдят,чепосъщотовреме,докатоЕвропасераздираотрелигиознивойниинехристиянитесапринудениилидасепокръстят,илидаемигрират,османцитесадалечпо-толерантни,позволяватнасвоитенемюсюлманскиподаницидазапазятрелигиятасиидориприематнадрагосърцебежанципорелигиознипричини.Въпрекичеивдветемнениясеоткривачастицаистина,те,същотака,съдър-жатясниидеологическинаслоенияизначителноопростяватисторическитесвидетелства.Изворите,включенивпоследнияразделнаглавата,иматзацелдапомогнатнаученицитедаусетятсложносттанасъжителствотомеждурелигиитеидискриминациятавосманскаЮгоизточнаЕвропа,кактоидагипоставятвсравнителнаперспектива.

ІІІ–1. Надпис над портала на джамията „Сю-лейманийе” в Истанбул (средата на ХVІ в.)

[СултанСюлейман]сеприближидоБога,Гос-подарянавеличиетоивсемогъществото,Създателянасветанагосподствотоивърхо-венството,[султанСюлейман],койтоеНеговраб,получилмощтаси

чрезБожиятасила,халифът,блестящчрезБо-жиятаслава,Този,койтоизпълнявазаповедитенаСкритатакнигаиизпълняваразпоредбитейвъв(всички)земинаобитаемиясвят:ПокорителназемитенаИзтокаиЗапада,спомощтанавсемогъщияБогиНеговатапобе-доноснаармия,Владетелназемнотоцарство,

ІІІа. Мюсюлманите

?

?

67


СянканаБоганадвсичкинароди,Султаннасултанитезаарабитеиперсите,Обнародващсултанскитезакони[канун],Десетиотосманскитехагани.Султан,синнасултан,СултанСюлейманхан[…]НекалиниятананеговияСултанатпродължидокраянавремената!

Imber,р.75.

ОбяснетепредполагаематавръзкамеждуБогиос-манскиявладетел.Биллитой(имногодругивладе-

тели,претендиращи,чесасвързанисГоспода)истинскивярващ,илипростосееопитвалдаманипулираподаницитеси?Какваеролятанаулемитевтозислучай?

ІІІ–2 Димитрие Кантемир за мюсюлманските молитви

Мохамеднаредидасеизвършватпубличниичастнимолитвипетпътиврамкитена24-течаса[наденонощието][...]Теполагатголемигрижизачетиринеща,когатоизпълняватмолитвитеси:1.дасеизмият;2.дакажаттезимолитвивотреде-нотозатовавреме,защото,акогонаправятпредиилиследопределенотовреме,вярват,четоващебъденапразноинеприятнозаБога;3.дасеуверят,чемястотоечистои,акоиматсъмненияотносночистотатаму,дасложатподнозетесиилималъккилим,илишаласи;4.данасочатлицетосивпосокаотсевернаюг,коетотенаричаткибла изакоетоказват,чесочикъмхрамавМека[…].Молитвитесесъстоятотмножествопоклони,коле-ничения,докосванияназемятасчело,изправянеимоление.[…].Вголемитеджамиинеотстъпватмястотосиникому,дориинасултана,новсекиоставане-подвижениневъзмутимнамястото,коетоезаелпървоначално.Ипредикраянамолитвитеезабра-ненодаотронитедоридумаилидаседвижите(О,милостивиГосподи,колкомногопо-благочестивисатевтоваотношениеотхристиянитеиколкоповечеусърдиепроявяватвпочиттакъмБога!),идоридаплюетеиликашляте,освенаконуждатаневипритисне,аплюнкататрябвадапоеметевкърпичка,защотосмятатзанереднодаплюятилидадухатносасиначистомясто.Впетъците,коитонаезиканаКоранасенаричатджума(коетоозначавадензасъбиранеилисъе-

диняване),следмолитвитепопладне,вголемитеджамии(коитонаричатселатин), проповедни-цитеизвършватпроповедзадваилитричаса.ТеобясняваттекстанаКоранавърхутема,коятопредварителносаподбрали.Къмтовадобавят,изговаряйкикрасивислова,нещоморализиращо,споредобстоятелствата,игоукрасяватсфигури,тропи,метафориидругиреторичниобрази.Вмирновреметеприбавятнещозаизпълнениетонасправедливостта,загрижатапоуправлениетонадържавата,заБожиятамилостизапредотвра-тяванетонаходоветеинамерениятанавраговете.Аакоеповремеиливнавечериетонавойна,илипоход,султанътнарежданапроповедницитедаговорятпо-често,катопоказватнахоратаигиубеждават,чевойнатасрещунеприятелитеепозаповеднаБогаинеговияПророк,анезаземнибогатства,нитопъкзаспециалнипридобивкиилислава,носамозаразпространениенавярата,заБожиятаслава,заблаготонацелиямюсюлманскиродидругитакива.

Cantemir1987,рр.289-295

ТозифрагментеоттрактатанаКантемирзамюсюлманскатарелигия,написанповременаизгнаниетомувРусия(1711-1723).Кантемир

използваобширнитесипознаниязаосманскотообщество,коитонатрупалпрезповечеотдведесетилетия,прекаранивИстанбулпреди1710г.

Каквиправилатрябвадаспазвамюсюлманинътпримолитви?Потърсетеаргументивподкрепана

„демократичната”природанаобщносттанавярващитемюсюлмани(умма).Билалиполитическатанамесаврелигиознитеслужбиоправдана?Изтъкнетеаргументивползаипротивтазинамеса.Открийтепримеризаподобновмешателствоивдругиобщества.Ималиподобнанамесавъввашетообщество?

►

►

?

?

68

РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ, ОБЩНОСТИ И ПРАКТИКИ

И 11. „Сюлейманийе” („Джамията на Сюлей-ман”) в Истанбул (1550-1557)

СнимканаЕленФилон

И 12. Джамия от ХІV в. в Изник (Никея)

Lewis,р.294

Сравнетедветеджамии.Аконямахтехронологическиданни,какбихтеопределиликояепо-старатаоттях

икоя–по-новата?

ІІІ–3. Мюсюлманин, разсъждаващ за връзката между Аллах и дъжда (1779 г.)

Невалядъждтрииличетиримесеца,такачеимашемасовимолитвизадъжд(такавамолитвасенаричадова)навсякъдевджамиитевСараево.Новсичкоимасвоясмисъл,защотоАллахнепроменярешениятаСиивисшиятдуховенсвятесвързанснашия.Акотрябвадазавалидъжд,затовасиимадругапричина,коятоепознатанаастрономите,амолитвитезадъждсасамосимволнапокорствоислужбанаБога,неглавнапричиназадъжда.Защото,аковсякамолитвабъдеудовлетворена,тогавасветътщезагинеитайнитенямаданибъдатразкрити.Нокогатона-ближивреметозадъждаинякойсемоли,хоратагонаричат„добърчовек”,чиятомолитващебъдечута.Аз,грешниятбедняк,чухпредиблизомесецотединастроном,чеследединмесец(тоестсега)щесепоявиопределеноподрежданенасъзвез-диятаи„портатащесеотвори”,коетозначи,чещезавали–кактоистана.Тогаванякоиневежизапочнахадаправятсобственизаключения,коетоенормално,нонееважно,защотощесеслучионова,коетожелаеАллах,независимодалиниегоискаме,илине.

Bašeskija,р.235

Целиятживот наМулаМустафаБашеския(1731/1732-1809)преминававСараево.ТойбилимамихатибвджамиятанаБузаджиХаджи

Хасан,апо-късноработикатописар(кятиб).МулаМустафаниеоставилхроника,прекрасенизворзаисториятанаполитическияиежедневнияживотвСараево(Босна)исъ-седнитестрани.Тозитекст,освентова,показва,ченаравносевропейскитеинтелектуалциотХVІІІв.,Башескияебилтвърдекритиченкъмпредразсъдъцитенасъвременницитеси,нокритичнотомуотношениенегоотвеждадосъмнениявъввсемогъществотонаАллах.

ВкаквовсъщноствярваМулаМустафаБашеския?Откаквоепричинендъждът–отприродниилиот

божественисили?

►

►

►

►

69


И 13. Орнаментални коранически надписи във вътрешността на „Ески Джами” в Едирне (Одрин, ХV в.)


И 14. Джамията на Хюсеин паша в Плевля, изградена през 1559 г.

Kasalica,p.76

И 15. Стенна украса в интериора на джами-ята на Хюсеин паша в Плевля

Kasalica,p.77

ДжамиятанаХюсеинпашаепостроенапрез1569г.отХюсеинпашаБолянич(ум.ок.1594г.),койтоероденкрайПлевля.Тойбилсанджакбей

наБосна,ХерцеговинаиЕгипет,ивезирнаБагдад.Джами-ятаечастотимениятаму.Вътрешносттай,по-специалношестоъгълниятмихраб,ебогатоукрасенасфлоралниигеометричнимотиви.ВджамиятасесъхраняваиКоран,датиранот1571г.,койтоеединотшедьовритенаислям-скатакалиграфия.

И 16. Турска дама, яздеща камила на път за поклонение в Мека


?

?

?

70


ІІІ–4. Мюсюлманската хетеродоксия – шегите на бекташите

Мюсюлманскиучен[ходжа]проповядвалведнаджамия,катоописвалсилатаиатрибутитенаБога:–Аллахнеенитоназемята,нитонанебето;нитонасушата,нитовокеана.Накратко,тойнямапростран-ственоизмерение,носъществувасамовсърцатанавярващите.Втозимоментединбекташ,койтосенамиралсредпубликата,немогълвечедасесдържаирекъл:–О,членовенаобщността,молядаобърнетевнимание.Когатоказахоняден:„Аллахнеетук.”,мърморехте,чесъм„станалневерник”,нокогатоходжаефендиказва,чеАллахнесъществува,никойотваснеобелваидума.Единбекташбилзапитан:„Защосветътепъленстолковахълмовеисклонове,скалиипланини?Защоненавсякъдееравноигладко?”.Тойотвърнал:„Хайде,хайде,каквоочакватеотмясто,зачиетосъздаванесаотишлисамошестдни?”.

Dursun,р.78

Бекташитеформиралирелигиознобратство,коетотвърдяло,чеследвапримеранаХаджиБекташ

Вели,прочутдервиш-мистикотХІІІв.Официалнотясносвързанисосманскитевласти,исголямовлияниесреденичарите,бекташитепрактикувалимистичната(суфи)форманаисляма,понякогапо-близкадошиизма,откол-котодоофициалниязаОсманскатаимпериясунизъм.Бекташитедемонстриралиособенвидлипсанапочиткъмсоциалнатайерархия,асъщоикъмтрадиционнитеобичаииритуали–всичкотовабиловъплътеновбезбройнишеги,свързанисархетипнияобразнавъзприеманиянай-вечекатоанонименБекташибаба(буквално„татко”или„отец”)илипонякогадеде(буквално„чичо”или„дядо”),койтоепризнатзаеднаотнай-големитефигуривтурскияхумор.Кактоeсмногодругиелементинаустнататрадиция,шегитенабекташитенемогатдабъдатлеснодатирани,съдържайкисвидетелствазаразличнипластовенасоциалнатапамет.

Каквомислитезатезишеги?Помагалилисазамо-билизациятанахоратасрещурелигиознатавърхушкаилисапростобезобиднизабележкиотстранана

личностисъссобственомнение?ПознатилисавиидругиформинахетеродоксиявЮго-източнаЕвропа?Можелимистицизмътдасеподчининаофициалнитерелигиозниинституции?

► И 17. Астрономическа обсерватория в Ис-танбул (ок. 1580 г.)

Lewis,р.200.

Коиотнаучнитеприборисавипознати?Колкооттяхизползвамеидоднес?Защонатоваизображениеса

нарисуванисамомъже?Защовсичкиносятбради?Каквоетова–мода,професионалноизискванеилисоциалензнак?Мислители,чеимаопределенапричинаилипростоставадумазавъображениетонахудожника?Каквоевпечатле-ниетовиоткартата,изобразенанакартината?

► И 18. Популярният герой Насреддин (На-страдин) ходжа


ЗнаетелинякаквиисториизаНастрадинходжа?Какепредставентойвтезианекдоти?КолкопопулярнисаисториитезаНастрадинходжавъв

вашатастрана?Коганеговитеисториисапубликуванизапръвпътнавашияезик?ПопитайтеприятелитеироднинитесикаквознаятзаНастрадинходжа?

?

?

71


ІІІ–5. Изборът на Генадиос Схолариос за пръв православен патриарх след османското заво-евание на Константинопол (1453 г.)

Натретияденследпаданетонаградани,султанътотпразнувапобедатасисголям,веселтриумф[…]. Тойиздадезаповедзаизборанапатриарх,споредобичаяипротокола,тъйкатопатриархътнибешеумрялмалкопо-рано.Висшитедуховници,коитоприсъствахатукимногомалкосвещенициимирянипосочихаученияГеоргиСхолариосигоиз-брахазапатриархподиметоГенадиос[…].Нашиятобичайитрадиционнатацеремонияпредписватхристиянскияимператордадаринапатриархазлатенжезъл.ТогаваонзидоленсултанрешидаминезаимператорнаГрадани,подражавайкинахристиянскитеимператори.ТойпоканиГена-диоснавечеряинаразговорснего,катогоприесголемипочести.Теговорихапродължителноисултанътмуобещацелиясвят.КогатодойдевремеГенадиосдасивърви,тойбедаренсонзискъпжезълибепомолендагоприеме.

Melissenos,рр.133-135.

ПредизавоюванетонаКонстантинополСхолариосеединотводачитенаправославнатаопозиция

срещуФлорентинскатауния(1439г.),скоятовизантийскиятимператорЙоанVІІІрешавадаподчиниПравославнатацъркванапапатавзамянанакатолическапомощсрещуосманците.

КакъвеинтересътнаМехмедІІдапоставиГенадиосзапатриарх?

ІІІ–6. Френският пътешественик Пиер Леска-лопие за манастира „Свети Сава” в Сърбия (1574 г.)

На21[март]пристигнахмевУвац,малкотур-скоградче.Оттамвидяхмеманастира„Св.Сава”,манастирсъссръбскимонаси.Тесаоблеченивчерно,говорятславянскииживеятпогръцкияобряд.ЗаведоханидацелунемдългакостотръкатанасветиСава.Твърдят,чеиматцялотомутяло.Видяхмеевреиитурцидацелуваттазикостсъссъщотоуважение,кактохристияните,и

ІІІb. Християните

дадаватповечедаровезаблаготворителност.Тезимонасиплащатнякакъвданък[харадж]насултана.Нашияткуриер[чауш]никаза,чеединтурчин,койтодошълведнъждасъбираданъка,сторилнещолошонамонаситеирухналмъртъвпредвратитенаманастира.Дадоханисупаотолиоипразлукзаядене,асъщорибаипълно-зърнестхляб.

Samardžić,р.135

Каквиформинаблагочестиепреобладавалимеждуправославните?Билилисахарактернисамозапра-

вославнотонаселение?Защовярващитеотдругирелигиипочиталисръбскатаправославнареликва?(Товаезона,къдеторелигиитесесмесват).Какваепричинатазатова?ЗнаетелизаподобнипримериотдругичастинаЕвропаисветаилиотдругаепоха?

► И 19. Османски сребърен съд от ХVІ в., с гръцки надпис, използван за православни ритуали

Музей„Бенаки”,Атина

ІІІ–7. Павел от Алепо за молдовските църкви (средата на ХVІІ в.)

ВъвВаслуйсанеговите[набившиякнязСте-фанВелики]дворци,баня,градинииголямата

?

?

►

72


високацърквасизвисяващисекубета.Околоцялатацъркваимасводовеиполукръглиарки,аотвътреимарисункиииконинавсичкисветци.Освентова,довратата,отвъднискатастена,взлатоилазурносиньоеизобразенСтрашниятсъд,следтоваМойсей,водещАннаиКаяфа,ивсичкиостаналиевреипреднашияБог.Тезистенописисагрозни.Теобачесапоследваниотдругвидизображения:рисункинатурци,носещибелитюрбанинаглавитеси,големикадифениробисразличницветове,сдългивисящиръкави,вълненижълтивоали,идервиши,преследванииподиграваниотдяволите.НачелоеСатаната,сшапканаглавата.Единотдяволитесезакачаснегоибуташапкатаотглаватаму.Потозиначинеизрисуванцелиятинтериор.Архитектуратаепрекрасна.Навърханацен-тралниякуполелицетонанашияГосподИисусХристос[…].Отвъдпортитенацъркватависиогромнакамбана.Църквитевтазистранасесъстоятоттричасти:първатаенавън,вторатаеотделенасъсстенаипорта,иезапазеназавярващите,атретатачаст,същоотделенасъсстенаиврата,езапазеназакнязаидвораму.

Călători,VI,р.29.

Какваролясаималиизображениятанатурцивцъркватаврелигиознияживотнамолдовците?Как

евъзможноподобнистенописидасъществуватвстрана,васалнанаОсманскатаимперия?Неелитовапримерзарелигиознататолерантностнаосманците?Сравнетейерархичнатаструктуранаинтериоравмолдов-скитецърквисположениетовмюсюлманскитеджамии,описанивизворІІІ–2.

ІІІ–8. Козма Етолийски призовава християните да образоват децата си

Ивие,родители,давайтенадецатасихристи-янскообразование,учетегидачетатидапишат.Направетенужнотозасъздаваненаучилище,намеретеучителимуплащайтедаобразоваде-цатави,защотоетежъкгряхдагиоставитеслепиинеграмотни;некаданебъдеединственатавигрижадаимоставитебогатстваиимоти,такачедамогатдапиятиядатследсмърттави,идавипомнят.По-добредагиоставитебеднииобразо-

вани,отколкотобогатииневежи.Menounos,р.173.

КозмаЕтолийски(1714-1779)евъзрожденскимисионер,особенодеенвЗападнаГърцияиАл-

бания,носъщосвързанисАтон.Призивитемузасъче-таваненаобразованиетосправославнотоблагочестиеирелигиознипрактикисатипичнизараннатаформанаПросвещениетовЮгоизточнаЕвропа.

СъгласнилистествърдениятанаКозмаЕтолийски?(Особеноспоследното?).Защотоймисли,чеобра-зованиетоетолковаважно?Обсъдетедалиподобно

отношениедаватласъкнасоциалнияпрогрес.

И 20. Манастирът Воронец в Молдова (по-строен през 1488 г.; външните фрески са от 1547-1550)

http://www.users.cloud9.net/romania/vor/Voronet.html

ІІІ–9. Кирил Пейчинович за напрежение между православни селяни и свещеници (1816 г.)

Акактогледамведнисела,дапазиГоспод,чеедипгрубо,нихристиянимогадагинарека,нипъкневерници,наВеликипетъкиВеликасъботаядатипият,повременаВеликипост[…]вършатгрехове,псуватсе,биятсе,инасамияВеликденчакатпричастие,акатоевзелосемселапопът,къдепо-напреддастигне,търчиотселонаселои

►

►

73


сощеединчовекпренасясветототайнство.Доримиежалзанякоисиромасихристияни,защоточакатпопадопладнедаимдонесепричастиеивикат:„Попътсезабави,товабило,оновабило?”,адругипъкказват:„Хайдедагонабием,заданебавивече”.Анякоичорбаджии,коитосамалкопо-богати,пъкказват:„Небиватакадагобием,щениглобизабитинът,нотака,кактосмесесъбраливкупдаидем,даотнесемовеннаагатаилинапашата,ипоследанабиемпопаидагозарежем,давземемдругпоп,акоидамуепо-далекокъщата”.Пъкдругедин,кметът,казвазадругияпоп:„Онякаквиглобивземаитоймноговзема,махнигоитоя.Нашиятпопсебави,амабаремпо-малковзема,хеминавересияпее,чаказапаритесгодини,адругиятпопстурцисивземахака,акомунеплатиш”.Такаединговориедно,друг–другояче,новсичкитехулятпопа,детоимезаконник,щогиекръстилвиметонаСветаТроица,игивенчал,ищегизакопае,икойтоиметаткоипо-голямотродител.Тенепостятихулятпопа,ичакатпричастиедопладне,иаз,грешнияинедостоенйеромонахКирил,щосъмпо-грешеноттяхмногопъти,исъбрахощегрях,чегиосъдих.Иаз,грешникътгивидяхтака,каквоговорят,инемихареса,иимрекох:„Защохристияничакатдопладне?Защоненадробитехлябинесипетевинонахлебеца,заданечакатепопа?Тиямивикат:„ПопътщоносинаВеликден,щонидавананас,тованеехлябивино,аекръвХристова,затовачакамедопладне,зерсмечулиотстарите,чебезнеянеможечовекдабъдежив.Азимказвам:„Койвиказватова,далипопът?”.Атемивикат:„Бре,попътдосеганикакваречнениеказалотнеговатауста,немукажимуснасбарабардаходипосватби,натеферич,нахора,налов,назабава,наалъш-вериш,дапрекупи,дапрепродаде,азапоучениенитониегопитаме,нитойсамниказва”.Иаз,грешният,гледамиотдветестраникабаетиотхристияните,защотонепитатпопа,иотпопа,защотосамнегипонаучи,колкознае,толкованекакаже,гледам,ченегоегрижазаенорията,детояевзелнашиятадамувиси...”

Одбрани,II,с.14-16.

И 21. „Тайната вечеря” – фреска от мана-стира Ставроникита, Атон (1546 г.)

Koliopoulos-Chassiotis,р.169.

И 22. Манастирът Острог в Черна гора, 1650 г.Kasalica,p.54.

?

?

74


МанастирътОстрогеизграденоколо1650г.отхерцеговскиямитрополитВасилиеЙованович(1610-1671).Състоисеотдвечасти:ГорениДо-

ленОстрожкиманастир.ОсобеновпечатляващеГорниятманастир,скътанвестественакаменнавдлъбнатина.Тойвключвацърквите„ВъведениеБогородично”и„Светикръст”,кактоиеднастраноприемница.Вцърквата„ВъведениеБогородично”сепазятмощитенасветиВасилие.КултъткъммитрополитаВасилиесеразвиваследсмърттамуипровъзгласяванетомузасветец.МанастирътОстрогенай-популярнотопоклонническосредищевЧернагора.ПосещаватгопривърженицинавсякаквирелигииотЧернагораиотсъседнитестрани.Най-голямбройпоклоннициприиждатвманастирана12май,празникнасветиВасилиеОстрожки.

Опишетерелигиознитечувстванаселяните.Вкаквовярват?Покакъвначинтяхнатарелигиясеотличава

отофициалната?Каквисапричинитезатехнитерелигиозниособености?(Бедност,липсанаобразование,по-голямовниманиекъмрелигиознитедела?).Защоселянитесанедоволниотсвещеницитеси?Пра-вилналиепозициятаим?Защитетеаргументитеинадветестрани.

ІІІс. Евреите

ІІІ–10. Писмо на Исаак Царфати, равин на Едир-не (Адрианопол, Одрин), до евреите в Централ-на Европа (средата на ХV в.)

Моибратяигосподаримои,катосепомолихнаБогдавидарисмир,искамдавиопишаоб-стоятелствата,прикоитомладиятравинЗалманинеговиятдругарравинътДавидКоендойдохапримен.Темиизредихавсичкимъчения,по-жестокиотсмъртта,презкоитосапреминалибратятани,синоветенаИзраил,коитоживеятвГермания,икоитовсеощетърпят;решенията,взетипротивтях,коитосеслучватежедневно,игипринуждаватдасескитатотстранавстрана,отграднаград,безкрай,бездаиманитоедномясто,коетодагиприеме[…].Когатопристигнахатук,вТурция,страна,върхукоятоБожиятгнявнесестоварисилно,когатовидяхамира,спокойствиетоиизобилието,коетовладеевтезиземи,икогатовидяха,черазстоя-ниетомеждуТурцияиЙерусалимекраткоиможедабъдепреодолянопосуша,бяхаобхванатиотголямарадостирекоха:„Безсъмнение,акоевреите,живеещивГерманиязнаехазаеднадесетаотблагодеянията,коитоБогизсипавърхуСвоянароднаИзраилвтазистрана,нитоснегът,нитодъждът,нитоденят,нитонощтабихаимализначение,докатонеседобератдотук”.Темепо-молихадапишанаизгнаниците,доеврейскитеобщини,коитопребиваватвГермания,вградовете

наШвабия,Рейнскатаобласт,Щирия,МоравияивУнгария,задаимопишаколкоблагоприятнаетазистрана[…].Когатоосъзнах,чежеланиятаимстихнаха,решихдаудовлетворятехнитемолби,тъйкатобихискалдадамвъзможностнаИзраилдапридобиесвоитезаслуженипустини...

Shaw,рр.31-32.

Антиеврейскитегонениясезасилватследепи-демията„Чернатасмърт”отсредатанаХІVв.,несамовГермания,ноивпо-голяматачастот

ЗападнаиЦентралнаЕвропа.Съчетавайкирелигиознипредразсъдъци,икономическаконкуренцияисоциалноизключване,тезигоненияпринуждаватзначителенбройев-реидатърсятубежищевпо-сигурнии,катоцяло,по-слабонаселенистраникаквитосаПолско-литовскатадържаваиОсманскатаимперия.

Можелинякоястранавсветадаетакасъвърше-на,кактояописватекстът?ДалипредимстватанаживотавОсманскатаимпериясаописаничестнои

почтено?Нелипсватливъзможнитенедостатъци?ЗащописателятсеопитвадавнушинаевреитедасепреместятвОсманскатаимперия?

ІІІ–11. Елия Капсали за благоденствието на евреите в Османската империя при Мехмед ІІ

ПрезпърватагодинанасултанМехмед,царнаТурция[…],Господподбудидуханацаря[…]игласътмупреминапрезцарствоточрезеднообръщение,коетогласеше:„ТоваесловотонаМехмед,царянаТурция,ГосподБогвнебесата

?

75


мидадецарствонаЗемятаиминаредидаувели-чанародаму,семетонаАвраам,Неговияслуга,синоветенаЯков,избранияМународ,идаимдамподслонвстраната,идаимосигуряспокоенпристан.Некавсеки,съссвояГоспод,дадойдевКонстантинопол,седалищетонамоетоцарство,идаседнеподлозатамуиподсмокинятаму,съсзлатотоисребротоси,симуществотоидобитъкаси,дасезаселивстраната,датъргуваидастанечастотнея”.ЕвреитесесъбрахаотвсичкиградовенаТур-ция,отблизоидалеч,всекимъждойдеотдомаси,иобщносттасесъбрасхилядиисдесеткихиляди,иГосподимпомагашеотнебесата,до-катоцарятимдадехубавиимотиикъщи,пълнисблага.Евреитеживеехатамсъссемействатасиисеувеличихамного[…]. ТъйкатоевреитесебояхаотБога,Тойимдадеблагоденствиеинамястото,къдетопреди,повреметонавизантийскитецаре,имашесамодвеилитриконгрегации,евреитесеувеличихаинараснахаистанаханад40общностинаброй,истранатанеимпозволидасезаселятзаедно,тъйкатоимотитеимбяхатолковаголеми.Конгре-гациитевКонстантиноползаслужавахапохвала.Тората,богатствотоипочтеносттасеувеличихавтях.ВобщноститеславехаБога,изворанаИз-раил,извършителнаголемичудеса.Теотваряхаустатаси,задапеятнанебесата,иблагослявахаГоспода,всичкиГосподнислуги,коитостоятвдомаГосподен,внощнататъма.

Shaw,рр.30-31.

Очевидное,чеЕлияКапсали,писалпрезХVІв.засъбития,коитосеслучиливъввторатаполовинанаХVв.,сеинтересувапо-слабоотисторическата

достоверност,отколкотоотзасилванетонатрадиционнияеврейскиморал.ЗатоватекстътизобилстваспарафразиотСтариязавет(напр.Битие13:6,34:10;Изход1:7;1:21;Псалмите68:27,134:1идр.)

Каквисанамерениятанаавтора?Каквосеопитвадапостигнеснаписванетонатозидокумент?Покакъвначинсеопитваданаправивръзкамеждудветере-

лигии?ОткрийтекаквоеособенотовролятанаАвраамвислямаиюдаизма.Коиелементиподкрепятдовода,черечта,приписванаотЕлияКапсалинаМехмедІІ,еисто-рическинеточна?

ІІІ–12. Еврейско сектантство: случаят на Саба-тай Цви (1666 г.)

[…]Минавамекъмдругата[година1666],вкоятощевиразкажемнакраткозаСабатайСви,пред-ставящсезаМесиянаевреите,койтопървосепоявилвСмирнаитамзаявил,чеетехенМесия,разказвайкизавеличиетонанаближаващотоимЦарство,засилнатаръка,коятоГосподужщялдаимпротегнеидагисъбереотвсичкикраищанасвета.Тойбилсиннаантиквар,роденвСмир-на,владеелотличноеврейскииарабски,нобилотстранензарадиразмирицивсинагогата,скиталсеизвестновременасаминатамизГърция,про-дължителнопребивавалвЙерусалим,къдетосесрещналснякойсиНатан,мъдърсофист.Оня,катоприелдаепророкнаСабатай,билтолковадързък,чедапредскаже,чееднагодинаот27-иКислау,МесиятащесепоявипредВеликияСи-ньор53,задагоподготвизаприеманетоси.КогатопристигналвСмирнаиоткритоприелтитлата„месия”,сеобърналсвъзваниекъмвсичкиев-рейскиплеменапотозивъпрос.Но[…]някоиотсобственатамунациямусепротивопоставиликатонаизмамник,тойобачеотстоявалпозициятасииобявилследтова,чеепризованотГосподдапосетиКонстантинопол,къдетотрябвадаиз-вършинай-важнатачастотделотоси.Ноприпристиганетомувезирът54 решил,чееправил-нодаготикневгадензатвор,откойтопослегопреместилкрайДарданелите,къдетоевреите,отразличниотдалеченикраища,сестичалипринегонатълпи,икъдетоималвремедасъздадесвояновметодикулт.Тъйкатоевреитесесъбираливсеповечеоколонего,ипонежеВеликиятСиньорпотовавремеполучилразнообразнисведениязатазилудост,наредилонзидабъдеизправенпреднего,исултанът,понеженеможелдабъдеубеденбезнякаквочудо,наредилСабатайдабъдесъблечен,игопоставилзамишенапредизкуснитесистрелци,и[решил]акострелитенепронижелитялотому,тогаващялдаповярва,чеонзиеМесия.НотъйкатоСабатайсеотказалоттазипроверка,билпринудендаприемемохаме-данството,задаспасиживотаси.Повечетоевреиобачетвърдят,ченебилотака,ачесамоСянкатамуостаналанаЗемята,аТялотоиДушатаму

53. Термин,скойтоевропейцитенаричалиосманскиясултан,потовавремеМехмедІV(1648-1687).54. ФазълАхмедКьопрюлюпаша,великвезирмежду1661и1676г.

?

?

►

76

биливзетинаНебето,къдетодапребиваватдовремето,определенозаизпълнениетонатезичудеса.Хахамите55наКонстантинополосъдилиучениетомукатогреховноигиприканилидасевърнаткъмдревнитесивярвания,подзаплахатаототлъчване.

Jones,II,рр.175-176.

КаквисамотивитенаСабатайЦви?Далинаистинаевярвал,чееМесия?Коментирайтекраяна„кариерата”

му:защоеприелисляма?ЗащоевреитепоследвалиСабатайЦви?Билолиеподобнодвижениехарактерносамозаевреите?Знаетелизанякаквоподобномесианскодвижениевисториятанавашиянарод?Преценетеначина,покойтосултанътрешаваделотонаСабатайЦви.Какваецелтаму?Успяллиедаяпостигне?

Какмислите,защозафренскиягравьор/пътешест-веникеважнодаизобразиеврейскиялекар?Ималолилекарисдругетническиилирелигиозенпроизход

вОсманскатаимперия?Ималинякаквавръзкамеждуоблеклотонаеврейскиялекарипо-нисшиястатуснане-мюсюлманите,кактонивнушаватитекстовеІІІ–19иІІІ–20?

И 23. Еврейски лекар – френска гравюра (1568 г.)

Nicolay,р.182.

ІІІ–13. Диалог на религиозна тема по време на пленничеството на Григорий Палама (1354 г.)

Той[имамът]започнадаговори,чете[мю-сюлманите]приематвсичкипророци,Христосичетиритекниги,произлезлиотБога56,средкоитоеЕвангелиетонаХриста.Изадаприключи,каза[…]:„Авие,защонеприематенашияПророкинеприематеКнигатаму,коятосъщоенизпосланаотнебесата?”.Отвърнахму:„Ивие,кактоиние,иматеобичай[…]данеприематеиданеусвоявате

ІІІd. Религиозно съжителство и дискриминация

нищозаистинабездоказателства[…].Христос,покраймноготоивеликичудеса,коитоеизвър-шил,есъщозасвидетелстванотсамияМойсейиотдругипророци;итойеединствениятвцялатавечност,койтоепровъзгласендорииотвас,заБожиетослово;иединствентой,вцялатавечност,ероденотдевица;исамотой,вцялатавечност,сеевъзнесълнанебетоиеостаналбезсмъртен.Ниесенадяваме,чеТойщесевърнедасъдиживитеичещевъзкресимъртвите.Азказвамзанегосамоонова,коетоивие,турците,приемате.Затование

55. Терминзастарейшинитенаеврейскатаобщност.56. Петокнижието,Псалмите,НовиятзаветиКоранът.


?

77


вярвамевХристаивнеговотоЕвангелие.АлащосеотнасядоМахомет,невиждаметойдаезасвидетелстванотпророците,инееизвършилнищонеобичайноилизапомнящосе,коетоданинакарадаповярвамевнего.Етозащоневярвамевнего,нитопъквнеговатакнига.Имамът[тассиман]бесмутеноттезидуми,носезащити,казвайки:„Вевангелиятаиманеща,казанизаМахомет,новиестеизличилитезисви-детелства.Иосвентова,идвайкиотдълбинитенаОриента,тойедошълкатопобедителинаЗапад,кактоможетедавидитесами”[…].„[…]Вярное,чеМахомет,идвайкиотЛеванта,енапредналкатопобедителдоЗапада,нотоваестаналочрезвойна,меч,грабежи,потисничествоиубийства,нищооттезинещанепроизлизаотБога,тъйкатоТойедобър[…].НимаАлексан-дърнетръгнаотЗапада,задапокоринакраяцелияИзток?Имнозинадруги,вдругивремена,сазапочвалипоходитесиисавладелицялатаВселена.Нонанитоединоттяххоратанесаотдавалидушатаси,такакактовиестесторилисМахомет.Иосвентоватой[Махомет],макарчеизползвасилавсъщотовреме,вкоетопрепоръчванаслада,езавладялсамочастотВселената.Заразликаотнего,Христовотоучение,макаридаотхвърлявсичкисладостинаживота,обхванаинай-далечнитевселенскикраищаивладеешесредонези,коитосеборятсрещунего,притовабездаизползваникаквонасилие,новинагизавършвайкипобедоноснонаднасилието,изправеносрещунего,такачетукимамепобеда,коятонадделянадцелиясвят”. Тукприсъстващитехристияни,катоусетихагнева,надигащсеутурците,мидадохазнакдапрекратяречтаси.Ноаз,задауспокояположение-то,имказахвсепакслекаусмивка:„Акониевсепакнамеримсъгласиевдумитеси,щесподелямееднаисъщадогма.Некаразбиращиятдаразбересмисъланаонова,коетобешеизречено”.Аединоттяхрече:„Щедойдевреме,когатовсичкиниещесеспоразумеем”.

Philippides-Braat,рр.154-157;160-161.

Повременапленничествотосиприосманците(1354-1355)ГригорийПалама(заподробности

вижтеобяснителнитебележкикъмтекстІ–6)севпускавняколкобогословскидискусиисмюсюлманииевреи,междукоитоиединсплеменниканаОрхан–Исмаил,кактоиединсучени,изпратениотсамияОрхан.ВписмодопаствотосивСолун,той,същотака,сиспомнязадругопрениесмюсюлманскиимамвпокрайнинитенаНикея.ВъпрекичеПаламаенепреклоненвизлаганетонасвоитеаргументи,разказътмувключваидостаотдоводитенамюсюлманитесрещухристиянскатавяра,исвидетелствазасложносттанарелигиознитевзаимоотношениявтериториите,завла-дениотосманците.

Каквомислитезажеланиетонаосманскитетурцидаобсъждатрелигиознивъпросистехнияпленник?Какво

мислитезааргументите,изложенивтезидиспути?Могатлиподобниаргументидаобяснятнякоиотпомюсюлманч-ванията,коитосеслучватследосманскотонашествие?

ІІІ–14. Съжителството на различни религиозни общности в османските градове (ок. 1660 г.)[Белград]

ПобреговетенарекатаСаваиматрицигански[къбтъ]квартала[махаллe],апобреговетенарекаДунав–трикварталанагръцки[рум]неверници,асъщосърбиибългари,живеещивтриквартала.Точносрещукрепосттаекварталътнаевреите,коитопринадлежаткъмседемобщини,познатикатоевреи-караими.Имасъщоикварталнаар-менскиневерници,ноняманитофранкски57илиунгарскиквартал,нитопъкнякаквитехниконсулиилибайли.Всичкиостаналикварталисамюсюл-мански,такачесемействатанапоследователитенаМохамедвладеятнай-добрите,просторниипроветривидялове,разположенивъввисокатаилисреднатачастнаграда.[…]Имаобщо21758джамии[михраб],носамоотсултанскитеджамииможедасеотправязовзапетъчнамолитва,асъщоивезирскитеджамии,итезинаместнитеблагороднициипървенцисаописани[по-надолу].[…]Имадеветцърквиилиманастири,казанонай-общо,къдетоизвършватзловреднитесиритуали.Имахрамовенагърците,арменците,сърбите,българитеинаевреите,нонеиместазаидоло-поклонствотонафранкитеинаунгарците[…].[Сараево]

57. Общоосмансконазваниезахора,произхождащиотЗападнаЕвропа,католициилипротестанти.58. Товачисловероятноепреувеличено,подобноинадругивразказитенаЕвлияЧелеби.

?

?

78


Църквите–всичкицърквисамалки,няманитоеднацъркваскамбана.Църквитенасръбскитеилатинскитехристиянисавдобросъстояние.Франкитеигърцитесъщоизпълняватрелигиозни-тесиритуаливтезицъркви.Имаиеднаеврейскасинагога.

EvliyaÇelebi,р.195-198.

СравнетеоценкатанаЕвлияЧелебизахристиянскитецърквивСараевосописаниетонамолдовскитецъркви

отПавелотАлепо(втазиглава,изворІІІ–7).

ІІІ–15. Отношенията между православните, католиците и лутераните в България и Влахия (1581 г.)

Взаключениенаизслушванетоотапостоличе-скияпратеникнамалцинакатолическитърговцизасъстояниетонакатолицитевБългарияиВлахия,беотбелязаноследното.ПосещениетонаСили-страиПровадия,разрешеноотнашиявладетелчрезписматанависокопочитаемиямонсиньор[кардинал]наКомо,от11март1581г.Наденя5декември,рагузкитетърговци[…],коитоживеятвмястонаДунава,нареченоСилистра,аотместни-теДеристор[Дръстър],надваднипътотВарна,сепредставиха;странатасенаричаДобруджа,встаривременатовабилаМизия,езикътебългар-скиилиилирийски.Отдругатастрананарекатасеуправляваотсултана,аотпредсепростираВла-хия,данъчнозависимаоттурците.Гореказанитебългарисаправославни,иматцъркви,свещеницииепископи.Казват,чесамо10сакатолическитесемейства,отрагузканационалност.Теняматцърквиилиусърднисвещеници,носадовелиотРагуза,заедносонезиотПровадия,коятоенадваднипътотСилистра,човек,наимеотецНиколоГодиниотАнтивари[Бар].Тойечовексголямосърцеислужитукотшестмесеца,сприходот100талера59годишно.Тепитатдалиимеразрешенодапосещаватправославнитецъркви,задасемолятидапочи-таттайнстватасисцялатасиотдаденост;далиимепозволенодаполучаватотправославниясвещениксветитетайнстванакръщениетоина

опрощението,когатоиматнужда,тоесткогатосанасмъртенодър.Същотакаискатразрешениeзакатолическимладеж,койтоживеесправославнадевойка,обещавайкийдасеоженизанеяидаимадецаотнея,дасеоткажеотдуматасисчистасъвест.Същоказаха,чекогатоходятотвъдДуна-ва,къмТрансилвания,саоткрилимноголутераниотнемскипроизходвъвВлахия,коитовинагисеопитвалидагизаговарятзавяратаимиимда-валибезплатнокнигизаизвратенатасивяра[…].Силистра[е]наразстояниедвадниотПровадияи[сенамира]наДунава.Има1500християнскиипоганскикъщи.Осемсакатолическитекъщитам,обитаваниот40души,всичкитетърговциотРагуза,исегатехенкапеланебратЧелестино,съсзаплатаот2000акчетагодишно;тесадобрихристияни,[макарида]няматцърква;мѐсатасеотслужвавстая.Обещахадаиздигнатмалкакъ-щичка,коятодабъдетяхнацърква;няматдругисвещеническиодежди,освентазинакапелана,койтослужитукоттригодиниивсичкисеизказ-ватдобрезанего.Презгодинататойетукшестмесеца,адругитешест–служивманастиравТърговище[въвВлахия].

Călători,II,р.504.

КаквивъпросизадаваткатолицитеотБългарияиВлахиянаапостолическияпратеник?Каквипракти-

ческизатрудненияразкриваттезивъпроси?Представетесикаквибихамоглидабъдатотговоритенаапостолическияпратеник.

ІІІ–16. Фетва на Ебу Сууд относно мюсюлманите шиити (средата на ХVІ в.)

Въпрос:ПозволенолиеспоредСвещениязакон[Шариата]дасесражавамесрещуСефевидите60?Свещенвоинлиечовек,койтоубиеединоттях,имъчениклиеонзи,койтозагинеотръкатаим?Отговор:Да,товаевеликасвещенавойнаиславномъченичество.Въпрос:Имайкипредвид,чеереднодасебиемсрещутях,далитоваезарадибунтаимивраждатасрещу[османския]Султаннанароданаисляма,тъйкатотесаизвадилимечсрещувоинитенаисляма?

59.Големисребърнимонети,идващиотЦентралнаилиЗападнаЕвропа.60.ДинастиятанаСефевидитеуправлявалаПерсияот1502до1736,катоналожиларадикалнашиитскаверсияна

исляма,коятопрезХVІв.биламногопривлекателназамнозинаосманскиподаницивАнадола.

?

?

61.Православните.

79


Отговор:Тесабунтовницииотмногогледниточ-ки–неверници.

Imber,р.86.

ЕбуСууд(ок.1490-1574)еучен,високоцененотСюлейман,заемалпостанавърховензако-

новед[шейх-юл-ислям]почтитридесетилетия.Неговитепостановления[фетви]оказваттрайновъздействиевърхуосманскотообщество.

Какворазкриваттезипостановленияотносногра-ницитенамюсюлманскатасолидарност?Сравнете

отношениетонаосманцитекъммюсюлманитешиитисвойнитемеждукатолициипротестантипрезХVІв.

ІІІ–17. Имперска заповед срещу „франкския” прозелитизъм сред арменците в Източен Ана-дол (1722 г.)

АрменскиятпатриархвИстанбулиоколноститему,наимеОханнес,сеобърнасмолбакъммояимператорскидворец,задаиздамзаповедитесисрещуерестанафранкскияобряд,коятопо-настоящемеразпространенасредарменцитеотЕрзурум,Диярбакър[Диарбекир]иТокат.Нещатасанапътдасеуспокоятиподредят,нонякоифранкскисвещеници,преоблеченикатолекариилинещодруго,живеяттамисесмесватсбога-титехораипървенците.Бездазнаят,първенцитегивзематзалекарииимпомагатвъввсичкитеимначинания.Така,споредпатриарха,франкскитесвещенициработятупорито,задапровокиратместнитеарменци,игиизвращаватдаприематфранкскияобряд.Тойпомолиданебъдепозво-ляванонафранкитедаживеяттамнаоснование,чесалекариилиподругипричини.Същобеднитеподаницитрябвадабъдатзащитениотпровока-циитеимидабъдатоставенинамира.Затоваеиздадениимператорскиферман,всъответствиестазипетиция.

BOA,CA,3126.

Каквомислитезаобстоятелството,чеиарменскиятпатриархОханнес,исултанътнаричатвсичкизапа-

дняци„франки”инесеинтересуватособеноотразличнитеденоминациина„ерестанафранкскияобряд”?

ІІІ–18. Османските власти в Босна посредничат между православните и католиците (1760 г.)

Следкатопроучихметазимногосложнаситу-ация,накраяизпратихмевестзапристиганетосиназаместниканапашата[кехая-бей]чрезединпосредник.Тойдадеразрешениезапосещениетони,такаченашиятдякониновпазителотмана-стираФойницасизаминазавкъщи.Последнитемудумибяха:„Акоискатедаспечелитетовадело,най-напредтрябваданапълнитедвайсетчантиспаривдържавнатахазна”(товасаоколо2600венецианскижълтици). Такавидяхме,чеусилиятанищепропаднатбезусловно,аконемудадемтоваогромноколи-чествопари.Впоследствие,предидасесрещнемсопонен-титесивсъда,посетихмепашатаизаместникаму.Понеобходимостобещахмедаимдадемкаквототрябва,задасеуспокоятизадаполучимзакри-латаим.Отдругастрана,гръцките61водачипред-ложихаогромноколичествопаринасъщияпаша,многопо-голямоотнашето,даиздадеприсъдаспоредусловиятанатехнияферман[османскиуказ].Согледнафакта,ченямамедостатъчнопари,взехмекредитотдържавнатахазна.Първосъдиятапрочетедокументитенанаши-теопонентиипроучисъщносттаим.Следтовапомолигръцкиямитрополит(тойбетам,заедноспатриарха)дакажекаквовсъщностискачрезтовасъдебнодело.Тойотвърна:„Искамтезибратствадасапослушниидасепокорятнавсичко,коетоезаписановтозиуказ[ферман],издаденотнашиявеликсултан,инавсичко,коетобeказаносега.”Тогавасъдиятанипопита:„Каквощепосочитекатопричиназанепокорствопредвашитеопоненти?”.Нашиятдяконотговори:„Почти300годиниоткаквеликиятсултанМехмедепокорилБоснаини-коганесмеималинищообщосгърците,защототеиматеднарелигия,аниедруга,коетоможеяснодасевидивтозихатишериф [другвидосманскаграмота],кактоивдругидокументииграмоти,издадениотмилостивитесултани.Отонезивременадосега,винагисмеималисвободадапрактикуваменашаталатинскарелигия”.Каточутова,съдиятаведнагаиздадеприсъда:„Патриархътимитрополитътняматникаквиправа

?

?

?

80


надвас,братстватаиримокатолиците.Тенемо-гатинебивадасеосмеляватдаискатпариченданъкиликаквотоидабилодругоотвас,защотоферманътнеможедастоинадхатишерифа”.Итака,тозипроцесприключи.Митрополитътсиотидепосрамен(Господжелаешетова).О,Братко,типростонеможешдасвършишработастурцитебезпари!

Benić,рр.187-190.

Сравнететекстаспредишнияизворзаерестанафранкскияобряд:ивдватаслучаяосманскитевла-

стиедвалисаразбиралиособеноститенахристиянскатавяра.Мислители,чесаималиподобнитрудностиприразграничаванетонаразличнитенаправлениявисляма?(Същиятвъпросможедабъдезададенотносночувстви-телносттанахристиянскитевластиспряморазделениятамеждумюсюлманите).КаквисабиливзаимоотношениятамеждудветехристиянскицърквивБосна?Когосауважавалиповече–османскитевластиили„родствената”християнскацърква?КаквисавъзражениятанаавторасрещуосманскитевластиисрещуПравославнатацърква?

ІІІ–19. Имперски ограничения срещу немюсюл-маните (1631 г.)

Установеное,отгледнаточканашариатаизакона,щотокяфирите [християните]даличатчрезоблеклотоивъншниясивидвъобще,чесапрезренииунижени,катонеяздятнаконе,несеобличатвдрехи,приготвениотразникоприненииатлазениматерии,ненадяватсамуреникожусиикалпаци,аженитеимданесеразхождатсоб-леклакатотиянамюсюлманкитеиданенадяватфередже,приготвеноотперсийскиплат.Обаче,отизвестновременасам,натояредепогледнатоспренебрежение,катосразрешениенакадиите–кяфиритеиевреитепочналидасеразхождатизулиците,яздейкинаконе,надяналисамуреникожусииоблеченисъсскъпидрехи.Щосеотнасяпъкдоженитеим,тенеслизалиоткалдъръма,задаотстъпятмястонасрещналитегиизпазарамюсюлманскижени.Въобщекактомъжете,такаиженитеимсеносятпо-великолепноотмюсюлманите,коетопоказва,четияхоранесесмятатзапрезренииунижени.Належащоетиянаредбидасеобявятиразгласятнаново,задасепостъпвасъгласногореизложеното.

Георгиева,Цанев,с.121.

Защоограничениятасрещунемюсюлманитесатакасурови?Защохристиянитенеимсеподчиняват?Ми-

слители,чеподобниограничениямогатдабъдатнапълноприложенивсмесенарелигиознасреда?

ІІІ–20. Екзекуция на православен, облечен в неподходящи дрехи (1785/1789 г.)

Същотака,вгореказаниямесец[Мухаррем],на21-ияден,когатонашиятславенгосподар[султанАбдулхамидІ]пътувашеинкогнито,тойвидяедингръцкиневерник.Гъркътносешежълтиобувки,кафтансфлоралнимотиви,дългаробаиобшитоскожипалто,асъщоишал.Той[султанът]пови-капалача.Гъркъттрябвашедабъдеобесен,носултанътнаредивместобесилодагообезглавят.

Taylesanizade,р.419.

СравнететекстІІІ–19иІІІ–20.Каквисапрестъплениятанагърка,койтоеекзекутиран?

ІІІ–21. Имперска заповед за църква, построе-на без позволение в Станимака [Асеновград], близо до Пловдив (1624 г.)

НазърътАхмедъ,навакъфскотоселоСтани-мака...списмониявява,чехристиянитенатовасело,противноназаповедитеинасвещениязакон,билисъградилиеднановаиголямацърква,коятобилаукрасенасмраморидругиизобретения.Назърътсестараелдауталожиоплакваниятанамюсюлманите,носеганемогълповече,имолидасеиздадевисочайшазаповед,задасеразрушивъпроснатацърква,тъйкаторазрушениетосеналагалоотверскитезаконинадържавата. Заповядвам,щомполучиштова,основнодавидишисепогрижиш,щотоаковъпроснатацърк-ванееотстаровреме,аеотпослесъградена,кактонисепредставя–даразрушишпозаконенреднановосъграденатацъркваиданепозволишникомудасевъзпротивинасвещениязаконинасултанскатамизаповед.


?

?

?

81


Каквисааргументите,използванизаразрушаванетонацъркватавСтанимака?

ІІІ–22. Християнска нетолерантност към хора от различни религии, живеещи като двойка (Кипър, 1636 г.)

Милу,синнаАндониотселотоЧелийевоко-лиятаТузла,казва:„Досега,кактоипредцитеми,принадлежахкъмхристиянскатаобщност[миллет].Несъмстаналмюсюлманин.Неверник[кяфире]съм.Когатоискахдаизпълнялъжли-витениритуаливцърквата,монасите,коитосанашитесвещеници,немидадохадавляза,каторекоха:„Тисеоженизамюсюлманка”.Вероятно,когатоумра,нямадамепогребатвсъответствиесневерническитеритуали.Искамдокумент,койтодаудостовери,чесъмневерник.


ЗащохристиянскитемонасинеразрешаватнаМилудавлезевцъркватаимуотказваттайнствата?Какви

сатехнитесъображения,задапостъпяттака?Правилисабили?Имайтепредвид,чемюсюлманскиятзаконза-браняванамюсюлманкадасеомъжизанемюсюлманин,аправославниятканонотказвапричастиенаправославенхристиянин/християнка,койтосключибракснехристиянка/нехристиянин.

ІІІ–23. Религиозни разпоредби в Трансилвания (1653 г.)

[ЧастІ,Титул1]Член2.Четиритеофициалнирелигии,споредправнитеразпоредбинастраната,отднесната-тъктрябвадаостанатзавинагиофициални.Тезиофициалнирелигиисаследните:реформираниевангелисти(понародномукалвинисти),лутераниилиавгустини,римокатолици,унитарииилианти-тринитарии.Отсеганататъктетрябвадаполучатсвободанавероизповеданиетовобичайнитесиместа,всъответствиесъсзаконитенастраната[…].Член3.Освенчетиритеофициалнирелигии,нитоотделнилицаоткакъвтоидабилосоциаленста-тус,нитосъбраниябихамоглидасеосмелятдаправяткаквитоидабилонововъведенияили

отделянияповъпроситенавяратаирелигията,подзаплахатаотнаказаниезаневерничество[…].Член4.Юдаизмът,появилсевдревнивремена,несамонесеброимеждучетиритеофициалнирелигии,нонапротив–тойезабраненотобщест-венитезаконинастранатаиесанкциониранчрезсуровонаказаниеПризнатитезавиновнивтовасанаказваниспоредзаконите.Затовасерешитедабъдатнаказанизавинаги,кактосабилиионезипредитях[…].Член8.Бешерешено,ченикойнямаправодакаранасилададенаобщност,крепостниселяни,хоратавдомамуиликоготоидабилодругигоподнеговоуправление,дасеприсъединявакъмрелигиятамупонасилственпътилиснасилственисредства,нитопъкземевладелецотдругавярадаимаправодаокупираселскатаилиградскатацърква,давъвеждаилиналагасвещенициотдругарелигия,илидапозволяванасвещенициотсвоятарелигиядаотслужватсветаталитургияпокакъвтоидаеповод:подстрахотглобавразмерна200флорина[…][Титул8]Член1.[…]Влашкиятнароднеспадакъмтазистрананитосредпривилегированитесъсловия,нитосредрелигиите.Тези,коитонесеброятсредофициалнитерелигии[…],сатолерирани[…]заблаготонастраната.

Constituţiile,pp.47,49,50,58.

Одобрените конституции (ConstitutionesApprobatae)саиздадениотДиетата[събранието]

накняжествоТрансилванияповременауправлениетонаДьордРакоциІІ(1648-1660).Всъщносттесистематизиратразпоредби,приетивкняжествоТрансилванияотХVІв.насетне,апонякогаиотпо-рано.Отбележете,чедискри-минациятазасяганесамопо-малобройнитемалцинственигрупи,ноиправославнитевласи,коитосамнозинствосреднаселениетовкняжествоТрансилвания.

ИмалолиерелигиознасвободазавсичкижителинаТрансилвания?Дайтедоводизаипротиврелиги-

ознитеразпоредби,коитосъществуваливТрансилванияпрезХVІІв.

ІІІ–24. Антиеврейско решение на епископския събор в Стон, Рагуза (Дубровник, 1685 г.)

Дяволскикрайници,коиторазпънахаХриста,

?

?

?

?

82


неприятелинахристиянскотоиме,разбойници,магьосници,пиещикръвтанацивилизованитехора,подобнонаотровнизмии,тезапочнахадасесъбиратвтоваепископствопрединяколкого-дини.МолимсесмиреноБожиятасправедливостдаунищоживсичкитях,тъйкатоБогесправедливсъдияотнебеснитеселения.Доколкотозависиотнас,заповядваменавсичкилюде,коитосаподнашатаопека,данесеосмеляватдасподелятпокривсевреивдомоветеси,данеимслужатбезнашеписменопозволение,всичкотоваподзаплахатаототлъчване.Синовемои,избягвайтедоридаговоритестях,освенпритърговияилипринеизбежнитеконтакти.Имайтепредвид,четесавраговенакръстаХристовивие,коитостекрайницинаХриста,отхвърляйтекрайницитенаДявола.

Stulli,р.31.

Каквисаобвинениятасрещуевреите?Каквиограни-чениясеопитвадавъведеепископът?

ІІІ–25. Привилегия за евреин в Рагуза (1735 г.)

[…]Симон,синнаВиталВитали,еистинскиичестенподаникнатазирепубликаизатоваимавсичкитепривилегииимилостинаостаналитенашиподаници.Желаеммудасерадванацялатамилост,накоятосерадватнашитеподанициизцелиясвят.

Stulli,р.41.

СравнететазипривилегиясизворІІІ–24.Каквабимогладаепричинатазаразличнотоотношениена

светскитевласти?

ІІІ–26. Мъченичеството на света Кирана в Со-лун (1751 г.)

Товасторилиеничаритепрезденя.Презнощтатъмничарятяпровесилпрезмишницитей,въпрекичеръцетейвечебилиоковани.Тойвдигалвсякак-випарчетадървоиябиелнемилостиво,докатонесеуморилияоставилидависивзимниястуд,тъйкатотовабилопреззимата.Единхристиянин,койтовидялтова,изчакалточниямоментикогаторазбрал,чегневътнатъмничаряотминал,тойоти-

шълигопопиталдалищемудадеразрешениедаясвалидолу.Светицатаизлъчвалатаковатърпе-ние,спокойствиеибезмълвие,чеизглеждало,ченетяеонази,коятострада,анякойдруг,ицелиятйдухисъсредоточеностбиливнебесата.Ималоидругихристияни,държанивзатвора,иевреи,иняколкотуркини,порадинепочтенидела,тесъщообвинилитъмничарявнемилостивост,влипсанастрахотБога,защотомъчелжена,коятонемубиласториланищолошо.НотозихристияниннеспиралданапомнянатъмничарязаБожиетовъз-мездие(тъйкатотойнесепритеснявалотнего).[…]Говорилвсичкотова,задагоукротиизадапрестанедапричинявастраданиянасветицата.НоСатанатанаправилсърцетомукатокамъкивъпрекивсичкитеиммолби,тойямъчелдорипо-вече.Еничарите,коитояизмъчвалимногократно,упоритосеопитвалидаянакаратдаяде,заданеумре.Понякогайдавалистафиди,понякогафурми.Светицатаобачеотказваладаяде,такачесеопитвалидаотворятустатайнасила,нонемоглидагосторят.

Synaxaristis,рр.336-337.

Кирана,младомомичеотсело,нареченоАвусока[Висока,дн.Оса],близодоСолун,отхвърлилаопититенаединосманскиеничариндаясъбла-

зни.Задапречуписъпротиватай,еничаринътяхвърлилвзатвораияизмъчвал.Следкатоумишленоотказаладасехрани,умрялавзатворавСолунна28февруари.

ДалиКирана,катохристиянка,неебилаповечеизложенананасилиятанаеничарина,отколкотоби

билоедномюсюлманскомомиче?Какмислите:защосъкилийничкитесеопитвалидапомогнатнаКирана?Билилисарелигиознитеразличияпречкавтоваотношение?Известнилисавидругипримериначовешкасолидарностотвъдрелигиознитеграници?ЗащоКиранаерешилаумишленодагладува?

Обобщаващи въпроси към дял ІІІdКоментирайтесъчетаниетомеждурелигиознатоле-

рантностидискриминациявсветанараннотоНововреме.СравнетеситуациятавОсманскатаимперия,ТрансилванияиРагуза.Кактесесъпоставятсположениетовсъвремен-ниясвят?

?

►

83


И 24. Османска миниатюра на Възнесение Христово (1583 г.)

Nicolay,р.182.

КакепредставенХристосвтазиосманскаминиатюра?Защо?Виждалилистехристиянскиизображенияна

Възнесението?Каквомислитепотозивъпрос?

84

ГЛАВА ІVСоциални типове и ежедневие

Османскатаидеологияопределястатусанасоциалнитегруписъобразноотношениятаимсдържавата.Основнотоделениеемеждууправляващитегрупии„стадото”(рая)отобикновениподани-ци.Управляващитегрупивключватвоенните(аскери),учените(улема)иписарите(кятиб).Всичкитеслужатнасултаначрезспецифичнитесидейностиипорадитовасаосвободениотданъци.Попринципсамюсюлмани,ноимаидокументиранислучаинавоеннииписари-немюсюлмани.„Стадото”обхващапо-голяматачастотнаселението,мюсюлманиинемюсюлмани,селянииграждани.Тяхнаосновначертае,чесадлъжнидаплащатданъци. Вдействителностсоциалнатастратификацияепо-сложна.Религиознитеипрофесионалнитераз-деления,местоположениетоиетническатапринадлежност,асъщоиполът,възрасттаинеравномерноторазпределениенабогатствата,оформятразличиятаврамкитенаотделнитесоциалнигрупи.Описаниетонаосманскитесоциалнитипове,въпрекиченеевсъстояниеданипредставипълнакартина,нидававъзможностданадникнемвтоваразнообразие. Основнатацелнатазиглаванеедабъдеописаностатичносоциалноразслоение,адаосветлиаспектитенаежедневиетоинавзаимодействиетомеждухората.Специалновниманиебеотделенонаконкретниформинавзаимодействиевграничнитезони,съчетаващоожесточенисблъсъцисъссподелениобщинавициивзаимопомощ.Последниятдялепосветеннаролятанажените.Вонезивременаженитесъставляват,кактоиднес,половинатаотнаселението.Ноивмюсюлманската,ивнемюсюлманскатасоциалнасредатесавъзприеманикатоподчиненинамъжетеипопринципсаизключениотпубличнатасфера.Порадитоваизворитезаисториятанаженитесапо-оскъднивсравнениесдействителнатаимисторическатежест.Вдействителностименноженитераждативъзпитаватдецата,аповечетодомакинстванапрактикасеподдържатотжени.Изворите,включенивтазиглава,отразяваткактодискриминациятасрещужените,такаиметодите,използваниоттяхзасдобиванесвласт.

IV–1. Презрението на османския елит към тур-ските селяни

Единдендваматурцисиговорели,използвайкивразговорасинепристойнидуми:

Единиятпопитал:„Каквощесеслучи,акостанешгосподар?Акостанешголемец,каквиблюданай-вечебиял,братко?Чорба,изисканиястияилипилета?”.

Другиятрекъл:„Бихялмекхлябипресенлук.Товаенай-хубавотоядене”.

IVa. Елити и обикновено население

„Ати?Каквобипредпочел,акостанешгосподар?Когатотисеотдадевъзможност”.

Първиятотвърнал:„Четокаквоостаназаядене?Тинеоставинищозамене.Нитоеднахрананеепо-добраотонази,коятопредпочиташти”.

Тезитурцисастраннихора.Тенемогатдараз-личатдобротоотлошото.Устатаимнемогатдаоценятдобриявкус.Думитеимнесиструвадабъдатповторени.

Güvahi,pp.167-168.

► ►

?

85


Пенднамеепопуляренстарперсийскилитера-туренсборник,преписаниобогатенотГювахивпърватаполовинанаХVІв.,койтоизползвал

новлитературенматериал.Текстътилюстрирафакта,чечленоветенаосманскияелитизползвалитермина„турци”незасебеси,аза„нецивилизованите”анадолскиселяни.

Османски социални типове

И 25. Акънджии

İnalcık1973,ill.26.

Акънджия: „Нападател”,доброволецотнередов-натаконница,кактооттурскитакаиотнетурскипроизход,коятонахлувалананеприятелскате-риториязаплячка.АкънджиитеиматключоваролязаосманскатаекспанзияпрезХІV-ХVІв.ВЮгоизточнаЕвропасаформираничетириос-новнигрупиакънджии,начелонакоитостоелинаследственивождовеотродоветеМихалоглу,Малкочоглу,ТураханоглуиЕвреносоглу.

Каквисааргументитенапоетасрещу„турците”?Знаетелизаподобнипримеринапрезрениенаелита

спрямообикновенитехоравъввашатаистория?

И 26. Спахия

Hegyi,Zimanyi,p.55,ill.51.

Спахия: „Кавалерист”,койтосесражавалвос-манскатаармиявзамянанадоходоносноиме-ние(тимарилизиамет).Попринципспахиитесенабиралиотсиноветенавоенните,носултанътможелдадариимотинадругихора,отличилисевслужбатаси.Спахиитеслужеливпровинциалниподразделения,предвожданиотместнитеупра-вители,обикновеномеждуаприлиоктомври,апослесевръщаливимениятаси,задасъбератопределенитеимприходи.

► ►

►

86

СОЦИАЛНИ ТИПОВЕ И ЕЖЕДНЕВИЕ

И 27. Еничарин

Nicolay,p.159.

Еничарин: „Войникотноватаармия”,елитнаре-довнапехотначаст,създаденапрезХІVв.Ени-чаритесанабиранидоХVІІв.отвоеннопленницииличрезсъбиранетонанемюсюлманскимомчетаотосманскитепровинции(девширме).Следкатоприематисляма,тесасмятанизаробинасултана,нополучаватпостоянновъзнаграждение.Служатиливстолицата,илиповременавоеннипоходи,предвожданиотсултана.ПрезХVІ-ХІХв.броятимнараства.РазположенисанесамовИстанбул,ноивпровинциалнитеградове.Заематсестърговияизанаяти,женятсеипредаватпонаследствоимо-таисоциалниясистатуснасвоетопотомството.

И 28. „Войници в Албания” – рисунка на Жан-Батист Илер (1809 г.)

Левенд:„Платенвойник”,наеманотдържаватаилиотпровинциалнитеуправителизаопределеникампании.Набираниотразличнисоциалнигрупи,левендитеизползватширокоогнестрелнотооръ-жиеисепревръщатвключовавоеннасилапрезХVІІиХVІІІв.,доказвайки,чесапо-ефективнивъввоенноотношениеотстаромоднитеспахиииеничари.Понякогалевендитесеприсъединяваткъмчастниармиииграбятосманскитепровинции.

И 29. Шейх-юл-ислям


Алим: „Учен”, мн. ч.улема.Улемитесамю-сюлмани, образованиврелигиозниучилища(медресе).Следкатогизавършват,иматправотодаоглавяватобществе-нитеритуалнимолитвивджамиите(имами),кактоидастанатучители(хо-джи),преподавателивмедресетата(мюдерри-

си),съдии(кадии)илидуховнилицасрелигиознииюридическиправомощия(мюфтии).Най-високитепозиции,запазенизаосманскитеулеми,сатезинавоенниясъдия(кадъаскер)наРумелияилиАнадо-лаинавърховниязаконоведнаимперията(шейх-юл-ислям),нотеможелидабъдатназначениинадругипостове,включителноикатовеликивезири.

►

87


И 30. Високопоставен османски писар


Кятиб: „Писар”,членнаосманскатабюрокра-ция.Набиранисаотразличнисоциалнислоевеислужатпървоначалнокаточираци,апослеикаточиновницивимперскатаканцеларияивъв

финансовитеведомства.По-малкоотстотинадосредатанаХVІв.,впоследствиетехниятбройнараствапорадиразширяванетонацентралнитеинапровинциалнитебюрократичнислужби.Въ-прекичерядкосаназначаванинависокипостове,кятибитесаизключителновлиятелни.

►

►

►

88


И 31. Арабски търговец

Nicolay,p.223.

И 32. Търговец от Дубровник (Рагуза)

Nicolay,p.242.

Търговец: Усвоявайкитърговскиязанаятбилоотсемействатаси,билокатослужелиприпо-старшивпрофесията,османскитетърговципътуватнадалечилипрактикуватнадребнопоместа.Повременатехнитетърговскипътуваниясъпругитеимпод-държатдомакинствата.Въпрекичеофициалносасмятанизаобикновениподаници(рая),търговцитесеотличаватсъссвоетобогатство,свисокиясижизненстандарт,сширокитесипознания,опитиспособности.Търговцитемюсюлманиинемюсюл-маничестоподкрепятрелигиознитеинституциииразвитиетонакултурата.

И 33. Османски шивач


Занаятчия: Някоиселяни,обитаващиизвънгра-довете,същопрактикуватзанаяти.Множествонай-различниспециализиранизанаятчиизаработватхлябасивосманскитеградове.Постепенноонезиоттях,коитопритежаватсобствениработилници,сеорганизиратвгилдии(сънъф,мн.ч.еснаф),коиторегулиратдостъпадопрофесията,производствотоидистрибуцията.Попринцип,задастанемайстор(уста),човектрябвалопърводастанечирак,апо-късноикалфа.

►

►

89


И 34. Овчар


Селянин:Повечетоосманскиселяни,мюсюлма-ниилихристияни,изкарватпрехранатасикатосъчетаватземеделиеиживотновъдство.Тесасвободнивладелцинадомакинстватаинадви-жиматасисобственост,нотрябваидасесъ-

образяватсправилата,наложениотселскатаобщина,тимариотитеидържавата.Животътимеутежненотналожителносттадаплащатданъцииотнестабилносттананесигурнитеимдоходи.Въпрекичемогатдасеобръщаткъмкадийскитесъдилища,по-голяматачастоттяхпредпочитатдауреждатспороветесиспомощтанаселскитестарейшиниисвещеници.

И 35. Рибар


Моряк:Османцитеизползватнай-разнообразникорабисгреблаиплатна,кактозавоенницели,такаизатърговияириболов.Повечетоосманскиморяципроизхождатотостровитеилипъкоткрай-брежнитерайонисморскитрадиции,иработятзанадници,плащаниилиоткорабопритежателите,илиотфлота.Освентяхичужденцитесадобредошли.Корабитесгреблаизползватсъщоробиизатворници,авслучайнавойнавластитедоримобилизиратгребциотвътрешносттанастраната.ОсманскитеморяциплаватнадлъжинаширкактовСредиземноморе,такаивЧерноиЧервено.ТедоридостигатдоИндонезияиИзточнаАфрика,нокатоцялоняматголемиуспехивИндийскияокеан.

► ►

90


И 36. Дервиш


Дервиш:Посветенчленнамюсюлманскорели-гиознобратство(суфийскиорден).Задастанедервиш,мюсюлманинътпървотрябвадапреми-непрезритуалнопосвещаване,коетовключвамистичниупражненияиаскетическамедитация.Дервишитемогатдаживеятвобщностиилидапътуватидаизпълняватрелигиознитесипрактикивселатаиградовете.Катоцялохоратавярват,чедервишкитепрактикисамноговаженпосредникнанебеснитесилиприпроявлениетоимнаЗемята.Дервишитеиматголямовлияниевмюсюлманскотообщество,допринасятмногозаразвитиетонаосманскатапоезия,музикаитанц,нопонякогасеизявяватикатооткритикритицинаосманскатавласт.

И 37. Арменски монах


Монах: Православениликатолическихристиянин,койтовземарешение„дасеоткажеотсвета”идаживееспоредпримеранаХриста.Задастанечовекмонах,първотрябвадабъдепослушниквманастирипоследаположиклетвазасмирение,бедностицеломъдрие.Попринципмонаситежи-веятвманастири,нонякоиоттяхсеизолиратвуединениместности.Повечетомонасисамъже,ноимаиженскиманастири.Наредсъссъзерцаниетоимолитвите,монаситеучастватвуправлениетонаманастиритеивкултурнадейност.

►►

91


И 38. Православният патриарх на Констан-тинопол

Asdrachas,ill.3.

Свещеник: Човек,определендаизпълнявабо-жествената служба в християнските общини.СпоредрелигиознитепредписаниясвещеницитетрябвадапознаватБиблията,дасаръкоположениотепископ,новпо-изолиранитеселскиобщинитезиизискванияневинагисаизпълнявани.Све-щеницитесесмятатзапосредницимеждувярва-щитеиБога.Теотслужватлитургиятавенориитесииизвършваттайнстватазавярващите.Многовлиятелнисаичестодействаткатопосредницимеждуобщинитесииосманскитевласти.Като-лическитесвещеницисаобреченинабезбрачие,докатоправославнитеиматправодасеженят.

И 39. Великият равин на Истанбул (края на ХVІІІ в.)

Juhasz,p.124.

Равин:„Господар”или„учител”–почетнатитлазаеврейскиучителилиспециалистпорелигиозноправо.Обикновеноравинътдействасъщокатослужителвсинагогатаиосъществявадуховноторъководствонаобщносттаси.Високообразова-нитеравинииматогроменприносзаеврейскатакултура.Тесасъщотакаипосредницивотно-шениятамеждуосманскитевластииеврейскитеобщини.

►

►

92


И 40. Знатен християнин от ХVІІІ в.

Istoria,vol.11,p.137.

Знатен християнин: Повременаекспанзиятаси,особенопрезХVиХVІв.,османцитедоголямастепенотстраняватнаследственатависшааристо-крациявстраните,коитопокоряват,лишавайкипотозиначинотводачестводребнатааристокрация.Вдългосроченпланобаче,тезависятотнеяиотдругитеместниелити„задаопознаятстраната”идаяуправляват,такачемнозинахристиянскипървенци(коджабашииилиархонти)получаватстатут,подобеннаблагородническия.ОсобеноеположениетоврумънскитекняжестваВлахияиМолдова,къдетобоярите(болярите)запазватсоциалниясистатуспрезцелияпериоднаосман-сковърховенство.Болярскиятрангпървоначалноесвързанспроизходаипоземленитевладения,въпрекичекнязетедаватболярскисанивзамянаназаслугивъввоеннатаилицивилнатаслужба.

Доходитенаболяритесеформиратотзадълже-ниятаиплащаниятаназависимитеселянивиме-ниятаим,асъщоиотдържавнитеслужби.ПрезХVІв.всепо-голямбройхристияниотосманскитетериториипостъпватнаслужбаприкнязетенаВлахияиМолдова,получаватименияиставатболяри.Реакциятасредместнатаобщественост,коятоизтъквакачестватанаместнитежители(pământean)сеоказвабезособенозначение.ВсредатанаХVІІІв.КонстантинМаврокордатсъздаваняколкоподкатегорииболяриисвързватехнитеранговесизпълнениетонаслужебнитеимзадължениякъмдържавата.

И 41. Един прочут аянин: Али паша Янински (1741-1822) – рисунка от Луи Дюпре (1819 г.)


Аянин:„Първенец”,богатчовек,получилполуо-фициаленуправленскистатус,задапомагаприсъбиранетонаданъцитеотдаденаадминистра-тивнаединица.Предимномюсюлмани,аянитеоткупуватданъциотдържаватадългосрочноилипожизненоипослеизползватпозициятаси,задапревърнатданъкоплатцитевсвоидлъжници.При-знатиофициалнопрезХVІІІв.,аянитенатрупватзначителнибогатстваотлихварствоитърговия,организиратчастниармиииполучаватполити-ческиконтролвпровинциите.СултанМахмудII(1808-1839)успявадасломисилатанааяните.

►

►

►

93


И 42. Османски сарафин


Сараф: „Обменителнапари”.Вголемитеосман-скиградовепрофесионалнитесарафи–билотомюсюлмани,православни,юдеи,арменцииликатолици–сиизкарватпрехранатакатопечелятотупотребатанамножестворазнообразнисребър-ни,златниимеднимонети.Същотакаотпускаткредитислихваичестопътисаобвиняванив„лихварство”.Богатитесарафипонякогасезаематсдейностипооткупуваненаданъцииупражняватзначителноикономическоиполитическовлияние.

И 43. Драгоман: Пиер Ямоглу, преводач във френското посолство (1787 г.)

Hitzel,no.59.

Драгоман:„Пре-водач”,натурскитерджюман.Ези-ковитебариерипораждатнужда-таотпреводачиприобщуванетомежду осман-ските властии чужденците.Предимноотне-

мюсюлманскипроизход,преводачитеможелодабъдатнаетиотосманскатадържаваилиотчуждипосланици,търговциипътешественици.ВкраянаХVІІв.преводачитесавключенивосманскатабюрократичнасистема.Най-висшитепостовесапреводачнаимператорскиясъветипреводачнафлота.ЧакдораннияХІХв.османците,назначенинатезипостове,сапредимноправославнипода-нициотистанбулскияквартал„Фенер”.

И 44. Шведски посланик (1788 г.)

Theolin,p.60.

Посланик:ОщеВенецияпрезХVв.,апослеидругитеголемихристиянскидържавиизпращатпостояннипосланицивИстанбулсдвойнственатамисиядагипредставляватвотношениятасъссул-танаидадокладватпоразличниполитическивъ-проси.НякоизападнипосланициидватвИстанбулзаопределенбройгодини,докатодругинезнаятпредварителноколкодългощетраемисиятаим.Тъйкатосапредимноотблагородническопотекло,посланицитеполучаватофициалнирезиденцииисерадватнапокровителствотонасултанаинаопределенипаричнисуми.Терядкознаяттурски,персийскиилиарабски,изатоваразчитатнапре-водачивобщуванетосисвластитеисместнотонаселение.Честосанадзираваниотосманскиагентиипопринциппредпочитатдаобщуватсчиновницитеотпосолството,схристиянскитетърговциисколегитесипосланици.

►

?

??

62. Mudd–наименованиенагрупаосманскимерниединицизавместимостотвизантийскипроизход–модий–бел.прев.Кактоможедасевидиоттекста,точнатастойностнаmuddвариравразличнитечастинаимперията.

94

И 45. Роб на галера, носещ дажбата си вода Роб: ВОсманскатаимперияимаголяморазноо-бразиеотроби,мъжеижени,белиичерни,местниили„вносни”,използванизадомашнаприслугаилипъкзаразличнистопанскидейности.Кактовмногодругимюсюлманскиобщества,практикатазадо-броволноосвобождаваненанечииробиедостаразпространена.Свободаседаваивслучай,черобътприемеисляма.Робите(кул)насултана,коитослужатиливдвореца,иливармиятаиад-министрацията,саособенслучай.ПрезХV-ХVІІв.някоиотнай-способнитеосманскидържавници,включителноимнозинавеликивезири,сеобла-годетелстватоттозистатусвкариератаси.

АкоживеехтевОсманскатаимперия,какъвсоциалентипбихтепредпочелидабъдете?

Обяснетеизбораси?


IVb. Животът в селата

IV–2. Предписание за селското самоуправление във Видинска област (1587 г.)

Кнезоветеипримикюрите...помагатнаслу-жителите,пристигналидасъбиратхараджа,инаеминитенафискаприсъбирането. Кнезоветеипримикюритесанатоварениданамират[избягалата]оттехнитеселараяиотноводаявръщатпоместатай.Срещуслужбатаситесаосвободенисамоотхарадж,испенче,данъквърхуовцете...ивсичкиаваризииобичайниданъци.[…] Аконякойотспоменатитеумре,даседаде[службатаму]на[единот]годнитемусинове.Докатоспоменатитеслужатизправнонафиска,бейоветеданегиугнетяватиданегиизпращатнасилственонапоход.

Георгиева,Цанев,с.151.

Защоосманскитевластипозволяватизвестнастепеннасамоуправлениевселата?

IV–3. Задълженията на селянина да обработва парцела си (поземлен закон на Караман, 1525 г.)

Всекиподаник[райет],обработващеквива-лентанапъленпоземленучастък[birçiftlikyer],трябвадагозасеесчетиримуда62зърнозапосев,измеренипомуданаБурса.Некадабъдатвзетипетдесетакчетаотнеговсякагодина,вкоятоеоставилучастъканезасят.Ноакотрябвадазасееединмуд,измеренпомуданаКараман,некабъдатвзети25акчетаинемусемесетедругояче.Аконякойотподаницитепострадапонякакъвначинипорадитоваостаненеспособендапродължава,иизоставипарцеласи,неговиятспахиятрябвадададедържанетомунанякойдругидаизискваотнегосамоминималнияпоземленданък(resm-ibennâk),анепълнияпоземленданък(resm-içift).

Barkan,pp.751-752.

Защоосманскитевластисегрижатзатовадализе-мятасеобработваилиоставанеобработена?Какви

средстваизползваттезапринуданаселяните?


►

?

?

95


И 46. Българска къща от Трявна (ХVІІІ в.)

IV–4. Български къщи край Русе, описани от френския пътешественик Пиер Лескалопие (1574 г.)На13[юни]спахмевКацело,последнатапла-нинавБългария,откъдетопрезскалиипресеченипътищадойдохмевРусци,граднабреганаДунав,доВлахия.На14юниниедадохмепакпочивкатамнанашитеконе,изтощениоттияпланини,гориилошитепътищавБългария,толковаслабонаселе-на,къдеточестоиние,иконетениоставахмепрезнощтанавън.Къщитеимнесаиздигнатинаетажи.Иматсамоедноприземие,ограденоспъновеипръти,забоденивземята,преплетенисъсситнипрътикатоплетоветевПикардия63.Тиястенисаизмазаниспръст,[смесена]сначупенатрева,откоетотеприготвятмазилка.Тезикъщисаиздиг-натинашестстъпкивисочинаисапокритисъсслама,сединотворвсредпокрива,задаизлизадимътотогнището,коетосеправивсредатанамястото.Подединисъщпокривживеятвсичкитеимживотнистяхтаканечисто,ченеможейкидапонасямемиризмата,ниечестосенастанявахмеподнякоедърво.

Георгиева,Китанов,с.133.

КакъвеопитътнаЛескалопиесъсселатавБългария,ипо-специалносусловиятазаживот?Каквоможете

дазаключитеотносноусловиятазаживотвнеговатаро-дина?КаквоеотношениетомукъмселскотонаселениевБългария?

IV–5. Описание на хората край Пловдив и тях-ното облекло от Ханс Дерншвам (1553-1555)

На14юлитръгнахмераносутринтаотФили-пополикъм4часастигнахме,катоизпътяниспирахмедасехранимдоедносело,нареченоВетренпобългарски,апотурски–Хисарджик.Товаеголямобългарскосело.Имат2попа,нямаиследаоттурчин.Народътехубависилен,вмногокъщиимахасобственовинозапродан,младовинце.Всичкиносехазапроданпогачи,сено,ечемик,киселомляко,извара,месо,асъщотакаикруши.Българитеняматправоданосятхубавидре-хи,ходятвсичкивсивиибелиямурлуци,няматнитообуща,нитоботуши,асамоцървулиотне-обработенаволскакожаичорапидоколенете.Шапкитеимсаотбялаплъстилиотбялосукно,асъщоиоткафявопростосукно,съсзаостренаформа.Мъжетеняматгорнидрехи,ходятсамопоризизимеилете.Несаостриганикатотурците,аотзадимвисятдългикичурикоса,покоятосепознава,ченесатурци.Никойненосиоръжие,самоголемитояги.

Възвъзова-Каратеодорова,с.211.

Каквивлияниянаосманскотоуправлениевърхужи-вотанабългарскитеселянисаупоменативтекста?

IV–6. Храната и напитките в Албания (ок. 1810 г.)

Основнатахрананатезихораепшениченилиовесенхляб,илипиткиотваренаилипеченаца-ревица,сирене,направенооткоземляко,ориз,смесенсмасло,яйца,сушенариба,маслиниизеленчуци.Напразницисеколятагънцаиовце,асъщоиптици,коитонавсякъдесавизобилие;нопропорциятанаживотинскахранаечувствителнопо-малкаотдругитесъставкинадиетатаим.Пиятвиноимохамеданите,ихристияните,асъщоитвърдалкохол,добиванотгроздовизърнаиече-мик,наричанракия,подобеннауискито.Достарядкозапазватмлякозадругоосвензасирене.Всъщностосновнопиятстуденаводаиотнеяотпиватголемиглъткидоривлетнитегорещинииповременанай-тежкиусилия,бездаизпитват

63. ПровинциявСевернаФранция.

►

?

96

никаквонеудобствооттоваразхищение.Кафеможедасрещнетевмногокъщи,асъщовинагиииталианскиликьоротрози,кактоиликьорите,произвежданивКефалонияиКорфу.

Broughton,pp.130-131.

СравнетеописаниятанахранатаотХVІв.иначалотонаХІХв.Каквиразликиоткривате?

И 47. Стая в Арбанаси (ХVІІІ в.)

IV–7. Пътуване през български села (1761 г.)

ОтправихмесекъмКарабунаривосемсутринта.Попътясенатъкнахменаголямаидългагора.ПървосрещнахмепазачаотФаки,апослеонзиотКарабунари.Някъдепредиселотоимашекла-денец,адонегопокритапостройка,коятохоратаизползватзамолитви,заубежищеотдъждидорикатомястозанощувка.Попътяникъмнегоимашемногокал,такачепътуванетониотнепетчаса,вместообичайнитечетири. Карабунариедостаголямоселосоколопет-стотин-шестотинтурскиибългарскикъщи.Раз-положеноевпрекраснаравнадолина,покритастреваицветя.Пресичатямалкирекички.Долинатаизглежда,чееполовинмиляширокаиняколко

милидълга,разположенамеждувърханаплани-ната,отеднатастрана,испускащисехълмистисклонове,отдругатастрана.Припристиганетонидадохакъща,задаотседнемвнея,близодохристиянскидом,вкойтосебепоявилаедрашар-ка.Казахани,чевариолаимананяколкоместа.Селският„чорбаджия”–име,даванонаеничар-скитекомандири,нообикновеноупотребяванозапървенецанаселото,кактовтозислучай,нипредостависвоятакъща.Товабешенай-добратакъщавселото,коятообикновенонесеотстъпваникому.Уверихани,чевнеянямавариола.Въввсекислучайрешихме,чеепо-добредаопънемпалаткиизвънселото,задабъдемпо-си-гурни.Прекосихмемостаиразпънахмепалаткитевдолинатакрайсклоноветенахълмовете,коитобяхадостаниски.Когатосекачватепотезихъ-лмове,сенатъкватенанай-прекраснатагледка,коятоможетедасипредставите:отвисоко,отеднатастрана,виждатеселото,стадаовце,аотдругатасепростирадругаобширнадолинасре-дицапрекраснихълмове.Едвабяхмеразпъналипалаткитеси,когатозапочнадавалипроливендъжд.Щомспря,дойдоханякаквихораотселото,заданизабавляватидаполучатбакшиш,докатосвирехадивитесипесни.[…]Добралемалкобългарскоселосоколо60къщи,разположеновтихаобширнадолинамеждупла-нините,къдетозапочваверигатанаБалкана,т.е.Емо64 […].Неговосиятелствосенастанивновбългарскидом,койтоимашесамоеднаобширначистастая.Останалитенамериханай-добрияподслон,койтоможахавдругималкибългарскикъщи.Малкоследпристиганетониняколкодевой-кидойдохадатанцуватидапеятпредврататанапосланика.Теповториханационалнияситанцняколкопътиинакраяхвърлихакърпичка,първонаНеговосиятелство,апосленанякоихораотескорта,задаполучатмалкомонети.Разходихмесеизселото,въпрекиченебешеособенохуба-во,търсейкинещата,коитобиханипомогналидаотпътуваменадругияден,нонеуспяхмеданамеримрешение. Надругияденосъществяванетонаплананиизглеждашеощепо-трудна,защотовсичкимъжеотселотоизбягаха,отвеждайкииволовете,кои-

64.Хемус,Старапланина–бел.прев.


►

►

?

97


тотрябвашедаполучимвзамянаоттях.Следмногобройнисериознизаплахивсичкитрудностибяхапреодолени.ПринудихмеволскитеколиотКарнабатадапродължатнапредиоткрихмешестчифтаволовезанашитедвеколивоколнитесела.

Bošković,pp.40-41,51.

Каквисаотношениятамеждубалканскитеселяниичуждитепътешественици?Каквинесгодивживотана

селянитесаспоменативизвора?

И 48. Жени, перящи на открито (Лариса, на-чалото на ХІХ в.)


И 49. Мъже и жени от остров Парос свирят на музикални инструменти и танцуват


IV–8. Пътища и писма в османска Албания (ок. 1900 г.)

Въпрекичесеслучидаследвамразбитиопа-сенпът,всепактойбешеглавниятпрезАлбания,водещотМакедониядоДурацонабрега.Понего,макарисегаопустял,бепреминаваламогъщаармияототдавнаумрелиизабравенихора,впродължениенаповечеот20векаистория.Турцитенесанаправилинищо,задаподобряттозипът.Тойбетакъв,какъвтоесъздаденотпри-родатаиримляните.Наедномястоизглеждаше,чесеспускамепостръмнина,междучернискали.Криволичещото,зигзагообразнотрасееизравяновтечениенатолковастотицигодини,чевскалатасебеврязалканал,чиятодълбочинадостигашедоколенетенапешеходците.[…]

?

98

Пътятводешедомост,изграденотримляни-те,сдобраизвивкаитолковагодензаупотребаднес,колкотоивъввремената,когатотесагоизползвали.ВидяхняколкооттезиримскимостовевАлба-ния.Някоиоттяхиднессатакаизползваеми,кактоивинагисабили;другисаотчастиразрушени,катоотделнигредиикамънисаотнесениотреката,третипъксапречупенинадвечасти.Ноникъденевидяхмост,койтотурцитедасапоправили.[…]Несъществуваниторедовнатърговска,нитодругавръзкаотЕлбасан.Искахдаизпратяписма.Казахамисъщотака,чеоколоединпътседмичнопощатаотивадоМонастир,нонетръгвапредидасенатрупатмногописма,коитодавземе;до-

IVc. Животът в градовете

IV–9. Описание на Белград (1660 г.)

[…]Вътревтозиголямградимаобщо160двор-ци,принадлежащинавезири,технизаместнициилидругипървенци.(Целиятградобхваща17000помещения,тъйкатовъввсякакъщабилирегистрираниотпетдодесетстаи)[…].Отделнооттова,всичкидомакинства,билитебогати,илибедни,обитаватголемиилималкипостройкискаменнаконструкция[кяргир],съссутеренигоренетаж,спокриви,покритискере-миди–красивикъщисъсстройни,многоетажнипавилионииеркери,обградениотпавиранигра-диниилилозя.Тъйкатовсичкитесаподреденивредове,еднанаддруга,всичкитеимпрозорциибалконигледаткъмДунава,СаваиликъмЗемун-скотополе.Всичкидомовесабогатоукрасени,селегантникоминиидвукрилипортали.

[Ханове-Кервансараи]

Имашесттакива[хана],коитоприютяватприс-тигащитеизаминаващитепътници.[Най-главният]оттяхекервансараятнамъчениказавярата[шехид]СоколлуМехмедпаша65,вътревГолемия

пазар,каменнаилитухлена[кяргир]постройкасъсстоишейсетстаинапървияивторияетаж,сайвантизакамилитеиобори,асъщоихаремскоотделение[зажените].Тозикервансарайприли-чанакрепостсжелязнатасипорта,отвъдкоятопазачитеинощнатаохранапървобиятбарабанипредидазатворяттазипортавсяканощикогатояотварят[насутринта].

[Пазари]

Имаобщо3700магазинанаимперскияпазаренплощад,нопо-красивотостаналитеепокритиятпазар[безазистан,безистен]наЖенскияпазар[Авратбазаръ].Тойнеекаменнапостройкаскуполиижелезнипорти,новъпрекитоваепре-красен,царственпазар,койтоенай-известниятотвсички,наричаникрасивипазари.ИнаДългияпазар[Узун чаршъ]могатдабъдатоткритивсякакъвродзанаятчии,атойпредставля-вадългаулица,коятосепростирана3000стъпкипоцелияпътотджамията„Капуджу”доРибнияпазар.Тукмогатдасевидятвсичкинай-ценнистокиотземитенаИндия,Инд,Йемен,БалхиБухара,заедносонезиотАрабияиПерсия.Всички

катопъкпътятзаДурацо,койтобенай-бързиятмаршрутзаизпращаненаписмодоАнглия,акобитръгналоведнага,бепо-несигурен,защотопревозътемногонередовениникойнебимогълдакажедалиписматащебъдатизпратениврам-китенаняколкомесеца.

Fraser,pp.242,251-252.

ЗащопътищатавАлбаниясатолковалоши?ДалитовасеотнасязацялатаОсманскаимперияили

самозапокрайнинитей?Защозападнитепътешестве-ницивинагиакцентиратвърхулошатаинфраструктуранаселскитерегионивОсманскатаимперия?Какъвеписа-телят–авантюрист-пътешественикилипредставителна„цивилизования”свят?

65.МехмедпашаСоколлу.Роденпрез1505г.вСокол(Босна),тойевзетчрезсистематадевширме(кръвенданък)иимаотличнакариера,издигайкиседопоставеликвезир,койтозаемачетиринадесетгодинипритримасултани(1565-1579).Дорипредидастаневеликвезир,тойсезастъпвауспешнозавъзстановяванетонаСръбскатапатриаршиявПечпрез1557г.Достойнствотона„мъченик”муеприсъдено,тъйкатоеубитприсъмнителниобстоятелствапрез1579г.


99


тесаоткриваеминатозидълъгпазар,бездасеналагадасемолитеилипъкдаплащатетвърдемногозатях. Пазарътнаказанджиите[Казанджиларчар-шъсъ],РибниятпазариЦентралниятплощад[Ортабазар],ПазарътнаБайрамбег,заедносъсшкембеджийницитеикафенетатаиМалкиятпазар,сасъщопрекраснипазарнипространства.Всичкипазариичаршии,асъщоивсичкиглав-ниулицинаразличнитекварталинаграда,сапавиранискръгли,беликалдъръми,подобнинарибенакост.

[Облеклотонахората]

Всичкипървенцисасодеждиотсамуреникожи,атлазиомекотенакоприна.Хоратаспо-скромнивъзможностиносятдрехиотобикновенивълнениплатовеилисичикожи.Дориибеднитесасвъл-ненигайтаниигорнадреха[кафтан]отпамучнатъкан.Селяните[рая]саоблеченившаякивъл-нениабивчервеноибяло,сбосненскикалпацинаглавитеси.[…]Най-веченосятнаметалаотвълнаиплоскикепетатерпушсвоали,увитиоколотяхпобла-гочестивначин.

[Езици]

МакарчеместнитежителинаБелградсаислямизирани[потур,потурнаци],въпрекитовазнаятсръбски,българскиилатинскиезик,идориговоритенабосненскияезик.[…].Всичкитеимподчинениселяни[рая],асъщоисвободнитехора[берая],сасръбскиневерници,включителноивсичкиколариотСрем.Езикътимеродственнабългарския,латинскияибосненския,въпрекичесъдържаелементииотразличнидругиезици;те,всепак,сачастотхристиянскатанация,катокнигатаимеБиблията,коятосапревелинасобствениясиезик.Мнозинаоттяхзнаятхърват-скиезик,френски[галски]език,словенскииита-лианскиезик,защототезисръбскиневерницисадревеннарод,чийтопроизходстигачакдоАйс66,такачетеиматдостойназауважениеидостовер-наисториязасърбитеилатинците.Въпрекитоваброенетоимнапомнявсеощебосненскияезик[…].

[Търговия]

СтокиотЕгипет,Дамаск,Триполи,Сидон,Бейрут,Акра,Измир,Арабия,ПерсияиИндиябиватдо-карванискаруциикамили,около5-6000камилскитовараиколи,докарваниотвсичкитезистраниежегодно,разопакованииотновоопакованивтозиград,стовари,отиващизаиидващиотвсичкиунгарски,полски,чешки,шведски,австрийски,босненски,венецианскиииспанскивладения,тъйкатотозиградеЕгипетзаРумелияивсичкинеговихорасеброятзатърговци.Многохилядинеговижителисадошлиотдругистраниисасезаселилитук,тъйкатотоваеграднаизобилието.[…]КогаторекатаДунавзамръзне,надесетдла-нидебелинапреззимата,стотицихилядиколиишейнипрекосяватполеденатапокривкабездатрябвадаплащатмито[бач]илипазарнатакса[базар харчъ],катоиподчиненитеселяни[рая],исвободните[берая]носятстокитеси,такачепадаголямопродаванеикупуване,градътБелградсерадванаголямоизобилиеибеднитепечелятоттазивъзможностдазабогатеят.

[Празници]

ПотовавремевсичкижителинаБелград,вотопленитесиспечкистаи,организиратголемипразненствапомеждуси,катоподготвятчетири-десетилипетдесетразличниблюда,идесетвидасладкиибаклави,заедносдесетразновидностинасваренииохладениплодовинапитки[хошаф,хошаб–ошав],канейкисевзаимнонаголемитълпидапиятидасезабавляват.Идориакосамоеднаоттезидесетразновидностинасладкишиилипъккомпотисеслучидалипсва,стопанинътепризовандадомакинстванаощеединпразник.Товапоказваколкодалечедостигналовеселиетоинасладатавтозиграднаизобилието.

EvliyaÇelebi,pp.195-200.

ПътеписътнаЕвлияЧелебиеединотшедьовритенаосманскаталитературапрезХVІІв.Нотрябва

дасеимапредвидфактът,чеЕвлияимасклонностдапреу-величава,задаподчертаеприказнитечертинаразличнитерегиони,коитопосещава.Неговитеперсонажисапочтивинагисилноразкрасени,сведениятамуобачесаценни,тъйкаторазкриватсложнияимногопластовхарактернаградскияживот.

66.Персонажотарабскатамитология,смятанзапрародителнаславяните.

►

?

?

100


ОпитайтеседаотделитефактитеотизмислицитевтекстанаЧелеби.Какваеролятанахарактераина-

строениетонаЧелебивтозипортретнаБелград?Опитайтеседапроменитедваилитрипунктаотнеговотозавладя-ващоописаниеспо-реалистичнибележки.Докаквастепенградоветесаетническихомогенни?Каквисапредимстватазаградскотонаселение,сравненосъсселяните?

И 50. Турчин, пътуващ с големи кошове за пресни плодове и зеленчуци.


IV–10. Резиденцията на влашкия княз Констан-тин Маврокордат, описана от френския пъте-шественик Флаша (средата на ХVІІІ в.)

Отидохдодворецазапочивканакняза,който,кактоикняжескиядворецв[града],напомнявсеощезаедноотосновнитесипредназначения.Идватапалатасаманастири,разкрасенипонякакъвначинотпредшестващитегокнязе.Повечетоотнашитевторокласничастнирезиденцииизглеж-датдалечпо-добреиняманитоеднавстраната

ни,къдетомебелитедасапо-лошиоттезитук.СледвахтечениетонаДъмбовица,река,коятотечемногобързоиникоганепресъхва.Понейнотопротежениеимамноговоденици.Технитемехани-зминесаособеноинтересни.Говорязатях,самозащототедадохавъзможностнаг-нАндронаки,когатомипоказаонезикрайпортитенадворците,дамикаже,чеградинитесавмноголошвид,чеартезианскитекладенцисаизпочупениичени-койвстранатанесеосмелявадагиремонтира,въпрекичекнязътбиплатилвсякапоисканаценазатова.Казахму,чещеимдампланзапомпа,коятонесамощепусневдействиеартезианскитекладенци,нощедокаратечащаводадовсякастая[…].Князътизглеждашемногодоволеноттоваимеувери,чещезаповядананякогодаяпостроиколкотосеможепо-скоро.Eдвакатовидяхкакизглеждарезиденциятаму,добихотличновпечатлениезанеговатадоблест,носъщотакауспяхдаоценяиинтелигентността,исърцетому.Успяхдаоткриянавсякъдехудожникаичовекасдобриявкус.Сбиркатамуоткнигибебогатаиизискана.Притежавашеценникартини,прекраснискулптури,множестворазличниуредиичастиотмногонеобичайнимеханизми,донесенимуотГерманияилиАнглия.Мисля,чезаслужавамоятапохвалакатокажа,чебеученбезпредна-мерениидеиинапълнобезпристрастен.Можешедаговоривсичкиевропейскиезициибезапознатснай-важнитеписатели,коитосеопитвашедаопознаеколкотосеможепо-добре.Бяхизуменотнапредъка,койтоимашепоотношениенанауката.

Călători,IX,p.256.

Защоавторътсъздаваконтрастамеждукритикитесикъмлошатаинфраструктураивъзхвалитенака-

честватанавлашкиякняз?ИзненаданлиебилФлашаотизтънченосттанасвоядомакин?Защо?Заповечеинфор-мацияотносноКонстантинМаврокордатвижтетекстII–22,по-специалнобележка№52.

►

?

101


И 51. Шествие на пекарите в Истанбул (1720 г.)


IV–11. Устав на гилдията на бакалите в Мосхо-полис (1779 г.)

Първо,трябвадаизградимлюбовмеждунаскатоосновазапобеданадвсичкинеприятели.Второ,майсторитещебъдатособенопочитани,тъйкатотеръководятмладитеивсеки,койтонесеподчиняваназаповедитенамайсторитещебъдепрогоненотгилдиятакатовредениопасен[…].Седмо,всекибрат,койтоетретираннесправедли-во,обидениликомпрометиран,нетрябвадатърсиотмъщениенадругомясто,нотрябвасамодасеявипредгилдиятаищебъдевъздаденосъответ-

нотонаказание.Осмо,акобъдеустановено,ченякойругаепо-старитеилиобиждапочтенилюде,коитопосещаватпазара,трябвадабъденаложенспръчкивпазарнитескладовеитакадабъдевърнатвподчинение.Девето,когатосаповиканиотмайстора,подчиненитетрябвадапрекратятвсякаквидругиработиидагопоследват,освентова,когатоумренашбрат,всичкиниетрябвадаприсъстваменапогребението.Десето,всекичлен,закоготосеустанови,чесепобратимявастурчин,зарадиосоленариба,бобиликаквотоидабилодруго,трябвадабъдеизгоненотгилдията.Единайсето,магазинитесезатварятвнеделите,номожедасестоипредвратата,иаконякойдойдеипотърсинещо,можедамугодаде;същоионези,коитоиматсобственимагазининяматправодаизлагатсвоинещанадругиместа[…].

Bees,pp.527-528.

Каквисаосновнитецелинабакалите?Скаквисред-ствасмятатдапостигнаттезицели?Различаватли

сехоратаотМосхополисвтоваотношениеотзанаятчиитевЗападнаЕвропа?

IV–12. Договор с чирак от остров Скирос (1793 г.)

Товаписмоудостоверява,чеКонстантисАй-стратиссеспоразумявасМастроиракисдаприемеплеменникамуСтаматиснаработапринегозадвегодини,беззаплата.Мастроиракисщегонаучиназанаятасиищемуосигурявахрана,дрехииобув-ки.Вкраянавторатагодинащестанепомощник,щеполучаванадницаищемуседадатсечива.АкоМастроиракисотпратимомчето,щетрябвадаплати30гурушагодишно,аакодететонапус-непредикраянавторатагодина,тонещеимапретенциикъмМастроиракис,докатопоследниятимаправодажедасивземевсичкидрехи,коитоевентуалноенаправилзанего.Настоящиятдо-кументбешеоформенпреднадежднисвидетели.1май1793г.Иакодругзанаятчияпримамимомчетоприсебеси,тойтрябвадазаплатиосемдесетгурушанаМастроиракис.Папаянис,синнаХристофис,свидетелЙоргисМикарос,свидетел

?

?

►

102


Папа-Йоаннис,синнаАнгелис,свидетелствам.

Antoniadi,p.176.

Каквомислитезатозидоговор?Биллиесправедливзавсичкиучастници?Споредваснеелибилонужнои

Стаматисдабъдепопитанзамнениетомупотозивъпрос?

И 52. Османски дечица на въртележка по време на байрамските празненства


IV–13. Фетва на Ебу Сууд относно имперската забрана за кафенетата (третата четвърт на ХVІ в.)

Въпрос:Султанът,Убежищенарелигията,мно-гократнозабраникафенетата.Ногрупапрестъп-

ницинеобръщатвниманиенатова,аподдържаткафенета,задаизкарватпрехранатаси.Задапривлекаттълпите,тенаематголобрадичирацииподготвятсредствазазабавления,асъщоиигри,катошахитабла.Градскитеразвратници,измамнициимладивагабонтисесъбираттам,задапушатопиумихашиш.Навсичкотоотгорепиятикафе,икогатосенапушат,започватдаиграятнаразниигри,занимаватсеслъженаукаипренебрег-ватпредписанитемолитви.Споредзаконакаквобисеслучилонасъдия,койтоможедазабранитезикафеджииипияници,нонегоправи?Отговор:Натези,коитоизвършватподобнигрознидеяниятрябвадасепопречиидабъдатвъзпираничрезсуровинаказанияипродължителензатвор.Съдии,коитонесетрудятдагиспрат,трябвадабъдатуволнени.

Imber,pp.93-94.

КафетосепоявявавОсманскатаимперияотИз-точнаАфрикавсредатанаХVІв.ПрезХVІиХVІІв.османскитевластизабраняватупотребатаму

неколкократно,нобезтраенуспех.

КаквисааргументитенаЕбуСуудикакваебилажитейскатареалноствголемияград?

IV–14. Кръчмарска песен от Сень

ВсекипеевградаСеньНонеимайкатанаЛукаДесанчичТъжнобродитяизсеньскитеулициИвлизавъввсякамеханаАкръчмитесапълнисхораВеднаоттяхоткриваИвеСенянинСтрийсетдругимъжеПиятвиноипеятРидаемайкатанаЛукаДесанчичВлизаиимдума:Богдатеблагослови,сеньскикапитане!ДапомагаБог,старажено!МайконамояпобратимЛукаДесанчич!НаливатойчашавиноИяподавастезидуми:„Пийвино,старажено!”

Mijatović1974,pp.39-40.

?

?

103


Катоиматепредвид,чемеханатабилаобикновеномястозасоциалниконтактинамъжете,опитайтесе

дасипредставитезащосеньскитемъжесесъгласяватдапиятвиносмайкатанаЛукаДесанчич.Дализащототяестараженаилизащотоемайканатехниядругар?

IV–15. Евлия Челеби описва белградската бак-лава

Предивсичконай-известнавземитенаРумивземитенаАрабияиПерсияебелградскатабакла-ва,коятозапиршествапоповоднацарскитепраз-ницисеточисголеминаколкотоколелонакаруцаот1000кори[güllâç]ивъпрекитоваеприготвенасчистобялобрашно,маслоибадеми,иеизпеченавподземнапещ[tennur].Толковаеголяма,ченеможедасепоберев[обикновена]пещивсякаеднаможеданахраниповечеоттристадуши.Тяеголяма,бухналаивкусна,ноакопуснетемоне-таотедноакчевърхунея,тящепотънемеждукорите.Товаенай-висококачественатабаклава,коятоправят.Иподсладенияториз[zerde],койтоимат,приготвенсбадемииканела,скарамфилишафран,етолковавкусен,ченяманищодругоравнонанегокъдетоидабилопосвета[…].

EvliyaÇelebi,p.199.

Ялилистенякогабаклава?Разпространеналиевъввашатаобщност?Различавалисеоттази,описана

отЕвлия?Каквиосманскиястиявсеощесеготвятвстранатави?Каквооттяхстеялинаскоро?

IV–16. Менюто на Шевки Мула Мустафа (Сара-ево, втората половина на ХVІІІ в.)

Аз,бедниятписарШевкиМулаМустафа[…],еднанощ,следкатовечеряхсъссемействотоси,започнахдамислякаквотрябвадаправяидалищеимамнещозаядененаследващияден.Небяхбогатчовек,зимнинатанибешесвършилаинямахпари.Тезимислинемипозволихадазаспя,разчитахнаБог,койтосегрижешезаменисемействотомидотозимомент.Товасеслучивкраянаянуари[Ербеин],когатоденятенай-къс,повременазимнотослънцестоене.Инаистина,вследващитедни,когатосеприбирахудома,имахзавечеря:първатавечер–питкагьозлеме[гюзелма]итут-мач;вторатавечер–млечнипродукти[отмандрата];третатавечер–топлахалваипросениксмед;четвъртатавечер–чорбаотбулгурикебаботбъбреци;петатавечер–дреболии[ширден],сиренеихляб;шестатавечер–дреболии[ширден],сиренеихляб;седматавечер–питкагьозлеме,чорбаибюрек;осматавечер–кебабизелевачорба;деветатавечер–чорбаотизвараибрашно[тар-ханачорба];десетатавечер–кебабсвареножито;единайсетатавечер–кебабсярешкачорбаит.н.

Bašeskija,p.54.

IVd. Живот на ръба на различни граници

IV–17. Османски воини-делии, описани от френ-ския пътешественик Никола де Николаи (1551 г.)

Делиитесаавантюристи,подобнинабойци-теотлекатаконница,чиятоработаедатърсятприключениявнай-опаснитеместа,къдетоиматвъзможностдапокажатхрабросттаисмелосттасичрезсвоитевоенниподвизи.Етозащо,тесудоволствиеследватсултанскатаармиябез

никаквозаплащане(подобнонаакънджиите),ноповечетооттяхсаизхранванииснабдяванинаразноскинапашите,генерал-губернаторите[бей-лербейовете]игубернаторите[sangiaques],катовсекиоттяхимаопределенбройотнай-храбритеисмелиделиивсвитатаси.ЖивеятвземитенаБоснаиСърбия,които,отеднастрана,граничатсГърция,аотдруга–сУнгарияиАвстрия.Днесгинаричатсърбиилихървати,нотесаистински

?

►

104

илири67[…].Турцитегинаричатделии,коетозначи„лудисмелчаги”.Нотесесамоназоваватзатацники[заточници],коетонатехнияезикозначава„онези,коитопредизвикватхората”[…].

Първиятделия,коготовидях,бешевОдрин[Адрианопол,Едирне][…]. Тойизглеждашепоследнияначин:долнатачастоткафтанамуинеговитедълги,широкипанталони,наричаниоттурцитешалвар,бяханаправениоткожатанамладамечка,скозинатанавън.Подшалваритеносешеобувкииликъсиботуши,направениотжълтсахтиян[safian],остриотпредимноговисокиотзад,сподкованиподметкииобграденисдългииширокишпори.Наглаватасиносешешапка,подобнанатазинаполскитекавалеристиилинагрузинците,коятопаданаедноторамо.Направенабеотпетнис-такожаналеопард.Делиятабеприкрепилнапреднатачастширококрилооторел,коетодамупридавастрашенвид.Другидвекрилабяхазахванатиспозлатенигайкикъмщитаму,койтоносешеотстрани,висящотколана.Наляватасиръкабешеокачилмеч[cimeterre]икинжал,анадяснатабепровесилбоздуган[busdeghan][…].

НяколкоденаследкатотойнапуснаОдрин[…]говидяхдаяздипрекрасентурскикон,покритсцялатакожанаголямлъв[…].Боздуганътмувисешеотседлотоивдяснатасиръканосешедългокопие[…].

Освентовабешелюбопитнодагопопитамспомощтанапреводач[драгоман],къмкоилюдепринадлежиикакварелигияизповядва.Тоймиотговоримъдро,катомидадевъзможностдаразбера,чеесърбинпонародност[…].Щосеотнасядовяратаму,каза,чекогатоестурците,сепреструва,чесепридържакъмтехнитезакони,тъйкатоехристиянинпорождение,посърцеипособственизбор.Изадамеубедивтова,тойиздекламиранеделнатамолитва,молитватанаДеваМарияиСимволанавяратанагръцкиинаславянски.

Nicolay,pp.226-227.

И 53. Османски воин-делия (ХVІ в.)

Nicolay,p.228.

Сравнетеописаниетосизображениетоинаправетесписъксхарактеристикитенаединвоин-делия.Защо

сесражававосманскатаармия,следкатоехристиянин?Далиделиитемогатдабъдатсравненис„войнолюбците”,характернизавсичкивремена?Дайтепримеротдруговремеимясто.

IV–18. Институцията на кръвно братство на босненската граница (1660 г.)

[…]Онзиденмюсюлманскатаармия[…]насъбраогромнавоеннаплячкапредградСплит.Нопо

67.ИлиритесадревнотонаселениенаЗападнитеБалкани.Общачертанаренесансовитетекстовеедасвързватнаселениетонададенапровинцияснейнитедревниобитатели.


?

?

105


обратнияпътпопаднавзасадавпроходанапланинатаПролог.Дветестранисесблъскаха[…].Когатовсичкитениконнициипехотинци,скачайкикатосърнипостръмната,каменистапочва,прис-тигнаханабойнотополе,икогатоневерницитенивидяха,тенинападнахакатостадосвине.[…]Мюсюлманскатаармияспечелипълнапобеда[…]главитена1060враговебяхаотрязани,бяхавзети704пленници[…].Седемдесетгерояотна-шитебойципаднахасъссмърттанамъчениците...[...]Единпограниченвоин[гази]беукрилхристиян-скиразбойниквнякаквикожи.Когатобесъобщенонапашатазатозигеройизаневерника,коготоукриваше,пашатасеядосаинареди:„Доведетеминезабавнотозичовекипленника,коготоукрива”.Когатодваматапристигнаханамястотонаек-зекуциитеипашатазаповяда:„Палачо,бързо!”,героятпрегърнапленникапрезврата.Плачейкиистенейки,тойрече:„Аман,великивезирю,тозипленникиазстанах-мекръвнибратянабойнотополе,ниесмебратяповяра.Акогоубиеш,тойщеотиденанебетосмоятавяраитоващеминавредимного;акоазумра,вяратанатозипленник,тъйкатотойемойкръвенбрат,щеостанесмен,итакаидваматащеотидемвпъкъла.Отновощезагубя”.Тойлегнавърхусвояпленникинеискашедасеизправи.Тогавасмелиятпашапопита:„Хей,гази,какъвепроблемътстозичовек?”.Граничниятбоец[серхатгази]отвърна: „Когатосавграничнатазона,нашитегероипопадатвхристиянскоробствоивтакъвслучайтеядатипиятнамасата,ставаткръвнибратясхристиянитеиполагатклетвазавярност.Христи-янинътсезаклеванамюсюлманинадагоотървеотробствоуневерницитеимюсюлманинътдавасвоятаклетванахристиянинасъсследнитедуми:„Акосивзетвнашплен,щетеосвободяоттур-ците”.Такатесиразменятклетви[ahd-üeman]помеждусииказват:„Твоятавяраемояимоятавяраетвоя”.„Налитака?”.„Да,такае”.Следтовапиятвзаимнооткръвтаси.Такамюсюлманинътихристиянинътставаткръвнибратя.Тозичовекеспасилтозимюсюлманин.Сегатозиневерник,връцетенатезилюде,епленник.Акокръвниятму

братгоукриеигоспаси,тойеизпълнилдаденатадумаиклетва.Тогаващевземевяратасиотнегоищемувърненеговата.Акотозихристиянинбъдеубитсега,щеотиденанебето,амюсюлманинътщеидевпъкълазаедносвяратананеверника.Въпрекиченеезаписано,нитовмюсюлманската,нитовхристиянскатасвещенакнига,товаенещонапълнообичайновтазипограничназемя”.Когатоказаханапашатавсичкотова,тойрече:„Пуснетегиидвамата”.Дваматамъжесеизправиханакракаиизчез-наха.Всичкиниеобачеостанахмесмаяниоттозиразговор.

Evliya1996,pp.145-148.

Смятатели,чеподобнокръвнопобратимяванееинтелигентенначинзаоцеляваневграничназонаили

пъкепредателскиактнапобратимяванеспротивника?

IV–19. Османци молят за доктор от Рагуза (1684 г.)

Бъдетепоздравени,почетениигорди,нашисмелиидостойниприятели,вие,князътибейо-ветенаРагуза,откапитананаГабелаиНеретва,иотдругитеагинаГабела.НашиятстарАбазагаСагравичеболен,тойимагазовеисееподулподкръста.Тукнямавещвзанаята,койтодаоткриекакваболестетоваикойтобимогълдаголекувауспешно.Етозащостоваписмовимолимнай-учтиводанипратитедокторНиколаБоляхничотСтон.

Miović-Perić,p.285.

Покакъвначинживотътвграничнатазонаразмивалрелигиознитеиполитическитеразлики?Трябвалоли

лекарятотРагузадаотидеидалекуваосманскияага?

IV–20. Писмо на Шимун Кожичич Беня, епископ на Модрус, до папа Лъв Х (1516 г.)

[…]имайтепредвид,Вашесветейшество,чесмепритиснатиотвсякаквинещастияотвсичкистрани.[…]Народътниепринудендасключинякакъввид

?

?

?

106


съюзилимирстурцитеидаимплащаданък.[…]ИмоляВи,чуйтенашитеизвинения,отправенивсъстояниенакрайнабеда.Внимателноразгле-дайтенашитесправедливиискания;приеметемолбитени,всемогъщиБоже,СветаТроице,светаВяро,закоитопазимнепоколебиматасивярност,непокътнатадосегавнай-големизатрудненияитревоги.ВсичкисърцасаотворенизаВаситай-нитежеланиянавсекигосаВиразкрити.Видяхтенещастиятананародасиизнаете,ченеможемдаустоимповечепредлицетонаврага.Вкрайнасметка,катонеприемамукор,откритозаявявам:боясе,скъпиОтче,ченашитебеднисъотечестве-ниципорадинищетаиотчаяние,можедабъдатпринуденидасесражаватнастранатанатурцитеидаграбятдругихристияни.

Gliga,pp.84-85.

Какваенай-голяматазаплаха,изразенавписмотонаепископанаМодрус?Каквимотивипреобладаватв

товаписмо–грижатазаспасениетонасъотечественицитемуилипъкзаплахатазахристиянитеизвънХърватско?

IV–21. Писмо на Фран Кръсто Франкопан до Гаспар Чолнич (1670 г.)

Сърдечнипоздравидотеб,капитан-командирЧолнич!БлагодарениенаГосподахоратаниприс-тигнахаипонежесадобреекипирани,получихписмоотначалника[Зрински]даотидаттамидаподготвятбунта.Щеработяденонощно,задаорганизирамначалотонавъстанието,колкотосеможепо-бързо.Хоратамииазсмеготовиинямамтърпениедавидякакнашитешапкищесесме-сятстюрбаните.КълнасевБога–австрийскитевоенни[krilaki]щебъдатпометени.Тозипътщерешимкакикогадаударимиакоенужно,щепосетябосненскияпашалично,задарешимвъпроситеидасеспоразумеемотносноначалотонаакцията.УповавамсенаБог,чещеуспеемдаударимврагаправовсърцетоинямадапозволимнанемците[Plunderhosens(немскиез.)–„широкитегащи”]дасеосъзнаят.Аконачалникътмечуе,[...]всичкощебъденаредиазщепонесатовара,защотознаякакдасеоправямснемците.

Mijatović1999,p.90.

Товаписмосеотнасядот.нар.„заговорнаЗрин-ски”.ПетърЗринскииФранКръстоФранкопан

биливиднихърватскиблагородници,коитоималивисокипозициивуправляванотоотХабсбургитеХърватскопрез60-тегодининаХVІІв.Въпрекичеидваматапървоначалносесражаватсмелосрещуосманците,тесанедоволниотнамерениятанаХабсбургитедаукрепятабсолютизмазасметканапривилегированитесъсловияипланиратдаот-хвърлятуправлениетоимспомощтабилонаФранция,билонаосманците.ЗринскииФранкопансаекзекутираникатозаговорниципрез1671г.,нопо-късносапрославяникаторанниборцизахърватскатаи/илиунгарскатанезависимост.

Оценетеполитиката,следванаотФранкопан,катоиматепредвид,чесамоняколкогодинипредида

изпратиписмотодоЧолнич,тойнаписалследнотоведнапоема:„Елате,любимибратя,насвоитенозе/Трябвадасвалимрогаоттурскаталуна/Захристиянскатавяра,зарицарството/Засветаинашатачест/Несмятайтеживотазатаковаблаго”.

IV–22. Песен за хърватите, които нападнали Кладуша

ТадияСенянинстезидумиговори:„МногобяхаюнацитевеликиАласамопетдесетостанахаХайде,братя,даидемвравнаКладушаДаограбимкулатанаОрушНекатурскитееничаридавидятКаквисакотарскитесердари!Какторекоха,такаисторихаОтидохавравнаКладушаЧакдокулатанаОрушкапитанГрабиха,взехастокаотбялатакулаГонихатурскимомциимомиНасилвахаизцялаКладушаГонехапредсебеситлъстиволовеОтвлякохатабунитурскиконеИсевърнахавРавниКотариПразнувахамесецНоможехадапразнуватигодинаТолковабогатствабяхавзели.”

Mijatović1974,p.102.

СравнетехърватскотонападениесрещуосманскаКладушасосманскитенабези,описанивизворI–10.

Далихристиянитеседържалипо-добреотмюсюлманите?

?

?

107


IV–23. Крали Марко пие вино по време на Ра-мазана

ЦарСюлейманзаповедиздаде:Дасенепиепорамазанвино.Дасененосятдоламизелени.Дасенезапасватсабитековани.Дасенетропахоропредбеликадъни.Маркохоротропасбелитекадъни.Маркомизапасвасабятакована.Маркосиобличазеленадолама.Марковинопиенасредрамазана–ПасикараходжиихаджииИтеснегоруйновинопият![…]ЦарСюлейманвестсиполучаваПасивикадвамавестоносциИимреченаМаркадакажатЧегоцарятпреддиванавика![…]ЦарСюлейманнаМаркатежкомиговори:„Марко,синко,зермитинезнаешЧеповелястрогаимам[…]ЛичнилюделошомиговорятСамотебеединспоменаватЧеповелятамигазиш”[…]АМаркосинацарговори:„Таткомой,царючестити,АкопияпорамазанвиноВератамипозволяваКарамходжиихаджииСменевинодасипиятДанегледатсжадниочиДомамеханатанееНекаприменданеидват!АконосядоламазеленаМладюнаксъм,многомиприлича.Аконосясабятакована,Смоитежълтициеплатена.АкотропамхоросъскадъниАзсъм,царю,ергенченапето.Ити,царю,ергенлъксикарал!АкокапатасинисконосяЧелотомипламна,сцарговоря.

АкосабятасиостравадяТое,щотогледамсвададанестане!АкобойзапочнеГоркощепострадаОнзи,койтоМаркопипне!”

The Serbian,pp.209-215.

Защосултанътиздаватезизабрани?Далипреобла-даватрелигиознитемотивиилипъкпо-скоротоваеопитнадържавнитевластидаобуздаватнепокорнителица?Каквоеотношениетонагерояотбаладатакъмсултанскатавласт?Каквониразкриватовазалегитимносттанавладетелите?

IV–24. Християнско влияние върху албанците-мюсюлмани (ок. 1900 г.)

Християнитевлияятвърхуалбанеца-мюсюлма-нин.Тойпиевиноиособенохаресвабирата(успяхдадоставябутилиранасветлабираотМюнхен),исекълневБогородица.

Fraser,p.258.

Каксивлияеливзаимнохристияниимюсюлмани?Намеретедругипримеризавзаимновлияние.

IV–25. Писмо от Петър Петрович Негош до Али паша Ризванбегович (вероятно от 1843 г.)

Аз,ПетърПетрович,владиканаЧернагора,ка-валернарускияцар,изпращамсърдечнипоздравидомояпобратимАлипаша,кавалернатурскияцаривезирнаХерцеговина.Пишатисамозадатеизвестя,чеполучихписмототи,вкоетомиказваш,чеискаштвоитеимоитехорадазапазятмеждусъседскиямиризлотодабъдеизкоренено.Изненадансъмоттвоитедуми.Придържахсекъмонова,закоетосеспоразумяхмевДубровникинепозволявамнаникаквихерцеговскиускоци(бунтовници)давлизатвмоятастрана,докатоти,следкатоназначистражници,импозволявашдарежатглавинаистинскичерногорци,иданападатиубиватпастири,даотнасятплячкатаидавършатсрещухоратаразличнивидовенесправедливостиибеззаконие,непознатидотозимомент,иосвентоваимдавашдарове,акотидонесатчерногорски

?

108

глави.Далисеечулоивидялонякъдепосветаеднатастранадаспазвамираиверността,адру-гатаданарушавадовериетовмираидаправикаквотосииска?Азсепридържамкъмонова,закоетосебяхмеразбрали,ати,акоискаш,назна-чидостойнимъже,анехайдуци,коитонямадатормозятобикновенитехора.

Njegoš, Izabrana pisma,Beograd1984,p.129.

СъстояниетонавъоръжениясблъсъквГраховоеосновниятграниченпроблемповремето,когатомитрополитПетърІІПетровичНегош(1813-1851)

идванавласт.Следсерияконфликтиипровалениспоразу-мения,спорътбиварешенспреговори,коитосесъстояливЦетинепрезноември1838г.СледтоваесключенмирендоговормеждупратеницитенавезиритенаБоснаиХер-цеговинаи„независимататериторияЧернагора”,чиятополитическанезависимостпостоянноеоспорванаотос-манскитепаши.ЖителитенаГраховосадлъжнидаплащатданъцинатурскитевласти.ПостояннитеразмирицимеждуЧернагораиХерцеговинапринуждаватмитрополитаПетърІІихерцеговскиявезирАлипашаРизванбегович-Сточевичдавъзобновятпреговоритезаразрешаваненаграничнитеспорове.СледтридневнипреговоривДубровникпрезсептември1842г.теподписватдоговор,койтоподчертава,чееподписаноспоразумениезамирмежду„независимататериторияЧернагораипашалъкаХерцеговина”.ТакаАлипашапризнаванезависимосттанаЧернагора,коятопо-ранобилапризнатаиотвезиранаБосна.ПотозиповодНегошиАлипашаставатпобратими.Течестосиразменятписма,пълнисклетвизавечноприятелство.

IVe. Поглед към живота на жените

IV–26. „Царски” брак през ХV в.

[…]СултанМурат68събраармията,скоятовъз-намерявашедапокорицялатаземянаДеспота[Las-vilayeti].Каточутова[деспот]ДжураджБран-кович69([Vlk-oglu]изпроводиотновопратеници.Тойгиизпратисбезбройнидаровеипослание:„Зестрата[чеиз]надъщерямиеготова.Пратетечовек,койтодавземеВашатаробиня.” Пашитеказаханасултана:„Предложениетотрябвадабъдеприето”[…].ОтСкопиепроводихасъпругатанаИсхакбей[…]теотидоханаправовСмедерево.Бранковичизпратисъпругинааристо-крати-немюсюлмани,задагипосрещнат,иустроинеобичайноголямопосрещане.СголямапочитгиескортирахадоСмедерево[…].Тенаправихаспи-съкназестратанамладатажена.Дадохасписъка

наУзбекага.Историятапродължавапоследнияначин:потозиповодБранковичказал:„Недадохзестратанадъщеряси,анаимператора.Акотойпоиска,можедаядаденаробинятаси,аколипъкне–можедаядаденакоятоидаедругаробиня”.Накраткоказано,отведохадевойкатавЕдирне.Императорътневдигнасватбазанеяирече:„Защодаправясватбазадъщерятанаединспа-хия-неверник?”.

Elezović,p.18.

Защодинастическитебраковесеизползвализасъюзмеждудържавите?Какъвизбореималапринцесата

втозиконтекст?„Използвани”лисабилижените?КакразглеждаосманскиятхронистбраканаМурадсМара?Какъввидменталностсеразкриваоттозиизвор?

68. МурадІІ(1421-1451).69. ВижтетекстІ–8,по-специалнобележка19.


►

?

?

109


IV–27. Албанските жени (ок. 1810 г.)

Нечувствамособеножеланиедаговорязамораланаалбанците.Технитежени,коитопочтивсичкисабезобразованиеинеговорятдругезик,освенроднияси,савъзприеманикатотехендо-битъкисеизползваткатотакъв,(норазбирасе,отнай-висшатапорода),задълженисадаработятичестопътисанаказванисудари.Тенаистинаизпитватпо-скоропрезрениеиотвращениекъмженитесииняманищовслучайнитеимнастро-ения,коетобимоглоданапомнязаонова,коетониенаричаменежничувства.Новсичкисеженятзакоятомогат,тъйкатотоваезнакзабогатствоитъйкатоискатдаиматдомашнаробиня.Ос-вентова,кактоивповечеточастинастраната,женитенесатолковамногобройни,кактодругияпол,булкатачестоненосизестранасъпругаси,амъжътплащанасъпругатасииезадължендасъбереоколо1000гуруша[пиастра]предидасенадявадасеожени.

Broughton,p.136.

Покаквипричинижените,упоменативизвора,сатретиранитаказле?Каквоемнениетонаавтора?Опитайтеседасипредставитекаквоенеговотопо-

нятиезабрак?

IV–28. Солидарност между християнките – мъ-ченичеството на света Филотея (1589 г.)

Пооновавреме[…]затворничките,коитосенамирахавАтина,идвахаотразличниместа.Ду-митенемогатдаопишатскъпатапокойнаФилотеяистепентананейнотосъчувствиеимилосърдие,асъщоиизкушенията,иопасностите,коитоиз-търпязаспасениетоивъзстановяванетонатезипоробенижени.[…]Четириотплененитеженичухазаславатанасветицатаикогатонамериханачин,избягахаотгосподаритеси,коитогипритискахадапро-менятвяратаси,иотидоха,задаяоткрият.Тягипосрещнасобичайнатасизагриженостилюбез-ност,игинаучикакдасесдобиятсъссмелостидасеизправятсрещуопасностите,асъщоиданеоплакватробствотоси.Освентова,дълго

времесеопитвашедагивърнеподомоветеим.Когатогосподаритенатезижениразбрахакаквосеслучва,отидохавнейниядом,взехаянасилаияизправихапредмюсюлманскияуправител,койтоятикнавзатвора.Тазихаризматичнажена,едновременостоваипълнасъссъстрадание,,бешеготовадасепожертва,вместодапредадеонезимолителки,идапокажевдействителносткаквоказвагласътнаЕвангелието.

Synaxaristis,pp.325-326.

На19февруариФилотеяумираотнанесенитейрани.ТяепровъзгласеназасветицаиставаединотдуховнитепокровителинаАтина.

КаквисамотивитенаФилотея?Далидействиятайсапрестъплениеспоредосманскотозаконодателство?

И 54. Атинянка (1648 г.)

Asdrachas,ill.71.

►

?

?

110


IV–29. Устав на женския сапунджийски еснаф в Трики, Тесалия (1738 г.)

Женитеотгилдиятанасапунджийките–Стаму-ло,Василики,Маргарона,Архонто,Венето,Ангело,Пагона,Триандафилия,ХайдоиЕкатерина,сепредставихапредмоясмиреноствкачествотоминапредседателинапочитаемитеклирициислу-жителинанашатамитрополиявТрики,изаявиха,чеспоредстарияобичайнитоединмъжнеможедабъдевключенвгилдиятаилидаупражняватозизанаят.Такатеединодушносесъгласихаинипомолихадаутвърдимтоваспоразумениеидаговключимвсвещениякодекс;иаконякогавбъдеще,някояоттяхискадазапишевгилдиятадъщерясиилиснахаси,задаприготвясапун,тятрябвадапла-типетгурушанагилдията,асъщоидаплатинадругитегилдии.Аконякояотженитеумре,никойнямаправодавземанейнитеработниинструменти,коитомогатдабъдатразпределенисамоотженитеотгилдията.Аконякойвъншенсеопитадапракти-кувазанаятабезразрешениетонатезижени,внарушениенатоваспоразумениеинацърков-нияуказ,тойподлежинанаказаниеотстранаинаЦърквата,инатурскитевласти,итрябвадаплатидесетгурушанагилдиятаипетнайсетгурушанаЦърквата.Определяметазигилдиязасвободнаотмъжеитрябвадабъдеподгрижатаипомощтанаклирицитеичиновниците.Следтоватозидокументбешесъставен,потвърденотмоясмиреност,удостоверенотпочитаемитеклирициислужителинанашатамитрополиявТрики,ивключенвсвещениякодекс:27юли1738г.

Giannoulis,p.45.

КаквимеханизмисъздаватженитеотТрики,задазащитятинтереситеси?

IV–30. Развод в село край София (1550 г.)

Записановкадийскиярегистързатова,чене-мюсюлманинът,именуванПейо,синнаРадул,отселоБиримирче,спадащокъмСофия,сеявипредшериатскиясъдивприсъствиетонасъпругата

си,немюсюлманка,наимеСтояна,дъщерянаНикола,посвояволясеизказатака:„ДадохразводнаспоменататаСтоянаполъжли-вияниобряд70;отднеснататъктяеразведена”.Следтоваизказваненазаявителя,тобепотвър-деноотпоменататаСтояна,срещукоятобена-правено,ипонейноисканестаналотовсъдасепротоколира.[…]Свидетелинастаналото:Хайдарбей;елхаджАли,синнаСюлейман,призовкар,СеидКасъм,синнаСеидМехмед,мютевелия,преводачСинан,синнаАбдуллах,идр.

Турски извори,2,с.104.

Тозислучайеспециален,понежеразводътелегализиранот(мюсюлмански)кадийскисъд.Вповечетослучаиразводитемеждухристиянибили

осъществяванисамоотхристиянскирелигиознисъдилища.

ЗащоспоредвасПейоиСтоянаискатразводаимдасеузакониоткадийскиясъд,успоредносхристи-

янскитесъдилища?

И 55. Туркиня с деца (1568 г.)

Nicolay,p.142.

70. Туктоваозначаваспоредхристиянскияобичай.

►

►

?

?

111


IV–31. Кадийска регистрация на делото на ки-пърска жена, получила развод, след като при-ела исляма (1609 г.)

Хюсна,дъщерянаМурад,арменскасъпруга,казвапредсъпругасиМергери,синнаКулук,арменец:„Тойвинагисеотнасякъмменежесто-ко,негоискам”.Тойотрича.ТогаваХюснабивапочетенасисляма.Следкатотявземаимето„Айше”,съпругътйепоканендаприемеисляма,нотойотказва,такачееразпореденоотделянетонаАйше.

Jennings1993,p.141.

Мислители,чеприеманетонаислямаотХюснаеискреноилипъкначиндасеотървеотжестокияси

съпруг?

И 56. Момиче от планините на Северна Ал-бания (началото на ХХ в.)

И 57. Туркиня в облекло, предназначено за извън дома – френска рисунка (ок. 1660 г.)


Анализирайтеначина,покойтосаоблеченитезижени.Коисаспецифичнитеосманскиелементи?Намерете

другиизображенияотдругичастинаЕвропаотсъщотовреме.Сравнетеначина,покойтосаоблечени.

IV–32. Кадийска регистрация на развод на мю-сюлманин с християнка (1610 г.)

Юсуф,синнаМехмедотЛефкоша[Никозия],казвапредсъпругатасиМерием,дъщерянаИли-ас,немюсюлманскиподаник[зиммийе]:„Съпру-гатамиМериеменеверничка[кяфире].Когатояпоканихдаприемеисляма,тянесесъгласи,така

?

?

112


чепроизнесох,чесеразвеждамснеятрикратно.Азсъмразведен.Тяеразведена”.

Jennings1993,p.141.

Мюсюлманскотоправопозволяванамюсюлманиндасеоженизанемюсюлманка,накоятоеразре-шенодазапазирелигиятаси.Втозиконкретен

случайЮсуфизползвалрелигиознитеразличиякатодо-пълнителенаргумент,задаоправдаеразвода.Обърнетевниманиеинатвърдеопростенатапроцедуранаразводапримюсюлманите.

По-лесенлиемюсюлманскиятразводотхристиян-ския?

IV–33. Прелюбодеяние на еничарин с мюсюл-манка в Истанбул (1591 г.)

Замененевъзможноданеразкажаисториятанаеднатуркиня,коятоимашеафераснашияеничаринМустафа.Тябешемладаилицетойбешедостахубавичко.Мустафаяпоканил,задасепозабавляватединследобед,иазгоснабдихсъссвещииснай-добротовино.Заменвинотобешеособенодобро,тъйкатобешеотБохемия.Даматаимашевъзрастенсъпруг,койтонейседоверявашеособено.Тянезнаешекакиначедадостигнемястотонасрещатанавреме,тоествуречениямомент,точнопредизалез(нашиятсер-жантобикновеноизлизашетогавазамолитвитеси).Такатяказаланасъпругаси,чеотиванабаня.Взелаидвеприслужнички,коитоноселидрехитей,кактообикновено,икоитовървелиточноследнеяипреминалипреднашатасграда. Общественатабанянакрасавицитенебиладалеч.Рука,съпругатанатурскиясултан,нареди-ладасепостроитазибаняивходътзамъжебилзабраненподстрахотсмъртнонаказание.Жената,докатоседвижелапоулицатаипреминавалапо-крайнашатасграда,известилаеничарина,чещедойденасрещата.Подозрителниятсъпругвървялмалкоследнеяикогатовлязлавобщественатабаня,застаналотпредиязачакал.Нокойможедапобедиженскотолукавство?Тяпреминалапокрайкъщатанивзеленадреха,новобщественатабанясепреобляклавдругиодежди,коитодонесласъссебеси,икатооставилавъ-

треприслужничкитеси,излязлаисесрещналасеничарина,облеченавчервено.Тойяпосрещнал,поздравилявжилищетоси,забавляваляотличноиследвечерятаяоставилдасиизлезеотновопреззаднатаврата.Тяотишлавобщественатабанязавторипът,изкъпаласеисевърналаудомасъссъпругаси.Немогаданесевъзхищавамналукавствотонаженатадостепента,коятотозаслужава,имногопътиазиеничаринътсесмеехме,когатосиспом-няхметозислучай.

Mitrowitz,pp.107-108.

ВенцесласВратиславфонМитровицпридружавалавстрийскияпосланиквИстанбулпрез1591г.и

сеизявилкатотънъкпознавачнаосманскотообщество.

Каквоеотношениетонаавторакъмпрелюбодея-нието?

IV–34. Коментарите на лейди Мери Уортли Мон-тегю за османските жени (1717 г.)

Никогавживотасинесъмвиждалатолковаизящникоси.Наброихстоидесетоттезиплиткиуеднажена,всичкитеестествени.Нотрябвадасеимапредвид,чевсякаквакрасотатукемно-гопо-разпространена,отколкотоунас.Странноедасевидимладажена,коятоданеемногокрасива.Теиматпоприроданай-красивиятенвсветаипопринципголемичерниочи.Могадавиуверясголямадостоверност,чедворътнаАнглия,макаридасмятам,чеенай-изящниятвхристиянскиясвят,неможедапокажетолковакрасавици,колкотосатези,коитосенамираттукподнашепокровителство.Попринципоформятвеждитеси,игъркините,итуркинитеиматобичаядаочертаваточитесиотвътресчернатинктура,коятоотразстояниеилинасветлинатанасвещитеимпридаваощепо-тъменцвят.Предполагам,чемногоотнашитедамибихабилитвърдедоволнидаузнаяттазитайна[…].Щосеотнасядоморалаимилидо-бротоповедение,могадакажа,катоАрлекин,четесатакива,каквитосаивашите,ичетурскитеженинеизвършватпо-малкогрехове,понеженесахристиянки.Макарчеазсъмслабозапозната

?

113


стехнитеметоди,немогадасесдържаданесеудивянаизключителнатаимдискретностилипъкнакрайнататъпотанавсичкиписатели,коитосаразказвализатях.Многолесноедасевиди,чеиматдалечпо-голямасвободаотнас:нитоеднажена,откакъвтоидаеранг,нямаправодаизлизанаулицитебездвамуселина–един,койтопокривалицетойиз-цяло,сизключениенаочите,идруг,койтопокривадрехатайотглаватанадолуивисидосредатанагърбай.Формитеимсанапълноприкритиотнещо,коетонаричатфередже,безкоетонесепоявяванитоеднаженаоткоятоидаепрослойка. […]Преззиматаеотвълна,апрезлятотоепростопарчекоприна. Следователноможетедаседосетитеколкоефикасногиприкриватова,такаченеможедабъдеразграниченабогататадамаотробинятай,невъзможноеизанай-ревнивиясъпругдапознаесъпругатаси,когатоясрещне,инитоединмъжнебисеосмелилдадокоснеилидапоследваженанаулицата.Тозивеченмаскарадимдавапълнатасвободадаследватвлечениятасибезопасностдабъдатразкрити. […]Нитопъктрябвадасеопасяватмногоотраздразнениетонасъпрузитесионе-зижени,коитосабогати,тъйкаторазполагатсвсичкитесипари,коитовзематсъссебесиприразвод,сдобавка,коятосъпругътедлъжендаимдаде.[…]Вярное,чезаконътимпозволявапочетирисъпруги,нонямаслучайнапочтенмъж,койтодаползватазисвобода,илипъкженаотпотекло,коятодаизтърпитакованещо.Когатосъпругътсеокаженеверен,акотоваизобщосеслучи,тойдържилюбовницатасивотделнакъщаияпосещаваколкотосеможепо-дискретно,такакактоеисвас.[…]Такавиждате,скъпасестро,нравитеначове-чествотонесеразличаваттолковамного,колкотосеопитватданинакаратдаповярваменашитепътеписци.

Montagu,pp.70-72.

ЛейдиМонтегюесъпруганабританскияпосланиквОсманскатаимперия.Нейнитеписмаразкриват

несамолитературенталант,ноиостроумиеидълбокопознаниезаосманскотообщество.

КатоиматепредвидразказанаМитровиц(изворІV–33),преценетедалилейдиМонтегюеправазапредимстватанамюсюлманскотооблеклозаневернитежени.

ЗащолейдиМонтегюсравняваположениетонаосман-скитеженикатопо-благоприятноотонованабританки-те?Далитоваепростодухнапротивопоставянеилитяпредоставяивалидниаргументи?

ОчертайтеразликитемеждупозициитенаразличнитеженивОсманскатаимперия.Каквисаглавнитепричинизатезиразлики?Религията?Социалнотоположение?Индивидуалнотоповедение?

114

ГЛАВА VЕлементи на кризата

Мнозинаисторицисмятат,чевкраянаХVІв.Османскатаимпериязапочвадазападаичетовапродължаваповечеоттривека,допълноторазпаданенаимпериятавначалотонаХХв.Другинесасъгласниипоставятначалотонаупадъкаилипрез1683г.,когатосепровалявторатаосманскаобсаданаВиенаиимпериятазапочвадагубивойниитериториивЕвропа,илипъквначалотонаХІХв.,кога-тоОсманскатаимперияевключенаикономическииполитическивсветовнасистема,доминиранаотЗапада.Тематазаосманскияупадък,въпрекичееразработенашироковисторическитеизследванияпрезХХв.,неенапълноноваконструкция. СъщататемапостоянносепоявявавписаниятаотХVІиХVІІв.,когатоосманскиученитвърдят,че„добриястарред”на„златнатаепоха”наСюлейманІ(1520-1566)еразрушенотбезпорядъкикоруп-ция.Историцитенаскородеконструирахатозиобраз,показвайки,четойебилидеологическооръжиевборбитесредосманскияелит. Съвременнитепроучванияпоказватсъщо,чеОсманскатаимперияуспявадапреодолеекризатаоткраянаХVІиначалотонаХVІІв.чрезпроцесинамодернизация,монетаризацияибюрократизация,които,всъщност,наподобяватразвитиетовнай-важнитеевропейскииазиатскимонархиипрезраннотоНововреме.Потозиначинтеподкрепятаргумента,чеХVІІиХVІІІв.несапериоднапостояненупадък,анасложнамодернизация,ивмногоотношениядорипериоднаръстиразвитие. Тазигледнаточканеизключваприсъствиетонамногобройникризисниелементи.Хората,коитоживееливОсманскатаимперия,били,подобнонасъвременницитеимизцелияранномодеренсвят,подложенинасуровиизпитанияинатиск.Най-напред,честопътидорифизическотооцеляванеетруд-но.Реколтитесауязвимиотприроднитебедствия.Пожариунищожаваткактонатрупанитебогатства,такаибазиснитеусловиязаживот,внезапниболестиатакуватхората,коитонепритежаватпознанияисредства,задагилекуват.Данъчнотооблаганеесериозноизпитаниезаповечетодомакинства.По-стояннитевоеннидействияставатпо-скъпииотслабватосманскитефинанси.Заданатрупатприходи,властитеилиувеличаватданъците,илидевалвиратпарите,нотезимеркинестигат,задасебалансирабюджетът.Продажбатанаслужбииоткритотоподкупничествосасредствазапривличаненачастенкапиталвсистемитезафункционираненадържавата,носъщопораждатмрежаотнезаконнивръзки,коитопозволяватнамалкигрупичиновнициипосредницидаизточватресурсииотдържавата,иотданъкоплатците. Тазиглаваотразявакакторазразяванетонаразличникризи,такаиусилиятадасеочертаятприемливирешениязатях.Възстановяванетонадобриястарпорядъкееднаотвъзможностите,адру-га–търсенетонапътищаизвъносманскатасистема.Изворитеочертаватразнообразиетоотконкретниотговоринапредизвикателстватанаразличнитекризиисъщотакасериознитепоследствияотнякоиоттезиотговори.

Va. „Природни” бедствия

V–1. Глад в Истанбул (1758 г.)

ВтазигодинахоратасестичахавИстанбул,тъйкатовповечетообластиимашеглад.Порадитовагладътсепоявиивстолицата,ихлябътзапочнаданедостига.Няколкостотинмъжестояханаопашкапредвсякапекарна.Теграбехаполуиз-

печенитесамуни.Старитехора,женитеираятаоставахагладни. […]Потазипричинахоратазапочнахадакупуваторизвголемиколичества.Появисеобачеинедостигнаориз.Согледнатова,ченаближавашемесецътнапоститеичемюсюлманитенебивадастрадат,бешеиздаденазаповедпрезмесецШабан,коятовъведеквота

?

?

115


отдвеоки71оризначовек.НовпоследнияденнамесецШабанняколкостотинзлонамерениженинахлухавскладанаединзимми72,търговецнаориз.Еднаоттезижениизвадиголямножина-падназиммията.Тойизбягаитеразграбихаориза.Командирътнаеничарите,НалбандМехмедпаша,следкаточузаинцидента,отидеврайона,задапредотвратиразграбването.Тойнесамонеспряразграбването,ногонапсувахаигоопозориха.ПорадитовакомандирътизпратисвоякуриерКузуджуМехмедагапривеликиявезир.Гореказа-ниятКузуджуМехмеддокладва:„Когатопристиг-нахпринегоимуразказахвсичко,тойслушашесвирнятанаеднимузиканти.Небеобезпокоен.Простомиказадавземадомакинанаеничаритенавъпроснотомясто.Отведохготам.Женитеговидяхаисеразпръснаха”.Следтозискандалкомандирътнаеничаритебешеуволненинаследващиядендомакинътнаеничарите[…]бешеназначеннанеговомясто...Благодарениенасилнитеветрове,дваднипо-къснопристигнахакораби,натоваренисоризиотновоимашеориз.

Şemdanizâde,pp.16-17.

СнабдяванетонаединмногоголямградкатоИстанбулзависелоотреколтатавразличнитепро-винции.Въпрекиусилиятанаосманскитевласти,

моментинасмъртипаниканеможелидабъдатизбегнатииводелидонарастваненаценитеидобезредицисредна-рода,коитоможелидастанатиполитическивзривоопасни.Гладнитебунтове,честопредвожданиотжени,сапознатинесамовОсманскатаимперия,ноивЗападнаЕвропавепохатанараннотоНововреме.

Опишетеикономическитеипсихологическитемеха-низмизасправяневпериодинаоскъдицавИстанбул.

Защоженитебилиглавнидействащилицавгладниябунт?Билиограбилатълпатаскладанамюсюлманин-търговецнаориз?Бихалиреагиралипо-островластите?

V–2. Земетресение в Истанбул (1766 г.)

[…]натретияден,койтобеше12Зилхиджеи14май,четвъртък[…],половинчасследизгревслънце,сеслучивнезапноголямоземетресение.Порадисилатамухоратаизгубихавсякаквана-

деждаиостанахавцепенени.Всичкипостройки,хораиживотнибяхасъсипани.Тези,коитооцеляхасепокайвахазагреховетесииобновихавяратаси.Следчетириминутиземетресениетостихна.Истанбулбевпрахидим.Следкатодимътсеразсея,севидя,чеджамиятанаЗавоевателяенапълносрутена.ДжамиятанасултанБаязидитазинаМихримабяхасилнопострадали.Ханътнапродавачитеназахар,молитвенатазона[ДуаМейданъ]впокритиябазар,асъщоипазарътнашапкаритеизонатанаБезистенабяхазасегнати.Стариятдворец,стенитенаИстанбул,[цитаделатана]Седемтекули,ВезирХани,Робскиятпазар,другитухлениикаменнихановеиджамии,инякоидървенидомовебяхаповредени.НякоисградивГалатаиЮскюдарбяхазасегнати.Доринапръвпогледнепокътнатисградипострадаха,катоще-титестанахаявнипо-късно.Новиятдворецсъщотакапострадавградежаистенитеси.Установенобе,чесазагинали4000души.Наистина,тъйкатоИстанбулимаформатанатриъгълник,нямаот-ърванеотземетресениятаиогъня.

Şemdanizâde,pp.85-86.

Защоджамиитепретърпелипо-големищетиотостаналитепостройкивИстанбул?

V–3. Чума в Букурещ (1813 г.)

Презмесецоктомврисмърттаовладяположе-ниетосъссредства,невижданидотозимомент.Градъткаточеизбухнаихоратабягаханакъдетоимвидяточите.Мястотоопустя.Нокакволиможе-шедасевидивнего?Накъдетоидасеобърнехте,бихтечули:„Мининастрана,идватгробаритеструповете”–осемилидесетоттях,мъртвите,натрупаниединвърхудруг,следваниотгрупахоравдрипииплачещидеца.Игиносехапрезпорутенитеквартали,тъйкатовеченеможехадаимпомогнатпоникакъвначин,илежахамъртвиизулиците,докатогробаритедойдехастехнитекатафалкиигиотнесяха. Щосеотнасядонас,живите,смятахмесевечезамъртвииобикаляхменаоколозашеме-тени.Послезапочнахадасепогребватвзаимно

71.Османскамернаединица,около1,283кг.72.Немюсюлманскиподаник.

?

?

116

вградинитеси,докатотенесепрепълниха.Там,къдетотя(заразата)серазпространи,самодвамаотдесетдушибяхавсеощеживи,анадругимес-танеоцелядорииединнадесет.Аколкомногоможехадасевидятдаобикалят,някоиотонези,коитооцеляхаотболесттаилидругиоттълпата.Свещеницитеумирахавцърквитеси.Другибяга-ха.Свещенитецърквиоставахабезникой,койтодаизвършваслужбите,исърцатанисекъсахадагигледамепотозиначин.Беднитекварталиостанахабезлюдни.Исмърттаприсъствашенавсякъдепоужасяващначин,отавгустдоянуари.После,отянуари,тяотслабисилатаси.Собственицитенаголемитекъщинеизлизахаизобщооттях,освенможебиважнитеболяри,коитосезатворихавсвоитеименияибяхаохраняваниотцелиармии.Щосеотнасядотук,доБукурещ,какдагокажа,имашехора,коитодапогребватмъртвите,дори

когатопонякогакучетатаръфаханякоиоттела-тавградините,коитоотстрахнебяхазакопанидостатъчнодълбоко.Вселата,ноиизвънтях,кактогражданите,такаиселянитебяхаизяжданиоткучета,понеженямашекойдагипогребе[…].Асъщоивболницитетрупахакуповеотстотицитела–младимъжеижени,деца,старци,богатиибедни,ивсичкитезитруповесеразлагаха.Следтовапрокопавахарововеигихвърляхавтях,единвърхудруг,циганина,болярина,евреинаиарменеца,бездагитретиратразлично.

Corfus,pp.340–341.

Каквинационални,религиозниисоциалниразликииматзначениеприподобнокрай-

нобедствие?Каквоедаси„живумрял”вград,поразенотчумата?Покакъвначинбедствиятапотискатчовечността?

Vb. Политическата криза в Истанбул

V–4. Решения за кризата в Османската държава в трактата на Кочи бей (ок. 1630 г.)

Написахтозитрактатигопредадохнавъзви-шения,великсултан,такачедабъдеосведоменотноснопричинитезазлочестинитеипроменитевтозисвяти,поБожиятамилост,даоткриелекзатях.Потозиначинсултанътможедаоправинещата.Некасезнаенай-напред,чеосноватанаредавцарствотоисредхоратаеспазванетонарелигиознитеправилаинарелигиозниязакон,Шариата.Навторомясто,султанъттрябвадасеотнасямилостивоидасъблюдаваправатанавсичкисъсловия,научените,коитосегрижатзаделатанаподаниците,коитосамуповерениотБога,асъщоинавоините,коитоотдаватживотасипопътянавойната[газа]. Тойобачетрябваданаказваидасеотнасялошокъмнедостойните.Поподобенначинтряб-вадаспазваиподдържазаконитенапокойнитесултани,коитосавсила.Вярвасе,чепотозиначиннещатащесеподобрятищесеподредят,ипрестижътнадържаватащебъдевъзстановен.Редътпринадлежинасултана.

KoçiBey,p.19.

ПрезвторатаполовинанаХVІипрезХVІІв.сепоявяваобширенкорпусотосманскалитература,коятоописвасимптомитенаполитическакриза

исеопитвадапредложиподобрениявуправлението.Повечетооттезисъветиобачеакцентиратвърхумерки,насоченикъмвъзстановяванена„добритестаривремена”,иняматособенапрактическастойност.

ДалисъветътнаКочибейсъответстванаконкретнитепричинизакризатаилиедостапо-общ?Какъвсъвет

бимогълдабъдепо-ефективен?

V–5. Пратениците на молдовския княз Кон-стантин Маврокордат привеждат доводи, че е необходимо да подкупят много хора в Ис-танбул (1741 г.)

Вашевисочество,Виениукоряватезададенитедарове,нониенямашедауспеемвнищо,аконебяхмегидали.Въввсекислучайнееправилноиизобщоданеседаватподаръци,тъйкатовре-менатасатакива,чеиПортатанавеликиявезир,

ЕЛЕМЕНТИ НА КРИЗАТА

?

?

73.ИбрахимпашаНевшехирли,великвезирот1718до1730г.

117


ионезиоколонегосаизвънредноалчни,ивсеки,доринай-незначителниятоттях,екатодивзвяр.Когатоискатнещо,тепървосеобръщатлюбезно,послезапочватдаругаят,катоизползватвласттасиизаплашват,такаченикойнеможедапостъпидругояче.Вимпериятанямамонархия,такава,ка-кватоимашеприуправлениетонаИбрахимпаша73.Поподобиенавеликиявезир,всекиединвисшсановникотВъншнатаслужбаекатонезависимвезир.Началникътнакуриерите[чаушбаша]етолковамогъщ,колкотоизаместникътнавеликиявезир[кетхуда],аначалникътначиновниците[реис]–почтитолкова.Тези,коитоследватвеликиявезирсазверове,подобнинаонезиотвън.Хаяти,кактогопознавате,енеговзаместник,инесрещаникаквозатрудне-ниедаговоридиректнонаагатанамомичетата[darisadet]–бившияписар[iazegi]Алиефенди,катоговориотнеговоимеивсичкоевнеговите

ръце;Есадмоллаекандидатзапостамюфтия;Пиризадееличенсъветник;КараХалифЕфенди-задеевисокопочитан;Амегиимаогромнавластиепо-близъксвеликиявезир,отколкотоХизриелисагатанамомичетата.Ниесегаоставяменастранаонезиспо-малкозначениекатоЧаушзаде,Сахирбейинякоидруги,които,аконесакупени,жиляткатоосииоставятсмъртоноснирани.

Murgescu,pp.165-166.

СравнетеисъпоставетепрепоръкитенаКочибейиреалността,описанаотмолдовскитепратеници.

Чистаслучайностлисаподкупитеилипъкприетачастотсистемата?Възможенлиебилотказътотдаваненаподкупи?Накаквацена?

Vc. Войни, въстания и размирици

V–6. Селяни, бягащи в градовете (1665 г.)

ЖителитенаселатаКокреиГодяковоотПри-лепскаказаотидохавшариатскиясъд,заедносвойводатаИбрахим,войводанаПрилепскияхас,едноотимениятанамоявеликвезир[…],исъобщиха,чеселатаотспоменатотоимениесасвободнииникойнебивадасемеситам. Ногенерал-губернаторът[бейлербеят],гу-бернаторът[санджакбеят]идругичиновници,заедносмногохораиконницистояттамиосвенчевзематхранакатоовце,агнета,мед,зехтинидругипродуктибезпари,същотакагипритесняваткатоискатпаризанередовниданъци[текялиф-ишака],макариданяматпочитаемазаповедзаподобнидействия.ПорадитовараитеотселатаВепърчани,Пеща-ни,ДуньеиКаленотспоменатотоимение,коитосасезаселилиотдавнатам,избягахаотселатапрез1662,1663и1664г.,исезаселихавградоветеиселатананашатаказа.Споменатиятвойводаотидепритяхитъйкатоизбягалитеподаницине

искатдасевръщат,изпратидоклад,вкойтомолизапочитаемазаповед.Порадитоватазизаповедбешенаписанаприусловиеподаницитеданебъдатпритесняванипо-вечесисканиязанезаконниданъцибезпочитаемазаповед.Поданиците,избягалиотспоменатитесела,коитосаотбелязаниврегистрите[дефтер]наимението,трябвадасевърнатобратновстаритеселаидасезаселятотновотам.

Одбрани,I,с.282-283.

Защоселянитебягатотселатаси?Какреагиратчиновниците?Далиреакциятаимеадекватна?

V–7. Въстанието на Мехмед ага Бояджиоглу в Кипър (ок. 1680 г.)

[…]разказзавъстаниетонапрочутияМехмедагаБояджиоглу,коетоизглеждасеслучилооколо1680г.Тозиразказнаучихотонзидостоенгосподин,мосьоБеноаАстие,консулнаФранция,който,до

?

118


настоящата1788година,председателствашепоединмногодостоенначинпочтенатагилдиянафренскитетърговцивКипър[…]твърдениятаму,понеговитесобственидуми,са:„Научихнещоотнароднататрадицияиполучихотличнаинформа-цияотустатанаединтурчиннавъзраст97годинииотединпочтитолковавъзрастенгрък,катоидваматасабилиочевидцинавъстание,случилосепредиоколоосемдесетгодининатозиостровипродължилоцелиседемгодини.ТогаваКипър,подобнонаРодосиостровитеот[Егейския]архипелаг,билподуправлениетонаосманскияадмирал[капудан паша].Годишниятданък[харадж],дължимнаПортата,билсъбиранотспециаленсъбирач[хараджи];маишетбилсъ-биранвползанаадмирала,аданъкътвнатура(нузул)билопределензаиздръжкатанагубер-натора,изпращанотонзиофицер[адмирала][…]АгитеотЛевкозия,коитосъбиралитезиналози,първоедин,апоследруготтях,влезливсъ-перничествоиразпра;послеграбналиоръжи-ятаисенападаливзаимно,докатоМехмедагаБояджиоглуненаложилвласттасинадвсичкитях,билпровъзгласензаводачиседържалкатобунтовниквпродължениенаседемгодини.Тойплащалежегоднонасъбирача,изпратенотПор-тата,определенияданък,закойтодотозимоментсъбирачитетрябвалодасемолятиималинавикадазадържатзасебеси.Назначилзауправителивернинемухоравъввсичкиоколии[казилик].Портата,научавайки,четозиБояджиоглупрестаналнапълнодоридасимулираподчинение,изпратилавКипърЧолакМехмедпашасармия,задавъзстановиреда.ТегиприеливЛевкозия,носледняколкомесеца,когатотойсеопиталдаутвърдивласттасинадреченияБояджиоглу,бунтовникътгопринудилданапуснеЛевкозияидасеоттегливчифликанаКубатоглу,къдетоживеелкатоговедар,ибиливзетивсякаквимеркидоминистерствотоданедостигнатновинизанастоящотомуположение.НовъпрекитовавеститестигналискородотаминезабавнобилонареденонаЧифутоглуАхмедпашадапрекосиотКараманиявКипърсвъоръ-женотряд,задаосвободиЧолакМехмедпашаидапометебунтовническияглаватар.Съответно,Ахмедпашапреминалморето,дебаркиралкрайАкантуисеотправилдиректнокъмКитрея,за

дазавладееведнагаводениците,такачеданеможедасемелиникаквожитоидасепрекратятдоставкитезаЛевкозия,крепосттанабунтовници-те.ТамтойостаналдвамесецаиЧолакМехмеддошълдасесрещнеснего.[…] Градътсеозовалбезхлябипашата,катознаел,чеоняимаподкрепа,макариникойданесмеелдасеобявивзащитанабунтовника,предложилнаБояджиоглудамуразрешидасеоттегли,изпращайкимуохранителнаграмота.Бунтовникът,катовидял,чепашатаимаповечепривърженицивграда,гонапусналпрезнощта,придруженотдоверенителохранителиинай-напредсеотправилкъмЛевкара,апослекъмЛевка,къдетозаместникътнапашата[кехая]гоизненадал,убилдвайсетиосемотнеговитехораивзелтрийсетидвамадругивплен.[…]Преследванотвсичкистраниотвойницитенапашата,онзисеотправилзаАмохостос(Фамагус-та)впълнатайна,катосенадявалдасеукрепитам,нопредидастигне,портитебилизатворениивойскатанапашатаразбиламалцинатаостаналимувойници.ТойизбягалсамосшестимадушивПила,послевЛарнака,катовъзнамерявалдазаминезаЛемесос(Лимасол),нобилзаловенвоколиятаКойланониотведенвЛевкозия,къдетопашатагообесилпрезнощта,анасутринтабилизложенспоследователитеси,коитобилипро-весениживи,накукипрезбрадичката.Итака,следпериодотседемгодини,приключилотовавъстание.Всичкинеговипривърженицииняколкобунтовническиводачибилизаловенииумъртвени.

Luke,pp.32-35.

Каквивъзможностисаималихората,вдигналибунтвОсманскатаимперия?Каквобихтенаправиливиена

тяхномясто?СравнетесъдбатанаразличнибунтовницивОсманскатаимперия.Доколкоприемливобилодасепреговарясвластите?

V–8. Доклад до папата относно Чипровското въстание (1688 г.)

За[католическия]архиепископнаБългария,ЙоанСтефанКнежевич,изаГеоргиПеячевичсеотбелязваследното: Следкатогореспоменатиятархиепископбе

?

?

119


увещаниокураженсчастнописмоотимператорЛеополддаокажесъдействиезащастливияизходнахристиянскотодело,тойизпратилсвоябра-товчедГеоргиПеячевичсбългарскивойскикъмКарансебешиСикловарпригенералВетерани.Попътя[Пеячевич]сеприсъединилкъмвойскитенасърбитеи[заедно]сподпомогналитегивла-сиуспешнопревзелиОршова,катообезглавилипочтивсичкитурци.Нокогатопрез1688г.споменатиятГеоргисъс[своите]българи,четириматакапитанинаКопи-ловец,четириматанаЧипровецидруги,заеднос[хусарите]наЧаки,пожелалидаразсекатбойнияфакелнаТьокьоли74(идагоунищожат),преда-дениотдезертьор,претърпелитаковакървавопоражение,чемногохилядибългариизгубилиживотасивзавързалатасенеочакванобиткаприКутловица. Следнеяостатъците[отбойнитеотреди]сеоттеглиликъмЧипровециизвестновремехраброиуспешноотбранявалисрещуТьокьолинабързоукрепенияград,катонежелаелидагопредадат,въпрекиче[служейкиси]симетонахристиянин,той[сеопитвал]дагиподмамииимобещавалпочестиибогатствавТрансилвания.Най-сетневсепакградътбилпревзетспристъпизавладянотстеклитесетурскиитатарскипълчища,ивсичко,заедносцялатаобширнаоколност,билоунищоженосогънимеч.Говорисе,чеогромнитебогатства,натрупанивтечениенамногогодинииувеличениповременадълготрайнотомирносъществуване,билиизнесенисповечеотстоколи.Обачеоттукникойотхристиянитенеуспялдаспасинещоосвенживотасиипритоватвърдетрудноималцина.

Списаревска,с.201-202.

СледосманскотопоражениекрайВиена(1683г.),армиитенаХабсбургитеовладяватБуда(1686г.)иБелград(1688г.)катосъздаватвпечатлението,

чепаданетонаосманскатавластвЮгоизточнаЕвропаепредстоящо.КатолическатаобщностоколоЧипровцивБългариясеопитвадаизвлечеползаотнапредване-тонахабсбургскитевойски,новъстаниетоепотушеноиобщносттаеунищожена,аоцелелитебягатвъвВлахияиТрансилвания.

Защовъставатбългарите?ЗащоТьокьолиинеговитехристиянскивоинипотушаватбългарскотовъстание?

V–9. Сърбите бягат, боейки се от османски ре-пресии (1690 г.) – свидетелството на Атанасие Дякон Сърбина.

Исърбитесекачиханалодките[…].Имашеповечеот10000лодкиивсичкиплавахасрещутечениетонаДунава,идостигнахадоградБуда,койтоеподвласттана[хабсбургския]император.ТакаГосподнанесенасръбскитеземитрирани,откоитоДавидполучисамоеднавсвояград:първо–смърт,после–отновомечисмъртвъвводата,робствоижестокглад,такачесръбскиятнароднямашедругизбор,освендаядекучешкомесоиплъттанаумрелите,коитобяхапогиналиотглада. ВсичкотовасеслучипомоевремеиочитемивидяхателатанаумрелисърбинавсякъдепоулицитенаБелград.Селатаипътищатамубяхапълнисмъртъвци,коитонебяхапогребани.Онези,коитобяхаощеживи,нямаханикакъввид,нитопритежавахачовешкахубост.Тебяхапочернелиотгладилицатаимбяхакатолицатана„етио-пците”,итакаумираха,катооцеляпо-малкоотеднадесетаоттях.

Agapova-Ilić,pp.134-135.

ПодобнонабългаритекатолициотЧипровци,мно-зинаправославнисърбисътрудничатсХабсбур-гитепрез1688-1689г.Нопрез1690г.османците

отновонадделяватиовладяватповторноБелград.Притезиобстоятелствамножествоправославнисърбибягатисазаселенисъсзначителнипривилегиивтериториите,контролираниотХабсбургите(СлавонияиУнгария).

ОпитайтеседаотграничитепозоваваниятанаБиб-лиятаотразказанаАтанасиеСърбина.Каквоостава

катонеоспоримисторическифакт?

V–10. Молдовско въстание срещу османците (1711 г.)

ИпослекнязДумитрашко[Думитрашко-водъ,воевода]свикалболяритеси–онези,коитоос-

74.ИмреТьокьоли,водачнаантихабсбургскатасъпротивасредунгарскатааристокрация.Своинитеси(куруци)тойсесражавалнастранатанаосманцитевъввойнатаот1683-1699г.

?

120


таналиснего,атовабили:канцлерът[логофът,логотет]НиколайКостин,магистратът[ворник,дворник]ЙонСтурдза,магистратътЙордакиРусетиковчежникът[вистиерник]ИлиеКатарджиул,иимказал,чееповикалруснацитеичетевечепрекосявалирекаПрутприЗагаранце.Ипослевсичкиболяри,каточулитова,сезарад-валииотговорилирадушнонакняза[водъ],каторекли:„Товабибилодобредасенаправи,Вашевисочество,защотониесебояхме,чещеотидетепритурцитеипланирахме,акоотидетепритях,давиоставимидасепоклонимнаруснаците”.Итебилидоволни.СамоЙордакиРусет,магистратът,рекъл:„Дейст-валистеприбързано,ВашеВисочество,катопо-викахтеруснаците.Трябвашедаизчакате,ВашеВисочество,задавидитекакваереалнатаимсила”.КнязДумитрашкоотвърналсъсследнитедуми:„Нямамповечевремедачакам,бояхсе,четурцитещемезаловят.Итъймнозинаотвасвечемеизоставиха,ивиенесподелятемоитемислиивяра”.ИтогавакнязДумитрашкояхналконясииотишълдапосрещнеруситенарекаПрут[…]. Послемолдовците,щомвиделируснаците,понежебилисвикналидаграбят,започналидагоправят,някоиорганизирано,адругивбезредие,акогатовидели,чеположениетосенажежава,започналидаизбиваттурцитеидавзематнякоикатопленници,еднивЯш,адругивдругиградове,къдетоидагиоткриели,изцялатастрана.Иимотнемалипарите,съкровищата,конете,дрехите,воловете,овцете,меда,восъкаивсичкодруго,коетоуспелиданамерят.Ибакалиитебилиизпразненинаулиците,такачеидецатаможелидасинатъпчатджобовете.Ивсичкибабиималидостатъчностафиди,смокиниифъстъци.Итур-ците,коитонебилиизбити,билиотведениголиприкнязакатороби.Някоиобачебилискритиотприятелитеси,акоможелидастигнатдотях.Иследтоватурците,укритиотприятелитеси,билиотголямаползазаонези,коитоимдалиподслон.

Neculce,pp.540-542.

Руско-османскатавойнаот1710-1711г.поражданадеждисредправославнитевЮгоизточнаЕвро-па,чеПетърВелики(1682-1725),койтопобеждава

Швецияпрез1709г.,щеуспеедагиосвободиотосман-скавласт.МолдовскияткнязДимитриеКантемир(1693;1710-1711)сеприсъединявакъмрусите,нонеуспявадапредотвратитяхнотоокончателнопоражениевбиткатаприСтънилещи(1711г.).

Билилисаболяритенапълнопокорнипоотношениенакняза,илисаималисвоиполитическипланове?

СравнететозиизворсизворІІ–21.Каквисапричинитезаантитурскитенасилиявразгаранавъстанието?Даливсичкихристияни-молдовциодобряваттованасилие?Каквибихамоглидасамотивитенапомагачите?

V–11. Доклад от венецианския главен надзор-ник за Далмация относно влиянието на Шчепан Мали в Черна гора, 1767 г.

Самоеднообикновенописмооттозирефор-матор,койтосесамоназоваваШчепанМали,ад-ресиранодогражданитенаЧернагора,коетогипризовавадасеобединятидаживеятвхармония,бедостатъчно,задасесъгласятидаспазватизискваниятаму...Неможеданесеучудимиданесевъзхитимкактовасъзданиеуспяданаправитаковасилновпечатление.Простонеразбираемоекаксвободнихора,коитонепризнаватникаквипринципинадисциплината,внезапноспиратдасъблюдаватзакона,смятанзанай-висшотвсичкибожествениичовешкизакони–законазакръв-нотоотмъщение,итонасърченисамоотеднообикновенописмо.Обстоятелството,чесъщитетезихораизоставихажестокостта,такадълбоковкорененавтях,надхвърлявъображениетони.Споредменеуважениетонатазинациякъмрускияцаретолковаголямо,чедорисамосянкатамубешедостатъчна,задаязаслепиидаяпринудидапроменисамотосиестество.

Petrović,p.93.

?

?

121


ШчепанМалиуправляваЧернагораот1767до1773г.ТойпристигатамотДалмацияпрез1766

г.исезанимавасбилкарство.ПостепенновЧернагорасеразпространяваслух,черускиятцарПетърІІІ(убитотсъпругатаси,императрицаЕкатеринаІІ)еживиеизбягалотРусия.Шчепантвърди,четойерускиятцар.Повечетохорамувярватигоприематзасвойвладетел,тъйкатоприличалнапортретнацарПетърІІІ,намиращсевединчерногорскиманастир.Османскатаимпериясеопасява,чепояватанасамопровъзгласилиясерускицарщепредизвикавъстаниенаБалканитеиизпращаеднапетдесетхиляднаармиясрещуЧернагорапрез1768г.,нотяеразбита.През1769г.рускотоправителствоизпращавЧернагоракнязГеоргийДолгоруков,койтотрябвадасеотървеотШчепан.Долгоруковсепроваля,тъйкатоШчепансерад-ванаширокаподкрепаотстрананачерногорците.През1773г.шкодренскиятпашаубеждаваличнияприслужникнаШчепандагоубие.

V–12. Дневник на хабсбургски офицер, описващ обсадата на Дубица (1788 г.)

ПродължениетонабиткатазаДубицана22августбешедорипо-тежко.Лоудон75 бешеиз-ненаданотупоритатазащитанабранителитенаДубицаинаредиградадабъдеизгорен.В11часазапочнаубийственартилерийскиобстрел,койтопредизвикаголямпожарвкварталите.После,следкатобранителитепотушихаогъня,24душисепромъкнахадоградскитеукреплениясъсзадачатадахвърлятзапалителнасмесвърхудървенитегрединаднасипите,нозащитницитегивидяхаигиотблъснаха.Хвърлянетоназапалителнипредметипродължина23август.Задасепопречиназащитницитевопититеимдапотушатпламъците,започнасилнастрелбасоръдията.КрепосттанаДубицагоряцялатанощна23срещу24августиоръдейнатастрелбабенепрекъсната.Иследтова,на25август,двеба-тареиспотриоръдиявсякабяхапоставеникрайградскитестени.Огънятбешеконцентрираноколовходанаградаиканонадатадоведедоразруша-ванетонакрепосттанаДубица.Нодоритогаваобсаденитенепрекратихасражението.Обсадатапродължина26августиотруинитенакрепосттазащитницитеотговаряхаспушечениоръдееногън.Нападателитеоткрихапъленба-раженогън.Итогава,околоосемчасасутринта,

стрелбатаоткрепосттазамря.Къмдеветчасаоттамвавстрийскатаглавнаквартирадойдеединчовек,задапреговаря.Тойпомолизапрекратя-ваненаогъня,скоетоавстрийскатастранасесъгласи.Отиметонагарнизонатойпредложидапредадекрепосттавзамянанаразрешениезащитницитедасиотидатсвободни.Австрийскатастрананесесъгласиипоискабезусловнакапитулация.Тогаватойпомолизатричасоваотсрочка,задаобсъдиситуациятасхоратасиимубедаденоразрешениезатова.Следтричасаобсъжданеосманскияткомандир[бей]пристигнасосемсъратнициибеизвършеноофициалнотопредаваненакрепостта. КрепосттаДубицаилипо-добрекупчинатакамънивДубица,бевкрайнасметкаовладянаипаднавръцетенаавстрийскатаармия.

Sljivo,pp.91-92.

ДобрелисесражаватосманцитевДубица?Защовсепактекапитулират?

V–13. Несигурност по време на пътуване из Албания (ок. 1900 г.)

Имашеединмоментнанапрежение.Бяхмевравниненучастък,когато,докатозаобикаляхмееднагоричка,сеизсипаполовиндузинаалбанци,въоръженидозъби.Преднитеохранителиопънахаюздите,обърнахаконете,свалихапушкитеисеизправиханашпоритеси,готовизаизненади.Признавам,чекогатотезипланинцисевтурнахакъмнас,ръкатамисеплъзнакъмджобанапан-талона,къдетоносехреволвераси.Войницитесепръснаха,сякашбяхаготовидаоткриятогън.Ноалбанците,въпрекивойнствениясивид,нямахавойнственинамерения.Тепо-скоросеразве-селихаотстраханатурците,накойтообаченеобърнахавнимание,макарчемисеусмихнахаимепоздравиха,когатопреминахапокраймен.

Fraser,pp.237-38.

БилолиeширокоразпространенотопритежаваненаоръжияотползазаразвитиетонаЮгоизточнаЕвропа

вначалотонаХХв.?Защитетеилиоборететазиидея.

75.Главнокомандващиятнахабсбургскатаармия.

?

122

V–14. Нападение на Топал Ибрахим в Казанлък (1809 г.)

ТаковаеднонашествиенадаглиитестаналовКазанлъкв1809г.,презмесецаприл,подпред-водителствотонаТопал[куция]Ибрахима,който,катовлязълвграда[…],повикалаянина(околий-скияначалник)имухтарина(кмета)нараята,задаузнаеколкорубиетахарач(данък)плащаградаикому[…].ТогаваТопалИбрахим...казалаянинуикмету,заданеразрушаваилиизгаряграда,дамусъбератощетолковаданъкидапратятсъхия(скороходец)вСтамбулдаизходатайствуваотсултанаМахмудаферман,задасъбиралтой,ТопалИбрахим,занапредданъказа10години.[…]ОбачеТопалИбрахим,следкатоприбралпари-те,казалнамухтаринаСтоянНиколов:„Давамтитоваписмо(писмотобилоотворено)доМустафаБайрактар,койтоесегавезирвСтамбул,иаков40-дневенсрокнемидонесешфермана,напрахипепелщепреобърнаграда,адотогаваазщестоятукастайфатаси,тамнадКулатаищечакамдодадениясрок,апрезтовавремещепоръчашнараятаданихранисбанициикокошки,разбрали?”[…] Вденя,когатосеизвършилсрокът,ТопалИбрахим,ядосан,чебилизлъганотмухтарина,излязълсамизградаипронизалХристаТомовасмаждракаси(копието)насредулицата.Товасевзелозазнакнаначалонаизбиванетонахрис-тияните,коитосеизпозатворилипокъщятаси.

Стамболски,с.28-30.

ПрезпървитедесетилетиянаХІХв.няколково-енниводачи,частоткоитодействатикатосъби-

рачинаданъци,поставятосманскитепровинцииподсвойконтрол,катоизвличатползаотфакта,чецентралнатавласт,отслабенаотвойнатасРусияиотеничарскитебун-товевИстанбул,неможедаутвърдивърховенствотоси.Ирониятаевтова,чеМустафаБайрактар,койтозапочвакатотакъваянинвСевернаБългарияистававеликвезир(1808г.),вечееубитвИстанбулпрезноември1808г.,т.е.петмесецапредиТопалИбрахимдаизпратикметанаКазанлъкпринего.

Обяснетепривиднозаконнитеметодинаграбеж,използваниотТопалИбрахим?Защотойпростоне

атакуваинеограбваграда?Биллиетойобикновенбандитилипъкчовексполитическиамбиции?Каквисаразличиятамеждуместнитесилнинаденяихоратаизвънзакона?

V–15. Съчетание от бедствия в разказа на бъл-гарския учител Тодор от Пирдоп, край София (1815-1826)

Некабъдеизвестнонавсички,коиточетатислушат,тадасечудятмногозаонова,коетоБогпоказасъссвоягнявпрезнашитевременаиго-дини,коетонеебилооткактоясвятсъществува.През1814г.дойдеотБоганаказаниеиличумаотизтокдозапад,таизмориполовинатаотсвета.Защотоидругипътенастъпвалачума,нотолковасвятнееморила,кактосега.Аоттогаванасамдо1820[г.]припроклетотосултанМахмудовоцар-ство76дадеБогмир[…].Аот1821[г.],даречешотмесецмарта,излезеединдяволпоЯнинско–Алипаша–срещусултана.Исъбрасепротивнегоцарскавойска,даречешдо500000войника,тасебихамного,нонищонемусториха,защотоукреплениетомубешеяко.Ицарскатавойскаседямноговреметам,таизгорихаселаигради-ща,пленихаиизбихахристиянскиярод,тастанаокабрашнотампо60гроша.Голямгладнастанасредсиромасите.Апослена25мартизлезедругдяволвъвВлашко–Влахбей77,тасъбравойска

76. МахмудІІ(1808-1839)77. „Влашкияткняз”,нееяснодалиставадумазаАлександърИпсиланти,синнабившиявлашкивладетел,който

водилГръцкотовъстаниесрещутурците,илизаТудорВладимиреску(1780-1821),водачнареволюциятавъвВлахияпрез1821г.


?

123


иходеше,таобирашеселата.Тогавасесъбраотцялатарумелийсказемятурскавойскасрещунего,тасебиха,биха.ИизгорихамногоселапокрайДунаваиизбихаипоробихахората.Татогавазаповядапроклетиятцар,тахванахапатриархаГригорияНепиташ,извлякохагоотцъркватаотлитургияигообесиханаВъзкресениенавторияден.Натозиденедниизбесиха,адругипосякоха:21владициипротосингелиикалугери,ипопове,идякониипослеобърнаханожасрещухристияните,таизбихаБогзнаеколкохиляди,амалкобългари,многогърцииарнаути–сегиизчистихаотСтамбул.Ажени,децаиздавихавморето.ТогаваизлезевойскаотСтамбул,таотидевМорея,таизтребихамногосела.ПослежителитенаМореябягахапоморе,исезавардиханаединостров,номногоагарянскинародтепогубихатам.


Преценетеобяснението,даденоотТодорПирдопскизаразличнитебедствиявначалотонаХІХв.Съгласни

листеснего?

78. Хабсбургскиуправител(бан)наХърватско(1848-1859).79. ОбласттаоколоКоторскиязалив,днесчастотЧернагора,нопрез1849г.ебилачастотвладянатаотавстрийците

Далмация.

V-16. Писмо от Петър Петрович Негош до Йосип Йелачич78 (3 юни 1849 г.)

БяхизвънредноучуденотписмотоВиот1априлтазигодина.Изобщонееималоникак-винападенияначерногорцивБокаКоторска79иедвалиеималодоринякаквинезначителниразмирици,каквитосеслучватпостоянно,освенмеждувъоръженитеобщини,коиточестопътинарушаватспокойствиетонаместнитехора.Ви-нагисъмправил,кактоисега,максималното,задаподдържамненакърненоспокойствиетомеждуБокаиЧернагора.Втовасъмсеводилотинте-реситенаЧернагора,скоитосъмобвързанчрезнай-силнитеисветивръзкиибратскалюбовотдетствотоси.СлаванаБога,всичкилюдеотБокащепотвърдятединогласнотезимидумипредВас.

Njegoš,Izbrana pisma,p.135.

124

Библиография

■ Agapova-Ilić,Marija,Ilustrovana istorija Beograda [ИлюстрованаисториянаБелград],Beograd2002.

■ And,Metin,Turkish Miniature Painting. Sixty-eight Miniatures in full colour and one hundred and seven black and white illustrations [Турскаминиатюрнаживопис:Шейсетиосемцветниминиатюриистоиседемчернобелиилюстрации],4thedition,Istanbul1987.

■ Andrić,Ivo,The Development of Spiritual Life in Bosnia under the Influence of Turkish Rule[Разви-тиетонадуховнияживотвБоснаподвлияниетонатурскотоуправление],DurhamandLondon1990.

■ Antoniadi,Ch.A.Archeio Eggrafon Skyrou [АрхивотдокументиотостровСкирос],Athina1990.

■ Asdrachas, Spyros (ed.),H oikonomiki domi ton valkanikon choron sta chronia tis othomanikis kyriarchias [Икономическатаструктуранабалкан-скитестранивепохатанаосманскотовладичествоХV-XIXв.],Athina1979.

■ Aşıkpaşa-zâde,Tevarih-i Âl-i Osman[ИсториянаОсмановатадинастия] (ed.NihalAtsız),inOsmanlı Tarihleri,İstanbul1945.

■ Barkan,ÖmerLütfi,Türkiye’de Toprak Meselesi. Toplu Eserler 1 [АграрниятвъпросвТурция.Съ-бранисъчинения,1],İstanbul1980.

■ Bašeskija,MulaMustafaŠevki,Ljetopis (1746-1804)[Летопис(1746-1804)],Sarajevo1968.

■ Bayerle,Gustav,Pashas, Begs and Efendis: a historical dictionary of titles and terms in the Ottoman Empire [Паши,беговеиефендита:историческиречникнатитлиитерминивОсманскатаимперия],İstanbul1997.

■ Bees, N. A., Bibliographische Notizen und Nachrichten[Библиографскибележкииизвестия],„Byzantinisch-NeugriechischeJahrbücher”,70(1928-1929),pp.526-528.

■ BOA,CA3126(=BaşbakanlıkOsmanlıArşivi,CevdetAdliye3126).

■ Benić,FraBono,Ljetopis Sutjeskog samostana [ЛетописнаманастираСутеска],Sarajevo1979.

■ Biegman, Nicolaus H., The Turco-Ragusan Relationship. According to the Firmans of Murad III (1575-1595) Extant in the State Archives of Dubrovnik [Турско-рагузкиотношения.СпоредферманитенаМурадІІІ(1575-1595),наличнивДържавнияархивнаДубровник],TheHague–Paris1967.

■ Bošković,Rudjer,Dnevnik putovanja iz Carigrada u Poljsku [ДневникнапътуванетоотКонстантинополдоПолша],Zagreb1951.

■ Broughton,Lord,Travels in Albania and Other Provinces of Turkey in 1809 & 1810[ПътуваниявАлбанияидругипровинциинаТурцияпрез1809-1810],London1855.

■ БИБ(=Българска Историческа Библиотека),IV,София1931.

■ Cantemir,Dimitrie,Descrierea Moldovei [ОписаниенаМолдова],Bucureşti1973.

■ Cantemir,Dimitrie,Opere complete [Събранисъ-чинения](ed.VirgilCândea),VIII/II,Bucureşti1987.

■ Călători străini despre ţările române [Чуждипъте-шественицизарумънскитеземи],I-IX,Bucureşti1968-1997.

■ Celâlzâde,Mustafa,Selim-nâme [ВъзхваланаСелим](eds.AhmetUdur,MustafaÇuhadar),Ankara1990.

■ Constituţiile Aprobate ale Transilvaniei [ОдобренитеконституциинаТрансилвания],Cluj1997.

■ Corfus,Ilie,Cronica meşteşugarului Ioan Dobrescu [ХроникатаназанаятчиятаЙоанДобреску],„Studii

БИБЛИОГРАФИЯ

125

şiarticoledeistorie”,VIII,1966.

■ БертрандонделаБрокиер,Задморско пъте-шествие, София, 1968.

■ Dursun,Yıldırım,Türk Edebiyatında Bektaşi Tipine Bağlı Fıkralar [Шеги,свързанисбекташкияархетипвтурскаталитература],Ankara1976.

■ Elezović,G.,Turski izvori za istoriju Jugoslovena [Турскиизворизаисториятанаюгославяните],Beograd1932.

■ EvlijaČelebi,Putopis. Odlomci o jugoslovenskim zemljama[Пътепис.Откъсизаюгославскитеземи],Sarajevo1996.

■ Evliya Çelebi Seyahatnâmesi [ПътешествиятанаЕвлияЧелеби](eds.YücelDağlı,SeyitAliKahraman,İbrahimSezgin),vol.V,İstanbul2001.

■ Fraser,FosterJohn,Pictures from the Balkans [КартиниотБалканите], NewYork1906.

■ Gemil,Tahsin,Relaţiile Ţărilor Române cu Poarta Otomană în documente turceşti (1601-1712) [От-ношениятанарумънскитеземисОсманскатапортаспоредтурскитедокументи(1601-1712),]Bucureşti1984.

■ Георгиева,Цв.,Китанов,В.,Документи за ис-торията на българския народ през 15-17 век,1,Благоевград1991.

■ Георгиева,Цв.,Цанев,Д.(ред.),Христоматия по българска история ,т.3,Плевен1982.

■ Gestrin, Ferdo - Kos, Milko - Melik, Vasilij,Zgodovinska čitanka za 6. razred osnovnih šкol [УчебникпоисториязаVІкласнаосновнотоучи-лище],Ljubljana1971.

■ Giannoulis,G.,Kodikas Trikkis [КодексътнаТри-ки],Athina1980.

■ Gliga,Vedran,Govori protiv Turaka [Антиосманскиречи],Split1983.

■ Güvahi,Pendname [Книганасъветите](ed.M.Hengirmen),Ankara1983.

■ Hegyi,Klara-Zimanyi,Vera,The Ottoman Empire in Europe[ОсманскатаимпериявЕвропа],Budapest[1989].

■ Hezarfen Hüseyin Efendi, Telhîsü’l Beyân fî Kavânin-i âl-i Osman [Анотиранорезюменазако-нитенавеликатадинастиянаОсманотХюсеинХезарфенефенди](ed.Sevimİlgürel),Ankara1998.

■ Hitzel,Frédéric(ed),Enfants de langue et Drogmans [Преводачиидрагомани],İstanbul1995.

■ Imber, Colin,Ebu’s-Su’ud: The Islamic Legal Tradition [ЕбуСууд:Ислямскатаправнатради-ция],Stanford1997.

■ İnalcık,Halil,The Ottoman Empire. The Classical Age 1300-1600 [Османскатаимперия. Класиче-скатаепоха,1300-1600],London1973.

■ İnalcık,Halil(ed),Hicri 835 Tarihli Suret-i Defter-i Sancak-ı Arvanid [КопиенарегистъранапровинцияАрванидотгодината835отХиджра,второизд.],Ankara1987.

■ Istoria tou Ellinikou Ethnous [Историянагръцкиянарод],t.11-12,Athina1975.

■ Jennings,RonaldC.,The Judicial Registers (Şer’î Mahkeme Sicilleri) of Kayseri (1590-1630) as a Source for Ottoman History [Съдебнитерегистри(Şer’îMahkemeSicilleri)наКайсери(1590-1630)катоизворзаосманскатаистория] (непублику-ванадокторскадисертация,1972,UniversityofCalifornia,LosAngeles;UniversityMicrofilms,AnnArbor,Michigan).

■ Jennings,RonaldC.,Christians and Muslims in Ottoman Cyprus and the Mediterranean World, 1571-1640[ХристияниимюсюлманивосманскиКипърисредиземноморскиясвят1571-1640],NewYork–London1993.

■ Jones,David,A complete history of the Turks[Пъл-


126

наисториянатурците],London1719.

■ Juhasz,Esther(ed),Sephardi Jews in the Ottoman Empire. Aspects of Material Culture[СефарадскитеевреивОсманскатаимперия.Аспектинамате-риалнатакултура],Jerusalem1990.

■ Kal’a,Ahmet (ed), İstanbul Ahkam Defterleri. İstanbul Finans Tarihi I (1742-1787) [Истанбулскитерегистринадекретитенаимператорскиясъвет.ФинансоватаисториянаИстанбул(1742-1787)],Istanbul1998.

■ KasalicaVladislav,Kulturna baština Crne Gore [КултурнотонаследствонаЧернагора],Bar2008.

■ Koçi Bey Risalesi [ТрактатътнаКочибей](ed.AliKemalAksüt),Istanbul1939.

■ Koliopoulos, I.–Chassiotis, I. (eds.),H neoteri kai synchroni Makedonia [МакедонияпрезНовотовремеивсъвременността],vol.I,Macedonia during the Ottoman rule [Македонияпрезосманскотоуп-равление],Athina-Thessalonikin.d.

■ Kuripešić,Benedikt,Putopis kroz Bosnu, Srbiju, Bugarsku i Rumeliju 1530 [ПътуванепрезБосна,Сърбия,БългарияиРумелия1530],Sarajevo1950.

■ Lewis,Bernard(ed.),The World of Islam. Faith, People, Culture [Светътнаисляма.Вяра,хора,култура],London1997.

■ Luke,SirHarry,Cyprus under the Turks, 1571-1878,[Кипърподтурскавласт,1571-1878г.]London1969(1sted.1921).

■ Melissenos(Melissourgos),Makarios,The chronicle of the siege of Constantinople 2 April to 29 May 1453 [ХрониканаобсадатанаКонстантинопол2априлдо29май1453г.], Book III,3-13 inclusive, Chronicon Maior, inThe fall of the Byzantine Empire. A Chronicle by George Sphrantzes 1401-1477[ПаданетонаВизантийскатаимперия.ХроникатанаГеоргиСфранцес]. TranslatedbyMariosPhilippides,Amherst1980.

■ Menounos, I.,Kosma tou Aitolou. Didaches kai viografia[КозмаЕтолийски,учениеибиография],Athina1980.

■ Mihailović izOstrovice,Konstantin,Janičareve uspomene ili turska hronika [Споменитенаенича-ринаилиТурскахроника](ed.ĐorđeŽivanović),Beograd1966.

■ Mijatović,Andjelko,Uskoci i krajišniči [УскоцитеижителитенаКрайна],Zagreb1974.

■ Mijatović,Andjelko,Zrinsko-Frankopanska urota [ЗаговорътнаЗринскииФранкопан],Zagreb1999.

■ Miović-Perić,Vesna,Na razmedju [Нараздели-телнаталиния],Ragusa1997.

■ Adventures of Baron Wenceslas Wratislaw of Mitrowitz. What he saw in the Turkish metropolis, Constantinople; experienced in his captivity; and after his happy return to his country, committed to writing in the year of our Lord 1599 [ПриключениятанабаронВенцесласВратиславфонМитровиц.Каквовидявтурскатастолица,Константинополиследщаст-ливотомузавръщаневстраната,решидаопишевлетоГосподне1599]LiterallytranslatedfromtheoriginalBohemianbyA.H.Wratislaw,London,Bell&Daldy,1862;гръцкипревод: I Konstantinoupolis kata ton 16o aiona (1591-1596),прев.IoannisEp.Dryskos,Athina1920.

■ Montagu,LadyMaryWortley,The Turkish Embassy Letters [Писмаоттурскотопосолство](ed.AnitaDesai&MalcomJack),London1994.

■ Murgescu,Bogdan(coord.), Istoria României în texte[ИсториянаРумъниявтекстове],Bucureşti2001.

■ Neculce, Ioan,Opere. Letopiseţul Ţării Moldovei şi Osamă de cuvinte [Съчинения.ХрониканаМол-доваинякоиизказвания](ed.GabrielŞtrempel),Bucureşti1982.

■ Нешри(=МехмедНешри, Огледало на света. История на османския двор.Съст.ипреводМ.Калицин,София1984).

БИБЛИОГРАФИЯ

127


■ Nicolay,Nicolasde,Dans l’empire de Soliman le Magnifique [ВимпериятанаСюлейманВеликолеп-ни] (eds.Marie-ChristineGomez-Géraud,StéphaneYérasimos),Paris1989.

■ Одбрани текстови за историјата на македон-скиот народ[Подбранитекстовезаисториятанамакедонскиянарод],I-II,Скопје1975.

■ Peçevi,İbrahimEfendi,Peçevi Tarihi [ИсториянаПечеви](ed.BekirSýtkýBaykal),vol.II,Ankara1992.

■ Njegoš,PetarPetrović,Izabrana pisma[Избраниписма],Beograd1984.

■ PetrovićRastislav, Rusija i Crna Gora u doba vladike Vasilija i Šćepana Malog, Zbornik radova „Rusija ijužnoslovenskezemljeuXVIIIveku“[РусияиЧернагораповреметонаепископВасилиеиШчепанМали.Сборник„РусияиюжнославянскитеземипрезХVІІІв.],Beograd1986.

■ Philippidеs-Braat,A.,La captivité de Palamas chez les Turcs: Dossier et commentaire[Пленничество-тонаПаламапритурците:досиеикоментар],«Travauxetmémoires»,7(1979),pp.109-222.

■ Радушев,Е.идр.(ред.) Османски извори за ислямизационните процеси на Балканите,Со-фия1990.

■ Samardžić,Radovan,Beograd i Srbija u spisima francuskih savremenika XVI-XVII vek [БелградиСърбиявописаниятанафренскисъвременнициXVI-XVIIв.],Beograd1961.

■ Шилтбергер,Ханс,Пътепис,София1971.

■ ŞemdanizâdeSüleymanEfendi,Tarih-i mür’it-tevarih[История](ed.MünirAktepe),İstanbul1978.

■ The Serbian Epic Ballads. An Anthology[Сръбскиепическибалади.Антология]Translatedinto EnglishversebyGeoffreyN.W.Locke,Belgrade1996.

■ Shaw,StanfordJ.,The Jews of the Ottoman Empire and the Turkish Republic [ЕвреитевОсманската

империяиТурскатарепублика],Houndmills1991.

■ Sljivo,Galib,Bosna i Hercegovina 1788-1812 [Бос-на и Херцеговина 1788-1812],BanjaLuka1992.

■ Sphrantzes,George,The fall of the Byzantine Empire (Chronicon Minus) [ПаданетонаВизан-тийскатаимперия(Малкатахроника)],inThe Fall of the Byzantine Empire. A Chronicle by George Sphrantzes 1401-1477[ПаданетонаВизантийскатаимперия.ХроникаотГеоргиСфранцес1401-1477]. TranslatedbyMariosPhilippides,Amherst1980.

■ Списаревска,Й.Д.,Чипровското въстание и европейския свят,София1988.

■ Стамболски,Христо,Автобиография, Дневни-ци, Спомени,София1972.

■ Stulli,Bernard,Židovi u Dubrovniku [ЕвреитевДубровник],Zagreb1989.

■ Synaxaristis Neomartyron [Сборниксжитиянановомъченици],Thessaloniki1984.

■ Taylesanizâde Hafiz Abdullah Efendi Tarihi. Istanbul’un uzun dört yılı (1785-1789) [ИсториятанаТайлесанизадеХафизАбдуллахефенди.Че-тиритедългигодининаИстанбул(1785-1789)](ed.FeridunEmecan),Istanbul2003.

■ Theolin,Sture,The Swedish Palace in Istanbul,[ШведскиятдворецвИстанбул]Istanbul2000.

■ Тодорова,Мария,Подбрани извори за история-та на балканските народи ХV-ХІХ в.,София1977.

■ Турски извори за историята на правото в българските земи (ред.БистраЦветкова),т.2,София1971.

■ Възвъзова-Каратеодорова,Кирила(ред.),Непре-съхващи извори. Документални материали за ис-торията на Пловдив и Пловдивско,Пловдив1975.

■ Zerlentou,P.,Systasis tou Koinou ton Mykonion [Конституцията на общината на Миконос],Hermoupolis1924.

128

Координатори

Главенкоординатор

Христина Кулури,председателнаКомитетазаобразованиетопоистория(HistoryEducationCommittee)къмCDRSEE,професорпоноваисториявУниверситетанаПелопонес(Гърция).Роденаепрез1962г.вАтина,защитавадокторскадисертациявParisI–PantheonSorbonneпрезянуари1990.През1994г.печелинаградата„НиколасСворонос”заисторическиизследванияипубликуванитрудове.ТяебилачленнапроектнатагрупанаСъветанаЕвропаза„ИзучаванеипреподаваненаисториятанаЕвропапрезХХв.”(1996-2000)инаНаучнитекомитетизаутвърждаваненаучебниципоисториявгръцкитесредниучилища.Авторнаняколкокнигиистатиизаобучениетопоистория,историянаисториографията,учебниците,националнатапаметиидентичност,асъщоиисториянаспорта.Главнитейпубликациивключват:Dimensions idéologiques de l’historicité en Grèce (1834-1914). Les manuels scolaires d’histoire et de géographie[ИдеологическиизмерениянаисторичносттавГърция(1834-1914).Учебницитепоисторияигеография],Frankfurt,PeterLang,1991;Sport et société bourgeoise. Les associations sportives en Grèce 1870-1922[Спортътибуржоазнотообщество.СпортнитедружествавГърция(1870-1922)],Paris,L’Harmattan,2000;Clio in the Balkans. The Politics of History Education [КлионаБалканите.Политикитенаисторическообразование(изд.)],Thessaloniki,CDRSEE,2002(editor);Athens, Olympic City, 1896-1906 [Атина,олимпийскиград(изд.)],Athens,IOA,2004(editor).

Учебнопомагало1–Османскатаимперия

Халил Берктай,историк,понастоящемдоцентипрограменкоординаторпоисториявъвФакултетапоизкустваисоциалнинаукивуниверситетаСабанджъ(Истанбул,Турция).Роденепрез1947г.БакалавърпоикономикаотуниверситетаЙеил(1968)идокторпоисторияотБирмингамскияуниверситет.РаботилевъвфакултетапополитическинаукивАнкарскияуниверситет,БлизкоизточниятехническиуниверситетвАнкараиуниверситетаБоазидживИстанбул.Посещаваленяколкочуждестранниуниверситета:сти-пендиантнаБританскиясъвет;WolfsonEuropeanStudiesиCenterforMiddleEastStudies;NEXUSSeniorFellow,CenterforAdvancedStudies inSofia(България),2002-2003.Заместник-председателнаHistoryEducationCommitteeкъмCDRSEE;основателибившвицепрезидентнаHelsinkiCitizens’Assembly(Тур-ция).Същотакаечленнаиздателскитесъветина:JournalofPeasantStudies;JournalofAgrarianChangeиJournalofSoutheastEuropeanandBlackSeaStudies.Главнитемупубликации(натурски)включват:„Републиканскатаидеологияи(историкът)ФуатКьоп-рюлю;„Отплеметокъмфеодализма”,„Краятнаеднаера”;и(наанглийски):„NewapproachestoStateandPeasant inOttomanHistory(1991,co-editedwithSurayaFaroqhi) [Новиподходикъмдържаватаиселянинавосманскатаистория(изд.съвместносъсСураяФарохи)].Настоящитемуизследователскиинтересивключват:историография;сравнителниподходикъмбалканскитенационализми;първоначал-нотоконструиранеикемалисткотопредефинираненатурскатанационалнапаметмеждутравмитеотнационалнотоизгражданеиетническитепрочистваниявначалотонаХХв.

Богдан Мурджеску,роденпрез1963г.,професорпоисториявБукурещкияуниверситет.БилеRomanHerzogFellowнафондацията„AlexandervonHumboldt”вБерлин(1998-2000),гост-професорвунивер-ситетавПитсбърг(2002г.)ивЦентралноевропейскияуниверситет,Будапеща(2004г.).ПонастоящемедиректорнаЦентъразаадминистративни,културнииикономическиизследваниянаБукурещкияуни-верситет,вицепрезидентнаРумънскотодружествозаисторическинаукиинационаленкоординаторнарумънскотонационалносъстезаниеMYHISTORY–EUSTORY.ПубликувалемногобройниакадемичнистудиииняколкокнигипоисториянаРумъния,османско-румън-

КООРДИНАТОРИ

129

скитеотношения,икономическатаисоциалнатаисторияпрезХV-ХХв.ипосъвременнаисториография.Същотакаекоординиралиосемтома,средкоитоRomania and Europe. Modernisation as Temptation, Modernisation as Threat[РумънияиЕвропа.Модернизациятакатосъблазън,модернизациятакатоза-плаха] (Bucureşti,2000),Istoria României în texte [ИсториянаРумъниявтекстове](Bucureşti,2001)andRevoluţia română din decembrie 1989: istorie şi memorie [Румънскатареволюцияотдекември1989:Историяипамет](Iaşi,2007).

Учебнопомагало2–НацииидържавивЮгоизточнаЕвропа

Мирела-Луминица Мурджеску,професорвИсторическияфакултетнаБукурещкияуниверситет.Участ-валаевняколкомеждународнипроектавобласттанаанализинаучебници,национализъм,социалнаикултурнаистория.ТяпечелиMellonFellowshipиDAADFellowshipпрез2000;KorberSeniorFellowship,InstitutfürdieWissenschaftenvomMenschenвъвВиенапрез2006.Участвалаевразличниизследовател-скиетапивMSH,Париж(2003,2004,2005).Покраймногобройнитеакадемичнистудиииглавиоткнигиередактиралашесттомаиепубликувала:Între „bunul creştin” şi „bravul român”. Rolul şcoliiprimare în construirea identităţii naţionale româneşti (1831-1878) [Между„добрияхристиянин”и„смелиярумънец”.Участиетонаосновнотоучилищевконструиранетонарумънскатанационалнаидентичност(1831-1878)],Iaşi,1999иIstoria din ghiozdan. Memorie şi manuale şcolare în România anilor 1990 [Историяотученическатачанта.ПаметиучебницивРумънияпрез90-тегодининаХХв.],Bucureşti,2004;Rumänische Historiographie und Geschichtsbilder (Innensicht),inThedeKahl,MichaelMetzeltin,Mihai-RăzvanUngureanu(hrsg.),„Rumänien”.Sonderbandder„ÖsterreichischenOsthefte”,Wien,LITVerlag,2006,pp.313-325.

Учебнопомагало3–Балканскитевойни

Валери Каменов Колев,роденпрез1960г.вПловдив.Магистърпоисторияимагистърпоанглийскафилологияот1986г.вСофийскияуниверситет.Преподавановабългарскаистория(1878-1944)вСо-фийскияуниверситетот1988г.ивНационалнатахудожественаакадемиявСофияот1999г.Докторпоисторияот2001г.Членнаиздателскиясъветнаисторическотосписание„Минало”от1994г.инапрограмнитекомитетипоисторияигражданскообразованиекъмМинистерствотонаобразованиетоинауката.Основнисферинаинтерес:държавноиместноуправление;политическиисоциаленживот;външнаполитика.

Учебнопомагало4–Вторатасветовнавойна

Крешимир Ерделя, роденпрез1968вЗагреб,Хърватско.СледвалеисторияигеографиявЗагребскияуниверситет,къдетоседипломирастезата„ОтношениетонаНезависиматахърватскадържавакъмписа-телитеилитературата”.РаботикатоучителпоисториявосновноучилищевЗагреб.Участвавписанетонаучебниципоистория.ЗаедносИгорСтояковичеавторнаняколкоучебниципоистория,сборнициипомагалазаVІІиVІІІкласнаосновнотоучилищеизаІкласнасреднотоучилище.


130

Сътрудници:

Боро БронзаИсторик-изследовател,БаняЛука,БоснаиХерцеговина

Хелиан ДемириПреподавателвуниверситета„АлександърХувани”,Албания

Люпка ХристоваУчителпоистория,РепубликаМакедония

Никола ЙордановскиДокторанткъмВисшаташколазасоциалниизследвания,Варшава,роденвРепубликаМакедония

Ниязи Мустафа КъзълюрекДоцентвКипърскияуниверситет,Департаментзатурскиизследвания

Ангелос КириакудисУчителпоистория,Кипър

Флорин ПоповичБрашовскиобластенотделнаНационалнияархив,докторантвИнститутапоисториявБукурещ,Румъния

Божо РепеПрофесорвДепартаментапоистория,Люблянскиуниверситет,Словения

Милан РистовичПрофесор,Факултетпофилософия,наБелградскияуниверситет,председателнаДружествотозасо-циалнаистория

Аракс СахинерДокторпоистория,председателнаДепартаментазасоциалнинаукивMEFшколи,Турция

Андрей СораИздателнаисторическисписания,Букурещ,Румъния

Владимир Георгиев СтаневДокторпоистория,преподавателвИсторическифакултет,Софийскиуниверситет

Игор СтояковичУчителпоисторияисъавторнаучебниципоисториявосновнитеучилища,Загреб,Хърватско

Лина ВентураДоцентвДепартаментапосоциалнаиобразователнаполитика,Пелопонескиуниверситет,ГърцияList story Teachers

СЪТРУДНИЦИ

131

Списък на учителите по история

КрешимирАлайбег,Загреб

АрзуАйдън,Истанбул

МариленаБерча,Букурещ

ХристоБеров,София

РадуЧеркез,Букурещ

ЕминаДаутович,Букурещ

БоянаДуйкович,БаняЛука

ИренаЛилковаГъркова,Пловдив

ЕнтелаЙорги,Тирана

АлмаКасарухо,Тирана

ХайретинКая,Истанбул

ЙорданкаХристоваКарагеурова,София

СньежанаКорен,Загреб

ДаворКозняк,Загреб

ЕлизаКириаку,Никозия

АнгелосКириакудис,Лимасол

МарияКириази,Солун

АнастасияКиркини-Кутула,Атина

МаргитаМадунич,Загреб

КодрутаМатей,Букурещ

ВалентинаМавер,Любляна

МиреМладеновски,Скопие

НадаМолеровик,Скопие

СоринОане,Ръмнику-Вълча

НукетОрен,Истанбул

ВалентинМаксимОрош,Клуж

МутлуЙозтюрк,Истанбул

АдрианПапаяни,Тирана

МарияФилипиду,Пафос

НикуПохоата,Букурещ

ЙелкаРазпотник,Любляна

ВасиликиСакка,Атина

ЛюпкаСмилановска,Скопие

НевенкаСрес,Любляна

АнджелаТоадер,Букурещ

ЕлванТонгал,Истанбул

ФатмиришеДжемали,Тирана

НенадЗаркович,Белград

МарияЗографаки,Ксанти


132

КАРТА 2: ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ЕВРОПА (1600)

133


135135

Оценете тази книга!

Центърът за демокрация и помирение в Югоизточна Европа(TheCenterforDemocracyandReconciliationinSoutheastEurope,CDRSEE),съвместносмногобройниколегиисътрудници,извършиогромнаиусиленаработаивложивремеиценниресурсивпроекта„ПреподаваненасъвременнатаисториянаЮгоизточнаЕвропа”,чийторезултатекнигата,коятодържитевръцетеси.Всичкитечетирипомагаласачастотобхватен,демократиченипродължаващпроцес,вкойтосаоценениивключенимнениятаипредложениятаначитателите,учителитеипотребителитенакнигите. Вашетомнение,мнениетоначитателя,имаогромнозначениезанас,кактозаоценяванетонаизвършенатаработа,такаиприпланиранетонабъдещитениусилия.Задапреценимефективносттанаметода,полезносттанатованачинаниеиценносттананашатаинвестиция,бихмеискалидаоценитетезикниги.Моля,дайтениоткровенотосимнение,тъйкатотоващенипомогнепостояннодаподобряваме Проекта за обща история(JointHistoryProject,JHP). Следпрочитанетонатазикнига,молимдаотделитевреме,задаотидетенанашияуебсайтидапопълнитеединоценъченформуляр:www.cdrsee.org/jhp/evaluate_eng.html Акопредпочитатеданипишетедиректно,молявлезтевъввръзкаснасна:[email protected],иимейлътвищебъдедиректнопрепратеннанякойоткоординаторитенаJHP. Същотакаможетедаизпратитекоментаритесина:

CENTERFORDEMOCRACYANDRECONCILIATIONINSOUTHEASTEUROPEKrispou9,AnoPoliGR-54634,ThessalonikiGreece

http://www.cdrsee.org/jhp/evaluate_eng.html

mailto:[email protected]



Под редакцията на

БОГДАН МУРДЖЕСКУ И ХАЛИЛ БЕРКТАЙ

Редактор на поредицата

ХРИСТИНА КУЛУРИ

Редактор на българското издание АЛЕКСЕЙ КАЛЬОНСКИ

София 2012


Documents

Anamnesis.infoanamnesis.info/sites/default/files/WorkBook1_bul.pdf · 2015. 1. 7. · взеха участие в проекта, дадоха приноса си за него,