Антонио Гауди Брой 35

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Мозайката на живота на твореца,

който открива органичната архитектура

Каталонската гордост

Окрилен от мечти

Искрата на гения

Силата на таланта

Път към висшето общество

Църквата "Саграда Фамилия"

Поредица шедьоври

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Църквата "Саграда Фамилия"

Божията обител - завинаги незавършена

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Революционната архитектура и хората, повлияни от нея

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Преоценка на архитектурните шедьоври на гениалния творец

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес iпfo@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: nонеделник- петък, 10:00- 15:00 ч.

3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, сnед което преведете необходимата сума по сметка:

АnфаБанк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер эапnащането става в момента на поnучаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИН И ХЕЛАС ООД

(De AGOSТINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистес

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

(Vou liagmenis 44-46, 166 7З Atheпs)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ : Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De AGOSТIN I Hellas © 2003 К.К. De AGOSТINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uniphoto Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1,50 лв. Цена на втория брой и на всички следващи броеве: 3,50 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права . Забранено е

възпроизвеждането, сканирането, предаването или изnолзва­

нето на материалите с търговска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на редактора .

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

---------

Въведение

Антонио Гауди

Какъв живот води той?

ш

:s I ш

с:[ ш

со

~ со

в КРАЯ НА XIX В. текстилната промишленостпретърпява

значително развитие, предизви ква й ки икономически

растеж. По този начин тя подготвя почвата, върху която

ще израсне изкуството, очертавайки същевременно пътя за

феномена, известен по-късно под името Каталонски ренесанс.

И докато хората са привлечени изключително силно от идеята

за "каталонската идентичност': на сцената се появява един

архитект, чийто неизчерпаем талант ще привлече вниманието

на целия свят.

Антонио Гауди

Веднага щом получава шанса да изрази артистичната си визия,

той не се поколебава нито за миг и създава поредица удивителни

шедьоври на органичната архитектура, които сякаш живеят свой

собствен живот.

Фундаменталният му шедьовър е катедралата, създадена като

божия обител - църквата "Светото семейство'; известна още като

"Sagrada Familia': Да се определи Гауди просто като един гений

е крайно недостатъчно, защото в действията си той се води от

своята безгранична любов към Бог и вярата в него.

Антонио Гауди

-J~:loJ:Io-18З7 ~ Барселона се обединява с драгонското кралство.

През втората половина на XIX в. настъпва връхната точка в развитието на Каталонския ренесанс.

1852 ~ На 25 юни в Реус (Каталония, Испания) се ражда Гауди.

186З ~ Гау ди постъпва в "Колеж на отците лечители" (Col~ de los Padres Escolapios).

187З ~ Гауди учи архитектура в училището за изящни изкуства в Барселона .

Гауди получава предложение да изгради църквата "Са града Фамилия" ("Светото семейство1.

1876 ~ Умира майката на Гауди, а не след дълго и неговият брат.

1878 ~ Гауди завършва училището за изящни изкуства в Барселона .

1879 ~ Гауди става член на Каталонската асоциация за научни екскурзии

(Associaciб Catalanista d'Excursions Cientifiques).

1882 ~ Начало на работата върху църквата "Саграда Фамилия'~

188З ~ Гауди започва да проектира къщата "Висене'~

Гаудистава водещ архитект в проекта за църквата "Саграда Фамилия'~

1884 ~ Започва f-ldбu1a1a по имението "Гюел '~

1885 ~ Гауди скъсва с любовта на своя живот- Пепита Мореу.

1886 ~ Създава се дворецът "Гюел'~

1888 ~ Провежда се Международното изложение в Барселона.

Първо замразяване на строителството нal.!_bf-1"'~-"-~" "Саграда Фамилия'~

1894 ~ Постът на Гауди.

1898 ~ Гау ди проектира къщата "Кал ве'~

Проектира криптата към църквата "Колония Гюел'~

1900 ~ Започва LlfJUVII<::JILI~ulu на парка"Гюел'~

1 90З ~ Строителството в църквата "Са града Фамилия" се замразява за втори път.

1904 ~ Гауди проектира къщата "Батло'~

1906 ~ Гау ди проектира къщата "Мила'~

Премества се да живее на строителния обект- парк"Гюел'~

1910 ~ Изложението в Париж се посвещава на Гауди .

1912 ~ Строителството в църквата "Са града Фамилия" се замразява за трети път.

1914 ~ Гауди се посвещава изцяло на своя проект- църквата "Са града Фамилия'~

1925 ~ Премества се да живее на строителния обект- църквата "Саграда Фамилия'~

1926 ~ На 1 О юни Гау ди умира в ~"f-l~una, след като е блъснат от трамвай.

19З6 ~ Избухва Гражданската война в Испания .

1960 ~ Ражда се постмодернизмът в архитектурата.

1979 ~ Възраждане на движението за ~~итет на Каталония.

1980 ~ Оказана е подкрепа на Принципите за универсално проектиране (Всеобщият ред на сътворение) .

1992 ~ Барселона става домакин на Олимпийските игри.

2002 ~ Отбелязват се 150 години от рождението на Гау ди.

~~- --

Живот и дейност

Мозайката на живота на '-J

твореца, които открива

органичната архитектура

Църквата "Саграда Фамилия", извисяваща се над Барселона, заема

своето заслужено място в историята на архитектурата. Необичайната

конструкция и християнските традиции се смесват в едно, за да се

превърнат в поема, създадена от ръцете на един истински гений.

Изграждането на тази постройка не може стане възможно без

развитието по онова време на ренесанса в културата на Каталония.

Да проследим обаче стъпките, които предприема Антонио Гауди, и

мечтите, от които се ръководи.

Каталонската гордост

Съпротивата срещу Кастилия

ИВЪПРЕКИ ЧЕ ИЗМИНАВАТ 120 ГОДИНИ ОТ

началото на строителството й, църквата

"Са града Фамилия" остава незавършена и до днес.

Първоначално тази сграда в Барселона има пред­

назначението на поредната катедрала, но през

1883 г. проектът се поема от един млад архитект,

който фундаментално променя замисъла. Името

на този прогресивен архитект е Антонио Гауди

- гений, който същевременно е и отшелник в

живота, саможив по характер.

Каква е рецептата за подобна гениалност? Вероятно

притежава вроден талант, а може би Каталония като

област също изиграва своята роля, по-специално с

разцъфтяването на ренесанса в културата по вре­

мето, когато живее Гауди.

Иберийският полуостров граничи на юг със

Северна Африка, на изток със Средиземно море, а на

запад с Атлантическия океан. Испания процъфтява

вия, а географското й положение дава възможността

тя да развие своя уникална култура. Каталония, която

се намира в Североизточна Испания и граничи с

Франция, се развива като независима нация, осо­

бено през Средновековието, притежавайки богат­

ства, съизмерими с тези на Атина или Неапол. В резул­

тат от развитието на своята история Каталония и до

днес храни силни чувства за независимост и сувере­

нитет. Областта запада след обединението с Испания,

но в средата на XVIII в. текстилната промишленост

претърпява разцвет в развитието си, а краят на века

и Индустриалната революция донасят за Каталония

нов живот.

Местните жители говорят каталонски - език, раз­

личен от испанския, и не изпитват особено приятел­

ски чувства към жителите на Кастилия. В края на 70-те

години на XIX в. Каталония преживява подем и въз­

раждане в изкуствата и литературата, а Барселона се

превръща в люлка на новото начало.

~Антонио Гауди-и-Корнет

(фотография от колекцията в музея

на Гауди). Гау ди не обича да се

снима, ето защо съществуват малко

запазени негови образи.

.,.. В края на XIX в. Барселона се

превръща в център на текстилната

промишленост. Повечето от

покровителите на Гауди принадлежат

към буржоазията , която натрупва

богатство, благодарение на

неподозирано развитие на

индустрията, а един от членовете на

същата тази буржоазия е основният

му покровител Еузеби Г юел.

.... "Портата на дракона" в имението " Гюел ': Като потомък

на род медникари Гау ди е надарен със специфичен усет

към повърхностите. Тази конструкция, заедно с останалите

триизмерни железни изработки, изпъква като неоспоримо

доказателство за творческото му майсторство .

Поколение медникари

АнтониоГауди се ражда във времената на културен

ренесанс на 25 юни 1852 г. в центъра на търговията

Реус, намиращ се на приблизително 11 О км разстоя­

ние от Барселона . Произхожда от семейство на мед­

никари, а неговият баща е последен потомък на гил ­

дията, докато майка му Антония Корнет-и-Бертран е

дъщеря на ковач. Гауди се гордее с произхода си и

в по-зряла възраст често казва, че това да си ковач е

причина за изтънченото усещане на повърхностите, а

семейството, в което се ражда, го дарява с изключите­

лен усет за заобикалящото го пространство.

Гауди-старши се жени през 1843 г. и има пет деца .

Две от тях умират малко след раждането си. Антонио,

третият син по ред и най-малкият, боледува много. В

ранно детство прекарва белодробна инфекция, а

по-късно развива ревматизъм. Когато здравето му

се влошава, той почти не е в състояние да върви, ето

защо е принуден да ходи на училище, яхнал магаре.

Къщата с "особено излъчване"

Когато достига училищна възраст, Антонио

постъпва в основното училище в Реус, но малко

след това е преместен в частно училище, часовете

в което се провеждат в едно таванско помещение.

По това време той вече проявява изострени въз­

приятия , а запазени сведения оттогава хвърлят

светлина върху архитектурния гений, в който пред­

стои да се превърне. Гауди конструира диорама

на Витлеем, изобразяваща момента на раждане

на Исус Христос. Едно от момичетата в неговия

клас пренебрежително определя къщата, която той

рисува, като предмет с.,особено излъчване'~ Казват,

че петдесет години по-късно случайна среща го

събира отново с бившата му съученичка, на която

казва, че през целия си живот той непрекъснато

строи сгради с.,особено излъчване'~

Антонио не получава високи оценки в училище.

Освен това ревматизмът, от който страда, му пречи

да тича с останалите деца или да спортува в часо­

вете по физическо възпитание. Това е причината

Антонио rауди

КАТАЛОНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

В по-късните си години, по време на една

своя разходка, Гауди е спрян от полицаи,

които мислят, че си имат работа с бездом­

ник. Задават му въпроси на кастилски, но

той им отговаря на каталонски . Разгневени,

полицаите му заповядват да говори на кас­

тилски и го заплашват със затвор. Когато

разбират, че обвиненият за "бездомен" е

самият Гауди, те се успокояват и оставят

нещата . Той обаче продължава да говори

на каталонски език и предизвиква с думи

полицейския служител да го хвърли зад

решетките. Впоследствие великият архи­

тект прекарва четири часа в килия . На какво

в действителност се дължи яростната му

съпротива и настоятелност да говори един­

ствено на каталонски език?

Според легендата древният град Барсе­

лона е основан от митичния герой Херкулес.

С този град в самото си сърце Каталония се

обединява с драгонското кралство, за да съз­

даде Короната на Арагон . Барселона прежи­

вява разцвет в развитието си и се превръща

в най-голямото пристанище в Средиземно­

морието измежду всички страни, принадле­

жащи към Короната. Каталонският език про­

излиза от опростения латински език през Xl

в ., а икономическият и политически проспе­

ритет на Каталония след Средновековието

служи за основа и стимул на .,Златния век" на

каталонската литература . Въпреки това през

XVI в. политическата хегемония Пре~> нава

в ръцете на Кралство Кастилия, чийто ен­

тър е Мадрид, а Каталония навлиза в пер ю

на залез и запада . В началото на 11 в.. rю

време на войната за испанското наслерство,

крал Филип V оказва подкрепа на изrюлз­

ването на каетилския език в политическата,

финансова и законодателна админ истрац

налагайки възбрана върху каталонския ези

Реакцията срещу това решение се оформя

като феномен, известен под името .,каталон­

ска идентичност':

Въпреки че политически областта се

намира на по-ниско ниво, успехът на Индус­

триалната революция и преуспяващата тек­

стилна промишленост водят до силен иконо­

мически подем. Това представлява още един

стимул за каталонския ренесанс в културата,

чиято основна цел е да вдъхне нов живот на

всички усилия в изкуството и литературата.

Гауди израства в разгара на тези бурни

времена и е силно повлиян от готическите

елементи в каталонската култура. Пре­

връща се в яростен поддръжник на ката­

лонската идентичност. Духът на времето е

причината за неговия принос към твор­

ческото развитие на Каталония. Ето защо

постиженията на всички велики творци в

тази област. включително и тези на Гау ди, са

примесени с националната гордост и непо­

колебимата воля на всички каталонци .

той да се превърне в отчуждено и самотно момче,

което седи отстрани и безучастно наблюдава

бурните игри на своите палави съученици .

Барселона е вторият п о големина

град в Испания . Сградите в

Готическия квартал, датиращи

Въпреки това по наследство има доста сръчни

ръце. Намира утеха във времето, което прекарва,

занимавайки се усърдно с неща, които за пове- _

чето хора са безинтересни. Развива интуицията си,

а по този начин постепенно се оформя неговият

начин на живот, на който се отдава изцяло, особено .

когато върши неща, съвпадащи с неговите жела

и интереси.

,.. ~-

Живот и дейност

Окрилен от мечти

ОсвЕн Сl-\БПТЕ CII ОЦЕНКИ, Гауди често отсъства от заняmя заради рехкото си телосложение и ево~

ето забопява не. Ето защо е принуден да повтори пър­

вата си учеб а година . Успява да завърши основното

уч n. е и да премине в гимназия през 1863 г., когато

се реt.·ества в новосъздаденото училище - .. Колежа

е лечители" (Colegio de los Padres Escolapios).

е ките му продължават да са все така ниски през

~ ата годи н а. Не е забележителен ученик и като

цяло има проблеми със заучаването наизуст, а един­

ственият предмет, с който се справя доста добре, е

геометрията, която по-късно прилага на практика в

заниманията си като архитект.

Каква е обаче основната причина, поради която

Гауди, син на труженик и занаятчия, ходи на учи­

лище? По онова време Каталония разцъфтява и пре­

успява благодарение на усилията на своите жители,

което оформя техните амбиции. Родителите на Гауди

не искат той просто да наследи семейния занаят, а

имат намерения да му предоставят всички възмож­

ности, които са в състояние да му осигурят. Не се знае

със сигурност дали Антонио подозира за амбициите

на майка си и баща си, но с напредването на втората

му година в училище се запознава с двама ученици

от по-горен клас, чиито имена са Едуардо Тора и Хосе

Ри вера. Те ще насочат живота му в посоката, която

предприема по-късно.

Гауди се спогажда с тези свои съученици и три­

мата прекарват доста време заедно. Тода и Ривера

са двама млади писатели, повлияни от романтизма,

които се наслаждават на разходките сред природата

и се възхищават на историческите руини. По време на

тези разходки, и докато изучава всички останки, Гау ди

започва да споделя интереса на своите приятели към

тях. Тримата ентусиазирано написват първата си пуб­

ликация и успяват да я издадат в 12 поредни сед-

мични броя. Тода и Ривера пишат текста, докато Гау ди,

който недолюбва писането, е натоварен със задачата

да направи илюстрациите към публикациите. Може

да се каже, че Антонио вече предусеща своето приз­

вание и си позволява да бъде воден от него.

Тримата са решителни младежи, които събираттеа­

трална трупа заедно с други свои приятели. Казват,

че превръщат тавански етажи или складови поме­

щения в декор на театрална сцена, на която да поста­

вят своите пиеси. Гауди също участва в тази дейност,

въпреки че играе второстепенна роля и отговаря за

създаването на поддържащите театрални елементи

и декорите. Той е интроверт по природа и не умее

да общува добре с хората . Активните му занимания

зад кулисите обаче са изключително по вкуса му, тъй

като изискват прилагането на неговата необикновена

сръчност. От него се изисква да върши прости задачи,

като например да рисува върху стари вестници, които

да се използват в декора на сцената, но всичко това

се оказва единствено предпоставка за първите му

стъпки в света на архитектурата.

Под влиянието на това свое приятелство пред­

ставянето на Гауди в училище постепенно се подо­

брява. Той просто не харесва писането на съчине­

ния, но позитивното влияние на неговите другари

го насърчава да получава по-високи оценки по пое­

зия и реторика. По-късно Гауди, Тода и Ривера пла­

нират да реставрират изоставената сграда на мана­

стира ,.Побле" (Moпasterio de РоЫеt). По онова време Антонио вече се премества в Барселона, но продъл­

жава да се събира с приятелите си всеки път, когато

се завръща в своя роден град. Те проследяват и въз­

становяват края и ръбовете на двуизмерния проект,

начертан не съвсем умело от Тода . Детайлите за този

план остават неизвестни, но влиянието, което оказват

върху Гауди, е значително. Мечтата му да стане архи­

тект започва да придобива форма.

... Барселона през 80-те години на

XIX в. През периода 1868-1874 г.

Испания непрекъснато преживява

моменти на нестабилност и

поредица революционни промени .

Значимите събития от онова

време , като например приемането

на нова Конституция, всеобщото

право на гласуване, свободният

достъп до образование, религия

и преса, поставят основите на

демокрацията и предизвикват

фундаментални промени в духа и

излъчването на Барселона.

Това е най-значимото висше училище в Каталония и мо е .ца

се похвали с история, която обхва а цели пет века . Учили ето

за изящни из куства в Барселона , чийто възnита н и е Гауди,

първоначално е създадено като Търговско-лромишлена палата,

а по-късно, през 1874 г., се превръща в част от Барселонекия университет, отваряйки своите врати за млади, изпълнени с

амбиции и вдъхновение, архитекти.

В Барселона

През петата година от своето обучение Гауди се

проваля по два предмета и се налага да повтори годи­

ната . Това не представлява финансова трудност и той

може да ходи на училище още една година, но през

септември 1868 г. започва да живее заедно със своя

брат Франциско. Испания преживява политическа

нестабилност - бунтовете и гражданското неподчи­

нение са често явление. Градовете са разрушени и

са нужни множество архитекти, които да ги построят

наново. Индустриалната революция служи като сти­

мул за тази нужда и се пораждат дискусии относно

възможността за създаването на училище по архи­

тектура . Гауди се премества в Барселона само сед­

мица след като се явява искането за създаването на

ново училище. Той научава новината и през юни 1869

г. успява да положи успешно останалите изпити от

"Колежа на отците лечители" (Colegio de los Padres Escolapios) в друго учебно заведение, а именно инсти­

тута "Балмес" в Барселона . През октомври същата

година Гауди постъпва във факултета по природни

науки към Барселонекия университет. Със сигурност

това е негов избор, предопределен да го подготви за

постъпване в училището по архитектура. И ако самот­

ният по характер отшелник Антонио не предприема

тази стъпка, вероятно никога не би се превърнал в

архитектурния гений, когото светът познава .

По онова време оценките на Гауди са очевидно

доста ниски и той не успява да положи два от задъл­

жителните си шест изпита. Принуден е да се яви на

множество поправки и допълнителни изпити, но се

проваля и при получаването си на сертификат и раз-

Антонио rауди

ПЛАНЪТ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ

НА МАНАСТИРА "ПОБЛЕ"

Манастирът ,Лобле'; представително про­

изведение на каталонската архитектура, се

намира на приблизително ЗО км разстояние от

Реус. Построяването му е поръчано през 1149 г. от барселонекия граф Дон Рамон Береге IV. По­късно, по времето на Напалеоновите войни и

испанското господство, основите му са разру­

шени, а през 1835 г. е изоставен .

Като ученици в "Колежа на отците лечи­

тели" (Colegio de los Padres Escolapios), Гау ди и двамата му приятели Едуардо Тора и Хосе

Ривера често посещават изоставената оби­

тел . По онова време манастирът предста­

влява руини, вследствие многобройните

набези, а тримата младежи, запалени от сво­

ята страст и самоувереност, начертават план

за възстановяването на манастира . Всеки

един от тях изиграва своята роля в проекта .

Ривера провежда изследване върху истори­

ята на божията обител, Тода следва да сът­

вори писмената част и да се сдобие със сред­

ства за последващата реставрация, докато

Гауди е натоварен с извършването на целия

процес по възстановяване.

Тримата планират не само да възстановят

решително за проектант. Опитите

му да продължи обучението си

в училището по архитектура са

обречени на неуспех.

манастира в първоначалния му вид, но и да

го превърнат в идеалното място за сбирки на

творци и работници, които евентуално да се

захва нат с озеленяване или някакъв вид земе­

делие, от които да припечелват по нещо. Този

план не стига по-далеч от написването върху

хартия, но изглежда, че осигурява на Гауди

възможността да следва мечтата си - да стане

архитект в истинския смисъл на думата.

По-късно всеки един от тримата възпита­

ници на "Колежа на отците лечители" (Colegio de los Padres Escolapios) поема по свой собст­вен път. Тода става дипломат в Мадрид, а

Ривера учи медицина в Гранада и става уни­

верситетски преподавател. И въпреки че

всеки един от тях поема по пътя на собстве­

ното си призвание, мислите им несъмнено

кръстосват из руините на манастира ,Лобле':

По-късно, след оттеглянето си от кариерата на

дипломат, Тода се завръща в родния си град.

Става почетен президент на фондация, чиято

цел е възстановяването на манастира. Благо­

дарение на усилията на организацията, която

председателства, манастирът е реставриран .

Въпреки всичко решителнос­

тта му остава непоклатима. След

още една поредна година раз­

ходка по ръба, на 24 октомври 1873 г., на 21-годишна възраст той

най-накрая е приет в училището

за изящни изкуства в Барселона.

Оценките му продължават да са

все така ниски, но предстои да си

спечели името на гений в архи­

тектурата .

.... Манастирът "Санта Мария де Побле" е изграден п о поръчка

на барселонекия граф Дон Рамон Бере ге IV. Той е първият

измежду трите цистерциански манастира в Каталония ,

известен в християнския свят със своя строг и суров изглед.

Днес принадлежи към Списъка на ЮНЕСКО с обектите на

световното културно и природно наследство.

Искрата на гения

Обреченият проект

Г АУДИ постъпвА в УЧИЛИЩЕ по архитектура изцяло по свое желание, но както винаги, nовече от обичай­

ното проnуска занятия, а оценките му биха могли да

са много по-високи. Причината за това е фактът, че се

занимава с доста доnълнителни неща, тъй като след

приемането му трябва да отбие задължителната си

военна служба за оnределен nериод от време, а освен

това не му остава време заради пачасовата работа,

която заnочва в едно архитектурно бюро.

Гауди живее заедно със своя брат, който желае да

стане лекар. Когато Антонио навършва 24-годишна въз­

раст, брат му се разболява тежко и умира. Майка му си

отива само два месеца по-късно. Цялото семейство се

премества в Барселона и бащата на Гауди, който по това

време вече прехвърля шейсетте, остава съвсем сам и

започва да живее със своя син. Антонио е nринуден не

само да nлаща за обучението си, но и да издържа близ­

ките си. Невъзможно е да се отдаде изцяло на занятията

си по архитектура, което е nричина за честите му отсъст­

вия и неизбежно ниските оценки.

Стреми се да изnолзва по най-добрия начин своя

талант и е забелязан като надарен архитект, но него­

вият непреклонен характер и упоритост му донасят

единствено неприятности и по един особен повод

Гауди успява да си навлече гнева на един от своите

преподаватели. Поводът е получаването на задание

да проектира входа на гробище. Гауди усеща нуждата

да включи траурно изображение в проекта за вход,

ето защо започва да рисува погребална церемония

в мрачни цветове. Когато вижда чертежа, който дори

не включва в себе си очертанията на входна врата,

професорът се ядосва и му заповядва да престане да

следва тази насока. Губейки интерес към тематиката,

Антонио пропуска занятията, водени от този препо­

давател. Не полага успешно изпита, но основавайки

се на запазените документи, може да се предположи,

че впоследствие Гау ди взема своите изпити по-късно,

а курсовите проекти, които рисува, довеждат до съз­

даването на великолепен вход към гробище.

Нещата се развиват по идентичен начин, когато

трябва да проектира в свое задание една болница.

Гау ди не проявява интерес към този проект и въпреки

че крайният срок за предаването на работата набли­

жава, той не начертава и една линия. В нощта преди

да предаде своя проект скицира набързо нещо.

Водещият курса, професор Елиас Рожен, не е удовлет­

ворен от очевидно скалъпената и претупана работа и

за пореден път Антонио не успява да издържи изпита.

Гауди е учуден от решението на своя преподава­

тел и открито се противопоставя на факта, че остава

недооценен заради скоростта, с която проектира сво­

ето задание, за което на останалите студенти са необ­

ходими цели два месеца усилена работа. По-късно

.... Монета, върху която е гравирано

изображение на лицето на Гау ди. Великият

архитект и до днес е обект на почит и

уважение като титан на архитектурата.

Силно доказателство за това е пускането в

обръщение през 2002 г. на пет юбилейни

монети по случай 150-тата годишнина от

рождението му.

... Известн ите скални църкви в

Кападокия. В древността вулканичната

активност в планината Ерджиес да гъ

води до отлагането на слоеве пепел и

лава. Ерозията, причинена от ветровете

и водата, води до поя вата на странни

скални образувания. От началото на 11

в. областта се населява от множество

християни . За да избягат от ислямско

потисничество, те се крият в пещерите,

където построяват църкви.

получава възможността да се яви на поправка и пре­

дава проект за удивителен фонтан, който да се постави

на площад "Каталония'~ Това е изключителна творба,

която е забелязана, и получава висока оценка от про­

фесор Франциско де Паула дел Вилар-и-Лоза но, който

по-късно става главен архитект, ръководещ проекта

на църквата "Саграда Фамилия'~ И макар че оценките

на Гауди продължават да са ниски, изглежда, че пове­

чето от неговите преподаватели припознават неговия

гений. Гауди получава правото да участва в конкурс за

академично звание - право, което обичайно принад­

лежи на студенти отличници. Гауди обаче не успява да

издържи успешно въпросния конкурс.

Планът за парка "Цитадела"

Гауди работи за различни архитектурни бюра. Едно

от тях е собственост на Хосе Фонтсере, съгражданин

на Антонио. Фонтсере участва и печели междунаро­

ден конкурс за получаване на правата върху възста­

новяването на парка "Цитадела" и по онова време

вече започва работа върху проекта. Проектът изис­

ква участието на множество спомагателни лица и

въпреки че все още е само студент, Гауди е натоварен

с конструирането на кладенеца, желязната порта и

оградата около парка.

Възможността да работи върху проект за парк,

който наистина ще бъде изграден, е доста ползот­

ворно занимание за Гауди . Проектът изисква не

просто планове, а действителен бюджет за строи­

телно-монтажна дей ност.

.,.. Паркът "Цитадела" - мястото, където се провежда

Международното изложение в Барселона през 1888 г. Включен

е в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно

наследство. Гауди конструира фонтана в средата на парка и

желязната решетка около него. Това е първото сред неговите

Антонио Гауди

Библиотека на спомените

ОКАЧЕНИЯТ МОДЕЛ

Ар Нуво (от френски Art Nouveau - "ново изкуство" ) като течение се

за ражда във Франция и достига до Испания, където става известно под

името "модернизъм': Основните характеристики на това течение са сво­

бодното използване на вълнообразни форми и заоблени очерта н ия . Гауди

е представителна фигура на това течение . Той се гордее с усещането си за

място и пространство, но впоследствие го доразвива в чувство на хармо­

ния с природата, което прилага на практика с помощта на обичайния си

метод, наречен "окачен, висящ модел ".

През 1890 г. Гау ди започва работа върху криптата в .Колония Гюел ': Това

е част от широкомащабния урбанистичен проект .Колония Гюел " по идея

на граф Еузеби де Гюел . Антонио създава модел, използвай и торби, пъл н и

с оловни топчета и прътове. Той окачва стените къ таваните с помощта

на прътовете, а като гледа отражението им в огледало, разполо е о под

модела, може да разбере как ще изглеждат нещата в действител ост. Този

образ се превръща в набързо нахвърляна скица на великолепна ар а.

Гау ди смята, че гравитацията е божие творение и като такава не е пюво.J

за страх у хората. Той открива, че вземайки модел, проектира н от сила

на гравитацията, и преобръщайки го с главата надолу, се получава ОР."'

който преборва гравитацията и създава усещането за естествена красота.

Антонио решава да експериментира с това . По-късно непрекъснато го

и зползва в продължение на цяло десетилетие, а та зи концепция заляга и

в проекта на църквата "Са града Фамилия". Със своя "окачен, в исящ модел·

Гауди създава съвършения синтез между архитектура и природа.

~ Уредът, с чиято помощ се

п равят снимки, се използва

за първи път в арабския свят

през Х и Xl в. Първона чално е

конструира н като допълнителен

инструмент за обработка на

изображения . В средата на

XIX в. фотографията п олучава призна н ие като форма на

изкуство . Братята Люмиер и мат

значителен принос за развитието

на фото графските технологии . Те

и зобретяват и цветния фотофилм.

Когато разработва плановете за езерото в парка,

Гауди предава и доста прецизни изчисления за еоб­

ходимия за строителството бюджет. Фонтсере се тре­

вожи, че възлага на един неопитен студент ерте­

жите, но безпокойството му скоро се разсейва . И все

пак, за да бъде сигурен, Фонтсере моли своя прия­

тел, професор Хосе Гуардиола, да провери насрещно

сметките на Гауди . Гуардиола е един от преподава­

телите на Антонио и макар че по-късно бъдещият

велик архитект не ходи на лекции, той признава него­

вия талант, толкова очевиден от произведенията му,

и му разрешава да се яви на поправка, признавайки

преминаването му в по-горен курс на обучение. След

насрещната проверка на направените от Гауди коли­

чествено-стойностни сметки Гуардиола решава, че те

са направени вярно и точно.

За Антонио работата е истинско обучение. Това

са времената, когато забелязва реакциите на хората

около себе си спрямо иновативния подход, който

прилага в творбите си, и започва да се чувства при­

влечен необичайно силно от творческия процес.

Изглежда притежава онзи характер, който му позво­

лява да се справя с всяко едно препятствие, изпра­

вящо се на пътя му. Често ходи в библиотеката, където

изучава проектите на архитекти от миналото, тър­

сейки да научи нови неща от техните произведения.

Въпреки че потъва в работа и изпълнение на кур­

сови проекти, той все пак успява да завърши обуче­

нието си . Рядко се появява на лекции и съответно

нарушава поредица правила, но въпреки това полу­

чава разрешение да завърши през 1878 г. , в знак на

признание за неговите постижения по онова време­

артезианският фонтан в парка "Цитадела': Директорът

на училището по изящни изкуства казва по този слу­

чай следното: "Кой може със сигурност да каже дали

даваме степен на гений или просто на един луд?"

.... Арката, ко нструи ра на за

Междуна родното изложение в

Барселона през 1888 г. Това е

вход, и зграден в модерн истичен

стил , който се намира от

северната страна на днешния

па рк "Цитадела ': По онова време

е символ на Международното

изложение, а днес е известен като

Триумфалната арка на Барселона.

По онова време фотографията вече се развива като

изкуство, но технологиите, необходими за уголемя­

ване или намаляване на образа , остават неизвестни.

И така книги, които съдържат проекти в широк мащаб,

могат да се открият единствено в библиотеките. Освен

това в тях има информация за историческите сгради в

цял свят, както и проекти на къщи за живеене, за които

може да се направи съответната справка.

Гауди е редовен посетител в читалнята на библиоте­

ката, и особено много се интересува от населяването и

последващото обитаване на района с пещери в облас­

па Кападокия в Турция. Един ден на една от лавиците

случайно попада на сборник с фотографии. Гауди е уди­

вен от изображенията на съвсем "реални" постройки,

толкова различни обаче от обикновения чертеж.

Живот и дейност

Силата на таланта

Раждането на архитекта

R..\ 1- ~\.АРТ 1 r., когато е на 26-годишна въз­раст, Гауди завършва архитектура в училището за

\ЗЯ и изкуства и получава свидетелство за пра-

3оспособност. По онова време архитектите се рад­

ват на в исоко обществено положение, тъй като

и ат професия, която носи съществени доходи .

Населението на Барселона е приблизително

250 ООО жители, а градът има само трима, които

завършват училището по архитектура, и още деве­

тима през следващите години . Същата тази година

учебното заведение произвежда още четирима

нови възпитаници, включително и самия Гауди.

Въпреки това никой не може смело да твърди,

че след като стане архитект, предложенията за

проекти ще започнат да се натрупват редовно,

което от своя страна да постави основата на сигу­

рен живот. Освен това Гауди, син на занаятчия,

няма богати роднини или познати и в действител ­

ност няма никакви връзки.

За да си осигури бъдещето

на архитект, той трябва сам

да рекламира своите уме­

ния , както и да бъде уве­

ре н в своите способно­

сти. Постепенно изоставя

навиците си на интроверт

и придобива нужната само­

увереност. Принуден е да

продължи работата си като

помощник дори след сво­

ето дипломиране, точно

както е работил, докато е

студент. Работата по парка

" Цитадела" продължава до

1880 г. По същото време

други хора поверяват

на Гауди малки по маща­

бите си проекти, но те със

си гурност не са типа про­

екти , които да задово­

лят креативната енергия

у него, нито пък му поз­

воляват припечелването

на достатъчно средства за

и здръжка .

Неколцина души припо­

знават таланта на Гауди и

в иждат в него възможен

съперник, като например

Доменек-и-Монтане, пре­

подавател по архитектура в

училището по изящни изку­

ства. По-късно Монтане ще

... Сл ед като завършва архитектура в

училището за изящни изкуства nрез 1878

г., младият Гау ди nродължава да променя

външния вид на Барселона.

-

се превърне в на ционален за конодател и клю­

чова фигура в движението за каталонска идентич­

ност. Казват, че се противопоставя на това Гаудида

завърши успешно и да получ и образователна сте­

пен. Очевидно талантът му кара окол ните да изпит­

ват притеснения .

Запознанството с Гюел

Гауди продължава да работи като помощник на

Фонтсере, но се запознава с Комела - собственик

на магазин за кожени изделия. Той поръчва проект

за витрина, на която да се излагат предлаганите от

него продукти по време на Международното изло­

жение в Барселона през 1878 г. Ако витрината за

стоките на Комела е обикновена на външен вид,

хората п росто ще я подминат. Комела обаче моли за

необичаен диза й н , а Гау ди със си гурност оправдава

оча кванията на своя кли­

ент. Витрината за показ

е сравнително малка, в

сравнение с тези на голе­

мите производители, но

въпреки всичко се радва

на най-голямото внима­

ние по време на събити­

ето . Популярен испански

вестник от онова време

публикува ентусиази­

рана статия по темата .

Човекъ~ който не пести

похвалите си към рабо­

тата на Гау ди, е Еузеби де

Гюел - водеща фигура в

текстилната индустрия и

най-значимият покрови­

тел на Антонио. Той се

впечатлява от проектите

на Гауди още от първия

миг и подтиква всички

свои познати да ги видят.

Всъщност това разпалва

и любопитството на

Гюел по отношение на

младия архитект. Той е

на 32-годишна възраст,

когато се среща с Гауди,

~ Кулата на покрива на

двореца "Гюел ': и зградена

от различни материали ,

включително и керамични

плочи. Това е първата значима

творба, създадена от Гауди по

поръка на неговия покровител

Еузеби де Гюел.

който тогава е едва 2б-годишен.

По онова време Гау ди вече не е затвореният мла­

деж, който е някога. Приятелите му го определят

като изключителен почитател на добрата храна,

любител на забавленията и редовен посетител на

художествените галерии , със склонност към атеи­

зма. Той е типичният гладуващ студент, докато учи

архитектура в училището за изящни изкуства, но

сега вече се облича по последна мода и пие най­

отбраните вина, когато се храни. Все още няма

изключително високи доходи, но тъй като е спосо­

бен архитект, може лесно да попада в средите на

~ Вътрешността на имението

.Гюел~ В nодземията е n остроена

конюшня. Достъпът до нея е от

първия етаж, а горната част на

колон ите е във формата на гъба.

Партерният етаж включва кабинет,

на втория етаж е разположена

приемна, а следващият етаж е

запазен да изпълнява ролята на

спалня, докато четвъртият етаж

приютява малък християнски

олтар и nомещения за nрислуга.

Цялата конструкция представлява

nроизведение в неоготически

стил.

висшето общество. Той

придобива тези навици

и води именно такъв

нач и н на живот още с

дебюта си като архитект,

продължавайки да под­

държа навиците си дори

след като е определен за главен архитект на про­

екта на църквата "Саграда Фамилия': Въпреки че

нищо във външния му вид не издава мъка, смъртта

на сестра му Роса го натъжава изключително силно

и оставя своя отпечатък в сърцето му. Полага грижи

за нейната дъщеря до смъртта й.

чючова лично&т . ЕУЗЕБИ ДЕ ГЮЕЛ

Еузеби де Гюел е роден през 1846 г. в Барселона. Баща

му Хуан започва почти от нищото в текстилната промишле­

ност и се издига до върховете в бранша, превръщайки се

в един от патроните из средите на буржоазията в Катало­

ния . Гюел обожава изкуството повече от всичко останало

и самият е доста талантлив художник, чиито произведе­

ния се публикуват в списанията от онова време. Страстта

му към живописта и изкуствата приема разнообразни

форми. Той дори става покровител на един поет, когото

наема на работа като секретар .

На 26-годишна възраст Гюел наследява фирмата на

своя баща и поема управлен ието на бизнес начинанията

на семейството на своята съпру га. Изиграва важна роля

в банковото дело и рудодобива, като основава през 1901 г. собствено предприятие, специализирано в производ­

ството на бетон. През 191 О г. получава титлата граф. Пъти­

щата на Гюел и Гауди се кръстосват за първи път на Меж­

дународното изложение в Барселона през 1878 г. Гюел е

впечатлен от витрината на един производител на кожени

изделия и пожелава да разбере кой я е конструирал . Авто­

рът се оказва Гауди . По-късно моли Антонио да проек­

тира мебелировката и логото на фирмата, която прите­

жава. Гау ди обаче показва малко ентусиазъм в поставената

задача и макар че завършва поръчката, Гюел не се обръща

отново към него за последващи услуги .

Двамата възобновяват контактите си при започването

на проекта на имението "Гюел" през 1884 г. Гау ди получава висока оценка за"Вратата на дракона'; построена като част

от проекта . Творбата на Антонио превр1:,ща първоначално

замислената като извънградска вила в къща - триумф на

архитектурата. След това постижение двамата започват да

разчитат все повече и повече един на друг и Гау ди проек­

тира двореца "Гюел" в Барселона. От този момент насетне

до последния проект на своя покровител (парка "Гюел")

почти всички произведения на Гау ди стават възможни бла­

годарение на тази връзка .

Гюел заявява, че желае парк, носещ неговото име, да

допринесе за красотата на Барселона. Той е личност с

гражданска позиция, който иска да използва натрупа­

ните ресурси, за да даде възможност на Гауди да създаде

творбите, на които всички днес се възхищават. Три години

преди смъртта си Гюел признава, че предоставя всички

средства , необходими за завършването на произведени­

ята , и че те представляват огромна сума, но каква друга

алтернатива би имал?

Антонио rауди

... Фантастичният "Ел Каnри чо"

(от исnански: каnриз) - творба по

поръчка на Диаз де Кихано . Това е

едно от ранните nроизведения на

Гау ди, изnълнено nод влияние на

стила нео мудехар.

т Еузеби де Гюел . Замисълът за

урбанистичния nроект на nар ка

,,Гюел': е изцяло негов. Гюел

възнамерява да го nродаде като

жилищен квартал, изцяло завършен,

със своя собствена църква , nаза р и

алеи, но обектът остава незавършен

поради смъртта му. Днес е място

за отдих и разходка на жителите на

Барселона.

-

Живот и дейност

Път към висшето общество ~Iрежата от лични връзки се разширява

ИВЪПРЕКИ ЧЕ ПРИТЕЖАВА забележителен талант, Гауди не би могъл да nолучи nоръчки, ако сnо­

соб ностите и уменията му не се радват на нуж­

ното nризнание. За да стане известен, той избира

Каталонската асоциация за научни екскурзии

("Associaci6 Catalanista d'Excursions Cientifiques").

Членовете на тази асоциация nринадлежат към

разл ични научни области - от известни nредста­

вители на културата, до заможни бизнесмени , а

самата организация оказва силно влияние nри

вземането на решения с обществена значимост.

Асоциацията nредnриема nоредица изследвания

в областта на каталонската история, nрирода, тра­

ди ции и обича и. Създадена е nрез 1876 г.

На 29 аnрил 1879 г. Гауди се nрисъединява към

асоциацията, а името му никога не се изтри ва от

сnисъка на членовете й. Въnреки че ненавижда nоя­

вата nред много хора, архитектът участва в уnравата

на асоциацията . И макар че мрази nисането, не гови

тези се nубликуват в различни nериодични изда­

н ия. Заnочва да ходи на кратки nоч ивки. Кръстосва

не само Каталон ия, но и цялото Средиземноморие,

а целта на всички тези nътешествия е изучаването

на сгради ил и техн ите оста н ки. Гауди се облича

изискано nри срещите си с художници, инженери,

nолитици или религиозни служители .

Антонио става nомощник на Марторел от нача­

лото на 1880 г. Марторел е уважаван архитект,

nоколение nо-възрастен от Гауди , и заклет като­

лик, който често nолучава строителни nоръчки от

страна на Църквата. Двамата работят заедно върху

nострояването на катедрала, но лаврите обира

Марторел, а тя се смята за най-nредста вителното

му nроизведен ие.

Гауди е доста а ктивен no онова време и констру­

ира nлановете за фасадата на голямата Барселонека

катедрала. От началото на 1881 г. работи за синди­

кална организация в Матаро и така се докосва за

nърви nът до социалистическите идеи. Тук се заnоз­

нава със своята любов Пеnита Мореу, която е учи­

телка, членуваща в синдикалната организация. За

него обаче е трудно да се а нгажира с връзка, тъй

като е доста nогълнат от заниманията си и работата

с Марторел и останалите.

Изг бената юбов - вечна самота

Гауди никога не се жени. Не може да се каже,

че му лиnсва интерес към жените или nък води

отшелнически живот без връзки . Известни са три

негови любовни афери , а Пеnита Мореу е най­

голямата му любов .

Тя nолучава длъжността учителка в училището

към синдикалната организация в Мата ро, за която

работи Гауди . Той е чест гост на неделните обеди

.". Подземната църква " Колония

Гюел ': за която се смята, че служи

за п рототи п на църквата "Са града

Фамилия". Първона чалната идея е

да се построят огромни кул и , н о

постройката остава недовършена

поради липса на средства и се

завършва само п одземният етаж .

Макар и век след изграждането

си, тази орга н и чна, сякаш

притежаваща свой собствен живот,

форма се смята за шедьовър на

Гау ди.

!

1 Антонио rауди '

в нейния дом. Пепита живее заедно със своите

майка, брат и сестра. Казват, че един ден Антонио

е толкова притеснен , че стяга силно салфетката

около врата си. Той толкова се вълнува, че взема

капака на каната за вода и започва да си игра е

с него, докато седи на масата с Пепита и семей­

ството й.

Любовта на Гауди продължава цели четири

години, дори и след като Пепита вече не работи

за синдиката, но той е твърде срамежлив, за да

й признае любовта си . Когато в крайна сметка

събира смелост да й отправи предложение за

брак, тя вече е сгодена за друг мъж. От този ден

насетне Гауди н ико га повече не вижда Пепита .

Същата година 33-годи шният тогава архитект се

влюбва в силно религиозна дама . За съжаление тя

решава да се оттегли в ма настир. Така той изгубва

поредната възможност за любов .

Неговият приятел, поетът Хуан Малагар, пише

за последната му любов в една своя публикация

от 1904 г. Докато е на гости на своя приятел, Гауди

се запознава с дама от чужбина. Започва да води

разговор с нея и интересът му нараства, за съжа­

ление обаче тя се оказва омъжена. Впоследствие

жената решава да се завърне в дома си . Гауди е

шокиран при вестта и дори не я вижда при зами­

наването й. И зглежда , че продължава да я обича

още четири години след това (в периода между

1889 г. и 1893 г.)

Вероятно тя е германка или франзуцойка и

Гауди се среща с нея тайно 3 години след раздя­

лата им. Но при заминаването й той не може да

събере смелост да се срещне лично с нея, ето

защо я гледа отдалеч, докато тя се качва на влака

и напуска страната .

Не знаем как всички тез и три погубен и любовни

връзки оказват влияние върху романтичния ми ро­

глед на Гауди. Какъвто и да е случаят, той н и кога

няма други любовни афери и умира ерге н.

• Къщата "Батло·; чието

възстановяване е поверено

на Гауди . В обекта съществува

водна тема. Когато слънчевите

лъчи се изливат през оцветеното

стъкло и заоблен ите плочи ,

къщата заблестя ва с фантастична

светлина .

..,. ъщата ·кал ве~ която Гауди конструира за приятеля на Гюел,

Андро алве. Фасадата в бароков стил не подхожда на стандартите

на Гауди . Къщата получ а ва награда през 1900 г. от градския съ вет на

Барселона . Вътре в н ея могат да се открият мебели, огледала и други

изненадващи предмети.

ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

След като завършва архитектура, Гауди

започва да носи модни дрехи и прекарва

доста време по кафенета и ресторанти,

тъй като е любител на приятните разго­

вори и забавленията. Но в последните

години от своя живот жадува за прос­

тота и въздържание, обръщайки се към

тях с такава решителност, че начинът му

на живот става почти аскетичен. Налага

си строга диета. За обяд хапва зеленчуци

и чаша мляко, понякога някакъв плод.

Често казва следните думи : "Храня се, за

да живея, а не живея, за да се храня" и

винаги носи няколко бадема в джоба си за

моментите, когато го мъчи глад.

Отказва цигарите и алкохола и всеки ден

извървява по 10 км. Става скромен и уме-

рен в избора си на облекло и носи дрехи,

закупени от магазин за втора употреба.

Носи в чорапите си сушени тиквени лас­

туни и използва същите твърди нишки,

с които пълни възглавницата си. Гауди

казва, че избира подобен начин на живот,

за да бъде здрав. Но това е просто пред­

текст. Един от неговите приятели заявява,

че в действителност той просто желае да

изпита суровия начин на живот на аскет.

Съмнително е обаче, че Гауди , който

страда от ревматизъм, може да удължи

живота си с прилагането на подобен начин

на живот. Болеспа отслабва крайниците му

и вероятно това се оказва действителната

причина за инцидента, при който загива,

блъснат от трамвай .

Живот и дейност

Църквата "Саграда Фамилия"

Раждането на един шедьовър

ВсЕКИ път, КОГАТО някой СПОМЕНЕ името на Гауди, повечето хора веднага се сещат за църквата "Саграда

Фамилия': Инициатор на проекта е книгоиздателят

Хосе Мария Бокабела, който основава през 1866 г. асо­циация под патронажа на свети йосиф ("Asociaci6n

Espiritual de Devotos de San Jose"). Броят на членовете й бързо нараства от ЗО ООО през 18б9 г. до бОО ООО през

1878 - годината, в която Бокабела излиза с идеята за

строежа на църквата "Саграда Фамилия': И макар че

организацията наброява много членове, повечето от

тях са бедни, следователно не могат да съберат сред­

ства толкова бързо, колкото се предвижда. Ето защо

строителството започва едва на 19 март 1882 г.

Първият архитект, включен в проекта, е Франциско

де Паула дел Вилар, преподавател по архитектура

в училището за изящни изкуства. Той не пести пох­

валите си към чертежите и скиците на младия сту­

дент Гауди, който проектира фонтана на площад

"Каталония': Дел Вилар знае, че проектът за църквата

страда от липса на средства, ето защо предлага услу­

гите си на архитект безплатно.

изводител на тухли и керемиди.

Един ден през 1883 г. Бокабела и Дел Вилар не пости­гат съгласие по отношение на материалите, които да

се използват в проекта. След възникналия спор Дел

Вилар се оттегля. Бокабела се оказва в сложна ситу­

ация и се обръща за помощ към своя приятел Хуан

Марторел Монтеле Той отказва да участва в проекта,

но препоръчва архитект, който е негов помощник цели

три години. Името му е Антонио Гауди.

Мечтите на Гауди започват да се сбъдват. Сега,

когато получава поръчка като професионалист, а не

на доброволни начала, ще получава възнагражде­

ние за положените усилия. На 3 ноември 1883 г. той

става втори архитект на проекта на църквата "Са града

Фамилия': Освен фиксираното си заплащане Гауди

се наслаждава на висок социален статус, благода­

рение на участието си в този проект. Нещата се под­

реждат както никога досега. По онова време той е на

3 1-годишна възраст. Според плановете на Дел Вилар църквата "Са града

Фамилия" е проектирана на основата на обща неого­

тическа конструкция. Проектът претърпява огро­

мни промени от мига, в който Гауди го поема.

В онези времена Гауди дори и

.... Гауди (по средата) обяснява

детайлите по изграждането на

църквата "Са града Фамилия" на

кардинал Рагонези, папски нунций

в Испания (средата вдясно), и

барселонекият епископ (третият

отдясно наляво) по време на тяхно

посещение на обекта.

По онова време Гауди експериментира със стила

мудехар. Този стил се ражда в естетичната школа,

върху която оказва влияние мюсюлманското изку­

ство в периода XII-XVI в. Гауди успешно прилага този стил при проектирането на къщата на известен про-

не подозира, че църквата "Саграда

Фамилия" ще се превърне в едно от

най-забележителните архитектурни

чудеса на света.

Периоди на строитеnетво на основните

прои3ведения на Гауди

Пътуване във времето

ХРОНОЛОГИЯ НА ОСНОВНИТЕ

АРХИТЕКТУРНИ ТВОРБИ

Гауди неnрекъснато се стреми към усъвършенстване в цялата си кари­

ера като архитект. Той внимателно изследва възможностите за строител­

ство, които могат да бъдат nредложени от традиционно използваните тухли

.... Комините на покрива на къщата

"Мила" (построена в периода 1905- 191 О

г.) . Формата им наподобява воини с

шлемове. Липсата на преграда по покрива

предизвиква необичайно усещане у тези,

които гледат отвън постройката.

и керамични плочи, и ги изnолзва в

nо-ранните си творби, силно nовли­

яни от стила мудехар - къщата

"Висене'; имението "Гюел"( Finca GUell) и "Ел Каnричо" (EI Capricho). Гауди комбинира и nрилага на nрак­

тика всичко, което научава от тези

nроекти, в двореца 'Тюел" (Palau GUell). За nръв nът изnолзва овални арки с формата на nарабола, nър­

воначално като ексnеримент в по­

малки конструкции, а също и в изра­

ботката на главния вход на двореца.

Така овалните арки ще се превърнат

в отличителен елемент на всички

творби на Гауди.

Антонио става архитект на про­

екта на църквата "Саграда Фами­

лия'; докато е все още млад. Про­

ектът е засегнат от забавяния,

вследствие на недостиг на сред­

ства, което го кара да работи и

върху други nроекти във

времето, когато основ­

ната му дейност вре­

менно е блокирана.

Въnреки всичко тези

странични nроекти

му nомагат да натруnа

оnита, който nо-късно

1878-1879 Каменните и бронзови фенери на площад"Реял~

1883- Сградата на профсъюзите в Мата ро.

1883-1885

1884- 1887

188б-1890

1887- 1893

1888-1890

1898-1900

1898- 1914

1900-1905

1900-1914

1904-190б

1906- 1910

1908 г.

Цъ квата "Саграда Фамилия':

Къщата"Батло".

Къщата"Мила':

Хотел "Ню Йорк" (непостроен).

Училище "Светото семейство~

ще приложи nри изграждането на църквата "Саграда Фамилия': Той

изnолзва прътове и тежести, за да открие идеалната конструкция на криn­

тата към "Колония Гюел'; а по-късно nрилага резултатите от своите уси­

лия при конструирането на вътрешността на църквата "Са града Фамилия".

Жилищните nроекти на къщата "Кал ве'~ къщата "Батло" и къщата "Мила"

се смятат за представителни творби на Гау ди, а дизайнът им е толкова сло­

жен, че трудно могат да се оnределят като nроизведение на един-един­

ствен архитект. Къщата "Калве" nолучава годишната награда за архитек­

тура на градския съвет в Барселона . Това е творба, изградена в стила на

традиционния исnански барок, но Гауди не лежи единствено на лаврите

си и nрави опит да "подрине устоите" на барока, сътворявайки новости в

къщата "Батло': Когато става дума за създаването на нови форми на кон­

струкцията, великият архитект няма равен на себе си и стига дотам, че

изобретява съвършено нов стил в nроизведението си къщата "Мила".

Всички техники, които nрилага в тези ексnерименти, ще се комбинират

във визуалния дизайн на църквата "Саграда Фамилия'; а идеите на Гауди

надживяват самия него.

Не просто изпълнен с енергия

Гауди е повишен от обикновен помощник и сега

вече ръководи цели три широкомащабни проекта.

Получава също така солиден доход и може да си

позволи да води безгрижен живот. Освен това

шансът, с който го дарява проектът на църквата

"Саграда Фамилия '; кара много хора да правят

поръчки при него. Това е и времето, когато Гауди

изцяло се отдава на своята работа.

Въпреки че получава значим и голям проект,

има малко опит като архитект и степента, в която

е в състояние да се справи с изпълнението на въз­

ложената работа , не е ясна. Гауди вече подлага

на изпитание своите умения и способности и е

напълно уверен в силите си . През 1884 г. проектира

вила в резиденцията ''Гюел". Това е сградата, която

по-късно ще стане известна под името .. Имението

Гюел': Несъмнено Гауди прави всичко възможно,

за да доведе работата до успешно приключване.

Предлага 25 идеи за фасадата на вилата и прера­

ботва окончателните чертежи около ЗО пъти. Освен

това се колебае между традиционния и необичай­

ния, с формата на парабола, вход, ето защо оставя

Гюел да вземе решение. Може би защото донякъде

познава характера на Гауди , Гюел избира парабо­

личния вход, тъй като е ясно, че великият архитект

предпочита именно този начин на изпълнение, а

освен това така той дава на Антонио пълната сво­

бода в процеса на съзидание .

Разходите за това произведение на архитектурата

са много високи, но имението .. Гюел" (Finca Guell) е завършено през 1887 г. Построяването му е под­

робно отразено в периодичните издания от онова

време и получава поредица положителни рецензии

както в страната, така и в чужбина. Дворецът "Гюел"

е построен в Барселона по същото време, в пери­

ода между 1886 г. и 1890 г. Постройката е включена в

Списъка на ЮНЕСКО за световното културно и при­

родно наследство. Междувременно Гауди продъл-

~ Подземната част на църквата

"Са града Фамилия" по време на

нейното строителство, когато Гауди

поема проекта. Колоните вече са

за вършени , но той не е удовлетворен

от начина, по който светлината

прониква в сградата , и решава да ги

на прави по-високи.

жава работата си върху други

проекти, като Епископския

дворец в Асторга и колежа

.. Са нта Тереза':

Постът на Гауди

Изглежда, че за Гауди всичко

се развива по предварително начертания план, но

когато строителството достига до етапа, в който следва

да се построят подземията на църквата, средствата се

оказват недостатъчни . Бюджетът на проекта е жестоко

орязан, а строителната дейност се прекъсва временно

и замразява до подобряване на финансовото положе­

ние. Освен това позицията на Гауди като главен архи­

тект все още не е утвърдена, а стойността и ценността

на самия проект предстоят да се признаят от обще­

ството като цяло.

Работата е възстановена през 1893 г. с достроява­

нето на фасадата на църквата "Саграда Фамилия': На

строителната площадка кипи усилен труд, а проек­

тът е в разгара си. Следващата година Гауди, който е

вече на 42-годишна възраст, достига края на силите си,

физически и психически, и започва четиридесетдневен

пост. Казват, че просто пада в леглото си и отказва да

докосва храна. Лицето му е озарено, но тялото изнемо­

щяло. Неговите роднини и приятели напразно го умо­

ляват да спре и всички се примиряват с очевидно пред­

стоящата кончина на великия архитект. Най-близките

му приятели молят отец Хосе Валес (водеща фигура в

културния ренесанс на Каталония) да спаси Гауди от

самия него. Свещеникът му помага и от този ден насе­

тне Антонио посвещава всички свои творби на Господ.

.,.. Къщата "Мила " (La Pedrera, ил и Каменоломната ) е построена в

чест на Дева Мария по поръчка на и ндустриалеца Педро Мила.

Подобна постройка със заоблен и форми и повърхност, нашарена

от криволичещи л и нии , няма равна на себе си в света от онова

време.

Антонио Гауди

... Гауди (в средата) обясня ва

подробности за проекта на

църквата "Са града Фамилия" на своя

покровител Гюел (отляво) и на оте

Хосе Валес (отдясно). Отец Валес

е човекът, който уговаря Гау ди да

прекъсне своя пост. Рисунката е на

художника Рикардо Описа .

-

Живот и дейност

Поредица шедьоври

Неуморният творец

ГлУДи Е въвлЕчЕн в много ДРУГИ ПРОЕКТИ по време на работата си върху църквата "Саграда

Фамилия': През 1898 г. конструира къщата "Калве':

която получава през 1900 г. наградата за архитектура

на градския съвет в Барселона. Започва да работи и

върху криптата в"Колония Гюел': Тя обаче остава неза­

вършена през 1914 г. Изглежда, че Гюел има пълно

доверие на Гауди, що се отнася до този проект, и му

позволява да работи както сметне за добре.

Следващият му грандиозен проект се оказва

паркът "Гюел'; който също присъства в Сп исъка на

ЮНЕСКО с паметниците на световното културно и

природно наследство. Строителството започва през

1900 и завършва през 1914 г. Първоначалният зами­

съл е за градска градина, в която има жилищни сек­

ции . Сградите са отрупани с цветни плочи, които при­

дават призрачен образ и сякаш изникват от приказ­

ките. В предишните си проекти Гауди вече успява

да създаде поредица от необичайни конструкции,

използвайки например парчета керамика, а самият

парк "Гюел" обединява в едно всички тези похвати .

И въпреки че съумява да приложи неизчерпаемия

си талант за свое пълно удовлетворение, проектът на

църквата "Са града Фамилия" навлиза за пореден път

в период на криза между 190З г. и 1906 г. С помощта

на статия, която публикува в периодично издание,

поетът Хуан Малагар приканва хората в Каталония

да дарят своята лепта за построяването на църквата .

След неговия публичен апел са събрани достатъчно

.... Сградата, разположена на входа

към парка ,,Гюел ". Покривът е украсен

с парчета керамични плочи . Когато

посещава парка, художникът Салвадор

Дали оприличава постройката на

посипан със захар сладкиш.

средства за възстановяване и продължаване на стро­

ителните дейности . Този факт е ярко доказателство

за ценноспа, която има проектът в очите на обще­

ството, и още повече увеличава славата на Гауди.

Правилата за строителство са

неприложими

Намират се и такива, които критикуват архитекту­

рата, създадена от Гауди . Законодателната уредба по

отношен ие на строителството не е толкова строга,

колкото днес. В сила влизат разпоредбите, издавани

от градския съвет, а възможното им престъпване и

нарушаване от стра на на Гауди често се подлага на

злобен комента р. От гледна точка на изтъкнат архи­

тект от неговия ран г строителните правила просто

нямат сила .

Дворецът "Гюел" се сблъсква с множество проте­

сти, на които обаче самият Гюел слага край . Къщата

"Калве" също надвишава определените по онези вре­

мена лимити за височина и градските власти настоя­

ват за промяна на архитектурния план . Гауди проте­

стира, изтъквайки довода, че ако направи исканите

промени, резултатът ще бъде незавършена творба.

Проектът се реализира според чертежите на Гауди и

впоследствие получава наградата за архитектура от

градския съвет на Барселона, макар че според разпо­

редбите на градската управа, технически погледнато,

сградата е незаконна .

Строителните работи в парка "Гюел" също се

извършват без съгласието на властите, а изпълните­

лите подават молба за лиценз за строителство едва

през 1904 г., четири години след началото на про­

екта. Славата на Гауди и влиянието на неговия покро­

вител в бизнес кръговете са основните причини,

поради които подобни нарушения на наредбите за

градско строителство не представляват проблем и

пречка. Освен това Гауди съумява да избегне нару-

.,.. Изображение на входа към парка .,Гюел ':

Различна ве сия

ПОГЛЕД ОТБЛИЗО КЪМ ЦЪРКВАТА "САГРАДА ФАМИЛИЯ"

Сред всички постройки по улиците на Барселона цьрква"Гс!

"Саграда Фамилия" изпъква по един тържествен начин, карайки

погледа да застине. Тя приюmва образа. изсраден от Гауди, за про­

ект на сграда, посветена на Гоаюд. Тази постройка е църква"Гс!

"Саграда Фамилия'; описвана каю огромен музикален инструмент.

Църквата днес има осем камбанарии, като първоначалният

замисъл е да се построят 18 на брой, представляващи двана­десетте апостола, четиримата евангелисти, Дева Мария и Исус

Христос. Според оригиналния план на Гауди камбаните следва

да се окачат във вътрешността на кулите. Камбаните са с цилин­

дрична форма и дължина няколко метра и в сравнение с камба­

ните, изработвани по онези времена, са лесни за употреба и се

смята, че звуците, които издават, изпълват въздуха с мелодията

на великолепието. Гауди прави прототип на тези камбани, чийто

звън слуша в дома си в парка "Гtоел'; и го сранява с камбанния

звън на ОСrсJналите църкви в Барселона. Той прави това упраж­

нение, за да се увери, че неговите камбани притежават резо-

шаването на влезлите в сила закони при строежа на

парка 'Тюел'~

Сега, след като вече си осигурява положението на

архитект, Гауди започва да се безпокои за стария си

баща и своята племенница, за която има подозрения,

че е болна от туберкулоза. Решава да се преместят да

живеят в парка "Г юел'~ Въпреки всичко баща му умира

следващата година. Шест години по-късно, през 1912 г., си отива и племенницата му и такаГауди остава съв­

сем сам, без живи роднини.

През 190б, годината на смъртта на неговия баща,

той се запознава с талантлив студент по време на

проект за реставрация на една сграда . Името му е

Хосе Мария Хухол и подобно на Гауди е принуден

да работи, докато е студент. Талантът му впечатлява

великия архитект, което е причината той да му повери

множество проекти, включително и отделни части в

църквата "Саграда Фамилия'; балконите на къщата

"Мила" и мозайката по покривите в парка "Гюел'~ По

всеобщо мнение двамата представляват най-успеш­

ното партньорство в архитектурата на ХХ в.

Пълно себеотдаване на църквата "Саrрада Фамилия"

До този момент проектът на църквата "Саграда

Фамилия" се изправя срещу два кризисни пери­

ода, които водят до замразяване на строителството.

Продължават да се появяват трудности заради

бюджета, а през 1912 г. проектът навлиза в поредния

си трети кризисен период. Този път макар че и зна­

чими обществени фигури приканват за даряване на

средства, финансовите проблеми остават нерешени.

Комисията по строителството решава да отмени стро­

ителните работи през 1914 г., но Гауди протестира,

заявявайки, че подобни действия ще накърнят извър­

шеното досега строителство, а цената на евентуал­

ните ремонти всъщност влече след себе си нови про­

блеми. Освен това има риск от загуба на наетите вре­

менно работници. Гауди напълно се отдава на този

нанса на звучене, към който се стреми.

Според първоначалния замисъл на Гауди в осемнадесетте

кули се предвижда поставянето на повече от осем камбани,

както и устройство за електрически контрол. Архитектът ги

създава, имайки предвид тяхната акустика, и конструира

кулите по такъв начин, че да имат хармонично звучене с мини­

мално присъствие на ехо. Понастоящем върху тях се извърш­

ват изследвания, които често се затрудняват заради размерите

и факта, че се предприемат всички необходими мерки да се

избегне тяхното евентуално повреждане.

Гау ди е голям почитател на музиката на Вагнер и дава висока

оценка на ролята, която музиката играе във всичко наоколо.

Ето защо определя две хиляди места за хора в църквата. Когато

църквата "Са града Фамилия" бъде евентуално завършена, гла­

совете от хора и мелодията на камбаните ще се смесят и ще

бъдат чути като един общ звук по улиците на Барселона, въз­

пяващ Господ от църквата, която му е посветена .

проект. Отказва се от заплащане и от останалите си

проекти и отправя апел за дарения, обикаляйки от

врата на врата и приканвайки хората, които познава,

да заделят средства .

Усилията му са възнаградени и строителството се

възобновява през 1918 г. Същата година умира Гюел,

неговият покровител и ревностен поддръжник. През

1925 г. Гауди се премества да живее на строител­

ния обект - църквата "Саграда Фамилия'~ По онова

време вече е на 73-годишна възраст. На 7 юни следва­

щата година е блъснат от трамвай. След като свършва

работата си за деня, както и друг път се отправя към

църквата "Сан Фелипе Нери'~ Когато стига до кръсто­

вището, губи съзнание. Тъй като е доста слаб и е обле­

чен със скъсани дрехи, хората си мислят, че е бездом­

ник. Четири таксита отказват да откарат Гау ди, който е

целият в кръв, и той е изоставен на мястото на инци­

дента много дълго време.

Когато все пак е откаран в болницата, лекарите и

сестрите не разпознават великия архитект в изнемо­

щелия старец, облечен в скъсани дрехи, и го оставят

да лежи в критично състояние на болничното легло.

Всички, въвлечени в проекта на църквата "Саграда

Фамилия'; се втурват бързо да го навестят, но вече е

твърде късно. От мига, в който става известна иден­

тичността на ранения мъж, болничната стая, в която

той лежи, не може да побере всички негови прия­

тели, познати и представители на пресата. Великият

архитект умира три дни след инцидента - на 1 О юни

192б г. Не престава да се моли на Господ до послед­

ния си дъх.

Траурната процесия, придружаваща Гауди по

последния му път, продължава километри наред.

Погребан е в криптата на църквата "Са града Фамилия'~

~ Жилището на Гауди в парка "Гюел". Той живее там за кратко с баща

си и племенница си. Днес сградата е превърната в музей.

Антонио Гауди

.... Камбанариите на църквата

"Са града Фамилия'; които един

ден ще отекват с мелодията си на

огромен музикален инструмент.

.... Трамваите по улиците на

Барселона през XIX в. В района

стават множеста инциденти заради

релсите, пресичащи трафика на

пешеходци. Дори самият Гау ди

счита, че пешеходците имат п раво

на собствени алеи.

Църквата ,,Светото семейство''

Божията обител - завинаги незавършена Животът на Гауди приема драматичен обрат, когато става част от проекта на църквата "Саграда Фамилия'~

Когато започва работата си върху него, архитектът има намерение да посвети завършената сграда на Господ.

Какво предстои да спечели Гауди от проекта и какво проектът печели, благодарение на Гауди? Дали има желание

църквата "Саграда Фамилия" никога да не бъде завършена и вечно да се намира в строеж? Да надникне~

по-подробно в историята на църквата, която може би ще си остане завинаги незавършена.

Конструкцията

ИЗМИНАВА ЦЯЛО СТОЛЕТИЕ от началото

на строителството на църквата "Саграда

Фамилия" и се смята, че вероятно ще отнеме още

едно, а може би дори две столетия, преди построй­

ката да бъде завършена напълно . Църквата се

намира в сърцето на Барселона, издигайки се

над града с величествената си осанка . Източната,

западната и южната й страна са украсени с три

отличителни фасади и от всяка се издигат по

четири кули . По проект в сградата следва да при­

състват общо осемнадесет кули . Осем от тях вече

са построени . Най-високата е посветена на Света

Дева Мария, майката на Исус Христос, и е с висо­

чина 170 м.

Хосе Мария Бокабела (1815-1892) е книгоизда­

тел , който разпространява религиозни произве­

дения. Изпитва мъка и тъга при мисълта за залеза

на Римокатолическата църква и загубата на рели­

гиозност сред испанския народ. През 1866 г. осно­

вава църквата "Сан Хосе". Сан Хосе е испанското

име на свети Йосиф, съпруг на Дева Мария .

След това Бокабела започва масирана кампания

за набиране на средства за собствената си религи­

озна асоциация. Членовете й не са някакви велики

теолози, и самата организацията не е пряко свър­

зана с Римокатолическата църква. Единствената

връзка с Църквата е философската, а изданието на

асоциацията служи за разпространение идеите на

същата тази връзка. В действителност формиро­

ванието е частна религиозна група, която не при­

тежава видима действителна власт. Парадоксално

обаче именно тази липса на формално очер­

та ни граници превръща организацията в атрак­

ти вна и привлича все повече и повече членове.

Дванадесет години след създаването си групата

вече наброява 60 ООО последователи . През 1874

г. Бокабела излиза с идеята за построяване на

• Църквата "Саграда Фамилия " около 1900 г., седем години след

назначава нето на Гауди за главен архитект. Той работи върху тоз и

проект от 3 1 -годишна възраст чак до смъртта си на 73-годишна

възраст.

църква, където всички членове на организаци­

ята ще имат възможност да се молят по едно и

също време. Това предложение всъщност полага

основите на идеята за изграждането на църквата

"Саграда Фамилия ':

Тъй като повечето от членовете в организа­

цията са бедни , събраните средства са крайно

недостатъчни . Бокабела смята, че може да

събере парите, но се разочарова. Успява един­

ствено да закупи седем години по-късно, през

1881 г., терен за строеж. В миналото земята е

хиподрум за конни надбягвания .

След като закупува земята, започва да раз­

пространява новината за амбициозния си про­

ект за строеж. Не след дълго се намират щедри

люде, които правят доброволни дарения в под­

крепа на проекта на Бокабела и му помагат

същевременно да избегне финансовите затруд­

нения . Строителните работи започват на 19 март

1882 г. под надзора на професора по архитек­

тура Вилар Лозано .

Въпреки че напредъкът на строителството

в подземната част на църквата изглежда обе­

щаващ, се поражда конфликт между Лозано и

Бокабела по отношение използва нето на стро­

ителни материали следващата година . Лозано·

иска да построи църква , изцяло от камък, докато

Бока бела, предвид проблемите от икономическq

и финансово естество, предпочита тухлата.

Църквата "Са града Фамилия" през

1929 г. Фотографията е на п равена

три години след смъртта на Гау ди .

Както се вижда, вече са и зди гнати

цели четири кули.

"Клиентът ми не бърза:' Натоварен с мисия

Когато Гауди става втори архитект, натоварен с про­

екта на църквата "Саграда Фамилия'; счита, че следва

подробно да се запознае с архитектурния стил на бъде­

щата катедрала, за да е в състояние да изпълни по съот­

ветния начин възложената задача. Индустриалната

революция е в пълния си разцвет по онова вре.-. ,

хората постепенно започват да губят интереса си <:Х.'

религията с разпространяването на рационалното

научно мислене. Гауди е покръстен веднага след сво­

ето раждане, но според някои той не винаги е всео -

даен християнин, а съществуват и сведения, че на два­

десет години изразява силни атеистични убеждения.

Каквито и да са фактите, той изпитва нужда от

познания за архитектурата на църкви и се измъчва

от собственото си непознаване на материята. По пре­

поръка на един от своите приятели започва да изу­

чава история на християнството и всяка вечер ходи в

църквата "Сан Фелипе". Изчита купища книги, посве­

тени на християнството, и натрупва знания, сравними

с тези на свещениците.

Освен това горе-долу по същото време става набс:г

жени вярата му в Господ се засилва. Превръща се в тоn­

кова силно религиозен човек, че в един момент, през

1894 г., го дели една стъпка от смъртта заради упорития

му отказ да се откаже от жестокия пост, на който се под­

лага. Спасен е с усилията на отец Хосе Валес. След това

преживяване Гауди споделя със същия свещени к. че

сега вече е убеден повече от всякога, че е натоварен с

божия мисия да завърши църквата "Саграда Фамилия':

Изпитва много силно вълнение при мисълта, че на негсг

вите плещи лежи отговорността за завършването на

строителството на катедралата.

Проблемите и кризата с временните прекъсвания, с които се сблъсква строителството

Пред проекта за църквата "Саграда Фамилия•

вече се появява проблемът със замразяване на

строителството и от този момент насетне скоростта

на изграждане никога не успява да навакса

пропуснатото време. Първата криза с временно

прекъсване на дейността е в периода 1888-1889 г., когато

усиленият труд по

строителството на

подземния

ВОДИ ДО

стопяване

средствата.

етаж

бързо

на

~ Църквата "Са града

Фамилия"- Порталът на

страстите (в Списъка на

ЮНЕСКО със световното

културно и природно

наследство от 1984 г. ) .

m

- - --- - - --- --- -- -- -- - - - - - -----~

Важни събития

Репутацията на архитект като Гауди все още не е

напълно призната и никой в действителност не е

в състояние да оцени истинската стойност на про­

екта . Не се знае колко точно средства са събрани,

но несъмнено усилията на Бокабела допринасят за

продължаването на строителството.

Втората криза със замразяване на строител­

ството е в периода 190З-1906 г. Причина за нея

се оказва силно орязаният бюджет и недостигът в

него. Ето защо поетът Хуан Малагар публикува пла­

менен апел към обществото за набиране на сред­

ства и успява да набере достатъчно дарения, които

да позволяват възстановяването на строителната

дейност по проекта. В резултат от това славата на

Гауди като стойностен архитект, изграждащ изклю­

чителни сгради, се увеличава.

Проектът преживява трета криза със замразя­

ва не на строителството в периода 1912- 1917 г. Този

път призивите за дарения, отправени от водещи

обществени фигури за времето си, не довеждат до

никакъв резултат, и проектът временно е спрян от

строителната комисия. Гауди се оказва с вързани

ръце. Успява да набере достатъчно средства, вър­

вейки от врата на врата и молейки за дарения . Така

проектът успява да продължи.

Това събитие караГауди да се отдаде още повече

на този проект. Църквата "Саграда Фамилия" съу­

мява с огромни трудности и усилия да избегне

срив. Първият архитект има намерение да при­

ключи строителството през XIX в. и предвижда

изграждането на катедрала в неоготически стил.

Гауди поема щафетата по проекта, когато е изгра­

ден отчасти подземният етаж. От началото на 189З

г. той напълно видоизменя външния изглед на про­

екта и прибавя голям брой допълнителни декора­

тивни елементи. Постига синтез между готическия

стил и стила нео мудехар, с мюсюлманско влияние,

... С кул птура, изобразяваща коронясването

на Света Дева Мария като небесна царица,

разположена в центъра на фасадата

.Рождество Христово': Църквата е построена

в чест на светото семейство на Исус Христос.

Скулптурата показва Христос (в центъра),

който поставя короната на небесна царица

върху гла вата на Дева Мария пред погледа на

Йосиф (отляво).

... Статуя на Исус Христос пази

последната обител и място на покой

за Хосе Мария Бокабела в криптата на

църквата "Саграда Фамилия ~ Гаудие

погребан в същата катедрала .

... Хуан Малагар (1860-1911 ) спасява

църквата "Са града Фамилия" от

втора криза с временното спиране

на строителните работи. В статия,

публикувана през 1905 г., той призовава

жителите на Барселон а да правят

доброволни дарения за завършването на

сградата.

в резултат на което сградата представлява съвър­

шен израз на същността и характера на архитекта .

Гауди начертава собствена теория по отношение

изграждането на камбанариите, които да се пре­

върнат в символ на църквата "Саграда Фамилия"

през следващите етапи от изпълнението на про­

екта. Вътрешността на сградата също претърпява

метаморфоза от неоготически дизай н към кон­

струкция, изградена изцяло от параболични арки

и хиперболични повърхности. Гауди впряга всички

свои усещания, съчетавайки ги с похватите, които

научава от своите предишни проекти.

Няма причина да се ускорява

завършването

Църквата "Саграда Фамилия" има внушителна

по размерите си конструкция, която излага на

показ и на й-дребн ите детайли. Що се отнася до

Гауди , той н и кога не отстъпва от изразяването на

всички тези символични и нтерпретации на собст­

вения си диза й н . Архитектът взема твърдо реше­

ние именно за подобен дизайн , тъй като изу­

чава структурна механика. Гауди оформя църквата

"Саграда Фамилия'; а тя от своя страна оформя

него. Цялата съзидателна енергия, която той влага

в църквата, ще й донесе слава, а според всеоб­

щото мнение сградата е шедьовър, който прави

самия Гауди световноизвестен. Тази взаимосвър­

заност между Антонио Гауди и неговия шедьовър

превръща църквата в необикновена постройка .

Архитектът обяснява бавния напредък с думите:

"Клиентът ми (т.е. Господ) не бърза': За Гауди архи­

тектурата и вярата са тясно свързани. Влиянието

на вярата може лесно да се забележи в целия про­

ект и намира израз също така в неговата творче­

ска философия. Вярата и желанието да завърши

идеалния си проект довеждат Гауди до идеоло­

гията, че изкуството е прекрасно, а красотата му

е действително великолепна. Идеята да се пос­

вети църквата "Саграда Фамилия " на Господ го

кара да й придаде величие и неповторима тър­

жественост. Гауди се надява, че строителството

ще продължи и след неговата смърт. За да

продължат неговата работа, приемниците му,

като главни архитекти, натоварени с проекта,

използват моделите и чертежите на Гауди .

Построяването на тази църква, посветена

на божественото начало, продължава и до

днес и никой не знае кога точно ще бъде

завършено .

\

~ Фасадата .,Рождество Христово" - една от

трите основни фасади в църквата "Са града

Фамилия': век след започване на строителството

на сградата. Тази фасада е завършена едва през

2000 г. от екип, ръководен от японския скулптор

Етсуро Соту.

Антонио rауди

АРХИТЕКТУРА, НОСЕЩА БЕЛЕЗИ НА ИСЛЯМСКО ВЛИЯНИЕ

ОТ МУДЕХАР КЪМ "МОДЕРНИЗЪМ" Влиянието на мюсюлманската култура

н а основата на историческия фон за развитие на уникалната испан­

ска архитектура Гауди разработва свой собствен иновативен стил . Испания се намира под мюсюлманско владичество

известен период от време, в резултат

от което претърnяза културно разви­

тие под влияние ча своите за воевател и.

През 711 г. в ма Исnания Умаядекият

халифат налага ' юсюлмански династи­чески закони. По- ьсно мюсюлманската армия nланиоа .Ja прекоси Пирине­ите и да нaxil)e а Европа, но на тяхната

инвазия ус.яза ы nопречи франкският крал Карл юо-ел и през 801 г. Барсе­

лона е осзобоr:,ена от мюсюлманското управление. ~о о ончателното падане на мюсюлма-с ото кралство Гранада

през 1492 г. Иберийският полуостров е териториF, раз.:::елена между христия­

н ите на сезе .·юсюлманите на юг, а за

известеh г.еоио от време и двете кул­

тури съ!l!естзузсг съвместно.

Много о- ~ ите в испанския език

имат арабG nроизход. Може да се предnол ' ue ислямският свят пре-възхо а християнския както иконо­

мичеки, -а ~ и з културно отношение,

а христw:;~-сс о-о население на Иберий­

ския полуОLDОВ активно заема отдел ни

елементи о- ,•-осюлманската култура .

Дори сл<> - като в резултат от Рекон­

киаата (исорически период, по време на който сезерните християнски крал­

ства на беоийския полуостров отво­юват обоаr-.о ните земи, намиращи се под Вflастта на арабския хал ифат) мюсюлмани-е са отблъснати от испан­ските територии, някои от мюсюлман­

ските заная-тчии nолучават разрешение

да останат да ивеят в страната, а вли­

янието, което оказват, продължава да

води към синтез между испанската и

мюсюлманската култури . Така се ражда стилът мудехар, , оито въздейства върху всички страни на исnанското изкуство:

от текстилоп роизводството до метало­

обработването. Исnания дължи много аспекти от своята култура именно на

този стил. Много от забележителните шедьоври на испанската архитектура

са сътворени в стил мудехар. Най-зна­

чимите примери са nредставени и

запазени в двореца "Алхамбра". Гауди е особено силно впечатлен от този стил и възприема някои от похватите му, при­

лагайки го в своите собствени творби.

Раждането на Модернизма

Каталонските модернистички произ-

ведения могат да бъдат забелязани и днес в Барселона . Модернизмът, ката­

лонският вариант на ар нуво, е силно

повлиян от ранния период на стила

мудехар. Прозорците, украсени с мно­

жество арки и балкони, излъч ват силно изразено, но същевременно подредено,

усещане за триизмерносr. Това е отли­чителен стил, заради специфичния си дизайн, който се опитва да съчетава в себе си разноцветни флорални модели, рисувани върху стъкло и вълнообразни покривни плочки. Към представител-

.... Дворецът ,.Алхамбра " е изоставен от мавърските

владетели на последното мюсюлманско царство

в Испания - Гранада. В центъра на двореца е

разположен вътрешен двор с дванадесет лъва и

124 мраморни колони.

ните п роизведения в този стил сnадат,

освен всич ки останали, и къщите "Мила· и "Батло" на Гауди:, както и творбите на Монтане "Болницата на Светия кръст и свети Павел" (Hospita l de la Saпta Creu i Sant Pau) и ,Дворецът на каталонската музика" (Pa lau de la Musica Catalana).

Когато Гауди прави първите си стъпки в кариерата на архитект, Катало­ния преживява период на икономи че­

ски разцвет. Същевременно Барселона става свидетел на поредица строи­

телни планове по отношение на окол­

ностите на града, а това дава огро­

мни възможности на Гауди и останал ите

млади архитекти да работят по зова на сърцата си . Това е и времето на раз­

цвета на ренесанса в каталонската кул­

тура, който продължава между 1888 г. и

1911 г. Революционната метаморфоза, която преживява изкуството по онова

време, води до раждането и последва­

щото развитие на модернизма в архи­

тектурната общност. Наред с оста на­лите архитекти, и Гауди създава много творби, следвайки този стил . Може да се каже, че е щастливец, след като е

роден в разгара на Каталонския рене­

са нс, който залага изключително много

на индивидуализма и позволява сво­

бодно разгръщане на способности и умения . Модернизмът се появява като

смесица между мавърската култура

и ар нуво, а Гауди го използва, за да

реновира и украси по един необичаен начин улиците на Барселона.

.,.. "Дворецът на каталонската музика" (Palau de la Musica Cata lana) е представително произведение на Луис Доменек-и-Монтане, съперник на Гауди ,

и е завършено през 1908 г. Мозайките във

вътрешността и оцветените стъклени тавани

вп ечатляват с великолепието си.

Революционната архитектура

и хората, повлияни от нея

Всеки път, когато хората насочат своя поглед към забележителните шедьоври на Гауди,

извисяващи се в каталонското небе, изразяват гласно или своето решително неодобрение,

или неповторимото си възхищение и уважение. Изглежда, че няма средно положение в

тази ситуация.

Гениалният художник, който прави

преоценка на творбите на великия забравен архитект

Салвадор Дали (1904-1989}

По времето, когато умира Гауди, модернистичният стил в Каталония постепен­

но залязва и е изместен от новото преобладаващо течение неокласицизъм. Освен

това от началото на 20-те години на ХХ в. модерният архитектурен стил отново се

превръща в основен фокус. Гауди е забравен за доста дълъг период от време, но

каталонският художник Салвадор Дали написва статия, която разпалва за пореден

път интереса към архитекта и неговите произведения.

Салвадор Дали е роден във Фигуерес (Североизточна Испания). Започва да учи

рисуване още от дете и постъпва в художественото училище на академията "Сан

Фернандо': Скоро обаче избухливият му нрав довежда до неговото прогонване.

След това се премества в Париж, където се запознава с Пикасо и Миро. Там става

част от сюрреалистите. Картините му комбинират точни детайли с главозамайващи

идеи и предизвикват доста остри реакции. Отличителните му творби включват

"Постоянството на паметта" и "Метаморфозата на Нарцис': Освен в живописта, Дали

се включва и в други области на изкуството, като скулптура и кино.

Той дава висока оценка на Гау ди в своя публикация за декемврийския брой на списание "Минотавър". В нея изказва мнението, че творчеството

на Гауди представлява оригинален феномен в историята на изкуството, и използва сложни метафори, за да подкрепи изложението си. От i!сички ·

творби на Гауди, Дали особено силно е впечатлен от къщата "Мила". Той често я посещава и внася някои от нейните характерни черти в своите

собствени произведения. За съжаление статията, която публикува, повлиява единствено на няколко представители на сюрреалистичното тече­

ние. Гау ди получава всемирно признание едва след 1960 г. Въпреки всичко Дали значително допринася за преоценката на творчеството на Гау ди

чрез публикуването през 1969 г. на изследователските произведения на великия архитект.

-

Антонио Гауди

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Луис Домене к-tоt-Мокта_не

(1849- 1923)

Еузеби Гюел (1846- 1918)

Индустриалец, който забелязва Гауди, след като вижда витрина за кожени

ръкавици, конструирана от великия

архитект за Международното изложение в Барселон а. Подкрепя повечето от nроизведенията на Гауди, едно от които ­ларкът'Тюел" - е включено в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно и nриродно наследство.

Каталонски ар~. с::.ареv.енник на Гауди . За разr,::~•-..а ат асхе--ичния живот, който вом .. ,_.. •.'.оtч.3не живее разт<>Ч.И"R.-u--а. Е..::на а:­ПреJЗ:ста:wъ--_.r:= М)' -зорби -

.Бо v.u_~ -i2 I!:R <рЪСТ и свети Павел" ераз;..~~оuърквата *Carua.э ~:

Э=-о са представени в тази глава.

Хосе Фонсере (1829-1897)

Майсторът архитект, който преподава на Гауди практическото приложение на архите ктурата, докато е още студент.

Фонсере проектира парка .. Цитадела " и запознава Гауди със света на архитектурата, натоварвайки го с кон струирането на входа към парка и

желязната решетъчна ограда.

Яnонски скулптор, който взема акти вно участие в проекта на

църквата "Саграда Фамилия': В областта на изкуството Етсуро започва преподавателската си работа на 24-годи шна възраст и решава да ста н е скулптор. От началото на 1984 г. работи в продължение на 16 години за завършването на фасадата на църквата "Са града Фамилия"

Диктаторът, потискащ каталонската култура

Франц,и ско Франко (1892-1975}

---88 Хора, които уважава -покровители

---88 Съперници ­идеологически

опоненти

---•• Ученици - Влияние

Хуан Миро (1 893-1 983)

Каталонски художни к, очарован от творчеството на Гауди. Ра зработва теорията за четириизмерната живопис.

Произведенията му се изла гат редом до тези на Пабло Пикасо на Международното изложение в Париж през 1937 г.

налага диктатурата си в Испания в продължение на цели четиридесет години. Роден е в гр. Фе рол, провинция Ла Ко руня, през

1892 г. Прою..-.ва от семейство, в което съществуват традиции за служба във военноморските сили. Франко също желае да поеме по пътя на военната

кариера ЛOCТofi3i3 з Ишанеката сухопътна академия в Толедо. След дипломирането си е изпратен в Мароко, по онова време испанска колония, където

;;а слава с потушаването на бунтовете на местните жители и в резултат на своята активност е повишен в чин генерал . Франко е един от

ръково исnанската фракция в Мароко, която организира въстанието срещу централната власт в Испания, а въоръжените й

Първона то- е член на съвета на водачите на въстанието, но след като завладява ключовия град Толедо, е наречен генерали-

симус на испа скатанаро на армия и държавен глава (Jefe del Estado). Бунтът на Франко получава подкрепата на Германия и Италия,

а испанското реnубг канско правителство, срещу което той се бори, търси помощ от Съветския съюз. Това действие обаче раз­

клаща основите на ре-публиканското управление. На 1 април 19З9 г. Мадрид капитулира. Гражданската война, продължаваща

почти три години, ЗGЗi ва с победа за бунтовниците.

След войната ран о налага наказания на всеки, свързан по какъвто и да е начин с предишното управление. Каталония

се бие против Фра о до nоследния момент, а той си отмъщава с премахването на суверенитета на областта. Прави опит да

отрече и унищожи историята и културата й. Хората, населяващи тази област, се гордеят със своя език. Дори самият Гауди

говори единствено на каталонски при срещите си с испанския крал в църквата "Саграда Фамилия': Администрацията на

Франко прави всичко възможно да попречи на употребата на каталонски език. Забраняват се употребата, преподаването

и изучаването на този език, както и публикациите в различни издания. Каталонската култура се потиска, а строителството

на църквата "Са града Фамилия" се намира в затишие.

Франко е наречен последният диктатор в Западна Европа. Репресира населението, но изглежда, че е честен политик,

който не се възползва от политическия си пост, за да прокарва собствените си интереси . Разболява се тежко и умира

на 20 ноември 1975 г. В Испания се установява конституционна монархия, а Каталония и Баската област възстановяват

политическата си и културна автономия по времето на новата демократическа система.

Ш111

-

Съвременници

Английският писател, който критикува църквата "Са града фамилия"

Джордж Оруел (1903-1950)

Джордж Оруел придобива известност, благодарение на социално-политическия си роман"Фермата за животни'; написан през 1945 г. И аинското му име

е Ерик Артър Блеър и е роден в провинция Бихар в Индия, докато се намира под британска власт. Баща му е държавен служител. Скоро след смъртта му

майката и синът се завръщат в Англия, а по-късно Оруел си осигурява аипендия за известния колеж "Итън'~ Въпреки всичко обаче не постъпва в колежа и

вместо това работи в Индийската имперска полиция в Бирма.

След като става свидетел на живота в колониална държава, Оруел застава срещу империализма, подава оставка от полицейските сили и

аава писател. Дебютната му творба "Дни в Бирма" (Burmese Days) описва преживяванията му в тази страна.

Става известен след публикуването през 19ЗЗ г. на своя роман "На дъното в Париж и Лондон" (Dowп апd Out in Paris and Loпdon)

- фреска на живота в бедните квартали. Романът му "Пътят към кея Уи ган" (The Road to Wigan Pier) затвърждава политическите му въз­

гледи на социалдемократ и той яростно протестира срещу социалните условия на своето време.

С избухването на испанската гражданска война през 19З6 г. Оруел се втурва към Барселона, където става доброволец на страната

на републиканското правителство. За това става дума в творбата му от 19З8 г. "Почит към Каталония'~ Разглеждана като класически

журналиаически репортаж, книгата описва по един доаоверен начин бедите, които донася Гражданската война в Испания, и уличните

аълкновения в Барселона. Тук Оруел пише и за чувавата, които го вълнуват при вида на църквата "Саграда Фамилия":

"За първи път. откакто съм в Барселона, отидох да видя тази църква -съвременна катедрала и същевременно една от най-отврати-

телните поаройки в цял свят ... За разлика от повечето църкви в Барселона, не е разрушена по време на революцията ... пощадена е заради

"артиаичната си аойност': казват хората. Аз мисля обаче, че анархиаите проявяват лош вкус, щом не я взривяват. при положение

че имат възможност да го аорят'~

Оруел е тежко ранен (прострелян в гърлото) по време на войната. Преследван е от полицията заради несъгласие

вътре във фракцията на републиканците. Причина за хаnливите му критики към църквата "Светото семейство" вероятно

се дължат отчааи на душевното му съаояние по време на войната.

Духовният покровител на Каталония

Свети Георги (263 г.? -303 г. ?)

За живота на свети Георги, легендарна фигура и християнски светец, се знае малко. Според иаорическите източници е роден през 26З г. в

Кападокия (област, разположена в централната част на днешна Турция) в семейство със знатен произход, изповядващо християнавото. На 17-годиш­

на възраст постъпва в армията на римския император Диоклетиан.

Принуден е да се отрече от вярата си по време на гоненията на римляните срещу християните. Отказва да се nодчини и е екзекутиран. Примерът

за смелост, даден от свети Георги печели уважение и първоначално той е почитан в Гърция, а впоследствие, по време на кръаоносните походи, и в

цяла Европа.

Популярноспа му, която се разпространява из цяла Европа, се дължи в голяма степен на легендата от Xll

в., според която той освобождава през IV в. град на име Силена (в провинция Либия), който е тероризиран от

дракон. Свети Георги пронизва дракона с копието си и така спасява царската щерка от чудовището. За хрис­

тияните драконът е символ на езическите релиFии, а свети Георги е особено почитан по време на войните

срещу мюсюлманите в Испания.

Особено много светецът се тачи в Каталония и до днес е духовен покровител на обласпа. Според вяр­

ванията става мъченик на 2З април и това е дата за тържества на християните. ЮНЕСКО обявява тази дата

за Международен ден на книгите и книгоиздаването. По време на диктатурата на Франко в Каталония се

ражда традиция, според която близки приятели си разменят книги в Деня на свети Георги. По онова време

употребата на каталонски език е забранена и хората тайно си подаряват книги в израз на любовта към своята

родина. Така смелоспа, която свети Георги показва, изправяйки се срещу дракона, придобива измеренията

на символ на каталонската съпротива срещу мерките на Франко.

Гау ди също почита свети Георги. Съществува теория, според която причината за проектирането на фаса­

дата на къщата"Батло" е вдъхновена от битката на легендарния светец: плочите, покриващи фасадата, пред­

аавляват люспите на дракона, а комините символизират копието, с което светецът пронизва чудовището.

-

Антонио Гауди

Съвременният архитект, който цени високо

къщата "Мила"

Льо Корбю3ие (1887-1965)

Шарл Едуар Жанерет, 133ее ето Льо Корбюзие, е един от основоположниците на съвременната

архитектура . Роден е в 13€'? _ар. през 1887 г. и е син на часовникар. Всички се надяват, че ще наследи семейния

бизнес, но той постъпва в,,. о или ще по изящни изкуства и става архитект. Пътува из цяла Европа, изучавайки

архитектура при раз.- • . ,• .u и nрофесори, и се премества в Париж през 1907 г.

Отрича традиu • --ге 2рхитектурни стойности и предлага пет принципа на съвременната архитектура, които

издигат преди sa• ·о -.о-ребата на опростени, абстрактни конструкции. Изявлението му, че "къщата е машина, в

която да се

френски

ед нофа .•

През

ктурн ите асо

дател до разпу

П рез 1928 г.

за цялостен израз във всички негови произведения, като например къщата "Ситроан " (от

- ,гра на думи с френския производител на автомобили"Ситроен'; и представлява модел на

о азва силно влияние върху света на архитектурата.

озаgа Международна асоциация на архитектите, наречена CIAM (Coпgres lпterпatioпal

е- , еждународен конгрес по съвременна архитектура). Тази организация определя архите­

с о и допринася за разпространяването на съвременната архитектура. В центъра й застава Льо Корбюзие и остава неин предсе­

- е о ii през 1959 г.

а ските архитекти в Мадрид се вълнуват от новото течение в архитектурата и канят Льо Корбюзие в Испания . Той обикаля страната

и минава през DajXeлo а . Когато за първи път вижда къщата "Мила" през прозореца на своята кола , спира и не може да откъсне погледа си от нея .

Разби ра, че това е nроизведение, изваяно от ръцете на майстор. Ентусиазиран разглежда и останалите творби на Гауди . Силно впечатлен остава от

училището къ1. Dрквата .Колония Гюел " и го скицира .

По онова вре •е .1нозина смятат, че Льо Корбюзие малко преиграва с усилията си за умерен и сбит дизайн и осмиват сградите, които конструира,

сравнявай и ги със сапунерки. Въпреки всичко в дизайна на последната му постройка, параклиса "Нотр Дам дю О" ("Notre Dame du Haut") в Рон ша мп,

присъстват въл ообразните очертания, напомнящи за архитектурата на Гауди.

Един от основоположниците на съвременната поеэия и

критик на Гауди

Гийом Аполинер (1880-1918)

През 191 О- годината, в която се завършва къщата "Мила'; в Париж се организира експозиция на Гау ди. Това е една уникална възможност да се изложат

произведен ията на архитекта под формата на макети, която привлича тълпи посетители . Изложбата води до поредица похвали и висока оценка за творчест­

вото на Гауди в различни периодични издания. Една от публикациите е с автор Аполинер.

Той смята, че нито един измежду френските архитекти няма да е в състояние да открие вдъхновение в творчеството на Гауди , главно заради лошия вкус,

който проявява при подбора на декоративни орнаменти.

Аполинер е незаконно дете, родено в Рим през 1880 г. Майка му е полякиня със знатен произход и често

води детето си в различни увеселителни паркове. През 191 О г. се премества в Париж, където работи първо

като банков чиновник, после като частен учител и започва изключително много да се вълнува от литература .

По-значимите му произведения са "Алкохол" (Aicools) и романът "Единадесет хиляди пръта" (Les Onze Mille

Verges). Въпреки че продължава традициите на лирическата поезия от XIX в., той внася революционни еле­

менти в нея чрез свободната употреба на думи. Смятан е за предшественик на сЮрреализма .

Аполинер е също така художествен критик. Тъй като познава много художници, става свидетел на раж­

дането на кубизма и се превръща в един от поддръжниците и основна движеща сила на авангардисткото

течение.

Четири години след написването на статията си за Гауди, Аполинер още веднъж излага мнението си за

архитекта, този път обаче възхвалява творенията му. Заявява, че Гау ди е един от изтъкнатите и неповторими

съвременни архитекти и балансира виталносnа в сградите в Барселона - качество, което липсва на пове­

чето съвременни архитекти . Аполинер смята, че къщата "Мила" притежава "съвършеното докосване': След

избухването н а Първата световна война Аполинер постъпва във френската армия. Здравето му се влошава

в резултат от раните, получени през войната, и умира през 1918 г., ставайки жертва на голямата грипна

епидемия в Испания ..

И3кnючитеnно вnияние

Преоценка на

архитектурните шедьоври

на гениалния творец

След смъртта на Гауди произведенията му започват да се възприемат като

старомодни и потъват в забравата на пренебрежение и презрение. Неговият

гений обаче ще се превърне в тема за преоценка на новите артистични

движения, които се намират в разцвета си. Гауди оказва огромно влияние

във всички сфери на изкуството и днес, когато хората залагат 1ного на

ичния си комфорт в пространството за живеене, той събира око о себе си

все по-нарастващ брой последователи и поддръжници.

Пренебрежение към Гауди

Нл зо СЕПТЕМВРИ 2002 г. местен вестник в Барселона публикува статия , според която църк­

вата "Саграда Фамилия " ще бъде завършена през

2022 г. И преди се изказват предположения, че ще

минат стотици години преди строителството да

за върши напълно, но годишните приходи от посе­

щенията на близо 2 ООО ООО туристи се увеличават

значително. През 2002 г. в Барселона се органи­

зира тържествено честване на 150 години от рож­

дението на Гауди , а на събитието присъстват при­

близително 6 ООО ООО души.

Популярността на великия архитект не нама­

лява и днес, въпреки периода, последвал неговата

смърт, когато произведенията на Гауди се прене­

брегват от архитектурната общност. Каталонският

т Каталонският художник Хуа н Миро изпитва огромн о уважение

към Гауди. Премества се в Париж през 1920 г. и се присъединява

към сюрреалистичното течение, заедно със Салвадор Дали. През

1940 г. за почва работа върху своето произведение - серията

.Съзвездия ': представителна за неговото творчество.

модернизъм, който той използва, се смята за част

от стила ар нуво - артистичен стил, който се

откъсва от класическите архитектурни стилове,

датиращи от времената на Древна Гърция. Ар

Нуво създава нови форми и се намира на върха на

своето развитие в края на XIX в . и в началото на ХХ

в. Разграничава се от употребата на вълнообразни

линии и органични образи и залага в основната си

част на растителни мотиви. И тъй като движението

поддържа отричането на миналото, неговите под­

дръжници и последователи смятат, че творбите на

Гауди са старомодни . Влиянието на подобен тип

мислене води до масово подценяване на произве­

денията на архитекта след смъртта му. Съществуват

и политически причини, стоящи зад промяната

"Архитектурата създава

органични форми. Те трябва да

са в симбиоза със законите на

природата:'

във възприемането на сътвореното от Гауди .

На 17 юли 1936 г. бунт на испанската армия в

Мароко води до избухването на Гражданската

война в Испания . Революционната армия, ръково­

дена от генерал Франциско Франко (1892-1975),

сваля републиканското правителство през 1939 г.

Франко управлява Испания като диктатор и иска

да създаде на своята страна нов образ, премах­

вайки различията . Така се стига до отричане н а

идентичността на Каталония и жестокото й потис­

кане . Движението за суверенитет на Каталония е

поставено извън закона, а върху употребата на

каталонския език е наложена възбрана. Предвид

тези обстоятелства става ясно, че управлението

не зачита и пренебрегва произведенията на бри­

лянтния архитект.

Реабилитацията на Гауди

И въпреки че съществуват времена, през които

произведенията на Гауди не получават нищо

друго, освен презрение, се намират хора, които

искрено вярват в неговия талант. Това са основно

сюрреалистите, един от които е Салвадор Дали .

~ Църквата "Са града Фамилия" е озарена

от фойерверки по време на праз ненствата,

орга низирани през 2002 г. в Барселона по случай 150-тата годишнина от рождението

на Гауди . Каталонският архитект и до днес

се радва на огромна популярност и се

разглежда като обект на почит, уважение и

гордост за всички в Каталония.

И3кnючитеnно вnияние

Седем години след смъртта на Гауди, през

декември 1933 г., в изкуствоведческото перио­

дич но издание "Минотавър" се публикува положи­

телен отзив за произведенията му.

По-късно, в началото на 60-те години на ХХ в.,

се надига реакционно движение срещу домина­

цията на модернистичната школа . Това движе­

ние, наречено постмодернизъм, интегрира в себе

си стиловете и теченията на миналото. Творбите в

стил ар нуво се подлагат на преоценка , а майстор­

ството на Гауди за пореден път се извежда на пре­

ден план .

След 1975 г., годината на смъртта на Франко,

през 1978 г. в Испания се приема нова консти­

туция, и различни области в страната получа­

ват автономия. Отново се възраждат културата,

историята и традициите. На 25 октомври 1979 г.

всички каталонци гласуват за независимост на

своя регион . За първи път от четири десетиле­

тия насам отново възтържествува каталонската

култура . Произведенията на Гауди получават за

пореден път висока оценка, а Олимпийските и гри,

организирани в Барселона през 1992 г., са още

една възможност да се покаже пред целия свят

величието на забележителния а рхитект.

Поглед, отправен към бъдещето

Откакто творбите на Гауди привличат внимани­

ето на целия свят, те продължават да бъдат анали­

зирани от различни гледни точки . Хората се фоку­

си рат или върху неговата гениалност, или върху

архитектурните орнаменти, присъстващи в твор­

чеството му. Днес произведенията на великия

архитект могат да се анализират с помощта на

компютър . Резултатите от подобно компютърно

изследване показват невероятните детайли, на

които се уповава Гауди . Например бръшляновите

листа върху църквата "Саграда Фамилия" не са

просто обикновена архитектурна украса, а съще­

временно играят ролята на необходимата под­

пора, която да предпазва колоните от разруша-

т Камината на първия етаж в къщата "Батло". Гауди отправя

упреци към класическите архитекти заради липсата на

структурна последователност. От друга стра на, следва да се

отбележи начинът, по който отделните части в къщата "Батло"

са хармонизирани , което почти довежда до за губата на тяхната

-

.... Стол , конструиран за къщата •калве·.

Гауди цен и стабилността, в следствие на

което подбира внимателно и съединява

всички форми и елементи. Стъклената

конструкция на първия етаж в къщата

"Калве" устоява на ударната вълна,

породена от бомбена експлозия по време

на Гражданската война в Испания.

~ Фонта нът във

формата на гущер,

разположен на входа

на парка .. Гюел ".

Представлява мозайка,

на правена от парчета

керамични плочи.

Смята се, че извор на

вдъхновение за тази

творба Гау ди намира в

гръцката митология .

ване в на й-слабите им точки . Съществува логиче­

ски, добре обмислен дизайн , стоящ зад целия този

замисъл , който на пръв поглед изглежда ирацио­

нален и разхвърлян на посоки . Проектите на Гауди

комбин ират орнаменти с принципи от практиче­

ската механика.

Според него архитектурата създава органични

форми , които трябва да се намират в отношения

на симбиоза с природата.

Сградите му не са просто материали, струпани

н а едно място . Построени са от компоненти , които

могат да бъдат взаимосвързани . Много от него­

вите творби следват природни теми и по този

начин са втъкани в самата природа . Природните

мотиви със си гурност присъстват в произведени­

ята от стила ар нуво, но са преимуществена харак­

теристика на произведенията на Гауди. Великият

архитект заявява, че целта му е да създаде алеите

в пар а .Гюел~ използвайки материалите, които

могат да бъдат намерени единствено на стро­

ителната площадка . Успява да покрие подпор­

ните колони на мост с камъни от вътрешността на

парка. Използва всякакви остатъци и отдел ни пар­

чета, останали от строителните дейности, какъвто

е случаят с криптата "Колония Гюел ". Гауди обо­

жава природата и я смята за изключително важна,

а всичките му творби са ярко доказателство за

това, което прекрасно се вписва в съвременния

свят.

Анализът на неговото творчество показва, че

той познава доста добре похватите за ергономич­

ност. Например, когато проектира дръжката на

врата, внимателно проверява дал и е ергономична

и я видоизменя, докато получи идеалната форма.

И макар че на пръв поглед това изглежда странно,

когато някой хване дръжката на вратата, усеща я

така, сякаш тя съвършено съответства на формата

на ръката . Може да се каже, че освен на ефектив­

ността, Гауди обръща огромно внимание на ком­

форта и удобството. В този смисъл творбите му

споделят принципите за универсално проекти­

ране и екодизай н .

С други думи нещата, които има предвид Гауди,

са идентични с целите, които си поставя съвремен­

ната архитектура . Безспорно може да се твърди,

че АнтониоГауди е своего рода ясновидец.

Винаги нов

По времето, когато творбите на Гауди потъват

в забрава, Дали публикува статия, даваща висока

оценка за работата му, а заедно с много други творци,

уважаващи неговата гениалност, значим брой хора

са повлияни от произведенията, сътворени от вели­

кия архитект.

Барселонекият художник Хуан Миро (1893-

1983) публично заявява, че Гауди оказва въздейст­

вие върху творчеството му. Той казва, че е впечат­

лен от начина, по който архитектът използва цве­

товете, карайки ги да изпъкнат по един необи­

чаен начин .

Ники дьо Сен Фал (1930-2002), с рождено име

Катрин Мари-Ан Фол дьо Сен Фал, е френска

художничка и скулптор, която също е повлияна

от Гауди . Италианскатай творба"Градината Таро" е

~ Архитект, внасящ промени и подобрения в плана за

възстановява нето на църквата "Саграда Фамилия ': Не се знае

ко га построй ката ще бъде завършена . Измина ва цяло столетие

от началото на проекта , а вече се за белязват отделни ча сти,

унищожени от войната и времето . С продължаването на

довършителните строителни работи се пра вят и отделни ремонти

на повреден ите секции на църквата .

резултат от решимостта й да проектира и създаде

дизайна н а съ вършената градина, след като посе­

щава парка " Гюел".

Италиа нският диза йнер на вътрешен интериор

Карло Малино (1905- 1973) създава пред 1949 г.

стол, който нарича " Гауди".

Напоследъ к се водят ди с кусии относно възмож­

ността да се използват идеите на Гауди за възста­

новяването на сградата н а Световния търговски

център в Ню Йорк. В обществена поръчка, орга­

низирана по тоз и повод. едно от предложенията,

участващи в търга за възстановя ва нето на сгра­

дите, пострадали в атентатите от 11 септември

2001 г., е един от плановете на Гауд и . Той пред­

ставлява проект за хотел , поръча н от американ­

ски индустриалец през 1908 г. Хотелът така и не

е построен, но идеята за строеж на небостъргачи

може да бъде открита и в п роектите н а Гауди за

църквата "Саграда Фамилия '~

Произведенията на Антонио Гауди продължа­

ват да са обект на възхищени е и имат множество

почитатели. След като стойностн ият му при нос е

препотвърден през ХХ в., шедьоврите му се раз ­

глеждат като авангардни, притежаващи поглед в

далечното бъдеще . Гауди върви крачка пред сво­

ето време . Човешките елементи и тези , вдъхно­

вени от природата , получават далеч по- висока

оценка, отколкото по негово време . Може би това

означава, че времето най-накрая ус пява да нас­

тигне Гауди .

Антонио Гауди

Църквата "Саграда Фамил ия•

продължава да се строи

и днес. Гау ди наблюдава

църквата от криптата , в която

е погребан.