29
Катедра „Лидерство” ЛЕКЦИЯ Роля на социалното познание в дейността на стратегическия лидер. доц. д.н. Георги ПЕТКОВ 1

5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

  • Upload
    zeloqd

  • View
    551

  • Download
    0

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

К а т е д р а „ Л и д е р с т в о ”

Л Е К Ц И Я

Роля на социалното познание в дейността на стратегическия лидер.

д о ц . д . н . Г е о р г и П Е Т К О В

С о ф и я , 2 0 0 8

1

Page 2: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Съдържание на лекцията:

1. Понятието “когнитивна схема”

2. Градивни компоненти на социалното познание

3. Отклонения и изкривявания в социалното познание

4. Обобщение и изводи

Когнитивната подсистема на личността има извънредно

богато съдържание. Тя включва практически натрупани знания за

заобикалящата ни действителност, научни знания, понятия и

представи за хората и обществото, вярвания, предразсъдъци и

т.н. Освен това, изследванията на познавателните процеси са

обширно направление, което заслужава самостоятелно

изучаване. В тази лекция ще се спрем само върху социалното

познание, тъй като то е в основата на междуличностните

взаимодействия и регулацията на собственото поведение в

социалната среда.

1. Понятието “когнитивна схема”.

Тъй както потребността и емоционалната реакция са

основни единици в мотивационната и емоционалната

подсистеми, така и когнитивната подсистема има своя основна

2

Page 3: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

градивна единица. Това е когнитивната схема. С това понятие

се обозначават емпирично установените състояния на

предготовност или предварителна настройка на психиката, които

се наблюдават при изследване на процесите на приемане и

преработка на информацията и формиране на субективни

образи. Когнитивната схема е част от нервната система или

активно множество от нервни структури и физиологични

процеси, което включва рецептори (органи на възприятието),

моторни компоненти, централни прогнозиращи елементи и

нервни връзки от главния мозък към двигателния апарат на

организма. С други думи, когнитивните схеми представляват

цялостни готовности на организма да реагира по определени

начини на сигналите от външната действителност. За разлика от

емоциите те нямат пряко наблюдаемо поведенческо изразяване

и не предизвикват толкова дълбоки физиологични изменения в

организма. Когнитивните схеми също така не се осъзнават и не

се придружават от субективно преживяване.

Схемите отразяват натрупания минал опит на индивида,

който в тяхното съдържание е организиран по определен начин.

Те освен това представляват активни и динамични структури.

Активността им се проявява в това, че в началото на всеки акт на

възприятие или преработка на информация те отсяват

постъпващите сигнали и подбират само онази част от тях, която

отговаря на съдържанието им. Така подбраните сигнали се

организират в цялостни единици - субективен образ, план, цел,

представа. Този продукт от действието на схемите може да се

осъзнава. Динамичността на схемите се изразява в това, че след

3

Page 4: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

всяко тяхно активиране (иначе те се намират в латентно

състояние) те взаимодействат с постъпващата от вън

информация и се променят в съответствие с нейното

съдържание. Когнитивната схема, активирана в един регулативен

цикъл в началото организира потока потока от сигнали и

синтезира цялостни регулативни продукти, в които е поставено в

единство съдържанието на миналия опит и новото съдържание

на идващата отвън информация. Това ново съдържание на свой

ред променя схемата, така че в края на регулативния цикъл тя в

определена степен не е същата, каквато е била в началото. По

такъв начин схемата не само участва в приемането на

информацията, но чрез промените постоянно натрупва нов опит и

става все по-сложна.

Когнитивните схеми имат различна степен на обобщеност.

Има такива, които управляват отделни аспекти на възприятието -

например отдалечеността на обекта, други имат по-общ характер

- например дали обекта е сграда, трети са с още по-общо

съдържание - дали сградата е жилищна или административна, а

има и схеми с много общо съдържание - възприемания обект

природно творение ли е или е създаден от човека. Схемите с

различна степен на обобщеност не са изолирани една от друга, а

образуват сложни системи, в които по-конкретните схеми са

включени в по-обобщените.

Други две свойства на схемите са достъпност и

централност. Достъпността на схемите се отнася до лекотата на

тяхното активиране. Схеми, които управляват зрителното

възприятие има много голяма достъпност, защото трябва бързо

4

Page 5: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

да дадат субективна картина на обстановката. Други схеми, които

управляват възприемането на морални качества като например

“доблест” значително по-трудно се активират. За тях е необходим

много голям масив постъпваща отвън информация, която да ги

активира. Обратно, лесно достъпните схеми се активират от

малки количества постъпваща информация.

Централността на схемите определя доколко подробно се

организира и преработва информацията. Колкото по-централна е

дадена схема, толкова с по-големи подробности е

информационният продукт от нейното действие. Затова опитният

наблюдател вижда много явления, които за другите хора остават

незабелязани, макар да наблюдават един и същ обект. Например

ловецът като гледа следите по снега може с подробности да

възстанови какво животно е минало, преди колко време, колко

едро е било и т.н. докато обикновения турист вижда само

причудлива плетеница от отпечатъци.

Когнитивните схеми управляват не само възприятието на

физическите обекти. Те са в основата на организацията на

паметта, от тях зависи социалното възприятие и възприемането

на самия себе си, на тяхна основа се организира откритото

поведение във всичките му сложни форми. Схемите

взаимодействат с мотивацията и емоциите, за да образуват

сложни регулативни структури за планиране, предвиждане и

оценка.

2. Градивни компоненти на социалното познание.

5

Page 6: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Хората имат определена система от знания, която им

помага да се ориентират в социалната действителност. Тези

знания се съхраняват под формата на латентни когнитивни

схеми, но тук се интересуваме от тяхното съдържание. Разбира

се, не можем да го опишем конкретно, защото всеки човек има

свой индивидуален опит. Затова ще се спрем на неговите

формални характеристики.

Основата на социалното познание са убежденията. Те са

когнитивни структури, съхранявани и извличани от паметта,

които отразяват субективните очаквания за наличие на

определени отношения между социалните явления.

Убежденията могат да бъдат относително елементарни (до

Княжево се отива с трамвай N 5), но могат и да са сложно

устроени системи от разсъждения (политическите или

религиозните убжедения). Организирани са в иерархично

подредена система, която се подчинява на принципа на

когнитивната непротиворечивост или когнитивната

консистентност. В поведението този принцип се проявява като

нетърпимост към приемането и преработката на противоречаща

информация. (в упражненията да се подработи въпроса за

когнитивния дисонанс)

Убежденията изпълняват определени функции в

регулацията на поведението. Преди всичко, те служат за

ориентация на индивида в неговата среда. Те управляват

осмислянето на текущите събития и наличните обекти и

ситуации. На второ място, те участват в планирането на

поведението. Убежденията дават информация какви са

6

Page 7: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

обективните условия и пътища за удовлетворяване на

потребностите и за избягване на препятствията. На трето място,

на тяхна основа се осъществява предвиждане как ще протекат

събитията.

Системата от убеждения е субективна картина за

действителността, която хората постоянно се стремят да

потвърждават и да поддържат нейната валидност. Независимо от

това, тя е ограничена, непълна и в много отношения невярна.

Ограниченията идват от относително фрагментарната

материална и социална среда, която всеки човек обитава и за

която може да знае много, но да няма представа за други среди.

Непълнотата на убежденията идва от ограничения личен опит.

Човек също така владее само определен кръг практически

умения и не усвоява социалната практика в цялата и пълнота.

Системата от убеждения включва редица предразсъдъци,

неточни представи, вярвания. Те често пъти само отчасти

отговарят на обективната действителност или просто са неверни.

Тази система е сложна смес от истини и невярни представи,

които ако са добре съгласувани образуват едно цяло. Например,

истинни са представите, че планетите променят положението си

на небесния свод и в своя път минават през различни съзвездия.

Не е вярно обаче, че съзвездията са физически образувания и че

разположението на планетите върху картата на звездното небе

влияе върху съдбите на хората и предопределя хода на

събитията.

Убежденията са субективни знания за връзките на

явленията от действителността. Голяма част от тях обаче имат и

7

Page 8: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

афективна оцветеност, т.е. едновременно със знанието ние

поддържаме и някакво лично отношение към съответните обекти

- харесваме ги, одобряваме ги, мразим ги и т.н. Обвързването на

знанията с лично емоционално-оценъчно отношение води до

формиране на социални нагласи или атитюди. Атитюдите са

съставени от три компонента - когнитивен (познавателен),

афективен и поведенчески. Това ще рече, че те са знания за

определени обекти или явления, в които е отразено нашето

лично емоционално-оценъчно отношение и готовност за

определени действия.

Атитюдите имат няколко функции в регулацията на

поведението. Функцията на разбиране е близка до тази на

убежденията, но то се прави от лична гледна точка.

Удовлетворяването на потребност отразява нашия минал опит в

това, какви обекти са най-подходящи за целта. Функцията на

защита на Аз-а се изпълнява от различни атитюди -

предразсъдъци спрямо действия и обекти, за които индивида

няма ефективни поведенчески програми.

В регулацията на поведението атитюдите се включват само

при някои условия. Например, когато не се изисква влагане на на

особени усилия. В разговор с приятели вие можете да изразите

негативно отношение към представителите на дадена

малцинствена група, но ако трябва да се ангажирате с публично

действие срещу тях атитюда няма да определя вашето

поведение. Второ, колкото по-достъпен е атитюда, толкова по-

вероятно е да се включи в регулацията на поведението. Ако

съседите ви са представители на въпросната група, негативния

8

Page 9: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

атитюд срещу нея се активира много по-лесно и се включва в

регулацията на поведението. Трето, има ситуативни прагове на

активиране на атитюда. Ако колегата ви е представител на тази

група и в работата има моменти, в които живота ви зависи от

него, негативния атитюд няма да се прояви, а освен това ще се

стараете да го прикривате от този човек.

Ценностите играят важна роля в организацията на

дългосрочното поведение на хората. Те са представи за

идеалните състояния на живот (терминални ценности) и за

желаните качества, които човек иска да притежава

(инструментални ценности). Ценностите са ограничени на брой (5

- 10) и са иерархично организирани. Най-важните от тях имат

приоритет в организацията на поведението, а по-маловажните

изпълняват спомагателни функции. В процеса на

удовлетворяване на едни ценности приоритетите в иерахията се

променят и по-второстепенните могат да излязат на преден план,

за да организират дългосрочното поведение в нова насока. Върху

иерархията на ценностите влияние оказват социо-икономическия

статус (за бездомния най-важното е да си намери жилище),

индивидуално-личностните особености (екстравертите ценят

силните преживявания), възрастта (любовта е най-важна за

младите хора, а сигурността - за старите) и културата.

3. Отклонения и изкривявания в социалното познание.

Убежденията, атитюдите и ценностите са важни регулатори

на социалното поведение, но не по-малко важно е социалното

9

Page 10: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

възприятие. Когато предприемаме едни или други действия ние

имаме нужда да познаваме социалния партньор и да

възприемаме и интерпретираме правилно социалната ситуация.

Социалното възприятие обаче е значително по-сложно от

възприятието на физическите обекти. Когато преценяваме

разстоянието до даден предмет ние работим с пряка

информация, която можем непосредствено да проверим чрез

физически измервания. Когато наблюдаваме постъпките на

даден човек и се опитваме да разберем от какво са продиктувани,

т.е. да възприемем причините за неговото поведение въпросът

опира до възприемане на пряко ненаблюдаеми фактори.

Например каво да кажем за причините, които карат даден човек

да се държи учтиво с началника си и пренебрежително с колегите

си? Дали той е кариерист? Или е страхливец? Или може би се

ръководи от конкурентна мотивация? Нито едно от тези

допускания не може да се приеме с увереност, но и нито едно не

може да се изключи.

Характерна особеност на социалното познание е това, че то

се извършва в условия на неопределеност и нееднозначност.

Съществените причини на социалното поведение не са

непосредствено наблюдаеми, а представляват диспозиции и

състояния на социалните партньори, които могат да се

разпознаят само по косвен път. Как постъпват в този случай

хората? Изследователите на социалното познание предполагат,

че основната познавателна стратегия в този случай е издигане на

предварителна хипотеза за наблюдаваното явление и проверката

и по начин, който напомня научното изследване. Съответно и

10

Page 11: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

методите за проверка на хипотезата са подобни на научните -

систематично вариране на информацията, подбор на подходящи

данни, прилагане на средства за обобщаване на информацията и

анализиране на данните. Способността на обикновения човек да

извлича вярно социално познание зависи от ефективността на

тези методи. Доколкото обаче той не е системно обучаван в

използване на научни методи, а и поради ограниченията,

налагани от необходимостта да се действа бързо, от

недостатъчната и непредставителна информация, от неумението

да се използват статистически процедури, то вероятността да се

направят погрешни изводи и да се формират погрешни социални

възприятия в много случаи е голяма. Изследванията са показали,

че съществуват редица систематично повтаряни отклонения и

грешки, чрез които в много случаи хората се подвеждат при

възприемането на социалните обекти и явления.

Едно от тези отклонения е фундаменталната

атрибутивна грешка. Тя се изразява в склонност на хората при

наблюдаване поведението на другите с лекота да извличат

изводи за действието на личностни диспозиции и да очакват

стабилност на поведението в различни ситуации. Те правят

прибързани изводи за личностните особености на своите

партньори и същевременно систематично подценяват действието

на ситуативните фактори. Изследвания върху приписване на

причини за наблюдаваното поведение в ситуации, където то явно

зависи от външен натиск показват, че и в тези условия хората пак

са склонни да правят диспозиционни изводи.

11

Page 12: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Фундаменталната атрибутивна грешка лежи в основата на

неадекватно социално поведение. Хората с лекота са склонни да

обвиняват причинителите на неприятни събития, без да държат

сметка са ситуативните обстоятелства. Те могат да разпределят

погрешно награди и наказания като се опират на прибързани

изводи за диспозиционните особености на действащите лица.

Диспозиционните изводи могат да повлияят негативно и на

готовността за оказване помощ на хора, които действително имат

нужда от нея. Когато другият човек се разглежда като неспособен

да предотврати сполетелите го неприятности хората са по-малко

склонни да му помогнат.

Фундаменталната атрибутивна грешка има и адаптивни

функции. Тя позволява бързо да се формират сравнително верни

очаквания за поведението на другия и по този начин способства

за организиране и планиране и на собственото поведение.

Друго характерно отклонение е ефекта на фалшиво

съгласие. Това е тенденция на действащите лица да разглеждат

собственото поведение и собствените съждения като

относително широко разпространени и споделяни от повечето

хора. Съществуват няколко фактора, които усилват този ефект.

Един от тях е селективното излагане, т.е. по-доброто познаване и

общуване с хора, които споделят нашите възгледи. Когато

оценяваме доколко нашите постъпки са като тези на другите

вероятността да си припомним такива хора е значително по-

голяма, отколкото да си припомним хора с различаващо се

поведение. На второ място, доколкото собствените действия и

намерения стоят в центъра на вниманието, то извличането на

12

Page 13: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

информация за алтернативни действия или гледни точки е

затруднено. Трето, фалшивото съгласие произтича и от

склонността а хората да си изработват временна работна

“теория” за това какво се случва и на какво се дължи. Тя обяснява

собственото поведение, но същевременно се използва за

обясняване и разбиране и на поведението на другите.

Фалшивото съгласие създава отклонения в съжденията за

нормативно поведение и може да изиграе лоши шеги на хората,

които прекалено му се доверяват. Например човек, който

постъпва открито и доверчиво и очаква и другите да се държат

така може да стане жертва на злоупотреба с неговата откритост.

Обратно, прекалената подозрителност и очакванията и другите

да са такива усложняват доста общуването и социалното

взаимодействие.

Фундаменталната атрибутивна грешка и ефекта на

фалшиво съгласие са резултат от приемане на едностранчива и

непълна информация поради ограниченията на гледната точка.

Други отклонения и изкривявания на социалното познание се

появяват при преработката на информацията. Хората прилагат

опростени стратегии на съждение, известни като евристики.

Последните не са съзнателно формирани планове за обработка

на информацията, а интуитивно и автоматично използвани

актове на класифициране на информацията.

Евристиката “наличност” се прилага при оценка на

честотата на поява на дадено явление. При тази оценка хората

често се опират на относителната наличност или достъпност на

определена информация в процесите на възприемане,

13

Page 14: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

припомняне или въображение. Колкото дадена информация е по-

лесно достъпна или е добре представена, толкова по-висока е

оценката на вероятността за поява на съответното събитие.

Такива критерии за наличност често са оправдани и полезни,

защото обикновено отразяват обективната честота на поява на

дадени обекти или явления. Проблемът обаче е в това, че има

множество независими фактори, които могат да влияят

насочеността на вниманието, живостта на припомнянето или

лекотата на въображението. Поради това налична може да се

окаже информация, която да доведе до погрешни заключения.

Грешките, които произтичат от прилагане евристиката на

наличност са два типа. Първо, това са погрешни оценки на

честотата на поява на определени обекти, качества, поведения.

Те могат да водят до неадекватна оценка на ситуацията и

формиране на неоправдани очаквания. Второ, това са грешки в

иднтифициране на причините за протичащите събития.

Изследванията показват, че насочването на вниманието върху

една потенциална причина кара хората да пренебрегват

останалите и да се търсят опростени обяснения за това, което

става. В този случай хората са подведени да мислят, че правилно

оценяват действащата причина, докато в действителност не

виждат истинските причинни фактори.

При решаване на проблеми за категоризация на

информацията се прилага евристиката на представителност.

Тя се състои в използване на относително прости правила на

подобие или степен на съвпадение за установяване на

категориална близост между даден обект и съответна категория.

14

Page 15: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Проявите на евристиката на представителност добре се

илюстрират при оценка на случайни събития. Да вземем

следните редове на раждане на момчета и момичета в родилния

дом за един ден:

хххууу хухуху хуухху хххххх

Като се знае, че реда на раждане на момчета и момичета е

случаен процес, кой от горните редове е най-вероятно да се

наблюдава? Интуитивно нашият избор се насочва към третия

вриант, защото той е най-представителен за категорията

“случайно събитие”, макар обективно всеки от другите редове

може да се наблюдава, защото е само част от непрекъснат

случаен процес.

Евристиката на представителност често се прилага когато е

необходимо да се оцени дали дадено лице е представител на

определена социална група. Когато разполагаме с ограничена

информация (съдим само по външни белези) може да се стигне

до погрешна категоризация. Трудността в категоризирането на

хората е една от причините, които позволяват елегантното

облекло или появата заедно с известни личности да се ползват

за създаване на добро впечатление. Маскирането също има за

цел да подведе наблюдателите, които използват тази евристика.

Убиецът на Луканов изглеждаше като безобиден клошар, затова

никой не му обърна внимание докато не си свърши работата.

Други отклонения в социалното познание се наблюдават

при възприемане и оценка на връзките между две явления или

два обекта. Изследвания, в които се поставя задача за оценка на

връзката между две величини варират обективното равнище на

15

Page 16: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

корелация от 0 до .30. Повторяемо се наблюдава, че

субективните оценки на връката между двата стимула отговарят

на корелации между .60 и 1. Този тип отклонение е известен като

корелативна грешка. Тя ни подвежда да търсим взаимовръзки

там, където не съществуват или да преувеличаваме слаби и без

значение връзки. Повърхностното установяване на свързаност

между наблюдаваните явления подвежда и към търсене на

обяснения, които са неверни.

Специален случай на корелативна грешка е т. нар.

илюзорна корелация, която е погрешно отсъждане за връзка

между две явления, които се открояват с нетипичност,

необичайност и се появяват едновременно или в близка

последователност. Специфичната особеност на илюзорната

корелация се състои в това, че необичайните стимули спонтанно

привличат вниманието и получават по-голям достъп до

съзнанието. На свой ред готовността да се правят прибързани

изводи води до формиране на корелационно очакване. Този

механизъм е най-добре проучен при формиране на отношение

към малцинствени групи. Доколкото представителите на такива

групи са относително рядко срещани или са облечени особено те

привличат вниманието сравнително лесно. Всяко тяхно действие,

което се отклонява от нормата или има необичаен характер също

привлича вниманието и така възниква илюзорна корелация.

Обикновено нарушението на нормите или различаващите се

поведения се оценяват отрицателно и това обуславя

създаването на негативен социален стереотип.

16

Page 17: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Производна от корелативната грешка е грешката на

регресия, т.е. отсъждането за причинна зависимост. От

статистиката е извастно, че дори високи корелации от порядъка

на .70 не дават достатъчно основание за правене на еднозначни

причинни изводи. В своите ежедневни съждения обаче хората се

опират на значително по-слаби връзки и с увереност правят

изводи за причинни взаимоотношения, които в някои случаи

могат да бъдат погрешни. Етническите предразсъдъци имат

такава основа - “Той е лош, защото е циганин!” Тук самата

принадлежност към етническата група се приема за причинно

обяснение на категоризацията.

Социалното познание значително се повлиява и от начина

на поднасяне на информацията. В психологията е известен т.

нар. ефект на първото впечатление (priming), който се състои в

това, че характера на първоначално подадената информация

силно повлиява хода на по-нататъшните разсъждения. В

следователската практика този ефект често подвежда в погрешна

посока, ако първоначално са събрани някои улики за иначе

невинно лице (не може да даде обяснение къде е било по време

на извършеното престъпление, няма алиби и др.). Преди да бъде

заловен известния руски убиец - садист полицията в Русия

арестува и осъди няколко невинни лица, при което немалка роля

в подвеждането на следователите изигра именно този ефект.

Трябва да се има предвид, че ефекта на първото впечатление

може да бъде предизвикан и чрез подаване на сигнали, които

могат и да не се осъзнават напълно от възприемащия.

17

Page 18: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Установено е също така, че той е твърде устойчив и хората

трудно се освобождават от неговото влияние.

Друг ефект от начина на подаване на информацията е

рамкирането (framing). Той се състои в това, че хората се

повлияват от емоционалната оценка на информацията. Ако

например кажете на една група лица, че 70% от консуматорите на

дадена стока я одобряват и след това ги попитате какво е тяхното

мнение за нея в преобладаващия брой отговори ще получите

положителни оценки. Обратно, ако кажете на лицата, че 30% от

консуматорите не одобряват тази стока след това повечето от

техните оценки ще бъдат отрицателни. Ако ефекта на първото

впечатление определя за какво да се мисли, то рамкирането

влияе върху това в каква посока да протича мисловния процес.

Сходен до тези явления е ефекта на закотвянето

(anchoring), който се проявява при водене на преговори и

пазарлъци. Той се състои в това, че при начално зададено

условие за покупка, извършване на услуга или нещо подобно

крайният резултат от преговора не се отдалечава много от

началното условие. Например ако вие искате да продадете една

гарсониера, която реално струва 10 000 $, а предложите начална

цена 15 000 след всички отстъпки, които можете да направите в

хода на преговорите ще успеете да получите поне 11 000, т.е.

благодарение на ефекта на закотвяне ще направите изгодна

сделка. Познаването на този ефект, както и на другите два ви

позволява когато водите преговори или имате следствена работа

да поставяте и управлявате условията на протичане на

мисловните процеси на човека срещу вас.

18

Page 19: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Разгледаните дотук отклонения отклонения и изкривявания

в процесите на социалното познание са формирани като

инструменти за икономично, бързо и ефективно преработване на

информацията. Тяхното прилагане в много случаи е оправдано и

дава достоверно знание. Когато правим изводи и предвиждания

за физическите явления тези инструменти рядко ни подвеждат.

Те са ефективни и в повечето случаи на преработка на социална

информация. Отклоненията и изкривяванията ни подвеждат

когато има дефицит на информация или когато социалната

ситуация е сложна, в нея действат много фактори или човек

прекалено се уповава на непосредствените си впечатления.

4. Обобщение и изводи.

Когнитивните схеми са цялостни състояния на готовност на

нервната система и организма, които организират постъпващата

информация и я представят в съзнанието като цялостни

когнитивни продукти - образ, представа, спомен, идея. В тях е

отразен натрупания минал опит и те лежат в основата на

познавателната подсистема на личността.

Свойствтата “обобщеност”, “достъпност” и “централност”

определят на какво равнище ще бъде преработена дадена

информация, колко често ще се осъществява такава преработка

и с какви подробности. Когато хората нямат изработена

когнитивна схема за даден вид информация те не могат да

възприемат правилно обекта, от който тя идва или въобще не го

забелязват.

19

Page 20: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Убежденията образуват система от субективни представи

на индивида за действителността, които му помагат да се

ориентира в нея, да предвижда хода на събитията и да планира

поведението си. Те са относително верни субективни знания, но

съдържат множество непълноти, неточности и предразсъдъци.

Атитюдите по съдържание са подобни на убежденията, но в

тях е отразено субективно-личностното отношение към

социалната среда. Изразяването на това отношение в

поведението става само при условия, че няма други социални

задръжки.

Ценностите са отговорни за организацията на поведението

в дългосрочен план. Смяната на едни с други водещи ценности

зависи от това, дали първоначално значимите са удовлетворени,

дали човек е осигурил най-необходимите условия за живот и от

възрастта.

В социалното познание се наблюдават редица отклонения и

изкривявания, които се дължат:

А) На непълната информация, произтичаща от

ограниченията на гледната точка - фундаментална атрибутивна

грешка при позиция на наблюдател и ефект на фалшивото

съгласие при позиция на изпълнител.

Б) На ограничените средства за преработка и резюмиране

на социалната информация - евристика на наличност, евристика

на представителност, корелативна грешка, грешка на регресия и

илюзорна корелация.

В) На начина на подаване на социалната информация -

ефект на първото впечатление, рамкиране и закотвяне.

20

Page 21: 5 СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ

Отклоненията и изкривяванията в социалното познание

могат преднамерено да се предизвикат и да се влияе върху

впечатленията и мненията на социалния партньор.

21