5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си

Петте травмиЛиз Бурбо

Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си

БлагодарностиБлагодаря от цялото си сърце на хилядите хора, с които работих в продължение на много

години и без които моите изследвания на травмите и маските щяха да бъдат невъзможни. Благодаря особено много и на всички онези, които изкараха обучението по „Ефикасни техники във връзка с Помощта". Благодарение на тяхната способност да се разкриват напълно материалът, послужил за този труд, беше обогатен в голяма степен. Специални благодарности изказвам на чченовете на екипа на Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга. Благодарение на всички вас продължавам да поддържам страстта си към изследванията и да извършвам нови синтези.

За да завърша - много благодаря на тези, които пряко допринесоха за написването на тази книга, като започна с моя съпруг Жак, който с присъствието си направи по-леки часовете, прекарани в писане на книгата, след това на Моника Бурбо Шилдс, Одет Пелтие, Мишлин Сен-Жак, Натали Реймон, Едит Пол и Мишел Дерюдер, които извършиха страхотна работа по коригирането на ръкописа, и накрая на Клоди Ожие и Елиза Палацо - илюстраторки.

ПредговорНаписването на тази книга стана възможно благодарение на постоянството на мнозина

изследователи, които, също като мен, не се поколебаха да обявят публично плодовете на своите търсения и синтези, въпреки споровете и скептицизма, които те предизвикват. Всъщност изследователите знаят, че обикновено ще бъдат критикувани, както и публикациите им, и се приготвят да живеят с тази враждебност. Те са мотивирани от желанието си да облагодетелстват еволюцията на човека чрез тези, които приемат техните открития. Сред изследователите първият, на когото държа да благодаря, е австрийският психиатър ЗИГМУНД ФРОЙД за монументалното му откритие на несъзнателното и за това, че посмя да твърди, че физическото състояние може да има връзка с емоционалното и умственото измерение на човешкото същество.

Моите благодарности са отправени след това към един от неговите ученици, ВИЛХЕЛМ РАЙХ, който по мое мнение е великият предшественик на метафизиката. Той пръв действително установи връзката между психологията и физиологията, доказвайки, че неврозите засягат не само умственото, но и физическото тяло.

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 1

http://www.spiralata.net/

Впоследствие психиатрите ДЖОН С. ПИЕРАКОС и АЛЕКСАНДЪР ЛОУЕН, и двамата ученици на Вилхелм Райх, създадоха биоенергията, която доказа важната взаимосвързаност на емоциите и мисленето в желанието да бъде излекувано физическото тяло.

Именно благодарение на трудовете на Джон Пиеракос и на съпругата му Ева Брукс успях да осъществя синтеза, който ще откриеш в тази книга. След един много интересен стаж, проведен през 1992 г. с БАРИ УОКЪР, ученик на Джон Пиеракос, започнах да наблюдавам и усърдно да изследвам, за да стигна до синтеза за петте травми и маските, които ги придружават. Впрочем всичко, описано в тази книга, е било обект на множество проверки от 1992 г. насетне с посредничеството на хиляди хора, които посещаваха моите ателиета, и с опитите, извлечени от личния ми живот.

Няма нито едно научно доказателство за това, което е изказано в тази книга, но те приканвам да провериш моя синтез, преди да го отхвърлиш, и най-вече да го опиташ, за да разбереш дали той може да ти помогне да подобриш качеството на живота си.

Както си могъл да установиш, продължавам да ти говоря на „ти" в тази книга, както съм го правила и в другите си книги. Ако четеш някоя моя книга за пръв път и не познаваш обучението на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО, е възможно някои изрази да те смутят. Например аз правя ясно разграничение между чувство и емоция, „интелектуалност" и интелигентност, владеене и контролиране. Смисълът, който давам на тези думи, е добре обяснен в другите ми книги и в ателиетата.

Всичко написано се отнася еднакво както до мъжкия, така и до женския пол. Когато не е така, го уточнявам. Също така продължавам да използвам думата БОГ. Припомням, че когато говоря за БОГ, това се отнася до твоето ВИСШЕ АЗ, твоето истинско същество, това АЗ, което знае от какво наистина се нуждаеш, за да живееш в любов, щастие, хармония, спокойствие, здраве, изобилие и радост.

Пожелавам ти да изпиташ също толкова удоволствие в следващите глави, колкото изпитах аз, когато споделях моите открития.

С обич, Лиз Бурбо

ГЛАВА 1Създаването на травмите и маските

Когато едно дете се ражда, дълбоко в себе си то знае, че причината, поради която се въплъщава, е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности. Впрочем, неговата душа е избрала семейството и околната среда, в които се ражда, с много ясна задача. Ние всички имаме една и съща мисия, идвайки на тази планета: мисията да преживяваме опитности, докато успеем да ги приемем и да започнем да се обичаме чрез тях.

Докато дадена опитност се преживява с неприемане, сиреч с осъждане, с вина, със страх, със съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората, които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Някои не само експериментират един и същ тип събития множество пъти в продължение на един живот, но трябва да се превъплъщават един или повече пъти, за да успеят да я приемат напълно.

Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание или че сме съгласни с нея. Става дума по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и да се учим чрез това, което преживяваме. Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е полезно за нас и кое не е. Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази опитност. Всичко, което решаваме или не, това, което правим или не, това, което казваме или не, и дори това, което мислим и чувстваме, води своите последици.

Човекът иска да живее все по-интелигентно. Когато си даде сметка, че дадена опитност предизвиква вредни последици, вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого другиго, трябва просто да се научи да приема, че я е избрал (дори и несъзнателно), за да разбере, че това не е било интелигентно решение за него. Ще си спомни за това по-късно. Ето по този начин се преживява дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да преживявам това", то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и



съща грешка или неприятната опитност, преди да достигнеш до там да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш. Защо не разбираме от първия път? Заради нашето его, поддържано от нашите убеждения.

Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да бъдем. Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Дори успяваме да повярваме, че те повече не ни принадлежат. Да успеем да се справим с тях, означава, следователно, да се превъплъщаваме много пъти. Едва когато умственото, емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен БОГ, нашата душа ще бъде напълно щастлива.

Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва на равнището на душата. И тъй като е безсмъртна, тя се връща непрестанно под различни човешки форми с натрупания багаж в своята душевна памет. Преди да се родим, ние решаваме какво искаме да оправим през това следващо превъплъщаване. Това решение и всичко, което сме натрупали в миналото, не са отбелязани в съзнателната ни памет, сиреч тази, която е част от интелекта. И едва в течението на живота ние постепенно осъзнаваме плана си на живот и това, което трябва да оправим.

Когато правя алюзия с нещо „неоправено", винаги имам предвид някаква опитност, преживяна в неприемане на себе си. Има разлика между това да приемеш някаква опитност и да приемеш себе си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от баща си, понеже той искал момче. В подобен случай да приемеш опитността означава да дадеш право на баща си да е искал момче и да е отхвърлил дъщеря си. Приемането на себе си за това момиче се състои в това да си даде правото да се е сърдила на баща си и да си прости, че му се е сърдила. Не трябва да остане никаква преценка спрямо баща й или спрямо нея самата, само съчувствие и разбиране по отношение на частта, която страда във всеки един от тях.

Тя ще разбере, че тази опитност е окончателно разрешена, когато си позволи да каже или да направи нещо, което би могло да накара някого другиго да преживее отхвърляне (което не е нейното намерение, но резултатът може да бъде същият, ако другият човек преживява травмата от отхвърлянето). За нея съществува друг начин да разбере, че този вид ситуация наистина е разрешена и преживяна в приемане: човекът, когото ще отхвърли, няма да й се сърди, тя ще знае, че на всички хора се случва да отхвърлят някого в дадени моменти от живота си.

Не позволявай на егото ти да ти погажда номера, тъй като то често се опитва по всевъзможни начини да ни накара да повярваме, че определена ситуация е разрешена. Често ни се случва да си кажем: „Да, разбирам, че другият постъпи така", за да не трябва да се погледнем и да си простим. По този начин нашето его се опитва да намери скрит начин, за да сложи настрана неприятните ситуации. Случва се да приемем дадена ситуация или даден човек, без обаче да сме си простили или да сме си дали правото да сме му се сърдили и още да му се сърдим. Това се нарича „да приемеш само опитността". Повтарям: „Важно е да се направи разлика между приемането на опитността и приемането на себе си". Това приемане се постига трудно, защото егото ни не иска да допусне, че всички трудни опитности, които преживяваме, имат една единствена цел - да ни покажат, че и ние постъпваме по същия начин с другите.

Установявал ли си вече, че когато ти обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява теб за същото нещо?

Ето защо е толкова важно да се научим да се познаваме и да се приемаме колкото се може повече. Това ни гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от теб зависи да решиш да се вземеш в ръце, за да станеш господар на живота си, вместо да оставиш егото си да те контролира. Да се изправиш, обаче, срещу всичко това, изисква много смелост, защото неизбежно се докосваш до стари рани, които могат да ти причинят силна болка, особено ако ги влачиш вече няколко живота. Колкото повече страдаш в дадена ситуация и с някакъв определен човек, толкова по-отдалеч идва проблемът.

За помощ, можеш да разчиташ на твоя вътрешен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко), вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ винаги присъства в теб и действа. Тя действа по такъв начин, че те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израстеш и да се развиеш според плана на живот, избран с раждането ти.



Непосредствено преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ привлича душата ти към средата и семейството, от които ще имаш нужда в следващия си живот. Това магнетично привличане и тези обективни предпоставки са предопределени, от една страна, от това, което не си успял да преживееш в любов и приемане в предишните си животи и, от друга страна, от това, което бъдещите ти родители трябва да лекуват чрез дете като теб. Ето кое обяснява защо често децата и родителите трябва да лекуват едни и същи травми.

Раждайки се, ти вече не осъзнаваш цялото това минало, защото се съсредоточаваш предимно върху нуждите на душата ти, която иска ти да се приемеш с твоите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания, твоята личност и т.н. Ние всички изпитваме тази нужда. И все пак малко след раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на възрастните или света на близките ни. От това си правим заключението, че да си естествен, не е добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква най-вече у детето гневни кризи. Тези кризи стават толкова чести, че започваме да смятаме, че са нормални. Наричат ги „детски кризи" или „юношески кризи". Те може би са станали нормални за хората, но със сигурност не са естествени. Детето, което постъпва естествено, което е уравновесено и което има правото да бъде такова, каквото е, не прави този род кризи. За жалост този вид дете почти не съществува. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа:

След като е познало радостта да бъде каквото е - първи етап от съществуването му, то познава болката да няма правото да постъпва по този начин, което е вторият етап. После идва периодът на кризата и на бунта - третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него. Някои хора остават като „заседнали" в третия етап през целия си живот, сиреч те непрекъснато реагират, гневни са или са в ситуация на криза.

През третия и четвъртия етап ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за това да ни защитават от страданието, преживяно през втория етап. Тези маски са пет на брой и съответстват на пет основни големи травми, които човека преживява. Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот.

ОТХВЪРЛЯНЕИЗОСТАВЯНЕУНИЖЕНИЕ

ПРЕДАТЕЛСТВОНЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Като ги разположим по друг начин, се образува акростих, който позволява по-лесното запомняне1.

Този акростих позволява да се осветли фактът, че всеки път, когато вярваме, че изтърпяваме или си мислим, че преживяваме някоя от тези травми, цялото ни същество се чувства предадено. Не сме верни на нашия вътрешен БОГ, на нуждите на нашето същество, тъй като оставяме нашето его с неговите убеждения и страхове да ръководи живота ни. Поставянето на маските е следствие от желанието да скрием - от нас самите или от другите, това, което все още не сме пожелали да оправим. Тези криеници са форма на предателство. Кои са тези маски? Ето ги, придружени от травмите, които се опитват да прикрият.

1 Този акростих, обаче, се получава само с френските думи и е следният:TRAHISONREJETABANDONHUMILIATIONINJUSTICEТака се получава думата TRAHI, която означава „предаден“. За съжаление, на български началните букви на

думите не образуват акростих. Бел. прев.



Травми МаскиОтхвърляне БягащИзоставяне ЗависимУнижение МазохистПредателство КонтролиращНесправедливост Скован

Тези травми и тези маски ще бъдат обяснени в подробности в следващите глави. Важността на маската е в зависимост от степента на травмата. Маската представлява тип личност със свойствения за нея характер, тъй като са развити множество убеждения и те ще влияят на вътрешното състояние и на поведенията на човека. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-често ще страдаш, което ще ти наложи по-често да носиш маската си.

Ние носим дадена маска, само когато искаме да се предпазим. Например в случая, когато даден човек изпитва чувство за несправедливост в резултат на някакво събитие или когато преценява себе си като несправедлив или когато се страхува, че другите ще го преценят като несправедлив, той носи маската си на скованост, сиреч придобива поведението на скован и непоколебим човек.

Ето един образ, за да илюстрираме по-добре начина, по който травмата и съответната маска са свързани. Вътрешната травма може да се сравни с физическа рана, която носиш на ръката си от дълго време, която не забелязваш и си занемарил грижите за нея. По-скоро си предпочел да я вържеш с превръзка, за да не я забелязваш. Тази превръзка съответства на маската. Повярвал си, че по този начин можеш да се правиш, че не си наранен. Смяташ ли, че действително това е решението? Разбира се, че не! Ние всички го знаем, но що се отнася до егото, то не го знае. Това е един от начините му да ни погажда номера.

Да се върнем на този пример с раната на ръката. Да речем, че това порязване ти причинява силна болка всеки път, когато някой докосне ръката ти, дори и да е защитена от превръзката. Когато някой те хване за ръката от обич и ти започнеш да викаш: „Ох! Причиняваш ми болка!", можеш да си представиш изненадата на другия. Дали той наистина е искал да ти причини болка? Не, защото ако ти страдаш, когато някой пипне ръката ти, то е, защото си решил да не се погрижиш за раната си. Другият не е отговорен за твоята болка.

Така е с всички рани и травми. Много са случаите, когато се чувстваме отхвърлени, изоставени, предадени, унижени или с нас се отнасят несправедливо. Всъщност всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. Понякога решаваме, че ние сме този виновен, а в действителност това не е по-вярно, отколкото когато обвиняваме някого другиго. Нали знаеш, в живота няма виновни хора - само страдащи. Сега зная, че колкото повече обвиняваме (себе си или другите), толкова повече една и съща опитност се повтаря. Обвинението служи само да направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията, ситуациите и хората започват да се променят.

Маските, които създаваме, за да се предпазим, са видими в морфологията на даден човек, в неговия външен вид. Често ме питат дали е възможно да се определят травмите при малките деца. Лично аз се забавлявам, като гледам седемте си внука, които сега, когато пиша тези редове, са на възраст от седем месеца до девет години. При повечето от тях вече мога да започна да виждам техните травми във физическия им вид. Травмите, които по-лесно се виждат на тази възраст, са белег за по-силна травма. Обаче при две от трите ми деца можех да наблюдавам как телата им на възрастни показват травми, различни от тези, които виждах, когато бяха деца или юноши.

Тялото е толкова интелигентно, че винаги намира начин да ни накара да разберем какво имаме да оправяме. В действителност нашият вътрешен БОГ го използва, за да ни говори.

В следващите глави ще откриеш как да разпознаваш своите маски и маските на другите. В последната глава говоря за новите поведения, които трябва да усвоиш, за да успееш да излекуваш тези травми, на които не си обръщал внимание досега, и по този начин да престанеш да страдаш. Така преобразяването на маските, които прикриват тези травми, става естествено.



Освен това е важно да не се залавяш за думите, използвани за изразяване на травмите или на маските. Някой може да е бил отхвърлен и да страда от несправедливост; друг може да е бил предаден и да преживява това като отхвърляне; трети може да е бил изоставен и да се чувства унижен и т.н.

Когато прочетеш описанието на всяка травма и нейните характеристики, ще ти стане по-ясно.Петте описани в тази книга явления могат да приличат на явленията, описани в други

изследвания. Всяко изследване е различно и това, което четеш в момента, няма намерение да отменя или да замества направените в миналото. Една от тези теории, създадена от Жерар Хюйманс преди повече от сто години, и днес все още е популярна. В нея намираме следните осем характерологични типа: страстният, холеричният, нервният, сантименталният, сангвиничният, флегматичният, апатичният и аморфният. Когато той използва думата страстен, за да опише даден тип личност, това не пречи на останалите типове да преживеят опита на страстта в техния живот. Всяка дума, използвана за описване на типовете, е необходима, за да опише доминантния характер на дадена личност. Така че повтарям - не бива да се залавяш за буквалното значение на думите.

Възможно е докато четеш описанието на поведението и положението на маската на всяка травма, да познаеш себе си във всяка една от тях. Всъщност обаче се случва много рядко един човек да има и петте травми. Ето защо е важно добре да запомниш описанието на физическото тяло, защото то отразява вярно това, което се случва вътре в теб. Много по-трудно е да се разпознаеш чрез емоционалния и умствения план. Спомни си, че нашето его не иска да бъдат разкрити всичките ни убеждения, защото именно с тези убеждения ние го храним и то оцелява. Няма да обяснявам повече егото в тази книга, защото говоря за него подробно в моите книги Слушай своето тяло - твоят най-голям приятел на Земята и Слушай твоето тяло, още.

Възможно е да реагираш и да изпиташ някои съпротиви, осъзнавайки, че хората, страдащи от такава травма, реагират срещу определен роднина. Преди да стигна до това заключение, първо проверих при хиляди хора дали случаят е точно такъв и отговорът беше положителен. Повтарям тук това, което казвам във всяко ателие, което ръководя: родителят, с когото имаш чувството, че се разбираш най-добре, когато си бил юноша, е този, с когото имаш да оправяш най-много неща. Напълно нормално е да ти е трудно да приемеш, че се сърдиш на родителя, когото обичаш най-много. Първата реакция на тази констатация обикновено е отричането, следва гняв и едва след това човек е готов да се изправи лице в лице с действителността: това е началото на оздравяването.

Описанието на поведението и на положенията, свързани с различните травми, може да ти се стори отрицателно. Следователно, разпознавайки една от твоите травми, е възможно да реагираш срещу описанието на маската, която си създал, за да избегнеш страданието. Тази съпротива е съвсем нормална и човешка. Дай си време. Спомни си, че също като при хората около теб, когато маската ти е тази, която те кара да постъпваш по определен начин, ти не си такъв, какъвто си. Не е ли успокоително да знаеш, че когато дадено поведение те дразни или не ти харесва у другите, това показва, че тези хора са си сложили маските, за да избягнат страданието? Като си припомняш постоянно това, ще бъдеш по-толерантен и ще ти бъде по-лесно да ги гледаш с любов. Да вземем за пример юноша, който се държи „твърдо". Когато откриеш, че той се държи така, за да прикрие своята уязвимост и страха си, твоята връзка с него става различна, защото знаеш, че той не е нито жесток, нито опасен. Запазваш спокойствие и дори можеш да забележиш качествата му, вместо да се страхуваш и да виждаш само недостатъците му.

Окуражително е да знаеш, че дори и да си се родил с травми, които трябва да лекуваш и които редовно се подновяват от реакциите ти спрямо хората и обстоятелствата около теб, маските, които си създал, не са постоянни. Прилагайки на практика методите за лечение, препоръчани в последната глава, ще видиш как твоите маски постепенно ще се смалят и в резултат на това поведението ти ще се преобрази, а е възможно дори и тялото ти да се промени.

Все пак може да минат няколко години, преди да установиш резултатите във физическото си тяло, защото то се преобразява винаги много по-бавно, поради осезаемата материя, от която е съставено. Нашите по-деликатни тела (емоционалното и умственото) отнемат по-малко време, за да се преобразят в резултат на решение, взето в дълбочина и с любов.



Например много е лесно да желаеш (емоционално) и да си представяш (умствено), че посещаваш някаква друга страна. Решението да направиш това пътуване може да се вземе за няколко минути. За сметка на това обаче, преди да си планирал всичко, да си го организирал, да си спестил необходимите пари и т.н., конкретизирането на това намерение във физическия свят ще отнеме повече време.

Един добър начин да провериш своите физически преобразования е да си правиш снимки всяка година. Обърни внимание на това да снимаш в едър план всички части на тялото си, за да можеш хубаво да виждаш детайлите. Вярно е, че някои хора се променят много по-бързо от други, също както някои хора могат да успеят да конкретизират своето пътуване по-бързо от други. Важното е постоянно да продължаваш да работиш върху вътрешното си преобразяване, защото това е, което ще направи от теб по-щастлив от живота човек.

Докато четеш следващите пет глави, ти препоръчвам да отбелязваш всичко, което ти се струва, че отговаря на теб, а после да препрочетеш главата или главите, които описват най-добре твоето положение и най-вече физическия ти вид.

Глава 2Отхвърлянето

Физика на бягащият (травма от отхвърляне)

Да видим заедно какво означава думата „отхвърляне" или „да отхвърля". Речникът ни дава няколко определения:

Гоня - Отстранявам, отказвайки - Отблъсквам - Нетърпимост - Не допускам - ИзхвърлямНа много хора им е трудно да направят разлика между отхвърлям и изоставям. Да изоставиш

някого, означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго, докато да отхвърлиш някого, означава да го отблъснеш, да не искаш да бъде до теб или да присъства в живота ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам", докато този, който изоставя, казва по-скоро: „Не мога".

Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. Сред петте травми тази се проявява най-напред - тя присъства много от рано в живота на даден човек.

Душата, която се връща на Земята със задачата да работи над тази травма, преживява отхвърляне още с раждането си, а за мнозина - още преди да се родят.

Да вземем за пример нежеланото бебе, това, което идва, както се казва, „инцидентно". Ако душата на това новородено не се е справила с чувството за отхвърляне, сиреч ако не е успяла да се



почувства добре, да бъде каквато е, независимо от отхвърлянето, бебето при всички случаи ще преживее отхвърляне. Очевиден пример е случаят с новороденото, което не е от желания пол. Разбира се съществуват и други причини, поради които даден родител отхвърля своето дете, но важното в този случай е да се разбере, че единствено душите, изпитващи потребност да преживеят тази опитност, ще бъдат привлечени към един или двама от родителите, които ще отхвърлят детето си.

Също така често се случва родителят да няма намерение да отхвърля детето си, но въпреки всичко то да се чувства отхвърлено при най-дребния повод: в резултат на обидни забележки или нетърпение, или гнева на някой от родителите. Докато дадена травма не е излекувана, тя много лесно се реактивира. Човекът, който се чувства отхвърлен, не е обективен. Той тълкува случващото се през филтрите на своята травма и се чувства отхвърлен, дори и когато не е.

От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на БЯГАЩ. Благодарение на многобройните регресии в зародишно състояние, на които съм присъствала, имах възможността да извърша някои наблюдения, а именно, че човекът, засегнат от травмата от отхвърляне, се вижда като много малък в корема на майка си, че заема много малко място и че често то е съвсем тъмно. Това потвърди тезата ми, че маската на бягащия може да започне да се създава още преди раждането.

Обърни внимание, че от тук до края на книгата ще използвам понятието бягащ за обозначаване на човека, страдащ от отхвърляне.

Тази маска се разпознава физически по бягащо, изплъзващо се тяло, сиреч тяло или част от тялото, което сякаш иска да изчезне. Тялото е тясно и свито, което улеснява изчезването или помага да не бъдеш твърде присъстващ или видим в дадена група. Това е тяло, което не иска да заема твърде много място, както бягащият, който през целия си живот ще се опитва да не употребява твърде много пространство. Когато човек има чувството, че почти няма плът върху костите, че кожата изглежда като залепена по тялото, от това може да си направи заключение, че травмата от отхвърлянето е още по-голяма.

Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване и който не изглежда да се е превъплътил напълно. Именно това обяснява външния вид на тяло, което често е като фрагментирано, непълно, сякаш липсва някакво парче или пък частите на тялото не вървят заедно. Например дясната част на тялото или на лицето може да бъде съвсем различна от лявата част. Всичко това се вижда лесно с просто око. Така че не е необходимо да започнеш да измерваш, за да разбереш дали двете части си приличат. Спомни си, че е много рядко да срещнеш някого, у когото двете части на тялото да са идентични.

Фрагментарно, непълно тяло означава една част от тялото, за която имаш чувството, че някакво парче липсва, като задни части, гърди, брадичка, глезени, които са много по-малки от прасеца, или вдлъбнатина в областта на гърба, на гърдите, на корема и т.н. Това може да се прояви също и в несъответствие между горната и долната част на тялото.

Можем да кажем, че едно тяло е изкривено, когато имаме чувството, че този човек се превива над себе си. Раменете му са насочени напред и често ръцете са прилепнали към тялото. Създава се също така впечатлението за блокиране в растежа на тялото или в някоя от неговите части. Сякаш някоя част няма същата възраст като останалите или когато е съвсем изкривено, сякаш виждаш възрастен в тяло на дете.

Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето. Впрочем душата е избрала този вид тяло преди да се роди, за да се постави в благоприятна ситуация за справяне с тази травма.

Лицето и очите на бягащия са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото човекът, засегнат от тази травма, е склонен лесно да избяга в своя свят или да е „на луната" (астрално). Очите му често са изпълнени със страх. Гледайки лицето на бягащ човек, може да ти се случи да имаш чувството, че гледаш маска, особено около очите, защото те са много присвити. Такъв човек може да създаде впечатлението, че гледа през маска. Някои бягащи хора споделиха с мен, че това впечатление може да се запази в продължение на цял ден, докато при други може да



продължи само няколко минути. Това е начин да не присъстващ действително на това, което се случва, за да избегнеш страданието, независимо колко ще продължи.

Когато даден човек притежава всички посочени по-горе характеристики, неговата травма от отхвърляне е много по-значима, отколкото ако, например, само очите му са на бягащ. Когато тялото на човека показва около 50 % от физическите характеристики, свойствени за бягащия, можем да си направим извода, че той носи маската си, за да се предпази от отхвърляне около 50 % от времето. Такъв ще бъде случаят, например, при човек, чието тяло е доста дебело, но лицето и очите му са малки като на бягащ, или има доста едро тяло и твърде малки глезени. Ако само една част от тялото съответства на характеристиките на бягащия, то показва, че травмата от отхвърлянето не е толкова силна.

Да носим маска, означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.

Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга. Детето, което е на път да си създаде маска на бягащ, когато се чувства отхвърлено, е такова дете, което най-често ще живее в своя въображаем свят. Което обяснява защо обикновено то е послушно и спокойно, не създава проблеми и не вдига шум.

То се забавлява само в своя въображаем свят и си гради въздушни кули. Може дори да е убедено, че родителите му са объркали бебето в болницата или че не са истинските му родители. Такова дете измисля различни начини да бяга от вкъщи, проявява желание да ходи на училище и да бъде само сред други. За сметка на това обаче, веднъж отишло на училище, особено ако се чувства отхвърлено или само се отхвърля, то се чувства „на луната", в своя свят. Една жена сподели с мен, че се е чувствала като „туристка" на училище.

Обаче този род дете иска да бъде забелязвано, че съществува, дори и да не вярва много в правото си на съществуване. Като пример, мисля за едно момиченце, което се скрило зад някаква мебел в момент, когато родителите му имали гости вкъщи. Когато забелязали, че го няма, всички започнали да го търсят, но то не излязло от скривалището си, макар да знаело, че всички се тревожат все повече и повече. Момиченцето си казвало: „Искам те да ме намерят. Искам да си дадат сметка, че съществувам". От този пример виждаме, че това момиченце вярва толкова малко в правото си на съществуване, че трябва да си създава ситуации, за да се опита да си го докаже.

Тъй като често това е дете, чието тяло остава по-дребно от средното равнище, често то прилича на кукла, на много крехък човек. Ето защо често реакцията на майката е да го свръх покровителства. Често му казват, че е много малко за това, много малко за онова. Детето до такава степен вярва в това, че тялото му остава дребно. Следователно за него да бъде обичано, се превръща в това „да бъде задушено". Така че по-късно неговата реакция ще бъде да отхвърля или да бяга, когато някой го обича, защото още ще се страхува от това задушаване. Свръх покровителстваното дете се чувства отхвърлено, защото чувства, че не е прието такова, каквото е. За да се опитат да компенсират това, че е дребно, другите се стремят да правят и да мислят всичко вместо него и вместо да се чувства обичано при тези обстоятелства, детето се чувства отхвърлено в своите способности.

Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук. Всичко, свързано с духа, го привлича още повече, както и интелектуалният свят. Не използва често материалните неща, за да си достави удоволствие, защото ги смята за излишни. Една млада жена ми казваше, че не изпитва никакво удоволствие да ходи по магазините. Правела го, за да се почувства жива. Бягащият признава, че парите са необходими, но те не му доставят удоволствие.

Откъснатостта му от материалните неща му създава трудности на равнището на сексуалния му живот. В крайна сметка може да повярва, че сексуалността противоречи на духовността. Много бягащи жени са ми казвали, че смятат, че сексът не е духовен, особено след като са станали майки. Когато забременеят, често се случва съпругът им да отказва да прави любов с тях през цялата бременност. Бягащите хора трудно възприемат идеята, че е възможно да се нуждаят от сексуалността както всяко нормално човешко същество. Те привличат към себе си ситуации, в които се чувстват отхвърлени в сексуален план от партньора си или сами се откъсват от сексуалността.



Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол. Ако разпознаваш себе си в описанието на човек, който се чувства отхвърлен, това означава, че си преживял това отхвърляне с твоя родител от същия пол. Именно този родител пръв е допринесъл да се пробуди твоята вече съществуваща травма. В такъв случай е нормално и човешко да не го приемаш и да му се сърдиш до степен да го мразиш.

Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да

получаваме обич.

Като не приемаш този родител, е напълно нормално да си решил той да не ти служи като модел. Ако се виждаш с тази травма, това неприемане обяснява трудностите, които изпитваш да се приемеш и да се обичаш, при положение, че си от същия пол като този родител.

Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на другите. Думата „НИЩО" често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите. Ще го чуеш, например, да казва следното:

• „Шефът ми казваше, че съм нищо, така че напуснах".• „ Майка ми е нищо, що се отнася до домакинските работи".• „Баща ми винаги е бил нищо по отношение на майка ми, също както е съпругът ми към мен.

Не я обвинявам, че го напусна".В Квебек се използва същата дума. Например:• „Знам, че не струвам нищо, че другите са по-интересни от мен".• „Без значение какво правя, нищо не се получава, все трябва да започвам отначало"• „Прави каквото искаш, това никак не ме интересува".Един бягащ мъж споделяше на едно ателие, че се чувства нищо и за-нищо-не-ставащ по

отношение на баща си. Казваше: „Когато говори с мен, се чувствам смазан и задушен и мисля само как да избягам, защото пред него губя всякаква сила. Стига ми само присъствието му, за да се чувствам подтиснат". Една бягаща жена ми разказа, че когато била на 16 години, била решила, че майка й вече не представлява „нищо" за нея, когато майка й казала, че може да изчезне завинаги, че може дори да умре, защото това напълно я устройвало. От този момент насетне, за да избяга от майка си, тя напълно скъсала с нея.

Интересно е да отбележим, че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето, което се чувства отхвърлено. Ситуация, която често съм чувала, е тази, в която детето иска да напусне дома и родителят му казва: „Добра идея, заминавай си, ще бъдем свободни!" При това положение детето се чувства още по-отхвърлено и се сърди още повече на родителя си. Този вид ситуация се случва с родител, който също страда от травмата на отхвърлянето. Той насърчава бягството, тъй като този начин му е познат, дори и да не го осъзнава.

Думата „несъществуващ" също е част от речника на бягащия. Например на въпроси като „как е сексуалният ти живот?" и „какви са отношенията ти с еди-кой-си?", бягащият ще отговори „несъществуващ", докато повечето хора ще отговорят просто, че не върви.

Той използва също така думата „изчезвам". Например ще каже: „Баща ми се отнасяше с майка ми като с курва... и на мен ми се искаше да изчезна" или „Исках родителите ми да изчезнат".

Бягащият търси самотата, защото ако получава много внимание, той ще се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Сякаш съществуването му е в повече. Когато е със семейството си или в независимо каква група, той се заличава. Смята, че трябва да изтърпи куп неприятни ситуации, сякаш няма правото да възрази. Във всеки случай, той не вижда какво друго би могъл да направи. Да вземем за пример момиченце, което моли майка си да му помогне в подготовката на домашните, на което майката отговаря: „Иди при баща ти. Не виждаш ли, че съм много заета, а той нищо не прави?" Тъй като се чувства отхвърлено, първата реакция на момиченцето ще бъде да си каже: „Това е, не съм достатъчно послушна, затова майка ми не иска да ми помогне" и ще си намери местенце, където да остане само.



Обикновено бягащият има много малко приятели в училище, а и по-късно в работата. Смятат го за самотник и го оставят сам. Колкото повече се изолира, толкова повече сякаш става невидим. Оказва се в порочен кръг: слага маската си на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда; става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин си намира оправдание да се чувства отхвърлен.

Ситуацията, която ще ти опиша, ми се е случвала много пъти в края на моите ателиета, в момента, когато всеки споделя това, в което ателието му е помогнало. Какво беше учудването ми, когато установих присъствието особено на един човек, когото изобщо не бях забелязала през двата дни на ателието! Казах си: „Ама къде е бил той през цялото това време?" Малко след това си дадох сметка, че има тяло на бягащ и че се е бил постарал да не говори, да не задава въпроси по време на заниманията и че е бил седнал най-отзад, зад другите, така че да не се вижда много. Когато правя забележка на такива хора, че са били твърде невидими, те ми отговарят почти неизменно: „Нямах нищо интересно, което да кажа. Затова не говорих".

Действително, обикновено бягащият говори малко. Ако започне да говори много, то ще е, за да се опита да бъде оценен и думите му могат да изглеждат горделиви в очите на другите.

Бягащият често има проблеми с кожата, за да не бъде докосван. Тъй като кожата е орган за общуване, нейният вид може да привлече или да отблъсне другия човек. Проблем с кожата у даден човек е несъзнателно средство да не бъде пипан и то специално на мястото, където е проблемът. Много пъти бягащи хора са ми казвали: „Имам чувството, че когато ме пипнат, ме вадят от пашкула ми". Тази травма на отхвърлянето кара човека да вярва, че ако живее в своя свят, повече няма да страда, защото той няма да се отхвърли сам и няма да бъде отхвърлен от другите. Ето защо, когато е в група, често му се случва да не желае да участва и да се заличава. Той се отдръпва в своя пашкул.

Поради тази причина също така бягащият лесно се „отнася". За жалост, по-често това става несъзнателно, а не обратното. Той дори може да мисли, че това е нормално и да вярва, че и другите често са „на луната" като него. Често идеите му са разпилени. Понякога можеш да го чуеш да казва: „Трябва да си събера мислите". Той има чувството, че е на парчета. Това усещане е особено присъщо на този, чието тяло изглежда като събрано от различни парчета. Чувала съм също така бягащи да казват: „Чувствам се откъснат от другите. Сякаш изобщо не съм тук". Има даже неколцина души, които ми казаха, че имат ясното чувство, че имат разделение на тялото в областта на талията - между горната и долната част на тялото, сякаш някакъв конец ги пристяга на кръста. Познавам една жена, която усещаше, че този конец я прерязва под гърдите. След като използва техниката на изоставянето, която преподавам в моите ателиета, тя почувства горната и долната част на тялото й да се съединяват и беше абсолютно изненадана от това ново усещане. Това й позволи да проумее, че още от детството си не е била действително в своето тяло. Не й беше познато какво означава да си „стъпил на земята".

Забелязала съм по време на ателиетата, особено сред бягащите жени, че те имат навика да сядат на стол, като си кръстосват краката под бедрата. Те биха предпочели да седнат на земята. Когато краката им не са стъпили здраво на земята, те могат да се „отнасят" по-лесно. Това, че са платили, за да проведат този стаж, означава, че част от тях иска да е там, макар че им е трудно да се интегрират. Тогава им казвам, че имат избор - могат да отидат „на луната" и да пропуснат това, което се случва, или да останат „стъпили на земята", където са, и да присъстват на това, което става.

Както казах по-горе, бягащият не се е почувствал приет, нито посрещнат от своя родител от същия пол. Това не означава, че този родител непременно го е отхвърлил. Той е този, който се е почувствал така. Същата тази душа се е върнала с травма от унижение, която е трябвало да лекува, и се е чувствала унижена със същите родители, които са имали същото поведение. За сметка на това, от само себе си се разбира, че бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото някой друг човек, като брат или сестра, които нямат такава травма.

Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител. Много е чувствителен и към най-дребната забележка, идваща от страна на този родител, и лесно се чувства отхвърлен. Развива злоба, често дори омраза - толкова е силно страданието. Спомни си, че за да



мразиш, се иска много любов. Именно голямата разочарована любов се превръща в омраза. Травмата от отхвърлянето е толкова дълбока, че бягащият е - сред петте характера - най-склонен към омраза. Той може лесно да премине от фаза на голяма любов към фаза на силна омраза. Това е белег за неговото голямо вътрешно страдание.

Не е рядкост бягащият да казва или да мисли, че това, което прави или казва, няма никаква стойност. Когато получава много внимание, той се обърква, страхува се да не заема твърде много място. Ако използва повече пространство, смята, че пречи. Да пречи, за него означава, че ще бъде отхвърлен от човека или от хората, които безпокои, или мисли, че притеснява. Дори в корема на майка си бягащият не е заемал много място. Той ще продължи да бъде безличен по този начин толкова дълго, колкото време неговата травма ще продължи да бъде неизлекувана.

Когато говори и някой го прекъсне, непосредствената му реакция е да си помисли, че той не е важен и обикновено престава да говори. Човек, който няма травмата на отхвърлянето, би си помислил по-скоро, че това, което говори, не е важно, а не той самият. Бягащият изпитва трудност също така да каже мнението си, когато не го питат, защото смята, че другите ще се почувстват засегнати и ще го отхвърлят.

Ако трябва да отправи молба към някого и човекът е зает, той ще остави нещата така и нищо няма да каже. Знае какво желае, но не смее да го поиска, смятайки, че това не е толкова

важно, за да безпокои другия.

Много жени са споделяли с мен, че още от юношеската си възраст са престанали да се доверяват на майките си от страх, че няма да бъдат разбрани. Те са убедени, че да бъдат разбрани, означава да бъдат обичани. До обичаш, означава да приемаш другия, дори и да не го разбираш. Поради това убеждение те се превръщат в бягащи, измъкващи се личности, когато говорят. По този начин се опитват да избягнат темата и се страхуват да подхванат нова. Вследствие на това постъпват по същия начин и с другите жени. Да не забравяме, че когато мъж е бягащ, той преживява същото нещо с баща си и с другите мъже.

Друга характеристика на бягащия е търсенето на съвършенството във всичко, което прави, защото смята, че ако допусне грешка, ще бъде порицан. За него да бъде порицан, е същото като да бъде отхвърлен. Тъй като не вярва в съвършенството си, той се повтаря, опитвайки се достигне съвършенството в това, което прави. За жалост смесва битието и правенето. Неговото търсене на съвършенство може да се превърне в обсебващо. Той до такава степен иска всичко да направи съвършено, че всяка една задача му отнема повече време от необходимото. По този начин си привлича други ситуации на отхвърляне от страна на околните.

Най-големият страх на бягащия е паниката. Веднага щом си помисли, че може да се паникьоса в някаква ситуация, първата му реакция е да изчезне, да се скрие или да избяга. Предпочита да изчезне, защото знае, че в състояние на паника се сковава на място, убеден е, че като бяга по този начин, ще избегне някакво нещастие. Той до такава степен е убеден, че няма да може да го преодолее, че в крайна сметка му е лесно да повярва във възможността за бъдеща паника, когато това не е така. Желанието да изчезне е толкова вродено у бягащия, че по време на регресиите в зародишно състояние често съм чувала такива хора да казват, че се опитват дори да се скрият в корема на майка си. Можем да видим, че всичко това започва много рано.

Тъй като ние привличаме в живота си видовете ситуации или хора, от които се страхуваме, бягащият често привлича към себе си ситуации или хора, които могат да го накарат да се паникьоса. Страхът му прави ситуацията още по-драматична. Той винаги намира всякакви правдоподобни причини, за да оправдае това, че си тръгва, своите бягства.

Бягащият се паникьосва или се сковава на място по-лесно, когато става дума за родителя му или за хора от същия пол като неговия (особено тези, които му напомнят този родител). С родителя или с хора от противоположния пол не изпитва същия страх. Пред тях може да се изправи по-лесно. Забелязала съм също така, че бягащият често използва думата паника в своя речник. Например той ще каже: „Изпитвам панически страх при мисълта да престана да пуша". Човек, който няма тази травма от отхвърляне, би казал просто, че му е трудно да спре да пуши.



Нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим нашите травми. Защо? Защото несъзнателно сме му дали това пълномощно. До такава степен ни е страх да не преживеем отново болката, свързана с всяка травма, че с всякакви средства избягваме да си признаем, че ако преживяваме отхвърляне, то е, защото ние самите се отхвърляме. Тези, които ни отхвърлят, са в живота ни, за да ни покажат до каква степен ние самите се отхвърляме.

Страхът от паникьосване води до загуба на паметта у бягащия в множество ситуации. Той може да е убеден, че има проблем с паметта, когато в действителност става дума за проблем със страха. Често забелязвам по време на стажа „Да станеш водещ конферансие", че когато някой участник с характер на бягаш, трябва да излезе напред и да направи експозе или мини-конференция пред другите, дори и да се е подготвил много добре и отлично да познава материята си, в последната минута страхът му става толкова силен, че губи паметта си. Понякога дори напуска тялото си пред всички нас, застивайки на място като някой, който се е отнесъл „на луната". Хубавото е, че този проблем се поправя от само себе си, докато бягащият лекува своята травма от отхвърляне.

Като следствие от всичко, упоменато в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от отхвърляне засяга нашата способност за общуване. Страховете на бягащия, които му пречат да общува ясно и да изразява желанията си, са следните: страх да не бъде безинтересен, да не го сметнат за нищожество или за човек без стойност, да не бъде неразбран, да не се паникьоса, да не би другият да го слуша от задължение или от учтивост. Ако виждаш, че изпитваш тези страхове, това е добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от отхвърляне взема надмощие.

Интересно е да наблюдаваме, че нашите травми засягат също така и начина ни на хранене. Човек храни физическото си тяло по същия начин, както емоционалното и умственото си тела. На равнището на храненето бягащият предпочита малки порции и често няма апетит, когато изпитва страх или наситени емоции. Сред изброените типове бягащият е най-предразположен към анорексия. Анорексикът се откъсва почти изцяло от храната, защото смята, че е много дебел, когато всъщност е много слаб. Той използва този метод, за да се опита да изчезне. Когато му се случи да яде обилно, той се опитва да избяга чрез храната. Но това все пак е доста рядък начин за бягство при бягащия. Той избира по-често алкохола или дрогата, за да избяга.

Когато много се страхува, е привлечен от сладките неща. Тъй като страхът изчерпва от човека енергията му, за него е обичайно да смята, че като яде захар, ще има повече енергия. За жалост, това приемане на захар дава само временна енергия, която често трябва да бъде обновявана.

Нашите травми ни пречат да бъдем каквито сме. Това създава блокиране и в крайна сметка води до болести. Всеки тип привлича специфични болести и неразположения в зависимост от вътрешното си поведение.

Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят у бягащия:• Той често страда от ДИАРИЯ, защото отхвърля храната си, преди тялото му да е имало време

добре да усвои хранителните елементи, също както той самият се отхвърля или отхвърля твърде бързо дадена ситуация, която би могла да бъде добра за него.

• Други страдат от АРИТМИЯ - неравномерност на сърдечния ритъм. Когато сърцето им започне да бие с бясна скорост, те имат чувството, че сърцето им иска да изскочи от гърдите, да си тръгне. Това е друг начин да искаш да избягаш от мъчителна ситуация.

• По-горе казах, че травмата от отхвърлянето причинява такава болка, че е съвършено нормално за бягащия да мрази родителя си от същия пол, този, когото е обвинявал в детството си за това, че го е накарал да страда. Освен това на него му е изключително трудно да си прости, че се е сърдил на този родител, откъдето идва предпочитанието му да не вижда или да не знае, че му се е сърдил или че още му се сърди. Ако не си даде правото да мрази родителя си от същия пол, той може да развие

РАК - болест, свързана със злобата или с омразата вследствие на болка, преживяна в изолация. Когато даден човек успее да си признае, че се е сърдил на родителя си, той няма да се разболее от рак. Може да си предизвика тежка болест, ако продължава да поддържа ожесточени мисли по отношение на този родител, без това обаче да бъде рак. Ракът се появява най-вече при човек, който много е страдал и обвинява себе си. Той не иска да види, че се е сърдил на родителя си, защото да си



признае, че е изпитвал злоба, би било равносилно да признае, че е лош и безсърдечен човек. Това би означавало също така да се съгласи, че отхвърля този родител, при положение че обвинява него, че го е отхвърлил. Бягащият не си е давал правото да бъде дете. Мъчил се е да съзрее бързо, защото е бил убеден, че по този начин ще бъде по-малко отхвърлян. Именно поради тази причина тялото му или част от тялото му прилича на тялото на дете. Ракът е указание, че не е дал право на детето в себе си да страда. Не приема, че е напълно човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме отговорен за нашето страдание.

• Сред другите неразположения и болести, които могат да засегнат бягащия, се срещат също така и ДИХАТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ, особено когато се паникьоса.

• Той е предразположен и към АЛЕРГИИТЕ - отражение на отхвърлянето, което преживява по отношение на някои храни или вещества.

Може да избере също така ПОВРЪЩАНЕТО на храната, която току-що е приел, за да подчертае своето отхвърляне на даден човек или ситуация. Чувала съм млади хора да казват: „Гади ми се от майка ми (или баща ми)". Бягащият може да изрази желанието си да „повърне" даден човек или дадена ситуация, като каже: „Повдига ми се от теб!" или „Повдига ми се от това!" Това е неговият начин да изрази желанието си да отхвърли някого или нещо.

За бягащия припадането или страдането от ВИЕНЕ НА СВЯТ са други начини да избяга от дадена ситуация или човек.

В много сериозни случаи бягащият използва КОМАТА, за да избяга.Бягащият човек, страдащ от АГОРАФОБИЯ, използва това смущение в поведението, за да

бяга от някои хора или ситуации, които биха могли да го накарат да се паникьоса. (Виж определението на това смущение в поведението на с. 71).

Ако бягащият прекалява със захарта, той може да си навлече болести на панкреаса като ХИПОГЛИКЕМИЯТА или ДИАБЕТА.

Ако развива силна омраза спрямо родител в резултат на болката, причинена от отхвърлянето, което е преживял и което продължава да преживява, и ако смята, че е достигнал своята емоционална и умствена граница, той може да стане ДЕПРЕСИВЕН или МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВЕН. Ако мисли за самоубийство, той не говори за това, и ако реши да премине към действие, ще направи всичко по силите си, за да успее. Тези, които често говорят за самоубийство, но не успяват да го направят, са по-скоро такива, които страдат от изоставяне. За тях говоря в следващата глава.

• Бягащият, който е изпитвал трудност като млад да се разпознае като пълноценен човек, е склонен да се опита да стане като някой друг: той се губи в личността на друг човек, на когото се възхищава, например младото момиче, което иска да стане Мерилин Монро. То може да продължава така, като минава от модел на модел. Опасността при това прекалено поведение е, че по-късно то може да се превърне в ПСИХОЗА.

Изброените по-горе неразположения или болести могат да се проявят и при хората, страдащи от другите типове травми, но изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от отхвърляне.

Ако си разпознал травмата от отхвърлянето в себе си, е повече от вероятно твоят родител от същия пол също да се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол. Освен това много е възможно и той да се чувства отхвърлен от теб. Дори и да е несъзнателно и от едната, и от другата страна, тази констатация се оказа точна при хиляди хора от типа бягащ.

Спомни си, че основната причина за присъствието на която и да е травма идва от невъзможността да си простим травмата, която ние причиняваме или сме причинили на другите. Трудно е да си простим, защото обикновено ние дори не виждаме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от отхвърлянето, толкова повече това означава, че ти се отхвърляш или че отхвърляш други хора, ситуации или проекти.

Ние обвиняваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим.Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват това, което

причиняваме на другите или на нас самите.Друг начин да осъзнаем, че се само отхвърляме или отхвърляме друг човек, е срамът.

Всъщност ние изпитваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво



поведение. Нормално е да смяташ за срамно, че се държиш по начин, за който обвиняваш другите. Най-много не искаме те да разберат, че ние самите постъпваме като тях.

Не забравяй, че всичко, казано по-горе, е преживяно само когато човек, страдащ от отхвърляне, реши да носи своята маска на бягаш,, смятайки по този начин да избегне страданието

в зависимост от тежестта на травмата. Понякога тази маска се носи няколко минути в седмицата, понякога почти непрекъснато.

Поведенията, свойствени за бягащия, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от отхвърлянето. Обаче е вероятно да се идентифицираш с някои поведения, но не и с цялото, което описах. Почти е невъзможно за един човек да се разпознае във всички изброени поведения. Всяка една от травмите има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв, какъвто си, и когато реагираш на нещо. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от отхвърлянето. Ако виждаш себе си в описанието на маската на бягащия, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с отхвърляне. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб, преди да отстраниш тази възможност. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от отхвърляне. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около себе си, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТОПробуждане на травмата: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да

съществува. С родителя от същия пол.Маска: Бягащ.Родител: Същият пол.Тяло: Свито, тънко, слабо или фрагментирано.Очи: Малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.Речник: „нищожно", „нищо", „несъществуващо", „изчезвам".Характер: Непривързан към материалното. Перфекционист. Интелектуалец. Минава от фази

на силна любов към фази на дълбока омраза. Не вярва в правото си на съществуване. Сексуални трудности. Смята се за нищожен, без стойност. Стреми се към самотата. Безличен. Способност да става невидим. Намира различни начини за бягство. Лесно се отнася. Смята се за неразбран. Трудно му е да позволи на детето в него да живее.

Най-голям страх: паниката.Хранене: лош апетит, дължащ се на емоциите или на страха. Малки порции. За да избяга:

захар, алкохол или дрога. Предразположен към анорексия.Възможни болести: кожни проблеми, диария, аритмия, рак, дихателни проблеми, алергии,

повръщане, припадъци, кома, хипогликемия, диабет, депресия, склонност към самоубийство, психоза.



Глава 3Изоставянето

Физически вид на зависимия (травма от изоставяне)

Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да не искаш да се занимаваш с него. Много хора бъркат отхвърлянето и изоставянето. Да погледнем заедно разликата. Ако в една двойка, например, единият от партньорите реши да отхвърли другия, той го отблъсква, за да не е повече до него. Ако обаче реши да го изостави, той го напуска, отива си, за да се отдалечи временно или завинаги.

Травмата, преживявана в случая с изоставянето, е разположена повече на равнището на имането и на правенето, отколкото на равнището на битието, както е в случая с отхвърлянето. Ето няколко примера за ситуации, които могат да пробудят травмата от изоставяне при детето.

Малкото дете може да се почувства изоставено...... ако майка му изведнъж се окаже много заета с ново бебе. Чувството за изоставеност ще бъде

още по-силно, ако бебето изисква повече грижи, защото често е болно или пък има някакъв недъг. Детето ще има чувството, че майка му постоянно го изоставя, за да се занимава с бебето. То ще започне да вярва, че това ще продължи така завинаги, че никога повече няма да има своята някогашна майка.

.. ако родителите му отиват на работа всеки ден и имат твърде малко време за него.когато е заведено в болница и трябва да бъде оставено там. То не разбира какво му се случва.

Ако е осъзнало и най-дребната неприязън през изминалите седмици и ако е почувствало, че на родителите му им е омръзнало от него, чувството за изоставеност ще бъде още по-изявено. В болницата може да реши, че родителите му са го изоставили завинаги. Дори ако родителите му отиват да го видят всеки ден, болката, отбелязана в момента, когато се е почувствало изоставено, взема надмощие. Това страдание го подтиква да започне да си създава маска с убеждението, че тя ще му помогне повече да не преживява тази болка.

... когато родителите му го оставят при бавачка през ваканцията, дори и това да е баба му.

... ако майка му е постоянно болна и баща му е твърде зает да се грижи за нея. Тогава детето е принудено да се оправя съвсем само.



Познавах една жена, която беше преживяла ужасен страх, когато умрял баща й, а тя била на 18 години. Тази смърт, която за нея била като изоставяне от негова страна, е била силно белязваща за нея, тъй като в продължение на години майка й не преставала да й повтаря, че ще я изгони в момента, в който навърши 21 години. Тази жена, която се чувствала отхвърлена от майка си, изпитвала страх, защото непрестанно си мислела: „Какво ще стане с мен без татко, който да се грижи за мен, когато ще трябва да напусна съвсем сама семейния дом?"

Много хора, страдащи от травмата на изоставяне, свидетелстват за липса на общуване от страна на родителя им от противоположния пол, когато са били малки. Струвало им се, че този родител е прекалено затворен и му се сърдели, че оставя другия да заема цялото място. Мнозина от тези хора са били убедени, че родителят им от противоположния пол не се интересува от тях.

Според моите наблюдения, травмата от изоставянето се преживява с родителя от противоположния пол. Обаче съм забелязала, че много често човек, страдащ от изоставяне, преживява също и отхвърляне. Като малък той се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол и изоставен от родителя си от противоположния пол, който, според него, е трябвало да се занимава повече с него, и най-вече е трябвало да бди да е по-малко отхвърлен от другия родител. Детето може да преживее опитност, в която да се чувства изоставено от родителя си от същия пол, но в действителност с този родител то чувства травмата от отхвърлянето. Защо? Защото родителят му от същия пол, който не се грижи за него, постъпва така, понеже то самото се отхвърля и именно това детето чувства дълбоко в себе си. Когато родителят се отхвърля и има дете от същия пол като своя, е съвършено нормално и човешко да отхвърля това дете, макар и несъзнателно, защото то го връща постоянно към него самия. Примерът с жената, която изгубила баща си на 18 години, илюстрира много добре тази двойна травма на отхвърляне и изоставяне.

Задълбочавайки още повече това изследване на характера, ще разбереш, че повечето хора имат по няколко травми. Но всички те не страдат в еднаква степен от една и съща болка.

Тези, които страдат от изоставяне, не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. Липсата на физическа храна също може да причини травмата от изоставяне, която започва обикновено преди две годишна възраст. Маската, която човек си създава, за да се опита да скрие своята травма, е маската на ЗАВИСИМ. Така че аз ще използвам тази дума, за да опиша човека, който страда от изоставяне. До края на книгата ще го наричам зависимият.

Тази маска се характеризира с тяло, на което му липсва тонус. Дълго, слабо и превито тяло е белег за по-дълбока травма от изоставяне. Мускулната система е недостатъчно развита и сякаш не може да държи тялото изправено, все едно има нужда от помощ. Тялото изразява точно това, което става вътре в човека.

Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Тялото му е отражение на тази необходимост от подкрепа. Лесно можем да видим в този човек малкото дете, което има нужда от помощ.

Големите тъжни очи също са белег на травмата от изоставяне; това са очи, които сякаш искат да привлекат другия с погледа си. Краката са слаби. Често имаме чувството, че ръцете са прекалено дълги, че висят покрай тялото. Това е такъв тип човек, който изглежда така, сякаш не знае какво да прави с ръцете си, когато е изправен, особено когато други хора го гледат. Когато една част от тялото изглежда разположена по-ниско от нормалното, това също е характеристика на маската на зависимия. Също така може гърбът му да е превит, сякаш гръбнакът му не може напълно да го поддържа. Някои части от тялото могат да са като падащи или увиснали, като например раменете, гърдите, задните части, бузите, коремът, скротумът при мъжете и т.н.

Както можеш да забележиш, най-фрапиращата характеристика при зависимия е липсата на тонус на плътта. Веднага щом видиш част от тялото, която е увиснала и мека, можеш да си направиш извода, че този човек носи маската на зависимия, за да скрие своята травма от изоставяне.

Не забравяй, че интензивността на травмата определя дебелината на маската. Силно зависимият човек ще притежава всички характеристики, изброени по-горе. Ако някой друг има само някои, то е, защото неговата травма не е толкова силна. Важно е да знаеш, че ако даден човек е дебел и му липсва тонус в някои части от тялото, неговото излишно тегло е белег за друга травма, която



ще разгледаме по-нататък в книгата, но неговата липса на тонус е указание за травмата му от изоставяне.

Трябва също така да се научиш да правиш разлика между маската на бягащия и маската на зависимия. До теб може да има двама души, които да са много слаби - единият е бягащ, докато другият е зависим. И двамата могат да имат слаби глезени и слаби китки. Разликата се долавя най-вече в тонуса. Бягащият човек, въпреки своята слабост и дребния си ръст, ще се държи изправен, докато зависимият човек ще е прегърбен. Имаш чувството, че кожата на бягащия е като залепнала за костите, но мускулната му система е солидна, докато зависимият има повече плът, но му липсва тонус.

Когато даден човек страда от двете травми - на отхвърлянето и на изоставянето, можеш да откриеш в тялото му някои характеристики на бягащия и на зависимия. Травмата, която се набива на очи най-много, показва травмата, от която човекът страда най-често.

Да гледаме хората около себе си, за да открием техните травми, е отлично упражнение по интуиция. Тъй като тялото ни казва всичко за човека, има все повече и повече хора, които се опитват с всякакви средства да променят външния вид на своето тяло, например с пластична хирургия или с прекомерно развиване на мускулите чрез фитнес. Когато се опитваме да скрием от другите нашето тяло, ние се опитваме да прикрием травмите, които съответстват на засегнатите части.

Действително с помощта на нашата интуиция ние можем да открием у другите преобразените части. Срещала съм много пъти този вид хора. Например, наблюдавайки една клиентка по време на консултация, забелязвам у нея красиви, твърди гърди, докато първото ми впечатление, докато я гледах, беше, че я виждам с увиснали гърди. Това е като „светкавица" за няколко секунди. Тъй като съм се научила да се доверявам на интуицията си, й казвам: „Странно, гледам те и забелязвам красиви, твърди гърди, но набързо, малко преди това, видях малки, увиснали гърди. Възможно ли е да си си направила операция?" Тя потвърждава, че действително е прибягнала до пластична хирургия, тъй като не харесвала гърдите си.

Малко е трудно да видиш добре някои детайли, особено тонуса на плътта у жената, поради сутиените, подплънките, които повдигат и подсилват раменете и задните части, и други аксесоари, които внасят смущения. Но при всички случаи човекът, който се гледа в огледалото, не може да излъже себе си. Така че е препоръчително да следваме интуицията си и първото впечатление, което се налага, когато гледаме даден човек.

Познавам мъже, които практикуват фитнес още от млади и въпреки това, независимо от красивите им силни мускули, все пак може да се почувства липсата на тонус. Това обяснява защо, когато тези мъже престанат да правят физическите си упражнения, тялото им отново става отпуснато. Това става само при зависимите мъже. От това, че прикриваш някаква травма с физически средства, травмата не е преодоляна. Връщам се на моя пример с раната на ръката, посочен в първа глава. Дори и човекът да скрие ръката си в ръкавица или зад гърба си, раната му не е излекувана.

Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Съществуват големи вероятности един от родителите му или дори и двамата също да са били жертви. Жертвата е човек, който си създава в живота си трудности от всякакъв вид - най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Това отговаря на потребностите на зависимия, който мисли, че никога няма достатъчно внимание. Когато изглежда, че се опитва да привлече вниманието с най-различни средства, всъщност той се мъчи да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа. Той смята, че ако не успее да привлече вниманието на другия, няма да може да разчита на този човек. Можем да забележим това явление при зависимите още от най-ранната им възраст. Зависимото дете има нужда да чувства, че ако направи погрешна стъпка, ще може да разчита на някого, за да го изправи на крака.

Това е човек, който много драматизира; най-дребният малък инцидент приема гигантски размери. Ако например съпругът (съпругата) не се обади, за да предупреди, че ще закъснее, такъв човек мисли за най-лошото и не разбира защо другият го кара да страда толкова много, като не го информира. Гледайки човек, който се държи като жертва, често се питаме как успява да си навлече толкова много проблеми. Що се отнася до зависимия, той не преживява тези събития като трудности.



Неговите проблеми му правят по-скоро подарък - получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Да бъде изоставен, за него е по-трудно да го преживее, отколкото различните проблеми, които си навлича. Само друг зависим може наистина да го разбере. Колкото повече даден човек постъпва като жертва, толкова повече неговата травма от изоставяне става по-дълбока.

Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Обаче когато зависимият прави много неща за някого другиго, той много обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това поведение обаче често води до много болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови.

Често е на приливи и отливи. За известно време е щастлив и всичко върви добре и изведнъж започва да се чувства нещастен и тъжен. И дори се пита защо, тъй като много често тази ситуация настъпва без видима причина. Ако потърси добре, той би могъл да открие страха си от самота.

Формата на помощ, от която зависимият най-много се нуждае, е подкрепата на другите. Независимо дали изпитва трудност да взема сам решения, зависимият обикновено търси мнението и одобрението на другите, преди да реши. Той има нужда да се чувства подкрепян, поддържан в своите решения. Това е причината, поради която този вид индивид ще мине за човек, който трудно се решава, но всъщност той се решава или се съмнява относно решението си, само когато не се чувства опрян на някого другиго. Неговите очаквания спрямо другите са в зависимост от това, което те могат да направят, за да му помогнат. При това той не търси толкова физическа помощ, а по-скоро да се чувства подкрепян от някого в това, което прави или иска да направи. Когато е подкрепян, той се чувстван подпомаган и обичан.

Макар че има нужда от подкрепа, интересно е да установим, че зависимият често използва израза: „Не понасям". Това показва до каква степен много често ние причиняваме на другите, без да си даваме сметка, това, за което ги обвиняваме, или това, което се страхуваме те да не ни причинят.

Зависимият може да бъде взет за мързелив, защото не обича да извършва дейности или физическа работа сам; нужно му е присъствието на някого другиго, за да го подкрепя. Когато прави нещо за някого, то е с очакване за емоционално връщане. Когато получи желаната обич, извършвайки някаква приятна дейност заедно с някого, той желае това да продължи. Когато всичко приключи, ще каже: „Колко жалко, че вече свърши!" Краят на нещо приятно се преживява като изоставяне.

Когато зависимият човек се намира в своята част на жертва, често е склонен, особено при жените, да има слаб детски гласец и да задава много въпроси. Това се вижда особено добре, когато иска помощ - много му е трудно да приеме отказ и е склонен да настоява. Колкото повече страда от отказа, толкова повече е готов да използва всякакви средства, за да получи онова, което желае, сиреч манипулация, цупене, шантаж и т.н.

Следователно зависимият често иска съвети, тъй като не се смята способен сам да постигне нещо, но не слуша непременно получените предложения. В крайна сметка ще направи каквото си иска, тъй като това, което е търсел, не е било непременно помощ, а по-скоро подкрепа. Когато върви заедно с други хора, той ги оставя да минат пред него, защото предпочита другите да го водят. Смята, че ако се оправя много добре сам, никой няма да се занимава с него за в бъдеще, и изолирането, от което иска да се спаси на всяка цена, ще се случи.

Действително, самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Способен е да направи трудните ситуации още по-трудни, преди да сложи край. Неговият страх е: „Какво ще правя сам, какво ще стане с мен? Какво ще ми се случи?" Често е в конфликт със самия себе си, защото, от една страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения.



Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява.

Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото, тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа. Намери някакъв умствен образ, представи си нещо, което ти дава опора. И особено не се „отпускай", когато преживяваш моменти на отчаяние и смяташ, че вече нищо не можеш да направиш, за да ти помогнат отвън. Може би смяташ, че не би могъл да се справиш сам, но има решение за всеки проблем. Като се подкрепиш сам, ще ти просветне и ще намериш решение.

Зависимият изпитва големи трудности с думата „оставям", която за него е синоним на „изоставям". Ако например зависимият говори с някого, който му казва: „Трябва да те оставя, трябва да тръгвам", него го заболява сърцето. Простият факт да чуе думата „оставям", дори по телефона, събужда емоции в него. За да не се почувства изоставен, би трябвало другият да му обясни причината за своето тръгване, без да използва тази дума.

Когато зависимият се чувства изоставен, той вярва, че не е достатъчно значим, за да заслужава вниманието на другия. Често съм забелязвала, че ако посмея да си погледна часовника, за да видя колко е часът (което правя често поради натоварения ми график), когато съм в компанията на зависим човек, лицето му се променя. Той смята, че това, което трябва да правя, е по-важно от него.

Този вид хора се затрудняват също така да напуснат някакво място или да оставят дадено положение. Дори и мястото, където отива, да му се струва приятно, той е тъжен при мисълта да си тръгне. Да вземем за пример някой, който предприема пътуване от няколко седмици. Ще му е трудно да остави близките си, работата си или къщата си. Щом като веднъж се е озовал на другото място, когато дойде времето да се връща вкъщи, отново ще преживее съпротива да напусне това място, както и хората, които са там.

Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. В момент на криза той може да стигне дотам, че да се замисли за самоубийство. Обикновено си остава само с говоренето и с това да заплашва другите, че ще го стори, но няма да го направи, защото всичко, което иска, е подкрепа. Ако направи опит за самоубийство, няма да успее. Ако след няколко опита никой не иска да го подкрепи, възможно е в края на краищата наистина да се самоубие.

Зависимият изпитва също така страх от всякаква форма на власт. Той си представя, че някой, който използва власт или показва властен вид, няма да иска да се занимава с него. Смята го за безразличен и студен. Точно по тази причина той е сърдечен с другите, дори понякога до степен да се насилва. Вярва, че той като е такъв, и другите ще бъдат сърдечни и внимателни, а не студени и авторитарни.

Зависимият често използва думата „отсъстващ" или думата „сам". Когато говори за своето детство, например, той ще каже, че често са го оставяли сам, че майка му или баща му са отсъствали. Може да признае, че страда от изолираност, а всъщност преживява силно безпокойство при мисълта да бъде сам. Вярва, че всичко ще бъде толкова по-добре, ако с него има още някой. Човек може много добре да се чувства сам, без да страда от това. Степента на тревожност определя степента на страданието. Това да се чувства изолиран, поражда също така чувство на спешност у човека, който страда от изолираност, защото се страхува, че това, което му липсва, ще му бъде отказано или ще стане недостъпно или не на разположение в момента, когато той го иска. Това, което се крие зад усещането за изолираност, е фактът, че този, който страда от нея, несъзнателно се затваря за нещото или за човека, които толкова желае да са до него. Той не се разтваря, за да получи или приеме даденото нещо или дадения човек от страх да не би да не може да се изправи лице в лице срещу тях.



Той се страхува и от емоциите, които цялото това внимание може да го накара да преживее. Лесно забелязваме това поведение у множеството хора, които пречат на собственото си щастие. Веднага щом дадена връзка стане по-силна, те правят всичко възможно, за да я прекратят.

Зависимият човек плаче лесно, особено когато говори за проблемите си или за изпитанията, които е преживял. В неговите оплаквания може да се почувства това, че обвинява другите, че са го оставили да падне, когато са се появили проблемите или болестите му. Обвинява дори БОГ, че го е изоставил. Смята, че има основателна причина. Не разбира, че самият той често оставя другите да паднат. Не си дава сметка и за множеството проекти, които оставя да пропаднат по пътя си. И още веднъж неговото его му изиграва лош номер, както на всички нас, впрочем.

Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си". Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост.

Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце - в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Във всички случаи на него му е трудно да стои изправен, гърбът му се накланя напред.

Когато видиш някого, който се стреми към много внимание по време на публично събрание, погледни тялото му и ще видиш, че в него има нещо от зависимия. От своя страна, аз забелязвам, че в ателиетата винаги има хора, които се възползват от почивките и от времето преди или след ателието, за да ми зададат един или повече въпроса насаме. И всеки път установявам, че тези хора носят маската на зависим. В повечето случаи искам от тях да зададат въпросите си по време на ателието, защото това са хубави въпроси и отговорите сигурно ще са интересни и за другите участници. Когато ателието отново започне работата си, те често пропускат да зададат въпросите си. Това, което ги е интересувало, е било вниманието, което бих могла да им отделя специално на тях. Случва ми се да посъветвам такива хора да направят лична терапия, за да получат по този начин цялото внимание, което искат. И все пак това решение си има своите граници, защото рискува да подхрани травмата, вместо да я излекува.

Друг начин да привлече вниманието е заемането на обществена длъжност, при която има достъп до широка аудитория. Много певци, артисти, актьори и други работещи в артистичната област, които са гледани от широка публика, са зависими. Те се чувстват добре във всяка една роля на звезда.

По време на лична консултация зависимият е най-податлив да установи връзка със своя терапевт. Всъщност той търси у своя терапевт неполучената от своя родител или съпруг подкрепа. Една приятелка психоложка ми разказа, че веднъж един клиент й направил криза на ревност, когато му казала, че ще бъде заместена от свой колега през двете седмици отпуск, които щяла да прекара със съпруга си. По този начин тя установила, че клиентът й е направил „пренос" към нея. След като проверила, оказало се, че той е зависим. Използвам случая да предупредя всички онези, които работят по изграждане на връзка на помощ, да бъдат особено предпазливи към риска от трансфер, когато клиентът им страда от изоставяне.

Зависимият е човек, който лесно се слива с околните, което го кара да се чувства отговорен за нещастието и за щастието на другите, също както смята, че другите са отговорни за неговото щастие или за неговото нещастие. Сливащият се човек, наричан още физически човек, чувства емоциите на другите и лесно се оставя те да го погълнат. Това желание за сливане поражда множество страхове, които могат да доведат дори до агорафобия. Ето определението на агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се!":



Тази фобия представлява болезнен страх от свободните пространства и от обществените места. Тя остава най-разпространена сред фобиите. Жените са два пъти по-чувствителни към нея от мъжете. Много мъже крият своята агорафобия с алкохол. Те предпочитат да станат алкохолици, вместо да признаят своя голям, неконтролируем страх. Агорафобът често се оплаква, че преживява безпокойство и най-вече болезнена тревожност, до степен на паника. Ситуация на болезнена тревожност води у агорафоба до физиологични реакции (сърцебиене, виене на свят, мускулни напрежения или слабости, изпотяване, дихателни затруднения, гадене, незадържане на урина и т.н.), които могат да доведат до паника; когнитивни реакции (чувство на странност, страх от загуба на контрол, от полудяване, от публично унижение, от припадане или от смърт и т.н.) и поведенчески реакции (бягство от ситуации, пораждащи болезнена тревожност, и очевидно от всякакво място, което му се струва отдалечено от успокояващото място или човек, от които се нуждае). По-голямата част от агорафобите страдат от хипогликемия.

Страхът и усещанията, които агорафобът изпитва, са изключително силни, до такава степен, че да го накарат да избягва положения, от които не може да избяга. Поради тази причина агорафобът трябва да си намери някой близък, който да стане негова спасителна личност, с която да излиза, и спасително място, където да намира убежище. Някои в крайна сметка дори престават изобщо да излизат от вкъщи. Винаги си намират сериозно основание. Всъщност предчувстваните катастрофи никога не се случват. По-голямата част от агорафобите са били прекалено зависими от майка си като деца и са се чувствали отговорни било за нейното щастие, било да й помагат в ролята й на майка. Агорафобът може да си помогне емоционално, като оправи положението с майка си.

Двата големи страха на агорафоба са страхът от смъртта и страхът от лудостта. Срещала съм агорафоби в почти всички стажове, които съм ръководила през последните петнадесет години, и това ми позволи да направя един интересен синтез относно агорафобията, което помогна на стотици агорафоби. Тези страхове идват от детството и са били преживявани в усамотение. Дом, предлагащ благодатна среда за развитие на агорафобията, е такъв, в който се е случила смърт или някой от близките е полудял. Може също така агорафобът да е преживял нещо, от което за малко да не е умрял, или страхът от смъртта или от лудостта на някого да е бил преживян в семейна среда.

Този страх от смъртта е преживяван от агорафоба на всички равнища, макар самият той да не и дава напълно сметка за това. Той смята, че е неспособен да понесе промяна в каквато и да било област, защото това би представлявало символична смърт. Ето защо всяка промяна го кара да преживее мигове на изключително мъчителна тревога и засилва степента на неговата агорафобия. Такива промени могат да бъдат преходът от детството към юношеството, после от юношеството към зрелостта, от ергенството към семейния живот, преместване, промяна на работата, бременност, злополука, раздяла, смъртта или раждането на някого и т. н.

В продължение на много години тези страхове могат да бъдат несъзнателни или сковани. И после един ден, когато агорафобът е достигнал умствената и емоционалната си граница, той повече не може да се сдържа и страховете му стават съзнателни и видими.

Агорафобът има също така прекалено богато и неконтролируемо въображение. Той си въобразява ситуации, които далеч надхвърлят действителността, и смята, че е неспособен да се изправи пред подобни промени. Тази голяма умствена дейност го кара да се страхува от лудостта. Не смее да говори за нея с другите от страх да не го вземат за луд. Спешно трябва да разбере, че това не е лудост, а прекалено голяма чувствителност, която зле контролира.

Ако отговаряха на гореспоменатите критерии, знай, че това, което преживяваш, не е лудост и от това не се умира. Просто като дете твърде много си се отворил за емоциите на другите, вярвайки, че си отговорен за тяхното щастие или нещастие. В резултат на това си станал силно психически податлив и затова дебнеш и предупреждаваш за опасности, когато си в присъствието на други хора. Ето защо улавяш всички емоции и страхове на другите, когато си на обществено място. Най-важното за теб е да разбереш и усвоиш какво наистина е отговорността. Тази, в която си вярвал досега, не е добра за теб. Това понятие за отговорност е част от всички обучения в Слушай Тялото Си.



Установих характера на зависим у по-голямата част на агорафобите, които съм срещала досега. Ако направиш справка в определението на агорафобията, ще видиш, че там се споменава страхът от смъртта и лудостта. Когато някой скъп човек за зависимия почине, той преживява чувство на изоставяне. За него става все по-трудно да преживява смъртта на когото и да било, защото всяка смърт пробужда неговата травма от изоставяне и води до повишаване на степента на агорафобията му. Можах да установя, че човек, у когото травмата от изоставяне преобладава, изпитва по-голям страх от смъртта, докато човек, чиято преобладаваща травма е предателството, изпитва по-голям страх от лудостта. Говоря за травмата от предателство в пета глава.

Зависимата майка, поради това, че е сливаща се, зависи много от любовта на своето дете и прави всичко възможно то да чувства, че тя мисли много за него. Любовта на другите, особено на близките им, поддържа зависимите. Това им помага да се държат изправени. Често съм чувала зависими хора да ми казват: „Не мога да понеса ситуация, в която някой не ме обича; ще направя всичко възможно, за да оправя положението". Когато зависим твърди: „Важно е да ми се обадиш, за да ми кажеш как си , всъщност иска да каже: „Когато ми се обаждаш, се чувствам значим". Той се нуждае на всяка цена другите да го карат да се чувства значим и да му засвидетелстват уважение, защото той самият не успява да го стори.

Когато зависимият преживява проблемите, които неговата зависимост поражда, в този момент, той желае да стане независим. Да се смята за независим става много често срещана реакция у зависимите хора и те много обичат да казват на другите до каква степен са независими. Но въпреки това, това само подчертава и скрива травмата от изоставяне, защото тя не е излекувана.

Например зависим човек - мъж или жена, може да не иска дете под претекст, че желае да запази своята независимост. Често това скрива у зависимия мъж страха, че повече няма да получава всичкото внимание от страна на съпругата си, ако в семейството се появи дете. Що се отнася до зависимата жена, тя по-скоро ще се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. Ако обаче такава жена иска деца, то тя ще предпочита те да са малки - в момента, когато са най-зависими от нея. Това я кара да се чувства по-значима. Зависимият има интерес да се стреми по-скоро към самостоятелност, отколкото към независимост. Обяснявам как да го постигне в последната глава.

В сексуалния си живот зависимият има същото поведение. Той често използва секса, за да „закачи" другия. Това се вижда особено добре при жената. Когато зависимият човек се чувства желан от другия, по този начин той се чувства по-значим. Сред петте типа, бих казала, че това е човекът, страхуващ се да не бъде изоставен, който най-много обича секса. Той често иска повече, отколкото партньорът му, и не е рядко да се забележи, че мъжете и жените, които се оплакват, че им липсва секс, са тези, които страдат от травмата на изоставянето и които носят маска на зависим.

Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана. Познавам дори няколко жени, които бяха приели да живеят в семейство от трима, знаейки, че мъжът им прави любов с другата в съседната стая. От своя страна, зависимият мъж ще се прави, че не знае, че жена му си има любовник. Такива хора биха предпочели положението да стане още по-лошо, отколкото да бъдат изоставени. Това със сигурност не е тяхното предпочитание, но те са готови на всичко, за да не изгубят партньора си.

Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от изоставянето засяга нашия начин на общуване. Страховете на зависимия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява исканията си, са следните: страх да не се разплаче и да го вземат за бебе, страх, че другият може да си тръгне, че другият може да не е съгласен и да пренебрегне това, което е било казано или поискано, страх да не му се каже „не", да не му откажат нещо, да не бъде подкрепен, както той очаква, да не отговори на очакванията на другите. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от изоставяне е взела надмощие.

На равнището на храненето зависимият може да яде много, без да дебелее. Тъй като общото му вътрешно поведение е такова, че никога не му стига, това е и посланието, което тялото му получава, когато той се храни. Следователно тялото му реагира на това. Когато човек яде, макар и



много малко, мислейки си, че яде много, тялото му получава това съобщение и реагира така, сякаш той е ял много. Така че този човек вижда как теглото му се повишава.

В предишната глава казах, че бягащият е склонен към анорексия, но зависимият, от своя страна, е склонен към булимия. Моите наблюдения водят до заключението, че когато зависим мъж е булимик, то е, защото той се опитва да се храни от майка си - до такава степен тя му липсва. Когато булимията се прояви у зависима жена, на нея по-скоро й липсва нейният баща. Когато такива хора нямат заместител на липсващия родител, тогава се прехвърлят към храната. Впрочем, думата „ям" присъства много често в техния език. Те например ще кажат: „Моето дете ми изяжда всичката енергия" или „Моята работа ми изяжда цялото време".

Зависимият предпочита меките храни пред твърдите. Най-общо казано, той обича много хляба, който е символ на земята хранилница. Той ще яде бавно, за да продължи удоволствието и вниманието, особено когато е в компанията на други хора. Впрочем, зависимите хора не обичат да ядат сами, особено когато са навън. Освен това, тъй като изпитват трудности с думата „оставям", те не искат да оставят нищо в чинията си. Всичко това става несъзнателно.

Що се отнася до болестите, зависимият е известен с това, че е бил болнаво дете, слабо и хилаво. Ето различни болести, които могат да бъдат развити от хората, страдащи от травмата на изоставянето.

• АСТМАТА е болест, при която издишването става трудно и мъчително. В метафизичен план тази болест е указание за това, че този човек взема повече, отколкото би трябвало, и дава много трудно.

• Проблемите с БРОНХИТЕ също присъстват, защото те имат метафизична връзка със семейството. Когато зависимият страда от проблем с бронхите, това означава, че на него му се струва, че не получава достатъчно от семейството си, че твърде много зависи от него. В негов интерес е да повярва, че има своето място в семейството, вместо да прави какво ли не, за да успее да го повярва.

• Поради своята сливаща се физическа страна, зависимият привлича върху себе си проблеми с ПАНКРЕАСА (хипогликемия и диабет), както и проблеми с НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ. Цялата му храносмилателна система е крехка, защото той не е убеден, че е нахранен достатъчно, дори и тази липса да няма никаква връзка с физическия план. Макар че липсата е в плана на емоционалното, неговото физическо тяло, тъй като е отражение на неговата психика, получава съобщението за тази липса.

• КЪСОГЛЕДСТВОТО също е често срещано при зависимите. Тази болест представлява трудност да се вижда надалеч, свързана със страха от бъдещето и особено с това да се изправиш сам пред бъдещето.

• Зависимият, който подхранва много своята страна на жертва, може да стигне дотам, че да се разболее от ИСТЕРИЯ. В психологията се казва, че истеричният човек прилича на детето, което се страхува да не бъде лишено от хранителното мляко и да не бъде изоставено. Ето защо той шумно показва емоциите си.

• Мнозина зависими развиват ДЕПРЕСИЯ, когато тяхната травма им причинява силна болка и те установят безсилието си да бъдат обичани, както биха желали. Това също е начин да получиш внимание.

• Зависимият човек страда от МИГРЕНИ, защото сам си пречи да бъде какъвто е. Той блокира своето Аз съм. Той прави всичко по силите си, за да бъде това, което другите искат да бъде или пък живее твърде много в сянката на хората, които обича.

• Освен това съм забелязала, че именно зависимият най-често се оказва болен от РЕДКИ БОЛЕСТИ, които изискват специално внимание, или от БОЛЕСТИ, наричани НЕИЗЛЕЧИМИ. Припомням ти, че когато медицината определи дадена болест като неизлечима, тя ни казва, че в действителност науката ВСЕ ОЩЕ не е открила лек.

Изброените болести и неразположения могат да се проявят и при хора, страдащи от други видове травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от изоставяне. Ако се виждаш в травмата от изоставянето, припомням ти, че тази травма е била възбудена отново от твоя родител от противоположния пол и продължава да бъде от всякакви други хора от противоположния



пол. Така че е съвсем нормално и човешко да се сърдиш на този родител или на тези хора. Тук повтарям това, което е написано в повечето от моите книги:

Докато продължаваме да се сърдим на родителя си (дори и несъзнателно), отношенията ни с всички останали хора от същия пол ще бъдат трудни.

Освен това ти препоръчвам да провериш и ще откриеш, че този родител е преживял същата травма със своя родител от противоположния пол, също като теб. Едни и същи травми се повтарят от поколение на поколение (което обяснява също така и явлението наследственост) и това продължава по същия начин и толкова дълго, докато колелото на кармата не бъде спряно, докато не преживеем нашите връзки в истинска любов.

Спомни си, че основната причина за дадена травма, независимо у кого, идва от неговата невъзможност да си прости това, което причинява сам на себе си, и това, което кара другите да изтърпяват. Трудно му е да си прости, защото обикновено дори не забелязва, че се сърди на себе си. Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (сиреч оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си.

Друг начин да осъзнаем, че се самоизоставяме или че изоставяме друг човек, е срамът. Всъщност, ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да скрием или да прикрием дадено поведение. Нормално е да смятаме за срамни поведения, за които упрекваме другите. И най-вече не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.

Следователно става много важно и спешно да уредим всичко с родителите си, защото само по този начин ще престанем да възпроизвеждаме един и същ вид ситуации. Учените в областта на медицината и на психологията дори са установили и допуснали продължаването от поколение в поколение на някои разрушителни поведения или болести. Всепризнато е, че има семейства на диабетици, на сърдечно болни, на раково болни, на астматици, както и семейства на насилници, кръвосмесители, алкохолици и т.н.

Ако разпознаваш в себе си характеристиките на зависимия, макар и да не вярваш, че ти е липсвало внимание от страна на твоя родител от противоположния пол и че дори допускаш, че си получил много внимание, ето какво е могло да се случи: може би полученото внимание не е отговаряло на това, което ти би желал. Може би дори си се чувствал задушен от това внимание.

Като пример мога да посоча големия ми син, у когото травмата от изоставяне продължава да е видима в тялото му на възрастен. И все пак, от трите ми деца, това беше детето, което получи най-много от моето внимание, когато беше малко, защото тогава не работех навън и бях вкъщи с него. За сметка на това обаче, бях много скована и сурова към него в ситуации, които според него не оправдаваха моето поведение. Не го оставях; надзиравах всичко, което правеше, защото ми се искаше да направя от него съвършения човек според моята представа за съвършенство. Днес разбирам, че това изобщо не е бил типът внимание, който той е искал. Така че той преживя травмата от изоставяне и намирам, че е нормално това, че ми се е сърдил, когато е бил малък. Днес осъзнавам, че тази опитност е била част от неговия план за живота и че ние двамата е трябвало да разберем определени неща заедно. Той се е нуждаел от майка като мен, за да извърши своя процес на прошка по отношение на изоставянето, а аз съм се нуждаела от син като него, за да ми помогне да запълня разни неща с моя баща. Ще говоря повече за това в главата, разглеждаща предателството.

Духовните закони обясняват, че докато даден човек не преживее своята опитност с любов, ще трябва да се връща на Земята, за да преживява отново и отново тази опитност. Човек се връща със същите души, но в различни роли. Всичко това, за да си дадем шанс да разрешим окончателно това, което не сме уредили в предишните ни животи.

Не забравяй, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек, страдащ от изоставяне, реши да носи своята маска на зависим, вярвайки, че

по този начин ще избегне страданието от изоставяне. В зависимости от тежестта на травмата и наситеността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често.



Поведенията, свойствени за зависимия, са продиктувани от страха да не преживее травмата от изоставяне. Обаче е възможно ти да се познаеш в някои поведения, но не и във всичко, което описах. Почти е невъзможно за даден човек да се идентифицира във всички изброени поведения. Всяка една от травмите има съответните поведения и вътрешни положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една от травмите, показват следователно реакция към това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не действа със сърцето си и не може да се чувства добре или щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, в които си такъв, какъвто си, и тези, в които реагираш по някакъв начин. Като правиш това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да те накара да осъзнаеш травмата от изоставяне. Ако се виждаш в описанието на маската на зависим, последната глава съдържа всички информации, от които ще се нуждаеш, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да смяташ, че животът е изпълнен с изоставяния. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от изоставяне. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около себе си, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата от ИЗОСТАВЯНЕПробуждане на травмата: Между първата и третата година от живота с родителя от

противоположния пол. Липса на емоционална храна или на желания вид храна.Маска: Зависим.Тяло: Издължено, слабо, липса на тонус, увисване, слаби крака, прегьрбване, ръце, които

изглеждат прекалено дълги и висят отпуснати покрай тялото, части от тялото, които падат или са отпуснати.

Очи: Големи, тъжни. Поглед, който привлича.Речник: „отсъстващ", „сам", „не понасям", изяжда ме", „не ме отпускат".Характер: Жертва. Сливащ. Нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най-вече от опора.

Трудност да направи или да реши нещо сам. Иска съвети, но не ги следва непременно. Детски глас. Трудно приема „не", трудно приема отказ. Тъга. Плаче лесно. Привлича състрадание. Един ден щастлив, един тъжен. Физически се вкопчва в другите. Психичен. Звезда. Търси независимост. Обича секса.

Най-голям страх: самотата.Хранене: Добър апетит. Булимичен. Обича меките храни. Яде бавно.Възможни болести: Гръб, астма, бронхити, мигрени, хипогликемия, агорафобия, диабет,

надбъбречни жлези, късогледство, истерия, депресия, редки болести, които привличат още по-голямо внимание, нелечими болести.

Глава 4Унижението



Физически вид на мазохиста (травма от унижение)

Да погледнем заедно какво означава думата „унижение": действие да се почувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително. Синонимите на тази дума са: принизяване, срам, оскърбление, обида, деградиране. Тази травма започва да се чувства или се пробужда на възраст между първата и третата година от живота. Тук говоря за пробуждане, защото, припомням ти, моята теория се основава на факта, че ние се раждаме с решението кои травми ще лекуваме, дори и да не го осъзнаваме след раждането си.

Душата, която идва, за да разреши тази травма, ще привлече към себе единия или и двамата си родители, които ще я унижават. Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и правя. Тя се пробужда в момента на развиването на функциите на физическото тяло - период, в който нормалното дете се научава да се храни само, да бъде чисто, да ходи до тоалетната само, да говори, да слуша и да разбира това, което възрастните му казват и т.н.

Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля (особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н. Каквото и да е обстоятелството, което кара детето да се чувства принизено, унижено, сравнявано, оскърбено или засрамено на равнището на физиката, травмата се събужда и започва да се развива. Да вземем като пример бебето, което си е играло с акото си и го е размазало навсякъде по леглото си или е направило някаква друга отвратителна беля. Травмата се пробужда докато слуша как майка му разказва какво се е случило на баща му, наричайки го „малко прасе". Дори и съвсем малко, бебето може да почувства отвращението у родителите си и да се почувства унижено и засрамено.

Спомням си особено добре един случай, когато бях на шест години и бях на пансион в един манастир. Ние всички спяхме заедно в едно голямо спално помещение и когато някое момиченце се напишкаше в леглото, на другия ден монахинята го караше да мине през всички класове с изцапания чаршаф на гърба си. Като го унижаваше и оскърбяваше по този начин, монахинята смяташе, че това повече няма да се случи. Ние всички знаем, че се случва точно обратното. Този вид унижение само прави положението още по-тежко. Всяко дете, страдащо от травма от унижение, което преживява подобна опитност, ще види как травмата му става още по-силна.

Областта на сексуалността също внася своята дажба потенциално унижение. Например, когато майката изненада малкото си момче, което мастурбира, и се провикне с думите: „Свиня такава, не те ли е срам? Това не се прави!", детето ще се почувства оскърбено, засрамено и по-късно ще има трудности в областта на сексуалността. Ако детето изненада някой от родителите си гол и ако този родител се е почувствал неловко, като се е опитал да се прикрие, то детето ще научи, че човек трябва да се срамува от голото си тяло.



Следователно тази травма може да се преживее в различни области, в зависимост от това, което се е случило във възрастта от една до три години. Детето се чувства принизено, ако се чувства прекалено контролирано от някой от родителите си, ако разбере, че няма свободата да постъпва или да се движи както иска на физическо равнище. Например родител се кара и наказва детето си, защото си е играло в калта с чистите си дрехи точно преди да дойдат гостите. Ако родителите разкажат инцидента на гостите пред детето, унижението ще стане още по-силно. Това поведение може да накара детето да повярва, че родителите му се отвращават от него. Тогава то се чувства унижено и се срамува от собственото си поведение. Обаче често се случва да чуем хора, страдащи от тази травма, да разказват за всички забранени неща, които са правили, когато са били деца или юноши. Сякаш са търсили различни ситуации, за да преживеят унижение.

Обратно на другите четири травми, преживени с определен родител или с човека, играл ролята на този родител, травмата от унижение най-често се преживява с майката. Тя може да бъде преживяна и с бащата, когато той упражнява контрол и играе ролята на майка, показвайки на детето как да бъде чисто и т.н. Възможно е също така травмата от унижение да е свързана с майката в областта на сексуалността и чистотата и с бащата - в сектора на усвояването на различни умения, на слушането и на говоренето. В такъв случай ще има какво да се оправя и с двамата родители. Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил. Вярно е, че казах, че унижението или срамът, които може да преживее мазохистът, се разполагат в областта на имането и правенето, но може да му случи да се опита да направи всичко възможно, за да успее да бъде такъв, какъвто другите биха искали той да бъде; но именно това, което прави или не прави, или това, което има или няма, ще отприщи неговата травма от унижение. Забелязала съм също така, че правя и имам стават средства за компенсиране на травмата.

Оттук насетне, когато използвам понятието мазохист, спомни си, че то се отнася за човек, страдащ от унижение, и който носи маска на мазохист, за да избегне страданието и преживяването на болката, свързана с унижението.

Повтарям това, което писах в предишните глави. Даден човек може да преживява срам или унижение, без травмата от унижение да бъде пробудена. От друга страна, човекът мазохист може да преживява опитност от отхвърляне и да се чувства по-скоро унижен, отколкото отхвърлен. Вярно е, че петте типа хора в това изследване на характери могат да изпитват срам най-вече ако са „хванати на местопрестъплението", че карат другите да преживяват това, което те самите се страхуват да преживеят. Обаче изглежда, че именно човекът с травма от унижение най-често изпитва срам.

Сега държа да уточня разликата между срам и чувство за вина. Човек се чувства виновен, когато осъжда като лошо това, което е направил или не е направил. Ние се срамуваме, когато смятаме, че не сме коректни по отношение на това, което сме направили. Обратното на срама е гордостта. Когато даден човек не се гордее със себе си, той се срамува, обвинява се и е склонен да иска да се скрие. Човек може да се чувства виновен, без да изпитва срам, но не може да изпитва срам, без да се чувства виновен.

Във физическото описание на маската на мазохиста, тъй като той смята себе си за нечист, безсърдечен, свиня или нещо по-малко от другите, трябва да отбележим, че той развива дебело тяло, което го кара да се срамува. Дебелото тяло е различно от мускулестото тяло. Даден индивид може да тежи с двадесет килограма повече от „нормалното" си тегло и да не е дебел. Той изглежда по-скоро силен. Що се отнася до мазохиста, той е дебел поради излишък на мазнини. Тялото му е кръгло, той изглежда колкото висок, толкова широк. Можем да го видим дори когато гледаме такъв човек в гръб. Колкото до силния човек, той е по-скоро мускулест, с тяло, което е повече високо, отколкото широко, и погледнат в гръб, не създава впечатлението, че е дебел. Това описание е приложимо както към жените, така и към мъжете.

Ако само една част от тялото е дебела и кръгла - коремът, задните части или гърдите, например, това е белег, че травмата от унижението не е толкова силна. Можем също така да прибавим към маската на мазохист следните характеристики: нисък ръст, дебел, издут врат,



напрежение в шията, гърлото, челюстите и горната част на таза. Често лицето му е кръгло, а очите му са открити и невинни като очите на дете. Очевидно е, че човек, притежаващ всички тези физически характеристики, страда от по-силна травма.

Забелязала съм, че тази травма най-трудно се разпознава. Лично съм работила със стотици мазохисти, особено с жени, у които травмата от унижение беше очевидна. На мнозина от тях им отне около година, докато допуснат, че изпитват срам или се чувстват унижени. Ако разпознаваш в тялото си физическите характеристики на мазохиста и ти е трудно да видиш своята травма от унижение, не се изненадвай, а си дай правото да отделиш толкова време, колкото ти е нужно, за да го направиш. Впрочем една от характеристиките на мазохиста е това, че не обича да бърза. На него дори му е трудно да действа бързо, когато това е необходимо, и се срамува, когато не успява да действа също толкова бързо, както останалите, както когато върви. Той трябва да се научи да си дава правото да върви със своята собствена скорост.

Трудно е да се разпознае маската на мазохиста у много хора, защото те успяват добре да контролират теглото си. Ако ти си от хората, които лесно качват килограми и стават закръглени, когато не контролираш храненето си, възможно е да притежаваш тази травма от унижение, но за момента тя да е скрита. Сковаността, която ти позволява да се контролираш, е обяснена в шеста глава на тази книга.

Тъй като мазохистът иска да се покаже солиден и да не бъде повече контролиран, той става много успешен човек и поема много задачи на гърба си. Впрочем точно това е причината, поради която си създава хубав, здрав гръб - за да може да поема повече. Да вземем за пример жена, която, за да достави удоволствие на мъжа си, приема свекърва й да дойде да живее при тях. Малко след това свекървата се разболява и тя смята, че е задължена да се грижи за нея. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого другиго. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Колкото повече поема на гърба си, толкова повече килограми трупа.

Всеки път, когато мазохистът сякаш иска да направи всичко за другите, в действителност той желае да си създаде принуди и задължения. Що се отнася до времето, което отделя, за да помага на другите, той смята, че по този начин не ги кара да се срамуват, но много често той се чувства унижен от това, че те злоупотребяват с него. Така че рядко чувства признание за всичко, което прави. Чувала съм много жени мазохистки да казват, че им е писнало да са слугини. Те се оплакват, но продължават да постъпват по същия начин, защото не разбират, че сами си създават тези принуди. Чувала съм също така много изрази като: „След тридесет години служба дирекцията ме изхвърли като някаква кофа за боклук!!!" Този вид човек, който смята себе си за предан и отдаден, не чувства действително, че са му признателни. Освен това е интересно да отбележим унижението, преживявано в този израз. Човек, който не е мазохист, би казал по-скоро: „След тридесет години служба ме изпъдиха", без да използва израза кофа за боклук.

Мазохистът не разбира, че като върши всичко вместо другите, ги принизява и ги унижава, като ги кара да чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. На мазохиста дори му се случва да потвърждава за себе си, че семейството и приятелите му са в течение на това, че еди-кой-си нищо не може без него и това пред същия този човек. По този начин въпросният човек ще се почувства двойно по-унижен.

За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място.

Той изглежда силно контролиращ, но този контрол е мотивиран главно от страха да не се срамува пред близките си или от себе си. Този вид контрол е различен от контрола, за който ще говоря в главата, разглеждаща травмата от предателство. Майката мазохистка, например, ще е склонна да контролира облеклото, външния вид и чистотата на своите деца и на съпруга си. Това е



типът майка, която иска децата й да се пазят чисти още от съвсем малки. Ако не успее, тя ще се срамува от себе си като майка.

Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява.

Други, вместо да се почувстват освободени, са до такава степен слети с майка си, че когато тя умре, те развиват криза на агорафобия (за нейното описание, виж с. 71). За жалост такива хора често са лекувани от депресия. Тъй като не са лекувани от правилната болест, кризата им продължава твърде дълго, преди да се съвземат. Обяснявам подробно разликата между депресията и агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се“.

Мазохистът се затруднява да изрази истинските си нужди и това, което действително чувства, защото още от ранна възраст той не смее да говори от страх да не изпита срам или да накара някой друг да се срамува. Родителите на дете мазохист често му казват, че това, което става в семейството, не засяга другите, и че то не бива да говори за това с никого. Трябва всичко да таи в себе си. Срамните положения или членовете на семейството, от които се срамуват, трябва да останат тайна. Не се говори например за някой чичо, който е в затвора, за член от семейството, въдворен в психиатрична болница, за брат хомосексуалист или пък за самоубиец в семейството и т.н.

Един мъж ми разказа колко много се е срамувал, че толкова накарал майка си да страда, когато като дете й откраднал пари от портмонето. За него било недопустимо да направи такова нещо на майка, която и без това се лишавала от много неща за своите деца. Никога не бил казвал за това на никого. Ако си представим стотиците подобни малки тайни, пазени скрити, можем да разберем защо този мъж страдаше от напрежение в гърлото и от проблеми с гласа.

Някои хора ми споделяха срама от това, че са искали разни неща, когато са били малки, при положение, че виждали как майка им се лишава от най-необходимото. Не смеели да говорят за тези желания, особено с майка си. Обикновено мазохистът стига в това отношение до момент, когато вече дори не е в контакт със собствените си желания, защото с това би рискувал да огорчи мама. Той толкова много иска да й се хареса, че обръща внимание единствено на желанията, които биха се харесали на мама.

Мазохистът обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо го засяга. В следствие на това той прави всичко по силите си, за да не нарани другите. Щом някой, особено тези, които обича, се почувства нещастен, той се смята за отговорен. Убеден е, че е трябвало или не е трябвало да каже или да направи нещо. Не разбира, че като се води толкова активно от настроенията на другите, не слуша собствените си нужди. Мазохистът е този сред петте характера, който най-малко се вслушва в собствените си нужди, макар че често осъзнава какво иска. Причинява си страдание, като не се вслушва в желанията си, което допринася за подхранване на неговата травма от унижение и на маската му на мазохист. Прави всичко, за да бъде полезен. За него това е начин да скрие травмата си и да се накара да повярва, че не страда от унижение.

Именно поради тази причина мазохистът често получава признание за способността си да накара другите да се смеят, като се надсмива над себе си. Много е изразителен, когато разказва разни факти и намира начин да ги направи смешни. Това е несъзнателен начин да се унижи, да се принизи. По този начин никой не може да отгатне, че страхът от срама може би се прикрива под думите, които предизвикват смях.

Най-дребната критика по негов адрес го кара да се чувства унижен и принизен. Освен това той е специалист в това сам да се принизява. Той се вижда много по-малък, много по-маловажен, отколкото е в действителност. Не може да разбере, че другите го виждат като специален и важен човек в своите очи. Забелязала съм, че умалителните често присъстват в неговия речник. Той например ще каже: „Имаш ли една минутка за мен?" или „главицата ми", или „имам една идейка",



или „само мъничко". Пише дребно, прави малки крачки, обича малките коли, малките къщи, малките предмети, малките залъчета и т.н. Ако се разпознаваш в описанието на мазохиста и не осъзнаваш, че използваш такива думи, ти препоръчвам да попиташ хората около теб дали биха искали да те наблюдават за известно време и да те слушат как говориш. Човек често изобщо не се познава.

Когато мазохистът използва понятието „дебел", то е по-скоро за да се принизи, да се унижи. Ако се изцапа, докато яде, например (което се случва доста често), ще каже или ще си помисли за себе си: „Каква дебела свиня съм!" Веднъж бях на вечеря в компанията на една жена от типа мазохист. Тя се беше облякла много добре и се беше осмелила дори да сложи най-красивите си бижута. Правя й комплимент за външния й вид, а тя ми отговаря: „Изглеждам като дебела богаташка, не намираш ли?"

Човекът, страдащ от унижение, често е склонен да се порицава за всичко и дори да поема порицанието, предназначено за другите. Това е неговият начин да бъде добър човек. Един мъж мазохист ми разказваше, че когато съпругата му се чувства виновна за нещо, той лесно се оставя да бъде убеден, че вината е негова. Например тя му дава списък с покупките, които трябва да направи, и забравя нещо, което се купува редовно всяка седмица. Той се връща от магазина без това нещо. Тя му казва: „Защо не помисли за това? Добре знаеш, че всяка седмица ни трябва!" Той се чувства виновен и се обвинява, че не е помислил. Не разбира, че тя го обвинява, защото се чувства виновна, че е забравила да го отбележи в списъка. Дори и тя да беше казала: „Забравих да отбележа еди-какво-си в списъка", той пак щеше да се сърди на себе си, че не се е сетил.

Ето друг пример за жена, която има същото поведение. Мъжът й кара колата и двамата разговарят. Докато я гледа, за да й отговори, той прави погрешна маневра с волана. Тогава обвинява съпругата си, че го разсейва. Когато стават подобни ситуации, тя е убедена, че трябва да му се извини. Като проверихме заедно с нея дали това, което той казва, е вярно и дали тя го е направила нарочно, тя разбира, че истината е съвсем различна, но понеже той заявява, че тя е виновна, тя е склонна да му повярва.

Тези примери илюстрират добре навика на мазохиста да поема отговорността за нещо, при положение, че не той е отговорен и да се обвинява за това. Да се порицаваш ида се извиняваш никога нищо не урежда, защото всеки път, когато се случи подобна ситуация, той отново се обвинява.

Важно е да си спомняш, че другите никога не могат да ни накарат да се чувстваме виновни, защото вината може да дойде единствено от нашия вътрешен мир.

Мазохистът често се чувства безпомощен по отношение на тези, които обича и които са му близки. Когато го упрекват за нещо (реакция, която привлича против волята си), той остава със зяпнала уста и не знае какво да каже, за да се защити. Упреква себе си. Може да страда до степен, че да напусне положението. Впоследствие ще се опита да намери оправдания, обяснения в стремежа си да възстанови мира. Тъй като се смята за виновен, е убеден, че той трябва да уреди нещата. Не казвам, че само мазохистът се чувства виновен. Всеки един от петте типа характери се чувства виновен по различни причини. Понеже лесно може да се почувства унижен, мазохистът като че ли прави повече пируети и се чувства още по-виновен.

Свободата е много важна за мазохиста. За него да бъде свободен, означава да няма на кого да дава сметка, да не е контролиран от никого и да прави каквото иска и когато го иска. Като по-млад мазохистът не се е чувствал свободен през по-голямата част от времето, особено с родителите си. Родителите му са можели например да му пречат да има приятелите, с които би искал да общува, да може да излиза както и когато му харесва и т.н. или пък са му поставяли много задачи и отговорности в къщи като например да се грижи за другите деца. Трябва обаче да уточня, че той самият е склонен да си създава сам задължения по-често, отколкото е нормално.

Когато се смята свободен и чувства, че никой не му слага пръти в колелата, той разцъфтява и живее живота си до дъно - няма граници. В този момент изпада в прекалености в много области на живота. Яде твърде много, купува прекалено много храна, готви прекалено много, пие прекалено много, прекалено много иска да помогне, работи прекалено много, харчи прекалено много, смята, че



има прекалено много притежания, говори прекалено много. Когато проявява някое от тези поведения, той се срамува от себе си, защото се чувства унижен от погледите или от забележките на другите. Ето защо се страхува много да не се почувства без граници, защото е убеден, че би направил срамни неща, независимо дали в сексуален или в социален план, на равнището на покупките, на излизанията и т.н. Нещо повече, той е убеден, че ако се занимава най-вече със себе си, няма да бъде полезен на другите. Това пробужда унижението, преживяно в детството, когато се е осмелявал да отказва да поема другите на гърба си. Ето защо в тялото на мазохиста има много блокирана енергия. Ако успее да си позволи, без срам и без чувство за вина, да бъде свободен, както има нужда, тялото му ще отслабне, защото той ще разблокира енергията му.

От това следва, че най-големият страх на мазохиста е свободата. Той е убеден, че няма да може да се справи с факта, че е свободен както му се иска на него. Така че несъзнателно прави всичко възможно да не е свободен и повечето пъти именно той решава това. Мисли, че като избира сам, няма да бъде контролиран от другите, но решенията му често му носят обратния резултат, което означава още повече принуди и задължения. В желанието си да се грижи за всички, които обича, той смята, че си осигурява свободата, защото той е този, който контролира, но всъщност става затворник на самия себе си. Ето няколко примера:

• Мъж се смята за свободен да има колкото си иска любовници и с това си създава цял куп проблеми, свързани с разпределението на времето, за да успява да се вижда с всяка една и да е сигурен, че никоя от тях не знае за съществуването на другите.

• Мъж се чувства като в затвор вкъщи със своята съпруга, която контролира всичко. Намира си две или повече допълнителни работи вечер, за да избяга от това положение. Той се смята за свободен, но всъщност вече няма необходимата свобода, за да се забавлява и да отделя време на детето си.

• Жена живее сама и за да бъде свободна, купува собствената си къща. Тя вече няма никакво свободно време, защото се оказва сама с всичката работа, която трябва да се върши.

Това, което мазохистът прави, за да се освободи в дадена област, го прави затворник в друга. Освен това, си създава куп ситуации в своето ежедневие, които го принуждават да прави неща, които не отговарят на неговите потребности.

Друга характеристика на мазохиста е да се наказва, мислейки че наказва някого другиго. Една жена ми разказваше, че често се карали със съпруга й, защото той постоянно излизал с приятелите си и не бил достатъчно често с нея. Накрая на тези караници, тя му казвала: „Ако не си доволен, ето ти я вратата!" Тогава той побързвал да си вземе палтото и да излезе. И тя отново оставала сама. Мислейки, че го наказва, тя наказвала себе си, като оставала сама, а мъжът й бил доста доволен, че е излязъл. Ето един добър начин да подхранваш своята мазохистична част.

Мазохистът има също така дарбата да се наказва сам, преди някой друг да го е направил. Сякаш иска да си нанесе първия удар с камшика, подготвяйки се по този начин ударите на другия да му причинят по-малко болка. Тази ситуация се случва особено когато го е срам от нещо или се страхува да не се срамува от другия. Толкова му е трудно да си достави удоволствие, че когато се забавлява с някаква дейност или с някого, през повечето време се обвинява, че твърде много се възползва от това. Мазохистът прави всичко възможно, за да не бъде обвиняван, че се възползва от хубавите неща. Колкото повече се обвинява за това, толкова повече тялото му се възползва, сиреч той наддава на тегло.

Веднъж една млада майка ми каза: „Забелязвам, че правя така, че да нямам време да си доставям удоволствие или да не изпитвам удоволствие от това, което правя". Тя добави, че вечер, когато съпругът и децата й гледат някакво предаване по телевизията, понякога и тя прави същото. Когато вниманието й е привлечено от предаването, тя застава права да погледа. Дори не успява да отдели време да седне, защото, според нея, би мързелувала; следователно не би била добра майка. Чувството за дълг е много важно за хората мазохисти.

Мазохистът често се оказва посредник между други двама души. Той служи като буфер между другите, което е добра причина да си създаде хубава защитна обвивка. Той прави всичко възможно също така да бъде изкупителна жертва в множество ситуации. Майката мазохистка например ще се намеси между бащата или учителя и децата си, вместо да ги научи, че трябва да



поемат своята отговорност. В работата си мазохистът избира пост, който да го задължава да се намесва, за да урежда всичко, така че всички да са щастливи. В противен случай той би се обвинявал, че нищо не е направил и ще се срамува от това, защото се смята отговорен за щастието на другите. Впрочем виждаме го добре в неговото тяло, когато поема всичко на своите рамене и на гърба си. И се оказва с болка в гърба или с увиснали рамене.

Също така по тялото му се вижда в кой момент мазохистът не може да поеме повече. Човек има чувството, че кожата му е опъната до краен предел, че вече няма място на нея, че е като стиснат в тялото си. Когато това стане, той се облича със силно прилепнали дрехи. Струва ти се, че ако поеме малко по-дълбоко въздух, и дрехите му ще се пръснат. Ако това е твоят случай, тялото ти се опитва да ти каже, че е крайно време да започнеш да лекуваш своята травма от унижение, защото повече нищо не можеш да поемеш.

Външният вид е важен за хората мазохисти, макар че можем да си помислим обратното, като гледаме начина, по който някои от тях се обличат. Дълбоко в себе си те много обичат хубавите дрехи, обичат да изглеждат добре, но тъй като са убедени, че трябва да страдат, не си го позволяват. Когато мазохистът се облича така, че всичките му закръглености да се виждат хубаво в прилепналите дрехи, това е знак, че травмата му е много дълбока. Той си причинява още по-голямо страдание. Когато започне да си позволява да си купува хубави качествени дрехи, от точната мярка и по свой вкус, знаем, че травмата му е на път да оздравее.

Мазохистът има дарбата да привлича към себе си ситуации или хора, които ще го унижават. Ето няколко примера:

• Жената привлича мъж, който си позволява много волности на обществено място, когато пие много.

• Жената привлича мъж, който непрестанно флиртува с другите жени в нейно присъствие.• Мъжът привлича съпруга, която е груба, особено пред колегите му в работата.• Жената цапа дрехите си било от липса на контрол на пикочния мехур, било от много обилно

менструално течение.• Мъжът или жената имат способността да си цапат дрехите, когато се хранят на обществено

място: мъжът, като допуска парченца храна да падат върху вратовръзката му, а жената - върху гърдите си. Жената ще каже, че едрите й гърди й пречат да се храни. Тя не иска да види, че сама привлича унизителни или срамни положения, които настъпват, задай помогнат да открие травмата си. Колко пъти съм чувала жени мазохистки да ми казват, докато се храним заедно: „Каква дебела мърла! Пак се изцапах!" Колкото се опитват да почистят петното, сякаш то става още по-голямо.

• Мъжът преживява уволнение от работата си и докато чака на опашка, за да поиска помощ от социалните служби, често му се случва някой стар колега или някого, когото познава, да види как той чака на опашка. Опитва се да се скрие.

Единствени хората, страдащи от унижение, преживяват ситуациите, описани в предходните примери, по този начин. Друг човек би могъл в същото положение да се почувства отхвърлен, изоставен, предаден или да го преживее като несправедливост.

Ето защо е важно да си спомниш, че не това, което преживяваш, те кара да страдаш, а твоята реакция спрямо това, което преживяваш, поради твоите неизлекувани травми.

Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени, които бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна; баща алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с други жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало възможността да имат толкова приятели, колкото другите.

За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това, което не прави за себе си. Ето няколко примера:



• Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време да изпълни тази задача в собствената си къща.

• Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна.

• Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е сама, ще носи „парцали". Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и ще иска да се скрие.

Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание, защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави, като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен" и „да не си достоен". Често се преценява като недостоен - например недостоен да бъде обичан или да бъде признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно.

На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със сексуалността.

Да вземем за пример дете, родено от неомъжена жена. Ако на него се е гледало като на дете на срама, травмата е пробудена много рано, всъщност толкова рано, че то ще стане възрастен човек с много по-изявена травма. Още със зачатието си този човек ще има изкривена представа за сексуалния акт. Зная, че в наши дни сексуалността е много по-свободна, отколкото някога, но не се оставяй това да те заблуждава. Все повече и повече юноши и девойки страдат от затлъстяване, което пречи на мнозина от тях да имат нормален и приятен сексуален живот. Този сексуален срам, предаван от поколение на поколение, ще бъде преодолян само когато травмата от унижение бъде излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от унижение, са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално равнище. Не е без значение, че всички тези души са се привлекли взаимно.

Девойката мазохистка е склонна да се контролира сексуално най-вече за да не причини срам на майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че всички я гледат и знаят какво е направила.

Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се опитват да смачкат гърдите, когато ги смятат за твърде големи.

Юношата мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува много да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова повече иска да спре и толкова повече ще бъде привличан от мастурбирането. Ще привлече към себе си и унизителни и срамни ситуации с родителите си и с приятелите си на сексуално равнище.

Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И толкова много ще се срамува, че няма да посмее да говори за това с никого.

Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си виновна, ти си прекалено секси" или „Просто не е трябвало да го предизвикваш" или „Ти сигурно си направила нещо, за да ти се случи това". Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им на унижение, срам и вина. Когато една жена си сложи хубава дебела защита под формата на свръхтегло около ханша, задните части и корема, сиреч около сексуалната област на своето тяло, можем да заподозрем у нея страх по отношение на сексуалността, причинен от преживени злоупотреби.



Не е изненадващо да видим толкова девойки и все повече и повече юноши да започват да дебелеят в момента, когато сексуалните им желания се проявяват по-отчетливо. Това е добър начин да не бъдат желани, да не привличат сексуално насилие и - несъзнателно - да се лишат от удоволствието на секса. Колко жени са ми казвали: „Ако имах хубаво слабо тяло, щях да съм много секси и може би щях да изневерявам на съпруга си" или „Щях да се обличам по-секси и мъжът ми щеше да ревнува". Установила съм, че по-голямата част от дебелите хора са много чувствени. Тъй като не смятат, че заслужават да си доставят удоволствие, те така ще се организират, че да се лишат от него и в сексуалната област.

Така че е вероятно човек, който страда от унижение, да преживява фантазми, макар че никога няма да посмее да говори за тях, защото това би било срамно. Не само че мазохистите са чувствени, но те са и сексуални. Те биха правили любов често, ако бяха способни да се оставят да бъдат такива, каквито искат да са, и най-вече ако си дадяха време да признаят своите истински нужди в тази област (впрочем, както и в другите сектори). Много пъти съм чувала жени да казват, че когато почувстват желание да правят любов, не посмяват да кажат на партньора си. Според тях е недопустимо да безпокоиш другия заради собственото си удоволствие.

Обикновено и мъжът мазохист също няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация.

Когато мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне.

Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска, например да издава звуци, които да покажат до каква степен обича това.

Изповедта, изисквана от религията, също е била източник на срам за тези, които са били принудени да се изповядват като млади и особено за младото момиче, което е трябвало да разкрива сексуалния си живот пред мъж. Тези хора е трябвало да изповядват дори лошите си мисли. Лесно можем да си представим трудността, особено за девойката, да се изповяда, че е правила любов преди да се омъжи. Най-вярващите изпитвали срам пред БОГА, защото за тях да разочароват БОГА било неприемливо и намирали за много унизително да го разказват, особено пред свещеник. Това унижение оставя особено дълбок белег, за чието изчезване са необходими много години.

Както за мъжа, така и за жената мазохист е въпрос на подчертано усилие да се съблекат на светло пред нов партньор. Те се страхуват да не се засрамят, когато другият ги погледне, макар че дълбоко в себе си мазохистите са тези, които изпитват най-голямо удоволствие да се разхождат голи, когато успеят да си признаят правото на това. Тъй като са чувствени хора, те могат както да смятат секса за „свински", така и да пожелаят да са още по-„свински" в своята сексуалност. Това може би е трудно да бъде разбрано от някого, който не е от типа мазохист, но тези, които са такива, го разбират. Това се отнася за всички видове травми. Човек може по-добре да разбере нещо, когато преживява опитността от травмата.

Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от унижение засяга нашия начин на общуване. Страховете на мазохиста, които му пречат да общува ясно и да изразява исканията си, са следните: страх да не нарани другия, да не го вземат за егоист, ако разкрие своите нужди или желания, да не бъде принизен или унижен, да не го накарат да се чувства като кофа за боклук, да не му кажат или да го накарат да се почувства недостоен. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, и че твоята травма от унижение взема превес.

Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят при мазохиста:• Болките в ГЪРБА и усещанията за тежест в РАМЕНЕТЕ са много чести, защото той поема

много върху себе си. Болката му в гърба се дължи най-вече на чувството му за липса на свобода. Долната част на гърба е засегната, когато преживяването е свързано с материалните неща, а горната част на гърба - с областта на емоционалното.

• Може да страда от ДИХАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ, ако се оставя да бъде задушаван от проблемите на другите.



• Проблеми в КРАКАТА и в СТЪПАЛАТА, като РАЗШИРЕНИ ВЕНИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ и СЧУПВАНИЯ, са често срещани. Поради страха му да не би повече да не е способен да се движи, в края на краищата си навлича физически проблеми, които му пречат да се движи.

• Често се случва да страда от ЧЕРЕН ДРОБ, защото е от хората, които „си причиняват много жлъч" заради другите.

• Болките в ГЪРЛОТО, АНГИНИТЕ и ЛАРИНГИТИТЕ са други проблеми, с които мазохистът се среща, защото много сдържа това, което има да каже и най-вече това, което желае да поиска.

• Колкото му е по-трудно да осъзнае нуждите си и да изрази желанията си, толкова повече нараства вероятността да има проблеми с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА.

• Освен това, фактът, че не умее да слуша собствените си потребности, често предизвиква КОЖНИ СЪРБЕЖИ. Знаем, че изразът „сърби ме" означава „имам голямо желание да...", но мазохистът не си го позволява, защото би било срамно да искаш прекалено много да си доставяш удоволствие.

• Друг физически проблем, който съм имала възможността да наблюдавам при мазохистите, с лошото функциониране на панкреаса, което води до ХИПОГЛИКЕМИЯ и ДИАБЕТ. Тези болести се проявяват при хора, на които им е трудно да си позволят разни сладости, или си ги доставят, но се чувстват виновни за това или се подлагат на унижения.

• Мазохистът е предразположен също така и към СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ПРОБЛЕМИ, защото не се обича достатъчно. Не се смята за достатъчно важен, за да си доставя удоволствие. Областта на сърцето при човека е в пряка връзка със способността му да си доставя удоволствие, с радостта му от живота.

• Освен това поради убедеността му в страданието, не рядко можем да видим мазохиста да е принуден да се подлага на множество ХИРУРГИЧЕСКИ НАМЕСИ.

Уточнявам, че всички споменати по-горе болести са обяснени подробно в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се".

Ако откриеш, че имаш един или повече от тези физически проблеми, това означава, че има сериозна възможност те да са причинени от поведението на твоята маска на мазохист. Тези болести могат да се проявят при хора с други травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от унижение.

На равнището на храненето мазохистът често е краен. Или яде лакомо, или приема само малки порции, за да се накара да повярва, че не яде много, за да не го е срам. Обаче поглъща множество малки порции, което в крайна сметка прави много. Има моменти на булимия, когато се храни скришно, без при това да си дава сметка за това, което яде. Той е от хората, които ядат прави, до кухненския плот например. По този начин той има чувството, че не е ял толкова много, както ако беше отделил време да седне на масата в кухнята. Предпочита богатите на мазнини храни.

Обикновено се чувства много виновен и се срамува да яде каквото и да е, особено ако това са храни, които повишават теглото, като шоколада. Една участничка в един стаж ми разказа, че когато пазарува в бакалията и стигне на касата, за да плати, поглежда всички глезотии в кошницата си и се срамува от това, което другите хора наоколо могат да си помислят за нея. Тя е убедена, че се отнасят към нея като към дебела свиня.

Това, че вярва, че яде много, не помага на мазохиста на равнището на теглото му, защото, както знаеш, винаги ни се случва това, в което вярваме. Колкото повече един човек мисли и се чувства виновен, че много е ял, толкова повече погълнатата храна ще го кара да дебелее. Ако човек поглъща много храна и не повишава теглото си, то е, защото няма същото вътрешно поведение, същото убеждение. Учените ще кажат, че тези двама души имат различен метаболизъм или различна система на жлезите, които могат да се отразят на физическото тяло, но аз оставам убедена, че системата на убежденията е тази, която определя типа метаболизъм, типа на системата на жлезите или на храносмилателната система, които има даден човек, а не обратното.

За жалост мазохистът се отблагодарява на себе си с храна. Това е неговият залък на спасението, неговият начин да се възнагради. Когато започне да го прави с други средства, ще почувства по-малка нужда да се компенсира с храни. Не бива да се сърди на себе си за това



поведение, защото сигурно е това, което го е спасявало досега, това, което му е помагало да продължава да живее.

Според статистиката 98 % от хората, които пазят диета за отслабване, си връщат изгубеното тегло и дори малко повече, когато започнат да се хранят нормално. Забелязал ли си, че повечето от тези, които искат да отслабнат, казват, че искат да изгубят от теглото си или че са изгубили от теглото си? В природата на човека е да пусне в ход всичко, за да си върне това, което е изгубил. Ето защо е за предпочитане да се използва израза отслабвам, вместо губя тегло.

Имах възможността да наблюдавам, че след многобройни диети хората, които са изгубили и са си върнали теглото, много често изпитват все по-голяма трудност да отслабнат отново и все по-лесно качват килограми. Изглежда, че физическото тяло е уморено от работата, която се е изисквала от него. Далеч по за предпочитане е да приемеш това тегло и да работиш над травмата от унижение така, както е посочено в последната глава.

За да осъзнае по-добре травмата си от унижение, мазохистът трябва да признае до каква степен се срамува от себе си или от другите и до каква степен някои хора са могли да се срамуват от него. Освен това той трябва да осъзнае хилядите пъти, когато сам се унижава, сиреч когато се принизява и се чувства недостоен. Тъй като често е краен, обикновено той започва с това, че не вижда никаква срамна ситуация, а впоследствие разпознава огромен брой. Когато това се случи, първата му реакция е да преживее шок по отношение на всички тези ситуации на срам и унижение, а после да се смее над тях. Това е началото на излекуването. Друг начин за осъзнаване се състои в това да си даде сметка, че е от хората, които искат често да поемат на гърба си отговорностите или ангажиментите на другите.

Ако се виждаш в тази травма от унижение, спомни си, че имаш нужда да работиш най-вече на равнището на душата, сиреч да се освободиш от травмата на унижението. Ако работиш само на физическото равнище, като непрекъснато се контролираш да не дебелееш или да отслабваш, ти не си в съгласие с твоя житейски план и ще трябва да се превъплъщаваш в ново тяло, което може би ще бъде още по-дебело. Докато си тук, по-разумно е да се организираш, за да направиш това, което ще освободи душата ти.

Важно е да осъзнаеш, че майка ти или баща също преживяват травмата от унижение. Те я преживяват с родителя от същия пол като твоя. Проявявайки съчувствие към родителя си, който преживява тази травма, ще ти бъде по-лесно да го проявиш и към себе си.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от невъзможността да си простим това, което причиняваме на себе си, или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от унижение, толкова повече това означава, че ти сам се унижаваш, като се принизяваш или се сравняваш с другите или като унижаваш други хора, срамувайки се от тях, или желаейки да правиш прекалено много неща за тях. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

Вече споменах, че маската на мазохист изглежда най-трудна за признаване и за допускане. Ако се виждаш във физическите характеристики на тази маска, но не и в другите, ти препоръчвам да препрочетеш тази глава няколко пъти в следващите месеци. Малко по малко ситуациите, в които си преживял срам или унижение, ще изскочат. Важно е да си дадеш необходимото време, за да признаеш тази травма в себе си.

Припомням ти, че характеристиките и поведенията, разгледани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на мазохист, вярвайки, че по този начин ще избегне преживяването на унижение. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на

болката, тази маска може да се носи само няколко минути в седмицата или почти винаги.

Поведенията, свойствени за мазохиста, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от унижението. Обаче е вероятно да се разпознаеш в някои поведения, но не и в цялото, което описах. Почти е невъзможно за един човек да се идентифицира във всички упоменати



поведения. Всяка една от травмите има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв какъвто си, и когато реагираш на нещо. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от унижение. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с унижение. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб, преди да отстраниш тази възможност. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от унижение. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около теб, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата от УНИЖЕНИЕПробуждане на травмата: Между една и три годишна възраст с родителя, който се е грижил

за физическото му развитие, обикновено майката. Липса на свобода. Чувство на унижение от контрола на този родител.

Маска: Мазохист.Тяло: Дебело, кръгло, нисък ръст, дебел, издут врат, напрежения във врата, гърлото,

челюстите и ханша.Очи: Големи, кръгли, отворени и невинни като на дете.Речник: „достоен съм", „недостоен съм", „малък", „дебел".Характер: Често се срамува от себе си или от другите или се страхува да не се срамуват от

него. Не обича да бърза. Познава нуждите си, но не ги слуша. Поема всичко на гърба си. Контролира, за да избегне срама. Смята се за нечистоплътен, безсърдечен, свиня или нищожен в сравнение с другите. Прилепващ. Прави всичко да не бъде свободен, защото „да си свободен", означава „неограничен". Ако е неограничен, се страхувала не прекали. Играе си на майка. Свръхчувствителен. Наказва себе си, като смята, че наказва другия. Иска да бъде достоен. Преживява отвращение. Срам на сексуално равнище, но е чувствен, а не слуша сексуалните си нужди. Компенсира и се възнаграждава чрез храната.

Най-голям страх: Свободата.Хранене: Обича богати на мазнини храни, шоколад. Булимичен или се храни на множество

малки порции. Срамува се, когато купува или да яде глезотии.Възможни болести: Гръб, рамене, гърло, ангини, ларингити, дихателни проблеми, крака,

стъпала, разширени вени, изкълчвания, счупвания, черен дроб, щитовидна жлеза, кожни сърбежи, хипогликемия, диабет, сърце.

Глава 5



Предателството

Физически вид на контролиращият (травма от предателство)

Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника „предавам" означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или издавам някого". Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност, обратното на предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан. Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от предателство.

Тази травма се пробужда на възраст между две и четири години, в момента, когато се развива сексуалната енергия, която поражда Едиповия комплекс. Тази травма се преживява с родителя от противоположния пол. Душата, която иска да работи над тази травма, привлича към себе си родител, с когото ще има силна връзка на обич и голямо взаимно привличане, следователно силен Едипов комплекс.

Ето няколко обяснения за тези, които желаят повече информация за теорията за Едиповия комплекс, създадена от психоаналитика ЗИГМУНД ФРОЙД. Според него ние всички преживяваме този комплекс, но в различна степен. Всяко дете, особено на възраст от две до шест години, се влюбва в родителя си от противоположния пол или в лицето, което играе тази роля, защото е на възраст, когато се развива сексуалната му енергия. От този момент насетне детето започва да установява контакт със своята жизнена сила, със своята сексуална сила, тази, която представлява способността му да създава.

Нормално е с раждането си бебето да е слято с майка си и да изпитва голяма нужда от нейното внимание и от грижите й. Все пак майката трябва да продължи да изпълнява всекидневните си задължения и да се грижи за другите членове на семейството, както е правела преди то да се появи. Ако майката отговаря прекалено много на всичките му капризи до степен да се превърне почти в негова робиня, детето започва да вярва, че може да замести бащата и да изпълни изцяло майка си. В този случай, все според д-р Фройд, детето няма да мине през едиповата фаза, която е основна в неговото развитие и това ще бъде много вредно за него на психологическо и сексуално равнище, когато стане възрастен човек.

Да мине през едиповата фаза, за детето означава да успее да признае, че за неговото създаване е бил необходим баща. Дори и той да отсъства, майката трябва да накара детето да почувства, че баща му съществува и че той е толкова важен, колкото е и тя. Щом детето започне да разбира, че е имало съединяване на двата пола, за да бъде то заченато, то развива интерес към противоположния пол. Развива несъзнателно желание да направи бебе с родителя от противоположния пол. В същото



време се развива мощта му за създаване. Това обяснява поведението на малките момиченца, които се опитват да съблазнят баща си, а малките момченца - майка си. Те правят всичко възможно, за да получат обичта на родителя от противоположния пол. Ще се опитват също така да покровителстват този родител, въпреки разочарованието, че не получават желаното внимание. Когато родителят от същия пол като детето нарани родителя от противоположния пол, детето преживява това много трудно. Понякога някои стигат дотам да пожелаят смъртта на родителя, когото обвиняват.

За жалост в повечето случаи Едиповият комплекс се преживява зле, защото майката развива силно чувство на притежание по отношение на сина си, а бащата - по отношение на дъщеря си. Колкото по-обезценен е бащата, дори понякога напълно пренебрегван, толкова по-трудно ще стане разрешаването на този комплекс. Наблюдавала съм, че тези, които страдат от предателство, не са разрешили Едиповия си комплекс като деца. Това означава, че привързаността им към родителя от противоположния пол е прекалено голяма, което се отразява лошо на техните емоционални и сексуални връзки по-късно. Те ще са склонни непрекъснато да сравняват партньора си с родителя си от противоположния пол или ще имат многобройни очаквания спрямо партньора си, свързани с това, което не са получили от родителя си от противоположния пол. В момента на сексуалния акт тези хора изпитват по-голяма трудност да се отпуснат напълно. Ще се сдържат, защото ще ги е страх да не бъдат обсебени от другия.

Душата, която се въплъщава с цел да излекува травмата си от предателство, си избира родители, които използват прелъстяването с детето и които са по-скоро съсредоточени върху себе си. С такъв вид родители детето е склонно да чувства, че те имат нужда от него и то иска най-вече родителят от противоположния пол да се чувства добре. Опитва се с всички средства да бъде специално за този родител. Един мъж, страдащ от травмата от предателство, ми разказваше, че когато бил малък, майка му и двете му сестри го карали да се чувства по-ценен, като му казвали, че той единствен успява да направи обувките блестящи по начина, по който той ги лъска, или да направи пода да блести, когато го мие и маже с паркетин. Така че когато изпълнявал тези две задачи, той се чувствал специален. Не разбирал, че по този начин позволявал да го манипулират чрез съблазняването. Ето един пример, доказващ как може в детството несъзнателно да се преживее предателство.

Детето се чувства предадено от родителя си от противоположния пол всеки път, когато този родител не спази обещанието си или предаде доверието му. То преживява това предателство най-вече в своята любовна или сексуална връзка. Например опитът с кръвосмешението е преживяван като предателство в почти всички случаи на кръвосмешение. Детето преживява предателство всеки път, когато чувства, че родителят му от същия пол се чувства предаден от другия родител. Чувства го, сякаш лично на него му се е случило. Чувство на предателство може да бъде преживяно също така, когато малкото момиченце е поставено настрана от баща си в резултат от идването на бебе момче.

Когато детето започне да преживява опитности, дължащи се на предателство, то си създава маска, за да се защити, също както в случаите с другите травми. Тази маска в случая е на КОНТРОЛИРАЩИЯ. Видът контрол, който той упражнява, не е мотивиран от същата причина, както контролът, упражняван от мазохиста. Мазохистът контролира, за да не се срамува или да не накара някого другиго да се срамува, докато контролиращият контролира, за да бди добре да спазва ангажиментите си, да бъде верен и отговорен или за да е сигурен, че другите спазват добре своите ангажименти.

Контролиращият си създава тяло, което излага на показ силата, властта и което сякаш казва: „Аз съм отговорен, можете да ми се доверите". Можем да разпознаем контролиращия мъж по хубавите рамене, по-широки от ханша. Понякога може да се случи така, че да няма голяма разлика между ширината на раменете и на ханша, но както казах в една от предишните глави, трябва да се довериш на интуицията си. Когато при пръв поглед даден човек излъчва повече сила в горната част на тялото си, това е знак за някого, който лесно страда от предателство. Ако обаче видиш мъж с красиви широки рамене, големи бицепси, издута гръд и носещ прилепнала фанелка, знай, че този мъж има по-дълбока травма от предателство. При контролиращата жена тази сила е съсредоточена по-скоро на равнището на ханша, задните части, корема и бедрата. Бричовете при жената също са



част от тази травма. Обикновено долната част на тялото й е по-широка от раменете. Когато човекът има тяло във формата на круша, колкото по-подчертана е голямата част на крушата, толкова по-тежка е травмата от предателство.

Все пак в известни случаи можем да наблюдаваме обратното явление. Мъжът може да има ханш и бедра, които да са по-широки от раменете, а жената може да има тяло на мъж, сиреч широки рамене и по-тесни ханш и бедра. След много наблюдения и проверки в много подобни случаи, стигнах до заключението, че тяхната травма от предателство е преживяна по-скоро с родителя от същия пол, а не толкова с родителя от противоположния пол. Техният Едипов комплекс не е бил преживян нормално, сиреч с родителя от противоположния пол. Тези хора са били много привързани към родителя от същия пол и са пренебрегвали другия родител. Но трябва да призная, че подобни случаи са по-скоро редки. Ето защо тази глава разглежда основно хората, които преживяват тази травма от предателсво с родителя от противоположния пол. По-често се случва такова тяло да е белег за травма от отхвърляне, която може да бъде преживявана във фрагментирано тяло.

Като цяло, хората, носещи маската на контролиращия, заемат своето място и са много физически присъстващи. Често от тях се излъчва едно вижте ме. Често се случва те да имат доста излишни килограми, но не може да се каже, че са дебели. Бихме ги определили по-скоро като силни хора. Погледнати в гръб, няма да ни се сторят дебели. Но погледнати отпред, тези хора - и мъжете, и жените - могат да имат издут корем. Това е техният начин да покажат силата си с издутия корем, който казва: „Аз съм способен". Източните страни наричат това силата на Хара.

Уточнявам, че повишаването на теглото от когото и да било е свързано с една умствена част от този човек, която е убедена, че не заема достатъчно място в този живот. Така че излишното тегло не означава автоматично, че имаме работа с травмата от унижение, обяснена в предишната глава. За мазохиста неговото тегло е допълнително средство да се чувства унижен. За другите травми повишаването на теглото е свързано с убеждението, че трябва да заемат повече място. Наблюдаваме, че бягащият и зависимият са много тънки и дори слаби, не искат да заемат място. Това помага на бягащия да бъде по-невидим, а на зависимия да изглежда по-слаб, сиреч да кара другите да му помагат.

Погледът им е интензивен и прелъстителен. Когато контролиращите гледат някого, те имат дарбата да го накарат да се чувства специален, важен. Те бързо виждат всичко. Интензивността на техния поглед им помага да видят с един поглед какво става наоколо. Контролиращият използва много очите си, за да държи другия на разстояние, когато е в отстъпление, или за да фиксира и проучва другия по начин, който смущава. По този начин той се предпазва да не покаже слабостта си, уязвимостта си или своето безсилие.

Припомням ти, че когато даден човек притежава само една от споменатите характеристики, неговата травма не е толкова тежка. Разпознаваме областта, в която даден човек е контролиращ и се страхува да не бъде предаден, по частта от тялото, която е белег за сила или за власт. Например, когато жената или мъжът имат силен ханш и издаден корем - като добра защита - това показва гняв, изпитван спрямо противоположния пол и това най-вече на сексуално равнище. Възможно е човек да е изпитвал сексуален тормоз като малък или да е бил жертва на сексуално насилие, което обяснява тази форма на сексуална защита.

Ако се разпознаваш във физическото описание на контролиращия, но си по-скоро интровертен човек, възможно е за теб да бъде по-трудно да се познаеш в следващите поведения, защото контролът, който упражняваш, е много по-прикрит, следователно по-труден за осъзнаване. Ако случаят е такъв, хората, които те познават добре, биха могли да ти кажат, прочитайки следващите страници, дали носиш маската на контролиращ. Когато човек е по-екстровертен, неговият контрол е по-видим и по-лесен за установяване.

На равнището на поведението и вътрешните положения на контролиращия силата е характеристика, обща за всички хора, които страдат от травмата от предателство. За тях е важно да демонстрират силата и най-вече смелостта си. Твърде взискателни към самите себе си, те искат да покажат на другите на какво са способни. Те преживяват всяка проява на подлост, сиреч на липса на смелост, като предателство. Ще се сърдят много на себе си, ако провалят проект, ако не са имали смелостта да отидат докрай. Много им е трудно да приемат подлостта у другите.



Тъй като изпитват трудност да приемат всякаква форма на предателство, идваща от тях самите или от другите, те правят всичко, на което са способни, за да бъдат отговорни, силни, специални и важни хора. По този начин контролиращият задоволява своето его, което не иска да види колко пъти в седмицата предава себе си или предава някого другиго. Повечето пъти не го осъзнава, защото предателството е толкова неприемливо, че той не иска да допусне, че може да го направи. Ако осъзнава, че е предал някого, като например не е спазил някакво обещание, той се извинява по всякакви начини и дори понякога може да използва лъжа, за да се измъкне. Ще твърди, например, че е помислил, когато в действителност е забравил това, което е трябвало да направи.

Спомни си, че всяка една от нашите травми е тук, за да ни напомня, че ако другите ни карат да страдаме, то е, защото и ние го причиняваме на другите или на себе си. Това не може да бъде разбрано, нито прието от егото. Ако разпознаваш себе си в маската на контролиращия и чувстваш известна съпротива, докато четеш тези редове, то е, защото егото ти се инати, а не четеш със сърцето си.

Сред петте травми контролиращият е този, който има най-много очаквания спрямо другите, защото обича да предвижда всичко и по този начин всичко да контролира. Споменах в една от предишните глави, че зависимият също има множество очаквания по отношение на другите, но това са очаквания, които имат връзка с неговата потребност да му се помага и да бъде подкрепян поради травмата му от изоставяне. По този начин той се чувства важен. Очакванията на контролиращия спрямо другите имат за цел да проверят дали те правят добре това, което трябва да правят, или дали той може да им има доверие. Освен това той е по-умел, когато става въпрос да отгатне очакванията на другите. Често му се случва да каже или да отговори нещо в зависимост от очакванията на другите, без обаче да има намерението наистина да направи това, което е казал.

Контролиращият е силна личност. Той утвърждава това, в което вярва, със сила и очаква другите да подкрепят и да се присъединят към неговите убеждения. Бързо си съставя мнение за другия човек или за някаква ситуация и е убеден, че има право. Утвърждава своята гледна точка категорично и на всяка цена иска да убеди другите. Често използва израза „Разбрали?", за да е сигурен, че е добре разбран, убеден е, че когато другият човек го разбира, то той е съгласен с него, което, за жалост, не винаги е така. Правила съм проверка с много контролиращи хора дали си дават сметка до каква степен се опитват да ме убедят, когато изразяват пред мен мнението си, и те не го забелязваха. Всички маски имат една обща точка: в момента, когато човекът носи маска, той не го осъзнава. За сметка на това обаче, хората наоколо много по-лесно забелязват маската, която този човек носи.

Контролиращият човек прави всичко възможно да не попада в ситуации на сблъсък, в които няма да има контрол. Когато се окаже заедно с хора, които смята за бързи и силни, ще се оттегли от страх, че няма да може да се изправи срещу тях.

Контролиращият е бърз в действията си. Той разбира или иска да разбере бързо и му е трудно, когато някой отделя много време, за да обясни или да разкаже нещо. Често прекъсва и отговаря още преди събеседникът му да е свършил. Ако обаче някой друг посмее да се отнесе по същия начин с него, той ще каже твърдо: „Остави ме да довърша, не съм свършил да говоря!"

Той има много таланти и бързо се изявява. Така че проявява твърде малко търпение към по-бавните хора. Трябва да полага усилия, за да се държи спокойно с тях. Често това е случай, в който се опитва да контролира другите. Например да се движи с кола след друг шофьор, който кара бавно, го прави нетърпелив и често го вбесява. Що се отнася до контролиращия родител, той ще изисква от децата си да са бързи и да научават всичко много бързо. Същото е и когато се отнася до него. Когато не става достатъчно бързо за вкуса му и особено когато е притеснен от нещо непредвидено, той преживява гняв. Много обича да завършва първи, особено на състезание. Да завърши сред първите, за него е още по-важно от това да прави добре това, което прави. Понякога може да стигне дотам, че да създаде нови правила на играта, за да бъде всичко в негова полза.

Когато нещата не вървят според очакванията му, той лесно става агресивен, макар и да не смята себе си за агресивен човек. Представя си по-скоро, че е човек, който утвърждава себе си, силен и който не позволява на другите да му се качат на главата. Сред петте характера контролиращият е този, който познава най-много висоти и спадове в настроението си. В даден момент може да е



изпълнен с любов и внимание, а в следващия - да изпадне в гняв поради нещо съвсем дребно. Хората около него не знаят как да му угодят. Другите често преживяват подобен род поведение като предателство.

Следователно контролиращият трябва да работи над търпението и толерантността си, особено когато възникнат ситуации, които му пречат да работи или да прави каквото и да било по своя начин и според своите очаквания. Например ще направи всичко, за да оздравее колкото се може по-бързо, ако е болен, за да може да продължи да си гледа заниманията. Когато близките му или тези, които имат някакви ангажименти към него, са болни, той не проява по-голямо търпение.

Контролиращият е склонен да „мисли в бъдеще време", сиреч да се опитва да предвижда всичко в бъдещето. Неговата умствена дейност е много активна. Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето. Най-големите неудобства от подобно поведение са в това, че той иска всичко да стане както го е предвидил и е изпълнен с очаквания относно бъдещето. Това поведение му пречи да изживява в пълнота настоящия си момент. Например докато работи, ще бъде зает да планира бъдещата си отпуска, а през отпуската ще организира връщането си на работа или ще се тревожи за това какво става вкъщи по време на отсъствието му. Често бърза много повече да види какво ще се случи и дали всичко ще стане както го е предвидил, отколкото да се възползва от настоящия си миг.

Контролиращият обича да пристига по-рано, за да си осигури контрола над всичко. Не обича да закъснява и не може да търпи хората, които закъсняват, макар че това му дава още една възможност да ги контролира, като се опитва да ги промени. Става нетърпелив, ако завърши някаква задача със закъснение или когато някой друг му е обещал да свърши нещо и го предаде със закъснение. Този трудност се преживява най-вече с хората от противоположния пол, от които се дразни по-бързо, отколкото от другите. Тъй като е взискателен, често му се случва да не отдели - на себе си, както и на другите - достатъчно време, за да бъде извършена някаква работа.

Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие. Постоянно ще проверява дали всичко върви според очакванията му. Изпитва трудност и когато трябва да покаже на някого как да направи нещо, а другият схваща бавно. Той няма време за губене. Когато повери някаква работа някому, то това ще са лесни неща или функции, за които няма да съжалява, че не са добре изпълнени. Ето защо контролиращият трябва да е бърз: той прави почти всичко сам; в противен случай е зает да надзирава тези, които му помагат.

Сякаш контролиращият има уши и очи по цялата глава, за да проверява какво правят другите и да е сигурен, че те правят това, което се предполага, че трябва. По-взискателен е към другите, отколкото към себе си. Но се доверява по-лесно на хората от същия пол като своя, а проверява и контролира повече тези от противоположния пол. Припомням ти, че травмата от предателство се събужда при контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си.

Тъй като се смята за твърде работлив и отговорен, контролиращият трудно приема мързела. Според него човек може да мързелува, само след като преди това е изпълнил всички задачи, за които е отговорен. Да види друг човек, че нищо не прави, особено от противоположния пол, го дразни невъобразимо. Отнася се с него като с мързеливец и трудно му се доверява. Освен това прави всичко необходимо, така че всички да узнаят какво е направил, как го е направил и колко е свършил; така другите ще видят до каква степен той е отговорен и че на него може да му се има доверие. Контролиращият мрази да му нямат доверие. Той се смята за толкова отговорен и талантлив, че другите трябва винаги да разчитат на него. Само че не вижда колко му е трудно на него самия да се довери на другите.

Контролиращият изпитва вътрешна съпротива да се довери на когото и да било, защото се страхува, че един ден това, че се е доверил на някого, ще се обърне против него. Той трябва действително да има доверие на някого, за да стане този човек негов довереник. За сметка на това той пръв ще повтори на другите това, което му е доверено, но от само себе си се разбира, че има много добро основание да го направи.



Обича да има последната дума в това, което другите казват или правят. Например, ако майка се кара на детето си и му прави забележка, контролиращият баща, минавайки покрай тях, добавя: „Разбра ли това, което мама ти каза?" Тази ситуация дори не го засяга, но той все пак се намесва. Ако това се случи на момиченце, има голяма вероятност то да го преживее като предателство, особено ако е момиченцето на татко, а той не поеме защитата му, когато майката го наказва. Обикновено контролиращият обича да има последната дума, ето защо лесно намира какво да добави на всичко... или почти на всичко.

Той много се меси в работите на другите. Тъй като бързо вижда какво става около него и се смята за по-силен от останалите, лесно поема цялата отговорност за всичко. Смята, че трябва да помогне на другите да организират живота си. Не проумява, че постъпва по този начин, за да има контрол. Занимавайки се с другите, той може да контролира това, което те ще направят, как и кога ще го направят. Когато контролиращият се занимава с проблемите на другите, той има чувството, че те са по-слаби от него. Това е прикрит начин да покаже собствената си сила. Докато даден човек не повярва наистина в силата си, той ще прави всичко възможно да я показва на другите. Да се занимава с по-слабите е често използвано от него средство с тази цел.

Освен това, контролиращият е много чувствителен, но тази чувствителност не проличава много, тъй като той е прекалено зает да показва силата си. Видяхме в предишните глави, че зависимият се грижи за другите, за да си осигури тяхната подкрепа и поддръжка, и че мазохистът постъпва по същия начин, за да бъде добър човек и да не причини срам на никого. От своя страна, контролиращият се занимава с работите на другите, за да не страда от предателство или за да е сигурен, че останалите ще отговорят на неговите очаквания. Ако виждаш, че си от типа човек, който смята, че е отговорен да подрежда живота на тези, които обича, ти препоръчвам добре да разгледаш мотивацията си.

Егото на контролиращия лесно взема надмощие, когато някой го порицава за това, което прави, защото не обича да бъде надзираван, особено от друг контролиращ. Изпитва силни затруднения с авторитарните личности, защото смята, че те искат да го контролират. Той намира основание за това и винаги изтъква някаква добра причина, за да направи нещата по свой начин. Доста трудно допуска страховете си и не иска да говори за слабостите си. Впрочем още много млад контролиращият започва да казва: „Аз съм способен, остави ме да го направя сам". Иска да прави нещата по свой начин, но обича другите да го признават, да го поздравяват и най-вече да забелязват това, което прави.

Не иска да показва своята уязвимост от страх, че някой може да се възползва от нея и да го контролира. Обича да се показва храбър, смел и силен колкото е възможно по-често.

Обикновено обаче прави нещата на своя глава. Казва на другите това, което искат да чуят, но не държи сметка за това и накрая постъпва по своя си начин. Ето един пример за такова поведение. Веднъж двамата със съпруга ми бяхме наели един човек от типа контролиращ за ремонт вкъщи. Обяснявайки на този господин това, което исках да направи, и откъде исках да започне, видях, че не беше съгласен и че не му харесваше аз да му казвам какво трябва да прави, тъй като той беше специалистът по ремонтите. Така че той се опита да ме убеди относно начина, по който той виждаше нещата, без да държи сметка за нашите приоритети. Казах му, че разбирам неговата гледна точка, но че за да отговори на нашите потребности, ние със съпруга ми предпочитаме друго.,, Много добре!", отговори ми той. Въпреки това два дни по-късно открих, че беше постъпил на своя глава така, както той искаше. Когато му казах колко съм недоволна, тъй като това не беше същото, което бях поискала, неговите оправдания вече бяха готови. Направи така, че последната дума да е негова, защото вече беше много късно да се започва отново.

По-горе споменах, че контролиращият не обича авторитарните хора, но той дори не си дава сметка в колко много случаи дава заповеди и бързо решава вместо другите. Изпитвам голямо удоволствие да наблюдавам контролиращ, който заема ръководен или надзорен пост в обществено място като ресторант, болница, магазин и т.н. Той иска да знае всичко, което се случва; дава си мнението, без някой да му го е поискал; изглежда така, сякаш не може да се възпре и да не добави собствения си коментар към това, което другите правят или казват.



Веднъж наблюдавах в един ресторант един контролиращ сервитьор, който се караше на друг сервитьор, който притежаваше всички характеристики на бягащия. Контролиращият непрекъснато казваше на бягащия кого трябва да обслужи и какво трябва да направи. Бягащият вдигаше очи към небето в знак на отчаяние. Тъкмо бях споделила моите наблюдения със съпруга ми, като му казах, че тези двамата май ще стигнат накрая до хубава разправия, когато младият бягащ, който ни сервираше, се насочи към нашата маса и започна да ни разказва до каква степен това положение е трудно за него и че възнамерява скоро да напусне работата си.

Познавайки травмите, не бях изненадана да чуя тези думи, защото бягащият, който се чувства отхвърлен, предпочита да избяга, вместо да се изправи очи в очи с положението. Най-интересното в тази история е, че контролиращият сервитьор дори не беше собственик или началник. Той беше сервитьор също като бягащия и се беше заел да направи от него също толкова добър сервитьор като себе си. Контролиращият очевидно изглеждаше над това положение и добре контролираше клиентелата. Изглеждаше много горд от себе си и нямаше вид, че си дава сметка за контролиращото си поведение. По-скоро беше зает да показва на шефа си, че е добър работник и че той може да му има доверие във всяка една ситуация. Според него другият сервитьор трябваше да му бъде признателен за помощта, която му оказваше. Това, което ние наричаме контрол, контролиращият определя като помощ.

Тъй като със съпруга ми често се храним в ресторанти по време на нашите пътувания, смятам, че е много полезно да познавам различните типове травми, защото това ми помага да определя начина, по който да се отнасям със сервитьорите. Например зная, че ако направя неучтива забележка на контролиращ сервитьор или ако му посоча грешка, която е допуснал, той веднага започва да се оправдава и дори може да излъже, за да спаси репутацията си и да не изгуби имиджа си. Ако моят подход към него е контролиращ, не получавам това, което искам. Той трябва да чувства, че всичко идва от него, а не че му е наложено от някого другиго. Преживяла съм няколко опитности, когато сервитьорът нарочно ме караше да чакам, само за да ми покаже, че последната дума ще е негова.

Когато някой се опита да убеди контролиращия в някаква нова идея, той лесно става скептичен. Най-трудното нещо за него е да бъде хванат с изненада, да не е имал време да се подготви. Като не е готов, той рискува да изгуби контрола и следователно да бъде контролиран.

Тъй като ефектът от изненадата е емоция, която му е трудно да преживее, първата му реакция е да се оттегли и да остане в състояние на тревога. Той трябва да се подготви за всякаква евентуалност и обича предварително да помисли за всички възможности, за да бъде готов. Не разбира колко пъти самият той може да променя идеите си и да поставя близките си в положения на изненада, дължащи се на промяна в последния момент. Когато той решава, тогава си дава правото да променя лесно идеите си.

Една жена с травма от предателство ми разказваше, че когато била малка, винаги се опитвала да отгатне реакциите на баща си - реакции, които преживявала много трудно. Когато очаквала баща й да я удари, защото е направила нещо лошо, той не я пипвал. Когато предполагала, че ще получи похвала за добрите си бележки в училище, той я удрял, без тя да можела да разбере откъде идвал гневът му. Този пример добре илюстрира факта, че нейната травма от предателство привличала към нея този вид поведение, както и травмата от предателство на баща й, която го карала да се държи по този начин. Сякаш бащата изпитвал странно удоволствие да я изненадва, да не отговаря на нейните очаквания, които като че ли познавал предварително. Това се обяснява със сливането между баща и дъщеря или между майка и син, които преживяват този вид травма. Всяко непредвидимо поведение от страна на родителя обикновено поражда чувство на предателство у детето от контролиращ тип.

Контролиращият много бързо започва да третира другите като лицемерни, поради голямото си недоверие. Обаче със своето манипулативно поведение много често той самият може да бъде преценен като лицемерен. Например, когато нещата не вървят, както му се иска на него, това го разгневява и той може да говори зад гърба на съответния човек с всеки, който би искал да го изслуша. В този момент не разбира, че той самият е лицемерен.

Контролиращият изпитва ужас да го лъжат. Той ще каже: „Предпочитам да ме ударят, отколкото да ме излъжат". Самият той често лъже, но за него това не са лъжи. Лесно намира добри основания, за да деформира истината. Лъжите му, които обикновено са по-изкусни, са необходими,



мисли той, за да постигне своите цели или за да се обоснове. Например, както споменах по-горе, той лесно отгатва очакванията на другите и често им казва това, което те искат да чуят. За жалост, не може винаги да удържа на думата си, защото се ангажира, без да е проверил дали може да спази ангажиментите си. Така че намира всякакви извинения, дори това да каже, че изобщо не си спомня да се е ангажирал. Останалите приемат това като лъжа и го преживяват като предателство. От своя страна, контролиращият изобщо не вижда това като лъжа. Той може да определи този вид поведение като израз на своите граници например. И по парадоксален начин много трудно преживява факта, че някой може да не му повярва. Ако не му се довери, той се смята за предаден. Именно за да избегне това мъчително чувство на предателство, той прави всичко възможно, за да му имат доверие.

В моите ателиета много жени са се оплаквали от своите съпрузи, които ги манипулират и контролират, като често лъжат. След като проверявах, се оказваше, че повечето от тези мъже бяха контролиращи. Не казвам, че всички контролиращи хора лъжат, но това изглежда още по-вероятно при тях. Ако се разпознаваш в тази травма, силно ти препоръчвам да си много внимателен, защото най-често лъжецът не смята, че лъжите му са истински или дори не си дава сметка, че лъже. Даже би могъл да попиташ тези, които добре те познават, дали имат впечатление или дали са забелязвали, че ти се случва да лъжеш.

Контролиращият не може също така да търпи хората, които мамят. Когато обаче самият той мами, когато играе на карти например, твърди, че го прави, за да разсмее другите или за да провери дали ще забележат. Ако мами в данъчната си декларация, ще каже, че всички го правят.

Освен това контролиращият не обича да бъде поставен в ситуация, в която да трябва да докладва за действията на някого другиго, за някой колега в работата, например. Той знае, че ако някой постъпи така с него, ще го преживее като предателство. Така че той не иска да причинява същото на другите. Преди няколко години в представителството на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО една нова служителка, която трябваше да дава информация на клиентите по телефона, им даваше неточни информации. Това продължаваше вече няколко седмици, когато го научих от друга служителка. Така че попитах този, който работеше до нея, дали е забелязал какво става, за да проверя случая. Той ми призна, че е знаел още от началото, но че докладването на глупаците не е част от задълженията му. Можеш да си представиш как контролиращата част в мен, която винаги е държала на репутацията на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО, беше бясна.

Всъщност за контролиращия репутацията е много важна. Когато някой направи или каже каквото и да било, което би могло да засегне добрата репутация, която той се опитва да поддържа, той се чувства обиден и гневен, защото го преживява като тежко предателство. Ще стигне дотам да излъже, за да запази добрата си репутация. Да има репутацията на човек, на когото може да се има доверие, отговорен и който си гледа добре работата, е това, което е най-важно за него. Когато говори за себе си, не се разкрива напълно. Говори само за това, което му дава добрата репутация.

Дори му е трудно да стане поръчител на някого за паричен заем, защото се страхува за репутацията си, ако другият не плаща задълженията си. Ако след зрели размишления реши да поръчителства за друг човек, а този човек не спазва ангажимента си да плаща, контролиращият преживява това като важно и трудно за преживяване предателство. Той е също така от хората, които не обичат да имат дългове, и когато вземе пари назаем, ги връща възможно най-бързо, за да запази добрата си репутация.

Забелязала съм също така, че контролиращите родители постъпват повече така, че да запазят добрата си репутация, отколкото с оглед на щастието на децата си. Те ще се опитват да ги убедят, че е за тяхно добро, но децата не са глупави. Те знаят кога родителите им мислят по-скоро за себе си. Контролиращият родител иска да решава вместо децата си, докато този, който мисли наистина за щастието на децата си, ще отдели време да разговаря с тях за това, което би ги направило щастливи.

Контролиращите хора не обичат да се оказват в ситуация, в която да не могат да отговорят на някакъв въпрос. Точно по тази причина, като цяло, те се интересуват от познанията и обичат да научават различни неща по различни теми. Когато им се зададе въпрос, те се опитват да отговорят с риск да кажат каквото и да е, защото им е много трудно и дори невъзможно да признаят: „Не зная". Другият, забелязвайки веднага, че те не знаят отговора, може да остане с впечатлението, че го лъжат.



Когато някой каже: „Не знаех...", контролиращият се чувства почти длъжен да отговори: „Аз го знаех. Не зная къде го бях научил, но го знаех" или „Научих това от еди-къде-си". За жалост, това не винаги е вярно. „Знаех го" е израз, често използван от контролиращия.

Чувства се оскърбен, когато някой се занимава с неговите неща, без да му е разрешил. Ако някой прочете пощата му, например, може да изпадне в страхотен гняв. Ако някой друг се намеси или отговори вместо него, когато той присъства, пак ще се почувства обиден, защото ще смята, че другият няма доверие в неговите способности. Не си дава сметка, че често му се случва да се намесва и да говори вместо другите. Например контролиращ мъж, женен за зависима жена (травма от изоставяне) обикновено постоянно ще й казва как и защо да прави това или онова. За жалост такава жена търпи мълчаливо.

Трябва да добавя, че в една двойка, в която единият от партньорите е контролиращ, а другият - зависим, първият най-често е зависим от слабостта или зависимостта на другия. Той мисли, че е силен, понеже контролира другия, но всъщност той изпитва просто друга форма на зависимост. Когато двама контролиращи живеят заедно, това е по-скоро връзка на власт.

Всички посочени примери са преживени като предателство от страна на контролиращия. Ако това те е изненадало, то е, защото твоето определение на думата „предателство" е твърде ограничено. Що се отнася до мен, аз съм работила в продължение на много години над разбирането на това явление. Много добре виждах в тялото си, че имам травмата от предателство, но не успявах да направя връзка между това, което се случваше в живота ми, и тази травма. Най-трудно ми беше да направя връзката с моя баща, с когото преживявах много силен Едипов комплекс. До такава степен го обожавах, че не виждах как е възможно да се чувствам предадена от него и най-вече да допусна, че бих могла да му се сърдя.

След много години успях да се съглася, че той не отговаря на моите очаквания за отговорен мъж. Произхождам от семейство, в което обикновено жените вземат решенията, а мъжете ги следват. Открих това поведение при моите родители, както и при чичовците и лелите ми. Направих си извода, че жените поемаха всички отговорности, защото бяха по-силни и по-способни. В такъв случай мъжете бяха слаби в моите очи, защото не контролираха нищо. В действителност виждането ми беше погрешно, защото от това, че даден човек не взема решения, не следва, че е безотговорен. Така че трябваше да дам ново определение на думите „отговорност" и „ангажимент".

Когато отделих време да премисля отново това, което се беше случило в детството ми, осъзнах, че майка ми беше тази, която вземаше повечето решения, но баща ми винаги спазваше ангажиментите си към нея и поемаше своите отговорности. Когато някое от решенията, които майка ми беше взела, се окажеше не най-доброто, моят баща поемаше последиците наравно с нея. Така че беше отговорен човек.

За да успея да разбера понятието за отговорност, привлякох към себе си първия си съпруг и двама синове, които смятах за безотговорни и които се опитвах да контролирам доста дълго време, преди да осъзная, че мнението ми беше това, което обикновено имат всички хора. Това обяснява защо се пазех от противоположния пол, впрочем както всеки контролиращ. За да си помогна да излекувам травмата си от предателство, привлякох към себе си втори съпруг, който също преживяваше травма от предателство. Благодарение на него мога да проверявам всеки ден моя напредък и следователно намаляването на тази травма. Мога да видя голямата разлика между поведението ми към него и поведението, което имах към бившия си съпруг.

Контролиращият изпитва също така страх от ангажирането и това се дължи на още по-голям страх: страхът от неспазване на ангажимента. Той смята, че да не удържиш на думата си и да не спазиш ангажимента си, са синоними на предателство. Така че се смята задължен да държи на думата си и ако поеме много ангажименти, ще се чувства като затворник. Вместо да се отказва от ангажиментите си, той предпочита да не се ангажира. Познавам един човек, който винаги иска другите да се ангажират да му телефонират. Освен това иска да знае деня и часа, когато ще се обадят. Ако някой забрави да му се обади, той ще се свърже с човека, който не е спазил ангажимента си, за да му каже какво мисли. Той не осъзнава, че изисква прекалено много от другите и че самият той трудно се ангажира и никога не се впуска по този начин. Като го наблюдавам, осъзнавам



голямото количество енергия, необходима, за да се контролира всичко по този начин. Това поведение може само да му помогне да продължи да подхранва своята травма от предателство.

Много хора, които страдат от предателство, са страдали поради факта, че родителят от противоположния пол не е спазил ангажимента си според очакванията, които детето е имало по

отношение на един идеален родител.

Между другото мисля за един мъж, който днес е на повече от шестдесет години и който като млад живееше с майка си. Тя излизаше с всички мъже, които не се колебаеха да харчат много за нея. Когато той беше на 15 години, майка му замина с един от тях, защото този мъж беше готов да похарчи цяло състояние за нея. Тя остави сина си в пансион, което го накара да започне да страда от изоставяне и най-вече от предателство. Когато на свой ред и той стана възрастен човек, неговият начин да привлича жени беше да харчи много за тях и да не се ангажира истински в нито една връзка. Смяташе, че по този начин си отмъщава на майка си, но в действителност той трябва да лекува същата травма, както мъжете, които осъждаше, че съблазняват майка му с парите си.

Много често се случва също така да чуя участнички в моите ателиета да разказват, че когато забременеели от мъж, който не искал да се ангажира, той настоявал много да направят аборт. Този вид инцидент при тези, които страдат от травмата от предателство, прибавя нов слой към тяхната травма. За тях е много трудно да приемат идеята, че другият отказва да поеме отговорността за детето, което иска да се роди.

По-горе споменах, че контролиращият не се доверява лесно. Обаче ще се доверява по-лесно, ако няма сексуален интерес. Той е голям съблазнител, но докато травмата е още тежка, той предпочита хората от противоположния пол да са му приятели, а не любовници. Често използва съблазняването, за да манипулира другите, и обикновено успява много добре. Той е специалист в изнамирането на всякакви средства за прелъстяване. Контролиращият ще бъде, например, любимият зет за тъща си, защото ще я съблазни с красивите си думи. Обаче в присъствието на друг прелъстител много внимава. Веднага разбира, когато някой друг се опита да го съблазни, и не се поддава. Когато говоря за съблазняване, това не означава непременно съблазняване на сексуално равнище; той може да го използва във всички области на живота.

Най-големият страх на контролиращия е РАЗДЕЛЯНЕТО във всичките му форми. Това е типът личност, който най-тежко преживява раздялата на дадена двойка, както и каквато и да било форма на разделяне. За контролиращия това е сериозно поражение. Ако раздялата идва от него, той се страхува да не предаде другия и да не го обвиняват като предател. Освен това, раздялата му припомня, че не е имал контрол над връзката. Обаче изглежда, че контролиращите са тези, които най-често преживяват раздели, скъсвания. Ако ги е страх да се ангажират, то е също така и защото ги е страх от раздялата. Този страх ги кара да привличат към себе любовни връзки, в които партньорът не е свободен да се обвърже. За тях това е добър начин да не виждат, че всъщност те самите са тези, които не искат да се обвързват.

Когато двама контролиращи живеят заедно и връзката им не върви, те непрестанно отлагат момента, в който трябва да си признаят, че за тях ще е по-добре да се разделят. Когато станат двойка, те са или единият или другият. Или се чувстват като слети, сякаш всеки от тях е част от другия, или се чувстват разделени, особено когато партньорът не ги признава според техния вкус. За контролиращия да бъде разделен означава да се чувства разкъсан или отделен от другия. Впрочем думата „разделен" често е използвана в техния език. Той например ще каже: „Чувствам се отделен от тялото си". Веднъж една жена ми разказа, че веднага щом се стигне до някакво неразбирателство със съпруга й, тя се чувства като разрязана на две, отчаяна и се страхува от раздяла. В подобна ситуация напълно губи доверие в себе си. Тази дама страда освен това и от травма от изоставяне, което удвоява страха й от раздяла.

Според моите наблюдения травмата от изоставяне се развива преди травмата от предателство при по-голямата част от контролиращите. Тези, които още много млади решават да не виждат своята зависима част (своята травма от изоставяне), развиват необходимата сила да скрият травмата си от изоставяне. Именно в този момент започват да развиват маската си на контролиращ. Ако



внимателно наблюдаваме такъв човек, можем да видим маската на зависим в очите му (тъжни очи или сведени очи) или в увисналите краища на устата му или в една или няколко части от тялото му, които са увиснали или им липсва тонус.

Лесно можем да си представим малкото дете, което, чувствайки се изоставено или като не получава достатъчно внимание, решава с всички средства да съблазни родителя си от противоположния пол, за да привлече вниманието му и най-вече да се почувства подкрепяно от него. Детето убеждава себе си, че е толкова мило и прекрасно, че родителят му трябва да се занимава с него по специален начин. Колкото повече се опитва да контролира своя родител с това поведение, толкова повече очаквания има. Когато това не стане, когато очакванията му не са задоволени, именно в този момент то преживява предателство. Следователно става все по-контролиращо, слага си черупка от сила, вярвайки, че по този начин няма да страда от възможно предателство или изоставяне. Точно контролиращата част е тази, която насърчава зависимия да иска да стане независим.

При някои хора травмата от изоставяне преобладава над тази от предателство, докато при други става обратното: преобладава маската на контролиращия. Мъжът, който развива красиви мускули благодарение на заниманията с фитнес, споменат в главата за травмата от изоставяне, но чието тяло отново се отпуска, когато престане да прави своите упражнения, е добър пример за човек, преживяващ едновременно травмата от предателство и от изоставяне.

Ако се разпознаваш в описанието на маската на контролиращия, но не и в това на маската на зависимия, препоръчвам ти все пак да не пренебрегваш тази възможност. Имай едно наум все пак, че може да има в теб и нещо от травмата на изоставянето. Най-доминантната травма в тялото е тази, която най-често използваме в ежедневието.

И така, според моите наблюдения от много години установих, че даден човек може да страда от изоставяне, без непременно да страда от предателство, но че този, който страда от предателство, страда също така и от изоставяне. Освен това съм наблюдавала, че много хора, чието тяло показваше предимно травмата от изоставяне, придобита в ранна възраст, с възрастта бяха започнали да развиват характеристиките на травмата от предателство. Но е възможно да се случи и обратното. Тялото се променя непрестанно; то ни показва по всяко време какво става вътре в нас.

Ако си забелязал, съществуват много общи точки между хората, които се страхуват да не бъдат изоставени и тези, които изпитват страх да не бъдат предадени. Като допълнение към аспектите, споменати по-горе, и двата типа обичат да привличат вниманието. Зависимият го прави, за да получи внимание и за да се грижат за него, докато контролиращият постъпва така, за да има контрола над дадена ситуация, за да покаже силата на характера си и за да впечатли. Често виждаме типа на зависимия сред актьорите и певците, а откриваме типа на контролиращия сред актьорите, комиците, тези, които обичат да разсмиват другите. И двата типа характери обичат да се правят на звезди, но поради различни причини. Контролиращият често има репутацията на човек, който заема много място. Обикновено на него не му харесва партньорът/партньорката му да заема повече място от него.

Една участничка ми разказваше, че докато двамата със съпруга й били съдружници в делата си, всичко между тях вървяло добре. От момента, в който тя решила да действа самостоятелно и започнала да се справя по-добре от него, макар че работела в различна област, връзката се разпаднала. Превърнала се във връзка на съперничество. Мъжът се чувствал предаден, а жената се обвинявала, че го е изоставила.

Друга характеристика на контролиращия е подчертаната трудност, която изпитва, да направи избор, когато смята, че този избор рискува да го накара да изгуби нещо, защото няма да може да контролира ситуацията. Това обяснява защо контролиращият понякога се затруднява да се реши или го обвиняват, че твърде много размишлява. Когато е сигурен в себе си, особено когато контролира ситуацията, той решава без всякакъв проблем.

Тази трудност да се раздели с нещо или с някого се проявява най-вече в работата. Ако управлява собственото си предприятие, може да стигне дотам, че да се постави в трудно положение, например сериозни дългове, преди да си признае, че не може да продължи. Като служител контролиращият често заема ръководни постове. За него винаги е трудно да напусне компанията, в



която работи. Може да успее, но няма да е без трудности. Обратното също е вярно. Когато доверен човек, работещ за него, иска да го напусне, той трудно преживява това положение, често придружено с гняв и агресивност.

Тъй като обикновено има душа на началник, контролиращият обича да ръководи другите. Страхува се да спре да контролира, защото смята, че ако го направи, повече няма да е началник. А всъщност е тъкмо обратното. Когато контролиращият престане да контролира и започне само да ръководи, става по-добър началник. Съществува разлика между контролиране и ръководене. Контролирането е водене, администриране или управление под властта на страха. Ръководенето означава същото, но без страх; това е да задаваме начина на ръководството, без изрично да желаем всичко да става както на нас ни харесва. Човек може да бъде шеф и да продължава да научава различни неща от подчинените си.

Душата му на началник често го кара да става шеф на предприятие, но очакванията му и контролът, който иска да упражнява, го карат да преживява много стрес. Колкото отпускането е трудно за контролиращия, толкова повече за него е спешно и необходимо да го приложи на практика.

Друг голям страх на контролиращия е ОТКАЗЪТ. За него да му бъде отказано, означава да бъде предаден. Но той не осъзнава колко много пъти е отказвал на другите, като ги е отстранявал от живота си. Например не би искал да даде втора възможност на някого, в когото е изгубил доверие. Много често дори няма да иска да говори с него. Когато е ядосан и особено когато нещата не вървят според неговите очаквания, той лесно може да обърне гръб на някого посред разговор или да му затвори телефона под носа, ако става дума за телефонен разговор. Вече споменах, че трудно приема подлостта, лъжата и лицемерието. Отрича всеки човек, който се държи по този начин. Това отричане се проявява често като следствие от раздяла. Колко пъти съм чувала контролиращи да ми казват: „Повече не искам и да знам за...". Те не осъзнават, че с подобно поведение отблъскват другите.

Тъй като контролиращият е съблазнител, често сексуалният му живот ще бъде удовлетворителен, само ако е съблазнил партньора си. Това обяснява защо контролиращият толкова обича да се влюбва, сиреч частта страст от една връзка. Когато, от своя страна, страстта започне да угасва, той намира начин, така че идеята за скъсването да дойде от страна на другия. По този начин няма да се обвинява в предателство.

Контролиращата жена често има усещането, че мъжът я притежава; така че се пази и внимава. Обича да прави любов, особено когато инициативата идва от нея, когато тя е решила да се остави да бъде съблазнена или когато тя самата изпитва желание да ухажва партньора си. Контролиращият мъж също обича всичко да идва от него. Когато контролиращ (мъж или жена) желае да прави любов, а другият откаже, той се чувства предаден. Не може да разбере как така другият, който при това го обича, не иска да се слее с него, като правят любов. Сексуалните проблеми идват най-вече от това, че съществува прекалено голямо сливане с родителя от противоположния пол и Едиповият комплекс не е преодолян. Родителят от противоположния пол е бил до такава степен идеализиран, че никой партньор не успява да отговори на очакванията на този човек. Въпреки сексуалните проблеми, съм забелязала, че тези, които страдат от предателство, имат най-силно желание да имат любовник. Те не осъзнават до каква степен подхранват травмата си от предателство, проявявайки това желание, независимо дали с мисъл или с действие.

Следователно често има едно блокиране на сексуално равнище, защото - спомни си -, че в началото на тази глава споменах, че типът контролиращ развива хубава сексуална сила, но със страховете, които подхранва в продължение на години, той може да блокира не малка част от тази енергия. Можем да видим, че енергията е блокирана физически, когато областта на таза е подута. Контролиращият може да стигне дотам, че да се откаже напълно от сексуалния си живот, намирайки добро основание, за да обоснове решението си.

Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от предателство засяга нашия начин на общуване. Страховете на контролиращия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява желанията си, са следните: страх да не може да убеди другия, да не допусне да го излъжат или да го вземат за лъжец, страх от гнева на другия или от собствения си страх, страх да се довери, да покаже своята уязвимост или да го вземат за уязвим, да не бъде



манипулиран или да не бъде прелъстен, страх да не бъде задължен да се обвърже. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, а че травмата ти от предателство надделява.

Що се отнася до храненето, контролиращият е склонен да яде бързо, тъй като няма време за губене. Когато е силно погълнат от важна задача, той лесно може да забрави да се храни. Дори казва, че яденето не е важно за него. Но пък когато реши да се храни, ще яде много и ще се наслаждава на храната. Може дори да изгуби контрол и да изяде много повече от това, от което тялото му се нуждае. Сред петте типа характери той е този, който слага подправки и сол на храната си по свой вкус. Мнозина контролиращи добавят сол още преди да са вкусили храната. Трябва да са сигурни, че последната дума относно храната ще бъде тяхна, също както правят по време на разговор - последната дума трябва да е тяхна.

На равнището на болестите, които се наблюдават най-често при контролиращия, ето някои от тях:

• АГОРАФОБИЯТА се дължи на неговата сливаща се част, също както при зависимия. Обаче агорафобията, преживявана от контролиращия, е по-силно белязана от страха от лудостта, докато заболяването на носещия маска на зависим клони повече към страх от смъртта. Държа да подчертая, че агорафобията често е диагностицирана от лекарите като спазмофилия (за определението на агорафобията виж с. 71).

• Контролиращият привлича към себе си скованост - като всички проблеми, свързани със СТАВИТЕ на тялото, и особено колената.

• Той е най-склонен сред петте типа към загубата на контрол над някои части от тялото като КРЪВОИЗЛИВИ, СЕКСУАЛНА ИМПОТЕНТНОСТ, ДИАРИЯ и т.н.

• Ако се почувства в положение на цялостно безсилие, може да бъде засегнат от ПАРАЛИЗА.• Често има проблеми на равнището на ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, особено що се

отнася до ЧЕРНИЯ ДРОБ и СТОМАХА.• Той е също така по-предразположен от останалите към болестите, чиито наименования

завършват на -ит. Предлагам ти да направиш справка по този въпрос в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се", където в подробности е обяснено, че тези болести са преживявани от хора, които, поради многобройните си очаквания, са склонни към нетърпение, гняв и фрустрация.

• Често се случва контролиращият да страда от ХЕРПЕС на устата - неразположение, което се проявява, когато обвинява (съзнателно или не) противоположния пол, че е отвратителен. Това също е и средство за контрол - за да не му се налага да целуне другия.

Болестите и неразположенията, изброени по-горе, могат да се проявят и при хора с други травми, но сякаш са много по-често срещани при тези, страдащи от предателство.

Важно е да осъзнаеш, че твоят родител от противоположния пол, с когото преживяваш тази травма, е преживял и може би още преживява тази травма със своя собствен родител от противоположния пол. Нищо не ти пречи да провериш дали е така. Да накараме родителите си да говорят за това, което са преживели с техните родители, когато са били деца, често се оказва една от най-обогатяващите опитности.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от нашата неспособност да си простим това, което причиняваме на себе си или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от предателство, толкова повече това означава, че ти предаваш другите или сам се предаваш, като си нямаш доверие или като не спазваш обещанията, които си дал на себе си. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

Друг начин да осъзнаем, че предаваме себе си или че предаваме някого другиго, е срамът. Всъщност ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво поведение. Нормално е да смятаме за срамно поведение, за което упрекваме другите. И най-вече ние не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.



Припомням ти, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на контролиращ, вярвайки, че по този начин ще избегне

преживяването на предателство. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често.

Поведенията, свойствени за контролиращия, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от предателство. Всяка една от травмите, описани в тази книга, има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв какъвто си, или когато реагираш. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от предателство. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с предателство. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от предателство; в такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Но е възможно да се идентифицираш в някои поведения, а не във всичко, което описах. Почти е невъзможно човек да се разпознае във всички изброени начини на поведение. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.


Характеристики на травмата от ПРЕДАТЕЛСТВОПробуждане на травмата: Между две и четири годишна възраст с родителя от

противоположния пол. Нарушено доверие или очаквания без отговор в любовната/сексуалната връзка. Манипулиране.

Маска: Контролиращ.Тяло: Показва сила и власт. При мъжа - рамене, по-широки от ханша. При жената - ханш, по-

широк от раменете. Изпъкнала гръд. Изпъкнал корем.Очи: Напрегнат, прелъстителен поглед. Очи, които бързо виждат всичко.Речник: „разделен", „разбра ли въпроса?", „способен съм", „остави ме да го направя сам",

„знаех го", „довери ми се", „нямам му доверие".Характер: Смята се за много отговорен и силен. Стреми се да бъде специален и важен. Не

спазва ангажиментите и обещанията си или се мъчи да ги спазва. Лесно лъже. Манипулатор. Прелъстител. Има много очаквания. С променливо настроение, убеден, че е прав и се опитва да убеди другия. Нетърпелив. Нетърпящ. Разбира и действа бързо. Прави всичко, за да бъде забелязан. Артист. Лесно се доверява. Не показва уязвимостта си. Скептичен. Страх от неангажиране.

Най-голям страх: Разпадане; раздяла; отказ.Хранене: Добър апетит. Яде бързо. Добавя сол и подправки. Може да се контролира, когато е

зает, но после губи контрола.Възможни болести: Болести на контрола и на загубата на контрол, агорафобия, спазмофилия,

храносмилателна система, болести, завършващи на -ит, херпес на устата.

Глава 6



Несправедливостта

Физически вид на скования (травма от несправедливост)

Несправедливостта е характер на човек или нещо, на които липсва справедливост. Справедливостта се определя като оценяване, признание или уважение на правата и заслугите на всеки един. Като синоними на думата справедливост намираме: правота, справедливост, безпристрастност, неподкупност. Следователно човек, който страда от несправедливост, е този, който не се чувства оценен според истинската си стойност, който не се чувства уважаван или който не смята, че получава това, което заслужава. Човек може да страда от несправедливост и когато получава повече от това, което заслужава. Така че травмата от несправедливост може да бъде причинена, защото мислим, че имаме повече материални неща от другите или, обратното, че не получаваме достатъчно.

Тази травма се пробужда в момента, когато се развива индивидуалността на детето, сиреч на възрастта между четири и шест години приблизително, в момента, когато то осъзнае, че е човек, че представлява цялост, която има своите различия.

Детето намира за несправедливо това, че не може добре да интегрира своята индивидуалност, че не може да се изразява и да бъде каквото е. То преживява тази травма най-вече с родителя си от същия пол. То страда от студенината на този родител, сиреч от неговата неспособност да чувства и да се изразява. Не казвам, че всички родители на тези, които страдат от несправедливост, са студени, а само че те са възприемани така от детето. То страда също така от авторитарността на родителя си, от честите му критики, от неговата скованост, нетолерантност или от неговия конформизъм. В повечето случаи този родител страда от същата травма. Тя може да не е преживявана по същия начин или при същите обстоятелства, но присъства и детето я чувства.

Много сковани хора не веднъж са споделяли с мен, че всичко вървяло добре с родителя им от същия пол по време на юношеството им и че дори били приятели с този родител. Обаче това била повърхностна връзка, в която нито детето, нито родителят говорели за това, което чувствали.

Душата, която решава да се върне на Земята, за да излекува травмата си от несправедливост, си избира родители, които ще й помогнат да си върне контакта с тази травма. Един от родителите, често дори и двамата, могат да страдат от същата травма. Реакцията по отношение на несправедливостта се състои в откъсване от това, което се чувства, като се смята, че по този начин ще бъде спестено. Маската, създадена от детето, за да се предпази в този случай, е маска на СКОВАНОСТ. Дори и даден човек да се откъсне от това, което чувства, това не означава, че не



чувства нищо. Напротив, скованите хора са много чувствителни, но развиват способността да не чувстват тази чувствителност и да не я показват на другите. Те си внушават, че нищо не ги засяга. Ето защо тези хора изглеждат студени и безчувствени.

Сред петте характера скованите са тези, които са най-склонни да скръстват ръце. По този начин те блокират областта на слънчевия сплит, за да не чувстват. Друг начин да не чувстваш, е да се обличаш в черно. По-горе споменах, че бягащият също обича да се облича в черно, но по друга причина - защото иска да изчезне. Хората, страдащи от двете травми - на отхвърляне и на несправедливост, обикновено имат и носят само черни или много тъмни дрехи.

Скованият търси справедливостта и точността на всяка цена. Ставайки перфекционист, той ще се опитва винаги да бъде справедлив, убеден е, че ако това което прави или казва, е съвършено, то непременно ще бъде справедливо. Много му е трудно да разбере, че като постъпва съвършено - според собствените си критерии, в същото време може да бъде несправедлив.

Този, който страда от несправедливост, е по-склонен да изпитва завист към тези, които имат повече от него и които, според него, не го заслужават. Може също така да бъде убеден, че другите му завиждат, когато той има повече. Ревността, която е различна от завистта, е преживявана повече от зависимия или от контролиращия. Зависимият ревнува, защото се страхува да не бъде изоставен, докато контролиращият ревнува от страх да не бъде предаден.

Маската на скования се отличава с изправено тяло, сковано и възможно най-съвършено. Тялото е съвсем пропорционално, с изправени рамене, които имат същата ширина като ханша. Скованият също може да повишава теглото си през своя живот, но тялото му ще продължава да бъде съразмерно. Причината за качването на килограми при него е обяснена в предишната глава.

Трябва да призная, че скованият най-много се страхува от напълняването. Той ще направи всичко, за да не надебелее. Именно той е този, който не приема да има коремче. Когато стои изправен, често си „гълта" корема. В интерес на скованата жена е да приеме, че не е нормално жената да няма корем. Женското тяло трябва да бъде закръглено. Иначе не е женствено.

Мъжете, също като жените, често имат хубави, кръгли задни части. Жените имат тънка талия. Скованите обичат вталените дрехи или обичат да носят колани, подчертаващи талията. Този вид хора смятат, че като си пристягат талията, която се намира в областта на слънчевия сплит (областта на емоциите), ще чувстват по-малко емоции.

Това са изпълнени с живот хора, с динамични движения. Но жестовете им са сковани, не много гъвкави и показват твърдост, както когато даден скован човек се затруднява да отлепи ръцете си от тялото си, например. Кожата им е светла, а погледът блестящ, жив. Челюстите им са по-скоро стиснати, а вратът им е стегнат, прав и изразява гордост; често дори можем да видим нервите на врата, които изпъкват.

Ако откриваш у себе си всички физически характеристики, описани по-горе, това е белег, че страдаш от тежка травма от несправедливост. Ако имаш само някои от тези особености, твоята травма от несправедливост не е толкова дълбока.

Още съвсем млад скованият забелязва, че го ценят много повече за това, което прави, отколкото за това, което е. Дори и не винаги да е така, той е убеден в това. Ето защо бързо започва да постига успехи и да се оправя съвсем сам с всичко. Прави всичко по силите си, за да няма проблеми - дори и когато е затънал в тях, предпочита да каже, че няма, за да не чувства страданието, свързано с тях. Много е оптимистичен, понякога дори прекалено, убеден е, че като казва често „няма проблем", трудните положения ще се разрешат по-бързо. Впрочем той прави всичко, за да ги разреши сам. Иска помощ единствено когато вече няма накъде.

Когато го сполетят разочарования или непредвидени събития, продължавала казва: „Няма проблем!" По този начин успява добре да прикрие от другите това, което чувства, и създава впечатление на невъзмутим.

Скованият, също като контролиращия, често има проблем с липсата на време, но поради различни причини. Скованият няма достатъчно време, защото той прекалено много иска всичко да е съвършено, докато контролиращият няма време, защото е твърде зает да се бърка в работите на другите. Скованият също така не обича да закъснява, но често го прави, защото му отнема много време да се приготви.



Когато скованият е убеден, че има право по отношение на някакъв авторитет или на някого, който се смята за авторитет в някаква материя, той ще се обосновава, докато му признаят правото. Страхува се от авторитета, защото като малък е разбрал, че той винаги е прав. Когато другите сякаш се съмняват в него и му задават много въпроси по повод на някаква ситуация, а той знае, че е бил почтен и справедлив, скованият го преживява като инквизиция и чувства несправедливост.

Тъй като постоянно търси справедливостта, иска да е сигурен, че е достоен за това, което получава. Заслугата е важна за скования и означава признание в резултат на добър успех. Ако получи много, без да е работил много, не мисли, че го е заслужил и прави така, че да загуби това, което е получил. Този, които са изключително сковани, се организират така, че нищо да не получават, понеже, според тях, те трябва да бъдат изключителни, за да заслужат възнаграждение.

В своите обяснения скованият се стреми всички подробности да бъдат точни, но изразите, които използва, далеч не винаги са толкова точни, защото лесно прекалява. Редовно използва думите „винаги", „никога" и „много". Например скована жена казва на мъжа си: „Ти НИКОГА не си тук, ВИНАГИ си някъде другаде!" Тя не осъзнава, че като се изразява по този начин, е несправедлива, защото много рядко някаква ситуация се възпроизвежда винаги или никога. За скования често всичко е много добро, много добре, много специално и т.н. Обаче не обича другите да използват тези думи. Когато те го правят, той ги обвинява, че прекаляват и не използват подходящата дума.

Религията има повече шансове да окаже своето влияние върху скования, отколкото върху тези, които страдат от другите травми. Доброто и злото, правилното и неправилното са много важни за него. Впрочем това е, което направлява живота му. Можем да го забележим и в езика му. Често започва изреченията си с „добре", за да е сигурен, че това, което ще каже, ще бъде добро и точно. Завършва ги с „нали?", за да провери точността на това, което е казал. Използва много наречия: точно, правилно, сигурно, вероятно. Ще каже също така: „Това не е ясно". Обича ясните и прецизни обяснения.

Когато скованият е развълнуван, той не иска да го покаже, но можем да го познаем по тона на гласа му, който става сух и скован. Може да използва смеха, за да прикрие своята чувствителност и емоциите си. Може лесно да се смее за нищо, дори за нещо, което на другите не им се струва смешно.

Когато някой попита скования как е, той систематично отговаря: „Супер добре!" Отговаря много бързо, защото не губи време да чувства. А после, в разговора, ще говори за много неща в живота си, които съвсем не вървят толкова добре. Когато му кажат: „Струва ми се, че ти каза, че всичко е супер добре", ще отговори, че това не са някакви истински проблеми.

Страхът да не сбърка е много силен у скования. По време на моите ателиета единствено скованите хора ме питат: „Направих ли упражнението правилно?" Вместо да проверят това, което изпитват, и това, което могат да научат за себе си, правейки това упражнение, те се интересуват повече дали правилно са го направили. Забелязала съм също така, че когато говоря за поведение или положение, което скованият вижда в себе си като нов недостатък, сиреч когато той не се смята за коректен, понеже притежава това поведение, той ме прекъсва още преди да съм свършила, за да ме попита: „И какво правим сега при това положение?" Иска да направи нещо, за да стане съвършен колкото е възможно по-бързо. Ако не го направи, ще трябва да се контролира, за да не покаже недостатъка, който току-що е открил. За пореден път не осъзнава, че е несправедлив към самия себе си, защото иска от себе си прекалено много. Би искал да оправи всичко веднага. Не си дава необходимото време да почувства добре ситуацията, да си даде правото да бъде човек и все още да има неизлекувани травми.

Забелязала съм също така у човека, носещ маската на скован, склонност да се изчервява лесно, когато ми разказва нещо и се преценява като некоректен. Това може да се случи например, когато споделя с мен трудността си да прости на някого, който му е причинил зло, или когато говори лошо за някого, защото не издържа повече и осъжда поведението му като несправедливо. Тази реакция веднага показва, че този човек се срамува от себе си, от това, което прави или не прави. Обаче не знае, че именно поради тази причина се изчервява и понякога дори не забелязва, че се изчервява. Впрочем, скованите и бягащите са тези, които имат най-много кожни проблеми.



Точно този страх да не се излъже кара скования човек често да се поставя в ситуации, в които трябва да прави избор. Колкото повече човек се страхува, толкова повече той привлича към себе си ситуации, отговарящи на този страх. Например човек трябва да направи избор, защото иска да си купи нещо, а няма достатъчно пари. Пита се дали би трябвало да си позволи тази покупка. Следователно трябва да избере между това дали да направи покупката или не. Често се случва скованият човек да си достави удоволствие, като избере някаква възможност, а после да му се струва, че е пропуснал нещо. Да вземем за пример мъж, който избира да плати за една хубава почивка. По-късно си казва, че е трябвало да избере да употреби тези нари, за да направи ремонт вкъщи. Поради страха си да не вземе погрешно решение, скованият често се съмнява в себе си, след като е направил избора си. Постоянно се пита дали направените избори са най-добрите, най-точните за него.

Ако искаш нещо да бъде разделено по равно между много хора, като торта, бутилка вино, сметката в ресторанта и т.н., можеш да си сигурен, че именно скованият най-добре ще се справи с тази задача. По време на различни групови посещения в ресторант изпитвам удоволствие да наблюдавам какво се случва, когато дойде сметката. Контролиращият взема положението в ръце, като казва: „Какво мислите за това да разделим сметката по равно? Така ще стане много по-бързо и не толкова сложно". Той се изразява с толкова много сила и контрол, че другите учтиво се съгласяват. Той бързо пресмята, като разделя сумата на броя на хората и им съобщава колко трябва да плати всеки един. И точно в този момент скованите реагират. Те не са доволни. Този, който трябва да плати повече от това, което е изял, намира това за несправедливо, а този, който е поръчвал по-скъпи ястия, смята за несправедливо останалите да трябва да плащат повече, когато той се е възползвал. В такава ситуация в повечето случаи сметките трябва да започнат отначало.

Скованите хора са много взискателни към себе си в повечето области на живота си. Притежават голяма способност да се контролират, да си поставят задачи. В предишната глава видяхме, че контролиращият много обича да контролира това, което се случва около него. Що се отнася до скования, той до такава степен се стреми към съвършенство, че е склонен по-скоро да контролира себе си. Той става успешен човек и изисква толкова много от себе си, че и останалите започват да изискват много от него. Колко пъти съм чувала сковани жени да казват на хората около себе си: „Престанете да ме смятате за жена, която може всичко!" В действителност, тези жени си говорят сами. Другите са около тях, за да им послужат като отражение и да могат да разберат до каква степен са взискателни към себе си.

Веднъж един участник разказа, че баща му непрекъснато му повтарял: „Нямаш никакви права, само задължения". Това изречение останало запечатано в него още от детската му възраст и той предполага, че затова му е много трудно да се отпусне. Не си позволява да спре, да се забавлява, да си почине. Смята, че е длъжен постоянно да действа. По този начин изпълнява задълженията си. Тъй като в ежедневния живот все има нещо да се прави, скованият рядко си позволява да се отпусне, без да се чувства виновен. Когато си почива или се забавлява, той се оправдава, като си казва, че го е заслужил след всичко, което е направил. Освен това, скованият се чувства особено виновен, ако не прави нищо, докато някой друг работи. Намира го за несправедливо.

Ето защо тялото му и особено краката и ръцете му са напрегнати дори и когато си почива. Трябва да направи усилие, за да отпусне краката си, да ги остави да си почиват. Що се отнася до мен, едва от няколко години си давам сметка за това. Седнала съм при фризьора или чета нещо и изведнъж чувствам краката си напрегнати. Трябва съзнателно да позволявам на краката, раменете или ръцете ми да се отпускат. Преди дори не осъзнавах тази скованост.

Скованият изпитва трудност също така не само да уважава границите си, но най-вече да ги опознае. Тъй като не отделя време да почувства дали това, което прави, отговаря или не на някаква потребност, често прави прекалено много неща и престава, едва когато вече се е преуморил. Впрочем на него му е трудно да поиска помощ. Предпочита да прави всичко сам, за да е съвършено. Именно поради тази причина скованият представлява типа, който е най-склонен да страда от бърнаут или професионално изтощение.

Можеш да установиш, че най-голямата несправедливост, която скованият преживява, е към самия себе си. Той лесно се обвинява; например, ако си купи нещо, което преценява, че не му е



наистина нужно в този момент, и ако в този момент хората, които обича, се лишават от необходимото, за да успеят да си го позволят, той ще трябва да намери оправдание за тази покупка в собствените си очи, като си каже, че я заслужава. Иначе се обвинява, че е несправедлив.

Травмата от несправедливост е друга една от травмите, с които трябва да се занимая в този живот. Много пъти ми се е случвало да изгубя или да счупя нещо ново още когато за пръв път го употребявам, ако смятам, че не се нуждая наистина от него. По този начин разбрах, че се чувствам виновна, защото съзнателно бях убедена, че съм извършила моя процес на приемане и не се чувствам виновна.

Разбрах, че това, че си говориш наум и се опитваш да се убедиш, че заслужаваш нещо, не означава, че приемането наистина е постигнато. В подобен случай липсва способността да почувстваш, че го заслужаваш. Можеш да знаеш с ума си, че го заслужаваш, но трябва и да го почувстваш, за да успееш да си дадеш правото и да приемеш покупката си, например, за справедлива. Много хора са ме чували да казвам, че най-добрата награда, която мога да си направя, е да отида по магазините и да си купя нещо хубаво и най-вече нещо, от което нямам нужда. Днес зная, че ако изпитвам тази нужда, то е, за да си помогна да престана да вярвам в заслугата и да си помогна да успея да си позволя това, което ме кара да се чувствам добре без чувство за вина.

Често съм установявала, че участниците от типа скован в моите ателиета обичат да са сигурни, че хората около тях знаят, че те посещават такъв курс и че това не е отпуска или почивка, а че те работят върху себе си. Тези, които идват отдалеч и трябва да наемат стая в хотел, се организират така, че това да е възможно най-евтината стая. Някои дори крият от близките си, че ще бъдат на хотел от страх да не ги помислят за несправедливи. Когато се мъчи да скрие това, което прави, или това, което си купува, скованият преживява не само чувство за вина, но и срам.

Скованият обича хората около него да знаят какво е направил и какво има да прави. Контролиращият също постъпва по този начин, но не поради същата причина. Контролиращият иска да покаже, че е отговорен, докато скованият го прави, за да покаже, че заслужава награда. Така, когато плаща за лукс или за почивка, той не се чувства виновен. Надява се също така другите да сметнат за оправдано, че той се награждава. Както можеш да видиш, понятието заслуга е много важно за скования. Не обича, обаче, да му казват, че е късметлия, защото, според него, да си късметлия е несправедливо. Той обича да е заслужил всичко, което му се случва. Ако някой му каже, че е късметлия, той ще отвърне: „Това не е точно късмет, защото доста здраво поработих, докато стигна дотук". Ако прецени, че наистина е бил късметлия и че не е заслужил това, което му се е случило, ще се чувства много неудобно и като задължен към някого. Ще направи така, че да не задържи всичко за себе си.

Характерна черта на скования, която е трудно да бъде допусната от хората, които не страдат от травмата от несправедливост, е фактът, че той често смята за по-несправедливо да бъде облагодетелстван, отколкото лишен от облаги по отношение на другите. В подобен случай някои сковани хора несъзнателно правят така, че да загубят или да спрат това, което им се случва. Други си намират причина да се оплакват, за да скрият от хората около себе си, че имат повече от тях. Други се смятат длъжни да дадат на свой ред и те. Тъй като аз самата съм от типа скован, мога да го потвърдя, защото от съвсем малка винаги съм имала много таланти и лекота в най-различни области. Много пъти съм била любимката на моите учители. Още оттогава започнах да правя много, за да помагам на другите, за да бъде всичко справедливо, понеже намирах за несправедливо да имам повече от другите. Впрочем често това е причината, поради която скованият човек ще е склонен да помага на другите.

Така че не е изненадващо да разбереш, че този човек изпитва също така трудност да получава подаръци, защото се чувства длъжен да отговори със същия жест. Вместо да се чувства задължен да даде на другия нещо, което да има същата стойност (за да е справедливо), той предпочита да не получава нищо и отказва. Когато някой му предложи да го почерпи, той предпочита да откаже, вместо да трябва да помни, че следващия път той трябва да плати на свой ред. Ако приеме, ще го направи, като си обещае да отговори по същия начин.

Нормално е човекът, страдащ от несправедливост, да е от типа хора, които най-често привличат към себе си несправедливи положения - според него. Всъщност дадена ситуация, която



той преценява като несправедлива, е тълкувана по друг начин от човек, който не страда от тази травма. Ето един пример: преди известно време говорех с една жена, която беше страдала много от това, че е била най-голямото дете в своето семейство; винаги беше смятала за несправедливо, че трябва да помага на майка си, като се грижи за другите деца, и особено това, че трябва да бъде пример за тях. Други жени, обаче, са ми казвали, че са смятали за несправедливо това, че са били второ или трето дете, защото рядко имали нови дрехи, тъй като били принудени да износват дрехите на по-големите.

Колко пъти съм чувала жени и мъже да ми разказват до каква степен смятат за несправедливо, че трябва да се грижат за свой възрастен или болен родител! Според тях най-несправедливо било това, че техните сестри и братя си намирали куп хубави извинения да не го правят, което ги принуждавало да постъпват по този начин. Този вид положение не е плод на случайността. И те не страдат поради тези ситуации. По-скоро е обратното: тяхната травма от несправедливост привлича този вид ситуация и това ще престане, когато травмата им бъде излекувана.

По-горе споменах способността на скования да се контролира, да си създава задължения. Ето защо именно скованата част в даден човек успява да спазва режим. Човек, който изобщо не страда от травмата от несправедливост, който следователно не е скован, не успява да го прави, тъй като той не може да се контролира, както умее да го прави скованият. Скованият не разбира защо мазохистът не спазва режим. Не го приема. Той смята, че и другите биха могли да успеят да се контролират като него, ако наистина го желаят. Мотивацията на скования, създавайки си задължения, е да постигне съвършенство за себе си, според своя идеал за съвършенство.

Човек, който не е скован, ще се обвинява, че му липсва воля, но е важно да правим разлика между това да проявяваш воля и да се контролираш. Човекът, който се контролира, е този, който си налага нещо, без това да отговаря непременно на някаква негова потребност. Зад контрола задължително се крие страх. Човекът, който проявява воля, знае какво иска и е решен да го постигне. Той постига целите си като се организира, не изпуска от поглед поставената цел, но зачитайки своите нужди и граници. Когато някакво събитие попречи на плановете му, той може да прояви гъвкавост и е способен да промени плановете си, за да постигне целите си. Колкото до скования човек, той дори не си прави труда да провери дали това, което желае, действително отговаря на някаква негова потребност. Той не отделя време да се вгледа в себе си и да се запита: „Как се чувствам с това желание и с начина, го който съм избрал да го осъществя?"

Понякога скованият може да изглежда контролиращ, но когато се намесва сред другите, той не го прави, за да контролира и да привлича вниманието или за да се покаже силен, както прави контролиращият; той се намесва само ако това, което е казано, е несправедливо спрямо някого или не му се струва коректно. Скованият поправя казаното, докато контролиращият добавя нещо към вече казаното. Скованият може да се скара на някого, ако искрено вярва, че със своите способности и талант този човек е можел да изпълни задачата много по-добре. Що се отнася до контролиращия, той ще се скара на другия, ако задачата не е изпълнена по неговия начин, според неговия вкус и неговите очаквания.

Друга разлика съществува между начина на контролиране на скования и на контролиращия: скованият човек се контролира, за да не изгуби контрола, защото е убеден, че ако го изгуби, ще бъде несправедливо спрямо другия. Контролиращият човек, от своя страна, се контролира, за да контролира по-добре дадена ситуация или даден човек и да бъде по-силен.

Скованият човек обича всичко да бъде добре подредено. Не обича да му се налага да търси нещо. Някои могат дори да стигнат до обсебване в потребността си всичко да бъде съвършено подредено.

Освен това, скованият изпитва голяма трудност да направи разлика между скованост и дисциплина. Ето моето предпочитано определение за сковаността: скованият човек забравя своята първоначална потребност, а се захваща по-скоро за средството, чрез което да успее да задоволи тази потребност. Дисциплинираният човек намира начин да задоволи необходимостта си, но няма да изгуби тази необходимост от поглед. Да вземем за пример човек, който решава да върви пеша един час дневно, за да бъде в по-добро здраве и в по-добра физическа форма. Средството е ходенето пеша. Скованият ще си наложи да ходи пеша всеки ден - в хубаво и в лошо време, независимо дали има



желание или не. Ако някой ден не го направи, ще се сърди на себе си. Що се отнася до дисциплинирания човек, той не забравя защо ходи пеша всеки ден. В някои дни ще реши да не върви пеша, като ще знае, че и това е добре за здравето му. Да се насилва, за него ще бъде по-вредно от каквото и да било друго. Няма да се почувства виновен от това и на другия ден ще продължи да ходи пеша със спокоен дух. Дисциплинираният човек не изоставя някакво намерение, защото е пропуснал един ден или защото е настъпила промяна в плановете му.

Скованият често преживява стрес, защото си налага съвършенство във всичко. Контролиращият също преживява много стрес, но поради друга причина: той иска да успее. Иска на всяка цена да избегне провала от страх пред образа, който ще поднесе на другите, и от страх да не навреди на репутацията си.

Човекът с маска на скован рядко боледува. Във всеки случай, дори и да го боли някъде, той ще започне да го чувства, едва когато положението му се влоши. Много е строг към тялото си. Той е от хората, които не чувстват, когато тялото им има нужда да изхвърли нещо, независимо дали соли или урина. От всички характери, той успява най-дълго да се контролира. Когато го почувства, то е, защото тялото му повече не може да се сдържа. Може да се удари, да се ожули и да си направи хубава синина, без да усети болка. Ако почувства някакво страдание в момента на удара, неговият механизъм за контрол се включва незабавно, което му дава огромна способност да скрие болката. Ще забележиш, че във филмите, в които някой трябва да бъде измъчван, или в шпионските филми избраните актьори винаги имат физическите характеристики на скования. Лесно можем да познаем полицая по тялото му на скован. Тези хора могат да имат и друга травма, но именно травмата им от несправедливост, тяхната скована част ги кара да си изберат професия, с която смятат, че допринасят за установяването на справедливостта на тази Земя. Когато обаче някой полицай или шпионин изглежда така, сякаш изпитва удоволствие да показва властта и силата си, то неговата маска на контролиращ е избрала тази професия.

Често съм забелязвала, че скованите хора се хвалят и си създават славата, че никога нямат нужда от лекарства или от лекар. Мнозина от тях дори нямат личен лекар и ако им се случи нещо спешно, няма да знаят към кого да се обърнат. Когато решат да потърсят помощ можем да си направим извода, че страдат от доста време и че са достигнали до границата на своя контрол. Те не успяват да почувстват частта, която казва: „Няма да чувствам".

Важно е да се знае, че никой не може да се контролира през целия си живот. Ние всички имаме граници във физически, емоционален и умствен план. Което обяснява защо често чуваме да се казва за скования човек: „Не разбирам какво му стана. Този човек никога не е боледувал, а ето че сега има проблем след проблем". Този тип ситуация се случва, когато скованият човек не може повече да се контролира.

Емоцията, която скованият преживява най-често, е гневът, особено спрямо самия себе си. Първата му реакция, когато е гневен, е да нападне някого другиго, дори и когато гневът му е насочен срещу него самия. Всъщност той е гневен на себе си, защото не е видял правилно или не е направил каквото трябва, например. Да вземем случая на скован човек, който дава пари назаем на приятел, като добре знае, че той често има финансови трудности. Той му дава парите назаем, защото приятелят му е обещал, че ще ги върне след две седмици, тъй като очаква да получи някакви пари, но не удържа на обещанието си. В такъв случай скованият преживява гняв, защото се обвинява, че не е преценил правилно и му дава друга възможност. Той често иска да дава възможности на другите - по този начин се чувства по-справедлив. Ако е много скован, е много вероятно дори да не иска да види гнева си и да се опита да уреди положението, като извини другия.

Същият този пример може да бъде преживян като травма от предателство, ако този, който дава парите, е контролиращ. Обаче той няма да се сърди на себе си, както прави скованият. Ще се сърди повече на приятеля си, на когото се е доверил, за това, че не е удържал на обещанието си, като не е върнал парите навреме.

Скованият е също така от типа хора, на които им е трудно да позволят да бъдат обичани, както и да обичат. Често той твърде много се замисля за това, което би желал да каже, или за белезите на обич, които би желал да покаже на тези, които обича. Често си обещава да го направи, когато ги види отново, но забравя, когато случаят се предостави. Така че минава за студен, необичен човек.



Постъпвайки така, той е несправедлив към другите и най-вече към себе си, защото се лишава от възможността да изрази това, което наистина чувства.

Тъй като е много чувствителен, скованият избягва физическия допир с другите. Този страх да не бъде докоснат или засегнат от други хора може да бъде достатъчно силен, така че да си създаде кожни проблеми. Действително, тъй като кожата е орган на общуването, тя ни помага да допираме и да бъдем допирани от другите. Така че, ако е отблъскваща, кожата отдалечава другите. Човек, който има някакъв кожен проблем, изпитва най-вече срам от това, което другите биха могли да видят или да си помислят за него.

Този страх да се остави да бъде докосван от другите може да бъде забелязан във физическото тяло на скования, който се затваря. Затворените по тялото ръце, особено от лакътя до рамото, кръстосаните ръце, както и кръстосаните, прилепнали един към друг крака са белези за затваряне.

Друг начин, често използван от скования, за да бъде несправедлив към самия себе си, е сравнението. Той е склонен да се сравнява с тези, които смята за по-добри и особено по-съвършени от себе си. Такова обезценяване представлява тежка несправедливост и форма на отхвърляне на своята същност. На скования много често му се случва да се чувства сравняван, особено като по-млад, било със своите сестри или братя, било с приятели или другари от училище. В този момент той е обвинявал другите, че са несправедливи към него, защото не е знаел, че ако близките му са го сравнявали, то е било, за да му покажат, че той самият го е правел вътре в себе си.

Ако се разпознаваш в тази травма от несправедливост и като носещ маската на скован, първото нещо, което трябва да направиш, е да предположиш колко пъти си бил несправедлив към другите и особено към себе си в продължение на един ден. Това е най-трудната част, която трябва да приемеш, но това е началото на твоето оздравяване. В следващата глава ще говоря по-подробно за начините за правилно излекуване на тази травма.

Спомням си един инцидент, който се случи на един от синовете ми, когато беше на 17 години, и който силно засегна тази травма от несправедливост, която се опитвам да излекувам в този живот. Веднъж, когато бяхме сами, го попитах: „Кажи ми, когато беше дете, кое в моето поведение като майка те е карало да страдаш най-много?" Той ми отговори: „Твоята несправедливост!" Останах със зяпнала уста. Не можех да говоря, толкова голямо беше моето изумление. Припомнях си всички случаи, когато се бях опитвала да бъда справедлива майка. Поставяйки се на мястото на моите деца, сега мога да разбера, че те са намирали някои от моите поведения и положения за несправедливи. Обаче физическите характеристики на моя син показват, че неговият опит с несправедливост, преживян с мен, е пробудил по-скоро травмата му от предателство. Всъщност той трябва да е приемал като несправедливо безразличието на баща си по отношение на моето поведение към него. В неговото тяло могат да се видят две травми - от несправедливост и от предателство. Това се случва много често и означава, че той има да решава нещо различно с всеки един от родителите си: травмата от предателство с родителя от противоположен пол и травмата от несправедливост с родителя от същия пол.

Най-силният страх на скования е СТУДЕНИНАТА. На него му е еднакво трудно да приеме както собствената си студенина, така и тази на другите. Прави всичко възможно да се покаже сърдечен. Впрочем той се смята за сърдечен и наистина не осъзнава, че другите могат да си мислят, че е безчувствен и хладен. Не осъзнава, че избягва да е в контакт със своята чувствителност, за да не покаже уязвимостта си. Не може да приеме тази хладност, защото това би означавало да допусне, че е безсърдечен, което означава да каже, че е несправедлив. Ето защо за скования е много важно да му казват, че е добър, сиреч добър в това, което прави, както и че е изпълнен с доброта. В първия случай се смята за съвършен, а във втория - за сърдечен. Също така трудно преживява хладността на другите. Когато някой е хладен към него, това му причинява болка и той веднага започва да се пита какво е направил или казал, та другият да постъпва така към него.

Привлечен е от всичко благородно. Уважението и почитта също са много важни за него. Лесно се впечатлява от хората с важни титли. Ако знае, че нещо може да му донесе титла, става още по-усърден. Готов е да положи всякакви усилия и да направи всевъзможни жертви, макар че скованият не гледа на това като на жертви.



В сексуалния си живот скованият обикновено изпитва затруднение да се отпусне, да почувства удоволствие. Има проблеми да изрази цялата нежност, която чувства. При все това, той е типът, който изглежда най-сексапилен. Скованите хора обичат да се обличат с прилепнали, секси дрехи и да бъдат много привлекателни физически. За скованата жена често се казва, че е предизвикателна, сиреч, че обича да привлича мъжете, като при това хладно ги отблъсква, ако прецени, че нещата отиват твърде далеч. В юношеска възраст скованата девойка ще се въздържа, ще се контролира най-добре, искайки да се запази чиста и съвършена за щастливия избраник. Лесно си създава идеал за нереалистична сексуална връзка. Когато най-накрая се реши да се отдаде, обикновено е разочарована, защото това не отговаря на нейния идеал. Когато на скования човек му е трудно да се ангажира, това е поради страха му да не сгреши в избора си на партньор. Този страх от ангажиране е различен от страха на контролиращия, който, от своя страна, се страхува от раздялата, понеже се бои, че ще трябва да се откаже от ангажимента си.

Скованият човек има множество табута на сексуално равнище, защото понятията за добро и лошо ръководят и сексуалния му живот. Жената е особено умела, когато трябва да се преструва, че изпитва удоволствие. Колкото по-силна е травмата, толкова по-скован е човекът и толкова му е по-трудно да достигне до оргазъм. От своя страна, мъжът може да страда от преждевременна еякулация или дори от сексуално безсилие в зависимост от способността му да си доставя удоволствие в живота.

Забелязала съм също така, че много проститутки имат характеристиките на скован в тялото си. Те могат да имат сексуални връзки единствено заради парите, защото успяват да се откъснат от усещанията си много по-лесно от доста други хора.

Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от несправедливост засяга нашия начин на общуване. Страховете на скования, които му пречат да общува пълноценно и да изразява желанията си, са следните: страх да не сгреши, да не бъде достатъчно ясен, да не бъде критикуван, да не е избрал лош момент, да не е казал твърде много, да не прекали или да изгуби контрол, да не се хареса, да не го вземат за твърде взискателен, да не бъде обект на ревност или на завист, да не го преценят като използвач. Ако виждаш себе си в тези страхове, това е добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че именно твоята травма от несправедливост взема надмощие.

Що се отнася до храненето, скованият предпочита солените храни пред сладките. Обича също и всичко хрупкаво. Познавам хора, които изпитват удоволствие да хрупат ледчета. Обикновено се опитва да уравновеси правилно храненето си. Сред петте типа несъмнено той пръв ще избере да стане вегетарианец. Което не означава непременно, чеда бъде вегетарианец, отговаря на нуждите на тялото му. Спомни си, че скованият често взима такива решения, че да бъде справедлив. Ако е вегетарианец, защото, например, смята за несправедливо да се убиват животни, организмът му може да страда от липса на белтъчини. Ако обаче направи този избор, защото не обича месо, и ако, освен това, му доставя удоволствие да спасява животни, тогава мотивацията е различна. В този момент тялото му ще се чувства по-добре.

Ако контролира прекалено храненето си, може при случай да изгуби контрола по отношение на сладки неща или алкохол. Ако това стане пред други хора, той ще побърза да обясни на всички, че такова нещо никога не му се случва, че това днес наистина е изключение. Когато скованият преживява някаква ситуация, която дълбоко го вълнува, например някаква годишнина или специална среща, той изпитва по-голяма трудност да се контролира. В този момент ще бъде склонен да яде това, което обикновено си забранява, особено това, от което може да напълнее. Когато му се случи такова нещо, той се оправдава като казва: „Обикновено НИКОГА не ям това, но днес го правя, за да ви правя компания". Сякаш напълно е забравил, че е казал същото малко преди това. Чувства се виновен, обвинява се и си обещава да започне отново да се контролира още от следващия ден.

Ето неразположенията и болестите, които човекът, носещ маската на скован, може да привлече към себе си:

• Той чувства сковаността в тялото си под формата на СКОВАВАНИЯ или на НАПРЕЖЕНИЯ в горната част на ГЪРБА и на ВРАТА си, както и в огъващите се части на тялото си (глезени, колена, ханш, лакти, китки и т.н.). Скованите обичат да си пукат пръстите, като по този начин се опитват да



ги направят по-гъвкави. Те могат да чувстват черупката, обвиваща тялото им, но не чувстват това, което се крие под тази черупка.

• Вече споменах БЪРНАУТ.• Болестите, които завършват на -ит, като ТЕНДИ-НИТ, БУРСИТ, АРТРИТ. Всяка болест,

завършваща на -ит, е белег за скован вътрешен гняв, което е често срещано при скованите.• Изложен е също така на риска от РЕВМАТИЧНИ БОЛКИ В ШИЯТА поради затруднението,

което изпитва, да види всички аспекти в дадена ситуация, които смята за несправедливи.• Проблемите със ЗАПЕКА и ХЕМОРОИДИТЕ са често срещани поради това, че му е трудно

да се отпусне и заради сковаването в живота му.• Скованият може да страда от СПАЗМИ, които се проявяват, когато някой се вкопчва или се

въздържа от страх.• Трудността му да си доставя удоволствие може да предизвика проблеми с

КРЪВООБРАЩЕНИЕТО и РАЗШИРЕНИ ВЕНИ.• Освен това, той често има проблеми със СУХА КОЖА.• Може да има ПЪПКИ по лицето, когато се страхува да не се излъже, да изгуби образа си, да

не бъде на висотата на собствените си очаквания.• Скованите хора често страдат от ПСОРИ АЗИС. Те привличат към себе си този проблем, за да

не се чувстват много добре или много щастливи. Това би било несправедливо спрямо другите. Забележително е, че пристъпите на псориазис често се появяват по време на почивка или когато всичко върви добре в живота им.

• Проблемите с ЧЕРНИЯ ДРОБ са чести поради потиснатия гняв.• НЕВРОЗАТА е често срещана, макар че през повечето време скованият успява добре да я

контролира така, че да не е видима отвън.• Скованият често страда от БЕЗСЪНИЕ, особено проявено при тези от скованите, които се

чувстват добре само когато всичко е завършено и е съвършено.• Има проблеми и със ЗРЕНИЕТО поради трудността му да види, че е взел погрешно решение

или че е могъл погрешно да прецени дадена ситуация. Предпочита да не вижда всичко онова, което смята за несъвършено, по този начин няма да страда. Често използва израза „това не е ясно", което обаче не му помага да подобри зрението си.

Повечето от болестите на скования обикновено не са толкова сериозни, че да отиде на лекар. Той изчаква да му мине от само себе си или се опитва да се лекува сам, без да казва на другите, защото му е много трудно да признае, че има нужда от помощ. Когато реши да поиска помощ, рискува да се окаже, че проблемът е станал вече доста сериозен.

Изброените по-горе неразположения и болести могат да се проявят и при хора с други травми, но изглеждат по-често срещани при хората, страдащи от несправедливост.

В предишната глава казах, че маската на контролиращ (травма от предателство) скрива травмата от изоставяне. Същото се отнася и за маската на скован, която служи да прикрие травмата от отхвърляне. Ако прочетеш отново главата за травмата от отхвърляне, ще видиш, че тя се развива през първите месеци, докато травмата от несправедливост се формира на възраст между три и пет години. Малкото дете, което се е почувствало отхвърлено поради една или друга причина, се опитва повече да не бъде отхвърляно, като бъде възможно най-съвършено. След няколко години то не се чувства по-обичано, въпреки усилията му да бъде съвършено и смята, че това не е справедливо. Така че решава да се контролира повече и да стане толкова съвършено, че никога повече да не бъде отхвърляно. Ето по този начин си създава маската на скован. Откъсва се от чувствителността си, което му помага да не чувства отхвърлянето. Когато травмата от несправедливост е повече видима в тялото на даден човек, отколкото травмата от отхвърляне, това означава, че този човек чувства повече несправедливост, отколкото отхвърляне. За други може да бъде обратното.

И все пак, някой може да страда от отхвърляне, без да страда от несправедливост, но според моите наблюдения всички хора, които страдат от несправедливост, крият травма от отхвърляне. Именно това обяснява, че много често, с остаряването, виждаме тялото на скованите мъже и жени да губи от обема си. Тялото им постепенно приема характеристиките на маската на бягащия. Медицинската наука нарича това явление остеопороза.



Ако се виждаш в тази травма от несправедливост, важно е да си спомниш, че родителят ти от същия пол като твоя е преживял и вероятно преживява още тази травма със своя собствен родител от същия гюл. В следващата глава обяснявам какво трябва да направиш с този родител, за да си помогнеш да излекуваш собствената си травма.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от нашата неспособност да си простим това, което причиняваме на себе си или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от несправедливост, толкова повече това означава, че ти си несправедлив към другите или към себе си като искаш прекалено много от себе си, не зачиташ границите си и не си доставяш удоволствие достатъчно често. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

Друг начин да осъзнаем, че страдаме от несправедливост и че сме несправедливи към един или друг човек, е срамът. Всъщност ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво поведение. Нормално е да смятаме за срамно поведение, за което упрекваме другите. И най-вече не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.

Припомням ти, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на скован, вярвайки, че по този начин ще избегне

преживяването на несправедливост. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често.

Поведенията, свойствени за скования, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от несправедливост. Всяка една от травмите, описани в тази книга, има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстваме, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв, какъвто си, или когато реагираш. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от несправедливост. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с несправедливост. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от несправедливост. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Но е възможно да се идентифицираш в някои поведения, а не във всичко, което описах. Почти е невъзможно човек да се разпознае във всички изброени начини на поведение. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.


Характеристики на травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТПробуждане на травмата: Между четири и шест годишна възраст с родителя от същия пол.

Усърден и съвършен. Блокиране на индивидуалността.Маска: Скован.



Тяло: Изправено, сковано и възможно най-съвършено. Много съразмерно. Закръглени задни части. Тънка талия, пристегната с дреха или колан. Сковани движения. Светла кожа. Стисната челюст. Изправен врат, издаващ гордост.

Очи: Блестящ и жив поглед. Светли очи.Речник: „няма проблем", „винаги/никога", „много добро/много добре", „много специално",

„именно", „точно така", „сигурно", „нали?".Характер: Перфекционист. Завистлив. Откъсва се от чувствата си. Усърден, за да бъде

съвършен. Прекален оптимист. Жив, динамичен. Твърде често доказва правотата си. Трудно му е да поиска помощ. Може да се смее за нищо, за да прикрие чувствителността си. Глас сух и скован. Не допуска, че има проблеми. Съмнява се в изборите си. Сравнява се с най-доброто и с най-лошото. Трудност да получава. Смята за несправедливо да получава по-малко и за още по-несправедливо да получава повече от другите. Трудно му е да си достави удоволствие, без да се чувства виновен. Не зачита границите си, иска много от себе си. Контролира се. Обича реда. Рядко боледува, строг е към тялото си. Холеричен. Хладен и се затруднява да показва обичта си. Обича да изглежда секси.

Най-голям страх: Студенината.Хранене: Предпочита солените храни пред сладките. Обича хрупкавите неща. Контролира се

да не напълнява. Оправдава се и се срамува, когато изгуби контрол.Възможни болести: Бърнаут (професионално изтощение), липса на оргазъм (жена),

преждевременна еякулация или импотентност (мъж), болести, завършващи на -ит като тендинит, бурсит, артрит и т.н., ревматични болки в шията, запек, хемороиди, спазми, кръвообращение, черен дроб, разширени вени, кожни проблеми, невроза, безсъние, лошо зрение.

Глава 7Лекуване на травмите и преобразяване на маските

Преди да преминем към описанието на етапите на лекуване на всеки тип от травмите и маските, държа да споделя с теб наблюденията, които съм извършила относно начина, по който всеки един тип говори, сяда, танцува и т.н. Тези неща осветляват разликите в поведенията, свързани с маските.

В зависимост от маската, начинът на говорене и гласът са различни.• Бягащият има угаснал, слаб глас.• Зависимият използва детска интонация и плачлив тон.• Мазохистът често се преструва, че изразява чувства с гласа си, за да мине за заинтересован

човек.• Скованият говори по-скоро механично и сковано.Контролиращият има силен глас, който се чува далеч.Ето сега начинът, по който танцува всеки един тип характер:• Бягащият не обича особено да танцува. Когато го прави, се движи малко и някак безлично, за

да не го забележат. От него се излъчва едно Не ме гледайте много.• Зависимият предпочита танците по двойки, защото те му предоставят случая да се прилепи

към партньора си. Понякога изглежда така, сякаш се е увесил на другия. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко ме обича партньорът ми.

• Мазохистът много обича да танцува и го използва, за да изрази своята чувственост. Той танцува заради удоволствието от танцуването. Това, което се излъчва от него, е Вижте до каква степен мога да бъда чувствен.

• Контролиращият заема много място. Обича да танцува и го използва, за да прелъстява. За него това е преди всичко възможност да бъде гледан. От него се излъчва Гледайте ме.

• Скованият танцува много добре и притежава чувство за ритъм, независимо от сковаността на краката му. Внимава да не сгреши. От всички типове, той най-често взема уроци по танци. Много скованите са сериозни, държат се изправени и сякаш броят стъпките си, докато танцуват. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко добре танцувам.



Какъв вид кола предпочиташ? Следващото описание ти показва каква личност в теб влияе на избора ти:

• Бягащият обича автомобил в тъмни цветове, които минават незабелязани.• Зависимият предпочита комфортна кола, различна от нормите.• Мазохистът избира малка кола, в която е на тясно.• Контролиращият си купува мощен автомобил, който ще бъде забелязан.• Скованият предпочита класическа кола, от известна марка, защото иска да знае за какво си

дава парите.Можеш да приложиш тези характеристики към други категории покупки, както и към начина

на обличане.Начинът, по който сяда, показва какво става у даден човек, докато говори или слуша.• Бягащият сяда така, че да изглежда съвсем малък на своя стол и много обича да си крие

стъпалата под бедрата. Като не е стъпил на земята, може да избяга по-лесно.• Зависимият се размазва на стола си или се подпира на нещо, като например на облегалката на

стола си и на съседния фотьойл. Горната част на гърба му е приведена напред.• Мазохистът сяда с разтворени крака. Тъй като в повечето случаи си избира стол или

фотьойл, който не е като за него, изглежда така, сякаш не му е комфортно.• Контролиращият сяда и си накланя тялото назад със скръстени ръце, когато слуша. Когато

говори, се навежда напред, за да убеди по-добре събеседника си.• Скованият сяда хубаво изправен. Може да стигне дотам, че да притисне краката си един към

друг, на една линия с тялото, което подчертава строгата му стойка. Когато си кръстоса краката или ръцете, то е, за да не чувства това, което се случва.

Много пъти по време на интервютата съм имала възможността да установя, че един човек може да седне по различен начин в зависимост от това, което става в него. Да вземем за пример човек, който страда от травмите от несправедливост и от изоставяне. Когато ми говори за проблемите в живота си, тялото му става по-отпуснато и горната част на гърба му се привежда; той е в травмата си от изоставяне. Няколко минути по-късно, когато му задам въпрос за нещо, до което не иска никой да се докосва, тялото му става по-изправено и сковано и ми казва, че по този въпрос всичко е много добре. Същото се отнася и до начина му на говорене, който може да се промени няколко пъти за един разговор.

Мога да продължа по този начин с много други примери. Сигурна съм, че през следващите месеци ще успееш да разпознаваш в кой момент самият ти или някой около теб носи маска чрез наблюдаването на твоите собствени физически положения, както и на техните. Можеш също така да разбереш и какъв страх се преживява в този момент.

Наблюдавала съм също така един много интересен факт по отношение на страховете. По време на четенето си забелязал, че споменавам най-големия страх, изпитван от всеки тип характер. По този повод имах възможността да наблюдавам, че човекът, носещ специфична маска, не си дава сметка за своя страх, но хората около него лесно виждат това, което той на всяка цена иска да избегне.

• Най-големият страх на бягащия е паниката. Той не си дава сметка, защото изчезва точно преди да се паникьоса и много често в случая, в който би се паникьосал. Обаче хората около него си дават сметка за вълнението му, защото в повечето случаи очите му го издават.

• Най-големият страх на зависимия е самотата. Той не го вижда, защото прави така, че рядко да остава сам. Когато е сам, може да се накара да си повярва, че му е много добре така, без при това да осъзнава, че трескаво търси всякакви занимания, за да мине времето. В отсъствието на физическо присъствие телевизията и телефонът ще му правят компания. За неговите близки е много по-лесно да видят и най-вече да почувстват този голям страх от самотата в него, дори когато е заобиколен от хора. Тъжните му очи също го издават.

Най-големият страх на мазохиста е свободата. Той е убеден, че е свободен, защото другите много често го търсят и той намира време да им помага. Дори много често решава да направи още повече за другите, даже още преди да поискат нещо от него. Обаче не си дава сметка, че си създава множество принуди и задължения, които му пречат да слуша собствените си нужди. Но пък хората



около него си дават сметка до каква степен се жертва за другите. Големите му очи, отворени към света, ни показват, че той постоянно следи за нуждите на другите.

Най-големият страх на контролиращия са раздялата и отказът. Той не вижда до каква степен създава конфликтни или проблемни ситуации, за да не говори с някого повече. Макар че привлича към себе си раздели или ситуации, в които отрича някого, той не вижда, че се страхува от това. Напротив, вярва, че тези раздели и откази са това, което е по-добро за него. Мисли, че по този начин повече не могат да го излъжат. Фактът, че е много социален и лесно завързва нови познанства, му пречи да види колко много хора е отстранил от живота си. Тези около него по-лесно си дават сметка за това. Неговите очи също го издават. Те стават твърди и могат дори да предизвикват страх до степен да отдалечават другите, когато е ядосан.

• Най-големият страх на скования е студенината. На него му е трудно да признае тази студенина, защото се смята за сърдечен човек, който прави всичко възможно около него всичко да е справедливо и хармонично. Обикновено е верен на приятелите си. Обаче хората около него често виждат тази студенина не само в очите му, но и в сухото му, сковано поведение, особено когато се чувства обвинен несправедливо.

* * *Първият етап от излекуването на травмата се състои в това да я разпознаеш и да я

ПРИЕМЕШ, без да е необходимо да се съгласяваш с факта, че тя е тук. Да я приемеш, означава да я погледнеш, да я наблюдаваш, като знаеш, че това, че имаш още неща да оправяш, е част от опитността да бъдеш човек. Това, че нещо все още ти причинява болка, не означава, че ти си лош човек.

Това, че си бил способен да си създадеш маска, за да не страдаш, е било геройска постъпка, проява на любов към самия себе си. Тази маска ти е помогнала да оцелееш и да се приспособиш към семейната среда, която сам си избрал преди да се превъплътиш.

Истинската причина, поради която се раждаме в дадено семейство или сме привлечени от хора, които имат същите травми като нас, е, че в началото ни харесва това, че другите са като нас. Успяваме да не се смятаме за чак толкова лоши. След известно време започваме да откриваме недостатъците на другите и вече не ги приемаме такива, каквито са. Така че се опитваме да ги променим, като не осъзнаваме, че това, което не приемаме у другите, са частите от нас самите, които не искаме да видим от страх, че ще трябва да се променим. Смятаме, че трябва да се променим, а всъщност трябва да оздравеем. Ето защо познаването на нашите травми е толкова полезно, защото това ни позволява по-скоро да оздравеем, вместо да искаме да се променяме.

Освен това, спомни си, че всяка една от тези травми произтича от натрупване на житейски опит, произтичащ от няколко последователни минали живота и че е съвсем нормално да ти е трудно отново да се изправиш срещу тях в този живот. Като не си успял в предишните животи, не можеш да очакваш това да стане сега, като си кажеш просто: „Искам да оздравея". Обаче това желание и решението да излекуваш травмите си са първите стъпки към състраданието, търпението и търпимостта към самия себе си.

Тези качества, които същевременно развиваш и към другите, са подаръци, които пътят към излекуването ти поднася. Сигурна съм, че четейки предишните глави, си открил травмите на твоите близки. Може би това ти е помогнало по-добре да разбереш тяхното поведение, което означава да проявяваш по-голяма търпимост към тях.

Както вече казах, важно е да не се хващаш за думите, използвани за идентифицирането на травмите или на маските. Ти можеш например да преживееш отхвърляне и да се почувстваш предаден, изоставен, унижен или да го възприемеш като несправедливост. Някой може да бъде несправедлив към теб и това може да те накара да се чувстваш отхвърлен, унижен, предаден или изоставен. Както можеш да видиш, важен е не преживеният опит, а това, което чувстваш в резултат на този опит. Ето защо е толкова важно за да опознаеш травмите си, да направиш справка с описанието на характеристиките на физическото тяло, преди да погледнеш поведенческите характеристики. Тялото никога не лъже. То отразява това, което се случва в плана на емоционалното и умственото. Препоръчвам ти да препрочетеш по няколко пъти физическото описание на всяка травма, за да уловиш добре разликите между тях.



Зная, че все повече хора прибягват до пластичната хирургия, за да коригират някои аспекти на физическото си тяло. По мое мнение те си правят лоша услуга, защото от това, че няма да виждаш повече характеристиките на дадена травма в тялото си, не следва, че тя непременно е излекувана. Много хора, прибягнали до пластичната хирургия, споделят, че са били много разочаровани, когато след две-три години виждали как се появява отново това, което са искали да премахнат или да прикрият. Впрочем точно поради тази причина пластичните хирурзи никога не дават доживотна гаранция на своята работа. Ако обаче от любов към себе си решиш да вземеш в ръце физическото си тяло с помощта на пластичната хирургия, но осъзнавайки своите травми и като работиш върху себе си в емоционален, умствен и духовен план, има големи шансове тази хирургична намеса да е благоприятна за теб и тялото ти да я приеме по-добре.

Някои хора си погаждат номера във физически план, но има още повече, които си поставят капани на равнището на поведението, сиреч на равнището на вътрешното си положение. Това редовно се случва в ателието Характери и Травми, в което обяснявам тези травми подробно. Има участници, които се виждат изцяло в описанието на даден тип, докато тялото им показва съвсем друга действителност.

Спомням си, между другото, за случая на един млад мъж на около тридесетина години, който ми казваше, че от ранното си детство преживява отхвърляне. Страдаше, че не може да има трайна връзка поради, според него, многобройните отхвърляния, които беше понесъл. Тялото му обаче не показваше никакъв белег на отхвърляне. След известно време му казах: „Съвсем сигурен ли си, че преживяваш именно отхвърляне, а не несправедливост?" После му обясних, че тялото му показва по-скоро белези на травма от несправедливост. Той беше силно изненадан. Препоръчах му да отдели време и добре да помисли за това. Когато го видях на следващата седмица, беше въодушевен и сподели с мен, че през тази седмица е разбрал и осветлил много неща. Просто се беше докоснал до травмата си от несправедливост.

Този вид пример не е изненадващ, тъй като егото прави всичко възможно, за да не можем да видим травмите си. То е убедено, че като се докоснем до тях, няма да можем да се справим с болката, свързана с тези травми. Именното ни убеждава да създаваме нашите маски с цел да избегнем това страдание.

Егото е убедено, че винаги поема по най-лесния път, а всъщност ни усложнява живота. Когато интелектът ръководи живота ни, в началото може да ни се стори трудно, защото се

изискват известни усилия, но в действителност интелектът значително опростява нашия живот.

Колкото повече изчакваме преди да се заемем с нашите травми, толкова по-тежки стават те. Всеки път, когато изживяваме някаква ситуация, която пробужда и докосва някаква травма, добавяме към нея още един слой. Това е като рана, която става по-голяма. Колкото по-тежка става, толкова повече ни е страх да я допрем. Превръща се в порочен кръг. Може да доведе дори до форма на обсебване, сиреч да ни накара да повярваме, че всички хора около нас са тук, за да ни накарат да страдаме. Например скованият човек ще вижда несправедливост навсякъде и ще се превърне в прекален перфекционист. Бягащият човек, от своя страна, ще се чувства отхвърлен от всички и накрая ще бъде убеден, че никой не може да го обича и т.н.

Предимството да познаем своята или своите травми е в това, че най-накрая гледаме на правилното място. Преди сме действали като човек, който отива при лекаря си, за да му излекува черния дроб, а всъщност има проблеми със сърцето. Това положение може да продължи с години, както в случая с този млад мъж, който се опитваше да намери решение на отхвърлянето, което мислеше, че преживява, без да се разрешава каквото и да било. След като се докосна до това, което наистина го притесняваше, той беше в състояние да реши проблема си и да задейства лечението на травмата.

Държа да уточня, че има разлика между това да имаш маска на зависим и да страдаш от емоционална зависимост. Не само хората, които имат травма от изоставяне, сиреч маска на зависим, страдат от емоционална недостатъчност. Всеки човек, независимо каква е травмата, от която страда, може да бъде зависим на емоционално равнище. Защо? Защото ставаме емоционално зависими,



когато страдаме от емоционална недостатъчност, а страдаме от емоционална недостатъчност, когато не се обичаме достатъчно. Така че търсим любовта на другите, за да успеем да се убедим, че можем да бъдем обичани. Всяка маска именно затова е тук, за да ни покаже, че ние си пречим да бъдем каквито сме, за люто не се обичаме достатъчно. Всъщност, спомни си, че всички поведения, свързани с всяка една от маските, представляват реакции, а не поведения, основани на обичта към себе си.

Преди да продължим нататък, да обобщим обясненията от петте предишни глави, отнасящи се до родителя, с когото обикновено се преживява всяка една от травмите. Това е важно, за да успеем да ги излекуваме.

• ОТХВЪРЛЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си. Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е по-скоро изоставяне.

• ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал. Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-скоро отхвърляне.

ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол, той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия. По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции.

Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост.

• НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много.

Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен.

Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. По този начин в нашите очи той става модел за човек, имащ тази травма, което ни задължава да погледнем себе си. Нашето предпочитание, обикновено несъзнателно, би било да имаме друг модел.



Това обяснява защо на всяка цена искаме да не приличаме на тях. Човек не обича тези, които са негово отражение. Травмите могат да бъдат излекувани само с истинска прошка към себе си и към нашите родители.

Когато, обаче, която и да е от петте травми се преживява с хора, чийто пол е противоположен на този на родителя, когото смятаме за отговорен за нашата травма, ние се сърдим на себе си. Именно в такива моменти сме склонни да се самонаказваме било чрез някакъв инцидент, било чрез нещо, което ни причинява физическа болка. Човек вярва в наказанието като средство да изкупи вината си. В действителност, обаче, духовният закон за любовта твърди точно обратното. Колкото по-виновни се чувстваме, толкова повече се наказваме и толкова повече привличаме същия вид ситуация. Това означава, че колкото повече се обвиняваме, толкова повече преживяваме същите проблеми. Да се чувстваме виновни по този начин, прави трудна прошката към себе си - важен етап по пътя към излекуването.

Освен вина, ние много често изпитваме срам, когато се обвиняваме, че сме наранили някого другиго или когато други ни упрекват, че сме ги накарали да преживеят травмата или травмите, които все още не сме приели. Говорих повече за срама в главата за травмата от унижение, защото именно при мазохиста срамът е най-очевиден. Но всеки изпитва срам в един или друг момент. Срамът е още по-силен, когато не искаме да приемем, че караме другите да преживяват това, което не искаме те да ни причиняват.

Когато са допуснати тежки несправедливости или има преживяно насилие, това показва, че хората, виновни за това, имат травми, които им причиняват такава болка, че губят контрол. Именно поради тази причина често казвам: В този свят няма лоши хора, а само страдащи. Тук не става дума да ги извиняваме, а само да се научим да изпитваме състрадание към тези хора. Като ги осъждаме или обвиняваме, това няма да им помогне. Можем да изпитваме състрадание, дори и да не сме съгласни. Това е едно от предимствата от осъзнаването на нашите собствени травми и на тези на другите. По мои наблюдения рядко се случва да има човек само с една травма. Що се отнася до мен, вече споменах, че в този живот имам две основни травми, които трябва да разреша, а именно несправедливостта и предателството. Преживявам несправедливост с хората от същия пол, а предателство - с хората от противоположния пол. Тъй като несправедливостта се преживява с родителя от същия пол, забелязах, че когато преживявам тази емоция с жена, я обвинявам, че е несправедлива. Когато несправедливостта идва от мъжкия пол, по-скоро смятам себе си за несправедлива и изпитвам гняв срещу себе си. Понякога дори ме е срам. Случва ми се също така да възприемам тази несправедливост по отношение на мъжете като предателство.

Така че можем да видим маската на контролиращ и тази на скован в тялото на тези, които като мен страдат от двете травми - от несправедливост и от предателство.

Също по мои наблюдения мнозина имат едновременно травми от отхвърляне и от изоставяне. Следователно те носят маските на бягащ и на зависим. Понякога горната част на тялото отразява едната травма, а долната част - другата. При някои разликата се забелязва в дясната и лявата половини. С времето и практиката става все по-лесно да се определят маските още от пръв поглед. Когато се доверим на интуицията си, нашето „вътрешно око" ги вижда много бързо.

Когато даден човек има силует, който съответства на маската на контролиращ, но освен това тялото му е по-скоро меко и отпуснато или има очи на зависим, можеш да си направиш извода, че той преживява травмите от предателство и изоставяне.

Очевидно могат да съществуват и много други комбинации. Друг човек може да има едрото тяло на мазохиста и в същото време да е съвсем изправен и скован. В такъв случай знаем, че той има травмите от унижение и несправедливост.

Хората, които имат обемистото тяло на мазохиста, но малките крака и тънките глезени на бягащия, страдат от унижение и от отхвърляне.

Възможно е някои да имат три, четири или дори пет травми. Една от петте може да преобладава, а другите да не са така очевидни. Може също така и всичките да не са от голямо значение. Когато дадена маска се налага, това е знак, че този човек я използва по-често от останалите, за да се пази. Когато маската заема твърде малко място в тялото на човека, това



означава, че този човек не чувства често травмата, свързана с тази маска. Обаче това, че една маска е доминантна, не означава, че тя изразява най-важната травма, която трябва да се лекува.

Всъщност ние се опитваме да крием травмите, които ни карат да страдаме най-много. Вече казах в предишните глави, че развиваме маската на скован (несправедливост) и маската на контролиращ (предателство), които са маски на контрол и на сила, за да скрием травмите от отхвърляне, изоставяне или унижение. Тази сила служи да прикрие това, което причинява най-голяма болка. Това обяснява защо често виждаме една от тези три травми да се проявява с възрастта, тъй като контролът си има граници. Най-вече маската на скован, благодарение на голямата си способност да се контролира, е тази, която има най-голяма възможност да скрива друга травма. Например човекът мазохист и скован може да успее да контролира теглото си за известно време. Когато вече не може да се контролира, тялото му напълнява.

Душата, която идва на Земята, за да лекува травмата си от предателство, търси родител от противоположния пол, който да е силен, солиден, който знае как да заеме мястото си, който не губи контрол и не е много емоционален. В същото време контролиращият иска този родител да бъде разбиращ, да му се доверява и да отговаря на всичките му очаквания и на необходимостта му от внимание, което ще му спести да се чувства изоставен и предаден. Ако родителят показва безразличие, този човек се чувства изоставен, но ако родителят прояви някаква слабост или липса на доверие в него, той го преживява като предателство. Ако родителят от противоположния пол е твърде авторитарен, агресивен или насилник, много често между тях се установява отношение на сила по време на юношеството, което подхранва травмата от предателство и у двамата.

Човекът е специалист да си намира всякакви основателни причини и обяснения, когато тялото му се променя. Можем да забележим, че не е готов да поиска да се погледне и най-вече му е много трудно да приеме идеята, че човешкото тяло притежава толкова голяма интелигентност. Не иска да допусне, че най-малката промяна във физическото му тяло е начин да привлече вниманието му върху нещо, което преживява в себе си, но с което не иска да се занимава за момента. Ако само човекът можеше да осъзнае, че когато тялото му реши да привлече вниманието му върху някое от вътрешните му поведения, в действителност неговият вътрешен БОГ използва физическото му тяло, за да му помогне да осъзнае, че в този момент има всичко, което му трябва, за да се изправи срещу това, което се страхува да намери. Ние избираме по-скоро да продължим да се страхуваме да открием нашите травми и продължаваме да носим маските си, създадени, за да ги скриват, като по този начин си мислим, че тези травми ще изчезнат.

Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави, се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива, каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата, която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на повърхността.

В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин", твоето оздравяване ще бъде доста напреднало. Припомням ти, че никога досега не съм срещала човек, който да има всички споменати характеристики на дадена маска. Описанието на характера на всяка маска трябва да ти помогне да се разпознаеш в някои от поведенията, свързани с твоята травма.

Сега ще обобщя начина, по който да разбереш дали ти или друг човек е сложил маска, за да се предпазва.

• Когато травмата ти от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ти слагаш маската на бягащ. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуацията или от човека, с които смяташ, че ще преживееш отхвърляне от



страх да не се паникьосаш и да се почувстваш безсилен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, отдръпвайки се в себе си, като не казваш и не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да смяташ, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите.

• Когато травмата ти от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ти носиш маската на зависим. Тази маска те кара да станеш като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче, хленчи или е подчинено на това, което се случва, защото смяташ, че не можеш да се справиш сам. Тази маска те кара да правиш пируети, за да избегнеш да бъдеш изоставен или за да получиш повече внимание. Може дори да успее да те убеди да се разболееш или да станеш жертва на различни проблеми, за да получиш желаната подкрепа и поддръжка.

• Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ти си налагаш маската на мазохист. Тя ти помага да забравиш нуждите си, за да можеш да мислиш само за нуждите на другите, като станеш добър човек, щедър, винаги готов да направиш услуга, дори отвъд границите ти. Правиш така, че да поемеш на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди те да са те помолили да им помогнеш. Правиш всичко, за да бъдеш полезен, и всичкото това, за да не се чувстваш унижен, принизен. По този начин постигаш да не си свободен, което е много важно за теб. Всеки път, когато действията или постъпките ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам от себе си или да не се почувстваш унижен, това е знак, че носиш маската си на мазохист.

Когато преживяваш травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носиш маската на контролиращ, която те кара да станеш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен и нетърпим и причината за това са твоите очаквания. Правиш всичко, за да покажеш, че си силен човек и че не се оставяш лесно да те излъжат или измамят, особено когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всякакви пируети, за да избегнеш да изгубиш репутацията си, до степен дори да излъжеш. Забравяш своите нужди и правиш каквото трябва, за да мислят другите, че си човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара също така да си придаваш вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаш доверие в себе си и да поставяш под въпрос своите решения и действия.

Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ти слагаш маската на скован, която прави от теб студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ти, и тялото ти става сковано. Тази маска те кара да станеш и прекален перфекционист и те принуждава да преживяваш много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самия теб. Ставаш много взискателен и не зачиташ границите си. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш и си груб към себе си, това също е знак, че си сложил маската си на скован.

Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват някаква травма. Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите. Придобиваме поведение, което не съответства на това, което сме. Ставаме някой друг. Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат на това имаме очаквания спрямо другите.

Това, което сме, и това, което правим, трябва да бъдат източник на нашето благополучие, а не комплиментите, благодарността, признанието или подкрепата, които получаваме от другите.

И все пак не забравяй до каква степен твоето его може да ти прави номера, за да не осъзнаеш своите травми. Егото е убедено, че ако човек осъзнае неговите трикове и ги елиминира, то вече няма да бъде защитено и ще страда от това. Ето начина, по който всеки тип характер позволява на своето его да му погажда номера.

* Бягащият позволява да бъде убеден, че се занимава със себе си и с другите, за да не чувства различните преживени отхвърляния.

* Зависимият обича да се прави на независим и да казва на ляво и на дясно до каква степен се чувства сам и няма нужда от никого.

* Мазохистът се убеждава, че всичко, което прави за другите, му доставя огромно удоволствие, и че действително слуша своите нужди, като прави това. Той отлично се преструва,



когато казва и мисли, че всичко е добре, както и когато намира извинения за ситуациите или хората, които са го унижили.

* Контролиращият е убеден, че никога не лъже, че винаги държи на думата си и че от никого не го е страх.

* Скованият много обича да казва на всекиго колко е справедлив, че в живота му няма проблеми и обича да си мисли, че има много приятели, които го обичат, както той тях.

Лекуваме вътрешните си травми по същия начин, както се възстановяваме от физическите си наранявания. Бил ли си вече толкова нетърпелив да видиш как изчезва някаква пъпка на лицето ти, че постоянно да я чоплиш? Какво се случваше? Навярно пъпката оставаше много по-дълго време, нали? Точно това се случва, когато нямаме доверие на силата за излекуване на нашето собствено тяло. За да изчезне даден проблем (какъвто и да бил той), първо трябва да го приемем, да му дадем безусловна любов, вместо да искаме да го накараме да изчезне. Твоите дълбоки травми също имат нужда да бъдат признати, обичани и приети.

Припомням ти, че да обичаш безусловно, означава да приемаш, дори и да не си съгласен и дори и да не разбираш защо се случват някои положения.

Да обичаш една травма или да обичаш пъпките на лицето си, означава да приемеш, че ти ги създаваш поради някаква специфична причина и най-вече с цел да ти помогнат. Вместо да искаш да накараш пъпките да изчезнат, трябва да ги използваш, за да осъзнаеш някакъв аспект в себе си, който не искаш да видиш. Всъщност тези пъпки искат да привлекат вниманието ти, за да те накарат да осъзнаеш, между другото, че в момента може би те е страх да не „изложиш себе си" в някаква ситуация и че този страх ти пречи да бъдеш такъв, какъвто си. Приемайки това ново поведение, вече няма да виждаш пъпките си по същия начин, нали? Това може да те доведе дори дотам да им благодариш. Ако избереш да преживееш този житейски опит, приемайки този вид умствено поведение, сигурно е, че пъпките ти ще изчезнат много по-бързо, защото иде бъдат признати и обичани заради ползата от тях.

Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също им го причиняваш, както и на себе си.

Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си.

• Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация.

Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието.

Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си.

Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си.



• Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен към себе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие.

По-горе споменах значението на това да приемеШ безусловно своите травми. Необходимо е също така да приемеш маските, които си позволил на твоето его да създаде, за да прикрие тези травми и по този начин да ти спести страданието. Да обичаш и да приемеш травмата, означава да я признаеш, да знаеш, че си се върнал на тази Земя, за да излекуваш този вид травма и да приемеш, че егото ти е искало да те предпази, създавайки маска. След това благодари на себе си за това, че си имал смелостта да създадеш и да поддържаш маска, която е допринесла да ти помогне; да оцелееш.

Днес обаче тази маска ти вреди повече, отколкото ти помага. За теб е дошло време да решиш, че можеш да оцелееш, дори и да се чувстваш наранен. Вече не си малкото дете, което не може да се справя с травмата си. Вече си възрастен човек с повече опит и повече зрялост, с различен поглед върху живота, човек, който има намерението оттук насетне да се обича повече.

В първата глава споменах, че преминаваме през четири етапа, когато създаваме дадена маска. Първият е този, в който сме такива, каквито сме. Вторият се състои в това да почувстваме болка, откривайки, че не можем да бъдем каквито сме, защото това не интересува възрастните около нас. За жалост възрастните не осъзнават, че детето се опитва да открие кой е, и вместо да го оставят да бъде каквото е, те се стараят още повече да повтарят на детето какво трябва да бъде. Третият етап представлява бунт спрямо преживяната болка. Именно в този момент детето започва да прави кризи и да се съпротивлява на родителите си. Последният етап - примирението - е този, в който решаваме да си създадем маска, за да се опитаме да не разочароваме другите и най-вече за да не преживяваме отново страданието, което е резултат от факта, че не сме били приети, когато сме били такива, каквито сме.

Лечението ще бъде завършено, когато успееш да върнеш назад тези четири етапа, като започнеш от четвъртия и се връщаш към първия - този, в който отново ще станеш какъвто си. В този процес първото нещо, което трябва да направиш, е да осъзнаеш каква маска носиш. Ще успееш благодарение на петте глави, описващи всяка една от травмите.

Вторият етап се преживява, когато изпиташ съпротива при четенето на тези глави или когато почувстваш съпротива да приемеш своята отговорност, предпочитайки да обвиняваш другите за твоите страдания. Кажи си, че е нормално за всеки човек да се съпротивлява, когато открие аспектите в себе си, които не харесва. Този етап се преживява различно от всеки един. Някои проявяват повече бунт и съпротива от други. Интензивността на твоя бунт зависи от твоята степен на приемане и откритост, както и от степента на твоята травма в момента, когато осъзнаеш какво става в теб.

Третият етап е този, в който трябва да си дадеш правото да си страдал и да си се сърдил на единия от родителите си или и на двамата. Колкото повече усещаш страданието, което детето в теб е преживяло, толкова повече съчувствие към него ще проявиш и толкова в по-голяма дълбочина ще бъде проведен този етап. Също така през този етап ще стане и твоето отпускане по отношение на родителите ти, като проявиш съчувствие към тяхното собствено страдание.

Накрая, четвъртият етап е този, в който си връщаш собствения вид, този, в който преставаш да смяташ, че все още имаш нужда да носиш своите маски, за да се защитаваш. Приемаш, че животът е изпълнен с опитности, които служат, за да разбереш кое е благотворно и интелигентно за теб. Точно това се нарича ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Тъй като любовта има голяма сила за лекуване и за нов прилив на енергия, приготви се да наблюдаваш много промени в живота си: на равнището на отношенията ти с другите, както и на физическо равнище, сиреч оздравявания и промени във физическото ти тяло.

Спомни си, че да се обичаш означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си в момента и да се приемаш, дори и да причиняваш на другите това, за което ги упрекваш. Любовта няма нищо общо с това, което правиш, или това, което притежаваш. Да се обичаш, това е да си дадеш правото понякога да нараняваш другите, като ги отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш



или като си несправедлив към тях, въпреки себе си. Ето един важен етап по пътя към излекуването на твоите травми.

Истинската любов е житейският опит да бъдеш такъв, какъвто си.

За да достигнеш по-бързо до този етап, ти препоръчвам в края на всеки ден да си правиш равносметка на това, което ти се е случило. Открий маската, която е надделяла, като те е накарала да реагираш при дадена ситуация или ти е диктувала поведението ти към другите или към теб самия. Отдели след това време да отбележиш наблюденията си, без да забравяш най-вече да си запишеш как си се почувствал. За да завършиш, прости си, като си дадеш правото да си използвал тази маска, знаейки, че в този момент искрено си вярвал, че това е бил единственият начин да се защитиш. Припомням ти, че да се чувстваш виновен и да се обвиняваш е най-доброто средство да продължаваш да реагираш по същия начин, когато се появи сходна ситуация.

Никаква промяна не е възможна без приемане.

По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш, че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш.

Следователно приемането е ключовият елемент за привеждане в действие на излекуването.

Всъщност ще откриеш за голяма своя изненада, че колкото повече си признаваш правото да предаваш, отхвърляш, изоставяш, унижаваш, да бъдеш несправедлив, толкова по-малко ще го правиш! Изумително, нали? Ако следваш наставленията ми от известно време насам, няма да си учуден. В противен случай не искам от теб да ми вярваш или да ме разбираш, защото това понятие не може да бъде разбрано с ума. То трябва по-скоро да бъде експериментирано.

Повтарям този голям духовен закон за любовта във всичките ми книги, ателиета и лекции, защото той трябва да бъде чут много пъти, преди да бъде усвоен. Давайки си правото да причиняваш на другите това, което се страхуваш да не преживееш самият ти, до степен, че да си създадеш маски, за да се защитаваш, ще ти бъде много по-лесно да признаеш правото на другите да постъпват по същия начин и понякога да имат поведения, които събуждат твоите травми.

Да вземем за пример баща, който решава да лиши от наследство едната от дъщерите си, която напълно се е разбунтувала срещу него. Тя не е искала да учи и да стане „преуспял човек", както е очаквал той от нея, предвид на големия й талант. Тя може да възприеме това решение като предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение или несправедливост. Всичко зависи от това какво има да оправя тя на Земята в този живот. Познавах една млада жена, която преживя подобен житейски опит и го почувства като предателство, защото никога не беше и помисляла, че баща й може да стигне дотам. Надяваше се по-скоро баща й да я приеме с нейните избори, като в крайна сметка допусне, че тя има правото да прави каквото пожелае с живота си.

Единственото средство за нея е да излекува тази травма и да престане да привлича към себе си ситуации, в които преживява предателство с мъжете в своя живот и на първо място да осъзнае, че баща й също се е почувствал предаден от нея. Фактът, че дъщеря му не е отговорила на неговите очаквания, за него е форма на предателство. Той може да си каже, че след всичко, което е направил за нея, тя би трябвало да е признателна, да стане по-отговорна жена и да бъде неговата чест и гордост. Той също се е надявал един ден тя да се върне и да му каже, че е имал право и да му се извини. Това, което се случва между бащата и неговата дъщеря, ни показва, че този мъж е преживял същия вид предателство със собствената си майка и че и тя също го е изпитала с него.



Като проверим това, което нашите родители са преживели като по-млади, забелязваме, че историята се повтаря от поколение на поколение и това ще продължи, докато не се осъществи истинска прошка. Това ни помага да проявяваме повече съчувствие и разбиране по отношение на нашите родители. Когато откриеш своите травми, силно ти препоръчвам да провериш с твоите родители дали са познали същите травми. Спомни си, че те може би няма да са преживели опитности, идентични с твоите, но че по-скоро са почувствали същите травми и са обвинявали родителите си за същите неща като теб.

Този подход става лесен за осъществяване, когато престанем да се обвиняваме за поведенията, диктувани от нашите травми, и приемем, че това е част от това да сме човешки същества. Тогава се чувстваме много по-спокойни и уверени да разговаряме с нашите родители, без да се страхуваме да бъдем обвинени, а това ги кара и тях да се разкрият по-пълно - ако не се чувстват осъждани. Когато говориш с тях, ти ще им помогнеш да извършат техния процес на прошка с техните родители. Това ще им помогне също така да си дадат правото и те да бъдат човешки същества, да имат травми, които ги карат да реагират, и понякога да се държат по начин, който е обратното на това, което биха желали.

Когато говориш с родителя, с когото си преживял травма, ти препоръчвам освен това да провериш с него дали и той не е преживял същата травма с теб. Ако например си жена и кажеш на майка ти, че си преживяла отхвърляне с нея от времето на твоето юношество, попитай я дали й се случвало да се почувства отхвърлена от теб. Това може да й помогне да се освободи от дълго сковавани и често несъзнателни емоции. Благодарение на теб майка ти може да ги осъзнае. След това би могла да я накараш да ти разкаже за това, което е преживяла със собствената си майка. (Този пример е адресиран и към мъжете и техните бащи.) За повече подробности по въпроса за истинската прошка ти препоръчвам да прочетеш другите ми книги, в които говоря за това.

Припомням ти, че ако си идеализирал родителя, с когото си преживял травма, и особено ако си смятал този родител за светец, е напълно нормално да ти се струва трудно да си дадеш правото да си му се сърдил. Кажи си по-скоро, че ако този родител е имал вид на светец в твоите очи, вероятно това се е дължало на факта, че е страдал от травмата от несправедливост и е успявал да се контролира достатъчно, за да не показва това, което изпитна. Хората от типа мазохист също лесно могат да минат за светци поради голямата им отдаденост.

Ето няколко средства, които ще ти покажат, че твоите травми наистина са на път да бъдат излекувани.

• Твоята травма от ОТХВЪРЛЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по-малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш.

• Твоята травма от ИЗОСТАВЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам, и започнеш да търсиш по-малко внимание. Животът не е така драматичен. Имаш все по-голямо желание да започваш проекти и дори и другите да не те подкрепят, можеш да продължиш.

Твоята травма от УНИЖЕНИЕ е на път да бъде излекувана, когато отделиш време да провериш твоите нужди, преди да кажеш „да" на другите. Поемаш много по-малко неща на раменете си и се чувстваш по-свободен. Преставаш да си създаваш граници. Способен си също така да изразяваш желанията си, без да чувстваш, че притесняваш някого или дори, че си досадник.

Твоята травма от ПРЕДАТЕЛСТВО е на път да бъде излекувана, когато вече не преживяваш толкова много емоции в момента, когато някой или нещо провали плановете ти. По-лесно се отпускаш. Уточнявам, че да се отпуснеш, означава да престанеш да бъдеш зависим от резултатите, да престанеш да искаш всичко да става според твоето планиране. Вече не се стремиш да бъдеш център на привличането. Когато си много горд от себе си след някакъв подвиг, можеш да се чувстваш добре, дори и другите да не ти го признават.

Твоята травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ е на път да бъде излекувана, когато си позволиш да не си чак такъв перфекционист, да правиш грешки, без да преживяваш гняв или да се критикуваш.



Даваш си правото да показваш своята чувствителност, да плачеш пред другите, без да губиш контрол и без страх от преценките на другите.

Друго чудесно предимство на това да излекуваме травмите си е, че ставаме самостоятелни, вместо емоционално зависими. Емоционалната самостоятелност е способността да знаем какво искаме и да правим необходимите действия за неговото осъществяване; и когато имаме нужда от помощ, ние знаем как да я поискаме, без да очакваме непременно някой определен човек да го направи. Самостоятелният човек не казва: „Какво ще стане с мен, ако съм сам?", когато някой изчезне от живота му. Чувства мъка, но дълбоко в себе си знае, че може да оцелее сам.

Надявам се откриването на твоите травми да ти донесе много съчувствие към теб самия и да ти помогне да постигнеш по-голям вътрешен покой, като преживяваш по-малко гняв, срам и ожесточение. Признавам, че никак не е лесно да се изправим срещу това, което ни причинява болка. Човешкото същество е измислило толкова много средства да подтиска болезнените си спомени, че е много примамливо да прибягваш до тези методи.

За сметка на това, обаче, колкото повече подтискаме болезнените си спомени, толкова по-дълбоко в подсъзнанието се настаняват те. После един ден, когато вече нищо не можем да направим и достигнем границата си на контрол, тези спомени изплуват па повърхността и болката ни става още по-трудна за управляване. Като се изправяме лице в лице с тези травми и ги лекуваме, пялата енергия, която е служела за подтискане и прикриване на нашите болки, накрая е освободена и може да бъде използвана за много по-продуктивни цели, сиреч за да създаде живота ни такъв, какъвто го искаме и това като бъдем такива, каквито сме.

Не забравяй, че всички ние сме на тази планета, за да си спомняме кои сме, че всички ние сме БОГ, преживявайки различни опитности в плана на земното. За жалост, по пътя сме го забравили - през всичките ни превъплъщения от началото на времената.

За да си спомним кои сме, трябва да осъзнаем какви не сме. Ние не сме нашите травми, например. Всеки път, когато страдаме, ние смятаме, че сме това, което не сме. Когато изпитваш вина, защото току-що си отхвърлил някого или когато си бил несправедлив, например, ти си мислиш, че си отхвърлянето или несправедливостта. Ти не си опита, ти си БОГ, който преживява някакъв опит на една материална планета. Друг пример: когато тялото ти е болно, ти не си болестта, ти си човек, преживяващ опита на блокиране на енергия в някаква част от тялото ти и ние наричаме този опит болест.

ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН И СЪВЪРШЕН.Той е непрекъсната последователност от процеси, които ни водят към единственото основание

за нашето съществуване, което е:ДА СИ СПОМЯМЕ, ЧЕ СМЕ БОГ.За да завърша тази книга, държа да ти покажа положителните аспекти, силите в нас, които са

свързани с различните видове характер. Тези сили постоянно са тук, скрити във всеки един от нас. Но както споменах преди, те често са пренебрегвани или зле използвани поради важното място, давано на нашите маски; и всичкото това е, за да избегнем да видим или да почувстваме нашите травми. Щом веднъж травмите бъдат излекувани, сиреч когато сме такива, каквито сме, без страх, ето какво е възможно да изскочи иззад маските и травмите:

Зад БЯГАЩИЯ (травма от отхвърляне) се крие човек, способен да свърши много неща, надарен с голяма работоспособност...

• Човек, който може да се оправя в различни положения, притежаващ способност за творчество, за изобретяване, за въображение;

• Особено силна способност да работи сам;• Ефикасен и мисли за безброй много подробности;• Способен да реагира; в състояние да направи каквото трябва в случай на спешност;• Няма нужда от другите на всяка цена. Може много добре да се отдръпне и да бъде щастлив

сам.Зад ЗАВИСИМИЯ (травма от изоставяне) се крие умел човек, който много добре умее да

изразява желанията си...• Знае какво иска. Упорит, последователен в своите желания;



• Не се отпуска, когато е решен да получи нещо;• Дарба на артист. Знае да улавя вниманието на другите;• Естествено весел, забавен и социален - отражение на радостта от живота;• Способност да помага на другите, защото се интересува от тях и знае те как се чувстват;• Способност да използва психическите дарби съзнателно, когато страховете са овладени;• Често притежава артистични дарби;• Макар и общителен, се нуждае от моменти на самота, за да почувства себе си.Зад МАЗОХИСТА (травма от унижение) се крие смел човек, обичащ приключенията,

притежаващ големи способности в много области и между другото...• Познава нуждите си и ги зачита;• Чувствителен към нуждите на другите, способен също така да зачита свободата на всеки

един;• Добър посредник, помирител. Способен да спре драматизирането;• Весел, обича удоволствията и кара другите да се чувстват добре;• По природа е щедър, услужлив, алтруист;• Талант на организатор. Умее да признава талантите си;• Чувствен, умее да си достави удоволствие в любовта;• Надарен с голямо достойнство, показва своята гордост.Зад КОНТРОЛИРАЩИЯ (травма от предателство) обикновено се крие човек, притежаващ

качества на началник...• Със своята сила е способен да внася спокойствие и покровителство;• Много талантлив. Общителен и добър артист;• Притежава таланта да говори пред публика;• Способност да улавя и да оценява талантите на всеки един, като помага на хората да

станат по-уверени в себе си;• Способност да предоставя пълномощия, което помага на другите да се оценят;• Бързо разбира как се чувстват другите и умее да разведри обстановката, като ги накара да

се смеят;• Способен да премине с голяма скорост от един елемент към друг и да ръководи няколко

неща едновременно;• Бързо взема решения. Намира каквото му е нужно и се заобикаля с хора, от които има

нужда, за да премине към действие;• Способен на големи успехи на много равнища;• Доверява се на Вселената и на вътрешната си сила. Способен напълно да се отпусне.Зад СКОВАНИЯ (травма от несправедливост) се крие творческа личност, която притежава

много енергия, това е човек, надарен с огромна работоспособност...• Подреден и отличен, когато трябва да се направи нещо, изискващо прецизност;• Отговорен, много надарен да се занимава и да се грижи за подробностите;• Способност да опростява, да обяснява ясно, за да преподава;• Много чувствителен, знае какво чувстват другите, като проверява собствените си чувства;• Знае какво трябва да знае в необходимия момент;• Намира точния човек, който да свърши някаква специфична работа, както и точното и

прецизно нещо, което да каже;• Ентусиаст, жив и динамичен;• Няма нужда от другите, за да се чувства добре;• Също като бягащия, в случай на нужда знае какво да направи и го прави сам;• Успява да се изправи лице в лице с трудните положения.

Както си могъл да установиш, някои сили се намират в повече от една травма и ефектът от това е, че прави тези травми десеторно по-силни. Следователно те се превръщат в необикновени средства за успех, за да дадат израз на това, което искаш. Като признаеш неповторимата личност, която си ти, не можеш да пропуснеш да изразиш един извор на енергизиращо вдъхновение.



Повтарям, че създаването на нашите маски изразява най-голямото предателство между тях - предателството, че са забравили, че ние сме БОГ. Ето защо акростихът на петте травми дава думата ПРЕДАДЕН (на френски език, вж. бел. 1).

Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг.

Ние всички искаме да сме обичани,Ако ли не, да ни се възхищават,

Ако ли не, да се страхуват от нас,Ако ли не, да ни мразят и презират.Искаме да пробудим някакво чувство

У другия, каквото и да е то.Душата потръпва пред празнотата и търси

Съприкосновение на всяка цена.

Превод Недка Капралова



Documents

5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си