52-ри Ген ключ

Стрес – Сдържаност – Покой

Дилемата на безпокойството

Физическо, ментално и емоционално безпокойство

1

www.genekeys-bulgaria.com

Сянката – Стрес

„Бори се или бягай”

Стресът е нещо, което всички ние познаваме много добре. Надали има човек, който да не е преживял, усетил и чул за влиянието на тази широко разпространена сянка в живота си. Можем да го видим навсякъде, на където погледнем. Просто пуснете телевизора и няма да отнеме много време, преди да се натъкнете на някоя новинарска емисия, в която добре облечени мъже и жени със спокоен и равен тон се опитват да ви съобщят най-лошите новини от днешния ден. А на всичкото отгоре, накрая с усмивка ви пожелават „Приятен ден!” или „Приятна вечер!”, след като сте чули неща, които могат да ви докарат кошмари. Ето защо все по-често се натъквам на хора, които просто вече не гледат телевизия, кому е нужно това натоварване? Много по-добре е да си живеем в блажено неведение за случващото се по света и за многобройните жертви на насилие, войни, бедност, управление, политика, престъпност, невнимание и така нататък. После идва интернет – стресът, разбира се, се е промъкнал и там. Няколко клика ви делят от същите тези заглавия, но този път в комбинация с недоволни гневни коментари и разсъждения на хората, които ги четат и се чувстват лично ангажирани с тях.

Стресът е колективно явление и това е неговото колективно проявление, показано нагледно в целия му спектър от мрачни окраски. И ако все пак успеем да му устоим и останем спокойни и безпристрастни към това, което се случва на местно, държавно и глобално ниво или пък се „скрием” от него, правейки се, че не го виждаме като не си пускаме новините и скролваме надолу като видим някое негативно заглавие, в опит да се убедим, че това всъщност няма нищо общо с нашия личен живот, стресът си намира начин да се промъкне и там. Или по-точно, той винаги си е бил и там.

Погледнете един ден от своето ежедневие и бъдете абсолютно честни със себе си. Събудихте ли се със списък от ангажименти и задачи, които трябва да свършите в този ден? Колко от тях реално свършихте и колко от тези, които свършихте ви накараха да се чувствате удовлетворени в края на деня? Карахте ли като луди към поредната дестинация, за да не изпуснете нечие работно време или да не закъснеете за работа или за някоя среща? Потропвахте ли нервно с крак, когато чакахте някой да ви обслужи в магазина, банката или някъде другаде? Отчитахте ли на ум секундите, докато чакахте някой да ви даде зелена светлина, за да си свършите работата в офиса? А през това време умът ви цъкаше ли неуморно, опитвайки се да навакса с изгубеното време като разчита до минута действията ви до края на деня или пък директно се впусна да обвинява нещото или човека, който се е намесил в перфектния му план и не си е свършил работата и сега планът или се проваля, или трябва да се направят чудеса от храброст, за да се случи?

Не случайно дилемата на този ген ключ е безпокойство и ние се сблъскваме с нея всеки път, когато нещо не се подреди според нашите планове и часовник. Това е менталното безпокойство. Страхът, че времето ни се изплъзва. Страхът, че ще пропуснем нещо. Страхът, че няма да свършим нещо. Страхът, че времето ни изтича. То е ментално, защото умът е онова в нас, което възприема живота в рамките на времето. И така вие му давате

2

www.genekeys-bulgaria.com

власт да намери и да вземе решение за някоя стресова ситуация, а той самият е толкова стресиран, че единственото, което може да направи, е да създава още повече стрес с всяко едно решение, което взима от и под влияние на стрес. Има логика нали?

Но как можем да съдим ума, че иска да намери някакъв начин да избяга от стреса? Кой обича стреса? И все пак, това, което рядко забелязваме е, че безпокойството си има и други проявления, освен хаотичния ни ум, който си блъска главата в стената или взема необмислени решения от страх. То може да се прояви също емоционално и физически. В днешно време живеем повече в главите и мислите си, отколкото в телата си, а емоциите в повечето случаи ги приемаме като нещо, което по-скоро пречи, отколкото да спомага за вътрешния ни покой, така че често или не обръщаме достатъчно внимание на този тип безпокойство, или не го осъзнаваме, или чисто и просто го игнорираме. Свикнали сме до толкова да разчитаме на мозъка си да знае как, какво и защо, че се пристрастяваме към стреса, който той създава и често бъркаме адреналина с тръпка, свикваме с напрежението, което той поражда и в един момент започваме да го приемаме като нещо нормално, като обикновеното ни състояние, като част от нас, без да отразяваме пагубния ефект, който има върху тялото, психиката и начина ни на живот.

В ген ключовете казваме, че нашето отношение определя нашата среда, а нашата непосредствена среда е физическото ни тяло. Нека за момент се замислим какво се случва с нас, когато сме под влияние на стрес и вътрешно безпокойство. Мускулатурата на тялото ни се стяга и влиза в режим на оцеляване „бий се или бягай”. Ние или се сковаваме на място, незнаейки какво да правим, или се напрягаме целите, готови да скочим в битка. Това са двата начина, по които реагираме на стреса – потиснатият е застой и вцепенение, когато смятаме, че нищо не можем да направим, а реактивният е необмислена активност през глава в защитен режим. Така започваме да дишаме плитко, учестено и на пресекулки, сърцето ни се натоварва и започва да бие бързо и неравномерно, кръвното се покачва. Ендокринната система започва да отделя определени хормони като адреналин, които пращат сигнали до мозъка ни и оказват влияние на органите ни. И всичко това се случва, преди дори да сме направили и най-малкото физическо действие, всичко това се случва породено от нашето вътрешно състояние на стрес, което е провокирано от някакво наше възприятие, мисъл или чувство, което тялото ни отчита като заплаха за живота и оцеляването ни. Сега си представете какво влияние оказва това върху тялото и здравето ви.

Всички знаем какво е това усещане, всички ние сме го изпитвали в някакъв момент от живота си. Да, то е доста крайно и не ни се случва всеки ден в тази степен, но ако се вгледате внимателно в себе си, ако за момент просто насочите вниманието си към дишането си и след това съзнателно си поемете една дълбока, бавна глътка въздух, вие много лесно можете да забележите как през повечето време пребивавате в това състояние с малката разлика, че не го осъзнавате и че умът ви вече е спрял да го отчита като заплаха „на живот и смърт”, но това не означава, че тялото ви не му реагира.

Направете си един експеримент. Независимо къде сте и какво правите. Ако сте на работа, отдръпнете се от компютъра, ако шофирате, отбийте някъде и спрете двигателя, ако сте в

3

www.genekeys-bulgaria.com

къщи и се занимавате с нещо, оставете го. Облегнете се и затворете очи. Започнете да си поемате бавни, ритмични и дълбоки глътки въздух. Следете дишането си, насочете вниманието си към физическите реакции на вашето тяло. Забелязвате ли колко дълбоко стига дъхът ви, за разлика от обикновено, когато дори понякога забравяте да дишате? Забелязвате ли как едва доловимото напрежение в мускулатурата ви започва да се отпуска? Забелязвате ли колко стегнати сте били всъщност, без дори да го осъзнавате? Можете ли да усетите как пулсът на сърцето ви се забавя? Можете ли да усетите как умът ви притихва, когато в този момент единствената му работа е да наблюдава какво се случва във вас, а не да се опитва да го коригира? Когато сте готови, отворете очи и се върнете към това, което правехте. Усещате ли някаква промяна в отношението си? Усещате ли някаква промяна в начина, по който възприемате и правите това, което правите?

И когато видите безпокойството в себе си, когато усетите стреса, ще видите също и колко е трудно да не вземем участие в него и да не го попием като гъба. Той се носи надлъж и нашир, той е навсякъде. Ние не можем да се скрием от него, освен ако не решим да живеем като отшелници, без никакъв досег с хората, а дори и тогава пак не е сигурно, че нещо вътре в нас няма да го породи. Не е нужно да се крием, не е нужно да бягаме, нужно е само да променим отношението си. Стресът си има по-висша цел. Той е една аларма вътре в нас, която ни подсказва, че сме загубили вътрешния си покой, че сме излезли от хармония с потока на живота. Колкото повече игнорираме алармата, толкова по-силно тя ще започва да звучи, докато накрая не заглуши всичко и всички, за да я чуете. Тя ви подсказва да забавите темпото, да се центрирате в себе си и да си зададете въпроса – за къде бързам? Какво си мисля, че ще изпусна? Какво си мисля, че не може и няма да се случи по-късно? Това ли е най-добрият начин, по който мога да направя едно нещо? Тази 52-ра хексаграма в И Дзин носи прекрасното наименование „Да бъдеш в покой” и тя тихо и спокойно ви нашепва – „Няма за къде да бързате”.

Дарбата – Сдържаност

„Животът знае кога да работи и кога да почива”

Сдържаността не звучи много като дарба, повечето от нас я свързват със задръжки, с нещо, което правим усилие да задържим в себе си, за да не се прояви навън. Но както често се случва при ген ключовете, те не са нещо очевидно, те не са нещо, което ще ви предостави отговора на тепсия. Вие трябва да поровите малко, трябва да си поиграете, трябва да ги усетите и изведнъж хоп, магията се случва, ковчежето се отваря и отвътре заблестява едно съкровище. Отвътре се появява една тайна, която може да промени живота ви. Тайната на този ген ключ е тайната на вълшебната пауза. Ключът за това как да забавите времето, как да настроите ритъма си към този на земята и как да влезете в хармония със своята по-висша цел, която е и целта на живота.

Всичко в природата си има един вграден вътрешен часовник. Всяко нещо се развива със свой собствен ритъм и затова тази дарба е свързана с едно постоянно нарастващо доверие в живота, че той знае най-добре кога и как точно трябва да се случат нещата, за да стигнат своя разцвет. Поради тази причина, това също е и дарбата на чистите намерения, това е

4

www.genekeys-bulgaria.com

дарбата на поставянето на едно ново начало и тя е енергия, която намира баланс между активността и пасивността. Това е дарба, която ще поддържа жив ентусиазма ви да направите едно нещо, но и която ще ви даде търпението да го оставите да се развие със своя собствен ритъм, вместо да бутате, прибързвате или насилвате неговото развитие от нетърпение да оберете плодовете от своето начинание.

Как тогава се отключва тази прекрасна дарба? Как се намира този баланс между това кога да се впуснем напред и кога да изчакаме? Отговорът е прост, с дишане. Вие вдишвате дълбоко живота в себе си. Вие усещате ритъма си, вие се настройвате към земята, а не към страховото колективно поле на стрес, което се излъчва от хората и забързва вашия ритъм. Вие се издигате над една ситуация и започвате да я наблюдавате обективно, без да й реагирате от страх. Вие виждате как е най-правилно да се подходи, вие виждате най-правилния път напред, този който е в хармония с цялото и с вашето намерение. Това се случва като се отдръпнем, това се случва като позволим на тялото си да се успокои, като се въздържим от това да действаме по инерция и просто спрем, за да си поемем въздух, за да се огледаме, за да се порадваме на света около нас и неговото темпо, за да си спомним каква е нашата цел, вместо да се губим във всичките неща, които ни пречат да я изпълним. Слънцето бърза ли да изгрее? Цветето бърза ли да цъфне? Тревата бърза ли да порасне? Всичко в природата чака своя правилен момент и най-подходящите условия, и при нас, хората, не е по-различно. Просто трябва да си спомним, че ние също сме част от ритъма на живота.

От сянката на стреса видяхме страха, който често стои зад нашите действия и бездействия. Видяхме как реагираме, когато нещо не се развива според плановете ни. Ние видяхме, че лесно можем да се откажем от едно нещо, когато то не следва темпото на ума ни или в другата крайност как можем да се опитаме да го насилим и да вземем прибързани и необмислени решения, които често срещат съпротива или правят нещата по-зле. Ние забравяме да бъдем търпеливи, забравяме, че за да можем да оберем реколтата от нашите начинания трябва да инвестираме време, за да подхраним и подготвим почвата, след това да се погрижим и да поливаме нашето начинание, да го оставим да порасне и чак, когато то вече е станало достатъчно силно, то ще ни награди с вкусните си сочни плодове и ще ни позволи да ги съберем.

И когато се въздържим да не реагираме на сянката на стреса, на страха, че няма време и не ни се чака, еха, всичко започва да изглежда по съвсем различен начин. Всичко започва да се подрежда и да придобива смисъл. Ние никога не сме в застой, не е нужно да бързаме, не е нужно да насилваме. Дори и в привидното бездействие, когато изглежда, че нищо не се случва, нещо къкри, нещо се подготвя, нещо събира нови сили, за да се изстреля към нов етап от своето развитие. То чака най-благоприятните условия, то привлича това, което му е нужно и сега, ние вече не се фокусираме само върху крайния резултат, който искаме да постигнем, ние не хабим излишно така нужната ни енергия, за нещо, на което още не му е дошло времето, а виждаме стъпките, вслушваме се, виждаме какво е нужно с абсолютна яснота и знаем какво точно трябва да направим или да не направим в този момент.

5

www.genekeys-bulgaria.com

Това е дарбата на сдържаността. Тя ни връща в настоящето. Тя ни връща доверието. Тя ни свързва с нашето чисто намерение, в което няма и частица страх. Онова невинно намерение, което иска да помага, да служи, да даде най-доброто от себе си. Онова безкористно намерение, което ще ви разкрие вашата по-висша цел, която целия свят ще ви помогне да сбъднете. То е един чист импулс на вашето сърце и вие ще можете да го чуете само, ако забавите достатъчно, само, ако се центрирате и се вслушате в себе си. Само, ако си дадете време да си зададете въпроса защо всъщност правите едно нещо. Ако го правите от страх и егоизъм, то ще повехне, ако го правите с любов и в услуга, то ще разцъфне. Това е тайната на всяко едно успешно начинание.

И това не е нещо, което ще постигнете с магическа пръчка. В началото може би ще ви бъде трудно да си дадете време и да спрете това, което правите. Сянката ще се бори, тя няма да иска да ви пусне толкова лесно. Вие ще я срещате навсякъде и понякога ще ви бъде трудно да не ѝ се поддадете. Спомням си как в началото на моето пътешествие един много близък до сърцето ми човек ми споделяше за напрегнатия си ден и за нещата в него, които са го изкарали от равновесие. Аз разбира се, вдъхновена от това, което бях научила, веднага го посъветвах същото, което съветвам и вас сега: „Като ти се случи нещо такова, дишай. Дай си една, две, пет минути и си поеми глътка въздух. Нищо няма да стане, ако се забавиш малко, освен че ще си проясниш ума и ще се успокоиш.” Тогава той ми каза: „Мислиш ли, че е лесно, когато те завърти въртележката да се сетиш, че трябва да дишаш?” Тогава се замислих. Наистина не е лесно да се отучим от навиците си, но това в никакъв случай не означава, че не можем да ги заменим с нови. Изисква се само постоянство, желание и дисциплина. В началото ще го правите по-рядко, когато се сетите, може дори да си сложите някакво напомняне, за да не забравяте, след това знаейки какви са ползите, ще се сещате по-често, понякога ще се сещате за моментите, когато е било хубаво да го направите, но не сте успяли, докато в един момент не се случи от само себе си и това, за което ви е било нужно напомняне, ще се превърне в начин на живот, към който съзнателно ще се стремите. В живот изпълнен с паузи, в живот, който е в хармония. В живот, който не пропуска красотата около себе си. В живот на доверие и вътрешен покой.

Сидхи – Покой

„Движението съдържа покоя, а покоя се съдържа в движението”

Противно на това, което може би си мислите, покоят не е някакво почти недостижимо състояние, което е достъпно само за хора като тибетските монаси, отдали живота си на медитация или за хора, които живеят сред природата, далеч от всичко и от всички. За мен покоят е едно напомняне какъв би могъл да бъде животът ни, ако в нас няма напрежение и безпокойство. Той може да бъде открит дори и в сянката, както и всяко едно сидхи.

Сидхи не са другата крайност на сянката, сидхи са като семе, като лъч надежда в самата сянка и те ни напомнят какви можем да бъдем, ако имаме куража да се изправим срещу страха и да го видим точно такъв, какъвто е, като една илюзия. Сидхи са благословия, която се спуска при нас всеки път, когато си напомним, че животът не е едно трудно

6

www.genekeys-bulgaria.com

премеждие, в което ставаме, борим се с ежедневието, лягаме си изтощени и на следващия ден се повтаря същото или пък живот, в който всичко хубаво си има край. Сидхито на покоя не прави изключение. То е окото на бурята, в която небето е синьо, птичките пеят, пеперудите прелитат от цвят на цвят, а около него се вихри разруха и бурна динамика. Сякаш това са два различни свята, нали?

Вие се докосвате до сидхито на покоя всеки път, когато не позволите на мислите и чувствата ви да ви завлекат в торнадото от стрес на външните обстоятелства. Вие просто избирате да не бъдете отнесени от бурните ветрове. Вие сте непоклатими като скала. Вие, не реагирате и не тръгвате с тълпата в нейния забързан маниакален ритъм. Вие стоите и наблюдавате цялото това хаотично движение, но вътре във вас нищо не може да ви извади от точката ви на покой. Вие сте тази точка на покой.

И това започва да се предава и на хората около вас, вие ги заразявате със своето спокойствие. Показвате им, че няма нищо страшно, че всичко ще бъде наред. Че бурята ще утихне. Че нещата, които в повечето случаи ни разклащат, всъщност са част от драмата на живота, на която можем да се наслаждаваме като публика, но в която не сме длъжни да участваме. Да, един такъв човек може да породи смесени чувства. Той или ще предизвика бурното неразбиране на сянката как е възможно да не се ангажира, да не разбира всичко случващо се и да остава безучастен, или ще предизвиква възхищение със своето хладнокръвие.

Но да бъдеш в покой не означава да бъдеш безучастен. Означава само да не действаш от страх и реакция. Означава да не се поддавате на мислите и емоциите, които могат да се развихрят, да повлияят на преценката ви и да ви отклонят от посоката ви. Означава да сте се предали до такава степен, че да позволите на живота да диктува вашите действия, когато той сметне за добре и му е нужно, вместо вие да се опитвате да диктувате неговите.

Всички ние познаваме по един такъв човек, който съумява да остане спокоен в кризисна ситуация. Който запазва самообладание и само със самото си присъствие ни вдъхва вяра, че всичко е наред и че няма нужда да драматизираме, че има начин да излезем от сянката и той не е толкова недостижим. Сетете се за един такъв човек в живота си, той заслужава вашето съзерцание. Аз познавам няколко и искрено се възхищавам на спокойствието и топлотата в очите им, на мекотата в гласа им, на умението им да кажат и направят точното нещо в точния момент, без излишни емоции и реакции. На яснотата в мислите и думите им, която не подхранва натрупаното безпокойство, а го разтваря като сладка бучка захар в чаша чай, предизвикваща наслада и разстилаща се топлина с всяка следваща глътка.

Това сидхи успокоява бушуващите вълни на емоциите, то притихва мислите, създава пространство между тях, за да може да се случи магията. То ви позволява да наблюдавате себе си. То ви позволява да видите всяка част от себе си, без да се идентифицирате с нея и да се чувствате длъжни да я последвате. Със сидхито на покоя виждате как се поражда една емоция и я оставяте да се разлее във вас, да повлияе на химията на тялото ви и след това да се разтвори, все едно никога не е била, точно като едно камъче хвърлено в спокойно езеро, в което вълничките лека по-лека просто утихват. Това сидхи ви позволява

7

www.genekeys-bulgaria.com

да видите, че за всичко си има причина и то съвсем спокойно може да се разреши от само себе си, без вашата намеса.

Това е тайната на покоя и вие можете да го усетите в себе си, когато си поемете една дълбока глътка въздух. Това е вашата природа. Едно вдишване, едно издишване и покоят между тях.

8

www.genekeys-bulgaria.com