Мустафа Кемал Ататюрк Брой 55

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Бурният житейски път на героя, който поставя основите

на съвременна Турция

Едно дете с независим дух

Мечтата за национално освобождение

Разочарование и дистанциране от революцията

Спасителят на столицата и Дарданелите

Пътят към независимостта

Раждането на една нация

Живот, посветен на Турция

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Една интелигентна стратегия, която

освобождава Турция

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Много врагове, малко съю3ници

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Влиянието на турския модел върху съседните

ислямски страни

За вашето nо-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте nродавача за намерението си да закуnите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, сnравки, замяна на екземnляри или nоръчки на nредишни броеве,

nотърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изnратете e-mail на адрес infO@deagostini.Ьg. Обслужване на клиенти: nонеделник- nетък, 10:00-15:00 ч.

3а да nоnучите стари броеве по nощата, nърво се обадете на теnефон (02) 489 95 53, сnед което nреведете необходимата сума по сметка:

Аnфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дамрект ЕООД

При nоnучаване на стари броеве по куриер эамащането става в момента

на nоnучаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИН И ХЕЛ АС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнипос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фоти с Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪРНА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Кароnина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИбУЦИЯ: Еви боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА бЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GIORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Раnица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

10 2008 De AGOSTINI Hellas 10 2003 К.К. De AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uniphoto Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв. Цена на следващите броеве: 3,70 лв.

&ички текстове са защитени с авторски nрава. забранено е възпроизвеждането, сканирането, nредаването t~nи

използването на материалите с търговска цел nод каквато и да

е форма без писменото съгласие на редактора.

за да поnучите nо· добро обсnужване, nоръчвайте всеки брой

на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте

nродавача за намерението си да куrtуеате следващи ге броеве.

Издателят си запазва nравото да nроменя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagost in i.bg

--- - ---- -------------

Въведение

Мустафа Кемал Ататюрк

Какъв е неговият живот?

LlJ

s I LlJ с::[

LlJ со

,-О со

В КРАЯ НА XIX В. за Отоманската империя, която някога управлява територии, обхващащи Близкия изток и

части от Европа и Африка, настъпват трудни времена. В

момент, когато империята е на ръба да бъде покорена от

европейските сили, независимостта на Турция е запазена

благодарение на действията на героя от войните и блестящ

военен стратег - Мустафа Кемал Ататюрк. След спечелване

на войната за независимост той става и първият президент

на Турция. Реализирайки поредица от реформи, Ататюрк

успява да модернизира изостаналата мюсюлманска

държава и да установи светско управление. Въвежда се

нова азбука, а жените получават право да гласуват. Правителството, ръководено от Кемал Ататюрк,

реформира напълно политическия облик на Турция и

тя се превръща в пример за страна, поемаща по пътя на

едно по-демократично развитие в периода след Първата

световна война . Кемал Ататюрк е самоутвърдил се лидер,

чиито реформи са посрещнати с възторг от мнозина, но в

същото време предизвикват недоволството на други.

Зад легендата ••Ататюрк" стои човек с независим дух,

привърженик на философията на Русо и движен от

патриотизъм, в който се опитваме да вникнем, връщайки

се назад във времето в една епоха, формирала до голяма

степен неговия ми ро глед.

Какъв е Ататюрк като човек?

Мустафа Кемаn Ататюрк

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

t 1881 1 На 19 май в Солун (тогава\част от Турция) се ражда Мустафа Кемал.

1890 1 Умира баща му Али Риза ефенди.

1899 1 Мустафа Кемал е приет в Отоманския военен колеж в Истанбул.

1905 ~ Завършва Военната академия в Истанбул.

1907 1 Мустафа Кемал създава тайното революционно общество "Родина и свобода".

1908 1 Включва се в Младотурската революция.

1910 ~ Участва в бойни действия на Пикардийската армия във Франция.

1911 ~ Избухва Италианско-турската война.

1912 1 Избухва Първата балканска война.

1913 ~ "Тримата паши" стават действителните управници на Отоманската империя. Избухва Втората балканска война.

1914 ~ Избухва Първата световна война.

1915 ~ Военни действия срещу англичаните в битката при Галиполи.

1916 1 Обрат в хода на войната срещу Русия.

В Кавказ тайно е подписано споразумението Сайкс-Пико.

1918 1 Военни действия на Сирийския фронт. Отстъпление.

Турция подписва Мудроското примирие.

1919 ~ Мустафа Кемал Ататюрк създава и организира национално съпротивително движение.

Гръцки сили навлизат в турски територии.

1920 1 Учредено е Великото национално събрание на Турция.

Подписан е Севърският мирен договор.

1921 . ~ Великото национално събрание ратифицира нова конституция.

1922 1 Гръцките войски са принудени да напуснат Анадола.

Великото национално събрание гласува за отмяната на султанската институция.

1923 ~ Подписан е Лозанският мирен договор.

Турция е обявена за република. Мустафа Кемал е избран за президент.

Сключва брак с Латифе ханъм.

1924 1 Отменени са каноничните закони на халифата и исляма.

Ратифицирана е турската конституция.

1925 1 Потушен е бунтът на шейх Саид. Забранена е Прогресивната републиканска партия.

Приет е закон, забраняващ носенето на фесове.

1928 1 Отменен е текстът в конституцията, според който ислямът е официална държавна религия.

Въведена е нова азбука, базирана на латиницата.

1930 1 Правят се опити за многопартийна система.

1932 1 В резултат на вътрешни размирици Мустафа Кемал се връща към лидерството.

1934 1 Великото национално събрание дава на Мустафа Кемал името Ататюрк.

Жените в Турция получават правото да гласуват.

1938 1 На 10 ноември Мустафа Кемал Ататюрк умира в Истанбул на 57-годишна възраст. 1

Бурният житейски път на героя, ~

които поставя основите

на съвременна Турция Мнозина от онези, които мечтаят да видят Турция като модерна държава, си я представят

по-скоро като конституционна монархия или като ислямска република. Мустафа Кемал

Ататюрк последователно се стреми към създаването на една нова Турция, свободна както от

властта на падишаха, така и от закостенелите религиозни догми. Целият му живот, изnълнен

с nревратности, а често и с пречки и беди, е лосветен на това - да открие пътя на страната към

свободата и модерното развитие и да я измъкне от блатото на безпросветността.

Едно дете с независим дух Раждането на една легенда

ПРЕЗ 1881 r. В СОЛУН (в днешна Гърция) в един двуетажен дом, боядисан в розово, се ражда

момченце, на което дават името Мустафа. Баща му

Али Риза ефенди е митнически служител, който по­

късно става търговец на дървен материал, а майка

му се казва Зюбейде ханъм. Мустафа и по-малката

му сестричка Макбюле остават единствените деца

в семейството, тъй като трите, родени преди тях, и

последното, родено след Макбюле, умират в ранна

детска възраст. Така Мустафа се оказва най-голя­

мото дете и единственият син в семейството.

По онова време в Отоманската империя няма

практика да се регистрират ражданията и затова не

е известна точната му рождена дата. Объркването

е още по-голямо и поради факта, че по това време

все още не се използва Григорианският календар.

Всъщност именно Мустафа го въвежда в страната

след много години, но по времето, когато той е

роден, в Отоманската империя съществуват две

календарни системи - ислямският лунен календар

Хиджра и слънчевият календар Руми. Няма как да

се разбере коя точно е датата, за да се определи

Григорианският й еквивалент. Майката на Мустафа

си спомня, че синът й е роден в един пролетен ден

и по-късно той решава да избере за своя рождена

дата 19 май - денят, символизиращ независимоспа

на Турция.

Независимо дали Мустафа е роден през пролет­

та или през зимата, едно е сигурно - на Турция й

предстои да измине много дълъг път, докато се

превърне в една независима и модерна държава.

Отоманската империя по онова време е пред раз­

конфлик-

.... Младият Мустафа Кемал. В началото той не

Пlj>иема реформаторските

д~жепия, но nо-късно се превръща в движеща сила за

демокрпиэирането на Турция.

Мустафа Кемаn Ататюрк

вободителните движения сред народите в Северна

Африка и Близкия изток (включително и Арабския

полуостров), по-голямата част от Балканския nолу­

остров и днешна Гърция, които са все още nод тур­

ско управление.

Сnоред сnомени на свои съвременници Мустафа

е доста буйно дете, но въnреки лудориите му май­

ката Зюбейде е изключително nривързана към

сина си. По-късно той се nревръща в независим

младеж, който nредnочита уединението nред

комnанията на своите nриятели или на сестра си.

Мустафа не понася да му се натрапва нечие мнение

и отказва да прави комnромиси, следвайки един­

ствено собствените си решения. Характерната за

него откровеност му nричинява доста nроблеми и

му сnечелва голям брой врагове. Зюбейде, която е nравоверна мюсюлманка, желае

синътй да изучава Корана и да се nосвети на исляма.

Бащата Риза обаче предnочита Мустафа да nолучи светско образование. Двамата родители не усnя­

ват да nостигнат съгласие и когато детето достига

училищна възраст, най-наnред го изnращат в тра­

диционно религиозно училище, а скоро след това

го nреместват в по-модерно за времето си частно

учебно заведение. Това решение до голяма стеnен

оказва съдбовно влияние както върху nо-нататъш­

ния живот на Мустафа, така и върху кариерата му. То е в основата на оформянето и на мирогледа му. За

нещастие бащата не доживява да види как синът му

се превръща в модерен лидер на страната си.

"Съвършен ият"

През 1888 г. Али Риза заболява и умира. Няколко

години след това, въnреки неодобрението на

Мустафа, Зюбейде се омъжва отново и изпраща

децата във фермата на брат си, недалеч от Солун.

Мустафа е щастлив да се грижи

за животните, но nритеснена за

неговото образование, майка му

решава да го заnише в държавно

светско училище в Солун, където да

nолучи подготовка за колеж.

Мустафа обаче има други

намерения. На него му доnа­

дат униформите в заnаден стил,

носени от кадетите от близкото

военно училище. Без знанието

на майка си той се явява на nри­

емни изnити във военното учи­

лище и се nредставя блестящо

на изnита по математика. През

1893 г. nостъnва в гимназиалното

училище за младши офицери в

Солун и така заnочва военната си

кариера.

Момчето има отличен успех

по история и чужди езици, като

френски наnример, но е наnраво

блестящ по математика. Именно

тук Мустафа nолучава името си

"Кемал"- неговият nреnодавател

по математика го нарича "Кемал':

Това означава "съвършен, гени­

ален" и не само го отличава от

учителя му, който също се казва

Мустафа, но се превръща в нещо

като титла, даваща му сnециален

статут сред останалите от класа.

Мустафа Кемал обаче не nроменя

характера си и остава затворен,

самовглъбен и с малко nриятели.

• Дворецът'Тоnкаnъ" в nродължение на дълги години е официална резиденциА на турските султани в Истанбул.

НеговиАт строеж заnочеа през 1459 r. по заnовед на султан Мехмед 11. Днес този дворец е музей на имперската епоха в Турция.

• Банкнота от 1 ООО нови турски лири, на която е изобразен създателят на съвременна Турция - Мустафа Кемал Ататюрк.

Новата банкнота заменя старата турска лира nрез януари

2005 r.

З~д куJrИСИ'l'с

ОТОМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

""' Карта на Отоманската империя от началото на XVIII в. По това време nод нейна власт са обширни райони от Северна Африка

балканите, днешна Гърция и части от близкия изток.

Създадена nрез 1299 г., Отоманската империя се превръща в световна сила и търговски център между Изтока и Заnада. Страната се уnравлява

от султани и велики везири, като властта се nредава от баща на син. Своят най-голям разцвет империята достига nрез XVI-XVII в., когато територията й се nростира от Анадола до Балканите, Северна Африка и Близкия изток.

Все nак в края на XVI в. тя започва да губи своето могъщество. Открива­нето на алтернативни морски nътища между Евроnа и Азия става nричина

Турция да изгуби водещата си роля на търговски nосредник, а коруnци­ята в уnравлението и в армията води до възникването на вътрешни между­

особици. Разширяването на териториите й в Европа сnира, нарастващият

религиозен и интелектуален консерватизъм задушават всяка nроява на

новаторски дух, което води до неnрекъснато изоставане на империята във

военните технологии.

Настъпва период на дългогодишен застой, а от началото на XVIII в.

започва сериозен упадък. Империята губи значителна част от териториите

си, което се дължи както на провал в централизираната система за управле­

ние, така и на засилващите се националноосвободителни движения сред

народите под властта на султана. Неnрекъснато нараства и икономическата

зависимост от евроnейските сили и империята скоро се превръща в длъж-

ник на евроnей- - · ските банки. Ото­

манските турци

заnочват да се

nитат дали сул­

танската власт

не е виновна за

разрухата, обхва­

нала страната;

революционен

дух и стремеж

към промяна се

разnространяват

сред все nовече

и повече хора. В

последните десе­

тилетия на XIX в., до раждането на Мустафа Кемал, Отоманската имnерия е изправена nред

разnадане, а обикновените турци са обхванати от духа на революцията.

Мечтата за национално освобождение Формиране на мирогледа на младия човек

ПРЕЗ 1896 r. Мустафа Кемал завършва прогимна­зиалното училище за младши офицери и продъл­

жава обучението си във военното гимназиално

училище в град Манастир (сега Битоля, Македония).

Годините в гимназията обикновено са времето, в

което се зараждат първите политически идеи и се

формира мирогледът на един млад човек; в този

смисъл петнадесетгодишният Мустафа не прави

изключение. Районът, в който попада, е център на

революционна дейност и дори сред турците се

засилва недоволството от работата на имперската

администрация. Мустафа Кемал с интерес чете

позивите, които се разпространяват из целия град.

По-късно, когато Отоманската империя трябва да

се справя с въстанието на остров Крит, Манастир

(Битоля) се превръща в основен пункт, от който

военните части заминават на фронта, и Мустафа е

потресен, наблюдавайки обезверените войници,

облечени в окъсани униформи и въоръжени с оста­

ряло оръжие. Под влияние на своя съученик Али

Фетхи Окяр (1880-1943), който изиграва една наис­тина ключова роля в живота му, Мустафа започва

да чете либерално-национална литература и осо­

бено произведенията на Намик Кемал, известен по

онова време като "поет на свободата".

Страстта на Мустафа към литературата, особено

към тази, свързана с революционни идеи, продъл­

жава и след гимназията. През 1899 г. той постъпва

в Отоманския военен колеж в Истанбул. По това

време жадно чете произведенията на френските

революционери, просветители и философи като Русо,

Монтескьо и Волтер. Техните идеи за развитието на

една нация и за свободата на човешката воля дълбоко

повлияват оформянето на неговия мироглед. а по­

късно дори и политиката, която води като президент

на Турция. Литературата, разбира се, не е единстве­

ният фактор, който оказва влияние върху Мустафа

Кемал по време на обучението му във военния колеж

в Истанбул. Осемнадесеподишният младеж е привле­

чен от всички онези интересни и забавни неща, които

може да му предложи град Истанбул.

Истанбул е космополитен град. разпростиращ се от

двете страни на Босфора и свързващ два континента.

На пристанището акостират огромни кораби от цял

свят, а улиците на града гъмжат от хора от най-раз­

лични националности. Мустафа Кемал е амбициозен

младеж и по-голямата част от времето си посвещава

на своето обучение, за разлика от съучениците си,

повечето от които са склонни да търсят развлечения

и приключения. Сред тях безспорно изпъква фигу­

рата на Енвер бей (1881-1922) - бъдещ водач на мла­

дотурското движение, който е с два класа по-напред

от Мустафа и до голяма степен повлиява по-нататъш­

ното му развитие.

Мустафа Кемал завършва военния колеж с отли­

чен успех и постъпва в Отоманската военна акаде­

мия в Истанбул. Тук заедно с някои от своите прия­

тели той често обсъжда политическото положение и

злоупотребите при управлението на империята. На

третата година от обучението им властите научават

... Военната академия, в която

учи Мустафа Кемал, nонастоящем

се nомещава в университета на

Истанбул.

.... Пристанището на Истанбул nрез XIX в. В града живеят много европейци и затова и обликът му

е до голяма стеnен евроnейски.

за съществуването на тази групичка и предприемат

бързи мерки за разформироването и забраната й. На

Мустафа му се налага да заплати за участието си в нея.

Време на изчакване в Дамаск

През януари 1905 г., след шестгодишно военно

обучение, Мустафа Кемал завършва академията със

звание капитан и постъпва на служба в Отоманската

армия. Независимо че е първенец на класа, заради

участието му в революционната група е изпратен да

служи в Пета армия, дислоцирана в Дамаск (столи­

цата на Сирия), на Арабския полуостров, т. е. на прак­

тика е изпратен на заточение.

Целта на армията там е да потуши бунта на дру­

зите - ислямска секта, на която повечето мюсюл­

мани гледат като на еретическа. Първата битка пре­дизвиква истинско вълнение у новоназначения офи­

цер, но твърде скоро всичките му илюзии изчез­

ват. Войсковата част, в която попада, прилича на

войниците, които наблюдава още като кадет в град

Манастир - те са окъсани, лишени от всякакъв дух,

демотивирани и въоръжени с остаряло оръжие.

Освен това друзите, с които трябва да воюват, не са

редовна армия, срещу която се изправяш лице в

лице; това са партизани, които се появяват внезапно

в атака и след това изчезват, сливайки се с населе­

нието. Подобни асиметрични сражения са трудни, а и армията е зле екипирана, за да се справи. Никога не

е известно къде точно се укриват партизаните и вой­

ниците непрекъснато са изложени на опасността от

засада. Мустафа Кемал успешно се бори с проблема,

като подлага на системно унищожение селата, които

служат за бази на партизаните. Тези му способности

не остават незабелязани от неговите командири.

Тук, в Дамаск, младият офицер е завладян от духа

на недоволство от официалната политика, обхванал цялата империя.

• Абдуn Хамид 11 във военна униформа. Той е nоследният тур<ки султан, уnравnявал имnерията като абсолютен монарх. По време на

неговото уnравление Отоманската имnерия е в упадък и nрез 1909 г.

той е детрониран.

Мустафа Кемаn Ататюрк

"Род11на и свобода"

"Родина и свобода" е

малко, тайно, революци­

онно общество на офи­

цери реформатори, които се противопос­

тавят на деспотичния

режим, управляващ в

Турция по онова време.

В него влизат военни,

които споделят револю­

ционните настроения

на Мустафа Кемал и не

одобряват политиката

на султан Абдул Хамид 11 (1842-1918). Абдул Хамид 11 се качва

на трона през 1876 г.,

обещавайки да обяви конституционна монархия.

Това обещание той изпълнява в началото, но след две

години парламентът е разпуснат и абсолютната власт на султана е възстановена. Абдул Хамид 11 е изключи­телно непопулярна фигура. Империята при неговото

управление е заплашена от чужда окупация, а парите

от всички събирани данъци отиват за изплащане на

дълговете към големите европейски банки. Голяма

част от турското население обвинява султана за нека­дърното управление на страната, а през 1905 г. той

оцелява на косъм след опит за покушение.

"Родина и свобода" е само една от многото рево­

люционни групи, чиято цел е да сложат край на

това управление. Мустафа обаче не е удовлет­

ворен от дейноспа на малкото тайно общество.

Сирия се намира в дълбоката провинция на импе­рията, а той има желание да бъде в центъра на

революционните събития. Това означава, според

неговия приятел Али Фетхи, че той трябва да се премести на Балканите. През 1907 г., благодаре­

ние на добрата репутация, с която се ползва сред

военните кръгове, желанието му е осъществено.

Мустафа Кемал получава чин адютант майор в Трета армия в град Манастир (Битоля).

Различна ве сия

ЖАН -ЖАК РУСО

... Абдуn Хамид 11. Неговото

детронира не след Младотурската

революция е nосрещна то с одоб­

рение от nо-голямата част от

насеnението на имnерията, което

nриветства възстановя63нето на

конституционното уnравление.

• Жан-Жак Русо - френски

философ, nросветител и

вдъхновител на Френската

революция. Неговите

nроизведения до голяма стеnен

nовnияват оформянето на

мирогледа на Мустафа Кемал.

Жан-Жак Русо (1712-1778) е философ и писател, представител на Просвещението,

чиято философия вдъхновява Френската

революция. Неговите теории допринасят за

развитието на либералните и социалисти­

чес.ките идеи. Русо и останалите философи,

представители на Просвещението, оказ­

ват изключително силно влияние върху

Мустафа Кемал, който жадно поглъща тех­

ните произведения. Въз основа на тях той

изгражда своята представа за развитието

на Турция като модерна светска държава

със съвременна образователна система.

nраво" от 1762 г., е основният източник

за националистическите идеи на Мустафа

Кемал. В това произведение се дефинира

смисълът на понятието "обществен дого­

вор" като основа за легитимно политиче­

ско управление. Според Русо за nроцъфтя­

ването на едно общество и за запазване на

свободата на отделния човек е необходимо гражданите колективно да създадат и при·

емат законовите институции, като се съгла­

сят тези институции да ги управляват и по

този начин да се лишат от своите лични сво­

боди в името на общото благо.

Произведението на Русо "Общественият

договор, или Принципите на политическото

Кемал оnределя този обществен договор

като "висш национален идеал" на Турция.

-

Живот и дейност

Разочарование и дистанциране от революцията

Комитет "Обединение и прогрес"

От ПОСЛЕДНИЯ nРЕСТОй в МАНАСТИР (Битоля) нещата . тук са се променили драматично.

Случайните прояви на революционно настрое­

ните кадети са заменени от дейността на цяла една

организация - комитет "Обединение и прогрес';

основан през 190б г. от Бахатин Сакир и превър­

нал се във влиятелен политически фактор. Това

е тайно общество, основано от двама студенти

по медицина, под името Комитет на Отоманския

съюз, което обединява различни нелегални фрак­

ции, познати основно като "млади турци '; чиято

обща цел е промяната на управлението. До 1908 г.

дейността на комитета "Обединение и прогрес" в

района се ръководи от Енвер бей, бившия съуче­

ник на Мустафа Кемал.

Самият Мустафа се присъединява към коми­

тета, привлечен от добрата му организация, но

много скоро се разочарова от нереалните и уто­

пични политики на неговото ръководство. В оби­

чайния си откровен стил той не се опитва да при­

крие критичността си и дори демонстрира нео­

добрението си пред Енвер бей. В резултат на

това Мустафа Кемал е отстранен от движение­

то. Този акт не го разочарова, защото е убеден,

че движението няма бъдеще и скоро ще пре­

крати съществуването си. Това обаче не се оказва

вярно. Нещата се развиват бързо, напрежението

се покачва и в страната избухва революция.

~ CiJ V6 Jf1l (!);АМ 1ill !lflt t!IJ

Младотурската революция

През 1908 г. младият майор Ахмед Ниязи, опася­

ващ се, че политическата му дейност ще бъде раз­крита от разследващата комисия, изпратена от сто­

лицата, заедно с 200 свои последователи се обя­вява против правителството и издига искане за въз­

становяване на конституцията. Енвер бей се присъ­

единява към искането и застава начело на револю­

ционните вълнения, обхванали Източна Македония. Водените от тях военни части се отправят към

Истанбул. Междувременно Мустафа Кемал е у6е.

ден, че това е просто един буНl; който няма шансове да успее, и се връща към изпълнение на задълже­

нията си като военен. Както може да се очаква, след

като научава за бунта, султан Абдул Хамид 11 веднага изпраща елитна войска да го потуши. Събитията

обаче не се развиват според очакванията му.

След като напускат столицата, елитните военни

части се присъединяват към бунтовниците.

Изпратените нови части последват примера им и

на султан Абдул Хамид 11 не му остава нищо друго, освен да изпълни искането и за възстановяване

на конституционната монархия, суспендирана от

него преди години.

Междувременно комитетът "Обединение и про­грес" се разцепва на множество фракции и не

успява да си осигури доста­

тъчно места в новосформи­

рания парламент. Султанът

не пропуска възможността

да се възползва от лошата

организация на новото пра-

РАКЪ - Н ЕОФИЦИАЛНАТА НАЦИОНАЛНА НАПИТКА В ТУРЦИЯ

Въnреки че Отоманската имnерия е

ислямска държава, в нея не се nрилагат

строги nравила за забрана на уnотребата

на алкохол. Няма съмнение, че наnитката,

наричана "ракъ" (мастика), е неофициал­

ната турска "национална наnитка". Обича­

ната от населението ракъ е твърд алкохол,

който се nроизвежда чрез дестилация на

гроздов сок, като към него се nрибавя ана­

сон за nо-добър аромат. Мастиката е nро­

зрачна на цвят течност, но след като към

нея се nрибави вода, тя става млечнобяла.

Нарича се още "аслан сютю" или "арслан

сютю", което в nревод означава "лъвско

мляко". Това nитие е любимо и на Мустафа

Кемал.

• Пристанището на Солун

в началото на ХХ в.

• Портрет на Енеер бей от младежките му години. Той ~ И до днес турците се

наслаждават на мастиката.

играе ключова роля в Младотурската революция и nри

установяването на коноитуционална монархия. Той е и един ,.....,.. . . .... ~ ......... ..., , .,, . .,...., ........ , , ... ,.., ... ..,,., , ........... ~ . ... , ., , .,..., ~.,.,,.-т..,А.-. &{,..,,,.,..,

вителство. Макар и лишен от официални пра­вомощия, той запазва символично своя статут

и използва това, за да разпали съчувствие към

себе си. През 1909 г. е провокиран опит за отмяна

на втория конституционен период и за няколко

дни Истанбул е под контрола на военни части,

верни на султана. Комитетът "Обединение и про­

грес" веднага изпраща войски от Балканите, които

да възвърнат столицата. Сред изпратените е и

Мустафа Кемал, който ръководи операцията.

След този опит за контрапреврат комитетът

"Обединение и прогрес" успява да се реорганизира

и да си осигури победата . На тайна среща Абдул

Хамид 11 е детрониран и изпратен в изгнание, а на

трона е поставен брат му Реза ефенди под името

султан Мехмед V.

... Енвер бей nуши наргиле, заобиколен от свои хора. Тази снимка от 1910 г. е наnравена от Роджър Фентън, известен като един от

nървите военни фотографи.

.... Мехмед V, който замества на султанския престоn брат си Абдуn

Хам ... дll.

Мустафа Кемаn Ататюрк

Бойни действия

След неуспеха на контрапреврата, останал в

историята като ·инцидента от З1-ви март'; Енвер

бей е изпратен като военен аташе в Берлин.

Той остава възхитен от развитието на военното

дело в Германия и се опитва да засили връзките

между Германия и Турската империя във воен­

ната област. Енвер бей кани немски офицери в

Турция, за да помогнат реформирането на нейната

армия. В същото време той осигурява нови заеми

от Великобритания и Франция.

Мустафа Кемал съзнава, че европейските сили се

опитват да наложат контрол върху управлението

на Турция и се противопоставя на тази политика.

Въпреки това през 191 1 г., след като известно време

работи в Министерството на войната в Истанбул •

Мустафа изоставя критицизма си и всеотдайно

започва да защитава страната си в момент, когато

тя има нужда от него. Започва Италианско-турската

война, след като Италия се опитва да завземе някои

турски провинции. Мустафа Кемал е изпратен в

турската провинция Траблусгарп (в днешна Либия

където участва в отбраната на град Тобрук и става

комендант на град Дерне. Италианците обаче пече­

лят решителни победи. Окуражени от слабостта на

имперската армия, балканските държави се подгот­

вят за война срещу Турция.

Първата балканска война започва през октом­

ври 1912 г. Турското правителство набързо под­

писва примирие с Италия с Лозанския мирен дого­

вор и насочва цялото си внимание към новата

опасност. Мустафа Кемал участва в боевете с бъл­

гарската армия при Галиполи и Булаир, в района на Тракийското крайбрежие, където турската войска

губи голяма част от числения си състав и изоставя

почти цялата си техника на бойното поле. Като цяло

турската армия е зле организирана и не е в състоя­

ние да устои на устрема на съюзническите войски.

Империята загубва почти цялата си европейска

територия, включително Солун. Майката, сестрата

и вторият баща на Мустафа Кемал са част от потока

бежанци, отправили се към Истанбул .

Първата балканска война завършва с подпис­

ването на Лондонския мирен договор на ЗО май 1913 г. Това споразумение обаче не удовлетворява

никоя от страните и почти веднага след него избухва

Втората балканска война (Междусъюзническата

война). Мустафа Кемал се включва в боевете и има

значителни заслуги за повторното завладяване на

Димотика и Одрин. Енвер бей също постига победи

на фронта, успявайки да върне отново на империята

п~взетата от българската армия Одринска крепост.

:-;~ .·•~~;ra•Jd#JIIII това той получава почетната титла "паша , ~·,..•м•о~а на хора с големи заслуги. Енвер бей се въз·

от това, за да установи военно управление

•меJ:ано с Талат паша и Кемал паша. Те стават известни

Живот и дейност

Спасителят на столицата и Дарданелите Първата световна война

Ешю от ПЪРВИТЕ ДЕЙСТВИЯ на Енвер паша след завръщането му в Истанбул е да се погрижи да държи

настрана своя съперник. Ето защо Мустафа Кемал

е изпратен като военен аташе в София (България).

Междувременно Втората балканска война при­

ключва с Букурещкия мирен договор от 1 О авrуст 1913 г., който преразпределя картата на Балканите.

Резултатите от войната са една от многото причини

за започването на Първата световна война година

по-късно - на 28 юли 1 914 г. Поводът за войната е

убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, но истинските причини

са глобални и произтичат от nроменилите се между­

народни отношения и преразпределянето на коло­

нии. Съюзниците от Антантата (включваща Франция,

Великобритания, Руската империя, Италия, Гърция,

Сърбия и много други държави) се изправят срещу Централните сили (включващи Германия, Австро­

Унгария, Отоманската империя и България).

Великобритания и Франция правят всичко въз­

можно да предотвратят включването на Отоманската

империя във войната на страната на Централните

сили. По-голямата част от членовете на кабинета и

ръководителите на комитета "Обединение и прогрес"

са против необмислено включване на Турция във

военни действия. Мустафа Кемал също е против вли­

зането във войната на страната на Германия. По това

време повишен в чин подполковник, той изпраща

официална депеша от София до Министерството на войната в Истанбул, в което настоява за неутрали­тет на Турция и евентуална последваща намеса

срещу Централните сили. Енвер паша обаче,

който заема поста министър на вой-

ната, вижда възможност импе­

рията да си възвърне изrу­

бените територии и под-

писва таен договор с

Германия. Така през октом­

ври 1914 г. Турция се присъе­динява към Централните сили. Една

година по-късно, през октомври 1915 г., в

съюза на Централните сили влиза и България.

Мустафа Кемал е готов да се бие за родината си,

независимо от факта че не одобрява тази политика.

Той обаче няма тази възмож-

ност до януари 1915 г., когато nриключва службата му като

аташе. По това време вой-

ната е в разгара си, а Съюзниците от Актактата се

опитват да открият маршрут за снабдяване към бло­

кираната от всички страни Русия. В края на 1914 г.

Западният фронт се оказва в безизходно положе­ние и откриването на нов фронт е наложително за

отслабване наnрежението на Запад.

Великобритания и Франция решават

да открият нов фронт на Балканите

с операцията "Дарданели" (битката за

Чанаккале). Като атакуват Отоманската

империя, Съюзниците целят да оси­

rурят морски маршрут към Русия и

да привлекат на своя страна Гърция и

България. Те приемат плана, предло­

жен от първия лорд на Британското

адмиралтейство Уинстън Чърчил, за

морска атака в Дарданелите - тесния

пролив между Галиполи и Мала Азия,

свързващ Егейско море с Мраморно

море. Оказва се обаче, че Съюзниците сериозно са

подценили възможностите на турския флот и след

поредица от загубени морски сражения в периода­

февруари-маrэт 19.15 г., те nрекратяват опитите Зёt. атака само с помощта на флота~

---

Британски дирижабъл, изnълняващ

разузнавателна мисия nреди

мащабните военни действия nри

... Страница от сnисание, издавано

nрез 1914 r., на която са nокаэани

турски войници, nодrотвящи се да

заминат на война.

ЛОРЪНС АРАБСКИ

Томас Едуард Лорънс (1888-1935), известен като Лорънс Арабски. е

британски войник, който играе ключова роля в Арабската революция

от 1916-1918 г. По време на войната Лорънс участва в партизанските акции на нере­

довните арабски войски срещу въоръжените сили на Отоманската

империя. Турската армия не е в добра форма, но успява да спечели убе­

дителни победи при Галиполи и в Кавказ благодарение на качествата на Мустафа Кемал като пълководец. До септември 1918 г. по-голямата част от военните операции се водят на територията на Палестина, йорда­ния и Сирия и тук трябва да се отбележи изключително важната роля на

Лорънс и неговите арабски бойци.

Самият Лорънс споделя, че битките с редовната армия са "все едно да

се опитваш да ядеш супа с нож". Техен е приносът 33 успеха на битката

33 Мегидо в Палестина, състояла се по времето, когато Кемал е изпратен

Битката за Галиполския полуостров

Мустафа Кемаn Ататюрк

да служи в Сирия. В тази решителна

битка отоманската армия, команд­

вана от германския генерал Лиман

фон Зандерс, е разгромена от бри­

танците. Между британските въоръ­

жени сили и войската на Мустафа

Кемал, която е значително по-мало­

числена, няма никаква преграда

и той е принуден да се оттегли в

Йордания. Междувременно Лорънс и неговите арабски бойци влизат

в столицата на Сирия - Дамаск, и

nриемат отстъпената от империята

Палестина.

... Лорънс драбеки е един от водачите на арабското въстание и има значителен nринос

за nобедата над Отоманската имnерия.

трола на турската армия над височината. Въпреки

постоянните атаки на съюзническите войски през

следващите пет месеца, неговата дивизия успява да

удържи позициите си и буквално спасява импери­

ята. Мустафа Кемал е произведен в чин полковник.

С качествата си на пълководец и рицарското си поведение той печели уважението не само на Фон

Зандерс, но и на противника.

Поражението на Отоманската империя

След като се оказва, че не могат да завладеят Дарданелите само по море, британците решават да

изпратят войски по суша, за да обезвредят турската артилерия. Мустафа Кемал по това време е коман­

дир на 19-та дивизия от Пета армия, която е под

командването на германския генерал Ото Лиман

фон Зандере (1855-1929). Въпреки че не одобрява зависимостта на турската армия от германците и

контрола, който те упражняват върху командния

състав, Кемал признава, че Фон Зандере е талант­

лив военен. Отначало Фон Зандере няма добро мнение за Отоманската армия и политическото й

ръководство, което отчасти се дължи на факта, че

пренебрегвайки неговия съвет; Енвер паша лично

повежда армията към най-голямото й поражение в

битката за Саръкамъш срещу руснаците. По-късно обаче променя мнението си. Енвер се обръща с

молба към Фон Зандере да прехвърли Мустафа

Кемал в запасна военна част в центъра на полуос­тров Галиполи, надявайки се по този начин да го

отдалечи от военната слава. Генералът изпълнява

молбата му, макар че вече е запознат с таланта на Кемал като военен командир. Сухопътните опера­

ции започват на 25 април 1915 г. и частта на Кемал се оказва в центъра на бойните действия, с които Съюзниците се опитват да си осигурят път на полу­

острова.

... Генерал Ли ман фон Зандере е военен .• уважаван от Мустафа Кемал.

След завръщането му в Истанбул, Кемал е обя­

вен за "спасител" на Дарданелите и на столицата.

До януари 1 916 г. служи в Одрин, но след намесата на Енвер паша е изпратен в Кавказ, където импе­

рията воюва с руснаците. Той поема командването

на 1 6-ти корпус на Втора армия и на 1 април полу­чава чин на бригаден генерал. В Кавказ Мустафа

Кемал намира не само абсолютен безпорядък в

редовете на турската армия, но и опасно съсре­

доточаване на масивни руски части близо до клю­чови градове в Анадола. В рамките на пет дни две

негови дивизии отбелязват убедителни победи в

регионални сражения, а Кемал е назначен за коман­

дир на Втора армия. Енвер паша отново го мести

в Синай да участва в Палестинската операция в

Сирия, а по-късно го отстранява напълно от фрон­

товата линия, изпращайки го като военен аташе на

принц Мехмед Вахдетин (бъдещият султан Мехмед

Vl) в Германия. След пътуването Мустафа се разбо­

лява и се връща във Виена, за да се лекува. През

август 1918 г. се връща на фронта като команд­

ващ Седма армия в Алепо, Сирия. Тук организира

успешна отбранителна кампания срещу британците, но заради други загуби от войските на Антантата, в

това число и поражението на генерал Фон Зандере

в битката при Мегидо, е принуден да се оттегли . На

ЗО октомври 1918 г., един ден след подписването на Мудроското примирие, което бележи поражени­

ето на Отоманската империя, Мустафа Кемал полу­

чава ново назначение. Скоро обаче е принуден да се завърне в контролирания от британците Истанбул.

В щурма участват военни части от Австралия и

Нова Зеландия, които почти веднага се натъкват на

съпротивата на турците, ръководена от Мустафа

Кемал. Той спира пробива

Берлин nрез февруари 1918 r. Недостигът на nровизии води

до масови вълнения. На улиците

са разnоложени бронирани

военни машини, за да се nотушат

бунтовете.

Пътят към независимостта

Начало на съпротивата

Основният виновник за капитулацията на Отоманската империя пред силите на Антантата е бра­

тът на султан Мехмед V - принцът, с когото Мустафа

Кемал пътува до Берлин и който четири месеца преди

края на войната наследява на трона починалия си

брат под името султан Мехмед Vl (1 861-1926). След подписването на Мудроското примирие, без

да изчакат окончателен мирен договор, страните от

Антантата - Франция, Великобритания и Италия, оку­

пират части от Турция. Така те осъществяват тайните

споразумения, които са подписали по време на вой­

ната, за подялба на Отоманската империя.

Убеден, че съпротивата срещу тези действия на

Съюзниците е безполезна, султанът не им се проти­

вопоставя. Той уволнява Енвер паша от поста минис­

тър на войната и разпуска комитета "Обединение и

прогрес': който управлява под закрилата на "Тримата

паши" през по-голямата част от времето след

Младотурската революция. Тридесет от членовете

на комитета са арестувани, а ''Тримата паши" напус­

кат страната. Султанът поставя на власт поредица от

марионетни правителства. Тези правителства се нуж­

даят от добри офицери, които да контролират арми­

ята, тъй като старите генерали не са в състояние да

накарат разгневените войници да им се подчиняват.

Мустафа Кемал е най-подходящият избор, предвид

заявения от него политически неутралитет и славата

му на герой от войните.

Междувременно в Анадола започва съпро­

тива срещу окупацията от войските на Антантата.

Голям брой служители на Отоманската армия създа-

Пиуване във времето

ват тайни организации, чиято цел е чрез активна и

пасивна съпротива да осуетяват по всякакъв начин

намеренията на съюзническите сили. Движението за

независимост обхваща цялата територия на Анадола.

Мустафа Кемал предприема решителни действия

На 1 5 май 1 919 г. става събитие, което изиграва ключова роля за по-решителния развой на съби­тията в Турция и подтиква Мустафа Кемал към

действия. На този ден части от гръцката армия,

подтикнати от обещанието на британския пре­

миер Дейвид Лойд Джордж за придобиване на територии, окупира Измир.

Горе-долу по същото време Мустафа Кемал е

изпратен от турския султан в Източен Анадол под предлог да инспектира демобилизацията на тур­

ските войски там, но всъщност истинската при­

чина е желанието на султана да го държи далеч от

столицата. През май 1 919 г., само четири дни след

акостирането на гърците в Измир, Мустафа Кемал пристига в Самсун, където съобщава на местното

население за окупацията на Измир, организира

масови митинги, свързва се с военни части, дис­

лоцирани в Анадола, и с други националистически

групи, а така също изпраща протестни телеграми

до редица чуждестранни посолства .

По-късно, на 22 юни, в град Амазия Мустафа

Кемал заедно с лидерите на националистическото

движение подписват окръжното Амазия. Това

окръжно се смята за първия писмен документ от

войната за независимост на Турция. В него се обя­

вява, че независимостта и целостта на страната са

ВОЕННАТА КАРИЕРА НА КЕМАЛ

1111

МустафаКемалседоказванесамокаТО1аЛ(!НТ- и мноrо влиятелни. Кемал е упорит nо характер

лив и nроницателен nолитик. сьздал nървата

сеетека държава, но и като успешен и умел вое­

нен стратеr и водач. През цяпата си военна кари­

ера след завършването на Военната академия в

Истанбул, заnочнала с rтървите битки срещу nар­

тизаните друзи в Дамаск. той не nознава пора­

жение до момента, когато е nринуден да отстъnи

от Сирийския фронт в края на Първата световна

война. Като се има nредвид недостига на оръ­

жие и екиnировка в турската армия, това е един

вnечаmяващ факт.

Все пак не може да се каже, че наnредъкът

на Мустафа Кемал във военната йерархия nро­

тича гладко. По време на имnерията войниците

nолучават nовишение сnоред своите сnособно­

сти, но въnреки това в армията възникват голям

брой революционно настроени груnи, които са

и отказва да прави компромиси по отношение

на своите убеждения, за да сnечели благораз­

положението на тези фракции. Ero защо често среща nречки в развитието на кариерата си.

Въпреки това той винаги успява да спе­

чели доверието на войниците, които са nод

негово командване. Другите генерали обик­новено ръководят сраженията от коман­

ден nункт, разnоложен на безопасно разсто­

яние от фронтовата линия. Мустафа Кемал

обаче често се сражава заедно с войниците

си, заставайки начело на атаката. Неговите

успехи не се дължат само на умението му да

повдига духа на своите бойци. Той е и брилян­

тен тактик и nечели много от битките, незави­

симо от неравностойните сили, изnолзвайки

единствено ума си.

1911

1912

1915

1916

1918

1919

1921 река Сакария

• Хади nаша, един от четиримата

nратеници на султана, поставили

подписите си под унизителния

Севърски договор no време на Парижката мирна конференция на

10 август 1920 г.

....

Контрареволюционна

армия

Италия война)

българия

Британски и

съюэнически войски

Русия

Британски

и съюэническн 80ЙСХ1'1

кюрди

Гърция

nобеда

nобеда

nобеда

nобеда

nобеда

• Отстъnnението на rръцката армия след заrубата на битката

с турците през сеnтември

1922r.

.t .

заплашени и се призоВ<!ва за свикване на нацио­

нална конференuия в град Сивас след провежда­

нето на подготвителен конгрес в Ерзурум, в който

да вземат участие представители на източните

Анадолски провинции.

Според плана, през юли 1919 г. в град Ерзурум се събира Конгресът на националистите, за да одо­

бри протокол, призоваващ за създаване на неза­

висима Турска държава. През септември конгре­

сът се събира повторно в Сивас. Макар че делега­тите заявяват своята лоялност към султан-халифа,

те заявяват, че ще работят за запазване на един­

ството на турската нация. Конгресът приема и

"Национален договор': в който са определени

основните цели на националистическото движе­

ние. Сред принципите му залягат отказване от

опитите за повторно присъединяване на араб­ските провинции, абсолютна неделимост на тери­

ториите на Отоманската империя, където мно­

зинството от населението са турски мюсюлмани,

гарантиране на правата на малцинствата, запаз­

ване на владението върху Истанбул и проливите и отхвърляне на всякакви ограничения върху поли­

тическите, юридическите и финансовите права на

нацията .

Мустафа Кемаn Ататюрк

Духът на независимостrа

се разпространява из страната

Преговорите между Националистическия конгрес

и Отоманското правителство започват, но нямат

голям ефект и щом приключВ<!т задълженията му,

Ататюрк напуска армията. Избирането в Истанбул на

министър-председател, който защитава национал­

ната кауза, оказва благоприятен ефект върху взаи·

мостношенията и през януари 1920 г. Отоманският

парламент одобрява Националния договор.

Окупационните армии на Съюзниците изпращат

подкрепления на своите войски в Истанбул и раз·

пускат парламента.

Тези действия предизвикват незабавен отговор

от страна на националистите. През април 1920 г.

Мустафа Кемал свиква Великото национално събра­

ние на Турция. Сформирано е ново временно прави­

телство със седалище Анкара и той е избран за пред·

седател. По същество се поставят основите на една

нова суверенна Турция. В отговор на всичко това

в Истанбул окупационните власти и Отоманското

правителство издават смъртна присъда за Мустафа

Кемал.

На 1 О август 1920 г. в парижкото предградие Севър (Sevres) е подписан мирен договор между държа­вите - победителки в Първата световна война, и

Отоманската империя. Съгласявайки се с условията

на Севърския договор, султанът става още по-непо­

пулярен сред народа, тъй като фактически допуска

Отоманската империя да изгуби контрола си върху

Анадола (Мала Азия) и Измир, с което територи­

ята на страната сериозно намалява. Населението

като цяло изгубва доверието си в султана и тъй като

гръцката армия продължава да напредва и да оку­

пира нови райони, хората все по-ентусиазирано

подкрепят националистите. Борбата за независи­

мост на Турция е в разгара си, а Севърският договор

става безпредметен .

МеждУвременно гръцките войски стигат до Усак.

намиращ се на 175 км навътре в страната след Измир.

Въпреки че реакцията на военните през 1920 г. е

незадоволителна, националистическата кауза се

засилва през следващата година в резултат на поре­

дица от важни победи. През януари и април Исмет

паша побеждава гръцките войски в Анадола. През

юли 1921 г. Мустафа Кемал лично командва турските сили в битката за Сакария и печели убедителна

победа след двадесетдневни сражения. След

тази битка Великото национално събрание му

дава титлите гази и маршал.

~ Мехмед Vl - Зб·ят и nоследен султан на

Отоманската имnерия. След отмяната на

султаната, през ноември 1922 r. той напуска Истанбул на борда на британски военен кораб.

с който заминава за Малта. По-късно Мехмед

живее на Италианската ривиера

IDI

-

Живот и дейност

Раждането на една нация Стъпки h."ЪМ мира

ВоЕВНИТЕ УСПЕХИ IIA ТУРСКАТА АРМИЯ са съпът­ствани и от напредък в дипломацията. Впечатлени

от победата на националистическите сили, през

октомври 1921 г. Франция и Италия се оттеглят от

Анадола. Подписан е договор със Съветска Русия,

първата европейска сила, признала националистите,

с който се установява границата между двете страни.

Съпротивата на Армения е пречупена до лятото на

1921 г. и районът на Каре е окупиран от турците.

Мустафа Кемал е решен да изгони чуждите оку­

патори веднъж и завинаги. На 26 август 1922 г. той

заповядва да бъде предприета атака. Решителната

битка за Думлупинар се състои на ЗО август и е

известна като Великата атака, при която турската

армия нанася съкрушителен удар върху гръцките

сили. Оцелелите гръцки войници са обкръжени и

избити или пленени. До 9 септември 1922 r. отстъп­ващите вражески войски претърпяват поражение в

Измир. Хиляди са избити по време на сраженията и в

безредиците след nревземането на града.

Мисията на турската армия обаче не приключва

с това. Националистите трябва да се справят с гръц­

ката армия, окупирала Източна Тракия, но подобна

кампания би изправила турците директно срещу

силите на Съюзниците. Френските и италианските

части се изтеглят. но англичаните все още блоки­

рат достъпа до Дарда нелите, държейки под контрол

Истанбул. Положението е изключително напрегнато

и сблъсъкът между турските и английските военни

части изглежда неминуем.

Турците, събра нк около националния

флаг, nразнуват nобедата над Гърция.

Този кризисен момент е преодолян, когато Мустафа

Кемал приема британското предложение за вре­

менно прекратяване на огъня, от което става ясно, че

Съюзниците нямат желание да продължават военните

действия, защитавайки интересите на Гърция. На 11 октомври 1922 г. е подписано примирие в Мудания,

според което Съюзниците са съгласни да бъде възста­

новен суверенитетът на Турция и да й бъдат върнати

Истанбул, проливите и Източна Тракия.

Отмяната на Султаната и осигуряването на мира

В края на октомври 1922 г. Съюзниците органи­

зират конференция в Лозана (Швейцария) с участи­

ето на националистите и на Отоманското правител­

ство. Мустафа Кемал настоява националистическото

правителство да бъде единственият nредставител

на Турция. Ето защо през ноември 1922 г., по реше­ние на Великото национално събрание, са отделени

длъжностите султан и халиф, като първият е отменен .

Събранието постановява, че Отоманският режим

престава да бъде управляващ в Турция след превзе­

мането на столицата й от войските на Съюзниците

nрез 1920 г. и отменя съществуването на Отоманската империя. Мехмед Vl е изпратен в изгнание в Малта, а

братовчед му Абдулмесид е обявен за халиф.

Конференцията, която продължава единадесет

седмици, е открита през ноември. В нея участват

представители на Обединеното кралство, Франция,

• Мустафа Кемал, облечен в евроnейски дрехи -януари 1926 г. Той се оnитва да накара населението да nоследва nримера му по отношение на облеклото, но няма особен успех,

което налага nриемането на сnецкален закон в тази насока.

... Делегатите на страните, които nрез 1923 г. nодnисват Лозанския

мирен договор, осигуряващ

независимоспа на новата Турска

реnублика. Делегатите от отляво

надясно: Югославия, Франция,

Турция, Швейцария, Германия,

Румъния, Италия и Яnония.

Мустафа Кемаn Ататюрк

ЗАКОНЪТ ЗА ЗАБРАНА НА ФЕСОВЕТЕ

След 1923 r. Кемал прокарва серия от закони, чиято цел е да премахнат религиозните символи от облеклото

на турците и то да се модернизира. Един от тези закони е

Законът за шапките от 1925 r., който въвежда шапките по западен образец еместо традиционния фес.

чина той първоначално нарежда на охранителите си

да носят шаnки с периферия, като се надява, че nреи­

муществата на nодобна форма, предпазваща очите на

носещия шапката от слънце и дъжд, ще бъдат оценени от

хората. Самият той носи сламена шапка при пътуванията

си из страната, убеждавайки сънародниците си, че това

е символ на цивилизованост.

Фесът е вид кръгла цилиндрична шапка, изработена от филц, която произхожда от Древна Гърция. Фесът

е въведен в турското облекло през 1826 r. от султан Махмуд Кан 11, поради факта че боядисаната в червено шапка без периферия позволява на носещия я да опре

челото си в пода nри молитва, както повелява ислямът.

Фесът е своеобразен символ на религиозната принад­

лежност и на феодалната власт, а това е в противоре­

чие с желанието на Кемал Ататюрк за светска държава, включеащо и носенето на светско облекло. По тази при-

Носенето на шапки с периферия обаче не добива желаната от него популярност и това кара Кемал да

наложи изnолзването им със закон. Поnицията конфис­

кува носените nублично фесове и арестува хората, които

отказват да ги махнат. В резултат на тези мерки носенето

на фесове бързо е nреуста­

новено. В днешна Турция

фесовете са сувенир.

Италия и Турция, представлявана от Исмет Инюню,

който е избран от Великото национално събрание

за водач на турската делегация. Турската позиция на

тази конференция е изградена върху Националния

договор от 1919 г. Според постигнатите споразумения Турция е при­

зната за независима република с твърдо установени граници. Уговорена е също така и размяна на населе­

ние между Гърция и Турция. На последно място в кла­

узите на договора в детайли е уредено използването

на проливите, които стават демилитаризирана зона

под наблюдение на комисия от Лигата на нациите. На 24 юли 1 92З г. с подписването на Договора от

Лозана новата независима Турска държава полу­чава международно признание. На 29 октомври 192З г. Великото национално събрание обявява

новата Република Турция. Мустафа Кемал е избран за неин първи президент, а нейна столица става

Анкара. С това се ражда новата Турска държава.

Реформираната държава

След като отменя султаната и основава Република

Турция, Мустафа Кемал не губи ценно време и про­

вежда серия от бързи и мащабни реформи, които

завинаги променят облика на страната, превръщайки

я в модерна светска държава. Той започва със съста­

вянето на новата конституция, ратифицирана през

1924 г., която адаптира европейските закони към нуж­дите на новата република.

Последвалата вълна на обновяване и модернизация

слага край на участието на исляма в политиката на пра­

вителството. През март 1924 г. религиозната система на обучение е заменена с национална. НаЗ март 1924 г. е

отменен халифатът - ислямска форма на управление,

съществувала от 1517 г. Мустафа Кемал извършва реформите много вни­

мателно, особено тези, свързани с исляма. Освен че

съществува реална опасност от предизвикване на

недоволството на ислямистките среди, той трябва да

се съобразява и с факта, че широките народни маси,

които са крайно религиозни, могат всеки момент да се

обърнат срещу него. В тази връзка той избягва изразя­

ването на антиислямски настроения и в основата на

реформите си поставя принципа, че религията просто

не бива да влияе в политиката. Всъщност в стра­

ната дори е създадено Управление по религиозните

въпроси, чиято цел е да подкрепя

• Типичният фес, носенето

на който Мустафа Кемал забранява.

и подпомага разпространението

на религията в страната. По този

начин Мустафа Кемал има възмож­

ност да продължи с осъществява­

нето на своите реформи безпре­

пятствено и успешно, отменяйки

през 1928 г. конституционно уста­новената роля на исляма като офи­

циална религия на Турция . Така той

утвърждава светския характер на

републиката.

Законът за облеклото е послед-

• Мустафа Кемал държи реч в новата конгресна сграда в

Анкара - ноември 1929 г.

ван и от други решителни про­

мени, касаещи правата на жените

- те получават право да гласу­

ват на парламентарните избори

през 19З4 г. През 1928 г. са въве­

дени в употреба международ­

ната цифрова система и латини­

цата, а Мустафа Кемал е обявен за

"учител на нацията'~ Прокарани са

цяла поредица закони, доближа­

ващи страната до стандартите на

западното общество, в това число

и нов Наказателен кодекс, нов

Търговски закон и Закон за използ­

ването на фамилните имена.

• "Авеню Ататюрк• в Анкара. Мустафа Кемал модернизира

и възражда града след обявяването му за стоnица на

реnубликата.

Живот и дейност

Живот, посветен на Турция

Препятствия пред провежданите реформи

ЕстЕСТВЕНО Е nодобни фундаментални реформи да срещнат и неодобрението на някои среди. През

1925 г. Мустафа Кемал, в отговор на оnозиционни

настроения срещу неговите културни реформи, се

оnитва да установи многоnартийна система и да

накара критиците си да замълчат. Ка зим Карабекир,

генерал от войната за независимост, е nомолен да

създаде нова nартия, наречена Прогресивна реnу­

бликанска nартия. Тази nартия ще nодкреnя nо­

скоро либерални идеали, отколкото социални и

като цяло е консервативна и с ислямска ориента­

ция. По същото време обаче избухва въстание на

кюрдите, водено от шейх Саид Пиран, а в Измир

е наnравен неусnешен оnит за nокушение срещу

Мустафа Кемал.

Президентът обвинява Прогресивната реnубли­

канска nартия в съучастие и виновник за тези въл­

нения и nрокарва nоnравка в закона, nозволя­

ваща му да забранява nодобни груnи, в това число

и nартии. Карабекир и редица членове на неговата

nартия са арестувани, а някои дори са заnлашени

от смъртно наказание. Няколко години nо-късно

нещата се nроменят и Карабекир дори е избран за

говорител на Националното събрание (nозиция,

близка до nремиера).

Кемал обаче все още желае да види Турция

като демократична държава. Пет години nо-късно,

nрез 1930 г., той nрави нов оnит да създаде мно-

към културните и образо­

вателните реформи,

nредnриети от Мус­

тафа Кемал, е създава­

нето на турска азбука

на базата на латини­

цата. Преди това в

Отоманската имnе­

рия са изnолзвани

арабски знаци, които

не са nодходящи за

фонетичната система

на турския език и са

много трудни за зау­

чаване, в резултат на

което е много висока

неграмотността в

страната - едва 20 %

гоnартийна система. Този nът се обръща с молба

към своя nриятел Али Фетхи Окяр, който дотогава

е говорител на Националното събрание, да nоеме

ръководството. Новата Либералнореnубликанска

nартия отново става nрекалено силна оnозиция

на реформите на Ататюрк, особено по отношение

на ролята на религията в обществения живот, като

се наблюдава и засилване на фундаментализма .

Али Фетхи, който е неnоколебим nривърженик на

реформите на Ататюрк, разnуска nартията, nреди

дейността й да нанесе nо-големи вреди на разви­

тието на страната.

Завещание за поколенията

Мустафа Кемал е nрезидент в размирния nериод

между двете световни войни. Това е времето на

Великата деnресия, когато и за старите демокрации

е трудно да заnазят своите nолитически системи и да

оцелеят.

Реnублика Турция е новосъздадена държава и

Мустафа Кемал nрави всичко възможно да я nред­

nази от нестабилността, която могат да й nричинят

новоnоявили се идеологии като комунизма, фашиз­

ма или фундаментализма. Въnреки че не винаги

действията му са демократични, той усnява да оси­

гури достатъчно свобода за развитието на отделната

личност и винаги nодкреnя идеята за една демокра­

тична Турция.

от населението умеят да четат и nишат.

През ноември 1928 г. Кемал внася закон за прие­мане и приложение на новата турска азбука, която се

състои от 29 букви и е подготвена от езикова коми­сия. Това значително улеснява писането, тъй като

думите се nишат, както се nроизнасят. От латиницата

в турския вариант отпадат буквите Q W иХ, но са nри­бавени няколко гласни, nри което броят на гласните

в новата азбука става осем, а съгласните са 21, което съответства на произношението в турския език

Самият Кемал Ататюрк представя азбуката nред

чиновници, журналисти и учители. Той nредnриема

редица nътувания из селските райони, за да nоnу­

ляризира новата азбука, което е nричина да получи

nрозвището "първият учител на републиката': Рефор­

мата има голям успех в Турция, тъй като хората nо­

лесно се научават да четат и nишат и за кратко време

грамотността достига рекордните 90 %.

~ Ноеата турска азбука, оказваща се една от най­

усnешните реформи на Мустафа Кемал.

• Църквата "Света София• в Истанбул, построена като

християнски храм между

532-537 г. През 1453 г. тя е

nрееърната в джамия, а от

1935 г. е музей.

.... Мустафа Кемал държи реч

пред Национаnното събрание

през 1929 г. (в средата, на горната

трибуна).

Кредото на Мустафа Кемал е: "Мир у дома, мир по

света~ което означава не само лиnсата на война, но развитие на цивилизацията и модернизацията. По

време на своето управление решава външноnолити­

ческите nроблеми по мирен начин. Голям защитник

на културата, той има основен принос за създаването

на турската опера и неуморно nроповядва за nолзата

от доброто образование, виждайки в него пътя за

действителното освобождение на нацията .

Мустафа Кемал nровежда реформи и в областта на икономиката, които оказват един дълготраен ефект

върху развитието на Турция, независимо от труд­

ностите, свързани с Великата деnресия и nоследва­

лото обезценяване на турската парична единица.

Благодарение на държавната намеса, в икономиката

настъnват благоnриятни промени в организацията

на тютюневата и текстилната индустрия, развиват се

националните железници и са създадени няколко

банки. На Ататюрк трябва да му се nризнае заслу­

гата за твърдостта, с която отказва да приеме външна

финансова nомощ, оказало се добър ход, nредвид

голямата задлъжнялост на Отоманската имnерия,

която Турция трябва да измаща. Икономическа сис­

тема, разработена от Мустафа Кемал, nозволява на страната да изnлати дълговете си до 1954 г. Така стра­

ната става независима от чужди влияния.

Неосъществени на~tерения

Докато е nрезидент. Мустафа Кемал изцяло пос­вещава живота си на реnубликата, което безсnорно

nрави nочти невъзможно да води свой личен живот.

През 1923 г. той се жени за Латифе ханъм (1898-1976), но само след две години се развежда. Двамата нямат

деца, но Мустафа Кемал обича децата и сам осино­

вява няколко.

След като от 1934 г. започва да се nрилага Закона

за наследствените фамилни имена, Великото нацио­

нално събрание дава на Мустафа Кемал фамилията

Ататюрк, което буквално означава "баща на турците~

Това уникално име, запазено сnециално за големия

nолитик, е символ на любовта и уважението, които

Мустафа Кемаn Ататюрк

обикновените хора в Турция изnитват към него. Той се

оказва напълно достоен за това признание и никога

не приема едностранни решения, а по време на мно­

гобройните си пътувания из страната се оnитва да разбере как водената от него политика влияе върху

живота на народните маси.

Цялото наnрежение и отговорности се отразяват

върху здравословното му състояние. Цитират се него­

вите думи: "Аз съм nринуден да пия. Умът ми работи

усилено и бързо, което е мъчително. Затова трябва

от време на време го забавям и да nочивам". През

1937 г. става ясно, че здравословното му състояние

не е добро, а nрез май 1938 г. му е nоставена диагноза цироза на черния дроб. Въпреки това той nродължава

да изnълнява задълженията си до края на юли, когато

отново здравето му сериозно се влошава.

Последните дни от живота си Мустафа Кемал Ататюрк прекарва в двореца "Долмабахче" в Истанбул

- бивша резиденция на турските султани. Само четири

месеца по-късно, на 1 О ноември 1938 г., той си отива от този свят на 57-годишна възраст.

Смъртта му nредизвиква страдание сред целия

народ, а на nогребението му присъстват представи­

тели на 17 страни. Тленните останки на Ататюрк най­напред временно са поставени в Етнографския музей

в Анкара, но по-късно са положени в "Аниткабир"

- мавзолей, построен специално в негова чест.

Траурната процесия е дълга цели три километра. В бдението участват президентът. премиерът, всички

министри и депутати, както и управителите на всички

nровинции и чуждите димомати. По време на цере­

монията 21 милиона турци в цялата страна отдават мълчалива nочит.

Мустафа Кемал Ататюрк изцяло nосвещава

живота си на каузата за независима и свободна

Турска реnублика, без дори да се замисля за nосле­

диците, които подобна страстна отдаденост ще

окаже върху собствения му живот. В крайна сметка тази отдаденост заедно с неnосилното наnреже­

ние, на което е подложен непрекъснато, доnрина­

сят за твърде краткия му земен път.

• Лафетът, на който са nоложени тленните останки на Мустафа Кемал

Ататюрк. През целия си nът по

улиците на Истанбул шествието е

съnровождано от огромни тълnи

от оnечалени хора, идващи да се

сбогуват със своя водач.

• • Аниткабир" - мавзолеят на Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара.

Той е nогребан тук в сnециално

изградена гробница.

• Дворецът "Долмабахче·~ в който издъхва Ататюрк. Части от този

дворец днес са nревърнати в музей и

са отворени за nосетители.

- -- --- ~ -

Важни събития

Една интелигентна стратегия,

която освобождава Турция След поражението на Отоманската империя през Първата световна война Мустафа

Кемал сформира временно правителство в Анкара и се nротивопоставя на чуждите

армии, окупирали Турция. Независиl\ю от факта, че във военно отношение Турция

не може да се сравнява със силите на Съюзниците, използвайки своя интелект и

прилагайки една изкусна стратегия, Мустафа Кемал успява да неутрализира гръцката

армия и да освободи страната си.

Инвазията на един отдавttашен враг

ВАЖЕН ИМПУЛС ЗА ИЗБУХВАНЕТО на Турската

война за независимост е Гръцко-турската

война и поредицата от битки, състояли се между

1919 и 1922 г. Причините за възникване на този

конфликт се крият в тайните споразумения между

Съюзниците в края на Първата световна война,

засягащи разделянето на Отоманската импе­

рия. При подписването на Мудроското прими­

рие Съюзниците, по-точно британският пре­

миер Дейвид Лойд Джордж, обещават на Гърция

нови територии - в това число Източна Тракия,

островите Имброс и Тенедос и части от запад­

ните райони на Анадола около град Измир, неза­

висимо от факта че някои от тези територии вече

са обещани на Италия. По този начин Съюзниците

се надяват да подтикнат Гърция да се включи във

войната на тяхна страна, тъй като ресурсите им до

голяма степен са изчерпани.

Тези обещания са в унисон с гръцките нацио­

нални интереси - до XIX в. Гърция е окупирана от

Отоманската империя. По-късно, през 1821 г., стра­

ната обявява независимост в своите първоначални

граници, която е призната през 1832 г. Голяма част

от териториите обаче, чието население е гръцкого­

ворящо, остава под властта на Отоманската импе­

рия, така че повече от един милион гърци продъл­

жават да обитават райони в съвременна Турция -в

района на Егейското море около Измир и по край­

брежието на Черно море. По онова време в Гърция

особено голяма популярност придобива т. нар.

"мегали идея'; подкрепяна особено силно от гръц­

кия министър-председател Елефтериос Венизелос.

Тази концепция е в основата на гръцката нацио­

нална идея за обединение на териториите с гръц­

коговорящо население в границите на една голяма,

модерна държава по подобие на Византийската

империя.

На 15 май 1 919 г. двадесет хиляди гръцки вой­

ници окупират град Измир и околностите му,

подкрепени от военния флот на Франция и

... Мустэфа Кемал със свои войници no време на войната за

независимост на Турция.

Великобритания. Това нападение помага на

Мустафа Кемал, който току-що акостира в Самсун,

за да мотивира населението да даде отпор и да се

вдигне срещу окупаторите.

Съпротивата срещу гръцката инвазия започва

веднага. Тя се изразява основно в действия на пар­

тизански групи в предградията на Измир. Гърците

претърпяват значителни загуби, но през лятото

на 1920 г. предприемат поредица от успешни

офанзиви. Гръцката окупационна зона обхваща

целия район на Западна и по-голямата част от

Северозападна Мала Азия. До октомври 1920 г.

гръцката армия достига доста далеч на изток в

Анадола, окуражавана от Лойд Джордж, който се

стреми да увеличи натиска върху Отоманското

"Нация, която е готова на саможертва в името на

живота и свободата, не може да бъде победена:'

правителство да подпише Севърския договор. В

крайна сметка договорът е nодписан и Гърция

nолучава Източна Тракия и Измир. Междувременно

Елефтериос Венизелос, който започва тази инва­

зия, е свален от власт и на негово място идва

Димитриас Гунарис. Той назначава неопитни про­

монархистки настроени офицери за главнокоманд­

ващи. Това променя хода на сраженията и споразу­

мението, сключено в Севър, е на nът да бъде ану­

лирано.

Решителни сражения

Едно от най-значимите сражения по време на

Гръцко-турската война е битката при Инюню, близо

до Ескишехир, между 9 и 11 януари 1921 г. Турската

армия, nод командването на Исмет паша, наре­

чен nо-късно Инюню в чест на победите му, nри­

нуждава гръцките войски да отстъпят и отбелязва

nървата си голяма победа на 11 януари. В отго­

вор Съюзниците nредлагат да се внесат поправки

в Севърския договор на специална конференция

в Лондон, в която да участват nредставители

както на Отоманското правителство, така и

на националистите. Въпреки че е постиг­

нато известно споразумение с Италия,

Франция и Великобритания, гръц­

кото nравителство, убедено,

Мустафа Кемаn Ататюрк

.... Гръцки войници на фронтовата nиния nрез 1922 r.

че все още има стратегическо преимущество, заnо­

вядва нова атака на 27 март. битката заnочва на 26 март 1921 г., когато гръцките части щурмуват позици­ите на войските на Исмет nаша. Гърците са по-добре

екипирани и отблъскват турците, превземайки на

27 март височината Метристепе. Турските войски се опитват с нощна контраатака да си върнат пози­

циите, но не усnяват. На 31 март, след като получава подкрепление, Исмет паша заnовядва нова атака и

отново си връща Метристепе. В последвалите сра­

жения през април войската на генерал Рефет бей

успява да си върне и град Афионкарахисар.

Макар че сраженията nроменят хода на войната,

те завършват с патова ситуация, тъй като турските

части не успяват да обградят и унищожат гръцката

армия, която съумява да отстъпи в строен боен

ред. И двете страни дават многобройни жертви, но

никоя от тях няма възможност да напредне. През

юли 1921 г. контраатака на стохилядна гръцка армия

побеждава турските части под командването на

Исмет паша в битката при Кютахия-Ескишехир и

nродължава да напредва. В отговор Великото наци­

онално събрание поставя задача на Мустафа Кемал,

заедно с началника на генералния щаб генерал

Февзи Чакмак да организират войската и да дадат

решителен отпор на по-добре въоръжените гръцки

военни части.

Кемал предnриема nремерен риск и отстъпва към

река Сакария, където има по-малка възможност да

бъде обкръжен от гърците, и така принуждава гър­

ците да удължат линиите си за снабдяване и комуни­

кации. Тази река се намира на по-малко от сто кило­

метра западно от Анкара и врагът се оказва застра­

шително близо до седалището на временното пра­

вителство. При евентуална загуба гръцките войски

лесно биха могли да превземат новата столица, което

би довело до загуба на войната.

• АфионкарахиС3р в Заnадна Турция е nревзет отново от турските войски на 27 август 1922 r.

EIII

--

Важни събития

Убедителна победа за турците

Отбранителните позиции на турците са разположени по близките

хълмове, които гърците са принудени да щурмуват. Тези височини

понякога са отстъпвани на врага и след това отново превземани.

Турците се стремят да заnазят своите войници, тъй като гръцката армия

има nредимство в жива сила. Те успяват да спрат гръцките части, които

се опитват да превземат Хаймана - на 40 км южно от Анкара. Жестоката

битка изтощава воюващите до такава степен, че и двете страни обмис­

лят отстъпление, което обаче гърците предприемат nърви.

Това е най-далечната точка навътре в Анадола, до която гърците

достигат, но след няколко седмици отстъпват до позициите, които са

заемали през юни. Поражението на гърците се дължи и на липсата

на достатъчно решителна подкрепа от страна на Съюзниците, пред­

вид факта че начело на армията е гръцкият цар Константин, който по

времето на Първата световна война има nрогерманска ориентация. В

същото време турските националисти получават значителна nомощ от

Съветска Русия. Основната причина за подобно развитие на събитията

обаче е лошата стратегия и планиране на военните действия от страна

на вражеското командване и успешната тактика на турските сили.

След загубата в битката nри река Сакария, Гърция се обръща за

nомощ към Съюзниците, но Франция и Италия, впечатлени от тур­

ската офанзива, изтеглят войските си от Анадола, оставяйки гърците

без подкрепление. Съюзниците вземат решение да се преразгле­

дат условията на Севърския договор и nредлагат мирни преговори,

но Националното събрание на Турция отказва да преговаря, докато

гръцките войски са в Анадола, и настоява Мустафа Кемал да предпри­

еме атака. Той избира по-разумния вариант- да изчака, използвайки

това време, за да засили позициите си и да реорганизира турската

войска, подготвяйки се за последна офанзива срещу гърците, които

постепенно все повече се деморализират.

На 26 август Мустафа Кемал nриема, че е настъпил решителният

Евакуация на гръцкото население в Измир. Турските

части окончателно nревземат града на 9 сеnтември 1922 г., с което фактически се слага край на Гръцко·

турската война.

~ Поnулярно nечатно

изображние на битката

nри Сакария.

момент. В сражението, добило известност като бит­

ката при Думлупинар, той предприема последната

атака срещу гърците. Това действие е доста риско­

вано, тъй като турците са в състояние да извършат

само една по-мощна атака, а гръцката армия е разпо­

ложена в широка дъга отвъд хълмовете, което й оси­

гурява добра отбранителна позиция. На следващия

ден обаче турските части успяват да извършат пробив

и да предизвикат разбъркване в редовете на гърците

и отстъпление. Турците ги преследват в продължение

на 400 км чак до Измир, който е опожарен, след като

гръцката армия и цивилното население го напускат.

Последните гръцки войски се изтеглят от Анадола

на 16 септември 1922 г. Армията на турските национа­

листи, водена от Мустафа Кемал, печели убедителна

победа, която до голяма степен се дължи на блес­

тящата му военна тактика и на решителността му да

забави атаката въпреки натиска на парламента. Може

да се каже, че Мустафа Кемал печели войната за неза­

висимост на Турция и на политическата сцена, и на

бойното поле.

- -

Мустафа Ке мая Ататюрк

РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ В НОВАТА РЕПУБЛИКА

ЖЕНИ С ОТКРИТИ ЛИ А

Твърде малко се знае за личните връзки на Ататюрк с представителките

на нежния пол, но извършените от пра­

вителство му реформи дават на жените

права, с каквито не могат да се похвалят

много западноевропейски страни. Ата­

тюрк високо цени подкрепата на тур­

ските жени в борбата за национална независимост и не пропуска да изрази

голямата си благодарност с думите: "За турското общество не е характерно жените да изостават и да вървят след

мъжете в областта на науката, образо­ванието и културата. В много отноше­

ния те дори ги изпреварват".

За да окуражи жените да приемат европейското облекло, той поощ­рява участието и интеграцията им във

всички форми на обществения живот.

За Ататюрк постигането на тази цел

е ключът към цивилизацията и про­

греса на нацията.

Прогресивни реформи

Равноправието между мъжете и жените е въведено постепенно в законо­

дателството на Турция в периода 1926-1 9З4 г. Първата стъпка е направена през 1926 r. с приемането на нов Граждански кодекс. С него се отменя полигамията и на жените се дават права като тези на

мъжете при сключване на брак, развод, попечителство над децата и наследя­

ване. През 1930 r. е приет закон, който дава на жените право да избират и да бъдат избирани на местните избори, а през 1934 г. той разширява действи­

ето си и върху парламентарните. С това

жените стават напълно равноправни с

мъжете, включително и по отношение на

политическите им права.

В средата на ЗО-те години осемнаде­сет жени, в това число една от селски

произход, са избрани в националния парламент. Турция е първата страна в

света, в която жена е избрана във Вър­

ховния съд.

... Турски жени подготвят патрони за армията на

временното правителство.

... Кампус в съвременен турски университет.

Момичетата могат свободно да носят джинси и

тениски, както е навсякъде в Европа. Фереджетата

са забранени със закон, но вместо тях някои

студентки избират да носят шапки.

С въвеждането на Гражданския кодекс цялата образователна система от началното училище до университета

става смесена, а жените са поощрявани

да се образоват. Те вече не са обречени да се занимават само с отглеждане на

деца и домакинство, а могат да полу­

чат образование, което им позволява да участват активно в икономическия

живот на страната. Реформите на Ата­

тюрк дават достъп на жените до про­

фесии като лекари, учители, адвокати, инженери, администратори, дирек­

тори и творци в областта на изкуст­вото. Всъщност относителният брой на жените лекари и адвокати в Турция е

по-голям, отколкото в САЩ. Те навлизат в държавната администрация, полити­

ката и журналистиката.

Лични В3аимоотноwения

Голям защитник на еманципацията е съпругата на Ататюрк - Латифе ханъм. Тя е родена през 1898 r. в Измир в известна търговска фамилия. Получава юридическо образование в Париж и

Лондон и в края на войната за незави­симост се завръща в Турция. Когато нау­

чава, че Ататюрк е в Измир, за да ръко­

води превземането на града, Латифе го посещава в щаба му и го кани да отседне в семейното им имение. Ата­

тюрк с удоволствие приема. Първата им среща е кратка, но той е дълбоко впечатлен от тази интелигентна млада

жена. През януари 1923 г. Мустафа се обръща към семейството й с молба да

разрешат да се ожени за нея.

Латифе пристига на сватбената цере­мония с открито лице - нещо нечу-

вано за онова време. Тя

никога не крие лицето

си, докато е първа дама,

макар че покрива косите

си с шал. Латифе се пре­връща в пример за подра­

жание за турските жени и

в символ на нова Турция,

едновременно шокираща

и предизвикваща възхище­

нието на околните с дръз­

кото си поведение. Тя неу­морно лобира за правата

на жените. Често придру­

жава Ататюрк и в най-далечните му

пътувания из страната .

Но не всичко върви гладко в семей­

ството им. Предизвикателството да

е омъжена за човек, който на първо

място е женен за републиката, е твърде

голямо и напрежението между тях

не остава скрито от обществото. На 5 август 1925 г. двамата се развеждат.

Обстоятелствата около тази раздяла остават скрити по молба на нейното

семейство. След развода Латифе се оттегля от

обществения живот, но приносът й към

утвърждаване на правата на жените

в Турция през двете кратки години, докато е първа дама, е наистина без­

ценен.

... Мустафа Кемал със съпругата си Латифе

ханъм. Първата дама е съвременна жена, която

говори няколко чужди езика и участва активно в

обществения живот.

Съвременници

Много врагове,

малко съюзници

Още от детството си Мустафа Кемал проявява независимост и твърдост

при отстояване на своето мнение. Той не се страхува да изказва мислите

си, което заедно с пословичното му упорство му спечелва доста врагове,

а нежеланието му да прави каквито и да са компромиси със своите идеи

отблъсква дори някои от неговите приятели и съмишленици.

Германският rенерал, эа който щеше да е по-добре,

ако се беше вслушал в Мустафа Кемал

Паул фон Хинденбурr (1847-1934)

Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург, по·известен само като Паул фон Хинденбург, е немски фелдмаршал и политик.

Роден е на 2 октомври 1847 г. в Позен, Прусия (понастоящем град Познан, Полша), в аристократично немско семейство. Ранната му кариера се

характеризира с почтена, вярна и с нищо неотличаваща се служба. Той nриключва активната си военна служба през 1911 г., но през 1914 г., nри

започването на Първата световна война, отново е nризован в армията.

По време на войната Хинденбург си сnечелва слава заради няколкото свои nобеди над руснаците. Въnреки че заслугата до голяма степен се

дължи на усилията на nодчинените му офицери и войници, Хинденбург, който е един наистина вnечатляващ на вид мъж, nолучава цялото призна­

ние. Приветстван като национален герой, той е произведен във фелдмаршал и командващ германските сухо-

nътни войски. Поnулярността му нараства още повече с хода на войната и дори засенчва тази на кайзера.

Мустафа Кемал се запознава с Хинденбург nрез nролетта на 1918 г., когато nридружава принц

Мехмед Вахидетин, брата на султана, по време на nътуването му до Берлин като военен аташе. На вече­

ря, дадена от Хинденбург, Мустафа Кемал казва на немския генерал, че той очевидно не разбира какво

става на Сирийския фронт. Хинденбург не обръща внимание на коментарите на наперения аташе, макар

че историята доказва, че щеше да е nо-добре, ако се беше вслушал в тях.

След nоражението на Германия nрез 1918 г. Хинденбург отново се оттегля от армията, но nрез 1925 г.

се включва в кандидат-nрезидентската надnревара. До голяма стеnен заради славата си на герой от вой­

ната, той nечели изборите. След няколко спокойни години, през 1930 г., настъпва икономическата криза

и кръгът около него се възnолзва от хаоса в nолитическия живот, за да разnусне Райхстага (nарламента),

nрехвърляйки на nрактика цялата власт на президента и на тези, които го контролират.

На изборите nрез 1932 г., вече 84-годишен, Хинденбург е възnриеман като единствения кандидат,

който може да nобеди Адолф Хитлер и е длъжен да се състезава за преизбиране. Сnечелвайки

още веднъж, той прави всичко възможно да се nротивоnостави на засилването на влиянието

на Нацистката nартия, но в крайна сметка му се налага да назначи Хитлер за канцлер nрез

януари 1933 г. През март той подnисва Специален указ, с който дава извънредни nравомо­

щия на правителството на Хитлер. Следващата година Хинденбург умира, след което Хитлер

се самопровъзгласява за "фюрер~ обединявайки nостовете nрезидент и канцлер.

-

Мустафа Кемал Ататюрк

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

11

Тридесет и четеърти.от суптан на Отоманската имnерия и последният вnадетеn с абсолютна вп.аст.

За да иэмати дълговете на страната към евроnейските кредитори, той е nринуден да реорrаниэира nостъменията от данъци в Турция, иэра3ходе.айки

по този начин е.сички nриходи в ха1ната.

Абдуn Хамид 11 на два nъти въвежда и вnоСJiедстеие отменя конституционно уnравление

е имnеркята. Сеапен е от епаст npe> 1909 r.

Деiiвмд Лойд Джордж (1863-1945)

Миннстър-nред«д.отеп на Вепикобрмтания по времето ка ПЪреата светоека еой~

и СJ1ед това. Toii rюдкрем rръцкото нахлуване в Турц"" 1 оnит АО окаже натмек кад отоманското уnра:влеwие

АО nриеме дО<оеора от Сееър. След поражението ка rрьцката армия

nравитепството, което той ръководи. не усnява да се сnраеи със ситуацията

в страната и rуби мастта nреэ 1922 r.

__ __,.. Сьооsнмк

__ __,.. Протмвнмк

__ __,.. Протмвнмк/Сьоо•нмк

__ __,.. Сьооsнмк/Протманик

ПЪрвият ммннстър-nредсеАОтеп на Турция. Спед смъртт.J на Кемал. Иноон., е eтopwrr nрvмдеtп в новата туро<а

мстормя. Ин~С~Ню и Кемал ct с~т за rтьреи nът по време на кавхазката КЭМNни.о е раэrара на Турската оаюбодмтеnна

война. Июоню усnешно nобеждава гръцката армия в битката nри Инi(Жю. И макар Кемаn да ro отстранява от поста министър-nредседател, Иню11ю в оnределен

момент е сред най·доверсните му хора, неговадяска ръt(а.

Генерал в Отоманската имп~рия и Турската

реnублика. Карабекир се сражава >аедно с Кемал във войната э.а независимост на Турция

и извоюва rюбедата над Армения. Карабекир обаче не е съrnасен с желанието на Кемал неэабавно да nремахне халифата и осное.а&д

оnозиционна nартия. Кемал го обвинява >а бунта на к.,рдите и ro nринуждава да се опегnи от nоnитмката nод :~амаха от екзе.суция .

Водачът на nроnетареката ревоп~оцИJI в Русио.

Спед Първата ситоет война Ленин ежазва военна и финансова nомощ на временното

nраеите/КТ1Ю на~ еъа войната МtеЖДУ

Турци.о и~""· Кемап уважава.ll<!+<ин за това, че е осеободиn народ.о на Русио, но не смят.\ АО му nозеоnи АО nревърне Турц"" в оwмунистическа държава.

... Личностите в сивите карета са nредставени в тази rnaвa.

Японският бизнесмен, който се влюбва в Турция

Ямада Торажиро (1866-1957)

В nродължение на 20 години Ямада Торажиро е единственият nостоянно живеещ в Истанбул яnонски търговец. Макар основната му цел да

е установяване на търговски взаимоотношения между Яnония и Отоманската имnерия, той изnълнява също функциите на неофициален консул,

оказвайки nомощ на видните яnонски nосетители в Истанбул.

През 1890 г., когатоЯмадае на 24 години, се случва трагедия с турски кораб, която завинаги nроменя живота му. Турската фрегата "Ертюгрул"

тръгва no обратен nът към Турция след nосещение на добра воля в Яnония, когато е връхлетяна от тайфун и потъва. От 600 човека на борда

оцеляват едва 69 души. Оказана им е nомощ от жителите на малко рибарско село в Яnония, nреди да им бъде осигурено връщане в Турция от

яnонското nравителство.

Със съдействието на японската преса и други кръгове, за оцелелите и роднините на загиналите е събрана голяма сума. Ямада се нагърбва

със задачата като доброволец да отнесе събраните средства до Турция и nрез 1892 г. предприема nътуване. Няколко дни след си в

Турция той се среща със султанАбул Хамид 11, който му предлага да остане в Истанбул, за да nреподава яnонски език на турските

nриема и заnочва да nреnодава във военната академия, където негов ученик е и Мустафа Кемал. По-късно, след войната за независимост на

Турция, Ямада се завръща в страната, за да се срещне с новия nрезидент. Кемал nосреща сърдечно бившия си учител - нещо, което изненадва

Ямада, който не си сnомня да го е срещал nреди.

По време на дългогодишния си nрестой в Турция Ямада се влюбва в страната и дори приема исляма и името Абдул Халил. През 1914 г.

обаче заnочва Първата световна война и той е nринуден да се завърне в родината си. Имайки вече установени търговски връзки с Турция, той

се възползва от разцвета на търговията и става съосновател на Яnонско-турската търговска асоциация. Макар че стремежът му за засилване

на икономическите връзки с Турция е nрекъснат от началото на Втората световна война, преди смъртта си през 1957 г. той наnисва книга, оза­

главена "Торуко Гакан" (Илюстрирани сцени от Турция), като част от превърналото се в кауза на живота му дело за установяване на nриятелски

взаимоотношения между двете държави. Част от личните вещи наЯмада са изложени във Военноморския музей в Истанбул.

Съвременници

Първият лорд на Адмиралтейството, който е победен от Мустафа Кемал при Дарданелите

Уинстън Чърчил (1874-1965)

Уинстън Чърчил е nолитикът и министър-nредседателят, който допринася до голяма стеnен за nобедата на Великобритания nрез Втората световна

война. Роден на ЗО ноември 1874 г., Чърчил посещава Кралския военен колеж, преди да започне военната си кариера. Той участва в оnерациите по северо­източните граници на Индия и в Судан. Пленен е по време на войната с бурите и поnада във военоnленнически лагер, откъдето успява да избяга.

През 1900 г. Чърчил става член на nарламента от Консервативната nартия, но не е доволен от нейната политика и през 1904 г. се присъединява

към либералите. Когато през 1905 г. партията печели изборите, той става nомощник-секретар на министерството по колониалните въпроси. През

1908 г. е министър на търговията, а през 191 Ог.- вътрешен министър. На следващата година е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. Той

е на този пост в началото на Първата световна война и е автор на nлана за оnерацията при Дарда нелите.

Сраженията срещу силите на Отаманската империя nри nолуостров Галиnоли завършват с nоражение за съюзническите сили, благодарение

на брилянтната военна тактика на Мустафа Кемал. Обвиняван за загубата, Чърчил се оттегля от nоста си и nостъnва в арми-

ята, където служи на Западния фронт. През 1917 г. той се завръща на nолитическата сцена, този път като министър на

мунициите. В nериода от 1919 до 1921 г. той е министър на войната и авиацията, а от 1924 до 1929 г. е министър на финансите.

Политическите му позиции в следващото десетилетие го nравят доста неnопулярен като държавник и затова

никой не се вслушва в предупрежденията му за опасността, идваща от нацистка Германия. Когато в крайна сметка

войната избухва през 19З9 г., той отново е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството и след оттеглянето на

министър-председателя Невил Чембърлейн през май 1940 г., Чърчил заема неговия nост. Отказът му да се предаде на нацистка Германия вдъхновява цялата страна за борба. Чърчил работи неуморно по време на войната, като

изгражда силни връзки с американския nрезидент Рузвелт и nоддържа и връзките със Съветския съюз.

Чърчил губи властта nрез 1945 г. в следвоенните избори, но остава лидер на оnозицията. През 1951 г., след като

печели изборите, отново поема nоста министър-председател до оттеглянето си през 1955 г. Той остава член на nарламента nочти до края на живота си nрез 1965 г.

Освен nостиженията си като политик, Чърчил оставя в наследство редица nубликации, за които nрез 195З г.

nолучава Нобеловата награда за литература.

Лидерът на Младотурската революция и най-голям съперник на Мустафа Кемал

Енвер паша (1881 -1922)

Исмаил Енвер, известен в nолитиката като Енвер бей, а по-късно и като Енвер nаша, е турски военен офицер, водач на

Младотурската революция и основен лидер на Отоманската империя в двете балкански войни и в Първата световна война.

Енвер е роден в заможно семейство в Истанбул същата година като Мустафа Кемал и също като него nолучава военно

образование. Вземайки няколко години наведнЪж, той се дипломира nрез 190З г. През 1906 г. Енвер е nроизведен в чин майор и е изnратен да служи в Трета армия, която е разnоложена в Солун. Там става член на Комитета "Обединение и

прогрес~ а когато избухва Младотурската революция, е един от военните й лидери. По-късно е изnратен в Берлин като

военен аташе. Той се възхищава от германската военна култура и работи за задълбочаване на връзките между Германия и

Отоманската империя.

По време на балканските войни Енвер постига няколко nобеди и добива поnулярност. През януари 1913 г. участва в nреврата, организиран от младотурците, и става военен министър и един от "Тримата nаши'; които фактически уnравляват страната с военна диктатура.

При избухването на Първата световна война е създаден съюз между Германия и Турция, като се очаква бърза nобеда, от която имnерията да

извлече nолза. Енвер се оказва неефективен като военен министър и след nораженията на бойното nоле султанът го освобождава от поста. Два

дни след като Отоманската империя се предава на Съюзниците, Енвер избягва в изгнание. Той е осъден задочно на смърт от организирания след

войната военен съд.

Енвер първо заминава за Германия, а след това отива в Русия. Той се оnитва да nоддържа националистическото движение в Турция, но

Мустафа Кемал категорично отхвърля nредишния си съперник. Поради това Енвер променя nлановете си и заминава за Руски Туркестан. Там става главен командир на местните мюсюлмани, които се вдигат на оръжие срещу промосковския болшевишки режим. Той превръща бунтовни­

ческите сили в малка, но добре тренирана армия. На 4 август 1922 г. руските части организират изненадващо нападение над щаба на бунтовни­ците, nри което Енвер е убит. През 1996 г. тленните му останки са nренесени в Турция и той е nогребан отново в Истанбул.

1

Мустафа Кемал Ататюрк

Американският философ, който допринася за образователната реформа на Мустафа Кемал

Джон Дюи (1859-1952)

Мустафа Кемал, който се опитва да прокара реформи в образователната система на Турция, се обръща към америка­

неца Джон Дюи с молба да посети Турция и да даде препоръки как да се извърши модернизацията.

Шестдесетгодишният по това време Дюи е известен американски педагог и философ и уважаван общественик. Той

е роден през 1859 г. в град Бърлингтън (Върмонт) и е един от тримата синове в семейство, принадлежащо към средната

класа. След като завършва университета във Върмонт, в продължение на две години той преподава в една гимназия, а

по-късно продължава обучението си в университета "Джон Хопкинс~ където през 1884 г. защитава докторат по философия.

Четири години преподава в университета в Мичиган, след което за кратко се премества в университета в Минесота, а по­

късно отново се връща в Мичиганския университет като професор по философия. През 1894 г. отива в новосъздадения Чикагски университет и помага при създаването на департаментите по философия и педагогика.

През втората половина на 90-те години на XIX в. Дюи става последовател на философско течение, известно като прагматизъм. В образованието

влиянието му води до премахване на авторитарните методи и поставяне на ударение върху обучението чрез опит и практика. Активно се включва

и в работата на движения, настояващи за повече социални придобивки и за даване на право на жените да гласуват.

През 1904 г. на Дюи е предложено професорско място в Колумбийския университет, където той остава до пенсионирането си през 1930 г. Проповядва и защитава новите образователни методи по цял свят до самата си смърт през 1952 г.

През 1924 г. Дюи пристига на кратко, но много важно посещение в Турция. Неграмотността сред турското население през 20-те години е висо­

ка и ако новосъздадената република иска да оцелее, й е необходима модерна образователна програма. Между многобройните реформи, пред­

ложени от него, е и препоръката му да се въведе в употреба латиницата. След завръщането си в Съединените щати Дюи публикува своя доклад и

препоръки за образованието в Турция, в който отбелязва, че на образованието трябва да се гледа като на инвестиция от първостепенна важност

за бъдещите поколения, които ще реализират възлаганите им надежди. Влиянието му върху развитието на образователната система в Турция има

дълг~траен ефект и допринася за революционните промени, настъпващи в страната.

Министър-председателят на Гърция, който променя хода на гръцко-турските отношения

Елефтериос Вениэелос (1864-1936)

Елефтериос Венизелос е изтъкнат държавник на съвременна Гърция. Той е роден през 1864 г. на остров Крит, който по това време е под властта на Отоманската империя. Още в детските му години цялото семейство е принудено да избяга в Гърция заради участието на баща му в Критското

въстание през 1886 г. След като завършва факултета по правни науки в Атина, той работи като адвокат на остров Крит и скоро влиза в политиката.

През 1896 r. Венизелос играе важна роля в Критското въстание срещу турското управление, а през 1905 г. става първият независим министър-предсе­

дател на острова. През 191 О r. се премества в Гърция, където е избран за министър-председател и има заслуга за победата на Гърция в Балканските войни. При започването на Първата световна война той подкрепя Съюзниците, но кралят е на страната на Централните сили. Този спор

води до оставката на Венизелос, но през март 1915 г. той печели изборите и отново става министър-председател. След включването

във войната обаче, въпреки обещанието му да запази неутралитет, той е освободен от краля и отново се връща на остров Крит. Тук

сформира временно революционно правителство и с помощта на Съюзниците през юни 1917 г. сваля краля. До края на Първата световна война, през ноември 1918 г., Венизелос е водач на гръцките военни операции. През 1919 г. избух­

ва Гръцко-турската война, с която гърците се опитват да осъществят своята "мегали идея" за създаване на държава, включваща

гръцкото население и от двете страни на Егейско море. Подкрепяна от британците, гръцката армия навлиза в Анадола и преми­

нава отвъд границите, обещани йот Съюзниците.

На изборите през 1920 г. Венизелос е победен и временно се оттегля от политиката, но независимо от това Гръцко-турската война продължава. След нейния край обаче той се завръща и участва в подписването на Лозанския договор с Турция на 24 юли 1923 г., уреж­

дащ въпросите, свързани с обмен на население, и определящ границите между двете страни.

Венизелос е избиран за министър-председател няколко пъти през 20-те и ЗО-те години и един от големите му успехи

е подписването на договора за приятелство между Гърция и Турция през 1930 г. През 1932 г. на власт се връща пророя­

листко настроено nравителство. Това го кара да организира опит за военен преврат през март 1935 г. След неуспеха му

Венизелос е принуден да избяга във Франция, където през 1936 г. умира.

-

Изключително влияние

Влиянието на турския модел върху съседните ислямски страни

Турската война за независимост и последвалите реформи на Мустафа Кемал Ататюрк завършват със

създаването на модерна и независима ислямска държава в един район, изпълнен с междуособици и

вълнения. Примерът на Турция окуражава и обнадеждава народите, които също се стремят към свобода

и независимост. Тя служи и за пример на държава със светско управление и относителна стабилност.

Разпространението на Кемалистката идеология

ТfЕМАЛИСТКАТА ИДЕОЛОГИЯ изгражда базата

~а реформите, довели до създаването на Република Турция. В основата й са философиите

на Позитивизма, Рационализма и Просвещението,

които намират израз в шест основни принципа

- т.нар. "шест стрели" на Кемализма: популизъм,

републиканство, национализъм, секуларизъм,

етатизъм и реформаторство. Тези принципи са в

основата на създаването на съвременна, демо­

кратична и светска национална държава, водена

от развитието на образованието и науката. Макар

формулирани и прилагани по времето на Ататюрк,

тези принципи се обобщават в идеология едва

след смърпа му и се превръщат в концептуална

рамка, по която биха могли да се ръководят и

следващите правителства.

Първият, който подкрепя тези принципи, е Исмет Инюню - генералът, който командва армия­

та в победната битка при Инюню, откъдето полу­

чава и името си. По-късно той на няколко пъти е

избиран за министър-председател на Турция и се

смята за най-подходящ кандидат за президент на

републиката след Ататюрк. През 1950 г. той организира първите свободни

избори в историята на Турция и макар че ги

загубва, успява да наложи многопартийна сис­тема в страната. Управлението на една млада

република не е лесно и от основаването си Турция

преживява поредица от положителни и отрица­

телни обрати, в това число два военни преврата - единият през 1960 г., а вторият през 1980 г.

Независимо от това страната успява да остане

вярна на идеалите на Кемализма и да се придържа

към принципите на демокрацията след всяка от

тези резки политически промени . Нейният при­

мер вдъхновява опитите за модернизация и на

други ислямски страни.

Иранският Реза Шах Пахлави

Един от последователите на Мустафа Кемал

Ататюрк, който също мечтае да превърне родината си в независима светска държава, е Реза Шах Пахлави

(1 878-1944), който е шах ~;~а \'1ран ·от 15 декември 1925 г.доа~?дикацията си на 1бсептември 1941 г.

EiJ.

Ре за Пахлави е роден в село Алащ, окръг Савадкух,

провинция Мазандаран, през 1878 г. На 16-годишна

възраст той се присъединява към Персийската

казашка бригада, където с годините достига чин

бригаден генерал. Такъв чин достига и в Иранската армия.

През 1921 г. британците организират преврат, за да предотвратят проникването на болшевиките в Иран, и човекът, когото избират да осъществи преврата, е

Реза Пахлави, известен по това време като Реза хан.

Той извършва преврата с помощта на Сейед Зиедин

Табатабаи, който по-късно става министър-председа­тел. Реза поема ръководството на армията и се само­

назначава за министър на войната.

Иран обаче все още се управлява от династията Каджар. Тя е на власт от 1781 г., а Персия е потър­

певша от руската и британската имперски поли­

тики. Това международно съперничество се отра­зява на управлението на страната, превръщайки го

постепенно в слабо и корумпирано. На 26 октом­

ври 1923 г. Реза поема управлението на Иран, сваля династията Каджар и се обявява за министър-пред­

седател. Макар че среща съпротива от страна на

духовенството и местните феодали, на 15 декември 1925 г. той полага имперска клетва и става първият шах от династията Пахлави.

По време на своето 16-годишно управление Реза

Шах Пахлави предприема серия от реформи в опит да модернизира страната, което до голяма сте­

пен се дължи на познанството му с Мустафа Кемал

Ататюрк, от когото Пахлави се вдъхновява. Шахът

строи модерни пътища и прокарва железопътна

линия през Иран. Въведена е модерна парична сис­

тема и се правят опити за модернизиране на обра­

зованието. Той забранява носенето на традицион­ната иранска чадра (покриващото фигурата наме­

тало) и поощрява жените да носят европейско

облекло, а на тези, които отказват, насила им свалят фереджетата. Пахлави се бори за независимоспа

на Персия (или Иран, както той настоява да се пре­

именува страната) от чужда окупация.

За разлика от Ататюрк обаче, Пахлави запазва

монархическия режим и неговата външна политика

не е миролюбива. За да ограничи влиянието на бри­

танците и руснаците, той се опитва да настрои двете

страни една срещу друга и поощрява германските

-----======-

• Ре за Шэх Пэхлэви, който основэвэ динэстмятэ

Пахлави и уnравпявэ Иран в nродължение нэ 16 години, вдъхновен от идеите нэ КеМд11.

Мустафа Кемал Ататюрк

11МНОГО ХОРА ЩЕ НАУЧАТ ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, ПОВЕЛИТЕ НА ИСТИНАТА

И УРОЦИТЕ НА НАУКАТА. СУЕВЕРИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОГОНЯТ.

НЕКА ПОЧИТАТ ТОВА, КОЕТО ИСКАТ, ВСЕКИ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЛЕДВА СОБСТВЕНАТА

СИ СЪВЕСТ, СТИГА ТОВА ДА НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ ИЛИ

ДА НЕ Е НАСОЧЕНО СРЕЩУ СВОБОДАТА НА ДРУГАРИТЕ МУ:'

МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК

търговски операции в Иран. Когато започва Втората

световна война, британците се съюзяват с руснаците

и, страхувайки се, че Иран ще се присъедини към

нацистите, принуждават Реза Шах Пахлави да абди­

кира в полза на сина си.

Принц Мохамед Реза Пахлави става шах на Иран

и продължава линията на управление на своя баща

до свалянето си от власт след Ислямската рево­

люция през 1979 г., водена от аятолах Хомейни.

Усилията на Иран да се превърне в модерна свет­

ска държава са изправени пред изпитание.

Президентът на Египет ­Гамал Абдел Насър

Гамал Абдел Насър (1918-1970) е вторият пре­зидент на Египет - от 1954 г. до смъртта му през 1970 г. Заедно с Мухамад Наджиб той застава

начело на Египетската революция през 1952 г.,

която сваля от власт крал Фарук 1 и слага началото

на нов период на индустриализация на Египет.

Насър е роден в Бени Мор, малко селище в Горен

Египет. Като студент той е ранен в главата при

антибританска демонстрация. През 1938 г. Насър

завършва Кралската военна академия и се включва

в редиците на египетската армия, където продъл­

жава своята дейност срещу британската власт. Той

участва в Арабско-израелската война от 1 948 г. и

започва да сформира група от млади офицери, еги­

петски националисти, които подкрепят промяната

на политическата система. Членовете на тази група,

която се нарича "Свободни офицери~ са крайно

недоволни от корупцията, съпътстваща управле­

нието на крал Фарук 1 и от британската окупация.

На 23 юли 1 952 г. На сър и Свободните офи­

цери започват революция, като завземат контрола

над всички правителствени сгради, радиостанции,

полицейски участъци и армейски щабове в Кайро.

Заговорниците издигат за президент генерал

Мухамад Наджиб, герой от Арабско-израелската

война от 1948 г. На крал Фарук 1 е позволено да

напусне страната, а от останалите в страната бри­

тански войски е поискано да се изтеглят. Макар

първоначално групата на Свободните офицери да

не е заинтересована от управлението на страната,

те постепенно се включват в политическия живот.

... Президентът на Егиnет,

АнуарСадат (в средата), наблюдава

парада по случай годишнината от

победата на б октомври в Кайро

през 1981 г. Няколко часа по-късно

той е убит при атентат. До него е

вицеnрезидентът Мубарак, който

заема президентския nост след

смъртта му.

• Гамал Абдел Насър, вторият nрезидент на Егиnет,

изнася реч в Дамаск. Неговото nетнадесетгодишно

управление бележи нов nериод на индустриализация на Егиnет.

• На 28 аnрил 1996 г. терористичната организация Гамаа·аn·Исnамийя (Ислямска груnа) извършва атака

на хотел 'Евроnа" в Кайро, убивайки 17 гръцки

туристи и един егиnтянин. Смята се, че груnировката

е отговорна за убийството на егиnетския президент

АнуарСадат наб октомври 1981 г.

Така nрез октомври 1954 г. Насър nоема властта от

Наджиб и фактически заnочва да уnравлява Егиnет.

Уnравлението на Насър, nродължило 15 години, nоставя началото на ускорено индустриално раз­

витие на страната, съnътствано със засилване на

арабския национализъм. Той nолучава nризнание

за национализирането на Суецкия канал, аграрните

си реформи и социалистическия тиn на уnравле­

ние, чрез което голямата част от егиnетското насе­

ление излиза от състоянието на крайна бедност.

Насър nредизвиква уважение и с въодушевената

си nоддръжка на арабския национализъм и мест­ните социални nрограми, включващи и модерни­

зация на образователната система в Егиnет, което

nрави образованието достъnно и за nо-бедните жители на страната. Последовател на Мустафа

Кемал, Насър е и голям nоддръжник на изкуствата,

като театър, кино, музика и литература.

След загубата на Егиnет в шестдневната война

с Израел nрез 1967 г. Насър nодава оставка, неза­

висимо от обществената nодкрепа. Смъртта

му от сърдечен удар на 28 сеnтември 1970 г. е

шок за целия арабски свят и милиони егиnтяни

съnровождат траурната nроцесия по улиците на

Кайро. Негов наследник на nоста става Ануар

Садат. Третият nрезидент на Егиnет nродължава

Мустафа Кемаn Ататюрк

модернизацията на страната,

като въвежда многоnартийната

система и я отваря за частни

инвеститори. Той е убит nри

атентат на 6 октомври 1981 г.

заради nоддръжката му за сво­

бодния nазар и nроизраелската

му nолитика. Макар че уnра­

влението на Егиnет заnазва

светския си характер, то nро­

дължава да бъде заnлашвано

от фундаменталистки мюсюл­

мански сили.

Турция - стабилна светска държава

Турция е уникален nример за мюсюлман­

ска държава, която усnешно се уnравлява от

светско правителство и има модерно и ста­

билно уn равление. Споменът за Мустафа Кемал

Ататюрк остава силен в съзнанието на хората,

а идеите и nринциnите му продължават да

nолучават nодкреnа в стремежа на страната

за nо-нататъшно развитие и хармонизиране с

Евроnейския съюз.

~ Поддръжници на Партията на

сnраведливостта и развитието

(една от nолитическите nартии

в Турция) развяват флаговете на

Турция и на Евроnейския съюз.

... Изглед от босфора -nроливът, който е граница

между евроnейската и

азиатската част на Турция, nри

Истанбул. Градът е културен и

финансов център на страната и

единственият мегаnолис в света .

разnоложен на два континента.