Елизабетl Брой 58

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Изпълненият с гордост самотен живот на кралицата дева

Дете на Англиканеката църква

Ужасяващата Лондонска кула

Невръстната кралица

Любовта на кралицата

Мрачните облаци на заговори и надвисналата сянка на война

Изправена пред национална криза

Сдържан блясък

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Победата над Испанската армада

Възходът на кралството, господстващо над всички морета

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Хората, които живеят и творят след полъха на вятъра

от континента

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Кралицата дева открива пред Англия пътя към превръщането

й в морска империя

За вашето nо-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте nродавача эа намерението си да закуnите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, сnравки, замяна на екземnляри или nоръчки на предишни броеве,

nотърсете ни на теnефон (02 489 95 53) иnи ни изnратете e-mail на адрес infO@deagosti ni.Ьg.

Обслужване на клиенти: понеделник- nетък. 10:00- 15:00 ч.

3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, сnед което преведете необ,Ходммата сума по сметка:

Аnфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 8\С: CRBABG5F Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по курмер :имащането става в момента на поnучаването.

Седмично юдание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOS11NI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: nетрос Капнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmeпis 44-46, 166 73 Atheпs)

МЕНИджъР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцу~<ос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: HAIDEMENOS SA.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

е 2008 De AGOSTINI Hellas е 2003 К.К. Ое AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Corb1s Japan, Uniphoto

Цена на броевете:

Цена на nървия броИ: 1.50 ле.

Цена на следващите броеве: З,70 ле.

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено

е възnроизвеждането, сканирането, nредаването или

изnолзва нето на материалите с търговска цел nод каквато и да

е форма без nисменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчваiпе всеки брой на поредицата от един и същ търговски пункт и информираiпе

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си заnазва nравото да променя реда на и3даеане

на поредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagostin i .bg

1 Въведение

Елизабет 1 Какъв живот води тя?

UJ

s I UJ с:[ UJ со

~ со

в НАЧАЛОТОНАХVIВ. Европа е обхваната от размирици и

криза. Те са породени от Протестантската реформация

и опитите на Мартин Лутър да преобрази Католическата

църква, които се разпространяват из целия континент и

повдигат важни и належащи за решаване политически

въпроси. Впоследствие протестантските реформи пре­

растват в религиозна война, която е съпроводена от унищо­

жение и смърт.

Вълната на Реформацията достига и до изолирания

остров на Англия. Спорът и противопоставянето между

католици и протестанти и фикс идеята на краля да създаде

независима Англиканска църква, ражда бъдещата кралица

Елизабет 1.

Тя преживява екзекуцията на собствената си майка,

враждата със своята полусестра и мрачните дни на дет­

ството си, прегръщайки съдбата си на властваща кралица .

По-късно,демонстрирайки рядкосрещано чувство за баланс

и премереност във взаимоотношенията с големите дър­

жави, тя проправя пътя към просперитета на кралството.

Впоследствие, изправена пред безпрецедентна криза,

кралица Елизабет 1 стъпва здраво на земята и успява да се

справи с непреодолими трудности .

Каква е кралица Елизабет 1 като човек и владетел?

Еnи3абет 1

---8•J: [IJJ [1)1~1: 1 :r~11f~1 ;JJI ~I..- ;'J,д/.t./"1.-- --=··ос~ /L;JJ.I -, 1 . --<...\ V'- 1 ~t ) ,с\._ с.-.. .. 1 j -Ct

\

1516 ~ Ражда се полусестрата на Елизабет, Мери.

1517 ~ Мартин Лутър поставя началото на Протестантската реформация.

1522 ~ Фердинанд Магелан успешно завършва околосветското си пътешествие.

1532 ~ Пv,J') галия колонизира Бразилия.

1533 ~ Бащата на Елизабет, крал Хенри Vlll, сключва брак с нейната майка -Ан Болейн.

На 7 септември в Гринуич (Англия) се ражда Елизабет.

1534 ~ Създава се Англиканеката църква.

1535 ~ Екзеkу 1V1ран е Томас Мор.

1536 ~ Майката на Елизабет е екзекутирана по обвинения в изневяра.

Хенри Vlll сключва брак с Джейн Сеймор

1537 ~ Ражда се братът на Елизабет, Ед~Р.l\·

1547 ~ Хенри Vlll умира.

Envaon Vl се възкачва на "IJo:::'- • vнa.

1549 ~ Et<.~o:::"y, иран е барон Томас Сеймор.

1553 ~ Едуард Vl умира.

Мери 1 се възкачва на престола.

1554 ~ Томас Уайът застава начело на своето въстание.

Елизабет е затворена в Лондонската кула.

1558 ~ На 17 ноември Мери 1 умира.

Елизабет 1 се възкачва на престола.

1559 ~ На 14 януари се състои церемонията по коронацията на кралица Елизабет.

1562 ~ Начало на религиозните борби във Франция.

1564 ~ Ражда се Уилям Шекспир.

1570 ~ Римската курия отлъчва Елизабет от Църквата.

1572 ~ Кръвопролитията на Вартоломеевата нощ.

1580 ~ Франсис Дрейк става вторият човек, който успешно прави околосветско пътешествие.

1587 ~ Мери Стюарт е екзекутирана.

1588 ~ Победата над Испанската армада.

1600 ~ Основава се Източноиндийската компания.

1601 ~ Екзекутиран е графът на Есекс.

Елизабет произнася своята прословута "Златна реч".

1603 ~ Елизабет умира на 24 март в двореца "Ричмънд".

1642 ~ Начало на Пуританската революция.

1660 ~ Начало на епохата на Реставрацията.

1689 ~ Успехът на Славната IJ<:::Dvнrvция.

1760 ~ Наченки на Индусrриалната IJ<:::Dvлюция.

1851 ~ В Лондон се провежда първото световно изложение на стоки.

1 Живот и дейност Изпълненият с гордост самотен живот на кралицата дева Религиозните трансформации в Европа през XVI в. по-късно прерастват във война, която

хвърля мрачната си сянка върху цяла Западна Европа. В тези трудни и несигурни времена

една кралица поема в свои ръце съдбата на малката държава Англия. Макар че е изправена

пред заплахата от инвазия от страна на континента, Елизабет I успява да преодолее кризата с помощта на забележителните си и възхитителни умения, превръщайки Англия

в господар на всички морета.

Дете на Англиканеката църква

Английската реформация на Хенри VIII

НА 7 СЕПТЕМВРИ 1533 г. в двореца "Гринуич" се

ражда второто дете на крал Хенри Vlll. Кралят,

очакващ с нетърпение раждането, получава съобще­

ние със следното съдържание: "Поздравления, сър,

имате здрава принцеса."

По това време Хенри вече има една дъщеря, Мери,

родена от предишния му брак с Катерина Арагонска,

но все още няма мъжка рожба, която да го наследи

на престола. В Англия права върху престола имат

както мъжете, така и жените. В случаите обаче, когато

трона заема кралица, бракът се оказва въпрос от

нелеко естество. Взаимните бракове с политиче­

ски характер между различни държави е обичайна

практика по онова време, ето защо кралят се безпо­

кои за възможна намеса в държавните дела на своя

бъдещ зет, с когото един ден неговата дъщеря ще

сключи брак. Това е причината, поради която Хенри

Vlll жадува за мъжки наследник на престола.

Когато Катерина навършва 40-годишна възраст,

кралят вижда, че тя няма да е в състояние да роди

още едно дете, и започва да крои планове за развод

с нея и сключване на брак с по-млада жена. Първата

вероятна младоженка е Ан Болейн. Тя е една от при­

дворните дами на Катерина. Хенри е напълно завла­

дян от гарвановите й очи, изисканите й маниери и

френско образование.

Разводът на краля обаче не протича съгласно пред­

варителните планове, основно заради липса на одо­

брение и съгласие за разтрогване на брака от страна

на Римската църква. За да получи развод. Хенри

предприема доста дръзка мярка, а именно - про­

карване през парламента на поредица закони, насо­

чени срещу власпа на Римската курия. През пролет­

та на 1533 г. Хенри прекъсва всякакви отношения с

Папата. Според закон, приет от Парламента, се забра­

нява обръщане или отnравяне на жалби към Папата

("Statute iп Restraint of Appeals"), а кралят е провъзгла­

сен за глава на Англиканеката църква. По този начин

се открива пътят за решаване на въпроса с разтрог-

.... Портрет на Елизабет, когато е на 1 l ·годиwна възраст. Тя обожава учението

и е надарена с остър ум. Заnознанството

с ерудирани наставници и добри учители

вдъхновява усnешния й величествен

възход.

.... Дворецът "Хемnтън Корт" е любимо място на Хенри Vlll, който е известен с любовта си към архитектурата. "Хемnтън Корт" е nостроен от лорд·

канцлера Томас Уолси. Кралят много

харесва nостройката и я куnува от него.

ването на неговия брак. Междувременно Ан Болейн

е вече бременна от Хенри, следователно въпросът с

осигуряването на правата на нероденото бебе върху

престола превръща развода с Катерина и скорошния

брак с Ан в належащи за решаване въпроси. Няколко месеца след прокарването на закона,

забраняващ жалбите до Ватикана, Ан ражда моми­

ченце. За съжаление рожбата от женски пол не е това,

което Хенри очаква, и той за пореден път е разоча­

рован. За разлика от него столицата Лондон е обхва­

ната от празнично настроение по повод раждането

на новата принцеса. Състои се богата церемония

заради кръщаването на момиченцето, наречено с

името Елизабет.

Хенри смята, че кралица Ан е достатъчно млада, за

да роди още едно дете, вероятно момче, и продъл­

жава напред с реформите, които счита, че ще са от

полза за неговото бъдеще и това на неговото семей­

ство. Година след раждането на Елизабет се създава

и Англиканеката църква. Според приетия закон за

върховната власт кралят на Англия е "Защитникът

на вярата". С други думи това означава, че Англия

окончателно скъсва с Римокатолическата църква.

Поредицата от предприети законодателни мерки на

Парламента в тази връзка са наречени по-късно с

името "Английска реформация".

Екзекуцията на нейната майка

Макар че раждането на Елизабет е радостно съби­

тие, тя изпада в немилост пред своята полусестра

Мери 1. Причината за това е фактът, че Мери губи пра­

вата си върху престола по същото време, когато ней­

ната майка Катерина Арагонска е изместена от поло­

жението си на кралица, което от своя страна води до

обезличаване и понижаване на значимоспа на ста­

туса на Мери.

От друга страна, след раждането на Елизабет, Ан

Болейн, която не може да забременее отново, както

и да роди момче, заnочва да губи благоразnоложени­

ето на краля. С нарастването на нейното разочарова­

ние тя усnява все nак да зачене, но за съжаление не

износва бебето. Кралят заnлашително nоглежда стъ­

nисаната кралица и с нескрит садизъм й казва след­

ните думи: "Веднага щом си в състояние да се надиг­

неш от леглото, ела nри мен. Трябва да си nоговорим."

През май 1536 г. Ан е затворена в Лондонската кула

и екзекутирана по обвинения в изневяра и кръво­

смешение. Бракът между нея и Хенри се обявява за

разтрогнат. По силата на този акт Елизабет е обявена

за незаконородена и статусът й е nонижен, nодобно

на nо-голямата й nолусестра Мери. Кралят сключва

брак за трети nът с Джейн Сеймор.

Макар че nреживява резултатите от злочестата

участ на своята майка, Елизабет не е отречена от

краля и не е обект на лошо отношение от негова

страна. Наnротив, тя си остава кралска дъщеря и

израства обградена с любовта му.

Елизабет е на четири години, когато най-накрая се

ражда нейно братче - Едуард Vl - дългожеланият син на Хенри от новата му съnруга, кралица Джейн. Тя умира

веднага след раждането на детето от родилна треска.

Казват, че Елизабет обожава своя брат. След ражда­

нето му тя nолучава образование по различни nред­

мети с nомощта на мила и добра гувернантка на име

Катрин Ашли - изискана nривърженичка на идеите

на хуманизма, nодобно на nовечето й наставници и

учители. Всички те въвеждат малката Елизабет в нуж­

ното за лице със знатен nроизход благородно рене­

сансово възnитание.

Умът на бъдещата кралица смайва обкръжаващите.

Тя овладява до съвършенство всичко, на което се обу­

чава, а най-изненадващ nример за усnехите й се явя­

ват чуждите езици. Елизабет научава отлично френ­

ски, исnански, италиански, латински и гръцки език.

... Ан Болейн - майката на Елизабет.

След като не усnява да дари краля с мъжка рожба, тя е обвинена в

изневяра и завършва трагично

живота си, екзекутирана от своя

съnруг крал Хенри Vlll.

Еnи3абет 1

(': Л ((tltifl А О At

ДУШЕВНАТА ТРАВМА ОТ БРАКОВЕТЕ НА БАЩАТА

Бащата на Елизабет, Хенри VЩ сключва брак

с шест жени nрез своя живот и заnовядва две

от тях да бъдат екзекутирани. Едната е май­

ката на Елизабет, Ан Болейн, а другата е nетата

съnруга на краля - Катрин Хауърд. Скоро след като двадесетгодишната мла­

доженка Катрин сключва брак с 51 -годишния

крал nрез 1540 г., тя има любовна афера с

nридворния Томас Кулnерер - млад мъж на

нейните години. По-късно Катрин назначава за свой секретар Франсис Дреъм - мъж, с

когото е имала връзка nреди сватбата. Първо­

начално крамт не nриема nредуnрежденията

за нейните връзки, но след като nровежда раз­

следване, взаимоотношенията й са разкрити и

Хенри я осъжда на смърт за изневяра. Майката на Елизабет също е екзекутирана

няколко години nреди това no същото обвине­ние. Разликата в двете екзекуции обаче е огром­

на, тъй като Ан Болейн става невинна жертва

заради факта, че не е родила момче. Този зловещ инцидент оказва мъчителен ефект върху мла­

дата Елизабет: ставайки свидетел на тази екзе­

куция, тя осъзнава, че същото е сnолетяло и

нейната майка. Елизабет разбира nричините за трагедията на майка си и не отблъсква семей­

ство Болейн, след като се възкачва на nрестола.

Неизличимият страх от брака, nричинен от тра­

гичната смърт на майка й, не я наnуска nрез

целия й живот.

• Картина, изобразяваща Хенри и неговите шест съnруги.

8 средата е той самият, отдясно стои Ан Болейн, а жената над

нея е Катрин Хауьрд. И двете са екзекутирани от Хенри.

Баща й Хенри Vlll умира nрез януари 1547 г. По

онова време Елизабет е на 14-годишна възраст и се

е nревърнала в красива и интелигентна млада дама.

И докато сnоделя с nо-малкия си полубрат Едуард

тъгата по загубата на техния баща, тя гледа със съжа­

ление на момчето. Невинното хлапе наследява своя

баща на английския nрестол.

... Дворецът "Гринуич·, където е родена Елизабет, вече не съществува. На негово място nо-късно са nостроени бившият

Кралски военноморски колеж (Oid Royal Naval College) и nаркът "Гринуич" (Greenwich Park). Домът на кралицата (Куинс Хаус),

замислен като имение, където да живее кралското семейство,

се намира е района между тези две сгради .

Живот и дейност

Ужасяващата Лондонска кула

Управлението на полубрата и полусестрата на Елизабет

В ЕДНА ГА СЛЕД ВЪЗКЛttВАНЕТО на nрестола на Едуард Vl, Едуард Сеймор, възnолзвайки се от факта,

че е чичо на невръстния крал, nридобива nоложе­

нието на регент, нарича се херцог на Съмърсет и

маниnулира неnрекъснато младия Едуард. Макар че

бащата на Елизабет, Хенри Vlll, усnява да се отърве

от влиянието на католицизма, той заnазва католиче­

ската традиция на църковната служба. За разлика от

него обаче херцогът на Съмърсет, който разnолага с

действителната власт, е отявлен nротестант, ето защо

no време на уnравлението на nо-малкия брат на

Елизабет католицизмът е nодтиснат.

За Елизабет, възnитана в духа на nротестантството,

уnравлението на Едуард Vl е nериод на мир и сnокой­

ствие. Болнавият й брат умира млад и след възкачва­

нето на nрестола на nо-голямата й сестра Мери ситу­

ацията се изменя драстично. Мери е ревностна като­

личка и no време на своето уnравление извършва

религиозна трансформация, която е nълна nротиво­

nоложност на nолитиката, водена от нейните баща

и брат. Тя желае да възстанови стария католици­

зъм и nодлага на жестоки nреследвания всички nро­

тестанти, за което nо-късно е наречена "Кървавата

Мери". Не след дълго реnресиите застигат и Елизабет,

чиито nрава върху трона са възстановени no силата

на завещанието, оставено от нейния баща.

Елизабет, която се бои от гнева на Мери, ходи на

църковна служба и nрави всичко възможно, за да я

убеди, че се е nревърнала в ревностна католичка.

Нещата обаче не се развиват много добре за нея .

Доверениците на Мери неnрекъснато я nредуnреж­

дават да е особено nредnазлива no отношение на

Елизабет, докато no същото време nоддръжниците

на Елизабет, стремящи се да сложат възможно най-

Различна ве

скоро край на уnравлението на Мери, кроят заго­

вори, чиято крайна цел е nромяна на nрестола и уста­

новяване на уnравление на Елизабет- нещо, за което

тя дори не nодозира.

По това време бъдещата кралица води nотаен живот в "Хетфийлд Хаус" в Хъртфордшир, в околностите на

Лондон . През 1554 г. обаче, след обявяването на брака

между Мери 1 и исnанския nринц Филиn, в района на

Кент избухва въстание, начело на което застава Томас

Уайът. а целта му е възnиране разnространението на

католицизма. Макар че въстанието е nотушено вед­

нага, Елизабет поnада в кръга на заnодозрените като

съучастник в бунта и е наредено тя да бъде затворена

в Лондонската кула - мястото, където е екзекутирана

нейната майка. А заnоведта за nреместване в ужася­

ващото място в nовечето случаи означава смърт чрез

екзекуция .

Елизабет nолага отчаяни оnити да се оnравдае и

оневини nред своята сестра. "Въстанието е nлани­

рано без мое знание и самата аз никога не съм nолу­

чавала nисма от Уайът. Продължавам да съм вярна

на кралицата no начина, no който съм била такава и nреди това:·

Независимо от настойчивите й молби Елизабет

е натоварена в лодка no река Темза и закарана

до Лондонската кула, nри това до входа, носещ

името "Портата на nредателите". Невинната Елизабет

гневно nрекрачва nрага й. През следващите два

месеца тя е обект на сериозно разследване, неnре­

къснато ужасявана nри вида на ешафода, издигащ се

nред очите й.

• Говори се, че Томас Сеймор е nървият ухажор

на Елизабет. Обвинен е в държавна измяна

и екзекутиран nрез 1 549 г.

ЕКЗЕКУЦИЯТА НА БАРОН ТОМАС СЕЙМОР

• По-голямата nолусестра на Елизабет, Мери 1. Съnругът й nринц Филиn е с 11 години nо-млад от нея, когато двамата

сключват брак. а nо-късно става крал на Исnания. Уnравлението

й се оnределя ка·то "кърваво"

заради екзекуциите на над 300 nротестанти.

Скоро след смъртта на Хенри Vlll последната му съпруга, Катрин Пар, сключва следващ брак. Младоженецът е мъж с висок военен сан и е по-малък брат на хер­

цога на Съмърсет. Когато наскоро овдовялата Катрин решава отново да сключи

брак. тя е привлечена от Сеймор - жизнерадостен и буен мык. който лесно печели сърцата и завладява ума на жените. По онова време 14-годишната Ели­

забет живее заедно с Катрин и вижда Томас Сеймор всеки ден. Тя се влюбва в

него. Мълвата за предполагаема връзка междУ нея и Томас се разпространява

мълниеносно.

този път се опитва да подведе и крал Едуард. Заговорът му обаче е преждевре­

менно разкрит и Томас е хвърлен зад стените на Лондонската кула от своя брат

и по-късно екзекутиран.

Томас Сеймор възнамерява да се възnолзва от любовта на Елизабет. за да

заеме мястото на с.воя брат като херцог на Съмърсет. ето защо прави опит да сключи брак с Елизабет след смъртта на Катрин, но междувременно тя наnълно

изгубва интереса си към него. Томас обаче не се отказва от намеренията си, като

Събитието оказва влияние и върху самата Елизабет. Разпространява се мълва,

че тя е забременяла от Томас Сеймор и е затворена в Лондонската кула заедно

с него.

Елизабет ясно осъзнава положението, в което попада и какво следва да стори,

за да излезе от него. Тя предприема най-подходящия ход, а именно - започва да

пише едно след друго дълги пис.ма до херцога на Съмърсет, умолявайки го пуб­

лично да отрече слуховете, които се носят по неин адрес.

Това преживяване допринася за формирането на прекомерната предпазли­

вост в характера на Елизабет.

... Лондонската кула се издига в сърцето на Лондон. Построена е

от Уилям 1 в края на Xl в. Около Бялата кула с височина 27 м, която в миналото е креnост на краля, се издигат 13 на брой други кули.

Скритите мотиви на Филип

В крайна сметка не са открити доказателства в

отправените обвинения за съучастие в избухването

на въстанието и Елизабет е освободена. Говори се,

че зад нейното освобождаване стои годеникът на

кралица Мери 1 - бъдещият исnански крал Филип.

Бракът между двамата е с изцяло политически харак­

тер и той смята, че Елизабет би била ценна в опреде­

лен момент по-късно, тъй като е следващата прин­

цеса с права върху короната след Мери.

По време на женитбата Мери е вече на 38-годишна

възраст и Филип не е съвсем сигурен дали тя би

могла да роди престолонаследник. Така че ако

отстрани Елизабет, без да има наследник, шотланд­

ската кралица Мери Стюарт е следващият законен

престолонаследник. Тя е на 12-годишна възраст, но

бракът й с бъдещия френски крал е вече уреден.

Влиянието на Франция върху Англия се засилва все

nовече и nовече и би могло да доведе до нарушаване

на баланса на силите в цяла Евроnа. А това е една

неприемлива за Филип ситуация.

Елизабет е nреместена в замъка "Уудсток" в

Оксфорд. Макар че опасността от екзекуция остава

в миналото, тя не може да се среща с посетители без

nредварително разрешение и се намира под неnре­

къснато наблюдение дори по време на безобидна

разходка .

Новини за наследник, роден от брачния съюз

между нейната сестра и бъдещия испански крал,

все още няма. Тогава Филип ненадейно се отказва

от съпругата си Мери, без да има наследник от нея,

и се завръща обратно в Испания. Наблюдението над

Елизабет е премахнато и тя получава разрешение да

се премести обратно в Хетфийлд. Този ход отново е

дело на Филип .

Елизабет обаче продължава да действа особено

предпазливо дори след освобождаването си, тъй

като Мери подлага на все nо-жестоко nреследване

протестантите, издавайки една след друга заnоведи

за смъртни наказания. Народното недоволство от

Мери се засилва, а същевременно Елизабет получава

информация от първа ръка за очакванията към нея.

Ако тя обаче си навлече гнева на своята сестра, със

сигурност ще бъде изпратена обратно в Лондонската

кула. Ето защо води един тих, спокоен и мирен живот.

През 1 557 г. кралица Мери изnраща армия във

Франция по молба на своя съпруг Филип. По време на

войната Англия губи Кале, която е единствената кре­

пост - владение на Англия на континента. Освен това

публичното доверие в Мери е критично влошено, а

"поклоненията в Хетфийлд" стават все по-популярни

в средите на феодалните лордове. Елизабет се държи

nредпазливо и умерено, като не изказва директно

nозициите си пред лицемерните аристократи, които

идват на посещение при нея. Това е нейният начин да

оцелее. Всъщност благоразумието и хитрият й подход

ще се nревърнат в nоложителни страни по време на

нейното предстоящо управление.

Еnи3абет 1

... По-малкият nолубрат на Елизабет, Едуард Vl. Именно

той вдъхновява творбата

"Принцът и nросякът~

създадена nрез XIX в. от американския nисател

Марк Твен.

/

... Карта на Лондон от XVI II в.

Лондонската кула вече се е

nревърнала в синоним на смърт.

По време на своето затворни­

чество Елизабет е изтощена, а

здравето й се влошава.

Живот и дейност

Невръстната кралица

Пищната коронация

В МРАЧНАТА МЪГЛИВА СУТРИН НА 17 IJOEMBPИ 1558 г. кралица Мери 1 умира в леглото си. Говори се, че причина за смъртта й е рак на яйчниците.

Пратеникът, бързащ към Хетфийлд, натоварен със

задачата да съобщи веспа за кончината на крали­

цата, носи със себе си пръстен, който покойната Мери

винаги държи в себе си . По молба на Елизабет този

пръстен трябва да стигне до нея, когато по-голямата

й сестра се спомине, като доказателство, че тя вече не

е между живите. Елизабет не избързва в предприема­

нето на каквито и да са действия, преди да е видяла

пръстена, страхувайки се да не се превърне в жертва

на обвинения за участие в мрачен за говор, ако Мери

не е наистина мъртва.

Говори се, че малко след като Елизабет получава

веспа за смърпа на Мери, тя пада на колене и произ­

нася следните думи на латински език: "Това е волята

на великия Бог и чудо за глупаво създание като мен."

На 14 януари следващата година Елизабет прис­

тига в Уестминстърското абатство, където се състои

пищна церемония по коронацията й за кралица . Тя

е на 25-годишна възраст, много по-млада от Мери,

когато стъпва на престола. Според историческите

сведения по време на коронацията Елизабет носи

същите одежди, каквито и сестра й Мери по време

на своето възкачване на трона. Елизабет се качва в

открита карета с два коня. От едната й страна седи

Робърт Дъдли, оглавяващ кралската конюшня, който

стои начело на хиляда конници .

.... Портрет на Елизабет с корона върху главата, скиптър в дnсната си

ръка и златно кълбо с кръст отгоре (знак на кралско достойнство) в лявата.

• Уестминстърското <1батство е мяс­

тото, където се състоят коронациите

H<l кралете и кралиците още от

времената на Уилям 1 през Xl в. Тържествените церемонии във

величествената сграда в готически

СТИЛ ПроДЪЛЖ<IВ<IТ НЯКОЛКО ДНИ И

се nревръщат в най-веnиколеnното

събитие с национално значение

в Англия.

Самата церемония се състои на следващия ден .

Под смаяния поглед на присъстващите архиеписко­път на Уестминстър води цялата коронация . На без­именния пръст на Елизабет се поставя кралският

пръстен, символизиращ съюза на кралицата с ней·

ния народ. Когато върху главата на новата кралица

е поставена и короната, тя се изправя пред насъбра­

лото се множество хора, а от всички страни започват

да се носят звуците на фанфари и радостни възгласи.

Коронацията на Елизабет е разход, който не би трябвало да се позволява в суровата икономическа

ситуация, в която се намира кралството по онова

време. Церемонията обаче се организира не само

заради суетноспа на самата кралица, но и заради

необходимоспа нацията да отдаде своята почит и подчинение пред новата владетелка. В този смисъл

пищното великолепие на коронацията се запечатва в

съзнанието на народа и спомага за поддържане авто­

ритета на монарха. Смята се, че думите, nриписвани

на кралица Елизабет, "сключила съм брак с моето кралство': също служат в подкрепа на тази политика.

Множество трудности

Когато Елизабет се възкачва на престола, Англия

се изправя пред голям брой трудности, както от вътрешен характер, така и извън пределите си. Едно

от препятствията е нищетата и тежкото финансово

nоложение, в което се намира държавата. Хазната

е почти празна заради екстравагантния начин на

живот на бащата на Елизабет, Хенри Vll l, както и в резултат от необмислените военни действия, които

nредшественичката й Мери 1 nредnриема сnрямо Франция. Друга трудност, nред която се изnравя Елизабет, е официалната религия в Англия. Тъй като

бащата и сестрата на новата кралица двукратно сменят nолитиката в това отношение, конфликтите

между католици и nротестанти се задълбочават все

nовече.

Особена страна на този nерсонален избор е

изместването на мнозина от старите и влиятелни

религиозни водачи за сметка на високообразовани

хуманисти, каквато е и самата Елизабет, които nече­

лят доверието й. Половината от избраните членове

заnазват nостовете, заемани още от времената на

уnравлението на Мери, а новите членове nроизлизат

от редиците на чиновниците, натрупали опит на клю­

чови позиции. Министър-председателят Уилям Сее ил

и лордът - пазител на държавния печат на Англия,

Никълъс Бейкън, са от групата на завърналите се.

По-голямата част от членовете на Парламента са

протестанти, а религиозните фанатици са държани

настрана.

Първият закон, приет след коронацията на

Елизабет, е Законът за върховенството, а след него се

възстановява и действието на Закона за единството.

Те бележат повторното завръщане на Англиканеката църква, като се зачитат както католицизмът, така и

протестантството. Елизабет насочва своето внима­

ние върху възстановяването на авторитета на монар­

хията, който е силно засегнат при управлението на

нейните брат и сестра, и върху собственото си утвър­

ждаване от нацията като нова кралица. И макар че

умерената позиция "по средата между крайностите",

заемана от кралицата, се радва на одобрението на

населението след нестабилността на престола по

време на предшествениците й, тя запалва също и

искрицата на религиозното сектантство, подклаж­

дана от радикалните реформатори, които търсят

начини да елиминират дисидентите.

Освен това въпросът с поражението във вой­ната срещу Франция е уреден по силата на мирния

договор от Шато-Шамбри, подписан между Англия,

Франция и Испания през април 1559 г. И макар че спорът за Кале (единствената английска крепост

на континента, изгубена в резултат от военните

действия) остава висящ, той е приключен, след като

Англия го отстъnва на Франция при сключването на

мир с френския крал. На следващата година поред­

ният военен спор между Англия и Франция по отно­

шение на Шотландия е уреден с Единбургския дого­

вор.

С разрешаването наведнъж на толкова много въnроси от вътрешен и международен характер

Елизабет постепенно затвърждава авторитета си и

печели доверието на нацията.

Вълненията в Парламента

Един ден nрез октомври 1562 г. Елизабет вне­

заnно е повалена от болест. Тя има обриви по тялото

си и силна треска. Диагнозата е дребна шарка. За

известно време е nочти в безсъзнание, но nосте­

пенно се възстановява.

Това събитие предизвиква вълнения в Парламента

Еnиэабет 1

чючова личност УИЛЯМ СЕСИЛ

Уилям Сесил е най-nриближеното и дове­

рено лице в обкръжението на Елизабет след

възкачването й на престола. Той посвещава

своя живот в подкреnа на нейното управле­

ние, основно по въnросите от nрактическо

икономическо естество.

Сесил е роден в знатно семейство. Него­

вите баща и дядо са също държавници. Той

учи в Кеймбриджкия университет и става

член на Камарата на общините. По време

на управлението на Едуард Vl е nридворен чиновник, но nри властта на Мери 1 напуска за кратко своя пост.

След като Елизабет се възкачва на nрес­

тола, той става министър. И докато отчаяно се

бори да реши споровете и неуредиците вътре

в Англия и извън нейните предели, Сесил

заnочва да увеличава качеството на англий­

ската икономика, изnолзваИки съветите на

икономиста сър Томас Грешъм, който става

известен с думите си: "Лошите nари прогон­

ват добрите пари." През 1572 г. Сесил става

министър на финансите и спасява Англия

от сериозна финансова криза. Разцветът на

Англия при управлението на Елизабет се

дължи в голяма степен на труда и усилията

на Сесил.

Кралицата го награждава за неговата

работа с титлата барон Бъргли през 1571 г.

Отличието се дава по изключение на обик­новен гражданин. Кралицата високо оценява

Сесил с думите: "Няма друга толкова щаст­

лива кралица в Европа, която да има до себе

си толкова добър съветник.•

В кралския двор Сесил nритежава значи­

телна власт като водач на фракцията, nро­

тивостояща на Робърт Дъдли. Той предава

поста си на своя син след оттеглянето си, но

през останалата част от своя живот nродъл­

жава да бъде добър съветник на кралицата.

идната година: "Ако тя беше починала, какво щеше

да се случи с Англия тогава?" Елизабет все още не е

омъжена и естествено няма наследници. Сред чле­

новете на Парламента се разгарят интересни дебати

по повод въnроса с приемник на кралицата на прес­

тола.

• Уилям Сесил е дясна рък;~ н;~ Елиз;~бет. Той вл;~дее до съвършенство диnло­

мациЯТ<~ в политиката, но по-важното

е товёl, че е реалист, решен с всяк;~кви

средства, включително и жестокост, да

nостигне всичко в служба на намеренията

на кралица Елизабет.

Нееднократно лордовете се опитват да повдиг­

нат въпроса за нейния брак. Елизабет рядко заявява

ясно своите планове, избягвайки отговор с изрече­

ния като: "Имам желанието да се омъжа и да имам

деца, но не искам вие да изисквате това от мен."

Когато започват разговорите по темата, члено­

вете на Парламента насочват своя поглед към опре­

делено лице, което изглежда подходяща партия за

брак. Този мъж винаги се навърта в двореца и също

е член на Парламента по нареждане на кралицата

по време на нейното заболяване. Името му е Робърт

Дъдли. Той отговаря за кралските конюшни.

Живот и дейност

Любовта на кралицата

Робин - любимият придворен

ВЕднАГА СЛЕД БЪЗКАЧВАНЕТО й НА ПJ>ЕСТОЛА при Елизабет идват голям брой кандидати за брак.

Единият от тях е испанският крал Филип, бившият

съпруг на Мери. Елизабет отхвърля предложението

му с думите: "Невъзможно е да сключа брак с като­

лик, Ваше величество. Аз изповядвам друга вяра~

По подобен начин се отхвърлят предложенията и

на мнозина други кандидати със знатно потекло,

защото католицизмът се оказва пречка за брачен

съюз. Предложения за брак идват дори от кралската

фамилия Хабсбурги (семейното дърво на Свещената

Римска империя), но остават безуспешни.

Не липсват и ухажори, при които няма затрудне­

ния от религиозен характер. Шведският крал Ерик

XVI и Карл 11, ерцхерцогът на Австрия, са протестанти.

Мнозина представители на аристокрацията както от

Англия, така и от съседна Шотландия, са препоръ­

чани за потенциални съпрузи на Елизабет, но никой

сред тях не я удовлетворява.

Неуреденият въпрос около брака на Елизабет

е привлекателна цел за нелицеприятни слухове.

Мълвата за бременност на Елизабет или голям брой

тайно родени деца се носи навсякъде и всеки път

посочва един и същи мъж за партньор на кралицата.

Името му е Робърт Дъдли.

Елизабет го нарича с прякора му Робин, но макар

и да го харесва изключително много, тя не сключва

брак с него. Зад това се крият определени причини.

Дъдли вече има брак с красива дама на име Ейми.

Докато той се намира зад стените на Лондонската

кула по подозрения в съучастничество в заговора,

скроен от неговия баща, тя се моли за него и сър­

дечно го посреща след неговото освобождаване.

По-късно Дъдли получава привилегията да бъде

допуснат до кралския двор. Един ден, докато слухо­

вете за негова предполагаема връзка с кралицата

се засилват все повече и повече, Ейми е

намерена мъртва. Според извър­

шеното разследване смъртта

е настъпила в резултат

от нещастен случай, но

• Робърт Дъдли. За кратко е затворен в Лондонската кула

заради nодозрения в участие

в заговор, организиран от

неговия баща, nървия херцог

на Нортъмбърланд. Сnоред

една от същестеуващите

версии именно общата

злочеста съдба и nреживяното

съвместно заточение зад

стените на Лондонската кула

сближават Дъдли и бъдещата

никой не знае истината. Разочарована от слуховете за

връзка между кралицата и нейния съпруг, тя вероятно

е извършила самоубийство или нещо повече, станала

е жертва на убийство. Сред хората не стихва мълвата

как Дъдли убива съпругата си, защото иска да сключи

брак с кралицата.

След този инцидент Елизабет преразглежда взаимо­

отношенията си с Дъдли и решава, че бракът с него не

е най-доброто решение. И макар че той не става неин

брачен партньор, не губи положението си, заемано в

кралската свита. Няколко години по-късно Дъдли nолу­

чава от кралицата графство Лестър и пост в двора, не

по-малко важен от този, който заема Уилям Сесил.

Другата кралица

През 1562 г. хугенотите, nредставителите на протес­

тантската реформаторска църква във Франция, поста­

вят началото на Хугенотските войни срещу католиците

във Франция, които продължават до 1598 г. Елизабет

застава на страната на хугенотите, осигурявайки им

подкрепа . И макар че обикновено тя заема nасивна

позиция, когато става въnрос за войни с чужди дър­

жави, този nът взема решение да подкрепи хугено­

тите, а скритият й мотив за това е, че в замяна за ней­

ната подкрепа се надява да си върне обратно Кале

(креnостта - владение на Англия, която е изгубена в

предишна война) .

Войната обаче продължава дълго време и в крайна

сметка с подкрепата, оказана на хугенотите, Англия

не успява да уреди своите сметки. Тъй като крали­

цата определено съжалява за загубата на Кале, по­

късно прави всичко no силите си, за да си възвърне

изгубената крепост, но така и не успява в начинани­

ето си. Англия е принудена да търси други начини за

разширяване на своята територия .

Мери Стюарт, кралицата на Шотландия (съседна

на Англия държава), сключва брак с наследника

на престола на Франция, която по това време се

намира в затруднено положение заради разразилата

се гражданска война. Един ден Елизабет получава

писмо от Мери, която отправя молба към англий­

ската кралица да гарантира сигурността й по време

на прехода й по море от бреговете на Англия nри

нейното завръщане от Франция.

Целта на писмото е следната. Съпругът на Мери,

Франсоа 11, се възкачва на престола през 1559 г. след

нелепата смърт на своя баща. През следващата 1560 г.

обаче, той умира съвсем млад и Мери остава вдо­

вица. Следващият френски крал, Шарл IX, е едва на

10-годишна възраст и реалната власт се оказва в

ръцете на майка му, Катерина Медичи, която про­

изхожда от прочутата фамилия Медичи в Италия.

• Робърт Дъдли и красивата му и любя ща съnруга Ейми.

Елизабет nрисъства на сватбената

им церемония и знае за

съществуването на Ейми.

... Проблемът с лиnсата на брачен съюз на Елизабет се nревръща в централна тема както вътре в

Англия, така и извън nределите й. Нейният бъдещ съnруг би имал огромно влияние в цяла

Евроnа и както казва исnанският

nосланик в едно от своите nисма:

•Всичко зависи от това върху кого

ще се спре кралицата nри избора си на съnруг~

1

~ Хугенотските войни във Франция са конфликти на религиозна

основа между калвинизма, nротестантството, хугенотите и

католицизма. Войната избухва заради жестокостите, nричинени

от херцога католик Дьо Гиз, които nродължават цели 36 години.

Използвайки като предлог смъртта на съпруга на

Мери, Катерина лишава Мери от кралските й права и

я изпраща обратно в родината й Шотландия.

Когато Елизабет получава писмото, тя категорично

не приема исканията на Мери, защото не е удовлетво­

рена от решението на последната да отхвърли рати­

фикацията на Единбургския договор скоро преди

това. Договорът съдържа някои условия, касаещи

пряко Мери Стюарт, например: "Отказва се от пре-

Еnиэабет 1

тенции към nрестола на Англия" или "Не разрешава

на кралицата на Шотландия да добавя трите англий­

ски лъва към герба на Шотландия." По онова време

Елизабет и Мери Стюарт се превръщат е съпернички,

които водят непримирима битка.

Въпреки изброените факти Мери Стюарт се

завръща жива и здрава в Шотландия. По-късно

съперничката на кралица Елизабет ще донесе разми­

рици в упраелениетой в Англия.

~ Портрет на Мери Стюарт от XIX в. след завръщането й в Шотландия от Франция. Нейният свекър, френският

крал Анри 11, nризнава nравата й върху английския nрестол, добавяйки трите английски лъва от герба на Англия към

нейния семеен герб на Шотландия.

ПОЛИТИЧЕСКИ БРАК

XV и XVI в. са времена на непрекъснати борби за власт между монархиите в Евроnа. Свещената Римска имnерия и Римокатолическата църква господстват над

Средновековна Европа, без да зачитат държавни граници, но и двете институции

се намират в упадък. Монархиите започват да укрепват властта си с непрестанни

съюзи и разпокъсване на съседни държави. При това nоложение браковете се

оказват едно благоnриятно средство за изграждане на силни международни вза­

имоотношения между отделните страни.

В случая с Елизабет всичките й ухажори смятат, че тя е част от политически

план. Самата английска кралица е наnълно наясно със ситуацията и понякога

отхвърля кандидатите за брак с лекота, а друг nът сериозно обмисля nредложени­

ята, изnолзвайки политическите маневри като козове в преговорите си със съот­

ветната държава, към която nринадлежи претендентът за ръката й. Франсоа 11 от династията Валоа, най-малкият син на Катерина Медичи (регентwата на Франция),

е добър nример за това. И макар че възрастовата разлика между него и Елизабет,

която по това време е прехвърлила четиридесетте, е подобна на майка и син, тя

действа така, сякаш харесва вероятния си брачен партньор, наричайки го галено

с името Жабчо. Вероятно причината за този nрякор са белезите от шарка по

лицето му, но определено изnолзването на галено обръщение по нечий адрес е

белег за интереса на кралицата към него. Преговорите за брак се оказват наnълно

реални, след като двамата разменят своите nортрети, а всички nридворни от сви­

тата на кралицата не могат да скрият обхваналата ги радост. Всичко това обаче

отново е преднамерено и има скрита цел. Със засилването на конфронтацията

между Англия и Испания кралицата заnочва да води политика на сближаване с

Франция. Испанският крал Филиn 11, запознат с nоведението на Елизабет, nред­

nолага скритите намерения зад този ход и казва: "Разговорите за брак скоро ще

бъдат забравени~ Той се оказва прав.

Живот и дейност

Мрачните облаци на заговори и надвисналата ..,

сянка на воина

Избраният

ПъРВИЯТ, който ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ на Мери Стюарт след завръщанетой от Франция в Шотландия,

е испанският крал. Филип 11 й предлага да сключи брак с принца Дон Карлос. Елизабет е враждебно настро­

ена към преговорите за брачен съюз. Ако партньор­

ството между Испания и Шотландия се осъществи, то

позагубилият властта си католицизъм във Франция би

могъл отново да набере сили.

ЕлИ3абет е обезпокоена също и за католицизма вътре

в Англия. Макар че официалната религия в Англия

е протестантството, което увеличава броя на своите

последователи, то е широко разпространено само в

околностите на Лондон. Аристокрацията от северната

част на кралството, в близост до Шотландия, в по-голя­

мата си част е католическа. Сделка между знатните

родове от Северна Англия и Шотландия 3а навлизане

на юг представлява съвсем реална 3аnлаха. Ели3абет

трябва да направи всичко по силите си, 3а да го възпре.

Около Мери Стюарт се водят и други преговори 3а

брачен съюз. Пример за такъв е френският крал Шарл IX. който е неин девер. За Франция е належащо да спечели

шотландската кралица на своя страна и да я накара

да 3апочне действия срещу Англия. За самата Англия

подобен брачен съюз съвсем не е от полза. Ето защо

за Елизабет е важно да избере сред своите васали под­

ходящ кандидат за съпруг на Мери Стюарт, който да

служи вярно на английските интереси. Избраникът е

любимият придворен на Елизабет- Робърт Дъдли.

Не се знае със сигурност, но вероятно кралицата се

надява, че досадните слухове за нейна връзка с Дъдли

ще бъдат преустановени с брак между него и Мери.

П'ЬТfВ8не във времеrо

Скандалът с Мери Стюарт

За съжаление хитро замисленият план на Елизабет не се осъществява, тъй като Мери Стюарт решава да сключи

брак с Хенри Стюарт. лорд Дарнли. Той е неин братовчед, принадлежащ към династията Стюарт. блИ3ка до Англия и имаща своите претенции към английския престол.

Това е първата от поредицата грешни ходове на Мери, които донасят победата на шотландските протестанти и на Елизабет. Въпреки внимателния избор, много скоро след сват­

бата лорд Дарнли и Мери не могат да се понасят и това продължава дори след раждането на техния син Джеймс. Мери, възпитана във френския двор, не издържа дебе­

лашкото поведение на грубия си съпруг. Освен това Дарнли носи отговорност за убийството на мъж от сви­тата на Мери, тъй като е обсебен от мисълта, че тя има

връзка с него.

Малко по-късно започват да се носят зловещи слу­

хове за заговор 3а убийството на Дарнли, организиран от

Мери. Дарнли наистина умира при взрив на буре барут, намиращо се в неговата спалня.

В свое писмо Елизабет съветва Мери Шотландска да действа предпазливо. Мери обаче пренебрегва преду­

преждениятай и сключва брак за трети път с граф Ботуел - предполагаемият заговорник в убийството на Дарнли.

Бракът се подлага на критика И3 цялата страна и в крайна сметка довежда до бунт на аристокрацията, която побеж­дава войските на Мери. Тя е заловена и принудена да се

откаже от претенциите на своя син Джеймс към престола

на Шоmандия и е затворена в замъка "Лох Левен".

• Сър Франсис Уолсингаме шnионин на Елизабет.

Той заслужава дадения му от кралицата nост и

доnринася значително за държавното уnравление с

обширните си и богати nознания за ситуацията в Евроnа

и владеенето на голям брой чужди езици.

ХРОНОЛОГИЯ НА ЗАГОВОРИТЕ

Животът на Мери Стюарт след бягствотой в Англия nредставлява низ от заго­

вори срещу Елизабет. Писма, съдържащи nоверителна информация, наnисани

с шифри и символи, засягащи различни коварни nланове, се изпращат през

цялото време. Всички те обаче достигат до Елизабет

заговора се създава

така нареченият ·съюз

за сътрудничество"

(Вопd of Associatioп). Той задължава всички страни

в него да сложат своя

подпис под заповедта за

.... Мери Стюарт - кралица на

Шотландия. Повторният й брак

оказва значително влияние върху

неnрекынато nроменящото се

nоложение на страната й.

заради разпръснатата неофициална мрежа от инфор­

матори, съществуваща под вещото ръководство на

майстора в шпионското дело - сър Франсис Уол­

сингам.

Заговорът "Трокмортън" от 1583 г. е широ­

комащабна конспирация за покушение срещу Елизабет, в който са въвлечени Франция и

Ватиканът. Веднага след разкриването на

екзекуция на всяко лице, което се оnитва да узурnира трона. Всъщност орга­

низацията представлява ключов юридически прецедент, на който се позова­

ват при екзекуцията на Мери.

С Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Той е висок.

красив млад мык. който nобеждава останалите

ухажори и сnечелва nоложението на съnруг на

шотландската кралица Мери. От друга страна,

Дарнли е самонадеян, nодъл и арогантен човек

и в крайна сметка губи любоета й.

Заговорът "Бабингтон• е конспирацията, която директно довежда до обез­

главяването на Мери и представлява nокушение за убийството на кралицата,

в центъра на който стои довереното лице на Мери -Томас Морган, намиращ

се в Париж. Всички зашифровани съобщения и писма са nрихванати от англий­

ските шпиони на Уолсингам. Заговорниците лесно nроговарят пред Уолсингам.

Освен всичко останало, в ръцете му се намира шифърът, който е солидно дока­

зателство за участието на Мери в заговора за убийство на Елизабет. Този факт

свидетелства, че от самото начало Уолсингам търси стабилни доводи в под­

крепа на екзекуцията на Мери.

•

Сянката на велика сила

Затворничката Мери Шотландска се осмелява да

избяга от "Лох Левен" с помощта на свои поддръж­ници. Начело на войска от 6 ООО войници тя повежда битка с шотландски военни подразделения. След

поражението, претърпяно от нейната армия, тя бяга с някои от своите съмишленици в Англия.

След като получава писмото с молба от Мери, Елизабет смята, че властта й на кралица следва да

бъде запазена възможно най-дълго. Тя се безпокои и за самата себе си, защото ако не nостъnи nодобаващо с Мери, твърде вероятно е да си навлече неодобре­

ние, тъй като също е кралица. Затова Елизабет се нуж­дае от доказателство за невинността на Мери по отно­

шение на убийството на нейния съпруг. Въпреки че разследването на смъртта на Дарнли

се провежда доста внимателно, то не завършва с ясна

присъда. Вината на Мери е очевидна според създа­лите се обстоятелства, но липсват солидни доказател­

ства. Междувременно невръстният крал Джеймс Vl и неговият регент, който е протестант и следователно

настроен приятелски към Англия, заnочват да уnрав­

ляват Шотландия. Мери остава пленничка в Англия. По време на нейния плен Елизабет й дава опреде­

лено ниво на свобода. така че близката й родственица

да живее като член на кралското семейство. По ирония на съдбата, докато Елизабет се отнася благосклонно към Мери, тя непрекъснато участва в тайни заговори,

целящи детронирането на Елизабет. Много от тях се планират в съюз с католическия север на Англия и

настроените срещу управлението на Елизабет лица в околностите на Лондон, а ролята на "сив кардинал" зад

всичко много често се играе от Църквата в Испания.

Елизабет заповядва всички заговорници и измен­ници да бъдат екзекутирани, но се колебае доста дали да продължи да държи под стража Мери, или

да я екзекутира. Безкрайните заговори от страна на Мери обаче в крайна сметка принуждават Елизабет да я накаже. Освен това и английският парламент

настоява за екзекуция на Мери Шотландска.

Елизабет подписва смъртната nрисъда nрез 1 587 г.,

почти 20 години след пленяването на Мери. Когато про­читат присъдата на Мери, тя мълчаливо се прекръства

и произнася следните думи: "Благодаря на Бог за това."

Екзекуцията се състои седмица по-късно. Мери

Стюарт отива към ешафода и сама полага главата си на него. Говори се, че лицето й не губи изражени­

ето си на кралско величие дори и след като острието

преминава през врата й.

Еnиэабет 1

• Картина с маслени бои, изобразяваща убийстеото

на Дейвид Ричо (или Рицо) -италианецът, който е частен

секретар на Мери Стюарт.

Дарнли ревнува съnругата

си от Дейвид и го nребива до

смърт nред очите й с nомощта

на свои съмишленици.

• Мери на ешафода. Говори се,

че макар и на 44-годишна възрасr.

косата й е наnълно nобеляла.

но тя я скрива nод nерука.

След нейната екзекуция вече

не се зараждат широкомащабн~<~

заговори за отхвърляне властта

на кралицата.

• Мери, nриближаваща се към ешафода. Тя се nодготвя цели

три часа за събитието, което

слага край на живота й, като носv

червена nола на мъченица nод

рокля от черно кадифе.

Живот и дейност

Изправена пред национална криза

Плененият кораб

ВзАимоотношЕниятА мЕждУ Англия и ИСПАНИЯ се влошават nрез nо-голямата част от уnра­

влението на Елизабет. Причина за това са не само

неnрекъснатите заговори, организирани от Мери

Стюарт, но и разnолагането на кораби от страна на

Англия, насочени срещу Исnания.

Англия заnочва nленяването на исnански кораби

около 1560 г. и тази nрактика се засилва nрез след­ващото десетилетие. В действителност nленяването

на кораби не е nросто nиратски акт. тъй като англи­

чаните nритежават сnециално разрешение от краля,

а цел на техните атаки са корабите, nринадлежащи

на nротивникови държави. С други думи те nредста­

вляват своеобразни викинги, които имат благослови­

ята на монарха.

Прочути имена сред каnитаните на такива кораби са

Франсис Дрейк и Джон Хокинс. И двамата са базирани в

Плимут и имат екиnажи, състоящи се от англичани, ра.з·

nоложени на търговски кораби, осъществяващи търго­

вията между Англия и новите континенти. По време на

едно от своите nлавания те са наnаднати от исnанска

флотилия. Като ответна мярка срещу Испания, Дрейк и

Хокинс започват да плячкосват трансnортните съдове,

nревозващи злато и сребро и nредставляващи исnан­

ска собственост в новооткрития континент. Част от

nлячката на nленения кораб е давана на кралицата. В

онези времена nодобни плащания спомагат за финан­

совото възстановяване на държавната хазна. Освен

това екиnажите на такива кораби nридобиват боен

оnит и умения за водене на морски битки .

Елизабет дава висока оценка за nрофесионализма

на екиnажите и nодкреnя пленяването на кораби . През

1577 г. тя назначава Хокинс за глава на морската адми­нистрация и морски адмирал. Той оnравдава очак­

ванията на Елизабет, като изгражда мощна флота за Англия . Междувременно Дрейк nродължава с nират­

ски действия и успешно завършва второто в исто­

рията на човечеството околосветско пътешествие.

Скоро след своето завръщане той донас.я в Англия огромно състояние, натруnано в резултат от плячкос­

ване и мародерстване на кораби, а самата Елизабет

лично отива на неговия кораб, носещ името "Златната

кошута", за да му даде на място рицарска титла.

От друга страна, Испания не може да остане безу­

частна и да nродължи да си затваря очите за англий­

ските мародерства, ето защо испанският крал Филип

11 nовдига въnроса nред Англия, заявявайки открито

своето недоволство от случващото се. Елизабет се

противопоставя и отказва да прекрати пиратските

набези, под предлог че върши това заради намесата

на Исnания в търговските й дела. Всъщност nляч­

ката, заграбена от исnанските кораби, вече е изnолз­

вана по предназначение, а именно - в изnлащането

на натрупани дългове.

По този начин икономическата криза в Англия

е nреодоляна именно благодарение на огромната

nлячка, придобита от nленяването на испанските

• Реnродукция на кораба на Франсис Дрейк "Златната кошута'. Той остава в

историята с усnешното си окоnосветско

nътешествие и става незаменим за

Англия.

• Морякът Джон Хокинс е роден в nристанищния град nлимут. Той

развива търговските връзки между

Англия, Африка и Западна Индия.

морски съдове, а самата Елизабет си затваря очите

nред свършеното, макар и напълно да осъзнава кри­

миналния характер на деянията.

Въпросът с Холандската република

И макар Англия и Испания да се nротивопоставят

една на друга, между двете държави не се състои

въоръжен сблъсък nрез 70-те години на XVI в. Това се случва, защото Англия подава ръка на Франция,

а съюзът укреnва още nовече след годежа между

Елизабет и френския крал Франсоа 11. Испания не е готова да сложи началото на конфликт с Англия. Освен

това и двете държави се оnитват да избегнат пряката

конфронтация с всички възможни средства, защото се

намират в затруднено финансово положение.

В края на 70-те години на XVI в. степента на nротиво­nоставяне между Англия и Исnания nостепенно нара­

ства, след като Холандската република застава на стра·

ната на Испания, като по този начин накланя везните

в нейна nолза. По-голямата част от Холандската репу­

блика се намира nод властта на Испания, но някои

държави на север се противоnоставят и формират

Утрехтската уния. Те застават срещу южната част, нами­

раща се nод управлението на губернатор - херцога

на Парма, изпратен там от Исnания. Елизабет е обез·

nокоена, че Холандската република може да попадне

nод nълната власт на Исnания, ето защо изnраща

въоръжени части под командването на Робърт Дъдли

(първи граф на Лестър), които да окажат nодкреnа на

Утрехтската уния. По този начин кралицата открито

... Елизабет nосещава кораба на Дрейк. Тя казва на френския nосланик, че "кралят на Исnания отчаяно жадува за главата

на Дрейк". След като имитира обезглавяването на Дрейк, тя го

отnичава с рицарска титла.

r

демонстрира отношението си към Испания.

Приблизително по същото време Филип съвмес­

тява титлата си с тази на крал на Португалия. Така

властта на Испания става по-силна. Този факт дава

смелост на Филип и той започва да разглежда въз­

можността за нападение срещу Анmия с помощта на

огромна испанска флота. Създава се nлан за инвазия

във вътрешността на Англия чрез силна армия под

командването на херцога на Парма.

Атаката срещу Армадата

Осъзнавайки опасността и рисковете, създадени от

ситуацията, Елизабет се опитва по всички възможни

начини да избегне войната. Тя яростно се противопос­

тавя на военни действия, предпочитайки да изчака,

докато бунтовниците в Холандската република при­

ключат спора си с Испания. Единственото й желание е

скорошно постигане на мира. Освен това тя се безпо­кои за незавидното икономическо положение, което

ще се влоши от цената на възможните военни действия.

Плановете на Испанската армада обаче не са далеч от

своето осъществяване. Заговорът да се постави Мери

Стюарт на анmийския престол, за да играе ролята на

марионетка в ръцете на испанския монарх, не се реали­

зира, защото тя е екзекутирана през 1587 г. Екзекуцията

й дава възможност на Филип да издаде заповед за пус­

кането на Армадата през май 1 588 г. След като разбира, че конфликтът не може да бъде

избегнат, Елизабет не се поколебава и се впуска в бит­

ката с много смелост, окуражавайки както воините си,

така и цялата нация. Английската флота е елитарно

подразделение, обучено от самия Хокинс. Великият

морски адмирал Дрейк сразява Армадата недалеч

от бреговете на крепостта Кале, въпреки че испан­

ската флота е по-многобройна и по-добре въоръжена.

Армадата е принудена да направи отстъпление.

След победата над Армадата мощта на Испания

започва постепенно да угасва. През 1590 г. държавата влиза в религиозна война с Франция, която завършва с

неуспех. По време на същата война Испания губи своя

надарен пълководец - пармекия херцог. Освен това

се създава неблагоприятно положение в Холандската

република. Испанците са въвлечени и в редица други

военни конфликти, които стопяват бързо средствата в дър­

жавната хазна и водят до фалит.

За разлика от Испания, популярността на Елизабет в

родината й достига своя връх, особено след победата,

удържана във войната. Смята се, че десетилетието след

поражението на Испанската армада е най-блестящият

период в управлението на Елизабет. Във вътрешен план

обаче в Англия се случват недотам блестящи събития.

~ни моменти НЕРЕШИТЕЛНА ЛИ Е КРАЛИЦАТА?

Разглеждайки Елизабетинската епоха, лесно съзираме дейст­

вията, които nредnриема кралицата. Тя се намира в nозиция,

която й nозволява да вземе различни по естество решения,

засягащи въпроси от национален характер. Когато обаче й се

задават въnроси, тя не достига лесно до отговор, често изчак­

вайки благоnриятен спучай или nодходящото време, докато не

nолучи настоятелни молби за крайно решение. Точно това се

сnучва неnосредствено nреди избухването на войната срещу

Исnания, както и по отношение екзекуцията на Мери Стюарт.

Що се отнася до началото на конфликта с Испания, nред Елиза­

бет стоят за разmеждане и nреценка някои финансови въnроси,

а за екзекуцията на Мери Шотландска кралицата сnедва да пре-

цени внимателно заnазването на властта на короната. И макар че

съществуват основателни nричини тя да не вземе бързо решение

по сnоменатите въnроси, колебанието й е в силна стеnен nовл~~t­

яно от нейния нерешителен характер. Чертите на несигурност са

видими и в деnата й в Парламента, където тя не уnражнява пра­

вото си да казва крайната дума и това разстройва и отегчава както

нейните помощници, така и членовете на Парламента. Лиnсата на

решителност се материализира не само в ситуации, изискващи

трудни решения, но и в ежедневния й живот. Елизабет често

сменя местоnребиваването си, неnрекъснато размества срещите

си и маршрутите, по които nреминава. Това довежда до негодува­

нието на всички, работещи за нея.

Ели3абет 1

.... Филиn, ях наn крава,

nредставnяваща Холанд·

ската република, а нейният

губернатор я дои.

Уилям Оранжски, водачът

на Утрехтската уния,

държи кравата за рогата,

а Ели33бет я храни.

.... Елизабет на nосещение в театъра "бnекфрайърс". При

nоявата си в общество тя винагм

се облича доста екстравагантно,

за да демонстрира своята власт.

Живот и дейност

Сдържан блясък Смъртrа на държавници с висок ранг

НовиНАТА ЗА РАЗГРОМА 1 !А АРМАДАТА се разnрос­транява из цяла Евроnа и звучи като nълна изненада.

Армадата се разглежда като символ на могъществото

на Исnания и фактът, че е ужилена от една малка nче­

личка, донася радост на всеки, който чува веспа за

събитието. Когато самият Филиn чува nотресаващата

катастрофална новина, той се опегля в един nарак­

лис на своя дворец, където не nрестава да се моли.

Елизабет удържа nобеда, но остава със смесени чув­

ства. Исnания е nобедена за известно време, но вой­

ната все още не е nриключила . Носят се слухове, че

Филиn изчаква nодходящия момент и следваща въз­

можност за атака. Ситуацията в съседна Ирландия

е nричина за сериозна загриженост. Държавата има

силни връзки с Исnания от доста време насам и в

оnределен момент ще се надигне на бунт. Този нема­

ловажен факт е nовод за безnокойство на кралицата.

Силите в Холандската реnублика не се nредста­

вят задоволително. А най-съсиnваща новина е тази

за смъртта на Робърт Дъдли - nърви граф на Лестър.

След него няколко държавници с висок ран~ nод­

креnящи Елизабет по време на нейното уnравле­

ние, си отиват от този свят един след друг. Това са:

Хокинс и Дрейк - героите на nобедата над Армадата,

Уолсингам, който nомага за спасяването на живота на

кралицата всеки nът, когато разкрива заговор за nоку­

шение срещу живота й, Уилям Сесил - първи барон

Бъргли и нейна дясна ръка за nродължителен nериод

от време. Периодът след nобедата над Армадата носи

името "най-блестящият·: но за кралицата той е изnъл­

нен с тъга.

Амбициозният младеж

На мястото на старите васали около Елизабет

заnочва да изниква ново nоколение. Робърт Сесил е

втори син на Уилям Сесил. Той nритежава nрактичния

ум на своя баща, ето защо кралицата високо го цени

и с готовност се съветва с него, nреди да наnрави

свой ход. Уолтър Рали е друг всеотдаен млад васал,

подкреnящ плановете на Елизабет да nокори

Новия свят. Един мъж обаче nечели благо­

разnоложението на кралицата nовече от

останалите. Името му е Робер Деверьо,

втори граф на Есекс.

Елизабет не може да nрестане да

се възхищава на таланта и красотата

на този младеж. Тя мисли за неговото

благосъстояние още от детските му

години. Кралицата му дава nост и го

държи близо до себе си. По характер

обаче той е самонадеян, себичен и доста нелюбезен. Никак не е чудно, че

в него Елизабет вижда втори Робърт

Дъдли, nърви граф на Лестър. Освен

това Есекс е зет на Дъдли. Кралицата

му дава длъжноспа отговарящ за

.... Пренасянето на тленните останки

на Елизабет от двореца "Ричмънд•

в Уестминстърското абатстао, където

се състои нейното nогребение.

Заради тежката загуба всичк.и

лондонски граждани говорят тихо

и целият град nотъва в мълчание.

.... В зряnата си възраст Елизабет

е очарована от васала Есекс.

След неговата екзекуция кралицата

nостеnенно губи енергичността си.

кралските конюшни - един високоnлатен nост, зае­

ман nреди това от неговия тъст Дъдли.

Елизабет обаче е достатъчно оnитна да държи

Есекс до себе си, но същевременно внимателно

следи той да не участва nри вземането на важни

решения. Есекс е неудовлетворен от подобно отно­

шение и заnочва да разгласява nублично великите

си амбиции . Той дори nредлага услугите си за nоту­

шаване на бунт, но му лиnсват сериозни умения да се

сnрави с nодобна нелека задача. Нееднократно мла­

дежът не изnълнява заnоведи и nроизволно решава

да сключи nримирие, завръщайки се безусnешно в

Англия. Елизабет е разгневена от nодобно nоведе­

ние и го лишава от заеманите nостове, отказвайки да

слуша оnравданията му.

Есекс, който намира ситуацията за неnоносима,

заnочва да крои заговор за бунт заедно с неколцина

свои nоддръжници в Лондон, който в крайна сметка

е неусnешен. Скоро обаче е заловен и затворен в

Лондонската кула. Един от свидетелите е неговият

приятел Франсис Бейкън. Бейкън е nринуден да сви­

детелства за вината на Есекс и всъщност nоказанията

му са директна заnовед от страна на кралицата. Есекс

е осъден на смърт.

Последен блясък

След като всичките й велики васали я наnус­

кат един след друг, Елизабет заnочва все nовече и

nовече да усеща самота, особено с наnредване на

възраспа. Тя не е в състояние с лекота да контро­

лира nо-младите си съветници, както и да уnравлява

застоя в делата на Парламента, когато се наложи .

Усеща се нарастване на оnозицията срещу цената,

заnлащана за водене на войни, и nрекаленото регу­

лиране на икономически отрасли с уnотребата на

сnециални разрешителни (nатенти) за моноnол nри

делата в nарламента.

Въnреки nобедата над Армадата, nротивосто­

енето на Исnания nродължава във вътрешноспа на

страната. Въnросът с nотушаването на бунтовете в

Ирландия заnочва да nридобива сериозни измере­

ния. Парламентът трябва да одобри nореден закон за

вдигане на данъците, свързани с разходи за военни

действия. Подобно неnрекъснато увеличаване на

налозите кара някои съветници да заемат nо-твърда

nозиция. Кралицата издава сnециални разрешителни

nатенти за някои от nриближените си васали, давайки

им моноnол върху различни стоки и артикули, уnотре­

бявани за ежедневни нужди . В резултат от това цената

им се вдига неимоверно и това nоражда недоволство

сред народа.

През 1601 г. се събира nоследната сесия на

Парламента от Елизабетинската епоха, а сред nар­

ламентарните членове възникват ожесточени сnо­

рове и дискусии. Всички те излизат с nредложение

да се наложи забрана върху nравото на кралицата да

издава лицензи и nатенти. Елизабет от своя страна е

разгневена от оnита на nарламентарните членове да

ограничават nравата на властващия монарх и то no такъв начин. Но за да nреодолее финансова криза в

.... Робер Деверьо втори граф на Есекс. Той е роден през 1 566 г., а възрастовата

разлика между него и Елизабет е почти

като между родител и неговото дете.

Той се издига много, защото е фаворит на кралицата, но неговото безочие и

арогантност са неоnисуеми.

.... Картина, изобразяваща английския

nарламент. В центъра седи Елизабет. Мястото от долната страна на трона на

кралицата nринадлежи на nредседателя

на Горната камара. Местата от дясната

и от ля вата страна са за членовете на

Камарата на лордовете, а тези до тАх -за членовете на Камарата на общините. 'Златната реч' е произнесена no време на nредставянето на членовете на

Парламента на кралицата.

Библиотека на спомените

ДВОРЕЦЪТ "РИЧМЪНД"

Еnиэабет 1

държавата, тя е nринудена да се съобрази, за да оси­гури одобряването на мерки за смекчаване на нало­

зите.

Тя обещава да nремахне моноnола, nричиняващ

толкова много страдания на народа, и в своя реч nред

Парламента заявява следното: "И макар че Бог ме е

издигнал високо, аз отдавам славата на короната с.·

на това, че уnравлявах с вашата любов:· Всъщност това

е част от така наречената "Златна реч" на кралицата -един от nаметните шедьоври на реториката в англий­

ската история.

Година и няколко месеца след това събитие в nар­

ламента, а и вероятно заради nреместването в дво­

реца "Ричмънд" в студено време, здравето на Елизабет

рязко се влошава. Тя не може да nоеме никаква храна.

нито лекарства, а освен това отказва да сnи заради

кошмарите, които я сnохождат. Казват, че вместо това

седи в леглото, облегната върху възглавниците. Тя

умира в двореца "Ричмънд" nрез март 1603 г. Елизабет не обявява свой nриемник на nрестола, ето защо

Робърт Сесил, който се разnорежда в двора след

смъртта на Есекс, тайно nодготвя краля на Шотландия

Джеймс Vl (син на Мери Стюарт), да наследи трона.

Когато Сесил за nърви път nредлага името на Джеймс

nред Елизабет, тя nросто nрави жест с ръка. Не се знае

обаче дали е в знак на съгласие, или наnротив.

.... Картина на двореца 'Ричмънд~ нарисувана nрез XVII в.

Елегантната nостройка е любимо мАСТО на Елизабет, а характерна

черта на сградата е украсеният й nокрив във формата на куnол.

След nет nокоnения и 118 години смъртта на Елизабет бележи края на исто­риятана династията Тюдор. Дворецът "Ричмънд~ където умира Елизабет, е място,

което остава в nаметта заради сиnната си връзка с Тюдорите. Той е любим на

Хенри Vll, дядо на Елизабет и основател на династията Тюдори, който nостро­ява наново и nреименува двореца, след като nредишният nалат, издигал се на

същото място, изгаря до основи. Името Ричмънд nроизлиза от фамилията на

Хенри. Дворецът е уютен, излъчващ великолеnие и величественост, в който се

намират множество овощни градини и красиви nаркове, представляващи осо­

бена радост за Елизабет.

еъртата съnруга на Хенри, Ан от Клийвс, nолучава в дар двореца след няколко­

месечния си брак с краля. Хенри не харесва Ан, но Елизабет и nо-голямата й сес­

тра Мери 1 имат добри взаимоотношения с нея. Малката Елизабет дори си играе с нея във времето, което прекарва в двореца.

Бащата на Елизабет, Хенри Vll l, nрекарва там по-голяма част от своето детство. "Ричмънд" е и мястото, където живее за малко първата му съnруга Катрин. Чет-

Говори се, че "Ричмънд" е nървият дворец в Англия, в който има тоалетна с

течаща вода. Сnоред една от съществуващите версии nричината за nостроява·

нето на модерната тоалетна е манията за чистота на Елизабет. И тъй като мяс·

тото е nрисnособено nрез 1597 г., самобгодини nреди смъртта на кралицата, със

сигурност тя не е имала възможност да изnолзва nродължително време цивили­

зованото изобретение.

Заnазени до днес са само nостройките около nортата на двореца "Ричмънд~

-

Важни събития

Победата над Испанската армада.

Възходът на кралството, господстващо над всички морета

Конфликтът между Англия и Испания се поражда в резултат от

намесата им в религиозни войни. Властта на Испания нараства,

след като присъединява към териториите си Португалия и се простира

из цяла Западна Европа, с изключение на Англия. Кралицата прави

всичко възможно да избегне конфликта, но в пристанището на Лисабон се събира огромна, изглеждаща непобедима, флотилия от кораби.

Най-накрая започва войната.

Приближаването на противниковата флота

СИЛНАТА ИСПАНСКА ФЛОТА, известна nод името Армада, nобеждава турските кораби в битката

при Лепанто nрез 1571 г. Тя унищожава и френската

флота nри Азорските острови. По този начин репу­

тацията на Исnанската армада става nрочута в цяла

Евроnа.

На ЗО май 1 588 г. Армадата наnуска пристанището

на Лисабон и се отnравя към Англия. Силата й по това

време съставлява 1 ЗО кораба и екиnаж, наброяващ ЗО ООО души. Основната част от флотилията се състои

от галери и nоловината от моряците са nринудени да

бъдат и гребци по време на военни действия .

Английската флота наброява 197 кораба и 15 ООО моряци . В nо-голямата си част те изnолзват малки

съдове, ето защо английската флота изглежда nо­

малка от тази на Исnания. Основната част на фло­

тата съдържа галеони, nостроени в началото на XVI в. Особеното nри тях е, че разполагат с много отвори за оръдия от двете страни. Освен това английските гале­

они имат nо-дълъг кил, а корnусът им е по-нисък, за

да даде възможност за nо-добро наnравляване и под­

вижност.

Огромната разлика между тях е стратегията, която

nрилагат. Исnанската флота изnолзва остарелия

метод на nриближаване възможно най-близо до nро­

тивника, докато англичаните вкарват в употреба оръ­

дията си. Тяхната nо-голяма мобилност и уnравля ­

емост дава възможност за осъществяването на тази

стратегия. Именно в това се крие и тайната на англий­

ската флота. Уменията на Джон Хокинс, nоставен

начело на морското укреnване на Англия от самата

кралица Елизабет, nревръща английската флота в

най-силната флота в Европа.

Исnанският главнокомандващ, херцогът на Медина

Сидония, по заnовед на крал Филиn наnредва, за да

се присъедини към исnанската армия, nредвождана

• Този nортрет е известен също nод името "Армада", защото на заден nnaн е изобразено оттеглянето на nобедената исnанска

флота. Ръката на крдЛицата, сnожена върху глобуса. nокрива

Новия свят.

от губернатора на Холандската република - парм­

ския херцог. Те се срещат малко след наnускането на

Лисабон. След това изчакват малко nовече от един

месец, като nрез това време се снабдяват с nриnаси

и извършват ремонти по корабите, а на 19 юли nрис­тигат в близост до Лизард Хед (Югоизточна Англия).

Планът на исnанците е да заnочнат настъnлението

си от това място, да nреnлуват Ламанша, да се срещ­

нат с nармекия херцог, да слязат на английска земя,

да арестуват кралицата, обвинявайки я в ерес, и след

това да nокорят и останалата част от Англия.

Исnанската флота се състои от множество транс­

портни съдове, превозващи запаси, необходими за

осъществяването на замисления nлан и с цел избяг­

ване на ненужни морски битки. Армадата заема

отбранителна nозиция и усnешно nреминава през

Ламанша.

• Филиn 11, крал на Испания.

Командващият Армадата, Херцогът

на Медина Сидония, не е изклкг

читеnна личност, ето защо Филиn

неnрекъснато му изпраща писма,

Еnи3абет 1

1 Английската флота nод

nредводителството на Франсис

Дрейк е далеч nо-бърза от

Исnанската армада. Англичаните

заемат nоложение с nоnътен

вятър и заnочват своята атака.

Поставя се началото на войната.

"' Карта на морската битка в близост

до остров Уайт на 25 юли. Исnанската флота вече е заела формата

на nолумесец. за да се nредnази

от сериозни щети от страна на

английските кораби, nреди да се

срещне с херцога на Парма.

Крехко тяло на жена с душа на монарх.

Душата е кралицата на Англия.

От своя страна Елизабет взема дейно участие,

поемайки позицията на главнокомандващ и нареж­

дайки на своите поданици да разположат пехо­

тинци, които да защитават срещу нахлуването на

испанската армия. По южното крайбрежие на Англия

се разполагат наблюдателни постове и веднага след

като новината за това достига до английската флота

под командването на Франсис Дрейк, се отправят в

настъпление. Настигат Армадата два дни по-късно

посред нощ. Дрейк използва попътния вятър през

нощта и започва своята атака призори.

Необикновената тактика на Дрейк

Първоначално схватката не се разгаря напълно.

За щастие обаче, на един от корабите в испанската

флота се взривява буре с барут и той отпада от строй­

ните редици на Армадата. Корабът носи запасите на

хазната, предназначени за испанската флота, и него­

вото унищожаване има пагубен ефект върху морала

на всички воини.

На 23 юли испанската флота печели преимущест­

вата на попътен вятър, а след това поставя нача­

лото на контраофанзива . Английските кораби пре­

възхождат тези на испанците по отношение на сво­

ята подвижност и успяват да си възвърнат положе­

нието, в което им помага попътният вятър. Всички

те обсаждат флагмана "Сан Мартин", на борда на

който се намира самият главнокомандващ, херцо­

гът на Медина Сидония, и го атакуват. "Сан Мартин"

се отървава на косъм. Херцогът на Медина Сидон и:

nознава английската флота, докато корабите с оръ

дия успяват да сnечелят nреднина от тези две биткv

и решава да изтегли испанците, карайки ги да зае

мат отбранителна позиция, заставайки nод фор

мата на полумесец. Английската флота не е в със

тояние да ги разбие до времето, когато испанскат.

флотилия достига бреговете на Кале (планиранотс

място за среща с пармекия херцог). Той и предваж

даната от него армия все още не са пристигнали таh

заради забавяне от страна на опозиционните сили 1

Холандската република. Дрейк не изnуска чудеснат.

възможност и започва да nланира нова атака.

На следващата нощ срещу 28 юли осем лодкv

натоварени с барут, са запалени и взривени в най

гъстата част на Армадата, където корабите са хвър

лили котва. В онези дни морските съдове се nравя

от дървен материал, ето защо е трудно да се потушс

избухнал на тях nожар. Изnолзването на лодки •

барут е обичайна военна тактика. Естествено, испан

ците не пренебрегват собствената си защита и раз

nолагат наблюдателни лодки около своите позициv

Лодките с барут, използвани в тази атака, са неверо

ятно големи, като всяка една тежи между 1 ОО и 201

тона. С огромните си размери горящите лодки озаря

ват мрака на нощта, носейки се неумолимо и бързс

по вятъра и течението към сърцето на испанскат.

флота.

Е

Важни събития

Основната част на английската флота nод командва­

нето на Дрейк nреследва Армадата до nривършване на

амунициите й. Към тях обаче усnяват да се nрисъеди­

нят други отряди, намиращи се в близост до nристани­

щето Дувър, и възстановяват част от силите си. Въnреки

това налице са други благоnриятни условия в nодкреnа

на Англия.

Осуетяване плановете на Армадата

Призори на 29 юли английската флота заnочва да отблъсква исnанската и да разбива стройните й редици. Тоnовните изстрели не стихват цял ден, три

исnански кораба са nотоnени, два са наnълно раз­

рушени. На идната сутрин са изгубени още четири

съда и в този момент исnанските воини остават без

каnка сила. Английската флота все още не е nретър­

nяла загуби, с изключение на осемте лодки с барут.

Англичаните не nрестават със своето настъnление,

докато не се уверят, че няма никакъв шанс исnанците

да стъnят на английска земя.

В сегашното си състояние Армадата не може да

бъде nозната. Много от корабите й са nотоnени или

засядат в nлитчини, вместо да избягат към Северно

море. Завръщането в Исnания nрез Ламанша е невъз­

можно, ето защо оставащите кораби заобикалят

Британските острови, но условията на оцелелите

кораби са жалки и неnоносими. Храната и водата

nривършват, освен това no nътя си срещат бури, а на борда се възцарява чумата. Корабите, които усnяват да се завърнат в Исnания, наброяват едва nоловината

от nървоначалния си състав.

-

• Картина на Елизабет по време на

nосещение на войниците, охраняващи

Тилбъри. Тя nроизнася реч, nовдигаща

духа им.

.... Карта от XVI в., изобразяваща

маршрута на Армадата. Повечето

от моряците в исnанската флота не

nодозират за съществуването на

този северен nът, а това затруднява

завръщането им обратно.

Благодарение на добре свършената работа на

английската флота, широкомащабната атака, nла­

нирана от исnанските сили, е избегната. По време

на целия конфликт Елизабет не остава в двореца.

Първоначално тя иска да nосети войниците, охраня­

ващи южното крайбрежие, но съветниците й се nро­

тивоnоставят на намеренията й. Вместо това тя зами­

нава за Тилбъри, град в устието на река Темза, неда­

леч от Лондон. След като nоздравява смаяните вой­

ници, тя nроизнася окуражаваща и nовдигаща духа

реч, казвайки, че е готова да живее и умре в реди­

ците на армията, да nадне за своя Бог и своето крал­

ство, своя народ, чест и кръв, дори в калта. Тя добавя

думите: "Аз знам, че съм в тялото на слаба жена, но

nритежавам сърцето и смелостта на владетел на цяла

Англия."

Елизабет научава за nоражението на Армадата no време на своя nрестой в Тилбъри. Избегната е без­

nрецедентна катастрофа. Народът в Лондон nосреща

завръщането на кралица Елизабет с огромна радост.

Навсякъде се организират nобедни шествия, а в кате­

дралата "Свети Павел" се nроизнасят молитви на бла­

годарност. Когато Елизабет застава nред nоданиците

си, които й отnравят своите горещи благодарности,

е обгърната наnълно от радостните възгласи на на­

събралото се множество.

Смята се, че дори и да беше усnешна инвазията на

исnанците в Англия, nодкреnата, очаквана от Филип

от страна на английските католици, нямаше да се

материализира. Атаката на Исnанската армада обе­

динява целия народ на Англия, който защитава сво­

ята родина, независимо от религията си.

-----

. · · · Еnиэабет 1

ОТ КАКВО Е ПОРОДЕН СБЛЪСЪКЪТ?

СТАРАТА ВРАЖДА МЕЖДУ КАТОЛИЦИ И ПРОТЕСТАНТИ

Същност на религиозната война

Елизабет ненавижда войната, защото

тя представлява заплаха за хазната.

В миналото испанският крал Филиn 11 е нейният галантен зет. И макар че два·

мата се познават много добре, неиз­

бежният път към сблъсъка е дълбоко

отражение на разделението между

католици и протестанти, обхванало

Западна Европа в онази епоха.

Причината за сблъсъка е ожесто­

ченият религиозен плам, който не е

в състояние да понася алтернативи

и различия, позволяващ съществува­

нето на една-единствена религия и

намесващ се грубо в живота на хората

от различни държави. През XVI в.

католиците и протестантите са обхва­

нати от взаимна омраза. Тя довежда

до хугенотските войни във Франция и

въстанието в Холандската република.

Религиозната политика, водена от

Елизабет, е либерална както към като­

лиците, така и към протестантите, раз­

рушавайки до известна степен част от

противопоставянето и донасяйки вре-

... Алесандро Фарнезе, херцог на Парма

и Пиаченца и губернатор на Испанска

Нидерландия. Той е не само забележителен

воин с отлични умения, но и nолитик,

предизвикващ страхоnочитание.

• Вартоломеевата нощ е масовото клане

на nротестанти, устроено от католиците в

Париж в нощта на 24 август 1572 г.,

което се разnространява из цяла Франция.

Смята се, че е замислено от Катерина

Медичи и Анри 1, херцог Дьо Гиз.

менно равновесие. Според мнението

на Филип той е владетел на огромна

католическа държава, заклеймяваща

еретиците. Испанският крал смята, че

в никакъв случай няма да nонесе про·

тестантството.

Със засилването на испанската

власт и влияние Англия вече не е

в състояние да пренебрегва ситуа­

цията във Франция и Холандската

република. Ако силите на католициз­

ма придобият надмощие, вероятно

ще станат по-дръзки и ще сформи­

рат съюз, който ще се надигне срещу

Англия. Англиканеката църква скъсва

своите връзки с Ватикана. От католи­

ческа гледна точка те се разглеждат

като "омразно племе" и "враг, който

трябва да бъде унищожен".

Самата Елизабет презира намесата

във вътрешните дела на другите дър­

жави, но някои от основните й съвет­

ници предлагат Англия да окаже

активна подкрепа на протестантите.

Франсис Уолсингам е основен под­

дръжник на тази гледна точка, тъй като

е свидетел на Вартоломеевата нощ.

Събитията от тези кръвопролития

засилват омразата му към католициз­

ма и той настоява кралицата да окаже

подкрепа на хугенотите. Освен това

напрежението в Холандската репуб­

лика нараства в края на 70-те години

на XVI в. Прозорливият пармеки херцог напълно осъзнава, че броят на протес­

тантите е далеч по-малък и непрекъс­

нато търси съюзници. Не само Уолсин­

гам, а и васали като графа на Лестър

и Уолтър Рали препоръчват активно

съдействие. За да отправи предизвика­

телство към испанската хегемония и да

запази мира в Англия, Елизабет трябва

да помисли за една широкомащабна

подкрепа.

С развитието на събитията Испания

непрекъснато се изявява като под­

дръжник на силите на католицизма,

което означава, че Англия следва да

окаже подкрепа на протестантите,

които са против тях. На картата с раз­

пределението на силите в Западна

Европа започва да се оформя трудна

ситуация. Пътищата на двата народа

неизбежно ще се кръстосат.

Съвременници

Хората, които живеят и творят след полъха на вятъра

от континента

Елизабетинската епоха е времето, когато процъфтяват голям брой таланти, обичани от

кралицата. Най-накрая културата, която се ражда в Италия, прекосява океана, за да разтърси

усещанията за стойност на хората и да ги насърчи към нови постижения. Някои намират

своето призвание в науката, други в литературата, а трети в пътешествията по море.

Великият философ, който подкрепя Елизабет към края на нейното управление със силата на своя остър ум

Франсис Бейкън (1561-1626)

Франсис Бейкън е философският защитник на науката. Елизабет открива у него и огромна доза nолитически талант. Той е назначен за съветник на кралица­

та към края на нейното уnравление. Неговият баща Никълъс е влиятелен човек. заемащ nоста лорд-nазител на печата на Англия малко след възкачването на

Елизабет на престола. И бащата, и синът служат вярно на своята кралица.

Бейкън е роден в Странд. в сърцето на Лондон. След като завършва своето образование в колежа "Тринити~ в Кейм61»1дЖ. е избран в Камарата на общините

nрез 1584 година. От този момент насетне той следва nътя на политическа кариера. Когато любимият съветник на Елизабет, Есекс, който е също така nриятел на

Бейкън, е разпитван заради подозренията в nредателство и измяна, Франсис е този, който по молба на кралицата води

разследването срещу него.

След смъртта на Елизабет, Бейкън работи за крал Джеймс 1 и nолучава рицарска титла nрез 1603 година. Той

заnочва професионалния си nът в областта на nравото nрез 1607 r. и достига през 1618 г. до nоста лорд-канцлер, но е

осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера. През цялото време върви безnреnятствено по nътя

нагоре. Това е nериодът. когато създава множество nроизведения, включително и "Богатството и прогресът на

учението" (The Proficience and Advancement of Learning), nубликувано nрез 1605 г., критикуващо образовател­

ната система от онова време. Творбата е официално nредставена на вниманието на Елизабет.

Бейкън съчинява голям брой литературни и критични nроизведения. Едно от тях, "Есета", публику­

вано за nърви nът през 1597 г., радва читателите в цял свят. Следната сентенция в книгата става известна

на всички: "Четенето nрави човек знаещ, беседата- находчив, а навикът да заnисва - точен.•

В nротивовес на неговия литературен и научен талант, той е алчен за статус и авторитет в сферата на nоли­

тиката. Бейкън nолучава титлата барон Верулам през 1618 г. и граф Сейнт Олбанс през 1621 година. Същата

година обаче е осъден за коруnция и изnратен в затвор. Получава забрана да заема държавни nостове

в бъдеще. След този инцидент се nосвещава изцяло на nисателска дейност и умира на 9 април 1626

година. Последната му творба, "Новата Атлантида", е измислен моремавателски дневник. Тази

утоnична история съдържа множество nророчества и мечти за развитието на технологиите в

бъдещето. Незавършеният ръкоnис е публикуван година след неговата смърт.

Приемници на Бейкън са nо-късните представители на философската мисъл като Мил,

Дейвид Хюм, Чарлс Пърс. които nоставятударение върху значението на наблюдението и екс·

nеримента в науката. Това оказва влияние върху множество нови открития, ето защо Бейкън

се смята за nионер на съвременната научна мисъл.

Еnи3абет 1

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

УмпямС«мп (1520-1598)

8~t<ilo40f"CW'НН

след~й t<ilnpec1'0М.

~nnna'Тa/IOAA Бърmи npe3 1571 r. и стаеа първи барон Бьрmи.

е красив и nривлекатеnен мъж.

nолзващ любоета на Елиэабет. Неnрекъснато се носят слухове

за негов nредnолагаем брачен С'Ь103 с Елизабет; но в действителност склоочвабраксдругажена. както

и Сеащ той стои начело на rомма

груnа в кралск11Я двор.

Той е разуз><авателните служби в Англия. Поддьржз мрежа от шnиони иииформатори 8 Англия и иэвън nределите й. Събраната информация неколкократно сnасява Елизабет от nокушения и убийство. Той е истински рееностен nротестант.

Той е осиновено дете на Робърт Дъдли. Млад васал, любимец на Елизабет 8 късните й години. Със своя себичен характер става r---"---- _.,1 nодбудител на nроwюрен буит и nо-късно е екэекуnоран.

Морски адмирал, който се намира

в Плимът (Югозаnадна Англия).

Той участва в търговията с роби.

Обучава Дрейк и го nревръща

в отличен моряк.

... Личностите в сивите карета са представени в тази глава.

• Сьюэник Парма • Съперник

Изnратен е от Исnания да заеме

nоста губернатор на Холандската

реnублика. Той има богат военен

оnит м служи вярно на исnанския

!<pal1. въпреки лошото начало

• • • •

Блиэьк приятел

Противник

Крьвна врьэка,

блиэьк роднина

Колега, приятел на Англо-исnанската война.

Влияние

Медичи. Чрез мановете на своята

майка става кандидат за брак с Елизабет.

Английската кралица изnитва симnатни

кьм неrо и закачливо го нарича •жабчо:

но двамата не стигат до брачен съюз.

Шотландската кралица, която nреживява

множество обрати в живота. Нейната баба, Маргарет, е nо·rоляма сестра на Хенри Vlll, бащата на Елизабет. Тя nредявява nретенции към nравата за престола на Елиэабет .

Великиятдраматур~койтотвори в Елизабетинската епоха

Уиnям Шекспир (1564-1616)

По време на уnравлението на Елизабет влиянието на Реформацията и ренесансовата култура навлиза дълбоко в езика и литературата. Това е

и еnохата, когато живеят и творят различни таланти. Създадени са редица блестящи творби, като наnример "Доктор Фауст" на Кристофър Марлоу,

"Приказната кралица· на Едмънд Сnенсър и "Графинята на Пемброук Аркадия" на сър Филиn Сидни. Най-забележителният измежду творците е Уилям

Шексnир. Неговите nиеси се играят многократно в двора на кралицата и се nовтарят далеч nовече, отколкото творбите

на който и да е друг драматург.

Не съществуват точни детайли относно живота на Шексnир. Сnоред заnазените сведения той е кръстен nрез

1 5б4 r. в Стратфорд. Ето защо се смята, че е роден през тази година. През 1582 г. сключва брак с Ан Хатауей, дъщеря

на местен фермер. Заловен е да бракониерства елени и сърни в имението на местен аристократ и скоро след това

наnуска Стратфорд. Заминава за Лондон. Когато се състои за nърви nът nредставлението на nиесата му "Хенри V",

Уилям вече е завършен актьор и драматург.

Шексnир nринадлежи към nрословутата театрална труnа, носеща името "Мъжете на лорд Чембърлейн~ чийто

nатрон е роднина на Елизабет; известен още като Хенри Кари, лорд Хъдсън. В тази театрална труnа Шексnир е не само

актьор, а изцяло участва в творческата дейност. През тези години наnисва множество шедьоври на драматичния жанр:

историческите nиеси "Хенри IV", "Юлий Цезар", комедиите "Много шум за нищо", "Сън в лятна нощ", както и четирите си

велики трагедии: "Хамлет'', "Макбет~ "Отело" и "Крал Лир".

Театралната труnа nо-късно nреминава nод nокровителството на Джеймс 1, nриемника на Елизабет на nрестола. Тя

е nреименувана на "Мъжете на краля" и nечели още nо-голяма слава. След 1608 г. броят на nоставените на сцена nиеси

на Шексnир намалява. Смята се, че след това той nрекарва nо-голяма част от времето си в къща, която nостроява в

родния си град Стратфорд. Умира nрез 161б г. в Стратфорд и е погребан в църквата "Света Троица".

Съвременници

"Пиратът джентълмен'~ който предотвратява немалко

кризи за кралицата

Франсис Дрейк (1540-1596)

Франсис Дрейк е nървият англичанин, който nрави усnешно околосветско nътешествие. На nрактика той контролира цялата английска флота и извоюва

nобедата й nри атаката на Армадата.

Съдбата на Дрейк е да nоеме no nътя на моряк още от мига, в който заnочва да работи с nрословутия си роднина Джон Хоки нс. Те са основоnоложници

на търговията с роби между Заnадна Африка и Заnадните Индии (т. е. Новия свят). В онази епоха Исnания се nротивоnоставя на тези занимания, ето защо

флотата на Хокинс е атакувана от исnански кораби по крайбрежието на Мексико. Исnанците атакуват Дрейк и Хокинс, които усnяват да

се сnасят с бягство, изгубвайки всички свои кораби, с изключение на два от тях. От този момент Дрейк таи омраза към Исnания в

себе си и неnрекъснато ограбва и nлячкосва исnанските колонии в района на Карибско море. Цялата заграбена nлячка (злато и

други ценности) той донася обратно в Англия.

През 1577 г. флотата, nредвождана от Дрейк, се отnравя на тайна мисия по нареждане на кралицата, за да атакува

исnанските колонии no заnадното крайбрежие на Новия континент. По nътя си са застигнати от морски бури и губят

няколко кораба. Когато в крайна сметка усnяват да достигнат Тихия океан, единственият оцелял съд е корабът на Дрейк

-"Златната кошута".

Следвайки тайните заnоведи на кралицата, Дрейк се отравя на север да търси нов проток. през който да се премине

към Аmантика, но не намира такъв и решава да nрекоси Тихия океан. По nътя си се отбива на няколко острова, за да се

заnаси с подправки, злато и сребро.

Той поема по маршрута около нос Добра надежда в най-южната точка на Африка, пристигайки успешно

обратно в Англия през септември 1580 г. Така Дрейк се превръща във втория след Фернандо Магелан човек.

който прави околосветско пътешествие. Кралицата лично посещава "Златната кошута~ за да отбележи радост­

ното събитие и постижението на мореnлавателя, като му дава рицарско звание.

След Англо-испанската война Дрейк и Хокинс са помолени да се занимаят за пореден nът с испанските

кораби, nлаващи към Новия свят. Ексnедицията е неусnешна и nрез юни на следващата 1596 година Дрейк

умира в морето в близост до Панама. Смята се, че nричина за смърпа му е заболяване от дизентерия.

Кралицата обожава авантюристичния дух на този велик изследовател

Уолтър Рали (1554-1618)

Уолтър Рали е един от любимите васали на Елизабет. Той е роден в Девъншир (Заnадна Англия) и е син на земевладелец.

Войник е в редиците на армията, изnратена във Франция в nодк.реnа на хугенотите, а след това заминава в Ирландия, където

усnешно nриключва своята мисия за nотушаване на въстание. Когато се завръща в Англия, nостеnенно сnечелва възхищението

на Елизабет. Той стъnва на суша на остров Роаноке в Новия континент през 1584 г. и се оnитва да nострои колония там. Тя е

nреименувана на Вирджиния. Двата оnита за заселване, съответно nрез1585 и 1587 г., се оказват неуспешни. През 1595 г. Рали се

отnравя в търсене на Ел Дорадо, по поречието на река Ориноко в Южна Америка, и претърnява nореден неусnех.

Авантюристичният му дух е ясно осезаем в изследванията, които nрави в Новия свят. Той е основател на модела на

нощните заведения - клубът "Бред Стрийт". Таверната "Сирена• също е създадена от него и се намира на улица "Бред• в

Лондон. В нея се събират мнозина от известните nисатели на онова време, включително и Шексnир. Съществуват немалко

разкази за тютюна и се смята, че Рали е човекът, който въвежда модата на nушенето в кралския двор.

Той не се разбира с nриемника на Елизабет, Джеймс 1. Рали е осъден на смърт като nрестъnник nрез 1603 г. след отnра­

вени обвинения за планиране на бунт, но остава затворен зад стените на Лондонската кула в nродължение на 12 години. В

затвора наnисва "История на света~ разкриваща силното му желание да строи отново колонии. През 1б14 г. е освободен,

за да замине за Новия свят, но не усnява да създаде нищо там, ето защо смъртната му nрисъда е възстановена. Последните

думи, които nроизнася nреди своята екзекуция са следните: "Страхливците се боят да умрат, а смелчаците, вместо да живе­

ят, ще бъдат угасени като догарящ фитил на свещ."

Еnиэабет 1

Елизабет 11 - съименничката на кралицата 400 години по-късно е изправена пред трудни ситуации

Ели3абет 11 {1 926-)

63-ят монарх на английския престол е властващата английска кралица Елизабет 11. Тя е шестата кралица в историята на Англия. В епохата на нейна­

та велика nредшественичка името Елизабет 1 никога не се употребява и тя остава известна под името кралица Елизабет. От своя страна шотландците

например никога не сnоменават настоящата кралица като Елизабет 11, защото за тях тя е първата кралица с това име.

Освен че носят едно и също име, между двете кралици съществуват и други сходства. Подобни общи черти са, че техните бащи не са nървородни

синове на nредишните крале, и двете се възкачват на престола на 25-годишна възраст, а нацията преминава през важни периоди на

промяна. Ролите обаче, които трябва да играят, са напълно различни. Ролята, възложена на Елизабет 11, е да продължи да бъде

символ на обединението- глава на съюз от независими държави, сред които Англия заема водещо място.

Елизабет 11 е първородна дъщеря на Джордж Vl и е родена през 1926 г. Когато е на 13-годишна възраст, започва Втората

световна война и тя взема дейно участие във военновременното управление през годините на конфликта. Нацията я уважава

заради отношението й в тези тежки за страната моменти.

След Втората световна война английските колонии получават една след друга своята независимост, ето защо доминионите

на Англия намаляват броя си. Престижът й на империя бързо губи своята сила. Появяват се и други проблеми, като икономическа

депресия и размириците в Северна Ирландия. Ситуацията, в която се намира, е наистина трудна, но тя не изневерява на лоял­

носпа си към нацията и държавата и успешно изпълнява отредената й роля. Елизабет 11 често посещава страните, принадле­

жащи към британската общност на народите, заедно със своя съпруг и се опитва да поддържа добрите връзки между тях.

Понякога задграничните посещения на кралицата разпалват спорове и вражда по отношение на времето, когато Британската

империя госnодства над своите колонии. Това разкрива дълбоката пропаст между тези страни. Когато през 2000 г. се провеждат

Олимnийските игри в Сидни, между Австралия и Великобритания се разгаря спор относно това дали Елизабет 11 трябва да

наnрави официалното откриване на събитието в ролята си на държавен глава. Пред нея стои нелеката задача да се сnрави с

тези деликатни и трудни задължения, а периодът й на управление е по-дълъг от този на именитата й предшественичка. През

2002 г. се провеждат тържества, отбелязващи 5о-тата годишнина от възкачванетой на престола.

Френската кралица майка, която си набелязва престола на кралицата дева

Катерина Медичи {1519-1589)

Кралицата майка Катерина Медичи управлява Франция в края на XVI в. и оказва подкрепа на nрестижната династия в продължение на ЗО години. Тя е майка на

последните трима крале от династията Валоа и се оnитва да спечели повече власт с nредложението за брак на своя син и Елизабет.

Тя nроизхожда от фамилията Медичи, уnравляващи Флоренция. Остава сираче, но се превръща в изnълнена с воля и решителност

жена. Когато е на 14-годишна възраст, сключва брак с принц Анри, орлеанския херцог, син на Франсоа 1 (краля на Франция). Двамата имат

много деца, а Анри умира през 1559 г. при нещастен случай. Негов приемник на престола става 15-годишният Франсоа 11, който умира на

следващата година. На nрестола се възкачва следващият син, Шарл IX, който е на невръстна възраст, ето защо Катерина е определена

за регентша.

По същото време във Франция се засилва напрежението между католици и хугеноти. Интересите на феодалното съсловие се пре­

nлитат в създалия се конфликт и довеждат до период на размирици и гражданска война, който заnочва nрез 1562 г.

Катерина толерира религията на хугенотите, които са малцинство, и се оnитва да поддържа баланса между двете страни. Шарл IX се

намира в близки отношения с Гаспар дьо Колини, водач на хугенотите, който има значително влияние и Катерина бързо става отдадена

на католическата страна, за да съумее да задържи баланса. Групата на Колини е избита на 24 август 1572 г. Обикновени граждани загиват

в кръвоnролитията на Вартоломеевата нощ. Събитието оказва огромно влияние върху околните народи, а хугенотс.ките войни засягат

и останалите евроnейски държави. След новината за клането Елизабет става изключително nредnазлива, опитвайки се да предпази

католиците в Англия от случилото се в съседна Франция. Смята се, че Катерина има пръст в убийството на Колини.

Шарл IX умира през 1574 г., а когато на престола се възкачва Анри 111, влияниетой постепенно стихва и тя умира в Шато

Блоа през 1589 г.

И3кnючитеnно вnияние

Кралицата дева открива пред Анrлия пътя '-1

към превръщането и в морска империя

След смърrга на Елизабет Англия е въвлечена в огъня на ревошоuията и религиозната конфронтация,

която отново хвърля държавата в период на размирици и нестабилност. Към края на управленисто на Елизабет

Англия заема господстващо положение на моретата, но предстои народът да преживее няколко поредни

кризи, преди възстановяването на политическата стабилност век по-късно. Най-накрая започва да процъфтява

потенциалът, който подхранва Англия през Елизабетинс1<ата епоха. Революцията я отвежда в един нов свят.

Англия господства в света с помощта на икономическата си мощ. а Британската империя става известна

с прозвището си на "империя, където слънцето никога не залязва."

Вторичен продукт на революцията

СЛЕД БЪЗКАЧВАН ЕТО НА крал Джеймс 1 (бив­шият шотландски монарх Джеймс Vl) Англия

и Шотландия се обединяват. Това е nървата стъnка

към създаването на Обединеното кралство. Джеймс 1 наследява властта над един бурен nарламент от края

на уnравлението на Елизабет и nрилага себичен стил

на автократично уnравление, основано на следва­

нето на доктрината за божественото nраво на кралете

да властват. Това отчуждава и отблъсква Парламента

още nовече. Влиянието му се увеличава в nоследните

години от уnравлението на Елизабет и сега нараства

още nовече, довеждайки до Пуританската револю­

ция на Оливер Кромуел, Реставрацията и Славната

революция от 1689 г., чиято кулминация е Законът

за nравата (Bill of Rights), довел до установяването на конституционна монархия, в центъра на която стои

nарламентът.

Резултатите от Английската революция са малко

nо-различни от останалите в Евроnа. Богатството

и властта на феодалното съсловие и свещениците

nрез Средновековието nреминава в ръцете на сред­

ната класа. Отвън всичко изглежда така, сякаш nро­

тивостоенето между короната и nарламента nрез

XVII в. в Англия е форма на религиозна вражда между Англиканеката църква, от една страна, и радикално

настроените nротестанти и nуритани, от друга. В

• Когато водачът на nуританите Оливър

Кромуел екзекутира крал

Чарлс 1 и установява своята диктатура като лорд-протектор,

абсолютната монархия се

nремахва за известно време.

Тъй като уnравлението му е

с авторитарен характер,

той не се радва на

nоnулярност сред

народа.

• Славната революция -събитието без кръвоnролития.

Уилям 111 и Мери 11 слагат край на враждата междукраn и nарламент, която nродължава няколко десетилетия.

действителност обаче това е борба между nоддръж­

ниците на монархията и nоддръжниците на nарла­

ментарното уnравление, които искат да видят коя от

двете страни ще сnечели надмощие за уnравлени­

ето на държавата. Победата на nарламентаристите в

крайна сметка ускорява nроцеса на наnредък и nре­

минаване към демократична система на уnравление,

основана на колективния резултат от вота на отдел­

ните избиратели.

От друга страна, nремахването на средновековния

стил на власт окуражава финансовите институции и

търговията да счуnят оковите на хватката на тради­

ционната религия. Това открива nътя nред бъдещия

възход на съвременния каnитализъм. Освен това

голяма част от религиозните текстове не се nишат на

латински език, а се nубликуват вече на съответния

национален език. По този начин религиозните книги

достигат до nо-широк кръг от хора, довеждайки до

развитието на майчиния език и разцвета на литера­

турата в различните държави. Всички тези събития

... Картина, изобразяваща nокръстването на Вирджиния Деър -nървото дете, родено в Новия свят от

родители англичани, които nоставят

основите на коnонизацията там.

Еnи3абет 1

Кралицата 3аnълва времето си с ра3лични 3анимания

и си отива девствена от то3и свят.

• С възхода на морското госnодство хората се отnравят към далечни земи,

за да търсят успех и богатства.

• Фортът Сейнт Джордж, nринадлежащ на Източноиндийската комnания. Около 1610 г. комnанията nостроява свои бази в райони;е на Бомбай и Мадрас в Индия . В тези времена районът на изток от нос Добра надежда в

Африка до заnадната част на nротока Магелан е известен no името Източни Индии.

доnринасят за nрогреса в образованието на обще­

ството.

Реформацията на църквата в Англия, nодета от

Хенри Vlll и nродължена nрез Елизабетинската

enoxa, довежда до разрив между старата и нова

църква, но същевременно служи за катализатор на

растежа в различни области, като nолитика, култура

и социален живот. Важно е да се отбележи също така, че мнозина католици и хора, изnовядващи раз­

лична религия, заминават за Новия свят в търсене

на религиозна свобода. Именно те бележат нача­

лото на бъдещата независима Америка.

Към световния океан

Договорът от Тордесиляс от 1494 г. разделя собстве­

ността върху Новия свят между Исnания и Португалия

за nочти едно столетие, но англичаните nобеждават

Армадата и незабавно nечелят надмощие в госnод­

ството над моретата. Зад всичко това стои техниче-

ският nрогрес, nостигнат в корабостроенето, nроиз­

водството на оръжия и индустриализацията, за да се

организира стройна и силна флота. Очевиден факт е

наnредъкът nрез Елизабетинската enoxa.

След Англо-исnанската война към края на

Елизабетинската enoxa се създават Източноин ­

дийската комnания, комnанията "Вирджиния" и раз­

лични други комnании, които заnочват да навли­

зат на чуждестранни nазари. В тяхна основна цел

се nревръща създаването на nлантациите в колони­

ите, които се nростират в Източните Индии, Северна

Америка, Заnадните Индии и Заnадна Африка . След

извоюването на американската независимост nрез

XVIII в., тази система nостеnенно nретърnява nро­

мени, но към края на XIX в. се установява силен кон­

трол в световен мащаб, като в центъра на имnе­

рията, включваща и други части от Азия и Африка,

стои Индия.

И3кnючитеnно вnияние

За Британската имnерия най-накрая се създават

условия за разцвет и развитие.

Интересите на английския народ вече не са огра­

ничени географски до нацията, населяваща острова .

Англичаните nътуват nрез океани и морета, за да уста­

новят отношения с останалия свят. Англия nоема no нов nът на развитие като една изцяло островна нация,

след като губи единственото си владение на конти­

нента - креnостта Кале.

Британсюtят мир (Рах Britannica)

В началото на XVIII в., около 100 години след смърт­та на Елизабет, се създава съюзът между Англия и

Шотландия. Това бележи раждането на Кралство

Великобритания. Британската имnерия, в центъра на

която стоят Британските острови, достига своя връх 1 ОО години nо-късно, в средата на XIX в., nри уnравлението

на кралица Виктория. Пресnеритетът no това време е nостигнат от Англия, nовела света към Индустриалната

революция, който става свидетел на възхода на стра­

ната като основна индустриална сила, известна nод

името "фабриката на света". Този статус nозволява на

Англия да nоведе целия свят не с nомощта на nолити­

ката или военната сила, а чрез икономически контрол.

Когато говорим за Индустриална революция, трябва

да си nриnомним частната собственост, която я nред­

хожда, както и nробива в земеделието. Оградените

като частна собственост земи заnочват да се офор­

мят още nрез XVI в. Целта им е да обозначат nаси­

щата за добитък, нужен за nроизводството на вълна.

След Елизабетинската епоха се въвеждат нови зако­

нодателни мерки, регламентиращи nо-големи огра ­

дени територии. Ефективността на земеделското nро­

изводство значително се nодобрява с nомощта на

революционния технологичен напредък в индустри­

ята. Резултатът от тези промени е потокът хора, мигри ­

ращи от земеделските райони към градовете, създа­

вайки индустриалната работническа ръка. През десе­

тилетията, следващи края на XVIII в., най-силен удар от

индустриалната революция nонасят занаятчиите.

След Индустриалната революция в основна грижа

се nревръща ексnанзията към чуждоземни коло­

нии. Те са източник на различни естествени суро­

вини и материали, от които се nроизвеждат nродук­

ти, ексnортирани след това в цял свят. По този начин

Англия установява контрол върху икономиката и

свободната търговия, а не се стреми към върховен­

ство, nостигнато с военна сила. Статусът на Англия

като "фабрика на света" обаче не nродължава дълго.

Евроnейските страни, като Франция и Германия,

както и Америка след края на Гражданската война,

nостигат значителен наnредък в индустриалното си

развитие. Широкоразnространено мнение днес е, че

това, което донася просnеритет на Англия около сре­

дата на XIX в., е нейната роля на "световна банка" на

международния nаричен nазар.

~ Кралица Виктория, която наблюдава възхода

и падението на Британската империя в nродължение на

64 години, след като се възкачва на престола nрез 1837 г. Еnохата на нейното управление е белязано от множество

социални, икономически и куnтурни революции.

Така се nоявява и терминът "викториански~

• 'Кристал nanac' е символ на nървото изложение в Лондон. В средата на двореца се издига бряст,

символизиращ разцвета на Британската имnерия nред nосетителите, които се стичат от цял свят.

·- --

... Сцена на коронацията на Ели3абет от едноименния фИ11м. Кейт бланшет, която изиграва ролята на Ели3абет, наnълно вли3а в обра3а на ау дената и красива кралица дева и nечели по този начин награда 3а своето изnълнение.

Блестящият разцвет на Британската империя

по време на управлението на кралица Виктория е

известен под името "Рах Britannica" (Британски мир)

nодобно на "Рах Romana" (Римски мир) - изразът,

използван за описание на Златния век в Древен Рим.

Символ на този разцвет е световното изложение в

Лондон през 1 851 г. Основната зала е "Кристал Палас"

- огромна no размери стъклена структура с висо­

чина приблизително 20 м, широчина 1 20 м и дъл­жина над 560 м. Над 1 ОО хиляди експоната са събрани

от всички краища на света, а страната домакин,

Англия, демонстрира забележителни технологични

достижения с изложените устройства и машини.

Британската империя достига върха на своя прос­

перитет, но с навлизането в ХХ в. влиянието й посте­

пенно залязва. След две световни войни и незави­

симост на нейните колонии днес съществува, и то

само като наименование, Общността на народите.

Колониалната епоха на империята е завършила, а

господството в света преминава в ръцете на две

други държави: Америка и Съветския съюз.

След края на ХХ в. Англия се сnравя усnешно с хаоса

в света и сега заема водеща стабилна позиция като

една от великите европейски сили. Ирландският про­

блем от времето на управлението на Елизабет 1 остава, а лошите чувства не са отминали дори в началото на

XXI в., nочти 400 години след смъртта на Елизабет.

За уважението към кралското семейство

Кралица Елизабет е не само монарх, властващ

над държавата, а жена, която се оnитва да спечели

любовта и уважението на своя народ. Ето защо nри

всеки повод, когато се nоявява nред nоданиците си,

тя винаги разговаря мило с тях. Елизабет вярва, че

нацията трябва да е стълбът на nодкрепа за монарха.

Подобно мислене остава неnроменено и до днес.

През XXI в. се смята, че тайната на nопулярността на

британското кралско семейство е откритото и честно

общуване с народа.

В последно време Британското кралско семей­

ство проnовядва идеята за открита монархия, ето

защо и нацията rи възnриема като един положите­

лен образ. Хората са привлечени от многобройните

разкази и обикновени човешки истории, случващи

се с членовете на кралското семейство. През 1997 г.

се създава официален интернет сайт на британската

монархия, поддържащ откритостта и nрозрачността

на общуване на кралското семейство с обществото.

По всичко личи, че монархията, макар и да същест­

вува единствено като наименование, продължава да

заема място в живота на британците.

Дори днес nоnулярността на кралица Елизабет 1 не намалява. Филмът "Елизабет" пресъздава по един

живописен начин атмосферата в Англия през XVI в.,

когато живее тя. Филмът се радва на огромен зрител­

ски интерес, а Кейт Бланшет, която изиграва ролята

на Елизабет, печели наградата "Златен глобус" за сво­

ето изпълнение.

Животът и дейността на Елизабет 1 съдържат дра­

матична поредица от събития, nодобно на тази, nре­

създадена и във филма. Образът на кралицата дева,

която създава златната епоха в английската исто­

рия, продължава да живее и днес в съзнанието на

хората.

Еnи3абет 1