38

ВАРВАРСКИ ПОСЕЛЕНИЯ И ГАРНИЗОНИ В СЪСТАВА НА СТАРОПЛАНИНСКАТА

УКРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА ПРЕЗ V–VI ВЕК

Александър Станев

Един от процесите, протичащи на финала на Късната Античност, е промяната на етническата картина на населението в рамките на Римската империя. За земите на Долен Дунав дълго време битуваше парадигмата за навлизането и установяването на разнородни етнически групи в рамките на лимесната зона, по-рядко в дълбочина на придунавските провинции, а регистрирането на материали още по на юг се считаше за спорадично явление. През последните години бяха обнародвани редица изследвания, които предоставят свидетелства за присъствието на варвари на терито-рията на Стара планина. Нарастването на базата данни дава възможност да се засегнат по-широк кръг от проблеми, отнасящи се към навлизането на подобно население в дълбочина на римските провинции и особено настаняването им във военностратегически район, имащ първостепенно значение за региона през V–VІ в.

В предходна публикация изложих наличните към момента обнарод-вани паметници, което позволи да се определят териториалната им кон-центрация и времевите им граници на разпространение�. Новите архео-логически данни дават възможност да се коригира и прецизира цялост-ната картина. Първичното навлизане на варварски инфилтрации може да се постави около края на ІV – първата половина на V в. и се свързва с постчерняховско население, увлечено от хунската инвазия. Некрополът край късноантичната крепост в местността „Градът“, гр. Габрово, показ-ва характеристики както при обряда, така и в инвентара, които насочват към сарматска или алано-сарматска принадлежност�. В помещения от

� Станев, Ал. Източногерманско присъствие в Старопланинската укрепителна сис-тема V–VІ век. – В: Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи. т. ІІ. Издателство Balkan Media, 2006, 89–92.

� Койчева, К. Черква и некропол при укрепеното селище на м. Градище край Габро-во. – В: Римският и късноантичният град. (Международна конференция, Велико търно-во 26–30 юли 2000 г.). С., 2002, 178–183; Койчева, К. Жилища от ІV–V век в м. Градище край Габрово. – Годишник на музеите от Северна България, 1992, ХVІІ, 41–57. Авторът отнася времето на съществуването на некропола към VІ–началото на VІІ век, като се опира на паралели от „Северното Причерноморие, Кавказ, Урал и Подунавието“. В съ-

39

вътрешни сгради на крепостта при връх „тресковец“, тетевен, е засечен културен пласт от ІV–VІ в., който съдържа разнороден материал, вклю-чително елементи на костюма и аксесоари, между които фрагмент от ог-ледало от „сарматски тип“3. На територията на късноантичната крепост при с. Лозарево, Бургаски окръг, която е имала за цел да охранява Карно-батския проход в Източна Стара планина, е открита излъскана керамика и номадско бронзово огледало от тип Чми/Бригецио, които общо могат да се поставят между края на ІV – последната третина на V в. 4.

Масираното проникване на варварски материали се проследява в средата и през втората половина на V в. и се изразява в регистрирането

щото време аналозите от южнодунавските провинции на Империята (включително пред-ставените от автора примери от Кабиле, Плевен и с. Пейченово) значително издърпват долната хронологическа граница. К. Койчева също отчита, че началото на некрополът не се синхронизира с прилежащата църква от втората половина на VІ в. (Койчева, К. Черква и некопол..., с. 179).

3 Лазаров, Л. Спасителни археологически проучвания на връх трескавец. – Археологически открития и разкопки през 2008 г. С., 2009, с. 447.

4 Вагалински, Л. Излъскана керамика от І – началото на VІІ век южно от Долен Ду-нав (България). С., 2002, с. 200; Игнатиев, Ат. Градището при с. Комарево, Карнобадско. – Известия на Българския археологически институт, 1921–22, с. 1, 213; Л. Вагалински свързва селището с военизирано население, което е изпълнявало задълженията със се-мействата си (Вагалински, Л. Излъскана керамика..., с. 74).

40

на разнородни типове елементи на костюма. Серии и единични фибули се засичат в района на Котленски, Ришки и Върбишки проходи. При с. Ябланово, Сливенски окръг, е засвидетелствана фибула от тип Братей, която се поставя между средата и последната четвърт на V в.5. Синхронна находка от същия тип, както и две изделия от тип Земун/Бакодпуста (да-тирани във втората половина на V век), произхождат от късноантичната крепост в местността Калето при с. Медвен, Сливенски окръг6. От Котел-ско са публикувани три фибули Братей (с. Костен или местността „Но-вачка“) с обща дата средата на V в., единичен екземпляр Левице/Прша от средата – втората половина на V в, единична лошо изпълнена имитация на фибула тип Гурзуф от втората половина на века и осем s-овидни куки/закопчалки, които най-общо се поставят в V в.7. На изходната точка на Драгоевската планина в м. „Убития турчин“ край с. Драгоево, Шуменски окръг са открити две фибули от тип Братей с хронологически граници средата – последната четвърт на V в.8. В района на Ришкия проход е зас-видетелствана случайна находка на фрагмент от оловен модел на фибула, характерни за изделията от хоризонт Домолошпуста/Бачордас и по-къс-ни вариации, чието цялостно присъствие по Долен Дунав започва през последната третина на V в. и единична миниатюрна двуплочна фибула с условна дата след средата на V в.9. На северния край на Върбишкия про-ход, в землището на гр. Върбица, е регистрирана единична фибула от тип

5 Хараламбиева, А., Г. Атанасов. Фибули от епохата на Великото преселение на на-родите. Известия на Народния музей – Варна. 1994, 30 (45), 105.

6 Хараламбиева, А., Г. Атанасов, и др. Фибули..., с. 105, 110–111. Късноантичните крепости при с. Ябланово и с. Медвен са разположени от двете страни на Котленската планина с цел да подсигуряват достъпа от север и юг към едноименния проход.

7 трендафилова, К. Метални принадлежности към облеклото (V–VІ век) от колек-цията на Исторически музей – Котел. – Годишник на Националния археологически му-зей, 2007, 11, 146–150.

8 Хараламбиева, А., Г. Атанасов, и др. Фибули..., с. 105, 106–107.9 Haralambieva, A. Production of dress ornaments in the fortresses and small settlements

in North Bulgaria during the period from the 5th till the 7th century AD. – In: The Roman and Late Roman city. The international conference (Veliko Turnovo 26–30 July 2000). Soia, 394; Хараламбиева, А. Фибули от V век от Североизточна България. – Археология. т. 1, 1991, с. 36. Миниатюрната двуплочна фибула е обект на проучване от страна на Ст. Ангелова и Р. Колева, които я свързват с ранното славянско присъствие на база аналог от некропо-ла при Сърата Монтеору, Румъния (Ангелова, Ст., Р. Колева. Археологически данни за ранното славянско заселване в България. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, ИФ – Специалност Археология. т. 2, 1995, с. 171). Същата обаче показва стилови харак-теристики на по-ранни изделия, които се регистрират в германска среда като находките от касела Октавум, Сръбско Подунавие и от територията на Гепидското кралство (дн. Унгария).

41

Левице/Прша10. Изделието е с лошо изпълнение, което го поставя в един по-късен етап от съществуването на типа в долнодунавските провинции.

След оттеглянето на остготите през 488 г. до началото – първата поло-вина на VІ век, продължава да се наблюдава постоянство при регистрира-нето на материали с неримски произход в границите на старопланинската укрепителна система. Разкопките на крепостта „Хармана“ в местността „Гермето“, с. Голица, Долни Чифлик, представят вътрешни преустрой-ства от времето около или след края на V век, които на база по-некачест-вен градеж са интерпретирани от авторите като промяна на етническия облик на обитателите, когато задълженията на военния гарнизон са били поети от „федерати или местни милиции“��. В местността „Момин брод“ при строежа на пътя троян–Кърнане е открит гроб с инвентар от три лъчеви фибули (две от които чифт), В-образна катарама и пръстен с кръс-товидна украса, който най-общо влиза в рамките на края на V – първата половина на VІ в.��. Интересен факт е, че при някои от изброените вече обекти се наблюдава континуитет на варварското присъствие. така, на-пример, от района на Ришкия проход и от местността „Градището“ при с. Риш са обнародвани две иманярски находки на орлоглави катарами�3. Двете изделия показват сходни стилови характеристики и са поставени най-общо в VІ в. Също късно във времето се отнасят две миниатюрни лъчеви фибули от т.нар. „славянски“ тип14. От Великотърновско може да се включва още един паметник с варварски произход. В местността Кула-та край с. Костел (укрепление със стратегическо значение за контрола на северните подстъпи на твърдишкия проход) е открита част от катарама, която е поставена от авторите на статията в първата половина на VІ в.15.

Интерес представляват два фибулни типа, чиято етническа принад-лежност все още не е изяснена. Първите са с формата на свастика, със зооморфно представени под формата на конски глави рамене. Изделия-

10 Хараламбиева, А. и др. Фибули..., с. 105, 106–107�� Динчев, В., В. Кацарова, Д. Антонов, Хр. Кузов, З. Димитров, Н. тонков, М.

Христов. Проучвания в местността Гермето при с. Голица, община Долни Чифлик, област Варна. Археологически открития и разкопки през 2005 г. С., 2006, с. 205

�� Wеlkov, Iv. Volkervanderungsceitlishe Grabfunde aus Bulgarien. Germania, 26, 48–50. Гробният инвентар е смесен с друг, от по-късно ранносредновековно погребение.

�3 Vagalinski, L. etc. Eagle-Head Buckles from Bulgaria (6th–7th centuries). Arhaeologia Bulgarica. 2000, IV, 3, 88–89. Първата находка е определена с местоположение „Шумен-ско“, но авторите изказват предположение, че може да бъде свързана с района на Ришкия проход.

14 Ангелова, Ст., Р Колева. Археологически данни..., 1995, 171.15 Vagalinski, L. etc. Eagle-Head Buckles..., p. 89

42

та с чиста геометрична свастика са войнски фибулни форми от третата четвърт на ІІ – средата на ІІІ в. и са широко разпространени в лимесната зона16. Навлизането на конските протомета съвпада с това на федерат-ски войскови части, най-вероятно черняховско население от германски произход17. На юг от Дунав се датират основно в ІV в., но цялостното им развитие продължава до VІ в.�8. Счита се, че центровете на производство на свастиковидните фибули с конски глави се разполагат по Средното Подунавие, където към момента е отчетена най-голяма концентрация в публикуваната литература19. От разглеждания регион има единична на-ходка, регистрирана при разкопките на обект „Калето“ край гр. Мездра20. Вторият тип представят късните варианти на т. нар. „фибули с подви-то краче“, които се разпространяват основно в Северна България през VІ в.��. Присъствието им се свързва с реминисцентни германски групи, запазили традицията на фибулния костюм или с новопристигащо славян-ско население. От територията на старопланинската укрепителна систе-ма са регистрирани серии от късни фибули с подвито краче от Котелско (най-малко два обекта от региона – м. „Римско кале“ и околностите на с. Врани кон); късноантичните укрепления при с. Риш, Драгоево, Же-лъд и гр. Смядово (късноантичната крепост в м. „Челина) в Шуменско; късноантичните укрепления при с. Батошево, Градница, Градище и в м „Градът“ Габровско��. И при двата представени фибулни типа все още липсват сигурни доказателства за директното свързване с варварско при-

16 Генчева, Ев. Римските фибули от България. 2004, с. 71.17 Генчева, Ев. Пак там, с. 71.�8 Gudea, N. Despre ibulele romane cu corpul în formâ de svastica şi capetele braţelor în

formâ de cap de cal. In: Studia Historica et Archaeologica In Honorem Magistrae Doina Benea. Timişoara. 2004, 189–190.

19 Buora, М. Note on The Diffusion of Swastika Fibulae with Horse-head Decorations in Late Roman Period. Arheoloski Vestnik. Zagreb. 1992, Vol. 43, p. 101.

20 Обект „Калето“ представя сложна, многопластова стратиграфия, като времето на Рим и Късната Античност е разделено в три хронологически периода: първата половина на ІІІ – началото на ІV век; втората четвърт на ІV – краят на ІV в.; краят на V – първата половина на VІ в. – Виж: торбатов, С., Б. Иванова. Проучване на пластовете от античната епоха на многослоен обект „Калето“ край гр. Мездра. – Археологически открития и разкопки през 2009. С., 2010, 333–334.

�� Генчева, Ев. Римските фибули. 2004, 55–56.�� трендафилова, К. Метални принадлежности..., 146–150; Хараламбиева, А., Г. Ата-

насов. Фибули от V–VI в. в Шуменския музей. – Известия на Народния музей – Варна. 1991, 27 (42), 42–63; Хараламбиева, А., Г. Атанасов. Новопостъпили фибули от III–VIIв. в Шуменския музей. Известия на Народния музей – Варна. 28 (43), 87–96; Койчева, К., А. Хараламбиева. Фибули от Историческия музей в Габрово (ІІІ–VІІ век). – Годишник на музеите от Северна България. 1993, 21, 57–72.

43

съствие, но същевременно не бива да се пренебрегва количественото им натрупване в територии тясно свързани с присъствието на разнородни етнически групи през ІV–VІ век.

Археологическите данни позволяват да се направи сравнително точ-на хронологическа интерпретация на проникването на варвари на тери-торията на Стара планина. В края на ІV – първата половина на V в. се наблюдават спорадични навлизания на черняховско и постчерняховско население. Едва около средата на V в., с придвижването на участниците в хунската коалиция в посока изток започва масираното настаняване в дол-нодунавските провинции на Империята�3. През цялата втора половина на V в. (дори и след оттеглянето на остготите на теодорих в посока Италия) и през първата половина на VІ в. се наблюдава постоянство в присъстви-ето на материали с варварски характер. След средата на VІ в. рязко при-ключва идентифицирането на варварски материали (изключение правят тези, свързани с новопристигащото славянско население), което може да се тълкува като изчезване/претопяване на чуждите етнически елементи; на процес на романизация и замяна на етноопределящите елементи с кон-венционални за провинциалното население; на приключване на договор-ните отношения и оттегляне в по-перспективни райони в тази част на Империята.

Друга характеристика е наличието на времеви континуитет при ре-гистрирането на варварските материали от местността „Градището“ при с. Риш24. Отделните изделия показват времеви граници между средата на V в. и времето на славянското проникване около последната третина на VІ в. В действителност, ако се приеме варварската принадлежност на късните фибули с подвито краче, подобна приемственост може да се про-следи в при с. Драгоево, Котелско и местността „Градът“ край Габрово. тъй като археологическият материал показва различна етническа при-надлежност е по-коректно да се говори за определени военни постове, които периодично се „отдават“ на разнородни варварски групи съглас-но определени договорни отношения, отколкото за продължителност на един етнически елемент през годините.

териториалното определяне на разпространението на варварски еле-менти е в голяма част субективно, най-вече поради липсата на археоло-гически проучвания (или публикувани материали от такива) за Западния дял на Стара Планина. Въпреки това могат да се направят няколко заклю-

�3 Движението на отделните етнически групи е добре описано в изворовата база.24 Извън разглеждания регион могат да се посочат многобройни примери, сред ко-

ито най-близко в географско отношение е късноантичното укрепление на хълма „Царе-вец“, Велико търново.

44

чения въз основа съществуващата база данни. Присъствието на изделия с неримски характер в Средна и Източна Стара планина е неравномерно, като тенденцията е в процентно нарастване в посока изток, с най-силна концентрация в района на Котленска, Върбишка и Драгоевска планина. Причина за това вероятно е правото за ползване земи в провинция Долна Мизия, което е една от основните причини за борбите на отделните ост-готски групировки в региона през 70–80-те години на V в.25.

Интерес предизвиква регистрирането на германски материали в две укрепления, които териториално попадат в рамките на провинция тра-кия, т.е. излизат извън юрисдикцията на отдадените (през 483 г.) на ост-готите на теодорих Амал земи за поселение в провинциите Долна Мизия и Крайбрежна Дакия26. Вероятно тези стратегически точки в защитната балканска линия са заети от федератски военни гарнизони през период, в който римската власт реално не управлява крайдунавските провинции. така реално Стара планина се оказва един вид „гранична зона“, което може да предположи, че всъщност варварите, навлезли в двата старопланински кастели през този период, са имали за задача да охраняват проходите, но от южна посока. Едва след напускането на остготите в посока Италия пла-нинските гарнизони преминават на действителна имперска служба.

Етническият характер на варварското население показва първона-чално проникване на носители на сарматска обредност и аксесоари от времето на късната култура Черняхово или годините на изтласкването на черняховското население под натиска на номадската вълна. След сре-дата на V в. материалът позволява директно да се свърже с германският културен кръг и по-точно с групи от готски характер27. Още един инте-ресен факт е регистрирането две отделни части от s-овидни закопчалки от Крушевац и един пълен комплект от с. Прасковче, Крушевац, заедно

25 Wolfram, H. History of the Goths. Berkely. 1990, 270–278; Heather, P. The Goths. Blackwell. 1996. 159–163; Bury, J. B. History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian. New York. 1958. Vol. I–II 1958, 413–421. В изворовата база съществуват фактологически несъответствия относно резиденцията на теодорих. Според Малх това е Марцианопол, докато във Велезиевия Аноним за негов главен пункт е споменат Нове. Изследвайки детайлно проблема, J. Prostko-Rostyński достига до извода, че теодорих и панонските готи пристигат в Долна Мизия не по-рано от началото на 475 г., именно в района на Нове (Prostko-Rostyński, J. Theodoric the Great in Novae: Some remarks on the chronology of events . – In: Late Roman and Early Byzantine Cities on the Lower Danube from the 4th to the 6th Century A. D. Poznan. 1997, 25). P. Heater от своя страна посочва 477 г. за времето на готското пребиваване в хинтерланда на Марцианопол (Heater, P. The Goths. 1996, 159).

26 Heather, P. Ibid., 1996, p. 163.27 В дадения случай тяхното присъствие е потвърдено и с писмени свидетелства.

45

с паметник от тип Братей, открит в района на Ягодина, окръг Крагуевац, всичките в Централна Сърбия�8. те отговарят на представените вече се-рии фибули Братей и S-овидни закопчалки от регион, а количественото натрупване на сходни материали провокира идеята за еднородно по отно-шение на елементите на костюма население, което от своя страна насочва и към етнически сходства29. Към варвари от същия или близък етнически произход (примерно гепиди) могат да се отнесат орлоглавите катарами от VІ в., както и гробната находка от местността „Момин Брод“, троян-ско. В отделна група влизат паметниците, свързани с ранното славянско навлизане в региона.

Социалният статут предполага население с чисто военен характер, „допуснато“ в стратегически важен за отбраната на римските провинции на юг от Стара планина район и изпълняващо задълженията си спрямо съответните сключени договорни отношения30. Една от формите на при-съствие са гарнизони в укрепените пунктове, където не се регистрира наличието на цивилно население. В други случай (Лозарево, тресковец, местността „Градът“, местността „Гермето“) са регистрирани отделни изделия (женски накити и аксесоари), керамика или дейности, които зас-видетелстват наличието на невоенизирани лица. Практиката на придвиж-ването на варварски групи заедно със своите семейства е добре засвиде-телствана в изворовата база, както и по археологически материали.

В археологически аспект може да бъде засегнат още един проблем, засягащ изложените елементи на костюма. Анализът на фибулите тип Братей регистрира наличието на голям брои нискокачествени изделия, както и на серии от такива със сходни стилови характеристики (трите находки – единична от с. Медвен и две от с. Драгоево), което предполага наличието на местно ателие (ателиета?). Много важна в този аспект е находката на фрагмент от оловен модел на фибула (от хоризонт Домоло-

�8 Рашковић, Д. Стање истражености рановизантиjских утврђења насеверозападу области Наиса.– В: Ниш и Византија. Зборник радова IІI. Ниш, 2004, 192–193; Рашко-вић, Д. Налази делова касноантичке поjасне опреме у Крушевачком окружjу. Glasnik

Srpskog arheološkog društva. 2002. 18, 177; Mrcobrad, D. Arheološki nalasi Seobe naroda u Jugoslavji. Beograd, 1980, p. 33.

29 Данни за готско население, което се разполага в планински и полупланински ра-йони има от Южен Крим, Централна Сърбия, Централна Босна и подалпийските части на Словения и Италия.

30 Навлизането на варвари като военни единици е само една от формите на договор-ни отношения с Империята. Към момента има писмени данни за земеделско население, каквито са Gothi minores в района на Никополис ад Иструм и археологически данни за рудари (по данни от селища и некрополи от днешна Западна България – хълма Кракра, с. Поповяне и крепоста при „Шишманово кале“, Самоковско, с. Забел, трънско).

46

шпуста/Бачордас), която, поставена във времевите граници на разпрос-транение на типа предполага съществуването на производствен център още през втората половина на V в. В тази линия на анализ следва да бъдат поставени работилниците, изработващи многобройните и разнородни ва-рианти на късните фибули с подвито краче, които с оглед териториалното разпространение със сигурност не предполагат наличието само на един производствен център.

Присъствието на разнородни варварски групи в рамките на старопла-нинската укрепителна система е процес с резистентен, но нееднозначен характер. В продължение на повече от век и половина се проследява на-влизането на военизирано и цивилно население, което, както изпълнява договорни отношения с Империята, така служи и под формата на „гра-нични милиции“ в рамките на остготското присъствие в региона. Импер-ската политика на назначаване на охраната на укрепени постове показва не само продължителност, но и мултиетничност във варварското при-съствие, като определени крепости периодично са отдавани на активни-те към момента етнически групи. Археологическият материал от Стара планина кореспондира директно с останалите свидетелства за варварско присъствие в долнодунавските провинции както хронологически, така и териториално и дори позволява точното му етническо интерпретиране.

Разбира се, остават отворени въпроси като цялостното корелиране на варварските материали в рамките на старопланинската укрепителна система, т.е. дали навлизането на чужди гарнизони е на регионален, зо-нов или стратегически принцип; дали се допускат варвари във верига от съседни укрепления или между тях съществуват римски подразделения; дали в самите укрепени постове служат само варвари или те представля-ват част от гарнизона. Някои от поставените проблеми биха намерили своето решение в цялостното проучване на една или няколко крепости със засвидетелствани варварски материали, които да представят необхо-димата база данни и стратиграфска ситуация.