ПРЕДГОВОР

Този европейски стандарт (EN 482:2012) е разработен от технически комитет

CEN/TC 137 Assessment of workplace exposure to chemical and biological agents

[Оценка на експлоатацията на работното място], чийто секретариат се поддържа от

DIN. Този европейски стандарт получава статут на национален или чрез публикуване на

идентичен текст, или чрез потвърждаване най-късно до м. Октомври 2012 г., като

всички противоречащи му национални стандарти трябва да бъдат отменени най-късно до м. Октомври 2012.

Този стандарт отменя EN 482:2006.

Основните технически промени между този европейски стандарт и предишното

издание е както следва:

a) Термините и определенията в предишното издание са заменени с нормативни справки от EN 1540: 2011.

b) Максималната разширена неопределеност за смеси от въздушни частици и пари е

променена от

30% до 50% за измервания на концентрациите между 0,5 и 2 пъти пределно допустимата стойност.

c) Бившото приложение А, по отношение на категории за измерване, описани в EN

689 и включващи комбинация измервателни задачи, беше изтрит.

d) Бившото приложение C(Сега приложение B) беше преразгледано, и информацията беше премахната от EN 838, EN 1076 и EN 13890.

Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните страни са задължени да въведат този европейски

стандарт:Австрия, Белгия, България, Хърватска, Кипър, Чехия Република, Дания,

Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия,

Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция и

Обединеното кралство.

ВЪВЕДЕНИЕ Националните закони и наредби, базирани на европейските директиви, изискват оценката

на потенциалната експозиция на работниците от химични агенти във въздуха на работното

място. Един от начините за оценка на такава експозиция е да се измери концентрацията на

химичния агент във въздуха в дихателната зона на работника. Процедурите, използвани за

такива измервания, трябва да дадат достоверни и валидни резултати, така че, когато се

сравнят с установените гранични стойности на експозиция на работното място, да може да

се вземе правилно решение. Например дали нивото на експозиция е приемливо, или е

необходимо да се вземат контролни мерки.

Поради важността на процедурите за измерване в процеса на оценка на експозицията,

необходимо е те да отговарят на някои общи изисквания, дадени в този стандарт.

Специфични европейски стандарти са изготвени за различните видове процедури за

измерване и измервателни устройства. Те включват европейски стандарти за уреди за

вземане на прахови проби (EN 13205), за дифузионни устройства за вземане на проба (EN

838), сорбционни тръбички за вземане на проба с помпа (EN 1076), индикаторни тръбички

(EN1231), помпи за вземане на проба (EN 1232, EN 12919), метали и металоиди (EN 13890),

смеси от въздушнопреносими частици и пáри (ENV 13936) и директно отчитащи уреди (EN

45544 всички части). В тези специфични европейски стандарти са включени допълнителни

изисквания за конкретната процедура или устройство, така че да не противоречат на

основните изисквания на този стандарт. Където няма специфичен европейски стандарт, се

прилагат само общите изисквания.

В този стандарт са дадени изисквания към изпълнението за еднозначност, селективност,

разширена неопределеност за минималните определени обхвати на измерването, време на

усредяване и т.н. Тези изисквания са предвидени да се прилагат за съществуващите

условия на средата на работното място. Понеже в практиката се наблюдава голямо

разнообразие от условия на средата, този стандарт конкретизира изискванията, които да

бъдат спазени чрез процедурите за измерване, когато се изпитват при определени

лабораторни условия.

Отговорност на потребителя е да избере подходящите процедури или устройства, за да

отговори на изискванията на този стандарт. Един от начините затова е да получи

информация или потвърждение от доставчика на процедурата или от производителя на

устройството. Изпитването на типа или по-общо казано, оценката на изпълнението на

процедурите или на апаратурата, може да се направи от производителя, потребителя,

изпитвателна фирма или лаборатория за изследване и развитие, както е най-подходящо.

Редица съществуващи процедури за измервания на работната среда са проверени за част от

изисквания минимален специфичен обхват на измерване, но не и за целия обхват (виж

таблица 1) или не са проверени за всички влияния на околната среда и потенциални

влияния. Ако тези частично валидирани процедури отговарят на изискванията за

изпълнение на този европейски стандарт, те могат да бъдат използвани понастоящем. Тези

процедури трябва да бъдат изпитвани за пълните обхвати веднага, когато това стане

практически възможно. Ако не съществува процедура за измерване на даден химичен

агент, която да удовлетворява изискванията на този стандарт, трябва да се използва

процедура, чието изпълнение е най-близко до конкретните изисквания.

1 Обект и област на приложение

Европейският стандарт конкретизира общите изисквания за изпълнение на процедурите за определяне на концентрацията на химични агенти във въздуха на

работното място, както се изисква от Директивата за химичните агенти 98/24/ЕС

(виж [7]). Тези изисквания се прилагат за всички процедури за измерване

независимо от физичната форма на химичните агенти (газ, пари, въздушни частици), метода за вземане на проба и използвания аналитичен метод.

Този Европейски стандарт се прилага - върху всички стъпки на измерителните процедури,

- измервателни процедури с налични проби и аналитични стъпки и

- измервателни апарати.

2 Нормативни препратки

Посочените по-долу стандарти са задължителни за прилагането на този стандарт. За

датираните позовавания се прилага само цитираното издание. За недатирани позовавания се прилага последното издание на стандарта. EN 481, Workplace atmospheres ⎯ Size fraction definitions for measurement of airborne particles

EN 838, Workplace exposure ⎯ Procedures for measuring gases and vapours using diffusive samplers ⎯

Requirements and test methods

EN 1076, Workplace exposure ⎯ Procedures for measuring gases and vapours using pumped samplers ⎯

Requirements and test methods

EN 1231, Workplace atmospheres ⎯ Short term detector tube measurement systems ⎯ Requirements and

test methods

EN 1232:1997 2 ), Workplace atmospheres ⎯ Pumps for personal sampling of chemical agents ⎯

Requirements and test methods

EN 1540, Workplace exposure ⎯ Terminology

EN 12919:1999 2), Workplace atmospheres ⎯ Pumps for the sampling of chemical agents with a volume

flow

rate of over 5 l/min ⎯ Requirements and test methods

EN 13205, Workplace atmospheres ⎯ Assessment of performance of instruments of airborne particle

concentrations

EN 13890, Workplace exposure ⎯ Procedures for measuring metals and metalloids in airborne particles

⎯

Requirements and test methods

EN 45544 (all parts), Workplace atmospheres ⎯ Electrical apparatus used for the direct detection and

direct

concentration measurement of toxic gases and vapours

ISO 78-2, Chemistry ⎯ Layouts for standards ⎯ Part 2: Methods of chemical analysis

3 Термини и определения

За целите на този стандарт се прилагат термините и определенията, дадени в EN 1540.

4 Класификация

4.1 Общи положения В този стандарт процедурите за измерване са класифицирани съобразно задачата на измерването.

Тази класификация се основава на стратегията за измерване, посочена в EN 689.

4.2 Скринингови измервания на средната претеглена по време концентрация Скринингови измервания на средната претеглена по време концентрация се провеждат, за да се

получи относително груба количествена информация за нивата на експозиция с цел да се реши

дали съществува проблем в експозицията и ако съществува, да се оцени неговата сериозност. Тези

измервания могат също да определят дали експозицията е значително под или над граничната

стойност за професионалната експозиция.

4.3 Скринингови измервания на промяната в концентрацията във времето

и/или ространството Скринингови измервания на промяната в концентрацията във времето и/или пространството се

използват за:

a) получаване на информация относно вероятния профил на концентрацията на химични агенти

във въздуха;

b) определяне на местата и периодите на повишена експозиция

c) получаване на информация относно местоположението и интензитета на източниците на

емисии;

d) оценяване на ефикасността от вентилацията или други технически мерки

4.4 Измервания за сравнение на професионалната експозиция с граничните

стойности и периодични измервания Измервания за сравнение на професионалната експозиция с граничните стойности се използват за

получаване на резултати с известна прецизност и точност за средната концентрация на определен

химиченагент във въздуха от дихателната зона на работника.

Използват се периодични измервания, за да се определи дали условията на експозиция са

променени от момента, в който са направени измервания за сравнение с граничните стойности,

или дали контролните мероприятия са останали ефективни.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тъй като съставът на въздуха на работното място ще бъде изследван по време на

началната оценка на професионалната експозиция, подходящо е за периодичните измервания да се

използват процедури с по-ниска селективност.

5 Изисквания при изпълнението

5.1 Общи положения Изискванията при изпълнението на процедурите за измерване зависят от задачата на

измерването. Изискванията за изпълнението за скрининговите измервания са по-малко строги,

отколкото изискванията за измервания с цел сравнение с граничните стойности и периодичните

измервания. Затова изискванията за изпълнение на скринингови измервания в 5.2 и 5.3 са дадени

само в общи положения.

5.2 Скринингови измервания на средната претеглена по време концентрация Процедурите за измерване трябва да са със:

- достатъчна селективност за определянето на химичния агент (виж 4.2);

- усреднено време, по-малко от или равно на периода за сравнение на граничната стойност;

- обхват на измерване, който включва граничната стойност;

- разширена неопределеност, която е подходяща за целта (виж 4.2).

5.3 Скринингови измервания на промяната на концентрацията във времето

и/или пространството Процедурите за измерване трябва да са с:

- достатъчна селективност за определянето на химичния агент (виж 4.3);

- кратко време на осредняване (за промяна на концентрацията за време ≤ 5min; за промяна на

концентрацията в пространството ≤ 15 min);

- обхват на измерване, който е пригоден за целта (виж 4.3);

- разширена неопределеност, която е подходяща за целта (виж 4.3);

5.4 Измервания за сравнение с граничните стойности и периодични измервания

5.4.1 Еднозначност Процедурата за измерване трябва да даде еднозначен резултат за концентрацията на химичния

агент, който е измерван в определения измерителен обхват, т.е. аналитично определената стойност

да съответства само на една концентрация.

5.4.2 Селективност Процедурата за измерване трябва да съдържа подходящата информация относно естеството и

размера на всяко пречещо влияние.

ЗАБЕЛЕЖКА: Изискванията за селективност се изменят според случая в зависимост от това какво

се знае предварително за въздуха на работното място. Ако предварително не е известна

идентичността на всички налични замърсители, необходимо е процедурата за измерване да има

висока селективност. Ако идентичността на всички замърсители се знае преди измерването и няма

никакви пречения, тогава е възможно да се използва метод за измерване с по-ниска селективност.

Процедурите за измерване наличието на химични агенти, когато те са във вид на въздушно

преносими частици, трябва да описват метод за вземане на проба на фракция с размер на

частиците, за който е установена граничната стойност на химичния агент, както е определено в EN

481.

Ако са установени различни гранични стойности за разновидности на един химичен агент,

процедурата за измерване трябва да позволява определянето на отделните разновидности.

5.4.3 Време на усредняване Времето на усредняване е равно на времето за вземане на проба, което трябва да е по-малко или

равно на периода за сравнение на граничната стойност.

5.4.4 Обхват на измерване Измерителният обхват на процедурата или апаратурата трябва да покрива най-малко

концентрации от 0,1 до 2 пъти граничната стойност за дългосрочни измервания и от 0,5 до 2 пъти

граничната стойност за краткосрочни измервания.

5.4.5 Разширена неопределеност Изискванията за разширена неопределеност са дадени в таблица 1.

Таблица 1 - Изисквания за разширена неопределеност при измервания за

сравнение с граничните стойности и периодичните измервания период за

сравнение обхват на измерване относителна разширена неопределеност

Период на измерване Измервателен

диапазон

относителна

разширена

неопределеност

относителна

разширена

неопределеност (смес

от въздушни частици

и пари)

краткосрочен

(например 15 min)

0.5 до 2 пъти

граничната стойност

≤ 50 % ≤ 50 %

дългосрочен 0.1 до < 0.5 пъти

граничната стойност

≤ 50 % ≤ 50 %

дългосрочен 0.5 до 2 пъти

граничната стойност

≤ 30 % ≤ 50 %

ЗАБЕЛЕЖКА: Промяната в експозицията на химичните агенти на работното място може да бъде

значително по-голяма от тази, която дава неопределеността на отделно измерване, изчислена

съгласно този европейски стандарт. Това се дължи на времевата и пространствената променливост

на експозицията в работна среда.

5.5 Многоетапни процедури Изискванията към изпълнението, посочени в 5.2, 5.3 и 5.4, трябва да се спазват през цялата

процедура на измерване, даже ако тя съдържа няколко отделни етапа. В този случай всеки етап от

измервателната процедура може да се изпитва поотделно като алтернатива на изпитването на

цялата процедура за измерване.

5.6 Транспорт и съхранение Транспортът и съхранението на пробата, ако е уместно, трябва да се извършват по такъв начин, че

да се поддържа физическата и химическата цялост на пробата между нейното вземане и анализ.

5.7 Условия на околната среда Влиянието на условията на околната среда (например температура, влажност, налягане) върху

изпълнението на метода трябва да бъде изпитано в лабораторията. Изискванията към

изпълнението, касаещи еднозначност, селективност, разширена неопределеност, минимален

измервателен обхват и време на осредняване, трябва да бъдат изпълнявани при условия, които е

вероятно да има на работното място.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не е изпълнимо извършването на обширна оценка на въздействията на околната

среда при полеви условия и затова в този документ са конкретизирани лабораторните изпитвания.

Обаче полевите тестове могат да дадат ценна информация относно изпълнението на методите за

измерване.

Обхватът на атмосферните условия, при които се спазват изискванията за изпълнение от 5.2 до 5.5,

трябва да бъде конкретизиран в измервателната процедура.

5.8 Описание на измервателната процедура Процедурите за измерване трябва да бъдат написани съобразно ISO 78 -2. Пример за структурата

на описание на един метод е даден в приложение А.

Описанието трябва да съдържа цялата необходима информация за извършване на процедурата за

измерване, информация относно постижимата разширена неопределеност, обхвата на измерване,

времето за усредняване, преченията, условията на околната среда или други условия, които могат

да повлияят върху изпълнението на измервателната процедура.

Ако са приложени корекционни фактори, например за известна и обяснима систематична грешка,

дължаща се на атмосферни влияния, те трябва да бъдат точно посочени в измервателната

процедура и записани в отчета за валидиране.

5.9 Мерна единица на резултата Крайният резултат от процедурата за измерване трябва да бъде изразен в същите мерни единици

като тези на граничната стойност. Това може да се постигне директно или чрез подходящо

преизчисление.

Това изискване не е задължително за скринингови измервания на промяна в концентрацията.

5.10 Допълнителни изисквания Като допълнение към изискванията в 5.2 до 5.9 за отделни видове измервателни процедури трябва

да се спазват и изискванията, конкретизирани в EN 838, EN 1076, EN 1231, EN 1232, EN 12919, EN

13205, EN 13890 и EN 45544 (всички части), както е подходящо. Приложи също ENV 13936.

6 Метод за изпитване 6.1 Прави се оценка на разширената неопределеност на резултатите, получени при използването на

измервателната процедура чрез извършване на изпитванията, описани в съответния Европейски

стандарт(и), конкретни за вида процедура или апарат, както са в списъка в точка 2. Провеждат се

измервания в по-ниския и по-високия край на измервателния обхват от таблица 1 и при поне една

междинна концентрация. Подготвят се поне шест съвсем еднакви проби за всяка серия изпитвания

и се анализират пробите в условия на повторяемост.

Изчислява се разширената неопределеност, изразена в проценти, съобразно следната процедура

(виж например [9], [10], [11] и ENV 13005).

a) установява се измерваната величина;

b) определят се всички възможни източници на неопределеност;

c) определя се количествено случайната неопределеност на вземане на проба (usr) и неслучайната

неопределеност на вземане на проба (usnr);

d) определят се количествено случайната аналитична неопределеност (uar) и неслучайната

аналитична неопределеност (uanr)

e) изчислява се комбинираната произволно стандартна неопределеност (ucr) според уравнение (1);

и комбиниранта неслучайна стандартна неопределеност (usnr) според уравение (2)

ucr=

22

uurras

(1)

ucnr=

22

uunrnras

(2)

f) изчислява се комбинираната стандартна несигурност (uc) съгласно формула (3)

uc=

22

uunrrcc

(3)

g) изчисляване на разширената несигурност U, ползвайки фактор на покритие к = 2, съгласно

формула (4)

U = 2xuc (4)

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Алтернативно, случайните и неслучайните компоненти на пробите при

несигурност и случайинте и неслучайните компоненти от анализираните несигурности могат да се

комбинират в различни варианти за да се пресметне комбинираната стандартна несигурност.

.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Приложение В дава информация за различните компоненти на пробите и

анализите на неопределеността.

ЗАБЕЛЕЖКА 3: Предвидено е да се дадат методи за подробно изчисление в EN 838, EN 1076, EN

13205 и EN 13890.

6.2 При необходимост се провеждат допълнителни изпитвания, за да се проучи влиянието на

пречещите вещества и на факторите на околната среда, например скорост на вятъра, посока на

вятъра или разположение на апаратурата за вземане на проби.

6.3 За една измервателна процедура, която се състои от няколко независими етапа (подготовка на

оборудването, вземане на проба, транспортиране и съхранение на пробата, анализ), всеки етап на

измервателната процедура може да бъде изпитан отделно като алтернатива на процедурата за

изпитване като цяло. В този случай се изчислява относителната разширена неопределеност на

измервателната процедура чрез подходяща комбинация от неопределеностите на всички

независими етапи.

ЗАБЕЛЕЖКА: За някои химични агенти изпълнението на един или повече етапи може да бъде

определено със средства, различни от тези за директно, пряко изпитване с химичния агент. За

подробности вижте подходящия специфичен европейски стандарт.

7 Протокол от валидиране

Протоколът от валидиране трябва да бъде изготвен за всяка измервателна

процедура, който да съдържа поне условията за проверка, получените резултати и степента, до която измервателната процедура спазва изискванията на този стандарт

и други съответни Европейски стандарти или Международни стандарти.

Приложение А

(информационно) СТРУКТУРА НА ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА

Трябва да бъдат представени следните основни точки, при необходимост:

— Въведение;

— Заглавие; — Предпазни мерки за внимание и безопасност;

— Обхват;

— Нормативни Позовавания; — Определения;

— Принципи;

— Реакции;

— Реагенти и материали; — Апаратура и оборудване;

— Вземане на проба;

— Транспорт и съхранение; — Аналитична процедура;

— Изчисление;

— Експлоатационни характеристики;

— Осигуряване на качество и контрол; — Специални случаи (например пречещи влияния);

— Протокол от изпитването;

— Приложения.

Приложение В

(информационно) ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ИЗМЕРВАНЕ

В.1 Общи положения Първата стъпка при оценката на неопределеността на метода съгласно ENV 13005 е да се състави

причинноследствена диаграма, за да се определят отделните компоненти на случайната и

неслучайната неопределеност (виж [9], [10], [11] и ENV 13005). След преглед и изчистване на

дупликати, получената диаграма може да се изполва за определяне на компонентите за които се

изисква приблизителна оценка на неопределеността

Процедурите за оценка на химическите агенти на работното място обикновено се състоят от два

основни етапа: вземане на проба и анализ. Следното е типичен, но не изключителен, списък от

случайни и неслучайни компоненти на неопределеност:

а) Неопределеност при взимане на проби

1) неопределеност, свързана с обема на взетия за проба въздух или (виж В.2);

2) неопределеност, свързана с ефективността на вземане на проба (виж В.3);

3) съхранението и транспортирането на пробите, ако има такова (виж В.4).

b) неопределеност от анализите на газове и пари (виж EN 838 и/или EN 1076) свързана с:

1) метод на въстановяване (виж C.5);

2) метод на променливост (виж C.6);

3) калибрирането (виж C.6.2.2 и C.6.2.3);

4) неопределеност, свързана с отклонението в дрейфа на апаратурата.

Неопределеност от анализите на въздушни частици (виж EN 13890) и смесите от въздушни

частици и пари, свързани с

1) аналитично въстановяване;

2) аналитична точност

3) калибрацията;

4) разреждане на пробните смеси, ако е необходимо;

5) грешка на апаратите при измерванията;

6) празни извадки

Неопределеността на всяка от тези компоненти е оценена или изчислена и тогава обединена, за да

се получи една оценка на неопределеността на метода за измерване като цяло, както е описана в

точка 6.

Приемайки правоъгълно разпространение на вероятностите, обхватът ±А трябва да бъде

преобразуван в неслучайна неопределеност, равна на 3

A или 6

A

В.2 Неопределеност, свързана с обема на взетата проба въздух

В.2.1 Вземане на проба с помпа

В.2.1.1 Източници на неопределеност При вземане на проба с помпа обемът на пробата въздух има следните източници на

неопределеност:

измерването на дебита (виж В.2.1.2), стабилността на потока на помпата (виж В.2.1.3) и времето за

вземане на проба (виж В.2.1.4).

В.2.1.2 Измерване на дебита Измерванията на дебита могат да се осъществят, като се използва обхватът на различни

устройства, например ротаметри, уреди за измерване масата на потока, уреди за измерване потока

мехурчета или дебитомери със сухо бутало. Грешката при измерване на дебита нараства от три

източника: калибрирането на дебитомера (неслучайно), отчитането на дебитомера (случайно) и

когато е подходящо, корекция на отчитането на дебита спрямо околната температура и налягането.

Неопределеността от калибриране на дебита (ufc) може да бъде изчислена от данните, дадени в

удостоверението за изпитване на дебитомера.

Неопределеността на отчитане на дебита (ufr) може да се изчисли от измервания, направени в

условия на повторяемост.

Примери за неопределеност на измерването на дебита за различни видове дебитомери са дадени в

таблица В.1.

Таблица В.1 - Неопределеност на измерването на дебита за различни видове

дебитомери

(примерни данни)

Вид на дебитомера

Скáла Неопределеност от калибрирането на

дебита а

%

Неопределеност от

отчитане на дебита б

%

Ротаметър с 30

cm дължина с

100% 1.6 0.23

50% 2.0 0.45

10% 5.2 2.3

Масдебитомер Диапазон

I . min -1

Скорост

I . min -1

0.1 до 15 2.0 0.61 2.0

Дебитомер с мехурче

Диапазон Скорост

0 до 0.25 0.12 0.4 0.35

0.2 до 6 2.0 0.12 0.1

2 до 30 3.0 0.06 0.22

Дебитомер със сухо бутало

0.5 до 5 2 0.59 0.26

0.5 до 25 3.0 0.41 0.07 забележка А: Неопределеността на отчитане на дебита се базира на правоъгълното разпределение на вероятността и се изчислява с данни от издаденият за този дебитомер сертификат. забележка Б: Неопределеността на отчитане на дебита е базирана на десетичната система. забележка С: Неопределеността на отчитане на дебита на аналогов дебитомер зависи от разделителната способност на скáлата на уреда

Ако дебитът е измерван няколко пъти и не само в началото на вземане на пробата,

неопределеността на отчитане на дебита е намалена с коефициент n1 , където n е броят на

измерванията на дебита.

В.2.1.3 Стабилност на потока на помпата Помпите за персонално вземане на проба от въздуха обикновено са саморегулиращи и се и

поддържат множество от измервания независимо от промяната в аеродинамичното съпротивление.

Стандартите EN 1232 и EN 12919 изискват дебитът да се поддържа в рамките на ± 5 % от

зададената стойност през целия период на вземане на проба. Приемайки правоъгълно

разпределение на вероятността, максимално приемливата стойност на неслучайната

неопределеност на стабилността на потока на помпата е 35 %.

Реалните стойности на стабилността на дебита могат да бъдат оценени на базата на стойности

дадени от производителя или от резултати получени при тестове описани в EN 1232 и могат да

бъдат по малко от 5%. Приемаики правоъгълното разпределение на вероятността, стойностите на

компонентите на неслучайната несигурност на стабилността на дебита могат да бъдат изчислени с

формула (В.1)

upfs,nr = 3

pfs

(B.1)

където upfs,nr е компонент на неслучайната несигурност на стабилността на дебита на

помпата;

pfs е разликата между стойностите отчетени от въздушният поток при минимално

и максимално аеродинамично налягане, в проценти

В.2.1.4 Време за вземане на проба Времето за вземане на проба може да бъде изчислено много точно с радиоконтролиран часовник,

кварцов часовник или хронометър. Основният източник на неопределеност при измерване на

времето за вземане на проба е точността, с която е направено отчитането, т.е. до най-близката

минута или секунда.

Ако стойностите са взети то най близката секунда, неслучайният несигурен компонент е много

малък за краткосрочните и дългосрочните измервания и затова може да бъде пренебрегнат.

Ако стойностите са взети до най близката минута, неслучайният несигурен компонент е много

малък за дългосрочните измервания (повече от 2часа) и затова може да бъде пренебрегнат, но за

краткосрочните измервания тези стойности трябва да бъдат използвани.

Например, ако времето е записано до най-близката минута, относителното стандартно отклонение

е 2,7 % за време за вземане на проба 15 min (като добавим максимумът от 0,5 минути отклонение в

началото и края на измервания период и разделим на периодът необходим за вземане на пробата и

6, позовавайкисе на триъгълното разпределение на вероятността..

При използване на индикаторни тръбички, EN 1232 1997 изиснването е след 8 часа, при повторно

измерване разликата във времето не трябва да превишава 5 мин. или 1%.Базирайки се на

правоъгълното разпределение на вероятността максималната приемлива стойност на компонента

на неслучайната неопределеност е 1/√ 3 = 0.58%.

В.2.2 Дифузионно вземане на проба

В.2.2.1 Източници на неопределеност За вземане на проба чрез дифузия обемът на взетата проба въздух има следните източници на

неопределеност: дебит на поглъщане (виж В.2.2.2) и време за вземане на проба (виж В.2.2.3).

В.2.2.2 Дебит на поглъщане Компонентите на случайната и неслучайната неопределеност на скоростта

на засмукване се изчисляват от повторните проби, получени от въздушната проба,акто е описано в

EN 838.

В.2.2.3 Време за вземане на проба

Виж В.2.1.4.

В.3 Неопределеност, свързана с ефективността на вземане на проба

В.3.1 Методи за вземане на проба с помпа за газове и пáри

Адсорбцията на газове и пáри върху сорбентните тръбички на помпата се влияе от налягането,

влажността и температурата на взетата проба въздух, концентрацията на газовете и пáрите в

пробата въздух, както и от дебита. Тези фактори въздействат върху адсорбционния капацитет и

протичането на адсорбционния

процес. Несигурността свързана с тези ефекти е включена в метода на въстановяване на

несигурните компоненти. При сорбентните тръбички количеството на взетите проби е много по

малко от нужното за да се надхвърли стандарта (виж EN 1076), в тези случай се приема че

ефикаснстта е близо до 100% и неопределеността от резултатите не се взема под внимание.

В.3.2 Методи за дифузионно вземане на проба на газове и пáри За дифузните проби, ефикаснотта има следните източници на несигурност: Обратна дифузия и

време на експонация

Компонентите на неопределеност, свързани с ефективността на вземане на проба на дифузионните

устройства за вземане на проба, се определят, както е в В.2.2.

Обратна дифузия може да се появи, ако има значителна промяна в концентрацията на химичния

агент във въздуха през периода на вземане на проба. Това зависи от характеристиките на сорбента

и химичния агент, от налягането, влажността и температурата на взетата проба въздух, както и от

масата на взетия химичен

агент (която е функция на неговата концентрация в пробата въздух и времето на вземане на проба).

Компонентата на неслучайната неопределеност, дължаща се на обратна дифузия, може да се

изчисли от разликата в резултатите от две взимания на повторни проби, получени чрез експозиция

на устройствата за дифузионно вземане на проба за кратък период на висока концентрация на

химичния агент, едното от които впоследствие е изложено на чист въздух за дълъг период, както е

описано в EN 838.

За неслучайните неопределени компоненти свързани с времето на експозиция могат да бъдат

определени чрез анализ на повтрорните проби взети в тестови среди/атмосфера, както е описано в

EN 838

В.3.3 Методи за вземане на проба на аерозоли

В.3.3.1 Общи положения

За аерозолните пробми методи, ефикасността се влияе от следните източници на

неопределеност: Отклонение от кривата на фракцията и ефикасността на събраният

субстрат В.3.3.1 Близост до исикваните криви фракций (я) Аерозолни проби трябва да следват една или повече от кривите на фракции, определени в EN 481.

Методите за вземане на проба на аерозоли имат компоненти на случайна и неслучайна

неопределеност, които нарастват според това, до каква степен използваните устройства за вземане

на проби не отговарят на изискваните криви на фракциите.

EN 13205 описва два метода за изпитване с цел установяване дали устройството за вземане на

проби правилно събира изискваната аерозолна фракция(и). В първичния метод това се прави чрез

определяне ефективността на събиране на устройството за взимане на проби като функция от

размера на частицата. Във вторичния това се прави чрез сравняване на концентрацията, измерена

от кандидатстващото устройство, и концентрацията, измерена с валидирано (прието за сравнение)

устройство за вземане на проба за най-малко три опитни аерозола със съществено различно

дисперсно разпределение на размерите на частиците.

В.3.3.2 Неопределени компоненти за аерозолните проби - Приблизително за

основно потребление

Данни за ефикаснотта на пробите е експериментално определена и публикувана за различни

видове аерозоли от типа на вдишващите, торакалните и дихателните проби. За момента тези данни

не са преизчислени и въведени в несигурните компоненти както го изисква този документ. След

като тази информация е все още не е на разположение, стандарт EN 13890 е налице.

CEN/TR 15230:2005 има примери от вдишващи, торакални (гръднокошови) и дихателните проби,

някой от които могат да задоволят стандартите EN 481 EN 13205, за тези който са били валидни на

пазара до 2004г.

ЗАБЕЛЕЖКА: В момента, не може да се даде информативна оценка за торакалните проби.

В.3.3.4 Ефективност на събиране на субстрата

В.3.3.4.1 Филтърни материали Филтърните материали трябва да бъдат така подбрани, че да имат висока събирателна ефективност

за диапазона от размери на частици, който представлява интерес. В такъв случай

неопределеността, свързана със събирателната ефективност, е незначителна.(виж ISO 15767)

В.3.3.4.2 Пяна Когато като субстрат за събиране се използва пяна, ефективността на вземане на проба и

ефективността на събиране са взаимосвързани и не е необходимо добавяне на никакви компоненти

на неопределеност.

В.4 Неопределеност, свързана със съхранението и транспорта на пробата

В.4.1 Съхранение на пробата Компонентът на неслучайната неопределеност, свързан със съхранение на пробата, може да бъде

определен чрез пробите за анализиране, събрани от изпитвания въздух или приготвени чрез

внасяне в средата за вземане на проба чрез добавка на химичен агент, който представлява интерес.

Това може да се изчисли от разликата между средните резултати на повторните проби,

анализирани веднага след вземане на пробата/добавката на химичния агент и повторните проби,

анализирани след максимален период на съхранение съгласно метода за изпитване. Изпитванията

за съхранение на проби от газ и от пáри са описани в EN 838 и EN 1076 и EN 13890.

В.4.2 Транспортиране

В.4.2.1 Проби газ и проби пáри За пробите от газ и от пáри не е необходимо да се взема под внимание никой компонент на

неопределеност, различен от свързания със съхранението, когато пробите са транспортирани по

подходящ начин, както е определено в метода за измерване.

В.4.2.2 Аерозолни проби Транспортирането на аерозолни проби обикновено има компонент на неопределеност, свързан с

материални загуби от пробата субстрат или замърсяването на субстрата. Горната граница за

натоварване на събирателния субстрат може да се определи, както е описано в EN 13205 или ISO

15767. Компонентът на неслучайната неопределеност е определен съгласно общоприетите

критерии за горната граница на натоварване на пробата.

В.5 Неопределеност, свързана с метод за въстановяване за Газове и пáри Методът за въстановяване се влияе от няколко фактора Проучването на тяхното влияние е

направено, като са следвани тестовете, описани в EN 1076 и EN 838.

Експерименталната информация събрана от тези тестове, дава валидна информация за вариации и

отклонения(близки до стандарта) които възникват при специфичните измервателни процедури

(концентрация, температура и влажност). Тези данни могат да бъдат използвани за да се оцени

метода на неопределеност като цяло. Измервателните процедури за газове и пари обикновенно се

предписват корекциите на резултатите от анализа. При тези случай метода на въстановяване се

оценява от пробите взети от тест атмосферни условия за аналитичното въстановяване.

В.6 Неопределеност, свързана с аналитичното въстановяване за въздушни

частици, и смес от въздушни частици и пари Отклонението обикновенно се елиминира при разработката на аналитичният метод, но не винаги

това е възможно . Според ENV 13005, резултатите от измерванията трябва да коригират тези

отконения, ако те са значителни. Разбира се това не винаги е практично, поради което в

процедурите за измервания на пробите с метали и металоиди в атмосферната среда на работното

място, аналитичното отклонение може да варира с матрицата на пробите. Затова аналитичното

отклонение се определя и третира като неопределен компонент

Според EN 13890, неслучайният неопределен компонент на аналитичното отклонение може да се

определи чрез:

- резултати от анализи на сертифицирани материали или чисти смеси/съединения

- резултати от лабораторни сравнения

- резултати от въстановителни тестове на определени класове лаборатории

- приемливо отклонение от стандарта

Може да бъде прието като 0(нула) за процедури които включват отклонения по определен ред или

по подразбиране при подготовка на пробите.

В.7 Неопределеност, свързана с метод променливост за газове и пари Несигурноста свързана с метода промеливост може да се определи при прилагането на прецизен

метод върху данни получени оте тестовете на тестовата атмосфера както е описано в EN 838 и EN

1076. Допълнителни оценки се правят при източници където имаме систематична грешка, ако това

е възможно. (пример: за непроизволната несигурност свързана с концентрация на калибриращия

разтвор, калибриращите функции, разреждане на пробният разтвор и отклонение на резултата от

инструмента)Несигурността свързана с аналитичната променливост е включена в метод

променливост.Независима оценка на несигурността свързана с аналитичните вариаций може да

бъде направена или с прецизен анализ на данните от повторни опити/измервания или данни

получени в условия на възпроизводимост. И в двата случая е необходимо да се направи отделна

несигурна оценка за да се избетнат систематичните грешки, ако това е възможно. (пример: за

непроизволната несигурност свързана с концентрация на калибриращия разтвор, калибриращите

функции, разреждане на пробният разтвор и отклонение на резултата от инструмента).

В лабораторни условия аналитичната прецизност е много по висока. (ISO 21748)

В.8 Неопределеност, свързана с аналитична променливост за въздушни частици

и смес от въздушни частици и пари Несигурноста свързана с аналитичната променливост може да се определи или от аналитично

прецизните данни събранни при многократни изпълнения или аналитично прецизни данни

събрани при условия на възпроизводство, както е описано в EN 13890. В двата случая трябва да се

направят отделни несигурни оценки за да се избегне систематичната грешка, ако това е възможно

(пример: за непроизволната несигурност свързана с концентрация на калибриращия разтвор,

калибриращите функции, разреждане на пробният разтвор и отклонение на резултата от

инструмента). Определяне на аналитичната прецизност в лабораторни условия, включва повечето

произволни несигурни компоненти (виж ISO 21748 за повече информация.

В.9 Основни уравнения за комбинация от несигурни компоненти

За изчисляването на произволни и непроизволни компоненти от пробите на несигурност и

аналитичната несигурност, съответните индивидуални несигурни компоненти се комбинират в

съответстиве с формулите (В.2) и (В.5) (виж също 6.1 забележка 1 и 6.3 забележка)

usr =

j

s

sr

riiu

1

2

(B.2)

usnr =

j

s

snr

riniu

1

2

(B.3)

uar =

j

a

ar

riiu

1

2

(B.4)

uanr =

j

a

anr

riniu

1

2

(B.5)

където

usr ,usnr

,uar ,uanr

са съответно произволна несигурна проба, непроизволна

несигурна проба, произволната аналатична несигурност и непроизволната аналитична несигурност

uirs ,u

inrs ,u

ira и u

inra са съотвените индивидуални несигурни компоненти;

jrs ,j

nrs ,j

ra и j

nra -са съотвените номера отговарящи на индивидуалните

несигурни компоненти.