Човек никога не може да бъде напълно сигурен в нищо. Познанието или по-точно вярата, че знаеш, понякога е висша форма на невежество и точно затова не мога да твърдя категорично коя от двете мисли е истина и коя лъжа. „Всичко тече” или „Няма нищо ново под слънцето”? Ин или ян? Черно или бяло? Защо за миг не допуснем, че и в двете има доза истина и доза заблуда? Според мен, това не са две напълно изключващи се помежду си понятия, а такива, които се допълват едно друго. Двете страни на една монета, доброто и злото, любовта и омразата, които не могат да съществуват без своята противоположност.Ако допуснем, че „Всичко тече” и никога не се повтаря по същия начин? Какви изводи можем да си извадим от това? Всичко е временно, моментно, преходно. Нищо загубено не ще се върне такова, каквото е било. Можем да допуснем дори, че животът е хаотичен. Без ред и независещ от почти нищо.

От друга страна, ако е истина, че „Няма нищо ново под слънцето”, то тогава безброй неща губят своя смисъл. Човек винаги се е стремял да напредне и да се развие, да стане по-цивилизован, да научи нови неща, да разбере това, което хората преди него не са знаели. Какво развитие ще е това, ако вече сме стигнали до това място и вече сме открили търсеното, но просто не помним? Щом всичко се повтаря, то човешкият труд, упоритост и любознателност изглеждат някак напразни.Знам, че звучи ужасно и дори трагично, но това е песимистичната и за съжаление, възможна част от живота. Нека погледнем и добрите страни на двете противоположни мисли, повтаряни векове наред с еднаква убеденост.„Всичко тече, всичко се мени”! Всеки и всичко в този свят е различно от

“Няма нищо ново под слънцето”, но пък “Всичко тече”!

другите по някакъв свой необясним начин. Наглед еднакви събития могат да вземат всевъзможни обрати и никога не ще бъдат едно и също. Всяко наше решение, постъпка, чувство и мисъл са единствени и неповторими. Те влияят на света различно по всяко едно време и никога не можеш да бъдеш сигурен какво да очакваш. Има още една мъдра мисъл, която те кара да се надяваш, че това е истината, а именно: „Солта на живота е в различието и разнообразието”!„Няма нищо ново под слънцето” може да се тълкува в една друга, по-добра светлина от предходната, която дава някаква сигурност. А именно - да знаеш, че каквото е било, това и ще бъде! Ние не знаем точно какво се е случвало преди много, много години, но това, че все още сме тук означава нещо. Ако всичко се повтаря и ние сме успели да оцелеем през всички трудности, които неизменно съпътстват живота на човека, това значи, че ще успеем отново. Никой не може

да бъде сигурен в бъдещето си, но ако тази истина е вярна, то тогава поне имаш надежда за утрешния ден. Непознатото и познатото са наистина двете страни на една монета. Зависи дали търсиш сигурност или просто разнообразие, ти избираш на коя от двете сентенции ще се довериш в даден момент. Истината за мен обаче е, че животът и светът са прекалено сложни, многообразни, необятни и непредсказуеми, за да може човек да ги проумее и за да могат да се съберат в едно изречение, колкото и вярно да е то. Това е като задачите, които нямат верен отговор – във всеки различен момент верният отговор е различен!

Rodena

Лично творчество

Здравейте скъпи дами,в този брой сме ви подготвили интервю с лейди DorinDa. Наско-ро тя се присъедини към модераторския екип на форума. Реших-ме, че е дошло времето да седне на нашето столче за разпити. :)

вени: Представи ни се.Доринда: Здравейте. Казвам се Теодора и съм от Варна.

вени: Как разбра за играта?Доринда: От банер във Фейсбук.

вени: Напоследък възникнаха много спорове относно подиума, класацията и нечестната игра. Сподели ни тво-ята позиция в играта?Доринда: Споровете много ме изнервят... особено кога-то една от страните говори врели-некипели или обиж-да, а най-много мразя липсата на обосновка! Но аз ще продължавам да се боря за честна игра и ще подкрепям тези, които подемат подоби инициативи!

вени: Имаш ли си любимка от играта?Доринда: Конкретна любимка не. Но за сметка на това има много момичета, които ме радват и им се възхища-вам. Но за това знаете съответната тема, там ще кажа каквото трябва.

вени: Екипа почерпи ли те биричка като ти предложи да станеш модератор?Доринда: Аааа, не биричка, от нея ми се подува коре-ма ;) Изядохме по една шкембе чорба и си стиснахме ръцете ;)

интервю

вени: Как ти се струва работата като модера-тор?Доринда: Ами на мене ми харесва. Понякога има много работа, но се радвам, когато пома-гам на хората.

вени: Като какъв човек се определяш?Доринда: Какъв човек съм могат да кажат хората... не обичам сама да си давам разни квалификации...но едно знам със сигурност - имам чувство за хумор в излишък.

вени: Усмихваш ли се?Доринда: Непрекъснато! Ако не се усмихвам ще умра.

вени: Имаш ли си приятел?Доринда: Да, имам. Живеем заедно на семей-ни начала и ме прави много щастлива. Той е една от причините да съм постоянно усмих-ната.

вени: Какво е мнението ти за екипа на играта и форума?Доринда: Винаги съм била с много добро мнение за ВСИЧКИ от екипа. Но сега, когато

се присъединх към тях и ги опознах по-отбли-зо съм просто ОЧАРОВАНА ! Всички са неве-роятни хора, много ми помагат и са с голямо чувство за хумор.

вени: А какво мислиш за екипа на списани-ето ни?Доринда: Шладуранки отвсякъде !

вени: Какво ще пожелаеш на нашите читате-ли?Доринда: Продължавайте да сте все така мили и честни. Никога не скланяйте глава !

вени: А какво ще пожелаеш на екипа ни?Доринда: Дано читателите ви да продължа-ват да подкрепят и уважават труда ви. И най-вече - да играят ЧЕСТНО ;)

вени: Благодаря ти за отделеното време.

Ако се питате какво ни почерпи Теди след инте-рвюто, няма да ви кажем, знайте само, че шкем-бето беше много вкусно, а бирата студена ;)

Интервюто взе Вени

Напоследък стана много модерно всички да дават мнения и съвети кой и как да облича/не облича лейдито си. “Различните” стават обект на дискусии, коментари, дори нападки.

Идеята да си семпъл (както цветово, така и като бройка сложени парцалки) е успешната комбина-ция да спечелиш одобрението на масата гласува-щи и коментиращи. Ако ти хрумне да съчетаеш дреха върху дреха вече си нарочен за странен, а в доста от случаите и като човек “без стил”.

Нека да обърнем внимание, обаче, и на някои невероятни тоалети, авторките, на които са на-правили точно забраненoтo от “стилистите”, иг-раещи Lady Popular - етажиране на дрехите, игра с цветове и форми.

SELENDRA - скъпа рокля за хиляди лейди долари, комбинирана с евтин топ и рокаджийски аксесоари - уникално, различно и невероятно въздействащо. Всичко е точно на мястото си, дори дразнещите контури на дрехите, които в повечето случаи пре-чат за създаването на такива тоалети, съвпадат. И логично, резултатът е зашеметяващ.

Стил, кич или фантазия?

стиЛ

MAy-LiLyФеята на приказките - понякога ни ус-михва, понякога ни кара да се замис-лим, понякога ни натъжава. Един от последните й тоалети показ-ва как с фантазия могат да се “ушият” нови дрехи. Комбинация на пола и рокля, топ и болеро. Подходящите ак-сесоари довършват идеята за свежо, леко и въздушно.

KiKARADoБлуза, палто, дънков гаще-ризон, дънкова пола, чора-пи на цветя... Трудно е да се проследи всичко, от което е направен този тоалет. Отново пример за невероятни съче-тания на дрехи. Краен резул-тат - интересно, различно и вдъхновяващо.

стиЛ

MoANA Пътешественичката. Нейните

тоалети са вдъхновени от раз-лични култури и времена. Две от най-добрите й попадения, не като идеи, а като комбинации на контури отново (ширина на дрехата, напасване) са “Русия” и “20-те години”.

“Русия” е прекрасен пример за традиционна руска красави-ца. Скъпата рокля с блузата от тоалета “Касандра” правят един нов и съвсем различен костюм.

Танцьорката от 20-те години на миналия век е отново съче-тание на няколко “етажа” дрехи - пола, рокля, топ. В комбинация с бижутата и контрастния цвят на чанта и обувки се е получил съвсем точно копие на жените от тези времена.

Лейди MOANA ни пренася и в екзотиката на Бали. Тоалета е един от най-добрите й хрум-вания. Невероятно съчетание на аксесоари с рокля и пола - резултатът е повече от впечатля-ващ.

BANAKi Разходка в слънчева градина.

Нестандартно, с усмивка тоалетът й внася оптимизъм и добро на-строение. Рокля, топ и болеро, съ-четани с клин. Отново не по стан-дартите на масовия потребител. И отново нещо, което ще запомните.

DEViNEDESiREАлиса в страната на чудесата - приказната героиня на Луис Ка-рол е оживяла. Рокля, блуза, пола - резултатът е въздействащ,

дори лекото разминаване на контури-те на дрехите не дразни. Различно, с фантазия, весело. Вероятно и този то-алет е недопустим от гледна точка на “стилистите”.

Слънчевия тоалет от ми-налия век ни връща към времената на нашите баби с намигване.Рокля, комбинирана с панталон в същия десен, ръкавици и сламена шап-ка. Разходка с лодка и много настроение.

DoRiNAЗелената магьосница. Палто, рокля, блуза - реда и ета-жирането променят изцяло познатата до болка рокля от мистериозния бутик. Тя става съвсем различна, а колана и шала допълват внушението за магическо превъплъщение.

AxlsИ моят принос към етажирането и накатване-то. Рокля, пола, топ. Резултатът е тоалет, раз-личен от стандартните.

Стилът на масовия потребител е предви-дим и семпъл - сако или риза с панталон, блуза с пола, една рокля - издържани в два цвята максимум, неутрален с неутрален или контрастен с неутрален, аксесоари в същи-те гами. Готовите комбинации тоалети са предпочитани.

Да, стилно и елегантно, но и някак скуч-но. Погледнете тълпата стилно и елегантно облечени дами... Някоя привлича ли внима-нието ви? Ще се сетите ли след два дни за елегантния тоалет, с който е била? Или ще запомните различното, интересното и не-обикновеното, което са сътворили други?

LaDy PoPuLar е игра за мода. Основна-та част от нея е не да се храним, тичаме или спим, а да обличаме по свой вкус и разби-ране куклата си. Не задължително както се обличаме в живота, не задължително еле-гатно и стилно и още по-малко, спазвайки някакви условия или правила.

Ако не можете да оцените фантазията, не я отричайте. Приемайте “различните” с ус-мивка и настроение, дори само защото са вложили част от себе си в тоалетите, които правят.

Нека да се забавляваме и да бъдем по-то-лерантни. Приятна игра!

axls

The chief enemy of creativity is “good” sense. Pablo Picasso

стиЛ

Лейди Рошел отвори очи и погледна часовника на нощното си шкафче.

- О, не! Десет и половина е - проплака тя.Лейди трябваше да е в офиса преди

два часа и да подготвя презентацията на новия си проект.

Облече се със светлинна скорост и изхвърча от вкъщи. Влезе в колата си и опита да запали, но двигателят само изръмжа и изгасна. След още няколко опита тя разбра, че колата е повредена и реши да си хване такси. Застана на тро-тоара и започна да маха на минаващите таксита, но всички бяха заети.

Най-накрая, след около час, Рошел се добра до работното си място, но там я чакаше заповед за уволнение и кутия с личните й вещи на входа при охраната.

- Какво пък, ще си потърся друга рабо-та, но първо малко шопинг терапия - каза си лейди.

Тръгна пеша към мола, за да се поуспо-кои и да премисли ситуацията. По пътя си мислеше как ще си купи онази прекрасна

черна рокля, която пуснаха в колекцията за Свети Валентин.

Рошел влезе в мола и се отправи към добре познатия й магазин за рокли, но и там късметът й изневери. Роклята, за която толкова си мечтаеше я нямаше на витрината.

- Сигурно просто са я сменили с някой по-нов модел – помисли си лейди.

За съжаление продавачката й каза, че роклята е купена.

- Жалко, - простена Рошел – днес прос-то нямам късмет. Поне бюрото по труда е наблизо, ще отида да попитам за работа.

Служителката на гишето погледна отег-чено лейди и отсече:

- Няма свободни работни места за хора с вашата квалификация.

- Мога ли поне да се запиша на някакъв курс за допълнителна квалификация? – попита лейди с надежда.

- Местата за всички курсове са запъл-нени – отряза я грубо служителката.

Сега вече на Рошел й се искаше въоб-

Приключенията на лейди рошел

Един много лош дЕн

Лично творчество

ще да не беше се събуждала тази сут-рин. Имаше чувството, че се намира в някакъв кошмар, в който лошият късмет я преследва на всяка крачка. Тя извади телефона си и избра номера на приятеля си, за да му се оплаче, но операторката й съобщи, че абоната е извън обхват или е изключил телефона си.

Лейди се разплака. Как може точно в този труден момент да няма рамо, на ко-ето да се облегне. След минута тя малко се поуспокои и реши да посети терапев-та си и да си излее мъката при него.

- Разбира се, че всеки има лоши дни, но Вие не трябва да се оставяте да Ви обхва-ща депресията. Сега можете да отидете да поспортувате например, за да излеете на-прежението си. Срещата с приятелки също може да Ви се отрази добре, а ако имате някакво хоби, отдайте му се. Сега е и мо-ментът да посетите фризьора или козме-тика си. Нямате представа колко добре ще Ви се отрази някоя СПА процедура - каза психоаналитикът след като я изслуша.

- Ха, трябваше да се изръся цели седем-десет долара, за да чуя нещо, за което и сама можех да се сетя. – помисли си лей-ди на излизане от кабинета на терапевта вече видимо успокоена – Все пак друго е, когато чуеш няколко ободрителни думи от някого.

През остатъка от деня Рошел последва съветите на психоаналитика си, а вечер-та, когато приятелят й се обади и я пока-ни на вечеря, тя му разказа със смях за каръшкия си ден.

- Миличко, точно в такива моменти чо-век осъзнава кои са важните неща в жи-вота – каза лейди и целуна любимия си.

Всички съвпадения с действителни лица и събития са напълно случайни.

Nevencheto

Бих искала да отделите няколко минути, за да прочетете за една истинска песен. Тази статия не е като другите приятни статии, с цел да се забавлявате, а е така-ва, заради която е добре да се замислите. Една различна песен. Една песен, по-ис-тинска от много други. Една песен, раж-даща сълзи у тези, готови да я почувстват и разберат. Песен за едно Ченге.Някои от вас са чули тази песен, някои дори са я усетили, но аз се надявам всич-ки да могат да се докоснат до нея и да от-ворят сърцата си. Истински въздействащ текст с клип, от който настръхваш целия и гласът на Слави, който влага цялата си душа и сърце в песен. От няколко на пръв поглед съвсем нормални за една песен компонента се превръща в нещо страховито. Страшно в реализма си и в истините, които се крият зад него. В едва няколко куплета са възпети едни

истински хора. Не онези полицаи, които по цял ден стоят в офисите си. Не и оне-зи, скриващи се при всяка опасност зад гърба на някой друг. Това е песен посве-тена на истинските ченгета, които всеки ден излагат на опасност себе си в името на други. В песента се изтъкват най-чис-тите човешки добродетели, които, смея да кажа, много полицаи наистина при-тежават и заслужават нашето искрено уважение и благодарност. Хора, които смятат живота на другите за по-ценен от своя. Хора, жертващи себе си за прияте-лите си, за нас. Хора, които знаят какво е чест и достойнство, но не се хвалят с това. Те не са само в песните, а и около нас. Най-ужасяващото обаче е, че песни-те твърде често се превръщат в реалност или може би е по-правилно да кажа, че от реалността се раждат песните.

Rodena

еДно ченге

TEMAТой не беше по-различен, беше като нас - имаше си име и живот...

Нито дявол, нито ангел - беше като нас,малко по-добър, отколкото по-лош.

Той се смееше със нас,

пиеше със нас,той живееше със нас и вместо нас...

А в една студена вечертръгна, вместо нас.

Влезе пръв във мрака и остана там.

ПРИПЕВ:Казаха, че бил герой,

че била съдбата такава...Казаха, че бил герой

във онзи миг...

Казаха, че бил герой,ала друго той би ми казал -

“Я млъкни, какъв герой - аз съм ченге,едно ченге...”.

Беше той един от нас -

никога на гласне говореше за слава и за чест.

Но когато се наложи,тръгна, вместо нас...

...и едно ченге така ми липсва днес....

ПРИПЕВ:Казаха, че бил герой,че била съдбата такава...Казаха, че бил геройвъв онзи миг... Казаха, че бил герой,ала друго той би ми казал - “Я млъкни, какъв герой - аз съм ченге,едно ченге...”.

“Къде се намира Мачу Пикчу?”, “През коя година е основана Римската империя” или пък “Kолко е корен квадратен от 6”?Тези и още много въпроси са непрестан-но в главите ни. Четем, пишем, чертаем, пресмятаме, потим се над учебника до 1 часа нощес и на чина пред госпожата, отново забравяме кой континент е най-големия.

Училището-

психиатрия или дом на знанието?

Глупости ли пишат в днешните учебници или просто информацията от преди го-дини се е променила до толкова, че деца-та днес наистина не знаят какво четат и учат? Нужни ли са толкова много изпити, които дори началният курс е задължен да премине, за да успее да се пребори за основно образование? Много въпроси, а толкова малко адекватни отговори!

Напоследък се наблюдават невероятни неща в училищата.

Учителки крещят, като обезумели, деца се бият, оценките падат, а резултатът е изключване на учениците, местене от училище в училище, намаляване на по-ведението, уволняване на учители, стач-куване, напрежение, рязане на заплати, заплашване на ученици. Питам се, нуж-но ли е всичко това и дали точно тези промени в образователната система не спомагат за ЛОШОТО възпитание на де-цата? Огромна част от живота и времето си прекарваме в училище. Както се казва “Училището е като втори дом.” Но в този дом, учителите - учители ли са или зверо-укротители и ченгета? Децата - деца ли са или зверове?

Колкото и да търся отговор на тези въпроси, напоследък не успявам да стиг-на до точен извод. От наблюденията ми на ученици и учители в училище, мога единствено да заключа, че уважението един към друг отдавна се е изпарило.Няма ги и онези обноски на децата, кои-то преди години бяха неизменна част от

техните характери и тяхното възпитание.Няма го и респектът към учителя, като към човек, който те дарява със знание.А къде отидоха разговорите между съу-чениците? Сега има само злоба, интри-ги. Къде са заинтересованите родители? Нима вече никой не го е грижа какво се случва с децата ни? С бъдещето?

Наскоро поглеждали ли сте учебник на някой четвъртокласник? Или пък тре-токласник? Е, и да не сте го направили, уверявам ви, че не сте изпуснали особе-но много. Безумиците, които видях не са две или три. Учебниците са препълнени с излишна информация, неподходяща за възрастта и умението на малчуганите да възприемат нещата. Не съм аз човекът, който може да реши проблема, но опре-делено не искам да видя детето си в та-кава среда! Не желая учителката му да го заплашва с дървена пръчка дълга над 30 см и дебела като греда! Не желая и да се насочват пистолети срещу него, да хвър-чат пиратки по коридорите, докато си яде закуската. Не искам да го виждам разпла-кано, защото някой от съучениците му го е напсувало. Не искам и някоя нахакана,

нещата от живота

напудрена майка да дойде в училище без да знам и да започне да бие шамари на детето ми, да му крещи, без да е направи-ло нещо, което да засегне някой.Целта на училището е една, била е съща-та преди години и ще остане такава и занапред, но прилагането на тази цел, методите, с които се прилага тя все пове-че заприличват на действия по време на ВОЙНА!

Толкова опасни ли станаха децата, че е необходимо да има камери на всеки ъгъл на училището? Наистина ли учители, ро-дители, директори не знаят как да пого-ворят с децата, за да променят нещата? Очевидно всичко това е останало някъ-де назад из страниците. За тях явно е по-лесно налагането на казармена система. Камери, непрекъснато следене, хокане, крещене, наказания.Аз съм твърдо против всички тези абсур-ди между децата - пушенето под носа на директор и учители, сбиванията, бягане-то от час - но, по дяволите, тези хора са педагози, които трябва да умеят да общу-ват с децата. Номерът не е да извикат ро-дителите и да им се нахвърлят заради ня-какво провинение! A ответната реакция на всеки българин, много добре я знаем. Учителите не могат да общуват, какво

очакват от децата? Нима стига да обви-ним децата в “безобразно държание” и да затръшнем вратата на директорския кабинет?Не искам да виждам как по всевъзмож-ни начини се опитват СМАЖАТ таланта и желанието за образование на стотици хиляди деца. Не желая да виждам как държавните институции се подиграват с амбициите ни да успеем в живота, при това да успеем в родината си.

Нека да погледнем и от другата страна на нещата. Училището е място, където децата съз-дават социални контакти. Общуват.Учат, но и се забавляват. Където респектът към учителя е повече от необходимост, а ува-жението между двете страни е с непокла-тим баланс! Място, където не те възпират да продължиш образованието си с оцен-ките на две матури. Място, където учи-телката не влиза в час с дървена пръчка, за да ни бие през ръцете и да ни нарежда като хала! Там, където подигравките са заглушени от приятелски разговори за музика, спорт и урока по история!

Искам да погледна от тази страна.Но не мога. А вие можете ли?

С уважение Вени

БиЛет До...

мелник

Население: 380 души (2007 г. )Надморска височина: 437 m

Област: БлагоевградОбщина: Сандански

география

Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна мес-тност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пира-миди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.

историясредновековие

Днес не са известни никакви положителни сведения, по които би могло да се установи кога е възникнал Мелник. Според академик Иван Дуйчев, етимологията на името Мелник

има чисто славянски произход. Тя се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред кои-то е разположен градът. Въз основа на архео-логически данни, се предполага, че Мелник е възникнал отначало като крепост за охраната на южната българска граница и пътя по река

Струма, след сключването на българо-визан-тийския договор от 864 година.

Мелник се споменава за първи път в писме-ните извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия често сменя су-веренитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи - Алексий Слав става независим владетел със столица Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Па-леолог. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от византийски императори), което променя състава на населението и архитектурния об-лик на града (много от византийските къщи са ползвани до началото на 20 век, величестве-ни руини от тях са запазени и до днес).

През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст Хре-льо, а след неговата смърт през 1342 година в

продължение на около 15 години е под власт-та на сръбския владетел Стефан Душан.

в османската империя Мелник пада под османска власт след 1395

година. Градът и неговата околност са вклю-чени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година, Мелник се споменава вече като център на кааза. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.

Мелнишка харта от 1813 годинаПрез първите векове на османското влади-

чество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и круп-ни мелнишки търговци са от фамилията Кор-допулос, чиято къща и винарска изба е пре-върната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало чети-ри манастира. Три мъжки училища (от които

БиЛет До...

едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането. Градът е имал и много богата библиотека.

В 1845 година руският славист Виктор Гри-горович пише за Мелник:

„Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 голе-ми и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография.“

Според „Етнография на вилаетите Адриа-нопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1 030 домакинства — 650 мюсюл-мани, 2 000 българи и 560 гърци.

През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, Горна Джумая и другаде из България.

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и ста-тистика“) населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.

Мелник, 1920-1930 г.

В първото десетилетие на ХХ век почти цялото население на Мелник е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти гър-комани и 3 825 гърци. В града работят про-гимназиално и основно българско училище и 2 прогимназиални и 2 основни гръцки.

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от града са доб-роволци в Македоно-одринското опълчение.По време на войната през октомври 1912 в местността Грозни дол (южно от града) са из-бити от турската войска 26 български залож-ници от Мелник.

в България Градът е освободен от османска власт през

Балканската война на 17 октомври 1912 годи-на от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата - Валовища (Сидирокастро). На тях-но място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Ма-кедония.

През 1916 година по време на Първата све-товна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава гра-да. В рапорта си до Началник щаба на дейс-тващата армия той пише:

„ ... днес тоя град представя истински разва-лини: от 2 хиляди къщи (ок. 10 000 души) сега едва ли ще се наброят до 200 къщи, в които живеят хора; всичко друго е срутено съвсем или полусрутено от пожар, или пък стоят къщи здрави, цели още, но без прозорци и врати и изобщо без дървен материал. От раз-пита узнах, че турската махала била запалена и съсипана от четници в 1912 г., а другата по-голяма част на града била напусната от гръц-кото и гъркоманското население, което било увлечено от гръцките войски в 1913 г., когато напущали Мелник съгласно с Букурещкия мир.“

От 1968 година Мелник е обявен за град-му-зей. Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводство-то и туризмът.

БиЛет До...

ЗаБеЛежитеЛности

Градът е част от Стоте национални турис-тически обекта на Български туристически съюз:

* градският исторически музей в Мел-ник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно призе-мие и паянтов етаж със салон — общо 8 поме-

щения. В приземния етаж на музея е показан основният поминък на този град и района — винопроизводството от местната мелниш-ка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща град-ския живот и бит през Възраждането. Има пе-чат. Работно време: 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден. Има печат.

БиЛет До...

* Кордопуловата къща е построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец от фами-лията Кордопулос. Тя е една от най-монумен-талните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с екс-понирани в нея огромни бъчви за съхраня-ване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.

* роженският манастир е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запа-зени сравнително непокътнати и до днес. Ма-настирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна глед-ка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове — раз-положени около града пирамидални хълмо-

Кордопуловата къща

ве, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Ма-настирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху сте-нописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъ-клопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Роженският манастир не предлага настаняване и храна.

За сметка на това, само на 500 м. надолу по пътя има мотел и ресторант, а отдалечения на 5 км. гр. Мелник е популярна туристическа дестинация и предлага богат избор от чудес-ни места за спане и храна. Асфалтовият път от Мелник е сравнително добър и води дирек-тно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.

Роженски манастир

МеЛнишКи пираМиДи

Мелнишките пирамиди са скални образу-вания, които са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди на територията на България.

Разположени са в подножието на югозапад-ната част на планината Пирин. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и други. Най-попу-лярните сред тях са група пирамиди, разпо-ложени недалеч от село Кърланово. Освен заради значително по-големия им размер, интересни за туристите ги прави и това, че са изградени почивна станция и други сгради за настаняване на туристи.

Мелнишките пирамиди на височина дости-гат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат ши-роколистни растения и треви.

Мелнишките пирамиди са в процес на из-граждане и външният им вид и форма се про-менят. Обявени са за природна забележител-ност през 1960 година.

БиЛет До...

КолКо оКеана има

В действителност има само един океан, защото всички океани са свързани и образуват едно голямо водно цяло. То покрива над 70 процента от повър-хността на земята. Учените, наречени географици, разделили тази обширна област от вода на пет оке-ана и ги нарекли Атлантически, Тихий, Индийски, Арктически и Антарктически Океани. Всички зали-ви и морета свързани към всеки океан се счита, че са част от него. Тихият океан е най-големият океан. Той се простира на около 180 000 000 квадратни километра. Цялата суша на планетата, взета заедно, е по-малка от Тихия океан. В продължение на мно-го години повечето европейци не знеали нищо за световните океани, въпреки че някои учени вярват, че норвежецът Лийф Ериксон прекосил Атланти-ческия океан от Скандинавия до Америка около

1000 AD. Съвременни проучвания започват в края на 14-ти век когато Хенри мореплавателя, принц на Португалия, изпратил пътници по западния бряг на Африка. Първият капитан, който евентуално е оби-колил нос Добра Надежда в Индийския океан бил Васко да Гама през 1498 г. През 1492 г. Христофор Колумб, финансиран от Фердинанд и Изабела от Испания, прекосил Атлантическия океан и открил Америка, въпреки че той мислил, че е достигнал до Източна Индия. Експедиция водена от Фердинанд Магелан, която минала северно от Кейп Хорн, през протока който носи неговото име, през 1520 г. до-стигнала до Тихия океан за първи път. Магелан бил убит на Филипинските острови, но един от неговите кораби завършил обиколката на света през 1522 г.

ЛюБопитно

КаК мечето теди получи името си?

Теодор Рузвелт бил роден през 1858 г. и починал през 1919 г. По време на Испано-Американската война през 1898 г. той ко-мандвал кавалерията позната като “грубите ездачи”. Той бил президент на САЩ от 1901 до 1909 г. Един ден излязъл на лов за диви мечки, когато го пресрещнало малко мече, тъй като то било толкова малко и сладко, той не могъл да го убие и го пуснал да си ходи. Американски вестник чул за случката и публикувал карикатура показваща Теодор Рузвелт с малкото животно. По-късно, про-изводител на играчки поискал от президен-та разрешение да произведе мека, сладка играчка мече с неговото име. Галеното име на Теодор Рузвелт било “Теди” Рузвелт, и производителя на играчки искал да нарече неговата играчка мечето “Теди”. Най-хубаво-то е че любимата играчка на всички децата била мече Теди.

Кой е изобретил хартията?

Хартията се използва за писане, разпечатване и опа-коване, и е направена от зеленчукови материали. В наши дни хартията е направена от гората с бързо-растящи дървета като ела, бор и смърч. Гората се насича на много фини парчета, смесват се с вода и други химикали и се вари. Тази мека смес, наречена горска целулоза, се изчиства, избелва и се обработ-ва с преса, за да стане на хартиени листи. Употребе-ната и замърсена хартия може да бъде използвана за направата на рециклирана хартия. Първия лист хартия известен в историята е напра-вен преди около 3500 години преди новата ера от древните египтяни, които използвали ленти от папи-русова трастика, които намокряли, нарязвали и ги пресирали на листи. Хартията, която ние днес изпол-зваме е изобретена в Китай през около 705 година от учител на име Тс’ай Лун. Легендата разказва, че един ден той гледал как една оса си правела гнез-дото като дъвчела парченца бамбук, и сливайки ги с нейната слюнка изработва малък лист хартия, която използва, за да направи гнездото си. Той копирал осата, правейки паста от бамбук и вода, след което разстилал листа да се изсуши на слънце. За жалост това знание се разпростряло бавно към арабите през 8-ми век и в европа през 14-ти век.