СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И ЕТНОГРАФИЯ ПРИ ВАК

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Исторически факултет, катедра Археология

Калин Любенов Димитров Медната металургия по Западния бряг на Черно море

/средата на V – началото на ІV хил. пр. Хр./

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация, представена за присъждане на образователна и научна степен "Доктор",

научна специалност Стара история (праистория) 05.03.01

Научен ръководител: Член-кор. д.и.н. Хенриета Тодорова Вайсова

Рецензенти: Проф. д.х.н. Ивелин Кулев

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Явор Бояджиев

София 2007

Дисертацията е в обем от 437 страници и е организирана в две части.

Част І ТЕКСТ включва: Увод, седем глави, Заключение и Библиография – общо 197 страници. В текста има 31 таблици, 29 табла с илюстрации, както и 8 карти.

Част ІІ ПРИЛОЖЕНИЯ включва: Каталог на археологическите комплекси, съдържащи медни находки – текст и 55 табла с илюстрации (рисунки и снимки), 13 таблици и 69 графики – общо 240 страници.

Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на

разширено заседание на Катедрения съвет по археология на 26 януари 2007 г. при Исторически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Дисертантът е бил редовен докторант към Катедра Археология на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Защитата на дисертационния труд ще се състои на заседание на

Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография при ВАК на 26.04.2007 г. от 14.00 ч. в зала № 19 на Етнографския институт с музей при БАН, София, ул. “Московска” 6А.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в канцеларията на ЕИМ.

Увод В тази част от дисертационния труд са формулирани основните понятия,

целите и задачите на изследването, териториалният и хронологичният обхват на работата, както и изворовата база. Посочени са основните методи, използвани при проучването.

През последните десетилетия изследванията в Югоизточна Европа основно промениха представите ни за характера и развитието на халколитните общества от региона. През 70-те години на миналия век Е. Н. Черных пръв предложи един надрегионален модел на развитието на ранната медна металургия, формулирайки понятието Балкано-карпатска металургична провинция (БКМП). По-прецизната хронология на халколитните култури в отделните части на БКМП, както и някои изключителни находки, показаха, че развитието на металургията не е синхронно, нито пък равномерно върху цялата територия на БКМП. Това подсказа нуждата от детайлни регионални изследвания. Западният бряг на Черно море е именно такъв регион, отличаващ се с непознато другаде количество и качество на медните и златните халколитни предмети.

Под "медна металургия" в настоящото изследвате се разбират всички дейности и операции, при които се достига или преминава точката на топене на медта (1084 оС), за да се: а) получи метал от стопена самородна мед; б) получи мед от рудна суровина; в) изработват предмети от метал, добит по един от горните два метода.

Предметите, изковани от късчета самородна мед и непреминали през фазата на топене на метала, не са продукти на металургията, а се отнасят към етапа на предметалургията. Находки, изработени от медно-арсенови сплави, също са извън обхвата на термина медна металургия, защото се отнасят към един по-късен етап от историята на металургията – времето на арсеновата металургия и първите сплави.

Цел и задачи на изследването Целта на настоящото проучване е да се изследва характера, структурата,

механизмите на функциониране и социалната роля на най-ранната медна металургия по Западния бряг на Черно море.

Интердисциплинарният анализ на медните находки, използван в изследването, има за крайна цел да извлече такава информация от тях, щото отделните предмети и археологически комплекси да се превърнат в пълноценен исторически извор.

Така формулираната цел може да се смята постигната при решаване на следните задачи:

1. Да се направи характеристика на археологическите комплекси от гледна точка на развитието на металургията. За това е необходимо да се установи чрез критичен преглед на типологическите класификации специфичният типологически профил (съотношение на различните видове и типове медни находки) в рамките на отделните археологически комплекси. Трябва да се локализират и източниците на метал, което се постига посредством

3

сравняването на данните за оловноизотопната характеристика на находките и меднорудните находища.

2. Да се предложат възстановки на технологиите и техниките, прилагани при изработката на медните предмети.

3. Да се установи структурата на металургията в изследвания район. На базата на успешното решаване на задачата за металургичните характеристики на отделните археологически комплекси (задача 1.) могат да се обособят металургични центрове. В рамките на един такъв център попадат медни находки от няколко археологически комплекса със сходен типологически профил, споделящи общи източници и ползващи набор от сходни технологии. Установяването на металургичните центрове, като водещи единици в структурата на металургията на изследвания регион, позволява анализ на функционално ниво, който стои съвсем близо до историческите реалии – школа, работилница, майстор.

4. Да се разкрият структурата и хронологията на снабдяването на металургичните центрове с медна суровина, както и да се оцени значението на отделните находища. Благодарение на добре датираните находки, за които е установен произходът на метала, могат да се датират и съответните източници. Материалите от Дуранкулак са водещи в този раздел, тъй като позволяват проследяване на динамиката на експлоатацията на медните находища в рамките на около 700 години. Значението на меднорудните източници може да се подложи на обективен анализ, при който като критерии за оценка да се използва количеството метал на находките (теглото).

5. Да се установи ролята на медната металургия като фактор за социална трансформация и като периодизационен критерий за праисторията. Изворовият материал на изследването – главно находки от погребения – позволява да се обвърже пряко вида и количеството на медните предмети с персоналния социален статус на погребания. Едновременно с това медните находки могат да се разгледат и в рамките на некрополите, разбирани като археологически комплекс от по-висок разред.

Териториален обхват на изследването В представената работа са включени археологически комплекси и находки

от Западния бряг на Черно море. Това е зоната по морското крайбрежие и непосредственият му хинтерланд, които имат пряка комуникационна връзка по вода и сходни екологични условия за живот. Предварителното картиране на находките показва, че районът се отличава рязко на фона на целия Балкански полуостров с голямата концентрация на медни и златни находки. Регионът е особено подходящ за работа по проблематиката на ранната металургия, защото по-голямата част от медните находки са от редовни разкопки и имат ясен контекст, позволяващ многостранен археологически анализ. Благоприятно е и обстоятелството, че над 90% от находките от Западния бряг на Черно море са изследвани с помощта на модерни естественонаучни методи. При работата по идентификацията на източниците на праисторически метал териториалният обхват на изследването е разширен значително, като са привлечени данни за оловноизотопната характеристика и химическия състав на потенциални

4

находища от територията на България, Македония, Сърбия, Румъния и днешната турска част на Странджа. Една значителна част от най-перспективните меднорудни находища попадат в рамките на основната зона на изследване – Западния бряг на Черно море. Тяхното географско разположение и възможности за комуникация също служат за аргумент при обособяването на специфичната Западнопонтийска медно-металургична зона.

Хронологически обхват на изследването Медната металургия по Западния бряг на Черно море започва с появата на

най-ранните медни находки през средния халколит (около 4550 cal. BC ) и продължава до навлизането на първите медно-арсенови сплави през ІV хил. пр. Хр. Хронологически и културно-исторически изследването се вписва в рамките на хоризонта на енеолитните археологически култури в Европа: Прекукутени ІІІ – Кукутени А, B – Триполие А-В, Тисаполгар, Бодрогкерестур, Караново V – Марица ІV, Боян ІV, Гумелница A и B, Хаманджия ІV, Варна І, ІІ и ІІІ, Коджадермен – Гумелница – Караново VІ, Ситагри ІІІ, Криводол – Сълкуца – Бубани, Винча C и D , Малич Іа и Димини.

В този хоризонт различаваме няколко хронологични етапа: а) предметалургичен етап в края на ІІІ фаза на културата Хаманджия

(4950/4900—4650/4600 cal. B.C.), характеризиращ се с появата на дребни малахитни и медни украшения

б) етап на поява и развитие на същинската металургия в края на средния (фаза Хаманджия ІV – Сава ІV – 4650/4600—4550/4500 cal. B.C.) и началото на късния халколит (фаза Варна І – 4550/4500—4450/4440 cal. B.C.).

в) времето на "металния бум" – металургията от втората половина на късния халколит (ІІ—ІІІ фаза на култура Варна – 4450/4440—4250/4150 cal. B.C.), когато тежките лети медни оръдия започват масово да се използват.

Горната хронологична и технологична граница на изследването е маркирана от серия находки, отнасящи се към финалния енеолит от началото на ІV хил. пр. Хр.

Изворова база на изследването Ядрото на настоящата работа са материалите и данните от

праисторическия некропол Дуранкулак. Не по-малко значение за изследването имат и медните находки от Варненския халколитен некропол І. Те са най-представителната колекция по отношение на количеството мед не само за изследвания регион, но и въобще за Европа през разглеждания период. В изследването са включени и други селища и некрополи от Западния бряг на Черно море, от които са известни медни находки – селищната могила и некрополът Голямо Делчево, некрополът Девня, няколко серии медни находки от района на град Варна. Общо са отчетени над 240 броя медни находки, тежащи над 25 кг.

Успоредно с археологическите данни като изворова база на изследването са използвани данните от естественонаучните изследвания на тези находки – химически състав на метала и стойности на отношенията на оловните изотопи 208Pb/206Pb, 207Pb/206Pb и 204Pb/206Pb.

5

Трета група извори на изследването са геологическите данни и характеристики на меднорудните находища, които попадат в обсега на потенциалните източници на праисторически метал. Използвани са около 660 оловноизотопни анализа на медни руди и минерали.

Методи на изследването Целта на изследването и поставените задачи предопределят да се използва

интердисциплинарна методика, свързваща в единна интерпретация резултатите от археологическите изследвания с данните от естественонаучните изследвания на медни находки и минерални образци от меднорудни находища.

Използваните археологически методи са: качествен и количествен анализ, системен анализ, сравнителен метод, типологически метод, относително културно-историческо датиране, абсолютно датиране по метода 14C, стратиграфски метод, планиграфски метод, графични и количествени статистически методи за анализ. Използването на тези археологически методи позволява да се постигне културно-хронологическо и социално-историческо определяне на находките, а данните от физикохимичните изследвания са инструмент за идентифициране на източниците на праисторически метал. Опитът за търсене на суровините на халколитните медни предмети от района на Западния бряг на Черно море се базира на оловно-изотопни анализи и данни за химическия състав на археологически находки и тяхното сравняване с данните за потенциално достъпни руди от района на Балканите.

Методите на изследване са прилагани така, че да се постигне историческа интерпретация и превръщане на данните на археологията и археометрията в исторически извор.

Глава І: Проблемът за медната металургия в системата на

историческата периодизация. В тази глава е направен преглед на проблема за медната металургия и е

посочена потенциалната суровинна база за развитието й. Понятието "медна металургия" в настоящето изследване Металургията е сложна технологична дейност, която се обособява като

специализиран занаят, а това диференциране на производството е част от процеса по натрупване и развитие на човешките знания. В рамките на познатите през V хил. пр. Хр. технологии, добиването и обработката на метал могат да бъдат определени като “високотехнологични” дейности. Разпространението на това праисторическо “know-how” дава основното историческо съдържание на енеолитната епоха.

Медта е най-разпространеният самороден метал в природата с множество достъпни находища, които предлагат достатъчно големи късове метал. Събраният самороден метал може да се смята за преминал металургична преработка, само когато е бил претопен. Металургията на самородната мед трябва да е преодоляла термичния технологичен праг на точката на топене на медта 1083oC. Съгласно този технологичен критерий, рекристализационно отгряване, при което не се надхвърлят температури от порядъка на 500–700oC,

6

не е истинска металургична операция. Съответно – праисторически медни предмети, изработени само чрез коване на самородна мед, не могат да се смятат за продукти на металургична дейност. Проучените участъци на известните ранни рудници сочат, че главният интерес на праисторическите миньори е насочен към карбонатни и оксидни медни минерали. Вертикалната зоналност на медните находища също предполага експлоатацията в реда самородна мед, медни карбонати и медни оксидни руди. Преработката на медните карбонати е сравнително проста – нагряване при температури около 800 oC, като металодобиващата реакция е

CO + CuСО3 = 2CO2 +Cu. Тя е възможна само в среда, която е бедна откъм кислород, така че да се

получи въглеродният оксид (CO), необходим за редукцията на малахита и азурита до мед. Процесът може да се осъществи в рефракционна глинена пота, под пласт дървени въглища, осигуряващи редукционна среда и необходимата температура.

Напоследък се лансира мнението, че през късния балкански енеолит започва преработката и на сулфидни медни минерали (халкопирит, руда тип "фалерц" и др.). Предложеният металодобивен процес е двустъпален, би трябвало да дава значително количество шлаки и изисква наличието на редукционни пещи, които да могат да постигнат температури над 1200OC. Полученият метал би трябвало да има примеси. Тъй като такива енеолитни пещи и шлаки засега не са известни, а металът на ранните балкански медни предмети е изключително чист, халколитната медна металургия, характеризираща се с голяма чистота на метала, би трябвало да се основава на стопяване на самородна мед и/ или на редукционни методи за превръщане на медни оксиди и карбонати в метал.

Глава ІІ: Произход на медната металургия. В тази глава е дискутирана проблематиката за генезиса на европейската

медната металургия в светлината на тезите автономност – анатолийски произход. Комплексният анализ на данните показва, че ранната анатолийска медна металургия се различава значително от балканската и двете явления имат самостоятелно развитие.

Теории за произхода на европейската металургия Първата популярна хипотеза можем да наречем класическа дифузионистка.

Съгласно нея , тъй като са налице ранни медни предмети в Анатолия, то металургията е изобретена там и след това е пренесена в Европа. Втората хипотеза е свързана с "радиовъглеродната революция" и изхожда от необичайната, спрямо вижданията на традиционната хронология, древност на европейската праистория. Съгласно тази гледна точка медната металургия в Югоизточна Европа се развива самостоятелно по отношение на Анатолия, като различните автори защитават нюансирани позиции в рамките на тезата. Повечето приемат, по модела на неолитизацията, че съществува някакъв "първоначален импулс" или "пренос на идеи", след което европейската металургия се развива автономно. От представения преглед на литературата по

7

двете основни хипотези за произхода на балканската металургия ясно се вижда, че в основата им, вместо конкретен сравнителен анализ на находки в социален контекст, стоят общи хронологически съображения. В средата на 60-те години отделни автори прилагат по-комплексен анализ, отчитащ археологически, геологически, палеогеографски и археометалургични аргументи. Предложено е металургията да се мисли, не като разпространение на една завършена цялостна технология, а по-скоро като един постоянно развиващ се процес на хибридизация във връзка с другите пиротехнологии. Заключението от прегледа на дебата за произхода на европейската металургия е, че за да можем да говорим за пренос на една сравнително сложна и специализирана технология като металургията от един регион към друг, трябва едновременно да са налице няколко условия:

а) трябва да имаме данни за технологически приоритет, последван от технологическа еквивалентност; б) трябва да има ясен хронологически приоритет на единия регион над другия; в) преносът на технология е възможен при наличие на "проводяща" културна среда, през която да се осъществи обменът; г) за предаването на знания трябва да е налице или културна синхронност, или да има данни за пренос на комплекс от знания и умения.

Данни за предметалургия и металургия в Анатолия през периода X–IV

хил. пр. Хр. От гледна точка на наличието/отсъствието на тези условия е направен

преглед на данните за предметалургия и металургия в Анатолия през периода X–IV хил. пр. Хр. Подробно са разгледани археологическите контексти и медните находки от Шанидар, Чайоню, Ашъкли, Невали Чори и Чатал Хюйюк. Те са отнесени към предметалургична фаза на развитие, която се отличава с употребата на самородна мед, третирана по най-прости начини – коване на студено, пробиване с кремъчен свредел, огъване. Типичните продукти на тази "предметалургия" са дребните маниста, пластинките и някои малки оръдия от типа на шила, игли, куки и подобни. Отличително качество на предметалургичната фаза в Анатолия е забавеното й развитие и ограниченото количество находки – за две хилядолетия (от началото на VІІІ до края на VІІ хил. пр. Хр.) тя така и не прави някакви принципни нововъведения и не успява да прерасне в пълноценна металургия. Медните предмети, макар и да са сред "луксозните", не оказват някакво особено влияние върху начина на живот на неолитните анатолийски групи. Поради това медта от предметалургичната фаза не може да служи като характеризиращ елемент на съответните селища и по-общо на периода на неолитизация.

Халколитните медни предмети в Анатолия (VІ–ІV хил. пр. Хр.) Раннометалургична фаза Забавеното развитие, характерно за предметалургичната фаза, се запазва и

през следващия раннометалургичен етап в Анатолия. Той съвпада по време с ранно и среднохалколитния период в региона и се характеризира със зачатъчни познания за добиване на метали от руди и усвояване на технология за стопяване на метали. Количествата добит метал остават крайно ограничени.

8

Основният набор предмети, познат ни от древната предметалургична фаза – дребни украшения (маниста и висулки) и прости оръдия (шила, игли и кукички), е основен и за раннометалургичната фаза. Разгледани са медните находки от Хаджилар и боздуганът от Джан Хасан I. Боздуганът е представен подробно, тъй като традиционно се смята за най-ранния отлят меден предмет с използване на леярско сърце (края на VІ хил. пр. Хр.) и се изтъква като решаващо доказателство за технологичен приоритет на Анатолия. Пълното естественонаучно изследване от последните години обаче показва, че боздуганът от Джан Хасан не е отлят, а е изработен от масивно парче мед, което е изковано около кръгло ядро, за да се получи отвор. Така единствената находка, сочена като доказателство за технолого-хронологическия приоритет на Анатолия, в сравнение с летите балкански енеолитни оръдия с дупка, се оказва продукт на много по-примитивната ковашка техника и трябва да се отнесе към раннометалургичната фаза на развитие.

Развита меднометалургична фаза в Анатолия През късния халколит в Централна Анатолия са установени редица

примери за комплексна металургична технология, които можем да обособим като развита металургична фаза. Ранните примери се отнасят към втората половина на V хил. пр. Хр., а последните към финала на халколита в края на ІV хил. пр. Хр. Представени са металните находки от Дегирментепе, Арслантепе, Норшунтепе и Мерсин. Общи за всички медни находки от развитата металургична фаза в Анатолия са значителните примеси в метала, които често го превръщат de facto в арсенов или антимонов бронз. Тази развита металургия се практикува в селища, чието проучване представя картината на развити общества, със стратифицирана социална структура и данни за централни култови и светски сгради. Концентрацията на останки от металургична дейност в някои помещения показва специализацията на металопроизводителите, която е близо до занаятчийската. Въпреки всички тези свидетелства за високото ниво на развитие, масивните метални предмети са сравнително малко на брой и не са широко разпространени.

Развитата металургична фаза в Анатолия и самостоятелния

характер на балканската медна металургия Развитата металургична фаза в Анатолия съвпада с късния халколит. От почти

всички селища има данни за металургична дейност или най-малкото за метални находки. Обща характеристика на всички медни предмети от развитата металургична фаза в Анатолия са значителните примеси в метала. Проучените металургични съоръжения и анализираните парчета руда сочат, че по това време се преработват сложни по състав сулфидни медни руди, които изискват прилагане на железнооксидни флюси и двустъпален металургичен процес на последователно окисление на сярата и редукция на медни оксиди. Обратно на това балканската медна металургия от V и началото на ІV хил. пр. Хр. се характеризира с изключителна чистота на метала – на практика без примеси.

Друга характеристика на халколитната металургия в Анатолия е нейната полиметалност: като единични находки са познати сребърни и оловни

9

предмети от халколитен контекст. Тъй като среброто и оловото се срещат рядко в самородно състояние в природата, най-вероятно през развитата металургична фаза, наред с преработката на медни руди, вече е позната и технологията за преработка на някои оловно-сребърни минерали. Балканската металургия от периода е биметална – успоредно с медта в най-развитите центрове се обработва злато. Няма данни за оловни и сребърни находки. Това потвърждава различната минерална база на развитата анатолийска и балканска металургия. Анатолийската се базира на сложни сулфидни руди, докато балканската – на медни оксиди, карбонатни и най-вероятно използва много широко самородна мед.

През фазата на развитата металургия в Анатолия металообработващата и добивна дейност се практикуват в рамките на селищата и имат характер на градско занаятчийство, развиващо се в среда на йерархизирани общества със сложна социална организация. Обратно на това данните за металургично производство в селища от времето на балканския халколит се броят на пръсти. Във всички случаи става дума за съвсем малки работилници, които не може да са мястото на производство на находките от времето на "металния бум".

Анатолийската металургия, която е встъпила в развитата си фаза, произвежда широк набор медни оръдия, но не познава летите тежки оръдия с дупка. От гледна точка на усвояване на леярската технология това означава, че до края на халколита в Анатолия не са познати методите за отливане на оръдия в затворени калъпи, нито техниката за оформяне на дупки чрез леярско сърце. Този факт вероятно е най-убедителният довод към тезата за самостоятелното развитие на металургичните технологии на Балканите през V хил. пр. Хр. Безспорно на Балканите се практикува една по-развита и непозната другаде по това време технология за изработка на медни предмети – отливане в полузатворени и затворени калъпи, използване на леярски сърца.

Балканската металургия от V хил. пр. Хр. се характеризира от следните черти: използване на мед без примеси; златно-медна биметалност; отливане на тежки оръдия; практикуване на сложни леярски технологии; екстрамуралност на металургичните дейности; престижен характер; краткотраен "бум" на медното производство на границата на V и ІV хил. пр. Хр. и липса на ясна приемственост с металургията на бронзовата епоха.

По така изброените белези (суровинна база, технология, място на металургията в социалната структура, историческа перспектива) Балканската медна металургия се различава от анатолийската и най-вероятно е възникнала самостоятелно.

Глава ІII: Критичен преглед на класификациите на тежките медни

оръдия с оглед находките от Западния бряг на Черно море. В тази глава на дисертационния труд е представена цялостна класификация

на тежките медни оръдия – принципи, характеристика на типовете, датировка на типовете. За основа на типологията на оръдията с дупка е приета тази на Ф. Шуберт. За плоските медни брадви, тесли и длета е разработена изцяло нова система от типове, основаваща се на метрични съотношения.

10

11

Основни типове оръдия с дупка Представени са основните типологически класификации на тежки медни

оръдия от Източна Европа, предложени в литературата през последните десетилетия – Driehaus 1952, Garasanin 1954, Schubert 1965, Novotna 1970, Vulpe 1975, Todorova 1981, Patay 1984. Прегледът на класификациите на медните оръдия с дупка показва, че тази на Шуберт, макар и предложена преди повече от 40 години, се базира на обосновани принципи, добре подбрани водещи екземпляри на сериите и може да се използва в основни линии и днес. Към нея са направени някои уточнения в названията и характеристиките на типовете, специфични за Западния бряг на Черно море (Табл. 1). Изведени са критерии за обособяване на нови типове брадвите-чук – тип Варна и тип Девня (с 3 варианта).

Оръдия без дупка. Принципи на класификация Типологическите класификации на плоските медни брадви не са

унифицирани и в литературата не съществува обоснована система за определянето на тези оръдия. Изхождайки от успешния подход на Шуберт – да се обработят всички оръдия със сходна форма от цялата територия – е направена класификация на над 400 "плоски медни брадви" от Източна Европа. Оръдията са разделени по вид – плоски брадви, плоски тесли и длета. Поставен е въпросът за дръжките, начините за закрепване на металните остриета в тях и как това влияе на формата на брадвите и теслите (Табл. 2.1.).

12

В рамките на всеки вид оръдия (брадви, тесли, длета) са обособени типове, варианти и подварианти, като са използвани метрични зависимости, характеризирани от две специфични точки – дебелина на оръдието (Tmax) и ширина на оръдието (Wmax). След като се определят тези две характерни точки, всяка плоска брадва, плоска тесла или длето може да се характеризира изчерпателно от седем измервания: L – максимална дължина на оръдието; LTmax – дължина от петата до центъра на тежестта (Tmax); LWmax – дължина от петата до точката на най-голяма ширина (Wmax); Tmax – най-голяма дебелина в центъра на тежестта (Tmax); T1 – дебелина при петата; Wmax – максимална ширина в точката (Wmax); W1 – ширина при петата (Табл. 2.2.).

Разположението на точката Tmax (изразено чрез LTmax) и относителната

дебелина на оръдието (появяваща се в отношението Tmax към L), изразяват режещия ъгъл, който определя реалната ефективност на оръдието. Теоретично предположената, както и хронологично доказаната насока на развитие на формите на плоските брадви, теслите и длетата, върви от масивни, каменноподобни форми, към плоски пластинчати форми, адаптирани към свойствата на металните оръдия. При ранните форми Tmax е близо до острието и съответно режещият ъгъл е голям, а при по-късните се изтегля към петата и става по-малък.

Точката Wmax може да бъде непосредствено до режещия ръб и да съвпада най-общо с острието (LWmax към L е със стойност близо до 1) или да бъде отдалечено от острието и да лежи в средната част на тялото на оръдието (LWmax към L е със стойност около 0.5). Това различно разположение на точката Wmax, позволява да се е различат длетата от брадвите и теслите.

13

Класификация на плоските брадви от Югоизточна Европа Плоските брадви са вид оръдия със симетрично острие и с правоъгълна

или стесняваща се към петата трапецовидна форма. Остриетата лежат в равнина, минаваща през оста на дръжката и са прави, дъговидно извити или ветрилообразно разширени. Тялото на брадвите е право или дъговидно стеснено ("изрязано"). Напречното сечение на брадвите е квадратно, правоъгълно (с остри или заоблени ръбове) или, много по-рядко, кръгло и овално. Независимо от вида на напречното сечение на плоските брадви, то обикновено е симетрично. Това обстоятелство е свързано с положението на острието в дръжката и начинът му на работа. Най-голямата ширина на плоските брадви е в непосредствена близост до острието. Теглото на плоските брадви е около 200 грама, което не е достатъчно за ефективна работа на това ударно оръдие. През неолита и енеолита този проблем (познат и от каменните брадви) успешно е решаван с утежняване на главата на дръжката. Медните плоски брадви се поставят в точно оформен отвор в дръжката, в който те се самозаклинват благодарение на трапецовидната форма на опашката. Режещият ръб на брадвите е паралелен на дръжката, а самата плоска брадва е под ъгъл около 900 спрямо дръжката. При работа с брадва острието се натоварва неравномерно и горната му част се износва повече, което обяснява несиметричността на дъгата на острието на някои брадви.

Класификацията на плоските брадви е изградена на няколко принципа, които са валидни и за другите плоски оръдия.

Единият принцип, който е следван при делението, е масивността на оръдията. Тя може да се изрази числено в пропорцията Tmax към L. Според масивността могат да се отделят три групи плоски брадви – масивни, плоски и една междинна "средно масивна" група.

Отношенията Wmax/LWmax и W1/LWmax изразяват контурната форма на плоските брадви. Оръдието има правоъгълно очертание при близки стойности на отношенията Wmax/LWmax и W1/LWmax. При по-големи разлики в стойностите, общото очертание на оръдието е трапецовидно. В зависимост от отношението на ширината при петата (W1) и ширината при острието (W) към общата дължина в оръдията (L) могат да се отличат скъсени и издължени форми.

Съчетаването на критериите масивност и контурна форма позволява да се определят основните типове плоски брадви (Табл. 3.).

Формата на острието също дава критерии за деление на плоските брадви като могат да се различат прави, дъговидни и ветрилообразни остриета.

Тип Сокол. Типът Сокол е основен тип масивни, прави, слабо трапецовидни брадви. Сечението е почти квадратно и стойността на отношението Tmax към L e по-голямо от 0.13. Ширината на острието е малко по-голяма от ширината при петата. Това придава почти право очертание на този тип брадви. Типонимната находка от селищната могила Сокол произлиза от жилище, датирано Гумелница A1. Ранната датировка, подкрепена от примитивната "каменноподобна" форма, показва че брадвите тип Сокол са сред най-ранните медни брадви. Към тип Сокол се отнася и серията брадви от околностите на селището Плочник. Типът Сокол плавно преминава в по-

14

15

плоския тип Гумелница. Границата между тип Сокол, основна форма, и тип Гумелница основна форма, може да се прокара преди всичко на база на стойността на отношението Tmax / L. Плавността на прехода между тези форми свидетелства за плавната еволюция и развитие на оръдията в рамките на комплекса КГК VI. В рамките на тип Сокол са обособени няколко варианта, отразяващи регионалното развитие на най-ранните плоски медни брадви – вариант Равазд, вариант Луика, поддвариант Ветрен.

Тип Гумелница. Названието на този тип е популярно в литературата, макар да се прилага произволно към най-различни плоски брадви. В настоящата работа типът Гумелница, в основната си форма, е дефиниран като плоска брадва с правоъгълно очертание и право или закръглено острие. Отношението на ширината на острието към дължината на оръдието е приблизително 1 към 4. Другото характерно отношение, Tmax към L, има стойност около 0.1. Датировката на тип Гумелница се определя от типонимния екземпляр и от находката от селищната могила Глина, които могат да се отнесат към етапа A2 на културата Гумелница. Плоските брадви тип Гумелница трябва да се свържат с основния ареал на тази култура и се явяват характерни за нея. В рамките на тип Гумелница са обособени няколко регионални и/или хронологически варианта – варианти Виница, Сава-Варна, Русе, Голямо Делчево – късен халколит (ІІІ фаза на КГК VІ) и варианти Държаница, вариант река Девня – постхалколит.

Тип Дебрецен. Плоските брадви от основната форма на тип Дебрецен са средно големи, масивни оръдия, с трапецовидна форма и прави страни. Характеризират се със стойност на отношението Tmax към L около 0.15. Могат да се различат по-стройна и по-скъсена форма. По форма тип Дебрецен би трябвало да се свърже с култура Тисаполгар в зоната на разпространение западно от Карпатите.

Тип Храдец. Брадвите тип Храдец са големи, стройни, слабо трапецовидни оръдия, с прави страни и тясно острие. Сечението им е близко до квадратно. Острието е около 1/4 от общата дължина, а стойността на ширината на острието към ширината на петата е около 1/2. Типонимната находка е част от колективна находка от 2 плоски брадви и 2 безформени парчета мед. Типът е малоброен и единствената находка с данни за датировка е тази от Барца (N 9), която се свързва със селище на културата Баден.

Тип Алтхайм. Брадвите тип Алтхайм са големи, широки и плоски оръдия. Външното им очертание е правоъгълно, острието е ветрилообразно. Ширината е 0.6–0.7 от дължината. Зоната на разпространение на плоските брадви Алтхайм е много широка – от централна Европа до Долния Дунав. Най-ранните екземпляри се датират в протобронзова епоха: средата – края на ІV хил. пр. Хр. В рамките на тип Алтхайм се различават и по-късни варианти (отнасящи се към Ранната бронзова): Колдъу, Прунду, Бойнице, Бокша-Колцани.

Класификация на плоските тесли от Югоизточна Европа Теслите като вид оръдия се характеризират с хоризонтално поставяне на

острието, което се диагностицира (в сравнение с брадвите) чрез несиметричния профил на режещата част. Такъв профил подсказва, че

16

острието, освен че е хоризонтално, е и под ъгъл (от 300 до 450) спрямо оста на дръжката. Оръдието е максимално ефективно, когато ъглите на заточване и закрепване към дръжката са равни. Поставеното под ъгъл острие на теслите означава, че работното усилие по оста на острието има компонента, която е насочена по оста на дръжката и втора компонента перпендикулярно на нея. Двете сили трябва да се предават ефективно към дръжката. Поради това са нужни: а) опора в петата, която да поема усилието напречно на оста на дръжката; б) запъващо фиксиране в средната част на теслата, което да неутрализира, както другата компонента на работното усилие, така и съответния завъртащ момент. Работната механика на плоските тесли предполага някаква коленчеста дръжка, с опора в петата или страничните ръбове и диагонално връзване. Подобна проста и ефективна конструкция е добре известна от етнографските наблюдения.

Плоските тесли могат да се разделят на две големи групи според оформянето на петата на оръдията. В първата група попадат оръдия с плоска пета без особености. Втората група се характеризира от едностранно релефно надебеляване или изтъняване на петата на оръдието. Потвърждение, че това не са случайни деформации, е фактът, че деформациите винаги са откъм скосената страна на острието на теслата. Различните варианти на деформиране на петата имат една и съща функция – да подпомагат фиксирането в хоризонтално положение на острието на плоската тесла към дръжката.

Плоските тесли могат, подобно на плоските брадви, да се разделят според същите критерии – масивност, форма на острието и контурна форма. Сравняването на подробните типологически таблици на теслите и брадвите позволява да се направят две различни, но свързани наблюдения. Сред теслите липсват прави масивни и широки плоски форми. Такива форми са оказват характерни само за плоските брадви. От друга страна, по контурна форма, масивност и острие, трапецовидните, средно масивни, плоски тесли и брадви са съвсем близки, което говори убедително за паралелност в традицията на изработка на двата вида оръдия. Трябва обаче да се подчертае, че типовете брадви и тесли, макар и близки, не са идентични. Обща тенденция за теслите, която ги различава от брадвите, е те да имат по-изразена разлика в ширината на острието и петата. Тази разлика ги прави "по-трапецовидни", с по-изразено и отчленено острие. Това е свързано с наклоненото положение на острието на теслите в дръжката и начините за закрепването му (Табл. 4.1.).

Теслите тип Девебарган са големи оръдия, много масивни и с несиметрично сечение. Отношението Tmax / L е по-голямо от 0.15. Страните на оръдията са прави, петата е по-тясна от острието, така че общата им форма е слабо трапецовидна. Ъгълът на рязане на теслите тип Девебарган е много голям и те едва ли са били много ефективни. Основната им характеристика е голямата близост по форма до каменните оръдия. Единственото оръдие тип Девебарган с данни за датировка е тесла от типонимната селищна могила. Материалите на Р. Попов от несистематичните разкопки от 1925 година, показват както раннобронзов пласт, така и късно енеолитен и средно енеолитен пласт. На база на примитивната форма теслата от Девебарган е датирана Марица IV.

17

Плоските тесли тип Хотница също се характеризира с масивност, като

отношението Tmax / L е малко по-малко от 0.15. Петата е по-тясна от острието, общата форма е слабо трапецовидна. Сеченията са с добре изразени ръбове, при някои екземпляри горната страна е дъговидно изпъкнала или има т. н. "фасетирана" горна страна. Почти всички оръдия от този тип произлизат от Североизточна България и черноморското крайбрежие и са свързани с късните фази на култура Варна или с последните фази на КГК IV. Така се датира и типонимното оръдие от селищната могила Хотница.

Теслите тип Дружба – детски санаториум (Кокодива) са малка серия широки, плоски тесли, с прави страни и почти правоъгълно външно очертание. Напречното сечение е несиметрично, с изразена плоска долна страна. Ширината на петата (W1) се отнася към ширината на острието (Wmax), както 2 към 3. Дебелината на оръдията е средна – Tmax/L е около 0.1.

Теслите тип Ерд имат прави страни и общо трапецовидно очертание. Характеризират се със стойност на отношението Tmax/L около 0.1, острието е около 2.5–3 пъти по-широко от петата. Ширината на острието е около 1/3 от общата дължина на теслите. Сеченията са със заоблени или с добре оформени остри ръбове.

Теслите тип Феньешлитке могат да се дефинират като оръдия с дълга и тясна пета и ветрилообразно разширено острие. Петата е добре отчленена от острието и е оформена като отделна "опашка" на оръдието. Напречното сечение при петата при повечето екземпляри е близко до квадрат, а сечението при острието е силно сплеска-но и има отношение на страните 1/4. Долната страна на голяма част от теслите Фе-ньешлитке е плоска, а горната е изпъкнала или фасетирана. Типонимният екземпляр, който е находка от гроб N 21 на бодрогкерестурския некропол при Феньешлитке, дава една сравнително точна датировка на употребата на този тип тесли.

Теслите тип Вийшоара са сравнително малки, тънки и слабо трапецовидни. Основната разлика по отношение на тип Ерд и тип Феньешлитке са значително по-

18

малките размери и по-малката дебелина на оръдията. Характерното отношение Tmax към L има стойности около 0.06. Острието е около два пъти по-широко от петата. Имаме данни за датировката на две оръдия от подтип Вийшоара. Типонимното оръдие е находка от затворен комплекс в селище (яма), който е датирана с керамика Кукутени B. Другата тесла с хронологически данни е колективната находка от Сендрьо, в която присъстват брадва-чук Сендрьо и повредена кръстовидна брадва тип Ясладани.

Класификация на длетата от Югоизточна Европа Длетата се различават принципно от теслите и брадвите по това, че нямат дръжка

и с тях не се работи с ударен замах. Длето е дърводелско оръдие, с което се работи с помощта на някаква чукалка или чук или се натиска направо с тяло и ръце (тогава е по-точно да се говори за резци). Разликата в кинематика на брадвите и теслите, от една страна, и на длетата от друга, дава отражение във формата и пропорциите на острието. Длетата се отличават от брадвите/теслите по това, че режещият им ръб е значително по-тесен от максималната ширина на оръдието. Точката Wmax на дле-тата обикновено е на 1/3 или 1/2 от общата им дължина, а не непосредствено до ос-трието. Причината за това е фактът, че оръдие, чийто режещ ръб е по-тесен от макси-малната ширина, се заклинва странично при проникване в дървото и поради това не е ефективно при ударна работа. Такова оръдие може да бъде само длето. Обратното обаче не е вярно – възможно е функционално длето да бъде с широко острие и в този случай, ако е имало ръкохватка, няма как да бъде различено от плоска тесла (Табл 4.2.).

19

Длетата тип Сълкуца са трапецовидни, средно масивни, плоски длета, с тясна деформирана пета и прави страни. Острието им е повече от два пъти по-широко от петата, а стойността на отношението на най-голямата дебелина на оръдието към общата дължина е около 0.1. Типонимният екземпляр е находка от пода на горяло жилище, датирано в III фаза на културата КСБ.

Длетата тип Асод имат добре отчленена права опашка, широко ветрилообразно острие и силно деформирана пета. Ширината на острието им е 1/3 или 1/2 от дължината на оръдието. Ареалът на разпространение на длетата тип Асод е западно от Карпатите и вероятно е свързан с някои от Трансилванските металургични центрове.

Поради простата им права и неизразителна форма, в тип Сегед са обединени всички тесни, дълги длета с разплескана пета и сечение близко до квадратно. Ширината на острието варира, но е изразително по-тясно от петата. Освен типонимната находка от Сегед-Силер, са познати още две колективни находки (Кишварда и Мезьошаш) на масивни медни оръдия, сред които има длета тип Сегед и брадви тип Ясладани. Това свързва този тип длета с металургичното производство на културата Бодрогкерестур.

Втората голяма група длета са тези, чиято пета не е деформирана. Това обикновено са по-тесни оръдия с малък режещ ъгъл, които вероятно са били снабдени, подобно на съвременните им аналози, с ръкохватка (дървена?), която е поемала ударите. Формата на тези оръдия ги прави особено ефективни за специализирана обработка на дърво. Силно впечатление прави фактът, че тесните и дълги длета с недеформирана пета (снабдени с ръкохватка), се концентрират само на територията на култура Варна и съседните най-близки райони. Териториалното разпределение на тези оръдия позволява недвусмислено да ги свържем със специализираните металургични центрове от района на Западното Черноморие. Тесните длета са специализиран дърводелски инструмент, служещ за издълбаване на канали в дървото. Наличието на такива оръдия говори за висока степен на специализация и за изработването на дървени предмети и сложни съоръжения, сглобени от отделни части.

Тип Варна A са дълги длета с тясно острие и квадратно сечение. Петата и острието са близки по ширина, а най-голямата ширина на оръдието е в средната част. Близо до петата длетата тип Врана А изтъняват. Всички находки се свързват с некрополи или селища от късната фаза на култура Варна, поради което тип Варна А трябва да се смята за характерен за тази култура. От гроб 41 на варненския некропол произлиза едно изключително плоско, дълго и тясно длето. Формата е без аналогии. Без съмнение длетото е продукция на местна работилница.

Вариант Девня се различава незначително от основната форма на тип Варна А по това, че най-широката част на длетото практически съвпада с петата или иначе казано по това, че петата не изтънява.

Длетата тип Варна B са дълги оръдия с кукообразен край, които произхождат от Варненския некропол. Функцията на изкривяването на опашката може да се обясни с опит да се избегне лесното разцепване на ръкохватката поради малката ширина на тези оръдия. Не е изключено оръдията с изкривена опашка да са използвани по-скоро като резци, с които се работи без да се използва ударен

20

инструмент в петата. Длета тип Варна B, вариант Караново са две находки от разкопките на селищната могила Караново.

Много специфични са двете длета от колективната находка от река Девня. Работната част на по-малкото е подобна на тази на стандартните длетата тип Варна, но вместо петата има разплескан луновиден край с 3 отвора за занитване. Този начин за закрепване на острието в дръжка е близък до този при камите и може да се смята, че идеята е заета оттам.

Прегледът на териториалното разпределение на типовете показва няколко ясни закономерности. Правите, тесни длета, с квадратно сечение и недеформирана пета, са свързани с района на Западното Черноморие. Подобни форми, но с дефор-мирана пета, са характерни за културата Бодрогкерестур, западно от Карпатите.

Глава ІV: Етапи на работа при идентифициране на източниците на

праисторическата мед по Западния бряг на Черно море. В тази глава са представени възможностите и ограниченията на различните

методи за идентифициране източниците на праисторическа мед. Разгледани са различните типове медни находища от територията на България от гледна точка на възможността за експлоатацията им през V хил. пр. Хр., като са посочени най-перспективните сред тях.

Описани са етапите на работата по идентифицирането на източниците на метал на археологическите комплекси и находки, включени в изследването. Посочено е, че медните находки от двата основни комплекса от Западния бряг на Черно море – некрополът Дуранкулак и некрополът Варна І – показват различни оловноизотопни характеристики, което подсказва различни източници.

Методите и подходите за идентифициране на източниците на метал на праисторическите находки се основават на следните свързани теоретични постановки:

а) Минералните находища се характеризират индивидуално по количествени и качествени показатели (присъствие – отсъствие на химически елементи, количества на серия химически елементи). Анализирайки анонимно парче руда би трябвало да можем да кажем от кое находище е то. Разбира се, за да можем да направим подобна идентификация, би трябвало да разполагаме с пълна база данни с количествени и качествени показатели на потенциалните находища.

б) Някои от качествените и количествените характеристики на минералите могат да се открият в добития метал. В зависимост от физикохимичните процеси при преработката от минерална суровина до метал, качествените и количествените характеристики на рудата се трансформират по различни начини.

в) Сравнявайки някои от качествените и количествените характеристики на праисторическите медни находки с базата данни за рудите, можем да "разпознаем" находището, от което е добит метала.

По-старите изследвания стъпват върху презумпцията, че химическите примеси от рудата преминават в метала, добит от нея, по начин позволяващ

21

обратното проследяване до източника. От този тип са изследванията от проекта SAM, проучванията на Е. Н. Черных, Б. Отауей и ред други от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. Всичките те използват методите на оптичната емисионна спектроскопия за установяване химическия състав на археологическите находки. Получените данни се обработват статистически, за да се установят химически групи, "сортове мед", клъстъри и след това се сравняват с анализи на рудите. Тази методика обаче има ред ограничения, които затрудняват идентификацията по веригата находище – праисторически метал. Трудностите са обективни и могат да се резюмират така: 1) Рудните находища не са минерално изотропни. Съответно от едно и също находище може да постъпват отделни порции руда с различна характеристика и състав. 2) Трансформацията руда—метал е сложна и включва различни варианти на механични и пирометалургични операции. При дребно занаятчийско производство е възможно значително вариране на различните показатели. Поради това, теоретически обоснованата закономерност, че всяко находище се характеризира от специфичен набор микропримеси, вече не се използва самостоятелно за идентификация на находища. През последните години данни за химическия състав на находките се използват за хронологическото и технологическото им разделяне и като ориентир за типа на използваната руда.

През 80-те години на ХХ век изследванията за идентификации на източниците на метал се насочиха към индикатори, които а) не варират в рамките на едно находище и б) не се трансформират при преработка руда—метал. Така в археометалургичните изследвания навлязоха оловноизотопните анализи, разработени и използвани дотогава за целите на геологията. Основна характеристика на оловноизотопните анализи на медни минерали (които винаги съдържат минимален примес на олово, достатъчен за масспектрометрия) е, че отношенията на измерваните стойности на радиоактивните изотопи на оловото 208Pb/206Pb, 207Pb/206Pb и 204Pb/206Pb изразяват геологическата възраст на съответното находище. Изследванията на възрастта на перспективни за праисторически рудодобив райони показват, че различните находища могат да се дискриминират по съотношенията на оловните изотопи, тъй като имат различна геологическа възраст. Следователно медта, получена от тях също ще има специфична различаваща се оловноизотопна характеристика. При статистическо групиране на оловноизотопните анализи, тези на метал, добит от едно находище, би трябвало да имат близки стойности и да попаднат в една група. Графичното представяне на такива статистически групи, чрез отношения на изотопите 204Pb/206Pb, 207Pb/206Pb и 208Pb/206Pb в тримерна графика (или две двумерни), ще очертае ясно различими и отделени графични полета, които съвпадат с тези на минералните източници.

Възстановяването и идентифицирането на елементите от веригата праисторически руден източник – медна праисторическа археологическа находка, дори при използване на оловноизотопни анализи, е обективно ограничено и затруднено от следните обстоятелства: а) възможно е да не разполагаме с анализи на всички потенциални източници; б) възможно е няколко находища да имат припокриваща се оловноизотопна характеристика;

22

в) възможно е смесено да е преработвана руда от няколко находища; г) възможно е, особено при преработване на скрап, да е смесван метал от няколко източника.

Идентифицирането на рудните източници е сред най-важните фактори за разбиране на мястото и начина на функциониране на металургията в праисторическото общество. Естеството на задачата налага обработката на две групи оловноизотопни анализи и тяхното последващо сравняване и свързване: от една страна трябва да се определи и характеризира кръгът на потенциалните рудни източници на метал, а от друга – археологическите находки трябва да се групират по сходство на оловноизотопните анализи.

Потенциалните източници на метал Районът на Западния бряг на Черно море е разположен в източната

периферия на Балкано-карпатската меднорудна зона. Потенциалните находища са в южния край на проучваната територия или западно, извън нея. В най-богатата на праисторически медни находки зона между Стара планина и Дунав няма медни находища и медта или рудата, от която тя е получена, могат да бъдат само вносни. През последното десетилетие в археологическата и геологическата литература са публикувани няколко серии оловно-изотопни анализи на руди от източната част на Балканския полуостров. С това районът е един от най-добре изследваните в Европа и е особено подходящ за проучване, което се опитва да свърже конкретни източници на мед с конкретни археологически находки. В настоящата работа са интегрирани всички публикувани досега оловно-изотопни анализи на руди от този район – общо около 600 броя. Находищата са групирани по географска локализация, като са обособени 12 медно-рудни зони – Западнопонтийска, Източнотракийска, Източнородопска, Централнородопска, Западнородопска, Средногорска, Етрополска, Врачанска, Северозападна, Крайщенска, Осоговска, Сръбска североизточна (Карта 1).

Първа стъпка при работа по идентифициране на източниците на метал е да се изключат онези от тях, които не са подходящи за праисторически добив на мед. Предпоставка за това е, че ранната добивна дейност предпочита богати, повърхностни, лесно достъпни и прости за преработка минерали. Обикновено се смята, че ранната металургия преработва самородна мед и минералите с най-високо съдържание на мед – куприт, малахит и азурит. Първите рудари и металурзи са експлоатирали само видимите на земната повърхност участъци на медните находища и поради това повечето от съвременните индустриални находища не са представлявали интерес за тях. Най-подходящи за древен рудодобив са медни находища с мощна зона на изветряне, при които подзоната на окисление не е покрита с “желязна шапка”. Промишлените находища в Централната и Западната част на Стара планина (Челопеч, Елшица, Радка, Красен, Медет, Асарел, Елаците, Цар Асен, Плакалница и Седмочисленици, Издремец; находищата в района на Берковица и Белоградчик) са трудно достъпни за древните миньори и вероятно не са били експлоатирани преди античността или средновековието. Въпреки това те не са изключени предварително от работата. От геологическа гледна точка най-

23

перспективните рудни райони за времето на най-ранния добив на мед са районите на Странджа и Бакъджиците (Малкотърновското рудно поле, Зидаровско рудно поле, Върлибряжко рудно поле, Росенско рудно поле, Бакъджишкото и Вършиловското рудно поле); районът между Сливен и Стара Загора (Хрищени, Тъмнянка, Ракитница, Айбунар, Горно Александрово, Прохорово); районът на Осоговската планина (българска част и откъм Македония); районът на Източна Сърбия (рудните полета Бор и Майданпек) и геологическото им продължение в Румъния. За всичките тези находища или големи рудни райони в литературата има множество сведения за древен рудодобив, които потвърждават направената геолого-историческа оценка за достъпността им през най-ранните етапи на рудодобива.

Праисторическата мед по Западния бряг на Черно море Изходната предпоставка на изследването за произхода на медта от

праисторическите комплекси от Западния бряг на Черно море е, че всеки от тях има един или няколко източника, които могат да бъдат различени и идентифицирани на основата на стойностите на отношенията на оловните изотопи 208Pb/206Pb, 207Pb/206Pb и 204Pb/206Pb.

Настоящото изследване стъпва преди всичко на данните от Варненския енеолитен некропол І и праисторическия некропол Дуранкулак. Изборът на тези обекти е продиктуван от следните съображения: а) тези некрополи предлагат най-богатите колекции от праисторическа мед; б) тези колекции са изследвани с модерни естественонаучни методи; в) проучените некрополи са затворени археологически комплекси на ниво отделни погребения и на ниво некропол и съответно са представителни съвкупности, подходящи за статистически анализ; г) данните са представителни и позволяват да се достигне до обосновани заключения; д) изведените характеристики на металургията (металургичния типологически състав на колекциите, източниците на метал) на двата големи некропола могат да се използват като еталони по отношение на по-малките обекти и единичните находки.

Етапи на работа с археологическите находки 1.1. Събиране на археологическа база данни и изготвяне на каталози на

халколитните медни находки от района на Западния бряг на Черно море. За всеки археологически комплекс е изготвено кратко общо описание, акцентиращо върху хронологични проблеми, пълнотата и представителността на колекциите. По отношение на некропола Дуранкулак това беше свързано с подготовката на цялостната публикация на този най-голям праисторически некропол от V хил. пр. Хр. Каталогът на другия основен обект, върху който стъпва изследването, Варненския енеолитен некропол І, е изготвен на базата на наличните публикации. Описанията на погребенията са стандартизирани и направени по модела на тези от Дуранкулак, така че да може да се сравняват по-лесно материалите от двата обекта. За нуждите на настоящата работа са изготвени табла с илюстрации, като са използвани публикуваните досега рисунки и снимки на комплекси и находки от некропола Варна І. Каталозите на допълнителните обекти – некрополът Девня, некрополът и селищната

24

могила Голямо Делчево, некрополът Кокодива, находките от околностите на Варна – също съдържат обща част и отделни описания на археологическите комплекси, съдържащи медни находки. На базата на наличните публикации са изготвени и табла с илюстрации.

1.2. Събиране на база данни на наличните естественонаучни изследвания на медните находки, попадащи в обхвата на изследването. Общо са включени 240 броя анализи на медни предмети.

2. Типологическо класифициране на медните находки. Работата се структурира на два етапа: а) критичен преглед на наличните типологии на енеолитните тежки медни оръдия от Югоизточна Европа, систематизирането им и уточняването им (Глава ІІІ от дисертациония труд); б) типологическа класификация на находките от обектите, включени в настоящата работа.

3. Групиране на оловноизотопните анализи на медните находки. Първоначалната работна хипотеза беше, че Варненският некропол І и праисторическият некропол Дуранкулак представят отделни страни на един и същ праисторически металургичен център, опериращ по Западния бряг на Черно море. В хода на изследването, при работата с конкретните данни, се наложи тази работна хипотеза да се преосмисли. Първо бяха обработени статистически анализите на колекцията от Дуранкулак и бяха обособени седем оловноизотопни групи. Очакваше се, че оловноизотопните групи на медта от Дуранкулак ще могат да се използват за класификация на анализите на находките от Варненския некропол, а и на другите археологически комплекси. Оказа се обаче, че голяма част от метала от Варна попада извън оловноизотопните групи, характерни за Дуранкулак. Това наложи да се направи отделна статистическа обработка по същата система и за анализите на находките от Варненския некропол. Резултатът беше припокриването на част от оловноизотопните групи от двата некропола, но и оформянето на нови групи, характерни само за Варненския некропол І. Някои находки се оказаха изолирани и не можаха да бъдат присъединени към никоя от оловноизотопните групи (Табл. 5.1., Табл. 5.2.).

4. Свързване на всяка оловноизотопна група с конкретно находище или медноруден район. Оловноизотопните анализи на медните находища са групирани по географски принцип и са очертани характеристични полета на отделните меднорудни райони. Последователно всяка от оловноизотопните групи на Варненския некропол и некропола Дуранкулак е сравнена с характеристичните полета на всички меднорудни райони. Като първа стъпка това позволи да се елиминират онези находища, които лежат изцяло извън характеристичните полета на анализираните находки. В рамките на перспективните рудни зони оловноизотопните характеристики на отделните находища са сравнени с тези на оловноизотопните групи, изведени за некрополите Дуранкулак и Варна І.

4.1. В най-ясните случаи има еднозначно съвпадение на оловноизотопна група и характеристика на находище. Това позволява идентифициране на рудника, от който е добит металът на съответния предмет.

4.2. В други случаи съответната оловноизотопна група на археологически находки се идентифицира с няколко находища. Ако те са от една меднорудна

25

зона, това очертава географската зона, в която е добит металът на съответните предмети.

4.3. В трети случаи съответната археологическа оловноизотопна група може да се свърже с няколко находища с припокриваща се характеристика, при това от различни меднорудни зони. Интерпретацията на такива ситуации е направена с отчитане на геологическите дадености, данните за химическия състав на рудите и находките от съответната оловноизотопна група и възможностите на праисторическите миньори.

4.4. В отделни случаи идентификацията на източниците на мед не може да се направи, тъй като вероятно става дума за неанализирани находища.

5. Синтез на резултатите от археологическия анализ и обработените данни от естественонаучните анализи. Това е същностната част на работата, при която към традиционните археологически данни – място на намиране и археологически контекст, форма (тип) на находката, датировка – се добавят и резултатите от обработката на данните от естественонаучните анализи. В повечето случаи това означава, че се добавят данните за източника на мед на съответната находка. Това дава съвсем нова перспектива за интерпретация – както на отделните находки, така и на археологическите комплекси, от които те произлизат. Едновременно с това археологическите данни позволяват да се погледне по нов начин и на меднорудните източници. Може да се установи хронологията на тяхната експлоатация, както и значението на всеки от тях и на меднорудните райони за снабдяването с метал на праисторическите металургични центрове.

При синтеза на данните от археологическите и естественонаучните изследвания се постига цялостна характеристика на медната металургия в рамките на отделните колекции праисторически метал, включваща количествени и качествени показатели за вида, типовете находки и произхода на метала им. Това позволява да се реконструира структурата на производствените центрове, пътищата и посоките на контакти, като се очертае една мрежа от връзки, обслужваща и свързана с нуждите на медната металургия.

Глава V: Ранната медна металургия в района на Дуранкулак,

Добричко (селищна могила "Големия остров" и праисторически некропол).

В тази глава е направен преглед от гледна точка на металургията на

археологическите комплекси (селищна могила и некропол), проучвани край с. Дуранкулак. Подробно са представени медните находки от некропола. Направена типологическа класификация на всички категории медни находки – украшения (гривни, пръстени, зъбни халки, маниста) и оръдия (брадви-чукове, плоски брадви , шила и игли). Най-ранните медни находки от некропола са маниста и се датират в края на ІІІ фаза на култура Хамаджия. Установено е, че лентестите гривни са характерни за първата фаза на култура Варна, а пръстените и зъбните халки се срещат най-често в гробове на жени. Тежките

26

медни оръдия се срещат в гробове от третата фаза на култура Варна. Изведена е типологическата характеристика на колекцията от некропола Дуранкулак.

Оловноизотопните анализи на медните находки от Дуранкулак са разделени на седем групи. След сравняване с оловноизотопните характеристики на потенциалните меднорудни източници е установено, че медта идва от две групи находища: от Западнопонтийски (района на Росен, М. Търново/Зидарово) и от Източнотракийски (Айбунар). За първи път в литературата е разработена проблематиката за хронологията на експлоатация на отделните находища, както и за спецификата на продукцията им. Установено е, че от суровина на някои находища се изработват само украшения, от други – само оръдия, а трети се характеризират с разнообразна продукция. На тази база са формулирани два модела на развитие на металургията: а) линеен, при който рударят, металургът и ковачът-леяр не могат да бъдат разграничени; б) диференциран, при който се наблюдава специализация на металургичните дейности и наличие на поне две разделени производствени групи – рудари/металурзи и леяри/ковачи.

Във втората част на главата, посветена на металургията от Дуранкулак, подробно е разгледана технологията на изработка на гривните и тежките оръдия. Установено е, че медните находки от Дуранкулак са изработени по две основни технологични схеми – ковашка и леярска. Ковашката е по-примитивна, прилага се при изработка на гривни и може да се смята за специфична за една локална работилница. Леярската технология, прилагана при изработката на тежките оръдия и част от гривните, е силно развита. Използвани са затворени/ полузатворени калъпи, както и леярски сърца за оформяне на отвора; температурите на леене са контролирани много успешно. Установено е, че леярските технологии са характерни за находки, изработени от Източнотракийска мед.

В заключителната част за металургията от Дуранкулак е предложена реконструкция на социалната пирамида, основана на количеството мед в отделните гробове. Тези данни сочат, че праисторическото общество е организирано по два принципа – патриархалност и структура по възраст. Пълнолетните лица са на върха на социалната пирамида, а най-ниско са малките деца и бебета. Доминацията на мъжете се прехвърля и сред непълнолетните юноши, като се долавя дори и сред бебетата. В рамките на всяка полово-възрастова група се отличават по няколко гроба с по-голямо количество мед, тълкувано като израз на зараждането на една протоаристокрация във втората половина на V хил. пр. Хр.

Комплексният археологически обект Дуранкулак се проучва под ръководството на проф. Х. Тодорова над 30 години – от 1974 г. до днес. По-голямата част от медните и златните находки са събрани при проучването на праисторическия некропол, разположен на западния бряг на езерото, поради което основният интерес е съсредоточен към него. От с.м. Големия остров произхождат единични медни и златни предмети, които не променят цялостната картина на металургията в Дуранкулак. Най-интересната находка от селищната могила Големия остров, която е свързана пряко с металургията, е кръгло вкопано съоръжение с диаметър 0.7 м и дълбочина до 0.45 м, проучено

27

през 1994 г. в сграда 4—10 от VІ хоризонт (култура Варна І, начало на късния халколит – 4550/4500—4450/4400 cal. BC). Основанието да бъде определено като металургична пещ (металургична яма) е откриването in situ на костна дюза за духало с полепнали по нея следи от окислена мед.

Погребенията от некропола и съответните праисторически селища – къснонеолитно селище на западния бряг на езерото в участък "Нивата" и халколитна селищна могила Големия остров – кореспондират културно-хронологически по следния начин:

Период Археологическакултура Броя погребения / селище

Абсолютна хронология, cal. 14C дати

Продължи-телност

Протобронзова Протоямна 17 погребения находки без стратиграфия на с.м. Големия остров

3600/3700—3200/3100 cal. BC 400

Финален енеолит няма следи 4250/4150—

3600/3700 cal. BC 650

Варна ІІ—ІІІ 4450/4400—4250/4150 cal. BC 200

Късен енеолит Варна І

440 погребения VІ—ІV хор. с.м. Големия остров 4550/4500—

4450/4400 cal. BC 100

Среден енеолит Хаманджия ІV 164 погребения VІІ хор. с.м. Големия остров

4650/4600—4550/4500 cal. BC 100

Ранен енеолит Хаманджия ІІІ 389 погребения VІІІ хор. с.м. Големия остров

4950/4900—4650/4600 cal. BC 300

Късен неолит Хаманджия І—ІІ197 погребения вкопани жилища Дуранкулак "Нивата"

5250/5200—4950/4900 cal. BC 300

Погребалният ритуал в некропола Дуранкулак е трупополагане, като се

срещат следните положения на тялото: скелет изпънат по гръб (424 погребения), десен хокер (202 погребения) или ляв хокер (78 погребения). Основната ориентация на погребенията е с глава на север (623 погребения), север-северозапад (63 погребения), север-североизток (77 погребения) или североизток (61 погребения). През протобронзовата епоха се практикува трупополагане в поза хокер по гръб и хокер по корем с ориентация на главата на изток. Освен същинските погребения, с добре запазени костни останки, са проучени и гробни комплекси със следи от скелет (идентифицирани като детски погребения или разрушени погребения) или такива с напълно липсващи човешки останки, определени като символични гробове (кенотафи – 45 броя). Обичайната практика при погребенията от праисторическия некропол Дуранкулак е мъртвите да бъдат придружавани от богати дарове. Могат да се подчертаят няколко важни особености на самите гробни дарове: а) повечето предмети нямат истинска утилитарна стойност; б) анализът на състава на погребалните комплекси позволи да се разпознаят "мъжки" и "женски" елементи от погребалния инвентар.

Медни предмети са открити в 126 гроба, които се разпределят хронологично по следния начин:

28

• 1 погребение от ранния енеолит (III фаза на култура Хаманджия), • 123 погребения от средния и късния енеолит (Хаманджия IV – Варна III), • 2 погребения от протобронзовата епоха (Протоямна култура). Общото число на медните предмети е около 200 и те тежат малко повече от

4 килограма. Оръдията и украшенията са двете основни групи медни находки. Злато в некропола Дуранкулак е открито в 20 гроба и общото му

количество е 50.45 грама. 1. Медни украшения от некропола Дуранкулак 1.1. Гривните от некропола Дуранкулак са 82 броя от 54 гроба и тежат

общо около 2.1 кг. От тях типологически определяеми са 75 гривни от 49 погребения. Те се разделят на 3 типа: тип TА1 са гривните с кръгло или слабо сплеснато сечение, тип TA2 са плоски лентести гривни и тип TA3 – дисковидни гривни (гривни сплеснати перпендикулярно на оста на гривната). Лентестите гривни (тип TA2) са характерни за първата фаза на култура Варна. Шестте гривни тип TA2 от погребения №№ 223, 262, 272, 395, 733, 739, са датирани общо култура Варна, защото инвентарът им се състои от хронологично слабо чувствителни бижута. Анализът на хронологичното разпределение на лентестите гривни, позволява да се предложи една уточнена датировка за тези погребения и те да бъдат отнесени към първата фаза на култура Варна. Гривните с кръгло сечение и дисковидните гривни не показват хронологическа чувствителност и се срещат в погребения, датирани през целия период Хаманджия IV – Варна III.

1.2. Пръстените са 50 броя, произлизат от 33 гроба и тежат общо около 200 г. Полово-възрастовото разпределение показва, че пръстените са преди

всичко инвентар от гробове на жени. 1.3. Маниста са открити в 19 гроба, като 10 от тях са на непълнолетни –

момчета, момичета и неопределени малки деца и бебета. Манистото от гроб 621 е най-ранният меден предмет в некропола и е

датирано в III фаза на Хаманджия. Без да е много ясно изявена, може да се набележи тенденция по-голямата част от манистата да произхождат от гробове Хаманджия IV. Примамливо е това да бъде обяснено с развитието на металургията и постепенното изместване на манистата от по-масивни медни предмети в по-късните периоди.

1.4. Зъбните халки са специфични украси и представляват медни пръстенчета с кръгло или плоско сечение, увити около основата на някой от видимите зъби – резци или долни кучешки. Зъбните халки са засвидетелствани в 14 гроба, от които 11 са на жени и 3 на мъже. Погребенията на мъжете със зъбни халки са датирани Хаманджия IV и Варна I, което вероятно означава, че практиката само жени да си поставят зъбни халки се налага постепенно, за да се наложи през II-III фаза на култура Варна.

2. Медните оръдия от некропола Дуранкулак 2.1. Тежките медни оръдия от некропола Дуранкулак са общо 7 – 2 брадви-

чук, 4 плоски брадви и 1 длето. Общото им тегло е 1621 г Те са открити в мъжки погребения, датирани към III фаза на култура Варна (гробове 320, 330,

29

401, 404, 623, 867, 977). Типично е, че заедно с тежките медни оръдия като погребален инвентар, са поставяни и големи кремъчни пластини. Единственото изключение е гроб 330, но е възможно и там да е имало кремъчна супер-пластина, която да е унищожена от нарушението от гроб 329. Концентрирането на престижни медни и кремъчни артефакти в мъжки погребения ясно свидетелства за патриархалния характер на късноенеолитното общество. В гроб 320 е открита брадва-чук, характеризираща се с елегантно, леко извито тяло, с правоъгълно напречно сечение и ветрилообразно полукръгло острие, която се класифицира като преходна между тип Девня B и тип Варна. Брадвата-чук от гроб 977 е тип Варна с право масивно тяло, с правоъгълно напречно сечение и ветрилообразно острие, с отвор за дръжката, разположен близо до средната част на оръдието. Плоските брадви от некропола Дуранкулак, макар и само четири броя, представят добре еволюцията на формата на тези оръдия. Екземплярът от гроб 623 е най-масивен – има индекс Tmax/L = 0.15, тялото е право, с разширено острие, напречното сечение е правоъгълно. По тези белези брадвата от гроб 623 се класифицира като тип Сокол, вариант Ветрен. Плоските брадви от гроб 867 и гроб 404 си приличат – остриетата им не са разширени ветрилообразно, индексът Tmax/L е по-малък от 0.1, сеченията са правоъгълни. Оръдието от гроб 867 се класифицира като тип Гумелница, основна форма. Плоската брадва от гроб 404 Дуранкулак е тип Гумелница, вариант Сава-Варна. Най-развитата форма на плоска брадва от колекцията от некропола Дуранкулак е тази от гроб 330. Тя се характеризира с малка дебелина, трапецовидно тяло, ветрилообразно острие и правоъгълно напречно сечение. Оръдието се класифицира като тип Гумелница, Сава-Варна. Длето от гроб 401 има право, леко стесняващо се към петата тяло; сечението е квадратно при петата и правоъгълно към острието. Класифицира се ката тип Варна А. По пропорции се различава от екземплярите от Варненския енеолитен некропол І.

2.2. Категорията на малките медни оръдия е представена в некропола Дуранкулак с 16 шила и игли с общо тегло 37.25 г Шилата/иглите не се срещат в погребения, датирани към IV фаза на култура Хаманджия. Ясно се вижда, че в ранните етапи на разпространение на медта, тя е престижен и скъп материал, който се използва само за украшения, като чак по време на развитието на култура Варна постепенно навлиза като суровина за изработка на ежедневни предмети и оръдия.

Типологически колекцията от Дуранкулак се отличава със следните индивидуални характеристики: а) украшенията решително доминират – по брой, по количество на метала, вложен в тях, по разнообразие на видовете (гривни, пръстени, маниста, зъбни халки); б) най-многобройните медни находки са гривни; в) гривните представят най-разнообразни форми – 3 типа със съответните варианти; г) пръстените следват формите на гривните; д) оръдията са малко на брой – около 10% от общото количество медни находки; е) тежките оръдия са едва 7 броя при проучени 164 среднохалколитни и 440 къснохалколитни погребения; ж) липсват оръдия/оръжия с кукообразна опашка; з) липсват брадви-чук тип Видра.

30

Медта от Дуранкулак Предложеният тук опит за търсене на източниците на суровини на медните

предмети от праисторическия некропол Дуранкулак се базира на публикуваните оловно-изотопни и химически анализа на 87 предмета от 59 погребения. Това е повече от 2/3 от цялото количество мед от некропола, което прави изследването достатъчно представително. Оловноизотопните характеристики на археологическите находки са сравнявани с анализи на медни руди от Балканите. След съответната статистическа обработка и групиране са идентифицирани източниците, от които е добит металът на повечето археологически находки.

Групирането на оловноизотопните анализи на медните находки от некропола Дуранкулак е първа стъпка за търсене на източниците на метала. Всяка оловноизотопна група може да се представи като концентриране на стойностите на известен брой анализи около някакви стойности на трите отношения на изотопите 204Pb/206Pb, 207Pb/206Pb и 208Pb/206Pb. Анализите на находките от некропола Дуранкулак се разделят на 7 групи. Всяка от тях е повече или по-малко хомогенна по отношение на трите съотношения и при графично представяне образува сравнително плътно и обособено характеристично поле (Табл. 5.1., Табл. 5.2.). Характеристика на групите:

Pb групи Dk 208Pb/206Pb 207Pb/206Pb 204Pb/206Pb бр.

а-зи Тегло % от Cu от нек-ла

A1–A3-Dk 1.746 – 2.0428 0.7135 – 0.8287 0.0452 – 0.05294 24 503 17.16 A4–AC1-Dk 2.0482 – 2.0649 0.8296 – 0.839 0.05299 – 0.05361 14 623 21.24 C2–C3-Dk 2.0677 – 2.0762 0.8337 – 0.839 0.05321 – 0.05356 10 53 1.80 C2B-Dk 2.0658 – 2.0679 0.8325 – 0.8326 0.05307 – 0.05311 4 81.5 2.78 D1-Dk 2.0733 – 2.0799 0.8409 – 0.8427 0.05363 – 0.05392 7 637.5 21.74 ED2-Dk 2.0744 – 2.0795 0.8448 – 0.8475 0.05394 – 0.05424 6 187 6.38 D3-Dk 2.0816 – 2.085 0.8429 – 0.8445 0.05389 – 0.05407 22 847.4 28.9 Общо: 87 2932.4 100

Оловно-изотопните групи и връзката им с меднорудните находища

Привличайки данните за химическия състав на рудите и предметите, както и някои допълнителни данни, може да се направи опит за конкретизиране на връзката метал—рудник и да се посочи, в случаите когато това е възможно, най-вероятният произход на медта от некропола Дуранкулак.

1. Въпросът за особената характеристика на групата HDM rPb (тук съответства на А1–A3-Dk) е обсъждан в литературата. Установено е, че тази аномалия се дължи на присъствието на радиоактивни минерали в медната руда, от която е получен металът А1-A3-Dk (HDM rPb). Сред познатите и подробно изследвани находища, характеристика подобна на тази на A1-A3-Dk имат само два източника – Рудна Глава и Росен. При сравняване на честотните химически профили на руда от Рудна Глава и Росен, както и с химическия състав на метала А1-A3-Dk, се установи, че двете находища могат да се дискриминират по концентрации на Co. Поради по-високото съдържание на Co в минералите от Рудна Глава това находище едва ли е източникът на метала за групата А1–A3-Dk. Съответно, находището Росен може да се смята с голяма увереност за източник на метала на групата А1–A3-Dk.

31

2. Оловно-изотопната характеристика на групата A4–AC1-Dk има сходство с тази на рудника Росен, без да има пълно покриване. Химически A4–AC1-DK е подобна на групата A1–A3-Dk, като са представени HDM клъстърите 1 и 4. Най-вероятно металът A4–AC1-DK произлиза от специфичен участък от района на Росен, характеризиращ се с ниска степен на ураново съдържание.

3. Групата C2B-Dk има много плътна оловно-изотопна характеристика и e свързана с HDM клъстърите 4 и 7. Стойностите на оловноизотопните анализи на C2B-DK имат известна близост с Малкотърновското и Маджаровското рудно поле, което означава че C2B-DK може да е продукт на малък източник от някой от тези два рудни района. Вероятен източник на метала C2B-DK би могло да е и рудопроявлението Зелената канара, което се намира на няколко километра северно от българо-турската граница близо до устието на р. Силистар на южния бряг на едноименния залив. На място се виждат два скални блока 10х10м (над морското ниво), които в горната си част са богати на прожилки от малахит, азурит и халкопирит. От южната и особено от северната страна блокът е отделен с дълбоки и отвесни “оврази” от околните скали, като скалните форми са доста регулярни и създават впечатлението за открит рудник, изсечен в скалата. Изсечената структура продължава и под водата, като достига дълбочина около 4.5м. Ако предположим, че това е негативът на извадената медна минерализация, то самото наличие на залята част датира рудните работи през енеолита. Косвено потвърждение, че Зелената скала би могла да е енеолитен меден рудник, е откриването в непосредствена близост на кремъчни оръдия, което доказва по безспорен начин присъствие на праисторическо население на брега на залива Силистар.

4. Групата C2–C3-Dk се състои от десет анализа, сред които само 4 на медни предмети, а останалите са на малахитни маниста. Прегледът на химическите анализи на манистата, попадащи в групата C2–C3-Dk, показва нееднородност по отношение на Co и Ni. Разликата е с фактор повече от 10 и това позволява да се мисли, че малахитните маниста не произхождат от една рудна жила, а от няколко, които най-вероятно са част от едно по-голямо находище. Точната идентификация на зоната, от която произлиза суровината на групата C2–C3-Dk, е силно затруднена, тъй като оловно-изотопната характеристика на C2–C3-DK се асоциира с няколко находища от различни меднорудни район: находищата М. Търново (Бърдцето), няколко Източно и Централно родопски находища (Лозенско рудно поле, Звездел–Пчелоядско рудно поле, Попско–Тинтява, Михалково–Персенк) и находището Асарел от Средногорската група. За рудниците от Западнопонтийската група обаче има повече данни за развит древен рудодобив и поради това изглежда по-вероятно металът от групата C2–C3-DK да произхожда от района на Малко Търново. Въпросът остава открит и изисква допълнителна теренна работа по събиране на рудни образци.

5. Оловно-изотопната характеристика на група D3-Dk е много хомогенна и практически е идентична с тази на рудника Айбунар. Данните, с които разполагаме (например тези за Прохорово), показват, че оловно-изотопната характеристика на други тракийски рудници е подобна на тази на Айбунар, поради което те трудно се различават. Това означава, че е възможно част от метала на групата D3-DK да произлиза от някои от околните на Айбунар находища.

32

6. Група D1-Dk се отличава с обособено оловно-изотопно характеристично поле, като четири от предметите се отнасят към HDM клъстър 1 и по един към клъстър 3 и 9. Оловно-изотопната характеристика на тази група съответства на находището на мед в района на Малко Търново и на находището Зидарово от Западнопонтийската група меднорудни източници. Предвид значителното химическо разнообразие на метала D1-Dk е възможно в рамките на тази група да попадат находки, добити и от двата източника от Западнопонтийската зона.

7. Групата ED2-Dk се отличава с много ясна оловно-изотопна характеристика и може с голяма сигурност да се интерпретира като отделен източник на метал. Сред анализираните руди металът ED2-DK има сравнително добро съответствие на оловно-изотопната си характеристика с няколко находища от различни меднорудни райони: Малко Търново, частично Росен (Западнопонтийски находища) и Плакалница (Врачанска група находища). Находището Плакалница обаче е от типа на стратиформените находища със слабо развита зона окисление, при която липсват повърхностно достъпни медни минерали, подходящи за праисторически добив.

Резултатите за съответствие на оловноизотопната характеристика на находките и тази на потенциалните източници може да се представи обобщено в следната таблица:

Pb групи

Dk бр. а-зи Тегло Находища Група находища

A1–A3-Dk 24 503 Рудна глава Росен

Сръбски находища, Западнопонтийски находища

A4–AC1-Dk 14 623 район на Росен (?) Западнопонтийски находища

C2–C3-Dk 10 53

Маджарово М. Търново - Михалково, Персенк Асарел Лозенско рудно поле, Звездел-Пчелоядско рудно поле, Попско – Тинтява

Източнородопски Западнопонтийски находища Западнородопски Централнородопски Средногорски Източнородопски

C2B-Dk 4 81.5 ? ?

D1-Dk 7 637.5 М. Търново Зидарово

Западнопонтийски находища

D3-Dk 22 847.4 Айбунар, Прохорово Радка

Източнотракийски Средногорски

ED2-Dk 6 187 Плакалница М. Търново+Урду

Врачански находища Западнопонтийски находища

В заключение може да се каже следното: В некропола Дуранкулак със сигурност е представен метал от поне 2 рудни

района, като групата D3-Dk получава суровината си от североизточна Тракия, а групите А1–A3-Dk, A4–AC1-Dk, D1-Dk, ED2-Dk са свързани с находища в околностите на Бургас и такива в Странджа (Карта 1.). От гледна точка на експлоатацията в древността източниците от района на Странджа и Бургас имат важна обща черта – достъпност и отвореност към морето. Поради това те са включени в рамките в един руден район, наричан Западнопонтийски. Към този

33

район най-вероятно трябва да се отнесе и металът на групата C2B-Dk и C2–C3-Dk. Източниците на съответните групи могат да се представят в следната таблица:

Pb групи Dk бр. анализи Тегло Находище източник Група находища

A1–A3-Dk 24 503 Росен Западнопонтийски находища A4–AC1-Dk 14 623 район на Росен (?) Западнопонтийски находища C2–C3-Dk 10 53 М. Търново Западнопонтийски находища C2B-Dk 4 81.5 Зелената канара? Западнопонтийски находища ? D1-Dk 7 637.5 М. Търново, Зидарово Западнопонтийски находища D3-Dk 22 847.4 Айбунар, Прохорово Източнотракийски ED2-Dk 6 187 М. Търново Западнопонтийски находища

Значението на двете групи находища за снабдяване на населението в Дуранкулак

с мед е различно. Ако отчетем всички медни находки, Западнопонтийските източници доминират с над две трети от количеството метал от некропола. Предвид характера на колекцията от Дуранкулак, където тежките медни оръдия са изключения, при оценка на значението на двата меднорудни района в снабдяването на Дуранкулак с метал е по-правомерно да се направи изчисление при извадка без тежките оръдия (на практика само с находки от категорията на украшенията). Така картината става по-балансирана: Западнопонтийските източници доставят около 65 % от медта, а Източнотракийските – 35%. По-надолу ще се представи отделно оценка на съвкупности с и без тежките оръдия:

Оловно-изотопни

гр. Хроно- логичен период

A1-AC1-

Dk %

A1-A3-Dk

%

A4-AC1-

Dk %

D3- Dk

%

C2B- Dk

%

C2–C3-Dk

%

D1- Dk

%

ED2- Dk

%

Общо Dk

%

Хаманджия I–II 1 мънисто 1

мънисто 6 мъниста 7

мъниста

Хаманджия IV 34.1 43.8 2.3 18.0 100.0 0.0 40.9 0.0 26.8

Варна I 28.6 29.8 23.4 14.7 0.0 0.0 7.1 100.0 29.5

Варна II–III 16.9 10.8 37.8 67.3 0.0 100.0 0.0 0.0 34.3

Варна 20.4 15.7 36.5 0.0 0.0 0.0 52.0 0.0 9.5

Тегло общо без тежки оръдия %

100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0

Хронология на експлоатацията на меднорудните източници 1. В общата периодизация на развитието на металургията е предложено

първият дометален етап, характеризиращ се с опознаване на медните минерали и самородната мед, да се нарича протометалургичен етап. По това време новите суровини се третират наред с другите минерали, като са използвани преди всичко за направата на украшения. Сред находките от Дуранкулак такива са няколко малахитни маниста, които попадат в групите A4–AC1-Dk и

34

Оловно-изотопнигр.

Хроно- логичен период

A1-AC1-Dk %

A1-A3-Dk %

A4-AC1-Dk %

D3- Dk %

C2B-Dk %

C2–C3- Dk %

D1- Dk %

ED2-Dk %

Общо Dk %

Хаманджия I–II 1 мънисто 1

мънисто 6 мъниста 7

мъниста

Хаманджия IV 19.8 43.8 0.5 11.4 100.0 0.0 1.4 0.0 14.0

Варна I 16.6 29.8 5.7 9.3 0.0 0.0 0.3 100.0 15.4

Варна II–III 9.9 10.8 9.2 42.8 0.0 100.0 0.0 0.0 18.0

Тежки оръдия Варна III 41.8 0.0 75.8 36.5 0.0 0.0 96.5 0.0 47.6

Общо тегло Варна ІІ-ІІІ 51.7 10.8 84.9 79.2 0.0 100.0 96.5 0.0 65.6

Общо тегло Варна 11.9 15.7 8.8 0.0 0.0 0.0 1.8 0.0 5.0

Общо с тежки оръдия % 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0

C2–C3-Dk. Химически те се различават значително и произхождат от поне два източника, които най-вероятно са в Западнопонтийски руден район. Дометалният етап на металургията обхваща времето на фазите I-III на културата Хаманджия, когато малахитът има особено висока стойност, тъй като е бил събиран много старателно и е доставян от далечни разстояния.

Честотно разпределение на оловно-изотопните групи в Дурнакулак

A1-AC1, 38.5 %

A1-A3, 17.2 %

A4-AC1, 21.2 %

D3, 28.9 %

C2B, 2.8 % C2–C3, 1.8 %

D1, 21.7 %

ED2, 6.4 %

0

5

10

15

20

25

30

35

40

45

50

Ако се проследи хронологичното развитие на тези първи находища на малахит,

се вижда, че източникът на групата A4–AC1-Dk продължава да функционира съвсем слабо през IV фаза на културата Хаманджия и I фаза на Варна, за да даде над 90% от метала си през II-III фаза на Варна. Още по-категорично това прекъсване се наблюдава при източника на C2–C3-Dk, който не е сред находищата

35

на Хаманджия IV и Варна I. Най-популярната теоретична схема относно развитието на металургията предполага, че след запознаването с медните находища в протометалургичния етап, по време на ранния металургичен етап се осъществява бърз преход към металургична обработка на метал. В Дуранкулак обаче сме изправени пред данни за дисконтинюитет в източниците на протометалургичния и металургичен етап. Предвид отдалечеността на Добруджа от меднорудните находища, тази картина не е изненадваща и означава, че Дуранкулак не е сред центровете на откриване на медта.

Хронология на оловноизтопните групи от Дуранкулак

D3-

Айбунар

%17

.4

ED2+

C2-

C3 М

. Търново

%2.

7

D1-

М. Търново

/ Зидарово

%2.

2

D1-

М. Търново

/ Зидарово

%0.

4

A1-A

C1-

Росен

%15

A1-A

C1-

Росен

%54

.4

A1-A

C1-

Росен

%41

.4

A1-A

C1-

Росен

%30

.3

D3-

Айбунар

%23

.6

D3-

Айбунар

%34

.9

C2B

%19

.8

ED2+

C2-

C3 М

. Търново

%85

ED2+

C2-

C3 М

. Търново

%41

.3

D1-

М. Търново

/ Зидарово

%32

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

Hamangia I–II Hamangia IV Varna I V ІІ-ІІІ с тежки

[%]

2. Металургията на некропола Дуранкулак, представена с многобройни

медни и златни находки, обхваща времето на IV фаза на култура Хаманджия и цялото развитие на култура Варна. Източнотракийските източници доставят половината от медта от некропола, като Айбунар е доминиращият източник с 28.9% от медта.

При извадка невключваща тежките оръдия се оказва, че Айбунар доставя 35.1%, Росен 42,7%, М. Търново 15.6%, а Западнопонтийските източници на C2B-Dk и D1-Dk – съответно по 5.3% и 1.5% от медта на некропола Дуранкулак. Всъщност делът на Малко Търново може да нарасне до 17%, тъй като единият възможен източник на групата D1-Dk е именно някое находище от Малкотърновското рудно поле.

3. През времето на IV фаза на култура Хаманджия металургията в некропола Дуранкулак е представена с обща продукция от над 400 г мед. Още в този първи металургичен етап се проявява полицентричността й, изразяваща се в успоредното присъствие на метал от Западнопонтийския и Източнотра-кийския руден район.

Можем да идентифицираме като конкретни рудници за IV фаза на култура Хаманджия рудниците Росен (групата A1-A3Dk) и Айбунар (групата D3-Dk). Едновременно с тях доставят мед още няколко находища – три

36

Западнопонтийски (A4–AC1-Dk, C2B-Dk и D1-Dk). Наблюдава се “изобилие” на източници, сред които ясно доминират Западнопонтийските с над две трети от цялото количество мед Хаманджия IV. От Росен идва 54.4%, а от неидентифицирания източник на медта от групата C2B-Dk още 19.8%. Източнотракийският руден район е в подчинено положение сред ранните източници на метал на населението на Дуранкулак. Основното количество метал циркулира успоредно на брега, като контактите с вътрешността на Тракия са по-ограничени.

4. Тази тенденция се задълбочава през I фаза на култура Варна, когато Източнотракийският руден район (Айбунар) дава само 17% от медта на Дуранкулак. Росен също намалява относителния и абсолютния си дял в общото количество метал на Варна I. Очевидно по това време праисторическите миньори откриват по-богати и удобни източници, вероятно в малкотърновския район и в самите околности на Росен (Върли Бряг и/или Медни рид), и започват да ги експлоатират наред с Росен. Набелязва се една тенденция, която ще изпъкне още по-ясно по времето на II-III фаза на култура Варна – медодобивната дейност да се разраства в един район, като след първоначалната експлоатация на един източник, успоредно с него, се включват и други.

3.5.1. През късните II-III фази на култура Варна сред находките от некропола се появяват масивни медни оръдия, които макар и само 5 на брой, съдържат 47.6% от общото количество мед. С това се отбелязва прехода към един развит етап на металургията, който се характеризира с навлизането на масивни медни оръдия. Това налага да обърнем специално внимание, както на тяхното място сред останалите метални находки, така и на отношенията между метала на самите оръдия.

Ако разгледаме извадка на предметите, изключваща масивните оръдия, ще видим, че Източнотракийските и Западнопонтийските рудници през втората половина от развитието на култура Варна са представени с почти еднакви количества метал, като тракийският руден район все пак леко доминира. Почти половината от всички медни украшения (53.8%), датирани Варна II-III от него всъщност идват от Айбунар. При извадка, включваща тежките медни оръдия, картината не е толкова категорична: Айбунар дава 35%, а източникът D1-Dk – 32% от общото количество мед на II–III фаза на култура Варна в некропола Дуранкулак. В края на халколитния период Дуранкулак постига почти равновесно снабдяване с метал, ползвайки мед от всички достъпни източници. През първата, и след това през втората-трета фаза на култура Варна, се наблюдава тенденция за постепенно намаляване ролята на Росен.

Масивните оръдия са изработени от метал, добит от няколко находища. От мед от оловно-изотопната група D1-Dk (Западнопонтийски източник) са отлети брадвата тип Варна от гроб 320 и плоската брадва тип Гумелница, основна форма от гроб 867. Материалът на плоската брадва тип Гумелница, вариант Сава-Варна (гроб 330) и на масивната плоска брадва тип Сокол, вариант Ветрен (гроб 623) се отнася към оловно-изотопната група A4–AC1-Dk и произлиза също от някое от Западнопонтийските находища. Медната брадва тип Варна от гроб 977 е отлята от метал, добит от айбунарска руда (група D3-

37

Dk). Така петте тежки оръдия, с чийто анализи разполагаме, се оказват изработени от мед, добита от 3 находища, принадлежащи и на двата големи рудни района – Западнопонтийския и Източнотракийския. Това не позволява да се очертае ясна връзка между определен източник на метал и съответен тип оръдие. Оказва се, че различни типове оръдия се правят от метал от един източник, и че един и същ тип оръдие се прави от мед от рудници, принадлежащи дори на различни меднорудни райони.

Прегледът по основното функционално деление на медните предмети от некропола (оръдия и украшения) показа, че тежки оръдия се правят от метал от 3 находища – Айбунар и 2 Западнопонтийски източника D1-Dk и A4–AC1-Dk. От метал, произлизащ от самия Росен (група А1-А3-Dk), не се произвеждат масивни оръдия, а само украшения. Обратно на това, източникът на метал D1-Dk (вероятно М. Търново) произвежда практически само оръдия, като едва 2.2% от метала му е във вид на украшения. Западнопонтийският източник на оловно-изотопна група A4–AC1-Dk, от чийто метал се произвеждат оръдия, има смесена продукция. Така през късните фази на култура Варна се очертават три типа източници на метал – за производство на оръдия, за производство на украшения и такива със смесена продукция. Тясната връзка между източника на метал и типа на продукцията вероятно се дължи на недиференцираността на металургичните операции. Добиването на руда, получаването на метал и изработката на предмети в този случай вероятно се осъществяват от едно лице (или група лица), като дейностите на миньора, металурга и ковача не могат да се разчленят. Разделеното производство на украшения и оръдия е указание, че Дуранкулак се обслужва от поне две различни специализирани работилници, които функционират независимо и паралелно. Наличието на руди, от които в края на производствения процес се правят смесено украшения и оръдия (Айбунар и някой от понтийските рудници (A4–AC1-Dk), е указание за разделяне между минната и някоя от следващите металургични дейности. Поради това можем да предположим, че успоредно функционират два модела на металургия в късните фази на култура Варна в Дуранкулак – линеен и диференциран.

Линейният модел е по-прост и в него рударят, металургът и ковачът не могат да бъдат различени. Производството на медни предмети не може да бъде разчленено на технологични стъпки, тъй като те вероятно се осъществяват в една “универсална” работилница.

При диференцирания модел на металургията можем да установим наличието на специализация в рамките на металургичните дейности. Наличните данни обаче не позволяват да се установи категорично на кой точно технологичен етап става това – на рударския, на металургичния или на ковашкия/леярския. Последното все пак изглежда по-вероятно. Засега можем да различим две такива специализирани работилници, доставящи продукция в Дуранкулак. Едната работи със суровина от Росен и произвежда само украшения, а другата изработва оръдия и е свързана с източника на оловно-изотопната група D1-Dk. Нищо не пречи във втората работилница да са правени и оръдия от метал, доставен от други източници. Диференцираният модел е характерен за едно по-развито металургично производство, при което

38

има специализация в дейностите и обмена на суровини. Той е свързан с втория етап в развитието на металургията и трябва да се разглежда като основна характеристика на консолидираната общност от култури Коджадермен – Гумелница – Караново VI в края на енеолита.

Технология на изработка на медните предмети от некропола

Дуранкулак Изясняването на въпросите на праисторическата леярска и ковашка

технология има голямо значение за доброто разбиране на функционирането на древната металургия. Голяма част от медните предмети от Дуранкулак имат многобройни, повърхностно видими, технологични дефекти, които позволяват да се предложат реконструкции на технологията на изработката им. Направени са подробни наблюдения върху следите на 25 медни гривни и 3 тежки оръдия (една брадва-чук и две плоски брадви). Реконструкциите технологичните операции по изработка на гривните могат да се обобщят както следва:

1. Установи се, че е прилаган един общ принцип при оформянето и на трите типа гривни. Първо е подготвяна вретеновидна, цилиндрична или лентеста заготовка, която след това е огъвана в пръстен.

Този подход изглежда самоподразбиращ се за лентестите гривни и за гривните с кръгло сечение и не е бил дискутиран или оспорван от други автори. Не така обаче стоят нещата с дисковидните гривни. При повечето от тях е констатирано, че заготовката е получена при надлъжно прегъване и коване на медна лента. Наблюдаваните признаци – равномерна надлъжна пукнатина по една от плоските страни на дисковидните гривни – подсказват, че е прилагана друга последователност на операциите по оформянето на тези украшения. Първо е подготвяна заготовка с кръгло сечение, след това тя е била огъвана в пръстен и чак накрая е разплесквана в диск. Тази технология е съвсем проста и не създава никакви проблеми и трудности при изпълнение.

2. Заготовката, от която са изработвани гривните, е получавана по два основни метода:

2.1. Част от украшенията имат многобройни признаци (повърхностните неравности, леярските пори и раковини, повърхност тип “леярска кожа”), които недвусмислено сочат, че заготовките са лети плътни медни пръчки. Върху някои от гривните може да се установи, че първоначалното сечение е било с поне една равна страна (гривните от гробове 29, 211, 514), което говори, че са били използвани отворени надлъжни калъпи (форми) – всъщност нещо като прости улеи, в които е наливан металът. Подобни простите леярски форми дават отливки с неравни и дефектни краища. Това може да се тълкува като указание, че тези калъпи не са (не могат да бъдат!!) нагрявани. Следователно може и да се каменни.

Много по-интересни са онези украшения, които имат кръгло сечение и добре запазена леярска повърхност от всички страни. За такива гривни трябва да се предположи използване на затворен, силно наклонен калъп, в който кръгла медна заготовка е отливана в почти вертикално положение (двете гривни от гроб 217, гривните от гробове 171, 251). Тази операция е свързана със значителни леярски трудности и изисква много добро нагряване на калъпа.

39

Липсата на леярски шевове говори, че най-вероятно, тези калъпи са били неразглобяеми и съответно са били разтрошавани при изваждането на заготовките. Използването на такива калъпи е признак за напълно овладяна леярска технология и свидетелства за голяма опитност на древните майстори.

2.2. По много от гривните се наблюдава надлъжна пукнатина. При някои от предметите тя е много изразителна (гривните от гробове 183, 309, 317 и дисковидната гривната случайна находка), а при други е съвсем слабо забележима (украшенията от гробове 275, 447, 733). Въпреки привидно различната си характеристика, този дефект е получен при една и съща технологична операция – ковашка заварка на надлъжно прегъната медна лента. Праисторическият ковач, с помощта на многократно високотемпературно нагряване, е оформял цилиндрична или вретеновидна заготовка с кръгло напречно сечение. Трябва да се подчертае, че технологичният подход за такава заготовка се различава принципно от идеята за отливане на готови предмети. Може да се смята за продукт на архаична технологична традиция, в която ковашките методи се прилагат за изработката и на големи предмети.

3. Малките размери на повечето от гривните и обстоятелството, че част от тях са открити нанизани на ръцете на погребаните, подсказват, че те най-вероятно са огъвани около ръката. Някои от украшенията имат големи дефекти, които не позволяват гривните многократно да се отварят и затварят (при слагане на ръката). Всичките тези обстоятелства подсказват, че някои от гривните са специално подготвени за погребенията и не са били носени приживе. В този ред на мисли може да се каже, че медните украшения (поне част от тях), подобно на глинените съдове и някои каменни оръдия от некропола, са специфичен гробен инвентар.

4. Сравняването на двете основни технологични схеми (лети заготовки и заготовки от кована прегъната лента) с оловно-изотопната характеристика на медните гривни, показа няколко важни резултата:

а) кованите от лента заготовки са изработени от мед от оловно-изотопните групи A1-A3-Dk, A4-AC1-Dk и C2B-Dk; силно впечатление прави фактът, че не присъства метал от иначе най-многобройната група D3-Dk.

б) от своя страна, лети заготовки са изработени от мед от почти всички оловно-изотопни групи – A1-A3-Dk, A4-AC1-Dk, D3-Dk, ED2-Dk.

Изводът, който се налага, е че архаичната ковашка технология е свързана с метал, произлизащ от Западнопонтийския руден район и не е характерна за предметите, изработени от мед произхождаща от Източнотракийския руден район. Повечето заготовки на дисковидни гривни са получени по технологията на прегъване и коване на медна лента. Ако припомним, че дисковидните гривни са много специфични украшения за некропола Дуранкулак, бихме могли да предположим, че ковашката технология за оформяне заготовки за гривни е характерна за една местна работилница, която се снабдява с метал изключително от Западнопонтийския руден район.

Сравнявайки двете технологични схеми (лети и ковани от лента заготовки), се очертава тенденция, при която по-съвършената лята технология, се оказва характерна за находките от по-късно датираните погребения. Това развитие и преход от ковашка към лята технология е свързано с налагането като водещ на

40

Източнотракийския руден район. Там трябва да се търсят и иновационните центрове, наложили в практиката леенето на разнообразни масивни медни предмети.

5. Разполагаме с оловно-изотопни и химически анализи на чифтовете медни гривни от 15 погребения, което позволява да задълбочим типологическото изследване и да се опитаме да проследим производствената верига от меднорудното находище до различните типове гривни.

Двойките гривни от някои от погребенията имат почти еднакви размери и са от един тип – TA1 в гробове 390, 501, 514, 756 и TA2 в гроб 447. Всеки чифт от тези гривни е изработен от мед с практически идентична оловно-изотопна и химическа характеристика. Поради всичко това можем с голяма увереност да смятаме, че двойките гривни от гробове 390, 447, 501, 514 и 756 са изработени едновременно от една топилка метал. В този случай не се наблюдава разкъсване във веригата от източника до изработването на медния предмет. Трите основни технологични стъпки на ранната металургия – добиване на руда, получаване на метал и изработване на медни предмети изглеждат слети и съответстващите им професионални дейности (миньор, металург и ковач-леяр) не могат да се разчленят.

В други гробове идентични в типологическо и тегловно отношение гривни са изработени или от метал от едни източник (гроб 736) или от метал от различни източници (гробове 732, 532, 29).

Очертаващата се пъстра картина подсказва, че сме изправени пред производство на медни гривни от една местна работилница, която е обработвала едновременно метал от различни външни източници. В тази светлина, гривните изработени от една топилка метал (гробове 390, 447, 501, 514 и 756), са получени при претопяване на по-голям меден предмет, например меден клин или брадва, или от някакъв слитък.

Въпреки малкия брой масивни оръдия, които разгледахме, може да се направят няколко извода и за тяхната технология на изработка. И двете плоски брадви са отлети откъм тясната си страна в частично затворени откъм острието калъпи. Стремежът на древния майстор е да получи практически окончателната форма на оръдието чрез отливане, като усилията са съсредоточени в оформянето на работната част. Изборът на технология за отливане на брадвата-чук от гроб 320 също е подчинен на подобни съображения, но тук основният проблем, който е трябвало да се реши, е точното оформяне на дупката за дръжката.

Важно е да се подчертае, че древните майстори на тези тежки оръдия не са полагали грижа да направят разглобяеми многократни калъпи. Напротив, реконструкцията, до която се достигна, показва една твърде специфична особеност. След изваждането на модела, калъпите продължават да се третират като пластична маса, да се доизграждат и дооформят. Този подход довежда до създаване на форми, които правят невъзможно неразрушителното изваждане на готовия предмет. От гледна точка на археологическите находки това означава, че такива калъпи не могат да бъдат открити, тъй като те се начупват на дребни парчета, които трудно могат да бъдат разпознати сред масовия керамичен материал.

От така предложените изводи относно технологията на изработка на

41

масивните медни оръдия и гривни, могат да се направят и няколко по-общи наблюдения. Ковашките методи за оформянето на предметите са архаични и постепенно са изместени от леенето. Древният майстор добре е усвоил особеностите на подготвянето на леярските калъпи, но след изваждането на моделите често е продължавал да третира калъпа като пластична маса и да го дооформя. Предимство при такава подготовка на калъпите е фактът, че предметите които се отливат, са почти завършени като форма и се нуждаят от минимална обработка. Прилагането на калъпи, които трябва да се разчупват, за да се извади готовия предмет, очевидно се дължи на непознаване на разглобяемите калъпи. Основният материал на калъпите вероятно е била глината, тъй като тя най-лесно се подава на пластично оформяне. Освен това глинените калъпи могат добре да се подгряват преди леене, за да се осигури добро разливане на метала и получаване на качествени отливки.

Металът в праисторическите погребения като индикатор за

социалните структури в енеолитното общество Сред 1168 неолитни и енеолитни погребални комплекса от некропола

Дуранкулак най-ранните находки, свързани с металургията, са манистата от гробовете 621 и 626, които са датирани в III фаза на културата Хаманджия. Тези маниста са силно минерализирани, но най-вероятно това от гроб 621 е най-ранният меден предмет от некропола.

Масовото навлизане на медта в живота на праисторическото население се отнася към IV фаза на културата Хаманджия, която можем уверено да смятаме за първата енеолитна фаза. От 124 гроба, датирани Хамаджия ІV—Варна ІІІ, произлизат общо около 4069 г мед, което на фона на 609-те енеолитни гроба, показва, че в около 1/5 от погребенията се срещат медни находки. От гледна точка на количествата мед в отделните гробове тези групи позволяват да се отчете разликата между най-богатите (съдържащи тежки оръдия) и най-бедните (съдържащи 1 манисто), която се оказва над 1000 пъти. По-точна представа за социалната структура на енеолитното общество може да се направи при анализ на низходящата крива на количественото разпределение на медта по гробове. Тя не е гладка, а има няколко характерни точки на пречупване, които маркират границите на поне четири групи гробове. Възможността да се отделят такива групи потвърждава общата изходна хипотеза, че количеството метал може да бъде критерий при изясняването на социалната структура на праисторическото общество.

В първата група от пет най-богати гроба са тези с тежки оръдия. В количествения анализ тежките оръдия се отделят от украшенията, като особеното място на оръдия се потвърждава и от факта, че макар те да са само 7 броя, в тях е вложено 39.8% от цялото количество мед от некропола Дуранкулак. Характеристиката, която обединява тежките оръдия, е, че всичките са от погребения на мъже (Табл. 6.1.).

В опит да се изследва една хомогенна съвкупност, която да даде данни за вертикалната стратификация на праисторическото общество, може да се направи извадка на количествата метал, в която да не се включат тежките оръдия (Табл. 6.2.). Основната характеристика на разпределението на

42

количеството мед от украшения и дребни оръдия е възможността кривата й да се апроксимира в трисегментна крива линия с три прави сектора и две главни точки на пречупване около 53 г и 115 г (виж трите графики). Така могат да се отделят три групи погребения според количеството метал в тях. Неравномерното разпределение на метала още по-ясно проличава, ако се

43

изчисли, че първата група с 9.4% от погребенията притежава 45.7% от общото количество мед, втората с 29% от погребенията има 44% от метала, а третата с 61.6% от гробовете има едва 10.3% от медта. Подобно неравномерно разпределение на такава важна категория погребални дарове като медните украшения, може с голяма увереност да се интерпретира като доказателство, че енеолитното общество е силно разслоено и добре йерархизирано. В него съществува една малка социална група, която е концентрирала голяма част от престижните предмети. В групата на "богатите погребения" попадат възрастни хора – гробове на мъже и на жени. Би могло да се допусне, че богатството във вид на медни украшения е концентрирано в едно – две семейства и вътре в тях се разпределя сравнително равномерно. Това е белег за силно развито общество, стоящо на прага на отделянето на лидерска група, която има много от белезите на наследствена прото-аристокрация.

За да се направи хоризонтален разрез на социалните структури в праисторическото общество, трябва да се сравнят кривите на количеството метал от украшения, открити в гробове на мъже, жени, момчетата, момичетата, децата и в кенотафите. Първото, което се забелязва е, че кривите на отделните полово-възрастови категории са успоредни и не се пресичат. Изключение е кривата на кенотафите (вж. по-долу дискусията). Успоредните и непресичащи се криви означават, че отделните полово-възрастови групи изграждат твърда стъпаловидна социална пирамида, структурирана първо по възраст, а след това по пол. На върха й се намират мъжете, тъй като кривата на метала от тази група гробове се движи далеч над тези на другите полово-възрастови групи. Следващи в социалната йерархия се оказват жените. Патриархалният характер на енеолитното общество се доказва и от водещото положение на юношите спрямо момичетата. Особено интересно е наблюдението за известна разлика в наклона и формата на кривите при мъжете и жените. Кривата на момчетата следва тази на мъжете, а кривата на момичетата – тази на жените. Наблюденията потвърждават скокообразната промяна в социалния статус на индивида при прехода от групата на децата в тази на възрастните. Кривата на количеството метал в кенотафите е единствената, която пресича другите криви. Това е лесно обяснимо, ако приемем, че зад кенотафите се крият различни социални групи. Без съмнение част от кенотафите са на високопоставени мъже. Количеството метал в по-голямата част от символичните погребения е доста по-малко от това в погребенията на жените и по-голямо от това в погребенията на юношите. Това наблюдение позволява да поставим в социалната стълбица повечето кенотафи между момчетата и жените. Част от кенотафите са съвсем бедни откъм метал, което позволява да се тълкуват или като символични погребения на деца, или като погребения на жени. Така за символичните погребения се очертава един нехомогенен полово-възрастов профил, в който основно място имат мъжете и юношите (такива, които са излезли от категорията на децата, но още не са достигнали социалното положение на възрастните мъже). Наред с тях са представени и другите полово-възрастови групи.

Материалът от некропола Дуранкулак дава възможност да се направи и хронологично-количествен анализ на разпределението на медта при

44

различните полово-възрастови групи. Средното количество мед в мъжките гробове се увеличава успоредно с хронологичното развитие на некропола – 34.34 г – Хаманджия IV, 42.46 г – Варна I, 106.77 г – Варна II-III. Общото увеличение е с фактор 3. Подобна тенденция се проследява и при гробовете на момчета, макар там максимумът да се отнася към фазата Варна I. Хронологичното сравнение между мъже (и момчета), от една страна, и жени (и момичета), от друга, ясно показва засилването на положението на мъжете (и момчетата) през късните фази на културата Варна. Тази “патриархализация” на обществото вероятно трябва да бъде обяснена с увеличаване значението на новите мъжки дейности. По-малко от 1/3 от съдържащите мед гробове са на мъже, но от тях произхожда над 2/3 от цялото количество метал. Тази ярка обратна пропорционалност говори сама по себе си за полово-възрастовата йерархичност на енеолитното общество. В погребения на малки деца и бебета, подобно на ситуацията при жените (и момичетата), също се проследява тенденцията за намаляване на средните количества мед през късната фаза на културата Варна. Това е косвено потвърждение на наблюдението за доминирането на мъжете в структурата на късноенеолитното общество.

Анализът на разпределението на количеството мед в различните категории гробове позволява да се направят следните наблюдения:

1. В масивните медни оръдия е затворена толкова голяма част от метала от некропола, че количественият анализ трябва да се направи отделно за масивните оръдия и отделно за останалите медни предмети.

2. Масивните оръдия са типичен мъжки погребален инвентар, чиято голяма стойност свидетелства за патриархалния характер на енеолитното общество.

3. Кривата на количествено разпределение на медта от украшения позволява да се разпознае малка група от богати погребения, които вероятно могат да се свържат с една прото-аристокрация.

4. Енеолитното общество има социална структура, която може да се оприличи на стъпаловидна пирамида. Отделните стъпала съвпадат с основните полово-възрастови групи. Обществото е организирано по два принципа – патриархалност и структура по възраст. Пълнолетните лица са на върха на социалната пирамида, а най-ниско са малките деца и бебета. Доминацията на мъжете се прехвърля и сред непълнолетните юноши, като се долавя дори и сред бебетата.

5. Кенотафите носят белезите на всички полово-възрастови групи. Могат да се разпознаят мъжки, женски, юношески и дори детски кенотафи. Успоредно с много богатите кенотафи по-голямата част са на лица с по-нисък социален ранг от този на мъжете.

Глава VІ: Медната металургия на енеолитния некропол Варна І. В тази глава са разгледани медните находки от енеолитния Варненски

некропол І, като вниманието е съсредоточено върху онези от тях, за които разполагаме с оловноизотопни анализи. На базата на последните са обособени 10 оловноизотопни групи. След сравняване с характеристиките на потенциалните меднорудни находища са идентифицирани източниците на повечето групи. Подобно на медта от Дуранкулак, и тази от Варна І произлиза основно от

45

Източнотракийски и Западнопонтийски находища, като конкретните находища в повечето случаи са различни. Медните находки от Варненския некропол І са класифицирани типологически и е установено, че най-характерните типове са брадвите-чук тип Видра, тип Девня и тип Варна, оръдията с кукообразна опашка. Типологическият състав на колекцията от некропола Варна І (тежки оръдия и оръжия) е диаметрално различен от този, познат ни от Дуранкулак (десетки медни гривни и единични тежки оръдия). Изследването за връзка между тип и източник на метала показа, че медта от Западнопонтийските източници е суровината за изработка на брадвите-чук тип Видра, както и за оръдията с кукообразни опашки. Други типове тежки медни оръдия се изработват смесено от метал от Източнотракийски и Западнопонтийски източници. В заключение се очертава характеристиката на Варненския металургичен център и Дуранкулашкия металургичен център, отличаващи се със специфична продукция, собствени източници и прилагане на различна технология.

Археологическият контекст на Варненския енеолитен некропол І Некрополът Варна І е разположен на около 500 м от северния бряг на

Варненското езеро, на първата тераса на надморска височина 12–18 м. Проучената през периода 1972–1991 г. част на некропола Варна І е с площ 7500 м2, като са открити около 294 археологически комплекса – погребения и групи находки.

Некрополът Варна І неслучайно е известен като "златния енеолитен некропол". Сред проучените 294 погребения едва 7 % (21 броя) са безинвентарни. Останалите са снабдени с богат инвентар, сред който ярко изпъкват над 3000-те златни находки. Макар златни предмети да са открити в 62 погребения (34 символични погребения, 10 изпънати по гръб, 13 хокера) всъщност по-голямата част от тях са концентрирани само в 4 гроба. В Гроб 1 (216 бр., 1092 г), Гроб 4 (339 бр., 1518 г), Гроб 36 (857 бр., 789 г) и Гроб 43 (990 бр., 1516 г) са открити над 6 кг златни предмети.

По данни на разкопвача, медните находки, открити в некропола са 160. В настоящия каталог, на базата на публикуваните предмети, сме идентифицирали 123 от тях, които се разпределят както следва: а) 75 броя тежки оръдия – брадви с дупка, плоски брадви и тесли, длета, големи шила; б) 34 броя дребни оръдия – малки шила и игли; в) 14 броя украшения – гривни, пръстени, халки и 2 игли с двойноспирална глава. Разполагаме с 88 оловноизотопни анализа на медни предмети. Четири предмета имат по 2 анализа, при това правени в различни лаборатории, така че можем да верифицираме стойностите, както и направеното групиране.

При обработката на оловноизотопните анализи на предметите от енеолитния некропол Варна І са отделени 10 групи, а седем анализа остават изолирани и извън тези групи и са разгледани отделно (Табл. 5.1., Табл. 5.2.).

Източникът на метала от група А-VEN е находището Айбунар край Стара Загора. Характеристиката на оловно-изотопната група В-VEN показва известна близост с тази на находища от Средногорската и Западнопонтийската група. Най-пълно съвпадение на оловно-изотопната група В-VEN има с характеристиката на Върлибряжкото рудно поле. Едновременно с това не

46

Характеристика на групите от ВЕНІ:

Pb групи ВЕН 208Pb/206Pb 207Pb/206Pb 204Pb/206Pb бр. анализи A-VEN 2.0814 – 2.085 0.8439 – 0.8447 0.05397 – 0.0541 16 B-VEN 2.0645 – 2.0682 0.8361 – 0.8373 0.05337 – 0.05354 15 D-VEN 2.0696 – 2.0722 0.837 – 0.8386 0.05331 – 0.05358 9 F-VEN 2.0742 – 2.0787 0.8392 – 0.842 0.05361 – 0.05388 9 G-VEN 2.0797 – 2.0829 0.8409 – 0.8427 0.05369 – 0.0538271 16 H-VEN 2.0798 – 2.0819 0.8429 – 0.8436 0.05392 – 0.05403 5 I-VEN 2.0845 – 2.0875 0.8424 – 0.8447 0.05364 – 0.05383 3 J-VEN 2.084 – 2.0865 0.844 – 0.8447 0.0539 – 0.05398 4 K-VEN 2.0812 – 2.0817 0.8478 – 0.8481 0.0542 – 0.0543 2 E-VEN 2.0753 – 2.0755 0.8393 – 0.8399 0.05344 – 0.05356 2 други –VEN 7 Общо 88

може напълно да се изключи възможността металът от група В-VEN да има смесен произход и да е добит и от находища от района на Малко Търново, Зидарово и Меден рид. Независимо каква интерпретация ще предпочетем, металът от група В-VEN без съмнение трябва да се свърже с групата на Западнопонтийските находища.

Потенциалните източници на оловно-изотопната група D-VEN са Малкотърновските находища. Зидаровските находища и тези от Бакаджика също показват добро припокриване и не могат да се изключат категорично от списъка на потенциалните източници.

Характеристиката на оловно-изотопната група F-VEN не е много изразителна и води до нееднозначна интерпретация. Източник на метала F-VEN може да бъдат както находища от Средногорската, така и такива от Западнопонтийска зона.. Съвпадението с полето на Зидаровското находище е по-ясно изразено.

Оловно изотопната група E-VEN най-вероятно тя би трябвало да свърже със Зидаровското находище.

Потенциалните източници на оловно-изотопната група G-VEN са от Средногорската и Западнопонтийската група. Най-пълно съответствие има със Зидаровското находище, но някои от находищата от района на Панагюрище също имат характеристика, подобна на метала от група G-VEN.

Сравнението с оловно-изотопните характеристики на находищата сочи, че металът H-VEN е добит от някое от малките Източнотракийски находища като Прохорово или от средногорските от района на Панагюрище.

Сравнителният анализ на оловно-изотопните характеристика на трите "малки" групи I-VEN, J-VEN и K-VEN (съответно 3, 4 и 2 анализа) и на потенциалните находища не позволява до се стигне до еднозначно решение на въпроса за източниците им. Медта от групата I-VEN не отговаря по характеристика на нито едно от изследваните към момента находища и въпросът за произхода й остава открит. Металът K-VEN най-вероятно е добиван в района на Граматиково, но има сходство и с някои от находищата от Врачанската група. Металът от групата J-VEN показва най-голяма близост с източници в района на Панагюрище, но би могъл да бъде свързан и с някое

47

малко находище от района на Айбунар и Прохорово. Сравнението на анализите, останали извън групите, позволява да се идентифицират източниците на по-голяма част от тях – от Осоговската планина, Зидарово, Росен, Врачанско или Малко Търново/ Граматиково.

Прегледът на медните находища показа, че добивната дейност през енеолита е била развивана единствено на онези от тях, които имат развита повърхностна зона на изветряване, богата на самородна мед, оксидни и карбонатни минерали. Поради това съображение, като и поради голямата дълбочина, на която лежат, можем да изключим съвременните рудници в района на Средна гора, както и тези в Северозападната част на Стара планина. Това от своя страна позволява обединяването на някои от оловно изотопните групи на ВЕН І. по следния начин:

Pb групи ВЕН Група находища Находища бр.

анализитегло г

%

B-VEN Западнопонтийска група

Върли бряг, М. Търново, Зидарово, Меден рид 15 2124.5 13.1

D-VEN Западнопонтийска група

М. Търново, Зидарово, Бакаджик 9 885.51 5.5

E-F-G-VEN + гроб 209 (№ 6)

Западнопонтийска група

Зидарово 2+9+ 16+1 5285.15 32.7

гроб 97 (№ 7) Западнопонтийска група

Росен 1 113 0.7

K-VEN Западнопонтийска група Врачанска група

Граматиково Плакалница 2 225.61 1.4

гроб 263 (№ 4 бр.) Западнопонтийска група Врачанска група

М. Търново/ Граматиково Плакалница 1

A-VEN Тракийска група Айбунар 16 2794.21 17.4H-VEN Тракийска група Прохорово 5 2069.42 12.8

J-VEN Тракийска група районът на Айбунар-Прохорово 4 1187.3 7.3

гроб 36 (№ 5 игла) Врачанска група Плакалница 1 XCN, кв. II (№ 1) Осогово Осогово 1 280 1.7 I-VEN неизвестно неизвестно 3 666.6 4.1

В заключение трябва да се посочи, че металургията, представена във

Варненския некропол І, е полицентрична като черпи над 90% от медната си суровина от две групи находища. Западнопотийските източници доставят повече от половината от метала (55.1%), а Източнотракийските – малко повече от 1/3 (38.8%). Останалите 6.1% от суровината се осигурява от находища, намиращи се извън тези две зони. Вероятно те лежат далеч на запад – в района на Враца и Осоговската планина. Тези източници са представени епизодично и с единични предмети, като очертават линии и посоки на търговски контакти и обмен (Карта 2.). В рамките на Западнопонтийската група находища рудното поле Зидарово доминира отчетливо като осигурява най-малко 61 % от метала. Както беше дискутирано по-горе, характеристичните полета на оловно-изотопните групи B-VEN и D-VEN не позволяват да се дискриминират находищата Зидарово, Върли бряг, Малко Търново и Медни рид. Във връзка с това трябва да се има предвид, че е възможно цялото количество метал от Западнопонтийска група източници

48

всъщност да е произведено единствено от находището Зидарово. Картината с източниците в рамките на тракийската група находища в

голяма степен е сходна. Медта произхожда от няколко близко разположени източника. Айбунар осигурява над 40% от метала. Малко по-малко количество мед идва от Прохорово, а остатъкът е от трети, неидентифициран засега източник, който има смесена Айбунар-Прохорово характеристика. Възможно е това да е рециклиран метал.

Типология на медните находки и източници на метал.

Характеристика на Варненския металургичен център Варненският енеолитен некропол І е добре познат с богата си колекция от

тежки медни оръдия, много от които типологически са твърде специфични. Сред анализираните 82 предмета 16 попадат в категорията на дребните оръдия (шила, игли) и украшенията (1 игла с двойноспирална глава, халка). Останалите 66 са тежките оръдия/оръжия – брадви-чук, пикел-брадва, длета, копия.

Сред всички тежки оръдия от некропола най-многобройни са брадвите-чук тип Видра – общо 22 броя. Различат се екземпляри от двата варианта – Видра A със силно скосена пета (9 броя) и Видра B с плавно скосена пета (13 броя). Без съмнение вариантът Видра B може да се смята за преходна форма към брадвите-чук с издължено и извито елегантно тяло тип Девня.

Масивните брадви-чук с правоъгълно сечение и право тяло, обикновено се класифицират като тип Плочник. Серията от 8 подобни находки от Варненския некропол обаче показва ясна типологическа особеност – дупката за дръжката е близо до центъра на оръдието. По този белег, както и поради представителността на серията, може да се предложи отделянето на нов тип брадви чук, наречен тип Варна. Класическата форма на брадва-чук тип Плочник (масивно петоъгълно тяло, правоъгълно сечение, дупка за дръжката близо до чуковата част) в чист вид се среща само при екземпляра от гроб 43. Другите две находки, които са отнесени към тип Плочник, показват атипични особености – находката от гроб 97 е преходна форма към тип Видра B, а тази от 195 е необичайно скъсена.

Големите брадви-чук с дупка близо до средната част на оръдието, елегантно извито тяло и разширено острие тип Девня са представени в некропола Варна І общо с 6 екземпляра – 3 броя вариант Девня А (кръгло напречно сечение на двете рамена), 2 броя вариант Девня B (правоъгълно напречно сечение) и една брадва от преходната междинна форма вариант Девня C (кръгло напречно сечене на брадвеното рамо и правоъгълно на чуковата част). Условно в групата на брадвите-чук можем да поставим и т.н. "пикел-брадви" (топор-клевец по Черных). От двете находки от некропола разполагаме с анализ на екземпляра от гроб 4.

Особено характерни в колекцията от Варненския некропол са серията медни находки с кукообразна опашка – длета и копия.

Длетата с кукообразна опашка са 6 броя и се различават значително по размери и тегло – най-финото оръдие тежи едва 24 г, а най-масивното – 240 г. Въпреки това няма съмнение, че типологически трябва да бъдат отнесени към

49

една група. Освен характерната опашка, общото сред всички длета от този тип е съвсем тясното им острие, което ги прави подходящи за специализирана фина обработка на дърво.

Двете копия от некропола Варна І са сред най-интересните медни находки въобще от днешните българските земи, тъй като са сред малкото безспорни метални оръжия. Двете остриета за копия, макар да имат сходни типологически белези, се различават значително по размер и тегло. Екземплярът от гроб 43 е много по-масивен и има вид на недовършена заготовка, докато този от гроб 97 е с широко листовидно острие и четириръба фина опашка.

Сред анализираните находки от Варненския некропол значително място заемат плоските брадви и длетата. Осемте плоски остриета за брадви от Варненския некропол се отнасят към тип Гумелница, варианти Сава-Варна (3 бр.), Държаница (2 бр.) и Русе (3 бр.). Прави впечатление сравнително малката дебелина на всички екземпляри.

Длетата от некропола са седем броя, като само това от гроб 166 е с деформирана пета. Всички останали не носят следи от удари, тъй като вероятно са били монтирани в някаква дървена ръкохватка.

Прегледът на типовете медни предмети, представени във Варненския некропол І, ясно показва водещата роля на брадвите-чук тип Видра, тип Девня и тип Варна. Важно значение имат и плоските брадви, както и колекцията от длета. Сериите от тези предмети са достатъчно многобройни, в тях е концентриран над 90% от проучения метал.

По-голямата част от брадвите-чук тип Видра са изработени от Западнопонтийска мед (20 от общо 22 екземпляра). Изключение правят находките от погребения 53 и 54. Материалът на оръдието от гроб 53 (вариант Видра B) е от неустановен източник (оловноизотопна група І-VEN). Медта на брадвата от гроб 54 (вариант Видра A) е от Източнотракийския руден район, най-вероятно от околностите на Прохорово. Това означава, че над 90% (91.5%, 5.310 кг) от метала на брадвите-чук тип Видра от варненския некропол е добит от Западнопонтийския руден район. Оловноизотопната характеристика на медта на оръдието от гроб 53 позволява да допуснем, че тя също е от тази зона, но от източник, с чиито анализ не разполагаме. По отношение на находката от гроб 54 трябва да се отбележи, че тя може да се определи и като преходна форма към брадвите-чук тип Девня, вариант B. Тази типологическа особеност вероятно е в пряка връзка с Източнотракийския произход на материала.

Безспорна връзка между типологическа група и медноруден район се наблюдава и по отношение на длетата с кукообразна опашка. Всичките предмети от този тип (общо 6 бр.) са изработени от мед, добита в Западнопонтийския руден район. Това наблюдение е от особена важност, тъй като длетата с кукообразна опашка са сред емблематичните за Варненския некропол находки и най-вероятно производственият им център е в същия район. Възможността да свържем Варненския производствен център (идентифициран и по практикуването на кукообразните опашки) пряко с рудните находища в района на Западнопонтийското крайбрежие е силно примамлива. Ситуацията обаче е значително усложнена от факта, че двете

50

остриета за копия с кукообразни опашки, са изработени както от Западнопонтийски (оръжието от гроб 97), така и от Източнотракийски метал (оръжието от гроб 43). Обяснение за тази противоречива на пръв поглед картина най-вероятно трябва да се търси в рамките на комплекса от медни предмети от гроб 43. Всичките 6 медни находки от това изключително погребение (брадва-чук Плочник, брадва-чук Варна, плоска брадва, копие, длето, голямо шило) са от Източнотракийски метал.

Брадвите-чук тип Варна формират една от най-представителните типологически серии находки от некропола – 8 оръдия с общо тегло над 3 килограма. Така те се нареждат на второ място по значение след оръдията тип Видра. Две от брадвите-чук тип Варна са изработени от Западнопонтийски метал, а шест – от Източнотракийски. Тегловното разпределение в рамките на типа е 29% Западнопонтийска мед към 71% Източнотракийски метал.

Подобна полицентричност по отношение на суровинните източниците е налице и при оръдията с класическата форма Плочник. От трите анализирани оръдия едно е от Източнотракийски метал (Прохорово), едно от Западнопонтийски (Зидарово) и едно от неустановения източник на оловноизотопната група І-VEN.

Сходна картина на източниците на метал се наблюдава и при брадвите-чук тип Девня. От шестте оръдия (67 % от количеството метал) с налични анализи, четири са произведени от мед от Западнопонтийския район (3 от тях без съмнение от района на Зидарово), едно от Източнотракийски метал и едно е отнесено към оловно-изотопната група K-Ven, чийто източник би могъл да бъде както в района на Граматиково, така и в района на Враца.

Ако разгледаме общо серията плоски брадви от некропола Варна І картината на представените източници има сходна структура с тази на брадвите-чук тип Плочник и тип Девня – 4 оръдия са от Западнопонтийска мед (35% от количеството метал на тези оръдия), 3 са от тракийска (62% от медта) и едно е от неизвестния източник на оловноизотопната група І-VEN. При работа в рамките на отделните варианти на плоските брадви се забелязва, че вариантът Сава-Варна се асоциира единствено с Източнотракийски източници, а вариант Държаница – със Зидарово. Вариантът Русе е изработван от Западнопонтийски метал и от метал от оловноизотопната група І-VEN.

В серията от 7 длета от Варненския некропол І Западнопонтийският и Източнотракийският меднорудни райони присъстват почти по равно – съответно с 3 (43.6% от медта в рамките на типа) и 4 (56.4% от медта в рамките на типа) находки.

Ако се опитаме да обобщим казаното дотук по отношение на връзката между формата на предметите (типовете) и източниците на суровините за тяхното изработване могат да се направят следните изводи:

1. Източнотракийският руден район не е ексклузивен суровинен източник за нито един тип находки. Тракийският метал присъства в различна пропорция само успоредно с такъв от Западнопонтийските източници в рамките на типологическите серии предмети.

2. Обратното обаче не е вярно. Медта от Западнопонтийския руден район е основна суровина за оръдията тип Видра и за длетата с кукообразна опашка.

51

3. Оръдията тип Плочник, Варна, Девня, плоските брадви и длетата се изработват от метал от двата меднорудни района и маркират ясно полицентричен модел на снабдяване със суровина.

Възможността да свържем един определен тип оръдие с конкретен руден район позволява да заключим, че по отношение на брадви-чук тип Видра и длетата с кукообразна опашка в рамките на варненския археологически комплекс не се наблюдава прекъсване на производствената верига – рудно находище – производство на метал – производство на предмети. Съответно в тази моделна реконструкция не можем да разчленим и разпознаем като отделни действащи лица рударя, металурга и леяря. Отделните операции – добиване на руда, преработката й в метал и изработката на предмети – се извършват от едно и също лице или една свързана група хора в рамките на една "универсална работилница". Предвид коренно различния характер на отделните операции, както и тяхната сложност и трудоемкост, може да се предложи реконструкция в рамките на хипотезата за затворена специализирана рударско-металургична група. В нея може и да има отделни специалисти – рудари, въглищари, металурзи и леяри-ковачи, които да покрият успешно технологичните нужди на ранната медна металургия, но всичките те работят в затворена система.

Типовете оръдия, за чието изработване се използват няколко източника на суровина, предлагат възможност за реконструкция на друг модел на производствена верига. При него добре се отделя производството на суровината (рударска и металургична работа) от леярската и ковашката. Съответно може да се предположи съществуването на поне две звена в производствената верига, както и функционирането на две производствени групи.

Имайки предвид горните теоретични разсъждения, както и наблюденията за суровините използвани при производството на отделните типове оръдия, можем да кажем, че Варненския производствен център контролира изцяло и използва преимуществено Западнопотийските източници и преди всичко тези от Зидаровското рудно поле. Успоредно с това Варненският център преработва и метал от Тракия, който най-вероятно постъпва във вид на медни слитъци. Известно указание в тази насока дава суровината на "фрагментите" (условна типологическа група, включваща и безформени късчета метал) – всичките са изработени от тракийска мед.

Глава VІІ: Медната металургия от района на Варна. В тази глава са разгледани медните находки от селищната могила и

некропола, проучени край с. Голямо Делчево; некрополът Девня; серията находки от местността Кокодива, една колективната находка от гр. Врана, както и 15 т.н. "случайни находки".

На база находките от селищната могила Голямо Делчево е проследен процесът на навлизането на медта в живота в края на средния и по време на късния халколит. Типологическото класифициране на колекцията от Голямо Делчево показва засилени контакти с Варненския металургичен център и едновременно с това значително типологическо своеобразие. Тази картина се потвърждава и по отношение на източниците на мед, представени в Голямо

52

Делчево – наред с метал от Айбунар, присъства и метал от Росен (на практика липсващ в колекцията от Варна). Изведени са следните характеристики на металургията от Голямо Делчево: а) Варненският металургичен център доминира по отношение типологията на находките и по отношение източниците на метал; б) едновременно с това се забелязва присъствие на продукция от друг/други металургични центрове, изразяващо се в преобладаването на плоските брадви над оръдията с дупка и наличието на метал от източници, които са изключения за Варненския металургичен център.

Медните находки от некропола Девня, местността Кокодива и колективната находка от гр. Варна са продукция на Варненския металургичен център. Некрополът Девня и колективната находка "втори гроб 43" вероятно отразяват една малко по-ранна, в сравнение с некропола Варна І, фаза от развитието на този металургичния център.

Изследването на колекцията от 15 тежки медни оръдия, "случайни находки" от района на Варна, сред които 6 се оказаха пост-халколитни, позволи да се видят някои страни от развитието на металургията в границите на разглежданата територия през ІV хил. пр. Хр. Установи се промяна на типовете оръдия и смяна на източниците на метал.

Медната металургия от селищната могила и некропола край с.

Голямо Делчево. В резултат на проучванията на селищната могила при с. Голямо Делчево и

прилежащия некропол са открити 23 медни оръдия и украшения. Седемнадесет от тях са намерени в селището, а 6 са инвентар на гробове. Най-ранните медни предмети от Голямо Делчево се отнасят към началото на средния енеолит (ІІ хоризонт) и края на средния енеолит (ІІІ и ІV хоризонт), а най-късните към края на късния енеолит (ХVІІ хоризонт). В къснохалколитните хоризонти на с. м. Голямо Делчево добре се проследява постепенното нарастване на значението на металургията, засвидетелствано с увеличаването на броя на медните находки, на техните размери и съответно количеството, вложен метал. В къснохалколитния Х хоризонт на селищната могила са открити най-ранните за този обект тежки медни оръдия – две плоски брадви тип Гумелница, вариант Виница и Голямо Делчево. Малко по-късно – в ХV хоризонт – се появяват и типичните за края на каменномедната епоха тежки медни брадви-чукове с дупка тип Варна и тип Видра. Като част от къснохалколитния комплекс в Голямо Делчево трябва да се разглеждат и проучените Западно от селището погребения. На площ 100х150 м, в рамките на съвременното село, са проучени 31 погребения от края на късния халколит. Погребалният инвентар е стандартизиран и се състои основно от съдове. В някои погребения се откриват и други находки, сред който се открояват металните предмети. Такива се срещат общо в 4 гроба от некропола Голямо Делчево: 1 златно мънисто, 2 медни длета тип Варна, 1 плоска брадва тип Гумелница, вариант Виница, 1 медна игла с двойноспирална глава, 1 медна халка и 1 шило.

Проучената част от некропола се датира към ІІІ фаза на КГК VІ, което означава, че гробовете могат да се синхронизират общо с ХІV–ХVІІ хоризонти

53

на селищната могила. Поради това и металните предмети от некропола могат да се разглеждат в рамките на един единен комплекс – селище и некропол от края на късния халколит. В секвенцията V–ХVІІ хоризонти добре се проследяват последователното еволюционно и без прекъсвания развитие на трите фази на къснохалколитната култура КГК VІ. Това позволява да се направят някои важни наблюдения и във връзка с развитието на металургията.

1. Медни находки на практика има във всички къснохалколитни хоризонти (ІІ–ХVІІ). Общото количество метал за този период (над 1 кг от селищната могила и погребенията) е несравнимо по-голямо от това на среднохалколитните хоризонти. В Голямо Делчево основните видове тежки медни оръдия от енеолита (плоски медни брадви, длета и брадви-чукове с отвор за дръжката) са представени с 8 находки – 6 цели и 2 фрагмента.

2. През късния халколит в Голямо Делчево се появяват и първите златни находки – дребни украшения. Поради това металургията в Голямо Делчево може да се определи като биметална.

3. Освен отделните метални предмети в Голямо Делчево е открита и площадка за производство на дървени въглища. Това съоръжение, както и няколкото глинени накрайника за духала от къснохалколитните хоризонти, могат да се интерпретират като свидетелства за функционирането на малка металургична работилница.

При сравнителен анализ на типовете медни находки от колекциите на Варненския некропол І и Голямо Делчево могат да се направят следните наблюдения: а) в колекцията Голямо Делчево преобладават дребните находки (шила и халки), а в колекцията от некропола Варна І тежките оръдия – брадви-чук, длета и плоски брадви; б) в Голямо Делчево с единични екземпляри са представени повечето най-характерни за Варненския некропол І типове оръдия – брадва-чук тип Видра, брадва-чук тип Варна, длета тип Варна и тясно длето с кукообразен край; в) в колекцията Голямо Делчево сред тежките оръдия доминират плоските брадви, докато във Варненския некропол І те са 5 пъти по-малко от оръдията с дупка.

Работата върху типологията на медните находки потвърждава, че Голямо Делчево се намира в тясна връзка с Варненския металургичен център, като едновременно с това запазва и собствен специфичен облик.

Произход на медта от селищната могила и некропола край с. Голямо

Делчево Към настоящия момент сред 14-те анализирани с модерни естественонаучни

методи предмета от Голямо Делчево има само едно тежко оръдие – плоската брадва тип Гумелница, вариант Виница от Х хоризонт на селищната могила. Останалите 13 анализирани предмета са дребни находки – шила, медни спиралки и телчета, които нямат разпознаваема и стойностна типология. Сравнението на оловноизотопните отношения на находките от Голямо Делчево с характеристичните полета на оловноизотопните групи от Варненския некропол І, показва добро съвпадение за повечето находки при отчетливо доминиране на Западнопонтийски (включително Росен) и Източнотракийски източници на мед (Айбунар и околности). Осоговският руден район, и по-точно находището

54

Злетово, е представен с една находка. Силното присъствие на метал от Росен сред медните находки от Голямо Делчево (3 от 14 анализирани предмета) ярко изпъква на фона на практическото отсъствие на този рудник сред източниците на мед на Варненския металургичен център. Наличието на мед от Росен сред находките от Голямо Делчево и Дуранкулак очертава общи пътища за снабдяване с метал на двете селища. От друга страна налице е и добро представяне на основните оловноизотопни групи и източници, характерни за Варненския металургичен център.

Медната металургия на находки от некропола край гр. Девня. Некрополът е разположен на югоизток от кв. Повеляново, на първата

незаливна речна тераса, на 5–7 м над нивото на р. Девня. През 1968–1969 г. са регистрирани общо 26 погребения. В десет от тях са открити или регистрирани следи от медни предмети – общо 13 находки. Средното количество мед в погребенията с метала е над 200 грама, което нарежда некропола Девня сред най-богатите от периода. Общото тегло на 13 медни находки от некропола е малко над 2 кг. Открити са 5 брадви-чук и са регистрирани следи от още една: 1 брадва-чук тип Девня A; 1 брадва-чук тип Девня B; 3 брадви-чук тип Варна, като едната е необичайно малка; следи от 1 брадва-чук с отвор за дръжката, която най-вероятно е била тип Девня или Варна. Тежките оръдия без дупка са представени с една плоска брадва тип Гумелница, вариант Сава-Варна и едно длето тип Варна. Типологически колекцията от халколитния некропол край гр. Девня се характеризира с ясното доминиране на медните брадви-чук над всички други видове находки, като по този белег е твърде подобна на тази от Варненския некропол І. Разпределението на типовете брадви-чук обаче е различно. Сред находките от Девня отсъстват емблематичните за Варненския некропол брадви-чук тип Видра, както и длетата с кукообразен край. За сметка на това брадвите-чук от епонимния тип Девня и тип Варна са добре представени. Обяснението за това може да е хронологичната разлика на двата некропола – Варна І е датиран в третата фаза на култура Варна, а Девня е отнесен към прехода между втората и третата фаза на култура Варна.

Произход на медта от некропола край гр. Девня Разполагаме с оловноизотопни анализа на седемте тежки оръдия. Металът

от Девня произлиза от двата основни меднорудни района на Варненския металургичен център – Западнопонтийския (присъства и метал от Росен) и Източнотракийския (Айбунар). Те са представени с почти еднакво количество метал – съответно 803 г и 940 г.

Колекцията от некропола Девня без съмнение се отнася към ядрото на Варненския металургичен център, като се потвърждават всички основни характерни закономерности, констатирани за него: а) Източнотракийските и Западнопонтийските източници са представени с почти равно количество метал; б) вероятно поради това, че некрополът Девня е малко по-ранен от Варна І, колекцията се различава типологически в известна степен – липсват длета с кукообразни краища и брадви-чук тип Видра; в) брадвите-чукове тип Девня се изработват от метал от Западнопонтийски източници; г) брадвите-чук

55

тип Варна се произвеждат от метал от находището Айбунар Медните находки от местността Кокодива Колекцията от къснохалколитни находки от м. Кокодива отдавна е влязла в

научната литература, макар да е по-известна като колекция от "Дружба, Детския санаториум". Към настоящия момент във Варненския археологически музей се съхраняват 8 медни находки от м. Кокодива – една игла с двойноспирална глава, две малки тесни длета, едно широко длето, една плоска брадва, три брадви-чук. Цялостният състав на колекцията е такъв, че може да се предположи, че това са гробни дарове от разрушени погребения. Най-вероятно е да е имало и златни предмети, подобни на тези от Варненския некропол І, които не са достигнали до нас. Последователността на предаване на находките позволява да се предположи, че става дума за 5 или 6 погребения. В настоящата работа са дискутирани основно 5 от находките, тъй като разполагаме с оловно изотопни анализи само за тях. Анализираните медни находки от Кокодива типологически се класифицират в следните групи:

а) три брадви-чук, от тях – една тип Видра, вариант A, една тип Видра, вариант C, една тип Варна; едно малко длето тип Варна A;

б) една плоска брадва тип Гумелница, вариант Сава-Варна. Както ясно се вижда, типологическата структура на колекцията е сходна на тази, позната ни от Варненския некропол І. Липсват така характерните за последния длета с кукообразни опашки.

Произход на метала и производствени центрове Сравнението на стойностите на оловноизотопните анализи на медните

предмети от м. Кокодива с характеристичните полета на предметите от Варненския некропол І показват силно сходство. Колекцията от медни находки от м. Кокодива удивително добре повтаря структурата на източниците на тази от Варненския некропол 1 – наред с метал от Западнопонтийските находища и Тракия, присъства и мед от Западно разположени източници (вероятно от Трепча, Македония). Този факт, както и типологическото сходство, позволяват групата находки от Кокодива да се отнесе към продукцията на Варненския металургичен център, характеризиращ се със съответните източници и форми на медните предмети.

Колективна находка от медни предмети от град Варна "Втори гроб 43" Датировка, културна принадлежност и археологическа среда През 2000 г. в Археологическия музей на гр. Варна постъпва колективна

находка от 5 медни халколитни предмета: тясно длето тип Варна; две брадви-чук тип Варна; една голяма плоска брадва тип Гумелница, вариант Русе; голямо медно копие. Тази колективна находка най-вероятно е гробен инвентар от богато мъжко погребение, чийто натрапващ се най-близък паралел е гроб 43 от Варненския некропол 1. Това подсказва, че най-вероятно разрушеният гроб е съдържал и многобройни златни предмети, които не са постъпили в музея.

Произход на метала и производствени центрове

56

Постъпилите в археологическия музей медни предмети от колективната находка от град Варна са анализирани и съответно разполагаме с надеждни данни за оловноизотопната характеристика и състава на метала им. Сравнението с оловноизотопните групи на Варненския некропол І показва, че предметите от колективната находка от град Варна ("втория гроб 43") добре се вписват в тях.

Медните находки от "втория гроб 43" типологически и по отношение на произхода на метала се отнасят към Варненския металургичен център, доставящ си суровина основно от Западнопонтийския и Източнотракийския меднорудни райони. Известна специфика се наблюдава при представянето на отделните находища, като прави впечатление наличието на метал от рудника Росен сред находките от "втория гроб 43". Така силното присъствие на мед от Росен, както и цялостният облик на типологическия комплекс, подсказват възможността за една малко по-ранна датировка на "втория гроб 43" – преходът ІІ-ІІІ фаза на културата Варна. Ако това предположение е вярно и имайки предвид всички известни обстоятелства около откриването на колективната находка, то може да се допусне, че на територията на град Варна се е намирал (се намира?) и още един по-ранен богат халколитен некропол, освен познатите Варна І и Варна ІІ.

"Случайни" медни находки от околностите на град Варна Във Варненския музей се съхраняват известен брой медни предмети от

региона, които са "случайни" или иманярски находки. Петнадесет от тях са изследвани и разполагаме с оловноизотопни и неутронноактивационни анализи. Част от предметите без съмнение принадлежат на традиция, която е твърде различна от тази на местните халколитни праисторически металургични центрове. Включването им в настоящата работа има за цел да тества ефективността на методиката за идентифициране на източници на метал, тъй като може да се очаква, че поради хронологически и културно-исторически причини тези находки ще имат различен произход на суровината.

Датировка и културна принадлежност Уточненият чрез данни за химическия състав на метала типологически

преглед позволява групата на "случайните" находки да се раздели културно-хронологично по следния начин:

1. Медни находки, които се отнасят към къснохалколитния металургичен хоризонт (6 бр.): брадва-чук тип Видра A, брадва-чук тип Плочник, 2 длета тип Варна, плоска брадва тип Гумелница, вариант Държаница/ Виница , плоска брадва тип Гумелница, вариант Виница.

2. Находки, които са пост-халколитни (6 бр.): кръстовидна брадва тип Ариушд; плоска брадва тип Алтхайм; 4 броя плоски брадви тип Държаница;

3. Находки с неизразителна типология и неуточнена датировка: 2 плоски брадви тип Гумелница, вариант Сава-Варна (?); плоска брадва със заоблена пета.

Произход на метала и производствени центрове 1. Източници на метал на находките от къснохалколитния хоризонт

57

Сравняването на оловноизотопните характеристики на къснохалколитните предмети от района на Варна с оловноизотопните групи на Варненския некропол І, показва значителна близост. Корелацията между типология и източници на метал (брадва-чук тип Плочник – Айбунар; брадва-чук тип Видра А – Западнопонтийска група находища, длето тип Варна – Западнопонтийска група находища) съответства на структурата на снабдяване и продукция на Варненския металургичен център. Това дава основание да се мисли, че кънохалколитните "случайни находки" най-вероятно са продукция на Варненския металургичен център.

2. Металът на находките от пост-халколитния хоризонт. Стойностите на отношенията на оловните изотопи 208Pb/206Pb, 207Pb/206Pb и

204Pb/206Pb на пост-халколитните находки попадат изцяло извън групите А—K VEN. Това означава, че това е метал, добит от източници, които не се използват от къснохалколитния Варненски металургичен център. Оловноизотопните анализи на пост-халколитните находки се обособяват в две ясно очертани групи при следното разпределение:

Pb групиране пост-халколит 208Pb/206Pb 207Pb/206Pb 204Pb/206Pb

Група 1: Avr, Vojv, Bel 2 2.0706 – 2.0715 0.8359 – 0.8368 0.0533 – 0.05335

Група 2: Ka, Bel 1, Obr, Prov 2.0769 – 2.0804 0.8428 – 0.8453 0.05398 – 0.05418

Установяването на различни суровинни източници на пост-халколитните

находки е косвено потвърждение за датировката на тези предмети. Този резултат всъщност е очакван и потвърждава типологическата, технологичната и суровината промяна в развитието на металургията в началото на ІV хил. пр. Хр.

58

Заключение Интердисциплинарното изследване на ранната медна металургия по

Западния бряг на Черно море постави в нова светлина вижданията ни за значението на региона през епохата на най-ранния метал. То даде нови данни за характера, структурата, механизмите на функциониране и социалната роля на най-ранната медна металургия. Основен подход в работата е синтезът на археологическите извори с естественонаучните изследвания на находките, при което физикохимичните данни са използвани като пълноценен исторически извор за развитието през V хил. пр. Хр.

В изследването е приложен пирометалургичен критерий за дефиниране на медната металургия като самостоятелен етап в историята на технологиите. Долната технологична граница е свързана с усвояването на методите за стопяване на мед и/или получаване на метал от руда. Краят на медно-металургичния етап се характеризира от появата на първите предмети, изработени от медно-арсенови сплави.

Разбирането за медната металургия като питометалургична дейност по получаване и стопяване на метал позволи критична преоценка на мненията за произхода на европейската металургия, както и дискусия в нова светлина на възможността за т. н. нар. "анатолийски импулс". Сравнителният анализ на балканската медна металургия и на тази от Анатолия през периода VІІІ–V хил. пр. Хр. показа, че това са две явления, характеризиращи се със собствена суровинна база, специфични технологии, различна социална среда на практикуване и собствен исторически път. Противно на широко разпространеното мнение стана ясно, че генезисът на балканската медна металургия не може да се проследи до Анатолия. Сравнителният преглед на пълноценните меднометалургични находки от V хил. пр. Хр. показва, че по времето когато балканските майстори прилагат свободно и масово сложни техники на леене със сърце в затворени калъпи за изработка на тежки медни оръдия с дупка, подобни находки въобще липсват сред анатолийските комплекси. Очевидно и необходимото "know-how" не е налице извън Балканите. Решителният технологичен приоритет проличава много ясно и от количествата медни находки – в края на V хил. пр. Хр. в Източна Европа се наблюдава т. нар. "метален бум", докато в Анатолия има само единични медни предмети. Меднометалургичният етап на Балканите прекъсва развитието си в началото на ІV хил. пр. Хр., когато се появяват първите предмети от медно-арсенови сплави.

Археологическите комплекси и находки, разгледани подробно в настоящата работа, се отнасят именно към времето на разцвета на балканската металургия, като формират едни от най-представителните и богати колекции от тази епоха в рамките на ойкумената.

Установено е, че развитието на най-ранната медна металургия в разглеждания регион е плавно, континюитивно и протича без съществени сътресения в рамките на изследвания период. Процесът е проследен подробно благодарение хронологичните данни от некропола Дуранкулак и селищната могила Голямо Делчево. Установено е количественото натрупване на метал, технологичното усъвършенстване на продукцията и масовизирането й. Локализирането на източниците на метал позволи да се проследи и хронологията на експлоатацията на

59

находищата, както и да се оцени тяхното значение. Очерта се картина на снабдяване с метал в района на Дуранкулак, при която суровината постъпва от няколко находища от Западнопонтийската група, успоредно с метал от рудника Айбунар. Сред Западнопонтийските находища най-устойчиво присъствие има металът от района на Росен. Успоредно с него в къснохалколитните фази на некропола голямо значение придобива медта от един нов източник от същия регион (вероятно от Малко Търново и/или Зидарово). Континюитивното и устойчиво развитие може да се проследи също така и на базата на типологията на находките, както и чрез консерватизма на прилаганите технологии.

В работата са установени технологичните практики по изработка на медните предмети и е направена оценка на нивото на металургичните познания на древните майстори. Някои от гривните са изпълнени съвсем примитивно, тъй като се основават на навиване или прегъване на медна пластина до получаване на вретеновидна заготовка за гривна. Други находки дават данни за по-развито металургично производство, умеещо да отлива качествени вретеновидни заготовки. Наблюденията върху дефектите по тежките медни оръдия от Дуранкулак позволи да се установят конструкциите и последователните стъпки по оформянето на глинено-пясъчни леярски калъпи, както и да се направи заключение за начина и режимите на отливане.

Сравнителният анализ на технологията на изработка на медните предмети позволи да се разграничи продукцията на Дуранкулашкия от тази на Варненския металургичен център. Първият е значително по-примитивен и може да бъде определен като локална работилница с ограничен технологичен ресурс и архаична технология. Варненският металургичен център се характеризира с развита и разнообразна продукция, изработвана чрез най-съвършени за епохата техники на отливане в затворени и полузатворени калъпи. Данните сочат, че са овладени най-рационалните форми за леярски модели, сред които се открояват тези на така характерните брадви-чукове тип Видра.

Всички медни предмети, включени в работата, са класифицирани по ясни типологически критерии. При някои категории находки са приложени изцяло нови класификации. Гривните и пръстените са разделени според вида на сечението. Установено е, че дисковидните гривни са характерни за Дуранкулашкия металургичен център. Имайки предвид, че тежките оръдия от епохата на халколита имат много широка зона на разпространение, простираща се от Централна Европа до Балканите, класификацията на медните предмети от Западния бряг на Черно море е направена в рамките на всичките подобни находки от този голям ареал. Те са разгледани в рамките на две серии – тежки оръдия без дупка (плоски брадви, тесли и длета) и тежки оръдия с дупка. Класификацията на плоските брадви, тесли и длета е направена при отчитане на около 400 броя находки от Югоизточна Европа. Използвайки система от метрични критерии, както и формата на работното острие и петата, оръдията без дупка са разделени на видове: длета, брадви и тесли. За повечето типове оръдия без дупка е предложена датировка. Благодарение на това се установи обща надрегионална закономерност в развитието на формите на плоските оръдия – набеляза се отчетлива тенденция за грацилизация и рационализация на формите, съобразена със специфичните свойства на металните оръдия. В рамките на това надрегионално типологическо

60

изследване добре се откроиха специфичните за Западния бряг на Черно море тесни и дълги длета тип Варна вариант A (с права опашка) и вариант B (с кукообразна опашка).

По отношение на тежките медни оръдия с дупка е направен критичен преглед на съществуващите типологически класификации без да се изменят основните принципи, на които те почиват. Постигната е систематизация и корекция в дефинициите на някои от познатите типове медни брадви-чукове и кръстовидни брадви. Някои специфични за Западния бряг на Черно море находки – брадви-чук тип Варна, брадви-чук тип Девня (вариант A, B и C), пикел-брадви – са изведени като самостоятелни типове със съответните характеристики.

Критичният преглед на типологическите класификации на находките и работата по идентифицирането на източниците позволи да се обвържат някои типове находки с определени меднорудни находища, както и да се разпознаят определени типове като специфична продукция на съответните металургични центрове. Така например брадвите-чукове тип Видра могат да се смятат за специфични за Варненския металургичен център, като са произвеждани от Западнопонтийска мед. Също така се установи, че оръдията с кукообразна опашка (длета и копия) също са характерна продукция на Варненския металургичен център.

Един от основните резултати на изследването е извеждането и аргументирането на съществуването на поне два водещи металургични центъра за изследвания регион и епоха – условно наречени "Дуранкулашки" и "Варненски". Те се характеризират с различна продукция, снабдяват се с метал от различни източници (Карта 1., Карта 2.), използват различни технологични схеми за изработка на предметите.

Характеристиките на двата центъра могат да се представят синтезирано в следната сравнителна таблица:

Признак Дуранкулашки център Варненски център

Преобладаващ вид на продукцията

украшения: гривни, пръстени, мъниста, зъбни халки

тежки оръдия/ оръжия: брадви-чукове, длета, плоски брадви, копия, пикел-брадви

Специфични типове дисковидни гривни оръдия с кукообразен край, копия, пикел-брадви брадви-чук тип Варна, тип Девня

Източници на метал

Западнопонтийски – 32,5% (Росен – 38,6%) Източнотракийски – (28,9% Айбунар )

Западнопонтийски – 52% Източнотракийски – 37,5% (Айбунар+други) Врачански и Осоговски и др.– 10,5%

Основни технологии на металообработка

коване, леене на прости заготовки

леене на сложни форми в затворени калъпи с леярско сърце

Цялостната оценка на нивото на медната металургия в тези центрове

показва, че Варненският център е водещ по всички показатели – разнообразие на продукцията, количество собствени типове в продукцията, разгърнатост на мрежата за снабдяване с метал, ниво на технология на обработка на медта. Отчитайки и златните находки от Варненския некропол І, може уверено да се

61

твърди, че лидерството на Варненския металургичен център излиза далеч извън рамките на региона на Западния бряг на Черно море.

Събраните данни позволяват да се отбележи и известно взаимодействие и обмен на продукция между двата металургични центъра. От Варненския некропол І са известни няколко медни гривни, включително и една дисковидна, които може би са импорти от Дуранкулак. За част от тежките оръдия от Дуранкулак също може да се предположи, че не са произведени на място.

Находките от района на Варна – от м. Кокодива, некропола Девня, погребението от гр. Варна ("Втори гроб 43") – са разпознати като продукция на Варненския металургичен център. Особено интересна е ситуацията с метала от селищната могила и некропола край с. Голямо Делчево. Част от находките без съмнение също са свързани с Варненския металургичен център, но други вероятно са продукция на металургичен център извън разглеждания в настоящото изследване район.

От гледна точка на суровините медната металургия по Западния бряг на Черно море е система, развиваща се чрез надрегионални контакти, осигуряващи полицентрично снабдяване с метал. Тази ситуация е продиктувана от поне два фактора: а) в непосредствена близост с Дуранкулашкия и Варненския металургични центрове липсват медни находища; б) халколитното общество е стигнало такава степен на развитие и организация, че да е възможно устойчивото снабдяване с импортни суровини.

Наличните данни за оловноизотопната характеристика и елементния състав на археологически предмети и руди, както и оценката за архео-геологическата достъпност на находищата, позволиха да се локализират основните източници на праисторическа мед за изследвания регион. С най-голямо значение са тези от Западнопонтийската група (Росен, Малко Търново, Зидарово, Върли бряг) и от Източнотракийската група (добре познатият рудник Айбунар, както и поне още едно находище (участък?) от района). Успоредно с тези източници по-малки количества мед постъпват и от находища, лежащи далеч на запад – в района на Осоговската планина и вероятно Враца. Сравнителният анализ за експлоатираните находища на мед през късния халколит от Дуранкулашкия и Варненския металургичен център показва, че всеки металургичен център е контролирал собствени източници на метал. Установено е, че, макар някои от тези специфични и синхронно експлоатирани източници да се намират в границите на една и съща меднорудна зона (Западнопонтийската), продукцията им (произведения метал) не се смесва.

Успоредно със собствените си източници, двата металургични центъра получават метал и от общи находища, сред които рудникът Айбунар е водещ. В изследването е предложен модел, който интерпретира констатираните особености, чрез разграничаване на два типа рудни находища – такива, които са "експортно" ориентирани и снабдяват по-големи зони (Айбунар е от този тип) и такива, които са свързани основно с един металургичен център (рудниците от Западнопонтийската група – Росен, Зидарово). Лансирана е хипотезата, че находищата от втория тип са експлоатирани директно чрез експедиции на крайните потребители на метала. Тук изниква въпросът за степента на контрол и възможността за "собственост" върху суровинните източници през каменномедната епоха.

62

Обобщавайки всички налични данни и наблюдения може да се каже, че металургичните центрове от късния халколит формират сложна мрежа, в която протича многопосочен обмен на предмети, суровини, техники и знания, свързани с обработката на метал. Може да се предполага, че това става в рамките на отделна специализирана професионална група на металурзи и/или ковачи. Разпределението на метала от Айбунар, представен на практика във всички археологически комплекси, в цялата гама от видове и типове предмети, подсказва, че добиването на мед (поне в някои находища) е самостоятелна дейност. Самата изработка на металните предмети е друга специализирана дейност и тя също може да се локализира – украшенията са характерни за Дуранкулашкия металургичен център, а летите брадви-чук (тип Варна, тип Девня, тип Видра), длетата (тип Варна А, B), копията, пикел-брадвите – за Варненския металургичен център. С други думи, това означава, че в края на V хил. пр. Хр. се очертава съществуването на две разделени професионални групи – тази на добиващите метал и тази на преработващите го.

Естеството на една съществена част от анализирания материал – находки от погребения в рамките на цялостно проучен некропол като Дуранкулак – позволи да се направят конкретни заключения за мястото и ролята на ранния метал в праисторическото общество. Диахронният анализ на количеството метал в гробовете показа, че навлизането на медните предмети в праисторическото общество е процес на натрупване, обхващащ периода от края на средния до финала на късния халколит. Акумулирането на метала върви ръка за ръка с постепенна стратификация на праисторическото общество, наблюдавана и по други количествено-качествени показатели в рамките на гробния инвентар. Полово-възрастовото разпределение на медните находки ясно показва динамиката и структурата на социалната пирамида на халколитното общество. Основните й характеристики са задълбочаваща се патриархалност и обособяване на семейства с по-висок социален ранг. Успоредно с тези тенденции на развитие се запазва традиционната за праисторическото общество стратификация по полово-възрастов признак като социалната пирамида в низходящ вид следва категориите – мъже, жени, юноши (момчета), девойки (момичета), деца-бебета.

Освен находките от добре датираните къснохалколитни комплекси в изследването са включени и 15 оръдия от региона на Варна без точни данни за археологически контекст. Дванадесет от тях могат да се датират, като шест се оказаха от постварненския хоризонт и се отнасят към началото на ІV хил. пр. Хр. Данните за оловноизотопните им характеристики показват, че металът им идва от източници, които са непознати на халколитната металургична традиция от Западния бряг на Черно море. Тази смяна на суровинната база може да бъде тълкувана по два начина – или тези предмети са далечни импорти (съответно използва съвсем други източници), или металургията от ІV хил. пр. Хр. сменя суровинната база. И в двата случая има ясен паралел между появата на нови типологически форми и промяната на състава на метала. Тези явления бележат края на медната металургия по Западния бряг на Черно море и началото на един нов етап в историята на техниката – този на най-ранния медно-арсенов бронз.

63

64

65

66

67

Справка за научните приноси в дисертацията 1. Това е първото детайлно регионално изследване на ранната медна металургия за разглеждания период, синтезиращо археологическите данни със съвременните естественонаучни изследвания на находките.

1.1. Установено е, че металургичните центрове от късния халколит формират сложна мрежа, в която протича многопосочен обмен на предмети, суровини, техники и знания, свързани с обработката на метал. 1.2. Установена е динамиката на натрупване на метал при прехода от среден към късен халколит.

2. Изследването има съществени приноси в областта на типологическите класификации на металните находки.

2.1. Разработена е нова типологическа класификация на халколитните тежки оръдия без дупка, основана на метрични критерии. Находките от изследвания регион са поставени в контекста на подобни предмети от цяла Източна Европа – общо над 400 плоски брадви, тесли и длета, като е проследено хронологическото развитие на формите им. Изведени са специфичните за Западния бряг на Черно море типове оръдия. 2.2.. Класификацията на тежките оръдия с отвор за дръжката е ревизирана и уточнена. Дефинирани са специфичните за Западния бряг на Черно море типове оръдия. 2.3. Разработена е типологическа класификация на медните гривни и пръстени.

3. Използвайки оловноизотопните характеристики на медните находки и сравнявайки ги с тези на потенциалните рудни източници, са идентифицирани находищата, от които изследваният регион получава метал през V и началото на ІV хил. пр. Хр.

3.1. Установена е полицентрична и надрегионална структура на снабдяване с мед. Металът идва основно от две групи находища – Западнопонтийски (районът на Странджа и Бакъджиците) и Източнотракийски. 3.2. Установено е относителното значение и абсолютните количества метал на различните меднорудни източници. Находищата с най-голямо значение са Айбунар, Росен, Малко Търново/Зидарово/Върли бряг. Малка част от находките са от метал, от неидентифицирани засега източници. 3.3. На база данните от некропола Дуранкулак е разработена хронология на експлоатацията на находищата. 3.4. Установена е смяна на меднорудните източници през ІV хил. пр. Хр. при прехода към медноарсенова металургия.

4. Дефектите и следите от обработка по повърхността на медните находки са използвани за реконструкции на технологичните стъпки при изработка на медните предмети. Установени са схемите за изработка на гривни, както и начини за формоване на калъпи и леене на някои тежки медни оръдия. 5. Обобщавайки наличните данни, е лансирана тезата за съществуването на два металургични центъра в изследвания регион – Дуранкулашки и Варненски. Те имат различна по вид продукция, снабдяват се с метал от различни източници и използват различни технологични схеми за изработка на предметите.

68

6. Установено е, кои находки са специфична продукция на Варненския металургичен център, кои на Дуранкулашкия и как те са обвързани с източниците на метал. 7. Установено е, че Варненският металургичен център е водещ за региона, а вероятно и не само за него, по всички показатели: по разнообразие на продукцията, по количество собствени типове в продукцията, по разгърнатост на мрежата за снабдяване с метал, по ниво на технология на обработка на медта. 8. В изследването е застъпена тезата за функционирането на два типа рудни находища – такива, които са "експортно" ориентирани и снабдяват по-големи зони (Айбунар е от този тип) и такива, които са свързани основно с един металургичен център (рудниците от Западнопонтийската група – Росен, Зидарово). Лансирана е хипотезата, че находищата от втория тип са експлоатирани директно от крайните потребители на метала. Поставен е въпросът за степента на контрол и възможността за "собственост" върху суровинните източници през каменномедната епоха. 9. Събрани са редица преки и косвени данни, които говорят, че металургичното производство се развива в рамките на поне две специализирани професионални групи – на добиващи метал (рудари–металурзи) и на изработващи предмети (ковачи–леяри). 10. Използвайки количеството метал в погребенията от некропола Дуранкулак като индикатор за социален ранг, е предложена реконструкция на социалната пирамида на праисторическото общество.

69

70

Публикации на автора по темата на дисертацията: 1. Самостоятелни публикации: Les haches cruciformes énéolithiques de type européen. – in: Georgieva, P. (ed.),

The Fourth Millenium B.C. Symposium International, Nessebar, (Sofia 1993) 146—162.

Технология на медната брадва-клин от гроб 867 от праисторическия некропол Дуранкулак. – in: Николов, В. (еd.), Тракия и съседните райони през неолита и халколита. Карановска конференции за праисторията на Балканите І. V Национална конференция по праистория Караново, 31 май – 1 юни 1999, (София 2000) 85—92.

Die Metallfunde aus den Graberfeldern von Durankulak. – in: Todorova, H. (ed.), Durankulak, Band II, 1, Die Prahistorischen Graberfelder, (DAI Berlin, Anubis Sofia 2002) 207—212.

Die Artefakte aus Felsstein und ihre Nachahmungen. – in: Todorova, H. (ed.), Durankulak, Band II, 1, Die Prahistorischen Graberfelder, (DAI Berlin, Anubis Sofia 2002) 281—182.

Zu den Jenseitsvorstellungen des prahistorischen Menschen. – in: Todorova, H. (ed.), Durankulak, Band II, 1, Die Prahistorischen Graberfelder, (DAI Berlin, Anubis Sofia 2002) 281—182.

2. Публикации в съавторство:

Todorova H., K. Dimitrov. Die aneolithische Sozialstruktur auf Grund der An gaben des Graberfeldes von Durankulak. – in: The prehistoric research in Greece and its Perspectives. Theoretical and Methodological Considerations. Proceedings of international symposium in memory of D.R. Theocharis, Thessaloniki – Kastoria – 26—28 November 1998, 373—384.

Todorova H., T. Dimov, J. Bojadziev, I. Vajsov, K. Dimitrov, M. Avramova, Katalog der prahistorischen Graberfelder von Durankulak. – in: Todorova (ed.), Durankulak, Band II, 2, Die Prahistorischen Graberfelder, (DAI Berlin, Anubis Sofia 2002) 31—125, Tabl. 1—203, Plan 1—3.

Димитров, К., Х. Тодорова. Современные исследования археометалургии в Болгарии. Росийская археология, 4, 2005, 6—12.