dzen

Най-известните Дзен притчиНай-известните Дзен притчисъставител Елица Тодоровасъставител Елица Тодорова

На корицата:Дзен не е религия, това е мъдрост. В дзен намираме цялата философия на Изтока в

кристализиран вид.Той е достигнал до нас във вид на кратки истории и притчи: сериозни, смешни, забавни,

тъжни, но неизменно обагрени от изтънчената простота и мъдрост.Възможно ли е да чуем звука от пляскането на една ръка и да станем свободни и

просветлени, подобно на Буда?Дзен е практичен. Той предлага систематична тренировка на ума и постепенно изтрива от

съзнанието ни праха на интелекта, за да ни доведе внезапно, сякаш сепнати от силен вик, до абсолютната съзнателност. И да накара в сърцето ни да бие в такт със сърцето на вечността.

ТОЗИ ГНЯВ НЕ СИ ТИЕдин ученик на Банкей го попитал:- Какво да правя? Понякога имам пристъпи на гняв и избухвам. Искам да се освободя от

това, но не мога.Без да каже нито дума, Банкей го погледнал в очите, а ученикът внезапно се изпотил. Искал

да проговори, но не посмял. Накрая Банкей се усмихнал и казал:- Странно. Търсих, търсих, но не открих гняв у теб. Покажи ми сега поне малко от него.Ученикът казал:- Той не е с мен през цялото време. Появява се внезапно. Как бих могъл да ви го покажа

сега?Банкей отново се усмихнал и отвърнал:- Тогава това не е твоята истинска природа, която ще остане с теб завинаги. Ако гневът ти

беше част от теб, щеше да успееш да ми го покажеш. Когато си се родил, не го е имало. Няма да го има и когато умираш. Този гняв не си ти. Тук има някаква грешка. Върви си и помисли. Търси! Медитирай!

АРЕСТЪТ НА КАМЕННИЯ БУДАПътуваш търговец носел на гърба си 50 бали памук, но се изморил и спрял да почине от

жегата в светилище, където се мъдрел един каменен Буда. Там заспал, а като се събудил, от памука му нямало следа. Веднага съобщил в полицията.

Съдията на име О-ока започнал следствието.- Този Буда ще да е откраднал памука - заключил съдията. - Той трябва да се грижи за

благосъстоянието на хората, но е пренебрегнал свещения си дълг. Арестувайте го. Полицаите арестували каменния Буда и го откарали в съда. След статуята вървяла шумна тълпа, хората били любопитни каква ще е присъдата.

Когато се появил О-ока, той упрекнал тълпата:- Какво право имате да шумите и да се смеете? Не уважавате съда и подлежите на глоба и

затвор.Хората побързали да се извинят.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 1

http://www.spiralata.net/

- Ще ви наложа само глоба, - казал съдията. - Заповядвам до три дни всеки от вас да донесе в съда по една бала памук. Който не го направи, ще бъде арестуван.

Обраният веднага разпознал една от балите и лесно хванали крадеца. Върнали на търговеца откраднатото, а останалите бали върнали на глобените.

Б(У)ДИТЕЛНОСТ*При един много стар учител дошъл принц и казал:- Баща ми ви поздравява. Той е стар и няма да живее дълго. Праща ме при вас със спешна

молба - да ме обучите, докато той е още жив. Иска му се да ме види с вашите препоръки. Аз владея великолепно множество бойни изкуства, бях на война, имам медали. Завърших университета с отличие. Когато се върнах при баща ми и му казах: „Готов съм", той ми отвърна: „Не, още не си готов, не си свършил най-важното. Трябва да отидеш при един учител, за да те научи на медитация. Това ще ти позволи да обединиш цялата си предходна подготовка. Докато не се научиш на това, не мога да ти поверя държавата." И каза вашето име.

Принцът помълчал известно време и добавил:- Готов съм да изпълня всички ваши указания, но побързайте.Учителят казал:- Първото ми изискване е да не бъда обвързван с времето. Всичко зависи от вас. Ще се старая

възможно най-много, защото на мен също не ми остава много. Вече съм стар и не мислех да взимам ученици, но вас ви изпраша самият император, а той е мой стар приятел, заедно учихме медитация при един учител. На него не мога да откажа. Обучението ви започва веднага.

Принцът попитал:- Какво трябва да правя? Старият учител отвърнал:- Най-обикновени неща - ще чистите, ще готвите, ще носите вода, ще цепите дърва. Но

помнете: по всяко време мога да ви ударя изотзад, така че бъдете нащрек.Принцът не очаквал такъв обрат, повдигнал рамене и казал:- Какво е това обучение? Но щом баща ми ме е пратил при вас, значи така трябва да бъде.Учителят непрекъснато го биел. Бил наистина велик, опитен човек. Приближавал се

безшумно, стъпките му не се чували. Неочаквано изскачал отникъде и удрял лошо.След 15 дни цялото тяло на принца го боляло от непрекъснатия бой, но той бил щастлив,

защото се научил да чува стъпките на учителя си. Съзнателността му пораснала. Докато цепел дърва, мислите му били съсредоточени върху стареца: „Откъде ще се появи и как да се защитя?"

Учителят се опитвал да го удари, а принцът едва успявал да хване бамбуковата му пръчка. В такива условия съзнателността му трябвало да нараства. След три месеца старецът вече не могъл да го удари нито веднъж за цял ден.

Принцът бил много щастлив. Мислел си: „Дойде великият ден!" Радвал се на тялото си, което укрепвало под ударите. Сега разбирал, че е придобил някаква сила, която не е притежавал никога преди. Понякога, чувствайки, че учителят се прокрадва, викал от стаята си: „Не се и опитвайте. Нащрек съм!"

Но с това обучението по бдителност не свършило. Един ден старецът го извикал и му казал:- Сега започва следващото ниво. Досега те бих с бамбукова пръчка, а от днес ще те удрям с

истински меч.Извадил меча си и казал:- Ето, погледни го. Следи го. Сега той ще те дебне непрекъснато.Това вече не било шега работа, а въпрос на живот и смърт. Пред истинската заплаха

съзнателността на принца порасла като стълб светлина.Старецът се опитвал да го удари, но в продължение на три месеца не могъл. Понякога,

докато принцът медитирал със затворени очи, той чувствал, че учителят се промъква зад гърба му, за да нанесе удар, и когато замахвал, принцът се хвърлял встрани, за да се спаси.

Дошъл денят, когато учителят го извикал отново и казал:- Щастлив съм. Втората част на обучението е завършена.Принцът отговорил:- Аз също съм щастлив и съм ви безкрайно благодарен. Не съм и подозирал, че имам такива

способности. Даже най-лекият ветрец не може да мине покрай мен, без да го забележа. Нито една мисъл не се промъква в съзнанието ми неконтролируемо и се радвам, че има още какво да науча.



Отначало имах съмнения и дойдох тук само защото баща ми настояваше. Но сега самият аз искам да се уча и вече не мисля нито за баща си, нито за империята, нито за нищо друго. Всичко, за което мисля, е как да доведа съзнанието си до връхната му точка, и всичко това заради тази радост, която познах, за която дори не съм подозирал и не съм могъл да мечтая.

Да започваме третото ниво.Учителят казал:- Ще те удрям с меча нощем, докато спиш. Принцът отвърнал:- Добре.Учителят опитвал да удари принца, но щом влезел в стаята му, той се събуждал. Започнал да

се вижда отстрани как спи. Заспивайки, наблюдавал как сънят го оборва и завладява тялото му. Обръщайки се насън, се виждал отстрани как се обръща от хълбок на хълбок.

Три месеца учителят се опитвал да нанесе удар, но не успял. Съзнателността на ученика станала абсолютна. Веднъж учителят повикал принца, прегърнал го и му предал меча си с думите:

- Ето моята препоръка. Баща ти ще я разбере, защото той знае, че това е мечът на нашия учител. Сега е твой, защото ти достигна висшето състояние на съзнателност, нуждата от меч остана далеч назад.

АБСУРДУчителят Хуайжан стържел керемида на пода в стаята, където медитирал неговият ученик

Мадзу.Отначало на ученика му харесало, той помислил, че учителят изпитва способността му да се

концентрира. Когато звукът станал непоносим, той не издържал:- Какво правиш, за бога! Не виждаш ли, че медитирам?- Полирам керемидата, за да направя огледало от нея. - отвърнал учителят.- Ти си луд! Нима може да се направи огледало от нея?- Не съм по-луд от теб. Нима може да се медитира на този шум?

РАЙСКИТЕ ДВЕРИВоинът Нобусиге попитал Хакуин:- Наистина ли има рай и ад?- Кой си ти?- попитал Хакуин.- Аз съм самурай, - отвърнал воинът. -Ти ли?! - възкликнал Хакуин. - Кой идиот взима такива като теб в армията си? Имаш

физиономия на просяк.Нобусиге се разярил и посегнал към меча си, но Хакуин продължил:- Мечът ти сигурно е твърде тъп, за да ми отсече главата.Когато Нобусиге измъкнал меча от ножницата, Хакуин отбелязал:- Тук се отварят вратите на ада.При тези думи самураят се почувствал като ученик на Хакуин, прибрал меча и се поклонил.- Тук се отварят вратите на рая,- казал Хакуин1.

АБСОЛЮТНА СЪЗНАТЕЛНОСТУ японските воини възпитават бдителност и пълносъзнатост. Това е основата на обучението

им, всичко останало е второстепенно. Изкуството на фехтовката, изкуството на стрелбата с лък са само начини за развиване на бдителността.

За великия дзен-наставник Аиндзи разказват, че той не винаги уцелвал с лъка. Стрелите му често прелитали покрай целта. А бил известен като един от най-великите стрелци. Когато ги питали: „Защо го смятат за велик стрелец?", учениците му отговаряли:

- Това не е крайната цел, това е началото. Не ни интересува стрелата, достигаща целта, а стрелата, започваща пътя си.

Сред учениците на Аиндзи бил известен стрелец. Той се упражнявал с лъка всеки ден и всички негови стрели попадали в целта. Аиндзи му казвал:

1 Каниите на някои самурайски мечове са имали специални предпазители, които са „пришраквали" като

резета при изваждане и прибиране на острието.



- Не, това е неуспех. Технически стрелата излита правилно, но ти не си тук с цялата си същност. Губиш бдителност в съня си.

Веднъж доложили на Линдзи, че при него е дошъл неизвестен дзен-наставник, който демонстрира най-великото изкуство на стрелбата с лък. Линдзи отишъл да го види. Наистина майсторството му било поразително.

Когато се прицелил и опънал тетивата, на лакътя му сложили чаша вода, и той започнал да стреля. Когато първата стрела улучила целта, втората вече била в тетивата, а третата я последвала веднага. През това време самият той не помръднал.

Като видял това, Линдзи му казал:- Техниката ти е добра, но все пак е само техника. Приличаш на статуя само външно. Нека

отидем в планината, ще застанеш на скала, надвиснала над пропаст и тогава ще стреляш.Качили се в планината. Застанал на ръба на скалата, с гръб към пропастта на хиляди метри

отдолу, Учителят направил крачка назад и една трета от стъпалата му се подала извън скалата. После предложил на стрелеца да застане до него и да стреля. Онзи се приближил, погледнал надолу, краката му се разтреперили, целият пребледнял.

Оставайки над пропастта, Учителят му казал:- Съвършеният човек се вдига над синьото небе, гмурва се в слънцето или странства из

осемте края на света, и в душата му няма признак за промяна. Но ти се излъга от треперенето, очите ти се уплашиха. И се надяваш да улучиш целта?

ДИАМАНТ В КАЛТАНавремето Гуду бил възпитател на императора. Въпреки това той имал навика да пътува сам

като прост странстваш монах. Веднъж на път за Йедо, културния и политическия център на шогуната, той стигнал до малко селище, наречено Такенака. Било вечер, леел се дъжд като из ведро, Гуду се намокрил до кости. Сламените му сандали се разпаднали. На прозореца на крайната къща в селцето видял 4-5 чифта сандали и решил да си купи нови.

Продала му ги една жена, която видяла колко е прогизнал и го поканила да пренощува. Гуду се съгласил с благодарност. Влязъл и прочел сутра пред домашния олтар. Запознал се с майката и децата на стопанката. Забелязал, че цялото семейство е разстроено, и попитал защо.

- Мъжът ми е комарджия и пияница, - казала жената. - Когато печели, се напива и става непоносим. Когато губи, взима пари назаем, от когото свари. А понякога се напива така, че изобщо не се прибира у дома. Какво да правя?

- Аз ще му помогна, - казал Гуду. - Ето пари. Купете ми галон хубаво вино и нещо вкусно за ядене. И можете да си легнете. Аз ще медитирам пред олтара.

В полунощ се прибрал пиян-залян стопанинът и завикал:- Жено! Прибрах се. Дай ми да ям!- Заповядай, - казал му Гуду. - Застигна ме дъждът и жена ти ме приюти любезно за през

нощта. Затова купих вино и риба, така че вземи.Онзи изпаднал във възторг. Веднага изпил всичкото вино и легнал на пода да спи. Гуду

седнал до него да медитира.На сутринта стопанинът нищо не помнел.- Ти кой си? Откъде се взе? - попитал той Гуду, който още медитирал.- Аз съм Гуду от Киото и отивам в Йедо. -отвърнал дзен учителят.Дълбоко засрамен, мъжът започнал да се суети и да се извинява на императорския

възпитател.Гуду се усмихнал:- В този живот всичко е неразбираемо. - казал той. - Животът е много кратък. Ако

продължиш да пиянстваш и да залагаш, няма да ти остане време да направиш нищо друго, а и ще донесеш нови страдания на семейството си.

Човекът внезапно започнал да разбира, сякаш се освободил от магия.- Прав си! - възкликнал той. - Как да ти се отблагодаря за чудесната мъдрост? Позволи ми да

те изпратя донякъде и да понося багажа ти.- Добре, щом искаш. - отговорил Гуду след известно мълчание и тръгнали. След три мили

Гуду казал на човека да се връща.- Още пет мили? - помолил го спътникът. Продължили нататък.



- Сега можеш да се връщаш, - предложил Гуду.- Хайде още десет мили, - отговорил онзи.- Сега се връщай, - казал Гуду след десетте мили.- Ще те следвам цял живот, - заявил човекът.Съвременните дзен учители в Япония произхождат от приемника на Гуду. Наричали го Му-

Нан - Този, Който Никога Не Се Връща.

БОКУДЖОБокуджо живеел в пещера и денем и нощем казвал на глас:- Бокуджо?А после сам си отговарял:- Тук съм.Учениците скришно му се присмивали.В последните години от живота си той престанал да се вика сам. Учениците го попитали:- Защо спря да се викаш? А той отговорил:- По-рано губех себе си, затова се виках, но сега няма нужда. Бокуджо винаги е тук.

БОКУДЖО И ПОТОКЪТЕдин дзен монах, Бокуджо, казвал: „Иди и премини през потока, но не позволявай на водата

да се докосне до теб."А над потока край манастира нямало никакъв мост. Мнозина се опитвали да направят това,

но когато преминавали, водата неизменно ги обливала. Веднъж един монах отишъл при Бокуджо и казал:

- Зададохте ни нерешима задача. Опитваме се да преминем през потока, но няма мост. Ако имаше, водата нямаше да ни докосва. Но без него няма начин да я избегнем.

И Бокуджо отвърнал:- Аз ще премина и ще ви покажа, а вие гледайте.И минал през потока. Водата, разбира се, му намокрила краката. Монасите завикали:- Вижте, водата се докосна до вас! Бокуджо казал:- Доколкото знам, не се е докоснала до мен. Аз просто бях там. Водата докосна краката ми,

не мен. Аз бях само свидетел.

БАЛАНСВеднъж двама дзен-наставници се срещнали в градината и решили да споделят един с друг

мъдростта си. След като седнали, единият разказал следната случка:- Оня ден минавах покрай пазара и видях търговец на скъпоценности. На едното блюдо на

везната беше сложил злато, а на другото чугун, и ги уравновесяваше. Наблюдавах го и виждах баланса на вселената.

Другият се усмихнал и казал:- Балансът не е сплав от чугун и злато, или от добро и лошо. Балансът е равновесието между

вътрешното и външното. Преди три дни например видях как един монах медитира, наблюдавайки чаша вода. И си спомних как в самото начало на обучението си осъзнах, че чашата е наполовина пълна, но в същото време наполовина празна. И именно в това е хармонията и красотата на света.

- А аз винаги съм мислел, че чашата е твърде голяма, отвърнал първият майстор.

БЕЗ ПРИВЪРЗАНОСТКитано Гелеко, настоятелят на храма Ей-хей бил на 92 години, когато умрял през 1933 г.

Старал се да изживее живота си без привързаности. На 20 години, когато бил бродещ просяк, срещнал пътник, който пушел тютюн. Вървели заедно по планински път и спрели да починат под едно дърво. Пътникът му предложил от тютюна си и Китано се съгласил, защото бил гладен.

- Колко е приятно да се пуши, - отбелязал той.Пътникът му дал втората си лула и тютюн и запушили заедно. Китано усетил, че такова

удоволствие може разруши медитацията. „Трябва да спра, преди да съм стигнал далеч." И



изхвърлил лулата и тютюна.Когато бил на 23, изучавал Идзин, най-мъдрото учение за вселената. Било зима и му трябвала

топла дреха. Написал това на учителя си, който живеел на стотици мили от него и дал писмото на един случаен пътник да го предаде. Минала почти цялата зима, но не получил отговор, нито дреха. Тогава Китано прибегнал до предсказанията на Идзин, която учела и на гадателско изкуство, за да разбере доставено ли е било писмото му. Разбрал, че се е загубило. Скоро след това получил писмо от учителя си, който не споменавал и дума за дреха.

„Ако започна да се занимавам с гадаене по Идзин, може да пострада медитацията ми." - почувствал Китано. Той се отказал от това удивително учение и никога повече не прибегнал до силата му.

Когато станал на 28 години, започнал да изучава китайска калиграфия и поезия. Усъвършенствал се бързо и станал толкова изкусен, че учителят му започнал да се гордее с него. Китано се замислил: „Ако не спра, ще стана поет, а не дзен учител."

И повече не написал нито едно стихотворение.

ЧАША ЧАЙУниверситетски професор отишъл на гости на Нан-ин, японски дзен учител, живял в епохата

Мейджи (1868-1912), за да узнае какво е дзен. Нан-ин го поканил на чай. Налял му чашата догоре и продължил да налива. Професорът гледал как чашата се препълва и в един момент не издържал: „Спрете, прелива! Няма да побере повече, не виждате ли!"

- Точно като тази чаша, вие сте пълен със своите мнения и мисли. Как мога да ви покажа дзен, ако преди това не сте изпразнили чашата си?

БЪЛИ ЖИВ!Една сутрин Линдзи бил в храма. Скоро дошъл млад човек и седнал недалеч със затворени

очи в застинала поза. Искал да стане ученик и така да направи впечатление на учителя...Линдзи се приближил и като го ударил по главата с кокалчетата на пръстите си, казал:- Ставай и си отивай! Тук в храма си имаме достатъчно статуи.Огорченият младеж се обърнал на прага, а Линдзи му казал:- Бъди жив! Не се преструвай и не ми се прави на много усърден!

ВНИМАВАЙ В КАРТИНКАТАВеликият учител Нан-ин бил на смъртен одър. В живота на този необикновен човек имало

много весели случки.Умирайки, казал на учениците си:- Не искам да оплаквате смъртта ми, защото това съвсем не е смърт. Знайте, че когато

плачете, ще ви гледам от другия бряг и ще се смея. Искам да танцувате, да пеете и да се веселите. Отивам си, защото ми дойде времето. Тялото ми вече е бреме, а не удобство. Такава е волята ми. Не измивайте трупа ми, вече съм се измил. И не ме преобличайте, облякъл съм каквото искам.

След това легнал на погребалната носилка и умрял.Но хората са си хора. Когато си отива такъв човек, естествено остава болезнена празнина. Те

плакали и скърбили, но не за дълго.Когато положили тялото на погребалната клада, всички започнали неволно да се смеят,

макар очите им да били още насълзени. Учителят бил скрил в дрехите си най-различни неща - бомбички, фишеци и малки фойерверки. (Японците са много вещи в изработването им). Хората се смеели и плачели. Бомбичките гърмели, а фойерверките избухвали, било много ярко и красиво. Но това не било всичко. Хората гледали в небето, на неговия син фон димът от кладата изписал няколко йероглифа, които значели: „Внимавай в картинката!" Учениците се вторачили в небето, напълно забравили за кладата. Приживе учителят им повтарял най-често това. А надписът означавал, че не ги е изоставил, и че след смъртта си ще продължи делото, на което посветил живота си.

В СТРАНАТА НА СЪНИЩАТАТова е история, разказана от Шьон Шаку.Всеки следобед нашият учител си дремваше. Ние го питахме защо прави това, а той



отговаряше:- Отивам в страната на сънищата, за да срещна там старите мъдреци, както е правил

Конфуций. Когато Конфуций спял, той виждал в съня си старите мъдреци и после разказвал на учениците си за тях.

В един много горещ ден някои от нас задремаха на обед. Учителят ни се скара.- Отидохме в страната на сънищата, за да се срещнем с древните мъдреци, както е правил

Конфуций, - оправдахме се ние.- И какво ви съобщиха мъдреците? - настойчиво попита учителят.Един от нас отговори:- Питахме ги идва ли всеки следобед при тях нашият учител, но те казаха, че не са виждали

такъв човек.

В РЪЦЕТЕ НА СЪДБАТАВеликият японски пълководец Нобунага решил ла нападне десетократно по-голяма вража

армия. Бил уверен в победата, но воините му се съмнявали.По пътя той спрял до шинтоистко светилище и казал на хората си:- Ще посетя светилището, после ще хвърля монета, ако се падне тура - ще победим, ако се

падне ези - ще загубим. В ръцете на съдбата сме.Нобунага влязъл в светилището и мълчаливо се помолил. На излизане хвърлил монетата.

Паднало се тура. Войниците му се втурнали в боя така, че победили лесно.- Нищо не може да промени съдбата, казал слугата му след битката.- Разбира се, - отвърнал Нобунага и му показал монетата, на която и двете страни били тура.

КЪДЕ Е РАЗЛИКАТА?Веднъж попитали Бодхидхарма: „Каква е разликата между живота на мъдреца и този на

обикновения човек?"Бодхидхарма отговорил:- Това е същото като с есенната паяжина. Някои погрешно я мислят за пара, но всъщност е

носеща се из въздуха паяжина. Обикновеният човек вижда мъдреца и мисли, че животът му е обикновен като неговия собствен. А просветленият човек вижда нещо свято в живота на обикновения.

В КАКВО Е СЪЩНОСТТА НА УЧЕНИЕТО МИ?Бодхидхарма живял в Китай в продължение на 14 години. Учителят му го изпратил там, за да

разпространява принципите на дхяна (медитацията), която китайците наричат чан, а японците - дзен. След 14 години той поискал да се върне в Хималаите. Бил достатъчно стар и готов да изчезне във вечните снегове. Имал хиляди ученици, бил един от най-редките хора, живели някога на света - но поканил само четирима от тях и им казал:

- Ще ви задам само един въпрос: в какво е същността на учението ми? Който от вас ми даде правилен отговор, ще стане мой приемник.

Възцарила се тишина и напрегнато очакване. Всички погледнали първия ученик, който бил най-учен, най-начетен.

- Излизане от пределите на ума - ето до какво може да бъде сведено твоето учение.Бодхидхарма казал:- Ти си се докоснал само до кожата на учението ми.Обърнал се към втория ученик, който отговорил:- Няма човек, който да може да излезе от пределите на ума. Всичко е тишина. Няма разлика

между това, което трябва да се трансцедентира и този, който трябвала трансцендентира. В това е същността на учението ти.

Бодхидхарма казал:- Докоснал си се до костите на учението ми.Третият ученик отговорил:- Същността на учението ти е неизразима. Бодхидхарма се засмял и казал:- Но ти я изрази. Докоснал си костния мозък на учението ми.



Обърнал се към четвъртия ученик, който стоял мълчаливо със сълзи на очи. Той паднал в краката на Бодхидхарма, който го признал за свой приемник, макар да не получил никакъв отговор от него.

ВЕЛИКОТО ИЗКУСТВОИмператорът помолил един художник да изрисува Хималаите на стените на двореца му.

Художникът бил вещ в дзен, затова казал, че за да нарисува такава картина трябва да прекара три години в Хималаите. Императорът попитал:

- Това ще ти отнеме три години? Художникът отговорил:- Моля за минималното време, защото докато не стана част от Хималаите, не мога да ги

нарисувам. Трябва да отида там и да се слея с тях.Като минали три години, се върнал и изрисувал стените на двореца за три дни. Императорът

дошъл да ги разгледа. Това било чудо! Никога не бил виждал такива прекрасни планини. Дори истинските Хималаи били несравними с рисуваните. Той дълго стоял и се любувал, а после отбелязал:

-Тук виждам пътека, накъде води тя?Художникът отговорил:- Можем да идем да проверим.Те тръгнали и никога не се върнали.

ВЕРНИЯТ ПЪТВеднъж, малко преди да се пресели в отвъдното, Нинакава отишъл да навести наставника си

Иккю.- Да те изпратя ли? - попитал Иккю. Нинакава отговорил:- Дошъл съм сам и ще си тръгна сам. С какво можеш да ми помогнеш?Иккю отвърнал: - Ако наистина мислиш, че си дошъл и си отиваш, се заблуждаваш. Позволи ми да ти покажа

път, по който не можеш да дойдеш и да си отидеш.С тези думи Иккю му показал този път така ясно, че Нинакава се усмихнал и си отишъл.

ДЗЕН ДЕЛВИУчителят Хакуин често говорел на учениците си за старицата, която държала малка чайна

наблизо. Хвалел я и винаги подчертавал дълбокото й разбиране на дзен. Заинтригувани от разказите му, учениците редовно ходели в чайната да видят старицата.

А тя можела веднага да познае кой се е отбил при нея да пийне чай и кой е дошъл да се запознае с нейното разбиране за дзен.

На първите гости любезно сипвала чай. Вторите молела с тих шепот да минат зад паравана. Щом се озовавали там, бабата ги удряла с една делва. Деветима от десет не успявали да избегнат удара й.

ВИЗИТКАДзен-наставникът Кейчу бил игумен на главния храм в Киото. Веднъж един послушник му

донесъл визитна картичка и казал, че този човек иска да го види. На картичката било написано: „Китагаки, губернатор на Киото". Кейчи я погледнал и казал:

- Кажи му, че не мога да го приема. Послушникът отнесъл обратно визитката и като се извинил, предал думите на майстора.- Грешката е моя, - казал губернаторът. Задраскал думите „губернатор на Киото" и отново дал визитката на послушника.- А, това е Китагаки - възкликнал Кейчу, като видял картичката отново. - Искам да видя този

човек.

ВЪТРЕШНА ПРИРОДАЛиндзи казал пред събралите се хора, че всеки трябва ла проявява вътрешната си природа.



От залата се чул въпрос:- Как да го направя, ако не зная кой съм?Линдзи млъкнал. Всички зачакали отговора му, но той не отговорил. Станал от стола си и се

запътил към човека, който задал въпроса. Всички внимателно наблюдавали какво се канел да направи. Нали можел да отговори от стола си! Какъв бил смисълът да става.

Линдзи се приближил, пронизвайки човека с поглед. Сложил ръка на рамото му и казал.-- Затвори очи и си спомни този, който зададе въпроса.Човекът затворил очи и се отправил навътре към същността си, в търсене на този, който

попитал.Хората чакали и го наблюдавали. Лицето му станало спокойно и умиротворено. Тогава

Линдзи бил принуден да го разтърси:- Сега излез и кажи на всички кой си ти?Човекът започнал да се смее. После казал:- Какъв чудесен начин да отговаряш на въпроси!Линдзи повторил:- И така, кой си ти?- Знам, но не мога да отговоря, - отвърнал човекът.

КРАДЕЦЪТ, КОЙТО СТАНАЛ УЧЕНИКЕдна вечер Шитиро Кодзюн четял сутри, когато влязъл крадец с остър меч и го заплашил, че

ще го убие, ако не му даде парите си. Шитиро му отговорил: „Не ме прекъсвай, имам малко пари в онова сандъче, вземи ги." И продължил да чете. След известно време спрял и казал: „Не взимай всичко, трябват ми някакви пари, за да си платя данъците утре."

Неканеният гост взел повечето пари и се наканил да си тръгва. „Когато ти правят подарък, трябва да благодариш." - добавил Шитиро. Човекът поблагодарил и си отишъл.

След няколко дни го хванали и наред с другите кражби, той си признал, че обрал и Шитиро.Когато извикали Шитиро като свидетел, той казал: „Този човек не е крадец, поне от мен не е

крал. Аз му дадох пари, той ми благодари за тях."След като излежал присъдата си, човекът дошъл при Шитиро и станал негов ученик.

ВРАТИТЕ СА УМОРЕНИЕдин сановник трябвало да дойде при Бокуджо в уреченото време, но закъснял. Бокуджо го

попитал:- Защо се забавихте?Човекът отговорил, че е играл на поло. Майсторът го попитал:- Кой удря топката, ездачът или конят?- Ездачът.- Той уморен ли е? - Да.- А уморен ли е конят му?- Да, и конят е уморен. След това Бокуджо попитал:- А вратите уморени ли са? Озадачен, човекът си отишъл у дома. Цяла вечер размишлявал върху странния въпрос. През

нощта внезапно го споходил отговорът. Рано сутринта отишъл при учителя. Бокуджо отново попитал:

- Вратите уморени ли са?- Да, уморени са. Бокуджо се разсмял и казал:- Прав си.

ВРЕМЕ ЗА УМИРАНЕДзен-наставникът Иккю бил много умен, дори когато бил малко момче. Учителят му имал

скъпоценна чаша за чай, рядка антикварна вещ. Случило се така, че Иккю я счупил и в първия момент много се притеснил. Чувайки стъпките на учителя си, той скрил парчетата от чашата зад



гърба си. Когато учителят му влязъл, Иккю попитал:- Защо хората умират?- Това е естествено, - обяснил старецът. -Всичко трябва да умре, особено това, което е

живяло дълго.Тогава Иккю му показал счупената чашка с думите:- Е, на вашата чаша й дойде времето да умре...

ВСИЧКО Е НАЙ-ДОБРОКогато Бандзен минавал през пазара, чул разговор между месар и купувач:-Дайте ми най-доброто парче месо, - казал купувачът.- При мен всичко е най-добро, - отвърнал месарят. - Не можеш да намериш тук и едно парче

месо, което да не е най-доброто.Като чул тези думи, Бандзен получил просветление.

ГЛУПАВИЯТ БЛАГОРОДНИКДвама дзен учители, Дайгу и Гуду, били поканени при един благородник. Когато

пристигнали, Гуду му казал:- Вие сте природно умен и имате вродени способности за дзен.- Глупости, - казал Дайгу. - Защо ласкаеш този глупак?! Може да е благородник, но нищо не

разбира от дзен.Благородникът построил храм на Дайгу, а не на Гуду, и започнал да изучава дзен под негово

ръководство.

ГУДУ И ИМПЕРАТОРЪТИмператор Гудзай учил дзен под ръководството на Гуду.Веднъж той попитал:- Казваш, че мъдростта на Буда се таи у всеки човек. Значи ли това, че всеки е Буда?Гуду отвърнал:- Ако кажа да, ще си помислиш, че разбираш, а това не е вярно. Ако кажа не, ще вляза в

противоречие с факт, който мнозина разбират много добре.На другия ден императорът попитал Гуду:- Къде отива просветленият след смъртта си?- Не зная, - отвърнал Гуду.- Защо? - попитал императорът.- Защото още не съм умирал, - отговорил Гуду.Императорът не се решил да пита Гуду за неща, които умът му още не можел да осъзнае.Така Гуду пробивал с ръцете си стена, за да разбуди съзнанието му, и императорът получил

просветление.След просветлението си той започнал да уважава Гуду още повече и даже му разрешил да не

си сваля шапката в двореца през зимата.Когато Гуду станал на осемдесет години, веднъж заспал по време на урок, а императорът на

пръсти отишъл в друга стая, за да може любимият му учител да се наслади на отдиха, който искало тялото му.

ДАВАЩИЯТ ТРЯБВА ДА Е БЛАГОДАРЕНКогато Сейсецу бил учител на Енкаку в Камакура, поискал голямо помещение, защото това,

в което преподавал, било вечно претъпкано.Умедзу Сейбей, търговец от Йедо, решил ла дари 500 къса злато, наричани на японски рьо,

за построяването на по-просторно училище. Донесъл парите на учителя.Сейсецу казал: „Добре, ще ги взема"Умедзу му дал торбата със златото, но останал недоволен от отношението на учителя.Човек може да живее цяла година с три рьо, а дори не му благодарили за 500-те.- В тази торба има 500 рьо, - казал Умедзу сякаш между другото.- Вече ми каза - отвърнал Сейсецу.- Макар да съм заможен, за мен това са много пари, - отново казал Умедзу.



-Ти какво, искаш да ти благодаря ли? - попитал Сейсецу.- Трябва - натъртил Умедзу.- Защо аз? - попитал Сейсецу. - Даващият трябва да благодари.

ДВАТА МЕЧАМайстор Мурамаса правел самурайски мечове с идеята, че те поразяват и ще сеят смърт.

Майстор Масамуне - като оръжие, с което да защитаваш живота си.За да ги сравнят, забили дръжките им на дъното на поток. По течението плавали окапали

листа.Всички листа, които се докосвали до меча на Мурамаса, се разсичали на две. Но заобикаляли

меча на Масамуне, без да го докосват.

УМЪТ СЕ ДВИЖИДвама монаси взели да спорят за знамето. Единият рекъл:- Знамето се движи.- Движи се вятърът - пресякъл го другият. Край тях минал Линдзи. Спрял и казал:- Нито знамето се движи, нито вятърът, движи се умът.

ДЕСЕТИМА ПОСЛЕДОВАТЕЛИОбикновено учениците давали обет, че искат да изучат дзен, дори учителят им да ги убие.Срязвали си пръста и потвърждавали клетвата си с кръв. С времето обетът се превърнал в

проста формалност, затова ученикът, умрял от ръката на Екидо, започнал да изглежда като мъченик.

Екидо бил жесток учител. Учениците му се страхували от него. Когато един от тях бил дежурен и трябвало да удари камбанката за проповед, но се разсеял за миг, защото се загледал в красиво момиче, което минавало покрай храма.

В същия момент Екидо, който стоял зад гърба му, го ударил с пръчката, но не щеш ли, ударът се оказал смъртоносен.

Като научил за станалото, настойникът на учениците отишъл право при Екидо. Знаейки, че той не понася упреци, започнал да го хвали за суровите му методи. Екидо се държал сякаш ученикът бил жив и нищо не е станало. След това под негово ръководство просветление получили повече от десетима последователи - съвсем необичаен брой.

ДЕЦАТА НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВОЯмаокаТешю бил възпитател на императора. Освен това бил учител по кендо, традиционната

японска фехтовка и изучавал задълбочено дзен. Домът му бил убежище на скитници. Имал само една дреха и живеел бедно.

Като видял колко износена е дрехата му, императорът дал на Ямаока пари да си купи нова. При следващата им среща той пак бил облечен със старата.

- Какво стана с новата дреха, Ямаока? -попитал го императорът.- Купих дрехи на децата на Ваше Величество, - отвърнал Ямаока.

ИЗМИЙ СИ КАНЧЕТО2

Един монах се обърнал към Джауджоу (яп. Джошю) със следните думи:- Току-що постъпвам в манастира. Дайте ми вашите наставления.- Ти яде ли супа днес?- Да, - отвърнал монахът.- Тогава иди си измий канчето.В този миг монахът се просветлил.Джауджоу е от тези, които като си отворят устата, разгалват сърцето. Не е сигурно, че

монахът е чул правилно думите му, и не е объркал камбана с кана.Няма на света нищо по-очевидно,

2 Става дума, разбира се, за най-обикновена пръстена купичка, която някой като Линдзи спокойно би могъл да запрати по главата на наставника си.



затова е много трудно да се види.Ако знаехме, че горящият фенер е пламък,Оризът отдавна би бил сварен.Няма на света нищо по-очевидно,Затова е много трудно да се види.Ако знаеше какво е огън,Нямаше да ровиш в пепелта.

ДЗЕН В ЖИВОТА НА ПРОСЯЦИТЕНавремето Тосун бил известен дзен-наставник. Живял в няколко храма и преподавал в

различни провинции. В последния храм, който посетил, се събрали толкова много негови последователи, че Тосун им казал, че смята да спре да говори прел публика завинаги. Посъветвал ги да се разотидат. След това изчезнал безследно.

След три години един от учениците му го открил да живее под един мост в Киото с неколцина просяци. Веднага го замолил да го вземе отново за ученик.

- Ако можеш да постъпваш като мен, дори за няколко дни, съм съгласен, - отвърнал Тосун.Бившият ученик се облякъл в дрипи и прекарал деня с Тосун. На другия ден един от

просяците умрял. В полунощ Тосун и ученикът отнесли тялото и го изгорили на хълма. След това се върнали под моста. Тосун заспал непробудно, но ученикът не могъл да заспи. На сутринта Тосун казал: „Днес няма нужда да просим храна. Умрелият ни приятел ни е оставил нещичко." Но ученикът му не могъл да преглътне и хапка.

- Виждам, че не можеш да постъпваш като мен, - заключил Тосун. - Върви си, и повече никога не ме безпокой.

РАЗКАЗВАЧЪТЕнчьо бил прочут разказвач. Когато разказвал за любов, слушателите се вълнували заедно с

героите. Когато разказвал за войни, те се чувствали сякаш са на бойното поле.Веднъж Енчьо срещнал Ямаока Тешю, човека, който почти владеел дзен. Ямаока казал:- Знам, че ти си най-добрият разказвач в цялата страна и че можеш да накараш хората да

плачат и да се смеят. Разкажи ми моята любима история за кайсиевото момче. Когато бях малък, майка ми ми я разказваше за лека нощ. Някъде по средата винаги заспивах. Разкажи ми я така, както ми я разказваше майка ми.

Енчьо не посмял да започне разказа веднага. Помолил за време, за да научи историята. След няколко месеца отишъл при Ямаока и му казал:

- Моля те, дай ми възможност сега да ти разкажа тази история.- По-добре някой друг път! - отвърнал Ямаока.Енчьо се разочаровал. Продължил да изучава историята и отново и отново се опитвал да я

разкаже. Ямаока много пъти го отпращал. Колкото пъти започвал разказа си, Ямаока го прекъсвал с думите:

- Не, не, не, ти още не обичаш майка ми.На Енчьо му трябвали пет години, зала разкаже историята като майката на Ямаока.Така Ямаока му предал дзен.

ЕДИНСТВЕНАТА УСМИВКА В ЖИВОТА МУМокуген бил известен с това, че не се усмихнал нито веднъж до последния си час на този

свят.Когато дошло време да умре, той казал на верните си ученици:- Учихте при мен повече от десет години. Покажете ми как приемате дзен. Този, който го

изрази най-ясно, ще бъде мой наследник и ще получи моята роба и чашата за подаяния.Всички само гледали суровото му лице и не промълвили.Енчьо, ученикът, който от много години го придружавал, застанал до него. Побутнал напред

чашката с целебна отвара. Това бил отговорът му.Лицето на учителя станало още по-сурово.- Това ли е всичко, което разбираш? - попитал той.Енчьо върнал чашката на мястото й. Радушна усмивка озарила лицето на Мокуген.



- Калпазанин с калпазанин! - рекъл той на Енчьо. - Работи с мен десет години, а така и не ме опозна докрай. Вземи робата и чашата ми. За теб са.

АКО ОБИЧАШ, ОБИЧАЙ ОТКРИТОДвадесет монаха и една монахиня на име Ешюн медитирали при някакъв наставник. Ешюн

била много красива, въпреки че главата й била остригана до кожа, а дрехите й прости. Неколцина монаси се влюбили в нея тайно.

Един от тях й написал любовно послание, в което настоятелно искал тайна среша. Ешюн не отговорила. На другия ден, когато учителят приключил заниманията с групата, Ешюн станала и се обърнала към монаха, който й бил изпратил писмото:

- Ако наистина ме обичаш, ела и ме прегърни.

ЖИВОТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЧАКАОпитвайки се да покаже на своите ученици състоянието на медитация, учителят Мадзи

казал:- Ако кажете дори една дума, ще ви накажа с 30 удара с пръчка, но ако не кажете нищо - пак

30 удара с пръчка. Сега говорете, говорете!Един ученик излязъл напред и се готвел просто да се поклони на учителя, но той го ударил.

Ученикът започнал да протестира:- Нищо не съм казал, но вие не ми дадохте шанс да си отворя устата. Защо ме ударихте?Учителят се засмял и казал:- Ако те чакам да кажеш нещо или да мълчиш... ще е твърде късно. Животът не може да

чака!

ЖИВЕЙ, А НЕ УМУВАЙ!Веднъж монахът Линдзи удивил всички. Когато наставникът му умрял, Линдзи се разплакал.

Стоял и сълзите се стичали по бузите му. Приятелите му недоумявали:- Какво правиш? Тук са се събрали толкова хора, и всички са потресени от държанието ти.

Мислите им са изписани по лицата: „Невероятно! Линдзи плаче! Ние мислехме, че той е напълно непривързан и духът му е свободен. А сега плаче! Той сам ни учеше, че душата е безсмъртна, че умира само тялото; че тялото е само материална обвивка, която се износва и се връща в земята. Тогава защо днес плаче?" И ние, твоите приятели, не те разбираме. Ти ни учеше, че ключът е липсата на привързаност. Защо си привързан към учителя си?

Линдзи отговорил.-- Въпросът ви е логичен. Но какво да направя? Така животът се проявява в мен. Няма да

потискам проявленията му. Винаги съм го приемал в целостта му.

КОЙТО ЗНАЕ, НЕ ГОВОРИ*Елин мистик слязъл от планината. Атеистът го питал със сарказъм: .- Какво ни донесе от чудесната градина, в която беше?Мистикът отговорил:- Много исках да донеса на приятелите си голям букет цветя. Но от чудесния им аромат ми

се зави свят и изпуснах букета.

ЗЛАТНАТА СРЕДАКитайският император седял на терасата и четял книга.Долу майсторът на колесници поправял колесницата му. Императорът оставил книгата и

започнал да го наблюдава, а после попитал:- Защо работиш сам, като си толкова стар? Нямаш ли си помощник?Майсторът отвърнал:- Прав си, господарю. Научих синовете си на занаята, но не мога да предам изкуството си. А

тук работата е отговорна, иска особено умение.Императорът казал:- Много усукано се изразяваш! Обясни ми мисълта си по-просто.Старецът отговорил:



- Мога ли да те попитам какво четеш? И жив ли е човекът, който е написал книгата?Императорът започнал да се дразни. Старият майстор забелязал това и казал:- Не се сърди, моля те, сега ще поясня мисълта си. Виждаш ли, синовете ми правят добри

колела, но още не са постигнали съвършенство в това. Аз съм го постигнал, но как да им предам опита си? Истината е по средата...

Ако се направи колелото здраво, то ще бъде тежко и грозно. Ако се направи изящно, ще бъде чупливо. Къде е границата, коя е мярата, която ме ръководи? Тя е вътре в мен, аз съм я постигнал. Това е и изкуството ми, но как да го предам? Колелата на твоята карета трябва да бъдат едновременно изящни и здрави. Затова се налага да работя сам, макар да съм стар.

Така е и с трактата, който четеш. Човекът, който го е написал преди много векове, може и да е постигнал върховното прозрение, но няма никаква възможност да го предаде на другите.

ВЪРВИ НАПРЕДВеднъж ученик на име Импо тикал прел себе си ръчна количка, а учителят Мадзи седял на

пътя му с изпружени нозе. Импо помолил:- Учителю, приберете си краката, моля!- Щом нещо е протегнато, няма как да е прибрано. - отговорил учителят.- А щом нещо върви напред, няма как да се движи заднешком, - казал Импо и продължил да

тика количката.Прегазил с нея краката на Учителя. Вечерта те били целите в синини и кръвоизливи, но той

не се сърдел.

ГЛАСЪТ НА ИСКРЕНОСТТАКогато умрял Банкей, елин слепец, който живеел близо до храма, казал следното на

приятелите си:- Понеже съм сляп, не мога да наблюдавам лицето на човека, затова съдя по звученето на

гласа му. Обикновено когато чувам някого да поздравява друг за неговите успехи или късмет, чувам и тайния глас на завистта. Когато чувам съболезнования за нещастието на другия, чувам удоволствие и удовлетворение, сякаш човекът всъщност е доволен, че не се е случило на него. Но в гласа на Банкей, противно на целия ми опит, чувах само искреност. Когато изразяваше щастие, не чувах нищо друго освен щастие. Когато изразяваше мъка - нищо друго освен мъка.

ИЗПИТАНИЕТО НА БАНЛЗЬОМатаюро Ягю бил син на най-прочутият майстор на меча. Когато разбрал, че не влага

нужното старание в упражненията, баща му се отрекъл от него. Тогава Матаюро отишъл в планината Футара и там намерил знаменития фехтовач Бандзьо. Но той потвърдил мнението на баща му.

- Искаш да се учиш на изкуството на фехтовката при мен? - попитал Бандзьо. - Не отговаряш на изискванията ми.

- Но ако много се старая, за колко години ще мога да стана майстор? - настоявал младежът.- Ще ти отнеме цял живот, - отговорил Бандзьо.- Не мога да чакам толкова дълго, - обяснил Матаюро. - Съгласен съм да работя ден и нощ,

ако се съгласиш да ме учиш. Ако стана твой доверен слуга, колко време ще отнеме?- Може би десет години, - омекнал Бандзьо.- Баща ми е стар, скоро ще ми се наложи да се грижа за него, - продължил Матаюро, -Ако работя още повече, колко време ще отнеме?- О, може би тридесет години, - казал Бандзьо.- Как така? - попитал Матаюро. - Отначало каза десет, а сега тридесет? Готов съм да понеса

всякакво обучение само за да постигна майсторство във възможно най-кратък срок.- В такъв случай трябва да останеш при мен седемдесет години. Човек, който така бърза да

постигне резултати, рядко учи бързо.-Добре, съгласен съм, - отговорил младежът, който най-накрая разбрал, че го упрекват в

невъздържаност.Учителят предложил на Матаюро никога да не говори за фехтовка и да не припарва до меч.Младежът готвел храната, миел съдовете, оправял леглото на учителя, метял двора, грижел



се за градината и не отварял и дума за фехтовка.Минали три години. Матаюро все така чиракувал. Като се замислял за бъдещето си, ставал

все по-тъжен и по-тъжен. Даже още не бил започнал да усвоява изкуството, на което бил решил да посвети живота си.

Но веднъж Бандзьо се прокраднал зад гърба му и силно го ударил с боккен3.На другия ден, докато Матаюро варял ориза, Бандзьо отново неочаквано го нападнал.След това ден и нощ Матаюро трябвало да бъде готов да се защити от неочакваните удари.Не минавала и минута да не мисли за нападението на меча на Бандзьо.Учел се така бързо, че карал учителя си да се усмихва. Матаюро станал най-великият

фехтовач в страната.

ИСТИНСКОТО ПРОЦЪФТЯВАНЕЕдин богаташ помолил Сенгай да му напише някакво благопожелание, че да процъфтява не

само той, но и потомците му. Сенгай взел голям лист хартия и написал:„Бащата умря, синът умря, внукът умря."Богаташът се разсърдил:- Помолих те да напишеш благопожелание за семейството ми. Защо си правиш такава грозна

шега?- Изобщо не се шегувам, - обяснил Сенгай. - Ако синът ти умре преди теб, това силно ще те

огорчи. Ако внукът ти умре преди сина ти, това ще ви разбие сърцата. Ако в семейството ти от поколение на поколение умират в тази последователност, която написах, това ще е естественият ход на нещата. Това наричам аз истинско процъфтяване.

ИСТОРИЯТА НА СЮНКАЙНеобикновената Сюнкай, чието второ име било Сюзю, била принудена съвсем млада да се

омъжи против волята си. По-късно, след прекратяването на този брак, тя постъпила в университета, където изучавала философия.

Да я видиш, значело да се влюбиш в нея. Нещо повече, където и да била, тя самата се влюбвала. В университета около нея царяла любов; по-късно, когато философията престанала да я удовлетворява, и започнала да посещава храма, където се провеждало обучение по дзен, учениците се влюбвали в нея.

Накрая тя започнала да учи дзен в Киото. Братята монаси от малкия манастир Кенин я хвалели за искреността й. Един от тях й бил близък по дух и започнал да й помага в постигането на дзен.

Настоятелят на манастира Кенин, Мокурай Безмълвният гръм, бил суров. Самият той спазвал устава и очаквал от монасите същото. В съвременна Япония монасите се възнаграждават с жени за усърдието, което отдават на будизма. Обикновено когато Мокурай видел жени в манастира си, ги подгонвал с четката за дъски. Но колкото и да ги пръждосвал, те пак се връщали при него.

В същия този манастир жената на старшия монах започнала да завижда на усърдието и красотата на Сюнкай. Когато слушала как монасите я хвалят за нейната преданост към дзен, направо се изприщвала. Накрая пуснала слух, че Сюнкай и младият монах са любовници.

- Може да съм грешила в любовта, - мислела си Сюнкай, - но щом се отнасят така несправедливо с моя приятел, то и тази жена няма да я бъде в манастира.

Същата нощ заляла манастира с керосин и го запалила. 500-годишната сграда изгоряла до основи. На сутринта Сюнкай била арестувана.

От нея се заинтересувал млад адвокат, който се опитал да смекчи присъдата й.- Не ми помагайте, - казала му Сюнкай. -Мога да се реша на каквото и да е друго, за да

попадна отново зад решетките.Изтекли седемте години, на които била осъдена, и Сюнкай излязла от затвора, където в нея

се влюбил 63-годишен надзирател. Но сега вече всички я смятали за престъпница и никой не искал да общува с нея. Дори практикуващите дзен, които би трябвало да вярват в просветлението в този живот и в това тяло, я избягвали. Сюнкай разбрала, че дзен е едно, а хората, които го

3 Дървен меч, използван в „тренировките”, който в ръцете на майстори като Мусаши е можел да бъде и смъртоносно оръжие.



изучават, съвсем друго. Роднините й също не искали да общуват с нея. Тя загубила каквото имала, заболяла и отслабнала.

Срещнал я свещеник от сектата Синею, научил я на името на Милосърдния Буда, и в това име Сюнкай намерила утеха и покой за ума си. Умряла все така необикновено красива, едва навършила тридесет години.

Опитвайки се безуспешно да заработи някакви пари, за да живее, тя записала част от историята си, а друга продиктувала на една писателка. Така хората в Япония я научили. И сега тези, които я мразели, пропъждали и я клеветели, четат за живота й и плачат от разкаяние.

ШЕСТИЯТ ПАТРИАРХ НА ДЗЕНКато достигнал просветление, шестият приемник на дзен Хуейнън (яп. Йено) получил от

петия чашата и робата, които се предавали от Буда на наследниците му от поколение на поколение. Монахът на име Хуеймин (яп. Емьо) го последвал от завист, за да му открадне великото съкровище. Хуейнън оставил чашата и дрехата на един камък край пътя, и казал на Хуеймин:

- Тези предмети са само символ на вярата. Няма смисъл да се бориш за тях. Ако искаш да са твои, можеш да ги вземеш.

Когато Хуеймин се опитал да ги вземе, те се оказали непосилно тежки. Разтреперан от срам, той казал:

- Дойдох да се уча, не за материални съкровища. Моля ви, учете ме.Хуейнън отвърнал:- Когато не мислиш за доброто и не мислиш за злото, кое е твоята истинска същност?Щом чул тези думи, Хуеймин получил просветление.

Някой попитал учителя Судзуки за неговия учител Хуейнън:- Какво му беше особеното? Судзуки отговорил така:- Единствената особеност у него, която никога няма да забравя, е, че никога не съм срещал

друг като него, който да мисли за себе си като за съвсем обикновен човек. А това само по себе си е много, много необичайно, защото обикновеният човешки ум е устроен така, че да се мисли за необикновен.

КАК ВРАНАТА РАЗВАЛИЛА ДВЕ СЕМЕЙСТВАНякога, много отдавна, в Япония, по време на управлението на император Шьому, който

живял около 750 година, пред вратата на дома на шогуна на област Идзуми, на име Яматомаро, растяло високо дърво. Две врани си свили гнездо на него, след известно време си измътили пиленца и се грижели за тях. По цели дни бащата летял далеч от гнездото, връщал се да нахрани майката и пиленцата и отново отлитал за храна.

Веднъж Яматомаро, който всеки ден се любувал на дружното семейство, забелязал, че докато бащата лети и търси храна, друг самец съблазнява жена му. Послушала новия зов на сърцето си, тя отлетяла от гнездото и завинаги напуснала пиленцата си. И когато баща им се върнал, не я намерил. Няколко дни той останал в гнездото да се грижи за пиленцата, без да търси храна.

Шогунът го наблюдавал развълнуван. След известно време, предусещайки беда, той заповядал на слугата си да се качи на дървото. Човекът намерил мъртвия баща, разперил криле над мъртвите птиченца.

Като разбрал до какво е довело прелюбодеянието на враната, Яматомаро бил покрусен до дъното на душата си - оставил дома си, жена си и децата си, оставил и службата си и отишъл в манастир.

Жена му останала чиста и вярна на мъжа си дори когато децата умрели от глад. Скоро след това и тя умряла в тъга и печал. Така родът Яматомаро свършил.

Преди ла запалиш огъня, събираш дърва. Прели да завали дъжд, камъните овлажняват. Преди да отекне гръм, виждаш светкавица. Законът (дхарма) важи и за хората, и за птиците.

КАК СЕ ПИШЕ КИТАЙСКО СТИХОТВОРЕНИЕ



Попитали известен японски поет как се пише китайско стихотворение.- Обикновено китайското стихотворение се състои от 4 стиха, - обяснил той. - Първият

съдържа началната фраза, вторият - продължението й, третият се отвръща от нея и започва нова фраза, а четвъртият обединява предходните. Това илюстрира известната японска песничка:

Двете дъшери на търговеца на копринаживеят в Киото.Голямата е на двадесет, малката на осемнадесет. Воинът може да срази човек с меча си, А тези момичета го могат с очите си.

КАК ТРЕВАТА И ДЪРВЕТАТА ще СТАНАТ ПРОСВЕТЛЕНИПо време на династия Камакура Синкан учил 6 години тендай (една от школите в будизма),

а после седем години дзен. След това отишъл в Китай и учил дзен още 13 години. Когато се върнал в Япония, мнозина искали да разговарят с него, за да си изяснят неясните въпроси. Но когато Синкан приемал посетители, а това не се случвало често, той рядко отговарял на въпросите им.

Веднъж един 50-годишен, терзан от съмнения, му казал следното:- Изучавах тендай още като момче. Но едно нещо така и не можах да схвана. Тендай учи, че

даже дърветата и тревата ще постигнат просветление. Това ми се струва много странно.- Има ли смисъл да обсъждаме как тревата и дърветата ще станат просветлени? - попитал

Синкан. - Въпросът е как ти самият да станеш просветлен. Мислил ли си някога за това?- Никога не съм мислил по този начин! - възхитил се човекът.- Ами сега си иди и помисли, - отсякъл Синкан, с което разговорът им приключил.

КАМЪКЪТ И СЪЗНАНИЕТОФайен (яп. Хоген), китайски чан-наставник, живеел сам в малък селски храм. Велнъж

четирима странстващи монаси го помолили да им разреши да си запалят огън и да се сгреят.Когато насядали около огъня, Файен чул, че те спорят за обективността и субективността.

Присъединил се към тях с думите:- Ето един голям камък. Как мислите, къде се намира той, в нашето съзнание или извън него?Един от монасите отвърнал:- От будистка гледна точка всеки предмет е въплъщение на съзнанието, затова според мен

този камък е вътре в съзнанието ни.- Главата ти трябва да е доста тежка, - казал Файен, - щом мъкнеш в съзнанието си такива

тежки камъни.

КАПКА ВОЛАУчителят Гадзан помолил един млад ученик да донесе ведро прясно наточена вода, за да

охлади ваната му. Ученикът я донесъл, и след като охладил водата във ваната, лиснал остатъка на пода.

- Глупак! - наругал го учителят. - Защо не я изля под някое дърво? Какво право имаш да разхищаваш и капка вода в тоя храм?!

В този упрек младият послушник постигнал същността на дзен. И сменил името си на Текусуй, което означава „капка вода".

КОЙТО НЕ РАБОТИ, НЕ ТРЯБВА ДА ЯДЕ!Чан-наставникът Боджан (яп. Хякуджьо) обикновено работел заедно с учениците дори на 80-

годишна възраст: подкастрял храстите в градината, почиствал пътеките и подрязвал дърветата. Учениците чувствали неудобство, че старият им учител работи толкова усърдно, но знаели, че няма да послуша молбите им да престане. Затова решили да му скрият инструментите.

В този ден учителят не ял. И на следващия. И на по-следващия.„Сигурно се сърди, че му скрихме инструментите, - помислили учениците. - По-добре да ги

върнем."Когато ги върнали, учителят работил цял ден, и ял както обикновено. Вечерта им казал:- Няма ли работа, няма и ядене.



ЛЕКЦИЯ ПО ДЗЕНДзен-наставникът Миеси всеки вторник четял лекции. Този път влязъл в залата с

намерението да говори за дзен-естетиката. Аудиторията била пълна. Но едва заел мястото си и отворил уста, от съседното село се разнесли най-отвратителни ругатни и псувни. Цял час Миеси мълчал и всички слушали звуците, които идвали иззад хълма. След час Миеси казал:

- Лекцията завърши.И излязъл от залата.

ЛЮБИТЕЛ НА ПРИРОДАТАЕдин даймио много обичал хризантеми. Засадил цялата градина зад дома си, и отделял

цялото си време и сили, за да се грижи за тях. В крайна сметка се занимавал повече време с тях, отколкото с жена си и наложниците си. Наложил сурови наказания на много от васалите си само заради случайно прекършен стрък хризантема. Страстта му направила живота на всички в дома му непоносим.

Веднъж когато един негов васал счупил едно цвете, разгневеният даймио заповядал да го хвърлят в тъмница. А самураят на свой ред решил да се самоубие по древния обичай.

Дзен учителят Сенгай разбрал за този случай. Побързал да се намеси и да спаси живота на младия воин от такова безсмислено погубване. Но не се ограничил с това, а решил веднъж завинаги да приключи с причината за нещастията. В една дъждовна нощ, докато хризантемите цъфтели, Сенгай прескочил оградата и срязал със сърп всички цветя - до едно.

Дочул необичайния звук от градината, даймиото погледнал през прозореца и забелязал човешки силует. Грабнал меча си и изскочил от къщата. Приближавайки се към Сенгай, го познал и извикал:

- Какво правиш тук!? Сенгай спокойно отвърнал:- Дори трева като тази в края на краищата се разраства прекалено, ако не я косиш.Даймиото се огледал наоколо, видял съсипаните си цветя и сякаш се пробудил от сън.

Осъзнал колко неправилно е постъпил. И повече никога не отглеждал хризантеми.Любителю на цветята!Ти незабележимо станаТехен роб.Еса Бусон

УЧИТЕЛЯТ ДЖАОДЖОУ И ЧАЯТУчителят Ажаоджоу (яп. Ажошю) попитал един нов ученик:- Виждал ли съм те по-рано?- Не, учителю. -Тогава изпий чаша чай.След това се обърнал към друг монах:- Виждал ли съм те преди?- Разбира се, учителю!- Тогава изпий чаша чай. Настоятелят на манастира, който чул тези разговори, попитал Джаоджоу:- Учителю, защо въпреки различните отговори и на двамата предложихте чай?А Джаоджоу извикал:- Братко, още ли си тук?- Разбира се, учителю! - отвърнал игуменът.- Изпий чаша чай! - предложил Джаоджоу.

МАЙЧИН СЪВЕТАзуин, наставник от сектата Шингон, бил прочут познавач на санскритските писания от

времето на династия Токугава (1603- 1867). Когато бил млад, често четял лекции на своите братя монаси. Като разбрала това, майка му му написала следното писмо:

„Сине, не мисля, че от теб ще стане верен последовател на Буда, ако се опитваш да станеш



самоходен учебник за другите. Фактите и коментарите, както и честта и славата нямат край. Пожелавам ти да приключиш с лекциите. Затвори се в малък храм далече в планините. Прекарвай времето си в медитация и така постигни истинска реализация."

СЪРЦЕТО МИ ГОРИ КАТО ОГЪНСойен Шаку, първият дзен учител в Америка, казвал: „Сърцето ми гори като огън, но очите

ми са студени като изстинала пепел." Той създал следните правила, които изпълнявал всекидневно цял живот:

Сутрин, преди да се облечеш, запали благовонна пръчица и медитирай.Лягай да спиш по едно и също време. Приемай храна през определени интервали. Яж

умерено и никога не се наяждай.Като ти идват гости, оставай такъв, какъвто си, когато си сам.Когато си сам, се дръж така, както когато имаш гости.Внимавай какво говориш и изпълнявай това, което си казал.Когато изникне възможност, не я изпускай, но преди да направиш нещо, помисли два пъти.Не съжалявай за миналото. Гледай в бъдещето.Имай безстрашната готовност на герой и по детски любящо сърце.Когато заспиваш, прави го сякаш си лягаш за последен път.Щом се събудиш, ставай от леглото сякаш изхвърляш стари обувки.

МОЛИТВАВеднъж императорът помолил учителя Сосан да дойде в двореца да се помоли за него. Сосан

дошъл, но отказал да се помоли. Той казал:-Това е невъзможно. Има няколко неща в живота, които човек трябва да прави сам.

Например, ако искате да прегърнете някоя жена, аз не мога да я прегърна вместо вас и от ваше име. Ако трябва да се изсекнете, трябва да го направите сам. Не мога да го направя вместо вас, няма да има полза. Същото е и с молитвата. Как мога да се помоля за вас? Вие се молете и аз ще се моля.

След като изрекъл това, той затворил очи и потънал в молитва.

ЗА ПОЛЗАТА ОТ НАЛОЖЕНОТО МЪЛЧАНИЕЧетирима последователи на школата Тендай си дали дума, че ще пазят мълчание, докато

медитират, за да постигнат още по-дълбоко вглъбение. Първия ден мълчали. Медитацията им започнала благоприятно, но когато настъпила нощта, и светлината на газените лампи съвсем отслабнала, първият ученик не се сдържал и викнал на слугата:

- Оправи тия лампи!Вторият чул, че първият говори и се удивил:- Нали се разбрахме да не говорим?!- Ей, глупаци, защо говорите? - попитал третият.- Само аз мълча, - заключил четвъртият.

ХРАМЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТОАзен-учителят Шьончи бил едноок, но цялата му осанка излъчвала просветленост. Учел

учениците си в храма Тофуку. Денем и нощем в храма царяло безмълвие. Не се чувал нито звук. Даже четенето на сутри било отменено от учителя. Учениците му не се занимавали с нищо друго освен с медитация.

Когато учителят умрял, старите съседи дочули от храма звук от четене на сутри и биещи камбани. Веднага разбрали, че Шьончи е умрял.

СЪЗЕРЦАВАЙНякой попитал учителя Линдзи:- Къде да постигна изначалната Пустота? Линдзи тъкмо бил тръгнал на сутрешната си разходка с тояга в ръка. Вдигнал тоягата пред

лицето на човека и му рекъл:- Гледай внимателно! Това е тояга. Ако можеш нея да съзерцаваш, няма нужда да ходиш



където и да било.Човекът се почудил:- Как така ще постигна просветлението, като съзерцавам някаква си тояга?- Не е важно какво съзерцаваш, важното е, че съзерцаваш! - отвърнал Линдзи.

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИМного отдавна в Китай живеели двама приятели Ю Боя и Джун Дзъци. Единият свирел

великолепно на цитра, а другият умеел да слуша великолепно. Когато първият свирел и пеел за планини, вторият казвал: „Виждам планините пред нас."

Когато първият пеел за вода, слушателят възкликвал: „Виждам бягащия поток."Но вторият се разболял и умрял.Първият прерязал струните на цитрата си и повече никога не се докоснал до нея. Оттогава е

обичай да се прерязват струните на цитра в знак за истинско приятелство.

ЩАСТИЕТО НЕ Е В ПАРИТЕУченик попитал учителя си: „Вярна ли е наистина поговорката, че щастието не е в парите?"Учителят отвърнал, че е напълно вярно. И е просто да се докаже. Защото с пари можеш да си

купиш легло, но не и сън, храна, но не и апетит, лекарства, но не и здраве, жени, но не и любов, жилище, но не и семейно огнище, развлечения, но не и радост, образование, но не и ум. И казаното не изчерпва списъка.

НЕ ЛЮБОВ, А ДОБРОТАНякога в Китай живяла една жена, която 20 години помагала на един монах. Построила му

малка колиба и го хранела, а той медитирал. Накрая й се прищяло да разбере колко е напреднал за това време. За да узнае това, помолила за помощ едно много красиво и прелестно момиче, в което вече се пробуждали желанията на плътта. „Срещни се с него, и като останете насаме, го прегърни. После го попитай какво смята да прави с теб."

Момичето поканило монаха на гости и след като поговорили и пили чай, се приближило към него. Сгушило се нежно в гърдите му и попитало монаха какво ще прави с нея. Той отвърнал поетично:

- Едно старо дърво расте през зимата върху студена скала. Там няма грам топлина.Момичето се върнало при жената и й предало думите на монаха.- Като си помисля, че храня тоя човек 20 години! - възкликнала старицата. - Отнесъл се е

невнимателно към желанията ти, не е показал разбиране към твоето състояние. Никой не го е принуждавал да отвърне на страстта ти, но във всеки случай е трябвало да прояви състрадание!

Веднага отишла и подпалила колибата му.

НЕ ОСТАВЯЙ СЛЕДИПреди да умре, дзен монахът Бокуджо помолил учениците си да донесат всички негови

книги, всичко, което е казал и което е написал. Те донесли книгите, но не знаели какво смята да прави с тях. Той запалил голям огън. Учениците завикали и заплакали.

Бокуджо им казал:- Умирам и не искам да оставям следи. Не трябва да оставя нито един отпечатък от крака си.

Отсега нататък, който иска да ме следва, трябва да следва себе си. Който иска да ме разбере, трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам книгите.

НЕ СЕ ПРИВЪРЗВАЙ КЪМ ПРАХАПо време на династия Тан, китайският учител Чанюе (яп. Дзенгенцу) написал следните

съвети към учениците си:Живей в света, но не се привързвай към праха му - такъв е пътят на истинския ученик на

дзен.Когато видиш, че някой прави добро, подкрепи го, следвайки примера му. Като чуеш за

грешките на другиго, се старай да не го надминеш.Дори ако си сам в тъмна стая, дръж се сякаш имаш най-благороден гост. Изразявай чувствата

си, но не повече, отколкото е присъщо на истинската ти природа.



Бедността е твоето съкровище. Не го сменяй за лек живот.Човек може да изглежда глупак, но да не е такъв. Може просто да пази мъдростта си.Добродетелите са плод на самодисциплината, те не валят от небето като дъжда и снега.

Скромността е основа на всички добродетели.Остави съседите си да те опознаят, преди ти сам да им се разкриеш.Благородното сърце никога не се насилва. Думите му са бисери - чуват се рядко, но имат

голяма стойност.За чистосърдечния ученик всеки ден е щастлив.Времето тече, но никога не закъснява. Не могат да го управляват нито думите, нито срамът.Съди себе си, не другия.Не съди кой е прав и кой - крив.Някои неща, макар и верни, могат да се струват погрешни на някое поколение. Тъй като

стойността на правотата може да бъде установена след много векове, няма нужда да искате незабавна оценка.

Живей чрез делата си, а резултатите остави на великия закон на Вселената (Дхарма).Прекарвай деня си в спокойни размисли и съзерцание.

НЕ УМУВАЙ!Линдзи седял на брега на реката, когато до него се приближил един философ, поклонил се и

го попитал:- Каква е същността на вашето учение? Линдзи го погледнал и не отговорил нищо.Философът решил, че той е много стар и сигурно е глух.- Вие май не ме чухте! - извикал той. - Питам каква е същността на вашето послание?Линдзи се засмял. Философът си помислил: „Странно, отначало не ми отговори, а сега се

смее. Може би се преструва, че не ме чува? Но след като не ми отговори, явно все пак нищо не е чул." И закрещял още по-силно:

- Питам ви каква е същността на вашето учение!Линдзи спокойно отговорил:- Отначало ви казах - безмълвие. Но вие не ме разбрахте и се наложи да сляза малко по-

ниско. Втория път ви отговорих - смехът, радостта. Но отново не можахте да ме разберете. Затова се налага да сляза още по-ниско.

И написал с пръст на пясъка чан („медитация"). После казал:- Това е моето учение. Ученият помолил:- Не бихте ли изразили мисълта си по-ясно? Тогава Линдзи пак изписал на пясъка същия йероглиф, но още по-голям.На философа му кипнало и избухнал:- Вие сега майтап ли си правите с мене?! Аз ви помолих да уточните мисълта си, а вие ми

чертаете все този йероглиф, сякаш съм неграмотен. Аз съм философ - човек, който разчита на ума си!

- Защо не казахте веднага! - възкликнал Линдзи.И написал: „Не умувай!". Професорът се плеснал по челото и си тръгнал, без да се сбогува.

БЛИЗО ДО БУДАВеднъж един студент от университета посетил Гасан и го попитал:- Чели ли сте някога християнската библия?- Не, почети ми от нея, - помолил Гасан. Студентът отворил библията и започнал да чете Евангелие от Матея: „Защо се грижите и за

облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях... И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?"

Гасан казал:- Който и да е произнесъл тези думи, го смятам за просветлен.



Студентът продължил да чете: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори."

Гасан отбелязал:- Превъзходно. Който е казал това, е близо до Буда.

НЕ МОЖЕШ ДА ОТКРАДНЕШ И ЛУНАТАМайсторът на дзен Рьокан живеел бедно в малка колиба в подножието на планината. Веднъж

в колибата му влязъл крадец и с недоумение установил, че там няма нищо за крадене. В това време Рьокан се прибрал и сварил крадеца.

- Изминал си толкова дълъг път, за да дойдеш при мен, - казал му Рьокан. - Не е редно да си тръгнеш с празни ръце. Моля те, приеми дрехата ми като подарък.

Смутен и объркан, крадецът я взел и излязъл.Рьокан седял гол пред колибата и се любувал на луната.- Горкият човек, - замислено казал той. - Де да можех да му подаря тази прекрасна луна.

НОСИ ОГЪНЯ МИ4

Когато Йено отишъл при учителя, той му казал:- Защо си дошъл при мен? Ти нямаш никаква нужда да си тук. Ти вече си Там.Но Йено помолил:- Позволи ми да остана. Тогава учителят отвърнал:- Добре тогава. Върви в кухнята да чистиш ориз. И не идвай при мен. Ако трябва, ще дойда

аз.Монасите били 500 и Йено чистел ориз от сутрин до вечер. Постепенно всичките му мисли

изчезнали. Работата му станала медитация. Така изминали 12 години.Учителят остарял и обявил, че търси приемник. Той казал:- Който смята, че е просветлен и е познал Истината, нека дойде и напише на вратата на

колибата ми своето виждане в четири стиха.През деня никой не посмял да се приближи до вратата му, защото монасите добре го

познавали и знаели, че старецът седи вътре с голямата си пръчка и може здравата да набие автора, ако не му хареса написаното.

През нощта, когато заспал, един монах се приближил и написал:Умът е огледалона него се събира прахът на желаниятаизбършете гои ще видите Истината.Тези стихове се харесали на всички. Монасите знаели кой ги е написал и очаквали

одобрението на учителя, но той мълчал.Монасите се събрали в кухнята и обсъждали бурно този важен въпрос. Един от тях казал:- Учителят е прекалено строг, и ако продължава в този дух, няма да си намери наследник.Когато Йено чул стиховете, се разсмял. Попитали го:- Защо се смееш, глупако? Та ти не познаваш друго освен ориза.Никой никога не го бил чувал да се смее или да изказва мнението си. Йено казал:- Умът не е огледало, на което се събира прахът на желанията. Този, който знае това, постига

просветление.Събрала се тълпа. Някои започнали да се горещят:- Иди и напиши думите си на вратата на учителя, ако не се страхуваш, че ще те набие. Може

и да станеш негов наследник.Йено казал:- За тези 12 години съм забравил да пиша, освен това не искам да бъда ничий наследник.

Вървете и го напишете вие. Ще видим какво ще каже учителят.Те отишли и написали: „Умът не е огледало,на което може да се събира прахът на мислите и желанията.

4 Японска версия на знаменитата „Олтарна сутра на Шестия Патриарх”



Който знае това, знае Истината."Учителят прочел стиховете, без да каже нищо. През нощта отишъл при Йено и му казал:- Знам кой може да е получил това просветление. Е, какво пък, вземи чашата и робата ми и

си отивай. Ти си моят наследник. През всичките тези 12 години от теб струеше светлина, но никой не я забелязваше. Идваха в кухнята всеки ден, но никой не се вгледа в теб. Те са твърде учени и ако останеш тук, няма да ни разберат. Това ще породи много завист. Ти си моят наследник. Иди и продължавай да носиш огъня ми. Ти го постигна!

НИМА?Дзен-наставникът Хакуин имал сред съседите си славата на човек, който живее порядъчно.

Наблизо живеело красиво момиче, а родителите му имали магазинче. Един ден те разбрали, че дъщеря им е бременна и изпаднали в ярост. Момичето отказвало да каже кой е баща на детето, но след дълги разправии посочила Хакуин. Разгневените родители отишли при него и го обсипали с упреци и обиди. Единственото, което произнесъл той в отговор, било: „Нима?"

Когато бебето се родило, го занесли на Хакуин с думите:- Детето е твое, взимай си го!- Нима? - отвърнал само той.Той загубил изцяло уважението на околните, но това изобщо не го тревожело. Грижел се за

детето старателно, молел съседите за мляко и дрешки. След година майката не издържала и признала на родителите си, че истинският баща е младеж, който работел на рибния пазар. Бащата и майката на момичето веднага изтичали при Хакуин, поискали прошка, дълго се извинявали и помолили да им върне детето. Хакуин им простил. Връщайки детето, казал само:

- Нима?

НИТО ВОДА, НИТО ЛУНАКогато монахинята Чьоно (Чийоно) учила дзен при Буко oт Енгаку, дълго не могла да вкуси

плодовете на медитацията.Накрая, в една лунна нощ носела вода в старо ведро, стегнато с бамбукова връв. Тя се

скъсала и дъното паднало - и в този момент Чьоно се почувствала напълно свободна.За спомен тя написала стихотворение:Опитвах всякак ла запазя старото ведро, и се притеснявах дали ще издържат вървите, Накрая то взе че се продъни. Няма вече вода в него! Няма и луна във водата!

НИЩО НЕ Е РЕАЛНОНа младини, докато изучавал дзен, Ямаока Тешю ходил при различни учители. Отишъл и

при Докуон.В желанието си да блесне със знанията си казал следното:- Съзнанието, Буда и цялата сетивна Вселена всъщност не съществуват. Истинската природа

на всички неща е празнотата. Няма кой да се въплъщава, няма и кой да се заблуждава, затова реално няма мъдреци, както няма и невежи. Няма какво да вземеш, както няма и какво да дадеш.

Внезапно ударил Ямаока по главата. Младежът много се разсърдил.- Щом нищо не съществува, - попитал Докуон, - откъде е този гняв?

НОЩНА РАЗХОДКАУчителят Сенгай преподавал медитация на учениците си. Един от тях имал навика нощем да

прескача стената на храма и да отива в града да търси развлечения.Веднъж, като оглеждал общата спалня, Сенгай забелязал, че този ученик го няма, а намерил

и високия стол, който онзи си слагал пред стената, за да я прескочи.Сенгай преместил стола и застанал на негово място.Когато скиталецът се върнал, без да подозира, че стола го няма, стъпил на главата на учителя

и скочил на земята. Когато видял какво е направил, се смутил и загубил ума и дума.



Сенгей казал:- Рано сутрин е доста хладно, гледай да не настинеш.Оттогава ученикът повече никога не скиторел нощем.

ОБУЧЕНИЕ В ОСНОВНОТОНякога в Япония използвали фенери от бамбук и хартия, със свещ вътре.На един слепец, който бил на гости у свой приятел, предложили да вземе такъв фенер по

пътя си на връщане.- За какво ми е фенер?! - отвърнал слепецът. - За мен светлината и тъмнината са едно и също.- Знам, че не ти трябва фенер, за да намериш пътя, - отговорил приятелят му. - Но го вземи,

за да не се блъсне някой в теб.Слепецът тръгнал по пътя с фенера и не успял много да се отдалечи от къщата, когато някой

се блъснал в него.- Гледай къде вървиш, - възкликнал той. - Не виждаш ли фенера?- Фенерът ти отдавна е загаснал, братко, - отвърнал минувачът.

ПЪЛНОСЪЗНАТОСТ ВЪВ ВСЕКИ МИГТенно отишъл на гости на Нан-ин. Той му бил ученик повече от 10 години и сега имал свои

ученици. Навън се леел порой, затова Тенно обул дървени обувки налъми и си взел чадър.Като го поздравил, Нан-ин попитал: - Предполагам, че си оставил налъмите си в предверието, но ми кажи, моля те, отдясно на

налъмите ли остави чадъра или отляво?Тенно се замислил. Той разбрал, че не въплъщава дзен във всяка секунда. Затова се върнал

при Нан-ин и бил негов ученик още 6 години.

О НАМИВ началото на династията Мейджи (1868-1912) живял знаменит борец на име О Нами -

Огромни Вълни. Необичайно силен, той бил истински майстор. По време на тренировките побеждавал дори учителя си, но пред публика бил толкова нерешителен, че го побеждавали и собствените му ученици. О Нами разбрал, че трябва да се обърне за помощ към дзен учител.

В един близък малък храм живеел пътуващият учител Хакаю и О Нами отишъл да го види и да му разкаже мъката си.

- Наричат те Огромни Вълни, - казал учителят, - затова остани в храма през нощта и си представяй, че си огромни вълни. Вече не си борец, когото побеждават. Ти си тези грамадни водни маси, отнасящи всичко по пътя си, поглъщащи всичко пред себе си. Направи го и ще станеш най-великият борец в страната.

Учителят се отдалечил. О Нами седнал да медитира, като се стараел да си представя себе си като огромни вълни. Мислил за много различни неща. Постепенно започнал да чувства вълните все повече и повече. Нощта минавала, а вълните ставали все повече и повече. Погълнали цветята във вазите, дори Буда от олтара. На разсъмване не останал и храмът. Нямало нищо освен прилива и отлива на необятния океан.

На сутринта учителят намерил О Нами да медитира с блажена усмивка на лицето. Докоснал бореца по рамото.

- Сега нищо не може да те разстрои, - казал той. - Ти си тези вълни. ще помиташ всичко по пътя си.

В този ден О Нами се състезавал и победил.След това вече никой в Япония не могъл да го надвие.

ЕДНА НОТА ДЗЕНСлед като Какуа посетил императора, изчезнал и никой не знаел какво е станало с него. Той

бил първият японец, изучавал дзен в Китай, но нищо не показал и не разказал на другите освен една нота дзен. Той не се споменава сред тези, които са пренесли дзен в страната. Какуа бил в Китай и приел истинското учение. Докато бил там, не пътешествал. Намирал се постоянно в медитация и живеел далеч в планините. Ако някой го откриел и пожелаел да чуе проповед, му казвал само няколко думи и се скривал още по-далеч в планините, където можел да бъде открит



още по-трудно.Императорът чул за Какуа, когато той се върнал в Япония, и го помолил за проповед. Какуа

стоял пред него и мълчал. След това извадил от дрехата си флейта и изсвирил един кратък звук после. Вежливо се поклонил и се оттеглил.

С ЕДНА ДУМАПо време на пътуването си един благородник решил да се отбие при учителя, за да му

засвидетелства уважението си.- Чакат ме държавни дела и нямам време за дълги разговори, - казал той. - Можеш ли да

изложиш същността на учението с две думи за зает човек като мен?- За ваше светлост мога и с една.- Невероятно. И коя е тази необикновена дума!- Мълчание.- А как да постигна мълчанието?- С медитация.- А какво е медитация?- Мълчание.

ОПАСНО МЯСТОВеднъж губернаторът на областта посетил дзен учител, наричан от хората Птиче гнездо, тъй

като медитирал сред гъстите листа на високо дърво. Губернаторът огледал мястото за медитация и казал:

- Много опасно място си си избрал там на върха.- Твоето е много по-лошо от моето, - възразил учителят.- Аз съм губернаторът на областта, не виждам какво може да ме заплашва.- Значи не познаваш себе си, не знаеш кога ще изживееш страстите си и съзнанието ти ще

стане неустойчиво. Какво може да бъде по-опасно от това?- В какво се състои учението на будизма? - попитал губернаторът.Учителят отвърнал:- Не прави зло, използвай доброто и пази сърцето си чисто - това е учението на Буда.- Че това го знае всяко тригодишно дете! -възразил губернаторът.- Може да го знае всяко тригодишно дете, но и на осемдесетгодишния старец му е трудно да

го прилага на практика, - заключил учителят, седейки на дървото си.

ДЗЕН ОТГОВОРЕдин ученик отишъл при Бокуджо. Поклонил се, докоснал краката му и попитал:- Колко ще чакам просветлението? Бокуджо свел към него безметежния си взор и дълго го съзерцавал.Ученикът започнал да се чувства неловко и попитал:- Защо ме гледате така втренчено и не отговаряте?Учителят му дал дзен отговор:- Убий ме.Ученикът не могъл да повярва, че това е отговорът на въпроса му. Смутен и объркан, той

бързо си тръгнал. Много дни размишлявал над отговора на Бокуджо, но не можел да разбере какво му е казал той. В отчаянието си се обърнал към по-възрастния ученик.

Той се засмял и казал:- Учителят ти е казал: „Защо продължаваш да ме питаш? Остави учителя. Остави въпросите.

Убий мен в себе си. Убий авторитета ми. Остави всякакво учение. Кой съм аз? Аз не те задържам. Животът е еднакво открит за всички. Защо не започнеш да го живееш? Защо продължаваш да се готвиш?"

ОТГОВОРЪТ НА МЪРТВЕЦАМамия вече бил прочут проповедник, но отишъл да обмени опит с един стар наставник, а той

поискал от него следното - да му обясни какво е „пляскане с една ръка". Мамия започнал да се съсредоточава върху въпроса.



- Не се стараеш достатъчно, - казал му учителят. - Твърде привързан си към храната, благосъстоянието, вещите и другите материални неща. По-добре да беше умрял, това би решило проблема.

Когато Мамия отишъл при него за втори път, онзи отново поискал да му обясни пляскането с една ръка. Мамия веднага паднал като мъртъв на пода.

- Ти много хубаво умря, - казал учителят. - Само че какво стана с пляскането?- Още не съм решил тази задача, - отвърнал Мамия, гледайки учителя изотдолу.- Мъртвите не говорят, - рекъл учителят. -Изчезвай оттук!

ОТДАЙ СЕ НА СВОБОДАТАУченик попитал Нанцюен (яп. Нансен):- Какво е Пътят?- Пътят - това е всекидневният живот, -отвърнал Нанцюен.- А възможно ли е да се науча на това? - попитал ученикът.- Ако се опиташ да се учиш, ще се отдалечиш от Пътя, - отговорил Нанцюен.- Но ако не се уча, как ще разбера какво е Пътят? - попитал ученикът.- Пътят не принадлежи на света, който възприемаме. Не принадлежи и на света, който не

възприемаме. Познанието е илюзия, неведението е безсмислица. Ако искаш да достигнеш истинския Път, отдай се на свободата, която притежава Небето.

ОТВОРИ СЪКРОВИЩНИЦАТА СИАайджю посетил учителя Мадзу (яп. Башьо) в Китай. Мадзу го попитал:- Какво търсиш?- Просветление, - отвърнал Аайджю.- Имаш си твоя съкровищница. Защо търсиш другаде?Тогава Аайджю го попитал:- Къде е съкровищницата ми? Мадзу отвърнал:-Това, че ти питаш, е съкровищницата ти. Така Дайджю получил просветление. По-късно винаги казвал:„Отвори съкровищницата си и черпи оттам."

ПЪРВООСНОВАТАВсеки, който идва в храма Обаку в Киото, вижда издълбания на вратата надпис: „Първо-

основа".Необичайно големите йероглифи на надписа винаги възхищават ценителите на

калиграфията. Косен ги е създал преди двеста години.Майсторът ги нарисувал на хартия, а резбарят ги увеличил и ги изрязал върху дървото.

Косен рисувал в присъствието на ученик, който забъркал няколко галона туш за калиграфия и бил толкова дързък, че не пропускал случай да критикува работата на майстора.

- Не е добре, - казал той на Косен след първата рисунка.- А това как е?- Зле. Даже по-зле от предишната. Косен търпеливо изписвал лист след лист, докато не се събрали осемдесет и четири

„Първооснови", все неодобрени от ученика. Когато младежът излязъл за малко, Косен си помислил: „Ето моя шанс да се скрия от зоркото му око!" и бързо, без да се разсейва, написал „Първооснова".

Ученикът влязъл и възкликнал:- Шедьовър!

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕЖелаейки да види Нан-ин, императорът отишъл в манастира му. Там срещнал човек, който

цепел дърва. Попитал го:- Манастирът е голям, къде мога да намеря Нан-ин?Човекът помислил малко със затворени очи и казал:



- Точно сега не можете да го намерите. Императорът казал:- Защо не мога да го намеря сега? Заминал ли е?- Не, тук е, - отвърнал човекът.- Какво, зает е с някаква спешна работа ли? С някаква церемония? Или се е уединил?- Сега той цепи дърва пред вас. Когато цепя дърва, не съм учител. Учителя Нан-ин го няма

сега, ще трябва да почакате. Влезте вътре, моля.Императорът не знаел какво да мисли и как да реагира и влязъл вътре.След известно време при него дошъл Нан-ин, облечен като настоятел. Императорът му се

поклонил, макар да познал човека, който цепел дърва. Нан-ин попитал:- С какво мога да ви бъда полезен? Императорът отвърнал:- Имам много въпроси, но първо ми кажете, вие ли цепехте дърва преди малко отвън?- Аз не съм същият човек, цялата конфигурация се промени. Онзи човек цепеше дърва,

неговото име също е Нан-ин. Той много прилича на Нан-ин, но не е учителят Нан-ин.Когато се върнал в двореца, императорът разказал историята на съветника си и го попитал:

„Как да разбирам това?" Придворният отвърнал: „Когато той цепи дърва, е изцяло съсредоточен в това, тогава не остава нищо, което може да се нарече „учителя Нан-ин."

ПИСМОТО ДО УМИРАЩИЯМадзу написал следното писмо на един от учениците си, който бил близо до смъртта.„Същността на твоя разум не е била родена и затова няма да умре. Това, което е тленно, не е

живот. Пустотата не е вакуум. Тя няма цвят и форма. Тя не се наслаждава на удоволствията и не страда от болката.

Зная, че си много болен. Като добър дзен ученик ти понасяш мъжествено болката. Ти не можеш да знаеш кой точно страда, но се запитай: „Каква е същността на това съзнание?" Мисли само за това. Повече нищо не ти трябва. Не прави нищо. Твоят край, който няма край, прилича на снежинка, която се разтапя в чистия въздух."

ГОТВАЧЪТЕлин дзен настоятел решил да изпрати някой монах да основе нов манастир и обявил, че ще

отиде онзи, който най-добре отговори на поставения въпрос. Сложил на пода пълна с вода кана и попитал:

- Кой може да каже какво е това, без да го назове?Най-старшият монах казал:- Никой не може да каже, че това е налъм.После дошъл готвачът, ритнал каната и излязъл. Той оглавил новия манастир.

ПОСЛУШАНИЕБеседите на учителя Банкей били посещавани не само от ученици, но и от хора със всякакво

звание от различни секти. Той никога не цитирал сутри, не влизал в схоластични спорове. Но думите му попадали от сърцето му право в сърцата на слушателите.

Многолюдните му сбирки много дразнели свещеника от сектата Ничирен, чиито последователи също ходели да слушат за дзен. Самовлюбеният свещеник отишъл в храма с намерението да проведе спор с Банкей.

- Ей, дзен учителя! - извикал го той, - чакай малко. Всеки, който те уважава, трябва да се подчинява на думите ти, но ако човек като мен не те уважава, можеш ли да го накараш да ти се подчини?

- Ела насам и ще ти покажа, - отвърнал Банкей. Свещеникът горделиво разблъскал тълпата, проправяйки си път към учителя.

Банкей се усмихнал:- Застани от лявата ми страна. Свещеникът го послушал.- Не, - казал Банкей, - по-добре ще разговаряме, ако ти си отдясно. Ела насам.Свещеникът гордо застанал отдясно.- Виждаш ли, - отбелязал Банкей, - ти ми се подчиняваш, и мисля, че си много добър човек.



А сега седни и слушай.

ВРЕМЕ Е ЗА СЪНГадзан стоял до смъртния одър на Текисун три дни преди смъртта на учителя. Текисун вече

избирал наследника си.Храмът наскоро изгорял, и Гадзан бързал да го възстанови. Текисун го попитал:- Какво смяташ да правиш, след като храмът бъде завършен?- Когато оздравееш, искаме да говориш тук, - казал Гадзан.- А ако не доживея дотогава?-Тогава ще намерим някого другиго, - отговорил Гадзан.- А ако не намерите никого? - продължавал Текисун.Гадзан повишил тон:- Не задавай глупави въпроси. Време е за сън.

ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕЖивял един самурай. Веднъж в горещ летен ден покрай дома му минал уморен и жаден

пътник. Видял кладенеца в двора на самурая, прескочил оградата и се спуснал да пие студената чиста вода. Слугите на самурая го хванали и го замъкнали при господаря си.

Той бил жесток човек и заповядал да изведат пътника на двора. След това сам излязъл и му казал:

- Ще ти отсека главата, човече. А водата, която изпи, ще премине през земята и пречистена, ще се върне в кладенеца ми.

Пътникът отговорил:- Заклевам се, че ще ти отмъстя, и след смъртта ми, духът ми ще те преследва.Самураят се разсмял и отвърнал:- Ще ти повярвам само ако след като те обезглавя, отрязаната ти глава захапе оня камък.- Добре, съгласен съм, - казал пътникът.Самураят замахнал с меча и главата се търкулнала. След това внезапно подскочила,

затъркаляла се към посочения камък и яростно го захапала. Слугите на самурая изпаднали в ужас, а той спокойно изтрил меча си и се прибрал.

Дълго след това обитателите на дома се страхували от отмъщението на духа, стряскали се от шума на листата и от сенките. Един от слугите събрал смелост и попитал господаря си:

- Господарю, ти защо не се страхуваш? Самураят отвърнал:- Последното му желание преди смъртта беше да захапе камъка, а не да ми отмъсти. Той го

изпълни, значи духът му е удовлетворен.

ПОСЛЕДНИЯТ СТИХ НА ХОСИНДзен-учителят Хосин живял дълги години в Китай. Когато се върнал, се установил в

Североизточна Япония, където работел с ученици. Вече съвсем остарял, им разказал история, която бил чул в Китай: „Веднъж на 25 декември съвсем остарелият Тофуку казал на учениците си: „Не смятам да живея до догодина, така че се дръжте добре с мен през остатъка от тази, момчета." Учениците си помислили, че той се шегува, но понеже бил великодушен учител, в останалите дни до края на годината се редували да го канят на празничен обед. В навечерието на Нова година Тофуку казал: „Бяхте мили с мен. Ще ви напусна утре през деня, когато снегът спре да вали."

Учениците се засмели, предполагайки, че той не е вече сума си от старост, тъй като нощта била ясна. Но в полунощ завалял сняг, а на следващия ден не могли да намерят никъде учителя си. Когато влезли в залата за медитация, го намерили там мъртъв."

Като разказал тази история, Хосин казал на учениците си:- Майсторът на дзен няма нужда да предсказва смъртта си, но може да го направи, ако

поиска.- А вие можете ли? - попитал някой.- Аа, - отвърнал Хосин, - след седем дни ще ви покажа, че мога.Никой от учениците не му повярвал. Повечето дори били забравили тази беседа, когато

Хосин ги повикал отново.



- Преди седем дни обявих, че се готвя да ви напусна, - казал той. - На прощаване е прието да се напише стихотворение, но не съм нито поет, нито майстор на калиграфията. Нека един от вас запише последните ми думи.

Учениците помислили, че се шегува, но все пак един от тях се приготвил да пише.- Да започвам ли? - попитал Хосин.- Да, господине, - отвърнал ученикът. Хосин продиктувал:Дойдох от сиянието. И се връщам в сиянието. Какво е това?Традицията изисква четири стиха, а учителят бил казал само три. Един от учениците му

напомнил, че липсва четвъртият. Хосин му отговорил с победоносен лъвски рев: „Хааа!"И умрял.

ПОСЛЕДНОТО ПЕРВАНЕОт дете Танген учел при Сенгай. Когато станал на 20 години, поискал да напусне учителя си

и да посети други учители, за да сравни обучението. Но Сенгай не му позволил да го направи. Всеки път, когато Танген молел за това, Сенгай го первал по челото. Накрая Танген придумал по-големия си брат да помоли учителя да разреши. Братът изпълнил молбата и казал на Танген:

- Всичко е уредено, разбрах се с учителя да тръгнеш веднага на обиколка по светите места.Танген отишъл при Сенгай да поблагодари зададеното разрешение, но учителят вместо

отговор го пернал по челото. Когато Танген споделил с брат си това, той му казал:- Какво става? Сенгай си няма работа първо дава разрешение, а след това размисля. Ще ида

да поговоря с него.И той отишъл при учителя.- Но аз изобщо не съм си променял решението, - отговорил Сенгай. - Просто ми се прииска

да го перна за последен път, понеже, когато се върне, ще бъде просветлен и вече няма да мога да го правя.

ПОСЛЕДНА ВОЛЯИккю, знаменит дзен учител от времето на династията Ашикага, бил син на императора.

Когато бил съвсем млад, майка му напуснала двореца и отишла в един храм да изучава дзен. Тогава принц Иккю също станал ученик. Когато майка му умряла, му оставила писмо, в което пишело:

До Иккю.Аз завърших делото си в този живот и сега се връщам във вечността. Искам ти да станеш

добър ученик и да реализираш своята буда природа. Ти ще знаеш дали съм в ада и с теб ли съм винаги или не.

Ако ти станеш човек, осъзнал, че Буда и неговият последовател Бодхидхарма са негови слуги, то ти ще можеш да завършиш обучението си и да работиш за благото на човечеството. Буда е проповядвал 49 години и през това време е разбрал, че няма нужда да казва нито дума. Ти трябва да знаеш защо. Но ако не знаеш, и все още искаш да разбереш, избягвай безполезното мислене.

Учението на Буда било преди всичко за просветляване на другите. Ако си зависим от който и да било метод, ти си нищо, невежо насекомо. Съществуват 80 000 книги по будизъм и ако искаш да ги прочетеш всичките и не различаваш собствената си природа, няма да разбереш дори това писмо. Това е моята последна воля и завещание.

Твоята майка, неродена и неумряла.1 септември

ПОТТА НА ГАДЗАНВеднъж помолили Гадзан да изпълни богослужение на погребението на провинциален

велможа. Дотогава той никога не бил виждал знатни благородници и затова бил нервен.Когато започнал церемонията, Гадзан се изпотил от вълнение.След като се върнал, събрал учениците си.



Гадзан признал, че не е достоен да бъде учител, че не му достига безразличието към славата, което притежавал в уединението на храма. След това Гадзан се отказал от учителските си задължения и станал ученик при друг дзен-наставник.

Осем години по-късно той се върнал при своите бивши ученици просветлен.

ПРЕОБРАЖЕНИЕРьонан посветил остатъка от живота си на изучаването на дзен. Веднъж дочул, че неговият

племенник, въпреки увещанията на роднините си, харчи пари за куртизанки. Тъй като племенникът бил заел мястото на Рьонан в управлението на семейните имоти и благосъстоянието на семейството се оказало застрашено, роднините се обърнали към Рьонан с молба да направи нещо .

Рьонан поел на дълъг път, за да посети племенника си, когото не бил виждал от много години. Племенникът се зарадвал да види чичо си и го поканил да остане да пренощува.

Цяла нощ Рьонан прекарал в медитация. На тръгване сутринта той казал на младежа:- Аз съм вече стар и ръцете ми треперят. ще ми помогнеш ли да си вържа сандалите?Племенникът с готовност изпълнил молбата му.- Благодаря, - казал Рьонан. - Виждаш, че човек с всеки ден става по-стар и по-слаб. Пази се.И Рьонан си заминал, без да каже нито дума за куртизанките и за оплакванията на

роднините.Но от този ден племенникът приключил безпътния си разточителен живот.

ПРИРОДАТА НА БУДАУченикът на Нансен го попитал:- Будистките писания казват, че всяко нещо на света притежава буда природа. Има ли я у

мен?- Не, ти нямаш, - отговорил Нансен. Монахът попитал:- Дърветата, реките и горите имат ли буда природа?- Да, имат, - отговорил Нансен.- Ако всичко притежава буда природа, защо аз я нямам?- Кучета и котки, планини и реки, всичко притежава буда природа. А ти не, - казал Нансен.- Но защо? - попитал ученикът.- Защото питаш - отговорил Нансен.

ПРОБУЖДАНЕВеднъж дзен-учителят Сецуген казал на ученика си Дзидзьо:- Ако в продължение на седем дни и седем нощи се отдаваш изцяло на медитация, но не

постигнеш пробуждане, можеш да ми отсечеш главата и да направиш от черепа ми черпак за изтребване на нужници.

Скоро след това Дзидзьо се разболял от дизентерия. Взел със себе си кофа и се отдалечил на място, където никой не би могъл да го види. Седнал върху кофата и изцяло се съсредоточил.

След седем дни изведнъж видял света като покрита със сняг равнина, която преливала в лунната светлина, и почувствал, че вселената е станала прекалено малка, за да го побере.

Дълго време се намирал в това състояние, докато някакъв звук не го върнал към действителността. Той открил, че по тялото му се стича пот, а болестта е отминала. След това Дзидзьо написал следното стихотворение:

Ослепително, духовно... Какво е това?Елин миг и вече си го загубил.Черпакът за нужници искриИ през цялото време съществувах само аз.

ПРЕГЛЪТНАТ УПРЕКЕдин ден станало така, че обядът за учителя Фугай и неговите ученици закъснял. Бързайки,

готвачът излязъл в градината. Отрязал с нож връхчетата на зелените овощя, накълцал ги и приготвил супа, без да подозира, че заедно със зеленчуците е срязал и една змия. Всички ученици



на Фугай казвали, че никога не са яли по-вкусна супа, докато учителят не намерил в паницата си змийската глава. Той извикал готвача.

- Какво е това? - попитал той, държейки змийската глава.- Благодаря ти, учителю, - отговорил готвачът. Взел главата и мигом я изгълтал.

КАК СЕ ПРОДАВАТ ПЕТЛИПродавач на бойни петли хвалел стоката си на пазара, като твърдял, че неговите петли се

бият до смърт.- Продай ми по-добре от онези, - казал купувачът, - които се бият до победа.

ВКИСНАТОТО МИСОГотвачът, монахът Дейрьо от манастира на Банкей, решил, че трябва добре да се грижи за

здравето на стария си учител и да му дава само прясно мисо - тесто от соеви зърна, смесени с пшеница и мая, което много бързо се вкисва. Като видял, че му дават мисо по-добро от това на учениците, Банкей попитал:

- Кой готви днес?Повикали при него Дейрьо, който обяснил на Банкей, че поради възрастта и положението си

трябва да яде само прясно мисо.Банкей казал на готвача:- Тогава повече изобщо няма да ям. Влязъл в стаята си и затворил след себе си вратата.Отвън Дейрьо умолявал учителя си да му прости.Банкей не отговарял. Седем дни Дейрьо клечал пред вратата му, а Банкей стоял заключен.

Накрая монахът отчаян извикал на Банкей:- Може ти да си прав, стари учителю, но твоят млад ученик трябва да се нахрани, иначе той

никога вече няма да може да ходи.Банкей усмихнато отворил вратата и казал на Дейрьо:- Искам да ям същата храна, каквато и последният от учениците ми. Когато ти станеш

учител, гледай да не забравяш това.

ПРОСТО СИ СТОЯЕдин адепт на дзен будизма стоял сам на върха на един хълм рано сутринта. Бил неподвижен

и самотен като хълма. Покрай него минавали трима души, излезли на сутрешна разходка. Погледнали към него и стигнали до различни изводи относно точното му занимание. Първият казал:

- Този монах ми е ясен. Кравата му се е загубила и сега той стои тук и се взира от хълма с надеждата да я зърне.

Вторият казал:- Но като гледам каква поза е заел, той изобщо не гледа. Той е неподвижен, очите му

изглеждат почти затворени, следователно човекът не търси нищо. Според мен той е излязъл на разходка с приятел, който е изостанал и сега го изчаква.

Третият казал:- Изглежда причината не е в това, защото ако някой чака някого, той от време на време се

обръща назад, за да погледне идва ли приятелят му. Но той е съвсем неподвижен и не чака никого. Мисля, че се моли или медитира.

Спорът им така се разгорещил, че решили да попитат самия него. Като се приближили, първият попитал:

-Ти кравата си ли търсиш? - защото знам, че преди време загуби кравата си и сега я търсиш.Човекът си отворил очите и казал:- Не притежавам нищо, затова не мога да загубя нищо. Не търся кравата си, нито каквото и

да било друго.Вторият казал:- Тогава сигурно аз съм прав. Ти чакаш изостаналия си приятел.Човекът отговорил:- Нямам нито приятели, нито врагове. Как тогава да чакам някого? Аз съм абсолютно сам и

никой не е изоставал от мен, понеже няма никого.



Тогава третият казал:- Значи аз съм прав, тъй като не останаха други възможности. Според мен ти се молиш или

медитираш.Човекът се засмял:- Ти си най-глупав от тримата, тъй като не познавам никого, на когото да се моля и нямам

никаква цел за постигане. Как тогава да медитирам?Тогава тримата попитали в един глас:- Какво правиш тогава?- Просто си стоя и нищо не правя, - отговорил човекът.

ПРОТИВОРЕЧИЕПри дзен-учителя дошъл ученик и попитал: - Защо някои хора са красиви, а други грозни?

Някои са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма, и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?

Учителят го завел в градината и казал: -Това дърво е голямо, а това малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това - малко. И няма никакъв проблем!

ГЛЕДАЙ СЕГА!Дого имал ученик на име Сошшин. Сошшин дошъл да учи медитация и търпеливо чакал кога

най-сетне ще започне обучението. Той очаквал уроци като в училище, но такива нямало и това го обърквало и разочаровало. И един ден той попитал учителя:

- Мина много време, откакто дойдох, но никой не е продумал за същността на медитацията.Дого се усмихнал и казал:- За какво говориш, момчето ми? Откакто си тук, постоянно ти давам уроци по медитация.Тези думи още повече смутили горкия ученик. Известно време той размишлявал над тях, но

не могъл да ги разбере. Събрал смелост и отново попитал учителя:- Кажете, какви бяха тези уроци? Дого отговорил:- Когато ми носиш чаша чай, аз я приемам; когато ми носиш храна, я приемам; когато ми се

покланяш, ти кимам в отговор. Какво повече искаш, за да се научиш да медитираш?Сошин навел глава и отново потънал в размисъл върху загадъчните думи на учителя. Но

Дого го прекъснал:- Ако искаш да видиш, гледай сега, защото щом започнеш да размишляваш, всичко ти се

изплъзва.

ИЗДАВАНЕТО НА СУТРИТЕТеиуген, пропагандатор надзен в Япония, решил да публикува сутрите, достъпни по онова

време единствено в Китай. Книгите трябвало да се разпечатват от дървени преси в тираж от 7000 броя - невероятно мащабно дело.

Теиуген започнал да обикаля, за да събира волни пожертвования за целта. Неколцина души, които приели присърце идеята, му дали по сто къса злато, но в по-голямата си част сумите били дребни. Теиуген благодарил на всички еднакво. След десет години той събрал достатъчно пари, за да изпълни начинанието си.

Случило се така, че по това време река Уджи излязла от коритото си и след наводнението настанал глад. Теиуген взел всичко пари, събрани за отпечатването на книгите, и ги изпратил на пострадалите, за да ги спаси от гладна смърт. След което започнал отново да събира пари за издаването на сутрите.

След няколко години в цялата страна избухнала епидемия. Теиуген пак дал всичко събрано в помощ на болните.

Трети път започнал събирането и след 20 години желанието му се сбъднало. Матраците, от които се отпечатвало първото издание на сутрите и сега могат да бъдат видени в манастира Обаку в Киото. Японците разказват на децата си, че Теиуген е направил три издания на сутрите и че



първите две невидими издания дори превъзхождат третото.

ПРАЗНАТА ЛОДКАЛиндзи разказвал: „Когато бях млад, обичах гребането. Имах малка лодка, с която плавах

сам в езерото и можех да прекарвам часове така. Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква празна лодка плаваше по течението и се удари в моята. Душата ми се изпълни с гняв! Отворих очи и исках да наругая човека, който ме стресна, но видях, че лодката е празна. Гневът ми нямаше върху кого да се излее. Нищо друго не ми остана, освен отново да затворя очи и да започна да се взирам в гнева си. В момента, в който го съзрях, направих първата крачка по моя Път.

През тази тиха нощ се приближих към центъра вътре в себе си. Празната лодка стана мой учител. Оттогава, ако някой се опитва да ме обиди, и в мен се надига гняв, аз се смея, и си казвам: „И тази лодка е празна."

Затварям очи и се отправям навътре към себе си."

РЕАЛНОСТ И СЪНЕдна сутрин Бокуджо се събудил и веднага извикал най-възрастния ученик:- Сънувах странен сън. Би ли могъл да ми го разтълкуваш?- Учителю, изчакайте първо да ви донеса вода, за да си измиете лицето, - отговорил

ученикът.Той донесъл стомна вода и помогнал на Бокуджо да се измие. В този момент минавал друг

ученик. Бокуджо го извикал и казал:- Сънувах сън, можеш ли да ми го разтълкуваш?- По-добре да ви донеса чаша чай, - казал ученикът и излязъл.Още един ученик, който минавал в този момент и дочул разговора, отишъл при Бокуджо и

попитал:- А какво сънувахте?Вместо отговор получил удар с бамбукова пръчка по главата. Двамата първи ученици на

Бокуджо избухнали в гръмогласен смях.

РАЖДАНЕТО НА ДЗЕН БУДИЗМАБудистките свещени текстове започнали да проникват от Индия в Югоизточна Азия в

началото на първи век от н. е. Но същността на будизма е пренесена в Китай от Бодхидхарма през 520 г., за което има запазено предание.

Пристигането на Бодхидхарма било известено. Императорът на Китай, У, излязъл да го посрещне и приветства. Той бил много развълнуван. За изключителността на Бодхидхарма се носели легенди. Той бил просветлен наставник и императорът искал да го посрещне радушно. Придворните му също били развълнувани. Как обаче да се държат? Никога досега не били срещали подобен човек.

И ето, когато Бодхидхарма се доближил начело на свитата си, всички видели, че е обут с един сандал, а другият е на главата му.

Императорът и свитата му били шокирани, но не го показали. Докато си разменяли приветствия, гледали обувката като хипнотизирани, а Бодхидхарма се смеел.

На императора му било неудобно да говори за това пред хората и след като изчакал всички да се разотидат и останали насаме с Бодхидхарма, го попитал:

- Кажете ми, защо се правите на шут? Или се подигравате с нас? Защо дойдохте обут с един сандал, а другият бяхте сложили на главата ви?

Бодхидхарма се засмял и казал:- Защото не мога да не се смея над себе си. Такъв човек съм, че не отделям прекалено голямо

внимание на главата. Краката и главата за мен са еднакви, висшето и низшето е изчезнало. Освен това бих искал да кажа, че не ме интересува какво ще си помислят хората за мен. И искам от първия момент на пристигането ми да знаете с какъв човек си имате работа.

Императорът мълчал известно време, вероятно обмисляйки чутото, след това казал:- Извърших множество благочестиви дела: построих из цялата страна будистки манастири,

хиляди монаси се хранят от моите запаси, милиони китайци станаха будисти. Кажете, заслужих



ли по този начин милост на онзи свят?Бодхидхарма погледнал императора в очите и казал:- Ваше Величество, това не е заслуга.Императорът бил потресен, тъй като много монаси и мисионери му казвали: „Това ще е

вашата заслуга, ще постигнете седмото небе, стройте повече, жертвайте повече, сейте будизъм из цялата страна." А пък сега дошъл Бодхидхарма и отрекъл заслугата му.

Но император У бил много културен човек. Той сменил темата и казал:- Тогава ми кажете нещо за светата истина на Буда.И Бодхидхарма отговорил:- Нищо не може да се каже за нея, защото тя е безгранична. И помнете - свято и несвято -

това са понятия на двойнствения ум; в природата няма свято и несвято. Природата просто съществува.

Това вече било прекалено. Императорът много се обидил. Та нали Бодхидхарма отричал дори светата истина на Буда! За момент той забравил учтивостта си и силно възкликнал:

- Тогава кой стои насреща ми? Бохидхарма се поклонил и казал:- Ваше Величество, не знам.Като не намерил в Китай достойни ученици, след известно време Бодхидхарма се усамотил в

отдалечен манастир. Този манастир станал център на поклонение за множество хора.Те можели да видят Бодхидхарма, но не лицето му. Той седял в залата гърбом, като заявил,

че няма да се обърне, докато не се появи достоен ученик. Така прекарал няколко години. Мнозина изявявали желание да станат негови ученици, но безуспешно.

Накрая се появил някакъв човек и се обявил за ученик. Бодхидхарма мълчал. Ученикът извадил нож и си отсякъл пръста. Настанала суматоха, а ученикът казал, че ако учителят не се обърне към него, ще се самоубие веднага. Бодхидхарма се обърнал...

След деветгодишен престой в Китай Бодхидхарма решил да се върне в Индия. Той извикал четиримата си ученици и казал:

- Предайте същината на учението с едно изречение, за да мога да преценя доколко сте ме разбрали.

Първият ученик изрекъл:- Състрадание. Виждам същината на учението в това.Бодхидхарма казал: -Ти имаш костите ми. Вторият ученик казал:- Да бъдеш съзнателен. Бодхидхарма казал:- Ти имаш плътта ми. Третият казал:- Същината на учението не може да се изрази с думи.Бодхидхарма отвърнал:- Ти имаш костния ми мозък.Той се обърнал към четвъртия. В очите на ученика имало сълзи и той паднал в краката на

учителя. Бодхидхарма го вдигнал, раздрусал го и пак попитал:- В какво е същината на учението? Ученикът мълчал и само сълзите му се стичали по бузите му. Сълзи на радост и

благодарност. И не казал нито дума. Бодхидхарма го прегърнал и казал:- Ти и аз сме едно. Сега мога да си замина спокойно, като знам, че има кой да ме наследи.

РЪКАТА НА МОКУСЕНМокусен Хики живял в един храм в провинция Тамба. Един от неговите последователи му се

оплакал, че жена му е много стисната. Мокусен отишъл при нея и й показал свитата си в юмрук длан.

- Какво искаш да кажеш? - учудено попитала жената.-Да допуснем, че ръката ми е свита в юмрук през цялото време. Как би нарекла това? -

попитал Мокусен.



- Недъг - отговорила жената.Тогава той разтворил дланта си и отново попитал:- А ако ръката ми е винаги в това положение? Как ще наречеш това?- Друг недъг - отговорила жената.- Щом добре разбираш това, ти си добра жена, - приключил разговора Мокусен и си тръгнал.След неговото посещение жената започнала да помага на мъжа си и в трупането на пари, и в

харченето им.

НАЙ-ЦЕННОТО НЕЩО НА СВЕТАЕдин ученик попитал учителя Сънцан (яп. Содзан):- Кое е най-ценното на света? Учителят отговорил:- Главата на умряла котка.- Защо? - попитал студентът.- Защото никой не може да я оцени.

СЪНЦAH ПОСРЕЩА УЧЕНИКВеднъж в разговор със своите монаси Сънцан казал:- Когато идва ученик, излизам да го посрещна без намерение да му помогна.Неговият брат Син-хуа чул тази забележка и казал:- Когато идва ученик, невинаги излизам да го посрещна, но ако все пак изляза, непременно

ще му помогна.Неген: Линдзи, велик майстор на дзен от династията Тан, напуснал този свят на 10 януари

867 г. Преди да умре, той казал:- След като си отида, не разрушавайте моя дзен. Пазете учението помежду си.Сънцан, един от учениците му, попитал:- Тогава кой трябва да разруши вашия дзен?- Ако някой те попита какво е това дзен, - попитал Линдзи, - ти какво ще отговориш?Сънцан извикал: -Хо!Учителят останал доволен от този отговор и промърморил:- Кой би допуснал, че моят дзен ще бъде разрушен от това сляпо магаре?!И с тези думи той умрял.Будизмът използва негативни думи, за изразяване на реалността. Това е единственият начин

да се избегне объркване в думите. Когато Линдзи помолил да не разрушават неговия дзен, той постулирал своя дзен двойнствено, затова Сънцан се присъединил към него в този начин на изразяване. Също така когато учителят пожелал да види с очите си как ще живее неговият дзен, Сънцан нагледно му показал това и събралите се там монаси станали свидетели на безсмъртието на любимия си учител. Последните думи на Линдзи били всъщност негативен израз на одобрение.

Дзен не е предмет, който може да бъде предаден от учителя на ученика. Вятърът може да угаси пламъка на свещта, но при благоприятни условия тя отново ще се запали, давайки същата светлина, както и преди. Нима след това той няма да бъде същият непрекъснат пламък? Сънцан не бил единственият човек, който получил дзена на Линдзи, но той се оказал достатъчно смел да го покаже пред умиращия си учител. И дзенът станал негов.

Що се отнася до коана на тази история, знаем, че най-добрата помощ според дзен е „да не се помага". Многобройни секти от различни религии си поставят за цел да помогнат на хората, като не разбират, че излишната помощ пречи на вътрешното израстване, както на тези, които получават помощта, така и на тези, които я оказват. Както слънчевата светлина изпълва градината, така и Сънцан посрещал ученика без всякакви мисли за помощ. Какво изумително разположение надуха, на спокойната любяща доброта!

Като изразил своя дзен позитивно, Синхуа не изпаднал в противоречие с дзена на Сънцан, а го подкрепил от обратната гледна точка. Позитивност без негативност може да таи в себе си опасност. Негативност без позитивност води до апатия. Синхуа вероятно възнамерявал да държи юздите на контрола над „сляпото магаре", но аз казвам: „Тук, братко, внимавай за всяка своя стъпка, тъй като пред теб има пропаст!"

Генро: Единият брат казва „не", другият брат казва „да". Така те продължават делото на



баща си, като го подобряват и усъвършенстват.Жълтата река (Хуанхъ) тече хиляди Ли5 на север,След това завива на изток и тече непрекъснато.Няма значение как се извива,Водите й извират от планината Кун-лун.

ДА ИЗГУБИШ ПЪТЯ- Още някой стих няма ли да кажеш? - Готово, - отвърнал ученикът. - Значи ти просто си изгубил Пътя.

ТАЙНО ДЕЙСТВИЕУченик попитал Банкей:- В какво се състои истината на Буда? Банкей отговорил:- Защо не питаш за своя собствен ум или за себе си?- О, учителю, - казал ученикът. - Какво съм аз? Какво трябва да постигна?- Ти трябва да обърнеш внимание на онова, което е известно като „тайно действие".- Какво е това „тайно действие", кажете ми, учителю!Учителят отворил широко очи, а после ги затворил.

ШЬОУН И НЕГОВАТА МАЙКАШьоун бил учител по дзен от сектата Сото. Когато бил още ученик, умрял баща му,

завещавайки му да се грижи за старата си майка.Всеки път, като отивал в залата за медитация, Шьоун взимал майка си със себе си. Понеже тя

го придружавала и когато посещавал манастири, той не можел да живее заедно с монасите. Затова му се наложило да построи колиба, в която живеел и се грижел за майка си. Преписвал сутри и будистка поезия и така изкарвал малко пари за прехрана.

Когато Шьоун купувал риба за майка си, хората му се присмивали, защото на будистките монаси не се разрешава да ядат риба. Шьоун не обръщал внимание на това, но майка му се притеснявала от подигравките. Накрая тя му казала: „Реших да стана монахиня. Аз също мога да бъда вегетарианка." След това започнали да учат заедно.

Шьоун обичал музиката и свирел много добре на цитра кото, както и майка му. Обикновено по пълнолуние свирели заедно. Една вечер минаваща наблизо млада жена чула музиката. Дълбоко развълнувана, тя поканила Шьоун на гости следващата вечер да й посвири. Той се съгласил. Няколко дни по-късно Шьоун я срещнал на улицата и й благодарил за гостоприемството. Хората започнали да му се присмиват, оказало се, че бил на гости у проститутка.

Веднъж Шьоун заминал да чете лекции в отдалечен храм. Като се върнал няколко месеца по-късно, майка му била умряла. Приятелите му не знаели къде да го търсят, затова погребалният ритуал бил започнал. Шьоун си приближил до ковчега и почукал по него с тоягата си.

- Мамо, синът ти се завърна, - казал той.- Радвам се, че си тук, синко, - отговорил си сам вместо майка си.- Аз също се радвам, - казал Шьоун. След това се обърнал към събралите се:- Церемонията завърши, можете да погребете тялото.Когато Шьоун остарял, започнал да усеща, че краят му наближава. Една сутрин помолил

учениците си да се съберат около него, като казал, че възнамерява да умре по обед. Като запалил благовония пред портретите на майка си и на стария си учител, написал следните стихове:

Петдесет и шест години живях колкото можех добре,Следвайки пътя си по този свят. Дъждът спря и облаците се разпръснаха. И пълната луна тихо свети в синьото небе.Насъбралите се около него ученици чели на глас сутрата и съпроводен от тези свещени

думи, Шьоун починал.

5 Китайска мярка за дължина равна на половин миля.



СИЛАТА НА СЛОВОТОЕлин ученик отишъл при Джаоджоу да получи напътствие в дзен.- Много постех като млад, тялото ми се състари рано и вече нямам сили да стана от стола, за

да приветствам онези, които идват при мен, - казал Джаоджоу и след малко додал. - Разбирате ме, нали?

Ученикът надали разбрал Джаоджоу докрай, но почувствал силата в неговите думи и възкликнал:

- Какъв прекрасен учител сте!

ПЕСТЕЛИВО ОБУЧЕНИЕМлад лекар от Токио на име Кусуда срещнал съученик, който в момента изучавал дзен. Той

го попитал какво е това:- Какво е, не мога да ти кажа, - отговорил приятелят, - но поне знам едно. Ако разбереш дзен,

няма да се страхуваш от смъртта.- Чудесно, - казал Кусуда, - ще опитам. Къде да си намеря учител?- Иди при наставника Нан-ин, - посъветвал го приятелят му.И така, Кусуда отишъл при Нан-ин. Той взел със себе си дълга кама, за да провери доколко

самият учител не се страхува от смъртта.Като съзрял Кусуда, Нан-ин извикал:- Здравей, приятелю! Как си? Толкова отдавна не сме се виждали!Изумен, Кусуда отговорил:- Но ние никога не сме се срещали!- О, така ли, - отбелязал Нан-ин, - взех те за другия лекар, който учеше при мен.Като пропуснал заради това начало възможността да изпита учителя, Кусуда с нежелание

попитал може ли да получи напътствие в дзен. Нан-ин казал:- Дзен не е трудно нещо . Щом си лекар, лекувай болните с милосърдие, това е същината на

дзен.Кусуда ходил три пъти при Нан-ин. Всеки път той му казвал едно и също:- Лекар не трябва да си губи времето тук. Отивай си и се грижи за болните.Кусуда все още не можел да проумее по какъв начин това учение може да го избави от

страха от смъртта. Затова, като дошъл четвърти път, той се оплакал:- Приятелят ми каза, че постигналият дзен вече не се бои от смъртта. Всеки път, когато

идвам тук, ми казвате да се грижа за болните си. Толкова и сам знам. Ако това е същността на тъй наречения дзен, нямам намерение да идвам повече тук.

Нан-ин се усмихнал и погалил лекаря.- Бях прекалено строг към теб. Позволи ми да ти дам един коан.И му възложил „Му", първият коан от книгата „Мумонкан" („Проход без врата")6, който най-

често се възлага на начинаещите.Кусуда поумувал две години над проблема за „нищото" (или „несъщественото") и накрая

решил, че вече е прозрял същността му. Но учителят му рекъл:- Не ти още не си проникнал в него!Още година и половина Кусуда продължавал с концентрацията. Съзнанието му неусетно се

отърсило от грижите. Проблемите изчезнали. Нищото се оказало всичко. Той лекувал добре болните си и, без сам да знае как, се отървал от мислите за живота и смъртта. Когато отново отишъл при Нан-ин, старият учител само се усмихнал.

АЛЧНИЯ ХУДОЖНИКГессен бил монах-художник. Преди да започне да рисува, той винаги настоявал да му платят

предварително и искал много висока цена. Бил известен като Алчния художник. Веднъж една гейша му поръчала картина.

- Колко можете да платите? - попитал Гессен.- Колкото поискаш, - отговорила тя. - Но искам да работиш пред очите ми.В уречения ден извикали Гессен при гейшата. Тя уреждала празненство за своя покровител.

Гессен усърдно работел над картината. Когато я завършил, той поискал нечувано висока цена за 6 Както на японски се четат „У” и „Умънгуан”. Самият коан е свързан с името на Джаоджоу.



нея.Получил исканата сума, а гейшата се обърнала към покровителя си с думите:- Този художник иска само пари, картините му са прекрасни, но умът му е низък. Парите са

го развратили. Не може да се показва пред хора картина, нарисувана от такъв низък човек. Тя става само за някоя от фустите ми.

Като повдигнала полите на кимоното си, тя помолила Гессен да направи друга рисунка върху фустата й.

- Колко можете да платите? - попитал Тесен.- О, колкото искаш, - отговорила гейшата. Гессен поискал фантастична цена, нарисувал

картината и си тръгнал.По-късно се разбрало, че Гессен имал основания да трупа пари. В неговата провинция често

имало опустошаваш глад. Богатите не помагали на бедните, затова Гессен имал таен склад, който пълнел със зърно за бедствени случаи. Пътят от неговото село до мястото за поклонение бил в окаяно състояние и пътниците много страдали от това. Гессен искал да построи по-добър път.

Учителят му умрял, без да осъществи намерението си да построи храм, и Гессен искал да направи това вместо него.

След като Гессен изпълнил тези свои три желания, той захвърлил четките и боите. И след като се усамотил в планината, никога повече не рисувал.

ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИПопитали учителя Мадзу (Башьо):- В беседи с учениците си вие сте против думите, казвате: „Който знае, не говори!" Но сам не

мълчите. Как да разбирам това?Мадзу отговорил:- Другите говорят. Аз цъфтя!

ИЗПРЕВАРВАЩО СЪЗНАНИЕМлад ученик на Банкей се занимавал с бойни изкуства. Веднъж решил да изпита духа на

учителя си и внезапно го нападнал с копие, докато Банкей седял и не подозирал за атаката. Банкей спокойно отбил удара с броеницата си. После казал на ученика:

-Техниката ти все още не е съвършена. Съзнанието ти избърза пред нея.

СЪКРОВИЩЕЕдин знатен човек помолил дзен-наставника Такуан да му даде съвет как да прекарва

времето си най-добре. Той чувствал, че дните му са погълнати от работата, че постоянно се старае да седи неподвижно, за да спечели уважението на другите, и че през това време животът му ставал все по-безрадостен.

Такуан мълчаливо написал 8 китайски йероглифа и ги подал на човека:Този ден няма да се повтори.Мигът е по-ценен от съкровищата.Този ден няма да се върне.Всяка минута е безценно съкровище.

ВОИНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТОВеднъж дивизия на японската армия участвала във военни учения и неколцина офицери

решили да се настанят в храма на Гадзан.Той казал на готвача:- Не давай на офицерите различна от нашата храна.Това силно разгневило военните, които били свикнали с почтително отношение. Един от тях

отишъл при Гадзан и попитал:- За какви ни мислиш? Ние сме воини, жертващи живота си за страната си. Защо не се

отнасяш към нас както подобава?Гадзан строго отвърнал:- А ти за какви ни мислиш? Ние сме воини на човечеството, нашата цел е спасението на

цялото съществувание.



СЪОБРАЗИТЕЛНИЯТ И ГЛУПАВИЯТ УЧЕНИКВеднъж попитали Бодхидхарма: „Кой ученик е съобразителен и кой е глупав?"Бодхидхарма отвърнал: „Съобразителният ученик не е привързан към думите на учителя, той

използва собствения си опит, за да открие Истината. Глупавият ученик разчита на това, че постепенно всичко ще си дойде на мястото и той ще разбере казаното от учителя. Учителят има два типа ученици - първите слушат думите му, без да свързват материалното и нематериалното, не се привързват към формата или към безформието, не мислят за живото и неживото - това са съобразителните ученици. Другите, които очакват постепенно разбиране, трупане на знания и смесване на доброто и злото - са глупавите.

Съобразителният ученик разбира мигновено: той не използва низшия си ум, когато слуша учението, но и не следва висшия си ум, той превъзмогва и мъдростта, и невежеството."

СЪЧУВСТВИЕТО НА БОКУДЖОБокуджо отивал със свой ученик в храма след сутрешната си разходка. Изотзад се

приближил някакъв човек, ударил го силно с тояга по гърба и избягал. Бокуджо дори не се обърнал и продължил да върви. Ученикът бил потресен.

- Защо не реагирахте? Какво ви става? Този човек ви удари толкова силно, а вие дори не се обърнахте!

- Това си е негов проблем. Сигурно клетникът е луд. Много му съчувствам. Не можех да се обърна назад, тъй като вече е луд - това би влошило състоянието му. Като се прибере вкъщи, може да почувства вина и да си помисли, че го осъждам. Това е нечовешко. Той така и така е в беда, няма нужда да му създавам нови проблеми.

СЪЩНОСТТА НА ДЗЕНДзен - това е творческо състояние, възникващо, когато „жадният пие от извора на битието".

То не може да се изрази с думи, но майсторите се стремят да го изразят, като дават за пример своя живот, като че ли казват: „За какво са ми думи, прави като мен."

Умът - това са постоянни въпроси и отговори. Любознателният човек трябва да има въпроси, но ако той приеме даден отговор, то въпросът ще умре. Въпросите трябва да останат. Един вечен въпрос към битието и един вечен непрекъснат отговор на битието.

Един учен отишъл при Буда и задал много въпроси наведнъж. Буда го попитал: „Да търсите ли дойдохте или да задавате въпроси?" Ученият отговорил: „Има ли разлика? Въпросът е търсене." Буда казал: „Разликата е същата като при сравняването на Земята и Небето. Търсенето е жажда, а въпросът е игра на ума."

В ЕДНО ДЗЕНСКО ХАЙКУ СЕ КАЗВА:Дивите гъски летят над езерото. Езерото, разбира се, ги отразява. Гъските не молят: „Отрази ни." Езерото не казва: „Благодаря, че се отразихте в мен."

СЪЩНОСТТА НА ДЗУМИНМислейки, че е постигнал дзен, Дзуейън като съвсем млад монах изоставил манастира на

Дзумин и тръгнал да странства из Китай. Когато след много години той отново посетил манастира, старият му учител попитал:

- Кажи ми в какво е същността на будизма?Дзуейън отговорил:- Ако облакът не виси над планината, то светлината на луната се отразява във водите на

езерото.Дзумин гневно погледнал бившия си ученик:- Остаря. Косите ти побеляха, зъбите ти оредяха, а все още имаш такава представа за дзен.

Как можеш да избегнеш раждането и смъртта?Сълзи потекли по бузите на Дзуейън и той склонил ниско глава. След няколко минути той

попитал:



- Кажете ми, моля, в какво е същността на будизма?- Ако облакът не виси над планината, то светлината на луната се отразява във водите на

езерото.Учителят още не бил свършил да говори, когато ученикът получил просветление.

СУХИТЕ ЛИСТАПодготовката за откриването на новата императорска градина отнела три години. Накрая

всички работи били привършени и императорът поканил свитата си да се наслади на красотата й.Всички изпаднали във възторг и сипели комплименти. Но императорът се интересувал от

мнението на учителя Линдзи, когото смятали за ненадминат познавач на този вид изкуство. Когато императорът се обърнал към Линдзи, всички присъстващи отправили поглед към тях и се възцарила тишина. Линдзи отговорил:

- Странно, но не виждам нито едно сухо листо. Как може да има живот без смърт? Тъй като тук няма сухи листа, градината е мъртва. Мисля, че тази сутрин са я мели. Наредете да донесат малко сухи листа.

Когато донесли и разхвърляли листата, вятърът започнал да си играе с тях. Градината се оживила от шепота им.

Учителят казал:- Сега всичко е наред. Градината ви е прекрасна, но беше прекалено подредена. Изкуството е

най-велико, когато е незабележимо.

ЩАСТЛИВИЯ КИТАЕЦВсеки, който е бил в китайските квартали в Америка, е виждал статуи на един усмихнат

дебеланко с торба на гърба. Китайските търговци го наричат Щастливия китаец или Смеещия се Буда.

Този човек на име Будай (яп. Хотей) живял по време на династия Тан (618-907). Той не желаел да го смятат за дзен-учител, нито да събира ученици около себе си. Вместо това бродел из улиците с голяма торба на гърба. В торбата имало плодове, орехи, сладкиши, които раздавал на децата, насъбрали се около него. Така уличките заприличвали на днешните детски градини.

Като срещал последовател на дзен, той задължително протягал ръка и казвал:- Дай пара.Когато някой го молел да се върне в манастира и да учи другите, той пак казвал:- Дай пара.Веднъж, когато той се разхождал, зает с веселата си работа, минал един друг дзен-учител и

попитал:- В какво е смисълът на дзен?Вместо отговор Будай безмълвно тръснал чувала на земята.- А какво е тогава реализацията на дзен? - попитал пак другият.Щастливия китаец метнал чувала на гърба си и продължил по пътя си.

КАТО ВСИЧКИИмало едно време един човек, който живял като всички, работил като всички и дори умрял

като всички.Но някой написал притча за него и я дал на дзен-наставник. Майсторът знаел какво да прави

с нея и я превърнал в свое учение. И учението се разпространило из околността. Хората започнали да възхваляват майстора на дзен, на когото всъщност му било безразлично. И започнали да прииждат на тълпи да чуят великото учение.

И дошъл веднъж да чуе учението един обикновен човек, който живеел като всички и работел като всички. И учението му харесало, и той последвал напътствията. Просветлил се той и помъдрял, макар това да останало незабелязано от никого освен от него. И написал притча за съседа си, който никога не ходел да слуша учението на майстора, но живеел като всички. И дал притчата на майстора на дзен. А дзен-наставникът свил рамене и просто рекъл: „Благодаря". И продължил да разпространява учението си.

ИЗКУШЕНИЕ



Двама монаси отивали от един манастир в друг. По пътя си трябвало да прекосят буйна река. Когато наближили брода, едно момиче ги помолило да му помогнат да премине. Единият мълчаливо го вдигнал и го пренесъл на другия бряг.

Двамата монаси продължили по пътя си. След два часа другият се обърнал към спътника си и казал:

- Това, което направи, не беше редно. Забранено ни е да докосваме жени, камо ли да ги вдигаме на ръце. Не трябваше да го правиш.

Първият отговорил:- Аз я пренесох на другия бряг за една минута и веднага я забравих, а ти още я носиш в

мислите си.

СВЕТЛИНАТА ТИ МОЖЕ ДА ПОМРЪКНЕЕдин последовател на школата Тендай, отишъл да се учи при дзен-учителя Гадзан. Когато

след няколко години се наканил да си тръгне, Гадзан го предупредил:- Умозрителното изучаване на Истината е полезно само като начин за събиране на материал

за проповед. Но помни, че светлината на твоята истина може да помръкне.

ТЪНКАТА КОПРИНАКогато някой забелязал, че подвързиите от тънка коприна са неудобни, защото бързо се

изтъркват, Тона отвърнал:-Тънката коприна става особено привлекателна, след като ръбовете й се разнищят, а свитък,

украсен със седеф - когато раковините изпопадат.В отговор на твърдението, че многотомно произведение не изглежда добре, ако подвързията

не е еднаква, Кою-Содзу казал:- Стремежът на всяка цена да се подбират сходни предмети е за глупаците. Много по-добре

е, ако те са различни.Изобщо каквото и да вземеш, да се събират части в едно цяло не е добре. Интересно, че ако

нещо недовършено е оставено така, това предизвиква усещане, че животът тече дълго и спокойно.Даже при строежа на императорския дворец нарочно оставяли едно място недовършено. Във

вътрешните и външни съчинения, писани от древни мъдреци, също липсват множество глави и раздели.

ТЪРГОВЕЦЪТ НА КЕХЛИБАРСинът на китайски селянин достигнал пълнолетие и баща му пожелал той да изучи занаят

при местния търговец на кехлибар.Първия ден търговецът дал на момчето късче кехлибар и казал:- Вземи го и иди измети градината.В края на деня момчето върнало кехлибара на търговеца и отишло да спи. На другия ден се

случило същото и така продължило цял месец.През втория месец търговецът давал сутрин кехлибара на момчето и го пращал да мие

чинии, като вечерта си взимал кехлибара обратно. През цялата година пращал момчето на покупки, карал го да коси тревата, да боядисва оградата и го пращал до града по разни дела.

Минала година и на момчето му омръзнало. То отишло при търговеца и казало:- Омръзна ми да чиракувам, нищо не научих, работех като вол и нищо не получих в замяна.

Тръгвам си.- Добре, - отговорил търговецът. - Свободен си да си вървиш.- Знаете ли, - казал ученикът. - Искам да ми платите за тази година тежък труд.- Разбира се, - отвърнал търговецът. - Вземи този кехлибар, продай го на пазара и задръж

парите.Момчето погледнало късчето кехлибар и възкликнало:- Но той е фалшив!

ТОЧНАТА ПРОПОРЦИЯСен-Но Рикю, майстор на чя-но-ю7, поискал да окачи на един стълб кошница цветя. Помолил

7 Чайната церемония



за помощ един дърводелец, като му посочвал отдолу къде да закачи кошницата - малко по-високо или по-ниско, малко по-надясно или по-наляво, докато накрая сметнал, че тя си е точно на мястото.

- Ето сега тя е точно на мястото си, - казал накрая Сен-Но Рикю.За да го изпита, дърводелецът отбелязал мястото, а след това се престорил, че е забравил

къде точно трябва да постави кошницата.-Тук, или може би тук, - питал дърводелецът, сочейки различни места.Но чувството за пропорция у майстора на чя-но-ю било толкова прецизно, че той посочил на

дърводелеца абсолютно същото място.

ТРИТЕ ВИДА УЧЕНИЦИДзен-наставникът Геттан живял в края на династия Токугава. Той казвал:- Има три вида ученици: такива, които предават дзен на другите; такива, които се грижат за

храмовете и светините; също така съществуват торби за ориз и закачалки за дрехи.Гадзан споделял тази мисъл.Когато той учил при Текисуй, учителят му бил много строг, понякога той дори биел

учениците си. Други не искали да понасят такова отношение и си тръгвали. Гадзан обаче останал, като казвал:

- Лошият ученик използва влиянието на учителя. Средният се възхищава от добрината на учителя. Добрият ученик израства под силния натиск на дисциплината.

ТРИ УДАРА С ТОЯГАТуншан (яп. Тодзан) отишъл при учителя Юнмън (яп. Уммон). Юнмън го попитал откъде

идва.- От село Чаду, - отговорил Туншан.- А в кой манастир беше през лятото? - попитал Юнмън.- В манастира Баоън, който е на южния бряг на езерото, - отговорил Туншан.- Кога го напусна? - попитал Юнмън, като се чудел колко ли още Туншан ще може да

отговаря на въпросите му.- На 25 август, - отговорил Туншан.- Би трябвало да те ударя с тоягата три пъти за такива отговори, но ти прощавам, - казал

Юнмън.На другия ден Туншан се поклонил на Юнмън и попитал:- Вчера ми опростихте три удара с тояга, но не мога да разбера защо.Упреквайки Туншан за бездушните отговори, Юнмън казал:- За нищо не ставаш, за нищо не те бива. Ти просто се мотаеш от един манастир в друг.Юнмън още не бил свършил да говори, когато Туншан получил просветление.

ТУНЕЛЪТДзенкай, син на самурай, отишъл в Ело (дн. Токио), където станал приближен на

високопоставен сановник. Той се влюбил в жената на чиновника и бил разкрит. При самозащита убил чиновника, след което избягал с жена му. По-късно двамата станали крадци. Но жената се оказала толкова алчна, че Дзенкай се изпълнил с омерзение към нея. Накрая той я изоставил и отишъл далеч в провинцията Будзен, където станал просяк.

За да изкупи миналото си, Дзенкай решил да извърши някакво добро дело в живота си. Той научил, че съществува опасен път покрай една пропаст, отнела живота на много хора, и решил да прокопае тунел през планината.

Денем просел храна, а нощем копаел тунела. След 30 години той бил дълъг 280 фута, висок 20 фута и широк 30.

Две години преди края на работата, синът на убития чиновник открил Дзенкай и дошъл да го убие за отмъщение.

- С радост ще ти дам живота си, - казал Дзенкай. - Позволи ми само да завърша тази работа. В деня, в който привърша, можеш да ме убиеш.

Синът чакал ден, два. Но минавали месец след месец, а Дзенкай продължавал да копае.Синът се отегчил от безделието и започнал да му помага. След като копали повече от година,



той започнал да се възхищава на волята и характера на Дзенкай.Накрая тунелът бил готов и хората вече можели да пътуват безопасно през него.- Сега можеш да ми отсечеш главата, - казал Дзенкай. - Готов съм.- Как бих могъл да отсека главата на моя учител, - попитал синът на чиновника със сълзи в

очите.

ТИ СИ БУДАВ Токио по време на династията Мейджи живели двама известни учители, различни по

характер. Единият от тях, Унто, учител от школата Шингон, стриктно спазвал всички заповеди на Буда. Никога не пиел стимулиращи напитки, и не ядял нищо след 11 сутринта. Другият учител, Туншан, професор по философия от императорския университет, никога не спазвал заповедите. Хранел се когато си поиска, дори си подремвал през деня.

Веднъж Унто посетил Туншан, който в този момент пиел вино, от което един будист не трябвало да вкусва дори капка.

- Приветствам те, братко! - казал му Туншан. - искаш ли да пийнеш?- Никога не пия, - важно отговорил Унто.- Който не пие, не заслужава да бъде наричан човек - казал Туншан.- Нима ти не ме смяташ за човек само за това, че не пия тази отрова?! - извикал Унто

разгневен. - Ако не съм човек, какво съм тогава?- Буда, - отговорил Туншан.

УБИЙСТВО НА БУДИЗМАГадзан поучавал своите последователи: - Онези, които се обявяват против убийството, и

искат да запазят живота на всички чувстващи същества, са прави. Прекрасно е да бъдат защитавани дори животните и насекомите. Но какво да правим с онези, които разрушават благосъстоянието и икономиката, които убиват времето? Ние не трябва да се отнасяме несериозно към това.

Онзи, който проповядва, без да е просветлен, убива будизма.

УКРОТЯВАНЕТО НА ОПЪРНИЧАВИЯ ПРИЗРАКЕдна млада жена се разболяла и смъртта й наближавала.- О, колко те обичам! - казала тя на мъжа си. - Не искам да те напускам. Не смей да се жениш

за друга след смъртта ми. Ако го направиш, ще се върна при теб като призрак и постоянно ще те преследвам.

Скоро умряла. Шест месеца мъжът й спазвал последното й желание, но после срещнал друга жена и я обикнал. Решили да се оженят. Веднага след годежа при него всяка нощ започнал да идва призракът на първата му жена и да го укорява за неверността му. Призракът бил много умен и прекрасно информиран. Той точно преразказвал на човека какво става между него и възлюбената му. Ако мъжът правел на годеницата си подарък, призракът подробно го описвал. Той дори повтарял всичките им разговори и описвал подробности от срещите им. Това толкова измъчвало човека, че той загубил съня си. Някой го посъветвал да потърси помощ от дзен-учителя, който живеел недалеч от селото. Отчаян, човекът отишъл при него.

- Изглежда първата ти жена е станала призрак и знае всичко, което правиш, - обобщил монахът. - Каквото и да правиш, каквото и да говориш, каквото и да подариш на любимата си, жена ти знае всичко. Сигурно тя е много умен призрак, достоен за възхищение. Ето моя съвет - когато жена ти се появи следващия път, опитай се да се спазариш с нея. Кажи й, че тя знае за теб толкова много, че ти не би могъл да скриеш нищо от нея и че ако тя отговори правилно на един-единствен твой въпрос, ти й обещаваш да развалиш годежа и завинаги да останеш вдовец.

- Какво трябва да я попитам? - казал човекът.- Вземи пълна шепа соеви зърна и я помоли да каже точния им брой. Ако тя не може да

отговори, никога повече няма да те безпокои.Вечерта, когато призракът се появил, човекът приветливо го посрещнал и споделил

впечатлението си, че призракът знае всичко.- Разбира се, - отговорил призракът. -Знам и това, че днес си ходил при монаха.- Щом знаеш толкова много, - настоятелно казал човекът, - тогава кажи ми колко соеви зърна



има в шепата ми.Призракът така и не се вяснал повече.

ОЦЕТЪТ НА ТОСУИТосуй се отказал от формализма, царящ в храмовете, и заживял като скитник под един мост.

Когато остарял, един приятел му обяснил как да изкарва прехраната си, без да проси. Дзен-учителят показал на Тосуй как да събира ориз и да произвежда от него оцет и Тосуй се занимавал с това до смъртта си.

Веднъж когато правел оцет, някакъв просяк му дал портрет на Буда. Тосуй го закачил на стената на коптора си и му сложил надпис, който гласял: „Драги ми Амида Буда, тази стая е много тясна. Мога да ви позволя да останете тук за известно време. Но хич не съм заритал за вашия рай."

УПОРСТВОЕдин човек изучавал дзен под ръководството на Бокуджо, на когото бил много предан. Всеки

път, когато се доближавал до него, Бокуджо махвал с ръка и казвал: „Не сега, не сега." Една вечер ученикът съвсем се отчаял:

- Какъв е начинът? Нямам напътствия, които да следвам, за да се реализирам. Учителят просто ме гони, като казва: „Не сега." Какво бих могъл да направя? И какво да мисля за всичко това?

Той продължавал в същия дух, мислейки, размишлявайки, медитирайки, отчаяно, но упорито придържайки се към обекта на своето изследване и разглеждайки го от всички възможни гледни точки. Внезапно нещо го осенило и той на мига осъзнал какво иска от него учителят. На следващото утро го посетил. Щом го видял, учителят възкликнал:

- Най-сетне го разбра! Най-сетне!...

СМЪРТТА НА БОКУДЖОКогато усетил, че краят му наближава, Бокуджо събрал учениците си и им съобщил това.

После им казал:- Вие всички ме познавате добре. И знаете, че цял живот не съм подражавал на никого. Сега

искам от вас съвет. Знаете ли някакъв необикновен начин да напуснеш живота?Един ученик предложил:- Може би да умрете в поза лотос, учителю? Но другите ученици възроптали:- Мнозина мъдреци са умирали в позата лотос, това не е нито ново, нито оригинално.Друг ученик казал:- Можете да умрете прав, учителю.Те обсъждали това така, сякаш ставало дума за някаква игра.Някой отново възразил:- Не, други вече са умирали прави. Това също ще бъде повторение.Тогава някой предложил:- В такъв случай остава само да умре на челна стойка. Мисля, че така още никой не е умирал.В този момент Бокуджо се усмихнал и казал:- Ето това ми подхожда. Сбогом, приятели!След което той застанал на челна стойка и умрял. Учениците му се стъписали. Всичко

станало толкова неочаквано, толкова внезапно. Те мислели: „Какво да правим сега с тялото, застанало в тази поза? Нашият учител е такъв чудак... Би могъл да ни каже какво да правим сега..." Така седели в недоумение, докато някой не намерил изход:

- Слушайте, сестра му е монахиня в женския манастир наблизо. Нека по-добре я извикаме, да не би да направим нещо погрешно. А би било много лошо, ако объркаме нещо с нашия учител.

Двама от учениците се втурнали през глава да викат сестрата на Бокуджо. Тя дошла силно разгневена, като от прага се развикала:

- Той цял живот беше хулиган и никога не се държеше като нормален човек. Но и през ум не ми е минавало, че и в смъртта си ще се държи хулигански. Това вече е прекалено! Къде е?

Учениците й направили път и като доближила застаналото на челна стойка тяло, монахинята казала:



- Бокуджо, ти си идиот! Постигна просветление, но не престана с номерата си. Слизай долу, лягай на кревата и умирай като всички нормални хора.

На Бокуджо му се наложило да се подчини, тъй като по-голямата сестра трябва да се слуша. Учениците не повярвали на очите си! Та нали те проверили! Той не дишал и сърцето му не биело. Бокуджо се отпуснал на кревата и казал на сестра си:

- Е, добре, можеш да си вървиш, не се безпокой. Ще умра както е редно.Сестра му си отишла и той веднага умрял както е редно. Учениците му отново проверили.

Всичко било както преди - нито дихание, нито пулс.

СМЪРТТА НА ЕШЮНМонахинята Ешюн била прехвърлила шейсетте, когато решила да напусне този свят.

Помолила монасите да издигнат на двора погребална клада.Спокойно седнала на върха на дървената пирамида и подпалила около себе си краищата й.- О, сестро! - възкликнал един от монасите. - Не ти ли е горещо?-Това може да обезпокои единствено глупак като теб, - отговорила Ешюн.Пламъците се издигнали и тя преминала в отвъдното.

ПОУЧИТЕЛЕН РАЗГОВОР СРЕЩУ НОЩУВКАВсеки странстващ монах можел да спре за нощувка в дзенски храм при условие, че победи в

спор живеещите в храма. Ако ли пък той бъде победен, налагало се да си тръгне.В един храм в Северна Япония живели двама братя монаси. Големият брат се учел, а на

малкия много не му се удавало. На всичко отгоре той имал само едно око. Веднъж странстващ монах дошъл в техния манастир и поискал да пренощува, като предложил съгласно обичая да побеседват за висшето учение.

Големият брат, уморен от дневните си занимания, изпратил по-малкия да участва в разговора вместо него.

- Иди и поискай разговор в мълчание, - подучил го той.Малкият брат и странникът отишли при олтара и седнали.Скоро странникът се надигнал, отишъл при големия брат и казал:- Твоят по-малък брат е забележителен човек. Той ме победи.- Преразкажи ми разговора, - помолил големия брат.- Първо, - казал странникът, - аз вдигнах един пръст като символ на просветления Буда.

Тогава брат ти вдигна два пръста като символ на Буда и неговото учение. Аз вдигнах три пръста като символ на Буда, учението му и последователите му, живеещи в хармония. Тогава брат ти размаха свит юмрук пред лицето ми, като ми посочи, че и трите произлизат от една реализация. Така той ме победи и нямам право да остана да нощувам тук.

С тези думи странникът си отишъл.- Къде е този човек? - попитал малкият брат, като нахлул при големия.- Разбрах от него, че ти си победил в спора.- Не съм го победил, а го търся да го набия.- Разкажи ми за какво спорихте, - казал по-големият брат.- Отначало само ме гледаше, после вдигна един пръст, като ме обиди с намека за това, че

имам само едно око. Понеже е странник, реших, че трябва да се постарая да бъда любезен с него. Затова вдигнах два пръста, за да го поздравя за това, че той има две очи. Тогава този грубиян и негодник вдигна три пръста, като намекваше, че ние двамата имаме общо три очи. Тогава побеснях и свих юмруци, за да го набия, а той избяга. Това е всичко.

ПЛЯСКАНЕ С ЕДНА РЪКАИгуменът на манастира Кенин се казвал Мокурай - Безмълвният гръм. Той имал любимец на

име Тойо, който бил едва 12-годишен. Тойо виждал как другите ученици всяка сутрин и всяка вечер идват при учителя да получат напътствия по сандзен - индивидуално напътствие, когато на ученика се дава коан, т. е. упражнение за спиране на блужданията на ума.

Тойо също поискал да получи сандзен. „Изчакай малко, - казал Мокурай - ти си още прекалено малък."

Но момчето толкова настоявало, че учителят накрая се съгласил.



Вечерта в уречения час малкият Тойо отишъл при Мокурай да получи сандзен. Той известил за пристигането си с удар на гонга, и без да престъпва прага, три пъти учтиво се поклонил и седнал пред учителя, запазвайки възпитано мълчание.

- Можеш да чуеш звука от пляскането с две ръце - казал Мокурай. - Покажи ми как звучи с една.

Тойо се поклонил и отишъл в стаята си да размишлява над задачата.През прозореца се чула музиката на гейшите. „Аха, открих!" - възкликнал той.На следващата вечер, когато учителят го помолил да му покаже звука от пляскане с една

ръка, Тойо започнал да му свири музиката на гейшите.- Не, не, не става, - казал Мокурай. - Това изобщо не е звук от пляскане с една ръка. Нищо не

си разбрал.Като решил, че може би музиката му пречи, Тойо се преместил да живее на по-тихо място.

Той медитирал отново. Какъв може да бъде шумът от пляскането с една ръка? И случайно дочул капеща вода. „Това е!" - хрумнало му. Отишъл отново при учителя и го изимитирал.

- Какво? - попитал Мокурай. - Това е капеща вода, но не е звук от пляскане с една ръка. Продължавай да се опитваш.

Напразно Тойо отново медитирал, търсейки звука на пляскането с една ръка. Той доловил шума на вятъра, но и той бил отхвърлен. Чул зова на совата, но и това не бил търсеният звук. Нито шумоленето на скакалците.

Тойо ходил повече от десет пъти при Мокурай с различни предложения. Всички те били отхвърлени. Почти цяла година размишлявал над това какъв може да бъде звукът. Накрая Тойо влязъл в истинска медитация и се озовал отвъд пределите на всички шумове.

„Не можех повече да събирам звуци, - обяснявал той по-късно, - и затова достигнах беззвучния звук."

Тойо постигнал звукът от пляскането с една ръка.

ДОБРО И ЛОШОКогато Банкей медитирал седмици наред, от цяла Япония при него се стичали ученици. По

време на едно такова събиране, хванали един млад ученик да краде. Съобщили за това на Банкей и го помолили да изгони престъпника.

Банкей не обърнал внимание на този случай. По-късно отново хванали същия ученик да краде и отново Банкей не реагирал. Това разгневило другите ученици. Те написали молба да бъде отстранен крадеца или всички те щели да напуснат учителя.

Когато Банкей прочел тази молба, събрал всички и казал:- Вие сте мъдри братя. Знаете кое е добро и кое е лошо. Можете да отидете, където поискате,

и да се учите там. Но този заблуден брат не различава доброто от лошото. Кой ще го научи, ако не аз? Той остава, дори ако всички си тръгнете.

По лицето на крадеца потекли сълзи. Желанието му да краде изчезнало.

ПОДАРЪКЪТ НА ИМПЕРАТОРАВеднъж императорът посетил Нан-ин. В знак на уважение му поднесъл великолепна роба,

обшита със скъпоценни камъни, изработена от най-скъпия плат. Поднасяйки я, казал:- Не ми отказвайте, това е моят подарък. Нан-ин отвърнал:- Мога да я взема, но не мога да я нося, защото наоколо няма никого. Какъв е смисълът?

Нещо повече, еленът ще ми се смее, а паунът ще се подиграва с мен: „Вижте този старец май се е смахнал." Така че, моля ви, вземете си я обратно. Приех подаръка и ви го връщам. Тази вещ е нужна там, където има много хора, и ще я оценят по достойнство, но тук тя няма смисъл.

МАЙСТОРЪТ НА ЧЯ-НО-Ю И УБИЕЦЪТТайко, воин, живял в Япония преди династия Токугава, изучавал чайната церемония при

Сен-Но Рикю, преподаващ този естетически израз на спокойствието и удовлетворението.Воинът-слуга на Тайко, който се казвал Като, смятал, че това увлечение на господаря му по

чаения етикет е престъпно пренебрегване на държавните дела, затова решил да убие Сен-Но Рикун.



Престорил се, че има някаква молба към майстора на ча-но-ю и бил поканен да пие чай. Майсторът бил много изкусен в областта си и от пръв поглед отгатнал намеренията на своя гостенин. Помолил Като да остави меча си пред прага на стаята, обяснявайки му, че ча-но-ю е олицетворение на миролюбието.

Като не го послушал.- Аз съм воин, - казал той, - и винаги нося меча със себе си. Ча-но-ю или не, мечът ми остава

при мен.- Добре, внеси меча си и опитай чая, - съгласил се Сен-Но Рикю.Чайникът кипял на огъня. Внезапно Сен-Но Рикю го съборил. Водата засъскала, а стаята се

изпълнила с дим и пепел. Изплашеният воин избягал навън. Майсторът му се извинил:- Грешката е моя. Върни се и пий чай, а аз ще почистя меча ти от пепелта и ще ти го донеса.Воинът разбрал, че няма да успее да го убие и приел предложението.

БУЛАТА С ЧЕРНИЯ НОСЕдна монахиня, която търсела просветление, направила статуя на Буда и я покрила със злато.

Където и да отидела, носела златния Буда навсякъде със себе си. Минали години, а монахинята, все още носейки го, отишла да живее в малък храм, където имало много статуи на Буда - всеки със свой олтар.

Монахинята искала да кади тамян пред своя Буда, но толкова я дразнела мисълта, че благовонията ще достигат и до другите статуи, че сложила специална фуния, за да стига струята от благовонията само до нейната статуя. От това носът на нейния Буда почернял и статуята станала много уродлива.

ЧЕТЕНЕ НА СУТРИЕдин селянин помолил монах от сектата Тендай да прочете сутри в помен на починалата му

жена. След четенето селянинът попитал:- Как мислиш, това помага ли на жена ми?- Не само на жена ти, четенето на сутри помага на всички чувстващи същества, - отговорил

монахът.- Казваш, че помага на всички същества, но жена ми сигурно е още много слаба, другите

могат да я измамят и да си присвоят помощта, предназначена за нея. Моля те, прочети сутрите само за нея.

Монахът обяснил, че всеки будист се стреми да носи благодат на всички живи същества и с радост служи на всяко от тях.

- Прекрасно учение, - отбелязал селянинът, - но те моля, направи поне едно изключение. Съседът ми е ужасен грубиян и подлец, отдели поне него от тези твои „чувстващи същества".

КАКВО ПРАВИШ! КАКВО ГОВОРИШ!В днешно време се говорят много небивалици за дзен-учителите и техните ученици, за това

как любимите ученици са наследявали учението от учителите си, което им давало право са предават истината на последователите.

Разбира се, учението дзен трябва да се е предавало по този начин - от сърце на сърце, и в миналото това се е случвало често. Важни са били не формулировките и твърденията, а мълчанието и скромността.

Този, който получавал учението, понякога криел това цели 20 години, докато някой друг не забележел, че сега учителят се стреми да предаде учението си, но дори тогава възниквали случайности и учението се развивало по свои закони.

При никакви обстоятелства учителят не можел да каже: „Аз съм последовател на еди кого си."

Подобно изтъкване би доказало обратното.Дзен-учителят Му-Нан имал само един последовател на име Шоджю.След като Сею завършил изучаването на дзен, Му-Нан го повикал.- Вече съм стар, - казал той, - и доколкото знам, ти, Сею, си единственият, който би могъл да

продължи учението. Ето ти книгата. Тя се е предавала от учител на учител в продължение на седем поколения. Аз също добавих от себе си много към учението. Това е много ценна книга и ти



я давам, за да имаш и ти кой да те наследи.- Ако книгата е толкова ценна, нека по-добре остане у теб, - отвърнал Сею. - Получих дзен от

теб без никакви книги и съм доволен от него такъв, какъвто е.- Знам, - отвърнал Му-Нан. - Но дори да е така, този труд се е предавал от учител на учител

цели седем поколения. Затова я вземи като символ на предаването на учението.Те разговаряли близо до огнището. Щом Шоджю взел книгата в ръцете си, той я хвърлил в

огъня.Му-Нан, който дотогава не знаел що е гняв, изревал:- Какво правиш!А Шоджю изкрещял в отговор:- Какво говориш!

УСЕТИ ГО!Ученикът попитал:- Какво е нирвана? Учителят отвърнал:-Да не поверяваш себе си на порочния кръг на раждането и смъртта или удоволствието и

болката. Това е великата нирвана.- Какво е порочният кръг на раждането и смъртта и удоволствието и болката?Учителят отвърнал:- Желанието за нирвана! Сега замълчи и усети какво имам предвид, като казвам „желанието

за нирвана". И обърни внимание, че не ти казвам.- „Помисли за това." Защото да мислиш означава да пропуснеш. Усети го! Усети го! Усети го!

ДЗЕН ШКОЛАУчителите учат учениците си да изразяват чувствата си непосредствено.Едно момче живеело близо до манастира. То често срещало Кейчю, свой връстник от

манастира, когато отивал на пазара за зеленчуци. Веднъж го попитало:- Къде отиваш, Кейчю?- Накъдето ме водят краката, - последвал незабавният отговор.Момчето се озадачило и вечерта отишло за съвет при баща си.- Утре му задай същия въпрос, той ще ти отговори пак така, а ти тогава го попитай: „А ако

нямаше крака, къде би отивал?" Това ще го изненада!На другата сутрин децата отново се срещнали.- Къде отиваш, Кейчю?- Накъдето ме духне вятърът, - бил отговорът.Това смутило детето и то разказало на баща си неуспеха.- А ти го попитай къде би отишъл, ако нямаше вятър.На сутринта момчето вече чакало Кейчю с въпроса:- Къде отиваш?- На пазара, за зеленчуци - веднага отговорил Кейчю.

ЖИВЕЯ СЪВСЕМ ПРОСТОНякой попитал Бокуджо:- С какво се занимавате? Каква е вашата религиозна дисциплина?Той отговорил:- Живея съвсем просто - това е моята дисциплина. Когато съм гладен, ям. Когато ми се спи,

спя.8

Човекът се озадачил:- Не виждам в това нищо особено.- Точно в това е същността. - отвърнал Бокуджо. - Няма нищо особено. Всички, които търсят

нещо особено, са егоисти.- Но всички правят същото - когато са гладни, ядат, а когато им се спи, спят.Бокуджо се разсмял и казал:

8 Същата история се разказва и за Линдзи.



- Не. Когато ядете, правите още хиляда неща: мислите, мечтаете, въобразявате си, спомняте си. Не просто ядете. Когато ям, аз само ям. Тогава съществува само храната и нищо друго. Когато спите, сънувате, борите се, имате кошмари. Когато аз спя, просто спя и няма нищо друго. Сънят е просто сън. Тогава дори не съществува Бокуджо. Когато се разхождам, Бокуджо също не съществува, само разходката.

НИЩО НЕ МОГА ДА КАЖАЕдин човек се отбил при Бокуджо и му казал:- Минавах оттук и си помислих колко добре би било да вляза и да те послушам, но се отбих

за кратко. Не ми трябва много, кажи само една дума или фраза, която означава Истината, за да я отнеса в сърцето си.

Бокуджо отвърнал:- Не мога да направя това, защото дори една дума може да разруши Истината. И да бързаш, и

да не бързаш, нищо не мога да кажа. Отнеси само това - попита Бокуджо, а той ти отговори: „Нищо не мога да кажа." Помни само това.

Човекът казал:- Това е твърде малко и няма да ми помогне. Кажи поне една дума. Не искам много.Бокуджо казал:- Не ме принуждавай. И една дума е достатъчна, за да се изпари Истината. Просто ме

погледни и носи образа ми в сърцето си.

ВЕЧЕ СЕ ПРИБРАХ У ДОМАВеднъж Бокуджо публично изгорил будистките свещени книги. Учениците го попитали:- Защо правите това, учителю? Винаги преподавахте по тези книги, коментирахте ги и

размишлявахте над тях. Защо сега ги изгаряте?Учителят се разсмял и отвърнал:- Вече съм се прибрал у дома и не ми трябват пътни карти.

СЛЕДВАХ УЧИТЕЛЯ СИЕдин човек попитал Бокуджо:- Вие наистина ли следвахте учителя си?- Да, следвах го, - отвърнал Бокуджо.Но всички знаели, че Бокуджо съвсем не е следвал учителя си. Затова човекът недоверчиво

попитал:- Защо ме лъжете? Всички знаят, че не сте следвали учителя си, а твърдите обратното. Какво

имате предвид?Бокуджо отговорил:- Следвах учителя си, защото той никога никого не е следвал, дори своя учител. Това научих

от него.

ПРОЗРЕНИЕТО НА РЬОНЕНМонахинята, известна като Рьонен, се родила през 1797 г. Била най-голямата дъщеря на

прочутия японски войн Шинген. Нейният поетичен талант и рядка красота били такива, че на 17 години станала придворна дама на императрицата. Макар да била толкова млада, славата я очаквала.

Внезапно обичната императрица умряла и надеждите и мечтите на Рьонен рухнали. Тя почувствала отведнъж нетрайността на човешкия живот в този свят. Решила да изучава дзен. Но роднините й се възпротивили на желанието й и почти насила я омъжили. Тя се съгласила да сключи брак, ако й обещаят, че след раждането на третото й дете, ще бъде свободна да отиде в манастир. Преди да навърши 25 години вече била изпълнила условието. Нито мъжът й, нито роднините успели да я разубедят.

Обръснала си главата, взела името Рьонен, което означава „ясно разбиране" и се отправила на поклонение.

Отишла в Йедо и помолила Теиуген да я вземе за ученичка. Той й отказал веднага, щом съзрял твърде красивото й лице. Тогава Рьонен отишла при друг учител - Хакуо. Той й отказал по



същата причина, като обяснил, че красотата й ще донесе само неприятности.Рьонен взела нагорещено желязо и го опряла в лицето си. Красотата й в миг изчезнала

завинаги. След това Хакуо я взел за ученичка.Спомняйки си за тази случка, Рьонен написала стихотворение на гърба на малко огледало:Като служех на императрицата, горях тамян, За да благоухаят дрехите ми. Сега като бездомна скитница горя лицето си, За да вляза в храма на дзен.Преди смъртта си Рьонен написала друго стихотворение:66 пъти тези очи видяхаКак се променя есента.Казах много за лунната светлина,Не ме молете за повече.Само слушайте гласовете на кедрите и елите,Когато вятърът не ги люлее.

ЯСНОТА- Не търсете бога, - казал учителят. - Просто гледайте и ще видите.- А как да гледаме?- Когато гледате нещо, старайте се да виждате само това и нищо друго.Отговорът озадачил учениците, затова се наложило учителят да опрости обяснението.- Например, ако гледате луната, да виждате само нея.- А какво друго бихме могли да видим, гледайки луната?- Гладният може да види пита кашкавал, а влюбеният - лицето на любимата.

ПО-ДОБРЕ СЕ САМОУБИЙПри учителя Шуйво дошъл ученик, когото отчаянието било докарало до сълзи.- Ще трябва посрамен и разочарован да се прибера у дома, - казал той, - защото не можах да

се справя с поставената ми задача.Три години по-рано Суйво му казал да медитира, докато чуе звука от пляскането с една ръка.- Почакай още седмица и медитирай непрекъснато, - посъветвал го Суйво.Но осъзнаването не идвало при ученика.- Опитай още седмица, - казал учителят. Ученикът се старал много, но напразно. Минала още

седмица. Отново нищо.Отчаяният ученик помолил за разрешение да си тръгне, но учителят му предложил да остане

още пет дни в медитация. Те също не донесли успех. Тогава учителят казал:- Медитирай още три дни и ако отново не се получи, по-добре се самоубий.На втория ден ученикът бил осенен.

ЧОВЕК НА ДАОСънцан (яп. Сосан) е третият патриарх на дзен. За него не е известно много, но така и трябва

да бъде, защото историята записва главно това, което се отнася до външни събития. Тя не записва мълчанието. Всички исторически данни засягат вълненията. Когато някой достигне просветление и мълчание, той изчезва от полезрението й.

Цял живот Сосан останал странстваш монах и не се задържал задълго никога никъде. Постоянно бил в движение. В това е смисълът на скитащите будисти - те трябва да бъдат бездомни и непривързани не само във външния свят, но и във вътрешния.

Дори когато Сосан станал чаншъ9, т. е. признат от всички просветлен наставник, той продължил да живее като просяк. В него нямало нищо особено, бил обикновен човек - човек на Дао. Едновременно с това не бил обикновен човек, а по-скоро природно явление - Буда.

УЧИТЕЛЯТ И ДЪЖДЪТВеднъж при учителя дошъл един човек и му се оплакал:- Аз не мога да усетя дъжда.

9 Вм. Майстор – чаншъ, т.е. признат от всички просветлен наставник.



Учителят му отговорил:- Забрави третата дума и ела другата седмица.След седмица човекът се върнал и казал:- Аз не усещам дъжда.- Остави при мен третата дума и ела след месец.След месец човекът дошъл и казал:- Аз не съм дъжд.- Е, сега можеш да оставиш настрана втората дума и да идеш под дъжда. Ако искаш, ела при

мен догодина.След година при него дошъл дъждът.

Издателска къща ЛИКСофия. 2006



Documents

dzen