2012

2012

УВОД

Изследването е посветено на група паметници на византийското

приложно изкуство, открити напоследък на територията на Република

България. Всички те са изработени от олово и представляват част от

поклонническата продукция на втория по големина град на империята

– Солун, свързан с чудесата и мощите на св. Димитър.

В изследването се отделя накратко мястото на всички

поклоннически творби, чието терминологично определение и

класификация поставя въпроса за приемствеността между ранно-,

средно- и късновизантийските ампули, поклоннически знаци,

реликварии, филактерии, сувенири и пр., които най-общо могат да се

означат като евлогии.

Съхраняването на реликвите в специално изработени

малкоформатни паметници, украсени с подбрани образи и сцени,

позволяват тяхното лесно разпространение във всички краища на

християнския свят. Обикновено това са мощехранителници или

реликварии. От запазените до днес, със Солун могат да бъдат свързани

само отделни екземпляри с изображения на св. Димитър, изработени от

злато, сребро и клетъчен емайл, в които са стояли реликви на светеца.

Византийският автор Мануил Фил ги нарича енколпиони-

мощехранителници. Наличието на цяла група скъпи реликвиарии

показва, че освен масовото производство на евлогии от по-евтин

материал, какъвто е оловото, в Солун са изработвани и

мощехранителници от скъп метал, предназначени за поклонници от

висок ранг, висши духовници или гости с дипломатически мисии.

Значително по-голям е броят на оловните ампули-кутрувии,

предназначени за съхраняване на миро (благовонно масло). Различен

характер и художествена украса имат редките оловни енколпиони

с„разцъфнал кръст” и сцените „Чудото със спасения от св. Димитър

гръцки юноша” и тримата светци-войни Теодор, Георги и Димитър,

изработвани и ползвани като поклоннически знаци, изглежда по време

на латинското управление на Солун. Досега не бяха известни и цяла

серия двустранни икони-евлогии, отлети от олово, с разнообразен

иконографски репертоар, свързани със закрилата към тези, които ги

носят – поклонници и войници.

Глава първа

ПОКЛОННИЧЕСКИ ЕВЛОГИИ

Оловните евлогии, открити на територията на Република

България, които могат да се систематизират в няколко групи,

разкриват различни страни от поклонническите практики във

византийския свят и свидетелстват за ролята на Солун като прочут

агиографски център в периода ХІІ-ХV в. Научната литература,

посветена на реликви, светилища и поклонничество е огромна и е

невъзможно да се изброят всички съчинения. Вниманието ни е

насочено към открояване на последните изследвания, в които се

предлагат нови теоретични разработки, фактологичен материал и по-

сигурни критерии за разграничаване на евлогиите от ранно, средно и

късновизантийския период.

Значение на изследванията

Напоследък все повече внимание се отделя на религиозните

практики, свързани с големи и локални култови центрове и особено на

творбите на поклонническото изкуство, свързано с тях. Поставят се

редица историко-културни проблеми и се предлагат нови, конкретни

обосновки, свързани с тези сакрални предмети, които често се оказват

обект на научни дискусии. Изложените съображения наложиха при

работата с този материал да потърсим и уточним терминологията за

означение на отделните групи паметници. Става ясно, че както в ранно,

така и в средно и късновизантийския период, отделните видове

евлогии в общи линии запазват един и същ смисъл и съдържание, но се

изработват в различни техники и материали. Това са реликвиарии,

поклоннически знаци, ампули, филактерии, икони и различни видове

сувенирни пандантиви.

Реликвите играят изключително важна роля през средните

векове за обединението на обществото и изграждането на държавно-

политически концепции. Концентрацията на християнски светини,

обикновено в столичния център, изразявала божествената избраност на

народа и неговото висше право на първенство в „откриването на

небесното царство”. Темата за реликвите е неразривно свързана с

поклонничеството. През средните векове с помощта на реликвите се е

осъществявал най-важният процес на пренасяне (translatio) на теми,

концепции и образи.

Освен в социално-политическия аспект и в организацията на

сакралното пространство, реликвите заемат важно място и в

обикновения живот на отделния човек. Много често те са свързани с

поклонническите пътувания, откъдето винаги се носят различни

евлогии, свързани със светите места. В Aнтичността е имало много

светилища, в които са давали на поклонниците осветени ампули и

медальони, а в някои случаи късчета от мощи, затворени в подходящ

съд. Не по-късно от ІV в. върху голяма част от тези евлогии започнали

да се изобразяват подходящи сюжети - образ на някой светец или

илюстрация на събитие от живота му. Упадъкът на повечето светилища

е свързан с арабската експанзия и иконоборческата криза във

Византия. Тогава много от тях загиват, тъй като намалява интересът

към този вид свещени предмети, за които се знаело точно мястото,

откъдето произлизат. След арабските завоевания на византийския

Изток значително се засилил стремежът на василевсите да съберат в

Константинопол мощите на колкото се може по-голям брой светци.

Реликви, мощи и евлогии - термини и значение

Обикновено думата „реликви” се използва в различен смисъл. В

по-широко значение тя включва всички предмети, които овеществяват

спомена за различни събития. В конкретни случаи се използва

тълкуването на латинския термин “reliquiae” (останки). В Западна

Европа като „реликви” се означават както „тленни останки” на

светците, така и „вторичните” реликви, наричани още „контактни”,

каквито например са части от Честния кръст, Пояса, Ризата на

Богородица, Христовия трънен венец и пр. В българския език терминът

„реликви” е по-скоро общо понятие, включващо и т.нар. „контактни”

реликви, а терминът „мощи” се отнася само към телесните останки на

светците.

Гръцката дума ί (благословия) има обобщаващо значение

за широк кръг паметници на поклоническото изкуство. В този термин

се включват реликвиарии, лампи, ампули, поклоннически знаци,

филактерии и др. сувенирни предмети. Възниква въпросът има ли

приемственост между ранно и средновизантийските евлогии, т.е.

между реликварии, ампули, поклоннически знаци, филактерии и пр. и

до каква степен могат да съответстват названията на отделните групи

евлогии в двата периода. През ранния период терминът евлогия е

фиксиран към определени групи предмети. За разлика от това през

късната епоха той липсва, с няколко изключения, при които са

копирани пряко ранновизантийски поклоннически знаци. Оказва се

всъщност, че през комниновото и палеологовото време, освен

специфичното название на солунските ампули-кутрувии и

реликвариите-мощехранителници, за означение на различните видове

поклонническа продукция липсва конкретна терминология. Това води

до объркване, тъй като отделни изследователи по различен начин

именуват едни и същи предмети. По тази причина с термина еί

означаваме цялата поклонническа продукция във Византия.

Ранновизантийски евлогии

Изобразителният репертоар и съдържанието на надписите

дефинират в определени рамки значението на ранновизантийските

евлогии. От друга страна подбраните сюжети в повечето случаи

държат конкретна връзка с определени мощи, реликви, миро и т.н.

Р е л и к в а р и и т е са само една от разновидностите на

ранновизантийските евлогии. Някои наподобяват саркофаг, други -

кутия или различни съдове, с квадратна, правоъгълна, елипсовидна и

сферична форма. Л а м п и т е, закупувани от поклонници на

връщане от светите места са също голям брой. Приемани са като

филактерии, защитаващи душите на мъртвите и показващи им пътя

към отвъдното. Голяма е групата на г л и н е н и т е п о к л о н н и –

ч е с к и з н а ц и с кръгла форма, специфичен репертоар и надписи.

Обикновено това е патронът - светец в орантна поза и молитвен текст,

свързани преди всичко с поклонническите нужди от благословия.

Б р о н з о в и т е п е ч а т и з а г л и н е н и п о к л о н н и ч е с к и

з н а ц и позволяват изображения на светци, придружени от

благословиите им, да бъдат отпечатвани и върху други глинени

предмети, какъвто е примерът с една керамична бъклица от Лувъра със

знака на св. Мина и св. Текла. Теракотните отпечатъци с подобни

размери и с надписи евлогия, изобразяващи фигурата и символите на

светец се идентифицират като знаци на поклонници. Значителна част

от ранновизантийските евлогии са а м п у л и т е. Популярни са

теракотните и оловно-калаените малоазийски ампули с изображения

на евангелисти, апостоли, някои неизвестни светци, кръстове и

евангелски сюжети. Друга голяма група амулети и талисмани от

ранновизантийската епоха обособяват п а н д а н т и в и, п р ъ с т е н и,

п е ч а т ч е т а, г р и в н и и различни у к р а ш е н и я. Обикновено те

са изработени от различни видове камъни или метал с гравирани

изображения и сцени.

Различава се група амулети, свързани с различни пророчества,

изцеления, астрономически и други магически представи, които през

ІV-V в. рушат укрепналия авторитет на църквата в борбата й срещу

идолопоклонничеството. С такъв характер често се откриват оловни

медальони и в България, но изследователите едва от скоро им обръщат

внимание. В случая представлява интерес група ф и л а к т е р и и,

които служат за прогонване на злите духове. Подобни медальони от

различен метал, включително и олово, снабдени с ухо за провесване, са

най-често украсени с изображения на главата на Медуза, и кръгови или

редови надписи. Става въпрос за византийски амулети с магически

формули, които трудно могат да се свържат пряко с поклонническите

знаци, но е очевидно, че са били много разпространени и навярно

носени като талисмани и от поклонници при дългите им, често

съпътствани с опасности, пътувания.

Средно и късновизантийски евлогии

След иконоборството, независимо от разнообразния сюжетен

репертоар, липсата на молитвен текст обединява по-широк кръг

нагръдни творби, които могат да бъдат считани за евлогии. Освен

реликварии, ампули, енколпиони, икони, филактерии и различни

сувенирни пандантиви, трудно е да се посочат други паметници, които

могат да се впишат в определението за евлогии.

Ясно се откроява групата на р е л и к в а р и и т е. Запазени са

такива с големи размери във вид на ставротеки, мощехранителници с

формата на храмове, кивории и пр. Съхранението на реликви в

специално изработени малкоформатни нагръдни творби, украсени с

образи и сюжети от християнския календар, определят тяхното лесно

разпространение и използване като форма на благословия и лична

защита. Тези е н к о л п и о н и - р е л и к в а р и и придобиват широко

разпространение през Македонската и Комниновата епоха, а по време

на Палеолозите често се мултиплицират техни подобия. Запазени са

отделни уникални екземпляри от н а г р ъ д н и и к о н и - р е л и к в а

р и и, изработвани от злато, сребро, емайл и ниело украса в

специализираните ателиета на Константинопол и Солун. Сходна

иконография, украса и конструкция имат и д в у с т р а н н и т е е н –

к о л п и о н и с правоъгълна, кръгла и кръстовидна форма.

В отделна група се обособяват б р о н з о в и т е р е л и к в а –

р и й н и к р ъ с т о в е, които са широко разпространени във

византийския свят от ІХ до края на ХІІІ в.

Съществува рядка група паметници, най-вече на

металопластиката, които в известен смисъл буквално имитират

отделни поклоннически знаци или амулети и текстове от VІ – VІІ в.,

обвързани с византийската магика. Става въпрос за две групи

паметници, най-общо наречени ф и л а к т е р и и, датировката на

които попада обикновено в Х-ХІІІ в. Те държат връзка както с познати

сюжети от ранновизантийското поклонническо изкуство, така и с

различни магически амулети „змеевики”, някои от които се считат за

сувенирна продукция на различни култови центрове, свързани с

новопокръстените държави от византийския културен кръг (България,

Сърбия, Русия и др.) С евлогиите се свързва и групата м е д а л ь о н и

от с т ъ к л е н а п а с т а с релефни изображения и сцени,

разпространявани сред поклонниците в Западна Европа, Византия,

Балканските държави и Русия в периода ХІІ-ХV в.

Сред евлогиите от средно- и късновизантийския период важно

място заемат о л о в н и т е а м п у л и, от които най-голям е броят на

солунски ампули-кутрувии, в които се е съхранявало миро на св.

Димитър. Със Солун се свързва специфична група оловни евлогии –

д в у с т р а н н и е н к о л п и о н и и и к о н к и, които имат близка

стилово-иконографска характеристика. При систематизирането на

поклонническите творби тези три групи оловни евлогии – ампули,

енколпиони и икони обособихме най-накрая, тъй като се явяват

основна цел на настоящото изследване.

Глава втора

РЕЛИКВИ И РЕЛИКВАРИИ НА СВ. ДИМИТЪР

С мощите на св. Димитър е свързан византийският град Солун,

където възниква и се развива култът към светеца и където е издигната

прочутата базилика, на която е патрон.

През целия византийски период и до наши дни светецът е

закрилник и покровител на града. Култът на светеца, според някои

изследователи, може да се раздели на два основни периода: преди и

след появата на мирото. Гробницата с тялото на светеца постоянно е

сменяла мястото и архитектурната структура в обема на базиликата с

надеждата да бъдат защитени неговите мощи от пренасянето им в

Константинопол и тези промени намират израз във формата на някои

от скъпите реликварии на св. Димитър.

Л и т р о н ( )

През средните векове продължил да съществува големият

мартириум на св. Димитър в Солун, а наред с него е продължило и

разпространението на поклоннически предмети с образа на прочутият

мъченик. С изображенията на св. Димитър се свързва група малки

мощехранителници, чиято иконография няма аналози сред

паметниците на византийското приложно изкуство. Всички те, според

А. Грабар, отразяват една стара традиция, какъвто изобщо е и култът

към св. Димитър в неговия солунски храм, откъдето през цялото

съществуване на империята василевсите не успели да го изместят в

Константинопол.

Свидетелства за мироточивостта на св. Димитър се срещат в

текстове, създадени след Х в. Три столетия по-късно от криптата в

базиликата са вземали елея за различни мощехранителници, в които се

съдържали не частици от костите на мъченика, а ако вярваме на

надписите върху тях – кръв и елей, т.е. и .

Култът към (земята, пропита с кръвта от

мъченичеството на св. Димитър), неговите съоръжения и

мощехранителници явно обясняват своето съществуване с нов тласък

в развитието на почитта към светеца, настъпил след Х в. Така се

създава разказа на Йоан Ставракий за съновиденията на монаха

Виталий, появата на литрона, както и изображенията, украсяващи

мощехранителниците, и дори тяхната форма, която наподобява

саркофага на светеца в умален вид.

М и р о ()

С развитието на култа към св. Димитър чудодейното

ароматично масло () започнало да се свързва с кивориума на

светеца. Точно то е отбелязано по-късно от идващите в града

поклонници и светецът е наречен мироточив ( ).

Х. Бакирцис счита, че едва през ХІІ в. има достатъчни

свидетелствата за излъчване на миро от тялото на св. Димитър и е

правилно с това време да се свързва началото на производството на

оловни ампули. Чудотворното масло се появява в този период и става

неотменна част от култа към светеца. Конкретни аргументи,

подкрепящи извода на Х. Бакирцис, са надписите върху четири от

мощехранителниците на св. Димитър от ХІІ и ХІІІ в., където наред с

реликвата „света кръв”(литрон), за пръв път е написано името и на

другата реликва на светеца – „свето миро”. Изключвайки тези четири

паметника, скъпите мощехранителници, представящи св. Димитър,

датирани от Х до ХІІ в., не са съдържали миро във формата на масло, а

само (кръв и пръст).

Миро, примесено със светена вода, било предлагано за

незабавна употреба в глинени купи не по-рано от ХІІІ в. и за последен

път се споменава в описанията на поклонници от края на ХV в., малко

преди базиликата да бъде превърната в джамия.

Р е л и к в а р и и

До сега са известни единадесет мощехранителници на

св. Димитър, една от които е открита в България. (фиг. 79)

Реликвариите на св. Димитър, които се датират между Х и ХІІ в.

съдържат само литрон, тъй като мирото все още не се е появило.

Изглежда през втората половина на ХІІ в., с появата на мирото,

реликвариите продължават да битуват едновременно с ампулите

кутрувии. От надписите върху някои мощехранителници от ХІІ–

ХІІІ в. става ясно, че те съдържат и двете реликви – литрон и миро, за

разлика от оловните ампули, които са предназначени само за

съхранение миро. Съществуват писменни сведения за

разпространението на ампулите до ХV в., докато най-късните

реликвиарии на св. Димитър, които са ни известни, са от ХІІІ и

евентуално ХІV в.

Сред творбите на византийската дребна пластика се откроява

малка група паметници, чието предназначение не е достатъчно

изяснено, а названието им се отбелязва по различен начин. Това са

нагръдни икони и медальони, чиито корпуси са оформени като

миниатюрни кутии. Най-често те са изработвани от скъпи метали

или позлатявани и посребрявани и доукрасявани с други техники на

приложното изкуство (емайл, вграждане на скъпи камъни, перли,

ниело и пр.). В съкровищницата на манастира Ватопед се съхраняват

близо 20 такива сребърни енколпиона. Тези, датирани в периода

ХІІІ–ХV в. имат до голяма степен общи стилови и иконографски

белези и на повечето от тях стои изображение на св. Димитър.

Със същата характеристика и хронологически параметри

се отличават още десетина паметници, повечето от които са открити

в България. Те имат подчертана стилова връзка както по между си,

така и с творбите от известната група Ватопедски енколпиони, и по-

конкретно с тези, чиято изработка се отнася най-общо към ХІІІ и ХІV

в. Наред с част от нагръдните реликварии и някои други

художествени паметници, тази продукция насочва изследователите

към обобщителни изводи за функционирането на Солун като център

за изработка на предмети на изкуството през късновизантийския

период.

Глава трета

АМПУЛИ - КУТРУВИИ

Важна част от евлогиите са ампулите, предназначени за

съхраняване и пренасяне на миро от поклонниците. Тази традиция

води началото си от Палестина, Сирия и Египет, където през ІV в.

започва тяхното масово производство. Ранните ампули били

изработени от благородни метали, стъкло и олово, но основно

производство оставало керамичното. През Х в. във Византия

ампулите са само част от поклонническата продукция – различни

реликвиарии, метални икони, медальони и кръстове.

Солунските оловни ампули, станали известни с местното

название “кутрувии” (κουτρουβια), започнали да се предлагат на

поклонниците от средата на ХІІ в. Освен отдавна известните ампули,

при археологически разкопки в Гърция, България, Сърбия,

Македония и Русия напоследък се откриват и нови екземпляри. Става

ясно, че се касае за масова продукция, изпълнена от обикновен

материал, с не особено висока художествена стойност. Този факт

обаче не омаловажава тяхното значение за изучаване възможностите

за производство и разпространение във византийския свят и Западна

Европа.

Паметниците от България, наброяващи 32 ампули, хвърлят

светлина по отношение технологическото изпълнение и значително

разширяват иконографския репертоар на представените върху тях

светци.(кат. № 1-32) При редовни археологически проучвания у нас

досега са постъпили 14 ампули. Сред останалите 18 ампули две са в

неизвестност, а останалите 16 са придобити като откупки в

музейните фондове или частни колекции.

Проучвания

С особено значение са публикациите, които включват в

обръщение ампули от солунския тип, открити при разкопки, в

сигурно датирана стратиграфска среда, преди всичко от региона на

Балканите. Отличават се изследванията на В. Залесская и

Х. Бакирцис със своя по-обобщаващ характер. Между тези двама

изследователи обаче съществуват различия в тезите по отношение

появата на мирото на св. Димитър, съдържанието на ампулите, и

представените върху тях солунски светци. В. Залесская отнася

ампулите към ХІІ и даже ХІІІ в., а Х. Бакиртцс счита, че тяхното

производство продължава от края на ХІІ почти до края на ХV в.,

когато солунският храм “Св. Димитър” е превърнат в джамия (от

1492 до 1912 г).

Публикациите на ампулите от България могат да се

разпределят в четири групи, съобразно хронологията на откриването

им. В първата група се отнасят 7 екземпляра, публикувани до края на

ХХ в. от различни изследователи. Втората група от шест ампули е

публикувана от И. Кънев през 2001 г. включва екземпляри, които са

собственост на частни колекционери и само една е откупена от

Националния исторически музей в София. Напоследък стана

възможно обособяването на трета група публикации, включващи

10 бр. ампули, седем от които са публикувани. В четвъртата група

попадат девет екземпляра, за които няма достатъчно данни или са

открити и обнародвани съвсем наскоро.

Технологическа характеристика

Всички ампули са със сходна технологическа характеристика

и почти еднакви показатели. Те са плоски и отливани от олово.

Отливките са от две части, запоявани по средата. Изработвани са

каменни и керамични калъпи от две половини. Изглежда, че за някои

от екземплярите са използвани калъпи, които са вземани като преки

отпечатъци от вече отлети ампули. Това е причината някои от

надписите или самите изображенията да са в негатив. Факта, че

досега не са открити запушалки на ампулите довежда до извода, че

мекото олово при устието навярно е сгъвано и запечатвано с пломба.

Изображенията върху ампулите са отливани в плитък релеф, а и

оловото е мек метал, който лесно се деформира (в случая релефът се

сплесква). По тази причина част от образците са твърде обезличени и

представените светци трудно се идентифицират.

Декоративна украса

Декоративната украса на солунските ампули с някои

изключения е еднотипна. Това са обикновено два концентрични

пояса около централното кръгло изобразително поле на корпуса.

Особено характерен е вътрешният пояс, запълнен с триъгълна

фризова украса, който присъства почти при всички екземпляри и

създава общо декоративно единство между тях. Независимо от това,

според общата форма и украса ампулите се обособят главно в три

разновидности. При първата, около централния кръг с изображенията

на светци се очертават два концентрични пояса, вътрешният от които

е запълнен с триъгълна фризова украса, а периферният – с къси

наклонени линии. При втората група ампули от едната страна около

централното изображение е очертан един широк пояс с фризова

триъгълна украса, а периферният ръб на корпуса е запълнен с къси

полегати линии. От другата страна средният пояс е украсен с

ромбовиден фриз, запълнен с квадратни мрежовидни елементи. При

друга група ампули на корпуса се появява и друг тип фризова украса,

която представлява две двойки вертикални линии, които затварят

поле, с вписано малко кръгче. Понякога кръгчето е заменено от

спираловиден орнамент. Върху някои екземпляри по периферията и в

централното изобразително поле е използвана мрежовидна щриховка.

Ампулите от последните разновидности носят сходна стилова

характеристика, която насочва към тяхната по-късна изработка – от

края на ХІІІ–ХІV и дори началото на ХV в.

Иконография

При първоначалните изследвания се считаше, че върху

оловните ампули са представени преди всичко изображенията на св.

Димитър и св. Теодора. Впоследствие, с откриването на повече

екземпляри, се разшири кръга на изображенията.

Основавайки се на иконографския репертоар на представените

светци, ампулите от България се обособяват в няколко типа. На

първия са представени св. Димитър и св. Теодора мъченици. Това е

най-голямата група. Повечето от тези паметници са датирани най-

общо в ХІІ–ХІІІ в. Като подгрупа се обособяват ампули от ХІV и от

ХІV–ХV в., които съществено се отличават по стил на изпълнение и

украса от останалите, а освен това някои от тях са открити при

археологически разкопки в сигурно датирани пластове. От друга

страна, тези ампули свидетелстват, че производството им продължава

до ХV в. Изображения на св. Димитър в комбинация с други светци

се явяват при няколко групи ампули, изработвани в рамките на ХІІІ–

ХІV в., а в някои случаи и ХV в. Ампулите с изображения на св.

Димитър и св. Нестор се датират в рамките на ХІІІ в. Най-голямо

стилово разнообразие предлага групата ампули с изображения на

св. Димитър воин и св. Богородица. Като дата за изработката на

ампулите с изображения на св. Димитър воин и св. Богородица

Оранта приемаме ХІІІ–ХІV в. Другата иконографска разновидност

ампули, съчетаващи образите на св. Димитър воин с Богородица

Знамение имат различия в стиловото изпълнение, което определя и

известни разлики в датировките в диапазона от един зрял ХІІІ в., до

началото на ХІV в. Обобщавайки можем да стигнем до извода, че

върху солунските ампули образът на св. Димитър е съпътстван

единствено от изображенията на св. Теодора, св. Нестор, може би св.

Луп и, разбира се, от основните християнски образи – Иисус Христос

и св. Богородица. На този етап от проучванията се налага

заключението, че солунските ампули-кутрувии се свързват

единствено и само с мирото на св. Димитър и св. Теодора, тъй като

върху тях липсват изображения на други солунски мироточиви

светци.

Глава четвърта

ЕНКОЛПИОНИ – ЕВЛОГИИ

Подобно на оловните ампули, икони с правоъгълна, кръгла или

кръстовидна форма, изработени от олово, не се откриват често при

археологически разкопки. Техният брой в България се увеличи, както

в частните колекции, така и в резултат на откупки в музейната мрежа

на страната. Напоследък в научно обръщение влязоха няколко групи

двустранни оловни икони с гръцки надписи и различни изображения.

Сред тях с по-големите си размери се отделя интересна група

паметници с кръгла и правоъгълна форма, която условно приех да

наричам оловни енколпиони. Това са шест медальона и четири

правоъгълни икони, върху които са разработени два сюжета – „Св.

Димитр спасява гръцки юноша от плен” и изображение на трима

светци-войни.(кат. № 33-42) Освен тези, произхождащи от България

са известни още само два екземпляра. Новооткритите оловни

енколпиони, предлагат възможности за по-широки сравнения и

обобщения. Включването им в научно обръщение, заедно с тези,

които вече са известни, е оправдано във връзка с по-сигурното

определяне на основните параметри и характера на цялата тази

непозната досега група евлогии.

П р о у ч в а н и я

С поклонническата продукция на Солун, първа В.Залесская

свързва два оловни медальона с двустранни изображения на

Св. Димитър конник с гръцкия юноша, спасен от плен и „разцъфнал

кръст”. Единият от тях е открит в Новгород при редовни разкопки, а

другият се съхранява в частна колекция в Ню Йорк. Въз основа на

сходни стилови черти между изображенията на разглежданите

медальони и една икона от ХІІІ в. на „Св. Георги на кон, който

спасява от плен митиленския юноша”, съчетаваща източната и

западната художествени традиции, същата изследователка отнася

изработката на оловните медальони най-рано към втората половина

на ХІІ в. до края на съществуването на Латинската империя.

Без да променя тази датировката, В. Степаненко излага друга

интерпретация за оловните медальони от Ню Йорк и Новгород,

разглеждайки заедно с тях една такава правоъгълна оловна евлогия

със светците войни Теодор, Георги и Димитър и „разцъфнал кръст”

от колекция Шмидт, Мюнхен, чийто произход също е от България.

Той предполага, че тези евлогии са изработени в края на ХІІ–

началото на ХІІІ в. от едни и същи български майстори през годините

на Второто българско царство, където култът към св. Димитър

Солунски се радва на популярност, особено в столицата Търнов. При

дългогодишните археологически проучвания на столицата Търново и

други градове и крепости, тясно свързани с материалната култура на

Второто българско царство, не са открити каквито и да е основания и

конкретен материал от разкопките (останки от работилници, калъпи,

поти, полуфабрикати със сходни сюжети) за изграждане на подобна

хипотеза.

Енколпиони евлогии от България

От важно значение за изясняване мястото на производство и

предназначение на разглежданите паметници на металопластиката е

обособяването на тази нова група евлогии с кръгла и правоъгълна

форма, открити на територията на Република България, които главно

по размери и донякъде в сюжетно отношение се отличават от

останалите оловни иконки и по тази причина нарекох енколпиони-

евлогии. Оказва се, че с тези два сюжета: „Св. Димитър конник

спасява гръцкия юноша от плен” и „Светците войни Теодор, Георги

и Димитър” от едната страна и „разцъфнал кръст” от другата, досега

са известни десет паметника. В стилово и иконографско отношение

тези творби, най-вероятно носени като поклоннически знаци, се

доближават най-много до оловните ампули-кутрувии. Тяхната поява,

регистрирана в двете серии (кръгли и правоъгълни) енколпиони, е от

особено значение за осветляване картината на разпространение и

пътищата на поклонниците на Балканския полуостров, Русия и

Западна Европа. Местонамирането на шестте кръгли медальона,

съхранявани в частни колекции, е ситуирано в Казанлъшко,

Ямболско, Великотърновско, Силистренско, Преслав и един с

неизвестен произход, а тези с правоъгълна форма са от Пловдивско,

Провадия, Мездра и два са без конкретни данни.

За солунската атрибуция от значение се явява стиловата

идентичност в характеристиката на образа на св. Димитър при

кръглите и правоъгълни оловни енколпиони и при изображенията на

светеца върху серпантиновия съд от катедралата „Сан Марко” във

Венеция, шиферната икона от Херсонес и стеатита от Хасково, чиято

изработка се свързва с ателиета, функционирали в Солун.

Триумфалното конно изображение на св. Димитър, съчетано с

чудото, свързано с избавлението на гръцкия юноша от плен върху

кръглите оловни енколпиони, категорично свързват производството

на всички екземпляри от тази продукция, с града и поклонниците на

този прочут светец.

Т е х н о л о г и я

Сред оловните евлогии, открити в България, с най-високо

технологическо умение се откроява изработката на разглежданата

група енколпиони. Те имат сходна характеристика и технически

показатели с някои от останалите оловни икони и ампули.

Изображенията са отлети в плитък релеф. Използвани са вероятно

двусъставни керамични калъпи. Кръглите енколпиони изглежда са

приблизително еднакви по размер. Отливани са в различни матрици.

Технологията на изработка позволява да се направи заключението, че

има сходството по отношение материал, дебелината на пластините и

моделирането на образите с останалите групи оловни ампули и

икони.

С т и л о в а н а л и з

В стилово отношение енколпионите намират близост най-общо с

конните изображения на св. Димитър и св. Георги върху няколко

стеатита, една бронзова икона от Ермитажа и сребърна икона от

музея на изкуствата в Берлин. Силно впечатление прави

изключителното сходство в диспозицията на коня с украсени сбруя и

муниция и фронталната поза на ездача, показан в пълен боен костюм

и въоръжение при изображенията на св. Димитър на кон с тези на св.

Георги, върху две рисувани икони от ХІІІ в., свързани с изкуството

на кръстоносците. Няколко синайски икони на конни светци от ХІІІ

в., рисувани във венециано-византийски стил, допълват посочените

примери и наблюдения. Става въпрос за люспестите ризници,

наметалата, конските амуниции и украсата на щитовете. Подобни

детайли, характерни за костюма на западноевропейските рицари,

можем да посочим и в бойното облекло на св. Димитър върху

разглежданите кръгли енколпиони. При всички тях ясно се вижда

изпънатият ляв крак на конника, обут с остър ботуш, близък до този

на светеца конник драконоборец върху стеатитова икона от

Балтимор. Конните изображения на светци са изключително важни

при стиловите съпоставки, тъй като те са визуална демонстрация на

рицарския идеал, който е бил дълбоко свързан с конните действия и

триумфалната езда на латинците.

Все във връзка с латинските влияния върху конните изображения

на светците в православното изкуство е и една раннопалеологова

стеатитова икона в сребърен обков от Оръжейната палата в Москва,

върху която е представен св. Димитър на кон. Тя се отличава със

сравнително плитък релеф, както и с характерната поза на конния

светец, представен с опънат напред крак по маниера на латинските

рицари.

Другите четири енколпиона с правоъгълна форма със светците

войни Георги, Теодор и Димитър имат обща стилова характеристика

по отношение на диспозиция, жестове, облекло и въоръжение. Като

иконография и маниер на изпълнение най-близко до тях стоят

релефните портативни икони от Херсонес и Хасково, с изображения

на двойката светци Димитър и Георги, свързани с дейността на

стеатитовите ателиета на Солун.

Декоративната украса на кръстовете върху оловните

енколпиони имат много общи черти, а в някои случаи – и буквална

прилика с орнаментираните рамки и фонове на групата икони,

създавани по Източното Средиземноморие по време на латинските

владения.(Синай, Акра) В този смисъл заслужават внимание и двете

метални икони на св. Димитър конник от Ермитажа и Берлинския

музей на изкуствата, чиито фонове са запълнени с растителни

повлекови орнаменти, които завършват с палметни клонки.

Н а д п и с и

Гръцките надписи предлагат интересни разсъждения и допълват

стилово-иконографската характеристика на разглежданите евлогии.

Всъщност при сцената „Св. Димитър спасява гръцкия юноша от

плен” е означено само името на св. Димитър. По същия начин на

кипърските икони, представящи „Св. Георги спасява митиленския

юноша от плен”, e отбелязано само името на светеца. Друг е

смисълът на буквените съкращения в междурамията на

изображенията на „разцъфнал кръст” върху опаката страна на

евлогиите, които са свързани с акламацията IC XC NH KA (Иисус

Христос побеждава), една от най-старите литургични формули.

Състоянието на запазеност на буквите при повечето

паметници затруднява използването им за палеографски наблюдения,

определящи конкретни белези за датировка. Все пак специфичното

начертание на графиката на буквата М на екземпляра от

Нюйоркската частна колекция свързва възникването на надписа не

по-рано от края на ХІІ или по-скоро в началото на ХІІІ в.

И к о н о г р а ф и я

При всички кръгли енколпиони-евлогии св. Димитър е

представен като триумфатор на кон в ход надясно. С дясната ръка

държи изправено нагоре копие, а с лявата понякога е вдигнал кръгъл

щит. Светецът е облечен в мрежеста ризница, изпълнена с кръстосан

щрих, къса туника и хламида. Зад него, върху коня седи юноша.

Иконографията на сцената „Чудото със спасения от св. Димитър

гръцки юноша”, повтаря или е производна от тази със св. Георги на

кон, който пък спасява от плен митиленския юноша.

Този епизод и иконография, съотнесени към житието на св.

Димитър, са вторични, тъй като освен върху разглежданите

енколпиони не е представян върху други византийски паметници.

“Чудото със спасения от св. Димитър юноша от плен” се появява

само в късни текстове на житието на светеца.

Разглежданите оловни енколпиони евлогии са най-ранните

паметници с този сюжет, свързан със св. Димитър. Логично е да

считаме, че тази иконография възниква в Солун по време на

управлението на кръстоносците и е много вероятно да е пряко

повлияна от изобразителни паметници, донесени от остров Кипър,

който е тяхно владение. Свързан с култа към светеца, епизодът не

случайно е илюстриран на част от поклонническата продукция.

Хронологическият диапазон на този род поклоннически знаци,

изглежда обхваща периода на латинското управление на града 1204-

1224 г. Възможно е в тези по-тесни граници да се търси и

възникването на сюжета „Св. Димитър на кон с гръцкия юноша,

спасен от плен”.

С друг иконографски репертоар са правоъгълните оловни

енколпиони от България. Става въпрос за тримата светци войни

Георги, Теодор и Димитър. Освен представянето на отделни военни

светци, при паметниците на малката пластика двама или трима

светци-войни се включват в сюжета “Короноване на военни светци”.

Обикновено това са най-популярните от тях – Георги, Димитър,

Теодор Стратилат и Теодор Тирон, Прокопий, Нестор, а Христос

благославя оръжието им и ги увенчава с корони. Тази иконография се

утвърждава върху някои константинополски екземпляри през ХІІ в.,

но продължава да се тиражира и в провинциална среда. В тази връзка

можем да обърнем внимание на една солунска група творби на

малката пластика, атрибутирани за пръв път от А.Банк. Към тях се

отнасят самостоятелните изображения на св. Георги върху стеатита

от Търново, и алабастърът от Пловдив, стеатитовата икона със св.

Димитър от Черномасница и фрагментираната икона със св. Георги и

св. Димитър от Хасково, която до голяма степен повтаря

херсонеската икона с тези двама светци. Така творби от солунския

кръг с образи на св. Димитър показват иконографско сходство с

константинополски образци, но същевременно предлагат по-

различна типизация, което се отнася и за останалите не по-малко

известни светци Георги и Теодор. Това се наблюдава при нагръдни

икони, медальони, ампули и кръстове от края на ХІІ–ХІІІ в. с

образите на тези светци, представени самостоятелно, по двойки и по

тройки, които се разпространяват и репродуцират в различен

материал на Балканите, Русия и Западна Европа.

Откритите на територията на България солунски енколпиони-

евлогии и известните два екземпляра от Новгород и Ню Йорк са нови

интересни паметници на християнския култ, които допълват

характеристиката на поклонническото изкуство. Разпространението

на цялата група енколпиони-евлогии в общи линии повтаря

ситуацията с местонамирането у нас на оловните ампули-кутрувии.

Глава пета

ИКОНИ-ЕВЛОГИИ

Оловните иконки с различни изображения и гръцки надписи са

правоъгълни, кръгли или имат кръстовидна форма. Този изцяло нов

материал от България предлага сериозни възможности за

технологически и стилови наблюдения и значително разширява

представата за сюжетното разнообразие на поклонническата

продукция.(кат. № 43-103)

При липсата на сигурни стратиграфски параметри и данни за

конкретното местонамиране на голяма част от разглеждания

материал насочват, единствено значение за правилната датировка

има иконографският анализ на представените изображения и

открояването на някои характерни стилови особености при тяхната

изработка. Наред с точното датиране, това се явява основна цел при

работата с тази група оловни икони-евлогии.

П р о у ч в а н и я

Досега в научно обръщение у нас бяха включени малък брой

оловни иконки от Г. Атанасов, и К. Тотев. Неотдавна няколко нови

единични находки публикуваха Ж. Аладжов, Г. Атанасов и В. Йотов,

Ст. Бонев, К. Тотев, А. Пейков, Л. Лазаров, Л. Дончева и Д. Косева.

Още през 1997 г. в доклад, изнесен в Севастопол на международна

конференция „Византия и Крим” изложих някои критерии за

работата с този материал, който впоследствие значително се увеличи.

Различна теза предлага Г. Атанасов, който при публикуването на

няколко от оловните икони приема, че всички тези находки са

свързани със старобългарската металопластика, имат сигурна

стратиграфска среда и произхождат най-вече от региона на

Североизточна България. Датирайки оловните икони във втората

половина на Х–ХІ в., той свързва тези творби с културата на Първото

българско царство и търси изработката им в местен производствен

център по това време. Така Атанасов предлага нова теза за развоя на

иконографията на свети Георги воин, пешак драконоборец, изградена

върху тези и още няколко паметника от Силистра, Плиска, Преслав и

други селища и крепости от Южна Добруджа, която най-общо

намира израз в твърдението, че именно в тези райони „…е ситуиран

хронологически и географски сюжета Св. Георги войн, пешак и

драконоборец, т.е. тук той придобива конкретно съдържание и

адрес.”

Междувременно опит да разшири иконографията на

кръстовидните оловни медальони в дискусионен план, предложи

неотдавна К. Рау, определяйки тяхната форма като

псевдоквадрифолии, без обаче да стигне до заключителни изводи.

Използването на термина “псевдоквадрифолий” в случая е напълно

необоснавано, тъй като общата форма на медальоните по презумпция

трябва да представлява кръст.

Т е х н о л о г и я

Според формата и иконографската схема оловните иконки

наподобяват византийски скъпи реликварии, от едната страна върху

които са представени изображенията на различни светци в цял ръст

или до пояс, а от другата най-често е представен “разцъфнал кръст”.

Те са отливани в двусъставен калъп, в който се е включвало и ухото

за провесване. Това ясно се забелязва при няколко двустранни и

едностранни екземпляри. Производството им е серийно, като при

някои образци са открити до десет еднакви екземпляра.

По отношение на релефа на изображенията се наблюдават два

технологични похвата. При единия образите и декоративните

елементи са изпълнени в т. нар. релефен линеарен стил, за който

стана въпрос и при технологията на изпълнение на ампулите-

кутрувии и евлогиите-енколпиони. В другия случай представените са

във висок релеф, с обемно моделиране на формите. Възможно е

някои разновидности от групата на иконите да са изработвани в едни

и същи работилници, заедно с ампулите и енколпионите.

К л а с и ф и к а ц и я

Класификацията на оловните икони преди всичко включва

систематизиране по отношение на предназначение, форма, размери и

сюжети. Те се делят на едностранни и двустранни. От друга страна

двустранните икони биват правоъгълни, кръстовидни и с кръгла

форма. Едностранните икони са с правоъгълна и арковидна форма.

Сред нагръдните едностранни икони, макар и трудно, се

разграничава група миниатюрни пандантиви със сувенирен характер,

използвани за носене пред гърдите или окачване към други предмети.

Двустранни икони

Сюжетният репертоар на п р а в о ъ г ъ л н и т е д в у с т р а н

н и и к о н и включва: св. Пантелеймон и „разцъфнал кръст”; св.

Георги пешак и драконоборец и „разцъфнал кръст”; св. Теодор

конник драконоборец и „разцъфнал кръст”; св. Теодор войн и св.

Богородица Одигитрия; св. Богородица Кикуитиса и „разцъфнал

кръст”; св. Богородица Елеуса и разцъфнал кръст; св. Богородица

Оранта и кръст; Иисус Христос и голготски кръст; Иисус Христос и

св. Харалампий(?); св. Никола и голготски кръст; двойка анахорети и

„разцъфнал кръст”; св. Теодор воин и кръст. Д в у с т р а н н и т е

к р ъ г л и м е д а л ь о н и са с изображения на св. Богородица

Одигитрия и кръст и св. Теодор конник драконоборец и св. Теодор

воин. Д в у с т р а н н и т е и к о н к и с к р ъ с т о в и д н а ф о р –

м а представят изображения на св. Теодор и св. Георги войни и св.

Богородица Оранта и кръст.

Едностранни икони

Те са с правоъгълна форма и изображения на св. Богородица

Одигитрия, св. Никола, светец воин в цял ръст, архангел в цял ръст,

неизвестен светец воин и др. Екземплярите от така наречената от нас

група на п а н д а н т и в и т е, са едностранни, с правоъгълна форма

и на тях изключително схематично са представени различни

изображения св. Богородица, св. Йоан(?), архангели, орантни светци

и др. Явно тези висулки са свързани с украсата на църковни

предмети. Някои от тях е възможно да са носени като нагръдни

вотивни икони, т.е. става въпрос за сувенирна продукция, свързана с

поклоннически пътувания и покупки.

С т и л о в и о с о б е н о с т и

Засега най-голям е броят на правоъгълните икони с

изображение на св. Георги пешак и драконоборец и „разцъфнал

кръст”. От всичките седем екземпляра с еднаква иконография пет са

отлети от една матрица, а две от друга. Към тях се прибавят още две -

св. Пантелеймон и „разцъфнал кръст”, св. Теодор и св. Богородица

Одигитрия със сходна и дори еднаква стилова характеристика. При

всички тях рамките са изпълнени със зрънчест низ от едната страна и

тънка линия от другата. Идентична е формата на кръстовете,

растителната украса около тях, както и палеографията на надписите.

Кръстните изображения върху оловните икони са сходни с тези

върху няколко сребърни реликвария от ХІІ-началото на ХІІІ в.

Подчертана е стилово - иконографска близост в растителните

орнаменти около кръстовете на оловните иконки и релефната украса

по рамки, фонове и нимбове на група икони от Синайския манастир

и Кипър, в чието изпълнение се открива подчертано латинско

влияние, проникнало през ХІІІ в. по време на кръстоносните походи

Тази релефна декорация, известна с името pastiglia се утвърждава в

най-интензивния период на художествен и социален обмен между

централна Италия и източно Средиземноморските центрове, т.е. през

целия ХІІІ в., и се прилага от художниците в така наречените

Кръстоносни ателиета на Йерусалимското кралство в столицата

Акра.

Сред разглеждания материал се открояват четири икони с едни

и същи изображения на конници-драконоборци и “разцъфнал кръст”.

Въпреки малкия формат на изобразителното поле, въоръжението и

снаряжението на коня и ездача са показани детайлно – мрежеста

ризница, седло, ремъци, покривало, юзди и стремена, изпълнени с

различни видове щрих от кръстосани, успоредни прави или

наклонени линии. Под краката на коня стои стилизирано

изображение на дракон. Впечатление прави несъразмерно едрата

кръгла глава на св.Теодор, обърната анфас, която завършва с малка

остра брада. В това отношение разглежданите оловни икони държат

тясна връзка с група оловни медальона с изображения на светец

конник и драконоборец от разкопките в Новгород, Серенск, Стария

Рязан и Прибалтика, датирани във втората половина на ХІІ в.

Двустранните икони със св. Теодор конник и драконоборец и

“разцъфнал кръст” държат стилова връзка със солунските

енколпиони, представящи св. Димитър на кон, който спасява гръцки

юноша от плен и „разцъфнал кръст”, датирани в ХІІІ в. – времето към

което най-вероятно трябва да отнесем и изработката на

разглежданите оловни творби. (кат. №№ 51-54)

По-различен е характерът на други три двустранни иконки, явно

отлети от един и същ калъп, с изображение на св. Богородица Оранта

и кръст с надпис ІС ХС N K, две от които са намерени в крепостта

Петрич кале, Варненско.( кат. №№ 63-65) Възможно е тези творби да

са изработени в местно ателие през годините на Второто българско

царство. С подобен стил на работа се отличава и иконката с

изображение на св. Теодор воин и кръст. (кат. № 62)

Интерес заслужава иконата със св. Никола? (кат.№ 81), чиято

стилова характеристика твърде много напомня оловната икона със св.

Георги и „разцъфнал кръст” от разкопките на крепостта Рас (Сърбия)

(фиг. 162). Стиловите особености на тези оловни икони ги свързват с

изображенията върху солунските ампули. Това се вижда при украсата

на рамката на иконата от Рас, идентична с периферната декорацията

върху корпусите на някои от ампулите. Датировката на двете

икони,най-рано в края на ХІІ и по-скоро в ХІІІ в., е свързана с

началото на производството и разпространението на солунските

ампули.

Голям е броят на серията двустранни оловни икони с

кръстовидна форма, засега познати в две разновидности – св. Георги

и св. Теодор войни (кат. № 70-78) и св. Богородица Оранта и кръст

(кат. № 79), докато кръглите медальони са представени с по един

екземпляр – св.Богородица Одигитрия и кръст (кат. № 68) и

Св.Теодор драконоборец и св. Теодор воин (кат. № 69). Стиловите

белези и на двете групи държат връзка с изображенията върху

византийските моливдовули. Кръстовидните медальони се отличават

със специфична орнаментална декорация върху полукръглите рамена

и щитовидните израстъци между тях, която намира точни аналогии с

византийски ювелирни творби от ХІІ–ХІІІ в.

С много близки черти е стиловата характеристика на групата

едностранни оловни иконки с ухо за провесване. Възможно е някои

от тях да са носени като нагръдни, но изглежда по-голямата част са

служили за окачване, най-често към различна църковна утвар.

Най-многобройни са пандантивите с изображения на архангели.

(кат. № 95-103) Всички те са отлети от един калъп. С близък формат

и подобна иконография са група арковидни висулки от стеатит с

изображения на светци от ХІV–ХV в. В стилово отношение цялата

група оловни пандантиви от България намира близост и с няколко

билонови висулки, открити при разкопки в Новгород в датиран пласт

с материали от 70-те, – 80-те години на ХІІ в.

Въпреки отчетливият схематизъм и линеарност на

изображенията, върху голяма част от едностранните иконки и

пандантивите се забелязват някои общи черти. За разлика от по-

голямата част двустранни иконки, чиито рамки са украсени с перлени

фризове, рамките на всички останали двустранни и едностранни

оловни иконки и пандантиви са запълнени с къси успоредни линии

или т.нар. „касетъчен орнамент”. Прави впечатление, че същите

декоративни различия в украсата на рамките се наблюдават и при

групата на ампулите и евлогиите-енколпиони, но те не издават

някаква особена специфика по отношение хронологията на

изпълнение на разглежданите паметници. Задържаме вниманието си

върху тях, тъй като това е една от общите характеристики за всички

оловни евлогии от солунската група – ампули, енколпиони и икони.

И к о н о г р а ф с к и н а б л ю д е н и я

По-важните теми от иконографския репертоар на оловните

икони-евлогии са изложени последователно в следните групи:

изображения на кръстове; светци-лечители; светци войни; светци

драконоборци; изображения на Богородица, Христос и други светци.

Трябва да обърнем внимание върху някои иконографски белези,

ясно откроени върху обособената група оловни икони. Например,

нимбовете, запълнени с лъчиста украса, отпуснатите краища на

мафория на Богородица и др. особености, въпреки запазените гръцки

надписи, издават известни западноевропейски влияния. Примерите

за тази културна симбиоза са многобройни, особено през ХІІІ в. със

завладяването от кръстоносците на Константинопол и управлението

им в Солун.

За уточняването на производствената среда и датировката на

иконите с Богородица Кикуитиса и Богородица Елеуса се оказват

още четири групи икони, местонамирането на които най-общо се

локализира в централните части на Южна България. От едната страна

те са с изображения на „разцъфнал” или голготски кръст, а от другата

стоят изображенията на Христос Пантократор, св. Никола и двойка

светци анахорети. Към тях се числи и една икона с Христос

Пантократор и св. Харалампий(?). Някои от тях държат обща връзка

по отношение на иконография и надписи. Въпреки запазените гръцки

надписи, са налице редица иконографски елементи, които

характеризират паметниците, създадени в западноевропейска среда

под влияние на византийското изкуство в споменатия вече период.

Такъв е случаят и с оловните иконки на св. Георги пешак и

драконоборец, чиито единствен аналог, както вече изтъкнахме, е

монументалното изображение от ХІІІ в. на св. Гелмеон, представен

като змееборец върху фасадата на катедралата в Каорле.

Иконографията на светецът върху каменния релеф от Каорле и

оловните иконки на св. Георги пешак и драконоборец отразяват

подобни двупосочни влияния, проявени в изкуството на Византия и

Западна Европа по време на кръстоносните походи.

П р о и з в о д с т в о и р а з п р о с т р а н е н и е

Изборът на оловния материал, техниката на изработка и

предназначението на иконките като нагръдни насочват към

интересни предположения за характера на продукцията. Тези от тях с

изображения на военни светци обикновено се закупуват от военните

съсловия. Навярно такъв е характерът и разпространението на една

част от разглежданите оловни иконки, за които е възможно да са дело

и на градски занаятчии. Други групи от тях, обаче, представляват

продукция, тясно свързана с манастирските работилници, където се

тиражират нагръдни поклоннически евлогии и с други образи и

сцени. Част от разглежданата оловна продукция, обаче, и то главно

някои от едностранните иконки и пандантиви, биха могли да бъдат

изработвани по византийски модели и образци в местни български

ателиета, навярно също свързани с църковни и манастирски

комплекси през годините на Второто българско царство. За

съжаление няма преки свидетелства за това при проведените досега в

България археологически разкопки. При това състояние на

проучванията остава възможността, базирайки се единствено на

стиловите сходства, да причислим и тези едностранни иконки и

пандантиви към поклонническата продукция на Солун.

КАТАЛОГ

Представеният нов материал от България включва над 100

оловни солунски евлогии, които позволяват да се изградят по-

сигурни критерии за класификация на отделните групи ампули,

енколпиони и икони по отношение на технологическите параметри,

декоративна украса и иконографски репертоар. Основните резултати

от изследването, както и данните за местонамиране и за средата, в

която са открити отделните екземпляри се включват в каталог,

съставен от текст и графични илюстрации. По този начин могат да се

съпоставят иконографските и стилови особености, както и

декоративната украса на едни и същи изображения върху

разглежданите образци, които предоставят и по-добра основа за

анализ, прецизиране на датировката и доизясняване на основните

принципи, използвани при тяхното групиране.

Изследваните паметници са документирани графично в мащаб и

съдържат подробно описание.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Детайлната съпоставка на стила и иконографията между трите

групи оловни евлогии (ампули, енколпиони и икони) предлага най-

точна аргументация за техния солунския произход. Първата група,

включваща ампулите-кутрувии, категорично е свързана със Солун.

Почти със същата сигурност може да се определи солунския

произход и на оловните енколпиони от втората група. Очевидно е, че

между ампулите и енколпионите няма никаква стилова разлика.

Всичко това свързва тези творби с един и същ производствен център,

работил по едно и също време.

Известни съмнения поставят някои разновидности (образци) от

групата на иконите-евлогии. Разглежданият материал може да се

раздели на отделни подгрупи съобразно определени различия, най-

вече свързани с датировка в ХІІ в., края на ХІІ–ХІІІ, през ХІV или в

края на ХІV–ХV в. Иконите-евлогии, създадени през ХІІІ в., намират

почти пълно стилово сходство с декорацията на ампулите и

енколпионите. Сред тях на първо място са изображенията на конните

светци драконоборци. Идентични стилови белези откриваме при

оловните икони със св. Георги от Рас (Сърбия) и св. Никола и

солунските ампули. Изображенията са изпълнени в характерното за

кутрувиите линеарено очертание и стилизация, които са използвани

както при изграждането на фигурите, лицата и дрехите, така и при

„разцъфналия кръст”. Освен всичко, украсата по рамката на иконата

със св. Георги от средновековния Рас е еднаква със специфичната

декорацията около корпусите на ампулите. От друга страна

изображенията върху някои от правоъгълните и кръстовидни оловни

икони държат връзка със солунската традиция за представяне на

светците войни Георги и Теодор. Растителната декорацията по

щитовете на кръстовидните медальони е идентична с ластарите на

повлека около „разцъфналите кръстове” при енколпионите-евлогии.

Стилово-иконографският анализ на няколко разновидности

иконки от третата група в известен смисъл се долавя една

специфична трактовка на т. нар. в живописта явление „маниера

грека”, наблюдавано в някои от италианските центрове в края на ХІІ

до към средата на ХІІІ в., при което византийски художествени

модели оказват пряко влияние върху къснороманското изкуство.

Примерите за тази културна симбиоза в живописта са разнообразни и

добре проучени, докато в приложното изкуство елементите,

характеризиращи подобни взаимни влияния не са детайлно

разглеждани. В тази връзка внимание заслужават редица

иконографски белези, ясно откроени при обособената група иконки.

Например нимбовете, запълнени с лъчиста украса; отпуснатите

краища на мафория на Богородица; изнасянето на благославящата

ръка на Христос встрани от тялото; дългата му брада и др. са

характерни детайли за западноевропейската иконография при

представяне на образите. Всички тези особености и надписите на

гръцки характеризират паметниците, създадени във византийска

среда под влияние на западноевропейското изкуство в споменатия

вече период. Не трябва да забравяме също, че този културен обмен

намира особено благоприятен развой по време на латинското

управление на град Солун.

Предназначението на иконките като енколпиони обикновено е

разпространено и сред войнските съсловия. Повечето от тези творби

обаче представляват продукция, тясно свързана с манастирските

работилници, където се тиражират именно такива нагръдни

поклоннически евлогии с иконография, възникнала също в среда, в

която се срещат традиции и модели от Византия и Латинския Запад.

Ярък пример за това са иконките с изображения на св. Георги пешак

и драконоборец, тези със св. Богородица Кикуитиса, кръстовидните

и кръглите медальони. Трябва да отбележим, че за разлика от

обемно-пластичната разработка на фигурите при тези групи икони,

ампулите, енколпионите и например иконите със св. Теодор конник и

драконоборец се отличават с линеарния стил при изграждане на

изображенията. С редки изключения иконите със св. Георги пешак и

драконоборец и кръстовидните и кръгли медальони се датират във

втората половина на ХІІ–началото на ХІІІ в. Наред с това обаче

редица декоративни елементи и иконографски особености ни дават

сериозни основания да свържем цялата представена оловна

продукция със Солун. Две са основните посоки при разработката на

моделите за разглежданите тук оловни евлогии. Първата се оказва в

пряка зависимост от солунския култ към св. Димитър, докато втората

е свързана със западноевропейските влияния в

източносредиземноморската култура и изкуство по време на

кръстоносните походи.

Изследваният материал създава конкретна представа за

изработваната в Солун художествена продукция, заемаща междинно

място сред творбите на представителното и масовото приложно

изкуство, предназначена за поклонници от целия християнски свят.

Наличието на известна схематичност в изображенията при някои от

евлогиите показва, че в отделни случаи се срещаме с евтини

предмети, получили широка популярност. Някои от тези евлогии,

попаднали на нови места, са използвани като модели, т.е.

допълнително са тиражирани и разпространявани.

Оловната продукция, свързана с византийското поклонническо

изкуство, несъмнено носи смислово-образното съдържание на

евлогии, създавани в Солун в периода ХІІ–ХV в. Новият материал от

България предлага възможности за технологически и стилови

наблюдения и значително обогатява представата ни за сюжетното

разнообразие на поклонническата продукция от това време и

механизма на поклонническите практики, които надхвърлят

етнокултурните граници. Несъмнено тяхното събиране и изследване

може да бъде изключително полезно при изучаване на културните

връзки и влияния през средните векове.

НАУЧНИ ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Изследването е завършек на дългогодишните занимания на

автора с една от неизучените теми на византийската археология и

поклонническо изкуство, свързана със солунските оловни евлогии от

ХІІ-ХV в., въз основа на материала, произхождащ от България.

2. Новооткритите ампули, енколпиони и икони значително

разширяват кръга на поклонническата продукция на византийският

град Солун и същевременно маркират маршрутите на поклонниците

към българските градове и крепости през годините на Второто

българско царство.

3. Изследваният оловен материал създава конкретна представа

за изработваната в Солун художествена продукция, заемаща междинно

място сред творбите на представителното и масовото изкуство,

предназначена за поклонници от целия християнски свят. Наличието

на известна схематичност в изображенията при някои от евлогиите

показва, че в отделни случаи се срещаме с евтини предмети, получили

широка популярност. Някои от тях, попаднали на нови места, са

използвани като модели, т.е. допълнително са тиражирани и

разпространявани.

4. Съществен е изводът, че върху солунските ампули образът на

св. Димитър е съпътстван единствено от неговия сподвижник св.

Нестор, св. Теодора, св. Богородица и Иисус Христос. Регистрирани са

още две нови разновидности с конно изображение на св. Димитър и с

двустранен надпис „Св. Димитър”.

5. При обстойния анализ на ампулите-кутрувии става ясно, че

реликвата миро се свързва единствено със св. Димитър, чието

изображение или надпис на името стои задължително върху техния

корпус. Всички останали съпътстващи светци, били те мироточиви или

не, само засилват чудодейната мощ на мирото на св. Димитър.

6. Направен е важен извод по отношение иконографията на

енколпионите-евлогии, които засега са единствените паметници във

Византия, на които е представен епизодът с чудото на св. Димитър,

свързано с избавлението на гръцки юноша от плен, производен на този

със св. Георги на кон, който спасява от плен митиленски юноша. Тази

иконография възниква в Солун по време на управлението на

кръстоносците и е много вероятно да е пряко повлияна от

изобразителни паметници, донесени от остров Кипър, който е тяхно

владение.

7. Стилово-иконографският анализ на няколко разновидности

иконки-евлогии откроява специфична трактовка на т. нар. в живописта

явление „маниера грека”, наблюдавано в някои от големите италиански

центрове в края на ХІІ до към средата на ХІІІ в., при което византийски

художествени модели оказват пряко влияние върху къснороманското

изкуство. Примерите за тази културна симбиоза в живописта са

разнообразни и добре проучени, докато в приложното изкуство

елементите, характеризиращи подобни взаимни влияния не са

детайлно разглеждани. В тази връзка внимание заслужават редица

иконографски белези, ясно откроени при обособената група иконки.

8. Оловните евлогии от България са илюстрирани графично в

мащаб и съдържат подробно описание, което позволява да се изградят

по-сигурни критерии за класификация на отделните групи ампули,

енколпиони и икони по отношение на технологическите параметри,

декоративна украса и иконографски репертоар. Включването на всички

тези данни в каталог, придружен със 103 рисунки, е основно изискване

за тяхната легитимност в научната литература. Останалият

илюстративен материал означен с фигури, включва 201 черно-бели

фотографии, които са привлечени като аналогии при стилово-

иконографския анализ на разглежданите групи евлогии.

9. Дисертационното изследване има претенции за корпус на

солунските оловни евлогии, който може лесно да се допълва с нови

екземпляри във всяка една от разглежданите групи.

ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

Монографии, студии, статии, рецензии и научни съобщения

1. Средневековые византийские свинцовые иконы из северо-восточной

Болгарии.(К иконографии Святого Георгия – драконоборца). – Материалы по

Археологии, Истории и Этнографии Таврии., Симферополь, 2000, с. 362–369.

2. Г.Атанасов. Св.Георги Победоносец. Култ и образ в православния Изток през

Средновековието.(Зограф, Варна, 2001, 366 с., 244 образци) [рецензия]. –

Археология, 2003, № 3, с. 60–66.

3. Кръстовидни оловни медальони от България. – ИНМВ, 38-39 (53–54), 2002–

2003, с. 406–416. (съавт. А.Пейков)

4. Бронзова матрица със светци-войни от Варненския Археологически музей. –

Изв. На Народния музей Варна. 38–39 (53–54), 2002–2003, Варна, с. 396–405.

(съавт. В.Плетньов)

5. Двустранна оловна иконка с Богородица Кикоитиса и Разцъфнал кръст от

Преслав. – Преслав, т.6, С.,2004, с.167–179.

6. Иконографията на св. Георги Драконоборец, според една група паметници на

византийското приложно изкуство. – Сб. В чест на проф. д-р А.Давидов.,

В.Търново, 2004, с. 571–579. (съавт. Д.Косева)

7. Нагръдни оловни икони с изображения на св. Георги войн, пешак и

драконоборец. – В: Манастирската култура на Балканите. Международна

научна конференция, Годишник на Софийския университет „Св. Климент

Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Ив. Дуйчев”, 2002, Т.

93(12) 2003, С., 2005, с.131–138.

8. Солунски евлогии от България. – Археология, 2006, 1-4, с. 213–222.

9. Оловна евлогия със светци-войни и „разцъфнал кръст” от България. – Тангра.

Сб. в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, с. 343–352.

10. За идентификацията на образите върху солунската ампула от Ермитажа. – Сб.

“Проф. д.и.н. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав”, С., 2006, с. 211–215.

11. Оловни икони на св. Теодор войн, конник и драконоборец от България. – В:

Трудове на катедрите по история и богословие на Шуменски университет в

чест на 80-годишнината на проф.Р.Поптодоров., изд. Фабер, 2006 (съавт.

А.Пейков)

12. Изображения на св. Димитър и св. Теодора върху оловни ампули от Солун. –

Търновска книжовна школа , т. 8, В.Търново, 2007, с. 531–540.

13. Солунски ампули с двустранни изображения на светци – войни. – Сб.

„Християнската култура в Средновековна България”. В.Търново, 2008, с. 413–

416, фиг. 1,2.

14. Оловен медальон с изображение на св. Теодор. – Сб. Историкии. 3 -

Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ст.Витлянов, по случай неговата 60-

годишнина. Шумен, 2008, с.58-64.

15. Реликвиарий св. Димитрия из региона В.Търново. – Античная древность и

средные века. Вып. 39. Екатеринбург, 2009, с. 314–326.

16. Нагръдна икона с изображения на св. Георги – войн и Христос Пантократор.

– Laurea in honorem Margaritae Vaklinovae. книга ІІ, С., 2009, с. 305–310.

17. За изображенията върху оловната ампула-кутрувия от музея в Шумен.- Сб.

Иванка Акрабова – Жандова. In memoriam. С., 2009, с. 251–257.

18. Ампула от Светите земи, открита във Велики Преслав.-Археология, 3-4, LI,

2010, с.129–133.

19. Ампули кутрувии с изображения на св. Димитър и св. Богородица от

България. – Международун научен симпозиум „Византия и Славяните”-

Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Център за

славяно-византийски проучвания „Ив. Дуйчев”, т. 95 (14), 2006, С., 2010, с. 205–

216.

20. Оловна евлогия със св.Димитър и „разцъфнал кръст” от Преслав. – Stephanos

Archaeologicos in honorem Profesories Stephcae Angelova. Sofia 2010, p.619-628.

21. Бронзова икона с Богородица Одигитрия с апостолите Петър и Павел. – “От

Честния пояс на Богородица до коланчето за рожба”. – Изследвания по

изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Е.Бакалова. С., 2010,

150-154.

22. Два сребърни еноклпиона от България. – Археология, 1-2, 2011, 106-113.

(съавт. И.Кънев).

23. About a Group of Thessalonican Eulogia – Encolpions. – Годишник на

Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-

византийски проучвания „Ив. Дуйчев”, т. 97 (16), С., 2011, с. 85– 111, ил. на с.

432-437.

24. Thessalonican Eulogia found in Bulgaria. Lead Ampules, Encolpia and Icons from

the 12th

– 15th

centuries.Faber, Veliko Tarnovo. 2011. ( 203 стр.; 201 бр. чернобели

и 103 графични илюстрации.)

25. Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско ХІ-ХІV в. Варна,

2011.; Byzantine Art. Christian Relics from Varna Region 11th

– 14th

centuries.

Varna, 2011. (200 стр.; 51 цв. илюстрации в текста и каталог с 33 цв.

илюстрации.), (в съавт. В.Плетньов).