Български език Английски език Френски език Конрад Аденауер (1876-1967 г.)

Първият канцлер на Федерална република Германия, който е начело на новосъздадената държава от 1949 до 1963 г., променя повече от всеки друг облика на следвоенна Германия и европейската история.

Като много политици от неговото поколение, след Първата световна война Аденауер вече е разбрал, че траен мир може да бъде постигнат само чрез обединение на Европа. Преживяванията му по време на Третия райх - той е отстранен от поста си на кмет на Кьолн от нацистите - са затвърдили това негово мнение.

Само за шест години - от 1949 до 1955 г. - Аденауер реализира дългосрочните външнополитически цели да включи Германия в западния съюз: членство в Съвета на Европа (1951 г.), основаване на Европейската общност за въглища и стомана (1952 г.) и влизане на Германия в НАТО (1955 г.).

Крайъгълен камък на външната политика на Аденауер е помиряването с Франция. Заедно с френския президент Шарл

Konrad Adenauer

The first Chancellor of the Federal Republic of Germany, who stood at the head of the newly-formed state from 1949-63, changed more than any other the face of post-war German and European history.

Like many politicians of his generation, Adenauer had already realised following the First World War that lasting peace could only be achieved through a united Europe. His experiences during the Third Reich - he was removed from office as the mayor of Cologne by the Nazis - served to confirm this opinion.

In only six years from 1949-55, Adenauer realised far-reaching foreign policy goals to bind Germany within the western alliance: membership of the Council of Europe (1951), foundation of the European Coal and Steel Community (1952), and Germany's entry into NATO (1955).

A cornerstone of Adenauer's foreign policy was the reconciliation with France. Together with French president Charles de Gaulle,

Konrad Adenauer

Le premier chancelier de la république fédérale d'Allemagne, qui fut à la tête de ce nouvel État de 1949 à 1963, modifia plus que quiconque le visage de l'Allemagne de l'après-guerre et le cours de l'histoire européenne.

Comme de nombreux hommes politiques de sa génération, Adenauer avait déjà pris conscience après la Première Guerre mondiale qu'une paix durable ne pourrait s'instaurer qu'à travers l'unification de l'Europe. Ses expériences au cours du troisième Reich - il fut destitué de ses fonctions de maire de Cologne par les nazis - ne firent que renforcer sa conviction.

En l'espace de six ans seulement, de 1949 à 1955, Adenauer réalisa des objectifs de politique étrangère de grande ampleur visant à ancrer l'Allemagne dans l'alliance des pays de l'Ouest: l'adhésion au Conseil de l'Europe (1951), la création de la Communauté européenne du charbon et de l'acier (1952) et l'entrée de l'Allemagne dans l'OTAN (1955).

La réconciliation avec la France fut une des pierres angulaires de la politique étrangère d'Adenauer. Sa collaboration avec le

дьо Гол той постига обрат в историята: през 1963 г. някогашните върли противници Германия и Франция подписват договор за приятелство, превърнал се в ключов момент по пътя към европейска интеграция.

a turning point in history was achieved: in 1963 the one-time arch-enemies Germany and France signed a treaty of friendship which became one of the milestones on the road to European integration.

président français Charles de Gaulle marqua un tournant dans l'histoire: en 1963, les anciens ennemis héréditaires, la France et l'Allemagne, signèrent un traité d'amitié qui posa un jalon important sur la voie de l'intégration européenne.

Жан Моне (1888-1979 г.)

Френският икономически съветник и политик Жан Моне се посвещава на каузата на европейската интеграция. Той е вдъхновителят на „плана Шуман“, предвиждащ сливане на западноевропейските тежки индустрии.

Моне е от района Коняк във Франция. След като на 16 години напуска училище, той пътува в чужбина като продавач на коняк, а след това и като банкер. По време на двете световни войни заема високи постове, свързани с координирането на промишленото производство във Франция и Обединеното кралство.

Като висш съветник на френското правителство, той е основният вдъхновител на прочутата „декларация на Шуман“ на 9 май 1950 г., довела до създаването на Европейската общност за въглища и стомана и смятана за начало на Европейския съюз. Между

Jean Monnet

The French economic advisor and politician Jean Monnet dedicated himself to the cause of European integration. He was the inspiration behind the "Schuman Plan", which foresaw the merger of West European heavy industry.

Monnet was from the region of Cognac in France. When he left school at 16 he travelled internationally as a cognac dealer, later also as a banker. During both World Wars he held high positions involved with the coordination of industrial production in France and United Kingdom.

As top advisor of the French government, he was the main inspiration behind the famous "Schuman declaration" of 9 May 1950, which led to the creation of the European Coal and Steel Community and, as such, is considered to be the birth of the European Union.

Jean Monnet

Jean Monnet consacra sa vie à la cause de l'intégration européenne. Il fut l'inspirateur du plan Schuman, qui prévoyait l'unification de l'industrie lourde de l'Europe de l'Ouest.

Monnet était originaire de la région française de Cognac. Après avoir quitté l'école à l'âge de 16 ans, ses professions de négociant en cognac d'abord, et de banquier ensuite, le conduisirent à voyager à travers le monde. Pendant les deux guerres mondiales, il occupa de hautes fonctions dans le domaine de la production industrielle en France et au Royaume-Uni.

Commissaire général au plan du gouvernement français, il fut le principal inspirateur de la fameuse «déclaration de Robert Schuman» du 9 mai 1950, qui conduisit à la création de la Communauté européenne du charbon et de l'acier et que l'on considère en tant que telle comme la naissance de l'Union

1952 и 1955 г. Моне е първият председател на изпълнителния орган на новата Общност.

Ще бъде несправедливо обаче влиянието му да се сведе само до икономическата сфера. Прочута и често цитирана фраза на Моне е „Ние обединяваме народи, не държави“. Днешните програми на ЕС за културен и образователен обмен следват тази традиция.

Between 1952-55 he was the first president of its executive body.

It would, however, be unjust to limit Monnet's influence to the economic sphere. His famous and much-quoted phrase was "We unite people, not states". Today's EU programmes for cultural and educational exchange follow in this tradition.

européenne. De 1952 à 1955, il fut le premier président du comité exécutif de la CECA.

On aurait tort toutefois de limiter l'influence de Monnet au domaine économique. Sa phrase la plus célèbre et que l'on cite le plus souvent est la suivante: «Nous unifions des peuples, pas des États.» Les programmes actuels d'échanges dans les domaines de la culture et de l'éducation de l'UE s'inscrivent dans cette tradition.

Робер Шуман (1886-1963 г.)

Държавникът Робер Шуман, адвокат и министър на външните работи на Франция между 1948 и 1952 г., е смятан за един от основоположниците на европейското единство.

Шуман е роден в Люксембург и е повлиян от своя произход от граничния между Франция и Германия район. Въпреки преживяванията си в нацистка Германия или може би в резултат на тях той разбира, че само трайно помирение с Германия може да бъде основа за обединение на Европа. Депортиран в Германия през 1940 г., Шуман се присъединява към френската съпротива, след като избягва две години по-късно. Въпреки това той не показва отрицателни чувства,

Robert Schuman

The statesman Robert Schuman, a qualified lawyer and French foreign minister between 1948 and 1952, is regarded as one of the founding fathers of European unity.

Schuman was born in Luxembourg and was influenced by his background in the French-German border region. Despite, or maybe as a result of his experiences in Nazi Germany, he recognised that only a lasting reconciliation with Germany could form the basis for a united Europe. Deported to Germany in 1940, he joined the French Resistance upon fleeing two years later. In spite of this he showed no resentment, when following the war he became foreign minister.

Robert Schuman

L'homme d'État Robert Schuman, juriste éminent et ministre français des affaires étrangères de 1948 à 1952, est considéré comme l'un des pères fondateurs de l'unification européenne.

Né au Luxembourg, Robert Schuman fut marqué dans sa jeunesse par la proximité de la France et de l'Allemagne. Il reconnut, en dépit ou peut-être à la suite de ses expériences dans l'Allemagne nazie, que seule une réconciliation durable avec l'Allemagne pouvait poser les fondements de l'unification européenne. Déporté en Allemagne, en 1940, il parvint à s'enfuir deux ans plus tard et entra dans la résistance française. Malgré cette expérience, il ne manifesta aucun ressentiment à l'égard de l'Allemagne lorsqu'il devint ministre des

когато след войната става министър на външните работи.

Заедно с Жан Моне създава широкоизвестния план „Шуман“, публикуван на 9 май 1950 г. - датата, смятана днес за рожден ден на Европейския съюз. Шуман предлага съвместен контрол над въгледобива и стоманодобива - най-важните суровини за оръжейната индустрия. Основната идея е, че който не контролира производството на въглища и стомана няма да може и да разпали война.

Шуман информира за плана германския канцлер Аденауер, който веднага вижда възможността за една мирна Европа и се съгласява. Малко след това правителствата на Италия, Белгия, Люксембург и Нидерландия също реагират. Шестте държави подписват споразумението за Европейска общност за въглища и стомана в Париж през април 1951 г. По този начин е сложено началото на Европа като мирна инициатива.

Шуман подкрепя и създаването на обща европейска отбранителна политика, а в периода

In cooperation with Jean Monnet he drew up the internationally renowned Schuman Plan, which he published on 9 May 1950, the date now regarded as the birth of the European Union. He proposed joint control of coal and steel production, the most important materials for the armaments industry. The basic idea was that whoever did not have control over coal and steel production would not be able to fight a war.

Schuman informed the German chancellor Adenauer of the plan; he immediately recognised the opportunity for a peaceful Europe and agreed. Shortly afterwards, the governments of Italy, Belgium, Luxembourg and the Netherlands also reacted. The six states signed the agreement for the European Coal and Steel Community in Paris in April 1951. In this way, Europe began as a peace initiative.

Schuman also supported the formation of a common European defence policy, and was, from 1958-60, president

affaires étrangères à la fin de la guerre.

En collaboration avec Jean Monnet, il élabora le plan Schuman, célèbre dans le monde entier, qu'il présenta officiellement le 9 mai 1950, date que l'on considère désormais comme la naissance de l'Union européenne. Il proposa de placer sous une autorité commune la production du charbon et de l'acier, qui était essentielle à l'industrie d'armement. L'idée qui soutenait cette initiative était qu'une nation qui n'avait pas le contrôle de la production de charbon et d'acier n'aurait pas les moyens de faire la guerre.

Schuman informa le chancelier allemand Adenauer de ce plan; ayant reconnu d'emblée la chance qui s'offrait de faire régner la paix en Europe, Adenauer donna son accord. Peu après, les gouvernements de Belgique, d'Italie, du Luxembourg et des Pays-Bas manifestèrent également leur intérêt. Les six États signèrent l'accord instituant la Communauté européenne du charbon et de l'acier à Paris, le 1er avril 1951. Ainsi, l'histoire de l'Europe commença par une initiative de paix.

Schuman apporta également son soutien à la réalisation d'une politique européenne de défense commune; il fut président du Parlement

1958-1960 г. е председател на Европейския парламент.

of the European Parliament. européen de 1958 à 1960.

Сър Уинстън Чърчил (1874-1965 г.)

Чърчил, бивш армейски офицер, военен кореспондент и британски премиер (1940-1945 г. и 1951-1955 г.) е един от първите, призовали за създаването на „Европейски съединени щати“. След опита от Втората световна война той е убеден, че само обединена Европа може да гарантира мир. Неговата цел е да премахне веднъж завинаги европейските беди - национализмът и подстрекателството към война.

Той формулира заключенията си, извлечени от уроците на историята, в своята прочута „Реч пред академичната младеж“, произнесена в университета в Цюрих през 1946 г.: „Има средство, което...след няколко години ще направи цяла Европа... свободна и щастлива. То е да се създаде отново европейското семейство, или поне дотолкова, доколкото можем, като структурата му трябва да бъде такава, че то да може да съществува в мир, сигурност и свобода. Трябва да построим нещо като европейски

Sir Winston Churchill

Churchill, a former army officer, war reporter and British Prime Minister (1940-45 and 1951-55), was one of the first to call for the creation of a 'United States of Europe'.Following the experience of the Second World War, he was convinced that only a united Europe could guarantee peace. His aim was to eliminate the European ills of nationalism and war-mongering once and for all.

He formulated his conclusions drawn from the lessons of history in his famous 'Speech to the academic youth' held at the University of Zurich in 1946: "There is a remedy which ... would in a few years make all Europe ... free and ... happy. It is to re-create the European family, or as much of it as we can, and to provide it with a structure under which it can dwell in peace, in safety and in freedom. We must build a kind of United States of Europe."

Sir Winston Churchill

Churchill, ancien officier de l'armée, journaliste de guerre et Premier ministre britannique (1940-1945 et 1951-1955), fut l'un des premiers à demander la création des «États-Unis d'Europe». L'expérience de la Seconde Guerre mondiale l'avait convaincu que seule une Europe unifiée pouvait assurer la paix. Son objectif était de refouler une fois pour toutes les passions nationalistes et belligérantes de l'Europe.

Il formula les conclusions qu'il avait tirées des leçons de l'histoire dans le fameux «discours à la jeunesse étudiante» qu'il tint à l'université de Zurich en 1946: «Il existe un remède qui [...] redonnerait en l'espace de quelques années la liberté et la sérénité à toute l'Europe. Il consiste à recréer la famille européenne, du moins dans une aussi large mesure que possible, et de la doter d'une structure au sein de laquelle elle puisse vivre en paix, en sécurité et en liberté. Nous devons construire une sorte d'États-Unis d'Europe.»

Съединени щати.“

Така движещата фигура зад антихитлеристката коалиция става активен борец за европейската кауза.

Сър Уинстън Чърчил се прочува и като художник и писател. През 1953 г. той е удостоен с Нобелова награда за литература.

Thus the driving force behind the anti-Hitler coalition became an active fighter in Europe's cause.

Sir Winston Churchill also made a name for himself as a painter and writer; in 1953 he was awarded the Nobel Prize for Literature.

C'est ainsi que l'homme qui avait été le moteur de la coalition contre Hitler devint un militant actif de la cause européenne.

Sir Winston Churchill se fit aussi un nom dans la littérature et dans la peinture; le prix Nobel de littérature lui fut décerné en 1953.

Алчиде де Гаспери (1881-1954)

От 1945 до 1953 г. Алчиде де Гаспери като министър-председател и министър на външните работи чертае пътя на външната и вътрешната политика на Италия в следвоенните години.

Той е роден в района Трентино-Алто Адидже (Южен Тирол), който до 1918 г. е принадлежал на Австрия. Като други изключителни държавници по негово време, Алчиде де Гаспери активно отстоява европейското единство. Преживяванията му по време на фашизма и войната - бил е в затвора от 1926 до 1929 г., преди да намери убежище във Ватикана, водят до убеждението, че само един съюз на Европа може да предотврати тяхното повторение.

Отново и отново той предлага инициативи за

Alcide de Gasperi

From 1945 up until 1953, Alcide de Gasperi, in his roles as Prime Minister and Minister for Foreign Affairs, forged the path of Italy's internal and external policies in the post-war years.

He was born in the region of Trentino-Alto Adige (South Tyrol) which had, until 1918, belonged to Austria. Like other exceptional statesmen of his time, he campaigned actively for European unity. His experiences of fascism and war - he was imprisoned between 1926 and 1929 before finding asylum in the Vatican - led to his conviction that only the union of Europe could prevent their recurrence.

Time and again he promoted initiatives for the fusion of

Alcide de Gasperi

De 1945 à 1953, Alcide De Gasperi, président italien du Conseil et ministre des affaires étrangères, forgea la politique intérieure et étrangère de son pays dans les années d'après-guerre.

Il était originaire du Trentin - Haut-Adige (Sud-Tyrol), région qui avait appartenu à l'Autriche jusqu'en 1918. Comme d'autres hommes d'État hors du commun de son époque, il milita activement en faveur de l'unification européenne. Ses expériences du fascisme et de la guerre - il fut prisonnier de 1926 à 1929 avant de trouver refuge au Vatican - ancrèrent en lui la conviction que seule l'unification de l'Europe pouvait éviter le retour de ces fléaux.

À maintes reprises, il promut des initiatives pour

обединяване на Западна Европа, работейки по изпълнението на плана „Маршал“ и създаването на тесни икономически връзки с други европейски страни, и по-специално Франция. Освен това Алчиде де Гаспери подкрепя плана Шуман за създаване на Европейска общност за въглища и стомана и помага за разработването на идеята за обща европейска отбранителна политика.

Western Europe, working on the realisation of the Marshall Plan and creating close economic ties with other European countries, in particular France. Furthermore, he supported the Schumann Plan for the foundation of the European Coal and Steel Community, and helped develop the idea of the common European defence policy.

l'intégration de l'Europe de l'Ouest, travaillant à la réalisation du plan Marshall et établissant des relations économiques étroites avec les autres pays d'Europe, en particulier avec la France. En outre, il soutint le plan Schuman pour la création de la Communauté européenne du charbon et de l'acier et contribua à développer l'idée d'une politique européenne de défense commune.

Пол-Анри Спаак (1899-1972 г.)

Европейски държавник - дългата политическа кариера на белгиеца Пол-Анри Спаак може накратко да бъде описана така.

Като излъгва за възрастта си, той е приет в белгийската армия през Първата световна война и след това прекарва две години като военнопленник на германците. През Втората световна война, вече като министър на външните работи, Спаак напразно опитва да запази неутралитета на Белгия. Заедно с правителството отива в изгнание - първо в Париж, а по-късно - в Лондон.

След освобождението на Белгия Спаак влиза в правителството като министър на външните

Paul Henri Spaak

A European statesman - the long political career of the Belgian Paul Henri Spaak can succinctly be described as thus.

Lying about his age, he was accepted into the Belgian Army during World War One, and consequently spent two years as a German prisoner of war. In the Second World War, now as foreign minister, he attempted in vain to preserve Belgium's neutrality. Together with the government he went into exile, first to Paris, and later to London.

After the liberation of Belgium, Spaak joined the government, and served both as Foreign Minister and as

Paul Henri Spaak

Un homme d'État européen - c'est ainsi que peut se résumer la longue carrière politique du Belge Paul Henri Spaak.

Mentant sur son âge, il parvint à s'enrôler dans l'armée belge durant la Première Guerre mondiale, acte qui le conduisit à passer deux années dans les prisons allemandes en tant que prisonnier de guerre. Pendant la Seconde Guerre mondiale, alors qu'il était ministre des affaires étrangères, il chercha en vain à préserver la neutralité de la Belgique. Il suivit son gouvernement en exil tout d'abord à Paris, puis à Londres.

Après la libération de la Belgique, Spaak entra au gouvernement, occupant la fonction de ministre des

работи и министър-председател. Дори по време на Втората световна война той прави планове за сливане на страните от Бенелюкс, а веднага след войната се обявява за обединение на Европа, подкрепяйки Европейската общност за въглища и стомана и Европейската отбранителна общност.

За Спаак обединяването на страните чрез договорни задължения е най-ефективният начин за гарантиране на мир и стабилност. Той допринася за постигането на тези цели като председателстващ първото общо събрание в пълен състав на Обединените нации (1946 г.) и като генерален секретар на НАТО (1957-1961 г.).

Спаак е водеща фигура при определянето на съдържанието на Договора от Рим. На така наречената „Конференция в Месина“ през 1955 г. шестте участващи правителства го определят за председател на работния комитет, подготвил Договора.

Prime Minister. Even during World War Two he had formulated plans for a merger of the Benelux countries, and directly after the war he campaigned for the unification of Europe, supporting the European Coal and Steel Community and a European defence community.

For Spaak, uniting countries through binding Treaty obligations were the most effective means of guaranteeing peace and stability. He was able to help achieve these aims as president of the first full meeting of the United Nations (1946) and as General Secretary of NATO (1957-61).

Spaak was a leading figure in formulating the content of the Treaty of Rome. At the so-called "Messina Conference" in 1955 the six participating governments appointed him as president of the working committee that prepared the Treaty.

affaires étrangères et de Premier ministre. Déjà au cours de la Seconde Guerre mondiale, il avait formulé des propositions pour l'unification des pays du Benelux, et, dès la fin de la guerre, il milita en faveur de l'unification de l'Europe en soutenant la Communauté européenne du charbon et de l'acier et une communauté européenne de défense.

Spaak estimait que la création de liens contractuels contraignants entre les pays était le moyen le plus efficace de garantir la paix et la stabilité. Il fut à même de contribuer à la réalisation de ces objectifs dans ses fonctions de président de la première Assemblée plénière des Nations unies (1946) et de secrétaire général de l'OTAN (1957-1961).

Paul Henri Spaak fut une figure prédominante de la rédaction du traité de Rome. Lors de la conférence de Messine de 1955, il fut nommé président du comité chargé de la mise au point du traité par les six États qui y participèrent.

Валтер Халщайн (1901-1982 г.)

Валтер Халщайн е първият председател на Европейската комисия от 1958 до 1969 г., ангажиран

Walter Hallstein

Walter Hallstein was the first president of the European Commission from 1958 to 1969, a committed European and a decisive proponent of

Walter Hallstein

Walter Hallstein, premier président de la Commission européenne de 1958 à 1969, fut un européen engagé et un promoteur décisif de

европеец и категоричен привърженик на европейската интеграция.

Според него най-важното предварително условие за успешна политическа интеграция на Европа е създаването на общи икономически институции. Като председател на Европейската комисия Халщайн работи за бързо изграждане на общия пазар. Неговият ентусиазъм и умение да убеждава подкрепят каузата на интеграцията дори и след като Халщайн вече не е председател на Комисията. Темпото на обединение по време на т. нар. „период на Халщайн“ обаче е пословично.

Някогашният държавен секретар в германското министерство на външните работи първо постига международно признание чрез доктрината „Халщайн“ през 50-те години, определила германската външна политика за идните години, чиято същина е свързване на младите демокрации в Западна Европа.

Халщайн е бил и професор по право в университетите в Р

European integration.

In his opinion, the most important prerequisite for a successful political integration of Europe was the creation of common economic institutions. As president of the European Commission, Hallstein worked towards a rapid realisation of the Common Market. His energetic enthusiasm and his powers of persuasion furthered the cause of integration even beyond the period of his presidency. However, the speed of unification during the so-called Hallstein Period was legendary.

The one-time Secretary of State in the German Foreign Ministry originally attained international recognition through the Hallstein Doctrine of the 1950s, which shaped German foreign policy for years to come, and had at its core the linking of the young democracy into Western Europe.

Hallstein was also at one time professor of law at the universities of Rostock and Frankfurt.

l'intégration européenne.

Il estimait que la condition la plus importante pour la réussite de l'intégration européenne était la création d'institutions économiques communes. En qualité de président de la Commission européenne, Hallstein s'appliqua à assurer la mise en place rapide du marché commun. Son enthousiasme débordant et ses capacités de persuasion servirent la cause de l'intégration bien au-delà de la période de sa présidence. Toujours est-il que durant la période dite «de Hallstein» l'unification européenne a accompli des progrès mémorables.

Ce fut la doctrine de Hallstein, élaborée dans les années 50, qui valut au départ à l'ancien secrétaire d'État allemand aux affaires étrangères la reconnaissance de la communauté internationale, doctrine qui façonna la politique étrangère allemande dans les années qui suivirent et qui était axée autour du principe d'un rattachement de la jeune démocratie à l'Europe de l'Ouest.

Hallstein avait été également dans le passé professeur de droit aux universités de Rostock et de Francfort.

Алтиеро Спинели (1907-1986 г.)

Altiero Spinelli Altiero Spinelli

Италианският политик Алтиеро Спинели е един от основателите на Европейския съюз. Той играе главна роля във връзка с предложението на Европейския парламент за Договор за федерален Европейски съюз - т. нар. „План Спинели“. През 1982 г. то е прието с огромно мнозинство в парламента, а през 80-те и 90-те години на 20 век допринася за укрепване на договорите на ЕС.

17-годишен, Спинели влиза в Комунистическата партия, поради което е хвърлен в затвора от фашисткия режим в периода 1927 - 1943 г. На конференция на европейската съпротива в началото на 1944 г. е един от инициаторите на предложението за Европейски манифест. В края на войната основава Европейското федералистко движение в Италия.

Като съветник на Де Гаспери, Спаак и Моне, Спинели работи за европейското обединение. Дипломиран юрист, той работи за европейската кауза и в академичните среди, като основава Института по международни въпроси в Рим.

Като член на Европейската комисия отговаря за вътрешната политика от

The Italian politician Altiero Spinelli was one of the fathers of the European Union. He was the leading figure behind the European Parliament's complete proposal for a Treaty on a federal European Union - the so-called Spinelli Plan. This was in 1982 adopted by an overwhelming majority in the parliament and provided an important inspiration for the strengthening of the EU Treaties in the 1980s and 90s.

As a 17 year old, Spinelli had joined the Communist Party, as a consequence of which he was imprisoned by the fascist regime between 1927 and 1943. At a conference of European resistance in early 1944 he was one of the initiators of a proposal for a European Manifest. At the end of the war, he founded the federal European movement in Italy.

In the role of advisor to personalities like de Gasperi, Spaak and Monnet, he worked for European unification. A trained juror, he also furthered the European cause in the academic field, and founded the Institute for International Matters in Rome.

As a member of the European Commission he took over the area of internal policy from 1970 to 1976. For three years he served as a Member of Parliament for the Italian Communist Party

Le politicien italien Altiero Spinelli fut l'un des pères de l'Union européenne. Il fut l'instigateur du projet de traité instituant une Union européenne fédérale présenté par le Parlement européen - le dénommé plan Spinelli. Ce projet fut adopté à une forte majorité en 1982 par le Parlement et fut une source d'inspiration profonde pour le renforcement des traités de l'UE mis en oeuvre dans les années 80 et 90.

À l'âge de 17 ans, Spinelli devint membre du parti communiste, ce qui eut pour conséquence son incarcération par le régime fasciste de 1927 à 1943. Il fut l'instigateur d'une proposition pour un manifeste européen présentée au début de 1944 lors d'une conférence de la résistance européenne. À la fin de la guerre, il fonda le mouvement fédéraliste européen en Italie.

Jouant un rôle de conseiller auprès de personnalités telles que De Gasperi, Spaak et Monnet, il travailla à l'unification de l'Europe. Juriste expérimenté, il promut également la cause européenne dans le domaine académique et fonda l'Institut des affaires internationales à Rome.

En tant que membre de la Commission européenne de 1970 à 1976, il prit en charge le domaine de la politique intérieure. Pendant trois ans, il fut député du parti

1970 до 1976 г. Три години е депутат от Италианската комунистическа партия, преди да бъде избран в Европейския парламент през 1979 г.

before being elected to the European Parliament in 1979.

communiste italien avant d'être élu au Parlement européen en 1979.