ХУБЕН ХУБЕНОВГЛАВЕН РЕДАКТОР /РЕДАКТОР МОДАhubenov@giamagazine.com

СЛАВ ГЛАВЕН РЕДАКТОР /КРЕАТИВЕН ДИРЕКТОРslav@giamagazine.com

ЗАМЕСТНИК ГЛАВНИ РЕДАКТОРИВАСИЛ ЩЕРЕВshterev@giamagazine.com

КРАСИМИР ДИМИТРОВdimitrov@giamagazine.com

РЕДАКТОРИАННА УОРДward@giamagazine.com

СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВpetrov@giamagazine.com

ЯНА ГЕРОВАgerova@giamagazine.com

сътруднициantoine de larochecalvin nymonchris brownchristopher koller erika bilinszkyfelix pugetjose monzonmichael stonisмилен радевниколай пачевphilipp jelenskasheree carellaслав жековтихомир рачеввасил германовзлатимир араклиев

БРОЙ ПЕТ МАРТ 2011

УЕБСАЙТГЕОРГИ ЯНАКИЕВ

WWW.GIAMAGAZINE.COM

Кое е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете думата ‘страх’?

Вероятно има нещо общо с различни видове фобии, или лични ваши страхове. Или пък е свързано с определени глобални проблеми – като глобалното затопляне, увеличената слънчева активност, пророчеството на маите...

Не се притеснявайте и при нас е така.

И повярвайте ни, можем да говорим с дни за страховете ни – от самотата, от смъртта, от бедността, от остаряването, от края на света... Но това би било друго списание, или просто много интимен разговор.

Вместо това, ще направим това, което правим най-добре – ще говорим за мода. И ако в контекста на горенаписаното, модата ви се струва неподходяща и незначителна, вероятно сте прави. Но защо да не й се наслаждаваме, докато я има?

Наречете ни повърхностни, но ние ще се страхуваме от бъдещето по-късно.

матилда от starz people е снимана от милен радев и носирокля burberry prorsum и яка simone rochaстилист хубен хубенов, коса и грим слав заmax factor

6 NEWSCAST10 BEAUTY: NICE TO MEAT YOU

16 DESIGNER: НЕВА БАЛНИКОВА18 EDITORIAL: CREATURE

26 DESIGNER: МАСИМО ДЖОРДЖЕТИ28 EDITORIAL: THE HUNGER

44 INTERVIEW: ИВА ШАТЦ48 EDITORIAL: BLINDEAD

62 FEATURE: БЕЗСТРАШНИ66 EDITORIAL: WARRIOR QUEEN

80 EDITORIAL: BLACK SWAN88 COMMENTARY: НЕ Е В МОДАТА, В ТЕБ Е

90 EDITORIAL: COME PLAY WITH ME106 FEATURE: НАЙ-БОГАТИТЕ108 EDITORIAL: BEACH BLVD122 EDITORIAL: IN BETWEEN

gia magazine е месечно, безплатно издание на ейч енд ес медия оод. всички права запазени.

copyrightgia magazine © 2011, авторите и фотографите.

репродуцирането на каквато и да е част от това списание е изрично забранена, без писмено разрешение на издателите.автоматично разрешение за репродукция се дава само на онлайн блогове и уебсайтове,при наличието на директна връзка обратно към www.giamagazine.com,и където са налични всички кредити свързани със снимките и/или текстовете.разрешение за репродукция се дава в контекста на промотирането на gia magazine.

мненията изразени в gia magazine са на съответните автори и не се споделят задължително от списанието или неговия екип.

за рекламаadvertising@giamagazine.com

за всичко останалоcontact@giamagazine.com

6

Не се измаряме от това да чуваме, четем и виждаме все повече за покойния Аликзандър Маккуин.И вероятно няма и да се изморим.

Затова новината, че Костюмния Институт към Metropolitan Museum of Art, ще почете гениалния дизайнер с ежегодния си бал, е повече от вълнуваща.

Изложбата ‘Alexander McQueen: Savage Beauty’, която беше превюирана пред пресата в края на февруари, ще включва приблизително сто от творбите на Маккуин, от 1994г., до финалната му колекция, представена в Париж, кратко след смъртта му през февруари 2010г.Също така, ще има и ‘Cabinet of Curiosities’ съдържащ бижута и шапки на Филип Трейси, както и прожекционна зала, в която ще се показват клипове от ревютата на Маккуин.

Ето какво каза куратора на Костюмния Инстут Андрю Болтън по повод тази специална гала:

‘Ние се основаваме на архива на Маккуин в Лондон и сме задължени на неговите колеги, за тяхното желание да споделят спомените си за него, и специално на Стела Маккартни, чието приятелство с Лий я прави идеалния съпредседател на Бала на Костюмния Институт, както и Сара Бъртън, която ни даде ценен поглед върху работата на Маккуин за последните 14 години.’

Почетни председатели на галата ще бъдат директора на PPR Франсоа Пино и съпругата му Салма Хайек, а Колин Фърт, Стела Маккартни и Ана Уинтур ще съпредседателстват.

‘Alexander McQueen: Savage Beauty’ е отворена за публика от 4 май до 31 юли.

7

Когато се прави филм базиран на книга, винаги е много трудно, поради високите очаквания дали филмовата версия ще бъде вярна с литературния оригинал. Още повече, ако говорим за книга, която е продадена само в родната си страна, Япония, в над 9.2 милиона копия и е преведена на 36 езика.

Култовата книга на международно признатия японски писател Харуки Мураками ‘Норвежка гора’, определяна като ‘Спасителя в ръжта’ за японското поколение след 1960, е превърната във филм, който според критиците и многобройните

фенове на романа, е поне толкова добър колкото и книгата. ‘Норвежка гора’е филм за живота и смисъла, който винаги търсим в любовта и за това как се преодолява загубата. Музиката към филма е композирана от Джони Грийнууд (There Will Be Blood) от Radiohead.

‘Норвежка гора’ вече обикаля фестивалите по света, и отваря за широката публика на 9 март във Франция, и на 11 март в Обединеното кралство.

8

Кейт и Лора Мъливи са едни от най-обещаващите млади дизайнери в момента. Само за пет години, те успяха да докажат себе си като наистина иновативни, безкомпромисни и неконвенционални таланти.

За тази книга, която е първата публикация, която изследва света на Rodarte, те са си сътрудничeли с фотографите, Катрин Опи и Алек Сот, като всеки фотограф е развил напълно нови проекти в сътрудничество с Кейт и Лора, които проследяват многобройните креативни аспекти в творенията на сестрите.

Предишните сътрудничества на сестрите включват артисти, актьори, музиканти и писатели като Миранда Джулай, Отъм де Уайлд, Ари Маркопулос и Дарън Аронофски.

Книгата вече може да бъде поръчана на www.amazon.com

Хеди Слиман обяснява: ‘Започнах да правя снимки преди дори да започна да се занимавам с мода. Още на 11 имах първия си фотоапарат. Винаги съм правил снимки, като хората, които си водят бележки или записват мислите си.’

Докато Слиман беше дизайнер той имаше много успешна кариера в YSL и Dior. Като креативен директор на Dior Homme, сред многото негови постижения е факта, че той накара мнозина да отслабнат, за да могат да носят неговите тесни панталони. След като напусна модната къща, той се концентрира върху фотографията, а ние започнахме старателно да следваме неговия уеб-дневник.

Ето защо очакваме с нетърпение ‘An Anthology of a Decade’, която съдържа селекция от 175 цветни фотографии.

Отново, в www.amazon.com

9

Италианците може и да го правят по-добре в някои области, но французите се оказват доста добри, що се отнася до поп и електронна музика. Те винаги са имали нагласата да правят силна и веселяшка музика, но с дълбок и емоционален подтекст. И докато съвременната френска електроника е известна предимно с Лоран Гарние, Agoria или момчетата от Ed Banger, то ние искаме да представим най-новата компилация на Kitsuné - модерна съвкупност от модна марка и музикален лейбъл, базиран в Париж.

Това е лошото дете на Gildas Loaec и Masaya Kuroki, млад предприемач и студент по архитектура, който по-късно решава да се премести в модния дизайн. Kitsuné комбинира всичко, по което те си падат - дрехи, музика и имидж.

Звучи лесно, и именно такова е настроението в Kitsuné Parisien. Парчетата са селектирани от Gildas, с помощта на редовния колаборатор на Purple Diary Andre Saraiva. Те представят каймака на новата парижка музика, с редки и ексклузивни парчета от Destin, Birkii, Yan Wagner, Housse De Racket, Jupiter, Logo, Ryskee, Beataucue, Exotica и други.

Говорим за изкривени модерни шансони, който крещят ‘Париж!’ и след това отиват да танцуват на различни дневни и нощни локации. А книжката включва готини френски момичета, снимани от Andre Saraiva с пролетната колекция на Kitsuné.

Kitsuné Parisien е на www.kitsune.fr

фотограф златимир араклиевгрим слав за max factor

модел христина от ivet fashion

11

12

13

14

15

16

17

Нева Балникова е само на 26, но името й вече светва доста лампички, у доста хора. Тя се занимава от много дълго време /както се оказа/ с това да създава предизвикателни бижута, от всевъзможни материали. Предизвикателни, в смисъла на това, че едва ли ще срещнете аналози където и да било. Ето защо, се видяхме с нея на бързо следобедно кафе и освен, че я поразпитахме това-онова, най-любезно я помолихме да снимаме част от творенията й в сесията Warrior Queen /на страница 66/. Тя пък взе, че се съгласи...

Как започна да се занимаваш с бижута?Трябва да се върна много назад във времето... Беше някаква естествена потребност, може би. Около седми клас, примерно, майка ми ми подари някакви бижута и аз почнах да ги разглабям и да правя нови. Тя естествено беше вбесена от факта. След това, чак към десети клас се пробвах да излагам и да продавам, и така до ден днешен се уча и самоусъвършенствам.

Кое беше първото бижу, което продаде?О, не! Те бяха много смешни тогава! Беше едно дълго колие, много техно, от тел и морски охлювчета, и бях много впечатлена, че някой го хареса и го купи.

От къде черпиш вдъхновение?От живота, хаха! Постоянно има някакви теми, които ме интересуват, които проучвам. Едни от последните ми работи се фокусират около архитектура, паметници, монументи... Някакви по-огромни неща. Също църкви , катедрали, заради цялата им пищност... Това поклонничество свързано с религията ми е интересно. Интересни са ми и клишетата за това кое е красиво. Обичам да експериментирам с неща, които хората са свикнали да виждат по един начин, който вече е клише за тях и се опитвам да ги измъкна от този контекст.

Като колекцията ти със зъбите и костите. Ти

показваш нещо, което много хора възприемат като ужасяващо, но по един красив начин.Всъщност това е малко психологическо, този ужас, който е много интересен, е вътре в нас. Като цяло тръгвам от някакви психологически моменти...

Играеш ли си с този страх?По-скоро с възприятията, страха да, но и други неща, извън него.

А интересуваш ли се като цяло от мода? Влияе ли тя на работата ти?Да, интересувам се. А че влияе – така е, на някакво подсъзнателно ниво. Но постоянно гледам мода, аз имам невероятна нужда постоянно да виждам нови неща, нова информация.

Какво искаш да направиш оттук нататък?Може би да утвърдя характера си. Защото в момента все още съм на етапа с многото идеи, искам от тях да създам мой характерен почерк, леко съм хаотична засега.

С какви материали обичаш да работиш?Не знам... Използвала съм всякакви – от пластмаси до кости. Имам си моменти, в които ме привличат различни неща.

Добре, а с какво ти е било най-трудно? Кое ти е най-трудното бижу?Няма най-трудно. Всичко е трудно, но когато ти е интересно, точно това му е хубавото.

Не забравяйте да видите Warrior Queen на стр.66, с работите на Нева, както и нейното портфолио тук:

www.flickr.com/photos/nevabalnikova

и тук:

www.nevabalnikova.carbonmade.com

фотограф златимир араклиевстилист хубен хубенов

коса и грим слав за max factorмодел ивета от ivet fashion

19

обица ugo cacciatori

20от

ляво н

а дя

сно:

пръсте

н н

а моде

ла,

три

пръсте

на

ugo c

acci

atori,

пръсте

н a

nn d

emeu

lemee

ster

21

чанта alexander wang

22ко

лиет

а от

горе

на

долу

: an

n de

meu

lemee

ster

, ugo c

acci

atori, n

ymph

enbu

rg b

y pa

tric

k muff

23

24

обувки maison martin margiela

25

колие nymphenburg by patrick muff

26

Масимо Джорджети е име, за което ще чувате все повече с всеки изминал сезон. Той е креативен директор на собствения си бранд MSGM, който е един от най-горещите не-Британски лейбъли в последните години. Масимо започна бизнеса си през кризисната 2008 г. и доказа на всички ни, че модата е повече от пари.

Много ли си зает с MSGM?Да, понякога твърде много. Но модата е моят живот, моят въздух, не бих могъл да правя друго.

Как реши да работиш в модата?Още от ранна възраст имах страст към това. Обожавах да гледам кожите, които лелите ми носеха, или бродериите, които чичовците ми правеха в техните ферми.След това технически институт ме задържа надалеч от модата за няколко години, но с диплома в счетоводството на 19, вече бях около магазини за дрехи и бизнеси в същата сфера.

От какво се вдъхновяваш за колекциите си?Всичко ме вдъхновява. Вестниците, интернет, телевизията, киното, музиката и изкуството. И хората около мен, приятели, момчета, момичета, колеги...

От какво се нуждаеш, за да започнеш да твориш и работиш в модата в днешно време?От страхотен кураж и невероятен инат.

Страхуваше ли се да започнеш собствен бизнес?Никога не съм се страхувал от нищо. Понякога, доста често, съм несигурен, но никога не ме е страх. Наричат ме смелият, защото започнах в годината

27

на най-тежката криза – 2009-та.

Имаш ли любима модна столица?Имам любими дизайнери, не любими градове. Миуча Прада и Марк Джейкъбс, следвани от Стела Маккартни и Proenza Schouler.

Кои са трендсетърите днес? Блогърите, редакторите, моделите или дизайнерите?Клиентите са единствените трендсетъри, първо бутиците и байърите, след това финалните купувачи.Мисля, и съжалявам, че блоговете и блогърите са аут, приключени. Съжалявам, защото те бяха едно от най-прекрасните и демократични неща, случили се на модата в последните години. Но всичко излиза от мода и сега тяхното време свърши.

Харесва ли ти да си известен и как се справяш с феновете?Естествено, че ми харесва, въпреки че съм срамежлив и не особено социален. Но с феновете се справям отлично, те са постояннен източник на идеи и сравнения.

Опиши личния си стил.Бежови ‘чинос’, риза на бяло и синьо рае и сив пуловер. И Top Ten на Adidas. Не е стил, а начин на живот.

Какво си пожелаваш за следващия сезон?Кризата наистина да започне да се предава, както и идващата зима да е по-цветна и по-малко сива от миналата. Във всички аспекти.

www.msgm.it

фотограф слав жековстайлинг и гардероб paravane

коса и грим слав за max factorмодел софия василева

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

Ива Шатц е от онези хора, които не можеш да определиш с една, или малко думи. Затова няма и да се опитваме, а просто ще изложим фактите: тя е учила изкуства в Израел, паралелно с това е завършила английска гимназия, има магистратура българска филология и следдипломна квалификация в Christie’s London. Работила е в Ню Йорк за един от най-големите форкастъри Ли Еделкорт, а по-късно има и двугодишен

флирт с израелските тайни служби, за който обещаваме да си мълчим. От близо шест години Ива живее изключително в България и преподава ‘ХХ век’, предмет, който се е появил заедно с нея в Националната Художествена Академия. Срещнахме се на шест очи (осем, ако броим и дъщеря й) за да си поговорим за страховете в модата, за бъдещето й, както и за това накъде е тръгнала индустрията.

45

Искахме да се видим с теб, защото макар да си силно обвързана с модата, по някакъв начин си и извън нея, анализа ти е по-обективен..Да, губиш перспектива, картинката се пикселизира когато си много близо, трябва да имаш една-две стъпки назад.Никога не съм мислила, че ще се занимавам професионално с мода, и още смятам, че това е само момент в живота ми. Ако го свържем с преподаването ми в Академията, този момент трае вече пета-шестa година, което не е толкова много. Винаги съм гледала по-аналитично, занимавала съм се повече с критиката в литературата, изкуството...Този широк поглед отстрани е проблем за хората в модата, защото задълбавайки, капсулата се смалява и те не виждат реалния живот и хората за които работят.

Разкажи на за работата си в Академията. Какво преподаваш там?Първо ме поканиха, като човек който да говори за тенденции, за това как се чете културно пазара. Започнах да преподавам абсолютно на шега, но в един момент разбрах, че никой не им преподава ХХ век, което беше абсурдно. Затова развих един предмет, компилиран от всичките ми знания, който се оказа интересен за студентите, защото им преподаваха или само костюм, или само политика, но никой не правеше връзките между нещата. Ако трябва да четеш пазара в момента, или с една идея в бъдещето, трябва да разбереш как е работел механизма преди, да разбереш социо-политическата обстановка, която е провокирала дадено артистично движение в определен период.

Как им показваш връзките между нещата?Започвам от творците, художниците, те имат много сурова чувствителност и при тях тренда се проявявя неошлайфан. След това минаваме към архитектура, защото там нещата придобиват малко по-канализирана форма, след което са медии, музика, въобще всичко, което вълнува хората в този период. Чак тогава стигаме до костюма, който е един много полиран маркетинг продукт съдържащ всичките зрънца на тази декада, всичките неща, които са го провокирали.

Тоест ти ги учиш да правят рисърча, който всеки дизайнер прави за колекцията си, например. И всичко се нарежда много логично, а не е ‘този-дизайнер-уши-тази-рокля’...Е, има и такива изключения, в които даден дизайнер може да започне тренд, но те са по-скоро изключения, отколкото правило...

Добре, нека да си говорим за страха. Не знам

откъде да започнем, какъв да ни е първия въпрос...Страха е много застъпен в модната теория, която изследва психологическите и социалните направления на модата. Говорейки за него, ще докоснем много основни моменти, свързани с характеристиката на модата като такава. Един от проблемите й е, дали тя е изкуство или не е. Тук можем да обхванем една категория хора, които се отнасят изключително пренебрежително към модата, но които подсъзнателно имат страх от нея, тъй като не я приемат на сериозно. И някои хора, които имат тежест в обществото, или са по-интелигентни, смятат, че това е повърхностно и че ще бъдат разчетени като такива.

Те гледат на нея като на нещо нестойностно.Точно така. За съжаление, в последните години, тя се комерсиализира дотолкова, че това твърдение се засили. Това отрицание от една сериозна, интелигентна публика, която ако живееше в друго време, да речем в двайсети век, след Втората световна война, може би щеше да е по-сериозно ангажирана с модата.

Друг момент който можем да обхванем, е тази двойнственост на модата, която действа на психологическо ниво от една страна да принадлежиш, от друга да се различаваш. Тези два механизма съществуват паралелно в главата на всеки. Ти, от една страна обличайки се модерно, или с това, което е разпознато като такова от твоята социална група, трябва да имаш всичките нужни кодове по себе си, с които те разпознават, че принадлежиш. В същото време имаш точно обратният механизъм, който те кара да се изразиш като индивидуалност, тоест, ти не трябва да си точно със стадото, а да си малко друг.

Едновременно да си различен и еднакъв.Да, тази двойнственост е една от интересните динамики в модата. И много хора го носят този страх: ‘Дали съм аз достатъчно силен индивидуалист и дали успявам достатъчно добре да изкопирам кодовете, за да мога да бъда разпознат в тази социална прослойка?’ Оттам, автоматично стигаме до марковите неща, или така наречените статус символи, които са най-лесния начин. Ако ти искаш да бъдеш разпознат като новобогаташ, или човек със статут, правилата са много ясни. Имаме този часовник, този телефон, тази чанта, тази кола...

Статус символите константа ли са?Има периоди, в които статус символите са на мода и периоди в които не са. Но тук засягаме

46

една съвсем друга динамика в модата... Богатите, аристократично богатите, богатите от поколения, за които това е състояние на живот, а не нещо ново, те винаги имат едни маркери, по които се разпознават. Директно под тях има една друга прослойка, която много активно ги имитира. Когато богатите, видят че долната прослойка ги имитира, те бягат и почват да сменят статус символите, което задвижва изключително бързо модната промяна.Например имахме 80-те, в които всичко беше огромно, крещящо, златно, но после дойдоха 90-те, в които всичко беше с мисия, богатството и марката бяха за твоя собствена употреба, нещо интимно. И в един момент, около 2000-та година, отново се появиха блясък, материи, лакирана кожа, червилото с гланц... Всичко блестеше, блясъка от 80-те се върна.

Тоест, говорим за страха, че можеш да бъдеш разпознат като недостатъчно богат?Или обратното, независимо че имаш парите, за Бъркин чанта например, те е страх, че могат да те разпознаят като новобогаташ, или че имаш лош вкус. Трябва да имаш точните послания, за точния човек, в точната ситуация. И това е изморително и стресиращо. Съответно хората, които са извън тази повърхностна страна на модата, която обаче е много активна и носи много доходи на много фирми, ако си човек, който има много силна индивидуалност и смята, че не трябва да бъде разпознат по този начин... Оттам идва това пренебрежение към модата, това отрицание...

Можем ли да го дефинираме като страх да не те сметнат за повърхностен?Да, точно така. Крайната комерсиалност на модата още повече поляризира хората, които имат отношение към нея, или положително, или отрицателно. През 50-те и 60-те години, модата наистина била израз на духа на времето, буквално. Всеки по някакъв начин се е вълнувал от нея, не е имало такъв спор дали е повърхностна или не. Докато в днешни дни голяма част от потенциалните фенове са отблъснати. Съответно друг страх е дали си достатъчно ‘куул’- тенденциите се менят толкова бързо, че някой, който е малко по-консервативен и бавен в схващането на това какво е модерно и стилно, докато осъзнае тези неща и се почувства комфортно в една нова визия, тя вече е демоде. Това е кауза пердута за хора, които не са най-агресивните последователи. А като говорим за агресивните консуматори... В един пазар, когато имаш консуматори на някакъв продукт, тези които бързо консумират и не се страхуват да капитализират новите

тенденции във вещи, са около 10-15% и имат конкретен демографски статус. Останалата част от населението, дори да не говорим дали са интелигентни или не, и какви доходи имат, в крайна сметка консумират по-бавно. Но в един момент се отказват от състезанието...

Винаги ни е било интересно, този стрес ‘да си куул’ как влияе на съзнанието и на възпитанието, на всички нива, дори на малките деца. Тази комерсиализация и рекламна инвазия, стига такива нива, че ако до преди години на един тийнейджър много му е пукало точно с какво е облечен, то днес това е проблем дори за семейството му. Като почнеш от училище, до конкурентната среда, до интервю за работа, например...До голяма степен обвинявам пазара, това сменяне на тенденции, които не са и тенденции, а ‘модни писъци’, са толкова краткотрайни и по никакъв начин не отразяват духа на времето... Това е ‘трябва да измисля нещо ново, за да активирам консуматора’. В един момент единственият критерий е, ти добър консуматор ли си, или не си, дори не говорим за ‘куул’ вече. Според мен модата се самоунищожава по този начин, което не е никак добре. Това, което спомена за тийнейджърите... Те се влияят пряко от групата около тях и го няма този индивидуализъм, което е жалко, защото преди в тийнейджърските години всеки искаше да изпъкне, да привлече внимание по някакъв начин, и в предните декади имахме много силни вълни на субкултури. Субкултурите са изключително важни, защото там се ражда суровият талант, суровата визия, от която след това дизайнерите се хранят. От много години нямаме никакви нови субкултури. Имаме стилови племена - аз съм жена, която носи Armani през деня и Louis Vuitton вечерта, или съм жена, която се облича в Celine на работа и в Gucci в дискотеката...

Или си хипстър, който носи само винтидж... Според нас това е изкуствено създадена субкултура, точно поради липсата на друга, и в опита си да е анти-течение, всъщност е поредното стилово племе. Какво мислиш ти? Хипстър като категория може и да звучи ново, но думата всъщност е още от 50-те години. Даже свекър ми казва: ‘Ти си много хипстър с тези панталони’, например, така са наричали ‘модерните’ хора по негово време. Днешните хипстъри взимат едни идеи, по някакъв начин масови - свободата на обличане и липсата на канони, които важаха преди и ги превръщат в някакъв вид идеология. Това обаче отблъсна

47

много хора, които правят същото като хипстърите, също се обличат с винтидж, също не гледат телевизия, не ползват интернет, а четат книги, но не биха искали да бъдат дефинирани като ‘хипстъри’. Точно това натоварване на едни обикновени неща с идеология, отблъсква. Така че да, има го този момент, това е куха субкултура.

Да обощим - модата вместо да привлича повече фенове към себе си, тя прави всичко възможно, за да отблъсква големия процент потребители. Това се получава, поради прекаленото забързване. Друго нещо което влияе, е липсата на правила, което може да е и плюс, и минус. Едно време се знаеше, че, бели ботуши се носят само лятото, например, кафявото и черното не се смесват, лака и червилото трябва да са в един цвят, обувките, чантата и колана също... Това по някакъв начин е помагало на хората да имат усещането за добър вкус. Колкото и да е ограничаващо, имаш правила, които научаваш и следваш. Този плурализъм който настъпи, който е много освобождаващ, който е страхотен за хората, които имат вродено чувство за стил, но лишава хората, които го нямат от пътни знаци. И какво правят те? Залагат на възможно най-анонимното. Те не са анти-мода, те просто игнорират модата като такава, казват че не се интересуват от нея, за да не можеш да ги санкционираш. Те се скриват във възможно най-обикновените дрехи, в тази анонимност, защото нямат тези стилови ориентири. Страх ги е да не бъдат разпознати като демоде, като неадекватни.

А и тези правила, които вече не съществуват, те важаха и за адекватността на обличането в различни случаи. Имаш облекло за театър, облекло за сватба, облекло за работа... Докато погледнете как ходят сега хората на театър - защо трябва да се появиш с мръсни обувки и грозни джинси? Това е уважение към една институция, една традиция. А традициите трябва да се пазят и да се надграждат, а не да тъпчем върху тях. ’Традиция’ и ‘правила’ не са мръсни думи.

Според теб има ли вариант, в който модата да се върне пак към онова ‘долче вита’, когато модата е обслужвала насладата и забавата в живота, а не е създавала тази центрофуга, този стрес от бързането?Може би е поза това, което Том Форд направи, но от друга страна какъв е смисълът от модните седмици и ревютата, на които се представят дрехи, които ще се продават след половин година, а някои хора вече ги носят преди официалната им ‘премиера’?

Малко преди да дойдем при теб пак гледахме клипа от ревюто и се замислихме, че все едно гледаме представяне на котюриер от миналия век, това усещане на радост, усмивките на моделите, радостта от живата реакция към дрехата, контакта с публиката... Има го това, това говорене за дрехата, което той направи, жената като такава, малко отказ от тенденции, тесният кръг, интимността, всички тези неща, които са характеристика на модата от по-ранния период, когато е имало много рязко разграничение между конфекция и котюр. Това ми хареса, че донякъде ни върна назад именно към това. От друга страна, модата се превърна в един много мощен бизнес с много пари.

А дали не остана само бизнеса?Абсолютно. Но ние едва ли ще можем да го спрем, освен ако всички дружно не се откажем да консумираме. Всичко е толкова забързано, толкова е направено да е нетрайно... Дрехата в момента е направена така, че да издържи едно пране, например. Или ако не е дрехата да се износи, то тогава тренда се износва, за да има консумация, за да може да се поддържа това ниво на истерия. И всички знаем че е на зле и за естетиката, и за душевния ни мир, и за планетата, но не можем да го спрем. Всъщност по някакъв начин, това е мястото където модата показва духа на времето края на всичко стойностно, абсолютния консумеризъм.

А иначе като говорим за страх в модата, а не от модата - през 50-те и 60-те години, масовото състояние на истерия и страх, поражда една модна линия, която е много интересен феномен. Това е страхът от Студената война и въобще цялата тази истерия Изток-Запад. Това, което виждаме като спейс-ейдж стилистика, тези дълги коли, които приличат на космически кораби, тези металически дрехи, всичко това идва от един страх, от една параноя. Модата от онова време отразява точно това, да се подготвим за живот на Марс, за космоса, за ядрен холокост, което е много любопитен факт. Тази аеродинамична форма на дизайна, тези цветове, това изчистване на дизайна задава тренд за десетилетия напред, който дори днес продължава да е силен. И всъщност всичко това е краен продукт от един масов страх.

Смяташ ли, че ни е нужен подобен страх днес, за да има пак такава стилистична революция?Краят на света?

фотограф милен радев / studio 414стилист хубен хубенов

коса и грим слав за max factorмодел матилда от starz people

риза и обувки maison martin margiela, яка simone rocha

рокля burberry prorsum, яка simone rocha, обувки maison martin margiela

ризи prada

риза и пола simone rocha

жилетка moschino cheap and chic

обувки maison martin margiela

риза coming soon by yohji yamamoto, пола simone rocha, чанта burberry prorsum

елек и пола simone rocha

пуловер moschino cheap and chic, пола simone rocha

на съседната страница: рокля burberry prorsum, яка simone rocha

62

Страхувайте се. Страхувайте се много. Това е мантрата, която резонира около нас – политиците я използват за контрол, а медиите с радост я препращат до всяко кътче на планетата.Свързваме страха със самота, отчаяние, ужас, загуба, болка и тъга – чувства, които ни носят непоносими състояния на ума и тялото. И всички знаем, че когато страха се загнезди в главите ни е екстремно трудно да го изгоним. Все пак това е най-изпълнената със страх ера в човешката история: страхуваме се от смъртта, от глобалното затопляне, от съседите, от истинската ни същност – вместо да се оттърсим от страха, постоянно се опитваме да избягаме от всяка една фобия, която ни яде отвътре. Дори се страхуваме да мислим и говорим за страха.

Но може ли страха да ни вдъхнови да създаваме мода? Възможно ли е мрачните ни сънища да пробудят истински креативен резултат? Могат ли страшните неща да са изкуство?

Един от големите страхове на всеки, който създава, е уязвимостта, която идва с показа на ‘инер санктума’ пред света. Мнението на другите спира мнозина дизайнери от това да разкрият истинските си идеи.

Но има и една специална порода артисти, които не само оцеляват през тъмните си периоди, но изваждат и изкуство от тях. Прегръщането на страха като инспирация, колкото и смело да звучи, често води до зашеметяващи резултати. И предполагаме, че има нещо пълно със страх и безстрашие в Central Saint Martin’s – ‘алма матер’ на Аликзандър Маккуин, Хюсейн Шалаян, Гарет Пю и Рикардо Тиши. Четиримата дизайнери не се страхуват да използват страха в работата си, но вместо да ужасяват хората, те ги водят към трансцеденталност. Всички те говорят за неизживяните части на ума, нашите тъмни кътчета, а дрехите и дизайна, които те правят идва със сила и блясък, които говорят по-добре от думи. И всеки един от тях конфронтира страха по собствен, уникален начин.

‘Интересувам се от тъмни психози’ признава неведнъж Лий, което звучи като мрачно пророчество свързано със собствените му живот и смърт. Маккуин несъмнено беше истински гений, обсебен от англо-саксонския фолклор, живота след смъртта, шоковите тактики, религията,

63

смъртта и противоречието, от самото начало на кариерата си. Винаги можете да различите гения от тълпата и нямате нужда от 800 ръчно изрисувани пеперуди от пера върху една-единствена рокля за това. ‘Ужасното дете’ обяви бунт срещу подчинението и установеното: ‘скитническите’ панталони, текстила, принтиран с образа на мъж, екзекутиран на електрически стол, използването на Ейми Мълинс – модел с ампутирани крака, и разпръскването на боя върху модел на подиума – като че е на конвейер за масово производство...

Той остави наследство и бранд, който говори по-добре и от Ана Уинтур на мемориала в почет на Маккуин: ‘Той донесе уникално британско чувство за дързост и естетическо безстрашие в глобалната сцена на модата.’

Първата известна колекция на Хюсейн Шалаян е направена от тъкан, предварително заровена и състарена с помощта на стомана. Шалаян бива смятан за индивидуалист и игнорант, по отношение на модната история и модното

ноу-хау. Той създава, за да шокира и да разбива правила и догми от всякакъв тип. Неговата колекция ‘Between’ комбинира полуголи модели с традиционни мюсюлмански дрехи. Друг неконвенционален негов подход, е кроенето на дрехи без ръкави или дупки за ръцете.

Когато познаваш истинското си ‘аз’, можеш да колаборираш, или работиш за друг, без да изгубваш идентичността си и Шалян е живият пример. През кариерата си той е работил за Asprey, допринасяйки авангардните си идеи, но запазвайки идентичността на марката, по-късно колаборира с Flake в създаването на обувки-уникати, а от 2008г. е креативен директор на Puma, което може да изглежда като нелогична стъпка, но след това, Puma купуват контролен пакет от собствения му лейбъл.

Вероятно изглежда, че Шалаян e самоцелно иновативен, но той изобретява дрехи, стремейки се към изцяло нова концепция за това, как вижда човешкото тяло.

А мрака в работата му е лесно забележим като основна тема – вампири, гробници и

64

задушаването – метод, чрез който множество видове змии убиват плячката си.

Но той използва страха и тъмнината по най-просветляващия начин, в индустрия, която привидно толерира креативността, но тайно търси носимостта.

Гарет Пю е само на 29 години, но стилът му, който обезобразява човешкото тяло, вече не може да бъде сбъркан, а мнозина се чудят какво е следващото, което да очакват от него.

Ако разгледаме кариерата му и неговите експерименти с форма, пропорция и използването на необичайни форми като балони, дискове, както и материали като коприна за парашути и пяна, наистина е трудно да се предскаже, но едно е сигурно – той е безстрашен в това, което прави. Гледането на ревю на Пю може да бъде сравнено с готически sci-fi маскарад, отбелязващ края на света, който може да ви побърка, но също и да ви накара да ревнувате креативността му. Той започва кариерата си като костюмен дизайнер

за театъра и театралността прозира както в дизайна му, така и в начина на представяне на колекциите му. Той използва видео презентации, вместо ревюта през няколко сезона, докато търси за алтернатива на ревютата, което изкара тази форма на представяне на радара на модната индустрия, като възможна алтернатива за бъдещето.

Но неговото завръщане към подиума за есен 2011 ни накара да се зачудим – всичко заради финансите ли е?

Срамежливият Рикардо Тиши е роден в Таранто, Италия, израсъл в семейство от девет деца и силни католически традиции. След дипломирането си в Central Saint Martin’s и представянето на две собствени колекции, през 2005 е назначен за креативен директор на Givenchy. Несигурният дизайнер попада в позиция, където трябва да покрие огромни очаквания, превръщайки се в най-младия котюриер в Париж и наследник на Галиано, Маккуин и самият Юбер де Живанши.

65

Висшата мода изисква изключително майсторство и уникалност, а в допълнение – страхът от това дали ще отговориш на очакванията и традициите на модната къща. Но дори и Тиши да се е страхувал, че няма да намери собствения си почерк измежду аристократичната клиентела, той успява да създаде комерсиално успешна първа колекция, с негова собствена интерпретация на наследството на Givenchy. И въпреки критиките на модната преса, това е началото на брилянтната му кариера и съживяването на къщата на Givenchy.

Тиши е силно повлиян от католицизма, смъртта, кръстовете, костите и черепите, както и черното и бялото като цветове. Той използва транссексуален модел и модел-албинос за кампаниите си и въпреки че е описван като готик-шик дизайнер, има определено количество романтизъм, смес от мъжко и женско, и чувство на меланхолия в работата му.

Съвета, който той получава от мосю Живанши e: ‘Не се опитвай да бъдеш някой друг. Бъди себе си’ – и изглежда той прави всичко по силите си, за да го следва смело, създавайки собственото си възприятие за красота с тъмни нотки.

Всички тези дизайнери, бидейки уникални индивидуалисти със собствен стил, имат нещо общо – те не се страхуват да се водят от инстинктите си, вместо от фалшиви тенденции. А това води до редефиниране, създаване на нещо ново, немислимо до сега, чрез изследването на страховете и разрушаването на табутата.

Страхът има множество форми, но основната е бариера, често измислена, която ни пречи по пътя на освобождаване на пълния ни потенциал. Неизбежно е да се проваляме, но всеки път когато превъзмогваме вътрешните си съмнения и разкриваме и най-тъмните си тайни, преминаваме нови граници, материализираме нови идеи. Не е комфортно, но е нужно, за да превъзмогнем страха да изследваме инстинктивния ни избор и трябва да имаме смелостта да го направим. В края на краищата, това е, което прави брилянтните дизайнери – те нямат нужда от разрешение, за да правят смели неща, дори от себе си, защото най-голямото напрежение се създава от самите нас, а упоритите страшни гласове в главата ни могат или да ни поробят, или да ни освободят.

Страхувайте се. Страхувайте се много.

фотограф васил германов / thinktanklabстилист хубен хубенов

коса и грим слав за max factorмодел катя от ivet fashion

67

рокля bcbg max azria, топ valentino, обици patrizia pepe, пръстени нева балникова

68

рокля bcbg max azria, елек ann demeulemeester, пръстени нева балникова

69

топ comme des garcons, маска нева балникова

70

рокля haider ackermann, колие shourouk

71

рокля anelia peschev, пръстени и гердан нева балникова

72

рокля sophia kokosalaki, пръстени нева балникова

73

74

рокля bcbg max azria, наметало di+, аксесоар за глава нева балникова

75

76

рокля john rocha

77

рокля alexander wang, панталонки di+, еполет нева балникова, обувки burberry prorsum

78

еполет като маска neva balnikova

79

фотограф philipp jelenska стил, грим и коса christopher koller за sexyhair

модел susan от supermoda management

81

82

83

84

85

86

88

Мнозина няма да признаят, но модата е неразделна част от ежедневието ни. Дори и най-посветените врагове на модата са повлияни по някакъв начин от цветовете на сезона, до ‘малките, незначителни детайли’ като трендове в кройките, обувките, материите и т.н. Както образа на Миранда Пристли заключава: ‘Ти си направила избор, който те разграничава от модната индустрия, но всъщност носиш пуловера, който е избран за теб от хората в тази стая, измежду купчина ‘неща’. И ако не сте член на изолирана колония нудисти, то вие сте част от този свят.

Но защо е всичкият този шум против модата? Не би ли трябвало да сме малко по-конструктивни в критиките си, вместо самоцелно да спорим, все едно сме твърде добри и умни, за да се занимаваме с подобни тривиалности?

Една от най-честите реакции на хората срещу непознатите, и много често плашещите части от живота, е да ги отричат. Лесно е просто ги игнорирате, а те спират да съществуват. Да, това е добра стратегия, но ако се страхувате от модата заради тялото си, височината си, късите си крака, теглото си и така нататък - то проблема

не е в индустрията във вас е. И нямаме предвид тялото ви, имаме предвид страха и отрицанието на това кой сте, както и липсата на мотивация да подобрите себе си. Страхът от модата е най-често срещан сред едни определени групи хора: мачовците, хората с наднормено тегло и интелектуалците. Ще ги изледваме детайлно, без да се правим на психолози и с едно наум, че разглеждаме екстремни стереотипи с надеждата подобни крайни случаи да не съществуват.

Първата група, така наречените ‘мачовци’ се страхуват да не бъдат възприети като женствени, затова правят всичко по силите си да изглеждат достатъчно мъже. Техният най-презиран образ, е този на модния гей. Комичното е, че докато говорят колко безмислена е модата, как само жените и ‘онези изроди хомотата’ трябва да се интересуват от нея, често нещата, които презираме са всъщност нещата, които харесваме (и се страхуваме да признаем). Вероятно всеки ‘пещерняк’ тайно завижда на онзи тип в офиса, който носи розова риза и ходи на фитнес три пъти седмично, докато той гледа телевизия, яде кофи с мазна храна и се залъгва, че ролята на мъжа в живота е да пърди и да бъде дебел.

89

Няма нищо лошо в това да си дебел и да харесваш тялото си може да бъде секси, ако идва в комплект с увереност. Но когато си дебел и нещастен, и тайно си обсебен от моделите - и ги проклинаш за това, че си мързелив задник, който яде постоянно тогава има нещо много, много сбъркано. Най-лесното решение е, да кажеш, че модата е за повърхностните хора, които мислят само за външния си вид, но тъжната истина е, че на теб ти пука много повече за това, от колкото на повърхностните слаби хора. Не ни разбирайте погрешно - никой не е съвършен. Но нашите тела са перфектните инструменти, които притежаваме и ние трябва да се грижим за тях. Затлъстяването е един от най-големите проблеми пред които сме изправени и трябва да го решим, вместо да търсим изход в лесния път на отрицанието.

Интелектуалците винаги гледат на света и обикновените проблеми на по-малко умната част от човечеството като на суета. Модата е суета, но подигравайки се на лайфстайла на другите, ако те не вредят и просто се забавляват, е повърхностно в крайни нива и може да е индикация за ревност. Ако дрехите, които носиш, те интерсуват и следиш тенденциите, това не те прави игнорантна низша форма на живот. Но ако някакви елитни хора са твърде заети за да им пука за модата, това също е окей. Но моля, едно от нещата, които разграничават наистина умния човек от масата, е това, че той знае, че всеки е на различен етап

от развитието си, и няма да помогне на никого с проповядването на собствената си истина.

Ана Уинтур, бидейки една от най-влиятелните персони в индустрията, коментира този феномен на екстремен критицизъм към модата така: ‘Това което често виждам, е че хората са изплашени от модата. Защото се страхуват от нея, защото ги кара да се чувстват несигурни, те просто я оставят. Като цяло, хората казват злобни неща за нашия свят, защото се чувстват, по някакъв начин изключени, не са част от ‘готината група’ и като резултат й се подиграват.’

Модата има различни значения, но тя също служи като начин да се изразим пред света. Всеки има уникален стил и разбирания за света, и никой не бива да съди другиго. Критикуването, единствено за да изглеждаме по-умни, по-добри или по-хубави е нещо, за което всички трябва да работим да спрем да използваме в живота си. Всички ние сме пълни с малките си съмнения и плахости, но играейки играта на обвиняване само прави проблемите ни по-големи. Много по-добре е да признаем собствените си страхове и да сме достатъчно смели да работим върху тях, независимо от общественото мнение това определено ще ни направи по-добри хора.

Не отлагайте! Животът е твърде кратък.

фотограф тихомир рачев / noframe studioстилист николай пачев

модел николай от ivet fashion

91

92

93

рокля comme des garcons

94

клин haider ackermann

95

96

97

гащеризон maison martin margiela

98

клин ann demeulemeester

99

100

101

102

клин и аксесоар ann demeulemeester

103

104

рокля zara

105

106

Да игнорираш парите е все едно да игнорираш Facebook - нерационално. И да, има хора, които се страхуват от парите. Естествено гърците идват на помощ и наричат този страх хрематофобия. Това е всъщност страхът от материалното съществуване на парите

Състояние: $27.5 милиарда

Бернар Арно се появява се е на пазара за луксозни стоки, когато през 1984 купува Boussac Saint-Frеres, фалирала текстилна компания, чиито активи включват и модната къща Christian Dior. През 1987 Moet Henessy и Louis Vuitton се сливат в LVMH Group, на която Арно е учредител и председател. Списъкът с марките на компанията в момента включва Louis Vuitton, Givenchy, Fendi, Celine, Marc Jacobs, Kenzо, Moet & Chandon и прочее. Както Алесандра Галони казва в една своя статия за WSJ: ‘Той е $22 милиарда в $200 милиарден бизнес’. През Декември 2010 компанията изкупува 20% от акциите на Hermes и така господин Арно се превръща в най-големия акционер в компанията. От модната къща Hermes обаче смятат, че господин Арно иска да я присъедини

и неправилното им използване. Казано по друг начин - способността на парите да изчезват. Предполагам обаче, че в света на най-богатите хора в модната индустрия, тази фобия не съществува. Защото това би било доста... иронично.

към компанията си и все още го отхвърлят. За да поуспокои напрежението бизнесменът обявява, че намеренията му спрямо Hermes са да подобри работата им и да повиши печалбите. И въпреки това всеизвестният с агресивните си бизнес стратегии Арно остава нежелан. А все пак не е ли това бизнес духът?

Що се отнася до звездата на пазара - Китай, господин Арно има големи планове. Всъщност кой няма? Всички са луди по Китай след като Burberry, PPR и LVMH навлязоха там и все още продължават инвазията си в замяна на повишени обороти. Само за 10 години, между 1999 и 2009, милиардерите в американски долари в Китай са се повишили 130 пъти. Или казано по друг начин по тринайсет нови милиардера всяка година. Изглежда американската мечта изчезва. Нека си поговорим за китайската...

107

Състояние: $25 милиарда

Ортега започва да работи като доставчик на производител на ризи на тринайсет, а след това става асистент на шивач. По-късно, с помощта на опита си, Ортега става мениджър на магазин за бельо. Той започва да копира скъпите дизайни като след това ги препродава на по-ниски цени. И схемата проработва. През 1975 Ортега отваря първия магазин на Zara, а сега, на 74, е собственик на една от най-големите модни империи - Индитекс. Стартирал със Zara, след което Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Pull and Bear, Oysho, Zara Home и Uterque господин Ортега успява да разрастне компанията до 4 500 магазина в 73 страни. Според Forbes неговото състояние го поставя на девето място в списъка на най-богатите хора в света. Не е зле, а? И естествено когато си толкова богат не се задоволяваш само с модна компания. За Ортега се знае, че има интереси в бизнеса с недвижими имоти, туризма, природните горива, банковите дела и футбола. Той е също онзи човек, който се опитва да стои далеч от медиите и много малко се знае за личният му живот. Това, което е доказал, е че е онзи спокоен ‘непукист’, с който всъщност си представям как прекарвам голяма част от времето си. На яхтата. В морето. С дъщеря му наоколо. Все още неомъжена.

Състояние: $22.4 милиарда

Стефан Персон е синът на Ерлинг Персон, който вдъхновен от Macy’s и Barney’s по време на пътуването си в Ню Йорк се вдъхновява и създава концепцията H&M през 1947 година.

Първоначално компанията се е казвала просто Hennes (шведската дума за ‘нейно’) и е продавала само дамска мода. По-късно към нея присъединяват ловните магазини Mauritz Widforss и така към името на компанията се залепя и думата Mauritz. През 1982 Stefan заема позицията на баща си и до този момент е достигнал 13-то място в списъка на най-богатите хора.

Изглежда обаче магнатите в бързата мода са доста потайни. Когато гугълнеш Стефан Персон една част от резултатите описват как се е сдобил с цяло селище в Англия за цената от ｣25 милиона в съревнование с друг шведски богаташ. Друга част от резултатите казват колко е богат. Останалото е на шведски. И точно тук преводачът на Google се доказва безполезен...

Силата на парите кара нас, хората, да искаме богатства. Но те естествено не са лесни за постигане. Богатството е за онези, които знаят как да се справят с него, които нямат страхове и които умеят да страдат.

jacket and shorts veda

фотограф michael stonisстилист sheree carellaкоса и грим jose monzon

асистент-фотограф chris brownмодел stotesbery от industry models

топ veda, сутиен lepel, бельо american apparel, обувки matiko, гривна bagstil

рокля btfl people

елек collina strada, сутиен a.b.s. intimates, клин на стилиста, обувки matiko, пръстен robert anthony

пръстен robert anthony

рокля ai for ai, бельо american apparel, гривна bagstil

116

117

елек veda

на съседната страница: винтидж тениска, панталон kristina dimitrieva, чанта collina strada, гривна bagstillтази страница: total look ai for ai, пръстен robert anthony

120

121

фотограф antoine de larocheстилист calvin nymon

коса и грим félix pugetасистент-стилист erika bilinszky

модел olivka от major paris

специални благодарности на airliquide paris

гащеризон basil soda, гривни и пръстен kmo jewel, боти pring

гащеризон и кожа basil soda, очила chloe

126

боди jitrois, елек и боти basil soda, пръстен kmo jewel

127

128

рокля minge couture, гривни kmo jewel

129

130

риза basil soda, панталон jitrois

131

рокля marjan pejoski, боти basil soda

132

133

134

anelia peschev www.aneliapeschev.com burberry prorsum www.burberry.com nymphenburg www.nymphenburg.com simone rocha www.simonerocha.com

sophia kokosalaki www.sophiakokosalaki.com ugo cacciatori www.ugocacciatori.it

are available at farenah concept, 1a saborna street, www.farenah.com

alexander wang www.alexanderwang.com ann demeulemeester www.anndemeulemeester.be comme des garcons www.comme-des-garcons.com

haider ackermann www.haiderackermann.be maison martin margiela www.maisonmartinmargiela.com

are available at all u re, 9 saborna street.

john rocha www.johnrocha.ie msgm www.msgm.it

shourouk www.shourouk.fr are available at love/labels, tzum floor 2

coming soon by yohji yamamoto www.coming-soon.com moschino cheap and chic www.moschino.it

prada www.prada.comare available at trend box, 4 sveta nedelya square

ai for ai is at www.aiforai.com american apparel is at www.americanapparel.net

bagstil is at www.bagstil.com basil soda is at www.basilsoda.com

bcbg max azria is at serdika center, ground floor and www.bcbg.com btfl people is at www.btflpeople.com

collina strada is at www.collinastrada.com di+ is at 29 han asparuh street and www.diplus.eu

jitrois is at www.jitrois.com kmo jewel is at www.kmojewel.com

lepel is at www.lepel.co.uk marjan pejoski is at www.marjanpejoski.com

matiko is at www.matikoshoes.com patrizia pepe is at volume one, serdika center, ground floor and www.patriziapepe.com

pring is at www.pringparis.com robert anthony is at www.robertanthonydesign.com

valentino is at 4 saborna street and www.valentino.comzara is at the mall and serdika center and www.zara.com

GIA MAGAZINE СЕ ВРЪЩА СКОРО.THE UNIFORM ISSUE ИЗЛИЗА

НА ПЕТИ АПРИЛ.