28 Битките на ЗеВс

ПървИТе времена от възникването на света са белязани от битките между чудовища и богове, като първообраз на възникването на цивилизацията след епохата на прими-тивното варварство. Древните гърци са дали пълна свобо-да на въображението си, а оттам – и на творчеството си.

циклопитеТе са гиганти с едно-единствено око. Първите от тях са деца на Земята и Небето и имената им обозначават гръмотевиците, мълнията и светка-виците. В служба на Зевс тези сили на природата го превръщат във властелин на Небето и цар на всички богове. Други от тях са ковачи, помощници на бог Хефест.

ЧудовищатаТе се характеризи-рат с липсата на единство в тела-та си: например Гигантите са с горна половина на човек и долна – на змия, Минотавърът има тяло на чо-век и глава на бик, Сфинксът е крилат лъв с глава на жена

и т.н. Повечето от тях са лоши, физиче-ската им уродливост върви ръка за ръка с тяхната жестокост. Много от тях са заченати от Земята или от Морето – две сили, които хората не владеят и които таят в себе си всич-ки възможни опас-ности.

ИИс

Полифем, най-известният от Циклопите. Той раз-късва другарите на Одисей. Героят се спасява от него, като избожда единственото му око.

Битката на

Титаните срещу

Олимпийците

29Битките на ЗеВс

Най-накрая на Земята се възцарил мир и Зевс и братята му си поделили властта над Вселената. ‘‘

‘‘

ЗевсВладетел на Небето и на природните фе-номени; негов символ е орелът, а негова пратеничка – боги-нята Ирида, чийто дълъг разноцветен шарф образува дъ-гата.

олимпийските боговеЗа древните гърци цивилизацията представлява господство на реда и красотата – макар и предше-стващите ги жестокост и урод-ливост да не са изчезнали, те все пак са до някаква степен овладени. Олимпийците са красиви и съраз-мерни.

Събрание на бого-

вете

Дъга

Орел

Прометей и хората

В първите времена от появата на боговете, докато Кронос все още бил на власт, се родили хората – не се знаело нито как, нито от кого. Навярно от Земята, все-общата майка. Те не се различавали много от боговете. Като тях хората били вечно млади, не знаели що е глад, страдание и болест, и живеели защитени от умора и ми-зерия. Почвата била богата и ги дарявала с плодовете си, без да им се налага да работят. Така животът им минавал в гощавки и веселие в компанията на боговете. Ала хората били смъртни. Така ги и наричали – „смъртните“, защото именно това ги отличавало от боговете – „безсмъртни-те“. Въпреки това смъртта на хората била сладка – един ден, когато били живели достатъчно дълго, те просто заспивали и кротко угасвали в съня си. Тази първа раса човеци била наречена „златна раса“, а времето, в което живели – „златна епоха“.

Тази раса изчезнала в края на царуването на Кронос. Последвали я други, все по-малко мъдри, все по-малко щастливи: сребърна, бронзова, желязна раса.

31Прометей и хората