Handbook - Bulgarian

1

Наръчник за

Подобряване на условията на живот на ромитена местно ниво

BG

9225-Roma_Handbook_Bulgarian.indd 1 4/29/15 11:07 AM


3

Наръчник за

Подобряване на условията на живот на ромитена местно нивоНастоящият наръчник е изготвен въз основа на доклад на служителите на Световната банка, в партньорство с Европейската комисия (Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ и Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и социално приобщаване“), които съвместно финансираха този проект. Този наръчник може и да не отразява вижданията на Европейската комисия и тези на Световната банка.

януари 2015


44

СъдържаНие

СЪКРАЩЕНИЯ ..................................................................................................................................5

въведение ................................................61.1 интегриран подход .................................................................................................7

1.2 Ключови насоки ....................................................................................................9

1.3 Важността на участието на общността ..........................................................10

1.4 Организация на наръчника ..............................................................................11

стъпки при формулиране на мерките .............................................................................122.1 идентифициране на нужди и ограничения ...................................................13

2.2 Приоритизиране на нужди и мерки ................................................................13

2.3 Преодоляване на риска за постигане на ефективни и устойчиви

резултати .....................................................................................................................24

добри практики за повишаване на качеството на мерките ..........................................293.1 ангажиране на местните общности .................................................................30

3.2 Преодоляване на териториалната сегрегация на ромите ...........................36

3.3 Внимателно планиране на презаселването и смекчаване на негативното въздействие ......................................................................................40

3.4 Формализиране на правата на недвижима собственост ..............................44

3.5 Провеждане на мониторинг и оценка на мерките с общността .................47

дОПъЛНиТеЛНа ЛиТераТУра ......................................................................54

123


5

СъКраЩеНиЯ

ГдрО Група за действие на ромската общност

МОВГ Механизъм за обратна връзка на гражданите

EС Европейски съюз

МО Мониторинг и оценка

ОУП Оценка на база участие в процеса

МУП Мониторинг на база участие в процеса

ПдП План за действие за презаселване


вЪвЕ

дЕН

ИЕ

6

1

ВъВедеНие

1

6


7

в Европа извънредно голям брой роми са в положение на дълбока бедност, социално изключване и лоши условия на живот. Подобряването на тяхното положение е критична предпоставка за постигане на целевите нива на Стратегията Европа 2020.

Рамката на Европейския съюз (ЕС) от национални стратегии за интеграция на ромите до 2020 г. изисква от Европейската комисия и страните-членки на съюза да мобилизират действащите стратегии и инструменти на ЕС с цел да осигурят социално-икономическата интеграция на ромите. Рамката приканва страните-членки да се възползват от финансиране в рамките на националните бюджети и по линия на

Настоящият наръчник е насочен към четири критични области на въздействие за интегриране на ромите, определени в Рамката на ЕС от национални стратегии за интеграция на ромите, а именно - образование, трудова заетост, здравеопазване и осигуряване на жилища (включително и базови комунални услуги). Към тези четири области следва да се подходи по интегриран начин поради няколко причини.

ПЪРвО, всяка от четирите области засяга другите, така че ако се обръща внимание само на една от тях, това може и да не доведе до ефективни или устойчиви резултати. Например, ако ромите в неравностойно положение не получат необходимото образование, ще им бъде много трудно да си намерят работа. Ако ромските деца нa са в добро здраве, това ще се отрази на израстването им, способността им да се учат и на резултатите им в училище. Неадекватни жилищни условия водят до лошо здраве, прекъсвания на образованието и занижена трудова продуктивност. Недостатъчните приходи, от своя страна, са пречка пред

1.1интегриран подход

семействата за поддържане на прилично жилище, за достъп до профилактична здравна помощ и за създаване на среда, в която децата им могат да се образоват.

вТОРО, лошите резултати във всичките четири области могат и да имат общ корен. в този случай, определена мярка може да повлияе на резултатите в повече от една област. Например, ремонтирането на пътната инфраструктура или осигуряването на обществен транспорт с цел подобряване на свързаността между различните квартали и близки населени места може да подобри достъпа до образвание, здравеопазване и да предостави нови възможности за трудова заетост на населението.

ТРЕТО, лошите резултати в която и да е от четирите области, са често породени от редица причини, които следва да ce разгледат едновременно, за да се постигне положително въздействие. Различните наболели нужди и ограничения взаимодействат помежду си и утвърждават неравностойното положение, поради което са необходими взаимосвързани

фондовете на ЕС за нуждите на интеграцията на ромите.

Настоящият наръчник предоставя практически съвети на местните власти и организациите на гражданското общество, които изготвят и изпълняват мерки за подобряване на условията на живот на ромите посредством използването на финансиране на европейско, национално или местно ниво. Наръчникът следва да се третира като незадължаващ справочник. Той представя практически подходи, техники и инструменти за изпълнение на мерките и за повишаване на качеството им. Също така представя идеи за разширяване на набора от мерки и има за цел да вдъхнови още по-иновативни подходи.


88

вЪвЕ

дЕН

ИЕ

1

ответни действия. По тази причина, с цел да са ефективни и устойчиви, към основните мерки може и да са необходими подкрепящи мерки. Например, построяването на ново здравно заведение само по себе си едва ли ще подобри здравето на населението, ако не се предприемат и други действия. Ще са нужни повече здравни работници, те следва да са обучени в предоставянето на здравни услуги на малцинствени групи в несравностойно положение, включително и роми. Семействата в целевите квартали следва да са информирани, че имат на разположение ново здравно заведение, за преимуществата от него, да им се предостави обществен транспорт до него, както и да се обърне внимание на други проблеми, свързани с достъпа. С цел да се повиши качеството и потреблението на здравните услуги може да са нужни социални работници или здравни медиатори, които да подпомогнат комуникацията между предоставящите услугите и ползвателите им.

Интегрираните подходи могат да повишат ефективността и устойчивостта на мерките, за да се адресират проблемите на ромите в неравностойно положение. Интегрираният подход включва обвързването на множество действия, които съвместно адресират комбинация от взаимосвързани ограничения. Това може да бъде постигнато по много начини, както например:

• Комбиниране на мерки по повече от една от критичните области на въздействие. Например, един проект може да интегрира жилищни мерки и мерки по здравеопазване, за да подобри здравното състояние на децата.

• Комбиниране на твърди (физически) и меки (предоставяне на услуги) мерки. Изключително важно е повишаване на капацитета на доставчиците на услуги и тяхната културна чувствителност към ромите. Например, може да се комбинират изграждането на обществен многофунционален център с обучение на социалните работници да провеждат младежки програми в този център.

• Комбиниране на действия за адресиране на ограничения по отношение на търсенето и на предлагането. Например, със изграждането на здравна клиника могат да се предприемат стъпки да се адресират както липсата на здравни работници (ограничение при предлагането), така и липсата на осведоменост на ползвателите (ограничение при търсенето).

• Обединяване на ресурсите, за да се приложат множество мерки. Например, един и същ социален работник може да подпомага ромите в неравностойно положение при достъпа им до социални услуги, като същевременно и да играе ролята на мост между ромската общност, държавата и не-ромските общности.

Интегрираният подход обаче, е повече от комбинирането на поредица от мерки. От изключителна важност е да се определят цели и приоритети, за да се избегне поредица от безсмислени и фрагментирани действия. Като се има предвид, че ромската общност е изправена пред редица предизвикателства, има опасност мерките да се превърнат в набор от паралелни некоординирани дейности без синергия. Това ще доведе до неефективно използване на ресурсите и съответно до лоши резултати. Поради това е от критична важност да се дефинират целите и приоритетите, за да могат мерките да се синхронизират според тях.


9

1.2

Настоящият наръчник предлага четири ключови насоки за изработване на ефективни и устойчиви мерки:

• Целева насоченост към бедните роми и ромите в неравностойно положение, вместо към ромите като цяло.

• Съобразяване на мерките със специфичните местни нужди.

• да се обърне внимание на ограничнията при предлагането и ползването на услугите.

• Формулиране на ясна изходна стратегия с цел да се осигури устойчивост на резултатите.

ЦеЛеВа НаСОчеНОСТ КъМ бедНиТе рОМи и рОМиТе В НераВНОСТОйНО

ПОЛОжеНие Не всички роми са бедни или в неравностойно положение. Мерките следва да са насочени към ромски домакинства, които са подложени на социално изключване и лоши условия на живот, вместо към ромите като цяло. в миналото мерките са били насочени към ромите, които са в сравнително по-добро положение; например предоставяни са социални жилища на роми, които могат да си позволят да заплащат наем и комунални услуги. Подобни инициативи пренебрегват ромите в най-неравностойно положение и допълнително ги маргинализират.

При целева насоченост към бедните роми и ромите в неравностойно положение е важно да се следва принципа на „изрична, но не ексклузивна насоченост” към ромите, така че населението от не-ромски произход, което е в подобна неравностойна ситуация, да не бъде поставено извън обхвата на мерките. По този начин програмното финансиране ще достигне

Ключови насокидо групите, които са в най-голяма нужда като същевременно ще е в противовес на отрицателните впечатления, с които ромите са белязани, че консумират повече от тяхния дял от публичните ресурси.

СъОбразЯВаНе На МерКиТе С МеСТНиТе НУжди

Най-ефективните мерки са съобразени със специфичните приоритети и нужди на определената общност. Мярка, която е успешна в една общност, може да не подходяща за друга. дори и при наличието на еднакви нужди в две различни общности, тези може да са предизвикани по различни причини и поради това да изискват различни решения. Например, в някои общности е възможно липсата на достъп до здравни заведения и здравни работници да са причините за лошото здраве на населението, докато в други причината може да е в липсата на чиста питейна вода и канализация. Причината в трета общност може да е в нездравословния начин на живот. За да е ефективна мярката, тя следва да е адапптирана към нуждите и условията на специфичния местен контекст.

да СE ОбърНе ВНиМаНие На ОГраНичеНиЯТа ПО ПредЛаГаНе и

ПОЛзВаНе На УСЛУГиТеКонцепцията “ако го построим, те ще дойдат” не е пример за реалистично мислене. Самото изграждане на нова инфраструктура или предоставянето на нови услуги на разположение само по себе си не означава, че те ще бъдат използвани, особено от по-бедните общности. Хората няма да се възползват от услуга, ако не са осведомени за нея и за ползите от нея, или ако се предлага срещу непосилни за по-бедното население такси. дори когато дадена услуга се предлага безплатно, съпътсващите


1010

вЪвЕ

дЕН

ИЕ

1

За да се утвърдят тези ръководни принципи е важно участието на местната общност в проектирането и прилагането на мерките. Членовете на местната общност знаят какво е необходимо, защо е необходимо, какви са ограниченията, какво може да бъде направено, какво могат местните ползватели да си позволят и как резултатите от мерките да бъдат подържани в бъдеще. Също така, участието повишава ангажимента на общността към мерките и увеличава потенциала на местното население да поддържа и управлява мерките, като по този начин се увеличават и шансовете, че мерките ще бъдат устойчиви напред във времето. Подобна активна роля на ромите

Важността на участието на общността

1.3

в неравностойно положение също така допринася и за социалното им включване. Същевременно, участието на общности от не-ромски произход е критично, за да се осигури тяхната подкрепа за мерките, да се избегне заклеймяването на ромите и да се улесни взаимодействието и съвместните усилия на общностите от ромски и не-ромски произход въз основа защита на общите интереси.

в тази насока е полезно да се партнира с организации на гражданското общество, които вече са създали необходимите връзки и са спечелили доверието на общностите на ромите в неравностойно положение. Гражданското общество може

разходи по ползването й може да са прекалено високи — като например, разходи за транспорт или пропуснати приходи, свързани с прекъсване на работния цикъл. друга причина хората да не желаят да ползват услугите може да е поради притеснения, че ще бъдат лошо обслужени или унижени от доставчика на услугата. По тази причина, проектирането на всяка мярка следва да бъде придружено от въпроса „ако го построим, дали ще дойдат?” Необходимо е и да се осигури финансиране за съпътсващи мерки, които да премахнат ограниченията по отношение на достъпа до, и ползването на, услугата.

ФОрМУЛираНе На ЯСНа изхОдНа СТраТеГиЯ С ЦеЛ да Се ОСиГУри УСТОйчиВОСТ На резУЛТаТиТе

Ефектът от определена мярка не следва да изчезне след като тя приключи или се изчерпи финансирането й.

Следва да бъдат взети финансови и институционални мерки за периода след

изчерпване на първоначалното финансиране. Следва да се предоставят на разположение финансови ресурси, административен капацитет и структура на управление, така че услугите и съоръженията да могат да бъдат управлявани на местно ниво и да бъдат ползвани от местното население. Мерките следва да включват компонент, които да изгради изброените капацитети, за да могат услугите/съоръженията да се самоиздържат и да бъдат устойчиви в бъдеще. в противен случай, местните общности могат да станат зависими от мерките и има опасност да се изгубят ползите от тях след като приключат.

възможно е обаче, финансовата стабилност да изисква продължаване на субсидирането от държавата или от местните власти. Например, възможно е хората в неравностойно положение да имат нужда в краткосрочен и средносрочен план от социални помощи, за да заплащат за услугите, които ползват. Поради тази причина е възможно изходната стратегия да включва стъпки за осигуряване на необходимите финансови ресурси.


11

Настоящият наръчник представя стъпки за формулирането на ефективни и устойчиви мерки, последвани от съвети по отношение на добри практики за повишавне на качеството и ползването им.

В етапа на планиране, наръчникът помага на местните дейци при:

• Оценката на приоритетните нужди на общността в четирите критични области: образование, заетост, здравеопазване и жилищни условия (на стр.13).

• Набелязването на възможни мерки по отношение на тези нужди (на стр.13).

• Индентифицирането и адресирането на рисковете, свързани с ефективността и устойчивостта на въздействията, включително пропуски по отношение на

Организация на наръчника

1.4

капацитета, дотъпността и участието на общностите (на стр.24).

Съвети по отношение на добри практики са представени за:

• Привличане на местните общности по време на жизнения цикъл на мярката (на стр.30).

• Смекчаване на негативното въздействие и увеличение на ползите от презаселването (на стр.40).

• Формализиране на правата на недвижима собственост при неформално заселване (на стр.44).

• Мониторинг и оценка на прогреса и резултатите на база участие в процеса (на стр.47).

да играе важна роля при подпомагане на комуникацията с ромските общности, тъй като недоверието на ромите в неравностойно положение към държавните органи често е причината те да не участват в официални проекти. Също така, медиатори на ромите и социални работници от общността могат да улеснят идентифицирането,

планирането и прилагането на мерки, насочени към общността. Те могат да подпомогнат преодоляването на проблемите на комуникацията между ромите и местните власти, като по този начин също способстват и за подобряване на формата на мерките, и за гарантиране, че от мерките ще се възползват хората, за които те са предназначени.


СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

112

СТъПКи При ФОрМУЛираНе На

МерКиТе

2

12


13

Първата стъпка е да се идентифицират нуждите и да се оценят ограниченията по отношение на задоволяването им. Например, липсата на достъп до здравни услуги в една общност може да е поради редица ограничения: труден достъп до съществуващи здравни заведения, членовете на общността нямат лични документи или здравните услуги не са пригодени за

Следващата стъпка, след като се идентифицират нуждите и ограниченията им, е да се определи кои нужди са най-належащи за общността, да се набележат мерки по отношение на тези приоритетни нужди и след това да се изберат и приоритeтизират мерките, които следва да бъдат приложени. важно е да се отчете, че на разположение са редица вариати за задоволяване на определена нужда и няколко мерки могат да бъдат интегрирани по отношение на специфичната за общността комбинация от нужди и ограничения.

2.1

2.2

идентифициране на нужди и ограничения

Приоритизиране на нужди и мерки

Този раздел представя три основни стъпки, които отговорните за изготвяне на планове на местно ниво и членовете на общността следва да предприемат при формулирането на мерките: идентифициране на нуждите и техните ограничения, избор и

приоритeтизиране на нуждите и мерките от гледна точка на ограничените ресурси, които са на разположение, и на последно място - смекчаване на рисковете по отношение на ефективноста и устойчивостта на резултатите.

културния контекст на общността (например, доставчиците на услугите на говорят езика на тази общност). С други думи, когато се проектират мерките не е достатъчно само да се идентифицират нуждите - следва да се оценят и ограниченията, които пречат на достъпа на общностите до ресурсите, които могат да задоволят тези нужди.

Таблица 1 описва различните видове мерки, които могат да бъдат приложени за задоволяването на специфични нужди. Понеже всяка общност е различна, таблицата е представена като справочник, който да подпомогне определящите политиките на местно ниво и заинтересованите страни при преценката и сравнението на възможните мерки. Общностите следва да се окуражават да създават свои иновативни подходи и да пригаждат мерките към своя специфичен местен контекст.


1414

СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2

Като цяло, общностите в неравностойно положение страдат от редица проблеми, които не могат да бъдат решени едновременно, предвид ограничените ресурси. Отговорните за планирането на местно ниво следва да преценят и какви ще са последствята от решението кои нужди да бъдат задоволени и посредством какви мерки. По-голямото финансиране на една мярка на практика ограничава финансирането на друга. Приоритетизирането на нужди и мерки следва да вземе предвид редица променливи фактори, включително и дали общността оценява и счита мярката за важна, дали мярката е приложима и дали разходите по прилагането й са ефективни. Има два ключови въпроса:

Първо, какви са взаимовръзките и възможните синергии между различните идентифицирани нужди? Някои нужди са взаимосвързани и могат да бъдат задоволени едновременно. Като се идентифицират и приоритизират пакети от взаимосвързани нужди и пакети от мерки, които ги адресират едновременно, могат да бъдат създадени необходимите синергии, вместо да се прилагат набор от несвързани мерки. Например, изграждането на улично осветление за по-безопасно придвижване между дома и работното място, на детска градина за общността и на център за преквалификация могат да се предложат като пакет от мерки за улесняване заетостта на жените и подобряване на образователните резултати при децата.

второ, кои мерки ще са най-ефективни за постигане на желаните резултати в специфичния контекст на общността? Няколко фактора следва да бъдет преценени:

• ефективност на разходите. Следва да се обърне внимание на ефективността на разходите, когато повече от една потенциална мярка може да постигне

същия резултат. За същите пари какво въздействие ще генерира всяка от мерките? Понеже ефективността на разходите много зависи от контекста и е много трудно да се прецени точно какво ще е въздействието на мерките, местните власти могат да използват като референция примери за въздействието на подобни мерки от страната или региона, за да сравнят очкакваната ефективност на разходите.

• Покритие. При определена инвестиция на ресурси, коя мярка ще покрие най-голям брой бенефициенти? докато някои мерки ще имат по-голям ефект на ниво индивид или домакинство и поради това са технически по-ефективни от гледна точка на разходите, те могат и да не бъдат възприети, ако са приложими само по отношение на малък брой бенефициенти.

• Лесно приложими. Полезно е да се вземат под внимание варианти, които са лесно приложими и имат потенциал да доведат до значителни резултати за кратко време. Предоставянето на лични документи, като актове за раждане и адресни регистрации, са пример за мярка с ниски разходи за премахване на ограничения по отношение на достъпа до социални услуги. От друга страна, за да бъде устойчиво предоставянето на социални жилища за бедните домакинства са необходими програми с дългосрочно субсидиране, които следва да са обезпечени със значителни средства.

• Последователност. Когато са предвидени поредица от мерки е важно те да бъдат правилно подредени в последователност чрез задаване на въпроса какво следва да бъде вече въведено, за да бъде мярката максимално ефективна.


15

Таблица 1. Примерни мерки за задоволяване на специфични нужди

НУжда КаКВО МОже да Се НаПраВи

достъп до базови комунални услугиХората в общността нямат достъп до надеждно водоснабдяване и безопасно отвеждане на отпадъчни води, надежно електроснабдяване, отопление или събиране на отпадъци.

Подобряване на населени места от селски/полу-селски типТова включва разширяване на мрежата на базовите комунални услуги до по-слабо заселените райони, обикновено от селски или полу-селски тип. Това може да включва подобряване на съществуващите водоснабдителни мрежи. По местата, където разширението на мрежата е твърде скъпо или невъзможно (т.е. няма водоснабдителна мрежа), решението може да бъде инвестиция в децентрализирана система. децентрализираните санитарни решения например, включват одходни ями или септични системи, като следва да се обърне внимание на природни дадености като опасности от наводнения или високи подпочвени води. добрите практики предполагат участие на общността при изпълнение и надзор на дейностите.

Подобряване на градски райониТова включва разширяване на мрежата на базовите комунални услуги до средно или силно заселени райони, обикновенно намиращи се в градове. Използват се централизирани решения за разширяване покритието на съществуващите общински услуги до тези градски райони. Това означава, че местните власти следва да работят в тясно взаимодйствие с доставчиците на услугата. И тъй като разширяване на покритието на базовите услуги може да доведе до проблеми с поносимостта по отношение цените на услугите, местните власти следва да преценят въвеждането на алтернативни подходи за заплащане на пълната цена на услугата (субсидирани тарифи и субсидиране на свързване към мрежата) и начините, по които тези да бъдат предоставени на бенефициетите на проекта. И докато много проекти предвиждат субсидиране на свързването с електрозахранващи и водоснабдителни мрежи, не всички предвиждат субсидиране на тарифите за потребителите с ниски доходи. Този вид проекти могат да бъдат съпътствани от дейности, целящи предоставянето на подходящи жилища и подобрена сигурност и безопасност, свързаност на градския район и социални услуги.

безопасно мястоХората в общността живеят в среда на насилие, на опасност от бедствия или заплахи съдадени с човешка намеса, и/или не разполагат с чисти и безопасни обществени места, от които могат да се възползват всички членове на общността.

Програми за обществена безопасност и превенция на престъпността и насилиетоПодобни програми помагат на общностите с високи нива на престъпност и заплахи за обществената безопасност (т.е. кражби, нападения, рекет). Международният опит показва, че подобряването на градската среда чрез подобряване на условията на живот в бедните градски райони намалява нивата на престъпност и насилие. Базови комунални услуги и обикновени мерки за планиране на средата като улично осветление, градски телефони, камери за наблюдение и подобрена организация на уличното пространство създават по-безопасна градска среда и повишават интегрирането на


СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2


(Продължава от предишната страница)

безопасно мястоХората в общността са живеят в среда на насилие, на опасност от бедствия или заплахи съдадени с човешка намеса, и/или не разполагат с чисти и безопасни обществени места, от които могат да се възползват всички членове на общността.

общностите. Могат да бъдат въведени патрули на доброволци от квартала, както и програми за медиация и разрешаване на конфликти. Тези следва да са съпътствани от програми за социална превенция, които адресират причините, предизвикващи престъпност и насилие, като програми за обучение в родителски умения, програми за ранно обучение на децата, културни програми, програми за трудово обучение за рискови непълнолетни, занимални програми за пред- и след-училищно време и образователни програми за разрешаване на конфликти.

Презаселване и възстановяване на начина на изкарване на прехранаКогато общностите се намират в области с по-висок риск от природни бедствия (свлачища, наводнения, земетресения) или са подложени на заплахи, създадени от човешка намеса, следва да се прилагат мерки за подобяване на средата с цел да се смекчат тези рискове. в много от случаите това включва презаселване на домакинствата на по-безопасни места и пренасочване на землищата за други цели, като например паркове, за да се предотврати повторното заселване на домакинствата или заселването на други домакинства там. Обаче презаселването може да наруши начина на изкарване на прехраната и в резултат на което да се предизвика шокиращо спадане на приходите, което групите в неравностойно положение трудно биха могли да понесат. Поради тази причина, презаселването следва да бъде осъществено внимателно и при наличието на мерки за запазване или подобряване на начините за изкарване на прехраната. Също така, понеже презаселването включва намирането на решения за жилищно настаняване, местните власти могат да използват за референция предоставените по-долу варианти на решения за адекватно жилищно настаняване. виж също раздел 3.3, “внимателно планиране на презаселването и смекчаване на негативното въздействие” (на стр.40).

достъп до по-добре свързани общностиХората в общността са със затруднен достъп до домовете си, до пазари, до работните си места, до училища и до здравни заведения, поради лоши пътища или липса на надежден градски транспорт на достъпни цени.

Подобряване на свързаността със съществуващи пазари и социални услугиЗа подобряване на свързаноста са подходящи мерки за рехабилитация на пътища и/или подобряване на покритието на пътната мрежа и надеждността на градския транспорт. Отговорните за планиране на местно ниво следва да намерят решения за задоволяване на тези нужди, като вземат предвид моделите на придвижване, типични за общността, особено моделите на заетост. Следва да бъдат положени усилия и за запазване на застроени площи при изграждането на нови или при удължаването на транзитни пътища.





достъп до по-добре свързани общностиХората в общността са със затруднен достъп до домовете си, до пазари, до работните си места, до училища и до здравни заведения, поради лоши пътища или липса на надежден градски транспорт на достъпни цени.

Привличане на пазари и социални услуги към градския райондокато подобряването на свързаността със съществуващи пазари и социални услуги е важно, понякога е необходимо да се привлекат пазарите и социалните услуги с цел да достигнат общностите в неравностойно положение. При случая на социалните услуги, това може да бъде постигнато чрез създаването или на временни офиси за предоставяне на услуги (като например мобилни здравни подделения или мобилни секции на бюрото по труда) или на постоянна инфраструктура, в зависмост от гъстотата на населеност или честотата на предоставяне на услугите. Когато в общността училищата, здравните заведения или друга социална инфраструктура не съществува, в плачевно състояние е или е прекалено малка, тогава тази инфраструктура следва да бъде изградена, подобрена или разширена. Подходящо място за предоставяне на подобни услуги може да бъде специално създаден многоцелеви център на общността, където едновременно се предлагат услуги свързани с трудова заетост, здравеопазване, образование, детска градина, място за предоставяне на консултации и на дейности за отмора и забавление. Инвестициите в социална инфраструктура следва да са съпътствани от инвестиции за изграждане на капацитета на доставчиците на услугите.

интрегриране в градската средаРомските общности са географски отделени от останалата част от населението, което води до негативен ефект върху района, който те населяват, като например липса на достъп до качествени услуги (т.е. образование, здравеопазване) и ограничени възможности за трудова заетост.

десегрегацияТова се прилага когато има географска отделеност на ниво жилищен район, населено място или на микро-регионално ниво. Целта на десегрегацията е смесването на социални групи в неравностойно и в по-добро положение като се диверсифицират жилищните райони и се разпределят семействата в неравностойно положение из цялата градска среда. Подобряване на свързаността на жилищните райони, както е представено по-горе, спомага за интегрирането на общности в неравностойно положение. виж също раздел 3.2, “Преодоляване на териториалната сегрегация на ромите” (на стр.36).

адекватни жилищаЗначителен брой жилища са пренаселени, не са топлоизолирани, нямат вентилация, и/или са в плачевно състояние и имат нужда от основен ремонт.

Подобряване на жилищатаТова може да е решение когато съществуващите жилищни сгради могат да се ремонтират, локацията е безопасна и общността желае да остане да живее там. На разположение са различни варианти за проектиране на програми при различна степен за публично и частно участие и участие на общността.



1818

СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2



адекватни жилищаЗначителен брой жилища са пренаселени, не са топлоизолирани, нямат вентилация, и/или са в плачевно състояние и имат нужда от основен ремонт.

Проектите с високо ниво на ангажираност и участие на общността по-често дават положителни резултати по отношение на намирането на подходящи решения на жилищните проблеми, но от друга страна изискват и значителна подкрепа от гледна точка на техническа помощ. При огромна пренаселеност, ремонтът на съществуващи жилища следва да бъде комбиниран с изграждането на допълителни жилища (виж по-долу). Подобряването на жилищната ситуация може да бъде съпътствано от дейности по подобряване на достъпа до базови комунални услуги, гарантиране на пребиваването, повишаване на безопасността и свързаността на жилищния район.

изграждането на нови жилищаПри недостиг на жилища и ситуация на пренаселеност и наличие на бездомни, или когато се счита, че е безсмислено да се ремонтират съществуващите жилищни сгради и/или локацията не е безопасна, следва да се изградят нови жилищни сгради. Когато локацията не е безопасна, новите жилища следва да бъдат изградени на друго място и домакинствата следва да бъдат преселени там. виж също раздел 3.3 “внимателно планиране на презаселването и смекчаване на негативното въздействие” (на стр.40). Новите жилищни сгради могат да бъдат изградени с ниско или високо ниво на участие на общността. Жилища, изградени от самите общности, могат да са пригодени според преференциите на домакнствата, но това изисква значителна подкрепа от гледна точка на техническа помощ. Подобряването на жилищната ситуация може да бъде съпътствано от дейности по подобряване на достъпа до базови комунални услуги, гарантиране на пребиваването, повишаване на безопасността и свързаността на жилищния район.

Предоставяне на свободни жилища на общността чрез балансиране на предлагането и търсенетодруг вариант, когато не могат да се ремонтират жилищните сгради и/или локацията не е безопасна, е да се предоставят свободни жилища на ромското население. Подобни проекти обикновено включват някаква форма на субсидиране или ваучери за наем, или подкрепа при закупуването. Местните власти могат да надграждат на национали програми за предоставяне на социални жилища като ги предоставят на групи в неравностойно положение. Подобен вид проекти могат да бъдат съпътствани с дейности по подобряване на достъпа до базови комунални услуги, гарантиране на пребиваването, повишаване на безопасността и свързаността на жилищния район.



19


Лични документиХората в общността нямат лични документи, като актове за раждане и адресни регистрации, необходими за осигуряване на достъп до социални услуги или банково кредитиране или за да осъществяват официални трансакции.

Предоставяне на лични документиМоже да бъде проектирана мярка за улесняване на издаването на лични документи. Може процесът да се субсидира, ако разходите по издаване на документите е ограничение за домакинствата.

Гарантиране на пребиваванетоХората в общността, които не са формализирали правата си на недвижима собственост следва да бъдат защитени от случайно и незаконно изгонване от имотите.

Схеми за регулиране на права на недвижима собствностТези са необходими за общности както в селски райони, така и в градски райони, които нямат формално подсигурени права на недвижима собственост. Приложими са различни мерки, в зависимост от местните разпоредби и националното законодателство, но като цяло включват:

• Обща оценка на правата върху недвижима собственост, включително и проучване на собствеността с цел да се позволи на всички заинтересовани страни да разберат каква точно е ситуацията на недвижимостите и да се намерят решения. дейностите включват кампании за предоставяне на информация, въвеждане на механизми за обществени консултации, набелязване на законосъобразни и административни процедури за прехвърляне на права на собственост и засилена комуникация с обществеността, за да бъдат ясно представени разходите и ползите от програмата за регулиране на правата на недвижиимата собственост. • Програмите за издаване на сертификати за недвижима собственост (т.е. нотариални актове) обикновено включват кампании за предоставяне на информация, проучване на кадастъра, предоставяне на техническа помощ на определени бенефициенти, публикуване на резултатите от проучването на кадастъра и издаването на сертификати за недвижима собственост (т.е. нотариални актове). Местните власти следва да набележат мерки за преодоляване на ограниченията пред общностите в неравностойно положение. Тези ограничения може да включват липса на лични документи, липса на документи, доказващи правото на собственост, конфликти по отношение на правата на собственост между пребиваващите и неграмотност. виж също раздел 3.4, “Формализиране на правата на недвижима собственост” (на стр.44).



стъ

пки

при

фо

рмул

ира

не

на

мер

ките

2

Нужда КаКво може да се Направи


Капацитет на доставчиците на социални услуги и равнопоставено отношениенедостатъчен брой на доставчици на социални услуги са обучени да предоставят адекватни услуги на общности в неравностойно положение, включително и роми, в резултат на което доставчиците на услуги не се отнасят равнопоставено към групите в неравностойно положение.

обучение на учителиработата с деца в неравностойно положение изисква по-висока степен на педагогическа подготовка и познания по отношение на обучителни методи за включване. може да се подобри преподаването на ромски деца в неравностойно положение чрез допълнителни обучения на учителите в области като интерактивни дидактични стратегии, интеркултурно образование, обучителни методи за включване и училищни практики за деца, заедно с обучение по история на ромите, ромски език и култура.

обучение на здравни работнициможе да бъде предложено допълнително обучение на здравните работници за повишаване на познанията и разбирането им по отношение на пациентите от ромски произход. курсове за чувствителност към малцинстваата, както и практически обучения, могат да повишат уважението към ромите.

училищни медиаторимогат да подпомогнат комуникацията и подобрят отношенията между училищните власти и ромските общности. могат да играят важна роля за намаляване на броя на учениците, които напускат преждевременно училище, да повишат броя на ромските деца записани на училище, да повишат академичните постижения на ученици от ромски произход, да намалят „бягането от час” сред учениците роми, да се противопоставят на сегрегацията на ученици от ромски произход в класната стая, да спомагат за подобряване на отношението на учителите към ромските деца и да подпомагат развитието на ромските общности като цяло. Важно е да не се прехвърлят на училищните медиатори всички дейности, свързани с ромите, тъй като това ще доведе до по-голяма липса на ангажимент на учителите към децата от ромски произход и към ромските общности, които обслужват.

Здравни медиаторимогат да бъдат като мост между ромските общности и здравните работници. например, местните здравни медиатори могат да допринесат за промяна на социалните норми, поради които членове на общноста не ползват здравни услуги, като адресират социалните табута по отношение на консултации за психично здраве, здравни услуги, свързани със репродуктивното здраве или изследвания за болести, предавани по полов път. Здравните медиатори могат да работят съвместно със здравните работници за намаляване на дискриминационното поведение и използването на обидни термини. те могат и да повишат разбирането на лекарите за начина на мислене на ромите, за да могат лекарите да

Таблица 1. примерни мерки за задоволяване на специфични нужди

9225-Roma_Handbook_Bulgarian.indd 20 4/29/15 3:55 PM

21



Капацитет на доставчиците на социални услуги и равнопоставено отношениеНедостатъчен брой на доставчици на социални услуги са обучени да предоставят адекватни услуги на общности в неравностойно положение, включително и роми, в резултат на което доставчиците на услуги не се отнасят равнопоставено към групите в неравностойно положение.

комуникират по-ефективно с пациенти от ромски произход, като така повишат и качеството на здравните услуги, предоставяни на ромските общности.

Социални работници за общносттаЗа общности в неравностойно положение е полезно да имат контакт на място със социални работници, които комуникират ежедневно с членове на общността и наблюдават техните проблеми и нужди. Социални работници, които са постоянно базирани в жилищния район, населен от общността, могат да отворят канал за комуникация между членове на общността и доставчиците на услуги, както и с местните власти. Те могат да повишат релеватността на мерките като събират и предоставят информация по отношение на положението и нуждите на общността. Постоянната директна комуникация с членове на общността, местни организации на гражданското общество и представители на държавата е от критично значение за осъществяване на ефективен мониторинг на процеса по прилагане на мерките и за въвеждане на съответните корекции на посоката, когато е нужно. Когато социалните работници произхождат от общностите които обслужват, те познават контекста и могат да изградят взаимоотношения с членовете на общността, базирани на доверие. важно е социалните работници от общността да са преминали през необходимите обучения.

Подпомагане на образованието, включително извънучебни дейностиРомската общност, съвместно с училищата, може да въведе допълнителни дейности или учебни материали, които да доближат учебния процес до културните ценности на ромите, семейния им живот и общността им. Това може да включва училищни занимални след часовете, в които освен, че се помага на децата да си напишат домашните, се предлагат и спортни, музикални и културни забавления. Могат да бъдат изготвени и специални учебни материали, насочени към повишаване на уважението към културата и етническата идентичност на ромите.

Трудова заетост в публичата сфераМогат да бъдат обучени хора от местната общност, за да заемат свободни работни места, открити в рамките на местни проекти за предоставяне на социални услуги или за поддръжка на съответната инфраструктура. Освен че така се създават работни места за ромите, това подпомага и взаимодействието между доставчиците на услугите и клиентите от ромски произход, което повишава и качеството на услугите, предоставяни на ромските общности.



2222

СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2


Умения, информация, информираност и капацитет на членовете на общносттаХората нямат необходимите умения, знания или капацитет, за да получат достъп до пазара на труда и да се възползват от възможности за работа. Хората не ползват определени социални услуги, защото им липсва осведоменост и информация по отношение на ползите от услугите и по отношение тяхната достъпност.

Обучения за повишаване на умениятаМогат да бъдат предоставени обучения, за да се повишат когнитивните и некогнитивни умения и за възползване от възможности за намиране на работа на безработните. Програми за повишаване на уменията (като професионални и технически обучения) могат да включват и учебна програма, насочена към мотивиране (повишаване на самочувствието, умение за изграждане на работни отношения), изграждане на навици на работното място, социални умения и умения за търсене и намиране на работа. Тези могат да бъдат съпътствани от менторски програми, стажове или пробни периоди на работа с цел да се предостави на обучаваните някакъв опит от трудова заетост. Обучения и техническа помощ също могат да подпомогнат потенциални предприемачи при натрупване на умения и знания, необходими за да започнат и управляват своя бизнес (като получаване на необходимите лицензи, познания по счетоводство и маркетинг).

Услуги за трудова заетост на местно нивоМогат да бъдат предоставяни професионални консултации, менторство и подпомагане при търсене на работа на хора, които нямат адекватна информация, мрежа от познанства или умения за намиране на работа. Подобни услуги включват информация за свободни позиции и подпомагане в процеса на кандидатстване за работа (изготвяне на автобиографии и повишаване на уменията при интервю за работа). Тъй като дикриминацията често е ограничение при ромите за намиране на работа, доставчикът на услугата по трудова заетост може да осъществява връзката между работодателите и кандидатите за работа от ромски произход.

заинтересованост на родителитеПо-високите постижения на учениците са свързани с участието на родителите в ежедневните дейности на децата им. Подкрепата на родителите на деца в предучилищна възраст влияе значително на бъдещите възможностите пред децата. Инициативи за повишаване на ангажираността на родителите включват родителски срещи, групи за подпомагане на родители, консултации, участие на родителите в различни училищни дейности (като подпомагане на учителите в класната стая) и образователни дейности за деца, водени от родителите. в жилищни райони където има недостатъчно покритие на предучилищното образование, родители от ромски произход могат да бъдат обучени да провеждат обучителни дейности за деца под 6 години.



23



Умения, информация, информираност и капацитет на членовете на общносттаХората нямат необходимите умения, знания или капацитет, за да получат достъп до пазара на труда и да се възползват от възможности за работа. Хората не ползват определени социални услуги, защото им липсва осведоменост и информация по отношение на ползите от услугите и по отношение тяхната достъпност.

Обучения за по-голяма осведоменостМогат да бъдат проведени мероприятия или да бъдат изготвени материали с цел да се информират ромите за здравословния начини на живот, рисково поведение и важността на достъпа до здравни услуги, като прегледи по време на бременност и ваксинаци. Подобна информация може да се предлага като част от по-широки кампании за обучение в областта на жизнени умения. Могат също да бъдат мобилизирани и здравни медиатори, които да подпомогнат комуникацията с ромите и да спомогнат за повишаване на знанията им по отношение на здравословния начини на живот и опазване на здравето.

ПриходиХората нямат възможност да подобрят жилищната си ситуация, да започнат бизнес, да получат достъп до образование или до здравни услуги поради липса на доходи или спестявания.

Услуги по трудова заетост и възможностиПублични възможности за трудова заетост и програми за увеличаване на уменията могат да подпомогнат повишаването на доходите на целевите групи и общности в неравностойно положение.

Микро-финансиранеМогат да се разработят схеми за предоставяне на малки заеми на собственици на жилища, за да направят подобрения на жилищата си или на местни малки бизнеси, за да покрият първоначалналната инвестиция (т.е. съоръжения, инструменти и екипировка, материали и други).

Програми за стипендииМогат да бъдат приложени на местно ниво, за средно и висше образование като се предоставят на база хибриден модел, който комбинира критерии за финансова нужда и критерии за успех. Насочени са към ученици и студенти в неравностойно положение, които покриват определени стандарти за постижения. Стипендиите за висше образование могат да покриват учебни разходи и/или битови разходи.



2424

СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2

Местните власти следва да идентифицират потенциалните рискове по отношение на въздействието на мерките, тяхната ефективност и устойчивост и да планират дейности за предотвратяване на тези рискове.

За да са ефективни, мерките трябва да са насочени към корена на причините за лошите резултати. Това означава не само повишаване на качеството и покритието на инфраструктурата и услугите, но също така и премахване на пречките, които ограничават достъпа на потребителите до тях. Проектирането на всяка мярка трябва да е придружено от въпроса, “ако го построим, те ще дойдат ли?” Примери за пречки за повишаване на търсенето са уведоменост и капацитет на ползвателите, поносимост на цените и разходите, свързани с възползването от възможностите, социални норми и рискове (безопасност, достойнство, репутация). всички пречки трябва да бъдат преценени и да се предвидят дейности за тяхното преодоляване. Понеже болшинството от ромските общности живеят в нищета, те няма да започнат да използват новата инфраструктура и услуги само защото са на разположение. Хората няма да ги ползват, ако не са осведомени за техните ползи, или ако не могат да си ги позволят финансово. дори когато услугите се предлагат безплатно е възможно хората да не ги ползват, ако не могат да си позволят разходите, свързани с възползването от услугите (т.е. разходи за транспорт, време, загубено за припечелване на приходи, постоянни грижи за семейството). други причини, поради които хората от ромски произход не ползват услугите, може да са притеснения, че доставчиците на услугите ще се отнесат лошо с тях или ще ги унижат. в много от случаите резултатите не са устойчиви, когато мерките се проектират без да се обърне внимание на оперативните аспекти и на разходите (оперативни и за поддръжка) извън рамките на първоначалното финансиране.

2.3Преодоляване на риска за постигане на ефективни и устойчиви резултати

Мерките трябва да бъдат проектирани с реалистична изходна стратегия.

Ефективен начин за повишаване на устойчивостта на мерките е надграждането им на база проекти, инициирани и финсирани на държавно ниво. доставчиците на услугите са изправени пред особени предизвикателства при работа за маргинализирани общности, като високи разходи за предоставяне на услугите и ниски нива на събираемост на вземанията. Това обезкуражава доставчиците на услуги и фирмите, предоставящи комунални услуги да разширят предлагането на услуги в подобни райони, особено след спирането на програми, финансирани от ЕС, които са заплащали за услугите им досега. Подобни рискове могат да бъдат преодоляни, ако мерките се надграждат въз основа на програми, които са доказали устойчивостта си след изчерпване на финансирането от ЕС. Още повече, надграждането на действащи програми има по-висока ефективност на разходите поради споделяне на ресурси, знания и експертиза. Практиката доказва, че е по-лесно да се осигури ефективното и продължително предлагане на услуги в сферата на образованието, здравеопазването и отглеждането на деца при интегрирането им към общински или държавни системи за предоставяне на социални услуги.

Таблица 2 представя поредица от въпроси, които да подпомогнат местните власти при оценката на потенциала за ефективност и устойчивост на отделните мерки по време нe подготвителната фаза. За всеки вид риск, Tаблица 2 предлага вариант за потенциална дейност за преодоляване на риска, която може да бъде включена като част от самата мярка. Това са само примери на възможни варианти. При преценяване на определена мярка от гледна точка на местния контекст, местните власти могат и да изберат алтернативни варианти, които по-сполучливо да преодоляват рисковете.


25

Таблица 2. Как да се гарантира устойчивостта и ефективността на определена мерка

ВъПрОС КаКВО да Се НаПраВи ПриМери

Осведомено ли е за мярката населението, към което тя е насочена (таргетираната популация)? Информирани ли са и имат ли разбиране по отношение на дейносттите, които следва да се извършат?

да се повиши осведомеността по отношение на мярката (дейности, цели, локация, срокове, разходи, въздействия на социалната и околна среда) в ранен етап на цикъла на мярката, за да се поощри участието.

• Кампании за осведомяване на обществеността • Обществени консултаци (включително и чрез социални работници от общността)

Осведомено ли е населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация) за ползите от дейностите, услугите или съоръженията, които ще бъдат предоставени посредством мярката? Хората имат ли разбиране по отношение на това как ще им помогнат дейностите, услугите или съоръженията по мярката?

да се повиши осведомеността по отношение на ползите от дейностите, услугите или съоръженията.

• Кампании за осведомяване на обществеността • Комуникационни дейности на социални работници и медиатори

Осведомено ли е другото население (т.е. не от ромски произход) за мярката? Информирани ли са и имат ли разбиране по отношение на дейностите, които следва да се извършат?

да се повиши осведомеността по отношение на мярката (дейности, цели, локация, срокове, разходи, въздействия на социалната и околна среда) в ранен етап на цикъла на мярката, за да се поощри участието.

• Кампании за осведомяване на обществеността • Обществени консултаци (включително и чрез социални работници от общността)

Ще има ли възможност населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация) да заплаща за предоставените услуги, за ползването на съоръженията, предоставени посредством мярката?

да се въведат цени, които са поносими за населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация). Осигуряването на устойчиво функциониране и поддръжка на услугите и съоръженията изисква събирането на такси от ползвателите. Но когато ползвателите имат затруднения по отношение на заплащането на таксите, следва да се намери начин или за намаляване на

• включване на местна работна ръка в дейности по изпълнение на проекта, като ремонт и подобряване на инфраструктурата, което създава временна заетост и развива работни умения за бъдеща трудова заетост • Обучение на местното население, към което е насочена мярката (таргетираната популация), за да могат нейни представители


2626

СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2



таксите, или за подпомагане на ползвателите да ги заплащат. Това може да бъде постигнато чрез намаляване на разходите по първоначалната инвестиция, експлоатацията и поддръжката, или като се помогне за повишаване на доходите на населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация). Определянето на субсидирани такси също е вариант, но следва да се намери последователен източник на финансиране, за да бъде той устойчив в бъдеще. Като цяло, субсидирането на таксите на опрелени целеви групи от бенефициенти е по-ефективно от субсидирането на всички такси.

да бъдат назначени в бъдеще за дейности, свързани с оперирането и управлението на услугите или съоръженията. • Изпълнение на мерки за повишаване на трудовата заетост и възможностите за генериране на по-високи доходи, като професионални обучения, помощ при търсенето на работа, улесняване при намирането на стажове. Предоставяне на втори шанс за образование. • Подпомагане на достъпа до социални помощи, на които хората имат право

достатъчен ли е капацитета на общността да изпълнява необходимите дейности съвместно, ако услугата или съоръжението, предоставени посредством мярката ще трябва да се ползват колективно или има нужда да се управлява/ стопанисва колективно (т.е. чрез асоциация на ползватели на водоснабдителни услуги или асоциация на живущите в квартала)?

да се повиши капацитета на местното население да управява колективно и устойчиво услугите или съоръженията. По-голяма подкрепа за ангажирането на населението в дейностите, за да се увеличи съпричастността им към услугите, както и да ги стимулира да изискват отчетност от доставчиците на услугите. Ангажирането на родителите в училищните дейности, например чрез асоциации на родителите, може да повиши образователните постижения на децата и да поощри родителите да поемат по-активна роля в общността. Социалните работници и медиаторите играят важна роля при огласяване на исканията на общността.

• Предоставяне на техническа и правна помощ при формирането и управлението на асоциации или комитети на потребителите на услугите • Използване на модератори, аниматори, медиатори и социални работници при организирането на срещи и улесняване процеса на взимане на решения • Провеждане на обучения на асоциации или комитети на потребителите на услугите (т.е. по счетоводство, базова финансова грамотност, по процеса на взимане на решения)


27



Има ли населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация) безопасен достъп до услугата/ съоръжението във време и при разходи, подходящи за тях? Ще се чувстват ли в безопасност, когато дойдат?

да се увеличи достъпа и безопасността на услугите или съоръженията.

• Предоставяне на подходящ транспорт (т.е. автобуси) за осигуряване на достъп до услугите или съоръженията • Предоставяне на мобилни услуги (т.е. мобилни клиники), за да се доближи услугата до семействата • въвеждане на мерки за обществена безопасност (т.е. улично осветлениe, патрули от доброволци, камери за наблюдение)

Има ли на населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация) време да ползва услугите/съоръженията? Ще им се наложи ли да жертват дейности за набавяне на доходи, за да ползват услугите или съоръженията? Ще бъде ли услугата или съоръжението на разположение през време (ден, седмица, годишен период), удобно за населението, към което е насочена мярката?

да бъдат достъпни услугите или съоръженията във време, което е удобно за населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация).

• въвеждане на работно време, което отговаря на начина на живот на населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация). (може да изисква по-дълго работно време) • Формиране на клъстери от услуги с цел намаляване на времето, необходимо за ползването им (т.е. комбиниране на времето за ранното образование на деца с професионално обучение, така че родителите да могат да се възползват от обученията, докато децата им се възползват от ранно образование)

Ще се чувства ли достатъчно комфортно населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация) да ползва услугит /съоръженията? Тяхното достойнство и репутация ще бъдат ли защитени?

да се повиши културната чувствителност на доставчиците на услуги.

• Провеждане на обучения за културна компетентност на доставчиците на услугите (т.е. учители, здравни работници, полицаи) • Използване на социални работници и медиатори


2828

СТЪ

ПКИ

ПРИ

ФО

РМул

ИРА

НЕ

НА

МЕР

КИТЕ

2



Има ли на разположение населението, към което е насочена мярката (таргетираната популация) лични документи (т.е. лични карти, адресни регистрации, нотариални актове/ сертифиткати за право на пребиваване), за да имат право да ползват услугите/съоръженията, предоставени посредством мярката?

да се улесни издаването на лични карти и документи за собственост на целевите групи в по-неформални условия с цел да се гарантира, че те ще могат да се възползват от направените за тях инвестиции.

• Активно подпомагане при издаването на лични документи и документи за собственост (т.е. сертификати за право на пребиваване, когато формални права върху неджвижима собственост не са приложими)

Бенефициентите на мярката принадлежат ли към хомогенна група, без миналото им да е белязано от взаимни оплаквания и взимно недоверие един към друг?

да се поощри подобряване на отношенията, взаимно разбирателство, доверие и адаптиране към толерантност на различията.

• Съвместни дейности като тези, които изискват споделяне на отговорностите по поддръжката на съоръженията, използвани от общността • Провеждане на дейности за отдих и забавление, за да се съберат и опознаят хората от общността • Антидискриминационни кампании.


29

дОбри ПраКТиКи за ПОВишаВаНе На

КачеСТВОТО На МерКиТе

3

29


3030

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

3.1ангажиране на местните общности

CC Може да бъде повишено нивото на подкрепа на местните общности за мярката посредством консултации с тях.

CC Могат да се използват различни методи за консултация с цел да се събере информация и мнения от членовете на общността.

CC Механизми за обратна връзка с гражданите помагат при поддръжането на отворени канали за комуникация между местната общност и групата на бенефициентите.

Ангажирането на общностите чрез провеждане на консултации и механизми за обратна връзка с гражданите може да повиши ефективността на мерките. Чрез тях бенефициетите и други членове на общността могат да споделят своите виждания и информация, която имат на разположение с хората, които планират и прилагат мерките. успешното ангажиране:

• Повишава качеството на таргетиране/ насоченост и проектирането на мярката;

• Повишава осведомеността на членовете на общността и съпричастността им към мярката и по-голямото ниво на възползване от ползите й; и

• Повишава ответността на местните власти и качеството на изпълнение на дейностите от тяхна страна, както и намалява риска от измами и корупция.

участието на членовете на местните общности е критичен фактор за успешното прилагане на интегрирани мерки, защото те са по-добре осведомени какво е необходимо, защо е необходимо, какви са пречките това да стане, какво могат да си позволят финансово потенциалните ползватели и какво може да бъде поддържано в бъдеще.

участието на членове на общността повишава съпричастността с мерките и уместността им чрез набелязване на приоритетите

на заинтересованите страни и тяхните способности и възможности да управляват и поддръжат предлаганите услуги. Също така се повишава и социалното включване на ромите в неравностойно положение посредством процеса на ‘овластяване’ чрез участие на членове на общността. друг критичен фактор за успех е участието на общности, които не са от ромски произход, за да се осигури тяхната подкрепа за мерките, да се избегне заклеймяване на ромите и да се улеснят съвместните усилия на хората от ромски и не-ромски произход в защита на общите им интереси.

Местните власти следва да ангажират членове на общността както във фазата на подготовка на мерките, така и при тяхното изпълнение. След като определена мярка е приложена, членовете на общността могат да бъдат ангажирани чрез мониторинг и оценка на база участие. виж също и Раздел 3.5, “Осъществяване на мониторинг и оценка съвместно с общността” (на стр.47).

Под “членове на общността” следва да се разбира включването на широк набор от местни заинтересовани страни, включително и преки и непреки бенефициети, както и други, които биха могат да бъдат засегнати от мярката или заинтересовани от нея.

Програмата РОМАКТ, описана в карето по-горе, може да подпомогне местните власти


31

Програмата рОМаКТ може да помогне на местните власти в цялостния процес на оценяване на нуждите на ромите; при разработването и изпълнението на целеви политики, планове и проекти за задоволяване на тези нужди и да се вплете интерграцията на ромите в общо-приложимите политики.

Местните власти следва да започват с идентифициране на корените на причините за маргинализацията на местната ромска общност и да преценят след това какво

трябва да бъде направено. Процесът допринася за разработването на План за развитие на общината и следва да се разработи в партньорство с местната ромска общност, представена чрез Група за действие на ромската общност (ГдРО). ГдРО следва да е съставена от местни роми, които са отдадени на преодоляването на предизвикателствата пред общността им и са готови на диалог с властите и с техния партньор.

www.coe-romact.org

Таблица 3. алтернативни формати за консултации с местните общности

ФОрМаТ ОПиСаНие ЦеЛеВа ГрУПа

Обратна връзка с гражданите посредством коментари

Отправяне на покана към обществеността да изпратят коментари. Поканата следва да посочи лесно достъпен метод за изпращане на коментари, като например по имейл, през социалните медии, чрез писма или по телефона, и да определи достатъчно подходящ срок за изпращане на коментарите. Отговор на коментарите следва да

Бенефициентите от ромски произход и, когато е възможно, и други заинтересовани лица, като съседни общности с

изПОЛзВаНе На разЛичНи МеТОди за ПрОВеждаНе На КОНСУЛТаЦии

Процесът на консултации помага за идентифицирането на интересите на различните заинтересовани страни, като крайната цел е разработването на стратегия или планиране на проект, основани върху изчерпателна информация с цел групата бенефициенти, към които са насочени да ги подкрепят и да съдействат при изпълненето им. Консултациите са на първо място способ за събиране на информация, съвети, мнения и виждания от общността. Те също могат да са форум за споделяне на информация с членове на общността.

Консултацииите могат да бъдат проведени в различни формати в зависимост от целевата

група. Следва да се използват различни формати на консултации за различните видове заинтересовани страни, като преки бенефициенти, експерти, представители на гражданското общество и партньори от частния сектор. Бюджетите на разположение и сроковете за изпълнение могат да ограничат броя на приложимите формати, поради което е добре да се направят съответните преценки на по-ранен етап с цел да се осигури оптималното използване на ресурсите на разположение за провеждане на необходимите консултации. Таблица 3 представя някои от методите и форматите за консултации, които могат да бъдат приложени.

в процеса на ангажиране на членовете на общността.

За организията и провеждането на тези консултации могат да бъдат наети опитни

водещи (координатори) на работни срещи, социални работници или медиатори от общността.


3232

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3



дадат отговящите за планирането и изпълнението на проекта. Обобщение на коментарите и отговорите на тях следва да се публикуват: например, коментарите и отговорите към тях могат да бъдат публикувани всяка седмица или два пъти седмично в медии, достъпни за членовете на общността и целевата група и на добре познати интернет страници.

население от не-ромски произход и местните власти.

Интервюта Интервютата могат да бъдат провеждани по телефона или лично с цел да се разберат възприятията на заинтересованите страни по теми, свързани с проекта.

Основни информатори или лидери от ромското гражданско общество.

Работни срещи Могат да бъдат организирани еднократни или поредица от срещи с цел обсъждане на теми, свързани с планирането на мярката или на мерки в процес на изпълнение. Работните срещи могат да включват дискусии по определен въпрос, да анализизират минали предизвикателства и постижения, да целят изграждане на визия за бъдещи сценарии или да повишават осведомеността по отношение на дейностите и очакваните резултати.

Бенефициентите от ромски произход и, когато е възможно, и други заинтересовани лица, като съседни общности с население от не-ромски произход и местните власти.

Събрания на общността или общински събрания

Могат да се провеждат широки форуми или събрания на общността с цел да се сподели по прозрачен начин важна информация с големи групи от членове на общността. Подобни събития изискват внимателно планиране, за да се насочат дискусите по набелязаните теми. Необходим е добре организиран и ясно комуникиран процес с цел да се гарантира, че всички участници в събитието имат възможност да изкажат мнението си по време на консултациите.

широката общественост, бенефициентите от ромски произход и други заинтересовани лица, като съседни общности с население от не-ромски произход и местните власти.

дискусии по електронен способ

дискусии по електронен път могат да се проведат чрез обмяна на имейли, чрез блогове или на интернет страници. Преимуществата на този подход са ниските разходи и възможноста да се достигне до много широка аудитория. Недостатъците са, че изключва някои от членовете на целевата група, а именно тези с ограничен или без достъп до интернет и тези без компютърни умения. От тази гледна точка, електронните способи следва да бъдат само съпътстващи други методи на консултации.

широката общественост, бенефициентите от ромски произход и други заинтересовани лица и/или експерти.


33



Постоянна комуникация чрез социални работници от общността

Социалните работници от общността, поради постоянното им присъствие на място в общността могат да улеснят ежедневната комуникация между членовете на общността, доставчиците на социални услуги, местните власти и други местни лица. Социалните работници, на база постоянен диалог с членовете на общността, могат да предоставят най-актуалната информация по отношение състоянието на съществуващата инфраструктура, услуги и възможности за бъдещо развитие.

широката общественост, бенефициентите от ромски произход и други заинтересовани лица, като съседни общности с население от не-ромски произход и местните власти.

СъздаВаНе На МехаНизМи за ОбраТНа ВръзКа С ГраждаНиТе

По време на изпълнение на мерките е от съществено значение да се поддържат канали за обратна връзка с членовете на местните общности. Това може да се постигне чрез създаването на ефективен механизъм за обратна връзка с гражданите (МОвГ).

Един добре разработен и приложен механизъм за обратна връзка с гражданите може да подобри ефективността на дадената мярка като информира обществото за мярката и нейните цели. Предоставянето на практически предложения, жалби и оплаквания към местните власти им дава възможност да са по-отговорни и прозрачни, да са по-отзивчиви към бенефициентите и да оценят ефективността на вътрешните организационни процеси. МОвГ може да спомогне за предотвратяване на измамите и корупцията, както и за намаляването на други рискове, свързани с проекта.

Основните принципи на МОвГ са шест:

1. СправедливостЖалбите и оплакванията се третират като поверителни, оценяват се безпристрастно и се обработват прозрачно.

2. Обективност и независимостMОвГ работи независимо от всички заинтересовани страни, за да се гарантира честно, обективно и безпристрастно отношение.

3. Опростеност и достъпностПроцедурите за подаване на жалби и изискване на действия са прости и лесни за разбиране от гражданите. МОвГ е достъпен за всички заинтересовани страни, включително и за тези в отдалечените райони, независимо от езика, на който говорят, от образователния им ценз и от доходите им.

4. Отзивчивост и ефективностМОвГ е разработен да приема и отговоря на жалби. Персоналът, който получава жалбите, оплакванията и предложенията е обучен да реагира с бързи и ефективни действия.

5. бързина и пропорционалноствсички жалби, оплаквания и предложения, назвисимо дали са прости или сложни, се разглеждат и решават възможно най-бързо. Предприетите действия са бързи, решителни и коректни.

6. Участие и социално включваневсички заинтересовани страни, включително и медиите, се насърчават да довеждат жалбите и коментарите до знанието на местните власти. Специално внимание се отделя, за да се гарантира, че бедните хора и маргинализираните групи имат достъп до МОвГ.

Основните стъпки за създаване на ефективен механизъм за обратна връзка с гражданите са обобщени в Tаблица 4.


3434

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

Tаблица 4. Съдаване на ефективен механизъм за обратна връзка с гражданите

Проучване и адаптиране на съществуващи процедури

Повечето страни разполагат с официални държавни процедури, които определят отговорностите при компенсация на жалби и разрешаване на конфликти между гражданите и местните власти. доколкото е възможно, местните власти следва да изградят механизми за обратна връзка с гражданите в тези съществуващи процедури.

Изчисляване на обема на потребителите и преценка на необходимите ресурси

важно е да се изчисли приблизително колко хора биха използвали МОвГ, за да се направи оценка на ресурсите - персонал, финансови и технологични ресурси, които трябва да бъдат включени в разработването и в бюджета на механизма за обратна връзка.

Разработване на стандартни оперативни процедури и схеми, които систематизират процеса на разглеждане на обратната връзка, получена от гражданите, включително жалби и оплаквания

Ефективният механизъм за обратна връзка се състои минимум от описание на процедурите, установени за удовлетворяване на жалби. Схемите са ефективен начин да се илюстрира как се развива процеса на обратна връзка с гражданите.

Разработване и популяризиране на принципите на МОвГ

Ключът към успеха на МОвГ е организационен ангажимент. Този ангажимент може да бъде заявен като се обяви, че местните власти посрещат жалбите като възможности за подобрение, както и чрез популяризиране на политиката за МОвГ. Една ефективна политика обикновено комуникира набор от водещи принципи, обхвата и видовете жалби или оплаквания, които ще бъдат разглеждани, както и стандартите за изпълнение.

възлагане на отговорности по отношение на обратната връзка с гражданите и обучение на персонала за работа с жалби

Местните власти следва да разполагат с достатъчен капацитет за прилагане на МОвГ. Персоналът трябва да бъде обучен как да се справя с жалби и оплаквания, както и защо този механизъм е важен. Гражданите също могат да бъдат обучавани как да предприемат някои от дейностите за обратна връзка сами. Например, няколко членове на общността могат да бъдат определени за координатори, които да комуникират оплакванията на съответните страни и/или да се опитат да разрешат жалбите. Те трябва да бъдат демократично избрани и да получат необходимото обучение за ролята си.


35

Tаблица 4. Съдаване на ефективен механизъм за обратна връзка с гражданите

Насърчаване на гражданите да използват МОвГ

дори и най-добре разработеният механизъм за обратна връзка няма да бъде ефективен, ако гражданите не знаят за съществуването му и не разбират как работи. важно е да се подготвят материали за МОвГ, за процедурите, които включва, нивата/служителите, към които трябва да се отправят различните видове оплаквания, стандартите за предоставяне на услугата и друга полезна информация. Следва да бъдат публикувани най-малко процедурите за обратна връзка с гражданите и телефон или имейл за подаване на оплакване. Тази информация следва да е лесно достъпна за обществеността, да е разположена на видимо и удобно място и да е безплатна. важно е също така да се гарантира, че информацията достига до най-уязвимите заинтересовани страни.

Пример за механизъм за обратна връзка с гражданите

веднага след като са направени плановете за въвеждане на мярката, на членовете на общността се предоставя ясна и надеждна информация за мярката, за очакваното й въздействие, както и за стратегиите, които са предложени за смекчаване на отрицателното въздействие. Информацията следва да е лесно достъпна за обществеността, да е разположена на видимо и удобно място, и да е безплатна за членовете на общността. На видимо място са публикувани и процедурите за обратна връзка за гражданите, както и телефони и имейл за подаване на оплаквания.

Засегнатите лица могат да се оплачат директно на определения за тази цел персонал на всеки етап от процеса. За тази цел, на разположение на обществеността има специален телефонен номер, адрес на електронна поща, пощенски адрес и кутия за жалби.

Местните власти полагат усилия за постигане на уреждане по взаимно съгласие на всички оплаквания/жалби в срок от три дни след получаването им. Ако не се постигне решение по жалбата, местните власти свикват Комисия за обратна връзка с гражданите, състояща се от (a) служител от местната власт, (б) изпълнители/доставчици на услуги, и (в) представители на общността. Комисията изслушва случая и дава отговор в рамките на две седмици.

Ако случаят не бъде разрешен на ниво Комисия за обратна връзка с гражданите, той може да бъде придвижен от всяка от страните към орган на национално ниво (например, управляващ орган) или до съда.


3636

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

3.2

Териториалната сегрегация или сегрегацията на ромите по местоживеене често затвърждава маргинализацията чрез създаване на трудности, като например затруднен достъп до основна инфраструктура, до социални услуги и икономически възможности. Сегрегираните квартали може да продължат да се разширяват с оставането в общността на новите поколения млади възрастни, които образуват нови семейства. Много от тях няма да намерят възможности да участват в по-широк социален и икономически живот извън обособените квартали, което означава, че сегрегацията се предава от едно поколение на друго.

Някои мерки, насочени към подобряване на условията на живот на ромите могат да доведат до по-нататъшна сегрегация. Например, ромските семейства могат да бъдат преселени от неофициални селища с несигурни условия на живот в зона с нов обществен жилищен комплекс, който е построен за настаняване само на ромски семейства. Това би могло да подобри

Преодоляване на териториалната сегрегация на ромите

CC десегрегацията и не-сегрегацията са две различни неща.

CC Мерки за десегрегация и не-сегрегация могат да бъдат финансирани в сегрегирани квартали.

CC Проектите следва да избягват да създават повишена концентрация или допълнителна физическа изолация на нуждаещите се ромски общности.

жилищните им условия, но да доведе до допълнителна концентрация и физическа изолация от останалата част от обществото. Такива мерки могат да навредят на ромските семейства в дългосрочен план, а дори и ползите от подобрените жилищни условия няма да бъдат устойчиви, ако сегрегацията затруднява възможността на жителите да участват в по-широка икономическа и социална дейност.

Натоящият раздел е фокусиран върху териториалната сегрегация или сегрегацията на ромите по местоживеене, при която ромите и не-ромите са физически разделени в различни квартали. Това е различно от сегрегацията при предоставянето на услуги, например в сферата на образованието и здравеопазването. докато териториалната сегрегация може да доведе до сегрегация в предоставянето на услуги, тя не винаги е причина за това, а десегрегацията в предоставянето на услуги (например, десегрегацията в училищата) може да не изисква непременно териториална десегрегация.


37

разГраНичаВаНе На деСГреГаЦиЯ ОТ Не-СеГреГаЦиЯ

десгрегацията означава отмяна на сегрегацията. Тя представлява действие или процес, който поставя край на съществуващото разделение на две групи — например, роми и не-роми. Например, ако роми в неравностойно положение живеят в изолиран квартал и имат ограничени взаимодействия с хора от не-ромски произход, десегрегацията би означавала да се предприемат стъпки ромите да живеят със съседи не-роми или децата на ромите да учат в същите училища като децата на не-ромите. Първото включва териториална десегрегация, а второто включва десегрегация на ниво предоставяне на услуги.

Териториалната десегрегация, от своя страна, може да се проведе на ниво квартал или на ниво домакинство. Първото е насочено към премахване на сегрегацията за целия квартал

чрез премахване на неофициалните селища и заселването на жителите в смесени квартали, а второто има за цел да помогне на отделни домакинства да се преместят в интегрирани квартали.

Не-сегрегацията означава прилагане на мерки без да се създава сегрегация или да се засилва вече съществуващата. Например, една мярка може да разшири предоставянето на основна услуга като водоподаване към сегрегиран квартал на основата на не-сегрегация — тоест, без да увеличава концентрацията на ромите или да ги изолира долълнително. Не-сегрегацията не постига сама по себе си териториална десегрегация, която изисква различен набор от мерки. И двата подхода — десегрегация и не-сегрегация, могат да подобрят условията на живот на хората в сегрегираните квартали.

НаСърчаВаНе На ТериТОриаЛНаТа деСеГреГаЦиЯ чрез КраТКОСрОчНи и дъЛГОСрОчНи МерКи

десегрегацията не е крайна цел, а е средство за премахване на пречките пред достъпа на маргинализирана група до услуги, пазари и пространства, като по този начин се увеличава способността и възможността на членовете й участват в обществото. Ефективната и устойчива десегрегация започва с физическото преместване на хора (роми или не-роми) за образуване на смесени, интегрирани квартали. Изисква се много повече от физическо преместване, обаче, ако искаме десегрегацията да постигне своите цели.

Ако сегрегираната ромска общност и заобикалящото ги не-ромско общество не са подготвени да живеят едни до други, то тогава те ще изпитват трудности при адаптиране към промяната. Освен това, преместването може да попречи на начините на препитание на ромите като възпрепятства достъпа им до съществуващите социални мрежи и източници на доходи. И в двата случая

десегрегацията може да не успее да постигне целите си и дори може да има отрицателно въздействие.

Поради това десегрегацията изисква интегриран подход, който да съчетава твърди и меки мерки в различни сектори. Някои мерки може да изискват дълги и скъпи процеси, поради което е необходимо внимателно планиране. По-долу са основните елементи, които следва да се вземат под внимание при предприемане на десегрегация.

Повишаване на осведомеността и консултацииважно е както хората от ромски произход, така и тези от не-ромски, които ще участват в десегрегацията да бъдат информирани за процеса преди започването му. Ако хората разбират как ще се случи десегрегацията и какви цели иска да постигне, това, в повечето случаи, ще увеличи подкрепата им за мярката.


3838

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

липсата на информация поражда притеснения, несигурност и подозрения, което може да доведе до съпротива. десегрегацията няма да постигне успех, ако заинтересованите страни не разбират ползите й и не я подкрепят.

Следователно, повишаването на осведомеността и консултациите са от съществено значение за да се гарантира, че заинтересованите страни са информирани, дават обратна връзка, участват и чувстват отговорност за процеса.

запазване на подкрепящи социални мрежиЕдно преселено ромско семейство рискува да загуби положителните си социални връзки с други ромски семейства, които е имало в стария си квартал. Много ромски семейства поддържат и работят с широки мрежи от семейства и приятели - тези социални връзки играят ролята на предпазна мрежа в трудни времена. Загубата на достъпа до тях може да направи домакинството по-уязвимо на различни шокове, като загуба на доход или здравословни проблеми, например.

При провеждането на десегрегация е важно да се намали до минимум прекъсването на съществуващи мрежи и да се насърчава създаването на нови. в много случаи подобряването на достъпа на ромите до основните социални услуги може частично да замести мрежите за взаимна подкрепа, но мерките все пак трябва да бъдат насочени към създаването на позитивни социални връзки в новата общност. При планирането следва да се вземе предвид и възможността за съществуващо напрежение между различните групи роми, поради което създаването просто на една общност, която съчетава роми и не-роми може да не работи.

Подобряване на културната компетентност и борба с дискриминациятадесетилетията на сегрегация са пречили на взаимодействието и комуникацията между роми и не-роми. Различните обичаи, възприятия и обстоятелства затрудняват всяка от групите да разбере и приеме другата. Тези различия могат да доведат до неразбиране, недоверие и взаимно неодобрение, и по този начин да подхранят напрежение и

конфликти, които в някои случаи водят до дискриминация.

важно е чрез взаимодействие, обучение и повишаване на осведомеността да се увеличи капацитета на двете групи да се разбират и да уважават различията си. Освен това, когато ромите и не-ромите бъдат преместени в нов квартал, те трябва да бъдат запознати с правилата и кодексите за поведение на новата общност. Подобряването на оценката на широката общественост за ромската култура може също да повиши самочувствието на ромите и да ги накара да играят по-активна роля в обществения и икономическия живот.

Посредничество при конфликти и различия в комуникациятаСледва да бъде предоставена услуга за посредничество, която да помага за разрешаване на конфликти и напрежение, които възникват между групите, независимо дали са между роми и не-роми или между различни групи роми. Медиаторите и социалните работници могат да служат и като мост между ромите в неравностойно положение от една страна и държавните служители и доставчиците на услуги от друга, за да се повиши качеството и навлизането на социалните услуги.

Възстановяване и подобряване на дейностите за осигуряване на доходАко десегрегацията изисква преместването на ромите от сегрегирани в несегрегирани квартали, много ромски семейства ще трябва да намерят нови източници на доход. уменията и знанията, които са използвали за изкарване на прехраната си в сегрегирания квартал може да не са подходящи за възможностите за набавяне на доходи на новото място. Освен това, жилищните и другите разходи за живот обикновено са по-високи в не-сегрегираните квартали и ромите ще трябва да имат по-големи приходи, отколкото в стария си квартал, където може да са разчитали отчасти на наличните ресурси като обработваема земя, вода от река или езеро, продукти от гората или дори на ровене в сметищата. Подкрепата за намиране на нов поминък на презаселените роми включва професионална квалификация, обучение в некогнитивни умения и помощ при търсене на работа.


39

Не-СеГреГаЦиОННи МерКи за НаСърчаВаНе На ТериТОриаЛНа деСеГреГаЦиЯ

Мерките, които не включват директна или непосредствена териториална десегрегация могат все пак да допринесат за териториалната десегрегация в дългосрочен план чрез създаване на благоприятни условия. Мерки в следните области, например, могат да допринесат за териториалната десегрегация чрез повишаване на капацитета и възможностите на ромите да се интегрират самостоятелно в обществото в бъдеще.

Подобряване на свързаносттавъпреки че териториалната десегрегация обикновено се свързва с установяване на сегрегираните хора в смесени квартали, сегрегацията в някои случаи може да бъде разрешена като се подобри свързаността на сегрегирания квартал с по-широката общност. Това може да се постигне чрез подобряване на обществения транспорт и пътищата, премахване на физическите бариери, както и чрез подобряване на достъпа до основни услуги като водоснабдяване, канализация и електричество. в зависимост от контекста, специално пригоденото обновяване на услугите може да се окаже по-ефективно и осъществимо решение за подобряване на интеграцията и на условията на живот на ромите в неравностойно положение от заселването им в друг квартал.

Подобрение на жилищатаПодобренията на жилищата могат да спомогнат за създаването на безопасна и здравословна жизнена среда, в която децата от ромски произход могат да растат и да се развиват като продуктивни възрастни. Това може да увеличи възможностите им за намиране на работа, което води от своя страна до по-добра социална и икономическа

интеграция. Поради мащаба на проблема, често пъти жилищата на ромските семейства трябва да бъдат подобрени в рамките на сегрегираните квартали.

Предоставяне на социални услугидостъпът до по-добро хранене, хигиена, здравеопазване, образование и други социални услуги може да помогне на ромите да станат по-здрави и по-продуктивни, като им дава възможност да участват в икономическия и социалния живот. Обхватът и качеството на здравните грижи и на санитарните условия могат да бъдат подобрени в сегрегираните картали без да се предприемат мерки за териториална десегрегация, стига тези мерки да са предоставени без сегрегация.

Сегрегираните училища само за роми обикновено разполагат с по-лоши съоръжения и оборудване и предоставят по-ниско качество на образованието в сравнение с интегрираните училища. Сегрегираните училища са забранени в много държави-членки на ЕС. Понякога, обаче, десегрегацията на училищата не е възможна. в този случай се прилагат интервенции, като например тези, свързани с ромски училищни посредници или ромски родители, които могат да повишат образователните постижения на децата от ромски произход. училищните посредници също играят важна роля при подпомагането на учениците и техните семейства, когато децата от ромски произход са в интегрирани или десегрегирани училища. Следва да се отбележи, че една от основните причини, поради която ромските деца отпадат от училище е лошото отношение и унижението, на които са подложени от съучениците си от не-ромски произход.


4040

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

Презаселването—преместването на семейства от настоящето им местонахождение на ново място—понякога се предприема за подобряване на условията на живот на ромите. Например, мерки за намаляване на влиянието на природните бедствия или други рискове на околната среда често пъти изискват презаселване. От друга страна, презаселване може да бъде предприето и по причини, които не са свързани с подобряване на условията на живот на ромите—например, семействата може да се наложи да бъдат презаселени, ако земята е нужна за изграждане на нова инфраструктура. Трета причина за презаселване може да бъде постигане на териториална десегрегация чрез формиране на смесени квартали.

Презаселването по която и да причина може да предложи възможности за подобряване на икономическото и социалното благоденствие

на засегнатите домакинства, но само в случай, че е внимателно планирано. Ако не е внимателно планирано и извършено, презаселването може да има негативно социално, икономическо и културно въздействие. Презаселването може да наруши поминъка на ромските домакинства чрез възпрепятстване на достъпа им до съществуващите социални мрежи и източници на доход. Освен това, ако семействата са преместени в квартал, в който не могат да си позволят да плащат наем и комунални услуги, или където не могат да си намерят работа, те няма да могат да останат и вероятно ще се преместят в друг маргинализиран квартал.

Поради тези причини е важно първо да се прецени дали презаселването е наистина необходимо. в зависимост от нуждите на целевата общност може да съществуват по-разходно ефективни начини за постигане на

3.3Внимателно планиране на презаселването и смекчаване на негативното въздействие

CC В случаите, в които презаселване не е необходимо могат да бъдат използвани алтернативни мерки за избягване или смекчаване на последствията от преместване.

CC ако презаселването е необходимо, е много важно да се смекчат неговите негативни социални и икономически последствия.

CC Придобиването на земя и презаселването, ако не са управлявани добре, могат да доведат до загуба на собственост, доходи и мрежи за социална подкрепа, както и до социално напрежение, забавяния и преразходи.

CC засегнатите хора трябва да бъдат компенсирани за загубената собственост преди да се случи самото физическо преместване или загубата на собственост.

CC ако е необходимо презаселване, то може да предложи възможности за подобряване на икономическото и социално благоденствие на хората чрез мерки, които включват териториална десегрегация.

CC засегнатите домакинства трябва да бъдат включени в процеси за планиране, извършване и мониторинг на презаселването.


41

ОЦеНКа На НеОбхОдиМОСТТа ОТ ПрезаСеЛВаНе и ПрОУчВаНе На аЛТерНаТиВи

Първата стъпка е да се прецени дали предложената мярка изисква физическо или икономическо презаселване. Ако такова се

налага, трябва да се търсят алтернативни начини, които могат да избегнат или да намалят преместването.

ОЦеНКа На ВерОЯТНОТО СОЦиаЛНО ВъздейСТВие ОТ ПрезаСеЛВаНеТО

Ако се сметне, че презаселването е необходимо, първата стъпка е да се идентифицират всички хора, които ще бъдат засегнати от мярката и да се проучи очакваното въздействие върху доходите, собствеността, социалните мрежи и условията им на живот. въздействието може да е в резултат от загуба на физическа собственост като жилища, земеделски сгради, обработваема земя и дървета; от загуба на достъп до общи ресурси като вода

и гори, както и от разпадане на общности и социални мрежи за подкрепа. Следните дейности се препоръчват за идентифициране на засегнатите хора, на въздействието и на необходимите действия.

КартографиранеКатрографирането на областта, от която хората ще бъдат презаселени е полезен инструмент за идентифициране на засегнатите домакинства и тяхната собственост.

същите цели, без да се предизвикват резки промени. Например, ако необходимостта е свързана с подобряване на достъпа до основни услуги, доставянето на услугата до общността в неравностойно положение или подобряването на достъпа й до съществуващите услуги може да бъде разходно по-ефективен и приемлив начин, отколкото преместването на хората в нов квартал.

в случай, че наистина има необходимост от презаселване е изключително важно да се планират мерки за смекчаване на негативното въздействие и да се даде възможност на презаселените домакинства да възстановят начина си на препитание и социалните мрежи, както и да се приспособят към новата обстановка. въпреки това, самото възстановяване на предишните начини на препитание често не е достатъчно, за да се предпазят хората от увеличена конкуренция за ресурси и работна заетост, от по-високи разходи за живот и отслабени мрежи за социална подкрепа на новото място.

Презаселването на ромите не трябва да става в области, където ще бъдат допълнително концентрирани или сегрегирани. в случаите, в които това е възможно, трябва да бъдат взети под внимание предпочитанията на семейството или общността. въпреки, че

много ромски семейства предпочитат да живеят в смесени квартали, някои не се чувстват удобно да живеят със съседи от не-ромски произход, вероятно поради страх от лошо отношение или отхвърляне. в случаите, в които в резултат от презаселването се образуват смесени квартали, внимателното планиране и адекватната социална дейност могат да помогнат на семействата от ромски и не-ромски произход да се приспособят към промяната.

Освен избягването на ненужното презаселване е важно да се избягва и недоброволното презаселване, ако е възможно, особено в случаите, когато общността, която е обект на презаселване е заявила ясно, че желае да остане на старото място. в случаите, когато недоброволното презаселване не може да бъде избегнато ще има нужда от допълнителни мерки за смекчаване на социалното и икономическо въздействие както за преместената общност, така и за обществото-домакин.

Предложенията, които следват могат да бъдат приложени за презаселване поради различни причини. Някои от тях могат да са полезни и в случаи, в които домакинствата губят собственост или източници на препитание (икономическо изселване) в резултат на мерки, различни от презаселването.


4242

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

След като бъдат идентифицирани вероятното социално въздействие на презаселването и вариантите за запазване и подобряване на препитанието е много важно да бъде направен план за действие за презаселването (ПдП). Планът излага дейностите, които са необходими, за да се гарантира, че препитанието е възстановено поне до нивата преди преместването. Планът може да бъде изготвен, бюджетиран и изпълнен като неразделна част от проекта. Една възможност е да се разглежда презаселването като специфичен компонент на по-голям проект и да се включат свързаните с това действия и разходи за смекчаване на въздействието в цялостния бюджет и схема за изпълнение на проекта. Един ефективен ПдП обикновено включва следните компоненти:

рамка за компенсацииРамката описва категориите на очакваните загуби; критериите за право

изГОТВЯНе На ПЛаН за дейСТВие за ПрезаСеЛВаНеТО

на компенсации и подкрепа; методите за оценка на загубите; предложените видове и нива на компенсация, които ще бъдат изплатени (това може да бъде обобщено в таблица, която описва различните видове права по отношение на различните видове загуби); както и кога и как ще се изплащат компенсции. Компенсацията трябва да се случи преди преместването.

Описание на подкрепата при презаселване и на дейностите за възстановяване на препитаниетоПрезаселването може да бъде разгледано като инициатива за развитие, която да възстанови и подобри препитанието. Ако е включено физическо преместване, ПдП трябва да описва как ще бъде избрано и подготвено новото място за заселване, както и как ще бъдат подменени услугите и предприятията. По-специално, той трябва да посочва как ще се възстановят

Преброяване на населениетоНеобходимо е да се събере основна информация за засегнатите хора, за да се установи възрастта, пола, препитанието и специалните им нужди.

инвентаризацияМоже да се направи инвентаризация на собствеността, която ще бъде загубена или компрометирана в резултат на презаселването за всяко засегнато домакинство, за да се пресметне приблизително мащаба на преместването.

Социо-икономически проучвания и изследванияважно е да се направи проучване на всички източници на доходи и да се изчисли приблизително очакваната загуба на доходи в следствие от презаселването. домакинствата с ниски доходи обикновено съчетават множество източници на приходи, като работа на заплата, неформална работа, малки предприятия, земеделие и социални помощи. Информацията за структурата на общността и за икономическите връзки между домакинствата могат да помогнат за идентифицирането на онези,

които са най-уязвими по отношение на икономическо изселване.

анализ на данниданните, събрани чрез преброяването, инвентаризацията, социо-икономическите проучвания, както и чрез други изследвания могат да бъдат анализирани, за да се изработят стандарти за оценка на стойността на компенсацията на загубена собственост, да се идентифицират потенциални възможности за възстановяване на препитанието и за подобряване на икономическото и социално благоденствие на засегнатите хора, и за да се създадат индикатори и база за мониторинг на въздействието от презаселването.

Консултации със засегнатите хораЗаключенията от тези анализи могат да бъдат споделени със засегнатите хора и да бъдат използвани, за да ги ангажират в консултации за проучване на стратегиите за презаселване и възстановяване на препитанието, както и за видовете подкрепа, които могат да им бъдат предоставени.


43

КОНСУЛТаЦии СъС заиНТереСОВаНиТе СТраНи

широк кръг от заинтересовани страни могат да бъдат засегнати и/или да влияят върху процесите и въздействието на презаселването. Те включват хора или групи, които ще бъдат презаселени, или смятат, че ще бъдат презаселени; тези, които живеят на мястото за презаселване (мястото-домакин) или смятат, че живеят на мястото за презаселване, както и всички хора или групи, които оформят или

изпълняват презаселването. Консултациите са основна част от разработването и изпълнението на процеса на презаселване, тъй като те дават възможност на заинтересованите страни да са информирани, дават обратна връзка и да допринасят за планирането и извършването на презаселването. Следните са от съществено значение за добрите практики за консултации:

начините за препитание: може да бъдат необходими различни мерки за различните видове средства за препитание, например във връзка със земята, заплатите или предприятията. Следва да се помисли и за културната собственост (места с ритуално значение, гробища и т.н.). Хората със специални нужди могат да изискват специални видове подкрепа.

Подробен бюджетСледва да се направи внимателно изчисление на всички разходи по ПдП, за да могат да бъдат бюджетирани. Ако бюджетът се окаже неприемлив, компонентите на проекта, които изискват презаселване може да се наложи да бъдат преработени или да отпаднат.

График за изпълнениевремевата рамка за компенсациите, дейностите по подкрепа във връзка с преместването и за възстановяване на препитанието трябва да бъдат съгласувани с другите дейности по проекта. Може да се наложи да бъдат взети под внимание зaмеделските и академичните цикли, както и циклите на работна заетост, за да се избегнат сътресенията за домакинствата.

Описание на организационните отговорностиЗа да се гарантира отчетност е важно да се идентифицират и определят ролите и отговорностите на всички организации, които ще отговарят за изпълнението на ПдП.

Механизми/канали за обратна връзка с гражданитеЧесто пъти хората, които са обект на презаселване, имат оплаквания. Те

често се отнасят до въпроси, свързани с компенсациите, критериите за допустимост, местоположението на местата за презаселване и качеството на услугите и подкрепата, която е на разположение на мястото. Могат да бъдат създадени процедури, които да дадат възможност на засегнатите лица да комуникират оплаквания, въпроси и притеснения относно презаселването, за да могат те да бъдат разрешени своевременно. Хората трябва да имат възможност да се свързват с отговорните органи по няколко начина, например чрез предоставяне на телефонни номера, адреси на офиси, пощенски адреси, адреси на електронна поща, и т.н.

рамка за мониторинг, оценка и докладванеРамката за мониторинг и оценка може да създаде показатели и етапи за проследяване на напредъка по прилагането на ПдП и да оцени въздействието на презаселването. Тя може да послужи за проверка, че планираните мерки са предприети по подходящ начин и начините на препитание на засегнатите хора са възстановени или подобрени. в случай на установяване на недостатъци могат да бъдат предприети корективни мерки. От съществено значение е да се гарантира, че целият процес на презаселването – от планирането до заключителния етап, е напълно документиран, така че да съществува доказателство, че целта за възстановяване на начините за изкарване на прехраната е била постигната.


4444

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

3.4Формализиране на правата на недвижима собственост

CC Липсата на формални права върху недвижимата собственост може да попречи на достъпа на ромите до основна инфраструктура, социални услуги и кредити.

CC От съществено значение е да се събере подробна информация за статуса на собствеността в общността.

CC алтернативите на пълните права на собственост включват сертификати за владение, административни разрешителни и договори за наем.

CC Може да са необходими специални мерки за подпомагане на уязвимите лица, които са изправени пред допълнителни трудности при формализиране на правата им върху недвижимата собственост.

CC Узаконяването на ромските квартали и узаконяването на правата върху недвижимата собственост на техните обитатели са различни, но взаимнодопълващи се мерки.

Възможност за свободен обмен на информацияИнформацията следва да бъде широко споделена в ранен етап на процеса на презаселване. Информационните материали следва да бъдат лесни за разбиране и достъпни чрез различни средства (например, бордове за съобщения, дипляни, бюлетини на общността, интернет, агитация от врата на врата). Следва да има специални начини за достигане до уязвимите групи, които нямат достъп до обществените медии.

Насърчаване на участието на заинтересованите страниЗаинтересованите страни следва да бъдат включени в целия процес на

планиране и прилагане на ПдП. Трябва да им бъдат предоставени възможности да обсъждат алтернативи на презаселването; очакваното въздействие; стратегията за презаселването; ставките, допустимостта и правата по отношение на компенсациите; избора на място за презаселване; графика на презаселването; инициативите за развитие. допълнителните теми за консултации могат да включват процедури за компенсации по жалби, както и мониторинг и оценка.

За по-подробна информация по отношение на консултациите със заинтересованите страни, виж Раздел 3.1, “Ангажиране на местните общности” (на стр.30).


45

СъбираНе На изчерПаТеЛНа иНФОрМаЦиЯ за ПраВаТа На НедВижиМа СОбСТВеНОСТ В ОбЩНОСТТа

Основната информация, която трябва да бъде събирана включва:

Статус на недвижимите имотиКой ги притежава, използва, наема или разполага с тях; дали собствениците и притежателите имат законови права (право на собственост, владение или договор за наем) върху тях; както и дали тези права са правилно регистрирани и актуализирани.

Необходимост от формализиране на недвижимите имотиНе винаги неформалните имоти трябва да бъдат формализирани. Например, когато

семействата обитават зона, която не е подходяща за жилищна употреба поради съображения за безопасност или такива, свързани с околната среда, обитаването им на това място не следва да се насърчава чрез формализиране. При такива случаи следва да се помисли за презаселване на обитателите, а не за формализиране на правото им на собственост.

Местните власти трябва да разберат значението на формализирането на ромските квартали и на правото на недвижима собственост на техните обитатели. Недвижимата собственост включва земи, жилищни структури и други физически подобрения, които са направени в земите.

Голяма част от ромите живеят в нерегламентирани селища и нямат официално признати права на недвижима собственост. Подобна неформалност допринася за маргинализация и я затвърждава. Например, когато нерегламентираните селища не се считат за част от официалния град, на ромите може да бъде отказан достъп до основна инфраструктура и социални услуги. домакинствата без формални права върху недвижимата собственост могат да имат трудности и по отношение на достъп до кредит. Това, както и несигурността относно бъдещия статут на тяхната собственост, ограничават икономическите им възможности. Следователно, формализирането на вещните права върху недвижимите имоти е изключително важна мярка за

социално-икономическото приобщаване на маргинализираните роми.

Основните видове неформални домакинства са три:

• Тези, които обитават неформални структури, които са опасни и/или се намират в зона, която не е подходяща за живеене;

• Тези, които обитават неформални структури, които теоритично могат да бъдат узаконени; и

• Тези, които обитават официални структури, но без официално разрешение. Например, някои семейства обитават незаконно обществени апартаменти в големи жилищни сгради.

Стратегиите за формализиране на правата върху недвижимата собственост могат да се различават в известна степен във всеки отделен случай, но следните основни елементи се прилагат при процесите на формализация.


4646

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

идеНТиФиЦираНе На УЯзВиМи ЛиЦа и ПриеМаНе На СПеЦиаЛНи МерКи за ПОдПОМаГаНеТО иМ

Жителите на нерегламентираните селища не представляват хомогенна група. Значителни социално-икономически различия се наблюдават както между общностите, така и в рамките на една общност. Някои индивиди като например жените, вдовиците и сираците са в по-голяма степен изложени на риск от това техните права да не се формализират. Наемателите също могат да бъдат неблагоприятно засегнати от нарастването на цените на недвижимите имоти, предизвикано от политиките за формализация. С цел

намаляване на тези рискове е важно да се идентифицират уязвимите лица, да се направи оценка на специфичните предизвикателства, с които биха могли да се сблъскат при формализиране на собствеността и да се определят мерки за подпомагането им. Някои възможни мерки включват регистриране на правата на собственост на имената и на двамата съпрузи, предоставяне на безплатна правна помощ на семействата с ниски доходи и освобождаване на бедните домакинства от такси за регистрация на недвижими имоти.

даЛи ГараНТираНеТО На ПъЛНи ПраВа На СОбСТВеНОСТ е Най-дОбриЯТ ВариаНТ?

Формализирането на правата на недвижима собственост не означава непременно превръщането на неформалните права в пълни права на собственост. Присъждането на такива права често не е нито приемливо, нито желателно. Например, семействата може да са се заселили върху държавна земя, която не може да бъде изцяло приватизирана, или семействата могат да не бъдат в състояние да си позволят да я купят. При други случаи предоставянето на пълните права на собственост може да предизвика обуржоазяване. Местните власти следва да са наясно с различните възможности, които съществуват и следва да се консултират с общностите и законните собственици по отношение на това кои от тях са най-подходящи. Гамата от наличните опции ще бъде различна в различните страни, в зависимост от законите им.

Често срещаните алтернативи на пълната собственост включват:

Сертификати за владениев много държави има законови разпоредби за формализиране на

непрекъснато и неоспоримо владение. в някои държави владението би могло да премине в пълно право на собственост след определен период от време, обикновено пет до десет години.

административни разрешителнидават се от обществените власти на обитателите на земята им. Обикновено се издават административно, което е по-бързо и по-евтино от съдебен процес.

договори за наемдоговорите за наем обикновено не предоставят права върху недвижимата собственост. въпреки това, ако се предоставят за достатъчно дълъг период от време, те биха могли да допринесат за по-голямо чувство на сигурност.

По принцип, тези права трябва да са с достатъчно дълъгосрочен хоризонт, за да дават стимули за инвестиции и трябва да са дефинирани по начин, който ги прави лесни за наблюдение, прилагане и смяна.


47

ФОрМаЛизираНе На СеЛиЩаТа КаТО СТъПКа КъМ УзаКОНЯВаНе На ПраВаТа На НедВижиМа СОбСТВеНОСТ

Много ромски селища не са официално признати в местните планове за използването на земята и в други планови документи. Местните власти играят ключова роля при узаконяването на тези селища, защото те имат правото да ги включат в местните планове за използване на земята и да приемат специфични разпоредби за използване и раздляне на земята.

Формализацията на селищата се състои в признаване на съществуването им като цяло, докато формализацията на правата на недвижима собственост на техните обитатели е отделна операция, която има за цел да гарантира, че тези права са регистрирани в официалния кадастър на земята. На практика, формализацията на селището често пъти е предварително условие за формализиране на правата върху недвижимата собственост.

3.5Провеждане на мониторинг и оценка

на мерките с общността

CC МиО може да спомогне за идентифициране на пречките и на необходимите промени в проекта.

CC МиО на база участие в проекта позволява непрекъснато проследяване на резултатите на терен и води до по-голяма отчетност и приемане на ниво общност.

CC Проектирането на план за МиО с бенефициентите позволява на заинтересованите страни да разберат как дейностите се свързват с резултатите и какви междинни продукти се получават и могат да бъдат наблюдавани.

CC добрият план за МиО на база участие в проекта дефинира какво ще бъде наблюдавано, кога ще се събира информацията, кой ще отговаря за събирането на информацията и кои участници ще бъдат информирани.

Мониторингът и оценката (МиО) е от съществено значение за ефективното управление на мерките. Тя не трябва да се приема само като отчет, който подава информация към органа на национално ниво или към Европейската комисия, а като вътрешна управленска дейност, която

подобрява изпълнението на текущите и на бъдещите мерки.

Местните органи трябва да включат МиО в целия жизнен цикъл на мярката, като се започне от замисъла и планирането (идентифициране на нуждите и приоритетите) до завършването (оценка


4848

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

на резултатите), с активното участие на общността на всеки етап.

Мониторингът дава ключова информация, за да се прецени:

• дали ресурсите (пари, материали, персонал) се получават и използват в съответствие с одобрения бюджет и график;

• дали планираните продукти (брой построени къщи, брой проведени курсове за обучение, брой лекувани пациенти и т.н.) са се случили навреме; и

• дали трябва да се правят някакви корекции.

Оценките могат да генерират ценна информация, която да бъде използвана за бъдещо разширяване или репликиране на проекта чрез изследване на степента, до която той е постигнал планираните резултати (увеличение на работната заетост, записване в училище и т.н.) и преглед на това защо резултатите са били или не са били постигнати.

Мониторингът е непрекъснат процес за проследяване на напредъка. Той помага за формирането на решения за изпълнение и управление на проекта. Оценките са периодични и обикновено се извършват на определени етапи. Те се използват, за да се отговори на определени въпроси, свързани с проектирането, прилагането и резултатите от определена мярка.

Обикновено, МиО се провежда с подход отгоре-надолу, при който данните се

докладват на финансиращите агенции. въпреки това, МиО може да се възползва от подходи на участие, при които общностите следят интервенциите и предоставят обратна връзка на местните власти. Това позволява по-продължително наблюдение на резултатите на терен и води до по-голяма отчетност и ангажираност на ниво общност. Подход за мониторинг отдолу-нагоре на база участие позволява на общността да предоставя, чете и разбира информацията от мониторинга. Той помага да се установи потенциална злоупотреба с финансови средства или друг вид злоупотреба. Общностите, които участват в МиО ще имат по-добро разбиране за това по какъв начин мярката се очаква да подобри условията им на живот и как дейностите сe свързани с очакваните резултати.

Мониторингът на база участие в проекта дава най-добри резултати, когато се използва за мониторинг на дейности с малка сложност, за които не се изисква високо ниво на техническа експертиза. Общността може да се включи в МиО на различни етапи – при проектирането на плана за МиО, при неговото изпълнение или на етап оценка, след приключване на мярката.

Мониторингът и оценката, обаче, не могат да се базират само на мониторинг на общността. Те трябва да бъдат съчетани с подходи, които включват и други заинтересовани страни, като например доставчици на услуги, мениджъри на проекти и финансиращи агенции. Когато е уместно, трети страни също могат да предложат независима оценка на проекта и резултатите.

План за мониторинг и оценка е необходим, за да даде възможност на мениджърите на проекта и на заинтересованите страни да проследяват систематично напредъка, да демонстрират резултати на терен и да преценяват дали са необходими промени в проектирането на мярката. Проектирането на подобен план започва в началната фаза на проекта, дори още по-рано, с идентифициране на нуждите и приоритетите на общността. Първата стъпка обикновено е да се идентифицират приоритетните нужди

изГраждаНе На ВериГа На резУЛТаТиТе С УчаСТиеТО На ОбЩНОСТТа

на общността и да се определят мерки, с които да им се отговори. Този процес взима под внимание следните въпроси:

• Какви са целите (желаното въздействие) на мярката?

• Какви резултати се търсят?

• Какви непосредствени продукти са необходими, за да се получат желаните резултати?


49

• Какви дейности са необходими за получаване на тези продукти?

• Какви начални ресурси изискват тези дейности?

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат използвани за изграждане на верига на резултатите.

Например, целта на мярката може да е да се намали безработицата сред младите хора в определена област чрез предоставяне на професионално обучение. Обучението трябва да направи младежите по-конкурентоспособни в търсенето на работа, което да доведе до спад в безработицата сред бенефициентите. Необходимите начални ресурси включват финансиране за изграждане на общностен център, където ще се провежда обучението, обучители и екип, който ще отговаря за администриране на програмата. дейностите са изграждането на центъра и предоставянето на курсовете за обучение. Продуктите са новоизградения център и броя на предлаганите курсове за обучение. Резултатът е броя на младежите,

които завършват и преминават финалния изпит на курса. въздействието е равнището на безработица сред бенефициентите след завършване на курса.

Една добра рамка за мониторинг и оценка се фокусира върху резултатите, а не само върху продуктите. в случая с образованието на ромските деца, например, целта трябва да бъде да се подобрят уменията, а не само да се изграждат училища. Резултатите могат да бъдат увеличаване на използването на услугите за ранно детско образование от страна на ромите, а не просто увеличаване на броя на наличните предучилищни заведения. Подобна ориентация към резултати ще доведе до формулирането на дейности, които са водени от цели, а не обратното.

Изграждането на верига на резултатите заедно с членовете на общността може да помогне в управлението на техните очаквания и да определи какво може да се постигне с наличните ресурси. Това, също така, може да помогне за идентифициране на допълнителни пречки, които трябва да бъдат преодоляни, за да се постигне желаното въздействие.


5050

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

Следващата стъпка в подоготовката на план за МиО след разработване на верига на резултатите е дефиниране на индикаторите за наблюдаване на напредъка и оценка на постигането на резултатите. Както вече обяснихме, важно е да се направи ясно разграничение между ресурси, дейности, продукти и резултати. въпреки че мерките трябва да са насочени към постигане на резултатите, мониторингът на началните ресурси и на продуктите също е необходим, за да се оцени напредъка на изпълнение на проекта и ефективния разход на ресурси. Показателите трябва да бъдат внимателно формулирани като се използват ‘смарт’ (от англ. SMART: specific, measurable, attributable, relevant/realistic, time-bound) принципите: конкретни, измерими, приложими, релевантни/реалистични и обвързани със срокове. важно е данните, които са необходими за мониторинг на показателите да бъдат лесно достъпни на реалистична цена, както и да се отделят достатъчно финансови средства за периодично събиране и обработване на данните.

в зависимост от контекста на програмите, от участниците на местно ниво може да се очаква да проследяват определени общи показатели, които са зададени от органите за национално ниво.

Планът за МиО следва да посочва също така:

• кой ще носи отговорност за събирането на информацията;

• източниците на информация;

• форматът, в който ще бъде представена информацията;

• периодичността на събиране на информацията;

ПриЛаГаНе На SMART иНдиКаТОри

• кой в общността следва да бъде информиран за напредъка;

• бюджета за МиО; и

• кой източник на средства ще бъде използван за финансиране на събирането на информация (ако е необходимо).

Определянето на момента за провеждане на мониторинг е важно, тъй като резултатите и въздействието често се проявяват известно време след приключване на проекта. Планът за МиО на база участие в проекта трябва да бъде определен с участието на общността. Тъй като значителна част от дейностите по МиО на база участие в проекта ще бъдат предприети от общността, техният принос е от съществено значение за успеха на процеса.


51

ПриМерНи ПОКазаТеЛи

достъп до обществени услуги и жилища за бедните

• Хора, получили достъп до по-добри водоизточници (брой)

• Хора, получили достъп до подобрена канализация (брой)

• Хора, получили достъп до пътища в рамките на 500-метров диапазон (брой)

• Хора, получили достъп до редовно събиране на твърди битови отпадъци (брой)

• Хора, получили достъп до електричество чрез битови свръзки (брой)

Образование

• Посещение на предучилищно заведение (%)

• Съотношение на завършилите основно образование (%)

• допълнителни квалифицирани начални учители, които са преминали курс за обучение по културна компетентност и обслужват ромските общности (брой)

• допълнителни класни стаи, които са построени или ремонтирани и които обслужват ромските квартали (брой)

• Система за оценка на ученето на начално ниво (скала за оценяване)

здравеопазване

• Хора с достъп до основен пакет от услуги за здравеопазване, хранене или репродуктивно здраве (брой)

• Здравен персонал, който е преминал курс за обучение по културна компетентност и обслужва ромските общности (брой)

• Изградени, реновирани и/или оборудвани здравни заведения в ромските квартали (брой)

• Имунизирани деца (брой)

• Бременни жени, които получават предродилни грижи по време на посещение при медицински специалист (брой)

• Раждания, асистирани от квалифициран здравен персонал (брой)

• Бременни/кърмещи жени, подрастващи момичета, и/или деца под петгодишна възраст, които ползват основните услуги за хранене (брой)

Гражданско-правни документи

• Целево население с регистрирани права за ползване или с права на собственост (брой)

• Парцели земя с регистрирани права за ползване или права на собственост (брой)

• Целева площ с регистрирани права за ползване или права на собственост (хектара)

• Нови документи за самоличност, издадени на роми (брой)

Участие и гражданска ангажираност

• участници в консултативните дейности (брой)

• Целеви бенефициенти, които имат информация за проекта и подкрепените от проекта инвестиции (%)

• Оплаквания, регистрирани от ромите, свързани с прилагането на ползите от проекта, на които е отговорено (%)

• Принос на общността към общата стойност на проекта (%)

• Подпроекти или инвестиции, насочени към ромите, за които са установени механизми за ангажиране на общността за устойчивост и/или дейности и поддръжка след приключване на проекта (%)

• Бенефициенти, които считат, че инвестициите отразяват техните потребности (%)


5252

дО

БРИ

ПРА

КТИ

КИ З

А П

ОвИ

шА

вАН

Е Н

А К

АЧЕС

ТвО

ТО Н

А М

ЕРКИ

ТЕ

3

Мониторингът на база участие в проекта (МуП) е система за събиране, записване, измерване и анализиране на информация на база участие, след което тази информация се споделя и въз основа на нея се предприемат действия за подобряване на изпълнението на ниво общност. Той предлага много предимства, включително да държи отговорни лидерите на общността и държавните институции, да предоставя непрекъсната обратна връзка, да споделя контрола по дейностите за МиО, да насърчава корективни действия и да подпомага диалога между гражданите и властите.

дейностите по МуП, когато бъдат използвани ефективно, могат да играят ролята на ценен механизъм за управление и да имат значително въздействие върху проследяване на резултатите и подобряване на местното управление. МуП трябва да бъде разглеждан като процес, при който основните бенефициенти и заинтересовани страни поемат инициативата за следенето на напредъка и на постигането на желаните резултати. Следователно, той е различен от консултативен МиО, който генерира информация за употреба от външни страни. МуП дава възможност за непрекъснато съвместно обучение и обмисляне на целите и резултатите.

МуП включва следните стъпки:

• Свиква се общо събрание, за да се попита кой би бил заинтересован да участва в мониторинг. важно е да се уверите, че доброволците наистина разполагат с време за тази дейност.

• След като общността реши кой иска да участва, координаторът се среща с групата в удобно за участниците време.

• Координаторът постига консенсус относно целта на упражнението, обяснява своята роля, пояснява очакванията и прави преглед на дневния ред.

• След това членовете на общността решават кои са въпросите за МиО, на които искат да получат отговор. въпросите се решават единствено и само от общността; не съществуват предварително определени от

ПриЛаГаНе На МОНиТОриНГ На база УчаСТие В ПрОеКТа

координатора въпроси или формуляри. След това групата дискутира начините за събиране на данните и решава кой ще отговаря за събирането им.

• След завършване на събирането на данните, групата се среща отново, за да ги анализира и да постигне консенсус по отношение на констатациите, изводите и препоръките.

• Накрая групата прави отчет пред общността и заедно с нея изготвя план за действие за подобряване на резултатите, ако е необходимо.

МуП трябва да бъде провеждан на всеки етап от цикъла на проекта. Основното е да има опростени и ясни форми, механизми и доклади, които да се актуализират редовно и които да са лесни за разбиране от общността. Пример за форма за мониторинг е дадена по-долу.

Форма за мониторинг на база участие в проекта

Верига на резултатите Показатели Настоящ

статусЦел за

периода

Цели (въздействие):

резултати:

Продукти:

дейности:

Основната отговорност на ниво общност е в ръцете на органите и/или групите на ниво квартал в общността, които участват в изпълнението на проекта. Не винаги е възможно или желателно всички в общността да поддържат документация или да анализират данни. в този случай, членовете на общността трябва да изберат един човек или малка група, която да поеме тази отговорност. въпреки това, всички бенефициенти трябва да имат достъп до информацията за мониторинга, която трябва да бъде споделяна периодично, така че


53

изПОЛзВаНе На ОЦеНКа С УчаСТие В ПрОеКТа

Оценката с участие в проекта (ОуП) се отнася до процес на оценяване, в който са ангажирани членовете на общността и персонал на местната власт. вместо оценката да се прави от външен екип, местните партньори я извършват сами. в случай, че са включени и външни лица, тяхната роля е ограничена до фасилитиране и технически консултации.

При оценката с участие в проекта основните решения се взимат от членовете на общността и персонала на местните власти. Те включват решения по отношение на синхронизацията (кога да се проведе оценката), процесите (показатели и анализ) и споделяне, отчитане и използване на заключенията и резултатите. Оценките с участие в проекта по принцип са по-гъвкави в сравнение с конвенционалните оценки. По време на ОуП е възможно да се премине отвъд целите, посочени в проектната документация и да се включат въпроси и показатели, които се основават на опита на хората. Понякога възникват въпроси, които не са били предвидени преди изпълнението на проекта. Те могат да бъдат идентифицирани по време на ОуП.

Оценката с участие в проекта е най-ефективна, когато проектирането, изпълнението и мониторинга на проекта също са били проведени на принципа на участие. Проектирането с участие означава, че членовете на общността са решили заедно обхвата и дейностите по проекта и споделят една и съща визия по отношение на целите и очакваните резултати. Това гарантира, че членовете на общността са участвали от самото начало в решаването на това какви показатели ще се използват за мониторинг и оценка. По същия начин, когато дойде моментът за оценка, членовете на общността трябва да са наясно защо и как ще се извърши оценката.

Процесът започва с дискусия на общността и местните власти относно проектирането на такъв процес на оценка. Точно както участието на общностите е от съществено значение за проектирането на подходяща мярка, тяхното участие е от огромно значение за определянето на ефективността на мярката след нейното приключване. Това означава не просто участие с отговори на въпроси, задавани от външни оценители, а участие в проектиране на оценката, включително и какви въпроси да бъдат задавани и на кого.

ОуП включва следните стъпки:

• Процесът на планиране започва с дискусии между партньорите за това кога да се проведе оценката, как да се проведе, кой ще участва в процеса и по какъв начин, как ще бъдат анализирани данните и как ще се споделя и ще се използва от партньорите този анализ. Наред с другите неща, партньорите трябва да решат дали избраните показатели ще са достатъчни за извършване на оценката или ще са нужни допълнителни показатели за получаване на цялостната картина.

• След като партньорите са решили какво да оценяват, те трябва да решат как да събират информацията. Някои възможни методи включват използването на данните от мониторинга, повтаряне на изходното проучване или провеждане на дискусии във фокусни групи с участници и персонал на местната власт.

• Информацията и заключенията се споделят с общността и ключовите заинтересовани страни.

членовете на общността да бъдат напълно информирани когато се взимат решения по отношение на изпълнението. Това може да става на редовни срещи. Напредъкът за предходния период, например за предходния месец, се обсъжда и се взимат решения за следващия период. въпреки че тези редовни срещи могат да бъдат провеждани от членовете на общността, персоналът от

местните власти също следва да присъства. Този процес гарантира активното участие на всички заинтересовани в процесите на преглед и планиране.

Периодичността на събирането на информация следва да се определя на базата на характеристиките на проекта и планираните дейности.


5454

дОПъЛНиТеЛНа ЛиТераТУра

Уеб страницата на европейската комисия за еС и ромите http://ec.europa.eu/roma

Уеб страницата на европейската комисия за европейските структурни и инвестиционни фондове http://ec.europa.eu/contracts_grants/funds_en.htm

Наръчник за подобряване на условията на живот на ромите (пълен наръчник с практически казуси)http://wrld.bg/K14mq

10 основни принципа за приобщаване на ромите http://bookshop.europa.eu/en/the-10-common-basic-principles-on-roma-inclusion-pbKE3010317/

Уеб страницата на Съвета на европа за ROMACThttp://coe-romact.org




Documents

Handbook - Bulgarian