В Е С Т ИБългарски

ю н и 2 0 0 9 г .

В е с т н и к н а б ъ л г а р и т е в У н г а р и я

B o l g á r

HIREKA magyarországi bolgárok kétnyelvû havilapja

2009. június

В Б Р О Я

ч е т е т е

24 май на хълма„Сечени“

5 г. Българско училище за роден език

Новини отпровинцията

Цена 150 форинта •• Ára: 150 Ft

w w w . b o l g a r o k . h u

По някои въпросиза историческитекорени на Българ -ското градинарствов Унгария.

Стара е славата на скромния, работ-лив до безграничност, тих и пестеливбългарски градинар, на който сеудив ляват всички в страните, къдетотой упражнява своята професия.Българските градинари в Унгария!Какви са те? Какво е това явление вЕв ропа, където навсякъде първен -ството в градинарската професия севоди от българите? И защо те, а неси но вете на някой друг народ?Каква е тайната на техните успехи?Много въпросителни оставят следсебе си българските градинари нав-сякъде по света. Откъде са произ-лезли тези хора, че и днес в многострани в света биха се гордели даимат такива скромни, трудо лю бивии пестеливи селяни. Какви и кои сатези дипломати без диплома тическипаспорти, кои то са разпрост ранилиславата на Бъл гария преди тя да се еоформила отново след освобожде-нието като държава в Европа. Съссигурност мо жем да кажем, че следтях българската дипломация никогане е имала такива успехи по света.Въпроси, на които получаваме отго-вор само ако надникнем в далечнотоминало на един изстрадал народ, вполитическите и социални процеси,които са създали българ ският гра-динар-емигрант.Градинарството е толкова старо,колкото е стара човешката култураи цивилизация.За българите градинари обикновеносе счита, че са пренесли този занаятняк ъде от Азия, от поречието наТигър и Ефрат или оттам, където еос танала като много, много далечноехо от древната цивилизация на Шу -мер. Така ли е в действителност?

Безспорен е фактът, че обществени-те, стопанските и политически при -до бив ки са дошли от далечнитевекове на стария свят, но с течениена времето те са били усъвършен-ствани и доразвити, за да стигнат донас в сегашният си вид.За илюстрация нека споменем, чеар хе ологическите разкопки вЕгипет ни показват, че в древносттана особена почит е била тиквата,тъй като нейните изображения сесрещат под фор мата на рисунки3000 години преди Христа.По-късно Хипократ говори за тик-вите и пъпешите, Херодот съобща-ва, че работниците строители наХеоп со ва та пирамида – около 3100год ини пре ди Христа са изялиогромни количества ряпа, чесън илук.Библията ни съобщава, че евреитеса познавали краставиците, а повреме на пасхалните празници саконсумирали много хрян.Публий Вергилий, автор на Ени а да -та, отбелязва, че чесънът се считалза све щена храна – употребявал сепри клетва, а краставиците пък билилю би мото ядене на императорТиберий и неговите градинари билипринуждавани да ги отглеждат каторанна форсирана култура.Библията също ни дава информацияза състоянието на градинарството впредбиблейско и библейско време. Впър ва книга Моисеева, в Битие в25/34 се посочва: ”Тогава Яков дадена Исо ва хляб и гозба от леща и тойяде и пи”, а в Битие 9/20 се казва “Нойпоч на да обработва земята и насадилозе”. По нататък в книга Моисеева– Числа 11/5 роптаещите противМой сей казват: “помним рибата,която ядох ме даром в Египет, крас-тавиците, и пъпешите, и лука, ипраза, и чесъна.”Зелето, което е също много старзеленчук, е служило за храна нафранките и номадите и е пренесеноот запад на изток.

Исторически е доказано, че в дълбо-ка древност в района на Памир ста-рите българи са водили уседналживот на земеделци,градинари изанаятчии. От тях е останало в упот-реба названието – Булгар – на единвид пипер в днешен Кюрдистан.Много по-късно като проследимисто рията на славянството, ще кон-статираме, че най-известна отвсички зе лен чуци в Русия е биларяпата.Голямо развитие градинарството по -лу чава, когато е прието християн-ството като официална религия вРим ска та империя. Налагало се е дасе яде пос тна храна по цели дни,вследствие на което зеленчуците сапридобили широко разпростране-ние.Тъй като Тракия е била римска про-винция и там както в цялата римскаим перия е било разпространено гра-динарството, особено около места-та, където са били разположениримските гарнизони и по-големитеградове. В историческата енцикло-педия “Светът след Иисус” наГаберов се посочва, че в римскотообщество “сред бедните най многосе е използвал чесън, кромид лук, асъщо зеле, салата, слез /”Тревисторастение по буренливи места, крайпътища и ог ра ди, с ниско полегналостъбло и ед ри червени плодове” –Български тъл ковен речник/,киселец, репички и слад ка ряпа,моркови и различни шу шулковирастения, грах, леща.Това търсене на повече зеленчуцинеминуемо е налагало създаванетона отделна професия, която да сезанимава с тяхното отглеждане. А отис торията е известно,че тракийцитеса имали бог на име Герой, който се есчи тал за покровител на земеделие-то и градинарството.Селекцонирането на употребявани-те зеленчуци ставало векове наред,тръгнало от далечната българскапра родина в подножието на Памир и

завоевател не се стре мял даунищожи градовете, кои то зав -ладявал, за да ги строи после отново.Другият варварски метод бил отвли-чането на населението – българитебили отвличани като животни и натяхно място докарвани номадскимюсюлмански маси от Мала Азия.Тази насилствена миграция оказалапагубно влияние върху икономикатана цялата българска територия.Третирането на завладяното населе-ние като роби, било традиционнанорма на мюсюлманското духовноправо – шерията, която счита завла-дяното население като плячка, защо-то турците, бидейки по съществоскитнически войнстващ народ, повреме на кратките прекъсвания навоенните действия не се залавяли затрудова дейност – земеделие, ското-въдство и други занятия, а чакалиновата война, в която могат да гра-бят и да живеят от награбеното.По такъв начин, чрез своят непроиз-водителен манталитет, своят корен-но различен начин на живот, осман-ските завоеватели до края на своетоприсъствие в Европа си оставатчужд, паратизиращ елемент вБългария и на европейския конти-нент въобще.Ръководейки се от примитивнияпринцип – Никоя глава по-високо отнашата!, завоевателите планомерноунищожавали елита на българите,тяхната ръководна прослойка иръководното духовенство на правос-лавната църква, като предали бъл-гарското православие в ръцете нагръцката духовна върхушка. Под -чиняването на българите-християнина гръцката патриаршия, с нейнитеасимилаторски стремежи за погър-чване, задържало културното разви-тие на българите, поставят ги поддуховно робство и довели до пълна-та им изолация от останалия христи-янски свят и като следствие на двой-ното – икономическо и духовнозаробване, българската нация посте-пенно изгубила своето културнопредимство натрупано през средно-вековието.

(Продължава в следващия брой)

Георги Иринковбивш председател на ДБУ

9 5 Г О Д И Н И Д Б У •• 9 5 É V E S A Z M B E3

За историята на ДБУ Хин докуш и от Месопотамия,докато стиг нат до нас в сегашният сидоброкачествен вид.Общоприето е мнението, че бъл -гарс ките градинари са само мно гопрактичен и активен българскиелемент в ев ропейското селскосто-панско общество.Този въпрос има по-далечен истори-чески корен. В историческата наукапог решно се пише за бъл гарите, чеса сте пен чергарски народ, Ис то ри -чес ки е доказано, че древната праро-дина на българите се е намирала вподножието на Памир и Хиндокуш.Там спо ред индийски и арабскиизточници още стотици годинипреди Христа се намирала странатаБалх или Бал ха ра, прародината надревните българи. За тази странадревните автори пи шат, че билаизвестна с отлично ор га низиранотоси земеделие, основано на добре раз-вита поливна система. От езика натези древни българи от ста ратаБалхара в нашият език са ос та налимного древни думи, каквато е нап -ример думата ВАДА, която е в упот -реба и днес в градинарската прак -тика. Затова по пътя напреселването на древните българикъм Ев ро па в много страни саостанали бъл гар ски имена на раз-лични зеленчуци и земеделскипродукти. По-късно, след пресел -ването си в района на Кав каз и следтова на Балканите древнитебългари пренасят със себе си и сво -ите земеделско-градинарски умения,своята поливна техника и своето из -ключително трудолюбие при обра-ботката на земята. В тази връзка еве че разбираема българскататехника на поливане в зе ле н чу коп -ро из вод ст во то, която е пренесена оттрудолю би вите българи земеделциот далечната страна Балхара в под-ножието на Хималаите до пределитена Дунавска България, откъдетозаедно с градинарите навлиза натериторията на европейските страникато Унгария и Ав стрия. В товаотношение българите се изявяваткато преносители на уме ния от еднадревна култура, която есъществувала в нашата стара пра -род ина известна с името Балхара, аслед завладяването и от АлександърМа кедонски носи в гръцките и

латински източници името Бактрия.Теж ки те условия на живот, на коитобили под ложени българите презтурското робство ги накарали да сеобърнат отново към своите вековнитрадиции на оползотворяване наземята, чрез доб ре организиранаполивна тех ника, кои то са останалиедва ли не като биологични наслед-ствени елементи в тяхното същест-вуване. Знае се, че българският народ е билпод турско робство в продължениена цели пет века.Зараждането на българското гради -нарство и на българската гради -нарско-гурбетчийска прослойка секрие в социално-икономическоторазвитие на турската феодална дър-жава, която със своята експлоата-торска робска политика е принудилатрудолю бивите български селяни датърсят материално спасение в тозитруден занаят. Успехът и напред-ъкът в сложния и разнообразен гра-динарски занаят във всичките муразклонения – зеленчукопроиз-водство, овощарство, лозарство, цве-тарство и пр. е резултат на натрупа-ния многогодишен опит и неговотоусъвършенстване, предавани отбаща на син всред българските селя-ни, поколения наред.В османската империя турците пред-почитали по-леките занаяти, катока фе джийство, бръснарство, поп-равка на оръжие и др. И затова бъл-гарите били изтикани на периферия-та, в най-трудоемката професия снейните безбройни рискове свърза-ни с природните бедствия, растител-ни болести и др.

Османските завоеватели, коитобили изключително слабо развити воб щественото си устройство, всъщ-ност били номадски, азиатски маси –оказали брутално задържащо въз -дей ствие върху по-нататъшното об -ществено развитие на поробениябългарски народ. Самите завоевателни методи на ос -ман ците доказвали тяхното нискокул турно ниво и примитивност. Набалканите турците се проявяватсамо като консуматори, а несъздатели на цен ности. Първиятприлаган от тях метод в завзетитетеритории бил унищожението,защото никой поне мал ко образован

2

Българските институции в Унгарияредовно поднасят венци пред па -метника на Кирил и Методий вЗалавар по случай Деня наславянската писменост и бъл гарс -ка та култура. Най-напред в църквата в Залаварсе състоя празнична служба, следкоето местната общественост игостите се отправиха към па мет -ника на Кирил и Методий. Уче -

ниците от местното училище„Кирил и Методий” изпълнихахимна „Върви, народе възродени”,след което почитта си към делотозасвидетелствата български об -щест вени организации и институ-ции. Тази година на церемониятаприсъстваха и членовете на Клубана пенсионера.

Koszorúzás

Június 2-án pontban 11 órakor megszó-laltak a Szent Cirill és Szent Metód BolgárOrtodox Templom harangjai, és a ma -gyar országi bolgárok intézményei és szer-vezetei egy perces néma fôhajtással rót -ták le tiszteletüket a bolgár sza -badságért elesettek elôtt, majd a Ma -gyar or szá gi Bolgárok Egyesülete, aBolgár Or szá gos Önkormányzat, aHriszto Botev Bolgár-Magyar ÁltalánosIskola és Gim ná zium, valamint a BolgárNyelvoktató Kisebbségi Iskola képviselôielhelyezték koszorúikat Hriszto Botevemlékmûvénél.

KoszorúzásZalaváronA magyarországi bolgár intézmények aszláv írásbeliség és a bolgár kultúranapja alkalmából minden évben elhelye-zik koszorúikat a zalavári Cirill és Metódszobornál.A zalavári templomban tartott ünnepi isten -tisztelet után a helyiek és a vendégekelindultak Cirill és Metód emlék mûvéhez,ahol a zalavári Cirill és Metód ÁltalánosIskola tanulói bolgár nyelven elénekeltékCirill és Metód himnuszát, majd azegybegy ltek lerótták kegyele tü ket a szenttestvérpár elôtt. Az idei év ben az MBEmellett mûködô Nyug dí jas klub tagjai isrészt vettek az ünnepségen.

5

Празник на хълма

На 24 май, в неделя, българите вУнгария и тази година тра ди ци он -но се събраха на хълма Сечени, зада отпразнуват деня на Кирил иМетодий, на славянското четмо и

писмо и на българската култура. Итази година проявата бе съвместноорганизирана от Дружеството на

българите в Унгария, Българскоторепубликанско самоуправление иСтоличното българско са мо уп рав -ление. Българи от Печ, Мишколц,Фелшьожолца и Дебрецен прис -тигнаха със специални авто буси,организирани от Българс кото ре -пуб ликанско самоуправление. Насъбралата се публика беприветствана от посланикДимитър Икономов, а отец СтефанМамаков благослови празника.Богатата програма бе насоченакъм всички възрасти и интереси –представиха се децата от Бъл гар -ското училище за роден език иБългарската двуезична детскаградина, от Неделната детскаградина, както и от Българскотоучилище „Христо Ботев”. След товапоследва богата фолклорна прог -рама с участието на Янтра иРосица, Мар те ница, Зорница, а накрая Клуб „Хоро” от Смолянизнесе едночасова програма.Целодневното тържество събраизключително много хора, за което– освен богатата програма –допринесе и хубавото време. Празникът бе осъществен с под -крепата на Фонда за на ци о нал ни иетнически малцинства в Ун га рия,както и на българските самоу прав -ления в ІІ, IV, VIII, XIX, ХІV, XX иXXIII столичен ра йон и в Дуна -харасти и Сигетхалом.

Ünnep a hegyen

Május 24-én, vasárnap a magyarországi bolgárok idén is aSzéchenyi-hegyen ünnepelték a szláv írásbeliség és a bolgárkultúra napját. Ez a nap magyarországi bolgárok legnagyobbünnepe, sokan egész évben csak erre a rendezvényre jönnekel, így itt általában rég nem látott barátok és ismererôsök ta lál -koz nak egymással. Az ünnepséget idén is közösen rendeztemeg a Magyarországi Bolgárok Egyesülete, a Bolgár Or szá -gos Önkormányzat és a Fôvárosi Bolgár Önkormányzat.Pécsrôl, Miskolcról, Felsôzsolcáról és Debrecenbôl a bolgároka BOÖ által szervezett buszokkal érkeztek. Sztefan Mamakov atya áldása és Dimiter Ikonomov nagykövetköszöntôje után a gazdag programban felléptek a BolgárKétnyelvû Nemzetiségi Óvodába és a vasárnapi óvodába járógyerekek, a Bolgár Nyelvoktató Kisebbségi Iskola és a HrisztoBotev Bolgár-Magyar Általános Iskola és Gimnázium tanulói,majd a folklórm sorban a Jantra, a Roszica, a Martenica és a

Zornica táncegyüttes és a szmoljani Klub Horo táncosainakelôadását élvezhették a megjelentek.Az egész napos ünnepségre nagyon sokan eljöttek, amihez agazdag mûsoron kívül a jó idô is hozzájárult.A rendezvény a Magyarországi Nemzeti és Etnikai Kisebb -ségekért Közalapítvány, a II, a IV, a VIII, a XIV, a XX és a XXIII,kerületi, valamint a Dunaharaszti és a Szigethalmi BolgárKisebbségi Önkormányzat támogatásával valósult meg.

С Ъ И Т И Я •• E S E M É N Y E K4

Пред паметника на кирил и методий

С Ъ И Т И Я •• E S E M É N Y E K

Венци предпаметника наБотевНа 2 юни, точно в 11 часа, пред па -ме тника на Христо Ботев в дворана Българския културен дом пред -ста вителите на институции и об -щест вени организации отдадоха сед номинутно мълчание почит наза гиналите за българската свободапод камбанния звън, който се носе-ше от Българския православенхрам „Св. св. Кирил и Методий“.Николай Велков, заместник-пред -се дател на Дру жеството на бълга -ри те в Ун га рия напомни заважността на мо мен та и приканиприсъстващите да под несат своитевенци пред бюста на големия бъл-гарски поет и революционерХристо Ботев. Венци бяха поднесени от името наДружеството на българите вУнгария, Българското републи -канско самоуправление, Българо-унгарското средно езиково учили-ще „Христо Ботев“ и Българскотоучилище за роден език.

Ако на 13 май сте минавали покрайУниверситета в Дебрецен и сте дочу-ли свирнята на българска гайда, несте сгрешили, защото тъкмо таказапочна тук българският празник,посветен на деня на славянската пис-меност и на българската култура.Студентите от Института по славис-тика, изучаващи български език,бяха украсили иконата на светитебратя Кирил и Методий с цветя ибяха подредили изложба с фототип-ни издания на старобългарски ръко-писи. Г-жа Димитранка Мишколциприпомни значението на делото наславянските първоучители за култу-

рата на Европа, а студенткатаАннамария Ваш показа презентацияс нови материали за тях.С голям интерес беше посрещнаталекцията на г-жа Лиана Узунова отПосолството на Република Бъл гарияв Будапеща. Своя вълнуващ разказ тязапочна с въведение в дълбоката сим-волика, заложена във всяка буква отдревната глаголица и нейната интер-претация от съвремени българскихудожници. После тя прикани всичкина кратка разходка „из българскитеместа“ – важни туристически обекти вБългария, привлекателни за отдих,спорт и културни събития.Празникът не е празник без музика.За това се погрижиха сърцатитемузиканти и сладкогласните девойкиот „Джумбарлък“. Български ритми,български песни – радост за душите иза сърцата! Не издържаха – и студен-тките, и лекторката – то се знае! – ивсички заедно и от сърце запяха„Лиляно, моме, Лиляно“. А българска-

Ha május 13-án valaki a DebreceniTudományegyetem környékén bolgárduda hangját vélte hallani, nem tévedett,mert tényleg akkor kezdôdött a szlávírásbeliség és a bolgár kultúra napja tisz-teletére rendezett ünnep. A Szláv Intézetazon hallgatói, akik a bolgár nyelvet istanulják, virágokkal díszítették fel SzentCirill és Szent Metód ikonját, és beren-deztek egy kiállítást az óbolgár kéziratokfaximile kiadásaiból. Miskolci Dimitrankabeszélt az egybegyûlteknek a szent

test vérpár munkásságáról, Vass Anna -mária hallgató pedig a róluk össze -gyûjtött új anyagokból mutatott be pre-zentációt.Nagy érdeklôdés kísérte Liana Uzi u -nova, a Bolgár Nagykövetség kereske-delmi tanácsosának elôadását a glagolitaábécé betûinek szimbolikájáról és a maibolgár mûvészek általi interpretálásáról.Az ünnep nem igazi ünnep zene nélkül. Ajó hangulatról a Dzsumbarlak együttesgondoskodott, a Marianna és Gabriella

által készített banica pedig nagyon finom-ra sikerült.Egy héttel késôbb a Zeneakadémián nyíltmeg Nenko Balkanszki festômû vész kiál-lítása, az alkotásokat Plamen Pejkov, aBKI igazgatója mutatta be. A kiállításmeg-nyitó csodálatos zongorakoncerttel értvéget.

Veneta Jankovaa bolgár nyelv és kultúra lektora

Провеждан с малки прекъсванияпочти ежегодно в църковния двортазгодишният празник отново до -каза, че родителите с удоволствиеводят своите деца в неделния ден.За това роля има и функционира-щата от повече от година Неделнадетска градина. На 7 юни в двора на Българскияправославен храм се състоя Ден надетето. Той бе организиран с мате-риалната и организационна подкре-па на Българското републиканско,Дружеството на българите в Унга -

6 7

та баница, която Мариана и Габриелабяха направили, беше много вкусна,уверявам ви!Седмица по-късно в залата наМузикалната академия беше откритасамостоятелна изложба на младиябългарски художник Ненко Бал канс -ки. Експозицията от най-нови творбина автора представи г-н ПламенПейков, директор на Българскиякултурен институт в Будапеща. Ра -дост та за сетивата беше допълненаот великолепен клавирен концерт,който публиката дълго аплодира.И ако за участниците в тези събитияте се превърнаха в истински празник,то това несъмнено се дължи на доб -ро то сътрудничество между Бъл гар -с ко то самоуправление в Деб ре цен,Българския културен институт в Бу -дапеща и Дебреценския университет.

Венета Янкова,лектор по български език и кул-

тура в Дебреценския университет

Elada Pinjoa Merlinben

Június 3-án a Malko Teatro a MerlinSzínházban mutatta be Elada Pinjo és azidô címû darabját Hadzsikosztova Gabriellaés Nikolaj Ivanov elôadásában. Had zsi -kosz tova Gabriella ezért a szerepért a leg-jobb nôi fôszereplônek járó díjat kapta azidei Nemzetiségi Színházi Fesztiválon. Azelôadást az V. kerületi Bolgár KisebbségiÖnkormányzat szervezte.

Az idén is a templom kertjében megren-dezett gyereknap ismét bebizonyította,hogy a szülôk szívesen hozzák el ide agyerekeiket vasárnap, amiben nagy sze-repe van a Vasárnapi Óvodának.Június 7-én a napsütéses idôben közel20 gyerek jött el a gyereknapra, akiketgazdag program várt. KraszimiraVidenova és Canka Marinova óvónôkkülönbözô játékokkal várták ôket,Marinova Petja pedig kifestette a gyere-kek arcát. Aki megszomjazott vagy

megéhezett, fogyaszthatott a kitettkakaóból, üdítôkbôl és kalácsból.

Gyereknap Debreceni hírek

рия, Фондация Про скола булгари-ка и Българското самоуправлениев ХV район на Будапеща. Денят започна слънчев и насъбра-лите се близо 20 деца и технитеродители бързо се включиха вигрите, организирани от двете дет-ски учителки Красимира Виденоваи Цанка Маринова. Във веселитесъстезания участваха най-малките,които играха с балони, люляха сена люлки. Всеки можеше да изрису-ва лицето си с интересна пеперуда,човек-паяк, кученце или каквото

ЕладаПиньо вМерлинНа 3 юни в театър Мерлин Малкотеатро представи най-новия сиспектакъл „Елада Пиньо и вре -мето” с участието на Габриела Хад -жи костова и Николай Иванов. Занего Габриела Хаджикостоваполучи наградата за най-дображенска роля на Срещата намалцинствените театри през фев -ру ари тази година. Пред став -лението бе осъществено съссъдействието на Бъл гар скотосамоуправление в V район наБудапеща с председател ДрагетаБелошинова.

Ден на детето

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K

друго си хареса от богатия избор,който предлагаше Петя Маринова.За изморените и ожаднелите има -ше козунак, какао и разхладителнинапитки, а незабравими детскипесни озвучаваха двора. Дъждът търпеливо изчака празни-кът да свърши и се изля, едва кога-то повечето от гостите си бяхатръгнали. На някои все още импредстоеше да отидат да гласуватза Европейски парламент билопред унгарските урни по райони,било пред българската урна в сгра-дата на посолството.

В Дебрецен през май

98

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K

Първенството за Славянската купатази година бе организирано затрети път от Института по славян-ски и балтийски филологии и сесъстоя на 17 май.Събитието започна сутринта в 9часа и продължи до 16 часа след-обед. В него взеха участие 12 отбо-ра: сръбски, хърватски, словашки,словенски, български, македонски,полски, руски, белоруски, чешки,украински и отбора на преподава-телите. Състезанията преминаха вспорсменски дух, а в паузите за раз-влечение на присъстващите имашемузикална програма. Общият обед

се състоя в 13 часа. Отборите бяхасъставени преди всичко от студен-тите от филологическия факултетна Будапещен ския университетЕЛТЕ, но естествено в тях получи-ха възможност да се включат ипредставители на гореспоменатитеезици и национа лности. Тазигодина, както и мина лата, българ-ският отбор се оказа най-подготвени отнесе отново трофея на Слав -янска та купа. С това писмо бихме искали даизразим благодарността си наСръбското републиканскосамоуправление, на Словашкоторепуб ликанско самоуправление, наБъл гарското републиканско само-управление и на Хърватскоторепубликанско самоуправление,както и на Сръбския културен идокументационен център за оказа-ната подкрепа.С това писмо се обръщаме къмвсички институции на гореспомена-тите малцинства. Със състезаниетоза Славянската купа бихме искалида създадем традиция, ето защопланираме неговото провеждане ипрез следващата 2010 г. като фут-болно състезание, съчетано с раз-

лични културни програми. За орга-низирането на културните проявиочакваме подкрепата на съответ-ните специализирани организации,преди всичко на външните предста-вителства във формата на финан-сова помощ и участие, а от репуб-ликанските самоуправления –освен финансовата помощ и учас-тие, очакваме и идеи за културнитепрограми.Целта на Славянската купа е дапрерастне в многонационалносъби тие, чиято организация наши-ят ВУЗ не само е в състояние дапоеме, а и го прави с желание. Всъщото време се нуждаем отпомощта на всички организации илица от гореспоменатите малцин-ства. С това писмо приканваме къмбъдещо сътрудничество спомена-тите лица и институции.Вярваме в по-нататъшното успеш-но сътрудничество.

С уважение:д-р Александър Урком

сръбска специалностКатедра по Славянски филологии

A már harmadik éve megtartásra kerülôSzláv Kupa nevû focibajnokságot idén má -jus 17-én rendezte meg a Szláv és BaltiFilológiai Intézet.A rendezvény reggel 9 órakor kezdôdött ésdélután 16 óráig tartott. A rendezvényen 12csapat jelent meg: szerb, horvát, szlovák,szlovén, bolgár, macedón, lengyel, orosz,belorusz, cseh, ukrán, tanárok. A mérkôzé-sek sportszellemben folytak, a szü netbenzenés program szórakoztatta a jelenlévô-ket. 13 órakor egy közös étkezésre is sorkerült. A csapatokat elsôsorban az ELTEBTK hallgatói alkották, de természetesen afent megjelölt nyelvek és nemzetek képvi-selôi, támogatói is részt vehettek. A tavaly

elôtti évhez hasonlóan idén is a bolgár csa-pat bizonyult a legfelkészültebbnek, így azidei 2009-es Szláv Kupa serlegét ôk vihet-ték el. Jelen levélben köszönetünket sze-retnénk kifejezni a Szerb Országos Önkor-mányzatnak, az Országos Szlovák Önkor-mányzatnak, a Bolgár Országos Önkor-mányzatnak és az Országos Horvát Ön -kor mányzatnak, illetve a MagyarországiSzerb Kulturális és Dokumentációs Köz -pontnak a felajánlott támogatásért. Jelenlevéllel a fent megjelölt nemzetiségekkelfoglalkozó intézményekhez fordulunk.A Szláv Kupa rendezvénnyel hagyománytszeretnénk teremteni, így a következôévben is tervezzük a Szláv Kupa 2010.Focibajnokságot megrendezni, különfélekul turális programokkal bôvítve. A kulturálisprogramok megszervezésében szakintéz-

mények segítségét is várjuk, elsôsorban akülképviseletek pénzügyi és részvételitámogatása formájában, a kisebbségiönkormányzatok pénzügyi és részvételitámogatása formájában, illetôleg kulturálisprogramok ötleteivel.A Szláv Kupa egy több nemzetiséget átöle-lô rendezvénnyé kíván válni, ennek a fô -szer vezését a Felsôfokú Intézményünk ké -pes és hajlandó elvégezni, azonban min-den a fent megjelölt nemzetiséghez tartózószemély, intézmény segítségére is szüksé-günk van, így a jelen levéllel egyúttal a jövô-beni együttmûködésre hívjuk az érintettsze mélyeket, intézményeket.Bízva a sikeres együttmûködésben.

Tisztelettel:Dr. Urkom Aleksander, szerb szak

Szláv Filológiai Tanszék

На 23 май във винените изби наЕрд-Офалу бе организиран запърви път Пролетен лозарски фес-тивал и фестивал на малцинствата.По покана на организаторите, Дру -жеството на собствениците на ви -нар ските изби, 6 от малцинствата сепредставиха със своите танци, му -зика, народни носии, националнакухня – българи, хървати, поляци,немци, секейци и сърби. Следобедот един часа шествието на нацио-налностите тръгна от хотел Термалкъм винарските изби. Следприветственото слово се състояику ме ническа литургия.Национал нос ти те представихасвоите певчески и танцови трупи.Всяко от националните малцинствазае мястото си пред една от избите,а програмата течеше на сцената,издигната в средата, за да се виждаи чува отвсякъде. В избите собстве-ниците чакаха гостите с дегустацияна вина, а всяко малцинство пред-стави своята национална кухня.

Илдико Марта, председателБългарско самоуправление в Ерд

Паметник на Светите братя Кирили Методий откри в Микулчице,Чехия председателят на Народнотосъбрание Георги Пирински. Тойучаства на 23 май 2009 г. в Третиясъбор на българите в Европа,който тази година събра над 2000наши сънародници, живеещи извънпределите на родината. На тър -жеството от Унгария присъствахаДимитър Танев, председател наДБУ, Николай Велков, зам-предсе-дател на ДБУ и Владимир Калицов,председател на СБС.Бронзовият монумент е дело наскулптора Емил Венков, който жи -вее и твори в Словакия. Па мет -никът беше осветен от главата напра вославната църква на Чешкитеземи и Словакия митрополит Кри -щоф и главният секретар на Бъл -гар ската православна църква епис-коп Наум.Идеята на инициаторите заизграждането на паметника – Бъл -гар ското културно-просветно дру -жест во, е археологическият ареал вМи кулчице да се превърне въввторо поклоническо място заЕвропа след с Рим пред делото наСветите братя.По традиция в навечерието на 24май тук в Южна Моравия, където е

бил западният книжовен център наславяните, се почита делото наКирил и Методий. Предполага се,че в Микулчице е завършил свояжизнен път по-големият от братята– Методий.Председателят на Народното съб-рание Георги Пирински, който завтора година участва в чест ванетов Микулчице, откри събора с цитатот химна на Кирил и Методий.

Паметник в Микулчице

EmlékmûMikulcsicén

Szláv KupaMájus 23-án Érd-Ófaluban, a pincesoronelsô alkalommal rendezték meg a TavasziSzô lôvirág Ünnep és Nemzetiségi Fesz ti -vált. A szervezôk, a Pincetulajdonosok

Egye sületének tagjai meghívására az Ér -den élô nemzetiségek közül 6-an mutattákbe táncaikat, zenéjüket, népviseleteiket,gasztronómiájukat, köztük a bolgárok, hor -vá tok, lengyelek, németek, székelyek,szerbek. Délután egy órakor a ThermalSzál ló tól indult a nemzetiségek felvonulásaa pin cé kig. A megnyitó beszéd után öku-menikus szertartás következett. Ezt köve-tôen mutatkoztak be az ének- és tánccso-portok. Minden nemzetiség egy-egy pinceelôtt kapott helyet, az elôadások a pincesorközepénél felállított színpadon voltak látha-tóak, hallhatóak. A pincékben a tulajdonosborkóstolóval, a nemzetiségek gasztronó-miai bemutatóval várták a vendégeket.

Georgi Pirinszki, a bolgár Országgyûléselnöke avatta fel Szent Cirill és SzentMetód szobrát Mikulcsicén 2009. május23-án, az Európai Bolgárok III. Ta lál ko -zóján. A rendezvényen több mint 2000bolgár vett részt különbözô európai or -szá gokból, a magyarországi bolgárokatTanev Dimiter, az MBE elnöke, VelkovNikolaj az MBE alelnöke és KalicovVladimir, az FBÖ elnöke képviselte. Aszobor a Szlovákiában élô Emil Velkovalkotása.

Българите отновоса начело

Лозарскипразник вЕрд

Szôlôvirág ünnep

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K1110

От 28 до 30 май 2009 г., само няколкодни след отбелязването на най-свет-лия български празник – 24 май – Ин -сти тутът по славистика при Се гед -ския университет бе домакин наМеждународна научна конференцияна тема „Българският език и литера-тура в славянски и в неславянски кон-текст“. Този значим международенфорум, организиран от Славистич -ния институт при университета скоординатор Моника Фаркаш-Барати и с подкрепата на Българс -кото самоуправление в Сегед, наДружеството на приятелите наБългария и на Дружеството на при-ятелите на славянските културисъбра за няколко дни над сто ученислависти от Унгария, България, Ав -стрия, Норвегия, Швеция, Украйна,Сърбия, Чехия, Словакия, Полша,Германия и Грузия. В четири работнисекции [История на езика, Ези -кознание (Съпоставително езикоз -нание и Български език), Лите -ратурознание, Фолклор и културоло-гия] домакините и гостите обсъдихаредица актуални проблеми на съвре-менната българистика и славистика,а дискусиите в края на всяко заседа-ние протекоха при много голям инте-рес. Участниците бяха приветстванисърдечно от директора на Института

по славистика д-р Михай Кочиш и отДекана на Факултета за хуманитарнинауки д-р Шандор Чернуш.Специален гост на конференцията беизвънредният и пълномощен посла-ник на Република България в Унга -рия г-н Димитър Икономов, който сеобърна с топли думи към домакинитеи гостите при откриването й.Този голям интерес към форума иучастието в него на редица европей-ски учени с международна известностима своето логично обяснение втрайното и забележимо международ-но утвърждаване на сегедската сла-вистика като един от центровете замедиавистични и българистични про-учвания в Унгария много преди спе-циалността Българска филология дабъде открита като самостоятелна.Тази традиция се свързва името напрофесор Имре Тот, автор на редицастойностни изследвания, две от коитопреведени и издадени в България –„Руската редакция на старобългар-ския език от края на ХI и началото наХII век“ и „Константин-Кирил иМетодий. Живот и дейност“ – и носи-тел на орден “Кирил и Методий”,първа степен за научната си дейност,свързана с делото на двамата братя; симената на отличните познавачи настаробългарските писмени паметни-

Международна българис тичнаконференция в Сегед

2009. május 28 és 30. között a Szegedi TudományegyetemSzlavisztikai Intézete nemzetközi konferenciát szervezett Abolgár nyelv és irodalom szláv és nem szláv kontextusbancímmel. A fontos esemény, amelynek koordinátora FarkasBaráthi Mónika volt, és a Szegedi Bolgár Önkormányzat, aBolgár Baráti Társaság, valamint a Szláv Kultúrák Baráti Köretámogatásával jött létre, több mint száz tudóst vonzott avárosba Magyarországról, Bulgáriából és sok más európaiországból. Az elôadások négy szekcióban zajlottak, a ház-igazdák és a vendégek megvitatták a modern bulgarisztika ésszlavisztika egy sor kérdését.

Пета световна среща набългарските медииПетата юбилейна среща на българ-ските медии, която се състоя от 17 до21 май в София, Бургас и Варна, бепроведена с амбицията да разшириинициативата, отваряйки я към ощепо-широко участие и разнообразнапроблематика. Темата тази година бе“Накъде в реалното, виртуалното иинформационното пространство. Ту -риз мът, високите технологии и ме -диите – българските аргументи сре -щу кризата”. На срещата от Унгарияприсъстваха Андреа Генат и СветлаКьосева.Официалното откриване на форума сесъстоя на 17 май 2009 г. в Аулата наСофийски университет „Св. КлиментОхридски” от 11:00 часа. То бе откритоот българския еврокомисар МегленаКунева. На тържеството присъства ипрезидента Георги Пър ва нов. Бъл -гарският писател Антон Дончев идоайена на българската журналистикаПетко Бочаров се обърнаха към участ-ниците в срещата и ги приканиха да саистински българи и да се върнат вБългария. В края на церемонията пооткриването на сцената излезе групаГологани, които изпяха българскипесни в изпълнение на американкатаАнджела Родел. Следобед участницитев срещата отпътуваха за Бургас.В центъра за отдих и балнеолечение

„Поморие” се състоя туристическифорум (Бургас, 18-19 май), на койтона хотела бе връчен международниятсертификат Евроспа, нареждащ госред 14-те най-добри спахотели вЕвропа. Тук се стекоха министри,председатели на държавни агенции,водещи журналисти. Колоритно пет -но за участниците в срещата бе прис -ти гането на заелата четвърто място вконкурса за мис Америка 2009 ЛаураЧуканов, както и известният бъл гар -ски футболист Берба тов, който сепред стави и като участ ник в голямбизнеспроект за развитието на спор-та и туризма в община Бургас.Форумът по проблемите на високи-те технологии в медиите (Варна, 20-21 май) се проведе в курортния ком-плекс „Свети Константин и Елена”.На него бяха обсъдени новите въз-можности пред медиите, свързани синтернет пространството и дигитал-ната техника, която разкрива новивъз можности за разпространениена информация. Особен интереспре дизвикаха някои български ин -тер нет сайтове и се породи идеятаза ус тановяване на контакти междубългарските сайтове по света за по-бърза размяна на мнения и инфор-мация.Българските медии по света настоя-

ваха да им бъде оказвана системнапомощ от България, тъй като те са несамо проводници на българското, номогат да служат и като надежден рек-ламен агент на българския туризъм.

ци и литература – Ищван Феринц,Габор Балаж, Михай Кочиш – авторина редица ценни медиавистични пуб-ликации, и през последните години –с името на Моника Фаркаш-Барати,прекрасна познавачка на съвремен-ната българска литература и основенорганизатор на форума.За няколко дни Сегед се превърна в„българска територия“, на която сесрещнаха стари познати и колеги,родиха се много нови приятелства инаучни контакти. Чудесна идея бенаучният форум да приключи с екс-курзия до Унгарския националенисторически комплекс Опустасер,която бе изключително интересна завсички гости. На раздяла участници-те си пожелаха да се срещнат отновотук на следващата конференция итези срещи да станат традиционни.

Маринела Вълчановалектор по български език в Сегедския университет

Május 17-21.

A jubileumi, V. Bolgár Média Világtalálkozóra 2009. május 17.és 21. között került sor Szófiában, Burgaszban és Várnában.A találkozó témái között a reális, a virtuális és az információstér, a turizmus, a magas technológiák és a média viszonyaszerepelt. A találkozón Magyarországról Genát Andrea ésKjoszeva Szvetla vett részt.A fórum hivatalos megnyitóját a Szófiai Tudományegyetemaulájában tartották, amelyen megjelent Georgi Parvanovállamelnök is. A megnyitó után a résztvevôk autóbusszal elin-dultak Burgasz felé.A konferencia turizmussal foglalkozó részére a Grand HotelPomoriében került sor május 18-19-én. Ezen a fórumon adták

át a szállodának az Eurospa-díjat, amellyel a hotel Európa leg-jobb 14 spa hotelje közé került. A konferencián részt vett többminiszter, sok állami hivatal képviselôje és ismert újságíró.Érdekes színfoltja volt az eseménynek a bolgár származásúLaura Csukanov megjelenése, aki idén a 4. helyezést szereztemeg a Miss Amerika szépségversenyen, valamint a kiváló fut-ballista, Dimitar Berbatov részvétele is a találkozón.A magas technológiák problémakörével foglalkozó fórum aSzent Konstantin és Szent Elena üdülôközpontban kerültmegrendezésre május 20-21-én, amelyen a résztvevôk meg-vitatták a média új lehetôségeit az internet és a digitális tech-nika világában, és megvitatták egy közös internetes honlapkialakításának lehetôségét.

Nemzetközi bulgarisztikai konferenciaSzegeden

V. Bolgár Médiatalálkozó

IV. Българска екзархия Няколко столетия Българскатацърква се намирала под юрис дик -цията на Цариградската патри -аршия. Гръцката църковна органи-зация, в която били включени ибългарите, както и отъждествяване-то на веровата с народностната при-надлежност от страна на завоевате-лите, станали причина с течение навремето българите в Османскатаимперия да бъдат уеднаквени с гър-ците и да бъдат наричани също„рум-милети", т.е. гръцки народ.Така българите постепенно преста-нали да бъдат считани за отделеннарод. В течение на пет века завоевателятстоварвал ударите си главно върхуправославно-християнската вяра напокореното население и се стрем ялда го аси ми ли ра.Неизменното пре-биваване на българския народ впраотеческата вяра допринесло зазапазване и на съзнанието му занародностна принадлежност. Ду хов -ното напрежение в този продължи-телен стоманен отпор издигнало

фермана, всички българскиобласти. Така завоевателите офи -циално признали пред света българ-ската нация и меродавно определи-ли нейните етнически граници.Българската църква постигналамеждународно правно признание натая нация пред света и я консолиди-рала етнически, духовно, културно-исторически, териториално и до из -вест на степен и политически. През 1871 г. се състоял голямЦърковнонароден събор от пред-ставители на епархиите в СевернаБългария, Тракия и Македония. Нанего участвали 12 духовници, 5архиереи и 36 миряни. Изработенбил Устав на Българската екзархия.Както съборът, така и Уставът билипроникнати дълбоко от събор нотоначало. Уставът установил зацентралното управление на Църк -вата два върховни органа: СветиСинод, състоящ се само от архие-реи, с компетенция върху чистодуховните дела, и Върховен мирскиекзархийски съвет, състоящ се от 6души миряни под председателствотона Екзарха, с компетенция върхунедуховни дела; за епархийскотоуправление - архиерей и смесенсъвет от 3 клирици и 5-7 миряни; заархиерейското наместничество /ду -хов на околия/ - архиерейски намес -тник и смесен съвет от 3 клирици и5-7 миряни; за енорията - енорий-ския свещеник със съдействие нацялата църковна община. Уставътпровеждал последователно избор-ното начало: съответните основниоргани на църковното управлениезаемали местата си само чрез из бор.Той задължавал тези органи освен спряката им църковна работа още и сучилищно-ръководна, културно-просветна и социално-етична дей-ност, която те действително развилив голям мащаб. Освободена от всякаква външназависимост, Българската екзархиясе отдала изцяло на народополезнослужение. Тя всъщност дала и пър-

мнозина до ореола на светостта.Българския народ, свързан по участи историческа мисия с другите бал-кански народи, допринесъл твърдемного за спиране настъп ле нието наИсляма към Западна Ев ро па, коетоот своя страна е могло да имаотрицателни последици в ней ноторазвитие и да забави Ре не санса.Следователно тази роля на българ-ския народ има общоевропейско иоттук световно културно-истори-ческо значение. През втората половина на XVII в.наред с икономическото активизи-ране на българския народ, преп.Паисий Хилендарски чрез своята согнен патос написана книга „Исто -рия славянобългарска" поставилначалото на Българското възраж-дане. Преп. Паисий изтъкнал, чевъзстановяването на независиматаБългарска църква, равнозначно напризнаване от османците на българ-ското население за отделна от гър-ците народност, за българска нация,било първата и безусловно необхо-дима предпоставка за възстановява-нето на независимата българскатадържава. Силен тласък към осъ-ществяване на тази идея далабудително-просветната дей ност наепископ Софроний Вра чан ски.Когато тя била възприета и усвоенаот различните слоеве на българскиянарод, избухнала борбата потивгръцката духовна власт за възстано-вяване независимата Българскацърква. В продължение на три-четири десетилетия българскотонаселение от Мизия, Тракия иМакедония се сплотило и спонтаннообединило в тази борба, в живоетническо цяло: формирало се яснонародностно съзнание, създаденабила българската нация. През 1870 г.със султански ферман турското пра-вителство въстановило незаконноунищожената някога от негоБългарска патриаршия с титул„Българска екзархия". То включилов нейния диоцез, съгласно чл.10 на

вото политическо възпитание набългарския народ в дух на дълбокпатриотизъм. Нейният диоцез ста-нал критерий на великите сили заопределяне етническите граници набългарския народ непосредственослед Априлското въстание /1876 г./.До 1913 г. тя ръководела много-бройни епархии, разположени натериторията на Северна и ЮжнаБългария, Македония и ОдринскаТракия. Само в Македония и Од рин -ска Тракия Българската екзархиязавеждала до това време 7 епархии сархиереи и 8 временно управляващиги председатели с 38 архиерейскинаместничества, 1218 енории и цър-кви, 1212 енорийски свещеника, 64манастира и 202 параклиса, а такасъщо 1373 училища с 2266 учители и78 854 ученици. С Първата световна война, посилата на мирните договори, Бъл -гар ската екзархия била лишена отведомството си в Македония и Бе -ло морска Тракия. Още през 1913 г.екзарх Йосиф I се преместил отЦариград в София. След неговатасмърт /1915 г./ Екзархията дълговреме била възпрепяствана да при-стъпи към избор на свой редовенпредстоятел. Отдавайки се обачепо-безпрепяствено на своята прякамисия, тя засилила духовно-просвет-ната си и социално-етична дейност.Организиран бил редовен църковенпечат, засилило се разпространение-то на св. Библия и на богословскаталитература, борбата срещу инос -лавните пропаганди и др.V. Възстановяване на Българскатапатриаршия Учредяването на Българскатаекзархия /1870 г./ е преходен ис тори -чески етап към възста новя ване наБългарската патриаршия, прекра-тила неправомерно своето същест-вуване в края на 14-то столетие. Още през възрожденската епохабългарските църковни дейци за мис -лили осъществяването на иде ята напреп. Паисий Хилендар ски за въз -ста новяване на Българ ската патри -аршия. Зависимостта от Цариградскатапатриаршия, трудностите, произти-чащи от политическото иго и другифактори, налагали обаче да севърви към постепенно осъществя-

П Р А В О С Л А В Н А Ц Ъ Р К В А •• P R A V O S Z L Á V E G Y H Á Z1312

ване на този възрожденски идеал. След края на Втората световнавойна /1944 г./, в България бе създа-дена възможност за възглавяване наостаналата цели 30 години без редо-вен предстоятел Българска екзар-хия. Със съдействието на сестритеправославни църкви /особеноРуската/ на 22.II.1945 г. бе вдигнатасхизмата, която няколко десетиле-тия възпрепястваше нормалнитемеждуцърковни връзки наЕкзархията. Със специален томосЦариградската патриаршия признаавтокефалията на Българскатацърква. През 1950 г. бе изработен "Устав наБългарската православна църква",който подготви по-нататък пътякъм възстановяване на Патриар ши -ята. Още в началото /чл. 1/ наУстава „самоуправляемата Бъл гар -ска православна църква" се на зо -вава „Патриаршия". В заседанието си на 3 януари 1953 г.Св. Синод на Българската Пра вос -лавна Църква реши да свика на 8май с.г. Църковно-народен събор,който да възстанови патриар шес -кото дос той нство на родната Цър -ква и да избере предстоятел-патри-арх. За това голямо църковно-народнотържество в София пристигналиделегации на следните православницъркви: Руска, начело с Ленин град -ския /Санкт Петербург/ и Нов го -родски митрополит Григорий;Румънска, начело с патриарх Юсти -ниан; Полска, начело с пред сто -ятеля митрополит Ма карий; Че хос -ловашка, начело с предстоятелямитрополит Елефтерий. В тържест -вото участвали чрез свои представи-тели или чрез телеграфски иписмени привествия още Алек сан -дрийската, Антиохийската, Иеру -салимската, Грузинската, Сръб -ската и Еладската църкви. Свикания съгласно Устава Третицърковно-народен събор /8-10 май/възстановил патриаршеския статусна Българската Църква и на 10 майизбра Негово Високопреос ве щен -ство св. Пловдивския митрополитКирил, наместник-председател наСв. Синод и председател на събора,за Патриарх Български и митропо-лит Софийски.

Интронизацията станала непос -редствено след избора в Патриар -шеската катедрала храм-паметник"Св. Александър Невски" в при-съствието на представители на пра-вителството и културната общест-веност, чуждестранните делегации имногочислен вярващ народ. Нововъзстановената Българскапатриаршия бе призната от всичкиправославни църкви. Нейния пред-стоятел установи жива връзка с тяхчрез взаимни братолюбиви посла-ния и гостувания. Със своята пър-восветителска, църковно-просвет-на, пастирска и научна дейност тойдоби широка известност в християн-ския свят, сред широката културнаобщественост у нас и чужбина.Израстна престижът на Българ -ската църква както всред правос-лавните и инославните християнскицъркви и организации, така и средсветовната общественост. След блажената кончина наСветейшия Патриарх Кирил /7 март1971 г./, в заседанието си на 19 май1971 г., въз основа чл. 16-23 отУстава на Българската православнацърква, Св. Синод реши да се произ-веде избор за нов патриарх. Свикания на 4 юли 1971 г. Патри ар -шески избирателен църковно-наро-ден събор избра единодушноНегово Високопреос вещенство св.Лов чанския митрополит Максим,тогавашен наместник-председателна Св. Синод и председател на събо-ра, за патриарх Български и мит -рополит Софий ски. Непосредствено след това вПатриаршеската катедрала „Св.Александър Невски", в присъствие-то на представители на правител-ството и на българската културнаобщественост, на гостуващите деле-гации и многочисления вярващнарод тържествено бе извършенаинтронизацията на новия патриарх. В лицето на Негово СветейшествоПатриарх Максим Българскатаправославна църква вижда свойотец, който с дълбока вяра и чисто-та, с любов, мъдрост, волева устой-чивост и далновидност със съдей-ствието на Светия Синод, я водеше иводи успешно по пътя на изпълне-ние спасителните й задачи.

История на БългарскатаПравославна Църква

У Ч И Л И Щ Е •• I S K O L A1514

5 éves a Bolgár NyelvoktatóKisebbségi Iskola Május 13-án a Bolgár Mûvelôdési Házban került sor a BolgárNyelvoktató Kisebbségi Iskola megalakításának 5. évfordulójá-nak tiszteletére rendezett ünnepségre, amelyen a gyerekekBulgáriával a szívünkben címmel adtak elô mûsort. A mûsor-ban mindenki fellépett a legkisebbektôl a legnagyobbakig,hogy bemutathassák, mennyi mindent tanultak, a termetpedig megtöltötték a szülôk, a rokonok, és olyan családok is,akiknek a gyereke a közeljövôben fog beiratkozni az iskolába.Az ünnepségen megjelent hivatalos vendégek között volt aHatáron Túli Bolgárok Hivatala, az Oktatási és KulturálisMinisztérium, a MeH Nemzeti és Etnikai Kisebbségi Fôosztályaképviselôi, valamint a lengyel és a görög nyelvoktató iskola

igazgatói is.Az ünnepség elején Kony Dimitrova, a Határon Túli BolgárokHivatalának képviselôje felolvasta Jordan Janev, a Hivatalelnökhelyettesének üdvözlô levelét.A legnagyobbak Bulgáriáról adtak elô verseket és prózai rész-leteket, a kisebbek egy mesét adtak elô, népdalokat énekel-tek, a legapróbbak pedig megmutatták, hogyan sajátították elaz ábécét. A kiváló mûsor végén minden gyerek kijött a szín-padra, hogy együtt énekelje el az utolsó dalt. A gyerekek a ProSchola Bulgarica alapítványtól kifejezetten erre az alkalomrakészült nyakkendôben voltak. A gyerekeket és tanárukat,Canka Marinovát köszöntô taps nemcsak a mûsornak, hanem

На 13 май, в събота в залата на Бъл -гарския културен дом се състоя тър-жество, на което децата от училище-то изнесоха програма под надслов„С България в сърцето”. С него несамо приключи учебната 2008-2009г., а бе отпразнувана петата годиш-нина от основаването на учебнотозаведение. Децата се редуваха насцената – от най-малките до най-

големите, за да покажат какво санаучили пред родители и гости.Залата на Българския културен домсе изпълни – бяха дошли, разбира се,близките на децата, но и много роди-тели, на които все още предстои дазапишат децата си на училище. И затях, и за децата програмата бе убеди-телен отговор на въпроса – накъдепо-нататък. Официални гости на тържествотобяха представители на Държавнатаагенция за българите в чужбина, наМинистерството на образованието икултурата, на Главния отдел за на ци -о нални и етнически малцинства,директорите на полското и гръцко-то училище, представители на мал-цинствените самоуправления, наиздателства и други институции. В началото на тържеството КониДимитрова от Държавната агенцияза българите в чужбина прочетепоздравителен адрес от името на за -мест ник-председателя Йордан Янев. След рецитала, посветен на Бъл га -рия, в който участваха най-го ле -мите уче ници, последва раз нооб -разна прог рама със драматизиранена приказка, изпълнение на народнипесни, детски блок за най-малките,които показаха как са усвоили бук-вичките. Стегнатата и изключително добре

поднесоха на децата торта във фор-мата на разтворена книга. След офи-циалната част деца, родители и гостиостанаха още дълго да разговарят, даразменят мисли и вълнения. На следващия ден, в неделя, учени-ците получиха своите свидетелстваза завършен клас пред паметникана Кирил и Методий в Залавар. Тук,в Блатненското княжество в Па но -ния, светите братя Кирил и Ме то -дий пристигнали по покана на князКоцел през 867 г. Тук те останали 6месеца, проповядвали на славянски

и обучили около 50 ученика на сла-вянското писмо. Хубавото време и приятната раз-ходка бяха допълнителна наградаза изпълнената с труд година.Наред със свидетелствата, децатаполучиха и задачи за лятото. Откриването на следващата учебнагодина ще се състои на 5 септемвриот 10.30 часа в двора на Българскияправославен храм „Св. св. Кирил иМетодий”.

az öt év alatt végzett erôfeszítéseknek is szólt. A BolgárOrszágos Önkormányzat elnöke meghatottan köszönte meg agyerekek és a tanárok munkáját, és azt mondta, hogy az isko-la által elért eredmények az egész bolgár közösséget dicsérik.Dr.- Muszev Dancso hangsúlyozta, hogy az itt felhalmozotttapasztalat és sikerek jó alapot kínálnak a kéttannyelvû isko-la megalapításához. Megköszönte a szülôknek, hogy szaba-didejükbôl áldoznak arra, hogy a gyerekeiket az iskolába hoz-zák, amivel bizalmukat fejezik ki a tanárok és az önkor-mányzat iránt.A mûsor után a szülôk egy hatalmas, nyitott könyv alakútortával kedveskedtek a gyerekeknek. A hivatalos részután a gyerekek, a szülôk és a vendégek még sokáigbeszélgettek a kis állófogadáson.A következô nap, vasárnap, a tanulók a zalavári Cirill ésMetód emlékmûnél kapták meg a bizonyítványukat. A szép

idô is hozzájárult ahhoz, hogy a kirándulás kellemesen teljen.A következô tanévnyitó ünnepség szeptember 5-én 10.30-kor lesz a Szent Cirill és Szent Metód Bolgár Ortodox temp-lom kertjében.

С България в сърцето5 г. Българско училище за роден език

организирана програма завърши сизпълнението на „Моя страна, мояБългария”, на сцената излязоха всич-ки ученици и се включиха в песента.Всички деца носеха специално из -гот вените и дарени от ФондацияПро скола булгарика вратовръзки скирилското АБВ. Децата и учител-ката Цанка Маринова получихазаслужили аплодисменти. Те бяха несамо за чудесната програма, а и завсичките петгодишни усилия. Пред -се дателят на Българското републи-канско самоуправление развълнува-но благодари на децата и на учители-те за постигнатото и отбеляза, черезултатите на Българското учили-ще за роден език са постижение зацялата общност. За пореден път беутвърдено убеждението, че всяконещо, което се прави за общността, спрофесионализъм и от сърце, водидо успех. Д-р Данчо Мусев изтъкна,че натрупаният опит и резултатитеса добра основа за бъдещите плано-ве на БРС за основаване на българ-ско двуезично училище от учебната2010-2011 г. Той благодари на всичкиродители, които в свободното сивреме и вместо почивка са воделисистемно децата си на училището,показвайки своето доверие към уси-лията на учители и самоуправление. В края на програмата родителите

Здравей, щастливолято!

В неделя, на 21 юни, в деня, когатодойде астрономическото лято, де -цата от Неделната детска градинапосрещнаха заедно новия сезон затази година, а по-късно си казаха„Довиждане” и „До нови срещи”през есента. И макар слънцето да безакрито навън от сиви облаци,настроението в стаята бешеслънчево. Държейки цветнивъртележки в своите ръчички,малките палавници истински сезабавляваха – бягаха с тях, скачаха иим се радваха. Преди да се разделятза лятото, те си пожелахабезоблачни топли дни, пъстриполяни и горещо лято. До 6 септември, когато звънките имгласчета ще огласят отново дворана църквата.

Цанка МариноваНеделна детска градина

З А В А С , Д Е Ц A З А Д О М А К И Н Я Т А1716

Тялото на човек се нуждае отмного вода. Чували сме, поне единмилион пъти, че тялото ни се нуж-дае от много вода. Но това наисти-на ли е така? През летните месеци трябва дабъдат изпивани на ден по 8 чашивода. Водата оказва благоприятновлияние върху бъбреците и кожа-та. Но понякога се случва така, чемного хубаво, не е на хубаво. Етоняколко истини за водата.Твърденията, че кафето и другитекофеинови напитки не могат дабъдат добавени към количествототечности, които пиете на ден, сеопровергаха. Кафето, както иводата са в една и съща категория-течности, които приемаме на ден,но не пийте повече от пет кафетана ден. Това може да доведе додехидратация!Количеството вода, което трябвада изпиете не е фиксирано. Тозависи от много неща. Например:от теглото, пола, годините, мета-болизма и от това, с което се зани-мавате. Мъжете се нуждаят отпоне един литър повече от жени-те, защото имат по-голяма мускул-на маса. За да разберете колколитра вода са ви нужни на ден,умножете теглото си по 35мл.

Агнешко в гювечетаПродукти: 1 кг агнешко месо, 1 връзка зелен лук, 1кафяна чашка олио, 1 буркан печени чушки, 250 г гъби, 4яйца, сол, черен пипер, бяло вино, пакетче масло, 200 гкашкавал.

Приготвяне: Лукът се нарязва и се задушава вмазнината. Прибавят се нарязаните чушки, сол ичерен пипер. Когато сместа се запържи, се изважда срешетъчна лъжица. В същата мазнина се задушаватмесото на хапки и нарязаните гъби. В затопленигювечета се слага лучената смес, а отгоре месото. Въввсяко гювече се доливат равни части топла вода ибяло вино. Преди да са напълно готови, се чуква поедно яйце, а върху него се настъргват кашкавал имасло. Запича се, докато се стегне яйцето.

Водата Трапезна вода е обработена и пре-чистена вода, на която са добавенидопълнителни съставки така че дастане идеална за ежедневна упот-реба.Чешмяна вода е дезинфекцирана иима различен вкус в зависимост оттова, в кои региони живеете.

Ако ядете много плодове, богатина сокове, както и такива храни-телни продукти, количествотовода може да се намалява, в зави-симост от това какво количествовода сте приели с храната.Пийте вода дори и да не сте толко-ва жадни, особено сега когато тем-пературите са толкова високи. Акоусетите, че започва да ви болиглава, чувствате се преуморени ине можете да се концентрирате потози начин тялото ви показва, чезапочвате да се обезводнявате.Водата няма толкова голяма роляпри изгарянето на излишнитекилограми или сухотата на кожа-та. Водата не съдържа калории иняма никаква хранителна стойност,така че ако пиете 200 мл водапреди ядене ще загубите апетитнай- много за час. След това отно-во ще огладнеете. Минерална вода идва от земнитенедра и обикновено е топла. Можеда се пие всеки ден, но съответноима и ситуации, в които не се пре-поръчва.Изворната вода се взима от извории е с по-ниска температура; с по-нисък минерален състав. Може дасе приема ежедневно и неограни-чено.

Bárány cseréptálbanHozzávalók: 1 kg bárányhús, 1 csomó újhagyma, 1kávéscsésze olaj, 1 konzerv sült paprika, 25 dkg gomba,4 tojás, só, bors, fehérbor, 1/2 csomag vaj, 20 dkg sajt

Elkészítés: A hagymát összevágjuk és a zsiradékban megpá-roljuk. Hozzáadjuk a feldarabolt sült paprikát, majd megsózzukés megborsozzuk. Az egészet megpirítjuk, majd szûrôkanállalkiszedjük. A zsiradékban megpároljuk a kockára vágott húst és afelaprított gombát. Elômelegített kis cseréptálakba tesszük elô -ször a hagyma-paprika keveréket, majd a húst. Minden cse -réptá lat felöntünk egyenlô mennyiség meleg vízzel és borral.Be tesszük a sütôbe, és mielôtt teljesen elkészülne az étel, a tete-jére ütünk egy-egy tojást, vajat morzsolunk rá, és megszórjukreszelt sajttal. Visszatesszük a süt be, amíg a tojás meg nem sül.

Колко птици можете да откриете?

Отговор: 19Кръстословица

Водоравно:1. Животни, които не обичат да ядаттрева.2. Смел японски боец3. Коледни дръвчета.4. Твърдо легло за затворници.5. Музикална кутия, която свири еднаи съща мелодия, като се върти еднаръчка отвън.

Отвесно:1. Столицата на хавайските острови в Тихия океан.6. Спортисти, които се надпреварваткой ще вдигне по-тежко желязо.7. Специалист с висше образование вобластта на техниката.8. Хубава песен, която редовно пускатв дискотеките.9. Малко изкуствено езерце в центърана София.

Слънчице

Слънчице припече – ставайте вече, цветенца пъстри, птички чевръсти, мечки, буболечки!

Очи си отворете, излезте, погледнете: поляни зелени, от слънце огрени, тръпнат и шъпнат.

Кокиченца бели, главички навели, свенливо, срамежливо чакат кукурякът.

Елин Пелин

С Ъ О Б Щ Е Н И Я •• K Ö Z É R D E K Û1918

A budapesti Bolgár KulturálisIntézet és a XI. ker.-i Újbuda BolgárKisebbségi Önkormányzat fotó -pályázatot hirdet „Talál ko zásokBul gáriával” c. témában

• A pályázaton résztvevôk munkáik átadásával automatikusanelfogadják a pályázat feltételeit és beleegyeznek, hogy a szer-vezôk díjtalanul felhasználhassák és publikálhassák azokat. • A pályázaton kizárólag amatôrök vehetnek részt saját magukáltal készített fényképekkel.• 18 x 24-es méretû, digitális (CD-n) és analóg (negatívrólnagyított) fotókat egyaránt elfogadunk, fényes papíron.• 2005. január 1. után készült fényképeket várunk.• Kategóriák: Tájkép, Kulturális és történelmi mûemlékek,Riport, tudósításKategóriánként egy szerzô maximum 5 képpel vehet részt a

pályázaton, a „Riport” kategórián belül egy szerzô egy témárólegy legfeljebb 3 képből álló fényképsorozatot készíthet.• A pályázati anyagok lelbírálásának anonimitása garantált.Ezért kérjük, hogy a képeken ne tüntessenek fel személyesadatokat a szerzôrôl.• Nem lehet olyan fényképekkel pályázni, amelyek a 2008-banmeghirdetett „Bulgária saját szemszögbôl” c. fotópályázatonmár részt vettek.• Kategóriánként az elsô tíz helyezést elnyert fényképekbôl aBolgár Kulturális Intézet kiállítást rendez, amelynek megnyitó-ján kerül sor a díjak átadására is.Formátum és technikai követelmények: a www.bolgarok.huweboldalonA pályázati anyagok leadásának határideje: 2009. november 30.A pályázati anyagok leadása személyesen vagy postai útontörténhet a következô címen: Bolgár Kulturális Intézet (1061Budapest, Andrássy út 14.) tel.: (061) 269-42-46, e-mail:bki_budapest@freemail.hu

Българският културен институт в Будапеща иБългарското самоуправление в XI район наБудапеща “Уйбуда”обявяват

ФОТО КОНКУРС на тема“Срещи с България”Какво Ви е направило впечатление, докато сте били вБългария? Как лично Вие сте го видели и отразили сВашия фотоапарат?

Условия на конкурса:● Участникът в конкурса след предаването на мате-риала автоматически приема условията на конкурса идава съгласието си, организаторите да ползват без-платно представения материал при публикуването муи ползването му във връзка с конкурса.●Участие могат да вземат автори, които не са профе-сионалисти, ползвайки изключително собственаработа. ● Приемат се фотографии както в дигитална форма(на CD), така и аналогови (от негатив) в размер 18 Х24, гланцова хартия.● Снимките трябва да бъдат направени след 1 януари2005 година.● Категориите, в които ще участват снимките, са:ПейзажКултурно-исторически паметнициРепортажДопуска се участието на максимум по 5 снимки в кате-гория от един и същи автор. За категорията“Репортаж” се допуска серия от снимки на една тема– максимум 3 снимки в серия.● Гарантирана анонимност при подаването и оценкатана конкурсните материали. За тази цел снимките нетрябва да съдържат данни и информация, подсказва-щи самоличността на автора.● Не се допускат снимки, участвали във фотоконкур-

Fotópályázat - 2009A Balkán Hangja Fesztiválsorozat keretén belül a BalkánHangja Kulturális Egyesület fotópályázatot hirdet. A fotók témái: Bulgária csodáiOlyan képekkel lehet nevezni, amelyek valamilyen formábanvisszatükrözik a bolgár kulturális világ sokszínûségét. (zene,tánc, képzômûvészet, gasztronómia, táj, stb…)Nyeremények: a fotózáshoz kapcsolódó ajándékcsomagok,ajándékutalványokA legjobb fotók a fesztivál ideje alatt kiállításra kerülnek aBudapesti és a vidéki helyszíneken, illetve válogatott képek-bôl egy 2010 évi naptár készül.A nyerteseket telefonon vagy e-mailben értesítjük. A kiállítási,illetve a naptárba készülô képek feltétele, hogy eredeti válto-zatát, méretét a megjelenés elôtt 1 héttel megkapjuk. A fotók beküldhetôk CD-n, vagy e-mailben, maximum 600 ×400 képpont méretben, JPEG formátumban. Egy pályázómaximum 10 képpel pályázhat!(1111 Budapest, Bartók B. út 36-38. I/3.; balkanhangja@enternet.hu ).A pályázatnak tartalmaznia kell:- a pályázó pontos nevét, e-mail címét, telefonját, - a kép címét- a kép témáját (amennyiben a címbôl nem derül ki)- a fényképezôgép típusátEgy pályázó maximum 10 képpel pályázhat!2009. szeptember 10.A pályázattal kapcsolatos további információ:06-20-2067135; 06-20-4443344

Съобщение наПосолството на РепубликаБългария в Будапеща Избори за представители в Народнотосъбрание на Република БългарияНа 5 юли 2009 г. на територията на Република Бъл -га рия ще се проведат избори за народнипредставители в парламента на РепубликаБългария. Българските граждани, които пребивават натериторията на Република Унгария са поканени дауп раж нят правото си на участие в изборите визбирателната секция, която ще бъде открита всградата на Посолството на Република България наадрес – Будапеща, 1062, бул. „Андраши“ № 115, на 5юли 2009 г., неделя от 07.00 до 19.00 часа.Предварителна регистрация на желаещите дагласуват става чрез Заявление, подадено лично в По -сол ството на Република България в Будапеща –формулярът е на разположение в чакалнята наКонсулска служба на Посолството.Българските граждани, които не са регистриралипред варително своето желание за участие визборите, могат да направят това в самия ден наизборите в избирателната секция. Право да избират имат българските граждани, кои -то са навършили 18 години към изборния денвключително, живели са постоянно най-малко презпос ле дните три месеца в Република Унгария или вдруга държава-членка на Европейския съюз, не сапоставени под запрещение, нито изтърпяватнаказание за лишаване от свобода. Българскитеграждани, които пребивават на територията наРепублика Унгария удостоверят своята самоличносткато представят валидна лична карта, задграниченпаспорт или военна книжка. Допълнителна информация може да бъде полученаот Посолството на следните телефони – 322-08-24, 322-08-36, 342-37-38.

са “България през моите очи” миналата година.● Снимките, класирани на първите десет места въввсяка категория, участват във фотоизложба, организи-рана в Българския културен институт. Наградите щебъдат връчени по време на откриването на фотоиз-ложбата.Формат и технически изисквания.:● За дигитални снимки: тип на файла - JPEG, най-малък размер - 3 мегапиксела, да бъдат представени наCD.●Манипулирани снимки не се приемат. Не се смята за манипулиране на снимка:- Отрязване на част от снимката, промяна на ориента-цията /от лежаща да се направи стояща снимка/.- Коригиране цвета на снимката отнасящо се за цялатаснимка. Промяна на контраста, наситеност на цвета,оправяне на фокуса.- Цветна снимка обръщане в черно-бяла.- При скениране на негатив/позитив отстраняване нагрешки при дигитализацията- отстраняване на прах,повреди по филмовия материал.За манипулирана снимка се смята:- Отстраняване или придаване на елементи от/къмснимката.- Драстично оцветяване на отделни елементи на сним-ката - Ползване на дигитални ефекти или филтри при обра-ботване на материала.Във всяка от трите категории за първо, второ и третомясто ще има предметни награди. Срок на подаване на материалите за конкурса: до 30ноември 2009 година.Място на подаване на материалите /лично или попощата/: Български културен институт (1061Будапеща, бул. “Андраши” № 14), тел.: /061/ 2694246, е-мейл: bki_budapest@freemail.hu

Fotópályázat - 2010

A Magyar Mûvelôdési Intézet és Képzômûvészeti Lektorátus harmadik alkalommal hirdeti meg nemzetiségi fotópályázatát„Nemzetiségeink múltja és jelene” címmel.Intézetünk e tevékenységével is hangsúlyozni kívánja, hogy Magyarország sokszínû, gazdag kultúrájú ország. Az Intézet célja, hogyrészt vállaljon a történelmi tudat alakításában, részt vállaljon a Magyarországon élô nemzeti és etnikai kisebbségek épített és szellemi kul-túrájának megôrzésében és vállalja, hogy hozzájárul ahhoz, hogy ez a felbecsülhetetlen érték ismert és dokumentált legyen.A cél az, hogy a Magyarországon élô nemzeti és etnikai kisebbségek / bolgár, görög, horvát, lengyel, német, örmény, roma/cigány,román, ruszin, szerb, szlovák, szlovén, ukrán/ múltját és jelenét tárgyi emlékeken keresztül bemutató fotókiállítás készüljön. A pályázatcélja továbbá hogy a vizuális élményeket minél többen megörökítsék és egy fotókiállítás keretében másoknak is bemutathassák. A Magyar Mûvelôdési Intézet és Képzômûvészeti Lektorátus a zsûrizett pályázati anyagból vándorkiállításokat és fotóalbum létre-hozását is tervezi. Részvételi feltételek és további információ:Magyar Mûvelôdési Intézet és Képzômûvészeti Lektorátus: 1011 Bp., Corvin tér 8. Lukács Mária, Halász Katalin, Tel.: (1) 225-6043; tel/fax: (1) 225-6041; e-mail: HYPERLINK "mailto:lukacsm@mmikl.hu"lukacsm@mmikl.hu, HYPERLINK "mailto:halaszk@mmikl.hu" halaszk@mmikl.hu A pályázati kiírás anyaga letölthetô a www.erikanet.hu honlapról.

ÁllásA Bolgár Kétnyelvû Nemzetiségi Óvoda takarítónôt keres2009. szeptember 1-i kezdéssel, 6 órás munkaidôben. A bolgár nyelv ismerete elônyt jelent.Jelentkezés: 2009. augusztus 24-tôl 28-ig Hajas Donka óvodavezetônél (1062 Budapest, Bajza u. 44., tel.: 06-20-250-7339).

2, сряда 17.00 Малко театро – Театрално ателие5, събота 10.30 Откриване на учебната година на Българското

училище за роден език9, сряда 18.00 Киноклуб „Мера според мера” 1-ва част –

Режисьор: Георги Дюлгеров

16, сряда 18.00 Литературно кафене23, сряда 18.00 Творчески клуб30, сряда 18.00 Етнографски клуб

Magyarországi BolgárokEgyesülete1097 Bp., Vágóhíd u. 62.tel.: 216-6560

Bolgár Országos Önkor-mányzat1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4210

Fôvárosi Bolgár Önkor-mányzat1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4211

Bolgár KöztársaságNagykövetsége1062 Bp., Andrássy út 115.tel.: 322-0836, 322-0824

Szent Cirill és Szent Metód Bolgár Pravoszláv Templom1097 Bp., Vágóhíd u. 15.tel.: 215-0039

Bolgár NyelvoktatóKisebbségi Iskola1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4210

Bolgár Kulturális Intézet1061 Bp., Andrássy út 14.tel.: 269-4246

Hriszto Botev Bolgár-Magyar Általános Iskola ésGimnázium1062 Budapest, Bajza u. 44.tel.: 474-0536, 474-0537

Bolgár KétnyelvûNemzetiségi Óvoda1062 Budapest, Bajza u. 44.tel.: 06 20 250-7339

Carevec Étterem és Hotel Rila1097 Bp., Vágóhíd u. 62.tel.: 216-1797 és 216-1621

ПрограматаБългарски културен дом

•• ProgramBolgár Mûvelôdési Ház

•• k ö z é r d e k û c í m e k

7., szerda 17.00 Malko Teatro - Színházi Mûhely14., szerda 18.00 Filmklub – Mera szpored mera II. rész21., szerda 18.00 Irodalmi kávéház 28., szerda 18.00 Alkotók klubja

1, сряда 17.00 Малко театро – Театрално ателие

8, сряда 18.00 Киноклуб „Мера според мера” 2-ра част

15, сряда 17.00 Литературно кафене

22, сряда 18.00 Творчески клуб

в а ж н и а д р е с и

2., szerda 17.00 Malko Teatro - Színházi Mûhely5, szombat 10.30 Tanévnyitó a Bolgár Nyelvoktató Kisebbségi Iskolában9., szerda 18.00 Filmklub – Mera szpored mera I. rész16., szerda 18.00 Irodalmi kávéház 23. szerda 18.00 Alkotók klubja30. szerda 18.00 Néprajzi klub

•• 2 0 0 9 . s z e p t e m b e rм е с е ц с е п т е м в р и 2 0 0 9 г .

Állandó programok

péntek 18.00Bolgárnéptánc-oktatás

vasárnap 10.00-12.00Játszóház gyerekeknek

minden hónap elsô szerdája, 10.00

NyugdíjasklubA rendezôk a mûsorváltoztatás jogát fenntartják. Az aktuális programról tájékozódjon a www.bolgarok.hu weboldalonОрганизаторите си запазват правото за промени в програмата. За актуалните събития можете да се информирате на www.bolgarok.hu

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

----

----

----

----

----

- A Bolgár Országos Önkormányzat

(1093 Budapest, Lónyay u. 41) kiadványa

Szerkesztôbizottság: Genát Andrea (fôszerkesztô),

Kjoszeva Szvetla, Tyutyunkov Mónika

Felelôs kiadó: Muszev Dancso

B o l g á r

HIREKВ Е С Т ИБългарски Издание на Българското репуб ликанско

самоуправление, 1093 Будапеща, ул. Лоняи 41Редакция: Андреа Генат (главен редактор),Моника Тютюнкова, Светла КьосеваОтговорен издател: Данчо Мусев

Издава се с подкрепата на Фонда за национални и етнически малцинства вУнгария, СБС и на Българските самоуправления в IV, V, VIII, IX, XIII, XIV, XV, XVIII, XXI и XXIII район на Будапеща и във Фелшьожолца, Печ, Сегед, Халастелек, Дунахарасти, Дуна кеси, Лорев, Мишколц, Дебрецен, Сигетсент миклош, Ерд и Естергом.

Megjelenik a Magyarországi Nemzeti és Etnikai Kisebbségekért Közalapítvány, a FBÖ és a IV,

V., VIII., IX., XIII., XIV., XV., XVIII., XXI. és XXIII. kerületi, valamint a Felsôzsolcai, a Pécsi, a Sze gedi,

a Halász telki, a Duna haraszti, a Dunakeszi, a Lórévi, a Mis kolci, a Debreceni, a Sziget szent -

miklósi, az Érdi és az Esztergomi Bolgár Kisebbségi Önkormányzat támogatásával.

ISSN 14163098 MS Mester Stúdió, Globe Print Nyomda

ок

то

мв

ри

••o

któ

be

r