IX. ИЗСЛЕДВАНЕ ПО КЛЮЧОВИ ТЕМИ - bfu.bg · PDF fileСлед това ще се направи семантичен анализ на темите, които

БСУ

716

IX. ИЗСЛЕДВАНЕ ПО КЛЮЧОВИ ТЕМИ

1.0. ТЕМА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

1.1. Количествен и социолингвистичен анализ на темата Европейски съюз на страниците на българските вестници

За обосновка на настоящите емпирични данни се използва теорията за дневния ред на новините, публикувана в книгата на Тодор Петев „Теории за масовата комуникация”. През 1972 година Максуел Маккомс и Доналд Шоу издигат хипотезата, че медиите определят най-важните въпроси на деня в общественото съзнание. Те въвеждат понятието „пуб-личен дневен ред”.

Идеята излиза извън рамките на тогава доминиращата концепция за ограничените ефекти, отчитаща, че влиянията от медиите зависят от реципиента и неговата социална среда. Маккомс и Шоу проверяват ем-пирично хипотезата, че благодарение на всекидневните контакти и под-бора на новините медиите влияят върху това как аудиторията възприема важните въпроси на деня. Съществува причинна връзка между действие-то на масмедиите и поведението на различните публики.

Автентичната теза за формиране на дневния ред е следната: „Чрез избора и представянето на новините редакторите, новинарският екип и говорителите имат важна роля при оформяне на политическата реалност. Читателите научават не само за дадена тема, но и каква тежест се прида-ва на темата от количеството информация при представяне на новината и нейното място... Масмедиите определят важните проблеми – медиите определят „дневния ред” на кампанията.” (McCombs and Shaw, 1972, стр. 176)

Теорията за определяне на дневния ред има практически основания: масмедиите не могат самостоятелно да осигурят желания ефект, но те създават дневен ред от въпроси, в рамките на които публиката може/ трябва да се произнесе. За какво да мислят, публиките са информирани. Средствата са разнообразни – размер на заглавията, подзаглавия, мяс-тото на вестникарската страница, рубрика, снимка от мястото на събити-ето, шрифт, фотоилюстрации, мястото и времето, заделено в новинар-ските емисии. Тези ключове на електронните и печатните медии помагат на аудиторията да избира, разбира и възприема своите новинарски теми, своите информационни приоритети. Аудиторията сама да изведе на чел-но място ограничен брой новинарски теми. Очебийността и значимостта на новините изглеждат решаващи фактори при информационния избор.

Теорията за формиране на дневния ред се основава върху разбира-нето, че хората научават начини на мислене и действие в своята комуни-кативна среда и чрез нея. Така се търси връзка на резултати от сондажи на общественото мнение с анализи на съдържанието на масмедии и кон-такти с близки и познати (междуличностни канали за общуване).

ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ” – МОН

717

Чрез количествения анализ ще се разкрие значението, което журна-листите отдават на темата „Европейски съюз”. Дневният ред на общест-вото по отношение на ЕС може да се измери чрез броя на текстовете, публикувани по темата. Ще се установи „тежестта”, която журналистите отдават на темата, обект на изследване, и чрез която влияят на обществе-ното мнение. Честотата на публикации дава възможност да се идентифи-цира степента на значимост на темата „Европейски съюз” за обществото. Може да се предположи, че в началото, след присъединяването на България към Европейския съюз, явлението е ново, непознато и предпо-лага по-солидно разработване, което експлицира в количеството тексто-ве. Дали това предположение ще се потвърди, ще се установи след на-правеното емпирично социологическо изследване. Изследването на го-лям брой текстове ще покаже в каква степен количествените променливи са чувствителни към социалните променливи. Членството на България в Европейския съюз променя социалния фон, което се отразява на страни-ците на българските вестници. Социалните промени – членството на България в Европейския съюз – водят до изменения в броя публикации, което кореспондира с представата за значението, което се отдава на те-мата „Европейски съюз” и нейната роля в обществото.

Ще се направи изследване по количествен метод на вестниците: „24 часа”, „Труд”, „Дневник”, „Дума”, „Монитор”, „Новинар”, „Експрес” за период от шест години – от 2007 г. до 2012 г. Изследването не е извад-ково, а представително. Ще се направи макроанализ по отношение на броя статии, посветени на темата „Европейски съюз”. Обработката на цифровите данни включва преброяване на идентифицираните публика-ции по темата и сравняване на цифрите с различни периоди на изследва-нето и различни видове вестници. Значимостта на цифрите предполага боравене и аргументация с факти. Използва се статистически метод на едномерното разпределение.

Ценността на количествения метод се състои в това, че той дава точна, обективна, реална и цялостна представа за състоянието на журна-листическия интерес по темата „Европейски съюз”, разкрива значението, което комуникаторът отдава на този проблем. Чрез метода се създава обективна картина, цел на всяка наука. Дава се детайлна представа за социалния фон, който вестникът създава по отношение на темата. Извад-ковото изследване крие потенциал за отчитане на грешки, донякъде из-кривява, а логично следствие е и да манипулира данните. При настоящо-то изследване се отчита всяка единица, което е принос в създаването на реална, оценъчно ненатоварена картина. Фактологичната, описателна и констативна по своя характер информация, която предпоставя методът, дава възможност да се обхванат 100% от изследваните единици. Когато фактите са налице, това дава възможност за качествена интерпретация. Данните сами по себе си също са ценни, защото те са база и отправна точка за по-нататъшни изследвания.

БСУ

718

След това ще се направи семантичен анализ на темите, които се експлицират през първия ден от влизането на България в ЕС. Чрез контент-анализ ще се установи дневният ред на новините в първия брой на вестник „24 часа” от 2007 г. и 2012 г., както и в първия брой на в. „Дневник” от 2007 г. и 2011 г. Така ще се получи представа за еволю-цията, която претърпява темата през изследвания период.

Количествен анализ на в. „24 часа”. Прави впечатление, че през януари, февруари и март 2007 г. броят на публикациите, посветени на те-мата „Европейски съюз”, многократно надвишава – от два до десет пъти – тези за същите месеци от 2008 г. и 2009 г. Това се обяснява с факта, че България току-що се е присъединила към ЕС. Събитието е актуално и аудиторията има голям интерес към него. През месец април стойностите се сравнително еднакви за трите години. През май 2007 г. честотата на статиите надвишава с два и три пъти тези от 2008 г. и 2009 г. През юни стойностите и през трите години са почти еднакви с леко завишение – от два до три пъти – към средата на месеца на 2007 г. През първата декада на юли честотата за трите години е подобна, повишение – до два пъти през 2007 г. – се наблюдава до края на месеца. От август до декември данните за трите години са балансирани. От 2010 г. до 2012 г. от януари до декември месец в. „24 часа” публикува приблизително еднакъв брой статии.

От месечното разпределение на публикациите във в. „24 часа” за 2007 г. (таблица 1) става ясно, че в първият месец публикациите са два пъти повече от тези в последния месец на годината. Пикът е през януари, като постепенно с времето намаляват. Това показва степента на интерес към темата както от страна на журналистите, така и от страна на аудиторията.

Таблица № 1

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 Месец Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Януари 491 198 190 172 120 172 Февруари 346 230 162 174 148 197 Март 340 171 183 152 174 189 Април 247 184 191 129 169 126 Май 319 166 163 157 201 192 Юни 295 137 190 124 180 188 Юли 251 200 135 129 163 178 Август 151 165 78 105 100 129 Септември 167 171 118 156 159 160 Октомври 248 185 155 144 172 182 Ноември 186 170 148 164 208 158 Декември 159 168 162 125 178 132


719

За 2008 г. публикациите са сравнително равномерно разпределени – варират от 137 (юни) до 230 (февруари).

За 2009 г. минимумът материали по темата е близо два пъти по-малък отколкото минимума за 2008 г. – 78 броя за август. А максимумът е около 190 текста (януари, април, юни).

През 2010 г. публикациите са сравнително балансирано разпределе-ни. Варират от 174 (февруари) от 105 (август). Януари и февруари показ-ват най-големи стойности, а летните месеци, когато институциите са в почивка – показват минимални стойности.

Обратно на тенденцията през първите години на изследването през зимните месеци да се отчитат по-високи стойности през 2011 г. в този период се забелязват по-малко публикации. Пикът е през май – 201 броя – и ноември – 208 броя. Минимумът отново е през август – 100 броя.

През 2012 г. няма голяма разлика в броя на публикациите. Варират от 126 (април) до 197 (февруари).

Количествен анализ на в. „Труд”

При в. „Труд” наблюдаваме аналогична на в. „24 часа” картина. Средноаритметичната стойност през януари 2007 г. е 15 статии на ден. През същия период за 2008 г. средноаритметичната стойност е 6 мате-риала на ден, а за 2009 г. – 8. Данните потвърждават еуфорията и засиле-ния интерес на журналистите (респективно на читателите) към приема-нето на страната в ЕС.

През февруари 2007 г. средната стойност е 11 публикации на ден, за 2008 г. – 7, а за 2009 г. – 6. За март 2007 г. средната стойност е 12 публи-кации на ден, за 2008 г. – 6, а за 2009 г. – 7. През април месец данните за трите години са приблизително еднакви, с малки изключения в средата на периода през 2007 г., когато се отчита леко повишение. Подобна е картината за май и юни. През юли и август 2007 г. – 2008 г. са по-високи честотите на публикуване спрямо 2009 г. От септември до декември стойностите за трите години се уеднаквяват.

За разлика от предходния период на изследване, от 2010 г. до 2012 г. тенденцията е към уеднаквяване на данните. През януари 2010 г. средната стойност е 7 публикации на ден, 2011 г. – 5, 2012 г. – 7. През февруари, април, май, юни, юли, август положението е същото. През март, септември и декември даже имаме леко увеличение за 2011г. спря-мо 2010 г. – факт, който досега не се е наблюдавал нито при в. „Труд”, нито при в. „24 часа”. За октомври резултатите са следните: през 2010 г. има средно 5 публикации на ден, 2011 г. – 7, 2012 г. – 8. Отново наблю-даваме противоположна на предходните случаи тенденция – с течение на годините относителният дял на публикациите, посветени на ЕС нараст-ва, а не намалява. Изследването на този тригодишен период препотвърж-дава тази нова посока на количествено развитие. Ноември 2010 г. пред-лага средно 6 публикации на ден, 2011 г. – 7, 2012 г. – 8.

БСУ

720

Аналогично на в. „24 часа” в. „Труд” реализира най-много мате-риали по темата „Европейски съюз” от януари до март 2007 г. Почти през цялата година се наблюдават високи стойности. Спад има за вто-рото шестмесечие.


За 2008 г. два поредни месеца дават амплитудната разлика. Пикът е

през юли 222 материала, а най-ниска стойност има през юни – 131. Това явление може да се тълкува като изключение.

2009 г. потвърждава тенденцията както от предходните години, така и сравнимо с в. „24 часа” – през зимата да има най-много публикации, посветени на темата „Европейски съюз”. 84 броя е минимумът през август.

От таблицата за 2010 г. се вижда равномерното разпределение на броя публикации. Само през първите два месеца от годината има леко повишение. През останалото време варират от 148 до 176.

Резултатите за 2011 г. могат да се приемат като изключение. Последните три месеца (а не първите) от годината показват най-високи стойности.

Пиковете през 2012 г. са през месеците март, юни, октомври и ноември (виж таблица 12 – месечно разпределение на публикациите във в. „Труд” за 2012 г.).

Съпоставката между в. „24 часа” и в. „Труд” показва, че във в. „Труд” има повече публикации по темата за Европейския съюз.

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 Месец Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Януари 444 192 230 213 149 196 Февруари 314 212 172 189 156 180 Март 357 188 203 154 205 241 Април 250 198 174 164 165 153 Май 302 161 150 164 178 221 Юни 236 131 165 155 197 239 Юли 234 222 138 148 192 217 Август 149 196 84 146 155 188 Септември 170 201 138 156 200 222 Октомври 227 188 161 156 231 255 Ноември 195 176 174 176 217 235 Декември 171 179 187 152 236 150


721

Таблица 3

В. „Дневник” излиза пет дни в седмицата. Този вестник, както и

в. „Капитал”, предлагат на аудиторията по задълбочени и аналитични статии. Може да се направи паралел между двата вестника по стил на списване. Количественият анализ на в. „Капитал” е направен в предход-на публикация. А в настоящата ще се представят данни от в. „Дневник”. Сравнителен анализ по количествен признак между в. „Дневник” и в. „Капитал” не може да се направи, тъй като единият е ежедневник, а другият – седмичник.

Общата тенденция през 2007 г. броят на статиите да надвишава значително тези през 2008 г. и 2009 г. се наблюдава и при в. „Дневник”. Това важи с най-голяма сила от месеците януари до юли включително. За август, с малки изключения, данните са почти едни и същи за трите години. През септември 2007 г. средно има по 10 публикации на ден, за същия месец 2008 г. – 9 материала на ден, а за 2009 г. – 6. С напредване на темпоралния период относителният дял на текстовете намалява. Еуфорията от приемането на България в ЕС е отминала. От октомври до декември 2007 г. данните леко надвишават тези от 2008 г., но като цяло са приблизително еднакви. В края на периода – 2009 г. – текстовете, посветени на ЕС, намаляват. Това явление е обяснимо и трайно като тен-денция и в другите ежедневници. Темата „Европейски съюз” е позагуби-ла актуалността си.

В. „Дневник” приключва своето издаване в печатен вариант на 28.10.2011 г. След този период започва да съществува само като онлайн издание.

За 2010 г. И 2011 г. честотата на публикациите е равна. Като цяло броят им значително намалява спрямо предходния период. В публичния дневен ред място заемат други теми.

На таблица 15 е изобразено месечното разпределение на публика-циите във в. „Дневник” за 2007 г. През първото шестмесечие броят на публикациите е значително по-висок от второто шестмесечие. Аналогич-но на другите два разглеждани ежедневника в. „Дневник” публикува в зимните месеци най-много материали – 407, 411, 390 съответно за януари, февруари, март.

„24 часа” „Труд” Година Общ брой публ. Общ брой публ. 2007 3200 3049 2008 2145 2244 2009 1875 1976 2010 1731 1973 2011 1972 2281 2012 2003 2497 ОБЩО: 12 926 14 020

БСУ

722


През 2008 г. пикът отново е през зимата – 235, 210, 221 статии

съответно от януари до март. Първите седем месеца от 2009 г. са с по-високи стойности (достигат

до 187 материала през юни) от второто полугодие. Няма резки амплитуди през 2010 г. Балансирано и равномерно са

публикувани журналистическите материали. Те варират от 168 до 121 (таблица 18 – месечно разпределение на публикациите във в. „Дневник” за 2010 г.).

Картината през 2011 г. е подобна на тази от 2010 г. Пикът е 188 ста-тии през юни, а най-малко материали има през август – 122.

В Таблица 4 се виждат месечните разпределения на в. „Дневник” от 2007 г. до 2011 г. Значително по-голямо количество публикации, посве-тени на темата „Европейски съюз” има през 2007 г. и първите три месеца на 2008 г. След този темпорален отрязък статиите не надвишават 200 броя за месец.

Годишното разпределение на публикациите във в. „Дневник” (таблица 20) потвърждава резултатите от месечното разпределение. Солидна преднина се наблюдава през 2007 г. – 3330 броя. След това ста-тиите постепенно намаляват и достигат до повече от два пъти по-малко в края на изследвания период – 1499 броя.

В. „Дума”. Също както в предходните вестници, в. „Дума” публи-кува най-много статии през първото шестмесечие на 2007 г. Те значи-телно надвишават тези през 2008, 2009, 2010 г. В тези години стойнос-тите са двуцифрени числа, а през 2011 г. и 2012 г. – трицифрени. Най-ниският брой материали е през декември 2007 г. – 44, а най-високият – през януари същата година – 321.

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. Месец Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Януари 407 235 184 160 160 Февруари 411 218 172 140 144 Март 390 221 182 163 164 Април 291 197 167 142 142 Май 317 153 139 133 167 Юни 320 188 187 135 188 Юли 223 183 171 149 134 Август 168 145 105 127 122 Септември 185 180 136 121 134 Октомври 233 202 130 152 144 Ноември 234 175 131 168 Декември 151 166 135 147 ОБЩО: 3330 2263 1839 1737 1499


723


От таблица 5 се забелязва, че във в. „Дума” за 2012 г. има най-много

публикации – 2139, следвани от 2007 г. – 2086, 2011 г. – 1884. Най-малко са през 2008 г. – 410, което е пет пъти по-малко от най-високата стойност.

В. „Монитор” потвърждава тенденцията на останалите ежедневни-

ци. През първото шестмесечие от приемането на България в ЕС статиите преобладават. Те са почти два пъти повече от тези в останалите месеци и години. Най-много публикации по разглежданата тема има през януари 2007 г. – 371, а най-малко – през август 2009 г. – 81.

През първата година след приемането на България в ЕС статиите преобладават спрямо останалите години. Те са 2406 броя през 2007 г., 1857 – през 2008 г., като постепенно в годините намаляват.


2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. Месец Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Бр. публ. Януари 321 35 103 79 128 169 Февруари 224 27 34 85 141 199 Март 237 29 50 95 169 176 Април 197 26 36 77 157 138 Май 228 25 68 76 139 173 Юни 207 50 105 96 189 194 Юли 151 47 72 111 146 170 Август 116 33 58 89 155 149 Септември 104 33 76 90 146 187 Октомври 143 30 91 142 169 232 Ноември 114 25 66 160 191 197 Декември 44 50 94 140 154 155 ОБЩО 2089 410 853 1240 1884 2139


БСУ

724

В. „Новинар”. Както в предходните вестници, така и във в. „Новинар” преобладават статиите през първите седем месеца на 2007 г. спрямо всички останали месеци на изследвания период. Най-много публикации има през януари 2007 г. – 218, а най-малко – 42 – през юни 2008 г.

При направения годишен обзор се вижда, че през 2007 г. статиите за ЕС значително преобладават спрямо останалите години – 1334. От 2008 г. до 2012 г. варират от 721 до 851 броя.

Таблица 7

Сравнителен анализ по количествен метод между вестниците

„24 часа”, „Труд”, „Дневник”, „Дума”, „Експрес”, „Монитор”, „Новинар”, „Капитал”

През януари 2007 г. в. „24 часа” има най-много публикации – 491 броя – спрямо всички останали вестници. Следван е от в. „Труд” – с 444, в. „Дневник” – 407, в. „Монитор” – 371, политическия в. „Дума” – 321, в. „Новинар” – 218 и в. „Капитал” – 157.

През февруари 2007 г. в. „Дневник” предоставя на читателите най-много журналистически материали – 411, следван от в. „24 часа” – 346 и в. „Труд” – 314, следват в. „Монитор”, в. „Труд” – 357 и в. „24 часа” – 340. През април класацията по низходящ ред е същата. През май месец най-много публикации има в. „24 часа” – 319, следван от в. „Дневник” – 317 и в. „Труд” – 302. Юни месец дублира подредбата на вестниците по низходящ ред като през май.

През юли статиите на в. „24 часа” преобладават спрямо всички ос-танали разглеждани вестници, следвани от в. „Труд” и в. „Дневник”.

През август материалите са значително намалели – с около сто по-малко от предходния месец. През октомври нараства техният брой –



725

става 248 за в. „24 часа”, 233 – за в. „Дневник”, 227 – за в. „Труд”. През ноември най-много текстове представя в. „Дневник” – 234, следван от в. „Труд” – 195 и в. „24 часа” – 186. През декември наблюдаваме значител-но занижение на публикациите – 171 за в. „Труд”, 159 за в. „24 часа”, 151 за в. „Дневник”, 123 за в. „Монитор”.

За 2008 г. най-много публикации през януари представя в. „Дневник” – 235 броя, следван от в. „24 часа” – 198, и в. „Труд” – 192, в. „Монитор” – 150. Много по-слабо представена е темата „Европейски съюз” на страниците на в. „Новинар” – 64 броя, в. „Капитал” – 55, в. „Дума” – 35, в. „Експрес” – 9. За дванадесетте месеца в. „24 часа”, в. „Труд”, в. „Монитор” и в. „Дневник” публикуват над 100 статии по те-мата, а останалите разглеждани вестници – в лицето на в. „Новинар”, в. „Капитал”, в. „Дума” и в. „Експрес” – публикуват много по-малко материали. Разликата между двете групи вестници в броя на текстовете е драстична.

За целия разглеждан период най-много статии отпечатва в. „24 часа” през февруари – 230; а най-малко в. „Експрес” през април – 8.

За 2009 г. януари в. „Труд” публикува най-много материали по темата „Европейски съюз” – 230, следван от в. „24 часа” – 190, в. „Дневник” – 184, в. „Монитор” – 172, в. „Новинар” –128, в. „Дума” – 103, в. „Капитал” – 59, в. „Експрес” – 40.

През февруари тенденцията е подобна на януари: в. „Труд” и в. „Дневник” предлагат по 172 материала, в. „24 часа” и в. „Монитор” – 162, в. „Новинар” – 84. От март до май тенденцията е приблизително същата. През юни прави впечатление, че партийният в. „Дума” предлага повече от обичайното публикации – 105. През август само в. „Дневник” публикува повече от 100 текста. През останалите месеци до края на годината се наблюдава същата тенденция като в началото на годината водещи по брой публикации (подредени по низходящ ред) са в. „Труд”, в. „24 часа”, в. „Дневник”, в. „Монитор”, в. „Дума”, в. „Новинар”, в. „Капитал” и в. „Експрес”.

2010 г. и 2011 г. преповтарят тенденциите от предходните години. За 2012 г. най-много публикации предлага в. „Труд” – достигат до

241 (март); в. „Дума” и в. „24 часа” предлагат приблизително еднакъв брой материали; съвсем малко по-ниски стойности има за в. „Монитор”. В. „Новинар” публикува най-малко – от 38 (април) до 87 (юни).

През 2007 г. най-много публикации по темата „Европейски съюз” предлага в. „Дневник” – 3330 броя, следван от в. „24 часа” – 3200, в. „Труд” – 3049, в. „Монитор” – 2406, в. „Дума” – 2086, в. „Новинар” – 1334, в. „Капитал” – 1193 и в. „Експрес” – 27 (таблица 35).

За 2008 г. лидерите по низходящ ред са както следва: в. „Дневник” – 2263, в. „Труд” – 2244, в. „24 часа” – 2145, в. „Монитор” – 1857, в. „Капитал” – 843, в. „Новинар” – 774, в. „Дума” - 410, в. „Експрес” – 179.

БСУ

726

През 2009 г. най-много публикации има в. „Труд” – 1976, следван от в. „24 часа” – 1875, в. „Дневник” – 1839, в. „Монитор” – 1669, в. „Дума” – 853, в. „Новинар” – 851, в. „Капитал” – 669 и в. „Експрес” – 276.

През 2010 г. отново водещи вестници са: в. „Труд” с 1973 броя, в. „Дневник” – 1737, в. „Монитор” – 1733, в. „24 часа” – 1731, в. „Дума” – 1240, в. „Новинар” – 729, в. „Капитал” – 665, в. „Експрес” – 21.

За 2011 г. в. „Труд” води с 2281 статии, следван от в. „24 часа” с 1972, в. „Дума” надминава по брой публикации в. „Дневник” – 1884, в. „Монитор” – също – 1779. Това се дължи на факта, че в. „Дневник” изли-за като печатно издание до октомври 2011 г. с 1499 текста; в. „Новинар” – 721, в. „Капитал” – 575, в. „Експрес” – 21.

През 2012 г. отново в. „Труд” доминира с 2497 материала, следван от в. „Дума” с 2139, в. „24 часа” с 2003, в. „Монитор” – 1804, в. „Новинар” – 749.

Прави впечатление, че за 2012 г. в. „Дума” за първи път изпреварва по брой материали в. „24 часа”.

Годишното разпределение на общия брой публикации е представе-но в Таблица № 8.

Таблица 8 Година 24 часа Труд ДневникДума Експрес МониторНовинар Капитал

2007 3200 3049 3330 2086 27 2406 1334 1193 2008 2145 2244 2263 410 179 1857 774 843 2009 1875 1976 1839 853 276 1669 851 669 2010 1731 1973 1737 1240 21 1733 729 665 2011 1972 2281 1499 1884 21 1779 721 575 2012 2003 2497 2139 1804 749

Семантичен анализ. Ще се направи семантичен анализ на темите,

които експлицират през първия ден от влизането на България в ЕС. Този първи брой на в. „24 часа” от 3.01.2007 г. съдържа най-много публика-ции – 36, посветени на темата „Европейски съюз” спрямо всички остана-ли броеве от 2007 г. до 2012 г. Чрез контент-анализ ще се установи днев-ния ред на новините.

Най-общо статиите могат да се разделят на следните теми: Вътрешнополитически въпроси, общо 25 публикации Статиите, в които се наблюдава положителна конотация от при-

съединяването на България към ЕС, са 15 на брой. Заглавията и по-важните цитати имат следното съдържание: Европолитици се изсипаха за половин ден у нас: „Вие не сте

сами”, заяви Оли Рен (еврокомисарят по разширяването) и обеща


727

пълната подкрепа на ЕС за делото в Либия. Той призова да продължим реформите, като припомни поговорката „От седене – нищо, от ходене – нещо”.

Джефри ван Орден: „Надявам се присъединяването да е от дълго-трайна полза за страната ви. Смятам, че България също ще допринесе за благото на ЕС. Надявам се също България да спомогне за промяна на посоката, в която съюзът върви в момента.

Наистина бе подета много очерняща кампания срещу двете стра-ни)... тук пристигнаха много журналисти, които се опитваха да открият „черни” истории за страната ви... Ако нещата се развиват добре, смятам, че след около година тези ограничения ще бъдат вдиг-нати. Има много българи, които вече са се интегрирали в Европа.... Факт е, че в европейските страни вече живеят хиляди българи (по повод кампания срещу България и Румъния в британската преса)

Жак Ширак: „Добре дошли, скъпи европейски съграждани!”/ „С приемането ви старите разделения на нашия континент най-сетне изчезнаха. София и Букурещ отново са европейски столици”, обяви френският президент Жак Ширак в приветствие към българите и румънците. В него той се обръща към народите на двете страни със „скъпи приятели, скъпи европейски съграждани”.

Италианският премиер Романо Проди определя новото разшире-ние на ЕС като „прекрасно събитие”; „България ще участва активно”: България ще участва активно в обсъжданията на актуалните въпроси от дневния ред на ЕС, включително и тези, отнасящи се до политиката на енергийна сигурност. Това е заявил президентът Георги Първанов при срещата си с Джефри ван Орден вчера.”

Соломон Паси ще става бургазлия. Според него Евросъюзът дава най-големи възможности на най-младите, но и хората от по-средното поколение трябвало да се възползват от всички предимства на при-съединяването. Награждават всички деца, родени в първия ден на 2007-а 150 влизат в клуб „Евробебе”/ До 31 януари им правят влог за висше, ако родителите участват.

Христина Христова, евродепутат: „Образованието е най-важно за бъдещето ни в ЕС”

На хоро с румънци насред Дунав: Българи и румънци играха евро-хоро в средата на Дунав;

Премиерът ни залепи към ЕС с магнит: „Премиерът Сергей Станишев залепва картата на България към ЕС;

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер: „Завръщането ви в Европа приключи”: „Високо ценим големите усилия, които двете страни положиха от 1989-1990 г. насам, за да настроят своите политически, икономически и правни системи към стандартите на Европейския съюз... С присъединяването си към ЕС тези две страни завършват своето „завръщане” в Европа, което започна с падането на

БСУ

728

желязната завеса. Това е радостно събитие за България и Румъния и за всички нас в 25-те страни, които те ще имат за партньори.”

Статиите с неутрална конотация спрямо влизането на България в ЕС са 5 на брой. Някои от заглавията и по-важните цитати имат следната семантика:

Промяна: От 1 януари новините от Европейския съюз вече са вътрешни новини за България. Не са международни. Решенията на Брюксел, на София и другите столици от Евросъюза, които засягат ЕС, са новина за европейските граждани. Затова читателите на „24 часа” ще ги научават – такива, каквито са, защото те ще се отра-зяват пряко на живота, доходите, кариерата, бъдещето им.

Пазим с хеликоптери границата на ЕС: Със средства от ЕС ще охраняваме с хеликоптери и с малки и бързи кораби синята и зелената граници.

Тирове блокирани на границата с Турция, нямат визи Пушенето става мръсна дума в Европа/Ирландия и Италия са най-

строги в забраните, Австрия и Швейцария още умуват/ Все повече европейски страни приемат закони, с които гонят пушачите от офиси и заведения

Статиите с негативно внушение са 5 на брой. Някои от заглавията по-важните цитати имат следния смисъл:

Борисов провокира нов дебат за ІІІ и ІV блок на АЕЦ/ От спи-рането им губим по половин милиард годишно: „Трябва да покажем като нация, че чакаме компенсации”, отсече Борисов... За отварянето на III и IV блок Борисов разчита на подкрепата на евродесницата... „Европейският парламент допусна грешка, като настоя за закриване на двата блока”, призна вчера Ван Орден.

Ще успеем с общи усилия: Европа се намира в труден етап. Намаля доверието на хората в ЕС. Днес вече не са достатъчни аргументите от миналото. Гражданите очакват да обясним точно конкретните преимущества на европейската политика във всеки отделен случай. Отново и отново трябва да мотивираме необходимостта от обща европейска политика....

Редакционни/ трезво в Евросъюза: Защото трябва да сме с бистър ум на входа на клуба на богатите, защото там не ни чакат с 30-годишно уиски. Шампанското и фойерверките бяха дотук. Сега е време да се огледаме на трезва глава...

Българи протестират за здравни осигуровки: В първия работен ден на 2007 г. в Европейския парламент е внесена петиция от български граждани, живеещи в чужбина, които се водят длъжници за здравни осигуровки в България... Протестът е срещу факта, че стотици хиляди български и европейски граждани са се осигурявали здравно в чужбина, но се явяват длъжници на българската държава за периода 2000-2007.


729

Втората по тежест тема е свързана с външната политика. Има 4 публикации. Една от тях дава оптимистични прогнози, други две са с неутрална, обективна насоченост, налична е една с негативно внушение. Ето и някои от заглавията и по-важните цитати по реда на изброяване на контекстите:

Германия стана новият шеф на ЕС/Берлин обещава да се бори за сестрите в Либия: Германците печелят повече, отколкото губят от всяко разширение, така че би трябвало да се радват от влизането на България и Румъния в ЕС, анализират медиите... В новогодишното си обръщение канцлерката Ангела Меркел заяви: „Само обединена Европа може да се справи с предизвикателствата на глобализацията, насилие-то, терора и войната. Разпокъсана Европа е обречена на провал. Заедно ще успеем!”...;

36 часа след влизането ни в ЕС евродепутат, номиниран от читателите за „Достоен българин на 2006 г.”, гостува в редакцията/ Късмет, България!, пожела Ван Орден чрез в. „24 часа”, 40 минути отговаря на въпроси и написа собственоръчно послание на стената: „Джефри ван Орден – британецът, който е докладчик за България в Европарламента.

Културната тематика се засяга в 2 материала със следните загла-вия: Божков показва антиките си в Европарламента/Изложбата се казва „Великолепието на България”; Божидар Димитров пръв иска бариерата от Кулата/ Тя е пазила национална граница, е аргументът на директора на НИМ

Икономиката заема централно място само в една публикация: Мартин Щауб: Инициативата ви е най-добрата реклама за България/ БТК и „Вивател” са готови да предложат нови услуги и цени на або-натите, твърди шефът на телекома”: „Сега страната ви предприема важната стъпка, ставайки член на ЕС. Това е най-добрият подарък за България, тъй като ще има нови възможности да се развива. Но заедно с това се поема и една голяма отговорност.”

Нека обобщим темите – близо 70% са свързани с вътрешната поли-тика, от тях 60% са с положително внушение и по една пета част с неут-рално и негативно звучене. По 11% дял се разпределят на външнополи-тическата тематика и либийския въпрос; 6% – култура и 3% – икономика.

Типично в стила на в. „24 часа” преобладават информативните текс-тове – 72%; на интерпретативния дискурс принадлежат 11% от материа-лите, а 17% са интервютата. По този начин се потвърждава правилото, че във вестника преобладават фактологични, а не аналитични, задълбочени статии.

За да направим сравнение между дневния ред на новините, отнася-щи се до ЕС в началото и края на изследвания период, се наложи да направим контент-анализ на в. „24 часа” за 2012 г., бр.1 от 3.01.

БСУ

730

Прави впечатление, че броят на публикациите е девет пъти по-ма-лък от този през 2007 г. Засегнатите теми са следните:

вътрешна политика – 1, статията е с неутрален контекст и със заглавие Според предоставена на „24 часа” справка за миналата година Борисов дал обяд за 5310 лв. в чест на Дилма/ Общо 60 000 лв. струват гощавките на премиерските гости от чужбина

култура – 1, със заглавие 2011 г.: десетте най-забележителни ис-тории в света на технологиите/Хакери, революции чрез интернет, па-тентни войни разтърсиха планетата

икономика – 2, със заглавия и по-важни цитати: Лични/ ДДС надолу с 1 % не вдига икономиката/Но пък ниските

ставки привличат по-малко измамници: „Иначе е добре да имаме най-ниските оборотни данъци в икономическата общност, в която участ-ваме – ЕС. Мисля така, защото самият механизъм, по който работи ДДС в ЕС, насочва крадците на ДДС към държавите, в които стой-ността му е най-висока”; Ако съберем с 1 милиард повече, вдигаме всички доходи/Свикнал съм да казвам каквото мисля за правилно. От време на време ми създава проблеми, но дългосрочно печеля.

Като жанр материалите се разпределят по следния начин: информа-ция – 1, коментар/анализ – 2, интервю –1.

Като извод се налага фактът, че в края на изследвания период за съ-щия месец януари интересът на един от най-масовите всекидневници „24 часа” към темата „Европейски съюз” е значително занижен.

Ще се направи и семантичен анализ на в. „Дневник”, чийто стил на списване и комуникационна политика са по-различни от тези на в. „24 часа”. Общият брой на публикациите е 32. Те са разпределени между следните теми:

Вътрешна политика. Статиите с положителна конотация са 4 и имат следните заглавия и по-важни цитати: Русе и Гюргево се сляха за един ден

Историческото приемане на България в ЕС беше белязано от грандиозни празненства в цялата страна

Какви поздравления получиха българите: Това е голямо истори-ческо постижение... Бъдете добре дошли в Европа, която винаги е била ваша... Днес се сбъдна една мечта.

В ЕС може да сте грозното пате, превърнало се в красив лебед: „В Европейския съюз няма втора и трета категория членове, има просто членове... Дания от самото начало подкрепяше кандидатурата на България за Европейския съюз... много ми е приятно да видя днес България като част от европейското семейство. Убеден съм, че в дългосрочен план то ще е от полза за България, така както е от полза за всички останали членове на ЕС.”


731

Статиите с неутрална конотация са 4: Местни избори под знака на ЕС/ Според „Алфа рисърч” обаче,

макар България да влиза в ЕС с по-ниски от европейските доходи и умерено оптимистични оценки, ако страната запази темповете на растеж и икономически напредък за поне още 6-7 години, има шансове значително да се доближи по икономически показатели до страните от ЕС... евротемата, която доминира и през изминалата година.”

Родните власти и абракадабрата на комитологията/ Как българ-ските институции ще участват във взимането на решения в ЕС

В 29 центъра ще се издават здравни карти за ЕС Сигурността на храните – главен приоритет на ЕС/Съюзът

финансира с 850 млн. евро над 170 научни изследвания Има само една статия с негативно внушение: Петиция в Европар-

ламента срещу здравните вноски/ Справедливост – само от вън; Ден след като България стана член на Европейския съюз българи, живеещи в чужбина, внесоха петиция в европарламента, Европейската комисия и омбудсмана на ЕС срещу дължимите със стара дата здравноосигури-телни вноски.

Статиите на външнополитическа тематика са 5: Германското председателство на ЕС започна с едно знаково съби-

тие за целия съюз – приемането на България и Румъния, с което ус-пешно приключи петото, най-голямото разширяване в историята на съюза, което стартира с влизането на 10 страни от Централна и Източна Европа през 2004 г... Най-амбициозната цел на Германия обаче си остава съживяването на проекта за европейска конституция, който изпадна в задънена улица, след като в средата на 2005 г. французи и холандци казаха „не” на референдумите за ратифициране на текста.

Добрите времена за европейските земеделци свършват Култура: Образование /Предстои официалното представяне на

Седмата рамкова програма”; „Част от колекцията на Васил Божков гостува в Брюксел

Икономика: Европарите - основното предизвикателство на 2007/ Новите играчи и политическото недоверие остават проблем за стари-те партии”; „Увеличението на богатството и доходите на българите вече ще зависи все повече и от европарите, които ще се превърнат в един от основните двигатели на икономическия ръст в страната, ко-ментират анализатори”

Икономиката ще расте по-бързо Защитата на потребителите остана само на книга/ Сдружения-

та им настояват за повече внимание; Здравните вноски породиха първия европейски протест/ Българи

от чужбина настояват за опрощаване на дълговете им; Българите,

БСУ

732

които живеят в чужбина, не искат да плащат старите си задължения към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Класовете за стаж засега остават 2007-а: Недостигът на кадри продължава/ Очаква се миграция на

работна ръка към новите в ЕС; През новата 2007 г. недостигът на кадри в различни сфери в българската икономика ще се задълбочи.

Централната банка: Еврооптимизмът ще ускори ръста на иконо-миката. Нарастването на кредитите ще се удържа под 20 на сто годишно. Икономическото развитие на България ще се ускори през следващото тримесечие... Двигателите на растежа са високата норма на възвращаемост на инвестициите в страната и оптимистичните очаквания, свързани с членството в Европейския съюз (ЕС).

Нека обобщим темите. Най-голям е делът на икономическата тема-тика във в. „Дневник” – 40%. Близо 30% от темите са свързани с вътреш-ната политика; от тях по 45% са с положителен и неутрален контекст, а 10% – с негативно звучене. Външната политика заема 16% от общото тематично разпределение; 13% са за култура; 3% – за либийския въпрос.

Преобладават информативните текстове – 75%; коментарите и ана-лизите са 22% от материалите и има само едно интервю. Като извод се налага становището, че преобладават фактологичните, а не аналитични текстове.

За да се прокара сравнение в публичния дневен ред на в. „Дневник”, ще се направи контент-анализ на бр.1 от 3.01.2011 г. В края на изслед-вания период общият брой публикации е 7 – т.е. близо пет пъти по-малко в сравнение със същата дата веднага след приемането на България в ЕС. По този начин се потвърждава общата тенденция, че само в началото темата „Европейски съюз” се разглежда обстойно, има солидно покритие на страниците на вестниците.

По отношение на вътрешната политика статии с положителен нюанс липсват; с неутрален са две: Над 80% от знаковите дела завършват с условна присъда или глоба/Прокуратурата предпочита да сключва споразумения, а не да внася обвинения; „Изтече първият срок за регистриране на нови за ЕС вещества.

Негативните материали са два със следните заглавия и по-важни цитати:

WikiLeaks: Според Брюксел само тоягите действат на България; Непрозрачната процедура... затваря цикъла от некомпетентност и корупция в българското правораздаване… „Как да ги накараме да се реформират, когато те самите не го искат?“ Така е озаглавен поредн-ият доклад на американската дипломация за положението в България,


733

цитиращ коментар на екипа на Европейската комисия за наблюдение на реформата в българското правораздаване и борбата с организира- ната престъпност…растящото и вече изключително разочарование на Брюксел от козметичните мерки на София в опит да получи „добър доклад“ и при положение, че се проваля в предприемането на реални реформи… „Уикилийкс“ разкри „технологията“ на меките доклади на Брюксел за България/Блъфът с „делата от обществен интерес“: ...в официален документ в прав текст са отбелязани блъфовете на прави-телството на тройната коалиция и главния прокурор Борис Велчев и опитите им да отчитат като успехи „един списък с течащи прочути дела за организирана престъпност и корупция“, непрозрачната проце-дура по назначаване на началници в съдебната система, позволяваща „подбирането на корумпирани и/ или некомпетентни съдии и прокурори за висшите съдилища, което затваря цикъла от некомпетентност и корупция в българското правораздаване...

Външнополитическата тематика е представена от 3 заглавия със следното по-важно съдържание:

Унгария оглави ЕС с амбиция, но и с вързани ръце; Будапеща неведнъж декларира, че ще подкрепи България и Румъния в стремежа им да се присъединят към „зоната без граници“ през март 2011 г. Франция и Германия обаче вече дадоха ясен сигнал, че ще затруднят из-пълнението на този приоритет, докато София и Букурещ не покажат необратим напредък в борбата с корупцията и правосъдната реформа.”

Изводи

1. Темата „Европейски съюз” има сериозно покритие на страни-

ците на разглежданите вестници. 2. През първото полугодие на 2007 г. статиите, посветени на те-

мата „Европейски съюз” във всички изследвани вестници надвишават повече от два пъти публикациите на същата тема през периода юли 2007 г. – декември 2012 г. Това показва, че интересът към темата в началото, веднага след приемането на България в ЕС, е значителен. След този период постепенно на-малява.

3. В началото на приемането на България в ЕС вестниците раз-глеждат широк тематичен спектър от проблеми. В края на из-следвания период ветрилото от теми е силно стеснено, инте-ресът към темата е снижен.

БСУ

734

1.2. Тематизации на Европейския съюз във вестниците преди и след приемането на България – сравнителна характеристика

Концептуализира се съпоставителен изследователски модел на ос-

новните тенденции в медийния език на пресата при отразяване на темата Европейски съюз в етнопсихолингвистични и социолингвистични ас-пекти чрез идентификация и сравнение. Ексцерпира се тематичен корпус от текстове за емпирично изследване и анализ.

На 14.04.1994 г. правителството на Република България заявява желание за присъединяване на страната ни към Европейския съюз. На 1.01.2007 г. това се осъществява. Въпреки многобройните изследвания върху езика на пресата след демократичните промени през 1989 г. (Виж сборниците: Властта на медиите, Ш., 2003; Медии и преход, С., 1999; Медиите и езикът, С., 1999; Българската журналистика – 160 години, С., 2006, както и Стоянов, К. Обществените промени (1989-1996) и вестни-карският език, С., 1999; Златева М. Мостове на консенсуса, С., 2008), малка част от тях анализират темата за Европейския съюз в печата преди еврочленството на България. Многозначителен факт е, че темата Европа се появява още в началото на българския печат. В първото българско списание „Любословие” Константин Фотинов пише в програмната статия „Предисловие любочитателем”, че българският народ заслужава да се нареди сред народите на „просвещената, люботрудната и прехвал-ната Европа”.

Същата идея се открива и в програмната статия на първия българ-ски вестник „Български орел” , издаден от Иван Богоров: „И ми, бълга-рете, трябва да започнем да ся усещаме като народ, който има същите правди с другите европски народи!”

Във възрожденския медиен дискурс за Европа се включва и журна-листът Ботев в своя вестник „Знаме” (бр.11,1875 г.). Той призовава народа ни, проспал всички фази на обществения европейски живот, да „заемаме от Европа това, щото не ни достига и щото е признато за полез-но на човека” (Златева 2008, стр. 139-140).

Минка Златева е един от малкото изследователи на темата Евро-пейски съюз в пресата. Още през 1994 г. тя, с група студенти, анализира публикациите от 10 всекидневника („24 часа”, „Дневен труд”, „Дума”, „Демокрация”, „Континент”, Стандарт”, „Новинар”, „Пари”, „Новини”, „ Денят”), 10 седмичника ( „168 часа”, „Жълт труд”, „Поглед”, „Култура”, „Неделен стандарт”, „Български бизнес”, „Старт”, „Ние, жените”, „КЕШ” и „Литературен вестник”), 1 специализирано списание „Европа 2001”, за периода април и май 1994 г. Резултатите са представени в доклад „Темата Европа в централния български печат – проблеми и тен-денции”, изнесен на научна конференция през 1994 г. по повод 150-годишнината на българската журналистика. В него са направени след-


735

ните изводи: „Темата Европа е представена недостатъчно... в българ-ската централна преса; по-голямата част от публикациите отразяват протоколни събития и принадлежат на информационните жанрове; липсват репортажи, статии и коментари за главните проблеми на евро-пейската политика на страната; редакционните колективи (с изключение на вестник „Стандарт”) нямат собствени концепции ...при отразяване на тази важна тема, съобразно тематичните профили на изданията си.” (Златева 2008, стр. 151).

Десет години по-късно проблемът за еврочленството на България е най-важният обществен въпрос. Минка Златева, отново с група студен-ти, провежда ново изследване на темата Европа в пресата. Анализират се 8 всекидневника („24 часа”, „Дневен труд”, „Стандарт”, „Монитор”, „Новинар”, „Дневник”, „Сега”, „Дума”) и 4 седмичника („168 часа”, „Капитал”, „Политика”, „Банкеръ”) в периода април и май 2004 г. – общо 934 информационни и интерпретативни текста. Изводите от контент-анализа представят най-често срещаните проблеми: критика към институциите за неусвояване на отпуснатите от Европейския съюз средства по предприсъединителните фондове; засилване на евроскептич-ните нагласи на българите; изискване за прозрачност на преговорния процес; изискване на ЕС за затваряне на 3-ти и 4-ти блок на Атомната електроцентрала в Козлодуй; високата цена на еврочленството. В този аспект са цитирани и медийни заглавия на коментарни текстове: „Хля-бът по-скъп заради петрола и евростандартите”, „Доходът на човек у нас е само 28 % от средния в Европейския съюз („Сега”), „България - земя за продан” („Монитор), както и характерни ключови думи: „беден”, „безра-бо-тен”, „унижен”, „беден роднина” и др.

Вестниците пишат за негативния имидж на България в ЕС заради корупция и престъпност, но не и за културните аспекти на евроинтегра-цията. Идеализирането на ЕС, характерно за 1994 г., се замества от по-реални представи в пресата през 2004 г. Вестниците коментират и „езика на Брюксел”, като еврожаргон на евроелита, оставащ неразбираем за гражданите.

В заключението на доклада се посочва, че през 2004 г. темата Европа е представена в печата с много повече аналитични публикации, най-вече коментари. (Златева 2008, стр.142-150).

Медийният образ на ЕС в пресата преди присъединяването на България се тематизира и от Луливера Кръстева в статията „Медийните табута”. Тя откроява три теми: корупцията, бедността и престъпността. Те „с най-висока честота в периодичния печат присъстват медийно ано-нимно, прилагат се схеми-клишета най-често под формата на социологи-чески проучвания, сведени само до цитиране на цифри.” (Кръстева 2006, стр. 126).

Авторката отбелязва съдържателен дефицит, който се компенсира с фразеология на противопоставяне бедни-богати и с преекспониране на

БСУ

736

еврокомплексите, скептицизма и страховете на българина. Според Л. Кръстева заглавията често налагат жаргони-внушения, като: „Европей-ското плюскане е пресолено” („Политика”, бр.16, 16-22 юни 2004); „ЕС ни отряза главите” („168 часа”, бр. 21, 21-27 май 2004).

В статията се проблематизира „синдрома социална медийна недо-статъчност”, при който медиите изчерпват социалната тема с конста-тации или „цифрово измерение” на събитията, например: „Беднякът от задния двор на Европа”, „Печелим 1,35 евро на час – 17 пъти по-малко от ЕС („24 часа”, бр.293, 22.Х. 2004), „ЕС ни взема през 2007” (заглавие във вестник „Стандарт”, бр.4224, 7.Х.2004). Така се достига до „разми-наване между психопортрета на българите, който чертае журналистика-та, и реалните му социални параметри, включително по темата за ЕС. (Кръстева 2006, стр.133).

Интересна гледна точка спрямо етнолингвистиката на медийния разказ за Европа е съпоставителното изследване „Европа и Балканите – два различни медийни разказа” на Наталия Маева. За обект на анализа са избрани 3 европейски вестника: холандският „Телеграф”, гръцкият „Катимерини” и българският „Дневен труд”. Изводът е, че „европей-ският медиен разказ, произведен от балканската преса, представя циви-лизования свят, към който пътуват всички балкански народи”. (Маева 2006, стр. 281) За вестник „Дневен труд” е характерен стремежът към оценъчно коментарно представяне на фактите и събитията, които Европа създава.

Откроените особености на тематичния медиен образ на Европей-ския съюз в пресата преди присъединяването на България могат да функционират като параметри на сравнение с актуалните ни наблюдения върху обемен материал, ексцерпиран от вестниците „24 часа”, „168 часа”, „Труд”, „Стандарт”, „Монитор”, „Капитал”, „Телеграф”, „Дума”, „Дневник”, „Експрес”, „Сега”, „Тема” ( 2007-2012). Темата Европейски съюз и досега е една от най-дискутираните теми в публично-то пространство, като дебатът се води в различни аспекти: обществено одобрение; прекалено висока ли е цената за еврочленството; готови ли сме да бъдем европейци; Европа ли ще промени България или българите ще променим Европа?

За шансовете и отговорностите постоянно се пише в българската преса и тази информация може да се проследи тематично и хронологич-но в годините след присъединяването.

Тематизации на Европейския съюз в пресата

1. Цената на еврочленството – тематични реализации: - негативен образ на Европейския съюз: „Евросъюзът е майка за

неколцина и мащеха – за повечето българи.” (168 часа, 1.05.2007); „Само 9 месеца след влизането в ЕС разбрахме що е евробюрокрация.”


737

(Труд, 14.10.2007); „Въпреки многото условия, с които Европа прие нашите мезета, те успяват да запазят почитателите си и даже да разширяват фенклуба си и на Стария континент.” (Стандарт, 28.06.2007); „Най-непримиримите критици на ЕС предлагат някакви не-фокусирани и приблизителни проекти, които описват България като идиличен остров на блаженството, където внезапно ще нахлуят алчни-те и безскрупулни европейски колонизатори.” (Дневник, 1.09.2007); „България и Румъния все повече заприличват на доведените деца на европейското семейство. След като бяха осиновени от благородство, двете гаменчета не само че не влизат в правия път, но и имат наглостта да се гордеят с постиженията си. На всичкото отгоре изтъкват факта, че не са наказани, макар на всички да им е ясно, че на Брюксел му кипи отвътре, но се чувства неудобно да раздава шамари. И повтарят, че са част от семейството и никой да не смей да им се меси.” (Капитал, 30.06.2007); „Къде със зор, къде с шикалкавене, взех-ме, че навъртяхме една година „пълноправно” членство в Еврофа-милията.” (Монитор, 12.01.2008); „Но еврогаврата не свършва с това. Не е въпросът в еснафския хумор на провокаторите, нито в прецен-ката на уважавания вицепремиер Вондра, че смята „Ентропа” за произведение на изкуството – ни повече, ни по-малко.” (Труд, 19.01.2009); „България, освен че е страна на ментетата, явно носи на бой. Поне според Европа, която явно е приела практиката да ни шамаросва с повод и без повод”. (Стандарт, 20.04.2011); „С превръщането на България във външна граница на ЕС България пак е мекото подкоремие на Европа за проникването на преселници и контрабанда.” (Сега, 30.03.2011).

- българските очаквания за Европейския съюз: „След влизането ни в ЕС за бизнеса у нас нямаше шок, защото българите се оказаха еврореалисти, заяви президентът Георги Първанов.” (24 ч., 19.04.2007); „Идващото (европейско) време крие повече шансове, които не бива да изпускаме...” (Сега,1.08.2007); „Никаква държава България не е влизала там, ами един Троянски кон трополи и цвили из европейските предели!” (Новинар, 22.01.2007.); „Защото какво друго е Троянският кон, ако не символ на измамата, метафора на коварството, олицетворение на мрачен заговор, погибел и разорение”; „Може би нашите политици приемат Европейския парламент в Страсбург като школа, в която младите кадри да се обучават в правенето на закони и политика, или пък в нещо като старчески пансион за уморени пенсионери, в който старците ще прекарат спокойно сред лъскавите кулоари последните си дни в политиката.” (Новинар, 28.03.2007); „В съчетанието на тези очаквания ЕС бе представян ту като обетована земя, ту като дойна крава.” (Дневник, 1.09.2007); „Както казват зевзеците – добре, че чле-нуваме в ЕС и НАТО, та да си гарантираме поне държавните граници.” (Новинар, 27.11.2009); „Част от страните в Централна и Източна

БСУ

738

Европа имат поне една обща цел - да влязат по-бързо в еврозоната, която възприемат като Спасителна котва в бурните води на кризата.” (Капитал, 7.03.2009); „Това можело да осуети амбициите на България да влезе в еврочакалнята това лято.” (24 ч., 13.04.2010).

- позицията на българските институции спрямо Европейския съюз: „И това доживяхме – българската дипломация да се озъби и да тропне с юмрук по масата на Брюксел. Че даже и да заплаши с налагане на вето на договора за асоцииране между ЕС и Черна гора”. (Стандарт, 16.10.2007); „На всичко отгоре всички нови страни членки на общността се пребориха за правото да варят по 50 литра домашнярка на семейство, само ние останахме на 30.” (Стандарт, 16.10. 2007); „Нито един роден продукт не успя да стане запазена българска марка – нито ракията, нито бялото сирене, нито луканката, нито дори розовото масло. Пак поради бързане и желание да не дразним Брюксел. За малко да ни забранят и шкембе чорбата...” (Стандарт, 16.10.2007); „Систе-мата в България се е свила като таралеж на кълбо и е насочила бодлите си против ЕС и българското гражданство.” (Труд, 23.10. 2008); „Борисов трябва да е наясно, че към страната ни поне по време на неговия мандат ще продължат да се отнасят към България като към новобранец в казармата.” (Стандарт, 20.01.2010); „Подобни решения трябва да държат отворени очите на нашите управници. И да им напомнят, че не всичко от Брюксел следва да се приема с овации, нужен е и откат, когато се налага.” (Дума, 18.09.2010).

- критики на Европейския съюз към България: „Европа иска от България да разчисти големите риби от водоема на сенчестата иконо-мика.” (Стандарт, 18.02.2008); „Битка срещу данъчните измами и не-плащането на налози обяви Европейската комисия.” (24 ч., 3.02.2009); „След като толкова пъти Брюксел се натъква на развален телефон у нас, изниква въпросът дали и неговият няма да почне да дава единст-вено „заето”. (Труд, 4.04.2007); „Брюксел показа, че търпението му се изчерпва.” (Труд, 12.04.2007); „Може би се каним за война с ЕС, та обръщаме байрака? Или даваме мирен, но твърд отговор на критиките от Брюксел: у нас всичко е в ред, но в Европата е наопаки.” (Труд, 13.05.2007).

2. Готови ли сме да бъдем европейци? „Но ми се струва, че все повече българи гледат на ЕС като на

арменски поп. Не им харесва нещо в държавата – тичат да се оплакват в европейските институции.” (168 ч., 30.11.2007); „Работа, която ще бъде платена с парите на пишман европееца българин.” (Стандарт, 23.1.2007); „Политолози пък алармират един през друг – ще ни по-мислят за байганьовци, дето само се правят на европейци, пък искат да си я карат по балкански, ако малко българи гласуват.” (Стандарт, 19.05.2007); „ДПС търси да издигне кандидати за кметове, които са


739

факири в боравенето с европарите.” (168 ч., 27.07.2007); „Наистина пъстър куп и еклектична смесица от опитни лъвове в политиката, откровени авантюристи и млади надежди се е запътила на весела и засега не толкова шумна тумба към Европа.” (Новинар, 28. 03. 2007); „Просто искам да кажа, че въпреки всичките си дефекти Брюксел е едно, а София – въпреки всичките си плюсове, е друго.” (24 ч., 10.03.2007); „Свали родната Темида балканската антерия, наметна брюкселската съдийска тога – и ето я вече парче европейка.” (Стандарт, 1.11.2008); „Ако си представим Европейския съюз като учи-лище, България в момента изглежда като мърлявия и нахален двойкад-жия, който не само е последен по успех, но и отказва да разбере, че има проблем.” (Капитал,10.05.2008); „Въпреки лустрото, с което се накип-рихме покрай влизането в Евросъюза, гето лайфстайлът никога не е преставал да бъде единствената ни мила родна картинка.” (Стандарт, 11.01.2008); „Антония Първанова го направи със замах, който изуми Европа. В напъна си да препъне своята сънародничка Румяна Желева царистката извади кофата с помия. И в Брюксел замириса на грозни балкански интриги”. (Стандарт, 14.01.2010); „Тук не включваме в смет-ката резила с Румяна Желева: при нея не за бушон трябва да се говори, а за токов удар и късо съединение.” (Дума, 22.01.2010); „Ако се облег-нем на класика Алеко Константинов, политическата ситуация може да бъде прочетена така: балканският бабаит бай Ганьо тръгна по Европа, настани се на трапезата на Европейския съюз, олива му покривката редовно, сърба и се оригва и отказва да му гледа семейните снимки, докато си прави планове как да пренощува безплатно в уютната му къща.” (Дневник, 23.02.2011).

3. Страхът на Европа от България „Хиляди българи и румънци ще ни наводнят още утре”, обеща

пресата на Острова и предрече социален ад.” (168 ч., 1.05.2007); „В България има тенденция за увеличаване на уличното насилие, трафик на хора, проституция, данъчни престъпления, измами с кредитни карти, ограмотяваха хората на Острова за новите им евробратя.” (168 ч., 1.05.2007); „Англичаните чакаха като природно бедствие хиляди дрипа-ви емигранти.” (168 ч., 01.05.2007).

4. Еврооптимизъм и евроскептицизъм „Пред нас се очертава страхотно еврочалга бъдеще!” (168 ч.,

20.04.2007); „И влизаме в Европа като най-бедната страна.” (24 ч., 4.11.2007); „Решаващото е да се настроим за максимално напрегната градивна дейност, вместо да се отдаваме на безплодния евроскептици-зъм.” (Труд, 01.01.2007); „Най-доброто социологическо проучване за еврооптимизма и евроскептицизма ще бъде проведено в изборния ден, когато гласуваме за наши представители в Европейския парламент.” (Новинар, 17.01.2007); „Но хората имат усещане за ЕС като за някак-

БСУ

740

ва мъглявина високо в небето, която можеш да видиш, но не и да пипнеш.” (Телеграф, 01.04.2007); „Българите обичат горещо ЕС, но само 47% виждат полза за икономиката ни.” (24 ч., 13.09.2012); „Митничарите ни шампиони по заловени ментета в ЕС.” (Новинар, 25.07.2012).

5. Евроизбори - Евроизборите като чалга: „ДИВО надцакване кой да ангажира

чалга звездите за евроизборите тресе политическите партии.” (168 ч., 13.04.2007); „Чалга фурии, бивши и настоящи министри, имена в кино-то и музиката влизат в люта битка за гласа на народа. Те ще агитират хората да пускат бюлетини на евровота след 2 месеца.” (Стандарт, 20.03.2007); „Само допреди седмица всички в България се тюхкаха колко скучни са предстоящите избори за Европарламента и колко ниска ще е избирателната активност. И за да направят пар-тиите панаир за електората, се втурнаха в луда надпревара кой за коя чалга фуста да се хване, та белким закачи повече избиратели.” (Труд, 5.04.2007).

- Партии и избиратели: „Иначе обещанията за защита на наци-оналните интереси като брошка на партийния ревер ще красят всяко предизборно общуване с електората паралелно с очакваното наводне-ние от сродни думи с корен Европа в предизборните послания.” (Дневник, 18.04.2007); „Главната политическа задача е да се разясни дейността на Европейския парламент, така че отвлечената представа да стане внятна за всеки избирател и той да си каже: „Тази работа ме засяга, отговаря на моите интереси, потребности и жизнени цели.” (Труд, 18.04.2007).

6. Еврофондове „Колкото до еврофондовете, родните тарикати отдавна са им

хвърлили око и само се чудят по какъв начин да олапат колкото се може повече от тях.” (168 ч., 3.02.2007); „Премиерът: Доживяхме да ни хвалят, а не да питат за Батко и Братко.Доживяхме еврокомиса-рят да не говори за фирмите на Батко и Братко, заради които ни спряха парите. Когато дойдохме на власт, всички еврофондове ни бяха спрени, но доживяхме деня, в който от ЕК похвалиха българските институции за добрата им работа.” Това заяви премиерът Бойко Борисов, след като откри новата отсечка на магистрала „Тракия”, а еврокомисарят по регионалното развитие Йоханес Хаан поздрави кабинета за спазването на сроковете и доброто изпълнение.” (168 ч., 25.07.2012).

Медийната тематична картина на Европейския съюз е много по-богата и многоаспектна спрямо периода преди еврочленството на България, и това е очаквано. В хронологията на наблюденията (2007-2012) трябва да


741

се отбележи, че свръхеуфория от събитието не се представя, дори се иронизират и критикуват големите евронадежди. Постепенно в пресата с изгражда негативен образ на Европейския съюз заради ограниченията, които се налагат върху България. Противоположна тенденция в този медиен образ е, че Европейският съюз се възприема като коректив на управлението в България. Винаги се отразяват европейските критики най-вече към корупцията във властта и съдебната система.

В годините след приемането на България в Европейския съюз постепенно еврореализмът се трансформира в евроскептицизъм, като из-раз на разочарованието и отчаянието на българите от нереализираните промени, особено в условията на икономическа и социална криза. Това води до снижаване на интереса към Европейския съюз и в пресата. Според доклада на Мая Цанева „2011: малко Европейски съюз, много България”, през 2011 г. тежките реформи за преодоляване на икономи-ческата криза в държавите членки на Европейския съюз предизвикват медийно фокусиране върху националните усилия в прилагането на общностните политики. За сравнение: през 2009 и 2010 г. в българските медии Европейският съюз е представен като основен двигател в провеж-дането на национални политики. Прилагането на спешни мерки от българското правителство за справяне с икономическата криза измества фокуса на медийното внимание от взаимодействието с европейските институции. Тяхната ефективност не се анализира в контекста на евро-пейската криза. (Цанева 2011)

Експертите от Институт „Отворено общество” също отбелязват, че е налице медийно омаловажаване на определени, обратни на очакваните от обществото резултати от членството в ЕС – увеличаване на безрабо-тицата, занижено или непроменено ниво на доходите, ниска конкурент-носпособност, намаляваща свобода на медиите.

В наблюдавания корпус от примери основна е корелацията Европа-България в следните аспекти: европеец ли е българинът, отношението на евроинституциите към България, позицията на българските институции спрямо Европейския съюз в защита на националните интереси, рецеп-цията на Европейския съюз в България.

В популярната медийна тема за европеизацията на България крити-ческият патос е много силен, в традицията на Алеко Константинов. Във вестниците се изгражда образът на българина, който все още не е евро-пеец, макар че се изживява като такъв. В пресата непрекъснато се крити-кува малодушието и компромисното поведение на българските полити-ци, които не се борят за националните ни интереси в Европейския съюз.

Основното противопоставяне европейско – българско се проек-тира и чрез темите за евроизборите, еврофондовете, скандалите с българ-ските евродепутати. Медийното отразяване на евроизборите като чалга-шоу внушава слаб интерес и скептицизъм. Темата за еврофондовете се свързва с тоталната корупция на всички нива в България. Евросканда-

БСУ

742

лите доказват неадекватно публично поведение, липса на европейска култура и неподготвеност на евродепутатите ни за работната сцена на Европейския съюз.

Тематизациите на Европейския съюз в пресата могат да се обобщят чрез думите на Алеко Константинов „Европейци сме, но не чак дотам...”, т.е. българите не възприемат европейските ценности и не защитават в достатъчна степен националните ценности и култура.

Цитирана литература

1. Златева 2008: М. Златева. Евроинтеграционният процес в България в медиите и в PR практиката – В: Мостове към консенсуса. С.

2. Кръстева 2006: Л. Кръстева. Медийните табута. – В сб. Българ-ската журналистика. 160 години. С.

3. Маева 2006: Н. Маева. Европа и Балканите – два различни медий-ни разказа. – В: Българската журналистика. 160 години. С.

4. Цанева 2011: М. Цанева. 2011: малко Европейски съюз, много България. – В: Годишен доклад на фондация Медийна демокрация, 2011г. http://www.fmd.bg/?p=6349.

1.3. Съпоставителен анализ на промените в тематичния език

на вестниците Медийният дискурс на Европейския съюз в пресата преди евро-

членството на България се изследва от Димитър Попов чрез тезата му, че „четвъртата власт” създава ново митотворчество (Попов 2003, стр. 241). Когнитивните (концептуалните) метафори са иконични знаци, както често срещаният пример в пресата: „Страните от Източна Европа се стремят да дадат своя принос в изграждането на Общия европейски дом” (метафора митологизатор на представата за Обединена Европа).

В типологията на когнитивните метафори в медийния дискурс Димитър Попов включва: онтологични метафори („Сами ковете бъдещето си, каза ни Европа.”); ориентационни метафори („Среща на високо равнище в Брюксел” ); структурни метафори.

Подробното ни библиографско проучване показва, че са много по-малко изследванията върху езика на пресата след присъединяването на България към ЕС. Липсва и мащабно проучване като формата на проекта „Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на медийния език на пресата в България след присъединяването към ЕС”.

Ще откроим две статии от този период, които ни интересуват във връзка с поставения проблем. Искра Ликоманова в текста си „Новото (неразговорното) творчество в езика на медиите” отбелязва, че е нужен


743

интелектуален подход за разбиране на някои оказионализми (евродерт, европаника, непротивоевропействайте), както и на медийни заглавия, като „Ром – това звучи гордо”. (Ликоманова 2008, стр. 159)

Гергана Дачева коментира асоциативността на заглавията по темата Европейски съюз, но в таблоидната преса: „Най-често играта на асо-циации се осъществява чрез трансформации на пословици и известни изрази, като се заменя една дума с друга или като се включват в друг, различен контекст: „Екна „не щеме ний шенгенство...”, вместо „Не щеме ний богатство, не ще ме ний пари!” (Дачева 2008, стр. 199).

Д. Попов и И. Ликоманова забелязват две много важни тенденции в изграждането на медийния език за Европейския съюз в пресата – нов тип митотворчество и интелектуален подход. Тези процеси се засилват и се превръщат в характерна особеност на тематичния вестникарски език след присъединяването на България. Езикът се раздвоява около два пос-тоянни обекта на изображение: Европейския съюз и България.

Нашата теза е, че медийният образ на Европейския съюз (или на Брюксел като метонимия) в пресата се изгражда чрез висок, интелектуа-лен език с присъщите му средства – персонализации, митове, утопични представи, асоциативна игра, трансформации на литературни текстове, приказни мотиви, на основата на богата метафоричност.

Обратно, медийният образ на България се създава чрез противопо-ложна езикова тенденция – чрез обикновен, разговорен, фамилиарен, интимно-приближен език, със снижена лексика и по-банална метафорика.

Най-често двата езикови принципа присъстват едновременно и са контрастно свързани във вестникарските текстове за Европейския съюз. Във взаимодействието си те мотивират появата на нов език – езикът на Брюксел, или т.н. еврожаргон на евроелита. Той обикновено остава не-разбираем за масовия читател, а лексиката му се изгражда по механизма на сложните думи с първа част евро-.

В резултат на това развитие се оформя специфичен, уникален вест-никарски език на Европейския съюз, чиито особености ще илюстрираме чрез ексцерпираните примери.

Европейски съюз – езикови конструкти

- Персонализации: „Евросъюзът е майка за неколцина и мащеха - за повечето българи.” ; „Въпреки многото условия, с които Европа прие нашите мезета, те успяват да запазят почитателите си..”; „филмът с режисьор Европейската комисия ще е не само по-тежък, но и може да изправи главния герой България пред финал, равностоен на приходи-те на холивудски екшън в милиони евро.”; „Европа иска от България да разчисти големите риби от водоема на сенчестата икономика”.

БСУ

744

- Митотворчество: „Никаква държава България не е влизала там, ами един Троянски кон трополи и цвили из европейските предели!”. Литературни трансформации: „Политолози пък алармират един през друг – ще ни помислят за байганьовци, дето само се правят на евро-пейци, пък искат да си я карат по балкански, ако малко българи гласуват.”; „Свали родната Темида балканската антерия, наметна брюкселската съдийска тога – и ето я вече парче европейка”.

- Приказни мотиви: „Когато вземат решението да тръгнат по пътя, който води към приказните европейски фондове, кандидатите за местни феодали вече са прочели приказката и знаят, че само с меч и магьосничество няма да стигнат до целта.”

- Интелектуален подход: „Идващото (европейско) време крие по-вече шансове, които не бива да изпускаме...”; „Може би нашите поли-тици приемат Европейския парламент в Страсбург като школа, в коя-то младите кадри да се обучават в правенето на закони и политика, или пък в нещо като старчески пансион за уморени пенсионери, в който старците ще прекарат спокойно сред лъскавите кулоари последните си дни в политиката.”; „Наистина пъстър куп и еклектична смесица от опитни лъвове в политиката, откровени авантюристи и млади на-дежди се е запътила... към Европа.”; „Иначе обещанията за защита на националните интереси като брошка на партийния ревер ще красят всяко предизборно общуване с електората паралелно с очакваното наводнение от сродни думи с корен Европа в предизборните послания.”

- Утопии: „В съчетанието на тези очаквания ЕС бе представян ту като Обетована земя, ту като дойна крава.”; „Част от страните в Централна и Източна Европа имат поне една обща цел – да влязат по-бързо в еврозоната, която възприемат като Спасителна котва в бурните води на кризата”; „Но хората имат усещане за ЕС като за някаква мъглявина високо в небето, която можеш да видиш, но не и да пипнеш”.

- Еврожаргон на Брюксел (на евроелита): евровот, еврозона, евроизбори, евродепутат, евроелит, Европарламент, еврофондове, Евросъюз;еврочленство;евробюрокрация,еврореализъм, еврооптимизъм, евроскептицизъм, еврокомисии и др.

България – езикови конструкти Езиковите конструкти, с които се изгражда медийният образ на

България в пресата във връзка с темата Европейски съюз са контрастно-симетрични спрямо експлицираните и анализирани конструкти на образа на Европейския съюз.

- Персонализации: „И това доживяхме – българската дипломация да се озъби и да тропне с юмрук по масата на Брюксел.”; „Системата


745

в България се е свила като таралеж на кълбо и е насочила бодлите си против ЕС и българското гражданство”.

- Митотворчество ( нови митове за българите като заплаха за Европа): „Хиляди българи и румънци ще ни наводнят още утре”, обеща пресата на Острова и предрече социален ад.”; „Англичаните чакаха като природно бедствие хиляди дрипави емигранти.”; „В България има тенденция за увеличаване на уличното насилие, трафик на хора, проституция, данъчни престъпления, измами с кредитни карти, огра-мотяваха хората на Острова за новите им евробратя.”

- Литературни трансформации: „Около 3000 „андрешковци” съз-дават проблемите в земеделието и петнят страната ни и в ЕС.”; „... у нас всичко е в ред, но в Европата е наопаки.”; „Ако се облегнем на кла-сика Алеко Константинов, политическата ситуация може да бъде про-четена така: балканският бабаит бай Ганьо тръгна по Европа, настани се на трапезата на Европейския съюз, олива му покривката ре-довно, сърба и се оригва и отказва да му гледа семейните снимки, докато си прави планове как да пренощува безплатно в уютната му къща. Да се държи по правилата му обаче не е съгласен”.

- Антиутопии, апокалиптични представи за еврочленството: „Най-непримиримите критици на ЕС предлагат някакви нефокусирани и приблизителни проекти, които описват България като идиличен остров на блаженството, където внезапно ще нахлуят алчните и безскрупулни европейски колонизатори.”

- Обикновен, разговорен, фамилиарен, интимно-приближен подход: „България и Румъния все повече заприличват на доведените деца на европейското семейство. След като бяха осиновени от благо-родство, двете гаменчета не само че не влизат в правия път, но и имат наглостта да се гордеят с постиженията си... на Брюксел му кипи отвътре, но се чувства неудобно да раздава шамари.”; „Къде със зор, къде с шикалкавене, взехме, че навъртяхме една година „пълноправно” членство в Еврофамилията.”; „Но еврогаврата не свършва с това.”; „България, освен че е страна на ментетата, явно носи на бой. Поне според Европа, която явно е приела практиката да ни шамаросва с повод и без повод.”; „С превръщането на България във външна граница на ЕС България пак е мекото подкоремие на Европа за проникването на преселници и контрабанда.”; „... ще продължат да се отнасят към България като към новобранец в казармата. Ще носим примерно служ-бата и няма да ни се прощават грешките, които се прощават на „ста-рите кучета”; „Ако си представим Европейския съюз като училище, България в момента изглежда като мърлявия и нахален двойкаджия”; „Въпреки лустрото, с което се накиприхме покрай влизането в Евро-съюза, гето лайфстайлът никога не е преставал да бъде единствената ни мила родна картинка”.

БСУ

746

- Снижена лексика и банална метафорика: „Колкото до евро-фондовете, родните тарикати отдавна са им хвърлили око и само се чудят по какъв начин да олапат колкото се може повече от тях.”;

„На всичко отгоре всички нови страни членки на общността се пребориха за правото да варят по 50 литра домашнярка на семейство, само ние останахме на 30.”; „Нито един роден продукт не успя да стане запазена българска марка - нито ракията, нито бялото сирене, нито луканката, нито дори розовото масло. Пак поради бързане и желание да не дразним Брюксел. За малко да ни забранят и шкембе чорбата...”; „В напъна си да препъне своята сънародничка Румяна Желева царистката извади кофата с помия. И в Брюксел замириса на грозни балкански интриги”; „Тук не включваме в сметката резила с Румяна Желева: при нея не за бушон трябва да се говори, а за токов удар и късо съединение.”.

- Еврожаргон за Брюксел (спрямо масовия читателски вкус): еврогавра, еврочакалня, еврофамилия, еврочалга, евробратя, европейски колонизатори, гетолайфстайл и др.

Вестникарският език, чрез който се представя темата Европейски съюз в пресата, е интересно и продуктивно за изследване явление. Става дума за нов, уникален езиков модел, който отразява обществено-иконо-мическите промени, свързани с еврочленството на България, и промени в читателските вкусове. От гледна точка на сравнителното медиазнание, този модел се изгражда чрез контрастни съответствия на две основни езикови тенденции и прилежащите им конструкти: спрямо Европейския съюз – интелектуализиране на езика чрез специфични средства – персо-нализации, митове, утопични представи, асоциативна игра, литературни трансформации, приказни сюжети, на основата на богата метафорич-ност. Спрямо медийния образ на България се използва противоположна езикова тенденция – обикновен, разговорен, фамилиарен, интимно-приб-лижен език, със снижена лексика и по-банална метафорика.

Може да се приеме, че в непрекъснатото си взаимодействието тези противоположни езикови принципи мотивират появата на нов език в пресата – езикът на Брюксел, или т.н. еврожаргон на евроелита. Тъй като е неразбираем за масовите читатели, те съответно изграждат свой попу-лярен вариат – евроезик за Брюксел.


1. Попов 2003: Д. Попов. Когнитивните метафори – митологизатори в медийния дискурс. - В сб. Властта на медиите, Ш.

2. Ликоманова 2008: И. Ликоманова. Новото (неразговорното) творчество в езика на медиите. – В: Литературата, бр.4.

3. Дачева 2008: Г. Дачева. Стилистични регистри в българската и френската преса. – В: Литературата, бр.4.


747

2.0. ТЕМА ЕТНОС 2.1. Етническата проблематика във вестниците преди и след

приемането на България в Европейския съюз

Отразяването на темата Етнос в езика на пресата преди и след евро-членството на България се изследва чрез тематичен и сравнителен ана-лиз в аспектите на етнопсихолингвистиката и социолингвистиката.

Еврочленството на България предизвиква необходимостта от нов тип общуване между етносите у нас. Съвременна нагласа е нужна за из-граждането на модерен многоетнически модел, който обединява бълга-ри, турци, роми, арменци, евреи, каракачани, гърци и други етнически групи, живеещи в България. Етносите са наследници на исторически, езикови и културни общности, които се изследват най-вече чрез актуал-ния и в пресата проблем за социалната интеграция. Тя изисква нови социални взаимодействия, отхвърляне на предразсъдъците за етнически различия, създаване на равни възможности за образование, трудова реали-зация, местоживеене, здравеопазване, участие в управлението.

Така етническата проблематика се превръща в социална. С членст-вото на България в Европейския съюз етническите проблеми придобиват още по-голямо значение, защото страната ни трябва да се придържа към установените социални ценности и норми за толерантност и да преодо-лее съществуващата историческата обремененост.

Значимостта на етническата проблематика се обвързва с важната ролята на медиите в процеса на нейното отразяване. Eдно от най-сериоз-ните изследвания в периода преди еврочленството е проектът „Етничес-ките малцинства в огледалото на националните и регионалните ежеднев-ници” на агенция „Маркет Тест”. То се провежда през 2002 г. с цел да проучи съдържанието на етническите публикации в 7 национални и в 7 регионални всекидневника. В неговия обхват влизат следните издания: националните всекидневници „Труд”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор“, „Дума”, „Демокрация”; регионалните всекидневници – „Народно дело” (Варна), „Марица”(Пловдив), „Утро” (Русе), „Видин” (Видин), „Струма” (Благоевград), „Нов живот” (Кърджали) и „Шуменска заря” (Шумен). Наблюдаваният период обхваща времето от 1 юли 2000 г. до 30 юни 2002 г. Задачите на изследването включват: установяване коли-чеството етнически публикации, излезли в проучваните издания през то-зи период; определяне на техния етнически, тематичен и жанров профил и на изразеното отношение към малцинствата; открояване на съществу-ващите тенденции и нагласи в употребата на свързаните с етническите малцинства ключови думи. Така трябва да се достигне до основната цел: „да се определи степента на присъствие и образът на малцин-ствените етнически групи, така както това е отразено на страниците на на-

БСУ

748

ционалните и регионалните ежедневници в периода 1 юли 2000 г. – 30 юни 2001 г. ... как функционира българският етнически модел в печата по това време”.

Резултатите от проучването се обобщават така: сред етническите публикации преобладават тези, отнасящи се за две малцинства – тур-ците и ромите. Техният общ дял е съответно 79.7% в националните из-дания и 75.8% в регионалните. Този резултат съответства на демограф-ската картина на българското население. Около 80% от публикациите за българските турци са с политическа тематика. Те са насочени предим-но към представяне на дейността на ДПС и на неговите лидери. Крайно недостатъчно са публикациите, свързани със социалното положение в районите с преобладаващо турско и смесено население.

Българските роми са представени предимно като генериращи кри-минални и социални проблеми в 60% от „ромските” публикации. Така се потвърждават създадените негативни обществени нагласи спрямо роми-те и техният отрицателен медиен образ. Категорично се налага етнони-мът „ром”, изразяващ по-позитивно отношение към представителите на това малцинство, за разлика от силно негативизирания етноним „циганин”.

В пресата доминират криминалните истории, свързани с роми. Следват социалните проблеми, но представяни по начин, който създава отрицателна нагласа спрямо тях. В този аспект ромите най-често са „па-сивни” обекти на подпомагане.

Според екипа на проекта, останалите около 25% от етническите публикации, регистрирани през този период в националните и регионал-ните издания, се разпределят главно между евреи и арменци. Другите етнически малцинства присъстват в отделните издания много неравно-мерно, като това се отнася най-вече за регионалните издания. Все пак, македонците, българо-мохамеданите и руснаците като малцинства имат по-голямо медийно присъствие от власите, каракачаните и гър-ците.

Наблюденията на екипа водят до следните важни заключения: тема-та за етническите малцинства е периферна за българския национален периодичен печат в сравнение с останалите медийни теми; тя няма еднозначно присъствие и в българския регионален печат, като етничес-кият профил на публикациите зависи от особеностите на съответния ре-гион. Същевременно етническата тема присъства устойчиво в печата.

От националните издания информационните всекидневници „Труд” и „24 часа” са с най-неутрална и балансирана линия при представяне на етническата проблематика. Относително най-негативистична по отноше-ние на малцинствата е информационната политика на в-к „Монитор”. Политическите всекидневници като „Дума” и „Демокрация” следват по-литическите си пристрастия в представянето на етническата тема.


749

Различно е медийното представяне на основните малцинствени гру-пи. Ромите най-често се негативизират като източник на социални и криминални проблеми, и като привилигирован обект за държавата и обществото. Турците се представят преимуществено в позитивен план, като много по-добре интегрирани, предимно в политически контекст – чрез политическите им организации. (Тодор Марков).

След този проект от 2002 г. продължава сериозната екипна работа върху медийната етническа тема. Ще отбележим съвместното изследва-не на Центъра за независима журналистика (Георги Лозанов, Снежана Попова, Весела Табакова и др.) и Ромския медиен център от 2005 г. Проучването на журналистическите материали в четири национални все-кидневници обхваща периода 15 юни - 15 септември 2005 г. и е допълне-но с интервюта с експерти и ромски представители. Целта е да се види дали началото на „Десетилетието на ромското включване” е променило държавната политика по отношение на етноса и как медиите интерпре-тират темата. Изследваният период съвпада с парламентарните избори, кризата с наводненията, събарянето на незаконните ромски гета и кон-фликта в столичния квартал „Захарна фабрика”, когато е убит проф. Калоянов. В посочения период изследователите регистрират 375 текста, като 53% от тях са коментари, анализи и интервюта, а останалите 47% са информации. Темата за ромите присъства главно в сферата на политика-та, престъпността и етническите взаимоотношения. В 35% от интерпре-тативните материали отношението към ромите е отрицателно, а в 32% е неутрално, което показва сравнително умерена журналистическа пози-ция. Интерпретациите по темата представят конфликтите малцинство-мнозинство и малцинство-институции. „В повечето от текстовете се въз-произвеждат предразсъдъци и се насажда омекотен расизъм”, коментира доц. Весела Табакова от ЦНЖ. В същото време медиите много точно разпознават антидемократичния характер на „Атака” и осъждат ксено-фобските идеи, разпространявани от формацията, твърдят експертите. Въпреки това в повечето случаи действията на етноса и неговия начин на живот се описват с клишета като „джебчии”, „банди”, „апаши”, „вандали”, „тумби”, „биячи”, „рецидивисти”, „измамници”, „мързеливци”, „мургави”, а циганин е синоним на „алиби” и „привиле-гия”. Този екип изследва и конструирането на медийния етнически език.

През 2005 г. Евгени Дайнов представя сборника „Техните гласове” по проект на Център за социални практики. Той пише, че обемът на от-разяване на малцинствата в печатните медии заема по-малко от два про-цента от общия им обем. Наложително е медийното говорене да включва цялото разнообразие на групови, културни и общностни идентичности. Дайнов откроява още един важен проблем на медийната етническа рецепция: липса на автентични гласове на етносите при представянето на собствените им образи. (Евгени Дайнов).

БСУ

750

След приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. и призивите за евроинтеграция на малцинствата, най-вече на ромите, нараства екипният изследователски интерес към етническата проблема-тика в печата. Ще откроим изследването „Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране” на Института по социология. То се осъществява в два моду-ла: проучване на общественото мнение в областните градове, 1000 респонденти и контент-анализ на три печатни медии – национален все-кидневник („Труд”), партиен всекидневник („Атака”) и регионален всекидневник („Нов живот”, Кърджали) за периодите януари-юни, август 2007 г. Идеята е да се съпоставят обществените нагласи и влия-нието им върху политиката на медиите. Екипът откроява образа на т.н. уязвими етнически групи в медиите. Обект на стигматизация и негатив-но отношение на журналистите в печата са най-често ромите, а след това турците в сравнение с другите етнически общности. Отбелязва се журна-листическият тон на вестник „Атака”, заради силната му словесна агре-сия. Той не се придържа към етични стандарти, защото не е подписал Етичния кодекс на българските медии, и съответно не подлежи на санкциониране от саморегулативната етична комисия по печата. Важен извод на екипа е, че вестникът пренебрегва „политическата коректност” и употребява „език на омразата”, който разпалва етническа ненавист. В „Атака” преобладават кратките съобщителни форми (65% информации и 81% кратки материали), в които доминират директни обидни квалифика-ции, стигматизиращи определения и уронващи честта думи (51 %). Стиг-матизацията е в заглавието, в текста, в илюстрациите и в негативното авторско отношение. Тя се проявява и чрез авторовата ирония и иноска-зания, които се определят като индиректно негативно отношение (17%). И това изследване доказва наблюденията на предходните екипи, че съдържанието на публикациите за ромите обикновено е в криминален контекст. Единични са случаите, при които се наблюдава позитивно ав-торско отношение към проблемите на ромите. Дори когато пишат за ромската интеграция, печатните медии включват предпочитаните си проблеми. Пример за подобна практика е медийното отразяване на „Декадата на ромското включване” и на мерките за интеграция. Важно е наблюдението, че липсва индивидуално представяне на ромите – те по-често се вписват в съвкупен, общностен образ на мизерия и без-перспективност. По този начин медиите не допринасят достатъчно за из-граждането на позитивен публичен образ на ромите, представянето им е най-често криминогенно, а на ромските жени и деца – като жертви.

Интересна гледна точка към разглеждания проблем е реакцията на световните медии за етническите размирици в България, свързани със събитията в Катуница. Вестник „Ню Йорк Таймс” в броя си от 28. ІХ. 2011 г. помества статията „Анти-ромските протести се разпространя-ват из България”: „Антициганските протести, които започнаха през


751

уикенда, продължиха да се разпространяват в България във вторник вечерта в отговор на убийството на мъж от минибус, чийто шофьор е свързван с човек, сочен за ромски криминален бос. Медиите определят протестите като „погроми”. Протестиращите крещяха расистки лозунги като „Циганите на сапун” и „Турците под ножа”. Андрей Райчев, поли-тически анализатор в Gallup International в София, заяви, че страстите произтичат от трите качества, приписани на г-н Рашков: престъпността, изключителното богатство и ромския му произход. Той каза, че „тук има три вида омраза.” „Не мога да си спомня такъв случай на масова агресия срещу ромите”, каза още той.”

Вестник „Телеграф” също помества информация за събитията под заглавие „120 арестувани по време на сблъсъци в България заради ромите”: „Повече от 120 души са били арестувани по време на едно от най-свирепите избухвания на граждански вълнения в България от много години насам, след като тийнейджър беше прегазен в южно село.” (25.ІХ. 2011 г.).

Вестник „Таймс” от 28.ІХ. 2011 г. публикува стряскащото заглавие „Циганите на лепило!“ – „Антиромски протести заливат България“: „Полицията арестува шофьора на микробуса, но бунтовете се разпрости-рат, защото инцидентът е свързан с два въпроса в основата на българско-то недоволство: организираната престъпност и статута на ромското малцинство в страната (и в този случай, на потенциалните връзки между двете). Европейският съюз многократно осъди България за това, че не се преследват водещите босове на организираната престъпност и държав-ните служители, които могат да бъдат свързани с тях.

Дълбоко вкорененото негодувание срещу ромите е основна причина за мащаба на протестите. Протестиращите крещяха лозунги като „Цига-ните на лепило!”... Както и при размириците в Лондон този август, демонстрантите и опортюнистичните хулигани ползваха Facebook, за да организират срещите си. „Циганите имат прекалено много права и ни-какви отговорности”, казва пред британския вестник Independent Ангел Катушев, 22-годишен студент, по време на митинг в София. „Ние плащаме за тях и искаме те да играят активна роля в социалния живот, плащането на данъци, да следват закона и да живеят по цивилизован начин.”

Чуждестранните медии поставят етническата тема в социален контекст и неслучайно сравняват събитията с размириците в Лондон. Другият акцент в техните информации е върху агресията – в поведение-то и в езика на протестиращите. Изследвахме етническата проблематика върху обемен материал, ексцерпиран от вестниците „24 часа”, „168 часа”, „Труд”, „Стандарт”, „Монитор”, „Капитал”, „Телеграф”, „Дума”, „Дневник”, „Експрес”, „Сега”, „Тема” (2007-2012).

БСУ

752

Етническа проблематика

1. Етнически групи: • Български турци

- политическа тематика, свързана с представяне на дейността на ДПС и на неговите лидери

„В ДПС (3-4 избираеми места) в люта конкуренция с Фатме Илияз и Сибел Реджеб водаческото място спечели депутатката Филиз Хюсменова.” (168 ч., 16.03.2007); „Смел е спасителят в ръжта Кабил! Толкова смел, че дори стои на слънце без шапка! За какво му е шапка, след като според него ще завали и всичко ще бъде тип-топ? Ако не завали, ще се случи нещо друго, което ще е още по-хубаво. Примерно ще мине през нивите автобусът с номер 14, ще слезе цялото ДПС, ще препикае есенниците и ще спаси ръжта и житото, а нас от глад и суша.” (168 ч., 18.05.2007); „Заместникът на Ахмед Доган има желязна школовка като крупие по морските казина.” (168 ч., 27.07. 2007); „ДПС търси да издигне кандидати за кметове, които са факири в боравенето с европарите.” (168 ч.,27.07.2007); „Гербер номер 1 трябва добре да знае, че без ДПС нищо не става в тая държава.” (168 ч.,11.09.2007); „В началото на прехода БСП използваше ДПС за своите цели, сега Станишев е ръжен в ръцете на Доган.” (Дневник, 22.05.2008.); „ДПС набра силата на един етнополитически Франкенщайн, откъснал се от контрола на създателите си и преследващ свои автономни цели.” (Дневник,1.07.2009.); „Радио на турски език в половин България.” (24 ч., 3.03.2012)

- медийно центриране на образа на Ахмед Доган От известно време насам лидерът на ДПС прави шокиращи

признания”. (168 ч., 27.07.2007); „За кого се точи секирата. Доган размаха ятагана, за да сплоти държавата. (168 ч., 11.09.2007); „Но Сокола е като многолистно тесто, никога не свършва с първия план. И докато показваше с удоволствие многопластовата си стратегия, лъсна една дребна подробност – съотношение християни-мюсюлмани”. (Сега, 14.04.2007); „Доган преяде с власт и е редно в следващите 8-10 г. да се отдаде на политическа диета, каза в Русе лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.” (24 ч., 20.05. 2008.); „Доган отдавна идва байгън като бяло сладко от стар градски шлагер.” (Дневник, 3.09.2008); „Един от сфинксовете в новата българска митология беше принуден да разбули загадката си. Ахмед Доган, несменяемият лидер на ДПС, вечният „балансьор“, сам деконструира „високия си наратив“ (по думите на Лютви Местан) и премина към ниския, за да разбере широката публика „кое е страшното” и какво се очаква от нея.” (Дневник, 31.10.2008); „Не ни стига резилът Европа да ни сочи с пръст като крадци, некадър-ници и прахосници, та вчера един от отговорните за черния ни имидж политик – Ахмед Доган, отново ни заля с поредна порция помия. Защото


753

е голям резил и гьонсуратлък точно той да говори за корупцията в доклада на ЕК, като с половин уста признава, че всичко се дължало на некадърността и некомпетентността на над 300 чиновници.” (Новинар, 5.08.2008); „Задачата на Емин е била да убие Доган, а в заговора е замесена БСП, това внушение на зам.-шефа на ПГ на ДПС Камен Костадинов, взриви вчера политическото блато у нас.” (Труд, 26.02.2010).

• Български роми - криминални проблеми „Толерирането на ромите е нож с две остриета.” (168 ч.,

15.06.2007); „20 роми се впуснаха в меле с камъни и сопи на ул. „Северна” 14 в Шумен. Свадата им се размина само с охлузвания.” (Труд, 9.02.2007); „Вчера задържаха шестима от ромите, пребили земеделци от Монтана на полето в събота.Те помислили двамата мъже с колите за охрана и се нахвърлили свирепо над тях. Разярени, ромите потрошили мъжете от бой. Не подминали и джиповете им.Хвърляли камъни, удряли с колове стъклата и вратите, срязали гумите. Изпочупили им телефоните.” (24 ч. 4.09.2012); „Роми крадат уреди с цезий, паника в Девня.Четирима роми от Девня предизвикаха паника за радиация след кражба на уреди с цезий.” (24 ч.,10.9.2012); „Роми се снимали на гробище за кеф.Четирима младежи от ромски произход са задържани от полицията, след като се снимали около надгробни паметници в землището на пазарджишкото село Звъничево и след това публикували снимките си в социалната мрежа Фейсбук.” (Новинар, 2.05.2012).

- социални проблеми „И всичко това само защото на няколко десетки хиляди свикнали

да си живеят на гърба ни роми перспективата да се трудят им се вижда равна на доживотна каторга при строг тъмничен режим” (Монитор, 12.01.2008); „Да, става дума за същите тези цигани, от които нашето общество е пропищяло и които висят като воденичен камък на шията на държавата, най-вече на социалното министер-ство.” (Монитор, 11.04.2007); „От Комисията за защита от дискри-минацията признават, че са се видели в чудо”. (168 ч., 8.03.2007); „Плодовитите откъм бройка жалби на шефа на „Дефакто” не се изчерпвали само с роптаене срещу названието „циганин”, споделиха от КЗД.” 168 ч., 8.03.2007); „Циганите ще изчезнат, ще ги натикат в резервати като индианците.” Такава прогноза за ромите направи вчера лидерът на „Евророма” Цветелин Кънчев пред кабинета на столичния кмет Бойко Борисов. Мотивът му бе, че в нито един квартал хората не искали да се строят жилища за мургавите.” (Труд, 21.03.2007); „Правителствените документи за действие, приети и заради декадата на ромското включване, са направени така, сякаш върху етноса всеки

БСУ

754

момент ще се изсипят реки от изобилие.” (Сега, 14.06.6.2007); „13-годишната Гиргина стана майка.Ромски Ромео и Жулиета се борят за бебето си.” (Труд, 16.03.2009); „Туй, че обществото ни е заринато от ромски проблеми, е видно като гиздава циганка, изведена за продан.” (Труд, 7.04.2009); „Туй, че управляващите „си умират” да приказват как решават тези проблеми, също е ясно като бял ден. Като рекат „ромско включване”, и мед им капе от устата.” (Труд, 7.04.2009); „Изгониха роми от басейн край Белово. Четирима мургави младежи са били изгонени от охраната на градския минерален плаж в Белово и не са били допуснати в къпалнята. Двама от потърпевшите са синовете на бившия общински съветник Райко Живков, който минава за един от лидерите в ромския квартал „Изток”. По този повод, разгневен от решението на гардовете на плажния комплекс, бащата писа на страницата си във „Фейсбук”: „Мразя тази държава, където децата ми се чувстват чужди и са третирани като хора втора ръка! Не мога да понасям продажните ромски лидери и фондации, за които интеграцията е начин да лапат европари!” (168 ч.,18.0.2012); „Една българска Роза, но не мургава. Как се нарича българин в автобус, който се чувства дискриминиран спрямо циганите – понеже само тях не ги проверяват за билет, понеже само тях не ги глобяват заради липсата му. Въпросът си е истинско изпитание дори за най-добре финансира-ното въображение на най-отвореното общество. Тъй като този път не подхождат дежурните клишета за ксенофобия, расизъм, фашизъм и потъпкани права на малцинствата. Други готови клишета обаче няма и трябва да се помисли за нещо ново, което да се лепи като етикет на подобни усещания”. (Новинар, 10.05.2012).

2. Етнически вот „Избирателите биват подкарвани към урните като на война.

Човек понякога има чувството, че се правят не избори за каквото и да било, а че някой се опитва в много закъснялото време да коригира резултатите от Априлското въстание. Кърджали е много особен град. В него, като се разхождате по улиците, навсякъде се чува турска реч. И това е естествено. Там живеят много етнически турци, които са български граждани.” (Новинар, 20.09.2007); „Формулата на ДПС е много различна – там вързаните в кърпа гласове се превръщат във власт.” (Капитал, 12.05.2007); „Намерението на червените стратези бе чрез две избираеми места в листите на лявата коалиция – за Кънчев и за заместника му Александър Методиев (по прякор Бат Сали) – да бъдат осигурени десетки хиляди ромски гласове.” (Дума,12.06.2009); „И на този вот политиците опищяха орталъка за изборния туризъм.” (Новинар, 8.07.2009); „Роми от Самоков, София и Монтана пък са забелязани да пристигат като туристи в Сапарева баня. Мургавите обяснили, че са дошли на почивка и искат да упражнят правото си на глас”. (Новинар, 8.07.2009).


755

3. Етнорелигиозна проблематика „България е най-ислямската страна в ЕС с 1 млн. мюсюлмани,

които представляват една седма от населението. Европа все повече се превръща в Еврабия.” (Стандарт, 21.08.2007); „Милион открит у подсъ-дими за радикален ислям. Година преди изборите започва дело срещу мюсюлмански активисти”. (168 ч.,17.07.2012).

4. Отношение към ромите „Певицата Нона Йотова ще бъде провъзгласена днес в Каварна за

почетна ромка, а режисьорът Андрей Слабаков ще получи титлата „Почетен мангал”, съобщиха от кметството. Квалификацията „ман-гал” е по желание на самия Слабаков.” (24 ч., 8.04.2008); „Говедата не могат да се държат като цигани. Но обратното е разрешено.” (Новинар, 21.02.2008); „Този път обаче феновете ще чуят ромската перла да рапира”. (Софи Маринова); (Дума, 8.05.2009); „Звездата Иван Юруков от „Столичани в повече” и Народния театър се набърка в джипси афера с джаз привкус, увери се единствено „Телеграф”. Актьорът, прочул се телевизионно с най-рейтинговия сериал в републи-ката, се забърка с „Романено Проджект”. Формацията нашумя около големите цигански празници в началото на годината. Тя омесва топ-джазмени с едни от най-оригиналните цигански музиканти в държа-вата” (Телеграф, 30.07.2011).

Нашите наблюдения продължават и потвърждават резултатите от предходните изследвания на етническата проблематика в печата. Тя се отразява във вестниците, но обикновено е маргинализирана и конкрети-зира само две етнически групи – турци и роми, в предпочитани аспекти.

Тематичният медиен образ на българските турци е ограничен чрез две тенденции – отразяване на политическата дейност на ДПС и фокуси-ране върху политическите му лидери, най-вече – върху личността на Ахмед Доган. Крайно недостатъчно са публикациите, свързани със со-циалното положение в районите с преобладаващо турско и смесено насе-ление.

Вестниците коментират важното значение на ДПС в политическия живот като партия, с която всички трябва да се съобразяват. Същевре-менно, тя се свързва с редица финансови злоупотреби.

Пресата проявява постоянен и засилващ се интерес към лидера Ахмед Доган, особено във връзка с покушението срещу него и оттегля-нето му от активната политика. Медийният му образ е противоречив и митологизиран, но по посока на негативното. Той се определя като „най-умният политик”, но корумпиран и злоупотребяващ с огромната си власт.

Отношението към етническите турци е силно отрицателно във връз-ка с темата „изборен туризъм” и организираното им, манипулирано учас-тие в изборите. Същото е отношението и към ромите по този проблем, но обвързан с подкупи и корупция.

БСУ

756

Често етническата проблематика, свързана най-вече с българските турци, се поставя в религиозен контекст чрез противопоставянето хрис-тияни – мюсюлмани и се внушава страх от ислямизиране на България.

Ромите са втората голяма етническа група, която се отразява в пре-сата. Техният медиен образ е изцяло негативизиран чрез криминалните и социалните проблеми, които непрекъснато създават, и предизвикват гневни обществени реакции. Отречена е всякаква толерантност към ро-мите, защото те не се трудят, „висят като воденичен камък на шията на държавата”, търсят прекалено много права, без да изпълняват задълже-нията си.

Общественото отношение към ромския етнос, отразено във вестни-ците, ескалира от ирония (свързана с етническите им наименования, ранните женитби и др. традиционни практики) до гняв и агресия, поро-дени от трагични събития, като тези в Катуница, и предизвикали интереса и на международната преса.

Експлицираната и анализирана етническа проблематика дава въз-можност да се откроят важни теми, които отсъстват или не са достатъч-но представени в пресата: медийно присъствие на повече етнически мал-цинства; акцент върху социалното положение; следване на политиката на Европейския съюз към малцинствата за толерантност, преодоляване на етническите предразсъдъци и обществено интегриране.

Цитиран а литература

1. Дайнов, Е. ttp://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/centyr_soc_praktiki/06.pdf.

2. Марков, Т. http://rc.cega.bg/files/Media/Etnicheskite_malcinstva_v_ejednevnicite.pdf.

2.2. Езиковият профил на публикациите за етносите във вестниците – сравнително проучване

Конструктите на езиковия профил на етническите публикации в пресата се изследват чрез сравнителен лингвостилистичен анализ. Иден-тифицират се и се систематизират медийните езици. Изследват се конкрет-ните езикови механизми и средства, чрез които се реализират. В съпоста-вителната логика на изследването ще откроим две по-конкретни авторски проучвания върху езиковия профил на етническите публикации в печата – преди и след присъединяването на България към Европейския съюз.

В статията „Някои аспекти от образа на ромите в българската пре-са” (Пройкова 2003, стр. 136-156) Мария Пройкова конструира медийния


757

образ на ромите въз основа на публикации в печата от 2002 г. чрез след-ните елементи: посочване на ромската етническа принадлежност (етно-нимите роми, цигани); криминогенни характеристики: крадци, браконие-ри, убийци, измамници, изнасилвачи, проституиращи, просяци, заразни, неграмотни, ромска мафия, опасни и асоциални, демографска заплаха; пренебрежително и подигравателно отношение към тях. Авторката пра-ви интересно сравнение с Холандия и посочва идентично отношение на холандците към собствените им етнически малцинства. Важен момент в изследването е конкретизирането на някои езиковите средства при съз-даването на медийния образ: постоянния етнически епитет мургав и не-говите производни; екзотични заглавия като Шоколадовата Есмералда, гъвкава и палава циганка, Мургавата Жулиета; обидни названия като мангал; експресивни глаголи като беснея, гоня, крещя, мамя, премятам, плъзвам и др.; фразеологизми като „лъже като дърта циганка” и често използваната разговорна лексема цигания. Наблюденията на М. Пройко-ва подкрепят думите на Е. Дайнов, че има малко текстове в пресата, в които ромите говорят за себе си: „Ние, циганите, сме единственият народ, който никога не е използвал оръжие и насилие, за да завладее държава или да воюва за правата си. Нашето оръжие е музиката... Гордея се с произхода си и никога не съм го крил”. (Пако Суарес: „Циганската музика е самата страст” – 24 ч., 9.10.2002).

Специално внимание във връзка с изследваната тема заслужава актуалното проучване на Елка Добрева „Масмедийно демонизиране: Основни обекти и техники в българския печат”. (Добрева 2011, стр.196-228) Според авторката „безспорно сред етническите малцинства в България най-силно демонизирани в медиите са ромите”, но подобно от-ношение има и в гръцката, и в британската преса. Е. Добрева представя множество рубрики на ромското демонизиране в печата, изведени най-вече чрез медийните заглавия и подзаглавия. Темите на тези рубрики, свързани с ромите, са: демографска заплаха за българите – ранни же-нитби, ранни раждания, свръхвисока раждаемост; отглеждане и възпи-тание на децата – изоставяне, захвърляне, насилие, продажба, експлоатация; престъпност – ромите купуват и продават гласове по из-борите, крадат, бракониерстват, вандалстват, упражняват насилие, уби-ват, участват в телефонни измами.

Е. Добрева анализира подробно езиковите средства, чрез които се разгръщат посочените теми. По отношение на заглавията тя откроява наративно-коментарни заглавни комплекси („Погнаха роми заради не-пълнолетни булки” – Монитор, 17.04.2009); заглавия съобщения („Бебе на роми почина след побой” – 24 ч., 26.01.2010); тревожни заглавия с национален адрес („Роми ликвидират село” – Дневен труд, 2.07.2010); заглавия, свързани с т.н. медиен инфотейнмънт („Здравко оправдан за секс с френско магаре, пазил го” – 24 ч., 29.07.2010); заглавия метафори („Роми превръщат улици в бойно поле” – Монитор, 22.08.2007).

БСУ

758

Както във връзка със заглавията, така и по отношение на текста се посочват следните лексикални и стилистични особености: цветиста лек-сика (коптори, бордей, боклук, помияри, мръсен циганин и др.); квалифи-кации (тумба, банда, тайфа, глутница и др.); глаголи с грубо значение (гепят, свиват, грабят, отмъкват, влачат, тарашат и т.н.); съществителни имена с подобно значение (джебчии, обирджии, апаши, бандити и т.н.); идиоми (циганска престъпност, цигански терор); стигми (насилници); сравнения с хуни и вандали; метафори (паразит, вендета, война.)

Е. Добрева е след малкото изследователи на медийното отразяване на етническите турци. Нейният важен извод е, че само вестник „Атака” демонизира турското малцинство. Използват се същите модели, които конструират и медийния образ на ромите. Прибавя се лексика, свързана с турското робство („Турски бардак засенчва костницата на загиналите четници в Разград” – Атака, 24.02.2009), а също и при етнорелигиозна и етнополитическа заплаха („Турци плашат сирак с нож в гърлото, че ще го обрежат” – Атака, 16.03.2009).

Нашето изследване върху езиковия профил на етническата пробле-матика обхваща корпус от текстове, ексцерпиран от вестниците „24 часа”, „168 часа”, „Труд”, „Стандарт”, „Монитор”, „Капитал”, „Телеграф”, „Дума”, „Дневник”, „Експрес”, „Сега”, „Тема” (2007-2012).

Езиков профил на етническата проблематика

1. Метафоричен политически медиен език, представящ ДПС и неговите лидери - реализации

- литературни пародии: „Смел е спасителят в ръжта Кабил! Тол-кова смел, че дори стои на слънце без шапка!.., ще слезе цялото ДПС, ще препикае есенниците и ще спаси ръжта и житото, а нас от глад и суша.” (по романа „Спасителят в ръжта” на Селинджър).

- литературни асоциации: „ДПС набра силата на един етнополити-чески Франкенщайн...” (с романа „Франкенщайн” на Мери Шели).

- квалификации: „факири в боравенето с европарите”; „Станишев е ръжен в ръцете на Доган”.

2. Медийният език за Ахмед Доган. Езиковите механизми на конструирането на медийния образ се

вместват в изследователските полета на етнопсихолингвистиката и социолингвистиката по отношение на: речник, стил, персонални харак-теристики, смяна на медийните изяви (от политикоетнически към социалноарогантни, както е при Ахмед Доган). За двете десетилетия на прехода Доган сменя два радикално различни образа. Първият е на поми-рителя и балансьора, на умерения политик, който се бори за българския


759

етнически модел, като се сближава ту с десни, ту с леви. Вторият образ е на брокера, на търговеца с влияние, който открито говори за „обръчи от фирми” и сравнява публично политиката с баница.

Езикови техники: - митологизации: „Един от сфинксовете в новата българска

митология беше принуден да разбули загадката си. Ахмед Доган, несменяемият лидер на ДПС, вечният „балансьор“, наричан от мастити социолози „най-умният политик“ на прехода, сам деконструира „висо-кия си наратив“ (по думите на Лютви Местан) и премина към ниския, за да разбере широката публика „кое е страшното“ и какво се очаква от нея.”

- демонизации: „За кого се точи секирата. Доган размаха ятага-на, за да сплоти държавата.”; „Доган преяде с власт и е редно в следва-щите 8-10 г. да се отдаде на политическа диета...”; „Не ни стига резилът Европа да ни сочи с пръст като крадци, некадърници и прахосници, та вчера един от отговорните за черния ни имидж политик – Ахмед Доган, отново ни заля с поредна порция помия. Защото е голям резил и гьонсуратлък точно той да говори за корупцията в доклада на ЕК, като с половин уста признава, че всичко се дължало на некадърността и неком-петентността само на над 300 чиновници.”

Езиковият ефект се постига чрез метафориката, а в лексикален план – чрез контраста на висока лексика („деконструира „високия си нара-тив“, „мастити социолози”, „разбули загадката”); клишетата „несме-няемият лидер”, „най-умният политик“ на прехода“) и снижена, груба лексика, с използване на турски думи („преяде с власт”, „крадци, некадърници и прахосници”, „помия”, „голям резил и гьонсуратлък”).

3. Медийният образ на ромите Той е изцяло негативизиран, чрез използването на характерни ези-

кови средства: - етнонимите роми, цигани: „роптаене срещу названието

„циганин”; - постоянни етнически епитети: „в нито един квартал хората не

искали да се строят жилища за мургавите”; - експресивни глаголи: „20 роми се впуснаха в меле с камъни и

сопи”; - фразеологизми: „хиляди свикнали да си живеят на гърба ни

роми”, „висят като воденичен камък на шията на държавата”; „Като рекат „ромско включване”и мед им капе от устата.”;

- антономазия: „Ромски Ромео и Жулиета се борят за бебето си.” - метафори: „Правителствените документи за действие са направе-

ни така, сякаш върху етноса всеки момент ще се изсипят реки от изо-билие.”

БСУ

760

4. Представяне на етническия вот в пресата Този език изразява манипулирането на изборите чрез предварител-

ното организиране и купуване на етническия вот на българските турци и роми. Реализира се чрез използването на:

- метафората „изборен туризъм”: „И на този вот политиците опи-щяха орталъка за изборния туризъм.”; „Роми от Самоков, София и Монтана пък са забелязани да пристигат като туристи в Сапарева баня”;

- метафората „робство”, разгърната чрез историческа лексика: „Избирателите биват подкарвани към урните като на война. Човек по-някога има чувството, че се правят не избори за каквото и да било, а че някой се опитва в много закъснялото време да коригира резултатите от Априлското въстание. Кърджали е много особен град. В него, като се разхождате по улиците, навсякъде се чува турска реч”;

- етнически епитети: „Мургавите обяснили, че са дошли на по-чивка...”;

- фразеологизми: „вързаните в кърпа гласове се превръщат във власт”;

- метонимии: „да бъдат осигурени десетки хиляди ромски гласове.”

5. Етнорелигиозен език Чрез него се изразява страхът от ислямизиране на България и на

Европа, като се създава метафората „Еврабия”: „Европа все повече се превръща в Еврабия.”

6. Изразяване на отношение към ромите Отношението обикновено е иронично, подигравателно, отрица-тел-

но, но не прераства в език на омразата в наблюдаваните вестници. Изразява се чрез:

- пародии: „почетна ромка”, „титлата „Почетен мангал”; - обидни квалификации: „Говедата не могат да се държат като ци-

гани. Но обратното е разрешено.”; - ирония, изразена чрез метафора и чужда дума: „ще чуят ром-

ската перла да рапира”; - оксиморон, реализиран чрез метафори и чуждици: „джипси

афера с джаз привкус”; Формацията „Романено Проджект”...омесва топджазмени с едни от най-оригиналните цигански музиканти”;

- етнически епитети: цигански празници, цигански музиканти. Като обобщение ще посочим, че етническият профил във вестници-

те може да се изследва като съвкупност от медийни езици: политичес-кият медиен език, представящ ДПС; медийният език за свръхлидера Ахмед Доган; негативният език за ромите; критичният език за манипули-раните избори; езикът на етнорелигиозния страх, представящ метафори-


761

те „робство”, „Еврабия” (спрямо етническите турци); ироничният, подиг-равателен език на несъвместимост с ромите, без агресивна ескалация.

Всеки от идентифицираните медийни етнически езици се анализира чрез езиковите системи, които го изграждат, и прилежащите им лекси-кално-стилистични средства: литературни пародии, литературни асо-циации, митологизации, демонизации, метафори, антономазии, оксимо-рони, етноними, етнически епитети, фразеологизми, висока и снижена лексика, и др.


1. Добрева 2011: Е. Добрева. Масмедийно демонизиране: основни обекти и техники в българския печат. - В: Изследване на медиите. Ш., 196-228.

2. Пройкова 2003: М. Пройкова. Някои аспекти от образа на ромите в българската преса. – Във: Властта на медиите. Ш., 136-156.

3.0 ТЕМА КРИЗА В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И В СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ 3.1. Медийното битие на кризата – тематични предпочитания

на вестниците

В методиката на изследването се използват контент-анализ, темати-чен и сравнителен анализ, на базата на наблюдение, описание, съпостав-ки и обобщение на ексцерпиран корпус от вестникарски текстове.

Медийното битие на кризата може да се разгледа в два аспекта: със-тоянието на медиите по време на криза и отразяването на икономически и социални проблеми в медиите. Според доклад на IREX – американска организация, която измерва индекса за устойчивост на медиите в 21 страни в Европа и Азия, през 2011 г. кризата в съдържанието на бъл-гарските медии, започнала успоредно с финансовата криза през 2008-2009 г., достига нови дълбочини и вече сериозно засяга достъпа на българските граждани до качествено медийно отразяване на политичес-ките, социалните и икономическите тенденции в страната. България, за-едно с Македония и Албания, е сред страните, в които медийната ситуа-ция се влошава, което отчасти се дължи на увеличаване на политическия контрол над медиите.

Според анализа на Мая Цанева „2011: малко Европейски съюз, много България”, през 2011 г. тежките реформи за преодоляване на ико-номическата криза в държавите членки на Европейския съюз предизвик-ват медийно фокусиране върху националните усилия в прилагането на

БСУ

762

общностните политики. За сравнение: през 2009 и 2010 г. в българските новинарски портали ЕС бе представен като основен двигател в провеж-дането на национални политики. Прилагането на спешни мерки от българското правителство за справяне с икономическата криза измества фокуса на медийното внимание от взаимодействието с европейските институции. Поради тази причина водеща тенденция е регистриране на успехите на властта, без да се анализира тяхната ефективност в контекс-та на европейската криза. (Цанева 2011)

Експертите от Институт „Отворено общество” отбелязват, че прави-телството огласява отделни постижения в икономическата сфера с дългосрочен ефект. Диалогът по социални теми, които предизвикват напрежение, се осъществява в стратегическата рамка на спешни дейст-вия. Налице е медийно омаловажаване на определени, обратни на очак-ваните от обществото резултати от членството в ЕС – увеличаване на безработицата, занижено или непроменено ниво на доходите, ниска кон-курентноспособност, намаляваща свобода на медиите. (Николова 2011)

Ще проблематизираме понятията икономическа и финансова криза според някои тези на Петко Тодоров в неговото изследване „Медиите в кризата и кризата в медиите” (Тодоров 2012). Според него, икономичес-ките кризи са явление, типично за съвременните пазарни икономики. За последните два века икономиките на Европа и Северна Америка са пре-живели около 20 периода на криза. Сегашната икономическа криза въз-никна и ескалира в следната хронология:

1. Кризата започва в САЩ през 2008 г. и се характеризира с деста-билизация на фондовите пазари, загуби и фалити на банки, нарастване на инфлацията, поскъпване на капитала;

2. Проблемите на кредитните институции и фондовата борса се прехвърлят в реалния сектор на икономиката на САЩ – спад на промиш-леното производство и криза в търговията;

3. След спада на търсенето на американския пазар – прехвърляне на кризата в „новите” индустриални страни, където започва съкращаване на производството;

4. Съкращаването на обема на продажбите и световното промишле-но производство довежда до нови сривове на фондовите борси по света и преход на инфлацията в стагфлация, падат цените на нефта, нараства броя на безработните, мащабен спад на потреблението;

5. Кризата засяга всички страни, включени в световната икономика, и предизвиква продължителна депресия.

П. Тодоров акцентира върху факта, че сега брутният вътрешен про-дукт на страната и социалният статус на българските граждани имат най-ниските стойности в Европа. България е управлявана по формулата: „Властта да се превърне в пари, а парите отново – във власт”, а най-важ-ните грешки на прехода са: липса на контролни функции и структури на държавата; неадекватни реформи в пенсионната и здравната системи;


763

недофинансиране на публичния сектор и главно на образованието и здравеопазването; липса на инвестиционни приоритети и грижа за тру-довия пазар и т.н.

Отразяването на икономически и социални проблеми в медиите има своята специфика. Това могат да бъдат финансови проблеми в ме-дийната организация, проблеми, свързани с етичната култура на медия-та, но може също така да означават обществени проблеми, които пряко въздействат на медията. Много важно е да се подчертае, че медия в кри-за може да бъде не само финансово сриващата се медия, но и всяка ме-дия, която е на път да загуби общественото доверие.

Икономическата криза активизира следните промени в българския медиен пазар: конвергенция – на технологично и индустриално ниво; ко-центрация – вертикална и хоризонтална; глобализация – международни конгломерати, глобалност на посланието; комерсиализация – рекламата активно участва както в забавните предавания, така и в новинарските емисии и съобщения – самите граници между жанровете се размиват, рекламата прелива във всички съобщения; търговско влияние – собстве-ници и рекламодатели влияят върху съдържанието; тривиализация – навлизане в частния живот на хората, повече зрелищност, секс, насилие и ограничаване на медийния плурализъм.

Печатните медии също не остават незасегнати от кризата, най-вече заради свиването на рекламния пазар. Кризисните прояви са: спад в ти-ражите на повечето вестници и списания у нас; намаляване на читател-ския интерес към пресата, концентрация и монополизация на пазара на периодичния печат, липса на прозрачност по отношение на собственост-та на медиите, зависимост от политически и икономически влияния

В своето изследване П. Тодоров посочва впечатляващи данни за кризисното намаляване на тиражите на вестниците: през 2005 г. вестник “Труд” има близо 400 000 екземпляра тираж на съботното си издание и 300 000 броя през останалите дни от седмицата, а вестник „24 часа” – близо 220 000 екземпляра ежедневен тираж. Кризата на тиражите на българските вестници започва да се усеща през 2006 г., а през 2007 годи-на тиражите на масовите вестници рязко тръгват надолу – вестник „Труд” достига до ежедневен тираж около 70 000 броя, а вестник „24 часа” – до 57 000 екземпляра дневно.

Намиращите се в криза медии същевременно отразяват дълбоката криза в икономическия и в социалния живот на България. Ще предста-вим наблюденията си върху вестниците „24 часа”, „168 часа”, „Труд”, „Стандарт”, „Монитор”, „Капитал”, „Телеграф”, „Дума”, „Дневник”, „Експрес”, „Сега” (2007-2012) по отношение на тематизациите на кризата и на адекватния й медиен език.

БСУ

764

Тематична картина на кризата Финансова и икономическа проблематика

1. Енергетика и топлофикация „Ето на това аз му викам истинско клане. В тоя случай няма шанс

да ни подменят историята. Случва се тук и сега. Главите ни са на дър-вения пън и австрийците точат секирата. След тока и парното ще се вдигне, щото иначе „Топлофикация” отива на кино”. (168 ч. 27.04.2007); „След резила с Вальо Топлото неговите наследници очевидно отчаяно се мъчат да поизлъскат почернелия от корупционна ръжда имидж на столичната Топлофикация.” (Стандарт, 16.08.2007); „Ама защо ми-нистърът на икономиката говори, а финансовият министър си мъл-чи?” (168 ч., 11.02.2007); „Вестниците броят отрязаните шефски гла-ви на „Топлофикация”. Общинарите вече си имат традиция – на всеки 3 месеца кръцват по една такава глава. На конвейр. Главите падат, сметките скачат.” (Новинар,14.04.2007); „Топлото щеше да си краде дълго и безнаказано. Обаче обнагля, реши, че е недосегаем и почти накисна своите покровители, които на бърза ръка го лишиха от закрила, хвърлиха го в килията и сега треперят да не би да проговори.” (Новинар, 14.04.2007); „Високо напрежение тресе държавата през последната седмица. Не само заради предстоящото поскъпване на електрическата енергия и на парното. А защото може да я докараме до газени лампи и свещи през зимата.” (Монитор, 15.06.2007); „Край нямат шашмите с парното и топлата вода. Монополистът „Топ-лофикация” и пръкналите се от него още по времето на Иван Костов фирми за топлинно счетоводство просто са царе на аритметиката. Правят, струват, все са на далавера.” (Монитор, 16.08.2007); „В мо-мента тече болезнено отрезвяване на газовия пазар. Махмурлук, който се стоварва върху правителството и върху обикновените потреби-тели.” (Труд, 10.01.2007); „Кремъл толкова яко прегърна българските данъкоплатци с енергийните си проекти, че им останаха синини за следващите 20 години”. (Дневник, 22.0.2007); „София именно ще е троянският енергиен кон на Москва”. (Дневник, 22.01.2007); „Непре-къснатото поскъпване на течните горива в скоро време може да ни върне с век назад и да се наложи да се качим на каруците” (Монитор, 19.05.2007); „Целият живот на нашенеца минава като един непрес-та-нен развод с някого и нещо. Ще се разведе с „Топлофикация”, за да се ожени за ЧЕЗ. Ще се разведе със Съветския съюз, за да се ожени за ЕС.” (Стандарт, 12.02.2008); „На България й трябват още пет дни на мазут, за да се взриви. България е страна, която замръзва.” (Стандарт, 15.01.09); „Енергетиката ни е като футбола: много тичане, малко ефективност.” (Сега, 6.10.09); „Газът тръгна, но не стигна”. (Телеграф, 12.01.2009); „Нещо средно между цунами и земетресения в


765

душата на клетия българин предизвиква огласената поредна секира на топлинните счетоводители”. (Стандарт, 6.03.2010); „В момента сме свидетели на един доста по-смъртоносен фокус-бокус-бойкорокус. При него хем ще строим атомна централа, хем няма да я плащаме, хем ще печелим от нея, хем ще ни я правят руснаци, хем ЕС ще е доволен.” (168 ч., 15.04. 2011); „Бивши шефове на „Топлофикация-Шумен” държали ми-лиони в сейф. Служители се съмняват, че са отклонявани пари за предизборни кампании.” (168 ч., 10.07.2012)

2. Инфлация „Европейци сме, но парите са мираж, а безпрецедентната инфла-

ция изяжда всички дребни увеличения, които са капка в морето от раз-вълнувани цени.” (168 ч., 21.09.2007); „Тарифите се побъркаха, заплаш-вайки да пометат ведрите прогнози за инфлацията, финансовата ста-билност и усилията ни по пътя към еврото.” (Труд, 07.10.2007)

3. Монополисти „Ако някой се е съмнявал, вече е сигурно, че въпросните няколко

лева в повече не само няма да напълнят хладилника им, а дори няма да влезнат в техните портфейли. Ще се запътят направо в кесиите на енергийните и водните монополисти”. (Тема, 03.05.2007); „Софийска вода” – капка по капка – вир в цената” (Дума, 5.03.2008); „Но експло-ататорите на ВиК-съоръженията не се задоволиха с досегашните без-образни поскъпвания.” (Дума, 26.08.2008); „След като със закон ни пре-върнаха в крепостни на „Топлофикация” до гроб, издевателствата на монополиста над хората, дръзнали все още да разчитат на централно-то отопление, нямат край.” (Монитор, 2.09.2008); „С последните си нововъведения ЧЕЗ май излезе едни гърди напред в надпреварата си с „Топлофикация”. Надпревара, в която двамата монополисти безми-лостно си оспорват правото да се закичат със званието „Топ идиот на новото време”. (Телеграф, 20.02.2009); „НЕК продавала ток на енерго-то на червено. Суперновина, но брадясала от старост.” (24 ч., 9.04.2009); „Шест години, спокойни и необезпокоявани от никого, ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН си гледаха рахата на гърба на българския потребител.” (Монитор, 28.04.2010); „Още преди години при приватизацията на енергийните дружества при разпределянето на тока не стана ясно защо не се прилага опитът именно на тия богати държави, откъдето идват приватизаторите. Нашенската електробаница бе разделена на 3, като за всяко отделно парче монополът бе оставен пълен и на практика без контрол.” (Монитор, 8.05.2010).

4. Цени „Сякаш по предварителна договорка кабелните оператори вдигна-

ха цените си почти едновременно от Нова година”. (24 ч., 1.04.2007); „Токът за бита скача с над 5 % от 1 юли”. (24 ч., 6.10.2007); „Небивала роуминг радост обхвана тези дни населението на Европа, след като

БСУ

766

стана ясно, че тарифите за разговори падат”. (24 ч., 6.11.2007); „2/3 от наблюдаваните стоки пълзят нагоре”. (24ч.,13.09.2007); „Цените на жилищата пощуряха”. (Труд, 4.04.2007); „В България обаче свободата на цените на тока се обърна на слободия”. (Труд, 7.10.2007); „Високите цени, които застреляха българина посред лято, ще си идат с края на сезона и отпътуването на последните чуждестранни туристи.” (Телеграф, 9.01.2007); „Токът напомпва и жп билетите”. (Труд, 29.05.2007); „Вече няма съмнение, че юлското цунами на комуналните цени ще ни удари здраво по джоба.” (Монитор, 2.07.2007); „Сговорна дружина цена повдига”. (Капитал, 5.01.2008); „Шоковите цени на петрола и храните крещят в ухото на БСП да изпълни едно позабравено предизборно обещание – намаляване на ДДС”. (Сега, 5.06.2008); „Да да-ва през пет години крупни суми за нови топломери, които уж отчитат все по-точно и по-точно, след което да получава сметки за топла вода, все едно има в дома си персонален басейн.” (Стандарт, 18.10.2009); „Леща и фасул вървят нагоре”. (Труд, 19.01.2009); „Самунът скача през март.” (Стандарт, 6.01.2009); „Токът и душът още по-евтини за вота”. (Стандарт, 10.06.2009); „БГ доматът падна до 40 ст.” (Стандарт, 4.09.09); „Олиото хвръкна до 3 лв. преди жътвата на слън-чогледа”. (Телеграф, 23.08.2010); „След като Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и топлофикациите ни сурвакаха нового-дишно с нова цена на парното и газа, за потребителите се задава нова тесла.” (Новинар, 5.01.2009); „Доматите и зелето най-скъпи от 5 г. Минахме на картофи в кризата.” (168 ч., 3.07.2012).

5. Пазари, недвижими имоти „Пазарът на недвижимостите е наркотик, чийто махмурлук е

един от най-болезнените.” (Дневник,16.01.2007); „Балонът на недви-жимите имоти в България всеки момент ще се пукне”. (Дневник, 18.08.2007); „Новият хит по време на криза е покупката на вече ипо-текиран имот с ипотечен кредит.” (24 ч., 8.04.2009); „Рублата измес-ти паунда от плажа.

Освен по морето руснаците обичат да купуват имоти и в полите на Витоша. Руснаците са на път да ни освободят за трети път, но този – без да идват казаците с шашките или танковете им насам. Сега братушките залагат на инвестициите и ще заемат мястото на англи-чаните и ирландците, нахлули на имотния ни пазар преди 5-6 години във времето на бума. Този начин на експанзия е далеч по-ефективен, из-питан е в нормалните държави и е в интерес на всички. Образно казано, рублата измества британския паунд от имотния пазар най-вече по родните курорти.” (168 ч., 25.07.2012).

6. Държавен бюджет, дълг – манипулация на факти „Дянков показа голяма празна кутия от пица и я оприличи на

направения от кабинета „Станишев” бюджет 2009 г. Бюджетът за


767

следващата година финансовият министър илюстрира с малка кутия с обикновена пица без екстри и добавки, като заяви, че всеки министър си има точно определено парче”. (Новинар, 29.10.2009).

7. Криза и герои на кризата – мутри, политици, управници, Андрешковци

„Кризата не е проблем, а решение на проблема, тя е хапче и лек! Не е като тази през 1929 г., надявам се, че ще я преодолеем и ще оцелеем след нея. Така се лекуват изгнилите елементи на икономиката и тя се справя с трудностите!” (Сега, 17.12.2009); „Столицата криза не я лови, защото в София е силно застъпен аутсорсингът – работа за чужбина от България, включително програмиране, архитектура, кол центрове, дизайн, маркетинг.” (Експрес, 9.02.2009); „Кризата нанесе смъртоносния удар с високите цени на горивата и със спада на търсе-нето”. (Капитал, 4.09.2009); „Шейсет антикризисни мерки се търка-лят по вестникарските страници от две седмици, но списъкът не изглежда да е окончателен. Сред тях няма нито една, с която това правителство да се впише в историята. Всичките са противопожарни струи срещу безмилостно вилнеещата криза.” (Сега, 16.04.2010); „Тук имаме обръщение на мутрите към българския народ. Ето го: „Така ще е с всеки, който ни пречи на далаверата. Набийте си в кратуните, че няма закон, няма права на човека, няма гражданско действие. Нас обаче ни има.” (Труд, 13. 07.2007); „Силни са хората с багажници у нас. Хората с умствен багаж са слаби и глуповато тъжни”. (Стандарт, 16.05.2007); „Днес любимата фраза на хайдуците, които след настъп-ването на т.нар. „демокрация” ограбиха богатствата, създадени от народа ни, е „безплатен обяд няма”. Това е любима фраза и на полити-ците – лакеи на тези хайдуци богаташи, които не си знаят парите.” (Дума,15.08.2007); „Баровците си купуват баварци, управленците ги карат, след като някой ги гепи от баровците.” (Монитор, 4.07.2007) „Няма стихия, предизвикателство, с които новият премиер Бойко Борисов да не може да се справи. Какво пък остава за някакви си жалки икономически кризи.” (Труд, 2.09.2009); „Някои политици са като миш-ките, които гузно крадат от склада.”(Монитор, 6.07.2009); „Мислехме, че той ще е новият Робин Худ – закрилник на старците, вдовиците и сираците. Че ще взима от богатите, за да раздава на бедните. Та нали Бойко Борисов сам се зарече да дава всяка взета от мафията стотинка на сиромасите.” (Сега,12.11.2009); „Дянков например мести изхода от кризата, както си намества очилата. Беше казал, че ще е през май, после ни прехвърли към декември, а след това ни стресна, че второто полугодие ще е по-трудно от първото. Той дори и себе си смята за Брад Пит, въпреки че по-скоро е Брат Пица. И то постна, както призна в момент на откровение.” (Дума, 13.03.2010).

БСУ

768

Социална проблематика

1. Данъци „Социалистите решиха да прецакат и най-инициативните и инвес-

титорите, които създават работните места. Те ще бъдат обложени с данък „богатство”. Колкото повече работиш, толкова повече ще те брулят! За да ти се отще накрая да си мръднеш пръста! То защо ли и да се бъхташ, след като може да си лежиш по цял ден, а БСП да те обгрижва?” (168 ч., 22.06.2007); „Управляващите са се засилили по пистата на плоския данък, като автомобил без спирачки.” (Монитор, 9.01.2007); „Местните данъци ще скачат още.” (Труд, 21.02.2008); „Сашка Васева написа отворено писмо до Бойко Борисов. В него Дупнишката мадона попита премиера „Колко данъци плаща „силиконо-вата долина” на Пайнера и лично неговата любимка Ивана?” (Монитор, 15.12.2009); „ Всъщност би трябвало направо да обложат боледуващите и с данък „лукс” за по-сигурно – щом си позволяват бол-нични, значи явно са в цветущо финансово състояние. Не е лошо данъч-ните да се разровят в декларациите им, а ако трябва, и под дюшеците - кой знае какви пари крият, щом са готови да си платят за спокойно боледуване, вместо като останалите си колеги да карат болестта на крак.” (Стандарт, 15.04.2010); „На всеки средно грамотен човек му е ясно, че скокът на ДДС не само няма да натика кризата в миша дупка, а и ще налее масло в огъня й.” (Сега, 30.04.2010); „Данъчните погнаха андрешковците, които опитват да се скатават и да не плащат дълговете си към държавата.” (Стандарт, 29.06.2010).

2. Заплати, премии, пенсии, социални придобивки „Съдии си раздадоха космически премии и ни убеждават, че това е

в реда на нещата.” (168 часа, 12.07.2007); „Голям смях пада, като чете човек вчерашното съобщение на статистиката за средната месечна работна заплата у нас през юни.” (Труд, 8.11.2007); „За да заслужи по-висока заплата, от учителя се изисква да бъде едва ли не астронавт на НАСА. За него не може да има невъзможни неща. Той трябва да владее поне два чужди езика (защо не и марсиански). Да е Бил Гейтс, като седне пред компютъра. Да помага на младите си колеги (може би със съвети как да вържат двата края с 200 лв. на месец). И всяка година учениците му да печелят соцсъревнованието за отлични оценки. Но това не е най-важното. С тези умения учителят може и да излети в Космоса, но едва ли ще си издейства повече пари, ако не влезе под ко-жата на своя директор. Защото школският шеф командва комисията, която раздава бонусите.” (Стандарт, 29.05.2007); „Ако заплащането в науката и висшето образование остане на сегашното равнище, скоро в България няма да има нито умни глави, разбиращи световните новости в знанието (да не говорим за такива, които ги създават), нито пък хо-


769

ра, способни да обучат двама студенти на кръст.” (Дума, 17.02.2007); „Истински пълна обаче е само торбата на чалга културата.” (Труд, 13.08.2008); „Общинари не могат да намерят решение за проблема с градския боклук. Така ли? Я, вместо заплата да им се раздадат по два контейнера или по четири бали битови отпадъци!” (Монитор, 17.03.2009); „Пенсии и заплати пълзят нагоре и тази година.” (Стандарт, 3.01.2009); „Започна голямото подгряване на котела с минималната работна заплата. То за тази година манджата вече се вкисна, но иде 2011-а, та специалистите тръгват отдалеко, за да е уж леко.Засега около минималното работно възнаграждение има натрупан само много, много лед”. (Дума, 17.08.2010) „Пенсионната ни система е като швейцарско сирене. Защото политици я пробиваха, за да замажат липсата на икономически растеж.” (24 ч., 10.06. 2010).

3. Корупция „…няма да бъде забранена със специален закон. Това решиха

депутатите с поредното отхвърляне на предложения от синия Филип Димитров проект срещу конфликта на интереси.” (24 ч., 4.06.2007); „Партиите в блатото на мръсните пари.” (24 ч., 4.11.2007); „България вчера посъветва Европа как да си мери корупцията. Експерти от бъл-гарския Център за изследване на демокрацията предложиха на ЕС да въведе единни критерии за определяне нивото на рушвета.” (Труд, 15.02.2007); „Въпреки незадоволителните постижения на България и Румъния в борбата с корупцията и престъпността, ЕС не може да направи нищо друго, освен да им отправи беззъби заплахи за санкции, писа вчера в. „Файненшъл таймс.” (Труд, 14.06.2007); „В България всичко се върти около рушвета. Толкова сме свикнали с тикането на пари под масата, че за повечето нашенци това не е грях. Понеже е досадно ежедневие, което не подлежи на промяна. Влизането в Евро-съюза изобщо не наруши ориенталската традиция. Подкупът продъл-жава да тежи и важи много повече от всеки закон. Примери бол.” (Стандарт, 22.03.2007); „Най-тъжното обаче е, че държавата наисти-на не може да се освободи със собствени сили от тежкото си корупционно робство. Особено когато сама се е заробила, сама си е по-робител, така да се каже. А не се вижда някъде народът да недо-волства по тази причина и да готви Априлско въстание. Затова най-добре е да дойде Европа и да ни освободи. От самите нас.” (Дневник, 5.11.2007); „Когато интересът клати фуражката, Военна прокурату-ра трябва да разследва огромната корупция в армията. Но как, след като е толкова свързана я с министъра, я с разследваните?” (Сега, 28.02.2009); „През последната година темата за конфликтите на ин-тереси в държавното управление се превърна в моден шлагер на бъл-гарския публичен живот.” (Сега, 31.03.2009).

БСУ

770

4. Кражби и измами „Търговците ни цакали с по 20 стотинки всеки път, когато пла-

щаме с дебитна карта в магазина им. Нищо чудно – поговорката „Не е луд, който яде баницата, а който му я дава”, отдавна е доказала действието си у нас.” (Стандарт, 23.01.2007); „Защо да сме нещастни - ние сме най-хитрите хора на континента – всеки гледа да извърти ня-каква далавера за сметка на другите, а останалите му го връщат рано или късно, като изшошорват друга далавера. Тъжно е, но чак нещастни не сме, даже сме щастливи, като се прецакваме, а ние се прецакваме непрекъснато.” (Стандарт, 28.02.2007); „Тарикатлъкът заплашва да компрометира съвестните български производители пред западните потребители.” (Телеграф, 23.03.2007); „Всъщност цялата ни държава е като Студентския град – корупция, престъпност и страх, мизерия и безмозъчен лукс, обилно заливани с чалга.” (Дневник, 17.12.2008); „Тай-ни завери между родните производители са виновни за драстичното поскъпване на хранителните продукти.” (Експрес, 25.07.2008); „Кол-кото и да не ни се иска да си го признаем, винаги се опитваме да минем тънко и отвсякъде да направим далавера. За каквото и да е – кяр да има.” (Монитор, 2.01.2008); „Ако не в друго, в далаверите се очерта-ваме да бъдем истински първенци.” (168 ч., 5.09.2008); „Няма повече Сапардосани пари От началото на годината досега Брюксел спря плащания за 253 млн. лева по програма САПАРД”. (Капитал, 12.07.2008); „Гражданите лесно ще преживеят факта, че някой разтропан бизнес-мен е пребоядисал старите си машини и ги представил за нови, за да свие някое евро от САПАРД.” (Стандарт, 4.02.2009); „Над 10 години Европа ни дава пари за завод, но ние не ги вземаме. Защо? Защото из-возването е сто пъти по-голяма далавера”. (24 ч., 29.09.2008).

5. Проблеми на образованието, науката, здравеопазването, съдебната система

„Образованието като камък, децата като Сизиф.” (24 ч., 7.10.2007); „По някакъв начин днес Темида у нас прилича на разголения модел от платното. Според последните проучвания едва 30 на сто от българите вярват, че биха получили справедливо решение в съда. Дама-та с превръзката на очите напомня на гражданите на древна куртизанка, която е забравила своите изконни ценности.” (Дума, 13.04.2007); „Управниците на България очевидно смятат, че с кухи стъкмистики и празни думи могат да излъжат страните от Евро-пейския съюз, че в държавата кипи страхотен труд, за да сe изпълнят препоръките за овладяване на престъпността и реформиране на право-съдната система – задача, която беше поставена на България като ус-ловие за пълноправното й членство в съюза.” (Капитал, 4.7.2007); „Например здравеопазването. От десет години реформата му се е за-пънала като магаре на мост, който скоро ще бъде отнесен от реката


771

на народното недоволство.” (24 ч., 13.05.2008); „Ако трябва да се направи класация на най-устойчивите абсурди и безобразия в милата ни държава, то победител за последните десет години със сигурност ще бъде системата на здравеопазването. Едва ли някой би се осмелил да оспорва това първенство заради уникалността на тази система, която изглежда като плод на съвместни усилия на психично болен и махмур-лийка”. (Новинар, 15.09.2009); „Ако някой успее да отговори поне на един от тях, ще му стане ясно веднъж завинаги какъв е халът на пър-вичната ни здравна помощ, какво общо имат нашите пари, събирани под формата на здравни осигуровки, с джипитата, и кой всъщност е лудият в цялата тази галиматия – този ли, който яде зелника, или онзи, който му го плаща, но така и не успява да се облажи и с троха от него.” (Монитор, 10.03.2010); „Погледната отдалеч, България изглеж-да така, сякаш здравеопазването й е било покосено от внезапна смърт.” (Капитал, 12.02.2010); „Миграция на белите престилки” (168 ч. 27.07.2012); „Умирай бързо. Всеки и добре да живее рано или късно опира до лекарския кабинет. Не дай си Боже обаче да ти се наложи намесата на Бърза помощ. За съжаление всекидневно стават тежки инциденти или ни покосяват здравословни проблеми, така че намесата на хората в белите престилки е неизбежна..” (Новинар, 11.05.2012).

6. Закони, реформи „Законите у нас са като къса метла, която не стига до високата

мафиотска паяжина.” (Сега, 2.12.2009); „Спешно трябва да се приеме закон срещу ангарията, с който да се уреди задължителното изплаща-не на работните заплати.” (Дума, 21.12.2009); „Последните мерки на социалното министерство, предвиждащи вдигане на възрастта за пенсиониране, са на път да въведат революция в социалната сфера.” (Стандарт, 4.05.2010); „На голата поляна и на нашия оголяващ гръб се извършиха поредица от безумни и неуспешни „реформи“ и те буквално разчекнаха социалната ножица между около пет процента самопро-възгласил се съмнителен елит и останалите.” (Дневник, 16.03.2010).

7. Българинът и държавата. Стандарт на живот „Ясно е кой ще опере пешкира. Да му мислят робите от синд-

жира”. (168 часа, 5.11.2007); „В зората на демокрацията и прехода пуснаха партенката, че ще стане по-добре, че ще живеем по-богато, по-лъскаво,по-свободно.” (Труд, 7.12.2007); „Щастливи сме, едвам из-държаме на това щастие.” (Стандарт, 2.28.2007); „Когато сметките говорят, политиците мълчат.” (Стандарт,19.04.2007); „В последните 30-40 години човешките души се продават без каквато и да било гаран-ция, срок на годност, степен на чупливост или сертификат за уникал-ност.” (Новинар, 2.16.2007); „Българинът е негативистичен и завист-лив поради дефицита на серотонин в мозъка, породен от уродливата реалност.” (Капитал, 2.3.2007); „Увиснали в прехода. Държавата е

БСУ

772

като лифт, който ни люшка, докато не гръмнат бушоните.” (Стандарт, 19.09.2008); „Българинът е Андрешкото на Европа, показа вчера доклад за недекларирания труд в ЕС. Средногодишно нашенецът работи по 649 часа на черно (при 200 часа за ЕС). Средният доход от недеклариран труд на човек от населението у нас е 240 евро за година.” (Труд, 2.07.2009); „Пием и пушим, инак ще изпушим.” (Труд, 11.07.2009); „Картата лъже и държава България не съществува. Съществуват милиони малки българийки, които живеят, съществуват по-често, трепят се екстензивно, харчещи живота си в битка с Космоса и ентропията, побеждаващи и умиращи с пиянски викове, губещи се де-мографски и намиращи се на дъното, най-често на бутилките и чаши-те.” (Стандарт, 23.01.2009); „Те къпят евродедовци за 500 евро на ме-сец.” (Стандарт, 23.01.2009); „В държава, в която има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник. Това е денят на добрите на-мерения. Всеки, както знаем, спира цигарите от понеделник. Затова във вторник всичко е, „както вчера”, а в сряда, четвъртък, петък, събота и неделя – всичко е, както в понеделник.” (Дневник, 16.03.2009); „Жи-веем в ненормална, идиотска, бандитска, кретенска държава.” (Монитор, 6.04.2009); „И президентът сит, и Конституционният съд цял.” (Сега, 14.05.2009); „Не е тероризъм, а финансов безхаберизъм.” (Сега, 1.08.2009); „В милата България под прикритие са пенсионерите, защото ходят да работят на по две места. На едното за хляба, на дру-гото за илачите.” (Дума, 18.08.2009); „Българите са топ бачкатори в Европейския съюз”. (Експрес, 17.08.2009); „Появата на подобни актьо-ри е неизбежна, когато държавата дълго време е стояла и е чоплила семки, докато под носа ù се крадеше ДДС в космически размери, а учители, лекари, старци и инвалиди гладуваха в панелните кутийки.” (Монитор, 11.01.2010); „Нищо чудно някой да предложи и населението да бъде замразено, та когато нещата в държавата се стабилизират – да ни размразят”. (Новинар, 2.03.2010); „Затова ли се борихме в Брюксел, клечахме в еврозоната, затягахме коланите и спазвахме стро-га фискална политика, за да ни направят магистрали като хармони-ки?” (168 ч., 18.03.2010); „Борисов: Догодина няма да сме първи по бедност”. (24 ч., 7.09.2012); „Жени се отказват да родят – не могат да осигурят детето си.” (24 ч.,8.09.2012); „Икономия отвъд границата на оскотяването. Убитият и разчленен Николай, чиито останки изплуваха от река Огоста, загуби живота си заради 2000 лв. И няколко пити кашкавал. Това е цената на живота в съвременна България, обзета от обсесията за икономии и раздаване на бизнес на свои хора. Понякога медиите и обществото си вдигат гнусливо носа и се взират в разни свои си неща, които изглеждат важни, гледани от терасата на хотел „Радисън”. И остават напълно слепи каква мизерия всъщност цари у нас.” (168 ч., 3.07.2012); „Статистика и мръвка. Вчера работещите в НСИ огласиха жизнеутвърждаващата новина, че за първите три


773

месеца на годината се била увеличила консумацията на месо. Това е похвално, освен че е чиста проба разделно поглъщане на съестните про-дукти. Защото, щом българинът има пари за месо, значи неговият стандарт се повишава. Дай Боже да стане като този на събратята европейци, при които този въпросен стандарт, който образно можем да наречем хранителна кошница, се определя от консумацията на месни, млечни, хлебни продукти и плодове и зеленчуци, но в онези бели държави цената на хляба е почти като тази на месото. Всъщност може би на това се дължи и фактът, че европейците не се тъпчат нонстоп с тестени изделия, нито пък наричат своя хляб „насъщен”. (Новинар, 17.05.2012)

Ексцерпираните тематични масиви доказват, че медийното съдър-жание на изследваните вестници е напълно доминирано от проблемати-ката на кризата в икономическия и в социалния живот. Най-често тя се персонализира в разкази за героите на кризата – мутри, политици, управ-ници, Андрешковци и др.

Водещата информация обикновено представя развитието на кризата и предприеманите антикризисни мерки, с цел психологическо въздейст-вие върху читателите. Според Кристалина Георгиева „Психологическият цикъл на кризата винаги е един и същ – започва с отрицание, след това раздразнение, гняв и търсене на виновния, след това страх и паника.” Същевременно, пресата не се превръща в типичния медиен инструмент за влияние върху обществото при криза, в „комуникационния ключ” за решаване на проблемите.

Нашите наблюдения доказват някои тези от цитираното изследване на П. Тодоров: пресата следва властта; не предлага сериозна дискусия за управленските и обществените реакции при криза; коментарът е повърх-ностен или липсва; ниска всекидневна публичност; политически пристрас-тия; липса на коригиращи функции; тенденции за „масажиране на посланието”, т.е. за трансформация на новините с преднамерено търсене на сензационните елементи в икономическите и в социалните проблеми; липса на журналистически разследвания при злоупотреба с власт и корупция.

Тези особености се наблюдават и в спецификата на медийния език на кризата.


1. Николова 2011: Д. Николова. Бюджет и реформи. Политики. София: Институт „Отворено общество”, Vol 12(11).

2. Тодоров 2012: П. Тодоров. Медиите в кризата и кризата в медиите. – В: Медии и обществени комуникации, 2012, бр.12. http://media-journal.info/?p=author_view&aid=2 .

3. Цанева 2011: М. Цанева. 2011: малко Европейски съюз, много България. – В: Годишен доклад на фондация Медийна демокрация, 2011г. http://www.fmd.bg/?p=6349.

БСУ

774

3.2. Рецепция на кризата в езика на вестниците – трансформа-ционни процеси

Отразяването на социално-икономическата криза в пресата води до

сериозни трансформационни процеси във вестникарския език. Класичес-кият информационно-фактологичен, новинарски дискурс се променя по посока на таблоидния дискурс чрез търсенето на сензационност и атрак-тивност. Традиционната новинарска схема отстъпва на персонализи-рания образ на кризата в истории, сюжети, герои. Неговите характерис-тики, постигнати основно чрез доминация на метафоричния език, са: агресивност, сетивност, примитивност, сниженост, динамичност, хипер-болизации, митологизации, ироничност, асоциативност, афористичност.

Ще коментираме и илюстрираме посочените особености на вест-никарския език в медийното отразяване на кризата в икономическия и в социалния живот.

1. Агресивно-метафоричен, сетивен език, търсещ брутално въз-

действие и асоциации с убийства (смърт), апокалипсис, робство чрез натуралистични, кървави детайли: „истинско клане”, ”главите ни са на дървения пън”; „точат секирата”; „Вестниците броят отрязаните шефски глави на „Топлофикация”... на всеки 3 месеца кръцват по една такава глава. На конвейр. Главите падат, сметките скачат.” ; „Нещо средно между цунами и земетресения в душата на клетия българин предизвиква огласената поредна секира на топлинните счетоводите-ли”; „смъртоносен фокус-бокус-бойкорокус”; „Високите цени застре-ляха българина”; „за потребителите се задава нова тесла.”; „Кризата нанесе смъртоносния удар”; Разчекнаха социалната ножица”; „робите от синджира”,”човешките души се продават без каквато и да било гаранция, срок на годност, степен на чупливост или сертификат за уникалност”; „населението да бъде замразено”; „умиращи с пиянски викове, губещи се демографски и намиращи се на дъното, най-често на бутилките и чашите.”

2. Персонализации – сюжети и герои: - Сюжетът Дянков или метонимичният сюжет за бюджета-пица:

„Дянков показа голяма празна кутия от пица и я оприличи на напра-вения от кабинета „Станишев” бюджет 2009 г. Бюджетът за следва-щата година финансовият министър илюстрира с малка кутия с обик-новена пица...” Сюжетът е медийно продължен след 1 година с използ-ване на пароними: „Той дори и себе си смята за Брад Пит, въпреки че по-скоро е Брат Пица. И то постна, както призна в момент на от-кровение.”

- Сюжетът Бойко Борисов или митологичният сюжет за спа-сителя от икономическата криза. Изгражда се чрез антономазия и


775

метафори: „Няма стихия, предизвикателство, с които новият премиер Бойко Борисов да не може да се справи. Какво пък остава за някакви си жалки икономически кризи.”

- Сюжетът Мутри, персонализиращ корупция и ъндърграунд-наси-лие, използващ жаргони и снижена лексика: „Така ще е с всеки, който ни пречи на далаверата. Набийте си в кратуните, че няма закон, няма права на човека, няма гражданско действие. Нас обаче ни има.”

- Сюжетът Андрешковци или за данъчната система в България, изграден чрез антономазия и метафори: „Данъчните погнаха андрешков-ците, които опитват да се скатават и да не плащат дълговете си към държавата.”; „Българинът е Андрешкото на Европа.”

- Сюжетът Вальо Топлото или за монополиста Топлофикация. Използват се метафоричен език и антономазия: „След резила с Вальо Топлото неговите наследници очевидно отчаяно се мъчат да поиз-лъскат почернелия от корупционна ръжда имидж на столичната Топлофикация.”

Персоналистичните сюжети, в които героите се представят с малки имена и прякори, със забавни и скандални истории, минимизират голе-мите проблеми на кризата до gossip (клюки и клюкарска журналистика). Журналистите търсят интимно-приближена гледна точка до читателите, но този „умален мащаб е ...ампутация на медиите от критично мислене”, по определението на П. Тодоров. Така се постига атрактивност на съдържанието вместо обективна информация и задълбочени коментари.

Използват се и други средства за постигане на атрактивен език.

3. Атрактивен език, постигнат чрез афоризми по следните мо-дели:

- чрез трансформации на поговорки и пословици: „Софийска вода” – капка по капка – вир в цената”; „Сговорна дружина цена пов-дига”; „Когато интересът клати фуражката”; „И президентът сит, и Конституционният съд цял”; „Когато сметките говорят, политици-те мълчат.”

- чрез перифрази: „Увиснали в прехода”; „Пием и пушим, инак ще изпушим.”; „Образованието като камък, децата като Сизиф.”

чрез авторски афоризми и игрословици: „Силни са хората с багажници у нас. Хората с умствен багаж са слаби и глуповато тъж-ни”; „Законите у нас са като къса метла, която не стига до високата мафиотска паяжина.”; „Не е тероризъм, а финансов безхаберизъм”.

4. Експресивен език, който използва метафорични глаголи: „Тарифите се побъркаха, заплашвайки да пометат ведрите прогнози за инфлацията”; „Цените на жилищата пощуряха”; „Шоковите цени на петрола и храните крещят в ухото на БСП...”; „Самунът скача през март.”

БСУ

776

Синонимният ред „се побъркаха”, „пощуряха”, ”скача”, „заплаш-вайки да пометат” постига шоковия ефект на кризата чрез лудическо, игрово изображение. По същия начин въздействат парадоксалният ме-диен език и музикално-асоциативният език.

5. Парадоксален език, на основата на иронични асоциации и оксиморони: „Всъщност би трябвало направо да обложат боледува-щите и с данък „лукс” за по-сигурно – щом си позволяват болнични, значи явно са в цветущо финансово състояние”; „Затова най-добре е да дойде Европа и да ни освободи. От самите нас.; „Щастливи сме, едвам издържаме на това щастие”; „В милата България под прикритие са пенсионерите, защото ходят да работят на по две места. На едното за хляба, на другото за илачите.”; „Картата лъже и държава България не съществува”.

6. Музикален език, асоцииращ масовия музикален вкус по време на криза: „През последната година темата за конфликтите на интереси в държавното управление се превърна в моден шлагер на българския публичен живот”; „Всъщност цялата ни държава е като Студентския град – корупция, престъпност и страх, мизерия и без-мозъчен лукс, обилно заливани с чалга.”

Анализираните трансформации в конвенционалния вестникарски език постигат брутално психологическо въздействие върху читателя, за-щото засилват състоянията на страх, несигурност, отчаяние. Таблоидна-та фриволност все по-често заменя сериозния журналистически анализ на проблемите, генериращ позитивизъм на посланието.

4.0. ТЕМА КРИЗА В КУЛТУРАТА

4.1. Вестниците и културата на всекидневието

Според някои културолози се наблюдава дълбока промяна в схва-щането за култура, в дефинирането на културата, в отношенията между публична, официална, висока и частна, всекидневна, популярна култура. И. Дичев задава въпроса дали не сме свидетели на радикално размест-ване на ценностните редове: „И това, на което сме свидетели в момента от 15-20 години насам е, че тази престижна висока национална култура изведнъж престана да бъде престижна, загуби се ясната отчетлива йерар-хия на авангарда на модернизацията, така да се е каже, във всяка отдел-на страна, и масата. Оказа се, че и едното, и другото имат своето място, влизайки в един консумативен свят, където дори може би телесното, всекидневното, анропологическото виждане на културата е по-актуал-но…” (Дичев 2002) Б. Богданов съзира разединеност, разминаване меж-ду публичната и всекидневната регионална култура на Балканите (вклю-


777

чително и тази на българите), изтъквайки съхранените форми на битово общуване, обичаи и празници, тяхната идентифицираща роля и привле-кателността им в очите на европейците: „Европа е силно привлечена от този образ, който тя (културата на Балканите – бел. моя) има в началото на века или в края на миналия век – партикуларност без интеграция, противопоставяне на публично и частно съществуване по един сладък начин. Един живот с две култури – една публична, официална и друга частна, богата и много разнообразна, които не са свързани дори като настроение.” (Богданов 2002)

Г. Каприев, в статията „Какво става с културата и образованието?” отбелязва: „Анализите в различни области винаги сочат господството на някакъв архетип. В даден момент този архетип се изхабява и затова аз поддържам идеята за изхабяването (курсивът на автора) – отначало ма-шината е работила, но вече не функционира. И тогава, в режим на ком-пенсация, виждаме да възниква друг архетипен модел. Струва ми се, че днес надделява дионисиевото начало в света. Къде го съзирам? По цял свят има господство на тялото – модата, диетите, спортът, който под всичките си форми се превръща в нещо неизбежно. Друг важен елемент е, че не само разумът, но и въображението, под различните си форми, иг-рае неминуема роля. Трето, в духа на времето вече липсва проекцията на бъдещето, по-скоро го има само настоящето. (Каприев 2005)

Културата все повече се схваща не в традицията на немската класи-ческа философия като възвишена сфера на чистата духовност, като идеално-романтичния антипод на омерзителното всекидневие, като пътешествие в отвъдното (трансценденция, общуване с абсолюта, с бо-жественото) и вътрешно преобразяване (катарзис, трагично потресение). А като сфера на всекидневието с неговото обичайно съдържание, повто-ряемост и ритъм, с поддържането на реда и общуването в своето микро-пространство, с грижи за тялото и неговите императиви – здраве и чис-тота, удобство и уют, с изборите и решенията в границите на частния хоризонт и интимността, с потребностите на престижността и призна-нието в собствената среда, с удоволствията на една хармонизирана с околната среда и спонтанното течение на живота психофизика. Неимо-верно се е развила, благодарение на пазара и с активната роля на медии-те, културата на чувствеността, на физическия комфорт и сетивните интуиции, на игрите и специалните усещания (ужас, мистика и пр.), на масовия туризъм с необятния спектър на удоволствията, които той тарге-тира за жадните публики, на историческата зрелищност и митологизира-ното минало и пр., и пр. Дионисиевски рог на изобилието…

Тази промяна е към демократично и егалитарно разбиране за съдър-жанието на културата – доколкото не изключва никого, като че ли не предполага затруднения с достъпа или необходимост от специално об-разование, има същински екзистенциален смисъл за всекиго. Малкият човек е придобил правото да потребява, станал е консуматор на блага.

БСУ

778

Еманципацията на всекидевното като източник на положително екзис-тенциално усещане е следствие от подобрените условия за живот и от многократно нарасналите възможности за потребителски избори, за по-желаване и за консумация на все по-голяма част от хората на планетата.

Въпросът е дали тази промяна в разбирането за култура е наложено от пазара, или от противоречията на съвременната (псевдо)демокрация, която не съумява чрез образование и възпитание да направи своите граждани ценители на високата култура на духа, да ги приобщи към наследството на класиката. Не са ли силите на частния интерес и на паза-ра – икономически и политически, които създадоха културните индуст-рии, които стимулираха безгранични хедонистични желания, които ко-лонизираха свободното време на хората и експлоатират без всякакви мо-рални задръжки не най-добрите страни на човешката природа. Защото културните потребности на всекидневието с посредничеството на медии-те имат необятен консуматорски и пазарен потенциал. Несравнимо по-широк, по-печеливш и по-агресивен от пазара на изкуствата и елитарна-та култура. От друга страна, всекидневната култура и културата на духа не са в противоречие, те се спояват в стила на живот, който се изгражда индивидуално, който е проекция на стремежа към себеизява и личностна идентичност, плод е на субективни и свободни избори и решения.

Според редица философи постмодернизмът се базира на прехода от икономиката на производството към икономика на консумацията и масо-вата комуникация. В производствените и пазарните структури, в спектъ-ра и динамиката на потреблението все по-голямо място заемат продукти-те и услугите на всекидневната и масовата култура. Интересите на тези индустрии упражняват натиск и слагат дълбок отпечатък върху полити-ката и морала, върху пропагандата, възпитанието и медиите.

Всекидневната култура включва спектър от повтарящи се дейности, опитност и практики, които трудно могат да се обхванат и системати-зират, като:

• физическа култура, аматьорски спорт, спортно любителство; • грижи за здравето, здравословни навици, превенция, медика-

лизация на съществуването (диетично хранене, отслабване, следене на кръвното налягане и холестерола, отказ от тютю-нопушенето и др.);

• правене на секс и ухажване: умения, етика, интимна хигиена; • грижи за тялото, телесно моделиране – от пластичната хирур-

гия до модното декориране (пиърсинг, боди арт), масажиране и спа процедури;

• дизайн на личната и семейната жизнена среда, жилището и градината, мебелите и цветята, оформлението на интериорите и екстериорите – картини, антики и художествени вещи, музикален фон и др.


779

• нагласи и навици за природосъобразно живеене, общуване с природата, ангажираност с екологията, домашни любимци и разходки в паркове;

• хранене и консумация на напитки, приготвяне и поднасяне на храна, разговори около трапезата, гостолюбие;

• начини на неформално битово общуване – в семейството, с приятели и близки;

• практикуване на хоби занимания и игри; • разчети и практики на пазаруване (шопинг); • общуване с медиите и по повод медийни съдържания, време

за гледане на телевизия, непрофесионални действия с компютър;. • постоянно практикувани развлечения и забавления и др.

Трябва да има нещо общо и обединяващо в този конгломерат от дейности, някакви ценности, които ги спояват в цялостност и различи-мост, обикновено наричани стил на живот или лайфстайл. Общото и направляващото са няколкото ценностни ориентири, а именно:

• хедонизъм, максимум удоволствия и положителни преживя-вания;

• естетизация на бита и личната жизнена среда; • обвързаност със сегашността и обновлението (култ към мода-

та и модното, разбирани най-широко); • оценностяване на културното натрупване, на овещественото

минало; • здравословност и дълголетие; • природосъобразност (екологичност); • богатство и свобода на избора, възможности за индивидуализация.

Жил Липовецки със странен за критиците на масовата култура оптимистичен патос, твърди, че хората са се събудили в „свят на събла-зън и неспирно движение, чийто образец е единствено системата на модата”, че водят съществуване, чийто принцип-модел е „най-новото и най-красивото”; че са омагьосани от възможностите за свръхизбор, от тържеството на късото време на икономиката и медиите. (Липовецки 2005) Липовецки избягва категорията масова култура, макар че схваща културата на всекидневието потребителски и развлекателно, извън труда и усилието, извън самоограничаването и напреженията на духа, извън обществените борби, все по-индивидуалистично. От друга страна е ясно, че всекидневните културни практики, например четенето на вестници и гледането на телевизия не са само потребителски и развлекателно наст-роени, свързани са с познавателни избори, интелектуални състояния и висши емоции, с развитие на социални и креативни способости.

Лидер в предлагането на качествена информация за най-широка гама потребителски стоки и услуги е вестник „Капитал”. Вестникът се е специализирал в консултантски услуги, предлага поредица от рубрики

БСУ

780

(право, медицина, строителство и обзавеждане) в които експерти обяс-няват типични потребителски казуси. Например възможности за използ-ване на данъчни кредити – отстъпки, условия, процедури; застраховател-ни услуги; данъчни и финансови консултации и пр.

Изданието практикува луксозни тематични приложения: за автомо-били (нови модели, експлоатационни характеристики, дизайн, сервиз, екологични предимства); за нова битова техника (технологични данни и удобства); предложения за посещения в ресторанти с представяне на интериори, кухненски блокове, обслужване, ястия и напитки; за нова листи и ценоразписи на таксиметрови услуги и др. Презентират се заве-дения за бързо хранене, придружени с анализи за развитието на сектора Fast Food във време на криза – с идеята как да пестим, как да разполага-ме с личния или семейния бюджет: „Новият крал на пиците (тенденции на пазара на храните). (9-15.01.2010) Публикуват се обширни информа-ции за екологични, здравословни и вкусови качества на различни храни и напитки. В рубрика „Избери си сам” се поместват информации, под-помагащи ориентацията на потребителския пазар; предложенията за рационални избори са направени с подкупващ тон: „Подарък без изнена-да не е подарък, беше казал някой. Нека го каже на всички, които сме получавали купища украси, пуловери в омразния цвят или вече прочете-ни книги.”(9-15.01.2010) В особено иновативната област на медийните технологии валят съобщения за нови персонални апарати, смартфони, таблети, игри. „iХитът е в режим на изчакване. За много хора премиера-та на iPad е като втора Коледа в рамките на месец. Очакванията за таблет компютъра на Apple бяха грандиозни” (Капитал, 13-19.05).

В предлагането на потребителска информация и в рекламното офериране вестниците се съобразяват с доходите, стандарта и качеството на живот, пазарните вкусове и навици на своята аудитория, както и към масовите стереотипи за качество (германски автомобили и техника, френска дамска и английска мъжка мода, италианска опера, руска водка и руски балет, шотландско уиски, швейцарски шоколад и часовници и др.). Придържат се в пълна степен към общата си окраска и собственото си позициониране в спектрите на сериозното, хибридното и жълтото. Това е видно при сравняване на потребителските рубрики и материали в „Капитал” и „168 часа”. Вестник „Капитал” респектира и създава дове-рие с изискания дизайн, обмислените съдържателни заглавия, позитив-ното и рационално изложение на офертите, зад които застават тежки експерти. „Капитал” съветва с – добър тон, въздържаност и благопри-стойност – информирания избор на хората със средни и над средните доходи. „168 часа” прекарва цялата потребителска информация през соб-ствената си сензационна, фактологично несигурна, принизено-забавлява-ща, експресивна стилистика; оформлението на вестника също подсказва вкус към яркото, пъстрото, възбуждащото. Дизайнът на вестниците е в хармония със стила на живот на техните таргетирани публики. В първия


781

случай адресът са заможните, във втория – илюзорното приобщаване към света на заможните и знатните.

В сериозните вестници рекламната оферта често се предхожда от научна експертиза. Така се създава доверие към даден продукт, произ-водство; читателят се въвежда в научен тип разсъждения, което допъл-нително го мотивира да направи избор. В. „Капитал” използва редовно този метод – да предоставя научно-популярни, но не в сензационен тон, обяснения към спорни теми, например генномодифицираните продукти: „Отвъд Дарвин” (Какво е епигенетика, или какви други биогенетични фактори определят наследствеността освен гените?” (23-29.01.2010). Вестникът прави от дискусионния въпрос тема на броя под надслов „Игра на гени”, внимателно поднася аргументи за и против, различни законодателни и производствени практики и дава заключение „България либерализира Закона за генномодифицираните организми (ГМО), без яс-на политика какво да прави”; публикува и експертен коментар „Мутанти за закуска”, в който четем „В България контролът по етикетирането на ГМ храни е слаб, а възможностите ви за информиран избор – почти ну-лев”; статия за увеличените продажби на хомеопатични лекарства е предхождана от научни мнения (Пак там, с. 50).

Вестниците държат да съобщават първи за нововъведения на пазара на услугите – например разплащания с кредитни карти през мобилния телефон, възможност за пускане на съобщение в Twitter от автомобил; нова система за получаване на пощенски пратки от Европа. Редовно се публикува информация за политиката на големите търговски вериги, за глобални брандове, за промоции: „Новата мода в модата. Първият голям аутлет магазин ще покаже дали моделът работи и в България”; „Да спечелиш световното/ Големите производители на спортни стоки Nike и Adidas се надяват на рекордни продажби за Мундиал 2010” (Капитал, 6-12.03.2010, с. 41). Модата в обличането е приоритетна тема на списанията, седмичниците, съботните и неделните издания на всеки-дневниците: „Костюмът винаги е на мода/ Правилата на дрес кода задължават да го комбинирате със затворени обувки” (168 часа, 2-8.01.2009); „Гена и Ана Салич минават на немско/ Германски дизайнери покоряват българския фешън пазар” (Стандарт, 31.05.2008); „Боток-сът е нож с две остриета/ Девойките ни се напомпаха със силикон, а устите им заприличаха на патешка човка” (Стандарт, 01.06.2008); „Луксозни марки въртят света/ №1 сред брандовете на разкоша е френският производител на чанти Louis Vuitton” (Стандарт, 01.06.2008).

Информацията в таблоидите има още един общ знаменател – пред-лага се евтиното, онова, което е по джоба на редовия потребител, подхо-дящото за ситуация на криза. „Ремонт по време на криза / Шест стъп-ки, които ще помогнат да спестим пари” (168 часа, 16-22.01. 2009); „Газовата криза и здравето” (168 часа, 23-30.01.2009); „Как да се отоплява домът по-евтино” (168 часа, 31.01-5.02.2009); „Как да пес-

БСУ

782

тим вода”; (Пак там); „Бюджетно планиране/ Специален алгоритъм да-ва възможност за големи годишни спестявания по време на криза”; „Сметките за парно се топят след санирането” (Телеграф, 16.09.2011); „В последната минута” – 36 лева за СПА глезотии на празника” (Пак там).

Вестник „Стандарт” организира и подрежда информацията, която улеснява и подпомага всекидневното съществуване, справянето с гри-жите, както и за хоби занимания и удоволствия на хората в големи приложения „Живот” (16 страници) и „Уикенд”, както и в многобройни рубрики като „Стил”, „Тонус”, „Уюг”, „Шопинг”, „Тийнейджъри”, „Туризъм”, „Кулинария”, „Дом и семейство” (12 страници) и др. вестни-кът е щедър на кулинарни специалитети и на съвети как да поддържаме зелен кът и градина.

В. „Уикенд” е най-прицелен към скандални публични личности и събития, представяни в професионално издържан жълт маниер, поради което отделя сравнително по-малко място за всекидневието на обикнове-ните хора. Все пак интерес предизвикват рубриките му „Кулинар”, „Здраве”, Де юре и де факто”, „Наслука”, „Зелен рай”, в които срещаме заглавия от типа „Цветята новодомци изискват много внимание”, „Мигрените причиняват депресия”, „Броколи и зеле борят вирусите”, „Птичарският лов – едно безкрайно надхитряне”, „Клюки от сериали-те” (Уикенд, 21-27.01.2012).

Едно от най-големите приложения на в. „24 часа” (над 20 страници) се нарича „Екстра”; то е неделно и има за основна тема как живеят богатите и известните, какви са домашните им занимания и навици, как празнуват и приемат гости, как отглеждат децата си, какви умения и способности притежават и т.н. Погледът на вестника е изцяло е обърнат към непубличното пространство, към оригиналното в начина на живот, в стила на обличане, обзавеждане, общуване. В същото приложение е и рубриката „На път”, която е ангажирана с представянето на евтини дестинации и места за почивка. Близка по съдържание, макар и с ирони-чен подтекст е рубриката „Суета” на в. „Дума”.

С изключителна личностна релевантност се отличава темата за здравословното и в хармония с природата живеене; тя се оценява и като хиперрепрезентирана в медиите тема. Въпросите на рационалното хра-нене и балансираните диети, въздържанието от алкохол, изключването на пушенето; спортуването и новите форми на физическа култура (фит-нес, каланетика, аеробика и пр.), моделирането на тялото (редом с ма-ниите и вредните практики), различните стъпки в битовото ежедневие, с които се пестят природни ресурси, упражняването на земеделски труд, отдалечаването от урбанизираните зони и пр. се възприемат от все повече хора като белег на модерна култура, на модерен стил на живот. Изследователи на медиите отбелязват, че здравословният начин на жи-вот е сред най-артикулираните теми, които се ползват с популярност и масово търсене. (Добрева 2011)


783

На практика сред наблюдаваните вестници няма такива, които да не са разкрили рубрики и страници за медицински съвети и консултации, за лечения и лекарства. „24 часа” списва голямо приложение „Докторе, ка-жи” за безплатни медицински съвети – редакцията приема запитвания по различни здравни въпроси, поддържа контакта с читателите. С предим-ство се пише за най-разпространените социални заболявания: „Истини и митове за грипа” (168 часа, 9-15.01.2009); „Плодовете от арония помагат при диабет” и „Коприва за бляскава коса, парафин за кадифе-на кожа” в рубриката „Здравец” (Телеграф, 16.09.2011).

Вестниците тематизират с постоянство и в разнообразни подстъпи храненето и поддържането на тялото: „Европа започна битката със затлъстяването с въвеждането на данък върху „вредните” храни” (Капитал, 16-22.01.2010; „Данък талия. Допълнителното облагане на вредните храни няма много смисъл/ До голяма степен храненето е социален проблем, който няма как да се реши с прости забрани или облагане” (Дневник, 7.07.2011); „Внимателно със зимното гладуване” (168 часа, 29.12.-4.01.2009); „Беконът гони депресията”, „Пържените картофи запушват сърцето. Трансмазнините у нас се употребяват масово”( 168 часа, 5.01- 11.01.2009, рубрика „На масата”); „Идеалната диета още не е открита/ Ядем пет пъти повече от нужното” (Стандарт, 31.05.2008); „Малки тайни за морски сирени/ Комбинирана програма вае супертяло” (Стандарт, 31.01.2008); „Двойни печалби от фалшиви храни/ Консумираме ли вредни продукти?” (168 часа, 26.01.- 2.02.2009); „Соковете разболяват/ Масово блъскат стимуланти в безалкохолните” (Телеграф, 10.09.2011)

Темата за пушачеството в „Капитал”, „Монитор”, „Дневник”, „Сега” са поставя многоаспектно и задълбочено – със статистика и илюстрации, предвид нейните търговски, социални, икономически и здравни аспекти; тя се третира и във връзка с лобистки движения, поли-тически маневри, протестни акции, изявления на известни хора. „Капитал” пише за „Контрареволюцията на пушачите” и „Защо не трябва да се либерализира забраната за тютюнопушене в заведения-та”, помества цитати от Фейсбук под метафоричното заглавие „И мре-жата изпуши” (7-13.03.2011).

Като въпрос от първостепенна обществена значимост и с перма-нентна актуалост се рентира в медиите опазването на природната среда, формирането на ново екологичо съзнание и начин на живот, провеж-дането на глобално и на местно равнище на екологична политика (възобновяеми енергийни източници, безотпадни технологии, намалява-не на вредни емисии, опазване на биоразнообразието и др.) В пропаган-дирането на каузата и в акциите за нейната реализация медиите играят ударна роля – например Голямото пролетно почистване не би получило такъв размах без участието и подкрепата на националните и регионални-те медии. Поддържат се рубрики като „Зелени технологии” в „Капитал”,

БСУ

784

„Зелен Дневник” и”Зелен бизнес” в „Дневник”, в които се разглежда об-ширен кръг от въпроси – стратегии, дискусии, научно-производствена и икономическа информация, авангардни практики, експертизи: „Профе-сорът по устойчиво развитие Бетина Левин: Зелените инвестиции са икономическа необходимост.” (Капитал, 2-8.04.2007) и „Екоавтомоби-ли 2.0./ Новите зелени модели на BMV ще са екологични от фабриката”, „София е на опашката в зелената класация на европейските градове” (Дневник, 11.11.2010); „Люлин” излезе на протест срещу застроява-не-то на зелени площи/ Поредният градоустройствен план предизвика напрежение заради замяна на градинка с хипермаркет (Сега, 03.08.2012); „Напаст ли е зелената енергия, или се раждат опасни митове?” (там, с.10) Акцентира се върху обстоятелството, че зеленият дискурс, екологичното поведение са признак на модерност: „Да си еко, зелен и био и да ползваш органична козметика е модерно и приятно” (Капитал, 19-25.04.2010). Използват се различни оформителски техники – таблици, графики, диаграми, рисунки; художествените илюстрации са направени с въображение и свежо чувство за хумор.

Вестниците се различават по един важен светогледен вектор – зна-чението, което отдават на паранормалното, мистериозното, магичното. Близко до тази тематика на странни и необясними природни и космичес-ки феномени (натурфилософски тайнства и куриози) са парапсихически феномени – екстрасенси, пророчества, гадания, знаци на трансцедентал-ното и пр. и пр., спектърът на тази ирационална страна на човешкото съществуване е много широк. Няма преса, която да не подхранва инте-ресите, фантазията, емоциите, любопитството на публиката към такъв род информация – например благодарение на медиите хороскопите и зодиаците станаха неразделна част от всекидневието, редом с прогнозите за времето. Разликата е в степента на сериозност и научност, с която се пристъпва към паранормалното. Популярните вестници от рода на „168 ча-са” и „Уикенд” го представят като пласт на масовата култура – в жанра на развлекателното и сензационното, в съответствие с масовите предразсъдъци и суеверия, както и с масовия глад за необичайни преживявания.

Масовата култура е предразположена към патриотичните, религиоз-ните, семейните ценности и преживявания, склонна е да ги издига в култ, да ги осветява, да подсилва мистичната окраска (в същото време няма свян към секса) Нещо повече, вестниците митологизират (ира-ционализират) и историята на науката, предлагат романтични и обвити в чудачества разкази за учени и научни открития. „168 часа” поддържа рубрика „Наука”, но и тя е подчинена на подхода, който търси популяр-ни и сензационни ефекти: „Вярващите живеят по-дълго/ Доказана е връзката между религията и здравето/ Добрите думи лекуват” (168 часа, 23-29.01.2011). В. „Уикенд” поддържа рубрика „Мистика”, а в. „Телеграф” – „Мистерии”. Деловите и насочените към образованите среди издания („Капитал”, „Дневник”, „Сега”) имат по-въздържан, по-


785

позитивистки и по-светски подход към визираната проблематика. Хибридът „24 часа” заема средищна позиция – да задоволява интереса към метафизични и екзистенциални въпроси, чудеса и чудотворства на достъпно равнище, но да запазва донякъде просветена критична дистан-ция: в статията „Взех да се увличам по магията. Защо?” (24 часа, 02.09.2011) се обясняват рационално източниците на този тип увлечения – желание за различност, избягване на скуката, отражения на полученото възпитание, влияния от фолклора и митологията. Същият вестник дава информация за възможностите на психическия автотренинг, как да постигнем душевно равновесие и комфорт, как да предотвратяваме със-тоянията на афектация. Най-близък до масовото захласване по свръхес-тественото и до неговото експлоатиране за целите на сензацията е в. „168 часа”: „Нострадамус и пророчествата за 2009 година” (2-8.01. 2009); „Бъдещето е с цвят на индиго/ Предсказанията на детето ин-диго” (Пак там); „Българин обясни двигателя на летящите чинии/ Генератор за производство на електричество от магнитното поле на Земята изобрети бай Мильо. (168 часа, 9-16.01.2009); „Чичото на Бербатов разваля магии” (Пак там).

Съществуват две свръхпарадигми или две насрещни философски течения, които по диаметрално противоположен начин чертаят транс-формацията на човека в обществото на потреблението и новите комуни-кации. Едната тръгва от адорнианската традиция на разобличение на медиите като всемогъщи манипулатори и на създаваната с тяхното учас-тие и посредничество масова култура, фабрикуваща фалшиви нужди и конформизъм. От разбирането, че извършваната от медиите подмяна на политическите идеологии от потребителски и от лайфстайла, основан на хедонистичното преживяване на публичното и частното, е вредно за об-ществото на социалната солидарност. Другата е, че медийните съдържа-ния и интенции, които облъчват хората, не са тотални, че хората ги редуцират, преди да ги усвоят и интегрират в личностните си културни системи. А и самата масова и потребителска култура, като разнокачест-вен масив и критично възприемана, съдържа достатъчно позитивен, цивилизоващ потенциал.

Една от същностните, форматиращите тенденции на постиндустри-алното или информационното общество е медиатизацията на всекидне-вието, медиатизацията на изкуствата и на цялата култура, в това число и на първо място на всекидневната култура. Както основателно отбелязва изследователят на съвременните културни модалности и авторът на кон-цепцията за медиаморфоза на културата Л. Стойков: „Медиите са орга-нична част от всекидневието. Те са неосъществими без него. Но и всеки-дневието е немислимо без масовите комуникации Благодарение на вест-ниците и телевизията, радиото и интернет всекидневният живот на чове-ка се институционализира и все по-често официализира. Публичността дава живителни сили на всекидневието. Чрез нея то укрепва престижа си

БСУ

786

и всява нарастващ респект сред онези, които не го осъзнават или пък все още омаловажават стойността му.” (Стойков 2006)

Най-напред животът на хората се медиатизира. Медиите нямат предели в качеството си на екстензия на човешката способност за общуване. Падат всички технически бариери и лимити на общуването, човекът се превръща в хиперкомуникиращо същество. При толкова ев-тин и лесен достъп до устройствата за комуникация самата комуникация се обезценява като акт на споделяне на смисъл, като акт на съзидателно поведение. В каналите за комуникация протича повече информация от-колкото човек като социално същество, като умствена кондиция и пси-хически агрегат е способен да използва. Лекотата на комуникирането се превръща в девалвация на думите, допринася за кризата в четенето и пи-сането. Навремето писмата са били литература, днес в разговорите по мобилните апарати се обменя най-банална по смисъл и израз информация.

Компютърът радикално промени всекидневието на хората. Компю-търно опосредената комуникация ангажира все повече време, интегрира другите форми на комуникация, измества ги. Все по-голяма част от уче-нето, работата, гражданското участие, творчеството и развлечението ста-ва в и чрез компютъра. В компютъра всеки, независимо от своята гра-мотност, компетентност и дарба, е съблазнен да пропише, да стане ав-тор.

Възможността да се споделя и да се въздейства върху другия неимоверно нараства и все по-трудно се регулира. Свидетели сме на дисбаланс или неравенство между способността да се създава и възмож-ността да се предава информация. Както и на кризисни явления във въз-приемателните потенции на човека, в способността да се усвоява адек-ватно информацията, в настройването на целия комплекс на учене и образоване към новата комуникационна ситуация и медийното свръх-предлагане. Хората развиват умение, тренират се да избират и комбини-рат медиите, да търсят истината зад това, което те поднасят, да контро-лират доверието си към тях.

Медиите са част от всекидневието, негов удвоител и репродуктор, увеличително стъкло, но и избавител от неговата тривиалност. Четенето на вестниците, слушането на радио, гледането на телевизия като занима-ние запълват не малка част от свободното време, информацията от ме-диите подхранва всекидневното съзнание и контакти, тя се обменя и об-съжда в неформални групи, приема и опровергава.

Медиите допринасят за култивирането на всекидневието. Културата в един важен за всеки човек смисъл е свързана със съкровеното и психо-логически важното – как да направим привлекателно и интересно, смис-лено и вълнуващо своето всекидневие, как да го естетизираме, да вне-сем стил и очарование, разнообразие и неповторимост, да го театрализи-раме. Това също е медиатизация на живота – когато гледаме на собстве-ното си битие сякаш то е филмирано, сякаш то се развива в телевизионен сериал, когато ни се струва, че нашите думи, постъпки и жестове са из-


787

несени в пресата и са станали общоинтригуващи. Човекът пребивава в своя всекидневен свят, но гледа на него през множество призми, за да го съпостави и оцени, да го осмисли и рационализира, да провери своята идентичност, да намери пътя за удовлетворяване на инстинкта си за се-беизява. Една от призмите е вестникът, медията, които дават известност, публичност, видимост. Научаването и възпитаването – чрез идентифика-ции, подражания, експерименти и фантазиране – как се живее забавно и приятно, така че да си харесван и предпочитан, става с помощта на медиите.

Взаимоотношенията между медиите и всекидневието са многоплас-тови и се подчиняват на особена логика. Фактите на всекидневното най-често са извън вниманието на медиите, когато са толкова общопознати и обичайни, че само по себе си не предизвиква интерес и съобщението за тях би било неинформативно (нерелевантно от гледище на теорията за новинарската стойност). Разбира се и всекидневните факти могат да придобият новинарски статут, защото е известно, че всеки факт – и най-баналният – е социален конструкт, на всеки факт може да се погледне феноменологично, да се изтръгне общозначим или нов смисъл. Дребни-те, катадневните случвания, когато са масовидни, експонират с тържест-вуваща очевидност обществено необходимото, закономерното. Превръ-щат се в социологически значими факти, които разкриват – без или с по-мощта на интерпретация – проблем на обществото.

Съвременните медии навлизат в зони, забранени за публично опове-стяване. Важно е да се отбележи, че философията, която сепарира част-ните и интимните отношения от политическите и публичните, отдавна се е пропукала. И в абстрактно-рационалното, и във фикционалното пре-създаване на света. Има огромна литературно художествена традиция, която показва всекидневието на публичността, показва публичността през всекидневието, вглежда се и анализира как във всекидневните, би-товите и интимните форми на живота се очертават контурите на общест-вени процеси, на социални типове, на политически действия. Да не гово-рим за съвременните публични и медийните практики, които намират начини да заобикалят правните регламенти, защищаващи личностния суверенитет. Дали само и единствено от комерсиални съображения – да задоволят любопитството и нуждата от преживявания, или от позитивен интерес към жизнената пълнота процъфтяват журналистическият нара-тив, фичъра и личната история, протича дифузия между жълтата и сериозната преса?

Всекидневната култура е предмет на отразяване от медиите. Вни-манието към емпирията на всекидневното съществуване, към онова, което Хусерл нарича първични очевидности, към реалиите на „жизнения свят” и тяхната феноменология е отправната позиция на медийното отражение-конструиране на действителността в неговите информаци-онно-документални и интерпретативни модели. Вестниците у нас посве-щават все повече страници на всекидневни интереси и занимания на

БСУ

788

публиката, увеличава се прагматичната информация, свързана с бит и пазаруване, мода и стил на живот, кулинария и хороскопи, спорт и теле-сен комфорт, лични празници и туризъм, медии и неформално общуване. Медиите влияят върху всекидневната култура на хората, моделират вкусове и поведенчески стилове, подпомагат ориентации и избори в микросредата. Личният свят на потребителя на медийно съдържание получава импулси и знания за обогатяване, разнообразяване и усъвър-шенстване. Както конструират публичните реалности, така медиите предлагат привлекателни или отблъскващи образци на човешкото всеки-дневие, на мейнстрийминга.

В социологията всекидневието се схваща като русло, течение на живота, като фон, върху който се очертават формите на общественото битие. Анализира се като сума от микродейности, микросъбития, микрорешения, микрочувства. Социалните теории сближават всекиднев-ното съзнанието с масовата психика и го разграничават от надграждащи-те форми на научното съзнание, от идеологията, религията, философия-та, изкуството. Научното моделиране на всекидневните масови предста-ви и практики е сериозен проблем, модалностите на жизнения фон, над който се очертава релефът на публичните събития и на историческото движение, са протеични, изплъзващи се, трудноуловими. Те са запечатани в своята почти ненакърнена емпирия във вестниците, които по този начин дават своите приноси към историческото и социологическото знание.

Вестниците персонализират, превръщат съобщенията за публични проблеми в разкази за лични съдби. Рейтингова тема на вестниците е всекидневието на знаменитостите. Те все повече се занимават и с лични истории на обикновени хора. С други думи личностният опит и личност-ната практика са постоянен източник за публикации в средствата за ма-сова комуникация. Фрагментите и детайлите от битието на хората, попа-дайки в масовоинформационните канали, придобиват нова сила, ново звучене и ново значение. Всекидневието на обикновените хора е огро-мен резервоар, изпълнен не само с баналностите на общоизвестното, но и с любопитни, вълнуващи и поучителни случки, които заслужават пуб-лично внимание. Медиите дават шанс на мнозина, на все повече хора да излязат в публичното пространство и да споделят своя опит, да се осъ-ществят като граждани и личности. В този смисъл медиите са велик ин-струмент на демократизацията – дава видимост на невидимите и извест-ност на анонимните за историята. Но медиите стават феномен от ежедне-вието и в смисъл, че все повече хора присъстват в тях, получават медий-но внимание и известност, превръщат се в медийни герои. Медиите ста-ват нещо обичайно за новите поколения, които не изпитват респект към тях и са отворени за публична видимост.

Медиите са мощни регулатори и манипулатори на развлекателни потребности и вкусове. Те оказват помощ на хората за изработването на индивидуални стратегии за разрешаването на всекидневните проблеми,


789

за преодоляването на всекидневните бариери, за разнообразяването, усъ-вършенстването и естетизирането на личния жизнен свят. Още повече, че „масовият реципиент идентифицира своето всекидневие с всекиднев-ното, което отразяват, създават, преувеличават или модифицират печат-ните и електронните медии”. (Стойков 2006)

Всички засегнати от нас теми на всекидневната култура са интен-зивно артикулирани от телевизиите и електронните сайтове. На тях се посвещават все повече предавания, някои от които рейтингови (напри-мер „Черешката на тортата”, „Уикенд с Миа Сантова” или женските формати). При цялото си разнообразие по съдържание и риторика, те са интегрирани по посока на лайфстайла и разказите за звезди, предлагат образци на красота, хармония и оригиналност в оформянето на микро-пространството, богатство и колорит на преживяванията.

Една от проявите на нарасналия през последното десетилетие инте-рес и вкус към всекидневието на обикновения човек е риалити форматът. За риалити са характерни интересът към периферийността и социалната екзотика, играта и забавата, хибридизирането и еклектиката, вписаност-та в психоналитичната и деконструктивната интерпретативна парадигма на реалностите, оттам вкусът към „либидно говорене”, към езика на желанията, телесната реторика и херменевтика.

Специално внимание от езикова гледна точка заслужават онези телевизионни програми и техните вестникарски проекции и аналози, които формират езиковата среда на масовата публика: а те са риалити и шоу програмите, спортните предавания и игрите, турските и латино-американските сапунки, а през последните години и българските се-риали, новинарските емисии, някои от ток шоутата и авторските преда-вания, които съчетават политически коментар, социални разследвания, зрителско участие, развлекателни похвати и послания, както и реклами-те. Това са форматите, които в най-висока степен запълват всекидневие-то на българина и неминуемо влияят на неговото езиково поведение. В тях се практикуват различни езици, изявяват се личности с различна култура и поведенчески стил, от професионални комуникатори и актьори до участници с лош език, с неправилна езикова артикулация. Но има и общи езикови доминанти – достъпност, несложност (опростяване на смисъла), атрактивност, широк адрес и, желателно, интерактивност, което значи липса на възможности да се филтрира неправилният или неприемливият език. Вестниците активно участват в създаването на медийната и публичната среда, в която отекват и битуват рейтинговите телевизионни предавания. Следователно става въпрос за общи проблеми на медийния език във вестниците и електронните медии. За два типа сти-лизации, на които са подлагат тематично различни предавания: развле-кателно игровата, наречена в новинарството инфотеймънт, и формално естетизиращата или лайф стайлинга. Максимата е всичко да забавлява и да доставя естетическа наслада. Следването на тази максима означава

БСУ

790

много често редуциране на сериозността и смисловостта заради удовол-ствието от остроумието и красотата, означава свиване на критичната публицистика и интелектуалния дебат и завземане на все нови и нови територии от индустрията за забавление, която става тотално обсебваща медийното съдържание.

И така, когато диагностицираме вестникарския език, следва да от-читаме обстоятелството, че всекидневникът е конгломерат от теми, жан-рове и автори и всъщност е смешение на езици, че никога не е отговарял единствено на визията за висока трибуна, а е имал и своите полезни за всекидневието страници. Ясно е според функционалната стилистика, че публицистиката, прагматичната информация и забавните рубрики не употребяват един и същ език. У нас на практика редакциите нито дават пример за някакъв езиков стандарт, нито изискват спазването му от авто-рите – шири се езиков либерализъм, дори се смята, че смешението на речевите стилове и отклонението от строгата книжовна норма е част от вестникарския аромат.

В условия, когато културната парадигма се сменя и в центъра на па-зара, на медийното внимание и на личното битие застават благата на всекидневната култура, все по-голям дял от вестникарското съдържание се насочва да задоволи всекидневни потребности и желания и все по-малък – се посвещава на културата на духа, на високите и вечните стой-ности. Този поврат влияе на лексиката и реториката на вестникарския език. От друга страна в собственото поле на публицистиката настъпват промени към колоквиализация. По три причини: публичността се демо-кратизира и приемайки популистки образ, се старае да заговори на обикновен разговорен език; частично губи очертанията си, смесва с част-ната и интимната сфера и възприема техния език и частично, по комер-сиални или манипулативни съображения е принудена да се свива, да стане придатък на забавата и зрелището. Тези процеси веднъж протичат във вестниците, втори път вестниците отразяват и репродуцират тяхното протичане в телевизията – поради простото обстоятелство, че голям част от тяхното съдържание е реклама и пиар на телевизиите. Така има непре-къснат оборот на езикови практики от вестниците към електронните ме-дии и обратно. Вестниците писмено и трайно фиксират движенията в публичния език, които в по-голямата си част се изработват в мощната реторта на електронните медии.

Наблюденията върху стилистиката на речевото поведение на воде-щите и участниците в много телевизионни токшоута, спортни предава-ния, риалити програми и пр. потвърждават, че в тях изобилстват еталони на лошо говорене на персони, които от езикова и интелектуална гледна точка не заслужават да се показват пред публика и които, водени от нагон за публичност и печалба, а понякога насърчавани задкулисно и подгрявани от зрителския интерес, не контролират речта си. Принципът, че езикът е производен от съдържанията и смислите, които изразява, и


791

принадлежи на участниците в комуникацията с техните цели и с тяхната обща принадлежност към комуникативната игра, обяснява присъствието в медиите, и във вестниците в частност, на толкова грозни прояви на атрактивна простащина, агресивно скудоумие, смислова безпомощност и обща за всички комуникиращи унизеност. Вестниците са отговорни за пренасянето на лоши образци на всекидневната разговорна реч в писме-ния език – с проявите на безпардонност, грубост, елементарност и шаб-лонност; както и за разпространението на негативни говорни модели, ха-рактерни за масовите телевизионни предавания.

Изводи

1. В условия, когато културната парадигма се сменя и в центъра на пазара, на медийното внимание и на личното битие застават благата на всекидневната култура, все по-голям дял от вестни-карското съдържание се насочва да задоволи всекидневни потребности и желания и все по-малък – се посвещава на кул-турата на духа, на високите и вечните стойности. Този поврат влияе на лексиката и реториката на вестникарския език.

2. Вестниците активно участват в създаването на медийната и публичната среда, в която отекват и битуват рейтинговите телевизионни предавания. Следователно става въпрос за общи проблеми на медийния език във вестниците и електронните медии.

3. Наблюденията върху стилистиката на речевото поведение на водещите и участниците в много телевизионни токшоута, спортни предавания, риалити програми и пр. потвърждават, че в тях изобилстват еталони на лошо говорене.

4. Вестникарското писане по въпроси от културата на всекидне-вието се осъществява на езика на рекламата – език на позитив-ността, на чистата информативност и на съблазняването. Предпочитана жанрово-стилистична платформа е и тази на медийния разказ, на образно-метафоричното изразяване.


1. Богданов 2002: Б. Богданов. Балканите – криза на идентичностите и междукултурна комуникация. - В. Култура, бр. 19/ 20, 2002, с. VІІ

2. Дичев 2002: И. Дичев. Балканите – криза на идентичностите и междукултурна комуникация. - В. Култура, бр. 19/ 20, 2002,

3. Добрева 2011: Е. Добрева. Аспекти на масмедийната „реалност”, Ш. 4. Каприев Г. http://www.kultura.bg/bg/article/view/17298) 5. Липовецки и Шарл 2005: Ж. Липовецки и С. Шарл, Хипермодер-

ните времена, С. 6. Стойков 2006: Л. Стойков. Култура и медии, С.

БСУ

792

4.2. Чалга, чалга дискурс и култура на прехода

Безусловен е интересът към формите на популярната и медийната култура, които имат регионална и етническа характерност. Едно от тях е явлението чалга, което настоятелно се нуждае от определяне и осмисля-не поне в два контекста – на пренареждането на йерархиите в съвремен-ната култура и на европейския културен избор на българите. Многооб-разни аспекти и гледни точки към явлението са отразени във вестникар-ски текстове; по тяхната следа може да се извлече и конструира еволю-цията на феномена чалга и още повече – на отношението към него през последните 20 години, преди да се уталожат емоциите и „обектът” да се препарира теоретически.

Един от важните плюсове на вестникарския дискурс за чалгата е, че по него може да се съди за съдържанието и еволюцията на етнокултурна-та и психосоциалната комплексираност на българина, може да се извле-че материал за психоаналитически заключения по теми, свързани с на-шата идентичност в особено драматично за преживяването на тази иден-тичност време на присъединяване на страната към Европейския съюз.

Контент-анализът на чалга дискурса във вестниците позволява да се разбере комплексната природа, да се отдели специфично и неспецифич-но, трайно и преходно, дълбинно и наносно в проявите на феномена.и неговата рецепция. Във фокуса на изследването неизбежно попадат ис-торическите и масовите стереотипи във възприятието и практикуването (преживяването) на явлението и в публичното му обговаряне. Водим се от разбирането, че филологическият анализ е когнитивен, допринася за опознаване на света и културата. Че изразът (стилистиката) влияе върху съдържанието. Че чалга дискурсът със своите смислови послания и език не е частен проблем, а влияе върху публичната и всекидневната реч, в известен смисъл представлява мейнстрийм на културата, публичността и масовите езикови практики у нас.

Първото от наша гледна точка приближение към комплексната същност на чалгата е схващането за нейните особености като комуника-ционен код. Чалгата олицетворява най-демократичен комуникационен етикет – антиофициалност, простота, близост (фамилиарност), телес-ност, споделеност на общуването. Формата на общуването съответства на съдържанието и предмета на посланието. Изглежда, че съществува принцип – сложността (интелектуалността) на съобщението е обратно пропорционално на комуникативността; твърди се, че повече комуника-ция означава по-малко рефлексивност, по-малко мислене.

Елементарността на смисъла изисква елементарност на средствата на музикалния, танцовия и словесния език (директна подбудителност, проста мотивна и интонационно-ритмична структура, повторителност, непосредност – минимум условност пр.); естествено най-редуциран се оказва словесният език, който е най-интелектуален.


793

В тази връзка е важно да се отнесем към символния свят на чалгата като към част от всекидневната и телесната култура, но и на културата на увеселението и като на пресечна точка на профанното и сакралното. Чалгата е стока на пазара на развлеченията – в качество на предимно еротична услуга с музикален и визуален съпровод и двигателно участие, на сетивна и еротична възбуда, често съпроводена (и предлагана) с алко-холно опиянение.

Културантрополозите твърдят, че в произхода и основната си функ-ция чалгата е обредно действие. Благодарение на медиите и тяхната ин-дивидуална консумация тази обредност може би избледнява или се пре-формира. Но в съдържанието на феномена се запазват черти на вяра и отнесеност към един илюзорен свят с оглед по-лесното преживяване на реалния. Обредността успоредно с общочовешката си функция е нещо силно маркирано като цивилизационна, ментална и етническа отнесе-ност – познаваме етносите по техните празници.

В разбирането за човешката нормалност влиза единството на тяло, душа и дух, хедонизмът като философия на наслаждаващия се човек от-чита това единство. Както впрочем и взаимопроникването на профанно-то и сакралното в преживяването на света и на себе си. Да напомним, че някои изследователи вписват чалгата в традицията на фолклорното и плебейското изкуство и на карнавала – с техните вулгарно-материалис-тични светогледни ориентири, с еманципацията на „долницата”, но и с позоваването на диалектиката между чувствено и духовно. По повод на ренесансовата култура Бахтин отбелязва: „За този език (карнавалния – авт.) е много характерна своеобразната логика на „обратността” (a l`envers), на „обратното”, „опакото”, логиката на непрекъснатите премествания на горницата и долницата („колело”), на лицето и гърба, характерни за най-различни пародии и травестии, снизявания, профана-ции, шутовски увенчавания и развенчавания.

Голото отрицание е изобщо абсолютно чуждо на народната култу-ра.” (Бахтин 1978) Методологическата стойност на цитираното съждение на Бахтин и не в очакването, че чалга езикът притежава амбивалентното качество на карнавалния (чалгата или попфолкът не изпитват никакъв респект към канона на класическия фолклор), а в разбирането, че желанията на плътта и въжделенията на духа могат и трябва да бъдат в хармония като взаимно свързани съставки на усещането за пълнотата на съществуването. Материалистическата философия на чалгата се отнася до първични ценности и до всекидневното съзнание, до екзистенциални апории на жизнения свят – любов, удоволствия, богатство, кореспондира с рефлексии и установки на „здравия разум”. Чалгата като начин на пре-живяване може да се разглежда и като културният отговор на ситуацията на прехода – не в смисъл, че е синоним на култура, а в смисъл че се вписва в културата, разбирана като адаптиране на общностите и индиви-дите към предизвикателствата и стресовете на промените. Ако българи-

БСУ

794

нът бе удовлетворен от положението си по време на прехода, щеше ли толкова масово да се отдава на чалгата, щеше ли тази метафора да полу-чи толкова широк смислов обхват и употреба? Да се превърне в концеп-туална светоустройствена метафора и модел на българския преход? Да стане синоним на опорочена жизнена среда – не само звукова, но също така езикова, медийна и публична?

И така, с чалга се назовава определен културен модел, определена езикова щампа – ако културата е обяснение/ тълкуване на света, рефлек-сивно отношение (съзнание за света или начин на неговото преживяване – адаптиране на психиката към променящите се социални реалности), чалгата предлага опростен модел на света, възможност за неговото еле-ментарно обяснение и елементарно езиково изразяване.

В друг аспект чалгата е еманация на балканския хедонизъм, в който преживяването на телесността заема подобаващо място, на „кеф манта-литета” (Огнян Сапарев) на българина. По друг повод професор Виденов отбелязва: „Цялата ни етническа култура днес може да се разглежда като маргинална между европейската и ориенталската. Тази формулировка може да бъде детайлизирана, защото при едни социални групи европей-ското е взело връх, при други – продължава да доминира ориенталското в неговия балкански вариант.” (Виденов 1995) В духа на посоченото следва изводът, че не може да съществува обща за всички българи ре-цепция на чалгата. Има значение дали конкретният субект, индивид или група, съобразно ценностното си съзнанието и интуицията си за иден-тичност, преживява чалгата като етнически, цивилизационно и културно „свое” или „чуждо”, каква ценност (антиценност) ù придава, как осмисля и контролира своето поведение при досег с нея, какво преживяване тър-си или избягва и пр.

Ако сме съумели да изнесем предмета на семантичния анализ извън музикално-жанровата специфика и да го поставим в социокултурна рам-ка, следва да се справим с етимологията на думата чалга, което всъщност означава да направим опит за културно-историческа ретроспектива, за да установим какво се е утаявало в съдържанието на понятието и какво – в отношението към феномена.

Съществува памет на и за думата. Културата, разбирана като наследствена памет на колектива, предписва, подрежда и забранява. Това е очевидно по отношение на разглежданото явление. Още в своя зародиш чалгата е феномен на прехода от патриархалност към модер-ност, от селото към града, от любителство към професионализъм. Контрапункт е на затвореността и самодостатъчността, на автентизма, на канона, на въздържанието, на стиловата чистота – в морален, сексуален, естетически, консуматорски план. Стои в центъра на ментално поле на преосмисляне на отношението между наше и чуждо. На предизвикателна и двойна разкрепостеност (от нормата на фолклорната традиция и на институционализираното приличие) наричана по всевъзможни начини –


795

приемана и осъждана. Парадоксът е, че идва от ъндърграунда, но не е контракултура – в смисъл, че държи да се официализира и се вписва в конформисткия тип култура. Както вече посочихме, носи белега на карнавалното веселие и разгул, на ориенталския хедонизъм, на неасими-лираността от официалната култура; ореолът на медиатор на плебейско-то и егалитарното начало в културата на увеселението, на откровеността и непрестореността.

Името чалга има минало, тъмна за българина етимология (морфем-на семантика) и история на употребата. Изглежда, че в първичното зна-чение на думата – музика, свирня – не се влага нищо диференциращо по отношение на жанра. Репертоарът на чалгата – така и сега се назовава и групата изпълнители, и изпълнението – включва разбира се пиеси с циганско-ориенталски произход и окраска или аранжирани в този ма-ниер. Обичайно е било в състава на музикантските групи да има високо талантливи роми, което в никакъв случай не предпоставя затварянето на репертоара на чалгата в споменатата етническа характерност, по-късно наречена регионално-балканска. Повечето от професионалните музикан-ти роми са доста универсални и адаптивни към тогавашните (и сегаш-ните) пъстри етнически селско-градски публики – с еднаква отдаденост и виртуозност изпълняват българска и друга народна музика, популярни и технически сложни класически пиеси. Освен че импровизират, музи-кантите смесват и стилизират свободно мотиви от различен етнически и жанров произход.

Това се прави за удоволствието и „кефа” на най-демократична публика по сватби, кръщенета и курбани, по събори и панаири. Така чал-гата се оказва адекватна към масовия вкус, постмодерна и полиетнична по своята естетика, но във времена, когато тези качества се дискримини-рат. Знакът и обозначеното явление заживяват двоен живот – сред наро-да и в официалната публичност. Чалгата става отрицателен символ в националистическата и културно-просветителската идеология – от Въз-раждането до времената на държавния социализъм. В интелигентски и политически среди перманентно се възпроизвежда преживяването на срам и гняв заради ориенталщината и циганията, с които те свързват чал-гата.

Някога думата е принадлежала на всекидневния език и просторе-чието, после придобива жаргонна окраска и преносно значение (в профе-сионалния жаргон на музикантите и артистите – синоним на халтура, изпълнение по платена поръчка, термин на откровената комерсиалност по време на социализма), за да се превърне през 90-те години на миналия век – заедно с популярността на феномена, който обозначава – в изклю-чително разпространен етикет – метафора. Чалга вече не означава лош попфолк или лоша музика, а всичко лошо в нашия, балканския живот. Злото на чалгата се е уголемило, пренесло и закрепила до такава степен, че промяната към неутрализация на изходното или прякото значение

БСУ

796

(чалгата като музика) вече не влияе, не се пренася върху етикетното и метафоричното значение.

Чалгата се оказва в сърцевината на едно от най-тежките недоразу-мения на прехода – плъзгането на разбирането за свобода и освободе-ност извън пределите на гражданското, социалното, културното поведе-ние. За цели субкултури, за маргинални и ниско образовани групи и индивиди стана характерно преживяването на освободеността по-скоро на анархистично и инстинктивно равнище, което значи празнуване на падането на забраните без грижа за приличието и за добрия тон, в ня-какъв смисъл ексцентрично, безобразно, извън мярата. Това още не е но-ва култура, това е акултурно явление. Лошото е, че една обяснима и по принцип преходна психологическа реакция, се закрепи светогледно, тай като бе потвърдена от масовото „пробиване” на нормите във времето на прехода. Обратните лица на освободеността са много – едно от тях е тържеството на простащината.

Както вече посочихме, имаме случай на разширяваща се във време-то експликативност на знака чалга. Фактори на разширяването са три – неопределеността/недиференцираността на първичното значение, памет-та на думата и рязката смяна на социалния контекст. За първите два фак-тора вече споменахме. Що се касае до радикалната смяна на социалния контекст, ще обърнем внимание на последствия като отпадането и въ-веждането на едни думи, както и на пресемантизирането на други по идеологически съображения. Води се борба с думите, звучащи като сим-воли на друга идеология, осъществява се замяна на идеологически обременени термини в науката и в масовата реч. С времето тази борба утихва, някои от думите възвръщат статута си. Играта на номинация обхваща и сферата на фолклора и развлекателната музика – смисъла и употребата на термините народна музика, фолк, попфолк, етнопоп, чалга (освен тези имена в музикознанието се използват още обработен фолк-лор, авторизирана народна музика). Думата чалга започва да се схваща повишено семиотично, като символ на правото да се развличаме по свой вкус, като реабилитация на чувствената идентичност – доколкото при тоталитаризма чалгата и нейните поклонници са съществували някъде в периферията, били са потискани, била са ъндърграунд.

Според Б. Ръсел значението на думата е повече или по-малко неоп-ределено, това значение може да се установи чрез наблюдение на него-вата употреба. В семантиката съществува метод на образуване на значе-нията на думите посредством демонстрация чрез синтаксиса. Описание-то на значенията на знака изисква събиране на материал от достатъчно количество лингвистични и екстралингвистични контексти. За формира-нето на представителен масив от контексти удобна се оказва технология-та на извличането им по ключова дума – от пълните течения на избрани вестници, през определен период. Предимствата на вестникарския набор от контексти, е че той осигурява количество и разнообразие (на теми,


797

интенции, комуникативни ситуации и пр.) Така методът на разкриване на значенията чрез демонстрация на синтаксиса проработва с пълна си-ла. Вестникарският дискурс е ярко социален, носи живия печат на времето, има прагматична насоченост. Той е отзивчив към наслагванията и промените – както във външните, екстралингвистичните контексти, така и към техните езикови проекции и реализации. Вестникарските ин-формации показват как знакът за нещо дълговечно и традиционно като чалгата се пълни с ново социално съдържание – отзвук на жаждата по материалното, на падането на табутата, на новия култ към тялото и секса и др. (Съществено новият момент е метафоризацията на понятието, ши-рокото преносно значение за социално.) И как знакът съобщава не тол-кова за определено съдържание, а за отношението към него; на преден план излиза стилистичната и експресивната окраска, която маркира събитието като принадлежащо към сферата на низшето и заслужаващо отрицателно отношение. (Съществено новият момент е употребата на знака като универсален етикет за социалното.)

Наблюдава се игра между денотативно и сигнификативно значение, между референт и образ. Това е особено видно в метафоричните изрази, в които се изтъква белегът на преноса, а другите признаци се тушират. Най-силно редуцира етикетът. Метафоричният етикет се отдалечава по значимост от референта, придобива известна смислова самостойност.

Горчивината на изненадата от масовото слушане на чалга трябваше да бъде преглътната, трябваше да бъде намерено обяснението – било във фалша на миналото и в деструктивните последствия на тоталитаризма, било в дерегулацията и в отказа на държавата да провежда културна по-литика, било в спадането на образоваността, било в изначално присъщи за народа ни недъзи или в заговор за неговото опростачване. Ситуацията с небивалата популярност на чалгата разкри, че просветителските инте-лигентски представи за народа са неадекватни по отношение на неговата действителна култура и на саморазбирането му за идентичност. „Асфал-тът над първичното, който беше постлан и поддържан със средствата на социалното и културното инженерство, се пропука и отдолу изби пър-вичната стихия, изби автентичното преживяване, въплътено в кратки фолклорни и полуфолклорни жанрове като чалгата…Тоест пълна неспо-собност (или отказ – аз нямам точен отговор кое от двете) за преработва-не на реалността в наратив. Няма символизация, а директно назоваване на случващото се в хода на неговото случване. Налице е тотално отсъст-вие на каквато и да е себерефлексия, невъзможност за разпознаване на себе си като актьор и себеконструирането си през разказа и езика. Това е формата на най-примитивната употреба на вербалната способност, с която са надарени хората…Това е живеене тук-и-сега в абсолютно всич-ки смисли… Ето това обяснява стихийния начин, по който се случват нещата в чалгата.” (Александров 2002)

БСУ

798

От дискурсивна гледна точка прави впечатление високата съчетае-мост на лексемата чалга, изключителното разнообразие на контексти, в които тя се среща, оттам широкия диапазон от конотативни значения. Анализът показва, че терминът се прилага универсално – към съществи-телни, обозначаващи понятия за материални обекти – лица, вещи, места.; понятия за абстрактни явления – обществени и политически; духовни и психически, за институции; понятия за действия и състояния. Широкото прилагане на определението чалга се дължи, както вече посочихме, на неговата етимологически заложена неограниченост, аморфност, а оттам и протеичност, възможност за предметни връзки, за смислово-асоциа-тивна пълняемост според контекста, комуникативната ситуация и за из-разяване на крайна и експресивно споделена неодобрителност, осъдител-ност. Думата чалга се залепва за езика на българина и поради нейната негативна конотираност (подходяща за изразяване на злъч, подигравка); трудно е да се намери в речника на българина общоупотребима дума с толкова широко асоциативно поле.

Наборът от значения зависи от определяемото (подлога в метафо-рата), от изреченския и тематичния (микро- и макро-) контекст. Една система от метафорични значения изглежда така:

• за пошлост, кичозност – естетичен аспект, отношение към вкуса и стила;

• за показност, парвенющина – социален аспект, местоположе-ние на социалната карта, в йерархиите на социалните статути;

• за вулгарност, цинизъм – морален аспект, отношение към ети-ката и добрия тон;

• за примитивност, елементаризъм – интелектуален аспект и крайно улеснена разбираемост;

• за простащина, простотия – културен аспект, удовлетворяване на първичните потребности на тялото;

• за ориенталщина, цигания – сноп от значения в аспекта на идентичността.

Сумарното отрицателно значение е за лошокачественост, принизе-ност.

Ще разгледаме преносната семантика на лексемата чалга в два типа текстове: тематични (заглавни текстове) и асоциативно-обобщителни из-рази (семантични поанти). Целта е да се потвърди емпирично и анали-тично ключовото значение на концепта в модела на културата на българ-ския преход, като се привлече достатъчно представителен по количество и смислов потенциал материал от българската преса. Предполага се, че реалният и конструираният в публичното пространство феномен (репре-зентативът) не са от частно естество, а имат общ културологичен сми-съл, по определен начин слагат белег върху културата от времето на пре-хода. Разсъждавайки върху дефинирането на категорията култура, Едгар


799

Морен отбелязва: „Първият подход свежда културното до семантичното и търси кода и структурата на културните системи, като се вдъхновява от моделите на структурната лингвистика. Според другия подход в цен-търа на културата са екзистенциалните аспекти...Културата не трябва да бъде разглеждана като понятие, нито като указващ принцип, а като на-чин, по който се преживява един глобален проблем.” (Морен 1993)

Изнесени и класифицирани са заглавните и изводно-обобщителните текстове, в които се съдържа концепта чалга във вестниците „24 часа”, „Труд”, „Сега”, „168 часа” и „Капитал” през годините 2007-2011. Опера-цията е фокусирана върху – първо, експлицирането на конотативните и експресивните значения на лексемата, второ, реализацията ù като номи-нация и троп с ярка и полярна оценъчност, трето, фиксирането на поле-тата на семантично асоцииране. В обсега на изследването са и трите ас-пекта на употребата – понятиен (сигнификативен), аксиологически и стилообразуващ (реторичен).

Както е известно, при системно-функционалната лингвистика (лингвистичния анализ на дискурса) текстът се анализира с оглед со-циокултурните, ситуативните и субективните фактори, оказващи влия-ние върху неговата продукция и рецепция; значенията на езиковите из-рази пряко зависят от това кой, къде и с каква цели ги употребява.

Във връзка с изясняването на съдържанието на сигнификата чалга нека припомним максимата, че начинът, по който човек възприема света, се определя и от формите на съответния език. Чрез конкретния език ка-тегориите на познанието установяват различна йерархия на когнитивни-те компоненти на понятията и оформят различни профили в тях. Като мисловна операция профилирането е субективно. Човек интерпретира дадено понятие, като подчертава някои елементи от базата на неговите когнитивни признаци, а други оставя в сянка. При профилирането на понятията във фона остава значителна информация, без която те не мо-гат да се интерпретират, т.е. тя е част от т.нар. интерпретационна рамка или идеализиран концептуален модел. Схемите са механизми на социал-ната памет на дадена култура. Фреймът чалга като набор от признаци иг-рае роля на широковалидна схема, ментален модел, в който продуценти-те на публични текстове подреждат реалностите на българския преход. Този модел, разбира се, не е вечен, той е исторически преходен, из-черпващ се с промяната на ситуацията в обществото.

Анализирайки вестникарските текстове, съдържащи лексемата чал-га, сме в състояние да очертаем нейния тематичен репертоар и по-спе-циално диапазона на семантичния пренос – дискурсивното поле/ полета, в което тя е смислообразуваща единица. За целта най-напред разгранича-ваме темите или тематичните редове, в които лексемата функционира непреносно, т.е. в собствената предметно-семантична област, от темати-зациите с пренос. Става въпрос за заглавия на информации, насочени към аспектите на жанра, на музикалното зрелище и шоу бизнеса. По

БСУ

800

количествен дял тези заглавия са 24,6% от общия брой, т.е. само в едно от всеки четири заглавия лексемата функционира непреносно и/ или без да се асоциира в друго тематично поле – на политиката, публичността, възпитанието, образованието, идентичността, морала и пр. Оттук и най-същественият извод: понятието, представата, стереотипът чалга, чал-гизация със своето субстанционално и най-вече оценъчно съдържа-ние се употребява за характеризиране на явления и процеси в най-широкия диапазон на обществените отношения, т.е. има културоло-гична значимост.

В езиковите реализации от собствената и преносната семантична сфера обособихме няколко тематични редове от заглавия, които свиде-телстват за особености на културата на прехода.

Персонални участия и реакции Глория: Като дами се срамуваме от някои чалга текстове (24

часа, 2007, бр. 32) Пускат чалга на краля на рапа, той пищи от ужас (24 часа, 2007, бр. 34), На финала във „ВИП брадър”: Азис срещу Здравко. Трима ще бранят чалгаджията, ГЕРБ подкрепя бившия гларус (168 часа, 2007, бр. 13), Тома Спространов: Чуя ли чалга – полудявам (24 часа, 2009, бр. 29), Музикална чалга академия при Слави (24 часа, 2009, бр. 177), Малина редува чалга с диаманти (Труд, 2009, бр. 319), Шишарката и Валдес оглавяват чалга синдикат (168 часа, 2009), Десислава: не правя чалга телевизия (24 часа, 2010, бр. 158), Есил Дюран иска Хари да я вижда без грим и пера. Синът на певицата строи къщи и не слуша чалга (24 часа, 2010, бр. 273), Изловиха Бареков на чалга (Труд, 2010, бр. 21), Преслава овърша чалга грамитата (Труд, 2010, бр. 54), Ивана и Есил Джуран джуркат джаз и чалга (Труд, 2010, бр. 286) В неделя с…” Камен тръгва от чалготека (Труд, 2010, бр.272), Чалгата е грозно нарисуват порнографски комикс, а рокът – учебник по филосо-фия, смята музикантът и радиоводещ Буги Барабата (Сега, 2010, бр. 276)

Частично посочените заглавия са информативни (за събития в бранша) или цитатно-перифрастични (изказвания на известни персони от и за чалгата). Те съдържат и жестове на подкрепа и солидаризиране, но предимно на критика и дистанциране. Показват разделение и проти-вопоставяне в професионалните среди по отношение на оценката на яв-лението, желание за остра публична артикулация на оценката. В тях резонират отгласи от жанровата и пазарната война в попмузиката, както и от нетърпимостта на преобладаващата част от артистите от други из-куства и жанрове към чалгата (етнопопа).

Смесване на жанровете Попът се взе с чалгата (Труд, 2007, бр. 206), Бурен нощен живот с

чалга, рок и метъл (Труд, 2007, бр. 225), Рекордьор на „Гинес” и роми свириха „рок енд рол чалга” (Труд, 2009, бр. 38), Чалга и естрада се обединиха благотворително (Труд, 2009, бр. 345), Димитър Ковачев


801

Фънки: Чалгата се превърна в поп (24 часа, 2010), Метъл и чалга се чукнаха (24 часа, 2010, бр. 171), Есил Дюран джазира чалгата (24 часа, 2010, бр. 277, Ивана и Есил Джуран джуркат джаз и чалга (Труд, 2010, бр. 286)

Смесването на жанровете е типологична тенденция с глобален об-сег. Тенденцията да се роят стиловете и да се разнообразяват жанровите менюта е характерна за попмузиката, но и за цялата постмодерна култу-ра, която нерядко се дефинира като сваляне на жанровите йерархии и свободно (дисонантно от класическа гледна точка) миксиране на елемен-ти от различни жанрови конвенции, кодови системи, езикови регистри. Тази тенденция се стимулира комерсиално, може да се обвърже с масо-визацията и индивидуализацията на културното потребление. Отваряне-то на чалгата към другите музикални жанрове е творчески процес, кодиран в нея изначално; това е момент от еволюцията, зрелостта на етнопопа; може да се разглежда като посока на творческите търсения и на себедоказване на успешните артисти в бранша; съдейства за по-широкото приемане на чалгата от публика на други жанрове.

Отношение на чужденците Lord Of The Dance импровизират върху българска чалга (24 часа,

2010, бр. 149), Томазо, големият син на световния дизайнер Роберто Кавали, ще се наслади на българска чалга (24 часа, 2010, бр. 156), Световноизвестният рапър Нана ще запише песен с българска попфолк изпълнителка, призна самият той (Труд, 2010, бр. 146), Големите звезди на немската рок култура „Рамщайн” се сляха с родния ъндър-граунд в понеделник вечер. Световните знаменитости въртяха ханшове и щракаха с пръсти в столичен чалга клуб (Труд, 2010, бр. 171).

В подобни заглавия обикновено се акцентира озадачеността от разл-ичния начин, по който знакови попизпълнители от Запада възприемат чалгата. Европейците проявяват любопитство към чалгата като начин на забавление, харесват преживяването в чалга заведението като екзотика и манталитет. С това си отношение спонтанно манифестират усещане за нашата, балканската другост, както и одобрение за начин на релаксация („разпускане”), в който е вплетена ориенталска чувственост, като еле-мент от едно по-различно от европейското хедонистично преживяване на света („да се живее, а не да се правят пари”). В някои интервюта се проблематизира именно различието между собственото, вътрешното и чуждото, външното преживяване и осмисляне на балканската идентич-ност. В тази връзка интересно е схващането на Б. Богданов: „Балканите са повече привлекателни за Европа, отколкото Европа е привлекателна за нас, защото тук, на Балканите, имаме консервирана форма на евро-пейската култура, ако не от XIX, то от първата половина на XX век. Европа е силно привлечена от този образ, който тя има в началото на ве-ка или в края на миналия век – партикуларност без интеграция, противо-

БСУ

802

поставеност на публично и частно съществуване по един сладък начин.”(Богданов 2002) От друга страна чужденецът вижда чалгата, но не и чалгизацията.

В контекста на попмузиката и шоу бизнеса Въртят „Планета” в италиански еротик барове Фолктелевизията

е хит на Апенините заради едрогърдите ни чалга звезди (168 часа, 2007, бр.11), Девойки размятат свежа плът в диви чалга ритми. Зад кулисите на мис „България” (168 часа, 2007, бр. 12); Водят брадърите в „Ялта”, те искат чалга (Труд, 2008, бр. 347), Филип Титаника пее, но работи на строеж 22-годишният мъж от Приморско е фен на чалга и рап (Труд, 2009, бр. 38), Нов чалга хит: секс на бяла мечка с ескимос (24 часа, 2008, бр.50), Като холивудски звезди или чалга певици (Труд, 2008, бр. 122), Сълзи и сюрпризи на чалга грамитата (Труд, 2009, бр. 55), Исус влезе в чалгата (168 часа, 2009, бр. 6), Заведения залагат на чалга изненади (Труд, 2010, бр. 300), След „Мюзик айдъл”: Победители-те заработват по чалга кръчмите (168 часа, 2010, бр. 47), Белослава пя античалга на „Фокслайф” (Труд, 2010, бр. 258).

Поредица от заглавия носи пикантността на еротиката, отбелязва еротиката и сбъднатите холивудски мечти като най-продаваем и привле-кателен компонент на чалга сюжетите и чалга визиите, излъчвани по телевизионните канали. Всъщност разглеждането на чалгата като специ-фична еротична услуга е релевантно към функционалността и стилисти-ката на феномена. Често в интервюта спонтанните мнения на ценителите („чалгаджийките са най-красивите българки”) се сблъскват с морализа-торски и естетски настроени критици, разсъждаващи за възпитателни поражения. Действително телесната съблазън, сценичното поведение и аксесоарите в немалка част от чалга клиповете са брутални повече, от-колкото допуска еманципираният вкус. Неслучайно Милчо Левиев, ко-ментирайки вулгарните текстове и скучно-примитивната музика, при-вежда впечатлението на чужденци, че артистките в нашата чалга се дър-жат като пеещи порно звезди.

Друга група заглавни текстове засягат повече или по-малко близки области и/ или тематизират реакциите на институции и граждани към експанзията на чалгата.

В контекста на литературата и изкуствата Стих срещу чалга (24 часа, 2007, бр. 129), Чалга звезда блясва в

мюзикъл (Труд, 2008, бр. 177), 2 млн. лева глътна Г6 античалга (24 часа, 2009, бр. 41), Арт огън по чалгата 13 творци в акция срещу кючек културата (Труд, 2009, бр. 119), Как се налага чалга в изкуството? Изложба на Румен Скорчев в Софийската градска галерия (Труд, 2009, бр. 353), Изкушението Чалга в СГХГ (Капитал, 2009, 16.05), Пръски отвъд океана: Чалга в операта (24 часа, 2010, бр. 150), Акция Чалга на сцената (24 часа, 2010, бр. 355), Чалга герои в Сатирата (Труд, 2010,


803

бр. 91), Венера Милоска в чалга бар. Не става за идеал (Труд, 2010, бр. 202), Не бива да оправдаваме собственото си бездействие като музи-канти с мотива, че народът просто обича чалга, казва певицата Хилда Казасян (Сега, 2010, бр. 234).

Заглавията от тази тематична област са почти 17% от общия брой, което е показател за активна позиция на творците на художествена кул-тура. Какви са рефлексиите, мотивациите и опасенията, които те спо-делят? Преди това следва да отбележим особеностите на дискурса. Първо, той е афективен и негативен, липсва му аналитичност и обектив-ност, оценките имат краен характер, често са саркастични и обвинителни – чалгата сее поквара в обществото, извращава вкуса на публиката, ви-новна е за лошото възпитание на подрастващите. Второ, в дискурса липсват страни и диалогичност, не се дебатира по същество, с научни данни и с аргументи. Трето, дискурсът е огледален и политематичен, в него се оглеждат дефектите и нерешените кардинални проблеми на прехода, на кризата в ценностите. Рефлексиите във вестниците засягат темите изкуство и публика, народ/ нация и култура, държава и културна политика, реформиране на културата и нейното управление, мисия на изкуството и отговорности на твореца; поетите, художниците и артисти-те протестират срещу намаляването на бюджетите за културна дейност, прекъсването на традицията и приемствеността, пренебрегването на ду-ховното възпитание и пр. Правят се критични констатации за приспосо-бяване и толериране на масовия вкус, за пълзяща чалгизация на цялата култура, на медиите, театъра, киното (смислова и езикова принизеност, фарсовизация, телесен хумор, прекомерна еротичност).

Чалгата е призма, която откроява, но и преувеличава, деформира. Като обществен проблем тя обаче се оказа уместен повод пресата да коментира реформата в управлението на културата, да се види дефици-тът на управленски механизми в новата пазарна среда, отсъствието на баланси в процесите на комерсиализация на културата. (Чалга бизнесът се управлява грамотно и ефективно, за разлика от секторите, в които се произвеждат и разпространяват продукти с висока естетическа стой-ност.) В тази връзка се предлага въвеждане на филтри, които да възпират и да неутрализират влиянието на чалгата, инициират се институционал-ни намеси и ограничения.

Институционални и граждански действия Кметица забрани плакатите на чалга певици (Труд, 2007, бр. 320),

Перник – голфове, престъпност и чалга? Стига! Студент поведе битка срещу лошия образ на града му (24 часа, 2008, бр. 353), Ресторантите с чалга ще плащат повече за авторски права (Сега, 2008, бр. 168), Втора серия на „Нощен бирник”. След чалга клубовете влизат и по автокъщи, ще дирят нотариални актове от чужбина (24 часа, 2009, бр. 94), Мол във Военна академия? Никога! Отваряме парка за граждани, но без чалга и кебапчийници (24 часа, 2009, бр. 350) Заради чалга концерт

БСУ

804

много плът, голи бедра и силни децибели. Църквата ще гони с камбани силикона пред „Ал. Невски” (24 часа, 2010, бр. 159), Данъчните погнаха 16 звезди на родната естрада и чалга (Труд, 2009, бр. 329), 10 000 на бунт, гонят чалгата (24 часа, 2010, бр. 211), Разследват секс на живо в чалга клуб (24 часа, 2010, бр. 297), Данъчни тръгнаха на чалга, 8 пъти скочи оборотът на фолкклуб (24 часа, 2010, бр. 323), Погнаха столични чалготеки, заградили паркоместа (24 часа, 2010, бр. 341), Чалгаджии топят актьори пред НАП (Труд, 2010, бр. 68, Бургазлии се жалят от чалга в интернет (Труд, 2010, бр. 73), От блоговете: Първи август – ден на борба с чалгата (Труд, 2010, бр. 211), Данъчни плъзнаха из софийски чалготеки (Труд, 2010, бр. 323), Властта на война с чалгата (168 часа, 2010, бр. 31), Цонко Цонков, кмет на Каварна: Алис Купър да гледа чалга? Абсурд! (168 часа, 2010, бр. 31), Война срещу чалгата за Коледа (168 часа, 2010, бр. 52).

Както се вижда, пресата форсирано изтъква автентичността и енер-гията на гражданските реакции, организираната изява на нарастващи по обсег и интензивност критични нагласи към чалгата в определени обществени среди, движенията на младежи-фенове на рокмузиката, нонкомформисти и привърженици на по-интелигентни стилове в попму-зиката. Същевременно се отнася иронично към манифестациите на кме-тове и общински съветници срещу прояви на чалгизиране на обществе-ното пространство, както и към административния подход, вероятно подозирайки политическа мотивации на подобни действия или разсъж-давайки за вредата от административната принуда. Към какво еволюира общественото мнение за чалгата – към по-голяма нетърпимост или към уталожване и дистанциране? По-вероятна изглежда втората тенденция, която се потвърждава от постепенното намаляване на честотата на упо-требата на лексемата във вестникарските публикации (изхабяване на клишето чалга). Най-очевидна е нормализцията на отношението на ар-тистите от естрадата и попмузиката към попфолка – еволюирането от конфронтация към приемане и признание.

В една трета група от заглавия, чиито тематичен обсег е политиката, публичната и жизнената среда, духът и начинът на живот на българите преносът на семантика от частно към общо, от чалга към култура на базата на сходство и подобие е най-голям. Преносът се осъществява по обща конотация (ценностен знак), по конкретен, водещ за контекста семантичен белег, по комплексно значение. Използва се възможността с един широк и констекстуално пластичен термин да се означат няколко семантични профила, различни констелации от признаци.

Приемане в ЕС и избори за европарламент Цялата държава се разтресе от мощни чалга ритми по случай

влизането ни в съюза (168 часа, 2007, бр. 1) Телевизиите влязоха в Европа с чалга и изтъркани филми (168 часа, 2007, бр. 1); За вота чал-


805

гата почервенява (24 часа, 2007, бр. 106), От най-върл противник на чалгата водачът на левите за Европарламента аха да стане фен и на Ивана (24 часа, 2007, бр. 121), Екатерина Михайлова, зам-шеф на ДСБ: Не залагаме на чалга с лимонада (Труд, 2007, бр. 113), Чалгата решава евроизборите (168 часа, 2007, бр.15), Горчиво! Чалгата превзе и политиката, местата си дойдоха на мястото (168 часа, 2007, бр.16), Общинар на Волен покани чалгата (168 часа, 2008, бр. 43), Най-ухажва-ни са фолкдивите. Чалгата пак влиза в изборите (168 часа, 2009, бр. 16)

В патоса на цитираните заглавни текстове се съдържа критично отношение към начина, по който медиите отбелязват приемането на страната в Европейския съюз. Да се празнува такова съдбоносно събитие в съпровод на чалга е като че ли неадекватно поведение – доколкото моралните императиви на чалгата според някои нейни критици са в пълно противоречие с фундаментални европейски социални ценности. От друга страна медиите може би просто репродуцират двойственото самочувствие на нацията, парадокса на отношението на българите към европейската идентичност, в което отношение етническият инстинкт сигнализира за опасност от загуба на самобитност.

За характера на политическата култура Тъй като политиката е сферата на най-интензивно метафорично

функциониране на лексемата чалга, ще си позволим по-обстоен анализ. Особено свойство на публичната реч е да генерира кратки и достъпни, ефектни и лесно запомнящи се изрази, голяма част от които имат харак-тера на метафора. Политическата реч търси ярки, „цветни” думи, прости, първични и силни дразнители (стимули). Задача на речевите стимули е да прибавят илокутивна сила на изказването, така че човек да реагира улеснено, бързо и еднозначно. С оглед на речевото въздействие в пуб-личната комуникация може да се приеме, че типовете метафорично сближаване са: отъждествяване/ идентификация; сближаването по свойство/ атрибуция; стереотипизация; окачване на етикет.

Окачването на етикет е техника на публичната риторика, в основата на която лежи установяване на асоциативни връзки по някакво свойство, белег (често частен, нетипичен). В качеството на етикети се използват широко известни митове и символи, т. е. метафори, построени върху архетипически модели, принадлежащи към колективното безсъзнател-но или представляващи елемент от общи митове. Отбелязахме, че реди-ца антрополози намират връзка между чалгата и обредното, карнавално-то, празничното (6). По дълбинната си семантика на лексемата чалга е архетипна, чалгата може да се интерпретира като обред и разказва няка-къв мит, свързан вероятно с древния комплекс на плодородието (диони-сиевия комплекс). Въпрос на структурен анализ е да се идентифицира по произход, смисъл и функция българският мит на прехода, който чал-гата разказва.

БСУ

806

Концептуалното поле на метафората чалга се намира, както ще стане ясно, в системни семантични връзки с други моделни метафори за политика например: свят – криминален (престъпен, тъмен), иреален (илюзорен) „животински”, както и секс, игра, война, театър и др.; из-ползва се в играта на противопоставянето (например на архетипна осно-ва: наш – чужд или в моделирането на образа на врага). Всички изброе-ни моделни политически метафори, които влизат със свои страни в кон-цептуалното поле на лексемата чалга, имат собствени вериги или мрежи от медийни сценарии и наративи.

Лексемата чалга има ясно изразена пейоративна конотация, функ-ционира в политическия дискурс като силно принизяваща, като ударна единица в стратегията на дискредитацията и черния пиар. Стратегията на дискредитацията може да се обозначи като игра на понижение, при-низяване (downplay). Дискредитацията (развенчаването на претенции) в емоционален план се изразява в нанасяне на обида, оскърбление, в на-смешка или издевателство, в обвинение. Разглежданият въпрос има две страни – какъв е интересът на политиката към чалгата като изкуство и развлечение и как функционира метафората чалга в езика на политиците и в публичния , в частност, вестникарския дискурс.

В годините на прехода политическата метафора се използва пре-димно като етикет за политическия противник, в изказвания, които об-служват политическото противопоставяне, като похват на черния пиар. Основното предназначение на метафората чалга се схваща чисто прагма-тично: да формира отрицателно мнение за политиката изобщо или за определена политика, да сигнализира за отрицателно поведение на пар-тия, лидер, електорат като в зависимост от ситуацията се актуализират различни по конфигурация и обем нейни значения.

Партиите са безпринципни, нямат собствена идентичност. БСП, управляващата партия и символ на социалистическия консер-

ватизъм, ще използва Азис, Ивана и редица други звезди на фолка в предизборната си борба за Европарламента... Както казал един от стратезите на БСП – избирателите преглътнаха американските бази, ще поемат и Азис. (24 часа, 2007, бр.107).

Едно време Бузлуджа беше знаменито място за всички симпатизан-ти на БСП, но вече е просто сборище на младежи без всякакво възпита-ние и ценности. И ако това са хората, които един ден искат да оглавят партията, положението е трагично. Чалга, алкохол, разврат, това ли е бъ-дещето на България? (168 часа, 2008, бр. 33).

Не, защото на БСП ù трябва връщане на интелектуалното превъз-ходство… Трябва й сила да наложи в обществото връщане към сериозна-та политика и отпор срещу чалга политиката, която е актуална днес в България. (Сега, 2010, бр. 103).


807

Политиката е непривлекателна, лишена от идеи и смисъл. За какво тогава ще гласуваме? Досега не виждаме ярко състезание

на идеи и каузи между играчите в кампанията. Виждаме само тела и ефектни пиар трикове. Чалга тела от сцените. (24 часа, 2007, бр. 119)

Това привличане на чалга в политиката е признак на дълбока идейна криза. Всички говорят, че няма достатъчно интересни неща. Но нима във всекидневния ни живот всичко е атрактивно? (Труд, 2007, бр. 114)

Прибягването до чалгата е печално признание, че политиката не мо-же да привлече хора. (Сега, 2007, бр. 100).

Проектът обединява млади хора с отношение към политиката, които обаче не харесват начина, по който се прави сега. За нашето поколение тя е скучна, превърнала се е в чалга. (24 часа, 2008, бр. 104)

Посланията в предизборната кампания са безсъдържателни. Евровотът не е обяснен на българския избирател. Приемането в ЕС и изборите за европейски парламент парадоксално се съпровождат със засилено присъствие на чалгата в медиите и публичното пространство.

И тъй като разочарованието и апатията не са от вчера, партийните централи се хвърлиха да прилъгват електората с чалга, лимонада, свете-щи значки и т.н. Оказва се обаче, че народът не кълве на евтина стръв. Единственото, което вълнува дълбоко българина, е да живее по-прилично, сиреч, по-богато. Никой обаче не му обясни по какъв начин депутатите в Страсбург ще изпълняват тази най-важна национална задача. Вместо това предизборната кампания от чалга се трансформира в корупционно зрелище, след което ритникът на избирателя ще е още по-як. (Труд, 2007, бр. 123)

Дали чрез размахването на фолкбайрака в такава сериозна област като избори на депутати за ЕС политическите сили прегърнаха полити-ческия реализъм, или, напротив, родната политика е на път да се чал-гизира? И двете неща са отчасти верни. (Сега, 2007, бр. 95)

И така, какво видяхме във вече преполовената кампания в първите избори за европейски парламент? Почти нищо освен чалга по подиумите и коридорите на властта. (Сега, 2007, бр. 109)

Политиката е просмукана от социалпопулизъм и лъжепатри-отизъм. „Народното”, т.е. простоватото и елементарното говорене се налага в политическата публичност. Политиката е повлияна от наци-оналистически идеологеми на партиите и от националистическите ком-плекси на българското мнозинство. Оттам скриван или заявен национа-лизъм мотивират отношението на партиите към чалгата. Съществува (латентно или явно) предразсъдък в политиката и масовото съзнание, че ако признаем чалгата, правим компромис с националната си идентичност.

При поп политиката обаче има същия проблем като поп музиката. Не е достатъчно фолк. И така политиката за пореден път преследва

БСУ

808

музикални тенденции. Пусна в себе си фолка. Дори, струва ми се, нежното име на чалгата (попфолк) прекрасно показва процесите в жъл-тото управление и отделянето на фолкелементите. Чалгата е много лесна за разбиране. Тя е първична, прекалено бърза, за да ви даде време за мис-лене, и лъжливо патриотична…(24 часа, 2007, бр. 117)

Само 18 от тях ще седнат в отредените за българи еврокресла. До тях обаче се стига след креслива агитация с чалга, лимонада и невъз-можни обещания. (Труд, 2007, бр. 130).

Миков предупреждава, че Европа внимателно ще наблюдава изхода от изборите и ще си направи изводи за тенденциите в обществото, за социалпопулизма и политическата чалга, не за чалгата на Азис. (Сега, 2007, бр. 109).

Чалгата в политиката е нещо много сериозно. Чалга е популизмът, внезапната поява на партии, които много скоро изчезват… Това е страш-ната чалга в политиката – да използваш мъката, проблемите на другите, за да правиш кариера. (Сега, 2007, бр. 112)

Политиката се прави все по-зрелищно, заема похвати на шоу-бизнеса – театрализации, персонални сюжети и секс, участие на поли-тици в зрелищни телевизионни формати. Хумор на долницата, стилиза-ции в духа на криминала и скандалността. Партиите използват звезди на популярното изкуство пресметливо и манипулативно. Между стиловете в попмузиката и партийните идеологии се прокарват паралели.

БСП, управляващата партия и символ на социалистическия консер-ватизъм, ще използва Азис, Ивана и редица други звезди на фолка в предизборната си борба за Европарламента. Като очевидно е наддала и надвила други силни партии, например ГЕРБ, за да успее да ги наеме. Естрадата се е закачила в маргинализиращи се политически субекти като НДСВ и ДСБ…(24 часа, 2007, бр.107)

• Да не би в БСП да се страхуват, че няма да могат да закарат до урните достатъчно избиратели, та избраха чалгата?

• Явно от нещо се притесняват, щом стигнаха до чалгата. Като че ли в БСП има някакво лутане. (Труд, 2007, бр. 108)

И за да направят партиите панаир за електората, се втурнаха на луда надпревара кой за коя чалга фуста да се хване, та белким закачи повече избиратели. (Труд, 2007, бр. 124)

Деси Слава беше ангажирана от БСП (заедно с Азис) за европей-ските избори през май, но след като се класираха втори след ГЕРБ, социалистите решиха за местния вот да не ползват услугите на чалга певци. (Капитал, 2007, бр. 39)

Всички – от Путин и Шматко, та до разните местни „отбори” и тех-ните питомни политици, ще дърпат правителството да изостави цепе-линстването, за да се върне към удобната за всички заинтересовани


809

естрадочалга. Ако не иска да свърши като Костовото, Борисовото правителство трябва, вместо да се отпусне в сладникаво-блудкавата балканска мъгла, да продължи към следващото ниво. (24 часа, 2009, бр. 263)

Политическата класа е псевдоелит, държи се неподобаващо и без-отговорно, липсват й достойнство, образованост и културни интереси.

Абсолютно са неспособни да водят дебати за политика и пред каме-рата повтарят – от която и партия да са – чалга версии на учебниците по научен комунизъм за милиционери. (Труд, 2007, бр. 269)

За местните избори обаче лидерът на движението изненада публи-ката, като сервира на столичани забележителен коктейл от чалга герои – Митьо Крика и жена му, PR-ката на попфолк елита Патриция Кирилова, няколко футболисти и двамата братя кабелни телевизионери, единият от които екстрасенс. (Капитал, 2007, бр. 41)

В ситуация на ниска степен на професионализация на политичес-ката класа най-вероятният ефект ще е пълен парламент с медийни и други местни величия, които публиката разпознава от шоута, чалга кон-церти и кабеларки. (24 часа, 2008, бр. 30)

Що се отнася до речта на Маккейн, нашенските доморасли индиви-ди, които се опитват да играят на сцената като политици, много внима-телно трябва да я изучат и най-после да се научат веднага, след като ре-зултатът от избора се изясни, да признават поражението и да поемат лично отговорността като истински мъже. А не да се оправдават с това, че резултатите са предварителни, че социолозите грешат (или направо лъжат), че народът е тъп и слуша чалга, че медиите са им виновни, че няма гражданско общество, че младежите са апатични и т.н. (Труд, 2008, бр. 260)

Вижте какво е тук – кой министър сте го видели на изложба? Кой висш чиновник го срещате в операта? В чалга клуба – да, но във филхар-монията – едва ли. Това че „отгоре” липсва всякакво отношение към сериозните изкуства, предопределя и съдбата им. (Сега, 2010, бр. 100)

И срещу нашата нежна революция върви като мътен поток вул-гарната контрареволюция. Все повече български зони са пленени от света на вулгарното. То има своите измерения в сферата на политичес-кото и юриспруденцията, има своите ниски акултурни форма, които се опитват да се представят като култура…Нормално е един политик да не ходи никога да чуе чалга. Щом си в сферата на високото, не може да потъваш в сферата на вулгарното. (Труд, 2010, бр. 195)

Вижте какво е тук – кой министър сте го видели на изложба? Кой висш чиновник го срещате в операта? В чалга клуба – да, но във филхар-монията – едва ли. Това че „отгоре” липсва всякакво отношение към сериозните изкуства, предопределя и съдбата им. (Сега, 2010, бр. 100)

БСУ

810

Държавата се управлява зле (некачествено). Властта е силова и показна.

Скучаещите български депутати вчера приеха закон, с който напъхаха и практикуващите ветеринарни лекари в една-единствена бран-шова организация. Е, тази чалга вече сме я слушали – в 38-ия парламент народният избраник Димитър Игнатов вкара в същия тоталитарен коло-воз хуманните лекари. (Труд, 2007, бр. 273)

Вярвам, че чалгата, мутрите, фолк-тупалките и чалга-бухалките, тъмните стъкла и кордоните от кубчета ще изчезнат веднъж завинаги от тази страна и аз спокойно ще ходя в храма „Александър Невски”, без да се притеснявам, че най-великият кмет Бати Бобо отново е блокирал ули-цата, за да излезе от сградата. (Капитал, 2007, бр.1)

Целият политически живот е станал бутафорно-театрален. Когато се започне да се играе с мускули, с фюрерски жестове, с примигвания и с обяснения колко сме почтени, с чалга певци, това не е реален избор. Това е унижение на избирателя. (Капитал, 2007, бр. 19)

За никого не е тайна, че държавата е отражение на политиците си. А нашите направиха от България държавата Чалга. Тяхното мислене, ман-талитет, морал, поведение, дори начин на обличане е тотална чалга, ня-мам предвид музикалния жанр. (24 часа, 2008, бр. 283)

Страната се превърна в чалга държава и недобро място за живеене. И тук идва ролята на интелектуалците, които трябва да възродят българ-ския дух. (24 часа, 2010, бр.178, с. 9)

Не отива на сериозна държава така да организира борбата с прес-тъпността… Нека не превръщаме сериозния живот в чалга. Не го пра-вете на политическо и държавническо равнище. (Труд, 2010, бр. 51)

„Недопустимо”, така синият депутат Михаил Михайлов заклейми поправката. Той също призова Борисов да поеме отговорността за съсип-ването на родното кино. „Кое е по-важно – подслушването или култура-та, при това в момент, в който отвсякъде ни залива чалга”, попита Михайлов. (Труд, 2010, бр. 333)

Попфолк изпълнителите превъзхождат политиците – по профе-сионализъм, откровеност, популярност.

Просто фолкът е по-откровен. Затова откритото идентифициране на политическото с чалгата е здравословен процес…В България чалгата си е съвсем на място, политиката обаче не е. Хората го знаят и затова рейтингите на попфолк изпълнителите изпреварват тези на политиците. (24 часа, 2007, бр. 116)

Колкото до чалгата – политическата чалга не идва от чалгата в мес-тата за развлечение. Политическата чалга е значително по-фалшива и по-неприятна за слушане от тази в заведенията, макар че създава усещането за простотия. Но все пак музикалната чалга е по-откровена и социално по-елегантна. (Труд, 2007, бр. 145)


811

Политиката признава официално чалгата. Дали да ангажира бранша е действие знаково за идеологията и изборната стратегия на съответната партия. Партиите правят собствена политика от отно-шението си към чалгата.

Специално внимание е отделено на скандала около Азис. Обяснява се, че чалга звездите са пели на всички избори досега за БСП, но пробле-мът възникнал от медийното говорене на личности, свързани с партията, срещу певеца. „Налага се изводът, че в нашите среди, и то на най-високо ниво, все още има силна нетърпимост към различните – хомосексуалис-ти, роми и т.н.” (24 часа, 2007, бр. 150)

Не мисля, че си струва заради вота на няколко стотин любители на чалгата да срутваш авторитета на партията си и да превръщаш нея сама-та в чалга. В това отношение обаче ние сме спокойни, защото НДСВ има съвършено различен подход, който е абсолютно европейски… Имайте предвид, че Глория не е лицето на чалгата и трябва да се прави разлика. Това е популярна и обичана певица, която няма нищо общо с долнопроб-ната музика. (Труд, 2007, бр. 112).

„Няма да допусна в национален мащаб чалга и ГЕРБ да се препли-тат”, отсече Бойко Борисов. (Труд, 2007, бр. 226)

Селските кметове в Смолянско трябва да изчистят кабинетите си от плакати и календари на чалга певци и порнозвезди. (168 часа, 2007, бр. 34)

Преди време групата на „Атака” в местния парламент, сред която е и Димчо Грудев, изтъкна като голяма своя заслуга факта, че в градския транспорт в Бургас вече е забранено да се пуска чалга. (168 часа, 2008, бр. 43)

Моралът на политиците и на чалга героите е един и същ: аро-гантност, жадност за пари и лукс, за секс и удоволствия, пренебре-жение към етиката, всепозволеност и цинизъм.

По-скоро става дума за пиянски развеселено, неприлично възбудено и зачервено взаимно опипване между политиката и фолка. Политиката окончателно се отказа да въздейства чрез езика и заложи на първичната телесност, която е стихията на чалгата… Наместо да правят смислена политика, българските управленци прикриват под бюрократична ра-ционалност същите диви страсти, които възпява чалгата – ненаситна алчност и похот. (24 часа, 2007, бр. 116)

Това, което наблюдаваме в момента, е морална перверзия, каквато е и чалгата. Стигна се до подмяна на стойностите, до ниски критерии, до липса на критерии, до политическа чалга. А чалгата е непобедима. Проб-лемът не са, да речем, Азис или Глория, тях можем и да ги надпеем – непобедими са милионите им почитатели. Същото е и с политическата чалга. (Труд, 2007, бр. 297)

Сексскандалите в родната политика неизменно носят вкус на чалга – независимо дали бързо стихват, или задължат вниманието по-дълго, до-като бъдат изцедени докрай в партийните схватки. (Труд, 2010, бр. 315)

БСУ

812

Политиката произвежда празни обещания и измамни илюзии, подобно на чалгата, която преплита реалното и нереалното. Конструира-ният в чалгата мит е фанатизъм, пропит от балкански вкус към охолство и блясък. Някои – по подобие на поклонниците на американската мечта – вярват, че ще им се случи; други го имитират; трети – го съпреживяват компенсаторно: недоимъкът търси и се впечатлява от разточителството. Чалгата конструира нереално/реална действителност: нереална като ве-роятност да се сбъдне за човека от мнозинството и валидизираща по хиперболичен начин реално функциониращите в обществото псевдоцен-ности. Главната отговорност за подменените ценностите лежи върху по-литиката. Партии, държавници и политици непрекъснато създават при-видности, че служат на истинските ценности, но всъщност преследват частни и користни интереси. Политиката е двойствена и лицемерна, ме-тонимична, за разлика от бруталната и предизвикателна откровеност на чалгата.

Образите на властта, на президента и премиера, на политичес-ките лидери са в определена степен повлияни от тяхното отношение към чалгата. Близостта на Първанов и Борисов до попфолк звезди се коментира, често в ироничен и саркастичен план – като проява на лош вкус, като пресметнат популистки жест, като интерес, като спонтанно (интимно) или конюнктурно сходство между характера и стила на лиде-ра и природата на чалгата.

Самият президент Георги Първанов е правил оценка, че „Планета” е пуснала такъв мост между България и Македония и така е сближила два-та народа, както никой политик не го е правил. (24 часа, 2007, бр. 225)

Според кмета парите за хонорарите, които БСП ще плати на Азис и другите попфолк звезди, ще дойдат от корупционни схеми. Все пак Генерала сподели вярата си, че обикновените червени избиратели ще го предпочетат през чалга певците. (Труд, 2007, бр. 109)

Тези дни „диригентската палка” на чалгата – Митко Пайнера, ог-лави листата на кандидатите за общински съветници на ГЕРБ в Димит-ровград. За изненада дори на Бойко Борисов, който реагира адекватно и препоръча на Пайнера да се оттегли. И е прав, защото мястото на чалгата е в кръчмите. Известно е, че този широко разпространен по нашите геог-рафски ширини музикален жанр пали кръвта и предизвиква характерни въртеливи движения от кръста надолу. Силата на политиката обаче е в други части на тялото, от които се очаква хладен ум и трезв разсъдък. (Труд, 2007, бр. 226)

Зала 1 на НДК. Ивана пя на уше „Къв си ти бе” на Бойко Борисов на годишните чалга награди на телевизия „Планета”. (Сега, 2007, бр. 46)

Бойко Борисов е огледален образ на българина днес, своеобразно олицетворение на „чалга културата”. (Сега, 2007 бр. 257)


813

Кръстоската от трогателна пасторалност, тих национализъм и бясна чалга, която открай време белязва акциите на държавния глава, не може да се сбърка с нищо. (Капитал, 2007, бр. 18)

Речта на Първанов беше закачена за символите на българския музи-кален успех за последните 12 месеца Елица и Стунджи, а след него обществената БНТ преля в откровена чалга с Ивана…Всеки, който следи светските събития, знае, че Ивана не е само персонална любимка на бъл-гарския държавен глава, участник в „Българската Коледа”, изпълнител от предизборните му кампании из страната, активист на „Не сте сами”, но и чест гост на партитата на пловдивския бизнесмен и спонсор на Първанов Георги Гергов. (Капитал, 2008, бр. 1).

Простичкото говорене, всенародната любов и чалга парчетата, въз-пяващи мъжествеността на премиера, не са точно олицетворение на добрата новина. (168 часа, 2010, бр. 28)

Чалгата е съюзник на властта и статуквото, доколкото притъпя-ва чувството за недоволство и подкрепя конформистките нагласи. Евтината консумация на зрелища открай време е идеален механизъм на властовия интерес – властта дарява на мнозинството, илюзорната въз-можност да има това, което желае, за което мечтае.

Не в чалгата сама по себе си, а в чалгаризирането на обществе-ните и частните отношения е проблемът. Чалгата е отговорна за падането на интелектуалното, гражданското и моралното равнище на нацията. Чалга човекът се задоволява с евтиното удоволствие, възбу-дата и психическият комфорт от преживяването на чалгата (сетивно и телесно) свалят напрежението от недоимъка, от пренебрегването, от лип-сата на перспектива. Масовата неграмотност, затъпяването, инфантилиз-мът, сляпото подражание, кичозността и пр. са скритите действителни цели на политиката.

Виж приятелю, живот има и в най-мрачните бездни на океана. Ако не се сравняваш с прапрадядото на дядо си, ако си доволен, че имаш ки-тайски цветен телевизор и кабел с чалга, пуканки и „пещерска”, то какво ти дреме, че Слънчев бряг не е твой. (Капитал, 2007, бр. 51)

Всеки реве, че правителството не работи, а в същото време какво прави – друса чалга и вика: днес ми се живее. Смешна нация без кул-тура. Не народ, а мърша. (24 часа, 2008, бр. 203)

Чалга феноменът сътвори от нас това, за което мечтаеше комуниз-мът. Еднаквост на мислите и желанията. Така възниква управляема общност, наречена електорат. (24 часа, 2008, бр. 348)

Трябва да е ясно, че опростачването не се прави от прости хора. Простият човек е медиум на опростачването. То се прави напълно целе-насочено от хора, които добре знаят какво вършат. Всички приказки за образование са се свеждали до палиативи, парадно изнасяне на лекции и оборот на слово извън проблема. В същото време в държавата се из-вършва огромно опростачване, като се произвеждат консуматори на чал-

БСУ

814

га. Защо? Защото това е огромен бизнес. Само че къде отиваме? Аз раз-бирам, че от опера не се печели, печели се от чалга. От реална политика не се печели, печели се от политика чалга. Не се печели от истина, печели се от кратковременна лъжа. (Труд, 2008, бр. 116)

Свободният човек не можеш да го манипулираш, но с такива хора, омаймунени, можеш да си правиш каквото поискаш. Това е негласна държавна политика. Погледни го софийския кмет – с онази сръбска пе-вачка Цеца Величкович, на бандита Аркан жена му, като се прегърнали, ще се изядат… Новото дясно лице на България! Срам и резил! Държав-ниците ги снимат по чалга кръчми. Хайде да не споменавам имена, ама вижте в ръководството на Министерството на културата кои стоят. Мал-ката беда е, че има чалга музика, голямата е, че има чалга политика, а вече и чалга отношения между хората. (Сега, 2009, бр. 18)

Парадоксална е психологията на българския избирател. Той предва-рително знае, че „всичко е лъжа” и че „пак ще съм употребена”, но въп-реки това „изгаря” да си пусне бюлетината за поредната нова власт. Затова голямата победа на Бойко Борисов може и да е била изненада за политолозите, но за чалга феновете не беше. (24 часа, 2009, бр. 208)

Между бизнеса и чалгата има привличане, а интересите на бизне-са са интереси на политиката. Във връзката чалга – бизнес има и нещо позитивно – организацията на попфолкиндустрията е пример за нова ко-мерсиална култура. Алиансът между чалгата и бизнеса е обременен от мутренското обкръжение, от афинитета на сенчестия бизнес към заведе-нията и изпълнителките на чалгата. Представителите на този бизнес са важен клиент и герой на чалга разказа, но има тенденция към тяхното легализиране и оттегляне. Остава обаче ненаситният апетит към матери-алното, към потреблението, който чалгата инспирира и който пречи на културата и имиджа на бизнеса.

Публична и жизнена среда Стига тормоз с миризлива скара и чалга край НДК (24 часа, 2007,

бр. 196), Две медии се карат за логото „Ритъмът на сърцето”. Чалга война в радиоефира (Труд, 2007, бр. 212), Политически дайджест на седмицата. Мечки, чалга море и още нещо (Труд, 2007, бр.110), Чалгата да си стои в кръчмите (Труд, 2007, бр. 226), Без чалга (Сега, 2007, бр. 225), Без чалга в залата на Централна гара (24 часа, 2008, бр.91), Чалгата по морето в обезшумени оазиси (Труд, 2008, бр. 190), Чалга рекламата в прослава на пластичната хирургия (24 часа, 2008, бр. 249), Чалгата е на повече от 100 години, наводни ни заради падналите табута (24 часа, 2008, бр. 288), Обществена чалга (Капитал, 2008, бр.1, бр. 1, за БНТ), Град, пълен с живот…и чалга. Слави Трифонов забавлява политици и футболни звезди в Sin City (Капитал, 2008, бр. 1), София отблъсква децата с мръсотия, коли и чалга (24 часа, 2009, бр. 41), Чалга дискотека на националния стадион (24 часа, 2009, бр. 26), Чалга


815

„Дай-Дай” до съд в Търново (24 часа, 2009, бр. 353), Оле, мале, чалга клуб в съда (Труд, 2009, бр. 243), Чалга люлее почиващите през нощта в Балчик (24 часа, 2010, бр. 185), Без чалга и с малко политици на Петрова нива (Труд, 2010, бр. 231)

Обзорът на заглавията спомага да се очертае по-широката рамка на явлението чалгизиране на медиите, като се посочат параметрите на чалга дискурса като общ семиотичен и културен код и като специфично конструиран репрезентатив на реалността. Заглавия от посочената тема-тична област дават представа за учестеното присъствие в публичното говорене и във вестникарския език на думи и изрази със значение за телесност, виталност, физически актове, желания и удоволствия, както и да се правят правят изводи за силен чувствен привкус и повишена арти-кулация на човешката долница в публичния дискурс. Още по-съществен е социалният еквивалент на чалгизацията на публичното и жизненото пространство – с внушенията да вярваш в лесния успех, в шанса, в иреалното, вместо в необходимостта да се образоваш, да се самоусъвър-шенстваш, да се бориш за признание, да полагаш усилия и да преодоля-ваш трудности. Както и да се установи доколко цинизмът на публичното говорене и писане е адекватен на реалностите и доколко ги конструира в нечии интереси.

Обобщения с ценностен характер Между чалгата и Оксфорд (24 часа, 17 август 2009, бр. 224),

Чалгата като апотеоз на подмяната (Сега, 2007, бр.95), Кой кого пази: Гледайте надолу и пейте чалга, за да ви е леко (168 часа, 2007, бр.13), Девиз: „Напред, чат културата е слънце, което в чалга клуба грей.” (168 часа, 2007, бр. 31), Защо е тъпа чалгата? (Сега, 2007, бр. 105), BG фашизъм – чалга и простаци с мечта за свастики (24 часа, 2008, бр. 213), Попфолкът предвиди световната криза. Уолстрийт нямаше да гръмне, ако там слушаха чалга (24 часа, 2008, бр. 289), Как чалга влиза в столицата. Какъв е смисълът някои да живеят в столицата, щом налагат своя, селска естетика (24 часа, 2009, бр. 4), 20 години след промяната. Свободата, чалгата и силиконът (Труд, 2009, бр. 314), Чал-гата официално влезе в клас. Идиоти ли пишат учебниците? (168 часа, 2009, бр. 50), Пълна чалга с личните данни (Труд, 2010, бр. 328), Чалга стилът – това е нашата епоха (Сега, 2010, бр. 23), Чалгата не е само културен, но и нравствен срив (Сега, 2010, бр. 42), Попфолк концертът пред „Александър Невски” – чалга реквием. Пожелахме си евтини удоволствия и бързи пари. Получихме чалга и кражби (Капитал, 2010, 26.06).

Един от идейните лайтмотиви в чалга дискурса е подмяната на цен-ностите, както и свързаната с подмяната ценностна аномия. Във времена на бедност, висока престъпност и липса на ясна икономическа перспек-ти-ва алтернативният свят на чалгата се превръща в своеобразна реал-

БСУ

816

ност за немалко българи. (Чалгата не е музика, тя е в главите ни. Чалгата е начин на поведение, начин на мислене. Труд, 2009, бр. 17, с. 22; Поп-фолкът не е просто музикален жанр. Това е манифест на ценности, жи-тейска философия, поведенчески модел. 24 часа, 2010, бр. 160) Жизне-ната философия, която попфолкът популяризира, е колкото утопична, толкова и елементарна: според чалга текстовете житейските ценности се свеждат до материалните блага, лустрото и сексуалните подвизи. Разпространяването и абсорбирането на тази жизнена философия е един от факторите за прояви на духовен разпад в обществото, на ширеща се социална атрофия. Появи се индивид-мутант, който артикулира своите представи за света и своите житейски правила през чалгата.

Връзки с престъпността Затворникът Очите друса чалга (24 часа, 2008, бр. 311), Митьо

Очите на купон в чалга (Труд, 20081 бр. 311), Кондьо готов за криза в чалгата (Труд, 2008, бр. 317), Убиец слуша чалга до трупа на дядо Наполеон (Труд, 2008, бр. 321), По-рано затвора ще напусне чалга певецът Кондьо Савов, който бе осъден на 3 г. затвор за трафик на хора и склоняване към проституция (Сега, 2008, бр. 270), Мутри, побоища и чалга. Празник на мутрафонщината в зала „Универсиада” (Капитал, 2008, бр. 11), Вече се строят много сгради извън мутробаро-ка и чалга културата (24 часа, 2009, бр. 73), Клане в чалга клуб прати 5-има в болница (Труд, 2010, бр. 296), Сестрата на Маргините навлезе в чалга бизнеса (168 часа, 2010, бр.14).

Във цитираните текстове терминът чалга асоциира други два клю-чови концепта на прехода мутра и далавера, и тази триада оформя най-разпространената в масовото съзнание и в медийното слово представа за характера на българския преход през 90-те години на миналия век (корупция, демагогия, чалга; рекет, мутри и чалга; евтин секс, наркоти-ци и чалга; западащо образование, чалга среда, разслоение, разграбване; нагаждачество, простащина, чалга, криминале, мутризация…; просто-тия, чалга, коли, лесни мечти, постигнати по нечестен начин; … организирана престъпност, нараснала неграмотност, опростачване на езика и агресия на нискокачествена „чалга култура”, индивидуална и групова социална изолация). Лексемата чалга е неотстраним елемент от оформилия се в пресата катастрофичен дискурс – възлов топос в социал-ния пейзаж и на криминализираните бизнес отношения; носи семантика-та на преуспялата престъпност, естетиката и морала на новите псевдо-елити, на героизираните мутри, които – изобразени и вазхвалени в чалга сюжетите – празнуват недосегаемост и парвенюшко самочувствие, сян-ката на компроментираното правосъдие.

Така метафората чалга придоби в публичната реч почти универса-лен смисъл, употребява се за назоваване на многообразни проявления на прехода – не само естетически, но и политически, икономически, соци-


817

ални, социокултурни, социално-психологически, нравствени, езикови. Същевременно тя може да се разглежда и като изработен на Балканите способ на компенсаторно и адаптивно поведение, актуален във време на преход. Според Р. Стателова „Нещо повече – тя (попмузиката) се пре-върна в една метафора на съвременна България, концентрирайки в из-мъкнатата от долапа на вчерашния ден дума чалга огромна доза несъгла-сие с тази България. Но странно: метафората скоро се разкри като цен-ностно и смислово амбивалентна, дори поливалентна точно толкова, колкото и днешна България…” (Стателова 2003)


1. Александров 2002: Х. Александров. – В: в. Култура, бр. 35. 2. Бахтин 1978: М. С. Бахтин. Творчеството на Франсоа Рабле и

народната култура на Средновековието и Ренесанса. 3. Виденов 1995: М. Виденов. Социометрия, психометрия и антропо-

логия. Българска етнология, С. 4. Морен 1993: Е . Морен. Идеи в културологията. Т. 2, С. 5. В. „Култура”, 2002, бр. 19-20, Приложение, Кръгла маса. Балка-

ните – криза на идентичностите и междукултурна комуникация. 6. Чалгата – за и против, Доклади и кръгла маса, организирани от НБУ

и Център за изкуства „Сорос”, С. 1999. 7. Стателова 2003: Р. Стателова. Седемте гряха на чалгата. Към

антропология на етнопопмузиката. С. 4.3. Вестникарското писане за литературата и изкуствата и

неговите особености Всекидневната преса отразява случванията в националното култур-

ното пространство и на глобалната сцена на изкуствата и културните ин-дустрии избирателно, филтрира съобразно свои устойчиви информа-ционни критерии. Една значителна част от културата – например класи-ческата литература, поезията и изящните изкуства – не са обект на масов интерес, отпадат от вниманието на вестниците или се поднасят предим-но с рекламните и ангажиращите масовия вкус сензационни атрибути. От културата остава предимно онова, което е свързано с лайф стайла, модата и митологията.

Вестниците, от една страна, отразяват фрагментарно и еклектично, от друга – вписват в контексти или дават възможност на читателя да впише, да схване или усети общозначимия контекст. Самата конструк-ция на всекидневника е макет на света. Самата вестникарска мозайка, част от която са съобщенията за културата, приобщава, преплита, пораж-да връзки и асоциации.

БСУ

818

Вестникът повече от всякакви други културни продукти очертава цялостния образ на динамичния сегашен свят. Ала и всяко произведение на изкуството е живо и значещо само в хоризонта на сегашността. Естествен носител на актуални контексти е медията, вестникът. Читате-лят на всекидневника – съзнателно или не – възприема новините, репор-тажите и интервютата от сферата на изкуството не изолирано и сами за себе си, а в общата рамка и в потока на целокупния живот, с усещане за градуса на политиката и за социалната аура.

Вестниците у нас не проблематизират и не дебатират сложни кул-турни явления и процеси. Но те не изпълняват мисия на организатор на публични дискусии и по отношение на най-важни и болезнени за на-цията политически и социално-икономически теми – за това са необхо-дими медии с голям потенциал и с голям капитал на обществено дове-рие. По време на прехода българите като нация не са дискутирали пуб-лично важните за всички въпроси, не са постигнали минимума от кон-сенсуси, осигуряващи по-безболезнения и бърз национален напредък. Това се отнася в пълна степен и за важните за нацията и обществото въпроси на литературата и изкуствата.

Макар че културата не е привилегирована тема в българското пуб-лично пространство и всекидневниците се плъзгат по повърхността на културния живот, от тях се излъчват и непрекъснато се наслагват сигна-ли за едно по-дълбоко и по-значещо протичане на нещата. Когато в мно-го вестници и в продължение на време се повтарят едни и същи символи и значения, понятия и метафори, образи и теми, действа кумулативният принцип, формират се устойчиви семантични полета и културологични константи. Тогава вчерашният вестник, днес непотребен и потънал в не-битието, положен в дълга поредица, става елемент и брънка на конти-нуитета. Преходността преминава в субстанционалност, в културологич-на релевантност.

Журналистиката има своите постоянни приноси към емпиричната социологията на културата. В пулсациите и живото дихание на култур-ния живот, уловени от вестниците през изследвания период (2007-2012 г.), се очертава културната ситуация с нейните общи тематични и езикови тенденции, с публичния контекст и потребителите на културния про-дукт, с особеностите на техния социалнопсихологически и етнопсихоло-гически образ.

Как вестниците пишат за изкуството, в какви ракурси и рамки пре-минават през културните, информационните, светските и развлекателни-те раздели на вестниците съобщенията за литература и изкуства?

Ако приемем, че културата е приемственост и обновление, изслед-ваният период е преди всичко обновителен, реформаторски, на превъз-могване на миналото и премахване на форми на културен живот, об-служващи тоталитаризма и нежизнени в условията на демокрацията и пазара. Свободата на словото и творчеството, свободата за инакомис-


819

лието и за културния избор са отпразнувани, събрани са първите им пло-дове, възникнали са проблеми и противоречия, недоразумения и разоча-рования. Много известни писатели, общественици и творци правят тре-вожни констатации за духовната среда на българина, за подмяна на цен-ностите, за размиване на границите на допустимото, нормалното и мо-ралното, включително в речевите практики и в езиците на изкуствата. Продължаващото повече от две десетилетия политическо поляризиране изтласква от публичното поле обективните художествени критерии, които и без това са във вакуума, наследен от нормативната естетика. Политическото ожесточаване и моралната аномия затрудняват и объркват преоценката на художественото наследство, пренареждането на имената от канона, както и критиката на новите постижения и теку-щата продукция. Потребителите са притиснати от материални проблеми и дезориентирани от пазарната лавина, няма кой да ги води и да ги иму-низира срещу консуматорската треска и ширещите се псевдоценности. Девалвацията на ценностите се проявява и като недооценяване от дър-жавата и обществото на значимостта и престижа на литературата и изкуствата, и като общо намаляване на тяхната роля и присъствие в публичността и в живота на хората. Отчасти идеологически мотиви-рано, отчасти под натиска на пазара се налага капиталистическият модел на двете култури – елитарната и масовата. Вестниците очер-тават картина на криза в културното потребление: броят на бълга-рите, които не посягат към книга се увеличава през последните години, топят се редовните читатели; 72% от културното потребление на българина минава през телевизията; пиратските сайтове и липсата на кина в много от големите градове, оскъдният културен живот нареж-дат посещенията на кино, изложба и театър дори след четенето като начин на прекарване на свободното време; съвременните български писатели са статистически невидими; повечето от популярните имена в културата са медийно известни.

Закономерни промени се извършват или предстои да се извършат в тежки български условия. Те засягат основите на културното битие на нацията, обществената среда на функционирането на културата, статута на твореца на художествени ценности. Разстройват се и се модифицират всички подсистеми на художествената култура – творчество, критика, разпространение, усвояване. Държавата силно съкращава субсидирането на литературата и изкуствата, средствата за опазването и функционира-нето на културното наследство; недостигът на финансиране поражда кризисни явления. Новите пазарни и обществени механизми за издръжка и насърчаване на литературата и изкуствата не са отработени. Проявяват се остри управленски проблеми, в полето на културата навлизат нови мениджърски и маркетингови модели.

В сферата на литературното творчество, книгата и четенето с особена очевидност се наслагват домашните проблеми и глобалните

БСУ

820

процеси на духовна криза. Според писателя Георги Господинов: „Траге-диите на съвременния човек не са станали по-малки от тези на човека през античността, да речем. Смалил се е начинът, по който ги преживя-ваме. Героичното измерение на живота, за което говорят философите, днес е отишло на кино, а филмът се е оказал боза или непосилно лек, както биха казали писатели като Кундера. Изгубили сме важни инстру-менти за преживяване и тълкуване. Един от тях е литературата. Самоос-вободили сме се от неща като размишлението, любопитството и съчувствие-то към другия, от бавното като нагласа, от чувствителността, сантимен-та, ако щете, колебанието. Всяка господстваща днес телесно-визуална култура и начин на живот изхвърлят първо току-що изброеното. За мно-го хора това е излишният баласт, това са ценностите на неуспелите, на тези от страната на губещите. От тази страна най-често стои добрата литература. Защото „апокалипсисът е много лична работа”. (Сега, 2010, бр. 116)

Литературната публичност и писателската фигура губят лидерските позиции в силно политизираното общество. В творческите среди остро се чувства българската пристрастеност към идеологеми, към лични про-тивопоставяния и крайности в изразяването, липсват обединителни каузи и способност писателите да постигнат консесусните точки, необ-ходими за национално помирение и общо движение на културата. Писа-телски прения във вестниците, с някои изключения, са лош образец за слово на нетърпимостта и охулването. Истински принципни дебати в ме-диите не се провеждат; изключение са дискусиите във в. „Труд” за лите-ратурните конкурси и награди, в които участват рекорден брой известни литератори, както и отчасти полемиката за генерациите в литературата. Всъщност темата за отношенията между поетическите поколения, за оценките на техните постижения сред читателската общественост се поставя във вестниците в типично сензационна рамка: „Труд” (2008, брой 230) помества статия под емблематичното заглавие „Война на све-товете”, която предизвиква темпераментни реакции, а фрапиращо изяв-ление „Подпали София, Карбовски!” прави Виктор Пасков. В статия „Поети стрелят по културата” научаваме за младата поетическа генера-ция (за нейните предизвикателни вкусове можем да съдим по названията на литературните групировки – „Литература-диктатура” и „Бърза лите-ратура”), за премиерата на скандалната книга „Антология на живите”, за атрактивните прийоми, с които поетите се опитваш да дразнят об-щественото приличие: „Тома Марков и Мартин Карбовски ще покажат поетичния спектакъл „Леки момчета – убийци на времето” в театър „Сфумато” днес от 19 ч. Те проведоха наказателна акция срещу българ-ската култура вчера по обед. Печално известният паметник „1300 години България” бе мишената, по която двамата автори стреляха с пушки за пейнтбол. „Правим това в подкрепа на чешкия скулптор Давид Черни. Ние мислим, че тоалетната, която е направил, представя България в доб-


821

ра светлина, обяви Карбовски. Предлагаме да се махне това нещо и тук да се сложи продукцията на Черни. Защото за всичко е виновна култура-та. И затова ние смятаме да я разстреляме”, изтъкна Карбовски преди началото на стрелбата по останките от паметника с пушки за пейнтбол. Според него и в социално, и в икономическо отношение България из-глежда точно като останките от въпросния паметник.” (В. Труд, 2009, бр. 15) В най-новата българска литература – разбира се не във всичките й проявления – се настанява, най-вероятно и в дух на подражание на литературния авангард, семиотиката на скандала. Младата литература с демонстративно обсесивния си език, език без табута и евфемизми, не-удържимо гравитиращ към човешката физиология, е поредният източник на зареждане на публичното поле с вулгарна и агресивна стилистика, от-ключваща низки емоции и негативни психически енергии. Става въпрос за литературна мода, която – слава богу – влияе върху сравнително ог-раничен кръг читатели, но все пак инфилтрира езикова зараза в публич-ното и частното изразяване. Свикнали сме да мислим, че критиката на литературния език от моралистична гледна точка е тесногръдо незачита-не на художествения суверенитет. Но какво да кажем за фразеология от рода на „Хората гледаш ги –/ контактуват./ Каде и да идеш,/ каде и да спреш/ насекъде честно,/ любезно се чува:/ да ми ядеш *ура,/ да ми ядеш” или „Моята цел е гъзо да ви пръсна”, или „Със спермената сал-фетка тя избърса си сълзите”

Вестникарското отразяване на литературните факти е преобладава-що повърхностно и епизодично, спорадично се докосва до същности ка-то творчески процес и художествена идейност, не се предлагат анализи на произведения, рядко се коментира социалното битие на литературата или особености на читателското възприятие. Не може и да се очаква от неспециализирани медии дискурсивно писане, разискване на проблеми и процеси. Ако нещо по-съдържателно се провижда във вестникарската информация за текущия литературен живот, то е в изобилието от интер-вюта на писатели, критици, университетски експерти, издатели, проду-центи – една част дълбочинни, с белези на творчески и експертен под-ход, други – по-светски, направени по поводи, далечни на литературата и нейната мисия.

Благодарение на интервютата във вестниците попада информация за неблагополучия и остри проблеми като: литературата е загубила ме-дийно пространство и време (специализирани рубрики и предавания, литературна периодика); литературната критика е маргинализирана, не изпълнява функцията си на регулатор и медиатор, подменена е от рекла-ма и пиар; няма филтри срещу превода и издаването на нискокачествена книжна продукция; няма отпор срещу модни влияния, влияещи пагубно на литературните вкусове; публичното пространство е непробиваемо за малки литературни общности със специфични интереси; до читателската публика достига малко информация за писателите емигранти; литератур-

БСУ

822

ните конкурси се провеждат на тъмно и не получават необходимата пиарска подкрепа; не са осигурени условия за откриване и отглеждане на млади поетически дарования, не се провежда държавна политика за пре-вод и международно признание на български автори; лошата приватиза-ция е ударила по разпространителската мрежа на книгите; читалищните библиотеки са некомплектовани с нови заглавия заради бюджетни ограничения и т.н. Самото изброяване подсказва, че – като се отдаде заслуженото на десетина известни и авторитетни писателски имена, които обогатиха литературата със стойностни произведения, литератур-ната култура на българина е в незавидно състояние.

Вестниците многократно, с факти, статистика и експертни мнения, съобщават за два тежки проблема – кризата в четенето и кризата в езиковото и литературното образование. По данни на представително социологически изследване (Читателски практики в България, 2009-2010. http://www.sealsofia.org/bg) в България се наблюдават силни кул-турни различия, процеси на културно разслоение – определени прослой-ки са културно маргинализирани по отношение книгата и четенето; око-ло една четвърт от населението изпада от основни културни практики. Това може да бъде определено като друго ниво на неграмотност, засяга-що не елементарното умение да се чете и пише, а по-високи етажи на културната компетентност, не по-малко необходими обаче за пълноце-нен социален живот; като изключим най-възрастната група, младите че-тат по-малко интензивно от всички останали възрастови групи. Компю-търното четене не е масово разпространено, общо около 14% от групата на 18-30 годишните предпочитат да четат на екрана на компютъра. Това показва, че читателите си дават ясна сметка за разликата в двата типа че-тене – разлика между бързия, накъсан ритъм на интензивно променящо параметрите си, интерактивно и многоканално сърфиране между образи, документи, текстове, мелодии, сайтове, блогове и пр. чрез компютъра и сравнително пасивната, концентрирана и вглъбена в себе си читателска дейност, базирана на книжното тяло.

Визира се липсата на държавни образователни изисквания за вла-деенето на български книжовен език, отпадането на кандидатстудент-ския изпит по литература за журналистическата специалност, ниския ин-терес на учениците към класиците и литературата като учебна дисципли-на, неумението да се създават текстове и да се интерпретира, недостатъ-ци на учебниците и преподаването: „Дълги години българският език и литература са неприятен предмет за много ученици, защото се изучават като илюстрация на социално-исторически обстоятелства, а не като художествено изкуство. Свидетели сме на тотално профанизиране на езика и духовните ценности на деца, политици, държавни чиновници. Изучаването на литературната класика се съпътства с масово оглупя-ване.”(Труд, 2008, бр. 102)


823

Преобладаващата част от информацията на вестниците отразява два типа теми – битието и нравите на писателския елит като любопитно светско зрелище; новините от книжния пазар. В публичните образи на писателите (и на творците изобщо) се налагат не чертите на тяхната ода-реност, литературен принос и духовен авторитет, а звездната щампа, която ги прави подобни на съмнителните герои на българския псевдо-елит.

Тиражите, цените, печалбите – икономиката на книжния отрасъл е тема по-конвертирема от художествените достойнства на книгите: „…Финансовото измерение на културния пазар е такова, че той заедно с културата изглежда напълно пренебрежим. За нещо си струва да гово-рим само според парите, които е акумулирало. Ще говорим за един ху-дожник само ако е продал своя творба за шестцифрена сума. Ще обсъ-дим една книга, ако е продала петцифрен тираж. Или ако са послужили за препиране на нечии нечестно спечелени пари.” (В. 24 часа, 2008, бр. 234) Вестниците плътно са навлезли в сравнително новата за тях икономичес-ка функция, журналистиката е ориентирана към маркетинга и потребле-нието на литературния продукт, усвоява похватите на пиара и рекламата, ангажирана е с промотиране и рейтинги. Информацията от вестниците е представителна за котировките на тематики и заглавия, за тенденциите в масовите и сегментираните читателски вкусове. Езикът, с който предста-вят литературни събития и се предлага четиво, също е рекламно повдиг-нат, обещаващ преживяване и интрига, олекотен, избягващ литературна-та терминология, понякога остроумно сентенциозен, понякога по-праг-матичен.

Като двигател на пазара вестниците всъщност са проводници на духа на бизнеса, който от издателските фирми, телевизията и шоу ин-дустрията се пренася в авторските среди и води до създаване на повест-вователна продукция от хибриден характер, в която са размити грани-ците между художествено и комерсиално. Стилистиката на хибридната литература генерира езикова еклектика, разнообразни асоциативни и иг-рови похвати, улеснено, бързо и доставящо удоволствие четене. Увели-чава се предлагането на откровено булевардни жанрове, на примитивни тиражни романи, написани на езика на жълтата преса, което развращава езиковия вкус на широката публика.

Една значителна част от вестникарските реклами и информации за литературата са част от многоканални маркетингови и/или образовател-ни комуникационни кампании, организирани от или с участието на теле-визии, издателства, вериги от книжарници, молове, институции на кул-турата, литературни сдружения и списания. Може да се каже, че в дър-жавата функционира мрежа от комерсиални и обществени агенти на книгата, която работи с подкрепата на вестниците за повишаване на чи-тателската култура на българина, за популяризирането и разпростране-нието на стойностно художествено четиво. Ангажират се популярни

БСУ

824

артисти от шоу бизнеса (виж В. „Труд”, 2011, бр. 42 – „Дичо влезе в читателски дует в книжарница „Буктрейдинг” на столичния мол „Сердика”; бр. 47 – „Прехласвам се по книги, които дават знание”, ин-тервю на Алисия, която чете приказки на А. Каралийчев в мол книжар-ница”).

В това отношение се открои кампанията на Българската национална телевизия „Голямото четене” и топ класацията за стоте най-харесвани от публиката романи. Пресата проследи и популяризира събитието и го оцени като пробив в обръщането към читателската аудиторията по про-фесионално защитен и атрактивен начин. Вестникарската група „България” предложи на читателите допълнителни медийни продукти, като адаптира западноевропейския модел за разпространение на книги с посредничест-вото на вестника. Допълнителните продукти имат за цел да улеснят чи-тателя в избора на качествена медия, да продължат мисията на вестници-те да информират и забавляват, да играят ролята на посредник между периодичния печат и литературата, киното, музиката и пр.

Една от актуалните и с голям типизиращ потенциал за характерис-тиката на българския преход тема е криминализирането на живота, гене-зисът, възходът и превъплъщенията на мутрите и мутризацията през 90-те години на миналия век и след това. Това е тема обща за изкуството, социологията, психологията, лингвистиката, публицистиката и медиите. Криминалната литература показва в най-чист вид сближаването на попу-лярните медии, общите тенденции в журналистическото и писателското репрезентиране на българските реалности. Както отбелязва литературна-та критика, романът се разгръща в посока към низкото, към масовото и комерсиалното. Литературата афишира стремеж към максимална „бли-зост до живота”, до реалността такава, каквато е. Масовата литература, при всичката си потопеност в действителността, често пъти дори без ни-каква дистанция, задълбочава и фундаментализира схемата, която паза-рът е излъчил като продаваема:

• виртуозно примиряване на високото и низкото; • демонстративно боравене със сюжетиката на сензационна-

та преса, с „жълтото”, криминалното, булевардното; • медиите, мрежата предоставят главните фабулни топоси на

романовия разказ. В сферата на театъра, драматичен, музикален и куклен, вестниците

съобщават за поредни стъпки в напредналата реформа, която се разбира от правителството като облекчаване на бюджета, но всъщност засяга ос-новите на театъра като обществена институция и задава нееднозначни перспективи от художествено естество. Основният принцип е, че театъ-рът следва зрителя – държавата дотира всеки продаден билет, което на практика означава, че свръхзадачата на представлението, на режисурата и актьорското изпълнение е пълният салон. Да се създава театър на


825

сложните интелектуални послания, да се експериментира и дори да се поставя висока класика, става предизвикателство, носещо риск за из-дръжката. Христо Мутафчиев, председател на Съюза на театралите, каз-ва: „Театърът по някакъв начин започва да се обръща към публиката. Навремето се правеше театър, който не беше предназначен за зрителите Някой си има идея, прави спектакъл, пък кой ще го гледа – няма значе-ние. Сега нещата са по-комерсиални. Ако публиката и творецът не се бо-рят заедно за промяна на манталитета, и двете страни губят. Важно е да използваме интереса на зрителите към нас и да се представим по най-добрия начин – бил той комерсиален, интелектуален или авангарден.” (В. 24 часа, 2007, бр. 56) В същия дух в. „Труд” отбелязва: „Ако искат да оцелеят, сценичните изкуства трябва да привличат зрители. От пълни-те зали ще зависи и размерът на държавната субсидия. Анализът на фи-нансовото състояние на драматичния, оперния и кукления театър показ-ва ограничаване на образователната дейност на културните институции.” (бр. 8)

Извършва се оптимизиране и децентрализиране на структурата, де-легират се бюджети, издръжката се поделя между държавата, общините и спонсорите, намаляват се трупите, което създава репертоарни и про-фесионално-творчески ограничения, въвежда се нова система на запла-щане на актьорския труд. Театрите се включват в международни проек-ти, привличат частни инвестиции: „Удря часът на частника в театъра. Защо афишите заприличаха на филмовите – спектаклите вече ги правят много „родители”. (В. 24 часа, 2011, бр. 20)

От вестниците научаваме, че обръщането на театъра към публиката води да много сериозни вътрешни институционални промени, до много по-гъвкава и динамична организация на театралния живот, които се пре-живяват драматично, пораждат сблъсъци и страхове, изхвърлят част от театралите. От една страна репертоарът и режисурата се освобождават от всякакви задръжки, предлага се голямо разнообразие от театрални идеи и решения, включително по-екзотични и по-авангардни. От друга страна се правят повече професионални и художествени компромиси, вулгаризира се театралният език, еротичната сценична пластика е на пъ-лен ход (В. 24 часа, 2007, бр. 13). Млади актриси дебютират с голи гърди / Текст под снимка: Жулиета на Мила Байчев умира гола и краси-ва в театър „София”), леки комедии от водевилен и фарсов тип заливат сцените, публиката се забавлява с всевъзможни трикове и игрословици. Вестник „Труд” поддържа онлайн рубрика за клюки от артистичния свят. Вестниците пишат за скандални постановки на именити режисьори (постановка на Николай Поляков в Ловеч предизвиква намеса на ловчан-ския митрополит).

Може да се заключи, че българският театър е в подем, той е изкуст-во с нарастваща публичност, паралелно се развива творческият режи-сьорски театър и този с масов характер, стоящ близо до булевардното и

БСУ

826

жълтото, оформя се мрежа от разнообразни алтернативни театрални форми, която приютява театроманите. В някаква степен укрепва финан-сирането, започва да се разгръща импресарската и частната инициатива, реновира се занемарената през годините база. Наблюдатели на театрал-ната реформа отбелязват маргинализиране на критиката като вътрешен институционален коректив и обществен медиатор, поемането на нейните функции от пиар акции и пряка реклама. Повечето столични театри следват политика да създават медийна известност на своите актьори, което води до зависимост на театрите от медиите, оформящи символния капитал в широката публичност. Информация за театрални премиери, за театрални и филмови звезди се предлага в различни вестникарски руб-рики със светски характер, например в. „Труд” има рубрика „Къде да ги гледаме на живо?”. В същия вестник в рубрика „Без граници” е поместе-но интервю, чието заглавие илюстрира в какъв профил се представят известните артисти: „Взех си отпуск по бащинство. Актьорът Захари Бахаров за пътя, пътешествията и трябва ли му яхта” (2011, бр. 5); в същата рубрика след известно време четем „Захари Бахаров в екстремен екшън” (2011, бр. 68)

Придържайки се към линията да поднася съвременни теми и тълку-вания по предимно облекчен начин, театърът все повече се медиатизира и хедонизира, нагажда се към логиката и модата на съблазняването, оча-рованието и удоволствието.

В сферата на киното след десетилетие на рецесия във филмовото производство вестниците отбелязват промяна на климата. Като скъпа ин-дустрия киното повече от другите изкуство пострада от недостига на бюджетни средства. През застойните години се разпадна киномрежата, скъса се връзката с публиката, затормози се реализацията на новите кад-рови попълнения, повечето от създадените нискобюджетни продукции се оказаха негледаеми, във филмовите среди се създаде напрежение между генерациите. Общото усещане за пренебрегване на киното доведе в крайна сметка до консолидация на гилдията, до лобистко движение и настоятелна медийна защита на общественото призвание на киното: „ В обществото се насажда мнение, че киното едва ли не е на режисьорите, на някакви заинтересовани кинаджии, които искат пари и не ги оправда-ват. Не, киното е на обществото. Чрез него (защото е индустриално из-куство) обществото вижда своето лице, осмисля се, осъзнава се… Кул-турата не само формира духовен живот и изтънчена чувствителност, но което е по-важно, тя дава мярка за изказ. Може да се каже, че степента на изразяване е нивото на едно общество.”(В. Сега, 2010, бр. 48) Съществен момент в реанимацията на националното кино бе приемането и изпълнението на Закона за филмовата индустрия, който уреди държав-ното подпомагане на производството, разпространението, промоцията и показа на български филми. Неспазването на закона от правителството


827

стана причина за голяма протестна акция на кинодейците, отразена обстоятелствено от вестниците.

По традиция вестниците предлагат четивна и на популярен език филмова информация, поддържат рубрики за различните видове комер-сиално кино, отделят място за рекламно представяне на филмите през седмицата, за топ класации, подгряват интереса на широката публика към телевизионните сериали, съобщават за DVD хитове. Разказват забав-ни, куриозни и клюкарски истории за събития и особи от киноелита в светските си рубрики, публикуват интервюта, в които главното също са интригата и суетата, ажиотажът и блясъкът. В. „Труд” в съботния си брой 48 от 2011 г. дава любопитна информация за предстоящите сериали „Стъклен дом”, „Под прикритие” и „Столичани в повече”: „Мистериоз-но изчезналата Елена Петрова ще се завърне на екран по най-неочаква-ния и драматичен начин, обещаха от ефира. Дали тя обаче ще влезе от-ново в кожата на героинята си Боряна Касабова, или ще играе своята сестра, се пази в тайна. Засега няма изгледи скоро героят на Юлиян Вергов да излезе от затвора за жалост на многобройните му фенки… В новите серии ще изгреят и нови лица, те ще са „лоши момчета и красиви жени”, коментира наскоро Митовски.” В бр. 67 същият вестник откликва на скандала на годината – италианската и българската премиера на филма на Мишел Бонев. Редовно се отразяват филмови фестивали у нас и в чужбина, конкурси, номинации, награди. През годините 2010, 2011, 2012 се наблюдава увеличено българско филмово производство, успеш-ни дебюти, стремеж към жанрово модернизиране, нарастване на зрител-ския интерес, изграждат се кинокомплекси; утвърждават се филмови фестивали като София Филм Фест, реализира се Панорама на българско-то кино през десетилетието, БНТ провежда кампанията „Лятно кино”, учредяват се национални филмови награди. Основни теми на киното са раните от тоталитарния режим и мутризираният преход – в този темати-чен диапазон се развива киноезикът, натуралистичен и алегоричен, плас-тически и психологизиран едновременно. Филмовото производство се насочва към модела на качественото комерсиално кино, търси се добрият баланс между масов вкус и висок професионализъм. В тази по-сока се откроява с хубав разказ и операторско майсторство комедията „Мисия Лондон” (режисьор Димитър Митовски, сценарист Алек Попов).

За вербалния език в киното са характерни общите тенденции към разговорна освободеност, към цветни думи и изрази. Поради предразпо-ложението на българина към нихилизъм в киното ни има особено тежне-ние към сатирата, пародията, гротеската, напоследък и към масовите ко-медийни жанрове, в които се практикуват жанрови езици от народен, плебейски тип. По тази причина от киноекрана нерядко звучи огрубена, изкълчена, битово примитивизирана реч, толерираща просторечие, вул-гарност, жаргон. В стремежа към автентичност и спонтанност речта в киното издава принизен вкус, лоша артикулация и неблагозвучие.

БСУ

828

Общите тенденции към сближаване на масовата и елитарната култура, към медиатизация на културата се проявяват и в сферата на музиката. Вестникарската репрезентация на музикалния живот спазва същите селекционни правила: информации, интервюта и светска хрони-ка за музикални участия и събития – попзвезди и прочути групи, фести-вали за попмузика, концерти за благотворителни каузи; търговски пред-ложения за аудиопродукти, компактдискове, музикални услуги в нови мобилни устройства и смартфони, сензационни новини за музикални вкусове на знаменитости, реклама на модни и иновативни за българския музикален живот и за шоу индустрията жанрове и стилове, кратки ко-ментари и експертни мнения по проблеми на авторските права и данъч-ното облагане, на музикалното производство, разпространение и проду-ценство. Вестниците щрихират характеристики на музикалния живот у нас:

• чувство за освободеност от идеологическите рамки, налагани от тоталитарната идеология и културна политика;

• по-голямо разнообразие, жанрово и репертоарно; разнообра-зието се случва като професионално желание и творческо усилие от страна на създателите на музикален продукт да навлязат в жанрови територии, слабо разработени или непоз-нати преди промяната;

• отваряне на границите за вносен продукт, но при ограничени възможности да се реализират и заплащат най-престижните и най-рейтинговите на световните музикални пазари постижения;

• разширяване и специализиране на вкусовете, по-голяма осве-доменост и амбиция да се следят модерните тенденции;

• край на държавната политика за масово музикално образова-ние и възпитание, на онези форми на музикален живот, които инвестират в публика за класическа музика;

• усложнения в поддържането на големите, определящите об-лика на националната музикална култура институции и съби-тия от фестивален тип, поради намаляването на финансирането;

• пренасочване към недържавни източници на финансиране, поставяне на началото на музикалното продуценство; търсене на комерсиални ползи и ефекти от всички жанрове, а на само от развлекателните;

• разпадане и залиняване на структури, вследствие на което музикалният живот се дезинтегрира, проблематизираха се връзките между професионални общности в различните жан-рове.

Типична вестникарска тема поради потенциалът й да инспирира скандали бе сблъсъкът в попмузиката по повод експанзията на чалгата. В авангарда на войната срещу чалгата застана рокдвижението със своята


829

социална и естетическа платформа, даже с идеологическата и политичес-ката ангажираност на проводниците на роккултурата. Професор Евгений Дайнов пише: „Смайващ е фактът, че у нас рокендролът – народната му-зика на модерното градско население – не е занимание на народа. А е елитарно занимание, нещо като театърът, операта или класическата му-зика. Това е така, защото музиката на българския народ се оказа чалгата. Музиката на мутрите. Блусът на бандитите. Цялата публична сфера – по-литици, вестници, телевизии, законодателство, бандити, дори музикал-ният бизнес – е мобилизирана за убийството на рокендрола и за налага-нето на чалгата като изразител на душевността на българския народ.” (24 часа, 2011, бр. 13)

Вестниците коментират, че публичната музикална среда е загубила българската си идентичност, че популярните и музикалните медии дис-криминират българската попмузика, която се задушава от ограничения пазар. Професионалното мислене в музиката е станало много по-прагма-тично и по-комерсиално, по-пиарско и по-мениджърско, което пролича-ва от изявлението на известната певица Мария Илиева: „Но попфолк индустрията е много добре затворен кръг, в който има откриване на таланти, производство, маркетинг, продажба. И между всички тези етапи стоят 24-часови, излъчващи този стил, медии. Това е единственият начин музиката да стигне до публиката и да й се даде избор дали я харесва. В това отношение е доста тъжна ситуацията с медийното отразяване на поп, рок, джаз и всички останали стилове. Медиите, които имат възмож-ност да излъчват нашата музика и форматът им го позволява, просто не го правят. И тази липса на отговорност очевидно не ги смущава.” (24 часа, 2011, бр. 56)

Интересно е да се отбележи, че при отразяването на музикалните събития вестниците често си служат с младежки жаргон. Този въпрос не е за подценяване, доколкото езиковата компетентност на младите хора силно се влияе от техните музикални вкусове и консумации. В езика на попгрупите и в езика на тяхната реклама се срещат английски номина-ции, музикални термини (за посветените в различните подстилове), пън-карски цинизми и съкращения, фамилиарни апелации: „Новият албум на групата на Витков Svetlio and the Legends, който е втори поред в диско-графията им, ще излезе съвсем скоро. Той носи звучното име IB AN, което обаче няма нищо общо с банковите термини. „Чете се на плов-дивски”, казва авторът. Тавата ще съдържа между 11 и 13 парчета като „Боли ме гъзъ”, „Усмихнат”, „Първа кръв”, „ЧМР” (или Чалга Метал Рок) и още няколко „гавъра”. Според критиците, които вече са ги чули, в този албум вокалистът се завръща към ранното творчество на култовия „Хиподил”. (24 часа, 2011, бр. 34)

Вестниците откликват и на новите търговски приложения на музи-ката, пишат за възможността чрез музикалната сугестия да се контроли-ра пазарното поведение, за конвергенцията между култура, търговия, ту-

БСУ

830

ризъм. Може да се твърди, че едно от знаменателните трансформации на постмодерното време – смешението на стиловете и езиците – с особена очевидност се проявява в музиката. Вестниците съобщават за размества-не на пластовете, за изкачване на популярните жанрове до престижните сцени (както на времето се изрази Ортега И Гасет – масите заемат най-хубавите места в партера, някога достъпни само за аристокрацията): в елитната зала „България” звучи филмова музика; в програмата на елит-ния фестивал „Мартенски музикални дни”, събитие със забележително минало и особен международен престиж се включват разнообразни сти-лове и епохи, старинна, негърска, популярна и регионално екзотична му-зика. Съобщават и за смесването на репертоарите, на популярната и кла-сическата стилистика, за съвместно музициране на фирхармонии и рок-групи, за това как оперни певци излизат на естрадни сцени, а попизпъл-нители демонстрират оперни умения. Смешението на езиците, интертек-стуалността и цитирането са станали едва ли не норма в съвременната популярна и сериозна музика. Музикалните произведения често пред-ставляват такава амалгама, такова преплитане и наслагване на езикови реминисценции, че стилистичната идентификация се оказва невъзможна. Вероятно на различни равнища на възприятието и интерпретацията, осъзнато или не, музикалният и словесният вкус взаимно си влияят. Според медиите тенденцията към нови многоканални и синтетични форми на артистична публичност, на социализация на изкуството, на завладяване на урбанистични територии и „преследване” на публиката в комуникационните пространства има голямо бъдеще.

В продължение на няколко години вестниците отразяват с необи-чайно за операта внимание големия проект на маестро Пламен Карталов – постановката на тетралогията на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга”. Това е пример за одиозна пиар кампания, в която не са пропуснати външните зрелищни страни на оперния театър, които впечатляват масо-вия любител на сензацията – монументалните декори, пищните костю-ми, специалния Вагнеров оркестър (знаменитите тръби – вестник „Труд”, в брой бр. 41 от 2011 г. излиза със заглавие „Нови Вагнерови туби за „Рейнско злато” в Операта”), внушителния хор и, разбира се, солистите, които се произвеждат в ранга на звезди. Карталов работи за културния туризъм, за износ и с размаха на големите европейски сцени, стреми се да конвертира онзи постановъчен капитал (и не само постано-въчен, доколкото фестивалите са крупен бизнес), който е натрупал на фестивала „Сцена на вековете” във Велико Търново. Всъщност той може да се окаже забележителен експериментатор, ако успее да привлече ши-роката публика за тежката Вагнерова музика.

Оперното, камерното и симфоничното музициране търси път към широката публика. Класиката се аранжира в олекотени версии и се предлага съблазнително опакована, произведения от барока и романтиз-ма се превръщат в хитове и вкарват в рекламен оборот (както и популяр-


831

ни фрази, герои, фабули, картини); режисурата преодолява помпозността на сюжетите и предвзетостта на изпълнителите. На оперната сцена витае дух на сближаване със съвременното, с всекидневното, цени се искре-ността и естествеността, смесването на епохите и дегероизацията, новите прочити и еклектиката придобиват чудати размери и форми.

В музикалния маркетинг започват да се ценят таргетирането на па-зара и продукта, съобразяването със специалните вкусове, осигуряването на приятни преживявания, изобретателността в общуването с публиките, стимулирането на поведение на съучастие.

Особеностите на социализацията и на творческия процес правят от изобразителното изкуство по-малко интересно за медиите от масовите зрелища и музикалното потребление, в някакъв смисъл по-затворено и елитарно, по-специализирано и като качество на пластическия език. Вестникарското отразяване на случващото се в сферата на визуалното претворяване на света е в пъти по-ограничено от това на популярните зрелища. Селекционният механизъм на вестниците рядко пропуска малолюдните събития като откриване на галерии и изложби, освен ако това, което се показва на тях или тези, които присъстват, попадат в периметъра на лайф стайла и/ или се поддават на ефектно илюстриране. Днешната ситуация на съществуването на художника в България е ком-плицирана. Тоталитаризмът беше щастливо време на държавно меценат-ство и силна протекция за изкупуване на произведения на изобразител-ното изкуство, на работеща система от художествени изложби, на мощна професионална гилдия с материална база и привилегии, на авторитетно присъствие на художници н официалната публичност. Тези загуби не могат да се компенсират от свободата на изразяването, доколкото особе-ни рестрикции в това отношение нямаше и по времето на тоталитаризма; не могат да се компенсират и от пазара на художествени ценности, който е ограничен и неуреден. Една от темите на вестниците е несъвършенст-вото на нормативната база, исканията за либерализиране на търговията.

В страната по сведения на вестниците функционира инфраструкту-ра от арт галерии, аукционни къщи търгове и магазини, предлагането е съобразено максимално с вкусовете на различните групи клиенти, коти-рат се декоративните и дизайнерските стойности, всичко от класиката до поп арта, което носи печата на лайф стайла, на изискаността. Вестниците пишат за по-видимите прояви на частните галерии и редовно информи-рат за събития, организирани от държавните институции, за гостуващи колекции, за вътрешни и международни конкурси, за удостоявания на български художници с престижни награди; по-рядко за впечатляващи продажби. Вестник „Труд” в бр. 44 от 2011 предлага под надслов „Гледайте, радвайте се, обичайте голото тяло!” (изложба „Голо тяло” в столична галерия „Финес”) фолио с осем илюстрации; както и съобще-ния за изложба на прочутия Нерон (Димитър Казаков) и забавно интер-вю „Недко Солаков върна жаба в Китай”.

БСУ

832

В дискусионен план се съобщава за новите национални музеи – на социалистическото изкуство и на съвременното изкуство, за политичес-ките страсти във връзка с паметника „1300 години България”. Предпоче-тена тема са представянията на известни колекционери, на техни об-ществени и благотворителни акции. В криминално-сензационна стилис-тика се предлага информация за незаконен трафик на културни ценнос-ти, за кражби на картини, за съдебни спорове между наследници на именити художници: „Мистерия! Част от платната изчезнали в чужбина/ Роднини и държавата воюват за картините на художника/ Скандал за наследството на Златю Бояджиев” (В. 168 часа, 2011, бр. 14) Показател-ни за едно по-добро бъдеще на изобразителното изкуство са връзките му с бизнеса: „Алианц България” ще издирва най-добрите български худож-ници. Холдингът организира мащабен конкурс в цялата страна. Това ще е и първото сериозно проучване за състоянието на цялото ни изобрази-телно изкуство, каквото не е правено след 10 ноември. Затова и конкур-сът е отворен за всички наши скулптори, живописци и графици.” (В. Труд, 2008, бр. 68). „Алианц България” наистина е пионер на пиар алианса между финансови и художествени кръгове, доколкото банковите интериори са гостоприемни за художествени експозиции, а те пък от своя страна допринасят за истеблишмънта на банките.

Въз основа на направения преглед как вестниците отразяват спе-цифичния предмет художествена култура може да се заключи следното:

• писането за литература и изкуства е информационно-реклам-но и е ориентирано към развличането и манипулирането на масовата публика с всички произтичащи от това лексикално-граматически и риторични характеристики;

• литературата и изкуствата в качеството си на другата реал-ност – фантазмена и компенсаторна – се репрезентират на език, приспособен да представи картини и сюжети на звезден живот, съблазняващи и вълнуващи, адекватен за едно хедо-нистично светоусещане;

• отразяването на съдържанието на литературата и изкуствата става в парадигмата на масовата култура: смислово облекчено и на поносимо профанизиран език;

• поради общите български нрави езикът на дебата по темите на изкуствата и творчеството, доколкото такъв дебат същест-вува във вестниците, повтаря езика на политическата и ме-дийната публичност: той е агресивен и разколнически;

• развиват се общи семиотични процеси, обхващащи журналис-тическия, литературния и другите художествени езици (на сценичните и пластичните изкуства, на музиката и киното, на архитектурата и дизайна); най-общата платформа е постмо-дернистична и се свежда до явления като смешение на


833

жанровете, стиловете и езиците, интерес към периферийното, неофициалното, субкултурното и пр.

• забелязва се цялостно приближаване на езика на масовите вестници към драматичната, образната и метафоричната сис-тема на художествения наратив;

• паралелно с естетическата платформа на постмодернизма езикът на изкуствата и езикът на тяхното медийно отразяване се подчинява на комерсиални стратегии;

• с посредничеството на медиите, и в частност на вестниците, високата култура се адаптира към масовото равнище на възприятие и се предлага „смилаемо” за потребителя без художествена образованост;

• няма ясно разделение между език на критиката и език на рекламата; художествената критика с нейните специфични регулаторни функции води маргинално съществуване, изцяло заменена от пиарско писане.

5.0. ТЕМА ПОЛИТИЦИ 5.1. Взаимоотношенията политика – медии: вестниците

в България и политическият елит

Политиците и медиите поддържат динамични и много често проти-воречиви взаимоотношения на привличане и отблъскване. Гражданското общество очаква журналистите да действат като четвърта власт, която да държи политиците отговорни за техните действия или бездействия; „Журналистиката, която е оторизирана от обществото да изпълнява контролни и регулативни функции спрямо трите основни власти, сама се явява власт” (Манлихерова 2009, стр. 21) . Тя поддържа връзки (linkages) с три външни субекта: държава, пазар и гражданско общество. Вестни-ците изграждат силни и слаби връзки чрез структурни отношения (structural relations) и новинарски практики (news-making practicies). Структурните фактори, като собственост, финансиране и законодател-ство определят връзките между печатните медии и държавата, бизнеса и гражданските актьори (НПО и неформални граждански обединения). От медиите се очаква да разследват сенчестите и противоречивите връзки, които се изграждат между властта и бизнеса.

Вестникът в България е една от основните комуникационни артерии на политическите елити, по която текат различни политически послания. Ежедневната преса, особено в предизборна обстановка, се превръща в огледална зала, окичена с прави и криви огледала, в които гражданите

БСУ

834

виждат образите на политическите играчи. Политическите субекти бързо съумяват да се възползват от податливостта, предимно на вестниците, на политически натиск и финансово извиване на ръце с цел инженеринг на публичния дебат, чрез задаване на медийния дневен и прокарване на партийни идеологии. Така политиците водят тангото между тях и ме-диите и гражданите. „Така медиите по-скоро следват политическите съ-бития и до голяма степен се отказват да им влияят чрез формиране на общественото мнение” (Спасов 2012, стр. 34).

Българският медиен пазара на традиционни и нови медии е силно развит. Наблюдава се разнообразие на телевизионни и радио станции, ежедневна, седмична и месечна преса, както и на онлайн издания. От гледна точка на пресата съществува един основен проблем, а именно тиражите и читаемостта на вестниците и списанията.

„В България липсва официална информация за тиражите на печат-ните издания. По неофициални данни се смята, че с най-голям тираж сред всекидневниците е вестник Телеграф с около 110 хиляди копия. Из-следвания на читателската аудитория в страната потвърждават лидерст-вото на Телеграф, следван от изданията 24 часа, Дневен Труд и Стандарт. Други национални всекидневници са Монитор, Сега, Дума, Новинар, Земя, Атака, Капитал Daily (наследник на всекидневниците Дневник и Пари), Република, Класа, както и спортните издания 7 дни спорт, Меридиан мач и Тема спорт… Налице е и голямо разнообразие от спи-сания, като най-популярни сред тях са лайфстайл изданията” (Балкански медиен мониторинг, 2012, стр. 32).

Въпреки много добре развитият и функциониращ медиен пазар, във взаимоотношенията между политическата сфера и медийната среда съ-ществуват редица явления, които будят тревога. Такива например са по-сегателство върху журналистическата независимост, намеса в редакци-онната политика, явни опити за цензуриране и поведение на автоцен-зура. На фона „на отслабена защита, върху журналистите редовно се оказва икономически, политически и редакционен натиск” (Балкански медиен мониторинг 2012, стр. 9) Преобладаващата част от вестниците е концентрирана в две големи медийни групировки, което създава сериозен проблем с независимостта на журналистическата професия. Така някол-ко медийни барони контролират и насочват информационния поток в полза на определени политически субекти.

Резултатите от анкетното проучване на агенция „Сова – Харис”, из-готвено за нуждите на проекта „Етнопсихолингвистични и социолинг-вистични аспекти на медийния език на пресата в България”, проведено през 2012 г., посочват, че съществува негативна тенденция по отношение на политическата коректност на българските вестници. Разширява се и се затвърдява мнението, че българската преса се намира в тревожна за-висимост от политическия елит. За период от само една година делът на хората, смятащи че в България няма дори и един вестник, който да е


835

политически коректен, се е увеличил близо с 20 %, като към момента тези хора представляват над 70 % от пълнолетното население на страната. Засилва се усещането за липса на журналистическа независи-мост и обективност на пресата по отношение на отделни политически актьори. Това трансформира разбирането за вестниците в България като поле за сблъсък на политически идеи и анализ на управленски платфор-ми. Общественото мнение възприема пресата като политически слуга и рупор за политическа пропаганда.

От всички отговорили на въпроса Има ли партия, която доминира вестниците?Коя? 24,5% смятат, че партията, която има най-явно при-съствие в пресата е ПП ГЕРБ. Едва близо 4% от допитаните посочват БСП. Най-висок е делът на онези, които не могат да преценят дали има такава партия, която да доминира в пресата. Това са малко над 55% от анкетираните. От друга страна, приблизително 15% са на мнението, че на страниците на вестниците няма доминираща политическа сила.

По демографския показател пол 27,6% от мъжете и близо 22% от жените посочват, политическа партия ГЕРБ като доминираща на страни-ците на вестниците. Българската социалистическа партия е посочена от приблизително 5% от допитаните мъже и 2,5% от жените като силно присъстваща в българската преса. Повече жени (16%) са на мнение, че няма политическа партия, която да има доминиращо присъствие във вестникарското съдържание. Мъжете, посочили този отговор, са с малко над два процента по-малко от жените, които са 13,7%. Най-голям е про-центът на тези, които не могат да преценят – мъже 52,1%, а жените са близо 59%.

По показателя местоживеене градското население преобладаващо смята, че ГЕРБ присъства изключително видимо на страниците на вест-ниците. На това мнение са 33,7% жителите на областните и големите градове в България. Респондентите от малките градове на България, т.е. 24,2%, изказват същото мнението. Интересен е фактът, че едва 18.1% от жителите в столицата смятат, че вестниците осигуряват медиен комфорт на ПП ГЕРБ. Мнението, че Българската социалистическа партия има до-минираща роля във ежедневните и седмичните печатни издания е срав-нително равномерно разпределено независимо от местоживеенето – село (3,5%), малък град (4,4%), голям град (4,3%). Изключение правят столи-чани – 2,5%.

Най-голям процент (19,4%) представляват жителите на малките градове, които смятат, че няма партия, която да се ползва с привилегии при отразяването й във вестниците. На второ място се нареждат софиян-ци с 14,4%. Мненията на жителите на големите градове (12,9%) и селата (13,3%) са с минимални разлики. Макар и най-близо до центъра на поли-тическите и медийните събития, най-много жители на столицата (64,4%) не могат да преценят дали има една доминираща вестниците партия. На второ място се нареждат жителите на селата (61,4%), но това е разбирае-

БСУ

836

мо поради стила на живот и отдалеченост от столицата, политическите централи и ръководството на държавата. Най-малко са гражданите на областните и големите градове, които не могат да преценят (47,3%), дали има партийно доминиращо присъствие на страниците на българ-ската преса.

Според демографския показател завършено образование 24,4% от допитаните посочват ПП ГЕРБ като доминираща вестникарското медийно пространство. Най-много са хората със средно професионално образование (39,2%), следвани от хората с висше образование близо 20%, които посочват именно тази политическа партия. Дори респонден-тите с основно образование (15,9%) я посочват като по-силно присъст-ваща в сравнение с останалите политически партии. БСП е посочена от едва 3,7% от анкетираните по показателя образование. Но и тук водещи са респондентите със средно професионално образование 40,5%, следват ги висшистите с 24,3%. Най-затруднени в преценката си са респонден-тите със средно професионално образование (31,7%) и с основно обра-зование (24,3%).

Тези резултати очертават една посока на възприемане на българска-та преса като обгрижваща определени политически субекти. Те повдигат важния въпрос за възможността за изграждане на нерегламентирани взаимовръзки между медии и политически елит. Според годишния док-лад на Балкански медиен мониторинг (2012): „Отразяването на полити-ческото разнообразие често е изкривено в полза на доминиращи групи или на актьори, които разполагат с повече ресурси, включително и финансови, за да си осигурят присъствие в медиите”.

Причините за това явление можем да търсим в невъзможността на печатните издания да се издържат от коричната си цена и състоянието на българския рекламен пазар. Свиват се читателските аудитории, което води до спад в абонамента. Малкият рекламен пазар принуждава печатните издания, особено по-малките издания, да търсят алтернативни източници и форми на приходи, за да оцелеят. Така например много от вестниците предоставят много платени услуги, които не биват посочва-ни като такива (PR статии, интервюта и др.). Сключват се договори за медийно обслужване, които поставят медиите във финансова зависи-мост, като от тях се изисква позитивно или негативно отразяване на ед-ни и ли други политически фигури

В анкетата на агенция „Медиана” се вижда, че общественото мне-ние отчита наличието на позитивно отразяване на определени политици, докато други биват коментирани в негативни краски. На въпроса Има ли политици, които вестниците представят тенденциозно в добра свет-лина по демографския показател пол почти 29% от анкетираните мъже и 25,2% от жените, посочват Бойко Борисов като представян в положител-на светлина на страниците на българския печат. На второ място се на-режда Сергей Станишев, но едва малко над 3% от мъжете и само 2,3% от


837

жените казват, че лидерът на БСП има положителен образ на страниците на пресата. Според малко над 2% от мъжете и жените министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов се ползва с позитивно отразяване във вестниците. Това е с цял процент повече отколкото мнението на мъ-жете и жените за президента Росен Плевнелиев (1,1%). Повече от поло-вината от жените (53,9%) казват, че не могат да преценят, дали има по-литик, който е представян в тенденциозно положителна светлина на страниците на българската преса. Мнението на мъжете изостава с близо 6% от това на жените, но въпреки това силно гравитира около 50-те про-цента на незнаещите.

По показателя етническа принадлежност данните показват, че близо 30% от българите, 13,6% от етническите турци и почти 15% от ци-ганите посочват Бойко Борисов като представян положително в пресата. Само 3,1% от етническите българи и 1.6% от циганите казват, че Сергей Станишев е целенасочено отразяван позитивно във вестниците. Цветан Цветанов според 2,4% от допитаните българи нарочно е представян по-ложително в пресата. Докато това се посочва само от 1,3% от допитаните българи за президента Росен Плевнелиев.

Друг поглед към получените отговори на посочения въпрос дава демографският показател завършено образование. Според посочените отговори Бойко Борисов е политикът, който тенденциозно бива предста-вян в пресата в положителна светлина. На това мнение са 34,4% от завършилите средно гимназиално образование. Полувисшистите са бли-зо 32%, а малко над 30% са завършилите средно професионално. Висшистите, посочили бившия министър председател, са 29,7%. Сергей Станишев като основен политически опонент на Бойко Борисов е посо-чен от близо 5% от висшистите като тенденциозно представян в положи-телна светлина от пресата.

По показателя местоживеене отговорите на респондентите, които посочват отново Бойко Борисов като политическата фигура с целенасо-чено поддържан позитивен имидж във вестниците, се разпределят по следния начин:

1. Голям град – 30,5% 2. Столица – 30,2% 3. Малък град – 27,9% 4. Село – 21,3% Сергей Станишев се смята за тенденциозно положително предста-

вян в пресата от жителите на малките градове (близо 4%) и селата (3,4%).

Отговорите на въпроса Има ли политици, които вестниците пред-ставят тенденциозно в лоша светлина? показват, че обществото е на мнение, че има такива политици, които са представяни нарочно в нега-тивна светлина от вестниците.

БСУ

838

Волен Сидеров заема водеща позиция в отговорите на респонден-тите. По демографския показател пол той бива възприеман като негатив-но представян в пресата от близо 7% от мъжете и почти 5% от жените. На второ място е Сергей Станишев, когото 6,4% от жените и 5,3% от мъжете смятат, че нарочно е представян в негативна светлина. На трето място 4,8% от мъжете и 4,1% от жените поставят Бойко Борисов. Инте-ресен е резултатът за Ахмед Доган, който бива позициониран от 3% от мъжете и 2,5% от жените след Бойко Борисов.

Етническата принадлежност като показател показва, че 6,2% от българите смятат, че Волен Сидеров е нарочно представян по негативен начин в пресата. На такова мнение са едва 2,4% от етническите турци и 3,3% от анкетираните цигани. Бойко Борисов от друга страна е опреде-лен като негативен образ от 5,2% от анкетираните българи. Естествено, според 7% от отговорилите етнически турци Ахмед Доган е тенденциоз-но очернян на страниците на вестниците.

Малко над 14% от столичаните смятат, че Бойко Борисов нарочно е представян по отрицателен начин в пресата. Според 2,2% от жителите на селата, и по 2,8% от гражданите на малките и големите градове са на съ-щото мнение. Волен Сидеров от друга страна е виждан като негативна фигура на страниците на вестниците предимно в големите градове (9,9%) и столицата (5,5%), които са отговорили на зададения въпрос. За Сергей Станишев общественото мнение, че е негативизиран от пресата, се движи от големия град (9,2%) към малките градове (5,7%), а не към столицата. Жителите на малките (3,3%) и големите градове (3,2%) по-сочват, че Ахмед Доган е представян тенденциозно в негативна светлина на страниците на българските вестници.

В ситуацията на финансово-икономическа криза държавата и общи-ните се превърнаха в един от основните източници на рекламни бюд-жети. Всички европейски проекти съдържат финансово перо „Публич-ност”. Всички вестници се борят за рекламните бюджети на проектите по различните европейски програми.

„Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6,5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева” (Капитал, 2011). Чрез този финансов лост държавната машина разполага с инструмент за влияние върху редак-ционната политика на печатните издания. Освен чисто финансов натиск се използва директна комуникация, неформални срещи между предста-вители на властта и медията за нерегламентирани договорки, заплахи за спиране и обещания за насочване на рекламен бюджет.

„Правителството най-вече оказва влияние върху медията … Дори самият премиер е звънял да иска нещо да излезе… Имаше договори с


839

различни министерства, тоест всеки от нас беше длъжен да напише определен брой новини за съответното министерство. Същото се праве-ше с хора и фирми, имаше си дори таблица, в която се попълваше колко новини за седмица си написал, и, ако не си написал, ставаше много лошо. Медиите официално се купуват с евро пари.” (Обектив 2013).

Подобен подход използват общините по отношение най-вече на регионалните печатни издания и медиите като цяло. „Ако водиш раз-следване срещу кмета, договорът за медийно партньорство с общината веднага ще се прекрати и това е най-малкото, което може да се случи” (Български медиен барометър 2012, стр. 17).

Като обобщение можем да заключим, че взаимоотношенията между политиката и медиите в България се движат по една опасна спирала, която дърпа медиите във водовъртежа на финансова зависимост, власто-во раболепие и предоставянето на взаимноизгодни услуги. Основните зависимости на пресата, които се отнасят и за останалите медии, са:

• „наличие на силна зависимост на медиите от властовата конюнктура;

• нарастване на политическия натиск върху медиите; • медиен конформизъм и доброволен отказ от критика на ста-

туквото; • активно и доброволно предлагане/продаване на новинарско

съдържание на политически субекти от страна на редакциите; • наличие при част от редакциите на неофициални списъци с

политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина;

• разпределяне на обществени средства и средства от европей-ски фондове от страна на правителството и различни общини в полза на медии с позитивно отношение към властта (чрез договори за реклама и за медийно отразяване);

• силна зависимост на регионалните печатни и онлайн медии от местната власт;

• цялостно политизиране на медийната сфера; • липса на политическа воля за справяне с проблема за застра-

шената медийна свобода” (Фондация медийна демокрация 2012, стр. 9)

Това води до ограничаване на свободата на журналистите и про-цъфтяване на намесата в редакционното съдържание, цензурата и авто-цензурата. Наблюдава се тенденциозно положително/ отрицателно отра-зяване на определени политически субекти или политици.

БСУ

840

5.2. Изграждане на политически имидж – медийна и/или партийна логика в образите на съвременни български политици Политическият имидж е плеяда от чувства, идеи и вярвания, които

се асоциират с даден политика. Имиджът помага на хората да се иденти-фицират или да се дистанцират от политика и качествата, на които той е носител. Той е идеалният съсъд за градивните компоненти, чрез които отделните хора сами изграждат идеалния образ на политика. Имиджът изразява схващанията на качествата, които хората асоциират с определе-ни обекти в социалната среда. Той е едно обобщаващо и ярко впечат-ление, което се „основава върху образите и посланията, които този имидж проектира чрез даден комуникационен канал” (Alvesson 1990:376). Всеки човек притежава запас от субективно знание за света, набор от възприятия, които хората приемат за истина. „Това знание изгражда на-шия имидж. Имиджът се изгражда в резултат на целия минал опит. Едно послание се състои от информация в смисъл, че то представлява струк-турирани преживявания” (Boulding 1961:6). В контекста на политичес-кия имидж за хората образът на политика има стойност, която се движи по скалата добро – лошо. Развитието на имиджа е част от културата или субкултурата, в която той бива изграждан. Всеки човек има изградено разбиране както за своята собствена роля в обществото, така и за основ-ни социални роли като тази на политика, лекаря, полицая и др. Боулдинг отбелязва, че политическият имидж в основата си е имидж на ролите, зависи от всички елементи на културата или субкултурата. Тези имиджи (разбирания) често търпят промени от получаваните послания (Boulding 1961:105).

Изграждането на политически имидж е сложен и непрекъснат про-цес на създаване, позициониране, фиксиране и предизвикване на силно медийно и персонално ехо. Медийното ехо е пряко свързано с дневния ред на медиите и отразяването на действията и комуникациите на даден политик. Присъствието в медиите гарантира политическият имидж да остане видим и ярък в общественото съзнание и в публичния дебат. Това води до разнообразни индивидуални реакции на медийното отразяване на медийния комуникационен стимул. Тези реакции варират от непосред-ствени реакции до трайни и устойчиви ефекти в паметта; до реално наблюдаемо поведение.

Непосредствените реакции са онези изказани и неизказани инди-видуални мисли и чувства, които отекват в съзнанието на личността след излагането й на комуникационния стимул, свързан с образа на политика. Устойчивите ефекти в паметта се отнасят до онези психологически реак-ции спрямо имиджа, които биват активирани дори след продължителни периоди на комуникационно спокойствие. Устойчивите ментални асо-циации, морално-етичните рамки, стереотипите, които формират осведо-


841

меността и разбирането за индивидуалността на политика, отношението и чувствата спрямо неговата личност предизвикват персоналното ехо за политическия имидж.

Предизвикването на медийно ехо е свързано с логиката, която имиджмейкърите или самите политици използват при изграждането на политически имидж, а именно партийна или медийна логика.

Партийната логика е свързана с разбирането, че медиите отделят ефирно време и пространство, пропорционално на парламентарното представителство на политическата партия. С други думи, най-големите парламентарно представени политически партии би трябвало да получа-ват най-голямо медийно отразяване. Партийната логика предполага, че партийните лидери или политиците, заемащи министерски постове от съответната партия трябва да имат привилегирован достъп до ефира или страниците на масмедиите. Съществува естествено основание за широко медийно присъствие на висши партийни лидери и представители на пра-вителството. Правителството се възприема като легитимен първоизточ-ник или легитимиращ орган на официална информация.

„Думите и действията на членовете на правителството имат ди-ректно влияние върху живота на читателите (зрителите, слушателите), те имат и по-голям шанс да бъдат отразени. Още повече, че управляващите са възприемани като солиден източник на информация. Освен това пра-вителството не просто създава новини, то притежава монопол върху официалната версия на фактите (van Aelst et al. 2008: 198). Като следствие на казаното дотук, може да се предположи, че управляващите ще имат своеобразен бонус при разпределянето на медийното внимание” (Куцева 2011, стр. 198-199).

Партийната логика бива опровергана от медиатизирането на поли-тиката. Това явление се проявява в трансформирането на медиите от об-ществени посредници в контактна зона, където се срещат политиците и гражданското общество. Медиатизирането на политиката се изразява и в процес, при който комуникацията като основен елемент в политическото действие се вкарва в медийно приемлива и лесна за консумация форма. В известна степен действителната реалност отстъпва място на медийната действителност, когато трябва да се създаде информирано обществено мнение. Политическите играчи започват да прилагат медийна логика и медийни стандарти в процеса на държавно управление. Според Алтайд и Сноу медийната логика доминира начина, по който хората възприемат заобикалящите ги социално-политически явления.

„Медийната логика се състои от форма на комуникация; процесът, чрез който медиите представят и разпространяват информация. Елемен-ти на тази форма включват различните канали и формати, използвани от тези медии. Форматът се състои отчасти от начина, по който е мате-риалът е организиран, стилът, в който е представен, фокусът или акцен-тът върху определено характерно поведение и принципите на медийната

БСУ

842

комуникация. Форматът се превръща в рамка или перспектива, която се използва, за да се представи, както и да се интерпретира явлението (Altheide & Snow 1979: 50).

Медийната логика подчинява действията и комуникацията на политическите субекти. Принуждава ги да се настройват спрямо стан-дартите за новинарска стойност на медиите. Така медиатизираната поли-тика губи своята автономия (Куцева 2011). Конфликтът е един от во-дещите критерии за новинарска стойност. Стремежът на медиите да раз-казват лични истории на истински личности, вместо да представят проблеми и политики, налага използването на персонализацията като медиен подход. Изграждането на политически имидж е пряко свързано с въвличане на читателя в индивидуалната история на политика. История-та се развива на фона на конкретен обществено-политически контекст и бива разказвана чрез грабващи образи, резониращи в индивидуалния мо-рално-етичен кодекс на отделния човек, за да предизвика емоционална реакция.

Ахмед Доган като един от най-противоречивите политически ли-дери ярко се откроява на българския политически небосклон. Чрез свои-те действия и комуникация той успява да изгради силно запомнящ се образ, който винаги е провокирал както политическите опоненти, така и обществото като цяло. Интерес за настоящото изследване представлява медийното отразяване на Ахмед Доган в двата най-тиражни вестници – „Телеграф” и „Труд”. Това е предварително изследване, което има за цел да очертае контурите на изграждането и поддържането на политически имидж чрез медийно присъствие на страниците вестниците.

Година

№ вестник 2007 2008 2009 2010 2011 2012

1 Труд 311 342 325 248 274 170

2 Телеграф 61 4 29 9 13 4

Данните показват голяма разлика в отразяването на политика Ахмед

Доган в двата ежедневника. През тези пет години името на Доган се намесва в редица сериозни скандали. Предмет на анализ е хонорарът от близо € 1 млн., който Ахмед Доган получава като консултант за хидро-инженерния проект „Цанков камък”.

Казусът „Цанков камък” е свързан с обвинението от страна на парламентарната комисия „Антикорупция”, че Ахмед Доган е в кон-фликт на интереси като консултант по проекта. Освен това комисията твърди, че за консултантските се услуги Доган е получил нерегламен-


843

тирано 1,9 млн. лева от частния „Институт по строителство и минно дело” АД, които той не декларира.

Интересен е фактът, че този скандал получава изключително малко медийно отразяване във вестник „Телеграф”. За периода 2010-2011 ежедневникът отразява скандала с общо пет материала:

• Партията пита защо е увеличена цената. ДПС даде „Цанков камък” на прокурор” (Телеграф, 23.03.2010)

• Ахмед Доган: Браво, мадам В! (Телеграф, 26.03.2010) • Парламентарната комисия градила хипотеза върху три

заблуди. Казусът с Доган ясен до 2 седмици. Депутатът не е в конфликт на интереси, пледира адвокатът му (Телеграф, 24.09.2010)

• ВАС постанови: Няма конфликт на интереси при Доган. Договорите не са повлияли на работата му като депутат (Телеграф, 19.10.2010)

• Темида реши окончателно: няма конфликт на интереси при Доган. ВАС осъди парламентарната „Антикорупция” да плати разноските по делото” (Телеграф, 15.02.2011)

За разлика от ежедневника „Телеграф, вестник „Труд” проследява развитието на скандала в 41 материала, които пряко коментират казуса „Доган”. Прави впечатление, че изданието „Труд” отразява случая с хонорара на Ахмед Доган средно с по два материала месечно. Друго, което прави впечатление, е фактът, че конкретиката по казуса се раз-глежда на фона на по-голямата картина на свързани с Ахмед Доган скан-дали като самоубийството на Ахмед Емин в сараите на Доган.

Трябва да се отбележи, че в отразяването на казуса „Труд” търси коментари от страна на политически лидери като министър-председа-теля Бойко Борисов – „А че мандатоносителят ДПС, който е възложил на Станишев да е премиер, взима близо 2 млн. за консултации?! И това, ако е практика – сега всеки министър, или аз, можем да взимаме милиони за консултации и да считаме, че е правилно?!” (Труд, 6.04.2010); от бивши министри от правителството на тройната коалиция – „Като стана дума за разплащане, нормален ли ви изглежда хонорарът на Ахмед Доган от 1,5 млн. лв. за „Цанков камък”?

Не знам какво е работил – дали по „Цанков камък” или по прехвър-лянето на водите на Места, но ако за всеки поизтупан от прахта 30-го-дишен или 40-годишен проект на бившия „Енергопроект” се раз-дават такива хонорари, други хора би трябвало да ги получат” (Труд, 27.03.2010); от президента на Австрия – „Борисов много подробно на-чертал пред домакина си защо се е провалил строежът на „Цанков ка-мък”, в който бе ангажирана австрийската фирма „Алпине бау”. „Какво би станало, ако в Австрия един политик вземе комисиона от

БСУ

844

милион и половина”, попитал Борисов д-р Фишер. Отговорът, който получил бил „Скандал!”. „А какво би станало, ако този политик е мандатоносител”, продължил премиерът. „Грандиозен скандал”, гла-сяла репликата на президента” (Труд, 20.07.2010); от правни експерти, пряко ангажирани с този случай, като главния прокурор на България Борис Велчев и Димо Гяуров, председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и др.

Вестник „Телеграф” се ограничава до предоставянето на гледната точка на ПП ДПС и техните послания: „През последните дни в медиите бяха публикувани твърдения от най-различни източници, в това число и от премиера, за сериозни нарушения. В условията на финансова криза българските граждани са чувствителни към всяко нарушение. Особено големият размер на средствата, изразходвани за проекта, налага пълна проверка на всички твърдения”, подчертават в него те и настояват проверката да даде отговори на три въпроса. Първият е кои компе-тентни органи на държавата са определили изпълнителя на проекта. „Каква е била първоначално договорената цена, какво е наложило увеличението на стойността и на базата на какви анекси?”, питат от ДПС.” (Телеграф, 23.03.2010); мнението на правния защитник на Ахмед Доган „На заседанието обаче стана ясно, че Парламентарната коми-сия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика е градила хипотезата си върху три заблуди. Това разкри в пледо-арията си пред съда защитникът на Доган Румен Еленски. Според адво-ката комисията неправилно обвързва четирите разработки на лидера на ДПС със скандалния проект „Цанков камък” (Телеграф, 24.09.2010). Отразяването на скандала на страниците на „Телеграф” се изчерпва със становището на Върховния административен съд – „Върховният адми-нистративен съд отхвърли иска на парламентарната комисия „Анти-корупция” срещу Ахмед Доган и постанови, че лидерът на ДПС не е на-рушил закона за конфликт на интереси. Ръководството на комисията твърдеше, че Доган е получил нерегламентирано 1,9 млн. лева от 4 кон-султантски договора с частния „Институт по строителство и минно дело” АД, без да ги декларира. Магистратите обаче отсякоха, че няма допуснато нарушение, защото към момента на сключване на договори-те законът за конфликт на интереси все още не е бил влязъл в сила. От-делно от ВАС подчертаха, че контрактите не са повлияли на работата на Доган като народен представител и съответно няма каквито и да било доказателства за лична облага. (Телеграф, 15.02.2011)

Драстичната разлика в обема на отразяването в двата вестника със сигурност дава отражение върху политическия образ, който се изгражда на страниците на най-тиражните вестници в България. Образът на Ахмед Доган в контекста на скандала „Цанков камък” се гради много по-активно, макар преобладаващо имиджът да гравитира около тъмните


845

тонове на индивидуалната перцепция. Зададената рамка, в която образът на Ахмед Доган се помества, е на политика, гледащ личния си интерес и обръча от фирми, с които съществуват в симбиоза.

Оформящият се имидж бива съзнателно или не изграждан на стра-ниците на „Труд” чрез ирония – „У нас пък философът Ахмед Доган отскочи от политиката до върховете на хидроинженерството” (Труд, 22.03.2010); бива описван като изключително подготвен специалист по хидроинжинерство, защото е чел много в тази сфера – „Енциклопедиз-мът на г-н Доган буди възторг и умиление. Строител на прехода, шам-пион на етническия мир, змей на хидропроектите, мислител, партиен лидер, депутат, демократ, консултант, мениджър на проучвания (Труд, 23.03.2010).

Друг подход е използването на метафори, които да усилят усеща-нето за скандал и да създадат атрактивност на текста. Така например Ахмед Доган бива асоцииран в казуса „Цанков камък” с: търговия с власт, пране на пари, грандиозен скандал, корупция и др. Скандалът е един от работещите журналистически инструменти, чрез които да се привлича читателското внимание към дадена тема.

Третият подход, който се използва изключително много във вестник „Труд” и е силно туширан в „Телеграф” при отразяването на скандала, е създаването на по-голям контекст, на фона на който да развива повество-ванието за „Цанков камък”. Така например скандалът с хидропроекта се движи успоредно с темата за смъртта на Ахмед Емин и други проекти, по които Ахемд Доган е бил консултант, но са останали в сянка. Всичко това води до сгъстяване на тоновете в изграждането на политическия имидж на страниците на вестниците.

В заключение може да се каже, че нерегламентираните зависимости между политиката и медиите, и в частност пресата, будят тревога в граж-данското общество. Пресата започва да губи доверието на хората, което има своето морално и икономическо измерение. Свитият рекламен пазар води вестниците да търсят алтернативни източници на финансиране, което се отразява на етичните норми на журналистиката. Натиск върху пресата се оказва от политици, от едрия бизнес и от самите редактори. Това посочват редица доклади за състоянието на медиите у нас. Тези зависимости превръщат пресата в домашен любимец (lap dog), а не в стожер (watch dog) на гражданското общество.

В състояние на подчиненост изграждането на политически имидж силно се определя от взаимовръзките между вестника и отделния поли-тик. В представените данни ясно се вижда голямата разлика в отразява-нето на скандала „Цанков камък” от двата най-тиражни ежеднвника България „Труд” и „Телеграф”. Това оказва влияние върху информира-ността на читателската аудитория на всяко едно от изданията. Ограниче-ното отразяване води до изключване на плурализма на гледните точки и

БСУ

846

осигурява едно контролирано информиране. В една такава ситуация на зависимост на медиите партийната логика все още може да има водеща функция. Но процесът на медиатизиране е факт и това все по-силно ще принуждава политическите субекти да използват медийната логика, а не партийната.


1. Балкански медиен барометър 2012 http://www.fmd.bg/wp-

content/uploads/2012/10/bmb-bulgaria-2012-bg-full.pdf [посетен на 24.07.2013].

2. В. „Капитал”, Слон в медиен магазин. Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/09/02/1149712_slon_v_medien_magazin/ [посетен на 26.07.2013].

3. Годишен доклад на фондация „Медийна демокрация”. По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011 http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2012/03/fmd-bulgarian-media-monitoring-2011-report-bg2.pdf [посетен на 24.07.2013].

4. Доклад на фондация „Медийна демокрация” Медиите в България: Карта на проблемите, http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2012/07/fmd-media-critics-report-july-2012.pdf, [посетен на 26.07.2013]

5. Куцева, Г., Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание, http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2011/01/mediite-i-politikata.pdf, [посетен на 26.07.2013]

6. Манлихерова, М. Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995 – 2000). http://www.mediaelite.org/mediaielit.pdf [посетен на 24.07.2013].

7. Обектив, 2013, http://www.bghelsinki.org/media/uploads/ annual_reports/2012_bg.pdf, [посетен на 26.07.2013]

8. Altheide, David and Robert Snow (1979). Media Logic. Beverly Hills, CA: Sage.

9. Boulding, K. The image: knowledge in life and society, 1961, publisher The University of Michigan University Press

10. http://books.google.com/books?id=w11X66GwvNIC&printsec=frontcover&dq=The+image&hl=en&ei [посетен на 24.07.2013].


847

6.0. ТЕМА ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТИ 6.1. Гражданският протест в дневния ред на българските вестници

Гражданският протест е форма на политическо изразяване, който се

стреми към осъществяване на социална или политическа промяна. Това се постига като се оказва въздействие върху знанието, нагласите и пове-дението на обществото или политиките на една организация или инсти-туция. Гражданският протест според Дженкинс е политически акт, тъй като именно държавният институт регулира политическата среда, в която протестиращи действат и комуникират с политическия елит. Това превръща обществения протест в явна заявка за политическо представи-телство на гражданското общество при противоречиви политически ре-шения или назначения и като цяло в управлението на държавата.

Характерно за гражданския протест е, че той никога не се появява в социален вакуум. Точно обратно, протестът е отговор на събития и проб-леми в обществената среда. В преобладаващата част от случаите протес-тите служат като обратна връзка за политическия и корпоративния елит за някаква социална несправедливост. Когато политиците не искат да чуят гласа на хората, хората търсят алтернативни начини за общуване с тях. Повечето граждански протести представляват колективните искания или проблеми на активистки групи, коалиции, социални движения или групи граждани, които предизвикват държавната власт и обществените институции. Протестите често се осъществяват под формата на преки обществени действия, демонстрации и гражданско неподчинение. Раз-бира се гражданският протест може да се провежда и с индиректни действия като петиции, бойкот, лобиране и разнообразни онлайн дейности.

Именно ограничените възможности на гражданското общество за улеснен и бърз пряк контакт с политическата класа е една от причините гражданският протест да се превръща в алтернативен комуникационен инструмент. Така протестът на гражданите добива статут на директно средство за общуване, което изисква незабавен отговор от страна на властта. Забавянето на комуникационната реакция в повечето случаи води до затвърдяване на мнението на протестиращите спрямо властта и може да доведе до ескалация на напрежението. Така един мирен протест може да прерасне в гражданско неподчинение и да доведе до сблъсъци с органите на реда, когато политиците изместват фокуса от неудобни обществени проблеми. Нагнетяването на напрежението по време на граждански протест може да бъде провокирано и от медиите (в частност вестниците), когато те проявят пристрастие по отношение на властта. А конкретно в изследването вестниците се разглеждат като ключови ин-формационни посредници между граждани и политици, защото хората протестират, подтикнати както от индивидуални мотиви, така и колек-тивни подбуди.

БСУ

848

Освен като комуникационен инструмент гражданският протест се използва и като информационен таран, чрез който неумишлено прене-брегнати или целенасочено засенчвани проблеми, биват силово вкарвани в медийния дневен ред, а от там и в политическата адженда. По този на-чин гражданското общество възпрепятства „политическите партии и групи по интереси да монополизират посредническите взаимоотношения между гражданите и държавата” (Jenkins & Klandermans 2005: 4).

Българската реалност показва, че политиците ни, веднъж влезли в парламента, не предоставят на гражданите ефективни канали за провеж-дане на активна двустранна комуникация. Комуникацията между отдел-ните структури на обществото ни е факторът, който подпомага обмяната на важна информация в обществото, мобилизацията на отделни общнос-ти и координацията на общи действия в подкрепа на дадена кауза, интег-рацията на различни групи, формирането на национална идентичност и развитието на гражданското общество в България. „Гражданското об-щество е динамичното пространство извън семейството, държавата и па-зара, което е създадено от индивидуалните и колективни действия, орга-низации и институции, където публично се отстояват общи интереси. „(Индекс на гражданското общество 2008 -2010, стр. 25)

Гражданският протест като форма на комуникация между граждани и политици е винаги медийно опосредстван. В преобладаващата част от случаите политиците предпочитат да използват страниците на вестници-те за основни комуникационни платформи за общуване с протестиращи-те. Ето защо българските вестници заемат ключово място в диалога меж-ду гражданско общество и политически и корпоративен елит.

Протестите са част от обществено-политическите взаимоотноше-ния, привличат вниманието на вестниците, които ги включват в своя дневен ред и ги превръщат в тема на обществения дебат. Трябва да отбе-лежим, че различните вестници разглеждат гражданските протести през призмата на своята медийна политика, както и обвързаността им с пред-почитанията на техните аудитории, а често и с политически предпочита-ния и корпоративни интереси.

Вестниците са водещи източници на актуална и аналитична инфор-мация, както и поле за разчистване на политически и корпоративни сметки. Те поддържа връзки (linkages) с три външни субекта: държава, пазар и гражданско общество. Вестниците изграждат силни и слаби връзки чрез структурни отношения (structural relations) и новинарски практики (newsmaking practicies). Структурните фактори, като собстве-ност, финансиране и законодателство, определят връзките между печат-ните медии и държавата, бизнеса и гражданските актьори (НПО и нефор-мални граждански обединения).

Изследването на отразяването на гражданските протести в дневния ред на българските вестници е въпрос пряко свързан с общественото мнение по отношение на манипулативната сила на вестниците и способ-


849

ността им да извеждат на преден план периферни проблеми и да „засенчват” основни въпроси от обществено-политическа значимост.

В тази връзка резултатите от анкетата, проведена от Gallup International за нуждите на проекта „Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на медийния езика на пресата в България”, хвърлят светлина върху именно върху отношението на читателските аудитории към вест-ниците. Резултатите показват едно силно ерозирало доверие и разклатен пиедестал на четвъртата власт. Повече от половината от допитаните (51%) са на мнение, че вестниците акцентират върху маловажни за обществото въпроси. Висок е броят и на колебаещите се (33%). Само 7% смятат, че вестниците са обективни и отразяват наистина важните за българските граждани проблеми. От всички етнически групи българите, близо 44%, поддържат мнението, че вестниците отвличат вниманието на обществото от същностните проблеми за България. Висок е процентът на колебаещите се етнически българи – 27,4% и едва малко над 13% счи-тат, че медиите не манипулират общественото мнение и не отклоняват публичния интерес.

Интересен е фактът, че броят на мъжете (24%) и жените (25%), които са твърдо убедени, че медиите формират своя дневен ред и днев-ния ред на обществения дебат с маловажни проблеми, е почти еднакъв.

От анкетираните, завършили някакво образование, над 50% споде-лят мнението, че вестниците отвличат общественото внимание от важни социални, политически или икономически проблеми. 32,3% са на мне-ние, че пресата само понякога манипулира темите в публичния дебат. Едва 16,7% изразяват мнението, че медиите не са манипулатори.

Интересно е да се отбележи, че мнението за манипулативността на вестниците е най-широко разпространено сред респондентите със средно (гимназиално или професионално) образование – 23,6%. Докато едва 12,9% от завършилите едно или две висши образования и полувисшисти-те споделят виждането, че вестниците манипулират и отвличат общест-веното внимание. Броят на хората с основно или по-ниско образование, поддържащи мнението за манипулативната преса, е по-голям от този на висшистите – близо 15%.

От анкетираните завършили някакво образование едва около 17% са на мнение, че медиите не манипулират. Най-малък е процентът на висшистите, едва 4%. Респондентите със средно образование са малко над 7%. Непосредствено след тях се нареждат завършилите основно и по-ниско образование, близо 6%.

По показателя управленски функции едва 8% от заемащите висша, средна или ниска управленска позиция смятат, че медиите манипулират. От друга страна близо 43% от служителите, които имат изпълнителски функции или нямат началници и подчинени са на мнението, че вестни-ците отклоняват вниманието от съществените проблеми. Много по-мал-ко са онези мениджъри, малко над 3%, които смятат, че пресата, тъкмо

БСУ

850

обратно, не манипулира общественото мнение. Нисък е процентът (14,2%) и на служителите, които считат, че пресата в България насочва общественото внимание към съществени обществени проблеми. Близо две трети от ръководителите (6,5%) и малко над половината от служителите (23,9%) не могат да посочат твърдо дали вестниците манипулират или не.

От гледна точка на вида на фирмите – частна или държавна, 45% от частния бизнес е на мнение, че вестниците манипулират и отвличат вни-манието от съществените въпроси на деня. Едва 12% от държавните и общинските учреждения споделят мнението на частните компании. Но малко са държавните учреждения и общините, които споделят виждане-то, че медиите не манипулират. Това са едва 2,3%. Малко са и частните компании, които също смятат, че пресата в България отразява проблеми от обществено значение и важност. Частните бизнеси, които не могат твърдо да преценят дали вестниците манипулират и отвличат внимание-то, са (24,3%). Процентът им далеч надхвърля този на държавните ин-ституции – 8,0%, които имат същото мнение.

Редица критически изследвания на масмедиите и журналистиката сочат, че демокрацията страда, когато връзките между пресата и граж-данското общество са слаби. За да бъдат вестниците ефективна платфор-ма за граждански диалог и обществено-политическо участие, техен ориентир трябва да бъде поддържането на силни връзки с гражданското общество. В съвременните демокрации, за съжаление, политически, ин-ституционални и корпоративни интереси оказват по-силно влияние върху пресата, отколкото гражданското общество.

В нашето изследване се фокусирамe върху три най-често четени вестници, а именно „Труд”, „24 часа” и „Телеграф”. Тези три ежеднев-ника са и най-харесваните като стил, език и начин на списване – „Труд” (19,0%), вестник „24 часа” (13,9%) и вестник „Телеграф” (8,2%) (Христозова, Лазарова 2011). Изследването е концентрирано върху тема-та Протести на гражданите и се извършва по ключова дума протест. Изследваният период обхваща пет години от 2007 г. до 2012 г.

Количественият анализ показва, че протестът като тема най-активно присъства на страниците на вестник „Труд”. На второ място се нарежда ежедневникът „24 часа”, а на последно е вестник „Телеграф”. Характе-рен и за трите издания е пикът на публикациите през 2007 година, когато България влиза в Европейския съюз. Приемането на страната в семейст-вото на Европа е съпроводено с началото на социално-икономически и правни промени, които биват посрещнати противоречиво от българското общество. В много голяма степен тези промени разкриват тлеещи проб-леми в българските обществено-политически взаимоотношения, които от началото на прехода биват оставяни в сянка от политическата вър-хушка и корпоративния елит. Такива например са икономическата спра-ведливост, политическата социална отговорност и равенството пред за-кона.


851

Година № вестник

2007 2008 2009 2010 2011 2012

1 в-к Труд 445 330 314 364 123 359

2 в-к 24 часа 317 209 199 226 293 218

3 в-к Телеграф 285 36 76 93 123 61

Гражданският протест намира своето място на страниците на бъл-

гарските вестници поради основни характеристики на ежедневниците като медии, както и на самите протестни събития. Новинарската стой-ност (news value) е водещ принцип в медийното отразяване. Важността на събитието се изразява в броя на хората, които са засегнати пряко или индиректно, и в мащаба на последиците от действието или бездейст-вието спрямо събитието. Протестът на лекарите през 2007 е пример за всеобхватността на проблема от една страна, а от друга на последиците от него. Това ясно се вижда в заглавия на вестниците като 30 хиляди лекари излизат на протест (Труд, 04.02.2007). Протестът на практика засяга цялото българско общество, тъй като здравеопазването е основна обществена сфера. Друг такъв протест е този на полицаите през 2009 го-дина. Опазването на сигурността в страната отрежда на полицаите спе-циално място в обществото. Спирането на изпълнението на служебните им задължения изправя България пред опасността за разрастване на престъпността. Посочените примери са отразени и в трите вестника.

Човешкият фактор или личната драма също е водещ фактор в отразяването на граждански протести. Пример за това е принудителното отнемане на децата на Тодор Василев и отвеждането им при майка им в Полша. Клип взриви протести: Ники и Павел – При баща им! Митинги пред полското посолство вчера, днес и в неделя (24 часа, 30.05.2009). Личните драми имат способността да предизвикат внезапна реакция и спонтанен протест, какъвто е и посоченият пример. Това се дължи на изклю-чително силния емоционален заряд на събитието.

Контекстът също е водещ фактор в медийното отразяване на про-тести. Създаденият контекст дава възможност на регионални протести да влязат в националните вестници, които търсят допълнителни ъгли към случващото се в национален мащаб. Например Плашат с уволнение, ако лекарите протестират (загл.). От Русе, Търговище, Плевен и Раз-град е дошла информация, че шефове на болници заплашват с уволнение медици, ако участват в националния протест” (Труд, 09.02.2007).

Лекарският съюз: Плашат докторите с уволнения, ако протести-рат (загл.). Шефове на болници заплашват с уволнения докторите, които искат да се включат в националния лекарски протест срещу

БСУ

852

политиката на здравната каса, който се подготвя за 15 февруари в столицата. Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов вчера. „Хората се страхуват да говорят с имена, защото искат да запазят работата си…Подобни заплахи са отправяни към лекари в Търговище и Пловдив”, разказа той” (Телеграф, 09.02.2007).

Изнудват джипита да подпишат договори със здравната каса, иначе няма да си получат парите за изтеклия месец, съобщи лекарският съюз вчера. Според него целта на НЗОК е да се изпревари националният лекарски протест на 15 февруари. В съсловната организация постъпва-ли и сигнали за директори на лечебни заведения, които заплашват с уволнения лекарите, които ще участват в митинга... Обсъждаме да сезираме прокуратурата, казаха от съюза.” (24 часа, 09.02.2007).

„Медиите „осъзнато или не … влизат в ролята на социални посред-ници. Журналистите определят характера на разгръщащия се конфликт, като избират кои аспекти да отразят и кои – да пренебрегнат, какъв тон и език да използват, какви подразбирания да внушат” (Петев 2009: 207). Пресата се превръща в контактна зона, в която се представят мнения и идеи, които получават подкрепа или изграждат силна опозиция. По вре-ме на социална промяна или политическа криза вестниците са призвани да отразяват гражданското мнение, изразявано чрез протест.

6.2. Най-големите протести, отразявани в българските вестници:

основни характеристики и влияние Ретроспекцията на отразяването на протестите на страниците на

българските вестници е трудна задача. Тази констатация се дължи на изобилието на протести, възниквали постепенно или взривявали се внезапно. Друга причина за трудното открояване на най-големите про-тести е фактът, че временното овладяване на пожара на гражданския протест реално не решава проблема, а просто го отлага във времето. По-ради тази причина можем да дефинираме гражданския протест като естествен продукт на социално-икономическа или политически криза. Най-важното изискване при решаването на криза е основният проблем да не остане неразрешен или поне необяснен. Ако това се случи, този проблем „заспива” и бива събуден от друг проблем, като така ситуацията става двойно по-сложна и се наблюдава ефектът на снежната топка.

Един от големите протести, намерил широко отразяване на страни-ците на българските вестници, е протестът на учителите през 2007 годи-на. Основната характеристика на този протест е, че той е осъществен с помощта на учителските синдикати, за разлика от други протести, които се самоорганизират. Вестник „Труд” отразява в 50 материала протестите на учителите. Проследявайки развитието на протеста на страниците на ежедневника, се наблюдават следните отличителни черти, а именно:


853

Отключващо събитие на протеста: Всичките близо 800 ученици от 8-и до 11-и клас в топ училището ще завършат годината с отличие. „Искаме да скандализираме обществото, за да ни обърнат внимание. Е, сега ще го шашнем”, казва Гергана Кръстева, учителка по химия в гимназията” (Труд, 21.06.2007).

Протестът се поставя в големия социално-икономически контекст на „битовата мизерия” и „човешката обида от неоценен труд”. Как се живее с 300 лева заплата на месец? Лошо, даже мизерно! Как е въз-можно да вземаш тези пари, а да изискват от теб висока отговорност и интелектуален потенциал?” (Труд, 21.06.2007).

Темата за икономическата криза и надигащата се вълна на социал-ното недоволство намира водещо място на страниците на вестниците. Протестите на медиците в „Пирогов”, миньорите в Гълъбово, работни-цие в „Шишеджам”, в „Пиринтекс”, социалните служители, горските стражари са само част от основните журналистически истории по темата за социалната отговорност на държавата и бизнеса.

Предоставя се възможност за изказване на мнения на отговорни държавни лица, лидери на мнение, които да разяснят случващото се; да обяснят какво възнамерява да прави държавата и как да разреши пробле-ма. В преобладаващите случаи представителите на властта не предо-ставят конкретна информация и се опитват да вкарат внушения по отно-шения на протестиращите и да пренасочат информационния фокус към изгодна за тях посока:

Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и наука-та – „Разбирам учителите, които казват - все ние трябва да почакаме, все ние трябва да проявим разбиране и разум. А други се вдигат на про-тест, правят, каквото са си наумили, и получават социални привилегии. Но аз като министър, а всички видяхте, че и правителството, в лицето на премиера, поехме ясни ангажименти.” (Труд, 15.09.2007)

Кирчо Атанасов, зам.-министър на образованието – „Да не дърпаме чергата, ще се скъса…Ясно е, че учителските заплати не отговарят на потребностите на хората. Но това важи и за останалите профе-сионални гилдии. Знаем си го от години. Всеки има право на протест, но не считам, че възможностите за решение са изчерпани.

Преди да се тръгне на стачка, трябва да се знаят три неща. Първо, че чергата, на която живеем, не е толкова голяма и ако за-почнем много да я дърпаме, ще се скъса. Второ – не може всичко, което се иска, да се постигне от раз. Трето – във всички държави от ЕС учителските заплати са съобразени с брутния вътрешен продукт на съответната страна.” (Труд, 19.09.2007)

Емил Хърсев, финансист: „Ако хазната се изпразни, нацията какво ще прави. Не вярвам правителството и парламентът да се поддадат на едно пиянство.” (Труд, 03.10.2007)

БСУ

854

Кънчо Стойчев, социолог: „Какво печелим и какво губим от учи-телската стачка” (Труд, 04.10.2007).

Васил Проданов, професор: „Стачка по време на избори” (Труд, 10.10.2007).

Отразяват се лични истории, което придава драматизъм на пробле-ма.: Две учителки от гр. Сандански обявиха вчера гладна стачка. „Няма да прекъсваме учебните занятия, но ще гладуваме в продължение на 3 дни, за да привлечем внимание върху проблемите на преподавателите”, аргументираха се Любка Бикова и Роза Манчева. Те работят във Второ основно училище „Христо Смирненски” в града. (Труд, 25.09.2007).

Отразяват се конфликти. Такъв конфликт например е заплахата за контрапротест от страна на родителите, които са пряко засегнати от стачката на учителите. Родители буквално въстанаха вчера срещу учи-телите, след като разбраха, че преговорите с правителството са за-циклили. „Излизаме на протест в понеделник, ако учителите не са в класните стаи”, заявиха вчера от Асоциация „Родители”. Телефоните им прегрели от гневни обаждания.

Имаме опит във висенето по опашки пред детски градини и учи-лища, ще се справим и с един митинг, заяви Ева Борисова, шеф на асо-циацията. Според родителите педагозите са минали всякакви граници на обществено търпение. Разбираме, че учителите са много важни, но не повече от децата ни.” (Труд, 19.10.2007)

Ежедневникът „Телеграф” в 43 публикации отразява учителския протест. Представя отключващото събитие, което разглежда в два мате-риала в един брой – Шестици за всички ученици. В знак на протест даскалите пишат отличен за годината и Юруш на шестиците (Телеграф, 20.06.2007). Седмица по-късно темата е доразвита с други два материала – Написаха ги напук. 800 шестици във френската (загл.). Вчера във френската всички 67 преподаватели се бяха наредили пред учителската стая, влизаха един по един и пишеха в дневниците само шестици. Те отново припомниха, че за възпитанието и обучението на децата министерството на образованието ги „възнаграждава” със заплата от около 300 лева. „Получаваме много писма от други училища в страната, в които те изразяват пълната си подкрепа за нашия протест”, казаха учителите… Заместник-министърът Кирчо Атана-сов, който тогава заяви, че това е неморална постъпка, с която даскалите целят да използват учениците, за да постигнат искания, които са нереални и неизпълними.” (Телеграф, 27.06.2007)

Материалът представя проблема със заплащането на българските учители. Едновременно представя гледните точки както на учителите от Френската гимназия, така и реакцията на заместник-министъра на обра-зованието, който дава оценка на постъпката на учителите.

Отличен резултат е вторият материал от 27.06.2007, поставящ протеста на учителите в контекста на стачките на шофьорите, които чрез


855

блокиране на транспорта в столицата бързо постигнаха своите цели. Материалът повдига въпроса за равнопоставеността на отделните профе-сионални групи и способността на учителите да постигнат своите иска-ния. Напоследък всеки, който е недоволен от нещо или просто няма как-во да прави решава, че трябва да прави протест. Естествено, че на шофьорите им увеличиха заплатите след като решиха, че няма да ни возят, поставиха ни в безизходица и нямаше мърдане. От своя страна и учителите се опитват да вдигнат бунт, но някак си все не успяват да се организират както трябва. Най-организирани са явно даскалите от столичната Френска гимназия, които не знам какво толкова ще постигнат с тези отлични оценки, с които се облагодетелстваха всич-ките им ученици.

Обаче никак не е честно да се прави това, тъй като не всеки е за-служил шестиците, които са в дневниците. Просто това не е начинът на справяне с безумно ниските заплати, които получават учителите и неуважението, на което са подложени срещу тежкия си труд.

Поставянето под общ знаменател хич не е готино, особено като няма да доведе до никаква реакция и резултат. (Телеграф, 27.06.2007)

Вестник „Телеграф” включва много по-малко изказвания на лидери на мнение и рядко използва интервюто като журналистически жанр – Шефът на Регионалния инспекторат по образованието Ваня Кастрева: „Образованието да изпреварва времето си” (Телеграф, 7.09.2007), за разлика от вестник „Труд”.

Характерно за отразяването на учителския протест на страниците на вестник „Телеграф” е използването предимно на новина като журналис-тически жанр. Ежедневникът залага на използването на разговорна лек-сика като даскал, надцакване, школски и др. и включва лично мнение и коментар.

За да получиш, трябва и да дадеш. Цената на знанията (загл.) Ясно е, че учителите в момента далеч не получават заплащане,

адекватно на огромното значение, което има техният труд за разви-тието на обществото. Не може обаче да се подмине и въпросът за то-ва дали самите преподаватели вършат работата си достатъчно отго-ворно, изпълнявайки не само на думи важната си роля за изграждането на бъдещето на страната. У нас има много добри учители, които са образовали и възпитали цели поколения”

Всичко за бъдещето на децата. Влезте в час, скъпи учители (загл.); Празни класни стаи. Даскалите на протест. Родителите са в паника, кършат пръсти и се чудят какво ще правят децата им, докато не са на училище. Това е апокалиптичната картина, седмица след началото на новия срок, започнал с мълчание в часовете, и който може и да не завърши... Това заплашиха синдикатите.” (Телеграф, 10.10.2007)

Разгръщането на отразяването на учителските протести става, като се представят мнения за професионалните качества на министъра на

БСУ

856

образованието и науката от една страна, така и на самите учители. Отра-зяват се действията на учителите, като участието на синдикатите, макар и посочено, не се поставя в центъра журналистическите материали. Представя се възможността учителският протест да бъде яхнат от поли-тически лидери, тъй като към онзи момент партиите се намират в пред-изборна кампания.

Вестник „24 часа” отделя най-малко внимание на учителския про-тест и публикациите при него са 30. Първата публикация е от 24 май със заглавие Учители поискаха 500 лв. заплата. Основният акцент се поста-вя върху достойното заплащане в следващите материали, свързани с отключващото събитие, а именно писането на шестици на всички учени-ци без абитуриентите. Подходът при отразяването на учителския протест на ежедневника „24 часа” много се приближава до този на вестник „Телеграф”. Залага се предимно на новинарските материали и репорта-жите. В повечето случи се търси мнението на пряко засегнатите – учени-ците или родителите, както и на представителите на министерството на образованието и науката:

В знак на протест срещу ниските заплати. Всички от френската с пълно 6 (загл.)

„Ние учим в елитно училище, в което се чувстваме като голямо семейство. Нашите преподаватели са достойни личности. Те ни моти-вират винаги да сме подготвени и да ни боли съвестта, ако не сме.” С тези думи бъдещите пълни отличници от Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” в София подкрепят каузата на своите учите-ли. Те са убедени в правотата на исканията им и безрезервно се при-съединяват към протеста. (24 часа, 21.06.2007).

Ежедневникът отразява въздействието на учителския протест върху началото и края на учебната година. Основно журналистическите мате-риали търсят скандалното, контраста в събитието – Защо в Созопол и Шабла са в клас?(25.09.2007), На 15-я ден от стачката отворен микро-фон взриви изнервеното учителство (09.10.2007), Учебната година – само една седмица, Лютви Местан: всички губим, ако стачката не спре до дни (23.10.2007), Педагози напускат, блокират пътища (25.10.2007).

Учителският протест от 2007 година е само един пример за много-бройните протести, които избухват внезапно или постепенно и на опре-делени периоди разклащат социалния мир в България. Пример за тлеещи протести са кризата с европейските субсидии за животновъдите и земе-делците, цените на горивата, цената на електрическата енергия. Всъщ-ност това са примери за неразрешени в основата си кризи и потушавани видими пожари, когато гражданите потърсят справедливост от отговор-ните институции.

Акциите на животновъди и земеделски производители са пример за граждански протест, който се развива с различна интензивност на стра-ниците на изследваните вестници в рамките на периода 2007-2012 г.


857

Година № вестник

2007 2008 2009 2010 2011 2012

1 в-к Труд 5 45 12 8 25 3

2 в-к 24 часа 2 22 4 2 8 1

3 в-к Телеграф 3 9 14 9 7 0

Данните в таблицата показват, че темата е най-силно отразявана от

вестник „Труд”. Пикът на публикациите е през месеците юли – август на 2008 година. Половината от всички публикации са именно в този пе-риод. Изданието разглежда темата за субсидиите на животновъди и земеделци през призмата на скандала и всеобхватността на проблема. Залага се на грабващи заглавия като Фермерите вадят ножове. Заклаха „Сергей” и „Доган”, полицаи спасиха „Симеон” (Труд, 31.06.2008), Кървави пари за фермерите (Труд, 07.08.2008), Фермерският протест става безсрочен, от 3 септември – из цялата страна. Жандармерията опази властта от млекарите (Труд, 28.08.2008).

Вестник „24 часа” също отразява тези протести най-много през 2008 година. Активното медийно отразяване е концентрирано в месец август, когато се появяват 10 от всичко 14-те публикации. Ежедневникът поста-вя протеста в рамката на борбата на фермерите и земеделците срещу властта. Някои от заглавията на журналистическите материали са пока-зателни за това – Фермерите на барикада (24 часа, 12.08.2008), Ферме-рите щурмуваха властта, пак арести (24 часа, 28.08.2008).

Вестник „Телеграф” отделя далеч по-малко внимание на този про-тест. За цялата 2008 година се появяват само 9 материала. Протестът е представен основно чрез новини като се избягват коментарите и интер-вютата. Използват се грабващи заглавия и персонифициране като Земе-делци блокират пътища. Екшън с овце, фермери и полицаи (Телеграф, 07.08.2008), Млекарите обсаждат столицата в сряда (Телеграф, 09.08.2008), Млекарите нахлуват на „Дондуков” 1 (Телеграф, 22.08.2008).

Поради неразрешаване на проблемите на животновъдите и земедел-ците кризата се появява на приливи и отливи през годините. По същия начин се предприемат протестни действия, които биват отразявани на страниците на вестниците.

Други проблеми като цените на горивата и монополите, които дове-доха до падането на правителството на Бойко Борисов, тлеят от 2008 го-дина – Камиони на протест за скъпия дизел. Подозират договорки между бензиностанциите, искат спешна намеса на тройната коалиция (24 часа, 12.05.2008), Камиони на протест срещу скъпи горива (Труд, 20.05.2008), ЧЕЗ иска по-скъп ток (Телеграф, 28.02.2008).

БСУ

858

Гражданският протест се превръща в инструмент за принуда на властта да поеме своята отговорност към различните социални групи. Чрез него гражданите успяват да включат важни проблеми в медийния дневен ред, като по този начин преодоляват зависимостта на медиите от политически натиск и корпоративни интереси. Важно е вестниците да се върнат към основната си функция на обективен посредник във взаимоот-ношенията между политиката, капитала и гражданското общество.

В втората анкета, проведена от агенция „Медиана” за нуждите на проекта се виждат резултати, които показват, че гражданите не намират вестниците за достатъчно обективни при отразяване на граждански про-тести.

На въпроса за отношението на вестниците към властта по време на протести по показателя пол почти 16% от анкетираните изказват мнение-то, че вестниците са били пристрастни. От тях мъжете са близо 17,8%, а жените са малко над 13%. Респондентите, посочили отговор не, са почти 23%, като мъжете са близо 24%, докато жените са 21,3%. Цели 62% от респондентите обаче посочват, че не знаят дали вестниците са били пристрастни, или не. Жените (33,3%), посочили отговор не знам, са с близо 5% повече от мъжете (28,7%).

Според признака завършено образование почти 40% от специалис-тите със средно професионално образование смятат, че вестниците са били на страната на властта. Висшистите, посочили отговор да на този въпрос, са приблизително 23%, като след тях се нареждат онези, които са завършили средно гимназиално образование с 16,2%. Респондентите със средно професионално образование, смятащи, че пресата не е била на страната на властта, са почти 43%. На второ място се нареждат висшистите с малко над 21%, а след тях идват притежаващите диплома за средно гимназиално образование (15,6%). Близо 31% от специалисти-те със средно професионално образование и почти 25% от завършилите основно образование срещат сериозен проблем да посочат конкретен от-говор.

Почти 48% от жителите на големите градове на България смятат, че вестниците са били пристрастни към властта по време на протестите. Най-малко са столичаните (8,4%), които дават положителен отговор на въпроса. Отговорилите с не са преобладаващо отново жителите на голе-мите градове (30,4%) както и близо 30% от хората живеещи на село. Ре-зонен е и резултатът, който показва, че именно респондентите с постоянно местоживеене в българското село (33,9%) са най-затруднени в даването на категоричен положителен или отрицателен отговор на зада-дения въпроса.

Пристрастността на вестниците към властта може да доведе до нагнетяване на напрежението. Това по принцип е възможен сценарий. Твърдението в анкетата „По време на протестите вестниците нагнетя-ваха напрежение” не се приема от по-голямата част от обществото. Ма-


859

кар и с малко тези, които споделят мнението, че вестниците не са нагне-тявали напрежението на площада по време на протестите са 24,0% и из-преварват с 1% отговорилите положително. Повече мъже (25,3%) споде-лят това мнение, докато жените (22,8%) са с близо 5% по-малко. Малко над 23% от допитаните мъже и жени са на мнение, че вестниците не са успокоявали общественото напрежение. От тях с да отговарят 25,1% от мъжете, а 22% са жените дали положителен отговор. За съжаление най-голяма е групата на респондентите без мнение по въпроса, близо 53%.

Според показателя завършено образование обаче 39,1% от завърши-лите професионална гимназия, почти 23% от висшистите и 19% от при-тежаващите диплома за средно гимназиално образование посочват, че вестниците са усилвали общественото напрежение. Отговор не е посочен от 24,1% от допитаните. От тях най-висок дял 39,2% имат отново завър-шилите средно професионално образование. Висшистите са 20,0%, а въз-питаниците на гимназия са 16,3%. Повече от половината (52,8%) от ан-кетираните посочват, че не могат да определят дали вестниците нагнетя-ват напрежение, или не по време на граждански протести.

Според малко над 42% от жителите в големите градове споделят мнението, че отразяването на гражданските протести на страниците на вестниците нагнетява обстановката. Ако трябва да се направи сравнение между мнението на жителите на село и това на столичани, то почти 27% от населението в селата счита, че вестниците са били един от факторите за нагнетяване на напрежението. За разлика от тях едва 17,7% от столи-чаните посочват отговор да. Разпределението на респондентите, които не смятат, че вестниците усилват напрежението по време на протести е следното. Малко над 29% от гражданите на големите градове отговарят негативно в сравнение с посочилите да като отговор на въпроса. 30,1% от респондентите от малките градове са на мнение, че пресата не е нагнетявала напрежението по време на изборите. За сравнение посочи-лите отговор да са едва 13%. Живеещите в селата дали отговор не са близо 24%. От всички анкетирани 52,7% посочват, че не знаят дали вест-ниците са нагнетявали напрежение, или не. От тях най-голям дял имат живеещите в селата 37,2%, а най-малък е на столичани (15,1%).

Важен въпрос е и дали вестниците предоставят различни гледни точки по време на граждански протести. Резултатите от анкетата на аген-ция „Медиана” показват, че 36,2% от анкетираните мъже и жени смятат, че вестниците предлагат различни гледни точки по време на национал-ните протести. Мъжете дали отговор да са малко над 19%. Жените са с 2% по-малко от тях. Малко над 11% от допитаните респонденти отгова-рят, че вестниците не са давали глас на различните гледни точки за про-теста. По демографския признак пол на мъжете се падат близо 6%, а на жените – 5,2%. Най-много, почти 53% (мъже 24%, жени 28,7%) от респондентите, посочват, че не могат да определят дали вестниците са

БСУ

860

давали възможност на различни мнения да бъдат чути по време на про-тестите.

Спрямо завършеното си образование 36,2% от анкетираните посоч-ват, че вестниците са представяли различни възгледи по време на про-тестите. На това мнение са най-много от завършилите професионална гимназия (39,7%). Висшистите (20,3%) са почти два пъти по-малко спо-делящи това мнение. Отговор да са посочили и почти еднакъв брой от притежаващите диплома за средно гимназиално образование (15,0%) и завършилите основно образование (14,4%). Онези от анкетираните, кои-то не са откривали различни позиции по време на протестите на страни-ците на пресата са само 11%. От тях завършилите средно професионално образование заемат първо място с почти 37%, като посочват отговор не. Интересен факт е, че малко над 20% от висшистите и 20,2% от завърши-лите гимназия споделят в еднаква степен мнението, че вестниците са пренебрегвали различните гледища по време на гражданските протести. Повече от половината от анкетираните, близо 53%, не могат да посочат дали печатните медии са представяли различни мнения по време на про-тестите, или не.

Общественото мнение спрямо показателя местоживеене показва, че 36,1% от отговорилите на въпроса дали вестниците са представили различни гледни точки по време на протестите посочват отговор да. От тях 44% са жителите на големите градове, които са се запознали с раз-лични възгледи във вестниците по време на гражданските протести. На второ място, с почти 38%, са респондентите от малките градове. Трети са жителите на столицата 34,2%. Най-накрая се нареждат живеещите в селата 29,0%. Посочилите отговор не са едва 11% от анкетираните. От тях близо 16% са жители на големи градове. Столичаните посочили не като отговор са 11,2%. Най-нисък е процентът при жителите на селата, 8,3%. От всички близо 53% от респондентите дали негативен отговор най-много са тези от селата 62,7%.

Изводи

Приемането на България в Европейския съюз (2007 г.) силно дина-мизира обществено-политическите и икономическите взаимоотношения в българското общество. Информираността е един от водещите принци-пи и определящ фактор за социално-политическа, икономическа и кул-турна гражданска активност. Вестниците са основен източник на съществена информация за случващото се в обществено-политическия живот на България. Това превръща вестниците в предпочитана медия за активните представители на гражданското общество.

За съжаление, резултатите от изследването показват, че повече от половината от гражданите на България смятат вестниците за манипула-тори. Притеснителен е фактът, че от всички работещи, които имат из-


861

пълнителски функции или нямат началници и подчинени, цели 43% са на мнението, че вестниците отклоняват вниманието от съществените проблеми. Частният бизнес за разлика от държавните учреждения също смята вестниците за манипулативна медия.

Когато вестниците изпаднат в политическа или корпоративна зави-симост и не позволяват да се чуе гласът на гражданите, гражданското об-щество прибягва до протеста като форма на политическо изразяване. Именно вслушвайки се в гражданските протести, политическият и кор-поративният елит може да изпълнява ролята на корпоративен гражда-нин.

Чрез гражданския протест се представят индивидуални и колектив-ни искания, засягащи различни социални групи и индивиди. Формите на гражданския протест са най-разнообразни – от мирни протести и онлайн петиции до гражданско неподчинение. Именно различните форми на гражданския протест го превръщат в магнит за медиите, тъй като той притежава висока новинарска стойност. В повечето от случаите в рамки-те на протеста се развиват човешки истории, които вестниците използват активно.

Медийното отразяване на протести всъщност представлява предста-вянето на резултата от социална, икономическа или политическа криза.


1. Годишен доклад на БХК – правата на човека в България през 2012 г.

http://www.bghelsinki.org/media/uploads/annual_reports/2012_bg.pdf 2. Годишен доклад на Български хелзинкски комитет: Правата на

човека в България през 2011 г., С. http://www.bghelsinki.org/media/uploads/annual_reports/2011.pdf

3. Петев 2009: Т. Петев. Комуникационната спирала. С., изд. Аскони. 4. Попова 2012: Попова. Журналистическата теория, С., изд. Фабер. 5. Jenkins & Klandermans, The Politics Of Social Protest: Comparative

Perspectives On States And Social Movements, 2005, UCL Press limited

Documents

IX. ИЗСЛЕДВАНЕ ПО КЛЮЧОВИ ТЕМИ - bfu.bg · PDF fileСлед това ще се направи семантичен анализ на темите, които