izvorite.com

1

ИЗКУСТВОТО ДА ОБЩУВАМЕ Владимир Леви

I. B НАЧАЛОТО БЕ ИГРАТА НАРЕЖДАНЕ НА ФИГУРИТЕ ОБИТАТЕЛИТЕ НА ХОТЕЛ ,АЗ". КАК ДА СЕ ЗАПАСИМ С ЧЕРНОВИТЕ НА СЪДБАТА - Това ми изглежда много странно - прекъсна я царят. - Въпреки това туй е чиста истина - отговори Шехерезада. Едгар Алън По В момента, в който пиша тези редове, още не съм стигнал четиридесетте, но неотдавна със странно чувство установих, че лекувам вече второ поколение - децата на своите пациенти. Разговори на четири очи, хиляди писма, характери и настроения, лица и почерци, болести и оздравявания, проблеми и съдби - всичко това крещи: Сподели! Сподели го незабавно! Ти сам с това все едно не можеш да се справиш, сам с това няма и какво да правиш ... Но аз не съм сам. От много години за мен като чудесен подарък е дружбата на един човек, без когото тази книга не би могла да бъде написана. Впрочем аз пиша за него не за първи път. Читателите на второто издание на „Изкуството да владееш себе си" може би си спомнят за един мой колега, мимоходом споменат на една от страниците - да, онзи съшият психотерапевт, хипнотизатор, до съвършенство овладял изкуството на самохипнозата, малко спящ и малко работещ, с необикновено бързо летяща крачка и много чиста кардиогра-ма - там, за да остане инкогнито, аз не назовах името му, малко увеличих възрастта и не съвсем точно посочих мястото, където той работи. И ето сега Докторът е тук: съавтор и главен герой; и главно на него книгата е задължена за това, че тя стана нещо като роман - казвам „нещо като", защото не съм силен в определянето на жанровете, а и не това ме безпокои. ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ Външният облик на Д. С. се отличава с необикновена обикновеност: това е невисок, върлинест, слабоват, крайно дебел мъж с могъщи тесни рамене, твърде прегърбен шатен, строен като бастунче, с гъста шапка от зализани, черни като катран къдрави светлоруси коси на съвършено плешивия череп. Неговият чипонос профил, приличащ на млада месечина, напомня Данте, а тесноскулестият монголски фас, подобно на слънцето, скрило се зад облак, непрестанно се усмихва сурово. Кожата ту е бледа, но гладка, ту е

izvorite.com

2

набръчкана, но румена. Ето ти беда. Има хора без външност. Безлики - не е тази думата, тя се отнася не за външността, а за духа: има безлики красавици, безлики примадони и секс—бомби;, това е известно. Невзрачността е външност жива и съдържателна, понякога и прекрасна. (Колко е красиво врабчето! Колко е изпипано, какво хармонично съвършенство!). А има и никакви: имат си всичко, което взето отделно -нос, устни, очи - може да бъде напълно характерно и дори красиво, но е в такова съчетание, че някак си взаимно се унищожава и не подлежи на възприемане. Под това небитие на външността може да се крие могъщо кипене на жизнени сили; такъв никакъв тип е определено находка за някои отговорни видове спорт, но за Д. С. такова нещо не може да се каже. Припомням си нашата първа среща. Ние и двамата бяхме още млади лекари (лекарската зрелост, както справедливо се счита, идва някъде към четиридесетте, не по-рано). Но вече от година и нещо недалеч от мен проблясваше неговата слава, малко пикантна: лекар от екстра класа, дълбочинен психолог, фантастичен хипнотизатор, телепат, самобитен сексолог. Особена система, артистичност, обаяние... Когато ме питаха как да го намерят (телефон, график и прочее), налагаше се вежливо да проявявам сдържаност, а когато научавах, че мои безнадеждни пациенти при него оздравяват, в знак на признание му изпращах най-досадните. Те не се връщаха. Значи конкуриращата психофирма знаеше някои неща за нас и спазваше доброжелателен неутралитет. И ето веднъж аз не издържах и лично се явих при него за преглед. Започнах да се оплаквам от едно и от друго, но той веднага разбра каква е работата и предложи равноправно партньорство, т.е. психосинтез на основата на всестранна размяна на професионален и жизнен опит. Несолиден хла-пакообразен мъж. Крачи Из стаята, поклащайки се (не обича да седи), спря се в огледалото, сгърбено потъна в халата. Отново тръгна, изправи се ... Тилът - с очертания на брадвичка, шията - тъничка, полупрозрачна; вместо лице -обърна се към мен - плоскичка, суха, набързо направена рамка за очи с неопределен цвят, зависещ от осветлението; очите, изглежда, са леко пулсиращи... И още едно детайлче: кой знае защо, мирише на бор, може би одеколонът е такъв. Докато това марсианско пиле крачи из кабинета, рамката започна да става по-свежа, ръстът и ширината на гърба се увеличат, от тенорчето се появява еластичен релефен бари-тон и се развива в сочен слънчев бас, от неизразителния шатен узрява брюнет...

izvorite.com

3

Оттогава той никак не се е променил. Тоест продължава да се променя във всички посоки. И поостаря, и се подмлади. Всецветен, всеразмерен, всеформен. И всичко това - без да си променя дрехите в продължение на години. Тази много-ликост първоначално, признавам си малко ме ужасяваше, но след това свикнах. Но въпреки всичко винаги можеш да познаеш Д.С. Веднъж той ми показа албум със семейни снимки: обкръжени с роднини и котки (семейна слабост), към мен гледаха момчета от най-различни породи, юноши с най-различни телосложения и млади хора от най-различни планети - но непонятно защо навсякъде веднага става ясно, че това е той. А самият Д. С. само повдига широките си тесни рамене. И така, Кстонов, Дмитрий Сергеевич. Доктор, чието работно място (един от психоневрологичните диспансери) и някои други детайли трябва до определен момент да бъдат в тайна: такава е неговата молба и такова е условието, при което той ми разреши да се възползувам от някои неща в неговите лични материали - писма, записки и т.н. Тези документи постепенно ще разкрият някои щрихи от неговата биография и неговия характер. А засега ми е разрешено само да съобщя, че в периода на ранна младост той е имал един след друг два несполучливи брака, сега живее като ерген, дружи с двамата си сина, единият от които, изглежда, се кани да стане психотерапевт и понякога посещава ГИП. (Малко търпение, скоро ще Ви представя тази не съвсем обикновена организация.) Не е тайна и това - работата е отминала и е поучителна, - че през периода на сложните млади години Д. С. е бил познавач в пиенето, употребявал е дори някои препарати, а след това напълно се е отказал, ала и досега понякога пуши, въпреки че е избавил от този навик множество пациенти. Нашата своеобразна служба си има своите сложности. По темперамент Д. С. не е цвете - холерик, избухлив, съвсем не е сантиментален и е безцеремонен, особено по отношение на най-близките си колеги. Подчертавам обстоятелството, че Д. С. е специалист с най-висока квалификация, която за съжаление аз засега още не съм достигнал. В изкуството да изменя себе си и своята психика съответно на психиката на други хора, като остава абсолютно такъв, какъвто си е, не мога да го сравня с никого - аз имам намерението по-нататък да илюстрирам това по-зримо; сега ще кажа само, че това е горивото, което захранва и неговия хипнотизаторски талант, и цялата психотерапия, индивидуална и колективна, чиято техника според своите възможности аз се старая да усвоя. ГИП - това е рожба на Д. С. Аз ходя там като играещ наблюдател.

izvorite.com

4

Запознайте се - понякога това прилича на научна конференция, понякога - на приятелска вечеринка, понякога - на спектакъл или маскарад. Нищо и никого освен хора. Амбулаторни пациенти на Доктора. Пациенти - от думата „да страдаш", „да търпиш", но аз искам енергично да подчертая, Читателю, че тук думата „болни" няма нищо общо с тях и изобщо не се използува. Не се говори за никакви диагнози. Просто хора. С проблеми. (Ако случайно вие си нямате проблеми, можете да предадете тази книга за вторични суровини.) А ГИП - това е просто едно удобно съкращение. Веднъж видях същото на един етикет върху бутилка, май че с малинов сироп: ГИП № 3. Не успях да го разшифровам, но нашият ГИП, уверявам Ви, няма нищо общо с това. Не, не е и Държавен Институт за проектиране1. Само Групов Игрови Психосинтез. Може и така: Дълбочинно Изследване на Правотата2. Или: Хармония-и-Препятствия3. Може: Хипноза4. Може... Общуване. Школа за общуване. Семейство. Клиника без стени. Храм без покрив. Читалня. Експериментална лаборатория. Художествена работилница. Институт, другарски съд, космос, кухня... (Доста време и на мен много неща ми бяха непонятни, но забелязал съм, чб когато бързаш наведнъж всичко да обясниш, става още по-непонятно.) Възрастта на участниците е приблизително от 16 до 60, от двата пола, с всевъзможни професии. Колко са - трудно е да ги преброиш: заедно с постоянните има много приходящи и напускащи, има и „задочници". Подгрупите са по съвместимости, по проблеми... Започват обикновено като индивидуални пациенти -Докторът ги запознава, за да се изучават и лекуват взаимно, а какво да правят по-нататък - решават самички, някои дори встъпват в брак. Терминът „психосинтез" се провежда ту като „събиране на души", ту като „съединяване на души". Тук няма да бъде разказана историята на ГИП, която е изпълнена с изненади, чудеса и разочарования - ще я отложим за друга книга. Взети са само работни материали и документи, от записи на игрите, от писма (има архива). Имената на другите опознавателни координати на реалните лица, разбира се, са променени. Кратко описание на работния кабинет В самата табелка „Психотерапевт" вече има нещо хипнотично. Но тъй като за нашата работа, такъв ни е късметът, е необходим само един вид медицинска апаратура - главата, може да се работи навсякъде, което именно прави Докторът. Аз нееднократно съм го заварвал по време на.сеан-

izvorite.com

5

1 Государственний Институт проектирования - бея. преа 2 Глубинное Исследование Правота - бел. преа 3 Гармония-и-Препятствия - белпреа 4 Гип-ноз (получаващите се и в четирите случая абревиатури се непреводими от руски като ГИП - бел преа) си на хипноза в метрото и в музеи, наблюдавал съм как той провежда групов автотренинг, застанал на опашка в универсалния магазин, рационална психотерапия в жилищната кооперация и т.н., и т.н. - та всъщност аз никога не съм го виждал неработещ. А кабинетът е като кабинет. Нищо особено, ако не се имат предвид някои елементи на дизайна, които доближават обстановката към домашната, като: две детски рисунки на стените; чепат дървен клон, докаран от селото, където Д. С. обикновено прекарва отпуската си (представлява нещо средно между прилеп и мишка); саморъчно направен пепелник от станиол; хипнотична възглавница за глава на пациентско-то кресло, обвита с оранжево-кафява материя от рода на плюша - седнал на тази възглавница, още когато е бил на две годинки, Дмитрий Сергеевич хипнотизирал баба си; хипнотични пердета; хипнотична кушетка; хипнотична ваза с букет с цветя, винаги свежи, и т.н., и т,. До кабинета е долепен неголям хол, в който чакат реда си и общуват пациентите, а в определените часове стават занимания на ГИП. Обикновено Д. С. се появява тук без халата, който облича по време на индивидуалните прегледи, и то не винаги. Господин Случай слуша И така, където е Докторът, там е и кабинетът. А където е кабинетът, там е и играта. В дома си Д. С. има два свързани телефонни апарата -единият е на бюрото, другият е до кревата. Шахматната масичка по съвместителство служи и за хранене. Спомням си как една ноемврийска вечер, когато навън шумолеше някакъв полудъжд, полусняг, в тази стая осветена от зелена лампа, пиеха обикновен чай петима млади мъже - една от подготвителните подгрупи на ГИП. Шестият бях аз. Обсъждаше се проблемът за увереността в общуването, за естеотвеността, непринудеността. На всеки от присъствуващите по някакви свои причини именно това не достигаше и всеки си имаше свои неприятности. - Миша, елате тук, моля. Свалете слушалката. Наберете номер... Е, може 223-44-46. - За кого да пп-опитам? - За Змей Горянин. Миша е на седемнадесет, той е бурно срамежлив, когато се вълнува - заеква. Сковаността, сместа от злоба към себе си и глуха защита

izvorite.com

6

от света го лишават от юношеското обаяние, което тук, в ГИП, като кактусово цветче се излюпи от бодлите. - Ккого - кого? - Змей Горянин. (Аха, има ги и такива ... Леко побледнява, усмихва се. Отдалечава се от апарата.) - Е, нн-е... Извинявайте. -Защо? - Не-не-що друго... Това не е за мене. - Това е игра. Само игра. - Там .. там нали знаят... Щ-щ-ще ме пратят по... - Голяма работа, ще се пратят. „Извинявайте, сбърках номера". ~ He-не мога... Ще трябва да се продемонстрира. Докторът сваля слушалката. - Кхе-кхе-альо. (Миша слуша от другия, свързания апарат. Изчервява се, хихика.) - Бъдете добър, Змей Горянин може ли да се обади,. — Кхе-кхе-кой? - Змей Горянин. - Няма го у дома. - Какво-какво? - Няма го у дома. Кхе-х-х... - ..А кога ще си бъде? - Вчера- Вчера замина в командировка. - Извинявайте... (Прекъсва разговора.) - Ха-ха-ха! Всичко разбрах. Т-така да бяхте казали веднага... И какво беше разбрал? Че някакъв добър познат на Доктора, преструвайки се на пенсионер, специално бе чакал на другия край на жицата, за да разиграе за него този малък телефонен етюд. Но такова нещо нямаше (макар че само по себе си също е възможно). Не, никой не чакаше. Номерът бе произволен, импровизация. - Е, така... Сега - вие. Същия номер. А аз - по свързания телефон... -Кхе... - Зм-зм. 3-зм... Горянин... - Нали Ви казаха: кхе-кхе, че Алексей Василиевич замина, (Прекъсва разговора.) - Е, това е всичко - Докторът избърсва челото си, - и ето че ние с Вас изяснихме, че на номер 223-44-46 живее Алексей Василиевич, който пътува в командировки-. Астматичното старче - най-вероятно баща или тъст, което ни отговаряше, не чу името „Змей Горянин". Поради стопроцентовата готовност да чуе привичното... - Какви са тези закачки, колега, за какво са тези майтапи? - попитах тихо, когато всички си отидоха. . - Тоест как за какво? - Д. С. веднага настръхна холерично.

izvorite.com

7

- Вие какво - не разбрахте ли? Човек има право на игра, не сте забравили, нали? Тренировка на общуване. Защо тогава да не се използува чудестната възможност да излезнеш навън, без да излизаш от дома си? Вие сте невидимка и сте защитен от двойната възможност за прекъсване на общуването и от вашата, и от другата страна... - Но нали това излиза извън рамките... - Извън какви такива рамки?!-Той окончателно избухна.-Не сте ли опитвали, уважаеми колега, да преброите колко напразни позвънявания ви безпокоят всекидневно и колко скъпоценна енергия се изразходва при това? Някои си звъни в три часа през нощта, мълчи, но въпреки това се чува, че е пиян. Пак звъни, пак мълчи, а третия път пита за Маша: каква прекрасна възможност човек да потренира доброжелателност! В проникновен ямб вие разказвате, че тук не е имало Маша, и няма, и вероятно никога няма да има, а той, толкова неудържимият абонат, нека забрави вашият номер завинаги; гласът обаче не вярва, настоява за обяснения, вие обяснявате, че това не е бирената фабрика, не е аптеката, не е зоопарка, не е планетариумът, гласът изказва известни хипотези относно вашата личност. Колко признателни трябва да бъдем за тези тренировки на Съдбата, която се грижи за нас в делника и в празника! И ако Съдбата така или иначе не ни оставя, то защо ние да не й окажем съдействие? - Но къде са гаранциите против злоупотреби? -Гаранциите?... Повтарям .ви, аз не знам какви са гаранци- ите против злоупотребите с обикновените телефонни позвънявания - може би вие знаете?... А що се отнася до ГИП, то за нас важи заповедта: „Твоята свобода да не става несвобода за ближния ти." Аз ли да ви обяснявам, че във всички норми и рамки, във всички закони, правила и тъй нататък има процепи, простори - това, което в техниката се нарича луфт - известно пространство, в което можеш да се движиш и натам, и насам, пространството е свободно? Така... Да кихнеш например, може винаги, нали? В космоса, на прием, по време на операция, на засе... (Киха.)... Уверявам ви, ние нито ей толкова не си добавяме от свободата, овладяваме само онази, която... (Още веднъж киха.) А телефонният тренинг има редица строги ограничения... - Като?... -Моля: не се звъни вечер след десет и сутрин преди девет, не се звъни на едно и също място повече от един път, в краен случаи - два пъти, ако не те помолят за това; в никакъв случай не се използуват груб тон, двусмислени и оскърбителни изрази; независимо от това, как протича разговорът,

izvorite.com

8

всичко да бъде в сферата на шегата и без конфликти; да се поставя слушалката още при първото настояване от другия край на жицата. Нима това не е достатъчно? Вие имате право да попитате предварително измисленото лице или учреждение: „Какво дават при вас тази вечер?", но при какъвто и да е отговор: „Имате грешка", „Тук не е кино", „Избирайте правилно", „Нищо не даваме", „Идиот" - длъжни сте да положите максимум усилия, за да предизвикате добро настроение на другия край на жицата. - А още какво може и какво не може? - Не може да се пита: „А на кого съм попаднал?", ,Д какъв е Вашият номер?", „А вие с брада ли сте?". Може: ,3ие сте толкова любезни, не Ви ли попречих на работата?... Ако още не сте бил (а) на изложбата в Пушкинския музей, побързайте - скоро ще я закрият.- Имате приятен глас, много се радвам за задочното ни запознаване... Името ми е еди-какво си...Следвам в еди-кой си институт." Между впрочем подобен начин на запознаване с нищо не е по-осъдителен, откол- кото например запознаването на танцовата площадка или някъде другаде. Господин Случай си знае правата. Знам дори една история, която в резултат на телефонна грешка бе сключен съпружески съюз, който не се оказа грешка.- - Така, това, да допуснем, е прекрасно, а как ще реагирате, ако с непознат глас ви попитат: "E, защо ти пак не дойде?"; „И ти все още ревнуваш?..."; „Вие продадохте ли вече сиамската котка (скиорските обувки)? ; „Според вас глупаците полезни ли са, или са вредни?...". Или ако чуете твърдението: „Знаеш ли какво - аз все пак реших да родя детето". - Е какво, ответната реакция зависи от много фактори, като: тонът на въпроса или декларацията, настроението и степента на заетост на абоната, неговото семейно положение, фантазия, ерудиция, степен на опиянение и т.н. Във всеки случай възниква един или други етюд... - Стига сте се шегували, колега! - сега се ядосах аз. - Вие прекрасно знаете че навсякъде, където се позвъни, може да се окаже, че има зает човек, нещастен човек, болен човек, умиращ човек. Знаете ли вие, че със своите тренировчици можете... Тук Д. С. ме погледна така, че аз бях принуден да прекъсна мисълта си. Това беше неговият „твърд знак" - израз на лицето, при който събеседникът става и си отива. На другият ден, точно в десет вечерта иззвъня моят телефон. Непознат мелодичен глас от неопределен пол, нито нисък женски, нито висок мъжки, произнесе: - Добър вечер, Вие не ме познавате. Аз просто искам да ви пожелая

izvorite.com

9

лека нощ. - Благодаря. Извинявайте, а вие кой сте?... Но телефонът беше вече затворен. Всички сме по малко баби Аз съм малко объркан, Читателю. Пред мен са камара от набъбнали папки, в които са записани игри аналитични обсъждания, купчина магнетофонни ленти... В главата е същото: хора, проблеми, беседи, игри, сцени, сеанси - да стоваря всичко това върху вас нямам никаква възможност. Какво все пак да отбера, за да ви дам поне приблизителна представа за атмосферата... Как по-бързо да ви помогна да разберете, че играта е нещо напълно годно за лична употреба?... Както обикновеният, вероятно вече познатиятш автотренинг (АТ), като излиза от психотерапевтичните кабинети, неудържимо става достояние на масовата психологическа култура, така и лечебно-тренировъчно-познавателните игри, ролевият автотренинг (PAT) - скоро, вече скоро... Ето какво - представете си главата на Доктора (добре ли си я представихте?) - глава-поликлиника, до крайност натъпкана с пациенти, с техните проблеми, съдби и характери, с тяхното минало, настояще. С предполагаемото бъдеще... Сега си представете как в хола за игри или в нечий апартамент (или ако времето е хубаво - на някоя уединена полянка например в Измайловския парк) влизат от четири-пет до приблизително двадесет човека, Ако вие добре сте си представили гореспоменатата глава, то сега ясно виждате, че съдържанието на същата мигновено се задвижва. Главата заприличва на електронноизчислителна машина, мигат множество различни лампички .(„Настроението на Дана.„ Комплексът на Никита... Взаимоотношенията на В. Л. и Н. К.... Антоан пак има разправии с жена си... Защо го няма Борис Алексеевич... Миналия път недообясних за подсъзнателната защита на самооценката, Н. нищо не разбра... Между Л. и Г. назрява несъвместимост, трябва някак да я понамаля... Ако А.Д. пак бъде пасивна...") - ето такива включвания и превключвания стават с достатъчно голяма скорост, за да може да се съгласуват план-стратегия с план-тактиката, проблемите, харак-терът, и проблемите на всеки, вчера - с днес и утре... Това е картинката отвътре; да кажем - една от множеството картинки. А как е отвън, отстрани? Ето една от игровите сцени, аз я запомних добре, защото бях всред участниците. ГИП: Ситуация-психологема„Всички смепо малко баби", серия „Изненади на живота"

izvorite.com

10

На масата обядват петгодишният Антон (играе. АБ.), той е също Син и Внук; Татко, той е и Зет, Баба, тя е и Тъща. Антон не се храни както трябва, играе си с вилицата; Бабата се сърди, настоява Антон да се храни както трябва; Таткото слуша и яде. Изведнъж Синът пита: - Татко, а защо баба е толкова скучна и свадлива? .Бабата, усмихвайки се напрегнато, гледа към Таткото и чака. Какво ли ще отговори той? Етюдът се разиграваше с повторение: импровизирайки ролята на Таткото, последователно играха седем човека (три жени, четирима мъже). Получиха се следните варианти: 1.„Ид стража на авторитета" - Извади вилицата от носа си и не плямпай , глупости. („А утре ти ще питаш Мама защо Татко е такъв чудак?") Бабата е смътно задоволена, Антон се абстрахира. 2."Животът е реален, животът есуров". - Като станеш такъв като нея - ще узнаеш. Антон е смътно задоволен, Бабата плаче. 3. -На война когпр на война" - Питай баба си. Бабата мята чиния по Таткото, Антон смутено се усмихва. 4 Промеждутъчен ход - Я виж, Тоненце, какво птиченце хвър-чи.. (Със сладък тон И едновременно хващайки го за ухото.) Бабата сдържано тържествува, Антон си гледа кефа. 5. „И вълкът сит, и агнето цяло" — Така ти се струва, Антоша, а защо тирее струва - после ще ти обясня. (Намигайки, с обаятелна усмивка.) Неудовлетвореност на Бабата, презрениеу Антон. 6. "Мерките са взети" - Така ти се струва, Антоша, а защо ти се струва - аз ей сега ще ти обясня. (Намигайки на Бабата и смъквайки колана.) Баба се хвърля да защищава внука. 7. На „спирачки" - (Меко, проникновено - неангажирано.) Виж какво, синчето ми, като се изхожда от принципа на относителността, а също, като се има предвид проблемът за-психофизическия паралелизъм, всички баби малко мърморят и малко са скучни, а също така и всички ние сме малко баби, малко скучни и малко мърморим. Ето сега и аз ще ти помърморя малко за

izvorite.com

11

това, че ти ми зададе такъв скучен въпрос. Когато бях на пет години и имах баба, аз никога не задавах на татко си такива свадливи въпросчета, защото татко имаше един голям-голям колан, много скучен... Бабата и Антон изпадат в хипнотично състояние. Имаше и други варианти -Татко тъжно се смее; Татко весело мълчи; Татко гледа със страшни очи и пее ,3 тревата имаше щурче..."; Татко включва радиото, а тъкмо в този момент предават „Как възрастните да възпитават децата" и т.н. - но всички тези варианти вече не са принципни. Последва аналитично обсъждане с научни и етични коментари. По повод на всяка от сценките, както се изясни, може да се напише цел трактат: за това, как Татко се отнася към Сина, към Баба, към себе си и към проблема за взаимоотношенията между поколенията; какви са възгледите му за възпитанието и как самия него са възпитавали: доколко той е културен, интелигентен, остроумен и находчив; доколко е способен да чувствува и да разбира околните: може ли да урав-новесява в своето поведение различните интереси - своите и чуждите... Всички се съгласиха, че оценката - добър или лош вариант, подходящ или неподходящ - зависи от това, как ще се погледне. От вътрешната позиция, от подразбиращите се (но не задължително осъзнавани) ценности. Ако например основната ценност на Таткото означим с „мир в семейството", то ще свършат работа вариант № 5 и вариант № 7; ако е „самоутвърждаване", тогава № 1. Ако е „дисциплина и уважение към по-възрастните", Тогава пак № 1, а също и 4 и 6. Ако е „истината на всяка цена, истината, каквато аз я разбирам" -№ 2. Ако е „задоволяване на познавателните интереси на детето" плюс „мир в семейството" - № 4. Ако е „я всички си...", тогава № 3 и т.н. Най-сложното обаче се оказа именно това - точно да се изразят ценностите, да се формулират... В самата игра това става по-убедително. 8. Вариант „Доктор? - Разбираш ли, Антоша (малко заговорнически), разбираш ли, човек става скучен поради това, че с него не си играят. От това и свадлив става, защото му е скучно и не си играят е него, нали си съгласен?... Ти нали също си скучен и свадлив, когато аз с теб не играя, нали така? („Ъхъ...") Ето така, а ако ти си играеш с Баба повечко, и при това понякога я слушаш, тя ще стане, ще видиш - тя ще стане весела-весела, нали така Анна Павловна?... (Бабата смутено кима.) А вилицата (още по заговорнически), а вилицата аз наТвое място бих извадил от носа - и завинаги, разбираш ли? За цял живот. Има игри за един човек, за двама и за повече, игри за семейство, игри фантастични, социологически, философски... Колективни игри-

izvorite.com

12

спектакли, насочени към проблем на един от участниците, тлар. психодрами, изобретени преди половин век от Морено1 като една от формите на психотерапията, също се провеждат. Понякога тук се споделят взаимни неща съвсем интимно, но, слава богу, аз досега нито веднъж не почувствувах нито насилствена изповедн&ст, нито натрапчива откровеност. А по време на ролевите не се изисква никаква „изразителност" „ както излезе. Понякога излиза потресава-що изразително - върхове на достоверност,на които би зави-дял всеки актьор, - именно поради това, че за никого нищо не трябва да се изобразява. А вие, Читателю, на мястото на Таткото какво бихте отговорили?... Жалко, аз не се досетих, Д. С. токущо ми подсказа: по-интересно би било да се предложи и на вас тази ситуация като задача-психологема: да се даде само условието, а вариантите на отговорите да се вмъкнат в текста по-далеч, след няколко страници. Но нали и вие можете да предложите такава задачка на всеки от вашите познати - да, просто да вземете и да разиграете сценката, не е сложно... Сложно е само да решиш какво да отговориш, при това да решиш незабавно, моментално, а случаите като този в живота са повече от достатъчно: децата са такива. И тъщите са най-различни, и ценностите и вътрешните позиции... Не, задачка-та не беше от лесните - нали Таткото в идеалния вариант, както резюмира Докторът, трябваше да прояви изкуството да, 1 Американски психиатър и социолог, изучавал Поведението на малките социални групи бъде Другият в двойна степен или дори на квадрат - и по отношение на Бабата, и по отношение на Сина - но при всичко това си остава такъв, какъвто е самият той. Колко такива задачи ни предлага животът на всяка крачка?... Кои стават неудачници -Обръщали ли сте внимание на това, че дори за гладното дете играта е по-важна от храната? -настъпателно ме питаше Д.С. още в самото начало на нашето запознаване. -А забелязвали ли сте, че когато децата общуват, без да си играят, те играят на възрастни, при това — на най-скучните? - Да, изглежда... В началото е, съвсем за кратко време: „Аз с теб не играя", „Аз с тебе не дружа", „Ние с него не играем". После - за все по-дълго и по-дълго време... - - Та нали „играя" и „дружа" по начало е едно и също нещо! За детето играта е животът, само че наричан игра, докато за възрастният животът - това е игра, наричана живот. Начало на началата в общуването, живата вода на битието, елекси-рът на духа! Човешкото същество! С белоснежната му свежест!... С неговото'толкова силно увлечение!

izvorite.com

13

Д.С. е фанатик на играта, това е ясно; моят умерен скеп-сис го дразни, но може би донякъде и уравновесява. Аз съвсем не считам, че играта е панацея за всички злини и беди, но ми харесва, че тя — как да се изразя? - размири твърде острите ръбове на битието, нещо такова. И разбира се, е тренировка. Още един и още един път тренировка на всичко и за всички! Обучаващите игри вече отдавна се използуват в някои страни за професионална подготовка на администратори, на работещи в обслужването, на дипломати, военни. В някои предприятия във ФРГ по игровия метод провеждат работни съвещания: работници от различни специалности и рангове играят, разменяйки си ролите, един другиго - началници и подчинени за късо време си разменят местата, разигравайки различни служебни ситуации. Ефектът - подобряват се само- и взаиморазбирането, а оттук и производствените показатели: В нашата страна игрите се използуват за преподаване на езици в специалните групи за интензивно обучение; но не & ли удивително това, че игрите още не са навлезли в най-главната сфера на обучението - в семейството, в училището? Не играят нито в производственотехническите училища, нито в техникумите, нито в институтите, освен само в театралните-. Обърнете внимание - навсякъде, където се стремят към гъвкавост и сигурност на сложни навици, се обръщат към моделиране на живота - към играта: в обучението на космонавтите, в армията, в спорта. Та как би могло по друг , начин да се изрепетира животът, непознаващ репетициите? Как да се запасиш с черновите на съдбата? Играта е занимание много дребно и през изминалите хилядолетия то е успяло да се промъкне в нашите гени. Ние още не знаем колко знания и умения, колко истини и радости е способна да внесе играта на своите безтегловни плещи в детската душа и да ги пренесе през пластовете на възрастта; но получава се така, че децата систематично ги отучват да играят. От първи клас, ако не и от пеленачета. Ето едно наблюдение - и мое, и на Д. С.: от деца,, които рано забравят как се играе, излизат най-големите неудачници - възрастни- Това е тема за голям разговор, но - по-нататък. За съжаление рожденият ден е... „Уважаеми Владимир Лвович! Дочух, че днес Вие празнувате рождения си ден. Бързам да Ви разубедя - това е глупаво, това не е хубаво, това е срамно. Защо вие заблуждавате самия себе си и своите близки? Та нали в действителност, ако се вникне в нещата сериозно - никакъв ваш рожден ден няма. Ако говорим сериозно - всичко това не е нищо повече от игра на въображението, глупост,

izvorite.com

14

бабини деветини, измислица. Как така - рожден ден? Каква глупост - на кого, защо, за какво?!-. Нищо не се повтаря, времето е необратимо. Вие вече веднъж се родихте, веднъж и завинаги - и стига толкова. Ако нашият календар беше друг, например ацтекски, тази дата би се падала на съвсем друг ден. Нещо повече, според древнокитайския календар вие бихте могли изобщо да не се родите и напълно е възможно това да е така. Но тъй като всички ние, и вашият покорен слуга в това число, сме се под- дали на дълбокото заблуждение, че фактът на вашето раждане все пак веднъж е бил налице, моля ви да приемете по този случай моите искрени съболезнования. Дръжте се, окуражавайте се, утешавайте се с това, че фактът повече няма да се повтори." Ето такова веселичко поздравление ми изпрати веднъж уважа- емият Дмитрий Сергеевич, Странно - именно след това веднага ми мина юбилейната депресия и настъпи празничното настроение. Аз опитах да изиграя убеждението, че нямам никакъв рожден ден - не се получи- Колкото повече играеш, толкова повече се убеждаваш, че между играта и живота няма ясни граници, че и самата реалност в значителна степен се състои от условия, които ние си определяме сами или чрез някое посредничество- И наистина, Читателю (дочух, че и на вас ви се е случила същата неприятност), защо именно днес вие се чувствувате като празнуващ рожден дени действително новороден, защо именно днес още един път започвате живота отначало? Ами защото играете на това, и играете сериозно! Тази игра е именно вашият живот. Между впдачем за омъжването Чувствувам, че е нужно още с един-два примера да покажа как играта работи, как лекува. И пак съм затруднен: какъв случай да избера? Та те са стотици, и всеки от тях води към своята посока в лабиринтите на човекознанието. И всеки е свързан с някакви трудности на общуването. Избирам почти наслука. Като доказателство, че трудностите на общуването се преодоляват само с общуване; като например за деликатно вплитане на играта в дантелата на психотерапията и на живота и като свидетелство за това, че играта може да помогне в избавянето от страдания не само морално, но и физически. Добавка, практикувана от Д. С.: „Случаят е повече от интимен и ако авторът все пак се решава да разкаже за него във вид, достатъчно зашифрован, то е само поради това, че ако и Читателят или някои от неговите близки попаднат в подобно положение, ще имат аналогия и няма да изпаднат в безизходица". Неврозата на Нона Д., момиче с гъвкав, ясен ум и със също такава

izvorite.com

15

фигура, се изявяваше в пристъпи на непоносимо куркане на червата и на меча болест. Пристъпите протичаха изключително в присъствието на млади хора - при това толкова по-силно, колкото повече й харесваше човекът и колкото... Неизвестно защо именно в тези моменти дяволските черва изведнъж си спомняха, че някога си те са били напълно самостоятелна морска хидра, на която в някои отговорни ситуации не е останало нищо друго освен конвулсивно да се издава. Пациентката бе ходила дори на хирург, настоявала за операция. („Защо ми са, кажете, защо ми са изобщо тези черва, тези двадесет метра болка, подлост и тъп инат? Защо ми е целият този отвратителен организъм, тази карантия, която ни унижава и ни убива? Нима не е било възможно... Човек... без това...") А всичко започнало със случаен епизод в театъра, наложило се да напусне залата по време на представление-. Започнало да се повтаря, стигнало далече - до ожесточението на безднадежността, до злия комплекс на непълноценност. Лекарствата не помагали, не действувала и хипнозата. Поради все същата постоянна напрегнато, поради тревожното очакване... - Само йе ми казвайте: „Е, и какво, че курка, какво особено има в това" - тези успокоявания вече са ми дали до гуша, аз самата достатъчно съм се успокоявала... То аз разбирам, че няма нищо особено, разбира може би и човекът, който е де мене, но коремът не разбира... И за нищо друго не мисля... - Аз ще ви кажа нещо друго. Необходимо ви е да движине значимостта. Преди всичко, преди всичко!Да снижитевътрешната значимост на всич-ки тези млади хора за нас е нещо като да не давате пет пари за тях, разбирате ли? ... Както е в метрото, в автобуса, когато няма нищо такова и при вас всичко е наред... - Разбирам. Но как да постигна това? Мога ли да излъжа самата себе си? Нали аз, така да се каже, съм млада особа и напълно естествено ми се иска да се срещам, да бадем заедно, да обичам, да бъда обичана и - да... И да се омъжа. Ако престана да искам, ако стоически или там по будитски унищожа желанието - неврозата ще престане, но за какво ми е тогава да престане? Тогава - не е ли все едно?... Е, тогава е все едно, разбира се... Би могло да се започнат дълги душеспасителни разговори за суетата на суетите, за това, че и старомоминството си има стоите плюсове... Но тя б само на двадесет и две... А защо първо да не бъде убедена в една друга истина, от по-нисък ранг и по-достъпна... В това, че онези представители на мъжкия пол, на които не може п р е д в а р и т е л н о да се разкаже всичко, без официалности, като за зъбобол... Да, нека наречем нещата с техните имена. Такива мъже са душевно

izvorite.com

16

непълноценни. А щом е така, за тих не става дума. ™ Убедих я. Ето и първото стъпалце в снижаването на значимостта (и същевременно в повишаването на самооценката). По-нататък - "изповед". Второто стъпало - вече игрово. Да се влезе в образа на някоя си Катя Кискина. Персона полуизмислена, полуреална. Има характер enfant terrible - неудържимо дърдореща, шокиращо непосредствена, нищо не й струва например да каже такова нещо: „Вие почакайте, а аз ще отида да се изпишкам". След непродължителни мъчителни колебания ролята бе схваната с ентусиазма на давещ се. Две-три репетиции- И ето, вече в тази роля, Нона дойде на ГИП. Тук се изискваше само едно нещо - да разкаже за своето нещастие на четиримата „неутрални" мъже. Първите двама бяха подбрани от самия Доктор. Единият от тях много се зарадва, веднага сподели с Нона и своята мъка - невротична импотенция, и Нона, т.е. Катя Кискина, с известна доза идеализъм му обясни, че дамата, за която мъжката импотенция има някакво значене, е душевно непълноценна или, във всеки случай, необразована. Така, между другото, бе открит и Методът-за Обясняване-в Импотенция, който същевременно яви като Тест за Духовно Съответствие. (В стихията на ежедневието се използува твърде широко, започвайки от обичайното: „Извинявайте, аз толкова се вълнувам", и свършвайки с, предисловията към монографиите.) Следващите двама тя избра самичка: поводът за разговора бе „търсене на лекар". - Вие не знаете ли къде да намеря такъв лекар... -За кого? - За себе си. - А за какво ви е? - Само не казвайте на Д. С., може да се обиди. При него нищо не излиза.. Единият казал, че по-добър лекар от Д.С. не познава, но съветва, когато се предвиждат отговорни ситуации, да изпива сто грама арменски коняк; другият я посъветвал да прави някои упражнения от хата-йога. С този втория, който й давал съвети, Нона два пъти ходила на концерт в консерваторията. Всичко било нормално и всичко минало. Този неутрален мъж се оказал не съвсем неутрален, аз бих казал дори, ако това е любопитно, че именно за него Йона се омъжи. В никакъв случай не се опитвайте да ревнувате Още един случай, също почти наслука. С домашна игра бе измъкнат от бездната пациентът К. Ревнивец, довел до безнадежност взаимните отношения с горещо обичана съпруга». Ревнивец, впрочем не съвсем без основание. Имало е

izvorite.com

17

някакви основания,,полуоснования, половинчетвъртоснования... („А случва ли се така, че основания съвсем да няма?» А някои неща, скрити от миналото преди омъжването? А нейните сънища, а въображението, а подсъзнанието?...") Из записките на Д. С. "...Ранимо момче, бившо синче на самотна, тревожно-дес-потична мамичка, синче, което с всичките си силици се е старало да бъде добро, а днес е един от фаталните борци на фронта на любовта (защо мнозина от тях имат гъсто сраснали вежди?). Миловидно-мургав, достатъчно висок, оформен самец, а не недорисуван, някаква закъсняла момчешкост в линиите - едно така изглежда не са се породили и горните интереси, а би могло... Инженер, бит - работа. Не е майстор по уреждане на живота; в настоящето живее полуавтоматично, с насоченост към „беше" и „ще бъде". Реалността възприема като тягостна неопределеност. При прехвърляне на даден праг на неопределеността - страх с бързо търкулване в зверство..." Той съвсем не се смяташе за пациент, не, не, той просто намина да се посъветва за някои неща. Някакъв добър негов познат (от бившите пациенти на Доктора) му препоръчал да се обърне към психолог, а и жената, иначе - развод, но не е болен, не, съвършено е здрав. Просто му е необходимо малко да се уточни как да постигне три елементарни неща, а именно: 1) теоретически да се убеди, че жена му е чиста в помислите и деянията си; 2) логически да престане да ревнува и 3) практически да започне да живее - е, и още някои дреболии от интимната сфера, които после се оказаха ненужни. Както обикновено К. започна с множество излишни факти: била еди-къде си, дошла си еди-кога си, казала еди-какво си, един път я видял с еди-кого си, след което очите й някак си странно се променили и още някои неща били не така. Друг път непонятно защо се забавила „при майка си" и пак някои неща били не така. Миризмата била или ла одеколон, или на._ А в същото време, както се казва, който не е хванат - не е.„ Е, всичко това как да се разбира?... Как да се мисли за това, за да се престане да се мисли? Д.С. знаеше от белезите на заздравелите свои и чужди рани, че в такава партия матът на царя е осигурен предварителна Колкото по-чиста бъде съпругата в очите на К., толкова по-мощен ще бъде и потенциалът на ревността и в толкова по-нищожни поводите-Верността в условията на еманципацията се контролира с голяма издръжливост и изисква или постоянни потвърждения от низша класа, или благородно заместване, което е пълно с депресии, хипертонии, ипохондрии, немотивирани избухвания на гняв... Да

izvorite.com

18

убеждаващ в чистота, да се убеждаваш сам предварително е безполезно. А нали е достатъчно само да се уговориш със себе си, че това НЕ Е ТВОЯ РАБОТА. Или, че в този случай тя вече не е Тя_ Но именно това условие е немислимо да се приеме, защото тя е ТВОЯ, от реброто твое. И винаги е Тя, и само Тя, и всичко е ТВОЕ, хиляди пъти твое, и всичко, всичко изгарящо си представяш, и в адския вой и грохот на усещанията.. Вариант „Като мъж на мъж.." („Слушай, стига си се правил на глупак. Я го виж ти - турски султан! А на какво си разчитал, къде ти бяха очите?- А ти самият си безгрешен?» За мъжа едно, а за жената - друго?.. Юпитер?.. Природа?.. Е, все едно: не си избрал подходящо време, брат, за ревнуване: Пенелопите вече се свършиха, а Отеловците получават най-малко по петнадесет години присъда. Я си потърси, брат, жена, която не би давала едни или други поводи за подозрения, спомени Пушкин и се успокой: ако не през твое време, то после, ако не после - по-рано, ако не по-рано - тогава сега.- ей-богу, тази работа не заслужава...") Но това би означавало начело с Пушкин да се тръгне в атака срещу любовта - атака, разрушителна за душата; това би била най-опасна пошлост с възможен вариант във вид на убийство или самоубийство. Да го домъкна на ГИП?... Може, но ще трябва подготовка, подходяща подгрупа сега няма, а работата е спешна... Вариантът „Самоутвърждаване - отвличане" („Имайте пред вид, че вие сте интересна личност, рисувайте картини с маслени бои".) след непродължителни колебания също е отхвърлен: пациентът К. и така е убеден, че той е интересна личност, но, общувайки с жена си, необяснимо заЩо забравя това; поради това пациентът К. пие водка, но по малко, тя нещо не му върви, а да рисува картини с маслени. бОи не умее и не желае. Развод?... Немислимо е - всичко казано по-горе плюс шестгодишна дъщеря - и изобщо за развода Докторът никога не говори на глас. При личното запознаване съпругата на К. не се стори на Д. С. нито Пенелопа, нито Месалина - неЩо средно, открита особа, дас-печерла база. С отракан език, категорична в разсъжденията си. , АЗ

нямам никакво подсъзнание - заяви тя (въпреки че Докторът не я попита има ли или няма подсъзнание). И съзнание също ня^ мам - добави, - имам само смисъл. Аз му казах и на вас ви казвам, Докторе: още веднъж ако посегне да бие по лицето, аз окончателно подавам молба за развод..." - Тогава какво да правя?- пита пациентът - Ето какво - тихо му каза Д. С., постепенно зачервявайки се. (Аз присъствувах на тази сцена, всичко чух и видях; някои от

izvorite.com

19

детайлите съм принуден на пропусна, а за начина на своето присъствие ще разкажа по-късно.) - Чуйте, уважаеми представители) на мъжете, стига сме си играли.на криеница... (Едно от често използуваните изречения от Д. С., означаващо сериозна степен на вълнение.) ... Вие какво си мислите, Пушкин е отишъл да се дуелира, защото е отсъствувал дежурният терапевт? Вие сериозно ли мислите, че човек може да се справи с ревността? С великото природно чувство, с вечния двигател на цивилизацията, с ро-дителката и убийцата на малките и на великите на този свят? Аз не знам справедливи ли са поводите за вашата ревност и не желая да зная; аз зная само, че ревността винаги е несправедлива и че ревността винаги е права. Когато аз обичам, аз ревнувам от всичко и от всички - от водата, от въздуха, от лъчите на слънцето, от микробите, от самия себе си и съм прав, както е прав лудият, както е прав поетът.» Забравете дори и да си мислите за преодоляване на ревността, в никакъв случай не се опитвайте да не ревнувате. Но само че ето каква е работата... (Тук гласът на Д. С. още повече се сниши, до шепот, който съвсем не бе театрален, но този шепот звучеше като вик -той е майстор на това, да вика шепнешком.) ... Работата е в това, че вие не умеете да ревнувате. Вие ревнувате като обущар - не, говоря привична глупост, направо оскърбявам представителите на една благородна професия, обущарите нямат нищо общо с това... Но ви/разбирате ли, че ревнувате недостойно, бездарно, нищожно, направо по свински? Прощавайте, но това е все още меко казано. Това не е ревност на човек и не е ревност на мъж, това е ревност на побеснял шопар, който се подготвяла преглед на художествената самодейност... Вие изобщо имате ли поне някаква представа за това, какво представлява истинската мъжка ревност? Ревността на война и художника, ревността на рицаря и поета?... За това, колко великолепна трябва да бъде тя, колко мощна, изтънчена, всепроникваща, какво неописуемо наслаждение трябва да доставя тя на жената.. Как, вие не знаете, че всяка нормална жена мечтае за това - да бъде ревнувана?! Да, да, мечтае, бленува нощем, но само за такава ревност, която... "Дано ви друг обикне, както аз,.."1 Ах, вие да знаете- Е тогава чуйте,. Аз сега ще ви разкажа до най-деликатните моменти, сега ще, ви покажа как се прави това, в това нещо съм малко професионалист...(Пропускам част от текста- белавт.) Да се ревнува трябва ето така (сцена с монолога на Отело)_. А още ето така (сцена с импровизиран монолог)... И така съ-

izvorite.com

20

1 Пушкин, А. С. Избр. произведени Т. II, Стихотворения. „Аз ви обичах..." С, 1970 що може (сцена с непродаваем, монолог) - и ето така, и по всякакъв начин така... И това, по воля на природата и в името на свещеното благополучие на семейното огнище, вие сте задължен». Сега разбрахте ли, драги представителю на мъжете? Вие сте задължен да правите мощни и великолепни сцени на ревност. Именно така, в присъствието и с пълното съгласие на вашата съпруга, и тя трябва да ви поддържа и да ви одобрява... Да, всекидневно, когато имате свободно време след работа;.. За нейното съгласие не се тревожете, аз ще се погрижа. Няма да се получи?... А вие започнете, опитайте. Давам ви месец за набиране на скорост, а после ще видим. (О, колко много неща с този ход просто се изтриваха от дъската.) Енергично повдигайки рамене, съпругата на К. се съгласи да устрои у дома малък театър на ревността. Дори под медицинското наблюдение. Те играха, разбира се, по своему, оставайки напълно такива, каквито са си. Ето една от домашните сцени, с известна белетризация. Т я (вяло): Е, хайде по-бързо, спи ми се. Той (механически): А какво, все пак, така ви е изморило? Днес уж беше почивен ден и от ваша страна никак не е мило така грубо да разговаряте с мен. Тя: Е, Отело. Ама че Отело-Разсвирепело. Карай, Дездемон Иванич. Той (оживявайки се): Позволете да ви попитам къде бяхте вчера. По наши данни дежурство нямаше. Не си ли мислите, че новата игра ви дава право да правите _. халтура1? Т я: Какво?.. Каква е пък тази халтура? Ти за какво ми говориш? Той: За онова, същото. Струва ми се, че вчера вие не замествахте Тоня. От ревност аз вече целия съм в огън и само ако ви притисна до стената и изясня, така ще те отдездемоня. Тя (със злоба): Ударих го на живот! Пиянствувах! Питай Тоня! Бях при любовника! Това ли е всичко?! Е, карай! Е! (Плаче.) Той: Е, добре... Извинявай. Стига... (Завеса.) След около две седмици твърде горещите обятия на съз- 1 Небрежна работа - бел. ред. нанието и подсъзнанието се разтвориха, ревността на К. започна да намалява и играта сама по себе си загуби съдържание. Партията завърши наравно. К. все така не рисува картини с маслени бои. Съпругата промени прическата и цвета на косите си. След една година се роди второ дете. За необходимостта на Госта

izvorite.com

21

А ето какво бе станало. Доколкото играта е способна да пробуди спящите чувства (на актьорите това е повече от известно), дотолкова пък чувството, което свирепо бодърствува, се успокоява, когато влиза в игровия канал. Меката условност на играта разми твърдата безусловност на живота. Заработи диалектиката на чувствата. Да се ревнува не само можеше, да "се ревнува трябваше, а всекидневното задължение да изпитваш някое чувство

— това най—сигурният начин това същото чувство да бъде убито. („Искате да станете човеконенавистник? Всеки ден се заставяйте да обичате хората." Слава богу, отдавна, още преди срещата с Д.С., един опитен психотерапевт ме предпази от тази грешка.) А освен това - и може би то е главното - домашната психодрама включи във всеки от двамата незримия Трети: някой си Зрител, някой си Друг (може би Д. С., може би съседа или детето), който гледаше всичко това -и свидетелствуваше, и се смееше... Аз го нарекох Гост, защото си изясних това за себе си с помощта на едно от най-простите битови явления; познато на всеки домакин (от двата пола). А именно: трудно ще се наканиш да сготвиш за себе си. Няма да се наканиш. Ще си отчупиш от франзелата, купейа от магазина, когато се връщаш у дома, ще си хапнеш от пирожките по десет копейки с чая от онзи ден въпреки холециститите и язвите, в краен случай ще се отбиеш в закусвалня, но да застанеш зад печката, за да си сготвиш? Не, не става. Някак си е глупаво и просто те мързи, а и донякъде е тъжно. Практически е все едно: детето или приятелката, началникът или подчиненият, учител или ученик, жив или живял човек, приятел или враг (някои хора врагът като Гост ги дисциплинира най-много), същество реално или измислено. Важно е само това - с коя от страните си се обръща към него душата. Зала., се усъвършенствуваш, е необходимо да влезеш в роля. Нужен е стимул. Психосиловото поле на Другия, само то е в състояние да събере и да удържи в желаното ръстоздрие разпада-щите се частици на душата. Проверено е: ако искате по-бързо да потушите вулканичен семеен конфликт, незабавно поканете съседа на гости или доведете куче, донесете котка, хлебарка, когото и да е. Само в краен случай викайте полицай. Външното присъствие - в случая например на полицая -понякога е твърде навременно. Но от него няма абсолютна необходимост. Като средство физическото присъствие често унищожава целта. Оттук и заповедта „не си сътворявай кумир"; оттук е и целебността на раздялата на изтощаващата се любов. (Ако се получи „далеч от очите - вън от сърцето", значи в сърцето нищо не е имало.)

izvorite.com

22

Защо вашето дете е толкова добро за чуждите и толкова лошо у дома? Ами защото вие сте се разделили с него. Незабелязано - със своето присъствие, със своето неумение на бъдете Гост. Раздялата чрез общуване е най-честата и най-страшната. В онези немногобройни продължителни и щастливи брачни съюзи, на които можах искрено да завидя, Тя и Той, при цялото душевнемгелесно срастване, умееха да продължават да бъдат един за друг Гости. (По този въпрос ДС. си има специална „теория на оптималната дистанция", но за нея друг път.) Гостът ни оживява, за него ние готвим нашия домашен обяд. Неговият реален облик не е съществен, важна е неговата роля. Той може да бъде ни някакъв симпатичен призракБ най-краен случай може да се ходи на гости на самия себе си. РАТ-ПРАКТИКУМ Ролева гимнастика. Игра с вътрешната безкрайност (Из инструкцията на новопостъпилите в ТИП. Подготовка за ролеви игри на общуване.) Една и съща дума „да" вие можете да произнесете: гръмко, тихо, кратко, проточено, заеквайки, утвърдително, учудено, възторжено, замислено, предизвикателно, скръбно, нежно, иронично, злобно, с тон на отговорен работник, разочаровано, тържествуващо, като "не" и т л. - възможностите са безгранични. Точно така, както и „не", точно както и всяка дума, всяка фраза и реплика, всеки монолог. Точно така, както и всяко действие, всеки жест (повдигане на рамене, усмивка, ръкостискане...) - хиляди значения, хиляди рисунки, цветове, оттенъци... А сега въпросът е: какво използувате вие от тази най-очевидна безкрайност? Отговорът е: само нищожна част. Въпрос: защо? Отговор: защото вас ви е ограничила ролята на „самия себе си".

izvorite.com

23

Отчасти, разбира се, и поради ,туй, че от вас това изискват или очакват другите. Но главно - поради туй, че вие самият очаквате това от себе си. Вие самият сте си тъм-ничар номер едно. Тогава започнете да се освобождавате, като начало опитайте да бъдете просто различен като самия себе си. Произнесете думата „аз" най-малко по двадесет различни начина, влагайки в тях съответно различен, смисъл, различен подтекст, различен тембър, интонация, цвят, различно самочувствие... Думата „да". Думата „не". Думата „ти". Своето име. Още нечие име. Някаква дума. Някаква фраза -КОЛКОТО МОЖЕ ПО-РАЗНООБРАЗНО! КОЛКОТО МОЖЕ ПО-БОГАТО! ... Чувствувате ли?... Нещо става във вас, вие ставате по-свободен, вашето самочувствие се променя вече от това, с каква интонация вие произнасяте думата „аз"... ОЩЕ и ОЩЕ Прочетете някакъв текст - може и „Веднъж, посред зима, студът беше силен..."1 1 Начало на популярното стихотворение на Н. А. Некрасов „Му жичок с ноготок" шепнешком, с максимална сила, преминавайки вълнообразно от едното към. другото, с картечна скорост, със скоростта на охлюв, сякаш сте страшно .замръзнал, сякаш в устата си имате горещ картоф, сякаш след десет минути ще ви разстрелят, същото, в съчетание с всичко изброено по-горе, така, както би го прочел марсианец... ... кон, който току-що се е научил да говори... ... робот... ... петгодишно момиче, така, сякаш ви слуша цялото човечество, а вие с този текст трябва да му обясните колко е важно хората да се стремят да правят добро един другиму, а други думи вие нямате, така, сякаш с този текст вие се обяснявате в любов, а друга възможност за обяснение нямате, и т.н. - възможностите са безгранични.. Запишете всичко това на магнетофон. Прослушайте го, сами ще се учудите на себе си. Отбележете най-Любопитното. Повторете. Варирайте, фантазирайте: Още и още. Без да ставате от стола, поседете така, както седи председател на изпитна комисия, пчела върху цветче,

izvorite.com

24

касиер на своето работно място, маймуна, която показва как седите вие, пребито куче, тържествуващо куче, котарак, който има намерението да се поразходи, наказаният Буратино, младоженка на сватба, прасе върху кактус, Хамлет, принц датски, ездачка върху кон, бременна, престъпник на подсъдимата скамейка, космонавт в скафандър- импровизирайте. Усещайте самочувствието. ОЩЕ и ОЩЕ. Повървете така, както ходи: младенец, който току-що е започнал да ходи, едва кретащ старец (старица), лъв(лъвица), пиян, артист (артистка) от балета, горила (орангутан, шимпанзе), все същият Хамлет, принц датски, пак той, но болен отрадикулит, амеба, войник от пруската армия, представителка на най-древната професия, Ромео в нетърпеливо очакване на среща... А как вали дъждът?... Покажете - почувствувайте! Ако почувствувате - ще можете да покажете! Свежест, свежест! ОЩЕ. ОЩЕ. Усмихнете се, както се усмихва - лейди Макбет, много любезен японец, куче на своя стопанин, котарак на слънчице - усмивка на нирвана, самото слънчице, майка на бебето си, бебе на майка си. Намръщете се, както се намръщва... крал Лир, дете, на което са отнели играчка, човек, който иска да скрие усмивката си, Наполеон, разсърден павиан... Подскачайте, както скача., щурче, кенгуру, козел, врабче, професор, който изобразява маймуна... Пейте, както пее... Пишете, както пише... Мислете, както мисли... Защо е всичко това? За да изберете себе си. За да изберете - трябва да сте били известно време. Да сте били всевъзможен. Да

izvorite.com

25

проверите себе си. Да изпробвате, да почувствувате цялата палитра на вътрешните състояния. Всички диапазони!... Всичките, разбира се, не може! Но поне максимум от възможното... За това са нужни изисквания, поръчки, задания - за тялото и за душата. Освен животът, тях може да ги дава само въображението. То винаги е у вас - бъдете смел. Разнообразете се, обогатявайте се. Създавайте вътрешни „спестовни касички" - от интонации, движения, жестове (начини на чувствуване, начини на мислене...). Като правите поне три пъти през седмицата по двадесет минути импровизирана ролева гимнастика (обикновената ут- ринна гимнастика също може да се прави в различни роли, като се включи въображението), вие ще забелязвате удивително освежаване на духа, облекчаване на общуването, подобряване на самочувствието. Ше започне да се повишава и вашата работоспособност. Ролята, играеща човек ... Вечер, когато престанат да звънят телефоните, ние се срещаме на чаша чай у Д. С. или при мене. Разговори за това, за онова, обсъждане на текущите работи, спорове, размяна на впечатления и на спомени - ето това е целият психосинтез. От време на време се караме, за това вече споменах. За да не забравяме за какво е ставало дума преди това, включваме магнетофона. Ето откъс от запис - монолог на Д.С, който се цитира с негово разрешение. Изпълнявайки задълженията на публикатор, аз, раз-бира се, някои неща съкратих, посресах и тл. „-От ранно детство аз обичах да играя на вълшебни превръщания - сякаш съм някакъв друг човек, звяр, растение, предмет, каквото и да е. Какъв и какво ли не съм бил, на кого и на какво ли не съм подражавал- Помня, бях на около седем години, ние живеехме с маса на село, и аз, бидейки Буратино, се влюбих в пилетата. Влюбих се с такава непонятна страст и властна жалост, че пожелах да бъда пиленце-петленце, и по-вече никакъв друг. Ходих заедно с пилетата, бягах като тях - на къси бойни прибежки, енергично разравях земята с лапи, нещо кълвях, тъй като нослето ми беше буратиновско, остро и дълго, писках, дрезгаво-тъничко кудкудяках, кокошинех се, биех се, през глава тичах към квачката, която веднъж едва не ми изкълва окото.. А един пъти, за да бъде всичко както трябва, реших и да спя заедно с кокошките. По това време аз вече не се смятах за Буратино, а за поотраснал полупетел. Без много да му мисля, вечерта се покатерих по стълбичката на полога. Кокошките очевидно ме приеха за свой и не вдигнаха шум. Аз чувах, заспивайки, как майка ми ме вика: „Митя! Къде си, Мии-тя!" - но това вече не разбирах... Не чувах- И изведнъж посред нощ- страшен

izvorite.com

26

шум, пляскане на криле, кудкудякане, ослепителна светлина в лицето - „Ето го!". Намериха ме с фенер. Бедната ми майка!- Напердашиха ме, разбира се, здравата.- Ето така живеех, преминавайки от съществуване в съществуване, и много дълго време не разбирах Какво е все пак „аз", какво е „самият аз"? Аз искам и мога да бъде всичко - ето това знаех. Всичко това, което бях в своите ролде-игри, се претопяваше в мен самоволно, всичко искаше да живее по-нататък, И аз не умеех с нищо да му попреча. А своите жизнени, задължителни роли - на един-jcoe си момче, син на своите родители, на ученик от еди-кой си клас и т.н. - разби-. ра се, изпълнявах, но ги смятах за нещо странично и преходно. И така; вътрешно, както после научих, живеят много от момчетата и момичетата. ... Но Сериозният Живот изискваше своето и все повече ме изтикваше в твърдата роля на „самия себе си". Без да осъзнавам това, което става, постепенно започнах.да губя съкровищата от Страната на Детството... Разбира се, не Буратино и не пилен-цето-петленце бяха ценни, а самата способност да се чувствуваш Друг, вътрешното самообновяване,.. Имаше разни етапи - Детството си отиваше и се връщаше... Имаше мрачен период, когато сериозно повярвах, че аз - това съм само аз; достатъчно е да се каже, че поради този „самия себе си" едва не станах алкохолик и известно време бях близо до самоубийство. Но все пак Детството ме спаси... - Ставаха и доста забавни неща. Помня като ученик без още нищо да разбирам от самовнушение, без да знам дори такава дума, търсех начин за борба с ужасяващото, парализиращо изпитно вълнение. Опитвах различни неща - опитвах да напрягам волята си, с чудовищни усилия да се,овладявам", опитвах да се засрамвам, опитвах да, плюя" на това и прочее- никакви резултати. Пречеше „аз самият", който толкова се страхуваше за себе си, който никак не можеше да плюе на себе си - ала това разбрах по-късно. И изведнъж - ето, ето_ Още няколко проби и грешки - и най-после схващам, че най-сигурният начин да си вземеш добре изпита, при равни други условия, това е на самия изпит да играещ, че това е игра на изпит.Така,нешрнесериозно-но!_ Да се играе обаче трябва сериозно. Тоест, да се изобразява и известно вълнение. Ето го, ето това е! Няма нищо по-лесно от това - да изобразяващ нещо, което го има в действителност, та дори в излишък!.. Но нали когато силното чувство се изобразява, то винаги в известна степен отслабва. Така е и в множество други случаи - когато плачем от мъка например или Когато се обяснява- ме в любов: ако чувството е слабо, чрез външното изобразя-ване

izvorite.com

27

може да се усили, а ако е силно — винаги отслабва. Значи никакви тъпи „овладявания" и никакви грубиянски „плюенета", а да се играе на тънка игра, на тайна несериоз-ност за сериозното и предварително да се убедя в , това, да повярвам - е, поне наполовина! И точно наполовина ще се намали твоето зъботракащо „шубе", а заедно с него и рискът да се провалиш с всичките произтичащи от това посдедици. Разбира се, при равни други условия. ...И ето, Най-после играта-е намерена: аз играя на изпитите някой си Вася Кошкин, който се явява вместо някой си Дима Кстонов. С Дима Вася предварително се е уговорил, че в случай на провал или на недостатъчно добра оценка той няма да се обижда: каквото излезе, щом си се доверил — ще прощаваш. Ето защо вълнуваше се само Дима, а изпитваният вместо него Вася само изобразяваше вълнение - леко заекване; след като е за двамата, получаваше се наполовина по-малко. Откритието не беше велико, но практически ценно. Не винаги знаех материала най-добре от всички, но да си взимам изпитите, въпреки ужасната си нервност, скоро се научих най-добре от всички, „пищови" никога не използувах и давах безплатни консултации по „Психология, на изпитващите"! Едва много години по-късно осъзнах, че този мой Вася Кошкин беше типично служебно "аз", Вътрешен Двойник, от който после си изобретявах в големи количества и за себе си, и за своите пациенти. Още много пъти забравях и си спомнях, че аз не съм един, че аз съм в голямо количество... ... Й наистина - ето това съм аз, Дмитрий Сергеевич Кстонов, роден еди-коя си година, такъв и такъв - ето моите документи, които в единствен екземпляр удостоверявам моята тъждественост със самия себе си и с никой друг. Но нали тази моя еднотъждественост е, ако вникнем по-дълбоко само юридическа необходимост. Да, нужен е строг ред за установяване, на личността; да, категорично необходимо е аз, в единствен екземпляр, да се водя еди-какъв си - само така могат да се познаят, узнаят, опознаят, приемат, пропуснат, 1 Психотехниката на вживяване във Вътрешния Двойник е описана в "Искусство бъитъ собой" второ издание. с. 177 - бел авт запишат, привлекат към отговорност, сремират, погребат, да съзнават цялата тази външна необходимост и се подчинявам на нея. Но защо съм задължен вътрешно да се придържам сляпо към нея? Защо трябва да изтиквам в тази Прокрустова локва1 своята душа -

izvorite.com

28

вселената на въображението, океанът предчувствия?... Когато влизах в ролята на юридическия „самия себе си", често ми се струваше, че мен някой просто ме е измислил и при това - някой не особено остроумен, отегчителен немарливец. Има ли разлика между произвола на въображението и произвола на съдбата?... Моето появяване на този свят като Д. СКстонов при всички сложни преплитания на водещите към това необратими закономерности е факт, които е напълно случаен и чиято произволност е напълно смешна... Случайно е името (мен по едно време решили да ме кръстят Иван), случайна е фамилията. Съгласно семейното предание ние произхождаме от французина Гастон, дезертирал от Наполеоновата армия и приютил се в селцето Малие Левишки в Смоленска губерния, Гастоновият син от дъщерята на местния поп се оказал отракано хлапе и открил край големия път кръчма, на която окачил примамка: „Заповядайте, господа, при Гастон", което на езика на пийналия местен пристав е звучало като ..П-пшли-к-к-стонову"2, откъдето е произлязла фамилията, а отчасти - и професията на неговия потомък (пра-дядо ми напивал хората, а аз ги отрезвявам). Моята фамилия не ми харесва, бих искал да бъде Левингстонов. Да, в юридическата реалност аз съм аз, постоянна, саморавна величина; но в душевната реалност моето постоянство е мнимо, НЕИСТИНА — докато съм жив, никога не съм бил и няма да бъде равен на себе си, трактува изравняване щe извърши само смъртта. Та нали дори фамилиите и имената могат да се променят; нали хората спокойно си сменят зъби, носове, кожа, коси, кости, има химия на кръвта, започват постепенно да присаждат органи, на-вярно скоро ще стигнат и до гените- Мисля, че в бъдещото Царство на Доверието хората с много по-голямо желание щесменят своите характери, отколкото дрехите. 1 Така е в текста (имало се е предвид очевидно „Покрустово ложе") - бел. авт 2 Д-да връв-и-им при-и-и-стонов (непреводима игра на думи) ... Питах се... какво е „аз"?... Моята болка, моят глад? Моите остригани коси? Не, позволете. Не „аз боля", а „нещо ме боли". Боли не „аз", боли само „то", от което „аз" зависи. Ако говорим по същество, то „аз"- това е единствено самоотъждествяване. А имен-но и преди всичко - самоотъждествяване с онова, което в нас е повече или по-малко постоянно или изглежда такова. Пол, година на раждане, местожителство, националност - какво имаше още? Професия?-. Това вече може да се сМени, това е й аз, и не е аз. Но ето тялото - къде ще се денеш от него? Всеки ден мяя все същите ръце, всеки ден виждам в огледалото една и съща физиономия, по неволя ще

izvorite.com

29

свикнеш». Но нали и тялото съвсем не е постоянна величина. Ако някой не особено добър вълшебник би могъл да покаже на едно цъфтящо момиче нейния портрет на стари години, тя с ужас би се отвърнала - не, това несъм аз! (Такъв прогностичен портрет действително може да се нарисува, и то с доста голяма точност.) Тя същата, вече станала старица, ще ви покаже своя портрет на млади години с печално удоволствие: ето, това съм аз. И все пак коя етя?... И едната, и другата. И третата, и четвъртата. „Тайна сия велика ест". А защо мнозина, и не само момичетата, толкова обичат новите дрехи? За да изглеждат красиви и да правят приятно впечатление? Да. Но не само за това. За да се ч у в с т в у в а т д о б р е. За да си кажат: ето, то в а съм аз - красивият двадесетгодишен". Пробвайки новата дреха, ние пробваме и ролята на Новия Самия Себе си. Ние търсим нови и нови самоотъждествявания. Ние се въп-лътяваме в своите тела и дела, но в същото време неизкоренимо витае, налице с някаква лутаща се безплътност, която желае да се отъждестви с всичко, но е свободна от всичко насилствено. Въпросителен знак, желаещ или нежелаещ да стане знак за равенство. Вътрешна свобода. Смес от множество „аз" - развити и зачатъчни, реализирани и адзможни... Пял живот ние си присаждаме едни свойства и се стараем да потиснем други, цял живот съзнателно илн несъзнателно подражаваме, цял живот, знаети или незнаещи за това, игра- подражаваме цял живот, знаещи или незнаещи за това, игра-ем своите родители. приятели и познати, герои от киното, от литературата и още безброен легион от всевъзможни персонажи, чието общо име е История - дори ако ние на никого не се „правим", те ни правят. През нашата телесна обвивка като обитатели на хотел минават многоразличните „аз". Тогава защо „да бъдеш самия себе си" означава да бъдеш през цялото време един и същ? Да бъдеш не самия себе си, а нищожна част от себе си?.„ Аз изобретих психологически велосипед, изработен от нашите предци още през допещернй времена, Познат в общи черти като на маймуните и във всичките си детайли - на актьорите, но за мен този велосипед стана ракета. Вътрешната игра. Моите двойници, за които никой освен мен не знаеше. Вася Кошкин ми свърши работа не само при вземането на изпити, но на определен етап и в общу-ване със собствените родители - Вася беше и любящ син, и нелош дипломат, но за общуване с връстници, а особено с връстнички той вече не беше подходящ, не му достигаше общодостъпно обаяние. Затова пък тук много добра работа свърши младият турски паша Кстонбей-Абстул - щедър, непосредствен, любвеобилен, но, уви,

izvorite.com

30

твърде ревнив. На гости при малкия племенник Левик ходеше веселият вълшебник с прозвището Чичодим, остроумен съчинител на живи приказки. А в секцията по бокс посещаваше заниманията не особено симпатичният, но необходим по онова време Жоро Свирепов, заради когото малко пострада горната част на носа ми. После се наложи този другар, както и високопочитаемият бей-Абстул да бъдат помолени да ме оставят на мира. Ставайки сутрин, аз знаех, че днес няма да бъде вчерашният, а утре - днешният, че моето право и задължение е да се избирам всеки ден. А наблюда-вайки другите, не преставах да се учудвам колко много хора живеят днес с вчерашното си настроение и с мислите си от онзи ден. ... Ти си художник - повтарях си,- ти си художник, който рисува автопортрета си в съавторство с живота. Очевидността не се покрива с Истината. Първо човекът играе роля, а после — ролята играе човек. Бавно, но сигурно и тялото, и лицето, и чувствата,. и умът започват да принадлежат на онзи Някой— си, когото вие заселвате вътре в себе си. Това е правило без изключение; вгледайте се в когото и да е и вие ще се убедите в това". II. КАЖИ МИ КОЙ Е ТВОЯ ПРЦЯТЕЛ НЯКОЛКО РЕДА ОТ КНИГА, ЧИЕТО НАЧАЛО Е НАВСЯКЪДЕ, А КРАЯТ - НИКЪДЕ. АЛГЕБРА НА ОБЩУВАНЕТО В 12 ПИСМА Този път като гост започнах да нападам аз. - Дмитрий сергеевич, вие наричате ГИП школа за общуване, нали? -Да. - И се смятате за старши преподавател, нали? - Да предположим. - Именно затова питам: на какво основание? Работите с отделни хора, решавате лични уравнения. Но след като си се нарекъл гъска - спасявай Рим, нали така беше?... -.Като си се хванал на хорото, да речем.- - Така. А можете ли да кажете какви дисциплини се преподават във вашата школа? По каква програма, от кога тя е утвърдена?... Казано другояче, в какво все пак се състои, проблемът за общуването? Или още по-другояче: какво е общуването? Определете. Е, изглежда, навих го - в очите на Д. С. се появи хирургически блясък. Направи пауза. Попипа шахматната масичка. - Може ли аз да задам насрещен въпрос? -Задавайте. . . - Ето сега - ние с вас общуваме ли или не, как е според вас?. - Не съм сигурен. Зависи от определението. Едва ли. - Именно. .ЗзаимодеЙствие", „размяна на информация" -защо да не'са определения? Но почти същото е да'кажеш: писмото - това е

izvorite.com

31

послание, или ръката е горен крайник. Има думи ясни, които си знаят мястото, които са равни на самите себе си - кибритена клечка например, а има и невъобразимо раздуващи се... - Например „демагогия". - Или йшарлатанство". Вие обаче ме отклонихте- Да... Та ето, и общуването е една от тези изтъркани думи, като „свобода", „любов" и тем подобни, по които можеш да се плъзгаш накъдето си искаш, това е понятно и на котарака. (Отнякъде се дочу слабо въпросително мяукане.) Дума-пакет, в която можеш да опаковаш радиопредаване, възпитание, шахматна партия, лекция, легло, дресировка, театър, бебешкото „уа-уа", празнична трапеза, книга, случаен поглед, анрнимка, музика, дипломация, псувня... Среда за всякакво обитаване... Аз не знам какво е НЕ-общуване. Общуването всеки случай е цо-дневно от човека и може би по-древно от живота. Една секунда.- Той подскочи като щурче към своята работна стейа - една от стените в стаята, на която освен две саморъчно направени полички, старо будилниче и изправена до тях двойна стълба няма нищо, а направо, върху тапетите с парченца лейкопласт се залепват и отлепват листове и листчета. Стената по такъв начин е превърната в обширна, добре видима маса (зрението на Д. С. е отлично), някои листчета се промъкват дори на тавана, някои от тях са на пода - нелош начин за подреждане на документацията за човек, който е пре-товарен с всекидневни грижи, но все не се решават да го заимствувам. Отдели някакво листче... - Ето, вижте». Впрочем, почакайте - с ловкост, граничеща с неучтивост, той Издърпа от ръката ми листчето, на което аз успях да видя само: „.БИХТЕ ВИЕ ОПРЕДЕЛИ ИЗКУ ДА ОБЩУ ТАЛА ДА СЕ ОБЩУ ДАРБА ДА СЕ УВА - КАКВО ЕТО. - Първо отговорете вие. Бъдете любезен, какво е изкуството да общуваш? - Но нали ние още не... - Все едно, отговаряйте веднага каквото ви дойде в главата. Желателно е с едно изречение. ...Ммм... Е, да кажем, умението да се спазва дистанция... - Так^, блестящо. Самооценката е неустойчива, тревожността е висока... - Какво, какво?... Това вие за мен ли го казвате? - А, не - така, изобщо. (Той ехидно се намръщи.) - А вие как бихте отговорили? -Погледнете. Как вие бихте определили изкуството да се общува?

izvorite.com

32

Талантът да се общува, дарбата да се общува - какво е това според вас? (отговори на 23 участници в ГИП) 1. Увереност в себе си. Нужното самочувствие във всяка ситуация, с всеки човек. 2. Умение да слушаш и да гледаш, непрекъснато тънко усещане на събеседника. 3. Творческа вежливост. 4. Умението да се представиш. 5. Равновесие на сериозност с хумор. 6. Да бъдеш човек, нищо повече. 7. Умение да управляваш хората незабележимо. Скрито влияние, изкуството да внушаваш. 8. Както във всяко изкуство: нищо излишно плюс онова „едва-едва". . 9. Приятна физиономия при лоша игра. И обратното. 10. Необяснима дарба да привличаш хората. Обаяние, обаяние! " 11. Достойнство, всичко е в това. 12- Същото, което е майсторството на актьора: точност на думите, точност на мълчанието. Умението на играеш роля. 13. Никакво изкуство, естественоет! Искреност. 14. Открито лице, скрити мисли. 15. Непрекъсната инициатива в създаването на психологическа атмосфера. 16. Чувство за мярка. 17. Да разговаряш с всекиго на неговия език. ,в 18. Отговорност минус натрапчивост, 19. Познаване на правилата на играта и умение те да бъдат прилагани. Винаги да се вижда с един ход по—далеч от партнъора. 20. Умение да доверяваш. 21. Равновесие на егоизми. 22. Изкуството да създаваш привидно общуване, тъй като общуване няма. Всички сме самотни, драги Док, и вие също. 23. Да обичаш. Другото ще се нареди. - Какво ще кажете? (Докато четях, на коленете ми скочи зла-тясто-опаловият ангорски котарак Цинцинат. Котенцето с татарски очи и с това име бе подарила на Д. С. една пациентка. Наложи се за по-удобно Д. С. Да му съкрати името, сега той е Циник.) - Какво ще кажа... Има много неща.. Някаква каша.. - Аха. Именно така. Смесица от жанрове, кой каквото може, и Така, и иначе. Но друго не можеше и да бъде при ограничена журналистична постановка на въпроса.

izvorite.com

33

Съкратено от доктор - бел. ред. - А защо тогава вие... - А защО;Вие?! „Какво е общуването"... Ами всичко какво-то искате! Конфликт, сделка, любов, поезия... И нищо, както справедливо твърди отговор номер двадесет и втори. - Така. Значи и дарбата, и талантът да се общува или как му беще названието - също е всичко и нищо? - А ето това аз не съм казвал. Въпросът е поставен в такава гъделичкащо-общодостьпна форма нарочно. Отговорите могат да бъдат групирани. Според контекста, според подразбиращите се жанрове... Нали виждате: някои почти си съвпадат, някои имат допирни точки, някои са противоположни. Различни нагласи: у едни - навътре, към овладяване на себе си, у други - навън, към овладяване на другите. Едни наблягат на практическа страна -първият, дванадесетият, деветнадесетият, други - на Моралната -шестият, двадесет и третият- -Ама това значите тест? -Ъхъ. (Не знам, Читателю, с какви букви да предам информацията за този утвърдителен звук, обикновено издаван вместо литературното „да". „Ъхъ", написано на хартия, изглежда мрачно-неправдоподобно, „аха" - претенциозно-просташко.) Именно така. Проективен тест. За влагане на лично съдържание. Или за излагане, както искате. - И какво се влага и се излага? - Буквално всичко. Ценности. Шаблони. Характери. Желания, изместени и осъзнати. Интелект, Култура. Време и място. Ограниченост и нейното преодоляване. - Много общо, много общо! Всичко и нищо! Демагогия, шарлатанство. Моля, конкретно! Ето например десетият: „Необяснима дарба, обаяние, обаяние!" - това какво е? - Не какво, а кой е. Студентка. Девственица. При повърхностна общителност е вътрешно затворена. Пасивно-егоцентрична. Не е грозна, но се смята за най-непривлекателната, особа на този свят и от това наистина твърде много губи... -, Разбрано. А четвъртият - „умението да се; представиш"? - Твърде красив тридесет й седем годишен мъж. Успял е да смени девет места за работа и четири жени. Сега е шлосер по металоремонта, за пореден път е разведен. Обърна се към мен по повод невротичната си импотенция, но се наложи, както разбирате, да се разнищва всичко... Човек с хронически възпалена самооценка, при външната си показна храброст е ужасно раним, през целия живот - психологически дуели я ръкопашни боеве. Осъждан. Хоби - изработка на метални художествени

izvorite.com

34

предмети, ето това нещо е негово (меден профил в ъгъла, нещо като царица Тамара,) Пише стихове - ,макар, че няма скоро да се разберешу все пак аз теб обичам, ти с мене като с птица ще се понесеш, ще галя черната къдрица.." - Ясно. А на кого е номер седем - „умение да управляваш хората незабележимо"? - А вие как мислите?... - Е, някой психологически грамотен ръководител на отдел... - Почти познахте. Съпруга на ръководител на отдел. - Съпруга? ...Накратко, вие искате да кажете: колкото хора - толкова проблеми на общуването? - Съвършено вярно. - А всеобщ единен Проблем значи няма. - Съвършено невярно. Има. - Тогава в какво се състои той? -В неговото неразбиране. -Тоест? -Нихт ферштейн.. -Не разбирам. - Точно така... Циник, марш! - Цинцинат, минута преди това скочил от коленете ми на пода, бе посегнал към една от работните хартийки, която лекото течение в стаята размърд-ваше със съблазнително шумолене. - Марш, на кого говоря! Моя твоя не разбирай; ще стрелям!...1 Циник разбра, но от последната реплика нещо в мене засече. Аз замълчах, Д. С. също. Ние играехме шах. В Края на партията на дъската останаха два голи царя, бял и черен, нелош модел на двама психолози, разбиращи, че не се разбират един друг. Мярка за небитие Друг път, у дома при мене, Проблемът бе формулиран по друг начин. 1 Умишлена деформация на израза: „Не те разбирам, ще стрелям!" -бел.ред. Трябва да се отбележи, че психотерапевтите понякога имат говорилни дни, след които езикът е изморен, гърлото боли и ти се иска да замълчиш навеки; а има и такива дни, когато работиш предимно с ушите и в края на деня ти се иска някому нещо да кажеш. Д. С. обикновено разказва фигуративно, енергично превъплъ-тявайки се и понякога непроизволно римувайки. - ...И така, една стара история, но си спомням като сега... Аз бях болен, слаб и чер, и дойдох в тубдиспансер. Лекарят погледна моята история и ме прати веднага в лаборатория. В продължение на едно денонощие, трябваше, извинявайте, да плюя в бурканче,

izvorite.com

35

нали знаете. Слизам в подемния етаж, гдето бил съм вече не веднъж. Чистота, епруветки и бурканчета, две весели девойки-лаборантчета. Очевидно не си дават много зор. Поседнете, казват ми те в хор. Между другото си приказват. .- Меркулов помниш ли го? - Дето все не можеше да се разведе с жена си? - Аха, ъхъ. Умря Меркулов. -Кога? Три седмици вече. - Та неговото бе-ка1 май че беше отрицателно? - Отрицателно, отрицателно, а за два дена получи разсейване с минингит... - Също като Иванов... - Рошавият Иванов? - Цветенца ни носеше. -Три деца. -Жена му се омъжи за братовчеда. -Занейния? -Какъв ти неин, за неговия. Подполковник. - А Николай Степанович вчера... Каква е тази странна работа... Не разбирам, къде се намирам... Нищо не разбирам, аз съм някъде другаде. Няма ме... Кои са тези жени? Тях също ги няма... Празни гласове, които преминават през пустотата... Но все"пак някой седи тук, 1 Проба за наличие на бацили на Кох, свидетелствуващи за туберкулоза - бедред. на този бледобежов стол, с тъмно бурканче в ръцете... Аха. Това е Б у р к а н ч е. Бурканче, нищо повече. ...Те нямаха никакво намерение да травмират моята психика. Поради простата причина, че никаква такава психика за тях изобщо не съществуваше: притежателят на психиката би могъл да бъде случайно отбил се в лабораторията крокодил или Николай Стешшович, но само не бурканчето; притежатели на психика бяха те, мимоходом изразилите съчувствие на трите деца на починалия, но не аз... В клиниката, където се наложи да полежа някоя и друга седмица, чух мимоходом изтърваното: - От тридесета стая се изпирва фурункул на носа. Това е по-хубаво казано, отколкото го е казал Гогол, а, колега? Не някакъв си нос, а Фурункул, негово сиятелство Фурункул на Носа, в разноцветни сърмени нашивки с изумруди... В травматологията: - Постъпи череп. Женя, вземи го! Женя бързо черепа подхваща и да кърпи дупката захваща. Ето вече черепът подскача - и дарява Женя със коняче - от сърце наистина, с искрена благодарност. И си отива, намигайки с тилната кост. . В химическото чистене:

izvorite.com

36

- Витя! Квитанцията в тебе ли е? Това бежово сако пак е недоволно. Аз бях бесен, бях ядосан, в „Жалби" ги изтипосах. Не ми беше до шеги: в продължение на една седмица ми се наложи да бъде Прахосмукачка „Чайка", Обувка Черна е Подметка Отпрана, Бельо № 329042, Будилник ,"Възход", Ютия за сто двадесет и седем волта, Чайник за двеста и двадесет,-' - Голяма работа - възразих му. - Аз пък точно вчера бях Кафеварка Емайлирана, а преди една седмица - СтолЧе-на-Колелца. Д.С. изведнъж нещо се умърлуши, лицето му придоби скучен вид. - Обща беда на битието... Вие случайно да не се си намислили, че аз се оплаквам? Вече години наред лекарят, който живее в мен, денем и нощем говори ето на този (посочи себе си, но някак неуверено); „Я чуй бе, приятелю-потребител... Преди да изискваш от ближния човечност, прояви я ти самият. Да, да, елементарно. Влез в п о л о ж е н и е. Застани зад неговия струг, зад тезгяха, поне, мислено. Погледай на света, на себе си оттам... Веднага ще видиш, че светът на човека, който приема дрехите за химическо чистене, е беден на благодарности и богат на претенции, че той е изморен от Поли, Сака и Панталони, че потребителят не го щада. Ще разбереш, че лаборантките, които чоплят храчки, защищават своята психика с изключване от обстановката, за което помага именно разговорът за това-онова, а ти Просто си попаднал в тяхното „сляпо поле". Ще стигнеш до извода, че хирургът,(който всекидневно часове наред се поти над къдравата каша, може и да забрави за една минута, че под твоя продупчен череп има мозък-Приобщи се към чуждута болка И чуждата ограниченост й тогава ще определиш и мярката за взискателност, и мярката за снизходителност..." А човекът кима, съгласява се. Човекът се преизпълва от желание да разбира ближния си. Човекът благодари на Доктора. Човекът се връща при себе си... Така че да не се отклоняваме в подробностите. Да не се преструваме, че лошата опаковка на стоките и неумението да се възпитават децата, слабите филми и съпружеските катастрофи, несполучливите радиопиеси и производствените конфликти, битовата отегчителноет и скучните книги са явления, принципно различни. Не, при цялото им солидно разнообразие, всичко това е едно и сьщо... - Какво именно? - Взаимо небитие. Повтарям. Изкуството да бъдеш Другия, само че с обратен знак. ... Е какво, да пристъпим към работа. Пред мен е огромен куп писма на Д С. до „задочници". Не помня, казах ли ви вече, Читателю, че

izvorite.com

37

писмата, както и дневниците, аз бях помолил Д. С. да пише с индиго. Неговият почерк, въпреки страшната скорост на писане, е много четлив, не е като моя (аз печатам моите на машина). Сега, струва ми се, успях да отделя една пачка, която ще ми стигне поне за една голяма глава. Това са писма до младия човек К. от град Н., общ работник, задочен студент в педагогически институт. Един от многото страдалци на общуването, недостатъчна комуникативност... Писмата цитирам не по хронологичен ред и със съкращения. ПИСМО 1 . Да Започнем с постижимото Драги К., Преди всичко да понамалим истериката. Вие не сте нито повият, нито последният, върху когото Проблемът за Общуването се е стоварил с цялата си неизменна безнадеждност. „Пълно неумение да общувам", „абсолютно неразбиране на това, което представлява общуването" - тези Ваши отчаяни двойки, единици и нули с минус всекидневно поставям на себе си й аз, който все пак се счита: за професионалист. Нито грам преувеличение. Всичко е наред, точно така трябва да бъде. Да се научиш да общуваш е несравнимо по-трудно, отколкото да се научиш да летиш до Луната. Тук всички в еднаква степен са дилетанти. Главното знание е знанието на своето незнание. Никой не знае, доколко той не знае Другия. Съзнаващият това има шансове да узнае повече. А да умееш да общуваш. оьшо без преувеличение - това означава и да знаеш, и да умееш всичко на света. Универсални гении на общуването, доколкото ми е известно, природата досега не е произвеждала. Има, разбира се, големи майстори на едни или друга жанрове има хора, чиято комуникативност напълно задоволява и самите тях, и околните, хора „без проблеми" Но точно тази безп-роблемност(повярвайте ми като на специалист) представлява сама по себе си най-големият проблем. Ако не за тях, то за техните деца... Хайде никого да не обвиняваме - нито родителите, нито училището, нито телевизията, нито себе си; хайде конкретно на въпроса: какво не Ви достига за успешното общуване -сега, днес, веднага? Това същото което и на всички. Това същото, което и на мен. Едно и също. А именно: УМЕНИЕТО ДА БЪДЕШ ДРУГИЯ, което се формира oт: 1) познаване на хората и на природата на общуването, 2) умението да възприемаш и накрая чисто практическото се държиш

izvorite.com

38

Ето ги трите главни измерения, ето го онова безкрайно, което винаги и на всички не достига. И напълно е понятно: всичко това е взаимно свързано, всичко се събира и умножава едно на друго. Човек, който не знае законите на общуването, живее сред себеподобните си в положението на пришълец от друга планета - в такова положение се намира всяко дете, както и, в една или друга степен, всеки възрастен до края на живота си. Човек. КОЙТО не възпиема ближния такъв, какъвто той е, по съ- щество е сляп и глух, удря се и удря другите. Не можеш да се научиш да се държиш, без да си се научил да виждащ, да мислиш и да чувствуваш. _ Но има и още от споменатото „едно и също". Има и четвърто измерение. Всичко гореизброено поотношение към Самия Себе си. А именно: ; да познаваш себе си. да възприемащ себе си, и най-трудното: . . т.е. умението на бъдеш д р у г и я т - самият ти. Моят опит - личен и професионален - показва: главната трудност е именно тук. Желаещите да променят ближния си са точно толкова» колкото са нежелаещите да променят себе си. Неумеещите да общуват са точно толкова. Вие сте прочели , книгата за самовнушението и автотре-нинга (има се предвид „Изкуството да владееш себе си" -за разпращане на „задочници" се наложи да дам на Д. С. определено количество от дефицитните авторски екземпляри- В. Л.). Научили сте се, както твърдите, да се отпускате, но не знаете как да прилагате това в общуването, където се налага човек да се напряга. Е, добре е, че Вие веднага сте разбрали: за желаещите да се научат да общуват АТ е дотолкова необходим, колкото и недостатъчен. Недостатъчен е с а м по себе син PAT - ролевият автотренинг, от който Ви спе-циално се интересувате. Точно днес при мен дойде като пациентка една артистка, доста знаменита, извънредно талантлива, ако не гениална, с блестяща техника на самовнушение, с дарба за превъплътяване, за която може само да се мечтае. Да се изчерви, да побледнее, да пролее сълзи като ручей, да се зае- мее така, че и мъртвия да разсмее, моментално да се отпусне - всичко това за нея са дреболии. Въпреки всичко, тя се намира в състояние; на много тежка депресия поради развода с поредния си мъж, не може да намери общ език нито с майка си» нито с дъщерята, продължителен конфликт и в театъра, мъка, душевна самотност. Още от първите Минути на общу-.ването ми стана ясно,

izvorite.com

39

че тази очарователна жена, при цялата си надареност и необикновен ум, не разбира нито себе си, нито околните, психологачески е неграмотна и егоцентрична като първия човек. Фиаско в ролята на Самата Себе си. Очертава се продължителна работа... В живота понякога се налага да започваш заедно всичко -на всички равнища, едновременно, да започваш всеки ден и никога да не свършваш. Но тъй като „животът е кратък, а науките са необхватни", съветвам все пак главното внимание да насочите към „четвъртото измерение". Като методическо пособие ви изпращам образци на Черно-Бели самохарактеристики. които помагат да бъде формулирана целта - онова, без което нищо не може да се започне. В дадения случай - конкретната цел на самоусъвършенствуването. Такива самохарактерис-тики аз искам от всички свои пациенти. Защо Черно-Бели? Защото са съставени от два задължителни списъка: черен и бял, от минуси и плюсове, от достойнства и недостатъци. На всекидневен език ние си го наричаме „Зебри" (тъй като всеки човек, както и животът, не е само черен и не е само бял, а е „на ивици".) Ето образци (това са действително характеристики на един човек, в някои неща приличаш на мене): Зебра А. (Оценъчна) + (Бял списък) Моите достойнства 1. Умея Да се смея. 2. Способност да се радвам за другия, да се възхищавам, да дарявам. 3. Предвидливост. 4. Доверчивост, 5. Незлопаметност.

-(Черен списък) Моите недостатъци 1. Лесно изйадам в униние. 2. Завистливост. 3. Страхливост. Льзкливост. 4. Некритична внушае-мост. 5. Избухливост. 6. Болезнено самолюбие,

6. Стремеж към само-усъвършенствуване, 7. Способност към дълбока привързаност.

нетърпимост към кри-тика. 7. Егоистичност, невнима-телноет към близките.

Зебра Б. (Целева)

izvorite.com

40

(-) Цел-проблем (Да се избавя, да намаля, да изкореня.) 1. Печалност,. 2. Тревожност, мнител-ност. 3. Чувство на непълно-- ценност. 4. Раздразнителност. 5. Глупост. 6. Зависимост от чуждото мнение. Лъжливост. 7. Завистливост.

<+) Цел-идеал (Да придобия, да увелича, да развия:) 1. Оптимизъм, радост от живота. 2. Спокойствие, мъжество. 3. Увереност в себе си. 4. Доброжелателност, внимание към хората. 5. Умение да мисля. 6. Самокритичност на ос-новата на собствени , идеали. 7. Достойнство, вътрешна свобода.

' Много важен момент: черното и бялото, плюсовете и минусите, достойнствата и недостатъците в самохарактерис-тиките трябва да бъдат уравновесени. Тоест, равен брой точки в двете графи, да, само така. Няма недостатък, който с другата си страна да не е достойнство, така както и обратното. Ако или черното, или бялото започне да натежава, ако забележите, че „няма какво да кажете" за себе си - хубаво или лошо - това ще бъде само свидетелство за вашата самонеОбективност. Желателно е и в „Зебрата" всеки плюс и минус с еднакъв номер да си съответствуват - като противоположности или като различни страни на едно и също нещо. Има и други методи, сред които особено привлекателно е построяването на „Дърво на Целта". (То е и Дърво на Самоанализа.) Да предположим, вие формулирате своята цел-проблем като , Да се избавя от раздразнителността". Задайте си въпроса: „А какво е необходимо за това?" Спомнете си, проанализирайте моментите, когато вие не сте били раздразнителен, установете поне някои връзки, зависимости. Да предположим, че се получи: (Вж. схемата) И така нататък. Така може да бъде обработена всяка точка на „Зебрата". А с кое все пак да се започне?.,. Погледнете Дървото - ще видите. С постижимото. Или понес това, което изглежда постижимо. Да допуснем, че ще ви се стори постижимо „у всекиго да умея да виждам достойнства". (А защо пък не? Нали вашите собствени достойнства ви изглеждат напълно видими, само че наоколо са

izvorite.com

41

слепи.) Тогава по време на PAT (а и в живота) усилено се вживявайте в ролите на: Психотерапевт, Адвокат, Дядо Мраз и други, чиято склонност или специалност е тази - Да виждат хората добри. Всичко това ще ви помогне да намерите и да укрепите търсеното самочувствие. Резултатът -избавяне от раздразнителността - ще ви помогне и за още много други неща. Понятно е, че и .Дърветата на целта", и „Зебрите" могат да имат неограничена продължителност, необходима е обаче яснота и лаконичност. Най-практично е - не по-малко от три пункта (разклонения) и не повече от десет-дванадесет. От само себе си се разбира: става дума изключително за вашите душевни качества, за свойства на ума, на характера и на поведението. Ако в графата „минус" вие ще пишете: „плешивост", „липса на автомобил „Москвич", а в графата „плюс" -„тристаен апартамент", „премиални", очевидно ние не сме се разбрали с вас. -Вие питате за мене? Моите Зебри и Дървото на Целта са тук, пред очите, на работната стена. Откога те са там,- От много години. Разбира се, през това време те малко се промениха - отскоро на Дървото на Целта се Появи млад фйлиз, преди го нямаше: УВАЖАВАЙ ЗАБЛУЖДЕНИЯТА НА БЛИЖНИЯ, КАКТО СВОИТЕ СОБСТВЕНИ Но основните точки, които се отнасят към умението на бъдеш Другия, си остават същите. До следващото писмо. Ваш Д.Кст. Тук аз трябва да добавя, Читателю, че и „Зебрите" и "Дървото на Целта" се използуват в практиката на Д. С. не само като методи на самоанализ, но и като средства за психотерапия -и задочна, и очна. Когато „Зебрата" се съставя като мнение на едно лице за друго, тя се превръща в Черно-Бяла характеристика, в особен вид терапевтично общуване. Разликата между подобни характеристики и обичайните по- рицания и похвали е, първо, в това, че в най-възможната степен на стрйктност се спазват „точните горни" и „точните долни" граници (малко по-високо - вече е ласкателство, малко по-ниско - вече е клевета), и, второ, в игровата условност, която се приема и разбира от двете страни.Характеристиките могат по взаимно съгласие да бъдат само Бели или само Черни. Щосе отнася до Действителната точностна нашите „горни" и „долни" граници.това може би е най-сложният въпрос в цялата психология. Не мисля, че в тази част на книгата ние с вас ще успеем да вникнем в него достатъчно дълбоко. ПИСМО 2 Дефицит на внимание. Омагьосаният кръг и любовта към

izvorite.com

42

съперника ...И така, започвате с вниманието. Приветствувам ви, по-добра дебютна стратегия не може и да се измисли. Да осъзнаеш, самият ти да обърнеш внимание на това, че у теб не достига внимание към Другия - това вече не е малко постижение, което на практика се постига, уви, съвсем не от всички. "Моля за внимание", благодаря за вниманието".. Начало на началата, хлябът на общуването. Няма ли внимание - нищо няма: човекът е изключен, човекът е в пустиня. А колко обичаен порок е недостигът на внимание, на просто внимание. „Какво се бутате?! Вие какво .- не виждате ли?.." "Къде си зяпал?..." Не си се Досетил да предложиш: „Седнете.." Човекът съвсем не е грубиян -той просто е зает със себе си, той е невнимателен. А нали оттук понякога има само половин крачка до престъплението... Доколкото ние всички сме чувствителни към недостига на внимание по отношение на собствената си персона, дотолкова сме пък нечувствителни към недостига му у себе си по отношение на другите. Аз бих въвел още от първи клас на училището специален всекидневен урок-игра - Внимание към човека. Само с поощряване!!! Дори от детската градина, от яслите - бих подарявал за това бонбони, играчка. Колко по-малко щяха да бъдат тогава нещастните некомуникативни егоцентрици, колко по-малко разводи, производствени травми, конфликти, колко по-приятен щеше да бъде животът!... А колко професии изискват рефлекс на внимание към Другия? Продавач, келнер, шофьор, полицай, шивач, лекар, бръснар, учител... Нямат край. В общественото съзнание отдавна е влязла важността, на този рефлекс, поради което са изработени достатъчно много шаблони „знаци на внимание". Знаците са необходими,, ала самото внимание е стократно по-необходимо!... Вие питате кои са причините за неговия недостиг. Причини са множество от различен характер. Има просто незрялост (дете), има ограничена неспособност (болест, старост) и има незаинтересованост, невъзпитаност, липса на навик. Сред причините, които са общи за всички, аз бих отделил една, най-, обща. А именно: като общува, всеки, ще не ще, отделя своето внимание не само на Другия, но и на себе си. Вниманието, както и парите, е нещо. ограничено по количество - неговия обем е сбит от пространството и от времето, поради което „не само" много често преминава в „не толкова". 'Ние сме заети със себе си - със своите работи, нужди, интереси, настроения, мисли и тл. - ето това е. За Другия просто не остава място. Прост като мучене егоцентризъм - основа на основите за душевната и умствената слепота.

izvorite.com

43

... Като казах „прост", аз, разбира се, сбърках. Й животът, и професията всеки час ми набиват в ушите, че най-простото в човека е и най-сложно. Цялата работа е там, че вътрешните прегради на вниманието по правило не се забелязват, главната беда, всеобщата, първичната е в това, че егоцентризмът не е съзнателен, формирал се като жизнена позиция (макар че и това, разбира се, е напълно достатъчно), а е несъзнателен, непроизведен, слят с не-достига на внимателност в неразкъсваем омагьосан кръг. В неразкъсваем ли?.. Ето какво се получи на моето Дърво на Цел та, когато се заех с тази частна Проблема (вижсхемата на стр. 54): Коментирам. " Да имам достатъчен тонус и нормално самочувствие." Специални пояснения, както изглежда, не са необходими. От уморен или от болен човек е трудно да очакваш високо ниво на внимание към Другия, тук егоцентризмът е повече от естествен. (Колко често обаче и това не се разбира все поради същия недостиг на внимание!...) Значи една от първите грижи на този, който желае успешно да общува, е - Дз поддържа своя психофизически тонус. Но ето тук вече е сложността: нали грижата за собственото самочувствие изисква внимание към себе си - онова драгоценното, дефицитното внимание, което следва да отделящ на Другия! "Да имам интерес." И тук всичко от пръв поглед е ясно, от втори - не съвсем. Интересът - това е горивото на вниманието, източникът на неговата енергия. и така е във всичко. Онзи, който няма интерес към този, с когото общува, може да спи спокойно: да общува той никога няма да се научи. Та той и не общува. Но има интерес и интерес. Интерес на майката към детето и интерес на детето към играчката. Интерес на шпионина и интерес на влюбения. Интерес на ненавист или на любопитство, на корист или на доброжелателност - какъв именно? - това е първият въпрос, който ние си задаваме, когато забелязваме,, че от нас се интересуват. Й последният, сякаш й несъществуващ, когато самите ние от някого се интересуваме. А между впрочем качеството на вниманието зависи именно от това - какъв е интересът. А и количеството. Има само два интереса, които правят вниманието свободно и б е з гр а н и ч н о: интересът на изследователя и интересът на обичащия. Всички останали С неумолима, механична логика стесняват вниманието, Насочват го в определени канали, държат го в плен. Нито ненавистта, нито користна дават някакви шансове да

izvorite.com

44

си съставиш пълноценна представа за Другия; ограничените интереси от всякакъв характер, подобно на слепци, които опипват слон, дават само уродливи отпечатъци от детайлите и с това си -копаят гроба. Любопитно е във връзка с това да се цитира изказването на един велик съвременен шахматист, с когото Имах възможност да се срещна лично: ..За да победя силен противник - казва той, - аз трябва да го изуча. А за да го изуча, аз трябва да се влюбя в него. Да, да се влюбя и в стила на игра, и в характера, т.е. - в него като човек. Последното, разбира се, е най-трудното. Най „лошо аз играя с онези, които не обичам." .Да бъда открит за вътриемане?", ,,да нямам предубеждения", "да бъда спокоен за себе си, свободенот своите нужди"—обхваща се от казаното no-горе и само по еебе си е понятно, макар че на практика, както вече разбрахте, далеч не е лесно. Но ето това -„да знам на какво да обръщам внимание" - това е цял разговор, грамаден разговор, за който няма да стигне и цяла книга, а не само писмото. За днес стига. Д.Кспг писмо Формула на увереността. Скуката е химера ДрагиК., Вие сте съвършено прав, че не може: да бъдеш напълно свободен от своите нужди, напълно да преодолееш своя егоцентризъм, съвсем да нямаш предубеждения a също и: да симпатизираш на, всички, да обичаш еди-кого си поразсъдъчно решение, да отделяш на всички еднакво внимание Всичко това е общоизвестно и може да се счита като правило в редки изключения. И всичко взето заедно, както Вие вярно сте забелязали, силно ограничава реалния обем на вашия интерес и на вниманието ви към Кората, дори към най-близките и при най-добри намерения. За това говорех и аз и сега пак за същото ще кажа, само че с други думи, IjJes да се напускат пределите на земната атмосфера, оставайки само самия себе си, винаги може макар и за кратко време да, да изключиш вниманието към себе си и към своите нужди и да го превключиш към Другия и неговите нужди, да имаш предвид, че твоето мнение за Другия, твоето отношение към него може да бъде и погрешно, да се заинтересуваш от онова у Другия, което ти е неизвестно, да намериш у всекиго нешраитатично, привлекателно, или поне достойно за учудване, да си изработиш навика да наблюдаваш и

izvorite.com

45

за всичко, изброенопо-горе. Има ли възражения? „Ако няма, ще кажа, че всичко изброено по—горе е именно първоосновата на умението да бъ-деш Другия, както и основата на търсената от Вас комуникативност. А всичко това, повдигнато на степен, стремяща се към безкрайност, не е нипто друго освен формуляра за професионална Подготовка на лекаря-психотерапевт. Да, нищо повече. Е, разбира се, има и още някои специални зна-ния и чисто технически умения; но душевната подготовка се изчерпва с това. Проверено е лично: когато навикът започне да набира сила, когато вниманието към Другия се разкрие - пред вас ще се разкрие нов свят. Свят тайнствен и завладяващ, свят безкраен, в който няма с какво да се; заеме човек... Уверявам ви, няма да ви се наложи да скучаете и няма да бъде необходимо да си търсите развлечения дори когато телевизорът не работи. Вие ще видите колко са различни хората При всичките им сходства и колко са сходни при всичките им различия. Ще се убедите, че степента на вашатд увереност в себе си и успехът в общуването са право пропорционални на степента на вашия интерес към Другия и обратно пропорционални на степента на заинтересованост от неговото отношение към вас. Ще почувствувате у себе си и сила, и привлекателност, . и нещо подобно на хипнотизма... Ще се убедите и в това, че вниманието, което се изразходва за Другия, никога не пропада напразно, а винаги се възвръща към вас стократно - не винаги под формата на благодарност или на добри чувства, но винаги като драгоценен опит. Ще разберете разликата и между „знаците на внимание" и истинското внимание. Предлагам ви две прости упражнения, който лесно, сами по себе си, се превръщат в навик. Първото: у всеки, познат човек (започвайки от най-близките хора) всеки ден да намирате нещо непознато: ново или преди незабелязано. Нещо, макар и дребно, несъществено. Макар и бемчица зад ухото или някаква изплъзнала се преди от вниманието ви особеност на говора... Някаква чертичка на характера... Някаква закономерност в колебанията на самочувствието... Може да си записвате, а може и просто да се запомня. У всекиго, всеки ден - нещо ново. Това е много лесно, защото всеки ден у всекиго наистина се появява нещо ново. И второто, противоположно: у всеки непознат да намерите нещо познато -някакво сходство с някого си или с нещо; де се сравни, да. се намери паралел, аналогия или контраст... Без да се пропуска нито един, винаги и

izvorite.com

46

навсякъде, през целия живот... Ето виждате, отново плътно се приближи онзи същият огромен въпрос който засегнахте в предишното писмо. „Да знам на какво да .обръщам внимание." Той може да бъде префор-мулиран и така: „Да умея да си задавам въпроси за Другия." За какво именно? Като завръзка на разговора бих искал да узная Вашето мнение - защо, срещайки се, познати хора обикновено се питат един друг: „Как е животът? Как върви работата? Как си със здравето?". Д.Кап ПИСМО 4 Как не трябва да се общува. Въпрос на въпросите Драги К, Едва взех писалката и си спомних един епизод, който се случи сравнително скоро. Късна вечер. Изпотен, разчорлен млад човек с пламтящи очи стой пред входа на апартамента на световно известния корифей на психофизиологията академик А. В ръцете си мачка папчица. С конвулсивна решителност натиска звънеца. Вратата отваря тъжен едър мъж в лошо завързана хавлия. Това е самия академик А. - Здравейте- Извинявайте... - Здравейте. Международна телеграма? - А не... Разбирате ли.. Може ли да вляза за малко? -Какво има? -Имам откритие. -Какво-о? -Откритие.. - А-а, откритие!... (Затваря вратата.) Звъни. Още един път звъни. Още един път. Академик А., тъ-жен и едър, отваря вратата, хавлията вече е добре завързана, ръкавите са запретнати й разкриват все още яките бицепсй на бивш боксьор от тежка категория. - Чуйте, младежо. Я си.. (Неакадемичен жест.) - Прощавайте, прощавайте, вие пргрещно ме разбрахте!!! Умолявам ви, моля, една секунда само, вземете това... -Какво е това? -Реферат... - Какъв реферат? Вие нещо бъркате, млади човече. От коя катедра сте? - Аз от никоя не съм, аз съм студент^ Реферат на тема Деспецифични системи на поощряване и наказание като основен фактор за проективно подкрепяне в комуникативните процеси у висшите прамати, със систематологична обосновка. - Галиматия, можете да не продължавате. . - ... на основния закон на общуването".

izvorite.com

47

Така ли?_ Това вече е интересно. Дайте го насам. Чакайте тук. Минава вечност. Минава минута-Вратата се открехва, космата ръка изхвърля папката с грижливо прикачено към нея, листче. На листчето е написано: Уважаеми млад гений. За ваше сведение тази стълба има тото десет стъпала Основния закон на общуването гласи: не нарушавай покоя на ближния си. Ако вие сте открили именно него-хвалаичестАк^някакъвдруг-опитайтеседапозвъни-те още веднъж. Сега по същество. Много се радвам, че Вие веднага се схванали смисъла на моя въпрос. Ами разбира се - когато хората се срещат, те се питат едни други за това, което е най-ценно и общозначимо, за същото споменават и когато се разделят. Друга е работата, че тези споменавания много отдавна са се превърнати в изтъркан ритуал, чиято значимост се приближава към нулевата, но такава е съдбата на всичко, което е общозадължително и общоупотребяемо... Ето и отговора на отговорите. Ето и въпроса на въпросите: Кое за Другия е ценно? К о е з а Д р у ги я е значимо (ценно в дадения момент)? -ето на кое следва да се обръща внимание. От всеки желаещ да се научи да общува. Във всеки жанр. Ко« за Другия е значимо? Кое за Другия е ценно? — ето ключа кт»м пялата и към всякаква комуникативност. Цялото изкуство да бъдеш Другия се побира в този въпрос. Сега ще ви кажа защо на този свят има глупави, досадни, скучни хора. Защото те не умеят да си задават този въпрос. Ще ви кажа защо има зли хора. Защото те не желаят да си задават този въпрос. Ще ви кажа защо ние не умеем да общуваме. Защото забравяме да си задаваме този въпрос. Защото не умеем. Защото не желаем. Толкова е просто. И толкова е трудно. .., Защото онзи злополучен млад гений (това бях аз, поради което толкова добре съм го запомнил), след като бе открил основния закон на общуването (ама наистина - беше го открил!), с такава умопомрачаваща досетлиаост, с такава фантастична упоритост... Вие мислите, че това беше първият и последен урок? Ами! Вече като психотерапевт аз не веднъж и не дваж понасях най-жестоки поражения на най-различни фронтове на живота все поради същата световноисторическа грешка: бърках своите и чуждите значимости; считах своите собствени ценности за ценности на Другия! Такова нещо се случва и сега, въпреки че курсът по самолекуване от идиотизма се провежда, струва ми се,

izvorite.com

48

напълно добросъвестно. Не ви ли се струва, че в това прискърбно постоянство си заслужава да вникнем по-дълбоко? Общуването на които и да е същес-тва става само в точката на докосването на ценностите в пресечка-та на значимостите. Помните ли още изказването на онзи шахматист за любовта към своя съперник? От един и същи метал правят танкове и трактори. Всеки егоист, който желае да използува ближния, ще не ще, е длъжен първо да се опита да го разбере. А за да го разбере, длъжен е да з а е м е позиция на... Алтруист. Да, на алтруист! И не само като преструване, измама, пресметливо лицемерие, като незабравимия Яго -не, не само! За да разбереш другиго, е нужно да cе проникнеш от неговите ценности, да попиеш неговите значимости. т.е.да се вживееш в негония свят. А това е възможно само при едно усдобие - да и з л е з е ш от своя. Казано по друг начин, за да завладее душата на смъртния, за дявола не е достатъчно да приеме облика на ангел, необходимо му е да стане анвел. Ако не самия ангел, то във всеки случай самият смъртен. А какво му пречи? Само той самият. На ангела, увй-същото. Има една чужда думичка, с която се запознах, когато работех в психиатричната клиника. A v т и з ъ м -от думата „авто"-„аз", „самия". Съответна еднозначна руска дума не може да се намери: ако се преведе буквално, ще се получи нещо съвсем смешно - "азизъм", „самизъм"- Думичката обаче е с богато съдържание. Тя означава потопяване в себе си и отсъствие на контактсоколните. При това могат да бъдат напълно нормални и говорът, и паметта, могат да са налице и гигантска ерудиция, и потресаващи способности, и дори желанието за общуване може да бъде огромно, но - не се получава» Човфк нещо говори (пише, рисува, свири..), нещо с ъ.о б щ а в а на другите, но не го разбират, а то й н е р а з б и р а, че не го р а з б и р ат. Не разбира и това. ч е г о .р а з бира т, че другите виждат неговия аутизъм. В някои по-тежки случаи работата стига до някакъв собствен език, до абракадабра, изпълнена с лично значение и може би с велик смисъл, но опитайте се да намерите преводач... А по-късно ми стана ясно, че аутизмът се среща далеч не само в психиатричната клиника, че там са само гротеските, само разгр-лено-заострените модели. Аз видях, че в ежедневието на общуването аутизмът в определената пропорция присъствува винаги и у всички, витае в обичайността като влага във въздуха и ту тук, ту там се сгъстява като мъгла. У нас винаги има частичка аутизъм, тя пораства като призрак на небитието и в опиянението на алкохол, и в опиянението от чувства... С дълбок аутизъм ние започваме нашия живот-с

izvorite.com

49

младенческото самопотопяване, с несвързаното бърборене... Ние нещо съобщаваме на света, крещим, негодуваме, ние тръпнем, настоявайки да бъдем разбрани, ние не преставаме да вярваме, че ще ни разберат!... И наистина нас рее пак някак си ни разбират - ето суха пеленка, ето усмивка и ласка. Но ние още дълго време не разбираме неразбирането, нито. своето, нито чуждото, ние никога докрай няма да го разберем... ВашД.Кспг ПИСМО5 Какво значи досадник Драги К.! Имаше период от мъглявата младост, когато аз не без основание се смятах за най-досадния човек на този весел свят. Тогава реших - ако ще се загива, поне да е с музика! - да съставя всеобхватна класификация на досадниците. Трудих се упорито, стараех се нито един досадник да не пропусна и всичките ги записах в специална картотека. Излязоха сто й осемнадесет типа, триста и осем подтипа и осемстотин тридесет и три разновидности. (Плюс един.) Аз си мислех, че това е всичко, но когато започнах да работя като психотерапевт... Шегата си е шега, а вие наистина повдигнахте един болен за мнозина въпрос и размърдахте още един многопосочен пласт от Проблема за Общуването. Може, казвате вие, прекрасно да се разбира онова/което е значимр за Другия - при това то може да е толкова значимо и за вас, - и в същото време съ-вършенно да не си в състояние да съответствуваш на това. На Другия му се иска да се весели, вие също бихте искали, но на вас ви е тъжно. За Другия е извънредно важно да общува на високо интелектуално равнище, вие също бихте искали... Тук проблемите са твърде много: и различията между хората и техните мозъци, и източниците на завистта, и капризите на самочувствието. Нека се опитаме да вникнем в явлението, което наричате д о с а д н и ч е с т в о и така категорично свързвате със самия себе си. Самокритичността приветствувам. самонеуважението не одобрявам. Първо, всички ние сме досадници по малко, поня~ кога и някъде. Второ, въпрос на субективно възприятие - хората са толкова разнообразни, така рязко се различават помежду си по неизброими множество психични свойства, че съвсем не е за учудване, ако един и същи човек на едного ей стори образец на обаяние, а на другиго - досадник, на едного тении, а другиму - тъпак... Трето, действително ли винаги е толкова безусловно противното досадничество?... Да, има хора, които са абсолютно лишени от чувство за хумор, хора с истинска слепота към хумора.

izvorite.com

50

За такива хора смешното, очевидно смешното не съществува така, както за далтониста не съществува червеният цвят, но означава ли. това, че такива хора са дефектни, накърнени? У Лев Толстой например, колкото и да се старах, не успях да открия никъде нито капка хумор1. Съществуват други хора - друга психика, друго устройство на чувствата и надума, понякога дори необикновено значително и своеобразно, в определен смисъл друга порода... Пък и защо наистина хуморът трябва да е присъщ на всички, кой е постановил това? Някои усещат свръхостро гъделйчкането, а други не могат да изпитат дори болка. Природата, слава богу, не ни е създала по шаблон и не всички са се появили на този свят, за да се смеят, както и не всички са призвани да развличат и да се шегуват. После въпросът е още и в това - вътрешно или външно е досадник човекът. У Предполагам, че- колегата не е търсил както трябва. У Толстой, според мен, иия мяга vvuon. — бел. ker. някои хора, които външно правят най-досадно впечатление, вътре подскачат легиони от весели дяволчета. Има хора, у които дарбата да Мислят не е свързана с дарбата да се изразяват, така, както добротата не винаги задължително е свързана с външна приятност; има хора, с които да се общува е немислимо тежко - психоцат, досадник, ужасен характер!, - но аз хиляди пъти предпочитам този тежък труд пред простодушното, безсъдържателно „обаяние". И накрая г- вече четвърто - има досадници и досадници. В моята колекция има блестящи остроумници, чиито фойерверки мигновено се превръщат в пепел, когато стане дума за техните дисертации (стихове, безсъница, хемороиди, диета, семеен живот, квартирен въпрос). Има чудесни събеседници, царе на празничната маса с демоничната дарба да измъчйат близките си с дългогодишно мълчание или с едно междуметие, повтаряно в продължение на вечност. Имам един колега, който започва своя и моя работен ден още във вестибюла с проникновените въпроси: - А може би все пак да се обръсна? А как мислите - коя самобръсначка е no-добра: „Москва" шш , "Харков"? Не знаете ли резултата от „Спартак"-„ЦСКА"? А от,Динамои -„ Трактор"? А прогнозата за времето не чухте ли? Е какво, излиза, че трябва да се подстрижа? А вие мислите ли, че бръс-нарницата е отворена?Между впрочем, колко часът е сега? Няма да ващ а, според вас, вие все ош,е не се женен? Охо, бива си го, къде успяхте да намерите това велурено сако? В края на работния, ден той се променя - казва си думата очевидно умората и донякъде инерцията на трудовата вахта:

izvorite.com

51

-Не смятам, че имам право да ви давам съвети, но на ваше място аз не бих си взел дъбов ковчег, най-добре е ковчегът да е липов, с орехови шарки. В магазина за хранителни стоки на Лубянка между впрочем има банани, барвихинскихляб има на Малая Грузинская, цигарите "Ява"са доКраснопресненското метро, в Елисеевхия магазин недейте да ходите, няма нища И се закопчайте. Голям умник, кандидат на науките. Има и още един, чиито монолози имат понякога следното съдържание: - Огромно благодаря, простете умолявам ви, предварително ви благодаря, предварително се извинявам за безпокойството, за закъснението, за идването преди определеното време, за отнемане на време, на сили, на пари, за вниманието, за диханието, за съществуването, за убийството!!! Да, да, аз ви убивам със своето присъстие, аз знам, че съм досадник, но аз ви обичам!!! Неговото обаждане по телефона е катастрофа. Още от първите интонации вие чувствувате, че това е сериозно и за дълго у него няма нито сянка от съмнение в неограничеността иа вашето време и вашето благоразположение, че телефонният разговор е неговият начин за битие във вечността, неговата божествена същност, с ко-ято той щедро надарява и вас - и ето къде е истински ужас! -силата на тази негова убеденост е толкова голяма, че подчинява и вас, смачква вашата психика - вие вече сте в неговата власт, в хипноза. -Да... гледах завчера телевизия... " Детективски роман без детектив"- нищо интересно... Да... А знаеш ли, взех вчера от онова очистително, мислех си, привечер ще подействува-ни- що подобно, представяш ли си... Абонирах се за списание "Хмия и живот"... А този тип е грубиян, голям грубиян... Е, онзи, същият, плешивият, управителят на магазина... Впрочем, коя дата сме днес? А кой ден сме? „. Ами! Не може да бъде!! Я почакай минутка, ще проверя, по календара... Ало!.. Съседът се отби за ремонта... Да, старче Разбираш ли- за днес имах една среща, ама хайде, вече така и така съм закъснял Та как вървят твоите работи? Малко да обобщим. Съгласно класическото определение до- садник - това е човек, който на въпроса "Как вървят работите?" започва действително да разказва как вървят работите. Какво оз-начава това, преведено на вече познатия ни психологически език? Това означава, че пред нас е човек, който не може да различи своите ценности от ЧУЖДИТЕ, своиту значимости - от значимостите на ДРУГИЯ. Тоест от Простият Досадник, неразбиращ, че той е досадник, от тях има предостатъчно, такива сме и ние с Вас в някои ярки минути на живота. Но това не е всичко. Има още и Досадник Парадоксален, разбираш, че е досадник (един пример вече дадох),

izvorite.com

52

отчаяно разбиращ,.но именно поради това неможещ да престане да бъде досадник. И ние с вас сме такива в най-хубавите минути, и нас трябва да ни съжалят. Злостният Досадник, който разбира, че е досадник и желае да си бъде такъв, намирайки в това предимство - това е най-големият проблем, който при съвременното равнище на науката е неразрешим. Ще смятаме, че ние с Вас не сме такива. И накрая най-трагичният тип - Досадникьт-по-Душа. Това е най-веселият и обаятелен човек на света, който цялото си досадничество е преместил вътре в себе си и по този начин неизмеримо го е увеличил. Човек с повишава комуникативност, с огромен нюх по отношение на значимостта на Другия. Не си разрешава никакво право да бъде скучен и неинтересен, винаги е във форма, винаги е оптимист. Колко хубаво е, че ние с вас не се такива. (Или сме такива?...) Драги К., уверен съм, че Вие вече разбрахте - същността на въпроса, който Ви безпокои,е в чувството за мярка. Изкуството да се общува - това е хармонията. Умението да бъдеш Другия - това е и умението да бъдещ различен, и умението да останеш един и същ умението да разбираш Другия е и да разбираш, че това умение има предели- ВашД.Кст. ПИСМО6 Трезвият не разбира пияния ДрагиК.! Очевидно моите досадници здравата ви лонаплашиха. Сега Вие се учудвате как все пак при такова несъвършенство на общия език хората се изхитряват и се разбират един друг. Аз също не преставам да се учудвам на това. В психологията има две понятия, много удобни и широкообхватни, за които днес ми се иска да Ви разкажа. Като на бъдещ преподавател те й на Вас ще потрябват. Два основни начина за разбиране на един човек от друг човек. И двата, отварят врата към човешката безкрайност. - Първо -ЕМПАТИЯ1- „вчувствуване". "Аз съм той, аз съм той, аз съм той..." „Той е аз, той е аз, той е аз..." Второ - РЕФЛЕКСИЯ - „отразяване". Използува се и в смисъл на с а м о .отразяване в огледална безкрайност, и в смисъл на 1 За това има написани някои неща и в моите предидущи книги, но те са само нахвърляни. В „Изкуството да владееш себе си" са дадени някои начини за тренировка на емпатията. - бел. авт. отразяване на Другия:

izvorite.com

53

„Ако аз бях на неговото място, то аз бих..." "Ако той беше на моето място, то той би..." Или: „Таймисли, чеазмисля, четямисли, чеазмисля..." (Всичко е в мисълта.) Емпатията е вчувствуване: рефлексията е вмисляне. Без нови думи няма да може, а нали и всички стари някога от някого си са изобретявани. Но в научните термини и за самите учени е лесно да се заблудят, а някои непосветени, срещайки сее тях, биват обхванати от подобие на паралич. За сметка на строгостта можем да се изясняваме по-просто. Да кажем така: хората се разбират помежду си по един от двата начина - горещия или студения. Може и по двата заедно. Но това е трудно. Играещи момченца; дете и майка; актьор и зрител - това е горещо, емоционално, емпатично взаимно разбиране. Така се разбират един друг влюбените. Така ни разбират кучетата - ненадминати емпатици, и доста дълбок е смисълът на трижди баналния факт, че кучетата и техните стопани твърде често си приличат. Да, по образ и подобие. Песът, за когото стопанинът е бог, с висшата част на своето същество се превръща в неговата низша част, чете, като Евангелие неговото подсъзнание. Някъде тук, върху вибриращото израстъче на подсъзнанието, се намира тайнствената граница на телепатията; тук е и коренът на артистичното превъплъщаване, на способността да се разбира художественото, поетичното. Съ-чувствието, съ-преживяването.Но към същата тази сфера могат да бъдат отнесени и моментално възпиращата взаимна напрегнатост на съперниците, клокоченето на опашката пред магазина- Опознаването на Другия чрез в з а и м о т ъ ж д е с т в о; да се усещаш Другият — чрез себе си. със своите нерви. с плътта си - това е най-дълбочинния: най-древният начин на общуване. Кучето, което лае, защото лае друго куче, едва ли осъзнава, че лае не със свой лай. Първоначално детето не разбира, че подражава, а и по-нататък също не разбира. При този начин на общуване още не се прави разлика между своето и чуждото: да бъдеш самия себе си и да бъдеш Другият просто е едно и също. А защо за мнозина детският плач е толкова непоносим - и женският, и какъвто и да е, защо, да се забавлява детето както си иска, само да не плаче"? Ами защото ние плачем заедно с Другия. Състраданието е именно това - собствен плач, само че вътрешен, свил се в тебе (а понякога и съвсем развит) -плач на Детето в тебе, който откликва на Детето у Другия. Съпътствуващото раздразнение, дори злоба, са понятни: това на теб ти, е болно и страшно, това

izvorite.com

54

твоето Дете настоява - да се прекрати! Добре, но удоволствието, радостта, предизвиквани от страданията на "Другия, жестокостта, садизмът г това как да бъде разбрано?... Емпатия-наопъки, вчуствуване с обратен знак. Загадка на природата, Изискваща специален разговор, който сега не ми се иска да започваме. Започва със заразяване от съотояние, свършва със заразяване от съдба, Едно, Аз" от две части, „мъж и жена - една сатана"... (Защо обаче сатана тук е цженски род?) Човек може да стане Другият в такава степен, в каквато позволява физиологията. А тя позволява много неща: на различни инструменти може да бъде изсвирена една и съща пиеса - тя ще прозвучи, разбира се, по различен начин и все пак ще бъде една и съща. Тревогата - тревога, паниката - паника, радостта - радост, спокойствието - спокойствие... Подобно взаимно заразяване с битие става и при растенията, и при животните, и при хората - по-бързо от мисълта, по-бързо от съзнанието. Този жизнен ко- . рен на общуването е навлязъл и в музиката, и в езика, от него прераства цялата възприемчивост, цялата внушаемост. А най - горе са и Пушкин, и Моцарт, и „ясновидецът на плътта" Толстой - великият художник винаги е и велик емпат. А ето един мой колега, професионален психодиагностик, чете поздравителна картичка. Някаква картичка от непознат. С увереност казва, че човекът, който е написал картичката, е импулсивен, избухливо-агресивен, с лабилен самоконтрол: не в космоса, а дори зад волана не бива да го™, а да пие - в никакъв случай™ После, от писмата, които си разменят, той научава, че този човек, прекрасен човек, е прекарал три години в затвора заради превишаване на предела на необходимата самоотбрана. Бил едва-едва пийнал, някой го закачил... Какво бе влязло в действие (имам пред вид - у колегата)? Емпатията, вчуствуването. Четейки писмата, колегата по някакъв особен начин се отпуска, плъзгайки очи по редовете и леко вибрирайки, повтаря след пишещия движенията на неговата ръка, с всичките наблягания и наклони, извивки и прекъсвания. „Какво се гърчите, защо треперите?" - попитах го веднъж, заварвайки го да се занимава с това. „Опитвам се максимално да се разгъна. Лошо улавям, има смущения..." Посъчувствувах му, малко потреперах заедно с него. Така той се гърчи и трепери зад работното си бюро всекидневно. Вживявайки се в Другия, когото не вижда, той се старае да улови неговия тонус, неговото самочувствие, неговите ритми и мелодии... Да го улови чрез себе си. А когато е уловено, остава само да се отрефлек-. тира - да се осъзнае... И ето - вече друго ниво и друго качество. Ето следователя, който е изучил личността и обстоятелствата, възпроизвеждайки всичко -

izvorite.com

55

възможните разсъждения, сметки и хитрости, подозира еди-кого си. Ето някой си, който, виждайки как годеницата се отнася към кучето, мигновено решава, че да се жени за нея няма смисъл. Това е студено разбиране, отстранено - на играча от играч, на глупавия от умния» на пияния от трезвия, на автора от редактора... И наистина нали може прекрасно да си представиш какво изпитва Другия при такива и такива обстоятелства, какво той чувствува, как мисли и как ще се държи, без да изпитваш при това абсолютно нищо подобно, занимавайки се със своята работа, оставайки си в своето състояние. Съвсем не е задължително „да се поставяш на негово място" (невъзможно е да се поставиш на мястото на умиращия, сложничко е за мъжа да се постави на мястото на жена, която ражда) - достатъчно е просто да знаеш Другия и неговите обстоятелства. Доколкото знаеш - дотолкова ще си представиш; доколкото си представиш-дотолкова ще предвидиш. , Вие питате кое разбиране все пак е по-добро?.. Всяко, взето поотделно» е лошо. Добри са двете заедно. Опитният педиатър знае, че в диагностиката следва да се доверява на интуицията на добрата майка: тя е изострено наблюдателна, тя чувствува детето, емпатира му така, както никой не е в състояние. Но на никоя майка, дори ако тя самата е лекарка, не може да се доверява предписването на лекарства за детето. Лекарят не може да лекува нито себе си, нито своите близки (има, разбира се, и редки изключения). Колкото сме по-близки един на друг, колкото е по-интимно общуването, толкова по-трудно е да разсъждаваме един за друг. Някъде в лабиринтите на града или в гората вие по рахъдъчен път по-бързо ще намерите едва познатия човек, отколкото загубилия се приятел или заблудилата се съпруг. Ако обаче се опитате да направите това, без да го осъзнавате, просто тръгнете натам, накъдето ви потегли - това е друго нещо... Логиката е много проста: след като се превъплътите в Другия, макар и частично, Вие въвеждате в себе си и неговите илюзии, и неговото неразбиране на самия себе си, което е присъщо на всеки. Колкото по-дълбоко Вие ставате този Друг, толкова повече започвате да го разбирате така, както той разбира себе си. И ето; за да решите въпроса за женитбата, и на двамата ви е нужен другият Друг- За да се отговори на главния въпрос на следователя: какво крие този човек от другите? - е необходимо да се предложи максимум рефлексия; а за да се отговори на въпроса, който е главен за психотерапевта: какво крие този човек от самия себе си? -и максимум емнатия, и максимум рефлексия. Драги К.! Ние говорим сега за самата сърцевина на общуването, за

izvorite.com

56

влакното, от което се тъче от векове неговата тъкан... Цялата култура, целият език, жестовете, обичаите -което и да вземеш, започвайки от простото ръкостискане, са сътворени с усилията на човешкото взаимопроникване и всичко 'изминава пътя от истинското творчество до шаблона. Във всяко общуване ние в една или в друга степен се вживяваме и се вмисляме един в друг, емпатираме и рефлектираме. Но , общата беда е в това, че тези толкова важни жизнени действия, върху които се гради целият човешки дух, са извънредно неподатливи на съзнателно разбиране. Способността да ги проявяваме се залага в нас от природата и се развива от живота. Ала педагогическите способности на живота съвсем не са блестящи, което в същата степен може да се каже й за старанието на учениците. Шаблоните са недостатъчни, общуването изисква постоянно творчество, постоянно вмисляне и вчуствуване.Всяка вечер говорителите по радиото ц телевизията ни напомнят, че е необходимо да се понамали силата на звукопроизвеждащите устройства, за да не пречим на съ-седите да спят. Не намирате ли, Че такова напомняне във века на ядрената енергетика звучи донякъде старомодно?... (Аз не съм голословен - сега е един и половина през нощта, а у съседите има пиянска дандания. Заглушавам я със самовнушение, но нещо все пак прониква.) Не, не е, толкова просто дори Да се-усвои най-простият комплект от шаблони, създаден някога с творческите усилия на нашите предци и получил наименованието вежливост. Ето вече колко века си блъскат главите хорските учители, втълпявайки на жителите на комуналната планета Земя най-простата формула на съвместния живот. (HЕ) постъпвай с ближния така, както (не) би искал да постъпват с тебе- а нали това е само първият кръг на спиралата, само Нютоновата механика на общуването, която' изхожда от предположението, че ближният във всички отношения е подобен на тебе. Тук още не е взет пред вид принципът на относителността. Ближният е и подобен на тебе, и не е подобен. Ако ,ти си винаги гладен и винаги си готов да похапнеш, това не означава, .че и ближния трябва да го храниш 24 „часа през денонощието. Ближният - това е Другият, който желае с него да постъпват така, както това иска той, а не ти. Практическата непостижимост на този очевиден факт е достойна за всякакво удивление. Където и да се появите, 24 часа през денонощието Ви гощават със себе ей, не ви оставят на мира и в собствения дом... Но аз, изглежда, започнах да се повтарям, заглушителят нещо отказва. Ето, мерките са взети, стана тихо. Наложи се да приложа лека хипноза, но тъй като днес изразходвах доста сили за работа,

izvorite.com

57

енергийният запас на нервните клетки е стигнал до нулата. Лягам да спя, до утре. Желая Ви през тази нощ същото, което и на себе си, коригирано с оглед на относителността. ВашД.Кст, ПИСМО 7 Роля и душа ДрагиЮ Ще ви разкрия малка професионална тайна. Към днешна дата аз имам единадесет лекари. И всичките ме лекуват, всеки от нещо; един от срамежливост, друг от меланхолия, трети от глупост, четвърти от злоба, пети от безсъница, шести от заекване (аз заеквам само когато говоря с него). Един голям специалист по отказване на цигарите (отказвал го е като Марк Твен ловече от стотина пъти) се мъчи над мене вече три години и е постигнал известен успех: на работата аз повече не пуша. Лекуват ме от всичко, освен, за съжаление, от пиянство -тук е безнадеждно, аз паталогично не пия. И всичките лекари са мой пациенти. Вие ще попитате: какво е това - лечебен майтап? Психотерапевтична комедия? Или просто така, хумор? В никакъв случай. Това е работа. Има и малко хумор, и игра, разбира се, но само дотолкова, доколкото е полезно за работата. И наистина нима у мен с ъ в (хе м няма злоба, срамежливоет, меланхолия или глупост? Колкото искаш. Нима аз винаги добре спя? Само понякога. Нима аз нито веднъж в живота не съм заекнал? Множество пъти. Ако на пациента му е по-удобно да се лекува, лекувайки мене, защо да не му позволя това? Та нали аз наистина се лекувам... Добре, но за всички няма как да се запасиш с бележки и понякога се налага да прибягващ до помощта На другите пациенти: от тях винаги има достатъчно. Делът на преструвката-може да бъде различен (колкото е по-малък, толкова по-добре), а да се разкрият картите може после, когато (ако) лекуването има успех Този метод аз наричам именно така: „лекуване с лекуване"; понякога той е превъзходен, но, разбира се, не е универсален. Нали мнозина от тези, които идват в моя кабинет, желаят да виждат в мене Опекунствуващия, Изучаващия, Благодетеля, Силния, По-големия, Хипнотизатора, Бащата и т. н., и т. н.: Според разпространената представа лекарят трябва да бъде уверен, категоричен, внушителен. Ако Ученият Благодетел изведнъж започне да се оплаква, заеквайки, от своята глупост, можете да си представите какви аплодисменти ще последват! Но все пак съвсем не всички -

izvorite.com

58

дори ако искат! - съвсем не всички просто могат при цялата ми психотехника с достатъчна пълнота да усетят у мен гореизброените божествени дадености; а най-важното, съвсем не на всички им се иска при това да застават в позицията на Опекунствувания, Изучавания, Нисшия, Слабия, Младшия, Хипнотизирания и т.н. У мнозина, особено сред недо-самоутвърдилите се, действува против собствената им воля негативизмът (духът на отрицанието, духът на съмнението); мнозина - и съвършено справедливо! - считат възможно за себе си само неформалното общуване и само на равни начала; а някои, особено недо-самоутвърди-лите се, се чувствуват естествено в положение „отгоре"... Моята задача следователно веещ път, с всеки нов пащент е -колкото може по-бързо да позная, да почуствувам каква роля да му предложа, коетр съотношение на нашите позиции за него е най-доброто, на кого да се предложа като Силния, на кого - като Слаби», кога да бъда по-тих от водата и; по-нисък от тревата, а кога да бъда такъв, че да посмъкна от високомерието/Разбира се, всичко това не е без проби и грешки..." А сега за какво става дума. От Вашите последни писма ми стана ясно, че Вие, както и мнозина, имате твърде смътни представи за психологията на жизнената роля, казано по-точно нямате никакви. Тази празнина трябва да бъде запълнена, при това - незабавно, тъй като общуването не е нищо друго, освен игра на жизнени роли. Ролевият автотренинг също изисква известна теоретическа подготовка. Разговорът няма да бъде кратък, пор;ади което това писмо вероятно ще бъде разделено на две или на три, които изпращам едно след друго, без да дочаквам отговорите. Думата „роля" за Вас едва ли е нова. „ Ролите изпълниха.." Изглежда, че е просто. Да играеш роля на сцената значи да бъдеш Еди-кой си_ Ролите изпълниха.." . Изглежда; че е просто. Да играеш роля на сцената Значи да бъдеш Еди-какъв си в еди-кой си спектакъл (пиеса, филм, представление и тл.) Да играеш роля означава някого или нещо да изобразяваш. Но само да изобразяваш ли? . V ... На сцената се играе спектакъл, премиера на нова комедия. По време на действието героите запалват свещи. Една от свещите пада, героите не забелязват това, те горещо се целуват. От падналата свещ се запалва леснозапалим декор - огън, дим... Целувката продължава.- На сцената изтичва човек с пожарогасител, насочва струята от пя-на към пламъка, улучва и целуващите се - обятията се разкъсват, актьорите са ужасени, целите са в дим.. Завеса Зрителите се смеят, аплодират. Ролята на пожарникаря блестящо бе изпълнена от пожарникаря

izvorite.com

59

Вася. „За мен този човек изигра ролята на спасител." ,"В нейния живот този човек изигра съдбоносна роля." Какво е все пак ролята?... Ще отговоря така: ролята е начин на съществуващ на Вашата психика. С други думи - тяло на Вашата душа. Нейната външност. Същото, което е формата на материята: както и да я моделираш, все ще е форма; какъвто и да си - все ще има додя. Вашето-Аз-За-Другия. За реалния или въображаемия. За живия, живелия или още неродения, „Да играеш роля" - това просто е другото наименование на общуването. Желаейки Или нежелаейки това, в общуването йие приемаме някакви роли и предлагаме някакви роли на другите. ' Може ли да се определи, систематизира, преброи колко роли и какви именно вие играете в своя живот? Много е трудно. Практически невъзможно. Жизнените роли са с неизброимо множество имена и названия. Те са преходни и текущи, както и самият живот. Е, а все пак?... Ето-актьорна сцената. Играе ролята на Хамлет, А кол-ко роли е пиесата играе самият Хамлет? Син, Племенник, Възлюбен, Обичаш, Отмъстител, Мислител, Преследваш, Преследван.. Шут, Съдця, Ненормален,.. За всяка роля не-можеш дори подходяща дума да намериш. А вие кой сте в своя живот?.. Кой сте за себе си и кой за другите?.. Докато не се е събудило Вашето самосъзнание - там, в безпа-метната тъмнина на младенчеството, Вие, без да знаете това, вече сте играли една роля. Ролята на Рожбата, на Младенеца, на Малкия. Това е била най-великата ви роля, тъй като е съдържала в себе си всички бъдещи и възможни, и изиграните, и неизиграните... Веднага, щом самосъзнанието е, замъждукало, Вие сте се захва-нали с изключително интензивен PAT - no какъвдруг начин може да бъде разбран смисълът на детските игри?.. Вие сте изпробвали ту една роля» ту друга. Вие свободно сте изследвали своите самочувствия, докато в същото време животът, гледайки Ви със снизходителна усмивка, незабелязано е изпробвал своето.. .. И ето Вие сте възрастен, съзнателен човек. Човек, Който е Зает, Човек, Комуто е Трудно. Човек, Комуто Понякога е Скучно. Човек, Който Понякога се Замисля. И » същото време Вие сте. Син на своите Родители; Роднина на Роднините Еди-каи си; Работник в еди-кое си предприятие, в еди-коя си организация;

izvorite.com

60

Подчинен на Еди-кого си, Началник на Еди-кого си и на Еди-кого си; 'Цътникъ транспорта; Купувач; Пациент на поликлиника еди-коя си, на Лекаря Еди-кой си; Съкооператор в жилищна кооперация еди-коя си; Читател на библиотека еди-коя си; Стопанин на Кучето еди-кое си, зарегистрирано еди-къде си. Но нима това е всичко? Ами не, разбира се! Това е само нищожна част. Дори Вашите формални роли са изброени съвсем непълно. А колко неформални има още? Приятел на Приятеля Милотакъв-си; ''\ Приятел на Приятеля Нещокатотакъв-си; Познат на Познатия Някъдетакъв-си; „ Съсед на Съседите Околоедцкой-си; Читател на Писателя Неддедикой-си; Любител на Супередикаква-си Музика; Поклонник на Артиста Претакъв-си; Доброжелател на Прекрасния Човек Чудоедикой-си; Недоброжелател на Негодника Разедикой-си. Но нима и това е всичко? Не! Пак само нищожна част. Като Приятел на Милотакъв-си Вие играете ролята на Експерт По Особено Важни Въпроси, на Съветник и на Утешител; но в общуването с друг приятел - с Нетакъв-си, влизате в ролята на Страдащ, на Нуждаещ се от Утеха. Като Съсед на Съседите Околоедикои-си сте принуден да бъдете Свидетел .на Семейна Драма, на понякога и Разтърваващ и Извикващ Полиция. Като Недоброжелател на Негодника Разедикой-си сте готов да приемате ролята на Следозател и Разобличител... Вие пътувате със семейството - ще почивате. Пътник сте и играете ролята на Пътник и никоя повече, както изглежда. Но вие сте същевременно: Баща, Мъж, Купувач на Пирожки и на Вестници на Разноедикои-си спирки, Спътник на Спътниците Койгизнаекои-си. Едва ли може да се намери жизнена ситуация, в която да не се налага да бъдат съчетавани наведнъж много роли. Но и вътре в една, изглеждаща напълно еднозначна, роля по някакъв начин се оказва, че има и друга, трета, четвърта™

izvorite.com

61

Предстои ви да бъдете учител в средно училище. Ролята на Учителя е яена, определена, еднозначна. Но вижте колко скрити роли тя съдържа в себе. си, към какво множество от други роли тя има родство, наклонност:. (Вж. схемата на стр. 75) Има по какво да се помисли, нали?» Подобно» поле на „притег-лянията" или на „валентностите" има която и да е роля. Жизнен обем на ролята, пространство на нейната свобода, в което тя неза-бележимоили забележимо преминава в други роли, които, на свой ред, имат свои пространства, свои полета... Като постройте такова поле за която и да е роля (Родител, Мъж, Жена, Лекар, Шофьор на автобус, Келнер...), Вие можете да проследите пътечките, по които една роля преминава в друга, да напипате техните горни и долни граници - любопитна игра, с която можете да се заемете и сам, и с приятели, и по време на PAT. В нашия пример горната граница на ролята „Учител" минава по ролите; „просветител, лекар, учен, проповедник". Долната - „шут, съдия, надзирател, дресьор..." Като съпоставите такива полета с конкретни хора, които са ви познати в еди-кои си и еди-кои си роли, Вие ще видите, че по тях могат да се изграждат портрети на личностите. Ще видите и това, че човек винаги може да бъде и повече, и по-малко от своята роля, че във всяка роля е възможно и творчество, и халтура... Направете по същия начин и полета на своите главни жизнени роли. Помислете над това, в кои пространства, в кои точки се намирате

izvorite.com

62

Вие, по-близо към кои граници и защо? В кои 'точки е желателно да се преместите? (Вж. Дървото на Целта и Зебрата.) Какво пречи на това и кое помага? Драги К., тук днес ще прекъсна, ще продължа при първата възможност. Препоръките накрая: като наблюдавате хората, старайте се да доловите моментите на техните преходи от една жизнена Роля в друга. Следете за това, как чоиек се променя: как се вживява в ново самоусещане- Това става ту мигновено, ту бавно, но винаги именно по това време, в меж-. дуролевото пространство се открехва онова, което може да се нарече душа. Онова, за което няма граници, онова, което никъде никога не може да се побере... Тези метаморфози могат да бъдат доловени дори в писмо. Ваш Д. Кст ПИСМО 7 (Продължение) Човек за човека е хипнотизатор ДрагиК.! Забелязвали ли сте, че има хора, с които да се общува е необяснимо лесно? За първи път се виждате, а се чувствувате така, сякаш сте познати цяла вечност, разцъфтявате само от присъствието му... А има и други: уж не е досадник, хубав човек, но с нещо ви е неудобен, с нещо Ви замразява,, някакво отрицателно поле — чувствуваш се или виновен за нещо, или нещо дефектен... През цялото си детство й юношество, докато не овладях техниката на самовнушение, аз бях страшно, катастрофално чувствителен именно към такива полета, пък и сега току-виж съм попаднал под някаква неудобна хипноза... Във всяка жизнена родя, както и във всяка сценична или игрова, от 'Вас нещо се очаква, нешо се изисква. Нещо се предполага, на нето се разчета. Независимо от това дали сте мъж, автор на книга или директор на завод, бръснар или таксиметров шофьор - Вас всекидневно ви прогнозират. Вие сте под обстрела ,на летящ от всички страни въпросителни знаци, готови всеки миг да се превърнат във възклицателни с мину-си или с плюсове... Нито детето, нито родителят, нито Аллах, нито неговият пророк Мохамед никъде не могат да се дянат от това. Вътре във Вас е същото. Всички тези въпросителни знаци играят и във Вашия мозък, докато Вие работите и се целувате, командувате и се подчиняване - играят, превръщайки се ту във,възклицателни, ту в многоточия, ту в сигурни безнадеждни точки. Как трябва да се държиш? Как не трябва да се държиш? Какво чакат от мен, какво искат и какво не искат? Какво аз чакам от самия себе си? - всичко

izvorite.com

63

това лети с ураганна скорост и всичко, разбира се, не се побира в тясната, малко или Повече осветена ивица на психиката, наречена съзнание - не, главната маса е там, в подсъзнанието, в тъмнината или в полутъмнината... Но дали всичко е наред, обикнове- но все пак всичко е наред?! Наред ли е?... Пък и нужно як е винаги всичко да е наред? Кой сте Вие - роб на своята роля или неин стопанин? Изпълнител или творец? Една моя-колежка - практикуващ лекар, се занимава с болести-на правото черво. Специалност твърде нужна и, каквото и да се прави, не твърде приятна от естетическа гледна точка. Самата колежка пък е изключително приятна дама. Когато си тръгва за дома, след като е била на гости, тя сърдечно благодари на всички, които остават: - Благодаря ви на всички, мили мои, много благодаря! - За какво благодарите? - За това, че никой от вас Не ми разказа за хеморо.идите си. - Как?! Почакайте, почакайте! Сега ще ви разкажа! - веднъж не се Стърпях аз» (Пошегувах се, разбира се.) Роля и насрещна, роля. Очакванията винаги са двустранни. Борба и съгласие, съвпадения и недоразумения... Като приема някаква жизнена роля, човек с това предлага и някои роли на околните. Понякога предлага пряко, като нарича нещата с техните имена („И ще бъдеш ти царица на света"), но по-често - косвено. Как?_. Със своите жестове, със звученето на своя глас. Със своето самочувствие, което пряко се предава от подсъзнание на подсъзнание; с всичко онова, което Наричат „кон текст" или „подтекст"... С цялото си поведение предлагащ понякога и налага ... Всъщност това по нищо не се'отличава от хипнозата. Това са взаимоотношенията, които пронизват цялото общуване винаги и навсякъде. Има хора, които заемат твърда ролева позиция. Където и да отиде, такъв човек навсякъде командува, винаги и всички поучава... Винаги от всичко е недоволен... Присмехулник, Винаги се оплаква, винаги е най-нещастният и обиденият Винаги мълчи и нещо очаква... С когото и да общува - майтапи се, преструва се на шут... Твърде познато, нали? А има пластични, гъвкави хора, съвършенно различни в зависимост от това, с кого имат работа; различни с един и същ човек в зависимост от обстоятелствата. Но такива са малцинство. Мнозинството са п л а с т и ч н о - т в ъ р д и . Различни с различни хора и еднакви с едни и същи. Не се знае

izvorite.com

64

какво ще бъде държането ви с гражданина Н., но вашето поведение по отношение на вашата майка или съпруга може да бъде предсказано с доста голяма точност, донякъде в по-малка степен, но също в значителна - по отнощение на началството или на подчинените... Взаимните ролеви позиции са склонни към вкостеняване, към образуване на затворена самоподдържаща се система. В присъствието на родителя дори възрастния човек, самият той вече баща или дядо дори, става дете - не съзнателно, разбира 'се, а подсъзнателно, благодарение на непроизволното включване на дълбочинните пластове на психиката, в които са се натрупали твърде жизнени залежи на детското самочувствие. Такава ситуация лесно.може да предизвика в човека вътрешен ролеви конфликт. Нота бене! На човека отдавна му е необходимо да бъде Възрастен, Значителен, Самостоятелен, но нещо му пречи и той се сърди на онзи, у когото вижда източника на препятствията, без да разбира, че този източник, най-малко наполовина, е в самия него. Онзи, които желае на Другия добро, е длъжен три пъти да помисли за ролята, в която натиква обекта на своето доброжелателстг во дори само със своето присъствие. Множество тежки недоразумения между деца и родители, между съпрузи, между приятели и Т.Н. стават именно поради такива скрити ролеви конфликти, за които нищо не знаят и двете страни. Ето горещо обичащата съпруга прехвърля вьрху мъжа си неизтощи-мия си порив от присъщите й майчински чувства, властно се грижи за него, опекунствува го, а той не е в състояние да се противопостави на този натиск и всеки ден, връщайки се под-съзнателно към сладостното детство, същевременно играе ролята на Авторитетен Баща на Семейството - и не се получава. Той се съпротивява на самия себе си - и ето вече му се струва, че жена му има неприятен Глас, вулгарни маниери, недостатъчно високо културно равнище». Жената, без сама да разбира напълно, търси в мъжа изпълнителя на ролята на Бащата, Покровителя, Патриарха, а той, страхувайки се подсъзнателно от тази роля, като не я приема, влиза в ролята на Неразбрана Творческа Личност... Вариантите са десетки и стотици. Кое може да помогне, за да се излезе от задънените улици?... Ролевият анализ и ролевият тренинг - игрите, в които се напипват другите варианти, другите възможности за подхода ни един към друг... Най-добре е това да се прави навреме. Скритото съдържание на първоначалния период от всяко запознаване е взаимно ролево приблизително пресмятане, изпробване на ролите, предложения, приемания и откази. А когато ролеви-те позиции са определени,

izvorite.com

65

тяхната промяна изисква немалки усилия и понякога води до капризи. Ролевите очаквания могат да се превърнат в капани в подсъзнанието, в отрицателна самохипноза. Помислете върху това, какви роли очакват от Вас хората от вашето обкръжение? Какви роли Ви предлагат, какви ви налагат, косвено или пряко? ... Косвено- - каква роля Ви предлага, чака, търси, изисква, налага Еди-кой си, Еди коя си?_. .„ Аха, ето каква била работата». Бившият приятел Самотакъв-си, много се обиди, че вместо предложената ми от него роля на Съчувствуващ, Съгласяващ се и Потвърдител-на-Неговата-Необикновеност аз приех ролята на Скептичния Критик и сега с всички сили ме натиска в ролята на Нищожество. Може би той очаква, че аз ще приема ролята на Разкаял се Грешник?... Симпатичната 1 Някаква такава-си изисква от мен ролята на Интересен- Човек-със-сериозни-Намерения-и-Добре работещ-Език, но при мен се получава Неинтересен-с-Глътнат, а, струва ми се, тя именно това вече очаква... А кучето Джавджавков-си упорито и яростно ме вижда в ролята на Мошеник, Подлец и Вр-р-аг и тук нищо не може да се направи... (Примерът разбира се, е облекчен.) Обратен въпрос: Вие самият какви,роли предлагате на околните със своето поведение, със своето самочувствие, със евдите роли, ко-ито приемате и съзнателно, и непроизволно? Конкретно - на Еди-кой си, на Еди-коя си, на Еди-кои си?" ... Изглежда време е да се разделя с маската на Твърде Непристъпна Сериозна Особа... Там, в Н-ск,тяме защища-ваше от прекалената фамилиарност на обитателите, но сега, в новия колектив... Аз оставам чужда, аз оставам сама и тази особа вече изглежда no-скоро Като Глупачка-с- Претенции... Ето и В. с неговата доброжелателна ирония зае към мен позицията на Предвидливо-любезен Джентълмен, той, виждате ли, ме охранява от посегателствата на неканени общувания - а нали това е мечешка услуга, това е именно стената, която ми пречи да стигна до непосредствеността.» И аз самата му подадох тази роля... И как да смъкна от себе си тази маска?... Докато не се е сраснало... Извинявайте, К., аз още не съм излязъл от ролята на една своя пациентка, с която днес бях два часа - изглежда се включи подсъзнанието. Веднъж и още веднъж премислете в този дух своите трудни ситуации. Ролевият самоанализ вече сам по себе си ще Ви донесе немалко полза. Не забравяйте само, че и в него, както и във всичко

izvorite.com

66

останало. Вие можете да изпаднете в далече стигащи заблуждения. А най-добрият начин да се премисли една трудна ситуация е тя да бъде разиграна, и то колкото може по-близо до същността на работата. Д. К cm. ... Позволете ми," Читателю, и аз да вмъкна няколко думи. В дневника си Лев Толстой е изказал мисълта, че детето постоянно, по най-естествен начин се намира в онова състояние, което у възрастните се нарича хипнотична Това е тъждество: а =а. Но това трябва да се види. Когато някой е видял нещо поне веднъж, вече е полезно, вече могат да видят всички. Ако имате дете, Читателю, погледнете го и ще видите човек под хипноза. Ето сега то се намира под хипнозата на своята игра. Ето сега - под вашата. Ето - под хипнозата на баба си. На учителя... Когато е под хипнозата на своите връстници -опитайте се да ви чуе, на него съвсем не му е до вас, налага се да бъде пречупвано, да се прилага психологическо насилие, но не се знае кой кога А къде се дяна това после?... Това естествено детско състояние - къде изчезна то? Ето заключението на Д. С.: възрастните постоянно, по най-естествен начин се намират в състоянието, което детето, ако знаеше психология, би нарекло хипнотично, но възрастните не чувствуват своята възрастна хипноза, не усещат, не забелязват, както не чувствуват въртенето на земята, както не усещат своята миризма, както не забелязват, че говорят в проза. Нека имаме смелостта да заявим, че и самият Лев Николаевич, не само детството си, но и целия си живот е прекарал в непрекъсната хипноза, и авторът на тези редове се намира в нея, без да излиза нито за миг. Възрастните не забелязват своята внушаемост, своята взаимо- и самохипноза. Защото хипнозата на възрастните е разпределена, разсредоточена, разпръсната. Хипнотизаторите наоколо са страшно много: жената, тъщата, началството, приятелите, телевизорът... А възрастните наричат хипноза само онези редки случаи, когато в понеслия ги поток възниква нещо като завихряне, някакви противотокове. („Той само го погледна и онзи - тупна и заспа! Ето това се казва!") Тогава се откриват, че могат да се преместват нанякъде под действието на могъщи тайнствени сили и се учудват, и се страхуват, и капризничат... А в действителност тази чудесна и страшна хипноза е само частен случай на естествената хипноза, разтворена в живота; само сгъстено разголване на природата на общуването, което прилича на чудото, представляващо магнитът: това чудо е скрито

izvorite.com

67

във всяка молекула, то е същност, норма, природа на нещата. Е, пада ябълката на земята, пада си и пада, всички падат - и какво?... Трябвало е да бъдеш разхипнотизираният Нютон, попаднал под хипнозата на Истината, за да видиш това. А когато парче метал от разстояние кара пирончето на подскочи - това вече е друго нещо! „А у вас това вродено ли е?..." Да, вродено е. Както и у вас. Защото... ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е ХИПНОТИЗАТОР (и за самия себе си в това число). ... Но това може да бъде осъзнато само чрез преминаване от една хипноза в друга. ПИСМО 7 (край) Още веднъж за ролите, които играят човек Драги К.! Един практически съвет. Ако искате да придоби- ете някакви недостигащи Ви качества - смелост, сила на волята, работоспособност, привлекателност, любов към хората, каквото си искате - никога не си внушавайте това като твърдение, започващо с буквите "аз" - „аз съм смел, аз съм привлекателен, аз съм еди-какъв си" - това е глупава грешка. Невъзприемчивото, хитрото „аз" през цялото време ще Ви пъха прът в колелото. "Аз" трябва да бъде не подлог, а допълнение: „Силата влива в мен" ..любовта ме обхваща"... А още по-добре е, ако то съвсем се забравя: „силата влива...", „любовта обхваща..." Когато е така, нещо неизмеримо по—голямо и по-силно, отколкото някакво си жалко "аз" започва да ви създава... И удивително: именно това освобождава силите, скрити в „аз", дава свобода на самоизразяването. Наистина:ие „аз обхванах гнева", а „гневът ме обхвана"... Докато не бях разбрал това, моите усилия да въздействувам и върху другите, и върху самия себе си в по-голямата си част останаха безрезултатни. Когато го разбрах - появи се онова, което наричат хипноти-заторски способности... Обяснявам в какво се състои работата. На сцената човек играе роля, а в живота - ролята човек. Впрочем, и на сцената също, ако се прави както трябва. За Станиславски разказваха, че в периодите, когато той, готвейки се за спектакъла „От ума си тегли", се вживявал в ролята на Фамусов, неговият характер рязко се развалил (и без това той е бил не особено лек) - с него е било невъзможно за нещо да се разбереш. Тогава кой какъв е станал: Станиславски - Фамусов или Фамусов - Станиславски?... Актьорът на сцената подчинява вътрешното на външното - търси самочувствия за ролята. Тези самочувствия обаче влияят и върху

izvorite.com

68

неговите жизнени роли, правят от него, за късо или за по-дълго време, друг човек. А човекът в живота търси и самочувствия за ролите, за роли на самочувствие. При това често пъти става следното: ... Роля Б - самочувствие (а) - роля В - самочувствие (аб) - роля Г-... Вие се връщате от работа, където току-що доста ви е смъм-рило началството, порицание, което ще бъде вписано в досието, в личното тяло. Това не е грешка. Вашето тяло наис- тина е възприело мъмренето, превръщайки го в адреналин, то го е разпратило като телеграма до всички клетки: ,До всички! До всички! До всички! Много лошо и много страшно!" И ето потвържденията: в автобуса нарочно ви бутат някакви младоци, някакъв си акселерат ви гледа от горе до долу като буболечка, а някаква си девица - като дръвник... (,До всички! До всички! До всички! Много лошо! Много, много зле и страшно!") И ето ви в ролята на Буболечка (кой обаче Ви е задължавал да приемате тази роля? Никой освен вие самия!). Връщате се у дома и попадате в обстоятелствата, в които Ви се полага по всички правила да играете ролята на Любящ Мъж, Вежлив Зет, Баща на Семейството, а днес при това още в ролята на Радушен Стопанин, Весел Стопанин -след половин част ще се изтърсят гости. (До всички!До всички! До всички! - Веселете се! Радвайте се на живота!") „ Ти пак не си купил салам?... И яйца няма. И хляб. Нали те помолих! ..." -Ами него можеш ли го накара..." „.Самочувствие Г щ роля Д щ самочувствие Х... - „А ти самата не можа ли да отидеш?! Аз тук какво съм ви - момченце за всичко, а?! A3 СЪМ ВИ БУБОЛЕЧКА?!!!" Преминаването от ролята на Буболечка в ролята на Баща на Семейството непосредствено донякъде е затруднено от предлаганите обстоятелства, поради което се извършва чрез международната роля на Бесен Крокодил. Обаче самочувствието Х, възникващо в резултат на влизането в тази роля, съвсем не съдействува за изпълнението на ролята на Веселия Стопанин. Останалата част от вечерта се налага да бъде прекарана в ролята на Дръвник... Както в играта, така и в живота р о ля т.а и самочувствието са свързани с интимна, двустранна връзка.Аименно:ролята пробужда определено самочувствие. А самочувствието предразполага към определена роля. Ето Вие излизате на трибуната -приемате, така да се каже, ролята на Оратор, първите секунди са стиснати, сковани, но след това във вас нещо се включва, запалва се... Или не

izvorite.com

69

се запалва?... Нещо ви е накарало да се засмеете, а преди това настроението ви много е повдигнато от съобщение за внезапна сполука - и ето в даден момент, в компания на приятели вие, без самият да очаквате това от себе си, приемате несвойствената ви роля на Душа на Обществото - и с немалък успех: всички са във възторг, всички Ви гледат с възхищение... А след това изведнъж нещо се е изразходвало, загаснало... Трудно е да се каже кое тук е „първичното" и кое - „вторичното". Когато сте влюбен и взаимността е налице, самочувствието и ролята се сливат в сладостна прегръдка. Когато охладнявате, инерцията на вече приетата роля може да ви отведе далече, понякога дори в гражданското... А не се ли чувствувате малко болен само като видите човека в бялата престилка? Работата е в това, че тази престилка вече сама по себе си Ви предлага определена роля. Разбира се, и възникналото в резултат на болестта самочувствие на болен може да накара човек да приеме и ролята на Болен, т.е. да се обърне за помощ към Лекаря. Лекарят може да помогне: да даде на човека самочувствието на здрав и с това да го върне в тази роля. Но Лекарят, случва се, може и да не помогне, а ролята на Здравия все пак се налага да бъде изпълнявана. От друга страна, има множество болезнени състояния - и сред тях са преди всичко онези, които наричат неврози, - при които дори само приемането на ролята на Здравия само по себе си може да излекува човека. А ролята на Болен може да задълбочи болестта - роля, в която човекът твърде много се е вживял... Оттук идва и инстинктивната нелюбов у мнозина „да ходят по лекари". Работата не е в това, че човекът не вярва в медицината, а в това, че той интуитивно се пази от ролята на Болен. До известна степен (!) -правилна политика. „Опашката" на самочувствието на Болен е неприятно нещо, която не само пречи на оздравяването, но понякога поражда и нови болести. Поради това именно добрият Лекар, по която и да е специалност, трябва да умее да въведе човека в ролята на Здравия по-рано от истинското оздравяване. И при това като съблюдава всички лечебни мерки. Точно това е психологическото изкуство. А защо са толкова мъчително срамежливи, сковани, защо са толкова несигурни в себе си мнозина млади и не твърде млади хора? Ами защото не излизат от ролята на Оценяваните. Изпитваните. Разглежданите. Изучаваните! Защото с упоритост, която е достойна за по-достойно приложение, изпълняват ролята на Заинтересовани-от-Направеното-Впечатление! Изходът е само в преминаването към противоположните роли на

izvorite.com

70

Изследващия. Оценяващия, Лекуващия. Троряшия. Към роли, в които значението на впечатлението за своята персона, бледнее пред значимостта на това, което се прави. На вниманието на неуверените! Забравете изобщп Пумата „дз" Бъдете Режисьори за Другите, бъдете Изследователи и Лекари! (Но това трябва да го знаете само вие!) Тогава вашата стеснителност ще премине в прекрасна Сдържаност, неувереността ще се смеси с благородно Съмнение. ... Замлъквам до Вашия отговор. Д. К cm. ПИСМО 8 Геният на общуването1 Драги К., Вашият интерес към „гениите на комуникатив-ността" ме радва, това е добър признак, който означава, че Дървото на Целта придобива нови клони, на които всеки момент ще се появят плодни пъпки.. Не, себе си аз не отнасям към тази категория. Имам професионална специализация, която по неволя ме накара да развия някои качества, но изходните заложби бяха no-скоро отрицателни. Именно това ме подтикна още през периода на младите години особено да се вгледам в майсторите на общуването във всички жанрове; а после, когато станах лекар по разстройства на общуването (един от синонимите на психотерапевта), стана необходимо да познавам и онези, у които особено добре се получава именно това, което не се получава у моите пациенти. Тъй като в моя кабинет такива хора попадат не особено често, количест- 1. Става дума не за универсалите, каквито няма, а просто за необикновено способни хора. (Уточнение по молба на Д С. - бел авт.) веният недостиг се наложи да бъде компенсиран с интензивно качествено изучаване. Където и да се намирах (а животът ме е запращал на какви ли не места), аз търсех тези гении. И днес в моята „човекотека" те наброяват вече около триста. Какво да ви кажа?... Да избера един от тях, да му дам портрета?... Страхувам се, ще излезе твърде дълго и необобщено. Това са различни хора, много различни... По-добре е, струва ми се, да се опитам да нахвърлям в най-общи черти главните признаци, които са характерни за тях. Плюс интерес. Огромно любопитство, колосална жажда за хора. ОТТУК са и повишеното внимание, и тънката наблюдателнрст. и превъзходната памет по отношение на всичко свързано с другия. Един такъв човек е способен да затрупа с материал цяла писателска организация. С непос-тижима лекота, се вживява в

izvorite.com

71

чуждите съдби, характери. обстоятелства, живее с живота на Другия, както със своя собствен. Поразителна човековместимост. Ще отбележа още, че количествената степен на общителност при тях не е задължително висока. Да не бъркаме общителността с комуникативността: общителността е склонност към общуване, комуникативността е способност да се общува. Свръхобщителните хора по правило са онези, които компенсират недостига на качество на общуване с неговото количество. Гений на комуникативността не е най-общителният човек, а най-превъзходният в общуването. Минус тревожност. При цялата си живост и подвижност този човек е рядко спокоен. Центровете на страха сякаш са недоразвити: липсват не само излишните, но като че ли и напълно оправданите безпокойства: безгрижие, стигащо до нехайство. Забележително е обаче, че поне в 90 на сто от случаите тази безгрижност се оказва мъдрост: така или иначе, но се изяснява, че не е заслужавало човек да се тревожи: или нищо не се случва, или случилото се е неизбежно. А според тревожния човек на тях просто необяснимо им върви. Съпътствуващи качества: откритост на възприемането, ле-кота в превключването на вниманието, доверчивост, свобода в поведението, известен авантюризъм. Душевното спокойствие като аромат на рози привлича хората. Плюс обратна връзка. Вие едва само сте погледнали, а той вече е погледнал към Вас три пъти и приема погледа Ви като на стар познат. Вие едва сте протегнали ръка, а той вече знае какво ще бъде ръкостискането...Изключително важно свойство. В контакта, в саморегулаиията - висока чувствителност към измененията. Реакциите са .бързи, точни, нап-регнатост няма. В беседата улавя и най-малкит? промени в интонацията, най-дребните, неосъзнати движения и реагира така че, събеседникът забелязв само това, че беседата вър-ви гладко, приятно... Това е същото, което старите психиатри наричаха „синтонност" - противоположност на аутизма. Способността леко, бързо да се преустройваш, превъзходната подвижност на психиката - това са вродени свойства, които обаче се поддават на тренировка. Съпътствуващи качества: ловкост, тактичност, находчивост, остроумие, артистичност (вж. по-долу). Плюс-минус егоизъм. Защо „Плюс-минус"?_. Защото Плюс обратна връзка". Ако е егоист, то умее като никой друг да крие своя егоизъм и с това, разбира се. е опасен. Умее да се държи така, че и самият му егоизъм е привлекателен - има такива натури с обаяние на егоизма си. Ако е алтруист. то не е пресилен и също умее добре да се прикрива в прозата на битието... Плюс артистичност Богатство на жестове и интонации,

izvorite.com

72

превъзходен разказвач, имитатор и м им. Вкус към подробностите, към сочния детайл. Неизтощим игрови хазарт - хазарт не на картоиграч, а на дете, което жадува да живее различни видове живот. Поради това лесно му се отдават всевъзможните превъплъщения в жизнени роли, поради това е толкова различен с различни хора (плюс интерес, плюс обратна връзка...). Равнището на културно-естетическо развитие може да бъде различно, понякога - ужасяващо ниско, но чувствителността към очакванията на другите хора е толкова висока, пластиката на поведението е толкова великолепна. че дисонансите не се забелязват. Тези хора умеят, без да се харесват на части, да се харесват като цяло. Плюс-минус агресивност. На общия фон на добродушие и благоразположение (вж. плюс симпатия) геният на общуването не е лишен от агресивност, която се проявява рядко, но сполучливо. Той е майстор на мирните решения и ня компромисите,но е способен при крайна необходимост да приложи и болезнена хватка - решително, мощно, но без садис- тичен излишък. Тази резервна способност формира толкова необходимия в човешките отношения подтекст на силата и не е по-малко привлекателна и от най-сладкото обаяние. Става дума, разбира се, не за физическа сила. Това изглежда по различен начин: ту като внушителна увереност, ту като беззлобна шеговитост. ту като шеговита злобност. ту като внимателна поверителност. Плюс оптимизъм. Задължителна черта, но не задължително лежаща на повърхността. Оптимизмът като убеждение, като жизнена нагласа и оптимизмът като състояние, като усещане на радост от битието - това са различни неща, макар и взаимно свързани. Различно нещо са и външният и вътрешният оптимизъм. Ако си спомняте, в едно от предишните писма бях споменал за хора от типа на повишено комуникативния „досадник-по-душа".Та ето, този трагически тип спада към гениите на комуникативността приблизително така, както Салиери към Моцарт. При моцартовците оптимизмът на общуването е вътрешен, натурален, оптимизъм-състояние. оп-тимизъм-сияние. живо слънце в гърдите, което стопля и привлича всички. Но тъй като слънцето разбира, че за различни-те същества е необходимо с различни дози, то винаги знае кога да се скрие зад облачето. А салиериевците проповядват, демонстрират оптимизъм... „Но това е вродено - ще кажете Вие.- На едни им върви, на други не." Правилно, вродено е. Вроден оптимизъм е всяко дете. Загубва се наивността, разбира се трагизмът на живота - откъде да се вземе оптимизъм?... Ето - именно оттук. От другия край на спиралата...

izvorite.com

73

Загубеният рай се връща, когато адът е изминат до дълбочината на дълбочините. След като ние напускаме полюса на наивността, оптимизмът ни чака на полюса на мъдростта. Мнозина, уви, той така и не дочаква. До възрастния оптимизъм трябва да се узрее. За това нищо не помага по-добре от откритосгга, доверието към Другия. Минус предвзетост. Все същата откритост на възприятията, незасенченост. Отсъствие на предразсъдъци. Абсолютна невъзприемчивост към каквито и да е мнения тя човека, както и към титлите и званията, закриващи същността. Разбира се, всички тези фирми деликатно се имат предвид с онова значение, което те имат за самия човек и за околните. Ала погледът преминава през тях към сърцевината. Отсъствуват и предвзетостите, създавани от самите нас, тези прибързани образи-химери, които всички ние моделираме от откъслечните си впечатления за Другия и от своите желания и опасения. Винаги помнете, че собственото мнение е толкова ненадеждно, колкото и чуждото, но все пак то трябва да бъде собствено. (Плюс интерес, плюс обратна връзка...) Плюс предвиждане. И в голямото, и в малкото то е резултат от всичко останало. Тъй като от всяко отделно общуване маестрото извлича значително повече, отколкото обикновеният човек, неговият обобщен опит и човекопредсказателна-та му способност достигат несравними размери, които понякога поразяват въображението. Един такъв гений в лицето на обикновената учителка някога бе предсказал и моята съдба, аз бях тогава съвсем малко момче». Физиономист. ПРОРОК, те-лепат - общоизвестен факт е, че такива хора има, но това е специална тема. Сега искам да обърна вниманието Ви само към следното: и ние с Вас най-дрбре предвижваме онова, от което се интересуваме безкористно. Плюс симпатия. „Last but not least" - последен по ред, но не и по значение. Аз казвам „симпатия", за да не кажа „любов". Отношението към хората като към същества, които въпреки всичко заслужават симпатия, е характерно за всички гении на общуването, дори и за онези от тях, които не могат да бъдат упрекнати в излишен алтруизъм. Изглежда това е тяхната единствена предвзетост. Връзката на всичко с всичко е очевидна. Без симпатия не може да има интерес, без интерес няма откъде да дойде симпатията. Излъчванията на доброжелателност се врътнат към тях като отразена светлина. Добавете към това още и тяхната спокойна, неизискваша до-. казателства увереност във факта, че те самите заслужават симпатия(плюс обратна връзка) и ще Ви стане понятно защо тези хора почти винаги се оказват в симпатично обкръжение. Те просто застарят хората да бъдат симпатични!

izvorite.com

74

... И какво още? ... Вие можете да попитате къде съм ги търсил тези хора. Ами аз изобщо не съм ги търсил, аз само гледах, а те сами се появяваха. Ето дори днес моята колекция се попълни с още един гений - продавачката в магазина, в който аз обикновено се отбивам след работа, за да си купя пакет чай или бутилка кефир. Потресаващ психотерапевт - опалжата танцуваше и пееше, никой не искаше да си отива, къде изчезна бързането! Преди една седмица попаднах на гениален таксиметров шофьор, преди два месеца - на гениален полицай.. Драги К., това, което тук нахвърлих, не е нищо по-вече от моливна скица на многоцветната картина, която тепърва предстои да бъде нарисувана от изследователите на човешката природа, ако те желаят да узнаят не само нейните тъмни страни. Лично на мен концентрирането на вниманието върху благодатните свойства на човешката натура ми дава неоценима полза: като пчела, събираща нектар от всички цветя, аз се старая от всекиго да се науча на нещо. И от Вас също. Ще се досетите ли на какво?... Ваш Д. Кст ПИСМО 9 Самооценката, или Другият вътре в нас Драги К.! Не се досещате, не можете да си представите?... Е добре, ще Ви кажа. От вас се уча на умението да се задават въпроси. И преди всичко на себе си - за самия себе си. У Вас това се получава по-добре, отколкото у мене. И причината за това според диалектиката на достойствата и недостатъците лежи в черната ивица на Вашата Зебра. Неустойчива, колебаеща се самооценка. Болезнено неустойчива... Вие не искате да сте, ако използувам Вашите думи, нито „самодоволен кретен'', нито „пребит чудак". Но въпреки това, както самият Вие пишете, постоянно изпадате ту в едното, ту в другото, а мярката не можете да схванете Аз също не мога да гарантирам, че вече съм намерил златната среда, не съм сигурен, че тя винаги е необходима. Нужни са и крайностите, нужна е и мярка за мярката...- Разрешете ми да споделя с Вас някои сведения и съображения за психологията на самооценката. Няма да отделям „чуждото" от „своето", това за Вас не е интересно. Първият и главен постулат е: уравновесяване на сямооценката не можела бъде постигнато, без да се разбира или без да се има поне работна представа за това, което тя всъщност представлява. Да се научиш да общуваш без това също е невъзможно. Преди всичко самооценка има у всички и у всички е болезнена, в това число и у тези, а те са мнозина, които дори не са чували тази дума. В някакъв вид тя съществува, изглежда, и у висшите животни,

izvorite.com

75

у маймуните, у кучетата... Тя липсва вероятно само у клиничните идиоти и у близките им по състояние хора, намиращи се в дълбока алкохолна интоксикация. Тя още не съществува в развита форма У малките депа докъм петгодишна възраст. Но вече и на две-три години, ако де и по-рано, детето започва да усеща зависимостта на своето настроение и самочувствие от оценките на околните, преди всичко - на възрастните, на родителите, после на връстниците - от оценките, които, без да е минало кой знае колко време, стават негови собствени. „Ти си добър", „ти си лош", „ти си страшен", „ти си умничък" - всички ние минаваме през това, както пътниците минават, през вратите на метрото. „Аз съм добър", „Аз съм лош". „Аз съм най-добрият" - ето и първите самооценкй. Те вече са потопени в морето на общуването. Самоопенката е основната новешка форма за преживяване на връзката със света. Това е мостът между „аз" и Другия - мост с движение в двете посоки. Всичко онова, което по-нататък става с душата, всичките наши триумфи и драми израстват от тези първи прости „ аз съм лош" и „аз съм добър". От Рая и Ада. От Сладкиша и Камшика. Основата, както виждаме, е проста и до глупост целесъобразна. ..Раят" и ..Адът" (центровете на положителните и на отрицателните емоции) се намират вътре в нас, а Сладкишът и Камшикът (поощрението и наказанието, одобряването и неодобряването) въздействуват отвън. Всичко е понятно. Усилията на възпитанието са насочени към това да бъдат вкарани Сладкишът и Камшикът вътре във възпитава-ния и по този начин да отпадне необходимостта от възпита-ване. Докато човечето е малко и незряло, трудно е да се очаква, че Сладкишите и Камшиците веднага ще влезнат вътре и ще действуват безотказно - на всички е известна детската безотговорност... Нужни са, няма как, нужни са външни стимули, и поощрения, и наказания. Много от нещата не се възприемат, забравят се. Похвалили са те - е, добре, наруга- ли са те - голяма работа... До известно време това, как те възприемат, още не е най-главното в живота Но вече и помага, и пречи да живееш... И всичко някак си действува, някак се отлага™ И ето, малко по малко нашият Рай и нашият Ад се оказват подвластни на Другия, живеещия вътре в нас. Наричат го Срам. Наричат гоГордост. Наричат го също Свенливост и Високомерност. Тщестлавие и Кокетство, - Самолюбие и Честолюбие. Това е Завист това е Съвест. Това е Морал това е и Любов. Изброих не всичко, далеч не всичко. Той може по свое усмотрение да вземе името на всеки един от нашите познати. И най-любимото, и най-омразното. Но защо, все пак, един Друг? Те са толкова много!... Да, много са. И все- пак е един.

izvorite.com

76

Някъде на границата между детството и юношеството, по-рано или по-късно.„ Не, не може да се усети точно кога идва той, мигът, когато това - как те възприемат, става главното. Това вече не са просто Сладкиши и Камшици. Ти вече живееш заради това - за Някого-си да бъдеш Някакъв-си. Ти искаш да се харесваш. Ти не искаш да не се харесваш. Ти искаш да радваш и не искаш над теб да се смеят. Ти искаш да покоряваш, да внушаваш трепет и учудване. Ти искаш да бъдеш уважаван, да бъдеш обичан. Ти искаш да те знаят, да те помнят Ти искаш да живееш не само в себе си, но и в Другия. И това е главното. Главното. Защото ти ще умреш, а Другият ще остане... Това е зов на пола. Зов на любовта. Зов на родителството. Но не само. Да утвърдиш себе си сред хората. Да намериш своето място, своето лице. Да отдадеш себе си на своето общество, на своя народ... Но не само на своите, не, не само. В този зов е гласът на цялото човечество. Гласът на предците и на още неродените потомци, гласовете на всички и на всичко - не всички Го чуват, но Той е във всички... Вътрешният Друг. Обобщеният, Безкрайният Друг. Той идва при нас чрез най-простата, обща за всички потребност да означаваш нещо за онези, които за тебе нещо значат. И дори за онези, които не означават може би нищо. Именно Той ни , кара да търсим своето отражение в нечия душа. Именно Той е казал на Пушкин: „Ти самият си своят най-върховен съд". Ако се спуснем от небесата на земята, можем да видим как става това. Една артистка, талантлива и опитна в своята работа, ми се оплака от ужасяващата скованост, страха, паническото състояние, които я обхващат, когато изпълнява най-скъпото за нея - песните, които тя л и ч н о е съчинила. Това състояние й пречело, довеждало до провали. Посъветвах я: „Съчинете си Слушател. Обичащ, Вярващ, Обожаващ Любим, Обожавай, Единствен.. Дайте му име, възраст, характер, представете си всичко, всичко... Когато сте на сцената, взимайте го със себе си и го настанявайте някъде по средата на залата. Пейте само за него..." Съветът бе разбран с готовност да бъде изпълнен. Парализиращият страх си отиде, остана вълнението, но вече друго. Последва успехът сред публиката - успех, който, разбира се. повдигна самоопенката. И самите песни, и изпълнението също малко се промениха... А ето каква психотерапия се налага да бъде провеждана с множество млади хора от двата пола, които имат комплекс за,

izvorite.com

77

непълноценност поради недостатъци на външността. Всички пеят едно и също: невъзможно е да се живее с такива (крака, нос, талия, коси, пъпки, телосложение...). И на всичките казвам (с различни думи) едно: ..Вие не гледате със своите очи!" - „С чии?" - „С очите на онзи, на когото вие не се харесвате ." - „А с чии тогава да гледам?" - ..С очите на този, на когото се харесват е ." - „А нима такъв (та-кива) има?" - ..Разбира се." - ..Но къде е?" - „Вътре във вас." - ..Но за какво ми е вътре? На мен ми е нужно отвън..." - „А вие го (я) пуснете навън." - ..Тоест как?" — ..Повярвайте, че I той (тя) съществува. И тя (той) ше дойде." — „Ами как да 1 повярвам?..." - ..Ето така, повярвайте. Както вярвате в Нова година. Както вярвате в своя рожден .ден. Както вярвате в това, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното, макар че вие виждате само движението на Слънцето..." Добре е обаче, ако разговорът протича именно така. Доста често чуваш: „Какви са тези празни приказки, в мен няма никакъв друг! Аз самият съм си най-върховният съд!.„" И наистина: нима може да се повярва, че някому могат да се харесат пъпките, плешивостта, бръчките или кривите крака?... Трудничко е, откровено казано. Но нали става дума не за това. Не е нужно особено въображение, за да си представиш, че Някому-си ти можеш да се харесаш въпреки всичко, при всичките си кривини и пъпки, само поради това, че ти - това си ти. Това обаче няма да звучи като фантазия, когато са: твоята майка, твоят дядо, твоето куче - какво ги интересуват твоята талия и всичко подобно?... Ясно, ясно: онзи (онази), който ти е нужен, уви, не е твоят дядо и не е твоето куче, и не е дете. (А това вече не се знае.) А той (тя) те оценява по стоковите показатели, по качество и по количество, според прическата, на според облеклото, по вкус, па по цвят... Да допуснем за него - но защо с ъ що т о правиш ти? Защо този пазарски купувач се е заселил в тебе * и те е превърнал в банкрутирал търговец? Какво общо има той с човешкото достойнство? И защо пък ти да не заселиш вътре в себе си друг Друг, който умее да обича?... Когато това се удава, шансовете за среща с външния Друг, с Другият от плът, с онзи (с онази) значително нарастват. Да се осъзнае вътрешният Друг. И той да се управлява, за да управлява той тебе. Това е трудно именно поради туй, че Другият живее в собственото „аз", органично се е слял с него така, както онова, което някога е било храна, става кожа, мускули, нерви. То не се вижда, то не се чува, физически то се проявява може би само в слуховите халюцинации (тогава, обратното, налага се да доказваш, че това е гласът на собственото „аз", но и това не можеш да

izvorite.com

78

докажеш). Вътрешният Друг съществува не физиологически, а духовно. И когато човек разговаря със себе си, той разговаря с Него. Самооценка и роля. Научният сътрудник Н. написал труд по специалността. Публикувал го. Започнали обсъждания, критика, похвали. Чие мнение за труда е най-важно за сътрудника Н.? Напълно очевидно: мнението на колегите-специалисти. Мнението на най-добрите специалисти, мнението на познавачите. Нека да не е на най-известните, на звездата от първа величина академик Б. - това вече е прекалено, - но съвсем не и мнението на профаните. Друго нещо е, че мнението на профаните понякога нещо значи в практическия смисъл, но за самооценката на Н. като специалист това мнение, както се казва, не играе. Научният сътрудник Н. идва на приятелско събиране, на която, за негова радост, няма нито един негов колега. През цялата вечер се шегува остроумно и разказва анекдоти. Чие мнение за неговия интелект и за неговото обаяние е било най-важно за сътрудника Н.? Мнението на всички присъствуващи. Но особено и персонално - мнението на някоя си М. Профанова, за която през цялата вечер Н. е имал най-добро .мнение. зависи преди всичко от оценките на Нашата самооценка зависи преди всичко от оценките на онези, в очите на които ние искаме да играем някаква роля - от партнъорите и зрителите на нашия жизнен спектакъл. На пръв поглед изглежда, че изброяването на тези хора се ограничава в кръга на „своите" - на онези, с които ние общуваме всекидневно, с които така или иначе се отъждествяваме, с които поддържаме отношения, роднините, приятелите, колегите, познатите... Какво ме интересува онова, което ше си помисли за мен случайният минувач или бившият приятел Нетакъв-си, кой- , то не ме интересува, защото аз него съвсем не го интересувам? Всичко е така и същевременно не съвсем така. Възхитеният поглед на един чужд, безразличен мъж понякога е по-важен за жената от ласката на любимия мъж. Ако ви е наругал непознат, ненормален, когато повече никога няма да видите, вие неизвестно защо се разстройвате, във вас нещо неприятно се размества. Дори ако срещу вас просто е лаяло нечие куче_. По воля на съдбата и на професията се е налагало да имам работа и с престъпни типове, с такива, в психиката на които здраво и необратимо се е запечатал законът на клана на зверовете: „хората" - това са само те, „своите", а всички останали са или средство, или

izvorite.com

79

препятствие за жизнена дейност. И какво?... Дори сред тези загубени, непоправими души аз не срещнах нито един, който да е напълно безразличен към мнението за тяхната персона от страна на представителите на „нехората", към които и аз самият бях причисляван. При това удивителното е: доколкото всички те са нечувствителни към отрицателните оценки от страна на „баровците" (напротив, гордеят се с тях, считат това за свое достойнство), дотолкова са чувствителни към положителната, към най-нез-начителната похвала. Този факт бе забелязан още от Макаренко и той се е съобразявал с него; това го знаеше и великият човеколюбец доктор Хааз, лекар в руските затвори, чийто призив БЪРЗАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ДОБРО е изписан на неговия забравен гроб. ... Да, за самооценка та са важни оценките на подобните на тебе - на тези, с които в дадения момент се отъждествяваш, на „своята компания". Но още по-важни са оценките на тези, с които си търсиш подобие, с които искаш да се отъждествяваш. Най-сложното и най-важното е: това търсене на тъждеството става в човека по правило безсъзнателно и може да се проявява под формата на най-различни чувства: необяснима антипатия, завист, ревност, отричане на съществуването на самия предмет, към който са насочени стремле-нията ти... Човекът „не вярва в хипнозата", той е голям скептик; след известно време обаче се изяснява, че той самият в известен смисъл се смята хипнотизатор. Не вярва в медицината, но кой знае защо раздава наляво и надясно ле-, карски съвети. Не признава никакви авторитети, но така обича да седи в президиума на профсъюзното събрание... Сдмооценката е оценка на самия себе си с очите на значимия Друп но цялата работа е там, че назначим Друг наш- На това място днес ще прекъсна, късно е вече и моята самооценка, поради това, че тонусът е спаднал, бързо отива към дъното. Между впрочем този фактор също не е маловажен... Ще продължа веднага, след като имам свободно време. Д.Кст P.S. Докато не съм забравил. "Кажи ми кой е твой приятел и щети кажа кой си ти" - смисълът на това старо твърдение, както изглежда, е напълно ясен и неоспорим. Но в същата степен е справедливо и: „Кажи ми какъв е твоят враг и ще ти кажа какъв си ти". Всичко отричано, всичко неп-ризнавано в себе си - и „отгоре", и „отдолу" „ се приписва на Другия. Ако Вие искате да узнаете Точната Долна Граница на човека, послушайте какво той говори за своя най-зъл враг. „На теб приличам", бъдете сигурни. Но! - ие по целия обем! — само по долната плоскост. Точната Горна Граница съвпада

izvorite.com

80

с описанието на приятеля. ПИСМО 10 Организъм в организма. Оценъчна психология, или игри, рително загубени които са предва- ДрагиК.! Когато за първи път забелязах, че човек, когато току-що са похвалили, за известно време става нечувствите-лен към неодобрението - сякаш малко е опиянен и поне за минута е станал всеопрощаващо весело дете, готово да подарява своите играчки наляво и надясно; когато се убедих, че има хора на Рая, винаги такива и без всякакви похвали, сякаш някакво пияничко джудженце в мозъка им непрекъснато повтаря: „Ти си най-Добрият и всички са най-добри"; когато се запознах по-отблизо с техните антиподи - хората на Ада, живеещи в състояние на, недоволство от себе си и от околните почти непрекъснато, почти винаги чувствуващи се унизени и поради това понякога, за да осигурят душевното равновесие, унижаващи всички подред, тогава аз разбрах, че у всеки човек има свой вътрешен, личен, присъщ само на него. . режим на самаоценката - неий ритъм, неин начин на живот във времето и в пространството. Това е някакъв организъм в организма. Както и да вървят моите работи, каквото и да е времето навън, каквато и да е пощата и прочее, сутрин аз винаги изглеждам на самия себе си дълбоко нищожество в продължение на определени, задължителни минути или някъде близо до събуждането, или по-далеч, към средата на деня. Задължителни, неизбежни - около петнадесет до четиридесет и пет минути... Докато не бях; осъзна л каква е работата, тези тъжни минути играеха в моя живот твърде гнусна роля: подлагаха крак на всички следващи и предидущи, разваляха цели дни и месеци... А когато накрая с доста голямо закъснение успях да разбера, че това е всичко на всичко законното време за съня през всяко денонощие на моите райски центрове, на които също се полага отпуска (а по време на нощния сън те продължават да работят, осигурявайки му приятни сънища), че това е само един мах на емоционалното ма- хало (по вечерно време аз понякога се чувствувам бог; също малко заблуждавайки се) - всичко застана, в една или в друга степен, на своето място. През тези минути аз просто не вярвам на себе си. Старая се нищо да не искам от себе си, нищо да не искам от другите. Включвам радиото, чета вестник. Нека си поспят. Или някаква физическа работа, разходка или гимнастика (много е добра йогийската поза лъв), или контрастен душ, или отпускане. Ако това е невъзможно (работа, общуване), мъча се всичко да приглушавам,

izvorite.com

81

действувам безучастно, отстранено, автоматично. Добре е също така, ако позволява обстановката, физически да се понапердашиш -усилен самрмасаж. И това е всичко. (У Вас в продължение на денонощието, струва ми се, също възникват такива опасни минути - предлагам да се възползувате от опита, като го коригирате с оглед на индивидуалността.) А каква е всъщност работата? Заставането на Рая предизвиква адско състояние, естествено - врагът не спи. Ние с Вас все пак имаме късмет: има и страдалци, у които Раят заспива и не се събужда месеци наред, а понякога и години -това вече са болести, депресии, които в най-тежките случаи се налага да бъдат лекувани в клиника. Но защо все пак този биосън така силно изопачава самооценката, така влияе на отношението и към себе си, и към другите? Защо у дълбоко депресивно болните спадането на самооценката понякога достига до бълнуването, че те сякаш са виновни за всичките грехове на света? Навярно поради това, че самооценката при всичките й Л външни зависимости е също такава вътрешна функция на организма, каквато е храносмилането, хемопоезата1, отделянето - функция, която е колкото „горна", толкова и „долна". Навярно това е човешкият Ад и Рай . Различна е самооценката у сития и у гладния, у човек, който пие, и който не пие, у наспалия се и у ненаспалия се. Но „режимът на самооценката" не се изчерпва само с биологическите колебания. Оценъчна психология. Сбор на точките Човек върши някаква работа. Човек ремонтира машини, добива въглища или нефт, сее или жъне, повишава производителността на труда. 1 Образуване на нова кръв - бел ред. Но едновременно с всичко това човек изгражда своята самооценка, добива своята самооценка, ремонтира самооценката, повишава, сее и жъне... Човек получава бележки в училището и в института. Но само в училището и в института? На работата и у дома. На улицата и на спортната площадка. В почивната станция и на плажа... Един от малкото общодостъпни начини да си починеш от бележките е да се потопиш в някое зрелище, да отидеш на кино, на театър, на стадиона, да поседиш пред телевизора - тук ти самият поставяш бележки, тук ти си, изглежда, защитен, никой не пипа твоята самооценка. (А ако все пак се опита да я ухапе някакъв автор или режисьор, ти винаги можеш да приемеш, че това за теб не се отнася.) Но ето зрелището е свършило. Започват размяна на впечатления, обсъждане, спорове.- И ето зрителите вече с всички сили си залепват един на друг бележки, отново битка на

izvorite.com

82

самооценките. Спорт, спорт, спорт, сорт, сорт, сорт!... Бележката-майчица преди нас се е родила и по-късно от нас ще умре: тя е и твоят костюм, и талията, и трудовата книжка, марките и сексът, заплатата и мненията - ако можеш - откачи се! Кой е изобретил такова светоустройство, в което цели поколения мислят и чувствуват по шестобалната система? Приятелят от моето детство, изключително добродушният дебелак Мишка, мъжествено признаваше своята двойка по стройност, той се съгласяваше, дори не без гордост, че е най-дебелият от всички на света, освен». О! Ето именно това освен беше неговата точица. Не дай боже да му кажеш, че той е по-дебел от Суходролски - веднага можеш да си докараш един по врата: да, той, Мишка, е най-дебелият човек на света, но Суходролски е по-дебел от него, двойката е на Суходролски! Главната Двойка задължително трябва да е за някого друг, а не за теб, защото, чувствувайки се пълен двойкаджия» не чувствуваш правото на живот. Като минимум - не по-лош от еди-кой си, като максимум - най-добър от всички! И ако официалните, признатите дисциплини, като географията или височината на бюста, не ни решават надежди, ние си измисляме свои, доморасли, ние играем пинг-понг, играем на хоби и на клюки, ние не се успокояваме, докато не намерим начин за набиране на общия бал за успешно взимане на конкурсния изпит, наричан положителна самооценка. Неизброими са начините за добавяне на точките, които не достигат за допускането в Рая. Всеки търси, но не всеки намира своята оценъчна игра - онова благодатно пространство, в което могат да се получават шестици, без да усещаш, че ти ги поставят даром, и където може, в краен случай, да си ги поставяш самичък. И не е ли така наистина - кой ще се погрижи за твоята самооценка, освен ти самият? Кой знае, кой се досеща, какво й е там на бедничката, как кара? Кой се интересува от нея? Ту един, ту друг гледа да ти лепне двойка, за да си постави шестица, и ето, че и ти правиш същото™ Самоутвърждаване чрез отрицание, самопризнание чрез непризнаване - на тази най-скучна сред хазартните игри играят не малък брой жители на нашата планета. Най-хазартните играчи (и най-скучните хора) са онези, чиято самооценка не намира за себе си подкрепа в любовно-творческото отношение към света. Външно те винаги имат вид на „знаещи цената си". Хора с накърнена, винаги гладна самооценка, затворници на Ада, вечно жадуващи и неможещи да утолят жаждата си подобно на болните от бяс, у които дори само видът на водата предизвиква спазми на пресъхналото гърло... Работата не е само в това, че някога, в годините на детството тях са ги ругали или

izvorite.com

83

хвалили, унижавали или възвисявали повече, отколкото трябва, не само в това, че у тях Адът е по природа силен, а Раят е слабоват. Тяхната трагедия е във вътрешната самота. В затвореността им за Другия. В затвореността към Себе си. Вгледайте се в хората и ще видите, че характерът на всеки може да бъде прочетен като начин на живот на самооценката."Ще видите огромно множество от тайни игри, стратегии и тактики; ще видите и такива, които набират точки нашироко, където им падне, и такива, които са „тесни специалисти", ограничаващи се в една, но сигурна игра, в ко-ято обаче загубата е равносилна на смърт. Ще видите как гладни самооценки протягат своите пипала към стихове и леки коли, към теории и бутилки... Ето хлапака, който още не е помислил дори нито за своята „цена", нито- за цената на когото и да било: ураганите и вихрите на оценъчната психология вече се носят над него, но още не са обхванали, не са изравнили душата. Ето юношата, чиято самооценка е самият трепет, самата неустойчивост. Така се страхува от всички и всякакви унижения, така жадно търси самоутвърждаването, толкова лесно е да го закачиш, да го засегнеш... Душата вече е прошита от бележки, но конците още са слаби, кръпките се разпарят™ А ето и възрастния, който знае кое колко струва: със „слаб" вече не можеш да го стреснеш, той вече е разбрал, че в самооценката най-прогресивен е принципът на самообслужването. Б, има още и някои уязвими места, има процепи - ами по-бързо да ги прикрием с бронирани кръпки. Ето и познавача в напреднала възраст, целия в плътна броня - до него вече не можеш да си пробиеш път. Ето накрая и стареца - на него, би трябвало да се приеме, вече не му е до бележките, каквото е - това е, скоро и него няма да го има... Защо обаче той така разцъфтява и от най-малкото признание на неговите заслуги, защо е толкова жаден за похвала, толкова чувствителен към ласкателство? И защо е толкова страшна, толкова убийствено страшна закъснялата критика? Именно защото е закъсняла. Закъснелият лекар помага на смъртта. ' Прекъсвам, драги К. Надявам се в следващото писмо някак си да обобщя разговора, но не и темата. Днешното резюме: неустойчивата самооценка е нещо субективно неприятно, ала обективно полезно. Ако не беше тя, в нашите редове нямаше да бъдат най-добрите представители на мислещото човечество. Ако жената на Сократ, както свидетелствуват за това неговите биографи, не беше му се карала редовно (според някои източници дори го е биела, правейки по този начин масаж на самооценката),

izvorite.com

84

кой знае, може би нямаше да се роди на този свят ненадминатият все още метод на спора, при който противника го побеждават със съгласие. Как е Зебрата? Предайте й от мен привет и най-добри пожелания. ВашД.Кспг ПИСМО 11 Равносметка на самооценката Драги К.! Измежду старите многонарушавани общочовешки заповеди от типа на „не кради", „не убивай", „не пожела- вай жената на ближния" има една, както ми се струва, най-неизпълнима: НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ. Като лекар и ката човек често и продължително съм размишлявал над нейния смисъл. Какво е това? Призив към смирение, към всеопрощаване? - Никого не осъждай, всички обичай и господ ще ти прости? Или практически съвет - мълчи си, не си изказвай мнението, за да не се обърне то против тебе? Напомняне на смъртния, че е грешен и трябва той самият да се разкайва, а не да разобличава другите? Или просто забрана да имаш мнение, забрана да се мисли?... Както и да е, тази препоръка човечеството от далечни времена и понастоящем по най-очевиден начин пропуска покрай ушите си. Всички осъждат и всички са съдени. От това никъде не можеш да се скриеш, върху това се гради огромна част от човешките отношения. И ето сега, завършвайки разговора за самооценката, бих искал да очертая сферата, в която, както ми се струва, споменатата препоръка заслужава известно внимание. Свободни полета. Аз съм кестеняв. Имам сивиючи, бенка на лявата буза, белег на дясното кутре. Добре ли е това, или е лошо? Аз съм русин с примес от френска и татарска кръв, имам три изкуствени зъба, 42-ри номер обувки - а това как Ви харесва? Обичам котките и кучетата, не обичам студения вятър, не умея да играя преферанс - а това добре ли е, или е лошо? Ами никак не е. Всичко това, разбира се, може някому да се хареса или да не се хареса, но на такъв човек аз с нищо не мога да помогна. Просто това го има, както има трепетлика, пеперуда, звезда Алфа от съзвездието Кентавър. За нащ късмет не всичко на този свят е хубаво и не всичко е лошо, не всичко е черно и не всичко е бяло. И далеч не всичко в нас, слава богу, има отношение към оценките и самооценките -има и свободни полета, в които ние просто живеем, без да получаваме бележки и без да се грижим за

izvorite.com

85

тях, където просто има това, което е. Да Ви призная, аз обичам тези места - по чудо запазилите се резервати от Страната на Детството, и Ви каня да ги посещавате по-често. Не бих искал Вие да разберете моята покана като призив към отказване от всички самооценки и оценки. За нормалния човек това е и невъзможно, колкото и да го желае. Но на хармоничния човек му е необходимо да уме.е да мисли и чувствува много мерно. Оценъчният подход е приложим към всичко и цената на всичко се определя от човека, но човекът все още не е продавач на Вселената. Към всичко е приложим и извьноценъчният подход - съзерцателният и изследователският, побиращ в себе си всички цветове и връзки, всички светове на света. Такъв подход прави човека свободен и позволява диалогът да се води като равен с равен... Казано по-просто: съди, но щ осъждай строго. Понякога нещо просто приемай. Понякога просто гледай. Просто мисли-За съжаление има хора, които това не го разбират. Екстремисти на собственото мнение, те виждат света изключително черно-бял. За нищо не могат да мислят по друг начин, освен в категориите .добро-лошо", „полезно - вредно", поставят бележки на звездите, слоновете, дърветата, бебетата. Техният взискателен поглед оценява вашите сънища и мечти, както и джинсите, и косите, те задушват със своите бележки вашето дишане. Това е тежка преграда към общуването и е прискърбен признак на духовна бедност... Човек е равен на Безкрайността. Най-страшната грешка ца оценъчната психология е приравняването на човека към неговите принадлежности, към разните параграфи. към функциите и ролята. Циничната крайност на това е овеществяването, превръщането във вещ. Психологията на еснафа е груб и откровен вещицизъм. Но още по-страшна грешка е сам о-отъждествяването на човека с цялата тази вехтория. Проникването на вещицизма в самооценката. Пазарното отношение към своето достойнство. Вече Ви писах за това, което става, когато човек има глупостта да се отъждествява със своята талия, с носа или с дипломата си -този списък може да бъде продължен неограничено. Вещицизмът може да се престори на най-истинска висока духовност. При мен идват множество хора, страдащи от едни или от други форми на „унижение". И на всеки в достъпна за него форма се налага да обяснявам едно и също: да те унижи може само един човек на света. И този човек си ти самият. Ти се , защото си забравил за своята Висша Ценност. Ти самият си се превърнал в стпкя. Ти си забравил, че ти ей Човек, Унижаващият Другия признава с това и своята низост. Този, който

izvorite.com

86

се чувствува унизен, се отъждествява с унижаващия. Това е проста и, както изглежда, самоочевидна аксиома. Да признаваш Висшата Ценност. Абсолюта у всичко живо, във всеки живот. И в своя в това число. При такъв подход всички оценъчни игри, всички без изключение, стават онова, което те трябва да бъдат - игри, в които може да се влиза -леко и свободно, без да се губи достойнството. Разбира се, всички ние сме различни и различна е цената ни по различните скали и измерения: ти имаш баскетболен ръст, какъвто аз нямам, аз имам музикални способности, които ти нямаш. Аз нищо не разбирам от литература, ти не разбираш от футбол. Но към нашата Висша Ценност, към човечността това няма никакво отношение. И комплексът за непълноценност, и комплексът за свръхпълноценност - това е преди всичко безчовечно отношение към самия себе си. Но всичко просто и ясно, както ние с Вас вече не веднъж сме забелязали, е необичайно трудно за усвояване именно поради яснотата и простотата. Възрастните като децата се увличат в своите игри. За разлика от децата нито с укори, нито с уговорки, е възможно те да бъдат спрени. На желаещия да промени хода на събитията се налага да влезе самият той в играта... Една забележка накрая: неустойчивостта на самооценката, нейното падане в Ада е необходимо и благотворно, когато Вие оставате насаме със себе си и се занимавате със самоанализ; но по време на общуване - каквото и да е, ако Вие искате да имате успех, вътрешната самооценка трябва да бъде стабилно-положителна. Подчертах: „вътрешната", защото външните прояви на самооценката - това е от делен въпрос, въпрос на тактика. Когато станете учител и сте в клас, вие трябва и да се чувствувате уверено, и да се държите уверено; в общуването с приятели, с родители или с хора, които са доста по-възрастни от Вас, самоувереният маниер едва ли ще бъде полезен. Същевременно вътрешната увереност трябва да бъде с Вас. Забележете: истински уверените в себе си хора, преминали през огън и вода, извънредно рядко се държат самоуверено. Това не е скромност, това прос- то не им е нужно, И Вие можете да постигнете същото, без да прибягвате към огъня и водата. Като помните за Висшата Ценност, която живее и у Вас, и у Другия. Като знаете, че грижата за самооценката на Другия -това е най-добрият да ек грижиш, за, сврята ВашД.Кст ПИСМО 12 За многото форми на диабет на душата и за един начин да се

izvorite.com

87

излезе от самотата ДрагиЮ Сега вече не Ви призовавам към спокойствие. Ще Ви призная, очаквах тази криза. Знаех, че никакви схеми и психологически технологии няма да Ви помогнат, докато не се промени най-главното. - Вашата жизнена позиция. Твърде много неща тук засега още Ви объркват. Аз не мисля, че нашите усилия са безрезултатни, но на Вас ви е необходимо сега като никога да преустроите самото понятие за „peзулта-та", от това, зависи цялото Ви бъдеще. Да започнем тогава по втория кръг... Има една дума с твърде разпространено международно значение - дума, която за съжаление е твърде позабравена в своето първоначално звучене и поради това с по-голяма охота се използува в иронично-пренебрежителен смисъл. Частна благотворителност, обществена благотворителност... Два корена: „творя" и „благо". Може и така: филантропия -човеколюбив, вид дейност. Каква е тази дейност едва ли е нужно да се обяснява. Аз искам само да припомня, че този вид дейност е достъпна абсолютно за всеки, като се започне от малкото дете и не се свърши с никого. Тази работа има две страни: материална и идеална, сиреч душевна. Можеш безвъзмездно да дадеш на човека петачка, която не му достига за път, и да извършиш с това акт на материална благотворителност; но това може да се направи по различен начин: да го унижиш, като му се изплюеш в душата, или да го възвишиш, като не му позволиш да се унижи, като го разстроиш или като повдигнеш настроението му, като го огорчиш или като го разсмееш. Вие нямате петачката, която е нужна на човека, но вие можете да му кажете това по различен начин <вж. no-горе). Попитайте Десетина души коя бла-готворителност оценяват по-високо по отношение на себе си: гарантирам, че девет от десет, ако не и всеки, ще каже: втората. И това няма да бъде лъжа. Друг въпрос: каква благотворителност човек е по-разположен да проявява по отношение на другите. Тук се оказва, че мнозинството от хората са по-щедри на думи, отколкото на петачки; но просто думи - това е едно, а думи от душа -това е друго. Имайки достатъчно развит слух за искреност, аз още не съм забелязал човек, способен на душевна благотворителност, да не е оказвал при възможност и материална. Душевна благотворителност може да има вид на материална, а може и да няма. А материалната сама по себе си, без душевната, просто губи своето значение, просто е нищо, ако не и по-лошо. Сега мога да Ви обясня защо аз живея на този свят, Живеят по

izvorite.com

88

света хора, които се занимават с тази душевна благотворителност, а дори самите те не знаят това, хора на най-различна възраст, с най-различни професии, положения, нации, равнища на интелект и прочее/Таксиметрови шофьори и продавачи, милиционери и сервитьори, работници и академици, лекари и чистачки. Не, не са гении на комуникативността. Просто добри хора. Количествено те са много, качествено са недостатъчно; ала огромната надежда е в самия факт на тяхното съществуване на този свят. Има и други, които се занимават с нещо противоположно, за което и подходяща дума не можеш да подбереш. (Да се подбере е възможно, но и така е ясно.) Такива количествено не са много, но качествено са предостатъчно. Крайно важно е да се разбере, че тези хора преди всичко са нещастни. Главното е, че това са именно онези, които се нуждаят от душевна благотворителност повече от другите - нуждаят се с безсъзнателната нужда на умиращите, които вече не знаят за своя глад. С немалко от тях се занимавам като с пациенти и мога с цялата отговорност на лекар да кажа, че те всички имат диабет. При диабета, както е известно, се нарушава ус-вояването на захарта от тъканите, в кръвта има много захар, а организмът гладува. Та ето, те имат съвсем истински диабет, но не физически, а душевен - диабет на душата, който се отличава с такава ниска усвояемост на любовта, че през цялото време са необходими спасителни инжекции, рред тях се срещат студени, коравосърдечни чудовища, които изобщо не разбират какво е това любов и, както изглежда, абсолютно не се нуждаят от нея. Истински дълбок зимен сън, „изключване", както се изразяват в съответните кръгове. Сега да определим каква е все пак тази нужда от душевна благотворителност. Много проста, такава, каквато е нуждата на растението от слънчева светлина, Обикновена потребност от добра дума. От ласкав поглед или поне от ласкава мисъл. Обикновена потребност от любов. Ненасищаща се потребност, напълно сравнима с потребността от храна („стомахът не помни старата добрина") и с наркоманията. От такова определение следва, че от душевна благотворителност се нуждае абсолютно всеки. Без изключение. Нали тази потребност не може да бъде удовлетворена по друг начин, освен като благотворителност. Човек няма и не може да има задължението да обича когото и да било: „задължението да обичаш", „дългът да обичаш" - това е такъв абсурд, какъвто е студеното топло или мократа сухост. За съжаление това не са го разбирали напълно дори Такива големи хора, като Лев Толстой1. Не може нито ти самият да обичаш по задължение, нито по

izvorite.com

89

задължение да ни обичат. Не може и да се освободиш от потребността от любов. Всеки се нуждае от душевна благотворителност, но не всеки е способен да я окаже. Не всеки разбира нуждата на Другия, не всеки, както вече казах, разбира и своята нужда. Изглежда, търсенето на това благо неизмеримо превишава предлагането и решение на този проблем няма и не може да има. Но решение има. За щастие на човека е присъща освен това и потребността да обича. Потребността да о к а з в а душевна благотворителност. Нейната сила (съвсем не е по-малка, отколкото на потребността да се получава любов, предлагането дори надвишава търсенето (защо хората си имат у дома котки, кучета, птици?...). Проблемът е само в това, как да се срещнат един с друг, как да се съединят тези две бродещи половинки на човешкото същество. 1И тук не съм сигурен, че колегата правилно разбира Толстой - бел авт ... А Вие? Не сте ли се убедили вече сам, че изискването на любов, дори не на любов, а на нейния скромен заместител, наричан „човешко отношение", е загубена работа, която е равносилна на блъскане с глава в стената? Не Ви ли е идвало в многострадалната глава, че в тази упорита обсада е съдбоносната грешка - и грешката е именно Ваша? Задавали ли сте си въпроса - кое е повече във Вашата душевна самота: неудовлетворената потребност да бъдеш обичан или потребността да обичаш? Самотата винаги се състои от тези две тъгуващи половинки™ Какъвто и да е Вашият отговор, решително препоръчвам: ако искате да се измъкнете от затворническата самота, започвайте от второто. Оливайте душевна благотворителност. Правете това смело и безогледно. КАТО ЗАБРАВИТЕ, доколкото е възможно, за собствената потребност да бъдете обичан. КАТО ПРИЕМЕТЕ, че тя е несъществуваща, нулева. Да, това е очевидна самоизмама, но най-плодотворната сред самоизмамите. Път, който е проверен от най-великите и от най-щастливите. Най-добре е да се започне с едно отговарящо на възможностите разширяване на кръга на своите симпатии. Това е просто; освен привързващите привързаности и обичаните лю-бови у нас винаги пламват и непредсказуемите огънчета на допълнителните, необяснимите симпатии - къси пламъчета, искрици в задния двор на Душата... От искрата, както е известно, се разгаря пламък. Бъдете внимателен към своите симпатии, те заслужават това.

izvorite.com

90

А ако Вие игнорирате волевия АТ, предлагам Ви да направите неголям жизнен експеримент. Опитайте за един ден или поне за един час доброволно да влезете в ролята на Алтруист. Поживейте едва-едва в ролята на Добрия Ангел. Но поживейте сериозно и - подчертавам - доброволно. Изключително заради себе си: този ден или този час го посветете не на себе си, а на някого другиго или на някаква работа, която няма никакво отношение към Вашите лични интереси. Не чакайте нито благодарност, нито похвали, нито каквито и да е знаци на внимание - нещо повече, действайте инкогнито, така че никой да не се досети за Вашия експеримент. Сравнете преживяното състояние с Вашето обикновено... Не искам нищо предварително да си намислям. Ала знам и по себе си, и по опита на множество други хора: субективно- резултатите са чудесни. Удивителна свобода. Удивителна увереност. Ето един съвсем непълен списък на неприятностите, които могат да бъдат излекувани или в значителна степен облекчени само с приемането на тази роля: срамежливост, неувереност в себе си и всевъзможните комплекси за непълноценносг, страхове, тревоги и натрапчиви мисли; ипохондрични състояния с неприятни усещания и болки; безсъние; импотенция и полова студенина; раздразнителност, гневливост, конфликтност, депресивни състояния, свързани със самота, загуба на любов и на смисъла на живота... Имайте предвид, че докато Вие сте в съзнание, винаги има възможност да приемете тази роля и резултатът няма да закъснее - резултатът именно за Вас. Не твърдя, че това е лека роля: да действуваш за себе си, но без „лична заинтересованост" изглежда по начало неестествено, а непременните условия - отказ от очакване на благодарност и необходимостта от инкогнито - правят ролята особено трудна, макар че същевременно и увличащо интересна. Като допълнение към ролята се изисква и ум, който сам по себе си не се осигурява от ролята. Нали освен субективните резултати трябва да се имат пред вид и обективните, т.е. резултатите за другата страна, а това изисква далновидни пресмятания и гъвкава тактика. За ролята на Добрия Ангел усърдно Ви канят немалък брой егоисти. Приемайки тази покана пв ЯВЕН (за тях) начин, Вие няма да постигнете нищо друго, освен по-нататъшно развитие на техния егоизъм - именно за подобни случаи е казано, че ,,нито едно добро дело не остава безнаказано". „Ами как да действувам тогава? - питате Вие. - Нали твърдите, че ролята на Алтруиста е нужна на мен самия?..." Съвършено вярно. Но аз говоря именно за вътрешната роля. А външната й проява -

izvorite.com

91

това е друга работа. Ролята на' Алтруиста понякога-изисква да се приеме и външната ролн на Злостния Егоист - нали именно такъв Вие изглеждане и на изнудвача, когато не се поддавате на неговия натиск, и на своето дете, когато отказвате да изпълните негов каприз. За някого проявата на Вашия алтруизъм ще бъде унижение, удар с нож в сърцето: „Не ме обливайте с помиите на вашата хуманност" - никога няма да забравя тази фраза на един свой пациент. В приятелските и любовните отношения има мигове, в които е нужно да умееш да приемаш външната роля на Наивния Егоист, на Обаятелния Егоист, когато например Ви връчват подаръци. Нали е ясно, че ако някой Ви обича, той самият иска да приеме ролята на Алтруист, иска да се чувствува нужен за Вас, да Ви подари себе си„. Да, понякога ще Ви бъде тежко, дори и непоносимо, когато ще трябва да се позволява да бъдете облагодетелствувани™ Но никой не може да Ви подари ролята на Истинския Алтруист - и всеки може да я подари, само ако Вие сам я вземете. Повече от всички други роли тази роля е творческа, изискваща истинска жизнена виртуозност, А ако много сериозно помислим, то тази роля е и най-страшната, защото този, който я приема, поема с това и отговорността да решава какво е Добро. Да мисли, да решава и да действува... ВашД.Ксгп III. ОГЛЕДАЛА В ЗАДОГЛЕДАЛНОСГГА ИЗКУСТВОТО НА АВАНСА, ИЛИ 2:1 В ПОЛЗА НА СЛАДКИША. ВЪГЛЕНЧЕТАТА В ОГНИЩАТА НА ЛЮБОВТА. ГАРНИТУРА ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА. ИСТИНАТА Е ЛЪЖА, НО В НЕЯ ИМА НАМЕК Умните хора са повече, отколкото те това заслужават Древна спорна мисъл - Вие каква характеристика искате, Бяла или Черна? - Ами такава.- Ако обичате, превъплътете се в Читател. - Какво да ви кажа... Авторът пише тук-там свежо, но дългичко, разхвърляно. Тук-там е скучно, азбучно, тук-там е усукано, тук-там има неуместен хумор. Теорията е множко. Практиката е малко. И изобщо не е по същество. И изобщо всичко не е онова... - Почакайте, почакайте! Аз бях принуден да пропусна, особено индивидуалните препоръки... Вие нали пишете за хората поотделно,-а аз се старая да откроя общозначимото... И изобщо всичко това е ваше, а не мое! - Не разбирам към кого се обръщате. Аз съм вашият Читател и на мен ми е нужно да знам какво да кажа на своята жена, а не на общозначимата. А за кого е всичко това, на мен ми е някак си все

izvorite.com

92

едно. Тоя разговор стана между мен и Д.С., след като аз му показах предната глава в обработен вид. Не мога да кажа, че разговорът ми подействува ободряващо, но мисълта, че следва да се обръщам не към общозначимата жена, ми се стори заслужаваща внимание. Вече почти две години, Читателю, аз се занимавам с изучаване на превъзходната и остроумна книга „Вежливост за всеки ден" на полския автор Ян Камичек. Малко закъсах по въпроса в каква последователност следва да се използуват вилицата, ножът и салфетката, когато унищожавам телешко задушено с гъби и грах, за да не нарушавам добрия тон. На страница 50 обаче ме заинтересува и още нещо; Уверявам мъжете, че във всеки спор жената ще бъде убедена с декларацията: „Ти си моето най-скъпо съкровище" (разредката е моя - беллвт.). Невъзможно е да се обясни защо мъжете така рядко се обръщат към този прекрасен аргумент. Първите проблясъци в разбирането на причините за този удивителен феномен се появиха у мен по време на една от ГИП-овските игри. След седемминутно загряване, по време на което бе разиграна ситуацията „Първобитно стадо без водач", преминаха към поредното занятие на Университета на Любовта. От обилността на впечатления леко ми се наду главата (при това, заради инкогнитото, аз седях завит в широк халат и трудничко бе да се диша). А когато започна урока от Школата на Жените (мъжете седяха настрана, слушайки внимателно) и една Мъдра Приятелка прочете кратка лекция на тема Какво е мъжът, аз се почувствувах, няма да крия, твърде зле. Ето тази лекция направо от магнетофонния запис, лекичко отредактирана и съкратена от мен. „Сестри! Приятелки! Да си припомним старата като този свят истина: Мъжът управлява Вселената, а Жената управлява Мъжа. Така е било и ще пребъде навеки: винаги и навсякъде сложното управлява простото, финото - грубото, съвършеното -несъвършеното. Хайде да видим какво е Мъжът, да си спомним, ако сме забравили, че това е поради всичко същество, което не е способно да ражда деца. Същество, ощетено с цяло парче хромозоми, което във великото дело за продължаване на рода е само обслужващ персонал. На Земята има видове, задоволяващи се без самци, ала обратното го няма и не може да го има. Без мъжете, уви, засега не

izvorite.com

93

можем да минем, с това се налага да се смирим. Но бъдещето е пред нас.. (При тези думи ми стана задушно и ми се прииска да изскоча от халата, който ме завиваше.) .„ Приятелки! Самата Природа е направила Мъжа носител на комплекса за непълноценност. У него отсъствува главното природно начало - тайнствеността. Нищо не може да поправи вродения недостатък на неговата психика - неспособността за спокойно самодостатъчно очакване. Природата е женствена, а Мъжът, както и всички, на когото е предопределено Да бъде изпълнител, не се успокоява, докато не намери начин да си въобрази, че е всемогъщ творец. Колко глупави легенди той е съчинил, за да убеди самия себе си в това, че той е уж и бог, и първият човек, и патриарх, и че ние произхождаме от неговото ребро. А всичко това е поради туй, че не той ражда децата. А ние с вас знаем, приятелки, че Мъжът - това е просто наше упорито и малко дефектно дете, на което в дъното на душата му се иска да бъде послушно. В съответствие със своите изпълнителски функции той е логично, а поради това елементарно управляемо същество: нашите древни сестри са разбрали това далеч преди Клеопатра, но днешното поколение е объркано от еманципацията. („Което си е - си е!" - прошепна някой от мъжете.) „. Зашеметени от грохота на неговата техника, йие забравяме за своята, невидимата и надеждната. Сякаш сме забравили, че съществува великият Лост

На Управление на Мъжа - неговата Самооценка; че нито Нашата външност, нито възрастта, нито интелектът, нито така наречената секса-пилност при цялото им привидно значение сами по себе си не играят никаква роля. Докато леката, но твърда ръка лежи върху Лоста, жената може да бъде спокойна като богиня... Нужно ли е да се припомнят на вас, приятелки, най-прости сведения от учебника по физика? Всеки лост има две рамена. Натискайки едното от тях (нужно е да се знае кое именно), може да се повдигне тегло, което надхвърля колкото си искаме нашите физически възможности. Лостът на Самооценката също има две рамена, и само две: Сладкишът и Камшикът - одобрение и неодобрение, поощрение и наказание. Повече нишо - дайте ми опорна точка и аз ще преобърна мъжкия пол. И опорна точка има! Никога не забравяйте, приятелки, стремежът към вяра в евоята значителност изчерпва съдържанието на мъжката психика: това е неговата музика, това е неговата религия -значителността, която набира точки по различни видове мъжки многобой. Неговите мускули, неговата кесия, неговата известност, положението, перспективите, неговото творчество, неговото хоби - всичко онова,

izvorite.com

94

което той нарича самоизява, увереност в себе си, вяра в себе си и прочее, - всичко това е наша законна плячка. Колкото й щедро да се подкрепя него- вата увереност от всевъзможните успехи, тя винаги е неустойчива, изисква все ново и ново подхранване, постоянно подсилване. Защото мъжката увереност - това, е само фантазия! Само - запомнете, това е важно! - само някаква представа за собствения си образ в очите на Идеалната Избраница.- (Възможната множественост не влиза в сметката, събирателно тя винаги е една - някоя си нереална, митична Тя.) Той жадува, той се стреми към това ние да споделяме с него тази фантазия - защо тогава да не му окажем съдействие? И какво друго остава? Той самият моли, ТОЙ настоява ние да го управляваме! Помнете, приятелки! Всяко попълзновение на Мъжа да се освободи от женската власт е сигнал за това, че Лостът на Самооценка та не е регулиран както трябва.. И значи търси се друга ръка, по-отзивчива. Забележете: дори най-необразсь ваната представителка на нашия пол започва своите атаки срещу мъжката психика, опитвайки да се хване за самооценката. Всяка започва едновременно от двете страни, натиска едновременно на двете рамена: и хвали, и руще, при това и едното, и другото -незаслужено! И правилно, умници! Хващайте го за самооценката! Това е нашата инстинктивна природна хватка. Но само инстинкт не стига! Нужно е търпеливо да се учим, да овладяваме техниката» В наше време, особено през периода на брачните вериги, техниката на мъжеуправлението опасно куца: всеобщата грешка е натискането предимно върху отрицателното рамо, злоупотребата с Камшика във вреда на Сладкиша. В резултат на това са пренебрегването на семейните задължения, пиянството, изневерите и множество други неприятности.» Аз не ви казвам: „Пазете мъжете" - не, сестри, аз ви призовавам: бъдете грамотни. Нека той да се пази от самия себе си - помагайте му само в това! Ние отдавна знаем, че въпреки всичките си гръмогласни прояви мъжът е създание изключително крехко, пол, който наистина е слаб. Колко малко той издължа на болка! Как обича да се съжалява! Защо тогава ние забравяме всичко това? Защо вместо за неговата оценка, уподобявайки се на него, ние се грижим да своята? Колко струва диспечерът, който се пудри и си черви устните, вместо да следи приборите? Какъв лекар е този, кой- то държи ръката си не на, пулса на пациента, а на своя собствен? Каква грешка - стремейки се към външната независимост, да загубваш вътрешната! Колко съжалявам онези глупачки, които, забравяйки своето велико предназначение, се състезават с Мъжа по

izvorite.com

95

така наречения ум, по всевъзможни таланти, не искат да им отстъпват в шаха, а някои - о, позор! - са стигнали до бокса. („О темпора, о морес!" - се чу нечий задавен бас.) _ Приятелки, майки, сестри! Пазете своето достойнство - достойнство тайно, ненужда-ещо се от реклама! Не забравяйте, че Мъжът е ограничен, но никога не му напомняйте за това. Нека той си играе на неговите игри - пробутвайте му незабелязано играчки. Нека си . разперва перцата - подлагайки му само огледалца и всичките перца са наши! Помнете ежечасно, че нашата самооценка е неуязвима. Ние сме извън всякакви оценки, ние сме началото и краят, животът и смъртта, ние сме неговата Съдба. А той е уязвим от, горе до долу. Неговата душа е абсолютна ахилесова пета, растенийце, което се нуждае от непрекъснато поливане - от постоянно нарастващо, никога неизчерпва-що се, винаги нещо очакващо и подразбиращо възхищение... (На това място за съжаление имаше дефект на лентата, записът не е станал и аз съм принуден да пропусна солиден откъс.) ... Помнете, приятелки: дори този, който по рождение си е под чехъл и е свикнал с режима на Камшика, понякога може да хвърли къч и да счупи своя Лост. Ако вече сте решили, че даден Мъж е ваш, не бива да се страхувате от предозиране на Сладкиша: потребността от одобрение е наркотична потребност, тя нараства непрекъснато в процеса на нейното задоволяване, тя никога.не се задоволява, знайте това. Обаче щадете неговата ревност, бъдете пределно внимателни с различните видове примери. Дори косвеният намек! за това, че някой от представителите на неговия пол нещо може - да защити дисертация ли, да измие съдовете ли, предизвиква най-малко реакция на-напрежение. Да се използува в играта мъжката ревност - това е най-деликатната хомеопатия1, ко- ' Метод за лекарствено лекуване на болести, при който се използуват в минимални дози лекарства, предизвикващи вголеми дози ворганизма на здравия ято изисква висока квалификация: това оръжие трябва да е в бойна готовност, но да се използува само-при крайна необходимост. А в ежедневието следва непрекъснато, горещо и убедително да се доказва на Мъжа, че само той, единственият и неповторимият, несравнимият и безпрецедентният, може всичко, което поиска, може невероятното, може, още веднъж може и безкрайно може, защото той е цар и бог. И той щедро ще ви се отплати, ако не с постижения, то с привързаност. Той самият, уверявам ви, сестри, самият ще започне да иска всичко онова, което вие искате, и дори повече от

izvorite.com

96

него!... („Ами нима ние и без това не искаме?" - слабо изписка някакъв мъж.) ... Никога! - нито най-малко раздразнение, нито нотка на агреривно недоволство! - оставете това на него; лри нас, жените, раздразнителността е признак на недостатъчна духовност. Не дай боже да се използуват сарказми, ироничен тон! Всякаква критика е допустима само в контекста'на непрекъснато нарастващото одобрение: признайте неговите заслуги предварително, давайте му аванси за дребните разходи на самолюбието, хвалете го за това, което той още не е направил (но, разбира се, ще направи) - и всичко ще бъде наред, той ще бъде и рицар, и домашна слугиня... (Откъм страната на мъжката половина се дочу леко колективно ръмжене.) ... Но не бива работата да се схваща така, приятелки, че Мъжът трябва да свикне с нашите възторзи и да ги приема като нещо дължимо. Съвсем не! При добре настроения Лост дори само едно леко намаляване на дозата на Сладкиша се оказва добър Камшик, който понякога следва да се използува и профилактично. Мъжът трябва да знае за кое вие го прехвалвате, но не трябва да знае за кое го недохвалвате. Не е нужно да поставяте двойки - достатъчно е просто да не поставите бележка. Мимолетна сдържаност, мека студенина, изчаквателна пауза - повярвайте, сестри, в 99 процента това е достатъчно, за да се предизвика в душата на Мъжа свещена паника! Поставят му бележка нула, без чертичка - кое може да бъде по-страшно от-това? А Знаците на крайно неодобрение - упреците, сълзите, истериката и тл. - трябва да се прилагат само в аварийни положения и да се оформят така, че да демонстрират нашата знаменита слабост, да, достигайки дори до унижението, което винаги ни възвишава... (Признаци на протест сред слушателките.) .» Имайте пред вид, приятелки, че дори достигайки пълно .разбиране на нашата власт над него, Мъжът есе едно не е в състояние да се освободи; напротив, разбирайки цялата безнадеждност на този замисъл, той ни се отдава с гордостта на осъзнатата необходимост и през глава се хвърля от своята творческа скала в първозданното лоно на матриархата, загрижен само за едно - скокът да бъде юнашки смел. Бъдете тогава артистични царици! Учете се да властвувате над себе си, за да го владеете точно тогава, когато той се чувствува ваш властелин. Бъдете горди и спокойни, пазете увереността в своето превъзходство и в своята благородна мисия - с мозъка и ръцете на това същество ние създадохме цивилизацията, която, уви, носи върху себе си всичките отпечатъци на неговите несъвършенства - и

izvorite.com

97

колко още ни предстои™ (Скъсване на лентата.) Оставям без коментар този възмутителен текст, драги Читателю. (Добре е все пак, че аз седях завит под халата.) Ще добавя само това, че ролята на Мъдрата Приятелка играеше някаква маска в рокля, стигапщ до петите, доста широка в раменете, която говореше със сгъстен контраалт. А след паузата (изключително оживено обсъждане, смях, спорове) започва занятието на Школата на Рицарите. Сега настрана седяха жените. Думата взе някой-си, който се представи като Съвършен Джентълмен. Този човек също беше с маска, неговата стройна фигура бе прикрита с пелерина от чаршаф, а говореше той с твърде уплътнен дискант. Какво е жената (Реч на Съвършения Джентълмен на занятие на Школата на Рицарите) Джентълмени!" На всички е известно, че Мъжът открива, а , Жената заселва, Мъжът строи, Жената - преобразява, Мъжът изобретява - Жената приспособява ~ съдружеството е творческо, няма спор. Но не всички още са разбрали, че на този свят още от самото му създаване протича и война на половете, странна схватка - не на смърт, а на живот! В тази тайна битка всяка от страните, стремейки се към победа, иска да бъде победена и инициаторът на тази война, агресорът, е също природно миролюбиво, кротко... Спокойствие, джентълмени. Да погледнем в лицето на Истината и да оставим настрана прашните предразсъдъци, че уж целта на Жената е да си намери мъж, опора, защитник, баща на децата или жертвен любовник, рицар или фантастичен самец - всичко това може да е и така, но това съвсем не е предедът, по-точно - това не е целта, а средство. Средство - за какво? - ще попитате вие. О, ако се знаеше, джентълмени, ако се знаеше. Жената никога няма да отговори на този въпрос, защото тя винаги знае какво иска, но никога не знае какво й се иска. Когато тя е под,властта на Мъжа - тя се бори за своята свобода. Когато господствува, на нея й се иска да се подчинява - тя не се прймирявас никоя даденост, нея я привлича само несъществуващото. Навярно нейното единствено желание е да бъде винаги необходима за нас, но винаги по различен начин, винаги в различни роли! Ако нашата мъжка, принципна неудовлетвореност е адресирана към строя На вселената, а в обятията на прекрасните ние намираме покой и губим себе си, то неудовлетворимостта на Жената се отна-ся именно към сферата на взаимоотношенията с мъжа, а вселената, ако се съди по всичко,

izvorite.com

98

напълно я устройва. Ние, мъжете, навсякъде сме малко чужди, у нас има нещо от скитащите кучета, но вътре ние сме съвсем домашни същества, А у Жените - котешката дарба да превръщат в жилище която и да било точка от пространството. За Жената светът е уютен, ала тя няма дом в душата си - там, в най-дълбоката, вътрешна точка тя е чужда на самата себе си и нейната тревога се утолява само чрез поглъщане на нашите души. Любовен боец с изключително древна закалка, тя жадува нашата неспирност, безкрайното мъжко продължение, развитие и новаторство на всички равнища. Безкрай: борба за власт над мъжката душа и мъжкото съпротивление срещу тази власт... Ето така, джентълмени, се върти колелото на Фортуната. И най-неинтересното за Жената същество е мъжът, който се е предал, който е предсказуем като механизъм, опитомен, попаднал в поставените от нея капани: това домашно насекомо се гали, над него се трепери, а при възможност то се украсява с многоетажни рога.» (Шум с признаци на възмущение както в женската, така и в мъжката половина.) „ „Ами майчинството? - ще възразите. - Нима това не е крайната цел, нима именно тук не се затваря кръгът на женските желания?..." Джентълмени, не приемайте желаемото за действително: това е именно началото! Нов фронт на все същата война, продължение на все същата междуособица на господството и подчинението. Да се покориш, за да победиш, да победиш, за да покориш - именно в това е, джентълмени, вродената женска непостижимост и на нас не ни остава нищо друго, освен да приемем предизвикателството™ (Неопределен шум и от двете страни.) „. Но в какво все пак, ще попитате вие, в какво конкретно трябва да се изразява нашата стратегия и тактика в този безкраен двубой? Отговорът е прост, джентълмени. Сражавайте се с нейното оръжие: позволете на Жената да побеждава, ала никога не й давайте пълна увереност в победата. Признавайки Жената за непостижима, отразете нейната тайна в себе си, станете нейно огледало. Нека и тя, знаейки твърдо, че вие и принадлежите - на нея, само на нея! - в същото време да не знае какво да очаква от вас, в какво вашата преданост ще се изрази днес и в какво - утре. Да, тя е любима, винаги любима, но как и кога ще се прояви тази любов нека постоянно да остава загадка. Нека нейната увереност във властта й над вас расте едновременно с увереността във вашата сила и самодостатъчност, нека тя винаги чувствува, че и в най-страстните прояви на служене и поклонение вие се отдавате не на нея, а на нещо висше. Научете се да й се подчинявате радостно, гордо и властно, научете се да повелявате над нея така, че и в най-

izvorite.com

99

твърдите думи на заповедта да се чува благоговение. Изразете и най-пламенната нежност и като весела злост, и като небрежна увереност, и като парлива шега. За ритуалните знаци на внимание, към които жените уж са толкова взискателни и чувствителни, за всички тези поздравления, подаръци и цветенца аз не искам да говоря: вие сами разбирате, че всичко това е несериозно - отстъпки, които се съобразяват с бедността на духа. По същия начин във време оно са заставяли хората да влизат в храма и да се молят. Така, като се възползуват от поводи, ни напомнят на нас, безнадеждно разсеяните, че знак на внимание трябва да бъде всяка минута от общуването, а подарък - целия живот, изцяло... (Вълнение и в женската, и в мъжката половина.) .» Не забравяйте, джентълмени, че Жената по натура е искрена, несравнимо по-искрена от нас в такъв смисъл, че тя може да живее само в съответствие със своите чувства. Но не забравяйте и това, че искрено д а и з р а з я в а своите чувства Жената, с редки изключения, не е в състояние, тъй като целият й изразен апарат при нея е насочен към едно -да въздействува върху нас, и от тази неизменна цел той е тежко деформиран. Да, устата на жената лъже, но постъпките и винаги са правдиви; а на нас ни е значително по-лесно да говорим истината, отколкото да постъпваме, съобразявай-ки се с истината. С ръка на сърцето, джентълмени, аз бях предпочел искреността в делата, а не в думите. Ще повторя - речта на Жената не са думите, а постъпките; чувствувайки прекрасно това, Жената не придава никакво значение на своите думи, но затова пък значението на нашите думи неимоверно преувеличава, както се казва - „обича с ушите", и в това е нейната постоянна съдбоносна грешка. Като имаме това пред вид, при общуване с Жената бъдете внимателни в думите, а смели в постъпките. Изучавайте своите приятелки, изучавайте ги на всички равнища - като книга между книгите, без дори и да си помислите, че това изучаване може някога да свърши. И не забравяйте: на този свят живеят и не се оплакват велико множество превъзпитани мъже - съпрузи, любовници, поклонници, кавалери; но от създаването на света още не е имало нито една превъзпитана жена - не забравяйте, джентълмени, не е имало и няма да има! Не се надявайте на безнадежното..." Това изказване ми се стори значително по-слабо от предишното, неточно, не по същество, а по отношение на превъзпитаните мъже - просто невярно. След играта, когато всички започнаха да се преобличат и да си тръгват, стана ясно, че ролята на Мъдрата Приятелка е играл мъж (В.Л.), а на Съвършения Джентълмен - жена

izvorite.com

100

(Дана P.). Това обаче ни най-малко ме учуди, това често се практикува -, Докторът непрекъснато повтаря, че за студентите от Университета на Любовта е крайно важен навикът за психологическо превъп-лътяване й другия пол. Бях поразен от друго. От клуба на фабрика „Маяк", когато временно бяхме взели под наем за провеждане на занятието, ние се разпръснахме на неголеми групички, за да се приберем по домовете си, беше вече доста късничко - един към автобуса, други - към метрото... И какво? След толкова блестящи превъплъщения, остроумни препоръки и проникновени проповеди, сякаш спуснали се от небето на земята, участниците в играта продължаваха да си бъдат такива, каквито са. Същият ВЛ., пушейки в дви-жение цигара, темпераментно се оплакваше на Антуан, .че не може да намери взаимно разбирателство вече с четвъртата си жена и скоро очевидно пак ще се разведе. Дана Р. твърдеше добре познатата на всички истина, че всички мъже, освен Единствения, са интелектуално недоразвити самовлюбе-ни егоисти... Ей, богу, стори ми се, че те отново играят и при това несполучливо! - Всичко е правилно - каза Д.С., когато на другия ден вечерта отидох, у тях, за да споделя впечатленията си. -Другояче не може и да бъде - м а х н а махалото. Стремително връщане в тясната нишичка на Самия Себе си, в летаргията на духа, в нетворческото състояние™ Игровият ефект е махалообразен, както и действието на всяко лекарство. Хармонизирането става постепенно и слабозабележимо... - Какво разбирате в дадения случай под „хармонизиране"? - Разширяване на нишичката. От ролята на Мъжа бе дадена, съгласете се, доста любопитна информация по отношение на ролята на Жената... - Струва ми се, че не е така». Но защо все пак ние тъй рядко използуваме прекрасния аргумент... Този, как беше... - „Ти си моето най-скъпо..."? -Да, да. - Всичко е много просто. Първи закон на Задогледалността: „В чуждото око виждаш сламката, а в своето не виждаш и гредата". Втори: „Всеки изисква от ближния си онова и колкото не му дава което... - Какво, какво? Нещо не е свързано... Разговорът бе прекъснат от телефонно позвъняване. Д.С. взе слушалката. По гласа му разбрах, че звъни пациент, по израза на лицето - че разговорът ще бъде продължителен, и (между нас е прието така), без да си взема довиждане, си тръгнах.

izvorite.com

101

Тайната на райското огледало Той е стеснителен и непрекъснато свеждаше очи, в които проблясваха мълнии на гениалността. Гений-самотник, двойкаджия по общуване. Изкарал военна служба. Напуснал филологическия факултет, работи на случайни места. Бе помолил Доктора да прочете контролната му работа - названието й не успях да запомня, нещо историческо-философско-психологическо-лингвистическо-евристическо. Докторът прочете, вникна и пак прочете, и пак вникна, но на третия кръг гънките му започнаха да излизат през ушите. Докторът се предаде: „Не съвсем разбирам", геният започна търпеливо да обяснява, а между другото питаше как да се запознава с момичетата. Докторът бе потресен до дъното на душата си от диалектичността на светоусещането на елеати-те във връзка с неокантианската критика на позитивизма, той вдъхваше от ентропията на суперпространството, а гения го интересуваше дали е прието по време на първата среща да се иска телефонният номер или е по-добре да се почака втората. Сократовското чело излъчваше мек уютен флуид, който информираше, че с квартирата нещата не са блестящи. Накрая Докторът одобри неговите изследвания и му даде ра-дица прозаични житейски съвети, защото Докторът обича Двойкаджиите, които са именно с такава мека, уютна, лъчиста мания за величие. Докторът каза на гения, че този не е сам в своята горестно-завидна съдба, че има кой горещо да го подкрепи и одобри.Защото по земята, спъвайки се в двойките, бродят негови непризнати гениални събратя. Ти си гений, той е гений, аз съм гений - хайде, каза Докторът, да си ходим на гости, дайте от днес да се съберем и да се зачитаме взаимно. Защото, каквото и да си говорим, всички ние търсим едно и също: вълшебното о г л е дал о , Райското Огледало, другосветския наркотик за душата... Това Огледало ни отразява само в онзи вид, в който ние искаме: то ни превръща в крали и кралици, в светци и пророци, в шампиони и кинозвезди, в красавици, в красавици и в гении, в гении.„Хайде, огледалце, я кажи»." Е, разбира се, то съвсем не е. онова огледало, което казва някаква си пошла истина, не дай боже! Светът, в който то ни въвежда, се намира от другата страна на истината и лъжата - там всичко е и истина, и всичко е лъжа защото това е светът на чистата вяра. Райското Огледало е несравнимо погумно от нас. То ни казва онова САМИЯ-НЕ-ЗНАМ-НО-ЧУВСТВУВАМ, което всеки иска да знае и да чувствува за себе си, то ласкае, изпълнявайки наши ЧУВСТВУВАМ-КАК-НО-САМИЯ-НЕ-МОГА. то гали както може да гали само ръката на Любимата-Която-я-Няма...

izvorite.com

102

Този, който го е намерил в себе си, той завинаги е успокоен. Няма по-търпим и по-доброжелателен човек от болния с разкошна, добре оформена мания за величие, Аз си спомням за Володя Д., постоянния обитател на тихата болнична стая; неговото съзнание беше безнадеждно възпалено, но затова пък поведението му бе самата изумителна естественост. Всеки негов жест бе изпълнен с вселенска милост: вече не му бяха нужни никакви потвърждения на своята значителност, той не търсеше признание и 'прощаваше неверието, защото той бе Безсмъртен и милостиво отделяше от своите щедрости за бедните твари - мене например той произведе в Архистратег на Морала и ми даде званието Генералисимус на Психологията. Аз тъжно се усмихвах, както се полага на психиатър, но някак си изведнаж почувствувах, че съм склонен да допусна, че във всяко бълнуване има нещо, е, някаква си трохичка, а защо пък не?... Нали и във всяко здраво съждение има нещо, което не е съвсем така, нали всички ние сме малко подмокрени... Но да се върнем към проблем на прекрасния аргумент. Последният разговор на тази тема с Д.С. се състоя снощи, у дома при мене. Първо стана дума за един от вариантите на играта с гатанките, срещан доста често, при който задаващият гатанката не знае нейния .отговор. Конкретно: някой си мъж-металург, прекарал една вечер с жена си - преводачка, в компанията на нейни приятели, в която него малко са го игнорирали, тъй като'разговорът се е водел за неща, които почти не разбирал. Особено се откроявал поетът-сюрреалист Въртушански: през цялата вечер той I плямпал за творчеството и за себе си, обръщайки се подред към всички, и само през него гледал като през закачалка, а отивайки си, го настъпил по крака и го отместил като чужда вещ. След този масаж на самооценката мъжът престава да харесва как готви жена му, започва да забелязва, че по ъглите на апартамента има много прах. Но тъй като при тях всичко е било образцово добре, Истинска Голяма Любов, вече десет години всичко е образцово, своето нарастващо недоволство мъжът си позволявал да проявява само под формата на задълбочено четене на вестник „Спорт" (предимно репортажите за водна топка), а за неприятната вечер той чистосър-дечно бил забравил още по пътя към дома, когато с пресилено увлечение заговорил за предстоящия ремонт на апартамента. Въпреки това лавината тръгнала: жената; твърде чувствителна към колебанията в настроението на своя съпруг и перманентно загрижена за своя женски статус, приел увлечението по водната топка за съпружеско охладняване („не е изключено той вече да си

izvorite.com

103

има някоя") и, с профилактична цел, решила да подхвърли в огнището на любовта малко въгленче. Тя само намекнала за вниманието към нея от страна на един от познатите, присъствували в компанията през онази злополучна вечер... А именно? Ами, разбира се, на онзи същия Въртушански, о н з. и същия. Той уж бил предал чрез една приятелка, че уж се кани да позвъни, да покани... Това било достатъчно, ударът попаднал в сърце, което вече е било сломено. Мъжът не реагирал по никакъв начин, но прекарал безсънна нощ, а сутринта за първи път в живота намерил в тигана пържена хлебарка. Сериозен разговор-скандал, взаимни Черни Характеристики, още по-сериозни и най-сериозни разговори, между нас никога не е имало нищо общо, именно така, ти никога не си ме обичал, ти никога не си ме разбирала, егоист, а ти, а ти - всичко в класическата последователност. Да добавим към това голямата неприятност, станала след това в негввата работа, в горещия цех — грешка в изчисленията, бракуване на решаващата плавка, икономическа щета за около стотина хиляди рубли... Разводът стана след три месеца .детето, квартирно-имущес-твени усложнения". Допълнителни усложнения: при нея -базедова болест, при него - невроза на сърцето, при детето - влошаване на успеха, заекване, Депресията трябваше да се лекува поотделно у всеки: аз'се занимавах с единия от съпрузите, Д.С. - с другия, с детето - двамата, последователно... Ние спорихме за това - кое е по-важно в семейството: искреността или дипломатичността, прямотата или любезността, любовта или технологията на общуването. Разсъждавахме - могло ли е някак да се намери двойка, по-подходяща във всички отношения... . Говорехме за преподавателите по практическа психология, които ги няма, за семейно-психологическите консултации, които почти ги няма, за книгите, които са малко... - По-бързо дописвайте своята и я предайте - каза Д.С., мрачно вперил поглед в пода. - Тиражът все едно няма да стигне... - Помъчете се да осигурите увеличен. Докажете необходимостта. Хипнотизирайте, в най-лошия случай. Извикайте ме, ще помогна с каквото мога™ Нали е съумял ето този мистър да бъде издаден в двадесетмилионен тираж... Д. С. посочи с поглед книгата на някой си мистър Хикс. Вече пета година аз държа това ръководство в кухнята си, на хладилника, и чета по пет страници три пъти на ден преди ядене. Д. С. за първи път бе видял книгата и с нещо бе ме смутил. - Какво ще кажете, как ви се харесва това? ™ У вас също бях видял някъде тази книжка, май в банята. И защо ние така рядко

izvorite.com

104

използуваме прекрасния аргумент... - Давате ли ми правото на неголяма изповед... - А чай не искате ли? - Е, мъничко... Детето, извадено от мръсната вода - Знаете ли каква е работата... От една страна, този мистър уж не ми е нужен, цялата премъдрост горе-Долу успях самичък да усвоя. А, от друга страна, когато се налага да бъдеш лично самия себе си, все току я ™ Пример?... Ами нека да е с чая, тъкмо си припомних. Аз съм студент, наближава сесия. Вечерта, преди да седна да уча, се каня да си сваря сияен чай. Големият чайник е закипял, взимам малкия и се каня да сипя в него от пакетчето с чая. Притичва баща ми, човек деен и взискателно-грижлив. Тогава той беше вече на шестдесет и две. - Я дай аз да ти запаря по-добре, аз знам как. -Ама азсам... - Пусни, пусни, ти не умееш, аз ще направя 7 и той, грабвайки пакетчето чай, насипа в чайничето малко повече от една чаена лъжичка. - Ти сипа малко. Ще бъде слаб. Много бледен. - Ти самият си бледен. -На мен ми е нужен силен - акцентирам спокойно, досипвайки от пакетчето. - Това напразно го правиш... Аз исках да ти покажа... Стоп! Сега ето така. - И той с мълниеносна бързина капва в малкия чайник малко от горещата вода и го поставя върху големия. - Нека се затопли. - Малко сипа от горещата вода - вибрирам аз, - капачето е отворено, ароматът ще се изпари. Трябва да се покрива с пешкир. Ето така™ - Какво правиш! Кой прави така?! - Така препоръчва Похльобкин. - Какъв е тоя Похльобкин?... Е, знаеш ли какво - прави си го сам, както искаш, твоя булмач. Аз исках да го направя по-добре за тебе. Той се обиди. Той се отдалечи от мен за цели десет минути. И през тези десет минути на мен, за кой ли вече път, ми ста-на" понятно, че аз съм чудовище. За някакво си качество на някаква течност, за някакъв си митичен неин аромат аз пожертвувах настроението на своя баща, поставих под съмнение неговите умствени способности, унижих го като личност. А може би и с десетина минути съм му съкратил живота -да, да, шегата си е шега, но... И какво ми струваше да се съглася с него, да му дам възможност да продемонстрира майсторството си на специалист по приготвяне на чай и да удовлетворя рефлекса му за покровителство?... Защо не

izvorite.com

105

му отстъпих, защо не му дадох възможност да се убеди в право-, тата си за такава дреболия?... Той искаше да направи по-добт ре з а мене, като покаже при това, че само ТОЙ и никой друг не е способен на това. И нека той да беше направил това, нали чаят все едно е лош, сортът му не струва™ Този път някак си все пак успях да върна загубеното. След като приготвих чая по моя начин и набързо го изгълтах „опар-вайки се, без никакво удоволствие", жалостиво се обаждам: -Тате... -...Е...какво искаш?... - Все пак изисква се твоята помощ, Ти беше прав, някаква мътилка се получи. Аз го изсипах. - Хм!.. Похльобкин... изсипи го докрай. Включи газта. Аз, разбира се, не знаех, че постъпвам по рецептата на мистър Хикс. Този път просто се досетих. Но колко случаи имаше, подобни и по-лоши от този, когато не бях се досетил или бях се досещал, когато вече е било непоправимо... Ама какъв тъпак си ти, млади човече? И кой дявол, питах се аз, те кара да жертвуваш голямото за малкото?... Кой мани-акът-хипнотизатор, който всеки ден стеснява твоето съзнание с тясночела посредственост?... Ами ти самият си този дявол. Животът се събира от дреболиите, казваш ти. Да, само че ти това го разбираш така, сякаш всяка дреболия си струва живота. Ти разлагаш живота на дреболии, а не събираш». (На това място от разказа ми се стори, че в порива си на похвална самокритичност колегата малко е прескочил зад своята Точна Долна Граница, обаче аз вежливо не го прекъснах. Пропускам някои детайли.) ... И ето попадна ми тази книга. Така... „Този, който съумее да постигне това, ще завоюва света... Прост начин да направиш добро впечатление... Как да се харесаш на човек от първата среща... 12 начина да накарате човека да застане на вашата гледна точка™ Принцип, с помощта на който вие можете да постигнете чудодейни резултати... Ако искате да бъдете щастлив, не пренебрегвайте следното правило... Така, ясно, евтини примамки, рекламен натиск, рецепта за щастие само за петдесет цента. Енергия на примитива, делова Америка... А кой е, все пак, този чичко - учен, психолог, доктор? Не, академиите не е завършвал, скромен търговски пътник, още някакъв бизнес, несполука след несполука, а след това - прас! - и си намерил мястото: започнал да учи неудачниците. Открил „Курсове по човешки взаимоотноше- ния". Бизнес, който е стар като омайно биле. Вижте рекламните

izvorite.com

106

обяви на руските дореволюционни издания - „Нива" например - изпъстрено е с: „Личният магнетизъм", „Как да се преуспее в живота", „Тайната на обаянието", „Всеки е гений", „Как да покоряваме сърцата, практическо ръководство"... Обаче... ТАКАВА Е ЧОВЕШКАТА НАТУРА. КОЛКОТО И ДА НЕ Е ПРАВ, ЧОВЕК Е ГОТОВ ДА ОБВИНИ ВСИЧКИ, ОСВЕН СЕБЕ СИ, И ВСИЧКИ СА ТАКИВА... НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ КРИТИКАТА Е КАТО ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБ: ТЯ ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА ОБРАТНО. Но, дявол да го вземе... ВИЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ПРОМЕНИТЕ В ПОЛОЖИТЕЛНА ПОСОКА НЯКАКЪВ ЧОВЕК? ОТЛИЧНО. A3 МОГА САМО ДА ПРИВЕТСТВУВАМ ТОВА, НО ЗАЩО ДА НЕ ЗАПОЛНЕТЕ ОТ САМИЯ СЕБЕ СИ? ДОРИ ОТ ЧИСТО ЕГОИСТИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА ТОВА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ПОЛЕЗНО, ПЪК Е И ПО-МАЛКО ОПАСНО. Но, дявол да ме вземе... КАЖЕТЕ МИ В КОЕ ИМАТЕ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРОЯВИТЕ И A3 ЩЕ ВИ КАЖА КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТЕ. Я виж, чичкото надниква в корена на някои неща... Както винаги, след като прочета книгата, си съставям два портрета: на Изпращача и на Адресата. Изпращачът: скромен продавач на общодостъпни рецепти за щастие, доста ловък просветител. Наше момче, отракано, оптимист, цял-це-леничък Чичко Здрав Смисъл. Търпелив педагог, който не е склонен да надценява умствените способности на учениците. Смел; самокритичен, искрен момък. „За какъв дявол, момчета, ние с вас ще чакаме, докато професорите се научат да пишат на човешки език? Аз съм също такъв обикновен смъртен, както и вие, но на мен просто ми провървя, аз си поразмърдах мозъка и нещичко успях да намеря, сега го подарявам на вас"... Бедност на духа, величие на нюха... А кой е Адресатът? Ами, разбира се профанът. Егоистът. Еснафът. Недоверчив и внушаем, отчаялият се и надяващият се. Неудачник, който е готов да преглътне всякакво хапче, само да не е горчиво и да не се дъвче. И за кого се пишат подобни книги? Интелектуално равнище на дванадесетгодишните. Но мнозина ли са адресатите, които се издигат по-високо?... Е, какво пък, да вникнем, реших аз. Промъквайки се през пълзящата конкретност, изстисквайки гуменоразтегливата обстоятелственост.... Да извадим детето от мръсната вода... (На това място Д. С. скочи от мястото си и с присъщия си маниер започна да рисува във въздуха думи - с гласа си, с ръцете и с очите си - съжалявам, че не мога да предам неговите жестове и

izvorite.com

107

интонации.) ... Ясно е преди всичко, че мистър Хикс предлага рецепти за държане с хора, които не знаят никакви рецепти, с психологически невежи и самовлюбени глупаци. Той предлага на своето паство да излезе от тази категория и да премине в групата на психологически подкованите реалисти, които използуват онова същото свойство, от което принудително се отказват- Общуването, за което става дума, е преди всичко общуване в жанра на сделките с хора, намиращи се извън кръга на близките. Мистър Хикс разказва за това, как един егоист може психологически да измами друг егоист при наличието на най-приятни усещания и за двамата. Цялата рецептура се свежда до четири принципа. Първи принцип - ВНИКНИ. Това означава: скрий в джоба си своите емоции и виж този, с когото имаш рабета.Разбери неговата гледна точка, неговите обстоятелства, постави се, заради самия себе си, на неговото място. Научавай за него предварително, изучавай го незабелязано. Запомняй имена и дати, вкусове и интереси. Гледай с двете очи: Е, какво, резонно е, всичко това вече сме го учили. Егоистът м о ж е да прави всичко това; алтруистът е длъжен. Втори принцип: - СЪЗДАЙ БЛАГОПРИЯТНА АТМОСФЕРА. Това означава: все така скривай по-дълбоко в джоба си своите желания и емоции, усмихвайки се по-широко. Започвай със съгласие, започвай с „да". Ако той те обвинява, обезоръжавай го: "Да, аз не съм прав". Изразявай съчувствие. Разговаряй с него за това, за което иска той, или за него самия, започвай само с това, никога не започвай с „аз". Насочвай се към мотивите на личната заинтересованост, сладкишът - преди всичко. И подарявай, подарявай, подарявай... А ето тук е обратното: алтруистът може, егоистуът е длъжен. Трети принцип - НЕ УНИЖАВАЙ. Не одрасквай самооценката, не я докосвай с невнимателни телодвижения. Не обвинявай; не заплашвай; не заповядвай; не изразявай недоверие; не прекъсвай; не спори; не убеждавай; не се хвали; не показвай, че той ти е безинтересен или противен; като се отказваш - извинявай се и благодари... Е, какво, и това вече сме го учили. Егоистът е длъжен, алтруистът може. И накрая четвъртият, най-простият: ВЪЗВИСЯВАЙ. Ласкай самооценката. Проявявай към него попи iлен интерес, проявявай доверие, слушай, слушай и слушай, хвали и хвали, дай му възможност да се почувствува значителен... Дай му да се похвали, дай му да усети своето превъзходство, съветвай се с него като с по-

izvorite.com

108

възрастен от теб. Имайки идея, насочвай го към нея незабелязано, „така че да му се стори, че това е негова идея... И пак алтруистът м о ж е, егоистът е д л ъ ж е н. - Защо? Какво значи „може" и какво значи .длъжен"? -прекъснахте. - Ами как - нима не е ясно? Вие сте баща - нима вие винаги трябва да се харесвате на своя син? Вие можете и трябва да използувате всякакви начини, но за себе си вие сте само средство и поради това не всички начини ще ви поставят в изгодно положение. Любовта - това е изкуството да губиш. Да вниквате и да създавате атмосфера се налага във всички случаи, но по отношение на самооценката - тук е и така, и иначе. Понякога извисяването е равносилно на смърт. Понякога е нужно да унизиш. ...Ето, това е всичко, ВЛ. Общо взето, изброих около 40 правила - все пак са множко, а? Всичките ги запомних, както виждате, и всичките блестящо ги нарушавам. Сега бих искал да чуя вашето мнение и да получа съвет. Нали при вас всичко така добре се получава... - Е, хайде, колега, не така - аз нали също нещичко съм понаучил. Вие забравихте забележката за ласкателството: мистър Хикс предупреждава, че не трябва да се ласкае. - Но нали това е несериозно. Става дума само за това, че не бива да бъдеш уличен в ласкателство, а това вече е проста работа. - Не бих казал. На нашето равнище... - Ах-ха-ха! (За първи път чух Д.С. да се засмее. Досега той само се беше усмихвал, във всеки случай не се смееше на глас. Ала веднага сдъвка смеха си.) Вие какво, наемате се да различите комплимента по адрес на с е б е с и от искрената похвала? Падам на колене пред човека без подсъзнание. - Аз не исках да кажа това. Но грубото ласкателство... - ..унижава, искате да кажете? Преминава в ирония... - Именно, именно. С похвала може така да наругаеш... - Точната Горна Граница на Бялата Характеристика се оказва твърде далече долу - така ли е, Или аз греша? - Споре'д мен, така е - макар че нищо не разбрах. - Може ли още малко чай? Този съвсем изстина. ОТНОВО НИХТ ФЕРЩЕЕН "Време, време! Колко грешки, колко непоправими неща... Колко малко виждаш, докато бягат те, тези секунди, докато те бягат, а ти, тържествено-суетливо, усещайки се най-после току-що наистина поумнял, слагаш все нови и нови тухли в сградата на своята глупост. Какво престъпно тясно прозорче е това - съзнанието..." Из дневника на Д.С.

izvorite.com

109

Но има един начин за връщане на времето - да, Вие се досетихте, Читателю: играта, все същата игра. Начинът, разбира се, е несъвършен. Да размахваш юмруци след сбиването... Но нали не е само след, отчасти е и преди. Нали жизнените сбивания и сбиваненца в основните си моменти по правило се повтарят, при това - с голямо постоянство. Ето един епизод, който е взет от действителността и е въз-произведен в играта. ГИП-Ситуация „Антон и Бабата, или за това, как не успяха да се разберат Сладкишът и Портокалът. Игрови цикъл .Зъзрастни деца". Ролята на Антон бе изиграна от самия Д.С., Бабата игра Дана Р. (При повторното изиграване те си смениха ролите.) Обед, край масата са все същите Антон и Бабата. Антон замислено гризе от сладкиша. Бабата (ласкаво, грижливо): - Антоша, остави сладкиша, той е корав. На, хапни си по-добре портокал. Виж колко е красив! Аз ще ти го обеля... Антон (вяло): - Не искам портокал. Бабата (убедено): - Антон, трябва да се ядат портокали! В тях има витамин це. Антон (убедено): - Не искам витамин це. Бабата:- Ама защо, Антон? Нали това е полезно. - Антон (проникновено): - А аз не искам полезно. Бабата (категорично): - Трябва да си послушен! Антон (печално-подигравателна усмивка): - А аз няма да бъда. Бабата (възмутено, адресирано към пространството): - Ето, иди, че разговаряй с него. Разглезиха ги децата. Антон, как не те е срам?! Антон (примирително): - Я върви... Из аналитичния коментар на Доктора „Пред нас е доста прост и типичен пример на задънена ситуация, Двама Слепи". Напълно очевидно е: двама близки, родни човека не можаха да се разберат, не намериха общ език и се скараха за дреболия. Единият обиди другия. Напълно очевидно - взаимни морални щети и сериозна аномалия във възпитанието на подрастващото поколение. Да се опитаме да вникнем по-подробно в това, което се случи. Ето това е Антон - той е на пет и половина години, здрав и неглупав мъж с ярко изразена самостоятелност в разсъжденията. Ето това е Бабата - тя е само на шестдесет, също здрава жена, която няма нищо общо с склерозата, с висше икономическо образование. Бабата обича Антон. Антон обича Баба си. Но засега както и Антон, така и Бабата по отношение на практическата психология спадат

izvorite.com

110

към необучените редници: въпреки преживените шестдесет години тя не се досеща за съществуването на света на Другия. В дадена ситуация Бабата е изхождала най-малко от пет погрешни предпоставки: 1) Антон така, както и тя, Бабата, отдава голямо значение на въпросите, свързани с храненето; 2)...знае какво е това витамин це; 3)...така, както и тя, Бабата, разбира думата „полезно"; 4)...способен е да се отказва от своите желания и да приема несвои желания за свои; 5)...достъпен е за влияние на авторитетите - медицинските и прочие. Разбирала ли е Бабата, че пред нея е дете?. Да, тя се е грижила за неговото хранене и здраве, тя е възпитавала, внушавала е, че той трябва, да е послушен. Но обръщала ли се е Бабата към реалното дете, което е седяло пред нея, към Антон, какъвто т о й е? Не, разбира се. В действителност Бабата се е обръщала към Антон като към детето, което той е трябвало да бъде в нейните, на Бабата, представи. Тя се е обръщала към Антон не като към истинско живо дете, а като към изпълнител на ролята на дете в съответствие с нейните, на Бабата, очаквания: как човекът ще се държи в ролята на Детето, как му подобава да се държи. Излиза, че тя се е обръщала не към Антон, а към някакъв образ на Антон, който се намира в нейното, на Бабата; въображени-е.И ако беше възможно да се види този образ, би се оказало, че той много прилича на самата Баба - нали тя му е придала, както ние вече си изяснихме, най-малко пет свои достойнства. А какво бе станало от гледна точка на Антон, как е изглеждала ситуацията за него? Всичко е било просто и тъжно. Вие си седите, мирно си размишлявате, никому не пречите. Изведнъж се приближава някакъв чужденец, който се преструва на вашата Баба и настоятелно дърдори нещо на своя език, смятайки че вие го разбирате. Вие му отговаряте на своя език: не разбирам, което означава нихт ферщейн, но чужденецът продължава да дърдори, като отгоре на това се и сърди. Тук вие се досещате, че чужденецът е глух и се опитвате да му обясните това, жестикулирайки, въртейки пръст до слепоочието, но чужденецът продължава да ломоти и да се сърди, и вие разбирате, че на всичко отгоре той е и сляп - е, какво може тук да се направи? Резервите на вашата сигнализация се изтощават и вие сте принуден да прекъснете общуването. Дали е виждал Антон в този момент пред себе си обичащата го Баба, грижливата Баба, възрастната Баба, която тряб-

izvorite.com

111

ва да се слуша? Не, не е виждал. А безпомощната Баба, наивната Баба, Бабата-дете, на която не е грешно и да отстъпиш? Не, разбира се, също не е виждал. Виждал ли е Антон у Бабата себе си - своя образ такъв, какъвто тя го е виждала. Не, не е виждал, но е чувствувал, че му предлагат, че му налагат някакъв чужд, ненужен на самия себе си образ - ролята на Разумно Послушно Момче - и се е защитавал, както е могъл. Разбирал ли е Антон, че неговото поведение изразява вечния конфликт на човешката природа: борбата между потребността от ближния и потребността от свобода от ближния? Не, разбира се, не е разбирал.." Повторно изигран вариант „Как Портокалът надхитрил Сладкиша" (С Баба, Която Умее Да Бъде Другия, същата е и Баба, Която Умее Да Играе). Бабата:- Антон, я чуй, помогни ми да до разкажа приказката. Веднъж Портокалът (взима портокала) дошъл на гости при Сладкиша и изведнъж вижда - Сладкишът влиза в Устата. „Хей, Сладкиш - извикал Портокалът. - Почакай, къде така? Почакай за минутка! Дай да си поговорим." Антон-Сладкишът:- Давай. Бабата-Портокалът:- Слушай, Сладкиш, нали аз съм твой стар приятел. Скучно ми е без теб. Ако ти влезеш в тази пещера, аз ще остана сам. Така не се постъпва с приятелите. Антон-Сладкишът:-Азне знаех, че ще дойдеш. Мога и да не влизам. Само че мен вече малко ме отхапаха. Бабата-Портокалът:- Това не е важно. Хайде да отидем заедно. Пу - аз съм прав! Антон-Сладкишът:- Ама че си хитър! Аз пръв започнах» Б аба та-Порт о кал ъ т:-А аз пръв го казах, а който изпревари - той ще натовари. Разбра ли? Антон-Сладк и ш ъ т : - Разбрах... А по ред не искаш ли? Бабата-Портокалът:-Е,добре,разбрахмесе.Ти нали вече си отхапан? Значи сега е мой ред. Как мислите, Читателю, на каква възраст би следвало да започва обучението по грамотно общуване? Кога да започва обучението по психология на Момчетата и Момичетата, за да може, достигайки възрастта на Майките и Татковците, а още повече - на Бабите и Дядовците, те добре да умеят да играят. Ние с Д.С. бихме искали да узнаем вашето мнение. И, между впрочем, как ще бъде по-добре да наречем пункта за ликвидиране на неграмотността? „Психоневрологичен диспансер" - някак си е неудобно, тромаво... Мама Рая - И така -продължи мисълта си Д.С., давайки си вид, че пие чай, -

izvorite.com

112

ето вие казвате. Да, удивителна неусвоя-емост на прости неща, колкото и да ги четеш, колкото и да ги научаваш... Ето и на вас също ви се налага понякога да кълвете в книгата до затъпяване, а? А има хора, на които това е в кръвта. Веднъж нашата диспансерна сестра Нина, въплъщение на душевно здраве и жизнерадост, ме помоли да и отделя малко внимание. Да направя може би два-три сеанса на хипноза... -Какво има? - Не спя, тревога някаква». Изясняваме ситуацията - изморена е, разбира се, откога трябваше да излезе в отпуска, но работата не е в това.И с мъжа всичко е наред, и детето е здраво... - А какво тогава? - Ами глупости, всичко вече мина™ -Кое? - Ами съседът... Ей богу, срам ме е, Дмитрий Сергеевич, всичко мина. Дреболия. Остатъчни явления-. Изясняваме дреболията. Имат един съсед на тяхното стълбище, Витка, на нейните години, заедно са израснали. Бащата бил алкохолик, починал, майката също неотдавна умряла. Работи като автомеханик, бил женен, развел се, живее сам. Пие. Характерът му винаги бил един такъв, доста навъсен и несговорчив, през последните две-три години забележимо затънял и се озлобил. И ето отскоро свикнал всяка вечер, прибирайки се у дома в съответен вид, да пуска с всичка сила радиото направо до ухото на заспиващите™ Е какво, традиционен пропуск в здравия бит, занимавайте се с автотренинг, господа психиатри. Чукали по стената, звънели на входа - безполезно: приемника включвал, а самият той се изключвал. Нина веднъж не издържала... Но после, накрая,с него поговорила Нинината майка, Раиса Ивановна, и някак си неочаквано успяла с добро да го вразуми. Сега е тихо, като че ли и по-малко пие. Само че у Нина са останали нещо като остатъчни явления... Проведох внушение, но не и олекна много - както и следваше да се очаква, пречеше й познатостта на техниката и нашето служебно познаване...3аподозрях, че работата не се изчерпва може би с този инцидент, отбих се една вечер след работа на чаши чай. Запознах се със съпруга Гена, със сина, с изключително милия Игорьок, и с Раиса Ивановна. И веднага видях, че тази скромна пенсионерка не е нищо друго, освен г ений на общуването -да, гений на комуникативността, рядък по своята душевна красота екземпляр от тази порода в лицето на леличка с тегло над... В съчетание с достатъчно развит интелект и главно - с разбиране на своето предназначение на тази планета.

izvorite.com

113

Веднага разбрах, че такава е могла всичко да уреди с добро. Защото именно това е нейното призвание... - - Много Ви моля, разкажете как всичко това стана при вас?... Както очаквах, Раиса Ивановна се оказа велик майстор да възпроизвежда разговор в пряка реч - точно, сочно, с живи интонации, с превъплътяване - така, че аз без ни най-малко напрежение видях всичко. Ето как е станало... - Витя, здравей. (Тонът е майчински-топъл, но достатъчно твърд, за да бъде разбрано, че разговорът е важен и за двете страни.) - (След пауза,) Здравейте. (Престорено-вяла напрегнатост, готовност за отбрана и за агресия: „Аха, ясно, сега ще започнеш за това, ама аз много-много не се церемоня с такива, аз всички ще ви...") - Не са ли ти поставили още телефона? (Неочаквано премахване на напрежението, разрушаване на очакването. ..Никога не започвайте с критика и с разговор за недостатмти. Никога не започвайте със своите нужди." „Започвайте с онова, което интересува него".) - (Напрегнато недоумение, известно объркване.) Не. А на вас? И при нас също не са. Виж какво, нали вие бяхте с предимство. - Бяхме, ама вече не сме. (Изплюва се - изчезване на нап-регнатостта с пренасяне на агресивността върху друг обект - в дадения случай върху онези, които не са доставили телефона.) - Това не може да бъде. Трябва да се изясни. Дуплекс, но трябва-. В понеделник тъкмо ще ходим до пощенската станция. Добре ще бъде, ако и ти дойдеш като подкрепление с нас. („Започвайте с онова, за което е най-вероятно съгласието." „Пробуждайте заинтересованността".) - В понеделник не мога. - Е, дай си заявлението. Тъкмо твоето заявление може би ще задвижи работата, тях нали трябва да ги побутваш. (, Дайте му възможност да се почувствува значителен.") - Ами заявлението може». (Леко задействува.) Ама ползата каква ли ще е? - От твоето може би ще има полза. Ти нали си ни майстор по уреждането на работите, както тогава, с отоплението...(Действително е имало такъв случай. „Задължавайте го с доверието си", "Бъдете щедри на похва-ди", и още, и още веднъж .Дайте му възможност да се почувствува значителен".) - Е, ще го напиша... Ами не е ли по-добре в сряда сутринта да отида направо там? Тогава съм свободен. - Ще отидем в сряда, разбрахме се. (Почвата е подготвена, може да се настъпва.) Впрочем, Витя, аз искам да те помоля за твоя

izvorite.com

114

радиоапарат. Ти навярно заспиваш, когато ти свири? Заспиваш ли? — Е? - А ние не можем да заспим. И теб не можем да те събудим. Нина също работи на смени, Гена и аз в пет и половина ставаме... Така че давай по-тихо след десет часа, разбрахме ли се? - Вие също ми чукахте два пъти..(1:3, посърналият гол на престижа".) - Така е, чукахме. И хайде с това да свършим. Ти нали самият отлично разбираш. Не бих искала да ходя в полицията. С твоята майка бяхме в такива добри отношения. (Мек, но недвусмислен „шах" с едновременното „Изразявайте СЪЧУВ- ещие".) Нали помниш как преспа у нас?... (Буйна нощ, пиянска треска у бащата, момчето е било на девет». Тежък но принудителен удар по тила.) - Как да не помня... - А какво, Люся още ли не е родила? (Неговата омъжена сестра. Превъзходна тактическа маневра - внезапно прехвърляне на разговора в друга плоскост. Би било безусловна грешка, ако натискът продължава още.) - Ами роди вече. Момченце, Витя. - В чеет на вуйчото значи. (Абсолютно ясен ход във вече спечелена позиция.) - А, не е„. Дядото им нещо май също... - Е, все едно, дъщерите приличат на бащите, а синовете -на вуйчовците, казват... - Прилича на мен, така е. Вече чурка по-високо от главата си. (Смях, още няколко промеждутъчни реплики.) - ... Значи в сряда. Но ако мога, лельо Рая, ако мога... (Е, ако можеш, ако можеш). И за това, лельо Рая, повече не се тревожете, повече няма» Ето това е. Грамотно? Безусловно. Тромаво?... Не може без това. Но нима няма да бъде по-тромаво, ако се насочат нещата към по-нататъшно изостряне, ако се вика полиция? - А вие бяхте ли обмислили предварително този разговор? - попитах Раиса Ивановна. -Ами като че ли не... Като го срещнах веднъж, гледам -все същият си е, перчемът му стърчи като на хлапак, нещо ми домъчня за него, май че„ PAT- практикум Светене1 - похват на Р А Т, който е заимствуван, както и много други, от психотехниката на гениите на комуникативността. Усвоява се на ГИП от всички, жела-ещи да постигнат привлекателност,

izvorite.com

115

увереност, свобода в общуването; от всички, заинтересовани от подобряването на отношенията с хората, където й да било. (Из инструкцията на ГИП) '. В "Изкуството да владееш себе си" е описано като "изпреварваща благодарност"— бел авт ...Познати са Ви, разбира се, изразите: „лицето му светеше от усмивка", "целият сияеше", "лъчисти очи"... Вие много пътя сте виждали това как става с хората и в живота, и на екрана. Срещали сте и хора, у които това светене представлява нещо като постоянен фон на живота, „слънчеви натури", сигурно не много често, но вероятно сте срещали. Такива хора са привлекателни, дори ако са некрасиви, сакати, стари. Те са красиви, те са привлекателни, защото излъчват Топлина и Светлина. А вие забелязвали ли сте някога как светите вие самият? Не сте забелязвали. А това понякога става и с вас. Това е невъзможно сам да го видиш дори и в огледалото. Това може да види само Другият. ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ, С ВСИЧКИ И С ВСЕКИ вие можете да се възползувате от вълшебната сила на внушението. Вие можете да включите вътрешната Светлина. Вие можете да излъчвате топлина. Внушавайте си, че вътре във вас гори огнище, свещ, огън, печка, слънце, звезда (образът може да бъде всякакъв, думите нямат значение) - и в гърдите, в главата, в очите, в мозъка, в сърцето, в душата -гори и сияе някакъв източник на Топлина и Светлина. Вие самият сте този източник. Вие стопляте и осветявате всичко наоколо. То е именно онова, което винаги го има във вас, то е онова което е било и ще бъде. Спомняйте си състоянията на интерес, на дружеско разположение, на симпатия, на радост^ от общуването, на любов към някого - състояния, които поне веднъж в живота (сигурно много повече!) са възниквали във вас по конкретни поводи - спомняйте си и включвайте - б е з повод, просто така! Ще настъпи момент, когато тези състояния тце идват при вас сами, ЛЕКО, ЕСТЕСТВЕНО, НЕПРИНУДЕНО и това ще бъде вашето Светене, вашето Излъчване. Забравете дори и да мислите за каквито и да е „условия"! Не бъдете обрасъл с мъх роб на действителността! Творете я самият вие! Включвайте в себе си Светенето ПРЕДВАРИТЕЛНО, ПО-РАНО, ИЗПРЕВАРВАЙКИ СЪБИТИЯТА, и всички събития, свързани с общуването, ще протичат за вас по

izvorite.com

116

най-добрия начин, защото вие - именно вие! - ще създадете за тях атмосферата на Топлина и Светлина. В най-сложни положения вие ще се държите УВЕРЕНО, СПОКОЙНО И ПРОСТО. Действителността ще се подчини на вашия дух. Правете това всеки ден, всеки час, всяка минута. И по време на общуването, и когато сте сам. В положението на какъвто и да е, в каквато и да е роля. Веднага или постепенно, но задължително вие ще намерите състоянието на своето Светене. Не го .изпускайте. Ако го загубите - търсете го. Отново и отново. Ако ви е трудно да се пренастройвате в ролята на привичния Самия Себе си - насочете се към ролята на Другия, към помощта на вътрешния Двойник. Наблюдавайки се, вие вероятно ще забележите, че това състояние само по себе си ражда усмивка. Ако е така - добре, ала не допускайте широко разпространената грешка, не си надявайте фалшивия „емайл" по западнорекламен образец -той никого няма да излъже, освен самия вас. За никаква усмивка не мислете, а неволната усмивка е най-добре леко да се сдържа. Вие можете и да чумерите вежди, и да стискате зъби - и все пак да излъчвате светлина. Може да се говори и най-горчивата истина право в лицето, може да се спори, да се критикува, да се уличава в престъпление - и все пак се излъчва светлина... Ще ви търсят деца и възрастни, пред вас няма да има затворени врати. Ако искате да имате успех - запомнете! 1) Светенето трябва да стане рефлекс, предизвикван от всеки човек, в пределната си степен - рефлекс по отношение на всяко живо същество, рефлекс по отношение на живота, ваше постоянно състояние. То не трябва да загасва нито в ситуациите, когато няма, нито пък се предвижда да има някакво общуване (в транспорта, в библиотеката), нито дори когато сте в състояние на пълна самота (която никога не може да е пълна). Не трябва да ви смущава, че практически това не ви се удава винаги и навсякъде. Вярата в необходимостта и просто навикът ще си свършат работата. 2) Какъвто и да е жанрът или изходът от едно или друго общуване (взаимно неразбиране, конфликт, дори сбиване), рефлексът за Светене не трябва да ви напуска или да предизвиква каквото и да било съмнение в своята целесъобразност. Дори на ринга той не може да ви навреди, а у противника ще предизвика объркване. 3) Не се грижете за резултата, не правете сметка на рестото и на спечеленото. Не давайте назаем, а подарявайте. Спестовната каса на вашата доброжелателност се намира в самия вас. Вие ще

izvorite.com

117

се окажете богаташ в общуването толкова no-скоро, колкото no-бързо забравите, че искате да станете такъв-. Защо е толкова трудно да даваш Аванси ...Аз започнах малко да се уморявам: когато късно вечер, бодърствуващ като совите, Д.С. се разгорещи, доста трудно е да го догонваш, а да го спираш е някак си неудобно., Да имаше начин да се изхитря и да стана едновременно и чучулига, и сова!" - размишлявам си на ум, докато Д.С., малко злоупотребявайки с положението си на гостенин, продължаваше да размишлява на глас. - ...Но защо все пак е толкова студено, толкова неуютно? Защо в нас предизвиква такава враждебност това напълно оправдано: „не те знам какъв си, времето ще покаже"? Защо ние толкова се страхуваме от този Човек-за-всеки-случай? Гледам в огледалото - ето го. Имайки вече горчив опит, той не ми се доверява напълно, той е прав... Но самият той настоява за предварително признание, както на всеки смъртен и на него му е нужен аванс. „Обръщам се с искане на вяра и с молба за любов" - не е Ли така, за да се запаля от вярата - с вяра, за да се самовнуша - от внушението, за да стана онзи, когото в теб ВЕЧЕ ВИЖДАТ? А къде е най-трудно да се дават такива аванси, които са и Бели Характеристики? В семейството, с най-близките. Тук Мистър Хикс не подхожда, твърде голяма е дозата на лъжата. „Бракът не е място за искреност, а поле за дипломация" -ама че го е казал, а? Ами къде е тогава мястото за искреност - на стадиона, в пивницата?... „Не мърморете сърдито. Не превъзпитавайте. Бъдете грамотен в полово отношение..." В семейството човекът е с цялата си човешка същност, от горе до долу заедно с вътрешностите и, ако използуваш жанра на сделката - няма да се оправиш. Не могат да бъдат избегнати стълкновенията, откритите или скритите конфликти - не могат и не трябва... Неизбежни и нужни са емоционалните разтоварвания и кризите, и изясняванията на отношенията, нужни са Черните Характеристики, нужна е искреността... -Да,но... - Да, но искреността болезнено бие! Колко често тя разрушава онова, което иска да изгради, всичко това е така! Но е така само поради това, че ние не умеем да бъдем искрени! - И какво предлагате вие? РАТ-Практикум ПГ - или Вълшебните Кресла. Как да се изясняват сложните отношения (Из инструкцията за младоженци, средноженци, възраст-ноженци и

izvorite.com

118

всички останали, заинтересовани от здравия мир и нерушимото единство на домашното огнище: Архив на ГИП.) Необходим комплект. Домашната психогарнитура ПГ - се състои от Черно и Бяло Кресло. Основно предназначение Изясняване на отношенията. По-подробно предназначение. Черното Кресло е предназначено за всички форми на изразяване на любов към Самия себе си и нелюбов към ближния. Бялото Кресло е предназначено за всички форми на изразяване на любов към Ближния и нелюбов към самия себе си. Как да направим домашен ПГ Да се превърне обикновена мебел в ПГ - оо е безкрайно просто: за това не е нужно тя да се демонтира, преобръща, чупи, хвърля, и т.н. - достатъчно е просто да се метне върху един обикновен стол или върху кресло относително бял чаршаф или парцал, а върху другия - относително черен. Още по-просто е: да се напише на една хартийка „Черно", на друга - „Бяло", и да се прикачат към столовете. Ето това е всичко: пред Вас са Черното и Бялото Кресло. ПГ - е готов. За какво е нужен ПГ. 1) За плодотворно обсъждане на всякакъв род проблеми и въпроси, по които имате разминавания - реални или мними, действителни или възможни; 2) за изказване един на друг на всякакъв род неодобрения,. упреци, претенции, обвинения и т.н., както и за изразяване на одобрение, похвали, възхищение, повторни признания в любов И Т.Н. 3) за предотвратяване на всякакъв вид недомлъвки, двусмислености, намеци и усуквания; 4) за намаляване на взаимна напрегнатост, 5) за запазване и заздравяване на искреността (кислорода на любовта); 6) за взаимно познание; 7) с профилактична цел против скуката (склерозата на любовта); Кога и как да се използува ПГ - оо. Съществуват два начина за изясняване на отношенията и съответно - два начина за използуване на ПГ - : редовни (ритуални) сеанси и импровизирани (според необходимостта). Редовните сеанси се препоръчват на нестабилните, неуравновесени, разпадащи се семейства, а също и на тези, в които поне единият от домочадците има холеричен темперамент, отличава се с обидчивост, раздразнителност, подозрителност и тл. - а още повече, ако такива качества притежават наведнъж двама или повече членбве от семейството. Сеансите могат да се организират

izvorite.com

119

.всекидневно, всекичасно, всекиминутно и по-начесто - по споразумение. Ако определеното време е настъпило, а не се чувствува необходимост от изясняване на отношенията, времето е безоблачно - сеансът може да бъде пропуснат и вместо него да се отиде на екскурзия, да се покарат ски, да се покара лодка, да се посъ-берат гъби и тл., напълно възможно е към, края на подобно мероприятие времето да се развали. Импровизираните сеанси се препоръчват във всички случаи, когато внезапно възникват конфликти, скарвания, разногласия, взаимно неразбиране, взаимно разочарование или поне намеци за такива - колкото по-рано е забелязайа промяната на времето и колкото по-оперативно е извършен сеансът, толкова по-добре. Време за сеанса - по всяко време на денонощието. За предпочитане е - в неработно време, след баня и в трезво състояние. Продължителност - произволна. Желателно е не повече от 24 часа в денонощието. Как да се провеждат сеансите. Типичният прост Сеанс за Изясняване на Отношенията се състои в последователно взаимно използуване както на Черното, така и на Бялото Кресло в съответствие с неговото предназначение. Правило на взаимността. Ако сте заели Черното кресло, Ближният е задължен да седне в Бялото, да ви изслуша и да отговори, без да става от него. Само след това той има право да седне в Черното, а вие сте задължен да заемете Бялото. Следователно, ако сте седнали в Черното Кресло, с това Вие давате правото и на вашия Ближен да седне в него. Но той има правото и да не се възползува от това право. Задължителност на редуването. Повтаряме: ако вие сте седнали в Черното- Кресло, с това се задължавате веднага след това да седнете и в Бялото. Внимание! Едностранното използуване на Черното Кресло е категорично забранено! Внимание! Едностранно използуване на Бялото в отделни случаи се допуска. (Рожден ден. Осми март, Нова година.) Право за преместване по-близо на Черното Кресло. Ако Ближният, намирайки се извън Черното Кресло, в каквато и да е достъпна за него и за вас форма започне да изразява любов към себе си и недюбов към вас, вие имате право любезно да преместите по-близо към него Черното Кресло. Задължителност на непреместването на Бялото Кресла Вие нямате никакво право да премествате по-близо към Ближния Бялото Кресло, колкото й да ви се иска това. Внимание! Категорично е забранено да се отмества Креслото (както

izvorite.com

120

Черното, така и Бялото), когато Ближният има намерение да седне в него. Не забравяйте! Всяко падане покрай Креслото може да доведе до нещастен случай. НАПЪЛНО СЕРИОЗНО. Опитайте.Игровите сеанси със смяна на ролите („Да си поиграем-един-надруг") - това е най-доброто от профилактичните средства! Седнете в Черното Кресло. Отпуснете се, съсредоточете се - представете си, че сте своят Ближен (съпруга, съпруг, майка, дете, свекърва) - отпуснете се, съсредоточете се... Нека едновременно вашият Ближен - онзи същият, който вие сте си представили, че сте, - седне срещу вас в Бялото Кресло!. И си представя, че той е вие. Също така с пълна съсредоточеност. ..А сега смело се изказвайте за съпруга, съпругата, бащата, майката, снахата - тоест за самия себе си - от гледна точка на Ближния, който в дадения момент сте вие. Не пестете боите, не се церемонете и не щадете! Не бързайте да свършва те, .не си смачквайте речта - навлизането в образа изисква известно време, загряване. ...А сега, след като сте свършили, нека също така подробно ви отговорят от Бялото Кресло - от вашия образ. Нека онзи „вие" признава своите грешки, нека обяснява как и защо той така добре се отнася към седящия в Черното Кресло... Сега си сменете местата: Вие-Ближният седите в Бялото Кресло, а Ближният-Вие - в Черното... Усложнен вариант: двойна смяна. Седейки в Черното или в Бялото Кресло, вие влизате в ролята -на Ближния, който изобразява вас. Ближният - съответно обратното. Вариантът изисква известно напрежение, но след като го изпробвате, ще се убедите, че по-добро средство за изясняване на отношенията няма. Тази весела игра дава възможност Да се научават много важни и неочаквани неща и за Ближния, и за себе си; и най-главното г да се узнае д о к о л к. о вие не знаете нито себе си, нито Ближния.Оздравителното влияние върху отношенията е удивително и с нищо несравнимо. Когато в дома спят змии (Из кореспонденцията на Доктора) Уважаеми C.C.! Споделяйки Вашето „отвращение и ненавист към всяка и всякаква лъжа", не мога заедно с това да се съглася с праволинейната постановка „да се казва истината винаги и на всички, каквото й да струва това", която Вие провъзгласявате и като свой най-добър принцип, и като рецепта за спася- ване на човечеството. Считам за свой приятелски дълг и да ви предпазя от някои неща. За да ви стане по-ясна моята позиция, ще

izvorite.com

121

споделя няколко случая от живота, с които ми се наложи да се сблъскам като лекар и като човек. Лекарят М., оригинал, обичащ да „цепи майчицата-исти-на", след като прегледал пациента Н., казал: „Няма да крия, любезни, имате рак, остава ви да живеете около една година най-много. Съветвам ви повече да не ходите по лекари, по-добре поживейте си за свое удоволствие това, което ви остава". След три дни пациентът се самоубил. При аутопсията се изяснило, че туморът е доброкачествен. Някакъв приятел на военнослужещия Х. му „отворил очите" за лекомисленото поведение на неговата жена. Х,се връща самоволно от командировка у дома и не заварва жена си (тя е,била с двете си деца на вилата при бабата); макар Че е сдържан и дисциплиниран човек, той губи самоконтрол. Пие цяла нощ. На сутринта се връща жената (децьта останали при бабата) и става убийство. Жената, както се изяснява след това, в нищо не е била виновна.' Самият Х., вече след съдеб-но-психиатрическа експертиза, се самоубива, Двете деца остават сирачета. Академик Д., голям жизнелюбец, имал ревнива жена, която постоянно го подозирала в изневери. Такива действително е имало, но всичко се разминавало, заедно с това подозрителността на съпругата не познавала граници. И ето веднъж, след лек инфаркт и фиаско с някаква любовница, умореният Д. решава накрая да се разкае пред жена си за всички свои изневери, за да му олекне на душата и да започне нов живот. Ала нещата се развили по друг начин. Съпругата изпаднала в изключително тежка депресия. В продължение на една година се лекува при мене. Малко й поолекна, душевната болка, изглежда, започна да затихва. Но веднъж иззвънял телефонът. Непозната жена попитала за Д. и в отговор на въпроса „кой го търси" .замълчала и затворила телефона. Това се оказало достатъчно - съпругата на Д., след като написала прощална бележка „сега ти си свободен", се хвърлила от деветия етаж. И още един случай си припомням, унищожителната критика, направена на вече немладия литератор М. на страниците на някакво литературно-критично списание. Литераторът беше именит, списанието - също, а критикът Г. беше сведущ и опитен. От М. не остана камък върху камък. Беше ли критиката справедлива? Възможно е, не се наемам да съдя, въпреки че аз също никога не съм бил във възторг от произведенията на М. С достоверност обаче знам само това, че след като той прочел статията, след като узнал тази истина, М. се разболя и след половин месец почина, Неврогенен инфаркт. Сърцето му само по себе си бе добро, този човек би могъл да живее

izvorite.com

122

най-малко поне още двадесет години. Познавах и него; и семейството му (лекувах сина му). М.беше любещ съпруг и баща, рядко порядъчен човек, Цялата война е изкарал като редник. Всички в семейството,-в това число и синът, знаеха, че като писател той не е талантлив - всички, освен самия М., който само подозираше това, а го научи твърде късно. Е, какво? - могат да възразят. - По-добре късно, отколко-то никога, не е ли така? Такава е естествената суровост на живота. Да, има съперничество и изневери, има неизлечими болести и има бездарност. Изкуството изисква жертви. Нека неудачникът плаче. Разбирам, струва ми се и представителите на тази позиция, само не знам защо, но ми се иска да ги държа по-далеч от децата. Ще се опитам да формулирам своята гледна точка. Човек има право да знае истината - и преди всичко за себе си. Но не бива той да бъде задължен за това. Аз бих искал по-специално да знам цялата горчива истина по отношение на мене, не бих искал нито днес, нито когато настане време да се умира, да пребивавам в илюзии. Но като считам това необходимо за себе си, не считам за възможно да налагам подобно нещо на когото и да било.Към проблема за истината се отнасят, освен самата истина, и неизбежните въпроси: на кого и как тя да се казва, т.е. истината включва в себе си и своето възприятие. Преди да се казва, струва си да се помисли как ще бъде тя възприета. Не бива да се реже болният пръст, преди да се е убедил, че под ножа заедно с него не е и главата. По-добре е човекът да бъде оставен сред неговите илюзии, отколкото, като ги разрушим, в замяна на тях да не му бъде дадена истината и с това той да бъде въвлечен в по-лощи илюзии. Този, който казва истината, поема ВЪРХУ себе си страни тройна отговорност: и за самата истина, и за себе си и за оногова, комуто той я съобщава. Мащабът на значимостта има При това решаващо значение. Съгласете се, че доста различни неща са да кажеш на човека колко часът е сега и да му кажеш колко часа му остават да живее. Необходимо е да се знае и да не се забравя, че в

сферите, които са свръхзначими за човека (животът и смъртта, здравето, любовта, външността, престижът, степента на надареност, децата, убежденията — списъкът може да бъде продължен неограничено), недефор-мираното възприемане на действителността практически е невъзможно (или е възможно в изключителни случаи). Защото това са сфери, които се закриват от многослойната броня на самозащитите илюзии („онова, което не знам, за мен не съществува"); сфери, които по начало са природно болезнени, както са болезнени вътрешността на зъба и мускулът на сърцето; сфери, в които проникването е съпроводено с евентуални

izvorite.com

123

шокове и изисква или изкусните пръсти на лекаря. или... Нищо. ... Да. Нищо. Да не се пипа. Да се мълчи. Да се чака, като не си присвояваме пълномощията на съдбата. (Вие, надявам се, разбирате, че говоря само за поведението по отношение на дадена личност, към отделен, конкретен човек - като лекар аз мога да говоря само за това.) Понякога е по-добре никога, отколкото късно. Съвсем не са малко хората, които, подобно на покойния М., живеят дълги десетилетия в илюзии и само-илюзии и с тях са сраснали кръвоносните им съдове и сърцето. Множество хора не са подготвени за възприемане на простите истини за любовта и за старостта, за съдбата и за смъртта и никойуне е загрижен за тази подготовка... Не са малко и тези, които са си създали от полуосъзнатата лъжа среда - не само вътрешна, но и външна: край тях има винаги добре възпитани, деликатно чувствуващи потвърдители - о, не, това съвсем не са ласкатели, не са груби подмазвачи, в никакъв случай! - те и критикуват и хокат: „Ти, Моцарт, не си достоен за самия себе си ". Ах, как ми се иска понякога, забравяйки своята професия, да се приближа и да им прасна един!... Но нали ефектът е известен... Да кажеш истината на такъв човек е все едно да скъсаш паяжината на паяка или да извадиш на повърхността дълбоководна риба: или ще загине, или ще се гмурне обратно, като замъкне със себе си и теб. Според моите наблюдения да се каже истината на човека (и преди всичко — за него самия) е правопропорционална на степента на неговото духовно развитие, както и на здравословното състояние на неговата душа в дадения момент. Забелязал съм също така, че тези, които обичат да цепят майчицата-истина, се отличават със завидна невъзприемчи-вост към истината за себе си. За това, как да кажа някому „цялата истина", мечтая през свободното време, а практически всекидневно решавам въпроса как да кажа по-малко лъжа. За това е трудно да се разсъждава, животът може да опровергае каквато и да е истина™ Д.Кст При всяка несполука умейте да вземете ресто ..л ние, с Доктора стигнахме до същата аксиома, с която бяхме започнали: , ако съдбата си играе с човека, то човекът също трябва да се научи да играе. Предлагам ви, Читателю, по игров или по мисловен начин да решите изложената по-долу задача, без да поглеждате отговорите, дадени по-нататък. А вие на свой ред можете да я предложите на свои роднини и познати. ГИП: Тест-Психологема „Такси"

izvorite.com

124

Страшно бързайки, за кино (чака ви Тя или Той, чуден филм), вие сте успели да хванете кола, пристигате, плащате. Имате само една банкнота от три рубли (последната), а броячът показва 1 рубла и 36 копейки. Шофьорът твърди, че няма да ви върне. Да развалите банкнотата няма къде и няма време. Ала вие знаете, че шофьорът има дребни (приближавайки се към колата, вие сте успели да забележите как той пъха в джоба си няколко рубли и дребни монети). Пита се: Как постъпвате вие, ако за оценка на ситуацията и за дискусия с шофьора ви се дават точно 30 секунди? Още една аксиома: на човек не му върви там, където не му стига въображение - именно този недостатък е най-страшното невървене. А животът може в известен смисъл да бъде определен като кратковременна поредица от действия в условията на недостиг на: време, сили, здраве, информация, престиж, любов, пари и всичко останало. Отличителната черта на острите жизнени положения е именно в това, че те не предоставят време за целебните размишления, а животът е именно непрекъснато остро положение, недостигът винаги ни заварва неподготвени: трябва да си готов и за едно, и за второ, и за трето, да си готов за своята неготовност... СТОП! Решавайте задачата: „остават десет секунди», пет... :една: СТАРТ! Отговори: (1) _ Плюете, оставяте банкнотата и бягате?... Надявате се все-от някого да вземете назаем до заплатата?... От Нея?!... Чест и хвала на безкористността, вариант „Пребит-унизен". От умерените неудачници. (2) ... - Слушай, шефе, хайде да си говорим като мъже. Аз, грубо казано, получавам заплата след една седмица, а тази тройка е баш последната. Арабийски ти казвам - върни ми рестото, или, интелигентно изразявайки се, ще... Или: - Но моля ви се, имате, нали, аз видях- как не ви е срам? Нямате ли съвест - това са ми последните три рубли, аз нямам време, трябва още да купя шоколадче за болното ми дете.» „Фатален борец." Нищо няма да излезе. Тип на най-голям' неудачник, активен неудачник, за когрто ние се надяваме да разкажем по-подррбно, когато му дойде времето. (3) ... - Нямате?... Една секунда, аз ще разваля, чакат ме тук, до киното, т я трябва да има... - Пътникът изчезва зад , ъгъла, където е подхванат от н е я - и завинаги. „Пасивен

izvorite.com

125

авантюрист". (4)... - Та, казвате, нямате ресто... Сигурен ли сте? Добре ли си помислихте?... Повторете след мен: „Нямам ресто," Сега бъдете любезен и си докажете пътния лист. Защо? Ами за-» щото нашата организация се интересува именно от такива челници в производството като вас„ Нямате пътен лист? Ето и това е добре, това е чудесно... Номерът на колата... Фамилия, име, презиме... Ето тук се подпишете... А - намерихте? Много мило. Още десет копейки. Още. Е, добре, стига толкова, сега аз нямам да ви върна, бъдете здрав... "Активен авантюрист". (5) - Нямате?... Е, какво пък, както винаги - не ми върви. Знаете ли, ей богу, винаги не ми върви, ама такъв човек съм си... Колко пъти моля жената: заший ми джоба- не чува, всеки месец си губя заплатата. А на вас също ли не ви върви в живота, а? Не ви върви, веднага си личи. Ето там някакви ваши пари са паднали, ще ги загубите, по-внимателно... Е, хайде, ето ви моите последни три рубли, аз си тръгвам... . Засраменият шофьор връща рестото. Вариант „Галеник на съдбата". (6) _. - Нямате ресто? О, това е дреболия, не се тревожете, за какво ще говорим! Ами аз нали разбирам какво ви е всеки ден, за да избутате плана. Голямо, огромно благодаря! Вие дори не си представяте какво направихте за мен. Ами че аз не за първи път пътувам с вас, веднъж вие ме закарахте на гарата и ми помогнахте да пренеса много тежък куфар, аз ви запомних, исках да напиша благодарност в службата ви, ама - на, каква свиня съм, забравих номера на колата, а сега вече ще го запомня, обезателно ще дойда, обезателно. Аз съм просто щастлив да ви дам своите последни пари, до получаването малко ще погладувам, това е полезно. Довиждане, желая ви всички блага, вие сте душа-човек!... - Чакай, чакай, младежо! Вземи... Шофьорът връща банкнотата обратно и натиска газта. „По мистър Хикс." Това е една от ГИПовските игри от типа на „Изненади на живота." Вариантите ,се откроиха в самата игра, импровизирано. Мнозинството я изиграха по вариант N1 (нали така, Читателю?), но очертаха се и Фатални борци, намери се и Галеник, а четвъртия и шестия варианти, влизайки в ролята на Остап Бендер, импровизира Докторът (в ролята на самия себе си, не може и дума да става за получаване на ресто). При анализа както винаги се откроиха различни тълкувания, различни мотивировки. Например при двама от изигралите вариант № 1 по-подробното разглеждане показа, че той съвсем не е вариантът „Пребит-унизен", а вариант „Философ",

izvorite.com

126

при който спокойствието на духа е несравнимо по-скъпо от копейката, а у един той се оказа дори вариант „Алтруист" - много бе му харесал симпатичният шофьор. Вариантът „Фатален Борец" бе избран от двама играещи съв- сем не поради нещастните 1 рубла и 64 копейки, а заради принципа-. Още за жените и за гениите (из писмо на Д. С.) Имаше такъв разговор: Т ой: - Вие обичате ли жените? А з: (смутен); - Ами как да кажа... Т о й: - А аз ги обичам. А з: - А заради какво? Т о й: - Заради хубавото. А з: - Заради хубавото и аз също... Т о й: - Обичам и леките коли. Но жената е хубаво нещо. А вие много жени ли имате? А з: (още по-смутен): - А, не, не са много... Т о й: - А пък аз имам много. И коли, и жени. А з: - И колко? Т о й: - Сега ще ги преброим (преброява ги)... Можете ли да познаете кря е най-добрата? Петгодишно момче, глътка въздух, нежен лъч! Излъчваше светлина и караше и другите да светят... Около него бяхме така наречените възрастни - слепи, притискащи, но този гений на общуването, още не пречупен от ролята, успя да направи от тях чудесни и всичко разбиращи хора, почти ги излекува. Точност, такт, нито капка лъжа, самата искреност - какво друго е нужно?... А днес в Политехническия музей бях на лекция и лекторът, грамаден дългобрад маестро, май че кибернетик, говореше за същото това общуване при обилно стечение на публика (аз седях с четирима свои некомуни-кативни новака, тренировъчно излизане) и само поразчопли и недоизкара докрай нещата, допусна доста много излишни движения. Камшикът вече е остарял, а Сладкишът е прогресивен, намекна той, а същността на въпроса е в това, че когато се прилага Камшикът, хората и мислят некрасиво, и не желаят да мислят под Камшика. Малко смутен, съжалявайки за риска, той предложи да му изпращат бележки, само една бабичка се надигна скромно и му възрази, заканвайки се с пръст: „Вие разсъждавате, сеньор, неикономично, ваши- ят Сладкиш може да бъде изяден, а Камшикът - не може". За новаците обаче беше полезно. Не бива всичко наведнъж... Загадъчно произшествие с участието на автора

izvorite.com

127

Случи ми се веднъж да наблюдавам странна сценка през лятото край спирката на метрото Кировская. Реших да си купя диня, чакам, значи, на опашка пред сергията и виждам със собствените си очи, и чувам как към Гражданин № 1, който вече протяга трепереща ръка към Диня № 1001 - Диня Огромна, Диня Най-прекрасна - се обръща стоящият зад него Гражданин № 2: - Вие не бяхте тук на опашката! - Не, бях - естествено отговаря Гражданинът № 1. - Не, не бяхте! - настоява Гражданинът № 2. - Да, да, те бяха тук! А вие не бяхте! - намеси се Гражданин № 3 с жълти очила. - Вас също ви нямаше! - извика Гражданин № 13 в свет-лосини джинси. - Пред мен бяха четирима, а пред вас нямаше! - Имаше! А вас ви нямаше! Започна блъсканица, една такава лека блъсканица, нищо особено™ И изведнъж стана нещо необикновено, досега нечу-ваногГражданинът № 1, обръщайки се към Гражданина № 2, с вдъхновен глас възкликна: - А знаете ли какво?! - тежко дишайки и масажирайки сърцето си, - знаете ли какво?! Застанете Вие! Пръв!!! Аз всичко разбрах, аз ви повярвах! Разбирате ли?! Аз съм бил дълбок» неправо, аз съм направил непростителна грешка - ето! Ето ви моята диня, сега тя е ваша. Безплатно!... - О! - Гражданинът № 2 се усмихна тътнещо. - А знаете ли какво? След вашите думи аз се чувствувам подлец, негодник! Пред вас може да застане само моят труп... - Очите му изведнъж се напълниха със сълзи. - Вашетодинй) между впрочем е разцепен, а моята аз и не искам да я взема» - А аз ви моля: отведете ме... затворете ме!... - О! И двамата граждани, след като разцепиха на две-динята и я оставиха на тезгяха, горещо се прегърнаха и се махнаха. Аз се устремих към едната половинка от динята и изведнъж се вкамених: през мен нямаше нито един човек... Смисълът на това странно произшествие се изясни в ТИП на заниманията по конфликт-тренинг, където срещнах двамата гореспоменати граждани като Помощници на Психотерапевта. Изглежда, време е да започвам следващата глава: IV. БОЙ СЪС СЯНКАТА ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ ОБВИНЕНИЕТО. ПАМЕТНИК НА РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТТА И ден и нощ изпитвам безпокойство от черния човек. Превърнат

izvorite.com

128

в сянка,след мен върви. И струва ми се даже, че в този миг на масата при нас седи1 А. С. Пушкин Детската градина, която е отсреща, никога не ми е пречила да пиша. Като си понадигна малко главата, аз ги виждам от прозореца - оглушително чуруликащите, викащите, победно крещящите, облечените нелепо и грижливо. Поривистите пръски на техните гласове придават на главата ми някаква .особена замаяна ясност, това е пролетният при-бой на живота, а когато замлъкват във внезапно затишие, ухото ми веднага попада в тесния гроб на пряката улица И от сочните шумове на апартамента вече няма спасение. Налага се да включим вътрешните заглушители, ала те по най-груб начин изопачават мислите, защото справедливи са, както знаем, само онези мисли, които са хармонични с детската глътка. ... Сега аз често ходя в Чертаново. Съвсем наблизо е гората - истинска, с дерета, с птици. Три минути - и забравяш какво е градът. Потомците на детската градина от този район ги водят тук на разходка. Ето и сега - още не съм седнал на самодейната пейчица и не съм казал, Добър ден" на пролетната земя, а на поляната се изсипват шум и врява, 'плитчици, чорапогащничета, розовеещи бузи, позасъхнали сополи - „На война! - Маринка! т Махай-се-Игоре! - Та-таам!...! - СТРОЙТЕ СЕ ПО ДВАМА! СЕГА ЩЕ ВИ ИЗВЕДА ОТ ГОРАТА! МОРОЗОВ, ТИ КАКВО, СПЕЦИАЛНА ПОКАНА ЛИ ЧАКАШ? ТИ С КОГО СИ? ОЩЕ ЕДНА ЗАБЕЛЕЖКА - И ВСИЧКИ ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗВЕДЕНИ ОТ ГОРАТА! 1 Пушкин, А. С. Избр. произведения, т. IV Моцарт и Салиери, С. 1971 -бел авт.) Мррозов го избутват в строя. Още един урок, неохотно под-равняване на строя и всичко стихва. И ги отвеждат нанякъде,, отвеждат ги покрай понапудрените със зеленина брези, покрай припламналите първи глухарчета, покрай мен... Мимоходом се вглеждам в лицата: на момчетата на сър-дито-сериозни, разбиращи - някой е виновен, но кой? На момчетата - тъповато-начумерени: „така да бъде"... Гледам вьзпитателката - миловидни черти, които са мал-, ко повехнали; навярно самата тя е млада майка; в междучасието сякаш се е настанила някаква незатихнала от снощи болка: да, някой е виновен пред нея още от снощи, съвсем не децата, и тя адресира своя наранен поглед някъде над глави-. те им, към ей онези сиви грамади... Към залез слънце, ако се гледа оттук, тези грамади изглеждат като

izvorite.com

129

доменни пещи, в които се претопяват обработените шлаки на битието. Навярно тя също живее някъде там и в някоя от стаичките се е разтопило нейното настроение™ Но децата, децата! Това гълчащо неподвластие, това въплъщение на разминаването между желаното и действителното!... Да вземем да я попитам: „Кой ви обиди, момиче? За какво вие тях така ги...?" Мълча. Момиченцето от предпоследната двойка, изглежда, нещо бе почувствувало, разсеяно се отделя и приближава към мен. - Чичко, това, вашето, какво е - кожа? -Това е шалче. -А то меко ли е? - Меко е. - Наистина е меко. Ето ви една витаминка - мушка ми в ръката жълто грахче и бегом: оттам вече се чува вик... Какво да се прави с този бродещ вирус? Нали тези груби упреци, тези пръсти върху гърлото на радостта - всичко това се утаява, а после бавно се разтваря и се издига на повърхността... Морозов, забрави това... ... С Дана Р. се запознах на едно от първите занятия на ГИП, когато много неща още не бяха уточнени и в подбора на групите, и в организацията на игрите и на общуването. Д. С. беше много напрегнат... Дана Р. стана един от онези, чийто ентусиазъм помогна ГИП да набере сили. Тя е по професия биолог и е жена с удивителна външност, която аз не се наемам да опиша - без реална стандартна красота, но™ Та дойде като типична пациентка, с типична некомуникативност и досега, макар че нейните собствени проблеми станаха неактуални, идва почти на всяко занятие. Особено често тя се появява сред новаците, на които дори само нейното присъствие понякога действува по-дрбре, открлкото психотех-никата на Самия. Всъщност тя стана самостоятелен психоте-рапевт от висока класа. Но това е сега - а в началото всичко беше иначе... Дана Р, Обвинявате ме, че ви обвинявам... Седма среща с Доктора. Най-накрая след моята шестдневна изпепеляваща изповед Д. С. произнесе първите думи. На мен отдавна ми се искаше той да ме прекъсне, но неговото питащо мълчание звучеше като заповед... И ето той стана, заплува като ледрразбивач покрай стените на кабинета. Без да поглежда към мен, тихо, бавно. Заговори. - Хайде малко да се отвлечем от конкретния, така да се каже, текст

izvorite.com

130

на вашия живот, да надзърнем в подтекста. Да видим какво става с вас каро смисъл, като същност на душевното състояние. Ето каква картина видях аз: през целия си съзнателен живот вие се намирате в състояние на психическа война. Вие или се отбранявате от обвинения, или обвинявате някого, или самата себе си... Да, през целия живот война с редки примирия. Ако не навън, то навътре; търсене на виновни, търсене на вина, търсене на оправдание™ Затворен кръг. Аз виждам вътре във вас безкрайна редица от следователи и свидетели, прокурори и обвиняеми, съдебни заседатели и адвокати - печално еднообразие, не намирате ли? Опасно еднообразие™ Обвинението се е превърнало в начин на ва-шето възприемане и мислене, в начин на съществуване, в са-мочувствие - непрекъснат Страшен Съд. Не е ли време в края на краищата да се излезе от съдебната зала на въздух?... Не е ли време да придобиете ново възприемане и самостоятелно самочувствие? Защо вместо съдебна зала, овощна градина или поне изследователска лаборатория? Замълча, спря се. Аз не можех да му отговоря веднага. „Съдебната зала" ме слиса. Това е същото, както когато за първи път ти показват рентгенова снимка на твоите вътрешности - усещането е твър; де странно™ А тук освен това ти предлагат всичко това да бъде извадено и заменено с нещо друго™ - Но, Дмитрий Сергеевич, простете... Аз с удоволствие бих се превърнала в мирна цветуща градина. Но човек, доколкото ми е известно, отразява обективната реалност, битието определя съзнанието. Според мен целият свят - това е съдебна зала. Аз още не бях се родила, а процесът си е вървял с пълна пара. Аз съм го всмукала това с млякото на майка си, с въздуха... - И аз говоря за същото. Не ви ли се струва, че съдебното дело е неразрешимо и време е в края на краищата да се сключи примирие? Не ви ли се струва, че човек отразява не само обективната реалност, но и субективната? Че съзнанието също влияе върху битието по силата на обратната връзка? - Разбира се, влияе. Но битието е първично, а съзнанието - вторично. (Усмихна се така, че аз леко потръпнах.) Да, вторично™ Аз с удоволствие бях се отучила да обвинявам, а още повече - да бъде обвиняема, но околната среда... (Пак ме погледна така; че аз си обърках мисълта.) А Вие?!™ (Аз, не знам защо, изведнъж се ядосах.) Вие какво - вече сте се отучили? Вие вече сте в мир с всичко и с.всщиси, вече не обвинявате и не сте обвиняем, да? „Не съдете, за да не бъдете съдени"? - Не, не, какво говорите: и съдя, и съм съден. Не съм светец, не съм

izvorite.com

131

безгрешен. Но сега ние говорим за вас. - Извинявайте, моля ви™ Простете. Аз превиших лълно-мощията на пациентката... - Ни най-малко. Ето виждате ли: „извинявайте", „простете"... (Отново заплува.) Ето виждате ли каква е Вашата г о т о в н о с т. Вие предварително се чувствувате обвиняема по всякакъв повод, а стова си създавате и поводи, И обвинявате предварително, ето преди малко ме обвинихте, че ви обвинявам в обвиняването ми в нежелание да обвинявам когото и да било... - Простете, ей-богу... - Пак „простете". А пък аз няма да простя. Няма да простя и това е. Няма какво да ви прощавам. Въпреки че... Отново се спря. Каква безсмислица се получава всъщност? - „Обвинявате ме, че ви обвинявам в обвиняването ми..." И нищо не можеш да възразиш... Нима аз съм просто войнству-ваща идиотка и този свой войнствуващ идиотизъм прехвърлям върху целия свят? -... Въпреки че вие и сега продължавате да обвинявате... - Вие четете мислите ми? -Не. Просто се вижда. - И какво да правя?... - Какво да правите?... Изведнъж няма да може -да се измъкнем. Нека като начало да произнесем обвинение срещу обвинението. Но днес няма да може (погледна си часовника и към вратата), там има още двама... Петък 18,30, удобно ли ви е? Дана Р. Не се вълнувайте В хола пред кабинета вече седяха седем човека, седнах и аз. С трима от тях бях успяла да се запозная по време на предишните чакания: Галя С-ва, студентка от Политехническия институт, през цялото време изглежда така, сякаш е плакала й е непоправимо домашно момиче; Л. И, шлосер по ремонта, прилича на професор с обаятелна плешивост, и Антоан Нарцисов, загадъчна личност с непроницаеми очила. Единият от останалите четирима, черничък, с коса като гривичка, въпреки мефистофелската си брадичка и широките си рамене ми се стори съвсем като момче: въртеше се на стола, потръпваше, мърдаше вежди и уши, току прехвърляше крак върху крак. Изведнъж стана и едва не прекатурвайки стола до него, решително, като към гише на спестовна каса, се насочи към мен. „Здравейте. Казвам се В. Л." - „Здравейте. Дана." - „Много ми е приятно." - „Много ми е приятно" (въпреки че нищо приятно в този момент не почувствувах). - „Вие не се вълнувайте, всичко ще бъде добре." - „Аз не се вълнувам. Според мен вие се вълнувате." - „Правилно. Как познахте? Аз се

izvorite.com

132

вълнувам заради вас." - „Заради мен? Според мен вие заради себе си..." - „Правилно. А как познахте? Според мен вие сте психолог. Познах ли?" - „Не, не познахте" - „Тогава извинявайте." - Навъси се, седна до мен и след като се дръпна за порозовялото ухо, затворено замлъкна. Странно типче. Другите трима седяха по ъглите, не проявявайки признаци на общителност. Единият от тях, безцветен блондин без възраст, вперил очи в тавана, се отдаваше на автотренинг, другият напрегнато беше се прикрил със списание „Огоньок", а третата, пълна дама с късо подстригана коса, агресивно и непристъпно разглеждаше околните. Аз смело й хвърлих насрещна граната и тихо се ужасих: оказа се, че дамата страшно прилича на мен. И палтото е точно такова - зелено на оранжеви ивици!... Според мен тя също побесня от това и демонстративно се загледа в прозореца. На вратата на Д. С. светеше табелка: ! СЕАНС! БЛАГОДАРЯ ЗА ТИШИНАТА МОЛЯ ДА ПОЧАКАТЕ От кабинета се дочуваше приглушено мърморене и още някакви неясни звуци, приличащи на хлипане.. Антоан се приближи крадешком и ми намигна с очилата: - Направо от службата? - Аха. - Без да сме обядвали? - Аха. А ти... вие? (Никога не мога да схвана момента, в който свършва „вие" и започва „ти" - винаги не на място. И главното е, че неувереността в това веднага се предава на събеседника и веднага - бариера... - Също не успях. Да отида може би да изпуша една... В този момент табелката, леко звънвайки, загасна, вратата бавно се отвори и от кабинета се изтътри огромен, стигащ до тавана мъж с гвардейски мустаци, целият червен, потен, сякаш излиза от баня, със шашардисани запарени очи. След него като енергична безплътна сянка изскочи Д. С. и полуп-регръщайки гиганта, от което той изведнъж стана мъничък, го поведе към изхода. По пътя ни огледа: - Добър вечер, всички ли се събрахте?... Аз сега. ... Е, готово... (Върна се усмихнат, сияещо-рижав.) Антоан Антоанович, вие нещо- - Нищо, аз после... - Всичко наред ли е?... Надявам се, някои от вас вече успяха да се запознаят- Но за всеки случай представям: Светлана Василевна, Дана Илична, Галина Георгиевна, Антоан Антоанович...

izvorite.com

133

Дана Р. Разсъждения върху бъчва с динамит Моята стенография, полузабравена от студентството, отново, ми свърши работа. Д. С., плувайки като ледоразбивач между нас, говореше ту размерно, ту, . изглежда, увличайки се, изпадаше в бурно бърборене и в тези моменти си мяташе очите на всички страни, така че нямаше и за мен достатъчно... - Ние сме се събрали, за да се приобщим към Практическото Човекознание. Да се приобщим най-напред чрез търсене на решение за своите лични проблеми». Всеки -на своите. Но не само. Моето главно убеждение, което, вярвам, скоро ще стане и ваше, звучи така: само изучавайки, се един други помагайки си един другиму, ние ще можем, всеки поотделно, да помогнем и на себе си. Говорещият пред нас не представлява изключение аз също така се нуждая^ от вашата помощ както и вие от моята... (Е, това вече на други го приказвайте, Дмитрий Сергеевич. Хуманността на вашата позиция ние разбираме, но да се съгласим, не можем. Благородна уловчица. Не, не, вие сте съвсем друг, вие сте от друго тесто, вие се спускате при нас от облаците за да ни пасете и да ни спасявате, и _. Не, не, вие не можете да бъдете редовен член на нашето психообединение, нямате право.) -Ето защо ми се прииска да ви запозная. Смея да ви уверя, че вие един за друг не сте случайни хора. Всеки от вас може да намери в проблемите на другия нещо важно и за себе си... (При тези думи аз почувствувах, че се изчервявам откъм онази страна на лицето, от която седи приличащата на мен дама.) -Я така, днешното наше занятие е насочено към едно от най-дълбоките свойства, които са присъщи на всички и на всеки. АГРЕСИВНОСТ - напълно познато нещо, нали?... -Повече от прекалено! - проломоти момчето с гривичката. -Нотованеса самосбиванията, заплахите и споровете, викането и чупенето на чинии, не е само ярост, злоба и ненавист... И не само опакото на страха, страхливостта, неувереността - всичко това вече ни е добре познато.» Това е нервът на любовта, и закваската на хумора; това е и работоспособност, и радост от борбата и творчеството. Гориво за мисълта, фермент на характера.» И дори към такива сложни душевни образувания, като съвестта, има най" дълбоко отношение... (Агресивност и съвест?.- Никога не беше се свързвало в мозъка ми, любопитно. Впрочем... Да, да! Нашият Новослободкин - ето човек, който поне външно е съвършено неагресивен. И съвършено безсъвестен, да, да, съвършено не-агресивен и безнравствен, съвършено., равнодушен, прости, господи, мерзавец.)

izvorite.com

134

-Ако аз се приближавам към моя котарак с обикновена крачка, той ме посреща доброжелателно, ако притичвам стремглаво - той се плаши, козината му настръхва, бяга. Аз никога не бия котарака, старая се да не го обиждам, но очевидно едно такова мое стремително приближаване за него вече е проява на агресия, сигнал за недобри намерения. Ще кажа нещо повече, в този момент моят котарак ме възприема малко като куче. И ако аз бях котарак, то вероятно бих определил агресивността като такова отношение на едно същество към друго, в което се съдържаизвестна зап-лаха срещу неговите, на другото същество, законни права. И в природата, и в човешките отношения агресивността на едно същество може да бъде почувствувана само от д р у г о. Извън оценката на това друго същество тя просто не съществува.» ,-. Но човекът! - отново се вмъкна онзи с гривичката. -Нима човек сам не усеща своята собствена агресивност?! Ако става дума за мен, то аз я усещам всеки ден и всяка нощ, и дори в тази минута! (Тръсна уши, брадичката затрепери победоносно.) - Това само доказва, уважаеми В. Л, че вие имате вътре в себе си освен себе си и Друг, който е способен да осъзнава вашата агресивност, да я сдържа и да я контролира. - О, ако това винаги му се удаваше! Той ми е толкова плах, толкова плашлив!... - Това вече е друга тема за разговор. Този, вашият Друг, между впрочем, е в състояние да постъпва и обратно - да ви подстрекава, да ви насъсква-. Цялата сложност е в това, че дълбочинните двигатели на човешкото поведение са извънредно труднодостъпни за съзнателен самоотчет: ние преживяваме, мислим и действуваме, без да забелязваме, не успявайки да забележим как тези двигатели са задействували. „Стоп - ти си глупав! Стоп - ти си несправедлив! Стоп - ти си злобен!" - такива сигналниуст-ройства природата не е вложила в нас и надеждата е само в това, че с взаимна помощ ние ще се дообзаведем сами... (О, да, да! Преобзавеждането е крайно необходимо! Не знам как е_ при другите, но ако аз, тези неща понякога дори ги осъзнавам, това става само с някаква катастрофално задна дата.) -Поради това е необходимо преди'всичко всеки да се постарае да види себе си. Да се види студено, спокой-но и безпристрастно като факт от поредица факти,Всеки човек, смятам аз трябва да знае какъв заряд му е присъщ каква е неговата мощност, възбудимост и каква е степента на сдържане, какво е

izvorite.com

135

състоянието на спирачките; трябва да знае проявява ли се той като открито настъпление, или като дълбоко ешалонирана отбрана, предпочита ли физическо насилие, или всевъзможните му-замени... - Например?! (Този с гривичката вече започна да ме изкарва от търпение... Стоп!- Проявяваш нетърпимост...) - ... например към склонност да прекъсваш говорещия. (Получи си го! Сам си го изпроси. Сеньор дългоухести, вие очевидно сте някакъв забележителен специалист по възбуждане на агресивност.) Или към насмешките, от стрелите на бичуващата сатира до простото подкокоросване... Или към морализаторствуване. Или към клюкарстване. Или към гри-зане на цървулите. Или към насилствено четене на стихове - както виждате, палитрата е доста богата... - Да, да, да, да! - прочувствено клатеше брадичка онзи с гривичката, като че ли преди Малко не бяха го чукнали по носа. - Потресаващо многообразие, аз винаги съм забелязвал това. - Ето защо вместо думата „агресивност", привично неприятната, злобно звучащата, иска ми се да измисля някаква дума, по-лека и по-широка. Каква?... Войнственост? Активност? Настъпателност? Настъпателна активност? Отбранителна активност? Отбранителна настъпателност?... Трудно е, нали! И все пак понятно е, че всичко това в основата си е,едно и също. И ето тук вече е другият въпрос, който е най-важният -за посоката. Предимно навътре, към себе си, както например при Ганди или при Толстой, особено към края на живота; или предимно навън както при Наполеон, Бърнард Шоу и при всеки обикновен човек. Ако е навън - то към кои най-предпочитани „обекти"- близки или далечни, към силни или към слаби; към хора, към зверове, 'към предмети или към повече или no-малко отвлечени категории; с какво проникване в най-горните слоеве на психиката.» Ако е навътре - то все пак в каква форма: на активно недоволство от себе си или на пасивна депресия, на безсъзнателно „телесно самонаказание" посредством болести, такива като язва на стомаха, или с всякакъв род неоправдани рискове, например бясно каране на мотоциклет; под формата на са-моразрушаване чрез непосилна работа или с помощта на алкохола, пушенето и тем подобни средства; под формата на угризения на съвестта, скрити от самия себе си или осъзнати, на неумерена аскеза1,спартанство, достигащо до самоизтезаване или до пряко влечение към самоубийство-. (Ах, ето каква била работата! Ето как, оказва се, всичко това...) - Всичко е свързано с всичко, преминава по тайни пътечки от едно

izvorite.com

136

в друго. Но няма нищо фатално. Природната агресивност, както и всяка сила, може да бъде насочена й за зло, и за благо; върху нея влияят множество усилия и отвътре, и отвън. Човекът със свръхмощен заряд (той външно може да бъде и напълно добродушен) е крачеща бомба, буре с динамит, но той може никога и да не избухне, да си съществува по най-безоблачен начиа. Такъв човек в съответни условця има еднакво повишения риск да стане и яростен обвинител, и обвиняем, и убиец, и самоубиец, но напълно е 1 Отшелничество - бел. ред. възможно никога да не стане нито едното, нито другото, ако насочи своя могъщ заряд например към цепене на дърва, към игра или към творчества Спомням си един джазов музикант на ударни инструменти, който дълго време беше тих човек и който имаше нещастието да си смени професията -стана сервитьор. Започна да печели повече пари, не пиеше, спестяваше за апартамент в жилищна кооперация. Но това свърши печално - той озверя: стана неузнаваемо свиреп, започна да бие жестоко жена си и децата и накрая по време на работа преби един пийнал клиент. Наложи ми се да взема участие в неговата съдебно-психиатрическа експертиза». Още древните гърци в лицето на Хипократ са знаели, че - м^жът става зъл в два случая: когато е гладен и когато е . унизен, а жената само в един: когато няма любов. Много пре-ди Фройд е било забелязано, че жената с незадоволена сексуалност изразява своята агресивносст предимно под формата на обвинения, които нямат никакво отнощение към същността на работата. Но и сега, когато връзката между тези страни на човешката натура вече, както изглежда, е достатъчно разбрана, каруцата, както се казва, и досега си е там. Психологията и животът се намират в доста странно поло-жение на взаимно изоставане. От една страна, практическата наблюдателност на народа, на неговите художници и на неговите гешефтари, на неговите духовници и неговите политици много отдавна, както казват, е „загряла" толкова много от онова, на което сегашните психолози гледат като на свои открития. От друга страна, много често се оказва, че в преобладаващата си част хората не могат да се возят и на най-простите психологически велосипеди и се обучават на това с огромни усилия... Може ли да се узнае какъв е човек в действителност? Ами това се вижда! Един е тъжен, друг е жизнерадостен, един е зъл, друг е добър, трети е равнодушен, четвърти е безсъвестен». Да - но ЗА! За мен този човек е добър, за теб е зъл, за този човек аз съм добър, за този съм недобър™

izvorite.com

137

Ето именно за уравновесяването на тези ЗА е нужна обективната наука, нужна е психологията. Безсъзнателните ак- сиоми тя заменя със съзнателно разработени скали за измерване. Съжденията на човек за човека, които винаги са ненадеждни, винаги неуравновесени поради деформиращите предубедености, се подвеждат под общ статистически знаменател. Доколкото е правдиво статистическото твърдение, науката не се наема да съди, а за това добър ли е човек, или е лош - тя няма право дори и да намеква; но тя знае поне откъде започват нейните наблюдения. Ето по такава, напълно осъзната, измерителна скала са изследвали психолозите и агресивността на хората, и самите себе си в това число. И са установили все същите, отдавна познати, но вече с известна гаранция обективности. Оформили са три крайни типа- „светонаказващ" (повишено агресивен по отношение на външния свят), "самонаказващ" (повишено агресивен по отношение на себе си), "ненаказващ" (понижено агресивен), между които, като нещо условно взето за средно, се намира обикновеният човек - от всичко по малко. Какво е „светонаказващ" човек, изглежда, може да не се обяснява: такива хора повсеместно се изявяват достатъчно шумно. Това са хора с безсъзнателна „презумпция за виновност" на всичко и на всички освен на самите себе си; хора, ЗА които другите хора са преди всичко недобри, злонамерени. От позицията на условно обикновения човек тази крайност е добре забележима; ала важно е да се помни, че „светонаказ-ващият" човек, малко по-голям или малко по-малък, седи и във всеки от нас, във всеки случай - в мнозинството от нас, и се проявява преди всичко под формата на чувството за дълбока вътрешна правота. С цялата палитра съпътствуващи оттенъци - възмущение, обида, ненавист, добре обяснима анти-патия и т.н... Важното е да се знае, че именно той е, който произвежда такива украшения на света, като ревността, завистта... Но не no-малко важно е да се знае, че пак той, като въплъщение на Злото с д р у г а т а си страна е въплъщение на слабите, пророк, мъченик на истината... Неговият яростен огън разкрива язвите, вълнува умовете, запалва сърцата.. Когато той е действително прав, а ко- гато не е прав - това е специален разговор... (Ами точно това е и най-главното!! Дмитрий Сергеевич!!!) -А „самонаказващият" човек непрекъснато обвинява -себе си, презира-себе си, ненавижда - себе си, измъчва сей се наказва.

izvorite.com

138

Въплъщение на разкаянието, страдащо самосъзнание за греховността и неразумиета Презумпция за собствена вина изаневиновностнасвета, на другите хора Алберт Швайцер1, доктор Хааз, Екзюпери... Но и тук воичко зависи от равнището на осмисляне и на насоченост: човек, който е съвестен, но е възглупав. - това е най-срещаната играчка в ръцете на фанатика и на подлеца. Сляпото самонаказание е най-малко безплодно и благоприятствува самоутвърждаването на злото; неосмисленото самообвинение се изражда 0 уродлива дивотия и в мазохизъм... (Ето точно това най-ненавиждам и у себе си, и у другите, тази проказа; самобичуване, което е показно и е с тайната и безнадеждна любов към своята особа, витрина на душевната помия, изложба на гнойниците, язвите и циреите - ух, повдига ми се.) - И при това недоосъзнаването води след себе си множество тежки последици. Ако изходният заряд на агресивността е много мощен, а изходите й навън са затворени отвътре от възпитанието, културата, усвоените ценности и идеалите, може да възникне непоносим вътрешен конфликт: черният ад се насочва към себе си и умъртвява смисъла на живота. Така е било с Лев Толстой - въже под ръкописа на „Ана Каренина"-. (Проблясна една стара и страшна мисъл... Майката-при-рода си е подбрала войнствуващите борци за място под слънцето, неукротимите, отчаяно хитрите. И ето настъпва мигът, когато тази войнственост се стоварва върху тях самите, и въпрос на оцеляване е някак си да се отървеш от нея - ама не, навира се... А може би е така?... Нормално за всекиго е неговото равнище на врйнственост и на всеки се налага да търси собствената война, за да си запълни живота? На един - да пише сатира, на друг - да се боксира, на трети - да вдига скандали на мъжа си... Ама че скучно става, колко по-инте- 1 Известен мислител, теолог и лекар. Носител на Нобелова награда за мир (1952 г.)-бел ред. ресно е било по време на пещерите... А вие сте щастливец, Дмитрий Сергеевич! Вие сте си намерили своята война, вие воювате с нас за нас. Но ние така сме въоръжени, че...) - Не бива, разбира се, да считаме, че живеещите на този свят хора могат механично да бъдат разделени на някакви категории и с това да се успокоим. Да, съществуват ярко изразени типове на нападащи-обвиняващи и на самообвиняващи се самонаказващи се, но подобни едностранчиви типове са много редки и гравитират към патологията. Нормата е странната, изменяща

izvorite.com

139

се, гъвкава смес. Между двете крайности съществува интимна връзка и вътре в самия човек - нещо като махало или като скачени съдове. Тази връзка се разкрива в болезнените състояния: при миниакал-но-депресивната психоза например човекът почти „без прехвърляне" преминава от депресивно бълнуване на самообвинение с усещане на своето чудовищно множество ц на своята престъпност в маниакално самоупоение с яростна нас-тъпателност - и обратно. А при алкохолизма има два вида махмурлук обвинителен -„всички са мръсници и поради това аз ще пийна"..., и самообвинителен: „аз съм мръсник и поради това ще си пийна", (Но нали аз през целия си живот без никакъв алкохол преминавам от единия махмурлук в другия, а мъката е почти постоянна... И все пак как може да бъде спряно това махало?) ... Още през миналия век историците са обърнали внимание на това, че сред дейците на терора, на яростните от-мъстители и преследвачи удивително несто се срещат нежни, добродетелни бащи на .семейства. Наистина нито Нерон, нито Иван Грозни не могат да бъдат упрекнати в излишък на подобна нежност, но тираните са специален случай. На времето са се учудвали и на един знаменит поет, съчинител на проникновени Любовни елегии, който зверски пребивал своите възлюбени; но от гледна точка на психолога подобно поведение е по-близо до правилото, отколкото до изключението... (А аз, многострадално стоейки по опашките, съм забелязала следната закономерност: ако продавачката се е сджав-кала са гражданката или с гражданина, които са стояли пред тебе, ако тя здравата, от душа ги е нагрубила - считай, че ти е провървяло както на никой друг: теб ще те обслужи по най- изискан начин, с цялата възможна любезност и дори малко повече ще ти претегли на кантара, и някаква дефицитна стока случайно изпод тезгяха ще извади - за теб, само за теб, любимата на сърцето. Ала за това е необходимо предишният другар да е бил забележителен талант в общуването. Ей богу, това е закон! Освен в специалните случаи, когато продавачката е глобална грубиянка.) -... Но много no-чести са случаите, когато е налице лутане от една крайност в друга, но на друго равнище, зависещо не от грубата физиология на емоционалните махала, а от това, което може да бъде наречено търсене на позиция. Човек, обременен с множество безплодни обвинения, „самоядец", тъй и не успял да освети с разума си, нито другите, търсейки спасение от непоносимата душевна болка, може внезапно да премине в настъпателна позиция, да намери „обекти" за обвинение, казано

izvorite.com

140

по-просто - да се озлоби. Такова нещо може да се случи и с преследвана от несполука жена, и с подгонен ученик. За известно време такава, взета назаем злоба помага да се почувствуваш по-силен, no-стабилен: виното на правотата се черпи от вина-тана другите. И обратно- човек с обвиняваща нагласа, стигайки до задънена улица в своята позиция, може да извърши рязък вътрешен завой: закъснялото разкаяние на децата, загубили своите родители, на родителите, загубили децата си... Загубената дружба, изгубената любов - ето ключовете, с които Знанието се опитва да отключи нашите души-. (... И все пак това е благодат. Нека Знанието и да не помага с нищо на твоята проклета съдба, нека и да е понятно съвсем, съвсем малко на тъпата ни глава, все едно, ако поне нещо блещука, ако поне има някакъв признак на прозрение - ти вече не си самотен на този свят, вече е благодат.) - Но има и антилюбознателност. Не просто отсъствие на любопитство, не просто безразличие към Знанието, а -активно, намусено-упорито съпротивляване, яростна защита, тъмен отхвърлящ огън, който неудържимо припламва в очите. Броня със свръхнепробиваема здравина. Човекът, встъпващ в тази схватка, винаги има особен, сдър-жано-елегантен израз на лицето: в него има отенък на надменната решимост, увереност в победата и в справедливото възмездие. Война, бомбардировка, атака. Човекът защи- щава своя психически дом, в който искат да се вмъкнат не-канени чужденци. Отбранителните съоръжения са издигнати предварително, окопите са изкопани още през праисторическите времена. Той е опитен боец, врагът ще бъде отблъснат с добре тренираш удари, с пределна икономия на средства. Войната продължава^ Паметник на раздразнителния човек Самосъзнанието безобразие закъснява. Като някакъв не особено кадърен следовател то едва се влачи към мястото на престъплението, когато следите вече са заличени, а престъпникът продължава да върши своите черни дела съвсем наблизо, заплашва с анонимни писма, предлага гнусни сделки, отклонява по лъжлива следа... Обвиняващото състояние у човека обикновено започва сутринта, особено след безсънна нощ..-.Рано сутринта или малко по-късно, след закуска - ето, нещо не е така... Ти после ще разбереш, ти и сега чувствуваш, че организмът моли за две-три прости до глупост, но толкова дефицитни неща: доспиване, сладки плодове, истинска работа на чист въздух; ти вече знаеш, че може да те спаси и йога, и

izvorite.com

141

автотренингьт, и музиката, но нали ТОВА ОЩЕ НЕ СЕ ЗНАЕ, А ПЪК И НЕ ТИ СЕ ИСКА, А ПЪК И НЯМА ВРЕМЕ, а на кантара на ада като тежки гири падат несполуките, Дълговете, слабият бял дроб, сътресението на мозъка, лошото време - о, какви мерзавци са всички, какви мръсници са всички наоколо! - стой, стой, почакай, ти сега си раздразнен, възбуден, но наистина - какъв лош късмет, именно сега да стане това... Някой е виновен, и някой особено, и, разбира се, някой от тези, които са наблизо или не съвсем, на все едно - ето го! Хващай го! - агресивният ад, преизпълнен от отрова, търси , обекта и се вкопчва в първия попаднал - мигновена конвулсия, която размества координатите, в този миг Другият за теб вече го няма, съществуваш само ти самият с,тази своя болка и с неудържимия рефлекс, а Другият е само механическа причина, трънче, забито в тялото, което трябва незабавно - а ти се сдър-р-р-жаш!, - само гласът ти е като на- палм и от носа ти се носи миризма на изгоряло..., и заешка уплаха в неговите очи, и твоят език, и ръцете... За Светонаказващия, който седи вътре в тебе, са характерни коварната внезапност на нападението и предателската бдителност. А ти си винаги неподготвен, винаги току-що си се събудил, още си топличък, наивен, нещастничък - а той е във всеоръжие, нахвърля се като вихър, като дявол, и насилва съзнанието - ти не успяваш да се опомниш и вече си станал негов робот! Изводът е - подготвяй се предварително. Издигай бастиони, локатори, учи се да забелязваш приближаването, пресмятай, изпреварвай... Ами ако той напада отвън? Ако някакъв Тип изведнъж, без никакъв повод се нахвърля върху тебе с ругатни и оскърбления, унизява те, стъпква те с крака в калта, заплашва с насилие? Но нали ако винаги си готов за това, животът изобщо няма да е живот, а от начало до край - военно положение... Не, ти не си бил винаги слисан мухльо, случвало се е дори да си постигнал и нещо като победа,, но каква отвратителна скомина остава след такива победи - сякаш си участвувал в сбиване между кучета... Колко трудно, с каква неохота се връща при теб човешкият облик. И колко пъти вече със задна дата, след поредния епизод ти си обещавал на себе си: край, за Мен това не съществува, аз съм извън, аз съм по-високо! Спокойна отстраненост, хумор, хладно наблюдение, сякаш пред теб е насекомо!.. Но когато насекомото изведнъж те ужилва, тогава съвсем не ти е до хумор; когато те оскърбяват, това бие по твоята доверчива детска същност, по подсъзнанието. И ето - ти вземаш мярка за самозащита. Към теб се приближава гражданинът Самия-Такъв, отваря уста...

izvorite.com

142

- Глупак! - Моите мускули се отпускат... - Дръвник! -... дишам равномерно, спокойно... - Кретен! -... приятна топлина се разлива по цялото ми тяло... - Идиот! - Аз съм потопен в топла вана, аз се усмихвам... Приблизително така, в малко обобщен вид, изглеждаше първоначалният стадий на борбата със себе си в условията на външна психоагресия. Операция „Пука ми". Вариант „Автотренинг". На агресия - нулева значимост: ти давай, давай, нападай, пръскай, а аз в това време още веднъж ще пообщувам с теб, за да ти отсека долните изпълнителни механизми, с които аз бях те... И всичко вървеше блестящо, . докато в един прекрасен момент лампичката не пламвате с ярък син пламък. Но ние не се предавахме. - Глупак! - Мускулите са отпуснати, осем плюс четиринадесет е двадесет и две. - Дръвник! - Дишам равномерно, спокойно, тридесет и две плюс шестнадесет е равно на четиридесет и се... четиридесет и осем. - Кретен! - По цялото ми тяло има приятна топлина, четиридесет и осем плюс четиридесет и три ще е четиридесет... деветдесет, и едно. - Идиот! - Моите мускули са отпуснати... Извинявайте, вие, изглежда, малко сте притеснен за нещо? - Дръвник! - Според мен вие малко сте обезпокоен... - Кретен! - Вие сте развълнуван малко повече от обикновеното: спомнете си какво ви е огорчило днес сутринта? - Идиот! - Всичко е ясно, вие не сте успели да обядвате! Боли ви главата... Първи проблясъци на операцията „Вживяване"; а ето и дебютната система, която гарантира печеливш ендшпил1: - Глупак! - Аз съм във вана и не смея да вярвам на своето ща... -Дръвник! - Не намирам думи, за да изразя горещата си призна... -Кретен! . - Аз съм извън себе си от възторг, с какво да ви се отбла-годаря за това толкова радостно съоб...

izvorite.com

143

1 Завършък на игра, последна част от игра, обикновено при шах - бел ред. -Идиот! - Наистина вие сте неизтощимо великодушен в своите комплименти, вие просто сте ге„. Гений. И ето накрая една фигура от висшия пилотаж. -Глупак! - Изумително ви отива вашата рокля, прическа, обувки, чорапогащник и, повярвайте., аз не се шегувам, вие имате... -Дръвник! -... удивително изразителни очи... - Кретен! - ... благороден глас, нещо артистично, аристократично... някакво неповторимо обаяние, нещо познато... - Идиот! - А-А-А! Признайте си, ви е сте се снимали във филма еди-кой си! Не може да бъде! Ами тогава в еди-кой си! Ах, да! Вие вчера имахте концерт по телевизията, аз ви видях! Значи сбърках, завчера! Вие сте учен, вие сте шампион, вие сте поет, вие сте коментатор нафутбо... Никаква защита, само атака, свирепа доброжелателност! И каквото и да се говори и да се прави по-нататък, гражданинът Самия-Такъв-От-Такъв-Чувам вече е в пълна зависимост от вас. Надгробната плоча, която си е поръчал човекът, е с надпис: ТОЙ ПОБЕДИ САМИЯ СЕБЕ СИ, но аз съм упълномощен да съобщя, че още не съвсем, борбата продължава, Доброто пердаши Злото с крошета отдясно и отляво, с прави в челюстта и със странични в бъбреците. Седейки с Доктора в неговия кабинет, когато той приема болни, аз неведнъж съм се учудвал на неговото мъченическо дълго търпение: някои специално идват, за да изливат върху него ведро с душевни помии, но това както и да е, това и на мен ми се налага да го понасям, защо обаче трябва да се търпи грубиянството, защо да се поощряват и дори да се провокират издевателства? Нали не са някакви буйни... А той всеки път ме уверява, че тук няма никакво дълго търпение, просто има такъв метод за лекуване и той се нарича точно така - канализация или отреагиране, а психическото шамаросване (термин на Доктора) може да придобива най-разнообразни облици: от яростни налудничави обвинения до най-фини сарказми, до онази ажурна небесна ирония, която понякога се промъква и в най-страстните любовни признания. Да се yflpflf тимпаните на святостта следователно е преждевременно: адът е дисциплинирана организация, има си план.

izvorite.com

144

Аз си спомням и за един друг доктор, симпатичен млад мъж, който работеше в отделение за буйни (малолетни). Той ми се оплакваше от необикновената лекота на общуването след работния ден в клиниката, извънмерната лекота, от която той се чувствувал някак не на себе си. „Крилца ми поникват. Още малко и ще се възнеса..." Само към края на поредната отпуска той започнал да общува нормално, да спори, да изисква уважение, да се възмущава от несправедливости и т.н. И, спомняйки си неговите метаморфози, аз си мислех колко е ценно да се подхожда към здравите възрастни като към болни деца и колко, полезно е понякога - с цел да се упражняваме - да си въобразяваме, че животът е психиатрична клиника без стени и врати или зоопарк без клетки. Дана Р. Има ли въпроси? -. Крлко ли време измина?... По часовника -двадесет и две минути, по усещане - и миг, и цяла вечност. Ние седим, Д. С. крачи и говори, вниманието е и безтегловно, и страшно напрегнато; струва ти се, че този човек умее да свива и отпуска времето. - ...А що се отнася до „ненаказващия" тип, то в този суров свят на нападение и зашита той изглежда най-удивителен. Но след като има и такъв - значи той се крепи върху нещо» Тези хора, също твърде условно, могат да бъдат разделени на три типа: добродушни или природно (физиологически) Добри; равнодушни неравнодушни или духовно (съзнателно) добри™ (Голямо прекъсване в текста по технически причини - бел авт) - Дмитрий Сергеевич, може ли да попитам?... (Пак онзи с гривичката.) - Да, заповядайте. - Кажете, Дмитрий Сергеевич, а вие самият какъв сте? Наказващ и ли ненаказващ? Добродушен или неравнодушен? Ако можете да отговорите, разбира се. (Брей, ама че е нагъл!) - Мога да отговоря. Добродушието е Изключено. Наказващ и самонаказващ. Приблизително в равна пропорция. Нужни ли са подробности?... - Не. Благодаря. - Тогава може би именно тук ще прекъсна. Има ли още въпроси? Д. С. хвърли поглед по посока на онзи с гривичката, но той мълчеше, навел глава, и до самия край не каза нито дума повече. Около една минута мълчахме всички, така че стана малко неудобно - какво, нима всичко вече ни е толкова ясно? Или напротив - толкова

izvorite.com

145

неясно... А пък и въпросът може да разкрие твоята скрита активност... Д. С. тихо приседна на края на дивана редом с Нарцисов. Сгуши се, стана нещо като невидим. В този миг на мен ми домъчня ужасно за него. Ще взема и ще попитам сега: жалостта - това Какво е, също форма на проява... Нека да е глупаво... - Може ли аз? - изправи се Нарцисов. - Може. Не е задължително да се става. Може... - Дмитрий Сергеевич». Ето аз тук нещо не можах да разбера съвсем. За опаката страна на страхливостта... Мога ли да говоря откровено? - Тук всички сме свои. - Добре... Да допуснем, човек по своята природа е страхливец... Ето виждате, не мога... -Можете. - Е... значи така: аз съм от категорията на равнодушните. Но главното е, че съм страхливец. Обявявам на всички присъствуващи, че съм страхливец. И ето в тази минута от страх да си призная страхливостта... - Добре де, ясно е, ясно - сърдито измърмори Л. И. - И ние самите сме такива. - И така значи... Аз искам да попитам: защо моята страхливост... Моят подъл страх никак не се преобръща в тази същата агресивност™ Аз се страхувам не от болката, не, от болка не се страхувам. Веднъж, спорейки със самия себе си, ето този пръст си изгорих над спиртничето, нали виждате -има белези? Мога да повторя... Аз се страхувам именно от самия факт на свиването, на участието в свиването. Страхувам се и от поражение, и от победа, психически се страхувам, разбирате ли! Един път аз, така да се каже, преодолях тази бариера и какво се получи от това - сега ме е страх да си спомня... Все пак ще разкажа... Бях на четиринадесет години, вторият ми баща беше жив. Той ме възпитаваше. Възпитаваше ме най-много с викане, а понякога и с шамари». И ето след една такава безответна възпитателна плесница аз се заклех пред себе си, че следващия път ще му върна рестото, ще му върна с всичка сила, каквото и да ми струва това. Чаках, готвех се, дори провокирах... Аз вече бях доста здраво момче, от физическа слабост не можех да се оплача. И ето тя дойде, тази дългоочаквана плесница, дойде както винаги неочаквано, именно в този момент, когато аз бях апатичен и чисто автоматически бях му казал нещо непочтително - какво именно и в отговор на какво, съвършено съм забравил, при това веднага™ И ето я плесницата, прясноизпечената, горещата -а аз стоя пред него, както винаги,

izvorite.com

146

шашардисан, бузата ми кънти... И изведнъж - с п о м н и х с и. И... Следващите кадри на паметта приличат на смътен и многократно самопг рекъсващ се сън. Моята конвулсия, блъскаща се в горната част на носа му, в еластичния и чуплив хрущял, обтегнат с жива жълтеникава кожа, и това тихо извикване на тъканта, този беззвучен трясък под кокалчетата... И веднага рукна кръв в два ручея... Сякаш се вдигнаха шлюзове, сякаш е чакала и не е издържала... И той заплака - разбирате ли? - той заплака, сълзите се лееха също като два ручея, смесиха се с кръвта, и всичко това - на пода, на пода, върху стените... А той стои и пръхти, пръхти на едно място като локомотив и изведнъж започна да тича, да тича около мен и около себе си~ Ето как е сега бледо-приблизително... Някакво настигнало ме самоусещане... Дмитрий Сергеевич... Прощавайте за натурализма... Той повече не ме пипна. И не споменаваше за това.. А след два месеца почина. Инфаркт.. Волеви шок Всички мълчахме. Д. С. стана и Волеви шок (продължение) всички мълчахме. Д. С. бавно стана и Волеви шок (край) всички мълчахме. Д. С. бавно стана и обяви седемминут-на пауза. На пушачите разреши да пушат до прозореца, а Нарцисов отведе със себе си в кабинета. За какво си говориха там, никому не е известно. В. Л. На мен ми е известно, за какво си говореха Докторът и Антоан. Ставаше дума за това, което Д. С. нарича лъжливо равнодушие и което в психиатрията се нарича „болезнено душевно безчувствие" (нерядък спътник на депресията). Говореха си също и за лъжливата страхливост. Цитирам част от диалога (с прекъсвания). Антоан „. и преди съм си мислил, а днес окончателно разбрах, че с това ресто му скъсих живота , фактически го убих... За него аз бях „обектът", нали?... А когато „обекта" вече го няма, когато той се е отрекъл - всичко това у него се е насочило към самия себе си, така се е получило, нали? Нима не е така?... Докторът... Всичко е станало в състояние на взаимно заслепяване. Вината е обща. А н т о а н... няма да се самоубия само защото съм страхливец. Готов съм на всякакво изтезание само и само да протакам още това досадно нещо живота. Страхувам се от небитието.

izvorite.com

147

Докторът. Това не е страхливост. Това е заповед на живота - да се живее. Антоан. Безсмислен инстинкт за самосъхранение... - Да живееш със съзнанието за собственото нищожество, в най-мерзко равнодушие към всичко и към всички... Д о к т о р ъ т... Страхливостта е прикритие на страхливостта. Нищожеството е неосъзнаване на своето нищожество. И по отношение на своето равнодушие се заблуждавате. Ако вие бяхте действително равнодушен, как бихте могли толкова тежко да преживявате равнодушието? Не, равнодушието няма претенции към себе си. У вас е друго. А н то а н. Какво? Докторът. Самонаказание, което ви е натикало в самия себе си. Ниска самооценка, която произтича от неизяснен стремеж към висока. Именно това не ви дава възможност нормално да чувствувате. Вие не чувствувате любов към хората само поради притискащото убеждение, че вие сте длъжен да я чувствувате. Веднага щом вие почувствувате, че сте свободен да обичате или да не обичате, да съчувствувате или да не съчувствувате - всичко на часа ще застане на своето място» .„ И всичко това е, защото вие не. сте свикнали да вярвате на себе си и да мислите самостоятелно. Живеете според чуждите оценки, които неосмислено считате за свои. Никога ли не ви е идвало наум, че този ваш страх от сбиване е ПРАВИЛЕН страх, висок страх, а не нисък? Че това е инстинкт за самосъхранение на душата, а не на тялото? Антоан. Не, такова не ми е идвало... Докторът. А защо? Все същият стереотип на „истински мъж"? Нали вие самият преди малко разказахте как изглежда това. Нима не ви е ясно, че във вас се е възмутил човекът, че това е Неговият протест, Неговият-болеви шок... Мерзостта, безумието на всяко сбиване, животинската безс-мисленост на всяка мъст... А н т о а н. Но някъде в някоя тъмна уличка-. Да защитиш жена, да бъдеш все пак мъж... Биологическият дълг... Докторът. Това вече е духовен дълг. А н т о а н. Но именно това аз няма да мога да направя! НЯМА ДА МОГА. Докторът. Вие вече попадали ли сте в такива ситуации? Антоан. Предварително ги избягвам. До к т о р ъ т. Имаше време, когато и аз се държах така, а после - по друг начин.- Вие ЩЕ МОЖЕТЕ да защитите, аз ЗНАМ това. Антоан. Ако аз бих могъл да повярвам- ДанаР. Стари сметки със самия себе си ...След паузата всички мъже (с изключение на окончателно

izvorite.com

148

циментиралия се, онзи с гривичката) заговориха, прекъсвайки се един друг. Д. С. ту мълчеше, ту вмъкваше реплики, спореше, смееше се и така се увлече в дискусията, че всички, а според мен и той самият, забравиха кой е той и за какво ни е събрал. Аз престанах да стенографирам и заедно с другите представителки на своята половина от човечеството не без интерес наблюдавах внезапно възникналия Мъжки клуб (ще дойде ли ред и за нас?...), в който по най-оживен начин се обсъждаха проблеми от такова естество: Как да се постъпи, ако някой ти е настъпил крака, забелязал е това, но злонамерено не се е извинил? Вариант на Н. Ил язвително се извиняваш или унищожително благодариш (реплика на Д. С.: възможно е ответното нокаутиращо „моля"). Вариант на К. М.: по възможност случайно настъпваш ответно. Вариант на Д. С.: ако са ти стъпили на десния крак, подложи и левия - на него ще му бъде по-удобно, а тебе няма толкова да те боли. Да се отстъпва или да не се отстъпва на другия скиорската пътечка, ако срещу теб (не се спуска отгоре и не се изкачва нагоре, а се движи по равното) кара човек от твоя пол и приблизително на твоята възраст? Вариант на Антоан: винаги отстъпвам пръв от страх. Вариант на Н.Н.: чакам до последния сантиметър, взимам го на прицел, а росле отстъпвам само ивицата за лявата ска. Вариант на К. М. по принцип винаги отстъпвам пръв. Вариант на Д.С.: същото. Какви формули на самовнушение, следва да сепроизнасят, когато в час „пик" в тълпата пред ескалатора нечия дружеска ръка, стремейки се да ускори твоето и общото придвижване, така натиска гърба ти, че гръбнакът ти пука? Вариант на Н.Н.: без да се обръщаш, случайно го ръгаш. Вариант на Д. С.: ако е налице физическа възможност - да пъхнеш ръката си зад гърба , да хванеш натискащата и сърдечно да я стиснеш. Как да се постъпи, ако ти вървиш по улицата с жена, насреща ти двама, трима или повече яки младежи и един от тях, минавайки покрай вас, ни най-малко не се отдръпвала нарочно бута с работа твоята спътница и цялата компания, кикотейки се, продължава нататък? Тук страстите се разпалиха не на шега. КМ. (онзи същият, който се прикриваше с „Огоньок", с фигура на олимнийски шампион и със силно заекване) твърдеше, че няма друг изход, освен да ги догониш и да се биеш, колкото и да са на брой мръсниците и колкото и да е голяма пред тях твоята физическа безпомощност. Л. И. каза, че той не би ги догонил, ноби се спрял и нещо би им извикал зад гърба,

izvorite.com

149

например: „Ей ти... по-леко на завоите!" след което както разумно отбеляза Антоан, непременно биха го догонили самия него заедно с дамата. Самия Антоан също не намери друг вариант, освен догонване и сбиване, но, добави той, усмихвайки се иронично, лично аз не гарантирам изпълнението на този номер. Д. С. мълчеше, онзи с гривичката неспокойно се въртеше на стола; Н. Н. (онзи, който се занимаваше с автотренинг, когато чакахме отвън), целия почервенял, обясняваше, че да се догонва и да се започва броят трябва веднага, моментално, без да си даваш време за уплашване,а на тях - за спомняне, трябва да се хвърляш в боя лудешки, с ужасяващо див вик, за което се изисква преди всичко добре да се отпуснеш и добре да знаеш системата на йогите... - А мога ли да кажа и аз нещичко? - не издържах аз. -Като представителка на заинтересования пол... - Да, да, разбира се! Ние ви слушаме... Всички напрегнато млъкнаха. - Според мен тук положението може да спаси само жената. - Тоест как? - учудиха се мъжете. - Ами много просто. В мига, в който става това бутане, без да се бави нито частица от секундата, тя се хвърля на тънкия врат на своя спътник с душераздирателния вик: „Недей!! Моля те, недей!! Помисли за мен, за децата, чуваш ли, умолявам те!! Веднъж беше в затвора, пак ли искаш?!! Момчета, бягайте, спасявайте се, той лежа осем години, той има нож, пистолет, той е невменяем, той има медицинско от лудницата, той е майстор на спорта, по самбо!..." Ами ето в такъв дух. И бързичко, прилагайки сила, тя отвежда спътника по-далеч от мястото на произшествието. За мое учудване вместо бурни аплодисменти последва сдържано мълчание, граничещо с дълбока потиснатост. Л. И., обвил с длани плешивото си теме, промърмори нещо като: „Е, вие, разбира се, по-добре" ги знаете тези неща"; К. М. измънка: „Това е пълен нокаут на мъжкото достойнство"; Антоан съвсем се скри зад очилата и само Д. С., струва ми се, ме погледна с нескривано възхищение. Тогава ми стана окончателно ясно, че юмручното самоутвърждаване е в същата степен мъжки проблем, в каквато е женски проблем външността. Аз и не подозирах, че такова множество джентълмени тайно се измъчват от този комплекс. А какво сдържано самохвалство (е, тук аз му праснах един безшумно), колко хитри приспособления за отлагане на развръзката (я да излезем да си поговорим, хайде,хайде), колко фантастична петелска глупост. Не, това е непостижимо за нас, както за тях е непостижим космическият ужас от липсата на козметични средства- Р А Т - практикум. Прелюдия, или мярката за необходимата самоотбрана (Из

izvorite.com

150

писмо на Доктора до един млад мъж) „... Вие питате как все пак да се съвмести вътрешната свобода с външната необходимост? Мръсникът оскърбява жена, издевателствува над дете, напада вас - какъв автотренинг, за каква преоценка на ценностите може да става дума?._ Правилно сте забелязали, че в подобни ситуации всеки се ориентира изключително сам, със своя инстинкт и със съвестта си и никакви странични предписания не вършат работа. Аз също не се каня на никого да предписвам кога да се отпуска и дълбоко да диша, кога да се напряга и да удря по физиономията, а кога да бяга без да се оглежда - достатъчно е това, че аз съм си записал вариантите на такива ситуации и от време на време внасям уточнения и допълнения в списъка. Имаше време, когато пред лицето на внезапни, извънредни положения аз почти винаги се оказвах неподготвен, непохватен и безпомощен - стоиш, нещо мънкаш, разсъждаваш, а в това време вече някого са оскърбили, пребили, ограбили.» Или напротив - някой нещо издрънкал, нещо издрънкало, а ти, без да си разбрал нищо, вече си направил куп глупости -бях силен, както се казва, със задна дата, и колкото по-жестоко се наказвах за това, толкова по-зле вървяха работите. Постепенно обаче съобразяването със „задна дата" успях да насоча към бързо ориентиране и достатъчно точни реакции, и то благодарение на това, че аз не отхвърлих съобразяването със „задна дата" и не го превърнах в томове високобезпо-лезни трактати, а започнах, съобразявайки се с него, д а действувам предварително. Тема на моето изследване стана ,как човека го бият? Как?... Много просто: приближават се и бият. Просто така: бият. Вас много ли са ви били? Мене не много, но ми беше достатъчно и поради това аз дълго време старателно избягвах хората, които бият. Избягването обаче не донасяше творческо удоволствие главно поради това, че гореспоменатите персони обикновено се появяват в ситуации, когато не ги чакаш и не можеш да ги избегнеш. След като разбрах, че работата няма да тръгне по този начин, аз реших да променя политиката. След като малко се застраховах с бокс и карате, аз тръгнах срещу биенето. Разбира се, не с цел да бъда бит (от това, повтарям, имаше достатъчно) и не за да бия самият аз (също малко или повече се наситих на това), а изключително с цел да изследвам процеса. В името на тази цел не само че не избягвах хората, които бият, а ги търсех, както ловецът търси дивеча, и встъпвах с дивеча в изследователско

izvorite.com

151

взаимодействие. Опитвах различни варианти на общуване, изучавах хората, които бият, а какви странични ефекти имаше при това - не представлява научен интерес. - Най-главното - оказа се, че човек никога не го бият просто така, а винаги с известна подготовка (има и такъв термин „предварителна игра", прелюдия, но това е от малко по-друга област). Към човека се приближават и казват: „Дай да запаля", а ако заедно с това искат да му свалят часовника, първо се интересуват колко е часът. Могат да го попитат какво е днес времето в Антарктида и какво е неговото отношение към президента на Абабуа, могат също да отбележат, че той напразно е сложил очила - все си е тъмно; може също и случайно да бъде бутнат, после още един път случайно бутнат, а след това започват да бият. Накратко, първо се създава сценарий за биенето, а след това бият. Този, когото бият, задължително го въвеждат в роля (разбира се, на човек, когото бият), а след това го бият. И себе си непременно въвеждат в роля (разбира се, на биещ), а след това бият. Нали помните? „Вълк и агне" - да, да, без сценарий и без роля не може, без прелюдия не се полага да биеш, просто така да биеш е неудобно, просто така бият само откачените, които ги бият за това. А деловите въпроси и всевъзможните философски забележки не представляват нищо друго, освен начини за предизвикване нароля. Към човека отправят покана за набиване, на която той трябва някак си да отговори и която наричат, не много правилно, провокация - каква ти провокация, човека го бият. А сценарият винаги е мно-говариантен и гъвкав като мозък на гения, творческата фантазия клокочи буйно. Ето само пет варианта от изследваните повече от двеста. Серия „Дай да запаля". Вариант 10. - Дай да запаля. - Няма да ти дам. - Няма да дадеш?! Ах ти„ (Бият.) Вариант 13. - Дай да запаля. - Нямам. -Лъжеш. - Не лъжа. - Покажи си джоба. - Не смятам. - Не смяташ?! (Бият.) Вариант 17. - Дай да запаля. - Заповядайте. - Ти защо смачкана ми даваш, ти» - Ето друга.

izvorite.com

152

- Влажна е, дай по-суха. - Заповядайте. - Ами това е... Тфу... - ами това е бълвоч. Това е..., а не цигара. -Ами какво говорите, моля ви се, какъв бълвоч? - Ами такъв, какъвто си и ти!... (Бият.) Вариант 18 ("Muнu"). - Дай да запаля. - Сега. (Жертвата посяга към кутията в джоба, а в' това времевият.) Вариант 19. - Дай да запаля. - Ама вие май искате да ме биете. - Колко е досетлив. (Бият.) Вече сте разбрали каква е работата, нали? Просто така не бият, не, просто така само убиват, а поканата за биене изисква вежлив отговор, т.е. творческо съучастие в биенето на този, когото ще бият. Когато човека го бият първо го включват в полето на взаимодействието, в полето на очакването,а после бият., (Включване в полето на очакването става и при всички ситуации на общуване; женското кокетство например също е типично предизвикване на роля.) Поведението на този, когото ще бият, както и на биещия, е запрограмирано от границите на това поле и е запрограмирано, трябва да се каже, с голяма душевна щедрост: дали ще е с извинение или с плахо съгласие, с протест или с опит за протакане на нещата с помощта на мнимо неразбиране, този, когото бият, така или иначе насочва нещата към това, че ще го бият. На човека първо му в н у ш а в а т , че той трябва да бъде бит, а след това го бият. Преди биенето от него нещо се очаква. И в това е цялата есенция на биенето -в процеса на очакването и на обратната връзка. А ето и някои варианти на защита, които са изпробвани по време на същото изследване и са доказали своята надеждност. Аз говоря сега за психологическа защита - физическата си е отделно нещо и тук аз нямам какво да добавя към онова, което е разработено в такива превъзходни системи, като самбо или карате. Но овладяването на прийомите, за които сега ще ви разкажа, намалява необходимостта от физическа защита средно с петдесет процента, а освен това и значително я облекчава, осигурявайки предимство по отношение на време и на боен дух. Главната задача - да се провали сценарият, да се разру- ши ролята, да се обърка противникът, да се отнеме инициативата, да се наложи свой сценарий. Най-просто това се постига с превключване на вниманието на този, който ще бие, върху собствената персона.

izvorite.com

153

Пак същата серия , Дай да запаля". Вариант А ^екарски"). - Ей, стой. Я дай да запаля. (Вежливостта на обръщението вече е напълно достатъчна за„диагнозата" - да се приготвим.) - (Спирате се веднага.) Не пуша. - Покажи си джоба. (При подобна епикриза всичко е ясно окончателно, настъпвайте.) - Какво ви е на ухото? (носа, окото и тл. Сякаш не сте чули предишната реплика, със сдържан интерес.) -Какво? - Тук, тук. (Посочвайки към лявото ухо, което, както и дясното, без огледало не можеш да видиш.) - Какво? - Какво значи рак, нали знаеш? - Е? - (Продължавайте внимателно да се вглеждате в ухото; същевременно пружинира ударният крак.) Да, изглежда, същото е... Не го пипай, няма да го напипаш, дълбоко е, в прохода... Операция ще трябва да се прави. - Я си... Ти какво, да не си лекар? - Точно така, лекар съм. Да се пуши е вредно. От пушенето се хваща рак. По-нататък нещата се развиват според ситуацията, но сце-нариятпрактически е провален, инициативата е отнета. Най-главното, разбира се, е мигновената .диагноза" на ситуацията, а по-нататък - веднага да се включи предварително разработеният вариант, коригиран от импровизацията. Вие трябва да изпреварите „партньора" при всички случаи. Но как да се направи това, когато опитът е малък, а „шубето" е голямо? Като бъдеш Мъж - без да избягваш трудните ситуации! Катo бъдеш Дете - с тренировка, с игра! И най-добре, разби- ра се, с игрови партньори. В нашите ГИП-овски игри ние прилагаме сред другите методи и такъв (той може да бъде усвоен напълно и у дома с някакъв приятел) - Другият-Под- Въпрос се приближава към Гражданина-Еди-кой-си все със същото „Дай да запаля", но целта на будалкането („Да бия или да не бия") е известна само на него самия. (Да кажем, ^,да бия" - в джоба има черно картонче, „да не бия" - бяло.) Целта на Гражданина-Еди-кой си е да почувствува настроението на Другия-Под-Въпрос и да се държи в съответствие с него. Правилната диагноза се възнаграждава с игрово предимство. Вариант Б („Оперативен"), - Дай за запуша. - Не пуша. (Спирайки се, твърдо гледайки в очите.)

izvorite.com

154

- Покажи си джоба. - (Решително.) Документите. - Какви документи?... -Вашите документи (без да се повишава тонът, приготвяйки се за прилагане на силов прийом). Инициативата вече е ваша. При отговор от типа „А ти покажи своите" вие няма какво да покажете, освен бързина на реакциите, и документът може да бъде заменен с добър ъпер-кут или удар карате; по-нататък - според ситуацията. Вариант В Ненормален"). - Дай да запаля. - „Блюстител строг на строги нрави, щом падна вуйчо на легло, да го почитам ме застави и по-добре не би могло."1 Откъде да мина за Сем ьоновска ? (Примак-симална безгрижност на тона се заема поза на пружинираща готовност.) - Дай да запаля, казвам» - „Косе-босе, где си било? На Фонтанка водка пих, пийнах чашка, пийнах две, и в главата зашумя". „Офелия, о, нимфо, спомени ме в своите молитви", ,Да се бият знаменитите е некрасиво, не това издига във височините... - и тл. (Не забравяйте да следите движенията на ръцете на „партньора".) Вариант Д ("Глух"). - Ей! Я почакай!... Чуващ ли?! Вие не чувате. Вие сте глух. Вие продължавате да вървите. Настигат ви, хващат ви за ръкава. - Ти какво, глух ли си, твоята... Без суетене спирате. Посочвате към ухото - този път към своето. Да, вие сте глух. Глухоням, ако искате. Глухотата оба- 1 Пушкии, А. Евгений Онегин. С, 1977 - бел. преа че не ви пречи, а помага да бъдете прецизно-внимателен. В следващата секунда могат да ви кажат също със знаци: „Дай да запаля", или веднага да започнат да ви бият (с глухоням няма какво особено да се церемониш), но сценарият вече е провален и на вашата страна е факторът изненада. Все пак при подобна среща най-често оставят човека на мира. Вие, който сте Млад Мъж, Добър Мъж, Високоуважаван Рицар! Вие сам прекрасно разбирате, че дори и при наличието на всеобхватен опит не могат да се дадат рецепти за всички случаи в живота - дори само поради това, че всеки по различен начин е способен да ги разбере и да ги приложи. Разбира се, има и такива ситуации, в които всичко казано по-горе е неприложимо; има положения, в които съпротивата срещу насилието е невъзможна - дори на каратиска от най-висока класа се препоръчка при грабеж под дулото на пистолет

izvorite.com

155

да се откаже от борба и да си даде парите. (Ако е „парите или животът" - животът, ако е „животът или честта" - честта.) Но дори и в случай, които изглеждат безнадеждни, може да .ни спаси психологическата изобретателност. Специален вариант (за жени и за физически сЛаби). От който и да е ловджийски или спортен магазин се купува свирка, издаваща звук, близък до звука на полицейска свирка. Свирката винаги трябва да е у вас. В случай на заплаха от хулиганско нападение незабавно се свири: дори ако на един километър от вас няма никой, хулиганът обикновено незабавно изчезва. Внимание, вие, който се Благороден Джентълмен, Мек Човек с твърда воля! Много важно е да не се забравя взаимното различие и взаимната връзка между двете страни на агресивността: външната и вътрешната. Външната - това е агресивното поведение, агресивната маска, маниерът на общуване, речникът, тонът -всичко това не е нужно да се описва. Но това е едно, а вътрешната агресивност е друго. Под маската на агресивност може да се скрие и страхливост, и равнодушие, и добродушие, това е най-обикновената защита срещу предполагаема агресивност на другия й просто стил на общуване за определени кръгове. Разбира се, и маската (както на агресивност, така и на доброжелателност) по някакъв начин въздействува на душата - сраства се, прониква, но дълбочинният импулс все пак живее със своя независим живот. За вас сега е важно: 1)У другите: да се научите да различавате агресивната маска и агресивния импулс; в поведението на децата и юношите разликата между тях е особено ясна, тъй като те още не са се сраснали взаимно. Наблюдавайки поведението на юноши и спомняйки си епизоди от собствения си живот, вие лесно ще разберете тънкостите на тази работа. 2)Усебе си: а) съзнателно да подтиснете агресивния импулс; б) при това да имате като резерв съзнателно изработена агресивна маска като шаблон за определени ситуации, като един от печално необходимите, крайно нежелателните езици на общуването. Това не може да стане нито за един ден, нито за една година. Особено трудна, разбира се, е втората половина на тази работа, която се отнася до самия себе си. Подтискане на агресивния импулс-. За какъв се смяташ, каква роля, каква мисъл поемаш върху себе си на този свят? Кой си ти на земята - носи-телна духовното или представител на мастната флора и фауна? Въпросът е „най-

izvorite.com

156

горен" и опира до цялата твоя „дол-ница": темперамент, навици, биологическа и духовна наследственост. Ако ти си избрал духовността, тогава на агресивността си принуден да обявиш безпощадна война - не на смърт, а на живот. Да, ето ти си избрал духовното, ти си избрал Доброто и Светлината и първото чувство, което закипява в теб, е яростта, ненавистта, злобата! Да ти ненавиждаш злобата и яростта, ти ненавиждаш ненавистта! И ти се налага да действуваш. Ако-ти действително си избрал духовността, то преди всичко ти ненавиждаш най-близкия от най-близките агресори. Ти воюваш с него на негова територия. Ти ненавиждаш ненавистта - своята собствена, самолична. А как другояче?... Ако не е така, то ти неизбежно се приравняваш към онези, от които искаш да избавиш света, ти чисто и просто ги копираш и ги подменяш: звярът, победил звяра, си остава звяр. Но ако творят първи враг - агресорът - си ти самият, звярът в тебе, тогава ти навлизаш в ново качество на духов-ния човек и всички твои външни действия, насочени към пре-чистване на света от зверството, придобиват чиста правота. Ала все пак, как да изпъдя от себе си звяра?... ... Ще ви кажа сега нещо съвсем дребно от личния си опит, празна работа. От известно време аз престанах да бия комарите, които ме хапят - аз просто ги пропъждам. Какъв е смисълът?.- Един комар по-малко, един комар повече- Ами именно в това е работата! Външен смисъл в „комарския хуманизъм", разбира се, няма. Ако комарът вече те е ухапал, от неговото убийство няма да ти стане по-леко, а ако още не е успял да те ухапе, все едно ще те ухапе: ако не този, друг. И милион комари да убиеш върху себе си, практически те нито ще намалеят, нито ще се увеличат. Но затова пък отказът от убийство на неразумна твар има голям вътрешен смисъл. А именно: практика за подтискане на агресивният импулс. И практическото въплъщение на принципа на човечността, определен от Албърт Швайцер като благоговение пред Живота. Тук е необходима последователност, неиз-ключваща и дреболиите на живия организъм. Между впрочем колкото и да е странно, аз забелязах, че след като заех тази позиция, комарите започнаха да се отнасят лично към мен много no-хуманнo: хапят нежно, грижливо - ей богу, проверете сами!... Но шегите са си шеги, комарите са си комари, а духовността трябва да бъде реалистична и да има средства за самозащита. Флората и фауната си остават флора и фауна. Ако върху вас се нахвърли зло куче, налага се да вдигнете камък или тояга, да направите заплашителен жест. За това съвсем не се изисква да включвате в себе си агресивен импулсно отношение към даденото куче и към

izvorite.com

157

кучетата изобщо, но се изисква много решително да го проявите. Случаите, когато е необходима агресивната маска, са достатъчно чести: да се постави на място някой мерзавец или грубиян, да се проявят необходимият натиск и рязкост в ситуации, изключващи "контакта „с добро". Най-сложното е да се узнае действително; ли ситуация изключва възможност тта за контакта „с добро" - тук нищо друго не може да помогне, освен личният опит и жизнените експерименти. Съвет на Младия Рицар: поставете си като правило да изразявате агресивността под формата на изискана вежливост, а доброжелателността и нежните чувства - като престорена, шеговита агресивност (без преминаване обаче в подчертана грубост и фамилиарност). Придържайки се към това правило, вие ще постигнете: а) необходимият естетизъм в поведението минус сладникавос; б) усещането за ясно вътрешно разграничаване и за баланс между агресивния импулс и агресивната маска.; Това, което ви разказах, стараейки се да бъда колкото може по-конкретен, е същността на проблема, която насочва, това е само канава за търсене на собственото, за творчество -нека не се страхуваме да използуваме тази изтъркана дума и по отношение на една не особено благоуханна област на живота. Мисля, че навиците, за които ние говорим, спадат към най-необходимите елементи на самовъзпитанието и на културата, към изкуството да се живее. Както вече разбрахте, аз спадам към привържениците на рискованата, взаимно остра, не веднъж злобно осмяна формула доброто трябва да бъде с юмруци, с важното доуточняване обаче, че Доброто е задължено да прави всичко, което зависи от него, всичко възможно, за да не се пускат юмруците в действие. Да се определи мярата за това възможно - ето това е най-трудната морална задача на всички добри хора, взети заедно, и на всеки поотделно. От мярата за тази необходима самоотбрана зависи и моралното и физическото съществуване на Доброто. "Възлюби врага сври" - да, прекрасно, но ако врагът твой те убие, тогава няма да има кой да го възлюби, бедничкия. Аз не съм привърженик на подобни високи трагедии и поради това смятам, че Доброто трябва да бъде и с мозък в главата. И на вас успех! ВашД.Кст, Внимание, Читателю, предавам репортаж от мястото на събитието. Аз се отбих при Д. С., без да му звъня на входа, възползувайки се от предоставения ми дубликат на ключа (не е някаква особена чест, а просто удобство) - отбих се, проявявайки

izvorite.com

158

невежливост, половин част по-рано от уговореното го заварих в положение, което изключваше гостоприемство: той се намираше на пода върху зелено килимче и се занимаваше със своята Нова Йога. Мълчаливо ми кимна с очи, намирайки се в някаква смесена поза на лъв, лотос и змия. Докато аз си свалях шлифера и приветствувах Циника, това магическо съоръжение успя да се преквалифи-цира в морско мекотело, а след това, чрез редица скорпионс-ки конвулсии, изчезна: в дадения момент колегата се намира в основополагащата поза на покойник. Обезцветените очи неподвижно са устремени към високия гипсов таван, където, прегърнали лира, също така неподвижно летят опашати дракони, полулъвове, полуконе. След около осем минути (аз вече приблизително знам) ще започнат да шават мускулите, ще заиграят бедрата, ще започне да се излъчва свежест - той ще бъде повдигнат,и ние ще продължим нашия психосинтез. Гледам през прозореца - той е отворен; на подпрозореч-ната дъска седи Цинцинат, той днес в сив и сериозен, преоценява ценностите. Зад прозореца капят сиви сълзички, септември. Насреща - мокро дворче, с догарящи тополи и с опустяло вранино гнездо; в голата дълбочина - одршшна къщичка, пригодена за детска градина, но шум няма - пусто и сумрачно; във влажното сандъче с пясък, хлъзгайки се по листата, ситни подпухнал гълъб. „. Все още е неподвижен, влажният ветрец от прозореца поразмърдва косите му.„ Все повече стигам до извода, че и загадката, и разгадката на Д. С. е в съвместяването на крайностите. Ала не в онова тяхното застинало сумиране, което дава в краен резултат скучна нула. Всичко се разхвърля по отделни неща, разпилява се по специалност, всеки е извънреден и пълномощен посланик на някаква ограниченост. Прекъсвам - Циник скочи от подпрозоречната дъска, про-тегна се, а Докторът, изглежда се възвръща към живота. V. РИСУНКИ ВЪРХУ ФОНА НА ЖИВОТА ПОРТРЕТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА Нима е истина? Най-после - завоюван, и „мой, приятелю" аз мога да ти кажа? О, няма съчетание, приятелю, от думи, По-нежно и по-просто, no-меко и по-топло! Приятелю и братко, помниш ли, дете, Как ти, нещастен, груб и начумерен, Все някак тъпо питаше ме „но защо?" И все повтаряше: защо съм ти потребен?" Какво аз искам ти опитваше се да узнаеш За този непонятен дар на твоята дружба... Защо? Приятелю, защото свети

izvorite.com

159

. слънце, Защото не е смешно глупци да бъдем ние, А е, уви, приятелю, печално и престъпно, Защото болката е страшна и е неотстъпна, Ала no-лесно и виното заедно се пие! Тео Ливингстьн! ... Понякога като обмяна на практически опит аз седя, по-точно - лежа, у Д. С. в часовете за приемане на индивидуални пациенти - да, именно лежа на същата тази кушетка, все едно, че съм хипнотизирай пациент. С това тук са свикнали. Тези, които влизат, не ми обръщат особено внимание. Слушам, полека поглеждам, запомням си... Естествено, играейки ролята на хипнотизирай, при това в такава обстановка, не е трудно и наистина да изпаднеш в хипноза - вероятно именно в това могат да бъдат обяснени някои илюзии, които възникнаха у мен по-нататък. 1 Стиховете са на В. Леви -бел ред. Човекът и неговата музика -...Тук вие се предопределяте от Другия, вие от него, вие за него. Поради това преди всичко се отпуснете -поясняваше той, - отпуснете се мощно, концертно - отхвърлете себе си - и се включете - приемане... Можете да се захванете за каквото си искате - това може да е къдрица около слепоочието, или мигането, нали то може да живее отделно от човека, като усмивката на Чеширския котарак1, обаче човек е именно в него, или някакво особено полюляване на роклята... Потопявате се - започвате да чувате, започвате да живеете... Главното е във вас да има колкото може по-малко от вас - само резонанс, само приемане... Приемният час скоро ще започне, аз вече съм тук, а ето влиза и той, румено и невзрачно момче, виновно се усмихва на медицинската сестра Нина, сяда, обляга се назад. Опашката потръгва. Пръв е записан пациентът С., алкохолик, периодично тежко пиянство, породено от тежки депресии,-едва той открехва вратата й Д. С. става подчертано суховат, бузите му хлътват, очертава се хищният профил на аскета._ Пациентът пак е махмурлия, състоянието му. е вкиснато,- Мърмори някаква оправдателна неяснотия. Д. С. не слуша, настръхва -всичко е ясно и трябва да се действува, сега се налага да бъде като таралеж. Бледен, стоманени очи, рязък начупен глас, пациентът СПИ направо в креслото, императивна хипноза... Бързо ставам, неловко помагам да преместим С. върху кушетката, а аз се понамествам някакси отстрани-. ... Теб те няма, има само "Входящ, неговата походка, осанка, лице, глас, мимика, поток на съзнание, ескиз на ситуация, рисунък на съдбата-всичко това ставаш ти и с всекиго от тях-нов живот, и

izvorite.com

160

в този живот си ти-всичко, което си знаел, правил, мислил, чувствувал преди, всичко Входящо от преди, съсирек от знания за това, как стават тези неща; но всичко е отначало, всичко е различно - появява се М., несъразмерна личност на неопределена възраст - по-точно старец от детски години, а сега изглежда на 33, изглежда работи в някаква си организация, изглежда е 1 Герой от романа на Л. Карал „Алиса в страната на чудесата" - бел прев. женен, изглежда се развежда - всичко изглежда, защото всичко това е нереално, защото той не вярва в собственото си съществуване, не участвува в спектакълаг а е просто механичен статист. М. изглежда така, сякаш някакъв вече пиян шивач, бързайки пред празника да свърши и да го удари окончателно на пиене, наслуки го е скроил от непотребни обрезки от други хора, забравяйки при това да го снабди с вежди, и поради това всичко у него е напрегнато, стиснато, на места изкривено, на места виси - неудобно е да се живее, неудобно е». Според клиническата терминология - тежък шизоид1, но болезнен процес няма - нито бълнуване, нито халюцинации, а просто той е такъв, просто такова е съществуването. Безобиден като тревичка, подозрителен като носорог. Закован от всички страни черен сандък, но не е черен, а уж... Какво стана с Д. С.? Ама че солидност! Невероятно пълен, затлъстяло лице, професорски мазни очички, едното от които при това гледа настрани, вежди също няма... За нищо не пита, покашлюва, пациентът също покашлюва, напряга се до последния си кръвоносен съд, неудобството на живота достига апогея си... И изведнъж нещо става, нещо неуловимо - и ето сядат двама обикновени, с нищо не забележими хора и просто тихо си беседват™ Сандъкът се разтваря с жално скърцане и се оказва, че това е количка, а в нея - напълно живо дете - хайде, хайде, по-нататък-. ...питай, утвърждавайки; и утвърждавай, питайки. Долавяй объркването, особената яснота, многословието, категоричните отрицания - всички тези прозорчета и вратички, всички тези проходи в подсъзнанието... Твоят поглед, твоето внимание, мълчание - това вече е действие може би за годининапред, за цял живот - но слушай, слушай, внимавай! Непрекъснато и безкрайно, с напрегнат интерес, с усмивка, непроницаемо, търпеливо, омагьосано... Умей да прекъснеш, да се засмееш, умей да не се доизкажеш, да не натиснеш до край... ... Влиза жена (случай на нещастна любов, отежнен със злощастен характер), тя говори, говори и плаче,и говори, ве- » че за трети път всичко се повтаря, а той слуша, а той неумо- 1 Затворен в себе си, необщителен човек; не винаги е болен от

izvorite.com

161

шизофрения -беяред. римо внимава, вмъквайки само безсловесни реплики, слуша и внимава... Утешение не се предвижда, утешение не е и нужно.. . Дамата си отива, смеейки се, сменя я пациентът У., невро-тик от детство, тревожно-мнителен ипохондрик. Д. С. се държи спокойно и просто. Само очите са без усмивка и без въпрос - очите са с цвят на пясъчен хълм, очи-тасък. Дай боже поне десетпроцентов успех, мъжът е мъчноподвижен. Комплектът от интонации е пределно пестелив, а и думи почти няма, но мълчанието вече е в друга гама, без магнетизъм, само попива тревогата на събеседника... Пациентът п о л у с п и - хипноавтотренинг. Виждането на подсъзнанието (чуването, интуиция - всичко е едно и също, а точна дума няма) е най-важната грижа. След като преболедува от Фройд, Д. С. разбра колко лесно е в разсъжденията си за човека да станеш жертва на собственото си подсъзнание и колко голяма е опасността да изпаднеш в примитивната „игра на понижаване": всичко идва от секса, всичко е от самолюбието, всичко е шизофренията, всичко е от летящите чинии и пр. Съдържание и на съзнанието, и на подсъзнанието може да бъде всичко, каквото и да е, всичко е от всичко - и от това изобилие Д. С., както той веднъж ми призна, понякога изпада в странни състояния. Понякога се чувствуваш така, сякаш никога не си работил с хора, никого не познаваш, нищо не знаеш, и си девствено невежествен и безпомощен. Понякога е обратното, струва' ти се, че ле-чебнопсихологическата машина, която се намира в теб, има безпределна вместимост и сила, че би могъл целия свят да дариш с пронизващо значение, с музика на мисълта, всички, всички да просветиш и да излекуваш... Стереоскопия на влизащия: той е еди-кой си и еди-кой си, шизоид-циклоид, маниак-холерик, неврастеник-истерик, пикник-чайник, ръгбист-мазохист, подкомплексен-подсекретен, ала той е и син на своите родители, син на мястото, времето и културата - крепостен, ако бяхме в миналия век, жрец, ако бяхме в древния Египет... Но наличието на всички тези вариации на известна тема не му пречи да бъде , неприличащ на никого по дух, никога не срещано животно, другрпланетяни, син на Вечността... ... Кандидат за самоубиец, в продължение на една година е загубил сина си, жена си,и работата. В дадения момент е дълбоко замразен, нищо не чувствува, отпуснати автоматизми. Д. С. също е сякаш току-що изваден от хладилника - бавно шепне нещо непонятно, млъква, отново се опитва да шепне, чоплене на едно място, но пациента (аз чувствувам това по своите капиляри) започва

izvorite.com

162

да го обвива някаква прозрачна топлина, нещо започва в него. да се размразява.. Аз вече знам, че това става, защото Д. С. запалва в себе си най-крехката и най-скъпоструваща струна (колко пъти се е късала) - възхитителното наклонение, изкуството на скрития комплимент, но пациентът това, разбира се, не го чувствува, на него му е малко по-топло... Жестовете на Доктора стават по-уверени, в глава нараства мажорът на мъжката правота, диханието на доброжелателната сила - той предварително, с лъвска га-лантност е признателен за резонанса, говори почти напевно, всецяло вярвайки и успокоявайки се... Стоп!... Стоп!... Аз прчувствувах това една-две секунди по-късно от Д. ;С, аз почувствувах, че той самият ве-че чувствува, ала да му подскажа, както разбирате, нямаше никаква възможност, а той още продължаваше по инерция-. Пресилване!- Грешка! - Подхлъзна се към фалша! - Внушението не действува! - Пациентът отново лети в бездната! - Нервът на контакта всеки миг ще се скъса! - По-скоро назад! - Но назад вече не може!.. Цялото дебютно предимство бе ликвидирано от преждев- . ременния атакуващ ход, от привързаността на една-единст-вена интонация. Партията не можа да бъде спасена, наложи се признаване на загуба с надежда в милостта на химията, пациентът бе настанен в болница... Хората са безкрайно различни. Понякога изглежда, че при- . числяването им към един природен вид е просто грешка. Природата сякаш се е пошегувала, давайки ни малко или повече еднаква обвивка. Причудливи своекръвни същества... Вчера дойде човек-костенурка с броня на душата. В тишината под лъчите на ласката малката главичка с набръчкана шия се измъква, размеква се, ала при най-малката непозната вибрация се вмъква обратно. Беззлобие и безлюбие. Летаргия-депресия, която трае седем месеца в годината» След това дойде жена-глухарче с окапали парашутчета на любовта - духнал е вятърът... Ще чака следващата пролет. ... Ако всички ние сме такива единствени, такива особени, тогава може би за всекиго от нас съществува и единствения Идеален Лекар, единственият изцеляващ гений на душата? Единствен Идеален Приятел, Идеална Приятелка, Възлюбена, Възлюбен?... Наказателният баталион За това, че в ГИП всички работят за всички, вече казах. И съвсем нерядко се случва така, че пациентът помага на пациента по-действено, по-силно, отколкото най-проникновеният лекар. Ето например историята с тази 18-годишна девойка. Как е научила за Д. С, не знам. На негово име в диспансера пристигна писмо:

izvorite.com

163

„... Не знам ще дочакам ли вашия отговор. На мен ми е почти все едно. Вижте тази физиономия (приложена е снимка) и Вие всичко ще разберете. Бях стеснителна, сега това някак си 'минава, ставам просто зла. Не ми е интересно да живея. Ако ще ми отговорите нещо, кажете: вярно ли е, че някои хора напразно се раждат на този свят. Нали във всяко производство си има брак. Може ли човек да стигне до извода, че не си струва да живее.Спокойно и без истерика." ЛенаЦ. Д. С. продължително се вживяваше в почерка, продължително се вглеждаше в снимката - доста .хубавичко некраси-во личице с тежък израз... Дори седна по едно време да напи-. ше отговор, но размисли. „Ще извиняваш, адашке, нямам време, бързам при Фьодор, трябва да купя ябълки, а аз винаги се нареждам на опашката, така съм свикнала, въпреки че ми отстъпват, имам право, но не мога. Д. С. ме помоли да не отлагам, пиша на машина бързо, ще успея, изглежда. Значи как го казваш, не си струва да живея? Ами я кажи на човек, който вместо лице има обгоряла маска, на урод от страшен сън, как е, според тебе - струва ли си или не??? Здравей, това съм аз, Елена Камбова, на 29 години, инва- лид от първа група. Струваше ми се, че не съм нещо особено, завиждах на хубавичките, ревнувах всички от всички. След взрива на газта във фурната на готварската печка се оказах без лице. 10 процента зрение. Ако ме видиш без бинтовете -ще се строполясаш в безсъзнание и аз няма да те подкрепя, за да не те изплаша още повече... Последното огледало у дома го махнах преди пет години. Четири пластични операции. Два опита за самоубийство. След втория ме свестяваха цял месец в Института на Склифософски. Д. С. се захвана с мен~ Ето, че ти се представих. Знаеш ли какво, Леночка? Щастлива съм, което е най-интересното. Аз съм щастлива, аз, егоистчето от детски години, която една крачка не правех без „как ме гледат"... Щастлива съм. Ако не вярваш - ела, виж, за теб може би и бинтовете ще сваля за малко. Такива глупачки като нас именно с изгаряния трябва да се лекуват, урод бях аз преди това, ето кое сега ми е ясно като божи ден. Тази снимка, на която съм най-хубавичка, както казват всички, майка ми не позволява да я сваля от стената, тук съм на 18, първа любов и всичко останало, виждам като през мляко, ала напълно ясно: урод съм с неумита душа. И колко такива има наоколо. Минутка им остава до старостта, а все още са слепи като сови през деня. Жалко. Няма с какво да се помогне, само с изгаряне. А обгорената е щастлива, мила моя, обгоре-ната не зависи нито от кожата, нито от

izvorite.com

164

носа, Нито от нищо, обгорената е свободна, въпреки че времето съвсем не ми стига. Други грижи си имам. И повече никакви операции, няма за .какво, нямам време. Нямах приятели, а сега са много, ходя на ГИП, не винаги успявам, мама боледува, а ето сега и Фьодор. Също инвалид, без два крака. Художник. Не му показвам, разбира се, това, което е било лице, минаваме и без него. Какво още да ти кажа за довиждане? Пиша на машина, слепешката. Изучих английски по програмата на Института за чужди езици, занимавам се с испански, чета с пръсти и с остатъка от зрението, превеждам, свиря на китара, пиша песни, приказки, още някои неща, не ги печатам, но на Фьодор му харесват. Ето така, Леночка. Да, и най-главното ми предстои: скоро ще стана майка, ако е рекъл господ, вече съм в четвъртия месец. Първо.се изплаших, исках аборт, страхувах се как то Ще понесе всичко това, но Д. С. ме успокои: „Малкият ще свикне, големият ще разбере". А той ще си има всичко. Затова на кого си струва, а на кого не си струва да живее, ще Кажа така: всекиму е дадено правото на уволнение по собствено желание, но има уволнение и уволнение. Случва се и своевременна оставка в стила на Хемингуей. Ала да се избере времето - това е най-трудното изкуство (прочети Сенека, „Писма до Луцилий"). А" случва се - и това е най-често - дезертьорство, бягство на страхливи глупаци. Животът е война, разбираш ли? За човешката душа, за ва-шите души, слепци, не на смърт, а на живот- А много ли са истинските войници? Ето поради това се налага такива дезертьори като мен да бъдат изпращани в наказателните батальони, а глупачките като тебе, доколкото е възможно, да бъдат учени. За рязкостта -прощавай, имам право. Не загубиш ли -няма да намериш. Предложи ми сега лице на която си искаш красавица - ще се откажа. Аз вече си имам. Разбра ли, или не си?_. На теб не ти се падна изгарянето, нека да го замени моето писмо. Прощавай. Въдя здрава. Твоя Елена Писмото подействува. Някои съображения Аз си тръгнах, Д. С. разсъждаваше, краят на раз-„говора пак не се виждаше. - Да вземем две точки, отдалечени една от друга на известно разстояние. Да наречем едната Здраве, а другата - Болест, Какво виждаме? - Начина на Мислене на Здравото Мнозинство. Има хора здрави, т.е. ние. И има болни: луди-ненормални-психо-чук-нати-чалдисани-

izvorite.com

165

чайници-нагреватели-самоварибуларни.. - А сега да съединим двете точки с линия и да отбележим върху линията една трета точка. Точно по средата. - ..Аха, Това са онези, които още не са съвсем. ЛекичксН трала-ла-ла-нещо-тъй-мъничко-нервни-с-тикове-сутрин-| бягат. И психиатрите, на тях за вредни/условия допълнител-на отпуска... - Стоп, стоп. Я още точици. Цели две: между първата и втората и между втората и третата. Тук Начинът На Мислене на Здравото Мнозинство се изчерпва. Не подозира все още Здравото Мнозинство, че то именно се намира между тези точки, в рохкавия промеждутък, когато науката нарича с умната дума кон-ти-ну-ум; че и Психс—Здравето, и Психо-Болестта са абстракции, които живеят исторически живот и подбират за въплътяването си конкретни Персони. Казвам смело от името на професионално здравото мнозинство: нормата е там, където «ас ни няма. Когато ние вървим, нормата се разтваря пред нас като трева в полето", а върху ни налита като мушица на огън патологията. Кой психиатър няма да види в ближния една или друга степен-на ненормалност? Кой нормален човек ще се приближи към психиатъра?... Врата се отвори, Циник влезе, аз излязох. Понякога (извадки от личния дневник на Доктора) „...когато отново се сблъскваш със стена; когато за пореден път се отпускат ръцете; когато прееветеният умник, почти гениален критик те гледа с ясните очи на имбецил1 и отново задава безсмислен въпрос; Когато свежо, смело и за кой ли път завинаги като любовта идва отчаянието и се разполага полулегнало като полупиян търговец, размятайки къде да е крайниците, а след това тръгва да се разхожда, отекващо аукайки из затулените кътчета на душата... О, какво да говорим (спокойствие) - какво да говорим, след като целият тежко-тромав влак на техническата цивилизация още някъде оттам, от първото шумерско колело, взел, че като потеглил първо бавно, после по-бързо, все по—бързо, по-бързо... ...Все пак никак не ми се побира в главата защо младите хора десет, петнадесет, ен години наред ги учат на четмо и писмо, на физика, география и на дявол знае още какво и защо не ги учат как да общуват, как да спят, как да обичат. Защо не се преподава физика на внушението, четене на подсъзнанието - това са всекидневни предмети от първа необходимост. И дори думи, забележи, няма за тях подходя- 1 слабоумен - бел ред. щи - точни, плътни, красиви думи - все някакви са анемични, измъчени, думи-слабаци. „Самовнушение"...

izvorite.com

166

.-Някога, към края на детството, болката на това отсъствие е опарила като откритие, бе родила вдъхновената до сълзи, честолюбивата до лудост надежда, порива... Ала аз почти не напреднах, аз, посветилият на човешкото целия си съзнателен живот, се чувствувам в най-добрия случай като първокласник сред деца от предучилищната.. Добре, а изобщо? Може ли психологията да се похвали с нещо, сравнимо с такива, вече станали обичайни чудо-рожби на технологията, като например телевизора? Не, а. От чудесата ние имаме само хипнозата, но тя винаги си е съществувала, бабичката-хипноза. ...Спокойствие. Баластът на умората, на горчивината... Нали ти сам се постави в това положение. Ти се появи, ти се натрапи. Ти прие ролята и ето, че към теб се посипаха Въпроси, Заявления, Жалби, Искания, Стонове, Молби - SOS! SOS! SOS! - тези звънци и търсения, тези доверителни препоръки от познати, тези причаквания край вратата, тези безкрайни купища писма. На другите пишат за красотата на природата и за словесната находчивост, а на теб за мъката и за ненамерения смисъл на живота. Днес: пел-тек от Тамбов, шизоид от Туркмения, врачка от Чехословакия, затворник от САЩ, импотент от остров Мавриций. Вчера наистина се случи ден на здравето: двама любопитни ученика и една възторжена, весела... ,,... За съжаление не можах да се възползувам от вашите съвети, нещо не излиза. Разбира се, виновен съм самият аз -нямам сила на волята...Помогнетеми да се възползувам от вашите съвети..." „Ние не сме вълшебници и не искаме да бъдем шарлатани" (Корчак)1. Добрите намерения без квалификация дават същия резултат, който дава квалификацията без добри намерения. Лекарят - това е въплътител на духовната енергия, на работната любов със запретнати ръкави. 1 Януш Корчак - псевдоним на Хенрик Голдшмидт, полски писател, педагог и лекар. През годините на фашистката окупация се бори за живота на децата във Варшавското гето. Загинал в концлагера Треблинкас 200 от своите възпитаници -белред. Дрънкайте си колкото искате, болни естети, а вие ще месим тора на живота и не сте вие, които ще преценявате чистотата на нашите ръце. Лошото е само това, че ние сме толкова малко, че ни залива поточността, че и ние сме хора и се изморяваме и си позволяваме да грешим. Сеансът по психотерапия - това е хирургия на мигновения, равни на съдба. Разказват, че веднъж знаменитият диригент Леополд Стоковски, прекъсвайки изпълнението, се

izvorite.com

167

обърнал към недисциплинираната аудитория: „Писателите пишат върху хартия. Художниците рисуват върху платно. Ние рисуваме музиката върху тишината. Дайте тишина и ние ще дадем музика". Колко сте прав, взискателни маестро, и как ние ви завиждаме. На нас ни е забранено, да изискваме тишина, ние рисуваме върху шума на живота". Кредо, (Из писмо на Доктора) В моя лекарски живот успях да опозная хиляди хора. Аз съм ходещ утаител на човешки несъвършенства и нещастия, моята специалност са неразрушимите конфликти, неизлечимите болести, непоправимите характери, нелепите ситуации... Няма да казвам в колко случая от три ми се удава да излекувам невротика; в колко от пет - душевноболния; ще кажа само, че в два от сто се получава това, което изглежда, че е най-простото: малко да се променят възгледите, характерът, поведението и така наречения здрав човек. И нито в един от N - да го Предпазя от съдбата; Аз съм също такъв човек, както и моите пациенти, заедно с тях аз преболедувах всичките им болести и от нищо не съм застрахован в бъдеще. Нима не е логично да се изпадне в песимизъм? И кой друг, ако не аз?... Няма да кажа, че тези настроения никога не са ме посещавали. Посещавали са ме и ме посещават: не ми се налага да седя без работа... И въпреки това - ще ми повярвате ли? - въпреки всичко от година на година аз ставам все по-уверен оптимист. И по чувство, и по убеждение. Вие ще попитате:.„А не е ли по задължение?..." Д а, и по задължение. По задължение пред Живота. По задължението, без,което не може да се живее. И не може нищо да бъде разбрано - нито врабешкото чуруликане, нито детският плач. И нищо не може-да .бъде направено - нито да се Приготви закуска, нито да се хвърли камък, дори в собствената градина. Песимизмът е твърде общодостъпен. Да бъдеш песимист е несравнимо по-лесно, отколкото да изобретиш поне велосипед. Но аз не съм едноцветен оптимист. Не съмч розов, нито светлосив, нито пък какъвто и да е друг. Радостта е в цвета на дъгата. Дъгата дава само бяла светлина. Целият мой скеп-сис й целият песимизъм си остават при мен и растат, и разцъфтяват в съответствие със своите основания, ала само в строго ограниченото пространство на моя Ч е р е н Резерват. Ако знаехте вие, колко адски зверчета си имам тук. Тук - заповядайте. Тук - ала не по-нататък. Аз държа моите експонати зад бодлива тел. А организирах това резерватче (не без усилия), когато разбрах, по-точ-но - когато у с е т и х, че животът и Човекът откриват пред нас само онези свои страни, които ние самите сме разполо-жени да възприемем. Че

izvorite.com

168

осветлението на света се излъчва о т в ъ т ре. Че правотата е само начин на светопречупване. Че Животът е всецветие. Че Истината е многолика. „Най-острата, най-дълбоката болка на детството - бол-,ката на дисхармонията, какафонията на душата. Хората около мен - ХОРАТА! ВЪЗРАСТНИТЕ! БОГОВЕТЕ! - не могат да стигнат до просто съгласие™ Минни полета от обиди, кар-' течни откоси от упреци, вериги от нелепата взаимна лъжа, сапун в очите, бясна безсмислица - КАКВО Е ТОВА? Аз не исках да дойда тук, аз не съм молил да ме пуснат при вас! Аз не съм избирал нито света, нито себе си, аз не съм се абонирал нито за животинския страх, нито за този ужас на непонятната виновност и цялата моя страхливост, цялата лъжа е ваша, а не моя - аз нищо такова не съм поръчвал, всичко, всичко това ми го пробутаха™ Но ето го и полъхът на щастието - от внимателните, пръсти на .мама, които докосват, раждат - дали клавиши, дали мен; от слънчевите пръски на глухарчетата; от полузабравения, полуизмислен бащин гръб, който целеуст-ремено ме вози на шейната - очевидно напред, очевидно към смъртта; от страниците, които си шепнат за предчувствия, напоени от вълшебното мляко на Синята Птица. Книжното Княжество, Книагара! „. Тук, тук, над тях за първи път усетих токовете на Истината, тук чух, че и мен ме викат- Детската първосамотност - „никой не ме е обича, никой не ме съжалява" (в мрачната тъмница на затопления юрган, в предсънищното бълнуване) - тази горчиво-сладка като гч> рена захар палешта жалост към себе си, винаги, доколкото помня, ме е жилила и отвън, бягала е извън моето същество, като трептяща жила се е сливала с тялото. Между своята и чуждата болка прегради не помня. Когато отмъщавах, тържеството от победата се връщаше като отровен бумеранг, съп-реживяването на това,което Изживява съперникът, достигаше до любопитна патология в бокса, където всеки нокаут беше м о й ... Благодарен съм и на това тяло- за многокилограмовите и многоклонеети кошмари; заюздено накрая от мозъка, то изведнъж, с рязък скок приказно поумня. Аз излязох на слънчева поляна... Не осъждам песимистите никак, съжалявам ги като болни, като слепи. Те са прави по своему, за тях е т а к а. И за мен също е т а к а - в моя Черен Резерват, зад бодливата тел... Аз им възразявам само тогава, когато в отчаяната конвулсии на давещите се те посягат на другата правота, на различното - от тяхното - виждане. Когато в безумието си искат да свалят Дъгата от небето. Когато самият се давиш, няма никаква необходимост да

izvorite.com

169

давиш ближния. Ала има песимизъм и песимизъм. След като и черният цвят влиза в състава на Истината, тогава трябва да живеят на този свят и хора, които са особено чувствителни към него. Има емоционални далтонисти, които виждат- само черното. Ако на тях не може да им се Помогне, значи това е тяхната роля, тяхната съдба, тяхната работа. Има хора, Чийто самота прави останалите да не се чувствуват самотни. Ако действително е невъзможно те да бъдат спасени, нека да им благодарим, да им се поклоним за това, че те се давят вместо нас. Великите страдалци, великите песимисти сред художниците и мислителите ни учат да бъде истински оп т и м и с т и. Светът е създаден от Радостта и светът ще дойде при него. Credo. Д. Kcm Стълкновение „В нощната декемврийска лапавица,в зачатъч-ните къдрици на виелицата, във възпалената опустялост на улиците... През нощта големият град е възпален от несбъдна-литесе дневни желания и ги изпраща в небето; ала небето не ги приема, небето непроницаемо ги изпраща назад. И ето желанията, уморени от своето движение, увисват някъде над къщите... Наркотично сияние закрива звездите. Кризата настъпва някъде между два и три часа, в часа на Бика - всичко внезапно и тихо угасва, провалено в небитието... Да, та ето в тази зачатъчва виелица на сугращйцата, в това възпаление на пустотата крачеше някой си, а наоколо като полунощни демони се носеха такситата, стопаните на нощния живот. Наистина каква значителност, каква изпълненост-придобиват те през нощта. И нали винаги знаещ, след като отдалеч си зърнад пропускащото зелено оченце, още преди да си вдигнал ръка, подсъзнателно винаги знаещ дали ще спре или няма. По настроението си, по своеобразната живост на предното стъкло... Аз забелязах един заблудил се котарак, който си бе направил легло за нощувка под заспалата „Жигули" на няко- | го си, между четирите обсипани със сугрушица колела». _ И така - общуването. Прибирайки се у дома от Д.С., аз, както разбирате, Читателю, все още продължавах, все още подреждах и съгласувах диалога. И така, общуването - какво, така и ще приключим темата, без да сме я отключили? Никой не може да обхване необхватното - така, значи и никакво определение... И така, универсали няма, този, който печели в ' едно - губи вдруго и животът никога не стига... И излиза, че може вдй-проникновено да разбираш хората, да ги разбираш до мозъка на костите и при това да не умееш да общуваш със собствените си домочадци... Значи може да

izvorite.com

170

бъдеш психоте-рапевт от най-висока класа и нищо да не струваш като съпруг, да си гениален режисьор и бездарен актьор... Душа на обществото, всеобщ любимец и при това - да нямаш приятел, да не намериш общ език с родния си син... Но все пак как така, Докторе, как така?- Нали взето поотделно всичко ня- как си влиза, някак си понякога се получава... Нали без да се разбират един друг, хората могат да проявяват изумителна съгласуваност, заедно да ядат, да пият, да се смеят, да скучаят, да работят, да крачат в строя, да зачеват деца, дори да обичат - без да виждат, без да чувствуват, без да разбират. До момента... -... в който една слепота не се удавя с друга? Д.С. стоеше пред мен на разстояние една снежинка. Поточно именно на тази една замръзнала снежинка, която единствено бе успяла да се вмъкне между нас. Стълкновението стана по всички правила на евтиния водевил: нос срещу нос, око срещу око, мозък срещу мозък и тл. - ала нищо не мога да направя, Читателю, наистина не съм виновен, така се получи. -... Човек може така и пелтек.да стане... Откъде идвате, прелестно съз... Как се е случило? - Нищо... Също реших да се поразходя преди сън. Вятърът ме довея на вашия маршрут, минавах през двора, който излиза на улицата. Впрочем вие си забравихте очилата. Ето. - А... Благодаря. Ами след като е така... -... може още едно кръгче.» Нещо като псйхосинтез.. -... около „Чистите езера"... -... с бодро темпо... - Как върви книгата? (Ето го и снега, истинския, а виелица, така и нямаше.) . - Ами горе-долу. -В кое е пречката? „. „Чистите езера" нощем. Ами вие сте московчанин, знаете какво е това, ако не сте московчанин - елате да се поразходите на „Чистите езера" нощем. Това е необикновен булевард. Тук дърветата се разхождат прегърнати, по тях живеят сини птици, зеленото езеро е населено с говорещи огледални шарани. През зимата тук се крие градското лято. Тук живее моето детство. Аз повече тук не живея. - Във всичко. Ето вас например не мога да разнищя, не мога да разбера какво нещо сте вие. Той се подхлъзна върху една заснежена ледена локвичка; пируетът на неговото равновесие разклати и мен, и уличната лапа над нас с призрачната неонова дъга, с целия рой искря- щи дяволчета. - Подозрително щастлив човек сте вие, Дмитрий Сергеевич.Не ви вярвам, както искате, не вярвам. - Е, ако вие сте...

izvorite.com

171

- Ами не, не исках това да кажа!-. Разбирате ли? Как да ви го обясня? Някак много подредено е всичко у вас. Твърде много блестите, сияете в нощта. До сладост, до болка в костите... Да, странно! Вие сте положителен , ето какво ще ви кажа, и това... -...е демоде... - Да, и ме е срам, срам ме е заради вас: патологично здраве, престъпно отсъствие на недостатъци.» - Какво говорите, та те са цял вагон! Та нали аз съм пс... - Шшт! Ето, виждате ли?! Вагон! Признавате! Ето в това е целия ужас. О, колко аз съм прав чрез признаване на неправотата, ах, колко много са моите недостатъци, недостатъчета, недостатъченца. Ами кой е този п о л о ж и т е л е н , който не признава, ами как може той да не се наказва за това, че именно той е най-грешният, нима може да се изскочи от тази игра? Нима смее духовната, разбирате ли, личност по пътя, на безкрайното самоусъвършенствуване, преодолявайки себе си, показвай-ки пример на самовзискателност, на стремеж към идеала... Ах, боже мой, както и да го погледнеш всичко у него е чудесничко, всичко е свястно, всичко е образцово, напред и по-високо - ето каква картинка се Получава. И кой що-годе ~поумнял психотерапевт с цел да се сближи с пациента и да има доверието му, няма да започне да го уверява, че и той самият също е пс... - Шшт! - „. накратко, както искате, колега, можете да се обиждате, но аз подозирам, че вие просто сте скучен човек. И трябва да оставите цигарите, не е хубаво, вредно е, в края йа краища- та - срамота е... - Не търсете, ето запалката. . „Чистите езера" нощем. Тук броди моята младост. Тук снегът мирише на, бадем, на мляко, на тревога, но тази нощ, поради това че виелицата не се завъртя, той миришеше изключително на самия себ? си, ни смес от вятър с бяло вино. - Да не би да помислите, току виж, че ви завиждам, не, Д. щи дяволчета. - Подозрително щастлив човек сте вие, Дмитрий Сергеевич.Не ви вярвам, както искате, не вярвам. - Е, ако вие сте... - Ами не, не исках това да кажа!... Разбирате ли? Как да ви го обясня? Някак много подредено е всичко у вас. Твърде много блестите, сияете в нощта. До сладост, до болка в костите». Да, странно! Вие сте положи телен ето какво ще ви кажа, и това... -... е демоде...

izvorite.com

172

- Да, и ме е срам, срам ме е заради вас: патологично здраве, престъпно отсъствие на недостатъци... - Какво говорите, та те са цял вагон! Та нали аз съм йс.» - Щшт! Ето, виждате ли?! Вагон! Признавате! Ето в това е целия ужас. О, колко аз съм прав чрез признаване на неправотата, ах, колко много са моите недостатъци, недостатъчета, недостатъченца, .Ами кой е този положителен , който не признава, ами как може той да не се наказва за това, че именно той е най-грешният, няма може да се изскочи от тази игра? Нима смее духовната, разбирате ли, личност по пътя на безкрайното самоусъвършенствуване, преодолявайки себе си, показвайки пример на самовзискателност, на стремеж към идеала... Ах, боже мой, както и да го погледнеш всичко у него е чудесничко, всичко е свястно, всичко е образцово, напред и по-високо— ето каква картинка се получава. И кой що-годе поумнял психотерапевт с цел да се сближи с пациента и да има доверието му, няма да започне да го уверява, че и той самият също е пс... -Шшт! -... накратко, както искате, колега, можете да се обиждате, но аз подозирам, че вие просто сте скучен човек. И трябва да оставите цигарите, не е хубаво, вредно е, в края на краищата - срамота е». - Не търсете, ето запалката. „Чистите езера" нощем. Тук броди моята младост. Тук снегът мирише-на бадем, на мляко, на тревога, но тази нощ, поради това че виелицата не се завъртя, той миришеше изключително на самия себе си, на смес от вятър с бяло вино. - Да не би да помислите, току виж, че ви завиждам, не, Д. чен човек, лекува предварително интересен.... Ако ще взимя-ме за идеал психотерапията, то само взаимната, а това, както разбирам, .се нарича дружба или, малка по-силно, духовна любов - тук взаимната слепота сякаш се унищожава взаимно, минус по минус дава плюс. Но такъв идеал не може да се предпише... - Но нали има примери и в литературата... -...и в живота,, разбира се, и именно поради това може да се живее. Но нима това може да се пренесе от живота върху хартията и обратно? Ето кое трябва да се изследва, ето това светопречупване на границата между двете среди, хартията и живота - кой ще се заеме с това?... Нашето кръгче свърши, ние стигнахме до трамвайната спирка „Харитониевска пресечка".. Две прегърнали се дървета, май не се наканиха да ни изпратят, но размислиха. Синята птица, която беще кацнала на едното от тях (денем до погрешка я наричат врана), изпляска на сън с крила и попипа Д. С. от главата до краката със

izvorite.com

173

сребърен прах - за мек остана съвсем малко, само за крайчето не рамото. - Е, какво - всеки у дома си?...