Брой 7 ~ Април ~ 2012

Мисия на Бога

Missio DeiMissio Dei

В този брой ще намерите:

● Новини: Групите във Варна

● Интервю на месеца: МануелаКърджилова

● Християнската тайна защастлив живот

● Денят на малките неща

● Ресурси: Разпределение навремето

Христос Възкръсна!

сприятеляваме с колеги и да ги каним нагрупите за изучаване. Поддържаме връзкаи с хората, които посетихме по време напредрождествената евангелизация“I muffin you”. Големи вълнения са обзели по­голяматачаст от студентите и поради предстояща­та конференция в Унгария и евангелиза­цията в Шумен – две събития, за които семолим и от които желаем да бъдем част.Все още продължаваме молитвените сисрещи, които са голямо благословение, нов момента имаме нужда от ново място,където да се събираме, за което сенадяваме да ни подкрепите в молитва. Вярваме, че предстоят едни от най­прекрасните ни преживявания като сту­денти. Чувстваме се благословени и на­сърчени от всичко, което се случва вБХСС. Живеем в пътя на спасението си исе молим колегите и преподавателите нида отворят вратите не само на български­те университети за Исус, но и тези насърцата си!”

Десислава Момчева

Започнахме и индивидуални срещи заученичество с някои от студентите. Увеличават се децата в семейната нигрупа. Най­малкият член е Ангела, а скорочакаме и друго бебче. С тях децата вгрупата стават 14 ­ почти колкото и въз­расните. Искаме те да растат в здравахристиянска среда и да положим добраоснова в живота им, за да изберат Христоскато Господ и Спасител, когато пораснат. Продължаваме и специалните детскисъбирания, където с истории, игри, апли­кации и песни, сеем Словото в сърцата надеца ни. На тях понякога идват и не­вярващи деца. За Рождество Христовонаправихме детска евангелизация – „Ела ипразнувай с нас рождения ден на Христос”.  Молете се да израстваме като християнии родители, да бъдем добро свидетелствоза децата си, Бог да ни дава идеи, сили имъдрост, за да продължаваме напред.

„С удоволствие и голям ентусиазъмстартира новият семестър и сред сту­дентите от Варна! Имаме две студентскигрупи на които идват 25­30 души. В групи­те си започнахме изучаване на Послание­то към Галатяните. Всеки вторник, дори ислед дълги и изтощителни лекции, всекиот нас с радост се запътва към срещатана БХСС. Неописуемо е колко съживител­но, дълбоко и поучително ни се отразявавсяка една дискусия. Изучавайки отделните стихове, научих­ме колко е ценно, че можем заедно да от­криваме смисъла на Божието послание иначина, по който то се отразява върху на­шето ежедневие, върху нашия начин насподеляне на Благата вест, върху взаимо­отношенията ни. Може би е и заради слънчевото време,но вярваме, че всеки един от нас допри­нася за топлата атмосферата на общува­не. С всяка  изминала седмица всичкиставаме все по­задружни. След всякагрупа си отделяме време да се посмеемзаедно или да поиграем, което ощеповече ни сближава. Започнахме да сиорганизираме срещи с цел да се

Семейната група от завършили студен­ти във Варна продължава събиранията си.Семействата се редуват да се подготвят иводят дискусии по книгата Притчи. Имамесилни приятелства, добро споделяне, грижаедин за друг, молитва и подкрепа. От тозисеместър сме благословени от студентитечрез тяхната помощ и отворените им сърцада играят с децата по време на библейски­те ни изучавания. Това беше голям проб­лем за нас и сме благодарни на студентитеза променената ситуация. Така се създаваспокойна атмосфера по време на дискусия­та и възможност да се концентрираме. И ние се опитваме да послужим настудентската група. Освен, че редовно семолим за тях и се информираме какво сеслучва в живота на групата, поканихменяколко студенти да гостуват на различнисемейства и така  в домашна обстановка инад вкусни гозби, можахме да се опознаеми да споделим как Бог работи в живота ни.

Семейна групаСемейна група

Новина:Групите във ВарнаЗа двете студентски групи:За двете студентски групи:

Цветелина Лечева

Мануела КърджиловаМануела Кърджилова

Мони, какво е трудно приводенето на студентскатагрупа? Имаш ли помощници?

Когато сме повече и всеки иска дасподели по нещо по време на ди­скусията, понякога ми е трудно данасочвам вниманието към съот­ветната тема. Радвам се, че напо­следък различни хора се включ­ват и помагат на групата да севърне на изучаването. Трудно мие също при решаването на орга­низационни въпроси, защото чес­то малко хора изразяват мнение истава така, че няколко човекатрябва да решим вместо цялатагрупа, според мен не трябва дабъде така. Радвам се все пак, чеима и други, които участват ак­тивно и помагат по различенначин. Помощта на Мими, която едоброволен сътрудник към БХСС,и грижите й към групата са многоценни за всички нас.

Как е най­добре да се общува седин нов човек на група? Как даму/й се помогне да се отпусне?

Мисля, че много зависи от самиячовек ­ дали е общителен или по­притеснителен. Според мен е ху­баво, когато не един или двама, ацялата група покаже на човека, чее добре дошъл всеки път на гру­па. Всеки може да отиде и да сезапознае с него. Личните разгово­ри ще спомогнат най­много той даопознае членовете на групата ида се почувства приет.

Какво искаш да се промени вгрупата във Велико Търново?Какви са мечтите ти за групата?

Бих искала да се опознаем по­до­бре един друг и да излизаме по­често заедно. Желанието ми езаедно като група да служим наБога и всеки да помага с това,което може и с каквито дарби има.

Мануела Кърджилова e от Варна. Учи Приложна лингвистика (Немски и английски) във Велико Търново, вторагодина. Студентски лидер е на търновската група на БХСС. Свободното си време прекарва по най­различниначини. Понякога предпочита да изляза навън и да се разхожда с приятели, друг път й се приисква да си ос­тане в къщи и да си приготви някакви сладки, да изгледа някой филм или просто да си поспи. През лятотомного обича да ходя на плаж. Мони казва, че ако трябва да е честна, не прекарвам голяма част отсвободното си време в четене на книги, но много харесва тази, която сега чете – «Тайната на отговорена­та молитва» от Дерек Принс. Напоследък често слуша Klove, но може да слуша и почти всякакъв видмузика. По принцип много харесва ритмичните и бързи песни.

Иска ми се да мислим повече какда занесем благовестието доневярващите и когато ни се отва­ря врата за това, да бъдем готовида жертваме от времето си.

Какво си научила досега залидерството, както и за саматавяра и следването на Христос,след като започна да водишгрупа?

Когато се захванеш да правишнещо за Бога, несъмнено щедойдат мисли, че не се справяшдобре и че това не е за теб ­ азмного пъти съм си мислела таки­ва неща. Но благодаря на Бога занасърченията, които получавамот различни хора ­ това ми помагада не се отказвам. Честно казано,лидерството не е толкова лесно,колкото си представях преди дазапочна, но се радвам въпрекитова, защото се уча на различнинеща, например на постоянство, и

по този начин вярвам, че Богизгражда и мен самата.

Кой е любимият ти моментот живота на групата тазигодина и защо?

Може би конференцията вТрявна. От нашата група недойдоха много хора, но пъктези, които бяхме, имахместрахотно време заедно, презкоето успяхме да се опознаемпо­добре, а също и дасрещнем нови приятели.

Кога и как повярва?

Майка ми е повярвала малкослед моето раждане, така чеот дете съм израснала, слу­шайки за Бога вкъщи и в не­делното училище и някак сине съм се съмнявала, че имаБог. Преди две години обаче,когато взех водно кръщение,се реших да предам живота

си на Господа. А съвсем наскоро итатко прие Бога в сърцето си!

Къде обичаш да ходиш? Къде сечувстваш най­близо до Бога и защо?

Като цяло обичам дългите разходки иизлетите сред природата, харесва мида ходя на места, на които преди несъм била. Не съм забелязала да имаопределено място, където да се чув­ствам най­близо до Бога. По­скоротова зависи от хората, с които съм,защото когато съм сред други христия­ни, които са искрени във вярата си,чувствам Бога по­близо. Искам дакажа, че е по­трудно ако си сред хора,които не споделят вярата ти.

Кое особено те насърчава ивдъхновява?

Много неща са насърчителни за мен.Например, когато виждам как Богработи в живота на някого, как отгова­ря на молитви. Радвам се, когатовиждам някой да израства във вярата итова насърчава и мен да търся Богапо­усърдно. Благодарна съм за църква­та и студентската група тук, в Търново.Наистина е насърчение дори просто дасрещнеш някой от вярващите студентив университета.

Голямото „трябва ли?” на Задължението

Мисля, че няма част от християнската опитност, следкато сме влезли в скрития в Христа живот, в която да сесреща по­голяма промяна от естеството на служението.Във всички обикновени форми на християнския живот,служението придобива малко или повече връзка сестеството на задължението, а понякога взема форматана изпитание и дори на кръст. Определени неща, коитов началото може да са били радост и наслада, следизвестно време стават отегчителни задачи, изпълнява­ни може би добросъвестно и вярно, но с много вътреш­но нежелание, с много признати или непризнати мисли,че те изобщо няма нужда да бъдат вършени или, че по­не не бива да се вършат така често.

Една забавна случка от живота нагрупата?

Забавна случка…Не знам как точно ебило през изминалите години, но отскоро групата ни доста се разрасна.На едно от първите ни събиранияпрез изминалия семестър се бяхмепосъбрали повечко хора и се канехмеда започнем с дискусията, когатовратата се отвори и Петя (студентка втрети курс), учудена от многотоприсъстващи, попита шеговито: „Извинете, това БХСС ли е?” Тогавабая си се посмяхме.

Какъв съвет би дала на хората,които в момента се обучават дазапочнат да водят група?

Бог е с вас и Той ще ви дава мъдрости сили за всичко. От вас не се изисквада знаете всичко и да можете даотговорите на всеки въпрос, който бивъзникнал по време на дискусия, такаче не се притеснявайте, дори и да несте водили група преди, както и аз небях. Вярвам, че трудът за Господа нее напразен.

Християнската тайна защастлив живот

Хана  Уитал  Смит  (7февруари 1832 – 1 май1911) е била говорител иавтор  от  ФиладелфияСАЩ.  Нейната  книга

"Християнската тайна защастлив живот" (1875) е

известна  и  днес  спрактичното си богословие.

Душата осъзнава, че вместо „могали?” от любов , си казва „трябва ли?”от задължение. Игото, което вначалото е било леко, започва дадразни и бремето изглежда тежко.

„Бягащата пътека” на еже­дневната християнска работа

Една мила християнка веднъж се из­рази така пред мен: „Когато повярвахбях толкова пълна с радост и любов,че бях прекалено благодарна и щаст­лива, за да правя нещо за моя Господи аз с желание влизах през всяка от­ворена врата. Но след известновреме, след като моята ранна радостизбледня и моята любов охладня,започна да ми се иска да не съм чактолкова ревностна, защото се оказахвключена в редица служения, коитопостепенно ставаха много неприятни итежки за мен.

След като ги бях започнала веднъж,не можех просто да ги пусна без хора­та да се вълнуват и коментират, и въ­преки това аз копнеех да го направявсе повече и повече. От мен се очак­ваше да посещавам болни и да се мо­ля до леглата им. Очакваше се даучаствам в молитвени събрания и даговоря на тях. С две думи, очакваха отмен да бъда винаги готова за всякаквахристиянска работа и чувството за те­зи очаквания ме смазваше постоянно.

Накрая за мен стана такова бреме даживея християнския живот, в който бяхвлязла и от мен се очакваше да жи­вея, че чувствах как всеки вид физи­ческа работа би бил по­лесен; и без­крайно бих предпочела да чистя поцял ден на четири крака, отколкото дабъд принудена да бъда на „бягащатапътечка” на християнската работа. Аззавиждах на служителите в кухнята ина жените от пералното.”

Постоянно бремеЗа някои това може да изглежат силнитвърдения; обаче не представят ли теживописна картина на някои от вашитеопитности, мили християни? Не ви лисе е случвало да отивате на работа(към служението си) като роб към

ежедневните си задължения, вярвай­ки, че това е ваша отговорност и зато­ва трябва да го вършите, а после даотскачате като гумена топка обратнокъм истинските си интереси и удовол­ствия в момента, в който работата вие приключила?

Вие разбира се знаете, че не е хубавода се чувствате така и искрено сесрамувате от това, обаче не виждатекак можете да промените нещата. Необичате работата (служението) си, иако можеше да се направи без угри­зения на съвестта, бихте се отказалинезабавно от нея.

Или може би казаното дотук не описвавашата ситуация ­ може би някоя дру­га картина го прави по­успешно. Оби­чате работата си по принцип, обаченамирате, че има прекалено много не­ща да се правят и твърде много са от­говорностите, свързани с нея. Затоваимате опасения и съмнения, както всобствените си способности, така идоколко изобщо ставате за това при­звание. Тези опасения са толковасилни, че това става прекалено тежкобреме за вас и вие отивате на работаразтревожени и смазани преди ощеслужението да е почнало. След товавие продължително се самонаказватес неудовлетворение заради резулта­тите от работата и ужасно се тревожи­те, ако не са такива, каквито биха вихаресали. Това по себе си, също епостоянно бреме.

Нещата, които искаме даправим

Душата, която влезе напълно в благо­словения живот на вярата, е нпълноосвободена от всички тези форми напринудително обвързване. На първомясто, служението от какъвто и да би­ло характер, става наслада за нея,понеже тя е предала своята воля впритежание на Бога. Той работи в нея,така че тя да желае да върши нещата,в които Той се удоволства, и душатаоткрива, че сама копнее да вършинещата, които и Бог иска да върши.

Винаги е много приятно да вършимнещата, които искаме да вършим,

“Пред Твоето присъствие има пълнота от радост,

отдясно на Тебе - винаги веселие.” (Пс. 16: 11)

дори и те да са трудни за вър­шене, или да изморяват телатани. Ако волята ни наистина сестреми към нещо, ние виждамепрепятствията, които пречат напостигането му с върховно без­различие и се смеем на себе сиза всяка идея, която би ни дошлаза опозиция или трудности, коитоможе да ни попречат. Колко хорабиха стигнали с удоволствие докраищата на света заради земнибогатства и за да удовлетворятземни амбиции, като гледат спрезрение на всеки „кръст”, койтоможе да им коства това! Колкомайки са се поздравявали и са серадвали на почитта към технитесинове, като са ги виждали по­вишени или признати от някоевлиятелно място заради ползата,която са допринесли в служба насвоята страна, макар това да име коствало може би години раз­деление и трудни времена затехните деца! И все пак, същитетези хора и същите тези майки,биха казали, че поемат прекале­но тежки кръстове, почти невъз­можни за носене, що се отнасядо служението към Христа, коетоизисква същата жертва на дом,приятели и земни блага.

Принудени от любов

Всичко е в начина, по койтогледаме на нещата и това опре­деля дали ги виждаме като кръ­стове или не. И ме е срам да сипомисля, че някои хирстияни би­ха се нацупили и биха пролелиред сълзи, ако трябва да свър­шат нещо за Христа, което нещо

един светски човек би свършил судоволствие за пари.

Това, от което се нуждаем вхристиянския живот е да накара­ме вярващите да искат да вършатБожията воля, така както другитехора искат да вършат своята во­ля. Това е идеята на Евангелие­то. Това е, което Бог е плани­ралза нас и това е, което ни е обе­щал. В обяснение на Новия заветв Евреи 8:6­13, Той казва, че веченяма да е в сила завета от Синай– понеже е закон, даден отвън,контролиращ човека насила, авече ще бъде вътрешен закон,който ни принуждава от любов.

„Ще положа законите си,” казваТой, „в ума им и ще ги напиша на

сърцата им.” Това не означаванищо друго, освен че ние трябвада обичаме Неговия закон; тъйкато всяко нещо написано насърцата ни означава любов. „По­лагането в умовете ни” със сигур­ност е същото като това, че Богработи в нас да „желаем и давършим Неговото добро намере­ние”, и означава, че ние трябва дажелаем онова, което Бог желае,да се подчиняваме на Неговитеблаги заповеди, не по задълже­ние, а понеже ние самите искамеда вършим онова, което Той искада вършим.

Божият начин на работа

Нищо по­ефективно от това неможе да бъде измислено. Колкочесто сме мислили, когато трябвада се справяме с децата си, „О,ако само мога да вляза в тях, и даги накарам да искат да правятточно онова, което аз искам!.

Тогава колко лесно лесно би билода се справя с тях!” Колко често впрактиката откриваме, че на труд­ните хора избягваме да казвамекакво искаме от тях, а се стараемда ги предизвикаме сами да стиг­нат до това решение, за да избег­нем да ни се опълчат. И ние, кои­то сме твърдоглави, винаги себунтуваме повече или по­малкона всякакви правила и закони,които ни се налагат отвън и срадост им се покоряваме, акоидват от нас самите.

По тази причина Божият начин наработа е да ни завладее отвътренавън, да поеме контрол и упра­вление над нашата воля и да янакара да работи за нас. Следтова покорството е лесно и слад­ко, а служението става съвърше­на свобода.

Пълен контрол

Онова, което трябва да направишпри това положение, скъпи хри­стиянино, ако си във връзките наестеството на служението, е даположиш волята си в ръцете нанашия Господ, предавайки Мупълния контрол над нея. Кажи„Да, Господи, да!” за всичко и Мусе довери да работи в теб, за дазапочнеш да искаш да доведешвсички свои желания и стремежив съгласие с Неговата собственаблага и любяща воля.

Виждала съм това често да ставав случаи, в които по­рано еизглеждало съвършено невъз­можно. В един от тях, една женагодини наред живееше в ужасенбунт срещу малък акт на служе­ние, за който тя знаеше, че ередно да върши, а в същотовреме го мразеше. Аз я видях отдъното на своето отчаяние и безабсолютно никакво чувство, да

предава своята воля в ръцете наБога и да започва да Му казва,„Да бъде Твоята воля!” и само врамките на един час това нещозапочна да й изглежда сладко искъпоценно.

Господ носи нашетобреме

Много християни, както вече ка­зах, обичат Божията воля аб­страктно и затова носят тежкобреме. От този проблем същоима избавление в чудения животна вяра, тъй като в този начин наживот няма носене на товар и несе чувства безпокойство. Бог носинашето бреме и на Него трябвада възложим всяко притеснение.Той казва: „Не се безпокойте занищо, а се обръщайте към Мен иАз ще се погрижа!”

Не се тревожете за нищо, казваТой – дори и за вашето служение.Защо? Защото сме толкова край­но безпомощни и колкото и дасме се старали, нашето служениеняма да струва нищо без Неговапомощ! А какво да правим с мис­лите за това дали сме подходящиза това служение или не?

Господарят на всичко със сигур­ност има право да използва ка­къвто си иска инструмент за Сво­ята работа и определено не влизав работата на инструмента да ре­шава дали е подходящ за целтаили не. Бог знае; и ако е избралда ни използва, значи със сигур­ност ставаме за определенатаработа. И само, ако знаехме, чесме най­подходящи именно, кога­то сме най­безпомощни, Неговатасила ще направи нещата съвър­шени. Не нашата сила, а именнонашата слабост Му дава път дасе прослави. Нашите способностиса по­скоро пречка.

народ и Аз ще ви бъдаБог.” (Еремия 30: 18­19, 22)

Тези думи най­после ста­вали истина. Само мога даси представям въодушев­лението сред хората илидерите, когато започва­ли строителните работи. Но, както често става вживота, не след дългоонези около тях забеляза­ли радостта на израелтя­ните и както ние българитеказваме “не е важно аз дасъм добре, а Вуте да езле.“ Хората от околнитеземи опитали да спратстроителството. Започналис обичайната тактика: при­съединили се с намерение­то да спрат процеса, поди­гравайки се и омаловажа­вайки тяхната работа, за­плашвайки ги да спрат...(всичко е записано в Ездра4). Опозицията била твър­да и когато тяхната първо­начална тактика не прора­ботила, те се обърналикъм по­висши авторитети инамерили начин да накаратсилните на деня да спратпроцеса. В края на Ездра 4четем, че „така престанаработата по Божия дом...” Можете ли да си пред­ставите разочарованието,обезсърчението и обърква­нето, което Зоровавелтрябва да е изпитвал вонзи момент? Не ни секазва какво точно си емислел, но си представям,че някоя от тези мисли еминала през ума му: „Боже,къде си Ти във всичкотова? Не ни ли обеща, чеще бъдеш с нас и че ще нипомогнеш да построимотново храма? Изоставилли си ни?... Работата е

Лидерът Зоровавел и пророкЗахария

През 539 Пр.Хр., Вавилон е превзетот персийците. През следващата годи­на, Кир ­ цар на Персия, дава разреше­ние на юдеите да се върнат в Еруса­лим. Един от тези, които се връщат еЗоровавел (Ездра 2:1­2) – наследник надавидовия трон и губернатор на Юда потова време. Бог дава благодат на пер­сийците спрямо израелтяните и то несамо да им дадат разрешение да сипостроят отново храма, но да им дадатнеобходимите ресурси за това. Всичко изглеждало многообещаващои обнадеждаващо. След седемдесетгодини на срам, храмът най­послеотново щял да бъде построен. Тозихрам бил нещо много повече от нацио­нален паметник за хората на Израел.Храмът представлявал самото Божиеприсъствие. Фактът, че бил в руини,говорел на околните народи, че Богътна Израел е слаб, невпечатляващ инай­лошото – че отсъства. Но точно,както Бог говори чрез пророк Еремия,тези дни са към края си и отновославата на Ерусалим ще бъде възста­новена:

„Аз ще върна от плен шатрите наЯков и ще се смиля за жилищата му. Иградът ще се построи на своятаграмада развалини и дворецът ще сенаселява според правото си. И от тяхще излиза благодарение и глас навеселящи се. И Аз ще ги умножа и нямада намалеят, ще ги прославя и няма дасе унижат... И вие ще Ми бъдете

“Колкото повече ­ толкова повеч “ ­така казва „мъдрият” Мечо Пух. Ние, също като него, обичаме даимаме повече. Ние живеем в свят, вкойто повече Е по­добре. Искаме най­големите възможни заплати, за даимаме по­големи домове и по­големиколи. Търсим компютри с повече памети скорост, по­големи телевизори, фото­апарати с повече мегапиксели, телефо­ни с повече възможности и т.н... Дорида не сме богати, един от първитевъпроси, които задаваме най­често задом, който искаме да наемем или купиме „колко е голям?” Когато ядем в ресто­рант, ние сме изкушени да избираменеща, които са в най­голям грамаж запарите си – или избираме определениресторанти, защото сервират големипорции. В нашия свят по­голямо еравно на по­добро. В известна степен това мислене енавлязло и в Църквата. Един от основ­ните начини, по­които мерим успеха наедна църква или дадено християнскослужение е колко е голямо то. Незави­симо дали ни харесва или не, ние честосме изкушени да вярваме, че най­до­брите църкви и служения са по­големи­те... и че, ако те са малки, значи нещоне е наред с тях. Ето защо бях като зашеметен минала­та седмица, когато се натъкнах на въ­просът, зададен от Бога към един отпророците: „Защото кой презира деняна малките неща?...”

Денят на малките неща

Крейг Уайрънс

Защото кой презираденя на малките неща?

толкова важна и отговорно­стите са по­велики от мен иаз не мога да направя нищо.Нуждаем се от Твоята по­мощ – как можа да допус­неш това да се случи?...Боже, да не би да съм на­правил нещо погрешно? Азли се провалих? Може бисъм лош лидер?” Не знаем със сигурносткакво си е мислил и е чувст­вал Зоровавел, но знаемкакво Бог казва, за да го на­сърчи насред всичко това.Бог чул, каквото и да е билона сърцето на лидера и муотговорил чрез пророкЗахария:

„И ми отговори, като каза:Това е ГОСПОДНОТО слово

към Зоровавел, което каз­ва: Не чрез мощ, нито чрезсила, а чрез Моя Дух, казва

ГОСПОД на Войнствата.Коя си ти, голяма планина?

Пред Зоровавел стани наравнина! Той ще изнесе

последния камък с възкли­цание: Благодат! Благодат

на него!

И ГОСПОДНОТО слово бе­ше към мен и каза: Ръцетена Зоровавел положиха ос­

новата на този дом инеговите ръце ще го завър­

шат; и ще познаеш, чеГОСПОД на Войнствата ме

е изпратил при вас. Защо­то кой презира деня на

малките неща? Ще се рад­ват тези седемте, като

видят отвеса в ръката наЗоровавел ­ те са очите наГОСПОДА, които обхождат

цялата земя.”(Захария 4:6­10)

Какви шокиращи и славнидуми говори Бог на Зорова­вел! И колко са приложимикъм нас, които също смеводачи!

Бог на малките нещаМалко е ироничен въпроса,който Бог задава: кой пре­

зира деня на малките неща? Сигуренсъм, че Зоровавел пренебрегва тезидни. Денят на малките неща не из­глежда особено привлекателен илиуспешен! Със сигурност не изглежда иважен и значителен. Денят на малки­те неща, честно казано, изглеждаизоставен от Бога. Бог обаче предефинира тези дни ииска да погледнем на тях с нови очи.Той не е далеч, а напротив – близкоучастващ! Денят на малките неща нее маловажен, нито пък е знак за про­вал – вместо това Бог работи там,държащ на обещанието Си и извърш­ващ нещо чудесно. Всичко води довремето на прекрасна радост и днитена малките неща са пряко свързни сцелия процес. В резултат, ние небива да ги пренебрегваме и да под­хранваме разочарованието си, а да серадваме дори и сега, защото Богработи сред нас! Не съм сигурен дали вие катоЗоровавел сте изкушени да омалова­жавате дните на малките неща, ноБожието Слово за нас е да вярваме ида знаем, че Бог работи, дори когатонашето служение не е голямо илибляскаво. Сред опозиция и вършейкислужение, което изглежда малко искромно – Бог не ни е изоставил и несе е отказал от мисията Си сред нас!Когато на молитвеното ни събраниеили на събиранията на малката група,дойдат само една шепа хора, посла­нието на пророк Захария е да бъдемверни, защото Бог работи! Когато сесблъскаме с опозиция и не виждамерезултати, които смятаме, че естес­твено би трябвало да следват отнашата работа, Бог ни призовава даси спомним, че Той е сред нас и

заради Неговото обещание, ние небива да се предаваме! Това Слово ме предизвиква дапредефинирам успешното лидерство.То не е непременно белязано от брояхора, включени в него, но винагиправи впечатление с вярност. Можемда си отдъхнем с мисълта за това, чеБог работи сред нас сега, завършвай­ки процеса (независимо как изглежданашето служение) – идването наБожието царство сред нас, прославя­нето на Бога сред нас и ние, преживя­ващи истинска и дълготрайна радост!

Божият Дух е истинскиятстроител

Истинската причина Зоровавел даможе да се наслаждава на дните намалките неща е, че Божият Дух строинаистина нещо, което ще остане. Хра­мът няма да бъде построен успешнозаради умението на неговата тежкаработа (така, както денят на малкитенеща не е резултат от онова, в коетотой се е провалил). Вместо това, пла­нините ще се изравнят, храмът щебъде построен и радостни викове„Благодат на Него!’ ще бъдат чутизаради Божия Дух. Той е майсторът­строител и истинският герой наисторията! Това не означава, че Зоровавелняма отговорност или роля в строи­телния процес. Заради Своята бла­годат Бог е дал възможност на ли­дера да участва в процеса. Зорова­вел ще постави последния камък, та­ка както е поставил и основите... нокато цяло всичко е Божия работа. Ви­наги е било – всяка стъпка. Лидерът епризван да бъде верен и послушен –вярващ, че Бог ще изпълни обеща­нията Си – и гледащ как Той работи. Ние също не бива да забравяметова! Това служение, в което участ­ваме е благословение от Бога, но Бо­жият Дух е главният майстор­строи­тел. Ако е създадено нещо важно идълготрайно, ако нечий живот е билпроменен, то е защото Бог­Създате­лят работи. Това не ни дава право даставаме лениви или безотговорни.Точно обратното, то ни дава дори по­голяма причина да сме още по­верни,защото нашата работа има смисъл –тъй като Духът строи нещо

дълготрайно между нас! Свобод­ни сме да работим с радост и съссаможертва, знаейки, че Бог наи­стина работи, точно както еобещал!

Исус и денят на малкитенеща

Исус разказва една история вЕвангелието за синаповото сърно– едно от най­малките средсеменцата. Ако го погледнете, небихте си помислили, че нещо го­лямо може да излезе от него. То­ва обаче е измамливо внушение –изненадващо това малко семецепораства като едно от най­голе­мите градински растения. Така е и с Божието Царство, никазва Исус. Може да сме изкуше­

ни да мислим,че нашите малкислужения сред студентите санезначителни и че опозицията епрекалено силна. Може да смеизкушени и да се откажем или даподхранваме разочарование ипокруса. Исус обаче ни напомняедна велика истина – истина, коя­то трябва да ни заведе до радости вярно служение. Истината е,чеевангелското послание, в коетосме повярвали и което споделямее изключително мощно – то еспособно да променя живот. ИБог работи,(често по начини,които са мистериозни и които неразбираме веднага) за дасъздаде синапени дървета отмалките семенца, които ние свярност посаждаме днес!

„По въпроса за лентяйството аз селаская от мисълта да се считам заспециалист. Джентълменът, който вюношеските ми години ме къпеше вкупела на мъдростта срещу деветгвинеи на семестър (без допълнител­но възнаграждение), обичаше да каз­ва, че никога не бил срещал момче,което може да свърши толкова малкоработа  за  толкова  много  време...Склонността към лентяйството винагие  била  най­силната  черта  на  мояхарактер. Не мислете, че си я при­писвам, не, това си е просто вроденадарба. Всъщност малцина я притежа­ват. В света има много ленивци и„тежки гемии“, но истинският лентяй ерядкост. Лентяят не е човек, който семотае без работа с ръце в джобовете.Тъкмо обратното — най­изумителна­та му черта е, че винаги е страшнозает. Не можеш да се наслаждавашистински на безделието, ако нямашдостатъчно много работа. Какво удо­волствие можеш да изпиташ от това,че  не  вършиш  нищо,  ако  изобщонямаш  какво  да  вършиш. В  такъвслучай самото пилеене на време сепревръща в досадно и изморителнозанимание... „ (За лентяйството – Дж.К. Джером)

Този шеговит откъс ни обръщавнимание  към  факта,  че  ниеимаме властта да пилеем илиоползотворяваме времето си и отникой друг не зависи това, а самоот нас. Времето е нещо, което едадено на всеки по равно – всич­ки имаме на разположение точнопо 24 часа на денонощие и управ­лението им е изключително важноза нас. Откъсът ни говори и за то­ва, че може да лентяйстваш най­ужасно, именно, когато имаш най­много неща за вършене.

Днес всеки от нас е залят с раз­сейващи  и  разконцентриращикапани. Технологията е олеснилабезкрайно много нашето ежедне­вие с по­бързи начини на прид­вижване, по­лесно поддържане надомакинството, светкавично осъ­ществяване на комуникация дори

Ресурси:Ресурси:

Разпределение наРазпределение на

времетовремето

с другия край на света... и въпреки това съвременният човек е много по­зает и „има” много по­малко време отпредшествениците си.

Веднага ще кажа, че аз не съм експерт в областта и че ако трябваше да четете сега написаното от най­добреорганизирания човек на света, това определено нямаше да съм аз. И точно, защото пишейки това, аз назидавам исебе си, се чувствам по­свободна да говоря по темата, защото по никакъв начин не се откроявам в положителнасветлина.

Когато се обърна назад към някой особено безмислено пропилян ден, аз виждам като основен проблем хаотичняподход към него още от начало –неспособност да се планира и да се подредят приоритетите. Човек има на разпо­ложение избора да свърши или да участва в редица неща, но не може да ги подреди по важност, затова се лута отедно в друго или се впуска в първото, изпречило се на пътя... пък каквото стане. Колко време се отделя на даденонещо също е особено важно. Така случайни и маловажни неща могат да изтласкат жизненоважните на заден плани да погълнат цялото ни време. Например, няма нищо лошо в това да си почиваш и да поиграеш на компютъра, ноако нещата са както казва един приятел: „Седнах да поиграя за малко, поглеждам след 10 минути ­ то минали 2часа...”, значи нещо трябва да се направи, за да се контролира този процес на забрава.

Моят ден започва като правя закуска и кафе, след това пускам компютъра и така пред него закусвам. Открила съм,че в моя случай, ако искам да имам тихо време в молитва и четене на Библията, то непременно трябва да ставапреди закуската и особено преди пускането на компютъра, защото нещата започват например така: „Я да видякакво ново във фейсбук... я, еди­кой­си какви снимки е сложил... аууу, този линк... я сега пощите. Ха, важно писмо!А това ми напомня да напиша....” и така до безкрай нещата се преплитат важни с неважни и като погледна след 20минути, то минали 3­4 часа, както се казва и е време да започвам да приготвям обяд.

Много хора днес не планират изобщо, не осъзнавайки простата истина, че „една минута отделена за планиране щеспести 3­4 при изпълнението”, както казва бившият президент на ДюПонт, Грийнуолт. Онези, които не планират, сеносят в живота си някак безпосочно, оставят се на най­различни случайни течения и свършват един досадно ску­чен ден, само за да започнат друг, също толкова безмислен и „случаен”. Много от тях дори не знаят защо учат оно­ва, което учат, а други не знаят как онова, което сега не учат, един ден ще им е безкрайно нужно, но ще е вече къс­но. Не говоря само за следването в университета. Много хора не осъзнават колко е безценно времето им като сту­денти или млади неангажирани възрастни. Това време е чудесно за инвестиране или както се изразява Библиятаза „изкупване на благовремието”. За нещата, които човек смята за важни, той отделя място и време.  Има хора,които във вторник не могат да кажат дали в събота са свободни, да речем в 14 ч., за да се срещнем за обучениеили молитва. „Не знам какво може да излезе” – казват те и така човек остава с впечатлението, че нещата в животана този човек просто ей така изскачат и той не е в състояние нито да ги подрежда и контролира, нито да ги подби­ра. Такъв отговор може и да свидетелства за нежелание да се отхвърли в прав текст изобщо поканата за събира­нето в събота, но тук се намесва проблема с неумението да се казва „Не!”, а това е съвсем друга тема.

Някой може да възрази, че може пък наистина да изникне нещо спешно за събота, а никой не е имунизиран срещупоявата на неотложности. Очевидно има голяма разлика между спешни и важни неща и най­често ние по подраз­биране се заемаме със спешните, тъй като несправянето с тях води до по­скорошни последици. Айзенхауер казва,че „Онова, което е важно, рядко е спешно и онова, което е спешно, рядко е важно.”  Аз бих казала, че важното ле­сно се разпознава по ефекта, който има. Той обикновено е с дълготрайно или дори вечно значение. Когато започ­ваме деня и се замислим: „Днес какво имам да свърша?” и нещата заемат местата си в програмата, тогава трябвада отделим и адекватна духовна подготовка, за да имаме сила да се справим и с рутинните си задачи.

И  така,  внимавайте  добре  как  постъпвате  ­  не  като  глупави,  а  като  мъдри,  като  изкупватеблаговремието,  защото  дните  са  лоши.  Затова  не  бъдете  неразумни,  а  проумявайте  каква  еГосподнята воля. Ефесяни 5:15­17

Татяна  Уайрънс

МИСИЯНА БОГА

issioei