1

МИСТЕРИИТЕ

НА МИТРА

Франц Кюмон

Превод от френски

Милена Върбанова

2

Франц Кюмон

МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА

Mysteires de Mithra Bruxelles 1913 Franz Cumont

© ШАМБАЛА ЕООД, София, 1999 © Милена Върбанова – превод от френски Речник, Приложение 2 – Димитър Тонин Корица и библиотечно оформление – Борил Караиванов Коректор – Катя Благоева Редактор – Димитър Тонин Предпечатна подготовка – ШАМБАЛА ЕООД Формат 16/60/90 Всички права запазени ISBN 954-8126-40-0

3

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава 1. Произход Митра е индо-ирански бог. Хипотеза за една заемка от Вавилон. Авестийският Митра.

Митра на Ахеменидите. Разпространение на култа в Персийската империя. Митра и Диадохите. Синкретизмът на александрийската епоха. Маздеизмът в Армения. Маздеизмът в Мала Азия. Отъждествяване с гръцките богове. Влияние на гръцкото изкуство и на стоическата философия. Устойчивост на литургията. Как маздеизмът възприема формата на мистерии. Появата на Митра в Киликия.

Стр. 7 Глава 2. Разпространение в Римската империя Митра не прониква в гръцкия свят. Разпространение на Запад. Датиране на появата му в

Италия. Култът се разпространява от войници от Изтока, разположени по границата. Разпространение в Мизия, Дакия, Панония, Карнунт, Норик, Германия, Белгия, Британия, Африка, Испания. Влиянието на ветераните. Други фактори: Сирийската диаспора. Робите от Изтока. Разпространение на митраизма в средиземноморските пристанища и в долината на Рона. Проникване на култа в Италия чрез робите, в Норик и Панония. Функционери от робски произход. Допълнителни причини за разпространение на култа. Провинции, от които той е изключен. Успехът в Рим. Култът завладява висшите класи на обществото. Бързината на неговата експанзия.

Стр. 16 Глава 3. Митра и императорската власт Митраизмът не е преследван. Юридическото положение на колегиите на вярващите.

Благосклонност на императорите. Предимства на митраизма: теории за божествеността на принцепсите. Тези идеи в Египет и при диадохите. Хварено се превръща в Τυχη βασιλεως? и Fortuna Augusti. Титлите pius, felix, invictus и aeternus. Огънят на цезарите и лъчеобразната корона. Слънцето и императорът са единосъщни. Deus et dominus natus. Заключение.

Стр. 33 Глава 4. Доктрината на мистериите Невъзможност да бъде проследена митраистката теология. Безкрайното Време е върховен

бог. Теогония: първичната триада - Небе, Земя и Океан или Юпитер, Юнона, Нептун. Останалите богове - родени от Юпитер и Юнона. Ахриман и демоните. Митраистката космология: култ към четирите Елемента. Алегория на квадригата. Слънцето и Луната. Халдейски влияния. Планетите и знаците на Зодиака. Небесните хемисфери или Диоскурите и Атлас. Фаталистичната доктрина; астрология, магия и суеверие. Богове - доброжелатели. Митра, гений на светлината и посредник, идентифициран със Слънцето във Вавилон. Триадата Митра, Каутес и Каутопатес. Маздейската легенда. Раждането на Митра. Легенда за Митра и Сол. Легенда за Митра и бика. Сътворяване на растенията и животните. Човешкият род - заплашен от суша, потоп и пожар. Пиршество и възнесение на Сол и Митра. Отношения на Митра с човека. Посланието на митраизма. Митра е Бог - покровител за вярващите в него. Възкресение на плътта и финален пожар. Заключение.

Стр. 39 Глава 5. Литургията, жречеството и вярващите Загубване на свещените книги на митраизма. Вярност към древноперсийския ритуал.

Произход на животинската дегизация. Слуги и участници. Бащи. Церемониина посвещението, тайнства: митраистко кръщение, конфирмация и причастие. Изпитания. Впечатлението, произвеждано от церемониите. Жречество. Ежедневна литургия и празници. Митраистките

4

sodalicia. Функционери и финанси. Разположение на митреумите. Ограничен брой на вярващите. С какво митраистката общност привлича своите членове. Изключване на жените.

Стр. 55 Глава 6. Митра и религиите в империята Толерантност на митраизма. Отношения със западните култове. Изида и Юпитер Долихенус.

Съюзът с Великата майка. Тавроболия. Геологията достига до соларен синкретизъм. "Халдейската" догматика. Съответствие с философията и политическите тенденции на времето. Върховно усилие на езичеството към монотеизъм. Борба на мистериите с християнството. Аналогия и различия в тяхното разпространение. Сходства в доктрините им. Имало ли е подражание? Противоречие в тенденциите. Упадък на митраизма. Митраизмът, поддържан от императорите. Покръстване на Константин. Реставрация на Юлиян. Жестокото преследване след смъртта му. Римската аристокрация остава вярна на Митра. Изчезването на култа. Идеите, които остават след него: манихейството - негов наследник.

Стр. 64 Приложение 1. Митраисткото изкуство Значение на митраистките паметници в римското изкуство. Изобразяване на Митра.

Дадофорите. Перфекционизъм в някои скулптури. Посредственост на повечето от тях. Предназначение. Изработване и транспорт на митраистките ex-voto. Значение на големите барелефи за изучаване на митраисткото изкуство. Полихромията. Школата на Северна Галия. Развитие и разпространение на скулптурните типове. Дунавска и рейнска група. Произход на различните изображения. Леонтоцефалният Кронос. Оскъдно новаторство. Религиозната цел на артистите. Влияние върху християнското изкуство.

Стр. 73 Приложение 2. Митраизмът в българските земи.

Стр. 80 Приложение 3. Светилището на бог Митра при с. Крета – Иван Велков, 1934 г.

Стр. 82 Приложение 4. Нови паметници на Митра в България – Г.И.Кацаров, 1911 г.

Стр. 94 Бележки

Стр. 120 Речник

Стр. 142

5

СЪДЪРЖАНИЕ НА ФИГУРИТЕ

Фиг.1.Митра и Антиох. Барелеф от Немруд-Даг. Стр. 11 2. Митра - бикоубиец. Медальон от Тарс. Стр. 15 3. Митра - бикоубиец. Група от Британския музей. Стр. 18 4. Възстановка на митреум в Карнунт. Стр. 21 5. Голям барелеф от Хедернхайм. Стр. 22 6. Митра таврофор, разкрит в Стокщад. Стр. 23 7. Митра - бикоубиец, намерен в Лондон. Стр. 24 8. План на митреум в Остия. Стр. 27 9. Митра - бикоубиец. Големият барелеф Боргезе. Стр. 31 10. Посвещение от Карнунт. Стр. 34 11. Митраистки Кронос от музея "Уфици". Стр. 40 12. Митраистки Кронос от Модена. Стр. 41 13. Фрагмент от барелеф, намерен във Вирунум. Стр. 42 14. Скулптурен олтар от Карнунт. Стр. 44 15. Митра - бикоубиец. Барелеф от Сидон. Стр. 46 16. Дадофори от музея в Палермо. Стр. 47 17. Фрагмент от барелеф от Вирунум. Стр. 48 18. Митра - таврофор. Тас от Лавиниум. Стр. 49 19. Голям барелеф от Апулум. Стр. 51 20. Посвещение на Митра Набарзес (Сармизагетуза). Стр. 52 21. Митраистко причастие. Барелеф от Конджика. Стр. 58 22. Митреум, разкрит под църквата ”Сан Клементе”. Стр. 59 23. План на митреум, разкрит в Остия. Стр. 62 24. Скелет, разкрит в митреума в Сарбург. Стр. 71 25. Ажурен барелеф (Палермо). Стр. 75 26-27. Леонтоцефален Кронос от Сидон. Стр. 78 28. Релефът на Митра до село Термес (фотография). Стр. 81

6

МИСТЕРИИТЕ

НА

МИТРА

7

Глава 1

�

Произход

В незнайните времена, когато предците на персите все още живеят заедно с тези на индусите, те вече боготворят Митра1. Химните на Ведите възвеличават неговото име, прославяно и от химните на Авеста, и въпреки разликите между двете теологически системи, чиито израз са тези книги, ведическият Митра и иранският Митра са запазили толкова общи черти, че не би могло да има никакво съмнение в общия им произход. И едната, и другата религия виждат в него божество на светлината, призовавано ведно с небето, което в единия случай се нарича Варуна, а в другия - Ахура. В морален аспект те го приемат за защитник на правдата и договорите2, противник на лъжата и заблудата. Но свещената поезия на Индия е запазила за него само полуизличен спомен. Посветен му е един-единствен (твърде блед) откъс. Той се явява мимоходом, в сравненията, които свидетелстват за миналото му величие. Все пак, ако неговата физиономия в санскритската литература не е така отчетливо откроена, както в зендските писания, неяснотата на беглите контури не е достатъчно основание, за да бъде отречена първоначалната идентичност на образа му.

Според една нова теория този бог, непознат на европейските народи, вероятно не принадлежи и на древния пантеон на ариите. Двойката Варуна-Митра и петте останали адитии, възпявани от Ведите, също както Митра-Ахура и Амеша Спентите, които заобикалят Твореца според авестийската концепция не са нищо друго освен слънцето, луната и планетите, чиито култ индо-иранците са заели "от съседен народ, по-напреднал от тях в познанието за звездното небе", т. е. по всяка вероятност от акадските или семитските жители на Вавилон3. Тази случайна хипотеза обаче се опровергава от едно откритие с голямо значение. Клинописните документите от Кападокия ни разкриват, че индо-иранските богове Митра, Варуна, Индра и Насатия са почитани през ХIV век пр.Хр. от един народ, съседен на хетите, народът на Митани, установил се на север от Месопотамия4. От самото си появяване в историята ариите почитат Митра и можем да твърдим, че племената, завладели Иран, не престават да практикуват неговия култ от началото на своето владичество до момента, в който приемат исляма.

В Авеста Митра е геният на небесната светлина5. Той се явява преди изгрев слънце над скалистите върхове на планините; през деня прекосява със своята колесница, теглена от четири бели коня, небесните простори и с падането на нощта все още озарява земното лице със смътна светлина, "винаги буден, винаги бдящ". Той не е нито слънцето, нито луната, нито звездите, но с помощта на тези "хиляда уши и тези десет хиляди очи" наблюдава и бди над света. Митра чува всичко, забелязва всичко, той е вездесъщ, никой не може да го измами. Чрез един естествен преход, в духовен план той се е превърнал в бог на истината и почтеността, този, когото призовават в клетвите, този, който гарантира договорите и наказва клетвопрестъпниците.

Светлината, разпръскваща мрака, връща радостта и живота на земята; топлината, която я съпътства, оплодотворява природата. Митра е господарят на обширните полета, "които той прави плодородни. От него е растежът, от него е изобилието, от него са стадата, от него е потомството и животът." Той щедро разлива водите и кара посевите да растат; той дарява на онзи, който го почита, телесно здраве, голямо богатство и пълноценно поколение. Защото той е, който разпределя не само материалните блага, но и добродетелите на душата. Той е благодатният приятел, който заедно с успеха дава и покой на съвестта, мъдрост и слава и установява съгласие

8

сред вярващите. Девите, които населяват мрака, носят на земята наред с безплодието и страданията всички пороци и всички нечистоти. Митра, "бдящ без сън, пази творението на Мазда" от техните посегателства. Той се сражава без отдих с духовете на злото и злите, които им служат, изпитват заедно с тях ударите на неговия гняв. От висотата на своето небесно жилище той следи своите противници; в пълно бойно снаряжение връхлита върху тях, разпръсква ги и ги посича. Той разорява и опустошава домовете на покварените, унищожава племената и народите, враждебни нему. Обратно, за вярващите в него той е могъщ съюзник във военните походи. Ударите на враговете им "не постигат своята цел, защото Митра, гневен, иде да ги отбие", и пак той осигурява победа за тези, "които, благочестиво възпитани в Доброто, набожно го почитат и му отдават в жертва възлияния"6.

Този характер на войнски бог, който преобладава в Митра от епохата на Ахеменидите насетне, се подчертава, без съмнение, през смутния период, когато иранските племена са воювали все още едни срещу други, но това е обикновено развитие на античната концепция за борбата между деня и нощта. В общи линии образът на старото арийско божество, представен ни в Авеста, е подобен, както бе посочено, на този, който, макар и с по-неточни щрихи, ни рисуват Ведите, от което следва, че маздеизмът не е променил основата на неговата първична природа.

Във всеки случай, ако зендските• химни позволяват все още да се прояви собствената физиономия на древния бог на светлината, зороастрийската система, възприемайки неговия култ, намалява в голяма степен значимостта му. За да влезе в авестийското небе, той трябва да се подчини на неговите закони. Теологията е издигнала Ахурамазда на върха на небесната йерархия и не би могла да признае друг, равен на него. Митра не е дори сред шестте Амеша Спенти, които помагат на върховния бог да управлява вселената. Той е запратен, заедно с повечето древни божества на природата, сред тълпата низши гении, язатите, създадени от Мазда. Поставен е във взаимовръзка с някои обожествени абстракции, към които персите възприемат обичая да създават култове. Като защитник на войните, той получава за спътник Веретрагна, Победата; като бранител на истината е в единение с благочестивия Сраоша. Подчинението на божествения закон, с Рашну, Справедливостта, с Арштат, Правдата; като покровител на успеха той е призоваван заедно с Аши-Ванухи•, Богатството, и с Паренди, Изобилието. В съобщност със Сраоша и Рашну закриля душата на праведника от демоните, които искат да я провалят в ада, и председателства съда, който би £ позволил да премине опасния мост Чинват, за да се издигне в небето7. Това иранско вярване поражда доктрината за изкупление чрез Митра, която ще преоткрием развита на Запад.

Същевременно неговият култ е подчинен на суров церемониал, съобразно маздейската литургия. Принасят му в жертва "дребен и едър добитък и летящи птици"8. Тези жертвоприношения са предшествани или придружавани от обичайните възлияния на сок от хаома и произнасяне на ритуалните молитви, със сноп пръчки (baresman) в ръка. Но преди да се доближи до олтара, вярващият трябва да се пречисти чрез повтарящи се умивания и самобичувания9. Тези сурови предписания напомнят "кръщението" и телесните изпитания, налагани на римските мисти•• преди посвещението.

Следователно Митра е включен в теологическата система на зороастризма, определено му е подходящо място в божествената йерархия, свързан е със съвършено ортодоксални придружители, обслужван е негов култ, аналогичен с този на другите гении. Но силната му индивидуалност се е огънала с мъка в наложените £ тесни рамки и в свещения текст се намират следи от една по-древна концепция, според която той е заемал много по-високо място в иранския пантеон. Често е свързван с Ахура в едно и също призоваване: двамата богове оформят двойка, тъй като в

• Авеста има 2 редакции, като първата е използвана само за богослужения, а втората - за

систематично изучаване - тя е разделена на книги и е съпроводена с коментари и средноперсийски превод на Вех-Шапур. Зенд се наричат преводите-коментари на Авестата, и оттам произлиза неточното название на цялата Авеста - Зенд-Авеста, като дълго време е вместо “авестийски” език е използван неправилно терминът “зендски”. Бел.ред.

• Вж. Аши в Речника. Бел.ред. •• Става дума за церемониите на посвещаване (инициация) в различните мистерийни култове, както и

за участниците в тях. Терминът е общ за различните култове в императорски Рим, като Дионис (Бакхус), Изида, Великата Майка, Митра, сирийският слънчев бог Сол и др. Бел.ред.

9

природата небесната светлина и сияйното небе са неделими. Впрочем, дори да е казано, че Ахура е създал Митра, както и всички останали неща, той го е създал велик като себе си. Наистина, Митра е един язата, но той е най-силният, най-славният между язатите•. "Ахурамазда го постави да пази целия движещ се свят и да бди над него.10" Именно с посредничеството на този винаги побеждаващ войн Върховното същество разгромява демоните и кара Духа на злото, самия Ахриман, да трепери от ужас.

Нека сравним тези текстове с прочутия пасаж, в който Плутарх11 излага дуалистичната доктрина на персите: Ормазд пребивава във вечната светлина "толкова високо над слънцето, колкото слънцето е над земята", Ахриман царува в нощта на долния свят, а Митра заема между тях междинна позиция. Началото на Бундахишн12 внушава една съвсем сходна теория, само че вместо Митра между Ормазд и Ахриман е разположен Въздухът (Ваю). Противоречието е само терминологично, защото според иранските вярвания въздухът е неразривно свързан със светлината, тъй като се смята, че той я поддържа. Следователно, съществува един върховен бог, пребиваващ на своя трон над светилата, в небесната обител, в която царува вечна благодат, под него стои един активен бог, неговият пратеник, вожд на небесното войнство в борбата срещу Духа на мрака, който от дъното на ада изпровожда своите деви (daeva) към повърхността на земята. Това е религиозната концепция, много по-опростена от тази на зороастризма, която, изглежда, е била възприета повсеместно от поданиците на Ахеменидите.

Важната роля, която религията на древните перси приписва на Митра, е засвидетелствана от куп доказателства. Той единствен заедно с богинята Анахита е призоваван в надписите на Артаксерксите, редом с Ахурамазда13. Великите царе явно са изпитвали особена привързаност към него и са го смятали за свой изключителен покровител. Именно него те посочват за свидетел на истинността на своите думи14, него призовават, когато влизат в битка15. Той е считан за божеството, носещо победа на монарсите: той спуска върху тях тази загадъчна светлина хварено•, която според маздейското вярване, е залог за успехите на владетелите, чиято власт освещава.

Аристокрацията следва примера на суверена. Големият брой теофорни имена (съдържащи като съставна част име на божество), в които като съставна част влиза това на Митра, носени от персийските благородници от най-дълбока древност, доказват всеобщата почит към този бог сред аристократичното съсловие16.

Митра заема видно място в официалния култ. Посветен му е седмият месец в календара•• , а без съмнение и всеки шестнадесети ден от месеца17•. Царят е имал привилегията да пие изобилно в негова чест и да изпълнява свещени танци по време на празника му, ако вярваме на Ктезий18••. Вероятно този празник е бил повод за тържествено жертвоприношение и за пищни церемонии. Празниците Митракана (Mithrakana) са били прочути в цяла Предна Азия и вече превърнали се в Митраган (Mithrag↑n), продължават да бъдат чествани чак до модерните времена в мюсюлманска Персия в началото на зимата19. Славата на Митра се простира чак до бреговете на Егейско море: това е единственият ирански бог, чието име е популярно в антична Гърция20, и този факт сам по себе си говори до каква степен той е бил почитан от народите на съседната велика империя.

Религията, изповядвана от монарха и аристокрацията, подпомагаща го в управлението на обширните територии, не би могла да остане ограничена само в някои провинции на подвластните му страни. Знаем, че Артаксеркс Оха••• е заповядал да се издигнат статуи на богинята Анахита в различните столици, във Вавилон, Дамаск, Сарди, както и в Суза, Екбатана и Персеполис21. Най-вече Вавилон, зимната резиденция на владетелите, е населяван от многобройно официално жречество от маги, които имат старшинство над местните свещенослужители22. Но

• Вж. Язати в Речника. Бел.ред. • Вж. Хварено в Речника. Бел.ред. •• Багаядиш, “поклонение на бог [Митра]” ( септември-октомври). Бел.ред. • В древноперсийски календар - Митра, в Партския и Средноперсийския - Михра. Бел.ред. •• Ктезий (Ctesiai, р.ок. 416 г.пр.Хр. в Кария) гръцки физик и историк, описал историята на Персия и

Индия, като живял 17 години в двора на Дарий ІІ и Артаксеркс Мнемон. Трудовете му (Persicha) са единствените исторически произведения за времето си, основани върху официални персийски източници. Не са запазени, откъси от тях са компилирани от константинополския патриарх Фотий. Бел.ред.

••• Вж. Ахемениди в Речника. Бел.ред.

10

преимуществата, осигурени им от протокола, не ги предпазват от влиянието на могъщата жреческа каста, която ги заобикаля.

Научната и систематизирана теология на халдеите се налага над примитивния маздеидъм, който представлява по-скоро съвкупност от традиции, отколкото корпус от добре разработени и солидно определени доктрини. Легендите на двете религии са сближени, божествата - отъждествени едни с други, и семитското звездопоклонничество, удивителен плод на дълги научни наблюдения, се наслагва върху натуралистичните митове на иранците. Ахурамазда се слива с Бел, който властва над небесата, Анахита е отъждествена с Ищар, направляваща планетата Венера, а Митра се превръща в Слънцето, Шамаш23. Във Вавилония Шамаш, както и Митра в Персия, е бог на справедливостта; също като него той се появява от изток, по върховете на планините, изминава своя ежедневен път в сияйна колесница и пак като него дарява победа на войните и е покровител на царете24. Трансформацията, която персийските вярвания претърпяват под влиянието на семитските теории, е толкова дълбока, че много векове по-късно някои римляни сочат бреговете на Ефрат като истинската родина на Митра25. Според Птолемей26 този могъщ слънчев бог е почитан във всички области, които се простират от Индия до Асирия.

Вавилон е само един етап в разпространението на маздеизма. Много отдавна магите проникват през Месопотамия до самото сърце на Мала Азия. В епохата на първите Ахемениди, те, както изглежда, се настаняват масово в Армения. Там под натиска на религията им местната постепенно се заличава и в Кападокия, където по времето на Страбон27 все още горят техните огньове. В една твърде отдалечена епоха те се множат по бреговете на Понта, в Галатия и Фригия28. В самата Лидия по времето на Антонините техните потомци все още пеят варварските си химни в светилище, чието основаване се приписва на Кир29. Общностите им, поне в Кападокия, надживяват триумфа на християнството и просъществуват до V век сл.Хр., предавайки от поколение на поколение нравите, обичаите и древния им култ30.

Един красноречив факт - тези колонисти са били наричани с името "магузеи" (µαγουσαιοι), което е точната транскрипция на семитското множествено число31 и техният литературен, а вероятно и литургичен език, не е бил персийският, а арамейският, който - вече в епохата на Ахеменидите - се използва в дипломатическата и търговската сфера във всички страни, разположени на запад от Тигър32. Това най-ясно показва колко силно е било влиянието на “халдеите” върху анатолийския маздеизъм.

Естествено е да се предположи, че рухването на империята на Дарий е било гибелно за тези пръснати надалеч колонии, отделени след разгрома на Персия от родината майка. В действителност се получава по-скоро обратното - магите намират и при диадохите онова загрижено покровителство, което са им оказвали Великият цар и неговите служители. След раздробяването на империята на Александър в Понтийското царство, в Кападокия, Армения и Комагена се възцаряват династии, чиито ласкателни генеалогии им приписват връзка с Ахеменидите. Независимо дали са имали или не реален ирански корен, предполагаемият произход на тези царстващи домове ги задължава да почитат боговете на фиктивните си предци. Противно на гръцките владетели на Пергам и Антиохия, те въплъщават древните традиции както в религията, така и в политиката, и влагат един вид благородническа гордост в това да имитират във всяко отношение предишните господари на Азия. Феодалната аристокрация, която управлява страната, принадлежи, или твърди, че принадлежи, към нацията на бившите повелители. Вождовете на кланове, които поне в пределите на Армения, въпреки всички превратности на историята, съхраняват наследствената си титла сатрапи33, чак до епохата на Юстиниан гордо опазват и древната вяра на своите предшественици.

Без да се отнасят с каквато и да е враждебност към другите култове, практикувани в страната, тези владетели и магнатите от тяхното обкръжение оказват специално благоволение на храмовете на маздейските божества. Ормазд (Ахура-мазда), Оманос (Вохумано), Артагнес (Веретрагна), Анаитис (Анахита) и др. продължават да приемат засвидетелстваната им почит34. Обект на техните предпочитания е най-вече Митра35; монарсите изпитват към него своего рода лично задължение и благоговение, подсказвани ни от името Митридат, често срещано в тези фамилии. Естествено, Митра е останал за тях, така както е бил и за царете с имена Артаксеркс и Дарий, богът, който дарява суверена с победа, израз и гаранция на законна власт.

11

Фиг. 1. Митра и цар Антиох Уважението към персийските култове, наследени от легендарните предци, идеята, че

почитта към тях способства за опазването на трона и е условие за всякакви успехи, намират потвърждение в помпозния надпис36, който Антиох I от Комагена (69-34 г.пр.Хр.) е наредил да се издяла върху един от крепостните зидове на Тавър, откъдето се открива широка гледка към долината на Ефрат.

Барелефът ни показва владетеля в тържествени одежди, с висока тиара, държащ скиптъра си в лявата ръка, а с дясната поел десницата на Митра, около чиято глава са изобразени нимба и лъчи - като с това изтъква съюза, сключен с този бог (фиг. 1).

Само че, произлизайки чрез своята майка от сирийските Селевкиди и твърдейки, че по баща произхожда от Дарий, син на Хистасп, царят на Комагена смесва спомените от двойнствения си корен и съчетава персийските и елинистическите божества и ритуали по същия начин, по който в семейството му се съчетават, редувайки се последователно, имената Антиох и Митридат. Подобно е положението в съседните области, където иранските владетели и жреци в различна степен изпитват нарастващото влияние на гръцката цивилизация. В епохата на Ахеменидите всеки от народите, установили се между Евксинския Понт и Тавър, е могъл да запази, благодарение на толерантността на централната власт, своите местни култове, както и своя език и специфичните си обичаи. Но в голямото разместване, предизвикано от краха на Персийската империя, рухват всички политически и религиозни прегради; различните раси внезапно влизат в контакт и в резултат на това Предна Азия изживява фаза на синкретизъм, аналогична с тази, която можем да наблюдаваме (по-ясно и по-детайлно) в Римската империя. Сближаването на всички теологии на Изтока и на всички философии на Гърция създава най-неочаквани комбинации и конкуренцията

12

между различните вярвания е извънредно силна. На мнозина от магите, пръснати от Армения чак до Фригия и Лидия, без съмнение се налага на нарушат сдържаността, за да се отдадат на активна пропаганда. Подобно на евреите от тази епоха и те успяват да групират около себе си известен брой прозелити. По-късно, преследвани от християнските императори, те, както и учените талмудисти, е трябвало да се върнат към своята предишна изключителност и да се затворят в една все по-недостъпна сакрална общност37.

Вероятно в този период на морална и религиозна вътрешна трансформация, предизвикана от македонското завладяване, митраизмът е намерил почти окончателната си форма. В момента на проникването си в Римската империя той вече е твърдо конституиран38. Догматическата му система, както и литургичните му традиции са установени още в началото на неговото разпространение. За съжаление ние не можем да определим с точност нито в коя област, нито в кой момент маздеизмът е приел характерните черти, с които е познат в Италия. Неведението ни относно религиозните движения, които разтърсват Изтока в Александрийската епоха, и почти пълната липса на преки свидетелства върху историята на иранските секти през трите последни века пр.Хр. са основните пречки, затрудняващи изследването на развитието на парсизма. Ще се опитаме, обаче, да отделим главните фактори, допринесли за трансформирането на култа на магите в Мала Азия, и да покажем как в различните области се наслагват разнообразни влияния, които по специфичен начин променят основната му природа.

В Армения маздеизмът се съчетава с народните вярвания на страната и с един семитски елемент, внесен от Сирия39. Митра остава едно от основните божества на синкретичната теология, която се създава под това тройно въздействие. Както и на Запад, някои виждат в него гения на огъня40, други го смятат за идентичен със Слънцето41 и странни легенди обгръщат името му. Разказва се, че е роден от кръвосмесителната връзка на Ахурамазда със собствената му майка42 или че го е родила обикновена смъртна43. Ще се въздържим от други аналози на тези особени митове44. Техният характер радикално се различава от догмите, възприети от западните привърженици на персийския бог. Специфичната смесица от несъвместими доктрини, каквато представлява религията на арменците, изглежда няма друга връзка с митраизма освен известно частично единство в произхода.

В останалите райони на Мала Азия изопачаването на маздеизма далеч не е така значително като в Армения. Противопоставянето между местните култове и този, чийто персийски произход величаят неговите адепти, никога не престава да се усеща. Чистата доктрина, чиито пазители са поклонниците на огъня, трудно би могла да се примири с оргиите, празнувани в чест на любовника на Кибела. Все пак през дългите векове, в които емигриралите маги са живели мирно в средата на автохтонните племена, би трябвало да се е създало известно сближаване между религиозните концепции на двете раси. В Понт изобразяват Митра на кон като Мен45, лунния бог, почитан на целия полуостров. Другаде го обличат с широко изрязани анаксириди (anaxyrides), които напомнят осакатяването на Атис46. В Лидия двойката Митра-Анахита се превръща в Сабазий-Анаитис47. И други местни божества се поддават на идентификация с могъщия язата. Изглежда жреците на тези страни се стремят да издигнат техните народни богове до еквиваленти на божествата, почитани от принцовете и благородниците. Но ние познаваме твърде слабо религиите на тези области, за да определим какво са взели или получили те от парсизма, и само констатираме тяхното взаимно влияние, без да можем да измерим дълбочината му. Това влияние, колкото и повърхностно да е смятано от някои48, подготвя тесния съюз, който ще бъде сключен на Запад между мистериите на Митра и тези на Великата Майка.

Когато в резултат на експедицията на Александър гръцката цивилизация се разпространява в цяла Предна Азия, тя се налага над маздеизма чак до пределите на Бактрия. Въпреки това иранизмът (ако можем да употребим това понятие) никога не абдикира пред елинизма. Същински Иран скоро отново добива както своята духовна автономия, така и политическата си независимост и, общо взето, съпротивата на персийските традиции пред асимилацията, осъществявана впрочем с лекота, е един от най-ярките моменти в историята на взаимоотношенията между Гърция и Изтока49. При все това магите от Предна Азия, намиращи се в по-голяма близост до големите огнища на западната култура, са и по-силно повлияни от тях. Без да се оставят да бъдат погълнати от религията на чуждите завоеватели, техните култове се комбинират с нея. За да се съчетаят хармонично варварските вярвания и елинските идеи, се прибягва до стария метод на отъждествяването. Целта е да се покаже, че маздейското небе е населено от същите обитатели

13

както и Олимп: Ахурамазда като Върховно същество се слива със Зевс; Веретрагна, победоносният герой - с Херакъл; Анахита, на която е посветен бикът, се превръща в Артемида Тавроболия, като се стига чак дотам, че в нейните храмове се локализира митът за Орест50. Митра, вече считан във Вавилон за тъждествен с Шамаш, естествено е свързван с Хелиос; но той съвсем не му е подчинен и персийското му име в богослужението никога не се подменя с преводно, каквито са случаите с другите божества, почитани в мистериите.

Синонимността, установена между названията, в които липсва действително съответствие, не остава само някаква проста игра на митологии. Важната последица, когато произтича от нея, е, че смътните персонификации, породени в източното въображение, придобиват точните форми, с които гръцките артисти извайват олимпийските богове. Вероятно никога по-рано те не са били възприемани в човешки образ или ако по подобие на асирийските идоли им е придавана такава външност, то тя е била нескопосана и груба. Със заимстването на цялата изкусителност на елинския идеал неизбежно се променя и концепцията за характерите на маздейските герои, като смекчаването на техните чуждестранни черти способства да бъдат по-лесно възприемани от западните хора. Едно от необходимите условия за успех на тази чужда религия в римския свят бива изпълнено, когато около II в.пр.Хр. един скулптор от Пергамската школа пресъздава патетичната група на Митра-бикоубиец, на която всеобщо установеният обичай отрежда от този момент нататък почетното място върху абсидата на спелеума51.

Изкуството не e единственото средство да се смекчат онези елементи от суровите източни мистерии, които биха шокирали духовете, възпитани от гръцката школа. От своя страна и философията се стреми да примири техните доктрини със своите учения или по-скоро азиатските жреци се насилват да открият в свещените си традиции теориите на философските секти. От всички секти тази на Портих се поддава най-лесно на спойка с простонародната религиозност и затова именно тя оказва дълбоко влияние върху формирането на митраизма. Дион Хризостом•52 преразказва стар мит от песенната традиция на магите, понеже го смята за алегория на стоическата космогония, а учениците на Зенон модифицират редица персийски идеи според своите пантеистични концепции. Мислителите все повече привикват да търсят в догмите и ритуалните практики на ориенталците приглушените отражения на античната мъдрост и тази тенденция се оказва до такава степен изгодна за претенциите и интересите на маздейското жречество, че то я подпомага, използвайки цялата си власт53.

Въпреки че философската теория променя характера на вярванията на магите, придавайки им значение, каквото те никога не са имали, в последна сметка тя има по-скоро съхраняваща, отколкото разрушителна функция. Приписвайки на често наивните легенди някакво символично значение, предлагайки някакво рационално обяснение на практики, които изглеждат абсурдни, тя цели да осигури тяхната дълговечност. Макар че теологичната основа на религията е чувствително подкопана, нейната литургична същност остава сравнително устойчива и промяната на догмата съжителства с почитта към ритуала. Прекаленият формализъм, който се излъчва от педантичните предписания на Вендидад, е несъмнено много по-ранен от епохата на Сасанидите. Жертвоприношенията, извършвани по времето на Страбон от магите в Кападокия, напомнят всички особености на авестийската литургия. Същите молитви под формата на псалмопения пред пламтящия на олтара огън, със свещения сноп (baresman) в ръце, същите умивания с мляко, масло и мед, същите предпазни мерки да не би дъхът на свещенослужителя да оскверни по някакъв начин божествения пламък54.

Надписът на Антиох от Комагена55 разкрива чрез съдържащия се в него едикт една подобна грижа за преданото спазване на старинните ирански обичаи. Царят се хвали, че винаги е почитал боговете на своите прадеди, следвайки древната традиция на персите и гърците; той желае жреците, настанени в новия храм, да носят истински персийски жречески одеяния и да служат според стария свещен обичай. Шестнадесетият ден от всеки месец, който трябва да бъде отбелязван с особена тържественост, не е само рожденото число на царя, а преди всичко датата, посветена открай време на Митра56. Много по-късно друг комагенец, Лукиан от Самосата•, в един

• Дион Хризостом (Dion Chrysostomos, Dio Chrysostomus; Dio Prusaeus, Dio Cocceianus (40-112),

гръцки оратор и философ, чиито произведения и речи били знаменити в Рим. Бел.ред. • Лукиан от Самосата (240-312) - християнски теолог, създател на теологичната традиция на

Антиохия. Бел.ред.

14

свой пасаж, явно почерпен от обичаите, които е опознал в своята родина, обръща на смях повтарящите се очиствания, безкрайните напеви и дългите мидийски роб£ на поклонниците на Зороастър57. На друго място той ги упреква, че дори не знаят гръцки и бръщолевят някакъв неразбираем жаргон58.

Консервативният дух на магите от Кападокия, който така тясно ги обвързва с вековните им обичаи, предавани от поколение на поколение, не се изменя даже след триумфа на християнството и по свидетелството на свети Василий•• 59 те все още продължават да съществуват в края на IV век. Дори в Италия иранските мистерии запазват винаги значителна част от ритуалните форми, които маздеизмът е възприел в Мала Азия от незапомнени времена60. Главното нововъведение е, че вместо персийския или арамейския61 като литургичен език се въвежда гръцкият, а по-късно, изглежда, латинският език. Тази реформа предполага съществуването на свещени книги, като най-вероятно от александрийската епоха насетне, от страх да не се изгуби споменът, жреците са фиксирали писмено молитвите и песнопенията, които в началото са били предавани устно62. Но това необходимо приспособяване към новите условия не е попречило на митраизма да опази докрай своя предимно персийски церемониал

Гръцкото название "мистерии", което авторите употребяват по отношение на тази религия, не бива да поражда никакви илюзии. Няма никакво подражание на елинските култове в начина, по който адептите образуват своите тайни общества, чиято езотерична доктрина се разкрива само чрез степенувани посвещения. В самата Персия магите съставляват затворена каста, която изглежда е била разделена на множество взаимоподчинени класи63. Тези от тях, които се установяват в средата на чужди народи, с различни обичаи и език, укриват с още по-голяма ревност своята наследствена вяра от профаните. Познаването на тези тайни им дава, на тях самите, съзнанието за морално превъзходство, а и осигурява престижа им сред невежественото население, което ги заобикаля. Възможно е отначало жреческите санове на маздейския култ в Мала Азия, както и в Персия, да са били достояние на едно определено племе, в рамките на което те са се предавали от баща на син, а по-късно към скритите догми са били приобщавани и чужденци, издържали посветителните церемонии, и тези прозелити постепенно са били включвани в обслужването на култа. В това отношение, както и в много други признаци иранската диаспора е сравнима с еврейската. Разпространението на вярата бързо отличава някои категории неофити, от които се оформя определена йерархия. Но достоянието на свещените практики и вярвания в тяхната цялост остава винаги запазено за малцина привилегировани и колкото по-труден е достъпът до това мистично познание, толкова по-ценно изглежда то64.

Всички оригинални ритуали, които характеризират митраисткия култ през римската епоха, несъмнено водят началото си от неговите азиатски корени: дегизирането като животни, изисквано от някои церемонии, е една отживелица от предисторическия обичай, която някога е била широко разпространена, а и в наши дни все още не е изчезнала. Привичката да се посвещават на бога планинските пещери е явно наследство от времената, когато човекът все още не е строял храмове. Жестоките изпитания, налагани на посвещаваните, са отглас от кървавите сакрални осакатявания, които са извършвали поклонниците на Ма и на Кибела. Освен това легендите, чийто герой е Митра, са могли да бъдат създадени само в епоха на пастирски начин на живот. Тези древни традиции на една все още примитивна и груба цивилизация съжителстват и се проявяват в мистериите редом с една изтънчена теология и извисена духовност65.

Анализът на съставните части на митраизма показва, подобно на геологически разрез на даден терен, стратификациите на една съвкупност, съставена от бавно наслагвани етажи. Основата на тази религия, нейният най-долен първичен пласт, е вярата на древния Иран, откъдето тя води своя произход. Над този маздейски субстрат под въздействието на Вавилон се е отложил един плътен нанос от семитски доктрини, а по-късно в Мала Азия местните вярвания също са прибавили някои наноси. И накрая гъстата растителност на елинските идеи е избуяла от тази плодородна почва и отчасти е скрила от нашите очи нейната истинска природа.

Този сложен култ, в който са се смесили толкова разнородни елементи, е адекватен израз на сложната цивилизация, която процъфтява в александрийската епоха в Армения, Комагена,

•• Свети Василий Велики (Basilius, 329-379) - ранен Отец на църквата, който защищава

ортодоксалната вяра срещу арианската ерес. Като духовен глава на Цезарея написва поредица от трудове върху монашеството, теологията и каноническото право. Бел.ред.

15

Кападокия и Понт66. Ако Митридат Евпатор бе успял да реализира амбициозните си мечти, този елинизиран парсизъм без съмнение щеше да се превърне в държавна религия на една обширна азиатска империя. Неговите предначертания поемат друг обрат след разгрома на този голям противник на Рим. Остатъците от армията и от понтийския флот, бегълците, погнати от войната и пръснати по целия Изток, разпространяват иранските мистерии сред този народ от пирати, чиято мощ расте, заслонена от Киликийските планини. Митра се установява твърдо в тази област и Тарс• го почита чак до рухването на империята (фиг. 2)67.

Подтиквана от войнствената си религия, тази република от авантюристи се осмелява да оспори господството на римския колос над моретата. Тя се смята за избран народ, призван да осъществи триумфа на непобедимия бог. Силни с нейната подкрепа, дръзките моряци ограбват без страх най-почитаните храмове на Гърция и Италия и тъкмо тогава латинският свят чува за първи път името на варварското божество, пред което скоро ще започне да се прекланя.

Фиг. 2. Митра-бикоубиец. Медалион от Тарс.

• Тарс - древен град в Киликия, родно място на апостол Павел, днес град в южно-централната част на

Турция, на р. Тарс, на около 20 км от средиземноморския бряг. Бел.ред.

16

Глава 2

�

Разпространение

в Римската империя1 Можем най-общо да твърдим, че Митра остава винаги изключен от елинския свят. Древните

гръцки автори не говорят за него освен като за чужд бог, почитан от царете на Персия. Даже по време на александрийския период той не слиза от платото на Предна Азия към бреговете на Йония. Във всички страни, които се мият от водите на Егейско море, единствено един късен надпис с посвещение от Пирея и може би един надпис от Атина2 напомнят за неговото съществуване. Изследователят напразно би търсил името му сред множеството наименования на екзотични божества, почитани в Делос през II в.пр.Хр. Той прониква в Архипелага чрез своего рода рикошет, едва когато вече е завладял латинския свят: преторианците оборудват един спелеум на остров Андрос в чест на Септимий Север и неговите синове.3 По времето на империята намираме митреуми, издигнати в някои пристанища на Финикия и Египет, близо до Арадус, в Сидон, в Александрия4. Но тези изолирани паметници само още по-силно изтъкват липсата на всякакви следи от мистериите във вътрешността на страната. Разкриването на храм на Митра в Мемфис, изглежда, е изключение, потвърждаващо правилото, защото маздейският гений вероятно е проникнал в този древен град в епохата на римската власт. Дотогава той не се споменава в никакъв надпис от Египет или Сирия и по нищо не личи, че в самата столица на Селевкидите му се издигат олтари. В тези наполовина източни империи, могъщата организация на местното жречество и пламенната привързаност на народите към техните собствени национални божества, изглежда, са спрели проникването му и са парализирали влиянието му.

Един характерен детайл показва, че иранският язата никога не е завоювал многобройни привърженици в елинските или елинизираните страни. Гръцката ономастика, която създава цяла серия лични имена с включени в тях като съставна част наименования на богове, доказвайки по този начин популярността, на която са се радвали фригийските и египетските божества, не може да противопостави на разните Менофиловци и Метродотовци, на Изидоровците и Серапионовците нито един Митрион (Mithrion), Митроклес (Mithroclℵs), Митродор (Mithrodore) или Митрофил (Mithro-phile). Всички производни на Митра са от варварски произход5. Докато тракийската Бендида, анатолийската Кибела, александрийският Серапис и даже сирийският Баал са приемани последователно и с благосклонност в градовете на Гърция, последната никога не проявява гостоприемство към бога, покровител на някогашните £ врагове.

Отдалечеността от големите центрове на античната цивилизация обяснява късната поява на Митра на Запад. В Рим през 204 г.пр.Хр. се въвежда официален култ към Великата Майка от Песинонт. Изида и Серапис се появяват там през I в.пр.Хр., но доста преди това те вече са спечелили множество поклонници в Италия. Картагенската Астарта има храм в столицата още след края на пуническите войни; кападокийската Белона - от епохата на Сила; Деа Сирия от Хиераполис - от началото на имперския период6, докато персийските мистерии си остават напълно непознати за Рим. И все пак споменатите богове властват само над отделен народ или град, а господството на Митра се простира от Индийския полуостров до Евксинския Понт.

Подвластните му пространства в епохата на Август обаче все още са разположени почти изцяло вън от границите на империята. Централното плато на Мала Азия, което дълго се съпротивлява на гръцката цивилизация, остава още по-чуждо на римската култура. Тази област на степи, гори и пасища, набраздена от стръмни склонове и подвластна на климат, по-суров от

17

германския, не привлича жителя на Средиземноморското крайбрежие и местните династии, които продължават да се крепят в епохата на първите цезари, запазват, въпреки наложения им васалитет, своята вековна изолация. В интерес на истината, Киликия е превърната в римска провинция през 102 г.пр.Хр., но по това време римляните владеят само няколко точки по крайбрежието, и покоряването на страната завършва едва две столетия по-късно. Кападокия е присъединена чак при Тиберий, западната част на Понт - при Нерон, Комагена и Малка Армения са завзети окончателно при Веспасиан7.Едва тогава се установяват последователни и непосредствени отношения между тези отдалечени области и Запада. Нуждите на администрацията и организацията на отбраната, преместванията на управители и офицери, новите назначения на прокуратори и фискални чиновници, призоваването на набори за пехотата и конницата, настаняването на три легиона по дължината на границата, която следва течението на Ефрат, предизвикват непрекъснат обмен на хора, стоки и идеи между тези затворени дотогава планини и европейските провинции. После идват големите експедиции на Траян, на Луций Вер и Септимий Север, подчиняването на Месопотамия и основаването на Осроена, така че чак до Ниневия се създават многобройни колонии, като звена на верига, свързваща Иран със Средиземно море. Последователните анексии на цезарите са първата причина за разпространението на митраистката религия в латинския свят. Тя започва да прониква в него по времето на Флавиите и се разгръща при Антонините и Северите, както впрочем и един друг култ, произхождащ от близката до нея Комагена, култът към Юпитер Долихенус, който в същия период прекосява териториите на империята8.

Според Плутарх9 Митра вероятно е бил възприет в Италия много по-рано. Римляните били посветени в неговите мистерии от киликийските пирати, победени от Помпей през 67 г.пр.Хр. Това сведение не съдържа нищо невероятно. Ние знаем, че еврейската общност, назована trans Tiberim, е съставена в голямата си част от потомци на пленниците, които същият този Помпей довежда след превземането на Йерусалим (63 г.пр.Хр.)10. Възможно е благодарение на това специално обстоятелство, в последните години на републиката персийският бог да е спечелил някои привърженици сред разноезичния плебс на столицата. Но смесена с множеството братства, които практикуват чуждестранни обреди, тази малка група поклонници не привлича вниманието. Върху язата пада част от презрението, което римляните изпитват към почитащите го азиатци. Влиянието на привържениците му върху масата от населението е почти толкова нищожна, колкото и това на будистките общности върху модерна Европа.

Едва в края на I век Митра кара да се заговори за него в Рим. Когато Стаций пише първата песен на своята "Тебаида", около 80 г.сл.Хр., той вече е видял типичните изображения на героя бикоборец11,а от свидетелството на Плутарх излиза, че по негово време (46-125 г.сл.Хр.) маздейската секта разполага вече с определена известност на Запад12. Това заключение се потвърждава от епиграфски документи. Най-старият надпис, посветен на Митра, който притежаваме, е надпис билингва на един освободен роб на Флавиите (69-96 г.сл.Хр.)13. Наскоро след това му е посветена мраморна група от един роб на Т. Клавдий Ливиан, който е бил префект на преторията при Траян през 102 г. (фиг. 3)14. Изглежда, почти по същото време непобедимият бог прониква в Централна Италия: в Нерсае, в страната на еквите, е открит текст от 172 г., в който вече се споменава за митреум "рухнал поради своята старост"15. Появата на завоевателя в северните части на империята датира, общо взето, от същия период. Почти няма съмнение, че ХV легион е внесъл мистериите в Карнунт на Дунава в началото на принципата на Веспасиан16 и ние констатираме, че около 148 г. те са практикувани сред войските в Германия17. При Антонините, особено след принципата на Комод, доказателствата за тяхното присъствие се умножават във всички области. В края на II век ги честват най-малко в четири храма в Остия18.

Не можем и да помислим дори за изброяване на всички градове, в които се насажда азиатският култ, нито да изследваме поотделно всяка от причините, довели до неговото внедряване.

Въпреки изобилието си епиграфските текстове и скулптурните паметници осветляват твърде смътно местната история на митраизма. Невъзможно е да проследим хода на неговата експанзия, да отличим конкуриращите се влияния на различните жречески общности, да обгърнем процеса на въвеждането на новата религия във всеки отделен град и провинция. Всичко, което можем да направим, е да посочим в общи линии областите, в които се разпространява новата вяра, и апостолите, които я проповядват.

18

Фиг. 3. Митра Бикоубиец.

Мраморна група от Британския музей. Основният проводник за нейното разпространение със сигурност е армията. Митраистката

религия е преди всичко религия на воините и - съвсем не без причина - на посветените в определена степен е било давано названието milites. Това влияние на армията би могло да изглежда трудно обяснимо, ако си въобразим, че при императорите легионите са били разквартирувани в установени лагери и че поне от Адриан насетне всеки легион е рекрутиран от провинцията, в която е настанен. Но това общо правило страда от множество изключения. В този смисъл азиатците дълго време и до голяма степен формират личния състав на войските в Далмация и Мизия, а също, за определен период и на тези в Африка. Освен това войникът, който след двайсетина години, прослужени в родния край, е повишен в центурион, е преместван по правило на чуждо място. В случай че премине успешно различните стъпала на тази служба, му посочват нов гарнизон. Така центурионите от даден легион представляват нещо като "микрокосмос на империята"19. Това е могъщо средство за въздействие, защото самото положение на тези подофицери им осигурява значителна възможност да влияят върху новобранците, които обучават. Вън от тази индивидуална пропаганда, която почти напълно ни се изплъзва, временните или окончателни трансфери на отряди или цели полкове, често в твърде отдалечени крепости и лагери, сближават и смесват хора от всякаква народност и вяра. В крайна сметка покрай легионерите, римски граждани, намираме същия, ако не и по-голям брой auxilia, чужденци, които са лишени от привилегията на своите колеги да служат в родните си места. Напротив, за да предотврати бунтове, властта се старае да откъсне тези иноземци от техните корени. Така по времето на Флавиите крилата или местните кохорти съставляват само малка част от помощните войски, които пазят Рейнската и Дунавската граница20.

Измежду мъжете, изпратени отвън, за да заменят местните, призовани надалеч, се наброяват множество азиатци и може би никоя от страните на Изтока, съотносимо със своята територия, не е доставяла на Рим толкова рекрути, колкото Комагена, в която митраизмът е пуснал дълбоки корени. Освен конниците и пехотинците от тази област се набират, вероятно от времето на

19

тайното присъединяване към империята, най-малко шест кохорти. Многобройни са също войниците, произхождащи от Кападокия, от Понт и Киликия, да не говорим за сирийците от всякакви племена, като на всичко отгоре цезарите не страдат от скрупули да вербуват дори и леката партска конница, чиито бойни качества са изпитвали на собствения си гръб.21

Римският войник, общо взето, е набожен и дори суеверен. Опасностите, на които се излага неговата кариера, го карат безспирно да търси някаква небесна защита и неизброимите надписи с посвещения на божества свидетелстват едновременно и за неговото благочестие, и за разнообразието на вярванията му. Особено ориенталците, откарвани за двадесет и повече години в страни, в които всичко им е чуждо, пазят благоговейно спомена за своите национални богове. В момента, в който намерят възможност, се събират, за да им отдадат почит. Те изпитват нужда да умилостивяват този бог (Ба'ал), от чийто гняв още като деца са свикнали да се боят. Това е също и начин да се видят и под тъжните северни небеса да си спомнят липсващото отечество. Но техните братства не са затворени: те приемат на драго сърце в своята среда другари по оръжие от всякаква народност, чиито стремления не са задоволявани от официалната религия и които се надяват да получат от чуждия бог по-ефикасна помощ в боя, или ако паднат в битка - по-щастлив жребий в другия живот. Сетне тези неофити, прехвърлени в други гарнизони, според изискванията на службата или нуждите на войната, от новопокръстени се превръщат в проповедници и създават около себе си ново ядро от прозелити. По този начин мистериите на Митра, пренесени в Европа от войниците - полуварвари от Кападокия и Комагена, бързо се разпространяват из нейната територия чак до крайните предели на античния свят.

Митраистките паметници изобилстват от бреговете на Черно море чак до планините на Шотландия и до пясъчния ръб на Сахара, по цялата дължина на някогашната римска граница. След като Долна Мизия, в миналото все още непроучена, сега все повече се отваря за археологически дирения, в нея вече може по-добре да се установи разширяването на азиатския култ. И в това няма нищо чудно, тъй като е известно, че в тази провинция недостигът на новобранци се компенсира с войскови контингенти от Изтока. Без да броим пристанището Томи, легионерите изповядват персийската религия в Егизус (Aegysus), в Троезмис (Troℑsmis), в Дуросторум, Приста, Нове, Утум и Ескус, по бреговете на Дунава, както и в Тропеум Траяни (Tropaeum Traiani), станал наскоро прочут след откриването на паметника от Адам-Клиси. Във вътрешността на страната, Митра прониква в Монтана и Никополис, заселени от Траян с хора от Изтока, както и в малките градчета и паланки от областта. Несъмнено от тези северни градове, прекосявайки Балкана, той се прехвърля в Северна Тракия, по-точно в Сердика (София) и Пауталия (Кюстендил), а после стига чак до околностите на Бесапара и на Филипополис (Пловдив) в долината на Хеброс - голям съобщителен път между Азия и Европа. От друга страна, насочвайки се към горното течение на Дунав, той се укрепва в постовете Алмум, Радиария, Акве и във Виминациум, столица на Горна Мизия, където намираме един ветеран да възстановява негов храм22, но поради все още слабото проучване на тези територии не знаем действителните мащаби на култа там23. Военният флот, който се движи по голямата река, е съставен, а даже и командван от чужденци и те разпространяват екзотичната религия във всички пристанища24, каквото впрочем се надпреварват да правят и войниците в крепостите, пазещи достъпа до Дунава•.

По-добре информирани сме за обстоятелствата, при които се осъществява неговото проникване в Дакия. Когато Траян присъединява това варварско царство към империята, страната, съсипана от шестгодишни люти битки, почти е превърната в пустиня. За да я засели отново, императорът прехвърля в нея масово, както твърди Евтрипий25, колонисти "ex toto orbe Romano" (от целия римски свят). Населението на тази област през II век е още по-смесено, отколкото днес, макар че и сега в нея всички раси на Европа се притискат, блъскат се с лакти и се карат26. Без да броим остатъците от някогашните даки, тук намираме заедно илири и панонци, галати, карийци и азиатци, хора от Едеса и Палмира, а също и други, като всички те продължават да практикуват култовете на своите отечества. Но нито един от тези култове не се разпространява така успешно, както мистериите на Митра, и наистина имаме повод да се удивляваме на тяхното невероятно развитие за тези 163 години, през които трае римското господство над областта (107-270 г.сл.Хр.). Те процъфтяват не само в столицата на провинцията, Сармизегетуза и в градовете, израснали покрай военните лагери като Потаиса и най-вече Апулум, но и върху цялата завладяна територия.

• За митраизма в българските земи вж. Приложението.

20

Докато в Дакия, доколкото ми е известно, не може да бъде посочена и най-малката следа от някаква християнска общност, от крепостта Замос-Уйвар (Szamos-Ujvar) на северната граница чак до Ромула във Влахия се откриват цял куп надписи, скулптури, олтари, оцелели след унищожението на митреумите. Тези останки изобилстват най-вече в центъра на страната, по протежение на дългия път, следващ долината на Марос, главната артерия, чрез която римската цивилизация се е разпространила в околните планини. Само в колонията Апулум със сигурност се наброяват четири храма на персийския бог, а наскоро разкопаният спелеум от Сармизегетуза пази фрагментите на петдесетина барелефа и други ex-voto (настенни посветителски религиозни изображения), които благочестието на вярващите му е посветило27.

По подобен начин в Панония иранската религия се вкоренява в укрепените градове, обточили протежението на Дунава - Ритиум (Rittium), Кузум, Интерциза, Аквинкум, Бригецио, Карнунт, Виндобона28, а също и в селищата от вътрешността29. Тя е особено мощна в центровете на тази двойна провинция, в Аквинкум и Карнунт, като и в единия, и в другия град причините за нейното величие се отгатват лесно. Първият от тях, в който през III век мистериите се празнуват най-малко в пет храма30, е главна квартира на legio II Adiutrix, създаден през 70 г. от Веспасиан в помощ на моряците от равенския флот. Между тези освободени роби, прехвърлени в частите на армията, относителният дял на азиатците31 е значителен и вероятно още от самото начало митраизмът е имал привърженици в този извънреден легион. Когато ок. 120 г.сл.Хр. Адриан го настанява в Долна Панония, той без съмнение донася тук своя източен култ и му остава верен до самото си разформироване. Legio I Adiutrix, който има сходен произход32, вероятно е хвърлил плодотворния посев в Бригецио, където по времето на Траян е бил прехвърлен неговият лагер.

С още по-голяма точност можем да отбележим кога персийският бог идва в Карнунт: през 71 или 72 г.сл.Хр., Веспасиан отново завладява тази важна стратегическа позиция с оръжието на legio XV Apollinaris33, който от осем или девет години води боеве в Ориента. Изпратен през 63 г. на Ефрат, за да подсили армията, с която Корбулон воюва срещу партите, той взема през периода 67-70 г. участие в смазването на еврейското въстание, а сетне придружава Тит в Александрия. В хода на тези кървави войни липсите в личния състав са запълвани от набори, свиквани от Азия. Тъкмо тези новобранци, вероятно в голямата си част от Кападокия, прехвърлени заедно със старите служби на Дунав, първи отслужват жертвоприношения на иранския бог, непознат дотогава на север от Алпите. В Карнунт е намерен надпис, посветен на Митра, направен по поръчка на един войник от Аполинариевия легион, който носи красноречивото име Барбарус34. Първите поклонници на Sol invictus му посвещават полукръгла пещера на брега на реката, която през III век е възстановена от римски конник и в чието съвсем особено разположение се чувства стилът на късната античност35. Когато около четиридесет години след идването му на Запад Траян прехвърля петнадесети корпус отново на Ефрат, персийският култ вече е пуснал дълбоки корени в столицата на Горна Панония. Не само ХІV легион gemina Martia, който наследява местожителството на върнатия в Азия, но също и Х и ХІІІ geminae, някои части от които са, както изглежда, помощни на ХV, чувстват притегателната сила на мистериите и включват новопосветени в своите редове. Твърде скоро първият храм се оказва недостатъчен и бива построен втори, който - забележителен факт - се намира в непосредствено съседство с този на Юпитер Долихенус от Комагена36. Край лагера се разраства цяла муниципия и тъй като приелите новата религия непрестанно се увеличават, вероятно в края на II век е издигнат трети митреум (фиг. 4), чиито размери надминават всички аналогични постройки, открити досега37. Наистина той е разширен от Диоклециан и от принцепсите, приобщени от него към върховната власт, когато през 307 г. те се събират на съвещание в Карнунт38. По този начин искат публично да засвидетелстват своето благоговение пред Митра в този свещен град, който сред всички останали градове на Севера пази вероятно най-старите светилища на маздейската секта.

Това военно средоточие, най-важното в областта, изглежда е религиозният център, от който чуждестранният култ насочва своите лъчи към селищата от околностите. Стикс-Неусидл, където той е изповядван в средата на II век39, по онова време е само селце, зависимо от силния град. Но п∧ на юг храмът в Скарбанция е обогатен най-малкото от един decurio coloniae Carnunti40. На изток територията на Еквинокциум ни дава като находка едно посвещение, надпис на "Камъка прародител"41, а по-нататък, във Виндобона (Виена), войниците от Х легион42, възприемат от събратята си от съседния лагер обичая да празнуват мистериите. Чак до Африка откриваме следи от влиянието, което големият панонски град е оказал върху разпространението на митраизма43.

21

Фиг. 4. Възстановка на големия Митреум, открит в Карнунт•. На няколко левги от Виена, като се прекоси границата с Норик, се натъкваме на градчето

Commagenae, чието име се дължи сигурно на факта, че някоя ala Commagenorum е била разквартирувана на това място. Ето защо не се удивляваме, че тук бе разкрит един барелеф на Бога-бикоубиец44. И все пак в тази провинция, както и в Реция, армията, изглежда, не е взела активно участие в пропагандирането на азиатската религия. Един късен надпис на лице, което е било speculator legionis I Noricorum45, е единственият, в който се споменава войник, а и изобщо паметниците на мистериите са твърде редки в долината на Горни Дунав, в която са концентрирани войските. Те стават по-многобройни едва по другото разклонение на Алпите и епиграфията на дадената област не позволява да им приписваме армейски произход.

Напротив, в двете Германии удивителната експанзия на митраизма със сигурност се дължи на мощните военни корпуси, защитаващи постоянно заплашваната територия. Тук намираме надпис, посветен от един центурион на Soli invicto Mithrae около 148 г.сл.Хр.46, от което е явно, че в средата на II век този бог вече е спечелил известен брой новопосветени в тамошните римски гарнизони. Изглежда, всички полкове са били засегнати от тази заразителна идея: легионите VIII Augusta, XII Primigenia, и XXX Ulpia, кохортите и спомагателните крила, а също и елитните доброволчески части, съставени от римски граждани. Такова масово разпространение не позволява да се проучи посоката, от която култът е проникнал в страната. Можем да отбележим все пак, без страх да бъдем заблудени, че с изключение на няколко пункта, в които той е пренесен директно от Изтока от азиатските помощни части, в общия случай германците го възприемат чрез посредничеството на дунавските гарнизони47. Ако искаме с абсолютна точност да проследим неговия път, бихме могли с основание да предположим, че осми легион, прехвърлен през 70 г.сл.Хр. от Мизия в Горна Германия, първи е започнал да изповядва религията, призвана скоро да стане доминираща в тази област48.

• Три от най-големите и известни митреуми, открити досега в Европа са този в Карнунт (по-горе на

фигурата), който е дълъг 23 м, митреумът в Сердика (построен вероятно през ІІІ век), чийто спелеум е дълъг 18.50 м и митреумът в Страсбург - 15 м. Наблюденията върху проучени досега спелеуми показват, че те са били предназначени най-често за малки общества (с дължина 5-6 м), а големите, като този в Карнунт, са редки и са предназначени за големи организации от 50-60 души. Бел.ред.

22

Фиг. 5. Големият барелеф от Хедернхайм.

В центъра Митра-Бикоубиец с групата на лъва, кратера и змията. Отгоре - Зодиакът. В ъглите -

Митра, опъващ лък. По-горе, между кипарисите, сцени от легендата на Митра. Най-отгоре - Митра в колесницата на Слънцето и колесницата на Луната. В четирите краища (медальоните) - бюстове на Ветровете; отстрани - бюстове на Четирите Сезона: между тях - сцени от легендата за Митра.

Действително Германия е страната, в която са открити най-голям брой митреуми,

барелефите са с най-внушителни размери и най-цялостни композиции49 (фиг. 5) и навярно никое езическо божество в нея не е спечелило по-многобройни и пламенни ревнители от Митра. Декуматските полета, тези военизирани покрайнини на империята50 и най-вече предните постове между течението на Майн и укрепената граница, са невероятно обилни на находки, предизвикващи най-голям интерес. На север от Франкфурт, близо до селото Хедернхайм, някогашната civitas Taunensi-um, са разкопани последователно три значителни храма51 (фиг. 6); други три са съществували във Фридберг в Хесен52, имало е един във Висбаден (Aquae Mattiacae). Изобщо в цялата околност, а при положение че продължи археологическото проучване на Лимес (Limes), ще се умножава броят на крепостите, в близост до които ще се разкрие поне една свещена крипта, където гарнизонът е извършвал своите поклонения. Известни са тези от Стокщад (фиг. 6)

23

и от Грос-Кройценбург на Майн, от Оберфлорещад на Нида, от Буцбах, от Саалбург и от Алтенбург-Хефрих на Таунус (Taunus)53. Този край в сърцето на Германия, тази предна цитадела на Римската държава, същевременно е и крепост на маздейската вяра. От друга страна, по цялото течение на Рейн, от Аугст (Raurica) край Бале (Bale), чак до Ксантен (Vetera), минавайки през Страсбург, Майнц, Нойвид, Бон, Кьолн и Дормаген54, се срещат серия - паметници, които показват как новата религия, прииждайки все по-наблизо като епидемия, се е разпространила чак до варварските племена убии и батави.

Фиг. 6. Митра таврофор, разкрит в Стокщад.

Влиянието на митраизма сред войските, концентрирани по рейнската граница, може да се

установи и по разширяването му към вътрешността на Галия. Един войник от осми легион посвещава олтар deo Invicto в Женева55,която се намира на военния път, водещ от Германия към Средиземно море, а и други следи от източния култ са намерени в днешна Швейцария и във френска Юра. В Сарбург (Pons Saravi), при излаза на прохода във Вогезите, през който Страсбург се е свързвал и все още се свързва с басейните на Мозел и Сена, бе разкопан спелеум, датиращ от III в.56

24

Друг такъв, чиито главен барелеф, изсечен в суровата скала, намираме оцелял до наши дни, е съществувал в Шварцерден между Мец и Майнц57. Бихме били учудени, че големият град Тревес (Treves) не е съхранил нищо друго освен няколко останки от надписи и статуи58, ако значението на този важен център при наследниците на Константин не обясняваше почти пълното изчезване на паметниците на езическата епоха. Накрая, в долината на Маас, недалеч от пътя, който свързва Кьолн и Бавай (Bavay, Bagacum), са открити много любопитни следи от мистериите.

От Бавай този път води на запад към Булон (Gesoriacum), постоянно пристанище на classis Britanica. Двете статуи на дадофори, които са намерени там, навярно изработени на самото място59, са посветени на бога от някой чуждестранен моряк или офицер от флота. Този важен морски пристан вероятно е поддържал ежедневни контакти с големия остров отсреща и най-вече с Лондон, посещаван впоследствие от множество търговци. Няма нищо чудно, че в главния търговски и военен възел на Британия е съществувал митреум (фиг. 7)60.

Фиг. 7. Барелеф, открит в Лондон (пам. 267). В центъра, групата на Митра Бикоубиец с дадофорите, обградена от дванайсетте символа на

зодиака; в долните ъгли - бюстове на Ветровете; в горните ъгли - Сол в своята колесница и Луната върху двуколка с впрегнат бик. Надписът гласи: Ulpius Silvanus factus Arausione emeritus leg(ionis) II Augustae votum solvit.

Общо взето, в никоя друга област иранският култ не остава така рязко ограничен в рамките

на укрепените места. Вън от Йорк (Eburacum)61, в който се намира главната квартира на военните подразделения на провинцията, той се разпространява само на Запад, близо до днешния Уелс, в Каерлеон (Isca) и в Честър (Deva)62, където са построени лагери, за да се държат в подчинение силурите и ордовиките, а по-късно и в северните краища на страната, по протежение на Адриановия вал, който защитава територията на империята от набезите на пиктите и каледонците. Всички "спирки" по това укрепително съоръжение, изглежда, са имали своя митраистки храм, в който командващият (praefectus) е давал на своите подчинени пример за благочестие63. Следователно очевидно е, че азиатският бог е стигнал чак до тези борейски области чрез войските, но не можем да определим нито в кой момент, нито с кои части е проникнал там.

25

Имаме основание да смятаме все пак, че е почитан от началото на II век и че Германия64 е послужила като посредник между отдалечения Ориент

Et penitus toto divisos orbe Britannos. На другия край на римския свят мистериите също се честват най-вече от войници. Те имат

последователи в III легион, лагеруващ в Ламбеза и в постовете, пазещи проходите на Aures или разположени по границите на Сахара65. Въпреки това те, изглежда, не са толкова популярни на юг от Средиземно море, колкото в Северните страни, а и разпространението им тук приема специфичен характер. Паметниците им, датиращи изцяло от една късна епоха, се дължат на офицери или най-малкото на центуриони, мнозина от които са от чужд произход, а не на простите войници, свикани масово от областта, която са натоварени да защитават. Легионерите от Нумидия си остават привързани към своите местни богове, пунически или берберски, и твърде рядко възприемат вярванията на другарите си по оръжие, с които войнският занаят ги поставя в контакт. Персийската религия в Африка следователно е практикувана най-вече от онези, които военната служба призовава отдалеч, и нейните колегии са съставени в голямата си част ако не от азиатци, то поне от рекрути, докарани от дунавските провинции.

Също и в Испания, страната, най-бедна на митраистки паметници, връзката на тяхното наличие с гарнизоните е очевидна. По цялата площ на този обширен полуостров, осеян с толкова многолюдни градове, те почти напълно липсват, дори и в най-значителните градски центрове. С мъка откриваме някои следи в столиците на Лузитания и на Тараконеза, в Емерита и в Тарагона66. В дивите долини на Астуриите и на Галиция обаче иранският бог е имал организиран култ67. Веднага ще поставим горния факт във връзка с трайния престой на VII Gemina в тази останала задълго непокорена област. Може би в общностите на посветените са влизали ветерани от испанските кохорти, които, след като са служили в спомагателните части на Рейн и Дунав, са се върнали по родните си огнища, вече възприели маздейската вяра.

В действителност армията допринася за разпространението на източните култове не само чрез събирането на едно място на мъже, римски граждани и чужденци от всички краища на света, не само чрез неспирното движение на офицери, центуриони или даже на цели корпуси от една провинция в друга, според разнообразните нужди на момента, простирайки по този начин между всички граници една мрежа от постоянни комуникации. След излизането си в оставка войниците продължават да съблюдават, дори и в пенсия, практиките, към които са привикнали под знамената, и скоро се заобикалят с подражатели. Често се установяват в близост до своя последен гарнизон, в някоя от тези муниципии, които малко по малко изместват барачките на лавкаджиите. Понякога избират да живеят в някой голям град на областта, в която са служили, за да дочакат там заедно със старите си събратя по оръжие края на дните си: Лион винаги е подслонявал между стените си голям брой от тези стари легионери от Германия68, а единственият митраистки надпис, намерен в Лондон, е с автор един emeritus от войските в Британия69. Случва се също императорът да изпрати изслужилите войници в определена от него територия, за да основат в нея колония: Елуза в Аквитания вероятно е опознала азиатската религия чрез ветераните от Рейн, настанени там от Септимий Север70. Често новобранците, които военните власти прехвърлят в граничните предели на империята, пазят в сърцата си любов към родната земя, с която не престават да поддържат контакти. Но когато, уволнили се подир двайсет или двайсет и пет години битки и носене на караул, се връщат в отечествата си, те предпочитат пред боговете на своя народ или племе чуждестранния покровител, който някой другар по палатка ги е научил да почитат, изпълнявайки мистичните обреди.

Във всеки случай разпространението на митраизма в градовете и селата на провинциите inermes се дължи и на други фактори освен на армията. Със своите последователни завоевания в Азия Рим подчинява на господството си многобройно семитско население. От момента, в който създаването на империята осигурява мир и дава сигурност на търговията, виждаме как тези нови поданици, възползвайки се от специалните преимущества на своята раса, съсредоточават малко по малко в свои ръце близкоизточния трафик. Както по-рано от тях финикийците и картагенците, сирийците формират свои колонии във всички пристанища на Средиземно море71. В елинистичната епоха, голям брой от тях се настаняват в търговските центрове на Гърция и специално в Делос. Една част от тези търговци нахлуват сега в подстъпите към Рим, в Пуцоли, в

26

Остиа. Те сключват своите сделки във всички морски градове на Запада. Откриваме ги в Италия - в Равена, Аквилея, Тергест; от Салона, в Далмация, та чак до Малага в Испания. Тяхната търговска дейност ги отвежда и по-далеч, във вътрешността на страните, навсякъде, където има перспектива за печалба. От Дунавската равнина проникват чак до Сирмиум в Панония. В Галия това население от ориенталци е извънредно гъсто; по Жиронда те идват в Бордо и срещу течението на Рона пристигат в Лион. Заемайки бреговете на тази река, те се оказват в самото сърце на провинцията и Treves, голямата северна столица, масово ги привлича. Тези хора в истинския смисъл на думата преизпълват римския свят. Нашествията на варварите не успяват да обезкуражат предприемчивия им дух. При Меровингите, те все още говорят своя семитски диалект в Орлеан. Преселението им се прекратява едва когато сарацините нанасят удар на корабоплаването в Средиземно море.

Сирийците се отличават през всички епохи със своята пламенна религиозност. Никой друг народ, дори и египтяните не защитават така яростно своите идоли срещу посегателствата на християните. Така че, когато основават колония, първата им грижа е да организират в нея националните си култове и родината-майка понякога им отпуска допълнителни суми, за да ги подпомогне в изпълнението на този благочестив дълг. По такъв начин божествата на Берита, Хелиополис и дори на Дамаск най-напред проникват в Италия72.

Наименованието Syrus има твърде неясен смисъл в ежедневния език. Тази дума служи да обозначи най-общо всички семитски народности, подчинени преди на царете на Ниневия, чак до Ефрат и даже още по-нататък73. Следователно, това понятие обхваща и последователите на Митра, обитаващи долината на въпросната река и след като Рим разпростира своите завоевания в тези краища, те стават все по-многобройни сред "сирийците", пребиваващи в латинските градове.

Във всеки случай търговците, които основават кантори на Запад, в по-голямата си част са поклонници на семитския Баал, а тези, които призовават Митра, са азиатци с по-скромно социално положение. Първите храмове, станали притежание на този бог, навярно са посещавани най-вече от роби. Така наречените mangones внасят своята човешка стока предимно от източните провинции. От най-далечните части на Мала Азия, те отвеждат в Рим групи роби, продавани от големите поземлени собственици в Кападокия и Понт и това ново население, по думите на един древен автор, си създава собствени отделни градове в столицата74. Но търговията с роби не е достатъчна, за да насити нарасналата консумация на обезлюдена Италия. Освен нея големият доставчик на хора е войната. Когато виждаме Тит да откарва в робство 497 хиляди евреи само от кампанията в Юдея75, въображението се ужасява от представата за масата от пленници, които непрекъснатите битки с партите и по-специално завоеванията на Траян са хвърлили по робските тържища на Запад.

Заробвани масово след някоя победа или доставяни поотделно от трафикантите, тези хора особено изобилстват в морските градове, до които транспортирането им е евтино. В съперничество със сирийските търговци те внасят тук своите източни култове76 и по-специално този на Митра. Намираме го внедрен в цяла редица пристанища на Средиземно море. По-горе77 отбелязахме присъствието му в Сидон, във Финикия и в Александрия, Египет. Ако в Италия, Пуцоли и неговите околности, включващи и Неапол78, предоставят сравнително малко паметници на мистериите, то е, защото през II век този град престава да бъде големият склад, чрез който Рим си доставя стоки от близкоизточните провинции. Тиренската колония Пуцоли, богата и могъща в предишните времена, се оплаква през 172 г., че е сведена до положението на незначително селище79. След огромните работи, извършени от Клавдий и Траян в Остия, последната наследява просперитета на своя съперник от Кампания. Скоро всички азиатски религии основават тук свои храмове и братства от вярващи, но нито една от тях не се радва на такова ревностно почитание, както тази на иранския бог. От II в. насетне на него са посветени поне четири или пет спелеума; единият от тях, построен най-късно през 162 г. и свързан с Термите на Антонин, е разположен на самото място, където акостират корабите (фиг. 8)80, пристигащи отвъд морето, а друг опира в т. нар. метроон (metroon), светилище, в което се почита култът към Magna Mater (Великата майка)81. На юг малкото градче Анциум (Порто д'Анцио) следва примера на мощната си съседка (Остия)82, а Руселе (Гросето) и Пиза в Етрурия83, също дават добър прием на маздейското божество.

На изток от Италия,с големия брой на митраистките си паметници изпъква Аквилея84. Подобно на Триест в днешната епоха, в античността тя е тържището, където дунавските провинции разменят своите стоки с продуктите на тези от юга. Пола, в самия край на Истрия,

27

островите Арба и Брация, както и селищата, наредени по далматинското крайбрежие - Сения, Ядер, Салона, Нарона, Епидавър, чак до Дирахиум в Македония, са запазили различен брой повече или по-малко сигурни следи за влиянието на непобедимия бог, отбелязвайки, така да се каже, пътя, който той следва, за да стигне до търговската столица на Адриатика85.

Фиг. 8. План на митреум, открит в Остия.

ВВ. Странични скамейки - С. Вход - D. Изход, водещ към Термите на Антонин - Е. Издигнат хор, върху който са свещените образи - F. Стълба - G. Скривалище - H. Ниши за статуи.- J. Поддържащи стени. Надписът е инкрустиран в мозайката на пода: Soli invict(o) Mit(hrae) d(onum) d(edit) L. Agrius Calendio.

Нека проследим и напредването му в Западното Средиземноморие. В Сицилия, Сиракуза и

Палермо86, по протежението на африканското крайбрежие - в Еа, Картаген, Рузикада, Икозиум, Цезарея87, на отсрещния испански бряг - в Малага и Тарагона88, сред смесения плебс, изхвърлен от морските вълни, последователно се създават митраистки общности, а и п∧ на север гордата римска колония Нарбона, разположена на Лъвския залив, също не остава затворена за новата религия89.

Специално в Галия съотношението, което отбелязахме между разпространението на мистериите и близкоизточната търговия, е поразително. И двете са концентрирани основно в Алпите и Севените и още по-точно в басейна на Рона, чието течение е главният път за проникване

28

във вътрешността. Секстанцио, близо до Монпелие и Екс, в Прованс ни предоставят съответно епитафията на един pater sacrorum и една най-вероятно митраистка творба, представляваща Слънцето върху квадрига90.

По-нататък, вървейки срещу течението на реката, намираме в Арл една статуя на Леонтоцефалния Кронос (Кронос е с глава на лъв), почитан в мистериите91. В Бур-Сент-Андеол, близо до Монтелимар, се натъкваме на изображение на бога-бикоубиец, скулптирано в суровата скала край един извор92. Във Везон, недалеч от Оранж, откриваме посвещение, направено по случай извършена инициация93. Във Виена има спелеум, от който, между другите паметници, произхожда и един уникален по рода си барелеф94. И накрая в Лион, чиито връзки с Мала Азия са добре познати от историята на християнството, успехът на персийския култ е значителен95. По-нагоре неговото присъствие е установено в Женева, от една страна96, а от друга, в Мандьор (Epamantodurum) на Ду и п∧ на изток97, в Антрен (Intaranum) в Ниевр, може би също в Сент-Обен в Ендр, както и в градчето Алезия, станало прочуто заради обсадата на Цезар98. Една непрекъсната поредица от светилища, които несъмнено са били в контакт помежду си, свързват по този начин бреговете на Средиземно море с военните лагери в Германия.

Излизайки от рамките на процъфтяващите градове по долината на Рона, чуждестранният култ плъзва чак до най-затънтените планински кътове на Дофине, Савоя и Бюже. Лабати, близо до Гап, Люсе, недалеч от Беле и Вийо-ан-Вал-Роме99, са съхранили надписи, храмове и статуи, посветени от неговите последователи. Вече казахме, че източните търговци не се ограничават да установяват своите фактории само в морските и речните пристанища. Надеждата за по-доходоносна търговия ги разпръсва по градовете във вътрешността, където конкуренцията не е така силна. Разпръсването на азиатските роби е още по-голямо: едва докарани с корабите, те се разпределят от търговете по волята на случая във всички посоки и ги откриваме в различни области, където упражняват най-разнообразни занятия.

В Италия, страна на едрата собственост, но и страна, осеяна със старинни градове, една част от тях се влива в армията от роби, обработващи земите на римската аристокрация, и някои от тях достигат до длъжността интенданти (actor, villicus), управители на тези, чиито нещастен жребий по-рано са споделяли. Други, придадени към някоя муниципия, изпълняват в качеството си на servi publici заповедите на магистратите, заемайки понякога административни служби. Трудно е да си представим с каква бързина източните религии успяват да проникнат по този начин в области, до които сякаш никога не биха могли да достигнат. От един двоен надпис от Нерсе, в сърцето на Апенините, научаваме, че през 172 г.сл. Хр., един роб, касиер на града, е възстановил митреум, който се е рушал100. Намереният във Венуза, гръцки надпис с посвещение (Ηλιω Μιθρα) е поръчан от управителя на някакъв богат гражданин и неговото име, Сагарис, показва едновременно и робското му положение, и азиатския му произход101. Можем да дадем още примери. Няма съмнение, че скромните служители на чуждия бог са най-дейните виновници за разпространението на мистериите не само в предградията на Рим и в големите градове, а в цяла Италия, от Калабрия до Алпите. Иранският култ е практикуван едновременно в Грументум, в центъра на Лукания102 и (вече споменахме) във Венуза в Апулия, в Нерсе - родината на еквите, както и в Авейа, в земята на вестините103; после - в Умбрия, по протежението на Вия Фламиниана, в Интерамна, в Сполето, където може да се посети един спелеум, украсен с живопис, и в Сентинум, където е намерен списък на водачите на една митраистка колегия104; също в Етрурия, в която култът следва Вия Касия, за да се установи в Сутриум, в Болсена, а вероятно и в Арецо, и във Флоренция105. Неговите следи са по-бледи и незначителни на север от Апенините. Появяват се спорадично само в областта Емилия, където единствено на територията на Болоня, Модена и може би на Реджо са съхранени някои по-интересни късове106, както впрочем и в плодородната долина на По. Тук Милано, чийто бърз напредък в епохата на империята е известен, изглежда, е единственото място, в което чуждата религия се радва на голяма почит и официална протекция107. Няколкото фрагмента от надписи, намерени в Тортоне, Индустриа, Новара, не са достатъчни, за да докажат, че тя е имала широко разпространение в останалата част на страната108.

За отбелязване е фактът, че в дивите проходи на Алпите сме събрали по-голямо съкровище от находки, отколкото в пренаселените равнини на Горна Италия. В Интробио във Вал Сасина, на изток от езерото Комо, във Вал Камоника, напоявана от Олио, има олтари, посветени на непобедимия бог109. Но паметниците в негова чест изобилстват най-вече по течението на Адиге (Adige) и нейните притоци, в близост до големия съобщителен път, който и в миналото, както и

29

днес, минава през прохода Бренер или Пусцел-Тал и води към другия склон, в Реция или Норик. В Тренто има митреум, построен край водопад; близо до Сан Дзено в една скалиста клисура са изровени барелефи; в Кастело ди Туено са открити фрагменти от ex-voto, работени и от двете страни; по бреговете на Ейсак (Eisack) - посвещение на Митра и на Слънцето; и накрая в Маулс (Mauls) - прочутата скулптирана плоча, открита през ХVI в. и съхранявана сега във Виенския музей110.

Настъплението на митраизма в тази планинска област не спира до границите на Италия. Ако проследим пътя му по долината на Драва, търсейки неговите следи, ще ги открием веднага в Теурния111, и най-вече във Виринум, най-значителния град на Норик, в който през III в. за посветените са отворени два храма. Оборудван е и трети храм недалеч от града, в една пещера, заобиколена от гори112.

Религиозна метрополия на тази римска колония несъмнено е Аквилея113, чиято значителна църква се разклонява из всички околни краища. Градовете, които се развиват по протежение на пътищата, водещи от това пристанище през Панония до крепостите на Дунава, почти без изключение дават гостоприемство на чуждия бог - по течението на Сава: Емона, Латобичи, Невиодунум и най-вече Сисция; на север - Атранс, Целея, Петовио, в който наскоро бяха разкопани два храма, го приемат със забележителна почит114. Така че неговите последователи, които идват от Адриатическото крайбрежие в Мизия или в Карнунт, са посрещани навсякъде от едноверци.

Макар в тези области, също както и на юг от Алпите, източните роби да служат за мисионери на Митра, условията, в които вършат своята пропаганда, са доста различни. Тук те не стават, както в латифундиите и в италианските градове, съответно земеделски работници, управители на богатите собственици или муниципални чиновници. В тези страни обезлюдяването не вилнее, както в земите на старата цивилизация и за да се обработват полята или да се опазва редът в градовете не е нужно да се прибягва до чужда работна ръка. Не частните лица, не общините, а държавата в случая е големият вносител на хора. Прокураторите, чиновниците на фиска, интендантите на имперските имоти или, както в Норик, провинциалните управители имат под своите заповеди цял щаб събирачи на данъци, служители от всякакъв род, разпределени по ресорите си, по правило тези подчинени не са свободно родени. По същия начин едрите предприемачи, които откупуват продукцията на мините и кариерите, както и приходите от митниците, използват в своите предприятия многоброен персонал с робско положение или произход, който довеждат отвън. Тъкмо хора от подобен сорт, служители на императора или на публиканите, са тези, чиито имена най-често се срещат в митраистките надписи от Южна Панония и Южен Норик115.

Във всички провинции скромните чиновници от имперските служби вземат значително участие в разпространението на чуждестранните култове. По същия начин, по който тези труженици на централната власт се явяват представители на политическото единство на империята, противопоставящи се на областния партикуларизъм, така те са и апостоли на универсалните религии срещу местните вярвания. Те формират своего рода втора армия под разпорежданията на принцепса, влиянието на която върху еволюцията на езичеството е аналогично с това на истинската войска. Както войниците, така и те в мнозинството си са набирани от азиатските страни; също като тях те сменят местожителството си, в случай че ги повишат в длъжност, а личният състав на службите им, както и на легионите, включва индивиди от всякакви националности.

Ето как администрацията пренася във всяко следващо управление, чрез своите писари и счетоводители, познанието за мистериите. Един показателен факт - в Кападокийска Цезарея един роб, вероятно местен човек, arcarius dispensatoris Augusti, на твърде добър латински поднася на Митра изображение на Слънцето116. Във вътрешността на Далмация, където паметниците на персийския бог се срещат доста рядко, защото тази провинция рано е оголена откъм легиони, върху посвещенията са оставили своите имена данъчни чиновници, служители от митниците и съобщителната система117. В пограничните провинции финансовите чиновници са особено многобройни, не само защото е било необходимо да се наблюдават митата на внасяните стоки, а и защото най-тежките разходи за имперските каси са тези за поддържане на войската. Нормално е следователно да намираме dispensatores, exactores, procuratores и други подобни длъжности, споменавани в митраистките текстове в Дакия и Африка118.

30

Това е вторият път, по който иранският бог е могъл да проникне в градчетата, съседни на лагерите, където е бил почитан от войниците от Изтока. Най-общо казано, обслужването на интендантството и на офицерите налага доставянето на обществени и частни роби във всички гарнизони, като същевременно непрестанните нужди на тези насъбрани множества привличат търговци отвсякъде. От друга страна119, както вече отбелязахме, ветераните често се заселват в пристанищата и големите градове, където общуват с роби и търговци. Когато твърдим, че Митра навлиза по някакъв начин в този или онзи град, едно подобно обобщение не може, разбира се, да претендира за абсолютна точност. Съвкупните причини за разпространението на тези мистерии се смесват и объркват и напразно бихме се старали да оправяме нишките на заплетеното им кълбо. Водени единствено, както най-често ни се налага, от надписи с несигурна датировка, в които освен името на бога присъства само това на посветения или на някой жрец, ние не можем във всеки отделен случай да определяме обстоятелствата, обслужили новата религия. Временните влияния почти напълно ни се изплъзват. Дали при възшествието на Веспасиан продължителният престой в Италия на сирийските войски, предани поклонници на Слънцето120 е имал някакъв траен резултат? Дали армията, предвождана от Александър Север в Германия, която по думите на Лампридий121 била "много могъща поради своите арменци, осроени и парти", не е дала нов импулс на митраистката пропаганда по бреговете на Рейн? Нима никой от висшите началници, които Рим изпраща всяка година на границата на Ефрат, не е възприел вярванията на своите подчинени? Дали някои жреци от Кападокия и Понт не са отплавали по примера на служителите на Сирийската богиня122 на Запад с надеждата да благоденстват там, възползвайки от лековерието на тълпата? Още в епохата на републиката "халдейските" астролози се скитат по ширните друмища на Италия123, а по времето на Ювенал гадателите от Комагена и Армения огласяват своите пророчества в Рим124. Всички тези допълнителни средства, които изобщо са подпомагали източните религии, може би са използвани и в услуга на култа към Митра. Но най-дейните проводници на неговото разпространение със сигурност са войниците, робите и търговците. Освен детайлните доказателства, които изтъкнахме, присъствието на неговите паметници в местата, свързани с войната и с търговията в областите, в които се влива мощният поток азиатски преселници, биха било достатъчно, за да го потвърди.

Отсъствието на такива паметници в други региони също е явен показател. Защо в Азия, във Витиния, в Галатия, в Пафлагония, провинции, съседни на тези, в които култът от векове се практикува, не се намира никаква следа от персийските мистерии? Защото производството на тези страни надминава тяхното потребление, защото външна им търговия е в ръцете на гръцки собственици на кораби, а и защото от Веспасиан насетне нито един легион не е изпращан в тях да ги защитава или държи в подчинение125. Гърция е опазена от нахлуването на чужди божества поради своята национална гордост, пази я този култ към нейното славно минало, който в епохата на империята е най-характерната черта на обществения дух в тази страна. Но също и самата липса на външни войници и роби £ отнема всякакъв мотив да се брани. Накрая митраистките паметници почти напълно отсъстват от централните и западните части на Галия, от испанския полуостров, от Юга на Британия и са редки дори във вътрешността на Далмация. Там няма постоянна армия, която да предизвика прехвърлянето на азиатци или създаването на средище на международната търговия.

Обратно, повече от която и да било провинция, градът Рим изобилства с находки от всякакъв вид. Наистина, никъде другаде Митра не намира такива благоприятни условия за своя успех: Рим има значителен гарнизон, формиран от войници от всички краища на империята, а и след като са получили honesta missio, ветераните вкупом идват да се заселват в него. Тук пребивава висшата аристокрация, а нейните дворци, както и тези на императора, са обитавани от хиляди роби от Изтока126. Това е седалището на централната администрация, чиито канцеларии са пълни със същите роби. В края на краищата всички тези, които мизерията или авантюристичният дух тласкат да търсят късмета си надалеч, се стичат в тази "странноприемница на света"127 и внасят в нея своите нрави и митове. Отделно присъствието в Рим на знатни азиатци, заложници или бегълци, които живеят тук със своите семейства и свити128, е могло да служи за опора на маздейската пропаганда.

Както е при повечето от боговете пришълци, първите храмове на Митра несъмнено са оттатък т. нар. Pomoerium129. Много от неговите паметници са открити извън тази граница, по специално в близост до Camp Pretorien, но още преди 181 г.сл.Хр. той прекосява свещения пояс и

31

се установява в самото сърце на града. За жалост не е възможно да следваме стъпка по стъпка напредването му в обширната метрополия. Датираните и със сигурен произход документи са твърде редки, за да ни позволят да възстановим локалната история на персийската религия в столицата. Ние можем само най-общо да констатираме величието, което тя постига тук. Популярността £ се потвърждава от стотина надписа, повече от седемдесет и пет скулптури и цяла редица храмове и параклиси, разположени във всички квартали на града, както и в предградията му. С пълно основание най-прочут от тези спелеуми е този, който все още е съществувал през Ренесанса в една пещера на Капитолия и от който е взет големият барелеф Боргезе, намиращ се понастоящем в Лувъра (фиг. 9)130. Вероятно той се отнася към края на II век.

Фиг. 9. Големият барелеф Боргезе (Лувър). Митра Бикоубиец с дадофорите. Отдолу - Слънцето и Луната на своите колесници. По това време Митра излиза от полумрака, в който тъне дотогава, за да се превърне в един

от предпочитаните богове на аристокрацията и на двора. Видяхме го да идва от Изтока като невзрачно божество на азиатските преселници, не толкова емигранти, колкото насилствено докарвани в Европа. Сигурно е, че първите си завоевания той прави сред долните слоеве на обществото, и това е един факт от особено значение: дълго време митраизмът остава религия на низшите. За това красноречиво свидетелстват най-старите надписи, защото те са поръчани без изключение от роби или бивши роби, от войници или от бивши войници131. Известно ни е обаче на каква върховна участ могат да се надяват освободените роби в епохата на империята, а синовете на ветераните и центурионите често стават заможни собственици.

Така в хода на една естествена еволюция религията, присадена на латинска почва, започва да се възмогва с богатство и сила и да брои между своите привърженици в Рим влиятелни сановници, а в муниципиите - августали и декуриони. При Антонините от догмите и ритуалите на

32

този оригинален култ започват да се интересуват литератори и философи. Лукиан остроумно пародира нейните практики132, а около 177 г. Целзий в своя Discours Veritable противопоставя нейните доктрини на тези на християнството133, докато християнските апологети се борят в негово лице с един твърде опасен враг134. Горе-долу по същото време някой си Палас посвещава на този култ специално произведение, а по-късно Евбулус, съвременник на Порфирий, публикува многотомните "Митраистки изследвания"135.

Ако тези писания не бяха безвъзвратно загубени, ние несъмнено щяхме да видим в тях да се повтарят историите за офицери и войници, защитници и същевременно наследствени врагове на империята, и за висши аристократи, приели новата вяра от слугите в своя дом. Паметниците споменават имена на роби заедно с имената на свободни хора, като понякога именно робите имат най-висок ранг сред посветените136. В тези братства последните често стават първи и първите - последни, поне що се отнася до външните белези.

От приведените наши детайлни констатации произтича един основен извод. Той е, че експанзията на персийските мистерии се е извършвала с изключителна бързина. Те издават своето присъствие почти едновременно в най-отдалечени краища: в Рим, в Корнунт на Дунав, в Декуматските полета137. Човек би казал - ивица барут възпламенена отведнъж. Този реформиран маздеизъм очевидно е упражнявал върху обществото от II век могъща притегателна сила, в причините за която днес можем само отчасти да вникнем.

Но към естествената съблазън, която тласка тълпите в нозете на бога-бикоубиец, се добавя и един външен елемент - от най-ефикасните: императорското предпочитание. От Лампридий138 научаваме, че Комод е пожелал да бъде посветен и е взел участие в кървавите церемонии на литургията, а надписите доказват, че благоволението на монарха към жреците на Митра е имало огромен отзвук139. От този момент нататък виждаме висшите сановници на империята да следват примера на суверена и да се превръщат в ревностни последователи на иранския култ. Трибуни, префекти, легати, а по-късно perfectissimi и clarissimi са назовавани често като автори на посвещения и до самия край на езичеството аристокрацията остава привързана към слънчевото божество, което дълго време разполага с покровителството на принцепсите.

Но за да бъде разбрана политиката на последните и мотивите за тяхното благоразположение, е необходимо да изложим митраистките доктрини, отнасящи се до върховната власт, и тяхната връзка с теократичните претенции на Цезарите.

33

Глава 3

�

Митра и императорската власт Благодарение на сравнително късната епоха на своето разпространение, мистериите на

Митра се изплъзват от гоненията, на които са подложени източните култове, предшествали ги в Рим и по-специално този на Изида. Вероятно някои измежду астролозите или "халдеите", които при първите императори на няколко пъти са експулсирани от Италия1, са се препоръчвали за служители на персийския бог, но тези бродещи гадатели, които напук на сенатус-консултите (колкото строги, толкова и безсилни) неизменно отново се появяват в столицата, не представляват духовенство, тъй както не проповядват и религия. Когато в края на I век митраизмът се разпространява на Запад, недоверчивата резервираност и даже активната враждебност, които дълго време характеризират римската политика към чуждите жреци, започват да отстъпват място на една доброжелателна толерантност, ако не и на явна благосклонност2. Още Нерон пожелава да бъде посветен в церемониите на маздеизма от магите, доведени му от цар Тиридат Арменски, който в негово лице обожавал еманацията на Митра3.

За съжаление, нямаме преки сведения за юридическото положение на сдруженията на cultоrеs Solis Invicti Mithrae. Никакъв текст не ни съобщава дали съществуването на тези братства първоначално е било само търпяно, или, признати от държавата, те от самото начало добиват правото да притежават собственост и да се самоуправляват. Във всеки случай би било неприемливо една религия, която винаги е имала многобройни привърженици в администрацията и в армията, да е била оставена дълго време в неизяснено положение от суверена. Може би, за да останат в рамките на закона, тези сдружения се учредяват като погребални колегии с цел да разполагат с привилегиите на този род корпорации4. Вероятно обаче те са прибягнали към по-ефикасно средство. В момента, в който установяваме присъствието на персийския култ в Италия, той е тясно свързан с този на Великата майка от Песинунт, тържествено възприет от римския народ три века по-рано. Още повече че кървавата практика на тавроболията, внедрена в литургията на фригийската богиня под влиянието на маздейските вярвания, е поощрена по времето на Марк Аврелий, от даряването на гражданска неприкосновеност5. Несъмнено, ние все още не знаем дали това съжителство на двете божества е било утвърдено от някакво решение на сената или на принцепса. В този случай богът пришелец незабавно би получил право на гражданство и би влязъл в римския пантеон наравно с Кибела или Белона от Комана. Но дори и при липса на формално решение на властите, имаме основание да смятаме, че Митра, както и Атис, който е отъждествяван с него, съставлява двойка с Великата Майка и споделя в известен смисъл официалната протекция, с която тя разполага. При все това неговото жречество, изглежда, не получава никакви редовни приходи от хазната, въпреки че фискът или муниципалните каси вероятно по изключение са му отпускали известни суми6.

В края на II век повече или по-малко предпазливата благосклонност, която цезарите засвидетелстват на иранските мистерии, внезапно се превръща в активна подкрепа. Комод пожелава да бъде приет в числото на техните адепти и взема участие в тайните им церемонии7, а откриването на множество посвещения, поръчани за добруването на този принцепс или пък просто датиращи от неговото време, ни подсказват какъв тласък е дала на митраистката пропаганда тази императорска промяна на вярата. Откакто последният от Антонините скъсва по този начин със старите предразсъдъци, покровителството на неговите наследници, изглежда, вече е решително спечелено за новата религия. От началото на III век нататък тя вече има свой

34

свещенослужител в двореца на Августите8 и нейните поклонници дават обети и правят жертвоприношения за благоденствието на Северите, а по-късно - на Филип. Аврелиан, който учредява официалния култ на Sol Inivictus9, не би могъл да изпитва друго освен симпатия към едно божество, смятано за идентично с това, на което той служи чрез своите понтифекси. През 307г. Диоклециан, Галерий и Лициний, по време на своята среща в Карнунт, по общо споразумение посвещават един храм на Митра fautori imperii sui (фиг. 10)10, а последният езичник, който изобщо сяда на трона на цезарите, Юлиан Апостат, е горещ привърженик на този покровител, чието почитане той незабавно повелява в двореца си в Константинопол11.

Едно толкова устойчиво благоразположение от страна на монарси, така различни по дух и стремежи не би могло да бъде резултат само на някаква преходна мода или на индивидуални пристрастия. То би трябвало да има по-дълбоки причини. Ако в продължение на двеста години господарите на империята засвидетелстват такова предпочитание към тази чужда религия, родена при неприятелите, с които римляните не престават да воюват12, то те очевидно са подтикнати от някакво държавно съображение. Действително, в тези доктрини те намират опора на своята лична политика и подкрепа за автократичните претенции, които се стараят да осъществят.

Познаваме бавната еволюция, която малко по малко трансформира принципата такъв, какъвто го установява Август, в монархия, основана върху божественото право13. Императорът, чийто авторитет на теория произтича от нацията, в началото не е нищо друго освен първият магистрат на Рим. Само като такъв, в качеството му на наследник на трибуните и върховен понтифекс, той е неприкосновен и облечен в свещена власт.

Фиг. 10. Пиедестал, намерен в Карнунт.

Посвещение на Диоклециан, Галерий и Лициний. Но както неговата власт, в началото законово ограничена, стига дотам, че посредством

последователни обсебвания на нови прерогативи се превръща в абсолютизъм, по същия начин, чрез едно паралелно развитие, принцепсът, пълномощник на нацията, става представител на Бога на земята и самият той бог (dominus et deus). Веднага след битката при Акциум се заражда едно движение, което е в пълен разрез с демократическата фикция на цезаризма: азиатските градове се

35

надпреварват да издигат храмове на Август и да установяват негов култ. Сред тези народи монархическите спомени са останали живи. Те не разбират нищо от тънките отлики, с които онези в Италия се мъчат да се самозаблуждават. За тях суверенът винаги е бил цар (βασιλευς) и бог (θεος)14. Метаморфозата на императорската власт е триумф на източния дух над римския гений и на религиозната идея над юридическата концепция.

Мнозина историци са изучавали до най-дребни детайли организацията на този култ към императорите и са изтъквали политическото му значение. Но може би досега изобщо не е отбелязвано със съответната яснота каква е неговата теологическа основа. Съвсем не е достатъчно да се констатира, че в определена епоха принцепсите не само получават божествени почести след смъртта си, но изискват те да им бъдат оказвани и по време на тяхното господство. Трябва да се обясни по какъв начин това обожествяване приживе на една личност, нов вид апотеоз, противоречащ както на здравия разум, така и на римската традиция, в края на краищата се възприема повсеместно. Глухата съпротива на общественото мнение бива сломена, когато религиите от Азия завладяват масите. Тези религии пропагандират сред тях догми, стремящи се да извисят монарха над човешкия род и ако те добиват благоразположението на цезарите, по-специално на тези, които се домогват до абсолютна власт, то е, защото дават юридическо оправдание на техния деспотизъм, Старият принцип за върховната власт на народа се заменя от една обоснована вяра в свръхестествените сили. Ние ще се опитаме да покажем какво е участието на митраизма в тази огромна трансформация, за която историческите извори ни дават само откъслечни сведения.

Някои привидни белези дават основание да се предположи, че римляните са заимствали всички тези идеи от Египет. Египет, чиито институции в толкова много отношения са инспирирали административните реформи на империята15, би могъл също да £ обезпечи и завършения модел на едно теократично управление. Според античните вярвания на тази страна не само царската раса води своя произход от Слънцето - Ра, а и душата на всеки владетел е двойна част от Слънцето - Хор. Следва, че всички фараони са последователни превъплъщения на дневното светило. Те не само са представители на божеството, но и живи богове, почитани наравно с този, който прекосява небесата, и техните инсигнии са подобни на неговите16.

Ставайки господари на долината на Нил, Ахеменидите, а след тях и Птолемеите, наследяват почестите, оказвани на древните царе. Сигурно е, че Август и неговите приемници, които крайно добросъвестно съблюдават всички религиозни обичаи на страната, както и политическото £

устройство, оставят да им бъде приписвана от техните поданици природата, която тридесетвековната традиция признава на потентатите на Египет17.

От Александрия, където дори и гърците са я възприели, тази теократична вяра се разпространява надалеч в империята. Нейни мисионери са жреците на Изида, чийто глас се чува в Италия. Прозелитите от най-висшите класи на обществото, които те посвещават, трябва да бъдат надъхани с нея. Императорите, чиито тайни или явни амбиции са поласкани от тази проповед, много скоро започват открито да я насърчават18. И все пак дори тяхната политика да е намирала изгода в египетските доктрини, те не успяват да ги наложат изцяло. От първи век нататък се оставят да бъдат наричани deus noster от своята прислуга и от служителите в канцеларията си, почти половината от които са ориенталци19; по това време те все още не смеят да въведат това название в официалната си титулатура. От тази епоха насетне някои цезари - един Калигула, един Нерон могат и да мечтаят да играят на световната сцена ролята, която Птолемеите играят в своето царство. Те могат и да си внушават, че най-различни богове оживяват в техните особи20, но всички просветени римляни се възмущават от подобни екстравагантности. Латинският дух въстава срещу чудовищната фикция, създадена от източното въображение. Апотеозът на един царстващ принцепс ще среща решителни противници дори и много по-късно, в средите на последните езичници21. За да бъде общоприета, в случая е необходима теория, далеч по-малко смущаваща от тази на александрийската епифания. Обезпечава я тъкмо митраистката религия.

Персите, както и египтяните, извършват прострация (поклон, просване) пред своите владетели, но въпреки това не ги смятат за богове. Ако обслужват култ на "демона" на царя, както в Рим на genius Caesaris, те почитат по този начин не друго, а божествения елемент, който пребивава у всеки човек и съставлява част от неговата душа22. Величието на монарсите е свещено само защото иде от Ахурамазда, който ги е поставил на трона. Те царуват по благоволението на Твореца на небето и земята. Иранците си представят това благоволение като един вид

36

свръхестествен огън, блестящ ореол, "слава", която принадлежи преди всичко на божествата, но която озарява също и князете и освещава властта им23. Хварено, както я нарича Авеста, обгръща законните владетели, но се отдръпва от узурпаторите като от нечестивци, които ведно с нея губят и короната, и живота си. Напротив, тези, които заслужават да я постигнат и запазят, получават като присъща природа постоянно благополучие, широка известност и победа над всички врагове.

Тази съвсем особена концепция на персите няма еквивалент в другите митологии и чуждите народи отъждествяват понякога специално маздейската Слава с Фортуна: Семитите я идентифицират с Гад (Gad)24, гърците превеждат нейното име с Тюхе. Различните династии, които след падането на Ахеменидите, претендират, че водят своя произход от един или друг от членовете на някогашния царстващ дом, естествено създават култ на тази особена Тихе, чието покровителство е и последица, и доказателство за тяхната легитимност. Виждаме Хварено почитана едновременно и поради еднакви мотиви от царете на Кападокия и на Понт, както и от тези на Бактриана25, а Селевкидите, които дълго време господстват над Иран, също се смятат закриляни от Фортуна, изпратена от върховния бог26. В погребалния си надпис, Антиох от Комагена изглежда дори се идентифицира със самата богиня27. По този начин маздейските идеи, отнасящи се до монархическата власт се разпространяват в Западна Азия едновременно с митраизма.

Но както той, така и те са преплетени със семитски доктрини. Вярването, че съдбата дава и взема обратно короната, се появява още при Ахеменидите28. Впрочем според Халдеите съдбата неизменно се определя от въртенето на звездните небеса, а лъчезарната планета, която държи в подчинение своите другарки, е възприемана изключително като царско светило29. Така непобедимото Слънце (Ηλιος ανικητος), идентифицирано с Митра, по времето на Александър е смятано най-често за дарител на Хварено, която дава победа. Монархът, върху когото слиза тази божествена благодат, се извисява над човешките същества и е почитан от своите поданици наравно с безсмъртните.

След изчезването на азиатските княжества почитанието, предмет на което са били техните династии, се пренася върху римските императори. Ориенталците веднага приветстват в тяхно лице избраниците на божеството, на които Фортуна на царете е дарила всемогъщество. След като сирийските религии, а най-вече след като мистериите на Митра се разпространяват в Рим, старата маздейска теория, повече или по-малко оцветена със семитизъм, печели повече защитници сред официалните кръгове. Виждаме я да се проявява отначало плахо, а после все по-отчетливо да се утвърждава в свещените институции и императорската титулатура, в чието значение единствено тя позволява да проникнем.

След републиканската епоха, в Рим под различни имена е почитана "Фортуна на римския народ"30. Този стар национален култ скоро се насища с вярвания от Изтока, където не само всяка отделна страна, но и всеки град се прекланя пред своя собствена обожествена Съдба (Τυχη πολεως), определена в момента на неговото създаване, както се определя и тази на човека в мига на неговото раждане. Когато Плутарх31 ни казва, че Тихе (Тюхе) е напуснала асирийците и персите, за да прекоси Египет и Сирия и да се настани на Палатин, тази метафора е вярна и в друг смисъл, а не само в този, който той е имал предвид. Императорите по подражание на своите азиатски предшественици успяват ловко да накарат да бъде тачена редом с богинята на държавата и тази, която бди над тяхната собствена личност. От времето на Веспасиан32 насетне Fortuna Augusti се появява върху монетите и както по-рано поданиците на диадохите, така и тези на цезарите ще се заклеват във Фортуна на принцепсите33. Ревностната набожност на последните пред покровителката им е толкова голяма, че поне през II век те винаги държат край себе си, дори когато спят, дори и по време на път, позлатена статуетка на богинята, която предават, умирайки, на своя наследник и която призовават под името Fortuna regia, преведено от (Τυχη βασιλεως). Действително, ако тази закрила ги изостави, те ще бъдат изложени на гибел или най-малкото на опасни превратности и бедствия; в случай че съумеят да я съхранят, ще познаят само успех и благополучие34.

След принципата на Комод, откогато датира триумфът на източните култове в Рим и по-специално на митраистките мистерии, императорите вече официално започват да носят титли като pius, felix, invictus35, които от III в. редовно влизат в протокола. Тези епитети са вдъхновени от особения фатализъм, който Рим заимства от Изтока. Монархът е благочестив, защото единствено неговата набожност може да запази изключителното благоволение, оказвано му от небето. Той е

37

щастлив или по-точно любимец на съдбата (ευτυχης), тъкмо защото е озарен от божествената Благодат36, и накрая - той е непобедим, защото разгромът на враговете на империята е най-яркият признак, че тази закриляща го Благодат не е престанала да го обгръща. Законната власт се предава не по наследство или с някакво гласуване на сената, а от боговете и този дар се проявява чрез победата37.

Всичко това е в съответствие със старите маздейски идеи, а употребата на последния епитет още по-ясно издава въздействието на астрологическите теории, вплетени в парсизма. Invictus, 'Ανικητος са обикновените квалификации на звездните богове, внесени от Изтока, и преди всичко тези на Слънцето, което всяко утро тържествува над нощта38. Очевидно императорите са избрали това наименование, за да се доближат до небесното божество, представата за което тя неминуемо извиква. Доктрината, според която жребият на държавите, както и този на хората, е свързан с хода на небесните тела, стига до естественото заключение, че повелителят на планетите е господар на Фортуна на царете. Той е, който ги издига на трона и ги сваля оттам, той е, който им осигурява триумфите или им навлича погроми. Sol е смятан за съюзник и спътник (comes) на императора и негов личен пазител (conservator)39. Вече видяхме, че Диоклециан почита в лицето на Митра fautor imperii sui40.

Присвоявайки си прозвището "непобедими", цезарите прокламират тесния съюз, който са сключили със Слънцето и се стремят да се оприличат на него. Същата причина ги кара да възприемат още по-амбициозния епитет "вечни", който, влязъл от дълго време в ежедневна употреба, през III век е внедрен в официалните формули. Този епитет, както и първият, е носен най-вече от слънчевите божества на Изтока, чийто култ се разпространява в Италия в началото на нашата ера. Приложен към владетелите, той разкрива по-ясно и от предишния убеждението, че стоейки най-близко до Сол, те са свързани с него чрез идентичността на природата им41.

Това убеждение се манифестира също и в обичаите на двора. Небесният огън, който вечно блика от светилата, вечни победители на мрака, има за емблема негаснещия огън, който гори в двореца на цезарите и който е носен пред тях по време на официалните церемонии. Това постоянно пламтящо огнище, което за царете на Персия, е било символ на вечността на тяхната власт, преминава с мистичните идеи, чиито символ е, у диадохите, а от тях - у римляните42. Също и лъчеобразната корона, която императорите след Нерон възприемат, по подражание на Селевкидите и Птолемеите, като инсигнация на върховната си власт43, е ново доказателство за тези политико-религиозни идеи. Символ на сиянието на Слънцето и на лъчите, които то праща, тя сякаш оприличава монарха на бога, чийто блясък заслепява погледите ни44.

Каква свещена връзка се установява между лъчистия диск, озаряващ небето, и човешкото подобие, което го представлява на земята? Верноподаническото усърдие на ориенталците не признава никакви мерки в своите апотеози. Сасанидските царе, както някога фараоните, са се обявявали за "братя на Слънцето и на Луната"45 и малко по малко цезарите започват да се считат в Азия за последователни аватари (въплъщения) на Хелиос. Някои автократори приемат благосклонно оприличаването си с това божество и си издигат статуи, които ги представят, окичени с неговите атрибути46. Те дори скланят да бъдат обожавани като еманации на Митра47. Но тези безразсъдни претенции са отхвърлени от трезвия здрав смисъл на латинските народи. Както вече казахме, на Запад избягват подобни абсолютни утвърждения. Там намират удоволствие в метафорите; обичат да сравняват владетеля, който управлява обитаемия свят и от когото нищо не може да се изплъзне, с небесното светило, което озарява вселената и определя съдбите. Предпочитат да употребяват смътни изрази, които позволяват всякакви интерпретации. Признават, че принцепсът е свързан с безсмъртните чрез някаква родствена връзка, но не уточняват характера £

48. При все това концепцията, че Слънцето е взело императора под своя закрила и че свръхестествени лъчения слизат от единия към другия, малко по малко води към убеждението в тяхната единосъщност.

Впрочем психологията, внушавана в мистериите, дава на тази единосъщност рационално обяснение и £ изгражда една почти научна основа. Според тези доктрини душите пребивават в небесата и когато слизат към земята, за да влеят живот в телата, в които ще се затворят, те пресичат сферите на планетите и от всяка една получават по някое от своите качества49. За всички астролози Слънцето, както вече подчертахме, е царската планета и именно то по описания начин дава на своите избраници владетелски добродетели и ги призовава да царуват50.

38

Веднага се вижда колко благоприятни са тези теории по отношение на претенциите на цезарите. Те наистина са господари по правото на рождението (deus et dominus natus)51, защото още с идването им на бял свят небесните светила са ги обрекли на трона; те са божествени, защото съдържат в себе си някои елементи от Слънцето, чиито временни превъплъщения в известен смисъл представляват. Слезли от звездните небеса, те отново ще се изкачат там след своята смърт, за да живеят вечно с боговете, техните равни. Обикновеният човек стига дори дотам да си представя, че покойният император, също като Митра в края на своя небесен път, е отнесен от Хелиос в неговата сияйна квадрига52.

Така догматиката на персийските мистерии комбинира две теории с различен произход, като и едната, и другата се стремят да извисят принцепсите над човешкия род. От една страна, старата маздейска концепция за Хварено се е превърнала във "Фортуна на царя", която озарява владетеля с небесна благодат и му дарява победа. От друга страна, идеята, че душата на монарха получава в момента, в който съдбата я кара да полети надолу, своята владетелска власт от Слънцето, позволява да се твърди, че той е част от тази планета и е неин представител на земята.

Днес тези вярвания могат да ни изглеждат абсурдни и почти чудовищни. При все това те се налагат за дълги векове на милиони най-различни хора, като ги обединяват в обща монархическа вяра. Ако образованите класи, в които литературната традиция поддържа винаги остатъци от стария републикански дух, запазват някакво ядро на скептицизъм, народното чувство приема с благосклонност тези теократически химери и се оставя да бъде ръководено от тях толкова дълго, колкото трае и самото езичество. Можем дори да кажем, че те надживяват рухването на идолите и че както почитта на тълпите, така и церемониалът на двора не престават да приписват на особата на суверена свръхчовешко естество. Аврелиан се е опитал да институционализира една религия, достатъчно обща, за да обхване всички култове в подвластните му държави, която би послужила, както и при персите, за оправдание и опора на имперския абсолютизъм. Този опит се проваля най-вече поради непреклонната съпротива на християните. Но съюзът на трона и олтара, за който мечтаят цезарите от III век, се осъществява под друга форма, тъй като благодарение на едно странно обръщане на нещата църквата е призвана да поддържа сградата, чиито основи са разтърсени от самата нея. Делото, което жреците на Серапис, Баал и Митра са подготвили, се извършва без тях и против тях; но това не променя факта, че те са първите, проповядвали на Запад божеството на царете, и в този смисъл са инициаторите на движение, чиито последици е съдено да продължават в безкрайността.

39

Глава 4

����

Доктрината на мистериите1 Повече от три века митраизмът е практикуван в различни и отдалечени една от друга римски

провинции, при най-разнообразни условия. Не можем да допуснем, че за този така дълъг период свещените му традиции са останали неизменни и че философиите, властващи последователно над духовете, а дори и над политическото и социалното положение в империята, не са упражнили над тях някакво влияние. Но макар че персийските мистерии със сигурност са се променили на Запад, оскъдността на документите, с които разполагаме, не ни позволява да проследим фазите на тяхната еволюция, нито да разграничим ясно локалните отлики, които биха могли да ни бъдат представени2. Всичко, което можем да направим, е да нахвърлим общите контури на проповядваните доктрини, отбелязвайки на места добавките или поправките, които те са понесли. Във всеки случай, промените, претърпени от тях, са, общо взето, повърхностни. Идентичността на образите и на йератическите формули в различните времена и в най-отдалечените места, показва, че още преди епохата на своето внедряване в латинските страни този реформиран маздеидъм вече е конституирал своята теология3. Обратно на някогашното гръко-римско езичество, сбор от практики и вярвания без връзка помежду им, митраизмът действително има истинска теология, догматична система, която заимства от науката нейните фундаментални принципи.

Би могло да се предположи, че Митра е единственият ирански бог, пробил си път на Запад, и че всичко, което в неговия култ не се отнася пряко до него, е странично и по-късно привнесено. Това е необосновано и погрешно твърдение: в своите миграции Митра е придружаван от една голяма част от маздейския пантеон и макар в очите на вярващите да е главният герой на религията, на която е дал своето име, той все пак не е нейният върховен бог.

На върха на божествената йерархия и в началото на всички неща, митраистката теология, наследница на тази на магите зерванисти, чиято доктрина Евдем от Родос, ученик на Аристотел, вече е познавал4, поставя безкрайното Време (Zervan akarana). Понякога то е наричано Αιων или Saeculum, Κρονος или Saturnus5, но тези названия са конвенционални и приблизителни, защото той е смятан за неназоваем, без име, както и без пол и страсти. Представян е, по подражание на един ориенталски прототип6 във вид на човешко чудовище с глава на лъв и тяло, обвито от змия (фиг. 11)7. Множествеността на атрибутите, с които са претрупани статутите му, отговаря на неопределеността на неговия характер. Той държи скиптър и мълния, както подобава на върховно божество, и носи по един ключ във всяка ръка като господар на небето, чиито порти отваря. Полуотворената лъвска паст, откриваща яките му челюсти, показва разрушителната мощ на всепоглъщащото Време. Крилата му символизират бързината на неговия бяг. Влечугото, чиито пръстени го обвиват, налага алюзията с лъкатушния път на слънцето по еклиптиката.

Знаците на Зодиака, гравирани по тялото му, и емблемите на Сезоните, които ги придружават, напомнят небесните и земните явления, отбелязващи вечното отлитане на годините. Той създава и разрушава всички неща, той е господар и разпоредител на четирите Елемента, съставляващи вселената, и той съдържа потенциално в себе си могъществото на всички богове, които сам той поражда8.

Понякога го идентифицират с Предопределението на жребия9, в други случаи виждат в него светлина или първичен огън, като и едната, и другата концепция позволяват да бъде доближен до върховната Причина на стоиците - топлина, разпространена навсякъде, която е образувала всичко и която, разгледана в друг аспект, представлява Предопределението Ειµαρµενη.

40

Фиг. 11. Митраисткият Кронос от Флоренция.

Жреците на Митра се стремят да разрешат големия проблем за произхода на света чрез

хипотезата за поредица от последователни поколения. Първоначално, според едно древно вярване, разпространено също в Индия и Гърция, се създава първичната двойка Небе и Земя, като Земята, оплодена от брат си, ражда обширния Океан, равен по мощ на своите родители, който заедно с тях оформя върховната триада на митраисткия пантеон10. Взаимоотношението на тази триада с Кронос или Времето, от което тя е произлязла, съвсем не е точно дефинирано, а и Звездното небе, чието въртене вероятно определя хода на всички събития, понякога е смесвано с Вечната съдба.

Тези три космически божества са персонифицирани под други, не така прозрачни имена. Небето е Ормазд или Юпитер, Земята е идентифицирана със Спента-Армаити или Юнона, а Океанът се нарича още Апам-Напат или Нептун11. Също както и гръцките теогонии, митраистките традиции утвърждават, че Зевс е наследил Кронос, царя от първозданната епоха в управлението на света. Барелефите ни показват маздейския Сатурн, предаващ на своя син мълнията, инсигния на върховната му власт12. Отсега нататък Юпитер заедно със своята съпруга Юнона ще царуват над другите богове, които им дължат съществуването си.

Олимпийските богове действително са родени от брака на небесния Юпитер и земната Юнона. Тяхна първородна дъщеря е Фортуна (Fortuna primigenia), която дарява на своите поклонници всички блага на тялото и най-вече добродетели на душата. Нейната закриляща доброта се противопоставя на Ананке, която представлява суровата и неотменима съдба13. Темис

41

или Законът, Мойрите или Фата са други персонификации на Съдбата, която проявява под разнообразни форми своята природа, податлива към безкрайно развитие. Върховната двойка също е дала живот не само на Нептун, който е станал равен с нея, но и на многобройно потомство други безсмъртни14. Артагнес или Херкулес, чиито героични подвизи се възпяват в свещените химни; Шаревар или Марс, който владее над металите и подкрепя благочестивите воини в битките, Вулкан или Атар, геният на огъня; Меркурий, вестителят на Зевс; Бакхус или Хаома, персонификация на растението, от което се получава свещената напитка; Силван или Дрваспа, закрилник на конете и земеделието; после Анаитис, богинята на оплождащите води, отъждествявана с Венера и Кибела, която като предводителка на войната, е призовавана също и под името Минерва; Диана или Луната, която произвежда меда, употребяван при очистванията; Ванаинти или Нике, която дарява победа на царете; Аша или Арете, съвършената добродетел и още много други. Тази неизброима тълпа от божества обитава сияйните върхове на Олимп и барелефите ни ги показват, групирани около трона на Юпитер, чийто небесен двор съставляват15.

Фиг. 12. Барелефът от Модена.

Митраисткият Кронос с кози крака, държащ скиптър и мълния между двете половини на яйце, от което бликат пламъци. Върху гърдите на Кронос са изобразени Козирогът, Телецът и Овенът, а зад раменете му - лунният полумесец. Около него - Зодиакът, в ъглите - бюстове на Ветровете.

На този вечен ден, в който пребивават, разпръсквайки светлина, върховните богове, се

противопоставя един мрачен дял, разположен в дълбините на земята. Ахриман (Arimanius) или Плутон, роден както и Юпитер, от Безкрайното време16, царува там заедно с Хеката над злотворните чудовища, пръкнати от тяхното скверно съвъкупление17.

42

Демоните, помощници на царя на преизподнята, веднъж се изкачили на небето и се опитали да детронират наследника на Кронос. Но тези разбунтувани чудовища, поразени както и гръцките гиганти от мълнията на господаря на боговете, отново били провалени вдън бездните, от които изскочили (фиг. 13)18.

Впрочем те още могат да излизат оттам и бродят по повърхността на земята, за да сеят бедствията на покварата. Тези "антибогове" (αντιθεοι), предвождани от Силата на мрака, воюват с небесните духове, пратеници или "ангели" на божеството19. Едновременно свирепи и коварни, те са автори на всички беди, които връхлитат света, разпалват долните страсти в сърцата на хората; последните, за да отвърнат от себе си заплашващите ги злини, трябва да умиротворяват порочните духове, принасяйки им кървави жертви да се наситят. Посветеният знае също така чрез надлежните ритуали и чрез свойствата на заклинанията да ги подчинява на своите намерения и да ги призовава срещу враговете си, чиято гибел замисля20.

Фиг. 13. Мраморен къс, намерен във Виринум. Зевс, поразяващ гигантите. Раждането на Митра

в близост до легнал речен бог. Боговете също не се затварят в етерните сфери, които са техни владения. Ако теогонията ги

представя струпани на Олимп около техния баща и властелин, космогонията пък ги показва в друг аспект. Енергията им изпълва света и те са действените начала на неговите трансформации. Огънят, персонифициран под името Вулкан21, е най-висшата от тези природни сили и е обожаван

43

във всички свои проявления, независимо дали блести в звездите или в светкавицата, дали одухотворява живите същества, предизвиква растежа на растенията или се крие дълбоко в утробата на земята. В дъното на подземните крипти той гори винаги върху олтарите и вярващите се опасяват да не осквернят неговата чистота със светотатствен допир22.

Те наивно мислят, че огънят и водата са брат и сестра и изпитват еднакъв набожен респект и към едното, и към другото. Почитат едновременно солената вълна, която бушува в дълбокото море, независимо дали е наречена Нептун или Океан23, изворите, които бликат от недрата на земята, реките, които бягат по повърхността £, и езерата, които се простират върху нея като блестящи покривки. Един непресъхващ фонтан струи в близост до храмовете24 и приема почитта и приношенията на посетителите. Този fons parennis25 е едновременно образ на всички материални и духовни дарове, които неизчерпаемата доброта на Безкрайното време разлива щедро във вселената, и израз на духовното обновление, постигано от освободените души в блажената вечност26.

Земята създателка, Земята кърмилница, Terra Mater, оплодена от водите на небето, заема също толкова важно място, ако не в ритуала, то поне в доктрината27, а четирите основни Ветрове, поставяни във връзка с божествените Сезони, са почитани ту като доброжелателни, ту като опасни гении (фиг. 13)28.

От тях се боят не само като от капризни арбитри на температурата, които докарват мраз или жега, хубаво време или буря, овлажняват или изсушават едно подир друго атмосферата, спомагат да поникне пролетната растителност и да посърне есенният листак, но те са боготворени и като различни проявления на Въздуха, начало на всеки живот29.

С други думи, митраизмът обожествява четирите прости тела, които според физиката на древните съставляват универсума. Често възпроизвеждана алегорична група, в която един лъв представлява огъня, един кратер - водата, и една змия - земята30, изобразява битката на противоположните елементи, които постоянно се поглъщат взаимно и чието вечно преобразуване и безкрайно разнообразни комбинации предизвикват всички феномени в природата (фиг. 5). В някои от случаите змията се плъзга към чашата или пък се изправя над нея и се навива около издутата част или около една от дръжките, за да изпие жадно съдържанието. От своя страна лъвът понякога е легнал срещу влечугото и се задоволява да го наблюдава, а в други изображения пристъпва заплашително към кратера, върху който полага двете си лапи в знак на притежание или прикляква, готов за скок върху противника си, за да му оспори плячката31.

Химни със странен символизъм възпяват метаморфозите, които антитезата на тези четири начала поражда в света32. Върховният бог управлява колесница, впрегната в четири бойни коня бегачи, неспирно обикалящи в един неизменен кръг.

Първият, който носи върху лъскавия си косъм знаците на планетите и съзвездията, е мощен и пъргав и изминава с екстремна скорост окръжността на своя фиксиран пробег. Вторият, по-малко силен и по-малко бърз, е по-тъмен и осветен само от едната страна от лъчите на слънцето; третият върви още по-бавно, а четвъртият се върти сам около себе си и гризе стоманената си юзда, докато другарите му се препускат около него, сякаш е някакъв стълб. Квадригата дълго време прави благополучно обиколки, извършвайки редовно вечния си курс. Но в даден момент изгарящият дъх на първия кон, падайки върху четвъртия, подпалва неговата великолепна грива; после съседът му, изтощен от усилия, го залива с изобилната си пот. Накрая се случва още по-удивително явление: видът на впряга се трансформира, конете променят своята досегашна природа, така че субстанцията на всички преминава у най-якия и най-смелия, също както скулпторът, който е моделирал фигурки от восък, къса от едната, за да допълни другите, и свършва с това, че претопява всички в една-единствена. Тогава бегачът - победител в тази божествена битка, станал всемогъщ чрез своя триумф, се идентифицира със самия водач на колесницата. Първият кон е въплъщение на огъня или на етера, вторият - на въздуха, третият - на водата, а четвъртият - на земята; произшествията, връхлитащи последния, представляват пожарите и наводненията, които са опустошавали и опустошават нашия свят, а победата на първия е символ на цялостния окончателен пожар, който ще унищожи съществуващия ред на нещата.

Космическата квадрига, водена от надсетивната Причина, изобщо не е изобразявана от свещената иконография. Последната запазва този емблематичен впряг за един видим бог. Поклонниците на Митра, както и древните перси, боготворят Слънцето, което прекосява всеки ден върху колесница небесните пространства и потъва в здрача, за да угаси своите пламъци в океана.

44

В момента, в който то се появява на хоризонта, сияйните му лъчи прогонват духовете на мрака и пречистват творението, чийто живот се възвръща от светлината33. Ето защо го почитат под името Oriens34. Практикуван е също култ към Луната, която пътува в горните сфери върху двуколка, теглена от бели бикове. Животното, използвано в земеделието и за възпроизводство на стадата, е придадено към тази богиня, която управлява развитието на растенията и размножението на живитесъщества35.

Фиг. 14. Скулптирен олтар, намерен в Карнунт (пам. 228bis).

Атлас, наведен, заедно с Пролетта и Лятото. На лявата страна: Зефир, духащ нагоре, до него Есента. На дясната страна Нот, духащ нагоре, до него Зимата облечена. От задната страна: Евър и

Борей, духащи надолу, в противоположни посоки. Следователно Елементите не са единствените природни тела, боготворени в мистериите.

Двете светила, оплодотворяващи природата, също са почитани в тях, както и в примитивния маздеизъм, но концепцията на ариите по отношение на тях, е дълбоко трансформирана под влияние на халдейските теории.

45

Вече казахме36, че старите вярвания на персите по необходимост са изпитали във Вавилон влиянието на една теология с привидна научност и мнозинството от боговете на Иран са отъждествени с небесните светила, почитани в долината на Ефрат. Те заимстват по този начин нов характер, изцяло различен от предишния, като едно и също божествено име вече крие двойно значение, което се съхранява и на Запад. Магите не успяват да съгласуват тези нови доктрини със своята стара религия, защото семитската астрология е също толкова непримирима с иранския натурализъм, колкото и с гръцкото езичество. Но гледайки на тези различия като на обикновени разлики в степента на познание на една-единствена истина, жречеството запазва само за определен елит разкриването на маздейските доктрини върху произхода и свършека на човека и света, докато тълпата трябва да се задоволи с един бляскав и повърхностен символизъм, вдъхновен от халдейските спекулации. Астрономическите алегории крият от любопитството на профаните истинското значение на йератическите представления и обещанието за пълно обяснение, дълго забавяно, поддържа пламенността на вярата чрез обаятелната привлекателност на мистерията37.

Най-могъщи сред звездните божества, тези, които вярващите предпочитат да призовават и за които заделят най-много приношения, са Планетите. Съгласно астрологическите теории на тях им се приписват свойства и отношения, чиито мотиви често ни се изплъзват. Всяка от тях управлява по един ден от седмицата, на всяка е посветен по някой метал, всяка е поставена във връзка с едно стъпало от посвещението и техният брой е придал на цифрата "седем" особена религиозна сила38. Слизайки от небесната обител на земята, душите получават последователно техните страсти и качества, смятат вярващите39. Те често са изобразявани по паметниците ту чрез символи, напомнящи или елементите, от които са образувани, или жертвите, които им се принасят, ту във вида на безсмъртните, пребиваващи на гръцкия Олимп - Хелиос, Селена, Арес, Хермес, Зевс, Афродита, Кронос40. Само че тези образи са проникнати от съвсем друг смисъл , различен от онзи, който имат, когато представляват Ахурамазда, Зерван или други богове на маздеизма. В тях вече вярващите не виждат персонификациите на Небето или на Безкрайното време, а само на сияйните звезди, чието блуждаене сред съзвездията можем да наблюдаваме. Тази двойна система на интерпретация е прилагана специално към Слънцето, възприемано ту като идентично с Митра, ту като различно от него. В действителност в мистериите има две соларни божества, едното от които е иранско, наследник на персийския Hvare, а другото е семитско, заместващо вавилонския Шамаш и идентифицирано с Митра41.

Освен тези планетни богове, които имат двойнствен характер, звездните божества също получават своя дял почит. Дванайсетте знаци на зодиака, които в ежедневното си завъртане подчиняват съществата на своите противоположни влияния, във всички митреуми са представени в традиционния си аспект (фиг.15)42. Всяко от тях несъмнено е обект на особено почитание през месеца, който то управлява, като за предпочитане ги групират три по три според Сезоните43, на които те кореспондират и чиито култ е приобщен към техния собствен. Изглежда, митраистите наистина са боготворили, съгласно доктрините на астрологията, не само Времето, възприемано като Първопричина, но и неговите дялове - Векове, Години, Сезони, Месеци, Дни и Часове, на които също се приписва божествена сила44.

Зодиакалните знаци не са единствените съзвездия, които жреците са включили в своята теология. Веднъж възприет в мистериите, астрономическият метод на интерпретация е разпрострян без изключение върху всички възможни алегории. Няма предмет или животно, което да не може да бъде разгледано в известен смисъл като образ на някаква звездна конфигурация. По този начин гарванът, кратерът, кучето, лъвът, които обикновено заобикалят Митра - Бикоубиец, вещо са идентифицирани с небесни тела под същото име45. Двете небесни хемисфери, които последователно преминават над и под земята, също са персонифицирани и отъждествени с Диоскурите, които според елинския мит, един ден умират, а на другия оживяват46.

Навсякъде митологията се смесва с ерудицията: химните описват герой, подобен на гръцкия Атлас, който поддържа върху неуморните си рамене небесния свод и който е представян като създател на астрономията47. Но тези полубогове са изтикани на заден план; планетите и знаците на Зодиака запазват неоспоримото си първенство, защото най-вече те направляват, според астролозите, съществуването на хората и хода на нещата.

Ето това е главната доктрина, която Вавилон привнася в маздеизма: вярата в Предопределението, идеята за една неизбежна Съдба, която ръководи събитията в този свят и е

46

свързана с въртенето на звездните небеса. Тази Съдба, идентифицирана със Зерван, се превръща във Върховно същество, което поражда всичко и управлява вселената. Развитието на универсума е подчинено на неизменни закони и неговите различни части са вплетени в тясна взаимна обвързаност. Положението на планетите, техните реципрочни отношения и енергиите им - различни във всеки момент - пораждат поредица от земни феномени. Астрологията, чиито догми са тези постулати, със сигурност е задължена за своя успех на митраистката пропаганда48, която отчасти е отговорна за триумфа на тази псевдонаука на Запад49.

Фиг. 15. Барелеф, намерен в Сидон (колекция Клерк).

Митра - Бикоубиец с кучето, змията, скорпиона и гарвана. Отгоре - бюстовете на Слънцето и Луната. В ъглите - медальони с атрибути на Сезоните. Всичко това е обгърнато от 12 знаци на зодиака.

Суровата логика на нейните дедукции осигурява на тази гигантска химера по-пълно

господство над образованите духове, отколкото вярата в подземните сили и заклинанията, но последната има по-голямо влияние над народното лековерие. Независимата власт, която маздеизмът приписва на злото начало, позволява да бъдат оправдани всички окултни практики. Некромантията и ониромантията (съногадание-то), вярата в лошо око и в талисмани, в уроки и баяния, всички детински или вредни заблуди на древното езичество се оправдават от посочената роля на демоните, които непрекъснато се намесват в човешките дела. Бихме могли да отправим към персийските мистерии сериозния упрек, че извиняват, а дори и проповядват всякакви суеверия. Не е лишено от мотиви обстоятелството, че простонародната мъдрост е превърнала наименованието "маг" в синоним на "магьосник"50.

Нито концепцията за една неумолима необходимост, тласкаща безпощадно човешкия род към някаква неизвестна цел, нито дори страхът от злотворните духове, стремящи се към неговата гибел, успяват да привлекат тълпите към олтарите на митраистките богове. Суровостта на тези тъмни доктрини обаче е уравновесена от вярата в сили - покровителки, съчувстващи на страданията на смъртните. Самите планети съвсем не са (както в дидактическите книги на теоретиците на астрологията) космически сили, чието благоприятно или вредно въздействие се увеличава или намалява съобразно обратите на един определен във вечността ход. Те са, съгласно старата халдейска религия, божества, които виждат и чуват, радват се и се наскърбяват. Яростта им може да бъде уталожена, а благоволението им - спечелено, чрез молитви и жертвоприношения. Вярващият доверчиво се поставя под опеката на благодетелните закрилници, които безспир, без отдих, се борят със силите на злото51.

47

Химните в прославя подвизите на боговете за нещастие са почти изцяло унищожени и ние не познаваме тези епически традиции освен чрез паметниците, които са им служили за илюстрация. Все пак характерът на тази свещена поезия все още би могъл да се отгатне в откъслеците, достигнали до нас. Така например подвизите на Веретрагна, маздейския Херкулес, са възпявани в Армения, където се разказва как той е удушил драконите и е помогнал на Юпитер да възтържествува над чудовищните гиганти52. Разбираме и това, че както привържениците на Авеста, така и римските адепти на маздеизма го сравняват (Веретрагна) с войнствен и разоряващ глиган53.

Но героят, който играе най-значителна роля в тези войнски разкази, е Митра. Подвизите, които в книгите на зороастризма са достояние на други божества, се приписват нему. Той се превръща в център на цикъл легенди, които единствени обясняват доминиращата роля, отредена му в култа. Именно благодарение на извършените от него бляскави дела този бог, който съвсем не заема висш ранг в небесната йерархия, дава името си на персийските мистерии, разпространени на Запад.

Както вече видяхме54, за някогашните маги Митра е бог на светлината и тъй като светлината е носена от въздуха, се смята, че той обитава междинната зона mitoyenne между небето и ада и му е дадено името µεσιτης55. С цел това качество да бъде отразено в ритуала, на Митра се посвещава шестнадесетият ден от всеки месец, т.е. средата му56. В момента, в който го идентифицират с Шамаш57, несъмнено си спомнят, присвоявайки му названието "посредник", че според халдейските доктрини слънцето заема четвъртия ред, т.е. средищна позиция в групата на седемте планети58. Но това средищно положение не е само физическо, на него му се приписва най-вече морално значение. Митра е "посредник" между недостижимия и непознаваем бог, който царува в етерните сфери, и човешкия род, който се вълнува тук, долу, на земята59. Във Вавилон Шамаш е имал аналогични функции, а от своя страна, и гръцките философи превръщат искрящия глобус, който разлива над нас своята светлина, в постоянен видим образ60 на Невидимото същество, чието съществуване може да бъде възприето единствено от нашето съзнание61.

Фиг. 16. Статуи на дадофорите в Музея в Палермо. (пам.120)

Митра е познат на запад най-вече в страничното си качество на соларен гений и

изображенията припомнят често този негов заимстван характер. Изобразяват го обичайно между

48

две деца, едното от които носи вдигнат, а другото наведен факел. На децата са дадени енигматичните епитети Cautes и Cautopates62, но те не представляват нищо друго освен двойно въплъщение на личността на Митра (фиг. 16). Двамата дадофори и героят-бикоубиец оформят една триада и в този "троен Митра"63, вярващите виждат дневното светило, чиято поява петелът възвестява сутрин; което по пладне преминава триумфално през зенита си, а вечер изнемогващо се накланя към хоризонта. Или пък съзират слънцето, което с растяща сила влиза в съзвездието на Телеца и бележи началото на пролетта, слънцето, чиито победни пламъци оплодотворяват природата в средата на лятото и пак слънцето, което вече обезземлено прекосява знака на Скорпиона и оповестява връщането на есента64.

Фиг. 17. Барелеф, намерен във Виринум (пам. 235).

Долу сцената е почти заличена и неразбираема. По-нагоре, последователно: Митра стреля с лъка си срещу скалата. Митра, коронясващ Слънцето. Съюз на Митра и Слънцето. Митра върху колесницата на Слънцето, пред тях - Фосфорос-Хермес. Посейдон и Амфитрита (Океанът). Най-горе - събрание на боговете.

От друга гледна точка, единият от двамата факлоносци е възприеман като символ на

топлината и на живота, а другият - като емблема на студа и смъртта. Така че групата на бога-бикоубиец е обяснявана по различни начини с помощта на астрономически символизъм, по-скоро находчив, отколкото основателен65. Тези звездни интерпретации обаче са само остроумни игри, с които са забавлявани неофитите, преди да им бъдат разкрити езотеричните доктрини, свързани с древната иранска легенда за Митра. Разказът е изгубен, но барелефите ни представят някои негови епизоди, така че можем да приемем, че съдържанието му е било в общи линии следното66.

49

Светлината, извираща от небето, възприемано като твърд свод, се превръща в митологията на магите, в Митра, раждащ се от скалата - ето защо го назовават "бога, излязъл от Камъка” (θεος εκ πετρας)67. Традицията утвърждава, че този "Камък прародител"68, чийто символ вярващите боготворят в храмовете, е родил Митра край едно свещено дърво и единствено овчарите, скрити в съседната планина, са наблюдавали чудото на неговото идване на света69. Те го видели да се освобождава от скалната маса с фригийска шапка на главата, вече въоръжен с нож и държащ в ръка факел, който озарил мрака70. Тогава, прекланяйки се пред божественото дете, овчарите дошли да му поднесат първородните агънца от своите стада и първите плодове от реколтата. Но младият герой бил гол и изложен на вятъра, който вилнеел свирепо, ето защо се прислонил в клоните на една смокиня, после откъсвайки с помощта на ножа плодове от дървото, заситил глада си, отбрулил листа и си направил одежда от тях71. Така подготвен за битка, той вече можел да се мери с останалите сили, населяващи чудния свят, в който бил влязъл. Защото, макар че овчарите пасели наоколо своите стада, всичко това се случило преди появата на хората на земята.

Богът, срещу когото Митра най-напред изпробва силите си, е Слънцето (фиг. 17). То е принудено да се преклони пред превъзходството на своя съперник и коленичейки, е въведено от него в инвеститура. Победителят полага на главата му лъчеобразната корона, която то отсега нататък ще носи в ежедневния си път. После го изправя на нозе и протягайки му десница, сключва с него тържествен договор за приятелство. От този момент двамата съюзени герои предано се подкрепят във всички свои начинания72.

Фиг. 18. Глинен тас от Лавинум (пам. 89). Митра - Биконосец и Бикоубиец.

Между тези две изображения е кучето. (Вж. Фиг. 6). Най-изумителното от тези епични приключения е единоборството на Митра с бика, първото

живо същество, създадено от Юпитер-Ормузд73. Този наивен мит ни отвежда до самите корени на цивилизацията. Тя се е зародила от един народ на ловци и пастири, за когото добитъкът, източник на всички богатства, се е превърнал в обект на религиозно преклонение, а улавянето на див бик е подвиг, достоен за такова уважение, че и един бог би се покрил със слава, ако го извърши.

50

Неопитоменият бик минава през планинска ливада; героят, прибягвайки до смела хитрина, го сграбчва за рогата и успява да го възседне74. Хукналото в галоп диво четириного напразно понася в яростен бяг своя ездач, който въпреки че се смъква от гърба му, не отслабва хватката; оставя се да бъде влачен, увиснал за рогата на животното, което скоро изнемогва и се предава в плен. Неговият победител, хващайки го за задните крака, го повлича заднишком към пещерата, която му служи за жилище, по един път, осеян с препятствия (фиг. 18).

Поради това Митра приема странния прякор "богът, крадец на волове" (βουκλοπος θεος)75. Това мъчително "преминаване" (Transitus)76 на бога-биконосец вероятно се превръща в алегория на човешките изпитания. Но бикът успява да се измъкне от затвора си и хуква да тъпче полята77. Тогава Слънцето изпраща гарвана, своя вестоносец, да отнесе на съюзника му заповед да убие беглеца78. Митра се заема против волята си да изпълни това жестоко поръчение. Подчинявайки се на изричната повеля на небето, той преследва с пъргавото си куче скитащото животно, успява да го настигне в момента, когато то се опитва да се скрие в пещерата, която преди е напуснало, и хващайки го за ноздрите с едната си ръка, забива с другата ловния си нож в хълбока му.

Тогава се случва невероятно чудо: от тялото на умиращата жертва се раждат всички треви и полезни растения, които покриват земята със зеленина. От гръбначния мозък на сразения бик пониква житото, което дава хляба, от кръвта му - лозата, която произвежда свещената напитка на мистериите - удивителен разцвет, който ваятелите дискретно напомнят, завършвайки опашката на бика с букет класове. Напразно Злият дух хвърля своите скверни създания върху агонизиращото животно, за да отрови в него извора на живота; скорпионът, мравката, змията напусто се опитват да разкъсат гениталиите и да смучат кръвта на плодовитото четириного; те не смогват да попречат на чудото да се извърши. Семето на бика, събрано и пречистено от Луната, поражда всички видове полезни животни, а душата му, пазена от кучето, верния спътник на Митра, се издига чак в небесните сфери, където под името Силван се превръща в покровителка на стадата. Така чрез жертвоприношението, което се примирява да извърши, героят-бикоубиец става създател на всички добродетелни същества, а от смъртта, която причинява, се ражда нов живот, по-богат и по-плодотворен79.

Междувременно първата човешка двойка вече се е явила на бял свят и Митра е натоварен да бди над тази привилегирована раса. Напразно Духът на мрака предизвиква бедствия, за да я унищожи, богът винаги успява да осуети зловещите му намерения. Най-напред Ахриман разорява полята, провокирайки трайна суша, но техните обитатели, мъчени от жажда, изпросват помощ от неговия вечно победоносен противник. Божественият лък праща своите стрели срещу една стръмна скала и от нея бликва извор с жива вода, в който молителите идват да наквасят пресъхналите си гърла80. След това друг, още по-ужасен катаклизъм заплашва сякаш цялата природа. Световен потоп опустошава земята, заливана от вълните на излезлите от своите брегове морета и реки. Но един човек, предупреден от боговете, построява лодка и се спасява заедно с добитъка си в ковчег, носещ се по повърхността на водите. После светът е връхлетян от огъня, който поглъща оборите и изпепелява жилищата81. Но творенията на Ормазд се спасяват и от тази гибелна опасност благодарение на небесното покровителство и от този момент човешкият род може да расне и да се размножава в мир.

Героичният период на историята е приключен и земната мисия на Митра - изпълнена. На свещен пир, който посветените възпроизвеждат чрез мистични агапи82, той отпразнува с Хелиос и останалите си другари в подвизите края на общите им борби. После боговете се въздигат на небето.

В центъра Митра - Бикоубиец с двамата дадофори; Вляво - Митра, яхнал бика, и Митра - Бикоубиец; вдясно - лъвът, излегнат над един кратер (символи на огъня и на водата, вж. по-горе). В горното поле - бюст на Луната; Митра, раждащ се край легнал речен бог; овчар и овце; бик в колиба и в малка лодка; под тях - седем олтара. В долното поле - пир на Митра и Сол; Митра, качващ се в квадригата на Слънцето, пред героя - Океан, обвит от змия.

Отнесен от Слънцето върху сияйната му квадрига, Митра прекосява Океана, който изобщо не успява да го погълне (фиг. 19) 83 и отива да живее с другите безсмъртни; но от небесните висини той не престава да закриля вярващите, които благочестиво му служат.

Този митичен разказ за произхода на света ни кара по-ясно да разберем значението на бога-бикоубиец в култа и по-добре да схванем това, което езическите жреци искат да изразят със

51

званието "посредник"84. Митра е създателят, на който Юпитер-Ормазд• поверява грижата да установи и поддържа реда в природата. Той е, да го кажем с философския език на времето, Логосът, проявление на Бога и част от неговото всемогъщество85, който, след като е оформил света като демиург, продължава да бди над него. Първоначалният разгром на Ахриман не отнема мощта му. Борбата на доброто със злото продължава на земята между пратениците на олимпийския повелител и тези на владетеля на демоните; тя бушува в небесните сфери чрез противопоставянето на благоприятните и пагубните звезди и отеква в сърцето на човека, умален образ на вселената.

Животът е едно изпитание и за да излезеш победител в него, трябва да съблюдаваш закона, който самото божество е дало на древните маги. Какви задължения налага митраизмът на своите адепти, какви са "заръките"86, на които те трябва да се подчиняват, за да бъдат възнаградени в другия свят? Нашата несигурност в това отношение е пълна, защото нямаме никакво право да идентифицираме наставленията, предавани в мистериите, със заветите, които формулира Авеста. При все това изглежда сигурно, че моралът на магите от Запада не им е позволил да направят отстъпки пред вавилонския култ и е съхранил надмощието и по-нататъшното извисяване на култа на древните перси. Съвършената чистота си остава за тях целта, към която трябва да се стреми вярващият в своето съществуване. Ритуалът им съдържа повтарящи се очиствания и умивания, чийто смисъл е да изличат нечистотиите на душата87. Тази катарзисна система съответства на маздейските традиции, но също така е и в хармония с общите тенденции на епохата. Съобразявайки се с тези тенденции, митраистите довеждат своите принципи до крайност, идеалът им за съвършенство стига до аскетизъм. Те смятат за похвални въздържанието от някои храни и абсолютното целомъдрие88.

Фиг. 19. Барелеф от Апулум в Дакия (пам. 192).

• Вж. Юпитер Долихенус в Речника. Бел.ред.

52

Съпротивата срещу чувствеността е един от аспектите на борбата със злото начало. Тази борба срещу помощниците на Ахриман, които под множество форми оспорват на боговете господството над света, служителите на Митра трябва да поддържат без отдих. Тяхната дуалистична система е приспособена изключително да фаворизира индивидуалното усилие за развитие на човешката енергия. Те не се губят, подобно на други секти, в съзерцателен мистицизъм; за тях доброто се съдържа в действието. Те ценят силата повече от нежността и предпочитат куража пред кротостта. От дългото им общуване с варварските култове в техния морал може би дори е останало някакво ядро от жестокост. Религия на войници, митраизмът екзалтира преди всичко воинските добродетели.

Във войната, която ревнителят на благочестието води безспир срещу злотворността на демоните, той е подкрепян от Митра. Митра е протягащото ръка за помощ божество, което никога не бива да се зове напразно, сигурното пристанище, спасителната котва в лутанията на смъртните, силният другар, който закриля тяхната уязвимост в изпитанията89. Той винаги е, както и при персите, защитник на истината и справедливостта, покровител на светостта, най-опасният противник на адските сили90. Вечно млад и крепък, той безпощадно ги преследва; "винаги буден, винаги бдящ"91, той не може да бъде изненадани излиза неизменно победител в непрекъснатите схватки. Тази идея, която неспирно се подема в надписите, се изразява чрез персийското наименование Nabarzes (фиг. 20)92 и гръцките и латинските епитети ανικητος, invictus, insuperabilis93. Като бог на войските, Митра прави така, че закриляните от него да тържествуват над своите врагове - варварите, а в морален смисъл им дава победа над порочните инстинкти, използвани от Духа на неправдата и им осигурява спасение както в този, така и в другия свят94.

Фиг. 20. Посвещение на Митра Набарзес (Непобедимия),

намерено в Сармизегетуза (пам. 138). Както всички източни секти, персийските мистерии вплитат в своите космогонични митове

и теологически разсъждения идеите за спасението и изкуплението95. Те вярват в безсмъртието на божественото естество, което пребивава в нас96, вярват в задгробното възмездие и възнаграждение. Душите, чието неизброимо множество обитава чертозите на Всевишния, слизат на земята, за да дадат живот на човешките тела, било защото някаква сурова необходимост ги

53

заставя да отидат в покварения материален свят, било защото се хвърлят в него по собствена воля, за да подемат битка с демоните. Когато подир смъртта геният на гниенето се вкопчи в трупа, а душата напусне своя телесен затвор, девите на мрака и небесните пратеници си оспорват притежанието над нея. Един съд решава дали тя е достойна да се въздигне в рая. Ако е омърсена от нечист живот, емисарите на Ахриман я завличат в преизподнята, където £ налагат безброй мъчения, или понякога като белег за нейното падение тя е обричана да обитава тялото на някое скверно животно97. Ако пък, напротив, заслугите £ компенсират нейните грешки, тя се възнася във висшите селения. Небесата са разделени на седем сфери, отнасящи се към всяка от планетите. Своего рода стълба, съставена от осем порти, разположени една срещу друга, като първите седем от тях са направени от седем различни метали и символизират в храмовете пътя, който трябва да бъде следван, за да се стигне до най-висшата област на неподвижните звезди98. Наистина, за да се премине от един етаж към следващия, трябва да бъде преодолявана по една порта, пазена от един ангел на Ормазд. Единствено посветените, които са обучени в съответните формули, могат да усмирят тези неумолими пазачи. Докато душата прекосява различните зони, тя се освобождава, като от дрехи, от страстите и свойствата, които е придобила, слизайки към земята: на Луната тя изоставя своята подхранваща жизнена енергия, на Меркурий - своето користолюбие, на Венера - плътските си желания, на Слънцето - интелектуалните си сили, на Марс - воинското настървение, на Юпитер - властническите амбиции, и на Сатурн - леността си. Тя остава гола, разтоварена от всякаква чувственост, от всякакви пороци, и така прониква на осмото небе, за да се наслаждава във висше естество на безконечно блаженство във вечната светлина, в която пребивават боговете99.

Именно Митра, защитникът на истината, е този, който председателства съда над душата след смъртта, той, посредникът, служи за водач на вярващите в тяхното опасно възнесение към небесните селения.

Той е небесният баща, който ги посреща в блестящия си чертог като деца, завърнали се от дълъг път100. Върховното блаженство, отредено на квинтесентните монади в един духовен свят, мъчно може да бъде схванато и вероятно е упражнявало твърде слабо привличане над простите умове.

Едно друго вярване, което се добавя към първото, им предлага перспективата на по-материални радости.

Доктрината за безсмъртието на душата е допълнена от тази за възкресението на плътта101. Битката между началата на доброто и злото няма да продължава вечно. Когато изтекат

определените £ векове, бедствията, изпратени от Ахриман, ще предвещаят края на света102. Един чуден бик, аналогичен с първичния, ще се появи отново на земята, Митра ще слезе от небето и ще възкреси мъртвите. Всички ще излязат от гробовете, ще приемат предишната си външност и ще се разпознаят. Цялото човечество ще се събере вкупом и богът на истината ще отдели добрите от лошите. После - върховна жертва - той ще заколи божествения бик, ще смеси мазнината му със светеното вино и ще поднесе на праведните тази чудодейна напитка, която ще им даде безсмъртие. Тогава Юпитер-Ормазд, отстъпвайки пред молбите на блажените, ще изпрати от небето изпепеляващ огън, който ще унищожи всички лоши. Разгромът на Духа на мрака ще бъде завършен: в тоталния пожар Ахриман и неговите скверни демони ще загинат и обновената вселена ще се наслаждава на съвършено щастие за вечни времена.

Ние, които въобще не сме докоснати от благодатта, може да се смутим от непоследователността и абсурда на възстановката на този “corps de doctrines”. Естествената стойност на примитивните митове все още прозира в тази комбинация на наивна и изкуствена теология с астрологична система, и рационалното им обвързване само подчертава крайната лъжовност. Цялата невъзможност на старите политеистични приказки продължава да важи заедно с философски разсъждения върху еволюцията на вселената и съдбата на човека. Разминаването на традицията и отражението е очевидно и се увеличава от противоречието между доктрината на фатализма и тази на ефикасността на молитвата и нуждата на култа. Но и тази религия, както и останалите, не може да бъде оценявана според метафизичната истина. Би било пресилено да правим дисекция на този изстинал труп, за да установим вътрешните пороци на организма. Важното е да се разбере как митраизмът живее и се разпространява, за да завладее световната империя.

54

Успехът на митраизма със сигурност в голяма степен се дължи на значението на неговия морал, който фаворизира изключително действието. В епоха на упадък и безредици посветените намират поощрение и опора в неговите наставления. Убеждението, че вярващият е част от едно свещено опълчение, натоварено наред с принципа на доброто да поддържа борбата срещу силата на злото, единствено е способно да предизвика неговите благочестиви усилия и да го превърне в пламенен ревнител на вярата.

Мистериите имат още по-мощно въздействие върху чувствата поради това, че подхранват някои от най-възвишените въжделения на човека: копнежа за безсмъртие и очакването за една финална справедливост. Задгробните надежди, които тази религия насажда у посветените, са един от секретите на нейното могъщество в тези смутни времена, в които грижата за отвъдното тревожи всички духове.

Много секти обаче разгръщат пред своите привърженици подобни вдъхновяващи перспективи за бъдния им живот. Изключителната сила на митраизма се съдържа и в други качества на доктриналната му система. Той удовлетворява едновременно и интелигентността на образованите, и сърцата на простите хора. Апотеозът на Времето като първопричина, както и този на Слънцето, неговата сетивна проява, която поддържа топлината и живота, са високофилософски концепции. Култът към планетите и съзвездията, чиито ход определя земните събития, и към четирите елемента, чиито безкрайни комбинации произвеждат всички природни феномени, се свежда в крайна сметка до обожествяването на принципите или явленията, възприети от античната наука, и в този смисъл теологията на мистериите представлява религиозен израз на римската физика и астрономия103.

Тази теоретична съобразност на догми и откровения с идеите, следвани от учените, би могла да изкуши образованите духове, но въздействието £ върху невежествената простонародна душа е нищожно. Напротив, тя трябва да бъде накарана да изпита силното впечатление от една доктрина, която обожествява цялата видима и осезаема действителност. Боговете са навсякъде, те се намесват във всички дела на ежедневния живот. Огънят, който дава топлина на вярващите и приготвя храната им; водата, която ги пречиства и утолява жаждата им, дори въздухът, който дишат, и денят, който ги дарява със светлина, са обект на тяхната почит. Едва ли някоя религия е дала на своите привърженици повече поводи за молитва и мотиви за преклонение от митраизма. Когато посветеният се отправя вечер към свещената пещера, скрита в самотата на горите, на всяка крачка все по-нови и различни усещания будят в сърцето му мистична емоция. Звездите, които сияят в небето, вятърът, който раздвижва листата на дърветата, изворът или потокът, който струи от планината, самата земя под нозете му, всичко е божествено в неговите очи и цялата заобикаляща го природа извиква у него почтителна боязън пред безкрайните сили, действащи във вселената.

55

Глава 5

�

Литургията, жречеството

и вярващите Във всички религии на класическата древност има един дял, някога ярко изявен, може би

най-важният в очите на мнозинството вярващи, който днес почти напълно ни се изплъзва. Това е литургията. Мистериите на Митра не правят изключение от това злощастно правило. Свещените книги, които са съдържали молитвите, рецитирани или изпявани по време на службите, ритуала на посвещенията и церемониала на празниците, са изчезнали почти без да оставят следи1. Един частично запазен стих, приписван на неизвестен химн, е почти всичко, което е оцеляло от някогашните много пространни сборници2. Старите гатхи, създадени в чест на маздейските богове, са преведени на гръцки в александрийската епоха и гръцкият дълго време остава езикът на митраистките култове дори и на Запад. Варварски думи, неразбираеми за профаните, се вплитат в свещения текст, увеличавайки почитта към тези древни формули и доверието в тяхната ефикасност4. Такива са епитетът Nabarze, "непобедим", отнасящ се до Митра5, или неясните призиви Nama, Nama Sebesio, изсечени върху барелефите, които никой досега не е обяснил6. Един ревностен респект към традиционните практики на тяхната секта характеризира магите от Мала Азия7 и продължава, не по-малко енергичен, при техните латински приемници. В края на езичеството те все още се гордеят, че почитат своите богове според старите персийски ритуали, които, както се твърди, е установил самият Зороастър. Тези ритуали дълбоко диференцират култа от всички останали, които по същото време се практикуват в Рим, и не позволяват никога да бъде забравян неговият ирански произход8.

Ако един ден щастливият случай ни предостави някой митраистки молитвеник, бихме могли да проучим тези антични практики и мислено да присъстваме на извършваните служби. Но в нашето положение, лишени от този необходим пътеводител, ние оставаме вън от светилището и можем да узнаем нещо за вътрешната дисциплина на мистериите само чрез нечии подхвърлени недискретности. От един текст на свети Йероним, потвърден от серия надписи9, научаваме, че има седем степени на посвещения и мистът (µυστης, sacratus) приема последователно наименованията Гарван (corax), Окулт (cryptius), Воин (miles), Лъв (leo), Персиец (perses), Вестител на Слънцето (heliodromus) и Баща (pater). Тези странни квалификации не са обикновени епитети без значение в практиката. В определени случаи участниците в свещените церемонии се дегизират съобразно дадените им прозвища. Виждаме ги на барелеф, маскирани с изкуствени глави на животни, на воин и персиец10. "Едни бият криле като птици, подражавайки грака на гарвана, други ръмжат подобно на лъвове - казва един християнин от IV век11. - Ето как тези, които наричат себе си мъдри, са позорно посрамени."

Тези свещени маскаради, от които църковният писател вади на показ смехотворната, според него, страна, са интерпретирани от езическите теолози като алюзия на знаците на зодиака или по-вероятно на метемпсихозата12. Подобни различия в интерпретацията свидетелстват ясно, че истинският смисъл на тези преобличания по онова време вече не е разбиран. Те са отживелица от примитивни обреди, които оставят следи в множество култове. Откриваме названия като Мечки, Волове, Жребци и още други, носени от посветените в различни мистерии в Гърция и Мала Азия13. Те ни отвеждат към онзи период на историята или праисторията, когато самите богове са били представяни в животинска форма, и вярващият, вземайки името и външността на своя бог, е смятал, че се идентифицира с него. Леонтоцефалният Кронос, превърнал се в олицетворение на

56

Времето, е заменил лъвовете, боготворени от предшествениците на митраизма. По същия начин и маските, с които римските поклонници покриват лицата си, са заместители на животинските кожи, които някога са намятали техните варварски предшественици, било защото са смятали, че така ще се приобщят към почитаните от тях чудовищни идоли, било защото, загръщайки се в тези кървави одежди, свалени от одраните им жертви, те са им приписвали някакво пречистващо въздействие14.

Към първичните названия Гарвани, Лъвове са прибавени и други, за да се стигне до свещеното число седем. Седемте степени на посвещения, през които посветеният е длъжен да премине, за да постигне съвършената мъдрост и чистота, отговарят на седемте планетни сфери, които душата трябва да прекоси, за да влезе в обителта на блажените15. След като е бил Гарван, митраистът следва да се издигне в по-висшия ранг Окулт (κρυϕιος). Членовете на тази степен, скрити зад някаква завеса, вероятно са оставали невидими за присъстващите: посочването им (ostendere) представлява тържествен акт16. Воинът (miles) е част от свещената стража на непобедимия бог и под неговите заповеди се сражава със силите на злото17. Достойнството на Персиеца изтъква първоизточника на маздейската религия. Постигналият тази степен е приобщен към единствената раса, която навремето е била допускана в свещените церемонии18, и поради това той облича ориенталски костюм и си слага фригийска шапка, каквито според вярванията са одеянията и на самия Митра. Тъй като богът е идентифициран със Слънцето, неговите служители се кичат с епитета Вестители на Хелиос (Ηλιοδροµοι)19. И накрая наименованието Бащи е заимствано от гръцките тиази, в които с това почетно звание често са назовавани ръководителите на общността20.

При разделението на вярващите на седем ранга са установени и други някои диференциации. От един пасаж на Порфирий21 може да се заключи, че постигането на първите три степени все още не позволява участие в мистериите. Тези посветени, сравними с християнските оглашени, са Слуги (υπηρετουντες). За да влезе в техните редове, за посветения е достатъчно да бъде допуснат в степента на Гарваните, без съмнение наречени така, защото според митологията, гарванът е служител на Слънцето22. Само посветените, получили Leontiques, стават Участници (µετεχοντες) и поради тази причина степента Лъв е споменавана в надписите по-често от която и да било друга. На върха на йерархията са поставени Бащите, които както изглежда са председателствали свещените церемонии (pater sacrorum) и са ръководили всички останали категории вярващи. Водачът на самите Бащи носи името Pаter Patrum23, трансформирано понякога в Pater Patratus24, като целта е в тази натурализирана римска секта да бъде внедрена официална жречески титла. Великите вождове на адептите запазват управлението на култа до смъртта си. Може би те стоят начело на всички общности в даден град. Уважението и любовта, дължими на тези почетни сановници, се изтъкват, чрез тяхното наименование Бащи, а митраистите, поставени под тяхната власт, се наричат помежду си Братя, тъй като съпосветените (consacrancеi) трябва да изпитват взаимна обич25.

Приемането (acceptio) в низшите степени е могло да се разрешава дори на деца26. Ние не знаем дали посветеният във всяка от степените е бил длъжен да остане в нея за определен срок. Вероятно Бащите са решавали кога той е достатъчно подготвен, за да приеме по-висшата инициация, при което те лично го посвещават (tradere)27.

Церемонията на посвещението вероятно е носила наименованието "тайнство" (sacramentum)28 поради клетвата, наложена на неофита, клетва, не случайно сходна с тази, която полага новобранецът при зачисляването си в армията. Кандидатът се ангажира преди всичко да не разгласява доктрините и обредите, които ще му бъдат разкрити, но от него се изискват и други, по-специални обети. Така например на посветения, който се стреми към степента miles, му показват венец върху меч. Той го отблъсква с ръка и го предава през рамото си, казвайки, че Митра е неговият единствен венец29. От този момент насетне той никога повече няма да положи венец на главата си, нито на празниците, нито дори за воински заслуги и ще отговаря на този, който евентуално би му го предложил: "Венецът принадлежи на моя Бог", т.е. на Непобедимия бог30.

Ние познаваме литургията на седемте митраистки тайнства също толкова слабо, колкото и догматическите предписания, съпровождащи всяко от тях. Все пак известно ни е, че съобразно старите ирански ритуали на новопосветените се предписват многократни умивания, вид кръщение, предназначено да измие нравствената нечистота31. Както и при някои гностици,

57

очистването има различни прояви във всяка степен на посвещение и може да се състои според случая в едно просто поръсване със светена вода или в истинско окъпване, както е в култа на Изида.

Тертулиан търси сходства и между конфирмацията на своите единоверци и церемонията, при която "слагат знак на челото на войника"32. Въпреки това, изглежда, знакът или печатът, който се поставя, не е както в християнската литургия едно миросване, а белег, жигосван с нагорещено желязо33, подобен на този, който се поставя на новобранците в армията, преди да ги закълнат. Незаличимият отпечатък увековечава спомена за тържествения акт, чрез който посветеният се отдава в служба на своя бог, влизайки в този своеобразен рицарски орден, какъвто представлява митраизмът34. При приемането сред Лъвовете се извършват нови очиствания, но тъй като това животно е символ на огненото начало, вече не се употребява вода, елемент враждебен на огъня, а мед, който се излива върху ръцете му, за да се пречисти посветеният от всякакво петно и грях. Езикът му също се намазва с мед35, както обичайно се прави с новородените. Поради консервиращото му свойство, поради способността му да съхранява, мед се дава и на Персиеца, според уверенията на Порфирий36. На това вещество се приписват чудодейни свойства, понеже се смята, че то се произвежда под влиянието на Луната. Според античните идеи медът е храна на небесните обитатели и поглъщайки го, неофитът става равен на божеството37.

В маздейската литургия жрецът освещава хлябове и вода, смесена с опиващия сок от Хаома, приготвен от него, и поглъща тази храна по време на свещенослужението38. Тези древни практики се запазват в митраистките посвещения, само че вместо Хаома, растение, непознато на Запад, се използва сокът на лозата39. Пред инициирания се поставя хляб и купа с вода, над която жрецът произнася свещени формули. Тази жертва с хляб и вода, която несъмнено се смесва по-късно и с вино, е сравнявана от апологетите с християнското причастие40. Също като него тя е разрешавана само след дълго послушничество. Вероятно единствено посветените, достигнали степента Лъвове, са допускани до нея и това е причината да получат званието Участници41. Един любопитен барелеф от Далмация ни показва такова свещено угощение (фиг. 21): пред два персонажа, възлегнали на ложе с възглавници, е поставен триножник, носещ четири малки хляба, върху всеки от които личат по две кръстосани резки, позволяващи да бъде лесно разчупен42. Около тях са групирани посветените в различните степени и един от тях, Персиецът, им поднася рог за пиене, докато друг от сътрапезниците държи втори ритон. Тези агапи са очевидно ритуално възпоминание за пиршеството, което Митра празнува заедно със Сол преди своето възнесение43. От този мистичен пир и най-вече от изпиването на светеното вино, се очакват свръхестествени резултати. Опияняващата течност дава не само крепкост на тялото и физическа мощ, а и духовна мъдрост; тя влива в неофита сили да се бори със зловредните духове, дори нещо повече - дарява му, както и на неговия бог, безсмъртна слава44. Посредством тайнствените свойства на божествените храни вярващият се възвисява над човешкото равнище и си обезпечава блажен живот отвъд фаталния предел на смъртта45.

Протичането на тайнствата е съпътствано, или по-скоро предшествано, от други ритуали с различен характер: на кандидата са налагани истински изпитания. За да стигне до литургичните очиствания и свещените ястия, той трябва да се подготви за тях не само чрез продължително въздържание и сурови трудности. Той се подлага на някои драматични изкупления със странна специфика, на които не знам нито броя, нито последователността. Ако можем да вярваме на един християнски писател от IV век46, очите на неофита са били завързвани с лента, ръцете му - стягани с пилешки черва, и в този вид той е бил принуждаван да прескочи яма, пълна с вода; после един "освободител" се приближавал и с меч разсичал тези отвратителни въжета. При други обстоятелства потресеният мист е вземал участие, ако не като актьор, то поне като зрител в разиграването на симулирано убийство, което някога, несъмнено, е било реално47. В последна сметка са се задоволявали да показват меч, обагрен с кръвта на човек, загинал от насилствена смърт48. Жестокостта на тези церемонии, които у войнствените племена на Тавър вероятно са представлявали диви оргии, се е притъпила при съприкосновението със западната цивилизация. Те стават по-скоро външно ужасяващи, отколкото опасни в същината си, и чрез тях се изпитва повече моралният кураж на посветения, отколкото физическата му устойчивост. Идеалът, който той трябва да постигне, е стоическата апатия, отсъствието на каквато и да било сетивна емоция49. Свирепите изтезания, абсурдните умъртвявания на плътта, заради които твърде доверчивите или прекалено изобретателните автори заклеймяват адептите на мистериите50, трябва да се отхвърлят

58

в сферата на басните, също както и предполагаемите човешки жертвоприношения, извършвани уж в здрача на свещените крипти51.

Фиг. 21. Барелеф от Конджика (Далмация).

Митраистко причастие: вляво - Гарванът и Персиецът; вдясно - Воинът и Лъвът.

Все пак не бива да се заблуждаваме, че митраизмът се е задоволявал да пуска в ход само

благодушната фантасмагория на някакво своего рода антично франкмасонство. В неговите литургични драми винаги остават живи остатъците от варварския им първоизточник, от времето, когато в някоя тъмна пещера сред лесовете загърнатите в кожи на животни корибанти са

59

опръсквали олтарите с кръвта на жертвите. В римските градове кухините, скрити в планинските дебри, са заместени от сводести подземия (spelaea, спелеуми, “пещери”) с далеч по-малко впечатляващ вид (фиг. 22)52. Но и в тези изкуствени пещери, сцените на посвещението трябва да са произвеждали дълбоко впечатление у неофита. След като е прекосил преддверието на храма, той слиза по стълбите на криптата и забелязва пред себе си, в бляскаво украсеното и озарено светилище, почитания образ на Митра-Бикоубиец, изправен в абсидата, а след това и чудовищните статуи на Леонтоцефалния Кронос, отрупани с атрибути и мистични символи, чиито смисъл все още е тайна за него. От двете страни присъстващите, коленичили или заели полулегнала поза върху каменните пейки, се молят и съсредоточават в полусянката. Лампи, наредени около хора, хвърлят по-ярка светлина върху образите на боговете и върху свещенослужителите, които, облечени в странни костюми, посрещат новопокръстения. Неочаквани светлини и ефекти, умело раздвижени, поразяват очите и духа му53.

Свещеният възторг, който го обзема, придава на наивните в действителност изображения великолепен изглед. Привидните заплахи, които го връхлитат, му се струват сериозни опасности, над които неговата храброст възтържествува. Ферментиралата напитка, която поглъща, изостря до крайност сетивата и замъглява разума му; той мърмори въздействащи формули и те извикват в замъгленото му въображение божествени видения54. В своя екстаз той се смята отнесен отвъд границите на света, а после, излизайки от това състояние на обсебване, повтаря, подобно миста на Апулей55: "Докоснах пределите на отвъдното, стъпих на прага на Прозерпина и преминал през всички елементи, се върнах на земята; в средата на нощта видях слънцето да искри в чиста светлина; доближих долните и горните богове и ги обожавах лице в лице."

Фиг. 22. Митреум, открит под църквата “Сан Клементе” в Рим.

Традицията на целия този окултен церемониал е грижливо опазена от жречеството, обучено

в божествената наука и отчетливо разпределено за всички категории посветени. Негово първично ядро със сигурност са били източните маги56, но ние не знаем почти нищо за начина, по който то се набира и организира по-късно. Дали е било наследствено, дали е назначавано до живот или пък е избирано за определен срок? В последния случай - кой е имал право да го избира и на какви

60

условия е трябвало да отговарят кандидатите? Нито един от тези пунктове не е достатъчно осветлен. Констатираме само, че жрецът, който носи титлата sacerdos или antistes, което изглежда е било същото, често, макар и не винаги, е един от Бащите57. Във всеки храм се намира един, а понякога и повече свещенослужители. Имаме основание да смятаме, че в този "жречески орден"58 е установена известна йерархия. Но не разполагаме с никакво специално указание за организацията, която може би е била също толкова солидно конституирана, колкото и тази на магите в Сасанидското царство или на манихеите в Римската империя59.

Сигурно е, че в случая ролята на жречеството е по-значителна, отколкото в древните гръцки и римски култове. Жрецът е задължителен посредник между хората и божеството. Очевидно неговите функции включват извършването на тайнствата и отслужването на литургиите. От надписите, между другото, научаваме, че той ръководи тържествените посвещения или дори успоредно с Бащите представя в тях вярващия60; това обаче е най-малкото от задълженията му. Религиозната служба, която лежи на плещите му, вероятно е била твърде наситена. Трябва да бди над вечния огън, пламтящ на олтарите61. Три пъти дневно - в зори, по пладне и по здрач, жрецът отправя молитви към Слънцето, обръщайки се сутрин към Изгрева, на обяд - към Юга, а вечер - към Залеза62. Ежедневната служба често се усложнява от специални жертвоприношения. Свещенослужителят, облечен в жречески одежди, подражаващи костюма на магите63, принася пред небесните и подземните богове разнообразни жертви, чиято кръв се събира в яма64, или пък извършва в тяхна чест възлияния, държейки в ръка свещения сноп, който познаваме от Авеста65. Безкръвните жертви несъмнено се принасят пред небесните божества, докато жертвоприношенията на одушевени създания и във всеки случай на диви животни са запазени за демоните66. Такъв е разграничителният подход на тази дуалистична литургия, с която култът въздава необходимото и на подземните духове67.

Дълги монотонни псалмопения, напеви, придружени с музика, се вплитат в ритуалните действия68. Тържествен момент от службата, отбелязван със звън на камбанки69, е този, в който пред инициираните се разкрива покритият дотогава образ на Митра - Бикоубиец. В някои храмове скулптираната плоча се завърта около самата себе си подобно на християнските дарохранителници и позволява изображенията върху двете £ лица последователно да се скриват и експонират70.

Всеки ден от седмицата планетата, на която той е посветен, бива призовавана на определено място в криптата, а неделята, владяна от Слънцето, е чествана специално 71. По същия начин може би е призоваван всеки един от знаците на Зодиака през подвластния му месец72. Нещо повече - литургичният календар отбелязва определени дати с празници, по отношение на които ние за жалост сме твърде слабо осведомени. Вероятно шестнайсетият ден, средата на месеца, продължава, както и в Персия, да има Митра за свой патрон73. От друга страна, на Запад изобщо не се споменава за честванията на Мithrakana, така популярни в Азия74. Без съмнение те са отнесени към 25 декември, тъй като един всеобщ обичай изисква възраждането на Слънцето (Natalis Invicti), което от зимното слънцестоене започва да нараства, да бъде отбелязвано със свещени веселия75. Имаме известни основания да смятаме, че равноденствията също са били празнични дни, в които чрез някаква церемония се открива възвръщането на обожествените Сезони. Предпочитало се е посвещенията да стават в началото на пролетта, през март или април76, горе-долу в Пасхалния период, когато и християните приемат огласените за кръщение. Но по отношение на ритуалите на всички тези тържествени чествания, както и изобщо на всичко, свързано с хеортологията на мистериите, нашата неосведоменост е почти абсолютна.

Митраистките общности са не само братства, съединени с духовна връзка, но са също и съдружия с юридическо съществуване и с право на собственост77. За да управляват своите дела и да се грижат за материалните си интереси, те избират функционери, които не трябва да се бъркат нито с посветените, нито с жреците. Названията, които според надписите носят членовете на тези настоятелства на митраистките имоти, доказват, че организацията на колегиите на поклонниците на Митра не се различава от тази на другите религиозни sodalicia, копираща устройството на муниципиите и градчетата. Тези корпорации водят официален списък на своите дейци, един album sacratorum78, в който ги подреждат според ранга на длъжността им. Начело стои съвет на декурионите79, ръководен орган, определен от общо събрание, представляващ миниатюрен сенат, чиито първи десет членове (decem primi)80 разполагат със специални привилегии, също както е и в градовете. Те имат свои управители (magistri) или председатели81, избирани ежегодно, свои

61

попечители - куратори (curatores), натоварени с финансови функции82, свои защитници (defensores)83, задължени да отстояват интересите им пред правосъдието и гражданската администрация. Имат и свои господари (patroni)84, видни лица, от които очакват не само ефикасна подкрепа, но и парични помощи, за да балансират бюджета си.

Тъй като държавата не им отпуска никакви дотации, тяхната заможност зависи изключително от щедростта на частни лица. Доброволните дарения, постъпващи редовно в колегията, покриват трудно разходите на култа, така че и най-незначителният извънреден разход е тежко бреме за общата каса. Тези корпорации от обикновени люде не могат и да сънуват да вдигнат със скромните си средства някакви грандиозни храмове. Най-често успяват да получат от някой добронамерен собственик терен, където да издигнат или по-скоро да издълбаят своя параклис85, а друг благодетел поема разходите по строежа86. Случва се и някой гражданин да предостави на разположение на мистите мазето си, в което те се настаняват, както могат87. Ако първоначалните дарители не са имали средства да платят за вътрешна украса на криптите и за извайване на свещените образи88, то други Братя събират необходимата сума и почетен надпис увековечава тяхната щедрост. Три посвещения от Рим ни дават възможност да присъстваме на основаването на една от митраистките конгрегации89: либертин и гражданин от простолюдието си поделят разходите за доставката на мраморен олтар, други двама посветени даряват втори олтар, а и един роб също внася скромната си лепта. Великодушните покровители получават в отплата за своята щедрост най-висшите длъжности в малката "църква". Благодарение на тях тя постепенно се обзавежда и дори може да си позволи известен лукс. Мрамор наследява простия камък, скулптура заменя щукатурата, а вместо рисунката засиява мозайка90. Впоследствие, когато първият храм се срутва от старост, замогналата се общност е в състояние да го възстанови в много по-пищен вид91.

Открит е значителен брой такива сгради. Построени по подобие на примитивните пещери, те носят най-различни, но тъждествени в същността си имена: spelaeum, specus, понякога spelunca, atrum или по-общи названия като templum, aedes, sacrarium92. Можем да си съставим точно понятие за традиционното им разположение, което се повтаря навсякъде почти без изменения (фиг. 23). Към улицата е обърната фасада с колонада, увенчана с фронтон (porticus)93. Прекрачващият прага прониква първо в отворена отпред зала, разположена на нивото на земята, наречена pronaos (А)94. Отсрещната стена на този пронаос се затваря от врата, водеща към втора, по-малка зала, без съмнение apparatorium или сакристия (BС). От сакристията или понякога направо от пронаоса започва стълба, която слиза надолу в самото светилище, крипта. Тази крипта, символизираща света95, трябва да е сводеста, за да наподобява небесния свод. Ако сводът не е могъл за бъде иззидан при самия строеж, се създава илюзия за него чрез дъговиден таван, с преплетени и измазани с гипс волути96. Пристъпвайки в тази крипта, човек се озовава най-напред на своеобразна площадка, която заема цялата ширина на помещението (D); по-нататък тя се разделя на три части - централен коридор (F) със средна ширина около два и половина метра, представляващ хор, запазен за свещенослужителите, и две вградени каменни банки, чиято горна площ, широка около 1.5 м, е наклонена и които се простират по дължината на страничните стени - там коленичат или възлягат присъстващите, за да се молят по време на службата и да вземат участие в свещените угощения97.

В дъното на храма обикновено се пази високо издигната абсида (absidata, exedra)98, в която се поставя йератичната група на Митра - Бикоубиец, придружавана понякога и от други божествени образи. Пред него стои олтарът, на който гори свещеният огън.

Количеството на даровете, които се споменават в епиграфските текстове, свидетелства за привързаността на вярващите към братствата, в които са приети.

Именно благодарение на непоклатимото благочестие на хиляди ревностни поклонници тези общества, органични клетки на голямото религиозно тяло, успяват да просъществуват и да се развият. Орденът се разделя на малки кръгове, тясно свързани помежду си, практикуващи едни и същи ритуали в едни и същи светилища. Маломерността на храмовете, в които се събират, показва, че броят на техните членове си остава винаги твърде ограничен. Дори ако предположим, че единствено Участниците са допускани в подземната крипта, а посветените от по-низша степен не са имали достъп, освен в пронаоса, пак не бихме могли да приемем, че тези сдружения са наброявали повече от стотина членове99. Когато числеността им надхвърли обичайните рамки, бива построяван нов параклис и групата се разделя. В тези затворени "църкви", в които всички се познават и се подпомагат, владее интимността на едно голямо семейство. Различията, изпъкващи

62

в аристократичното общество, тук се заличават; изповядването на една и съща вяра прави роба равен, а понякога и по-висшестоящ от декуриона и от кларисимия (clarissimus)100. Всички се подчиняват на еднакви правила, канени са на едни и същи празници, а след смъртта си несъмнено почиват в обща гробница. Макар досега да не е разкрито никакво митраистко гробище101, особените възгледи на сектата за бъдния живот и толкова специфичните £ ритуали правят твърде правдоподобно заключението, че както повечето римски sodalicia тя е основала не само религиозни, но и погребални колегии102. Те явно практикуват трупозаравянето и най-силното желание на нейните адепти е да получат почетно и същевременно религиозно погребение, "вечен дом", в който ще могат мирно да дочакат деня на възкресението си. Ако името Братя, с което се зоват помежду си посветените, не е било празна дума, то те са били длъжни да си отдадат взаимно тази последна почит.

Фиг. 23. План на митреум, разкрит в Хедерхайм.

А. Пронаос с колонада; B. Подстъп към стълбището. С. Сакристия (Apparatorium); D. Преддверие (площадка) Е. Странични банки; F. Цела, запазена за свещенослужителите; G. Абсида,

съдържаща свещените образи. Твърде общата картина, която можем да нахвърлим върху вътрешния живот на

митраистките общности, е достатъчна все пак, за да вникнем в причините за тяхното бързо умножаване. Дребните плебеи, които в началото масово навлизат в тях, намират помощ и опора в братството на тези конгрегации. Членувайки в тях, те се отърсват от своята изолация, за да станат част от могъщо общество, силно йерархизирано, чиито разклонения представляват истинска

63

мрежа, обхващаща цялата територия на империята. Освен това дадените им титли удовлетворяват естественото желание на всеки човек да изпълнява някаква роля в обществото и да изглежда значителен в очите на себеподобните.

Към тези съвсем светски причини се прибавят и по-мощните стимули на вярата. Членовете на малките сдружения се смятат за привилегированите наследници на антична мъдрост, дошла от далечния Ориент. Тайната, с която са обвити тези непроницаеми аркани, увеличава вдъхваната от тях почит: Omne ignotum pro magnifico est. Степенуваните посвещения карат неофита винаги да се стреми към още по-сюблимни истини, а странните ритуали, които ги съпътстват, оставят в наивната му душа незаличимо впечатление. Вярващият очаква да намери и тъй като убеждението лесно се превръща в действителност, той наистина намира в мистичните церемонии поощрение и утеха; или пък се чувства пречистен от грешките си чрез обредните умивания и това "кръщение" облекчава съвестта му от бремето на тежките отговорности; той излиза укрепнал от свещените пиршества, съдържащи обещанието за по-добър живот, в който страданията на този свят ще бъдат възмездени. Удивителната експанзия на митраизма се дължи в голяма степен на тези огромни илюзии, които биха били смехотворни, ако не бяха дълбоко човешки.

При все това след домогванията на съперничещите си култове, които в епохата на цезарите си оспорват империята на душите, една слабост на древноперсийската секта прави битката неравна за нея. Докато повечето от източните култове отреждат на жените значително, понякога дори преобладаващо място и с това печелят пламенни поклоннички сред тях, Митра им забранява участие в мистериите и така се лишава от съдействието им на пропагандаторки. Суровата дисциплина на ордена не им позволява да завоюват рангове в свещените кохорти, както при маздеите от Изтока, те получават само второстепенно място в обществото на вярващите103. Нито един от стотиците надписи, с които успяхме да се запознаем, не споменава нито жрица, нито посветена, нито дори дарителка. Но една религия, която се стреми да стане универсална, не може да откаже познанието за божествените дела на половината от човешкия род, ето защо, за да укрепи женското благочестие, тя сключва в Рим съюз, който със сигурност допринася за нейния успех. Историята на митраизма на Запад не може да бъде разбрана, ако не вземем предвид политиката, която той провежда спрямо останалия езически свят.

64

Глава 6

�

Митра

и религиите на империята Деянията на източните мъченици красноречиво свидетелстват за нетолерантността на

националното жречество в Персия на Сасанидите, като при това магите в древната империя дори и да не са били гонители, във всеки случай са формирали затворена каста, може би дори една привилегирована раса. Жреците на Митра никога не проявяват подобна непримиримост. Както александрийският юдеизъм, така и маздеизмът в Мала Азия се хуманизира под влиянието на древногръцката цивилизация1. Присаден в чужд свят, той е принуден да се съобразява с обичаите и идеите, които властват в него, и благоразположението, с което е приет, го окуражава да постоянства в своята примирителна политика. Двамата иранци, които ескортират Митра в неговите скиталчества, са обожавани на Запад под гръцки и латински имена2. Авестийските язати приемат външния вид на безсмъртни, пребиваващи на Олимп, и тези факти са достатъчни да покажат, че избягвайки да проявява враждебност към старите гръко-римски вярвания, азиатската религия търси начин да се нагоди към тях, поне привидно. Благочестивият мист има възможност, без да отрече своята вяра, да направи посвещение на капитолийската триада - Юпитер, Юнона, и Минерва3, само че той придава на тези божествени названия смисъл, различен от обичайно възприетия. Ако е вярно, че над посветените тегне възбрана да участват в други мистерии4, то това старинно вето не е могло да устои дълго време на синкретичните тенденции на имперското езичество: в IV век има Бащи на Бащите, упражняващи върховни жречески функции в най-различни храмове5.

Сектата успява навсякъде гъвкаво да се приспособи към средата, в която £ е отредено да оцелява. В Дунавската равнина тя упражнява върху местния култ такова въздействие, което предполага продължителен контакт между тях6. В областта на Рейн келтските божества са почитани в самите свещени крипти или най-малкото в непосредствена близост до тях7. Персийският бог се показва гостоприемен към всички чужденци, сред които се настанява, и храмовете му се превръщат в средоточие на целия езически пантеон. Според земите, в които се разпространява, маздейската теология се оцветява в разнообразни багри, вече така избледнели, че днешният поглед би могъл твърде смътно да ги отличи, но тези догматически нюанси променят само второстепенните детайли на религията и изобщо не заплашват нейната фундаментална цялост. Не познаваме случаи, в които тези отклонения от гъвкавата доктрина да са предизвикали създаването на ереси. Отстъпките, които тя позволява, са чисто формални. В действителност митраизмът, дошъл на Запад в своята пълна зрялост и твърде скоро засегнат от упадък, не може повече да усвоява заемките от обкръжаващия го живот. Единствените влияния, дълбоко модифицирали неговия характер, са тези, които той изпитва в ранния стадий от развитието си сред народите на Азия.

Тесните връзки между Митра и някои богове от онези земи не могат да се обяснят само с естествения афинитет, който ги обединява като пришълци от Изтока срещу гръко-римското езичество. Старата религиозна неприязън между египтяните и персите продължава дори в епохата на императорския Рим. Иранските мистерии твърде дълго са били разделени от тези на Изида, ако не чрез открито противопоставяне8, то поне чрез едно глухо съперничество до момента, в който възтържествувалият синкретизъм обявява Митра и Серапис за две синонимни названия на Слънцето, единствения господар на света. Напротив, те се свързват без затруднение със

65

сирийските култове, които също като тях преминават от Азия в Европа9. Митраисткото учение, проникнато от халдейските теории, показва големи сходства с това на семитските религии. Юпитер Долихенус, почитан едновременно с Митра в своето отечество Комагена и останал като него предимно войнско божество, го съпътства във всички страни на Запада. В Карнунт, Панония или в Стокщад, Германия, митреумът е в съседство или дори опира в един dolichenum10. Баал, господарят на небесата, лесно се идентифицира с Ормазд, станал Юпитер - Caelus, а Митра без трудности се отъждествява със слънчевия бог на сирийците11. Самите обреди на двата вида литургии, изглежда, също предлагат достатъчно прилики12.

Както в Комагена, така и във Фригия маздеизмът търси почва за разбирателство с религията на страната. Съюзът на Митра и Анахита се възприема като еквивалент на връзката между главните местни божества Атис и Кибела13 и съгласието между двете свещени двойки продължава и в Италия14. Най-старият познат митреум е в непосредствено съседство с метроона в Остия; в Саалбург двата храма също са разположени на няколко крачки един от друг15. Ето защо имаме основания да смятаме, че култът на иранския бог и този на фригийската богиня живеят в близко общение по цялата шир на империята. Въпреки дълбоката разлика в техния характер политическите мотиви ги сближават. Свързвайки се със служителите на Великата Майка, привържениците на Митра спечелват подкрепата на едно официално признато, могъщо жречество и донякъде споделят протекцията, оказвана му от държавата16. Освен това, тъй като в тайните церемонии на персийската литургия17 могат да участват само мъже, към тях по някакъв начин трябва да се добавят други мистерии, които допускат жени. Така Великата Майка наследява Анахита; тя има своите Майки, както Митра има своите Бащи и нейните посветени се зоват помежду си Сестри, както тези на спътника £ - Братя18.

Този обилен на плодове съюз е особено ползотворен за древния песинунтски и натурализиран римски култ. Шумната помпозност на празниците му зле прикрива празнотата на доктрината, която повече не може да задоволява стремежите на неговите поклонници. Грубоватата му теология постига ново благородство, възприемайки някои от маздейските вярвания. Не можем да се съмняваме, че практиката на тавроболията, която по времето на Антонините преминава от храмовете на Изтока в тези на Великата Майка, е заимствала от персийската теология идеите за очистването и безсмъртието. Варварският обичай, според който мистът ляга в яма и бива поливан с кръвта на жертва, заклана върху решетка над ямата, е практикуван в Азия от най-дълбока древност. Според едно широко разпространено сред примитивните народи схващане в кръвта пребивава жизнената енергия и възприемателят, който облива тялото си и топи в нея езика си, смята, че смелостта и силата на принесеното в жертва животно ще преминат в неговата личност. Този свещен душ е предписван в много светилища в Кападокия и Армения и специално в храмовете на Ма, главното местно божество, както и в тези на иранската Анахита. Бикът е посветен на тях двете и според един много древен ритуал дивото животно се преследва и улавя с ласо - вероятно това е смисълът на ταυροβολιον - преди да бъде убито с кол със заострено желязо на върха, оръжие за царствен лов. Под влияние обаче на маздейските вярвания за бъдния живот на това кърваво "кръщение" се приписва един по-дълбок смисъл. Подлагайки се на него, вярващият не смята, че ще придобие мощта на бика; течността, съдържаща живота, вече не служи за обновяване на физическите сили, а за обновление - било временно, било дори вечно - на душата.

Когато в епохата на империята тавроболията прониква в Италия, отначало не се знае точно какво латинско име да бъде дадено на богинята, в чест на която ритуалът се практикува. Някои виждат в нея небесна Венера19, други поради войнствения £ характер я отъждествяват с Минерва20. Скоро обаче жреците на Кибела включват тази странна церемония в своята литургия, очевидно със съучастието на официалните власти, понеже нищо в този всепризнат култ не може да бъде изменяно без позволението на квиндецимвирите. Самите императори даряват привилегии на тези, които в името на тяхното спасение извършват ужасното жертвоприношение, като мотивите за това специално покровителство не са достатъчно добре изяснени21. Ефикасността, приписвана на кървавото очистване, вечното възраждане, очаквано от него, наподобяват надеждите, които мистите на Митра свързват с жертвоприношението на митичния бик22. Сходството на тези доктрини естествено се обяснява с идентичността на техния произход. Тавроболията, както и много други ритуали на източните култове, е отживелица от примитивното минало, възприета от една мистична теология с цел да обслужва нравствените £ внушения.

66

Характерно е, че първите жертвоприношения от този вид, извършвани от жречеството на фригийската богиня, са направени в метроона Остия, който, както вече споменахме, почти докосва митраистката крипта.

Символизмът на мистериите вижда в лицето на Великата Майка Земята кърмилница, която Небето оплодотворява всяка година. По същия начин и другите гръко-римски божества, възприети от тях, трябва да сменят своя характер, за да се нагодят към догматичната им система. Те ту биват идентифицирани с маздейските герои и в този случай варварските легенди прославят новите им подвизи, ту биват схващани като причините, предизвикващи всички трансформации в природата. В центъра на този върнал се към натурализма пантеон е поставено Слънцето като върховен господар на вселената.

Почитта към Слънцето, породена от чувството на признателност за неговата всекидневна благодат и нараснала при наблюдението на огромната му роля в космичната система, е логическият завършек на езичеството. В момента, в който научната мисъл се залавя да обясни свещените традиции и съзира в познатите богове силите и елементите на природата, тя по необходимост трябва да отреди господстващо място на светилото, от което зависи самото съществуване на земното кълбо. "Преди още религията да е стигнала до идеята, че Богът трябва да бъде поставен в абсолюта и идеала, сиреч извън света, един-единствен култ е бил разумен и научен и това е бил култът към Слънцето"23. След Платон и Аристотел гръцката философия смята небесните тела за живи божествени създания; стоицизмът привнася нови аргументи в потвърждение на това становище; неопитагорейството и неоплатонизмът се спират още по-настоятелно на свещения характер на светилото, което представлява вездесъщ образ на нематериалния бог. Тези вярвания, утвърдени от мислителите, широко се разпространяват от литературата и по-специално от онези съчинения, в които романтичните фикции служат за обвивка на едно истинско теологично учение24.

Но преклонението пред дневното светило като пред главен бог на езичеството не почива само върху философските теории на гърците. То се основава на специална догматика, чиито първи автори са жреците-астрономи от Изтока, наричани халдеи25, старо наименование, запазено по-късно изключително за тях. Според техните доктрини Слънцето, заемащо четвъртия ред в редицата на планетите26, намиращо се в средата им подобно цар, заобиколен от своите придружители (βασιλευς ‘Ηλιος), управлява техния ход, както и самото движение на небесата. Нажеженото му кълбо, надарено с последователна сила за привличане и отблъскване, определя хода на всички останали небесни тела. То е "сърцето на света" (καρδια του κοσµου), което чрез топлината си, вдъхва живот на целия организъм.

Тази теория на механиката, в която сякаш се забелязва предчувствие за универсалната гравитация и за хелиоцентристката система, задължително води към гледището за Слънцето като за върховен бог на вселената. Действително за астролозите, според които съгласуваното въртене на звездите определя всички физически и духовни явления, този, който управлява сложния порядък на техните влияния, е и арбитър на съдбите, господар на цялата природа. Още Плиний го обявява за principale naturae regimen ac numen27.

Това Всичко, тъй добре подредено, не би могло да бъде управлявано от някаква сляпа сила - са разсъждавали навремето. Слънцето, разумната светлина (ϕως νοερον), е схващано като ръководещия разум на света (mens mundi et temperatio)28 и този универсален разум става впоследствие създател на човешкия разум, искрица, отронена от космичната светлина. Както горящото светило последователно отблъсва и привлича към себе си планетите, по същия начин то изпраща душите в телата при раждането, а след смъртта ги прибира в своето лоно29.

От астрологическите теории, съчетани със стари семитски вярвания, халдеите построяват цяла религиозна доктрина. Този астрологически пантеизъм вероятно е проповядван в мистериите на Митра30, но същевременно се разпространява в латинския свят с посредничеството на теолозите, застъпници на астрологията, най-известен от които е Посидоний от Апамея. Литературната пропаганда, посрещана с растяща благосклонност от римляните, подготвя духовете да приемат вярата, насаждана от азиатските жреци и комбинираното въздействие на философските системи и източните култове допринася да се утвърди неоспоримото господство на Sol invictus.

Съгласувана с научните доктрини, хелиолатрията (почитане на Слънцето) съответства в не по-малка степен и на политическите тенденции на епохата. Вече опитахме да покажем

67

съществуващата взаимовръзка между адорацията на императорите и тази на Непобедимото слънце31. Когато в III век цезарите изявяват претенцията, че са богове, слезли на земята, заявяването на тези имагинерни права води до установяване на обществен култ към божествата, за чиято еманация те се представят. Хелиогабал изисква за своя Баал от Емеза върховенство над целия езически пантеон32. Ексцентричностите и насилията на този неуравновесен човек плачевно провалят неговия опит, но той отговаря на нуждите на времето и скоро е подновен с по-голям успех. Край Виа Фламиниана, на изток от Марсово поле, Аврелиан посвещава колосална постройка на Бога-покровител, който му дарява победата в Сирия33. Държавната религия, която той въвежда, не трябва да бъде смесвана с митраизма: нейният грандиозен храм, пищните церемонии, четиригодишните игри, висшият жречески кръг напомнят големите светилища на Изтока, а не тъмните пещери, в които се извършват мистериите34. При все това вярващите в Митра са могли да обявят за свой този Sol invictus, който императорът пожелава да прослави с нечувана дотогава помпозност.

В официалната религия имперската политика отрежда първо място на Слънцето, чиято еманация е владетелят, тъй както царската планета господства над останалите звезди според халдейските теории, пропагандирани от митраистите. И в двата случая стремежът е да се види в сияйното светило, озаряващо света, единственият бог или поне сетивният образ на единствения бог и в небесата да се установи монотеизъм, подобен на монархията на земята. В своите "Сатурналии" Макробий научно обяснява, че всички божества се съдържат в едно-единствено Същество, разглеждано в различни аспекти, и че множеството имена, под които тези аспекти са обожавани, представляват еквиваленти на името на Хелиос. Теологът, застъпващ тази радикална синкретичност - Ветий Агорий Претекстат, е не само висш сановник на империята, но и един от последните глави на персийските мистерии35.

Митраизмът поне през IV в. вече си поставя за цел, обгръщайки всички богове и митове в един широк синтез, да създаде нова религия, която трябва да съществува в хармония с господстващата философия и с устройството на империята. Тази религия трябва да се отдалечи както от стария ирански маздеизъм, така и от гръко-римското езичество, което отрежда на звездните сили незначително място. Тя би трябвало в известен смисъл да върне идолопоклонничеството към неговите корени и да преоткрие под наслагванията на митовете, затъмнили правилното му разбиране, обожествената природа36. Скъсвайки с римския принцип за националността на култовете, тя трябва да установи универсалното господство на Митра, отъждествен с Непобедимото слънце. Привържениците £ се надяват, че концентрирайки цялото религиозно преклонение върху един обект, ще дадат на разпадащите се вярвания една нова спойка. Соларният пантеизъм е последното убежище на консерваторите, заплашени от революционна пропаганда, която цели унищожаването на целия дотогавашен порядък.

В епохата, когато този езически монотеизъм претендира за господство в Рим, борбата между митраистките мистерии и християнството отдавна вече е започнала. Разпространението на двете религии е почти едновременно и тяхната експанзия се осъществява в аналогични условия. И двете идващи от Изтока, печелят терен благодарение на едни и същи най-общи причини - политическото единство и духовната анархия на империята. Разпространението и на едната, и на другата се извършва със сходна бързина и в залеза на II век те наброяват сравнително еднакво число привърженици в най-отдалечените области на римския свят. Поклонниците на Митра с право биха могли да си присвоят хиперболите на Тертулиан: "Hestеrni sumus et vestra omnia inplenimus ..." 37 Ако пресметнем паметниците, които персийският култ ни е оставил, дори бихме се запитали дали в епохата на Северите адептите му не са били по-многобройни от вярващите в Христа. Друга прилика между двете противостоящи църкви е, че в началото те печелят прозелити сред нисшите класи на обществото. Първоначалната им пропаганда е популярна, достъпна; обратно на философските школи, тя се обръща в много по-малка степен към образованите духове, отколкото към тълпата, и отправя апел по-скоро към чувството, отколкото към разума.

Но покрай тези сходства в средствата за въздействие на двата противника се забелязват значителни разлики. Първите завоевания на християнството са улеснени от еврейската диаспора и то се разпространява най-напред в областите с израилски колонии. Следователно неговите общини се развиват най-вече в страните, чиито брегове се мият от Средиземно море; те нямат поле за действие вън от градовете и умножаването им се дължи в голяма степен на мисии, предприемани с нарочната цел "да се поучават народите". Напротив, разширяването на митраизма

68

се дължи най-вече на действието на социални и политически фактори: внос на роби, трансфер на войски, преместване на държавни чиновници. В администрацията и армията той има най-много последователи, т.е. там, където християните служат рядко поради своето омерзение към официалния паганизъм. Вън от Италия митраизмът се разпространява главно по границите и си пробива път едновременно в селата и градовете. Той намира своите най-здрави опорни точки в Дунавските провинции и в Германия, докато християнската Църква напредва най-бързо в Мала Азия и Сирия38. Следователно териториите, овладени от двете религиозни сили, не съвпадат и те доста дълго време са могли да увеличават влиянието си независимо една от друга и без да влизат в конфликт помежду си. В средата на III век обаче, в долината на Рона, в Африка и най-вече в самия Рим, където и двете здраво укрепват позициите си, надпреварата между тях става изключително динамична и сблъсъкът е неминуем.

Борбата между тези съперничещи си религии е толкова по-упорита, колкото по-изявена е приликата в техните характери. Привържениците им по сходен начин формират тайни, тясно сплотени общности, чиито членове се наричат помежду си Братя39. Ритуалите, които практикуват, съдържат множество аналогии: вярващите се очистват чрез кръщение; с помощта на своего рода конфирмация добиват сили да се борят с духовете на злото; от причастието чакат спасение за душата и тялото. Митраистите, както и християните, почитат неделята и празнуват раждането на Слънцето на 25 декември - деня, в който поне от IV в. нататък се чества Рождество Христово. И едните, и другите проповядват строг морал, смятат въздържанието и целомъдрието за заслуги и въздигат сред основните добродетели отричането от земните блага и властта над самия себе си. Концепциите им за света и за предназначението на човека също са сходни: и двете религии приемат съществуването на небе, населено с блажени, разположено във висшите сфери, и на ад, обитаван от демони, съдържащ се в дълбините на земята. В зорите на историята поставят потопа; като източник на своите традиции сочат първичното откровение, утвърждават вярата в безсмъртието на душата и във възмездието, в последния съд и във възкресението на мъртвите преди свършека на света.

Убедихме се, че теологията на мистериите смята Митра за "посредник", еквивалент на александрийския Логос. Също като него и Христос е µεσιτης, посредник между своя небесен Отец и хората, като него и той е част от една троица. Тези аналогии, разбира се, не са единствените, които езическото тълкуване установява между тях и образа на Бога-бикоубиец, приел против волята си да принесе своята жертва, за да създаде и спаси човешкия род, често е бил сравняван с Изкупителя, пожертвал себе си за спасението на света.

От друга страна, църковните писатели, подхващайки една метафора на пророк Малахия, противопоставят "Слънцето на правдата" на “Непобедимото слънце" и разглеждат бляскавото кълбо, огряващо хората, като символ на Христос - "светлина на света". Да се учудваме ли, че тълпата не винаги е зачитала тънките отлики на учените и че подчинявайки се на езическия навик, е отдавала на лъчистото светило почитта, която ортодоксалността отрежда единствено Богу? В V век не само езичниците, но и вярващите християни все още се кланят пред пламтящия диск, в момента в който той изгрява на хоризонта, и мърморят молитвата "Помилуй и спаси"40.

Сходствата между двете враждебни църкви правят поразяващо впечатление върху духовете още в самата античност. От II век насетне гръцките философи установяват между персийските мистерии и християнството паралел, който очевидно би трябвало да се схваща като предимство за митраизма41. От своя страна, апологетите на християнската религия се спират на тези аналогии с обяснението, че това е сатанинско изопачаване на най-светите обреди на техния култ42. Ако бяха запазени полемичните съчинения на митраистите, несъмнено щяхме да намерим в тях същото обвинение срещу противниците им43.

Днес не можем да се ласкаем, че ще разсечем възела на един въпрос, който е разделял съвременниците на епохата и който, изглежда, ще си остане нерешен. Твърде слабо познаваме както догмите и литургията на римския маздеизъм, така и развитието на ранното християнство, за да определим какви реципрочни влияния са се вплитали в едновременната им еволюция. Във всеки случай приликите изобщо не предполагат подражание. Много от съответствията между двете религии се обясняват с общия им източен произход44. Някои идеи, някои церемонии биха могли, при все това, да преминат от единия в другия култ, но ние по-скоро подозираме, отколкото отчетливо забелязваме тези заемки.

69

Изглежда, в хода на надпреварата между двете църкви и при първите признаци за надмощие на християнството са правени усилия легендата за иранския герой да бъде превърната в огледално отражение на живота на Исус. Учениците на магите са искали да противопоставят митраисткия вариант на преклонението на овчарите, тайната вечеря и възнесението - на евангелския45. Те дори сравняват скалата-прародител, от която излиза геният на светлината, с непоклатимия камък, символ на Христос, върху който е изградена Църквата; а също и пещерата, в която пада изнемощял бикът, с тази във Витлеем46, където се ражда Христос. Плодовете на подобен насилен паралелизъм обаче могат да бъдат само карикатурни47. За маздеизма е възможна единствено вярата в митически Изкупител, другото би било сериозно отстъпление и слабост. Неизчерпаемият извор на религиозни чувства, който проповедта и страданията на Бога, пожертван на кръста, карат да бликне у другите, не отприщва емоции у поклонниците на Митра.

Впрочем литургиите, ортодоксални или еретически, оформили се малко по малко през първите векове на новата ера, са могли неведнъж да черпят идеи от мистериите, чиято структура е най-близка до християнската. Не знаем дали ритуалът на тайнствата и надеждите, свързани с него, са изпитали в някаква степен влиянието на маздейските догми и практики48. Вероятно обичаят да се призовава Слънцето три пъти дневно е възпроизведен в ежедневните молитви, установени от Църквата49; изглежда също, че честването на Рождество Христово е фиксирано на 25 декември, защото точно в деня на зимното слънцестоене е празнуван Natalis Invicti, възраждането на непобедимия бог50. Възприемайки тази дата, отбелязвана повсеместно със свещени веселия, църковната власт в известен смисъл пречиства тези от езическите обичаи, които не може да отмени.

Единствената област, в която можем детайлно да констатираме размера на заимстванията, е изкуството. Митраистката скулптура, развила се по-отдавна, доставя на ранните християнски ваятели куп образци, които възприемат или адаптират. Така например те се вдъхновяват от персонажа на Митра, забиващ стрела в скалата, от която бликва извор с жива вода51, за да създадат типа на Мойсей, удрящ с тояга скалата в планината Хорев. Верни на една вкоренена традиция, те репродуцират дори образите на космическите божества - Слънцето или Ветровете - проскрибирани от новата вяра. И ние откриваме върху саркофазите, в миниатюрите, та дори и над порталите на романските църкви, доказателства за влиянието, упражнявано от големите композиции, украсявали свещените пещери52.

Не бива обаче да преувеличаваме значението на всички тези сходства. Има и фундаментални разлики, които разграничават митраизма и християнството. Една от най-важните е антитезата в отношенията им с римския паганизъм. Маздейските мистерии търсят начини да го спечелят с поредица от приспособявания и компромиси; те правят опит да създадат монотеизъм, зачитайки същевременно политеизма, докато Църквата, ако не винаги на практика, то принципно, е непримирим антагонист на всякакво идолопоклонничество. Първият тип поведение като че ли крие повече предимства: той дава на персийската религия по-голяма гъвкавост и леснота на адаптацията и привлича към Бога-бикоубиец всички онези, които се страхуват от болезненото скъсване с античните традиции и с порядъка на цялото тогавашно общество. Мнозина биха предпочели да прегърнат учение, което удовлетворява стремежите им към един по-съвършен свят, без да ги задължава да възненавидят вярата на дедите си и държавата, чиито граждани са. Докато Църквата расте сред гонения, тази политика на споразумения и спогодби осигурява на митраизма отначало голяма толерантност, а сетне и покровителството на държавната власт. Това обаче £

пречи да се освободи от грубите наслагвания и да рафинира доктрината и ритуалната си практика. Изключителното обаяние на страданието, слабостта, заредена с духовна сила, любовта и опрощението £ остават чужди. Християнството скъсва с култа към природата и в обредите му няма и помен от оргиастичност и жестокост. Ето защо докато то тържествува въпреки преследванията на закона, митраистките мистерии бързо западат от мига, в който протекцията на държавата се сменя с враждебност.

Тъй или иначе, в средата на III век те са в апогея на своето могъщество и в един момент нещата изглеждат така, сякаш светът е станал митраистки53Първите нахлувания на варварите обаче и по-специално окончателната загуба на Дакия (275 г.сл.Хр.), последвана наскоро от тази на Декуматските полета, нанася ужасен удар на маздейската секта, господстваща най-вече в периферията на orbis Romanus. В цяла Панония до Виринум, по границата на самата Италия храмовете на Митра са разграбени54. Всеки разгром за империята е поражение и за "Непобедимия

70

бог", което отнема от доверието в неговата подкрепа. В отговор официалните власти, изплашени от бързите успехи на християнството, поддържат с нарастваща енергия най-опасния противник, който могат да му противопоставят. Сред всеобщото пропукване на пластовете армията остава единствената крепка институция и цезарите, създадени от легионите, по необходимост трябва да се опират на религията, изповядвана преди всичко от войници. През 274 г. Аврелиан основава успоредно с мистериите на Бога-бикоубиец щедро дотиран държавен култ към Sol Invictus55. Диоклоциан, чиито двор със своята сложна йерархия, с поклоните пред господаря и с тълпата евнуси представлява, по признанието на съвременниците, едно подражание на двора на Сасанидите, естествено е склонен да възприеме доктрините с персийски произход, които ласкаят деспотичните му инстинкти. Императорът и принцепсите, с които той дели управлението, се събират през 307 г. в Карнунт и възстановяват един храм на небесния покровител на обновената империя56. Християните започват, не без известни явни основания, да смятат митраисткото жречество за подстрекател на голямото гонение, предприето от Галерий57. Едно преклонение пред слънцето с неизбистрен, но очевиден монотеизъм, изглежда, се готви в онзи момент да стане, както и в Иран, държавна религия, единствена и нетърпяща верски различия. Именно под покровителството на Sol армиите на Лициний потеглят срещу Константин58. Победата на последния идва да разруши надеждите, които политиката на неговите предшественици вдъхва у поклонниците на Митра. Въпреки че Константин никога не преследва тази вяра, наследствена в неговата фамилия59, 60, която и самият той до неотдавна е споделял, тя престава да бъде всепризната и се превръща в търпян култ. Приемниците на Константин вече проявяват към нея решителна враждебност. Латентната подозрителност прераства в открито гонение. Християнската полемика вече не се ограничава с осмиване на легендите и практиките на маздейските мистерии, нито дори с упреци, че техни основатели са върлите врагове на Рим - персите. Тя гръмогласно изисква тоталното унищожение на идолопоклонничеството61 и нейните призиви скоро са последвани от дела62. Когато един ретор ни казва, че по времето на Констанций никой не смее да съзерцава изгрева и залеза на слънцето, че дори селяните и моряците се въздържат да наблюдават звездите и тръпнейки, вторачват очи в земята63, в неговите жалби трябва да виждаме едно, макар и преувеличено, ехо от реалните страхове, изпълвали тогава езичниците.

Възшествието на Юлиан води до неочакван обрат. Философът, заел трона с помощта на галските легиони, още от детството си питае скрито преклонение пред Хелиос64. Убеден е, че този бог го е изтръгнал от смъртните опасности, заплашвали го през неговата младост65; вярва, че му е задължен със свещена мисия и се смята за негов служител или по-точно за негов духовен син66. Той посвещава на Небесния цар реч, в която страстта на вярата превръща на някои места хладната теологическа дисертация в пламенен дитирамб67. Горещата му привързаност към боготвореното светило не отслабва до часа на неговата смърт68.

Младият принц вероятно е бил привлечен от мистериите поради изключителната си склонност към свръхестественото. Преди своето възшествие, може би дори още в юношеството си, той тайно е въведен в едно митраистко общество от философа Максим Ефески69. Церемониите на посвещението налагат дълбок отпечатък върху чувствата му. От онзи момент той се счита поставен под покровителството на Митра в този и в другия живот70. Скоро след като хвърля маската и открито се провъзгласява за езичник, императорът вика Максим при себе си и несъмнено прибягва до извънредни пречиствания, за да заличи нечистотата, прихваната от християнското кръщение и причастие, които е получил71. Едва възкачил се на трона, той побързва да въведе персийския култ в Константинопол и създава храм в самия дворец, в който "последователно посвещаван и посвещаващ" участва заедно с приближените си в окултните церемонии72. Почти едновременно с това в Атина се извършват първите тавроболии73.

Навсякъде привържениците на магите надигат глава. В Александрия желанието на патриарх Георгий да вдигне църква върху руините на един митреум предизвиква кървав сблъсък. Арестуван от магистратите, той е изтръгнат от затвора от тълпата и жестоко убит на 24 декември 361 г. в навечерието на Natalis Invicti74. Императорът се задоволява да отправи към града на Серапис бащински упреци75.

Скоро обаче Юлиан загива в експедиция срещу персите, в която може би го е въвлякло тайното желание да завладее отечеството на своята вяра и да се убеди, че неговият бог-закрилник ще предпочете собствената му почит, пред тази на неговите врагове. Така се проваля краткият опит за реставрация на езичеството, и християнството, вече окончателен победител, се заема да

71

изкорени грешката, която му е струвала толкова големи тревоги. Преди още цезарите да са забранили идолопоклонничеството, техните едикти срещу астрологията и магията проправят околни пътища за удар срещу жречеството и привържениците на Митра76. През 371 г. мнозина от тези, които се отдават на окултни практики, са обвинени в участие в мним заговор и предадени на смърт77. Самият мистагог (mystagogue) Максим също става жертва на подобен род обвинения78.

Скоро цяла серия от императорски разпоредби директно се стоварва върху обречената секта. В провинциите тълпите често изпреварват действията на магистратите79. Със съучастието на властите те плячкосват храмовете и ги опожаряват. Руините на митреумите свидетелстват за силата на тази разрушителна ярост. В самия Рим през 377 г. префектът Гракх, в желанието си да получи кръщение, дава доказателства за искреността на своето покръстване, "събаряйки, чупейки, съсипвайки80" една крипта със всичките статуи в нея. Често, за да спасят от разграбване все още недокоснатите пещери, жреците зазиждат входовете им81 или прибират в сигурни скривалища свещените образи82 с убеждението, че връхлетялата ги буря е временна и че след дните на изпитания техният бог ще възвести мига на окончателния си триумф. Впрочем, християните, за да направят неизползваем за в бъдеще от култа един храм, осквернен от присъствието на мъртвец, понякога екзекутират непокорния свещенослужител и го заравят в развалините на светилището, профанирано по този начин за вечни времена (фиг. 24)83.

Фиг. 24

Окован скелет, открит в руините на храма в Сарбург. Надеждата за реставрация се поддържа жива най-вече в Рим, който продължава да бъде

столица на паганизма. Аристокрацията, останала вярна на традициите на предците, го подкрепя със своите богатства и престиж. Членовете £ обичат да се кичат с титли като "Баща на Бащите" или "Свещен вестител на непобедимия Митра", ето защо увеличават жертвоприношенията и паричните дарения84. Те удвояват щедростта си, когато през 382 г. Грациан отнема съкровищата на храмовете. Един висш аристократ ни разказва в лоши стихове как е възстановил разкошна крипта, построена от негов прадядо край Виа Фламиниана, като при това е успял да се справи без всякаква обществена дотация. Узурпацията на Евгений изглежда, като че ли в даден момент ще доведе до очакваното връщане на езичеството.

72

Префектът на преторията Никомах Флавиан извършва тържествени тавроболии и подновява в един свещен храм мистериите на "бога-съюзник" на претендента (deum comitem)85. Победата на Теодосий обаче (394 г.) окончателно попарва надеждите на закъснелите привърженици на старата вяра.

Известен брой нелегални общества все пак упорстват да се събират в подземията на дворците86; култът към персийския бог успява да просъществува до V век в някои кантони, изгубени из дебрите на Алпите и Вогезите87. Така например привързаността към митраистките ритуали се запазва дълго у племето анауни, владеещо една процъфтяваща долина, чийто вход се затваря от тясно дефиле88. Но малко по малко и последните поклонници в латинските страни изоставят тази религия, засегната както от политически, така и от духовен упадък. Тя показва по-голяма устойчивост на Изток, в своята истинска родина, където намира убежище и където по-късно бавно угасва89.

Само че концепциите, разпространявани в империята от митраизма в продължение на повече от три века, не могат да загинат заедно с него. Някои от тях, дори най-специфичните, тези, които се отнасят до ада, до ефикасността на тайнствата, до възкресението на плътта, биват възприети от неговите противници и ускоряват световното им господство. Известна част от свещените му практики оцелява в ритуала на християнските празници или в народните обичаи. Във всеки случай неговите основни догми са непримирими с християнската ортодоксалност и могат да съществуват само извън нея. Теорията му за влиянията на звездите, ту осъждана, ту толерирана, е пренесена от астрологията чак до прага на модерните времена. Своите кардинални идеи обаче заедно с омразата си към Църквата персийските мистерии делегират на една друга нова и силна религия.

Манихейството, макар и продукт на един човек, а не резултат на дълга еволюция, е свързано с мистериите чрез многобройни сходства. Преданието, според което неговите първи основатели са беседвали в Персия с жреците на Митра90, може и да е формално неточно, но изразява дълбока истина. Както единият, така и другият култ се оформят в Изтока от сплавта между старата вавилонска митология и персийския дуализъм, обогатена впоследствие от елементи на гръцката философия. Сектата на Мани се разпространява в Римската империя най-вече през IV век и поема наследството на загиващия митраизъм. Всички мисти, разколебани от полемиката на Църквата срещу паганизма, но не дотам, че да се покръстят, са изкушени от една вяра, обединяваща преклонението пред Зороастър с това пред Христос. Широкото разпространение, което преди това са добили маздейските вярвания, оцветени от халдейството, подготвя духовете да възприемат тази ерес. Обновени по такъв начин, митраистките доктрини устояват в продължение на векове на всички гонения и възродени под нова форма, се явяват през Средновековието, за да раздвижат духовните пространства на някогашния римски свят.

73

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

МИТРАИСТКОТО

ИЗКУСТВО Митраистките паметници, открити в значителен брой в западните провинции на Римската

империя, а също и на Изток, съставляват хомогенна група, чието значение в историята на римското изкуство си струва да проучим. Наистина техните художествени достойнства са много по-малки от документалния интерес, който представляват, и основната им стойност не е естетическа, а религиозна. Късната епоха, в която са създадени тези творби, ни отнема надеждата да намерим в тях израз на истинска творческа сила и да проследим някакво оригинално развитие. Няма да е справедливо обаче да се отнесем към тях с общо презрение, вдъхновявайки се само от понятията за атическо съвършенство. Въпреки липсата на новаторски гений, умелата адаптация на старинните мотиви, сръчността на изпълнението, цялата умелост на овладения занаят, чиито белези те понякога демонстрират, са достатъчни да ги препоръчат на нашето внимание. Някои от тези статуи и барелефи - тъй като запазените мозайки са толкова малобройни и посредствени, че ще се въздържим да ги разглеждаме тук1 - заемат твърде почетно място сред множеството скулптури, които ни е оставила императорската епоха, и заслужават да се спрем на тях.

Можем да твърдим2, че всички изображения на Митра - Бикоубиец, чийто йератичен образ е фиксиран още преди разпространението на мистериите на Запад, са повече или по-малко верни реплики на художествен тип, създаден от Пергамската школа, по подобие на Победата-жертвоприносителка, украсяваща балюстрадата на храма на Атина Нике на Акропола. Някои мрамори, открити в Рим и Остия3 и несъмнено отнасящи се към началото на II век, все още отразяват блясъка на тази впечатляваща композиция от елинистическата епоха. След упорита гонитба богът току-що е настигнал бика, който рухва изнемощял. С крак върху копитата, с коляно върху задницата, той го притиска с цялата си тежест към земята и сграбчвайки го през ноздрите с едната ръка, с другата забива ножа си в хълбока му. Страстният порив в тази раздвижена сцена подчертава силата и ловкостта на непобедимия герой. От друга страна, предсмъртното хъркане и мъките на жертвата, сгърчена във върховен спазъм, особената смесица от екзалтация и съжаление, белязала чертите на неговия убиец, изтъкват патетичния аспект на тази свещена драма и внушават и досега у зрителя емоция, която у вярващите вероятно е била особено силна.

Лицето на бога4, такова, каквото го представят най-добрите скулптури, е на младеж с почти женствена красота: гъсти къдрави коси го обграждат като с ореол, главата е леко отметната назад, така че погледът да бъде устремен в небето, а присвитите вежди и устни придават на физиономията странен израз на болка. Всички тези характеристики откриваме в знаменитата статуя от Капитолия, в която разпознаваме идеализиран портрет на Александър, почитан като слънчев бог5. Ако го сравним с една глава от Остия - не само най-хубавото, но и едно от най-старите изображения на Митра, които притежаваме, ще ни порази безспорната прилика, свързваща двете творби. Понякога образите се доближават повече с друго произведение от същата поредица - предполагаемият умиращ Александър в "Уфици"6. Тези прочути мраморни скулптури водят началото си от оригинали от епохата на диадохите, като втората с основание може да бъде приписана на скулптор от Пергам. Пергамската школа, както вече споменахме, е адаптирала по всяка вероятност този художествен тип към Митра - Бикоубиец. В движението и патетичността на ансамбъла, в скръбната, почти болезнена грация на чертите на героя се усещат маниерът и духът на пергамското изкуство.

Традиционният тип на факлоносците или дадофорите, не се поддава на пресътворяване с подобна ярка изразителност. Все пак при най-добрите образци можем да отбележим красотата,

74

която артистът съумява да извлече, ваейки свободния фригийски костюм, и да схванем отчетливо различните чувства, надежда и тъга, изписани върху лицата на противопоставените - по смисъла на легендата - младежи. Притежаваме забележително възпроизвеждане на тази божествена двойка в двете статуи, открити край Тибър, които Зоега отнася към епохата на Адриан и които може би са внесени в Италия от Изтока7. За отбелязване е, че техният автор е успял да избегне липсата на симетрия, произтичаща от това, че и двата персонажа, замислени да представляват чифт, носят наметало, прикачено към лявото рамо и падащо от дясната страна.

Грижата за детайла, която характеризира творбите от епохата на Антонините, се проявява повече или по-малко сполучливо, в сравнително по-новите паметници. Нека разгледаме групата от Остия, работена по времето на Комод, или барелефът от вила Албани, датиращ вероятно от същия период8. Ваятелят се е постарал да умножи диплите на дрехите и да завие къдрите, за да покаже умението си да се справя със създадените от самия него трудности, но тази любопитна маниерност не изкупва студенината на ансамбъла. Педантичният в подробностите метод се прилага по-успешно в изработката на произведения с по-малки размери. Един малък мрамор, открит в Аквилея, се отличава в това отношение със "смайващо техническо съвършенство". Деликатно издълбаните фигури почти изцяло се отделят от масивния блок, към който остават прикрепени само с тънки опори. Това е бравурна творба, в която скулпторът проявява своята виртуозност да произведе с длето и камък същите ефекти, които постига гравьорът върху ковкия метал9.

Работите, отличаващи се с относително съвършенство, обаче са рядкост в Италия и най-вече в провинцията. Трябва да признаем, че в голямата си маса митраистките паметници са обезсърчаващо посредствени. Каменоделците - те не заслужават друго име - на които дължим тези произведения, често се задоволяват да скицират с няколко удара на чука и длетото желаната сцена. Следва нескопосно оцветяване, което подчертава определени детайли. Релефността и предаването на формите понякога са толкова сумарни, че както при йероглифите само контурите са добре очертани и работата прилича повече на рисунка, отколкото на пластика10. Наистина навремето е било достатъчно най-общо да се загатнат изображенията, чиито смисъл е бил известен на всички вярващи и въображението им е допълвало останалото, но нашата неосведоменост ни кара да усещаме несъвършенството на една неумела и неясна фактура. Отгоре на всичко някои малки барелефи никога не са били друго, освен истински карикатури, чиито персонажи се доближават до гротеската и напомнят с изопачените си форми ония хлебни човечета11, които се продават по нашите панаири.

Небрежността, с която са изпълнени тези табла, се извинява с предназначението им. Мистите на Митра имат обичая не само да ги поставят в храмовете, но и да украсяват с тях молитвените кътове в своите скромни жилища. Именно с домашната им употреба може да се обясни огромният брой такива паметници, намерени навсякъде, където е проникнал култът. За да откликнат на неспирното им търсене от вярващите, скулптурните работилници трябва да ги изработват бързо и в голямо количество. Авторите на тези долнокачествени предмети мислят само как евтино да задоволят една набожна клиентела с невзискателен художествен усет. Древните производители създават истинска конфекция от стотици приличащи си изображения на Митра - Бикоубиец, също както днешните производители мултиплицират все същото разпятие или все същата Богородица. Това е религиозната търговия на онази епоха и в нея има също тъй малко естетика, както и в съвременната.

Работилниците не се ограничават да дялат само реплики на един традиционен тип, те успяват да разнообразят асортимента си, пригаждайки го към всякакви вкусове и кесии. Нека разгледаме серията ex-voto, намерени в митреума в Сармизагетуза, Дакия12. Тук откриваме образци от всички модели, произвеждани от работилниците в околността. Кръглата скулптура се избягва като прекалено мъчна за ваене и изискваща прекомерни разноски. Най-многото, което се прави, е да се изработят ажурно известни части от релефа, така че да се отдели групата на бога-бикоубиец.

Но затова пък какво разнообразие предлагат тези малки барелефи, окачвани по стените на светилището! За минимална цена може да се купи квадратна плочка, която изобразява жертвоприношението на бика. Понякога стойността £ се повишава от добавянето на своего рода фриз в долната £ част, разделен на три или четири малки полета с изобразени върху тях сюжети. В други случаи композицията се усложнява и от горен фриз, също включващ съпътстващи сцени. В последна сметка те се подреждат и по страничните краища и изцяло обграждат основното

75

изображение. Давайки все по-голяма воля на фантазията си, авторът дори измисля да впише бога-бикоубиец в украсен със знаците на зодиака кръг или във венец от листа; ту добавя, ту пропуска рамкиращите сцени; проявява изобретателност във формата на плочката - при желание тя става ту квадратна, ту продълговата, дъговидна, трапецовидна, та даже кръгла. Няма дори две измежду тези малки табла, които да са еднакви.

Фиг. 25

Ажурен барелеф от музея в Палермо. Макар че тези комерчески произведения имат твърде далечно родство с изкуството, те ни

дават ценни сведения за индустрията, свързана с него през античността. Имаме многобройни доказателства, че в имперската епоха голяма част от скулптурите, предназначени за градовете в провинциите, са създадени в Рим13. Такъв вероятно е случаят с някои митраистки паметници, намерени в Галия, а също и с два от тези, които украсяват митреума в Лондон14. В замяна на това отделни статуи, разкрити в столицата, може би са докарани от Мала Азия15. Красивите барелефи от Виринум също са донесени отвън, без съмнение през Аквилея. От разказа за страданията на Четиримата Венценосци16 ни е известно значението, което имат през III век кариерите в Панония, където стотици работници не само вадят, но и обработват мрамора. Те вероятно са представлявали важни центрове за производството на митраистки ex-voto! Във всеки случай множество ex-voto, открити при разкопки на храмове в Германия, със сигурност произхождат от бреговете на Дунав. Тези констатации хвърлят любопитна светлина върху търговията със свещени украси за храмовете в езическия период.

В голямата си част обаче митраистките паметници без всякакво съмнение са изпълнявани на място. Това е очевидно при тези, които са изсечени в подравнените за целта скали - за съжаление всички те са силно повредени, а колкото до останалите, увереността в местната им изработка произтича от самото естество на използвания камък. Фактурата разкрива достатъчно ясно, че те не са създадени от чужди майстори от някой голям художествен център, нито дори от скитащи

76

скулптори, кръстосващи страната в търсене на доходни или честолюбиви предприятия, а от скромни каменоделци, установили се в съседния град.

Паметниците с най-внушителни размери също са сред тези, чийто местен произход е най-сигурен, тъй като в противен случай транспортирането им би било придружено от множество рискове и прекалени разходи. Така че колекцията от големи митраистки барелефи съдържа ред образци, изключително интересни за изучаването на провинциалното изкуство в имперската епоха. Едва ли тези скулптури, чието предназначение е да бъдат изложени в абсидата на храмовете и да екзалтират вярата на поклонниците, заслужават в по-голяма степен от вотивните плочки да се нарекат шедьоври, но във всеки случай те не са третирани така безцеремонно и в тях се усеща старанието на авторите им да вложат най-доброто, на което са способни. Макар че твърде рядко се отличават с оригиналност в създаването на нови сюжети, тези произведения свидетелстват за изобретателността на ваятеля в подреждането на фигурите и за умението му в обработката на материала.

Впрочем, обсъждайки тези творби, не трябва да забравяме, че в помощ на скулптора се явяват художникът и че в античността четката е могла да завършва това, което длетото е започнало. Върху голия мрамор или върху камъка, покрит с щукатура, се нанасят крещящи тонове: зеленото, синьото, жълтото, черното и всички нюанси на червеното съседстват помежду си без дискретни преходи. Контрастът на цветовете изтъква основните контури и откроява второстепенните части. Определени детайли се подсилват с позлата. В полусянката на подземните крипти релефът на скулптурата би бил неразличим без подобна ярка полихромия. Във всеки случай тя е част от традициите на източното изкуство и по-късно Лукиан противопоставя простите и изящни форми на елинските божества на крещящата претрупаност на внесените от Азия17.

Най-забележителните от тези творби са създадени в северните краища на Галия и по-точно на Рейнската граница: това са големите барелефи от Нойенхайм, Остербрюкен, Хедернхайм и Сарбург18. Навярно трябва да припишем тази група паметници на интересната скулптурна школа, процъфтяваща в Белгия през II и III в., чиито произведения се отличават със своите преимущества пред тези на работилниците от Юга19. Не можем да хвърлим поглед върху барелефа от Остербрюкен, без да бъдем поразени от богатството и цялостната хармоничност на обширната композиция. Впечатлението за неяснота и обърканост, произтичащи от натрупването на персонажи и групи - недостатък, който митраистките паметници споделят с още много други от тяхната епоха и по-специално с натруфените композиции от саркофазите - тук се уравновесява от уместното използване на филети и рамки. Ако пожелаем да разкритикуваме детайлите във всички тези творби, бихме били улеснени от диспропорцията на отделни фигури, от несръчността в предаването на някои движения, понякога и от вдървеността на стойката и дрехите, но тези слабости не бива да ни карат да забравяме деликатността на работата с подобен крехък и трошлив материал и най-вече похвалния успех, с който е осъществена една наистина величествена концепция. Стремежът да се изобразят върху камъка не само божествата, но и космогонията на мистериите и епизодите от легендата на Митра чак до върховното жертвоприношение на бика, представлява рисково начинание, чието изпълнение, макар и несъвършено, е вече заслуга. Макар че познаваме в един по-ранен негов стадий (най-вече от композициите върху саркофази) художествения похват, състоящ се в изобразяване на последователни моменти от развитието на даден сюжет, съпътстващи основната сцена и подредени във вертикални20 или паралелни на нея фризове, не можем да посочим нито един паметник на римското езичество, който би могъл да се сравнява в това отношение с нашите големи барелефи. Техния аналог ще открием по-късно в дългите композиции, с които християнските майстори на мозайката ще украсят стените на своите църкви.

Ф. Дрексел21 прави опит да установи с по-голяма прецизност, отколкото съм го сторил аз, развитието и разпространението на скулптурните типове, чието верижно възпроизвеждане в митраистките паметници можем да проследим. Въз основа на неговото проучване сме в състояние да различим отделните етапи на това развитие.

I. Най-семплата група е тази на Митра - Бикоубиец, подражание на Свободата - жертвоприносителка, без никаква допълнителна фигура. В оригиналния си вид, като кръгла скулптура, този тип се е съхранил в серия образци, открити в Рим и непосредствените му околности. В провинциите той почти не е представен22.

77

II. Междинните стадии, в които към образа на Бога-бикоубиец, се прибавят или дадофорите23, отделени до този момент от основната група, или бюстовете на Сол и Луна24 и в които ансамбълът е поместен в скален пейзаж25, водят към композирането на най-разпространения тип барелеф. Той показва Митра, принасящ в жертва бика, между двамата дадофори, в пещера, над която са изобразени Сол и Луна26. Срещаме го навсякъде, където е проникнал култът към персийския бог, в Египет, в Африка, както и страните на Севера. В масата барелефи от този най-често срещан тип можем да открием една разновидност, вместваща се между рейнската и дунавската група, за които ще говорим по-долу27. Тя е характерна за Италия, както и за Норик и за част от Панония. Култът е внесен тук от Италия чрез пристанището Аквилея и археологията потвърждава този произход.

Ще прибавим, че един все още относително прост вариант на горния тип е този, в който Митра като слънчев бог е заобиколен от знаците на Зодиака и от бюстовете на Ветровете и Сезоните, т.е. от космически символи. Любопитно е, че двата най-забележителни паметника от този род са открити в противоположните краища на римския свят, единият в Сидон28, Финикия, а другият в Лондон29. Техният тип обаче несъмнено е бил разпространен и в други, по-средищни области на империята.

III. Композицията се усложнява с допълнителни сцени, вдъхновени от божествените легенди, които се присъединяват понякога към образите на космичните сили. Жанрът със съпътстващите сюжети се появява съвсем рядко в Рим и Италия30. В тази категория паметници можем да разграничим две групи - дунавска и рейнска.

Дунавската група се характеризира с един вид фриз под традиционното изображение на Митра - Бикоубиец, който съдържа три сцени, поместени в дъговидни в горната си част рамки: Митра пред коленичилото Слънце, угощението и възнесението на двамата съюзници31. Вероятно най-примитивната от този род композиции, е запазена върху цокъла на една статуя на Митра - Бикоубиец. Скулптирането на релефи, прославящи деянията на гръцките божества, върху пиедестала на техните статуи или върху троновете им е стар похват в гръцкото изкуство. Вероятно е прилаган в изображения на Митра, създадени от Пергамската школа (която, както е известно, често подражава на някои прийоми на класическото изкуство), и от Мала Азия е преминал в дунавските страни. Скоро този оригинален тип се усложнява с добавянето на други сцени, отначало в горния край на скулптираната плоча, а после в самото поле на основния релеф, встрани от Митра и дадофорите.

Паметниците от рейнската група са композирани по друг начин. Долният фриз изцяло липсва. В замяна на това основната група е поместена под един вид монументална врата, чиито странични носещи стълбове и горен праг са украсени с малки правоъгълни сцени32. Дрексел с основание свързва това особено разположение с някои източни традиции: паметниците, оформени като врата, са често срещани в малоазийското гръцко изкуство. Приютени под конструкция от два стълба с колони и един архитрав, статуите на боговете изглеждат като поставени в рамка33. Но тази врата може би представлява и вход към храма, във вътрешността на който се вижда божеството. В митраисткото изкуство похватът се използва, за да се получи както едно подобие на пещерата, в която според легендата е бил принесен в жертва бикът, така и на свещена крипта, в която вярващите са му отдавали почит. Освен това носещите стълбове и горният праг се украсяват със сцени от цялата свещена легенда, чиито епизоди се представят и от други, самостоятелни скулптури в спелеума. По този начин рейнските барелефи предлагат обобщение на цял един митреум.

Дунавската и рейнската група не произлизат една от друга: вероятно и двете водят началото си от азиатски образци, подражавани в Панония и Германия от момента, в който митраисткият култ, донесен от войниците, е проникнал в тези провинции около 70 г.сл.Хр. Рим и Италия, както и южните провинции на Галия, в които чуждата религия се разпространява чрез робите и чуждестранните търговци, поемат собствен път на развитие, независим от този на граничните области.

Тук изобщо нямаме за цел да издирваме произхода на всяко от многобройните изображения, появяващи се върху паметниците. При все това въпреки разнообразието им те могат да бъдат класифицирани в два или три ясно откроени раздела. Известен брой образи са заимствани от традиционните типове на гръко-римското изкуство. Ахура-Мазда, разгромяващ въстаналите срещу него чудовища, е елинският Зевс, поразяващ титаните със своята мълния34; Веретрагна е

78

превърнат в Херкулес; Слънцето е Хелиос, дългокосият ефеб, покачен на своята квадрига. Нептун, Венера, Диана, Меркурий, Марс, Плутон, Сатурн ни се представят в привичния си вид с познатите ни одежди и атрибути. Същото важи и за Ветровете, Сезоните, Планетите, които са персонифицирани много преди митраизма, и той не прави друго освен да репродуцира отдавна популяризирани модели.

Обратно на тях, поне един персонаж представлява трансформация на азиатски архетип: това е Леонтоцефалният (с лъвска глава) Кронос. Както повечето подобни на него, това чудовище с глава на животно е творение на източното въображение. Генеалогията му несъмнено ще ни отведе към асирийската скулптура35. Ваятелите от Запада обаче, имащи задачата да изобразят един чужд за гръцкия пантеон бог и неспъвани от никаква иконографска традиция, дават воля на фантазията си. Различните трансформации, които претърпява този образ, са мотивирани, от една страна, от религиозни съображения - тенденцията все повече да се усложнява символизмът на тази обожествена абстракция чрез умножаване на атрибутите, а от друга, от естетическа загриженост - да тушира, доколкото е възможно, чудовищността на варварския персонаж и лека-полека той да добие по-човешки облик. Скулпторите стигат дори дотам да махнат лъвската му глава, задоволявайки се да изобразяват лъв в нозете или лъвска маска върху гърдите на бога36.

Фиг 26 - 27. Кронос от митреума в Сидон38

Леонтоцефалният бог на Вечността е най-оригиналното творение на митраисткото изкуство

и макар че е напълно лишено от очарование и изящество, необичайността на вида му и внушителното му отрупване с атрибути привличат любопитството и предизвикват размисъл. Освен това божество на Времето ние можем да установим със сигурност източния произход на някои символи, например фригийската шапка, поставена върху жезъл, или сфера с изобразен над нея орел, представляваща Небето37.

Както Митра, жертващ бика, така и другите сцени, в които героят е действащо лице, несъмнено представляват в по-голямата си част обикновено разместване и подреждане на популярни мотиви от елинистическата епоха, въпреки че ние не винаги можем да открием

79

оригинала, от който се е водил римският ваятел, или пък елементите, които е съчетал в своята композиция.

Освен това художествената стойност на тези адаптации в общия случай е сред най-ниските. Ако сравним безжизнената група на Митра, излизащ от скалата39, с одухотворената сцена на раждането на Ерихтоний такава, каквато я представят рисунките върху вази, ще се уверим колко повече са могли да извлекат старите гръцки керамици от една сходна по съдържание тема. Оскъдността на новаторски идеи и похвати, което наблюдаваме в митраисткото изкуство, мъчително контрастира със значимостта на религиозното движение, което ги е предизвикало. За сетен път констатираме до каква степен скулптурата, в епохата, в която персийските мистерии се разпространяват в империята, е безсилна да се обнови. Докато в елинистическия период творците съумяват да създадат за египетските божества непознати дотогава форми, сполучливо пригодени към техния характер, по времето на империята малоазийските богове трябва волю-неволю да възприемат, въпреки извънредно своеобразната си природа, образа и костюма на обитателите на Олимп. Макар за някои непривични сюжети все пак да се изобретяват нови типове, баналността в общия случай е плачевна. Богатото наследство от предишните поколения изчерпва генеративната сила на изкуството и привикнало да се поддържа със заемки, то става негодно за самостоятелно развитие.

Несправедливо би било обаче да изискваме от последователите на митраизма нещо, което те изобщо не са претендирали да ни предлагат. Култът, който проповядват, не е култ към красотата и любовта към пластичната форма им е изглеждала, ако не осъдителна, то поне излишна. Единствено религиозното чувство има значение в техните очи и за да го пробудят, те се обръщат преди всичко към интелекта. Въпреки многобройните заимствания от съкровищницата от типове, създадени от гръцката скулптура, в своята същност митраисткото изкуство си остава азиатско, както и мистериите, чиито израз се явява. Главната му задача съвсем не е да произвежда естетическо впечатление, то не се стреми да очарова, а да разказва и възпитава, вярно в тази си длъжност на традициите на древния Изток. Безредието от персонажи и групи, вместени нагъсто върху някои барелефи40, масата от атрибути, с които е отрупан вечният Кронос41, ни показват, че се е родил нов идеал с една нова форма на религия. Тези тромави и безучастни символи, чието многократно използване е засвидетелствано чрез паметниците, не изкушават с елегантност и благородство, а омайват духа със смущаващия зов на непознатото и будят в душите почтителна боязън пред едно върховно тайнство.

Така най-вече се обяснява трайното влияние, оказано от това изкуство, което въпреки своите несъвършенства е извънредно рафинирано. То е свързано с християнското изкуство чрез сходството в природите им, ето защо символизмът, популяризиран от него на Запад, не споделя собствената му гибел. Дори алегоричните образи от космичния цикъл, които поклонниците на персийския бог възпроизвеждат в изобилие, тъй като за тях цялата природа е божествена, биват възприети от християнството, макар че в действителност противоречат на неговия дух. Такива са изображенията на Слънцето, Луната и Планетите, на знаците на Зодиака, Ветровете, Сезоните и Елементите, срещани толкова често върху саркофазите, в мозайките и миниатюрите42.

Посредствените композиции, възприети от ваятелите в пресъздаването на епизоди от легендата за Митра, на свой ред изглеждат достойни за подражание в християнските векове, които се оказват по-безсилни дори от предшестващата епоха да отхвърлят традициите на работилниците. Когато след триумфа на Църквата скулптурите трябва да налагат недокосвани дотогава сюжети, когато се нагърбват с трудната задача да пресъздадат върху камъка библейски персонажи или разкази, те са щастливи да почерпят вдъхновение от изображенията, популяризирани от персийските мистерии. Някои промени в костюма и стойката са достатъчни да превърнат езическата сцена в християнска: Митра, стрелящ с лък срещу скалата, става Мойсей, каращ да бликне вода от планината Хорев43; Сол, издигащ своя съюзник над Океана, служи за образец на издигането на Илия върху огнена колесница44, а богът-бикоубиец продължава да бъде увековечаван чак до същинското средновековие в образа на Самсон, разкъсващ лъва45.

80

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

МИТРАИЗМЪТ

В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ••••

В цитираната в бележката под линия монография са публикувани 35 епиграфски паметника

на митраизма в Долна Мизия (1-28) и Тракия (29-35). Посочено е, че надписите, открити в Долна Мизия (28) и Тракия (7) са около една трета от всички публикувани досега (към 1982 г.) паметници на митраизма в двете провинции. Повечето от тях са капемни или мраморни оброчни плочи и олтари, върху които посвещенията са изписани не само на латински език (както в останалия ареал на разпространение на митраизма), но и на гръцки. Паметниците са посветителни, поставени най-често заради оброк (за разлика от паметниците от другите провинции, особено тези от Дакия, в които е указано, че са поставени за нечие здраве, спасение или победа). Изключение правят надписите от Тропеум Траяни, посветени за здравето на управляващия император Антонин Пий.

В латинските надписи името на Митра се споменава рядко и винаги е придружено с епитета invictus (непобедим), а също и deus invictus (непобедим бог) или само invictus, по-рядко deus bonus (добър бог) или sanctus (свят).

Разпространението на култа в Долна Мизия обхваща не само големите и малки гарнизонни

центрове на Лимеса - Ескус, Утум, Нове, Сексагинта Приста, Дуросторум, Трезмис, Улметум, Карсиум, но и понтийските градове. Томи е относително голям култов център, а в Хистрия е засвидетелствано построяването на митреум със съучастието на видни римски административни лица. Култът се открива (макар и изолирано) в речните долини на Врачанско и Плевенско. Като центрове на култа се очертават Монтана, Ескус, Нове, Дуросторум, Тропеум Траяни, Трезмис, Томи и Хистрия.

В Тракия митраизмът се ограничава в 3 области с центрове Сердика (София), Пауталия (Кюстендил) и Филипопол (Пловдив).

Началото на разпространението на митраизма трябва да се отнесе към началото на ІІ век сл.Хр. в канабните селища на І Италийски (станувал в Нове от 66/67 г. до края на античността) и V Македонски легион (открито е посвещение край Трезмис от времето на Адриан). Оставени са посвещения от двама центуриони от ХІ Клавдиев легион в Тропеум Траяни и Дуросторум, лагер на легиона от Траяново време.

Своя апогей култът към Митра достига през втората половина на ІІ век, а по времето на Северите култът споделя популярността на Долихен и египетските божества.

В двете посочени провинции са открити археологически митреуми в Крета, Трезмис и Кердика, а епиграфски - в Хистрия. Несъмнено е съществуването на култови места и в Пауталия, Ескус и Нове. Интересно е описанието на митреума при с. Крета на десния бряг на р. Вит. Той е бил издълбан на около 2 м над околния терен и подобно на този от Сердика е имал източна ориентация (култовият релеф е бил на западната страна на спелеума•). В дъното на спелеума

• Извадката за това приложение е направена от “История на източните култове в Долна Мизия и

Тракия. V в.пр.н.е.-ІVв.от н.е.” - Маргарита Тачева-Хитова, Изд. Наука и изкуство, София, 1982. По-подробна справка относно митраизма и другите източни култове в българските земи, както и относно библиографията по темата вж. в цитираното заглавие. Бел.ред.

• Спелеумът (“пещера”) е митраистко култово място в естествена пещера или в специално построена сграда, чиито засводени покриви напомняли пещери. Спелеумът представлява основна част от митреума

81

(дълъг 7 м и широк 6 м) била издълбана полукръгла ниша (висока 1.75 м), а в северния му край - друга по-малка ниша, в която са открити култовият релеф с поставката му и трите жертвеника с надписи. Това светилище, намиращо се на около 12 км от Дунава, несъмнено е било свързано с митраистките общества в Ескус.

28. Релефът на Митра до село Термес (бивши Златоградски минерални бани, днес в Гърция,

на няколко километра от границата с България.)

(митраисткият храм), в него се влизало през преддверие. В продълговато помещение на подиум край надлъжните му стени били поставени косо към стената пейки, от които полулегналите участници наблюдавали култовия релеф на Митра в дъното на залата и извършвали около олтара свещенодействия. Край спелеума имало и други помещения, в които се подготвяла храната, виното и др. за религиозната церемония. Имало и резервоари и басейни за водата, която играела важна роля в култовите практики. Бел.ред.

82

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ФОТОТИПНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА

СВЕТИЛИЩЕТО НА БОГ МИТРА ПРИ СЕЛО КРЕТА

От Иван Велков

83

84

85

86

87

88

89

90

91

92

93

94

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ФОТОТИПНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА

НОВИ ПАМЕТНИЦИ НА МИТРА В БЪЛГАРИЯ

От Г. И. Кацаров

95

96

97

98

99

100

101

102

103

104

105

106

107

108

109

110

111

112

113

114

115

116

117

118

119

120

БЕЛЕЖКИ

Глава I. Произход 1. Библиографията относно култа на Митра в Персия и Индия е изобилна. Освен преводите

на Авеста и специално този на Джеймс Дарместетър, придружен от коментар (Zend Avesta, 3 т., Париж, 1892-3), трябва да цитираме най-вече Windischmann, Mithra (Abhandl. der deutschen morgenl. Gesellschaft), Лайпциг, 1857; Шпигел, Eran. Altertumskunde, II, стр. 77 s; Hillebrandt, Varuna und Mithra, Breslau, 1877; Darmesteter, Ormuzd et Ahriman, Paris, 1877, стр. 62 ss, Oldenberg, Die Religion des Veda, Berlin, 1894, стр. 185.

2. Според Мейе, Journal Asiatique, 1907, II, стр. 143 индо-персийският бог Митра представлява самият божествен договор, мистичната и персонифицирана сила на пакта. Но твърде невероятно е да се приеме, че подобна абстракция е била "примитивна".

3. Oldenberg, Die Religion des Vedas, 1894, стр. 185 и Z. D.: G., т. L (1896), стр. 43 ss. Вж. Barth, Journal des Savants, 1896, стр. 390 ss; Ed. Meyer, Gesch. des Altertums, стр. 821, § 581, Anm.

4. Ed. Meyer, Das erste Auftrelen der Arier in der Geschichte (Sitzb. Akad. Berlin), 1908, стр. 14

ss, Kahn's Zeitsch. f. veral. Sprachw., XLII; Gesch. des Altertums, I2, Zweite Halfte, стр. 579, 837. 5. Признава го още Windischmann, Mithra, стр. 52 ss. Това, което следва е заимствано от

Авеста, и специално от Yasht X, посветен на Митра. 6. Yasht X. 39 ss, 19, вж. 8, II, 32-34. 7. Mon. Myst. Mithra. т. I, стр. 37, вж. Nathan Soderblom, Le vie future suivant le masdeisme,

Paris, 1901, стр. 96, pass. 8. Yasht X. 119. Жертвоприношенията на четириноги и птици се откриват и на Запад; вж. по-

долу, гл. V. 9. Yasht X. 120, 122, вж. 88, 137. 10. Yasht X., 103, вж. 89, 123. Относно тези остатъци от древната концепция, вж. Darmеsteter,

Ormuzd et Ahriman, стр. 65 ss. 11. Плутарх, За Изида и Озирис, 46-47, вж. М. М. М., т. II, стр. 33. 12. Boundahishn I., 2-4, Pahlavi texts, I (=Sacred Books of the East, V), 1880, стр. 3 ss. 13. Вайсбах и Банг, Die altpersischen Keilinschriften, 1893 (M. M. M., т. II, стр. 87 ss). 14. Митра е призован в договора с Митани (вж. стр. 14 - бел. 4). Клетви на персийските царе

в Митра: Плут. Vit. Artax., 4,; Vit. Alex., 3; Xenoph., Oecon., 4 § 24; Cyrop., VII, 5, § 43 и т.н. 15. Curt., Hist. Alex., IV, 13, § 48. 16. Събрали сме всички тези теофорни имена (имена, в които като съставна част са

включени наименования на богове). M. M. M., т. II, стр. 75,464. 17. Месец и ден на Митра: М. М. М., т.II, стр. 6. Darmestetes, Avesta, I, стр. 34 ss; II, стр. 301,

327. 18. Ctesias ap. Athen., X, 45 (M. M. M., т. II, стр. 49). 19. Strab, X. 14 §, 9, стр. 530C (M. M. M., т.II, стр. 49) Inscr. d'Amorion, Rev. et gr., II, стр. 18 =

M. M. M., т. II, стр.91. no 4 Talmud, Armen. Etymologie, стр. 194; Hyde, Rel. vet. Pers., стр. 245; Darmesteter, Avesta, т. II, стр. 443.

20. Херодот, I, 131м Ксенофонт l.c. Ктезиас, l.c. Обикновено гърците заменят имената на иранските богове със свои еквивалентни названия. Само това на Митра е съхранено в оригиналното си звучене.

21. Berose ap. Clem. Alex., Protrept., c. 5 (стр. 50, 2 Stahlin). 22. Curt., V., I, 22, вж. M. M. M., т. I стр. 8.5. 23. Митра се идентифицира с Шамаш още в един клинописен текст от библиотеката на

Ашурбанипал - (R. III, 69, no 5, 1.72); вж. Jensen, Zeitschr. Fur Assyriol., II, стр. 195.

121

24. Jastrow, Religion, Lalyloniens, стр. 427 et pass., Knudtston., Gebete an den Sonnendott, 1893, 79 et pass.

25. M. M. M., т.I, стр. 9. 26. Ptоl., Tetrabibl., II, Procl., Paraphr. in Ptol., стр. 93. 27. Strab., XV, 3, 15, стр. 733C.; вж. XI, 512C; XII, 559C. 28. Bardesane y Eusebe, Praep. Evang., VI, 10, 16. 29. Pausan, V, 27, 3. 30. Basile, Epist., 358 ad Epiphanium; Epiph., Adv. haeres., III, 13, вж. Priscus, fr. 31 (I, стр. 342,

Hist. min.). За тази иранска diaspora става дума в M. M. M., т. I и в "Източни религии", 2 изд., стр. 213.

31. Гръцкият термин отговаря буквално на сирийското "magushaye" - маги; вж. M. M. M., т. 9, бел. 5.

32. Този факт бе доказан решително с откриването на двуезичните гръко-арамейски надписи в Кападокия и Армения. Вж. Lidzbarski, Ephemeris fur sem.

33. Daremberg - Saglio - Pattier, Diction., s.v. "Satrapa" 34. Представили сме списъка на тези богове M. M. M., т. I, стр. 130 s. 35. Гръко-арамейският надпис от Фараха (Родандос) в Кападокия (Gregorie, C-R. Acad. Instr.,

1908, стр. 434 ss) припомня за един стратег, който носи персийско име.

36. Michel, Recueil inscr. gr., no 735; Dittenberger, Orient Inscr., n. 383; вж. M. M. M., т. II, стр.

89, no 1. 37. Св. Василий, l.c. [стр.12. n. 4]. 38. Вж. по-долу, гл. IV, в началото. 39. Gelzer. Zur armenishen Gotterlehre (Sitzungsb. Gesellsch. Wiss. Leipzig), 1896, най-вече стр.

118. За култа на Анантис в Армения, вж. Кюмон, Revue archeol., 1905, I, стр. 25 ss. 40. Агатангелос, История на Тиридат, c. 5 (M. M. M., т. II, стр. 4, т. I, стр. 160, n 10). 41. Elisee Vartabed, т. II, стр. 224, 237 (M. M. M., т. II, стр. 5). 42. Ernig von Kolb, Wider die Septen, uber von Schmid, Vienne, 1900, стр. 109 (вж. M. M. M., т.

II, стр. 3). 43. Elisee Vartabed, l.c., стр. 194 (M. M. M. т. II, стр. 5) 44. Псевдо Плутарх, De fluviis, c. 23. 45. Монети от Трапезунд, Баблон; Райнах, Recueil general des monnaies d'Asie Mineure, т. I,

стр. 109 ss et pl. XV - XVI, вж. M. M. M., т. II, стр. 189, no 3-bis, et т. I, стр. 213.

46. Митра-Атис: Теракоти, намерени в Южна Русия, M. M. M., т. II, стр. 191, no 5; вж. Деревицки и фон Щерн, Museum der Odessa Gesellsch. Fur und Altertumsk, т. II, 1898, pl. V и стр. 10.

47. Посвещение от Кула, Sal. Reinasch, Chron. d'Orient I, 1891, стр. 157. От един любопитен

надпис от Пергам (Michel, Recueil, no 46 [IV, 50]; Dittenberger, Orient. inscr. no 331), научаваме, че в началото на II век царица Стратоника е пренесла там култа на Зевс Сабазий от Кападокия. Това не би могло да се отнася за култа на трако-фригийския бог. За формулата "Нама Себезио", вж. по-долу, гл. V., стр. 154.

48. Жан Ревил (Etudes de theologie et d'hist. publ. en hommage de la faculte de Montauban, Paris, 1901, стр. 336)е склонен да смята, че религиите на Мала Азия имат твърде голям дял във формирането на митраизма; невъзможно е обаче да установим това при сегашното състояние на познанията ни по този въпрос.

49. Развили сме тази идея в книгата ни "Източни религии", 2о изд., стр. 200. 50. Pauly-Wissowa, Realencyclop., s.v. "Anaitis". 51. Вж. приложението Митраистко изкуство. 52. Дион Хризостом., Оr. ХХХVI, § 39 ss (M. M. M, т. II, стр. 60, вж. т. I, стр. 33, 85 n 3, 108,

169 и пр.) Въздействието на стоицизма върху религиозните идеи на Ориента, вече е отбелязвано, по-специално от Дитрих, Abraxas, стр. 48 и особ. 93, и от Хрол, De orac. Chaldicis, стр. 68, n. 3. От друга страна, можем да се запитаме до каква степен самата философия, чиито създатели са азиатци, не е взаимствана от озточните теологии. Вж. моя труд Astrology and Religion, 1912, стр. 69, 82.

122

53. Под един бюст на Хризип, намерен в Атика, четем посвещение, в което, обаче, Митри, без съмнение е име на човек (фон Прот, Athen., Mitt. XXVIII, стр. 278).

54. Strab., XV, 3, 15, стр. 733 с. Сравнете ритуалите, извършвани в лидийските храмове на Анахита (Павзаний, V, 27, 5) и жертвоприношението, извършено от Митридат по подражание на персийските царе (Апиан, Митридат, 66, вж. Studia Pontica, стр. 176, 182).

55. Вж. по-горе, стр. 23 - бел. 36. 56. Вж. по-горе, стр. 20 - бел. 17. 57. Лукиан, Menipp., c. 6 ss. (M. M. M., т. II, стр. 22). 58. Лукиан, Deor. conc., c. 9, Inp. Trag, c. 8, c. 13 (M. M. M. ibid). 59. Василий, Еpist. 238 ad Epiph.; стр. 12, n. 4 - вж. по-горе. 60. Вж. по-долу, глава V. 61. Вж. по-горе, стр. 22. 62. Съществуването на литургични книги е засвидетелствано по отношение на лидийските

храмове на Анахита (Павзаний, V, 27, 5). Напротив, св. Василий (вж. по-горе) твърди, че "магузеите" от Кападокия нямат книги и предават устно своите традиции. Практиката на писаните ритуали на Запад е установена със сигурност; вж. по-долу, гл. V.

63. Порфирий, De Abstin., IV, 16 (M. M. M., т. II, стр. 42). 64. Прочут пример за тези инициации е посвещаването на Нерон от царя на Армения

Тиридат (Плиний, п, N. XXX, I, § 6: Magicis cenis initiaverat). Към доказателствата, които сме събрали (M. M. M., т. I, стр. 239), за съществуването на "мистерии" в Ориента, смятаме, че може да се причисли и свидетелството на надписа от Farasha, в който думите трябва да се преведат, според значението на асриста, като "стана маг на Митра". Следователно посветителният надпис е

бил направен по случай извършена инициация. - Един надпис от Амасиа (Rec. desinscr. du Pont, no 108) упоменава човек, вероятно посветен в степента miles, но той датира от имперската епоха.

65. За тези ритуали вж. по-долу, гл. V, за легендите вж. гл. IV. 66. Освен общите текстове, които отбелязват установяването на "магузеите" в тези области

(вж. по-горе, стр. 22), ние разполагаме със серия частни доказателства, които уточняват съществуването на култ към Митра в точно определени места. В Мала Азия и Комагена те са следните: а) Армения: Храмът в Покайаридж (Агатангелос, Hist. Tirid., c. 10, M. M. M., т. II, стр. 4); b) Комагена: Храмът на Немруд-Даг (по-горе, стр. 14); c) Кападокия: надпис от Фараха

(Rodandos); надпис от Цезарея (C. I. L. III. 12135); надпис от Тиана (M. M. M., т. II, стр. 91, No 3); d) Понт: монети от Трапезунд (по-горе, стр. 19) и древния митреум ibid. (вж. приложението), надпис от Амасия (стр. 26); е) Фригия: надпис от Аморион (по-горе); f) Пизидия: барелеф от Избарта; g) Киликия: медалион от Тарс.

67. Бронзов медалион на Гордиан III (M. M. M., т. II, p= 189, no 3, рисунка на екземпляра от Неапол). Същият е репродуциран от Хил, Greek coins in the British Museum, Licaonia, Cilicia, 1900,

стр. 213, no 258, XXXVII, 4.

Ãëàâà II

Ðàçïðîñòðàíåíèå â Ðèìñêàòà èìïåðèÿ

1. Историята на разпространението на митраизма в Римската империя почива най-вече върху

надписи, които ни разкриват, често пъти дори в точни дати, местата, където персийският бог е бил почитан, както и вида на неговите поклонници. Тези свидетелства се допълват от податките на паметниците - храмове и скулптори - намерени в голямо количество в Рим и някои от провинциите. В това кратко съчинение не можем да си позволим да цитираме и да разглеждаме стотиците археологически и епиграфски източници. За тези детайлни доказателства трябва да насочим читателя към нашия по-обширен труд. Тук ще се ограничим да споменем някои извънредно важни или новооткрити текстове.

2. Пирея, M. M. M., т. II, стр. 469, no 220 a. Атина: вж. по-горе, стр. 29 - бел. 53. Г-н Авезу ми показа фотография на един все още неизвестен митраистки паметник, открит наскоро в Патрас, и изказа основателното предположение, че азиатският култ е въведен в тази колония от

123

киликийските пирати, които Помпей е настанил недалеч от там, в Димея. Същото се отнася и за култа към Атис.

3. Вж. приложението Митраистко изкуство. 4. Арадус: Ренан. Miss. de Phenicie, стр. 103; M. M. M., т. II, надпис 5 - Сидон: Митреум (вж.

приложението), Александрия: Сократ, Hist. eccb. III, 2, V. 16; Созом., V, 7 (вж. приложението); Дамаскин у Свидас, s.v., Филип Берже, "Култът на Митра в Картаген" (Revue de l'histore des religions, LXV), 1912, претендира, че е разчел понятието "Mithrachastarni" от един пунически надпис, но тази интерпретация не може да убеди когото и да било.

5. Събрали сме тези теофорни имена, M. M. M., т. II, стр. 83.

6. По въпроса за всички тези екзотични култове вж. моя труд "Източните религии", 2о изд. 1909.

7. Marquardt, Staatsverw., I2, стр. 380 ss, 365, 360 399, 369. 8. Кan. De Jovis Dolicheni cultu, Groningue, 1901, вж. моите "Източни религии", стр. 167, 217. 9. Плутарх, Vit. Pomp., 24 (M. M. M., т.II, стр. 35 d). Фактът, че митраистките мистерии

действително са проникнали в област, съседна с територията, заета от пиратите, се доказва от една интересна находка на барелеф от Испарта (вж. приложението). Мнението на Роде, който свързва с

тези мистерии някои надписи от Ликаония (M. M. M., т. II, 172 no 549 ss), прибавя към тях още един вероятен аспект, въпреки че Рамзи (Studies in the Eastern Roman Provinces, Aberdeen, 1906, стр. 278) ги интерпретира по друг начин: гр. Λεων и αετος означават не митраистките степени лъв и орел, а лъва поставен върху гроба и на фронтона на надгробния паметник.

10. Schurer, Geseh. des Judischen Volkes im Leitalter, J. C., т. III, 1898. 11. Авторът има предвид Европа от началото на века - бел. прев. 12. Стаций, Тебаида, I, 717: Prsei sub rupibus antri Indignata sequui toruentem cornua Mithram. 13. Плутарх, l. С.

14. C. I. L., VI, 732, вж. M. M. M., т. II, стр. 468, no 67.

15. C. I. L. 30728, M. M. M., т. II, стр. 228, no 65 I, стр. 245 no 3. 16. C.I.L. IX, 4110, вж. 4109 (M. M. M. inscr. 152-153). 17. Вж. стр. 42. 18. Dessau. Incr. sel. 4191; M. M. M. inscr. 423. 19. M. M. M., т. II, стр. 523. Паметн. 295 и надписи 160 d l стр. 240, паметн. 83- стр. 238,

паметн. 79-81 - стр. 240, пам. 82. 20. Jung, Fasten der Provinz Dacien, 1894, Вж. Cagnat, L'armee romaine d'Afrique, 1892, стр.

193. 21. Mommsen, Die Conscriptionsordnung der Romischen, Kaiserzeit (Hermes, XIX, 1884, стр.

215 ss = Historische Schriften, т. II, стр. 98 ss). 22. Вж. Cichorius y Pauly- Wissowa, Realenc, S. V. "Cohors" et "ala". 23. C. I. L. III, 14217. 24. За разпространението на култа в Горна и Долна Мизия и в Тракия, вж. M. M. M., т. I стр.

248-9. Вж. също “История на източните култове в Долна Мизия и Тракия. V в.пр.н.е.-ІVв.от н.е.” - Маргарита Тачева-Хитова, изд. Наука и изкуство, София, 1982, както и цитираната в това издание библиография.

25. Fiebiger, Pauly-Wissowa, Realenc, S. V. "Classis", co; 2647. 26. Евтрипий, VIII р 6.

27. Jung, Romer und Romanen in den Donaulandern, 2o изд., 1887, стр. 112. 28. След публикацията на нашата "Monum. Myst. Mithra" (inscr. 232-308, паметн. 136-212) в

Трансилвания са направени още някои интересни открития, вж. C.I.L. III, 14466. 29. Събрали сме паметниците от Панония, M. M. M., inscr. 320 ss, mon. 220ss. Да се прибавят:

Ritium C.I.L. III, 15138, 151381 (Vindobona) 14359

28.

30. За тези градчета, в които няма разположени войски, вж. стр. 64. 31. Едно посвещение от Аквинкум, датиращо от епохата на Марк Аврелий (C.I.L. III, 3479).

Един от митреумите е отпреди 198 г. (приложение). За другите датировки вж. M. M. M., т. I, стр. 251.

32. Gundel. De legione II Adiutrice, Leipzig, 1895.

124

33. Juneman. Delegione I Adiutrice, Leipzig, 1814. 34. Vaglieri da Ruggiero, Dizionario epigraf, I, стр. 514, Pfitzner, Gesch. der Kaiserlegionen, стр.

259ss. 35. C.I.L. III, 4413, вж. M. M. M., т. I, стр. 253, n 2. 36. M. M. M., т. II, стр. 327, пам. 225; вж. т. I, стр. 253, n. 3. 37. M. M. M., т. II, стр. 500, там 228.

38. M. M. M., т. II, стр. 492, пам. 228bis. Изглежда само спелеумът открит през 1912 г. в термите на Каракала, е бил по-обширен.

39. C. I. L. III, 4413. (вж. M. M. M., т. II, стр. 491, no 227) = Dessan, Inscr. sel., 659. Този олтар е възпроизведен на стр. 112 - фиг. 18.

40. C. I. L. III, 4236, вж. M. M. M. пам. 223. 41. C. I. L. III, 4543, вж. M. M. M. пам. 231.

42. C. I. L. III, 1435928.

43. C. I. L. VIII, 2675р вж. M. M. M., т. I, стр. 254р no 5. 44. M. M. M., пам. 238. 45. C.I.L. III, 4803. 46. Вж. стр. 39 - бел. 17. 47. Връзките между рейнските и дунавските митреуми са засвидетелствани от откриването

при разкопки на митреуми на малки барелефи, произхождащи със сигурност от Панония и Мизия

(M. M. M., т.I, стр. 216, no 13, вж. по-долу приложението за изкуството и Дрексел, l.cl, стр. 78. 48. Дрексел (Das Kastell Stockstadt, 1910, стр. 77 сл.) отхвърля това гледище, базирайки се на

неоспоримите различия в разположението и мотивите на митраистките паметници от Рейн и от дунавските страни и отбелязва, че "der Weg nach Germanien uber Sudgallien fuhrte" (стр. 78, 80). Но това е недоказуемо, защото в южните части на Галия разпространението на култа се дължи не на войници, а на търговци, и барелефите от долината на Рона нямат никаква аналогия с тези от бреговете на Рейн. Германия е възприела персийската религия вероятно в края на I в., без посредничеството на Рим, от една страна, както вече казахме, чрез помощните азиатски части, а от

друга, чрез legio VII Augusta, (M. M. M., т. I, стр. 256, no 2). Първите общности задължително са довеждали маздейски жреци, обучени да обслужват култа съгласно литургичните канони (вж. стр. 125), и те са донесли от Ориента модели на свещените образи, които различно интерпретирани и развивани в Декуматските полета и по бреговете на Дунав, са определили композициите върху барелефите от II и III век, открити в съответните две области.

49. Вж. по-долу приложението върху митраисткото изкуство. 50. Открити са митраистки паметници по цялото протежение на долината Некар от

Ротенбург (Сумелоцена), недалеч от изворите на реката, чак до нейното устие при Майнхайм, а от друга страна и в крепостите на вюртембургския limes (Murrhardt, Osterburken и пр.).

51. M. M. M., пам. 251, 254, вж. 311. 52. Ibid. пам. 249.

53. M. M. M., пам. 247, 247bis, 250.

54. M. M. M.,т. II, стр. 257, no 3. 55. C. I. L. XII, 2587. 56. M. M. M., пам. 273 ter. 57. M. M. M., пам. 238.

58. M. M. M., пам. 273bis, вж. спорния пам. 32153; C. I. L. XIII, 3663.

59. M. M. M., пам.274, вж. 274bis. 60. Пам. 267, вж. по-долу в приложението на този том. 61. Пам. 274. 62. C.I.L. VII 99; M. M. M., пам. 268-9. 63. Виндобала, M. M. M., пам. 272; Бороквицикум, пам. 273 (вж. приложението); Амбоглана,

C. I. L. VII, 831 (надп. 489); Петрине,C. I. L. VII, 889 (надп. 485, вж. 490); Лугувалиум (надп. доп.

458а) и др. 64. Вж. по-горе.

125

65. Почти всички митраистки паметници от Африка са открити в южната област, където са били разположени войските. В Нумидия, най-вече в Ламбеза, а също и в Тамугади (вж. приложението), Маскула, Диана и др. Един барелеф е открит в Мавритания, в селото Тимизиуен (пам. 283). Вън от тази гранична зона не са констатирани безспорни следи от култа, освен в два центъра - Цирта (Константин) и Сетиф, както и в пристанищата Рузикада (Филипвил), Икозиум (Алжир) и др. Ще се върнем на това по-късно.

66. Митреум в Мерида, вж. C. I. L. 464; Посвещение от Тарагона; C. I. L. II, 4086. 67. C. I. L. II, доп. 5635, 5728. 68. C. I. L. XIII, 1771-72; M. M. M. пам. 276. 69. Вж. по-горе фиг. 7. 70. C. I. L. XIII, 542. 71. По въпроса за сирийската диаспора, аналогична с тази на евреите, вж. Момзен, Rom.

Gesch., т. V, стр. 247 и др. немски автори. Аз събрах известен брой текстове в M. M. M., т. I, стр. 262.

72. Вж. "Източни религии", 2оизд., стр. 463. 73. Вж. Nöldeke, Hermes, 1871, стр. 443 sqg.

74. Athenee, I, 36, стр. 20b, вж. M. M. M., т. I, стр. 246, no 2. 75. Йосиф Флавий, B. Iud. VI, 9, 3, Вж. Walon, Historize de l'esclavage, т. II, 1847, стр. 37. 76. Вж. моите "Източни религии", 2 изд., стр. 156. 77. Вж. стр. 35. 78. C. I. L. X, 159 (митраистки ?); M. M. M., пам. 91, 95. 79. Kaibel, Inscr. Sic. et Hal., 830; Inscr. res Rom. pert., I, 421. 80. M. M. M., пам. 83, вж. пам. 79, 85. 81. Пам. 295, вж. допълн., стр. 523. 82. M. M. M., пам. 87. 83. Ibid., пам. 99, 100. 84. M. M. M., пам. 116-7, C. I. L. V, 763ss (iscr. 165, 177, 205, 207).

85. Събрали сме тези свидетелства,M. M. M., т. I, стр. 266, no 4. 86. Пам. 119-121. 87. Навярно тъкмо в Картаген Тертулиан е бил посветен, в края на II век, в мистериите на

Митра (вж. по-долу, стр. 82, n 3); Рузикада, пам. 284, Икозиум, C. I. L. VII, 9256; Цезарея, C. I. L. VIII, 9322-3.

88. C. I. L. II, 515-519.

89. M. M. M., т. I, стр. 365, no 281bis. 90. C. I. L. XII, 4118 и 508, M. M. M., пам. 325. 91. M. M. M., пам. 281; вж.C. I. L. XII, 504 от Гланум. 92. Пам. 279. 93. Везон (Vasio)р C. I. L. XII, 1324. 94. Пам. 277-8. 95. Пам. 275. 96. C. I. L. XII, 2587. 97. Bull. soc. antiqu. France, 1896, стр. 123. 98. Вж. C.I.L., XIII, 1906. 99. Лабатие (Mons Seleucus), mon. 280; Люсер C. I. L. XII, 2441, Вийо (Venetonimagus),C. I. L.

XIII, 2906, mon. 397. 100. C. I. L. IX, 4109-10. 101. Kaibel, Inscr. Sic. et Ital., 688, вж. C. I. L. IX, 425. 102. C. I. L. X, 204. 103. C. I. L. IX, 3608. 104. Interаmna, M. M. M., пам. 97, Sentinum, пам. 98; C. I. L. ХI, 5736-7, Spoletium, пам.97; C.

I. L. ХI, 4774. 105. Sutrium, C. I. L. ХI, 57735, M. M. M., пам. 158; Volsinii, пам. 104, Arecium, C. I. L. ХI,

1821, Florentia, пам. 101-103 (но техният произход не е сигурен). 106. Bononia, пам. 106-7. Mutina, пам. 108, Regium Lepidi, вж. по-долу приложението.

126

107. Mediolanum, C. I. L. V, 5659, 5795-3, 5893, вж. 5465, 5477; M. M. M., пам. 109-110. 108. C. I. L. V, 7362, 7474, 8997. 109. C. I. L. V, 5204, 4935, вж. 4948. 110. Trentе, C. I. L. V, 5019. San Dzeno, M. M. M., пам. 114, Tuenno, пам. 114; вж. Luigi Campi,

Il culto di Mitra nella Naunia (Archivio Trentino, XXIV), 1909, Долината на Ейзак, C. I. L. V, 5082, Mauls, пам. 239.

111. C. I. L. III, 4736, вж. 4771. 112. M. M. M., пам. 235-7. 113. Вж. стр. 57.

114. Надписите от тези градове са събрани. M. M. M., надп. 239bis, 349 ss, 385 ss, 410. вж.

пам. 220, 221, 232,236 bis, 304. Два новооткрити митреума в Pоetovio. Вж. приложението.

115. Освен събраните текстове в M. M. M., т. I, стр. 271, no 1, вж. C. I. L. III, 151844 sqg. 116. C. I. L. III, 12135. 117. Вж. C. I. L. III, 15085, 15087 (Arupium). 118. C. I. L. III, 1437, 7729, Доп. 7938, 11152, VIII, 2228, вж. 19088. 119. Вж. по-горе. 120. Тац., Hist. III, 24, вж. Херодиан, IV, 15. 121. Лампр., Alex. Sev., c. 61, вж. Capitol., Vit. Maximum., c. II. 122. Вж. "Religions orientales", 2 изд. стр. 154 ss. 123. Кат., De argic., V, 4. 124. Ювенал, VI, 550. 125. Бързото развитие на христианството в тази област, специално във Фригия, също

представлява едно препятствие за разпространението на персийските мистерии. Ще се върнем отново на този въпрос в гл. IV.

126. Повечето от митраистките надписи в Рим имат за автори роби или либертини, било за частни лица или за императора.

127. Friedlanderq Sittengesch, I8, стр. 28. 128. Абгар от Осроена (C. I. L. VI, 1797); Артабаз от Армения (I в. 1798). Цар Тиридат

посвещава Нерон (Плиний, ХХХ, I, 6). 129. М.М.М., t. I, p. 353 s. 130. M. M. M., пам. 6.

131. Най-старият паметник се отнася към епохата на Флавиите (69-96 г.), (пам. no 66, вж. по-горе стр. 37). Надпис VI, 30818, е от 102 г. През II век документите се умножават. Вж. списъка на датираните надписи, M. M. M., II, стр. 540 s.

132. Лукиан, Менип., с. 6 ss Вж. Deor. consil., c. 9, Iup. Trag., c. 8, 13. M. M. M., т. II, стр. 22. 133. Ориген, Contr. Cels., I, 9 (M. M. M., т. II, стр. 30). 134. Юстин. Мар., Apol.,I, 66; Dial. cum Triph., 70, 78. Малко по-късно Тертулиан, De bapt., 5;

De corona, 15; Adv. Marc., I, 13, De praescr. haeret., 40. 135. Порфирий, De Antr. Nymph., De Abstin., II, 56; !6 (Вж. M. M. M., т. II, стр. 39 ss и т.н., стр.

26 ss). Въпросният Евбулус е най-вероятно философът-платоник, цитиран от Порфирий, Vit. Plot., 1520, който, след като се отдава на астрологията, започва чрез нея да опровергава доктрините.

136. Album-ът на една митраистка конвентикула в Sentinum (C.I.L., XI, 5737; M. M. M., надп. 167) споменава имената на един роб и на двама обществени либертини сред Patrons на колегията, които изпъкват между имената на ingenui. В митреума в Стикс-Нойзидл са намерени посвещения на роби, ведно с такива на seviri (C.I.L., III, 4538 ss, надп. 379 ss) и т.н.

137. Вж. по-горе стр. 39. 138. Лампридий, V. Commod., c. 9, (M. M. M., т. II, стр. 21). 139. Вж. гл. III, стр. 77.

Ãëàâà III

Ìèòðà è èìïåðñêàòà âëàñò

127

1. Marquardt, Staatsverwaltung, III 2, стр. 93; Буше-Льоклерк, L'astrologie grecque, стр. 560. 2. Вж. "Източни религии", 2 изд., стр. 84, 126 и т.н. 3. Плиний, Н. N., ХХХ, 1 § 6; Дион Касий, LXIII, 5, 4. Waltzing, Corporations professionnelles chez les Romains, I, стр. 141 ss. Ще се върнем отново

в гл. V на въпроса дали митраистките sodilicia са били погребални. 5. Върху отношенията на култа на Magna Mater с този на Митра, вж. по-долу, гл. VI. 6. Посвещенията на Митра произхождат винаги от частни лица и никога от името на

муниципалните власти. Храмовете са построени in solo privato (вж. по-долу). С едно единствено изключение - в Милано I.I.L., 5796, намираме loco dato decreto decurionum, но в друг надпис четем обратното (Ibid. 5795), comparata area a republica Mediolanensi pecunia sua restituit.

7. Вж. стр. 72. 8. C.I.L., VI, 2271: Sacerdos invicti Mithrae domus Augustanae. Каракала, както изглежда,

отстъпва на митраистите едно подземие в Термите, които строи в Рим (вж. по-долу приложението), както вероятно преди него е сторил и Комод в Термите в Остия (C.I.L. XIV: 66 = надп. 139); вж. също M. M. M., т. II, стр. 242 (пам. 83).

9. Вж. по-долу, гл. VI, стр. 152. 10. Вж. по-горе, стр. 47. 11. Вж. по-долу, гл. VI, края. 12. Персийският произход е вменяван във вина на митраизма от Фирмик Матерн, De err.

prob. relig., c. 4; вж. също Ориген, C. Cels, VI, 22, (стр. 93, 1, 2 ss Koeschan) - Манихейството е било обект на същите упреци; вж. прословутия едикт на Диоклециан, Collatio Mos. et Rom. leg., 15, 3 § 4: De persica adversaria nobis gente progressa.

13. Mommsen, Staatsrecht, II2, стр. 749 ss. 14. Вж. нашия коментар относно клетвата на пафлагонийците в името на Август, Recueil des

iscriptions du Pont. стр. 82 se 15. Вж. "Източни религии", 2 изд., стр. 6 sq. 16. Moret, "Le cardere religieux de la royaute pharaonique, 1902 (вж. Maspero, Rev. critique,

1903р стр. 101). 17. Lambroso, L'Egitto dei Greci e dei Romani, 1895, стр. 7 ss. 18. "Източни религии", стр. 126 s.

19. Mommsen, Staatsrecht, II3, стр. 759; Jullian, Преглед на филологията. 1893, стр. 131 Домициан изисква да го наричат dominus et deus, но не и в официални случаи (Gsell, Regne de Domitien, 1893, стр. 52).

20. Beurlier, Le culte imperial, 1891, стр. 37 ss. 21. Амиан Марцелин, ХV, I, 3. 22. Fravashi. За култа на фравашите вж. Darmesteter, Le Zend Avesta, II, стр. 500 sq. 23. Spiegel, Eran. Altertumskunde, II, стр. 42, Darmester Le Zend Avesta, I, стр. 7, II, стр. 644 и

т.н.

24. Baudissin dans Herzod - Hauck, Realenc. f. prot. Theologie3 s.v. "Gad". 25. Страбон, ХII, 557 С; Дион Касий, LXIII, 5 и т.н. 26. C.I.L., 3137, 1, 61 (=Michel, Recueil, 19 = Dittenberg, Or. inscr., 229) Тихе - Победоносица:

вж. Babelon, Царете на Сирия и Армения, 1890, стр. 248 s.v. "Фортуна" - Партските монети ни

показват как Аршакидските царе получават короната си от ръцете на Тихе18, вж. Wroth, Gr. coins Брит. Муз., Parthia, стр. 263.

27. Humann und Puchstein, Reise in Nord Syrien, стр. 338s. 28. Херодот, III, 64, 65; Плутарх, Vita Alexandri, 30. 29. Вж. моята "Соларна теология", 1909, стр. 6 [452] ss. 30. Wissowa, Religion der Romer, 1901, стр. 210. 31. Плутарх. De fort. Roman., 4, стр. 317 F. 32. Drexler, Lexicon, I col. 1524 ss. 33. Касий Дион, XLIV, 6, I; Ориген, Cortra Celsum, VIII, 65. 34. Капитолин, Anton. Pius, 12; Marc Ant., 7; Спарциан, Sever, 23; вж. Амиан Марцелин, ХХХ,

5, 8. 35. Касий Дион, LXXII, 15, 5; Лампридий, "Vita Commodi, 10, Dessau, Inscr. sel. 400.

128

36. Още Антиох от Камагена в надписа от Немруд-Даг, (Michel, Recueil, 735, 1 , 11-13) твърди, че неговото благочестие е причина за щастливото му царуване.

37. Firmicus Mat., Mathes., IV, 17, 10; Лампридий, Vit. Heliogab., 34. Mamert., Paneg. Max., 10-11 и т.н.

38. M. M. M., т. I, стр. ss. Usener Sol Invictus (Rhein. Mus. LX), 1905, стр. 466 s = Weinachtlest, 2 изд. 1911рстр. 351.

39. Usener, l.c. 40. Вж. стр. 77. 41. Ф. Кюмон "Вечността на императорите" (Rev. d'Hist. et de litt. relig. t. I) 1896, стр. 435 ss. 42. Ibid., стр. 441 ss. 43. Stephani, Nimbus und Strahlenkranz (Mem. Acad. St. Peterburg), 1859, стр. 114; Beurlier,

Culte imperial, стр. 48 ss. 44. Вж. Херодиан. V, 7, 5; Мамертин. Paneg. Maxim., c. 3; "Illa lux divinum verticem claro orbe

complectens" и т.н. 45. Амиан Марцелин, ХХIII, 6, 2.

46. Dittenberger, Syllloge2, no 365, 1, 4; Trebell. Poll., Gallien, 18; Вж. Maas, Analecta sacra, 1901, р. II; Th. Preger, Konstantinos Helios (Hermes, XXXVI, 1902), стр. 457.

47. Касий Дион, LXIII, 5. 48. Плутарх, Ad princ. erund., 3, стр. 780 F; Темистий, стр. 178; Ориген, Contra Cealsum, V,

63 и пр. 49. Вж. по-долу, гл. IV, стр. 118. 50. Вж. по-горе, стр. 82 ss, Ветиус Вал, I, 1; Юлиан, Оr. IV, стр. 145 с.; Epist. 76 и пр.. За

царските души също вж. Хермес Трисметист в Стобея, Ecl. I, 49 (стр. 407, 406, Wachsm). 51. Титлата най-напред се появява върху монетите на М. Аврелиан, но преди да стане

официален, изразът вероятно вече е влязъл в ежедневна употреба, вж. M. M. M., т. I, стр. 295, бел. 5.

52. Inscerti paneg. Maxim. et Const., 14 (стр. 159, 19, Bachrens). Отнасянето на Констанции Хлор е представено в един диптих от слоновакост от British Museum. За издигането на Митра вж. гл. IV, стр. 116.

Ãëàâà IV

Äîêòðèíàòà íà ìèñòåðèèòå

1. Тази глава в голяма степен се базира на археобогическата интерпретация на митраистките

паметници, които тук са наш основен източник на информация. Често бяхме принудени да се ограничаваме с позоваване на детайлното проучване, което вече сме направили в големия си труд (Monumenti Mystaeriae Mithrae). Тяхното значение може в общи линии да бъде установено със сигурност, но някои обяснения остават хипотетични, по-специално последователността на епизодите от легедата на Митра; вж. по-долу стр. 132 ss.

2. Вж. стр. 146. 3. Вж. стр. 25-26.

4. Евдем. De pricipiis, § 125bis. За зерванистката система, вж. M. M. M., т.I, стр. 18 ss. Айслер ("Weltenwantel und Himmelszelt", Мюнхен, 1910), се стреми да докаже, че тази теология е повлияла от VI в. пр.Хр. насетне върху орфическите мистерии и йонийската философия, но преди перс. епоха тя не е била развита дори и в самия Вавилон.

5. M. M. M., I, стр. 76 ss. 6. Вж. по-долу, приложението върху митраисткото изкуство. 7. Разгледайте фиг. 11 (M. M. M.q т. I, пам. 101, фиг. 96) Сравнете статуята от Сидон,

представена по-долу, фиг. 26, стр. 235. Един важен барелеф от Италия, съхраняван в Музея в Модена, изобразяващ митраисткия Кронос, заобиколен от знаците на зодиака, бе публикуван от нас в Revue archeologique, 1902, стр. I ss. Този паметник е репродуциран от Айслер. цит. произв., стр. 400 ss, който се стреми да докаже, че той представлява орфическия бог Планес и много по-

129

късно е бил поставен в един митреум. Това предположение ми се струва недопустимо, но не е невероятно някои орфически доктрини да са влезли в митраистките мистерии и да са оказали влияние върху композицията на този твърде особен барелеф.

8. По този въпрос, вж. M. M. M., т. I, стр. 78. 9. Теодор от Мопсуест във фот., Bibl., 81 (I, стр. 63, Bekker), вж. M. M. M., т. I, стр. 86 s. 10. M. M. M, т.I, стр. 155. Океанът е представен като брадат персонаж, полуизлегнат върху

скалите, вж. по-долу, стр. 113, фиг. 13. 11. M. M. M, т.I, стр.137 s, 142.

12. Специално този от Остербюркен (Пам. 249, 4о) и този от Нойенхайм (245 d, 3o). 13. M. M. M, т.I, стр. 151 ss. 14. Вече сме говорили подробно за всички богове, M. M. M, т.I, стр. 142 s.

15. Специално барелефът от Остербюркен (пам. 246) и от Сарбург (пам. 273 ter. 1o). 16. Във всички зерванистни системи Времето ражда Ормузд и Ахриман, вж. Теодор от

Мопсуест, цит съч. 17. M. M. M., т. I, стр. 140 s. 18. M. M. M., т. I, стр. 157 s. Тази митраистка гигантомахия е изобразена напр. върху

барелефа от Остербюркен (пам. 246 e, 5o) и върху този от Вирунум (пам. 235 b, 1о), който представяме на фиг. 13.

19. Спрели сме се по-обстойно върху характера на тази демонология, израз на персийския дуализъм, в "Източни религии", 2 изд., стр. 224 ss. Посвещението Diis angelis, намерено във Виминациум (Jahresh. Instit. Wien, 1905, Beiblatt, стр. 6 е вероятно митраистко, защото знаем, че божествените "angeli" заемат важно място в теологията на магите ("Източни религии", стр. 388, n 38).

20. M. M. M., т. I, стр. 141 ss.

21. Представен върху един барелеф от Сарбург (пам. 273ter. е. 3о), вж. M. M. M., т. I, стр. 80, 146.

22. Страбон, ХV, 3, § 15, стр. 733 С, Вж. M. M. M., т. I, стр. 103 ss Ziegler (Archiv fur Religionswiss., ХIII, 1910, стр. 247 ss) Възстановявайки един накърнен пасаж от Фирмик Матерн (De err. prof. rel., c. 5) доказва, че според този автор край мъжкия огън, отъждествяван с Митра, поклонниците на последния, поставяли и една женска сила на огъня - назована вероятно Хеката - която е съставена от три богини: Атина, Артемис, Афродита. Те са поставени във взаимовръзка с трите части на душата: разумът (mens), намиращ се в главата; гневът (ira) - в сърцето; желанието (libido) - в черният дроб. Това е старото деление на Платон, но разместено. Ziegler показва връзката на тази сложна система със разсъжденията на неоплатонците и с животворната троица на халдейските оракули. Ако въпосната доктрина наистина е тази на мистериите и Фирмик просто не я е заимствал от някой неоплатонически коментатор (Ямблих) на митраистките вярвания, то в такъв случай ние намираме в нея забележително доказателство за влиянието, упражнявано през IV в. върху персийския култ от страна на теологията или теософията на последните гръцки философи, вж. стр. 118 - бел. 96.

23. Океан е изобразен на една стела от Хедернхайм (пам. 253, j 40), а също и върху паметник (M. M. M., т. I, стр. 983), За култа към водите вж. ibid., стр. 105 ss.

24. Доказано е от многобройни находки, M. M. M., т. I, стр. 55, n 3.

25. C.I.L., III, 10463; 1518424; вж. 13276 (стр. 2328172). 26. M. M. M., т. I, стр. 106, 166. 27. M. M. M., т. I, стр. 102 ss, 137 ss. 28. Бюстовете на Ветровете често заемат, най-вече в Германия, ъглите на барелефите

(Хедернхайм, пам. 251, d. 1o, 253j), вж. фиг. 5 на стр. 50 и фиг. 12 на стр. 94. 29. За култовете към Ветровете, M. M. M., т. I, стр. 91-97. 30. Символичното значение на кратера е засвидетелствано от Порфирий (De antro Nymph.,

15), това на лъва - от Тертулиан (Adv. Marcion., I, също Порфирий), Дитрих (Kleine Sehriften) също посочва един химн върху папирус (Abraxas); за змията и характера вж. Дрексел (Das Kastell Faimingen, 1911).

130

31. Групата с кратера, лъва и змията, характеризира паметниците от Германия (фиг. 5, стр. 52) В дунавските страни намираме събрани само лъва и кратера (по-долу, фиг. 19), като животното е обърнато с главата надолу, за да напомни, че огънят има свойството да се извисява отдолу нагоре, обратно на останалите тела. Един погребален барелеф, открит край Oedenburg, чиято композиция е вдъхновена от източните есхатологични идеи, ни показва в три противостоящи регистъра бюстовете на Ветровете, тритони и делфини (Водата) и накрая - лъвове (Огънят). За тази група и за култа към елементите, вж. M. M. M., т. I, стр. 100 и "Източни религии", 2 изд., стр. 305, 410, n. 14.

32. Дион Хризостом, Or. ХХХVI, § 39, (M. M. M., т. II, стр. 60 ss) 33. M. M. M., т. I, стр. 126, n. I, 1; стр. 128. 34. Orienti, C.I.L., VI, 556, вж. 734 = 30822 - Вж. също Филострат, V. Apollon, V, 25 и Roscher,

Lexicon, S.V. "Oriens". 35. Luna често е изобразявана с този впряг, например на барелефа от Остербюркен (пам.

246). Този тип изображение се разпространява едва от II в. насетне под влияние на астролого-религиозните идеи. Вж. M. M. M., т. I, стр. 126 s (Да прибавим също и Хелиодор, Aeth., X, 6, Олимпиодор, Schol. in Georg. Platonis, изд. Jahr., стр. 533.

36. Вж. стр. 20-21. 37. M. M. M., т. I, стр. 73, 198 ss. 38. M. M. M., т. I, стр. 117, 120. Вж. Roscher, Lexiconq s.v. "Planeum" За култа към планетите

вж. по-долу, гл. V стр. 173. 39. Вж. стр. 118 сл.

40. Символи (седем олтара, къси меча, фригийски шапки, дървета), пам. 13, 95, 135, 193а, вж. M. M. M., т. I, стр. M. M. M., т. I, стр. 115 s Бюстовете на седемте планетни божества върху един барелеф от Болоня (пам. 106). Същите божества, в цял ръст, са изобразени в мозайката на един митреум от Остия (пам. 84) и са нарисувани al fresco в Сполето (пам. 97).

41. Вж. стр. 21. 42. В Германия зодиакалната лента обикновено е помествана над Митра - бикоубиец и

следва дъговиднияръб на пещерата, чиито свод е смятан за символ на небесната обител; вж. фиг. 5 на стр. 50 (пам.246Б, 247Б, 248e, 251 d). Другаде тя заобикаля изцяло сцената с жертвоприношението на бика; вж. фиг 7 (стр. 53), фиг. 15 (стр. 105). По изключение върху един паметник от Британия (пам. 273d) тази лента оформя овоидна елипса около сцената с раждащия се от скалата Митра, а също и на един римски барелеф - около лентоцефалния Кронос (вж. по-горе, фиг. 12). Понякога дванадесетте знака са гравирани изцяло или отчасти върху самото тяло на Кронос между пръстените на змията, вж. M. M. M., т. I, стр. 109 ss.

43. Паметниците, представящи тези божества, са сравнително редки. Най-забележителна е стелата от Карнунт, където четирите части на годината са изобразени като персонажи в цял ръст,

скулптирани в орелеф (пам. 228bisС = фиг. 14, вж. по-горе). В барлефите от Сидон (фиг. 15) и от Хедернхайм (фиг. 5), те са представени чрез четири детски глави или четири бюста на младежи. Емблемите им украсяват и крилата на един леонтоцефален Кронос от Остия (пам. 80) Вж. M. M. M., т. I, стр. 91 ss.

44. За култа към дяловете на Времето, вж. "Източни религии", 2 изд. стр. 260, 397, n. 35, Astrology and Religion, 1912, стр. 107 ss.

45. M. M. M., т. I, стр. 201. 46. Диоскурите се явяват от двете страни на лентоцефалния Кронос на един барелеф от

Виена (пам. 277), а също, изолирани, върху един фрагмент от Оберфлорщад (пам. 250h, фиг. 247). За тяхното астрономическо значение, вж. Филон, De decem orac., 12 (II, 189 M); Юлиан, Or.IV, стр. 147А; Аидус, De mensibus, IV, 17, Вж. M. M. M., т. I, стр. 85.

47. Атлас, носещ небесния свод е изобразен в сцените от барелефа от Остербюркен (пам. 246

е 2о); също върху барелефа от Нойенхайм (пам. 245 d, 1o) в ориенталски костюм, носещ диск;

върху голямата стела от Карнунт - скулптиран в орелеф (пам. 228bisс = фиг. 14). Вж. M. M. M., т. I, стр. 90, Върху произхода на този персонаж, чиито корени могат да се проследят в древна Асирия, вж. нашите "Изследвания върху Манихейството" 1908.

48. В Милано е открита епитафията на sacerdos d(ei) S(olis)I(nvicti)M(ithrae) studiosus astrologiae (C.I.L. V., 5796)

131

49. Вж. "Източни религии", 2 изд., стр. 243, 251. 50. M.M.M., т. I, стр. 301, n.4. За персийската магия, последица от дуалистичната

демонология вж. "Източни религии", 2 изд. стр. 279. 51. Вж. "Източни релиигии", 2 изд. стр. 267. За култа към планетите, вж. по-долу, гл. V. 52. Барелеф, намерен в Стокшад ни показва един от тези подвизина митраисткия Херкулес:

укротяването на Цербер (Дрексел, Kastell Stockstadt, стр. 87, n. 18 и фиг. 9) Понеже откриваме тази сцена също и върху погребални барелефи от Германия, вероятно легендата за Веретрагна-Херкулес е обвързана с маздейската традиция, според която мостът Чинват, по който минават душите на мъртвите, е пазен от кучета (Vendidad, Gard. 13.9; вж. 19, 30).

53. Барелеф от Манхайм (пак. 244), вж. М.М.М., т. V, стр. 143. 54. Вж. стр. 14. 55. Плутарх, De iside, 46. 56. Вж. стр. 19. 57. Вж. стр. 21. 58. Вж. моя труд "Соларна теология", стр.[452], 6 ss. 59. В новите манихейски фрагменти от Турфан му дават титлата “Великият Митра…”

(F.W.K.Muller, Handschriftenrests aus Turfan, II, Berlin, 1904, p. 77). 60. Надписите го наричат numen praesens или praesentissimum, С.V.L. ХIV, 3567, VII, 481, вж.

С.I.G., 2635у 5. 61. Вж. М.М.М., т. V, стр. 303 и "Theologie solaire", стр. 21 [467]. 62. Надписите свидетелстват, че геният, който издига своя факел, се нарича Cautes, а този,

който го навежда - Cautopates (C.I.L III, 10461-2, 143543132, Drexel, K. Stockstadt, стр. 83№, но етимологията и смисълът на тези думи остават неизвестни.

63. Дионисий Ареопагит, Epist. 7. 64. Някои статуи ни показват Cautes, държащ бича глава, а Cautopates - скопион. (пак

140,191 и пр. вж. М.М.М., т. I, стр. 210). 65. Порфирий, De antro Nymoh., 24; Лактанций Пласид, In Thebaоd., I, 717 ss. вж. М.М.М., т.

I, стр. 200ss. 66. Опитът, който правим тук, да реконституираме разказа според изображенията върху

паметниците, не е еднакво сигурен в отделните си части. Аргументите, повече или по-малко солидни, върху които той се опира, са подробно изложени в М.М.М., т. I, стр. 159 ss.

67. Фирмик, Матерн, De err. prof. rel., с.20; вж. Юстин Мъченик, Dial. cum tryph., 70; Комодиан, I, 13; Invictus de petra natus; Лидус, De nebsib, т IV, 30. Един паметник, намерен в Петау

(C.I.L., III, 1435429) носи, под изображението на Митра, излизащ от камъка, посвещението Naturae dei, което без друго трябва да се преведе: "На рождеството на Бога" (вж. genitura, fetura с пр.) - Предложената интерпретация на Митра дължим на Майоника (Mithras Felsengeburt [Atch.-epigr. Nitt. Oesterr., II], 1878; вж. М.М.М., т. I, стр. 160). Но възможно е тази легенда да е родена само в Мала Азия и да произхожда от примитивната литолатрия (литопоклонство). Разказът за бога или героя, раждащ се от скала се открива също в култа към Агдистис и се увековечава в традициите на Кавказ.

68. Посвещенията Petrae genetrici са многобройни; вж. М.М.М., т. II, 533, col.a; освен това

C.I.L.III, 1435430. 69. Интепретация на една сцена, която често е изобразявяна на дунавските барележи; вж.

М.М.М., т. I, стр. 162. 70. Тези епизоди не са твърде ясни; вж. М.М.М., т. I, стр. 163ss. Друго обяснение на сцената,

в която Митра се крие в дървото, ни дава Дюсо ("Notes de mythologie Syrienne"1903, стр. 62) според когото тя представлява раждането на бога. Тутен пък вижда в нея "пазачът на плодовете", за когото говори Порфирий, De antro Nymph. 15.

71. Различните сцени от легендата на Митра и Хелиос са изобразявани върху голям брой паметници. Много от детайлите все още са несигурни; вж. М.М.М., т. I, стр. 172ss. Някои важни наблюдения са публикувани от Tутен, Revue hist. des religions, 1902, стр. 47ss и Дитрих, Kleine

Schriften, 1911, стр. 261 s. Дитрих (Mithrasliturgie, 2o изд. стр. 76 и 225) e предпочел да разпознае в загадъчния предмет, който Митра държи в сцената на инвеститурата една бича плешка (Schulterblatt des Stieres), която в древния Египет е символ на съзвездието Мечка. Аз силно се

132

съмнявам в подобно обяснение. Един изолиран барележ, представящ тази мистериозна сцена, е

намерен в Stockstadt (Дрекслер, Kastell Stickstadt, стр. 84, no 8, Pl. XIII, 4). 72. Вж. М.М.М., I, стр. 169 ss. и Дитрих, Bоnner Jahrbucher, CXIII (1902), стр. 34 = Kleine

Schriften, стр. 262. 73. Вж. фиг. 19 (стр. 115). 74. Комодиан, Instr., I, 13& Vertebatque boves alienos semper in antris, sicut Cacus. De antro

Nymph., 18. Вж. Фирмик Матерн, De err. prof. rel., 5.

75. Transitus dei, C.I.L., III 1435427,28. 76. Смисълът на различните изображения, които представят легендата за Митра и Бика, е

сравнително точно установен, само този момент остава неясен. Не се разбира напълно как жертвоприношението на бика се свързва с предшестващия го епизод; вж. М.М.М., т. I, стр. 186.

77. За гарвана, вестоносец на Слънцето, вж. М.М.М., т. I, стр. 192. 78. Обстойно сме обсъждали смисъла, влаган в Митра-бикоубиец и в окръжаващите го

животни. М.М.М., т. I, стр. 187-189. Този мит произлиза от един по-стар ритуал. Вероятно в Персия, както и в много други страни, бикът е принасян в жертва всяка година, за да се осигури житната реколта. Това е този "бик на житото" (Kornstier), който чрез една митическа транспозиция и научна интерпретация, е станал космогонично животно. Ето защо на барелефите опашката му завършва с три житни класа; вж. Дитрих, Kleine Schriften, стр. 262.

79. Вж. по-горе, фиг.17, и по-долу, фиг. 19. Сцената с лъка е една от най-често срещаните. Вж. М.М.М., т. I, стр. 165 ss.

80. Предлагаме с резерви тази интепретация на "сцената с лодката и обора", вж. М.М.М., т. I, стр. 166 ss.

81. Вж. стр. 131-132. 82. Сцените с пира и възнесението редовно са изобряванив долния край на дунавските

паметници (фиг. 19). В Германия те са разположени на други места. (пирът: Остербюркен, Саарбург; възнесението: Нойенхайм, Хедернхайм и др. вж. фиг. 5, стр. 50), а същото се отнася и за барелефа от Виринум (фиг. 17, стр. 111).

83. Вж. стр. 107-108.

84. Посветенията Omnipotenti Mithrae: L.C>L., X 1479; III 7779; III 14080 (pr. 232833). За

всемогъществото на азиатските богове, вж. "Източни религии", 2о изд. стр. 190, 331, n 30. 85. Юлиан, Caesares, стр. 336С. 86. Вж. гл. V, стр. 130. 87. Система от ритуални очищения. Бел.прев. 88. Порфирий De Abstin., IV; Тертулиан, De ptaescript. haeret. 40. Характерно в този смисъл е

суровото целомъдрие на император Юлиан, предан привърженик на Митра. Опитал съм се да

покажа по-прецизно (в "Източни религии", 2о изд., стр. 228 ss) как митраистикият дуализъм служи за основа на един много чист и действен морал.

89. Юлиан, l.c. Митра socius C.I.L., VII. 1039; вж. III, 3384. Митра comes: Carmen adv. paganos, v. 49. Sol comes; вж. по-горе, стр. 99.

90. Надпис от Тиана, М.М.М., т. I, стр. 91, no 3. Митра sanctus, C,U,K, т. VIU 82,737(=300824), 3726 (=31044).

91. Juvenis incorrurtus: C.I.L., XIV, 66, Indeprensibilis deus: XIV. 64; вж. по-горе, стр. 4. 92. Nabarzes, вж. стр. 125. 93. Insuperabilis, Рим, Eph.Ep., IV, 866. Invictus са често срещаните епитети. 94. Юлиан, loc. cit., вж. Митра salutaris: C.I.L., XIV 3568. 95. Вече сме обсъждали в детайли есхатологичните вярвания на митраистите, М.М.М., т. I,

стр. 36 ss, вж. стр. 309. По въпроса за изложената в един магически папирус есхатология, която Дитрих приписва на мистериите на Митра, вж. гл. V, стр. 125.

96. Фирмик Матерн, De err. prof. rel. c.5, твърди в един откълечно запазен текст, че привърженизите на Митра разделят душата на три части, разполагайки, по подражание на Платон, първата в главата, втората в сърцето, третата в черния дроб; вж. по-горе, стр. 114, n. 3. Тази тройственост е проповядвана и от Иполит, Philos. V. 1 & 7. В такъв случай вероятно само най-горната част, сиреч разумът може да придобие безсмъртие, вж. "Соларна теология", стр. 17, 27.

133

97. Метемпсихоза: Порфирий, De Abstin., IV, 16, вж. М.М.М., т. I, стр. 40. 98. Ориген, Contra Cels., VI, 21, Седем врати са нарисувани върху настилката на един

митриум в Остия ( пам. 84, фиг. 77). Вж. М.М.М., т. I, стр. 118. 99. Тази митраистка доктрина се доближава до други аналогични вярвания, проучени

подробно от Bousset "Die Himmelsteise der Seele (Archiv, f. Religionswiss, Т-iv), 1901, стр. 160 ss. Вече говорихме за това в "Източни религии", 2 изд., стр. 187,3691 n. 64, 425, n. 25.

100. Юлиан, Caes., стр. 339 С. За Слънцето, бог, водач на душите, вж. "Източни религии", 2 изд., стр. 368, n. 63; Дюсо, "Бележки върху сирийската митология", стр. 23 ss. През 1910 г. във втория митреум, разкрит в Стокшад, е намерена статуя на Меркурий, носещ детето Бакхус, с посвещението: D(eo) i(nvicto) M(ithrae)Mercurio (или Mercurioque) и друго едно посвещение, по-ранно от първото, намерено в Apt (Боклюз) и гласящо: Deo Mercurio Mithrae. Те подтвърждават това, което вече знаем от големия надпис от Немруд-Даг - т.е. идентификацията на Митра с Хермес (М.М.М., т. I, стр. 145), но сега се убеждаваме, че тази асимилация не е изключение, нито пък е инспирирана само от астрологически теории (Буше Люклерк, Astrologie qrecque, стр. 100, n.5, вж. 439). Митра е отъждествяван с Хермес, защото той е водач на душите. Разбираме, че към статуята, за която говорим, е бил добавен Бакхус с чепка грозде (вж. също Дрексел, Das Kastell

Stocustadt, стр. 86, no 14). Сокът на лозата е напитката на безсмъртието (по-долу, стр. 165; вж. М.М.М., т. I, стр. 146) Богът, който я доставя на хората, се доближава до този, който им отваря дверите на небето. Така паметниците ни дават обяснение на текста "dicens (Mithram) esse deum comitem, Bacchique magistrum" (М.М.М., т. II, стр. 52), който досега не беше изяснен.

101. Тертулиан, De praescr. haeret., 40,: "Мithra... imaginem resurrectionis inducit", вж. М.М.М., т. I, стр. 187.

102. Плутарх. De Iside, 47) вж. М.М.М., т. II, стр. 35). Събитията, които според маздеизма ще бележат края на света, са разказни в Бундахишн (гл. ХХХ) и в "Zoroastrische Studien", стр. 231. Виндишман доказва древността на този разказ. Традицията, възприета в мистериите, изглежда е била аналогична, без заменянето на Митра с Саошянт и някои добливажания до стоическата гр. εκπυρωσις.

103. Вж."Източни религии", 2 изд., стр. 47 ss, стр. 263; Astrology and Religion, 1912, стр. 110.

Ãëàâà V

Ëèòóðãèÿòà, æðå÷åñòâîòî è âÿðâàùèòå

1. Това твърдение би било погрешно, ако приемем, като Дитрих, че един мистичен откъс,

вмъкнат в магически папирус, съхраняван в Париж, е в действителност митраистки фрагмент. По мое мнение откъсът не е нито литургичен, нито митраистки. Изложих мотивите за моя скептицизъм в Revue de l'instruction publique en Belhique, XLVII (1904) стр. Iss; вж. "Източни религии", 2 изд. стр. 379. Във второто издание на "Mithrasliturgie" (1909) Wunsch резюмира спора, предизвикан от тезата на Дитрих. Присъединяваме се към заключението му, че "eher wir hier sicher zu urteilen wermogen, muss die Geschichte des Synkretismus in Aegypten viel klarer vor uns liegen."

2. Фирмик Матерн. De err. prof. rel., 5. 3. Вж. стр. 31. 4. За тези варварски имена, вж. "Източни религии", стр. 345, бел. 66. 5. Nabarze или Navarze, C.I.L. VI, 742, III, 3481, 7938 и пр. вж. М.М.М., т. II, стр. 533. Думата

идва от персийското nabarza "храбър, непобедим". 6. Nama, C.I.L., VI, 731; Nama sebesio, VI. 719=30189, Nama cunetis, XIV, 3567. Относно

значенията, приписвани на тези думи вж. М.М.М., т. I, стр. 314, бел. 2. 7. Вж. стр. 30 сл. 8. Фирмик Матерн, De err.pr. rel., 5: "ritu persico", вж. Клавдиан, De consul. Stilich., I, 60;

Порфирий, De antro Nymph., 5. За названието на митраистките мистерии вж. Ориген, Contra Celsum, VI, 21; Прокъл, Comment. in R.P. Platonis. II, 345. Един незначителен на вид предмет,

намерен в Митреума в Stockstadt (Dtexel, Das Kastell Stockstadt, 1910, стр. 93, no 56; вж М.М.М., т.

134

I, стр. 517, пам. 273ter s.) ни предоставя, според мен, ново доказателство за устойчивостта на стария персийски ритуал. Плутарх, (De Isid., 33 М.М.М., т. I, стр. 34), (М.М.М., т. I, стр. 34), описвайки едно жертвоприношение, извършено от магите, ни ги представя стриващи растението хаома в един хаван. Хавана - хаванът, в който се счуква хаома, играе важна роля в маздейската литургия (Darmesteter, Zend Avesta, т.I, LXIII, стр. 98, 190, т. III, стр. 145 ss). Вероятно в Германия вместо хаома се смачква грозде, вж. стр. 131 - бел. 39. В текста на Плутарх, Лагард заключава, че магите в Кападокия са заменили хаома с вид див чесън от собствената им страна. Но тази корекция трябва да се отхвърли, защото вероятно названието на този див чесън е видоизменена форма на хаома.

9. Св. Йероним, Epist. ad Laetam, 107. Събрах свидетелствата от надписите, М.М.М., т. II, стр. 535. Едно звание е споменато в надпис от Амасия; вж. по-горе, стр. 32 - бел. 64. Вероятно в Изтока са били използвани други звания. Порфирий. (De Abtin., IV, 16) говори за орли и соколи; вж. Дитрих, Bonner Jahrb.,1902, стр. 35 и 37. Вж. също по-долу, стр. 144 - бел. 103.

10. Вж. стр. 133 - фиг. 21; вж. Порфирий De Abstin., IX, 16. 11. Пс. Агустин, Quaest. Vet. et novi Test., 114, (М.М.М., т. II, стр. 8). 12. Порфирий l.c. 13. М.М.М., т. I, стр. 315, бел. 6.

14. Робертсън Смит, Religion of the Semites, 2f изд. ,стр. 86 ss, 136 ss. Напоследък учените много се занимават с тези дегизации във връзка с изследванията на тотемизма; вж. Саломон Рейнах "Култове, митове и религии I, стр. 20 ss; Фрейзър. Totemism and exohamy, т. №, стр. 26, III стр. 275, 312 и др.

15. Вж. по-горе, стр. 145 s. 16. Ostenderum cryfios, c.I.L., VI, 751 a. 17. Вж. Jarnack. "Milicia Christi:, 1905; "Източни религии", Introd. XIV ss., Reitzenstein, :

Hellenistische Mysterienreligionen, 1910, стр. 66. 18. Дитрих, Mithrasliturgie, стр. 151.

19. Вж. Дитрих, ibidem и моя "Каталог на лапидарните паметници на Чинкуечентото", 2о

изд. (1913), no 136. 20. Дитрих, l.c., стр. 146. 21. Порфирий, De Abstinentia, IV, 16. 22. Вж. стр. 113. 23. C.I.L., VI, 749 ss; XIV, 403; XIII, 290 и пр. Вж. M. M. M., т. II, стр. 535. 24. C.I.L., V, 5795. 25. C.I.L., VI, 727, III, 3384, 3415, 3959 и пр. Вж. стр. 156 - той е практикуван също и в

юдейско-езическите общности на Теос Хипсистос. 26. C.I.L., VI, 751 в. 27. C.I.L., VI. 749 ss. 28. Тертулиан, De corona, 15; вж. Adv. Marcionem, I, 13. Апулей, Metamorph., XI, 15, също

така чрез образа на жреца на Изида казва на неофита: "De nomen sanctae huic militae cuius non olim sacramento etiam rogaberis". За използването на sacramentum в мистериите вж. Reitzenstein, Die Hell.Myst., 1910, стр. 66.

29. Тертулиан, l.c.: "Dicens Mithram esse coronam suam". Навярно това е ритуална фраза. Същата метафора намираме p.ex. в "Оди на Соломон", (Harnack, Ein judisch-christlihes Psalmbuch aus dem ersten Jahrhundert, Лайпциг, 1910).

30. Тертулиан, De corona, 15, вж. De praescr. haeret, 40. 31. Тертулиан, De praescr, haeret, 40 "Expiationem delictorum de lavacto repromittit". De

Baptismo, 5; Открити са и своего рода съдове за светена вода; вж. М.М.М., т. I, стр. 63 и 67. 32. Тертулиан, De praescr. haeret, 40: "Mithra signat in frontibus milites suos". 33. Григорий Назиански, Adv. Jul., I. 70; вж. Anrich., Das antike Mysterienwesen, стр. 123. n. 4.

Уолтър Денисън, Amer. jour. of Archeol., IX, стр. 37 разглежда многобройни примери за такива религиозни татуировки; вж. също Bousset.

34. Вж. стр. 95 - бел. 12.

135

35. Порфирий, De antro Nymph., 15; Алард в "Юлиан Апостат"т. II, стр. 220, отбелязва, че след отстъпничеството си, Юлиан очиства точно по този начин ръцете си, докосвали преди това хляба на причастието (Григорий Назиански, Or., IV., вж. стр. 163 - бел. 71.

36. Порфирий, De antro Nymph., вж. М.М.М., т. II, стр. 40. 37. Литургичната употреба на меда е разгледана в подробности от Usener. Milch und Honog

(Hermes, LVII), 1910, стр. 177 s. 38. Darmesteter, Zend Avesta, т.I, стр. LXV, LXXVI, LXXVIII. 39. М.М.М., т. I, стр. 144, бел. 2 и стр. 154, бел. 6 40. Юстин, Apol., 166; Тертулиан, De praescr. haeret., 40: "Celebrat Mithra panis oblationem". 41. Вж. стр. 128-129. 42. Вж. Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, стр. 307, n. 1. Още в Персия се разчупват хлябове

(draoma). вж. Darmesteter, Zend Avesta, т.I, стр. 47.

43. Вж. стр. 116; За литургичните трапези в мистериите, вж. "Източни религии", 2о изд., стр.

64, 33 и др. 44. Това са свойствата, които маздеите приписват на Хаома, вж. Avesta, Jasna, IX, 16 (48)ss;

Шпигел, Eranische Altert., II, стр. 115. Сравни Анрих, Mysterienwesen, стр. 181; Clemen, Religionsgesch. Erklarung des Neuen Testaments, 1909, стр. 199 ss.

45. Тъкмо поради тези очаквани ефекти от свещеното угощение, то е изобразено върху една

интересна погребална стела от Чаквар, съхранявана в музея в Будапещац вж. по-горе, стр. 154, no6.

46. Пс. Август., Quaest vet et novi Testam., CXIV, 11, стр. 308. 47. Лампридий, Vita Commo odi, c. 9; вж. М.М.М., т. I, стр. 69. 48. Захарий Схоластик. Животът на Северий Антиохийски; вж. също М.М.М., т. I, стр. 361. 49. Nоnnus Mythogr., c.47 (М.М.М., т. II, стр. 27). 50. Григорий Назиански, Or., IV, c. 70 (PG., XXXV, стр. 592) Nonnus Mythogr., l.c. 51. М.М.М., т. I, стр. 69. 52. Вж. стр. 139. 53. М.М.М., т. I, стр. 81. За това чудотворство вж. също Пс. Август., Quaest vet. et novi Test.

CXIII, 26: "In speleo ubi aliud est quam cernitur, operante illecebrosa fallacia." 54. Григорий Назиански, Or. IV, 55. 55. Апулей, Metam., XI, 23, по повод участниците в мистериите на Изида. 56. Вж. стр. 125-126. 57. Серията надписи, в които са назовани жреците е събрана в М. M. M., т.II, стр. 535; вж.

Cognat, Annee erigr., 1903, no6.

58. Ordo sacerdotum: C.I.L., IV, 2151. 59. Един текст на Тертулиан (De preascriptione haeret., 40): Quid'quod et summum pontificem in

unius nuptiis statuit? Habet et virgines, habet et continentes) ни кара да допуснем съществуването на своего рода митраистко монашество, факт още по-забележителен поради това, че заслугите на целомъдрието противоречат на духа на зороастризма, Адемар д'Алес, сравнявайки други пасажи от християнския апологет, показва, че той е имал предвид римски жреци (flamen dialis, vestales), а не конкретно жреци на Митра. Подлогът на фразата е diabolus, не Mithra.

60. Събрани надписи в М. M. M., т.II, стр. 536: prosedente patre или prosedente sacerdote. 61. За неугасимия огън на магите вж. стр. 30 и 98. Огън, запален в чест на култа към

небесните светила и специално на Слънцето, Порфирий, De Abstin; II, 36. 62. М. M. M., т.I, стр. 128 s; Вж. Псевдоапулей, Asclep., c. 41. 63. Вж. стр. 30. 64. В митреумите са намерени костите на голям брой животни, принесени в жертва; вж. М.

M. M., т.I, стр. 63, 68, 227. 65. Открити са чаши, предназначени за възлияния; М. M. M., т. I, стр. 63, за предполагаемата

употреба на свещения сноп (baresman), вж. стр. 30. 66. Това се подразбира от един пасаж на Порфирий, De Abstin., II, 36; вж. "Източни религии",

2 изд., стр. 389. - Дивите животни (глигани, лисици, вълци), чиито кости са събрани, почти с пълна сигурност, са били принасяни в жертва на духовете на злото (М. M. M., т. I, стр. 69)

67. Съществуват посвещения на Ахриман, вж. М. M. M., т. I, стр. 139.

136

68. Лукиан, Necyom., c. 6, вж. Катул, 90, 5: (Magus) Navos ut accepto veneretur carmine divos, omentum in flamma pingue liquefaciens; за химните вж. стр. 125.

69. М. M. M., т.I, стр. 68. Върху един сребърен релеф, открит в Стокщад, е изобразена камбана, окачена на свода на митреум (Drexel, Kastell Stockstadt, стр. 94).

70. Барелеф от Хедернхайм (пам.251); от Кастело ди Туено (пам. 114); от Kojica (вж. приложението); от Стокщад (Drexel, op. c.), стр. 82.

71. М.М.М., т. I, стр. 63, n. 8 и стр. 118 ss.; вж. Дитрих, Bоnner Jahrbucher, CVIII (1902), стр. 36 ss. Запазени са молитви на сабийците от Харан към планетите, на арабски език (вж. De Goeje, Nouveau documents pour l'etude de la religions des Harraniens) и в латински превод (Futz Saxl. Der Islam, III, 1902, стр. 157 ss.). Притежаваме също гръцки молитви към планетите (Retzenstein. Poimandres, стр. 187; Die angefl. Orphischen, 1907, стр. 32).

72. Вж. Комодиан, Instr. I, 7, v. 15 ss. 73. Вж. стр. 20, 107. 74. Вж. по-горе, стр. 20. 75. Вж. по-долу, гл. VI, стр. 137. 76. C.I.L., VI, 749 ss. 77. Вж. стр. 76. 78. C.I.L., XIV, 286, вж. ХI, 5737, а също Dessau, Inscr. sel., 4215. 79. Декуриони, C.I.L., VI. 717, III, 1154, (вж. 1095), 7728. 80. C.I.L., VI, 86. 81. C.I.L., VI, 86, 556, 717, 2151. 82. C.I.L., VI, 10232. 83. C.I.L., VI, 47. 84. C.I.L., XI, 5737. 85. Повечето от митреумите са построени in solo privato (C.I.L., XI, 5753). Така например

митреумът в Остенбюркен: Mercatorius Castrensis in suo constituit. Този във Висбаден е изграден permitente Varonio Lupulo in suo) вж. приложението Митраистко изкуство). За официалните помощи вж. по-горе, стр. 77.

86. Поредица от строежи, засвидетелствани в надписите, вж. М.М.М., т. II, стр. 536. 87. М.М.М., т. I, стр. 66. 88. C.I.L., III, 8163: templum omni re instructum; V, 810: Spelaeum cum omni apparatu; VI, 738:

Sacratium suis sumptibus cum deo a solo exornatum, и пр. - вж. ХIV, 61. 89. C.I.L., VI, 556, 717, а също 30822 (М.М.М., т. II, стр. 101). 90. М.М.М., т. I, стр. 66. 91. C.I.L., VI, 754; XIV, 61; вж. М.М.М., т. II, стр. 536 (поредица от реставрации) 92. Георг Волф доказва, че всички тези названия са синоними и в тях не бива да

предполагаме различни видове митраистки светилища (Ueber die architectonische Beschaffenheit der Mithrasheiligtumer. "Das Castell Crosskrotzenburg, Cassel. 1882, а също Uber Mithrasdienst und Mithreen, Франфурт, 1909. Вж. М.М.М., т. I, стр. 56.

93. Различните части на храма са изброени в C.I.L., III, 1096: Cryptam cum porticibus et apparatorio et exedra; Вж. III, 2960; porticus et apparatorium, и VI, 747.

94. C.I.L., XIV, 61: aedem cum suo pronao; Вж. М.М.М., т. I, стр. 59. 95. Порфирий, De Antro Nymph., 5. 96. Вж. възстановката на един митреум в Карнунт, по-горе, Фиг. 4 на стр. 48. 97. Навремето опровергах мнението, изразено от Дж. Б. де Росси, че наклонените банки са

служили на вярващите за трапезни ложета по време на празнуването на техните агапи ("Бележки относно един храм в Остия", 1889, също М.М.М., т. I, стр. 62). Основното ми възражение беше, че тели "легла" са прекалено тесни. Но Паул Волтерс ми обърна внимание, че в triclinia в жилищата, ложетата рядко са по-широки. (вж. Мазоа, "Руините на Помпей"); обичаят е бил да се възляга на тях косо или със свити нозе. Още повече, че височината на podia, продължава моят кореспондент, може да бъде обяснена единствено с това, че пред тях трябва да бъдат слагани масите със свещени ястия, така както ги виждаме на барелефа от Конджика, Ако са били нужни само, за да се коленичи върхутях, банките щяха да бъдат издигнати на 10-20 cm височина, което не би навредило така на архитектоничното пространство на ансамбъла. Тези доводи са сериозни, но тъй като е известно, че в спелеумите са извършвани, освен причастието, и много други обряди,

137

(инициации и пр.), смятам, че вярващите е трябвало да присъстват коленичили на службата, и да възлягат само в моментите на литургичната трапеза. Ако съображенията на г-н Волтерс са верни, ние намираме още едно доказателство за значението, отдавано в мистериите, на тези банки, които в голяма степен определят самия план на митраистките храмове.

98. C.I.L., III, 7729; 1906; Вж. М.М.М., т. I, стр. 64. 99. М.М.М., т. I, стр. 65. 100. Вж. стр. 72. 101. Изглежда, все пак, че гробовете, разкрити в близост до митреумите в Грос Кроценбург

(М.М.М., т. II, пам. 247 d) в Саалбург и в Стокщад (Drexel, Kastell Stockstadt, стр. 24) принадлежат на вярващите, погребани край тяхното светилище. Същия обичай намираме и при други култове

(М.М.М., т. I, стр. 328, no8), например на Серапис (Kaibel, Egypt., 414, 875), във Фригия (Ramsay, Studies in the Eastern Roman provinces, стр. 273), а също и в Куме - при мистите на Бакхус (Haussoulier, Revue de philologie, 1906)

102. Епитетът salutaris, носен от Митра в два надписа (ХIV, 3568 Ephem, IV, 763), обикновено се дава на боговете - покровители на погребалните колегии, най-вероятно изключително на тях. (Вж. C.I.L., VI, 338; XVI, 2653).

103. Изключването на жените е правило в целия Запад; доказателствата за това сме представили в М.М.М., т. I, стр. 330. Въпреки това един текст от Порфирий (De Abstin., IV, 16) твърди, че жените са могли да постигат някои степени на инициация. Това се е отнасяло за общностите, или поне за част от общностите на Изток, където (в градовете) жените са участвали в обществения живот. В Триполи в Африка (Oea) бе разкрит гроб на lea (quae lea iacet), която, по всичко изглежда, е митраистка лъвица; Вж. Клермон-Гано, Comptes rendus acad. inscr., 1903.

Ãëàâà VI

Ìèòðà è ðåëèãèèòå íà èìïåðèÿòà

1. Вж. стр. 27 сл. 2. Вж. стр. 27 и стр. 95 сл. 3. М.М.М., пам. 71; C.I.L., VI, 81, 82. 4. За такава забрана се споменава в един текст, между другото, само откъслечно запазен на

Евнапий (Vit. soph. Maximm, стр. 475, 47), но тя влиза в противоречие с това, което научаваме от надписите.

5. C.I.L., VI, 500 ss, 1779 ss, вж. 846; вж. също "Източни религии", 2 изд., стр. 304.

6. М.М.М., пам. 328bis, t. II, стр. 526. 7. Епона и т.нар. Матроне от Хедернхайм и Фридберг (М.М.М., т. I, стр. 152). Храмът на

Succellus и Nantosvelta край митреума в Сарбург (М.М.М., пам. 273cer, т. II, стр. 519). Цяла поредица от образи на божества, между които Епона и вероятно Сукцелус, са открити в митреума в Стокщад (Duxel, l.c.). Погрешно обаче е твърдението, че келтският бог Медрос е бил отъждествяван с Митра.

8. Едва в края на IV в. "Бащите" на Митра стават едновременно и профети на Изида (C.I.L.,VI 504, 846). Признаците, върху които можем да се позовем, за да докажем връзките на

египетските богове с Митра в една по-ранна епоха, са по-несигурни (М.М.М., т. I, стр. 332, no 4). При все това в митреума в Термите на Каракала (вж. приложението) е открит cippus - колона с посвещение на Зевс Хелиос-Серапис-Митра. Тя датира от времето, когато Каракала строи големия Iseum и Serapeum на Целий; в действителност обаче от III в. насетне мистериите на Изида са засенчени от слънчевата религия. Вж. "Източни религии", стр. 127.

9. Вж. стр. 37-38, 57-58.

10. М.М.М., пам. 228bis, II, стр. 501; Drexel, Das Lastel Stockstadt, стр. 26ss. 11. За тези идентификации и за сближаването на семитските култове с маздеизма, вж.

"Източни религии", 2о изд. стр. 218, 383 ss.

138

12. Свещеното угощение в култовете ("Източни религии", 2о изд., стр. 358. В един храм на Юпитер-Долихенус е разкрит нимфеум за умивания (C.I.L., VI, 414) и пр.

13. Вж. по-горе, стр. 27. Един бюст на Сабазий носи и изображение на Митра-Бикоубиец; вж. М.М.М., пам. 194.

14. C.I.L., V. 5465; Vi, 500, 504, 509-511. 15. Остия. М.М.М., т. I, стр. 418, 523, пам. 295. Този митреум е строен преди 142 сл. Хр.;

Саалбург. Въпросният метроон е осветен по времето на Антонин Пий. 16. Вж. стр. 76. 17. Вж. стр. 143-144. 18. Mater: C.I.L., XIV, 37, 36; Mater sacrorum, вж. М.М.М., т. II, стр. 178, 476: Ob honorem

sacri matratus. 19. C.I.L., 1596: Taurololium Veneris Caelestae. 20. C.I.L., IX, 1536-1542. Тавроболически посвещения на Minerva Berecynthia. Това

необичайно име, дадено на Великата анатолийска Майка, се дължи на отъждествяването £ с Анахита, войнствена богиня, покровителса на царете. (М.М.М., т. I, стр. 149). вж. Pauly-Wissowa, Realencyclopadie, s.v. Anaitis. Поради същата причина кападокийската Ма приема епитета, който я сближава с Митра (Athen. Mitt XVIII, 1893)

21. Fragm. iuris Vatie § 148. 22. Вж. стр. 113, 120. 23. Ренан, "Писмо до Бертло" (Философски диалози и фрагменти), стр. 168. 24. Например романът на Филострат за Аполоний Тиански (Reville, Religions sous les Severes,

стр. 217) и Етиопиките на Хелиодор, чиито автор е един жрец на Баал от Емеза. 25. Разгледали сме обстойно тези доктрини в "Соларната теология на римското езичество",

1909. 26. Вж. стр. 107-108. 27. Плиний, Н. IV; вж. Цицерон, Somn Scip., c.4; Макробий, I, 17, 3. 28. Цицерон, l.c. 29. Цензорин, De die nat., c.8; Драконциус; вж. "Соларната теология", стр. 463 sgg. 30. Митра, т.е. Слънцето, кара планетите да се движат: Клавдиан, De consul. Stil., I (XII), 61:

vaga volventem sidera Mithram; Митра създава и привлича душите, Порфирий De antro Nymph, 24: Юлиан.Or., IV; 172 D Драконций, Romulea, X 538. Вж. стр. 118 сл.

31. Вж. стр. 85 сл. 32. Значението на тази соларна религия от Емеза бе изяснено, но с известно преувеличение,

от Фон Домасцевски. Abhandl. zur rom Religion, 1909. 33. Homo. L'Empereur Aurelien, 1904, стр. 185 ss. 34. М.М.М., т. II, стр. 66, 71 s.,109 s. 35. Макробий, Sat., I., 17 сл. В действителност Макробий се вдъхновява от Порфирий или от

Ямблих, когото изглежда, е познавал чрез Корнелий Лабеон.

36. Вж. "Източни религии", 2о изд., стр. 305 ss. 37. Тертулиан, Apolog., 37; вж. Contra Indaeos, 6. 38. Вече отбелязахме по-горе, че Митра не прониква никога в гръцкия свят, в който обаче

християнството се закрепва. Harnack (Ausbreitung des Cristentums, т. II, стр. 270) вижда в това капитално доказателство за по-нисшето естество на митраизма. В действителност древните персийски мистерии са направили опит да противопоставят на гръцката култура друга, в известни отношения по-развита култура - тази на Иран. Изкушавайки обаче римския дух със своите морални ценности, тя си остава премного азиатска в своята цялост, което отблъсква хората от Запада. Подобен е и случаят с манихейството (вж. "Източни религии", стр. 201 sq 228).

39. Ще отбележа, че самият израз "най-скъпи братя" вече е използван от поклонниците на Юпитер Долихенус (C.I.L., VI.): fratres carrissimos et conlegas hon (estissimos), а вероятно е употребяван и в митраистките общности.

40. Св. Лъв, Serm, XXVII, in Nativ, Dom., VII, 3 (P.L., LIV); Евсебий Александрийски, Or. VI (P.G. LXXXVI). Вж. нашата бележка за Слънцето, символ на Христос, 355 s.

41. Ориген, Contra Celsum, VI, 21, 24; Вж. М.М.М., т.I, стр. 25 s.

139

42. Мъченик Юстин. Apol., I, 66; Dial cum Tryph., 70, 78; Teртулиан, De corona, 15; De baptismo, 5; De praescr. haeret, 4; Псевдо Август. Quaest vet. et novi Test., CXIV.

43. Известно е, че жречеството на Великата Майка упреква християните, че са взели от

неговия култ идеята за изкупление чрез кръвта на пасхалното агне; вж. "Източни религии", 2оизд., стр. 106.

44. Такъв е случаят с вярата в Духа на злото, в кръщението, в агапите и пр. В "Източни религии" доказваме, че както milites на Митра, така и militia christi увековечават концепии, които са се развили в елинистическия Изток.

45. М.М.М., т.I, стр.162, 176, 179. 46. Юстин Мъченик, Dial. cum Tpyph., 60; вж. Пруденций, Cathemerinon, V, 1. 47. Жан Ревил (Etudes publiees en hommage a la faculte de theologie de Montauban, 1901,стр.

339), предполага, че пасажът с поклонението на влъхвите (магите) е внушен в християнското съзнание от митраизма, но признава, че не разполагаме с доказателства за това взаимстване. Също и Дитрих (Zeitschr. Neutest. Wiss, 1902 и в Kleine Schriften) изобретателно търси да обясни произхода на разказа за тримата влъхви (царе-маги), който, според него, може би е ехо от пристигането на цар Тиридат и неговите жреци в двора на Нерон. Дитрих смята, че и сцената с овчарите е дошла в християнската традиция от митраизма. Хипотезата на Дитрих намира косвено потвърждедине в археологическите находки. Както отбелязва Бенковски (De prototypo quodam Romano adorationis magorum, Eos, XVII, 1911), на един скулптурен постамент от колекцията Боргезе са изобразени арменските маги, носещи дарове, което може би е послужило за прототип на христианската сцена с влъхвите.

48. За приликите между митраисткия и християнския ритуал вж. Roeses (Ueber Mithrasdienst, 1905) и Harnack, op. cit..

49. Usener. Gotternamen; Duchesne, Origines du culte chretien. 50. Usener. Sol Jnvictus: Weihnachtfest. 1911; Cumont, Comptes rendus Acad. Inscr., 1911;

Vacandart, Etudes de critiques et d'histoire reliqieuse, 1912. 51. Вж. стр. 115. 52. Вж. приложението Митраистко изкуство. 53. Тук ще припомня често повтаряната мисъл на Ренан ("Марк Аврелий", стр. 579): "Ако

християнството бе спряло своя растеж поради някаква смъртоносна епидемия, светът щеше да бъде митраистки".

54. C.I.L., III, 4796; вж. М.М.М., пам. 223 и 248 l. 55. Вж. стр. 153. 56. Вж. стр. 77. 57. Теоф. Chronogr.; вж. М.М.М., т.II, стр. 462. 58. Uzener, Sol Invictus. От един много забележителен надпис научаваме, че Лициний е

установил в своя лагер в Салвозия, Мизия, ежегодно жертвоприношение в чест на Сол, на 18 ноември, първия ден от новата година според календара на Антиох.

59. Трябва да отбележим обаче, че майката на Константин - Елена, конкубина на Констанций Хлор, симпатизира на християнството.

60. М.М.М., т.I, стр.344, no 9; вж. Preger, Constantinos - Helios (Хермес, ХХХVI, 1901). 61. Фирмик Матерн., De err. prof. relig.; Фирмик, който е покръстен езичник и астролог,

влага в атаките си цялата крайност на човек, който трябва да даде на новата си партия гаранции за благонадеждност.

62. Schulze, Untergang des Heidentums, t. I, 1887. 63. Мамерт., Grat. actio in Iulian. 64. Юлиан, Or., IV, началото. 65. Юлиан, Or., VII, стр. 227. 66. Юлиан, Or., IV и VII; Caes., 336; Евнапий, Hist. fr., 24, Созом, VI. 67. Or., IV; "Соларна теология", стр. 21. 68. Созомен, VI, II; Филост., VII, 5; Малала. 69. Григорий Назиански, Or. IV; вж. M. M. M., t. I, стр. 357. 70. Юлиан, Caes.; вж. Or. IV; Epist. 71. Гр. Назиански, Or., IV; Созом., V; вж. Allard, "Julien l'Apostat, II.

140

72. Либаний, Or., XVIII; Химерий, Or., VII; вж. Allard, op.cit. 73. C.I.A., III. 74. Сократ, Hist. eccl.; Созом, Hist.eccl.; точната дата е дадена в Historia acephala. Вероятно

при патриарх Теофил в 391 г. е открит друг митреум, вж. Сократ V, Руфин, ХI, 22. 75. Юлиан, Epist. 76. Теодосиев кодекс, IХ, Юстинианов кодекс, IХ. 77. Зосим, IV, 13; Амниан, ХХIХ, 1, 2. 78. Евнапий, Vit. Soph.; Сократ, III, 1, 2. 79. Датировката на разрушението на храмовете най-често е несигурна, но по находките на

монети можем да съдим, че голямата част от тях - извън Германия и Дакия - са разрушени по времето на Грациан (367 - 383 сл. Хр.); вж. M. M. M., пам. 97 и др.

80. Св. Йероним, Epist. 107 ad Laetam (M. M. M., t. II, стр. 18): Nonne specum Mithrae et omnia portentosa simulacra ... subvertit, fregit, excussit?

81. Пам., 4 (Сидон), пам. 15, 19 (Рим) 82. Пам., 16 (Рим); мж. пам. 246 а (Остербюркен)

83. Пам. 273ter, M. M. M., t. II, стр. 529 (Сарбург) 84. C.I.L., VI Последният надпис, датиращ от 387 г., е този на Ветий Агорий Претекстат,

който умира през 385 г. (C.I.L. VI, 1728) и когото Макробий включва като един от събеседниците в своите "Сатурналии".

85. Carmen adv. paganos, 47 ss. 86. Св. Павел от Нола (Метропий Понтий Павлин), Poema ultim, написана в последните

години на IV в. През 400 г. Пруденций, Contra Symm. все още атакува култа към Слънцето. 87. Митреумът в Сарбург, изглeжда, е разрушен едва в 395 г.; M. M. M., t. II, стр. 518. 88. Anaunia, в която са разкрити множество митраистки паметници, все още е езическа през

397 г. (Vit. S. Sisinnii). 89. През 464 г. магузеите в Кападокия все още практикуват своя маздейски култ. (Приск). 90. Хегемоний, Acta Archelai; Епифаний, Adv. haeres, LXVI; Кирил, Catech., VI.

Приложение 1.

Митраистко изкуство 1. Фреските в Рим, Сполето, Триполи; Мозайките в Остия и Сентиум. 2. Вж. М.М.М., т. II, с.180. 3. В М.М.М., т.II, се съдържа списък на всички датирани паметници. 4. Вж. М.М.М., т.I, с. 182. 5. Helbig, Fuhrer durch die Sammlungen in Rom, 1912. 6. Amelung, Furer druch die Antiken in Florenz, 1887. 7. М.М.М., пам.27. 8. М.М.М., пам. 79, 67; пам. 38 фиг. 45. 9. Р. фон Шнайдер, който признава на тази творба "ein verblufendes technishes Geschic", я

сравнява с релефите от основата на Антониновата колона, с един от барелефите в Пиза и с бюста на Комод от двореца на Пазителите. Същото прилагане на техниката на метала към мрамора се забелязва при два великолепно запазени бюста, открити в Смирна и съхранявани сега в Музея на Чинкуеченто (Catalogue des sculpturs et inscr. antiques, 2 изд., 1913).

10. М.М.М., там. 16. 11. bohommes d'epice - медени хлебчета с ръж и подправки във формата на човечета (бел.

пр.). 12. М.М.М., т.II, пам. 138, 183. 13. Friendlander, Sittengeschichte, т.III. 14. М.М.М., т.II, пам 267.

141

15. М.М.М., 235. 16. Wattenbach, Passio sanct, quotuor coronat. 17. Лукиан, Iup. trag., пар.8.

18. М.М.М., т. II, пам.245, 246, 251d. 19. Friendlander, Sittengeschichte, т.III., стр. 276 ss. Има изразена прилика между нашите

барелефи и паметника от Игел. 20. За сравнение - вж. барелефа от Музея в Неапол, в който 12-те подвига на Херакъл са

разположени около основното изображение Херакъл и Омфала (Millin, Gal. Mith., CXVII, No453) абсолютно по същия начин, както и съпътстващите сцени върху барелефите от рейнската група. Прийомът да се подреждат една над друга тези допълнителни сцени, е заимстван от изкуството на Мала Азия. Някои други заемки от азиатското изкуство (изображенията върху предната или страничните повърхности на олтарите), са посочени от Drexel. op. cit.

21. Drexel, Das Kastell Stockstaadt, 1910. 22. Пам. 173, 225, 226 и др. Вж. по-горе, фиг. 2 и 3. 23. Пам. 65, 217. 24. Пам. 30. 25. Пам. 38, 119, 158. 26. Вж. фиг. 9 (с. 71), Големия барелеф от Боргезе (Лувър). 27. Наблюдение, съобщено от Дрексел. 28. Вж. фиг. 15. 29. Вж. фиг. 7, пам. 267. 30. Пам.31. 31. Фиг. 19, Барелефът от Апулум в Дакия, пам. 192. 32. Вж. фиг.5. Голям барелеф от Хедернхайм. 33. Drexel., op. cit., 77. 34. Вж. фиг. 13, Мрамор от Вириниум. 35. М.М.М., пам. 240; вж. фиг. 12, Барелефът от Модена. 36. М.М.М., т.I, с.75. Герих го сравнява с египетската богиня Сехмет. 37. М.М.М., т. I, с.197, пам. 6. 38. Когато разглеждах тази статуя у Дьо Клерк, той ми показа мраморна запушалка, която

пасва точно към дупката на главата, така че скриваше отвора, и която впоследствие, изглежда, се е загубила.

39. Вж. фиг. 23, Мраморен къс от Вирмиум. 40. Вж. фиг. 19, Барелеф от Апулум, Дакия. 41. Вж. фиг. 12, Барелеф от Модена (Митраисткият Кронос). 42. М.М.М., т. I, с. 88. 43. М.М.М., т. I, с. 166. 44. М.М.М., т. I, с.178. 45. М.М.М., т. II, с. 441, За поклонението на влъхвите вж. гл. 6, с. 158 (Митра и религиите в

империята) - бел. 47.

142

РЕЧНИК Авеста – (средноперс. “Апастак”) главната свещена книга на древен Иран и на

зороастризма.1 По традиция се смята за свод от откровения, предадени от Ахурамазда на Заратустра и записани от първопоследователите на пророка от неговите думи. Текстът на Авестата е написан на т.нар. “авестийски” език, неизвестен по други писмени паметници, който от историческа гледна точка е един от двата диалекта (заедно с древноперсийския) на древноиранския език. През първата половина на І х-ие пр.Хр. “авестийският” език вече е бил мъртъв, използвал се е само за култови цели, а “авестийската” азбука е създадена от жреците специално за записване на свещените текстове (не по-рано от ІV и не по-късно от VІ век сл.Хр.).

Аврелиан – (Lucius Domitius Aurelianus, 215-275), римски император (270-275). Ад – преизподня, “долно място” – мястото на вечното наказание на падналите ангели и

душите на умрелите грешници, според християнските представи. Представите за ада имат за свои предпоставки дуалистичните възгледи за небесния и земния, светлия и мрачния свят, за душата на умрелия (противопоставяна на тялото) – в съчетание с идеята за задгробния съд и задгробното наказание.

Адитии – в древноиндийската митология особена група небесни богове, синове на Адити.

В химн II Ригведа са посочени 6 – Митра, Аряман, Бхага, Варуна, Дакша и Анша, в химн X Ригведа – осем плюс Мартанд.

Адриан – (Caesar Traianus Hadrianus Augustus, оригинално име до 117 г. Publius Aelius

Hadrianus; 76-138), римски император (117-138), племенник и наследник на император Траян. Адонис – гръцко божество със финикийско-сирийски произход, свързано с периодичното

умиране и възраждане на природата. Култът е съществувал във Финикия, сирия, Египет, о. Кипър и Лезбос. В Библ имало светилище, където се провеждали оргии в чест на Адонис, съпроводени със свещена проституция, като първият ден бил посветен на плача, а вторият – на радостта от възкръсването.

Айряман (авест.) – в иранската митология добро божество (Младата Авеста),

персонификация на достойнствата на първобитната арийска община, техния начин на мислене, морал, телесно и духовно здраве. Свързан с лечебната магия. Във “Видевдат” (22) е изложен митът за застъпничеството на А. за правото дело на изкореняването на всички болести. Злият дух Ангро-Майню ги сътворява в такова количество, че сам Ахурамазда няма достатъчно сили да се справи с тях и е принуден да изпрати послание до А. с молба за помощ. А. приема молбата за помощ на върховния бог и успешно изпълнява своята лечебна мисия. В зороастризма функциите на А. са прехвърлени върху Сраоша.

Ака Мана (авест. букв. “зла мисъл”) – в иранската митология едно божествата от злата

триада (включва още Друг (духът на лъжата, “злото слово”) и Айшма (духът на грабежа), съгласно Гатите на Заратустра). По-късно се слива в Ахриман (авест. Ангро-Майню). Девите (даеви) са създания на Ангро-Майню.

1 Повече информация за Авеста – вж. “Авеста”, том 1, предстоящо издание на български език,

изд. “Шамбала”, в поредицата “Свещените книги” – 1999 г.

143

Александър Велики – (356-323 г.пр.Хр. ), цар на Македония (336-323 г.пр.Хр.), син на

македонския цар Филип ІІ и Олимпия, един от най-великите владетели и стратези в човешката история.

Амертат (авест. “безсмъртие”) – в иранската митология благ дух (ахура), един от седемте

Амеша Спенти (по-долу), споменаван често заедно с Аурват (Хаурватат). А. е дух на растителността, а Аурват – на телесното здраве, живота; двете са божества на водата и растителността. Тяхната взаимовръзка произхожда от световното дърво като източник на жива вода (идеята за телесното безсмъртие).. Врагове на тази двойка (Аурват и Амертат) са демоните Тарви и Зарича, които някога били божества в мидийския мантеон.

Амеша Спента (авест. “безсмъртни светии”), Амшаспанд (средноперс.) – в иранската

митология шест или седем (с Ахурамазда), най-близкото обкръжение на върховния бог Ахурамазда. Ранните текстове ги изобразяват като същества от неутрален род, други – от мъжки и женски, а трети – само от мъжки. През ранното средновековие често са възприемани като единен персонаж. Имената на пет от тях имат точни съответствия във ведийската митология, които сочи индоиранския произход на техните образи като самостоятелни божества, а тяхната система като цяло повтаря древната индоиранска и индоевропейска схема на седмобожия пантеон. В състава на А.С. влизат: Спента Майню (“светият дух”), творческата ипостас на Ахурамазда; Воху Мана (“благата мисъл”); Аша Вахишта (“истина”); Хшатра Вайря (“власт” с оттенъци на значението “царство божие”); Армайти (Арматай, “благочестие”); Аурват (Хаурватат, “целост-ност”, като пълнота на физическото съществуване, противоположност на болестта, старостта и смъртта); Амертат (“безсмъртие”). До оформянето на маздеизма, а впоследствие извън него, Армайти била смятана за богиня на земята, понякога за жена или сестра на Ахурамазда, намираща се с него в кръвнородствен брак (често срещано и възприемане за нормално явление в зороастрийски Иран). А.С. били смятани също за покровители на свещените стихии и животни: Воху Мана – на животните, Аша Вахишта – на огъня, Хшатра Вайря – на металите, Армайти – на земята, Аурват – на водата, Амертат – на растенията. Известен е митът за последователното общуване на Заратустра с всеки А.С. в различните географски райони на западен Иран. Седемте явления на А.С. пред пророка са послужили като начало на утвърждаването на зороастрийската вяра. Всеки от А.С. има отличителен признак под формата на растение, напр. Воху Мана – бял или жълт жасмин, Армайти – пълзяка мускусна роза, Аурват – лилия и т.н. (Бундахишн, 27, 24).

Ананке – (Ананка) в гръцката митология божество на необходимостта, неизбежността.

Майка на мойрите. Между коленете на Ананке се върти вретено, чиято ос е световната ос, като мойрите от време на време подпомагат въртенето.

Ангели – в юдаистката, християнската и мюсюлманската митология безплътни същества,

чиято задача е да служат на единния бог, да воюват с враговете му, да му отдават почести, и да носят неговата воля на стихиите и хората. Те или изпълняват това си назначение, или отпаднали от бога след акт на измяна, сами се превръщат във врагове на бога и хората – бесове. Ангелите са в особено близки отношения (но не на родство, а на власт) с най-различни стихийно сили и обекти на социалния и природния космос – владетели на светилата, растенията и животните, облаците и дъждовете, небесните сфери, човешките индивиди и колективи. Съществува и предание за ангели, останали неутрални в часа на небесната битка между силите на бога и тези на неговите врагове, които сега очакват присъдата си по време на Страшния Съд. В архаичната юдейска митология сатаната все още не е бил явен враг на бога (в книгата на Иов сатаната влиза в числото на “синовете на Елохим”, т.е. ангелите). По подобен начин ангелът на смъртта (Самаел, Израил) е представян едновременно като враг на бога и като изпълнител на неговите заповеди.

144

Ангро-Майню, Анхра-Маню (авест.) – в иранската митология глава на силите на злото,

тъмнината и смъртта, противник на Ахурамазда, символ на отрицателните подбуди на човешката психика. А.-М. не се споменава в Гатите, там духът на злото и духът на доброто (Спента Майню – “светият дух”) са близнаци, избрали съответно пътя на злодеянията и на праведността. В Младата Авеста А.-М. е княз на тъмнината със свита от зли духове, противопоставящ последователно на всяко от благите творения на Ахурамазда свое отрицателно – той поражда всички прегрешения, магии, вълшебства, зимата, смъртта, болестите, старостта, отровните влечуги и насекоми, погубили първочовека Гайомарт и др. А.-М. не действа сам, а чрез подчинените си демонични сили – даеви. В резултат на усилията му светът е разделен на два противостоящи си лагера – на доброто и на злото. Обобщено обозначние на черните дела на А.-М. в Авестата е терминът “не-живот”, понякога възприеман от по-късните коментатори като признак на илюзорност, нереалност на А.-М. Всички движещи сили на злото в Авеста се разбират в духовен аспект (както и силите на доброто) – смятало се, че те не могат да имат телесна обвивка. Такава се допускала само за творенията на духа на злото, но не и за самия него. Авторите на “Замяд-яшт” и “Денкарт” не смятали за възможно пълното изчезване на А.-М. като един от творците на световния ред и полюсите на битието, докато авторите на “Бундахишн”, обратно, предричали окончателното унищожение на Ангро-Майню.

Антиох І Епифан – владетел на Комагена (69-34 г.пр.Хр.). Антихрист – в християнската митология – противник на Исус Христос, който ще се яви в

края на времето и ще възглави борбата против Христос, но накрая ще бъде победен. За оформяне на образа на “противника на бога” в старозаветната есхатология от съществено значение се оказал опитът на Макавеите през 2 век пр.Хр., когато юдеите открили в лицето на елинистичния цар Антиох Епифан съзнателен враг на своята религия.

Антонини – римска императорска династия, включваща Антонин Пий (управлява 138-161)

и Марк Аврелий (161-180). Терминът Антонини се използва също и по отношение на Луций Вер (161-169), съ-император с Марк Аврелий и Комод (176-192), син на Марк Аврелий, съ-император и по-късно самостоятелен император. Периодът на Антонините 138-180 е време на голямо вътрешно спокойствие и просперитет. Антонин Пий и Марк Аврелий са включвани и в групата на т.н. Пет Добри Императора - Нерва (упр. 96-98), Траян (98-117), Адриан (117-138), Антонин Пий и Марк Аврелий, при чието управление са най-величествените дни на Римската Империя.

Апам Напат (авест. букв. “потомък на водата”) – в иранската митология добър дух на

водата. От времето на индоиранската общност се е запазила представата за огнената прирота на Апам Напат – той е персонификация на мълнията, неразривно свързана с водната стихия. Апам напат е създател на човешкия род, заедно с Ахурамазда и Митра той се нарича ахура, което сочи изключителната му древност и висок ранг в индоиранския пантеон.

Ардвисура Анахита (авест. букв. “Ардви могъщата, непорочната”) – иранска богиня на

водата и плодородието. Първоначално под Ардви се разбирал източникът на световната вода, стичаща се от върха на първата планина в божественото царство на светлината. Външно се описва като прекрасна дева, тъгуваща по юнак, който ще я прославя. А.А. е дъщеря на Ахурамазда. Към нея отправят молитви и жертвоприношения, тя дарява сила и могъщество. Дарява на Ахурамазда Заратустра, на героя Йима – власт над девите и хората, на Керсаспа – победа над дракона Гандарва и т.н.

145

Арес – (Арей) в гръцката митология бог на войната, коварен, вероломен, воюва заради самата война, за разлика от Атина Палада, която е честна и справедлива. Първоначално е отъждествяван просто с войната и смъртоносните оръжия. Според древните митове произходът му не е гръцки, а тракийски.

Арматай, Армаити – в иранската митология (Авеста) едно от божествата Амеша Спента,

добър дух (ахура), в Гатите – Спента Армаити (“Благодетелна Армаити”). Дух-покровител на земята и персонификация на предаността (набожността). В “Яшта” (ХVІІ) е наречена съпруга на Ахурамазда и майка на богинята Аши.

Артаксеркс – вж. Ахемениди. Артемида – в гръцката митология богиня на лова, дъщеря на Зевз е Лето, сестра-близначка

на Аполон. Афродита – в гръцката митология богиня на любовта и красотата. Има малоазийски

произход. Според една от двете версии за произхода й е дъщеря на Зевс и Диона, според другата (по-ранна) е родена от кръвта на скопения от Кронос Уран, която паднала в морето и образувала пяна. Оттук произхождат и прозвищата й “родена от пяна” и Анадиомена - “появила се на повърхността на морето”..

Аршакиди – втората партска (персийска) династия след Ахеменидите. Неин родоначалник

е вождът на парните Аршак, който през 248-247 пр.Хр. отстранява от властта в Партия (Персия) местния гръцки стратег и става независим владетел. Владетелите от династията са:

248/247-215 пр.Хр. – Аршак I 215-ок. 190 – Аршак II ок. 190-ок. 176 Фрияпатий (Прияпатий) ок. 176-ок.171 – Фраат I ок. 170-139 – Митридат I, един от най-известните партски царе. 139-129 – Фраат II ок. 128-ок.124 – Артабан I, чичо на Фраат II к. 124-88 – Митридат II Велики, син на Фраат II 88-ок.80 – междуособици. Сатрапът на Вавилония Готарз се обявява за цар, но е разбит от

сина на Митридат – Ород I, който не успява да възстанови единството на Партия. 80-78 Ород I 78-ок.70 – след нови междуособици Партия се управлява от скитския вожд Санатрук

(Синатрук, от племето сакарауки) ок. 70-58 – Фраат III ок. 58-39 – Ород II, син на Фраат III 39/38 – Пакор I, син на Ород II, когото убива и завзема властта. Ок. 40-3 пр.Хр. – Фраат IV 3/2 пр.Хр. – 3 сл.Хр. – Фраат V 3/4 сл.Хр. – Фраат V е изгонен 4-7 – Ород III 7-12 – Вонон I 10-ок.38 – Артабан II ок.39-ок.50 – междуособици в Партия, в които главна роля играят сатрапите и владетели

Готарз II в Хиркания и Вардан I във Вавилония. През 47/48 Вардан е убит. 50-76 – Вологeз I 77-78 – Вологез II 77-86 – Пакор II 79-80 – Артабан III

146

89-90 – Вологез II (повторно управление) 89-90 – Ороз 92-95 – Пакор II (повторно управление) 108-127 – Ороз (повторно управление) 111-146 – Вологез III 13-114 – Пакор II (трето управление) 115 – властта в Партия е разделена между Ороз, Вологез III и Пакор II. Ок. 130-147 – Митридат IV ок. 148-190 Вологез IV 190-206 – Вологез V 207-221 – Вологез VI ок. 213-ок.226 – Артабан V, последен партски цар, син на Вологез V. През 216 войюва с

римския император Каракала в Сев. Месопотамия и Медия. През 217 е сключен мир с наследнака на Каракала – Макрин. Артабан V загива в бой с персийския магнат Ардашир Папак, който оснава новата династия и новата държава – Сасанидска Персия.

Астарта – олицетворение на Венера, богиня на любовта и плодородието, богиня-воин.

Съответства на асиро-вавилонската Иштар Атар (авест.) – в иранската митология персонификация на огъня. Според Гатите А. няма

самостоятелно действаща сила, а е символ и външно проявление на висшия бог. Авестийската традиция подчертава родството на А. с духовните, а не с телесните сили на космоса. Според “Видевдат” (ХVІІІ) и “Яшта” (ХІХ) огънят е смъртен и е под постоянната заплаха на силите на тъмнината, особено на дракона Ажи-Дахака. Известни са древни светилища на огъня в Иран, в древноперсийския календар фигурирал месец на “поклонение пред огъня” и извършване на огнени ритуали (сравни огнените пуджи в Индия), по огъня гадаели и предсказвали бъдещето.

Атис – в гръцката митология бог с фригийски произход, свързан с оргиастическия култ към

Великата Майка на боговете Кибела, дарителка на плодоносните сили на земята. Култът към Атис е бил разпространен в елинистическия свят и през 204 г.пр.Хр. прониква в Рим заедно с култа към Великата Майка. В този култ са обединени оргиазмът на плодородието и неговото аскетично самоограничение, характерно за кибела, подреждаща стихийността на природните сили.

Аурват, Хаурват, Хаурватат (авест. букв. “здраве”) – в иранската митология един от

Амеша Спентите, един от четирите добри духове, съставящи свитата на божествената триада на Доброто (Ахурамазда, Воху Мана и Аша Вахишта). Покровител на водата.

Ахемениди – най-древната династия на персийските царе, за чийто родоначалник се смята

Ахемен. Дейността му може да бъде отнесена към края на VIII- първата четвърта на VII век пр.Хр. Следващите владетели от династията Ахемениди са: Около 675-640 пр.Хр. синът на Ахемен Чишпиш възглавява съюза на персийските племена. Ок. 640-ок.600 – Кир I, син на Чишпиш Ок. 600-559 – Камбиз I 558-530 – Кир II август 530-юни 522 – Камбиз II 11 март 522 – преврат на Гаумата; 1 юли 522 – Гаумата е признат за цар на Ахеменидската

държава. 29 септември 522 – Гаумата е убит. Властта е завзета от Дарий I 522-486 – Дарий I 486-465 – Ксеркс I 465-424 – Артаксеркс I

147

424 – Артаксеркс I умира. Ксеркс II е убит. Управление на Секудиан. 423-404 – Дарий II 404-359 – Артаксеркс II 359-338 – Артаксеркс III (Оха) 338-336 – Арсес 336-330 – Дарий III 330 – македонската армия на Александър влиза в Суза. Завзети са Персеполис и Пасаргад.

Персеполис е изгорен. Завзет е Екбатан. Край на Ахеменидската държава. Ахриман (парси) – в иранската митология върховното божество на злото. В гатите негов

праобраз е Ака Мана, в по-късните книги на Авестата – Ангро-Майню. А. се противопоставя на Ахурамазда (вж. Зерван), Ахурамазда създава 16 страни на доброто, А. – 16 страни на злото. В противовес на чистите ахурийски животни А. създава змея, дракона и други чудовища. Ахурамазда изпраща на земята пророка Заратустра, а А. се опитва да го убие или изкуси, безуспешно. Съответно на благопожеланията на Ахурамазда А. изпраща своите проклятия и създава всесилното божество на лъжата Друг (вж.). А. изкусява добрите хора и понякога успява да спечели (напр. Историята на справедливия цар Джамшид, в Авестата – Йима), у когото вселява гордост, героят нарича себе си бог и бива наказан (вж. Шахнаме). Отражение на противопоставянето между Ахурамазда и А. в зороастризма е учението за

четирите световни цикъла (изложено в трактата Бундахишн, 9 век), продължителността на всеки от които е 3 000 години. През всичките цикли продължава борбата между Ахурамазда и А. Тя ще завърши с разгром на А., очистване на света и настъпване на ерата на вечното блаженство. В борбата срещу А. Ахурамазда е подпомаган от човека. Така например първият човек Каюмарс дори побеждава Ахриман и започва да го язди.

Ахурамазда, Ахура Мазда (авест. “Мъдрият Господар”), Аурамазда (др.-перс.), Ормазд

(пехлеви) – в иранската митология върховто божество от зороастрийския и ахеменидския пантеон (вж. Амеша Спента). Буквално означава “господ премъдри”. Първоначално името на А. се проявява като замяна на забранено име на бога. Двата елемента на името се употребявали отделни дори и в късни фрагменти на Младата Авеста (Мазда). В Ахеменидски текстове (VI-V век пр.Хр.) този термин се пишел слято, т.е. бил възприеман като ново име на древно божество. А. създава света с усилие или чрез мисъл (Ясна, 19, 1-6) и изисква към себе си чисто духовно поклонение, молитви пред свещения огън (Ясна 43, 7). От обичайните форми на жертвоприношения в чест на А. се допускало само възлияние на смес от сока хаома с мляко (Ясна 29, 6-7). Учението на Заратустра за функциите и постъпките на А. съдържа нови за индоиранската традиция оттенъци на религиозен символизъм – за личното избраничество на Заратустра от А. като посредник между небето и земята, апокалиптичните представи за страшния съд, осъществяван от А., за абсолютната свобода на волята на А. (43, 1), за бъдещата победа на А. и неговите привърженици над силите на злото, за отговорността на всяко живо същество пред А. (30, 3-6; 44, 14 и др.). Яштите (XVII, 16) величаят А. като баща на низшите божества Аши, Сраоша, Рашну, Митра и на самата религия. Яшт XIII, 80 приписва на А. личен гений – фраваши, което било знак за неговата (на А.) сътвореност и вторичност. Каноническата Авеста премълчава произхода на А. Почитателите на бога на времето Зерван смятали Ормазд за син на това божество и брат-двойник на злия дух Ахриман. В Гатите А. е баща на светия дух Спента-Маиню и духа на злото Ангро-Маиню; в Младата Авеста Спента-Маиню се абсорбира с А. Човек трябва да избере благите мисли, думи и дела и по този начин да подсили силите на доброто в тяхното противоборство със силите на злото, командвани от Ангро-Маиню.

Ахурамазда и шестте Амеша-Спента общо съставят седемте божества и те са създателите на седемте творения, които образуват света. Сътворението на шестте божества е описано по различен начин в зороастрийските произведения, но винаги се подразбира тяхното задължително единство. Тези шест божества на свой ред извикват към живот други добри

148

божества, почитани още в древноиранския пантеон. Самият Заратустра в Гатите назовава някои от тях – Митра, Апам-Напат, Сраоша, Аша и Геуш-Урван. Мери Бойс назовава следните шест Амеша-Спента: Воху-Мана, Аша-Вахишта (“Най-добра праведност”, божество, олицетворяващо могъщия закон на истината-аша. То е най-често споменаваното от Заратустра в Гатите), Спента-Армаити, Хшатра-Ваирйа, Хаурватат и Амеретат (Амертат, Амртат). Върховната триада, която се включва в Амеша-Спента, е съставена от Ахурамазда, Аша Вахишта и Воху Мана. В дозороастрийската и древноперсийска върховна триада влизали Ахурамазда, Митра и богинята на водата Ардвисура Анахита. Сред различни ирански племена били почитани Зерван, Митра, културният герой Йима и др. В късния зороастрийски канон Амеша-Спента е обединен с Митра, Ардвисура Анахита, бога на войната Веретрагна, бога на вятъра Вайю, персонификацията на успеха Аша, бога на водата Апам.Напат, покровителя на иранците Айряман, Тиштрйа – Сириус.

Ахури (авест.) – в иранската митология (особено в Авеста) клас божествени същества,

борещи се за запазване на реда в космоса и социума, против хаоса, тъмнината, злото. Авестата назовав ахури Ахурамазда, Митра и Апам Напат, но някога този клас е имал много повече божества, видно от Гатите (30, 9). Докато късноведическите митове разказват за победата на девите над някога могъщите, но неразумни асури, понякога и с помощта на уловки и магически заклинания, иранските митове отдават решаваща и чисто военна победа на ахурите над девите (даеви), обратно – в бъдеще, на-близко (Гатите, Антидевовския надпис на Ксеркс) или крайно отдалечена, след няколко хилядолетия (Младата Авеста).

Аши, Арти (авест.) – в иранската митология персонификация на успеха, изобилието,

аналогична на римската Фортуна. А. дарява с богати земи, злато и сребро, прекрасни жени и дъщери. Неин баща е Ахурамазда, а майка – Спента-Армаити (Арматай), братя – Сраоша, Рашну, Митра, сестра – религията на маздеизма.

Аша Вахишта, Арта Вахишта (авест. букв. “най-добър ред”) – в иранската митология едно

седемте божества Амеша Спенти. Възпява се в специален химн “Аша Вахишта Яшт” и в Гатите. Съчетава функцията на дух на огъня и абстрактната същност на идеалния ред в света, общината и семейството, праведност, духовна персонификация на върховния жрец в зороастрийската община. А.В. като божество на истината-праведност противостои на злото божество на лъжата Друг (Друдж). “Видевдат” завършва с афоризъм, показващ централното място на А.В. в зороастризма – “Има само един път, този път е Аша, всичко останало е безпътие”. В късната иранска митология образът на А.В. се трансформира в представа за небесния рай (фарси Бехешт) и в неговия дух Орду-Бехешт, превърнал се в название на втория месец от иранския слънчев календар (пролетния месец на цъфтежа, април).

Бакхус – едно от имената на Дионис, в древногръцката митология бог на плодоносните

сили на земята, растителноста, лозарството, винарството. Има източен (тракийски и лидийско-фригийски произход), в Гърция се разпространява късно (VІІІ-VІІ век пр.Хр.) и се утвърждава доста трудно. На Парнас на всеки две години се устройвали оргии в чест на Дионис, в които участвали фиади-вакханки от Атика. В Атина му устройвали тържествени процесии и разигравали свещения брак на бога със съпругата на архонта басилевс. От религиозно-култовите обреди, посветени на Дионис възниква древногръцката трагедия. В Атика му посвещавали Великите или Градските Дионисии, включващи тържествени процесии, състезания между трагически и комически поети и хорове; Ленеите включвали изпълнение на нови комедии и др. В елинистичната епоха култът към Дионис се слива с този към фригийския бог Сабазий (Сабазий става постоянно прозвище на Дионис). В Рим го почитали под името Вакх (оттам вакханка, вакханалия) или Бахус. Бил отъждествяван с Озирис, Серапис, Митра, Адонис, Амон, Либер.

149

Балу, по-късно Баал (общосемитско, букв. “стопанин”, “ владетел”) – в западносемтската митология едно от най-употребяваните прозвища на богове на отделни местности и общи богове.

Белона – в римската митология богиня от кръга на Марс, считана за майка (понякога

сестра, кърмилка) на Марс и богиня на подземния свят. От І век пр.Хр. била отъждествявана с кападокийската богиня Ма и култът и приел оргиастичен характер. Участието на римски граждани в него по това време било забранено и служителите на култа били вербувани сред чужденците. Култът се разпространил особено широко в Римската империя след ІІІ век сл.Хр. Неговите жреци (белонарии) носели черни дрехи и калпаци, а главният им атрибут била двойна секира.

Бендида – тракийско божество, почитано в Атика под името Великата богиня. В Тракия

съществувал оргиастичен култ на Бендида - богиня на лова, отъждествявана с Артемида. Бундахишн – “Сътворение на основите” – зороастриско произведение, запазено под това

име на пехлеви (средноирански), но изгубено на авестийски (под името Дамдатнаска) – съдържа двата етапа на творението, извършени от Ахурамазда – първо той създал всичко свободно от телесна обвивка (т.е. духовното, нематериалното, пехлеви – меног), след това придал на всичко материален вид (гетиг). Когато творението станало материално, започнало сражение със злото, тъй като за разлика от нематериалното, материалното се оказало уязвимо за силите на злото. Срещу него се нахвърлил Злия Дух (Ангра-Маиню). Творението е първата от трите ери, на които се разделя светът. Нападението на Ангра-Маиню ознаменува втората ера – “Смесване” (пехлеви Гумезишн), през време на която светът не е нито добър, нито лош, а е смесен. Когато всичко това свърши (Фрашокерети, пехлеви Фрашегирд, чудотворство, чудодействие), ще завърши втората ера и ще започне третата – “Разделяне” (пехлеви Визаришн) – доброто ще бъде отделено от злото, а злото ще бъде унищожено окончателно и затова “Разделянето” ще продължи вечно, всички същества ще живеят в пълно спокойствие и мир.

Варуна – в древноиндийската митология бог, свързан с космическите води, пазител на

истината и справедливостта, главен от адитиите. Заедно с Индра е най-великият от боговете във ведическия пантеон. Посветени са му 10 химна, както и много химни са посветени на Варуна съвместно с Митра. Само Варуна и Митра са наричани “вседържател”. За разлика от Митра Варуна е по-свързан с природното, отколкото със социалното, свързан е с нощта, луната, тайната и магията. Двамата с Митра моделират космоса като цяло, особено в неговия магическо-правен аспект.

Ваю – (средноперс. Вай) ирански (както и ведически и индуистки) бог на вятъра. Създаден

е от Ахурамазда с мисия да въплъщава божествената връзка между безкрайното време зерван акарана Безкрайното Пространство - да бъде висш страж на световния ред и мирозданието. Всички ирански герои са търсели покровителство от Ваю и му принасяли жертви. Ваю олицетворява пространството между земята и небесата - въздухът, стихията на въздуха (една от стихиите, където в началото на творението Доброто се срещнало със Злото. Във въздуха създанията на Мазда се били с Ангро Майню и неговите творения. Затова въздушната стихия принадлежи на Добрия Дух и на Злия и затова за Ваю, въплъщаващ въздуха и вятъра, зороастрийците казват, че преминава през два свята, единият от които е създаден от Добрия Дух, а вторият - от Злия Дух.

Веди – свещените книги на древните индийци.

150

Вендидад саде – “закон против даевите”. Свещен зороастрийски кодекс, съставен от 22 глави. Тук можем да срещнем почти всичко и по-специално един разказ за сътворението; легендата за Йима и за златния век; ирански разказ за потопа; сборник правила, напомнящ Левит и Второзаконие. В глава ХIХ фигурира разказ за изкушението на Заратустра.

Венера – в римската митология богиня на градините, чието име се употребявало като

синоним на плодове. Първоначално била персонификация на абстрактното понятие “божествена милост” (venia). С разпространяването на източните култове в римската империя започнали да я отъждествяват с други богини - Изида, Астарта и др.

Веретрагна (авест.), Вархран (пехл.), Бахрам (фарси) – в иранската митология бог на

войната и победата. Във ведийската митология името му съответства на епитета на Индра Вритрахан (“убиец на Вритра”, демон-змей). В Яшта ХІV са описани превъплъщенията на В. – вятър, бик, кон, камила, глиган, сокол, овен, козел и накрая прекрасен воин. Тоя дарява на Заратустра мъжска сила, здравина на ръцете, мощ на тялото и острота на зрението. В образа на сокола Варган – инкарнация на В. – в Авестата се изобразява фарн, символът на царската власт.

Веспасиан – вж. Флавии. Вологези – вж. Аршакиди. Воху-Мана (авест. “блага мисъл”) – едно от божествата Амеша Спента в иранската

митология, влизащо във върховната божествена триада. Дух-покровител на добитъка и общината на уседналите скотовъдци, въплъщение на “благата мисъл”. В средноиранската традиция се променя в Бахман, на когото е посветен “Бахман-яшт”.

Вулкан – в римската митология бог на разрушителния и очистителен пламък (оттук

обичаят да се изгаря в негова чест оръжието на победения враг). Имал свой жрец-фламиний и празник Вулканалий.

Галерий – (Gaius Galerius Valerius Maximianus, роден близо до Сердика - ум.. 311), римски

император през 305-311 г. Гати – зороастрийски песнопения, химни. Това са различни откъси в стихотворна форма,

разделени в най-различни по вид строфи. По структура и език се доближават до ведите. Изказано е предположение, че по-голямата част от гатите е била написана в проза, а от произведението се е запазила само поетичната част. Това е твърде вероятно. Аналози се откриват в будистката, италийската и келтската литератури. По език и речник гатите се различават дълбоко от останалата част на Авеста.

Геена – в юдаистката и християнската традиция обозначаване на крайната гибел на

грешниците, оттам – ад. Грациан – (Flavius Gratianus Augustus, 359-383), римски император през 367-383. Известно

време управлявал заедно с баща си Валентиниан I (упр. 364-375), и своя чичо Валенс (упр. 364-378).

Дагон (финик.), Даган (угарит., акад.) – западносемитски бог, покровител на земеделието и

риболова. Почитан в акадската митология като бог с невавилонски произход, покровител на населението по долината на среден Ефрат.

151

Даеви, дайва (авест.), диви (фарси) – зли духове в иранската митология,

противопоставящи се на благите духове – ахурите. Д., срещу които е насочен “антидевовския надпис” на Ксеркс, вероятно са били почитани в една от иранските области като богове (сравни ведийската митология, в която девите са богове на доброто, а асурите, вед.еквивалент на ахурите, са победените титани). Ксеркс унищожил тяхното светилище и въвел сред тях култа към Ахурамазда. “Видевдат” (средноиран. “Кодекс срещу девите”), една от основните части на Авеста, представлява сво от закони и религиозни предписания срещу девите. Те са порождения на “злите мисли, лъжите” (вж. Друг), те служат на Ангро-Маиню (Ахриман). Д. Са безкрайно множество, като образите им са слабо индивидуализирани. Легендарните ирански царе и юнаци се проявяват като девоборци – Ардвисура Анахита дарява победа и власт над девите на Йима, Кай Кавус и др. Главният девоборец е Рустам, който воюва срещу девите. Шахнаме изобилства със сюжети от борбата на Рустам с девите.

Дарий – вж. Ахемениди. Денкарт (“Деяния на вярата”) – религиозна енциклопедия, съдържаща постулати от

зороастрийския канон. Диана – в римската митология богиня на растителността, помощничка при ражданията,

олицетворение на луната (както нейният брат Аполон бил отъждествяван със слънцето). Отъждествявана с Артемида и Хеката, а впоследствие - с Немезида и картагенската небесна богиня Целеста.

Диоклециан – (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus, оригинално име Diocles, 245-316),

римски император (284-305), който възстановява ефективното управление на империята след анархията, царувала през ІІІ век. Реорганизира данъчната, административната и военната система на империята.

Дрваспа – вж. Силван. Друг, Друдж (авст. “лъжа”) – в иранската митология зъл дух, персонификация на лъжата,

глава на триадата зли духове, противопоставящи се на триадата добри духове от Амеша Спента. Създаден е от Ангро-Маиню за унищожаване на “праведността на света”. С помощта на дева на лъжата Ангро-Маиню се опитал да изкуши или да унищожи Заратустра (сравни с Мара, който се опитал да изкуши, също така безуспешно, Буда).

Заратустра (авест.), Зороастър (старогрц.), зардушт (средноиран.) – пророк и основател на

религията на зороастризма в Иран. Син на Поурушаспа от рода Спитама, известен преди всичко по Гатите – седемнадесет велики химна, които сам съчинил, и които добросъвестно били съхранени от последователите му. Годините на живота на Заратустра не могат да бъдат определени, като според различните изследователи варират от ХV до VІ век пр.Хр. Заратустра споменава за себе си в Гатите като за заотар, напълно правомощен свещенослужител. Той е единственият основател на религия, който е бил едновременно пророк и свещенослужител. В Младата Авеста той е наречен с общата дума за свещенослужител атаурван, а сам нарича себе си мантран – съчинител на мантри. По-нататък изобразява себе си като ваедемна (“този, който знае”) – “посветен, притежаващ вдъхновена от бога мъдрост”. Заратустра достигнал тридесетгодишна възраст, когато най-накрая, след дълги търсения, получил откровение. Това велико събитие е споменато в една от Гатите (Ясна 43) и накратко е описано в пехлевийското произведение Задспрам (20-21). Там се разказва, как веднъж Заратустра, участвайки в сбор по случай пролетния празник, се отправил на разсъмване към реката за вода за приготвяне на хаома (вж.). Той влязъл в реката и се опитал да вземе вода от средата на потока. Когато се

152

върнал на брега (в този момент той пребивавал в състояние на ритуална чистота), пред него в свежия въздух на пролетното утро се появило видение. На брега той видял сияещо същество, което му се открило като Воху Мана, “Благата мисъл”. То завело Заратустра при Ахурамазда и пет други, излъчващи светлина същества, в присъствието на които пророкът “не виждал собствената си сянка върху земята поради яркото им излъчване”. Така от тези седем божества (Амеша Спенти) Заратустра получил своето първо откровение. Впоследствие многократно той усещал присъствието или чувал думите на Ахурамазда, призоваващ пророка да му служи, думи, на които Заратустра с готовност се падчинявал. Заратустра се прекланял пред Ахурамазда като владетел на аша (реда, праведността и справедливостта), което съответствало на традицията, тъй като Мазда от древността бил почитан като най-велик от трите ахури, пазител на аша. Но Заратустра продължил нататък и скъсвайки рязко с приетите вярвания, провъзгласил Ахурамазда за единствен несътворен бог, съществуващ вечно, творец на всичко добро, включително и другите добри и благи богове. Пророкът бил убеден, че мъдростта, праведността и добротата по своята природа са различни от порочността и жестокостта. В едно от виденията си пред него се явил съществуващият редом с Ахурамазда негов противник Ангро-Майню (Злият Дух, Ахриман)., който също е изначален, но незнаещ и напълно зловреден. Главен елемент на това откровение бил, че тези две първични същности, двете доброволно (макар и в съответствие със собствената си природа), са направили избора – едната – на доброто, другата – на злото. Този акт е праобраз на аналогичния избор, който всеки човек трябва да направи в живота си. Именно този избор довел двата духа до противоборство, което се изразило в борба между “творението” и “антитворението”, тъй като в своето всезнание Ахурамазда знаел, че след като веднъж е станал творец и е създал света, Злият Дух ще го нападне, тъй като светът е благо и ще се превърне в арена на борбата между двете сили. Накрая Ахурамазда ще спечели великата битка и ще унищожи злото, като светът ще стане добър веднъж завинаги. Идеята за седемте божества станала главна новост в учението на Заратустра. Първоначално

Ахурамазда сътворил с помощта на Светия Дух Спента-майню шест по-низши същества, същите “излъчващи светлина същества”, които Заратустра видял в първото си видение. С Ахурамазда те създали седемте творения, които образували света. Тези шест велики божества на свой ред създали други добри божества (почитани още в древноиранския пантеон) – Митра, Апам-напат, Сраоша, Аши и Геуш-Урван. Всички тези божества пряко или косвено са еманация на самия Ахурамазда и под неговото предводителство се стремят да творят добро и да унищожат злото. Друг важен аспект на зороастризма било учението за трите ери – “Творение”, “Смесване” и

“Разделяне” – вж. Бундахишн. Главно бедствие за човечеството, според Заратустра била смъртта. Тя принуждава душите

на хората през ерата на “Смесването” да напускат материалния свят (гетиг) и да се връщат за известно време в несъвършено материалното (меног) състояние. Заратустра смятал, че всяка душа, разделяйки се с тялото си, бива съдена за това, което е извършила през живота на човека.И жените, и мъжете, и господарите, и слугите можели да мечтаят за рая, а преградата към него бил “Мостът-разделител”, превърнал се н място на съдебните процедури, където се произнасяли присъдите над душите, определящи се не от многото и щедри жертвоприношения, а от нравствените достижения. Съдът се ръководел от Митра, а негови помощници били Сраоша и Рашну, държащ везните (те не са римско творение). Везните претегляли мислите, думите и делата на всяка душа – добрите от едната страна, лошите – от другата. Ако душата била заслужила да попадне в рая, водена от прекрасна девойка, олицетворяваща собствената съвест на всеки човек (даена, “правилна вяра”) тя преминавала по широкия мост и се издигала нагоре. Ако везните се накланяли на страната на злото, мостът се накланял като клюн, а отвратителна вещица посрещала душата, хващала я и я откарвала в ада – “жилището на Лошите помисли”, надзиравано от Ангро-Майню. Но дори на душите, попаднали в рая, през ерата на “Смесването” няма пълно блаженство, защото щастието ще настъпи едва по време на “Чудодействието” (Фрашегирд). След всеобщото възкресение ще

153

последва Последният Съд, когато праведниците ще бъдат отделени от грешниците. Тогава Ахурамазда и шестте Амеша Спента тържествено ще извършат последното духовно богослужение-ясна и ще поднесат последното жертвоприношение (след което вече не ще има смърт) и хората щеп станат като “Безсмъртните Светии” (Амеша Спента). Заратустра бил първият духовен учител, който учел за ада и рая, за съда над всеки човек, за

бъдещото възнесение на телата, за всеобщия Последен съд и за вечния живот на съединените души и тела. Тези представи впоследствие били заимствани от юдаизма, християнството и исляма.

Зевс – върховно божество в гръцката митология, баща на боговете и хората, глава на

олимпийското божествено семейство. Изконно гръцко божество. Името му е с индоевропейски произход и означава “светло небе”. Син на Кронос и Рея, бог от третото поколение богове, което свалило от власт второто поколение - титаните.

Зерван (авест.), Зрван, Зурван, Зарван – в иранската митология бог, персонификация на

времето и съдбата, върховен бог на зерванизма – религиозно течение, съперничещо си с маздеизма (религията на Ахурамазда) до епохата на Сасанидите (3-7 век). З. Бил възприеман като Безкрайното време (Зерван Акарана), съществуващ изначално, когато светът пребивавал в ембрионално състояние (късната Авеста включва и Зерван Даргахвадата – Крайното Време, което е свързано с настоящия свят, създаден и обречен на гибел). В продължение на хилядолетия З. Извършва жертвоприношения, за да се роди Ахурамазда, призван да сътвори света, но когато се усъмнява в ползата от тези жертвоприношения, от съмнението му заедно с Ахурамазда (Ормазд) се ражда и Ангро-Майню (Ахриман). Зерван дава обет да дари властта над света на първородния. Ормазд предугадил мисълта на З. И споделил знанията си с Ахриман, който от своя страна разкъсал утробата на З., излязъл преждевременно и се нарекъл Ормазд. З., виждайки отвратителната му външност и стремеж към злото, отхвърлил Ахриман. Тогава се ражда прекрасният Ормазд, но З. Е принуден да отстъпи царуването над света на Ахриман за девет хиляди години. След това трябва да се възцари Ормазд и да поправи всички деяния на духа на злото. Ходът на борбата между доброто и злото и всичко, ставащо в този свят, вкл. живота на човека, са предопределени от Зерван. За разлика от последователите на маздеизма, последователите на Зерван разглеждат съществуващия свят като владение на “княза на тъмнината”. Зерван – Зарва като върховно божество, “Баща на Величието”, бива възприет от манихейството и митраизма.

Изида – (Исет, егип. “трон”, “място”, Изис (грц.) египетска богиня на плодородието, водата

и вятъра, символ на женствеността, семейната вярност, богиня на мореплаването. В гръкоримският свят била наричана “тази, която има хиляди имена”.В Италия култът към Изида се разпространява от ІІ век пр.Хр., издигат се храмове в Рим, Помпей, Беневенте, също в Галия, Испания, Британия. Нейният култ като богиня-майка придобива самостоятелно значение и оказва влияние върху християнската догматика и изкуство.

Индра – древноиндийски бог на гърма и мълнията, глава на боговете, по-късно - локапала.

Съотнася се с образа на индоевропейския бог на гърма. Името му намира близко съответствие с названието на древноиранския дева, епитетът на Индра “Вритрахан” - “ убиец на Вритра” е отразено в името на авестийското божество на войната Веретрагна. Името на бога (Индара) е било известно още по-рано на ариите в Митани.

Иштар (акад.) – централно божество в акадската митология, съответства на шумерската

Инанна. Главни аспекти – богиня на плодородието и плътската любов; богиня на войната и разприте; астрално божество (олицетворение на Венера).

154

Кибела – в гръцката митология богиня от тракийски произход, близка по функции до Рея и понякога отъждествявана с нея. Носила също имената Кивева, Диндимена, Идейска майка, Велика майка на боговете. Нейният култ е въведен в Рим през 204 г.пр.Хр. в края на 2-та Пуническа война, по време на активната експанзия на Рим към Изтока.

Клавдий – (Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus, оригинално име (до 41 г.) Tiberius

Claudius Nero Germanicus, 10- 54), римски император (41-54), който разширява римската власт в Северна Африка и превръща Британия в римска провинция.

Комод – римски император, вж. Антонини. Кронос – в гръцката митология един от титаните, син на Уран и Гея. Подучен от майка си

ослепил баща си Уран със сърп, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Възцарил се вместо баща си, като взел за своя съпруга сестра си Рея. По-късно свален от властта от сина си Зевс, който обявил война на титаните, продължила десет години. Победените титани били хвърлени в тартар и се намират там под стражата на сторъките, извадени от Зевс от тартара. Според народната етимология Кронос е близък до Времето (хронос), в римската митология известен като Сатурн – символ на неумолимото време. Вж. иранския Зерван.

Лилит – в юдейската митология зъл дух, обикновено от женски пол (у нас – Ламиа, Ламя).

Името произхожда от три шумерски демона – Лилу, Лилиту и Ардат Лили – първият и вторият са инкуб и сукуб. Лилит се проявява като сукуб и в еврейската традиция – тя изнасилва мъжете против волята им с цел да роди от тях деца.

Лициний – (Valerius Licinianus Licinius, ум. 325), римски император през 308-324. Луций Вер – римски император. Вж. Антонини. Маги – древноирански жреци1. Мани – ирански религиозен реформатор, вероучител и пророк (216-277 г.), основател на

манихейството. Основните сведения за живота му и за манихейството се съдържат в “Деяния на Архелай” (ІV век), произведения на Августин Блажени, свети Ефрем (ІV век), свети Епифаний (ІV век), христиански сирийски хроники, “Книга на схолиите” от сириеца Теодор бар Конай (VІІІ век), някои мюсюлмански източници на арабски и персийски език и др. (от противниците на манихейството); “Хронология” на Бируни (ок. 1000 г.), “Фихристе ал-Улюм” на Ибн ан-Надим (Х век) (неутрални източници); оригинални манихейски източници от Източен туркестан, манихейски текстове в коптски превод от Фаюм. Съгласно учението на Мани, изложено според традицията от самия него [манихейския канон включва седем съчинения – “Шапуракан” (посветен на Шапуру І), “Живо евангелие”, “Съкровище на живота”, “Прагматейя”, “Книга на мистериите”, “Книга на исполините”, “Писма”; след това станал известен още един текст – “Кефалайя” – “Глави”, сборник от произведения на Мани, съставен след смъртта му], в света изначално съществува и се предава по традиция истината. Но тя се явява в света в своята очевидност и природа само от верме на време, когато идват посланици (много важна категория в учението на М.), откриващи (проявяващи) тази истина. Преди Мани истината се е предавала в различни форми, понякога е била частична. Такъв род истина е известена от Адам, Енох, Ной, Сим, Авраам и др., но най-вече от тримата велики апостоли – Заратустра, Буда и Исус Христос. Тяхната роля, обаче, била ограничена в локални, ограничени пространства: Буда – на изток, Заратустра – в Иран, Исус – на запад. Мани е не толкова “апостол на Вавилония” и на съвременните му хора, последовател на тримата велики

1 Повече информация за магите – вж. “Митра и Заратустра” от Шарл Отран и “Магите” от

Ейдриън Гилбърт, изд.“Шамбала” – 1998 г. Бел.ред.

155

апостоли, но и ойкуменически апостол на последното поколение хора, т.е. крайното и висше звено във веригата небесни посланици – откриватели на истината, “печат на пророците”, просветители. Манихейството е система на теософски синкретизъм, в която елементи от различни религиозни и философски системи са обединени в монолитна конструкция, подчинена на една главна цел – спасението. От зороастризма е заимствана дуалистичната концепция за вечната борба между доброто и злото; от будизма – учението за прераждането на душите; от християнството – учението за образа на Исус; включени са също и древновавилонски и гностически идеи.1

Марк Аврелий – римски император. Вж. Антонини. Марс – един от най-древните богове на Италия и Рим, влизал в триадата богове,

възглавявали първоначално римския пантеон (заедно с Юпитер и Квирин). Първоначално бил бог на плодородието и растителността, бог на дивата природа. По-късно, като бог на войната, му бил изграден храм на Марсово поле, отвъд градските стени, тъй като въоръжени войски не трябвало да влизат на територията на града. По-късно става изключително бог на войната и е отъждествяван с гръцкия Арес.

Мен – фригийски лунен бог, почитан в Анатолия (Мала Азия). Различавали се Небесен и

Подземен Мен. Като бог-лечител и покровител на гробниците имал култ в Гърция и Рим (отъждествяван с Атис). Бил изобразяван като юноша или дете с младия месец зад гърба, яхнал петел, бик, лъв или кон.

Меркурий – в римската митология бог на търговията, отъждествяван с Хермес. Бог на

печалбата и забогатяването, често обединяван с Фортуна. В западните римски провинции бил отъждествяван с келтския бог Луг, като често се проявявал като главен бог на племето или общината.

Меровинги – франкска династия (476-750), традиционно наричана “първите владетели”

или царе на Франция. Името произлиза от Меровех, за когото нищо не е известно, освен че е бил баща на Хилдерик І, който управлява салическите франки и е наследен от сина си Кловис І през 481-482 г., с когото реално започва династията. Последният Меровинг Хилдерик ІІІ е свален от власт през 750 г. от Пипин ІІІ Късия, представител на австразийската линия майордоми, който окончателно узурпира трона и поставя началото на династията на Каролингите.

Месия (“помазаник”) – в юдеизма и християнството – идеалният цар, посредник между

бога и хората и носител на висшия авторитет на земята, спасител, носещ ново, поправено състояние на цялото световно битие. Идеята за месия е в противоречие със старозаветния монотеистичен патос, не допускащ никакви “спасители” редом с Яхве, и не благоприятстващ представата за никакъв посредник между Яхве и неговия народ. В образа на месията личи явно заимстване от Иран (зороастрийския Саошянт), респ. Индия (будисткия Майтрея). Образът на месията намира по-късно своето място и в строго монотеистичния ислям (Махди).

Минерва – в римската митология богиня, влизаща заедно с Юпитер и Юнона в т.н.

Капитолийска триада. Съответства на етруската Менрве. Била почитана от музиканти, лекари и учители, отъждествявана с Атина като богиня на мъдростта, войната и градовете.

1 По-подробно учението на Мани ще бъде изложени в бъдеща поредица от книги, подготвяни от

изд. “Шамбала” .

156

Митра1 (авест. букв. договор, съгласие) – древноирански митологичен персонаж, свързан с

идеята за договора, проявяващ се като бог на слънцето. По произход принадлежи на индоиранския пантеон (вед. Митра), а култът му е намерил изключително широко разпространение. Най-древните и надеждни сведения за Митра се съдържат в Авеста (Яшта X – “Митра (Михр-) Яшт”). Първоначалността на договорната функция на М. за авестийската традиция не предизвиква съмнение.За това говори и на Заратустра създалият Митра Ахурамазда – “негодяите, които са лъжливи по отношение на договора, водят към гибел цялата страна… Никога не нарушавай договора, о ти, от рода Спитама, независимо от това, дали си го сключил с носител на лъжа или с притежаващ правдата последовател на истинната вяра, тъй като договорът има сила и по отношение на носителя на лъжата, и по отношение на носителя на правдата” (X, 2) и по-нататък: “бързи коне дава Митра, притежаващ обширни пасища за добитък, на този, който не е лъжлив към договора” (X, 3). Връзката на Митра с договора, с присъствието при него и като гаранция за неговото съответствие на космическия закон или дори разбирането на Митра като въплъщение на договора се потвърждава и от много други текстове (Яшт X, 35, 45, 107, 109, 111, 116; Видевдат 4, 2). Митра е върховен страж на договора, той следи за него с хиляди възприятия, десет хиляди очи, десет хиляди шпиони. Митра устройва не само социалния, но и природния космос. Той е свързан с водата, с Апам-

Напат, със слънцето, стопанин на широки пасбища и изпълващ с вода, благодарение на него идват дъждовете и израстват растенията. Митра е свързан с богинята на плодородието Ардвисура Анахита, заедно с Рашну и Сраоша се проявява като съдия над душите на умрелите на моста Чинват, в неговото обкръжение е и богът на вятъра Веретрагна. В авестийската митология мотивите за връзката на Митра със слънцето не са основни, но независимо от това соларните му функции са видни от епитети като “изпълнен със собствена светлина”, “ сияещ”, “блестящ” и др. В основата на митологическата преидстория на Митра е наличието на двойка божества (в Иран – Митра и Ахурамазда, в Индия – Митра и Варуна). Ахурамазда моделира космологичните елементи на вселената, а Митра ръководи социалната организация на хората, “човешката” вселена, и осъществява посредническата функция между горе и долу, външното и вътрешното пространство, небето и земята, божественото и човешкото. Впоследствие, на тази основа, Митра се превръща в бог на договора. След реформата на Заратустра Ахурамазда добива статуса на единствен бог, а Митра

изгубва мястото си редом до него и дори е изключен от кръга на Амеша Спентите (името Митра не се среща в Гатите, единствения текст от Авеста, чийто сигурен автор е Заратустра) и намира мястото си като помощник на Ахурамазда от по-нисък ранг – сред язатите. Независимо от това Митра има място в зороастрийския календар – месеца за жертвоприношения багаядиш). Реформата на Заратустра отнема на Митра и други функции – като бог на войната; актуализира се тавроктоническата тема (от кръвта на убиваните бикове израстват растенията, тя увеличава плодородието и жизнената сила); появява се образът на тройния Митра – т.е. големият Митра с два малки Митра със светилници (олицетворение на утринната зора и вечерното зарево Кауто и Каутопат), формират се митологемите слънце (светлина) от камък (скала), мотива за конния Митра и др. Широко разпространение извън Иран, и особено в Римската империя намират култът към

Митра и посветените нему ритуали (митраистките мистерии) и ритуалните съоръжения (митрейони). Култът се усвоява с изключителна лекота, особено сред военните среди – сред римските легионери от Ефрат до Рейн. В самия Иран еволюцията на култа към Митра не завършва с реформата на Заратустра.

Ахеменидите почитат Митра. Той се споменава заедно с Ахурамазда и Ардвисура Анахита в надписите на Артаксеркс II и III. Култът се запазва и през епохата на Сасанидите (II-VI в.).

1 За Митра вж. също “Митра и Заратустра” от Шарл Отран, изд. Шамбала, София, 1998 г.

Бел.ред.

157

Митридат VІ Евпатор – наричан още Митридат Велики (ум. 63 г.пр.Хр.BC), цар на Понт, в северна Анатолия (120-63 г.пр.Хр.). По време на енергичното му управление Понт се разширява като завладява редица от по-малките си съседи и конкурира римската хегемония в Мала Азия.

Мойри – (мойра - букв. “част”, “ дял”, оттук “участ”) в гръцката митология богини на

съдбата. Насатия – в древноиндийската митология епитет на близнаците Ашвини (Насатия и

Дасра), или на първия от тях. Думата означава “изцеляващ”, “ освобождаващ” и т.н. Непорочно зачатие – идеята за непорочното зачатие (т.е. без участие на мъж), известна в

християнството по отношение на Исус Христос и дева мария, се среща и в китайската митология (императорите Фусъ, Хуанди, Шъннун, мъдреците Лаодзъ и Конфуций били заченати непорочно); в древния Египет (относно фараоните Аменхотеп III, Рамзес II и III); във Вавилония – Гилгамеш; в Акад – цар Саргон; в Иран – Заратустра; сред монголите – Чингисхан; в будизма – Буда Шакямуни.

Нептун – един от най-древните римски богове, свързан със водата и отъждествяван с

гръцкия Посейдон. Почитан от хората, свързани с морето. Нерон – (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, наричан още (през 50-54 г.) Nero

Claudius Caesar Drusus Germanicus, оригинално име Lucius Domitius Ahenobarbus (15-68 г.), петият римски император, управлявал през 54-68 г.

Нике – (Ника) в гръцката митология персонификация на победата. Дъщеря на океанидата

Стикс и Паллант, син на титана Крий. Крилатата Нике е атрибут на Зевс и Атина, а също така и един от епитетите на Атина като богиня на победата. На атинския акропол имало храм на Атина Нике.

Океан – в гръцката митология божество на едноименната река, миеща земята. Титан, син

на Уран и Гея, брат и съпруг на Тетида, от когото имала три хиляди дъщери (океаниди) и още толкова синове (речни потоци). Не участвал в битката на титаните срещу Зевс и запазил властта си и доверието на олимпийските богове. Той е баща на Метида - мъдрата съпруга на Зевс. Известен със своето миролюбие и доброта, той напразно се опитвал да помири Зевс и Прометей. В далечния запад той мие границите между света на живота и този на смъртта.

Ормазд – вж. Ахурамазда. Паренди – (авест. “пълнота”, “ изобилие”) в иранската митология повелителка на жените,

дарителка на изобилие, пазителка на съкровищата. Тя е една от деветте жени на Ахурамазда. Основни епитети - “бърза”, “ стремителна”, “ владееща бърза колесница”. На своята колесница тя съпровожда големите богове като Митра, Тиштрия, като част от тяхната свита. Тя благословила Виштаспа след като приел учението на Заратустра.

Плутон – в гръцката митология едно от имената на бога - владетел на царството на

мъртвите аид (Аид, Хадес). Помпей, Гней – (Gnaeus Pompeius Magnus, 106-48), един от най-великите държавници и

генерали на късната Римска Република, триумвир (61-54 г.пр.Хр.), съюзник, а по-късно противник на Юлий Цезар. Наречен Велики заради победните му походи в Африка (82-81 г.пр.Хр.).

158

Птолемеи – гръцка владетелска династия, управлявала Египет. Птолемей І Сотер, (367/366

или 364 - 283/282 г.пр.Хр.), македонски генерал във войската на Александър Велики, става владетел на Египет (323-285 г.пр.Хр.), от 305 г.пр.Хр. управлява с титлата Сатрап на Египет. Създава династията на Птолемеите, която управлява по-дълго от която и да е друга династия, създадена след разпадането на империята на Александър. Династията прекъсва със смъртта на последната владетелка Клеопатра VІІ на 12 август 30 г.пр.Хр.

Рашну (авест.), Рашн (средноперс.)– в иранската митология дух на праведността. Заедно с

Митра и Сраоша е един от задгробните съдии на добрите и лошите дела. Нему са поверени везните. Р. е постоянен спътник на Митра, вездесъщ и всезнаещ, често споменаван във връзка със световната река Рангха като негово местообитание, на върха на световната планина (Яшт XII, 25)

Сабазий – (Сабасий) фригийско божество, отъждествявано в гръцката митология с Дионис-

Загрей, син на Зевс-змея и Персефона. Култът към Сабазий се разпространява в Гърция от V век пр.Хр., а по-късно и в Рим, където се слива с култа към Юпитер. Свещено животно на Сабазий била змията.

Саошянт (авест. причастие на бъдеще време на глагола “спасявам”) – в иранската

митология месия, есхатологически спасител на човечеството. В иранската традиция съществува представата за един или няколко С., на които е предначертано в Края на Времето да проведат страшния съд, да изтребят носителите на злото, да възкресят праведните и заради тяхното безсмъртие да завършат световната история с последната изкупителна жертва на бика. В зороастрийската свещена история Гайомарт се проявява като предтеча и праобраз на Заратустра, приемник и завършител на мисията. Най-често С. наричали тримата синове на Заратустра, родени по чуден начин след смъртта му. В Гатите (чийто автор е Заратустра) С. се споменава както в единствено, така и в множествено число. Образът на С. оказал влияние върху юдео-християнските и гностическите есхатологически представи за месията.

Сасаниди – династия, управлявала Иран след Аршакидите. Най-важните от владетелите от

Сасанидите са: Ардашир Папак (ок. 226-ок.240) Шапур І (ок. 240-272) Хормизд І (272-273) Вахрам І (273-276) Вахрам ІІ (276-293) Вахрам ІІІ (293) Нарсе (293-302) Шапур ІІ (309-379) 379-399 – три кратки царувания Йездигерд І (399-421) Вахрам V (421-439) Йездигерд ІІ (439-457) Пероз (459-484) Кавад І (488-494, с прекъсване, 494-528) Замасп (494) Хосров Аноширван І (531-579) Хормизд ІV (579-590) Хосров ІІ (591-628) Кавад ІІ (628) Йездигерд ІІІ (632-652)

159

Иран е завладян от арабите. От времето на Сасанидите са останали имената на известните и могъщи зороастрийски

жреци Тансар и Кирдер. Сатурн – един от най-древните римски богове, от ІІІ век пр.Хр. отъждествяван с гръцкия

Кронос. Севери – римска императорска династия (193-235 г.), създадена от Септимий Север (упр.

193-211), и включваща още Каракала, неговият по-възрастен син (упр. 211-217), междинно управление на Макрин (упр. 218), поставен за император от войниците, Хелиогабал (упр. 218-222) и Север Александър (упр. 222-235).

Селевкиди – македонска династия, създадена след смъртта на Александър Велики и

разпадането на неговата империя. Династията била създадена от Селевк І Никатор (358/354-281), македонски офицер, който се превърнал от губернатор на Вавилон в цар на империя, обхващаща територията между Сирия и Иран.

Селена – в гръцката митология олицетворение на луната, дъщеря на титана Хиперион и

Тея, сестра на Хелиос и Еос. Отъждествявана с Артемида и Хеката (към нея се обръщали с думи за заклятие, желаейки да привлекат любимия). Смятало се, че вълшебните манипулации са особено ефективни при пълно сияние на Селена (пълнолуние) Съответства £ римската Диана.

Септимий Север – (Lucius Septimius Severus Pertinax, 146-211), римски император през

193-211 г., създал своя династия и превърнал управлението във военна монархия. Серапис – (Сарапис) един от боговете на елинистическия свят. Бог на египетската столица

Александрия, въведен от Птолемей І Сотер, египетския жрец Манетон и атинския жрец Тимотей за сближаване на египетското и гръцкото население. В образа му били обединени популярните египетски богове Озирис и Апис. Бил обявен за повелител на стихиите и природните явления, отъждествявали го и със Зевс. Бил почитан като спасител от нещастия, предсказател на бъдещето и изцелител на болните.

Силван – в римската митология първоначално бог на горите и дивата природа,

отъждествяван с Пан. Култът му бил широко разпространен в западните римски провинции и отъждествяван с богове със сходен характер. В митраизма Силван бил смятан за душата на убития от Митра бик, която се е издигнала на небето и е станала бог на стадата.

Спандармат (средноиран.) – в иранската митология олицетворение на земята и

религиозното благочестие, прародителка на живота. Оипсва се и се изобразява като красива мъдра жена с мускусна роза в ръка, поучаваща царете. Произхожда от дозороастрийската майка-земя, съпруга на бога на небето (впоследствие Спента Армайти, Арматай – едноот от божествата Амеша Спента). Почитането на С. Продължава и в зороастрийската епоха. Запазена е нейната връзка със забранения в зороастризма обред на инхумация.

Спента-Майню (авест. “дух на святостта”) – в иранската митология дух-творец. С.-М.

вдъхновява Заратустра, в края на световната история той трябва да унищожи духа на злото Ангро-Майню. С.-М. заедно със своя бра близнак Ангро-Майню, и двамата създадени от върховния бог Ахурамазда, се проявяват като демиурзи на земните творения на нивото на телесната осезаема реалност гетик, докато Ахурамазда пребивава в сферата на чистата духовност менок. Заедно с Огъня С.-М. наблюдава изпълняването на решенията и присъдите, произнесени от Ахурамазда.

160

Спентодата (авест. “създаден от благочестието”, т.е. от богинята Спента Армайти, земята,

следователно син на земята) – в иранската митология един от най-древните персонажи (по-късни форми Спанддат, Исфендиад, Исфандияр). Поради произхода си е неуязвим за обикновено оръжие. Постоянен епитет – “бронзовотел”. Като повечето подобни герои може да бъде убит от омагьосано оръжие (вълшебна стрела) по подучване от злите сили.

Сраоша (авест.), Срош (средноперс.) – в иранската митология дух на религиозното

послушание и ред. Посветен му е “Срош-яшт” и 57-а глава на Ясните. Вероятно С. е заменил един от по-древните богове (напр. Аряман, Митра). С., изпитвайки истинността на убежденията на Заратустра, благославя пророка. Проявява се като благовестник, посланик на Ахурамазда, неговата свещена птица – петел. Призван е да отхвърля заблудите и лъжливите помисли на вярващите, да ги пази от нечистите сили като “овчарка” (куче), а нощем да разгонва злите духове. За целта е въоръжен с боздуган, копие, боен топор. Сраоша трябва да възвести тайната на откровението на тримата бъдещи спасители на човечеството (Саошянти), бъдещи синове на Заратустра.

Страшен съд – в християнската есхатология предстоящ в “края на времето” съд на

вторично дошлия (второ пришествие) Иисус Христос над всички някога живели хора, които ще се възкресят в плът за този съд и ще получат присъда съобразно делата си – вечно блаженство в рая или вечно наказание в ада. Мотивът е известен още в египетската митология (Озирис).

Тиберий – (Tiberius Caesar Augustus, или Tiberius Julius Caesar Augustus, оригинално име

Tiberius Claudius Nero, 42г.пр.Хр.- 37 г.сл.Хр.), втори римски император (14-37 г.), приемен син на Октавиан Август.

Тит – (Titus Vespasianus Augustus, оригинално име Titus Flavius Vespasianus, 39-81), римски

император (79-81), завладял Йерусалим през 70 г. Тиштря (авест. “отнасящо се за съзвездие от три звезди” – т.е. поясът на Орион) – в

иранската митология божество, олицетворение на Сириус (макар че Сириус не е звезда от пояса на Орион), предводител на всички звезди от нощното небе. Главна функция – изпращане на благодетелна вода над изсушената от летния зной земя. Т. се сражава срещу демона на сушата Апаоша и с помощта на Ахурамазда, който му дава силата на десет коня, камили, бика, планини и реки, побеждава демона, освобождава пленената вода и започва дъжд..

Траян – римски император (98-117), вж. Антонини. Тихе – (Тиха, Тюхе) в гръцката митология божество на случая, символизира изменчивостта

на света, неговата неустойчивост и случайността на всички факти от личния и обществен живот.

Фарн (древноиран. *hvarnah-, обикновено тълкувано като обозначение на слънчевото

сияещо начало, божествен огън, негова материална еманация – нещо желано, достигнато, оттам – “добра вещ”, “желана вещ”. От авестийски – “слава”, “ величие”, “ блясък”, “ сияние”) – в иранската традиция божествената същност, носеща богатство, власт и могъщество; държавната сила. Вж. Веретрагна.

Флавии – древна римска императорска династия (69-96 г.сл.Хр.) на Веспасиан (управлява

69-79) и неговите синови Тит (79-81) и Домициан (81-96).

161

Фраваши (авест. тълкува се като “осъществявам избор” или “войнствен”), фраварти

(зап.иран.) – олицетворение на душата в иранската митология. Първоначално били свързани с представата за умрелите предци, продължаващи задгробното си съществуване. В зороастрийския пантеон Ф. Са пред– и след-съществуващ по отношение на човека елемент на неговата същност. Почитането на Ф. е открито при мидяните, в държавата на Ахеменидите и при Аршакидите (Персия). Ф. Са създадени от Ахурамазда, който сам има Ф. (“Фарвардин-яшт” 80). Ф. са жалки и велики, немощни и могъщи. Те са създали света, украсили са небето със звезди, реят се в небесата, обковани в метални доспехи и поразяват нечистите сили. Споменава се, че Фравашите са от женски пол.

Хаома, хаума (авест.) – в иранската митология обожествявана халюциногенна напитка (вж.

сома), божество, персонифициращо тази напитка, и растение, от което се приготвяла х. Култът произхожда от древноиранския период и точно съответства на др.инд. сома. Най-много данни за х. се съдържат в Авеста (Яшта за Хаома – Хом-Яшт, Ясна 9) и в други ирански традиции. Друго название на напитката в Авеста е мада. Тържественото приношение на хаома – ясна (жертва), гарантирало в зороастрийския ритуал безсмъртие за вярващия, както и устойчивост на реда в космоса и социума. Ясната започвала с жертвоприношение на бик, след това хаомата се стривала и смесвала с мляко. Поллучената напитка на безсмъртието се посвещавала на Ахурамазда. Моментът на смесване на сока от х. с мляко символизирал чудесното явяване в света на Заратустра. Последната ясна в човешката история ще бъде сътворена от Саошянт (Месията, Спасителят), който ще върне света в изначалното съвършено състояние на всеобщо безсмъртие. Приготвянето на х. представлявало част от ритуала и се опирало на мита за гибелта на божеството Хаома, разчленено от другите богове, стрито и употребено за приготвяне на божествената напитка, преодоляваща смъртта (епитетът на Хаома “дураоша” се тълкува като “отхвърлящ (.преодоляващ) смъртта”). Един от халюциногенните ефекти на хаома бил изменение (или дори обръщане) на възприятията на пространствено-временните и субектно-обектни отношения – пр. едновременно намиране на Х. на небето и на земята, особено съвместяване в Х. на ипостасите на бога (в частност Митра – носител и страж на световния закон), жреца, принасящ жертвата, и самата жертва (пр. Ясна 9, 1-32). Заедно с това Заратустра се обръща към Хаома и като към човек (Ясна 9, 1). Днес култът към хаома, приготвяна от ефедра, съществува сред персите и гебрите.

Хварено – (Хварна, средноперс. Фарр) в зороастризма абстрактна божествена същност,

харизма, сакрална сила, олицетворение на неземното висше начало и сияещия свещен Огън на Ахурамазда – Атар. Х. носи изобилие, успех във всички начинания, щастие, добра съдба, слава и тържество над враговете. Х. е символ на властта, богоизбраността и царствената принадлежност, въплъщение на героизма. Всички ирански герои се борели за притежаването на х. и когато я получавали, извършвали блестящи подвизи или ставали царе – могъщи и смели, мъдри, всесилни царе. Такъв цар бил Кави Кавата (средноперс. Кей Кавад, фарси Кей Кобад), който като завладял х. станал родоначалник на славната царска династия на Кавиите. Неговият потомък кави Хаосрава (средноперс. Кей Хосров, фарси Кей Хусроу) разгромил туранците – вечните врагове на иранските арии, а последният цар от тази династия, праведният Кави Виштаспа (средноперс. Виштасп, фарси Гуштасп) бил първият владетел, който бил обърнат във вярата от Заратустра и взел гонения пророк на Ахурамазда под свое покровителство. Заедно с фраваши х. охранява дома на зороастриеца. Х. се явява пред хората в свои въплъщения – зрял мъж-воин, хищната птица Варагн, лъчезарния нимб около главата на великия шаханшах от рода на Сасанидите и т.н. Най-честото въплъщение е образът на прекрасен планински овен – едно от въплъщенията на Веретрагна, защото х. на Кавиите е родствена на Веретрагна, даващ победа над враговете.

162

Хеката – в гръцката митология богиня на мрака, нощните видения и чародействата, дъщеря на титанидите Перс и Астерия.

Хелиогабал – римски император. вж. Севери. Хелиос – (Хелий) в гръцката митология бог на слънцето, син на титаните Хиперион и Фея,

брат на Селена и Еос. В римската митология отъждествяван със Сол, както и с Аполон. Херакъл – в гръцката митология герой, син на Зевс и смъртната жена Алкмена (жена на

Амфитрион). Хермес – в гръцката митология вестител на боговете, покровител на пътниците, водач на

душите на умрелите, син на Зевс и Мая. Вероятно с малоазийски произход. Чинват – (средноперс. Чандвар) в иранската и зороастрийска митология мост (за когото

Ахурамазда съобщил на Заратустра), представляващ дух във формата на лъчи. Започва от високия връх Хара Березайти в средата на земята. Праведните могат да минат по него безпрепятствено и да попаднат на небесата, а грешниците не могат да преминат моста и падат долу, в адската бездна на преизподнята. Ч. е подобен на многостепенен лъч - едни лъчи са широки (колкото ширината на девет копия), а други са тънки и остри като острие на наточен кинжал. Когато душите на праведните и грешните идват към Ч., той се обръща към праведните с широката си страна, а към грешниците - с тясната. Колкото са повече греховете на човека, толкова по-тесен става Чинват под краката му.

Шамаш – в акадската митология бог на слънцето и правосъдието, и на

предзнаменованията. Съответства на шумерския Уту. Шапаш – в западносемитската митология богиня на слънцето. В борбата на боговете за

власт над света застава на страната на живота и доброто, като помощница на Балу и Анат, против Муту. Притежава дара на всевиждането и помага на Анат да намери тялото на Балу, убит от Муту, и да го погребе на планината Цапан.

Шеол – в юдаистката митология царството на мъртвите, задгробния, “долния” свят,

противоположно на небето. Ш. Е представян като одушевено същество, страшно чудовище (подобно на акадския Тиамат). Шеол поглъща своите мъртвите, траквайки над тях гигантските си челюсти, утробата му е вечно ненаситна, а душата му се разширява и вълнува от предчувствието за плячката. Първоначално Ш. е местообитание на всички мъртви и само най-големите грешници могат да се провалят през земята и да попаднат в Шеол живи. По-късно се разпространяват представите за Шеол като място за заточение и наказание на грешните души, със съответните мъчения. Освен тях, в Шеол обитават рефаимите, злите духове шедим, както и ангелите-мъчители. В старозаветните апокрифи Ш. често се отъждествява с геената, представен е като огнена бездна с пламенеещи реки. Според талмудическите разкази Ш. не е под земята, а в друго пространство, зад “планините на тъмнината”, така че от Ш. се вижда рая, и обратно. Шеол е своеобразно чистилище и мъченията в него способстват само за избавяне от злобата и нечистотата. Само закоравели грешници се мъчат там повече от година, като половината от този очистващ срок душата прекарва в огън, а другата половина – в лед. По време на сабата (съботата) и други празници душите са освободени от мъките, а в бъдеще великите ангели Михаил и Гавраил, пратеници на бога, ще отворят вратата на Шеол и “ще изведат за ръка” всички, които са се провалили там.

Юлиан – (Flavius Claudius Julianus, наричан Юлиан Апостат, “Отстъпник”, 331/332-363),

римски император (361-363), племенник на Константин Велики, знаменит учен и военен

163

лидер. Противник на християнството, той публично възстановил паганизма (езичеството) (361 г.), заради което бил наречен Апостат.

Юнона – в римската митология богиня на брака, майчинството, жените и женската

производителна сила. Юпитер – в римската митология бог на небето, дневната светлина, гърма, цар на боговете,

отъждествяван с гръцкия Зевс. Юпитер Долихенус – бог от римски мистериен култ с хетско-хуритски произход, от

местността Долихе (днес Дълък, югоизточна Турция), по-късно добива семитски характер, а по време на Ахеменидите е отъждествяван с Ахурамазда, бог на мирозданието. В Гърция се отъждествява със Зевс-Оромаздес (Ормазд) и по-късно е свързан с култа на Митра

Язати (авест. язата – “този (комуто) подобава поклонение”) – в иранската митология клас

божества – помощници на Ахурамазда. Терминът има дозороастрийски произход. В древноперсийския пантеон на Я. съответства терминът бага (сравни с ведическия бхага). В Младата Авеста към Я. се отнасят такива божества като Митра, Ардвисура Анахита, Веретрагна, Мах и други божества с ранг, по-нисък от Ахурамазда и Амеша Спента. Разширително в смисъл на “божество” Я. включват и Амеша Спента и Ахурамазда.

Яхве – в юдеизма непроизносимото име на бога. Според старозаветното предание, било

открито от бога на Моисей при богоявлението на планината Хорив, като знак на особено откровение, дадено на Моисей. В съответствие със забраните в практиката на юдеизма (фиксирани с десетте заповеди) да се произнася името на бога “напразно”, дълго време то се произнасяло на глас нечуто за обкръжаващите веднъж годишно (в Деня на очистването) от първосвещеника, като тайната на устното му звучене се предавала по старша линия на първосвещеническия род. От III в.пр.Хр. произнасянето на името били напълно забранено, така че там, където се среща в текстовете, вместо него се произнася Адонай. Това довело до това, че при огласяването на библейските текстове, извършено през VII век от масоретите, на свещената тетраграма YHWH, срещана в Библията около 7 000 пъти, били придадени гласните звуци на думата “Адонай”. Оттук през късното средновековие сред християнските богослови възникнало четенето “Йехова”. Според различни изследователи, Яхве първоначално бил почитан като бог само от едно от еврейските племена – коляното на Иуда, и едва по-късно станало главно божество, бог – покровител на древноизраилския племенен съюз.

Яшти – зороастрийски химни на възхвала и обожание. Основните са посветени на

Ардвисура Анахита, богиня на водите; на Тиштрия (звездата Сириус), на Фравашите, на Митра и т. н. В значителна степен са написани в мерената реч. Както почти цялата химнологична литература, яштите съдържат митологични и епични елементи, запазени или съставени от свещениците. По такъв начин в рамките на Авеста яштите представляват може би най-сложния компонент по отношение на взаимодействащите си елементи.