ДЕПАРТАМЕНТ ПО ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ И СПОРТ

СЕКТОР „СПОРТ“

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ИЗУЧАВАНИЯ СПОРТ

БАСКЕТБОЛ ТЕМА №7

Физическа подготовка

(МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО ДИСЦИПЛИНАТА „СПОРТ“ ЗА СТУДЕНТИ ОТ МУ – СОФИЯ)

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

ст.пр. Жасмин Цанкова - j.tsankova@deos.mu-sofia.bg

Тел: 0898677473

Тема 7

Физическа подготовка

Главната цел на физическата (двигателната) подготовка е разностранното развитие и повишаване функционалните възможности на спортиста. Конкретните раздели на двигателната подготовка на баскетболиста са насочени към решаване на следните задачи:

Повишаване нивото на развитие и мобилизационните възможности на функционалните системи на организма-общофункционална подготовка

Повишаване нивото на развитие на основните двигателни качества(сила, бързина, издръжливост, специфична ловкост, координация на движенията, гъвкавост).

Процесът на физическата подготовка трябва да формира насочена адаптация на организма на спортиста към въздействието на високите(физически,психически и емоционални) натоварвания, специфични за баскетбола.

Основните средства за функционалната подготовка са физическите упражнения:

Упражнения за повишаване на функционалните възможности на органите и системите, осигуряващи дейността (за обща и специална работоспособност).

Упражнения за развитие на моторните способности –сила, бързина, издръжливост, специфична ловкост, координация на движенията, гъвкавост.

Функционална подготовка

Функционалните възможности на баскетболиста представляват основата на неговата подготвеност.Тя има за цел да повиши общата работоспособност на организма на състезателите.Средствата, скоито се решават задачите на функционалната подготовка са упражненията за ОФП.

Общофизическа подготовка - осигурява всестранното развитие на състезателите и създава фундамента за най-ефективната проява на специалните двигателни качества в избрания вид спорт. Тя трябва да има специфична насоченост:

да укрепва организма на спортиста съобразно изискванията на баскетболната игра,

даспомага за преноса на тренировъчния ефект от подготвителните упражнения към основните игрови действия.

Обемът от средствата на ОФП варира според:

етапа на подготовката; спортния календар; и особено в зависимост от вида спорт.

Средствата на общата физическа подготовка могат да се систематизират в четири групи:

Упражнения, които развиват двигателните качества въобще-обща сила, бързина, издръжливост, координация

Упражнения, които по характера на нервно-мускулното усилие са близки, сходни с игровата дейност в баскетбола.

Упражнения, които обогатяват двигателната култура-координационни упражнения, упражнения за развитие на общата ловкост и гъвкавост.

Средствата за общо подобряване на функционалното състояние, укрепване на здравето, възстановяване на нервната система.

В съвременната методика за спортна подготовка дейността, насочена към развитието на двигателните качества, става по-специализирана и се проявява в два аспекта:

Развиват се най-специализираните двигателните качества за даден спорт .

Максимално се използват упражнения, отразяващи спецификата на вида спорт по биомеханичнихарактеристики, динамични усилия и психологично съдържание

Бързина

Бързината характеризира способността на човека да извършва определени двигателни действия в най-кратък за дадени условия промеждутък от време.

Среща се под четири относително самостоятелни форми:

1. Бързина на двигателната реакция.

2. Преодоляване на определено разстояние за възможно най-кратко време.

3. Изпълнение на често повтарящи се циклични движения. 4. Способност за бързо начало на движението.

Факторите, които определят скоростните възможности на човека са от различен характер и се разглеждат в няколко направления:

Наследствени фактори.

Физиологични фактори.

Биохимични фактори.

Спортно-технически фактори.

Психологични фактори.

Допълнителни фактори.

Средства и методи за развиване на бързината

Основно средство за развиване на бързината са скоростните упражнения, и в зависимост от тяхната динамична и кинематична характеристика те се определени в две групи:

Специфични състезателни упражнения – характерни са за дадения спорт или дисциплина.

Специално-подготвителни упражнения – те се разпределят в две групи:

Упражнения, при които съпротивлението превишава състезателното, следователно и скоростта на изпълнението ще бъде под състезателната – бягане срещу наклон или вятър, с утежнение, с теглене на някакъв предмет.

Упражнения с по-малко съпротивление от състезателното, но изпълнявани с по-голяма скорост.Това са т. нар. облекчени упражнения – бягане по наклон, по посока на вятъра, хвърляне на по-леки уреди.

За развитието на качеството бързина в баскетбола се използват упражнения за подобряване на бързината на реакция и упражнения за развитие и усъвършенстване на бързината на придвижване.

Най-подходящи тренировъчни методи за развиване на бързината са повторният, интервалният, с променлива интензивност и контролно-състезателният.

Сила

Силата е способност (двигателно качество) на човека да въздейства или да противодейства на физическите обекти от външната среда посредством мускулно напрежение(контракция), предадено чрез системата от лостове на своето тяло.

Силата се разделя на:

Абсолютна сила – пределното максимално усилие, което човек може да развие в даден режим на работа.

Относителна сила - мускулното усилие отнесено към 1кг телесна маса.

При изследване на взаимовръзката между маса, скорост и време и различните форми на проявяване на мускулната сила при двигателната дейност се различават няколко основни характеристики (прояви) на силата.

Максималната сила (F max) – онези максимални стойности на силата, които може да достигне определен мускул (мускулна група) в една контракция, независимо от неговите размери, при оптимални за това условия.

Динамична (експлозивна) сила –онова максимално значение на силата, което може да развие определен мускул за възможно най-кратко време.

Силова издръжливост – онова максимално (сумарно) значение на силата, която може да развие определен мускул за сметка на голям брой непределни (субмаксимални или средни) напрежения.

Относителна сила –отношението на максималната сила (F max) на даден индивид към собственото му тегло.

Като основно средство се използват физическите упражнения с повишено съпротивление-силови упражнения. Според величината на съпротивлението в процеса на двигателна дейност силовите упражнения се разделят на :

Упражнения с външно съпротивление гирички, щанги, пружини, специални тренажори, условия на средата.

Собствено силови упражнения (с преодоляване на собственото тегло).

Според нервно-мускулното усилие силовите упражнения се разделят на три групи:

Специфични баскетболни упражнения – имитационни с медицински топки за ръцете и бягане с промяна скоростта, темпа и ритъма за краката.

Специални упражнения – имат по-концентриран ефект, който се постига чрез използването на упражнения за преодоляване на различни утежнения.

Спомагателни упражнения – за въздействие на определени мускули в дадена фаза на определено движение.

Главното условие за повишаване на силовите възможности е прилагане на тренировъчни методи, които водят до максимално силови напрежения. Постига се по три принципно различни начина:

Чрез преодоляване на непределно съпротивление до ярко изразена умора (до отказ).

Чрез преодоляване на максимално съпротивление. Чрез преодоляване на непределно съпротивление с максимална

скорост.

На тази основа се определят три принципно различни метода за силова подготовка:

Метод на повторните усилия. Метод на максималните усилия. Метод на динамичните усилия.

Издръжливост

Издръжливостта е способност на организма да се противопоставя на умората и да запазва своята работоспособност продължително време.

Форми на издръжливост.Издръжливостта зависи от общите запаси на енергетичните вещества и от скоростта на техния синтез и ресинтез в процеса на работата и възстановяването

Обща издръжливост – способност на спортиста да изпълнява продължително време физическа дейност, която натоварва основните функционални системи и оказва положително въздействие върху неговата спортна специализация.

Специална издръжливост – високо ефективна специфична работоспособност в рамките на конкретна двигателна дейност.

Скоростна издръжливост – когато специфичната работоспособност е свързана със скоростните възможности , запазването й в конкретните условия на двигателна дейност.

Силова издръжливост – работоспособността на спортиста, която се характеризира с преодоляването на значително съпротивление (собствено тегло, противник, уред )

Скоростно-силова издръжливост – интензивността на специфичното натоварване в баскетбола е резултат от приблизително еднаквите значения на съпротивлението и скоростта. Тази специфична работоспособност е известна като скоростно-силова издръжливост.

Скокова издръжливост – тя е типична за баскетбола, където игровата дейност е наситена с многобройни отскоци при стрелба в коша от място и в движение, борба под кошовете, блокиране на стрелбата, забиване в коша.

За пълноценната подготовка на баскетболиста е важна както общата, така и специалната издръжливост.Тяхното развитие трябва да се осъществява последователно в съответствие с етапите на целогодишната тренировка.

В етапа на общата подготовка от подготвителния период на годишния цикъл се решават въпросите, свързани с общата издръжливост и създаване на необходимата база от аеробни възможности.Средствата за развитието на аеробните възможности са кросовете, плуването, гребането и всички упражнения с цикличен характер, изпълнявани с малка, със средна и с променлива интензивност, с постепенно увеличаване на обема.

Най-достъпната форма за тренировка е фартлек – бягане с променлива скорост и голям обем през пресечена местност. Усъвършенстването на общата издръжливост се провежда чрез равномерния, непрекъснатия, повторния и променливия метод.

Гъвкавост

В теорията на спорта гъвкавостта се определя като способност на човека да изпълнява движения с голяма амплитуда в зависимост от характера на двигателната дейност.

Съществуват следните видове гъвкавост:

Обща гъвкавост.Всеки спортист трябва да притежава достатъчно ниво на подвижност на ставите и еластичност на мускулите като условие за ефективно изпълнение на моторните задачи.

Специална гъвкавост.Има по-специализиран характер, необходим за конкретен спорт или конкретни стави.В баскетбола главното внимание е насочено към горните крайници-китките и раменния пояс, с оглед механиката на дрибъла, ловенето и подаването на топката, стрелба в коша, и към ставите на долните крайници- за ефективно придвижване и изпълняване на различни залъгващи движения в нападение и защита.

Основни средства.Основното средство за развиване на гъвкавостта са физическите упражнения с увеличена амплитуда.Според характера на въздействието те се разделят на упражнения с общо и специфично въздействие.

Упражненията за гъвкавост с общо въздействиеса насочени към подобряване на гъвкавостта на ставните съчленения независимо от вида спорт. Тези упражнения представляват движения, включващи сгъвания, разгъвания, наклони, обръщания и др.

Упражненията за гъвкавост със специфично въздействие.Те имат за основна задача да осигуряват оптимална амплитуда в специфичните за дадения спорт движения-формират се в единство с най-важните елементи от състезателните упражнения.Това са упражнения, които създават необходимия резерв от гъвкавост при изпълняване на състезателните упражнение.

В зависимост от преодоляваното съпротивление те се разпределят в две основни групи:

Пасивни упражнения за гъвкавост-упражнения с партньор и различни външни съпротивления, използване на собствената сила.

Активните упражнения за гъвкавост се изпълняват без допълнителни съпротивления- различни махови и пружиниращи движения, резки движения, наклони.

Особена популярност в спортната практика за развиване на гъвкавостта намират т. нар. стречинг-упражнения.Стречингът е пасивна гъвкавост,която се състои в бавно разтягане на мускулите до „прага на болката”.

Като средство на гъвкавостта физическите упражнения се делят в следните групи:

I група – според своята насоченост – общоподготвителни, специалноподготвителни,упражнения с лечебно-възстановителен характер;

II група – според характера на усилията за изпълнението им – активни и пасивни;

III група – според мястото в урока или тренировката – в подготвителна, в заключителна част, упражнения поддържащи тонуса.

Основният метод за развиване на двигателното качество гъвкавост е повторния метод.

За повишаване на интереса някои упражнения се дават в игрова или състезателна дейност;

За гъвкавостта се работи, както в началото, така и в края на заниманието, но след добро разгряване.

Ловкост

Способността на организма да съгласува(координира) отделните движения и действия по време, пространство и усилие, адекватно на двигателната задача, се нарича ловкост. Различават се два вида ловкост:

обща ловкост – проявява се чрез двигателната координация, осъществявана при разнообразни движения на човека;

специална ловкост – проявява се при специализираните умения и навици в конкретен спорт или дисциплина

В индивидуалната еволюция на човешката моторика (включително и ловкостта) се откроява влиянието на три фактора на развитие:

Генетически обусловено развитие на двигателния апарат. Общото влияние на средата за формиране на арсенала от

всекидневни движения. Интензивното, организирано въздействие на различните средства и

методи в процеса на спортното усъвършенстване.

Основните средства за развиване на ловкостта са следните:

физически упражнения с повишена координационна сложност: подвижни, щафетни и спортно-подготвителни игри. равновесни и акробатични упражнения. изпълнение на асиметрични упражнения.

усложняване на упражненията, чрез включване на допълнителни елементи в тях.

изменение на размерите на игрището, големината или тежестта на топката /уред/.

Методите за развиване на двигателното качество ловкост са :

Игровият метод – основен метод.В игрова дейност се усъвършенстват, както двигателните реакции, така и дейността на някои анализатори с важно значение за координацията на движенията.

Повторният метод – с интервално-променлива интензивност на натоварванията, при различна форма на организация.

Цялостният метод – най-подходящия за упражняване на двигателни действия.