KONSTANTIN

PRESLAVSKY

UNIVERSITY

S H U M E N

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ПЕДАГОГИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО”

КАТЯ НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА – ХРИСТОВА

МОДЕЛ ЗА ПОДГОТОВКА НА ИНСПЕКТОР ПО

ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ ЗА ПРОМОЦИЯ

НА ЗДРАВЕТО В УЧИЛИЩЕ

АВТОРЕФЕРАТ

НА ДИСЕРТАЦИЯ

за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по научната

специалност „Теория на възпитанието и дидактика”

от област на висше образование 1. Педагогически науки,

проф. направление 1.2. Педагогика

Научен ръководител:

Проф. д-р Иван Иванов

Шумен, 2012

2

Дисертационният труд е обсъден и насочен за публична защита от катедра

„Педагогика и управление на образованието” в Педагогически факултет на ШУ

„Епископ Константин Преславски”. Авторката е преподавател в Медицински колеж на

Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов” – Варна. Докторант на

самостоятелна подготовка.

Защитата на дисертационния труд ще се проведе на 23.04.2013 г. от 11,00 часа

в зала 211.на Педагогически факултет на ШУ. Материалите по защитата са на

разположение на интересуващите се на интернет страницата на Шуменския

университет.

Обща характеристика на дисертационния труд

3

Актуалност и значимост на изследването

Здравето е един от най-важните ресурси необходими за създаване на всякакъв

вид благополучие в самото общество и трябва да се поддържа, чрез правилно социално

инвестиране на здравни знания.

Здравното образование и възпитание са елементи в процеса на промоция на

здраве и не са единстени и основни негови съставни части. За реализиране на промоция

на здраве в училище, освен здравно образование и възпитание се осъществява контрол

върху различни аспекти на материалната и социална среда, грижи за здравето на

учениците, които да гарантират здравословния им начин на живот.

Средства чрез които се реализира промоцията на здраве е и обществената

политика, която да отговаря на изискванията за здравословен начин на живот като

доходи, жилища, здравословно хранене, сигурност на храната, заетост и качества на

условията на труд.

В съвременното здравно образование в училище има елементи на обучение,

провеждано от медицински кадри. Придобитите знания, умения, нагласи и ценности на

учениците им дават възможности за съзнателно поведение, свързано със здравословен

начин на живот.

В длъжностната характеристика на медицинската сестра или лекар към

училище като дейност е посочена и промоцията на здраве, те са и членове на

педагогическия съвет с право на глас.

В същото време, участието на тези кадри в здравното образование и в

промоцията на здравето в училище се нуждае от усъвършенстване и възниква

проблемът с тяхното обучение и подготовка за тези дейности.

Бакалаврите и магистрите, които се обучават в специалност обществено

здравеопазване и управление на здравните грижи извършват дейности, свързани с

промоция на здраве, в учебните им програми са заложени дисциплини от психолого-

педагогическия цикъл. Партньорството със специалисти по проблеми на здравето е

включено в програмата на класния ръководител и плана за здравно образование и

възпитание на училището.

Поради липса на квалификация – учител, те не могат да водят часове по

задължителни дисциплини, но могат да водят часове в СИП или ИКД на граждански

договор. Ако са изучавали дисциплини от педагогическия цикъл могат да водят СИП

като трябва да представят учебна програма, която да бъде приета от директора.

Чеасовете по СИП завършват с текуща оценка. За извънкласните дейности не се

изисква учебна програма и оценяване, мисля че няма изискване и за педагогическа

квалификация. Извънкласните дейности дават възможност на специалисти от сферата

на изкуството, спорта, техниката, в това число и здравеопазването да развиват

интересите, способностите и да отговарят на потребностите на учениците.

Проблемът е, че потребностите от специалисти за промоция на здраве и

мобилността на пазара на труда предполагат университетите да предоставят по-широки

компетентности на медицинските кадри и възможност за продължаващо образование и

професионална квалификация в областта на педагогическите науки, както на бакалаври

от факултетите по обществено здраве, така и на професионални бакалаври, както в

случая – инспектори по обществено здраве.

От литературните източници установяваме липса на цялостно изследване у нас

за ефекта от участието на медицински специалист - инспектор по обществено здраве в

обучителни дейности в училище в системата на задължителното здравно образование и

промоция на здравето.

4

През последните години не липсват публикации на български и чужди автори,

относно участието на подобни специалисти в здравното образование (М. Методиев, В.

Борисов, П. Костова, И. Кикбуш), но те разглеждат частично проблема само с

предложения за въвеждане на специалист по здравно образование в училище с добри

здравно-хигиенни познания и медико-педагогическо обучение и не засягат въпросите

на неговата подготовка в съответните учебни заведения. В същото време във

факултетите по обществено здраве към медицинските университети има хабилитирани

преподаватели и асистенти по педагогика.

Очертаните празноти в научната литература, както и липсващ подобен опит в

дейности: образователни и промотивни в училище, дейности, свързани с

професионалните компетенции на инспектор по обществено здраве с колежанско

образование, ни мотивираха да направим настоящето проучване. Тази ситуация

определя и актуалността на темата и нейната научна и научно-приложна значимост.

Инспекторът по обществено здраве притежава необходимата здравно-хигиенна

подготовка по водещи дисциплини; хигиена на детско-юношеска възраст, хигиена на

храненето, комунална хигиена, трудова медицина, промоция на здравето, медико-

биологични, социални, технически и правни науки и т.н., но в тригодишният курс на

колежанско обучение не развива умения за работа с ученици, поради липсваща

теоретическа и практическа психолого-педагогическа подготовка.

Професионалните компетенции на инспектор по обществено здраве може да се

развиват чрез специализация и допълнително надграждане в областта на педагогиката в

унисон с европейската практика, може да разшири професионалната си реализация.

Инспектор по обществено здраве със своята поливалентна подготовка може да

има съществен принос към иновационна здравна промоционална политика в училище.

Настоящото изследване си поставя за цел да проучи необходимостта и

ефектите от участието на инспектор по обществено здраве в системата на училищното

здравно образование и промоция на здравето в сферата на рисковите фактори

психоактивни вещества.

Задачите на изследването са:

1. Теоретичен анализ на потребностите и нуждите от специалисти по промоция

на здраве – инспектор по обществено здраве, обучението на такива специалисти,

мотивацията за тяхното включване в училищното и извънучилищно здравно

образование от педагогическа квалификация на специалистите.

2. Проучване на нивото на социални и здравни знания и нагласи на учениците

от VІ и VІІ класове за употреба и злоупотреба с психоактивни вещества.

3. Организиране на експериментално обучение с участие на инспектор по

обществено здраве за промоция на употребата на психоактивни вещества, алкохол и

тютюн.

4. Установяване на ефекта от експерименталното обучение по линия на

повишаване нивото на здравни знания и промяна на отношението към психоактивни

вещества при учениците от VІ класове, техните родители и учители.

5. Обосноваване на модел за педагогическа подготовка на студентите от

Медицински колеж - инспектор по обществено здраве, за да могат да участвт по-

пълноценно в здравното образование и промоцията на здравето в училище.

Обект на изследване са студенти от Медицински колежи и ученици от средна

училищна възраст, а предмет на изследване - ефектите от експериментална промоция

на здравето в училище под ръководството на студенти-практиканти.

Методите на изследване са теоретични – анализ на литература и нормативни

документи и емпирични – анкета, интервю, дидактически тест. Изследването е

5

организирано по схемата на педагогически експеримент с анализ на входното ниво,

експериментална работа и анализ на изходното ниво.

Обем и структура на дисертационния труд

Дисертационният труд съдържа увод, две глави с общи изводи, заключение, 7

приложения, списък с използваната литература, интернет ресурси и проучени

документи. Обемът на разработката е 219 страници, като на основната част са отделени

174 стандартни машинописни страници, на литературата – 9, а на приложенията – 33.

За визуализация и конкретизация на изследването са създадени 36 фигури и 22 таблици.

Литературните източници включват 106 заглавия, от които 89 на кирилица и 17 на

латиница. Списъкът с авторските публикации по темата се състои от 8 самостоятелни

заглавия.

Съдържание

Използвани съкращения в текста ...................................................................... 4

Въведение ............................................................................................................ 5

1. Промоция на здравето и здравно образование ............................................. 10

2. Експериментално обучение, провеждано от стажанти-инспектори

по обществено здраве .................................................................................... 71

Изводи и препоръки ............................................................................................ 169

Благодарности ..................................................................................................... 173

Литература ........................................................................................................... 174

Приложения……………………………………………………………….….....183

Описание на съдържанието на дисертационния труд

Във Въведението на дисертационния труд са обосновани актуалността на

темата и нейната научна и научно-приложна значимост. Определени са обектът и

предметът на изследването. Формулирани са целта и задачите, представени са методите

на проведеното изследване.

В първа глава „Промоция на здравето и здравно образование” се очертава

теоретичната рамка на изследването.

В параграф 1.1. Здраве и здравеопазване се прави характеристика на

здравето.

Още в преамбюла на Устава на световната здравна организация (СЗО) е

определено, че “…здравето е състояние на пълно физическо, душевно и социално

благополучие, а не само отсъствие на болест или физически недъзи” и

“…притежаването на най-високо равнище на здравето е едно от основните права на

всеки човек без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо и

социално положение.”

Традиционната медицинска и биологична парадигма разглежда здравето като

взаимосвързани аспекта: биологичен, психичен, социален. Приемаме, че основния

атрибут на здравето е „състояние на пълно благополучие”, което едновременно е и

фактор и резултат на качеството на живота на личността в триединната и био и психо-

социалната цялостност.

6

Медицинската наука и практика обхваща три основни направления: профилак-

тика; лечение; рехабилитация. От своя страна профилактиката може да бъде конструк-

тивна (промоция на здравето), първична (запазване на здравето), вторична (ранно от-

криване и преодоляване на болестта) и третична (възстановяване на здравето).

Здравната профилактика е сложен комплекс от държавни, обществени,

ведомствени, социално-икономически и медицински мерки, които имат за цел да

предотврати заболяванията да укрепи и подобри здравето, да повиши работоспособ-

ността, да осигури активно дълголетие. Това становище би трябвало да бъде отправна

точка за реализацията на здравната промоция.

Днес в световен мащаб терапевтичния подход отстъпва на превантивната

здравна стратегия - профилактика на заболяванията и укрепване (промоция) на

здравето.

От всичко казано дотук може да се приеме, че методологичните основи на

социалната медицина най-точно формулират медицинските основи на здравната

промоция. За методологическите основи на промоцията на здравето имат ключова роля

и значение и редица педагогически науки: професионална педагогика и в частност

медицинска педагогика; специална педагогика; граничните педагогически науки,

свързани с широк кръг от човекознанието – педагогическа хигиена и педагогическа

валеология.

В параграф 1.2. се разглеждат основите на промоцията на здравето.

Стратегията на здравната промоция е част от глобалната стратегия за постигане

здраве за всички. Хартата за здравна промоция е приета на Първата международна

конференция в Отава (Канада) през 1986 г. Тя определя „здравната промоция като

процес на създаване на способност у хората за повишен контрол над тяхното здраве и

неговото подобряване”.

Промоцията на здравето е разгледана в светлината на идеите на И. Кикбуш,

Downie, Fyfe и Tannahill и др. като модел с три припокриващи се сфери: здравна

профилактика; здравно възпитание; защита на здравето.

Здравното възпитание цели да повлияе положително на личното поведение и да

помогне на индивида, групата и обществото като цяло за развитие на позитивни

здравни характеристики.

Здравната профилактика (превенция) осигурява по-добро здраве чрез

имунизации, скрининг и ранно лечение, програми за отказване от тютюнопушене и

редукция на теглото и др.

Протекция на здравето представлява съвкупност от правни, финансови и други

обществено и здравно регулирани мерки, целящи повишаването на позитивното и

предотвратяване на влошеното здраве.

7

В параграф 1.3. се разглежда здравното образование като елемент на

промоцията на здравето.

Реалното формиране на позитивно здравно поведение е обект на здравно

образование и здравно възпитание. Здравното възпитание е целенасочен процес на

формиране на субективната здравна култура - здравни знания, убеждения и поведения

за повишаване, поддържане и възстановяване на индивидуалното и обществено здраве.

То е съвкупност от въздействията, формиращи здравословен начин на живот.

В процеса на здравното образование се различават три основни фази:

1. Здравно - образователна фаза за придобиване на здравни знания.

2. Промяна в отношението, убеждението и здравната мотивация.

3. Постигане на промяна в здравното поведение.

Единството във възпитателните въздействия на двата основни социални

института - училището и семейството е гаранция за успеха на възпитателния процес.

Състоянието на здравното образование може да бъде очертано в следните

направления:

Основни принципи за ефективно здравно образование според Г. Грънчарова

(Грънчарова, 2002) са:

1. Актуалност на темата, която съответства на здравно-образователните

потребности и интереси на аудиторията.

2. Конкретност - съдържанието и формата на общуване да са съобразени с

културата, традициите и вярванията на аудиторията.

3. Оптимизъм – информацията трябва да действа мотивиращо и да приобщава

аудиторията към здравословен начин на живот.

4. Участие на аудиторията в процеса на обучение - за постигане на по-

дълготрайни възпитателни ефекти аудиторията да се въвлича в дискусия, извършване

на дейности или споделяне на собствен опит.

5. Системност и последователност на възпитателните въздействия.

6. Съобразяване с изходното ниво на знания, постепенно преминаване към

непознатото и постепенно усложняване на информацията.

7. Социална имунизация.

8. Поддържане на мотивация за участие в здравно – възпитателни дейности и

подкрепа за личния и групов напредък на обучаваните.

9. Профилактична насоченост за предпазване от заболяване и за укрепване на

позитивно здраве.

10. Социален контекст.

Здравно-възпитателните дейности могат да бъдат насочени: към индивида, към

социалната група и към цялото общество.

Здравното образование според Ст. Мутафов и Г. Проданов (1983) решава

редица основни задачи:

Осигуряване на нормално, хармонично психическо и физическо развитие на

човека.

Всестранно морфологическо и функционално укрепване на организма.

Правилно задоволяване и регулация на основните жизнени функции и

инстинкти.

Поддържане на вътреорганизмово равновесие (хомеостазис) и грижи за

нормално функциониране на организмовите системи.

Всестранно укрепване на нервната дейност и усъвършенстване на нервно и

психическата реактивност.

8

Възпитаване на чувствата в правилен медико и социален аспект и формиране

на нравствени отношения между двата пола.

Оптимално уравновесяване с околната среда: природна, битова, училищна,

трудова, социална.

Създаване на условия за предпазване от заболявания или други увреждания в

трудовото и битовото ежедневие.

Съвременно професионално ориентиране.

Усвояване в училището на система от знания в областта на здравеопазването и

първоначална медико и здравна помощ.

Изпълнението на тези задачи може да формира правилно здравно поведение,

при което придобитите здравни познания, умения, привички и навици ще се превърнат

в истинска здравна потребност на личността. Тогава вече може да се говори, че е

налице и необходимата здравна култура.

Здравната култура съчетава в себе си не само медицински и хигиенни, но и

социални, психологически, педагогически, икономически и други компоненти. От

тяхното правилно съчетаване се определя и зависи до голяма степен благополучието на

всяка отделна личност и на обществото като цяло. (Милев, П. Хигиена на детската и

юношеската възраст. С., 1975)

От методологична гледна точка в основата на здравната промоция са заложени

най-малко два принципа:

всеки отделен ученик да бъде в центъра на здравните дейности, като

процесът на планиране в училищата, утвърждаващи здраве, изисква основно познаване

на знанията, нагласите и потребностите на учениците;

самите ученици да са активно въвлечени в процеса за утвърждаване на

здраве.

За реализиране на здравната промоция най-често се използват официалните

учебни програми на основните предмети (напр. биология, физическа култура и т.н.).

Освен това, важна роля се отрежда на т.нар. „скрито учебно съдържание”. То включва

„здравословни” взаимоотношения в училище, примерът даван от учителите,

физическата среда и много други особености на училищния живот. Не на последно

място се поставят и взаимоотношенията между училището, от една страна, и дома,

близката обкръжаваща общност, околна среда, служба и услуги, от друга.

В широк смисъл здравно и образователният процес представлява въздействие

върху знанията, нагласите и поведението, свързани с укрепването, опазването,

поддържането и възстановяване на здравето.

В параграф 1.4. се разглежда училището като център на дейности за

здравно образование

Здравното образование в училище е процес, при който се формира

индивидуалната отговорност у младите хора по отношение на техния собствен начин

на живот.

Съвременното състояние на педагогическите реалности у нас налага здравно и

образователната програма за основното и средното училище да се обоснове

концептуално и да се структурира. Тя изисква да се създаде педагогическа обстановка,

която може да осигури на учениците възможност да осъзнаят и да осмислят всички

фактори, влияещи върху здравето (разбирано в широкия смисъл на понятието), да

развият ценностно отношение към здравето и умения за информирано и конструктивно

вземане на решения и решаване на проблеми във всички ситуации, пряко и косвено

свързани с него.

9

В процеса на познаването, осъзнаването и опазване на здравето като водещи

подходи се очертават: хуманистичният, здравословният начин на живот, ситуационният

и интегралният, дистанционният, системно-екологичнияти др. (Н.Колева, 2002)

Нов и по-обхватен е подходът ,,промоция на здравето”, който извежда на

преден план човекът и неговото здраве за всички членове на училищната общност, чрез

въздействие върху средата и цялостния живот в училище т.е да се осъществи процес на

поемане на отговорност за здравето от всеки ученик.

По-важните принципи, върху които трябва да се изгражда здравното

образование в училища са:

обективност и реалност, отчитане на социално-икономическите и

политически реалности, както и някои тенденции в структурата и динамиката на

ученическите заболявания.

системност, последователност и спираловидност - свързано със

съобразяване на етапите на психично и физическо развитие на подрастващите.

В сферите на здравното образование с очертаните подходи и принципи, които

са ориентирани към разработване на здравно-образователни програми и избора на

конкретни модели (модули) за тяхното реализиране в училище са очертани девет

приоритетни сфери на здравното образование и обучение. (Н.Колева, 2002; 2004): 1.

Физическо развитие и дееспособност. 2. Хранене. 3. Лична хигиена. 4. Психично здраве

и личностно развитие. 5. Човешки взаимоотношения. 6. Сексуално здраве и полово

предавани болести. 7. Предпазване от злоупотреба с психоактивни вещества. 8.

Екология. 9. Безопасност.

Модулите са опорни съдържателни компоненти с здравното образование [37].

Те са инвариантни и детерминират извеждането на здравна тематика, конструиране на

„Здравен тематичен блок” за средното училище. Тяхното обособяване е условно и

взаимовръзките им са силни.

Този здравно образователен потенциал от „здравни аспекти” могат да бъдат

оползотворени като водещи теми по здравно образование. Здравните аспекти са

ориентирани в две направления - по посока здравно образование (задължителните

часове по биология и здравно образование, час на класа, СИП и ЗИП) и по посока

допълнителна извънурочна дейност, диференцирана по класове. Профилирана

подготовка по биология и здравно образование има различни акценти в рамките на

задължителния програмен материал по преценка на съответния преподавател по

биология. (К.Василева, 2004)

Учителят по биология и здравно образование може да си взаимодейства със

специалисти по промоция на здравето с добра медицинска и педагогическа

квалификация и може да организира здравното обучение, като се ръководи от

възрастовите особености на учениците и актуалността на съвременните проблеми по

здравно образование, като може да включи важни медико – биологични и

профилактични проблеми.

Необходимо е още, здравното обучение да се свързва допълнително в единна

система с извънкласната дейност, СИП и ЗИП, която може да бъде и свързващо звено

за учениците със задължителното здравно образование от VІ и VІІ клас (П. Костова,

2000), както и да се даде възможност за добро съчетание на здравните знания с

практиката, за да се прилагат здравните навици и привички, но и с добър потенциал от

здравни знания и здравословно поведение, асертивност и добра здравна култура.

В дисертацията е анализирано присъствието на здравното образование в

общообразователния минимум и учебният план на СОУ.

10

Актуалната система за здравно образование в настоящия момент е свързана с

учебната дисциплина „Биология и здравно образование за VІ и VІІ клас, както и VІІІ,

ІХ и Х клас.

Обобщавайки тематиката и коментарите за нея в педагогическия печат, можем

да потвърдим мисълта, че в много случаи здравното образование в училище е непълно

т.е липсва обективност и реалност към водещите приоритети на здравната политика; в

много училища липсва системност, последователност и спираловидно разглеждане на

здравни профилактични вектори.

Що се отнася до методите на преподаване, то много често липдва активност и

дискусия. За ефективно здравно образование е от значение прилагането на атрактивни,

действени идеи, казуси, ситуационни игри и др. за привличане вниманието на

учениците.

Нашите наблюдения показват, че здравната информация в рамките на учебните

часове по биология и здравно образование при учениците от VІІ клас често не е

атрактивно поднесена и не проличава ясна тенденция за индивидуализация и нагаждане

към индивидуалните особености, предпочитания и стремежи на младите хора -

учениците към самоутвърждаване и личностна самореализация.

В заключение ще отбележим, направените обобщаващи изводи:

1. В учебното съдържание по учебен предмет – Биология и здравно

образование за VІ и VІІ клас здравните акценти са незадоволителни в областта на

хигиената и физическото здраве.

2. Липсва социална чувствителност и достатъчно внимание към психологични

и социалните аспекти към здравето; слабо е насочено вниманието и към здравословната

училищна среда.

3. Това е предпоставка за незадоволителна информираност, което е здравен

профилактичен индикатор към психоактивни вещества и лекарствени средства.

От наблюденията, които имаме, можем да подчертаем, че предоставената

учебна информация, включена в учебното съдържание по предмет „Биология и здравно

образование” за VІІ клас, както и за VІ клас „Човек и природата” е важна, но е

недостатъчна т.е. обучението не винаги води до промяна на здравните нагласи и

убежденията и не изгражда пълноценно отговорно здравно поведение при учениците.

Според нас, провежданото обучение в училище на настоящия етап е

фрагментарно и не може да изгражда устойчиво здравно поведение при учениците.

Учебната дейност по биология и здравно образование не дава добра основа за здравни,

промотивни знания, както и почти не разкрива възможност за създаване на здравни

умения и привички сред учениците.

Извънкласната дейност (ЗИП, СИП) при VІІ клас протича стереотипно и не

разкрива възможност за формиране на здравна култура, следователно учениците не

изграждат ново личностно поведение за полезност към себе си и не се стимулира

ученика за търсене на повече здравни знания към познавателна дейност.

За постигане целите на здравното образование, освен здравните елементи,

заложени в официалните програми, съществена роля се отрежда на скритото учебно

съдържание – училищнаат култура. Той се създава от атмосферата в училище, от

правилата за дисциплина, от преобладаващите стандарти и т.н. Това означава, че

здравното образование, в неговия най-широк смисъл, процесите и преживяването на

обучението са толкова важни, колкото и съдържанието.

Взаимоотношението между учители и учениците, както самите учители са

мощен образователен източник на влияние. Учителите понякога подценяват силата на

собствените си нагласи, пример и очаквания, но учениците забелязват вниманието,

11

интереса, толерантността, договарянето и цялостните грижи, които се полагат за тях. Те

откриват противоречия в поведението на възрастните. Незабележими на пръв поглед

послания в поведението на учителите оказват голямо влияния върху това, което

учениците научават. (Б.Янев, Т. Трендафилов, 1968; L. Green, J. Raeburn,1988)

Резюмирайки казаното, не можем да разчитаме на т.н. традиционен

„медицински” модел, защото чрез него се дава предимно медицинска информация,

която сама по себе си може да промени поведението, но може и да не промени

поведението на ученика, в часа по биология. Според нас неудачна е и другият

популярен модел - „шок и ужас”, който може и дава информация и въздейства с идея да

се сплашат младите хора - учениците за да променят здравното си поведение.

Съвременният модерен модел на здравното образование за разлика от другите

два, които са ограничени само в даване на информация за съществуването на проблема

и пренебрегват действената поведенческа страна, можем да приемем подходът

„промоция на здравето”, който позволява идентификация на личността със собствените

проблеми, свързани със здравето. Според него, учениците осъзнават здравето си и сами

контролират и поемат отговорност за него.

Анализирани са и действащи програми и проекти по здравно образование. От

1993 г. България участва в проекти на СЗО „Европейската мрежа от училища за

промоция на здраве” с 20 училища с подкрепа на Националния център по обществено

здраве с разработване на модели за промоция на здраве в училищата, с реализирани

локални проекти за психично здраве, ограничаване на тютюнопушенето, оценяване на

дейности свързани със здравето.

СЗО изработи и утвърди програмата „Здраве - 21”, в която са посочени въпроси

и основни стратегии за 21 век, на тази база регионалните бюра на СЗО конкретизират

насоките на своите усилия за реализиране на политика на „Здраве за всички.”

СЗО, ЮНЕСКО и УНИЦЕФ препоръчват прилагане на програми за здравно

образование и възпитание, които:

да дават възможност на децата да придобият не само знания за здравето,

утвърждаващи здравето ценности, но и да възприемат здравословно

поведение;

да предлагат планирана, следваща развитието на децата по време на

пребиваването им в училище, програма. Тази програма трябва да

съответства на възрастта и етапите в развитието на ученика и да държи на

местните културни ценности;

да се предвидят достатъчно време за работа по здравните проблеми, за да се

постигне не само повишаване на знанията, но и промени в нагласите и

поведенията;

да се основават на парципативно обучение чрез използване на методи за

активно научаване като ролева игра, дискусии в малки групи, проучване на

отделни случаи. Могат да се използват отделни предавания, както и

обществени дейности извън класната стая, които да помагат на учениците

за изследване и осъществяване на здравословно поведение;

да включат послания за здраве, които са лесни за разбиране от учениците и

които да се предават от тях на други хора – да водят до предаването им от

дете на дете, от децата на семейството и на общността.

Проектът „Европейска мрежа от училища, утвърждаващи здраве” се разработва

в повече от 23 страни, а се очаква да се включат 50 държави. Тази мрежа обхваща по 10

училища от ангажираните в проекта страни.

12

България е официално включена в проекта към Националната мрежа от

училища, утвърждаващи здраве, обхваща 95 училища, 31 детски градини, около 70 000

ученици и около 3 000 учители от 63 общини и 24 региона.

Задачата на училищата, утвърждаващи здраве се състои в постигането на

здравословен начин на живот за всеки от училищния колектив по пътя на създаване на

околна среда, благоприятна за укрепване на здравето.

Съществуват национални програми по промоция на здравето и профилактика

на болестите, част от които са насочени към отделни рискови фактори

(тютюнопушене), други - към обширни тематични области (психично здраве;

наркомании), трети – към отделни заболявания. Проектните технологии за промоция на

здраве имат различна насоченост: за болници, училища - с главни рискови фактори при

деца и възрастни, които са анонсирани към тях: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол,

намалена физическа активност и нездравословно хранене.

От направените проучвания на литературата по въпросите на промоцията на

здравето в училищата се вижда че:

1. Съществуват разработени и действащи програми за промоция на здравето,

следващи общи идеи и принципи на световно, национално и регионално ниво.

2. Уточнени са като един от значимите показатели за здравословен начин на

живот и съдържателни компоненти на здравното образование водещите рискови

поведенчески фактори при учениците VІ и VІІ клас: тютюнопушене, алкохол,

наркотични и лекарствени средства. По тази причина имаме основание да ги

разглеждаме като приоритетни.

3. Многофакторният и интердисциплинарен характер на проблема, включва в

системата на здравно образование много специалисти и структури.

4. Не открихме опит в провеждането на промоция на здраве в училищата на

ниво парамедицински специалист – инспектор по обществено здраве, а само частично в

участие в програми за промоция на здравето на учащите се.

Параграф 1.5. е посветен на възможностите, състоянието и

переспективата за работа на инспектор по обществено здраве в промоция на

здравето в училище.

Промените на обществения живот е съпроводено с интензивна либерализация и

се откриват редица възможности за развитие и изява на учениците от средна училищна

възраст, заедно с това съществуват рискови фактори, на чието негативно въздействие

голяма част се оказват недостатъчно подготвени да устоят.

Един от основните механизми на превенция е въвеждането на задължително

здравно образование в основното и средното училище с интегрален компонент в

структурата на обучението като задължителна дисциплина.

М. Методиев (2001), В. Борисов (2001) и П. Костова (1997) изразяват и дават

предложения за въвеждане на нова длъжност - специалист по здравно образование. В

пълно съответствие на социалната политика и дейността на промоцията на здравето,

предлага се този тип специалисти да са инспектори по обществено здраве.

Кадрови ресурси на здравното образование могат да бъдат здравни

специалисти, които ще спомогнат за здравното образование на учениците. Тази форма

на работа може да бъде осъществена от медицински специалисти, работещи съвместно

с педагогическата общност, с делегирани права и задължения.

Медицински колеж - Варна реализира обучението по специалността

„Инспектор по обществено здраве” от 1983 г. при съчетание на европейските

13

изисквания към професията с акцентиране на нейната хуманност и обществена

значимост.

Длъжността „инспектор по обществено здраве” има 40 годишна история за

страната и съответства на обществените потребности и очаквания. В съвременния ю

вид е регламентирана с Постановление 238 на МС от 2008 Д.В. № 87/ 2008 г.

Квалификационната характеристика дефинира специфичните професионални

здравно - контролни, консултативни, методични дейности в комплексна дейност с цел

опазване жизнената дейност на човека; за предпазване от заболявания и за укрепване

здравето на подрастващите и трудоспособността на населението.

Целите на обучението са в пълно съответствие с потребностите на социалната

практика т.е. образователните цели и задачи съответстват на динамиката на развитието

на професионалната реализация свързана с Държавния здравен контрол и

промотивните дейности по направление Обществено здраве.

Инспектор по обществено здраве има потенциал за осъществяване на промоция

на здравето. Следователно, инспектор по обществено здраве проучва

разпространението и степента на действие на рисковите фактори, свързани с начина на

живот и разработените мерки за ограничаването им; организира и участва в

проучването на здравни знания, умения и нагласи сред различни групи от населението

с цел определяне на потребностите от профилактичните дейности; осигурява

взаимодействието на РЗИ със средствата за масова информация и в партньорството с

тях провежда дейности по профилактиката на болести и промоция на здравето.

(Т.Търновска,2007)

В дисертацията се излага и коментира уебния план на специалността в

Медицински колеж – Варна. Изводът от анализа на учебната документация е, че

медицинските специалисти - инспектори по обществено здраве имат база за

необходимата подготовка с профилактичната насоченост с цел опазване здравето от

една страна, но от друга страна те не изучават педагогически дисциплини,

следователно нямат педагогически знания, умения и нагласи за работа с учениците.

За придобиване на нова професионална реализация, нови професионални

качества, свързани с нов потенциал от знания, умения са възможностите по Наредбата

за единни държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация

„учител”.

В съвременните училища няма възможност за работа на такива специалисти,

тъй като здравното образование е интегрирано в обучението по биология. Считаме,

обаче, че има значителни възможности по линията на извънкласните форми на работа и

в учебни звена извън училище.

Професионалната квалификация „учител” за медицински специалист -

инспектор по обществено здраве, може да се осъществи едновременно с подготовката

за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен – като

факултативно обучение и при спазване на ЕДИ.

Съобразно образователният процес в Медицински колеж – Варна и според

учебната програма предлагаме ново организационно построяване на учебния процес с

оглед допълнителното обучение на студентите с педагогическа насоченост, или

надграждане на обучението като се използва кадровия капацитет от преподаватели към

университета. Следователно, можем да използваме опита на вече организираната

педагогическа подготовка при студентите - медицински сестри с образователна степен

бакалавър, VІ семестър - 15 часа от Факултета по обществено здраве, която подготовка

според нас е недостатъчна, но е аргументирана и свързана със спецификата на тяхната

професионална реализация в здравните и лечебните заведения.

14

Очертаният учебен образователен процес може да бъде валиден, актуализиран

и за задочна форма на обучение.

Параграф 1.5. е посветен на състоянието и перспективата на медико-

педагогическото обучение в медицинските колежи

Здравното образование и промоция на здраве в училище поставя качествено

нов акцент върху професионалните роли и отговорности на медицинските специалисти

– инспектори по обществено здраве.

Все по-голямо значение ще има нравствено и професионална, мотивация,

перманентното, мултидисциплинарно и специализираното обучение, както и

професионализацията на професионалисти, имащи отговорности за индивидуалното и

обществено здраве.

В този смисъл можем да представим, образователните цели до настоящия

момент, пред професионалистите – инспектор по обществено здраве, придобиващи

образование в Медицински колеж - Варна.

Медицински колеж – Варна ясно дефинира своите цели и задачи, както и

пътищата за тяхното постигане.

Медицински колеж - Варна създава условия за непрекъснато развитие и

усъвършенстване на преподаватели и студентите в научноизследователска област;

утвърждаване на колежа като научноизследователски център по специалността на

Североизточния район и Черноморието; стимулиране и подкрепа за участие в

специализации и проекти.

Стратегически цели на Медицинския колеж са: да осигури обучение и

квалификация, съответстващи на Европейските стандарти на качество и единните

държавни изисквания към специалността.

Перспективите на специалността се определят от: бързото развитие на

медицинската наука и технологиите; нарастващите изисквания и очаквания на

обществото за качество на предоставяните услуги; повишаването на квалификацията и

образователното ниво на работещите професионалисти с колежанско образование.

Във втора глава „Експериментално обучение, провеждано от стажанти-

инспектори по обществено здраве” са включени три основни параграфа.

Параграф 2.1. представя методологията и организацията на емпиричното

изследване.

Обект на емпиричното изследване са студенти от Медицински колежи и

ученици от средна училищна възраст.

Предмет на емпиричното изследване са ефектите от експериментална

промоция на здравето в училище под ръководството на студенти-практиканти.

Единици на изследването са 494 лица: 157 студенти в медицински колежи

Варна и Пловдив, структури на МУ – Варна и МУ – Пловдив от специалност

„Инспектор по обществено здраве“ студентите- І ІІ ІІІ курс (студентите инспектор по

обществено здраве ІІІ курс - по време на преддипломен стаж – VІ семестър) и

специалност „Медицинска сестра“- III курс

Ученици от VI и VII класове от ОУ „Н. Й. Вапцаров”, ОУ,, С.Врачански”,

ОУ,,А.Страшимиров”, ОУ,,Н.Бозвели”, СОУ,,Гео Милев”, ОУ,,Д. Чинтулов”, ОУ,,Й.

Йовков” - Варна. Контролна група – 271 и Експериментална група – 30 ученици.

Допълнително е отчетено и мнението на 17 учители и 19 родители.

15

Медицински колеж – Варна има изградена програма на специалността

„Инспектор по обществено здраве”, която се основава на закона за висшето

образование, държавната политика в здравеопазването, както и на европейските

стандарти. Новите потребности се изразяват в осигуряване на определен обем на

медико-биологични знания, специфични умения в профилактичния здравен контрол,

морално-етичните изисквания и развитие на комуникативните качества на студентите.

Приоритет на обучението по специалност „Инспектор по обществено здраве” е

подготовката на квалифицирани кадри за нуждите на профилактичен контрол в

областта на общественото здраве.

Средната училищна възраст (12-13 год.), която е обект на изследването, е

кризисен период в развитието на подрастващите. Тогава се забелязват първите стъпки

на еманципиране от влиянието на учителите, а по-късно и от родителите. За тази

възраст е характерно постепенно отдръпване от семейството и прекомерният интерес

към връстниците т.е. сега особена ценност стават приятелите, класа, компанията

(групата). Модата започва да управлява поведението на младият човек – прическа,

облекло, музика, накити и пр. В тази възраст децата имат повишени претенции към

родители, учители и изобщо към възрастните – постоянно оценяват, сравняват и

критикуват. Имат изключителна потребност от самоутвърждаване, от привличане на

вниманието върху себе си т.е. искат да бъдат забелязани.И освен това в този период

има опасност от намаляване на интереса към училище и заместването му към други

интереси – музика, интернет, ПАВ и др. Следва и да отбележим ,че поради малкия си

социален опит и голямата им импулсивност за всичко, те лесно могат да попаднат под

лошо влияние и въздействие на рискови фактори.

Основна цел на емпиричното изследване е да се установи ефектът от

работата на инспектор по обществено здраве в промоция на здравето в училище.

За постигане на целта си поставихме следните задачи:

1. Да се проучат отношението и нагласите на учениците от VІ и VІІ клас към

рисковите фактори ПАВ, алкохол и тютюн и да се установи реалното положение с

тяхната употреба.

2. Да се проведе експериментално обучение по превенционен модул „Да спрем

инерцията – превенция на зависимости в училище” с участието на стажанти –

инспектор по обществено здраве с педагогическа подготовка.

3. Да се анализира ефектът от експерименталното обучение с преподаватели

стажанти инспектор по обществено здраве с ориентация към тематични единици –

алкохол, тютюн, наркотични вещества.

4. Да се анализират някои от рисковите фактори, свързани с алкохол, тютюн и

наркотични вещества в училищната и семейната среда и на тази основа да се предложи

адаптивна здравно-образователна програма за учениците.

5. Да се анализират мотивите, желанието и професионалната подготовка на

студентите – инспектор по обществено здраве за участие в здравното образование в

училищата, което може да допринесе за изграждане на нов модел преподавател -

медицински педагог.

5. Да се направи оценка на потребността от допълнително обучение в

образователна квалификационна степен професионален бакалавър за инспектор по

обществено здраве с педагогически дисциплини.

6. Разработване на концепция за обучение на инспектор по обществено здраве,

като преподавател по здравно образование в училище.

Изследването имаше за цел да провери следните хипотези:

16

1. Ако се възприемат адекватни стратегии за превенция, чрез учебна програма

като задължителен час - здравно образование с преподаватели инспектори по

обществено здраве, то учениците от прогимназиален етап ще развият своите знания,

умения, нагласи и привички да водят здравословен начин на живот, както и да се

предпазят от употребата на ПАВ.

2. Включването на инспектори по обществено здраве като преподаватели в

системата на здравното образование в училище ще бъде възприето положително от

учениците, учителите и родителите.

Критерии и показатели на изследването.

1. Знания и отношение към психоактивните вещества от учениците.

2. Предпочитани методи на обучение.

3. Позиция на студентите за необходимост от модул „здравословен начин на

живот“ в Здравното образование.

4. Готовност за провеждане на обучение в ИКД с ученици.

5. Ниво на знания за ПАВ, алкохола и тютюна на входа и изхода на

експеримента.

6. Отношение на учители и родителите за участие на децата в извънкласна

дейност по Превенция на употребата на ПАВ.

Като източници на информация бяха използвани:

Учебна документация – учебни планове и програми при УНС - „Инспектор по

обществено здраве и социални дейности”.

Нормативни документи – Закон за висшето образование, Закон за здравето и

др.

Документи на СЗО, Европейска стратегия за обучение на медицински сестри

(1999), Наредба № 34/2006 година за придобиване на специалност в системата на

здравеопазването; както и служебни документи.

Данни от анкетиране и тестиране на изследваните лица.

Методи за набиране на информация:

1. Качествен анализ на документи – учебни планове и програми, закони и

нормативни документи, научни публикации.

2. Самооценъчен въпросник (10 въпроса) само за експерименталната група след

проведеното интерактивно здравно обучение.

2. Анонимни анкети с отворен и затворен тип въпроси за ученици, студенти,

учители, родители, свързани с проучване на мненията, отношението, оценките,

препоръките на анкетираните лица по изследваните признаци.

Анкетата с ученици е разделен на три части и съдържа общо 30 открити

въпроса имащи за цел проучване на информираността за ПАВ.

Анкетата с учители (10 въпроса) проучва мнението и отношението им към

здравното образование и здравно възпитание на учениците от VІ клас и превенция на

зависимостите от ПАВ, осъществено от медицински специалисти – инспектор по

обществено здраве.

Анкетата с родители (13 въпроса) проучва мнението им относно участието на

децата в организирано извънкласно здравно обучение “Превенция на зависимостите”

осъществявано от стажанти – медицински специалисти инспектор по обществено

здраве.

Анкета със студенти инспектор по обществено здраве (21 въпроса) от Варна и

Пловдив и студенти медицински сестри от Варна.

Анкетните карти съдържат информация за пола и възрастта на респондентите.

17

Анкетирането на учениците и родителите се проведе в час на класа в

присъствие на класния ръководител. Анкетирането на студентите от медицинските

колежи във Варна и Пловдив се проведе в Колежите.

Методи за обработка на данните

За онагледяване на съществуващите закономерности и зависимости беше

приложено графично и таблично представяне на данните, чрез таблици и обемни,

колонни, секторни и други диаграми.

Статистическата обработка е проведена с програма SPSS 13 и включва:

Алтернативен анализ на въпросите, отговорите по които са отчетени по

номинални скали – относителен дял (%).

Проверка на нулевата хипотеза за подобие (Н0) и алтернативната – за различие

(Н1) чрез U - критерий и χ2 – критерий.

Организация на изследването.

Наблюдението на контролната група (ученици от VІ и VІІ клас) се извърши

през учебната 2005/06 година по време на ІІ срок.

Наблюдението на студентите „Инспектор по обществено здраве" и

„Медицинска сестра" Варна - Пловдив – VІ семестър, се извърши през 2005/2006

учебна година.

Педагогическият експеримент се проведе през ІІ срок на 2005/06 учебна

година.

Съдържателно описание на педагогическия експеримент

Експериментален модул за здравно обучение – включва формиране на

здравни умения, навици, привички на учениците с ориентир към превенция употреба на

психоактивни вещества и се проведе под наименованието „Да спрем инерцията –

превенция на зависимости в училище”с участието на медицински специалист –

инспектор по обществено здраве.

За тази цел се изготви нов професионален модел на медицински специалист -

инспектор по обществено здраве за промоция на здраве в училищата.

Програмата за здравно образование се експериментира само с три тематични

единици – тютюнопушене, наркомания, алкохол, като задължителна подготовка II срок

– 14 часа с времетраене 45 мин. с участието на стажанти инспектори по обществено

здраве.

На учениците от експерименталната група се предоставя комплект нагледни

средства: ключов речник, разработка по теми, занимателни тестове, цветни диплянки и

т.н. и по същите в края на обучението следва дискусия с учители и родители.

Използват се ефективни подходи при обучението. Експериментът набляга на

действията, самостоятелното учене, повишаване нивото на информираност,

отговорност за своето здраве и здравето на свои съученици, приятели, в приемлива за

учене атмосфера. Разнообразието от методи прави обучението по-съзидателно и дава

възможност на учениците да бъдат провокирани по различни начини. С това се

повишава разбирането и приемането на информация, и поради факта, че много от

методите укрепват груповите умения, които засилват взаимодействието между

участниците. Използваните модели за обучение включват разнообразни педагогически

методи и техники, които в своята съвкупност реализират широк спектър от

дидактически функции.

Съдържанието на учебната програма за здравно образование е очертано от

тревожните тенденции свързани с поведението на деца и младите хора относно

18

недобрата информираност към ПАВ (тютюн, алкохол, наркотици и лекарствени

вещества).

Целта на експеримента е изграждането на комплекс здравни умения към

рискови фактори - психоактивни вещества. Това на практика се осъществява не само

чрез даването на дозирана и адаптирана за възрастта на учениците информация по

отделните направления, а чрез системно провеждане на редица учебни дейности с цел

изграждане на здравни умения, които включват и предпазване от употреба на ПАВ, но

всичко това се осъществява в един по-широк контекст. Идеята в случая е да се работи

чрез интерактивния метод в задължителен час – здравно образование и постигане на

умения, знания, навици, привички и опит, и противопоставяне на натиска на

извънучилищната среда.

Експерименталната система включва работа с три целеви групи – ученици от

VІ клас в СОУ “Н. Вапцаров” и СОУ “С. Врачански” в гр. Варна, техните родители и

учители, като извънкласна форма (поради неуточнения статут) с участието на стажанти

– инспектор по обществено здраве. Обучението се проведе съобразно възрастовите

особености, т.е. времето на сериозни промени във физически и психологически план. В

тази възраст ценностната система е неукрепнала, здравните умения са слабо проявени и

всичко това засилва податливостта на младия човек към негативни влияние.

От направените предварителни проучвания се установи, че информираността

на учениците по отношение на психоактивните вещества е недостатъчна и проблемът с

употребата на ПАВ реално съществува сред учениците от VІ и VІІ клас – почти всички

са опитвали ПАВ.

С цел изграждане на профилактична здравна култура, адаптирана в училищна и

извънучилищна среда и постигане на добра здравна информация по рискови фактори:

тютюнопушене, алкохол, наркомания, насочихме вниманието и мотивирано

осъществихме експерименталното обучение при учениците с участието на стажантите -

инспектор по обществено здраве.

Здравното образование и в момента присъства като част от учебния предмет

биология и здравно образование, често не се прилага по начин, който може да доведе

до постигане на конкретни цели и задачи, свързани с промени в знанията, нагласите на

учениците и като краен резултат до промяна в поведението и начина на живот,

свързани със здравето.

Програмата има за цел да се повиши информираността на учениците и да

създаде база за практически умения. За целта се установява нивото на информираност в

експерименталната група чрез информационно - здравни беседи. Участниците се

мотивират на чрез дискусионни методи – мозъчна атака, казуси, проблемна ситуация и

като учебно помагало предложихме ключов речник, ключов указател - азбука на

дрогата и средства за демонстрация, диплянки от РЗИ.

Тя е насочена в следните четири направления: тютюнопушене, алкохол,

наркомания, работа с родителите с основна цел - информиране и привличане като

съмишленици и партньори в процеса на здравното обучение по рискови фактори –

тютюнопушене, алкохол, наркотици. По тази причина родителите подават заявления за

съгласие децата им да участват в експеримента.

Технология на работата по програмата.

Стажантите са в преддипломен стаж и са добре запознати с плана на

обучението. Обучителните модулни и тематични единици са синхронизирани с

програмата на Медицинския колеж по време на преддипломния стаж. Обучаващите са

избрани по критериите успех и лично проявено желание. Занятията се провеждат

19

съобразно графика на стажантите – два пъти седмично в извънучебно време с

продължителност на един учебен час.

В началото на всяко учебно занятие се получава информация от учениците –

какво точно знаят по темата, за да може да се борави предимно с познатото им, като се

предпазваме от прекомерното засилване на интереса към ПАВ.

В края на всяко учебно занятие се съобщава следващата тема, съобразно

учебната програма и да се уведомяват родителите за това.

Технологичен режим – загряващо упражнение с цел подобряване на груповата

динамика, след което с помощта на децата се прави преглед на предходната тема и се

преминава към новата. В края на занятието се поставя задача за занимание в

свободното време.

С това се преследваха две основни цели: първо, децата имайки подобен

ангажимент и през свободното си време да се връщат към съответната тематика и

второ, при необходимост да се ангажират и родителите и по този начин и те да станат

съпричастни към разглежданите теми и проблеми.

Работата по всеки модул приключваше със заключително занятие с акцент

върху най-важните моменти от разглежданата проблематика. Чрез широкото

използване на интерактивни методи на работа се целеше максимално използване на

техните възможности, както и затвърждаване на наученото от децата и придобиване на

здравни умения.

Използвани са следните методи на обучение:

Информационни беседи и интервюта – 7 бр.; работа с учебни помагала

(ключов речник за зависимости, „Азбука на дрогата”, както и средства за

демонстрация – диплянки, илюстрации, с указания за видовете наркотици);

дискусионни методи – групова дискусия, мозъчна атака, казуси, проблемни ситуации и

въпросник - дискусия за фактори, които засягат здравето на учениците и решения

засягащи здравето, решаване на казуси и проблемни ситуации; попълване на входящи

въпросници, следобучителни въпросници и въпросници за самоотчет; работа с текст.

Етапи на изследването

За инспектори по обществено здраве, в първия етап бяха определени гнездата

на проучването – училищата в гр. Варна, за студентите – Медицинските колежи – гр.

Варна, гр. Пловдив.

Вторият етап, с помощта на ръководствата на училищата беше осъществено

здравно обучение от стажанти – инспектор по обществено здраве в експериментална

група - ученици VI клас.

В третият етап проучихме мненията, желанията на стажантите - „инспектор по

обществено здраве“, за надграждане на образователната – квалификационна степен

бакалавър и магистър.

Четвърти етап – проследихме стремежът, на инспектор по обществено здраве,

максимално да работи като медицински специалисти по здравно образование в

училищата.

Параграф 2.2. представя анализа на резултатите от експерименталното

обучение, провеждано от стажанти - инспектори по обществено здраве и съдържа

7 раздела.

1. Проучване на информираността на учениците от експерименталната

група и студентите

20

Данните от проведеното изследване могат да се разглеждат, като сигнал за

наличието на определени здравни проблеми, отнасящи се до опит, липса на

информираност на ученици към психоактивни и лекарствени вещества, незаинтересова-

ност от вредата от тютюна, алкохол и други върху организма:

Въпрос №4 „Според теб цигарите (тютюн) вредни ли са здравето”?

„ Не мога да преценя”- VІ клас - 57,42 %; VІІ клас - 40,52 %

Негативни отговори: VІІ клас -20,69%; VІ клас -17,42%

Въпрос №5 „Според теб цигарите (тютюна) наркотик ли са”?

„Не мога да преценя” - VІ клас - 40,00 %; VІІ клас - 31,90 %

Негативни отговори: VІІ клас - 34,48%; VІ клас - 22,87 %

Въпрос №25 „ Какво е твоето мнение за наркотиците”?

„Не мога да определя”- VІІ клас - 50,86%; VІ клас - 27,74 %;

„ Отпускащи” - за VІ клас - 25,81%; VІІ клас - 22,41%

Въпрос № 27 „Как преценяваш твоите знания по отношение на тютюн,

алкохол, и наркотици върху човека”?

Непълно достатъчни - VІ клас - 18,75 %; VІІ клас - 29,94%;

Недостатъчни - VІ клас - 28,65 %; VІІ клас - 27,12%;

Нямам информация- VІ клас - 15,63 %; VІІ клас - 7,34%;

Почти нищо не знам- VІ клас - 18,75 %; VІІ клас - 12,99%.

Отношението на учениците към методите на преподаването м здравното

образование са свързани с въпрос № 26 (диагр.2)

Диагр.2. Предпочитани методи на обучение

Мнението на студентите относно здравословния начин на живот като модулна

единица на здравното образование (Въпрос №28) показва, че като цяло студентите от

специалност „Инспектор по обществено здраве” (І курс- 85,00%, ІІ курс- 78,95% и ІІІ

курс- 97,96%) преценяват положително необходимостта от здравно обучение.

Те оценяват като недостатъчни знанията на учениците от VІ и VІІ клас.

Студентите инспектор по обществено здраве изразиха мотивирано желание да

се включат и направят опит да участват в повишаване на здравните знания на

учениците от VІ и VІІ класове по време на преддипломният професионален стаж.

2. Информираност на учениците по рискови фактори

Здравното обучение срещу употребата на дрога трябва да заеме специално

място с двата легални и широко използвани вида дрога - тютюна и алкохола. Те

предизвикват много от медицинските проблеми, срещани понастоящем в цял свят.

Тютюнът и алкохолът се използват широко, достъпни са и са узаконени във всички

европейски страни.

България е сред страните в Европа с най-сериозни здравни проблеми,

причинени от тютюнопушенето. Доста тревожен е фактът,че тютюневата епидемия е

21

завладяла и подрастващите. Според анкетни проучвания сред учениците във Варна и

София през 2008 г., цигарите и алкохола са най-масово употребяваните и достъпни

ПАВ. Всеки трети ученик (31,1%) пуши ежедневно, а ¾ са пили алкохол през

последния месец.

Наркоманията е световен проблем. Като се има предвид, че жертви на наркоти-

ците са предимно юношите и младите хора, както и фактът, че повече от 2/3 от

учениците (68% в София, 70% – във Варна) са опитвали някакво незаконно наркотично

вещество поне веднъж. От употребата на медикаменти без лекарско предписание най-

голям е делът на транквилизаторите, следвани от сънотворните.

Здравното обучение относно употребата им е процес, който включва: добра

информираност на децата, юношите, подрастващите за съдържанието и въздействието

на тези видове дрога върху организма; изучаване на физическите, социалните и

психическите последици от употребата и злоупотребата с тях; развитие на умения да

вземане на правилни решения в ситуации, в които децата, юношите, подрастващите

имат възможност да употребяват тютюн и алкохол; създаване на навик да устояват на

изкушението и на натиска на околните за употребата на дрога.

Младите хора са най-рисковата популация за употребата на психоактивни

субстанции. Данните за България показват, че възрастта когато започва тази употреба

намалява през последните години. Това се потвърждава и от нашите резултати при

проведеното анкетно проучване на ученици от VІ и VІІ класове в училища във Варна.

Отношение към алкохола - младите хора са най-рисковата популация,

възрастта, когато започва тази употреба намалява през последните години.

Голямо безпокойство буди фактът, че на въпроса „Пил/а ли си алкохол?”

категоричен положителен отговор са дали 38,71% от учениците в VІ класове и 28,45%

от учениците в VІІ класове. Пият алкохол „при повод” 19,35% от VІ клас и 17,24% от

VІІ клас. Негативен отговор дават 30,59% от момчетата и 21,43% от момичета в VІ

клас и 17,24% от момчетата и 12,73% от момичетата в VІІ клас.

При проверка на хипотезите по U – критерий са получени различия между VI и

VII класове, момичета и момчета при отговор „не” (1,67; 2,84) и при отговор „при

повод” VI класове – момичета-момчета (2,90), но те не показват значима статистическа

разлика в отговорите на учениците от VI и VII класове (Uα < 1,96).

Най-често употребявания и предпочитан алкохол е бирата, както при момичета

така и при момчета (при VІ класове - момчета 19,39%; момичета 17,53%, а при VІІ

класове момчета - 31,63%; момичета - 25,27%. На второ място се нареждат

концентратите, като повишен процент се наблюдава при VI класове -18,46% и VII

класове - 28,57%. Приблизително еднакви са стойностите на отговорилите

„шампанско” и „всякакъв”. Би могло да се предположи, че употребата се извършва

предимно на празници. По отношение на проверката на хипотезата през U–критерий, не

са получени статистически значими различия между VІ и VІІ класове (Uα > 1,96).

След употребата на алкохол респондентите се чувстват „развеселени” - VІІ кл.

момичета (35,16%), VІ кл. момчета (27,55%), VІІ кл. момчета (23,47%); „замаяни” - VІІ

кл. момичета (18,68%), VІ кл. момичета (25,77%), VІ кл. момчета (15,31%); „отпуснати”

- VІ и VІІ кл. момчета (19,39%) , VІІ кл. момичета (16,48%), VІ кл. момичета (15,46%);

„зле” - VІ кл. момичета (22,68%), VІІ кл. момчета (19,39%), VІ кл. момчета (16,33%).

Тези резултати доказват, че силата на свойствата на алкохола са значим фактор

за неговата употреба.

За нивото на информираност сред анкетираните можем да дадем задоволителна

оценка. На въпроса “Алкохолът наркотик ли е?”, положително отговарят 30,59% от

22

момчетата и 52,86% от момичетата в VІ класове, а в VІІ класове – 47,54% от

момичетата.

Може да се твърди, че в тази възраст употребата му е неподходяща, независимо

от количеството приет алкохол (малко или голямо). Респондентите нямат информация,

че дори употребата от време на време причинява алкохолна интоксикация и други

кратковременни увреждания.

Чрез U-критерий са доказани статистически значими различия (Uα > 1,96) в

положителните отговори при момичета и момчета VІ класове (2,52) и при момчета VІ и

VІІ класове (2,22). При негативен отговор са констатирани също различия между

момчета VІ и VІІ класове (3,02); момчета и момичета VІІ класове (3,78); при колеблив

отговор „не мога да преценя” различия съществуват между момчета и момичета VІІ

класове (2.68).

Отношение и информираност на учениците от VІ и VІІ класове към

наркотиците

За критичният период в развитието на подрастващите и сериозните

физиологични промени, които настъпват в организма са необходими здравни познания

за наркотиците и за промените, които те причиняват на употребяващите ги.

В тази възраст се засилва стремежът към силни преживявания и към

развлечения. Увеличава се стремежът към подражание. Това подтиква учениците да

опитат или изпробват действието на опиат или дрога. Според нас превантивната

„първа” стъпка не е добре направена. Извънкласната дейност СИП за VІІ клас в

училище не допринася в достатъчна степен за информираността на подрастващите. Тя

се поднася твърде общо.

След като анализирахме получените резултати, можем отговорно да

подчертаем ниската степен на информираност при децата (12-13 годишни), по

проблема наркотици.

Актуалното състояние на употребата на наркотици се илюстрира от отговорите

на децата: за VІІ класове - 4,31%, а за VІ класове – 1,94%. В рангов ред

разпределението е следното: момчета VІІ кл (4,92%); момичета VІІ кл. (3,63%);

момчета VІ кл. (2,35%); момичета VІ кл. (1,43%)

По отношение проверката на хипотезите чрез U–критерий не са получени

значими статистически разлики във всички отговори. Резултатът визира недобра

подготовка при учениците.

На основание на получените данни от анкетата, изводът, който правим е, че

честотата на употребата на ПАВ е „веднъж” (дебют). „Веднъж” са употребили

наркотици както следва: момчета VІІ кл. (33,33%); момичета VІІ кл. (50,00%); за

„няколко пъти”: момчета VІІ кл. (66,67%) и момичета VІІ кл. (50,00%). Като цяло,

анкетното проучване констатира висок процент на неупотребяващите наркотици –

(97,5%), което оценяваме положително.

Чрез U–критерий са регистрирани статистически значими различия (Uα > 1,96)

в отговорите: „веднъж” момчета VІ и VІІ кл. (17,32); момичета VІ и VІІ кл. (24,49);

момчета и момичета VІІ кл. (2,16); „няколко пъти” момчета VІ и VІІ кл. (17,32);

момичета VІ и VІІ кл. (24,49); момчета и момичета (2,16).

Информация за това на кого най-много разчитат учениците в трудна ситуация,

можем да обсъдим с дадените отговори на въпроса „От кого можеш да потърсиш

помощ, ако имаш проблеми с ПАВ?”. 12,90 % от VІ класове и 12,93 % от VІІ класове

посочват, че при нужда биха помолили своите родители, а 19,35% от VІ класове и 28,45

23

% от VІІ класове - други близки роднини.Към медицински специалист биха се

обърнали 9,68 % от VІ класове и 8,62 % от VІІ класове. Помощ от своите приятели ще

потърсят 37,65% от момчета и 40,00% от момичета в VІ класове и 36,07% от момчета в

VІІ класове и 20,00% от момичета. С “Нямам от кого да потърся помощ” са отговорили

11,61% от анкетираните шестокласници и 18,10 % от анкетираните седмокласници.

Статистически значими разлики са регистрирани чрез U-критерий (Uα > 1,96)

при отговори „от приятел/ка” (U - 2,35) и „ нямам от кого” (U - 7,62).

Данните от проучването говорят за определящото влияние на приятелската

среда, както и крехката и ранима личност на детето на този етап. Тези резултати са в

голяма степен обнадеждаващи, защото по -голямата част от анкетираните изразяват

готовност да потърсят помощ при попадане в трудна за тях ситуация.

Отношение и информираност на учениците от VІ и VІІ класове към

тютюна. В резултат от голям брой многогодишни и задълбочени изследвания за

връзката между тютюнопушенето и здравното състояние на човека, изследователите са

единодушни, че е най-значимата предотвратима причина за влошено здраве, множество

болестни състояния, тежка инвалидизация и смърт. И е поведенчески рисков фактор,

нездравословен навик, вредна привичка, която зависи единствено и само от отделния

човек.

Проучено беше мнението – отношение и мотиви на учениците от VІ и VІІ

класове за дебют (опитване на цигари) и информация (поведенчески фактор – вредна

привичка, нездравословен фактор).

Малко обнадеждаващи са отговорите на въпроса „Опитвал ли си? Пушил/а ли

си?” Отговорилите положително момчета от VІ класове са 38.82%, а момичета са

38,57%.

Видно е, че делът на момчетата и момичетата е почти равен. Данните при

момичетата VІ класове са оптимистични поради факта,че пушат „само в компания” или

„понякога” - при VІ класове – 28.33% и при VІІ клас – 25.49%. Това говори за

епизодична употреба.

При проверката на хипотезите чрез U–критерий са получени значими различия

в отговорите при групи VI и VII класове (2,22); момчета VI и VII клас (2,55) и „друго”

VI и VII класове (10,52), и в негативните отговори – 2,20, като Uα > 1,96.

Анализът на резултатите от анкетата показва водещото място на поведенческия

фактор при тютюнопушенето.

Подражание на родителите: при VІ кл. - 23,71 % от момчетата и 12,14% от

момичетата; при VІІ кл. - 19,77 % от момчетата и 26,39% от момичетата. По U–

критерий различията са значими (Uα > 1,96).

Подобни са резултатите и на отговорите „брат ми (сестра ми) пуши” за VІ

класове - (27,43%) и VІІ класове (20,89%), като съществува значима статистическа

разлика (Uα > 1,96) между момчета и момичета (U-2,95), момчета VI и VII класове (U-

2,62); момичета VI и VII класове (U-2,60).

От тук следва, че семейната среда е основен поведенчески фактор при

анкетираните.

Другите въпроси по цел и водещи отговори при VІ и VІІ класове са идентични.

Водеща роля има любопитството: VІ класове (4,22%); VІІ класове (7,59%) и модата -

VІ класове (16,46%); VІІ класове (18,35%), както подражание при учениците, като няма

значими различия при отговорите (U<1,96).

24

От анкетното проучване можем да направим и друга тревожна констатация –

подрастващите не са запознати с т.нар. „пасивно пушене”. По-голямата част от

отговорите са грешни, в рангов ред резултатите са следните: момчета VІ класове

(29,03%); момичета VІІ класове (26,58%); момчета VІІ класове (19,32%); момичета VІ

класове (17,28%), което е доказателство за ниската информираност на респондентите.

Изводи от извършеното проучване.

1. Съществува недостатъчна информираност, или по–скоро незаинтересованост

от учениците за вредата от тютюнопушенето върху организма, която води до вреда и

снизходително отношение при подрастващите.

2. Недостатъчни са, а в доста случаи и направо липсват информативни здравни

знания за класическа зависимост и симптоми на никотинова зависимост.

3. Приемаме и се присъединяваме към казаното от Г. Попов [63] „първият опит

с цигарите (пушене) и последващо експериментиране силно се повлиява от натиска на

връстниците, които пушат и особено от приятели”.

4. Проведеното изследване показва, че пушенето като поведение при учащите

от VІ и VІІ класове се повлиява и най-много от семейството и най добрия съученик–

приятел, като и не откриваме значително положително въздействие от учители и

медицински специалисти.

5. Според нас учениците, ако имат необходимата информация от вредата на

никотина, от механизма и стадиите на пристрастяване, експеримента (дебюта) не може

да продължи в редовна употреба.

6. Ниско ниво на информираност по проблеми засягащи физическото,

психическото и социално здраве, както недостатъчни условия за формиране на

подходящи здравни ценности и нагласи, които да предразполагат учениците към

здравословни избори към собственото здраве или здравето на другите.

3. Резултати от дидактическия тест на експерименталната група (вход -

изход)

Възрастта на която са изследваните ученици е в началото на периода на

средната училищна възраст, а този период е изключително важен за социалните

взаимодействия на детето, за формирането на здравни знания, умения и навици относно

превенцията на рисковите фактори. Използвахме самооценъчен въпросник в края на

проведеното здравно обучение, като получените резултати преди обучението (вход) и

след него (изход) анализирахме въз основа на изложените критерии и показатели.

За степента на усвояване знанията на учениците е използван дидактически

тест, като метод за контрол и оценка.

Тестът е проведен преди и след раздела „Здравно обучение за ПАВ”, а това

дава възможност за сравнителен анализ на получените резултати. Въпросите се

оценяват по шестобалната скала.

Анализът на дидактическия тест се извършва въз основа на следните

показатели:

1. Способност за възпроизвеждане на знанията за алкохола;

2. Способност за възпроизвеждане на знанията за тютюна;

3. Способност за възпроизвеждане на знанията за наркотиците.

Средните оценки от теста по показатели са представени във Фиг.17.

2,8

4,8

4,33

5,335,17

5,7

4,1

5,28

0

1

2

3

4

5

6

вход изход

Средна оценка

за алкохол

за тютюн

за наркотици

общо

25

Фиг.17. Показатели ПАВ – средна оценка при учениците

Общата средна оценка на входа добър 4,10 показва, че знанията на учениците

за ПАВ на входа са на добро равнище, а средната оценка на изхода - много добър 5,28 е

добър показател за ефективността на системата. Индивидуалните средни оценки на

учениците варират в интервала от 3 до 5 на входа и от 4,33 до 6 на изхода. Най -

вероятната причина за тази разлика е различната степен на информираност на

учениците за ПАВ, която от своя страна би могла да се дължи на това, че например в

много семейства употребата на алкохол се приема за нещо съвсем нормално, както и на

липсата на диалог по тези въпроси в семейството, на недостатъчната работа в училище,

на отрицателните модели на поведение на по-големите и т.н.

В обозначения интервал могат да бъдат обособени три равнища – високо,

средно и ниско. По такъв начин оценките в интервала над 5 ще бъдат отнесени към

високото равнище. Оценките от 4 до 5 – към средното и под 4 – към ниското равнище.

Това разграничение позволява оценката на входа по показател 1 да се причисли към

ниското, а по показатели 2 и 3 към средното равнище. На изхода картината е

значително променена. Два от показателите попадат във високото равнище, тъй като

оценките за тях са съответно 5,33 и 5,70, а един от показателите в средното равнище е с

оценка 4,80. Тези резултати са показани в таблица 7.

Табл. 7. Равнища на нива / високо, средно, ниско - ПАВ/

№ Показател

Равнище

Високо Средно Ниско

вход Изход Вход Изход вход Изход

1 Знания за алкохола - - - 4,80 2,80 -

2 Знания за тютюна - 5,33 4,33 - - -

3 Знания за наркотиците 5,17 5,70 - - - -

Резултатите на входа показват, че учениците имат повече знания за не-

легалните наркотици, отколкото за – алкохол и тютюн. Докато знанията им за вредата

от употребата на цигари е на средно равнище (4,33), то знанията им за вредното

действие на алкохола върху човешкия организъм са изключително ниски – слаб 2,80.

Негативните резултати вероятно се дължат на социално приемливото

поведение спрямо употребата на алкохол, масираните реклами на различните видове

алкохол по телевизионните канали, както и недостатъчната работа в училище. Известно

е, че употребата на алкохол по различни поводи е дълбоко вкоренена в нашия бит и

децата имат пред себе си примера на своите родители, роднини, съседи и др.

Резултатите по показател „Способност за възпроизвеждане на знанията за

тютюна” са на средно равнище. Вероятно това се дължи до голяма степен на

епизодична работа в училище за превенция на тютюнопушенето от 2001 г. насам, както

и на коментарите в медиите през последната година във връзка със забраната на

пушенето на обществени места.

Много добрата средна оценка (5,17), която се намира във високото равнище по

показател „Способност за възпроизвеждане на знанията за наркотиците”, вероятно се

дължи на негативното и социално неприемливо поведение, спрямо употребата на

нелегални наркотици, както и на частичната работа в училище по дългосрочната

програма за превенция на зависимостите. Индивидуалните резултати на учениците на

входа и изхода са посочени в таблица 8.

26

Табл. 8. Индивидуални резултати на учениците – вход - изход

Оценки Вход Изход

алкохол тютюн наркотици Алкохол Тютюн наркотици

Слаб 2 10 - - - - -

Среден 3 16 5 2 - - -

Добър 4 4 10 5 10 5 2

Мн. добър 5 - 12 9 16 10 5

Отличен 6 - - 14 4 15 23

Ако се анализират индивидуалните оценки на учениците по показател

„Способност за възпроизвеждане на знанията за алкохола” се вижда, че на входа са

получени 10 слаби оценки, а това са 1/3 от попълнилите теста. На изхода слаби оценки

и оценки среден 3 липсват. Останалите оценки се разпределят: добър 4 (33,33 %), много

добър 5 (53,33%), отличен 6 (13,34%). При сравнителния анализ на оценките се вижда,

че на изхода липсват оценки слаб 2 и среден 3. Завишен е броят на добрите оценки, а

липсващите на входа оценки много добър 5 и отличен 6 преобладават на изхода. По

този показател резултатите на изхода са завишени с две единици.

Броят на верните и грешните отговори на въпросите за алкохола, дадени от

учениците на входа и изхода могат да се видят в таблица 9.

Табл. 9. Резултати - верни и грешни – алкохол

Въпрос №

Верни отговори Грешни отговори

вход Изход Вход изход

брой % брой % брой % Брой %

1 26 86,67 27 90,00 4 13,33 3 10,00

2 15 50,00 23 76,67 15 50,00 7 23,33

3 7 23,33 20 66,67 23 76,67 10 33,33

4 3 10,00 26 86,67 27 90,00 4 13,33

5 24 80,00 26 86,67 6 20,00 4 13,33

6 5 16,67 18 60,00 25 83,33 4 13,33

Разпределението на верните отговори за раздела за алкохола на изхода

образуват рангов ред, който е даден в таблица 10.

Табл.10. Резултати верни отговори – изход – алкохол

Въпрос № Верни Грешни

брой % Брой %

1 27 90,00 3 10,00

4, 5 26 86,67 4 13,33

2 23 76,67 7 23,33

3 20 66,67 10 33,33

6 18 60,00 12 40,00

Ако се анализират резултатите на входа се вижда, че само за твърдения 1 (86,67

%) и 5 (80 %) верните отговори са над (50 %). За твърдение 2 верните отговори са точно

(50 %). За останалите три твърдения вярно отговорилите са доста под ( 50 %). Това са

твърде ниски резултати, които предизвикват тревога, тъй като показват, че децата не

притежават необходимите знания и нямат критично отношение към алкохола.

Положителното в случая е, че на изхода резултатите са много по-добри и

верните отговори на въпросите се движат в диапазона между 60% и 90 %, а средната

оценка е много добър 4,80, срещу слаб 2,80 на входа.

Данните сочат, че индивидуалните резултати, относно вредата от употребата на

тютюн още на входа са много добри и правилните отговори с изключение на твърдение

3 (23,23 %) се движат между (56,67) и (100 %). Резултатите на изхода се движат между

(73,33) и (100 %). Това се вижда нагледно на таблица11.

Табл. 11. Резултати на изхода – тютюн Въпрос № Верни отговори Грешни отговори

27

вход Изход Вход изход

брой % брой % брой % Брой %

1 24 80,00 27 90,00 6 20,00 3 10,00

2 30 100,00 30 100,00 - - - -

3 7 23,23 22 73,33 23 76,67 8 26,67

4 22 73,33 25 83,33 8 26,67 5 16,67

5 29 96,67 30 100,00 1 3,33 - -

6 17 56,67 25 83,33 13 43,33 5 16,67

Верните и грешните отговори на входа в този раздел – тютюн се ранжират по

следния начин:

Най-висок процент верни отговори са дадени за твърденията: „Пасивните

пушачи страдат от болести на дихателната система” (100 %), „Тютюнопушенето е една

от основните причини за сърдечните заболявания” (96,67 %), „Една от основните

причини тийнейджърите да пушат е стремежът им да принадлежат към дадена група”

(80 %), и „Физическите упражнения премахват отрицателните последици от

тютюнопушенето” (73,33 %). Тези резултати показват, че повече от 2/3 от учениците

имат необходимите знания за вредата от употребата на цигари, върху дихателната и

сърдечносъдовата система и за това, че спортуването не може да премахне вредите,

нанесени от цигарите. Освен това 2/3 от учениците осъзнават, че употребата на цигари

в голяма степен зависи от поведението на обкръжението от връстници. Около

половината са отговорили правилно на твърдението „Повечето тийнейджъри могат да

спрат да пушат, когато поискат” (56,67 %), но за съжаление една значителна част от тях

не осъзнават факта, че към цигарите човек се пристрастява и в последствие е много

трудно да се преодолее тази зависимост. Едва около ¼ са дали правилен отговор на

твърдението „Пушенето на цигари действа успокоително на пушачите” (23,33%).

Причината за това най - вероятно е митът, че цигарите успокояват, което не отговаря на

действителността, тъй като след пушене се увеличава кръвното налягане, а пулса се

ускорява.

Верните и грешните отговори на изхода образуват следния рангов ред, показан

в таблица 12.

Табл. 12. Резултати - верни и грешни – изход – тютюн

Въпрос № Верни Грешни

брой % Брой %

2, 5 30 100,00 - -

1 27 90,00 3 10,00

3, 6 25 83,33 5 16,67

4 22 73,33 8 26,67

Много добрите резултати в раздела за тютюна на изхода са още едно

доказателство за ефективността на приложената система.

Верните и грешните отговори на въпросите от раздела за наркотиците са

дадени в таблица 13.

Табл. 13. Резултати верни и грешни – наркотици

Въпрос

№

Верни отговори Грешни отговори

вход изход Вход изход

брой % брой % брой % брой %

1 28 93,33 29 96,67 2 6,67 1 3,33

2 26 86,67 27 90,00 4 13,33 3 10,00

3 26 86,67 28 93,33 4 13,33 2 6,67

4 19 63,33 27 90,00 11 36,67 3 10,00

5 27 90,00 28 93,33 3 10,00 2 6,67

6 28 93,33 30 100,00 2 6,67 - -

28

Верните и грешните отговори на изхода за раздела наркотици образуват

следния рангов ред, представен в таблица 14.

Табл. 14. Резултати – наркотици в рангов ред

Въпрос № Верни Грешни

брой % Брой %

6 30 100,00 - -

1 29 96,67 1 3,33

3, 5 28 86,67 2 6,67

2, 4 27 90,00 3 10,00

При анализ на резултатите от теста на входа се вижда, че верните отговори на

всеки въпрос и твърдение се движат в диапазона (63,33) и 93,33 %, което е един много

добър резултат. На изхода верните отговори са в диапазона от 86,67 до 100 %. Това

показва, че вярно са отговорили повече от 2/3 от учениците, което само по себе си е

един отличен резултат и доказателство, че и в тая област учениците са повишили

своите знания.

От анализа на дидактическия тест могат да бъдат направени следните изводи:

1. Знанията на учениците за ПАВ на изхода бележат увеличение с 1,18 – от

добър 4,10 на много добър 5,28.

2. Резултатите сочат, че учениците имат много повече знания за нелегалните

наркотици, отколкото за алкохол и тютюн.

3. Относно вредата от употребата на алкохол резултатите на входа са тревожно

ниски – слаб 2,80.

4. Показаните по - добри резултати на изхода за вредата от употребата на

алкохол, тютюн и наркотици са доказателство за ефективността на експерименталната

модулна система.

4. Самооценка на експерименталното обучение от учениците

Учениците направиха в края на експеримента самоценка на резултатите от

обучението в индивидуален план.

Учениците от VІ и VІІ клас имат положително отношение и съответно

изразяват желание да повишават своите здравни знания и да подобряват здравната си

култура. Това се доказва с отговорите за различните предпочитани методи на обучение.

Подкрепяме желанието на учениците за добро структурирано представяне на

информацията по определена тема. В случая, да получат нови здравни знания, здравни

нагласи, здравна култура чрез лекции предпочитат: VІ клас (30,16%) и VІІ клас

(27,11%) и нейната разновидност беседата VІ клас (26,10%) и VІІ клас (26,51%).

Данните в рангов ред момичета VІІ клас (19,54%); момчета VІ клас (17,89%);

момичета VІ клас (11,70%) и момчета VІІ клас (11,39%) сочат, че почти близко като

показател е отношението на учениците към демонстрация или решаване на казуси, т.е.

разиграване на ситуации VІ (25,93 %) и VІІ клас (25,51%). Съществува

сигнификационна връзка в отговорите на учениците от VІ и VІІ клас. (вж. фиг. 18)

Предпочитани методи за увеличаване на здравната

информираност

0

5

10

15

20

25

30

35

Лекция

Беседа

Демонстрация

Разиграване на ситуация

Друго

общо VI клас

общо VII клас

29

Фиг. 18. Предпочитани методи - общо за VІ и VІІ клас

Това е така, защото за учениците е по-лесно да възприемат информацията,

свързана със здравното обучение, чрез методите - разиграване на ситуация;

демонстрация и т.н. Получената по този начин информация е по – трайна, осмислена и

атрактивна за тях. С отговор „друго” 4,22% от учениците в VІІ клас са изразили

отношение и желание за работа чрез използването на проекти, и аудио - визуален метод

(филми, касети, мултимедия).

Чрез проверката на хипотезите чрез U критерий са получени различия на

отговор „друго” VІ и VІІ класове (5,14), което показва значима статистическа разлика в

отговора (Uα > 1,96), а при всички останали отговори не показват значима

статистическа разлика (Uα < 1,96). По Х критерий (тест за подобие) при отговорите на

всички групи е приета нулева хипотеза, т.е. няма статистическа разлика между

наблюдаваните и очаквани честоти.

Налага се изводът, че учениците имат желание за обучение по изследваните

въпроси. Посочените методи ще дадат възможност да се усъвършенстват

образователните дейности, което от своя страна ще повиши здравната информираност

на учениците. Това ще спомогне за по-доброто разбиране на проблемите свързани с

тяхното здраве.

Резултатите от експерименталната извънкласна форма на обучение са

установени чрез анкета (вж. прил.7). Мнението на учениците се анализират по следните

показатели:

1. Мнението на учениците за степента, в която са постигнати целите на

обучението.

2. Отношението на учениците за съдържанието на получените знания.

3. Становището на учениците за съдържанието на формираните умения.

4. Мнението на учениците за разширяване на самопознанието им.

5. Критично отношение към обучението.

6. Мнението на учениците за предимствата на обучението.

Въпросите в анкетата, предназначени за измерване на първия показател са два -

въпроси 1 и 9. На тях 66,67 % от изследваните са отговорили положително, а 33,33 % -

,, не мога да преценя”. От това следва, че повече от половината изследвани ученици

смятат, че целите на обучението са постигнати. По - голямата част от тях (80%) са на

мнение, че участието им в групата е променило отношението им към ПАВ.

От посочените отговори, „Още от преди това знаех, че са вредни, но след

груповата работа разбрах, че са още по-вредни”, „Разбрах, че тези вещества са много

вредни и за себе си реших да не ги опитвам”, „Разбрах, че тютюнът води до

пристрастяване”, „Разбрах, че наркотиците са най-голямата отрова за човека и, че ти

провалят живота” и т.н., несъмнено говорят за едно по-осъзнато негативно отношение

към ПАВ и по - съзнателно и отговорно отношение към собственото здраве.

Въпрос № 2 от анкетата „Какви знания получихте?” измерва втория показател

“Мнението на учениците за съдържанието на получените знания”. На него

положително отговарят 93,33% от тях, което недвусмислено показва, че те са получили

полезни знания за воденето на здравословен начин на живот.

5. Оценка на експерименталното обучение от учителите и родителите

Анкетата с учители и родители е анализирана по следните показатели:

1. Мнение на учителите и родителите за ролята на училището в здравното

образование и възпитание на децата.

30

2. Мнение на учителите и родителите за проведеното здравно обучение от

стажанти инспектор по обществено здраве в РЗИ – Варна, и ефективността на тяхната

работа срещу употребата на ПАВ.

Измерването по първия показател се осъществява чрез въпросите: №1 -

”Смятате ли, че в училище трябва да се работи за здравно образование и възпитание с

учениците”, №2 - „Говорите ли с учениците как водят здравословен живот?”, №3 „Кой

е отговорен за здравето на учениците?” и №6 - „Смятате ли, че в училище трябва да се

работи за здравно образование и възпитание на учениците?”.

Отговорите на анкетираните водят до следните изводи :

100% смятат, че в училище трябва да се работи за здравното образование и

възпитание на децата;

83,88% разговарят с учениците за ползата от воденето на здравословен начин

на живот;

Всички учители смятат, че родителите носят отговорност за здравето на децата

си, но наред с това (64,74 %) от тях се чувстват отговорни за здравето на учениците.

От това следва, че учителите са убедени в необходимостта от целенасочена

работа по превенция на зависимостите от ПАВ, както и по други поведенчески

фактори, включени в задължителния час - преподаване от парамедицински

специалисти – инспектор по обществено здраве.

Въпросите от анкетата, предназначени за измерване на втория показател

„Мнение на учителите за проведеното здравно обучение от стажанти инспектор по

обществено здраве и ефективността на тяхната работа срещу употребата на ПАВ” са

шест, а именно - №4, №5, №7, №8, №9 и №10 .

Отговорите на анкетираните показват, че учителите имат положително

отношение към превенцията на здравното обучение проведено от стажанти инспектор

по обществено здраве с тематика – превенция на зависимостите.

Като цяло, данните от анкетата илюстрират висока информираност на

учителите за рисковете, произтичащи от употребата на ПАВ и адекватно поведение в

отношението им към учениците - между 80% и 87 % от тях разговарят с подрастващите

по проблемите свързани със злоупотребата с ПАВ. Независимо от високия процент,

(64,5%), анкетираните са посочили, че имат нужда от повече информация по въпроса.

Бихме могли да вземем под внимание и данните за конкретиката на проблема - между

32% и 61 % от учителите имат информация за това, че техни ученици са опитвали

наркотици, тютюн и алкохол, особено остро възниква въпросът за подготвеността на

учителите да реагират в проблемна ситуация.

Ценни за изследването са разширените предложения, които дават учителите за

бъдеща работа в тази насока включващи:

въвеждане на задължителни часове по здравно образование и увеличаване

на времето за спорт в училище;

работа по посока повишаване на информираността на родителите.

Анализът на резултатите от анкетите дава основание да се направи изводът, че

учителите проявяват максимална ангажираност и заинтересованост за здравето на

децата, както и че приемат и одобряват проведеното здравно обучение от стажантите –

инспектори по обществено здраве.

От данните при сравняване на отговорите на някои от въпросите, от родители

и учители могат да се очертаят следните обобщаващи изводи:

1. Анкетираните родители и учители смятат, че главната отговорност за

здравето на децата носят родителите.

31

2. Над 80% от родителите и учителите разговарят с децата за предимствата на

здравословния начин на живот.

3. По зададен въпрос, следва ли, в училище да се работи за здравното

образование и здравното възпитание на децата, както и за превенцията на

зависимостите анкетираните родители и учители са единодушни – 100 % са отговорили

положително. Те приемат здравно обучение осъществено от медицински специалисти –

инспектор по обществено здраве, като необходимост.

4. Над 90% от родителите и над 80% от учителите разговарят с децата за

вредата от употребата на ПАВ.

5. Всички родители и учители имат информация за вредата от ПАВ и се

запознати с рисковете за здравето, които крие употребата им, но въпреки това около

60% са посочили, че имат нужда от още информация по проблема и разчитат на

задължителното здравно образование в училище.

6. За повишаване на здравните знания на децата роля оказа и добрата

подготовка и желанието на стажантите – инспектор по обществено здраве.

6. Оценка на експерименталното обучение от родители на ученици

Анкетата с родителите на учениците бяха анализирани на основа по няколко

показатели:

На въпроси 1 и 3, които измерват „Мнението на родителите за степента в която

познават своето дете”, 84% от анкетираните родители са отговорили категорично, че

познават добре децата си, а останалите 16%, че ги познават до известна степен. 80% от

респодентите са отговорили, че познава приятелите на своите деца, а останалите 20% са

посочили, че познават част от тях.

Фактът, че преобладаващ брой родители познават както своите деца, така и

техните приятели, би могъл да се обясни от една страна с възрастта на децата и

съществуващата все още голяма близост между родители и деца, но той би могъл да е

показател и за добрата връзка, която съществува в семейството.

Вторият показател „Мнение на родителите на учениците за степента в която

изпълняват своите родителски задължения” се измерва чрез въпроси са № 2, № 4 и №

5. Отговорите по тях показват, че 78% от анкетираните са убедени, че добре разбират

своите деца и нямат нужда от помощ, а 28% са посочили, че имат нужда от

професионална помощ.

По-голямата част от родителите смятат, че главно те са отговорни за здравето

на своите деца, около 48% смятат, че и самите деца са отговорни за здравето си и едва

24% - че и учителите носят отговорност за това.

88% от родителите са посочили, че редовно разговарят с децата си за воденето

на здравословен начин на живот, останалите 12% правят това понякога.

Тези резултати сочат, че анкетираните родители осъзнават своите отговорности

и са загрижени за здравето и възпитанието на децата си.

Въпросите в анкетата с които се измерва мнението на родителите за ролята на

училището по посока на задължителното здравно образование на децата са три, а

именно № 6, № 9 и №13. От отговорите става ясно, че по-голямата част 84% от

родителите са категорични с одобрение и подкрепа, за проведения обучителен

експериментален модул по здравно образование от стажанти – инспектор по

обществено здраве. Не са отговорили на този въпрос 16% от анкетираните.

Искаме да цитираме една част от мненията, изразени от родителите:

32

„Експерименталната форма на обучение, провеждана от стажанти - инспектор

по обществено здраве е полезна, защото помага на децата да се адаптират към

обществото”.

„Мисля, че това е една чудесна възможност през свободното време децата да

научат нещо полезно”.

„Поддържам тази форма на работа и мисля, че при всички случаи това е

полезно за здравето, навиците и здравните уменията на децата”.

„Смятам, че заниманията помогнаха на детето ми за по-добро здравно

общуване с родители и приятели, а също така и във вземането на решения, важни за

здравето”.

„Одобрявам тази форма на работа, защото ми помогна по отношение на

здравното възпитание на дъщеря ми”.

„Смятам, че е необходимо здравно образование на децата за по-добро развитие

на здравни умения, които не могат да получат в къщи”.

Резултатите по този показател и изразените мнения от родители показват пълна

подкрепа на проведеното експериментално обучение по превенция на зависимостите,

както и желанието на студентите да работят с децата допълнително.

Въпросите в анкетата, предназначени за измерване на четвъртия показател

„Мнение на родителите на учениците за степента в която осъществяват превенцията на

употребата на ПАВ” следват номерацията - № 7, № 8, № 10, №11 и № 12. Отговорите

показват и конкретизират следните изводи:

92% от родители разговарят с децата си за вредата от употребата на

алкохол;

96% - за вредата от употребата на цигари и наркотици;

96 % знаят какви рискове за здравето крие употребата на ПАВ;

По-голямата част от родителите на учениците са посочили, че се информират

за ПАВ от различни източници, но въпреки това 60% от тях посочват, че имат нужда от

допълнителна информация по въпроса.

Всички анкетирани родители са сигурни, че техните деца не са опитвали

наркотици. По-голям относителен дял от родителите смятат, че децата им не пушат

(88%) и не са опитвали алкохол (60%).

Тези резултати илюстрират едно силно ангажирано отношение на родителите

по отношение на превенция на зависимостите и опасностите, които крие употребата на

ПАВ.

Анализът на резултатите от анкетата дава възможност да се очертаят следните

изводи:

1. Анкетираните родители добре познават, разбират децата си, отговорни са за

здравето им и положително оценяват ролята на здравното образование и възпитание в

училище, осъществявано от медицински специалисти - инспектор по обществено

здраве, както и осъщественото експериментално обучение по превенция на

зависимостите от ПАВ.

2. Висок е относителният дял на родителите на учениците, изразяващи

одобрение на експерименталната форма на обучение, проведено с тяхно съгласие

(подадено заявление).

7. Готовност, нагласа и професионална подготовка на студентите

33

Поставихме си за задача да изследваме мнението и отношението на студентите

от І-ІІІ курс специалност „Инспектор по обществено здраве” и ІІІ курс „Медицински

сестри”, относно задължителното здравно образование в училище.

Изследваните студенти „Инспектор по обществено здраве” ІІ и ІІІ курс са

единодушни, че такова образование е необходимо. На въпроса „Според вас необходимо

ли е здравното образование в училище?”, 100% отговарят утвърдително, което е

свързано и с усвояване на гарантиран обем теоретически знания и практически умения

по основните задължителни и хигиенни дисциплини.

Категоричните положителни отговори са доказателство за това, че студентите

са вече професионално мотивирани. Съобразно учебните програми те са запознати с

водещите хигиенни дисциплини – хигиена на хранене и хигиена на детско-юношеската

възраст; трудова медицина; социална медицина; промоция на здравето, защита при

бедствени ситуации и затова приемаме тяхната оценка за точна и актуална.

Тази положителна нагласа би способствала за ускоряване на законодателна

колежанска инициатива за участие на медицински специалист – инспектор по

обществено здраве в задължителното здравно образование в училищата.

Колебание и негативно отношение към здравното образование в училище се

наблюдават при изследваните студенти – „инспектор по обществено здраве” І курс и ІІІ

курс „медицински сестри”. Разликите с представените по-горе мнения на другите

студенти са статистически значими (U – критерий).

Няколко въпросе визират отношението към различни аспекти на взравното

образование, като вариациите са 90-95% одобрение:

„Считате ли, че е необходимо учениците от VI и VII клас да бъдат

обучавани по рискови фактори, свързани със стила и начина на живот?”

„Смятате ли, че е необходимо здравното обучение по неинфекциозни

болести при учениците от VI и VII клас?”,

„Според Вас необходимо ли е здравно образование по тематични проблеми

на храненето?”

Интересна е информацията, която получаваме, чрез отговорите на въпрос

„Посочете, кои според Вас трябва да са акцентите на здравното образование при

учениците от VІ и VІІ клас”. (вж. фиг. 20).

Фиг. 20. Акценти на здравното образование (%)

Получените положителни отговори при студентите инспектор по обществено

здраве I и II курс и студентите медицински сестри поставят водещата относителна

тежест върху конкретна предметна област „профилактика”, която включва цялостен

подход към здравословен начин на живот с развиване на здравни умения, навици и

здравословно поведение.

Отговори на въпроси „Смятате ли, че на този етап е формирана здравна

култура при учениците от VІ и VІІ клас, чрез обучение в СИП?” и „Смятате ли, че

здравното образование получено в СИП от учениците от VІ и VІІ клас е достатъчно, за

34

да се промени тяхната нагласа, поведение, контрол към собственото здраве?”,

респондентите изразяват недоверие към здравното обучение в СИП (вж. фиг. 21).

Фиг. 21. Отношение на студентите към СИП обучение(%)

Налага се общото мнение , че липсва системност в обучението в СИП и

поливалентност на целите на това обучение. Резултат от това е и качеството на

получените здравни знания в СИП – повърхностни и фрагментарни. Неефективен е и

учебният процес, осъществен най-често от преподавател немедик.

Проучено беше и мнението на студентите за необходимостта от обучение по

въпросите на здравословния начин на живот, където е изразено преобладаващо

положително отношение (вж. фиг. 23).

Фиг. 23. Положително отношение към необходимостта от обучение по

въпросите на здравословния начин на живот (%)

Данните показват високо ниво и отговорност на студентите инспектор по

обществено здраве и студентите медицински сестри към обучение на учениците в

здравословен начин на живот.

Като цяло 85,71% от анкетираните студенти инспектор по обществено здраве

III курс приемат, че задължителното здравното обучение в училище може да изгради

здравна култура. Малка част от студентите медицински сестри (20%) изразяват

колебливо мнение за задължителното здравно обучение като фактор за повишаване на

здравната култура. От студентите II курс инспектор по обществено здраве (63,15%) и

студентите I курс инспектор по обществено здраве (75,00%) се демонстрира

положителната нагласа и готовност на студентите, с което изразяваме положително

съгласие с автор Н. Колева [37], че задължително здравно образование може да и

трябва да изгради здравна култура, при добро обучение с качествени медицински

специалисти.

Следователно, ако в здравното обучение участва медицински специалист (в

това число и инспектор по обществено здраве) с добра педагогическа подготовка, ще

има база за развитие на трайни умения, здравни навици, поведение и здравен начин на

живот сред учениците и изграждане на необходимата здравна култура.

От разгледаните данни между различните групи студенти инспектор по

обществено здраве и студенти медицински сестри, се установи (Uα < 1,96), че не

съществуват различия в положително изразено мнение.

Здравното образование има възпитателно, социално и практическо значение,

което се потвърждава от положителните отговори. (вж. фиг. 25).

35

Фиг. 25. Здравното образование – фактор за здравна култура

Важен е отговорът на въпроса, изразяващ мнението за придобитата

информация за превантивно опазване на здравето при учащите - VІ и VІІ класове. (вж.

табл. 16).

Табл. 16. Придобита информация за опазване на здравето на учениците (%) Студенти Да Може би Не мога да преценя Не

И.О.З.І курс - 10.00 10.00 80.00

И.О.З. ІІ курс 15.79 10.53 13.16 60.53

И.О.З. ІІІ курс 6.12 4.08 28.57 55.10

Мед. сестри ІІІ курс 8.00 14.00 22.00 56.00

Колебливо отношение изразяват студентите инспектор по обществено здраве І

курс (10,00%), и студентите медицински сестри (14,00%) - отговорите като цяло

визират общата подготовка на учениците към собственото им здраве. Според

медицинските специалисти, липсва добра планираност и ориентираност към

здравословен начин на живот сред учениците, недостатъчна е информацията им, липсва

обща валеологична грамотност.

Отговорите на анкетираните студенти на въпроса „Смятате ли, че масмедиите

допринасят за повишаване на здравната култура при учениците”? представяме в

таблица 17.

Табл. 17. Роля на масмедиите за повишаване на здравната култура при

учениците (%) Студенти Да Може би Не мога да преценя Не

И.О.З. І курс 10.00 45.00 10.00 35.00

И.О.З. ІІ курс 18.42 34.21 21.05 26.32

И.О.З. ІІІ курс 8.16 36.73 12.24 42.86

Мед. Сестри ІІІ курс 46.00 30.00 18.00 6.00

Има различия между студентите инспектор по обществено здраве и студентите

медицински сестри. Статистическият анализ показва наличието на значими разлики

между съвкупности ИОЗ I - МС, ИОЗ II- МС, ИОЗ III - МС (Uα > 1,96).

Общо е впечатлението, чепри поднасяне на здравно-образователните проблеми

медиите се ръководят от пазарни механизми и от търсенето на сензации, а не

информират обективно и не повлияват адекватно нагласите на учениците, а това

рефлектира върху здравето на подрастващите. В същото време, медиите са мощен

информационен ресурс за здравното образование, особено в сътрудничество с

медицинските специалисти, работещи и учащи в тази област. В тази връзка можем да

използваме участието на студентите инспектор по обществено здраве в

осъществяването на превантивно-информационни дейности. Съвместно с медийната

информация за образователни програми могат да се предложат и проекти за

превантивно-информационни материали.

Анкетното проучване позволи да се провери мнението на студентите, както и

тяхната преценка за приоритетните професионални знания и умения необходими за

дейностите им като държавни контролни органи в системата на РЗИ и Агенция по

безопасност на храните.

Това са дисциплините „Хигиена на храненето”, „Хигиена”, „Хигиена на

детско-юношеската възраст”, „Социална медицина и промоция на здраве”, „Трудова

36

медицина”, „Епидемиология”, „Детски болести”, „Комунална хигиена”, „Грижи за

болния”.

И тук имаше значителни вариации (статистически значими разлики по U –

критерий) вътре в специалностите инспектор по обществено здраве и медицинска

сестра (между курсовете) и между специалностите.

Има различия в учебните планове, методика и обема начасовете в учебната

програма. Различия съществуват и в длъжностните характеристики на

парамедицинските специалисти.

Анализът на резултатите от изследването показа значими положителни нагласи

и добра подготовка при студентите инспектор по обществено здраве и следват

обобщени изводи:

1. Това дава основание на инспектор обществено здраве да бъде кадрови ресурс

с положително отношение към здравето и с потенциал за реализация като преподавател

по здравно образование в извънкласни и извънучилищни форми (вж. фиг. 34).

Фиг. 34. Мнение на студентите относно възможна реализация като

преподавател по здравно образование (%)

Фигурата показва значимо по-нисък дял на студентите медицински сестри

(34%), желаещи да бъдат обучавани в специалност „Педагогика”. Това може да се

обясни с тясната им лечебна подготовка, както и с изучаваните клинични дисциплини,

които са свързани главно с медицински функции, като оказване на първа долекарска

помощ.

Проведеният статистически анализ показва статестически значима разлика (Uα

> 1,96). Анализът разкрива, като основни причини специфични професионални

особености.

2. Получените данни при студенти инспектор по обществено здраве І, ІІ и ІІІ

курс показват интерес към учебната дисциплина „Педагогика”. Тя се приема

приоритетно, иновационно (вж. фиг. 35).

ДаМоже би

Не мога да

преценяНе

ІІІ курс

ІІ курс

І курс

80

15

50

86.84

5.26 7.89

0

91.84

2.04 6.12

0

Желание на студентите за продължаване на

обучението си (в проценти)

Фиг. 35. Желание на студентите за изучаване на педагогика (%)

Убедени сме, че въвеждането на обучение по педагогика за студентите от

Медицинския колеж или към факултет „Обществено здравеопазване” ще позволи да се

съчетаят педагогическите знания със знанията по хигиенните дисциплини и ще осигури

възможност за се подготвят квалифицирани преподаватели по здравно образование.

Така ще се удовлетвори и явната потребност от кадри по здравно образование за

37

училищата. Нещо, което и към момента не се отчита от законодателната практика на

МОМН и МЗ.

Параграф 2.3. представя концепция за нов професионален профил на

инспектор по обществено здраве

Съгласно Наредбата за ЕДИ продължителността на обучението на студентите

е три години, което дава единен образователен минимум за теоретична и практическа

подготовка с усвояване на определен обем знания и умения по медико-биологични;

социални; технически и правни науки.

Това им дава възможност за добра реализация в системата на здравеопазването

(РЗИ, Агенция по безопасност на храните) с цел опазване на здравето. Натрупаните

знания и умения т.е ефективното обучение е гаранция за качествено изпълнение на

следните функции: промотивни; профилактични; социални; контролни, изразяващи се в

регулярен контрол (текущ и лабораторен), както и запознаване с актуална информация

по въпроси свързани със здравето и заразните болести.

Литературният обзор и картината на ситуацията у нас очертана от анализа на

резултатите от проучването показват необходимост съобразена с нагласите и желанията

на студентите инспектор по обществено здраве за допълнителна подготовка с

подходяща нормативна законна база.

Професионалното израстване на инспектор по обществено здраве може да бъде

подкрепено от действащите закони - ЗВО, З3, както и „Програма на европейски регион

здраве за всички” и данните от собствено проучване.

Социално-медицинският кръгозор оформен от придобитите професионални

знания дават възможност в своята дейност инспектор по обществено здраве да оказва

съдействие за редуциране на рисковите фактори на здравето в детски, учебни, лечебни,

здравни заведения, както и с многообразни медико-социални проблеми в тези обекти.

Следователно, медицинският специалист - инспектор по обществено здраве е

придобил социално-медицински стил на мислене и поведение, съчетано с

професионална компетентност, свързана със здравна култура и здравно поведение към

хората в бита, в професионално трудовата среда, познания и методи в областта на

промоцията на здравето, здравното възпитание.

В общата национална превантивна медицина, държавният инспектор по

обществено здраве се вгражда със здравно-контролна дейност към промотивни и

профилактични функции с насоченост здравеопазване, здравословен стил на живот на

индивида, семейство и обществото.

Проследяването на подготовката по учебните дисциплини, в курса на обучение,

инспектор по обществено здраве извършва здравни и контролни дейности в областта на

трудовата медицина, хигиена на хранене, хигиена на детско–юношеската възраст,

комунална хигиена, епидемиология, промоция на здраве, защита при бедствени

ситуации, които са свързани с държавния здравен контрол, който представлява сложна

комплексна здравна дейност за опазване жизнената среда на човека, осигуряване на

оптимални условия на труд, бит и почивка за всички възрастови групи, укрепване на

здравето и трудоспособността на населението и предпазване от заразните заболявания.

Можем да подкрепим извода за необходимост от нов професионален профил

на инспектор по обществено здраве - нов статус, нова професионална роля с насока и

към образователна дейност в училищата.

Това ни дава основание да направим предложение за включване на

дисциплината „Педагогика” в учебния план - задължителна или избираема форма,

(специализация) и да се даде възможност на инспектор по обществено здраве да се

38

реализира с повишена квалификация и това е иновационно за инспектор обществено

здраве, който изпълнява контролни функции като държавен служител.

При подходящо образователно ниво инспектор по обществено здраве може да

бъде преподавател за фактори, касаещи здравето на подрастващите и тяхното

въздействие върху семейното здраве и възможните начини за преодоляването им.

Придобитата специфична педагогическа подготовка ще създаде възможност на

инспектор по обществено здраве да предложи адекватно промотивни, профилактични,

педагогически мероприятия и функции към учениците и семейството като цяло.

В перспектива би следвало да разглеждаме дейността на инспектор по

обществено здраве в по-широки аспекти – не само контролен държавен служител, но и

преподавател в системата на задължителното здравно образование в училището, ако

Единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация

„учител” позволят това.

Получените резултати ни дават основание да съпоставим настоящият действащ

модел, който е свързан с държавния здравен контрол в РЗИ и Асоциация по

безопасност на храните и предложения модел, който е свързан със здравно-

образователни дейности - медиатор по здравно образование в училищата.

Бихме могли да предложим и осъвременяване с нов модел за инспектор по

обществено здраве с нова функция - преподавател по обществено здраве с водеща и

аргументираща теза, че няма специалност по ЕДИ в учебните висши заведения - МУ да

изучават хигиенните дисциплини и епидемиология с по-голям хорариум (теория и

практическа насоченост) от специалността „Инспектор по обществено здраве”.

Към това можем да добавим и желанията и мненията на студентите, което е и

подкрепено и от учители и родители за възможност за работа като квалифициран

преподавател с правоспособност за здравно образование. Това може да стане с промяна

на нормативната база, например с промяна на Държавните образователни изисквания за

учебно съдържание в Kултурно-образователна област: Природни науки и екология,

като предметът Биология и здравно образование (VII-ХII кл.) се раздели на две части и

часовете по здравно образование се възлагат освен на учители по биология, но и на

лица с медицинско образование и професионално квалификация „учител”. Същото се

отнася и за часовете за СИП и за извънкласните дейности в училище.

Инспектор по обществено здраве заема основно място в Държавния здравен

контрол, но може и трябва дейността му да се разглежда не само като специалист,

осъществяващ профилактична и контролна дейност, но и да бъде включен в по-широк

аспект - образователни, педагогически задачи. ( вж. Фиг. 36)

Фиг 36. Нов интерцисциплинарен модел на инспектор по обществено здраве

По този начин може да се постигне:

1. Осигуряване на по-висок професионализъм на база разширени компетенции,

придобити в различни форми на непрекъснато обучение. (надграждане, специализации,

СДО в областта на педагогиката и специално за придобиване на квалификация

„учител”).

39

2. Участие на инспектор по обществено здраве в постигане на по-добро

качество на живот на учениците чрез промоция на здраве.

3. Основните функции на инспектор по обществено здраве от колежанско

образование ще се разширят:

Промотивни - подпомагане на учащите, личността и семейството да поемат

по-голяма отговорност за здравето си, за формиране на здравно поведение и

здравословен начин на живот.

Профилактични - активно участие в борбата за ограничаване на рискови

фактори и социално значими заболявания.

Социални дейности, ориентирани към променящите се потребности на

личността, семейството, общността.

Педагогически - провеждане на здравни курсове (здравни беседи) за

обучение на персонала по спазване на здравно-хигиенни правила, както и

работа в училище по модулни единици, съобразно възрастта на учащите.

Заключение

ОБЩИ ИЗВОДИ:

1. Учениците от VІ и VІІ клас разполагат с ограничен обем здравни знания и

умения. На лице е ниска информираност по въпросите на употреба и злоупотреба с

психоактивни и лекарствени вещества.

2. Задължителното здравно образование в училищата, ако се провежда без

необходимата база и от недостатъчно квалифицирани кадри, може да се превърне в

допълнителен фактор за трайни отрицателни нагласи към вредата за организма от

алкохол, тютюн и нелегални наркотици, както и изграждане на устойчивост към

тяхната употреба сред учениците.

3. Проведеното експериментално обучение доведе до повишаване на знанията

за психоактивните вещества, алкохол и тютюн сред изследваните ученици; както и

преобладаващата част от родителите и учителите одобряват и подкрепят проведената

експериментална форма.

4. Медицинският специалист ,,инспектор по обществено здраве” притежава

необходимите знания по водещи дисциплини: хигиена на детско-юношеска възраст;

хигиена на храненето; комунална хигиена; трудова медицина; промоция на здравето;

защита при бедствени ситуации; медико-биологични, социални, технически и правни

науки и т.н. Положителните резултати от проведеното експериментално обучението на

учениците само доказва ефективността на подготовката им по педагогика в Колежа - те

имат мотивацията и знанията за провеждане на промоция на здравето в училище.

5. Отчетливи са мотивите и желанията на студентите – инспектори по

обществено здраве (над 90%) да продължат своето образование в бакалъвърска и

магистърска степен на специалност „обществено здраве“ с педагогическа насоченост за

работа с учениците за промоция на здравето в училище, а това ще даде възможност на

инспектор по обществено здраве да извършва и преподавателска дейност (при

съответна промяна в нормативната уредба), което би имало добър образователен ефект

и по отношение на семейството и обществото. Ще се очертае нов професионален облик

на инспектор по обществено здраве.

ПРЕПОРЪКИ: Предложения към МОМН - МЗ:

1. Да се направи експертно проучване с цел да се провери рационалността на

идеята да се променят Държавните образователни изисквания за учебно съдържание в

40

Kултурно-образователна област: Природни науки и екология, като предметът Биология

и здравно образование (VII - ХII кл.) се раздели на две части и часовете по здравно

образование се възлагат освен на учители по биология, но и на лица с медицинско

образование и професионално квалификация „учител”. Същото се отнася и за часовете

за СИП и за извънкласните дейности в училище.

2. Да се направи експертно проучване с цел да се провери рационалността на

идеята учениците от V клас до ХІІ клас да изучават по 2 часа седмично задължително

учебна дисциплина – здравно образование с модули по здравна тематична програма:

предпазване от употреба и злоупотреба с ПАВ, хранене, безопасност и защита при

бедствени ситуации, сексуално здраве, физическо развитие и т.н.

3. Здравното образование осъществено от медицински специалист инспектор

по обществено здраве може да покрие дефицита и да повиши качеството за по-добра

информираност; добра стратегия, свързана с неинфекциозните фактори, като

съществува приоритетна възможност да се използва интердисциплинарният ресурс от

колежанската подготовка.

4. Да се проучат възможностите за придобиване на професионална

правоспособност „учител по здравно образование” от Инспектор по обществено здраве

и Медицинска сестра на база на обособяването на отделен предмет „Здравно

образование” в VII-VII клас.

В сега действащата Инструкция № 2 от 29 юли 1994 г. на МОН за изискванията

за заемане на длъжността "учител", няма квалификация „учител по здравно

образование”.

За студентите от бакалавърските специалности на Факултетите по обществено

здраве в учебните планове са включени учебни дисциплини по педагогика, методика на

здравното образование и възпитание, психология. По нормативна уредба те могат да

водят часове в СИП И ИКД по здравно възпитание и образование в училище.

Като лектори в училище в часове на класа или в СИП – с присъствие на учител

могат да участват и професионални бакалаври – инспектори по обществено здраве, без

да имат педагогическа подготовка и към настоящия момент. Те могат да водят

самостоятелно крограми по промоция на здраве и сега в извънкласни дейности, те не

влизат в седмичната натовареност и седмичното учебно разписани, по тях учениците не

получават срочни или годишни оценки.

Ако тези студенти имат включени избираеми или задължителни педагогически

дисциплини, те ще имат равни възможности със завършилите бакалавърска степен на

Факултетите по обществено здраве.

Квалификация учител по „Биология и здравно образование” или „Химия и

опазване на околната среда” бакалаврите, завършили медицински университет или

колеж могат да придобият след обучение в магистърска програма с включена или

допълнителна квалификация учител.

Справка за приносите на дисертационния труд

Настоящият дисертационнен труд представлява задълбочено, целенасочено и

обемно проучване на образователните, организационни и социални аспекти на

професията инспектор по обществено здраве.

Изследването създава предпоставка за определяне на нов статут на професията

инспектор по обществено здраве; за въвеждане на пакет от дейности, свързани със

специализация и непрекъснато обучение при инспектори по обществено здраве и

41

очертава произтичащите от това задачи на Медицински университет и Медицински

колеж гр. Варна.

ПРИНОСИ С НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧЕН ХАРАКТЕР:

1. Доказва се необходимостта учениците от VІ и VІІ класове да получават

медицински знания, поради липсата на достатъчна информираност и внимание към

здравето и здравословния начин на живот от тяхна страна.

2. Научно се доказва необходимостта от допълнително обучение на инспектор

по обществено здраве за работа в училище, като преподавател, като се включва и

направената преценка на възможностите на МК и МУ за подготовка на медицински

специалисти с педагогическа подготовка.

3.Анализирани са нагласите, мотивите, желанията на студентите - инспектори

по обществено здраве да изявят своите възможности в нов професионален профил.

4. Доказва се възможността медицински специалист – инспектор по

обществено здраве да работят в училищата като преподаватели, съобразно разработени

здравни програми и включените в тях проблеми.

ПРИНОСИ С ПРАКТИСО-ПРИЛОЖЕН ХАРАКТЕР:

1. Проведено е 5 - месечно обучение по учебна програма за здравно

образование при учениците от VІ и VІІ класове.

2. Доказана е хипотезата за положителната роля на инспектор по обществено

здраве като преподавател в областта на здравното образование върху ученици, учители

и родители на учениците.

3. Установи се, че обучението от студентите инспектори по обществено здраве

може да изгради здравни умения, навици, привички за съпротива на натиска на

връстниците, както и до вземане на по-разумни и правилни решения за предотвратяване

рискове от употреба с психоактивни вещества.

4. За първи път се предлага модел с нова концепция на инспектор по

обществено здраве - преподавател в училище в областта на здравното образование.

АВТОРСКИ ПУБЛИКАЦИИ свързани с дисертационния труд

1. Христова – Йорданова, К. (2007) Участие на медицински специалист -

здравен инспектор в системата на промоция на здраве в училищата. // Здравна

икономика и мениджмънт, № 2.

3. Христова – Йорданова, К., (2007) Участие на медицински специалист -

здравен инспектор студенти в системата на здраве промоция на здраве в училищата.//

Здравни грижи, № 4.

2. Христова – Йорданова, К. (2008) Предпоставки и фактори за възникване и

развитие на наркоманиите сред учениците. // Здравни грижи, № 3.

5. Христова – Йорданова, К. (2008) Нозокомиални инфекции - етиологични

фактори. // Medscript – МУ.

6. Христова – Йорданова, К. (2008) Experimental system for development of

health eruditions,made by trainees health inspector. // European Federation of nurse Educators

Пловдив 9-10.10.2008, Резюмета на доклади.

7. Христова – Йорданова, К. (2008) Мнение на студентите здравни инспектори

към въвеждане на задължително здравно образование в училищата. // Национален

форум на специалистите по здравни грижи: „Предизвикателствата пред

42

професионалистите по здравни грижи в процеса на Евроинтеграцията”. Резюмета на

доклади, с. 95

4. Христова – Йорданова, К. (2009) Експериментална училищна система за

превенция от психоактивни вещества с участиета на стажанти инспектори по

общественно здраве. // Здравни грижи, № 2.

8. Христова – Йорданова, К. (2009) Иновационна насоченост на студентите –

инспектори по общественно здраве. // Десети юбилеен форум: «Непрекъснато

образование – предизвикателство към съвременния човек» ДИПКУ – ТУ Стара Загора.

Сборник доклади.