НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

проф. дпн Йордан Калайков

Мениджмънт на елитния спорт

София, 2016

Мениджмънт на елитния спорт проф. дпн. Йордан Калайков, автор София, 2016

3

СЪДЪРЖАНИЕ

I. СТРУКТУРИ, В КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА МЕНИДЖМЪНТ В ЕЛИТНИЯ СПОРТ ................................................................................. 5

I.1. МЕНИДЖМЪНТЪТ............................................................................ 5

I.2. СТРУКТУРИТЕ .................................................................................. 8

II. СПОРТЪТ И СТРУКТУРИТЕ МУ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТЕОРИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ ­ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА КЪМ МЕНИДЖМЪНТА ..... 12

II.1. СПОРТЪТ У НАС В ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ....................... 12

II.2. СПОРТЪТ КАТО ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА И ПРОБЛЕМИ ПРИ

ФУНКЦИОНИРАНЕТО МУ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОДА ................................... 15

II.3. ПРИНЦИПНА ПОСТАНОВКА И КАЧЕСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МЕНИДЖМЪНТА В ЕЛИТНИЯ СПОРТ..................................................... 19

III. МЕНИДЖМЪНТЪТ В ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН КЛУБ ­ ТИП АД ................................................................................................ 22

III.1. МЕНИДЖМЪНТЪТ НА УПРАВЛЕНСКИТЕ И ПЕРСОНАЛНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ .............................................................................. 22

III.2.МЕНИДЖМЪНТ НА ИНФОРМАЦИОННО­КОМУНИКАЦИОННИТЕ СТРУКТУРИ В

СПОРТА И ДИНАМИКА НА ТЯХНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ................................. 26

IV. АДМИНИСТРАТИВНО­РЪКОВОДНИ СПОРТНИ СТРУКТУРИ ............ 29

IV.1. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ ФАКТИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ И НОВИ

ВИЖДАНИЯ ........................................................................................ 29

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА ....................................................................... 32

КЛЮЧОВИ ОБОБЩЕНИЯ И ДУМИ ....................................................... 32

4

5

I. СТРУКТУРИ, В КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА МЕНИДЖМЪНТ В ЕЛИТНИЯ СПОРТ

I.1. Мениджмънтът

Най-общо казано, мениджмънтът е всичко онова, което се предприема от мениджърите, за да се реализира успешен бизнес (фиг. 1).

фиг. 1. Основни понятия в мениджмънта и тяхната релация

Смята се също така, че чрез мениджмънта се организира преди всичко естествената способност на хората за съвместна дейност при постигане на общи цели. Според Desensi J., Kelly D. R., Blanton M. D., Betel P. A.,1990, 1. “Всяка комбинация от умения, отнасящи се до планирането, организацията, директивите, контрола, бюджета, ръководенето и оценяването в една организация или отдел, чийто основен продукт или услуга е свързан със спорт или физическа активност, се нарича “спортен мениджмънт”. Широко се застъпва тезата, че в областта на спорта мениджмънтът е нетрадиционен, доколкото продуктът и неговият маркетинг са специфични (фиг. 2).

6

Производствени продукти

Първични продукти

Производствени продукти

Съпътстващи продукти

Професионален спортен клуб (ПСК)

Елитни спортисти (класни постижения)

• Спортно зрелище (резултат)

• Телевизионни и рекламни права

Търговски права в т.ч.: производство и търговия със спортни артикули, залагания, хазартни игри, спортни шоуспектакли.

Формирование за спортни услуги (ФСУ)

Спортни услуги: (физическа дееспособност) А. Професионални:– профилактични; – лечебни; – рекреационни; – методически; – спортуване; – развлекателни; Б. Рутинни: – помещения; – обзавеждане; – условия

“Трето място” Обслужване на значими социални идеи, (здравословен начин на живот)

Фиг. 2. Класификация на продукта в спорта

Твърди се (Tompson, 1967, 3), че наред с общоизвестните функции - решение, планиране, организация, контрол, особено място в спортния мениджмънт заема координацията. Поради крупните инвестиции в спорта и обвързването му с икономическите структури, от една страна, и с медийните, от друга, се налага обективната необходимост от предприемачески тип управление.

Индустрията и рекламата на нейната продукция, от една страна, и спортните прояви, от друга, формират обща взаимноизгодна сфера за реализация. Огромната и при това интернационална аудитория на спорта е същевременно потребител на индустриална продукция. Това обстоятелство поражда необходимост от надежден транслатор на

7

рекламни послания, какъвто е спортът с участието на телекомуника-ционните компании. Практически вече е невъзможно да се организира голямо състезание без посредничеството на телевизията. Покупко-продажбата на телевизионни и рекламни права се превърна в доходоносен бизнес, чиито мащаби са впечатляващи.

От особено значение за изясняване на същността на мениджмън-та в елитния спорт е фактът, че в дейността на мениджъра и треньора има общи зони на покритие. Така например крайният продукт - създаването на елитни спортисти, е възможен след перфектна координация между различните страни на спортната тренировка. Това на практика означава мениджмънт (управление) на спортния резултат. С други думи, проблемите, които стоят пред треньора и мениджъра, са сходни от гледна точка на мениджърската технология и явно тук има известно покриване на областите (фиг. 3).

МЕНИДЖЪРСКИФУНКЦИИ

НАТРЕНЬОРА

ТРАНСФЕРНАПОЛИТИКА

БЮДЖЕТЗА ПОСТИГАНЕНА ЦЕЛИТЕ

ФОРМУЛИРАНЕНА СТРАТЕГИ-ЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ

МЕЖДУ-ЛИЧНОСТНИОТНОШЕНИЯ(КОАЛИЦИЯ

ОТСЪМИШЛЕ-

НИЦИ

СЕЛЕКЦИЯ

Фиг. 3. Общи зони между мениджърската и треньорската практики

Не е случайно, че в спортната практика съществуват длъжностни-те наименования “треньор мениджър” и “мениджър треньор” в зави-

8

симост от съотношението между чисто треньорските и мениджърските задължения. Тази диференциация произтича от факта, че между координацията на страните на спортната тренировка и координацията на готовата продукция и нейния маркетинг с поддържащите фактори и външната среда има разлика. От тази гледна точка функционалната същност на мениджмънта при създаването на продукти в елитния спорт предполага три типа координация (фиг. 4) (Калайков, 1995, 5).

Фиг. 4. Функционална същност на мениджмънта при създаване на

продукти в елитния спорт

I.2. Структурите

За да бъдат идентифицирани структурите, в които се осъществява мениджмънт в елитния спорт (фиг. 5), е необходимо да се определи мястото им в системата на спорта.

Обликът на системата на спорта се определя от специализира-ните държавни (правителствени) и самодейни обществени органи и организации. Нещо повече - тези организации представляват градив-

9

ните елементи на системата, формиращи нейната видова принадлеж-ност и уникалност сред социалните системи. Елементите на системата могат да бъдат класифицирани в три групи (1996, 2): 1. Органи на държавата, имащи отношение към физическото възпитание и спорта; 2. Специализирани обществени спортни организации; 3. Спортни организации със специален статут.

Обществените спортни организации представляват типични производствени субекти, в които се осъществява мениджмънт.

Към ОБЩЕСТВЕНИТЕ СПОРТНИ ОРГАНИЗАЦИИ спадат: Спортните клубове и дружества - осъществяват тренировъчна и

състезателна дейност по вид спорт от началното обучение до високото спортно майсторство с всички желаещи по свободно избран от тях спорт.

Спортно майсторство - обхваща детско-юношески спорт, полупрофесионален спорт, професионален спорт.

Спортните федерации (доброволни, самоуправляващи се сдружения на клубове по вид спорт) - това са организации с идеална цел и са юридически личности. Организират и координират цялостната дейност по вид спорт и представянето на националните състави на всички равнища. Изготвят вътрешния и международния спортен календар. По своята същност спортните федерации представляват административно-ръководни спортни структури, каквито са и органи-зационните комитети на крупни спортни събития. Например организа-цията на едно състезание от световна величина, каквато е Олим-пиадата, е свързана с глобален маркетинг, крупни инвестиции, мащаб-на промоция, преплитане на много финансови интереси. Това изисква коренна промяна във функциите на организационния комитет, който се превръща в частна корпорация с управителен съвет и преимуще-ствено предприемаческа дейност. Т. е. имаме всички основания да твърдим, че в съвременните условия организационният комитет е всъщност предприятие от комерсиален тип (Калайков, 1993, 6).

Това на практика означава, че процесът на организацията започва с уточняване на финансовите задължения на участващите страни: ръководната върхушка на МОК, международните спортни федерации, националните олимпийски комитети, фирмите спонсори, фирмите съдружници и фирмите доставчици. Същевременно се осъществява масова, тотална реклама във всички средства за информация не без съдействието на трансконтитентални рекламни

10

ПРО

ФЕС

ИОНАЛЕН

СПОРТЕ

Н КЛУ

Б

АДМ

ИНИСТР

А-

ТИВНО

-РЪ

КОВОДН

И

СПОРТ

НИ

ОРГ

АНИ

РЪКО

ВОДНИ

ОРГ

АНИ

НА

СПОРТ

НИ

СЪБИТИ

Я

ПОСРЕ

ДНИЧЕ

СКИ

ФИРМ

И

МЕН

ИДЖ

МЪНТ:

МЕН

ИДЖМЪНТ:

МЕН

ИДЖ

МЪНТ:

МЕН

ИДЖМЪНТ:

Структура

(условия

)

Продукт

Персонал

Социална среда

Съпътстваща

странична дейност

Учебно

-тренировъчна

и спортно-състезателна

дейност в регионален

мащ

аб (условия

)

Представителна

дейност и контракти

с меж

дународни

структури

(меж

дунаро

-ден спортен календар

)

Взаимодействие

с обществени и дъ

р-жа

вни институции

Маркетинг

Спорнсорство,

финансиране

Промоция

Материално-

технически

условия

Ритуали

Оперативна

организация

Трансф

ери

Промоция

Съб

ития

Медии

Стопански

и индустриални

структури

Фиг

. 5. С

труктури

, в кои

то се осъщ

ествяв

а мен

иджмън

т в ел

итни

я спор

т

11

агенции и фирми. Особено голямо внимание се отделя на художествените и професионалните критерии, свързани със сценария на олимпийските ритуали, режисурата, сценографията. Поставянето на ударението върху развлекателната страна на игрите изисква съобразяване с вкусовете на многомилионната и многонационалната публика. Това е комплексна дейност, чийто компоненти и детайли са взаимно свързани. Всяка грешка би довела до проваляне на спектакъла и свързаните с него търговски и рекламни интереси. Неслучайно културният имидж на МОК е възложен на “Грей пъблик рилейшънз” - агенция за връзки с обществеността с 14,5 млн. долара годишен оборот. Агенцията подпомага своите клиенти да формират “глобална запазена търговска марка”. Президентът Ед Майер смята, че олимпиадата в съвременните условия трябва да се третира също като “глобална запазена марка”.Особени структури, в които се осъществява мениджмънт в областта на елитния спорт, са посредническите фирми за маркетинг и спортен мениджмънт, които предлагат консултации и услуги при водене на преговори и сключване на сделки за трансфер на спортисти, телевизионни и рекламни права, спонсорство. В условията на България функционира посредническата фирма (предимно за трансфери в областта на футбола) на Л. Танев, Сираков и компания. Наскоро от Женевския съд в Швейцария бе регистрирана втора българска мениджърска агенция. Агенцията е собственост на Н. Гигов, президент на “Локомотив” - София и Слави Дойчев, който е лицензиран мениджър, какъвто е и Л. Танев.

В международен мащаб най-известната посредническа фирма е IMG на Мак’Кормак “Просърв”, “Адвентидж интернешънъл” и др.

12

II. СПОРТЪТ И СТРУКТУРИТЕ МУ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТЕОРИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ ­ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА КЪМ МЕНИДЖМЪНТА

II.1. Спортът у нас в прехода към пазарна икономика

Радикалните промени в обществото и преди всичко ориентация-та към пазарна икономика предизвикаха срив на социалните структури и утвърдения стил на управление в тях. Основните фактори, които разрушиха икономическата система, са постепенната демонополизация на пазарните субекти и децентрализация на управлението. Появи се остър дисонанс между разнообразието на социалната среда и начините за реагиране от страна на стопанските субекти. На динамично променящите се условия и съвременните изисквания на производството се реагира еднотипно и тромаво по отношение на фактора време. Като се прибавят към това затрудненото материално осигуряване, липсата на ясна стратегия и иновационна политика, съществените пропуски в квалификацията на кадрите, не е трудно да се направи изводът за навлизане в етап на хронична несъстоятелност, водеща до дълбока икономическа криза.

За преодоляването на кризисните моменти е необходимо да се възприеме подход към системно адаптиране на производството, разпределението и потреблението спрямо изискванията на непрекъснато променящата се социална и икономическа ситуация.

Макар и непроизводствена, но социална по своята същност, сис-темата на спорта не остана незасегната от описаните процеси. Може определено да се каже, че вследствие на настъпилата децентрализация на управлението, в т. ч. прекратяване на централизираното финансиране, системата на спорта у нас претърпя разруха, чиито последствия е все още трудно да бъдат обхванати. Оказа се, че производствените структури (професионалните спортни клубове), а също и административните (обществени спортни организации, федерации, сдружения и пр.) трябва да функционират и оцеляват според законите на пазарната икономика, т. е. да се самоуправляват и самоиздържат, тъй като делът на държавното субсидиране е съвсем недостатъчен, за да се посрещат постоянно

13

растящите изисквания на модерния спорт, който вече имаше утвърдени позиции на международното спортно поле. Клубовете и звената за т. нар. “масов спорт”, както и създадената през годините система за финансиране бяха сполетени от същата участ, дори по-лоша тъй като престанаха да съществуват. Оказа се също, че недъзите на икономическата система да реагира адекватно на социалните промени са недъзи и на системата на спорта. От една страна, подготовката на класни спортисти, която винаги е била елитарна дейност, изисква сериозни капиталовложения и създаване на модерни условия, а, от друга страна, държавата като субект вече не е в състояние да откликне адекватно на тези изисквания. Хората много повече от всякога се нуждаят от активен начин на живот като противовес на перманентния стрес, нуждаят се от подобряване на физическата си дееспособност и здравно укрепване, но в действителност държавата нито е в състояние да им създаде такива условия, нито пък тяхната платежоспособност е такава, че да е възможно ползването на платени спортни услуги в многобройните създадени частни фитнес-центрове. Следователно, както икономическите, така и спортните структури се нуждаят от една обновена стратегия на поведение, чиято основна цел е максимално адаптиране към социалната среда. От самосебе си се разбира, че проблемът засяга най-вече създаването на специфичния продукт и по-рационалното му усвояване от страна на потребителя. Именно за целите на рационалното адаптиране в последните години се говори за своеобразен тип управление, каквото е професионалния мениджмънт.

Обобщения Новата философия при управлението на спорта по посока на

професионалния мениджмънт се определя от: – налагането на модерния мениджмънт от 70-те години насам в

световен мащаб като възможност за ефикасно реагиране на сривовете в макроикономическата среда;

– ускорената консолидация на спорта, индустрията и медиите в спортно-икономически и медиен комплекс.

Радикалните промени в обществото и преди всичко ориентация-та към пазарна икономика предизвикаха разрушаване на централизи-раната система за социално управление, в т. ч. и на системата на спорта. Изграждането на обновена система за управление на спорта изисква кадри с мениджърска квалификация. Това налага необходи-

14

мостта от създаването и усъвършенстването на образователни програми по спортен мениджмънт и подготовката на професионални спортни мениджъри като стратегическа цел за развитието на спорта.

Утвърждава се предприемаческият подход към управлението на спорта, свързан преди всичко с неговото оцеляване и просперитет. В основата на този процес стоят следните предпоставки:

– В условията на прехода управленският модел се променя радикално от централизиран в мениджърски тип. Това предизвика появата на спортния мениджмънт като съвременна управленска практика.

– Съвременната социална специфика на спорта налага функцио-нирането на структурите му да бъде от предприемачески тип, а това е възможно само чрез професионален мениджмънт (фиг. 6).

ФСУ

ПСК

СВП (Продукти)

СВ

Социалнозначими инеобходими( )

Маркетинг ПазарСтоки

Спортенмениджмънт

Спортен бизнес (печеливш)

СФВС

фиг. 6. Мениджърска същност на спортния бизнес

ЛЕГЕНДА: СФВС - Система за физическо възпитание и спорт ПСК - Професионален спортен клуб ФСУ - Формирование за спортни услуги СВП - Спорт за високи постижения СВ - Спорт за всички

На сегашният етап няма изградена единна концепция и теория на спортния мениджмънт и за управлението на спорта в глобален план.

15

Не е разработен методологически въпросът за управлението на спорта в условията на радикалните обществени промени на прехода в съответствие с принципите на самоуправлението при пазарна икономика, какъвто е случаят у нас.

II.2. Спортът като организационна структура и проблеми при функционирането му

в условията на прехода

Терминът “организация” се третира в управленската теория двояко. На първо място като специализирана структура, предназначена да осигури легитимно образование в социалната среда, способно да преработва технологически определен тип ресурси до окончателната им трансформация в някакъв продукт, чието създаване е социално необходимо и следователно значимо. Втори път терминът “организация” се тълкува като управленска функция, чрез която се съчетават във времето и пространството в съответна пропорция необходимите условия за постигане на социалната цел - продукт (една организация може да функционира като едноцелева или многоцелева структура).

От гледна точка на теорията на системите организацията представлява част от социалната действителност, съставена от елементи в регламентиран (организиран) порядък, които при взаимодействията помежду си и с елементите от други системи създават условия за постигане на дадена социална цел. Именно регламентираният порядък на елементите от гледна точка на съотношението им в пространството и респективно регламентацията на взаимодействието им определят идентичността на социалната система и я превръщат в организация. Доколкото социалните системи са сложни недетерминирани (нееднозначни), тази характеристика се отнася и за социалните организации (фиг. 7).

От гледна точка на теорията на информацията организацията функционира на основата на информационния обмен, който по принцип е обмен по права и обратна връзка между персонала, изпълняващ едни или други организационни и други дейности. Според информационните взаимодействия между лидерите и сътрудниците са известни и специфични организации в качеството им на информационно-комуникационни структури (колело, кръг, всеки с всеки и др.).

16

ПОДСИСТЕМА

- подбор- начална п-ка

ПОДСИСТЕМА

- спортноусъвършенстване

ПОДСИСТЕМАУПРАВЛЕНИЕ- кадри- структури- информация- наука

ПОДСИСТЕМАМАТЕРИАЛНООСИГУРЯВАНЕ- СОС- финансиране

ВЪТРЕШНА СРЕДА

НАЦИОНАЛНИ СПОРТНИ ФЕДЕРАЦИИ

СИСТЕМА

ЗА

ФИЗ.

ВЪЗП.

И

СПОРТ

ДЪРЖАВНИ

ОРГАНИ

И

ОРГАНИЗАЦИИ

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРТНИ ФЕДЕРАЦИИ

СТРУКТУРА(подсистеми)

ФУНКЦИИ

ПРОДУКТИ

ПАЗАР

ВЪНШНА СРЕДА

фиг. 7. Система за спортна подготовка

Необходимите компоненти (градивни елементи) на всяка организация са: специализираната структура, хората с определена подготовка (ценз), наличието на производствени технологии (овладени от хората), чрез които се трансформират във времето и пространството ресурсите в конкретен продукт (фиг. 8).

Същевременно всяка организация функционира в дадена външна среда и съответно понася влияния от страна на установената правно-нормативна система (законодателството), равнището на икономиката и политическата конюнктура.

От гледна точка на теорията на организациите системата на спорта представлява специфична организационна структура, която функционира с цел създаването на определен продукт (резултат), който е социално необходим и значим (фиг. 9). Този резултат е в областта на т. нар. спорт за високи постижения и в областта на спорта за всички.

17

18

Фиг. 9. Спортът от гледна точка на организационната теория

Поради радикално променената социална ситуация в условията на пазарната икономика, при функционирането на организационната структура на спорта се проявяват определени проблеми. Първо типичните спортни структури претърпяха радикална промяна най-напред с отпадането на централизираното управление, респективно финансиране. Някои от структурите престанаха да съществуват (БСФС, отделите физкултура и спорт на професионалните и младежките съюзи). Промени се обликът на т. нар. кадрово осигуряване. Няма ги обществените инструктори, треньори, организации. Отпадна общественото начало в управлението на спорта. Голяма част от спортно-педагогическите кадри не могат да се реализират поради стагнацията (финансова и структурна), обхванала спортните клубове. Промени се и социалният смисъл на понятието “участници” в системата на спорта. Това е обектът, спрямо който системата създава определени условия, за да се постигнат конкретните социални резултати (продукти) - високи постижения и физическа дееспособност. Без съмнение, тези продукти имат цена и проблемът за осигуряването на необходимите средства е изключително актуален. Така на преден план излиза грижата за създаването и оцеляването на спортните структури (формирования) (фиг. 10) в условията на пазарната

19

икономика. Накратко казано, създаването на една спортна структура зависи от интересите на хората и техните потребности, а оцеляването - от степента на задоволяването им и намирането на възможности за самофинансиране, докато структурата се утвърди, бъде лицензирана и започне да получава дотации по законов ред. Същевременно функционирането се осъществява на основата на самоуправление в условията на риск и несигурност (вж. прил. 1).

ПОТРЕБНОСТИИНТЕРЕСИ

ФУНКЦИО-НИРАНЕ

СЪЗДАВАНЕ

Задоволяванена

социалнатапотребност

Само-управление

Само-финансиране

ОЦЕЛЯВАНЕ

Фиг. 10. Принципна постановка за създаването и оцеляването

на спортни формулирования

II.3. Принципна постановка и качествени измерения на мениджмънта в елитния спорт

Съществен момент в съвременната концепция за управление е отказът от елитарните представи за управлението на спорта. Сега се върви към утвърждаване на управлението като обслужваща дейност, която се осъществява на колективни начала с разгръщане на личната инициатива и творческите възможности на ръководителите. Постепенно първостепенната роля на методите за управление, без да се отрича тяхното значение, се съчетава с изследване на мотивацията при вземане на решения и тяхната реализация. Съчетават се високият професионализъм с демократизма при управлението. За спортния

20

ръководител вече не е достатъчно само да бъде добър специалист в своята област, но и да умее да обедини и вдъхнови хората, с които работи, да разбира от икономика, да има познания в областта на спортния бизнес, рекламата, маркетинга. В управлението на професионалните клубове се практикуват мениджърският подход и бизнеспроектите.

Проспериращите чуждестранни спортни клубове се ръководят от председател (президент), който обикновено е авторитетна фигура от индустриалния бизнес. Цялата организаторска и административна дейност се върши от мениджърите. Съществуването на клуба се подчинява на обективните закономерности на социалното развитие. За да оцелеят спортните формирования, трябва да печелят от спортни услуги (методически, профилактични, рекреационни, развлекателни), да се обвързват с предприятия спонсори, да участват с дялов капитал в различни индустриални технологии, да организират помощно производство и реализация на печалба от продукцията. В резултат на това съществуват само тези спортни формирования, които издържат на конкуренцията и пласират на пазара своята “продукция” (вж. прил. 2), т. е. задоволяват интересите и потребностите на хората, съдействат те да живеят здравословно, имат подчертана социална значимост и поради това могат да разчитат и на държавни дотации. Този подход за решаването на организаторските и административните проблеми в спорта е качествено нов. Това е ръководство чрез цели, а не чрез ръководители, отказ от всички усложнени структури, децентрализация на дейността, делегиране на широки пълномощия за самоуправление, пълно разчитане на мотивацията и сътрудничеството в междулич-ностните отношения (фиг. 11).

Новата философия при управление на спорта разчита и се основава на интересите и потребностите на хората, превърнати в измерими цели, контрол над текущите процеси и преди всичко на единомислието и дисциплината на сътрудниците. Настъпилите изменения в социалната действителност отреждат право на съществуване на онези спортни формирования, които функционират на основата на т. нар. мрежова организационна структура, която е по-скоро процес, отколкото типична структура. При нея липсва обособен ръководен център и се състои от временни работни групи, изпълняващи специални задачи. В този смисъл ръководителят в една област може да бъде консултант или изпълнител в друга област - това

21

ГЛ

ОБАЛНА

ЦЕЛ

ПРИ

ЗОВО

МЯСТО

В Ш

АМПИОНАТА

ОСНОВНИ

ЦЕЛИ

Материалн

о и фин

ансово

обезпечаване

Сп.технически

потени

цал

Спортен

резерв

Промоция

и пъблик

рилейш

ънс

Спорсор

-ска

кампани

я

Реални

ефективи

Качест-

вен

тренин

г

Селек

-ци

я Конт-

роли

ла

гери

Школа

Усло

вия

Качест-

вен

тренин

г

Медии

пр

езен

-таци

я

Състояние

на

аудитори

ите

фиг

. 11.

Орган

изац

ионе

н мен

иджмън

т пр

и СВ

П

22

е линейна информационно-комуникационна структура без постоянни измерения, в която принципът на контактуване е “всеки с всеки” и се определя единствено от изискването на изпълняваните задачи. Единственото условие в работата е професионализмът, който “диктува” една или друга постъпка. Такъв тип организации са способни да съществуват в условията на разногласия и лабилност. Нещо повече - промените и динамиката са движещи сили при осъществяването на активния двигателен режим на хората и подготовката за изявите на високо класния спорт. Бързоизменящата се обстановка, процесът на демократизация, появата на независими професионални сдружения на треньори, спортисти, деятели, неизбежното организационно обновление на принципа на доброволността и свободния избор отреждат на спортната практика първостепенна роля като регулатор на процесите и в частност на спортния мениджмънт. Спортните формирования възникват неограничено, свободно, доброволно. Те прекратяват съществуването си, ако се окаже, че от социална гледна точка не обслужват качествено интересите и потребностите на потребителите на спортни продукти.

III. МЕНИДЖМЪНТЪТ В ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН КЛУБ ­ ТИП АД

III.1. Мениджмънтът на управленските и персоналните взаимодействия

Структурата и функционирането на клуба представлява отворена система, подлежаща на непрекъснато усъвършенстване. Непосред-ствената практика, социалната действителност и законите на пазар-ната икономика са единствените критерии, които диктуват едни или други изменения в работата на клуба.

Структурата на клуба се състои от два блока - ръководен (управителен съвет) и функционален (фиг. 12) (Калайков, 1997, 7). Двете нива се приближават по-скоро до плоска конфигурация, отколкото до типична йерархия. Общото събрание е съвещателен и представителен орган с изборни функции.

Не съществуват предварително сформирани комисии, съвети и т.

23

н. В зависимост от проблемите, които предстои да бъдат решавани, се създават временни работни екипи, които включват специалистите, работещи в клуба или извън него. Тези екипи действат директно и самостоятелно, като поемат пълна отговорност за крайния резултат, а също така имат делегирани пълномощия от управителния съвет. Работните контакти и дейности се осъществяват на принципа “всеки с всеки”, което означава, че съответният специалист професионалист сам преценява с кого, кога и как да контактува, без да получава за това нареждания (вж. прил. 3).

В управителният съвет участвуват един топ-мениджър (президент), трима функционални мениджъри (по рекламата и имиджа, по стопанските въпроси и по техническото осигуряване на тренировъчния и спортно-състезателния процес) и група на т. нар. съветници (по икономика, право, управление и др.). Членовете на УС могат да участват в клуба на акционерни начала.

Ръководен блок

ПрезидентУправителен съвет

Мениджъри

Функционален блок

Треньори

Състезатели

Социална среда

фиг. 12. Структура на професионален спортен клуб

24

Управителният съвет работи не по предварителни планове, а по проблеми. Той осъществява ръководство не чрез ръководители, а чрез цели. Въпрос на предпочитание е дали отделните мениджъри ще планират изпълнението на едни или други задачи.

Топ-мениджърът осигурява финансирането на клуба и в действителност може да бъде негов собственик. Необходимо е да познава в детайли естеството на проблемите, а също така да ги формулира. С помощта на функционалните мениджъри и съветниците трябва да умее да ги трансформира в практически решими задачи и с ясно очертани параметри.

Мениджърът по имиджа има специфични функции, които са насочени към проявите на целия “производствен” блок (от което зависи крайният резултат) и към реакциите на социалната действителност, спрямо потребностите на която клубът има конкретни ангажименти, като се стреми да ги изпълнява висококачествено. Мениджърът задължително разработва конфигурация на мрежата от контакти извън клуба, а също така стратегия на рекламните апели.

Мениджърът по стопанските въпроси разработва стратегията и тактиката на материалния просперитет на клуба в зависимост от измененията, които настъпват в социалната действителност и функционирането на клуба. Съобразно естеството на решаваните проблеми той сформира екипи от консултанти.

Функционалният блок е опростен тотално. Тук са само треньорите и спортистите. Треньорите имат пълна свобода на действие и самостоятелност. Те работят по ясно формулирани цели с делегирани пълномощия, като единственият критерий за тяхната работа е крайният резултат. Те заедно с мениджъра по техническото осигуряване и организацията образуват работен екип. Но това, което получават от него, не са указания и насоки, а съвети. Работата на мениджъра обаче е да създаде необходимите условия, в които всеки треньор, всеки състезател ще възприема целите на спортния клуб като свои. Мениджърът разработва задължително механизъм за мотивация и насърчаване.

Управленските взаимодействия до голяма степен предопределят и служебните персонални взаимодействия, предизвикани от процеса на функциониране на клуба. Както се вижда от приложената матрица, най-ангажирани са мениджърът, треньорът и президентът, съответно с 16, 9 и 8 служебни комуникации (фиг. 13).

25

2

34

2

1

13

1

2

3

2

3

4

5

1

2

3

4

51

23

45

67

1

2

5

6

7

22

2

22

31

23

22

43

���

���

�-

�

��

��

� �

��

��

���

� �

���

��

�

�

��

��

�� �

��

��.

���-

���

��-

���

�.

�� �

�-�

����

.�

��-

���

-�

���.

���

�-�

����

-�

�

�-��

���

��

��

!�.�

�.�

���

� �"

���

#

���

$�.

���.

����

# �

����

�

���

"���

�

���

���

��

����

%��

&��

�

���

���

��

��!�

.��

����

�

'�#

���-

��

��

1 2 3 4 5 6 71

72

Фиг

. 13.

Матри

ца за служ

ебни

те взаим

одей

стви

я в пр

офесио

нале

н спор

тен кл

уб

26

III.2.Мениджмънт на информационно­комуникационните структури в спорта и динамика на тяхното функциониране

В процеса на изпълнение на текущите задачи в областта на спорта длъжностните лица работят индивидуално или кооперират труда си, като образуват работни групи (елементарни колективи) с различен характер и определен стил на ръководство (зает или освободен от непосредствена оперативна работа ръководител) (Калайков, 1997, 7).

Основните дейности са извършвани групово от организаторите, което показва, че е прилагано коопериране на труда с оглед повишаване на надеждността на изпълнението. Спомагателните дейности са възлагани и изпълнявани индивидуално. Предпочитани методи за работа и за двете форми на труд са организационно-разпоредителните. Интересно е да се отбележи, че работните групи, чрез които се реализира кооперирането на организационно-управленския труд, имат постоянен характер, т. е. в повечето случаи те са предварително обособени в зависимост от естеството на работата, служебните задължения на изпълнителите и опита от решаването на подобни задачи. При това обикновено се възлага на съответния изпълнител отговорност и пряк контрол по изпълнението, както и конкретни изпълнителски функции - делегиране на пълномощия (фиг. 14, а). Налице е постоянна група със зает в изпълнението ръководител. Обикновено работят толкова постоянни групи, колкото задачи има за изпълнение, при това едновременно. При определени случаи ръководителят се включва в работна група (например срочно тестиране на спортисти - дефицит на изпълнители), но не при изпълнение на собствени задачи, а по-скоро подпомагайки работата на сътрудниците в клуба, т. е. отива в изградени работни групи с низов ръководител. При тези случаи функциите му са едновременно изпълнителски и ръководни. Отново има случай с постоянна група и зает в оперативната работа ръководител, но тук може да се каже, че ръководството е двойно (фиг. 14, б).

Подобна организационна структура предизвиква оформянето на информационна мрежа от типа “колело”, което означава, че през ръководителя преминават всички възможни информационни потоци в двете направления (права и обратна връзка). Предимствата на тази

27

организационна структура и породената от нея информационна мрежа са налице, когато задачите, които се изпълняват, имат стандартен характер, а условията са стабилни и известни (организация на спортно състезание). През периодите на нестабилност обаче (бързи, внезапни промени в ситуацията) не е ясно какви задачи точно трябва да се изпълняват и оттам не е възможно предварително да се определят функциите на постоянните работни групи и традиционните изпълнители (промени в условията за работа и дефицит на времето). Също така при такива ситуации съществува неопределеност относно какво и кой трябва да коригира и координира. Следователно, да се разчита в тези случаи на постоянни работни групи с утвърдени задължения по изпълнение на традиционни задачи, би се оказало неефикасно.

Друга характерна ситуация, макар и по-рядко възникваща, е когато ръководителят привлича при себе си някои от сътрудниците при изпълнението на една или друга спешна задача. При този случай се образува временна група със зает в оперативната работа ръководител (фиг. 14, в). Подобен тип организационна структура поражда информационна мрежа от смесен тип “колело” и “кръг”, т. е. ръководителят съсредоточава през себе си целия обмен на възможна служебна информация в двете посоки, но същевременно не е изключен обмен на информация автономно в постоянните групи. В случая проявената централизация на ръководство е предимство за по-добрата координация (директно поставяне на задачи, съблюдаване на съчетано изпълнение и едновременен следящ контрол), но от това до известна степен страда бързината на общото оперативно ръководство. Подобен недостатък не би се проявил, ако на изпълнителите се делегират ръководни пълномощия от по-висок ранг, така че ръководителят да бъде улеснен в общото ръководство. По този начин биха се приближили максимално източникът на информация и мястото за приложение на тази информация. Общо взето, при анализа на информационно-комуникационната мрежа, предизвикана от разгледаните варианти на организационни структури, прави впечатление, че адресантите на профилирана информация получават такава от един източник и това в практиката се извършва едновременно за всички (на оперативките), което означава, че част от потребителите на информация получават и такава, която не обслужва преките им задължения. Освен това прави впечатление, че информационната мрежа не е достатъчно адаптивна, в смисъл, че по

28

време на мащабни мероприятия и дефицит на време не предвижда увеличаване на броя на каналите и едновременно намаляване на броя на необходимите съобщения (вж. прил. 2).

фиг. 14. Организационни информационно­комуникационни

структури в спорта

29

Би могло да бъдат направени следните по-важни обобщения: 1. Общата организация за изпълнение на задачите е от типа

първичен колектив, включващ като градивни единици постоянни работни групи (елементарни колективи), обикновено оглавявани от пряко заети в изпълнението отговорници. По принцип ръководителят на този първичен колектив е освободен от непосредствени оперативно-изпълнителски задължения, което обаче не изключва понякога да бъде ангажиран с оперативна работа. Епизодично възникват и временни работни групи със зает в изпълнението на задачите отговорник, но не се наблюдава регламентиран подход при създаване на такива групи, особено в случаи на усложнения в оперативната работа. Следователно, наличните организационни структури не са достатъчно адаптивни.

2. Информационната мрежа, предизвикана от общата организация на изпълнение, е преди всичко от тип “колело”, понякога съчетан с тип “кръг”. Такива комуникации са присъщи на всички организационни варианти без оглед на спецификата на задачите, т. е. липсва модифициране на информационната мрежа съобразно с конкретните условия и евентуалните изменения в тях. Създадените в практиката типове информационно-комуникационни мрежи са резултат от стандартни условия за работа, но при тяхното лабилизиране не би могло да се очаква особена ефективност.

IV. АДМИНИСТРАТИВНО­РЪКОВОДНИ СПОРТНИ СТРУКТУРИ

IV.1. Сравнителен анализ между фактическо състояние и нови виждания

Най-типичната административно-ръководна структури на нацио-нално и международно равнище е федерацията по вид спорт. Нацио-налната федерация обединява клубовете по вид спорт и изпълнява посредническо-представителни функции пред международната феде-рация и по специално относно участието на национални състави в състезанията от международния календар. Наред с ръководните органи (общо събрание, управителен съвет) във федерациите се из-

30

граждат треньорски съвет и съдийска колегия, които осигуряват учебно-тренировъчната и спортно-състезателна дейност. Същевремен-но в променените условия е проблематично оцеляването и нормал-ното функциониране на федерациите без специализирани звена от нов тип (вж. фиг. 15). Това са екипите за маркетинг и реклама (финансов пул) и бордът на мениджърите, специализирали за мениджмънт на национални и регионални целеви програми.

Става дума за целеви програми, финансирани от специализирани фондове, спонсори, общински съвети, държавни ведомства и др.

фиг. 15. Административно­ръководни структури от нов тип

31

Всъщност изпълнението на целевите програми е форма на проектен мениджмънт (вж. част IV “Проектен мениджмънт”).

Специализираното звено (екип) за маркетинг и реклама, известно още като “финансов пул”, е специализирано за маркетинга на специфичните спортни продукти и тяхната промоция. Финансовото състояние на административно-ръководната структура и от там на нейния просперитет се дължи до голяма степен именно на това звено.

Социалната ситуация изисква наред с утвърдените функционални структури (треньорски съвет, съдийска колегия, комисии) да бъдат изградени и такива като гореописаните. Това е въпрос на технологична и управленска съвместимост и сработване на звената и адекватните механизми на функциониране.