ОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ!

БДЖ ЕАД НК ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ПРОБЛЕМИ В

УПРАВЛЕНИЕТО НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА

УСЛУГА

ТРАНСПОРТНАТА ПОЛИТИКА

ДЪРЖАВАТА

ЛИПСА НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНА И ДЪЛГОСРОЧНА

ВИЗИЯ ЗА ЖП СЕКТОР

СЕЩА СЕ ЗА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ, КОГАТО СА В ТЕЖКА ФИНАНСОВА

КРИЗА. ТРАДИЦИОННОТО ЛЕКАРСТВО СПАСИТЕЛНА

ФИНАСОВА ИНЖЕКЦИЯ

ЛИПСА НА ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА. СОБСТВЕНИКЪТ

И РЕГУЛАТОРЪТ НЕ ПРОВЕЖДА ПОЛИТИКАТА НА ЕС ЗА ПРИОРИТЕТНО

РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА

ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА НЕ Е САМО ИНФРАСТРУКТУРА И ОП „ТТИ“, А УСЛУГА СЪОБРАЗНО

ПРЕДИМСТВАТА НА ВИДОВЕТЕ ТРАНСПОРТ В ИНТЕГРИРАНАТА

ТРАНСПОРТНА МРЕЖА И УСЛУГА

НИСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА ОЗДРАВИТЕЛНИТЕ

ПРОГРАМИ

НИСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА

ПОЛИТИКА

ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА

БДЖ и НК“ЖИ“ общо формират железопътната услуга. Едните предоставят инфраструктурата, другите организацията и технологията на превозите. Те са едно цяло с общи цели. Това е подходът в Стратегията за политиката, финансовото стабилизиране и дългосрочната жизнеспособност на железопътния сектор.

Проблеми: непоследователна и противоречива транспортна политика, ниско качество на услугата, продължаващ спад на превозите и приходите, високи разходи, неплатежоспособност, дългове, лошо състояние на подвижния железопътен състав, неефективна реформа, лошо управление на железопътната услуга, ниска ефективност на инвестиционната политика и т. н.

Цели: изграждане на високотехнологична инфраструктура и

иновации в нови технологии, интегрирано управление на

услугата, интегриране на видовете транспорт съобразно

техните предимства и политиката на ЕС за ролята на

железниците в интегрираната транспортна мрежа и услуга.

Пътнически превози с влакове от ново поколение.

Преодоляване спада на превозите, прекратяване на

оперативните загуби от товарни превози, намаляване на

разходите в пътническите превози, постепенно излизане от

зоната на неплатежоспособност и задлъжнялост, финансова

стабилност и дългосрочна жизнеспособност.

Мерки:

А. При разработването на мерките е използван принципът, ключовите действия в управлението на железопътния сектор и инвестиционната политика да реализират определени политики в растеж на превозите и приходите, намаляване на оперативните загуби, иновации в нови технологии по направленията, където се модернизира инфраструктурата. Мерките в НК“ЖИ“ и БДЖ да имат общи цели за подобряване качеството на услугата и конкурентоспособността на железопътния сектор.

Модернизацията на базовата инфраструктура и технологиите на превозите да се основават на т. н. „Коридорен подход“ –да включва всички компоненти на жп услуга.

Мерки:

Мерките да не са мандатни и еднократни решения, а дългосрочни и да обхващат фундаментални решения за финансово стабилизиране и дългосрочна жизнеспособност на железопътния сектор,

Ролята на държавата: да се намесва само, когато железниците са изпаднали в неплатежоспособност и дългове; да определя дългосрочна политика с последователни и ефективни политически решения за устойчиво функциониране на железопътния сектор и да следва европейския път на развитие – модерна инфраструктура, съвременни технологии – финансова стабилност

Мерки:

• Растеж на превозите и приходите;

• Агресивна пазарна политика за преодоляване спада на пазарния дял;

• Анализ на пазара и диалог с потребителите за възстановяване на

превозите;

• Създаване на регионални звена и „товарни центрове“ близо до

потребителите на железопътна услуга;

• Увеличаване на технологичния капацитет на БДЖ от вагони, влакове,

локомотиви.

• Интегриран подход в управлението на железопътната услуга за спиране на

оперативните загуби от товарните превози, намаляване разходите от

пътническите превози, увеличаване на собствения принос в приходите и

преодоляване на изпреварващия темп на нарастване на разходите спрямо

темпа на увеличаване на приходите.

- пътническата услуга - социална или повече пазарна и по-малко социална.

Мерки:

Б. Агресивна политика и иновации в съвременни високотехнологични услуги.

• Високотехнологична инфраструктура за скорости в три зони 130 – 160 – 200 км/час;

• Изграждане на интермодална инфраструктура и технологии за увеличаване пазарния дял по отношение на транзитните превози;

• Екологична товарна услуга, основаваща се на инвестиции по проекта „зелени товарни коридори и технологии“;

• Услуга от ново поколение пътнически превози на базата на скоростни влакове между областните центрове и свързване с европейските столици.

Мерки:

• Анализ на използването на капацитета на железопътната мрежа. Пазарен сегмент – базовата жп мрежа – с висок приоритет, и социален сегмент - регионалната жп мрежа - със значително по-ниски технически параметри и незначително въздействие върху превозите и приходите.

• Възможни сценарии за управление - публично–частно партньорство, концесии на услугата и управлението на инфраструктурата, откриване на процедура за ДОУ със сдружение на общините от региона и други форми.

Мерки:

• Промяна на модела за финансиране на железопътния сектор - инвестиции в завършени инфраструктурни – технологични проекти, които да реализират определена политика в подобряване на качеството на железопътната услуга. Например: интермодална инфраструктура и технология на транзитния автомобилен трафик от Турция през България, като този проект се финансира от ОП „ТТИ“ и ОП „Околна среда“;

• Пътнически превози с ново поколение влакове по направленията от трансевропейската мрежа, т. е. където се инвестира в инфраструктура;

• Логистична транспортна схема „море – железници (Варна – Русе) – р. Дунав“;

• Проучване на транспортния пазар и разработване на функционален модел на транспортната мрежа и разпределението на транспортната услуга в зависимост от предимствата на отделните сектори в транспорта в една интегрирана транспортна услуга, по–икономична, по-екологична и по-конкурентоспособна.

Мерки:

• Инвестиции в растеж на превозите и приходите по железопътната мрежа на базата на единна мултимодална транспортна мрежа за свързване на железопътната и пътната мрежа с пристанищата, интермодалните и товарни центрове.

• НК“ЖИ“ и БДЖ да бъдат включени като бенефициенти и по ОП “Околна среда“ за екологични транспортни технологии.

• Оценка на инвестициите за модернизация на железопътната услуга по всички възможни направления на финансиране – от държавата, собствени ресурси, ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и ОП „Околна среда“, Банки, отдаване на концесия и други.

Мерки:

В. Транспортна политика и законодателни промени.

• Безконтролна либерализация или регулация на пазара на транспортна услуга съобразно предимствата на видовете транспорт.

• Интегриране на видовете транспорт в добре функционираща транспортна мрежа и услуга.

• Законодателни промени в пакет в Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата и Закона за автомобилните превози, съобразно новата политика на ЕС за изграждане на интегрирана транспортна мрежа и услуга по направленията на трансевропейската транспортна мрежа. Предоставяне на услуга с нови качествени характеристики, основаваща се на стратегическата роля на железниците.

Мерки:

• Анализ на условията за достъп и ползване на пътната и железопътната инфраструктура.

• Ключова роля на регулатора МТИТС, който едновременно е собственик и потребител на услугата за реализацията на новата европейска политика.

Г. Оценка на финансовата стабилност и дългосрочната жизнеспособност на железопътния сектор.

• Възможни сценарии за участие на държавата за решаване на проблема с неплатежоспособността и дълговете на БДЖ.

• Възможни сценарии за собствен принос на БДЖ и НК „ЖИ“ за финансова стабилизиране в периода 2014 -2020 г.

• Прогнозни показатели за дейността за 2014-2020 г. по отношение на превозите, приходите и разходите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Започваме с реформи, оздравителни програми, които не довеждаме докрай. Това вече продължава почти двадесет години.

Трудните решения се отлагат. През 3-4 години се налага държавата да спасява железниците. Сега финансовата инжекция има висока цена, дори е непосилна. От днес нататък, каквато и да е финансовата помощ от държавата, няма да помогне, ако не се случват паралелно тежки трудни фундаментални действия вътре в железопътния сектор и в транспортната политика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Железопътният сектор е преминал червената зона,

отвъд която e възможно да се справи с днешната

ситуация самостоятелно.

Високата цена трябва да се плати днес от всички – от

държавата, от мениджмънта на железопътните

дружества, от политиците!