ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ ,,НЕОФИТ РИЛСКИ” БЛАГОЕВГРАД

СТОЯН КИРИЛОВ ТАНЧЕВ

МЕЖДУНАРОДЕН СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПРОГРЕСИВНО И ПРОПОРЦИОНАЛНО

ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

АВТОРЕФЕРАТ

НА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТРЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН ,,ДОКТОР” ПО

НАУЧНАТА СПЕЦИАЛНОСТ 05.02.05 ФИНАННСИ, ПАРИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ, КРЕДИТ И ЗАСТРАХОВКА

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ Проф. д-р Чавдар Николов

БЛАГОЕВГРАД 2014

2

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра ,,Финанси и отчетност” при ЮЗУ ,,Неофит Рилски” – Благоевград.

Дисертационният труд се състои от увод, изложение

в четири глави, заключение и списък с използваната литература (148 използвани източника, от които 49 на български, 4 на руски и 95 на английски език). Общият обем на разработката е 270 стандартни страници. В основния текст са включени 33 таблици и 26 графики с резултати. В приложението са поместени допълнителни 17 таблици.

3

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на изследваната тема Всяка една данъчна реформа, провеждана в

областта на подоходното облагане, има за цел непрекъснато да усъвършенства финансовата система като оказва въздействие върху благосъстоянието на стопанските субекти и насърчава икономическата активност в страната. В условията на пазарно стопанство държавата и налаганата от нея данъчна политика изпълняват ред функции - като набиране на приходи, преразпределяне на доходи и не на последно място стимулиране на икономическата активност с оглед повишаване на инвестициите и заетостта. Подоходните данъци, обхващащи два основни подхода в лицето на прогресивното и пропорционалното облагане, винаги са били в центъра на дискусиите относно формирането на държавната икономическа политика. Адекватното облагане на доходите е предпоставка за успешното изпълнение на функциите в контекста и създава условия за насърчаване на икономическото развитие на всяко едно стопанство. При разглеждането на данъчното облагане като фактор за икономическа активност се открояват ясно определени цели, свързани както с дълготрайното подобряване на икономическия живот на обществото като цяло, така и с повишаването на благосъстоянието на отделния индивид. През последното десетилетие се наблюдава тенденция, при която редица държави въведоха система на данъчно облагане, чиято особеност е прилагането на една данъчна ставка (пропорционален данък) при облагането на доходите на физическите лица. Повечето страни от Централна и Източна Европа, както и някои държави от Азия и Африка, промениха облагането на доходите от прогресивно към пропорционално облагане

4

като мярка за стимулиране на икономическата активност. Намаленията на данъчната тежест при индивидуалното подоходно облагане определено целяха постигане на по-бързо развитие на икономиката, насочено към повишаване на фискалните приходи, привличане на инвестиции, увеличение на заетостта, нарастване на доходите, ограничаване размерите на сивата икономика. Предпоставяше се, че понижаването на данъчните размери ще осигури положително влияние и върху динамиката на вътрешното търсене. Въпросната реформа би трябвало да предизвика необходимия стимулиращ ефект за по-висок растеж на БВП. На този фон става ясно, че данъкът върху доходите има важно значение не само като адекватен метод за фискална намеса, но и като ефективен лост за макроикономическа политика. Може да се смята, че установяването на социален баланс между индивидите и постигането на насърчаваща развитието икономическа политика е ясен признак за наличие на ефективно данъчно облагане във всяка държава.

Глобалната финансова и икономическа криза е още един аргумент, повдигащ въпроса за актуалността, спецификата и ролята на данъчна система. Дилемата около личното подоходно облагане от своя страна е достатъчно основание да се потърси какъв е ефектът му и върху благосъстоянието на индивидите в обществото. Само по себе си подоходното облагане предполага и разглеждането на социалната функция, като фактор за въздействие върху жизнения стандарт на индивида, чрез регулиране величината на разполагаемия доход след данъчно облагане. Това обстоятелство обективно налага и разглеждането на пазарните деформации, възникващи вследствие на облагането, като се отчита също и най-вече въздействието върху динамиката на Брутен Вътрешен Продукт. Изхождайки от икономическата същност на

5

подоходното облагане, се формират възможности за макроикономическо въздействие, а не единствено и само на фискални. Кризисният период, в който се намираме, поставя особено остро въпроса за ясното дефиниране на ползите от въвеждането на пропорционалното данъчно облагане.

2. Обект и предмет на изследването Обект на научното изследване е личното

подоходно облагане, в частност пропорционалното данъчно облагане, разглеждано като фундаментална категория, въздействащо върху макроикономическата среда в качеството му на фактор за икономически растеж. На тази база получените резултати са сравнени и съпоставени с резултати изследващи аналогични променливи в период на прогресивно подоходно облагане.

Предмет на научното изследване е действието на обекта на изследване спрямо икономиките на предварително избрани страни, които през различен период на своето развитие са преминали от прогресивно подоходно облагане към пропорционално: Естония – 1994 г., Литва – 1995 г., Латвия – 1995 г., Русия – 2001 г., Сърбия – 2003 г., Словакия – 2004 г., Украйна – 2004 г., Грузия – 2005 г., Румъния – 2005 г., Тринидад и Тобаго – 2006 г., Киргизстан – 2006 г., Албания - 2007 г., Македония – 2007 г., Монголия – 2007 г., Исландия – 2007 г., Черна Гора – 2007 г., Казахстан – 2007 г., Мавриций – 2007 г., България – 2008 г., Чехия – 2008 г. Анализът на предмета и неговата връзка с обекта на изследване се осъществява посредством макроикономическите променливи: Брутен вътрешен продукт, заетост, държавен дълг, инфлация, преки чуждестранни инвестиции, спестявания, данъчни приходи.

6

3. Цел и задачи на дисертационния труд Основната цел на дисертационния труд е да се

анализират посредством иконометрично моделиране макроикономическите променливи величини: Брутен вътрешен продукт, заетост, държавен дълг, инфлация, преки чуждестранни инвестиции, спестявания и данъчни приходи, изчислени чрез векторен авторегресионен модел (VAR) и многофакторна линейна регресия известна като Метод на най-малките квадрати с включена фиктивна променлива, се установят връзките на взаимодействие в условията на изследваното подоходно облагане за периода 2000-2010 г.

Реализирането на посочената цел изисква изпълнение на следните задачи:

Изследване и разкриване на същността на подоходното облагане (пропорционално и прогресивно) като инструмент за икономическо въздействие.

Представяне и критичен анализ на изследваната тематика, свързани с предмета и обекта на изследването. Изготвяне на научно обосновани изводи и обобщения, представляващи съвременното ниво на изследване на анализираната тематика.

Извършване на сравнителна оценка чрез иконометричен анализ на панелни времеви редове от данни, отразяващи стойностите на изследваните променливи - БВП, заетост, държавен дълг, инфлация, преки чуждестранни инвестиции, спестявания и данъчни приходи, както следва:

- за пропорционално подоходно облагане – 2000г.-2010г.

- за прогресивно подоходно облагане – 2000г.-2007г.

Периодът на двата данъка не съвпада, тъй като страните обхванати в панелното изследване са преминали

7

от прогресивно към пропорционално облагане в различно време от своето икономическо развитие.

Анализът, отразяващ получените резултати от приложението на иконометричната методология, се базира на методите VAR и МНМК с фиктивна променлива.

Систематизиране на емпиричните доказателства за въздействието на подоходното облагане. Анализ на получените данни от прилагането на VAR и МНМК с фиктивна променлива, модели по отношение на взаимодействие и степен, отразяващи изследваните величини.

Извършване на сравнителна оценка на резултатите по предварително фиксирани критерии:

- териториално разположение; - времеви период на приложение на

пропорционално и прогресивно облагане. Извършване на сравнителна оценка на

икономическото въздействие от подоходното облагане (прогресивно и пропорционално) върху динамиката на променливите величини на икономическия растеж, приходи от подоходно облагане, инвестиции и заетост в Р. България.

Прилагане на иконометричен анализ на тримесечни времеви редове от данни, отразяващи стойностите на изследваните променливи - БВП, Данъчни приходи, Инвестиции и Заетост за икономиката на Р. България, при следната последователност:

- за пропорционално облагане - (01.03.2008г. – 01.12. 2012 г.)

- за прогресивно облагане - (01.03.2004г. – 01.12. 2007 г.)

Анализът, отразяващ количествено получените резултати от приложението на иконометричната

8

методология, е базиран на модела – МНМК с фиктивна променлива.

В обхвата на панелното изследване са очертани насоките на подоходното облагане, ограничени в рамките на двадесет държави от Европа, Азия и Африка. Характера и спецификата на тези страни определя и въпросния подбор, а именно, че техните икономики са от развиващ се тип. Разглежданият сегмент от страни обхваща два характерни периода на изследване във времевия диапазон 2000 – 2010 година. Отчетена e характерната особеност на страните при преминаването им от прогресивно към пропорционално подоходно облагане като част от общата данъчна реформа засегнала тези страни.

4. Методология на изследването Методологичната и теоретична основа на научното

изследване може да се формулира в следната последователност, а именно: теоретичен анализ, последван от изграждане и прилагане на практически иконометрични модели.

Теоретичната част от дисертационния труд цели да представи постигнатото и изследваното в областта на пропорционалното подоходно облагане като фактор за икономически растеж и като се акцентира върху системното разглеждане на характерните особености, косвено свързани с предмета на изследване на база общи показатели от променливи величини.

Направен е анализ на приложението на пропорционално облагане в България, като са търсени индикации за приемане или отхвърляне обосновките свързани с приложението на обекта на изследване. Изхожда се от схващането, че прилагането на горе споменатите макроикономически величини се явяват основен иконометричен инструмент, чрез който може да се

9

докаже изследователската теза. Математическото обхващане е извършено посредством моделите VAR и МНМК с фиктивна променлива.

За основа на извършването на практическия анализ като част от емпиричния дял на предлаганата разработка е приет следният набор от методологически подходи:

Сравнителният подход на характеристиките на динамика, свързани с предмета на изследване в неговото взаимодействие с изследваните променливи показатели, служи за база за определяне на взаимодействия, целещи да обяснят и детерминират характерни канали на проявление при предмета на изследване.

Системно-функционалният подход за идентификация на предмета на изследване и анализ се прилага за изследване на статистически значими връзки и взаимодействия, както вътрешни така и външни за предмета на изследване.

Иконометричното моделиране на променливи величини, характеризиращи динамиката на развитие на предмета на изследване, служи за установяване на характеристиките и възможностите за тяхното иконометрично моделиране при измерване на промените в динамиката на основните изследвани показатели в краткосрочен и дългосрочен времеви диапазон. Методът на регресионен анализ е приложен като основен за изследване на времеви редове от данни, поради наличието на причинно-следствени зависимости между изследваните показатели.

5. Ограничителни условия на изследването Ограничителните условия на настоящото

изследване са определени в следните категории: Времеви обхват. За нуждите на настоящото

изследване е използван времеви интервал на годишни

10

панелни данни на всички изследвани държави, както следва - за пропорционално подоходно облагане – 2000 г. – 2010 г. и за прогресивно подоходно облагане – 2000 г. – 2007 г., изведено като начална дата на приемане и отразяване на двата вида подоходно облагане. За Р. България времевият интервал обхваща тримесечни статистически времеви редове, както следва – за пропорционално облагане (31. 03.2008г. – 31.12. 2012 г.) и за прогресивно облагане (31.03. 2004г. – 31.12. 2007г.). При изчисленията е използвана фиктивна променлива (dummy variable), заемаща за пропорционално облагане стойностни показатели от 1.0, а за прогресивно облагане заеманата стойността е 0.0.

Методологичните ограничения се изразяват във формирането и аналитичното приложение на методология, съсредоточена около иконометричните модели VAR и МНМК. В тази насока ограничения са зададени и от статистическите свойства на изследваните данни, налагащи приложението на конкретни иконометрични тестове и модели, даващи възможност за отразяването им. Предложената и използвана методология за прилагане, проверка и доказване на изследваната тематика на това изследване не претендира за единствено възможна такава.

За доказването на изследователската теза е осъществен анализ посредством ограничен обхват от променливи величини. Това ограничение е заложено поради приемане фундаменталното им значение като измерители, характеризиращи икономическа активност и като най-важни детерминанти за доказване на изследователската теза.

Анализът и проверката на изследователската теза се концентрират върху конкретни държави при определен вид подоходно облагане.

11

6. Изследователска теза Защитаваната в дисертационния труд теза доказва

наличие на връзка между данъчното облагане и икономическата активност, като на база установените емпирични доказателства се отхвърлят допусканията за взаимообусловеност между пропорционалното подоходно облагане и икономическия растеж. Подобна взаимовръзка и силна синхронна зависимост между данъчна система и икономически растеж се установява само в системата на прогресивно подоходно облагане.

Така формулираната теза се базира на резултати, установени от собствени и множество международни изследвания на въздействието на пропорционалното облагане, както в развити така и в развиващи се страни.

Отчетливо е отразен българският аспект на проявление, като изследваната тематика се анализира чрез проверяване наличието и степента на въздействие на допускания, отхвърлящи икономическата обоснованост на пропорционалното облагане. В тази насока и в естеството на проявление са разгледани емпирични изследвания относно тестването на разглежданата тематика.

12

II. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Структурата на дисертационния труд е изградена и

систематизирана върху основа на поставените изследователски задачи, при което се върви в следната логична последователност:

УВОД ГЛАВА ПЪРВА: Историко - теоретични основи за

оптимално облагане 1.1. Икономически теории за данъчно облагане 1.1.1. Осигурителна теория 1.1.2. Еквивалентна теория 1.1.3. Жертвена теория 1.2. Данъчният процес, като начин за облагане на

доходите 1.2.1. Поголовно облагане на доходите 1.2.2. Пропорционално облагане на доходите 1.2.3. Прогресивно облагане на доходите 1.2.4. Регресивно облагане на доходите 1.3. Принципи на данъчното облагане –

благосъстоянието на индивидите 1.3.1. Справедливостта, като принцип и критерий за

данъчно облагане 1.3.1.1. Принцип на ползата 1.3.1.2. Принцип на възможността на плащане

1.4. Моделиране на оптимално данъчно облагане 1.4.1. Критерии за оптималност 1.4.2. Анализ на оптимално облагане на дохода

1.5. Анализ на същността и значението на пропорционалното облагане, като фактор за икономически растеж

1.6. Изводи ГЛАВА ВТОРА: Теоретико-емпирични аргументи

за и против пропорционално облагане

13

2.1. Емпирични изследвания в подкрепа на макроикономическата ефективност на пропорционалното подоходно облагане

2.2. Емпирични изследвания отхвърлящи ефективността от приложението на пропорционално облагане

2.3. Изводи ГЛАВА ТРЕТА: Сравнителен анализ от

приложението на пропорционално и прогресивно подоходно облагане върху макроикономическата среда

3.1. Процедура за установяване на единичен корен в статистическите редове при използваните променливи

3.2. Процедура по прилагане на регресионен анализ - Vector Autoregressive Model

3.3. Въздействие на пропорционално облагане върху макроикономическата среда

3.3.1. Анализ на обобщени статистически данни за изследваните държави

3.3.2. Анализ на статистическите данни за изследваните държави в Европа

3.3.3. Анализ на статистическите данни за изследваните държави в Азия и Африка

3.3.4. Обобщение на резултатите от пропорционално подоходно облагане

3.4. Въздействие на прогресивното облагане върху макроикономическата среда

3.4.1. Анализ на обобщени данни за изследваните държави

3.4.2. Анализ на статистическите данни за изследваните държави в Европа

3.4.3. Анализ на статистическите данни за изследваните държави в Азия и Африка

3.4.4. Обобщение на резултатите от прогресивно подоходно облагане

14

3.5. Процедура по прилагане на регресионен анализ – Метод на Най-Mалките Kвадрати с включена фиктивна променлива

3.5.1. Обобщение на резултатите 3.6. Изводи ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: Пропорционалното

подоходно облагане и промените на макроикономическата среда в България

4.1. Структурни промени в областта на подоходното облагане в България след 2007 година

4.2. Динамика на основните макроикономически показатели, въздействащи върху състоянието на Брутния вътрешен продукт

4.3. Емпирична проверка на ефективността от приложението на пропорционалното данъчно облагане в България

4.3.1. Процедура по прилагане на Метод на най-малките квадрати с включена фиктивна променлива

4.4. Изводи ЗАКЛЮЧЕНИЕ СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

15

III. СИНТЕЗИРАНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

УВОД

В тази част на дисертационния труд се поставя акцентът върху спецификата и актуалността на изследвания проблем. Дефинирани са основна цел, задачи, обект и предмет на разглежданата тематика. Формулирана е научноизследователска теза, при ясно зададени ограничителни условия на научната разработка.

ГЛАВА ПЪРВА: ИСТОРИКО – ТЕОРЕТИЧНИ

ОСНОВИ ЗА ОПТИМАЛНО ОБЛАГАНЕ В първа глава са представени характерните

специфики на теориите за данъчно облагане, данъчният процес облагащ доходите според допусканията на икономическата теория. Изведени са критериите за оптимално облагане на доходите посредством линейното и нелинейното подоходно облагане. Направен е ретроспективен обзор на глобалното разпространение на пропорционалното подоходно облагане през последните двадесет години.

Установява се, че посредством система от данъци държавата поддържа макроикономическа стабилност, намесва се в разпределянето на ресурси и преразпределя доходи в стопанството. По този начин, облагането по дефиниция се характеризира с широк обхват и неговия базис трябва да притежава оптимална структура, основана на ясни икономически принципи. Определяйки данъците като ключова предпоставка за функционирането на ефективна фискална система, изборът на подоходно облагане се превръща в особено важен фактор за икономически растеж.

16

Ретроспективния обзор дефинира особеностите между еквивалентната, осигурителната и жертвената теория. Особено значение заема жертвената теория като част от научното познание. Достига се до изводи, при които са определени различията, фокусиращи полезността на дохода според Закона за намаляващата пределна полезност на дохода. Проследен е теоретичният фундамент и е установено при какви условия се постига изравняване на жертвата между платците от прилагането на данъчния размер и полезността на дохода. Достига се до заключение, че когато еластичността на намаляващата пределна полезност на дохода е по-голяма от единица, теорията за равна абсолютна жертва изисква прилагането на прогресивно облагане. Следователно при тези условия, теорията на равната абсолютна жертва предполага използване на прогресивно облагане тогава и само тогава, когато пределната полезност на дохода намалява с норма, която е по-висока от нормата на нарастване на дохода. Тоест единствено, когато еластичността на кривата на намаляващата пределна полезност на дохода е по-голяма от единица. Оформя се извод, че е постигнато оптимално преразпределение според изискванията на ,,Закона за намаляващата пределна полезност на дохода”.

В случай, когато кривата на намаляващата пределна полезност на дохода е с единична еластичност, принципът на равната абсолютна жертва изисква прилагане на пропорционално облагане. Това правило показва, че за да бъде изпълнено условието според теорията на равната абсолютна жертва се изисква прилагане на данъчни размери, които да имат постоянни средни данъчни ставки при нарастване на дохода.

Съгласно тези допускания авторът достига до изводи, че за да бъде изпълнено условието за прилагане на

17

регресивно облагане на дохода според теорията на равната абсолютна жертва е необходимо еластичността на дохода да е по-малка от единица.

Критичният анализ в дисертационния труд установява аргументирана възможност за прилагане на прогресивно, пропорционално и регресивно облагане във връзка с дефиницията на равната абсолютна жертва. В този смисъл смислено отражение намира обяснението на ,,Закона за пределната полезност на дохода“, според изложението на въпросната теория.

В теоретичното представяне на изследваната тематика са разгледани особеностите и методологията за прилагане на прогресивно, пропорционално и регресивно облагане върху дохода, като съотношение между средната и пределната данъчна ставка. Облагането обективно води до свиване на доходите, понижава благосъстоянието на индивидите, като в последствие се променя и структурата на пазара. Тоест има наличие на деформиращо въздействие от страна на облагането. Тук се повдига въпросът: Как по линия на подоходните данъци е възможно да се минимизират загубите, породени от облагането? Разгледани са двата общо приети критерия на Парето и Далтон за финансовата теория и практика. Формирано е заключението, че:

При облагане на доходите с пропорционални данъци Критерият по Парето, по същество отхвърля тази концепция, следователно е неприложим. Що се отнася до Критерия на Далтон, от гледна точка на пропорционалното облагане е видно, че също не е гарантирано неговото спазване. Така обосновано се формира мнението, че ако стремежът е насочен към постигане на общество, съобразено с разбиранията за социална справедливост и недопускане на неприемливо разслоение между индивидите, то е необходимо да се прилага прогресивно

18

облагане на доходите. Структурирането на данъчното облагане трябва да изхожда от избрания критерии за оптималност, чиято основа да е изградена върху приоритети за справедливост и ефективност. Може да се констатира с основание, че оптималното данъчно облагане се състои в намирането на правилния баланс между тези приоритети.

По отношение на въпросната връзка съвременната държава прави избор като налага справедливи, но деформиращи, водещи до загуба на ефективност данъци върху дохода, имуществото и потреблението. С други думи, ако търсеният ефект е постигане на общество с широка поляризация, то това предполага въвеждане на пропорционално облагане, но ако държавата се стреми към такова преразпределение на ресурсите, при което е отчетено съвкупното социално благополучие в обществото, то това налага приложение на прогресивно облагане. Установено е, че по презумпция критерият на Далтон препоръчва трансфер от по-високите доходи, към по-ниските, което го прави удобен механизъм за използване най-вече в социалните държави.

Обосноваването на аналитичните интерпретации, касаещи подоходното облагане след изведените критерии, допускащи оптималност при разпределението на ресурсите според Парето и Далтон, прави необходимо насочването на вниманието към постигането на оптимално облагане на дохода. В разработката са разгледани теоретичните обосновки на нелинейното и линейното подоходно облагане. Начало на съвременният анализ се поставя от Мирлийз, Д., разглеждащ функцията на индивидуалната полезност. Засегнат е акцентът, че индивидите имат различни предпочитания и потребности. Приема се се, че е възможно постигане на оптимално облагане на дохода чрез въвеждане на подходящи данъчни размери, които зависят

19

от отработеното време и трудовия доход за всеки индивид. Тъй като важна част от модела представляват именно индивидуалният опит и умение, следователно тази формулировка допуска постигне на желания ефект като се преразпределя от по-високи към по-ниски доходи.

От друга страна като теория линейното (пропорционалното) облагане се възприема за сравнително оптимално поради лесният си начин на приложение и администриране. Според въпросните виждания оптималното облагане е почти линейно. След изводите на Мирлийз през 1971г., доказващи ефекта от прилагането на нелинейно подоходно облагане, Шешински, Е., извежда функцията на оптималното линейно облагане, зависеща от индивидуалното поведение. Интерес представлява тук, че индивидите са поставени в равностойно положение, тоест имат идентична функция на полезност. Стига се до извод, че първоначален оптимум се постига, чрез намеса от страна на държавата, субсидирайки най-засегнатите от облагането с така наречените отрицателни данъци.

В обобщение може да се каже, че в литературата е посочено, че максимизирането на функцията на индивидуалната полезност е видна и постижима при двете теории. Следователно, ако не се търси ефект на преразпределение, при което индивидите да са поставени в равностойно положение, а от тук и по-малка намеса от страна на държавата, пропорционалното подоходно облагане е за предпочитане. Ако обаче принципът на справедливостта е водещ фактор, то тогава облагането с прогресивни данъци предлага по-добри условия. Така е формиран изводът, че основният принцип, изразяващ вертикална справедливост, предполага постигане на разумна диференциация на данъчните размери. Подкрепящо основание е, че прогресивното подоходно облагане е съвместимо със закона за намаляващата

20

пределна полезност на дохода. Ако се позовем на въпросната теория, от нея следва, че всяка единица доход на лице с ниски доходи има по-голяма субективна стойност, отколкото всяка единица доход на индивид с високи доходи. Musgrave, R. Musgrave, (P., 1989), Stiglitz, (1986), Musgrave (1959).

По този начин стигаме до заключението, че в посочената връзка е възможно постигане на оптималност, която не е характерна за останалите други видове данъци. Именно подоходното облагане създава удобна предпоставка за избор между прогресивно и пропорционално облагане. В дисертационния труд се насочва вниманието към същността, спецификата, предимствата и недостатъците на пропорционалния подоходен данък на приложение или по-конкретно към неговата модификация, придобила широка обществена популярност под наименованието ,,плосък данък“.

Анализирайки глобалното разпространение на пропорционалното облагане, се установява, че повечето от страните прилагащи системата на пропорционално облагане по презумпция не се доближават до възгледите на Хол и Рабушка. Установено е, че спазват едно основно правило, а именно наличие на данъчна ставка под 20% и прилагане на необлагаем минимум за най-ниските доходи. В хода на реформата се забелязва, че при някои от по-развитите страни са характерни по-високи размери на облагане, а при по-слабо развитите икономики е налице по-ниско пропорционално облагане. Следователно при пропорционалната система за облагане на доходите се наблюдават вариации: различни данъчни размери, както и различни по своя характер облекчения.

Установилата се тенденция показва, че най-голямо влияние пропорционалното облагане регистрира в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като сравнително по

21

- малко държави пристъпват към подобна реформа в Азия и Африка и само една в Западна Европа (Исландия). Характерът на реформата показва, че някои страни прилагат сравнително високи данъчни ставки, което е придружено с необлагаем минимум, и редица отчисления. Тук се забелязва така нареченият Балтийски модел, където попадат страни като: Естония, Литва и Латвия. В другата крайност са страни като: България, Албания, Грузия и Македония с ясно изразени ниски данъчни размери. Единствената голяма икономика, предприела данъчна реформа в направление пропорционално облагане на доходите е Русия, където е налице ниска данъчна ставка с необлагаем минимум. Особен интерес за икономическата наука представляват страни, като България и Грузия, който са приели пропорционалното подоходно облагане в неговия „чист вид”. Позовавайки се на мнението на Гечев, Р. за „чист вид”, на пропорционалното облагане се приема тази негова форма, при която липсва необлагаем минимум за ниско доходните групи.

В тази част от разработка се стига до извода, че прилагането на прогресивно или пропорционално облагане се свързва едновременно както с положителни, така и с отрицателни моменти. Няма наличие, което едностранно да предопределя само предимства. В конкретния случай от особено важно значение е как по линия на данъчното облагане може да се стимулира икономическия растеж и да се запази благосъстоянието на данъкоплатците. Това е необходимост, която безпристрастно е доказала своята значимост при изграждане на справедлива данъчна система. Авторът прави заключението, че добро решение в тази насока е прилагане на прогресивно подоходно облагане като фактор за икономически растеж и същевременно като прерогатив за запазване на социалната функция в обществото.

22

ГЛАВА ВТОРА: ТЕОРЕТИКО – ЕМПИРИЧНИ АРГУМЕНТИ ЗА И ПРОТИВ ПШРОПОРЦИОНАЛНО

ОБЛАГАНЕ Във втора глава авторът систематизира

емпиричните изследвания за икономическата значимост в областта на подоходното облагане. Оценени се съвременните тенденции за растеж на икономиката при приложението на пропорционално и прогресивно облагане. Потърсена е връзката между базисни макроикономически променливи, чрез които се подпомага процесът на сравнение и анализ, като: нарастване на доходите, приходи от подоходно облагане, инвестиции, заетост, спестявания, държавен дълг и не на последно място темп на БВП. Анализирани са емпирични изследвания, приемащи или отхвърлящи постановките на пропорционалното подоходно облагане. Така на практика се установяват показателите, даващи възможност да се подчертае тенденция, обуславяща икономическия растеж.

В първата част на научната разработка на глава втора са разгледани последните емпирични изследвания в областта на пропорционалното облагане, чийто базис са математическите модели на Шешински и тези на Хол и Рабушка. Очертани са няколко насоки, посредством които е потърсено наличието на синхронност между променливите на пропорционално облагане – икономически растеж.

Отчетливото проявление на връзките е да измери количествено ролята и мястото на макроикономически величини: данъчни приходи, инвестиции, заетост и спестявания спрямо общата тенденция на динамика на БВП.

В дисертационният труд е формулирано, че комплексното отчитане на тези променливи може да бъде измерител на макроикономическото значение на данъчната

23

тежест, като фактор детерминиращ макроикономическа политика. На тази основа авторът систематизира и проверява наличието на причинно – следствена връзка между ниските пропорционални данъчни размери и икономическия растеж. Емпирични изследвания в областта на пропорционалното облагане са проведени от: Касоу, С. и Лeнсинг, К. (1996), Фелдстейн, М. (1995), Ангелов, Г. и С, Дянков, (2009), Боскин, М. (1996), Рейнхард, К. и Р. Кроменди, (1989), Лукас, Р. (1990), Полсер, Ч. (1992).

В тази част на дисертационния труд, чрез различни базови методи на регресионен и корелационен анализ се доказва съществуващата връзка между подоходното облагане (пропорционално и прогресивно) и икономическия растеж. Изведени са степента на влияние, силата на връзките, показана е количествена характеристика на променливите величини.

В резултатите от емпирични изследвания за страните от ОИСР е установено с помощта на панелни данни за периода 1951-1990 година, че твърде високите пределни ставки понижават стопанската активност с 0,5% на година. В друго изследване пак за същата група държави е потвърдено, че високите пределни ставки не създават дълготраен и устойчив икономически растеж, налице е отрицателна корелация между високите прогресивни данъци и растежа на икономиката. Ефектът от всичко това е загуба на икономически растеж до 1,22% на година. Подобни резултати са потвърдени за икономиките на Португалия и Испания. В някои емпирични изследвания са формулирани изводи, че ниските пропорционални данъци водят до покачване на бюджетните приходи. Това е установено за икономиките на Естония, Литва, Латвия, Русия и България. Количественото тестване доказва, че по-високите приходи не са в причинно-следствена връзка с пропорционалното

24

облагане. Характерно за балтийския регион е високата степен на отвореност на икономиките, за Русия по-високите приходи и икономическия растеж са вследствие на нарастването на доходите от поскъпване на енергийните ресурси. В България тази връзка е установена в резултат високия растеж на доходите преди финансовата и икономическа криза. Противоположни резултати са регистрирани за икономиката на Румъния и Албания. Доказано, че в Румъния има наличие на ниска събираемост, увеличаване дела на косвените данъци и дела на държавния дълг.

В други изследвания на база симулационни иконометрични модели е формирано, че пропорционалното облагане повишава динамиката на икономическия растеж с 2%, потвърдено за икономиката на САЩ. Подобни резултати са установени за икономиките на Холандия и Великобритания. Тази връзка обаче не е налице за икономиката на Германия, където е регистрирана отрицателна корелационна зависимост между пропорционалното облагане и икономическия растеж..

Отразявайки макроикономическите променливи в условия на пропорционално облагане, редица изследвания потвърждават, че в някои държави определящо значение за растеж има детерминантата на заетостта. Тази зависимост играе ключова роля за икономически растеж при регистрирани положителни корелационни коефициенти за икономиките на Литва, Латвия, Естония и Румъния. Подобни ще бъдат най-вероятно и резултатите и за икономиките на Германия и САЩ, ако те преминат в система на пропорционално облагане. За България обаче тази зависимост няма голямо влияние, тъй като е регистрирана слаба корелационна зависимост. Следователно може да се приеме, че за икономиката на

25

България динамиката на заетостта не се влияе от данъчната реформа.

В множество изследвания се оформя мнението, че основен недостатък на пропорционалното облагане е липсата на достатъчно преразпределение. Емпирично това се установява чрез коефициента на Джини. Регистрираните резултати варират около и над средните нива, което означава, че при въпросния вид облагане се формират тенденции на неравенство в обществото.

Във втора част на анализа са разгледани емпирични изследвания, които отхвърлят хипотезата на пропорционалното облагане. Изследвания в тази насока са проведени от: Маринас, М. (2009), Ганчев, Г. (2009), Николов, Ч. (2007), Грийнбърг, Д. (2009), Иванова, А., М. Кийн и А. Клем, ( 2005).

В тази част на анализа са формирани които се разграничават от съществуването на положителна връзка между пропорционалното облагане и икономически растеж.

Емпирично се установява, че след провеждането на данъчна реформа и замяната на прогресивно с пропорционално облагане:

Не се потвърждава тезата, че пропорционалното облагане има принос за реалното повишение на фискалните приходи за страни като Русия, Литва, Латвия, Естония, Словакия. Налице е обрано пропорционална връзка между динамиките на тези променливи. Увеличените бюджетни приходи са в право пропорционална корелационна зависимост с динамиката на доходите. Това на практика отхвърля твърденията, че ниските пропорционални данъчни размери подобряват събираемостта. Подобни резултати количествено са проверени за икономиката на Словакия, като се установява, че няма пряка корелационна зависимост между

26

пропорционалното облагане и повишаването на фискалните приходи.

На база емпирични резултати е потвърдено, че не съществува корелационна зависимост между пропорционалното облагане и динамиката на икономическия растеж за държави като Албания, Румъния, България, Словакия. В друго изследване също се доказва, че няма наличие на корелационна зависимост между пропорционалното облагане и динамиката на икономическия растеж при страните от балтийския регион.

Не се наблюдава също наличие на статистически значима връзка между пропорционалното облагане и динамиката на инвестициите за икономиките на България, Албания и Грузия.

Емпирично се установява, че събираемостта като дял от собствените приходи не се покачва в държави като България, Естония, Литва, Латвия, Словакия и Румъния. В тези страни като цяло реформата е свързана с намаляване на дела на приходите от пропорционално облагане. Обобщено е, че негативните резултати от ниските приходи водят до увеличаване на размерите на косвените данъци или увеличаване на външния дълг, което е регистрирано при страните Словакия, Румъния, Албания, Естония.

Не е установено емпирично съществуването на детерминиращ ефект от страна на пропорционалното облагане и заетостта за икономиките на България, Румъния, Албания и Грузия.

При теоретичното представяне на резултатите от емпиричните изследвания, авторът достига до заключение, че пропорционалното облагане се явява някакво совеобразно временно решение за страните в преход. Видно е, че само икономическата идеология не е достатъчен повод да се прави подобен род реформа.

27

Въз основа на установените резултати се формират няколко основни групи от изводи, отнасящи се до връзката пропорционално облагане – икономически растеж. Разработването на компоненти от сложни връзки между пропорционалното облагане и икономическия растеж не показват наличие на право пропорционална зависимост между динамиката на тези две променливи величини в дългосрочен план. Установеният ефект показва предимно краткотрайно положително въздействие при относително ниска степен на корелация. Динамика на тази тенденция не се забелязва в средносрочен и дългосрочен времеви план, което и фундаментално определя характера на въпросната връзка. Систематизирането на резултатите от разглежданите зависимости, отразяващи проверяваните емпирични изследвания, показва, че не съществува конкретно доказателство за наличие на причинно-следствена връзка между пропорционалното облагане и подобряването на икономическата активност. На база количествена проверка някои изследвания допълват научното познание, като разглеждат връзката между високите ставки и БВП. Постигнатите резултати в тази област показват, че твърде високото прогресивно облагане има възпиращ икономиката ефект. Апробираните резултати обаче не означават непременно, че пропорционалното облагане е икономически по-ефективно. Като част от формираните изводи се потвърждава, че пропорционалното облагане води до появяващо се неравенство в обществото с коефициенти над 0,49 изчислени с индекса на Джини.

28

ГЛАВА ТРЕТА: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОПОРЦИОНАЛНО И

ПРОГРЕСИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ ВЪРХУ МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА

В трета глава детайлно са изследвани ролята и мястото на подоходното облагане по отношение динамиката на икономическия растеж. С помощта на панелни данни емпирично е тествано въздействието от пропорционалното облагане върху БВП за периода 2000 – 2010 година. На тази база получените резултати са сравнени с тези при прогресивно облагане. Анализът е осъществен посредством категориите от изследваните макроикономически променливи: Брутен вътрешен продукт, заетост, държавен дълг, инфлация, преки чуждестранни инвестиции, приходи от подоходно облагане и спестявания. Въпросните променливи са приложени в регресионното уравнение след като са тествани за наличие на единичен корен. Използван е теста ADFT - Augument Dickey-Fuller Test. От приложения тест не се установява наличие на единичен корен в данните на макроикономическите променливи. При тези условия не се налага трансформиране посредством първи или втори разлики и това дава възможност да се пристъпи към прилагане на линеен метод за доказване на защитаваната теза.

За настоящия емпиричен анализ са използвани панелни данни за периода 2000 – 2010 година. Страните които попадат в обхвата на изследването са: Естония, Литва, Латвия, Русия, Сърбия, Словакия, Украйна, Грузия, Румъния, Тринидад и Тобаго, Киргизстан, Албания, Македония, Монголия, Исландия, Черна Гора, Казахстан, Мавриций, България, Чехия.

За изчисляване на параметрите на променливите е използван иконометричен метод на векторна авторегресия (VAR) със следната стандартна форма:

29

(1)

1 1 ...t t p y p t ty A y A y Bx

Където: ty - вектор на вътрешни за модела променливи

tx - вектор на външни за модела променливи

1... pA A и B - матрици на изчисляваните коефициенти

t - вектор на остатъците За потвърждаване на резултатите е приложена втора

иконометрична методология базирана на Метода на най-малките квадрати с включена фиктивна променлива. За тази цел регресионното уравнение придобива следния вид:

(2)

Определяме, че стойността на EXPT 1.0 се отнася за

период на пропорционално облагане, а EXPT 0.0 за период на прогресивно облагане.

За постигане на задълбочен анализ, изследваните деформации от подоходното облагане са представени в регресионните уравнения, разделени в три групи:

1. Анализ на обобщени данни – в регресионното уравнение са използвани всички страни, включващи панелни данни на държави от Централна и Източна Европа, Африка и Азия, според тяхното географско разположение.

2. Анализ на страните от Европа – в регресионното уравнение са използвани панелни данни само от държави в Централна и Източна Европа.

3. Анализ на страните от Африка и Азия – в регресионното уравнение са използвани панелни данни само от държави в Африка и Азия.

30

Въвеждането на това разделение се прави, за да се провери дали проявлението на презумираните на пропорционалното данъчно облагане положителни макроикономически следствия са детерминирани по географски принцип и характерните за него социално- икономически условия. Последващ въпрос, които е изследван е дали се наблюдават общи тенденции и закономерности характерни и за трите изследвани географски района.

Теоретичната постановка формира, че ниската данъчна тежест повишава динамиката на БВП, осигурява по-висок растеж за икономиката, стимулира нарастването на заетостта и инвестициите е проверена, чрез корелационен и регресионен анализ.

От проведения емпиричен анализ се установи, че резултатите не показват статистически значима връзка между пропорционално облагане и динамиката на БВП. Не се формира наличие на детерминираност между динамиката на БВП и данъчните приходи в настоящия анализ. Това се забелязва при две от групите, при обобщените панелни данни и тези при данните за страните от Европа. Регистрирана е връзка между пропорционалното облагане и динамиката на БВП при изследваните панелни данни на страните от Азия и Африка. Съществуващата връзка е обратно пропорционална, което означава, че динамиката на приходите от пропорционалното облагане имат догонващ ефект спрямо Брутния вътрешен продукт. Установено е, че не данъчното облагане определя състоянието на БВП, а темпът на растеж на БВП определя състоянието на приходите от пропорционално облагане. В системата на пропорционално облагане най-силно влияние е регистрирано върху динамиката на заетостта, която се явява основна променлива величина, влияеща върху

31

поведението и състоянието на темпа на динамика на Брутния вътрешен продукт. Ефектът от това въздействие се формира, като краткотраен, следователно не е регистрирано наличие в дълготраен времеви диапазон. Особеност тук представлява това че, заетостта намира приложение и при трите изследвани групи, като най-силно е изразена връзката при страните в общите данни и сравнително по-слабо тази връзка намира изява в страните от Азия и Африка.

Установява се, че пропорционалното облагане неизбежно води до увеличаване на държавния дълг вследствие на по-ниските приходи. Характерът на обратно пропорционалните връзки говори, че пропорционалното облагане не е в състояние да генерира необходимите приходи, тоест налице е по-ниска събираемост. Дългът като инструмент за насърчаване на икономическия растеж намира приложение в две от групите, при обобщените данни и при страните от Азия и Африка, но не е характерен за страните от Европа.

Спестяванията обуславят положителен икономически растеж, ако тези средства биват инвестирани в икономиката. Ефектът от всичко това е в краткотраен времеви план, като е приложимо за обобщените данни. При страните от Европа спестяванията и заетостта формират общ модел на поведение, като и двете променливи регистрират силно присъствие в момент (t), но не могат да запазят въпросното влияние за по-дълготраен период. При страните от Азия и Африка променливата на спестяванията регистрира връзка само с инвестициите.

Установява се, че пропорционалното облагане и инфлацията се намират в дългосрочна зависимост. Въздействието на тази детерминанта е отложено във времето. Това се регистрира при резултатите в обобщените

32

данни и при страните в Азия и Африка, но не намира приложение в страните от Европа. Характеристиката на динамиката на инфлацията показва, че най-силна е значимостта в обобщените данни, като се забелязва силно присъствие и при трите лага с относително близки коефициенти на статистическа значимост. Резултатите от изследването свидетелстват, че пропорционалното облагане е в състояние да въздейства върху инвестициите. Тези връзки са налице при две от изследваните групи в Европа и страните от Азия и Африка. Въздействието в страните от Европа е на сравнително по-късен времеви етап, което ги прави неактуални в момент (t), тоест оказват въздействие върху икономиката след известен период от време. Характерно е обаче, че при страните от Азия и Африка, пропорционалното облагане пряко влияе върху динамиката на инвестициите с положителна връзка. Така динамиката на инвестициите се превръща в основен фактор за икономически растеж, стимулиращ право пропорционално динамиката на БВП при този набор от панелни данни.

Следователно може да кажем, че пропорционалното подоходно облагане не формира общ модел на поведение при изследваните по географско разположение страни. Това ни дава основание да приемем, че приложението на въпросното облагане притежава колебливи и несигурни тенденции на влияние върху икономическия растеж. Стигаме до заключение, че приписваните по презумпция икономически ползи от приложението на пропорционалното подоходно облагане, изчислени с моделите VAR и МНМК, не се потвърждават изцяло в настоящото изследване.

За по-цялостно и всеобхватно представяне на подоходното облагане представените резултати до тук от изложените връзки на пропорционалното подоходно

33

облагане са сравнени с тези при прогресивно облагане. Накрая са диференцирани различията, което дава възможност да бъдат направени някои ключови извода относно практиката на пропорционалното облагане.

При аналитичната проверка, авторът установява, че приложението на прогресивно подоходно облагане има по-силен ефект върху икономическото развитие .

Характерът на връзките показва висока степен на синхронност и детерминираност между прогресивното облагане и динамиката на заетостта. Това се потвърждава при два лага в обобщените панелни данни, като тази тенденция е още по-силно изразена при страните в Европа. Налице са статистически значими стойности и при трите изследвани лага. Тази връзка показва положителна динамика и в панелните данни в страните от Азия и Африка при един лаг. Основателно се приема, че прогресивното облагане създава благоприятни условия, обуславящи в дългосрочен период от време положителна динамика на заетостта.

Установено е, че променливата на заетостта на свой ред обуславя относително дълготрайно влияние по отношение динамиката на БВП. Това се потвърждава от установените връзки и при трите лага в обобщените панелни данни и при две от лаговите значения в Европа. В страните от Азия и Африка регистрираната стойност е при един лаг. Тази детерминираност от страна на прогресивното облагане спрямо заетостта автоматично се предава върху динамиката на БВП. Динамиката на заетостта въздейства върху темпа на динамика на БВП и при трите групи данни като тази положителна тенденция се запазва. Следователно при тези показатели може да се приеме, че заетостта е ключов фактор, който пряко обуславя икономическия растеж като следствие, предаващо се от динамиката на прогресивното облагане.

34

В системата на прогресивно облагане важно място намира и променливата величина на инвестициите. Количествените измервания показват в страните от Европа наличие на значими стойности при два от лаговите показателя, а при страните от Азия и Африка при една лагова стойност. И в двата случая динамиката на инвестициите пряко се влияе от динамиката на заетостта. Особеността тук е, че се изисква период от време, за да може динамиката на инвестициите да въздейства върху динамиката на БВП.

Констатирано е наличие на статистически значими връзки между прогресивното облагане и променливата величина на спестяванията. Динамиката на тези променливи не регистрира статистически стойности в обобщените панелни данни. В страните от Европа е налице слабо присъствие като характерът на тази връзка показва отрицателна тенденция в дълготраен времеви период. При панелните данни за страните от Азия и Африка динамиката на спестяванията има дълготрайно въздействие, пряко зависещо от динамиката на заетостта. Връзката между тези две величини, изразена със съответните лагови значения, се характеризира с въведения от Кейнс термин „Animal spirits” , който описва емоциите, оказващи влияние върху човешкото поведение и от там върху потребителската увереност. Ако заетостта намалява, това би довело до несигурност в икономическите агенти и те биха увеличили своите спестявания като инструмент за защита в трудни времена. И обратно, при повишаваща се заетост икономическите агенти биха спестявали по-малко.

В условия на прогресивно облагане бе установено, че заетостта е основна величина, която определя характера на връзките и обуславя динамиката на голяма част от променливите величини, включени в регресионното уравнение. В резултат от това се забелязва определящо

35

значение на динамиката на дълга като инструмент за насърчаване на икономически растеж. Това е установено в страните от Европа и при страните от Азия и Африка, но не са регистрирани значими стойности в общия панел от данни.

От своя страна променливата на дълга има пряко въздействие върху динамиката на БВП. Тези зависимости са установени в страните от Европа и при страните от Азия и Африка. Обръщайки внимание на връзките, с които се регистрира наличието на по-висок растеж, се забелязва, че дългът стимулира динамиката на БВП чрез променливите величини на заетостта и инвестициите. При такова условие приемаме, че прогресивното облагане напълно потвърждава разбиранията на Кейнс за насърчаване на растежа на икономиката с посредничеството на държавния дълг, заетостта и инвестициите. Тази тенденция на връзките се запазва относително устойчива във времето, потвърдено от лаговите стойности на променливите.

Векторните модели свидетелстват, че заетостта въздейства и върху динамиката на инвестициите в страните от Европа и при страните от Азия и Африка, но не регистрира статистически значими стойности в обобщените данни. В Европа се отличават връзки при две от лаговите стойности, в страните от Азия и Африка също се регистрират статистически значими връзка при два лага. При данните от Азия и Африка за динамиката на инвестициите положително въздействие оказва динамиката на прогресивното облагане при един лаг. От формираното наличие на такива връзки може да приемем, че се установява дълготрайна тенденция за насърчаване на инвестиционна активност в система на прогресивно облагане с косвеното посредничество на заетостта при две от изследваните групи от данни и при една с пряко въздействие от страна на облагането.

36

Относително силна и дълготрайна връзка е доказана между динамиката на инфлацията и прогресивното облагане, като са налице отрицателни коефициенти при две от лаговите стойности в данните от Азия и Африка. Допуска се, че връзката между променливите е устойчива и константна. Това проявление се обяснява като последващ ефект от динамиката на заетостта, инвестициите и държавния дълг, в качеството им на фактори за стимулиране на икономическия растеж в условия на прогресивно облагане. В страните от Европа са регистрирани значими стойности между заетостта и динамиката на инфлацията при два лага. Отразявайки характера на връзките, които са обратно пропорционални между инфлацията и прогресивното облагане, може да кажем, че тук се откроява механизмът, присъщ на въпросното облагане, а именно ,,Вграденият автоматичен стабилизатор”. Прогресивното облагане не води до по-високи инфлационни процеси, това се проявява само с косвеното въздействие върху заетостта. Потвърждение за този резултат е, че динамиката на инфлацията не формира динамиката на заетостта в дълготраен период. Тази зависимост намира допълнителна подкрепа от отрицателната стойност на инфлацията в темпа на собствената си динамика.

Емпиричната проверка от приложението на Метода на най-малките квадрати с включена фиктивна променлива потвърдиха горе споменатите изводи и заключения.

На тази база сравнителният анализ между пропорционално и прогресивно подоходно облагане категорично установява, че връзката подоходно облагане – икономически растеж има по-голямо въздействие за икономиката при прогресивното облагане. Следователно на тази основа е достигнато до аргументирана позиция, необходима за реализиране на промени в политиката на подоходните данъци, като са направени конкретни предложения.

37

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ПРОПОРЦИОНАЛНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ И ПРОМЕНИТЕ НА

МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ В четвърта глава са изследвани мястото и

значението на пропорционалното облагане, направен е ретроспективен анализ от приемането му до настоящия момент. Установените емпирични резултати от приложението на пропорционално облагане аналогично са проверени и сравнени с резултати получени в период на прогресивно облагане. На този базис е обоснована необходимостта от провеждане на определени промени в политиката на подоходно облагане, като са формирани конкретни предложения.

В авторовото изследване се доказва, че в Република България, разглеждана като единичен случай, пропорционалното облагане не създава условия за по-висок икономически растеж (изводи формирани и в глава трета). За оценяването на икономическата значимост на пропорционалното и прогресивното облагане, като фактори за икономически растеж за Р. България в научната разработка са изследвани и проверени следните показатели: Брутен вътрешен продукт, данъчни приходи, инвестиции и заетост.

Характерът на подоходната данъчна реформа показва, че през последните години размерите на данъчната тежест и данъчните ставки непрекъснато се понижават с една единствена цел, а именно да се стимулира икономическата активност.

По отношение на първия показател – БВП, се установява понижаване на икономическата активност още в самото начало на реформата през 2008 година, спад до голяма степен определен от финансовата и икономическа криза. Категорично се подчертава, че като част от европейската общност възстановяването в България е

38

значително по-бавно от икономиките с преобладаващо прогресивно облагане, като темпът на растеж се запазва на едно от най-ниските нива.

Публично е оформено мнението, че след данъчната реформа динамиката на приходите от пропорционално облагане се покачва. Затова на пръв поглед се приема, че понижаването на данъчните размери създава условия за по - висока събираемост. Увеличението на приходи (като абсолютна сума) започва през 2008г. като тази динамика се запазва до настоящия момент. Необходимо условие обаче за проследяване на причината за повишаващите се приходи в бюджета се явява съпоставянето им с техния обективен измерител, а именно динамиката на доходите. В тази връзка логично се потвърждава, че повишаването на приходите в бюджета е вследствие на драстичното увеличаване на доходите преди 2008 година, тоест преди данъчната реформа и преди финансовата криза. Следователно не може да се говори, че ниското подоходно облагане подобрява събираемостта. При тази особеност в облагането, формираща динамиката на събираемостта, може да се твърди, че: ,,ако събираемостта на данъците нараства, приходите от данъци следва да нарастват по-бързо от нарастването на самите доходи особено в условия на пропорционално облагане”. При динамиката на тези променливи се забелязва, че темпът на нарастване на приходите от подоходни данъци регистрира значителен растеж в периода между 2005-2007 година. В този времеви диапазон темповете на нарастване на доходите също регистрират значително увеличение и по-висок растеж е регистриран в последната година на прогресивно облагане. За икономиката на България въпросният ефект се установява при нарастване на темпа на доходите и води до изземване на по-висока част от тях. Това се явява тенденция установила се преди периода на кризата, когато

39

икономиката е във възход. По тава време формално се създадоха условия за натрупване на фискални резерви, които служат за буфери в периоди на криза. От друга страна, при наличие на регистриран спад в икономиката, динамиката на доходите се свива и това води автоматично до понижаване тежестта на данъчното облагане. Има определящо основание да се смята, че ако прогресивното облагане беше запазено щеше да има по-висока събираемост на фискални приходи. Очертаващата се роля на пропорционалното облагане е видимо неефективна и по-скоро има отрицателен ефект по отношение на събираемостта.

Пропорционалното облагане не дава убедителни резултати и при разглежданата динамика на променливата величина на инвестициите. След периода на данъчната реформа се откроява понижаване на инвестиционната активност, поради което авторът определя резултатите като неубедителни. Привлечените инвестиции през анализирания период показват ясна тенденция на спад, като за периода 2008 – 2010г. спадът на инвестициите е почти два пъти. С други думи връзката ниско подоходно облагане – спестявания – инвестиции не се потвърди. Тук авторът достига до извода, че: ,,Рекордно ниските пропорционални данъци не регистрираха очаквания прилив на инвестиции”.

Динамиката на инвестициите са един от водещите фактори за създаване на заетост. Видимият спад при инвестициите до голяма степен се отрази и при динамиката на заетостта. Приемайки обаче, че до голяма степен динамиката на заетостта зависи от динамичните процеси свързани с инвестициите, установяваме, че понижаването на размера на заетостта е естествен резултат от слабата инвестиционна активност.

40

В глава четири на дисертационния труд посредством емпиричен анализ е потърсена връзката между подоходното облагане и икономическия растеж. Количествената проверка е представена чрез базовите макроикономически променливи: Брутен вътрешен продукт, данъчни приходи, инвестиции и заетост. И тук, както в глава трета, преди да се пристъпи към избор на регресионен метод, променливите са тествани за наличие на единичен корен. От прилагането на ADFT - Augument Dickey-Fuller Test се установява, че използваните променливи са стационарни и могат да послужат за доказване на защитаваната теза. За по - прецизно обосноваване на анализа е направена сравнителна оценка на влиянието върху икономиката от приложението на пропорционално и прогресивно облагане. За тази цел е измерена силата и посоката на връзките при двата вида подоходно облагане.

В този случай осъществяването на иконометричното изследване е извършено посредством линейна регресия, като прилагаме Метод на най-малките квадрати (МНМК) и включена в уравнението фиктивна променлива - DUMMY VARIABLE. За тази цел иконометричното уравнение е записано в следната стандартна форма:

(3)

И тук, както в глава трета стойността на EXPT 1.0 се

отнася за период на пропорционално облагане, а стойността на EXPT 0.0 е за период на прогресивно облагане

Резултатите от приложението на многофакторния регресионен метод с изследваните променливи на БВП, данъчни приходи, заетост и инвестиции в период на пропорционално облагане са представени в таблица 1.

41

Таблица 1 Dependent Variable: GDP Method: Least Squares Sample: 2004Q1 2012Q4 Included observations: 36

Variable Coefficient Std. Error t-Statistic Prob. C 0.858567 4.267853 0.201171 0.8419

INV -0.024843 0.050781 -0.489210 0.6281EMPL 0.008747 0.075328 0.116122 0.9083TAX 0.056352 0.027243 2.068513 0.0470

EXPT=1 -1.769816 0.699968 -2.528425 0.0168 R-squared 0.378219 Mean dependent var 0.738889

Adjusted R-squared 0.297990 S.D. dependent var 1.474600S.E. of regression 1.235509 Akaike info criterion 3.389089Sum squared resid 47.32095 Schwarz criterion 3.609022Log likelihood -56.00360 Hannan-Quinn criter. 3.465852F-statistic 4.714205 Durbin-Watson stat 2.101794Prob(F-statistic) 0.004344

Резултатите от линейната регресия, включваща всички изследвани променливи и EXPT=1.0 отнасяща се за пропорционална данъчна система показват наличие на статистическа значимост на променливата EXPT=1.0 и нейна стойност от (-1.769816). Установява се, че отрицателният знак на EXPT=1.0 води до намаляване на регресионната константа C, чийто регистриран коефициент е (0.858567). Оформя се извод, които резултира в понижение на БВП при неутрализиране на влиянието на другите обясняващи променливи, използвани в регресионното уравнение. Видно е, че коефициента на данъчните приходи (0.056352) под влиянието на EXPT=1.0 също става негативен, което води до свиване на приходите. Обобщавайки можем да посочим, че при пропорционално данъчно облагане не се създават

42

условия за нарастване на БВП, а по-скоро за ограничаване на неговата динамика.

Не можем да не обърнем внимание, че обясняващите променливи – заетост и инвестиции са статистически незначими – техните t-статистики са със стойности по-малки от 2. Този факт не поставя под въпрос резултатите от цялостното регресионно уравнение, доколкото неговата F-statistic е равна на (4.714205), което показва статистическа значимост на регресионното уравнение. Разглеждайки резултатите заедно с това, че при EXPT=1.0 е установена статистическа значимост подкрепя направените по-горе заключения.

Автора установява, че се създават предпоставки за нарастване на темпа на БВП в период на прогресивно облагане. Резултатите на регресионното уравнение, включващо всички изследвани променливи и EXPT=0.0, отнасяща се за прогресивна данъчна система (Таблица 2), са противоположни спрямо тези на пропорционалното данъчно облагане. От това следват изводи, че в условията на прогресивно облагане се формират предпоставки водещи до нарастване на БВП. Формулираният извод се потвърждава от наличието на положителната корелационна връзка от коефициента на EXPT=0.0 (1.769816), спрямо коефициента на регресионната константа С и установената стойност (-0.911249). Резултатите на изследваните променливи в условия на прогресивно облагане са представени в таблица 2.

43

Таблица 2 Dependent Variable: GDP Method: Least Squares Sample: 2004Q1 2012Q4 Included observations: 36

Variable Coefficient Std. Error t-Statistic Prob. C -0.911249 4.580077 -0.198959 0.8436

INV -0.024843 0.050781 -0.489210 0.6281EMPL 0.008747 0.075328 0.116122 0.9083TAX 0.056352 0.027243 2.068513 0.0470

EXPT=0 1.769816 0.699968 2.528425 0.0168 R-squared 0.378219 Mean dependent var 0.738889

Adjusted R-squared 0.297990 S.D. dependent var 1.474600S.E. of regression 1.235509 Akaike info criterion 3.389089Sum squared resid 47.32095 Schwarz criterion 3.609022Log likelihood -56.00360 Hannan-Quinn criter. 3.465852F-statistic 4.714205 Durbin-Watson stat 2.101794Prob(F-statistic) 0.004344

При моделиране на уравнение с две променливи, а именно GDP с две обясняващи променливи – TAX и EXPT, резултатите показват, че в условие на пропорционално облагане силата на връзката между EXPT=1.0 е (-1.519108) и стойността на регресионната константа е съответно с коефициент (1.094936). Отрицателният знак на EXPT=1.0 свидетелства, че в условията на пропорционална данъчна система има силно ограничаване на динамиката на БВП, тоест регресионната константа C се намалява от стойността (1.094936) с (-1.519108) което води до общо намаление на стойностите на БВП. При същото моделиране в система на прогресивно облагане се създават предпоставки за увеличаване темпа на БВП, това се потвърждава от коефициента на EXPT=0.0 (1.519108) и показателя на регресионната константа (-0.424172). От това следва, че

44

прогресивното облагане като икономически инструмент създава предпоставки за стимулиране на динамиката на БВП.

При проверката за двупосочни каузални връзки според теста на Грейнджър не се формира взаимообвързаност между пропорционалното облагане и БВП. Противоположни резултати са регистрирани при прогресивното подоходно облагане спрямо динамиката на БВП, като импулсите в икономиката са зададени от динамиката на TAX спрямо GDP. Изследването на процеса на коинтеграция установен от теста на Йохансон формира извод, че между прогресивното облагане и динамиката на БВП съществува наличие на дългосрочна зависимост, докато при пропорционалното облагане такава връзка не е регистрирана.

Обобщавайки ясно се дефинира, че след проведената у нас данъчна реформа развитието на реалния сектор е станало непредсказуемо, икономическата среда се явява изключително неопределена. Следователно за стопанските агенти е все по-трудно да намерят база за икономически анализи и за извеждане на закономерности и прогнози чрез тях. Освен пренасочване на доходи и засилване на социално разслоение в обществото, на първо място е отбелязано, че фискалният ефект за държавата от облагането на доходите с пропорционални данъци е трудно доказуем. Силата на обясняващите връзки свидетелства, че пропорционалното облагане не стимулира икономическия растеж, а по скоро има отрицателно въздействие. Като фактори за макроикономическо развитие променливите на инвестициите и заетостта не подобряват икономическия растеж в условие на пропорционално облагане. В протововес на това може да посочим, че при прогресивното облагане ,,социалната справедливост е възстановена и дефектите на пропорционалното подоходно облагане са избегнати”

45

ЗАКЛЮЧЕНИЕ В заключителната част на дисертационния труд, за

чийто базис е послужил изложеният теоретичен и емпиричен материал и отчитайки заложените в началото цел и задачи на изследването, са дефинирани основни изводи и препоръки на връзката подоходно облагане – икономически растеж. Настоящото научно изследване няма претенции да обхваща цялото многообразие от съществуващи проблеми и перспективи в областта на подоходното облагане, но предоставя конкретни доказателства, свързани с пропорционалното и прогресивното облагане. Резултатите от настоящото емпирично изследване не подкрепиха условните допускания, че пропорционалното облагане се явява макроикономически фактор за растеж. Установи се, че прогресивното подоходно облагане притежава по-добри условия за растеж на икономиката. Изследването, проведено за Р. България, доказа също, че пропорционалното подоходно облагане не е генератор за икономически растеж. Установи се, че пропорционалното облагане се намира в обратно пропорционална връзка с темпа на нарастване на БВП.

Така на практика са проверени възможностите за усъвършенстване на връзката подоходно облагане – икономически растеж с помощта на използваните показатели.

IV. СПРАВКА НА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ

В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1. Апробирана е иконометрична методология

използваща векторна авторегресия (VAR) и многофакторна линейна регресия (МНМК), базирани върху приложения модел на Солоу за растеж на икономиката, разглеждащ условните допускания на пропорционалното облагане.

46

2. Не се установиха категорични доказателства за наличието на презумираните положителни ефекти за икономически растеж, вследствие прилагането на пропорционално подоходно облагане.

3. Изследваните макроикономически променливи в условията на пропорционално облагане показаха следните емпирични зависимости:

- Няма наличие на детерминираност между динамиката на БВП и данъчните приходи в страните от Европа, формирана е такава за държавите от Азия и Африка, установяваща забавяне на събираемостта на данъчни приходи от пропорционално облагане.

- Заетостта се явява основна детерминанта за БВП, но само в краткосрочен времеви план. Това е най-силно изразено при общите данни и сравнително по-слабо при държавите от Азия и Африка.

- Налична е предразположеност към увеличаване на държавния дълг като инструмент за стимулиране на икономическия растеж - характерно за държавите от Азия и Африка, но не и за тези от Европа.

- Динамиката на спестяванията оказва краткотрайни ефекти върху ръста на БВП за страните от Европа. При държавите от Азия и Африка същите оказват значимо въздействие върху инвестициите.

- Регистрирана е значима детерминираност между данъчните приходи и преките чуждестранни инвестиции за държавите от Азия и Африка, която е част от статистически значимата право пропорционална зависимост: данъчни приходи-инвестиции-Брутен вътрешен продукт. Същата зависимост за държавите от Европа е статистически значима, но е обратно пропорционална.

4. Изследваните макроикономически променливи в условията на прогресивно облагане показаха следните емпирични зависимости:

47

- Установи се дългосрочно позитивно въздействие на прогресивното облагане върху заетостта за страните в Европа. Същата е основен макроикономически инструмент за стимулиране растежа на БВП и нейното въздействие е най-силно при обобщените данни, по-малко при страните от Европа, и най-слабо при тези от Азия и Африка.

- Установено бе влияние върху динамиката на инвестициите от страна на заетостта в по-висока степен за европейските и в по-ниска степен за азиатските и африканските държави. Наличната взаимообусловеност се отразява върху динамиката на БВП.

- Констатирана бе относително слабо изразена взаимовръзка между спестяванията и динамиката на данъчните приходи за европейските страни, като в дългосрочен хоризонт трендът е отрицателен. За страните от Азия и Африка величината на спестяванията показа дългосрочна детерминираност от заетостта.

- Доказана бе детерминиращата зависимост между заетостта и държавния дълг, като инструмент за насърчаване на икономически растеж, установено на база данни за всички изследвани държави. Държавният дълг се установява като дългосрочен стимулиращ фактор за икономически растеж при посредничеството на заетостта и инвестициите.

5. На база емпирични данни за прилагането на пропорционално данъчно облагане в България не се установи нарастване, а по-скоро ограничаване темповете на растеж на Брутния вътрешен продукт от динамиката на заетостта и инвестициите. За прогресивното облагане тази зависимост показа противоположна посока на въздействие. Установено бе стимулиращото въздействие на прогресивното данъчно облагане върху икономическия растеж чрез посредническата роля на изследваните променливи, а именно, заетост и инвестиции.

48

1. ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Научни доклади 1. Танчев, С. ,,Промени в данъчното законодателство

в условията на глобална криза в страните-членки на ЕС” - Юбилейна международна научна конференция ,,Пътят към Еврото” при УНСС гр. София 7-8 октомври 2011г.

2. Танчев, С., Ценков, Вл., ,,Данъчното облагане като фактор за икономически растеж при държавите от Централна и Източна Европа“ - Международна научна конференция „Европа на две скорости – възможно ли е?“ - 05 октомври 2012г., ЮЗУ – „Неофит Рилски” - Благоевград, ISBN 978-954-680-836-3.

3. Tanchev, S., Cenkov, V., “Macroeconomic aspects of proportional taxation of Central and Eastern Europe”, 1-st International Conference "South-East European Countries towards European Integration", University „ALEKSANDËR XHUVANI"- Elbasan, Albania, 20 October 2012.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ НА АВТОРА 1.Танчев, С., Ценков, В., Ставрова, Е., ,,БАНКОВИ

СПЕСТЯВАНИЯ, КРЕДИТИРАНЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ“ - ЧЕТВЪРТА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ,,СЛЕД КРИЗИСЕН МАРАЗЪМ” ПРИ УНСС ГР. СОФИЯ 23-26.05 . 2013Г.

2. Tanchev, S., Cenkov, V., Stavrova, E., “Tourism industry revenue in the Republic of Bulgaria and visits by tourists in-residence – interactions and dependencies”, 8-th International Scientific Conference “The Function of management in increasing tourism consumption”, University of Rijeka, 03.05.2012, Opatija, Croatia, pp. 89-99

3. Танчев, С., Ценков, Вл. Ставрова, Е., ,,Финансова грамотност и инвестиционно поведение - връзки и зависимости” - Юбилейна международна научна конференция ,,Криза и икономически растеж’’ при УНСС гр. София, 26 октомври 2012г. стр.656-663