49
А Ааза вж. аза Аалар, алар вж. агалар Аба горна (връхна) мъжка селска дрега от дебел груб плат (шаяк) или от домашен тепан вълнен плат, обикновено без ръкави Авджилък лов Ага господар; офицер, командир; табур агасъ – командир на заптийски батальон; турчин, виден влиятелен турчин, почетно обръщение или почетно звание на турчин, едър земевладелец, господар, господин, големец, заповедник, чорбаджия, богаташ, административен чиновеник, лице, което заема някакъв военен пост, военноначалник, командир, феодално почетно звание, титла, давана на някои началници от военни части или на неграмотни нисши чиновници в Отоманската империя Агалар аги мн. ч. от ага Агалък господарство Агарянец – неверник; мохамеданин, турчин Агашетин изопачена форма на ага Адаш съименник, едноименник Адет обичай, ред, приет в дадена среда, навик, привичка, нрав на някого, характер Аджамия, аджемия млад, неумел, несръчен, неопитен, незрял, новак, невеж; човек, който не разбира, глупак Аджемски персийски Аждерхан буен кон Аза член Азизие – фес, по името на султан Абдул Азий, от когото е въведен Аип срамно, срамота Айлак, айляк, яйляк който не е знает с работа, празен от работа, незаангажиран с нищо, човек, останал без работа, който няма работа, незает, ненает, свободен от работа, безработен, безделен, мързеливец Айол синко Аккапзалия нож с бяла дръжка Аксамит – кадифе Акче основна парична единица на Турската империя Алабраца, алабраце под ръка (прихващане от двама души); под мишница Алагатор – началник на конницата в Средновековна България; началник на конюшните Алаица – слугиня Алай полк; алай-бей – командир на заптийски полк Алал, халал когато се дава или подарява някому нещо от сърце, без съжаление, за да се подчертае, че го заслужава или да се изрази задоволството от работата му Алестра (алеста) (ит.) готов, готово Алкая – желая силно, жадувам Алък вж. агалък Алъш-вериш от алмак – вземам и вермек – давам – вземане-даване, купуване – продаване, покупко-продажба, търговия, размяна, оборот, стокообмен, сметки, печалби от търговия, от продажба, общуване, връзки; търговия

Речник на турцизми в българския език

  • Upload
    snsdg

  • View
    158

  • Download
    5

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Речник на турцизми в българския език

Citation preview

Page 1: Речник на турцизми в българския език

А

Ааза – вж. аза

Аалар, алар – вж. агалар

Аба – горна (връхна) мъжка селска дрега от дебел груб плат (шаяк) или от домашен тепан

вълнен плат, обикновено без ръкави

Авджилък – лов

Ага – господар; офицер, командир; табур агасъ – командир на заптийски батальон; турчин,

виден влиятелен турчин, почетно обръщение или почетно звание на турчин, едър земевладелец,

господар, господин, големец, заповедник, чорбаджия, богаташ, административен чиновеник, лице,

което заема някакъв военен пост, военноначалник, командир, феодално почетно звание, титла,

давана на някои началници от военни части или на неграмотни нисши чиновници в Отоманската

империя

Агалар – аги мн. ч. от ага

Агалък – господарство

Агарянец – неверник; мохамеданин, турчин

Агашетин – изопачена форма на ага

Адаш – съименник, едноименник

Адет – обичай, ред, приет в дадена среда, навик, привичка, нрав на някого, характер

Аджамия, аджемия – млад, неумел, несръчен, неопитен, незрял, новак, невеж; човек, който

не разбира, глупак

Аджемски – персийски

Аждерхан – буен кон

Аза – член

Азизие – фес, по името на султан Абдул Азий, от когото е въведен

Аип – срамно, срамота

Айлак, айляк, яйляк – който не е знает с работа, празен от работа, незаангажиран с нищо,

човек, останал без работа, който няма работа, незает, ненает, свободен от работа, безработен,

безделен, мързеливец

Айол – синко

Аккапзалия – нож с бяла дръжка

Аксамит – кадифе

Акче – основна парична единица на Турската империя

Алабраца, алабраце – под ръка (прихващане от двама души); под мишница

Алагатор – началник на конницата в Средновековна България; началник на конюшните

Алаица – слугиня

Алай – полк; алай-бей – командир на заптийски полк

Алал, халал – когато се дава или подарява някому нещо от сърце, без съжаление, за да се

подчертае, че го заслужава или да се изрази задоволството от работата му

Алестра (алеста) – (ит.) готов, готово

Алкая – желая силно, жадувам

Алък – вж. агалък

Алъш-вериш – от алмак – вземам и вермек – давам – вземане-даване, купуване – продаване,

покупко-продажба, търговия, размяна, оборот, стокообмен, сметки, печалби от търговия, от

продажба, общуване, връзки; търговия

Page 2: Речник на турцизми в българския език

Аман – додея ми, досади ми, омръзна ми; изразяване на мъка, досада, молба; повик за

закрила, милост, пощада при страдание и отчаяние; стига толкова; ох, стига, помощ; боже, смили

се; пази боже

Аманет – вещ, поверена някому за предаване на уречено лице като знак и дар

Амбар – сграда, помещение за зърнени храни, житница

Амбуланца – подвижна военна болница

Амвон – издигнато място в черква за проповед

Амел – лаком

Амеллък – лакомия

Амуджа – чичо

Аналой – висока масичка в черква за книги

Анасон – силно ароматично растение

Анатема – църковно проклятие

Ангария – принудителна неплатена работа по време на турското робство на обществени

постройки, бейски имоти и т. н.

Англези – англичанин

Антерия – горна дреха с дълги ръкави и разтворена отпред; подпълнена с памук дреха;

антерийка – вид дълга или къса платнена дреха с памучна подплата; връхна памучна дреха,

памуклийка

Антихрист – Сатана, Дявол

Апелация – жалба към по-висша съдебна инстанция

Арабаджия – дърводелец, колар, който прекарва товар с кола (каруца, телига) за поминуване;

колар, талигар, талигарджия, превозвач; който по занаят прави и поправя коли

Араван (реван) – умерена походка на кон

Аратлик – юнак, побратим

Арг – заприщено място на река за отбиване на вода за напояване (наваждане); за воденичен

улей и др; бент, вир, плет, плот, ограда, преграда, яз

Аргат, аргатин – (гр.) ратай

Арка – гръб; покровител

Аркадаш(ин) – другар, брат, побратим; близък другар; тялом дружен, свойско (приятелско)

обръщение към мъж – брате

Аркадаш, аркадашин – другар, приятел

Армаган – подарък, донесен или изпратен отнякъде (обикновено отдалече)

Арнаутин – албанец; човек с тежък характер, деспот

Арнаутка – вид пушка

Арнаутлък – Албания

Арсенал – склад за оръжие; голямо количество от нещо, запас

Артис(в)ам и артиша – оставам в повече, в излишък; ставам излишен, съм в повече, съм

ненужен; отстъпвам, продължавам да се намирам на определено място, което е трябвало да напусна;

изоставам, пропускам, изтърсвам

Архангел – главен (пръв) ангел

Архонт – военачалник

Аршин – стара турска мярка за дължина, повърхнина и обем, (височина или дълбочина),

равна у нас на 68 см (за платове) или на 75,8 см (в строителството); дървена или метална линия

(пръчка) за мерене, на която са нанесени деления от аршин; мерило, линия за измерване на аршини;

мярка, мащаб, критерий

Асигнация – книжни парични знаци, ценни книжа

Page 3: Речник на турцизми в българския език

Аскер – войска

Асли и аслъ, асъл и хасъл – всъщност, наистина, досущ, действително, главно, преди всичко,

така си е, тъкмо така, точно такъв, тъй, тъй де; истински, също, същински, действителен, основен,

главен

Астрахански – вм. астраганен: от агнешка кожа с къдрав косъм

Асър, хасър – рогозка

Ат – хубав, едър, охранен и як кон; изобщо добър кон; буен нескопен кон за разплод и за

езда; жребец; айгър

Атлаз – вид копринен плат, лъскав от едната страна

Аферим – браво

Афинолия – наркотик, упоен

Афион – сок от маково семе за опиум

Афронт – пренебрежително отношение, свързано с обида, оскърбление; обиждане,

засрамване на някого чрез подчертано пренебрежително отнасяне; отблъскване

Ахиевски (читаци) – въоръжени турци от с. Ахиево

Ахчийка – готвачка; жена на готвач

Ахчийница – проста гостилница

Аян, аянин – знатен, виден

Б

Баба – жена

Баба – баща, татко

Баба-алие – Високата порта, министърпредседателство на Османската империя

Бабаджан – едър, як човек

Бабаит, бабаитин – юнак, мъжага

Бабаитлък – юнащина

Бадаава – напразно

Бадева или бадиева, бадява, бадихава, бадехава, бадиехава – даром, без пари; почти без

заплащане, срещу малко заплащане; на безценица, много евтино, без нищо, за нищо; току така,

безплатно, безвъзмездно, без полза, залудо, на вятъра

Бае, бай, байко, байне, байо, байньо, байчо, бако, банко, бате, батко, батьо, баче, бачо, бая –

по-стар брат, обръщение на по-малкия брат към по-стария брат; обикновено в съчетание с мъжко

собствено или фамилно име – за свойско, приятелско, интимно название на по-възрастен мъж, човек

или за обръщение с почти към него или роднина, по някой път с престорено уважение или към

непознат човек от народа; нане, брате, бащон брат, чичо, стрико, господине мой

Баждарница – сгрдата, в която се събира бача (данък-такса за стока, товар и др., които се

внасят в града за продан)

Базиргян, базиргянин – търговец; базиргян-фаизчии – търговци лихвари

Байлама – тамбура

Байонет – (фр.) щик

Бак-бак – гледай, гледай

Бактисвам (бъктисвам) – дотяга ми, насищам се

Бакър – медни домашни съдове, медници (котли, тенджери, тигани и др.)

Балабан – едър човек, великан

Балдъза – сестра на съпругата

Балта – ивица от блатна растителност край река

Page 4: Речник на турцизми в българския език

Бамтел – малка брадичка от косми под долната устна

Бан – дребна румънска момета, една стотна от лей; управител на област пред феодализма у

южните славяни

Бан – стотна част от румънски леи

Бана башла – подари ми, повери ми

Банда – (ит.) оркестър от духови инструменти

Бар(е), барем, барим – поне, колкото да, най-малко

Бара – малка рекичка; вода, поток; застояла вода, локва

Барачест – рошав, космат, рунтав

Барде, барденце, бардак, бардаче, бардук, бардуче или бърде, бърденце, бърдак, бърдаче,

бърдук, бърдуче – стомничка, глинен съд за вода, ракия и други; малък глинен съд

Барем – поне

Баскам – сека, удрям със сечиво

Баста – край

Бастисвам – нападам

Басурманин – неверник, мохамеданин

Батаджан (батаджаксън) – ще пропаднеш

Батак – малко място, тинесто; блато, мочурище, в което се затъва, когато се стъпи,

тресавище; безизходно положение, занемарена, затънала, забъркана, объркана, нечестна работа,

бъркотия; пари, дадени в заем, които не се връщат от длъжника; пари или стока, които някой дължи;

забъркани сметки, неплатим (несъбираме) паричен дълг, пропаднало вземане, парично задължение,

което не може да се събере; батакчия – който умишлено не изплаща дълговете си, който с измама

завлича пари, неверен (непочтен) платец на дълг

Батгърдисвам се – опропастявам се, разорявам се

Батиста – тънко полупрозрачно, предимно ленено платно

Батлак, батлаче – голяма бъчва за вино

Батрак – ратай

Бауча – лая

Бахча, бахчия – зеленчукова, овощна или цветна градина; градина

Баш – глава; главен; съвсем, тъкмо; баш юстюне – „тъй вярно“

Башибозук – нередовна турска войска; сган, която се отдава на произвол и безчинства

Башка – отделно, вън от това; настрана, не като другите, другояче, особено; оснве;

независимо, самостойно, за себе си; сам за себе си; по своему, свръх

Бащина – наследство, имот, наследен от бащата; татковина, отечество

Бая – доста, твърде, много, множко, значително

Баялдисвам или баилдисвам – припадам от жега, падам в несвес, примирам, прималява ми,

става ми лошо, хубя съзнание, дотяга ми, омръзва ми нещо

Бегли – изглежда, може би

Беглик и бейлик, беговина – годишен данък върху овци и кози, събирам първоначално в

натура или труд, а по-късно и в пари, който е съществъвал в Османската имеприя и известно време

след Освобождението; даром (ангария), безплатна работа, вършена на владетеля (бег, бей) – почтена

прибавка към име, титла на високи и средни военни и граждански чинове, на малък феодален

(васален) владетел, на богати турци; едът земевладелец или управител на малък град в Отоманската

империя или на български села, племенен господин, господар, човек охолен, който не работи

физически труд

Беглик – данък върху дребния добитък

Беглишки – държавен, безплатен

Page 5: Речник на турцизми в българския език

Без бодка – без нищо (бодка – дребна старинна монета)

Беззаботен – безгрижен

Безус – мъж, който няма мустаци (уси); кьосав

Бей, бег – почетна титла у турците ; втора по степен почтитетлна титла в Османската империя

след ефенди; господар

Бек(и), белке, белки, белким – дано, нима, може би да, може би ще, възможно е, вероятно,

като че, негли, невем, невям; чунки, чунким

Беклеме – караулно помещение

Белезик, белекче – окови за ръцете; гривна

Беневреци – гащи на белодрешковците от вълнен бял плат

Бербер(ин) – бръснар

Берберница – бръснарница

Бешлик – турска момнета от 5 гроша или 800 акчета

Би – стана

Бибел – пуяк

Бизбизе – по свойски, един на друг

Бикна се – катурна се на мрене

Биле, билем, биля – дори, даже

Билюк и бюлюк – рота във войската на феодална Турция; чета, дружина, събрана безразборно

с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.); отред, тора, ескадрон, тълпа, множество, голям брой,

много хора (добитък, птици, животни, предмети и др.); заедно, на куп, стадо, чарда; билюкбашия,

бюлюкбашия – главатар на рота, чета и т.н.

Билюкбащия – главатар на дружина

Билюр(ен), бюлюр(ен) – чисто бяло стъкло; кристал; обикновена чаша или шише от такова

стъкло; дебел стъклен съд

Биляр – човек, който лекува с билки; знахар, лечител

Бинбашия – майор

Бинлик, бенлик, билник – от бин – „хиляда“, изпърво съд, който съжира 1000 драма, т.е.

около три и четвърт литра; голям и широк стъклен съд с тясно високо гърдло, обикновено с плетена

обвивка, за вино, ракия, вода и други течности с вместимост малко над три литра; формата билник,

характерна за Източна България, е възникнала поради осмисляне с глагола бълникам; дамаджана;

галон

Бисмиляхим – в името на Бога

Бичим – вид, образ; форма

Биящиц – като бия, биейки

Благоизволявам – благоволявам, пожелавам да направя нещо

Близна – брезда

Блях – метална плочка за украса (обикн. на коне)

Боаз – проход

Богач – богаташ

Божек – просяк

Божич – Коледа

Бой – телесна височина; големина, величина на човек или животно; ръст, тяло, снага, стан

Бокал – висока чаша

Боклук – смет, кал; нечистотия; много отпадъци, прах и нечистотии на едно мястп; ненужна,

негодна за употреба вещ, предмет; нещо, което е лишено от всякакви ценности, напълно негодно

Page 6: Речник на турцизми в българския език

нещо, некачествено, нечиста работа; място, където се изхвърлят тези отпадъци; купище смет,

бунище, гюбре, тор

Бол – много, изобилно, предостатъчно; твърде много, в изобилие; обилно, в голямо

количество, предмного, богато, щедро, доста, твърде

Боляри – богати хора, първенци

Бомбашир – вж. мюбашир

Бонжур – добър ден

Бора – буря

Борч – паричен дълг, парично задължение, парично обещание; борчлия – който има парично

задължение; длъжник

Бостан – място, засадено с дини (любеници) и пъпиши (пипони); зеленчукова градина;

градина или нива с дини и пъпеши; дакша, бачка, бахчия – много дини и пъпеши заедно

Ботурлив – (от ботур, бутор – пън на дърво, дънер; израстък на дънер), бутурлив – недодялан,

груб (оват) по външност човек; неприветлив, необщителен, мълчалив; темерут; бутурливо – за

място, из котео им буци

Бохча – вързоп с дрехи или с други вещи; четвъртито парче бял, цветен или шарен плат за

увиване и свързване или за покриване

Боци – стъкла, бутилки

Бошбоазлък – празнодумство, дърдорене

Бран – битка, бой, война

Бранище – запазена от сеч гора

Братанец – братов син, племенник, братеник

Бреже, брежйе – бряг

Броеница – наниз от кехлибарени и др. зърна за развлечение

Брус – изгладено длъгнесто късче твърд зърнест камък, което служи за ръчно точене,

заглаждане на ножове и бръсначи, на коси и брадви и на други сечива, точило, гладило

Буджак – място отстрани на огнището; кът, кьоше

Будоар – дамска приемна и тоалетна стая във френското „висше общество“ в миналото

Букаи, букаги – окови за краката; желязна верига за спъване на кон

Буколически – пастирски; идиличен, спокоен

Буламач, булумач – безвкусно, блудкаво, лошо приготвено ястие или питие; воднисто,

лепкаво тесто; каша, бърков, бърканица, миш-маш

Булгарина – струнен музикален инструмент

Бумбарек – вж. мюбарек

Бунчук – конска опашка на дървена дръжка, като полково знаме на запорожките казажи през

16-17 век

Бурия – духов инструмент

Бурмалия – скопен (овен)

Бут – мускулестата част от крак на човек, животно или птица от коленото до хълбока; едро,

кълка; дебелата месеста крехка част от бедро на заклано животно

Бържичко – бързичко

Бюлюкбашия – командир на заптийска рота

В

Вагабонтин – безделник, измамник, нечестен човек

Вазгечтисвам – напускам, отказвам се

Page 7: Речник на турцизми в българския език

Вай, анаджим – ох, майчице

Валиде-султан – майката на султана

Валия – управител на вилает

Валлага билляха – бога ми

Вампир(ин), вепир(ин) – според народните поверия – мъртвец, когото преди да го погребат

го е прескочило някое животно, който ноще излиза от гроба си, превърнал се в зъл нощен дух,

преправил се на животно или човек и смуче кръвта на спящи хора или животни; кръвопиец,

върколак; сянка, видение, привидение, призрак, кошмар, таласъм, караконджо(л), фантом; изедник,

лихвар

Вампор, вапор – параход

Вапцан – боядисан

Вапцилка – боя за боядисване

Вараклии – позлатени, облепени със станиол

Вариклечко – голям скъперник; скръндза, стипца, циция; човек, който от скъперничество

бележи с клечка своето късче месо, за да го разпознае сред чуждите късчета, варени заедно, или

човек, който вари много пъти едно и също месо, забучено на клечка, колкото да си подмазни яденето

Вария – вид ударения в черковнославянската писменост

Веди – старото име на буквата „в“

Ведома – знание, съгласие

Везир – титла на висш сановник

Векил, векилин – пълномощник; заместник

Векилхарч – домакин, интендант

Велиар – Сатаната

Велик болярин – титла на висш държавен сановник – член на царския съвет

Велик доместик – висша длъжност във военното, политическото и църковното управление

Велик практор, велик прахтор висш държавен чиновник – финансов министър

Вепър – глиган

Вергия – данък в турско време

Вересия – продажба или покупка не с пари, а на вяра, на доверие, на кредит, купуване и

продаване на изплащане; сметка по покупко-продажба; вземания от продажба на кредит, вземания,

дължими суми за продадени и неплатени стоки

Верста – руска мярка за дължина (1066 м)

Весден – цял ден

Вестник – пратеник, който носи вест; вестител

Весто – старо, вехто

Вестовой – войник, придаден към офицер, комуто е възложено да го обслужва за негови

лични нужди; ординарец

Ветросвам се – правя си вятър, разхлаждам се

Веха (катранена) – факла

Вещер – вампир, зъл дух; лош, зъл човек

Вещерица – вещица, лоша жена; митическо женско зло същество, веда; магьосница,

вълшебница; бродница; стара, грозна, зла жена; врачка, знахарка, целителка

Взор – поглед

Взривявам, возривам – от рия – копая, прекопавам; ровя; взривачки, возиравачки – копачки,

прекопвачки на царевична нива

Виалет – административна област в Отоманската империя, управлявана от валия

Визита – посещение

Page 8: Речник на турцизми в българския език

Викащиц – като викам, викайки

Вилает, вилайет – административна област в Османската империя

Виражавам се – изразявам се

Виран, веран – остарял, повреден, развален, разнебитен, разклопан, порутен, разрушен,

грохнал, разорен; съсипан, отслабнал, болнав, телесно неразположен; покварен

Витез кон – буен, породист кон

Владане – място или нещо, което има някой; имот, имущество, владение; сдържам се, владея

се, пазя самообладание, овладявам се; държане, поведение

Владищина – годишен данък, който владиката събира от всяко семейство в епархията си

Властел – властелин, господар

Власяница – груба дреха от козината, която отшелниците носят върху голо тяло; власеница

Водник – окачалка в селска къща за съдове за пиене или миене; място за полица за съдове и

вода, натъкмено място в къща, за да се пролива там вода за миене на съдове и други; мивка

Возилница – голяма продълговата бъчва във вино, мед и др., която се превозва с кола

Воистина – наистина

Волентир – войник доброволец

Волтерианец – привърженик на Волтер, свободомислещ

Вопрошение – въпрос

Вощеница – восъчна свещ

Вояк – войник

Вражалец – гадател, врач

Враждепски пипер – отглеждан в землището на софийското село Враждебна, познат със

своята голяма лютивост

Враница – лодка, ладия

Вреден – способен, годен за работа, похватен, сръчен, уреден, чевръст, работлив, кадърен;

достоен; добър, ценен, скъп; който причинява вреди; пакостен, вредителен, вреден

Вричам (се), врека (се) – давам дума, обещавам се, заричам се, обричам се

Връхол – гривна

Всадник – (рус.) конник

Все равно – все едно, без значение

Все също – все едно че

Втас(в)ам, фтас(в)ам – за тесто – бухвам, шупвам, набъбвам, кабардисвам; става готово за

печене; за ястие или питие – става готово за ядене или пиене; увирам, прекипявам, опичам се; за

плодове и житни храни – узрявам; завършвам, довършвам, привършвам известна работа, извършвам

нещо до край, готов съм, свършвам, смогвам, успявам, догонвам, застигам, сварвам; втасахме я –

попаднахме в лошо положение, не я свършихме добре, безуспешна работа, оплескахме я, оцапахме

я, забъркахме я, загазихме

Вторично – втори път, повторно, още веднъж

Вулгия – дълга кожена торба за носене на храна

Въздам – да дам заслуженото (възнаградя или накажа)

Възлегна се, възлягам се – лягам на едната си страна, опрян на лакът или на друго нещо;

полягам, облягам се, опирам се; възлегало – облегало

Възло – много бързо, стремително

Възпретявам – забранявам

Вълмо (валмо) – вълна, вал

Въртено – вретено

Въси – мустаци

Page 9: Речник на турцизми в българския език

Г

Гаваз, гавазин – въоръжен слуга, телохранител

Гавазин – телохранител, въоръжен пазач

Гаджал – презрително название на турчин

Газда – господар; главатар на градинарска дружина в чужбина

Газейче, газениче – примитична тенекиена съдинка, стъклена, за газена лампичка с фитилче,

но без стъклено шише; газ – петролен продукт, употребяван главно за осветление

Газета – (рус.) вестник

Гайтан – плетеница – от името на италианския град Гаета или Гайетано; плетена преплетена

връв от сукан памук или коприна; специално изплетена връв за накит на облекло; вълнена или

копринена (силена) връв за накит на глава, за обшиване и украса на народна дреха; шнур, колан,

каиш

Гайтанджия – производител на гайтан

Галиба – вероятно, сякаш

Гарнирунг – гарнитура

Гаче – като че ли

Гебер, гебердисвам – мра, пукам

Гевендия, гивендия, гювендия – жена за веселие, за забава, за приятно прекарване на време;

певачка; жена с леко поведение, развратница, курва, проститутка

Гега – дълга овчарска тояга, на единия край с кука за ловене на овцете; овчарски кривак; сопа

Гегелия – дълга пушка, използвана от албанското племе геги

Геена – ад, пъкъл, преизподня

Гем – юзда

Герджик – хубав, гиздав, напет

Гечинмек – живот, поминък

Гечит – брод

Гибел(е) – напредено толкова, колкото може да се навие на вретено; вретено прежда; гранче

(свитка) прежда; чунка, чунка или чюнка, кунка, китка

Главешки – през глава, с главата напред, стремглаво, стремително, буйно, много бързо,

бързешком, много силно, лудешки

Главя(ва)м се – уславям се да служа срещу определена заплата; наемам се, цаня се;

(с)пазарявам се за слуга

Глума – шега, закачка

Говея – постя, не ям блажно

Гонец – човек, който носи и съобщава вести; гончия, вестоносец; човек, който гони при лов,

гончия

Горе – тегло

Горница – горен етаж

Господство му/им – титулуване на по-високопоставен, по-богат или по-известен човек;

господин

Гостиница – хан

Гостя у някого – гостувам

Гранка – клонче, тънка клонка; навита на глави прежда, гайтан

Граша, грашим, грешам, сгрешам – бъркам, разбърквам (разтривам) кърма (храна) за добитък

– трици или царевично брашно с вода; запарвам храна за животни; разбърквам (смесвам) сено и

Page 10: Речник на турцизми в българския език

слама за храна на добитък; кърма, кърмило – посолена смес (каша) от трици или брашно, семена и

дребен фураж; ярма, зоб за добитък

Григорий Синаит – гръцки монах, създал с покровителството на цар Иван-Александър в

Парория манастир, където проповядвал идеите на исихазма

Грош – стара сребърна монета, разделена на 6 аспри (византийска дребна момента, равна на

една трета от парата, отначално сребърна и оттам името ѝ „бяла пара“), някогашна дребна монета

от 20 стотинки или 40 пари; пара – най-дребната монета в султанска Турция, 1/40 от гроша или

половин стотинка; прен. Дребни пари, незначително нещо, нищо, нищожествено, нула; турска

монета от 160 акчета или 40 пари

Гуверно – (фр.) правителство

Гугла – калпак

Гугуманин – глупак

Гудение на камбана – кънтеж, ехтеж

Гуждам – поствям, турям

Гулден – сребърна и златна германска монета, запазена сега само в Холандия

Гумно, гувно – отъпкано, изгладено, равно кръгообразно място, на което се поставят ожънати

житни класове и се вършеят (освобождаване на житното зърне от клас и слама с тъпкане от коне и

волове, или с диканя – примитивен земеделски уред, сглобен от дебели дъски, въз които се слагат

камъни и други тежести, а отдолу им са набити остри кремъци, които ронят зърното от класовете и

дробят сламата на плява; вършило, ток, хормон; място за вършеене, за скалдиране на житни снопи

Гурун – вид дъб

Гуцам – гукам, гугукам, гургуликам, гургурикам, грухта

Гъжва – чалма; платно, което се увива около главата

Гълча – говоря с висок глас

Гърнив – вмирисан

Гьозбояджилък – фокусничество

Гьол – езеро

Гюбре – тор, смет

Гюверджиле – селитра

Гюзум, гьозум – джоджен; мента; воленика или воленица, диво наня, див димюс или

комониха, каинска нана; растение за подправка на ядене за приятна миризма; билка, която расте по

влажни места, жабляк

Гюл – роза

Гюмрукчия – митничар

Гюнлюк, гюлнук, гюндюлюк, гюнделик, гюндюлук – надница, заплащане на извършена

работа за един ден

Гюрултия – врява, глъч, гълчава, виканица, кряскане, пискане, шумотевица, голям шум,

безредие, бърканица, бъркотия, неразбория, бръщолевене, караница, свада, размирица, патардия,

тупурдия, дандадния, джангър, шамата

Д

Да не ти се е възвил умът – да не си полудял

Дава – нали, че

Давам екзамен – полагам изпит

Даване – данъг, тегоба; определени въз основа на закона пари, които населението плаща на

държавните органи; даван, даванина, даванка, даванта, давка, дан, даждие, даждия, бергия, бир,

Page 11: Речник на турцизми в българския език

време; даването да режат – да отбелязва данъците на рабош (дръвце, на което чрез резки с нож са се

бележели данъците, които трябва да се съберат, или които са събрани); старинна форма на

съвременната дума данък; парично задължение, дълг; сметка; такса

Давия – съдебно дело, процес

Даврандисвам се – съвземам се; браня се

Давранма – не мърдай!

Даг – планина

Даждне – данък

Дамазлък, тамазлък – добит и отгледан в къщи добитък, а не купен; добитък за разплод;

отгледано в къщи домашно животно; домашен

Дамаскин – ръкописен сборник с религиозни съчинения

Дамга – белег, знак, петно; металически печат; клеймо, отпечатък

Дамла – апоплектичен или сърдечен удар

Даначе – теле, юнче

Даяк – бой

Дворник – слуга, пазач на къша

Дебой – склад

Девер – брат на младоженеца или мъжов брат; братенец, братинско, хубавенко, стрико;

шафер или кум, кръстник на сватба; шафер – роднинаили близък на младоженеца, който взема дейно

участие при сватбата, помага на гостите, прислужва им и др.

Девит (дивит) – металическа мастилница с принадлежности за писане

Дейн бре – ха де, кажи де

Делибашия – луда глава, буен чвеок; мн. ч. – нередовни турски войски, насилници

Деликатен – който е изящен, фин, префинен, изтънчен, изискван, елегантен, галантен,

тактичен; чувствителен, нежен, изнежен, тънък, слаб; с изтънчен вкус и меки обноски, учтив,

внимателен, вежлив, който изисква тактично отношение, отговорен, труден, сложен

Демек – казвам, дето ще се рече; тъй да се каже или с други думи, диреч, значи, тоест

Ден Господен – моментът на Божията намеса за наказание на греха; Второто пришествие на

Христос

Денеси – тия дни

Денсиз (динсиз) – безбожник

Депеша – (фр.) телеграма

Дервент – проход, клисура

Дервиш – мюсюлмански калугер

Дерт – грижа, страдание, болка, болест, мъка, горест, скръб

Десетник – началник на войскова част от десет души

Десятък – натураелн данък в размер на една десета част от земеделското производство

Джаде – шосе

Джам – стъкло; стъкло на прозорец; прозорец

Джамадан – горна дреха с ръкави от вълнен плат

Джамбаз, джамбазин – търговец на коне; мошеник

Джамфес, джанфес – вид тънък лъскав с преливане на цвета копринен плат; тафта

Джанабет – лош, опак

Джанъм – душо моя, миличък; душичке, душица, леле

Джевре (чевре) – везна по краищата на кърпа

Джелеп, делепин – откупчик в натура на държавния данък на овцете

Джендем – ад

Page 12: Речник на турцизми в българския език

Джепане – барут, боеприпаси; склад за бойни припаси

Джерме – глоба, данък

Джубе – дълга връхна дреха от вълнен плат или сукно, обикновено подплатена с кожа

Джугер – дроб – бял или черен

Джумбюш, джумбуш, джумбиш, ждумбиш – смехория, смешка, веселба, веселие, забава,

развлечение; ядене-пиене; шум, глъчава, глъч

Джуркане, джюркане, джурване, джюрнене – разбъркване с бързо движение; разбиване на

ситно, стриване, смачкване на каша с джуруляк – пръчка с кръстачка на края – или с лъжица

качамак, варена коприва, боб, леща и подобно вариво; риене, ровене, бърникане

Дилбер – красив

Дим – цвят

Димина – данък за царството, който се използва в черква при освещаване на хляб или за

събиране на парични подаяния от богомолците

Дин – вяра

Динислям – правоверен

Дип – твърде, доста, напълно, съвсем

Дисаги – две торби о тмешина или козина, сложени на горния край, пригодени за носене на

рамо или за преплитане на задния край на седлото на коня

Дискос – блюдо (поднос, табличка), с което се събира милостиня в черква

Дискрепанация – несъгласуваност, различие

Дишпарасъ – пари, които турчинът вземал от нагостилите го българи, загдето си е хабил

зъбите по време на яденето

До ще – ще дойде

Догадая – досетя се

Догаждам – усетя

Доган – сокол

Дода – дойда

Дойде/идва ми сърце на място – олеква ми, успокоявам се

Докарвам си на ум – спомням си

Долама – връхна дреха с дълги ръкави; от вълнен плат

Домнуле – прозвище на румънец

Дорест – кон с кестеняв косъм

Дору – докато

Дост, достлук – приятел, познайник, другар, побратим; приятелство, познанство, другарство,

близост, дружба

Достижен – заможен, богат, имотен

Досущ, досуш, дюшюш, дошюш – всичко, докрай, напълно, изцяло, съвсем, основно, точно,

еднакво, дословно, буквално, също като, съвсем като; дибидюс; ептен, хептен

Драм – четиристотна част от оката

Дреб – отпадъци от вълна за прежда, лен или коноп и др., когато се влачат (чепкат); разбити,

развлачени, разчепкани на дарак парцали; некачествена вълна от разчепкани парцали; с такава вълна

се преде по-дебело и се употребява за вътък в основата, когато се тъче сукно или шаек; дарак –

ръчен уред със зъбци (или електрическа машина с подобни на таралеж валяци за влачене на вълна,

памък, коноп и др.); чепкало гребенец

Дремота – дрямка

Дръгел – дръглив, много слаб, мършав, костелив, гърчав, жуляв

Дукат – венецианска златна монета; прен. – дребна монета

Page 13: Речник на турцизми в българския език

Дукс – благородническа титла – военен управител на гранична област

Дурак – глупав човек, малоумен, глупак, диванг, говедо, дръвник, дърво, кютюк

Душник – малък отвор, дупка в затворен съд или помещение, откъдето минава въздух

Дълги – вълни

Дънкам – бия

Държанка – незаконна (невенчана) жена (съпруга) на мъж, с която той съжителства (има,

държи), която се издържа от него, любовница, метреса

Дъхлии (даалии) – разбойници мохамедани от края на 18, началото на 19 век в Кърджалийско

Дьонме – ренегат

Дюген (дюкян) – магазин

Дюлгер(ин) – който строи къщи и други сгради; зидар, строителен работник

Дюлюм, дюнюм – мярка за повърхност от 919,3 кв. м.

Е

Евала и евалах – благодаря

Евах – ах

Евет – да, наистина

Евза – капсула за подпалване на огнестрелно оръжие

Евхаристия – безкръвна жертва; молитва над безкръвната жертва

Едепсъз (едипсиз) – невъзпитан, безсрамник

Ексик – недостиг, в по-малко; помалко от определеното количество или брой; не меря, не

тегля право или тъкмо; което не е тъкмо (точно); не е колкото трябва; недостиг в тегло; липса,

недостатъчно, непълно; недоимък; фира

Елейни похвали – благи, ласкави, любезни, угоднически

Елиника – гръцки език, гръцка азбука

Елинист – привърженик на гръцкия език и култура

Елмаз – скъпоценен камък със силен блясък – безцветен или воднопрозрачен, сив, син, жълт,

черен и пр. – най-твърдият и най-скъп от всички благородни минерали; диамант, брилянт

Еминалии – половинки обувки без ток, с остър връх; калеври

Еминии (емении) – плитки шити и меки обувки

Емир – заповед; властелин, главатар; емир кулу – лице, упълномощено да изпълни дадена

заповед

Емфена (кутийка) – за емфие (вид тютюн)

Енглески – английски

Ендек; хендек – изкоп, ров, яма, дупка, трап, (чинг) окоп край пътя, канавка, дълъг изкоп

покрай пътна нива

Ентеше, ентешия – кована сребърна или златна гривна; женски накит, женско украшение

Еня – грижа; не ме е еня – не ме е грижа, не искам да зная

Епитроп – човек, избран да ръководи черковните работи

Ептен, хептен – съвсем, напълно; изцяло, докрай, досущ, съвършено, никак; дибидюс

Ербап – годен, способен

Ербап(ин) – смел, мъжествен, юначен, доблестен; способен, вреден, годен, сгоден, пригоден,

кадърен за нещо; (който умее лесно да се справя с нещо); бива си го, справя се, похватен, сръчен,

опитен, вещ, освдомен, умен, отворен; пишкин

Ергеле, хергеле, хергеля – стадо свободно пасящо, необяздени коне, пашитници – табун

Ерес – отклонение от догмите на официалната църква

Page 14: Речник на турцизми в българския език

Еретик, еретичка – който изповядва ерес, привърженик на ерес; отстъпник, отцепник от

правата вяра, разколник, догматик; ерес – секта, учение осъдено като лъжливо от гледище на

църковната власт, съзнателно отклонение от установените догми на официалната църква; догма,

догмат – недоказано положение, прието сляпо, без критическа проверка

Еретици – последователи на някоя от ересите (в православието: адамити, ариани, богомили,

жидовствуващи, манихеи, месалианци, павликяни, теодорити)

Ерунда – (рус.) безсмислица

Ескам, есна, ейс, ъйс, ъс – подвиквам на добитък да завърне в страни или да се върне назад,

подкарване на леви вол да върви надясно; несъгласно, на противположни страни

Еснаф – съсловно съдружение на майстори и калфи от един и същ занаят през време на

Възраждането в България; член на такова сдружение; корпорация, цех, бранш, гилда, еснафско

сдружение; дребен занаятчия и стокопроизводител; човек с ограничени интереси, с тесен светоглед

Еспидепсан (еспиденпсан) – (гр.) възпитан, оправен

Естир – еврейката Естир се омъжва за персийския цар и успява да предотврати изтребването

на евреите в Персия (в романа се прави аналогия между Сара, която се омъжва за Иван-Александър

и Естир)

Етърва, йътърва, ятърва – жените на братята помежду си са етърви

Ефемерида – (гр.) вестник

Ефенди – първа степен почтителна титла в Османската империя; господин

Ефенди(м) – господин, господар

Ефрейтор – войник с една степен по-старши от редник; првото военно звание (чин) на войник

Еш – един от двата предмета, които образуват двойка; втори подожен или свързан с първия,

всяка част от един чифт, подобен, съответен предмет, лице или животно; чифт, двойка, прилика;

свеша, сешвам – събирам ешове, правя двойки, чифтосвам

Ж

Жабешко цвете – блатниче

Жабясал – заболял при пасене на влажна трева; прежаднял, изгарян от жажда

Жаден(ки) – силно желан, любим, обичен, мил, скъп, жадувам

Жакерия – селско въстание

Желва – костенурка

Жид – евреин

Жидовски – еврейски

Жълтица – турска златна пара (монета); алтън, златица, злато, перпера

З

Забележи си на ухото – сложи си обеца на ухото; запомни

Забит(ин) – полицейски чиновник; офицер; местен управник

Забитин – турски военен управител на град или село

Забрутен – с юначен вид

Забун – къса дреха без ръкави

Завалия – нещастен, злочест

Завалящец – който валя думите си, говори неясно, неизрича думите, завалено; който валя

нещо, обръща нещо, за да стане валчесто, прави на вълма, уронва нещо на валявица, тепа, степва,

сбива вълнени тъкани на валявица; тепавичар, валявичар

Page 15: Речник на турцизми в българския език

Заведнъж – изведнъж

Задоволение – задоволство

Заере, зайре, захире, захере – зърнени храни, хранителни запаси, припаси

Заканя се – наканя се

Зала – залая

Залестявам се – заморявам се и почвам да дишам учестено

Залишвам – залисвам, захласвам, отвличам вниманието; залъгвам, забавлявам; бавя,

умирявам разплакано дете, теша

Замети – забеляза

Зандан, дзандан, зиндан, зъндан – затвор, тъмница в земята, тюрма, арест

Заносвам, заносям – почвам да нося, занасям, почвам да нося (за дрехи)

Запарта – ругатня, нахокване

Запецна – заказвам, запъвам се

Запрял – отпаднал физически, отслабнал, изнемощял, не го бива

Заптие – стражар

Зарарлия – вреден, на загуба

Застаям – заставям, накарвам някого с добро или насила да извърши нещо, принуждавам

Застъпник (светец) – покровител

Зафатам – захващам

Зафича – запратя, захвърля

Захмет, заамет – работа, труд, затруднение, грижа, безпокойство, усилие, мъка

Зашвам, зашна – захласвам, унасям; спирам погледа си на нещо, та само него гледам;

вглеждам, заглеждам, взирам

Здравя – лекувам

Зебек (зейбек) – население от Егейската област на Турция

Зевгар волове – две двойки волове (четворка) за превозване на много тежки товари; дживгар

Зепам, зепвам, зепна, зяпам, зяпвам, зяпна – гледам или слушам с удивление, прехласнато,

унесен, с внимание; стоя с вперени очи или зинали уста, обикновено при учудване, изненада; зинал,

зея; държа устата си отворена; заглеждам се в нещо продължително, с любопитство и безцелно;

захласвам се, заплесвам се, отиват ми очите, харесвам; гледам разсеяно, залисвам се в гледане;

дзяпам – оглеждам се, разглеждам

Зер – нима, как тъй, та, така е, разбира се, без друго, как не, без съмнение, несъмнено, няма

съмнение, значи, тъй като, понеже, защото, че; нима, та

Зерзевул Сатана

Зехир – отрова

Зилоти – партия, движение на бедните в Солун през 14 век с антифеодални позиции

Зимнина – хранителни продукти, приготвени за през зимата; зърнени храни, посети през

есента; храни от есента, зимница, зимовина, зимовище

Златица – жълтица

Знаком – познат

Знахар – човек, който лекува с билки; лечител

Золум и золумджолук – грабеж, гнет, тирания

Зорбаджилък – насилие

Зулуфи – косата край сколуфите

Зурла и зурна – вид дървена свирка от рода на кларнета

Зъмска – змийска

Зян – загуба, щета, вреда; зарар; напразно, на вятъра

Page 16: Речник на турцизми в българския език

И

Игумен – монах, управител на манастир

Извара – преварена суроватка (водата, която излиза, когато се изцежда прясното сирене);

подобно на прясно сирене млечно ядиво, добито от преварена суроватка или пресечено мляко; урда

Издявам се – подигравам се, присмивам се

Изе(ж)дам, изядам, изяд(у)вам, изяждам, изядам, изям, изедям – ям всичкото, много изидам,

изпояждам, отребвам, изпуквам, оплюсквам, излапвам, опасвам, изобвам; пропилявам, прахосвам,

похарчвам; понасям, претърпявам, нанасям обида; причинявам някому голямо зло; унищожавам,

съсипвам, опропастявам; ядосвам се много, топя се, кося се

Изет, изиет, езиет – труд, мъка, грижа

Изим, изин – позволение, разрешение

Изин – разрешение

Изкажение – изопачаване

Изкайрат(я)вам, изкайратя – изтърпявам, издържам

Измахнат – слаб, изпит (за лице)

Измекяр и измекярин – слуга, ратай, цанен, пазарен, да оре, копае, да гледа добитък;

измекярлък – слугуване; измекерувам – слугувам

Измеря челото на някого – жест, с който се показва, че някой не е съвсем наред с ума си

Измичам – измъквам

Изръмча – изръмжа

Изтъртуфен – подпухнал

Изумил се – изгубил си ума

Изцеление – излекуване

Изчервеня се – изчервя се

Икиндия – следобедно време, обикновено около 3-4 часа след обед; тъкмо наполовината на

пладне преди залез слънце; следпладне, привечер, надвечер, свечеряване; пълна икиндия – късно

след обед; голяма икиндия – на мръкване

Икиндия – следобедно време; вечерня

Иконостас / коностас – поставка за икони

Икрам, икрям – почит, уважение, чест

Илибелишка - от Филибели, стародавно име на Пловдив

Илле – но, обаче, ама, ала

Илям – присъда; съобщение

Имении – вж. еминии

Иминия, емения, еминия, еминлия – леки, плитки кожени обувки, пантоф, калевра

Ингелизин – англичанин

Ингилиз – англичанин

Инглитера – Англия

Инди – значи, ще рече; и така, прочее; уж

Индикт – период от 15 години

Инкяр – отричане, непризнаване

Инок – монах, калугер

Интизап (ихтисаб) – градско право, такса при търговски операции, договори, прехвърляния

и др.

Интиш – кован

Инферналний – долен, адски, демоничен

Page 17: Речник на турцизми в българския език

Ирмилик, ирмиличе – турска монета от 0,5 гроша или 80 акчета; някогашна турска монета

(златна или сребърна) от 20 гроша или 20 пари (10 стотинки); двадесетак

Исихасти-безмълвници – привърженици на исихазма, духовно учение в рамките на

православието, което се стреми към извисяване на душата към Бога чрез така наречената умна

молитва, т. е. молитва не с думи, а спомисли; в безмълвие

Исо – пригласяне с равен, проточен тон

Исти, иста – еди и същ, еднокръвен

Истиндак – разпит, следствие

Истиндак (истинтак) – разпит, разследване

Итаатсъз – неподчинен, непокорен

Ихтибар – почти; реноме

Ишалла – ако е рекъл бог

Ища – искам; търся

Ищах – желание, искане ненаситност, воля за ядене, охота, апетит, жажда, щение

Й

Йота – старо име на буква „и“ в гръцката и старобългарската азбуки

К

Ка‘та – как така

Кабадан – смелчага, юнак

Кабаница – дълга груба горна дреха за дъжд; ямурлук

Кабахат – вина

Кабзамалин – бирник

Кабул – струвам и чиня кабул – приемам закуска

Кавалтия (кахвалтъ) – закуска

Каварма (кавурма) – пържено

Кавга – караница, крамола, свада, спречкване, счепкване, разпра, препирня, шумна

разправия, раздор, разрив, конфликт, прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане,

сцена

Кадеж – дим, пушек

Кадия – съдия

Кадъна – туркиня, ханъма

Кадър(ен) – способен, годен, вреден, умел, опитен, сръчен, дееспособен, работоспособен;

ербап

Каза, кааза – административна околия в Османската империя

Каийница – съдилище

Каик – лодка, ладия

Каитя – вписвам, заверявам

Кайдалар бези (къйдълар бизи) – отидохме си

Кайдисвам – скълзвам, счуквам

Каймакам – управител на каза

Каймет (къймет) – цена, достойнство

Кайфет (къяфет) – външност; облекло

Page 18: Речник на турцизми в българския език

Какалашка, какаляшка, кукулашка – кочан от царевица, оронена или неоронена, кулен,

мисирлик (с повече от 30 обл. Названия); чушка, пиперка, капичка, в която се намира семето на

някой плод

Калабалък – голямо множество, маса народ, навалица хора, многолюдие, тълпа, тъпканица,

блъсканица, наплив, стечение, куп, сган, паплач, пъпляч, орляк; орталък

Калдъръм, кълдъръм – каменна натилка на двор, улица, път

Кале – крепост

Калеври – плитки кожени обувки

Калем(е), калам(е) – тръстикови цеви и изобщо цеви, на които жените си навиват *насукват)

прежда за тъкане или памучна основа на платно

Калесвам – каня с бъклица (обикн. за сватба)

Кали – как ли, как

Калимера – добър ден

Калимявка – черна цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер

Калина – зълва, по-малката неомъжена сестра на мъжа (съпруга), по-младата от мъжа зълва,

която снагата е заварила в семейството, където отива; мома

Калофер – растение, чиито листа се варят и се вземат като лекарство

Калфа – занаятчийски помощник; помощник на майстора-занаятчия, обикновено

собственик; подмайстор, занаятчия, който е минал чиракуването и е почнал да работи със заплата,

но още не е станал майстор

Калцуна – дълъг военен чорап

Калцуни – (лат.) ушити от аба обуща като чорапи

Калъч – сабя

Камара – каюта

Камзамалин, кабзамалин – бирник, събирач на данъци

Кандис(у)вам, кандисам – помирявам се с нещо, примирявам се, съгласявам се, че е така, че

така трябва да бъде, разбирам, скланям, приемам, одобрявам, отстъпвам, давам съгласие,

позволявам, разрешавам; пристаям на нещо, покорявам се, превивам глава, влизам в пътя, лягам си

на греха, дигам ръце; насищам се, казвам, че е доста, задоволявам се

Кандърдис(у)вам, кандърдисам – карам някого да приеме, да се съгласи с нещо; придумам,

скланям, убеждавам, уверявам, уговарям, увещавам, преклонявам, съгласявам, съветвам

Канервал (канонархвам) – (гр.) чета канона в черква

Канон – църковно правило – ред, наредба, правиилник, предписание, образец, норма, закон,

догма – установено от апостолите на църковните отци, решение за вселенски и местен църковен

събор, признати за вярата и обредите от църквата или другите книги и текстове за свещени;

проверен и окончателно установен текст на произведенията на един писател; хвалебствена църковна

песен, църковно песнопение с похвала на светия или на празник, което се пее или чете през време

на утринната или вечерната служба; църковно наказание; многогласна музика, в която вискчи

гласове изпълняват една и съща мелодия, но я изпълняват не като започват едновременно, а единия

подир другия на принципа на имитацията; съвкупност от художетсвени похвати и естетически

правила, задължително господстващи за изкуството в дадени епохи, с изработени образци по

пропорциите на човешката фигура, здания, колони и т.н., изобюо правило, закон – главно в църквата

и в областта на изкуството

Капасъзин – безделник, нехранимайко, рабойник

Капзамал(ин) – бирник

Капия, капу – калъф на нож; врата, порта; островърха месеста чушка; управа на град;

учреждение, сградата на управлението в града и самото управление, сградата за жилище на главния

Page 19: Речник на турцизми в българския език

управител, дворец; вид въздълга (продълговата), островърха (конусообразна) месеста чушка;

ножница; калъф, калъп, кания, влагалище за нож; сабя, меч; положение при игра на табла, когато на

един от шестте дяла има поне два пула; своеобразен и строен човек; пул – кръгли, цветни плочици

– бели и черни или с други цветове

Капуджия – вратар, пазач

Капъсъз, капъсъзин – безделник, скитник

Караабаджия – шивач на черни аби

Каравани – широки мъжки гащи

Карагьозчелък – който дава смешни представления с кукли; актьори; прен. - фокусник,

хитрец

Каракончо – вм. караконджо: измислено същество, нещо като вампир или таласъм, зъл

нощен дух

Караул, каравул, каракол – войскова въоръжена част или команда, назначена било за охрана

и отбрана на особено важни учреждения; банка, складове и други, било на военни обекти или на

намиращи се под стража лица, било за отдаване на почести; стража, пост, патрул, охрана

Карба – каране, караница, кавга

Карбон, карбонец, карбонци – сребърна монета = 1 рубла

Кардаш – брат (другар по утроба); приятелско обръщение към близък човек – брат, близък

другар

Карез, керез, гарез – желание за отмъщение, яд ме е на някого и го преследвам, за да му

напакостя; злопаметство, ненавист, омраза, злоба, озлобление, яд

Картуш – патрон

Карчан (кърчан) – болест по добитъка; кърчанлии овце – болни от кърчан овце

Касаба – град, градче, градец, паланка; малък околийски град

Касателно – относно, досежно

Касатура – (лат.) – плосък щик, тесак

Кастрофилакт – управител, началник на крепост

Кат – етаж; чифт; ред

Ката – всяка

Катаден – всеки ден, ден по ден, всекидневно, повседневно, постоянно

Каталанци – испански авантюристи, разбойници по нашите земи през Средновековието

Катана – голям, едър кон; дългопола връхна мъжка дреха; кафтан

Катафрактарий – щитоносец

Катепан – административна длъжност управител на област

Катък, катъчец – нещо с ядене, с (към) хляба

Каун, кавун – пъпеш

Кауш – затворническа килия

Кафалтия – вж. кавалтия

Кафана – кръчма, кафене; ресторант, където свири оркестър и се пеят песни

Кахър – печал, горест, грижа, скръб, тъга, голяма мъка, страдание, покруса, чемер, яд, дерт,

гайле, тревога, безпокойство, душевна болка

Кашан – пикане на кон, почивка

Кашемир, касмир, касимир – тънък мек вълнен или полувълнен плат (по името на Кашмир)

Кашлящиц – като кашля, кашляйки

Каяфет – външен вид на човек

Кевря се – плезя се

Кедер – недостатък, страдание

Page 20: Речник на турцизми в българския език

Келеме и келемне – изоставено лозе, нива, оставена неорана

Келеш – келяв човек; прен. – презрян, нищожен, дребен на ръст

Кеменче – цигулчица

Кемер – вид кожен пояс за пари; дълга кожена тясна кесия за пара, която се опасва около

кръста, вид кожен пояс за пазене и носене пари; свод на мост, дъговиден покрив (таван), арка, кубе,

камера, рафт, лавица; полица над отвора на камина

Кенар, кенарен, кенарлиов – надлъжна ивица по краищата на домашно платно, изтъкано с

дръга основа или с друг цвят (коприна или по-дебела прежда), поръбена ива, ивица, край, краище,

ръб, перваз, периферия, борд

Кенди башина – самостоятелен; на своя глава

Кене – шита или изплетена украса на риза или сукман, копринена везба или пришивка по

краищата за украса на риза или сукман; тантелка, която шият (поръбват) с коприна по женските

ризи и други; украса по измазана страна

Керана – занаятчийска работилница, дюкян; къща; жилище, помещение за отсядане

(почивка) или пренощуване; хан, кръчма и гостилница с помещения за спане за пътниците и с обор

за добитъка; страноприемница

Керата, кератия – (гр.) негодник

Кересте – дървен строителен материал, градиво, дърво за строеж

Кесат, кесад, кесатлик, кесатлък – който е кът, няма го достатъчно или колко трябва

обикновено, състояние, когато нещо не се намира в достатъчно количество; недостатъчен, малко;

оскъдност, недоимък, беднотия, кът(лък)

Кеседжия – разбойник, убиец

Кетип (кятиб) – писар

Кеф – добро разположение на духа, добро настроение, веселост, удоволствие, желание, воля

ми е; приятна (следобедна) пичивка

Кефалия – началник на гарнизон; областен управител

Кефил – поръчител

Кефилик – поръчителство, гаранция

Кефлия – който е в добро настроение, в кеф; пийнал, развеселен

Кехая – представител, пълномощник на селото; пръв (глава, главен) овчар; главатар

(надзорник) на овчаря; нагледник (надзирател, пазач) на стопанство; селски глашатай, викач,

протогер

Кешки – по-добре би било ако, по-добре щеше да бъде, като, като да, да би, дано, дано да,

кам да, по-добре да; частица за изразяване на съжаление, недоволство, че нещо е станало не така,

както трябва

Кешки – тежки, по-добре

Килийник – мъж, който живее в килия; монах

Кинонико – църковна песен в края на литургията

Кир – господин

Кираджия – превозвач на стоки срещу заплащане; наемател, квартирант

Кириш – греда

Кириш – греда

Кирия – намез за превоз или за жилище; прен. – човек, който дава съвестта си под наем;

заплащане, наем, кираджия – превозвач с кола или коне на пътници или чужда стока срещу

заплащане на наем, наемател, квартирант

Киселерско – вино от с. Киселери

Кисна – прихна

Page 21: Речник на турцизми в българския език

Кител – лятна бяла офицерска куртка

Кишлек – коренище на хвощ

Кладна – висока и дълга копа сено, дърва, въглища и под; клада

Кландушката – като се кандилкам, като се полюлявам

Клашник – плащ, наметало

Кливам – климам

Клуп – намирам клупа – намирам повод да изклинча или причина да укорявам някого;

бримка, нишка при плетене; вид възел на колеце, който лесно може да се стегне или развърже;

колелце на нестегната при връзване част на въже, връв, конец, начин на развързване, за разрешаване

на нещо заплетено и сложно, цака, примка за бесене

Ковчежничество – сграда, в която се съхраняват пари, ценности и ценни книжа; местен клон

на Народна банка през първите десетилетия след Освобождението; ковчежник – касиер на

ковчежничеството, касиер-платец на военни учреждение или военни части

Коджа, коджамити, коджемити – твърде много, много, множко, доста; твърде голям,

грамаден, огромен, пораснал, станал голям

Козече – черджица, изтъкана от козя козина; козек, козяк

Козирог – под козирог – козирувам – отдавам чест или поздравявам по войнишки с дясна

ръка, приближена до козирката на фуражката

Козни – злонамерени, коварни замисли; интриги

Койка – легло; висящо легло в параход

Кокона – дама, госпожа; натруфена, гримирана жена

Колай, колая, колайлък – начин на постъпване, за да се извърши дадена работа успешно;

начин, средство, възможност, леснина, леснота, леснотия, сгода, удобство, похват, цака, прийом;

модус, чалъм; лесен, нетруден способ

Коластра – първото мляко след раждане у родилка или у бозайник

Колджия – пазач

Колтук – мишница, лакът

Колца – калпак

Колчем – колкото

Комар – игра с карти, зарове, на рулетка и др., при която се залагат пари и успехът не зависи

от умението на играча, а само от щастливия случай; игра на пари, хазартна игра

Комаче, коматче, коматец – късче, парченце, къшейче хляб, филийчица, резенче, рязанка,

рязанче

Комната – стая

Комшия – съсед, близосед

Комшулук – вратичка между съседски дворове; съседство

Конак – място за нощуване и почивка; стан за отсядане и почивка; място, колкото изминават

пътници за един ден, от едно нощуване до друго; разстояние, път, извървян за един ден, преход,

стан; административно учреждение; кметство, околийско или полицейско управление; къща на

турчин-големец, сарай, дворец; хан; представителен дом

Кондак – приклад

Кондика – (гр.) еснафска книга; тефтер

Кондисвам – спирам се на конак, отсядам

Конец – край, свършек

Коностас / иконостас – поставка за икони

Контош – горна дреха, къса до пояса; салтамарка

Кончина – вид игра на карти

Page 22: Речник на турцизми в българския език

Копаня – вид корито, издълбано от едно дърво; дървен издълбан валчест съд, широк и плитък

като леген или корито; гаванка

Копелдак – хлапе, момче, незаконнородено дете

Копидан – горска теменуга

Копой – ловно куче; доверено лице, което следи и донася на началника или господаря си;

доносчик, шпионин

Копраля – дълъг прът (остен) с бодилка на еидния край за каране на волове, а на другия –

дебелия – с лопатка (секавица) за чистене ралото от пръст (кал) при оран; мярка за пътя по

небосклона на слънцето или месеца

Коприна на кукуруза – влакна на царевичен кочан; свила

Корелатив – съотносителен

Кория – малка гора, горичка, брание; дъбрава, лес, орман

Косатник, косатница, косичник – вид женски накит; изплетена женска дълга коса, понякога

с прикачени нанизи – стари монети, мъниста или други украски; плитка коса (масур), която се спуща

по гърба и стига дори и до петите; някогашно женско плетено украшение за косата; плетник,

сплтика, венец, коса, вплетена в едно

Коткам – отнасям се любезно и ласкаво с някого, за да го разположа към себе си

Коч – некастриран овен

Кочешин – кочияш

Кошарнина – данък, който плащали овчарите на държавата

Кошуд, кошудак, кошудяк, кошюд, кошюдак, кошюдяк, кожудак – растението рогоз или саз;

място, обрасло със саз (рогоз); мочурище, обрасло с дузка; дузка - тревисто растение по мочурливи

места с голо обло стъбло

Крагуяр – дресьор на соколи за лов; соколар

Крам – крадя

Крамола – свада, караница; бунт, вълнение

Красен пол – хубав, гиздав, нежен пол; жените

Краска – (рус.) боя

Кремъклийка – стар вид пушка

Крея – вехна, линея, слабея, съхна

Кривач – шепа, стиска

Кръж – скреж

Кръклиги – ножици за стригане на овце

Кръстец, кръстци – купчина в пожъната нива от наредени на кръст един въз друг 13, 17 или

21 житни снопа

Ктитор – лице, което е построило храм или е подарило суми и недвижими имоти на храм;

църковен настоятел

Куверта – палуба

Куврик – геврек

Кузум – агнето ми, агне мое

Кукуруз – царевица, мамул, мисир, папур

Кундура – груба кожена обувка

Кундури (кундура) – плитки, кожени подковани обувки

Куностас, иконостас – дъсчена (дървена) поставка за икони и кандило в къщи или черква;

място, дето стоят или са поставени иконите

Купец – търговец

Курдисвам – настанявам, поставям, натъкмявам, навивам механизъм

Page 23: Речник на турцизми в българския език

Куртулисувам, куртулисвам, куртулисам – отървавам, освобождавам, избавям се от беда,

спасявам се

Куруджия, коруджия – пъдар, поляк, полски пазач, вардач на гора; лесничей

Куршумадция – добър стрелец

Кусур – недостатък, недостиг, остатък; нещо незадоволително, прен. – порок, махана, махна

Куфалница – глава

Куюмджия – златар

Къвърджик – къдрав

Кър, кърник, кърджия – ниви, ливади, пасища, поле; човек, който живее или комуто работата

му е на къра, в полето, полски жител

Кърпел – късо, дебело дърво за бой

Кърсердар – началник на полска охрана

Къша – зимна кошара

Кьойвекилски – пълномощник, председател на селото

Кьоше, кюше – кът, ъгъл

Кьошк – предна открита част на къща

Кюмез – колиба, къщичка; кокошарник

Кюп – делва, съд от печена глина

Кюрк – дълга горна дреха, подплатена с кожа, кожух, джубе; шуба; кюркчия – кожухар

Кюрк – кожук

Кюселе – гьон

Кюския – сопа, тояга

Кюския, коския – тежка, дебела тояга, сопа, дърво за побой; черясло; остър железен прът за

вадене на камъни

Кючек-оюну – турски танц

Кятипин – писар, секретар

Кяфир – неверник, гяур

Л

Лазарник – година (година от възрастта на човек)

Лазарници – години

Лакардия – дума; разговор

Лакът – стара мярка за дължина, равна на 65 см.

Лале – халка, окови

Лангера – погърчени българи от Асеновградско

Лани, по-лани – през миналата година, през по-миналата година; ланшен, лански –

миналогодишен, от миналата година; стар, остарял

Лапак – хлапак, малко укорно название за момче

Лафувам, лафя, полафувам – говоря, разговарям, приказвам си с някого, беседвам, разменям

мисли, бъбря

Лахурен – по името на гр. Лахора

Левит – еврейски свещеник (потомък на Леви, третият син на Яков)

Левица – лявата ръка

Лепен – растението жълт лопен

Лепта – (гр.) благодеяние, възнаграждение

Либаде – къса горна дреха, подпълнена с памук

Page 24: Речник на турцизми в българския език

Ликтор – телохранител на древноримските държавници, който носи снопче пръчки и секирка

Липискански – който е донесен или пратен от гр. Липиска (Лайпциг)

Литра – четвърт килограм, един литър

Лих – комуто всичко е криво, от всичко му е мъчно, с нищо не може да му се угоди; долен,

лош, неразбран, опак; своенравен, странен, причудлив, капризен, неприязнен, враждебен, лукав,

зъл, хитър; неприятен, мъчителен, чогълен, лют, яростен

Лищивичка – ластовичка, лястовичка

Логиотате – господине

Логотет – висш държавен чиновеник във Византия и в Средновековна България, който

ръководи определен клон на управлението; помощник на царя в двореца; министър-председател; в

църквата – висш чиновник (пазител на печата, завежда канцеларията, архива и отчетността)

Логофет – секретар или писар

Ложе – легло

Лузвам – тикам нещо да се плъзга по лъзгаво; лъзвам, хлъзвам, хлъзгам

Лускам – карам някого много да работи, претоварвам с работа

Луча – улучвам с нещо хвърлено; меря, целя, улучвам

Лучкам – правя догадки дали е така или ианк; правя предположения, предполагам, гадая,

налучквам

Лъстя – лаская

Лютика – ястие (гостба) от скълцан чеснов лук и оцет или чушки и домати с разни примеси;

суха коприва или друго вариво, готвено на каша с люти чушки; лученица, лютеница

М

Мааза, магаза – магазин, склад за търговска стока; дюкян, изграден от камък; склад; магазия,

хранилище, депо, антрепозит; изба, мазе, зимник, килер

Маамата (мазбата) – протокол

Маане, мане – вид турска народна песен с бавна (провлачена) мелодия и с извивки;

ориенталска монотонна песен и свирня

Маара (магара) – пещера

Магерница – манастирската кухня, готварница

Магнат – купен земедладецел-феодал; едър капиталист; политически влиятелен богаташ

Маджарин – унгарец

Мазгал – бойница, тесен отвор в крепост за стрелба

Майтап – духовита закачка, подигравка, шега, подбив, присмех, глума; гавра

Макамлия – музикален; сладкодумен

Максул (махсул) – плодородие, реколта

Максус – нарочно, преднамерено, съзнателно, специално, обмислено

Мал – имот, богатство

Малакоф – модна широка рокля с тесни обръчи

Маламен – златен или позлатен

Малджия – иманяр

Малемат (малюмат) – знания

Мали боляри – всички боляри, които не са членове на царския съвет

Малкхут – царство

Мамалигар – обидно название за румънец; от мамалига; варен тесто от царевично брашно,

качамак

Page 25: Речник на турцизми в българския език

Мамина мизинка – галено, глезено дете

Мана – вид роса

Мангал – разлат метален или глинен съд за огрев или отопление на жилищно или работно

помещение, в който се слагат, палят и разгарят дървени въглища; жарник

Мангал – съд за разгаряне на огън, на дървени въглища

Мангър – някогашна дребна медна монета

Мандало – белязна ключалка на врата

Манихеи – послелдователи на манихейството – религиозно учение, създадено в Персия през

7 век и оказало влияние за възникване на павликянството и богомилството у нас

Мараз – болест

Марана, мараня – горещо и безветрено време, непосилна горещина; зной, задуха, жега, омара

Маргар, маргарец, маргарит, маргатар – бисер; бели скъпоценни зърна (топчета), които се

въдят и вадят от някои миди и се продупчват на мъниста за низане; женски наниз, накит, украса

Маргатар – маргарит, бисер

Масал – къс забавен разказ или анекдот, често с вулгарна отсянка, история, историйка, виц,

приказка, небивалица, измислица, пример, случай; пословица

Маскара – безсрамник, безочливец, човек, станал за смях на другите

Маскара – безобразник, безсрамник

Масраф – разноски, разход, харч; издръжка

Мастит – многоуважаван

Масур – царевичен кочан със зърната; цел за навиване на прежда за тъкане или цевта заедно

с навитите нишки; калам или калем; тръба; плитка коса

Масър – вер. Дреха от гр. Масър

Матрона – благородна омъжена римлянка в по-напреднала възраст; прен. - почтена жена

Махала – част от населено място или селище, квартал; малко отдалечено (откъснало се)

селище, което влиза в състава на по-голямо село

Махана, махна – изказвам неодобрение, посочвам недостатък; намирам нещо, че не е както

трябва; недостатък, вина, грешка, пропуск, простъпка, прегрешение, слабост, недъг, кусур, дефект

Махзар – писмена молба до султана

Махкеме – съдилище

Махмудия, махмудийка – вид стара турска жълтица от времето на султам Махмуд II (1785 –

1839)

Махмурлук – състояние след пиянство

Мацкам – мляскам

Машалла – браво

Мегдан, мейдан, мегданлък – широко празно (незастроено) място, обикновено в центъра на

селище; площад, плац, стъгда, сборище, пазарище, пазар, чаршия; площ, простор, пространство,

широта, възможност; има мегдан – има възможност, може, бива, става; деля мегдан с някого –

съпернича някому; излиза на мегдан – излиза наяве; разкрива се

Меджидие, меджидия – стара турска монета от времето на султан Абдул Меджид, която бива

сребърна (бяла), на стойност 20-25 гроша, по 10, 5, 2 и 1 гроша, и златна, на стойност 100-120 гроша

(пиастра); турски орден, разделен на пет степени, учреден от султан Абдул Меджид (1839 – 1861)

Меджидие, меджидия – турска сребърна монета от 20 гроша или 3200 акчета

Мезат – търг

Мезлиш (меджлис) – съвет

Меймур (мемур) – чиновник; пратеник

Мекере – подлец, мазник, подлизурко; товарно животно;

Page 26: Речник на турцизми в българския език

Мекян – дом, жилище, стопанство

Мелямет – укор, порицание

Меме – тази част от чибука, която се захапва

Мемлекет – страна, местност; родина

Ментан (минтан) – връхна дреха, къса до кръста, с дълги ръкави

Менци, менче – медник, медници, котли за вода; бакър; муниче – котленце

Мерак – имам нещо, за което мисля, за което се грижа, което ме безпокои; силно желание,

грижа, мисъл, безпокойство, стремеж, копнеж, ламптеж, увлечение, обич, любов, страст, влечение,

привързаност, наклонност, прилежание, усърдие; щение

Мерджан – корал за украса

Мерхаба – здравей!

Мерхамет – милост

Месал – пояс; покривка, с която завиват хляб да втаса; домашна покривка за трапеза; дълга

тъкана кърпа

Месници, местници – времето, дните от Коледа до месни заговезни (Сирна неделя, Сирница)

Метан – (гр.) раболепен поклон

Метильов, метиляв – разяден или болен от метил – вид паразит, който се развива в черния

дроб на овца и друг добитък; метилявост, росница

Метовянин – крепостни селяни, които обработват манастирските земи (от метох – сграда на

манастир)

Метох – култова сграда, представляваща манастир

Мехкеме – турско съдилище

Мехлем – лекарство; мас за рани; помада; лековита кашица за мазане и налагане на рана;

смес от лечебни вещества и мазнина като външно лекарство за рана; пада ми като мехлем на сърцето

– напълно ме задоволява, доставя ми наслада

Мешин – обработена кожа, обикновено овча

Мешон – дъбов

Мзда небесна – отплата, възмездие

Милионщик – милионер

Мимесис – подражание

Мина – души, брой хора

Минатн, ментан – къса горна дреха

Мингуши – обеци

Минц – австрийска златна монета

Минюциозност – дребнавост, изпипване

Мир – свят

Мираз, мераз – има имот и наследство бащиния от родителите на жената

Миразчия – наследник, обикновено на чужд имот

Миро – благословено масло за църковни обряди

Мисафир, мисафирин – гостенин

Мисафирлик – гостоприемство

Мисир – пуяк; царевица

Митан – поклон

Митар – грешник; бирник

Митарство – изпитание, мъка

Младши – по-млад в служба; по-долен по чин или длъжност в сравнение с по-горен (старши)

от същата служба

Page 27: Речник на турцизми в българския език

Млатя – бия

Млин – нещо точено, баница, баклава, бюрек, мазник, тутманик

Мних – монах, калугер

Многома – мнозина

Моабет – угощение, гуляй

Може бити – може би

Молла – мохамедански верски съдия

Морав – червен

Морда – муцуна

Морени – морави, посинели от студ

Мошия – голямо земеделско стопанство с подвластни селяни в чокойска Румъния; имение,

чифлик; собствен имот, бащиния

Мужик – руски крепостен селянин

Мумджия – свещар

Мунасъп, мунасип, мунасъб, мунасиб – удобен, подходящл удобно, възможно, благословно,

прилично, пристойно, благовидно, благосклонно, с благи думи

Мурафет – умение, изкуство, способност, кадърност, майсторство, майсторлък, майсторлия;

мурафетлия – който умее, комуто идва отръки, изкусен

Муска – талисман, амулет

Мустафъз (мустафхъз) – войник от опълчението

Мусура – муцуна

Мутлак – непременно, без друго, наверно

Мухабет, муабет – разговор, приказки, веселие със сладки приказки

Мухтар, мухтарин – кмет (селски)

Мушиерин – чифликчия

Мушия, мошия – голямо земеделско стопанство, чифлик; прен. – собствен имот, бащиня

Мщение – отмъщение

Мъгновение – мигновение

Мъденица – наденица

Мърцина – напразно, без полза

Мърчи – тъмнее, смрачава се

Мюбарек – щастлив; благословен

Мюбашир, мюбаширин – чиновник със специално предназначение

Мюдже – награда за първа донесена вест

Мюдюр, мюдюрин – управител на нахия

Мюжде, мужде – съобщение за радостна вест; дар (награда) за най-напред съобщена вест;

награда за добра новина; вест, съобщение, новина

Мюзевир, мюзюхир – клюкар

Мюзевирлик (мизачгирлик) – клеветничество, клюкарство

Мюлк – недвижим имот в чертата на определено селище при мюсюлманската феодална

система; владение на земя и сгради

Мюлтюземджелик (мюлтезим) – откупничество на държавни приходи

Мюлязим – поручик

Мютесариф, мютесарифин – управител на санджак

Мютефиш (мюфетиш) – инспектор

Мюфтия – върховен верски съдия

Мюхле – срок, отсрочка

Page 28: Речник на турцизми в българския език

Мюхлет – срок

Мющерия – купувач, клиент; редовен купувач у някой търговец

Мязам – приличам

Н

На особно – лично

Набодка – вилица

Навадям, наваждам – поливам (напоявам) градина, ливада и др. като пускам (отбивам) вода

по тях от вадата; завадям

Навалям – изкривявам, наклонявам в страни; почвам да слизам, да се спущам, правя усилия

да свърша, работя усилено, натрупвам; свалям, изцапвам, замърсявам

Навасвам – наваксвам, дотъкмявам, набавям, добавям, допълвам, възстановявам, успявам,

смогвам, достигам, догонвам

Навед – невежда

Навлачвам, навлачам – приготвям, начесвам на дарак или с ръце вълна и др.

Навода – за вода на кладенеца

Навождение – призрак, привидение

Навуща, навуще – четвърти къс от дебел вълнен плат, с който се увива крака от стъпалото до

коленете при носене на цървули; навой

Надни – понякона,навремени, сегиз-тогиз, от време на време, периодически

Надумка, надумки – докачане, обиждане с думи; надумване, натякване, нападка

Надявам се, надей се – надявам се, надявай се

Назландисвам, насландисам – не се съгласявам, опирам се, противя се, дърпам се, упорствам

Назък-назък – кокетно, деликатно

Най-паче – най-вече

Налбант, налбантин – подковач на добитък

Налбантница – работилница, дето подковават добитък, подкованица; налбант, налбантин –

който поставя подкови или плочи на коне, волове и др.; подковач

Налучквам, налучкам – с лучкане, с догадки, с предположения, успявам да отгатна, да

разкрия, да узная истината или това, което трябва; отгатвам, сещам се, догаждам се, откривам,

узнавам, разбирам, улучвам, случвам, сполучвам

Наметък – данък в натура в Средновековна България

Намисам се – намесвам се

Нана – стрина, стринка; чина, чинка; вуйна; жената на брата; мама, майка, бате; нане – бате,

байо, байчо, бачо

Нанята каруца – наета каруца

Напитили са ме – налегнали са ме, нападнали са ме

Наплатисвам, наплатисам, наплатам, наплатям – поставям наплати на колело на кола; наплат

– една от шестте части, от които се състои дървеният кръг на колелото

Напокон – после, най-после, след това

Наполеон – френска златна монета от 20 франка с образа на Наполеон I или на Наполеон III

Наргиле – ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през стъкленица с вода

Наркис – нарцис

Народници – народни демократи в Русия през 70-те и 80-те години на XIX век –

привърженици на „селския“ дребнобуржоазен социализъм, през 90-те години - буржоазни

демократи

Page 29: Речник на турцизми в българския език

Нарочит – нарочен; нарочно

Нартика – преддверие на храм

Нарувам – плача гласно, ръмжа

Насаат (насихат) – съвет, наставление

Населници – крепостни селяни

Наспроти – спрямо

Настаям – настоявам, искам наложително, неотстъпям от предложението си, полагам грижи

и усилия за нещо, залягам

Насъдя, насъде – само, вред, вредом, всякога, всякъде, всъде

Наустница или часослов – църковна богослужебна книга с молитви, псалми и черковни песни

за разни часове на деня, която изучавали науст (изуст) в килийните училища

Нафиле – напразно, напусто, незсмислено, незполезно, залудо, на вятъра, без причина

Нафора – малки рязани хапки от осветен на литургия хляб, които се приемат обикн. след

причастие

Нахня – по-малка от каза административна единица в Османската империя

Начевам – започвам

Не знам книга – не съм учил, неук, неграмотен, необразован

Не се сби – не се сбъдна, не стана

Невеста – девойка или жена в деня на сватбата или която скоро се е омъжила; новобрачна,

младоженка; изобщо омъжена млада жена; млада съпруга, булка, буля; снаха спрямо всички по-

стари членове на семейство и рода

Невредник – човек, който не може да се врежда, да се оправя; калпав, неспособник

Невям – може би

Негли – може би, навярно, като че ли, сякаш

Неделя – седмица

Недостатки – недостатъци

Нежеща топлина – топлина, която те кара да ср отпуснеш, да изпиташ нега; разнежваща

Некаилник – неразбран, непримащ

Нелюдим – неприветен, необщитетелн

Несповедим – неизказан, неизразим

Нестажение – бедност, непритежаване на нищо материално

Неужели – нима, истина ли

Нефел – болнав, немощен, недъгав

Нечаяно – ненадейно, неочаквано

Нечинлив – нереден, неприличен, срамен

Ниет – намерение, мисъл, умисъл; цел

Низам – редовна войска

Низвергна – изхвъля, отхвърля

Них – тях

Нихилизъм – политическо течение през 60-те години на миналия век, настроено отрицателно

към идеологията и традициите на дворянското общество в Русия; стига до отричане на всякакви

принципи и норми

Ничком – по очи; ниско до земята

Ниша – меря, целя с пушка, стрела, камък

Нишан – орден; мишена; белег

Нишанджи, нишанджия – стрелец

Новопредставен – човек, който е починал, умрял; покойник

Page 30: Речник на турцизми в българския език

Ногавица – козя или друга кожа, която се превързва на краката отпред, за да предпазва от

студ, нараняване и под.

Номуне (нюмуне) – образец, пример

Нофузлия (нюфузлия) – влиятелен, авторитетен

О

Обарям – събарям, опипвам

Обдръгвам, обръгвам – свиквам, привиквам, навиквам, приучавам се, приспособявам се,

претърпявам; нося, понасям, търпя тегло, мъки, неприятности

Обисна – увисна, облегна се

Обител – манастир

Обколисват – заобикалят

Обнаружавам – намирам, откривам

Обор – стряха, поркив, подслон, ограда, сграда за едър добитък – яхър, дам; хлев или хляв

Оброк – дар, който се посвещава, обрича на някого

Обхождение – държание, поведение, обноски

Оваджия – неизменяема частица на речта, употребявана за учудване без особено значение;

оваджия ракия, оваджия време

Овраг, оврази – дълбока падина със стръмни склонове

Огница – тежка болест с много висока температура

Одабашия – вратар

Одеве – преди малко

Оджак – огнище заедно с комина

Ожидание – очакване

Ока – стара мярка за тегло, равна на 400 драма или на 1283 грама; съд за мерене тежест от

ока; оканица

Оклюхвам, уклюхам, оклеквам, оклюмвам, оклюмам – падам от умора или старост; умирам,

осляквам, омърлушвам, отпадам, отпускам надолу глава

Оксия – вид ударение в черковнославянския език

Октроа – вид градски и общински налог за внасяне спиртни напитки, съестни продукти и

различни други стоки; помещение и служба, дето се събира този данък

Оланин – слуга на високопоставен турчин

Олтар – издигнато, преградено място в черква

Ома, вм. мома – ма, мари ма – частица, която се употребява понякога пред лични женски

имена в звателен падеж; ома, жено, къде си ходила?

Онбашия – заптийски групов командир, началник на 10 души

Оникилии – определение на старите чорбаджии

Онлук – стара парична единица = 10 пари / монета от 0,25 гроша или 40 акчета

Оно – благосъстояние, състояние, положение; време; во време оно – някога, много отдавна

Онождам – правя, върша нещо

Опак – който не се съгласява с някого, не одобрява нищо, противи се, дърпа се; който не е

като другите; особен, неразбран, своеобразен, опърничав; обратен, противоположен, който не е

откъм лицевата страна, обърнат, кри, изкривен

Ордия – армия

Орта – рота (при еничарите)

Ортак – съдружник

Page 31: Речник на турцизми в българския език

Осел – магаре

Остен – тояжка с тънка желязна бодилка на върха за подкарване на едър рогат добитък

(волове, крави, биволи); кочиашка, дяканик; принуда, наислие, натиск; мярка за пътя на слънцето

по небосклона

Отваждам – махам, дигам

Отвещая – отговоея

Отдихателен – отпочивателен

Отка – откак, отккато, откато, откога, откогат

Отлак – данък за паша на добитък; тревнина; пасище

Отлукана – сграда за сено, плевня, плевник

Отнюд – никак, ни най-малко

Отображение – изображение, отражение

Отплатя – отмъстя

Отпролецен – отпролетес

Отпущение – опрощаване, прошка на греховете

Отраден – радостен, приятен

Отрадно – радостно

Отрасен, отърсен – поизраснал

Отребвам се – очиствам от нещо; очиствам с требене; изкоренявам, изгребвам

Отроци – крепостни селяни, които нямат право на напускат земят, която обработват

Охкащиц – като охкам, охкайки

Охота – желание, готовност

Оцедник – голяма домашна торба; цедилник

Очищение – очистване, пречистване

П

Падишах – султан

Пай – част, дял

Паласка – кожена чанта за патрони

Паласка – чанта за барут, куршуми и други принадлежности за стрелба

Палешкият му – пустият му

Палица – пръчка, жезъл

Паломник – поклонник

Палтон – балтон

Пангар – масичка за продаване на свещи

Пандур(ин) – стражар-християнин в турско време

Панер, панера, панерка – разлат плитък плетен от ракитови пръчки или от изкуствена

материя кош, обикновено с две дръжки, за дрехи и др.

Панта – безделник, нехранимайко, хаймана

Пантаджилък – (гр.) обирничество, кражба

Папаз – поп

Папукчия – чехлар

Папурвина – царевично стебло

Пара – пари; монета; всяка малка монета или всяка дребна монета в султанска Турция и други

древни източни страни; една четиридесета от гроша или половин стотинка; туска монета от 4 акчета

или 1/14 от гроша

Page 32: Речник на турцизми в българския език

Паралия – много ниска кръгла дървена масичка за хранене; софра, трапеза, паралешка

Параман – (гр.) слуга

Парици – крепостни селяни с малко повече свобода от отроците

Парория – местност недалеч от Ямбол, може би в Манастирските възвишения, където през

14 век Григорий Сианит, под покровителството на цар Иван-Александър, основал манастир и

проповядвал исихазма. Сред многобройните му ученици е и българинът Теодеосий Търновски,

продължил делото му и допринесъл за изграждането на много български манастири

Парусия – пълномощни писма за събиране на данъци и помощи

Пасквил – изложение с хули и клевети

Пастря – икономисвам, спестявам

Патаксав, патаксам, патексвам, патексам, патасвам, патасам – усмирявам, успокоявам,

мирясвам, утихвам

Патент – свидетелство, което дава право на изобретател да използва изключително облагите

на изобретението си; документ, с който се удостоверява изключително право на изобретателя;

позволително да се търгува със спиртни пития и тютюн след предварително заплащане на

съответния данък; монопол, изключително право, незименно право, привилегия

Патент(о) – позволително

Патерик – връхна монашеска дреха

Патраул, патрул – движеща се малка въоръжена група за оглеждане на местност, поддръжане

на ред, проверка на охраната (часовите)

Патрахил – тясна и дълга свещеническа дреха

Патрида – (фр.) отечество

Патрика – патриарх

Паша – висш турски военачалник; трета по степен почтителна титла в Османската империя

след ефенди и бей

Пашкул, поприбра си пашкулите зад ушите – сплъстена коса; фандък

Пезевенк – сводник

Пезевенк – долен, безчестен човек

Пексимет – сухар

Пенези – дребни сребърни монети

Ператник – голям котел (медник, казан, ведреник), в който се топли вода за пране

Перваз – издадена част от краищата на нещо (на прозорец, рамка и др.); околовръстна част

на предмет; ръб; периферия

Пергиш, пергишин, пиргиш, пиргишин – застарял, противен, омразен старец; дъртак

Перди – завеси, пердета

Перинч (пиринч) – бронз

Перпер – старинна златна момента и сребърна пара

Перперица – пъдпъдък

Перчем – дълъг кичур коса на върха на ниско остригана или бръсната глава, характерен за

старите българи, кумани и др. племена

Перчем, перчан – дълга коса у мъж, спусната от върха на главата (темето); кичур, китка, сноп

коса, коят се спуска отпред на челото; кик, кика

Песяци – гледачи на кучета

Петак – монета от 2 и половина стотинки

Петала – (гр.) подкова; хвърлил петалата – умрял

Петаче – медна или никелова монета = 5 пари

Петимен – който силно желае нещо, жадуващ

Page 33: Речник на турцизми в българския език

Пехливам – борец

Пешкин (пишкин) – изпечен, опечен

Пешкир – кърпа за лице или за ръце

Пиаца – площад или широка улица, където застават наемни работници, автомобили, каруци

и др. да чакат клиенти

Пилишба – лошотия, проклетия; полишено дете – лошо дете

Пинтия – скъперник

Пипка – глава, мозък

Пиралка – пръчка, сопа

Писвам – пиша

Питливо – въпросително

Пишман – който съжалява за нещ извършено от него и е готов да се откаже; кае се, разкайра

се; разколебан, обезверен, обезсърчен, отчаян, разкаян, разубеден

Пища – (рус.) храна

Пищям, запищям, запищувам, запищам, разпищям – запушвам, заприщям, отпушвам,

отприщям

Пладне, пладнина, пладня – средата на деня; най-високата точка на небето, до която се издига

слънцето; зенит; главното ядене през деня (и почивка след него); обяд, ядене между обяд и вечеря;

самата храна; малко пладне – по-рано от пладне; кьораво пладне – по-късно от пладне; ден до пладне

– малко време

Плака – плоча

Планеки кондиле – писалки за плочи

Плезгвам – плъзгам

Плот – плът

Плъст – подобна на тъкан дебела материя, направена от сбити къси косми (козина)

Плюш – тъкан, вълнена памучна или копринена пдообна на кадифе, но с по-дълги меки гъсти

влакна (мъх)

Побагровя – почервеня

Побащим – настройник

Побаям се – бавя се малко, за кратко време

Побуня – бунтувам, въставам

Повня – помня

Поганец – друговерец

Поганци – неверници; лоши хора

Погон, пагон – отличителен знак, прикрепен на военна дреха, за да показва военното звание

Погостя – погостувам

Погрозя – заплаша

Подземам се – плача, усилвайки плача

Подидаскал – помощник-учител

Подлесвам се – излягам се

Поднаднелям се – поднагне ли се, сгъсти ли се

Подобострастно – раболепно, угоднически

Подозрявам – подозирам

Подпинам – подпирам

Подпоручик – първи офицерски чин, сега лейтенант

Подпръг – широк ремък под корема на кон или магре, който крепи седлото

Подрасник – дреха във вид на риза, обикн. черна, която се носи от духовниците под расото

Page 34: Речник на турцизми в българския език

Подстриг – подстригване (свещеник или монах)

Позови – повикай

Позорище – зрелище

Покров – плат, с който се покрива тялото на покойник

Пол – паница, пълна с полове (съкратено то наполенон); жълтица, наполеон; двадесет лева

Ползувам – принасям полза

Полифем – герой от гръцката митология

Половин мертъв – полумъртъв

Половница – съд за течност от половин литър

Половяк – котел, който побира половин ведро

Помервам – померям, меря; наканвам се; възнамерявам, понечвам

Поминувка – поминък, препитание, занятие, работа, производство, с което човек изкарва

дохода си, прехраната, хляба

Поморенял – посинял, станал морав

Поприще – мерна единица за дължина – около 200 метра

Попържам – псувам

Поразеник, поразелник, поразник – злосторник, проклетник

Поручик – втори офицерски чин междъ подпоручик и капитан, сега старши лейтенант

Порфира – тъмночервена дълга мантия от скъп плат, носена от царе и благородници;

багреница

Порфирен – червен

Послушник – човек, който живее в манастир според манастирските правила и се подготвя за

монашески живот, но все още не е дал монашески обет

Посоха – тояга, патерица

Постник – монах, отдаден на пост и молитва

Потон – вътрешна горна част на жилищно помещение; таван; дървен под над обор за говеда

Потръгне ми се – повдига ми се

Почитам се – смятам се

Пош – кърпа

Пощо-защо, защо-пощо – твърде малко, свърсем малко, незначително, повърхностно,

небрежно, отгоре-отгоре, за нищо, на безценица

Празен – свободен, незает, безработен

Практикант – най-низш чиновеник

Практор – данъчен агент

Пранги – (ит.) окови

Прапвам – оживявам се, въодушевявам се

Прапорец – знаме

Праса – праз лук

Превезло – извита дръжка на кошница, котел и др.

Предрезнувам – преграквам

Предстойник – началник

Президирам – оказвам решително влияние

Презръчник – дълга кърпа, която се опъва открай до край върху скутовете и се използва като

салфетка от всички на дадена трапеза

Прелагам, прилагам – прибавям, притурям

Преминаваме се – разминаваме се

Пренос (прянос) – момент от църковен обряд

Page 35: Речник на турцизми в българския език

Препоясам – препаша, опаша

Прескундя се – претърколя се

Пресол – кисело зеле; солена вода, саламура

Префа – вид игра на карти, опростен преферанс; преферанс – вид игра на карти за трима или

четирима

Префект – административен или полицейски началник

Приглашение – покана

Приговор – присъда

Прид, прикя – чеиз на булка; зестра

Придирва се – става дрезгав, пресипва

Приказание, приказ – заповед

Прикалемисвам, прикалемисам, прикаламисвам, прикаламисам – присъединявам,

прилепвам, натрапвам, натурям, присламчавам

Прикя – невестински дар; придан

Примикюр – висш държавен чивеноник при двора, който отговарял за церемониите

Принос – донесен подарък; принасяне

Приселица – данък

Пристана – съглася се; за мома: избяга с любимия да се ожени против волята на родителите

си

Пристаям – съгласявам се

Притезания – претенция

Прищ – мехур

Прищипната – луда, ненормална

Прищурени очи – присвити, примижали

Прокламация – печатан или ръкописен лист с бунтовно съдържание

Прокопца (от прокопсва) – добивам полза, облага, преуспявам; иронично – нямам полза, зле

съм

Променада – разходка

Пророк – лице, говорещо от името на Бога

Просура – малко хлебче за литургия; просфора

Протестант(ин) – привърженик на протестантска църква

Протовестиарий – висш сановник в Средновековна България, който завеждал царското

съкровище; началник на императорския/царския гардероб

Протогер – селски глашатай

Протокелиот – титла на придворен болярин, който отговаря за сигурността на царските покои

Протопоп – първи свещеник; протоиерей

Протосеваст – една от най-висшите длъжности в Средновековна България; главен севаст

Протоспатар – началник на императорската гвардия

Протостратор – началник на част от дворцовата гвардия; главнокомандващ на действаща

армия в даден период

Прусианска – пруска, германска

Пруст – открита част от къщата пред другите стаи; коридор или широка междинна стая;

открито (отворено, свободно) помещение на селска къща пред стаите; отвод, трем, навед; коридор,

антре, сундурма, хает (хаят), язлък; чакалня, приемна

Пряпорец – знаме

Псалми – религиозни песни за възхвала на Бога

Псалт – черковен певец

Page 36: Речник на турцизми в българския език

Псалтикия – книга с църковни песни и ноти

Псарщина – данък върху кучетата

Пуговица – кожено копче на униформена дреха

Пукал – пръстен съд за вино

Пунгия – кожена или мушамена торбичка (кесия) за тютюн или за огниво (чакмак), кремък и

прахан или за пари

Пупал – барут

Пуплек – див мак; божур

Пусия – засада

Пусола – белецка, записка

Пустал – мършав, дръглив

Пустало – много слабо

Пустогорие – пуста, безлюдна гора или планина

Пършели – вали слабо, роси

Пършив – крастав, келяв

Пъси син – кучи син

Р

Рабуш, рабош – пръчка или дъсчица, върху която в миналото са правели сметки

Равви (равин) – еврейски духовник, законоучител

Рад – доволен, радостен, драг, благодарен; радо сърце – на драго сърце, с готовност, с

удоволствие

Разборявам – оправям, нареждам

Разпус – завършване, край на черковна служба; отпуск, ваканция, почивка; разпус от венчило

– развод

Разсилен – прислужник в учреждение; разносвач

Разсол – кисело зеле; пресол

Разтрупвам се, разтрупя се – разтревождам се, става ми тежко

Рамазан – мохамедански религиозен празник

Раслушам – чуя

Раставям се – разполагам се, разпръсквам се

Рат – война

Ратай – селски слуга, който върши земеделска работа

Ратник – борец за някаква идея или обществена задача, деятел

Ратници – мъже, които водят рат, които се бият; бойци, войници

Рахат – спокойствие, безгрижие, мир; широта, удобство, сгода; орахатявам - успкоявам,

омиротворявам

Рахметлия – умрял, покоен

Рвение – усърдие; свада, спор

Ревне ми се – прищява ми се, нрави ми се, харесва ми се, иска ми се нещо

Ревност – усърдие

Редиф – военен резерв

Резил – срам, посрамяване

Резон – разумно основание, смосъл

Реторика – ораторско изкуство

Рефузасвам – отхвърлям, подритвам

Page 37: Речник на турцизми в българския език

Ривца – нанизи от стари пари или мъниста

Риторика – ораторско изкуство

Рожков – средиземноморски плод

Ротонд, ротонда – вид скъпа женска горна дреха без ръкавил кръгло или полукръгло здание

с куполовиден покрив

Рофти яйца – рохко (рохкаво), слано варено или изпечено яйце, та не се е втвърдило

Рудбе – ранг, чин

Рудина – горска поляна, планинско пасище

Руп – четвъртина от 1 грош

Рухо – облекло, дреха, носия

С

С дъски е на очите – безочлив човек

Саалам, салам – истински, същински; салам работа – здрава работа

Садразам – велик везир

Садукеи – религиозна сетка по времето на Христос; висши духовници в някогашния

ерусалимски храм

Сайбия – собственик, стопанин

Сакавица, секавица – брадва, секира, балтия, топор

Сакуля, сакулче – торбичка, чувалче

Сакън – съвсем не, никак, недей, не бива, по никой начин, да не си посмя, забранявам, не, не

може, не става, не пипай, пази се, внимавай, бягай

Салмувам се – буйствам, беснея

Салтамарка – къса горна дреха, обикновено подплатена с кожи

Салтанат – разкош, великолепие

Салутирам, салютирам – отдавам чест, тържествен поздрав

Салхана – кланица

Самодържец – цар

Самоед – урало-алтайски племе в руските тундри и северозападно от Сибир

Самострел – капан

Самур – сибирско животно с много скъпоценна кожа от рода на бялката (златката); самсар,

самурен направен от самур хубав кожен калпак, кожух, дреха, яка

Санджак – административен окръг в султанска Турция, поделение на вилает

Санджаки – шериф – свещено знаме

Сани – шейна, шейни

Санки, санким – впрочем; тъй да се каже; сякаш; да речем, да допуснем, впрочем, всъщност,

така да се каже, дето ще рече, и тъй, при това, или, с други думи, значи, следователно, сиреч, именно,

тоест, нима, най-после, та какво от това, като че ли, сякаш; демек, чунким, белким

Санким – впрочем

Сантур, сантура – вид струнен музикален инструмент, подобен на китара; лаута

Сап – дръжка

Сапикасам – съгледам, съзирам

Сарай – голяма и хубава, богато обзаведена къща на турски големец; палат, дворец; у

мохамеданските народи – дворец на владетеля или висш сановник

Сараф, сарафин – който се занимава с размяна на пари

Сарафин – който се занимава с размяна на пари

Page 38: Речник на турцизми в българския език

Сардонически – зловещ, заплашителен, язвителен

Сафиянен ремък – ремък от обработена козякожа; сахтиянен

Сахан – медна чиния

Сахан – плитка медна чиния; меден разлат съд за ястие; медно (бакърено) блюдо

Сахат – час, часовник

Сая – помещение за дребен добитък; подслон за овце; навес, заслон, сушина, стряха, подслон,

сламеник, сайвант; овчарник; зимна кошара; зиовище, зимове; бачия, къшла, агъл, саплък

Св. Константин и Елена – Константин Велики – римски император. По време на своето

управление той не преследвал християните, дал право на свободно изповядване на християнството.

Царица Елена има заслуги за разпространението на християнството, както и за откриване на кръста,

на който е бил разпънат Исус Христос

Сваха, сватя – майка на женен син или на дъщеря спрямо бащата и майката на снахата или

зетя

Светите Безсребърници – братята Козма и Дамян – лечители, които лекували болните без

пари или други дарове

Светлак – хубост, красота

Свободници – свободни селяни

Сволоч – сган, сбирщина, паплач; каналия, долен човек, негодник, мръсник, мискин,

мискинин

Сгипав, сгибав – непохватен, неугледен

Сглашам, сглашавам, сглася – нагодявам гласа си към друг, докарвам

Сгърпъти в пояса – сгъвам, свивам, загъвам, завивам, увивам, сдиплям, сгърчвам

Себап (себеп) – причина

Себап (севап) – добро дело, добрина

Севаст – титла на български болярин

Севастократор – лице от владетелски род във Византия и в България за периода от 11 до 13

век

Севда – любов; любим човек; либе, изгора, избраница, симпатия

Седеф – бяло лъскаво вещество от вътрешната страна ан черупка на някои миди,

употребявани за копчета, мъниста, броеници и разни украшения; седефлия – когато нещо е бяло и

лъскаво като седеф; кога е направено от седеф

Седянка – събрани съседи и роднини на работа у някого и всеки работи свое, или вечеринка

на село през есента или зимата; младежка забава, дето момите си работят женска работа и пеят, а

момците ги оглеждат, развличат ги с приказки и подходящи закачки

Сеиз, сеизин – коняр, яхърджия

Сеир – гледане, зяпане, гледка, зрелище на нещо за забава, за разчленение, за джумбуш,

бездейно наблюдаване, весела забава; джумбушлък

Сейзин – коняр

Сека – за глас, звук и др. – проечава, зачува се

Сексен – товарен кон; товар

Селемет (селямет) – спасение, безопасност

Селям-алеким – поздрав

Селямсъз – непоздравяващ

Семерджия – майстор на самари за коне, магарета

Сенет (сенед) – разписка

Сенксер – монетна единица

Page 39: Речник на турцизми в българския език

Сербез – свободен; дързък, смел, решителен, юначем, мъжестве, безстрашен, упорит,

твърдоглав, букоглав, горд, горделив, надут, нахален

Сермия – вложени пари за работа; парите, в които търгува някой, капитал, главница; на

костеуема цена, без никаква печалба; капитал

Серт – лют, сприхав

Сетре – сако

Сефа – веселие, добро настроение, удоволствие, забава; кеф, сефалък

Сефер – поход

Сефира – според юдейската религия – първото нещо, което Бог е сътворил

Сжидателно – очаквателно, очаквано; в очакване

Сиджимка – връв

Силях, селях, силяф – оръжие; кожен (мешинен) пояс с прегради (дипли) за оръжие; пищови,

нож, барутница, огниво и др.; кожен пояс с преградки за оръжие, ножче, огнило и други

Силяхлък – кожен пояс с прегради за нож, пищови и др.

Симид, симит – вид питка; безсолно хлебче, приготвено от фино бяло брашно със специална

мая; мая – фабричен квас за козунаци, хляб и др.; квас, подкваса

Синовете на Агар – агарянци (Агар е египтянка, робиня на Авраам, която родила от него син

Измаил, но била прогонена от Сара, неговата съпруга. Арабите и другите мюсюлмани се смятат за

нейни потомци)

Сир – влажен

Сирница – сирна неделя, сирни заговезни, заговяване – деня, в който по християнски

църковен обичай се яде за последен път блажно преди пости

Сиромашка диканя – за криви и къси крака

Сирост – влага, влажност

Скамбил – вид игра на карти

Скаска (сказка) – (рус.) приказка

Скеля (искеле) – пристанище

Скемле – столче без облегало; табуретка

Скепцам – хвана, уловя

Скит – малък уединен манастир

Сколуфи – косата между очите и ушите

Скуден – недостатъчен, беден, оскъден

Скуфа – монашеска шапка

Славон – жител на Славония (западноверопейско наименование през средните векове на

земите между реките Драва и Сава); славянин

Слехтя – дишам тежко

Слин – свете смин, смил

Слог – тясна ивица необработена земя, която се оставя за граница, предел, синур, бразда,

межда, вал между ниви

Служанка – прислужница

Смин, смлин – дребно планинско тревисто мъхнесто растение с класовидни бели, розови или

жълти съцветия; самодивско жито, безсмъртниче

Смичам се – падам, смъквам се

Смятение – смущение, тревога, паника

Снова – нареждам основа за тъкан

Соаре – домашна вечеринка

Соба – стая, стая за спане, стая с печка; ниска ламаринена или стенна печка, пещ, кюмбе

Page 40: Речник на турцизми в българския език

Сойгунджилък – грабеж, грабителство

Солдат – (ит.) войник

Солдат, солдатин – войни, воин, боец

Солук – дъх

Соуклуци, сувуклуци – течности

Софа – вид канапе

Софта – мохамедански проповедник

Спартански – закален в сурови условия

Спахия – турски феодал

Спиритуализъм – философско-идеалистическо ненаучно учение, което смята духа за основа

на битието и отрича съществуването на материята

Спитен – смачкан (направен на пита)

Спицерия – (лат.) аптека

Сплит – завързани или сплетени в едно (на венец) лук, заревични кочани и др, с листата им

(ластуна, шума, мамуленица); връзка, вързаница, вързоп, свесло, свисло, сисло, птлика, сплитка,

плетеница

Сплуйвам се – сплувам се, сплуя се, изгнивам и се разпадам, скапя се, разлагам се

Сполай – благодаря

Спрепам се – препъвам се, смущавам се

Спроти – съобразно, като, според

Сретене – срещане, посрещане

Сръшвам, сръшквам – разрявам, разровям

Става на кавал – подвижна съставна част

Стамбил – вид игра на карти или изобщо игра на карти

Стан – дървен уред за ръчно тъкане; разбой; място, извърн землище, дето временно нощуват

пътници; място извън селището, дето временно се е настанила войска на палатки, землянки, под

открито небе, за почивка, пренощуване или обучение; лагер, бивак; място за лятна почивка на

работници, ученици и др.

Станяница – страноприемница (където се станува); хан

Старосватец – най-близкия до младоженецца по-възрастен женен мъж; стари сват, побащим

Стентор – човек с гръмлив глас

Столица – столче, пейка, чин

Стотник – военен началник на войскова единица от сто души

Страстотерпци – мъченици

Стратегема – военна хитрост, уловка

Стратиот – войник

Стратиотия – земя на стратиот

Стрина, стринка, стрика – жена на чичо по отношение на братовите му деца; чичова жена;

чина, чинка; изобщо по-стара жена от народа, но не баба

Ступница – стопанка

Стървя – правя някого да стане стървен; настървявам, насъсквам, предизвиквам,

подстрекавам, подбуждам, дразня, озлобявам

Стяг – знаме

Субалтер, субалтерн – подчинен, несамостоятелен, заивсим; младши офицер, подчинен на

родния командир

Сукман – народно женско облекло – дълга дрха без ръкави от дебел домашен вълнен плат

(шаяк или сукно); литак

Page 41: Речник на турцизми в българския език

Сулица – вид копие за хвърляне

Сумясам се – сетя се, подсетя се

Сундурма – отворено помещение пред стаите на селска къща

Суртук, сюртук – горна мъжка дреха на до над коленете, с двуредна и вталена в кръста

Сутре – утре сутринта, утре

Суча – увивам две и повече нишки в едно с вретено или по друг начин; навивам, намотавам,

насуквам, пресуквам, засуквам, суча цеви – навивам нишки на цеви

Сушелки, сешулки – сушени плодове; сушиво, ябълки, круши или др. овощия, нарязани и

изсушени

Сцепил се е – замръзнал, вцепенил се

Сърчен – бърз, пъргав, сърцат, работлив, енергичен

Сюреджия – говедар

Сюрия – стадо, множество

Сякам – мисля, струва ми се

Т

Табак – голям лист плътна хартия; човек, който обработва (щави) животински кожи за

кожени изделия (обувки, ремъци и под.); кожар; табаклък – кожарство, кожарлък

Табия – укрепление, форт

Табла – меден или друг метален плосък, голям продълговат съд за носене, поднасяне на

почерпка, ястие и др., поднос; вид широка дървена кутия с начертани шест конусообразни фигури

(раздели, капии) на четирите ѝ разтворени страни, употребявана за игра с пулове (кръгли

разноцветни плочки, обикновено бели и черни) и зарчета; самата игра със зарове и пулове върху

тази разтворена дървена кутия; училищна черна дъска, на която се пише с тебешир; училищна плоча

от чер камък, на която се пише с калем; плосък дървен съд, с който хлебарят, овощарят и под.

подреждат продуктите за продан; широк и плитък объл (кръглист) съд, тава, тепсия; голяма плоска

част на беле, креват, врата и др.

Табор (табур) – батальон

Таворска светлина – светлината при преображението на Исус Христос, станало (може би) на

планината Тавор, към която се стремят исихастите като върховно прозрение и единение с Бога

Таин – дажба, разкладка; значение

Таинджия – раздавач на хляб в турската войска

Тайком – тихо

Тайче – жребец

Также – също

Таксидар (тахсилдар) – бирник

Такъм – съвкупност от вещи, инструмнти и под., които съставят определено тяло и имат

общо предназначение, стъкменост; комплект, сервиз; необходим уред за някоя работа; наредба,

прибор, потреба, принадлежност; носия, накит

Таламбас – барабан, тъпан

Талер – стара немска сребърна монета, равна на три марки

Талига – обикновена дървена конска кола за превозване на пътници и товари; каръца;

талигар, талигарин, талигаджия – който кара талига; каруцар

Талим – вид военно упражнение

Page 42: Речник на турцизми в българския език

Тамам, таман, тамъм, тамън – тъкмо, толкова, точно, доста, достатъчно, напълно,

определено, достатъчно, толкова, колкото трябва, колкото е необходимо, тъкмо толкова, колкото е

нужно, току-що, преди много малко, ей сегичка; баш

Тамбура – народен струнен музикален инструмент с крушовидна форма и дълга шийка,

подобен на манодлина, обикновено домашна направа, на който се свири без лък чрез дърпане на

струните

Тамечка – там, таме, тамо, тамка, ей там, татък, там наблизо, там надалеко

Тапия – документ за владеене на имот

Тарабулуз – коприна от Триполи

Тартароеметико – вид лекарство

Тарторбашия – (гр.) главатар на дяволите

Тархана – специално приготвено и изсушено на дребни зърна тесто; триеница

Тас – дълбока като купа медена паница; неголям метален кръгъл съд за гребане на вода в

баня; легенче

Тат – крадец

Татба – кражба

Тахтаба – дървеница

Тедарик – подготовка, приготовление

Тезгях – закрепена (неподвижна) маса в кръчма или дюкян, на която са наредени чаши и

мерки, с чекмедже за пари и на която се извършва продажбата; вид маса, ан която работи дърводелец

или обущар и под.; поставка

Текие – корито

Текме – ритник

Телледисвам – украсявам

Темане – мохамеданския религиозен поклон-поздрав; поклон

Темел – (гр.) основа

Теменки круши – вид с приятен силен дъх на темян; с аромат на темян

Теодосий Търновски – български монах, ученик на Григорий Синаит в идеите на исихазма,

разпространил го в България чрез школата си в Килифаревския манастир. Негов последовател е и

последният български патриарх – Евтимий Търновски

Тепам – правя по-гъста и по-плътна вълнена тъкан, като я поливам с гореща вода и удрям със

специални дървени чукове (бухалки); валям; тепавица – работилница с водна сила за тепане на

вълнени тъкани, валявица

Тепетьоз – който проявява нахалство, безочлив, безсрамен, дебелоок, нахалник

Терекия – пристрастен към пиене и пушене

Терзия – шивач на селски или полуселски дрхеи; абаджия

Тертип – ред, начин

Тесак – широка голяма кама

Тескере – пътен лист за свободно движение в турската държава, открит лист

Теслим – предавам, проверявам

Тетик – спусък на пушка или пищов

Тетрев – див петел; глухар

Тикла – тухла

Тимаря – почиствам

Тимисюк – полица, запис

Тисящи – хиляди

Титла – знак в черковнославянския език за изпускане на букви

Page 43: Речник на турцизми в българския език

Тиферет – красота

Тлака, тлъка – безплатен труд, безплатна трудова помощ на роднини, съседи, съселяни;

според вътрешната работа бива; беленки, роненки, влаченки, груханки и др.

Толум (тулум) – кожена торба, мех

Топхване – артилерийски арсенал, военно учреждение в Цариград

Травестия – вид пародия, сериозното се предава като сатира

Трапен – несъвсел се още от сън, вълнение, удар, болест и др. силни преживявания; замаян

Треби – всички видове богослужения, които не са включени в богослужебния цикъл на

църковния календар, като: кръщене, сватба, помен, погребение, молитва за здраве, освещаване на

къща и храмове и др.

Трем – отворено помещение пред стаите на къщата; пруст

Тръгвам на аллах-урун – разчитам на бога, на провидението, на случайността

Тугин – чужденец

Туими – според юдейската религия – ангелите на тъмнината

Тумак (токмак) – чук; желязна халка на врата

Туман – мъгла

Тумбак – корем

Тумрук – окови за краката от две дебели, врязани и заключени дървета

Тумрухкана – затвор

Тупурдия – шум от много стъпки; тропот, трясък, голям шум, глъч, глъчка, гълчава,

блъсканица, неразбория, гюрултия

Тура (тугра) – султански герб

Тутун – дръж!

Тъдес – тък някъде, наоколо

Тъй на ава – напразно, напусто

Тълмя – обяснявам, тълкувам, гадая

Тютюрме – лъскаво метално кръгче с дупчица в средата, което жените нижат за украса на

облеклото си; тетерица

Тюфекчия (тюфенкчия) – оръжеен майстор

Тюфекчия – майстор на оръжие

У

Уакинф – скъпоценен камък

Убог – крайно беден

Уврат – мярка за земята, равна на около 1000 кв. м.

Ударно момче – момче, което се труди, полага усилие

Удочка – въдица

Улия (вулгия) – кожена торба, която се носи през рамо

Умрела, омбрела – чадър

Умъдрено – умислено, замислено

Унгурин – проклетник

Унтерофицер – подофицер, сега сержант; отдельонен и взводен командир

Уразумение – разбиране

Урезин – лош, проклет човек

Урими – според юдейската религия – ангели на светлината

Усекновение – църковеният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител

Page 44: Речник на турцизми в българския език

Усетен, усетлив – който има добър усет, досетлив, догадлив, предвидлив, съобразителен,

прозорлив, проницателен, чувствителен

Усиптян – пресипнал, дрезгав глав, лай

Усопши – пойници, мъртъвци

Устабашия – председател, глава на еснаф

Усуря – омърлушена, отпусната

Утиквам – онеправдавам

Участлив – състрадателен, съчувствен

Учуртма – хвърчило

Ф

Фаисчия – лихвар

Файда – полза

Фалименто – фалит, ликвидация

Фанти – карти за игра

Фарисей – член на еврейска секта в древна Юдея, която привидно спазвала строго верски

предписания; прен. – лицемерен човек

Фарфор – порцелан

Фасон – вид корйка на дреха, форма на шапка, общуа; прен. – предвзето държание,

напереност

Фатка, хватка – количество сено, вълна и пр., което се хваща с една ръка; шепа

Фашкия, фъшкия – конско изпражнение; говежди или конски тор

Фелдфебел – най-горен подофицерски чин; висше подофицерско звание и длъжност;

старшина или уредник в пехотни, артилерийски или инженерни военни части

Ферджа – ямурлук

Ферман – султанска писмена заповед

Ферт – наименование на черковнославянска буква

Фесат - размирица, бунт

Филджан – чашка без дръжка за кафе

Филибелийски – пловдивски

Филистер – самодоволен, ограничен човек с еснафски кръгозор и лицимерно поведение

Филистимец – представител (Голиат) на филистимците, воювали с израелтяните

Фиников – направен от дърво на финикова палма

Флаута – флейта

Флегматичен – който мъчно се раздразня, не се възбужда лесно, бавен, студен, хладен,

хладнокръвен, спокоен, безразличен, безучастен, равнодушен, нечувствителен, търпелив, вял,

отпуснат, тромав, тежък; неподвижен; апатичен, инертен, индиферентен

Форинт – парична унгарска единица

Форум – съд, съдилище; градски площад, пазарище

Франт – мъж, който обръща внимание на външността си; конте

Фукна – побягна, хукна, избяга

Фурда – негодни за работа парчета, изрезки дребни (раздробени) и некачествени остатъци,

отпадъци; дребн; негодна стока, измет; извара, урда; ситен като грах и смръзнат сняг, ситен град,

грохол, суграшица, сугружица

Фурия – у древните римляни – богиня на отмъщението; бясна жена, зла и свадлива жена;

ярост, бяс, беснота; хала, вихър, ураган, буря, смерч; бързина, сила, устременост, стихия

Page 45: Речник на турцизми в българския език

Фустан – женска рокля от груб домашен плат

Х

Хабер – известие, съобщение, вест, новина, предизвестие, сведение; понятие, разбиране,

знание, познание, идея

Хава – време, атмосфера; мелодия

Хавадиши – вестникарски новини

Хаджия – който е ходил на хаджилък (поклонение на свети места – Йерусалим за християни,

Мека и Медина за мохамедани); поклонник на свети места

Хаир – добро, добрина, благодеяние, благополучие, сполука, щастие

Хаирсъзин, харсъзин – негодник, хаймана; нещастник

Хайван – животно

Хайлазувам – безделнича, мързелувам, хайманувам, лентяйствам, готованствам

Хайта – безделник, негодник, негодяй, нехранимайко, празноскитащ, бродяга, хаймана,

хаирсъзин, вагабонт, вагабонтин, разбойник

Хак – парично възнаграждение, плата, заплата; право, правдина, често за лошо положение,

справедливост; дял, пай, част

Хал – положение, състояние, в което някой се намира, вид; дередже

Халач – дръндар

Халиф – титла на върховен мохамедански управител, който има духовна и светска власт като

наместник на Мохамед (в арабските страни); титла на турските султани до 1924 г. като носители на

духовната власт

Халиф – всемюсюлмански духовен глава

Халоолу – братовчед

Хамалин – носач

Хамаллия – човек за тежка работа

Хамам – баня

Хамбар, амбар – сграда, помещение, склад за зърнени храни, житница, дървено и

железобетонно съоръжение за запазване на зърнени храни или за преработването им в насипно

състояние

Ханджар – голям нож или кама; кинжал

Ханъма – омъжена туркиня, кадъна

Хапуз, хапус, хапъз, хапъс – арест, затвор, тъмница, тюрма, хапсана, арестатнт, затворник

Хапус – арест, затвор

Харамия – хайдутин, бунтовник

Харач – данък, който мъжете немохамедани плащали на султана

Харачлия – събирач на данъка харач

Харбия – тънка металическа пръчка, с която се пълни през цевта пушка или пищов

Хардалъма – вино, пресечено, преди да ферментира, със синап

Харен, арен – добър, хубав, бива си го, благ, благодушен, добряк, кротък, смирен, послушен,

отстъпчив

Харзувал – писмена молба, заявление

Харсъз(ин) – разбойник, крадец

Харч – парични разноски, разход; издръжка; изждивение, масраф, трошк

Харчлък, арашлък – разноски

Хас – чист, истински

Page 46: Речник на турцизми в българския език

Хасър – рогозка

Хатър – угода, приятност; воля, почест, почит, уважение, щение, пристрастие, снизхождение,

мъка, недоволство

Хаят – междинна стая, която служи за склад

Хеким(ин) – лекар

Хеле – особено, пък; най-сетне; най-после, после, ала, само, а, но, току, в края на краищата,

едва, ако

Хендек – ров

Херувико – църковна песен

Херувими – ангели

Хесап – сметка

Хетериарх – командир, началник на гвардейски отделение във Византия; водач, ръководител

на търговско или занаятчийско сдружение

Хлев – обор

Ходули – горделиви, високомерни хора

Хойса – ръченица; скокливо хоро

Холам, холан, холам – частица за усилване при обръщение; при обръщение към някого за

израз на леко недоволство – бе човек, бе другарю, бе човече

Хомот, хомут – ярем, иго, робство, чужда власт; тежест, бреме

Хоратня – разговори, приказки

Хоратя – говоря, приказвам, вдигам врява, казвам, думам, хортувам, вратувам, хорати -

приказки

Хортувам – говоря, приказвам

Хохот – смях

Хош-гелдин – добре дошъл

Худороден – неблагодарен, с прост произход

Худоумен – малоумен, глупав

Хурка – обработено дърво за предене на вълна

Хусар – горски разбойник

Хърсъз и хърсъзин – крадец

Хърти-загари – ловджийски кучета; хрътки

Хъш – бездомен скитник, посетител на кръчми и кафенета, но вдъхновен от благородната

идея да слъжи на другите; български патриот-революционер във Влашко преди Освобождението

Хъшлак – безделник, скитник

Ц

Цаня – пазаря

Царвул, цървул – вид меки обувки от един къс кожа, прихванати с ремък или върви; опинци

Царска челяд – царска свита; царско семейство

Цванциг – австрийска монета от 20 стотинки

Цвол – стрък, стъбло; растението шушан, което се готви на супа, яхния или се прави от него

салата

Цев, цева, цевичка – кухо извътре стъбълце на някое растение, напр. на бучиниш; отреска от

такова стъбълце за насукване прежда при тъкане; калем; масур; тръбичка, каналче

Цевница – овчарска свирка

Цедилник – голяма домашна торба, обикновено премятана (задявана) на гръб; цедило

Page 47: Речник на турцизми в българския език

Цинцарин – малобройно племе в югозападните ни покрайнини с език, близък до румънския

Цръквам, църкам – изтеглям, поемам, пия (сок, вино, ракия) на глътки с плътно долепени

устни на силна тънка струя, смукам

Цуцулка – вид шапка

Цъкълце – стъкълце

Ч

Чабан, чобан – овчар, пастир

Чад – дим

Чалъм – умение; важничене, превземки

Чалъшкън (чалъшкан) – работлив, трудолюбив

Чапкън, чапкънин – женкар, развратник, уличник, хашлак, коцкар, мръсник, блудник;

лудетина, немирник, безделник

Чапраз, чапразе, чапрази, чепраз – метална кука с украшение на женски пояс, с която се

закопчава колан; пафти, пахти, похти, токи; отвор на зъбците на трион

Чапрашък – забъркан, заплетен, неясен

Чаршия – търговска улица или площад, пазарище, пазар

Чахотка – туберкулоза

Чеб – джоб

Чебур и чебацар – вид къща

Чейрек, черек – четвърт, четвъртинка

Чекрък – уред с голямо и малко колело за сукане цеви, предене и др.

Челеби – господин, господар

Челебия – почетно название, господар

Челник – началник, главатар, мъж, който е начело

Челопешко ножче – от софийското село Челопеч край град Средногорие, Софийски окръг

Челяд – семейство; едно или повече деца

Ченгия – танцьорка

Ченица – пшеница

Чепик – вид високи обувки

Чепише, чепихче (чепич) – едногодишно козле

Чепкен – връхна дреха с дълги разтворени и висящи ръкави; къса мъжка горна дреха, чиито

ръкави не се обличат; ямурлук

Чергар, чергарин – който живее под черга, който няма постоянно местожителство; катунар,

скитник

Черек – дървен съд за приготвяне на храна за добитък

Черен (чирен) – дръжка на нож

Черибашия – цигански главатар

Черкезин – човек от мохамеданско племе от Кавказ, част от което било заселено по нашите

земи преди Освобождението и правело големи пакости на българите

Чернокапец – монах, калугер

Черноризец – монах

Четеля – рабош

Четисан – прикрепен, скачен, съшит

Чешири – потури, беневреци

Чешири, чишири – потури, беневреци

Page 48: Речник на турцизми в българския език

Чибук – дървена тръбица за лула; лула с дълга тръбица; цигаре или лула с дълга дръжка

Чибукчия – слуга, който пълни и подава чибуците

Чибучка – вид лула

Чиздосам – драскам, правя на линии

Чизми – ботуши

Чиле – топче прежда или конци, намотани на дължина

Чина – струвам

Чирак – занаятчийски ученик у майстор; неопитен човек; прислужник в дюкян

Чит – басма; кола с големи канати

Чит – ограда, плет

Читак – турчин (пренебрежително)

Читашки – турски

Чифчия – земеделец

Чокой – румънски едър земевладелец, чифликчия

Чорт – дявол

Чорт побери! – Дявол да го вземе!

Чоха – сукно

Чреда – ред на някого да върши нещо

Чуждинек – чужд, не близък човек

Чуруклук – загнило, развалено

Чутура – дълбок дървен съд за чукане сол, кафе и др.; бъклица; глава, куфалниик, куфалница,

куфалица, кратуна

Ш

Шалваре, шалвари – широки и дълги дънести горни гащи от памучен или копринен плат,

носени от мохамеданки; дребьови – от некачествена вълна разчесани парцали

Шалия – тънка женска забрадка, обикновено черна

Шам-аладжем – по името на гр. Шам (Дамаск)

Шар – цеят, багра, боя

Шаркия – голяма тамбура с две струни

Шарула – едра шарка, сипаница

Шашарма – бъркотия, смут

Шаячев – направен от шаяк, от вълнен плат

Шваба – подигравателно название на немец

Шевкетли – ваше величество (султана)

Шейх-ислям – върховен глава на мюсюлманското духовенство

Шемеден, шеметен – въртоглав, вятърничав

Шербет – източно разхладително сладко питие; гъст сироп от плодове; плодов сок и захар;

разводнен сироп

Шериф – лице от знатен произход в мохамеданските страни (предимно потомък на Мохамед)

Шестак – вила с шест рога

Шестари златни и сребърни – в средновековието български царски дворци - съдове за вино,

от които се налива по време на тържество

Шех-юл-ислям – висш религиозен началник в Турция

Шешеря се – ширя се, кокоря се, надувам се, навдигам се

Шив, шев – шиене, ушиване, съшито място, линия от шити бодове

Page 49: Речник на турцизми в българския език

Шилте – малък дюшек за миндер

Шиндра – обработена букова дъска

Ширит – тясна и здрава платена ивица, тясна лента

Шишане (шишине) – вид стара пушка

Шорлоп (шоролоп) – измама, заграбване чрез измама

Шубъра – рунтав кожен калпак

Шуле – неголям глинен съд за ракия или вино

Шулец – умалително от шуле: неголям глинен съд за вино или ракия

Шушка – нещо съвсем дребничко, троха, прашинка, отронка

Щумадла – камериерка, прислужница

Ю

Юва – безстопанствено добиче

Юджурет – наем, плата за ползване на полски имот; нивнина

Юзбашия – началник на сто души, ототник, капитан

Юзлук – монета от 2,5 гроша или 400 акчета

Юлар – водило на оглавник; поводник за добитък; оглавник, капистра

Юлиан Отстъпник – римски император, племенник на Константин Велики. Отрекъл се от

християнството, възстановил езичеството

Юниче, юничка, юничица – млада кравичка, която още не е е телила, телица

Юртлук – имение, земя

Юч бунар – три кладенци – квартал в София

Юшур – данъкът десятък

Я

Ябанец – чужденец, другоселец, ябанджия

Ябяна – чужбина

Яд – (рус.) отрова

Язък – жалко

Яловар, яловарин – пастир на ялов добитък; яловина за паша – стадо от ялови (безплодни,

които не раждат) говеда или овце

Яма – плячка; кръпка

Яр – стръмен бряг

Ярабим – о, боже мой

Ярем – хомот, иго, робство, чужда власт; тежест, бреме; оратен ярем – дървено

приспособление за впрягане на рогат добитък

Ярма – едро смлени зърнени храни за добитък, обикновено посолени; кърма, кърмило

Ятак – легло

Яхър – обор за добитък, главно за коне, конюшня

Яшмак – забрадка, с която туркините си закриват лицето