летен жокер2009

селекция и текст весела генкова – ягодова

дизайн и фотография едно

проект на списание едно всички права запазени

Тази година решихме морският жокер да се казва летен

и за целта разиграхме на живо казуса „Опознай родината,

за да я обикнеш”. Даже си взехме книжките със 100-те

туристически обекта, за да събираме печати. В стремежа си

да бъдем изчерпателни, стигнахме чак до Румъния. Вярно,

на два километра от границата, ама пак си беше Румъния.

Накратко, скъсахме си гъзовете от пътуване. Шофьорът

„предобри”, а ние „сгънахме” - в името на идеята да покажем,

че „лято” не е непременно символ на „море”. Но си струваше.

Всеки от 2150–те километра е изминат с любов за теб.

P.S. И да знаеш, в Доспат са най-готините полицаи, които

сме срещали. Ако закъсваш с колата, гледай да е пред

участъка. Той е точно на входа на града, на 50 м преди

бензиностанцията. Ако ли не, просто спри да си побъбриш

с тях, наистина са пичове.

P.P.S. Специални благодарности на Стефан за това, че

имаше сили и воля да шофира, докато стигне до дъгата.

Той си знае какво значи това.

re:

боров рид

софия

белмекен

батак

доспатширока лъка

старцево

кърджали

bash beach

камчия

шабла

тюленово

силистар

сребърна

вама веке

комплекс боров рид

З а тези, на които името нищо не им говори, това са къщичките вляво от пътя преди табелата

на село Маджаре. Набиха ми се в очите веднага щом започнаха да ги строят. Едно, че бяха като

изцвъкани на прекрасната гола поляна, и второ, че се опасявах да не би това да е само първият

от многото строежи, които ще направят селото квартал на Самоков. За щастие английските

инвеститори са общо взето първите и последните, които са получили разрешение за строеж от

тази страна на пътя, така че сега нямат съседи.

Къщичките са почти в гората. Имат много готина стопанка, която си живее там, така че ако

го закъсате по нощите и няма къде да се подслоните, не се колебайте да потропате на вратата.

Може да отидете и нарочно с весела компания, особено ако е зима, особено ако компанията е от

сноубордисти. Обещаха ни, че до края на лятото ще направят цялостна подмяна на интериора и ще

вкарат яко snowboard атмосфера. Иначе Мальовица е само на някакви си 15 км, Мечит е още по-близо.

Само да ти се качват върхове.

Жокер: От 15 до 23 август на Мальовица се провежда ускорен курс по алпинизъм, начално ниво. За

повече инфо – посетете сайта на клуб „Планинец”. Един от ръководителите на курса в момента е

на премиерна експедиция в Хималаите, така че ще има доста за разказване.

Комплекс „Боров рид” се намира на 15 км от Мальовица, на 20 км от Боровец и на 70 км от София,

непосредствено преди с. Маджаре. Телефони за резервации: 0885 164 084; 0878 731 440; 0888 09 774.

Цената е 10 лв. на легло (в къщичка с кабелна, сауна и гараж + консумативи). Цена за наемане

на цялата къщичка – 220 лв.

язовир белмекен

Т ова място ми е супер любимо. Иначе нямаше да те заведа там, и то в най-големия дъжд. Да

си призная, виждала съм язовира и върховете над него само през зимата. Чудех се какво ли

представляват през лятото.

Зелено. Пищно зелено. По склоновете шурти вода. Цъфнала мащерка – в изобилие. Полудиви коне.

Простор. Свобода. Но знаеш ли кое най-много ми харесва? Че има асфалтов път до тук и мястото

е общо взето леснодостъпно, но няма навалица, няма мегаломански постройки, няма мръсотия и

шумотевица и природата е запазена почти в оригиналния си вид. А сме на 2000 метра надморска

височина!

Има много неща, които можеш да правиш тук. Ако си мързеланко, просто отиди на пикник край

реката. Ако си умерен ентусиаст, можеш да изкачиш някой от близките върхове – Белмекен, Равни

чал, Сивричал. Ако си планинар, можеш да си оставиш някъде превозното средство и да „изтичаш”

до хижа Белмекен. Тя е на около два и половина-три часа от другата страна на баира. Ако си

спортист маниак, можеш да нощуваш във високопланинската база и да тренираш до припадък – има

зала за щанги, за борба, плувен басейн, футболно игрище и какво ли още не.

Жокер: Ние свихме на отбивката Сестримо от пътя за Белово – Септември, но не ти препоръчвам

да минаваш от там – пълно е с разклони без табели и спокойно можеш да забиеш в грешна посока.

По-добре мини през Юндола, от там е по-лесно като за първи път.

Високопланински спортен комплекс „Белмекен” се намира на 15 км от Юндола и на 140 км от

София. Телефони: 0359 231 21; 0359 240 20. Резервации се правят поне седмица по-рано.

Цена за легло в двойна стая – от 25 до 30 лв. Цена за легло в тройна стая – 23 лв. на човек, за

повече от една вечер – 21 лв. Наем на велосипеди – 4 лв./час. Басейн – 10 лв./час. Фитнес – 6 лв./час.

Футболен стадион – 15 лв./ден.

Ресторантът работи от 7 до 10 ч.; от 12 до 14 ч.; от 18,30 до 21,30 ч.

Хижа Белмекен се намира на 2225 м н.в. GSM 0884/95-68-17.

Връх.Белмекен е на 2627 м н.в.; връх Равни чал – на 2637 м н.в.; връх Сивричал – на 2641 м н.в.

язовир белмекен

хотел тялото, батак

Ч естно да си призная, като го видях за първи път, ми идваше да възкликна: „Е, няма такъв хотел

!” Не че му правя реклама – просто усещането да бъдеш вътре или около него е, хм, меко

казано, странно. Не ти го препоръчвам ако имаш дори начална форма на клаустрофобия. Всичко е

в бяло – под, стени, таван. Една от посетителките питала: „А кога ще ги боядисвате стените?”

Още по-интересно е обаче, че някои от стаите се „преливат” направо в поляната с маргаритки

отзад. Ще запазя в тайна какво точно значи това. Ще ти кажа само, че няма граница между сградата

и природата – нито нарочна, нито случайна. Няма и симетрия. Сякаш хотелът винаги е бил тук

и винаги ще бъде, дори цветът му напомня кората на дърветата. Лично на мен ми действа доста

успокояващо след ежедневното пребиваване в панелния свят.

Жокер: Ако не можеш да понесеш мисълта, че тоалетната е почти в стаята и имаш строги правила

за оформлението на личното пространство, по-добре не ходи там. Това не е твоето място.

Хотел Тялото се намира в местността Дъното край язовир Батак, на 140 км от София, 65 км

от Пловдив и 15 км от Батак. Отбивката за хотела е вляво от пътя за Пещера, непосредствено

преди да започне изкачването.

Телефон за резервации: 00359/887649974. Цена за двойна стая – 75 лв. (включена е закуска). За

повече дни ще получиш отстъпка. Апартаментът е 150 лв. на вечер, а мезонетът – 200 лв.

Има безплатни за гостите фитнес, сауна и басейн.

www.hotel-thebody.com

язовир батак

град доспат и язовир доспат

А ко едвам си се довлякъл до Доспат, както се случи с нас, ако е късно и тъмно и се намираш

в абсолютно непознат град, попитай накъде е улица Кавал тепе. Това ти е спасението, ако

нямаш нито палатка, нито сили да шофираш повече. Уличката се изкачва стръмно нагоре и се извива

като спирала, а всяка къща е превърната в хотелче. Ще намериш къде да пренощуваш дори да нямаш

резервация и да не ти се дават много пари.

Иначе градът не е нищо особено. Не мисля, че има какво друго да правиш, освен да се мотаеш покрай

язовира, но виж, това си струва! Язовирът е величав! Особено на изгрев и залез-слънце или при буря.

Има и една кръчма, казва се Орфей, разбира се, нали сме в Родопите. Там вечеряхме, защото всичко

останало беше затворено. Дали защото бяхме примрели от глад, или просто си готвят така, но

всичко ми се стори ужасно вкусно. Сервитьорът е дебеличък, със зачервени бузки и ни обслужи

галантно, нищо че беше прилично почерпен. Класика!

язовир доспат

широка лъка

С пирай, спирай, видях мечка! – крещя и ръкомахам аз към Стефан, докато той се опитва да

шофира нормално, преглъщайки поредната порция завои за днес.

Къде?! Ей там, вляво от пътя. Ама е нарисувана на табела.

На табелата пише: „Наблюдение на кафява мечка от укритие с професионален водач.” Уау!

Мечката е бозайник с безкрайно интересно поведение и навици. Знам това, защото съм изгледала

десетки документални филми за живота й. Но възможността да я зърна отблизо в естествена

среда си е нещо, от което ме побиват тръпки. Поглеждам картата и виждам, че едно от

укритията се намира в близост до с. Широка лъка. Ето така решаваме да се отбием там.

Да наблюдаваш мечки е само едно от нещата, които можеш да правиш в района.

Има и други, не толкова екстремни начини да се докоснеш до природата наоколо. От Широка лъка

потеглят редица туристически и опознавателни маршрути, включително и до връх Голям Перелик

(2191 м н.в.), първенеца на Родопите. Ще те разочаровам – точно на самия връх едва ли ще стъпиш,

тъй като там има военно поделение и посещението му е забранено.

Ако никога не си бил в Родопа планина, остани в самото село (ще нощуваш в автентична родопска

къща) или отскочи до някоя от близките махали – Гела, Солища. Има ли смисъл да ти казвам колко

са гостоприемни хората тук, колко е чист въздухът или колко вкусно готвят. Чак и аз огладнях. А

като заговорихме за хапване, в центъра срещу чешмата има една гостилница, казва се Филтер, ммм,

как ухае вътре, отбий се, няма да съжаляваш.

Ще завърша с това, с което всеки друг би започнал – Широка лъка е родното място на Капитан

Петко Войвода.

Широка лъка се намира на около 240 км от София, на 13 км от Пампорово и на 24 км от Смолян.

Селото е архитектурен и фолклорен резерват. За повече информация – Туристически

информационен център, тел.: 03030/22 33; 0887 11 87 11, Величка Райчева, e-mail sh.luka@infotel.bg

За нощувка в селото ще платиш около 40 лв. за двойна стая. Освен в произволно избрана къща

можеш да пробваш и в хотел Калина – ако идваш от Доспат, се пада от лявата страна, почти в

началото на селото. В хотела двойна стая е 50 лв., има и механа.

Наблюдението на мечки от укритие се извършва с групи от по четирима. Заплащат се 130 лв.

В цената е включен транспорт с високопроходимо МПС и сух пакет. Подходящ сезон за

наблюдение – преди края на май и след началото на септември. Пътува се нощем, след 22,30 –

23,00 ч. През летните месеци могат да се наблюдават други диви животни „на ход”.

За контакт: 0885 25 27 37, Владимир.

старцево

П рашен асфалтов път, щедро обсипан с дупки. Това всъщност е пътят към картофените и

тютюневите ниви. Работничка се прибира от полето. Спирам да я питам накъде е фермата

за щрауси. Нищо не разбирам от това, което ми казва. По тези места хората говорят на особен

диалект. Там, където свършва асфалтът и започва чакълът, в колата остава само шофьорът, за да

не й тежим…

Вървим в натежалата от влага и зеленина родопска вечер, сред купите сено, под оловното небе.

От последната къща на селото ни се усмихват забрадени помакини. Красиви и невинни като

трендафилите в двора отпред. Завой и след завоя – ранчо.

Очаквам препускащи щрауси, но намирам само тишина и препускащи коне. Три на брой. Амиго, Купър

и Ник. За Ник запомних, че е пони, за Амиго, че е неуморен, а за Купър - е, той е просто огромен!

И доста своенравен. „Конят не е глупаво животно. Трябва да го научиш на дисциплина. Като му

дръпнеш юздата, да знае, че не трябва да прави така. Конят трябва да върви една крачка след теб.

Никога пред теб.”

Добре де, а къде са щраусите?

„Няма ги. Ако бяхте дошли преди два дни, можеше и да заварите някой. Има санитарна

профилактика.”

И тук започва лекция за психиката и навиците на щрауса, на която и Фройд би завидял. Щраусът е

лесно податливо на стрес животно. Промениш ли минимална част от обкръжението му, получава

стрес и умира. Щраусът винаги обитава само един ареал. Обича да джитка, щото тича бързо, ама

все у дома си се връща. Ако ли пък се грижиш за щрауси и в един и същи ден отидеш с две различни

ризи при тях, няма да те познаят и ще се плашат от теб. На щрауса окото му е по-голямо от

мозъка. Но виж, сърцето е друго нещо. Щраусовото яйце е хранително колкото 30 кокоши. Но без

холестерол. И така нататък. Краси, който ни разказа всичко това и се грижи за конете, твърди,

че се занимава с щрауси от 9-10 години. Доколкото разбрах, във фермата чакат евросубсидии, за да

заработят отново.

Горещо я препоръчвам на всички любители на Дивия запад. Ще спят в сеновал и ще яздят кон – ако

им „стиска”, разбира се.

Старцево се намира на 10 км от Златоград, на 60 км от Кърджали и на 293 км от София.

www.rancho-ostrich.hit.bg

каубой в старцево

кърджали

Щ е ти прозвучи ли много цинично, ако ти кажа, че пропътувах целия път до Кърджали не за да

посетя Перперикон, не за да видя прословутата пещера Вулвата (тракийското светилище

край с. Ненково), не и заради Татул, а чисто и просто заради къщата на Живка в Главатарци. Всичко

започна с някаква наша си шега, но накрая любопитството истински ме глождеше да видя коя е тя,

представях си я като стара баба. Оказа се свястна жена на средна възраст. По-важното е, че е от

нашата партия - обожава да пътува. Отначало не искаше да ни прибере, защото по принцип под

наем се отдава цялата къща (разбирай шест-седем човека). Но после размисли. Спаси ни с ледено

домашно бяло вино. И с много спокойствие и домашен уют. Като го казвам, наистина го мисля.

Къщата е правена като за семейна, но така се стекли обстоятелствата, че започнали да посрещат

гости в нея. Всичко, що е от дърво в къщата, е ръчна изработка. Съпругът на Живка е дърводелец.

Иначе Главатарци е място, подходящо само и единствено за яко мързелуване и почивка или

разглеждане на гореспоменатите забележителности.

Ако ти се вечеря на открито край брега на язовир Кърджали, пробвай с плаващ ресторант Моби

Дик. Завий вляво на разклона след с. Енчец, ако идваш от Кърджали, или вдясно, ако идваш от

Главатарци. След едно стръмно спускане си право на ресторанта.

Къщата на Живка се намира във вилно селище Главатарци, на 6 км от Кърджали, на 17 км от

пещера Вулвата и на 25 км от Перперикон. Тел. за резервации: 0361/60056; 0888 974 102.

Цената е 220 лв. за наемане на цялата къща.

В Главатарци препоръчваме още къща за гости Бетула (цената е 60 лв. за двойна стая; тел.

0888 627 563, www.guesthouse-betula.com) и семеен хотел Трифон Зарезан (тел. 0888 443 618, www.

zarezan.com)

Повече за ресторант Моби Дик – на www.mobi-dik.net.

Повече за забележителностите около Кърджали – на http://fishpubneptune.com/davidkovo

язовир кърджали

село сребърна и резерват сребърна

Знаеш ли как най-добре ще ти обясня къде е село Сребърна: На нашия фотограф му звънна баба му

по телефона и той като каза къде е, тя отвърна: ”Абе вие сте накрая на света бе!”

Пристигаме там по обяд, тъкмо преди да започне бурята. Слънцето е напекло Дунавската равнина

до бяло. От двуседмичната серия софийски дъждове няма и помен. Пшеница, слънчоглед и ние се

пържим под слънцето. Далечният грохот на гръмотевиците носи само радост в изтерзаните ни

от жега души. Селото е пусто. По тротоарите безстопанствените кайсии са натежали от плод.

Ние сме тук обаче не заради кайсиите, а заради пеликаните. Знаете ли, мили деца, че Сребърна е

един от най-старите резервати не само в България, а и на Балканския полуостров. А знаете ли, че на

територията на резервата пеликаните са само 1 от 219 вида птици, които го обитават. Яко, а?

Ето защо предприемчивите Майк и Джери си купили къщичка в селото, боядисали я в синьо – заради

цвета на любимия си футболен отбор, направили й основен ремонт и от четири години посрещат

птицелюбители от целия свят с техните големи, тежки телеобективи. И ти можеш да станеш

един от тях. Както и да си опресниш английския – въпреки че Джери говори доста добре български.

Освен в синия хотел можеш да спиш и на палатка. Купи си карта на резервата срещу 3 лв. от музея,

там са обозначени места за къмпинг, както и наблюдателните пунктове. Уредничката на музея е

много любезна и ще ти обясни всичко, което те интересува.

Ако пък не можеш да си позволиш професионален гайд и нощувка, просто се отбий в Природонаучния

музей – там срещу 2 лв. ще видиш препариран пеликан и ще погледнеш през далекогледа живите.

Жокер: Пеликаните си заминават в началото на август, така че побързай. Ако не успееш, върни се

през февруари.

Село Сребърна е на 17 км от Силистра и на 420 км от София.

Работно време на музея от 8,00 до 12,00 и от 14,00 до 18,00 ч. Четвъртък – happy day

Pelican Lake Guesthouse се намира на ул. Петко Симов 16. Цена за легло за вечер – 15 евро. Има

прекрасна кухня, градина, къщата е с климатик и интернет.

Телефон: 0885 67 10 58, mailmikeblack@gmail.com. Посетете и www.srebarnabirding.com.

сребърна

bash bar и bash beach

Л еденото мохито е точно това, от което имах нужда в края на изтощителния, мозъкоизпиващ

ден. Сервира ми го симпатична мулатка в бар на брега на морето. До бара ме отведе алея от

свещи, нежно подредени в трапчинки от пясък. Шумният и претъпкан Созопол остана някъде далеч

в мислите ми. Единственото, за което съжалявах в този момент, бе, че не си нося палатката, за да

остана да спя на плажа. Мисля, че тази грешка повече няма да се повтори. Мястото ме грабна още в

първите пет минути. Оказа се, че сме пристигнали точно за откриването.

Това е третият бар на двамата Лъчовци и Мило (другите два са в София и в Банско). По чудо, което

в България рядко се случва, тримата успели да вземат на концесия плажа между Златна рибка и

Градина. Изнесли са тонове боклук от него. За 14 дни сглобили бара. Първа линия на плажа е запазена

за приятели с каравани. Съдейки по движението на хора и коли наоколо, те не са никак малко. Така

като гледам обаче, тук всичко тепърва предстои да се случва. Силно, много силно. Кой знае още

колко мохито ще изпия тук до края на лятото...

Жокер: За къмпинга има вече прокаран ток, водата се копае. Внимавайте за табелите „ЯмаКаши”.

Цена за палатка - 10 лв.

bash beach

силистар

Срам не срам – досега не съм стигала до Силистар. Е, разгеле, стигнах. Но съм малко разочарована.

Може би защото съм die-hard фен на Иракли. Може би защото ми обещаваха див плаж, а вместо

това заварих кафе по 1,50 и палачинки на входа на плажа, преди мостчето. И паркинг по 4 лв. Аз си

го представях по съвсем друг начин. Може би пък разочарованието ми се дължи на строгия глас

на леличката по телефона, „фелдфебела” на къмпинг Силистар, която ме отказа да спя там само с

изречението: „Ооо, ама вие сте само за една нощ, така ли? Ооо…” Но какво е виновна жената, после,

като се разходих из улиците на Синеморец, разбрах, че това си е мода в региона. Все това чувах:

„Ооо, ама вие сте за една вечер. Трябва да перем чаршафи, да оправяме стаи…” Като че ли бонуксът

на леля ти Мария е свършил. Не помогнаха ни молби, ни увещания. Накрая не издържах и попитах: „Е,

какво, предпочитате да стоите празни, вместо да ни вземете за една вечер?” Нали се сещате какъв

беше отговорът - голямо, гордо, гръмко ДА. Брей че хора! Та така.

Отплеснах се. Къмпингът не е лош, особено както си го представих със сиянието на соларните

лампи нощем. Има къде да си паркираш колата, има къде да си разпънеш палатката на сянка. Има и

две-три бунгалца, и хамаци, и огнище. И градинка с домати. Идилия.

Телефон за резервации 0888 929 243. Цена 8 лв. за палатка или по 4 лв. на човек, ако сте повече от

двама в палатка. Цена за легло в бунгало – 8 лв. на човек. www.silistarcamp.dir.bg

силистар

камчия

Р айонът около устието на Камчия е завладян от руснаците. Защитени, незащитени територии

– това е положението. Хотелчета си никнат едно след друго. Руски са инвеститорите, от

там са и почиващите. Разбрах, че даже си събирали шезлонгите от плажа, защото няма кой да ги

пази - за да не ги използват други туристи. Иначе може би това е едно от местата по родното

Черноморие, което най-добре се е запазило и консервирало от детството ми до днешни дни. И то

в отрицателния смисъл.

Няма никаква друга причина да ходиш там освен безкрайната плажна ивица. Но тя пък е адски, ама

адски мръсна.

плажа край камчия

шабла

С лед Каварна започва друг свят. Който е пътувал натам, го знае. Пътища, криволичещи покрай

морето. Слънчогледи, докъдето ти стигат очите. Метални птици с човки кълват земята.

Движат се бавно, ритмично, неуморно – както само машините могат. Петролни сонди. За капак на

всичко – пълнолуние. Луната се провира между крайпътните тръни. Никъде в България не бих могла

да изпитам това, което изпитвам тук – че съм на края на света, че след броени минути свършва

всичко. Кое е това всичко – не знам. Сякаш тук земята се предава във владенията на морето.

Усещаш го колко е близо, колко е силно, как я дълбае. Сякаш след миг ще грабне и теб. Ах, как ме е яд,

как ме е яд, че на слънчевото затъмнение през далечната 1999 не дойдох до Шабла, а останах във

Варна на Метрополис…

Има някаква романтика в Шабла. Тук сякаш всичко се случва мноого, ама мнооогооо бавно. Хората

са леко дръпнати, но дружелюбни. Плажът, който започва от Шабла, стига чак на 7 км по-нагоре,

до Крапец. На излизане от селцето е кръчма Герана, където готвят най-вкусната пилешка чорба на

света. Какво повече му трябва на човек?

Мотор.

плажът край шабла

слънчогледи край шабла и тюленово

тюленово

Е дна сутрин, може би беше последната сутрин от нашето пътешествие, Стефан се събуди и

каза: „За да обикаляш по тези места, ти трябва един мотор. Мотор, да. Само ти, слънцето и

вятърът.”

Странно, защото го каза още преди да срещнем Крис.

Крис е катерач от Швейцария. Програмист. В свободното си време пътува. Сам. С мотор. Как се е

озовал в Тюленово, не знам. Не съм го и питала. От краткия разговор, който завързах с него, докато

си стягаше багажа, за да потегли отново, разбрах, че със себе си носи лаптоп, който зарежда чрез

соларно устройство, подобно на вентилатор. Устройството се прикачва на мотора и се зарежда

по време на път. Ето как ми обясни за чий дявол му е това: „Пристрастен съм към музиката”. На

земята покрай разхвърляния багаж се търкаляше и една книга на Труман Капоти. Питах го кога има

време да чете. Той отвърна, че разполага с цялото време на света.

Това е. Усещането да бъдеш в Тюленово – че разполагаш с цялото време на света. Нито знам, нито

искам да знам откъде е породено. Мога да седя с часове да съзерцавам пълнолунието на брега, до

скалите. Знам само, че след снимките, които видях в хотела, ще се върна тук зимата. Море не е

непременно символ на лято.

Ако искаш да останеш в Тюленово, хотел Орбита работи целогодишно. В Тюленово е трудно да

останеш само един ден обаче. Предвиди си повече. Ще ти кажа само, че това е единственото

място, на което нощувахме две поредни вечери.

Координати на хотела: 0888 915 685; 05743/4460.

Цената е 15 лв. на легло в двойна стая с обща за етажа баня и тоалетна.

www.orbita-tulenovo.hit.bg

e-mail: bgtur@abv.bg

морето и скалите край тюленово

вама веке, румъния

Н а дървената стена на един от многобройните клубове, сковани набързо на плажа на Вама Веке,

видяхме изписано с тебешир следното нещо: Ctrl+Alt+Shift. С една дума, restart. Мисля, че

тази е думата, с която най-добре мога да ти опиша мястото, където навярно ще попаднеш в една

августовска вечер, след като прочетеш това. Изобщо не се притеснявай колко часът е - хората

опъват палатки буквално където им попадне. Нямаше да се учудя дори ако бях видяла палатка насред

улицата. Опъват ги по цялото протежение на плажната ивица, абсолютно безплатно, опъват

ги до или в двора на баровете и предполагам, че се изтърсват от тезгяха направо в спалния си

чувал (ако имат такъв). Поне така изглеждат нещата в пет следобед, когато минаваме от там –

затишие пред буря. Пълно е със спящи в най-невероятни пози и на най-невероятни места. Хората

рестартират преди поредното разбиване, не е като да няма къде и с кого. Ако си търсиш нещо за

пушене, просто попитай някой на плажа. Така или иначе, според мен във Вама Веке има от всичко по

много.

Вама Веке прилича на велико преселение на купонясващите народи. Напомня ми на Дивия запад в най-

позитивната му форма: онази, в която всички са били заразени от единен дух, пълни с ентусиазъм,

че градят нов, свободен свят. Има нещо първично в това място. Претъпкано е с хора, а е толкова

лежерно. Шерифът нонстоп обикаля по крайбрежната алея с патрулката си, но никой не го забелязва

и не вярвам, че присъствието на полицията пречи на когото и да било. Всички си влачат краката из

прахоляка по улиците, без да им пука за нищо. Повечето от минувачите са с онзи специфичен тен,

който се получава след дни наред, прекарани под открито небе. Тук живеят модерните номади.

Вама Веке се намира на 2 км след държавната ни граница с Румъния. От Варна до Вама Веке

са около 100 км. Вама Веке е известен с ежегодния фестивал, който се провежда в средата на

август: StufStock Festival.

Местните ни препоръчаха Expirat и Control, но клубовете са толкова много, че просто няма

начин да не си намериш някой с твоята музика.

Ако не ти се спи на плажа, пробвай с Hotel Bazart (bazartvamaveche.ro), но резервирай поне

седмица по-рано, за да не останеш разочарован. Двойна стая с баня е около 30 евро, двойна стая

с обща баня е около 20 евро. Интересното е, че стаите нямат номерация, а носят имената на

известни блус и рок изпълнители. Рецепцията е почти денонощна и хората са много мили.

вама веке

Това е само началото. А край няма и не бива да има.

Пътувай, откривай нови места, бъди на всеки километър,

приключенствай, бъди любознателен, бъди любопитен!

Бъди и критичен – без да бъдеш груб, разбира се.

Хубаво лято!