Tarnovo Rental - Attractions

1 Търново Рентал – Забележителности във Велико Търново

Забележителностите

в град Велико Търново

Туристически справочник

Велико Търново 2013

Tarnovo Rental

www.vtapartmen.com


Съдържание:

За Велико Търново ................................................................................стр. 4

парк Марно поле .....................................................................................стр. 5

паметник Майка България ...................................................................стр. 6

паметник Асеневци ................................................................................стр. 7

Държавна художествена галерия Борис Денев....................................стр. 8

Паметник на обесените ........................................................................стр. 10

къща музей на Петко Рачeв Славейков…………………………...стр. 11

храм Св. Св. Кирил и Методий..............................................................стр. 12

Къщата с маймунката..........................................................................стр. 14

храм Св. Никола......................................................................................стр. 16

паметник на Стефан Стамболов..........................................................стр. 17

хан Хаджи Николи..................................................................................стр. 18

улица Генерал Гурко...............................................................................стр. 21

къща музей Емилиян Станев................................................................стр. 22

Шекерджийница......................................................................................стр. 24

Дърворезба...............................................................................................стр. 25

паметник Велчова завера.......................................................................стр. 26

Сарафкина къща......................................................................................стр. 28

храм Св. Св. Константин и Елена........................................................стр. 29

храм Св. Спас...........................................................................................стр. 31

паметник на Никола Пиколо.................................................................стр. 33

Археологически музей.............................................................................стр. 34

музей Затворът......................................................................................стр. 35


музей Възраждане и Учредително събрание........................................стр. 37

музей Нова и най-нова история.............................................................стр. 39

Народна библиотека П. Р. Славейков...................................................стр. 40

катедрален храм Свето Рождество Богородично................................стр. 41

Паметник на Тодор Лефтеров............................................................стр. 43

Читалище Надежда................................................................................стр. 46

мултимедиен посетителски център "Царев- град Търнов"..............стр. 47

Царевец.....................................................................................................стр. 49

Трапезица...............................................................................................стр. 51

храм Св. Четиридесет мъченици..........................................................стр. 53

храм Успение Богородично....................................................................стр. 56

Шишманова баня....................................................................................стр. 57

храм Св. Георги.......................................................................................стр. 59

храм Св. Димитър Солунски.................................................................стр. 60

храм Св. св. Петър и Павел....................................................................стр. 63

храм Св. Иван Рилски.............................................................................стр. 65

Владишки мост.......................................................................................стр. 66

Самоводска чаршия................................................................................ стр. 67


За Велико Търново

Велико Търново се намира в централна България в подножието на Стара планина. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, надвиснали над река Янтра и широките й меандри. През 2009 година, по време на 47 конгрес на Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация в Белград, Велико Търново официално е обявен за балканска столица на културния туризъм. Градът е бил средновековната столица на България, а историята му датира на повече от 7000 години. През многовековното съществуване на града са създадени и съхранени неповторими паметници на културата. В този документ са описани част от интересните обекти, които посетителят на града може да разгледа. Ще разгледаме забележителностите в ред удобен за последователното им разглеждане:


парк Марно поле

Адрес: град Велико Търново, ул."Марно поле" 11

GPS координати: 43.079405, 25.631940

Година на създаване/откриване на обекта: 1884г.

Парк Марно поле се намира в самия център на Велико Търново, точно под главната улица, близо до паметник "Майка България" и непосредствено близо до двата апартамента „България“ и „Сити“. Това е най- красивият и подреден парк в града. Оформен е с красиви алеи и лехи с ухаещи цветя. Между алеите има чешма и паметник на ген. Гурко. Обособено е обширно място за забавление и игра на децата с люлки, катерушки и пързалки. През лятото паркът става домакин на фестивали и различни тържества и е огласян от музика до късно вечерта.

До 1990г. паркът се е казвал "Толбухин", а след това е прекръстен на парк "Марно Поле" по името на цялата местност, върху която е изграден.

http://strannik.bg/objects/view/4391


След Съединението от 1885г. градът се разрастнал на запад на мястото на сегашния паметник "Майка България", обособило се е пазарище (Сър пазар), където всеки петък се продавали много плодове и зеленчуци.

паметник Майка България

Адрес: град Велико Търново, булевард "Васил Левски" 1-А

GPS координати: 43.081811 25.632337

Година на създаване/откриване на обекта: 1935

На 6 май 1935 година е открит емблематичния за град Велико Търново паметник "Майка България". Заедно с него е открит и паметник "Велчова завера". Паметник "Майка България" е издигнат в памет на загиналите по време на Освободителните войни, събитията предшестващи Съединението на България, Балканските и Междусъюзническите войни, както и Първата световна

http://strannik.bg/o/4391/pametnik-majka-balgariya


война великотърновци от Пета опълченска дружина от 18, 20, 46, 50, 70 и 83 пехотни полкове. Паметникът ''Майка България'', тогава известен като Паметник на победите, е построен изцяло със средства, дарени от населението на Велико Търново. Паметникът е един от Паметниците на Българската войнска слава.

По време на Руско-турската Освободителна война на това място е имало турско укрепление (табия), от където турците са обстрелвали в посока Беляковско шосе настъпващите руски войски. Руснаците отговорили на стрелбата и след като унищожили един топ, турците избягали и изоставили още три топа.

През годините на социалистическа България външният вид на паметник "Майка България" не се променя с изключение короната, която като символ на монархията е свалена от главата на женската фигура. По-късно, след 1989г. тя е върната на мястото си, а от 2000г. в костницата на паметника гори вечен огън, запален от признателните поколения на старопрестолния град. Самият паметник е ограден с малка градинка, доста добре поддържана. Има множество пейки, където странника може да поседне и да си почине в сърцето на града и сред прохладата на дърветата. Реално там не е много спокойно, защото от трите си страни паметникът е заобиколен с доста натоварени улици с постоянно движение. И през зимата там е много красиво, защото окичват дърветата в парка с празнични светлини и атмосферата е невероятна.

паметник Асеневци

Адрес: град Велико Търново, ул."Александър Стамболийски"

GPS координати: 43.082371, 25.637788


Паметникът "Асеневци" се намира до Държавната художествена галерия "Борис Денев". Паметникът "Асеневци" в град Велико Търново е построен през 1985 г. в чест на 800 годишнината от избухването на въстанието за освобождение на България от Византийско владичество и представя предводителите на въстанието братята Асен и Петър, и техните продължители царете Калоян и Иван Асен II. С обявяването на въстанието Търново е провъзгласен за столица на българската държава. Царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II са най- прославени владетели от династията Асеневци (1185- 1241). При тях България достига политически, стопански и културен разцвет. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България– самият той сочи нагоре. Мястото наистина заслужава да се посети, от една страна, за да почувствате силата на тези български царе и от друга- да се насладите на великолепната панорама, която се разкрива оттам. Автор e проф. Крум Дамянов.


Държавна художествена галерия Борис Денев

Адрес: град Велико Търново, ул."Александър Стамболийски"

GPS координати: 43.081662, 25.638630


Държавна художествена галерия "Борис Денев" се намира непосредствено над паметник "Асеневци" в град Велико Търново. Сградата на тази галерия се отличава със запомняща се архитектура, множество прозорци разположени по каменните стени и високи колони, издигащи се пред централният вход. Тя е една от най- старите галерии в страната. За пръв път отваря врати през 1934 година. Намираща се точно в сърцето на Света гора, откъдето има забележителна гледка към Стамболовия мост, река Янтра, оттам се открива една невероятна панорама към целият град. В продължение на много години тук са се събирали най- разнообразни и ценни картини на български художници от различни поколения и периоди, за да има днес Държавната художествена галерия една


от най- богатите колекции от картини, рисувани от талантливи майстори на четката. Те са разделени в три основни раздела: живопис, графика и скулптура. Общият брой на незаменимите експонати е 5530 и се простират на обща площ от 850 кв.м.

Влизайки вътре първото нещо, което ще имате удоволствието да разгледате са събрани творби под един общ надслов "Велико Търново през погледа на художника". На вторият етаж място намират различни картини от общия фонд, подбрани на свободен принцип, като периодично тук се излагат и творби на гостуващи автори. В галерията може да видите голяма част от необикновеното изкуство на Владимир Димитров- Майстора, Борис Денев, Никола Танев и още много други велики художници. Невероятно разнообразие от цветове, композиции и артистичност ви очакват в галерията.

След 9 септември 1944г. сградата е била на Народната милиция. Имало е и килии, където са държани и измъчвани криминални и политически затворници.


Паметник на обесените

Адрес: град Велико Търново, ул."Поборнически" 5

GPS координати: 43.084723, 25.634611


Паметникът на обесените се намира в подножието на историческия квартал “Вароша” във В.Търново, на мястото, където са обесени осъдените на смърт участници в Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Идеята за неговото изграждане се заражда в първите години след освобождението. За това допринася активната дейност на видната търновска общественичка Евгения Кисимова. По нейна инициатива се основава специално дружество наречено “Милосърдие на усобшите”, чиято цел е събиране на средства за издигане на паметник на мястото на обесените през 1876 г. С парични помощи от общината и от гражданите на Търново паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути, който по това време е на служба в общината.


Той има формата на четиристепенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с издялан каменен кръст. На четирите страни има надписи с имената на обесените въстаници.

къща музей на Петко Рачeв Славейков

Адрес: град Велико Търново, ул. Драгоман 5

GPS координати: 43.085480, 25.635490

Родната къща на Петко Рачов Славейков в град Велико Търново е реставрирана през 1971г и е един от обектите на Регионален исторически музей. Пред нея е поставен паметник изработен от скулптора Благой Илиев. Къщата не е отворена за посещения. Посещава се по предварителна заявка.

Видният български поет, политик и публицист Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827г. в град Велико Търново в дома на Рачо Казанджията. Всъщност раждането става в килия на


храм "Св.Св. Кирил и Методий" на около 100м над къщата. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.

Той е една от най-значимите фигури както на Възраждането, така и на развитието на следосвобожденска България. За времето си е изключително високо образован, учи в различни градове, като междувременно се занимава и с много четене. Голямо влияние върху младия търновец има

„История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. В годините на своето образование той написва и своето първо произведение, което е запазено и до ден днешен – „Акатист на три светители”. От 1843г. до края на живота си той се занимава в голяма степен с просветителска и книжовна дейност. Учителствува в Търново, откъдето обаче е изгонен заради написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици”. През 1844 г. е учител в училището към храм "Успение Богородично" в град Килифарево, където успява да подиграе гръцкия владика по време на църковна служба и отново е изгонен от местните чорбаджии.

Революционната дейност също не е чужда на българския просветител. Той неведнъж е обвиняван, а дори и арестуван за евентуални връзки с Букурещкия революционен комитет. В останалите години до освобождението активно подкрепя угнетения български народ, основава българска гимназия в Одрин и явно се противопоставя на гръцкото влияние.

Освен със събирането на народни песни, предания и поговорки Петко Славейков също се занимава с писателска дейност. Той е автор на много патриотични песни и поеми, както и на любовна лирика повлияна от чужди писатели като А.С.Пушкин. Пише и исторически поеми. Успява да издаде два сборника с народни песни и възстановява близо 17 000 български пословици. Изявява се както като писател и журналист, така и като автор на учебници, преводач и филолог. С течение на годините изследва характера и обичаите на българите, както и тяхната народопсихология. Избран е за почетен член на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките). След 1878г. и обособяването на първите партийни организации, Петко Славейков става един от лидерите на Либералната партия. На няколко пъти става министър и председател на НС по време на управлението на Петко Каравелов. Извън политиката продължава да се занимава с учителска дейност и започва отново да издава вестници. Умира в София през 1895г., на 67 годишна възраст и е погребан в Централни софийски гробища.

храм Св. Св. Кирил и Методий

Адрес: град Велико Търново, ул."Свети Свети Кирил и Методий“ 31

GPS координати: 43.086119, 25.636169


Храм "Св.Св. Кирил и Методий" е източно-православен храм в старинния квартал "Варуша" на град Велико Търново. Според кондиката на храма, първият камък за изграждането му е поставен на 10 март 1860г. и приключва есента на 1861г. Това е по време на царуването на султан Абдул Меджид Ефиндимиз, в архиерейството на Григорий Лезвийца. Построяването на храма става в


разгара на борбата за църковна независимост и породените конфликти с гърка-владика Григорий. Храмът е осветен на 8 октомври 1861г. от петима свещеници.

Храм "Св.Св. Кирил и Методий" е свързан с историята на преселниците, които заживяват в Търново, пристигнали от различни планински градчета. Кварталът тогава се нарича Кошарската махала и неговите жители са събирали дарения за издигането на храма. Средства са дали българите в чужбина, както и Българската община в Цариград. На това място преди много години хората са правили курбан на свети Атанасий, който е закрилник на всички преселници. Знае се, че на мястото е имало малък късносредновековен храм с патрон Св.Атанасий, който пък е бил построен на оброчно тракийско светилище, върху свещен камък със силна енергия. И до днес е запазен камъкът, на който е извършван жертвения оброк. Това е първият храм в търновската духовна околия, който носи името на Св.Св. Кирил и Методий, и първата камбанария с лята камбана. Камбанарията е изградена през 1885г. и е с великолепна украса. На камбанарията има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час. Това е и единствената работеща часовникова кула в града.


Строител и архитект на храм "Св.Св. Кирил и Методий" е майстор Колю Фичето, вече установил се в Търново. След този градеж за пръв път към името му добавено „архитект”. Сградата е трикорабна, със засводен притвор, с балдахинови сводове, каменни колони, с извит бароков дървен балкон, богато резбован иконостас и кобилично извита абсида. Храмът бил изграден с два купола и камбанария. Тези два купола и камбанарията са паднали от катастрофалното земетресение през 1913г. и до днес е възстановена само камбанарията отделно от храма.

За периода 1861-1872г. храм "Св.Св. Кирил и Методий" е действал съвсем официално и там са извършвани законно всички църковни обреди- служби, кръщавки, венчавки, опела. Още от построяването на храма, в него се е служило на български език и това е било 10г. преди българската църква да получи официално независимостта си. Новоназначеният от Екзархията архиерей на Търновската епархия, епископ Иларион Макариополски през 1872г. прави второ освещаване- вече е от българския владика. Храмът е кръстен на светите братя Кирил и Методий, но тя е известн и с името Свети Атанасий, на когото е наречен вторият олтар. Третият е свързан с името на Св.Св. Петър и Павел.

Храм "Св.Св. Кирил и Методий" е уникален и с това, че в неговата килия е роден Петко. Р. Славейков, чиято къща и паметник са на около 100м южно под храма. Той е инициатор и на първото честване на храмовия празник на 11 май през 1869г. В храма са опявани и обесените поборници против турско робство при сегашния Паметник на обесените, които след това са погребвани на близкото бунище, където сега има Поборнически паметник.

Къщата с маймунката

Адрес: град Велико Търново, ул."Медникарска“ 2

GPS координати: 43.084932, 25.637004


Къщата с маймунката се намира в град Велико Търново, между старите хали и Самоводската чаршия. Построена е през 1849 г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Известно време тук е живял Стоянчо П. Ахтар, първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети.

Къщата с маймунката е построена върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м. На това място Кольо Фичето построява триетажна сграда, чиито помещения, магазини, складове и жилище задоволяват нуждите на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по- високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Приземният етаж е оформен с два големи отвора, сегментно засводени.


Над тях, над гладко измазана част в средата е поставена върху профилирана колонка седяща маймунка с плоча с надпис. От двете страни се намира по един елипсовиден отвор. Над тази част започва първият етаж, който е издаден напред с около 26 см. Преходът е оформен със слабо профилиран корниз. В средата етажът е издаден напред със заоблен и трапецовиден еркер. Вторият етаж излиза напред като първия, но е с много по- богата вдлъбната крива и малки правоъгълни профили и отстъпи. На стената има по пет прозореца, три от които са на еркера. Оригинално е разположен вътрешният вестибюл, намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл. Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури.

Начинът за украсяване на външните фасади чрез тухлен пълнеж се среща рядко у нас. Приема се, че това е донесено от Колю Фичето. Такава украса на фасадите се среща и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил великият майстор.


храм Св. Никола

Адрес: град Велико Търново, ул.Въстаническа 43

GPS координати: 43.085180, 25.638346

Година на създаване/откриване на обекта: 1836-1840г

Храм "Свети Никола" е разположен на закътано място в квартал Варуша в град Велико Търново. Храмът е построен в периода 1834-1836г. Строежът е започнал под ръководството на майстор Иван Давидата. Поради заболяването му градежът бил довършен от неговия калфа Колю Фичето, който се справил отлично с работата. Поради това получил похвала и парична награда от владиката Иларион Критски и бил признат за майстор.

Иконостасът и владишкият трон в нея са дело на тревненския дърворезбар Йонко Попвитанов. Осветен е на 6 декември 1836г. от търновския митрополит Иларион Критски. Това е най-големия търновски храм. Сградата е ниска 3-корабна базилика с размери дължина 37м. и


ширина 17м. Мястото му така е избрано, че храмът да доминира над съществуващите тогава 31 джамии в града.

През 1843г. тук е открито първото българско училище в града. То било взаимно училище с два отдела- за момичета и за момчета. През 1844г. е построена отделна сграда за него. Учител бил Никола Златарски. В 1845г. тук е основан и първият църковен хор в града, диригент отново бил Н. Златарски.

След големият пожар в града през 1849г, когато училището изгоряло, същото е възстановено вече по-голямо със средства осигурени от Хаджи Минчо. През 1869г. в общата стая към храма е основано читалище "Надежда", което просъществува там до Освобождението.

През 1872г. е построена и камбанарията в двора. През 1879г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. В 1913г. храмът става катедрален. През 1949г. в северната част е построен параклис "Св. Евтимий".

Днес храм "Свети Никола" има 4 престола: централният на Св. Николай, левият (северният) на Св. Харалампи, десният (южният) на Св. Иларион Велики и в параклиса - на Св. Евтимий.

В двора на храма се намира и Неделното училище, създадено през 1995г. Вътрешността на храма е изрисувана с красиви стенописи. До самата входна врата можете да видите образа на Исус Христос и хората, които са го наобиколили, качени в една лодка. Иконите са толкова красиви, че е трудно да не запалиш свещичка и да не се помолиш.

В двора на храм "Свети Никола" има гробищен парк с паметни плочи. Някъде сред тях е и гроба на революционера Павел Бобеков, но точното му място не се знае. Непосредствено под храма е паметникът на Павел Бобеков.

паметник на Стефан Стамболов

Адрес: град Велико Търново, ул.“Стефан Стамболов“ 40

GPS координати: 43.084444, 25.638506

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за

стабилизирането на страната и откъсването и от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар и критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.


хан Хаджи Николи

Адрес: град Велико Търново, ул. „Георги Сава Раковски” 19

GPS координати: 43.084387, 25.639047


Хан “Хаджи Николи" е една от емблематичните и сантиментално обвързани сгради в град Велико Търново, като част от монументалната обществена архитектура от късния период на българското Възраждане. Намира се на около 50м след паметника на Стефан Стамболов, в началото на Самоводската чаршия. Ханът е построен през 1858–1862г. от майстор Колю Фичето за богатия търновски търговец Никола Минчев (хаджи Николи х. Димов Минчоолу) и е единственият оцелял през годините от всичките ханове, построени в града, които към 1877г. са били около 70. Обявен за народна старина и архитектурен паметник на културата от национално значение.


Сградата на Хан “Хаджи Николи" е част от плътен градски силует, разположена на стръмен терен с малка дълбочина. Решена е пространствено със стъпаловидно оформени обеми, ажурни фасади с характерни архитектурни мотиви, конкавни профили на корнизите, парапетите и каменния им цокъл, елиптична линия на сводовете и арките. Тесеният издължен двор е огражден от три страни: от североизток – двуетажно крило с приземие; от югоизток – едноетажно крило с приземие; от югозапад – приземно ниво с магазини към улицата и проход към двора. Планът на сградата е от самостоятелни помещения по етажите, които през годините са били складове за стока и работилници. На първо ниво към улицата има дюкяни, които се ползват по предназначение и до днес. Конструкцията е масивен градеж от тухли, камък и желязо. Стените са носещи, изградени от ломен и грубо обработен камък, а етажните плочи са уникални масивни тухлени засводявания. При коридорите с колонади, хоризонталните сили се поемат от железни обтегачи с квадратно сечение.

Предните дюкяни на хана на хаджи Николи били заети от дръндарин, бакалин, куюмджия, кафеджия и шекерджия. До 30-те години на XX век срещу хана в дъсчени бараки, боядисани в червено, табаците, цървулджиите и опинчарите от Асенова махала продавли стоката си - камшици, седла, цървули, кундури, всичко, правено от кожа.


Подробно описание на търновски хан срещаме у Константин Иречек: “Най-добрият хан е този, в който преди четвърт столетие е отседнал Барт. Той е прилепен към склоновете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре, на тесен двор, отсядат колите... Зад двора се намират простички дървени стаички за пътници, сиромашко легло, но без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледалце, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на дрехи.”

До 1987г. ханът е отворен за посетители като музейна експозиция на Регионален исторически музей, след което е предоставен на Националния музей на архитектурата, а дюкяните на Архитектурно- етнографски комплекс „Самоводска чаршия”. През 1992г. е реституиран и предаден на наследниците на Хаджи Никола Минчев. През 2006г. внукът на хаджи Николи, д-р Васил Николиев продава сградата и новият собственик, офицер от американската армия Едмънд Бек, започва реставрацията и съвременната му адаптация. След реставрацията, Хан "Хаджи Николи" е отворен за нов живот и посреща всички свои посетители като своеобразен културен център и комплекс от кафене, ресторант, вино бар, лятна градина и изложбени зали с музейни експозиции и картинна галерия. През 2010г. Хан „Хаджи Николи" печели специалната награда на журито в националния конкурс "Сграда на годината" за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и "Наградата на публиката".

Хаджи Николи х.Димов е роден през 1826г. в богат търновски търговски род. Баща му хаджи Димо търгува с кожухарска стока. Неговата сестра Анастасия х.Димова става съпруга на видния търговец Павли х.Иванов. от брака се ражда Димитър х.Павли Иванов, основател на търновското Народно читалище "Надежда".

Благодарение на своя заможен баща, малкият Никола успява да получи солидно за времето си образование. Голямото търсене на кожи по онова време и успешно сключените сделки го превръщат в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. Поради тази причина му е дадена титлата „капу-некия”. Ползвал се с влияние и пред турските власти.

През 1846г. се жени за дъщерята на Хаджи Минчо Хаджи Цачев, а след неговата смърт през 1855г. наследява цялото му имущество. Опасявайки се от преследване и поради конфликти гръцкия митрополит Неофит от Търново, заради борбата му срещу погърчването, през 1853г. заминава със семейството си за Цариград, където пребивава 23 години. Там през 1857г. той създава нова търговска фирма заедно с русенеца Костаки Маринович и шуменеца Петър Николаев. Като зет на Хаджи Минчо Хаджи Цачев, със свои и негови капитали и в съдружие със своите другари, Хаджи Николи отваря шест търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Одеса и Цариград.

Хаджи Николи е верен на в борба срещу гърчеенето и се издига като един от най-активните дейци за църковна независимост. В борбата, за чийто успешен изход е похарчил повече от 500 000 златни лв. собствен капитал, той изгубва и почти цялото си състояние и имущество, но оставя името си чисто. През 1879г. се завръща в България в тежко материално състояние и завършва земния си път в бедност на 03.09.1892г. Погребан е пред входа на храм „Св.Св. Константин и Елена”, където и до днес странниците могат да почетат гроба му.


улица Генерал Гурко

Адрес: град Велико Търново, ул."Генерал Гурко"

GPS координати: 43.084313, 25.637550

Една от най-живописните улици на възрожденския град, с много реставрирани стари къщи е ул. Гурко. Те са струпани една до друга, една върху друга и всички гледат към реката. Улица Гурко е превъплъщение на романтиката и красотата – една уникална и привлекателна улица.

Нагоре – къщи и покриви, накацали едни над други, надолу – Янтра, лъкатушеща под височината, на която е разположен градът. Няма друго място, откъдето така добре да се разкрива това удивително сливане на природната даденост с архитектурната традиция, така че тези къщици “да враснат в скалите сякаш лястовичи гнезда”.

Тук и на Варуша са съхранени възрожденските традиции за красота и домашен уют. По прозорците на къщите са разположени кокетно саксии с мушката, бръшлян, виещи се лозници,


засадени на всяка педя свободна земя. Улицата е украсена с чешми и фенери, които осветяват къщите, хората, тихите спокойни вечери.

къща музей Емилиян Станев

Адрес: град Велико Търново ул. "Никола Златарски" 20

GPS: 43.084591, 25.639656


Къща-музей "Емилиян Станев" в град Велико Търново се намира в началото на уличката "Никола Златарски" до малкото площадче "Георги Кирков" в средата на Самоводската чаршия, където е разположен и паметника на писателя. В другия си край уличката стига до задната страна на храм "Свети Никола". Къщата е построена на мястото на родната къща на Емилиян Станев.


Нищо от стария автентичен вид не е било съхранено. В архитектурното разпределение е запазен само първия етаж, където е отделена рождената стая на писателя.

Художественият проект е дело на режисьора Въло Радев, автор и на Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина” (в колектив с Иван Халачев, Константин Джидров, Николай Минчев, Скарлет Зидарова). Комплексът обхваща две сгради, една срещу друга. Макар и различни, двете сгради са стилистично сходни. Къщата-музей е дело на арх. Христо Коев. Другата е фонд към музея, където се съхранява архивът на Емилиян Станев, има зала за срещи и административна част. Личната библиотека на писателя съдържа около 1400 книги. Част от тях са редки библиофилски издания с автографи на известни учени, писатели, преводачи. В библиотеката има художествена литература, мемоари, изкуствоведски изследвания, литературна история и критика. Около 30 процента от изданията са на чужди езици.

Изграждането на къща-музей "Емилиян Станев" и паметника е продължило шест години. Открит е на 5 май 1987 г. в чeст на 80-годишнината от рождението на Емилиян Станев. Музеят работи по много издателски проекти и е организатор и съорганизатор на представяния на български книги и автори.

В началото на 2013г. къщата-музей "Емилиян Станев" получава 10 часа записи с разговори на писателя. Записите са изключително ценни, правени са през 1975г. и 1976г. и са в рамките на литературна анкета. Записите са били на много стар носител, след като са били закупени са прехвърлени на дискове.

Истинското име на писателя с псевдоним Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. През 1922г. семейството му се преселило в град Елена в родната къща на баща му на улица „Разпоповци“. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където често се намират и нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров. Къщата на писателя в София се намира на улица „Юрий Венелин“.

През 30-те години записва финанси и търговия в Софийския университет. През 1932-1944 е чиновник в Софийската община, а през 1945г. е управител на ловно стопанство в село Буковец, Ловешко. Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931г. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга - сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта „Крадецът на праскови“. След 1950г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г. Автор е на книги за деца и юноши: „През води и гори“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др. Произведенията му от


следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Малко известен факт е намерението на големия писател да създаде книга за Исус и роман със сюжети от историята на Сливен “Султански лов”. Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975г. Емилиян Станев умира на 15 март 1979г. в град София. Писателят е обявен от ЮНЕСКО за личност на 2007г. от България.

Шекерджийница

Адрес: град Велико Търново, ул."Георги Мамарчев" 4 (Самоводската чаршия)

GPS координати: 43.083692, 25.640234


Шекерджийницата на Самоводска чаршия в град Велико Търново се намира на около 50 метра след площадчето в средата й, при слизане в посока площад Велчова завера.

Заради натуралните продукти и автентичната технология на производство от XIX век, шекерджийницата е маркирана със знака „Самоводска чаршия- Ръчна изработка”.

Майсторът на всички лакомства в Шегерджийницата е Добрин Трифонов, който навремето е работил в етнографския комплекс ”Етър” до град Габрово. Рецептите ги е научил (и пооткрадал, като при всеки занаят) от стария си майстор там.

В приятната възрожденска обстановка всеки може лесно да се почувства като истински болярски чорбаджия.

Дърворезба

Адрес: град Велико Търново, ул."Г.С. Раковски" 8 (Самоводската чаршия)

GPS координати: 43.084028, 25.639614


Дърворезбарско ателие Стойчеви се намира на двадесетина метра западно преди площадчето в централната част на Самоводска чаршия в град Велико Търново, при идване от към хан „Хаджи Николи”, точно под пекарната за кадаиф.

Поради ръчната изработка и оргинални техники, ателието е маркирано със знака „Самоводска чаршия- Ръчна изработка”.

В ателието майстор Христо Стойчев, твори заедно с баща си, баш-майстор Петър Стойчев. Традицията в занаятите на семейство Стойчеви датира от 1986г., три години по-късно те отворили ателие по художествена дърворезба на чаршията.

паметник Велчова завера

Адрес: град Велико Търново, ул. " Велчо Джамджията" 3

GPS координати: 43.082933, 25.640787



Паметник "Велчова завера" в град Велико Търново се намира на едноименния площад. Построен е на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов- Джамджията. Открит е тържествено, заедно с паметник "Майка България" на 6 май 1935г. Проектът е дело на архитект Иван Васильов и Д.Цолов, а автор на скулптурната част е Мина Иванов. Паметникът е каменен обелиск, висок 8,50м., върху квадратен постамент. На източната страна релефно са изобразени символите на заверата- кръст, меч и евангелие, а под тях ръце стремящи се към меча. На паметника са изписани имената на участниците в заверата.

Някога преди да има паметник, площадът е носел името Баждарлъка. В началото на XIX век, на това място са стоели и пазели баждарите, които събирали наложените даждии (данъци), за внясяните в града стоки, т.т. тук е била баждарницата (митницата). От тогава останало и името на мястото, оформено по-късно като площад. Около него се оформил един от големите стопански центрове на Търново.

Няколко години след Одринския мирен договор започва подготовката на ново въстание в България, което става известно по името на един от инициаторите– Велчо Атанасов, като Велчова завера. В ръководството на заверата участват още Димитър Софиянлията, Георги Мамарчев, отец Сергий. Замисълът се свежда до организиране на масово надигане на населението и освобождаването на старата столица– Търново, след което тържествено да се обяви възстановяване на българското царство. Според изработения план въстанието трябвало да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи. Велчо Атанасов трябвало да бъде провъзгласен за български княз.

Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябвало да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети били мерки и за укрепване на старопланинските проходи. В случай на неуспех инициаторите разчитали на помощ от страна на Русия. Но точно тук те допускат грешка. Още през 1833 г. руската дипломация се възползва от затрудненията на Високата порта във връзка с отцепническите действия на египетския паша и срещу предоставената на султана помощ успява да получи правото да контролира Проливите. Това обстоятелство, неотчетено от Велчо Атанасов и Георги Мамарчев, обрича на предварителен неуспех усилията на българите да предизвикат намесата на Русия. През 1834 г. търновските завераджии изграждат широка мрежа от съзаклятници в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско. По места се събира оръжие, организира се военно обучение на бъдещите въстаници.

Но през пролетта на 1835г., непосредствено преди самото обявяване на въстанието, еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство и турските власти арестуват ръководителите на заверата. Следва набързо организиран съд, който изпраща на бесилото Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иван Кюркчи и Никола Гайтанджията. Георги Мамарчев (като руски поданик) е съден в Цариград, след което е изпратен на заточение на о. Самос.


Сарафкина къща

Адрес: град Велико Търново, ул. "Гурко" 88

GPS координати: 43.082028, 25.640810

Година на създаване/откриване на обекта: 1861г

Сарафкината къща се намира в източната част на улица „Генерал Гурко” във възрожденската част на град Велико Търново на около 200м западно и надолу по стръмните улички от музей "Възраждане и Учредително събрание".

Къщата е построена през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981г. Сарафкината къща е музеен обект от експозициите на Регионален исторически музей, където се представят етнографски изложби и един от Националните обекти на България.


Непосредствено пред къщата е и едната от старите чешми по улица "Гурко", но водата й вече е замърсена и негодна за пиене. На около 50м източно по ул."Гурко" се намира паметник на Христо Иванов - Големия.

Теренът върху който е изградена Сарафкината къща, е предопределил архитектурното и решение. Южната й част, която е обърната към река Янтра е пететажна, а северната – откъм улица “Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица “Гурко” е затворен с двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната (лявата) му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

Представителните помещения са разположени на двата горни етажа. На четвъртия е разположен просторен вестибюл, около който са групирани четири стаи и няколко по-малки спомагателни помещения. Последният етаж е свързан с вестибюла посредством вито дървено стълбище. То започва с декоративна сгъваща се вратичка и ажурен парапет от ковано желязо. Такъв парапет минава между цилиндричните дървени колони, чрез които етажът е оформен като галерия. По този начин е постигнато едно внушително и силно въздействащо вътрешно пространство. Атмосферата на спокойствие и уют се подсилва от кобиличния мотив над прозорците във вестибюла, колоните и великолепния дърворезбен таван.

На четвъртия и петия етаж в Сарафкината къща е представена изложба, която отразява основните прояви на народното художествено творчество от края на XIX – началото на XX век във Великотърновския регион.

Интересна част от интериора на Сарафкината къща са и дървените тавани, които са различни във всички стаи.

храм Св. Св. Константин и Елена

Адрес: град Велико Търново, ул."Иванка Ботева" 24

GPS координати: 43.082115, 25.641131


Храм „Св.Св. Константин и Елена“ е източно-православен, разположен в централната част на стрария на град Велико Търново. Намира се малко под главната улица между площад Велчова завера и музей “Възраждане и Учредително събрание” и на около 40м над Сарафкината къща на старата улица „Генерал Гурко”. В храма са се венчавали, кръщавали и били опявани първенците на Търново през XIX век.

Според краеведа Йордан Кулелиев, храм в близост до това място е съществувал вероятно от времето на Втората българска държава. Старият храм се е намирал югоизточно от сегашния в района на сегашната старопрестолна гимназия по икономика. Реални свидетелства за култовата сграда са налице от 20-те и 30-те години на XIX век. В тогавашната ситуация тя има документирано битие и голямата просветна дейност, която кипяла в нея. През 1858г. е образувана Градската община, чието седалище- канцелария е било в общата стая при храма. Старият храм е действал до 5 октомври 1873 (тогава е записана последната служба в него), а на 7 октомври 1873г. в


изключително тържествена обстановка е осветен новият храм от първия български владика Иларион Макариополски.

Новият храм „Св.Св. Константин и Елена“ е строен през 1872-73г. от майстор Колю Фичето. Въздигнат е със султански ферман, издействан от хаджи Никола Минчев, енориаш на храма и влиятелно лице в турското правителство. По това време майстор Колю Фичето изгражда и друга емблематична сграда, която се намира недалеч от православния храм - прочутият турски конак.

Сградата е трикорабна, вътрешността и е светла и красива. При изграждането й самобитният майстор успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки, както и прочутата фическа кобилица - все елементи, които служат като визитна картичка на самоукия майстор архитект. През XIX век тя се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Храмът е построен между три улици, разположени


между жилищни сгради, на стръмен склон с тераси - един много труден дори и от днешна гледна точка терен за застрояване.

При главния вход на храма, от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на сградата при евентуално слягане на земната основа. Майстор Колю Фичето казвал: „Когато колоните престанат да се въртят това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Сега колоните са демонтирани са прибрани за съхранение. По неповторим и изключително красив начин Колю Фичето успява да изгради и обедини храма и камбанарията. Той постига голям успех и в живописната монументална архитектура, съчетана с околната среда. Това е последният храм, който Колю Фичето строи през своя живот, но за сметка на това пък той минава за един от неговите архитектурни шедьоври в областта на християнското изкуство, в областта на строежа на източно православни храмове.

Сред култовото богатство на храм „Св.Св. Константин и Елена“ са иконите, рисувани от Папа Витан от тревненска школа, от школувания художник Николай Павлович и др., които се съхраняват в Регионален исторически музей.

При земетресението от 1913г. сградата претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век храма е възстановен под името „Св. цар Борис“ (имало се е предвид Борис I Покръстител).

От двете страни пред входа има две гробници. Едната е на хаджи Николи Минчоолу (Никола Минчев) - борецът за черковна независимост и неговата съпруга. Другата е на сина на майстор Кольо Фичето. На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи. Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на Хаджи Минчо Хаджи Цачев.

Тук е и гробницата на митрополит Панарет Рашев. Върху гроба му е издигнат мраморен паметник, представящ владиката в черковно одеяние и благославящ - дело на румънския скулптор Йон Джорджеско. В гробницата е погребано тялото на митрополит Панарет Рашев в седнало положение, както подобава за митрополит, с почести и според канона на Българската православна църква.

храм Св. Спас

Адрес: град Велико Търново, ул."Иванка Ботева" 4

GPS координати: 43.081306, 25.641778


Храм "Свети Спас" или както е бил известен в миналото "Свето Възнесение" е източно-православна църква в град Велико Търново.

Храмът се намира на около 70м западно от Конака (Музей "Възраждане и Учредително събрание"), зад Градската библиотека в старата част на града, която някога се е наричала Халваджи баир. Тук са били занаятчийските работилници на халваджии и бозаджии, откъдето вероятно е


дошло и името. Според други, името Халваджи баир идва поради свежия въздух (хава), който идвал от реката и Света гора.

Храм "Свети Спас" е построен от майстор Колю Фичето в периода 1859 - 1862г. Сградата е трикорабна базилика, като под нея имало гробница с вход откъм южната фасада. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади.

Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи предимно с гръцки надписи, взети от гробищата на стария храм, намиращ се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. Тук е бил погребан и Хаджи Минчо Хаджи Цачев.

При катастрофалното земетресение през 1913г., горната част на храма била разрушена и той все още е в руини.


паметник на Никола Пиколо

Адрес: град Велико Търново, ул. "Никола Пиколо" 1

GPS координати: 43.082164, 25.641784

Паметникът на Никола Пиколо е издигнат през 1980г. на около 100м от площад Велчова завера в ляво по посока крепостта Царевец в горния край на кръстената на него улица в град Велико Търново. Малко по-надолу по тази улица е родната му къща известна като къщата на сестра му Кокона Анастасия.

Никола Савов Хаджиилиев е роден през 1792г. в Търново в семейството на видния търговец хаджи Сава Илия. Учи в родния си град и в княжеската академия (лицей) „Свети Сава“ в Букурещ, ръководена от Константинос Вардалахос. Там заради дребния си ръст получава прозвището Piccolo („Малчо“).


Археологически музей

Адрес: град Велико Търново, ул. "Иванка Ботева" № 2

GPS координати: 43.080802, 25.642020

Археологически музей в град Велико Търново се намира западно от площад "Съединение" и е част експозициите на от Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България. В него е представена експозицията "Търновград– столица на България XII– XIV век". Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е бил столица на българската средновековна държава.

В първа зала са експонирани керамични съдове, оръжие, оръдия на труда, идолна пластика и др., които в хронологичен ред представят развитието на поселищния живот в региона през най- дълбоката древност. Те произхождат от проучени по археологически път обекти– селищна могила в


село Самоводене (неолит 5700-5000 пр. Хр.), селище в местността "Качица", Велико Търново (неолит- халколит 5300–3800 г. пр. Хр.), Джулюница (халколит 4800-4000 г. пр. Хр.), селищна могила при село Хотница (халколит), селище при Хотнишкия водопад (преход от халколит към бронз 3600 г. пр Хр.), тракийското селище на хълма Царевец (тракийска култура). Особен интерес представляват няколко уникални експоната– дъно на керамичен съд от неолита със знаци от предписмена система, златно халколитно съкровище от село Хотница, златни халколитни накити от пещерата при село Емен, четири колективни находки от оръдия на труда и оръжие от бронзовата епоха, материали от тракийската гробница при село Изгрев. През античната епоха на територията на сегашния Великотърновски регион се обособяват няколко големи градски, военноадминистративни и икономически центрове.

Експозицията във втора зала илюстрира тяхната история и мястото им в културно-историческото ни наследство. Чрез оригинален веществен материал и фотоси са представени различни аспекти на материалната култура на големият градски център Никополис ад Иструм, римският военен лагер Нове, центровете за производство на художествена, битова и строителна керамика при Павликени, Бутово, Хотница, Бяла черква, тържищата Перитензиум и Дискодуратере, ранновизантийския град разположен на хълмовете Царевец и Момина крепост. Най- впечатляващи сред експонираните паметници са: колекцията от керамични съдове и калъпи от II– IV век, оброчни плочки с изображения на древногръцки, тракийски и римски божества, бронзова пластика, геми и камеи, изработени от скъпоценни и полускъпоценни камъни, накити и др.

Многобройни паметници, представят различни аспекти на културата от времето, когато Търновград е бил столица на средновековна България (XII– XIV в.) в трета зала. Това са златни и оловни печати от царската кореспонденция, златни пръстени- печати на висши български сановници, монети на българските царе, накити, въоръжение, произведения на малката пластика, архитектурни детайли и строителна керамика, занаятчийски изделия, керамични съдове, предмети с източен и западноевропейски произход, появили се в столичния град благодарение на търговските връзки, книжовни паметници, образци на Търновската живописна школа и миниатюрата.

От 22 март 2013 г. (Празник на град Велико Търново), в Регионален археологически музей е оборудвана специална трезорна зала, в която са експонирани находките, от Тракийско погребение на знатен тракийски династ, край село Големаните, така както са намерени в реална възстановка. До тогава са били на съхранение в банков трезор заради неоценимата си стойност и отделни експонати са показвани частично.

Археологически музей в град Велико Търново е един от 100-те национални туристически обекта и др.

музей Затворът

Адрес: град Велико Търново, площад Съединение № 1

GPS координати: 43.080574, 25.642531


Музей "Затвор" в град Велико Търново се намира южно зад изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание” непосредствено до музей "Нова и най-нова история". Експозицията е част от Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България.

Строителство на затвора започва около средата на XIX век. През 1854г. той вече се използва по предназначение. Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените 70–90см. Постройката има един приземен и два горни етажа. Северно и западно от нея са разположени два вътрешни двора, оградени от високи зидове и спомагателни постройки. В северния е извършвано оковаването на затворниците, а западният бил предназначен за разходки два пъти дневно.

В годините на османското владичество са използвани трите етажа на сградата. След Освобождението на България са пристроени нови помещения - приземието е превърнато в склад, пристрояват се служебни помещения, място за свиждане, женски килии. Във вътрешния двор за разходки са изградени стопански помещения, кухня, складове и бръснарница. Затворът функционира като етапен до 1954г.


Експозицията в музей "Затвор" е създадена през 1960г. и е разгъната в приземния и на първия етаж. Направена е възстановка на интериора на три от килиите и карцера, функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания. В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници, лежали в Търновския затвор. Върху отделно фототабло са портретите на най-значимите личности, затваряни тук - Филип Тотю, Стефан Караджа, Васил Левски, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков и др. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

музей Възраждане и Учредително събрание


GPS координати: 43.080865, 25.642621


Музей "Възраждане и Учредително събрание" в град Велико Търново се намира в северната част на площад "Съединение" и е част от експозициите на Регионален исторически музей.

Сградата е бившия турски конак. Този архитектурен паметник е изграден от самоукия строител Колю Фичето, завършил градежа през 1872 г. Конакът ярко се отличавал сред заобикалящите го постройки. Той притежавал широки коридори и просторни стаи. Именно в тях заседава турският военен съд, пратил на бесилото Бачо Киро, Георги Измирлиев, Цанко Дюстабанов и др. – апостоли на Търновския революционен окръг и водачи на Априлското въстание в региона. От юг сградата е четириетажна, а на север, където е лицето й, входът е оформен като шестоъгълна аркада на колони. Тук се случват важни събития от българската история. През 1872 година е разпитван заловеният в Къкринското ханче Васил Левски. А година след Освобождението в нея заседава и Учредителното събрание, което изработва конституцията на Нова България, останала в историята като Търновската. На същото място е избран първият български княз Александър Батенберг.

Музей "Възраждане и Учредително събрание" е открит на 16.10.1985г. по случай 800 годишнина от избухването на въстанието против византийското владичество, начело с търновските боляри Асен и Петър (1185–1187).

Експозицията е разгъната на три от етажите. На първия етаж са представени паметници, илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество. Централно място заема внушителната колекция от икони: от средата на XVI в., произведения на Тревненската живописна школа, икони- примитиви, произведения на първите академично школувани художници– Станислав Доспевски и Николай Павлович. В експозицията са показани творби на майстори-резбари– царски двери, кръстове, апостолски фризове, светогорски икони- щампи; плащеница от 1559г. В останалата част на залата е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането. Показани са множество документи и предмети, свързани със занаятите– златарство, грънчарство, железарство, кожарство, шивачество,


кожухарство и др. Илюстрирани са вътрешните и международни връзки на търновските търговци, а също и зараждането на фабричното производство. Чрез макети и фотоси е показано развитието на архитектурата и строителството през епохата. Специално място е отделено на великолепните архитектурни паметници, създадени от Уста Колю Фичето.

На втория етаж, чрез веществен и документален материал са представени етапите и най- важните моменти от национално- освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество– хайдушко движение, Първо и Второ Търновски въстания, Велчова завера, Хаджиставрева буна, въстание на капитан дядо Никола, действията на четите на Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Априлското въстание, Руско-турската война от 1877–1878 г. Специално внимание е отделено на борбата за независима българска църква, развитието на образователното дело и читалищната дейност.

На третия етаж е възстановена залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поставило основите в развитието на съвременна България.


Музей "Възраждане и Учредително събрание"- Велико Търново е един от Националните обекти на България.

музей Нова и най-нова история


GPS координати: 43.080440, 25.642775

Музей “Нова и най-нова история” се намира южно зад изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание” в непосредствена близост до музей "Затвор" в град Велико Търново. Експозицията е част от Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България.


В горната зала на музея е експонирана изложбата “Велико Търново и българската държавност”. Водещата идея на изложбата е представянето на град Велико Търново като символ на приемствеността на българската държавност в първите десетилетия след Освобождението. Чрез фотоматериали и оригинални вещи са показани най-значимите събития, случили се в Търново през този период: Първото Велико народно събрание и изборът на Александър Батемберг за български княз през 1879 г. ; Второто Велико народно събрание проведено в град Свищов през 1881 г; Съединението през 1885 г; Третото Велико народно събрание и изборът на Фердинанд Сакскобурготски за български княз; Четвъртото Велико народно събрание проведено през 1893 г; Обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г; Петото Велико народно събрание от 1911 г. Акцент в изложбата е поставен върху ролята на Стефан Стамболов като строител на съвременна България. Особен интерес предизвикват показаните лични вещи на автора на песента “Мила Родино” – Цветан Радославов и монетните емисии от времето на Третото българско царство.

В долната зала на музея е експонирана изложбата “Войни за национално обединение на България” – 1885г., 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. Чрез карти отразяващи военните действия и богат фотографски материал са представени най-важните моменти от войните за национално обединение на България. Показан е веществен материал от това време, по-голямата част от който е притежание на великотърновци взели участие в бойните действия: медали и ордени; униформи; средства за наблюдение; хладно парадно и бойно оръжие; пушки “Крънка”, “Маузер”, “Манлихер”, “Пибоди Мартини”, револвери “Гасер”, пистолети “Парабелум”, “Валтер”, “Берета” и др.; картечници “Максим-Соколов”. Наред тях могат да бъдат видяни графики на участвалия във войните известен търновски художник Борис Денев и оригинални илюстровани карти от епохата.

Народна библиотека П. Р. Славейков

Адрес: град Велико Търново, ул. „Иванка Ботева“ 2

GPS координати: 43.081153, 25.642346

През ноември 1889 г. е създадена „Публична народна библиотека“ със свой печат, устав и правилник на базата на „Устав на дружество Развитие“ и Правилник към него. На 11 юли 1921 г. указ N 145 узаконява Народната библиотека във Велико Търново, създадена със Закон за народното просвещение, приет от Втората извънредна сесия на 19-то Обикновено народно събрание 5 дни по-рано.

В зданието на ефорията „Ангел Попов“ на ул.“Централна“ N 3 на 15 август 1922 г. се открива третата в България (след София и Пловдив) Народна библиотека във Велико Търново. С предписание N 18231 на Министерството на народното просвещение от 1 септември същата година за командирован директор на библиотеката се назначава Моско Москов.

Днес РНБ „П. Р. Славейков“ е най-големият обществен информационен център на територията на региона. Всеки гражданин има право да ползва библиотечните документи и услугите й след регистриране като неин читател.


катедрален храм Свето Рождество Богородично

Адрес: град Велико Търново, ул. „Евгения Кисимова“

GPS координати: 43.081383, 25.643615


Православният Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица" се намира в старата част на град Велико Търново, в "Болярска махала" и е издигнат върху стария храм построен от майстор Колю Фичето в периода 1842 - 1844г. Сградата е била изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Била е украсена с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придавали особена оригиналност на фасадата. Сградата била трикорабна. На 30 м западно от нея се е намирала камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът бил застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на храма са двата реда капители. Сводовете са направени от тухли


и хоросан. Освен главния вход има още две странични, симетрично разположени врати, през които се излиза във външните аркади. Построена е със средства, събирани от населението по махали, със съдействието на турския управител на Търново и на кожухарския еснаф (заради това е била наричана още кожухарската черква).

През 1877г. в храма е отслужен благодарствен молебен при влизането във Велико Търново на Руските освободителни войски. По това време храмът вече е със статут на катедрален. Там служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение. В Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица" полагат клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд І.

Велико Търново преживява катастрофалното земетресение през 1913г.. Наред с много пострадали частни и обществени сгради, до основи е разрушен и катедралният храм. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. При


разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08 септември 1888г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.

Фасадата на храма е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. Сега той се съхранява в експозицията на Регионален исторически музей, подредена с макети на Леон Филипов.

Настоящият Катедрален храм " Рождество Пресветая Богородица " се намира на мястото на старият храм и е строен от майстора строител и предприемач дядо Грозю през 1924 - 1934г. Храмът е в центъра на малък площад в старата част на града, от които се открива великолепна гледка към крепостите на Царевец и Трапезица.

Изографисван е през 1954г. от художниците професори Н.Кожухаров, Д.Гюдженов, П.Сеферов и търновския иконописец Ат.Велев. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д.Кушлев.

Вратите на храма са изработени от славонски дъб от софийския професор Травницки и по тях са резбовани библейски сцени. В притвора на храма са погребани трима митрополити, които са останали в историята на града и като видни общественици - Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим. Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) от стария му гроб, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено.

То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество. Камбаните на храма са руски, изрaботени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от Руските освободителни войски.

Южно до храма се намира сградата на Великотърновска митрополия и Епархийското църковно училище. Пред главния вход на храма е издигнат паметник в памет на просветителя-революционер Тодор Лефтеров. Непосредствено зад храма се намира управлението на Регионален исторически музей.

Паметник на Тодор Лефтеров

Адрес: град Велико Търново, ул. „Евгения Кисимова“

GPS координати: 43.081455, 25.643411


Паметникът на Тодор Лефтеров се намира в град Велико Търново, непосредствено пред Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица" и е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

За Тодор Лука Лефтеров се знае само годината на неговото раждане – 1852-ра, но не и датата, на която идва на този свят. Ражда се в заможното семейство на Зойка и Лука


Лефтерови. Баща му е един от първенците на старопрестолно Търново и е считан за високообразован за времето си човек, тъй като е можел да чете и пише и на български, и на гръцки.

Началното си образование Тодор получава в Търново. След смъртта на баща си Тодор заминава заедно с майка си в Англия, където продължава образованието си в известния търговски „Оуенс колидж“ в Манчестър. В английския град Тодор е на издръжката на брат си Хараламби, който е съдружник в търговската кантора „Камбуров-Лефтеров“. Получил солидно търговско образование, по настояване на майка си Тодор Лефтеров се завръща през 1873г. в Търново, за да укрепи разстроеното си здраве и да продължи бизнеса на баща си.

Привикнал в Англия на спокоен и свободен живот, току-що завърналият се в родината си дипломиран търговец се сблъсква с жестоката действителност на турското робство и народната мъка. Пристигането му в Търново обаче се превръща в истинско събитие за града, което надълго и широко е обсъждано от всичките му жители. От персоната му се заинтересуват и много от местните революционни дейци, които се оглеждали да привлекат в народното дело будни, интелигентни и образовани хора.


Един от тях е известният отец Матей Преображенски – Миткалото, който търсел високообразован даскал за новопостроеното училище в село Михалци, в което свещеникът е намерил постоянно убежище за революционното и просветното си дело. Тодор Лефтеров приема на драго сърце предложението. Там Тодор заварва още 4 учители - Петко Иванов, Антон Минев, Начо Георгиев и Петър Калчев, които започват да въвеждат класното обучение. В селото се изучават „История на българския народ“, „Естествена история“, „Отоманска история“, „Граматика на новобългарския език“, „Космография – приложение към землеописанието“, „Православен катехизис“, „Уроци по българска черковна история“ и др. Силно впечатление прави на съвременниците му това, че въвежда за първи път пеене с ноти и... гимнастика. Тодор Лефтеров използва най-новите учебници за онова време. Той сформира и два нови класа: І клас и ІІ клас, като по-висока степен на образование – с по-подготвените ученици и младежи.

Тодор Лефтеров често посещава Бяла черква, където общува с Бачо Киро и местния учител Стефан Кимрянов – родом от Стара Загора, но завършил образованието си в чешкия град Табор, участник в Старозагорското въстание през 1875г. В Бяла черква Тодор се запознава и с младата – тогава 18-годишна, първа девойка учителка – Ирина, дъщеря на Бачо Киро, която пък е възпитаничка на Габровската априловска гимназия. Между тях се зараждат искрени чувства и те се сгодяват, но избухналото Априлско въстание проваля плановете им да се съберат завинаги.

Избран е за нов председател на читалище „Съединение“ през 1873 г. по предложение на отец Матей Преображенски. С дарения на михалчани читалищната стая се превръща в привлекателно и уютно място за срещи, разговори и беседи. Чрез читалището умело прикрива дейността си и местният таен революционен комитет, който е създаден на 28 февруари 1872 г. от отец Матей Преображенски и Ангел Кънчев в дома на прогресивния свещеник Стефан Трифонов, останал докрай негов председател.

От Виена Тодор Лефтеров купува през 1873г. специален печат за 3 минца (стара австрийска монета). Щемпелът е пиринчен, кръгъл по форма – изработени са две здраво стиснати ръце, а в кръг е изписано “Народно читалище „Съединение“ село Михалци”, като по средата е обозначена годината 1873. Печатът се разглобява на 5 части и всяка отделна част се пази в различни лица от читалищното ръководство, за да не се злоупотребява с него. Когато е имало необходимост да се подпечата някакъв официален читалищен писмен акт, то се свиквали членовете на читалищното ръководство, разисквал се документът, тогава се сглобявал печатът и се е поставял върху бумагата.

На 9 март 1875 г. след кратко боледуване умира вестоносецът на революционните идеи в Търновско – отец Матей Преображенски. На погребението му Тодор Лефтеров изрича: „Отче, ти вече си отиваш. Кажи на твоите Раковски и Левски, че народът черпи от делото им сили и подкрепа в бъдещите си борби!“

Заедно с още 28 михалски въстаници Тодор Лефтеров тръгва с четата на Бачо Киро и поп Харитон, като става и член на военния й съвет. Той се сражава геройски в битката в Дряновския манастир. При това през цялото време, докато траят сраженията, сърцатият българин е бил със силна треска и температура, но това негово неразположение не му е попречило да изпълни дадената клетва и своя патриотичен дълг към Отечеството. След опита за пробив през турската обсада на 7 срещу 8 май е заловен и закаран при Фазлъ паша, който заповядва да го убият. Съсичат героя на парчета, които изпозакачват по храстите около светата обител.


Така само на 24 години загива колежанинът от Манчестър, който избира просветата и смъртта в името на отечеството пред благополучната и пълнещата джобовете кариера в попрището на търговията.

Читалище Надежда

Адрес: град Велико Търново, ул." Иван Вазов " 36

GPS координати: 43.080640, 25.643905


Читалище "Надежда 1869" в град Велико Търново се намира в сърцето на старата му част, където се е творила българската история, между Катедрален храм „Рождество Богородично” и музей „Възраждане и учредително събрание”, само на 5мин. под площад „Велчова завера” и над Архитектурно- исторически резерват „Царевец”.


Читалището е основано на 8 юни 1869г. в общата стая на храм "Свети Никола". То е най-старата културно-просветна организация в града. Прекият инициатор за неговото създаване е търновецът-търговец Димитър х. Павли Иванов (1847-1913), наследник на голям стар търновски род. До 1869г. Димитър Иванов е взел активно участие в работата на цариградското българско читалище и завръщайки се в родното Търново, подема инициативата за подобен просветен център в него.

През пролетта на 1872г., със заповед на турската власт, е прекратена официално дейността на читалището. Неофициално дейността на читалището продължава. То е преместено от храм "Свети Никола" в дома на Христо х. Недялков. Библиотеката работи, макар че ги няма големите публични изяви.

На 16 декември 1879г., в условията на Новоосвободена България, читалището отново официално отваря врати.

Инициатор за построяването на новата сграда на читалището е революционера, писател, издател и читалищен деец Киро Тулешков. Сградата на театралния му салон е построена през 1886г. Той е първият в страната.

След Освобождението от турско робство, с читалището са свързани важни исторически събития - Съединението, изборът на Фердинанд за княз, Третото, Четвъртото и Петото велики народни събрания и измененията в Търновската конституция, които определят читалището като един от символите на българската държавност.

В читалищният салон Фердинанд Сакскуборготски е положил клетва като княз на България на 2 август 1887г.

В читалище "Надежда 1869" е поставено началото на киното, оперетата, театъра, художествената галерия, исторически музей в града.

В периода 1895-1897г. председател на читалището е легендарният търновец Марко Тотев, чието има става нарицателно за лош късмет. Под неговото вещо ръководство читалището постига значителна финансова стаболизация.

Първите кинопрожекции в читалище „Надежда” са през 1910г. благодарение на наемателя на салона Владимир Петков. Тогава той използвал примитивен биоскоп, който давал дефекти, бил твърде шумен, но въпреки това киното било голямо културно събитие в града.

мултимедиен посетителски център "Царевград Търнов"

Адрес: град Велико Търново, ул."Никола Пиколо" 6

GPS координати: 43.081545, 25.644344


Мултимедиен посетителски център "Царевград Търнов" се намира на улица „Никола Пиколо”, в подножието на Архитектурно- исторически резерват "Царевец" в град Велико Търново, под административната сграда на Регионален исторически музей и Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица".


Централният вход на единственият на Балканите музей на скулптурните фигури е оформен по подобие на главната порта на крепостта “Царевец”. На два етажа в музея с обща площ 870 кв.м. са разположени 28 скулптурни фигури в тематични композиции. Скулптурните фигури правят впечатление със своя изключителен реализъм.

Целият музей е развит в четири основни тематични посоки. Това са занаятите от епохата, царственост, войнска слава и духовност. Фигурите са включени в сюжети, в композиции, чрез движение и мимика е търсено да се улови атмосферата на времето.

С възстановки на сцени и скулптурни фигури, облечени в копия на автентични костюми, е представен животът на българските боляри, духовенство и обикновените хора през Средновековието. В залата, наречена „Средновековна оръжейна” могат да се видят копия на мечове, щитове, копия, лъкове, стрели, арбалети, които са били на въоръжение през Средновековието. Там са експонирани и два макета на стенобойни машини.


Всички фигури са изработени в естествена големина от разнообразни материали, сред които преобладават гипс, силикон и полиестерна смола. Автор на концепцията и на уникалната технология е търновският скулптор Борис Борисов.

Освен скулптурните фигури в новият мултимедиен център е монтирана и аудио-визуална техника, на която ще се прожектират специално изработени филми свързани с историята на град Велико Търново, живота на царе, боляри и обикновени поданици.

Царевец

Адрес: град Велико Търново, площад „Цар Асен I-ви“ 5

GPS координати: 43.082618, 25.650415

Архитектурно- исторически резерват "Царевец" е се намира в източната част на живописния град Велико Търново и част от експозициите на Регионален исторически музей. На хълма е


главната българска крепост и най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185-1393г.), пленяваща с великолепната си архитектура.

През Средновековието хълмът, на който е била ситуирана крепостта, е бил гъсто застроен с административни и жилищни сгради, разположени по склоновете му, увенчани с издигащите се на върха царски и патриаршески дворец. При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешноста им е били покрита с великолепни фрески.

Някога сегашният път от входа на Царевец към Асенова махала не е съществувал - пътят е минавал само през крепостта. Най- старите открити следи от човешко присъствие, открити на хълма Царевец датират от второто хилядолетие преди Христа. През IV век хълмът бил заселен, а в края на V в. на него се издигала византийска крепост. По време на XII в. върху нейните основи започнал градежът на крепостта, запазила се и до днес. Интересни легенди свързват крепостта Царевец с римския град Никополис ад Иструм, край село Никюп, както и с хан Крум.

Крепостта имала три официални входа, като Главната порта се намира в най-западната част на хълма, където само тясна ивица скала го свързва останалата част на града. От северозапад към Асенова махала и Трапезица се намира Малката порта. А в южната част на крепостта, до Балдуиновата кула се намира Френкхисарската порта. От западната страна на Лобната скала, където били извършвани екзекуциите, имало и малък изход към манастира при храм „Св.Св.Петър и Павел".

След падането на Търново под турско робство, на Царевец са се разполагали няколко турски квартала. Имало изградена и голяма джамия. Те били разрушени веднага след Освобождението.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930г. и е завършена през 1981г. в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава. Разкопките и откритията продължават обаче и сега.

В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. Той е най-внушителния и монументален ансъмбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV век претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцовия храм са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – Св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV век.

В близост до северната стена на Дворцовия комплекс се е намирал легендарния Шишманов бряст, свързан с пророчески думи на цар Иван Шишман преди превземане на крепостта от турците.

На най-високата точка на хълма Царевец се е намирала резиденцията на българските патриарси. Тук е извисявал своята кула- камбанария патриаршеският храм "Св.Възнесение Господне". От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява


администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. В храма се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Завоевателите и времето не са пощадили храма. От някогашните стенописи и богатата вътрешна украса почти нищо не е оцеляло. Възстановена като храм- паметник през 1981 г. по проект на арх. Боян Кузупов, изписана в модерен стил през 1985 г. от Теофан Сокеров, днес Патриаршията е своеобразен музей на нашата средновековна история. Галерията от исторически сцени и образи ни припомня такива важни и значими събития и личности, като въстанието на Петър и Асен, довело до възстановяване на българското царство в края на ХІІ в. и обявяването на Търново за столица, победата на цар Калоян при Одрин в 1205 г. над латинските рицари, цар Иван Асен ІІ - разширил България отново на три морета, цар Иван Александър- един от най-образованите и ерудирани български монарси, при който българската средновековна култура достига изключителен разцвет, школата на монаха исихаст Теодосий Търновски, княз Борис І Михаил, посрещащ учениците на светите братя Кирил и Методий. В олтара на храма е изобразена Богородица с Христос като един от най- прекрасните символи на живота. Това изображение, както и всички останали стенописи имат изцяло светски характер.

Балдуиновата кула е издигната недалеч от мястото, където се е намирала Френкхисарската порта, която била южния от трите входа на Царевец. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски. Той бил пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата. Съвременната кула е построена през 1930 г. по проект на архитект Александър Решенов по подобие на запазена средновековна кула, намираща се в Средновековен град Червен. Освен входа, средновековната кула охранявала и водохранилище.

Някогашната история се пресъздава в наши дни чрез аудио- визуален спектакъл "Звук и светлина". Това е една наистина уникална атракция за Европа и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство, като за декор служи самият хълм Царевец.

Архитектурно- исторически резерват "Царевец" е един от Националните обекти на България.

Трапезица

GPS координати: 43.085776, 25.646659

Година на създаване/откриване на обекта: XII век


Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също предствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.

За името Трапезица има две предположения.Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е


трапецовидна. При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

храм Св. Четиридесет мъченици

Адрес: град Велико Търново, ул."Свети Климент Охридски“ 1

GPS координати: 43.084623, 25.649918

Година на създаване/откриване на обекта: IX век

Храм "Свети 40 мъченици" е най-значимият български средновековен храм, в подножието на Царевец в град Велико Търново. Храмът е тясно свързан с много важни събития от историята на България и един от Националните обекти на България.

Има общоприето схващане, че храмът е построен през 1230г. от цар Иван Асен II. Той обаче вече е същестувал още от IX век под името „Рождество Богородично“. В чест на победата си над епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница на 9.03.1230г (денят на Свети 40 мъченици) цар Иван Асен II се разпорежда за обновяване, изписване и преименуване в храм „Свети 40 мъченици“, а той става царски.

Храмът е силно разрушен при земетресение през 1327г. Възстановен е през първата половина на XIV век, като впоследствие е преустройван и дострояван.

Съхранените части от храм ,,Свети 40 мъченици" дават възможност да се установи първоначалната му архитектурна концепция. Тя е била 3-апсидна правоъгълна сграда (14,65 х 11,7 м). Състои се от следните части: продълговата базилика с 6 колони, поставени в 2 реда, 3 полукръгли апсиди и тесен притвор от запад; пристройка - костница, мавзолей построена по-късно към западната и страна; две галерий построени от юг и от север. Колоните в храма са общо 6 на брой и три от тях са едни от най-значителните старобългарски писмени паметници - Асеновата, Омуртаговата, и граничната колона от крепостта Родосто.


Събирането на тези колони с надписи за важните исторически събития е политика на Асеневци, с която се подчертава приемствеността на българските държавнически традиции, и родствената връзка с династията на хан Крум, дала на България великите държавници Омуртаг, Маламир, Пресиан, Борис І, Симеон Велики, Петър І, Самуил. Някои историци считат, че цар Иван Асен ІІ е имал намерение да създаде в храм ,,Свети 40 мъченици" пантеон- паметник на българската държава. Някои търновски историци смятат, че колоните на Крум и Омуртаг не са пренасяни от Плиска, а са били издигнати в аула на Омуртаг в Търново още през ІХ век.

След края на Асеневата династия около храма започват да погребват знатни търновчани. Тук е бил един от елитните старостолични некрополи. По-късно храмът става център на манастира ,,Великата Лавра''. В храма са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски, както и много други членове на царското семейство и българската аристокрация. Тук са се съхранявали и мощите на Света Петка Търновска до падането на


България под турско робство. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани на същото място на 19 април 2007г. - 800 год. след неговата смърт.

През периода на османското робство (около 1800г.) храмът е превърнат в джамия и всъщност точно това го е запазило, въпреки че иконостасът и стенописите са унищожени. През 1853г. претърпява промени и самата постройка. Тогавашният търновският шейх Хаджи Юмер решава да реконструира храма-джамия “Теке джамиси” (известен и Дервишко теке, Кавак баба теке), който поради отдалечеността си от центъра и "специалното” отношение на местните християни към него, не е популярен в града. Тогава се изменя значително неговата конструкция за нуждите на мохамеданската религия. Премахнати са характерните за християнската архитектура сводове и арки, таванът е повдигнат, а прозорците – разширени. Капителите на колоните са снети и поставени като бази на дървени греди, подпиращи дървен чардак и широка северна стряха. До наши дни оригинална се е запазила само пристройката в западната част, която вероятно е служила за мавзолей. Във вътрешната част мавзолеят бил преграден за хамам (баня) за шейха.

Обаче новоиздигнатото минаре на джамията се събаряло от само себе си през няколко години, независимо от усилията за укрепването му и за докараните чак от Цариград специалисти. В тази връзка се появили куп страшни легенди, които плашели турците.

На 9.03.1878г. храм „Св. 40 мъченици” пак е осветена от митрополит Григорий, който го отстъпва на ,,Земската войска'' в града. После става първият гарнизонен храм в България. През 1879г. тук се заклеват депутатите от Учредителното събрание, което започва да гради основите на Третата българска държава.

На 18 май 1888 г. в този храм е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов. След като годежът е направен в Свищов, гостите пристигат с 40 файтона в търновската светиня, където е извършен църковният ритуал.

Друго значимо историческо събитие, свързано с него е на 22.09.1908г., когато тук е обявен Манифестът за независимостта на България. На този ден в 11,30 часа в храм „Свети 40 мъченици” е отслужен благодарствен молебен в присъствието на Фердинанд, министър председателя Малинов, неговите министри, и властите на Търново. В 12 часа, в същия храм, Фердинанд провъзгласява „Съединението на 6-ти септември 1885г. България, за независимо Българско царство”; „Ако за християните денят на възкресението е ден, в който са се скъсали веригите на ада, 22 септемврий за нас българите, ще бъде денят, в който скъсаха и последните остатъци от ония окови що спъваха правилното ни и свободно развитие, окови, които стягаха гърдите ни и не ни позволяваха свободно да дишаме ...”

Храм „Свети 40 мъченици” е обявена за народна старина през 1927г., а богослужението в него е прекратено през 1964г., когато е обявена за паметник на културата от национално значение. Системните археологически проучвания започват през 1969г. Намерените експонати могат да се видят в Националния исторически музей и Регионален археологически музей.

Интерес предизвиква откритото през октомври 1972г. Калояново погребение. Под пода на храма и в северната страна извън него, археолозите попадат на множество погребения, като най-интересно се оказва това в гроб №39. То е на мъж, висок около 190 см, в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, със запазен масивен златен пръстен-


печат, тежащ 61.15 г. Върху пръстена има хералдическо изображение на барс (или подобно животно с остра кучешка муцуна, тяло, опашка на лъв и с остри нокти на краката) и надпис в негатив: Калоянов пръстен. Пръстенът е експонат в Националния исторически музей.

През 1979г. храм „Свети 40 мъченици” е обявен за художествен паметник на културата с национално значение.

храм Успение Богородично

Адрес: град Велико Търново, ул." Свети Климент Охридски " 23

GPS координати: 43.085818, 25.649692

Църквата "Успение Богородично" се намира в днешния кв. Асенов (под Царевец и срещу църквата "Свети Четиридесет мъченици") на мястото на средновековния манастир "Успение Богородично". В манастирската църква цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска,


живяла през ІХ век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртия де Арджеш.

През ХІV век цар Иван Александър изпратил първата си жена Теодора в този манастир, където тя против волята си станала монахиня. Същата орис сполетяла и втората царска съпруга - еврейката Сара - Теодора, която прекарала остатъка от живота си в Светата обител.

Днешната църква е построена е през 1923 г. и открита на 19 декември 1923 г. Изграждането й става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В последните години поддържането на храма става благодарение на свещеника Иван Пенков и много дарители, чиито имена са изписани на мраморна плоча при входа на храма.

Влизайки в храма, богомолците се натъкват първо на две стари икони на по 200 години - Свети Георги Победоносец и Свети Мина.

В църквата са пренесени и запазени старинни икони като "Св. Петка" (1854 г.) и "Св. Богородица" с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. По време на турското владичество, според писанието, с молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица чрез тази икона били излекувани децата на турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза.

Тук се съхраняват много стара утвар - сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. Иконостасът е дело на резбаря Илия Косев.

От южната и северна страна на стените до иконостаса могат да се видят два забалажителни трептиха. Първият се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос седнал на царски трон, Пресвета Богородица държи на ръце малкия Иисус и икона, на която е изобразен благославящия Иисус Христос. На втория трептих са иконите на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец, Св. арх. Гавриил.

Шишманова баня


GPS координати: 43.086670, 25.649873

Шишманова баня в град Велико Търново, се намира в Асенова махала между храм „Успение Богородично” и храм „Св.Св. Петър и Павел”, само на 30м. северно от източния вход към Владишкия мост.

Тя е една от малкото запазени подобни сгради в България. Не е ясно защо банята е наречена „Шишманова”, възможно е да е защото е останала от времето на последния български владетел преди падането на Търново под турско робство. При разкопки са намерени монети от ХV-ХVI век, което според археолозите означава, че тогава тя е престанала да съществува.

Обикновено в баните са се къпели знатните хора, а простолюдието се е къпело направо в реката. За последното свидетелства и надпис открит по крепостната стена на Царевец.

Първите известни сведения за Шишманова баня са от 1893г., когато Карел Шкорпил я нанася на картата, която прави за Търновград. През 1906г. арх. Георги Козарев публикува в списание


"Известие" описание на средновековната сграда, в която има голямо помещение с ниши и корита, чиито останки са застроени със сгради. По онова време баните са били в мазите на три сгради. Така е било и с доста други къщи в Асенова махала, защото те са ползвали основите на масивни средновековни зидове.

При проучванията си археологът Йордан Алексиев разкрива продълговато помещение с огнище и резервоар за топла вода. То е покрито с цилиндричен свод, има две помещения за къпане и още едно по-малко помещение, най-вероятно съблекалня. Архитектурната й уредба наподобява класическа римска къпалня.

Първият проект за реставрация и експониране на Шишмановата баня е от 1983г. на тогавашния Национален институт за опазване на паметниците на културата, такъв има и от 2000г. с автор арх. Донка Колева, но и двата остават нереализирани.


Шишманова баня е обявена за паметник на културата с местно значение още през 1964 г. С актуализация на Националния институт за недвижимо културно наследство тя вече е обект с национално значение.

храм Св. Георги

Адрес: град Велико Търново, ул." Цар Иван-Асен II-ри" 16

GPS координати: 43.086106, 25.647855


Храм “Св. Георги” се намира в източното подножие на хълма Трапезица, в Асенова махала на град Велико Търново и е един от обектите на Регионален исторически музей. При слизане от входа за крепостта Царевец се подминава храм „Св.40 мъчници”, минава се по моста над река Янтра и се продължава по пътя веднага в дясно край реката, а не по главния път за село Арбанаси. Храмът е на


около 150м в ляво след моста и на около 200м преди храм „Св Димитър”. Въпреки, че няма популярността и посещаемостта на съседните му храмове, храм “Св. Георги” е уникален с автентичните си стенописи.

Храмът се състои от две помещения. По-голямото включва наос и олтарна част, а по-малкото е женското отделение. Между тях има доста голямо преддверие. Сградата е масивна каменна постройка с размери 10,40 / 5,12 м. По план е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Входът е от южната му страна.

Храмът е изграден в сегашния си вид в началото на XVII век. Информацията за това е в ктиторския надпис над входната врата към притвора, който гласи: “Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616г.). Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”.

Сегашният храм “Св. Георги” обаче е изграден върху основите на по-стар храм, който вероятно е функционирал през периода на Втората българска държава. За по стар градеж говори значителна част от каменната зидария, а дебелият зид между преддверието и останалите помещения предполагат първоначалното съществуване на купол, който не е възстановен при преустройството. Към същия период се отнасят и откритите останки от стенописи от по-ранен живописен слой в притвора на храма. През 1685г. е направено ново стенописване на притвора и е подновен иконостаса. Стенописите са дело на няколко майстори.

В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели “Сътворението на света” и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. При второто изписване е илюстрирана темата “Страшния съд”. Много от стенописните елементи в храм "Св. Георги" са специфични и за декоративната украса на арбанашките храмове.

Консервацията и реставрацията на храма е осъществена в периода 1968 – 1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов. Храм "Св. Георги" е обявена за народна старина през 1927г., Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964г. и художествен паметник на културата с национално значение през 1979г.

храм Св. Димитър Солунски

Адрес: град Велико Търново, ул." Цар Иван-Асен II-ри" 8

GPS координати: 43.087933, 25.648212


Храм "Свети Димитър" се намира под североизточния склон на хълма Трапезица в Асенова махала на град Велико Търново на десния бряг на река Янтра непосредствено до пътя към село Арбанаси. Той е най-старият и точно датиран средновековен търновски храм, един от обектите на Регионален исторически музей и един от Националните обекти на България.

Историята свърза мястото с обявяването на въстанието през 1185г. под ръководството на болярите Асен и Петър за отхвърляне на византийското владичество.


В храм "Свети Димитър" са коронясани първите владетели от Асеновата династия - Петър, Асен и Калоян. Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в., към храма бил създаден и манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.

Храмът "Свети Димитър" и манастира около него са просъществували до 1327г., когато са били разрушени, при земетресение. По-късно с материали от разрушения храм южно от него бил издигнат друг храм, който лежи върху основите на южната манастирска сграда. През втората половина на XIV век тук бил създаден голям християнски некропол, който просъществувал до началото на XX век. От него са разкрити и проучени повече от 500 погребения, съхранени днес в специална костница в северната част на двора.

В края на XVIII и началото на XIX век, храм "Свети Димитър" бил опустошен от кърджалии. Кратки описания за него през XIX в. са оставили д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов, Феликс Каниц и др. През втората половина на XIX в. храмът е силно повреден, а катастрофалното земетресение през


1913г. окончателно го унищожава. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.

Първите археологически разкопки на храм "Свети Димитър" са правени през 1906 - 1921г. от търновското археологическо дружество в притвора, наоса и двора на църквата. Цялостните научни археологически проучвания започват през 1971г. под ръководството на доц. Я. Николова и М. Робов. Резултатите разкриват строителните похвати и постижения на времето- изясняват плана на храма, строителните периоди и неговата богата външна декоративна украса.

Храмът е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна сграда с притвор, наос и олтар. Апсидата е петостенна. Външната декоративна украса е постигната чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли, и засилена от вградените четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура.

Въз основа на плановоконструктивните си особености храмът се отнася към т.нар. църкви със “стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии. Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Сградата е изпълнена с т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата. В подземията под храма са разкрити останки от тракийски култови обекти.

При разкопките са били открити две погребения в притвора и едно в наоса. Тъй като в средновековната традиция ктиторите били погребвани в притвора, а владиците в подкуполната част се предполага, че се касае за гробовете на братята Асен и Петър и архиепископ Василий. За съжаление и трите гроба били отваряни и ограбени.

Обемно-архитектурната реставрация на храм "Свети Димитър" започва през 1977г., въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха като реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз. Като първообраз са използвани несебърските храмове и храма в Асеновата крепост.

В параклиса на храма е намерена Ерусамлия, реставрирана в Регионален исторически музей и изложена в Сарафкината къща. Експонати от богатите погребения могат да се видят в Регионален археологически музей.

Възстановеният храм "Свети Димитър" е открит като музеен обект към Регионален исторически музей през 1985г. във връзка с 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен срещу византийския поробител и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава. Храмът е обявен за народна старина през 1927г., Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964г. и художествен паметник на културата с национално значение през 1979г.


храм Св. св. Петър и Павел


GPS координати: 43.087694, 25.650932

Година на създаване/откриване на обекта: началото на XIII век

Храм “Св.Св. Петър и Павел” се намира в северното подножие на крепостта Царевец в Асенова махала на град Велико Търново и е част от обектите на Регионален исторически музей, и един от Националните обекти на България.

Изграждането на храма се свързва с акта на пренасяне на мощите на Св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204г. Впоследствие около храма е формиран манастирски комплекс заедно със съседния храм "Св. Иван Рилски". Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария Унгарска (1221–1237г.), съпруга на цар Иван Асен II. След завладяването на столичния Търновград от турците през 1393г. манастирът известно време изпълнявал функцията


на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а храм “Св.Св. Петър и Павел” – митрополитска катедра.

В архитектурно отношение храм “Св.Св. Петър и Павел” е представител на групата считана за преходна между т.нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполен храм. Той е едноапсидна кръстокуполна сграда с размери 14 / 7,20 м. и обширен притвор. Наосът и е разделен от два реда колони на три кораба. Към XVI - XVIII век храмът е разширен на юг и запад с обширна Г-образна галерия и малък параклис. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста, са цилиндрични и се преливат в стените под тях. Тази конструкция осигурява възможност за най-добро разполагане на стенописците композиции. По същия начин бил решен и притворът. Галерия от юг и запад, завършва в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVI век междуарковите пространства са зазидани.

По отношение на зографисването на храма са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII век. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV век. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – Св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената “Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

Според преданието през ХІХ век при избиване на врата за олтара в зазидания параклис били открити книги от патриаршеската библиотека, заедно с една от реликвите на патриаршеския храм – черепа на Св. Михаил Воин от Потука. Тогавашният гръцки владика на Търново, доносника Иларион, изгорил книгите, а светите мощи продал. Самият Иларион бил погребан под купола на храма, но по-късно гробът му бил премахнат. В кладенеца до храма на 24 август 1848г. бил намерен удавен един друг владика-доносник – Атанасий, който бил погребан без опело в двора.

По време на катастрофалното земетресение през 1913г. храм “Св.Св. Петър и Павел” е силно повреден. Сградата е напълно реставрирана през 1981г. въз основа на оригинални фотоснимки и рисунки по проект на арх.Боян Кузупов. Изключително интересните стенописи и архитектурата я правят един от забележителните български средновековни паметници.

Храмът е обявена за народна старина през 1927г., Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964г. и художествен паметник на културата с национално значение през 1979г.

При разкопки в двора на храма са открити много богати погребения. Открит е и гроб на мъж, погребан с ритуал против вампирясване, тъй като върху гробната камера са положени въглени. Опалването на гроба с жарава е много характерно за такива обичаи. За първи път археолозите се натъкват на друг любопитен елемент, който също насочва към езически ритуали срещу вампирясване. Самият труп е прикован към земята с четири метални скоби, три от тях държат краката, а четвъртата е забита в сърдечната област. Гробът не може да бъде датиран с абсолютна


точност, но според археолозите е отпреди VIII век. Съдейки по състоянието на зъбите на мъртвеца, които са добре запазени, той е бил на не повече от 35 години.

През 2010г. в каменен саркофаг в двора са препогребани костите открити при археологически разкопки в некропола на храма и в съседния храм "Св. Иван Рилски". Върху капака на саркофага е изписан текст в памет на 110-те боляри, вероломно избити по заповед на султан Баязид след падането на старата столица през 1393г., и на участниците в двете търновски въстания през 1598г. и 1686г.

храм Св. Иван Рилски


GPS координати: 43.087332, 25.651160

Година на създаване/откриване на обекта: XII-XIII век


Църквата „Св. Иван Рилски” е част от манастирския комплекс при храма „Св. Петър и

Павел”. На долния и етаж има крипта. В нея съгласно монашеската традиция са били съхраняваните костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на

втория етаж. Фасадите и са били украсени с разноцветни керамопластични елементи.

Разкритите при археологическите проучвания останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновския художествен кръг.

Църквата играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г.

През 1194/ 1195 г. българският цар Асен І (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитаният български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят от нея и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.

При разкопки в първите години на XXI век са открити около 1000 монети от различни епохи, близо 30 златни предмета, над 160 сребърни изделия, 23 каратов златен пръстен с гема и останки от златоткани дрехи, и над 50 цели съда. Били са извадени сребърни разпятия, рисувана керамика, фрагменти от икона изработена от кварц, сребърни накити и голям брой копчета. Голяма част от находките са експонирани в Регионален археологически музей.

Владишки мост

Адрес: град Велико Търново, ул." Цар Иван-Асен II-ри" 3-А

GPS координати: 43.086580, 25.648901


Владишкият мост в град Велико Търново е строен през 1774г. и е една от забележителностите на града. Мостът свързва двата бряга на река Янтра в Асенова махала между хълмовете Царевец и Трапезица. Източният му край се намира между Шишманова баня и храм "Успение Богородично", а западният му край е между храм "Свети Георги" и храм "Свети Димитър".

Мостът има каменни устои и с подкосно-ригелова носеща конструкция, върху която стъпва дървено пешеходно платно. В източния край на моста са запазени караулните помещения, в които някога се е помещавала охраната му.

Името Владишки мост идва от близостта на някогашната Търновската митрополия разположена край храм "Св.Св. Петър и Павел" и от това, че построяването му било финансирано от


търновските владици. До 1935г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавал пътят от града за село Арбанаси.

Мостът е реконструиран през 1981г., а през 1998г. е обявен за паметник на културата от местно занчение. През 2012г. е основно ремонтиран с дъбово дърво, специално доставено от Румъния и е осветен на Димитровден (26 октомври 2012г.). Изградено е и атрактивно осветление, а преминаването по него предлага красиви гледки по поречието на реката и околните забележителности.

Самоводска чаршия

Адрес: град Велико Търново, ул. „Георги Сава Раковски”

GPS координати: 43.084009, 25.639871

Година на създаване/откриване на обекта: средата на XIX век


Самоводската чаршия се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.

Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от


реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.

Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.

Documents

Tarnovo Rental - Attractions