1 Основният икономически проблем – Обществена наука която изучава как обществото използва ограничените ресурси за производство на стоки и услуги с цел задоволяване на неограничените човешки потребности. Човешките потребности и ресурсите са двата компонента, които определят производството на стоките и услугите. Основният стопански факт е, че потребностите на хората от блага са безгранични, докато за разлика от тях производствените ресурси са ограничени (оскъдни). Противоречието между безграничните човешки потребности и ограничените ресурси, които могат да бъдат използвани за задоволяване на тези потребности, характеризира основния проблем на икономическата наука. Този проблем се приема за основен, тъй като се отнася за всяко общество било в античната, средновековната или съвременната епоха. То се квалифицира за основен и поради обстоятелството, че противоречието между потребностите и ресурсите “присъства” във всички фази на общественото възпроизводство. За да се разбере основния икономически проблем е необходимо да се познават изходните категории на икономическия анализ: потребности, блага и ресурси.

потребности – състояние на неудовлетвореност , от което индивидът иска да излезе , или състояние на удовлетвореност което индивидът иска да продължи. Най-често срещащото се групиране на потребностите е на първични(храна, облекло, жилище и др.) и вторични (театър, спорт и др.). първичните потребности са предпоставка на вторичните. Хората приемат за най-неотложни първичните потребности и след това се стремят към някакво равнище незадоволеност на вторичните си потребности. Според начина на задоволяването им потребностите се класифицират на индивидуални и колективни. Индивидуални са потребностите на отделната личност и те се проявяват чрез платежоспособното търсене на хората. Колективните потребности се отнасят до група лица, по-голяма общност или населението като цяло. Тук спадат потребностите от училища, поликлиники, стадиони, транспортни артерии и др.

Блага – свободни (част от тях предоставя природата. Благата които са редки и се наричат икономически блага. В зависимост от това какви потребности се задоволяват благата биват потребителни и производителни едните обслужват личното потребление другите производителното. От гледище на срока на употребата им се различават блага за краткотрайно и за дълготрайно потребление. По степен на годност благата се групират на крайни и междинни има още частни и обществени. Частните се отличават по това, че дадено благо, например хляб, използван от едно лице, не може да бъде потребно от друго лице. Обществени са благата, изгодата от потреблението на които се разпространява върху цялото общество. Важна характерна чета на обществените блага е тяхната неделимост (неконкурентност) в потреблението т.е. на общественото благо от един индивид не намалява възможностите за потреблението му от други.

Ресурси – входни елементи на производството които се използват за създаването на икономически блага. Те се групират на материални (земя и капитал) и човешки ресурси (труд и предприемаческа способност. Трудът се характеризира с величината на отработените човекочасове която зависи от количеството и качеството на човешкия фактор и е най-важният ресурс. Капиталът е представен от стоки за дълготрайна употреба, процеса на натрупването на капитал се нарича инвестиране. Земята е икономически ресурс включващ обработваемите селскостопански площи, запасите от полезни изкопаеми, горските масиви и др. Предприемаческата способност е специфичен икономически ресурс, чиято персонификация е предприемача То е икономически субект , поемащ върху себе си задължението да обединява, комбинира труда, земята и капитала в пределите на дадена технология. Оптималното съчетаване на първичните производствени ресурси зависи преди всичко от способностите на предприемача, неговата инициатива, новаторство и готовност а поема риск. За разлика от труда, капитала и земята предприемаческата способност е неизменима, не съществува единица за оценка на нейния ефект. В съвременните условия нараства ролята на информацията и нейното обособяване като относително самостоятелен икономически ресурс Информационния продукт е съвкупност от обработена информация за дейността на дадена стопанска организация.

1

1

Оскъдност, избор и алтернативни разходи – оскъдността е важна характеристика на икономическите ресурси. Понятието оскъдност не трябва да е асоциира с недостиг или нищета ресурсите са оскъдни спрямо потребностите. Съждението, че някой ресурс е оскъден, означава необходимост от рационално използване на запасите на този ресурс. Доколкото човешките потребности са безгранични, а ресурсите са оскъдни, допустимо най-голямото задоволяване потребностите на хората предполага най-рационалното оползотворяване на ресурсите. Безграничността на икономическите потребности оскъдността на ресурсите поставя на вниманието на икономическата наука въпроса за избора, тоест избора на най-добрия алтернативен вариант на разпределението и използването на ресурсите. всеки икономически субект (домакинство, фирма и др.) постоянно е изправен пред въпроса какви алтернативи да избира за реализиране на едно или друго начинание. Икономическата теория предполага, че осъществявайки своя избор стопанските субекти действат рационално. По определение рационалността е целесъобразна дейност на тези субекти, която е насочена към постигане на набелязаните цели, съобразявайки се със съществуващите ограничения и възможности. В съответствие с това потребителят се стреми към максимално задоволяване на личните си потребности;фирмата към максимализиране на печалбата;интервал от държавата към високо равнище на благосъстояние на населението. Изборът на решения е свързан с алтернативни разходи. Производствените ресурси, който се прилагат на едно място, не могат в същото време да се употребяват на друго място. Доколкото в производството се използват ресурси, които биха могли да бъдат алтернативно употребявани, създаването на всяка дадена стока означава загуба за производството на дадена стока. Рационалния икономически субект изчислява стойността на пропуснатите възможности, характеризиращи алтернативните разходи. Понятието алтернативни “разходи” изразява стойността на най-високо оцененото благо, кото трябва да се пожертва, за да се придобие друго алтернативно благо. Икономическата активност се повишава, ако при определена величина на разходите се създава повече продукт или когато дадено количество стоки се произвежда с намаляващи производствени разходи. Максимализирането на ефекта е положително, ако производството на блага е съгласувано с величината и със структурата на обществените платежоспособни потребности. Само при това условие обществото може да осигури относително най-голямо задоволяване на свийте потребности при допустимото най-добро използване на ограничените ресурси.

Граница на производствените възможности (PPF)– За да се илюстрират проблемите на оскъдната, избора, алтернативните разходи и ефективността, в икономическата теория се използва понятието PPF. Това понятие широко се използва в икономическия анализ за оценяване на очакваните резултати от употребата на ресурсите на фирмено равнище или на равнище на националната икономика. PPF позволява да се установят възможните комбинации на производството на блага в икономиката с наличните производствени фактори и технологии. Графично тя е представена чрез кривата на производствените възможности за да я построим се допуска: първо в икономиката се произвеждат само два вида стоки; второ, предлагането на ресурси е фиксирано; трето технологията е неизменна; четвърто икономиката функционира в условията на пълна заетост. Кривата на производствените възможности очертава следните алтернативи. Първо, тя характеризира производствената ефективност: икономиката се развива ефективно, когато производството на блага се намира на PPF, което означава, че преразпределението на ресурсите в полза на една стока предполага съкращаване производството на друга стока

Второ, неефективно използване на ресурсите. Този случай е характерен, когато в икономиката е налице непълно използване на производствения капацитет на предприятията или трудовите ресурси. Трето, непостижими варианти на производството на блага. Той би възникнал ако на фирмено равнище или на равнище народно стопанство се поставят нереалистични задачи, несъгласувани с наличните производствени ресурси. Ако количеството на производствените ресурси нараства се прилагат подобрени технологии, PPF се премества на дясно, което е израз на растяща икономика. Основната причина за действието на закона за нарастващите алтернативни разходи е, че при прехода от една към друга алтернатива на производството на блага отсъства перфектна взаимозаменимост на ресурсите, т.е. те не са приспособени към сто процентно

2

2

алтернативно използване. Производствения ефект на ресурсите, които са използвани за създаването на единия ви блага, не е равнозначен на аналогичния ефект при производството на друг вид блага. Към това следва да се добави, че влияние върху нарастващите алтернативни разходи оказва и действието на закона за намаляващата възвръщаемост, съгласно който от известен момент разходите за всяка допълнително произведена единица се увеличават.

Методология – етапи на познанието. Познанието е процес на проникване от видимостта на явленията и процесите към тяхната същност, разкриване на закономерните връзки и отношения, които изразяват. То предполага определена методология и метод. Под методология се разбира системата от принципи и начини на организация на познавателния процес на икономиката, а под метод – съвкупността от прийоми и операции на теоретичното усвояване и възпроизвеждането й в система от категории и закони. Методът е средството за осъществяване на процеса на познанието и то е в тясна връзка с предмета на общата икономическа теория (икономикс). Всеки метод обаче се опира на философските основи на познанието и на неговите етапи. Начален е описателният или емпиричният етап на познанието. Той е неразривно свързан с наблюдението на фактите и явленията на стопанския живот. За да изясни явлението безработица, икономистът изучава съпътстващата я информация. Той установява различните видове безработица и се стреми да октанови причините, които я пораждат. Това е етап на познанието, на което съответства познавателната функция на икономиката теория. Следващия, втория етап, е аналитичният. На този етап фактите се групират и подреждат според интензивността на тяхната повторяемост. Ако фактите потвърдят зависимостта между безработицата, спада и съкращаването на съвкупното търсене, икономистът получава потвърждение на своите теоретични обобщения. Резултатът втория етап на познанието е формулирането на категориите, принципите или отделните икономически закони. Принципът е закон на явленията, открит по пътя на наблюдението и съответното обобщение. Неговата истинност се основава на фактите. На този етап съответства методологичната функция на икономическата теория. Пътят на процеса на познанието може да започне от индукцията или от дедукцията. Индукцията е начин на познанието, при което познавателния процес се движи от единичните факти към общите теоретични обобщения. При дедукцията познавателния процес се движи от предварително формулирана теоретична хипотеза към нейното потвърждение от фактите. Индукцията и дедукцията са два взаимодопълващи се начина на познанието, които се използват от икономическата наука. В процеса на дедуктивното познание широко се използват научните абстракции. Те са метод на икономическото познание, с помощта на които се “отнасят” фактите, съпътстващи променливите величини, и се установяват устойчивите връзки между тях. Важна особеност на икономическото познание е, че за разлика от такива естествени науки като физика и химия, то не може да използва експеримента за потвърждаване или отхвърляне на някаква теза. Третият етап на познанието е етап на разработване насоките на икономическата политика на държавата Той се опира на формулираните категории, принципи, закони и има за цел да използва възможностите на икономическата политика за ефективно функциониране на националния стопански комплекс чрез прилагане на взаимосвързани мерки в областта на фискалната, паричната и други сфери на нейното влияние. На третия етап съответства практическата функция на икономическата наука.

Роля на допусканията. Във всяка наука, в това число и в икономическата, допусканията играят важна роля в процеса на познанието. Допусканията облекчават познавателния процес, позволява по-добре да се установят зависимостите между икономическите променливи величини. Те са начин за изучаване на явленията и процесите в “чист” вид-процедура, която се прилага в научното познание изобщо.

Икономически модели –моделът е междинно звено между теоретичното, абстрактното мислене и обективната икономическа действителност То е опростено абстрактно обобщение на реалността. Неговото качество се определя от способността му да възпроизвежда явленията и процесите на обективния свят и възможността чрез него да се прогнозира развитието на икономиката, респективно на различните променливи икономически величини.

3

3

Микроикономика изучава отделно взетата стопанска единица и нейното поведение като субект на пазарната икономика. В светлината на това важно е идентифицирането на икономическата единица или индивидуалния стопански субект. В икономическата теория терминът индивидуален означава неделим. Микроикономиката разглежда по отделно поведението на всяка икономическа единица. Поведението на икономическия субект предполага процес на изработване, приемане и осъществяване на решение за постигане на определени цели, но с оглед на ограничените ресурси. Средата, в която действа конкретния микросубект се определя от пазарните структури. Той може да формира своето поведение или в условията на съвършена конкуренция. Във всяко едно от тези условия общото правило, към което домакинството или фирмата се придържат, е постигането на техните цели върху принципа на възмездността. Микроикономиката се интересува от взаимодействието между отделните икономически единици и в процеса на образуването на по-големи стопански структури, каквито са отрасловите пазари. С изучаването на фирмите и потребителите микроикономиката анализира как функционират отделните отрасли на икономиката пазарите и как икономическата политика на държавата влияе върху тяхната дейност. На тази основа микроикономиката гравитира, навлиза в проблемите на макроикономиката, настъпват преплитане на едната с другата.

Макроикономика – тя съсредоточава вниманието си върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане, краткосрочните колебания на икономиката, фазите на цикъла, безработицата, инфлацията, фискалната политика, държавния дълг, държавния бюджет, условията на равновесие на стопанската система. Тя се интересува как се променя равнището на производството и заетостта в дългосрочен период. Макроикономиката анализира икономическата политика на държавата и въздействието на нейните лостове върху потреблението, спестяванията, инвестициите, валутните курсове, търговския и платежния баланс и т.н. Между микро и макроикономиката няма рязка граница и това не е случайно. Връзката между тях се детерминира от единството на предмета и методологията на икономическата теория и тя е двупосочна. От една страна, макроикономиката изучава съвкупните пазари на стоките, услугите, труда, ценните книжа, но за да се установи как те действат, е необходимо най-напред да се вземе предвид поведението на отделните фирми, домакинствата, инвеститорите на тези пазари. От друга страна, поведението на микроикономическите единици е неотделима от определени макроикономически условия на функционирането им. В курса по обща икономическа теория, наред с обособеното изучаване на микроикономиката и макроикономиката, се разкриват микроикономическите основи на макроикономическите зависимости и влиянието на последните върху поведението на отделните икономически субекти.

Въведение в макроикономиката

I. Обекти, субекти и връзки в макроикономическата система – кръгов модел на пазарната макросистема и неговите характеристики.

Пазарна система – съвкупност от пазарни и непазарни институции чрез които се регулират икономическите отношения и се материализират универсалните макроикономически цели за осигуряването на устойчиво икономическо развитие.

Макросистема – Основен обект на изследване на макроикономическата теория е пазарната система. Съвкупността от пазарни и не пазарни институции, чрез които се регулират икономическите отношения и се материализират универсалните макроикономически цели, за осигуряването на устойчиво икономическо развитие.

4

4

Макросистемата е съвкупност от институции (пазарни и не пазарни).

- Пазарни институции (хоризонтални) – съвкупността от продуктови и факторни. Илюстрират по-голямата част от пазарните отношения.

- Непазарни институции (вертикални) – държавни институции

Елемент на макросистемата освен пазарните са и непазарните институции (предимно държавните институции).

= Пазарна система е дихотомна – двойствено противоречива.

= Целенасочен характер на развитие на пазарната система

Държавата като един от субектите на макросистемата регулира:

= универсални закономерни макроикономически цели

= специфични

Целенасочеността на макросистемата е това коеето я отличава от отделния пазар.

Устойчив растеж (развитие) – sustainable grow – такова нарастване на обществения продукт което е резултат от нормално възпроизводимите (възобновими) ресурси на производство.

Кръгов модел на пазарната система – теоретична абстракция илюстрираща сложният двойствено противоречив (дихотомен) характер на пазарната система, нейните обекти и субекти и съществуващите взаимни връзки между тях.

………КРЪГОВ МОДЕЛ НА ПАЗАРНАТА СИСТЕМА………

II. Цели и макроикономически инструментариум – връзка и зависимост.

Универсални макроикономически цели които преследва всяка една политическа сила

1. Икономическо развитие / устойчив растеж (прираст) – Economic growth /Sustainable growth2. Пълна заетост (при естествена безработица) – Full Employment (Natural Unemployment) – Предполага

такова ангажиране на човешкия ресурс което допуска естествената безработица.3. Ценова стабилност - Price Stability - еквивалентност между стойността на стоките и паричния поток.4. Неутрални (външни) баланси – Neutral Foreign Balances –

5

5

Трябва да са изпълнени и четирите цели едновременно за да е възможна реализацията. Между първата и втората цел съществува права връзка. Обратна връзка има ако комуникира третата или четвъртата с някоя от останалите или по между си.

Извод:

1. Не е възможно в рамките на една времева единица да се реализират всички цели едновременно.2. Трябва да се определят най-важните (приоритетните) цели. Приоритетните цели се определят от

съществуващата макроикономическа конюнктура. - приоритетните цели са важни - през времето е необходимо преформ. На целите. Между отделните цели съществува вътрешна

противоречивост.3. С времето е необходима ревизия (промяна, преформулиране) на целите.

Макроикономическият инструментариум – съвкупност от закони, нормативни актове, постановления, конкретни действия и мерки на правителството с цел реализация на конкретни цели.

Традиционен инструментариум:

1. Фискален инструментариум (фискална политика) – Fiscal Policy – бюджетна политика и данъчна Чрез този инструмент държавата си гарантира финансов ресурс чрез който тя е в състояние да изпълни икономическите си функции.

2. Монетарна (парична) политика - Monetary Policy – Пасивен инструмент, а за някои държави (САЩ, Западна Германия) е активен.

3. Политика на доходите - Income Plicy – този елемент е най-противоречив. Оценява се много крайно. 4. Външно-икономическа политика - Foreign-economic Policy– - търговска

- валутна

Специфични елементи на икономическата политика могат да бъдат:

= икономическо планиране,

= индустриалната (промишлена) политика,

= антициклична политика.

III. Система от макроикономически промени – същност, характеристики и взаимнозависимост.

Макроикономическа променлива (Macrovariable) – теоретична абстракция илюстрираща количествените и качествени характеристики на икономическите процеси и съществуващите между тях връзки и зависимости.

Характеристики на макроикономическите промени:

6

6

1. Силно агрегирани (aggragates) величини. Агрегацията е свързана с това че макроикономическата променлива отразява преобладаващата характеристика в икономическите процеси.

PI2006/2007 = 115

2. Количествено макроикономическите променливи се измерват както абсолютно така и относително, като по-често се измерват относително.

Ако даденият икономически процес се измери за 1 година то формата на неговото измерване е абсолютната. Когато се разглеждат в по-дълъг период се използва относителната форма, не може да се използва абсолютната форма.

3. Производствено-пазарни - имат двойнствено противоречива природа. 4.От гледна точка на функциите на икономическата политика системата от макроикономически променливи

се обособява в три главни (променливи, самостоятелни) групи.- Параметри (променливи) на политиката Policy Variables– количествените и качествените характеристики

на променливите играещи ролята на еталон (жалон) на икономическите промени.- Резултативни параметри Induced Variables - Екзогенни макроикономически променливи Exogenous Variables – действат като външни шокове,

неочаквани събития. Икономическата политика разчита и на трите елемента.

IV. Икономическа теория, философия и политика – взаимно обвързаност.

Тази роля е опосредствена и преминава през икономическата философия.

Икономическа философия - теория с фундаментално за икономиката значение, която определя подхода, визията и акцента на икономическата политика върху определени икономически процеси.

Икономическите теории се развиват циклично и в историята на 200 години историята на макроикономиката са се обособили 3 философии.

1. 1776, края на XVIII в. до 20 години на ХХ в. светът формулират икономическите си политика в рамките на класическата философия. Класическата философия акцентира върху саморегулиращата се роля на пазарите и политическата функция на държавата. Това е философия на саморегулираща национална икономика, която е подвластна на законите – търсене и предлагане. Това е епохата на конкурентните пазарни структури.

2. От кризата 1929-1933 г. до края на 70-те год. светът се развива в рамките на друга икономическа философия, тогава се заменя класическата теория с Кейнсиянството. Кейнсиянската теория се оформя критикувайки, заклеймявайки класическата школа. Кейнсиянската философия акцентира върху несъвършенствата (провалите) на пазара, поради това Кейнс внася нов подход за ролята на държавата в икономиката; активизиране ролята на държавата.

3. От началото на 1980г. до наши дни е неокласическата философия, която отрича кейнсиянството и се основава на неокласицизма. Неокласицизма възражда идеите на класицизма. Съвременния неокласицизъм е синтез от:

7

7

= Монетарната теория на Милтън Фрийдмън,

= теория на предлагането (неокласическа),

= теория на рационалните очаквания.

И трите критикуват Кейнсианската теория.

Измервания в макроикономиката

I. Брутен национален и брутен вътрешен продукт – същност, характеристики и сравнение.

Исторически най-напред се счита Брутен Национален Продукт - БНП, теорията заменя БНП с БВП.

Причините поради които става необходимо

БНП - Сума от стойностите в парична форма на произведените през текущата година крайни стоки и услуги произведени посредством наличните национални ресурси.

БВП - Gross Domestic Produkt GDP –Сумата от стойностите в парична форма на произведените през текущата година крайни стоки и услуги вътре в дадената икономика независимо от собствеността върху ресурсите.

Разликата между БНП и БВП е чия собственост са ресурсите.

Характеристика на БВП:

1. Най-агрегатната (съвкупната) променлива, която синтезира, обобщава резултатност от развитието на макроикономиката.

2. Производствено-пазарен характер (двойнствен)

3. Тази двойнственост се проявява чрез неговата количествена и качествена еднородност включена в понятията

- номинален Nominal и реален Real от една страна

- потенциален Potential и фактически (действителен) Real БВП.

8

8

Реалният и номиналния илюстрират производствено-пазарният характер и най-вече пазарните (ценови) влияния върху равнището на продукта. Това е налице ако БВП се разглежда само за текущата година, паричната оценка е едновременно и номинална и реална величина. По цени за съответната година.

При времево сравнение (сравняваме с друга година) - сравнението предполага измерването на продукта по едни и същи цени, т.е. изчистване на пазарните (ценовите) влияния и превръщането на продукта само като производствена категория тази корекция става посредством следната формула:

GDPR 2006 =GDPN 2006 / PI (2000-2006) x 100

GDP2000= 25 млр. лв.

PI2000-2006 =125

GDP2006= 40 млр. лв

GDPR= 40/125 x 100 = 160/5 = 32 млр. лв.

Потенциален – фактически - проявлението на продукта като потенциален и фактически е свързан със ресурсната база с която е произведен продукта, а не с характера на собственост.

Потенциалният GDP е сумата от стойностите в парична форма на текущо производство през годината на текущи стоки и услуги на пълното и възпроизводимо използване на наличните ресурси.

Потенциалното равнище е синоним на оптималното но не и на максималното.

Сумата от стойностите в парична форма от стойностите произведени в годината на …….. посредством фактически (действително) използваните ресурси. Като фактическите ресурси могат да бъдат пълно използвани. Разликата се нарича разрив на продукта GDP gap но фактическото използване може да бъде пълно.

II. Философия и подходи за измерването на БВП – Саймън Кузнец (Simon Kuznetz) Съвременния метод е създаден в САЩ в края на 30-те години. Кузнец го разглежда като обединяващо звено на четирите фази на производствения цикъл, а те са:

Производство ---- разпределение ---- обмен ---- потребление (индивидуално, обществено)

GDP

Една и съща величина на GDP приема няколко метаморфози.

9

9

GDP = ∑ ем = ∑ доходи = ∑ разходи

a) Подход на продуктопотока (производствен) - Методът на продуктопотока представя GDP като типична производствена категория и в съответстващата стойностна форма. Този метод показва че всички дейности в икономиката са взаимно обвързани по отношение на създаването на стойности и приносът на всяка дейност в общата стойност е чрез новосъздадената в дейността стойност. Всяка новосъздадена стойност реално се формира на основата на направените разходи за продукта в тази дейност.

Value-added – без стойност, без никаква стойност

b) Разходно-доходен подход - илюстрира БВП като типична пазарна категория използва балансовия принцип и дава възможност за диференциация на разходите и доходите по субекти и собственост върху ресурсите.

……Схема……

III. Недостатъци на използваната методика и алтернативи

IV. Други макроикономически променливи

- Чист вътрешен продукт ЧВП- Национален доход- Личен (персонален) доход- Разполагаем доход- Потребление и спестявания

18.03.2007

Брутен вътрешен продукт!!!! – доц. Якимова е единият от авторите на темата и присъства задължително на изпита

10

10

За задачите – www.stat.bg

Как с ограничените ресурси за единица време да се създаде максимален продукт

Доходен метод

Домакинствата и техните доходи

- работна заплата – близо 90% от доходите- рента – статистиката отчита, че всички собственици получават рента (потенциална)- лихва - печалба – 2 вида : корпоративна (получава се в акционерните фирми) и некорпоративна

Сумата от всички тези доходи трябва да даде БВП

W( wages) + R (rent)+ I( interest) + P (profit)= NI ( national income)

CP PI

( corporative

Profit)

DP UP => Ctu

(distributed profit) (undistributed profit)

NNP ( net national product) = NI + I tx (income tax) – Sb (субсидии)

Чист национален продукт

GDP (брутен вътрешен продукт) = NNP + D (амортизации)

Персонален доход

Yp = NI – ( Ctx + UP + SF) + TrI ( трансферни плащания)

11

11

Corporative tax разходи за социално осигуряване

Yd ( персонален разполагаем доход ) = Yp – Ptx

C S

Номинален брутен вътрешен продукт – потекущи цени и количества

Реален брутен вътрешен продукт – една година се избира за базисна, изчислява се ценови индекс. За всяка базисна година ценовият индекс е 100

R ( real) = ____N_______

Pi ( price index)

През първата година БВП е 1000. ( базисна година) За втората година БВП е 2000, в същото време цените са се повишили 2 пъти.

2000 х 1000 = 1000

200 ???

Базисния индекс х 2

Примерна задача

W = 35 I = 30 Sb = 2G = 10 PI = 8 D = 15R = 10 CP = 12 C = 50I = 5 Itx = 12 NI = ?

Начин на подреждане за да решим по-лесно задачата12

12

GDP =

NNP

NI

Yp

1. NI = W + R + I + P = 35 + 10 + 5 + (12 +8) = 70

2. NNP = NI + Itx – Sb = 70 + 12 – 2 = 80

3. GDP = NNP + D = 95

4. Tърси се чистия износ ( x – m)???

GDP = C + I + G + ( x – m)

95 50 30 10 ???

Съвкупно търсене и предлагане

Съвкупно търсене – количествата стоки и услуги, реален ВБП, които макроикономическите субекти търсят ( домакинствата, частния бизнес, държавата, външно-икономически субекти – внос и износ)

Р

AD

110

100

13

13

90

Y

Обяснение на отрицателния наклон на кривата

- ефект на богатството

- ефект на заместващите стоки- ефект на лихвения процент – когато се повишават цените, търсенето на пари се увеличава => се

увеличава лихвения процент

Равнището на цените предизвиква движение по кривата

Изместване на кривата се предизвиква от

- търсенето на домакинствата – заплащаните данъци- на частния бизнес – за предприемача е важна нормата на възвращаемост, лихвения процент,

корпоративния данък- разходите на държавата – при форсмажорни условия- на вноса и износа – зависи от валутния курс

Линейна функция

P = a – b.Y

a – резервационна цена, максималната цена, която може да бъде платена

b = ∆ Р

∆ Y

Съвкупно предлагане – количеството стоки и услуги реален БВП, които фирмите са способни да предложат

В макроикономоката дългосрочен период – цените на поне един ресурс да са фиксирани

Краткосрочна крива

SKAS - Крива на съвкупно

краткосрочно

14

14

предлагане

Потенциален БВП

Дългосрочна крива

LKAS

Равновесие – отправна точка е отново съвкупния БВП

15

15

Инфлационно равновесие

Рецесийно

равновесие

Ефект на зъбчатката

Повишаване и понижаване на цените

22.03.2007

Спестявания

S ≠ I

Кейнс отнася към S:

- С появата на неконкурентните пазари разпределението на разполагаемия доход става все по-неравномерно

- размера на лихвата – само държавните ценни книжа са носили лихва и тя е показвала пропуснатите ползи

16

16

- превантивен фактор – свързан е с необходимостта да се поддържат някакви баланси

AD ≠ AS

AD < AS

Yr < Ypaccession gap

Според Кейнс - Източникът,който може да води до извеждане на икономиката от кризата е държавата.

W

R

I

PI

CP

IT

D

Политиката на бюджетен дефицит лансирана от Кейн превръща величината на ...разходи в относително независима.

Държавата може да бъде разглеждана като икономически лост. Фискалната политика е възможността на държава да влияе в/у съвкупното търсене.

Фискална политика

17

17

Активният елемент на макроикон политика, който на основата на държавния бюджет и данъчната политика е в състояние да влияе предимно в/у съвкупното търсене в посока на уравновесяване и стабилност на икономиката. Различаваме 2 осн вида фискална политика, които нямат равно значение

- експанзионистична (разширителна) – препоръчана от Кейнс – коригира, бори се с т.нар рецесионно(кризисно) равновесие, при което съвкупното търсене изостава от съвкупното предлагане.

- ограничителна (рестриктивна) - Инфлационно неравновесие – AD > AS Характеристики на експанзионистична политика - Държавата стимулира съвкупното търсене чрез увеличаване на държавните разходи като по този начин търси увеличаване на равновесния продукт и неутрализиране на рецесионния разрив. Тази политика разчита главно на дискреционни (видими, явни, осезаеми) фискални мерки – напр. приемане на държавния бюджет или закона за данъците.

Недостатък: 1.Предозиращ ефект – по-скоро субективен; 2. Дискреционните мерки се разминават по време с макроикономическите ефекти

Експанзионистичната фискална политика разчита на другия фискален лост – вградените стабилизатори като прогресивната данъчна система и системата на трансферните плащания. Вградениет стабилизатори са Лостове на държавата чрез които макро системата автоматично поддържа коригиращо и стабилизиращо влияние. Чрез тях се намалява интензивността на неравновесието и процесите на негативни влияния се смекчават.

Неочаквана инфлация

- когато фактическият темп на инфлацията е по-голям от очакванията- π > πе

- тя има силен преразпределителен ефект върху доходите и богатствотоo кой губи?

- хората с фиксирани доходи- спестителите и кредиторите- собствениците на дългови инструменти- тези, които плащат данъци, ако данъчната система е прогресивна

o кой печели? - онези, които притежават реални активи- държавата, защото обезценява вътрешния дълг, освен това държавата получава по-големи приходи от

данъци- длъжниците, защото се намалява реалният размер на взетия заем

Крива на Филипс

кривата на Филипс е емпирична зависимост показваща обратната зависимост между инфлация и безработица. Установена е 1958г. Носи името на Олбан Уилямс – професор от Лондонското училище по бизнес и икономика

Еволюция

оригиналната крива на Филипсo базира се на взаимозависимостта между нормата на безработицата (U) и инфлацията на

надниците (W)o Log(w + 0,900) = 0,984 – 1,394LogU

18

18

Модифициран на Самуелсон-Солоу

на хоризонталната ос остава равнището на безработицата, а не вертикалната ос Самуелсон и Солоу поставят темпа на ценова инфлация (π=dP/P). Това става през 1959г.

Значение:

1. Кривата на Филипс завършва Кейнсианският модел и го прави пригоден за анализ на появилите се инфлационни процеси

2. Съществуването на ясна обратна зависимост (и заменимост) между двете най-важни макроикономически променливи – инфлацията и безработицата е от изключително значение на кейнсианската макроикономическа политика. За политиците вече е ясно, че решаването на проблема с безработицата води до повишаване на инфлацията и обратно.

Монетаристката версия на Фридмън- Фелпс

Милтън Фридмън и Едмънт Фелпс смятат че зависимостта между инфлация и безработица е нестабилна. Твърдят, че Кейнсианската крива на Филипс страда от сериозни дефекти.

o Дефекти: изследва номиналните, а не реалните надници не се отчитат инфлационните очаквания на работниците и институционалните особености на трудовия

пазар

Очакванията

- основната идея на М. Фридмън и Е. Фелпс е, че кривата на Филипс не е устойчива, а се измества в зависимост от посоката и силата на очакванията. Колкото по-големи са инфлационните очаквания, толкова по-нагоре и надясно е краткосрочната крива на Филипс.

U

w

π

U

19

19

Естественото равнище на безработицата

- заслугата на Фридмън е разработването на идеята за естественото равнище на безработица- впоследствие тя се превръща в централна концепция за макроикономическата теория и политика

Изводи на Фридмън

- признава наличието на отрицателната зависимост между безработицата и инфлацията, но акцентира върху нейния краткосрочен характер – т.е. краткосрочната крива на Филипс е тази която има отрицателен наклон

- в дългосрочен план не съществува възможност за избор между инфлация на надниците и безработица. Причината е, че поради инфлационните очаквания, краткосрочната крива на Филипс се измества и поради това не може да се очаква че на високи равнища на безработицата трябва да се очакват ниски равниша на инфлация. М. Фридмън показва че дългосрочната крива на Филипс е вертикална при естественото равнище на безработица

Изводи за макроикономическата политика

- в кратък период е възможно да се въздейства върху производството и заетостта- в дълъг период има естествено равнище на безработица. Всеки опит на правителството да намали

безработицата под U* води до увеличаване на инфлацията

Подходите за измерване на БП са 3-производствен,разходен и доходен.Производствения използва категорията добавена ст-ст. Тя отчита само новата стойност, която получава продуктът на всеки последователен етап. Тя се получава като от пазарната цена се извадят стойностите на употребените в предишните стадии блага и услуги. В добавената стойност не се включват направените от производителя разходи за покупката на материала. Прибавената или новата ст-ст е точната мярка за приноса на всяка фирма към общонационалният продукт.

Разходният подход е свързан с крайните потребители на общественият продукт и разходите к’ те правят за неговата реализация.Към разходния подход влизат 1-потребителските разходи,к. са разходи за блага за еднократна и дълготрайна употреба,и разходи за услуги 2-брутните частни вътр инвестиции, к. вкл. Чистите инвестиции, амортизациите и прираст на резервите 3-държавните разходи-най-голямата част от разходите е свързана с работната заплата на държ.служители 4-чистия експорт- тази част от общественият продукт к’ се реализира на чуждите пазари под формата на износ на стоки и услуги е елемент на разходното му измерване и се бележи с символа Х Стоките под формата на стокови запаси се включват в БНП в годината, къгато са произведени а не когато са реализирани на пазараСъщевременно разходите на ик.субекти за вносни стоки на вътрешните пазари се приспада от величината на БНП. Доходен подход - националното производство изчислено ч/з доходния подход следва да е равно на нац.доход. Националният доход - е сумата от доходите на всички собственици на производствените ресурси. Вкл. 1.Работните компенсации - включват всички основни и допълнителни трудови доходи. 2.Рентата - доход на собственоста в/у земята 3.Лихвата - свързана е с доходноста на паричният капитал 4.Корпоративната печалба т.е. от ЮЛ-тя се разделя на данък в-у корп печалба,неразпределена

E1

E2

E1

E2

U*

π

PC0

PC1

U1

LRPC

π1=α

π 2=2α

20

20

печалба,дивиденти 5. получаваните от държавата непреки данъци- третират ги като производствени разходи и ги калкулират под формата на добавена стойност към цената на крайните продукти, така бремето се прехвърля върху крайните потребители 6.амортизации

Разходно-доходен подход - това к’ за една част от обществото представлява разход за текущо произведеният продукт, в същото време е доход за друга част от обществото к’ е създала продукта. Равенството м/у производство и потребление или м/у разход и доход предполага включването на печалба като елемент балансиращ връзката.

Съвкупно търсене- ефекти, фактори

Закона за СТ изразява обратната зависимост м-у равнището на цените и търсениа реален БВП и гласи че повишаването на равнището на цените намалява търсения реален БВП и обратно. Тази обратна връзка представена графично е крива на съвк търсене AD ГРАФИКА

Отрицателния наклон на кривата на СТ се обеснява ОТ следните причини: 1. Ефекта на богатството в-у разходите им т.н. ефект на реалния баланс –Увеличаването на равнището на цените намалява реалната покупателна сила на богатството и води до ограничаванена текущото потребление. Следов когато расте равнището на цените СТ количество намалява и обратно; 2. Ефект на заместване с вносни стоки- увел на равнището на нац цени води до поскъпване на нац с-мо вносните стоки и потребителя ще се насочи към по-ефтините стоки от чужбина. Износа на тези по-скъпи стоки също ще намалее; 3. Ефектът на лих% в-у раз-дите- С увел на равнището на цените се увел търсенето на пари, за да могат да се покрият нарасналите парични р-ди. По-голямото търсене на пари води до увел на техните цени- лих%. Високия лих% ограничава ползването на кредити. Инвестициите и потр р-ди се свиват и така се намалява СТ на стоки и услуги. Фактори изместващи кривата на СТ. Увел на СТ се представя ч-з изместване на кривата на AD надясно и обратно Графика

AP=C+I+G=(X-M) Уравнението откроява 4-ри ф-ра 1. Изменение в потреб р-ди- Увел или намаляването на потр р-ди увел или намалява СТ. Потреблението може да се промени под влиянието на следните ф-ри: данъци- увел им намалява разполагаемия доход,намалява СТ и кривата се измества наляво и обратно; трансферни плащания- те са елементи на разполагаемия доход и увел им или намаляването им разширява или свива потр р-ди, а от там СТ; броя на населението- увелич бр. на населението увел потреб р-ди,СТ се увел и кривата се изместванадясно и обратно; очакванията- Ако очакват инф-я купуват повече, потреб р-ди се увел, СТ се увел. Ако очакват увел на доходите си ще изразходват повече от текущия си доход и СТ ще се увел; богатството- нарастването на богатството на индивида стимулира потреблението и СТ и кривата се измества надясно; 2. Изменение на инвистиционните р-ди- по-големите инвест водят до увел на СТ и обратно. Тук влизат: лих%- високия лих% намалява размера на стоковите запаси,жилищното строителство и производстеното оборудване. При нисък лих% по-изгодно се теглят кредити и се превръщат в инвестиции; данъци в-у печалбата- увел на данък печалба намалява размера на чистата печалба, това ограничава инвестициите и СТ и обратно; очакваната печалба- Влошаването на стопанските условия намалява размера на очакваната печалба и СТ намалява; технологии- с появата на нови технологии нарастват инвестициите и СТ. 3. Изменение на държавните р-ди- Д-вата е най-крупния потребител и колкото по-големи са държ р-ди, толкова поголямо е СТ; 4. Изменение в чистия износ- за дадаена страна увел на износа и намаляването на вноса в резултат на неценови ф-ри води до увел на СТ и обратно. Неценови ф-ри влияещи в-у чистия износ са БВП на другите страни и валутния курс; 5. Изменение в паричното предлагане- ако парич предлагане се увел ,хората разполагат с повече пари, съвкупните р-ди се увел и кровата на СТ се измества надясно. Увел на пари те в и-ката води до намаляване на лих%, увелич инвестициите и оттук СТ

Форми на безработица

В обхвата на безработните се включват всички хора над и до определена възраст, к’в продължение на даден период са без работа,т.е. не са заети, активно търсят работа и имат готовност да започнат работата, к. им се предлага. Нормата на

21

21

безработицата показва каква част от трудоспособното население не получава доходи за труд.( Nu=U/LF*100). В зависимост от мотивите поради к’ раб.сила е незаета, безработицата се разделя на: доброволна (работниците не приемат предлаганата им работа очаквайки по-добра)и принудителна (лицата к. не са заети а в действетелност търсят работа). Безработицата може да е явна(безработицата е отчетена статистически) и скрита(това е неефективната заетост) В зависимост от факторите пораждащи безраб.тя се дели на текуща-работа има, предприятията търсят труд, но не всички търсещи работа са намерили. Временна е за отделните субекти и е краткотрайна, структурна-когато едни отрасли освобождават работници. Структурната безработица е и продължителна, циклична- следва движението на индустриалния цикъл. Предизвикана е от свиване на съвкупното търсене на стоковите пазари и последвалото намаляване на производството.Естествено равнище на безработица е сумата от текущата и структурна безработица За естествено ниво на безраб.говорим, когато факторите, влияещи в/у повишаване или намаляване на раб.заплата се намират в равновесие т.е: 1- пазарът на раб.сила е балансиран; 2- в структурата на безраб.има елементи к’ са неизбежни за нормалното функциониране на пазарните механизми. Естественото равнище показва каква може да бъде мах.заетос, съответсваща на потенциалното производство. Ако заетоста е по-голяма от ефективната, доходите от раб.заплата превишават доходите от обема на производството и напрактика възниква инфлационна спирала. Във връзка с това естественото равнище на безраб.е онова ниво при к’ силите, к’ предизвикват динамиката на цените и на инф.равнище на заплатите са в равновесие.

В зависимост от мотивите поради к’ раб.сила е незаета, безработицата се разделя на: доброволна (работниците не приемат предлаганата им работа очаквайки по-добра)и принудителна (индивидът може и желае да продаде раб.си сила, но не намира никаква работа). Тази класификация на безраб е в пряка връзка с проблемите за неефективната заетост и скрита безработица

Причините за инфлация се обесняват от 3 теории : 1.Инфлацията като паричен феномен- В този модел и-ката работи на границата на производствените си възможности. Щом СП е съвършенно нееластично цените се променят при изместмане на кривата на СТ надясно(нагоре), к. е резултат от повечето пари в обръщение. По-голямата парична маса увел платежоспособността и търсенето расте. Т.к. предлагането не може да се промени и-ката се намира на границата на производст си възможности и резултата е повишаване на равнището на цените т.е. инфлация. Ч-з формулатана Фишер се изчислява количеството на парите, к. е нужно за да се реализира произведеното национ пр-во M.V=P.Q ; M=P.Q/V където М- колич пари в обръщение; V- скоростта на обръщение; Р- цените на благата; Q- колич на предлаганите блага. За да не се подуска инфлация като паричен феномен паричните емисии трябва да са под контрол,да се ограничи бюджетния дефицит и той да не се покрива с печатането на нови пари. 2. Инфлация на търсенето- Тезата е че когато СТ превиши възможностите на и-ката да увел предлагането, то това търсене тласка цените нагоре. Класическия модел се основава на твърдението, че и-ката винаги е в състояние на пълна заетост. Когато СТ нараства под влияние на ф-рите, к. го определят, при неизменно СП цените се повишават. Кенсианския модел отрича твърдението ,че когато СТ превишава СП, инфлацията непременно е паричен феномен. З а разлика от класиците Кейнс определя Q и V като динамични величини,а и-ката не е непременно на границете на произв си възможности. Когато и-ката е в състояние на пълно използванена ресурсите си, всяко увел на СТ предизвиква инф-я; 3. Инфлация на р-дите-Нова теория,к. обеснявазащо цените растат и когато и-ката не е на равнището на пълната си заетост на ресурси. В резултат на увел р-ди СП се съкращава, а цените се увел независимо че и-ката е под равнището на потенциалните си възможности. Причините,к. предизвикват нарастването на р-дите, а от там и на инфлацията р-дите са: монополът на профсъюзите- увел на р.заплата, без увел на производителността, фирмите са принудени да съкрътят обема на използваните ресурси; монопола на големия бизнес- когато монополистите повишават цените на суровините, материалите, енергията к. произвеждат. В резултат на това СП се съкращава, нарушава се макроикон равновесие; увеличение на цените на суровините и горивата- енергоносителите са едни от най-важните компоненти на р-дите на съвр производтво, а повишението на цените им предизвиква верижна реакция в цялата и-ка.

Видове инфлация:

1.Според темпа: умерена(цените растат сравнително бавно. И.норма е 10%. Пазарите са без сътресение, паричната сфера е спокойна). Според повечето икономисти тя е присъща на съвремената пазарна икономика; галопираща (ин.процеси се

22

22

развиват стремтелно, нормата е 2-3 цифрена (20-200%), сериозни смущения в ик, потребителите превръщат парите си в стоки, спад в доверието в националната валута и банкова система; хиперинфлация (последиците могат да са катастрофални, цените растат със стотици, дори хиляди проценти, покупателната способност се свива драстично, поема се от средната и ниската класа.

2.Според последиците за ик: балансирана (ик се адаптира към промените в абсолютните равнища на цените, защото последиците на довели до колебание на пазарите или до структурни промени, балансираната инф е контролируема); небалансирана (всяко рязко покачване на цените и отклонение от предвидената инф норма може да доведе до смущения в пазарното обръщение и нежелани ефекти; ик не може да се адаптира към новите ценови съотношения)

3.Според това, дали стопанските субекти са предвидили темпа на нарастване на цените: антиципирана (която са предвидили, отчели при планирането си. Ант. инф е макроик. регулатор, пречупен през поведението на различни микроединици; неантиципирана (непредвидена – неотчетена при разработването на икономическа стратегия; фактическата инф за даден период се е оказала по-голяма от предвидената); инерционната (очаквана на база тенденции от предишни години).

4.Според факторите: фискална (пускане в обръщение на допълнителни книжни пари с покриване на държавния дефицит); банкова (резултат от кредитна експанзия); импортна (предизвикана от увеличаване равнището на ценито на внасяните стоки и услуги и това рефлектира върху цените на стоките, чието производство е свързано с вноса.

21

Правителствената фискална политика представлява съвкупност от мерки и средства н-важните от к’ са данъчните постъпления и бюджетните разходи, ч/з к’ централната власт стимулира или ограничава деловата активност в стремежа си да поддържа общото равновесие в нац.и-ка плътно до нейните потенциални възможности. Тя има няколко функции: възпроизводствена (възтановява нарушеното общо равновесие и запазва стабилноста в и-ката); социална и фискална (финансира издръжката на представителните институции на публичната власт). Данъците са безвъзмездни и задължителни изземвания в парична форма на част от доходите и имуществата на стоп.субекти, ч/з к’ държ.покрива своите разходи. Принципи на дан.облагане - според Адам Смит има 4 принципа: 1-данъци се изземват в съответствие с дохода на платеца;2-размерът и срокът на плащанията са предварително определени;3-събират се във време и по начин, удобен на платеца;4-разходите по събиране на данъците трябва да са минимални

Механизъм на данъчно облагане . Данъчна основа - сума к’ се облага с данък. Потреблението - общата сума от стойноста на стоките и услугите к’ домакинствата действително са изразходвали за задоволяване на жизнените си нужди през даден период от време. Фишер развива тезата че облагането на доходите е повторно дан.облагане к’ в крайна сметка обезсърчава склонноста към спестяване у хората. Данъчна норма (ставка) е величината, с к’ се облага часта от дан.основа. Дан.задължение - сума на данъка определена ч/з отнасяне на дан.норма към дан.основа. При пропорционално облагане размерът на дан.задължение расте пропорционално на нарастването на дан.основа, а при прогресивното дан.облагане - с нарастването на дан.основа прогресивно се увеличава и дан.задължение; при регресивното облагане-ставката намалява при растящ доход.Данъците биват централни и местни- постъпват в републиканския или в общинския бюджет,както и преки-изземват непосредствени доходи и косвени- понасят се от крайните потребители чрез цената, която плащат, за да купят продукта. Дискреционна е онази фискална политика, която съзнателно се манипулира от държавата като целта е постигане на желано съвкупно производство, заетост, инфлация.Стимулираща е политиката, при която се намалява данъчната ставка, увеличаване на държавните разходи. Склонност към създаване на бюджетен дефицит, с което се противодейства на естественото свиване на съвкупното търсене.

Рестриктивна е политиката, при която имаме обратното- увеличаване на данъците и намаляване на държавните разходи. Води до създаването на бюджетни излишъци, като по този начин се извършва антиинфлационна дейност.

23

23

Цели и инструменти на паричната политика

ПП е съвкупност от мерки и действия насочени за поддържане на опр състояние на паричната сфера, ч-з к. се осигурява стабилност в фин сектор и гарантира общото макроикон равновесие. Тя се разработва и прилага от ЦБ. Целите са: крайни цели- съвпадат с целите на макроик и-ка, а те са- висока заетост, икон растеж и стабилно равнище на цените. ЦБ не е в състояние да влияе непосредствено в-у тези цели; междинни цели- като междинни цели служат преди всичко измерителите на паричното предлагане- основните парични агрегати и лих%; оперативни цели- ЦБ разполага с инструменти к. оказват пряко въздействие само в-у отделни структури. Към тях се отнасят паричната база ,показателите за резервите на ТБ, равнището на краткосрочния м-убанков лих%, лихвата по съкровищните бонове и др. Измененията в оперативните променливи по косвен път, по веригата на трансмисионния механизам рефлектират в-у показателите, представляващи междинните и крайните цели. Средствата, к. изпол ЦБ могат да се класифицират в 3 осн групи: 1. Операции на открития пазар- покупко-продажба на държ ценни книжа от ЦБ с цел регулиране резервите на ТБ. При равни др условия изкупуването на правителствените ЦК на открития пазар увел парич предлагане, предизвиква понижаване на лих%, поефтиняване на кредита и разширяване на произ-то. 2. Изменение на нормата на задължителните минимални резерви като изменя изискванията за резерв.ЦБ може да увел или намалява парич предлагане. Повишаването на резервната пропорция има рестриктивен х-р в-у парич предлагане,докато нейното намаляване има обратно въздействие. Тозе инструмент има голяма сила и бързо действие; 3. Маневриране с сконтовия %- отпускането от ЦБ на кредити на ТБ при определена лихва и този лих% се нар сконтов %. Този инструмент е рядко използван и не много ефективен

Разлика между класически и кейнсиански модел на макроикономическо равновесие

1.Класически подход на макро равновесие

Икономистите класици вярват в сомоприспособителните възможности на пазарната икономика. Автоматичното действие на пазарния механизъм осигурява ефективно използване на всички ресурси и Ик-та функционира в условията на пълна заетост. Класическата теория се основава на 2 осн. допускания:

- Не е възможно съвкупните разходи да се окажат недостатъчни за реализацията на произведения реален БВП. Това твърдение намира израз в закона на Сей, който развира идеята, че предлагането създава свое собствено търсене. Според закона на Сей всеки акт на производство създава доход, равен на ст/та на произведените стоки и услуги. Така в Ик-та има доход, достатъчен да изкупи всички произведени стоки и услуги. Излишъци и дефицити могат да съществуват на отделен стоков пазар, но в Ик-та като цяло съвкупното търсено количество винаги е равно на съвкупното предлагано количество.

- Цените, работните заплати и лих. %-и са гъвкави.

Според класиците разпределението на дохода за спестявания и потребление не обезсилва закона на Сей. Посредством капиталовия пазар гъвкавите лих. %-и превръщат спестяванията в инвестиции, а инвестициите са елемент на съвкупното търсене, както и потреблението. А произведения продукт се състои от крайно стоки и услуги с потребителско и инвестиционно предназначение. Следователно спестяванията не са пречка онова, което е произведено, да бъде реализирано без остатък.

При намаление на инвестициите възниква свръх предлагане на заемни фондове. В резултат на това банките намаляват лих. % за да стимулират инвестиционните проекти. Понижаването на лих. % намалява спестяванията. Лих. %-и продължават да намаляват до постигане на равновесие на спестяванията и инвестициите.

Ако се увеличи желанието за спестяване, тогава кривата на спестяване S се измества надясно. При съществуващия лих. % това поражда свръх предлагане на заемен капитал. Лих. % намалява, инвестициите нарастват, а спестяванията намаляват до постигане на ново равновесие.

Класиците са убедени, че гъвкавият лих. % винаги изравнява инвестициите и спестяванията и заедно с това съвкупното търсене и съвкупното предлагане.

+ Класическа крива на съвкупното предлагане

24

24

Според класиците ценните и раб. заплата свободно се движат нагоре и надолу под въздействието на пазарните сили, което рефлектира в/у формата на съвкупното предлагане. Класическа крива на съвкупното предлагане е вертикална при обем равен на потенциалния БВП.

При повишаване на цените намалява реалната работна заплата и на трудовият пазар възниква свръх търсене на труд. Номиналната раб. заплата започва да нараства, докато реалната раб. залата възстанови равнището си. В обратният случай, ако равнището на цените падне, реалната раб. заплата ще се повиши. Скоро на трудовия пазар възниква безработица. Номиналната раб. заплата започва да намалява и това продължава докато реалната раб. заплата достигне първоначалното си равнище.

Допускането на класиците, че цените са съвършено гъвкави и в двете посоки, означава че при промяна на равнището на цените производството остава непроменено и равно на потенциалния БВП.

+ Равновесие при пълна заетост

Равновесието може да бъде постигнато само при пълна заетост. Всяко отклонение от потенциалното равнище е нестабилно и в Ик-та се задействат сили, водещи до пълна заетост.

Когато съвкупното търсено количество е по-малко от съвкупното предлагано количество, равнището на цените започва да спада и съвкупното търсено количество се повишава до постигане на равновесие м/у AS и AD.

Вертикалната крива на предлагане показва, че производството се определя от предлагането. Кривата на съвк. търсене не влияе на в/у обема на производството, което винаги се стреми към потенциалното си равнище. „Невидимата ръка” бързо отстранява неравновесието в Ик-та, а намесата на държавата може да повлияе само в/у равнището на цените.

2.Кейнсиански подход на макро равновесие

-възможно е устойчиво равновесие при висока безработица;

-има необходимост от активна намеса на държавата в краткосрочен аспект с цел регулиране на колебанията в Ик-та;

-отхвърля основните постулати на класическата теория;

1) Според Кейс законът на Сей е несъстоятелен, защото спестяванията не могат автоматично да се превърнат в равни на тях инвестиции и така да изравнят съвкупното търсене и съвкупното предлагане:

+ спестяванията и инвестициите се извършват от разл. ик. субекти;

+ лих. % не е единственият фактор, влияещ в/у спестители и инвеститори (домакинства – доход; фирми –очакваната печалба);

+ спестяванията могат да бъдат насочени и към погасяване на заеми, освен към капиталовия пазар;

2) цените и раб. заплати на се гъвкави причини – монополи и профсъюзи;

- Кейнсианска краткосрочна крива на съвкупното предлагане - е хоризонтална:

Ако Ик-та е в равновесие и съвкупното търсене намалее поради негъвкавостта на цените, те няма да се променят, а ще се свие производството. При противоположната ситуация, когато Ик-та е в краткосрочно равновесие, значително под потенциалното си равнище, поради наличието на значително количество неизползвани ресурси, обема на производството може да нараства до потенциалното си ниво при съществуващото равнище на цените.

-Равновесие при безработица

Осн. цел на Кейнс в „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” е да изясни причините за безработицата и да предложи начини за преодоляването и, като осн. заключения са 3:

25

25

+ Пазарната Ик-ка може да бъде продължително време в устойчиво равновесие при наличието на висока безработица;

+ Високата безработица е резултат от недостатъчното съвкупно търсене;

+ Най-надеждно средство за намаляване на безработицата и постигане на пълна заетост е стимулирането на съвкупното търсене, чрез активна правителствена политика на увеличаване на държавните разходи.

-Неокласическа крива на съвкупното предлагане – тя е положителен наклон.

Това означава, че увеличаването на AD води до едновременно нарастване на реалния БВП и на равнището на цените.

Кривата на съвкупното предлагане в дълъг период е LRAS е същата като класическата AS, т.е. вертикална и на нивото на потенциалния БВП.

26

26