ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 11, Год. 6, 2014, 1 Юни, Неделя, Ц. 2 лв.

май 29, 2014

Позволявам си още едно уточнение

– посочените количества от природен газ и петрол (по нейни данни на американския гигант „Шеврон” в недрата на България има 480 милиарда кубични метра (шистов) газ и 180 милиона барела петрол) съвсем не отразяват всички залежи, с които разполага страната ни. Става дума само за територии-те, проучвани от ШЕВРОН. Прогнозните количества на територията на страната, в т.ч. териториалните ни води, биха обезпечи-ли потребностите ни за около 150 години. В същото време експертите предвиждат след около 50 години употребата на петропродук-ти като горива драстично да се снижи, като приложението им се ограничи почти до разходите за органичен синтез. При това положение (колкото и парадоксално да изглежда) България би могла дори да се окаже износител на петропродукти.

След като гореизложеното е широ-коизвестно (сред “посветените”), питам се: кога ГЛАВНА ЦАЦАРАТУРА ще се самосе-зира за да потърси отговорност от нацио-налните предатели?! Павел Тинков

Москва ни покани в Евразийския съюз

"В интервю за Българското национално Дарик радио посланикът на Русия у нас Исаков официално покани България (де факто и де юре страна-членка на ЕС) да се присъедини към Евразийския съюз на Русия-Казахстан-Беларус. Господинът на секундата да бъде обявен за Persona Non Grata у нас. И на секундата всички полити-чески партии в пространството център-дясно да приемат декларации, осъждащи остро поведението му! Хайде, Реформатори, гласувах за вас, помогнах ви да сте европейски представени. Представете сега на посланика моето мнение. Ще следя за реакцията ви."

Йордан Славейков (Продължава на 2 стр.)

РУСКИЯТ ПОСЛАНИК НАПРАВИ НЕП-РОСТИМ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ СКАНДАЛ, ВЕДНАГА ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА PERSONA NON GRATA И ДА СИ ЗАМИНА-ВА ЗА МОСКВА! (От 1 стр.)

Руският посланик дали наистина е дебил – или просто е прекалено нагъл?! Не се ли усещат тия, дето са го сложили на този пост, че такъв наглец е в състояние да настрои целия български народ срещу путинска Русия?! Веднага тоя наглец да си отива в Москва!!!

Ангел Грънчаров КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ СТАНЕ НЕЗАВИ-СИМА ОТ РУСИЯ И НЕЙНИТЕ ХИЩНИ-ЧЕСКИ ИМПЕРСКИ МЕРАЦИ? (От 1 стр.)

България няма да стане независи-

ма от Русия и хищническите й имперски мераци докато начело на държавата про-дължава да стои същата тази корумпирана глутница.

В дебата в парламента можете да ги чуете всички до един. Дано не успеят да изкарат България от ЕС, защото и това биха направили! Жадуват Путин да ни анексира – както направи с Крим.

Boreto

БЕЛЕЖКА: В тази връзка можете да проче-тете и това: България е постоянна жертва на руския имперски интерес, от което и произлиза българската трагедия (мое интервю пред украинска медия, публикува-но на 31 март 2012 г.)

БИТКАТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА НЕЗАВИСИ-МОСТ НА БЪЛГАРИЯ Е БИТКА СРЕЩУ ИНТЕРЕСИТЕ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КОРУМПИРАНА ПРОРУСКА ПОЛИТИЧЕС-КА ГЛУТНИЦА

май 28, 2014

Из: “Газпром” настъпва срещу България, Шеврон я напуска Автор: Иво Инджев

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е информи-рал премиера Пламен Орешарски, че Евро-комисията ще предприеме мерки спрямо България заради неспазване на европейс-ките правила в споразуменията за “Южен поток”, предаде БНР. Това стана след като Орешарски увери Барозу, че България ще се съобрази с препоръките на Брюксел с подготвяния закон за енергетиката.

Барозу съобщи, че е изразил пред държавните и правителствени ръководите-ли позицията на Еврокомисията, че някои от споразуменията за “Южен поток”, които са били сключени, или се договарят, противо-речат на европейските правила, и комисия-та ще предприеме съответните действия. Барозу е казал това и при срещата си с Орешарски. “Аз информирах премиера за намеренията на Еврокомисията в това от-ношение. Ние трябва да гарантираме, че правилата на вътрешния пазар се спазват, защото вярваме, че в този случай излагаме на риск енергийната сигурност на България и европейската енергийна сигурност”, заяви председателят на Еврокомисията, като подчерта, че тя следи от месеци ситуацията в България и е изцяло наясно с нея…

Във вторник компанията “Южен по-ток България”, която управлява проекта на българска територия, съобщи официално, че консорциумът “Стройтрансгаз” ще строи българската отсечка на газопровода “Южен поток”…

Към горната информация за нас-тъплението на „Газпром” срещу България трябва да се добави и липсваща от българ-ските медии новина, че вчера американски-ят гигант „Шеврон” закри офиса си в София и изпрати сигнал до целия свят, че Бълга-рия е държава, в която не си струва да се инвестира. Последиците тепърва ще се усетят. Тук е така: когато „Газпром” обещае газопровод, от който България се съгласява да не спечели и стотинка в продължение на 15 години, правителството се прехласва от възторг и обявява Русия за „стратегически партньор”.

Когато обаче Американската аген-ция за енергийна информация обявява, че по нейни данни в недрата на България има 480 милиарда кубични метра (шистов) газ и 180 милиона барела петрол, предложението на американския гигант „Шеврон” да проучи информация за това баснословно богатство и да ни я поднесе за наша употреба като фантастичен коз в борбата за енергийна независимост (дори и без да се пристъпи към добив, а само като проучена информа-ция!), се натъкна на единодушната корупци-онна съпротива на проруския ни политичес-ки „елит”, който в крайна сметка прогони американските инвеститори.

И как не – те изпратиха сигнал към местните хиени, че няма да участват в наложената у нас по руски образец коруп-ционна схема на всички да се плащат под-купи по веригата, като въведоха за първи път антикорупционната практика да напъдят

агресивните просяци с един удар, предла-гайки на правителството бонус от 30 милио-на евро. С което си подписаха „смъртната присъда” пред глутницата, която е свикнала да си разпределя според възможностите на челюстите и ноктите си най-вкусните коруп-ционни парчета и не може да преглътне да бъде заобиколена в полза на държавата.

Онова, което лъжците тук разби-рат, но предпочитат да изкривяват като акцент в тази ситуация, е фактът, че на конгломерати, като „Шеврон”, България изобщо не им е важна – за тяхното инвести-ционно благоволение чакат на опашка де-сетки и десетки потенциални клиенти по света. Това обяснява факта, че за присъст-вието на този инвеститор практически не се разбра нищо, освен че е спечелил търга за проучване преди три години. Да сте чули, видели или помирисали кебапчетата на въпросната компания в България? Не сте. Защото въпросните инвеститори следват собственото си правило да не се натрапват – щом не ги искат, просто си отиват да вър-шат печелившата си дейност там, където ги канят да приложат експертизата си и да си вложат парите (пиша това за първи път и то след свършения факт, така че няма да отговарям на гузни подмятания, че го правя за пари – такива никой не плаща за собст-веното си погребение с чек от гроба).

За разлика от американците, рус-наците не само не се отказват, но и са си отгледали по корупционната верига лобис-ти, които същият този Барозо неотдавна откровено нарече руски агенти. Москва разчита те да водят от нейно име битката за руските интереси на живот (разкошен за реципиентите на руските подкупи) и смърт за българската енергийна независимост.

Битката на живот и смърт продъл-жава.

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН И НАРОДЪТ ЩЕ ОЦЕНИ МОРАЛНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА АВ-ТЕНТИЧНАТА ДЕСНИЦА

Аз на изборите ще гласувам за Реформаторския блок – с преференция за Малинов. Ще постъпя като Иван Костов. Това според мен е разумният избор.

Реформаторите са свестни поли-тици и не лъжат, държат на десните ценнос-ти и са твърдо проевропейски ориентирани; това отговаря на моите убеждения за това какъв е верният път за България. Винаги

3 съм гласувал по дълбоки ценностни подбу-ди.

Дясното има огромно морално превъзходство и трябва да бди над него: ще дойде ден и народът ще оцени това. Така аз мисля. Вярвам в това.

Истината според мен е тази. ПОДКРЕПЕТЕ И ВИЕ ПОДПИСКА ДО ПРЕ-ЗИДЕНТА ОБАМА С ИСКАНЕ РУСИЯ ДА БЪДЕ ОБЯВЕНА ЗА СТРАНА, СПОНСОР НА ТЕРОРИЗЪМ

четвъртък, 15 май 2014 г.

Приятели, моля, дайте да помог-нем с нещичко на нашите свободолюбиви украински братя и сестри, щото те водят борба, която също така е и наша борба, борба за независимост – срещу така бру-талната и коварна агресия на руския импе-риализъм; та молбата ми е да подкрепим подписка до Президента Обама с искане Русия да бъде обявена за държава, спонсор на международен тероризъм; аз току-що подписах петицията, ако споделяте, дайте да помогнем на украинските свободолюбци, моля, подпишете се и вие!

Благодаря най-сърдечно!

СРЕДНОЩНА ОБМЯНА НА МИСЛИ ПО ЕДНА ИЗЦЯЛО И БУКВАЛНО СЪРДЕЧНА ТЕМА

май 16, 2014

Късно през нощта, след като си поспах на дивана пред телевизора, се събу-дих и рекох да вляза за малко в интернет, за съвсем мъничко, колкото да видя дали нямам някакво писмо. Е, оказа се, че имам, и то едно доста специфично писмо: една непозната дама ме попита, понеже била в момента в същото положение като мен, с болно сърце, какво аз съм решил преди време, когато и на мен като сега на нея

лекарите са предложили да ми имплантират пейсмейкър, „водач на сърцето“, „машинка“, която да държи неговия ритъм под контрол; дамата също била учителка по философия като мен; а сега де, какво да й отговоря? За да ми пише в такъв момент явно се нуждае от съвета ми; е, отговорих, както можах, не зная дали съм й помогнал, дали пък не съм я объркал още повече; ето и двете писма, публикувам ги, може пък друг човек да е също в такова положение, може пък, знае ли се, човек, на който е сложен пейсмейкър, да каже как той мисли по въпроса, ако каже, аз ще предам на тази жена, която е пред това трудно решение:

Здравейте, г-н Грънчаров, осмелих се да Ви пиша по две причини. Намирам се в болницата в Б. и трябва да взема решение за поставяне на пейсмейкър и съм учител ПО философия в гимназията в Г. Имаме сходна съдба и моето сърце е аритмично и понякога стига до 200 удара в минута, сега ми казаха, че паузите между ударите били и по 2,5 sec. Което не знам дали е много или малко, но ми поставиха въпроса за избор… В момента съм с таблет, а си нямам кири-лица затова моля за извинение относно граматиката, която в момента не ми е прио-ритет. Намерих Вашия пост като търсех информация по въпроса и реших, че бих могла да се посъветвам с Вас. Вие какво решихте преди две години и как се чувства-те сега? Горещо се надявам да сте добре и да сте намерили вярното решение! Бих се радвала да ми пишете! Поздрави! Н.Р.

Здравейте, г-жо Р., Прочетох писмото Ви, напълно Ви

разбирам, защото съм го преживял същото това. На мен обаче ми предложиха да ми сложат пейсмейкър преди доста години, когато бях на 36 г., тогава аз много се упла-ших и след много тежък размисъл отказах. Слава Богу, само с лекарства поживях доста години, не знам обаче как това се е отрази-ло на сърцето ми, и ето, сега дойдох до момента, в който вече медикаменти не ми удържат сърцето в ритъм; месеци наред то беше извън ритъм, пиех само хапчета за намаляване на ритъма, е, общо взето не

успяваха, но в един момент сърцето съв-сем спонтанно взе да си влиза само в ри-тъм, което много ме учуди, преди само с хапчета ставаше така, сега от само себе си. Та сега на моменти си бие ритмично, в синусов ритъм, в други моменти – не, един вид сърцето ми си бие както си иска, напъл-но свободно. Лекарят ми каза, че не бивало да бъде принуждавано по изкуствен начин, щото това било природа, убеди ме, че сво-бодата била за предпочитане и за сърцето ми, е, приех тази теория, щото съвпада с моите разбирания.

Да, обаче други лекари ми казват, че с пейсмейкър било по-добре, щото така сърцето много се изморявало; ето, и аз като Вас съм раздвоен и не зная какво да правя. От една страна ми се вижда правилно да бъде оставено сърцето ми да си бие по природа, без изкуствено насилие, от друга страна пък си викам защо, като му е трудно така, да не бъде подпомогнато с техника, именно с пейсмейкърче? Знам, че много хора живеят дълги години с пейсмейкър, техниката е напреднала сега, чудеса правят с нея. Тъй че не смея да Ви убеждавам в нищо, щото аз сам се колебая. При мен въпросът си стои висящ.

Мисля, че лекарите трябва да бъ-дат слушани, а човек трябва да послуша в случая и сърцето си, каквото то подскаже, нали за него трябва да решаваме – защо него пък да не питаме?! Тъй че: послушайте сърцето си. Умът казва едно, сърцето – друго, пак се колебаем; това си е винаги така, такъв е животът. Такава ни е участта, нашата човешка участ. Ако трябва бързо да вземете решение, не Ви завиждам, но се доверете на сърцето си. И двата варианта си имат своите предимства. Ох, май повече Ви обърках, още повече засилих съмнения-та Ви с тия мои плямпаници! Да си бях замълчал май щеше да е по-добре. Но ако с нещичко поне малко съм Ви помогнал, ще се радвам, въпреки че се съмнявам.

Аз съм си такъв. Вие обаче реша-вайте. За Вашето сърце става въпрос. Пи-тайте обаче сърцето си, то каквото каже, това правете. Така е справедливо според мен. Дано Бог Ви помогне да вземете вяр-ното решение!

Ами това е. Желая Ви живот, здра-ве и добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЕДИН ПРИМЕР ЗА ТОВА, ЧЕ СЪВСЕМ НЕ ЦЕНИМ ТЪКМО НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ИМАМЕ

петък, 16 май 2014 г.

"КАЛУНЯ-КАЛЯ" – ЗАБРАВЕНИЯТ РО-МАН-ШЕДЬОВЪР ЗА АПРИЛСКОТО ВЪС-ТАНИЕ, Автор: Деян Енев

4 Много ли романи имаме за Април-

ското въстание, какво ще кажете? Романи от ранга на "Цената на златото" на Генчо Стоев. За да си позволим да държим в забрава един роман-шедьовър, посветен тъкмо на Априлското въстание. Нещо пове-че – Априлското въстание през погледа на помаците, на българомохамеданите.

Заглавието на романа е "Калуня-Каля". Публикуван е през 1988 г. в издател-ство "Български писател". Един роман-шедьовър, сякаш излязъл от перото на Иво Андрич или Исмаил Кадаре. Един напълно забравен роман.

Някой ще каже – а как разбра, че е шедьовър. На това ще отговоря така – кой за каквото е учил. Аз съм учил за това да познавам шедьоврите.

Автор на романа "Калуня-Каля" е писателят Георги Божинов. Тази година се навършват 90 години от рождението му и десет години от смъртта му. Това е добър повод да си спомним за него и да извадим от забравата името му и творчеството му. То не е голямо – всичко на всичко половин дузина книги.

Аз стигнах до романа "Калуня-Каля" или по-точно е да се каже – романът "Калуня-Каля" стигна до мен по много стра-нен начин. Сега ще ви разкажа как стана това.

Като човек безработен и книголю-бец денят ми често минава в това да се понавъртам по местата, където продават в кашони стари книги. Имаше една бабичка с изпечено като глина от студа, слънцето и вятъра лице, която продаваше стари книги при входа на пазара "Красно село". След реконструкцията на пазара я изгониха от-там, но тя се подслони на един малък слън-чев паркинг отсреща, през улицата. Та, минавайки един ден край нея, аз порових в нейните кашони. И в ръцете ми попадна романът "Калуня-Каля". Нито заглавието ми говореше нещо, нито името на автора. В крайна сметка, прелистих страниците и прочетените две-три изречения ме накараха да си купя романа.

За два кинта. Оттам-насетне започна моето

изумление. Четях книгата и с всяка проче-тена страница разбирах, че държа в ръцете си шедьовър. И недоумявах, как така съм пропуснал през годините този роман и този автор.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ, ЦЕНТЪРЪТ, ФО-КУСЪТ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

петък, 16 май 2014 г.

Нашата родна образователна сис-тема е устроена така, че не възпитава, а развращава. Деморализира сиреч. Да, тя развращава младите, създава в мнозинст-вото от тях един порочен, уродлив "морал", опростачва ги. Да, освен че ги затъпява, т.е. прави ги тъпанари, ги прави също и проста-ци. Ражда доста нравствени уроди. Ще каже някой - пресилени са тия думи, айде сега, не се прави на интересен, не е така! Е, аз така виждам нещата. За да станат релефни, за да се осъзнае размера на опасността, зато-ва се изразявам толкова грубо, затова така неприятно звучат думите ми в ушите. В по-изтънчените уши на лицемерите, на ония, които предпочитат истината за страшното положение, в което се намираме, да бъде крита, да бъде замазвана. Аз пък смятам, че тя следва да бъде казана в цялата й отвра-тителна голота.

Та значи не се чудете защо прос-тащината и простотията у нас са така нап-реднали – родното училище стимулира невероятно мощно този процес на опрос-тачване на нацията. Ще се аргументирам за тия толкова неприятни думи. Ето как.

Постоянно правим непростими грешки в тази посока, които даже не съзна-ваме. Имам предвид възпитателите, да, дори и те живеят с едно неадекватно и дори развратно, крайно порочно съзнание. Съз-нание, характерно за гниещия, абсурдистки колективизъм, който от години се намира в стадия на своето трупно разложение. При-мерно, възпитателите у нас не правят друго освен да угаждат на "мнозинството", на "ученическия народ", щото, видите ли, "на-родът никога не грешил"! Този изцяло вре-ден популизъм постоянно ражда своите отровни плодове. Личността у нас съвсем не се почита, личностното отношение, имам предвид яркото личностно поведение, у нас не се толерира; такива личности ги опреде-ляме като "конфликтни", като "ръбати"; у нас системата цени само "облите камъни", "непроблемните ученици", сиреч, насърчава също така изцяло порочния конформизъм. У нас подлизурковците биват оценявани като добри, искрените, честните, смелите, дос-

тойните са безкрайно дразнещи. Лицеме-рието е възведено до нивото на "нравствен жалон", "стожер", около който всичко се върти. Лъжата е турена на най-висок пие-дестал, лъжците са също така най-почитани. Честните хора биват възприемани като глупаци. Да се уредиш в обществото с цената на безчет нравствени компромиси се нарича "социално признание"; тия, дето свикват отрано "да цаливат задници", те един ден ще влязат в нашия "ентелектуален и духовен елит". Нали ги познавате тия боклуци, дето сами себе си постоянно нари-чат... "звезди"? Абе имам предвид навлеци-те, дето обикалят всички телевизии, от тая напаст явно няма спасение. Тези същите, тази мръсна пяна и при Тодор Живков беше на върха, сега пак е на върха. Още ли се чудите защо сме затънали в тотално нравс-твено разложение?

Цялото ни възпитание е изначално опорочено понеже е поставено на невярна основа. И в семейството, и в училището, в средите на т.н. "възпитатели", господстват напълно неверни представи. А именно: че трябва да бъдем кротки и послушни, че требе да търпим, да мълчим, да не се нави-раме в очите, щото "срещу ръжен рита ли се", да почитаме началството сякаш е ня-каква свещена крава, да, "началството никога не греши", а пък "Език кости няма, но кости чупи"; "Преклонена главичка сабя не я сече". Да продължавам ли? У нас действа в непроменен, непоклатим вид стереотипът на тоталната диктатура на посредственост-та над личността, а комуналната психика не ненакърнима с нищо. Който действа в раз-рез с този канон, с тенденцията на тези догми е "враг", той е "разрушител", "опасен елемент", подлежащ на немедлено унищо-жение, на смачкване, на прогонване поне. (Ний защо си прогонихме най-читавото и най-кадърното, ний защо си прогонихме 2 милиона българи?!) Мерзавщината и мер-завците у нас са нещо като "нравствен еталон", по който трябва да се равняваме всички. Нравственият усет, чувствителност-та, помагаща ни със сърцето да усещаме разликата между добро и зло и притъпена дотам, че е блокирала изцяло; безчувствени сме като говеда. Или като дървета, щото и говедата много неща чувстват, но ние - не. Как ще се обясните иначе това, че двама 18-19 годишни младежи се скарват кой пръв да мине по тясната пътечка в парка, сбиват се, единият изважда ножче, наръгва съпер-ника си толкова, че го убива на място, а пък после, предполагам, гордо е минал по пъте-ката! Това не е ли уродство?! За какво ви говори това? "Разбираемо", тъй ли? "Ядо-сал се, затова", тъй ли? Глупости! Само безчовечен звяр може да направи подобно нещо; пардон, не може: и най-големите зверове не разкъсват безпричинно жертвата си, камо ли пък себеподобния си.

Та ето какво според мен най-много е сбъркано, поради което поражда тия

5 уродливости – и затова системата на пълни обороти бълва какви ли не уроди. Сбъркан е принципът: там, където липсва свобода, там липсва и отговорност, там всичко се обезс-мисля. На правиш добро под външен натиск няма ценност, такива постъпки са нравстве-но индиферентни, възпитание, поставено на тази основа, вреди, а не помага. То затова и така обезчовечава хората. С "пресоване" човеци не се правят, правят се тухли; със смилане пък се прави само... кайма. Остави човека свободен, тогава той ще покаже истинското си лице. И тогава вече си взаи-модействай с него, но също така свободно, зачитайки личността му. Да, знам, трудно е, възникват конфликти, тогава младите сякаш пощръкляват, но нещата са вече поставени на истинска, на вярната основа. Нека да не се пречи на младите да се изявяват като свободни личности – и то от най-ранната възраст. Щом системата е настроена така, че да произвежда роби, е, тия роби ще ти отмъщават за това по всякакъв начин: агре-сията не може да победена с агресия, а с добро; злото поражда само зло. Насила хубост не става, казал го е народът, който понякога има и верни поговорки. Иначе има и много поговорки, показващи само мало-душието му. Да, и малодушници, страхлив-ци, плъхове поражда системата на нашето родно комунистическо-посткомунистическо образование и възпитание; да, тя поражда предимно мерзавци, безскрупулни типове с криминални наклонности. Тя поражда по-тенциални престъпници и бандити. сега чудно ли ви е защо бандитизмът в нашите родни предели е така широко застъпен, е така цъфнал като майските рози? Сега чудно ли ви е защо "честният" Бареков бива приеман така възторжено от деморализира-ната паплач?

Имам още много да пиша, ала ми свърши времето. Трябва да рипам и да тръгвам за работа; имам първи час. Може да продължа днес разсъждението си, а може и да не продължа. Аз казах най-главното: без свобода няма отговорност, няма вина, без свобода всичко отива по дяволите, всичко се обезсмисля. Деморали-зацията на тази порочна основа затова е така повсеместна. Няма друго средство, няма противоотрова на нравствената разру-ха освен тази: свободата. А у нас нали знаете как се мисли? Ами точно наопаки на истината: у нас се мисли, че тъкмо свобода-та била виновна за всичко!!! Свободата и демокрацията ни били опорочили, а преди това, при комунизма, сме си били нещо като невинни ангелчета, добрички отвсякъде, нали така плямпат лъжльовци кат бай ви Вучкова? Ако няма свобода, ако има "чатал връз шията", всичко е о`кей, но щом някъде се допусне свобода, всичко било пропадало. Та била виновница за "свободията", а пък "свободията" пораждала анархията. За таз пуста "свободия" ще пиша отделно тия дни, щото тази грозна дума употребяват само

ония, дето са врагове на свободата, ония, дето мразят свободата. Забелязали ли сте у нас колко много хора мразят свободата?

А сред възпитателите на нашите деца забелязали ли сте колко много са свободоненавистниците? Е, възпитателите трябва най-напред да бъдат възпитани. Край. Скачам. Бъдете здрави! Окъснях съвсем вече! Хубав ден на всички!

ДЪРЖАВНОТО УЧИЛИЩЕ КАТО СТОЛО-ВА, КАТО ОБЩЕСТВЕНА ТРАПЕЗАРИЯ

Ако държавното училище е ресто-рант, а учителите са готвачи – това е ресто-рант без кухня, в който готвачите работят като сервитьори, от които се очаква с твор-ческия ентусиазъм на Джейми Оливър да мотивират клиентите си, докарани насила, да изядат претопления буламач, сготвен в една централна кухня.

Написа: Явор Ганчев КРАТЪК КОМЕНТАР: Съгласен съм с ана-логията или метафората, за която поздра-вявам автора; но думата "ресторант" ми звучи някак неуместно или неподходящо, прекалено престижно, предлагам като зна-чително по-подходяща думата "столова" – или думата "обществена трапезария". При комунизма имаше една дума, много подхо-дяща за случая, думата столова ("столовая" на руски), която е таман точна за обознача-ване на случващото се в нашите училища.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МЪДРО ПРЕДУПРЕЖ-ДЕНИЕ НА ДАЛАЙ ЛАМА

КОМУНИЗМЪТ И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗ-МЪТ СА НАЙ-МАЛКОТО ЕДНАКВО ПРЕС-ТЪПНИ

петък, 16 май 2014 г.

Из: Паметникът, Европа и по-мирението, автор: Тони Николов; Съвет-вам ви да прочетете цялата статия, заслу-жава си, ето един фрагмент от нея:

... Какво търси БСП непрекъснато там (при паметника на съветската армия, бел. моя, А.Г.) и какво иска да внуши на цялото българско общество? Някаква своя формула за Европа, тоест за Русия в Евро-па?

Всеки гражданин на обединена Ев-ропа знае, че Европейският съюз е „проект на помирението”. Отначало на френско-германското помирение – едно от най-болезнените ядра на конфликта в Стария континент, довело до две световни войни. Затова и центровете на европейските инс-титуции са по „границата на конфликта” – в Брюксел, Страсбург и Люксембург, незави-симо колко това утежнява европейския бюджет.

Бащите-основатели на Европа – Моне, Аденауер и де Гаспери – са смятали, че „мирът няма цена”. Така те са изнамери-ли формулата, която да позволи на Западна Европа да се съвземе от ужасите и прес-тъпленията на нацизма и да се изправи на крака с помощта, идваща от другата страна на Атлантика. И най-важното – да съумее да оцелее и да се развива, въпреки заплахата на съветските танкове оттатък Берлинската стена, за да бъде „Европа на свободата”. Такива са нещата, погледнати от Западна Европа.

Ала има и друга гледна точка, тази на Източна Европа, която преди падането на Берлинската стена беше „Европа на несвободата”. „Източна не-Европа”, както я нарече в едно свое есе писателят Милан Кундера. И тук всякакви инкорпорирания на „съветската армия” в Деня на Европа отва-рят незараснали рани и отекват особено болезнено в Талин, Рига и Вилнюс, във Варшава, Будапеща и Прага. А нима не в Букурещ или София? Не е ли крайно време БСП да осъзнае това?

И когато Сергей Станишев или ня-кой друг заяви пред Паметника на Съветс-ката армия, че „без победата на Червената армия Европа нямаше да е същата”, изре-чението задължително трябва да бъде продължено.

Да, на 9 май 1945 г. едно голямо зло рухна на бунището на историята: Трети-

6 ят Райх капитулира, Холокостът и кървавите престъпления на националсоциализма бяха осъдени и заклеймени от цялата междуна-родна общност, защото разгромът на на-цизма не бе дело само на Съветската ар-мия, а и на милиони войници от армиите на свободния свят, за което не бива да забра-вяме.

Но – и тук изречението не свърш-ва, а трябва да има запетая – след този 9 май половин Европа (нейната източна и централна част) попадна под ботуша на Червената армия и за милиони хора съветс-ките войници (за разлика от западните съюзнически войски), станаха символ на робството. Символ на политически репре-сии, на лагерите – като тези в Белене, Ло-веч или другаде, на отнетата свобода на словото, на телените мрежи по границите, на невъзможността свободно да решаваш живота си.

От четвърт век очакваме БСП да изрече втората част от това изречение. И защо не – тъкмо пред паметника на Съветс-ката армия.

Въпросът не е само в „прочита на историята”. Въпросът е във „формулата на „помирението”, която е ядро на европейския проект.

Онова, за което милиони хора нас-тояват в Източна Европа (и България няма как да е изключение), е, че престъпленията на комунизма трябва да бъдат мерени със същия аршин, както престъпленията на нацизма.

Известният френски историк Ален Безансон, десетилетия наред изучавал двата тоталитаризма (нацистки и съветски), пише следното:

„След като вече сме ги изучили, след като познаваме престъпните рекорди на нацизма по интензивност (газовите каме-ри), рекордите на комунизма по екстензив-ност (над 60 млн. жертви), както и развра-щаването на душите и умовете, извършено от двете доктрини, смятам, че не би трябва-ло да се впускаме в дискусия, а следва да отговорим просто и твърдо: да, те са еднак-во престъпни”.

Този категоричен отговор ни липс-ва, отвъд всякакви увъртания, че „намере-нията били добри”, но „времето било тако-ва”. А тъкмо в него се съдържа „формулата на помирението”.

СЪРЦЕТО СИ ИМА СВОЯ ЛОГИКА, А ПРИРОДАТА НЕ БИВА ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА Я „ПОПРАВЯМЕ“

май 16, 2014

По публикацията Среднощна об-мяна на мисли по една изцяло и буквал-но сърдечна тема получих следния отго-вор, на който отговорих ето как:

Г-н Грънчаров, толкова съм Ви благодарна за бързия отговор!!! Вие ми дадохте точния съвет – това е моментът, в който трябва да се допитаме именно до сърцето си, а не до разума. Все си мисля, че сърцето е по-мъдро от двете. И аз тая нощ стигнах до същия извод. Никак не ми се стори коректно да ме притискат да взема решение от днес за утре, още повече в състояние на стрес, плашиха ме, агитираха ме целия екип, сякаш е много важно за мен или за тях, може би…

Ще се обърна към народната ме-дицина и до по-щадящи методи за лечение, хомеопатия може… има доста алтернативи – и медитация, и дихателни техники, и аро-мотерапия и какво ли не. Официалната медицина не е единствената възможност все пак, както ни се внушава. За мен е много интересно това, което споделихте, че сър-цето Ви спонтанно влиза в ритъм, тука ми казаха, че щом веднъж е излязло за дълъг период като при мене от години, няма шанс да влезе отново в ритъм…

Но ето, сърцата имат своя логика :-) – и не се съобразяват с лекарите, което е обнадеждаващо.

Поздрави от сърце! :-) Н. Здравейте, г-жо Р., Много се радвам, че моето доста

объркващо писмо Ви е повлияло в положи-телна посока, дано наистина да е така – и дано решението, което вземате, да е пра-вилното! И аз съм съгласен с това, че офи-циалната (конвенционалната) медицина в някакъв смисъл е доста едностранчива, а и се държи диктаторски, което на мен като свободолюбив човек изобщо не ми харесва; е, консултирам се с кардиолози често, те не бива да бъдат пренебрегвани, щото в мина-лото доста пъти са ми помагали. Но реша-ващото за живота ни е нещо съвършено друго, именно примерно, да го наречем така, „природата на нещата“, просто „приро-дата“, а също и най-вече Божията воля, този фактор изобщо не бива да се пренебрегва, нещо повече, забелязал съм, че истински добрите лекари (на каквито съм имал шанс да попадна) са стигнали до ниво, характер-но за мъдрите хора, съвсем да не пренеб-регват този фактор, а да се опират на него. Всъщност медицината може само да под-помага в някакъв смисъл ония естествени

процеси, които са свързани с поддържане-то на живота и на здравето ни, а не бива да си мисли, че може всичко, игнорирайки природния или Божия закон. Но да не фило-софствам повече на тази тема, желая Ви да сте взели вярното решение, а пък за „логи-ката на сърцето“ сте напълно права, точно така е, това е самата истина. Сърцето си има своя логика и свой разум – и непремен-но трябва да бъде слушано; ето в тази връзка една мисъл на Далай Лама, на която попаднах, кой знае защо, току-що: „Жизнено важно е когато образоваме мозъка на дете-то да не забравяме да образоваме и сърце-то му“.

Един човек пък по нашия случай ми е писал ето какво: „Тук трябва консулта-ция със специалист-кардиолог, но за илюст-рация ще приведа примера на бившия гер-мански федерален канцлер Хелмут Шмид, който е на 95 години и има пейсмейкър (защо няма адекватна българска дума?) от около 40 години, пуши по няколко кутии цигари на ден и си е жив и здрав.“ Нека да Ви кажа, че има и такъв случай, макар че това, което при едни хора може, при други не може, тук всичко е съвсем индивидуално. Може Бог просто да е забравил да прибере канцлера-социалист, а може вече и изобщо да не го иска, щото такива хора са крайно арогантни, те са направо нетърпими, ето, никой не ги иска вече. :-)

Всичко добро Ви желая! Сърдечни поздрави и от мен!

С уважение: Ангел Грънчаров

КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ СРЕЩУ "ПО-ЧЕРПКА С КЕБАПЧЕТА" – ДУМИ НА "ЧИСТИЯ КАТО СЪЛЗА НОВ ПОЛИТИК" БАРЕКОВ – ЗАЩО НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕ-НИЕ?!

петък, 16 май 2014 г.

Купуването и продаването на гла-сове, дори само срещу кебапче, е престъп-ление.

Justine Toms

ДОТУК Я ДОКАРАХМЕ – ЗАГРИЖЕНИ РОДИТЕЛИ ДА СЕ СТРАХУВАТ ОТ УЧИ-ЛИЩЕТО, КЪДЕТО ДЕЦАТА ИМ БИВАТ ПРЕФАСОНИРАНИ В УЖАСНА ПОСОКА!

7 събота, 17 май 2014 г.

Като коментар към публикацията на тема Една страшна истина за българс-кото училище – и за университетското ни образование някакъв анонимник грозно изсумтя:

Ще отговаряш за думите си! Ето как му е отговорила тази нощ г-

жа Мария Василева, от Пловдив, автор на въпросната публикация:

Вие защо сте засегнат от думите ми? Ще се радвам да разбера че не е така, както смятам. Уви! Не се намери този, който да ме обори! Анонимните не се броят и не ме интересуват.

Разбира се че отговарям за думите си. Врях и кипях, страдах много години в тази система, имам мнение, мога да го обоснова. Бог знае истината, не се страху-вам да отговарям пред Него!

Тези, които продават дипломи, ще отговарят, тези, които купуват дипломи, тези, които сляпо изпълняват недомислени заповеди, тези, които се страхуват от исти-ната, тези, които чиновнически влизат и излизат от час и заблуждават с фалшиви истини чистосърдечни и непорочни деца, или просто отбиват номера си, играейки си на учител. Какво ги учат, защо ги учат на това, как ги учат? – добре е всеки ден преди да влезеш в класна стая да си задаваш този въпрос. Всяка секунда в класна стая е цен-на. Отговорността е голяма.

Имах класен ръководител – учител по математика. Понякога той крачеше нап-ред-назад в часа на класа и не ни казваше нищо. Абсолютно нищо. Отказваше да из-пълнява глупави нареждания за организа-ция и тема на часа на класния ръководител. Отказваше да ни нарежда, поучава и да ни хока за закъснения и отсъствия. Но всичките 25 ученика, влезли в този клас с пълно отличие след селекция, го обожавахме. Защото самият той беше пример на човеч-ност с всичко, което правеше. Нямаше нуж-да от приказки, чувствахме само топлина, разбиране, прошка, грижа за нас, учениците, включително тези, на които математиката не се отдаваше.

Знаете ли как минава сега един учебен час? Понякога заблуждаваме дори себе си че вършим нещо, колкото и прек-расно да изглежда един урок и според всич-ки изисквания, той не създава нищо полез-но, на практика, а в много случаи вреди.

Знаете ли колко деца ходят на частни уроци при собствените си преподаватели?

Знаете ли колко посредствени преподаватели има в университетите? Не ми се говори как протичат занятията! Как се изпитва! Какво отношение имат преподава-тели към студенти и обратно? Кого лъжем? Ето дотук се докарахме – загрижените роди-тели се страхуват от училището и универси-тета, където децата им биват префасонира-ни, тормозени и са си губили времето.

Мария Василева

СОВАТА НА МИНЕРВА ЗАПОЧВА СВОЯ ПОЛЕТ НА ЗДРАЧАВАНЕ

“Философията започва с гибелта на един реален свят; когато тя се появи със своите абстракции, рисувайки със сивите си тонове, то тогава свежестта на младостта, на жизнеността вече е отминала; и нейното примирение е примирение не в действител-ността, а в света на идеите. Философите в Гърция се били оттеглили от държавните работи; те били безделници, както ги нари-чал народът, и се били оттеглили в света на мислите… Совата на Минерва започва своя полет на здрачаване.”

Георг Вилхелм Фридрих Хегел

“Философията е спорна. Тя обна-деждава и отчайва. Философията разочаро-ва онези, които изискват сигурни и общова-лидни резултати. Във философията няма съгласие… Тя е обич към знанието, а не имане на знание. Философията значи да си на път. На път човек се осъществява. Тя е търсене на истината и с това е пътуване. Философията не се извежда от други фор-ми. Тя е жива мисъл. Философията не се дефинира, а се опитва… Правенето на философия е вечно незавършена задача. Съзнанието за тази задача ще съществува докато има хора…Философията не се бори за себе си. Тя не се съпротивлява срещу отхвърлянето си, нито триумфира когато е

приета. Тя живее в единодушието на чо-вешкия род на най-дълбоко равнище.”

Карл Ясперс

“Когато ние питаме: какво е това, философията?, вече говорим за философи-ята, върху философията. Питайки така, ние очевидно оставаме някак над и значи – извън философията. Ала целта на нашето питане е да влезем във философията, да се задържим в нея, да се държим според нея, т.е. “да философстваме”. Затова пътят на нашите разговори не само трябва да има ясна насока, но тъкмо насоката трябва да ни даде сигурността, че се движим вътре във философията, а не вън около нея.”

Мартин Хайдегер

“Философът трябва да умее да го-вори за себе си така добре, както лиричес-кият поет.”

Фридрих Шлегел Още в: 3.5.Приложения по лекцията “Как се философства?” в Учебният блог на философа Ангел Грънчаров

ЩО Е СОЦИАЛИЗЪМ СПОРЕД СЪР УИН-СТЪН ЧЪРЧИЛ

Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy.

(Социализмът е философия на провала, верую на невежеството и еванге-лие на завистта.) Sir Winston Leonard Spencer-Churchill

РУСКОТО "МИРОЛЮБИЕ", ПРЕДСТАВЕ-НО В ИЗЧЕРПАТЕЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН

събота, 17 май 2014 г.

Дискусионно: Миролюбивата Русия

Автор: Стоян Динков

Русия е най-миролюбивата страна на света. Нейното миролюбие се изразява по следния начин… Миролюбива агресия на Киевска Рус срещу Дунавска България през 9-и век. Миролюбието се изразява в опожа-

8 ряване на Преслав, унищожаване на Плов-див, избиване на 300 видни български арис-тократи и над 30 000 българи.

През 9-и век е осъществена и ми-ролюбива атака срещу Волжка България.

През 16-и век Русия напълно ми-ролюбиво унищожава Волжка България и разрушава Казан. Миролюбецът Иван Гроз-ни избива над 100 000 волжки българи.

Русия е особено миролюбива и през 17-и век, когато напада български Кубан и най-миролюбиво го окупира и до днес. През същия 17-и век миролюбието на Русия се насочва и към башкирите, чуваши-те, татарите, удмуртите, марийците, мор-довците, като напълно миролюбиво цялата древна земя на Волжка България и до днес е под властта на руското миролюбие.

Разбира се, същият 17-и век е един особено миролюбив век за Русия, защото напълно миролюбиво са подчинени и сибирските народи – якути, тувинци, кал-мики, телеути, манси, евени, кети и т.н. Днес сибирските народи са около 30 милиона души, живеещи сред руското миролюбие.

Ето и миролюбивия руски 18-и век. Няколко миролюбиви похода към Османска-та империя и миролюбива окупация на Приазовието и Крим. През 18-и век руското миролюбие се отразява и на Швеция, от която напълно миролюбиво са отнети голе-ми земи от Прибалтика. През същото това миролюбиво столетие Русия най-миролюбиво присъдениява и Грузия, и започва да изнася миролюбие към целия Кавказ. Миролюбиво е разделена и присъе-динена Полша с Варшава и Краков, но също Коми и Карелия.

През 18-и и 19-и век миролюбиво са присъединени към Русия аварците, агу-лите, даргинците, хиналугците, лаките, лезгините, рутулците, табасараните, цаху-рите, удините, арчинците, вайнахите, ингу-шите, абхазите, адигите, черкезите, убихи-те, аджарците, савните, магрелите, хевсури-те и т.н.

(Запознай се НАПЪЛНО с руското "миролюбие, или прочети ДО КРАЯ >>>)

„ЮЖЕН ПОТОК“ Е В ПРЯК ИНТЕРЕС ЕДИНСТВЕНО НА МОСКВА И НА РУШ-ВЕТЧИИТЕ ОТ ПЕТАТА РУСКА КОЛОНА, УПРАВЛЯВАЩИ БЪЛГАРИЯ

май 18, 2014

Наивна илюзия е, че „Южен поток“ може да се построи в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. Газопроводът е много скъп и е дублиращо украинската газопре-носна мрежа съоръжение, целящо поставя-нето на Украйна на колене и утвърждаване-то на всеобхватния монопол на Газпром за доставки на газ на източна Европа. „Южен поток“ може да функционира в известно съответствие с икономическата логика само ако транспортира газ при монополно високи цени. Ако газопроводът бъде отворен за пренос на газ – собственост на други компа-нии и страни в съответствие със законода-телството на ЕС, той ще трябва да нивели-ра цените на Газпром със средните пазарни цени в Европа. Тогава цената на газопрово-да ще се окаже непосилна.

Националните предатели от нас-тоящата тройна коалиция знаят това добре. Знае го и опозицията. Всяко решение, което се взима в посока българско участие в „Южен поток“, което не отчита гореспомена-тите обстоятелства е в пряк конфликт с българския национален интерес. Но е в пряк интерес на Москва и на рушветчиите от петата руска колона на власт в България.

Написа: Ognyan Minchev

Виж и: Поправката „Южен поток“ дава наши води на „Газпром“

КАГЕБИСТКОТО „ПРАВОСЛАВИЕ“ НЯМА НИЩО ОБЩО С ДУХА НА ХРИСТИЯНСТ-ВОТО И С ЧОВЕЩИНАТА

май 18, 2014

Днешна Русия, претендираща че е православна страна – православието там дори е въздигнато там до ранга на офици-ална държавна идеология, наред с велико-държавното имперско съзнание! – продъл-жава в центъра на столицата си да държи трупа на един непогребан, с извинение, „човек“, именно трупа на бесния комунисти-чески вожд Ленин; значи в Русия, предста-вяйки се за „православни“, продължават да почитат злодея, по заповед на който са разстрелвали хиляди свещеници, взривява-ли са храмове, забранявали са на хората да

ходят на черква, а аз лично с очите си съм виждал в Санкт Петербург („Ленинград“) през 80-те години на ХХ век черква, превър-ната на плувен басейн!

Както и да е, та аз лично не мога да повярвам, че една страна, в която под формата на мумия държат непогребан трупа на този същия злодей, държат него-вия труп зад витрина и ходят да му се рад-ват и да му се възхищават, смятам, че стра-на, в която се търпи такова антихристиянско варварство, такова противочовешко уродст-во и то се смята за „нормално“, в такава страна няма нищо православно, нито пък християнско, а такава страна се е обезчове-чила до крайна степен. Такава страна е антиправославна и антихристиянска, сиреч, е страна на господстващия сатанизъм, на господстващата комунистическа бесовщина. В нея по указаната причина се е стигнало до безобразието в ранг на държавна идеология на мястото на комунизма да бъде провъзг-ласено същото това кагебистко „правосла-вие“, което по същината си е обърнат нао-паки комунизъм, т.е. е все същата комунис-тическа бесовщина на Антихриста, ала представяна, видите ли, като „православие“, като „християнство“.

Официалната църква в Русия, ръ-ководена от генерали и полковници от КГБ, сега представящи се за патриарси и митро-полити, не схваща противоречието и нищич-ко не прави трупа на Ленин да бъде погре-бан, да бъде зарит в земята; за нея такова едно античовешко сатанинско отношение явно е приемливо, което и показва колко много им е чужд духа на Христовата рели-гия, една най-човеколюбива и свободолю-бива религия. Така безпардонната злоупот-реба с ценностите на християнството показ-ва, че претенциите на днешна Русия, че била православна страна, са съвсем неос-нователни, тя няма нищо общо с духа нито на християнството, нито на православието, нито на самата вяра в Бога. Всичко там по комунистически начин е изродено и изопа-чено, превърнато е в своята противополож-ност, в своето отрицание.

На второ място антихристиянската същина на кагебисткото „православие“ се изразява по най-категоричен начин и с това, че руската имперско-“православна“ идеоло-гия е обявила християнския Запад за свой враг, с когото трябвало да се воюва непрес-

9 танно, до пълната победа; това за какво ви говори, ако не за едно категорично явно антихристиянско отношение?! Ако имаха нещичко общо с християнството, въпросни-те идеолози щяха да осъзнаят поне това, че подобно отношение към западното христи-янство е неприсъщо за християните; хрис-тиянинът се отнася с разбиране и с любов към своите вярващи братя и сестри от други страни, а не вижда в тях свои врагове. Таки-ва рецидиви са били характерни за други времена, примерно за „мрачното“ Средно-вековие, което пък, като капак на всичко, показва, че в Русия и то на най-официално ниво битуват представи, характерни за отдавна отминали епохи; там съзнанието е изостанало до такава степен, че ето, тия хора сякаш живеят с представи от 12-13 век или дори от по-рано. По указаната причина руският „православен“ кагебизъм се пре-върна в откровена талибанщина, в яростен фанатизъм, нямащ нищо общо с духа на такава свободолюбива, повтарям, религия, каквато е християнството.

Та във връзка с казаното ми се ще да завърша със следната констатация: многочислените представители на петата колона на путинска Русия у нас не преста-ват да крещят, че с „братска Русия“ ни било обединявало, видите ли, по този начин разбираното „православие“ – с което без да искат се издават, че ни обединява само същия този див кагебизъм и комунизъм, върлуващ в техните собствени глави. Както в путинска Русия се кланят още на мумията на Ленин, по същия начин комуноидите у нас се кланят на паметниците на окупаторс-ката червена армия – и в София, и в Плов-див, и къде ли не из страната се извисяват тия паметници, и то на най-видни места.

Когато в Русия се разделят с му-мията на Ленин и когато у нас се разделим с тотемите на голямата лъжа, каквито са тия паметници, едва тогава ще можем да се надяваме, че сме скъсали със зловещото минало, което като кошмар тегне най-вече в душите на тия две оскотели, подивели и безкрайно унизени нации – поставени в крайно нечовешко положение от сатанинс-ката кагебистко-ченгесарска комунистическа напаст.

В тази връзка прочетете и това:

Православие – первопричина извечной отсталости России (Православие, это и есть смерть нации.)

АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА РЕФОРМАТОРС-КИЯ БЛОГ И ЗА СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ

Ето моята реплика спрямо изцепка на един "истински антикомунист", който се възмущава от това, че Светослав Малинов бил поднесъл букет цветя или венец на паметника на Илия Минев:

Г-не, позволявате си да проповяд-вате някакъв талибански "антикомунизъм", питам се: дали пък някой не Ви е поръчал да придавате на антикомунизма толкова уродлив, отвратителен вид? Щото не ми се вярва искрено да мислите това, което плям-пате: щото то е угодно най-много на кому-нистите – давате ли ли си сметка поне за това?

Аз ще гласувам за Реформаторс-

кия блог и за Светослав Малинов!

НЕСЪМНЕНИЯТ ПРОГРЕС НА ЦИВИЛИ-ЗАЦИЯТА

събота, 17 май 2014 г.

ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ, СЛАВНА И СВОБО-ДОЛЮБИВА АМЕРИКА!

Само интернет да бяха създали и подарили на човечеството американците – ще трябваше да сме им благодарни за вечни времена: та интернет е свобода,

интернет е богатство, интернет са безк-райни шансове за развитие на личността, която иска да постигне съвършенството! Но те са дали на човечеството много повече, какво ли не – безброй са постиженията на търсещите, на свободните, на неуморните хора на Америка!

А пък това, че благодарение на

тях, единствено на тяхната мощ човечест-вото като цяло беше опазено от чумата, наречена комунизъм, за това Америка и американците заслужават не само вечна слава, но и вечна благодарност на призна-телните индивиди и народи: поклон пред теб, славна и свободолюбива Америка!

СТРАХОТНА ЛУДЕШКА ИЛЮЗИЯ

НАС НИКОЙ НЯМА ДА НИ ОТКЛОНИ ОТ ПЪТЯ: И НЕ НИ ПУКА КЪДЕ ОТИВАМЕ!

10

Идиотизмът на наркотинизираните от комунизъм "народни маси"

БРОЙ 3, ГОДИНА II НА МЕЖДУНАРОДНО-ТО НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА СП. ИДЕИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН

Open publication - Free publishing

неделя, 18 май 2014 г.

ЕДНА ХУБАВА ИДЕЯ: ЗАТВАРЯТ УЧИ-ЛИЩАТА, ИДВА ЕРАТА НА САМООБРА-ЗОВАНИЕТО ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ!

неделя, 18 май 2014 г.

Образователната реформа е факт: Google заменя часовете в училище

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВА-НИЕТО: Образователната реформа бе обявена за готова, като от следващата година училищата ще бъдат затворени, а учениците ще получат брошура какви неща да си търсят в Google.

"Отпечатваме 4 страници брошура с насоки какво и как е най-полезно да се търси. Ако младежите са адаптивни и лю-бознателни, ще натрупат добри познания за

няколко години, като ще може да си намерят работа след това. Ако не са, ще станат от онези тупани, дето чакат избори, за да си продадат гласовете" – споделят лелки от министерството.

От училищната система ще оста-нат само седмичните занятия по физическо възпитание, тъй като подрастващите риску-ват от много Google да се превърнат в мор-жове, напомнят от министерството.

По този начин на държавата ще бъдат спестени милиони от издръжка на училищна база, ще се ограничи и корупция-та за прием в елитни гимназии, а и ще се даде истински равен старт на децата да се образоват сами толкова качествено, колкото си решат.

Останалите без работа учители пък също ще бъдат насърчени към Google за да си намерят работа.

Написа: zhelyo КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз лично подкрепям тази идея, тя наистина е революционна! Отдавна е казано и доказано, че истинското образование е самообразованието, про-дължаващо цял живот. Който спре да се образова след училище или университет, такъв спира развитието си и почва да деге-нерира: погледнете колко много сред нас са дегенератите!

АКО ЕВРОПА В ТОЗИ МОМЕНТ НЕ ЗАЩИ-ТИ ЦЕННОСТИТЕ НА СВОБОДАТА, НЯМА ДА ИМА БЪДЕЩЕ

май 19, 2014

Из: Иван Костов: Европа си отива, ако не се справи с украинската криза; заслужава си да се прочете цялото интервю, но ето нещо от него, което мен особено ме впечат-ли:… Днес има и друго голямо предизвика-

телство в анализа на рисковете. Бълга-рия е пред необходимостта да защити собс-твените си институции от масираната руска кампания срещу НАТО и Европейския съюз. За съжаление една от най-мощните нега-тивни кампании, контролирани от Русия, се води точно срещу България. Тя допълни-телно сваля доверието в правителството, а то и бездруго не е голямо. Свидетели сме на опасен прецедент. Представителите на партията мандатоносител, върху която всъщност се крепи сигурността на прави-телството, атакуват собствените си минист-ри и премиер по линията Русия. При нас кампанията се превърна в битка на русофи-ли и русофоби. От една страна, правителст-вото трябва да спазва стратегическите ни ангажименти към НАТО и ЕС, а от друга, представители на партията мандатоносител застъпват явни антиевропейски и антиат-лантически тези. В България освен на всич-ко друго, започнахме да се делим на русо-фили и русофоби. За стоящите отстрани това не е опасно, но за партиите, които са в парламента, е изключително опасно. Защо-то сред сегашното парламентарно мнозинс-тво, което поддържа правителството, има открити симпатии към Русия. Голяма част от това мнозинство посреща действията на министрите и премиера с неодобрение, което допълнително отслабва позициите на правителството. Ударът е най-голям за партията мандатоносител, защото тя трябва да се строява на два площада. Това я раз-бива отвътре. Последното, в което мога да бъда заподозрян, е в симпатии към тази партия, но ситуацията е лоша от гледна точка на демократичното устройство на страната…

… Смисълът на политическата власт е да бъде надзор на управлението на страната, осъществявано от администраци-ята. Колкото по-слаба е политическата власт, толкова повече нараства овластява-нето на администрацията. Тя си присвоява функции да взима политически решения. Примерно да създаде закон, който да об-лекчи работата на данъчните, задължавайки гражданите и бизнеса да правят така, че приходите в бюджета да бъдат гарантирани. Никой обаче не преценява в политически смисъл дали това е възможно за самите граждани и бизнеса. В България политиката е презирана работа и това е още една не-нормалност на нашето общество. На прак-тика ние презираме онези, които сами сме упълномощили да гарантират контрола върху управлението на държавата от наше име. Какво се получава – липсата на дове-рие към политиците и неразбирането на функциите на политическата система на практика блокират и извеждат този надзор вън от системата. И администрацията прави каквото си иска. Това вече е криза в общес-твото…

… Конфликтът обаче показва дру-го. В Европа се притесняват, че заради

11 действията на Путин ще загубят икономи-чески. Ще загубят благосъстояние. Въпро-сът е Европейският съюз и неговите граж-дани склонни ли са да пожертват това бла-госъстояние, за да защитят определени общочовешки ценности – като правото на един народ да избере бъдещето си, като това да се спазва международното право. Ако Европа не е в състояние да направи този избор, тя няма бъдеще. Тя ще стане жертва на такъв като Путин или на някой Фараж. Непременно ще се намери някой, който ще унищожи това вгледано в пъпа на своето благосъстояние общество, което не е в състояние да вдигне ръка, за да защити ценностите и свободата. Няма Европа, ако тя не се справи с тази криза.

ДОПУСНАХМЕ МЛАДИТЕ ДА СА БЕЗ ДУ-ХОВНИ УСТОИ – ИЛИ ДА СА ОСТАВЕНИ НА СЕБЕ СИ В ТЪРСЕНЕТО НА НЯКАКВИ ОПОРИ

понеделник, 19 май 2014 г.

Получих ново писмо от онази съ-щата дама, преподавател по философия, която в момента се намира в болница – и с която започнахме кореспонденция тъй като имаме родствена съдба, а също така и едно и също заболяване на сърцето. Покрай другото започнахме да обсъждаме различни проблеми, нека да ги наречем философски, въпреки че са преди всичко човешки; виж: Предишната публикация Сърцето си има своя логика, а природата не бива да се опитваме да я "поправяме". Получих ново писмо от въпросната личност, ето го, а пък по-долу можете да прочетете какво й отго-ворих:

Харесвам блога Ви и доста неща съм ползвала в работата си, за което сега е момента да Ви благодаря! Божията воля, казвате, да, и аз съм напълно съгласна, че трябва да се уповаваме на нея.

И другата тема за образоването на сърцето също ми е доста близка. Наскоро се самоуби един приятел от детството на сина ми, на 25 години момче – точно поради невъзможност да се справи с емоционални проблеми. И по този повод още веднъж осъзнах колко са безпомощни и беззащитни младите хора – объркани, раними зад обик-новено наперена външност... Всичко това е следствие от потресаваща емоционална неграмотност и неумение да се справят с

чувствата и емоциите си. Никoй не ги е учил на това, никoй не ни е учил и нас, тъй като трябваше да зубрим теореми по геометрия и формули по химия.

Не казвам че и те не са достойни да бъдат научени, но всичко зависи от перс-пективата, в която се поставят фактите, докато при нас те се изучават някак само-целно, фрагментарно, без органична връзка помежду им, докато съвсем се изгуби гран-диозния смисъл на Вселената и човека, на творението въобще. А може би точно това се цели от "архитектите" на образователна-та ни система.

Но млъкни сърце, както е казал по-етът. Радвам се, че подхванахме философ-ски теми като колеги, и дано да продължим диалога и занапред. Оставам с надежда и упование в мъдростта на Божията воля, в която без съмнение имаме своето място и ние с Вас :-) Бъдете здрав!

Н. Здравейте, Н., Аз също приветствам началото на

нашия диалог по философски (и човешки, щото по моето разбиране философско и човешко съвпадат) теми; аз лично съм привърженик на диалога като начин на пораждане и изразяване на мисли; в диало-га наистина могат да се породят мисли, които иначе едва ли биха се появили и родили. Ето затова ми е много чудно защо става така, че по най-важните човешки теми толкова рядко разговаряме, включително и ние, философите, преподавателите по философия. Това говори много лошо, имам предвид това, че предпочитаме да мълчим - вместо да разговаряме. Не е добър симптом такова едно мълчание (говорещо за немис-лене!) тъкмо по най-важните въпроси. С оглед да се породи един смислен диалог по най-важните въпроси, вълнуващи съвре-менните хора, особено младите хора, мой милост заедно с група философи от София и Пловдив създадохме списание ИДЕИ, не зная дали сте попадала на него. Вече шеста година успяваме да го издаваме, интерес-ното е обаче, че то не намери някаква осе-зателна подкрепа сред преподавателите по философия у нас, именно тия, които би следвало да са най-заинтересовани да имат свое място за обмяна на мисли – и не само за свои изяви, но и за изяви на техните възпитаници. Аз лично не мога да асимили-рам как е възможно едно такова безразли-чие.

Да, споделям констатацията Ви, че днешните млади са крайно объркани в ценностно отношение – и те наистина имат страхотна нужда от общуване, от споделяне на мисли и чувства, щото този е пътят за проясняване на собствените разбирания и за духовното заякчаване на своята личност. Училището, каквото е днес, съвсем не се справя с тази своя най-основна задача. Трябва обаче да се намери път за ефикасно

и благотворно влияние върху душите на младите, щото ширещият се нихилизъм е крайно опасно нещо. Тъй като нихилистът е човек с душевна празнота, тази пък празно-та поражда и леденото безразличие към всичко, което няма как да доведе до добро; допуснахме младите да са без духовни устои - или да са оставени на самите себе си в търсенето на някакви опори. А те имат нужда от подкрепа в тази посока от страна на своите родители и "възпитатели", от учителите. Именно в тази посока трябва да се промени нещо в образователната ни система – по посока на нейното хуманизи-ране, нейното очовечаване.

Аз в последните години имах въз-можността да се сблъскам директно с ца-рящата безчовечност на административната директивно-командна система, която гос-подства у нас в сферата на образованието. Опитвам се в училище да експериментирам нови подходи, с оглед учениците ми да имат някаква по-смислена полза от часовете по философия. Не желая да ги насилвам спо-ред предписанията на безчовечната систе-ма, камо ли пък да им "пълня главите" с каквото и да било. За мен най-важното е те да бъдат предразположени най-човешки да разговарят с учителя по най-важните проб-леми, които ги вълнуват - а не да бъдат разочаровани завинаги от философията като бъдат насилвани да учат папагалски някакви "знания ЗА философията"; сиреч, старая се да им помогна сами да се захва-нат да философстват, да търсят със свои сили истината по вълнуващите ги въпроси. Е, тия мои иновации (те за днешно време и за нашата абсурдна система са "иновации", иначе това нещо от векове е смисълът на обучението по философия!) бяха посрещна-ти на нож от администраторите, директори и инспектори. Бях обявен за "враг", за "нека-дърник", за "недобросъвестен човек, който го мързи да си гледа работата", респективно се опитаха да ме дискредитират като лич-ност и преподавател по най-непристойни и долни начини. За мен това обаче беше голямо предизвикателство, понеже имам блог, се захванах да запозная обществе-ността с всичко, което се случва в училище-то ни. Повече от две години това е тема, която силно ме е увлякла. Само дето нямам време да структурирам огромния материал, да извадя най-същественото от него и да го оформя като книга. Излишно е да казвам, че съм убеден привърженик на коренната промяна на съществуващата система по посока на нейната либерализация, по посо-ка на нейното очовечаване.

Та в тази връзка ще ми бъде изк-лючително приятно да разговаряме с Вас по тия проблеми. Не зная дали сте забелязала, но си позволих досегашната ни кореспон-денция да я публикувам, запазвайки Вашето инкогнито (понеже наистина не съм Ви питал, не съм получил разрешение за това); дано това не Ви засегне, аз имам такъв

12 обичай: когато с някой човек разговаряме по важни теми, да дам възможност и на други хора да се запознаят с това, което сме си казали, идеята ми е да се включат в разго-вора и други хора, т.е. да провокирам диску-сия по същите тия проблеми. Дано не ми се обидите че постъпих така, без да Ви питам да публикувам писмата ни (при запазване на дискретност спрямо личността Ви). Някои хора много се засягат, други смятат, че няма нищо лошо в това, тъй като да пазим някак-ва "собственост" върху мислите ни е глупа-ва работа. Ако погледнете с добро око на тази, да я наречем, инициатива, няма нищо лошо за в бъдеще да дискутираме и двама-та със собствените си имена, и то по проб-леми, които биха представлявали интерес за повече хора. Та Ви предлагам да про-дължим и в такава посока, дано не Ви отб-лъсна заради начина, по който Ви го пред-ложих. Ако се получи хубав диалог по важни проблеми, ще можем да го отпечатаме и в списание ИДЕИ. Ще се радвам да ме разбе-рете и подкрепите.

Хубав ден Ви желая! Бъдете здрава! С поздрав от сърце: Ангел Г.

ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕТО МИ ОТ ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, СТАНАЛО ПРЕДПРАЗ-НИЧНО ДНЕС, СПОРЕД ТЪЙ ЧОВЕКОЛЮ-БИВИЯ ОБИЧАЙ НА ДИРЕКТОРКАТА СТ. АНАСТАСОВА

вторник, 20 май 2014 г.

Ето заповедта за моето уволнение,

връчена ми предпразнично от многоуважа-емата госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив днес, преди около час. Обърнете внимание колко умилителни са "мотивите" на г-жа Директорката:

В разговора ни около връчването на заповедта – по нейния любим маниер станало съвсем внезапно, предпразнично, под форма на "подарък" по случай 24 май, Деня на просветата, духовността и култура-та, при това само 1 месец преди края на учебната година и пр.! – та значи в разгово-ра ни, преминал в съвършено приятна и за двете страни обстановка, г-жа Директорката има добрината да ми каже същинския, ис-тинския мотив за уволнението ми, а именно "Като не ти харесва тук, напусни сам, е, не напусна, не намери това достойнство, ето, налага се сега да те уволня!", на което моя милост, трогнат от тази искреност, й заявих, че г-жа Директорката така и така не можа да разбере, че сега живеем в съвършено други времена, в които разните началства не могат да правят това, което им се иска, именно, да се гаврят и в крайна сметка да ликвидират неудобната личност (както това е ставало в другите, в блажените времена от близкото ни минало), че България вече е правова държава, което пък означава, че подобни рецидиви на произвол, на адми-нистративен волунтаризъм, респективно, ще получат дължимото противодействие чрез българския съд.

Както и да е, тепърва ще пиша по интересния казус, който днес получи още по-интересна развръзка – или "завръзка", това ще се разбере скоро. Пиша това в къщи – от днес, от 9.30 часа вече не съм на работа, взех си един час и в междучасието г-жа директорката съвсем внезапно ме извика - от една страна съм напълно споко-ен (аз знаех, че тя все някога ще изпълни заветната си цел, главна цел на досегашно-то й директорстване), но от друга страна, поради внезапността на удара, който ми нанесе войнствената директорка, сърцето ми в момента бие с пулс над 150 удара в минута. Ще ми се наложи да ида при карди-олога ми, ще видим какво ще правя – от днес съм напълно свободен човек.

А, да, г-жа директорката и една нейна най-гореща фенка, привикана като "свидетел", ми заявиха също, че според тях, щом съм имал такива "авангардни идеи за образованието", било трябвало да си осно-ва свое училище, където да си преподавам според "модерните подходи", сложените в кавички изрази бяха изречени с подобава-щата подигравателна гримаса.

Това е. Хубав ден на всички! Бъде-те здрави!

УВИ, В В БЪЛГАРСКОТО БЛАТО ИМА ДОСТАТЪЧНО РИБИ, ГОТОВИ ДА СКА-ЧАТ ОБРАТНО НА ТЕЧЕНИЕТО НА ЕЛЕ-МЕНТАРНАТА ЛОГИКА В ПОЛИТИКАТА, КЪДЕТО С ОТВОРЕНА УСТА ГИ ЧАКА РУСКАТА МЕЧКА!

май 19, 2014

Г-н Иво Инджев е написал чу-десен коментар в блога си (виж Руската формула в “европейските” ни избори: телевизия-пари-прим(адона)), с който съм напълно съгласен – до степен, която ме освобождава от потребността да кажа или допълня нещо. Съветвайки да прочетете цялата му статия тук слагам само няколко най-изразителни акцента от нея:

… Днес вече не само никой не подлага на съмнение руската връзка в тази схема за торпилиране на българска демок-рация, но дори и русофили, като Андрей Райчев, се чувстват длъжни да признаят очевидното, макар и не като произход, а като някакъв свършен факт, дошъл сякаш от нищото. Защото Сидеров не само престана да крие руските си корени, но и най-предизвикателно ги демонстрира вече с руски акцент в изкрещяването на своята позиция.

Макар и амортизиран, успехът „Атака” послужи като първа степен на руска-та ракета-носител, чиято задача е да надг-ради сега завладяването на българския демократичен микрокосмос с втората си бойна глава, замаскирана с нищо не озна-чаващия надпис „България без цензура”.

Втората бойна глава получи първа космическа скорост по схемата, която изст-реля „Атака” с цели 8 процента в търбуха на българския парламент преди 9 години: телевизия-пари-прим(адона).

Примадоната Бареков е подоб(р)ен вариант. Тя е ГМО (Ганьовски модифициран продукт): по-млад, по-висок, с излъчване на фи(т)нес като за провинциални шарани от женски род и още по-нахален от Сидеров в ръсенето на неизпълними обещания.

От опита с „Атака” стана видно, че в българското блато има достатъчно риби, готови да скачат обратно на течението на елементарната логика в политиката, където с отворена уста ги чака руската мечка.

Апетитът на мечката порасна, а и методите й в лова станаха по-рафинирани. И Сидеров мяташе кюспе под формата на пликове с пари за някой и друг бедняк, за да бъде използван после благодарния му пог-лед за партийна автореклама. Бареков е проектиран с много по-голям размах по отношение на персоналните въдици, които пуска…

… Сега резултатът от операцията без задръжки, каквато е „България без цен-

13 зура”, се очаква от всички наблюдатели като главната интрига на предстоящите избори, в които обаче се разиграват руски пари, за руски цели, от руски подставени лица, бо-рещи за русофилския вот.

На това му казват тук европейски избори. Подмяната е толкова брутална, че руските инженери на фалшивата конструк-ция наистина могат да се поздравят със своя усмихнат Франкенщайн, възкръснал от руините на съветския колониализъм.

Крайно време е ние, зрителите на този филм, да се замислим как ни вкараха в него и дали с такива хубавци начело целта не е да ни изкарат от западната орбита. Защото на този етап ругаещите ЕС канди-дати за евродепутати създават впечатлени-ето, че по-скоро от тях се иска да играят троянския си казачок в Брюксел.

Но каква ще бъде следващата инс-трукция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои бъл-гарски агенти (извинете, но тази дума упот-реби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)?

Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото най-хубавото за руската агентура тепърва пред-стои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива руга-телната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”.

Но каква ще бъде следващата инс-трукция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои бъл-гарски агенти ( извинете, но тази дума упот-реби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)?

Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото най-хубавото за руската агентура тепърва пред-стои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива руга-телната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”.

АМОРАЛИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА У НАС ЯВНО Е СТАНАЛ НЕЩО КАТО НОРМА, СИРЕЧ, ИЗВРАТЕНОСТТА КРАЙНО МНО-ГО Е НАПРЕДНАЛА

"Православният" национал-кому-нист таваришч Сидеровский, мандатокрепи-тел на настоящето правителство, се лишил от нищожна част от тлъстата рубладжийска субсидия, която получава от своите госпо-дари от Москва и бил дал малко пари на три-четири малоумни бабички, които сега разплакани от благодарност агитират за "спасителя" си от екраните на всички теле-

визии; вярвам, сте гледали тази сърцераз-дирателна реклама.

Голям жест, няма що: дал на тия бабички пари колкото струва една пура, която пуши – или една чаша уиски, която пие в скъпия парижки хотел за арабски петролни шейхове, в който обича да отсяда. На сиромахомил се преструва нашия безск-рупулен играч, който се прочу с любовта си към скъпарските богаташки курорти и хоте-ли. И идиотите, предполагам, са много трогнати от тия негови тъй умилителни жестове с даването на пари на ония същите тези три-четири бабички.

Ако такава гнусна политическа реклама вкара Сидеровский в Европарла-мента, то това ще е доказателство, че у нас аморализмът е станал нещо като норма, сиреч, извратеността е крайно много нап-реднала и се шири в средите на целокупна-та ни народна природопулация (ако може да използвам знаменития израз на Иво Бе-ров)...

ЛЕК РАЗМИСЪЛ ЗА СМЪРТТА – И ЗА ДЪЛЖИМАТА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ТОВА, ЧЕ СМЕ ЖИВИ

понеделник, 19 май 2014 г.

Днес ме уволниха от работа – след

32 години работа като преподавател по философия, на попрището или на нивата на родното образование. Уволниха ме предп-разнично, ето, иде 24 май, като форма на специфична нашенска "благодарност", уволниха ме за назидание, репресивно, и то по изсмукани от пръстите мотиви – поради "некадърност", поради "неспособност за справяне с работата на учител" (!), тоест уволниха ме заради това, че не ща да бъда един типов и банален учител, а винаги съм бил различен, бил съм себе си, бил съм свободна личност, възпитаваща и ученици-те си в това да разбират свободата – и да правят нужното за да живеят свободно, достойно, пълноценно; да бъдат суверенни личности. Не ме уволниха заради това, че съм достигнал възраст за пенсиониране, не, не ме разбирайте погрешно: пенсията за мен е далеч, поне 10 години има до нея и е съмнително дали ще я доживея. Е, аз очак-вах този ход на самозабравилата се дирек-торка, но въпреки това от обидата днес се чувствам недобре, хич ме няма, хич не съм добре със здравето. И ето, преди малко в

съзнанието ми мина ето каква мисъл; викам си:

Хей, човече, има и нещо по-лошо от това че са те уволнили от работа и от това, че скоро ще останеш съвсем без сред-ства за съществуване – и то е умирането! Да те няма е нещо значително по-лошо от това. Е, аз съм философ и някой трудно може да ме убеди, че смъртта е абсолютен край на всичко, за мен свободата не е зат-варяне в нищото, тя е преход, но е факт, че и за мен смъртта е нещо страшно, ужасно и много нежелано.

Такива мисли ми се въртят в този момент. В някакъв смисъл е много добре това, че още съм жив, това е главното! Хубава вечер на всички! Бъдете здрави и се радвайте, че сте живи! Всичко останало са просто подробности. Затуй да благодарим на Онзи, който ни и дал живота, дал ни е и ето този ден, а, възможно е, и утрешния! Нека да не си въобразяваме, че сами сме си дали живота с всичките му дни и с безброя възможности, Някой Друг ни ги е дал тия всичките неща.

И тъй – нека да не забравяме това; и нека да сме Му благодарни! Поне това можем да сторим, то нищо не ни струва, имам предвид благодарността към нашия Велик Родител, Създател и Пазител...

АМОРАЛНО Е ДА СЕ СТОИ НА ВЛАСТ ПРИ ТОЛКОВА МНОГО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НЕПРИГОДНОСТ И НЕСПРАВЯНЕ

сряда, 21 май 2014 г.

Тази сутрин написах и изпратих

следното "протестно-отворено-писмо-жал-ба" до посочените отговорни лица и инсти-туции:

До проф. А.Клисарова, Министър на обра-зованието и науката

До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: до Комисията по защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ: до РИО на МОН

ПРОТЕСТНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

14 от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин Омбудсман,

Приложено Ви изпращам любопит-но четиво: Заповедта за моето уволнение, която ми беше връчена вчера от многоува-жаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Изглежда това длъж-ностно лице не можа да вникне в сериоз-ността на ситуацията, създала се около моите предложения за откриване на демок-ратичен дебат по горещите проблеми на училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив и намери най-лесното, но затова пък така изобличаващо я средство за затваряне на устата на критика и опонента: чрез изгонва-нето му, чрез пропъждането му от същата тази общност. Предлагам Ви все пак да прочетете смехотворната "мотивация" за моето уволнение, която има изцяло субек-тивен и оценъчен характер, показващ един-ствено крещящо нежелание или пък недо-пустима неспособност за схващане същина-та на моя иновативен подход в преподава-нето. Българското образование отдавна се намира в ужасна криза точно в тази посока, е, аз направих каквото ми беше по силите да спомогна за промяна на тежката ситуа-ция; работих упорито години наред, написах учебни помагала по всички до една дисцип-лини, преподавани от т.н. цикъл на фило-софските предмети, написах и издадох няколко книги, в които подложих на анализ ситуацията в образователната ни система, предложих своето виждане за изход от нея - и с всичко направено в очите на тази адми-нистраторка станах единствено враг, под-лежащ на незабавно унищожение.

Правете си сметка за какво говори всичко това. Правете си сметка също така за това на какви хора са поверени ръковод-ни функции в образованието – и какви са ефектите от това в най-важното отношение: нивото и качеството на образованието на младите, бъдещето на нашата нещастна нация. Г-жа Анастасова си позволи лукса да демонстрира в годините на своето дирек-торстване един архаичен, ретрограден, недопустимо субективен и волунтаристичен административен подход, изцяло неадеква-тен на нуждите на времето, в което живеем. Тя си позволи също да проведе недопусти-ма кампания по моето дискредитиране като

личност и преподавател за да реализира своята лелеяна цел: унищожението на своя критик, ликвидирането на опонента, затва-рянето на устата му, с оглед запазването на идилията на презряното статукво, с което само показа, че е ярка носителка на един крайно вехт и отдавна отречен манталитет на миналото.

Уважаема г-жо Министър, в тези свои попълзновения г-жа директорката Анастасова, за жалост, беше подпомогната от длъжностни лица от по-високо ниво на йерархията, които по своята законово рег-ламентирана функция би следвало да спи-рат, да блокират рецидивите на подобен административен терор и тормоз. Тук спе-циално искам да спомена имената на г-жа Антоанета Кръстанова, инспектор по фило-софия и гражданско образование в РИО-Пловдив, а също така и на г-н Коста Костов, главен експерт в МОН по същите тия пред-мети. Г-жа Антоанета Пакова, началник на РИО-Пловдив също не благоволи да си изпълни мисията: явно всички те са поклон-ници на древния принцип "Гарван гарвану око не вади!". Изглежда в тия среди липсва каквото и да било съзнание за дълг и отго-ворност спрямо същинските функции на упражняването на властта. Но пълната отговорност за разиграването на цялата тази недопустимо абсурдистка пиеса носите Вие, уважаема госпожо Министър – систе-мата е така устроена, че онзи ръководител, който е на по-висшето ниво, ако не стори нужното за озаптяване на произвола на подчинените си, поема пълната отговорност за него. Вие стоите най-високо и за всички грешки и провали на стоящите по-долу отговаряте изцяло. И в пълна мяра отгова-ряте за последиците и вредите. Държа да Ви уведомя и за тази немаловажна подроб-ност.

Аз, разбира се, ще оспоря абсурд-ната заповед за моето уволнение пред българския съд. Вярвам в тържеството на истината и на справедливостта, няма да престана да работя за възцаряването в нашите български условия на една автен-тична демокрация – и на съответстващата й, на подкрепящата я нравственост и мис-ловност. Разбира се, дълг на всеки българс-ки гражданин, за когото демокрацията не е празна дума без покритие, е да не се отказ-ва от борбата за реална, функционираща демокрация, против такива рецидиви на миналото, на които са носители някои слу-чайно попаднали в системата администра-тори като въпросното лице. Които всекид-невно нанасят страшни поражения в тази толкова деликатна сфера на духовен живот, каквато по идея е образованието. Е, напра-вих нужното да образовам г-жа Анастасова по посока на разбирането на това как би следвало да реагира един съвременен мениджър, преподадох й много уроци по гражданско достойнство, по демократична култура, по това какъв е духът на едно

съвременно, отговарящо на нуждите на младите хора образование и възпитание; е, оказа се, че г-жа Анастасова е една доста слаба, невъзприемаща и най-простите истини ученичка. Проблемът е изцяло неин.

Е, има една малка подробност: за-ради тия нейни субективни капризи и особе-ности страда цяла една институция, цяла една голяма общност, цяло едно училище, което навремето беше образцово, а днес е доведено от нея до крайно критично, недо-пустимо лошо състояние. Атмосферата в това училище е изцяло отровена не само в психологическия смисъл, но е и деморали-зирана. Нека да берат резила за всичко това тия, които я назначиха на отговорния пост, на който тя се провали по такъв един вели-колепен начин.

Толкоз. Желая Ви приятно минис-терстване, уважаема госпожо Министър! Като български гражданин и данъкоплатец бих си позволил да Ви кажа и ето какво: властта е тежка отговорност, не благинка, тя не се свежда и до перчене пред медиите и по приемите. Г-жо Министър, сега разбирате ли защо се налага по най-спешен начин да се приема съвършено нов закон за образо-ванието? Нима не схващате, че тази толко-ва авторитарна и недемократична образо-вателна система трябва да се променя и то из основи? Вие заявихте преди време, че приемането на закона се било отлагало за 2015 година, а евентуалното му влизане в сила щяло да стане едва през далечната 2016 година. Аз не мога да разбера в такъв случай за какво вие, управляващите в Бъл-гария, получавате своите заплати – след като с такова крещящо безхаберие се отна-сяте към отговорностите си?!

Като български гражданин и де-мократ аз още през лятото на 2013 година се присъединих към протестите срещу нас-тоящото толкова вредно за страната прави-телство; ползвам се от случая сега да кажа и на Вас, г-жо Министър: не говори за ра-зумност инатенето на всяка цена да сте на власт при явното несправяне с отговорнос-тите и тежестите на властта, но все пак – идете си с мир! Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне. Но най-важната причина да се оттеглите е тази: липсва Ви подобаващото съзнание и разбиране за тежестта на ситуацията – и съзнание за отговорност също. Подобни арогантни уп-равници, държащи се за властта единствено като самоцел, сте вредни за страната ни. Като продължавате да стоите на власт без да се смущавате от глухия ропот на недо-волния народ, вие си подготвяте една по-зорна бъдеща участ. Предупредих ви, аз изпълних своя граждански дълг!

Уважаеми господин Омбудсман, Какво да кажа повече – та Вие

всичко сам перфектно разбирате. Положе-нието е крайно тежко. Благодаря Ви за стореното по моя феноменално показате-

15 лен – бих си позволил да кажа – случай! Няма да се отчайваме, отчаянието ми е изцяло чуждо – аз не познавам подобна слабост. Залогът е твърде голям, аз такъв лукс не мога да си позволя. Желая Ви всич-ко добро! 20 май 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

СТАТИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА И ЗА ДАРЕНИЯ-ТА НА ЦЕНТЪР "HUMANUS", ПУБЛИКУ-ВАНА ВЪВ ВЕСТНИК "БРЯГ", РАЗПРОС-ТРАНЯВАН В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГА-РИЯ

понеделник, 19 май 2014 г.

БЕЗСЪРДЕЧНАТА ФИЛОСОФИЯ И БЕЗ-СЪРДЕЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ СА МИ

ОРГАНИЧНО ЧУЖДИ, НЕЩО ПОВЕЧЕ – ПРЕЗИРАМ ГИ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!

сряда, 21 май 2014 г.

Моята събеседница, също е пре-подавател по философия в едно училище в другия край на България, с която от извест-но време водим редовна кореспонденция и обсъждаме вълнуващи ни въпроси (виж Допуснахме младите да са без духовни устои – или да са оставени на себе си в търсенето на някакви опори), ми е напи-сала ново писмо; ето нейното писмо, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до нея:

Здравейте, г-н Грънчаров, Признавам, че малко се сепнах ка-

то прочетох, че сте публикували нашия епистоларен диалог в блога си, но после реших, че в това едва ли има нещо толкова обезпокоително. Ние обсъждаме професио-нални, социални и философски проблеми, които могат без проблеми да получат някак-ва публичност. Попадала съм на списание ИДЕИ, разбира се, дори имах няколко броя преди време, но след това изгубих следите му. Как се разпространява не знам.

Всъщност, Вашата озадаченост относно безразличието и липсата на диало-гичност в гилдията ни е съвсем основател-на. Обяснението вероятно се крие в прос-ловутата нашенска апатия – от грижата за насъщния сме изпаднали в някакво полу-съзнателно или по-точно безсъзнателно състояние на рутинност, неудовлетворе-ност, притъпили сме усещанията и острота-та на чувствата (ако изобщо някога сме ги имали) и гледаме да я караме без сътресе-ния по течението. Самата аз се улавям, че се самоцензурирам ако трябва да споделя нещо относно системата на образование, стила на работа или манталитета на колеги-те или ръководството на гимназията, в която работя. От криворазбрано възпитание – да не би да обидя някого (не стреляйте по пианиста: той толкова си може!) или да не си усложня и без това нелекото ежедневие. Не смея да бъда откровена, честно казано, тъй като това би означавало да изгубя ра-ботата си най-вероятно.

Както Вие сте постъпил, имайки смелостта да следвате своите вътрешни убеждения относно начина на преподаване и смисъла на обучението по философия. От нас обаче явно не се иска това – на нас се гледа като на "предаватели на ДОИ" ("ДОИ"

за несведущите означава "държавни образователни изисквания", това е "све-щената крава" на тоталитарната обра-зователна система на България, бел. моя, А .Г.), дори не като на преподаватели; прос-то предаватели на нечии чужди мисли, които ние сме длъжни да транслираме. Самата система на обучение ни вменява да бъдем ретроградни и скучни – да препода-ваме по учебника и по седмичното разписа-ние; да изпитваме и да поставяме оценки по същия папагалски начин, по който нас и нашите родители са били изпитвани и оце-нявани. Самите ученици и техните родители се отнасят с учителите като със слугини, които са длъжни да им осигурят отлични оценки за дипломите – за да кандидатстват във ВУЗ; и нищо повече. Положението е трагично, строго погледнато. Но малко хора си дават сметка за това. Бих могла да пиша с дни върху тези теми, но нека се огранича дотук.

Изказвам дълбоко съжаление за неприятните преживявания, които сте бил принуден да понесете в навечерието на 24-ти май. Наистина е жестоко и безчовечно, но системата не съдържа презумпцията за човечност – както добре знаем. Бъдете силен и усмирявайте сърдечния пулс – слушайте приятна музика, срещайте се с приятни хора, идете на концерт, изложба или в планината, все нещо, което Ви доста-вя приятни емоции. Ще си намерите друга работа – това е сигурно. За 500 лева месеч-но загубата не е толкова голяма – погледна-то във финансово изражение.

Съкрушителен е обаче удара по достойнството и самоуважението, но така системата си отмъщава на онези, които я заплашват и застрашават нейното оцелява-не. Да ги накажем с по един поклон – така се пееше в някаква песен. Разбира се, покло-нът ще бъде само комичен реверанс и израз на нашето превъзходство над дребнавости-те и условностите на битието. Поздрави и пишете!

Н. Здравейте, Н., Благодаря Ви за великолепното

писмо, което сте ми написала! То ми оказва невероятно силна духовна подкрепа в този момент, наистина съм трогнат. В блога и във Фейсбук от вчера насам получих много подобни сърдечни отзиви от хора, някои от които съвсем непознати за мен, от мой бивши и настоящи ученици, колеги, знайни и незнайни, от мои приятели, от какви ли не хора; всичкото това на мен ми говори, че не е била безсмислена моята борба, моите изпитания са генерирали известна позитив-на или духовна енергия, а това за мен е най-главното. Радвам се, че имаме такова близко и родствено разбиране за ситуация-та, в която се намира българското училище и образование. Това показва, че щом по различен, всеки по свой път сме достигнали

16 до аналогични изводи, явно не се заблужда-ваме, явно това е самата истина, пък макар и така тъжна.

Е, всички хора у нас не са борци. Разбираемо е, че мнозина си позволяват слабост и малодушие, това е човешко, не бива да имаме прекалено високи изисква-ния към всички. Отделно взетият човек малко може да постигне, но поне дава из-вестен пример че може да се държим и иначе. Е, вярно, у нас такива обикновено не ги подкрепят, ний, българите, обичаме да гледаме сеир. Или шоу, напоследък сме в мнозинството си почитатели на произведе-нията на шоу-индустрията. Такива "отживе-лици" като морал често се възприемат като глупост и наивност; нашето прагматично време не позволява подобно душевно раз-мекване. Ето по тия причини у нас сме до-вели работите докъдето сме ги довели. Затова сме и най-бедна и унизена нация. Търпеливи сме като говеда. А не бива да се живее по този начин. Да си човек е доста ангажиращо, изискванията не са малки или пренебрежими. Но Вие тия неща, бидейки философски мислещ човек, прекрасно ги разбирате, та ми е неудобно да ги повтарям като... като... "стар даскал" :-) И като разва-лен грамофон. Май съм на път да се, дето се казва, "изпиша", безброй пъти казах и написах всичко онова, което мисля, но ефект особен няма. Или има? Ще видим. Времето ще покаже.

Аз наистина без работа няма как да остана, по простата причина, че аз пос-тоянно работя, нямам и ден почивка. Имам си любими занимания, в които се отдавам всецяло. Примерно четенето, писането, работата около издаването на книги и на списание ИДЕИ. Дори и вестник издавам, с двуседмична периодичност, на базата на блога си, в който пиша всеки ден по най-различни, вълнуващи ме теми. Аз не зная какво е бездействие; дори когато нямам какво да правя аз... мисля, ето това е моето най-любимо занимание. Та как при това положение ще остана без работа след уволнението ми? Виж, да остана без доходи може, но без работа – никога!

Там е проблемът, но и това може да се преживее. Сократ пък да не е имал някакви доходи? Ами врабчетата нима орат и сеят - пък и за тях добрият Бог се грижи?! Нима мен ще ме остави да умра от глад? Пък и на човек му е нужно много малко за да живее. Коричка хляб. Шепа маслини. Така живеел Сократ. И една прокъсана дреха на гърба му. Но бил въпреки това най-богат човек. Аз не се плаша за бъдеще-то, щото се вдъхновявам от неговия пример. И неговият край да имам – пак ще се рад-вам на такава една разкошна съдба!

Многоуважаемата ми директорка често, в минути на душевно разслабване, ми казваше: "Знам те аз, ти идваш тук, в училището, да си починеш, иначе си много зает, денонощно пишеш, затова тук те мър-

зи да си гледаш работата!". Тя явно сега ще каже, че от тази гледна точка е проявила състрадание към мен: разтоварила ме е малко от работа. Горките хора: те не знаят, че за мен общуването с моите ученици винаги е било най-приятно удоволствие! те няма как да разберат това защото не са го преживели. Да, и в най-тежки мигове в учи-лище аз съм изпитвал неописуемо удоволс-твие – чувствайки, че съм полезен на мла-дите, ето това е нещото, което винаги ме е крепило. Чувствал съм, че без мен те много ще загубят. Че само аз мога да им дам това, с което Бог ме е надарил. Аз имам едно нещо: моят дух. Нещо безценно, безценен дар на така великодушния Бог към мен, недостойния!

Ето за това съм работил цял жи-вот. То е нещо като мия и като прокоба. От това няма отърване, докато съм жив, до последната си минута ще си нося ориста – и мисията. Това са духовни неща, които мно-зина не разбират. Те нямат, предполагам, изискващия се за това усет. Затова тия неща не могат да им бъдат обяснени по никой начин. Такива хора за нищо не бива да бъдат упреквани. Но и на тях може много да се помогне: и техният дух може да бъде пробуден, аз вярвам в това! И за това рабо-тя. "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд!" – твърди чародеецът Сократ.

Тази сутрин, събуждайки се, ме осени великолепна, според мен, идея. Не зная как Вие ще е възприемете, искам да Ви попитам за честното Ви мнение, в което не се съмнявам. Хрумна ми следното. Моля, каже ми дали наистина не съм превъртял.

Уволниха ме месец преди края на учебната година – и два-три дни преди 24 май, нашият празник. За да ми затворят устата и да ме пропъдят от възможността да общувам с учениците си. Е, те така си мислят, но аз не мисля така. И ми хрумна: какво ми пречи да продължа да общувам с учениците си – чрез интернет? Да, ще про-дължа да си водя своите уроци с тях, но този път вече онлайн, чрез блога си. Има системи, в които аз съм регистриран, и мога да общувам благодарение на тях с ученици-те си и в реално време, съвсем на живо! Аз преподавах на 10, 11 и на 12-ти клас. 12-ти клас вече завършиха. До края на учебната година обаче аз ще си изведа своите учени-ци като ще продължа да си водя уроците с тях благодарение на съвременните комуни-кации, е, от дистанция, но ще докажа, че устата ми трудно някой може да затвори. Ще призова и учениците ми да идват в тия мои "часове". Ще опитам де, ще видим какво ще се получи, но какво ми пречи да опитам? Това е вече съвсем иновативно, не мислите ли? С новите технологии ще сразим и ще победим окончателно стоглавата тотали-тарна хидра, дето се е наместила в образо-вателната система на България! Какво ни пречи да го сторим?! Нищо.

Аз ще представя идеята си ско-ро и по-детайлно. Ще поканя и Вас да при-съствате на тия мои часове. Всеки ще при-зова да присъства и участва в тях. Аз имам 5000 приятели във Фейсбук. Блогът ми ежедневно се посещава от много стотици хора от различни точки на земното кълбо. Е, какво, от гледна точка на това, моля, каже-те: не е ли същински безумец оня, който си мисли, че ще може да затвори устата на Ангел Грънчаров?

Това е. Трябва да привършвам и да тръгвам по работа. Налага ми се да ходя днес по адвокати, много приятели желаят среща с мен, днес съм претоварен със срещи, разговори, с какви ли не работи. Сърцето ми, като по чудо, след вчерашния шок, когато пулсът ми надмина 150 удара, се успокои като с магическа пръчка след като получих толкова знаци на човешка съпричастност от вчера насам. Дори карди-ологът, който ме направи кардиограма, и с който се знаем от 20 години вече, се изне-нада от това в какъв хубав синусов ритъм биело сърцето ми вчера! А сега кажете, как да не вярва човек в чудеса?! А най-голямо изглежда е чудото на действената, на ефек-тивната човечност. Та всичко лекува и всич-ко побеждава. А пък нашето сърце е неиз-черпаемият резервоар на нашата човеч-ност. Неслучайно великият Хайдегер - един сократ на нашето време - бил наредил на входната врата да издълбаят следното библейско изречение, което аз имах дър-зостта да сложа като посвещение на моята основна книга със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Вечното в класи-ческата и модерната философия", това всъщност е нещо като моят лекционен курс по философия); та въпросното изречение е ето кое:

Най-много от всичко пазете сър-цето си: защото в него са изворите на живота!

Ето че с Вас пак си дойдохме до темата, с която започнахме нашата корес-понденция: за сърцето, за неговия ритъм, за биенето и за трепетите му. Аз лично смя-там, че философията, която не пренебрегва поривите на сърцето, е философията, която е потребна на нашия съвременник - най-вече на младите хора. Е, заради това свое разбиране бях наказан, жигосан и прогонен от церберите на Системата. Но аз от него няма да се откажа за нищо на света. Без-сърдечната философия и безсърдечното образование са ми изцяло чужди... нещо повече – аз ги презирам с цялото си сърце!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОТЕСТНА АКЦИЯ ПРЕД МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗО-ВАНИЕТО В СОФИЯ ПО ПОВОД НА МОЕ-ТО УВОЛНЕНИЕ

май 20, 2014

17 Моят приятел Райчо Радев от Пер-

ник, философ, пенсиониран директор на Спортното училище в града, във връзка с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив е написал нещо в коментарите – виж коментарите към публикацията Лек размисъл за смъртта – и за дължимата благодарност за това, че сме живи – което според мен е важно, понеже съдържа една идея и инициатива, която и на мен е интересно дали ще бъде подкрепена от някой. Та ето какво пише Райчо, а пък под неговия текст ще можете да прочетете текстови запис и на моята първоначална реакция към написаното от него:

Райчо Радев каза: Предлагам протест пред МОН!!! Чакам съображения за организация. Никакво примиренчество!!!

„Мъдрото“ философстване за „но-ва отворена врата“ е предателство към борбата на Ангел за ново образование, както и на другите радетели за това. Да принудим МОН да промени подходите си към новаторите. МОН обвини Ангел, че не преподава по традиционните методи, учеб-ници, учебни програми и т.н., и т.н. Неговата директорка не е инцидентен случай. Веро-ятно системата е вкарала в нейната типоло-гия над 80% от директорите на училища.

Които не се подчиняваме на тази система сме гонени и изхвърлени от нея. Преди дни спечелих делото срещу РИО-Перник, но това може да бъде само поред-ният пример за утеха на принуден човек да пожелае преждевременно пенсиониране пред психическия тормоз и професионално преследване.

Ангеле, длъжен си да ги съдиш и да докажеш правотата на твоята кауза!

Каквото и да правиш, не го прави за сметка на своето здраве – защото бъде-щето на България е заложено в желаното от теб образование в Родината ни, което ще бъде.

Очаквам идеи за протеста!!! Това пише Райчо; на което счетох

се за длъжен да отвърна следното: Здравей, Райчо! Благодаря ти за отзива и за идеята

ти да бъде направено нещо по-реално, по-действено от приказките, от общите съжде-ния, от мърморенето само. Ние, българите, в мнозинството си за жалост сме точно такива: да мърморим и да водим сладки разговори умеем, но когато дойде момент

нещичко да бъде направено, примерно, да мръднем поне малкото си пръстче, тогава повечето благоразумно млъкват и се оттег-лят. Да протестираме, да покажем, че сме готови на по-действена подкрепа, да си оставим работите и да идем за половин час пред Министерството на просветата – на такъв „героичен подвиг“ са готови малцина, а мнозинството няма да го направи по никой начин. Виж, да плямпотим можем, да се оплакваме можем, но дотук.

В този смисъл това, което предла-гаш, именно да се проведе протестна акция пред Министерството на образованието, е чудесна възможност за проверка истинност-та на горната констатация: ние само мрън-кала ли сме или сме способни и на известно гражданско поведение по повод на такъв един волунтаристичен акт на самозабрави-ла се, на опиянена от всевластието си ад-министраторка: уволнението на един човек, на някакъв си там ближен, на един учител, който все пак нещичко е правил в посока на така потребната промяна на ужасното ста-тукво в българското образование. Ето, след два дни е 24 май, има ли по-сгоден случай да покажем какво мислим по повод на теж-ката ситуация в образованието от един протест, с лозунгите, примерно на самото тържество пред Народната библиотека в София, където ще се леят фалшиви слове-са на празника, според мен и тям е удачно да протестираме; но да видим дали някой ще откликне. Аз бих отишъл да протести-рам, и преди съм го правил, е сега бих отишъл. Аз все още не съм решил дали да не прибегна и до гладна стачка по повод на уволнението ми, днес обаче ходих при лекаря си и питах, той ми дава карт бланш за такава една акция; днес-утре трябва да реша дали да не прибегна и то такъв един „екстремистки подход“.

Нещо трябва да се прави, само приказките не стигат. Интересна ми е и реакцията на дейците и радетелите за едно ново, демократично и свободолюбиво обра-зование у нас. До този момент не съм забе-лязал някаква реакция от техен представи-тел по повод на моето уволнение. Усещам мълчание, то кой ли съм аз та някой да се трогне особено за мене? Но ще видим. Интересно е. И това е чудесен тест. Нравст-вен тест. Тия неща, нравствените, изобщо не са за подценяване. Напротив, имат съд-бовно значение според мен. Крайно време е това да се разбере. Щото условие и залог за истинската промяна в сферата на българс-кото образование е тъкмо този вътрешен, нравствен поврат. Повратът в душите, съз-нанията, нравите. Оттук тръгва всичко. Да, условие и залог за истинската промяна в сферата на българското образование е тъкмо вътрешният, нравственият поврат. Това е аксиома за ония, които разбират. Сред тях ние, философите, трябва да сме водещи.

Това е. Ще изчакаме и утреш-ния ден да мине и ще трябва да решим. Аз лично съм готов да ида да протестирам дори и протестиращите да сме само ние двамата с тебе, моят приятел по участ и по идеи. Какво от това че сме само двама? Я виж Новодворская как отива с неколцина приятели на Красная площадь и си стои с плаката? Не й пука, че протестиращите са по-малко от пръстите на едната само ръка. Тук числото няма никакво значение. Тук става дума за съвест. Един човек да има съвест, пак не всичко е загубено. Един само да не е заспал, пак има надежда. А иначе знам, че малко трябва съвестите на повече-то хора да се събудят. И като има даже и един да направи нужното, надежда има.

С поздрав: Ангел

ПРОЧУВСТВЕНО ПИСМО, ИЗРАЗЯВАЩО НАЙ-СЪКРОВЕНИТЕ МИСЛИ НА ЕКЗЕКУ-ТОРКАТА МИ: „СИЛНО СЕ НАДЯВАМ СЪДЪТ ДА ВЗЕМЕ ПРАВИЛНОТО РЕШЕ-НИЕ И ВИЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ ПРЕ-ПОДАВАТЕ В УЧИЛИЩЕ!“

май 20, 2014

В коментар в блога ми под публи-кация от днес – виж: Аморално е да се стои на власт при толкова много доказа-телства за непригодност и несправяне – един анонимен, представящ се за мой уче-ник, пише нещо твърде интересно и показа-телно – във връзка с моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам този многозначителен текст (на моменти имам чувството, че го е написала самата директорка в прилив на угризения на съ-вестта – и в прилив на рядко спохождащо я красноречие; но това, което е сигурно, че в този текст са изложени най-съкровените – най-удобните! – мисли на този сорт хора, който се олицетворява от екзистенциалния тип на директорката) та значи публикувам този текст защото ми е крайно интересно как други хора ще възприемат казаното в него; интересуват ме и реакции на други мои ученици, щото, не крия, добре съзна-вам, че учениците ми в този момент са поставени в съвсем нелека нравствена ситуация. Този анонимен обаче си позволя-ва да говори от името на моите ученици, което е доста претенциозно – при положе-ние, че аз имам всякакви ученици, т.е. уче-ниците ми не могат да имат само една пре-ценка за нещата, а имат най-различни пре-ценки. Тъй че да се говори от тяхно име е доста порочна, бих казал извратена претен-ция. Аз лично ще напиша отговор на този човек по-късно, а сега ме интересува как други хора възприемат написаното; казусът е чудесен, направо нямам думи, че съдбата е така щедра към мен напоследък; ето, четете:

18 Г-н Грънчаров, аз мълчах. Не съм

искал да пиша нищо в блога Ви, защото бях сигурен, че няма да ме разберете. Аз следя случващото се от доста време и формирах мнението си не на база симпатии – форми-рах го на собствено светоусещане. Мнение-то ми е лично, но смятам, че за жалост от така изложените коментари под статиите Ви ще бъде бъде най-адекватно. Защото г-н Грънчаров хора които Ви подкрепят до самия край и при всяко едно взето решение са подлизурковци, за тези, които не Ви харесват е лесно да се каже…

Г-н Грънчаров, аз виждам болката Ви, виждам хъса с който се борите да пос-тигнете нещо и мисля, че знам накъде иска-те да насочите каруцата. Искам да вярвам, че всичко, което правите е наистина безко-ристно и чисто, за което Ви свалям шапка (ако е така, разбира се). Г-н Грънчаров в света ни има много хора, които го променят към по-добро, които не спят, за да накарат поколенията след тях да се чувстват по-сигурни и спокойни. Мотивацията Ви и чис-тотата с която работят това, г-н Грънчаров, приличат на вашата, което ме кара да се радвам.

Но (частицата, не означава, че всичко предварително казано се обезсмис-ля, дори напротив…) г-н Грънчаров Вие допуснахте една много голяма грешка в тази ваша кауза – загубихте се. Моля, не приемайте думите ми като обида, а като конструктивен коментар, който наистина показва позицията ми относно случващото се. Г-н Грънчаров, в стремежа си да проме-ните света и да го направите по-красив от колко е, Вие загубихте хората около вас, загубихте приятелите си и най-страшното… загубихте учениците си, г-н Грънчаров. В стремежа си да промените образователната система, Вие загубихте учениците, а надя-вам се, че ще се съгласите с мен – те са най-важни. От няколко години – особено осезаемо се усеща липсата на връзка, лип-сата на емпатия, на съчувствие от ваша страна към учениците и за това няма вина „администрацията“. За жалост мен не може-те да убедите, че това не е така, защото г-н Грънчаров, Вие не познавате почти никой от учениците си. Всичките теории хвърлени на куп за работа с юноши, не вършат работа, ако не познавате групата с която работите, това е причината за конфликтите. Не е причина ръководството, не е причина об-ществено, не е причината в министъра или

родителите – Вие сте причината! и колкото по-рано не го проумеете – толкова по-зле за вас.

Аз познавам част от биографията Ви, заемането на такива длъжности не е случайно, за да сте бил там, значи сте го заслужили! Може би от там идва и нежела-нието за приемане на чуждото мнение и принизяване на всички около вас, особено тези, които са над вас – смятате ги за нека-дърни и знаете, че бихте се справил по-добре на тяхно място. На вашите години човек си задава един такъв въпрос: „Какво постигнах през всичките тези години?“, „Дадох ли достатъчно на света и семейство-то ми?“ – нарича се още и криза на възраст-та, за което предполагам знаете (вие си изберете от коя школа ще извадите опреде-лението :) ). За жалост аз знам какъв е отговора на тези въпроси и поради тази причина не съм Ви ядосан, знам че всичко, което правите е от вашата гледна точка в полза на обществото и в частност на обра-зованието.

Като преминем през всичко това, стигаме до отново до написаното по-горе – чувството, че сте загубил пътя. В началото може би сте бил по-сговорчив, видял сте, че така не са получава и всеки един ден все повече се озлобявате и нападате всеки, който се опита да Ви критикува или отхвър-ли похватите Ви, от там сте станал по-краен и в самите идеи… безсмислено е да про-дължавам.

Като един истински философ и психолог би трябвало да знаете г-н Грънча-ров, че ние – хората, трябва да гледаме повече в себе си и да питаме къде сме сбъркали, вместо да сочим другите и да се опитваме да ги поправим. Защото, г-н Грън-чаров, Вие не виждате своите грешки, дори и да ги виждате, не се стараете да ги про-мените, оправдавате се с годините или с някого другиго, което е жалко. Защото доб-рият учител намира подход към учениците си, да не говорим за добрия психолог, осо-бено за човек с вашия стаж, защото добрият учител не обвинява другите за провала си. Ако някой не вземе матурата по философия – Вие сте виновен, не образованието, не глупавите тестове или самозабравилите се създатели на изпитите – Вие! Защото Вие сте човекът, който не е успял да даде тео-ритичните знания на младия човек, за да взема изпита и социално важните, за да стане личност в обществото! Това е да бъдете учител г-н Грънчаров, всичките ви 30 години стаж не струват пукнат петак, ако класовете Ви, не желаят да ви слушат и ако не направите така, че да бъдат по-добри утре на улицата. Всички хора, без значение възраст имат собствено мнение, не може един Директор да нареди на цял клас да не слуша – те не се програмират, всеки един от тях има собствен свят, мечти, копнежи и стимули, които ги движат.

Престанете да се правите на жертва и да се оправдавате – приличате на необразовано дете от институция (предпо-лагам сте запознат с психологията им). Вземете животът в ръцете си, имате капа-цитета и енергията и творете, без да търси-те вина в другите и без да се оправдавате – може да спечелите съжалението на някой директор от западнало село или преподава-телка… но няма да да скриете истината.

Аз не проумявам защо, Вашата директорка не Ви е уволнила по-рано, защо вашите колеги не са реагирали по-остро, защо никой от министерството не е взел отношение по-рано, защото истината, скъпи г-н Грънчаров е че Вие не ставате за учител и всичките Ви опити да се изкарате жертва, да обвините друг за провала си са безпо-лезни, когато няколко випуска загубиха уважение към предмета Философия (и към другите от философски цикъл). Поддържам контакт с много ваши възпитаници с много мои съученици и Ви познавам много добре, в светлина, в която сегашната Ви публика не Ви е виждала… Силно се надявам съдът да вземе правилното решение и вие никога повече да не преподавате в училище – казвам го не с омраза, а с болка …

Къса ми се сърцето, защото аз са-мият преди години г-н Грънчаров загубих интерес към предмета, заради вас.

Искам да прочетете коментара ми, обвинете ме, че съм поставено лице, обви-нете ме, че ми се плаща и т.н. няма да ви оборвам, светът е ваш, кой съм аз че да го променям.

Бъде здрав, г-н Грънчаров! Успех в новите начинания.

ЕТО ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ С ТАКОВА ЕДНО ДЕХУМАНИЗИРАЩО ЧОВЕЦИТЕ ОБРАЗОВАНИЕ

сряда, 21 май 2014 г.

По повод на уволнението ми от длъжността преподавател по философия и гражданско образование по смехотворни "мотиви" – именно поради... "пълна нека-дърност" и "абсолютна непригодност" за Системата! – много хора откликнаха и ми казаха най-добри думи на подкрепа и на-сърчение; аз тия дни, като имам време, ще публикувам тия най-разнообразни комента-ри, щото ми се иска да ги запазя, пък и в

19 моя блог мнението на читателите има зна-чение. Ето сега кратък мой коментар с израз на благодарност и с описание как в нелека-та ситуация се държат моите ученици (а скоро ще дам потресаващи факти за това какво се случва и в учителската колегия на ПГЕЕ-Пловдив, имайте още малко търпение да научите!):

Благодаря на всички, които отклик-наха – и които не са безразлични към тази история, която показва много! Разбира се, не възприемам случилото се като трагедия – много далеч съм от такова усещане или възприятие. Всяка криза или поврат в живо-та открива нови шансове. От само себе си се разбира, че ще си търся права чрез съда. Няма да дезертирам от борбата за едно по-човечно и човеколюбиво, от борбата за едно свободолюбиво образование.

Г-н Гусев, питате ме как реагират учениците ми, ще ви кажа: учениците по начало, подобно на хората, са всякакви. Някои вече реагираха. Всякак. Има всякакви хора сред тях. Има и много объркани. Има и безразлични. Има и такива, дето ме мразят. Аз много хора съм дразнил и продължавам да ги дразня. Такава, дето се казва, ми е професията. Да си философ означава да дразниш. Щом дразня – а че дразня много хора, в това число и колеги, и ученици, е безспорно – значи се справям добре с рабо-тата си.

Най-страшното е човек да е без-различен – и да се е обезличил. Няма така-ва опасност за мен. А други мои ученици или показаха симпатията си към мен (дъл-жаща са на непритъпен усет към нещата), това обаче го сториха предимно отдавна завършили образованието си мои ученици, или пък си мълчат, защото се страхуват, това е характерно за учениците, дето още са под юрисдикцията на директорката. таки-ва ученици открито ми казват: "Г-н Грънча-ров, прав сте, с Вас сме, но, моля, ни разбе-рете: ние все пак искаме да завършим това училище!". И аз прекрасно ги разбирам. Няма да нарека тия мои ученици страхлив-ци – или плъхове. Разбираемо е, че се държат така.

Те са млади. От тях не можем да чакаме изяви на свободни граждани. Въпре-ки че конформизмът е много лоша, е много коварна жизнена позиция. У нас, за жалост и сред младите, е пълно с конформисти. С нагаждачи. И с подлизурковци. С аморални, загубили усета си към човечността типове. Ето докъде я докарахме с такова едно де-хуманизиращо човеците образование.

Още много години занапред ще берем отровните плодове на този тип обра-зование. Той обезличава хората, обезлича-ва младите. Прави ги безчувствени, с амор-тизирана, с развалена чувствителност. Ето това вече е страшно.

ВЪПРОС КЪМ ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ НА БЪЛГАРИЯ: КАК Е ВЪЗ-МОЖНО ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА НА ТВОЙ КОЛЕГА ДА ПРЕДИЗВИКА РЪКОПЛЯС-КАНЕ, БУЙНА РАДОСТ СРЕД УЧИТЕЛИ, СРЕД ВЪЗПИТАТЕЛИ НА МЛАДЕЖТА?!

май 20, 2014

Впрочем, да кажа нещо за разтуха и за разтоварване. Вечер е, не бива да сме толкова сериозни. В блога ми един човек, предполагам колега, някаква дама пише, че днес, в учителската стая на училището, от което вчера бях изгонен, предполагам ди-ректорката (или нейната първа помощница, моя бивша синдикална лидерка, в смисъл, че тя е лидерка на бившия мой синдикат, щото аз преди да бъда уволнен от училище-то бях предвидливо изключен и изгонен от синдиката, в която членувам от 20 години), та значи няма значение кой го е съобщил, но като казал „новината“, именно „Ангел Грънчаров вече не е в това училище, вчера беше уволнен!“, една част от колектива, представете си, си позволила да аплодира с „бурни, дълго нестихващи ръкопляскания“ случилото се, да, точно така посрещнала новината!!! Заинтересувах се дали е истина това, дали някой не ме бъзика, проверих го и получих потвърждение от хора, на които имам пълно доверие, от няколко източника, точно това се е случило, представяте ли си картинката?! А ето как точно се е изразил този обезпокоен човек, станал свидетел на чудатата сценка:

Ангеле, имам чувството че съну-вам, ще ти кажа нещо, което не е за вяр-ване но се случи днес: когато беше обяве-но в учителската стая че си уволнен по-ловината от присъстващите посрещнаха новината с бурни ръкопляскания!!! Не знам аз далеч не съм ти фенка но се отвратих, имах чувството, че присъствах на кани-балско сборище! Излиза че си прав като пишеш че в училището ни има сериозен психологически и нравствен проблем –

деградация на човечността. Предста-вяш ли си ръкопляскаха и се радваха! Ос-таналите се срамувахме! И тия канибали, радващи се че ближният им е посечен, са възпитатели на учениците! Срам! Гнус!

Значи нека да прибегна до мета-фора, за да изпъкне същината. Г-жа дирек-торката Анастасова показва прясно отряза-ната ми глава, да, показва кървящата ми още глава, а някои, видите ли, почват да ръкопляскат – това за какво ви говори, а, драги ми дами и господа? В „дивото Сред-новековие“, където екзекуциите на човеци са едва ли не всекидневие, даже и тогава палачите са се срамували заради това, което професията им изисква да правят, ето, те са носели маски, качулки, скриващи и лицето, а сега, в нашето модерно време, тия неща явно не са нужни – щото емоцията срам изглежда е непозната за някои. Ала ето, сега аз се питам дали не е добре да устроя по този казус допитване до психоло-зите, до моите колеги, щото много ме въл-нува и тяхното възприятие; интересува ме дали моето тълкуване не е пък по някакви причини погрешно, предвид това, че все пак в случая става дума за моята глава.

Да, идеята си струва, ще направя такова допитване до всички, но ще апели-рам най-много за преценка от страна на сведущите хора, на психолозите! Преди малко разговарях с един много уважаван от мен човек, той именно настоява да проведа такова едно изследване в блога си и във Фейсбук; той също е силно фрапиран от случилото се, от тия ръкопляскания на част от колегите в учителската стая на ПГЕЕ-Пловдив днес! Вижда му се, че това е сви-детелство за едно непостижимо с ума из-раждане, за една ужасно зейнала в душите на тия хора нравствена пустота! Аз своето тълкуване ще си го дам тия дни, а ето сега поставям казуса: как възприемате такава една реакция, съобщават ви, че ваш колега, с когото до вчера сте работили заедно, с когото не сте имали някакви конфликти, е, вярно, този ваш колега е бил особняк, но то кой ли не е, вярно, той е философ, но ето, изритали са го от училището, казва ви го това директорката, дето го е изритала, и на вас изведнъж ви идва на ума да почнете да ръкопляскате – ето тук е възловият момент, пред който и сърцевед като Достоевски ще онемее от изумление!

Помислете малко: идва ви значи „изотвътре“ това пусто ръкопляскане; е, този извратен порив да ръкопляскате идва най-напред, предполагам, в душите на няколко-то откровени подлизурки на директорката, те първи значи започват да ръкопляскат, а пък ти, като чуваш че други ръкопляскат, също почваш да ръкопляскаш – нали така стават тия работи? Е, поръкопляскали ня-кои, но една част, отбележете, все пак не е ръкопляскала, това показва известна нравс-твена сила; който познава атмосферата в това училище, трябва това да го признае; то

20 е равносилно на същински героизъм: ами представи си че директорката те забележи, че не ръкопляскаш в този момент?! Даваш ли си сметка какво ще стане с твоята глава ако тя забележи че не ръкопляскаш, че не симулираш извратена радост при съобще-нието, че главата на Ангел Грънчаров е отрязана вече!

Аз дори си мисля, че повечето от ръкопляскащите са ръкопляскали само от солидарност, пък после може и да са се срамували, знам ли как са се чувствали тия хора? Аз съм човеколюбив човек, ето, пос-тавям въпроси и с това им давам шанс да споделят и те – и така да облекчат душев-ните си мъки. Знам, че много хора от коле-гията в ПГЕЕ-Пловдив четат блога ми, ето, давам им шанс да кажат как се чувстват в този миг, след онова сатанинско и толкова извратено ръкопляскане. Мен слабо ме вълнува това, че са се радвали на моята екзекуция, че са изпитвали извратена ра-дост, това си е по-скоро техен проблем, но ето, те все пак са хора, давам им шанс да кажат как се чувстват сега.

Пък и тия хора със здрава, неизв-ратена чувствителност, с чувство за самоу-важение и достойнство, които не са ръкоп-ляскали в оня момент, на които Бог им е дал нравствената и психологическа сила да не се опозорят с участие в това позорно ръ-копляскане, и те ме вълнуват сега; ако някой от тях иска да каже нека да каже как се чувства, щото все пак е бил свидетел на това позорище. На това падение, прилича-що ми на обезумяване: прясно течащата кръв, отрязаната глава на твой колега да предизвика такъв страшен екстаз, да пре-дизвика ръкопляскане: ето това е нещото, за тълкуването на което предизвиквам психологическата общност на България. Вземете предвид и факта, че тия хора, ръкопляскащите, са възпитатели на нашите деца, са възпитатели на младежта на Бъл-гария – представяте ли си на какво такива хора учат и възпитават тази наша младеж?! Безспорно е, че те явно не се усещат какво точно правят, това е нещо като мания, като наркоза, като масово безразсъдство – ето това, колеги, си заслужава да бъде изтълку-вано, нали, феноменът е чудесен, някой от вас и дисертация ако иска може да напише по него!

Още много мога да пиша, още мно-го въпроси могат да се поставят, но да спра дотук. За да не стане дълго. Ще оформя този свой коментар по подобаващия начин и ще се обърна към колеги-психолози, ще апелирам да дадат своите тълкувания. Страхотен нравствен казус и тест е това, нали?! Ето колко е щедър животът, та ни предоставя такива умопомрачителни по смисъла си казуси! И ето какъв щастливец съм аз, че животът е така благосклонен към мен, давайки ми шанс да участвам в такива епохални духовни и психологически събития и открития!

ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА С ВЪПРОС ЗА ТОВА КАК ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ВСЕ ПАК Е УСПЯЛА ДА ЗАОБИКОЛИ ЗАКОНА

сряда, 21 май 2014 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРАЗНИКА НА ОБ-РАЗОВАНИЕТО, ДУХОВНОСТТА И КУЛ-ТУРАТА ПОЛУЧИХ НЕВЕРОЯТНО ПРИЗ-НАНИЕ!!!

сряда, 21 май 2014 г.

Вчера в блога ми някой е написал ето какво:

Г-н Грънчаров, Вие наистина сте

изцяло непригоден за Системата – тъй че уволнението Ви е голямо признание за Вас. То има смисъла на невероятен комп-лимент към Вас! По-голямо признание едва ли човек може да получи в тази сфера на образованието!

Не Ви се подигравам, убеден съм, че разбирате сериозността, с която Ви пиша тези думи. Вие сте ме научил да търся и да схващам другия, неподозирания

смисъл на нещата, който лесно не ни се открива.

Благодарен завинаги Ваш ученик

В тази връзка ми се ще да кажа нещичко и аз. Във Фейсбук спонтанно напи-сах следната реплика: "Ето за какво рабо-тим ние, учителите!" Развълнувах се, раз-бира се, че така го е казал този мой бивш ученик. Наистина, аз вече имам официален атестат, че съм непригоден за системата, системата на образованието ме възприе и оцени като "ненужен елемент", аз в очите на блюстителите на системата съм "враг" и "вреден", излиза, че според догмите на тази система аз за вече повече от 30 години (поради "крещяща некадърност"!) не съм могъл да се вградя в нея, и ето, тя ме по-дъвка, опита се да ме схруска, пък ме изплю – явно съм неподлежащ на смилане камък, доста твърд, опасен за зъбите на система-та, да го кажем така.

Системата ме оцени като "нека-дърник", неподатлив на промяна, затова именно, според официалната формулиров-ка в заповедта за уволнението ми пише "поради несправяне с работата", наистина, това за мен е невероятен комплимент! Доказано е, че според унифициращата, авторитарна, командна, тоталитарна систе-ма аз не ставам за учител и съм непотребен – е, нима съм могъл да мечтая някога за по-голямо признание?! И то тъкмо в навечери-ето на празника на образованието, духов-ността и културата получих това признание. Някои учители получават тия дни грамоти, ордени и медали, аз получих... шут, това наистина е страхотно признание за мен! Ето как мой бивш ученик научи на нещо стария си учител, помогна ми да схвана точния смисъл на случващото се, който до този момент ми убягваше.

Аз така и не можах да се вградя и в научната система на България. Освен в педагогическата, не ми се удаде това и по отношение на научната. Ето, аз съм фило-соф, автор на много книги, а хора, които не са направили кой знае какво, са професори и не знам си какви; то у нас напоследък и Сулю, и Пулю, и баджанака им Мулю стана-ха "професори", тъй че не е кой знае какво да си професор в нашенските тъдявашни условия. да не изброявам имената на оди-озни "професори", щото ще си изцапам текста. Е, има и автентични професори, достойни хора, щото тия са професори-ментета, нека да не бъда разбран непра-вилно, не слагам всички под общ знамена-тел. Говоря по-специално за ментетата-професори.

Но ето, по идея да си философ оз-начава да си един свободен дух. Едно е да си свободен дух, сиреч, автентичен фило-соф, друго е да си, да речем, учител по философия, или доцент, или менте-професор; едното е област на т.н. социално признание, другото пък се отнася към сфе-

21 рата на чистата духовност, нямаща нищо общо със социалността. Ако ме карат да избирам, разбира се, че ще избера истинс-кото, за мен то има приоритет, ето, аз си оставам свободен дух, причастен на духа човек, а какво от това, че не съм получил някакво официално признание или "вграж-дане" в официализираните и казионни сис-теми на днешна България? Човек като пе-чели едно, губи друго. И сам избира кое за него е същественото и важното. Не става явно да си хем свободен дух, хем да си... чиновник, аз години наред се опитвах да играя тази двойна игра, ето, на Системата в един момент й писна и ме изхвърли. Което по обратен път доказва причастността ми към царството на автентичните свободни духове, към царството на чистия дух – нима аз за по-голямо признание някога съм могъл да мечтая? Е, вярно, в този момент съм обявен за нещо като "аутсайдер", за "марги-нал", за "самозванец", за "антисистемен елемент", чужд на системата - и какво от това?! Аз нали съм себе си, нима това не е най-важното – и истинското?! Фалшивото вместо истинското никога не бих избрал, истинското заради фалшивото никога не бих пренебрегнал.

Снощи, прочее, се обади и оня същия яростен мой критик и най-радикален отрицател, абе докторанта Узунов, нали си спомняте, този същия, дето не може да гледа списание ИДЕИ и дори, видите ли, се бил гнусял от него? Та ето какво ми е писал този тъй искрен човечец, без да се усети, разбира се; моля, четете:

Многоуважаеми, г-н Грънчаров Слушам си аз спокойно Владимир

Хоровиц и едни невероятни интерпрета-ции на Рахманинов (зер, да не си го мислим ний за прост байганювец, той като ни се хвали че слуша Рахманинов и Хоровиц иска да ни покаже колко е извисен духовно, бел. моя, А.Г.) и как научавам от мои агенти – ВИЕ СТЕ УВОЛНЕН??? Господи боже мой?

НАЙ-ВИДНИЯТ ФИЛОСОФ В БЪЛ-ГАРИЯ? Аз казах ли ви, че вие сте изпре-варил времето си?! Вие сте един Петър Дънов за родното образование. Нали зна-ете, че класиците биват признати едва след смъртта им. Тцтцтцтцтц, моля ви, благодарете на тази жена, директорката на училището в Пловдив, че е извършила едно добро дело. Виждате ли. Не я позна-вам лично (жена, достойна за уважението ми), но... И двамата имаме едно и също мнение за вас? Кажете ми как се получа-ва??? То да бяхме само ние двамата, кои-то имаме такова мнение за вас!!! Хахаха-хаха, направо не се броят на пръстите на двете ръце.

Ами то, Другарю, не може да плюете по всички и всичко, да нямате историко-философска образованост и да се чувствате за Единствения истински философ в България. Ще го кажа с удовол-

ствие: Всичките ви действия в блога ви, са действия на ощипана невеста. :-)

С цялото уважение, което имам към вас и респекта ми към святата ви дейност...

Николай Узунов, докторант от СУ

Това ми пише тъй умилително иск-рения докторант Узунов. Той без смущение иска да обяви, че е от тия, дето ръкопляскат и се радват на екзекуцията ми. Понеже съм диалогичен човек, пък и заради майтапа решавам в този момент все пак да му отго-воря нещичко; ето какво му написах в край-на сметка:

Здравейте, докторант Узунов, Таман се чудех къде се загубихте

(като червения пипер например в ерата на комунизмо-социализма!), и ето, намерихте се, появихте се! Много се радвам, че про-дължавате да четете блога ми, тия за "ин-терпретациите от Хоровиц на Рахманинов" и за някакви хипотетични Ваши "агенти", дето Ви съобщават новините, ги казвайте на балъците, ний не сме от тях! Радвам се, че продължавате да четете моя блог. Благода-ря Ви също и за тъй честосърдечните позд-равления по повод на уволнението ми от едно училище. Значи излиза че Вие самият, със своята грандиозна, непосилна вече за плещите Ви философска образованост и Стоянка Анастасова, крайно необразована в сферата на философията дама, която биде турена за директорка, имате една и съща преценка за мен, което е наистина трога-телно! Дано не пострада от това признание Вашата философска величавост, но карай, дано никой не разбере за това.

Гледам, че вече сте се загрижил за моето посмъртно признание и т.н., и прочие, и тра-ля-ля, и ала-бала. Аз току-що писах един кратък коментар, в който съпоставих нещо, което, предполагам, ще Ви огорчи твърде много: обосновах тезата, че автен-тичният философ като свободен дух съв-сем, ама съвсем не се вълнува от някакво социално признание, тъй като живее в сфе-рата на чистия дух, на чистата духовност, онази същата, в която пребивават и люби-мият Ви Рахманинов, и Хоровиц, и Хайде-гер, и прочие, да не ги изброявам. И "аут-сайдерът" Сократ принадлежи на тази сфе-ра на чистия дух. А безчет узуновци като Вас културната история изобщо не ги помни, барабар с доцентите им, с "профанесорите" им, на които Вие тъй ниско се кланяте – и така усърдно благославяте. Сфащате ли сега за какво говори и какво показва Вашето тъй чистосърдечно писмо?

Не ми се обиждайте, не трупайте повече злоба към мен. Вчера станало така, че мои бивши колеги, като чули радостната новина, че "злодеят Грънчаров" бил посе-чен, че бил екзекутиран, като, другояче казано, им показали прясно отрязаната моя глава, спонтанната им реакция, представяте

ли си, била досущ като Вашата: почнали, милите, да ръкопляскат, мило гледайки директорката право в очите!!! Демонстрира-ли без капчица неудобство прочувствено верноподаничество! Е, слава Богу ("Бог" се пише с голяма буква, един многоучен човек като Вас би следвало да знае това!), имало и доста хора, които се удържали, намерили нравствена сила и не ръкопляскали, но мерзавците ръкопляскали, то си се знае, това си е в редът на нещата у Нашенско. Същите тия пак ще ръкопляскат когато директорката, на която сега се умилкват като кученца, си отиде един ден опозорена от училището – и, респективно, ще ръкоп-ляскат умилително на новия властелин. Те винаги са готови да ръкопляскат.

От същия човешки тип, в скоби ка-зано, са били ония, които са ходили навре-мето да играят ръченица върху пресния гроб на Стамболов, а някои, за да покажат колко са смели, направили и нещо друго, което е останало в историята: те, видите ли, клекнали и (с извинение!), представяте ли си, срали върху пресния гроб на великия държавник (съсечен с ятаган наскоро от български душмани в центъра на София)!!! Не знам защо се сетих за тази многопоказа-телна случка, но, съгласете се, има някакво родство между тия психологически нашенс-ки явления, явления на така причудливия български живот. Що не направите нещо подобно – за да влезете и Вий в историята, докторант Узунов?! До този момент издиша-те, я вижте какви бабаитски подвизи са правили Ваште предшественици?!

Много още мога да пиша, но спи-рам, за да не Ви затрудня да четете; Вие сте си зает най-вероятно да четете стихове-те на Вашите доценти-преки-началници! И да пишете стихове по техен адрес, предпо-лагам, и това правите, признайте си де! Каквото щете пишете и правете. Има сво-бода!

Тук един фен подхвърли, че Вие и такива като Вас, дето така неистово се радват в този момент и хихикат, се били радвали и хихикали по политически причи-ни, Вий какво ще кажете по повод на това, а, докторант Узунов? Дали пък не е истина това, че Вие лично ме мразите толкова тъкмо по най-банални политически причи-ни?! щот обиждам тъй милия на сърцето Ви комунизъм? Тази ли е истината, докторан-те? Не можете да ми простите, че не съм комуноид като Вас, дали пък това не разга-дава загадката на Вашите страдания? Ето, питам Ви, интересно ми е как ще реагирате. Аз лично имам своя теория по този въпрос, но засега ще я запазя в тайна. Ето, прочее, какво пише една Ваша другарка по съдба, признанието й е поразително прочувствено, трогателно даже, ето, четете, щот и тя е преживяла такива танталови мъки както Вас самия:

Ръкоплясканията са вследствие на мъките, които преживяхме с Вас, г-н

22 Грънчаров, с множеството конфликти, които създавахте, вместо да градите! С множеството предложения за наказания на ученици, на които уж, казвате, че иска-те да развивате. Аз лично не ръкопляс-ках... Не от страх, а от погнуса, защото, годината свърши, учениците ни не знаят нищо по философски цикъл, защото вие 6 месеца писахте писма до различни инсти-туции и се разправяхте с Директора.

Никога няма да пораснете бъде-те богоподобен и се смятайте за безгре-шен, във вашия блог не видях и една ваша грешка, винаги другите са виновни...

Радвам се, че напуснахте нашето училище. Бъдете здрав.

Това ми е написаха тази чувстви-телна душа. Която е Ваша родствена душа – и Ваша сестра по страдания и непоносими мъки, все заради мен, злодея! Като казах "сестра" се сетих: Вие почнахте ли веч да гоните момите, а, докторант Узунов? Май дружки сте започнали да ги гоните, гледам продължавате да сте все тъй неадекватен. Аз като психолог Ви казах и повтарям: дока-то на намерите една мома, която да Ви утеши, край няма да имат душевните Ви мъки! Послушайте ме, намерете си една дащна мома – и ще мирясате! Успехи Ви желая! И пишете пак. Аз, знаете, много се интересувам от феноменални психични явления като Вас...

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЧУДО НЕВИЖДАНО: ЧИТАТЕЛ СЕ ОП-ЛАКВА, ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ В БЛОГА МИ, ПУБЛИКАЦИИТЕ ОТ ПОС-ЛЕДНАТА СЕДМИЦА ПРИ НЕГО ИЗОБЩО НЕ ИЗЛИЗАЛИ!

От снощи с един читател на блога ми водим следната озадачаваща кореспон-денция на имейла, поставяща доста въпро-си; аз лично, признавам си, с такова чудо не съм се сблъсквал: този човек твърди, че от миналата сряда нищичко не било излизало в блога ми, и то при положение, че аз изоб-що не съм прекъсвал да го водя, напротив, напоследък в блога ми излизат по няколко публикации всеки ден?! Та ето какво си казахме, загадката, поне за мен, е пълна:

П. каза: Как си, Ангеле? Вече една седмица не пишеш. Всичко наред ли е при Тебе? Успех! П. А.Грънчаров каза: Здравей, как така да не пиша? Постоянно пиша в блога си. Влез там и всичко ще разбереш? А ти как си? Щото ми се вижда чудно как така не си забелязал какво пиша в блога ми? Или си забравил адреса на блога ми? :-) П. каза: Това, което намирам в "Хуманус", е от миналата сряда. Къде са нещата след тази дата? А.Грънчаров каза: Защо така? :-( Не мога да разбера нищо. От миналата сряда насам съм написал сума ти работи, има и големи новини, а ти нищичко да не можеш да ви-диш?! Опитай пак ето тук. Да не е станало нещо с компютъра ти? Тия неща не излизат ли: (И му копирах всичко, дето излиза в блога напоследък.)

Как обаче е възможно това: този човек да не може да види публикациите в блога ми от последните дни? Аз самият ги виждам, предполагам, и други хора ги виж-дат, щото идват в блога, коментират и пр., а пък той да не ги вижда? Има ли хора специ-алисти, разбирачи на работите в тази об-ласт, които да ми обяснят как е възможно такова едно чудо-невиждано? А може би никой не вижда тия публикации, а само аз ги виждам?

Чакай да питам и други хора да кажат виждат ли те нещо? Да не е прихва-нал този човек някакъв вирус, който да не му позволява да вижда какво излиза в блога на Ангел Грънчаров? дали някой хакер пък не измисли "антигрънчаровистки вирус"?! :-) Дали пък по някакъв начин на моя приятел по някакъв начин не му е наложена цензу-ра? (Та вече и цензуровистка партия си имаме веке!) Моля, помогнете ми да разбе-ра как е възможно да се получи такова нещо при този човек?!

КАК ЧОВЕК ДА НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ С ЧУВС-ТВО ЗА НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ ПРИ ВИДА НА ТИЯ ТОЛКОВА МИЛИ РОДНИ КАРТИНКИ НАПОСЛЕДЪК?!

Веке и цензуровистка партия си имаме!!! Как да наричаме барековците,

"цензуровисти" ли? :-) Много им отива туй прозвище обаче – радетели на цензура-та, а пък фюрерът им – пръв цензор години наред, пръв подлизурко на властващите, сега пък се изживява като "борец срещу цензурата" и като "борец за народни прав-дини", егати пошлостта, егати гнусотията!

Да, ама ето, ще му излезе прозви-щето ЦЕНЗУРОВИСТ, цензурист, а ЦЕНЗУ-РАК (подобно на гербовак) дали пък не е по-удачно? Смешна работа, едно име на пар-тията си не можаха да измислят като хора-та. Явно искат да покажат, че у нас всичко е възможно.

Явно искат да сбъднат байганюво-то пророчество: у нас дори и магаре да предложиш за (евро)депутат, и магаре (евро)депутат ще стане! Калигула в древния Рим назначил в Сената своя кон, да, коня си направил сенатор, а Бареков у Нашенско магаре иска да натика в (евро) Парламента, а пък после сума ти магарета да вкара и у нашио Парламент.

Виждате ли колко сме напреднали ний, българите? Как човек да не се изпълни с чувство за национална гордост при вида на тия толкова мили родни картинки напос-ледък?!

ДИРЕКТОРКА УВОЛНИ НЕСГОВОРЧИВ УЧИТЕЛ ЗА ДА ОСИГУРИ ХУБАВИ ОЦЕН-КИ НА ПРИБЛИЖЕНИ УЧЕНИЦИ В КРАЯ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА!

сряда, 21 май 2014 г.

По събитията от последните дни,

свързани с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив по изцяло смехотворни мотиви публикувах доста текстове, като се почне от Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова, по които много хора се изказаха, споделиха своето

23 възприятие, изразиха позицията си. Сред мислите, изразени в тия коментари, има и доста интересни и важни моменти, дори факти, разноречиви, но точно затова са и така показателни; с оглед да запазя този "матр`ьял" решавам да го оформя в диало-гична (дискусионна) форма и да публикувам всичко на по-добро място; ето първата такава публикация, съдържаща коментарите под означения по-горе постинг; скоро ще оформя и коментарите под останалите публикации, тъй като съдържат неоценимо богат психологически и нравствен смисъл:

29 коментара: Анонимен каза: От името на целия учител-ски колектив, от името на синдикалното ръководство, а също и от името на най-съзнателните ученици в нашето училище с позволявам да поздравя уважаемата дирек-торка на училището госпожа Анастасова за смелата и достойна постъпка да уволни този човек, недостоен да бъде учител, който петнеше репутацията на нашето училище! Браво, госпожо Анастасова, макар уволне-нието му да закъсня доста, но Вие сте ети-чен човек и направихте всичко възможно за да го приобщите към колектива, безуспеш-но, този човек просто няма нужните качест-ва да бъде учител, но най-вече няма изиск-ващия се за това морал. Грънчаров, засра-ми се най-сетне, след като си получи заслу-женото, спри да пишеш повече срещу учи-лището, с което вече нямаш нищо общо! Но хората разбират всичко, ето, получи си заслуженото и справедливо наказание, най-после колектива на ПГЕЕ, нашето елитно училище, ще си отдъхне от теб! Анонимен каза: Г-н Грънчаров, истинският мотив за уволнението ви е политически. Тази директорка е кукла на конци и изпъл-нява политическа поръчка в тормоза си над вас. Вие сте известен политически комента-тор, безкомпромисен спрямо цялата корум-пирана политическа класа и особено срещу ГЕРБ, чийто министър на образованието назначи Анастасова на поста директор. Изглежда Вашето открито писмо до Бойко Борисов е било капката и е повлияло съот-ветните органи да натиснат копчето за уволнението ви и ето, тази калинка мигно-вено го изпълни. Аз обаче по-глупави моти-ви за уволнение не съм срещал понеже ви

познавам отдавна, вие сте мой учител. Тя ви определя като "некадърен", което е смешно и тъпо за всички, които Ви познават. Нищо, Вие ще спечелите делото и ще се върнете в училището, а Анастасова прочута некадърница не само като директор но и като учителка (преподавала ми е), скоро ще бъде изгонена опозорена от училището. САНДО каза: Българските закони не пред-виждат ли писмено предупреждение, срок? Няма ли някакви предварителни санкции преди да ти отрежат главата? Мъмрене, среща с по-горни инстанции? Не са ли ти предлагали стажове за адаптиране към определени условия на работа, за да мо-жеш евентуално да се справиш с определе-ни трудности (ако имаш такива, което може да се случи на абсолютно всеки учител!) Знам, че не си падаш по подобни организа-ции, но няма ли учителски синдикат, който да озаптява подобни форми на авторитари-зъм?

И защо в писмото на директорката има грешки?!? Не мисля, че е спазила цяла-та процедура, така че виж с вещо лице как можеш да й направиш една операция "Баг-ратион" ;-) Анонимен каза: taia nekadarnica anastasova obiavila gran4arov za nekadarnik kakva naglost samo! Анонимен каза: всички тия проблеми с ученици са нагласени от самата директорка тя ги е подбуждала да му правят проблеми за да си "докаже" целта и да си изпълни задачата Анонимен каза: Аанастасова е болна няма ли кой да я съжали и да я заведе на лекар? Томи Томев каза: Прекалено много причи-ни за едно уволнение. Когато някой посочва много причини за едно свое действие,това означава,че няма истински мотиви за дейст-вието си. Тотю каза: Много е жалко, че се стигна дотук. Аз бях останал с впечатлението, е конфликтите са се уталожили, а то... Относ-но тахикардията - когато човек наплиска лицето си със студена вода, ритъмът се забавя. Опитайте! Анонимен каза: С тази своя постъпка въп-росната директорка показва че за нея няма никакво значение нивото на обучение на учениците след като уволнява един изявен и талантлив преподавател, за нея очевидно има значение само жаждата за отмъщение. С което тя подписва смъртния си акт като директор. Ж.А. каза: Ангеле, да не ти пука: гръмоте-виците удрят по най-високите дървета, не по храсталаците! Поздравявам те за приз-

нанието, че си високо, издръжливо на гръмотевиците дърво, а не дребен храст. А пък другарката, която се изживява като богиня, хвърляща мълнии, скоро ще съжа-лява че се е захващала за тази работа. Която не и е по силите.

Твой приятел Ж.А. Анонимен каза: Доживях да видя, Грънч уволнен 1 година преди завършване// :))) Даниела Йорданова каза: От един час се чудя какъв коментар да напиша, но не мога. Просто нямам думи. Или по точно имам. Ангеле, „МАЙНАТА ИМ НА ЧЕРВЕНИТЕ БОКЛУЦИ И РУСКИ ПУТИНОПОЛОНИЦИ! Съжалявам за речника си, но това е прека-лено. Абе страшно "основателни" мотиви за да бъдеш уволнен... Анонимен каза: Най-интересното е като гледам това, че повечето от "доказателст-вата" на Анастасова за "некадърността" на Грънчаров си ги е писала тя самата, имам предвид "констативните протоколи" за ней-ните посещения на часове по философия. Най-вероятно по нейно внушение са и "жал-бите" на родители и ученици. Един адми-нистратор, който иска да се разправи с преподавател, има само този начин да "докаже" това, което му се иска, което му трябва. Като няма аргументи, какво пречи да си ги съчини и изобрети сам. Според мен висшестоящите инстанции трябва да се намесят в случая защото когато съдът те върне на работа тогава кой ще плаща па-ричните ти обезщетения? Ако ги плаща осъдената директорка от джоба си разби-рам, но обикновено ги плаща бюджета. На Калин Христов кой ще плати обезщетенията като се върне тия дни? Тези въпроси трябва да ги поставят хората, които се ощетени, именно работещите в ПГЕЕ, но смеят ли да го направят? Ангел Грънчаров е уволнен за всяване на пълно послушание е страх у колектива. Пак аргумент за незабавна наме-са на висшестоящите инстанции, които са назначили директорката и носят пълна отговорност за неправомерните и действия. А. от Австралия каза: И моето сърДце биеше със 150 когато ме уволниха в BG (1992) от последната ми работа... С помощ-та за безработица за 6 месеца напълних (дори не догоре) резервоарчето на прими-тивната си Лада...

Много ме е яд на BG, това петно нeма да оцелее още дълго така, тия гадини никой нема да търпи, мисля си... Но е жалко че си там..

Èби им майката, имаш и други възможности, Бог не ни оставя в трудни моменти, това знам аз... И аз се изненадах от тая заповед за уволнение, не я очаквах, но това са бълхарите, едно гадно и робско племе...

24 Сам видя колко балкански говеда

разбират от философия, нали? Никога немаше да те уволнят за

това в Америка БЕЗ ПОНЕ 15++ СРЕЩИ С ТЕБ ЗА ДА РАЗБЕРАТ КАКВО ИСКАШ... Ангел Грънчаров каза: Благодаря за отзи-вите, независимо от какъв характер са!

Сандо, основното в моята борба (тук това нещо го наричат "конфликти"!) с администрацията в тия паметни три години беше да предизвикам някакъв демократичен дебат, т.е. да спомогна за пораждането на демократична общност в това иначе наис-тина елитно училище в Пловдив, което обаче администрацията разсипва колкото й стигат силите. Е, не успях да предизвикам дебат вътре в училището, администрацията мълча злобно три години, за сметна на това обаче ме обяви за враг и направи нужното да подготви лелеяната цел: отстраняване на "смутителя на спокойствието", на нару-шителя на презряната идилия. Ти живееш във Франция и изглежда си позабравил как е у нас, промяна никаква няма и не се пред-вижда да има, нищо че сме уж в ЕС, говоря за психологическата настройка, за отноше-нията началник-подчинени на нисше ниво; тук, в тия общности, 10 ноември 1989 г. още не е дошъл, сиреч, началникът е не само пълновластен диктатор, но е и нещо като божество. Та никакви разговори не сме водили за преодоляване на различията, въпреки моите опити; по тази причина аз бях принуден да изнеса дебата извън сама-та общност, именно чрез блога си, предиз-виквайки голямата общност, общественото мнение.

По обратен път сега дебат вече има, ала специфичен: в училището всички разговарят за случващото се, ала само шепнешком, на четири очи, не публично, абе всичко е както си беше у нас в годините преди 1989 г. Никога не съм вярвал, че тия същите отношения си стоят консервирани и при подходящите условия (примерно назад-ничаво мислещ или обременен от стереоти-пите на миналото началник) ще се възпро-изведат в толкова отвратителен вид. Ето, на директорката, примерно, сега не й пука, че сипва масло в конфликта чрез уволнението ми непосредствено преди приемната кам-пания за нови ученици в училището, тия скандали могат да отблъснат много хора, но явно за нея това няма значение, а единст-вено значение има, както се изразява един коментиращ по-горе, нейната жажда за мъст. Най-интересното е, че по закон дирек-торката е длъжна да ми създава специални условия, предвид това, че съм инвалидизи-ран, е, тя показа обаче лицето си: никаква човечност на подхода си, ето това според мен е най-интересното. Абе имаме си "мо-дерно мислеща" директорка, няма що... карай, да и берат срама тези, които са я назначавали, и които още я търпят...

Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, мой далечен австралийски събеседнико, казусът е прекалено интересен, аз лично не съм очаквал друга развръзка, затуй изобщо не съм изненадан от случилото се днес; поне-же съм психолог отдавна знаех най-потайните мисли на многоуважаемата и иначе тъй искрена (за разбиращите) адми-нистративна особа. Тя мен специално не може да ме излъже за нищо, това е една от причините да съм й така неудобен. Та по тази причина не съм изненадан от този неин ход, даже се чудя защо избра толкова не-подходящ момент за уволнението ми. Ето, има само един месец до края на годината, защо не изчака малко да завърши годината? Искаш ли да ти кажа защо не изчака? При-чината е проста: понеже има някои нейни приближени активистки и активисти (нали едно време имаше "комсомолски актив", е, и сега има!), които при мен трудно ще изкарат отлични оценки, е, директорката, за да направи услуга на протежетата си, направо уволнява несговорчивия преподавател, сега сфащаш ли защо постъпи така?

Преди три години пак постъпи по същия начин, отстрани ме два месеца пре-ди края на годината от преподаване в кла-сове, в които директорката имаше най-много приближени, все от тази каста на приближе-ните до дирекцията активистки и активисти. Ето я злоупотребата с власт в открит, с нищо неприкрит вид. Уволняваш учителя за да осигуриш хубави оценки на въпросните активни и близки на дирекцията активисти! У нас, видно е, всичко е възможно, такава е системата на пълното директорско всевлас-тие. Ето затова е потребен изцяло нов закон за образованието. Ето обаче кои са силите, които правят невъзможно приемането му: вездесъщата пълновластна бюрокрация-администрация, като се тръгне от министер-ството и се стигне до последния умиращ от скука директор на селско училище. Така стоят нещата у Нашенско. Напредък ника-къв няма и не се предвижда да има... ами ти си го знаеш това де, що ли ти го казвам и пиша?! A. от Австралия каза: За мен заповед за уволнение от MOH с правописни грешки е някакво порно... Но цяла BG е порно... Тоя мухъл, писал заповедта, не мое ли да на-пише правилно “депозираните” вместо депозиранитие… Явно не мое...

Наричат те “Лицето Ангел Грън-чаров”… Това че те наричат така ми прили-ча на обвинителен процес на Вишински... Следва разстрел от взвод социалистически мижитурки с винтовки, стрелящи под 30 метра, затова разстрела да е по-наблизо, OK другари комуноиди? (Партията след 150 години ще усъвършенства винтовката да стреля 10 метра по-нататък, ОК?)

Hе притежава умения и актив-ност, за да може дискусиуята в неговите учебни часове да придобие философски

характер. Ха-ха, сигурно курва Анаста-сова или курвoминистъркатa притежават тези умения??...

A “дискусията” придобива тъп ха-рактер – че иначе калъфите-родители нема да се ориентират кво става и ще се скрият под масите кат през турско... (кълъф = kılıf = турска дума)...

Кара учениците да се чувстват незнаещи (тука нема ли запетая, алоооо МОH малоумен?) неразбиращи, като ги подценява.

Ми те са незнаещи, но нахални задници, а и знаят всичко за менструацията и последните чалга хитове, нали?

Не създава атмосфера на диало-гичност и конструктивно общуване.

То с тия фръцливи ебливи шилета с ум на кокошка искам да видя кой ще съз-даде тая атмосфера!...

Кво е тва оплакване от Светлана Кузягина, това Бълхария ли е или Мос-ковска област??

Тая кратуна мое ли да говори дори елементарен бълxарски език, че да се опла-че?? Или в BG може да се оплакваш и на руски!?? Докторант Узунов каза: Тоя катил от Авст-ралия що не си гледа Австралия ами се меси в нашите домашни проблеми? Как може да пише толкова безкултурно и цинич-но?! Но какво се чудя такива са на Грънча-ров събеседниците – чалгари като него самия!

Грънчаров, поздравявам те за уволнението ти! Сега вече имаш пълна свобода да си философстваш без да вре-диш никому. Философствай си в блога и никой няма да ти обръща внимание. А в българско училище такива като теб нямат място. Все още училището ни трябва да остане остров на култура. Анонимен каза: Голям гаф е направила тази директорка, "мотивите" и за уволнение са смешни (липсват такива, щото това, което е написала, са тълкувания, спорни оценки, а не факти!), което означава, че всеки уважаващ се съд ще отмени глупава-та и заповед. Как пък не се сети да пита някой грамотен юрист как да си напише заповедта? Анонимен каза: КОМУНИСТИТЕ СА ВИ-НОВНИ!!! Dimo Tirkov каза: sugaliavam naistina oshte povece ako pricinata e vremeto prekarano v FB niakoi osobi ne spirat da se drazniat i zavigdat na po-golemite ot tiax... uspexi ottuk-natatuk! Анонимен каза: Лицето да бъде изпратено в Белене!

25 Milen Raytchev каза: Текстът на заповедта е интересно четиво. :-) Съжалявам за слу-чилото се. Успех за в бъдеще... Анонимен каза: Тази дама, директорката, дали не е била дрогирана като е писала тия глупости в заповедта си? О, простете, най-вероятно тя е била дрогирана с най-силната дрога - дрогата на глупостта :-) И на завист-та също. Те са опасна смес... А. от Австралия каза: Ха, шушумигата искала добри оценки за приближените си и затова те уволнила: ето за това не се бях сетил – малко съм изключил от корупцион-ните техники! Ха-ха, така ме развали Запа-дът! :-) Анонимен каза: Грънчаров тази безподоб-на лицемерка и лъжкиня Анастасова те е бъзнала в заповедта си точно там, където си най-добър! Трябва да и се признае кин-жалът и пронизва жестоко. Тази садистка умее само това. Анонимен каза: Недей си пищи сам комен-тари уе олигофрен. Ти вече не си фактор!

БЪДЕТЕ ФИЛОСОФИ, ГОСПОДА!

сряда, 21 май 2014 г.

Животът е броеница от дребни нещастия, чиито зърна философът премята с насмешка. Бъдете философи, господа!

Из "Тримата мускетари", Атос

Цитира: Петър Каменов, мой до-бър приятел от Монтана (не щата на САЩ, а областния град в България)

ТАЗИ МИСЪЛ НА НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕДИ ТАЧЪР, ПУСНАТА ОТ МЕН ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ, ПРОДЪЛЖАВА ДА ОБИКАЛЯ ФЕЙСБУК И ДА ПЕЧЕЛИ СЪРЦАТА НА ХОРАТА!

To live free society must have a "critical mass" of individuals who know what freedom is.

ЕТО КАКВО ПРАВИ ТРАДИЦИОННОТО УЧИЛИЩЕ: УНИФИЦИРА "МАТР`ЬЯЛА"

БИДЕЙКИ ВЕЧЕ ИЗЦЯЛО СВОБОДЕН ЧОВЕК, ДНЕС СЕ РАЗХОЖДАХ В РАЙОНА НА ГРЕБНАТА БАЗА В ПЛОВДИВ

сряда, 21 май 2014 г.

26

ИНИЦИАТИВА НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ПРОМЯНА НА ОБ-РАЗОВАНИЕТО СЕГА!

Приятели от Фейсбук са ме включили в групата Промяна в образова-нието СЕГА! (затворена, което значи, че самата група всеки може да се вижда, но мненията в нея не всеки може да ги чете, а само участващите). Ето тук пък се намира текстът на декларацията за ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ И УСТАНО-ВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ, която подкре-пих с подписа си. Всеки може да се присъе-дини към нея, за което призовавам. Понеже текстът на тази декларация заслужава да бъде прочетен от повече хора, позволявам си да го препубликувам и в своя блог:

Движение на граждани за незабав-но привеждане на образованието в съгла-сие с конституционните принципи на гаран-тирана свобода на това фундаментално гражданско право. Можете да подпишете декларацията (текстът следва тук) и да се включите в разпространението на призива:

ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА!

За незабавна промяна в образова-нието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиворечиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същността на образованието като неотменимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на реше-ния. Най-важната промяна може да бъде предприета незабавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлеж-ност и политически убеждения, а именно:

УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ И ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МО-

ДЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕ

Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие трябва да съществува разнообразие. Роля-та на държавата е да бъде гарант за равно-поставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и качеството са плод на плуралистичната дейност на гражданско-то общество и професионалната общност.

Плурализъм означава образова-телните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно съз-давани, избирани и доказвани от участници-те в образователния процес.

Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възстано-вяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят последствията

27 от тях) на всички нива в образователната система:

— Възстановяване на родителска-та отговорност. Участието на родителите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образовани-ето и за прозрачност и ефективност на управлението.

— Възстановяване на учителската отговорност. Гарантиране на свободата на учителите да прилагат индивидуален под-ход (индивидуална учебна програма), дина-мична организация на учебния процес и иновации в образованието.

— Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граж-дански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията от-носно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.

— Недискриминативно и прозрачно финансиране на образованието. Въвеждане на механизми за равнопоставено финанси-ране на основното и средното образование на всички ученици, независимо от избора на образователна форма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща.

СИСТЕМАТА Е БЕЗПОЩАДНА И БЕЗЧО-ВЕЧНА, Е, АЗ СМЯТАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕНА И МАХНАТА, А ВЕРИ-ГИТЕ Й ТРЯБВА БЪДАТ СЧУПЕНИ!

петък, 30 май 2014 г.

На едно място във Фейсбук, къ-

дето съобщих за уволнението си, се изказа-ха много хора, но ето че напоследък с г-жа Мария Василева започнахме дискусия по

един много важен за мен въпрос: какво да правя оттук-нататък, как да постъпя? Та има добрината да ми каже много ценни за мен неща, съветва ме в общи линии да постъпя по християнски, без жажда за мъст и за реванш, което е много разумно и мъдро; това усили моите колебания. Но и засили в същото време увереността ми, че съм длъ-жен да се боря; ето какво си казахме в тази връзка до момента:

Maria Vassileva каза: Ръкоплясканията (с които част от "колектива на ПГЕЕ-Пловдив" е посрещнала вестта за моето уволнение, бел. моя, А.Г.) освен за страх от отмъщение от страна на директорите, освен че е пригласяне на силните на деня с цел извличане ползи от ситуацията, говори за завист и за омраза към Вас, господин Грън-чаров. ТЕЗИ ДРЕБНИ ЖАЛКИ ДУШИЦИ искат да бъдат начетени и свободни като Вас, знаят, че сте прав, но нямат куража да бъдат свободни хора, а умни няма никакъв шанс да станат – затова ги обзема гняв и злоба. Ръкопляскат! Ето вече няма кой да им напомня колко грешат, колко не са в крак с времето, колко трябва да се променят, колко незаслужено получават заплатите си, в какво унизително положение са на пълна зависимост от шефове те си, колко не са на висотата на положението си като учители, възпитатели и хора, мислещи със собстве-ната си глава. Сега ще си вървят по указа-телните знаци, ще мързелуват ведно с учениците, ще се правят на велики. Вие сте нормален човек, г-н Грънчаров: защо искате да се върнете в тази отровена среда? Не можете да ги промените, нито да ги накаже-те в тази страна. Аз не бих им отмъщавала, не бих ги съдила. Не хвърляме бисери на свинете, не е наша грижа да се занимаваме с плявата. Или греша? Ангел Грънчаров каза: Уважаема госпожо Василева, поставяте ме пред труден избор. Ще мисля по него много – понеже с думите си напипвате същината на проблема. Наис-тина, от тази гледна точка има ли смисъл да искам да се върна? Не трябва ли да махна с ръка и да се откажа да търся реванш, пък било и само морален? Ако се откажа обаче, това ще означава, че възприемам положе-нието за безнадеждно, а аз не знам защо така съм устроен, но смятам, че надежда

винаги има. Сигурно съм най-наивен идеалист или романтик? Но така смятам.

От друга страна не ми се ще да ос-тавя това училище, което вече смятам за свое (15 години почти съм работил в него) на въпросната властваща особа, която, както е подкарала неща, скоро ще го съсипе съвсем. Щото няма някакви особени морал-ни скрупули и си прави каквото й скимне. А така не може. Светът днес вече следва да е друг. Хората ще разберат, учениците също, вярно, не всички, но убеден съм, че мнозин-ството и сега разбира нещата – и независи-мо че глухо мълчат, тяхното мълчание е оглушително. Системата е безпощадна и безчовечна, е, аз смятам, че трябва да бъде разрушена и махната, веригите й трябва бъдат счупени; така повече не може да продължава. Каза го анализаторът Е. Дай-нов: съществуването на нашата образова-телна система този си вид застрашава националната ни сигурност! Ето защо ако такива като мен дезертират от отговорност-та си, какво тогава ще стане с българското образование?!

Вярно, ако се върна, аз няма да издържа, ще рухна здравословно, цяло чудо е че при ужасните условия Бог ме запази цели 3 години при всекидневния терор и тормоз на самовластницата. Самодържица-та. Аз съм демократично мислещ човек и трябва да се върна за да спомогна за про-мяната. Това училище не заслужава жалка-та участ, която му готви котерията около сегашната му директорка. Много хора, рабо-тили преди в училището, ме подкрепят с каквото могат, чувствам симпатията и на много хора, които и сега работят там. Да, обаче реална подкрепа почти не получих. Още двама-трима да имаше като мен, то тази директорка отдавна да си беше отиш-ла; да, ама не. Знаете как е у нас, в Българ-ско: сеирджии колкото щеш, достойните и немалодушни хора са кът. Това, за жалост, е положението.

Ще видим. Ще мисля по нравстве-ната дилема, която ми поставихте. Заслу-жава си. Още не съм направил своя избор. Въпреки че днес бях при адвокат и му дадох поръчка да завежда дело. Изглежда, като познавам себе си, ще стане така: няма да се оттегля позорно, няма да дезертирам. Ще търся правдата до последно. При всички жертви. Истината и свободата са ценности, заради които си заслужава човек да жертва и живота си. Нека да звучи патетично и дразнещо, но аз така мисля. В това аз вяр-вам. Няма да живея унизено, няма да живея на колене. Няма да допусна самозванци да се разпореждат със съдбите ни. Няма да спомагам некадърници да ни управляват и да се гаврят с нас. Време е да се съпротив-ляваме по всички линии - за да се отървем от тази напаст, която съсипа България и още я мачка.

28 Maria Vassileva каза: Аз също не съм си-гурна в правилността на това, което напи-сах, затова завърших с въпроса "Греша ли?". Мисля по въпроса и не ми дава мира. Ако се върнете в училище, спечелил дело-то, сам казвате, ще рухнете здравословно. Вашето тяло е храм на Бога, се казва в един цитат на Библията. От това следва че тряб-ва да го пазим, да не го излагаме на опас-ности. В друг цитат се казва да бъдем хитри като змиите. Защо като змиите? Може би защото те се изплъзват набързо когато ги дебне опасности – така съумяват да се съхранят. В едно от първите произведения на френската литература – "Песента на Ролан" – двама смели рицари приятели, Ролан и Оливие, имат различна съдба. Единият, Оливие, се хвърля безразсъдно смело в битките от вярност и любов към краля Шарлемань и така се обрича сам на смърт още в първата битка. Ролан е по-разумен и успява да доведе войната до победен край за Франция.

От друга страна мисля че трябва да оставим Бог да въздава справедливост и да съди, а ние трябва да се молим за враго-вете си и да обичаме неприятелите си, да прощаваме. Това е много трудно, но жела-нието за мъст май не е свойствено за хрис-тияните. Такива мисли ме водиха когато написах че не бих завела дело. Аз, за раз-лика от Вас не мисля че хора като колегите Ви и директорите могат да се променят. Те така са възпитани от своите родители и ще си останат ненужна "плява", която Бог няма да употреби, а ще изгори. Не знам дали като им даваме уроци ще се осъзнаят. Силно се съмнявам. Иначе съм съгласна с Вас че не трябва да се унижаваме, да се примирява-ме, да отстъпваме и всичко останало в интерес на човешките права и така скъпата свобода. Не ви съветвам нищо – защото аз самата не съм сигурна дали съм права; исках специално да уточня това. Дано някой читател на блога знае отговора и го напише тук.

Ангел Грънчаров каза: Да, напълно Ви разбирам, има много разумност и мъдрост в думите Ви. Вероятно много съм деформи-ран от Системата (все пак някак съм й слу-жил повече от 30 години, това няма начин да не ми се е отразило!), щом в момента съм склонен да продължа борбата с оглед да постигна реванш (чрез съда). Минават ми мисли за въздаване на справедливост, за

това, че не бива да позволяваме други, непричастни на истинския смисъл на обра-зованието, да се разпореждат в българските училища сякаш са им бащиния – от което страдат и са ощетени учениците, нашите деца и внуци.

Да даде обаче човек нравствен или християнски пример чрез философията за непротивене на злото пак си има своя пребогат смисъл, вярно, такова едно пове-дение ще бъде посрещнато с презрителни усмивки от душителите на свободата, от нейните врагове, които сега тържествуват, а ако декларирам, че се отказвам от борба, че дезертирам (пък макар и по морални, по християнски подбуди) нищо чудна да вдиг-нат и банкет за отпразнуване на безраздел-ното си вечно господство и тържество. Голяма работа че ще празнуват – ще си рече някой: на теб нали съвестта ти е чис-та?! Да, обаче това означава, че ний, хора-та, дето сме причастни на един чист духо-вен свят, даваме тукашния, материалния, "реалния" свят под аренда, във владение на мерзавците, те изцяло да си разиграват коня тука, а пък ний ще емигрираме, ще избягаме, ще се скрием в другия, в духовния свят, който те смятат за илюзия, за израз на наивност, за крещяща глупост и пр. Как така да им отстъпим "действителния свят", вяр-но, той по начало си е техен, те за друг свят и не подозират, че съществува, камо ли пък да вярват, а пък ние да се опозорим с бягст-во, се дезертиране, с капитулация?! Та нали те ще се радват безкрайно на такова едно според тях изцяло глупаво и малодушно поведение.

Вярно, в крайна сметка духовният свят и истината ще надделеят, но аз се питам: как може да стане това, ако всички ние, дето сме негови пратеници и служите-ли тук, в тукашния свят, не подкрепим с нещичко неговото налагане, ако проявим малодушие, ако избягаме с оглед да се съхраним?! Ето коварството на проблема, който обсъждаме. Затова съм така раздвоен след Вашите думи, в които има много мъд-рост – и за които Ви благодаря! А решение ще трябва да взема съвсем скоро. Аз вече подех работата по завеждане на дело в съда. Ще ми се да доведа битката докрай. Има и такава възможност: да спечеля дело-то, да се върна за един ден, да произнеса едно слово и да напусна сам. Ще каже някой – това е глупаво.

Да, обаче аз зная, че в това учи-лище има много достойни хора, въпреки че сега са поставени в крайно унизителна ситуация – учители, ученици, служители. Много от родителите също разбират ситуа-цията и аз всеки ден получавам знаци на подкрепа от тях. Авторитарната директорка след моето уволнение си осигури пълна хегемония. Качеството на образованието на младите е последната й грижа. Тя има една-единствена грижа: да угажда на висшесто-ящите, да брани Системата, та да векува в

нея. Е, аз пък смятам, че няма тия права, че е сбъркала, дето се казва, епохата. Не трябва на такива да се позволява да се разгащват изцяло и да се гаврят с нас, водени от чувството за ненаказуемост. Кой ще им покаже, че така не може, ако не аз? Дето вече, тъй да се каже, съм се обрекъл и пожертвал – и както толкова повече мога да загубя?!

Може би това е моята задача в то-зи момент, моята мисия, която Бог ми въз-лага, а аз да избягам позорно, да се скрия, да дезертирам?! Никога! Бягството някак си не отговаря на темперамента ми. Аз съм борец. Цял живот съм се борил, вярно, не постигнах кой знае какво, но поне си пазих честта. Не се опозорих като други. Не ста-нах слуга никому. Не съм се унижавал. Не съм лазил на колене пред властелините. Не съм им целувал обущата...

Е, страдах, бях гонен, но то кой ли не е гонен? Нима Сократ не е гонен? Ами Христос не е ли могъл в най-решаващия момент да се скрие – за да избегне мъките и униженията? Защо отива докрай? Все пак ни е дал пример как в аналогични ситуации подобава да се държим ний, християните, ний, неговите ученици. И Сократ е могъл да избяга от смъртта, но не е избрал тази възможност. Това все нещо говори. Ако и тия, малцината, дето са призвани да се държат докрай не според изискванията на този свят, а на един друг, значително по-прекрасен, именно духовния, капитулират без борба, дали тогава всичко няма да се обезсмисли?

Та проблемът, вижда се, е голям и сложен. И е вечен. Аз като философ знам едно: когато умът се заплете в неразреши-ма антиномия, слушай сърцето, слушай съвестта; сърцето няма да те излъже. Е, сърцето ми казва да се боря докрай. Изг-лежда такава ми е била съдбата. Най-вероятно няма да дезертирам от борбата. Познавам себе си. Няма да изневеря на своята личност. Още немного ми остава да живея, нека поне да го направя по достой-ния начин; глупаво е съвсем накрая да се опозориш и орезилиш...

А ЕТО ТОВА НЕ Е ЛИ ПОРЕДНОТО СВИ-ДЕТЕЛСТВО ЗА БАНКРУТА НА ОБРАЗО-ВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА?

29 На времето влязох в университета

с петица по литература – падна ми се Вап-царов... Но Вапцаров с основните си произ-ведения и по тема, в която можеш да изра-зиш познаването си на този автор, ако си на 19 години. Стихотворението "Кино" – което не се учи по програма в гимназиите – е поредният гаф на странната група литера-туроведи и литературо-чиновници, които очевидно нямат собствени стандарти за да могат да препоръчат такива на среднош-колци и кандидат-студенти.

На първата сесия от кандидат-студентския изпит по литература в Софийс-кия университет тази пролет се падна Ботев – какво по-хубаво би могло да се падне на български младежи, ориентирали се към хуманитарното познание? И резултатът е... над 80 на сто двойки! Не е ли време колеги-те във Факултета по славянски филологии да си припомнят, че ако скъсаш на изпит 80 на сто от учениците си, всъщност пишеш двойка на себе си. Пишеш "слаб" на литера-турните анализи, които си произвел с коле-гите си, пишеш "слаб" на учебниците, които си издал заедно с чиновниците в министер-ството, пишеш "слаб" на умението си да формулираш и да предлагаш теми, съот-ветстващи на етапа на интелектуално раз-витие, характерен за хората на 18-19 годи-ни...

Ще видим какъв ще бъде резулта-тът от днешните матури, но ако Вапцарово-то "Кино" повтори резултатите от темата за Ботев в Софийския университет – екипът от литературни чиновници и експерти, който си е позволил тази ексцентричност категорич-но трябва да "отиде на кино"... Защото или имаш държава, или нямаш, или имаш обра-зование, или нямаш, или имаш стандарти и администрация, която ги поддържа и налага – или отиваш да се занимаваш с художест-вена самодейност... Въпреки, че и там не е препоръчително да се свири и рецитира фалшиво. Написа: Ognyan Minchev

КРЕЩЯЩО НЕСПРАВЕДЛИВ АКТ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ЦЕННОСТНА, ИДЕЙНА, ПРОФЕСИОНАЛНА И ПОЛИТИ-ЧЕСКА ОСНОВА

четвъртък, 22 май 2014 г.

По текста със заглавие Лек раз-

мисъл за смъртта – и за дължимата бла-годарност за това, че сме живи, писан в деня на моята екзекуция, на моето уволне-ние като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (случило се на 19 май т.г.), се получиха доста отзиви, които ми се ще да бъдат запазени, понеже в тях на места се дискути-рат важни проблеми; ето какво си казаха дискутиращите, интересно е:

43 коментара: Здравко Алендаров каза: Безрезервна подкрепа от един признателен Ваш ученик! ПГЕЕ губи страшно много!

Иван Кръстеняков каза: От това по хубаво няма сега вече може да работите за себе си. Iglika Mincheva каза: От мен – съчувствие и съпричастност! Пожелавам ви да си наме-рите по-добра с работа и свестен работода-тел. Отдавна чета несгодите ви покрай атавистичната даскалица-директор. Моят съвет е да не изпадате в униние или отчая-ние, ще използвам като съвет един цитат:

„Когато една врата се затваря, друга се отваря, но ние толкова дълго и с разкаяние гледаме в затворената врата, че не виждаме тази, която се отваря за нас.” (Александър Бел) Petar Petrov каза: Бъди жив и здрав, и много вярно си го казал: "Бъдете здрави и се радвайте, че сте живи! Всичко останало са просто подробности. Затуй да благода-рим на Онзи, който ни и дал живота, дал ни е и ето този ден, а, възможно е, и утреш-ния!" Всеки оставил нещо след себе си, рано или късно ще бъде оценено. Nikolai Sultanov каза: Най-добре е да си намерите работа в частно училище... Там мисля че истински ще се ценят добрите учители... Елисавета Недкова каза: Няма ли да об-жалвате уволнението? Николай Дренчев каза: Аз бих ти казал – поздравления! Няма как да продавам на философ философия, но глобално поглед-нато – за да се отворят множество нови възможности – трябва да затвориш вратите зад себе си. Mariyana Hristeva каза: Г-н Грънчаров от Вас научих един много важен за мен урок, а той е да гледам на живота по-реално и да

търся отговорите на онова, което никъде не мога да открия, а именно в философия-та. За пръв път пътищата ни се пресякоха в у-ще Симон Боливар, но винаги съм вярва-ла, че пътищата отново се събират някъде във Вселената – просто трябва да попад-неш на точното място. Вие си оставате за мен един велик учител в съвременното образование. Желая Ви късмет в всяко ваше начинание! Todor Tasev каза: Много добър преподава-тел! Бях му ученик и наистина преподаваше много кадърно и даваше на учениците сво-бода по въпросите, които се разглеждаха в часовете! За жалост има много несправед-ливост на този свят... и този пример е точно такъв!!!! Горе главата и успех за напред!!! Iaden Van Der Burena каза: Що не ги съдиш тия леваци? George Dimov каза: Съгласен съм, че ще се отворят други врати. Обявете място и час за среща с учениците, те сами ще идват да споделят. Ефектът ще е върху виновните! Горе главата! Ако, обаче, в евентуално безпаричие се появи дилемата за спиране на нета, обадете се да помагаме!!! Kractio Chobanov каза: Грънчаров, не падай духом, от 10 ноември до пенсия съм минал два пъти по този ред, а преди три, мен ме уволниха за да назначат дъщерята на партизанин на която обяснявах матема-тика и си взе изпита. Iglika Mincheva каза: Съдилищата не са решение, директорката е безполезно изко-паемо, с което няма нужда човек да си хаби времето и нервите, вместо да се развива и да работи с младите хора. Така мисля аз. Сигурно може да спечели делото, но дали си струва? Iaden Van Der Burena каза: Естествено че си струва. Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всич-ки за съпричастността, за подкрепата и за добрите думи! Напълно съм съгласен, че всеки край на даден етап от живота отваря нови възможности, в тази смисъл трябва да бъде приветстван. Това е безспорна истина. Изобщо не изживявам станалото като тра-гедия или катастрофа, не, съжалявам, ако така съм прозвучал. От друга страна, раз-бира се, аз съм стар боец и ще обжалвам пред съда това репресивно уволнение. Аз днес в лицето на директорката й казах, че има много здраве от мен, но няма да позво-ля в съвременна България самозабравил се властник от нейния мизерен калибър да си играе по този начин с хората. Ще се среща-ме с нея в съда още доста време, понеже аз преди около месец заведох дело срещу нея за клевета и обида. И също така я дадох на

30 Комисията за защита от дискриминация по преди. Представяте ли си сюблимния мо-мент: тази особа си позволи да се възполз-ва от служебното си положение за да ми отмъсти за това, че съм си потърсил права-та пред съда, че съм дръзнал да си защитя по съдебен ред честта! Както и да е, такава ми е явно съдбата: сега ми се налага да преподам урок на тази самозабравила се властница, която си мисли, че живеем през 50-те години на ХХ век. да има много здраве от мен, но ще й докажа, че доста се е обър-кала... Iglika Mincheva каза: Морално, за удовлет-ворение на чувството за справедливост, сигурно да. Но с тази жена не виждам как може да работи нормален учител, който се опитва да се освободи от рамките, създаде-ни по времето на соц-а. А такива учители обществото има огромна нужда в момента. Margarita Kovacheva каза: Горе глaвaтa Грънчaров. Ти си силнa и упоритa личност и ще победиш. Блaгодaря, че те имa. Зaщити честтa си, унищожи тaзи директоркa фило-софски – кaкто сaмо ти можеш. Николай Дренчев каза: Може би трябва по християнски да обърнете гръб на Система-та, без да сте спечелил последната битка?!

Помислете, че за да преподадете един урок на една директорка – ще лишите от много и то много полезни уроци, много по-достойни ученици!

Знам, че има училища, които се ръководят не от администрацията, а от духа на жаждата за познание. И знам, че те, под дърво и камък издирват своите вдъхновени учители. Ангел Грънчаров каза: Това за оттегляне без да се обърна към правосъдието не съм съгласен. А иначе: къде са тия училища, г-н Дренчев? У нас в България има ли вече такива? Николай Дренчев каза: Знам едно в Со-фия. Но знам че и вие го знаете :-) Ангел Грънчаров каза: Аз не се сещам кое е то. Наистина. Аз не съм от София. Разби-ра се, училища, за каквито говорите, са нужни и вероятно ще трябва да си ги напра-вим сами, без да чакаме държавата да благоволи да ни ги предостави. Iglika Mincheva каза: Г-н Грънчаров има нужда от помощ. Аз лично нямам контакти с училища от нов тип, но съм сигурна, че такива има. Дори и от държавните. В сайта на НМР (Национална мрежа на родителите) и още някои, подкрепящи новите методики на обучение, може да се потърси контакт. Моля всички, които имат идея как да помог-нем, да съдействат.

Светлина Маркова каза: Господин Грънча-ров. Няма как философът да не е силна личност, няма как философът да не е емо-ционална личност, няма как философът да не е силно сетивен за справедливостта, честността, добродетелите на чистия човек, няма как да нямате приятели, които Ви подкрепят. Приемете моята подкрепа и знайте, че животът е нещото, за което си струва да се борим. В него изпитваме и радости и лошотии и много красиви мигове и скърбим и обичаме и любим. Днес е труд-но, утре ще бъде по-лесно. Горе главата. Вярвайте, има защо !!! Kristin Cenova каза: Г-н Грънчаров, осъде-те ги... Съдът в тази посока е справедлив... Гаратирам Ви... Ще Ви върнат на работа и обезщетят за нанесените морални и мате-риални щети. Iglika Mincheva каза: И като го върнат, с какво ще се промени ситуацията? С тази директорка друго не го очаква. Помагайте за контакти с хора, свързани с образователна-та система. Kristin Cenova каза: Минчева, първото, което е, че ще бъде върнат на работа... второто е, че за времето изгубено от увол-нението, ще си получи обезщетението, третото е, че ще му признаят трудов стаж и няма да има прекъсване, третото е, че ще натрие носа на "велможата" и с кеф да я дразни в учебното заведение... ПРИЧИНИ МНОГО. Вашата ПОЗИЦИЯ Минчева Е ПРИМИРЕНЧЕСКА!!!! Iglika Mincheva каза: Моята позиция вече я написах – затварянето на една врата води до отварянето на много други. Ако човек търси и иска промяна. Положителна. Въпрос на избор. Аз приех лично гадната ситуация, в която г-н Грънчаров е попаднал, и постнах тук-таме из нета. Опитвам се да му помогна. А вие?

А премиер няма да ставам. При-миренец също не съм. Vessela Kulev каза: Напусни България. Веднага. Не си заслужава усилието да останеш. Успех и бъди здрав! Атанас Ганчев каза: Ако имаш нужда от помощ, каквато и да е, обади се приятелю! знаеш, аз бях в твоето положение, заради същите причини, защото чисто народопси-хологически, ние българите не търпим хора с високо вдигнати глави, чисти погледи и изправен гръб, а в учителската гилдия, това нормално и естествено човешко положение във Вселената (разбирай колектива и като относителна лична тегловност) е просто противопоказна и под сурдинка – забране-но... Ще ти бъде трудно през първите два-три месеца, защото класната стая и учени-ците ще те зоват, но след това ще се успо-

коиш и ще потърсиш нови хоризонти... А ти имаш своя Път и си се доказал в него, така че: не унивай, отдъхни за малко и пак напред! С теб съм, приятелю! Никога няма да забравя моралната ти подкрепа! СОНЯ ХРИСКОВА каза: Има много по-страшни неща от уволнението, г-н Грънча-ров, не се притеснявайте. Приемете нещата философски, започнете да си търсите рабо-та а другото го оставете на Всевишния... Защото има и небесни закони, от които всеки трябва да изпитва страх... за съжале-ние все по малко са хората, които изобщо се сещат, че има висша сила която раздава правосъдие. Maria Vassileva каза: Случилото се отново показва че манталитета на комунистически-те уроди е напълно жив и в перфектна кон-диция в страната. Това са морални убийст-ва, равносилни на тези в Белене и лагерите на смъртта, създадени от фашистка Герма-ния. Убива се талантливата творческа лич-ност, носителя на свобода, който пръска заразата на свободомислие. Образовател-ната ни система е в ръцете на псевдо инте-лигентни, неморални, посредствени, без-лични хора

Господин Грънчаров, не се подце-нявайте! Вашето място не е в този техникум и той изобщо не е елитно училище. Вашата естествена среда е на много по-високо място. Ето, отдава ви се възможност да търсите и ще намерите достойно място за вас. Да, знам, сега не го виждате и не вяр-вате че има такова място, но Бог го е при-готвил за Вас преди да се родите и ще преобърне нещата във ваша полза, дори не е нужно да полагате някакви усилия за това. Нещата се оправят сами, незнайно откъде, по благодат. Бъдете готов да приемете този подарък и благодарете на Нашия Отец още от сега! Miroslav Banovski каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Много съжалявам че са ви отст-ранили от работа. Страната ни няма нужда от отворени по съзнание хора. Има нужда от егоистични егоцентрици, искащи само 3 неща: КОНТРОЛ, КРИТИКА, СТРАСТ ДА БЪДАТ ХАРЕСАНИ, а това са именно тези 3 основни характеристики определящи най-големият ни враг ЕГОТО, който не е навън,

31 той е вътре в нас. Будните, отворени по съзнание винаги са били отстранявани и са били заплаха за Онези горе на пирамидата и двамата знаем за кои става въпрос... Аз вярвам, че отчаянието скоро ще изчезне и ще намерите сили като истински чудотворец да сътворите новата Ваша реалност, а тя се изгражда на базата на Вашите чувства, мисли, емоции, дела и намерения... единст-веното, което трябва да направите е да ги синхронизирате, аз вярвам че Вие можете... И ви желая УСПЕХ! "Под всеки връх про-пасти зеят бездънни и всяка пропаст е на-чалото за всеки един нов връх." Деян Арнаудов каза: Абе ти какъв фило-соф си, ако някаква те кара да ти е кофти! И некадърен ли си, че да не си намериш друга работа? Кви са тия приказки?! Деян Арнаудов каза: Че са уроди-такива са, ама някой да си е правил илюзии? Ти сам знаеш -борбата е до края! За истинския мъж. Julia Nikolova каза: Услуга са ти сторили!! Амин! Твой колега каза: Регистрирай се като безработен, ще получаваш обезщетение в размер на 60% от заплатата почти година. Ще си стоиш в къщи, ще напишеш нещо стойностно. Като спечелиш делото ще ти присъдят обезщетения, ще ти признаят и стаж за цялото време плюс осигуровките. Ако в България не спечелиш делото, обръ-щай се в Европейския съд, ще ги осъдиш така, че свят ще им се завие, там компенса-циите са доста тлъсти. Директорката ще работи до край на живота си да ти ги плаща. Излиза, че вместо да ти извади очи, кучката ти изписа вежди :) Така става: поради наме-сата на висшите сили злобарите искат зло, а в крайна сметка правят добро :) Там им е най-големият проблем. Нали знаеш от Хе-гел, че злото играе позитивна роля в живота и историята. Nikolai Stoqnov каза: Грънчаров, гледай по-философски на нещата. Ivan Dimitrov каза: Или ги давайте на съд или си трайте по философски. Hristo Bliznakov каза: Предлагам да събе-рем по някой лев за предстоящото дело? Какво ще кажете? Ангел Грънчаров каза: Не, г-н Близнаков, няма нужда: засега разполагам с нужните средства да заведа делото. Не зная само дали по този член, по който съм уволнен, от бюрото по труда дават обезщетение. Днес ще ида там да проверя, този въпрос ме интересува.Но това са подробности. Битка-та продължава, аз съм стар боец, който не знае какво е размекване :-)

Райчо Радев каза: Предлагам протест пред МОН!!! Чакам съображения за организация. Никакво примиренчество!!!

"Мъдрото" философстване за "но-ва отворена врата" е предателство към борбата на Ангел за ново образование, както и на другите радетели за това. Да принудим МОН да промени подходите си към новаторите. МОН обвини Ангел, че не преподава по традиционните методи, учеб-ници, учебни програми и т.н. и т.н. Неговата директорка не е инцидентен случай. Веро-ятно системата е вкарала в нейната типоло-гия над 80% от директорите на училища. Които не се подчиняваме на тази система сме гонени и изхвърляни от нея. Преди дни спечелих делото срещу РИО Перник, но това може да бъде само поредният пример за утеха на принуден човек да пожелае преждевременно пенсиониране пред психи-ческия тормоз и професионално преследва-не.

Ангеле, длъжен си да ги съдиш и да докажеш правотата на твоята кауза!

Каквото и да правиш, не го прави за сметка на своето здраве, защото бъде-щето на България е заложено в желаното от теб образование в Родината ни, което ще бъде.

Очаквам идеи за протеста!!! Ангел Грънчаров каза: Здравей, Райчо!

Благодаря ти за отзива и за идеята ти да бъде направено нещо по-реално, по-действено от приказките, от общите съжде-ния, от мърморенето само. Ние, българите, в мнозинството си за жалост сме точно такива: да мърморим и да водим сладки разговори умеем, но когато дойде момент нещичко да бъде направено, примерно, да мръднем поне малкото си пръстче, тогава повечето благоразумно млъкват и се оттег-лят. Да протестираме, да покажем, че сме готови на по-действена подкрепа, да си оставим работите и да идем за половин час пред Министерството на просветата – на такъв "героичен подвиг" са готови малцина, а мнозинството няма да го направи по никой начин. Виж, да плямпотим можем, да се оплакваме можем, но дотук.

В този смисъл това, което предла-гаш, именно да се проведе протестна акция пред Министерството на образованието, е чудесна възможност за проверка истинност-та на горната констатация: ние само мрън-кала ли сме или сме способни и на известно гражданско поведение по повод на такъв един волунтаристичен акт на самозабрави-ла се, на опиянена от всевластието си ад-министраторка: уволнението на един човек, на някакъв си там ближен, на удин учител, който все пак нещичко е правил в посока на така потребната промяна на ужасното ста-тукво в българското образование. Ето, след два дни е 24 май, има ли по-сгоден случай да покажем какво мислим по повод на теж-ката ситуация в образованието от един

протест, с лозунгите, примерно на само-то тържество пред Народната библиотека в София, където ще се леят фалшиви слове-са на празника, според мен и тям е удачно да протестираме; но да видим дали някой ще откликне. Аз бих отишъл да протести-рам, и преди съм го правил, е сега бих отишъл. Аз все още не съм решил дали да не прибегна и до гладна стачка по повод на уволнението ми, днес обаче ходих при лекаря си и питах, той ми дава карт бланш за такава една акция; днес-утре трябва да реша дали да не прибегна и то такъв един "екстремистки подход".

Нещо трябва да се прави, само приказките не стигат. Интересна ми е и реакцията на дейците и радетелите за едно ново, демократично и свободолюбиво обра-зование у нас. До този момент не съм забе-лязал някаква реакция от техен представи-тел по повод на моето уволнение. Усещам мълчание, то кой ли съм аз та някой да се трогне особено за мене? Но ще видим. Интересно е. И това е чудесен тест. Нравст-вен тест. Тия неща, нравствените, изобщо не са за подценяване. Напротив, имат съд-бовно значение според мен. Крайно време е това да се разбере. Щото условие и залог за истинската промяна в сферата на българс-кото образование е тъкмо този вътрешен, нравствен поврат. Повратът в душите, съз-нанията, нравите. Оттук тръгва всичко. Това е аксиома за ония, които разбират. Сред тях ние, философите, трябва да сме водещи.

Това е. Ще изчакаме и утрешния ден да мине и ще трябва да решим. Аз лично съм готов да ида да протестирам дори и протестиращите да сме само ние двамата с тебе, моят приятел по участ и по идеи. Какво от това че сме само двама? Я виж Новодворская как отива с неколцина приятели на Красная площадь и си стои с плаката? Не й пука, че протестиращите са по-малко от пръстите на едната само ръка. Тук числото няма никакво значение. Тук става дума за съвест. Един човек да има съвест, пак не всичко е загубено. Един само да не е заспал, пак има надежда. А иначе знам, че малко трябва съвестите на повече-то хора да се събудят. И като има даже и един да направи нужното, надежда има.

С поздрав: Ангел

НА НЯКОИ УЧИТЕЛИ ПРЕДПРАЗНИЧНО ИМ ДАВАТ ГРАМОТИ И ИМ ВРЪЧВАТ ОРДЕНИ, МЕН МЕ НАГРАДИХА С УВОЛ-НЕНИЕ: ЧУВСТВАМ СЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛАСКАН ЗА ВИСОКОТО ПРИЗНАНИЕ!

петък, 23 май 2014 г.

Във фейсбук-групата ПРОМЯНА В

ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА!, в която за 24 май, празника на просветата, културата и духовността се организира една чудесна

32 акция, покрай другото стана дума за едни плакати, аз си предложих услугите, щото сега, след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив вече съм изцяло свободен човек, а пък някои хора, сред които и г-жа Минасян (активист за свобода в образованието, преводач на най-новите книги в тази об-ласт), и г-н Анджекарски, философ по обра-зование, бивш директор на експериментал-но училище за ново, за алтернативно обра-зование; та в тази връзка те поискаха да кажа нещо повече за моя случай, ето как им отвърнах:

Ангел Грънчаров каза: Ако е възможно по някой пътуващ от София за Пловдив да бъдат изпратени плакати за Пловдив ще бъде чудесно. След уволнението ми от държавно училище като преподавател по философия и гражданско образование (мотив: "непригодност за Системата"), слу-чило се предпразнично (уволниха ме на 19 май тази година, преди три дни) вече съм свободен гражданин и мога да помогна за разпространението му в моя град. Gayane Minassian каза: Непригодност за системата!!!!! Какъв мотив! Това е посло-вично и си заслужава да се разтръби! Юрий Анджекарски каза: Колега Грънча-ров, напиши повече за твоя случай... Тези дето сме уволнявани за непригодност тряб-ва да се гордеем с това, защото системата е все по-непригодна за учениците и за нас и затова ще я променим! Браво! Не трябва да спираме с действията!... Nelly Stoycheva каза: Ангел Грънчаров, утре след обяд ще пътувам за Пловдив. Мога да взема плакати. Ангел Грънчаров каза: Г-жо Стойчева, г-н Ганчев ми каза, че утре (петък) и той щял да пътува за Пловдив и ще донесе плакати. Но е хубаво, че Вие се обаждате. Предполагам, той ще види предложението Ви и ако тряб-ва, ще Ви се обади. Аз съм на линия, ще помогна за разпространението им в Плов-див. Ето, колеги от Пловдив, и граждани от Пловдив, които искат да помогнат, нека да се свържат с мен, да си разпределим плака-тите. (Този апел за съдействие отправям и тук, в блога, пловдивчани, които искат да помогнат на 24 май, нека да се свържат с мен!)

Г-жо Минасян, г-н Анджекарски, моят случай е доста показателен, той тече от две-три години, откакто в училището

дойде ново ръководство, което се захвана да ликвидира "свободомислието", щото предишния директор беше крайно либера-лен човек и ни беше дал пълна свобода да работим според разбиранията си. Той ни пазеше от намесата на висшите контролни органи, пазеше ни "завет", а ние работихме чудесно, с увлечение, със себеотдаване. И учениците, и учителите се изявяваха като творци. Страхотно беше! Имаше някакъв дори оксфордски, без преувеличение, дух; да, но ето, инстанциите запретнаха ръкави да въведат ред.

Доста хора бяха посечени и изго-нени, ето, след голяма битка и аз, препода-вател по философия и гражданско образо-вание, бях поразен. Мотивът за уволнение е великолепен: "крещяща неспособност да изпълнява служебните си задължения", "пълна непригодност за системата", "нару-шител по всички линии", един вид – "прес-тъпник", дръзнал да наруши самата омерта, самата светая светих на Системата! Моето главно престъпление, по такъв начин, е, че бидейки философ, си позволих да бъда свободен човек и учител. Да, и не препода-вам по учебник. Това е моят голям грях. Да, и учениците не били научили онова, което трябвало според Системата да знаят.

Аз, прочее, ги обучавах да фило-софстват, да мислят със своите умове, а не да поназнайват нещичко "ЗА философията". Интересно е, че за да се извърши екзекуци-ята над мен се наложи да повикат и г-н Коста Костов, главен експерт в МОН по философските предмети. Той посети два мои часа. Интересното е, че в рефериране-то след това позицията му беше една, в общи линии положителна, а в "констативния протокол" след това – коренно различна, изцяло отрицателна. Как е извършена тази подмяна не зная. Изглежда е подписал празен лист, пък после някой си е вписал каквото сърце му иска.

Историята е дълга, но ето, факт, от три дни съм уволнен, и то предпразнично, и то месец преди края на учебната година. Явно е преценено, че съм толкова опасен човек, че и ден повече не могат да ме тър-пят. Което, прочее, е голям комплимент за мен. Аз всъщност по-голям комплимент (за моите 30 години непрекъсната работа в сферата на университетското и на средното образование) и по-голяма награда от това уволнение не съм получавал. На някои хора предпразнично им дават грамоти и им връч-ват ордени, мен ме наградиха с уволнение! Чувствам се изключително поласкан. Сери-озно говоря! Най-сетне се намери някой, който така високо да ме оцени! :-)

НА 24 МАЙ ДЕЙЦИТЕ ЗА СВОБОДОЛЮ-БИВО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ ПОИСКАТ ПРОМЯНА, ДЕМОКРАЦИЯ И ПЛУРАЛИ-ЗЪМ СЕГА, ВЕДНАГА!

Национална мрежа на родите-лите кани всички, които желаят свобода и промяна в образованието, да отбележим заедно 24 май по начин, който наистина съответства на любовта ни към образова-нието и да покажем, че не се примиряваме с официозните бутафории. Идеята е да спло-тим силна общност около споделените ценности на свободата и отговорността, които единствени могат да доведат до ис-тинско възраждане на българското образо-вание! Нека на 24 май да закачим тази декларация на яркожълт плакат на видни места из града. Декларацията е на нашия сайт – подписвайте и разпространявайте! Ето как можете да се включите – вземете плакати от ул. 6-ти септември 7а (Дюсян Меломан) или се обадете на 0896658560 (Явор) – сложете на входа (в асансьора) на мястото, което живеете – уговорете познати, които държат магазин с витрина (или гале-рия, или заведение) да ги закачат на 24-ти май – говорете с приятели, които биха вър-шили това (уговарянето техни познати с витрини) – снимайте се с плаката, както и места, които са закачили плаката – качвайте снимките в групата както и в личния си профил – пишете на приятели, които рабо-тят в медии, за да ни отразят на 24-ти – споделете тази картинка с покана към всеки, който споделя казаното в декларацията, да се присъедини.

Национална мрежа на родителите

кани всички, които желаят свобода и промя-на в образованието, да отбележим заедно 24 май по начин, който наистина съответст-ва на любовта ни към образованието и да покажем, че не се примиряваме с официоз-ните бутафории. Идеята е да сплотим силна общност около споделените ценности на свободата и отговорността, които единстве-ни могат да доведат до истинско възражда-не на българското образование!

33 Нека на 24 май да закачим тази

декларация на яркожълт плакат на видни места из града!

Явор Ганчев

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА ТРИУМФИРА-НЕТО НА ЗЛОТО И ЗЛИТЕ ХОРА ПО ЗЕ-МЯТА

ЧУДЕСНО ОФОРМЕНА ФАСАДА НА БИБ-ЛИОТЕКА

Прочее, какво пречи, да речем, фасадата на Народната библиотека в Пловдив от сива да бъде преобразена по този начин? Не е ли добра една такава идея? защо у нас всички фасади непремен-но трябва да са сиви?

ОЧАКВАЙТЕ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДНА ЛЮБОПИТНА АНКЕТА

Седмица-две преди да бъда увол-нен от ПГЕЕ-Пловдив проведох кратка анкета с част от класовете, на които препо-давах; дадох им листчета, на които бях сложил извадка от официален документ, съдържащ директорската оценка за моята работа, като помолих учениците накратко да коментират прочетеното. На изображението се вижда как един ученик е коментирал текста, съдържащ директорската позиция. Тия дни, като намеря време, ще обобщя резултатите от тази анкета. В 7-8 класа я проведох, напълно анонимна, ученик разда-ваше листчетата и ги прибираше след това.

АЗ ПЪК ЗА КОМУНИСТИ И ЗА ТЕХНИТЕ ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА НЯМА ДА ГЛАСУ-ВАМ!

четвъртък, 22 май 2014 г.

ВИДЕО

Аз ще гласувам за наследника на славното синьо СДС от 90-те години – РЕ-ФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК. За кандидатите на традиционната и автентична десница ще гласувам. Никога няма да изменя на своите ценности, принципи и убеждения!

ЕХ, ПУТЯ, ПУТЯ – КОЛКО МЪКА ТЕ ЧАКА, ДАРАГОЙ ПУТЯ!

четвъртък, 22 май 2014 г.

Похоже китайцы станут для росси-

ян новыми братьями вместо украин-цев,только с подробность что старшим, страшним и коварным будут китайцы!... ай-яй-ай...

Иванка Беляева Путя, Путя, виж как те гледа – не

те бръсне и за слива! И цените ще ти се наложи да свалиш непоносимо, и индекса-цията им във времето ще се прави когато те ти кажат и с колкото ти кажат!!!

А след някоя и друга година като си разработят необятните шистови находи-ща – какви количества мислиш че ще им продаваш и на какви цени!??

Това не ти е вазелинонамазаната България!!! Мука Вова, мука...

Nikolov Konstantin

НЕКАДЪРНИЦИТЕ НАЙ-МНОГО СЕ МЪ-ЧАТ, ТЯХ НАЙ-МНОГО ГИ ТРЕСЕ И ТЕР-ЗАЕ ТАЯ УЖАСНА БОЛЕСТ – ЗАВИСТТА!

май 23, 2014

Елин Пелин е написал тия паметни

думи, хвърлящи обилна светлина върху странностите на нашия народен характер: „Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на за-вистта!“. Тия дни, във връзка с моето уволнение като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

получих всякакви отзиви; тая вечер чета един, издаващ удивително феноменална завистливост; ще го публикувам изцяло, а пък по-долу ще разкажа и за още един такъв случай, можете да прочетете изцепката му заедно с мой кратък коментар; та ето какво ми пише един феноменално надарен завис-тливец (или завистливка); интересно е и мнението му (й) за учителите, то ето, тия дни е техният празник, та прочетете, поди-вете се:

Явно че в БГ доста хора са болни от болестта на „безгрешността“ и „вечност-та“. Надали има даскал в БГ, чийто метод на преподаване да не е „революционно нов“, „прогресивен“ или „безценен“. Всички учите-ли в БГ, точно както и докторите, политици-те и архитектите, считат себе си за „уникал-ни“. Грънчаров е поредният пример!! Увол-нили го и ето, как можаха, да уволнят „най- от най“!! Голяма работа, след като си нену-жен ще те уволнят, а вие какво искате, до 70 години да преподавате тъпата си филосо-фия, която е едно бреме за учениците, особено в средно училище и то по електро-техника.

За учителите, докторите и полити-ците, техните професии са най-тежки!! По-питайте ги! Да работиш по 3-4 часа на ден, да си изливаш личният неприязън към деца е сигурно голямо густо. В момента всички даскали си „вадят“ допълнително по още една заплата, необложена с данък, от част-ни уроци, издаване на помагала, и други подобни идиотизми. Това са пари, които излизат от джоба на родителите. „Вашето дете трябва да ми купи книгите, иначе няма да мине в по-горен клас, или да си вземе изпита“ – това им са основните рекетъорски приказки. Точно като докторите!!! В същото време, има бюджет, който не знайно защо не покрива нуждите на образованието? Ами защо??

Ми нека се запитаме, кой финан-сира издаването на книгите на Грънчаров?? Тези книги, той ГИ НАЛАГА СИЛОВО НА ДЕЦАТА ДА СЕ ЧЕТАТ!! Едно време, така трябваше да четем „Млада гвардия“, „Разо-раната целина“, „Мамино детенце“, „Как се каляваше стоманата“ и други подобни идио-тизми, които ни правеха да се чувстваме странно, поради неразбиране на авторският тъпизъм!

Грънчаров сега се опитва да се направи на „герой нашего времени“, когато

34 се бори за отстояване на своята „уникал-ност“ и „неподобие“, която той сам си е преписал че притежава!!!

А когато снимаше клипове с учени-ците си и ги пускаше в блога си, и ги нари-чаше „малоумни“, тогава беше безстрашен „картечар“, застанал в укритието на катед-рата и стрелящ „безстрашно“ срещу „мало-умните“ озверели редици на безвъоръжени-те редици от ученици!! Даже бе стигнал до идиотизма да „измисли“ с „грънчарският“ си „гений“ и три-бална система за текуща оцен-ка на децата, за да може да ги държи в „шах“ и да посещават тъпите му занима-ния!!!

Punishment is justice for the unjust!!!!

Да, това пише този завистливец или тази завистливка. Даже като разпален римски оратор завършва с една максима, за да покаже, санким, че ний не сме какви да е, и ний знаем езици, не сме толкова прости колкото изглеждаме! Виждате ли до какви върхове достига, а: упоменати са и моите книги, и какво ли не, абе всичко е тук, както си му е редът; моя милост се задоволи там да напише все пак следното, което е израз на моята човеколюбивост; трябва все пак да сме състрадателни към душите на ония, които се пържат на такъв страшен огън, огъна на завистливостта:

Гледам, че има и други хора, които се пържат на огъня на завистливостта, та затуй публикувам тук едно писмо до един друг изключително надарен завистливец, може да е от полза и тям; ето какво написах на прочулия се вече докторант Узунов, който ми написа следните думи, издаващи патологичната му завистливост:

„И не знам защо сте си въобразил, че сте толкова специален, неразбран и уникален човек, Грънчаров??? Хахахахах, продължавам да се забавлявам с постъп-ките на вашата „велика“ личност! :) О, свободен дух! О, прероден Новалисе! :))))))))))))“

Да, това нещо ми е написал той, а пък аз му отвърнах ето как:

Докторант Узунов, някой казвал ли Ви е, че сте патологично завистлив? А знае-те ли кои най-много се мъчат от тази болест – завистта? Ще Ви кажа щото съм състра-дателен човек: некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая коварна болест – завистта! Даже не Ви е неудобно да показвате колко много завиж-дате, ето това вече е крайната степен на завистливост. Това Вашето е направо фе-номенално, браво, удивлявате ме: дали вече във Ваше лице не се е родил вече българският гений, предречен от поета; да, дали пък вече не се е родил геният на за-вистта?!

Що-годе кадърният човек не за-вижда, а пък способният изобщо не знае какво е това завист. Способният се радва когато срещне талантлив човек, а пък нека-

дърникът, като срещне способен човек, почва неизразимо да страда. Интересно е, че не сте разбрал тия неща, та поне малко да се криехте, да пазехте на скришно завис-тливостта си. Това означава, че вече не можете изобщо да я контролирате. Горко Ви! Хич няма да Ви е леко в живота, за съжаление.

Аз бих си позволил – като консул-тант Ви давам безплатна консултация – да Ви дам следния съвет: все пак опитайте да намерите онова занимание, за което сте роден, което най-много Ви се удава, почнете да се увличате в него, това ще намали огъня на завистта, на който сега се пържите. Оставете тая пуста философия, това не е Вашата сфера, потърсете своята истинска сфера. Млад човек сте, не е трудно да се преориентирате овреме.

По този начин ще се отървете от завистливостта си, иначе от нея мира няма да имате до последната си минута. Понеже съм човеколюбив човек, та затова си позво-лявам да Ви дам такъв един съвет. Един ден ще сте ми безкрайно благодарен за него! Успехи Ви желая! И гонете момите, докторанте, и те много ще намалят душев-ните Ви мъки.

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЕДИН ЕКСПЕРИМЕНТ: ЗАПОЧВАМ КУРС ВИДЕО-ЛЕКЦИИ ПО ТЕМАТА "КАК ДА СТАНА ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ?"

ВИДЕО Встъпление

Въведение, касаещо метода и осо-беностите на този тип изследвания

НАЗНАЧЕНА ОТ ГЕРБ ДИРЕКТОРКА УВОЛНИ ОТ РАБОТА ПОЛИТИЧЕСКИ БЛОГЪР ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ Е НАПИСАЛ ОБИДНО "ОТКРИТО ПИСМО" ДО БОЙКО БОРИСОВ!

петък, 23 май 2014 г.

На 12 май 2014 г., понеделник, из-пратих следното Безпощадно правдолю-биво писмо до Б.Борисов: "Или се вслу-шайте в глухия, идещ от дълбините при-зив на историята – или си обирайте кру-шите!". Точно седмица по-късно, на 19 май бях уволнен в качеството ми на преподава-тел по философия и гражданско образова-ние от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която беше назначена на този пост – я, какво съвпадение?! – по време на управлението на същия този Бой-ко Борисов, беше назначена от неговия министър на образованието С.Игнатов. Дали наистина всичко това е просто съвпа-дение по време – или има и някаква по-съществена, причинна връзка, аз това не мога да кажа, но нищо не ми пречи да пред-полагам. Сиреч, да мисля и в тази посока. Интересно е, че заради писмото ми до Б.Борисов, както се полага, бях обруган от негови разгорещени фенки, писмото ми беше наречено "злобно", "неправилно мис-лещо", "клеветническо", "нямащо нищо общо с фактите" и не помня още как, но отзив от самия адресат не получих никакъв, никаква реакция от негова страна нямаше; предполагам пиарите са му дали умния съвет да мълчи, щото а каже нещо, това ще означава откриване на дискусия, която може да доведе до негативни последици за въп-росната партия, за ГЕРБ.

Да, умен съвет са дали пиарите на Б.Борисов, той упорито замълча, с което мълчание фактически призна правотата на моите обвинения и подозрения; щото ако това, което му казах, беше съвършено не-верно, той, разбира се, би могъл да реагира, ала ето, той замълча, явно няма какво да каже, няма шанс да се оправдае. Мълчани-ето в такъв случай със законно право може да се тълкува по указания начин: като "знак за съгласие". От друга страна мълвата в Пловдив обаче твърди, че съпругът на директорката на ПГЕЕ-Пловдив бил "с много стабилни връзки" в ГЕРБ, включително стигащи до самия Б.Борисов, което и обяс-

35 нява защо тя можа да спечели оня същия директорски "конкурс", в който участваха изключително много сериозни кандидати, но се оказа, че никой от тях нема шанс да я победи. Та ето сега едно такова обяснение, именно, че съм бил уволнен от тъй благо-дарната на ГЕРБ за службата и поста си директорка един вид за да се отблагодари с нещичко за назначението си, е много близко до ума. И какво ми пречи да попитам лично Б.Борисов за това дали има някаква такава връзка – след като с него сме фейсбук-"приятели"? Ето какво му написах там на лични съобщения:

Здравейте, г-н Борисов, Абе един въпрос ме мъчи нещо та-

зи сутрин, та се обръщам към Вас да ми помогнете, нали е предизборен период все още, по тази причина вий, полиците, сте много отзивчиви, защо пък да не се възпол-звам? А въпросът ми е този:

Седмица след като аз Ви пуснах своето Открито писмо директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова съвсем неочаквано ме уволни от работата ми като учител по философия и гражданско образо-вание от повереното й от Вашето, г-н Бори-сов, от Вашия министър на образованието С.Игнатов училище – дали това мое увол-нение е чиста случайност, или има, дето се казва, една по-дълбока причинна връзка, а, какво ще кажете? Този въпрос ме терзае напоследък и мира не ми дава, ако е чиста случайност, хубаво, но понеже съм фило-соф, аз добре зная, че "чисти случайности" в природата няма, ето затова се принудих да питам лично Вас – да ми облекчите съм-ненията.

Възможно ли е аз, дето съм от доста години един от най-активните полити-чески блогъри и коментатори в страната, дето също така съм един от най-активните критици на Вашето, г-н Борисов, управле-ние, да съм станал прицел на една груба политическа репресия от назначената от Вашето управление директорка?! Дали тази Ваша почитателка не е решила по този начин, престаравайки се прекалено, да Ви се отблагодари за службицата, дето й да-дохте, а, как мислите по този интересен казус Вие, драги ми г-н Борисов? Възможно ли е такова едно нещо да се случи в евро-пейска и демократична България - възмож-на ли е такава една грозна политическа репресия срещу мен, и то осъществена

тъкмо от представителка във властта на Вашата, г-н Борисов, партия, която се зове, кой знае защо, "Граждани за европейско развитие на България", е, аз не знам в Ев-ропа да правят подобни неща, дето си го позволява Вашата овластена от Вас фенка, та затуй питам де, щото ми се появи едно такова подозрение. Нали знаете какви сме ний, човеците и свободните граждани, все неудобни въпроси поставяме, все се съмня-ваме, все питаме, все изискваме да ни отговорите. Та ще Ви бъда много благода-рен да ми кажете какво мислете по този възлюбопитен въпрос.

И още едно нещичко искам да Ви попитам. То е вече във връзка с написаното в моето писмо до Вас, на което Вие не бла-говолихте да отговорите, нито някак другоя-че да реагирате, и си го позволихте това даже и по време на предизборна кампания, такава една неучтивост се наказва, г-н Борисов, кажете го туй нещо на своите пиари, които са Ви дали глупавия съвет да замълчите. Напразно им плащате грешните си пари, аз това намеквам де, но карайте, това си е Ваш проблем, Ваши са си парите, на който искайте си ги давайте. А чисто политическия ми въпрос към Вас е следни-ят:

Г-н Борисов, понеже не съм чул от Вас да признаете поне една своя грешчица, никога не съм го чул, дали пък не се мисли-те за безгрешен?! (То и назначената от Вашия министър на образованието дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив се мисли за напъл-но безгрешна, за непогрешима, та затуй питам, дето се казва, дали пък не сте от един дол дренки?) Няма ли, примерно, г-н Борисов, да признаете, че е грозно да се краде електората на другите десни партии, да им се крадат символите, примерно синия цвят (абе отначало вие не ползвахте синия цвят, ползвахте някакъв сив или бозав цвят, но сега напоследък ви гледам много сте посинели бе, изцяло син ви е станал пар-тийния цвят, дето се казва, по мутренски начин откраднахте на десните цвета!), нима не е грозно според Вас да се представяте за каквито не сте, нима пък няма да признаете вина за разпространението на политическия нихилизъм и на аморализма в политиката, Вие лично в туй отношение не чувствате ли веке някаква вина? Само мъничко да каже-те, че се чувствате виновен за нещичко, само малко разкаяние да чуя от Вас, ще склоня много неща да Ви простя, но докато мълчите и се правите на чиста вода ненапи-та, знайте, аз на такива шарлатани в поли-тиката доверие никакво нямам! Това е. Правете си сметката. Дойде, иде времето, в което ще се наложи да си плащате вересии-те. Който пръв почне да се чисти в морално отношение, много ще спечели. Който про-дължава да лъже най-нагло, добро няма да види. Ще стане политически труп. Тази съдба Ви чака, драги ми г-н Борисов, ако не почнете малко по малко да се променяте. Аз

съм философ и знам, че човек винаги може да почне да се променя – стига да осъзнае някои истини. За свое, за негово добро са тия промени. Тия обаче, дето не могат да се променят, те ще загинат. Това е. Така е било, така и ще бъде.

Аз и в предишното си писмо Ви ка-зах някои истини, Вий обаче замълчахте като... да не казвам като какъв, абе замъл-чахте като малко бебе, което току-що се е наакало (да го наречем така, да се изразим така, санким, да се правим на културни). Аз по това съдя, че мълчанието Ви е равнос-тойно на признание за верността на конста-тациите ми. Опровергайте ме ако можете. И за подозрението ми, че активирахте назна-чената от Вашето правителство директорка на ПГЕЕ-Пловдив да ме уволни за отмъще-ние седмица след като Ви пратих писмото, и за всичко останало, което Ви писах в това, а и в предишното ми писмо, което е въздъл-гичко. Вие плащате на пиарите си луди пари да Ви дават глупави съвети, а мен ме увол-нявате за това, че съм Ви дал съвършено безплатно безценни съвети – е, така не бива. Така не е справедливо. Така е грозно.

Спирам. Ако почнете да се попра-вяте поне малко, ако почнете да залагате вече на истината, не на лъжата, ще има надежда за България. Истински десните партии са тия, дето залагат на безпощадна-та истина, левите са лъжльовците, лъжата, тарикатлъкът, измамата, далаверата са тяхната изконна сфера. Докато продължа-вате да лъжете и да се срамувате от исти-ната, аз няма да Ви призная за десен поли-тик. Не искайте това от мен. Аз съм десен човек и органически се отвращавам от лъ-жите и от лъжльовците особено. Сега раз-бирате ли защо се занимавам с Вас?

Хайде чао. Зло не помнете! Опи-тайте се да бъдете по-великодушен. И не давайте глупави съвети на назначени от Вас директорки. Такива ще Ви закопаят оконча-телно. 23 май 2014 г., Пловдив ПОДПИС:

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА ЕПИЧНИТЕ БОРБИ, ДОВЕЛИ В КРАЙНА СМЕТКА ДО ВРЕМЕННОТО МИ ПОРАЖЕНИЕ – И ДО ЛИКУВАНЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ВРАЗИ

петък, 23 май 2014 г.

Адвокатът, към когото се обърнах

да заведе и да води делото по оспорване на заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив (там работих близо 14 години като учител по философия и гражданско образо-вание), ме помоли съвсем вкратце да опиша хронологията на моите епохални отношения с директорката на това училище, именно г-жа Стоянка Анастасова, назначена през 2010 година от тогавашния министър на

36 образованието, от правителството на ГЕРБ, имам предвид Сергей Игнатов. И ето, аз сега се виждам принуден да изпълня тази негова молба, което е доста трудна задача, но за мен това е предизвикателство; ето какво се получава за момента:

• Прелюдия: преди въпросната

особа да стане директор на ПГЕЕ-Пловдив аз с нея съм имал най-нормални колегиални отношения. Интересно е, че тя ме смяташе за "свой човек" в борбите си срещу стария директор, не знам защо е смятала така, но още по-интересно е, че тя същата, която след 3 години и половина ще ме уволни по прекалено глупавия мотив "пълна неспо-собност да изпълнява работата на учител", "пълна непригодност", "некадърност" и пр., преди да стане директорка много ме ценеше като специалист; даже си спомням случай когато тя ме помоли да ме заведе в едно заведение в близост до Търговската гимна-зия в Пловдив, там ме запозна с нейна приятелка, учителка, на която за първи път в живота й се било наложило да води пред-мета "Свят и личност" в 12-ти клас; там аз бях представен като "голям спец" по тия предмети, дадох й консултация как следва да бъде преподаван този предмет и пр., посочих й мои разработки по него и пр., сложени за ползване в интернет и т.н.; г-жа Анастасова в ония времена си падаше по интелигентските разговори с по-изтъкнатите колеги, щото сама се стараеше да прави нужното та да бъде отнасяна към тоя чо-вешки вид;

• Когато разбрах, че тя е станала директорка (никой не е вярвал това, канди-датурата й беше куриозна – на фона на останалите твърде сериозни кандидати в директорския конкурс), та когато разбрах, че новият ни директор носи името "Стоянка Анастасова", моя милост, който съм доста импулсивен, си позволих да възкликна публично пред доста хора ето какво: "Май-чице мила!?"; дето се казва, изпуснах се да възкликна така; много е възможно това да й е било казано от "доброжелатели"; когато пък я срещнах за първи път след спечелва-нето на конкурса, аз пък имах глупостта (щото я чувствах като "близка") да й кажа ето какви думи: "Чудя ти се на акъла защо се захващаш с тази толкова тежка рабо-та?!", казах го в приятелска тоналност, но

усетих, че изражението й рязко се измени, тя изглежда го схвана буквално, аз обаче не съм влагал такъв смисъл; както се казва, произведох едно гафче;

• Въпреки тия неща тя в първата си година като директор се отнасяше добре с мен, нещо повече, вкара ме в какви ли не комисии, станах в един момент доста приб-лижен до новата директорка, участвах дори в най-апетитната комисия, тази по разпре-деление на парите от т.н. "диференцирано заплащане"; директорката знаеше, че правя, да речем, видеозаписи на мои уроци по философия и ги слагам в блога си, никога не ми е казала дума против това, дори го смяташе за новаторство; аз тогава минавах дори в нейните очи за "авангардно мислещ" човек, тя самата също искаше да създава такова впечатление за себе си;

• През есента на 2011 г. почина Стив Джобс; разговаряйки с ученици, стиг-нахме до идеята, че какво пречи нашето училище да вземе за свой патрон името на знаменития американец; аз писах по този повод в блога си; на другия ден в двора на училището се изсипаха репортери от почти всички телевизии, пловдивски и национал-ни; сигурно ги впечатлило ето това "учили-ще, носещо името на Ленин, ще бъде преи-менувано на името на Стив Джобс", това стана поантата на въпросната кампания; та телевизиите почнаха да вземат интервюта от мен и от директорката, а също така и от ученици; за около седмица това стана нещо като "сензация", нали знаете как се случват тия неща, по принципа "всяко чудо за три дни"; кой знае защо директорката застана на странната позиция, че патрон, видите ли, не ни бил изобщо нужен, санким, и "ТЕТ-Ленин", както се знае това училище в Плов-див, "си било добро име"; спомням си, че даже давах интервюта за радио "Хоризонт", канен бях в разни телевизии, и "телевизия-та-майка" направи по този повод голям репортаж; в един момент директорката се изнерви кой знае защо (въпреки че телеви-зиите правеха реклама на училището, и то не за нещо лошо, а за нещо съвсем хубаво, интересно!), свика "оперативка" и се нах-върли по недопустимо груб начин срещу мен; дойде ми тази нейна атака като "гръм от ясно небе", аз спонтанно реагирах твър-до, щото не позволявам някой да се държи по толкова груб начин; за първи път "колек-тивът" биде разделен на "лагери", на три лагера, почнаха се дебати; спомням си, че най-твърда подкрепа за моето предложение да обсъдим идеята ПГЕЕ-Пловдив, дето е без патрон, да приеме за такъв Стив Джобс, си позволи да изрази инж. Калин Христов, преподавател по компютри; каза "Абе коле-ги, какво толкова, Ангел само предлага, нека спокойно да го обсъдим!", но директорката държеше на това, че аз съм бил злоупотре-бил, бил съм развалил имиджа на училище-

то с тия интервюта и пр.; за куриоз ще кажа, че същият този инж. Калин Христов, неин най-сериозен конкурент в директорския конкурс, след около годинка ще бъде увол-нен от училището по недопустимо груб начин (съдът на първа инстанция го върна на работа, ала неуморната директорка, потрошавайки сума ти държавни пари, обжалва на по-горна инстанция);

• Аз иначе съм човек неотстъпчив и немекушав: организирах с помощта на уче-ниците на нещо като "референдум" за това кой да бъде новият патрон на училището; имаше гласуване във всички класове, с урна, както и подобава, с комисия, съставе-на от ученици, както се казва, проведох практически урок на учениците по демокра-ция; директорката мълчеше и скърцаше със зъби; доста медии отразиха "референдума"; резултатите (в полза на Стив Джобс) даже не бяха допуснати за обсъждане на педаго-гически съвет, въпреки моето писмено пред-ложение; директорката почна да ми устрой-ва разни възгнуснички административни номерца за отмъщение, щото съм си позво-лил да й разваля началническия комфорт; примерно, започна без никакво предупреж-дение да посещава мои часове и да дебне за "нарушения"; но иначе, външно поглед-нато, имахме някакви що-годе приемливи лицемерни "колегиални" отношения, нищо че студенината се чувстваше; аз изобщо не съм подозирал че тя е толкова отмъстите-лен човек, въпреки предупрежденията на колеги, които я познаваха от много отдавна;

• Случи се така, че се преуморих и се наложи да вляза в болница заради проб-леми със сърцето; стоях там цял месец; като се върнах, без да ме предупреди изобщо, директорката по телефона (!) по време на първия час ми съобщи да не вли-зам повече в цели четири класа (!), тя ми ги била отнела от преподаване (!) и то само два месеца преди края на учебната година (!), понеже, видите ли, "срещу теб има цели две ей-такива папки с жалби и от ученици, и от родители" (!!!). Значи аз се наложи да стоя в учителската стая, а друг, външен лектор, да води часовете ми, което е доста унизително, пък и опасно: какво пречи и други класове да поискат същото от тъй дащната и популистично настроена дирек-торка?! Аз обаче сам предложих на остана-

37 лите класове, на които преподавам, да пишат жалби срещу мен, та да видим как ще реагира директорката; почна се една доста сложна игричка с действащата чрез мръсни административни номерца директорка, която в крайна сметка ще доведе до увол-нението ми, станало й вече нейна заветна цел; от този момент нататък тя всекидневно ще прави нужното да трупа "компромати" срещу мен, а също и да организира добива-нето им; дори и учители бяха подбудени да пишат жалби срещу мен, примерно по такъв доклад до приближена до директорката класна ръководителка за невзет час по философия (учениците просто не се бяха явили) на мен ми беше наложено дисципли-нарно наказание заради това, че не съм бил отразил в дневника този факт; но това е по-късно, а преди това се започна една одисея с моята синдикална лидерка, от КТ "Подкре-па", лична приятелка на директорката, а също така помощник-директорка на учили-щето (!); тя, разбира се, не пожела с нищо да ми помогне в тежката ситуация, в която бях поставен; напротив, опита се да ме репресира по оригинален начин, примерно, организира "разгромно събрание" (по терти-па на "народните съдилища" веднага след 9 септ. 1944 г.) на синдикалната организация, на което аз бях обявен за "народен враг", за "враг на народното добруване под сянката на трона на тъй мъдрата директорка"; поне-же се гнуся от мелодрамите аз отвърнах с есе в моя блог по случая, написано в ирони-чен стил; след няколко месеца ще се окаже, че въпросната синдикална-лидерка-помощ-ник-директорка-и-лична-приятелка-на-дирек-торката ще ме даде под съд за... обида (!!!), да, имаше и такова едно дяло; оказа се, че вече в това училище животът почва да тече в духа на абсурдитските пиеси на Кафка, на Бекет, според виденията на Йонеско или на Оруел, сиреч, че в него вече всичко е въз-можно;

• Понеже съм човек с изследователски наклонности, тия екзистенциални феномени силно ме заинтригуваха и реших да се въз-ползвам в пълна мяра от търсаческия шанс, който тъй благосклонната съдба ми подари: почнах да пиша всекидневни репортажи за случващите се причудливи истории в ПГЕЕ-Пловдив; това, разбира се, нажежи обста-новката, то наливаше масълце в огъня; вместо да търси разумен компромисен

изход от създалата се ситуация директорка-та ми обяви война по всички фронтове; аз имам благодарение на записките си пълна документация за случилото се в тия близо епохални две години на въпросната война или крамола; почнах да издавам книги (!), съставени от мои статии по проблемите на образованието, писани редовно в блога; постарах се да развия спецификата на своите преподавателски иновации, да раз-кажа за своя подход и пр.; не крия, че въп-росната крамола ме импулсира невероятно да работя интензивно по тази така важна проблематика; написах и издадох доста текстове под формата на сборници, книги, брошури; с оглед да предизвикам демокра-тичен дебат в самото училище и да спомог-на за разсейването на тягостната психоло-гическа и нравствена атмосфера в него почнах да пиша поредица от доклади до Педагогическия съвет, също така жалби до висшестоящите институции, до Министъра, до Омбудсмана, до кого ли не; почна се поредица от проверки, директорката пък почна да ме "ковлади" на разни институции за моите въображаеми "нарушения", при-мерно да вика инспектори, експерти от Министерството, от Комисия за защита на детето (!!!), щото, видите ли, се оказа, че аз в нейните очи съм бил вече "нарушител на правата на децата", техен "мъчител" и какъв ли не още; почна се серия от проверки на мои часове, все правени внезапно, в нару-шение на установения законов ред, за тях яз бивах уведомяван минута-две преди проверката, липсваха надлежните заповеди за тия проверки, абе административния терор и тормоз, на който бях подложен от всевластната директорка, си го биваше, спор няма;

• В резултат на това здравето ми окончателно рухна; разболях се сериозно, сърцето ми вече изобщо не влизаше в ри-тъм и биеше бясно с ритъм над 200 удара в минута; наложи се да постъпвам в болници, накрая бях инвавалидизиран от ТЕЛК с 60% нетрудоспособност, но това изобщо не впечатли с нещо нашата тъй любвеобилна и човечна директорка, тормозът продължи с неотслабваща сила, наред с гаврите; в началото на учебната 2012-2013 г. дирек-торката ми организира дори... "самоотлъч-ка", именно, бил съм "закъснял" да се явя на работа цели два дни (!!!); на мен това мое "нарушение" ми дойде като "гръм от ясно небе": оказа се, че датата в моята молба за отпуск е била подправена собственоръчно от директорката (!), просто тя променя чис-лото "14" на "12", така съм бил подведен от нея, видите ли, да "закъснея", заради което тя ми наложи тъй дълго лелеяното дисцип-линарно наказание "Предупреждение за уволнение", та да може след това при първо ново "нарушение" да ме уволни съвсем "законно"; е, аз обжалвах пред съда тази неправомерна заповед, съдът на две инс-

танции отмени заповедта, сега делото още се гледа във... Върховния касационен съд, явно претендиращата да е непогреши-ма директорка не пести държавните пари и е готова да се съди до дупка само и само да докаже своята "пълна непорочност"; да, обаче постоянният тормоз доведе до ужас-на последица: една сутрин, бързайки да не закъснея за първи час, се подхлъзнах, пад-нах, ударих си при падането жестоко глава-та; оказва се при удара съм получил сътре-сение на мозъка, съпътствано от кръвоиз-лив; образува се т.н. хематом; все пак в това състояние ходих на работа близо две седмици, но в един момент почнах да се чувствам ужасно, излязох в болнични, лека-рите дълго време не можаха да установят причината за ужасното състояние; лекуваха ме за какво ли не, но подобрение не нас-тъпваше; накрая когато аз вече съвсем грохнах една лекарка най-сетне се е вслу-шала в думите на сина ми (аз нямам спомен от тия дни) за падането ми и ме е пратила на скенер на главата; откриват хематома, на другия ден в мозъчната неврохирургия ми беше проведена тежка животоспасяваща операция с черепна трапанация, едва оце-лях, Бог изглежда се смили да ми подари още малко живот, по думите на един от лекарите; това, че сърцето ми е зле и че пиех какви ли не други лекарства (примерно антикоагуланти) е усложнило задачата, затова така се изрази човекът; последва 8 месечен отпуск по болест за възстановява-не след операцията;

• Върнах се на работа в края на м. ноември 2013 г.; от този момент досега безпощадната директорка разигра какви ли не ужасии само и само да ме принуди или да се оттегля сам от работа, или да грохна съвсем и да не мога да си изпълнявам за-дълженията, или да ме загащи в нарушение и най-сетне да ме уволни "законно"; то не бяха какви ли не номерца, организирани бяха дори "бунтове на класове" срещу "не-кадърния преподавател", идваха какви ли не комисии да ме проверяват, абе случиха се такива чудесии, каквито здравият човеш-ки разсъдък едва ли може да си представи че са изобщо възможни в наше време; да, ама се оказа, че за г-жа Анастасова няма никакви невъзможни неща; аз продължих да документирам всичко случващо се в блога си, имам нова книга за този период, съста-вена от написаните в него текстове от най-различно естество, пак алармирах всички институции, да, ама не, ето, дойде момента да бъда уволнен; и това стана по твърде специфичен начин, ето как;

• Тук ще си позволя на сложа един цитат от моя статия от блога:

"На 12 май 2014 г., понеделник, из-пратих следното Безпощадно правдолю-биво писмо до Б.Борисов: "Или се вслу-

38 шайте в глухия, идещ от дълбините при-зив на историята – или си обирайте кру-шите!". Точно седмица по-късно, на 19 май бях уволнен в качеството ми на преподава-тел по философия и гражданско образова-ние от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която беше назначена на този пост – я, какво съвпадение?! – по време на управлението на същия този Бой-ко Борисов, беше назначена от неговия министър на образованието С.Игнатов. Дали наистина всичко това е просто съвпа-дение по време – или има и някаква по-съществена, причинна връзка, аз това не мога да кажа, но нищо не ми пречи да пред-полагам. Сиреч, да мисля и в тази посока. Интересно е, че заради писмото ми до Б.Борисов, както се полага, бях обруган от негови разгорещени фенки, писмото ми беше наречено "злобно", "неправилно мис-лещо", "клеветническо", "нямащо нищо общо с фактите" и не помня още как, но отзив от самия адресат не получих никакъв, никаква реакция от негова страна нямаше; предполагам пиарите са му дали умния съвет да мълчи, щото а каже нещо, това ще означава откриване на дискусия, която може да доведе до негативни последици за въп-росната партия, за ГЕРБ.

Да, умен съвет са дали пиарите на Б.Борисов, той упорито замълча, с което мълчание фактически призна правотата на моите обвинения и подозрения; щото ако това, което му казах, беше съвършено не-верно, той, разбира се, би могъл да реагира, ала ето, той замълча, явно няма какво да каже, няма шанс да се оправдае. Мълчани-ето в такъв случай със законно право може да се тълкува по указания начин: като "знак за съгласие". От друга страна мълвата в Пловдив обаче твърди, че съпругът на директорката на ПГЕЕ-Пловдив бил "с много стабилни връзки" в ГЕРБ, включително стигащи до самия Б.Борисов, което и обяс-нява защо тя можа да спечели оня същия директорски "конкурс", в който участваха изключително много сериозни кандидати, но се оказа, че никой от тях нема шанс да я победи. Та ето сега едно такова обяснение, именно, че съм бил уволнен от тъй благо-дарната на ГЕРБ за службата и поста си директорка един вид за да се отблагодари с нещичко за назначението си, е много близко до ума. И какво ми пречи да попитам лично Б.Борисов за това дали има някаква такава връзка – след като с него сме фейсбук-"приятели"? Ето какво му написах там на лични съобщения: ...";

• Спирам дотук, че се изморих; писна ми направо; сигурно съм пропуснал много неща, но то може ли всичко да се изброи; иначе имам пълната документация по случая-шедьовър, но тя е по-скоро за историята, тази история ще бъде интересна за бъдещите историци на нашенските нра-ви, а не за съда, не и за адвокатите, пред-

полагам, щото те трябва да си вземат от-пуск от поне 1 месец за да могат да изчетат всичко написано по случая; аз каквото съм писал, а това, дето е писала директорката, това, дето са отговаряли сезираните от нея и от мен институции аз не знам, до него нямам достъп, то от мен е крито от дирек-торката така старателно, че аз нямам ника-къв достъп до него; тя го пази сякаш е дър-жавна тайна, нищо че ме касае така пряко; това, разбира се, е незаконна злоупотреба от нейна страна с информация, щото ме държи в пълно информационно затъмнение, осигурявайки си безчет предимства; да, ама така законът не позволява, а морала да не говорим; ще видим, тепърва ще се разбере цялата истина, за което призовавам уважа-емия съд.

Толкоз. Капнах. Умни хора ми ка-заха да си почина, да предам двете дела на опитни адвокати и да си се захвана с моите работи, с писане на сериозни книги, щото наистина се изтощих с тия глупости; ето, сега се сещам, че изпуснах нещо важно: г-жа Анастасова в моя официална характе-ристика, предназначена за ТЕЛК, писа чер-но на бяло, че съм бил "податлив на чести нервно-психологически разстройства", си-реч, ме оклевети по един недопустим начин (аз, слава Богу, с психиката съм си добре, вероятно най-вече защото гледам на всичко случващо се с една философска ироническа невъзмутимост, това изглежда ме спасява); та по тази нейна клевета сега аз водя и друго дело, и за него трябва да си намеря, изглежда, адвокат, щото сам едва ли ще се оправя; пък ми се и ще да напиша нещичко; та за адвокати ще ми се наложи да намеря в тоя момент към 1000 лева общо, ще се наложи да ги изгладувам тия пари, но нямам друг избор; най-лошото е, че с тия разходи най-вероятно ще пропадне излизането на списание ИДЕИ, което от шест години изда-вам с мои скромни средства и с помощта на скромни средства на някои фенове на спи-санието; но ще видим; времето ще покаже всичко, то и всички рани лекува.

Хубав ден на всички! Не се тормо-зете за онова, което сами не можете да решите, оставете всичко на времето – то може всичко! Чао засега!

ИЗБОРЪТ В НЕДЕЛЯ Е: ИЛИ МОДЕРНА И ДЕМОКРАТИЧНА ЕВРОПА ИЛИ АВТОРИ-ТАРНА И ПРИМИТИВНО-ОЛИГАРХИЧНА, ПУТИНСКА "ЕВРАЗИЯ"

Поредица от знакови фигури на млади хора с леви демократични възгледи заявяват, че

ще гласуват за Реформаторския блок. Това е много добра новина. Риданията, че РФ не е достатъчно "десен" са смешни. РБ трябва да се утвърди като представителст-во на модерните, ориентирани към Европа и демократичните ценности българи, принад-лежащи предимно – но не само – към градс-ката средна класа, интелектуалци и профе-сионалисти.

Оста "ляво–дясно" не е от драма-тично значение за тези хора, защото те трябва да защитят позициите си в едно друго, много по-същностно разделение: разделението между модерна и демокра-тична Европа и авторитарна и примитивно-олигархична утопия и практика на "Евразия". Ние нямахме нужда от подобно разделение - наложиха ни го. Успех в неделя! Написа: Ognyan Minchev КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесно казано, браво, г-н Минчев! Самата истина пишете! Ще си позволя да публикувам коментара Ви в мой блог – та да стигне до колкото се може повече хора. Заслужава си! Истината ни е съдбовно необходима в този момент!

петък, 23 май 2014 г.

344 ден # дансwithme ОСТАВКА!

Снимка: Justine Toms

НЕ МОЖЕМ С УСКОРЕНА МАРШОВА СТЪПКА ДА ВЪРВИМ КЪМ ЗНАНИЕТО, КАМО ЛИ ПЪК КЪМ МЪДРОСТТА

Пришпорването винаги пречи... Гълъбина Желязкова

39 РАБОТАТА ВЕЧЕ МАЙ-МАЙ ОТИВА КЪМ ПЛАЖ И МОРЕ, А?

Дали като съм вече изцяло свобо-ден не запраша тия дни към морето? Най-обичам морето през май-юни и през сеп-тември-октомври, не знам защо е така...

КУЧЕТАТА, ОКАЗВА СЕ, СЪЩО ИМАТ ЗДРАВИ ЧУВСТВА И ВЕРНИ ПРЕЦЕНКИ, АЛА НЯКОИ ХОРА – НЕ!

КАТО ГЛАСУВАМЕ В НЕДЕЛЯ НЕКА ДА ИМАМЕ ПРЕД ОЧИТЕ СИ ПРИМЕРА НА БРАТСКА УКРАЙНА!

Из: Посланиците на САЩ и Великобрита-ния: Когато гласуват, българите да си спомнят за народа на Украйна

Посланиците на САЩ и Великоб-ритания у нас Марси Рийс и Джонатан Алън излязоха със съвместно обръщение по повод предстоящите избори. Текстът бе публикуван в "Труд". Заглавието е на OFFNews.

Пълният текст на изявлението пус-каме без редакторска намеса: МАРСИ РИЙС, посланик на САЩ и ДЖОНА-ТАН АЛЪН, посланик на Великобритания

В неделя, 25 май, българите ще упражнят демократичните си права, като гласуват в изборите за Европейски пaрламент. Когато влязат в кабините за гласуване и упражнят своето общоприето и обичайно право на глас, нека си спомнят за народа на Украйна. На предстоящите общо-национални избори на същия ден Украйна ще застане на кръстопът.

Тези избори са историческа въз-можност за всички граждани на Украйна, живеещи на територията на цялата страна, независимо от етническия си произход, да се съберат, да упражнят правото си на глас и да изразят ангажираността си към едно по-добро бъдеще. Изборите и националният диалог са най-добрият маршрут към поли-тическото изцеление на Украйна и противо-отрова срещу тежките щети и насилието, посети от сепаратистите и техните под-дръжници.

Съединените американски щати и Обединеното кралство подкрепят България и другите си демократични партньори по целия свят. По същия начин стоим рамо до рамо с народа на Украйна в неговия стре-меж да реализира собствения си демокра-тичен избор и да продължи напред.

Както посочва външният министър на Великобритания Уилям Хейг, всички украинци заслужават възможността "да бъдат свободни от външна намеса и прину-да и да имат шанса да начертаят своето независимо бъдеще, без съсипващата ко-рупция и слабото управление през послед-ните години", и че Великобритания ще нап-рави всичко по силите си, за да подкрепи провеждането на открити и демократични избори.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ДА ПОТЪРСИМ РАЗУМЕН СТРАТЕГИ-ЧЕСКИ ПОДХОД ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТРАШНАТА КРИЗА В БЛОКИРАЛАТА ОТВСЯКЪДЕ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕ-МА НА БЪЛГАРИЯ

В блога на колегата Райчо Радев той е написал коментар под заглавие ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО – ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!! по повод инициативата на Национална мрежа на родителите за незабавна промяна в образованието; в своя коментар той поставя за обсъждане един изключително важен и принципен въпрос: може ли същностна промяна в образова-телната сфера у нас да се постигне без промяна в закона или не може. Но ето най-напред каква е позицията на г-н Радев,

която заслужава да бъде най-сериозно обсъдена:

В обяснителният текст на НМР (Националната мрежа на родителите) към декларацията за незабавна промяна в обра-зованието, публикувана в сайта на органи-зацията се казва, че за тази промяна не е нужен нов закон. Подкрепям инициативата, но не е възможна коренна, незабавна и сега осъществена промяна в образованието без нов закон. Подобни сладки илюзии ще от-ложат промените за след "100 години".

За незабавна промяна в образова-нието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиво-речиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същ-ността наобразованието като неотме-нимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на решения. Най-важната промяна може да бъде предприета неза-бавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлежност и политически убеждения, а именно:

ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАР-НИЯ МОДЕЛ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУ-РАЛИЗЪМ

Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие, трябва да съществува разнообразие. Ролята на държавата е да бъде гарант за равнопоставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и ка-чеството са плод на плуралистичната дейност на гражданското общество и професионалната общност.

Кой да осъществи тази "незабавна промяна в образованието" ако тази промяна не се заложи в закон? С твърдението, че "за незабавната промяна в образованието не е нужен нов закон" се отрязват всички пътища за осъществяване на промяна в образова-нието НЕЗАБАВНО и СЕГА.

40 Как "да се прилага Конституцията"

в сферата на образованието без други, конкретизиращи я закони? Конституцията като основни правила има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони, които са съобра-зени, подчинени, определени и т.н. с тези основни правила заложени в конституцията.

Държавата е организация, инсти-туция, система от институции, която/които се изгражда/т и функционира/т на основата на конкретни правила, заложени в закон, който е съобразен с конституцията. Как държавата да гарантира равнопоставен достъп ако този равнопоставен достъп не е вменен, възложен на конкретната държав-ната институция (МОН) да осъществи този равнопоставен достъп, а това вменяване, възлагане на това задължение се осъщест-вява чрез заложени в закон правила, които конкретизират реализацията на конституци-онното право на равнопоставен достъп, още повече и "непротиворечиво"?!

По-нататък са изложени насоките за развитие на образованието, които според мен трябва да се включат в новия закон за образованието:

Плурализъм означава образова-телните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно създавани, избирани и доказвани от учас-тниците в образователния процес.

Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възста-новяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят пос-ледствията от тях) на всички нива в образователната система:

— Възстановяване на родителс-

ката отговорност. Участието на роди-телите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образованието и за прозрачност и ефек-тивност на управлението.

— Възстановяване на учителс-ката отговорност. Гарантиране на сво-бодата на учителите да прилагат инди-видуален подход (индивидуална учебна програма), динамична организация на учебния процес и иновации в образование-то.

— Реабилитиране на ученика ка-то човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на учас-тието на ученика във взимането на реше-нията относно собственото му образова-ние и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетен-тен.

— Недискриминативно и прозрач-но финансиране на образование-то.Въвеждане на механизми за равнопос-тавено финансиране на основното и сред-

ното образование на всички ученици, неза-висимо от избора на образователна фор-ма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща.

Така е поставен и очертан пробле-

мът от г-н Радев – контекста на Деклараци-ята на НМР. Този проблем се нуждае от най-внимателно вникване. На мен ми се струва, че е необходимо да се проведе широка дискусия с оглед да се открои ра-зумното решение. Аз лично непременно ще участвам в нея, проблемът не бива да се претупва или пренебрегва, той има съдбов-но значение. Става дума за очертаване на един разумен стратегически подход за изли-зане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на Бъл-гария. Аз имам какво да кажа по темата, но ми се ще да не влияя сега-засега, за да могат да се изкажат повече хора; в близките дни ще изляза със свое становище. Наисти-на смятам, че проблемът трябва да бъде обсъден най-сериозно и пределно задълбо-чено. И то в хоризонта на практическата осъществимост, а не като самоцелно теоре-тизиране.

Тъй че, моля, изказвайте се, пък в един момент и аз ще се включа в дискусия-та. Стига тя да се отпочне де, щото у нас, знайно е, малцина са ония, които се трево-жат от тежката ситуация в образователната сфера. В общи линии обществото се е от-дало на блажена дрямка не само по този най-съдбовен въпрос, но и по останалите най-важни въпроси. Виж, да става дума за глупости се тревожим и обсъждаме най-живо, но за истински важните проблеми нехаем. Ето затова работите у нас не вър-вят. Не умеем да очертаваме приоритетите, да ги градираме по степен на важност. Ако поне малко се замислим, от образованието в крайна сметка зависи всичко: от качество-то на човешкия потенциал на една страна зависи всичко. Това е аксиома, но ето, и тя не се съзнава.

В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРО-ДЪЛЖАВА ДА ВИЛНЕЕ КОМУНИЗЪМ ОТ НАЙ-ДИВ И ВАРВАРСКИ ВИД, КОМУНИ-ЗЪМ ЗЛОБЕН, ЗАВИСТЛИВ, УБИЙСТВЕН СПРЯМО ЛИЧНОСТТА

неделя, 25 май 2014 г.

Днес е 24 май, празникът на култу-

рата, духовността, образованието. На пис-меността, на буквите и прочие. За мен тази година празникът минава в особена тонал-ност: преди 4 дни бях уволнен по един без-церемонно груб начин от самозабравилата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова – след като 14 години съм пре-

подавал философия и гражданско обра-зование в това училище. Ще ми се да напи-ша нещо по повод на празника, независимо от това, което ми се случи: то е просто една любопитна ексцесия, показваща обаче тъжната картина в българското образова-ние. Ще бъда пределно кратък, днес други ще изнасят патетични лицемерни речи, то е техен специалитет. Ний не си падаме по такива неща.

Повече от 30 години работя в об-разователната сфера и я познавам отвътре в най-големи подробности и детайли. Много добре ми е известна истинската ситуация в нея. Вчера в късния следобед се срещнах в едно кафене в центъра на Пловдив с г-н Явор Ганчев, един от основателите на на-ционална мрежа на родителите и радетел за свобода в образованието и училището. Той ми даде от чудесните плакати на НМР, част от които още снощи сложихме с прия-тели на няколко места в Пловдив. Погово-рихме си чудесно; стана така, че в разгово-ра ни се включи и г-жа Катрин Сариева, с която навремето сме работили в една и съща катедра в Пловдивския университет; от тази катедра ние бяхме първите, които бяхме изгонени в края на 1991 г. от само-забравилата се комунистическа напаст: изгониха ни заради свободомислие, заради "дисидентски прояви", заради това, че не бяхме послушковци. И за всяване на страх у другите ни изгониха тогава - пак по един недопустимо груб начин. Милата Катрин се хвана за главата като разбра, че на моя милост се случва досущ същото ето сега, 23 години по-късно, и то в днешна, в съвре-менна, в европейска България! Е, и какво излиза, нима нещо се е променило – щом е възможно да се случват все същите ексце-сии?!

Да оставим настрана частния, лич-ния момент. Щом имаме несъмнени доказа-телства, че и в наше време е възможно да се възпроизвежда оня същия човеконена-вистнически манталитет, който не търпи изявите на свободно мислещата личност, то нима никаква промяна изобщо е настъпила? Не, категорично не, промяна никаква не е настъпила: в нашите училища продъл-жава да вилнее комунизъм от най-див и варварски вид, комунизъм злобен, за-вистлив, убийствен спрямо личността, спрямо нейните таланти, спрямо личнос-тното начало, спрямо автентичната ду-ховност, спрямо свободата като светая

41 светих на всичко човешко и духовно! В нашите училища все още не е дошъл 10-ти ноември 1989 г., те са замръзнали в своето развитие някъде към 70-те години на ХХ век, всичко се е вкаменило, нищо ново не се допуска, което е и причина за страшната агония: българското образование днес е един гниещ труп, излъчващ злотворни изпа-рения, който просто няма кой да погребе. Това е тъжната истина, който има сърце и съвест, нека да я приеме, на останалите никой не може да им помогне.

Та ние тримата с Катрин и Явор дълго си говорихме за нещата от българс-кия живот в онова уютно кафене в началото на улица "Отец Паисий" откъм пощата. То е направено с вкус, отсядат интелектуално настроени предимно млади хора, отдавна ми е направило добро впечатление. В това кафене има между другото и много книги, цели лавици книги – представяте ли си?! Има и афиши за какви ли не културни проя-ви в града. И афиша за промяна на образо-ването сега и за плурализъм в образова-телната сфера стои вече на витрината му. Впрочем, имам още няколко афиша, ако някой иска да сложи един от тях на своята витрина (или на витрина на заведение на негов близък), нека да ме намери в контакти на блога и да ми звънне, ще му дам такъв афиш). Ще ни се афишите да стоят на вид-ни места зад витрини, та да се запазят по-дълго. Колцина ли обаче собственици на заведения ще бъдат убедени да сложат такъв афиш на витрините си? Интересен въпрос, аз вече имам няколко разочарова-ния в тази посока от снощи насам.

Както църквата ни е станала кази-онна, студена, отчуждена от реалните пот-ребности на хората институция, същата съдба е сполетяла и училището. И универ-ситетът също. Дето се казва на философски език: духът отдавна е отлетял от тях. Изос-тавил ги е. И там е останала само голата и куха форма. Без съдържание и без смисъл. Животът е емигрирал от тях. И се е прене-съл в други сфери. Там, където обитава духът, там е и животът. Напусне ли духа нещо, то вече не може да бъде спасено. Напразни са всички усилия в тази посока. Умрялото българско образование в този си вид вече не може да бъде реанимирано. Жизнено необходими са ни училища от съвременен тип, поставени изцяло на нова основа. Нищо не може да спре възникване-то им.

Нищо не може да спре краха на ка-зионното, изпразнено от съдържание, моно-полистично и тоталитарно образование и училище. Казах, то отдавна е умряло. И всичко в него затова е просто карикатура и дори трагедия. Насилие над личността на младите – насилие грубо, нагло, тотално, варварско, всекидневно. Битка срещу инди-видуалността и свободното разгръщане на талантите на човека. Обезличаване, затъ-пяване, деморализация – това е есенцията

на случващото се в нашите държавни учи-лища. Тия неща трябва да бъдат признати, щото отричането им не помага никому. А просто удължава агонията. Управниците нехаят, тях съвсем не ги вълнува агонията в образователната сфера, явно статуквото ги устройва идеално. Но докога може да про-дължава така? Загубите обаче за нацията са колосални, неизчислими: прав е анализа-торът (Е.Дайнов), който обяви, че ситуация-та в българското образование вече е запла-ха за националната сигурност на страната.

Е, днес ще чуете прочувствено-лицемерни казионни речи, пълни с кухи словеса. Лъжа, лъжа, лъжа – за всичко се лъжем постоянно. Лъжат ни, а мнозинството дори вярва. И на никой за нищо не му пука. Училище ли, образование ли – абе кой мисли за тия глупости, я ни остави да рабо-тим за "реалното". Кога ли се се разбере в тази страна, че духовното е най-реалното, е истински реалното, а всичко друго е само фикция, утопия, мираж?!

Спирам дотук. Честит празник вам, страдалци-труженици на българското обра-зование и култура! Моля, вдигнете гордо глава и не позволявайте повече да ви уни-жават: вие не сте слуги никому! Щото учите-лите със слугински манталитет възпитават и произвеждат също слуги. И роби. Ето защо сме нация, съставена предимно от роби. Ето защо сме нация, която сама тъпче дос-тойнството си. Ето защо сме нация, покла-няща се ниско до земята на други робски нации, примерно руската. Нашето училище е устроено така, че произвежда на конвейер главно роби, онова, което случайно не стане роб, то е защото по инстинкт се е съпротив-лявало на човеконенавистническата Систе-ма. Промяната е съдбовно необходима. Още сега, още днес. Битката за ново обра-зование е започнала отдавна, някои донки-хотовци като мен я водим от десетилетия. Е, гонят ни, обявяват ни за какви ли не, мачкат ни, но ние не се отказваме. Няма да се примирим, няма да предадем идеалите си. Радваме се, че така се отнасят към нас: това показва, че вървим по верния път. Това е нашето признание: че ни гонят. Дока-то ни гонят, преследват, уволняват – значи всичко е наред. Друга съдба ний не искаме. На Сократ нима са ръкопляскали?

Честит празник на всички ония, които имат отношение към истинското, същинското, нелъжливото, нефалшивото образование и училище! Ония, другите, дето само пречат и развалят, дето само вредят, дето слугуват усърдно на безчовеч-ната Система, не заслужават да бъдат поздравявани по простата причина, че ня-мат никакво отношение към верния смисъл на тия тъй чудати и непонятни за тях духов-ни неща. Те живеят в един друг свят, дето царуват ефимерни стойности, такива като пари, власт, слава, привилегии, седене на чуждото място; това е един свят, опрян на

лъжата, на далаверата, на измамата, на насилието, това е един безчовечен свят.

Крайно време е да отвоюваме българското образование от образова-телната мафия, която се е окопала в него за да черпи само благинки – в отплата за вредите, които нанася всеки ден. С тия паразити трябва да свършим колкото се може по-скоро. И това трябва да го напра-вим ние, гражданите, а не да чакаме да го стори октоподът-държава. Историята показ-ва кой е верният път: всичко добро и свяст-но на този свят е било сътворено от сво-бодните, инициативни, дръзновено работе-щи хора.

СНИМКИ ОТ ПЛОВДИВ В ПРАЗНИЧНИЯ ДЕН, ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ПЛАКА-ТИТЕ, ИСКАЩИ ПРОМЯНА В ОБРАЗОВА-НИЕТО СЕГА!

неделя, 25 май 2014 г.

42

МАНИФЕСТАЦИЯТА В ПЛОВДИВ ОТ ДНЕС, 24 МАЙ

ВИДЕО

В началото манифестацията се води от мутрополит Николай. На 7.54 мину-та започва да дефилира представителната група на ПГЕЕ-Пловдив, водена от войнст-вената г-жа Стоянка Анастасова :-)

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ, КЪМ СВЕТЛА БЪДНИНА ВЪРВИ...

Български всеучилищен химн

ВИДЕО Текст: Стоян Михайловски. Музика: Панайот Пипков, Русе, 15 април 1882г Върви, народе възродени, към светла бъд-нина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! (ОЩЕ >>>)

ОТВОРЕНО "ПРАЗНИЧНО" ПИСМО НА ГРАЖДАНИНА ТРАХОВ ДО ДЪЛБОКО НЕУВАЖАЕМАТА Г-ЖА ДИРЕКТОР НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

събота, 24 май 2014 г.

До: Директора на ПГЕЕ – Пловдив г-жа

Стоянка Анастасова

Отворено "празнично" писмо От: Владимир Петков-Трашов 9005 Варна к-

с Чайка, бл. ..., А/.../...

Г-жо Стоянка Анастасова, В първото си обръщение към Вас

предвидих, че губите делото заведено от учителя-философ Ангел Грънчаров срещу Вашата нарочно-неоснователно наказваща го, тормозеща и злонавреждаща му запо-вед, призната от първите две съдебни инс-танции за незаконосъобразна и затова отменена. Без никакви шансове да се реа-лизира е надеждата Ви – третата инстанция да се произнесе в тъй силно желания от Вас обратен на техния смисъл.

Г-жо Анастасова, със сигурност не знаете, а едва ли и искате да знаете, че първата заповед за моето уволняване от ТУ – Варна бе, според чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда – т.е. същото основание за уволняване – "некадърност в работата", каквото сте имали безразсъдството, огром-ната глупост, смехорията и тъгата да лепне-те в своята заповед за уволняване на моя скъп приятел, учителя-философ, добрия писател, будителя, истинския и истинен реформатор на образователната ни систе-ма, новатора Ангел Иванов Грънчаров.

Вие, разбира се, че не сте лудата, госпожо Анастасова. Луд е този, който Ви е назначил и все още, въпреки достатъчно и дори категорично ясните индикации за Вашата некадърност да си вършите честно, почтено и квалифицирано директорската работа – Ви държи позорно, недопустимо и много силно зловредно – не само за общ-ността в ПГЕЕ, а като отчайващо лош и недопустим пример – и за цялата учителско-ученическа и родителска образователна общност в страната ни.

Затова и защото смисълът и све-таята светих от съществуването на дирек-торския пост – в която и в каквато и да е образователна система и в което и да е училище, по скромното ми мнение е, да търси, да намира, да го стимулира и да го поддържа с всичките си сили – истинския учител.

А той е този, който знае, съвсем не, само и единствено уроците си по обра-зователните изисквания на системата и как да озаптява дивата енергия на учениците в часовете си, а който има съзнанието и фи-лософията за своята светла и високо отго-ворна обществена мисия.

Ако и тя да не е добре оценена и заплатена от държавата и от обществото, което я съставлява.

И не само има този истински учи-тел посочените съзнание и философия, но и ги репликира, с всичките си способности и сили той ги трансформира, внушава и ги претворява в съзнанието на учениците си. Често, и въпреки тяхната естествена и нормална вътрешна съпротива срещу това добро влияние.

За да стават и за да станат те по-добри от него. И далеч не само и единстве-но в неговата тясна професионална, но преди всичко и на първо място в нравствено хуманитарната му духовна дейност.

С още по-очевидна и пълна сила посоченото фундаментално отношение важи за учителите по дисциплините фило-софия, етика и право, които формират, или по-точно, които би следвало да формират правилното мислене, съзнание и дух на учениците в тяхната неповторима, и божес-твено богата индивидуалност.

Колкото и претенциозно, или кухо и изпразнено от съдържание да звучи това твърдение, но в кухите и безсъдържателни директорски, или учителски главички, който не са съгласни с него.

Нямам никакви съмнения, че Ва-шата е точно такава, дълбоко неуважаема г-жо Директор на ПГЕЕ – Пловдив.

Твърдото и безсъмненото доказа-телство за което ми истинно твърдение е Вашата уволнителна истинския учител-философ в ПГЕЕ – Пловдив, крайно неос-нователна, смехотворна, безкрайно глупава, недопустимо морално и професионално сляпа, жестока, безчовечна, отмъстителна, дискриминационна, но тя е и престъпна - убеден съм в това и по Наказателния кодекс на Република България - Вашата г-жо и без извинение, защото е и възмутително подло скалъпена: "заповед".

Далеч не само и единствено нару-шаваща Кодекса на труда и Закона за защи-та срещу дискриминацията със своята оче-видна за прависта пълна, абсолютна и категорична липса на съдържателна моти-вираност по приложения член от КТ и още по неоснователните: очевидната й отмъсти-телност и въпиюща неравноправност.

Вашата заповед би следвало и ще бъде по дълбокото ми убеждение, след прочитането и запознаването на съдията с Вашите смехотворни и за Вас самата дока-зателства – незабавно, безсъмнено и кате-горично отменена, дори само на основание-то, че сте ги трупали в чекмеджето си, без да ги показвате на Ангел Грънчаров.

Затова и защото на Вас самата е била категорично ясна тяхната професио-налн, правна и морална несъстоятелност. Защото в противния случай е следвало да му ги връчите по законния правов ред, при което щяха в неговия стил да бъдат копира-ни в блога му и за да бъдат преценявани

43 законно не, само от него, но свободно и от неговите читатели.

Нямам спомен, обаче, от такава публикация, категорично означаващо за мен, че не сте го запознавали с тях.

И позволете да не ви питам за Ва-шите обяснения – защо не сте му давали копия от тях. Те биха "трогнали" със своята смехотворна несъстоялност и правна не-действителност единствено и само корум-пиран съдия, но не и професионалиста с неподкупна съвест. Отново, според дълбо-кото ми убеждение.

А оттук-нататък неуважаема, под-ло-отмъстителна госпожо, Вие нямате и не бихте могли да имате никакъв отговор на следващите въпроси, които съдията, а и всички честни и почтени хора Ви задаваме:

Как така е бил кадърен учителят Ангел Грънчаров досега в стажа си на учи-тел и как така изведнъж му пропадна и къде изчезна кадърността му на същия този учител, че тръгнахте да го гоните и да го уволнявате от училището?

Как така по думите Ви той, хем "Не преподава философия", хем пък по-надолу в заповедта си го обвинявате, че я препода-ва по своя си начини по своите си правила?

Да не би да бъркате обективното му качество "кадърност" с необективното си качество "не харесване" бе, госпожо Дирек-тор – да Ви попитам – Право куме у очи?

Виреещо и тлеещо във Вашата глава и в главичките на някоите ученици на Грънчаров, които са Ви близки, ама доста близки не само по политическите си и на родителите им възгледи до Вашите и ни-щичко лошо, но уви и по глупост, по безу-мие, по нетърпимост и по нетолерантност към другия, към различния по професио-нални, по политически, или по каквито и да са те други възгледи от вашите, които този друг има законното право да си ги притежа-ва, без Вие и подобните Ви близки и приб-лижени ученици и техните родители да имате право да го гоните, да го преследва-те, да го обструктирате и да го наказвате подло, жестоко и неоснователно заради тези му различни от вашите – негови възг-леди.

Точно и което е не само много, ама толкова много лошо, че не само е недопус-тимо, според Закона за защита срещу диск-риминацията – за проявяване, но е препо-ръчително и да не си го, и помисляме джа-нъм.

Макар и леко ли пресилено пос-ледното от морала, от религията и от чове-щината, но много разбираемо – защо.

Не сте го следили, преследвали и тормозили Ангела Грънчарова. Това ли ми отговаряте и казвате пред съда, госпожо Директор?

Ами хайде извадете от Вашите чекмеджета констативните си протоколи от влизанията си в часовете и на останалите учители в ПГЕЕ – Пловдив през периода,

когато пристрастено сте следили, преслед-вали и тормозили само старшия учител Грънчаров, не някаквия младши, нали схващате за какви Ваши безумие и смехо-рия става дума тук – за да докажете по този начин безпристрастността си и равнопоста-веността в отношението си към него?!

Дали ще можете да ги изфабрику-вате и да ги сколасате до съдебното засе-дание и да убедите някои от подлизурките учители да свидетелстват в съда че сте влизали и в техните часове да ги проверя-вате – дали са кадърни да преподават дис-циплините си, май няма да Ви стигнат, нито наглостта, нито и глупостта да го сторите такова скалъпване, пък знам ли точно и докъде може да стигнете по пътя на адми-нистративно-главоломното си "развитие" и "растене" – хайде, опитайте.

Иначе, позволете да Ви осведомя: губите делото, госпожо!

И аз, като Ангел Грънчаров считам, че си струва, въпреки ужасяващото доказа-телство за деградацията Ви с тази Ваша заповед за неговото уволнение "по нека-дърност" – позорна и позоряща не само Вас, г-жо Стоянка Анастасова, но и цялата не-щастно съществуваща администрация, която е застанала настръхнало-заплашител-но, но очевидно неоснователно зад Вас, но и точно поради въпросната Ви деградация:

Да ви бъде указвано, посочвано, твърдо убедено и ясно доказвано, че сте в дълбока грешка, да я афиширате, да я проявявате, да я веете и развявате в пуб-личното ни пространство.

Не, нямате право да ни го стъжня-вате и да ни го обезверявате по този непра-вилен начин. Ето защо Ви призовавам:

Събудете се, госпожо, огледайте се и се оправете! Че много, ама много гроз-на ми се виждате, барабар с всичката уче-ническо-родителска пасмина, с която сте се сдушили и на която сте неоснователно, безобразно и недопустимо угаждали, приг-ласяли и примлясквали в неоснователните ви, в смехотворните ви и в наглите ви "пре-тенции", неоснователно кристализирали във Вашата незаконна, неморална и престъпна уволнителна заповед.

На учителя-философ Ангел Грън-чаров и подобните му светли, истински и истинни учители и дейци в образованието, просветата и културата ни:

Дълбок поклон! Г-жо Мария Васи-лева. Бъдете живи, здрави и... все такива. 2014.05.14 г. Владимир Петков-Трашов, 08:29 ч.

МНОЗИНСТВОТО ОТ УЧЕНИЦИТЕ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ОТХВЪРЛЯТ ЛЪЖЛИВАТА "МОТИВАЦИЯ" ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА СВОЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

неделя, 25 май 2014 г.

Преди няколко дни ви известих, че ще публикувам скоро нещо интересно: виж Очаквайте резултатите от една любопит-на анкета. Анкетата беше проведена сед-мица-две преди уволнението ми, станало на 19 май. Учениците получиха в края на часа по едно листче като това на изображението и всеки беше помолен да направи коментар на написаното според това как той вижда нещата. Ето сега тия резултати, дадени по класове; за да не навреди с нещо на съот-ветните класове патологично отмъстителна-та директорка на ПГЕЕ-Пловдив се принуж-давам да скрия техните обозначения; също така е интересна не толкова количествена-та, а качествената страна на отговорите, ще дам точно как, с какви думи са отговорили съответните ученици, това очертава точна-та картина на нравствената ситуация в училището:

XII ... клас: Да! Не съм съгласен, часовете преминават приятно и спокойно. Без никакъв тормоз! Без отговор Без отговор Пълни глупости!!! Аз не съм съгласен! Не! Няма нищо такова!!! Твърдя, че всичко написано е точно обратно на истината. Не е така! Не! Твърдо не!

XI ... клас: Отричам!! Твърдо не!!! Не!!! Не!!! Това са пълни глупости, кой ги съчи-ни?! Не!!! Не!!! Г-н Грънчаров досега в нашия клас и един път не е повишил тон. Мисля, че напълно свободно си изразяваме мненията. Това не е вярно! Това са глупости, една долна лъжа по адрес на г-н Грънчаров! Няма такова нещо!!! Пълни глупости! Свобода за Ангел Грънча-ров! Нито едно от горе посочените неща не е вярно, а е точно обратното.

XII ... клас: Това не зависи от мен!

44 Никога г-н Грънчаров не ми е повишавал тон. Доста често сме на различни мнения, но това никога не е било проблем. Ученик никога не е бил записван на видео без него-во знание и разрешение. Този доклад е написан с цел да Ви свалят от власт така че тези думи са грешни и лъжливи. Това е човек, който не заслужава да е пре-подавател. Това, което прави в часовете, не е правилно. Според мен в това текстче няма нищо ис-тинско, всичко е лъжа с цел да се настроят учениците против него. Смятам, че това се пълни глупости и не би трябвало да се обижда в края на учебната година!!!

X ... клас: Аз лично не съм виждал такова нещо!!! Не, не мисля че г-н Грънчаров не дава въз-можност на учениците да кажат какво мис-лят, напротив. Не е вярно Не е вярно!!! Не знам :-) Глупост! Когато човек се отнася с уважение към дадения предмет и преподавател, по-лучава същото отношение към себе си. И обратното. Пълни глупости, г-н Грънчаров не изпълня-ва и не цели нищо от написаното. Не съм съгласен с повечето от тази обвине-ния. Според мен той иска да се научим да мислим и да разсъждаваме добре. Не мисля, че г-н Грънчаров нарушава пра-вата на учениците, а обратното, той им дава воля да правят каквото искат. Не е точно така за някои неща. На места вярно, на други не. Донякъде е вярно. Кой преценява тия работи и защо се месят в работата на г-н Грънчаров деца и хора,

които не уважават науката, която той е пресъздал и ни преподава по ясен и хубав начин? Това че хората не ги е грижа за предмета да не обиждат господина. (Напи-сал си е дори името този ученик!) Според мен тези хора, които са дали мне-ние, са се чувствали засегнати по някакъв начин или не са просто съгласни с всичко, което той мисли. Може би всеки е прав за себе си, а някои просто говорят ей-така или наизуст.

XI ... клас: Съгласен съм с обвиненията! Хе-хе! :-) Без коментар! И аз кво да напрая?! Без коментар! Нямам си напредстава, мачовете не са излезнали! Всичко е вярно, часовете са отегчителни. Напълно съм съгласен! Повечето от написаното не е вярно, но съм съгласна с това, че недопуска учениците да изразяват различно мнение от неговото. Точно така е. Точно така! Не преподава, а ни оставя сами да учим. Твърдо съм против публикациите му в ин-тернет с наше участие, с които той опреде-лено нарушава правата ни като ученици. Според мен учениците малко преувелича-ват. Не ме интересува, но с видеото прекали! Абсолютна истина!

XI ... клас: Не споделям това мнение. Може би така се чувстват учениците, които омаловажават предмета и се заяждат, търсят провокация. Според мен ако не създаваш проблеми няма и да получаваш от ответната страна. Не е вярно! Не съм съгласен, но има лек шанс да се съглася. Не съм съгласен. Мисля, че просто учени-ците не са свикнали с подобно преподаване и изпитване и т.н. Не! Не съм съгласен! Вярно!!!

Абсолютно правилно... Не съм съгласен напълно. Съгласен съм. За повишаването на тон, ок, така е. За изра-зяването на мнението не е така, не съм чувал въпроси с интимна насоченост. Пове-чето или направо 99% от учениците не полагат никакви усилия по отношение на предмета. Така че нямат никакво право да обвиняват него за незнанието си особено че предметът се отнася само и единствено за собствените мисли и разсъждения. А нещо-то с интернет-пространството е поредното неправдоподобно обвинение понеже милите ученици и ученички си качват доста разго-лени снимки в интернет и от 1-2 цитата на техни мисли не би трябвало да се притесня-ват. За самочувствие да не говорим понеже всички знаем титаничното самочувствие на "учениците". Достойнството са си го изгуб-вали още когато са решили да се правят на "интересни" (маймуни). Самочувствието на така наречените ученици е по-голямо от покритието. Г-н Грънчаров допуска грешки, но и учениците не са света вода даже изоб-що!!! Могу - ДА! И да и не 50% на 50% Г-н Грънчаров аз нямам никакви проблеми с Вас и въобще не мисля, че правите всички тези неща, в които Ви обвиняват. Не!

X ... клас: Несъгласен! Не! Erue story Според мен това не е вярно. Часовете при г-н Г. никога не са имали прояви на посочените нарушения. Не съм съгласен! Не подкрепям изцяло, но наистина има нужда от промяна. Според мен това не е вярно. И не мога да разбера как налага психичен тормоз. Само 1 от изброените в първото изречение е вярно. Несъгласен Не съм съгласен! ЗАБЕЛЕЖКА: Пазя тия анкети и ще ги връча на по-висшестоящите органи, на които ще им се наложи да удостоверяват истината. Тия дни имам уговорена среща с висш ръководител от образованието и ще му връча папката с тия анкети.

НРАВСТВЕНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА КОНСУЛТАЦИЯ И ТЕРАПИЯ НА ДУШЕВ-НИТЕ МЪКИ НА БЕЗПОДОБНИЯ ДОКТО-РАНТ УЗУНОВ ПРОДЪЛЖАВА

май 24, 2014

45

Продължавам с увлечение да кон-султирам и да провеждам специфичен курс по терапия на душевните мъки на безпо-добния докторант по философия от СУ Узунов. За последно му писах ето къде Некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая ужасна болест – завистта!, дадох му една подроб-на консултация, а той реагира като… шаш-кънин, абе изложи се ето как; но въпреки това аз смятам, че има надежда, затуй и като съвестен хроникьор ви представям най-последната ни обмяна на мисли и чувс-тва:

Докторант Узунов каза: Хахаха, оправихте деня ми :))))) Морален, етичен, вежлив – вие сте свободен дух! Хахаха, какъв съвет от човек с минимални познания дори по исто-рия на философията? Ако бяхте постигнал нещо в живота си, може би щях да взема думите ви сериозно. Пропадате с всеки изминал ден, Грънчаров. Още обаче има шанс за вас: обесете се! Така ще се спаси-те! ;) Помислете над предложението ми!

Ангел Грънчаров каза: Май напипах рана-та в душата Ви, а, докторанте! :-) Затуй ли сте толкова сте толкова пестелив този път с оплювките? :-) Я се изхрачете малко по-мощно?! Няма да се излагате я? :-) С позд-рав: Ангел Грънчаров

Докторант Узунов каза: Че как :) Поне тази утеха си измислете след като стана видно, че и за даскал сте импотентен :))))))) ако ще се чувствате по-добре, създавайки си илю-зии, хахаха, ваш проблем. Животът, за съжаление не е блог/фейсбук и виртуални like-ове не променят факта, че сте негоден за редактор, за даскалче, а още по-малко за философ. Цялата гилдия или ви се подиг-рава или не е чувала за вас, о Свободен дух :)))))) Трагикомичен сте ;) Поздрави, ex-даскалче :)

Ангел Грънчаров каза: В психологията има един най-прост принцип: на проецирането на собствения недъг върху образа на оня, който неоспоримо те превъзхожда. Това е един елементарен психологически механи-зъм на компенсация на собствената непъл-ноценност, служещ за получаване на една мнима удовлетвореност. Вие сте прекрасен, направо христоматиен пример за отдаване-то на подобни компенсации. Щом нямате нещо друго, с което да се покажете, ето, показвайте по този нелеп начин колко дейс-твително струвате. А другият, нормалният начин, характерен за разкриването на ав-тентичната личност е следният: просто прави онова, което умееш, и така покажи на дело колко струваш. Примерно вместо да повтаряш като мантра колко е лош Грънча-ров като писател, вземи, напиши една книга и покажи, да речем, че умееш да пишеш значително по-добре от него. Този е естест-веният начин. Така правят неболните, здра-вите хора. Примерно, вместо да повтаряш колко лошо било списанието ИДЕИ, вземи направи свое списание и хората ще оценят кое е по-добро и кое – по-лошо. Да, ама вместо това ти повтаряш: оня там е лош, а аз, дето нищичко до този момент не съм направил, съм… „най-добрият“! :-) Тъпа работа, нали? Ето, в преподаването, докто-рант Узунов явно не е преподавал и един час, ама понеже го е бъзе да преподава, се е захванал да прави „докторантура“, което е бягство от истински трудното и истински важното за философа: общуването с мла-дите, с учениците. И след като на дело същият този малудишник се е провалил чрез това бягство най-решително в тази област, преподаването, за да се самоуспо-кои някак, повтаря като мантра: „Ех, колко е радостно, че Ангел Грънчаров се провали като учител, ето, той, видите ли, вече не става за учител, ще ида да разцелувам другарката директорка, която го уволни!“. Това ако не е идиотизъм, сполай му кажи, нали така, умни ми докторанте?! Сега след този мой коментар май пак ще се оттеглиш в мишата си дупка и ще продължиш да тру-паш злоба и завист по повод на това, което моя милост прави. тъпа работа е тази. Взе-ми и ти нещичко работи. Прави нещо. Пока-жи на дело колко струваш. Празното самох-валство е тъпа работа. Успехи ти желая!

Докторант Узунов каза: Велико, от къде го преписахте??? :))))) За разлика от вас, аз имам задачи, не съм уволнено даскалче … :) Ако си търсите ново място, мога да ви издействам стая в някоя психиатрия, хайде, виждам, че обичате да разсъждавате върху душата, поведението… може би вие прое-цирате комплексите върху другите. Кой ви знае??? :))))

Ангел Грънчаров каза: Аз, драги докторан-те, не преписвам, от мен обаче преписват

много, именно докторантите, универси-тетските доценти и пр. Има сведения, че по мои книги някои доценти си разнообразяват лекциите и чрез тях се правят на интересни пред студентите си. Тъй че докато е време, докторанте, ориентирай се и ти към това: почвай да преписваш от книгите ми за да си правиш дисертацията! :-)

Наистина ли обаче не можеш да се освободиш от тази страшна емоция – за-вистта? Знам, трудно е, но опитай, щото така не се живее. Ще изпосталееш от мъка, ще се състариш, ще ти се сбръчка кожата от завист, така не бива, направи нещо да се освободиш от гибелната емоция. За твое добро ти го казвам. В такъв кошмар не може да се живее. Да оставим настрана това, че отдаването ти на подобни низки страсти показва пълно отсъствие на философски дух, на философска настройка към нещата – ако не я надмогнеш, съветвам те: бягай и от философията, намери си за занимание някакво обущарство, или нещо друго, какво и да е, само не философия. Каквото и да е ще си по-щастлив, но философията ще е цяла мъка за теб. Философите сме велико-душни хора и с глупости не се занимаваме, а ти си затънал в глупости, оставил си те глупави емоции да ти тровят ежедневието.

Както и да е, живей си както искаш. Само дето ми е тъжно че се излагаш толко-ва без да ти пука. Ти стана вече пословичен пример, ще те цитират един ден в христо-матиите по психопатология. За мен пък си същински феномен, аз много мога да ти помогна, знаеш, че се занимавам с консул-тиране, ето, консултирам те безплатно и си правя изследванията. Дълбоко ме разоча-рова, аз имах доста високо мнение за теб, но ето, принизи се и се овъргаля в нравст-вената кал като свиня. Толкова ли обичаш мръсотиите? Що не вземеш да се поочис-тиш от тях? Питай ако нещо те вълнува, ще ти помогна с каквото мога. Да спасим един човек, една човешка душа съвсем не е малко. Един ден ще си ми благодарен за спасяването си.

С поздрав: Ангел Грънчаров

ДАЛИ „ЗДРАВИТЕ СИЛИ“ НА ПОЛИТИ-ЧЕСКИЯ АМОРАЛИЗЪМ, БЕЗСРАМИЕТО И НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО ОТНОВО ЩЕ НАДДЕЛЕЯТ НАД ЗДРАВИЯ СМИСЪЛ?!

май 25, 2014 Прогноза за миналото, което не бива да се повтаря, Автор: Иво Инджев (КРАТКА БЕЛЕЖКА: Удивително е съвпа-дението на моето разбиране по проблемите на български живот и по оценката на случи-лото се у нас в най-новата ни история с разбирането на г-н Иво Инджев, което конс-татирам като чета тази статия; нямаме

46 разминаване нито по един пункт. В този смисъл аз няма какво да добавя, г-н Инджев е изложил пределно ясно и моето разбира-не, което ме освобождава от потребността да пиша по същите въпроси.)

Този текст вече почти сте го чели, защото почти съм го писал, така че направо може да го пренебрегнете, ако ви стори досадно познат. Но в деня за размисъл преди най-странните избори в четвъртве-ковната история на странния ни преход към демокрация ще формулирам още веднъж размислите си като прогноза на миналото, което не бива да се повтаря.

А изборите са странни заради фак-та, че са формално европейски, но се водят в условията на (анти)патриотична агитация в полза на държавата, която заявява като своя официална доктрина недопускането на суверенни европейски държави в Европейс-кия съюз. И в името на тази главна задача, която си поставя чуждата държава, всичките 4 парламентарно представени партии в България заявяват единодушно, че въпрос-ната държава не бива да бъде санкциони-рана от Европа. Къде е прословута „друга” гледна точка?

Тя беше изтикана от управлението още преди 14 години с победата на монар-хосоциализма. Детронираният от Москва наследник на българския трон, превърнат в доверено лице на руския интерес в Бълга-рия, беше доведен за ръка като доведено дете на разведените родители на българс-кия преход, взимайки страната на Матушка-та в разпределянето на семейното имущес-тво. Доведеното дете на руското задкулисие използва остатъчното доверие на българите в някогашната монархическа институция, за да я унищожи окончателно като възможна алтернатива на посткомунизма. Коронен (агентурен) номер!

Това беше руското наказание за дързостта на предишното българско прави-телство да прави самостоятелна политика до степен, че да ядоса дори американците с отказа си да приеме бежанци от Косово (а не само да не допуска руски самолети да правят напук на запада в бивша Югосла-вия).

Равносметката днес е отстранява-нето на опърничавия премиер Иван Костов от политиката и маргинализирането на външния му министър Надежда Нейнски (тогава Михайлова), упълномощена през март 2001 г. да извърши нечуваното в от-

ношенията между Москва и София: да изви-ка руския посланик и да му връчи доказа-телствата за шпионажа на трима негови подчинени срещу България, поради което трябва да напуснат страната ни. Месец по-късно тук кацна “терминаторът” на дясното Сакскобургготски и обеща да ни оправи.

Българофилската алтернатива не просто беше натикана в безпомощно състо-яние в ъгъла на опозицията, но и отпадна изобщо от Парламента, с което от адекват-но представителство беше лишена тъкмо онази упорита част от българското общест-во, която отказва да припознае популизма за заместител на тази алтернатива.

Стресирана от дългото пропадане тази прослойка, тънка като плодоносния слой на почвата, на която се крепи всяко земеделие, не можа да възпроизведе в краткия едногодишен срок между изборите от миналата година до днешния 24 май силен политически субект, които да се про-тивопостави ефективно на буренясалото с мечо грозде българско лозе (на баир), на което вече открито се разпорежда руската мечка.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

МОЕТО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ УЧИЛИЩНАТА ОБЩНОСТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

събота, 24 май 2014 г.

ВИДЕО

НЕКОИ ВЪПРОСИ И СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ПОВОД ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ПРИЕМ ПОС-ЛУЧАЙ 24 МАЙ

май 25, 2014

Народният демократичен трибун Konstantin Pavlov-Комитата, блогър, който навремето има късметя да бъде поканен да интервюира лично даже самия Бойко Бори-сов, се похвали във Фейсбук, че бил пока-нен на приема по случай 24 май, деня на културата, по един доста специфичен начин, ето как, именно като възкликна съвсем чистосърдечно:

Ох,. Стоях прав само два часа и половина, а ми се струва че е било цял ден.

Официалните ми обувки не са пригоде-ни за висене. Бях на приема на Президента за 24-ти май в НИМ, видях много познати. По-приятно беше, отколкото очаквах.

Тази интересна новина даде на моя милост, известна със скверния си ха-рактер, благодатната възможност да задам на г-н Комитата следните любопитни въпро-си:

Интересно ми е г-н Павлов да спо-дели впечатлението си: а на този прием приблизително, на око, какъв процент бяха представителите на тодорживковата „на-родна ентелегенция“, имам предвид предс-тавители на т.н. „духовен елит“ от преди 1989 г.? Това много ме интересува, щото имам чувството, че тодорживковия елит и елита на постодорживковия („демократи-чен“) период, първо, са все едни и същи хора и, второ, ако първото не е точно така, то двата елита по един чудодеен начин най-органично се сляха и се допълниха, все едно са нещо като еднояйчни братя-близнаци или поне двойници, което пък на мен лично ми говори, че някаква същностна промяна в т.н. културно-духовна сфера у нас изобщо не е настъпила; дали съм прав поне отчасти не зная, просто си споделям впечатлението.

А такива като самия г-н Павлов из-глежда ги канят, за да може един вид да посипят тодорживковата интелектуална манджа с един вид „демократична сол“, щото иначе може да се окаже, че манджата е безсолна и безвкусна, не знам дали и това правилно го констатирам, но така ми изг-лежда оттук, където се намирам. Искам също така да попитам: а Недялко Йорданов, вечен посетител на такива приеми, беше ли и този път сред поканените? Ами Любомир Левчев беше ли? Божидар Димитров нема начин да не е бил, он е навсекъде. И за Георги Лозанов е излишно да питам, той също е украшението на всеки прием и пре-ди, и след 1989 г., просто приемите без човека с папионката нема начин да започ-нат.

Сигур на приема е бъкало от аген-ти на ДС, нали така? Те са все културни хора, нищо чудно и Кеворкян да е бил там, и Гарелов, и останалите, те са си вездесъщи и безсмъртни изглежда, като мумиите. Амче беше ли там Любен Дилов-син, ако не е бил, явно светът е заплашен от изчезване, щото ще настъпи вселенска катастрофа. Кой друг да попитам дали е бил? Дърева не вервам да е била, но тя е свободомислеща и мина-ва за културна, нищо чудно и тя да е укра-сила приема с присъствието си.

А Слави Трифонов беше ли? Не може такъв стълб на народната ни култура да не е бил, не вервам да не е бил? А за Азис да попитам дали е бил струва ли си? Митю Пищова не вервам да е бил, но Нешка Робева нема начин да не е била. А за Свет-лин Русев не си струва да питам, он е мет-реса на всички правителства, президенти и

47 прочие. За кой ли друг да питам, абе, хора, помагайте, че не се сещам?! Властелинът на народната култура и законодател на музикалните вкусове у нас Митю Пайнера беше ли? Кой, кой друг да попитам? Абе Вучков беше ли там, как е възможно прие-мът да мине без тоз наш велик титан на духа?!

И последно, което ми се ще да по-питам: а как г-н Павлов Вие се чувствахте в тази разнолика културно-духовна-ентеле-гентна компания, приличаща на шарена и кърпена циганска черга? Поласкахте ли се че сте попаднал в нея? Питам се аз как ли бих се чувствал, ако некогаш ме поканят, ама то е хубаво, че мен никога нема и да ме поканят, щото и да ме поканят, аз едва ли и ще отида де. Внимавахте ли да видите дали некой от гостите не си напълни на излизане джобовете с пасти?

Тия детайли са интересни. Мен ми се ще да разбера имаме ли някакъв напре-дък в културно отношение за тия стотина години от Алеко насам, ама не вервам да сме постигнале особен напредък. Трудно се мени духа на квинтесенцията, на умствения каймак на нашия несретен народ, който и на ентелегенция не случи, както и на друго не случи, той изобщо на какво ли случи де?!

Айде излизайте да гласувате бе, кратуни прости, тарикати неедни, търтеи презре-ни, размърдайте се малко, идете, пока-жете се като человечески същества бе!

май 25, 2014

Г-н Stefan Tafrov, български предс-тавител в ООН (ако вече не са го уволнили де), с който сме Фейсбук-приятели, е напи-сал една умна реплика, която ми се видя така уместна, че рекох да я подкрепя по моя си начин; ето какво казва нашият известен дипломат, и ето как моя милост съвсем недипломатично го подкрепи; не вервам да предизвикам с репликата си дипломатичес-ки скандал, ама и да предизвикам, майната му:

Stefan Tafrov каза: Толкова дълго не ми разрешаваха да избирам, че за мен е праз-ник всеки път, когато мога да дам гласа си в (повече или по-малко) свободни избори. Докато има демокрация има надежда. Да живее свободна, демократична и европейс-ка България! Да живее Европа! Vive la Bulgarie, vive l’Europe! Glory Bulgaria, glory Europe!

Ангел Грънчаров каза: Правилно пише г-н Тафров: да избираш е проява, е акт на свобода, на свободна воля, а има ли за човека нещо по-ценно от свободата?! Тия, дето се отказват от гласуване, дават ли си изобщо сметка от какво се отказват? Ами от свободата се отказват, ето от какво, от най-ценното за човека се отказват, отказват се от онова, което изобщо ни прави човеци!

Навремето древните гърци нари-чали ония, които не се интересували от работите в полиса „идиоти“, наистина е проява на малоумие и на идиотизъм да покажеш, че си се отказал от извора на самата човечност, именно отказал си се от свободата. Щото животните не знаят какво е свобода, а нас, човеците, тъкмо свободата ни прави човеци, не нещо друго. Без свобо-да човечността ти отива по дяволите, затуй е толкова жалка картинка човекът, който не разбира що е свобода, който затова с така-ва лека ръка се отказва от нея, харизва я на друг, оставя други да се разпореждат със съдбата му и прочие.

Европа е свобода, Европа е място-то, където се е родила цивилизацията на свободата, люлка на идеята за свобода е Европа и тази свобода е обхванала посте-пенно целия свят, намерила си е уютно място най-напред в Америка, а после къде ли не, чак до Япония е стигнала, до Австра-лия и т.н. А ний, българите, дето сме уж европейци, в по-голямата си част не гласу-ваме, с което показваме на дело, че сме коварно безразлични към свободата, а това именно е причината да сме и най-бедни; щото сме много големи умници, искаме да прецакаме природата на нещата, искаме, за разлика от целия свят, без свобода да жи-веем, е, няма как да стане това чудо! И по тази причина прецакваме постоянно себе си, да, точно затова сме и най-бедни!

Истински свободните хора и наро-ди постигат удивителни неща, те са и бога-ти, и благоденстващи, и щастливи, и дос-тойни, а ние, сами виждате, поради недове-

рието си към свободата докъде сме я докарали! Затуй ми се ще в този момент да викна, да изокам ето как:

Айде излизайте да гласувате бе, кратуни прости, тарикати неедни, търтеи презрени, размърдайте се малко, идете, покажете се като человечески същества бе, дигнете си задниците от пустите дивани, мръднете си малкото пръстче, направете нещо за свободата си бе, идиоти неедни! Направете нещо за доброто бъдеще на децата и за внуците си бре, тикви такива, ще ми се излежават днес те, ще ми щракат с пръсти, на гъби щели да идат те; абе натикайте си тия гъби знаете къде, риба ще ми ловят те, тарикатите малоумни! Я ста-вайте и отивайте да гласувате, че ако мо-жеше да зема една дряновица, ама неокас-трена, па да ви залупам по ушите, ще ви покажа къде зимуват раците!

Точка, казах каквото мислех, олек-на ми на душата, нека който иска да ме мрази, аз това нещо бях длъжен да го кажа, все някой требваше да го каже! Дигнахте ли си месищата от диваните веке бре, паплач неедна мързелива?! Народ те ще ми се правят че биле, европейци биле, калпазани-те му неедни! Капка акъл немате, аз това ще ви кажа, и се надявам малко като проче-те туй мое излияние, да ви дойде акъло; ама не вервам де, но да видим, на некой все пак може нещичко да му просветне у крату-ната, ама и това не е сигурно! Но знае ли се, и чудеса стават понякога, ще видим, то ще се разбере скоро…

Както и да е, аз поне ви го казах, пък вий правете квото щете! Пък после ми мърморете като ощипани невести, нещаст-ниците неедни, дето само се оплаквате! Вий сте си виновни за всичко, аз това ще ви кажа, от свободата не можете да избягате, поне я употребете в позитивна посока! Айде, действате, че ще грабна дряновицата, тиквеници неедни!

ВИДЯХТЕ ЛИ ЛОГОТО НА ГУГЪЛ ДНЕС?

Абе тия пусти американци що ли ни се месят у вътрешните работи бре?! Като гледам картинката дали не намекват по тънък начин за 10-тицата? -) Ето, 0 и 1-ца са от двете страни на урната, намекът е ясен, абе тия пусти американци пак се месят у демокрацията ни ! :-) Я Путин колко е убав и кротък, а не като тия?! :-)

48 АБЕ, АЗ ДАЛИ НЕ НАРУШИХ ТОЯ СВЯТ МАФИОТСКИ ПРИНЦИП – В СВОЯТА ЕПОХАЛНА РАЗПРА С ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ?

ЗА "ДЪРЖАВАТА НА ДУХА" – И ЗА ТАЗИ МНОГОЛИКА, НО ТАКА ЕДИНОДУШНА ДУХОВНА ЕВРОПА

“Идеолозите и демагозите от мое-то прокълнато поколение едва ли някога ще проумеят тази многолика, но единодушна Европа. Но нашите внуци и правнуци все повече се догаждат за нея и все по-бистро съзнават, че тази мисловна и духовна Евро-па не разделя, тя сплотява. Помислете си: основоположникът на славянското достойн-ство е погребан в латинския Рим. Радетелят за православие почива в мир в католически храм. Този римски гроб е спомен и предвес-тие, пример и поука.” Петър Увалиев

“Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоно-вия век – общочовешките идеи... Църков-нославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните цен-ности. България даде на източните славяни

висшия слой на езика, “полюса на духов-ността”, който извънредно много обогатява техните езици, давайки им нравствена сила – способност да възвисяват мисълта, поня-тията, представите, емоциите.” Дмитрий С. Лихачов, в лекцията си “Дър-жава на духа”

ЗА ТАКА ЖАДУВАНАТА ТИШИНА, ИДВА-ЩА СЛЕД СПИРАНЕТО НА ДЪРДОРЕНЕ-ТО НА НЕМИСЛЕЩИТЕ

АБЕ, МАЙ БАРЕКОВ ГО ПУСНАХА В ПО-ЛИТИКАТА САМО ЗАТОВА, ЧЕ НА НЕГО-ВИЯ ФОН ДОРИ И Б.БОРИСОВ ИЗГЛЕЖ-ДА НОРМАЛЕН?!

С днешна дата, живея трети живот. Възкръснах един път след bTV, възкръснах след Костинброд, сега възкръснах за трети път, след тези избори. Вчера се обадих на майка си и й казах:

"Майко, аз отивам на заколение. Почерпи съседите. Дай им по бутилка вино. Аз отивам на изборите с бялата риза."

Николай Бареков КРАТЪК КОМЕНТАР: Мутренска държава с продажен народ. Диана Тодорова ДОБАВКА ОТ МЕН: Излагаме се като пълни ганювци, я вижте какви резилища изпраща-ме да ни представляват в Европа?!

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОСЪЩЕСТ-ВЕНА РЕПРЕСИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКА ОСНОВА ОТ СТРАНА НА ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТОЯНКА АНАСТА-СОВА

вторник, 27 май 2014 г.

До Комисията за защита от дискриминация,

София

НОВИ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

От Ангел Иванов Грънчаров, жалбоподател по Жалба с вх. № 44-00-1220/17.03.2014 г. с твърдения за осъществена дискриминация, по която е образувана Преписка № 170/2014

г. АДРЕС: гр. Пловдив, п.к. 4023, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, e-mail:

angeligdb(@)abv.bg

Уважаеми г-н (г-жо) Председател, Изпращам Ви копия на нови доку-

менти в илюстрация на осъществена диск-риминация по отношение на мен от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, сред които и Заповед за моето уволнение № 860/19 май 2014 г. от длъж-ността учител по философия и гражданско образование по смехотворни "мотиви", свеждащи се в резюме до твърдението за някаква хипотетична "пълна неспособност" и "цялостна некадърност" за преподаване на учебни предмети, които преподавам вече повече от 30 години, при това имам най-висшата учителска квалификация, именно първи клас-квалификация, автор съм на много учебни помагала по същите тия предмети и пр. (изпращам Ви копие и на този документ, както и някои други).

Най-интересното обаче е следното обстоятелство, което за пореден път показ-ва същината на цялата работа, а именно, че в случая имаме налице една най-груба дискриминация на политическа основа: уволнението ми по указаните формални "мотиви" се случи седмица след като моя милост, в качеството ми на политически блогър и анализатор, изпратих Открито писмо до Бойко Борисов, по време на чийто управленски мандат г-жа Стоянка Анастасо-ва беше назначена за директор на ПГЕЕ-Пловдив (вижте Безпощадно правдолю-биво писмо до Б.Борисов: "Или се вслу-шайте в глухия, идещ от дълбините при-зив на историята – или си обирайте кру-шите!"), което "случайно съвпадение" по време с уволнението ми именно илюстрира

49 истинската, действителната причина да бъда уволнен така спешно, и то само месец преди края на учебната година. Излиза, че уволнението ми е отмъщение не само зара-ди моите различия с г-жа Анастасова по отношение на професионалните въпроси, подходи в преподаването, в начина на регу-лация на отношенията в училищната общ-ност (аз съм убеден критик на нейния чисто административен и команден стил на ръко-водство, аз също така съм привърженик на демократичния подход), но и най-вече по-ради това, че като блогър съм си позволил да защищавам гражданска позиция, която явно съвсем не й е харесала, понеже не отговаря на собствените й политически пристрастия.

Надявам се, че уважаемата коми-сия ще обърне особено внимание на тази причинна зависимост, тъй като репресия на политическа основа в наше време влиза не само в пълно противоречие със закона, но и с елементарните изисквания на толерант-ността по отношение на неизбежните раз-личия между нас като професионални дей-ци, граждани, имащи политическа позиция и пр. Тук по моя преценка е налице акт на най-груба дискриминация на политическа основа и също така на злоупотреба със служебно положение с оглед осъществява-нето на недопустима репресия на полити-ческа основа спрямо другоячемислещ човек и гражданин.

Изпращам Ви също така и някои други документи от последно време, хвър-лящи обилна светлина върху порочния мениджърски подход на г-жа директорката Стоянка Анастасова, и то все в тази същата посока, примерно осъщественото под бла-госклонния й поглед мое изключване от синдикалната организация на учителите към КТ "Подкрепа", което беше инициирано и проведено от верната й помощничка г-жа Камелия Стоянова, лидер на синдиката в училището и едновременно с това помощ-ник-директор, която пък дръзна да ме изк-лючи от синдиката, в който членувам повече от 20 години (станало седмица преди увол-нението ми от работа!), дори без да си даде труда да формулира каквото и да било обвинение или нарушение от моя страна. Впрочем, подходът и тук е същият, почеркът на директорката Анастасова си личи и тук: бях изключен от синдиката точно седмица

след като написах критично открито писмо против стила на неговата ръководителка до президента на КТ "Подкрепа" д-р Констан-тин Тренчев! До този момент аз лично, признавам си, не съзнавах, че в съвременна демократична и европейска България зара-ди заемането на каквато и да било публична гражданска позиция се полага незабавно изключване и от синдикалната организация, но също така и незабавно уволнение от работа (!), от службата, на която си работил много години!

Изглежда въпросните длъжностни лица живеят с представите на едно друго, отдавна отминало време – и затова уважа-емата Комисия по защита от дискримина-ция, явно, в случая е призвана да им обясни и покаже в какво време всъщност живеем. Вярвам, че уважаемата Комисия ще изпъл-ни своя дълг според предписанията на правото, справедливостта и закона. 26 май 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ВСЕКИ НАРОД СИ ЗАСЛУЖАВА УПРАВ-НИЦИТЕ, ВСЕКИ НАРОД Е ДОСТОЕН ЗА СВОЕТО ПРАВИТЕЛСТВО

май 27, 2014

Някои, видите ли, били силно впе-чатлени от това, че позьорското недоразу-мение Бареков умеело „добре да говори“, сиреч, умеело най-прочувствено да лъже; ето какво ми се наложи да отвърна на една такава дама, впечатлена от чудния, но нерядък за нашите условия „дар лъжливост“ на Бареков:

Г-жо Mel Izet, твърдите, че въпрос-ното недоразумение Бареков било умело да говори така, че да трогва някакви струни в простодушната народна душа; аз лично смятам, че той всъщност умее изключител-но хубаво да лъже, което пък показва, че в нашата страна явно има доста хора като Вас, които обичат да бъдат не просто за-лъгвани, но и най-откровено лъгани.

Аз лично като психолог разглеж-дам тази особеност на народната ни душа като крещящо доказателство за ширещото

се в народните среди малоумие, щото само откровено немислещ човек ще пред-почете да бъде лъган. Ако тия хора що-годе мислеха, те нямаше как да понасят такова едно прекалено баламско и дебелооко лъгане, което е специалитет на въпросното недоразумение Бареков.

В резюме в крайна сметка мога да кажа и това, че наместването на Бареков сред нашенските политици е поредно дока-зателство за пълната деморализация не само на политическата ни класа, но и на самия народ, щото нали знаете мисълта на философа Хегел, така уместна в нашия случай, ако не я знаете, ще Ви я кажа:

„Всеки народ си заслужава управ-ниците…“ или, другояче казано, „Всеки народ е достоен за своето правителство.“…

МОЯТ БЛОГ ОТНОВО Е ВОДЕЩ В КЛА-САЦИЯТА НА НАЙ-КОМЕНТИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ БЛОГОВЕ – И ТО С НЯКОЛ-КО ПУБЛИКАЦИИ ЕДНОВРЕМЕННО!

понеделник, 26 май 2014 г.

Забелязвам, че днес блогът ми е

представен http://topbloglog.com с няколко публикации в актуалната (за деня) Класация на постове по коментари, ето кои:

Участват само онези статии, които са написани последните 48 часа. 28 коментара: Всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство Някои, видите ли, били силно впечатлени от това, че позьорското недоразумение Баре-ков умеело "добре да говори", сиреч, умее-ло най-прочувствено да лъже; ето какво ми се наложи да отвърна на една такава дама, впечатлена от чудния, но нерядък за наши-те услов... (ОЩЕ >>>)

ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА Е ЗАДВИЖЕНА С ОГЛЕД ДА СЕ РАЗБЕРЕ КАК ДИРЕКТОР-КАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ УСПЯ ДА ЗАО-БИКОЛИ ЗАКОНА

50

МОЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ: ЕТО ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО И У НАС ДА СЕ ГЛАСУВА РАЗУМНО И ЗА ДОСТОЕН ПОЛИТИК!

Тост за Светослав Малинов – представител на Реформаторския блок в Европейския парламент от Република Бъл-гария: честито!

Dimitar Stoyanov

ПОСЛЕДЕН ВАЛС ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОРЕШАРСКИ: ДА ИЗЛИЗАМЕ ВСИЧКИ НА ПРОТЕСТА!

ВИДЕО

Да излизаме всички на протеста, какво чакаме още?! Орешарски да си иде незабавно: край, дойде часът да изметем мерзавците от властта!

ЛОЗЕТО ИСКА НЕ МОЛИТВА, А МОТИКА... Е, НЕ САМОТО ЛОЗЕ, А БУРЕНИТЕ ИСКАТ МОТИКА ДЕ!

вторник, 27 май 2014 г.

Истина е че онова, което не си го преживял лично, не можеш да го разбереш.

Когато преди време директорката на ПГЕЕ-Пловдив изхвърли като "мръсно коте" доа-йена на това знаменито училище, невероят-но колоритната личност г-н Жак Асса (рабо-тил близо 50 години в него, още от основа-ването му!), разбрах, че той бил обиден толкова, че нямало да стъпи повече в учи-лището - докато това лице е директорка. И наистина не е стъпил в училището вече три години. Аз не можех да разбера това и му предлагах многократно да дойде и да изне-се лекция в Дискусионния клуб към учили-щето; той ми отказа, но се съгласи да про-ведем такава лекция онлайн, той да говори на учениците чрез интернет. Сега обаче, след като и на мен самия ми се случи също-то каквото и на него, се чувствам по същия начин: някак не ми се връща вече в учили-щето; но ето, днес все пак трябва да ида в училището за да си уреждам някои доку-менти, трябва, пък някак съвсем не ми се иде. Колко странно е това: училището, което до вчера си обичал, в което всеки ден си бил, изведнъж да ти стане така далечно?!

Интересно е, че при изгонването на учители от ПГЕЕ-Пловдив – а това е едно от най-любимо занимания на самов-ластната директорка! – тя си има също така един най-любим мръсничък номер; повтори го и при изгонването на г-н Асса, при увол-нението на инж. Калин Христов, и при моето изритване. Първо, подбира момент, когато жертвата изобщо не очаква да й се случи такова нещо: примерно, г-н Асса отишъл да изпитва (след връщането си от отпуска, лятната) ученици на поправителен изпит, дава им въпроси да мислят и отива до кан-целарията за нещо; и там вече му поднасят новината, че може да си иде, че повече не е нужен, че друг щял да изпита учениците му, щото той вече е аут, вече е пенсиониран! Г-н Калин Христов отива да си подаде молба за излизане в летен отпуск; пред вратата на директорката е тълпа от чакащи за същото учители; директорката, седнала царствено, опиянена от величавостта си, седи на ди-ректорския стол сякаш е трон и със замах разписва молбите, това за нея, предпола-гам, е вълнуващ момент. На инж. Христов обаче е подготвила "малка изненадка": предлага му преди това да подпише своята длъжностна характеристика, това било една "чиста формалност"; той подписва, след това му връчва... заповед за уволнение, предварително подготвена; какъв вълнуващ

момент, а?! Ударът е жесток; при мен се случи напълно същото; ето какво се случи с мен миналия понеделник.

Месеци наред директорката ме преследваше да подпиша "променената длъжностна характеристика", аз обаче не подписвах. Казах й в прав текст, че подози-рам мръсно номерче и коварство, поисках копие да се консултирам с адвокат, за да видим в какво се свежда номерчето; нямало било нищо, това било "типова характеристи-ка", ала на мен ми направи впечатление че е въздългичка; аз интуитивно чувствах, че има нещо. Е, не ходих при адвокат за този случай, доста пъти съм се сещал, ала не отидох; но и не подписвах; много пъти тя ми даваше тази пуста длъжностна характерис-тика, а аз отказвах да я подпиша. Но тя не се отказваше и ето, в петъка преди поне-делника (19 май), преди да ме уволни, тя ме повика и ми предложи да подпиша проме-нената си длъжностна характеристика, "просто защото щяло да има проверка и ние трябвало да сме изрядни", така се изрази мило лъжещата директорка; секретарката й, предварително подготвена, също почна да ме увещава, абе няма нищо, това е просто "типова характеристика", не се бой, никой няма да те уволнява, такива са характерис-тиките и на всички други учители; в един момент, представяте ли си, сякаш повярвах, рекох си: "Е, какво толкоз, ще взема и ще подпиша, майната му, може пък да не ме лъжат?!". И в прилив на великодушие (щото ми беше писнало да се джафкам с неотс-тъпчивата директорка) взех, че се подписах. Това се случи в петък. А ето какво се случи в понеделника, на 19 май.

Абсолютно същият сценарий като оня, приложен при г-н Асса. Аз идвам на работа и си вземам първия час. В междуча-сието директорката, току-що дошла на ра-бота, идва в учителската стая и ме кани да дойда в дирекцията. В директорският каби-нет вече има предварително поканени "сви-детели" на предстоящата екзекуция, но аз нищичко още не усещам, щото тя винаги с мен разговаря в присъствие на свидетели. Стоят трима свидетели, младият педагоги-чески съветник, един учител по физкултура, доверено лице на директорката и една нейна лична приятелка и фенка, с оглед лично да може да се порадва на вълнува-щия спектакъл. Почвам да разговарям с присъстващите за нещо, а г-жа директорка-та обаче, сияеща от щастие, ми подава екземпляр от заповедта за уволнение! Ка-къв вълнуващ момент, забелязвам с пери-ферното си зрение докато чета, че тя лекич-ко потръпва от удоволствие че се сбъдва така лелеяния, тъй дълго чакания от нея момент: да уволни най-после тъй омразния Грънчаров!!! Изглежда някои хора много обичат такива моменти, в които се наслаж-дават на усещането за власт, явно заради тия точно моменти се натискат толкова към властническите постове. Както и да е, пого-

51 ворих си малко с нея, казах й някои истини, тя мълчеше, но сияеше! Какво щастие наис-тина: режеш главата на колегата си – нали е вълнуващ този тъй възвишен миг! О, миг, поспри – ти си тъй прекрасен!!!

След като директорката се насла-ди на величавостта на момента аз си тръг-нах. Взех си набързо багажа и си тръгнах. А ето, сега не ми се връща в училището, но днес ще трябва да ида да си уреждам едни документи. Заради празника, заради мату-рите, заради изборите не можах до този момент да ида до училището, но днес ще трябва да ида. Е, ще ида, какво толкоз?! Макар че някак си ми е гнусно, не знам защо. Ще видим, аз съм психолог и ми е интересно от друга страна да анализирам собствените си усещания. И да наблюдавам реакциите на другите, това е голямо пре-дизвикателство. Е, ще ида, какво толкоз.

Когато съдът ме върне на работа – а аз вярвам, че това ще стане, гаранция за такъв резултат ми дават и адвокатите, с които говорих, те се хванаха за главата като видяха смехотворните "мотиви" за уволне-нието ми! – тогава също ще ми е интересно да наблюдавам реакцията на директорката. Ако е директорка дотогава де, щото това съвсем не е сигурно. Я вижте в какви неста-билни времена живеем. Е, тя досега удържа цяла година на ново правителство, едно връщане на ГЕРБ на власт дали няма да я увековечи на поста? Все пак те я назначиха на него? Ще видим. Тия неща, живот и здраве да е, ни предстои да ги разберем, те ни чакат някъде напред в бъдещето. Иска се време и всичко ще се разбере.

Хайде, чао засега! Хубав ден на всички! Бъдете здрави! Щях за малко да ви пожелая също и да сте търпеливи, но се усещам, че и без да ви го казвам вие сте си търпеливи. Ний, българите, сме прекалено търпеливи. А не бива чак толкоз да сме търпеливи. Щото работете не се оправят с чакане, а с работа. Лозето не иска молитва, а иска мотика... е, не лозето, а бурените на лозето искат мотика де, то поговорката е малко ненатаманена, но карай...

ОБРАЗОВАНИЕТО В СЪЩНОСТНИЯ МУ СМИСЪЛ Е ЖИВОТ, Е ФОРМА НА ДУХО-ВЕН ЖИВОТ, БЕЗ СВОБОДА ТО Е НЕ-ВЪЗМОЖНО: ЖИВОТЪТ ПОГИВА БЕЗ РЕАЛНА СВОБОДА

вторник, 27 май 2014 г.

По повод на публикация от вчера

със заглавие Инспекция по труда е задви-жена с оглед да се разбере как директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив успя да заобиколи закона, която е свързана с моето уволнение от същото това училище, станало преди седмица, се породи една дискусия за ситуа-цията в сферата на образованието, която ми се вижда интересна, която показва и

говори много; знаете че за мен изучаването на странностите на българския национален характер са нещо като мое хоби; ето какво си казаха там събеседниците:

Pavlina Petrova каза: Чета Ви отдавна и единствено от уважение към Вашата персо-на не взимам отношение, защото вероятно ще се ядосате. Но извинете ме, не бих занимавала толкова хора с личните си житейски премеждия, защото ние тук нищо не можем да променим във вашите отноше-ния на работното място. Личните конфликти се решават на едно друго място. Все пак Ви желая успех при обжалването! Мария Николова каза: Аз пък не го чета. Само гледам, че публикува и толкова. По същите причини не вземам отношение, но Ангел ми знае мнението по тези въпроси, защото не съм му го спестявала. Konstantina Karaivanova каза: Най-ин-тересното е, че в тази група се разпростра-няват жълти плакатчета на Ганчев и се коментират воплите на Грънчаров. Общото между тях е, че са отвратени от образова-телната система, която възпитава наркома-ни, простаци и т.н., лишава ученика от дос-тойнство и граждански права... Ясно е, че и админите са от тази група – "радетели" за промяна. Добре ще е да намерят наистина поле за изява, но не тук! Pavlina Petrova каза: А Константина не желае ли никаква промяна в системата? Адриан Асенов каза: Караиванова, от както ми писа на лично, разбрах що за човек си. Ти пък си от тази група, която са толкова зомбирани учители, че истината и в лицето да те удари, няма да я осъзнаеш. Съжаля-вам те и ти казвам директно - ти си промита жестоко! Не са ти виновни нито Ганчев, нито Грънчаров, нито Мария като админ, а ти самата!!!!

Кажи ми, Караиванова, какво ти харесва на теб в сегашната система, та все си контра на всичко и всеки – индоктрина-цията там ли, слабата подготовка ли на децата, неспособността им да мислят кри-тично, че не ми е ясно нещо? Konstantina Karaivanova каза: Промяна в системата не се прави така! Прави се от

действащи учители, работещи и знае-щи... Хора като Ганчев и Асенов и хабер си нямат от образование. Категорично не при-емам, че децата имат слаба подготовка! Като не Вие ясно, Асенов, обърнете се към г-н философа! И ако обичате - не ми говоре-те на "ти"! Ангел Грънчаров каза: Не крия, че ми е много интересна реакцията на колегите към моите преживелици в училище. Аз по тем-перамент съм изследовател, много ме въл-нува човешката психология. Затова, не за друго пиша по тия проблеми. Факт е също, че искам да способствам за реалната про-мяна в съзнанията най-напред на занима-ващите се с образование и възпитание, щото за жалост в тази област не всичко е наред. Системата е безжалостна и дефек-тите на много хора, неин продукт, си личат от километри... Konstantina Karaivanova каза: Наистина си личат много... Pavlina Petrova каза: Господин Грънчаров, да приема ли, че пишете всичко това така подробно с едничката и единствена цел да промените съзнанието и мисленето на преподаващите в системата? Ангел Грънчаров каза: Мисля, че предста-вянето на точната, на реалната психологи-ческа и нравствена ситуация на примера на едно училище (като училището, в което до оня ден бях на работа - преди да ме уволни самозабравилата се пълновластна дирек-торка-самодържица) може много да помогне за промяната към по-добро в съзнанията, а тук според мен се намира ключа и към всяка друга промяна. В тия неща съм дълбоко убеден. Без промяна най-напред в съзнани-ята същностна промяна в живота ни не може да настъпи. А вярвам разбирате, че много неща в живота ни в училищните общ-ности не са каквито трябва да бъдат. Pavlina Petrova каза: Грънчаров, разбира се, че много неща не са такива, каквито би трябвало да бъдат и затова ние, учителите, сме се събрали по неведоми пътища всички заедно тук, за да споделяме и променяме нещата. Вие знаете, че случаи като Вашия са на много места в страната – тоест има много самозабравили се директори, в тях е пълната власт. Но има и такива директори, като Ирена Анастасова и именно те ми дават куража да си мисля, че за всеки има видов ден. Има ги истинските учители, с душа, сърце, отношение, ново мислене и т.н, има ги, и трябва да не ги крием. Лично аз познавам двама такива. Но познавам и още по-трагични случаи от вашия и вашата директорка. А на Константина ще кажа, че ако учителската общност тук не и харесва, да излиза. Ти не си по-различна, след като си тук.

52 Ангел Грънчаров каза: Ний, философите, по начало работим точно в тази сфера – да оказваме благотворно влияние върху про-мяната на съзнанията на хората. Тази е задачата на философите, на която следва да бъдат верни. Всички имаме кусури и проблеми в душите и съзнанията си, напъл-но праведни хора на тази земя няма. Затуй ми е много интересен човешкия тип на "непогрешимите" хора, към който принадле-жи и моята тъй любезна бивша директорка. Ето на такива хора най-вече се налага да помагаме, щото тяхното съзнание е безк-райно объркано и поставено на нездрави основи. Стигнали са до положение да не могат да реагират по човешки начин на онова, което се случва около тях. Властта им действа като наркотик, като опиум. Пра-вят безброй грешки и то доста опасни, ала се смятат за безгрешни. И около тях има хор от подлизурковци, които и пеят химни за това колко са велики, добри и непогрешими. Представяте ли си в каква тежка ситуация се намират такива хора? Не е човешко да не изпитваме състрадание към тях и не е християнско да ги оставим да затъват във вманиачеността си че са безгрешни. Адриан Асенов каза: Господин Грънчаров, трябват повече хора като вас. Преди хиляди години едни от най-известните хора са били философи... днес са футболисти и чалга-джийки, и затова и сме на това дередже! Живко Русев каза: Истина, истина ви каз-вам!... Ангел Грънчаров каза: Г-н Асенов, аз лично смятам, че огромна е отговорността на учителите за същностната промяна на отношенията в нашата страна. Системата на българското образование е безчовечна, тя култивира безчовечност, ето, учителите сме тези, които следва да очовечаваме тези отношения – щото се разбра, че без морал сме за никъде.

Ето например един такъв проблем: всевластието на директорите в рамките на настоящата действаща система. Знайно е, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Системата в българското образование е такава, че властта на директорите е абсолютна – стига да спазват инструкциите на висшестоящите началства. Това нещо нанася всекидневни сериозни деформации в отношенията в училище и засилва дехуманизацията им. Примерно, директорите навсякъде са обк-ръжени от свити с мило усмихнати подли-зурковци и подлизурки, а в тази ситуация учител да се държи достойно означава, че той неминуемо ще бъде обявен за "враг", подлежащ на унищожение. Както именно се случи с мен. Да, директорското всевластие нанася всекидневни сериозни деформации

в отношенията в училище и засилва деху-манизацията им. Адриан Асенов каза: Това е истина, госпо-дин Грънчаров, за това каква трябва да е ролята на учителите. Но остава да обясните едно много важно нещо – а как ще се пре-борят тези на върха на пирамидата, които искат едно послушно население, които диктуват всичко, които са виновни за безчо-вечността, както вие казвате... Ангел Грънчаров каза: На върха на пира-мидата на образователната система произ-волът и безотговорността са още по-големи. Съзнанието за всевластие е колосално. Министерските чиновници, чиновниците в инспекторатите и директорите са една са-мовластваща каста, която е заинтересована да държи това статукво, даващо й безконт-ролна власт. А на учителите и учениците е отредена ролята да бъдат послушни изпъл-нители на волята на самонадеяната безкон-тролна администрация. Е, дадена е е мини-мална "свобода", подчинена обаче на дик-тата на властта. Аз лично смятам, че тази система трябва да бъде разрушена и на реалните участници в процеса на образова-ние да се даде свобода сами да уреждат всички въпроси – с оглед постигане на ефи-касно взаимодействие. Тогава работите ще потръгнат, щото ще бъдат поставени на вярната основа. Няма да е лесно, но този е верният път.

Pavlina Petrova каза: Но това не е само в образователната ни система... Ангел Грънчаров каза: Да, г-жо Петрова, това е навсякъде. У нас животът ни във всички общности се ръководи по социалис-то-комунистически маниер от всезнаещата държавна администрация, поради което

този изцяло неефективен начин на орга-низация на живота е довел до очакваните резултати: най-бедни и най-унизени сме и като нация, и като индивиди. Системата пречи за разгръщането на творческия по-тенциал на индивидите, сиреч, блокиран е двигателят на общественото развитие, поради което сме стигнали до такъв плаче-вен резултат: най-бедни и най-унизени сме. И дори сме стигнали до още по-голяма степен на падение: не съзнаваме колко сме унизени, примиряваме се с всички унижения с оглед поне да оцеляваме физически. Адриан Асенов каза: Разрушена!!!! Евала, нямам какво да добавя... разрушена, съси-пана и унищожена завинаги! И да дойде новото! Амин. Ангел Грънчаров каза: Да, полумерки няма да помогнат. Иска се коренен поврат, същинска революция в представите и дейс-твията. Полумерките само задълбочават агонията. Системата е мъртва. Трябва да бъде погребан трупът. За да покълне све-жата зеленина на живота.

Сега съществуващата система по-сегна на най-важното, на исконното: обра-зованието е живот, форма на духовен жи-вот; образованието и възпитанието без свобода са невъзможни, свободата е истин-ската им почва. Животът в човешката общ-ност погива без реална свобода и пр. Тия неща са аксиоми, те са нещо най-просто и очевидно, но у нас са потъпкани по най-груб начин. Затова у нас и нищо не върви, а всичко агонизира, бива умъртвяван всеки повей на живот, на жизненост, на инициати-ва, на творчество, на личностност и т.н.

ОНОВА, КОЕТО НЕ СИ ГО ПРЕЖИВЯЛ ЛИЧНО, НЯМА КАК ДА ГО РАЗБЕРЕШ

А НА „ПРИЯТЕЛИТЕ НА БЕДНИЯ НАРОД“ ЯВНО ИМ Е ДОСТА ТРУДНО ДА СИ ИЗ-ХАРЧАТ ПАРИЧКИТЕ

май 27, 2014

Волен Сидерович се покри, явно

смята как да изхарчи и изпие парите, които му дадоха неговите руски господари… не е лесно да изпие и изхарчи толкова пари…

Чувам, че Светлю Витков (смешни-ка-“лидер“ на т.н. „партия“, именуваща се с прочувственото „Глас народен“) имал

53 голям проблем как да изпие 50 000 лева месечна държавна субсидия, която малоум-ниците, гласуващи за него, му осигуряват.

А таваришч Сидеровский, да, оня същия, със „златния пръст“, получава освен държавна субсидия и купища рубли от рус-наците. И неговата не е лесна да реши как да ги изпапка и изпие.

Затуй „приятелят на бедните и онеправданите“ посещава най-скъпите хотели и ресторанти в Париж и из тъй ом-разната му Европа, затуй явно се пече на най-екзотичните плажове по аристократич-ните курорти, затуй пие най-отбрано „импе-риалистическо“ уиски, пуши най-луксозните пури – в цяло чудо се е видял как да изхар-чи огромните пари, които му бута Матушка-та, които му дават кагебистите от Москва с оглед да ни откъсне от Европа!

Пари чини тия работа, пари, много пари, рублофилът Сидеров само знае кол-ко…

ОЩЕ ЕДИН ПЛАКАТ НА "ПРОМЯНА НА ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА" ЗЪРНАХ НА ВИТРИНАТА НА КАФЕНЕ В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ

МОЯ МИЛОСТ В ЛЮБИМОТО МИ КАФЕНЕ И ЕДНА... ПИСАНА, ГОЛЯМА МОЯ ПРИЯ-ТЕЛКА, СЛАДУРАНА И ГАЛЬОВНИЦА...

А В ПЛОВДИВ ВЕЧЕ ЦЪФНАХА ЛИПИТЕ...

вторник, 27 май 2014 г.

ДЕСНИЦАТА Е ПРИЗВАНА ДА НАЛОЖИ ЕДНА ДРУГА ПОЛИТИКА, ПОСТАВЕНА НА НРАВСТВЕНИ ОСНОВИ

май 27, 2014

На едно място във Фейсбук, имен-но на стената на Svetoslav Alexandrov се

54 проведе снощи една дискусия, илюстрира-ща превъзходно остротата на нравствения проблем у нас, който се проявява дори и в сферата на политическото. Та там аз си позволих да кажа нещо съвсем саморазби-ращо се, а именно, че спрямо една дама, каквато е г-жа Кунева, не бива да си позво-ляваме невъзпитано отношение и поведе-ние, да я обиждаме и пр., особено ако иска-ме да бъдем смятани за европейски мисле-щи, а също така и за дясномислещи хора; ето какво стана след като си позволих да отправя този призив от морално естество: Svetoslav Alexandrov каза: Не съм мислил да го кажа – но … не е ясно кой ще е 17-тият евродепутат. Има шанс РБ да има още един евродепутат, а ДПС – да загуби един. Пред тази перспектива съм готов да преглътна Куневица. Valeri Velev каза: Никога! Svetoslav Alexandrov каза: Дори и пред ДПС? Valeri Velev каза: Дори… Svetoslav Alexandrov каза: Е… на мен БСП и ДПС са ми по-противни… Ако изгубят един… Куневица да си стяга куфарите и да бяга в Европа. И да не се връща. Ralitsa Vachkova каза: С удоволствие бих я пратила в ЕП, за да не ни мъти водата тук и ако може да си вземе Даниел Вълчев за съветник. Svetoslav Alexandrov каза: Да взима и Найден и да бягат и тримата. Valeri Velev каза: Ама тя тука вече за нищо не става, няма хора зад себе си… Svetoslav Alexandrov каза: Абе тя сега е на ръба… Броят се последните бюлетини. За 150 гласа ставало въпрос. Може и да се класира. Е тогава – айде, на бегом. Ralitsa Vachkova каза: Аз убедено смятам, че едва ли в БГ има друг човек с такава ЕС експертиза като нея и ако някой трябва да влезе в ЕП като представител на България от съвсем професионална гледна точка смятам, че тя е по-добра от кандидат на ДПС. Tania Pesheva каза: Е, еееее втори мандат за РБ, малко се поУляхте, с 6,4% при праг 5,9 някакви 056% над прага да донесе втори мандат ….. Ralitsa Vachkova каза: Въпрос на изборна математика, а не на проценти. Svetoslav Alexandrov каза: От ЦИК иначе все още са колебливи: В този момент не можем да твърдим, че по отношение на преференции ще има разместване в която и да е листа, обяви говорителят на ЦИК Алек-сандър Андреев по отношение на възмож-ността Светослав Малинов да е изместил Меглена Кунева от листата на Реформатор-ския блок. Това ще можем да потвърдим, когато всички протоколи бъдат въведени повторно и се установят резултатите, под-черта той. Ralitsa Vachkova каза: За Малинов няма никакво съмнение. Според мен се смотват

така заради евентуалните изненади при БСП. Svetoslav Alexandrov каза: Сигурни ли можем да бъдем? Ralitsa Vachkova каза: Абсолютно. Лъчезар Лачев каза: Щом си готов да преглътнеш Пръмова, ще преглътнеш всич-ко. Константин Константинов каза: Що да няма никой зад нея? Найденчо и е зад гЪ…а Ангел Грънчаров каза: Не бива да се говори и пише така неуважително за една дама („Куневица“) – в такова говорене няма нищо европейско. Бие на очи неевропейщи-ната на позволилия си го… и понамерисва на байганювщина… нали уж бяхме за пове-че морал?! Лъчезар Лачев каза: Ако за вас Пръмова е дама, за мен е червен парцал! Въпрос на гледна точка Грънчаров Нямам си и предс-тава на какво мирише около вас, а и едва ли е нужно да ни споделяте априорните си възприятия :))))) Ангел Грънчаров каза: Разбира се, има провокатори, стараещи се да сеят само раздори, които с усърдие плюят кого ли не, представяйки себе си за образец на непо-рочност, да, представят се за чисти и непог-решими като папата, преструват се на по-големи католици от самия папа.

С което демонстрират злонамере-ност: като не могат с нещо да помогнат, поне да навредят… Лъчезар Лачев каза: Много плюнки хвър-чат от поста ви, Грънчаров. Странен фило-соф сте :))) Ангел Грънчаров каза: „Нестранни фило-софи“ няма. Ако са нестранни не са фило-софи. Странността на философите се свеж-да до това, че никому не се мазнят и казват истината право в очите… Лъчезар Лачев каза: :))) Има хляб във вас! Дерзайте :)) Константин Константинов каза: А има и хора бълвайки думи и не казвайки нищо… Философи дървени… Не зная що за мазо-хизъм е да наричаш „дама” една червена подлога! Явно трябва да си мноооого широ-ко скроен Грънчаров от Пловдив! Лъчезар Лачев каза: Няма нищо лошо в това, един дървен философ да припознае за дама една червена дзодза :))) Константин Константинов каза: Освен провокатори има и слагачи, Грънчаров… Ангел Грънчаров каза: А така, давайте, покажете си цялата простащина, давайте, плюйте, надпреварвайте се в ругаенето! Факт е обаче, че един що-годе възпитан мъж никога не би се държал по такъв грозен начин с една дама… Лъчезар Лачев каза: Ние се забавляваме с вас Грънчаров. Защо се превъзбуждате?! Очаквах повече от един философ :)) Константин Константинов каза: Предпочи-там да бъда човек, които ругае – отколкото тиха и възпитана гад.

Svetoslav Alexandrov каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастване-то. Лъчезар Лачев каза: Аааа, няма точка още. Точки ще слагаме, когато измекярите, нат-ресли ни Пръмова, си изметат задниците от партията на Костов. Лъчезар Лачев каза: Щото ако не се мах-нат, утре може и Гоце да ни сложат за во-дач, или поне Виктор (Петър Стоянов). Константин Константинов каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Предател. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването. Точка. Оглавява дяс-ното пространство. Точка. Ангел Грънчаров каза: Тоя, завалията, почна да се изразява като Дмитрич, което говори за възможно най-голяма деградация. Svetoslav Alexandrov ето почна да се държи възпитано, вече пише „Кунева“, а не „Куне-вица“; добрите нрави и маниери не са из-лишни за никого…; Лъчезар Лачев каза: Грънчаров ни претре-па с този пост!!! Личи си ошлайфаният израз и лустросан интелект на опитен философ Аз се предавам! :))) Ангел Грънчаров каза: Ето ви един музи-кален поздрав за разведряване на обста-новката: Комунизмът си отива, спете спокойно деца #ДАНСwithme Svetoslav Alexandrov каза: Всъщност, ако гледаме консерватизмът, навремето в Бъл-гария жените не са наричани със собствени имена. Наричали са ги с имената на мъжете им – напр. на чорбаджи Юрдан жена му се казва Юрданица. Иначе коректното е кон-сервативната позиция да не се нарича „Ку-невица“, а по-скоро „Пръмовица“ заради мъжовата фамилия. Константин Константинов каза: „Тоя” ти напомня,че трябва вече да си вземеш хап-чето и да се забавляваш с червената куку-вица „дама”. Ангел Грънчаров каза: Баща й или дядо й, не зная точно, е пострадал от комунистите, тъй че гавричките с неговата фамилия или име не са уместни и не говорят за добър тон… Пренебрежението към личността на жените само защото са жени не е характер-но за съвременния консерватизъм, то по-скоро е характерно за лошото възпитание, не бива тия две неща да ги свързваме в едно… Svetoslav Alexandrov каза: Ох… толкова ли е трудно да се приеме, че някои от нас не я харесват? Нормално е да сме предпочели Малинов. Лъчезар Лачев каза: Ма то „май“ и на Бокича дядо му пострадал от комунисти-те…. ама с „май“ не става. Константин Константинов каза: Гушни я Грънчаров, вземи я под крилото си… И я заведи в червения си кът. Кой Малинов бе? Тоя дето предаде ДСБ ли? Лъчезар Лачев каза: Къде го намери то куневак бе, Светльо :)))) Впечатлен съм- все

55 пак, за първи път срещам някой, който да харесва тая червена змия :)))) Svetoslav Alexandrov каза: Е надявам се Ангел Грънчаров да е пуснал преференция-та за Малинов… все пак доскоро беше десебар. Лъчезар Лачев каза: Ясно. Втора изненада – десебар, който харесва ДС творения… Впечатлен съм за втори път! :))))) Константин Константинов каза: Като чета философиите му, май, че е Куневист. Ангел Грънчаров каза: Alexandrov, в поли-тиката не става дума за „харесване“ и за глупави емоции, а за нещо съвършено друго. Време е да проумеете и това и да престанете да се правите на големи бабаи-ти! Alexandrov, остава още малко да ми турите етикета „враг“ и да ме изправите до рова за разстрел. Така комунизмът ще ви бъде пълен! Лъчезар Лачев каза: А, сега ми се проясни! Ти знаеш нещо, което ние не знаем :))) Така – може! Аз мислех, че си обикновен дърдор-ко! :))))) Svetoslav Alexandrov каза: Не съм казал, че сте враг, но ако се самоопределяте като такъв, аз нищо не мога да направя. Аз само казвам, че бях останал с впечатление от вас като десебар. При това – уважаван десебар от много хора, вкл. и от младежи като Ма-рин Чушков, на който сте бил учител. Лично от десебарите бих очаквал да подкрепят кандидатите на ДСБ. Лъчезар Лачев каза: Не се изживявай в мислите и фантазиите си като жертва Грън-чаров! Ние измекярите ги разстрелваме само с думи! :)))))) Ангел Грънчаров каза: Апропо, Alexandrov, десебар не съм бил; в партии не съм влизал откакто в 1999 г. някои праволинейни карие-ристи от СДС не ме обявиха за „враг“ и не ме изключиха просто защото съм си позво-лил да изоблича ламтежите им за власт и облаги; след две години тия другари бяха изгонени от СДС и мен ме възстановиха в СДС с извинения, ала аз престанах да хода на събранията им. Лъчезар Лачев каза: Той бил репресираа-аааан! :)))))) Svetoslav Alexandrov каза: Много карие-ристи е имало в герговото котило, както ни е напомнял нееднократно Христо Марков. Ангел Грънчаров каза: Аз съм подкрепил Реформаторския блок и преференция за Малинов. Тук си позволих само да кажа, че не бива така хамалски да бъде ругана една дама, и ето, бях обявен едва ли не за враг, подлежащ на убивание. Което говори, че комунистическите рефлекси са живи и в някои най-твърди „антикомунистически“ кратуни… Константин Константинов каза: Апропо. Svetoslav Alexandrov каза: Ами аз точно това очаквах да чуя – че сте гласувал 10:2 Ангел Грънчаров каза: Alexandrov сега пък като кариерист ли благоволихте да ме оп-

ределите? Не мирясвате обаче докато не сложите на човека етикет?! Вие отдавна трябваше да знаете за кого съм гласувал ако не бяхте зает да се прави-те на толкова велик… Svetoslav Alexandrov каза: Нищо не съм благоволил. Бих искал да ви посъветвам малко повече скромност. Най-малкото че бях от първите хора, които ви защитиха след уволнението. Но явно съм сбъркал с преценката. Ангел Грънчаров каза: Сигурно сте сбър-кал с преценката си за мен щом не Ви хва-ля, а Ви критикувам. Непременно се попра-вете и идете при хулителите ми… Лъчезар Лачев каза: Колко трябва да си прост, какъв олигофрен трябва да си, да се изтопорчиш на десебарска стена и да фела-тираш Пръмова! Отговори бе философчето, теб питам! Svetoslav Alexandrov каза: Аз бих ви посъ-ветвал да ми се извините. Най-малкото. Това, че изживявате труден период, не ви дава основание да се нахвърляте така върху хората. Ангел Грънчаров каза: Лачев, с тъпанари не разговарям. с Alexandrov говорим в мо-мента. Лъчезар Лачев каза: :))) Водиш монолог тъпако! Ангел Грънчаров каза: За какво да Ви се извиня бе, Alexandrov, заради това, че съм си позволил да Ви посъветвам да се държи-те малко по-възпитано с дамите ли? В никакъв „труден период“ не се намирам! В чудесен период се намирам: водя обичай-ната си битка с наглеците! Svetoslav Alexandrov каза: Май говорим на чужд език… Г-жа Кунева, хайде да говорим уважително тогава… та г-жа Кунева няма моето уважение. Просто не я харесвам. Признайте правото на един човек като мен да не я харесвам. Гласувал съм с 10/2 и съответно изборът на много хора, които мислят така, е зачетен. Ангел Грънчаров каза: Това, че не харес-вате Кунева не Ви дава моралното право да я наричате каквото Ви дойде на езика; все пак това е една дама… Лъчезар Лачев каза: Тоя човечец. Започ-вам да се съмнявам, че не е философ, а луд, пуснат в градска отпуска! :)))) Ангел Грънчаров каза: Дясномислещите хора би следвало да се различават от кому-нистите в това най-значимо отношение: че уважават другата личност и нейното суве-ренно право да бъде себе си. Тъй че харес-ването и нехаресването тук нямат никакво значение… Лъчезар Лачев каза: Той милия, не може да направи разлика между „личност“ и „бок-лук“ :))) Ангел Грънчаров каза: Ето как мисли и как се изразява един комуноид като Лачев! Чудесен пример е той! Откъде ли изпълзя-ват такива изкопаеми по времето преди и след изборите…

Svetoslav Alexandrov каза: Г-н Грънча-ров, как тогава ще се оправдаете за собст-вените си думи от 22 декември 2012 година: „Е, не е този начинът, груба грешка допус-нахте, другарко Кунева-Пръмова; така не се правят тия работи! По-малко наглост хич няма да Ви навреди!“

Ето и линк към този пост: … Вижте още: HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Коледно обръщение на М.Кунева, прогизнало от… Ангел Грънчаров каза: Заети са с това предимно да сеят ненавист, разделение, да плюят личностите, които не са като тях и пр. Сиреч, не правят друго освен да изразяват постоянно един комунистически мантали-тет…; Svetoslav Alexandrov каза: Аз мисля, че зададох въпрос по-горе. Лъчезар Лачев каза: Хааааа, философчето се е изразило грубо за „една дама“! Що така бе балалйко :))))) Как така си сменяш боята през няколко месеца? :))))) ПАЛЯЧО НЕ-ЩАСТЕН! Браво Светльо! Направо нокаути-ра тоя нещастник! :)) Svetoslav Alexandrov каза: Та така, Кунева е наш коалиционен партньор на ДСБ, но… никой да не ме задължава да я одобрявам като политик. Няма как да стане. Просто се е случило да сме в коалиция. Това не значи, че съм си сменил отношението към нея от няколко години. Винаги е било отрицателно. Аз обаче в последно време работих за Светослав Малинов. Само за Светослав Малинов… Ангел Грънчаров каза: Кунева показа на дело, че е човек с европейско мислене, морал и поведение. И тя не е светица, но е хубаво това, че е възпитан човек с евро-пейски маниери, нещо, което не мое да й се отрече. Вероятно с това вбесява така силно комуноидите. Аз съм такъв, че когато всички почнат хорово да плюят някой, той мигом ми става симпатичен. Така когато навремето всички плюеха Костов, аз застанах на него-ва страна. Нещо такова сега се случва и с Кунева. Така съм устроен, че не харесвам хоровите изпълнения, а ценя личностното начало. Тъй че, Alexandrov, Кунева от пръв поглед си личи, че е дама, ерго, въпросът Ви е глупав… постарайте се да го префор-мулирате смислено… Svetoslav Alexandrov каза: Значи – призна-вате тогава, че през 2012 година поведени-ето ви е било нехристиянско, неконсерва-тивно спрямо Кунева, а сега признавате грешката си, защото имате различно мнение за нея? Ангел Грънчаров каза: Между коалицион-ни партньори, драги ми Alexandrov, трябва да има елементарна почтеност и уважение, иначе всичко отива по дяволите. Като пов-таряш стократно на ден колко Кунева била не знам си каква, вярно, израстваш в очите на идиоти като Лачев, но възниква резонни-ят въпрос: и какво от това?! Разбира се, да се сеят раздори пък макар и по уж възвише-

56 ни причини не е кой знае колко хубаво не-що, особено когато става дума за претенди-ращи да са десни хора… Щом това ще Ви помогне да спите спокойно, ще призная: да, държал съм се глупаво по отношение на Кунева в миналото, осъзнал съм това и ето, сега апелирам и други да не повтарят такива грешки. Сега ще спите ли по-спокойно?! Svetoslav Alexandrov каза: Добре. Ще спя по-спокойно. А това, което аз мисля за г-жа Кунева, е между мен и Бог. Преди всичко пред него отговарям за това, което съм си помислил и казал. Ангел Грънчаров каза: Ни най-малко не се смятам за безгрешен, дано това признание Ви успокои съвсем. Апропо, ровенето в блога ми с оглед да намерите „компромат-че“ пак не е кой знае колко достойно зани-мание… Ако Вие бяхте наистина толкова почтителен спрямо Бог, нямаше да се отнасяте така безчовечно и към негови творения, в част-ност и Кунева; разбирате ли поне това? Между другото хора, които парадират наля-во и надясно с вярата си в Бога, едва ли са толкова искрено вярващи… Svetoslav Alexandrov каза: Не ровя в бло-га. Просто по една или друга причина съм чел редовно ваши изяви и знам много добре как еволюира мнението ви за Кунева по странен начин. Първо не я одобрявахте, после изведнъж за президентските гласу-вахте за нея, после пак не я одобрявахте… Хайде стига. Дългогодишен читател съм ви. Някои неща съм харесвал, други – не. Но като цяло това с Кунева – неколкократното обръщане, така и не го разбрах. Ангел Грънчаров каза: Кунева ми стана симпатична тъкмо защото някои „безгреш-ни“ се нахвърлиха като бесни псета върху нея да я хапят където сварят, разбирате ли? Ако сте християнин би следвало да ме раз-берете… Svetoslav Alexandrov каза: О, разбирам ви. Но аз предпочитам да съм последователен в мнението си. Затова се радвам, че Свет-льо Малинов е евродепутат. Макар че не бих имал нищо против да се вземе едно място от ДПС и да се даде на РБ – и това да е Кунева. Даже в такъв случай е по-добре да напусне вътрешната политика и да бяга на запад, за да не мъти водата тук. Ангел Грънчаров каза: Долавям нехристи-янски нотки в отношението Ви към Кунева, но то си е Ваш проблем. Християните по принцип се отнасят добросърдечно и към най-пропаднали човеци – защото страдат и защото са все пак Божие творение. Svetoslav Alexandrov каза: Ама чакайте, аз нямам нищо против тя да се спаси и да достигне вечен живот с Бога. Нямам нищо против душеизцелението й. Но мислех, че говорим за политика все пак. Ангел Грънчаров каза: Смятам, че е край-но време в българската политика да почнат да се установяват нравствени, християнски

по духа си отношения. Пример за това трябва да дадат десните политици и партии, те са призвани и в това отношение да изиг-раят водещата роля. Затуй смятам, че не бива да се толерира едно по същество аморално, безнравствено, нехристиянско отношение към една личност – каквато е г-жа Кунева. Тия неща нямат нищо общо с духа на дясната ценностност според мен, която има дълбоки нравствени и християнс-ки основи. Svetoslav Alexandrov каза: Дотук съм съг-ласен. Това не значи, че трябва да си зат-варяме очите пред всяка една политическа грешка. Аз лично смятам, че ако тя беше оставена на второ място, днес щеше да има два евродепутата. Щеше да има много по-малко отвратени, десебарите щяха да зат-върдят преференцията, а куневистите щяха да поставят Кунева на второ място. Ангел Грънчаров каза: Това са дребни страсти, Александров. Истински важното е друго. Цялата работа е в това, че десницата е призвана да даде пример за една друга политика, поставена на нравствени основи. Ето затова аз съм така придирчив към тези „несъществени“ неща, именно моралните. И на второ място важното е това, че е заст-рашена европесйката ориентация на стра-ната. И всичко, що е наистина за европейс-кия път на България би следвало да бъде привлечено към каузата, а не да бъде отб-лъсквано на основата на глупави претенции: примерно, че, видите ли, на мъжа на Кунева бащата бил еди какъв си… Plamen Vasilev каза: Все някой друг ни е крив! Нямало морални политици, нямало християнски ценности… Има ги, но няма кой да ги подкрепи. При 130-150 000 евангелски християни в България, можем да вкараме достатъчно на брой депутати, общински съветници и кметове + евродепутати. А ако ни подкрепят и братята православни и като-лици, а и още други морални хора – Бълга-рия може да стане „Балканското чудо“. Просто няма кой да повярва, че това може да се случи. Няма кой да каже на христия-ните да се консолидират около качествени личности. Все се делим на наши и ваши. Докато сме разделени, все ще е така. Дру-гото е статистика ДОПЪЛНЕНИЕ: На другия ден опонентът ми публикува ето какво:

Завръщането на ДСБ в голямата политика е прецедент за новата българска история. До този момент не е имало поли-тическа партия, която губи изборите и отпа-да от парламента, но на следващите избори се връща – при това прескача по-висока бариера – от 5.88% за европейски парла-мент.

Не си правя илюзии обаче, че този успех е постигнат сам. Независимо от лич-ното ми мнение за Кунева, не мога да отре-ка и положителната роля на ДБГ и техните избиратели, които помогнаха за влизането

на Светослав Малинов. Имам много резерви към Реформаторския блок и много критика, но в това обединение има нещо повече. Поотделно както ДСБ, така и СДС, и ДБГ, и БЗНС имат известен електорален потенциал, но недостатъчен за голямата политика. Затова е важно отсега нататък тези партии да се явяват заедно на избори-те.

Реформаторският блок е поел ан-гажимент за явяването на избори заедно за един пълен електорален цикъл – който включва евроизбори, местни избори, пар-ламентарни избори и (може би, не знам още) президентски избори. Би било хубаво да се явим заедно пак. Особено на парла-ментарните. Нашите избиратели трябва да имат своето представителство не само в Европейското, но и в българското народно събрание.

И дано да е по-скоро. Svetoslav Alexandrov

НАЙ-ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ КЪМ МЕГЛЕ-НА КУНЕВА ЗА ДОСТОЙНОТО, ЕТИЧНО И ИНТЕЛИГЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ

май 28, 2014

Във връзка със снощната дискусия във Фейсбук, която публикувах току-що под заглавие Десницата е призвана да наложи една друга политика, поставена на нрав-ствени основи, откривам сега текст, който ми се вижда логично допълнение на изло-жените там тези, ето го:

Nikolov Konstantin: Благодаря на Женя че го написа!! Това е достойното поведение след видяното и чутото от г-жа Кунева по време на изборната кампания!

Jenia Georgieva: Моите най-дълбоки ува-жения към Меглена Кунева за начина, по който издържа на калта, дето сипеха с кофи по нея, за достойното и интелигентно пове-дение, за пълната липса на партизанлък! За избора партията й недвусмислено да се самоопредели, направен с пълната яснота, че това ще коства отърсване от левите гласоподаватели от преди това, когато беше в разкрач между дясното и лявото. Стъпка, която отличи тази партия рязко от ГЕРБ например, който и до сега си гребе с двете шепи, на цената на обречени опити за съче-

57 таване на диаметрално-противоположни и взаимно-изключващи се послания, ценнос-ти, приоритети. Поднасям и личните си извинения за това, че по времето на създа-ването на партията й, вместо да кажа ясно, че тя е твърде неопределена и е смес от сини и от червени избиратели, се поддадох на това да я етикетизирам като червена. И, както обикновено, тези обидни определения ги запращахме връз личността й, не към самата партия даже. Мисля, че съвсем не съм единствената, от тревога тогава, при-бягнала до тълкувание, което представяхме като факт. Което не прави личната ми отго-ворност по-малка. За това, доколко не сме си вярвали и тогава дори на епитетите, а и за своя чест, искам да спомена, че преди предишните избори, когато една жена от чужбина ме попита за кого да гласува и видях, че е напълно невъзможно да я убедя да гласува за ДСБ, и препоръчах или Зеле-ните, или ДБГ.

Отвращава ме дълбоко всеки, кой-то продължи да ползва квалификации по адрес на тази жена, показала човешко дос-тойнство и модел на поведение, изключи-телно ценен и за политическото ни прост-ранство и за целия ни социален и социално-психологически контекст. Който не е в със-тояние да види и оцени това, за мен е чо-век, който с думите си хвърля кал единстве-но по себе си.

СПОР С ЕДИН КОНСПИРАТИВИСТКО-КАГЕБИСТКИ ПРОПАГАНДИСТ-ФАНТА-ЗЬОР

май 28, 2014

Публикувах една снимка на Путин с китайския лидер, на която последният гледа с пренебежителна гримаса първия – виж Ех, Путя, Путя – колко мъка те чака, дарагой Путя! – и дежурният по кагебистка пропаганда анонимник в моя блог почна да се упражнява да ни учи в „правилно“ конс-пиративистко мислене. Това си е неговото всекидневно занимание, както и да е, и той трябва да се храни, нещо трябва да се работи, разбираемо е. В старанието си той често приема мечтите на Кремъл за реал-ност, което именно и го издава. Намери се този път някой друг, който да опонира на въпросния пропагандатор, ето как протече

дискусията им, аз се включих съвсем нак-рая: Анонимен каза: Дано драконът глътне мечката! Китайците са по-разбрани хора, без претенции за световно господство… Анонимен каза: Китайците били «по-разбрани хора, без претенции за световно господство…» ???!!! – Вие чувате ли се? Всички анализи поакзват, че Китай ще из-мести САЩ като световен хегемон, въпро-сът въобще не е дали, а кога. А на съвестта на «разбрания» Мао тежат около 65 милио-на убити. Освен това българските антикомунисти са русофобии, но явно не и синофоби, защото Китай, макар че за раллика от Русия не се е отказал дори външно от комунизма, е някак чужд и далечен за българите. Трудно ще намерим българин, който да «обича» или да «мрази» Китай. Светът въобще не разбира истинската природа на отношенията между руските и комунистическите китайски лидери. Без непременно да горят от любов един към друг, те са стари и верни съюзници, рабо-тещи заедно за разгрома на Америка. Кога-то моментът дойде, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ ще се опитат да наложат своята система на Запада при техните условия като кулминацията на „Втора октомврийска социалистическа ре-волюция“. Както казва беглецът от КГБ Константин Преображенски: „Китай е идеологически враг на Америка. Той не може да бъде нищо друго освен противник. От друга страна Китай и Русия се радват на идеологическо единомислие: отдаденост на комунизма и омраза към Америка. Китайските комунисти разбират, че руснаците трябва да си слагат маска на демократи пред наивния Запад; но пред Китай те не се нуждаят от маска и се демас-кират. Двете страни не декларират публич-но своя антиамерикански съюз. Това е част от съвместната им дейност по заблуда на Америка. Идеологическото единомислие е достатъчна рамка за подобен съюз. Тъй като не е публичен, той засяга най-вече сътрудничеството е някои секретни сфери. На първо място те си сътрудничат в разуз-наването. Сигурен съм, че има някакво споразумение между тайните служби на Китай и Русия за подкопаване на Америка, но то се държи в тайна.” Ето защо много грешат онези, които смятат, че Путин е в Китай, само за да подпише газовата спогодба. Тя е важна, но още по-важно е да се уговорят и координират съв-местните антиамерикански действия. Анонимен каза: Интересен въпрос е все пак кой кого командва: Русия Китай или обратното – или може би и двата полюса са равнопоставени? Е, Русия сигурно е може да си играе с Китай, както със своите „бив-ши” сателити в Източна Европа, вкл. Бълга-

рия, но въпреки всичко комунистите са се споразумели още в 1960 г., че водещата роля в международното комунистическо движение е и си остава за Москва.

Между другото за комунистите икономиката не е толкова важна, най-важни са въоръжените сили и тайните служби, а при въоръжените сили Русия има голям превес при стратегическите ядрени сили. Всъщност причината, че Русия още не е започнала война срещу Америка не на последно място се корени в слабостта на Китай, който все още не е на необходимото военно ниво, за да й окаже необходимото съдействие и да изпълни своя дял от миси-ята. А що с отнася до тайните служби, то беглецът от руското военно разузнаване полковник Станислав Лунев казва, че ки-тайското разузнаване е детска игра в срав-нение с това, което оправят руснаците.

Хайде сега да чуя как всичко това е пропаганда на КГБ, както обича да твърди Грънчаров за всичко и всяко. Само че той въобще нищо не може да каже по този въпрос, камо ли дали това е комунистическа или антикомунистическа или националсоци-алистическа или някаква друга пропаганда и дали въобще е пропаганда, понеже не знае почти нищо по темата и тя всъщност въоб-ще не го интересува. Той се е фиксирал и концентрирал само върху собствената чи-ния и не смее да погледне отвъд ръба й, т.е. върху няколкото жалки отрепки-български „политици”, както и ПГЕЕ-Пловдив, около които и която явно се върти светът, и само подскача като ужилен, ако някой каже нап-ример, че Реформаторският блок се състои от комунистически мекерета (с изключение на ДСБ, разбира се, но каква полза). Само при тези теми той плува в собствени води, те са му присърце, какво го интересуват Русия или Китай? – Дайте ние да си гледа-ме нашата къщичка, нея да приведем в ред. Нему и през ум не му минава, че съдбата на неговата къщичка зависи най-вече от Русия и Китай.

За да предваря неговия отговор и да му спестя труда да пише: какво знае и какво не знае и какво го интересува и не го интересува Ангел Грънчаров, си е негова работа, понял меня, товарищ?! Анонимен каза: Как стават преговори, без американците да могат да ги подслушат? Виктор Суворов в «Аквариумът»:

- Надевай,- приказывает Навига-тор. Я надеваю на голову прозрачный шлем. Он делает то же самое. Теперь мы на кос-монавтов похожи. Наши шлемы соединены гибкими прозрачными трубами. Подслушать то, что говорят в командирском кабинете, невозможно. Даже теоретически. Но если в дополнение ко всем системам защиты он приказывает еще воспользоваться и пере-говорным устройством, то, значит, речь пойдет о чем-то совсем интересном. Анонимен каза: Вие сте проруски заговор-ник, който представя желаното от Кремъл за

58 реално – че са велика, водеща сила, че ей сега ще сринат Америка, че целият свят извън ЕС им се подчинява и т.н. Истината е, че Русия военно е джудже пред Щатите, а икономически – микроб. Путин се нагъзи показно на китайците и зароби страната си за техните функционери. А Китай няма претенции да владее целият свят, а Азия, вклч. тази част на Русия, която е вътре. И това ще стане.

Нелепо е да мислите, че стратеги-ята на една държава от 5 000 години зависи от режим като комунизма, съществувал в исторически план от съвсем скоро време. Още Наполеон е казал, че драконът като се събуди, светът ще се разтрепери. Но Китай чака и не бърза с плановете си и не зависи от един маниак, като руснаците. Зависи, за съжаление, от пропагандата на душевно-болни тролове като вас. Анонимен каза: Хубаво е да не се отдава-ме на пожелателно мислене и да виждаме света такъв, какъвто е в действителност. Не може да е проруска пропаганда разкриване-то на руските тайни замисли и най-съкровени планове. Пак казвам, че логиката на българите е сбъркана.

Моля ви се също да не излизате с безумни мнения за „военното джудже” Ру-сия, която е ядрена свръхсила, или с твър-дения, че световният енергиен център Ру-сия е икономически микроб в сравнение със затъналата до шия в дългове Америка. Това може да е било вярно ДОНЯКЪДЕ през 1950, но не и в 2014.

Китай зависи от комунизма, и още как. Комунизмът означава много радикално скъсване с миналото, затова съвременен Китай няма нищо общо със стария Китай отпреди 1949, както и СССР-Русия не е продължение на стара царска Русия, както и НРБ и сега РБ нямат нищо общо с Царство България. Комунистите не мислят в нацио-нални, а в интернационални категории.

Но ето пак потвърждение на тезата ми, че българите няма как да са синофоби (китайомразци), макар че Китай е човеконе-навистническа комунистическа страна с 65 милиона избити. Китай е чужд и далечен на българите. На тях им дай да обичат или да хулят Русия, тя им е близка и присърце, за нея имат мнение, но за Китай – няма как. Анонимен каза: Китай наистина би могъл да има претенции за някои азиатски региони на Русия, но Русия е снела от себе си този натиск, като е обещала на Китай територия-та на САЩ след разгрома на Америка, дока-то тя ще вземе само Аляска и части от Канада и това не е параноя, а свидетелство на бегълци от руското военно разузнаване ГРУ, които познават съветските и руските военни планове. Аз не говоря наизуст, а като сериозен изследовател, докато вие всичко политизирате и идеологизирате, без да имате нужните познания и информация. Анонимен каза: Независимо кой ще извле-че по-голяма полза от сделката между Ру-

сия и Китай, която впрочем вероятно в взаимноизгодна и при това СМЪРТОНОСНА ЗА ЗАПАДА, е показателно, че Ангел Грън-чаров се радва, че Китай – според него поне – се бил „наложил” над Русия! Той вероятно би предпочел да живее под китайски, не под руски ботуш и изглежда не си дава сметка какво значи вече чисто азиатски комунизъм, защото дори в Русия има някои „европейс-ки” елементи. Русия и Китай, това са просто двата комунистически колоса на света и е безсмислено да се предпочита единия пред другия, както прави Грънчаров. Той обаче в своята наивност се радва, че единият бил, така да се каже, натрил носа на другия. Ами тогава няма да слугуваш на руснаците, а на китайците, г-н Грънчаров, и не е зле да забравиш руски и да почнеш да учиш ки-тайски. Анонимен каза: Точно преди три месеца, еврото отстъпи на йоана „второто“ место, като „използвана валута“!

Сега Русия и Китай сключват сдел-ка, НО НЕ В ДОЛАРИ, а за рубли и йоани, като „формулата“ по която ще се осъщест-вяват плащанията не е достъпна информа-ция, а няма и да бъде. Днес, Master cards и Visa са преразгледали решението си, и надали ще напуснат руският пазар!

Следват и някои други случки кои-то ще се случат, но ще изчакаме! Що се отнася до Грънчаров, на него изобщо не му е ясно какво се случва, но като всеки дър-вен философ забива тъпити си изводи. Ангел Грънчаров каза: Другарю щатен кагебистки пропагандист, май започнахте да си изпускате нервите. :-) Ще Ви спрат фи-нансовото доволствие, какво ще правите тогаз? Щом прибегнахте до „аргумента“ че, видите ли, „Ангел Грънчаров бил дървен философ“, не е ли по-добре да признаете капитулацията си? Скоро началството Ви ще ви смени от дежурство по моя блог, така усещам аз работите. Ще се подвизавате в друг блог. Приятно пропагандиране Ви желая! Тук номерът Ви не мина. Търсете малоумници другаде…

Впрочем, китайците вече са толко-ва комунисти, колкото Путин е демократ – никак! В Китай комунизмът изчезна, анихи-лира се, биде погълнат и разтворен от сти-хията на „капиталистическата“ експанзия на Америка и Запада. Америка държи под свой контрол икономиката на Китай, Китай е икономически придатък на Америка. Знам, тъжна е такава една констатация за каге-бистите, но е истина. Можеш да си поревеш колкото искаш.

КОМУНИЗМЪТ В НАШЕ ВРЕМЕ МУТИРА И СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛ-КОМУНИ-ЗЪМ, ВЪВ ФАШИЗЪМ, СИРЕЧ, В ПУТИ-НИЗЪМ

вторник, 27 май 2014 г.

По-долу можете да прочетете дис-кусията ми с един фантазьор, който, предс-тавяте ли си, още чака идването на "истинс-кия комунизъм", да, имало и такива дино-заври в наше време: за тях това, което имахме, не било комунизъм, напротив, било коренно различно с неговата същина, а тепърва сме щели да бъдем ощастливени още веднъж от идването на същинския, на автентичния, на истинския комунизъм. Раз-бира се, наложи се да реагирам, щото таки-ва опити за оневиняване на комунизма и комунистите, след толкова престъпления, извършени от тях, съвсем не отговарят на историческата истина; комунизмът и като идея, и като практика е дискредитиран отв-сякъде, да бъде реабилитиран по такъв изтъркан пропаганден начин е доста трудна работа. Дискусията ни се проведе под пуб-ликацията Против комунистическите и ченгесарски лъжи и мистификации за прехода и приватизацията, като съм при-турил и изказвания на същия този комунист-фантазьор и под други мои публикации; интересно е да се види как в днешно време се разговаря и спори с комунистически динозавър:

Toncho Bonex каза: Ангел е ЛЪЖЕЦ! Той ПОДМЕНЯ ДУМИТЕ (ЕТИКЕТИТЕ) на СЪ-ДЪРЖАНИЕТО, т.е. борави с ФАЛШИВИ ПОНЯТИЯ. Той нарича „КОМУНИСТИ“ БАНДАТА от комсомолски и партийни сек-ретари, които станаха после ОЛИГАРСИ. ЛЪЖАТА е, че ги нарича „комунисти“ а те не са. Той ви ЛЪЖЕ, че до 1989-а е имало „комунизъм“. Това, което беше, НЕ БЕШЕ КОМУНИЗЪМ, то и социализъм не беше, защото не са били изпълнени признаците, които го определят (дефинират) като такъв.

Защо Ангел е ЛЪЖЕЦ! Защото 25-30 години нарича мафиотизма на бандата от ком и парт секретари „комунизъм“ и ще му се СМЕЯТ, когато разберат хората че се ЛЪГАЛ самият той. ЛЪГАЛИ са го горните секретари, че правят соц или ком, а то се е фанал като риба на тая лъжа и сега лъже нас.

Ангел НЯМА ДОБЛЕСТ да си приз-нае, че е бил ЛЪГАЛ и че се е фанал на тая лъжа и още по-лошо, НЯМА ДОБЛЕСТ ДА СИ ПРИЗНАЕ, че и сега ЛЪЖЕ, че онова е било комунизъм

59 Нещо повече, много енергия хвър-

лих на вятъра да му ОБЯСНЯВАМ неговата заблуда и ЛЪЖА да ПОДМЕНЯ ИМЕНАТА И ПОНЯТИЯТА, но не можа да разбере.една толкова елементарна ЛОГИЧЕСКА грешка, която прави. Затова стигнах до извода, че тоя човек е БОЛЕН ОТ ШИЗОФРЕНИЯ. Защото, тая болест се определя от ДВА ПРИЗНАКА, които са му ПРИСЪЩИ:

1. Загуба на ЛОГИЧЕСКОТО МИС-ЛЕНЕ.

2. ВЖИВЯВАНЕ в измислици и жи-вот в ДВЕ реалности – в ежедневието като биоробот, машинално и в ИЗМИСЛИЦАТА, която НЕ СЪЩЕСТВУВА, а той така я МРА-ЗИ, че чак си докарва СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ проблеми.

Той е станал ПРИДАТЪК на ВЖИ-ВЯВАНЕТО и ЗАБЛУДАТА си и НИКАКВО ОБЕКТИВНО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ не е в състояние да го накара да се СЪБУДИ от измислиците за комуницма, който никога не го е имало.

Вижте защо ПОДРОБНО: Тук ще видите ПЪРВО ДЕФИНИЦИЯ за социализъм и след като я разберете, да проследите как той е бил УНИЩОЖЕН НАПЪЛНО след 70-а година. А тук ще видите какво е комунизъм и как страни като САЩ, Япония, Франция, ФРГ и т.н. го ползват. А това е НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ, КОМУНИСТ, извадил САЩ от депресията преди и след войната като СЪВЕТНИК НА ПРЕЗИДЕНТА Рузвелт.

Всичко това Ангел го е чел. Но ПОНЕЖЕ Е ЗАГУБИЛ ЛОГИЧЕСКОТО СИ МИСЛЕНЕ и се е ВЖИВЯЛ в измислици, НЕ МОЖЕ ДА ОСМИСЛИ ФАКТИТЕ. Поради БОЛЕСТТА СИ.

Казах му, че ще му помогна да се лекува, както и да лекува сърдечно-съдовите си болести, но той ТОЛКОВА МНОГО МЕ МРАЗИ, щото съм КОМУНИСТ, та предпочита да ходи болен вместо ИСТИ-НАТА!

Не вярвам да се е оправил, щото е фейс-приятел на един още по-болен психи-чески сектант…

УСПЕХИ! Ангел Грънчаров каза: Със зомбирани комуноиди няма смисъл да се разговаря. Те живеят на някаква друга планета… а да ни пробутват комунизма си след десетилетните му изстъпления е безнадеждна работа, въпреки че идиоти у нас колкото искаш, някой все може да прихване – и прихваща. Украйна се съпротивлява, Молдова се съпротивлява, руската интелигенция се съпротивлява – ние добродушно се хи-лим на зловещия корпоративно-търговски политически цирк

Toncho Bonex каза: Много ЛИТЕРАТУРА, малко факти, никакъв икономически (моти-вационен) АНАЛИЗ на събитията. Всички „ЗАБРАВЯТ“, че САЩ и техни протежета платиха 5 милиарда долара, за да може сегашната БАНДА, наричаща се „правителс-тво“ в Киев, да РЕЖЕ ГЛАВИ! Не, това не е литературно преувеличение, това е ФАКТ! Вижте го с очите си. Ангел Грънчаров каза: Гледам че спазваш изцяло „опорните точки“ за тълкуване на събитията, които прокарва КГБ… Toncho Bonex каза: Със зомбирани АНТИ-комуноиди няма смисъл да се разговаря, те не се интересуват от ФАКТИТЕ. Даже и нямат ЛОГИЧЕСКОТО мислене да ги анали-зират. Те си ВЯРВАТ в своята АНТИкому-нистическа СЕКТА и не се влияят от ИСТИ-НАТА.

Нещо повече, това тяхното е ШИ-ЗОФРЕНИЯ. Тая болест има ДВА признака:

1. ВЖИВЯВАНЕ в измислици, съ-нища, халюцинации като в истина.

2. Загуба на ЛОГИЧЕСКО мислене. При АНТИкомуноидите и двата

признака са на лице. Така че тук не става въпрос на идеология, наука или убеждава-не, а до КЛИНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ! Ангел Грънчаров каза: Вий, комунистите, пращахте тия, които не мислеха по комунис-тически, в психиатрии. Гледам, че си абсо-лютно същия като твоите вдъхновители.

Тъй че претенциите ти, че кому-низмът, видите ли, бил нещо различно от изявите му в историята, са пълни глупости, които сам опровергаваш с поведението си. Комунистите са патологични лъжци, които лъжат така усърдно, че понякога успяват дори себе си да излъжат, сиреч, успяват сами да повярват в лъжите си :-) За „логи-ческо мислене“ при комунистите е крайно тъпо да се говори, щото липсва, първо, мислене, при тях има само комунистическо суеверие, надявам се ме разбра, ама това е трудно да се допусне… Toncho Bonex каза: ЛЪЖЕШ Ангеле, но и СЕБЕ СИ ЛЪЖЕШ – ПАК НАРИЧАШ ОНИЯ ПАРТИЙНИ И КОМСОМОЛСКИ СЕКРЕТАРИ „КОМУНИСТИ“. Прав си, че ги МРАЗИШ! И аз също, но аз нямам нищо общо с тях. ТЕ СА ТЕ ЛЪГАЛИ, че правят комунизъм и че са „комунисти“, не аз. Лошото е, че още наричаш оная ПРЕСТЪПНА ТЖ СГАН „ко-мунистическа“, а тя не е.

Просто си сложил ЛЪЖЛИВ ЕТИ-КЕТ на „бутилката“. Но явно съм прав, като казвам, че си болен, щото НЕ ПРАВИШ РАЗЛИКА между СЪДЪРЖАНИЕ и ЕТИКЕТ (име). И нищо не разбираш, когато ти обяс-няват ЛОГИЧЕСКИ.

Щото превърташ едни и същи глу-пости като развален грамофон.

Пак ти казвам, ЛЕКУВАЙ СЕ, ще ти помогна. В Пловдив има много хора, които ще ти помогнат. Но ти ТАКА СИЛНО МЕ МРАЗИШ, че ще ми откажеш помощта, която ти предлагам.

ЩОТО ЕМОЦИЯТА ТИ ВЛАДЕЕ 100% разсъдъка и НЕ УСЕЩАШ, че въпреки ТВОИТЕ ОБИДИ към мен, аз съм ти прия-тел!

Имаш ми и телефона, ако решиш лечение. По който и да било проблем

УСПЕХИ! Ангел Грънчаров каза: Който не мисли като теб (и като комунистите) е болен, тъй ли? :-) Много си зле. Апропо, а наоколо теб няма ли психиатри? Щото ми се чини, че си твърде зле. Самият комунизъм е психопа-тология, и преди, и сега, той е душевна аномалия. Вярвай ми, щото съм специалист в тази област. Изобщо не те мразя, просто си ми интересен като чудат феномен, изця-ло неадекватен на времето, в което живеем. В този смисъл съм загрижен за теб, все пак сме хора, човеци, човешко е да си помага-ме. Toncho Bonex каза: ДАДОХ ТИ ХИЛЯДИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, но не реагираш. ТОЧНО КАТО СЕКТАНТ. А аз в тая област ИМАМ ОТКРИТИЯ, така че учи се от мен! Но няма как това да стане, когато БЪРКАШ ПОНЯ-ТИЯТА, тяхното СЪДЪРЖАНИЕ с ИМЕНА-ТА им.

Хайде, ДОКАЖИ че имаш ЛОГИ-ЧЕСКО МИСЛЕНЕ. Пред себе си, щото за мен е ясно: ДАЙ ДЕФИНИЦИЯ на КОМУНИ-ЗЪМ! Това може да се изрази в 3-4 къси изречения!

Ако дадеш ВЯРНА ДЕФИНИЦИЯ, ще призная, че бъркам по отношение на теб!

Питам – как ще обясниш ФАКТА, че КОМУНИСТЪТ Василий Леонтиев е НОБЕ-ЛОВ ЛАУРЕАТ за икономика, както и негови поне двама ученика Джеймс Тобин и Боб Соло? Но Леонтиев е световно призната школа от икономисти, излезли и от Нюйорк-ския и от Харвардския университети!

Офффф, как да ти обясня, като ЕДНИ ПРОСТИ ПОНЯТИЯ БЪРКАШ. Ти наричаш строя от 75-а до 89 комунизъм, но то ПО ДЕФИНИЦИЯ нито е комунизъм, нито социализъм. Имаш право да го мразиш, и аз също. Но то не е нито соц нито ком.

Обясни ми тогава какво мразиш! ИЛИ ПРОСТО СЕ ВОДИШ ОТ РАЗНИ АВ-ТОРИТЕТИ!

Или съм прав, като ти казвам да се лекуваш. Ти не разбираш от психология – ти САМО си тъпкан с информация по психоло-гия, но не я разбираш. Ангел Грънчаров каза: Чети книгите ми, другарю, там съм написал всичко, чети, няма какво сега наново специално на теб да ти обяснявам. Чети, затова съществуват

60 книгите. Всичко за същината на тъй милия ти комунизъм съм казал в книгите си… Toncho Bonex каза: Ти БЪРКАШ ПОНЯТИ-ЯТА! Ти наричаш „комунизъм“ нещо, което НЕ Е ТАКОВА! Боже, толкова ли не разби-раш що е това ПОНЯТИЕ, ИМЕ на понятие-то и ФОРМА, в която се помещава това понятие?. Това са ЕЛЕМЕНТАРНИ ЛОГИ-ЧЕСКИ КАТЕГОРИИ, а ги БЪРКАШ!

Просто си СМЕНИЛ ЕТИКЕТИТЕ на „бутилките“. Лошото, което и аз не оби-чам, ти го наричаш „комунизъм“, а то не е комунизъм!

Толкова ли е СЛОЖНО да го раз-береш бе, Ангеле? Ангел Грънчаров каза: Опитваш се да увърташ и да шикалкавиш с оглед да спа-сиш тъй любимия на сърцето ти комунизъм. не стават така тия работи. Изсилванията ти на тема логика и мислене са просто неумес-тни: на краставичар се опитваш да прода-ваш краставици. Що е понятие, форма, съдържание и пр. – можеш да се информи-раш в моята книга ИЗКУСТВОТО НА МИ-СЪЛТА. Щото имаш доста бегла представа, която ти пречи. Друг е въпросът, че се опит-ваш да ми прилагаш доста плоски номерца с оглед да спасиш тъй милия на сърцето ти комунизъм. Комунизмът по идея е човеко-ненавистнически и същината му точно съв-пада с неговото проявление в реалната история. Няма друг някакъв илюзорен кому-низъм, това, прощавай, са глупости. Кому-низмът показа истинското ли лице в стали-новия си вид – и чак до краха си през 1989 г. си отговаряше изцяло на същината си. Идеята на комунизма е кражба, експроприа-ция – е, комунистите през цялата си история само това правиха – крадоха като невидели, крадоха като за последно. Нищо повече не е комунизъмът по идея и по същина освен лъжа, кражба, разбойничество, убийства… нищо друго в него няма, още Достоевски е показал същината му – чети романа му БЕСОВЕ. И БРАТЯ КАРАМАЗОВИ. Образо-вай се, стига си чел марксистките лъжи… Toncho Bonex каза: ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА ДА ЛЪЖЕ ЧРЕЗ СМЕНЕНИ ЕТИ-КЕТИ върху съдържанието!

ПАК ЛЪЖЕШ на всяка крачка, за-щото ПОДМЕНЯШ ЕТИКЕТИТЕ:

Сталиновият РЕЖИМ изобщо не попада под етикета комунизъм. Но ти НЯ-МАШ ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ ДА РАЗЛИ-ЧИШ ЕТИКЕТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕ.

Само с ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ не можеш да оплюеш комунизма, защото ТИ ПЛЮЕШ НЕЩО СЪЩЕСТВУВАЩО, което НЕ Е комунизъм. Ти просто ЛЪЖЕШ, като му слагаш ИМЕ – „КОМУНИЗЪМ“

Ти си най-обикновен ЛЪЖЕЦ и МОШЕНИК, щото СМЕНЯШ ТЪРГОВСКИЯ ЕТИКЕТ. Ако не го правиш НАРОЧНО, значи си ЛУД!

КОМУНИЗЪМ СОЦИАЛИЗЪМ Европейски Съюз

Ама ти да не би да си мислиш, че споря с теб? Аз не съм глупак, Ангеле! С луд не се спори! Просто поддържам диску-сия за пред хората, за да разберат какви ЛЪЖЦИ или ЛУДИ са АНТИКОМУНИСТИТЕ! Ангел Грънчаров каза: Кой е лудият под-лежи все още на доказване :-) Между друго-то съм психолог, но не раздавам така щедро като теб диагнозите. Ето как с поставянето на тия диагнози показваш, че си комунист, щото навремето, когато управляваше „ли-бералният“ вожд Брежнев, вместо да убиват другоячемислещите ги тикаха в психиатрии – правеха досущ същото, което сега се мъчиш да правиш и ти, уж „идеалистичният“ комунист. Ето че същината ви е една и съща: преди убивахте различните, после ги тикахте в психиатрии, а ти сега, стига да имаш власт, пак би правил досущ същото, ето че не само че идея, същност и проявле-ние при комунизма са изцяло тъждествени, но и също ето че промяна никаква при вас, комунистите, е невъзможна, все сте същите, а сте все същите, щото същината ви е все една и съща. А да лъжете и да усуквате можете, в това спор няма, то цялата ви история не е нищо друго освен поредица от лъжи, нали така? Лъжата е същност на комунизма и комунистите, наред с далаве-рата, с кражбата, с убиването.

Комунизмът в най-чистата си съ-щина е сатанизъм. Точка по въпроса. Който не разбира и не приема тия доказани от цялата история на комунизма истини, такъв наистина се нуждае от лечение. Такъв жи-вее в илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния – и с реалностите. Друго нещо, което комунистите правят с особено усър-дие е собствените си недъзи да приписват на „класовия враг“. Ето защо сега ти с тако-ва усърдие ме обвиняваш, видиш ли, в „лъжи“. В очите на патологичния лъжльо, какъвто по идея е всеки комунист, оня, който казва истината, е лъжец, а който лъже, т.е. е извратен колкото него самия – е „правдолю-бец“. Оня, който е нормален, сиреч, говори и пише реални, верни, проверени от практи-ката и историята истини и факти, в очите на извратеняка-комунист е „луд“, а пък той,

дето живее във фантастичен илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния, е „нор-мален“. Виждаш ли как сам, с поведението си, потвърждаваш моите тези за истинската същина на комунизма.

Моя милост освен че знае кому-низма издълбоко, отвътре (аз съм учил комунизма в неговата Мекка, в „Ленинград“, в Санкт Петербург), го знам цялостно, щото съм го живял, видял съм неговото отврати-телно лице. Така че точно мен да учиш как било „правилно“ за мисля за комунизма е тъпа работа. Последно, което е много важ-но: комунистите освен че сте много нахални, сте и много тъпи. Заради това нещо, именно че сте тъпи, успяхте да провалите комуниз-ма си. Ако не бяхте чак толкова тъпи, вар-варската ви система още можеше да съ-ществува. А „идеите на комунизма“ днес съществуват само в главите на неспасяеми откачалки като теб, като Мадуро от Венецу-ела, като оня идиот от Северна Корея, как се казваше, колко станахте, трима ли? :-) Николай Бареков и Росен Петров са ема-нация на всичко най-гнусно в българска-та политика! Toncho Bonex каза: ПРАВИЛНО, посочени-те по-горе хора наистина са МНОГО ЗЛЕ с акъла, но Вие, който искате да ГЛАСУВАТЕ за Реформаторски блок, също Сте МНОГО ЗАБЛУДЕН! Но май няма да го разберете, защото пристрастието към някоя партия си е чиста проба СЕКТАНТСТВО, щото партии-те са СЕКТИ – ограничено общество, което не допуска инакомислещи и БЕЗ РАЗВИ-ТИЕ., което не се влияе от РАЗВИТИЕТО на НАУКАТА и въобще и индивидите по отдел-но нямат развитие.

Ето защо ВСИЧКИ ПАРТИИ, цяла-та ПАРТИЙНО-ОЛИГАРХИЧЕСКА система е АНАХРОНИЗЪМ и трябва да се УНИЩОЖИ. Да, ОБЩЕСТВО БЕЗ ПАРТИИ и парламент.

Трудно ще го осмислите, щото Сте СЕКТАНТ, т.е. Вие Сте ЕМОЦИОНАЛНО обвързан с тия партии, а не логически. Щото ако беше последното, щяхте да разберете отдавна, че партиите са ПАРАЗИТНИ струк-тури за ЗАБЛУДА на народа, че те щели да го представляват и му решават проблемите.

Партии има отпреди 300 години и НИКОГА не са решавали проблем на когото и да било, освен на ВЪРХУШКАТА, която ЛАПА.

Даже Сте приели НА ЮНАШКО ДОВЕРИЕ изборния закон, който е в ПЪЛНО противоречие с Харта за правата на човека, която ИЗКЛЮЧВА съществуването на пар-тии. Но това се РАЗБИРА ЛОГИЧЕСКИ, няма кой до ви го каже. Но понеже НЯМАТЕ ЛОГИКА, а ЕМОЦИИ, и да прочетете Харта-та, пак ще се КЛАНЯТЕ на партии и партий-ци.

Но може и да греша – все пак Ви давам линк, за да видите, че наистина Хартата иска ОБЩЕСТВО БЕЗ ПАРТИИ.

61 ЛЕВСКИ също е искал такова общество, но това се ПРЕМЪЛЧАВА точно от партийците от всякаква боя.

Но прочетете ПОДРОБНО, щото едва ли някога Сте го правили. Ако нещо не Ви е ясно, може да ме питате.

УСПЕХИ! Ангел Грънчаров каза: Пълни глупости пишеш, другарю. Без партии няма демокра-ция, има диктатура. Пак ли диктатурата е мечта на комунистите – след като проляхте толкова кръв? Вие сте непоправими уроди… Едно разумно разбиране за същината на актуалната българска политика, което изцяло споделям Toncho Bonex каза: „Малинов или Кунева?“ Все партийно НОМЕНКЛАТУРНИ кадри. От тия дето още след 70-е години УНИЩОЖИ-ХА държавата, тогава го наричаха „социа-лизъм“, т.е. още тогава от тия подобни на Кунева УНИЩОЖИХА социализма, за да си направят партийна БКП МАФИЯ и сега след 1989-а я „УЗАКОНИХА“.

Пак ли тия бе?! АМАН от ПАР-ТИЙНА НОМЕНКЛАТУРА. Политическата система НЕ ОТРАЗЯВА НАШИЯ ТРИМЕРЕН СВЯТ!

Ляво или дясно? Каква политичес-ка НЕГРАМОТНОСТ!!! А нали говорят за политическо ПРОСТРАНСТВО?! ПРОСТ-РАНСТВО?! ПРОСТРАНСТВО?!

Ама нали ПРОСТРАНСТВОТО е ТРИМЕРНО – с ТРИ ИЗМЕРЕНИЯ, с ТРИ ДИМЕНСИИ!!! А тия тук само ЕДНА ДИ-МЕНСИЯ, подреждане в ЛИНИЯ, (пра-во)ЛИНЕЙНО МИСЛЕНЕ!!! Това е НЕСЪ-ЩЕСТВУВАЩА В ПРИРОДАТА СИСТЕМА, да ми кажете къде в природата нещата ПОСТОЯННО се подреждат В ПРАВА ЛИ-НИЯ? ЛИНИЯТА Е АБСТРАКЦИЯ. Ами нали има РАВНИНА, с две дименсии, а ПРОСТ-РАНСТВОТО Е С ТРИ ДИМЕНСИИ!!! Значи политическата система е ИЗВЪН ПРОСТ-РАНСТВОТО, ИЗВЪН РЕАЛНОСТТА.

Политическата система НЕ ОТРА-ЗЯВА НАШИЯ ТРИМЕРЕН СВЯТ. Тогава тия, които искат да правят партии и партий-на политика, да се махат от нашия ТРИМЕ-РЕН свят и да си отиват в техния ЕДНОМЕ-РЕН, ЛИНЕЕН, ляво-десен свят. Общество-то няма нужда от такива НЕСЪЩЕСТВУ-ВАЩИ в реалността АБСТРАКЦИИ.

Точно затова и ПОЛЗАТА за НА-РОДА от партиите е АБСТРАКЦИЯ!

СЪБУДЕТЕ СЕ! Ангел Грънчаров каза: „Партия“ значи „част“. Опитай се да осмислиш това. Наро-дът никога няма как да е „монолитно цяло“, както си представяте това комунисто-комуноидите, народът по естествен начин се разпада на партии. Имащи различни интереси и разбирания. И между тези части на народа се води диалог, борба, дебат,

съвсем свободен, който успее да привлече мнозинството от народа към себе си, взема властта. За известно време. Демокрацията има много недостатъци, но нищо по-добро от нея не е измислено. Нищо по-добро и от свободата не е измислено. Тия, дето мрази-те свободата, разните там комунисти и прочие, затова сте антидемократи, щото добре съзнавате, че хората никога няма да ви повярват и да тръгнат след вас. Щото вие не разбирате живота. Животът за чове-ка е свобода. Просто е. но за да го разбе-реш, трябва да си човек, а не комуноид… That’s why: Западът не прави революции и преходи, BG, Грузия и Украйна са по тях, а той само напредва постоянно и неусетно за вас Toncho Bonex каза: „…когато влязъл за пръв път в Западна Германия (през кому-низма)“

Ангеле, ти ПРОДЪЛЖАВАШ да ЛЪЖЕШ ХОРАТА, че тодорживковото време било „комунизъм“. Как не разбра тая ПРОС-ТА изстина, че КОМУНИЗЪМ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО. С тая ДУМА (етикет) комсомолски-те и партийни ОТРЕПКИ са наричали МА-ФИОТСКАТА СИ СИСТЕМА, за да ЗАЛЪГ-ВАТ МАСИТЕ, че работят в тяхна полза, докато те си правеха още тогава МАФИЯТА и веднага след 1989-а станаха милионери и после милиардери.

Тия ОТРЕПКИ нито са били кому-нисти, нито са правили комунизъм. И поне-же си се хванал на ТЯХНАТА ЛЪЖА, че правят комунизъм, и ти сега ПОВТАРЯШ СЪЩАТА ЛЪЖА, която те са съчинили.

Така ти ставаш СЪУЧАСТНИК С ТИЯ ПРЕСТЪПНИЦИ, като повтаряш тяхна-та лъжа, че са правили комунизъм!

Комунизъм НИКОГА НЕ е имало, а до 75-а е имало само ПОЛОВИНЧАТ социа-лизъм – САМО ПЪРВА ФАЗА на комунизма. А след 75-а вече няма и следа от социализ-ма. То ПЪРВА ФАЗА не е имало нацяло, а ти плещиш, че имало ПОСЛЕДНА ФАЗА – комунизъм.

Ама ИЗЯСНИ СИ ПОНЯТИЯТА най сетне, стига си лъгал хората. Ако ти си бил БАЛЪК и се излъгал, не прави и хората на балъци! Компрометираш се като мислещо същество!

Приятел съм ти, защото искаш да бъдеш честен човек, громящ неправдата, но си се объркал в ПОНЯТИЯТА и ЕТИКЕТИ-ТЕ, които ги обозначават.

Така че продължавай да громиш БСП-арите, те наистина са ПРЕСТЪПНИ ОТРЕПКИ!

УСПЕХИ! Гнусна ченгесарщина – и най-арогантно безсрамие! Toncho Bonex каза: ОТНОВО ЛЪЖЕШ Ангеле, АРМЕНЦИТЕ НЕ СА ПРИЕТИ от

буржоазна България, а от БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!

И е НАПЪЛНО ВЯРНО, че „Евро-пейският съюз бил „масонско-талмудическа“ (еврейска), организация“. Защото:

1. Се ВЛАДЕЕ от ЮДО-МАСОНСКИ КАПИТАЛИ от САЩ, а чиновни-ците му са КУПЕНИ пак със същите капита-ли.

2. НЕ Е СЪЮЗ, защото (проследи линка)

Но ти си СЕКТАНТ, затова АРГУ-МЕНТИТЕ не те ловят, мозъкът ти няма ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ, защото е НАПЪЛ-НО ПРОМИТ. Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че всяка глупост и лъжа, която спускат путинс-ките фашисти, намира такъв отклик в твоето комунистическо сърце! :-) Което показва, че в момента комунизмът мутира и се превър-на в национал-комунизъм, сиреч, в путини-зъм. Не се грижи за моя мозък (Апропо, мозъкът няма никакво отношение към мис-ленето! Много се излагаш като постоянно говориш за мозъци!), а се погрижи за душа-та си – за болната си душа. Ако ме разби-раш какво ти казвам де, но това е доста съмнително… Toncho Bonex каза: Ти НЕ ПРАВИШ РАЗ-ЛИКА МЕЖДУ РУСКИЯ НАРОД и НЕГОВИ-ТЕ УПРАВНИЦИ. Както и между ТУРСКИЯ НАРОД и НЕГОВИТЕ УПРАВНИЦИ!

И ДВАТА НАРОДА СА НАШИ ПРИЯТЕЛИ! УПРАВНИЦИТЕ и НА ДВАТА народа са наши ВРАГОВЕ!

Няма народи по земята, които да се мразят. Това правят САМО техните уп-равници – РАЗДЕЛЯЙ и ВЛАДЕЙ!

Така че ПОЛИТИК ЛИ Е – УДАРИ ГО В ДУВАРА. Или по-добре ДА УНИЩО-ЖИМ ПАРТИЙНАТА и ОЛИГАРХИЧЕСКАТА СИСТЕМИ ПО СВЕТА, щото тя е, която разделя народите и ги вкарва във войни! Както и КАПИТАЛИСТИТЕ, БАНКЕРИТЕ и тям подобни КРАДЦИ НА ЕДРО! Ангел Грънчаров каза: Глупости. Без политици не може. Политиците са като народа, който ги избира. Всеки народ си заслужава управниците… (Дискусията продължава, тя никога не може да спре. Макар че самата история на дело реши спора с комунизма: доказа пъл-ната му несъстоятелност. Тъй че да ни го пробутват сега свеж-свежичък, сякаш нищо не е било, е доста нагличко. Но кому-низмът о начало е аморализъм, безчовеч-ността му поражда този несрещан никъде преди това аморализъм-нихилизъм-мате-риализъм. На мен затова са ми интересни тия късни мохикани на комунизма – лъжей-ки дотам, се представят, видите ли, за... "идеалисти": доживяхме да видим и това чудо: "идеалистическо"-материалистичес-

62 ки комунизъм – както видяхме и чудото на комунистическия "капитализъм" – на "ка-питалистическия" комунизъм. За комунис-ти няма нищо свято освен... интересът. Лъжата е неговият органон. Кражбата и далаверата, наред с убийството, са него-вите инструменти. така е било, така продължава, така и ще бъде. Злото винаги съпровожда доброто – и едва ли ще изчез-не. Само си сменя имената. Комунизмът е името на злото, което вилня в ХХ век. Какво ще е името му в ХХI век ще видим и ще разберем...)

ТОГАВА ИМЕННО ПОЧУВСТВАХ КАКВА ПРАЗНИНА ЗЕЙНА В УЧИЛИЩЕТО, В НЕГОВАТА ДУША: УЧИЛИЩЕТО НИ НАП-РАВО ОСИРОТЯ!

сряда, 28 май 2014 г.

Да напиша и днес нещичко в свое-

то дневниче: не искам в него да има празни-ни. Ще ми се да бъда най-прилежен хрони-кьор на всичко значимо, което ми се случва в тези забележителни дни – когато за първи път в живота ми бях най-официално обявен за... "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата", има се предвид системата на българското образование; в това поле моя милост се подвизава вече 30 години, ала ето, едва сега се разбра и "доказа" от тъй проницателната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, че "абсолютно не ставам" за тази работа, което, погледнато по същество, е най-големия комплимент и най-голямото признание, което съм получавал в цялата си кариера досега! Та във връзка с тия фено-менални открия и постижения на въпросна-та администраторка аз съм силно заинтри-гуван най-вече в изследователски план, знаете, за мен изясняването на истината за случващото се в българското образование напоследък е моя главна задача. А за доби-ване на тъй потребната пълнота на наблю-денията и анализите се иска да не се про-пуска нито един щрих, щото сме свидетели на наистина феноменални ексцентричности, които по моето възприятие носят в себе си безценен смисъл. Та ето някои такива без-ценни находки, които успях да добия във вчерашния ден.

Сутринта моя милост, след като си свърших най-належащата работа в блога – за мен най-плодотворното писане е сутрин, всеки ден ставам точно в 5 часа и пиша докато имам време и сили – аз, както вече съобщих, се отправих към ПГЕЕ-Пловдив на Пещерско шосе, училището, от което бях уволнен преди седмица. За да свърша някои работи около уреждането на формал-ностите около този тъй героичен акт на директорката, която най-сетне събра целия си потенциал за да съчини напълно нелепа-та си мотивация за моето уволнение! Про-чее, да изпреваря малко събитията: когато

по-късно през деня представих заповедта за моето уволнение пред чиновничката от НОИ ("Национален осигурителен институт") тя още от пръв поглед сякаш се втрещи и ми каза:

- Какво е това нещо?! Каква е тази толкова дълга заповед за уволнение? :-) Аз съм виждала какви ли не идиотщини, но май такова чудо май не бях виждала до днес!

Моя милост е диалогичен човек и веднага отвърнах:

- Нашата директорка е литератор-ка, има "дар слово" и "дар перо" едновре-менно и затова обича да пише такива лите-ратурни шедьоври! Ний се гордеем с нея: нищо че сме професионална гимназия си имаме за директорка изтъкната писателка-литераторка, която ни пише най-литературните и вдъхновяващи заповеди, инструкции и прочие, същински бестселъри са нейните писания!

- Да де, тя нека да си е литератор-ка и писателка, но такива работи не се пи-шат в заповед за уволнение! Откъде ги измисли пък тия щуротии?! Това да не е доклад за партийно събрание, на такова нещо ми мяза?! - тихо добави тъй проница-телната чиновничка, щото на работното място е забранено да се говори за политика.

- Е, тя просто иска да "докаже", че не ставам за учител, че не мога да препода-вам, че съм пълен некадърник и от десет дерета вода докарва за да "обоснове" изця-ло нелепата си теза. Щото по този начин влиза в пълно противоречие с много неща, примерно: а как така толкова перфектната ни система е допуснала такъв "вредител" като мен да се подвизава в нея цели 30 години?! По нейната "логика" излиза, че на мен явно и дипломата ми е един вид "нева-лидна", тя даже отрича и дипломата ми, нито че е от престижен университет със световна слава (завърших в университета на Санкт Петербург). А пък тукашният Инс-титут за усъвършенстване на учителите ми призна още преди повече от 20 години най-висшата квалификация за учител, именно т.н. "Първи клас-квалификация". Както и да е де, това са подробности, които на тъй усърдната директорка ще й се наложи да обосновава в съда. ще й дам тази възмож-ност.

- Господине, още отсега мога да Ви кажа: тази куриозна заповед непременно ще бъде обезсилена от съда, не се бавете и обжалвайте пред съда. Грехота е да не обжалвате. въпросната директорка е стори-ла всичко необходимо да спечелите делото без никакъв проблем. Барем да се беше консултирала с юрист тази дама та да й каже как се пишат такива заповеди...

И така нататък, с любезната и сло-воохотлива чиновничка си поговорихме доста време, докато аз попълвах някакви формуляри, а тя се наслаждаваше да чете литературния шедьовър, сътворен от наша-та директорка, която е и голяма майсторица

на писаното слово. После пак ще се върна на някои моменти от нашия разговор (ако не забравя де), а сега да продължа с описанието на случилото ми се в школото.

Аз вече писах, че ми беше някак чоглаво като тръгнах за училището, в което съм работил близо 14 години, а ето сега бях изхвърлен сякаш съм нещо като "мръсно коте". Най-вече не ми се искаше да срещам директорката и нейната първа помощница, тия две особи никак не са ми приятни; инте-ресно е, че преди години, когато "ТЕТ-Ленин" имаше друг директор, знаменитият инж. Паунов, не само аз, а и други хора са ми споделяли, ходехме с невероятно хубаво настроение на работа, такава невероятно приятна и човечна обстановка умееше да създава оня директор-чародеец; но сега и други учители са ми казвали, че всичко се промени сякаш с магическа пръчка и вече ходят на работа със свити сърца; обстанов-ката в училището е изцяло отровена; това няма начин да не влияе и на учениците, щото ний, учителите, друго не правим освен да общуваме с тях, а настроението ни няма начин да не оказва влияние. Даже наскоро една учителка, няма да кажа коя, като ме срещна в коридора (ден-два преди да ме уволнят) сподели с мен чистосърдечно, разбира се, на четири очи, оглеждайки се уплашено:

- Ангеле, здрасти! Как си? Абе зна-еш ли, току-що минах покрай заведението, дето е на входа. Срещнах шефа, Паунов де, пиеше си там кафето, нали го знаеш, че отвреме-навреме обича да прави това. Поздравих го, разбира се. И знаеш ли: стана ми някак много приятно! Обля ме едно чудесно настроение, като едно време, като по негово време. Та той попита за теб, ако искаш, иди да го видиш. Знаеш, че той вече не ще да влиза в училището, иди ти там при него. Ех, какво време беше някога, а сега какво е, пълна отврат!

Както и да е, та мислейки си тия неща, аз напрегнат наближавах входа на училището. И в един момент на маса в онова същото заведение забелязвам не

63 стария директор, милият, а... самата госпо-жа Анастасова, сегашната директорка, мило усмихната, седеше с помощницата си, а срещу тях на масата седяха... не, няма да повярвате кои седяха... ами срещу нея седяха на масата моите "приятели" от КТ "Подкрепа", именно националния лидер на синдикат "Образование" Юлиян Петров, а също и местният шеф на същата синдикал-на организация Цило Нейчев, да, тия два-мата същите, които две-три години не поже-лаха и малкия си пръст да си мръднат с нещичко да ме защитят от ужасния терор, на който ме подложи директорката, незави-симо от това, че съм член на "Подкрепа" от повече от 20 години! Да, с широко усмихна-ти усти тия двамата гледаха директорката право в очите й, явно ги беше омаяла със своя чар, знам ли защо я гледаха така ухи-лени, амаси беше факт, че я гледаха извън-редно ухилени. Може би им разказваше за последните си подвизи, именно как умно е успяла да уволни "оня същия злодей Грън-чаров", "народния враг", с когото тя воюва така упорито цели три години, ала ето, накрая успя да го порази! Синдикалистите явно бяха упоени от нейния дар слово и я гледаха не само с ухилени усти, но и с кой знае защо блеснали очи! Такова ми е впе-чатлението де, но е факт, че се бяха ухили-ли извънредно, а като ме забелязаха, се ухилиха още по-силно - директорката беше с гръб към мен, а те с лице, явно затова така ме поразиха ухилените им физиономии (за малко да кажа "мутри", но се въздържам, щото съм възпитан човек). Госпожата ди-ректорка не можа да ме огледа, щото е неудобно да се обръща, но явно я инфор-мираха, че нейният "пръв враг" случайно минава: "Абе за вълка говорим, а той пък ето минава таман сега!". Както и да е, отми-нах, макар да ми хрумна да извадя таблета и да снимам мило гугукащата си синдикал-но-административна компания в кафенето. Е, не го сторих, отминах, я зад гърба си чух дружния смях на представителите на тази толкова сърдечна компания. Описвам тия подробности ей-така, за психологическа и нравствена достоверност и пълнота на описанието си, т.е. по изследователски подбуди.

Какво стана в училището ли? Ами нищо особено, свърших си работата и си тръгнах. Вярно, наложи ми се до почакам 1 час докато ми приготвят документите, е, един час постоях в едно кафене, но в друго кафене, не при онова дето седеше тъй милата синдикално-директорска компания. Влязох и в учителската стая дето една възрастна учителка си закусваше, ала като ме видя, от изненада щеше за малко да се задави, добре че приятелката й се намеси да я спаси от задавяне - спаси я като се притече на помощ да й потупка по гърба. Излязох набързо за да не предизвикам някой друг инцидент. Пред вратата на по-мощник-директорката я чакаше опашка от

активни ученици, ония същите, дето бяха тъй активни в обструкциите спрямо моите часове, е, те се престориха че не ме забе-лязват; други ученици обаче, дето не са толкова активни, ме поздравяваха като ме срещнат. Един даже се осмели да ме запита дали не съм се върнал. Казах му: ще се върна, ама малко ще си почина. Тая година няма да е очевидно. Младежът си тръгна разочарован от нещо, не знам точно от какво.

Абе училището вече не е същото. Да, без мен това училище не е вече същото. Не става дума за това, че се смятам за какъв ли не, но училището, като човешка общност, така или иначе много губи когато някоя личност бъде изтръгната от общност-та. Това едва ли някой може да го осъзнае ако не го е преживял. Аз затова навремето писал когато директорката изгони по недо-пустимо грозен начин доайените на гимна-зията, именно господата Жак Асса, Венелин Паунов, Иван Блянтов, още неколцина, също така инж. Вангелина Искрова беше изгонена; е, аз тогава още на другия ден след като почувствах каква празнина зейна в училището, в неговата душа, писах в блога си статия за това, че училището ни осиротя. Директорката тогава, нищо че минавах все още за "неин човек", силно се засегна от тази моя квалификация и даже се опита да ме накара да махна публикацията; не я махнах, казах й, че така мисля, така пиша, тия неща според мен са важни. А първата й работа като директорка беше да изгони тия великани, без тях нещо най-значимо се прекърши в душата на нашето така знаменито училище и то вече реши-телно повече не беше същото. Нещичко от душата на училището вероятно си е отишла и с моето изгонване тия дни. Не знам, аз съм чувствителен човек, така чувствам нещата, така ги представям. Други хора с друга чувствителност явно ги чувстват инак. Знайно е, на свинете много им харесва да се въргалят в калните локви, нали така?

Ех, времена, времена! Животът се мени, но би следвало да се мени към добро, иначе за какво сме работили и живели?! Аз затова съм против дегенерирането, против връщането на отживели времето си стерео-типи, против възкръсването съм на нрави и на психология, характерни за едни ужасни времена, за които наивно си мислехме, че

били отминали безвъзвратно. Е, не е така. Оказа се, че при дадени условия нра-вите е манталитетът на комунизма не само може да възкръсне в цялата си "прелест", но и подобно на вампирите може да прегри-зе гърлото на всичко, що не му харесва. А комунизмът гризе гърлата на личностите, чии други гърла да гризе комунизмът?!

Още много мога да пиша за тия любопитни психологически закономерности, но си признавам, че леко взе да ми писва. Почнах да се изморявам. Ще гледам да приключа. Какво друго ме впечатли вчера при тази моя визита в училището? Май няма друго, а? Учениците са си все същите, гор-ките ученици, кой ли пък ще ги тормози сега да учат философия?! Представям си какво ще се случи с този област, където аз исках да правя нещо ново, нещо невиждано, е, бях посечен, сега и тя ще бъде натикана в омъртвяващата всичко дидактична схема. Е, аз пък каквото мога ще направя това да не се случи. Директорката обаче не е още обявила ованкантеното ми място, явно смята да даде часовете на някоя своя приб-лижена особа без нужния ценз. Ще видим ний тази работа. Аз вече като свободен гражданин имам още повече права да бъда придирчив спрямо това какво става в учи-лището, което се издържа от моите данъ-ци...

Ще завърша с това. Когато час по-късно разговарях с тъй любезната чинов-ничка от НОИ, стана така, че друга чинов-ничка от съседно бюро ми каза ето какво, което, колкото и нескромно да изглежда, ще го напиша, щото, признавам си, ме трогна силно; та каза тази дама ето какво:

- Господин Грънчаров, моят син е учил в ТЕТ-а, Вие сте му преподавал фило-софия. Преди време. Той е набор 90-та година. Още тогава имаше много добри отзиви за Вас. Силно беше впечатлен от Вас, казваше, че сте се отнасял много чо-вечно с учениците. Най-приятни му бяха часовете при Вас. Казвам Ви го това нещо в тежък за Вас момент, защото е истина, просто споделям с Вас. И Ви моля: изобщо не обръщайте внимание на писанията на тази директорка. Не си струва. Повярвайте ми!

Аз видимо се развълнувах като слушах тия думи и се опитах да се пошегу-вам, казвайки:

- Благодаря за добрите думи, гос-пожо! Трогнат съм. Ето, сега ме уволняват най-официално заради "некадърност", страх ме е да не раздвои съзнанието ми, на кого по-напред да вярвам, на Вас - или на "про-фесионалната експертиза" на директорка-та?! :-) Но Ви благодаря много, в този мо-мент Вашата подкрепа за мен е особено ценна.

Е, не мога да възпроизведа целия разговор в тази канцелария, интересно, за първи път в живота си аз се срещам, приз-навам си, с толкова любезни и човечни

64 чиновнички. До този момент все съм попа-дал на едни изчадия, че не ми се говори направо, а този път... странна работа?! Както и да е. Да спирам, че току-виж кажа нещо излишно. Хайде чао, хубав ден Ви желая. След малко се отправям за Инспек-тората, имам официална среща с г-жа А.Пакова, началничката. Да, открито казвам с кого ще се срещам, не крия, интересно ми е как тя ще реагира на случилото се. Ще й занеса резултатите от едни анкети с учени-ци, влизащи в остро противоречие с конста-тациите от заповедта на многоуважаемата и тъй войнствена директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Интересно ми е как ще реагира г-жа Пакова, с която до този момент не съм се срещал, но на която съм писал много писма, жалби и какво ли не. Днес ще я видя лице в лице. Аз по начало избягвам да ида лично да се разправям, щото разчитам на силата на писаното слово. Та каквото се случи днес в Инспектората, най-надлежно ще Ви ин-формирам, разбира се.

Г-жо Анастасова, давайте, бързай-те да стигнете преди мен в Инспектората – нали Вие така обикновено правите? А да видим кой ще успее да стигне пръв! Палете служебния автомобил и форсирайте ско-ростта да ме изпреварите и да подготвите г-жа Пакова за срещата с мен! Или направо звънете тя да отмени срещата си, чувам, че имате големи връзки в Инспектората, я да видим дали ще успеете да отмените среща-та ми? Успех Ви желая! Вие сте същински герой!

КРАЙ, РЕШЕНО Е: ЩЕ СТАВАМ МИНИС-ТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО: ТРЕПЕРЕТЕ, МИЖИТУРКИ-БЮРОКРАТИ, ИДА – ДОЙДЕ НАЙ-СЕТНЕ ВАШИЯТ КОБЕН ЧАС!

сряда, 28 май 2014 г.

Чета тази сутрин една изключи-телно радостна новина, съобщена ми от тъй любезната г-жа Мария Николова; ето, чете-те и Вие, а по-долу ще можете да прочете и моя спонтанен коментар, в който ни по-малко ни повече се кандидатирам за... ми-нистър на народното образование и на науката дори! Да, сериозно говоря, не се лигавя, знаете, че аз съм общо взето серио-зен човек и рядко блъфирам чак толкова нахално; ето:

В медиите тази сутрин се появи следната новина: "Шестима от 16 минист-ри може да се разделят с креслата си."

"Шестимата министри, с които премиерът ще трябва да се раздели, са Анелия Клисарова (на образованието), Таня Андреева (на здравеопазването)... и так далее, това другото не е интересно в случая, прескачаме го, бел. моя, А.Г. При-чините за отстраняването им са различни. Клисарова може да бъде сменена заради делегираните бюджети, които се оказали недостатъчни за школата в малките населе-ни места, както и заради нуждата от добри нови учебници."

Иииииии ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТА-ТА, еееееееее: "За нейния пост се търси УЧИТЕЛ, който да се справи с двата проблема."

Туй пише г-жа Николова, а ето как-во счете за нужно да коментира в тази връз-ка върл нахалник като мен: Ангел Грънчаров каза: Аз се кандидати-рам за... министър! Не се шегувам, що пък да не се кандидатирам?! Учител съм, при това току-що съм уволнен, с мотив "не става за учител", "негоден за системата", безрабо-тен съм веке, е, щом не ставам за учител, нема начин да не ставам пък за министър! Приемете най-официалната ми кандидатура за министър на образованието.

Ще го оправя в най-кратки срокове. Ако не друго, ще предизвикам такава рево-люция в него, че системата ще рухне за броени часове. Това поне го умея. Доказан специалист съм в тази област. Ще видите, нема да съжалявате!

А като управленец имам и стаж: месец и половина бях директор на училище, успях да предизвикам за това време същин-ска революция, дота, че колективът вдигна стачка срещу мен; е, оттеглих се сам, без да ме уволняват, щото пък за зла участ прави-телството, дето ме беше назначило на поста, тогава точно в тия дни падна; Ф.Димитров беше заменен от Беров.

Също така бях и кмет на родния си град цели 7 месеца, пак тогава направих същинска революция, още се говори в Дол-на баня за нея, още направо легенди наро-дът разказва за моето управление, а не останах кмет, щото не пожелах да се явя на

изборите; аз съм единствен, дето е бил на власт и се е оттеглил сам; реших тогава да се откажа от политиката и да се върна към философията. върнах се, да, ама два месеца след това другарите ме уволниха от ПУ "П. Хилендарски", където преподавах философия.

Такива работи. А сега ще ставам министър направо! Треперете, мижитурки-бюрократи, ида! Дойде вашият кобен час!

СЪЩИНАТА НА ИСТИНСКОТО ОБРАЗО-ВАНИЕ

Мария Николова: Айде да видим дали това е същността на масовото образование! Tatyana Damyanova: Когато това се случи България ще е в апогея си... Адриан Асенов: Точно това трябва да е масовото образование, а всъщност точно това НЕ е – там се потъпква всякаква креа-тивност, уникалност и индивидуалност!

ДНЕШНАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ В СОФИЯ С ИСКАНЕ НА # ОСТАВКА И ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ

65

Снимки: Konstantin Pavlov

ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА "ФЕНОМЕНЪТ ВЛАСТ" – ЗА УЧЕНИЦИТЕ, ИЗУЧАВАЩИ ПРЕДМЕТА "ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО" И ЗА ВСИЧКИ ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ

сряда, 28 май 2014 г.

ВИДЕО

ВСЕ ПОВЕЧЕ ВЛАСТ ЗА ДОГАН – И ПО-ВЕЧЕ ПРОБЛЕМИ И БЕЗПЪТИЦА ЗА БЪЛ-ГАРИЯ

май 29, 2014

Отличен анализ! (виж: Новата турска външна политика и предизвика-телствата пред сигурността на България) С необходимост от продължение на темата България и нейната национална стратегия в контекста на формиращата се крупна регио-нална сила на югоизток от нас. Тук искам да поставя само един акцент – ролята на ДПС в развитието на българската уязвимост спрямо турския разцвет.

ДПС е създадена от пост-съветските специални служби в началото на 90-те години с две цели: първо, дългосро-чен контрол върху междуетническите отно-шения в България и – второ – като инстру-мент за натиск от Москва върху Анкара чрез манипулиране на най-компактното турско малцинство на Балканите, българското. През последния четвърт век ДПС се разви като специфичен кондоминиум – смесена собственост на влияние на Москва и Анкара върху българския обществен живот, като турската страна притежава миноритарен дял от предприятието. Всеки опит на Анкара да промени съотношението на контрол върху ДПС в своя полза завършва с пора-жение и специфична вътрешна криза в ДПС, която бива бързо овладявана (Ахмед Емин, Касим Дал и т.н.).

Понастоящем България се намира в преломен момент на своята уязвимост от руски и турски контрол поради издигането на ДПС (на вътрешното му ядро около До-ган) до статута на основна политическа сила, разполагаща с мощна етно-корпоративна и корпоративно-финансова

база. Този нов етап е свързан със създа-ването на втора присъдружна партия на конгломерата около лидера Доган – Бълга-рия без цензура – чрез която ролята на балансьор придобива ново измерение на по-всеобхватен контрол.

Днес Местан заяви, че правителст-вото няма да изкара мандата си – ясна индикация на охлаждане към БСП и стопля-не по посока ГЕРБ. Бареков, от своя страна изрази директивата за сближаване с БСП – въпреки, че на неговите думи трайно значе-ние не може да се придава. Тези изявления сигнализират за една по-дългосрочна и по-дълбока визия на Боянския сарай за осъ-ществяване на хегемонната роля на ДПС в българската политика. Вместо просто за-местване на скандалната Атака с ББЦ в една ремонтирана тройна коалиция след предсрочни избори, Доган очевидно под-режда силовото си присъствие и вляво, и вдясно за да контролира цялостно полити-ческия процес. При тази схема – ако бъде успешно осъществена – няма вариант на откъсване или отдалечаване на Доган от властта – каквато и конфигурация да управ-лява.

При тази нова структура на хеге-монна власт патронатът на Доган в Москва и Анкара може да разчита на устойчиви и дългосрочни стратегии на влияние и подял-ба на България. Европейското членство и западната принадлежност много скоро могат да се окажат смокинов лист на братс-ката руско-турска дружба на българска територия. Или смокинов лист на яростна конкуренция между Москва и Анкара за контрол и/или подялба на България. Двата варианта биха могли да бъдат както алтер-нативни, така и взаимно допълващи се. Друга, също много важна тема е възмож-ността властовата групировка около Доган да се окаже обект и на други външни амби-ции за придобиване на акционерен дял в хегемонията над българската политика.

Това ще означава повече кеш и повече власт за Доган и повече проблеми и безпътица за България. Кой ни е виновен, че се докарахме дотук?

Автор: Ognyan Minchev

НОВОТО ВРЕМЕ НЕУДЪРЖИМО НАПИРА НАПРЕД – И НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГО СПРЕ

петък, 30 май 2014 г.

Няма как, налага се да разкажа

нещичко за моята визита в РИО-Пловдив, осъществена и случила се вчера. От години не бях стъпвал в сградата на РИО, в която навремето, преди 1989 г., доколкото си спомням, се помещаваше ДКМС ("димит-ровския комунистически младежки съюз", превеждам го, щото младите е много въз-можно да не знаят какво е това чудо

66 "ДКМС"), а пък с идването на демокрацията тук се намести местната служба по образо-ванието, филиал на МОН. Преди години често съм посещавал тази сграда, по какви ли не поводи, срещал съм се с експерти и с началниците на инспектората, но в послед-ните години предпочитах да общувам с тях писмено – по установения административен маниер.

Когато миналия понеделник неу-морната и твърде инициативна г-жа дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив ми връчи заповед за уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в повереното й училище, тогава ми хрумна да се представя най-сетне на началничката на РИО-Пловдив в момента, именно г-жа А.Пакова; отидох там още във вторника, на другия ден след уволнението ми, това е денят за прием на граждани, но понеже наближаваше матура, г-жа Пакова, оказа се, била заета, прием нямаше да има; записаха ме обаче за следващия вторник, дадоха ми час; когато наближи вторник обаче секре-тарката ми звънна, за да преместим среща-та на другия ден, сряда, пак поради заетост на началничката; е, вчера най-сетне бях приет. Ще кажа няколко думи за впечатле-нията си от тази среща.

На срещата присъства и г-н Р.Радев, експерт за професионалното обра-зование, който, тъй да се рече, "курира" (руска дума, означаваща "наблюдава", контролира) професионалните училища, в това число и ПГЕЕ-Пловдив; в началото на срещата го нямаше, но г-жа Пакова го пока-ни по телефона, той след няколко минути дойде; срещата продължи по-малко от час, но достатъчно време, казахме си много работи. Аз сега, разбира се, няма да разказ-вам подробно какво точно са ми казали двете длъжностни лица, това не е коректно, но ще си изразя общото впечатление, като внимавам все пак да не създам лошо впе-чатление, щото и това е деликатна задача. Но няма как, обещал съм все пак да дам публичен израз на разговора ми с г-жа Па-кова, възможно е много хора да се интере-суват как е протекла срещата, е, това мога да кажа, няма нищо лошо да кажа впечат-лението си. Г-жа Анастасова, директорката, случайно я нямаше, иначе в инспектората постоянно циркулират разни директори, с някои се познавам, ето, вчера срещнах един

знаменит представител на туй чудато ант-ропологическо съсловие, но няма да кажа кой, позволете ми да не кажа кой; иначе всички те са крайно оригинални, не знам откъде министерството успява да открие толкова оригинални екземпляри и чешити за директори, винаги ме е удивлявало, че успяват обаче да открият, да изкопаят таки-ва оригинали, че по-големи от тях не може изобщо да има. Всепризнат доайен на ди-ректорското съсловие в Пловдив е г-н Соли Христов, директора на училище "П. Хилен-дарски", който директорствува комай още от времето от преди 1989 г., аз го зная още по-отдавна, когато, разбира се, беше партиен секретар в същото това време, тогава именно той ме повика да изнеса една лек-ция на колектива (аз тогава бях асистент по философия в ПУ), та той е уникален човек, но сега да не се отклонявам повече; не съм срещнал него вчера, ако сте си помислили това.

Аз иначе си падам по изследване-то на феноменалната психология на дирек-торите от образованието, но това е друга тема, свързана обаче с темата на разговора ни с г-жа Пакова. Тази дама ми направи, не крия, много приятно впечатление, казах, че се срещам за първи път с нея, даже не знаех как изглежда, е, има чудесно излъч-ване, прави впечатление на свестен човек, властта не я е опорочила никак, сиреч, не открих в поведението й никакво маниерне-чене, съвсем естествено и непринудено, човешки се държеше. Аз в началото казах няколко уводни думи, представих се, заявих й откровено, че много съжалявам, че ми се е налагало в последните години толкова често да я занимавам с проблемите на ПГЕЕ-Пловдив със своите многочислени доклади, жалби и пр., но просто не съм имал друг изход. И други неща казах във встъпителните си думи, примерно това, че в последните години ми имах късмета да преживея такива грандиозни и епохални събития, каквито не съм преживял никога преди в своята некратък вече живот. Казах също, че много ми е интересно как г-жа Пакова възприема всичко случило се, ето, г-жа Анастасова се постара да увенчае под-визите си по подобаващия начин - като ме уволни, и то по изцяло смехотворни "моти-ви", щото все пак не можеше да пише в заповедта си ето такъв, примерно, мотив, пък дори и той да е съвсем истинския: "Уволнявам туй изчадие Грънчаров, щото го мразя, щото ме дразни, щото личността му за мен е непоносима, на личност ще ми се прави той, я го виж ти него, щото най-вече си позволява да не признава моето царст-вено величие, не ми се кланя, не ще да пълзи пред трона ми, не ще да ми целува краката, не трепти от неподправен възторг когато ме срещне в коридора и не ми се кланя изобщо, смущава идилията в учили-щето, прави се на интересен, на "авангар-ден учител" ще ми се прави той, как пък

никога не написа в проклетия си блог добра дума за мене, книги ще ми пише той, я го виж ти, и как пък не ме похвали поне малко в блога си, и пр., и так далее, ето затова го уволнявам и няма да го търпя повече, щото съм бясна вече, то неговото не се търпи!", нали, тия истински мотиви едва ли може да бъдат написани в една що-годе прилична заповед за уволнение, та на г-жа Анастасова й се налижи да си изсмуче из пръстите съвсем други мотиви, които обаче, за нейна зла участ, са още по-несъстоятелни и смехотворни, а именно: "Г-н Грънчаров не може да преподава фило-софия, не може да общува с ученици, не се преподава уроците, не ползва учебник, не разказва уроците по учебника, много лош характер има, разкапал се е от презрян капиталистически либерализъм в отноше-нието си към младите, и так далее, и ала-бала, и тра-ля-ля!". Та в този дух аз си поз-волих да попитам г-жа Пакова да каже свое-то възприятие на цялата тази епохална история на взаимоотношенията ми с вляз-лата вече в историята тъй уникална дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив.

Г-жа Пакова се постара много убе-дително да ми опише и представи своята позиция; наблегна на ограниченията по закон, защото, знайно е, законът у нас е такъв, че дава на училищните директори законова основа за тяхното тотално всев-ластие, за самодържавието им, за властни-ческия им статус, който много наподобява пълновластието на руския самодържец; това, че ПГЕЕ-Пловдив е държавно (не общинско) училище на директно подчинение на МОН още по-орязвало възможността с нещичко да се повлияе на тъй активната, неудържима направо директорка, но РИО в нейно лице, синтетично казано, било напра-вило всичко, което е по силите му, да й въздейства в положителна насока, ала, за жалост, това не му се удало. Сиреч, г-жа директорката Анастасова общо взето си е правила каквото й скимне, водена от някак-во усещане за илюзорна непогрешимост и вседозволеност, ако мога да използвам тази любима дума на великия сърцевед Досто-евски (да припомня неговата знаменита и тъй подходяща за нашия случай "формула на морала", а именно: "Есть Бог – есть мо-раль; нет Бога – нет морали, следовательно все дозволено!", сиреч преведено на бъл-гарски: "Има Бог – има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позво-лено!"). Както и да е, аз тук не мога да раз-казвам (пък и не бива да си го позволявам, не е етично!) какво именно и по-точно ми каза г-жа Началничката на РИО, но мога да отбележа, че разговорът ни премина в най-приятна и човечна обстановка, при почти пълно съвпадение на впечатленията, на позициите и на преценките по разглеждане-то на въпросния административен феномен. Г-жа Пакова подчерта на няколко пъти, че много съжалява, че въпреки всичко сторено

67 от Инспектората, "тия сложни личностни отношения" между директор и учител не са могли да бъдат урегулирани както подоба-ва, и то именно поради неотстъпчивостта на въпросната администраторка, тя не пожела да коригира нищо в отношението си, а про-дължи да върви безжалостно към тъй леле-яната и копняната заветна цел: безжалост-ното ликвидиране на "тъй опасния субект" Грънчаров.

Г-жа Пакова наблегна и на това, че от страна на администрацията на г-н Ом-будсмана РИО получил много ценни насоки и подкрепа, доколкото разбрах, дори г-н К.Пенчев се бил обаждал, имало си служи-телка от администрацията на Омбудсмана, която поддържала пряка връзка с РИО, но, уви, всички тия усилия не са довели до позитивна промяна, нещо повече, се е стиг-нало до недопустими ексцесии, именно до намесване и на ученици във въпросната разпра, което вече е съвсем недопустимо; именно заради това, по моето усещане, директорката Анастасова е била и наказана по дисциплинарен ред, което обаче, вместо да я усмири, я е накарало да действа вече съвсем безогледно, дето се казва, да тръгне съвсем "през просото". Аз тук предавам своето възприятие на думите на г-жа Пако-ва, да не мислите, че предавам в точната форма нейните съждения и мисли, не, ня-мам такава претенция, пък и това не ми е задачата, аз просто отразявам как всичко казано от нея прозвуча в ушите ми. Имам чувството, че се разбрахме перфектно, че оценките ни в общи линии съвпадат, аз самия, вярно, може да си имам какви ли не особености, но пък в нелеката ситуация съм постъпил по посока на съхраняване на своето достойнство, не съм позволил без-ропотно да понасям гаврите, не се поддадох на натиска и не се пречупих, е, разбира се, платих цялата цена за позицията си, платих с цената на здравето си. В крайна сметка г-жа Пакова ми заяви, че имам право да си търся правата по единствения възможен вече начин, именно чрез съда - и ми пожела успех в търсенето на справедливост. Това е в общи линии, още много мога да разказ-вам, но на мен в случая целта не ми е ня-каква изчерпателност, а да предам общото си усещане и възприятие.

Г-н Радев също изрази позицията си, а именно, че е направил каквото е могъл според предписанията на закона, ала не е

успял да постигне кой знае какво, по указа-ните субективни причини, свързани с бетон-ния в общи линии характер на г-жа дирек-торката. Според него в мотивацията (дейст-вителната, не показната, не фалшивата, дето е в заповедта за уволнение) за увол-нението ми не бивало да се търси полити-чески момент, както аз съм бил склонен да мисля, и аз разбирам г-н Радев изцяло, все пак днес управляват други сили и г-жа Анас-тасова би се въздържала да прави полити-чески реверанси спрямо ГЕРБ, който я е назначил на поста, е, вярно, ситуацията е нестабилна и нещо чудно тя вече да се презастрахова с оглед идването на нови управляващи, т.е. връщането във властта на своите длъжностодавци, ако мога да си позволя да съчиня една такава дума. Пого-ворихме си и за това как се печелят в наше време конкурси за директори на училища и в общи линии ми се чини, че сякаш нямаме особени разминавания във вижданията, независимо от това, че г-н Радев, пък и г-жа Пакова, бидейки длъжностни лица в същата тази система, нямат онази свобода на ми-сълта и на словото, която има в момента напълно свободен човек като мен. Оказа се – и аз, не крия, бях много поласкан от този факт! – че г-н Радев не само по служба, но и иначе, от интерес, бил най-редовен читател на моя блог, а вероятно и други експерти от инспектората също са мои читатели, съдя по отношението, което имат към мен (в коридора бях твърде любезно поздравен от един друг експерт, няма да кажа кой), както и да е де, това не е чак толкова важно.

Г-жа Пакова нямала много време да чете блога ми, но понеже във връзка с една преживява от мен любопитна история за директорски конкурс, в който моя милост е участвала на времето, за която аз понечих да разкажа на срещата, но понеже все пак ми беше неудобно да злоупотребявам с любезността им, обещах вместо да им разказвам цялата история, да подаря на г-жа Пакова екземпляр от моя книга, където тази знаменита история е представена изчерпателно. Г-жа Пакова ми отвърна, че ще бъде поласкана ако получи авторски екземпляр, ето, тия дни ще мина да й зане-са обещаната книга, пък мога да добавя и някоя друга: наистина бях силно впечатлен от нейния такт, от нейната естественост, от нейното възпитание, браво, радвам се, че имаме и такива администратори у нас! Което идва да ми илюстрира мъдростта на една мисъл на Яков Хехт, идеолога и прак-тика на демократичното училище, които на едно място в своята книга ДЕМОКРАТИЧ-НОТО ОБРАЗОВАНИЕ пише тъкмо това: крепителите на традиционната система на образование, именно администраторите, не бива да се подвеждат под общ знаменател, сред тях има и личности, които могат и трябва да бъдат използвани за каузата на новото образование, тия хора просто трябва да бъдат открити, а не да бъдат пренебрег-

вани; след вчерашния разговор с г-жа Пакова се убедих, че е точно така, че е напълно прав израелският лидер на свобо-долюбивото и демократично образование.

Ами това е в общи линии. Навре-мето г-н Буздрев също беше читател на мои книги, а също така и на учебните ми пома-гала; даже веднъж ме извика да ми каже оценката си, това се случи в присъствието на тогавашния директор на ПГЕЕ-Пловдив, интересен разговор се получи тогава, аз не си спомням дали съм писал за него, много е възможно да съм писал, ала съм забравил; на онзи разговор присъства и инспекторката по философия Кръстанова, която изигра немного достойна роля в подготовката на моята екзекуция сега, сиреч, поддаде се на изкушенията от страна на директорката Анастасова, ала тогава беше сякаш съвър-шено друг човек; ех, как се менят хората според началствата си, да се чуди и мае човек?! Интересен момент в разговора ми с г-жа Пакова и г-н Радев беше този: а как те възприемат баснята на директорката Анас-тасова че човек с 30-годишен преподава-телски опит в сферата на философията като мен, който безчет пъти е показал и защитил квалификацията си, изведнъж, незнайно защо, като с магическа пръчка се преобра-зява в... "абсолютен некадърник", "напълно неспособен да преподава", превръща се в "изцяло негоден за системата", попитах г-жа Пакова как тя гледа на подобни смехотвор-ни твърдения? Г-н Радев се измъкна от въпроса като каза, че от философия не разбирал особено, в нея всичко било въз-можно, никой не бил могъл да каже "яйцето или кокошката е по-напред", той бил свик-нал в инженерните науки всичко да е съв-сем точно, а тук тази сфера му се виждала крайно мъглява; г-жа Пакова също се въз-държа да дава оценки в тази специфична област, която, наистина, е предмет на много обсъждания и то в съвършено друго ниво.

Разбира се, като цяло останах с впечатлението, че всички участници в раз-говора в кабинета на г-жа Пакова вчера споделихме убеждението, че разпрата ми с г-жа Анастасова изобщо не е била по чисто "личностни" причини, а разминаванията ни са били по най-принципни, същностни, именно професионални, методологически, управленски, етични, психологически, цен-

68 ностни, дори политически (свързани с нала-гането на един демократичен стил на отно-шения, поведение и управление!) и прочие проблеми, сиреч, тук става дума за сблъсък на цели две философии, едната демодира-ла, дискредитирана по всички линии и вех-та, ретроградна, а другата все повече наби-раща сили – щото, знайно е, животът не чака хората с остарели представи да се туткат, да пречат, да вредят и да го дърпат назад, да, тая просто няма как да стане! Времето неудържимо напира напред и нищо не може да го спре, особено пък ексцесии от рода на тази – един учител да бъде напра-вен опит да бъде смазан само защото, видите ли, не бил допуснал да бъде пре-върнат в "типов продукт" на банкрутиралата отвсякъде образователна система. Да попи-там нещо, какво ще кажете, а: наистина ли е толкова вреден за иначе тъй цветущото българско образование философът Ангел Грънчаров – и вярна ли е тезата на тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив?

Тия дни, впрочем, чух че мои прия-тели от София, философи, разбирайки за сполетялата ме беда да бъда обявен от една самозабравила се администраторка за "пълен некадърник" в областта на филосо-фията, подготвяли подписка в моя защита, в която да се подпишат все експерти в тази област, професори и пр., евентуално такава една експертиза да бъде представена в съда; адвокатите също ме съветват да искаме експертиза в тази посока, щото и съдът по тясно професионални въпроси, разбира се, няма как да се произнася. Ще видим, въпросът е твърде интересен, оформи се по този пункт един превъзходен казус, сравним по великолепие с казуса около смъртта на Сократ: знаете, Сократ също е бил обявен за "вреден човек", не по-малко вреден от мен, е, там самият съд го е определил като вреден и го е осъдил на смърт, мен сякаш не ме грози все още така-ва опасност, но темата, която съдът следва да обсъди, е все тази: наистина ли е толко-ва вреден за иначе тъй цветущото българс-ко образование философът Ангел Грънча-ров (теза на тъй инициативно и авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив!), или той все пак не е чак толкова вреден, а пък образованието ни явно не е тъй прека-лено цветущо, че единственият му проблем да е този, именно дали А.Грънчаров може или не може, трябва или не трябва, бива или не бива да бъде допускан да преподава занапред в държавни училища. Щото увол-нението ми е дискриминация на професио-нална основа, която има дълготрайни пос-ледствия: оказва се, че до пенсионирането си аз с този атестат, дето благоволи да ми го даде неуморната г-жа директорка Анас-тасова, ако се окаже валиден, трудно ще си намеря работа в друго училище, т.е. присъ-дата, която тя благоволи да ми издаде, присвоявайки си ролята ни повече ни по-

малко на божествена Мойра, на една от самите Питии, именно богините на съдбата, може да ми коства, в крайна сметка, подла-гането ми на една мъчителна смърт, именно на гладна смърт.

Тъй че работата, види се, съвсем не е безобидна, то човек затова трябва много да мисли когато взема някакви реше-ния, щото, сами виждате, последиците от някои решения могат да се окажат тъй да-лечни, че повече от това и не може да бъде. А и началствата би следвало много да мислят, да умеят да мислят перспективно, цялостно, със съзнание за последиците – особено когато вземат решения, касаещи съдбите на дадени хора. Тук възниква и въпросът има ли право едно началство да узурпира ролята на властелин на човешките съдби, т.е. може ли, да речем, една дирек-торка да си присвоява статута на нещо като божествена Пития или Мойра, на какво основание тя може да се отдаде на тази тъй суетна и горделива претенция на власти-телка на съдбите, щото, ако все пак помис-лим добре, ще открием, че директорите на училища особено, независимо за какви се мислят, все пак изглежда са просто човешки същества, които също като нас, да речем, използват... тоалетна хартия в нужника! Аз затова бих си позволил да предложа: на бюрото на всеки училищен директор със закон да бъде наредено да се поставя едно руло тоалетна хартия, за да не се мислят за богове, за богини, за Питии, Мойри, Зевсов-ци-гърмовержци и прочие, щото противното почва да намязва на... сещате се на какво, да не казвам аз – че ще ме осъдят за обида!

Хубав ден на всички! Бъдете здра-ви и най-много от всичко пазете тъкмо ду-шите и сърцата си! Недейте да вярвате в съдбата, не си втълпявайте глупавата ми-съл, че сте повелители на нечии чужди съдби, това е не само тъпо, но и грозно: всеки човек сам е ковач на съдбата си, по думите на Клавдий. А съвременният човек вярва не в съдбата, в в свободата - и във всичко, което произлиза от нея. Нейните дарове са преизобилни и най-богати...

ЗА ДА ДОЙДЕ СВОБОДАТА В ОБРАЗО-ВАНИЕТО НАЙ-НАПРЕД ДИКТАТУРАТА В НЕГО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛИКВИДИРАНА

петък, 30 май 2014 г.

В своя блог Райчо Радев постави интересен и важен казус: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО – ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗА-КОН!!! Аз също представих неговата гледна

точка в блога си (виж: Да потърсим разумен стратегически подход за излиза-не от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България) и призовах повече хора да се изкажат. Междувременно във фейсбук-групата Промяна в образованието СЕГА дискусията вече започна; ето до този мо-мент какво дискутиращите си казаха: Ангел Грънчаров каза: Ако има желаещи да се изкажат по поставения важен проб-лем, моля, заповядайте, а пък в един мо-мент в дискусията ще се включа и аз... Явор Ганчев каза: Две фундаментално неверни твърдения има в горното: "Конс-титуцията... има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони."

- Конституцията не е нещо пожела-телно, тя е основен закон с пряко действие (чл 5 ал 2). Другите закони трябва да са в съгласие с нея, но в никакъв случай дейст-вието ѐ не може да зависи от тях (да я обезсилват).

"Как държавата да гарантира равнопоставен достъп, развитие и качес-тво"

- Държавата не е задължена да га-рантира нещо повече от равнопоставен достъп, заради "безплатността" на средното образование. Тя не само няма задължение, но няма и как да гарантира неща като раз-витие и качество. Това е фундаментален идеологически въпрос. Аз не отричам пра-вото на някой да иска държавата да го раз-вива вместо него самия. Отричам това да е конституционно право (това е обективното ми възражение) и отричам това да е реа-листично постижимо (това е правото ми на идеологически предпочитания).

Чл. 23 задължава държавата да гарантира свободата на развитието на образованието, не развитието на образо-ванието. Никъде в живота никакво качество не е гарантирано от държавна регулация, и обратно – областите, които водят с качест-вото си, са области на свободно, нерегу-лирано развитие; и настоящата ситуация със 100% контролирано качество на обра-зованието е окончателното емпирично доказателство за възможностите на държа-вата да гарантира качество.

В обобщение: няма конституцион-но право на развитие (някой да ти го разви-ва) – има конституционно гарантирана сво-бода на развитие (сам да си го развиеш). Същото и за качеството. Докато не устано-вим, че говорим едно и също на един и същи език, няма как да продължим обсъж-дането.

На въпроса – кой ще установи не-забавната промяна – отговарям: участници-те в образованието, един по един и заедно сдружени. Кой установи свободата на сло-вото, след като беше премахната забраната

69 на цензурата? Тя се установи сама – защо-то е израз на суверенно гражданско право. Образованието е същото. Светлин Наков обучава своите студенти точно както трябва – по програми и правила, които сам опреде-ля. И резултатът е очевиден. Това не изк-лючва сертифициране и стандартизиране, но изключва от процеса на стандартизация и сертифициране хора, които нямат нищо общо с това – образователната админист-рация. Те трябва да са пасивни и неутрални регистратори, а не двигатели на развитието и качеството.

Аз ще попитам в отговор: кой ще напише и приеме новия закон? Гражданите нямат законодателна инициатива. Законите се пишат (и реално определят) от изпълни-телната власт и формално се гласуват от нейното мнозинство в парламента. Реално законодателства изпълнителната власт. В образованието законодателства образова-телната администрация - тази, която е отго-ворна за състоянието на образованието.

Колко трябва да си наивен, да не кажа нещо друго, че да очакваш от тази ситуация да произлезе закон, който да цели нещо друго, освен бетониране на статукво-то? Какъвто беше последният проект на ГЕРБ, какъвто несъмнено ще е и проектът на това правителство, несъмнено роден в същите чиновнически глави. Елена Петкова каза: Добре, какво не е ясно? Че Закони (рядко) и Наредби (масово) се пишат от Министерствата-изпълнители? За утвърждаване на тъпото статукво... бло-кирайки всяко шаване за промяна. Boris Tanusheff каза: "няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) – има конституционно гарантирана свобода на развитие". Подкрепям! Orlin Raykov каза: Ех, тая свобода! Всеки (чиновник по душа) иска да я регулира... уж за да не се изгубела или пострадала. Ако няма формула за земното притегляне – току-виж престанало да действа! :-)

Ангел Грънчаров каза: Да кажа и аз не-щичко. Мисля, че между двете гледни точки няма кой знае какво разминаване, незави-симо от привидната несъвместимост. Идея-та държавата "отгоре" да благоволи да ни спусне закон, с който да ни "освобождава", един вид да ни нареди оттук-нататък ("по

инструкция"!) да бъдем свободни, не е това, което има предвид колегата Райчев. Иначе становището на г-н Ганчев е приемливо, аз също мисля, че... "делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се!", сиреч, казано същото, но с други думи, делото по нашето собствено освобождаване от веригите е дело на нашите собствени ръце, ние самите трябва да счупим вериги-те, щото да чакаме някой отгоре да ни осво-бождава е едно напразно чакане. Цялата работа обаче е в това - и аз така разбирам тезата на г-н Радев - че в рамките на гос-подстващата по същество тоталитарна система на пълен държавен контрол в бъл-гарското образование НИКАКВА СЪЩ-НОСТНА ПРОМЯНА ИЗОБЩО НЕ Е ВЪЗ-МОЖНА ако именно отгоре със закон не се счупи държавния монопол, сиреч, ако дър-жавата по законов начин не реши да изпъл-ни предписанието в Конституцията за сво-бодно развитие на образованието. Както навремето Горбачов направи нужното с отмяната на цензурата да отприщи ползва-нето от страна на гражданите на тяхното конституционно право на свободно изразя-ване (и ако не беше сторил това, в рамките на тоталната несвобода-цензура за никаква свобода на словото изобщо не можеше да става дума!), по абсолютно същия начин сега държавата трябва да се откаже от своя монопол в образователната сфера, да се откаже от пълната забрана на реалните участници (учители, ученици, родители) да влияят с нещо върху образователния про-цес, позволи им (не обичам тази дума, но се налага да я употребя) да се изявяват сво-бодно и творчески, дори в това число и като се откаже от правото си да налага какви ли не ограничения и предписания.

Държавата вече няма да бъде върховен цензор, контрольор и по същество пълен диктатор на процеса на образование-то, а падне ли веднъж диктатурата, работи-те вече ще потръгнат, почвата на свободата ще позволи върху нея да покълнят какви ли не цветя! Разберете добре тия, които не работите в системата на образованието и не го усещате това върху кожите си, върху гърба си: в образователната система на България има абсолютна диктатура, неза-висимо от привидния хаос (иначе наистина системата работи на празни обороти и само вреди!), и в тия условия ако някой дръзне да се държи като свободен, дето се казва, мигновено го отстрелват; щото оставят ли го да разлага отвътре системата, има опасност примерът му да стане заразителен; е, тира-ничната система си знае работата: режат му главата на дръвника, за назидание на дру-гите, за всяване на страх, и ето, работите пак потръгват в обичайното скучно русло. Точно това се случи с мен, след като дълги години по същество се гаврех със система-та и имах наглостта да се държа като сво-боден човек и преподавател: екзекутираха ме тия дни. И сега в моето училище знаете

ли какъв ред вече има, идилията пак е пълна, всички треперят от страх, всички са по ангелски начин най-примерни изпълни-тели, даже нищо чудно вече да не са обяви-ли социалистическо съревнование по при-мерност, по изпълнителност и по подлизур-ство пред началството; това не мога да кажа че се е случило, щото ето вече 10-ти ден откак ме няма там, но нищо чудно вече и да са го обявили.

Та ето как двете гледища, това на г-н Ганчев и това на г-н Радев най-органично се допълват и взаимно се подпо-магат. И двамата са прави в определен смисъл, едното без другото не може: тотал-ната цензура трябва да отпадне (говоря за цензурата вътре в системата), а това вече е почвата, от която участниците в процеса ще почнат реално и на дело да се ползват от правото си на свободно изразяване в сфе-рата на образованието. Няма как иначе да се случи това чудо. Даже и да възникнат алтернативни училища, ако системата си остане непокътната, държавата индиректно ще им налага тиранията и монопола си - и каква е, позволете, тази свобода, щом като де факто си пак изпълнител на нареждания-та на една чужда воля?! Никаква свобода не е това. В Северна Корея защо на хората не им хрумва да искат да са свободни? Ами на който му хрумне това и го покаже по някакъв начин, мигом му хвръква главата. Аналогия-та ми е пълна: атмосферата на българското образование в момента силно наподобява стерилната обстановка в Северна Корея. Всяко отделно училище днес е една отдел-на миниатюрна Северна Корея. И си има своя отделен смешник Ким Чен Ун или как беше там, не помня как точно се казваше техният диктатор. Само дето никой не смее да му се изсмее в лицето, щото много ще пострада. Разберете ме, в българското образование все още датата 10 ноември 1989 г. не е дошла, там всичко е застинало и замръзнало някъде, да речем, към 1970-80 г., а съветско-комунистическата тотали-тарна система си стои в непокътнат вид.

Дано бях ясен. Аз бих си позволил хората, дето ратуват за свободно образова-ние, да бъдат малко по-човечни в отноше-нието си към страдалците на българското образование, дето всекидневно на гърба и на кожата си понасят гаврите, терора и издевателствата на тираничната система и нейните цербери. За това нещо бих апели-рал. Малко по-голяма човечност и разбира-не няма с нищо да ни навредят. И когато някого го посичат заради това, че е дръзнал да бъде свободен човек, не е излишно да изразим и един малък жест на подкрепа, съпричастност и разбиране. Щото ако ние, дето уж се борим за едно свободолюбиво образование, си позволяваме да се държим надменно и безчовечно един към друг, то позволете ми в такъв случай да запитам: а с какво тогава превъзхождаме ония, срещу които уж се борим!? Говоря за известно

70 морално превъзходство, то ни е жизнено необходимо... без него не може. Както и да е...

ОТ РУСИЯ ИДАТ НЯКОЛКО ВЛАКА, ПРЕ-ТЪПКАНИ С ПАРИ – НЯКОГО ЩЕ ПОЗЛА-ТЯТ, А ДРУГИ ЩЕ БЪДАТ РАЗМАЗАНИ

На въпроса на колегата Стойко Стоянов от сайта „Фактор” "Кой все пак е тайнственият кукловод на държавната власт в България?" Валентин Вацев, бивш съвет-ник на Жан Виденов и днешен университет-ски преподавател отговаря ето как:

„- Не знам, можем да гадаем. Това е нещо като държавен комитет или парла-ментарен комитет, който на първо място гарантира реализацията на българо-руските икономически отношения и спогодби. Там има за изпълнение една основна задача и те даже не я крият – целта е изграждането на „Южен поток” и сме все по-близо до техническото начало на старта на този проект. Буквално, ако следващите 45 дни някой не събори това правителство, после и с ядрени удари „Южен поток” не може да бъде спрян.

Да не забравяме, че противниците на този проект са два вида хора – едните са идейни американисти, които смятат, че руската тръба ще озлочести България, а другите – просто се сърдят, че не са пока-нени. Няма съмнение, че от Русия са се задали няколко влака, претъпкани с пари. Тези композиции някого ще позлатят, а други ще бъдат размазани от тези пари.” Из: Очаква се южен потоп от подкупи на българския корупционен перон, ivo.bg

"БРАТСКИЯТ СИМБИОЗ" НА НЕРУШИМА-ТА РУСКО-БЪЛГАРСКА ДРУЖБА

Руснаците са силни в даването на подкупи, много българи, особено политици пък са силни във взимането им (предпочи-тат ги рублите в особено големи размери), така и се получава този уж "братски симби-оз" – ако мога да заимствам от мъдростите на "товарищ Сергей Станишевич"...

Posted by Ulian

ПИЯНИ РУСОФИЛИ НАПАДНАЛИ ЖУРНА-ЛИСТА ИВО ИНДЖЕВ – ЗА ДА ГО НАКАЗ-ВАТ ЧЕ НЕ БИЛ ОБИЧАЛ РУСИЯ!

Нападнаха ме русофили, маскирани като

хора, By Иво Инджев · май 29, 2014 г.

Днес за първи път коментирах в студиото на телевизия СКАТ, приемайки поканата на колегата Григор Лилов. Ефек-тът беше следният:

Трима видимо пияни русофили ме паднаха на бул. „Христо Смирненски” №40 пред кварталното магазинче, където се наливат с алкохол на улицата (преди 15 минути, т.е. в 17.55) със също така видимо желание да се разправят с мен защото…не обичам Русия. Един от тях ми препречи пътя подскачайки около мен с обиди и с разперени ръце с щръкнали средни пръсти. До физически контакт не се стигна, защото го заобиколих мълчаливо и отказах да се разправям с озверелите мутри.

Крещяха с пълни гърла докато бавно се отдалечавах на стотици метри по булеварда.

Основната причина да споделя та-зи „случка” е желанието ми да я регистри-рам за протокола. За полицейски такъв не се надявам. В края на краищата нанесен ми беше „само” морален побой и за такова

нещо не бих се унижил да се жалвам в полицията – пък и съм свикнал от години.

По този маршрут ми предстои да мина след малко отново, за да взема децата си от близкото 35-то училище, но тротоарът тук е окупиран от русофили, маскирани като хора.

Пияните русофили са със сигур-ност все още там. Ще опитам да избегна нова среща, но нямам намерение да бягам по софийските улици като евреин с жълта звезда по времето на холокоста в Германия. Р.S. Ами ако бях отговорил на псувните? Ами ако беше тъмно? Ами… Днес се “раз-мина”, но какво става в държавата, в която глутница пияни русофили вилнеят безнака-зано срещу въображаем “агент на ЦРУ”, който си позволявал да не обича Русия (каквито бяха “аргументите” на агресивните типове)?

ВЪВЕДЕНИЕ ПО ТЕМАТА "ТЯЛОТО" В КУРСА ПО ФИЛОСОФИЯ ЗА XI КЛАС

четвъртък, 29 май 2014 г.

ВИДЕО

ЛЯВОТО БЕЗСРАМИЕ И БЕЗОЧИЕ, ЛЯ-ВАТА НАГЛОСТ СА БЕЗПРЕДЕЛНИ

Достена Лаверн: Мога да работя за лява-та идея в Париж или Ню Йорк

По-важното за мен е, че участвах на високо място. Имах уникалната възмож-ност да видя как се провеждат избори, как хората са жадни за дискутират. Ще продъл-жа да работя за лявата идея дали в Па-риж, дали в Ню Йорк, където също имам предложение, каза днес по Би Ти Ви канди-датът за евродепутат Достена Лаверн. Както е известно, въпреки че беше на пето място в лисата, тя вероятно ще остане извън европарламента заради неочаквания успех на номер 15 в нея Момчил Неков.

Момчил Дойчев я репликира твър-де уместно: Каква "лява идея" ще защита-ваш в Париж и Ню Йорк?! Ходи си в Москва и Пхенян – там е победила "лявата идея"!

ПОДГОТОВКА ЗА ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ПА-ЦО ПОСЛУШНИЯ

71

Ангел Станоев: “Обесването на О“, сюжет за гоблен, 2014

ЕДИН УМОПОМРАЧИТЕЛНО ФЕНОМЕНА-ЛЕН ДОНОС, СНАБДЕН С КРАТЪК НРАВ-СТВЕН РАЗБОР

петък, 30 май 2014 г.

Под това небе има всякакви хора, абсолютно всякакви – и достойни, и мерзав-ци, и смели, и страхливци, и морални, и аморални, и човечни, и безчовечни, и какви ли не още, да, и свободни, и роби, и също така хора със слугински манталитет, абе всякакви има, изобщо никой не може да ги изброи какви са точно. По повод на уволне-нието ми от длъжността учител по филосо-фия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, случило се през по-миналата седмица, всякакви хора реагираха всякак, имаше какви ли не реакции, ето сега една, която се получи като коментар под публика-цията със заглавие Крещящо несправед-лив акт на дискриминация на ценностна, идейна, професионална и политическа основа; откривам, че тази реакция е твърде показателна за това какви феноменално интересни в нравствено отношение хора има в нашето мило отечество; ето, четете, порадвайте се, такава висока степен на очевидна нравствена уродливост не се среща току-така всеки ден:

Анонимен каза: Явно че в БГ доста хора са болни от болестта на "безгрешността" и "вечността". Надали има даскал в БГ, чийто метод на преподаване да не е "революци-онно нов", "прогресивен" или "безценен". Всички учители в БГ, точно както и доктори-те, политиците и архитектите, считат себе

си за "уникални". Грънчаров е поредният пример!! Уволнили го и ето, как можаха, да уволнят "най- от най"!! Голяма работа, след като си ненужен ще те уволнят, а вие какво искате, до 70 години да преподавате тъпата си философия, която е едно бреме за уче-ниците, особено в средно училище и то по електротехника.

За учителите, докторите и полити-ците, техните професии са най-тежки!! По-питайте ги! Да работиш по 3-4 часа на ден, да си изливаш личният неприязън към деца е сигурно голямо густо. В момента всички даскали си "вадят" допълнително по още една заплата, необложена с данък, от част-ни уроци, издаване на помагала, и други подобни идиотизми. Това са пари, които излизат от джоба на родителите. "Вашето дете трябва да ми купи книгите, иначе няма да мине в по-горен клас, или да си вземе изпита" – това им са основните рекетъорски приказки. Точно като докторите!!!

В същото време, има бюджет, кой-то не знайно защо не покрива нуждите на образованието? Ами защо?? Ми нека се запитаме, кой финансира издаването на книгите на Грънчаров?? Тези книги, той ГИ НАЛАГА СИЛОВО НА ДЕЦАТА ДА СЕ ЧЕТАТ!! Едно време, така трябваше да четем "Млада гвардия", "Разораната цели-на", "Мамино детенце", "как се каляваше стоманата" и други подобни идиотизми, които ни правеха да се чувстваме странно, поради неразбиране на авторският тъпизъм!

Грънчаров сега се опитва да се направи на "герой нашего времени", когато се бори за отстояване на своята "уникал-ност" и "неподобие", която той сам си е преписал че притежава!!!

А когато снимаше клипове с учени-ците си и ги пускаше в блога си, и ги нари-чаше "малоумни", тогава беше безстрашен "картечар", застанал в укритието на катед-рата и стрелящ "безстрашно" срещу "мало-умните" озверели редици на безвъоръжени-те редици от ученици!!

Даже бе стигнал до идиотизма да "измисли" с "грънчарският" си "гений" и три-бална система за текуща оценка на децата, за да може да ги държи в "шах" и да посе-щават тъпите му занимания!!! КРАТЪК КОМЕНТАР: Някои хора се усъм-ниха и подхвърлиха, че въпросният шедьо-вър го била написала самата... директорка - или от някоя от нейните най-разгорещени фенки. Няма значение кой го е написал, важното е че е написано, ето, имаме доку-мент, показващ и говорещ много за състоя-нието на нравите в нашето свидно отечест-во. Няма смисъл да се коментира горният шедьовър. Но ми се ще все пак да вметна поне няколко реда.

Кой ми е финансирал издаването на книгите ми – и на учебните ми помагала ли? Интересен въпрос. Някой някак все пак ги е финансирал. Аз ще кажа само това:

познавам човек, който, за да си издава всяка поредна книга, година-две преди това му се е налагало да се храни само със зрял боб, хляб, картофи, сланина и маслини - и този човек успя да си издаде по указания начин всяка една своя книга. Този човек по някакво случайност се нарича... Ангел Грън-чаров. Същият човек по точно този начин издава сега и списание ИДЕИ. Той пак, по думите на анонимния доносник по-горе, бил "изнудвал" учениците да четат помагалата му. Този същият човек обаче фактически им подаряваше помагалата си, и то само по една причина: защото директорката не пожела да урегулира въпроса по най-лесния начин – не разреши в библиотеката да бъдат заведени подарените от Грънчаров помагала, които учениците да могат да ползват за обучението си напълно безплат-но.

Както и да е. И последно: интерес-но е каква неистова злоба питае авторът на тази анонимка спрямо кадърните хора и личности. Което и показва колко самият той струва. Що-годе способният човек се радва и възхищава на способните, на работещите, на стремящите се към нещо хора. Само безличниците, мързеливците и некадърни-ците се изпълват със злоба и завист спрямо тях...

КАТЕГОРИЧНА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ПЪЛНИЯ НРАВСТВЕН ФАЛИТ И БАНКРУТ НА АБСУРДНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

петък, 30 май 2014 г.

По публикацията Кратка хронология на епичните борби, довели в крайна сметка до временното ми поражение – и до ли-куването на всичките ми врази се получи-ха интересни коментари, които заслужават да бъдат запазени "за историята", щото показват много за състоянието на нравите в нашето свидно отечество в този момент; с оглед да не бъде пропилян този безценен "мат`рьял" и да бъде съхранен за бъдещите любознателни търсачи на истината за на-шето време, ги публикувам отделно: 11 коментара:

72 Hristina Kalamova каза: Пожелавам успех и се надявам доброто да победи! Пожелавам и на г-жа Стоянка Анастасова да си получи и нейното добро! Професор К.Райда каза: Здравствуйте, дорогой Ангел! Мы будем готовить письмо-обращение в суд по поводу Вашего непра-ведного и несправедливого "изгнания" из училища г. А. Пожалуйста, когда подадите иск официально, сообщите нам адрес, на который мы сможем его отослать, также мы отправим его и Вам (Вашему адвокату).

С уважением и непреклонной уве-ренностью в достижении справедливости, Ваш друг, проф. К.Райда. Daniela Slavova каза: По повод плакатите се обадих на бившата си класна, с която от дума на дума разбрах, че е в тотална неми-лост, защото не иска да пише на някакъв сополанко 5 вместо 2... като знам колко благ човек е тази жена, явно момъкът наистина не е знаел нищо, но не е в това въпросът... обсъдихме директорката - която по мое време беше още учителка - и разбрах, че е подкупна, че коли и беси, а и че назначава откровено некадърни и слаби учители, с които се обгражда, за да я подкрепят... Това сигурно е картината повсеместно, и от десе-тилетия вече – но ми стана много мъчно, когато една достойна учителка, която ни увличаше, а беше и като майка за целия клас, ме помоли да не я издавам, защото откровено се страхува дали ще докара до пенсийката... 11-ти каза: Ахахаах, "бунтове на класове". Грънч, набий си в оперираната тиква, че няма как да пишеш незаслужени двойки и ние да те искаме! Да, ти не заслужаваш да бъдеш учител. Твойте "фенове" (ако не си писал коментарите сам, де) те искат в учи-лище, но ти за учител НЕ ставаш! Няма как да не преподаваш уроци, да не знаеш на коя тема си и да изпитваш на нея! Това дори и в Америката, на която ти си такъв поклонник, го няма. Ангел Грънчаров каза: Има интересен феномен у Нашенско: има хора, които се бунтуват срещу... свободата! :-) Искат си, видите ли, учителят да им казва какво е правилно да мислят и те като папагалчета да повтарят; ако ги поставиш в ситуация сами да търсят истината, сиреч, да мислят със собствените си глави, тогава се чувст-ват нещастни и обявяват бунт - бунт срещу свободата! "Искаме си да учим по учебник, как така тоя Грънчаров ще ни тормози и ще ни кара да мислим със своите глави, откъ-де-накъде?!"

Виждате ли докъде се е стигнало? Дегенерацията е пълна и тотална. Това именно е категорична демонстрация на пълния фалит и банкрут на абсурдната

образователна Система: нейните жертви са дотам обезличени от Системата, че не са в състояние да осмислят и най-прости неща; в рамките на Системата се е загубил вече самият смисъл на образованието; щото това, което искат тия невинни души, всъщ-ност е: искаме да не сме човешки същества, не искаме да сме свободни, мразим свобо-дата, искаме да сме роби, искаме си вериги-те, без тях сме нещастни, без тях не можем да живеем, Ангел Грънчаров "не става за учител", щото ни тормози да се държим като свободни и достойни хора!

Да, аз наистина не ставам за учи-тел от гледната точка на Системата - и това за мен е най-големият комплимент! Аз съм негоден да бъда послушен изпълнител на изискванията на безчовечната Система, по-голяма похвала до този момент не съм получавал! Благодаря Ви, други анонимчи-ци.

Разбира се, никакъв "11-ти клас" не сте, сред младите хора няма чак такива скудоумци; аз добре познавам младите, дотам Системата не ги е повредила, и слава Богу; от името на някакъв хипотетичен "11-ти клас" пишат, разбира се, съвсем други хора, тях Системата изцяло ги устройва - щото им дава власт, незаслужени привиле-гии, щото в рамките на Системата некадър-ността им за автентичното образование остава скрита.

Както и да е, интересно ми е доко-га някои хора ще продължават да се изла-гат, да се крият зад гърба на учениците - защо такива нямат капчица достойнството да излязат от свое име. Ясно защо: защото безсъзнателно ги е срам. Мерзавците са и малодушни слабаци и подлеци, тия неща се свързват органично и неделимо... Докторант Узунов каза: Че как :) Поне тази утеха си измислете след като стана видно, че и за даскал сте импотентен :))))))) ако ще се чувствате по-добре, създавайки си илю-зии, хахаха, ваш проблем. Животът, за съжаление не е блог/фейсбук и виртуални like-ове не променят факта, че сте негоден за редактор, за даскалче, а още по-малко за философ. Цялата гилдия или ви се подиг-рава или не е чувала за вас, о Свободен дух :)))))) Трагикомичен сте ;) Ангел Грънчаров каза: В психологията има един най-прост принцип: на проецирането на собствения недъг върху образа на оня, който неоспоримо те превъзхожда. Това е един елементарен психологически механи-зъм на компенсация на собствената непъл-ноценност, служещ за получаване на една мнима удовлетвореност. Вие сте прекрасен, направо христоматиен пример за отдаване-то на подобни компенсации. Щом нямате нещо друго, с което да се покажете, ето, показвайте по този нелеп начин колко дейс-твително струвате. А другият, нормалният начин, характерен за разкриването на ав-

тентичната личност е следният: просто прави онова, което умееш, и така покажи на дело колко струваш.

Примерно вместо да повтаряш ка-то мантра колко е лош Грънчаров като писа-тел, вземи, напиши една книга и покажи, да речем, че умееш да пишеш значително по-добре от него. Този е естественият начин. Така правят неболните, здравите хора. Примерно, вместо да повтаряш колко лошо било списанието ИДЕИ, вземи направи свое списание и хората ще оценят кое е по-добро и кое – по-лошо. Да, ама вместо това ти повтаряш: оня там е лош, а аз, дето нищич-ко до този момент не съм направил, съм... "най-добрият"! :-) Тъпа работа, нали? Ето, в преподаването, докторант Узунов явно не е преподавал и един час, ама понеже го е бъзе да преподава, се е захванал да прави "докторантура", което е бягство от истински трудното и истински важното за философа: общуването с младите, с учениците.

И след като на дело същият този малодушник се е провалил чрез това бягст-во най-решително в тази област, препода-ването, за да се самоуспокои някак, повтаря като мантра: "Ех, колко е радостно, че Ангел Грънчаров се провали като учител, ето, той, видите ли, вече не става за учител, ще ида да разцелувам другарката директорка, която го уволни!".

Това ако не е идиотизъм, сполай му кажи, нали така, умни ми докторанте?! Сега след този мой коментар май пак ще се оттеглиш в мишата си дупка и ще продъл-жиш да трупаш злоба и завист по повод на това, което моя милост прави. Крайно тъпа работа е тази. Вземи и ти нещичко направи. Прави нещо. Покажи на дело колко струваш. Празното самохвалство е тъпа работа. Успехи ти желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров 11-ти каза: Хахаха Грънч, не се прави на поласкан. Да, аз обичам свободата и затова имам свободата да подавам оплакване до директорката след като некадърен даскал като теб не преподава! Работата на учителя е да преподава учебен материал, ти не го правиш... Браво... Свобода!

Колкото до "11-ти КЛАС", това "клас" ти си го добавил! Аз съм 11-ти номер в клас. Ако искаш да не съм анонимен, можеш да махнеш тази опция от коментари-те... Ооо, я чакай! То така няма да можеш сам да си пишеш сам насърчителни комен-тари, които са подписани с чужди имена!

НОВА СЕРИЯ ОТ МОИТЕ ЕПОХАЛНИ ДИАЛОЗИ С НЕВЕРОЯТНО КОЛОРИТНИЯ ДИКТОРАНТ ПО ДОЦЕНТСКА „ФИЛОСО-ФИЯ“ НИКОЛАЙ УЗУНОВ

май 31, 2014

От известно време си позволявам лукса да отделям време и за някои прилож-

73 ни изследвания от областта на т.н. фило-софско консултиране, една нова област, която много ме вълнува – и която, убеден, съм е изключително перспективна. Стана така, че съдбата ми прати чудесен „обект за изследване“, именно един докторант по философия от СУ (както се представя туй лице), който се подвизава от известно вре-ме като най-яростен „научен критик“ както на философското списание ИДЕИ, така и на неговия главен редактор, именно моя ми-лост. И в тази връзка се отпочна една забе-лежителна кореспонденция между мен и този, тъй да се рече, „образцов продукт“ на нашата катастрофирала отвсякъде образо-вателна система. За да се запазят за идните поколения безценните мисли на въпросния докторант аз ги публикувам в една пореди-ца, заедно с моите отговори до него; пос-ледният път, когато стори това, излезе публикация със заглавие Нравствено-психологическата консултация и терапия на душевните мъки на безподобния док-торант Узунов продължава, а оттогава досега се натрупа още интересен матр`ьял, която публикува ето сега, именно за да се пази за историята; четете, радвайте се, нашата „философска“ дискусия става все по-весела:

13 коментара:

Докторант Узунов каза: Хахахахахахахах, светило Ангел Грънчаров, хахахахаха, раз-бирах че сте зле, че нещо не е наред с вас, но с това писмо доказахте, че дори в лудни-цата ще ви бъде прекалено тясно. Хахаха-хахахах, цял свят се занимава с вас, вие не знаехте ли? Всички преписват от вас, за-виждат ви, мразят ви… това е някаква нова патология, нещото, което сте развил. Хаха-хахахаха, точно от каруцари ако преписвах, доникъде нямаше да стигна в живота. Дори за даскал нямаше да мога да се преборя да стана. Хахахахахаха, сериозно… някой знае ли колко сте побъркан??? :))

Това че аз имам време да си губя с вас (като мишка в аквариум сте, просто ви дразня, а вие реагирате първично, хахаха-ха) не означава, че сериозни хора като университетски светила изобщо знаят, че съществувате. И вас ви боли от това. Нали? Вие никога няма да успеете да стъпите, не на малкия пръст, дори на една милионна от сянката на Цочо Бояджиев, Георги Каприев,

Нина Димитрова, Ангел Стефанов и още много добри интелектуалци, които всеки ден правят нещо за образованието и за това знанието да продължи да съществува.

Жал ми е вас… не мога да завиж-дам на пропаднали хора. :) Съжалявам ви, това е което изпитвам към вас. Жал ме е, че толкова години живеете на инат, против себе си, другите и света … Жалка история!

Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант Узунов,

Опитах се да Ви помогна, но явно на Вас Ви харесва да продължите да преби-вавате в болестта – болестта на патологич-ната озлобеност и на завистта. Зная добре, че някои хора дотолкова са затънали в болестта, че зя тях здравето им се вижда нежелано – щото разваля комфорта им. Неспособността за вътрешна промяна, пребиваването в инертността, нежеланието за постигане на поне известна степен на свобода, отдаването на твърдата железо-бетонна догматика и отсъствието на каквото и да било гъвкавост са категорично свиде-телство за антифилософската тенденция във Вашето развитие, която ще Ви доведе дотам, накъдето сте се устремил, до там, където заслужавате: до тинята на тресави-щето на псевдо-философската и псевдо-научната антиинтелектуалщина и на доцен-тстката кухоглава фукльовщина. Е, аз Ви протегнах ръка, за да Ви спася, Вие обаче решихте да си останете верен на своята деформация, т.е. явно решавате да про-дължите да си подготвяте една доста жалка съдба. Разбира се, уважавам правото Ви на избор, да, обаче в случая няма избор, а има плъзгане по сякаш намазаната със свинска мас наклонена и затова така хлъзгава плос-кост на празноглавото и аморално фанфа-ронство. Недейте споменава имената на личности като Цочо Бояджиев, на Георги Каприев или на Калин Янакиев и пр., щото те живеят на съвършено друга планета в сравнение с човешкия тип, който Вие оли-цетворявате. Между другото Ц.Бояджиев е мой учител във философията (заедно със Здравко Попов), с него (с тях) години наред съм поддържал най-добри колегиални от-ношения, бъдете спокоен, тия хора знаят за мен, но много се съмнявам дали някога ще узнаят за Вас. По простата причина че те са философи, а Вие до този момент вървите в посока, противоположна на онази, която би могла да Ви изведе някога до нея.

Но иначе сте невероятно интере-сен феномен на българския живот – понеже сте образцов продукт на дефектиралата отвсякъде образователна система на Бъл-гария. Затова и Ви отделям толкова голямо внимание, знаете, аз съм изследовател и много си падам по разните му там душевни патологии, щото благодарение на тях може да се откроят по-релефно ония проблеми, които като индивиди и като нация имаме да

преодоляваме – с оглед живота в стра-ната ни да се нормализира все някога. Из-лиза, че вашият случай с категорична ясно-та показва, че дефектното и в корена си сгрешено българско образование продъл-жава да възпроизвежда в масов мащаб онази комунално-комуноидна психика, за която си мислехме, че ще изчезне по необ-ходимост в резултат на промените; да, ама не, ето, Вие сте пример, че тя не изчезва, напротив, много е жилава. Комуноидният тип, който Вие олицетворявате, се познава по това, че изпитва злобна ненавист към суверенната, към самостоятелно мислеща-та и към одухотворената личност – Вие в туй отношение сте преуспял до крайна степен, изпадате в нещо като оргазъм на злобата при вида на една свободна и дос-тойна, щастливо живееща личност. В този смисъл Вие за мен сте безкрайно интересен тежък случай, и затова си поставям изсле-дователската задача да проверя дали изобщо има надежда на такива хора съвре-менната екзистенциално-хуманистична (фи-лософска) психология с нещичко да помог-не. Е, до този момент нямам особен напре-дък, но самия факт, че се поддадохте на моята диалогичност и ето, успявам вече повече от месец да водя някакъв диалог с вас, е голям напредък; надежда за поправя-нето Ви, сиреч, за очовечаването Ви значи все пак има! Явно защото несъзнавано все пак усещате екзистенциалната бездна, в която сте заплашен да паднете, Ви подтиква да разговаряте с мен, търсейки изцеление. Тъй че – винаги съм готов да Ви се притека на помощ. А тия баналности за „моето пси-хично състояние“ и пр. не си струва да ги повтаряте в несвяст: опитвате се, дето се казва, на краставичар краставици да прода-вате, т.е. излагате се като кифладжия. (Не мога да разбера как именно се излагат кифладжиите, но ето, използвам този наро-ден израз.)

С пожелания за здраве, най-вече душевно!

С поздрав: Ангел Грънчаров Ангел Грънчаров каза: П.П. Забравих нещо най-важно: момите, гони момите, докторанте, момите ще те спасят, не си почивай и миг, гони само момите, те са твоето спасение! :-) Никакви консултанти и лекари не могат да ти помогнат така добре като някоя мома, която ще благоволи да ти даде ония дарове на природата, за което копнее тялото ти, а пък душата ти така страда, че я е избило на комунизъм даже! :-) Комунизъм е равно на образа към личността и преклонение пред комуната, за твое све-дение ти го казвам, щото доцентите от СУ едва ли са ти го казали.

С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Едно си баба знае, едно си баба бае… вие сте като комунисти-чески даскал. Запомнил сте наизуст няколко

74 реда и се мотаете около тях. Скучен. Безин-тересен. Каквото и да му каже човек, той си върти едно и също: момите, злобата и ощи-паната невеста. Не научихте ли нещо дру-го? Видя се, че историко-философски поз-нания нямате, за даскал НЕ ставате, за редактор също. За преподавател в универ-ситет пък още по-малко. Изобщо дотолкова негоден и скучен сте… аз се отказах вече сериозно да се аргументирам.

Прочел сте един Фройд (дори в то-ва се съмнявам), знаете си някакви хамалс-ки обиди и… няма повече. За 40 или за 30 години не успяхте ли малко повече да се развиете?

Господин Грънчаров, вземете си направете едно предаване ала Езо Ти Ви и там проповядвайте свободен дух, отваряйте очите на хората, колко са злобни, низки и как образованието ги е осакатило… Маг Грънчаров! Надявам се по за „маг“ да имате сили и компетенции, след като за НИЩО друго не сте годен… P.S. Ако трябва да използвам вашата техни-ка за нападане (типично женска бих казал, не, типична за една стара мома на 50 годи-ни) явно освен МОМИТЕ и СЕКСА друго нямате в главата? Интересно. Хората, които най-малко правят секс, обикновенно най-много говорят за него. Ако сексуалният ви живот куца, импотентен сте и т.н., моля ви престанете да нападате хората с личните си болежки. Засрамете се! По манталитет и речник си приличате с почти всеки хамалин и със застаряващите стари моми, клюкарки … да, СТАРА МОМА, ГРЪНЧАРОВА :)))))

Успешен ден, другарю :) Докторант Узунов

Ангел Грънчаров каза: Я, докторант Узу-нов започна дори да става остроумен! И почти духовит! Игрив даже! Я какъв фено-менален напредък? Терапията ми явно дава резултати! Бравос на мен! :-) За да ускорим напредъка, да Ви дам, докторанте, още един съвет:

Не мислете за стари моми, а за младички! Думата импотентност не я упот-ребявайте, щото това издава безсъзнателен страх да не се изложите в най-решаващия момент! Мислете само за потентност, нали знаете колко коварна е мъжката участ: а не се справите с мъжката роля остава Ви жен-ската, а това за един мъж е доста унизител-на роля. Тъй че не Ви стигат другите проб-

леми, сега проблем с ориентацията Ви да се появи, сакън, плюйте в пазвата си! Гонете младите моми, докторанте, те ще Ви изба-вят от скучната нАука! И от душевните Ви мъки ще Ви спасят, като злоба, завист и прочие, и так далее. И от комуноидността Ви ще Ви спасят.

Пробвайте, не се толкоз страшни пустите моми! напротив, много са сладички! :-) Взех да се съмнявам, като гледам реак-циите Ви, да не сте девствен още? Абе, докторант Узунов, туй е срамота вече! Дейс-твайте смело, няма да съжалявате. Абе в тая София момите къде изчезнаха бре? Успех! Все ще намерите някоя…

С поздрав: А.Г. Докторант Узунов каза: Хахахахахах, нали девствен, комунист, ощипана мома, чакайте да се сетя още от определенията ви… хаха-хах, онова за докторантите, как го казах-те…??? Ех, забравил съм… как ги раждате само не мога да проумея. :)))))) След извес-тно време може да стана наркоман, безбож-ник… и винаги си противоречите с опреде-ленията и окачествяванията на хората… :))))

Да очакваме ли нова книга след уволняването ви? Книга за състоянието на българското средно образование и критики-те ви към него? Аз вече се надявам…

Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Аз Ви казах: пре-небрегването на гоненето на момите Ви е най-големият и съдбовен екзистенциален проблем, който поражда неадекватността Ви спрямо реалностите на живота. В това число и неспособността Ви да оцените реално ситуацията в науката, творчеството и философията, щото сте заслепен от въп-росната ненавист, бликаща от крещящата Ви неудовлетвореност на сексуална почва. Вашето личностно развитие е блокирано на тази основа – и затова нищо друго не може да Ви спаси. Тъй че действайте – ако искате да постигнете щастието си и да предотвра-тите цялостното потъване в бездната на завистливостта и безпочвената озлобеност спрямо изявите на свободните хора. Преди време беснеехте срещу действията на ра-нобудните студенти, сега не можете да спите заради списание ИДЕИ и заради книгите на Ангел Грънчаров, утре кой знае на какво ще Ви избие. Но Вие сте си вино-вен. Не спазвате най-простите предписания на разумното живеене. Едва след като осъзнаете тия неща ще започнете да се поправяте. И да се инатите нямате никаква полза. Приемете живота какъвто е – а него-вото очарование може да Ви го покаже само една сладострастна мома. Нима е толкова трудно да разберете това?

С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Уважаеми другарю Грънчаров, аз нали ви казах, че вашите

аргументи са в стила на старите моми. Кой е задоволен, кой е недо…ан (с извине-ние, не че вие, с вашия хамалски език, имате срам!). Разбирам защо сте непоно-сим. Вие сте елементарен и досаден. С такъв речник и с такъв начин на мислене, то всеки втори, взет от улицата, спокойно може да върши онова, което вие сте вършил.

И сега какво? Един импотентен уволнен даскал се е разтревожил за моя сексуален живот. Понеже много обичате психологията – нали знаете принципа: оно-ва, от което си комплексиран, го приписваш на другите хора. Явно вие отдавна не из-ползвате някои части на тялото си и обви-нявате цял свят, че е сексуално незадово-лен. Хахахахах, просто сте за съжаление.

А онази измет РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ, предполагам вие ги подкрепяте, дядушка Грънчаров? Какво мога да очаквам от един пропаднал (и продължаващ да пропада) човецец…

П.С. Ако толкова ви се прави секс и истинските жени не ви пускат, че дайте да ви уредим на вас някоя студентка! Може би затова ги плюете, стари Хумболд Хум-болд… хахахахахаха… или оставате само с чорапчетата??? Гледайте да не се претър-кате с чорапчетата на ученичките…

Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Почнахте да бес-неете, докторанте, значи съм улучил болно-то Ви местенце; дори започнахте върху мен да проецирате собствените си недъзи :-) Давайте все в този дух, то е вид терапия, излейте си душевната мъка до дъно, туй нещо ще Ви облекчи. Остава само и някоя мома да си намерите и работите ще Ви потръгнат. Което и Ви го желая. Оставате пустата философия, от нея само се изнер-вяте – пък и завистливостта Ви тресе неп-рекъснато. Но момите ще Ви спасят от терзанията Ве, действайте, няма да съжа-лявате! Един ден ще сте ми благодарен за „досадните съвети“, които съм ви дал. Ап-ропо, защо да са досадни съветите ми след като всеки здравомислещ човек би Ви казал същото? Щом толкова Ви изнервят съветите ми, значи са правдиви, нали знаете древна-та римска поговорка: „Ти се гневиш, о, Юпи-тер, значи аз съм прав!“ :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Хахахахаха, сери-озно, вие сте за лудница!!!! Сега дори ми крадете аргументите, хахахахаха, напипал съм отдавна болните ви места. Да ви ги припомня: 1. Импотентен 2. Историко-философски необразован 3. Злобен 4. Човек, който НЕ е годен дори за селски даскал…

75 Тцтцтцтц, мъчеха ли ви неосъщес-

твени копнежи към малките ученички? Нека да си припомним какво пишеше в заповедта ви за напускане – с една дума НЕГОДЕН… не предава правилния материал. И на деца-та ли говорихте в лицето колко са зле и колко велик сте вие? И на родителите ли обяснявахте, как не трябва да си пращат децата в университет, а да ги оставят да се учат при вас. :))))

Опитайте, моля, да си измисляте собствени аргументи, не ме копирайте

Забавен сте. Е, доста плосък, но пък забавен… вечно обиденият на света Грънчаров, на Директорката, на Професо-рите, на Комунистите… на криво гърне – целият свят му е крив!

Поздрави, Грънчииии… чакам да пишете глупостите си… И си погледнете фейсбук профила, да откриете колко много ЗЛОБА се сипе оттам… ;)

Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Давайте, беснейте още, бравос, напредвате, карайте така, има шанс съвсем да се освободите един ден от непоносимите си душевни мъки и терзания! :-) Апропо, доста невротичен Вие принуде-ният и показен хохот, знаете ли какво изда-ва той? Направете си справка в енциклопе-диите, няма да Ви образовам безплатно я?! :-) Кажа Ви нещо, научите го и почвате да го повтаряте като папагал. Аз Ви казах, че сте образцов дефектен продукт на сгрешената ни изцяло образователна система, Вие пък се захванахте да демонстрирате правотата ми, няма нужда повече, убедихме се че е така, драги ми докторант Узунов!

Докторант Узунов, казах ли ви, че сте поразително инфантилен?! Тази инфан-тилност знаете ли за какво говори? Пак няма да Ви кажа, за да се помъчите да научите сам. Моят подход е такъв, той е най-изнервящ за зомбита на сгрешената ни в корена си образователна система като Вас.

Пропуснахте да ми кажете колко часа сте преподавал някому, гледам, че се изказвате доста „компетентно“ в тази об-ласт, но си личи, че робувате на най-ретроградните педагогически и методически практики. Докторанте, не чувствате ли че се изложихте като на-презрян кифладжия?! Няма ли да ви е срам да се покажете във Факултета, щото там все пак има доста стойностни хора?

Спрете се малко бре, момко? Ня-мате ли друга работа освен да плюете жлъч?! Аз ви казах, тия пусти моми са Ваш-то спасение и изцеление, давайте, проме-няйте се, гонете момите, че сте станал страшно нещастен завалия… жалка картин-ка изобщо, и най-интересното е че не го усещате… това знаете ли за какво говори?!

С поздрав: А.Грънчаров Докторант Узунов каза: Едно, другарю, не успях да разбера. По какъв начин успявате да уловите в написаното беснеене? След като нито обиждам, нито поставям много !!!!!, нито ви пиша с главни букви??? :)))))

Вие сте ми отегчителен. Но понеже сте инат като магаре, а аз съм още по-голям инат от селски даскали, затова продължа-вам. Отегчихте ме преди време и дори не ви прочетох едно от писмата. Само го запазих в архива, за да отиде един ден в Музея на българската глупост, който смятам да съз-дам. И какво стана след това? Аз се спрях, понеже бях отегчен, а другарят Грънчаров ме обвини, че съм се скрил в миша дупка. Изобщо вие пищите отвсякъде колко гаден е светът, колко гадни са хората и … след това обвинявате другите как сипят злоба. Измис-ляте си, че ви крещят? Че ви мразят и т.н. Не е ли това поведение на стара мома??? :))))

Пак да повторя: 1. ВИЕ СТЕ МИ СМЕШЕН, ЖАЛЪК и 2. ОТЕГЧИТЕЛЕН СТЕ, научих ви репертоара, много селски при това, вече наизуст …

Поздрави, другарю! Докторант-другар Узунов

Ангел Грънчаров каза: Драги ми докто-рант-другар Узунов, налага се да повтарям, такъв е терапевтичният подход, който при-лагам във Вашето лечение, явно, въпреки многоучеността си, не сте запознат и с това. Цялата работа е да изразходвате натрупа-ните по отношение на „дразнителя“ емоции, щото ако не го сторите, има опасност да се пръснете от злоба (или от завист, или от двете). А като изразходвате чрез отиграване тия натрупани и заседнали нейде в душата Ви емоции, ще се освободи енергията, натрупана в тях, което ще Ви доведе до така мечтания катарзис. Ще почувствате неверо-ятна лекота. Също така ако се захванете с обичайното занимание на хората на Вашата възраст (именно гоненето на моми), ако почнете да използвате момите по предназ-начение, а не за водене на интелигентски разговори с тях, това много ще спомогне за внасяне на ред и хармония в затлачения Ви душевен живот. Четете моята книга ЖИВО-ТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, но от първите й две издания, в библиотеките трябва да ги има, ще научите много важни неща за самия себе си. Цялата работа е да Ви спасим за живота и за науката (нАуката).

И тъй, как върви гоненето на мо-ми? :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров (Следва продължение, очаквайте продъл-жението: сега знаменитият докторант Узунов утихна, предполагам е зает да мисли какво да ми отвърне, нещо запецна, но бъдете спокойни, щом го измисли, той ще го избълва непременно. А може да е отишъл в библиотеката да чете моята книга, която му препоръчах, не знам, ще видим, ще разберем защо се умълча тол-коз. Дано е започнал да гони момите, аз все това му повтарям, ама не слуша. Но каквото и да прави, то ще се разбере. И ще се позабавляваме още, имайте само търпение. Животът е тъй прекрасен и вълнуващ, нали така?! Нека да му се рад-ваме тогава!)

ГАЗОПРОВОДЪТ „ЮЖЕН ПОТОК“ Е ТОЛ-КОВА НЕИЗГОДЕН И ГУБЕЩ ЗА БЪЛГА-РИЯ, ЧЕ СТОЕЖЪТ МУ Е РАВЕН НА НА-ЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО!

май 31, 2014

Приятели, докато ви заглавикват с какво ли не, мафията взе милиарден заем от Русия и се готви да започне строителст-вото на „Южен поток“, който освен че не отговаря на европейските норми и е напъл-но негоден и ужасно губещ за България!!

ГРИГОР ЛИЛОВ: НАЦИОНАЛНОТО ПРЕ-ДАТЕЛСТВО „ЮЖЕН ПОТОК“

„Ще повторя националното преда-телство с проекта:

* България подарява част от своя-та газопроводна мрежа (близо 200 километ-ра);

* България реже за скрап част от газопроводния си пръстен;

* България губи сегашните такси за пренос (100-110 млн. долара);

* България финансира с близо чет-върт милиард долара част от проекта (някои от турбинните станции) – без нищо насре-ща, на своята добра воля И ОТ ВАШИТЕ ПАРИ;

* България не получава нищо 17 години;

* България след почти две десети-летия започва да получава нещичко – най-смехотворната такса за пренос;

76 * България изкарва тръбата от мо-

рето в райони от „Натура“; * България се подиграва със собс-

твениците на земята под тръбата (17 000 семейства), като плаща мизерни пари, при това само от своя джоб, макар че дружест-вото е смесено със „Газпром“. (виж замисъ-ла, детайлите, парите и документа за това в поста ми от 10 октомври).

Да е жива и здрава Еврокомисията и ЕС, че по геополитически съображения спря проекта в този му вид. Каквито и да са мотивите им, този акт е от кръвен интерес за България и българите.“

Ще добавя само че с допълните-лен протокол годините, през които България няма да получава нищо, се определят вече на 25 (двадесет и пет)!!! Пита се в задачка-та, след 25 години какви количества ще продава Русия на Европа и при какви цени, та ние да печелим нещо от транзитните такси, които сега са определени на смехот-ворна стойност и най-ниските в Европа???

Като през тези 25 години Европа ще е разработила собствените си запаси, шистовия газ, арабският свят, Америка и средиземноморския басейн ще са наводни-ли пазарите с евтин втечнен газ! Обаче от разработката „Южен поток“ ще остане на руснаците собственост на 540 километра трасе на българска земя – макар и 50/50 собственост, те ще се разпореждат там като със своя собственост. За последиците от това помислете сами.

Единствената надежда е че дото-гава Русия вече ще се е разпаднала!

Nikolov Konstantin

ЛАКОМИЯТА – ЯДРО НА ЛЯВАТА "ЦЕН-НОСТНОСТ"

събота, 31 май 2014 г.

Из: В червената глутница младите дебнат гърлото на алфа кучето Автор: Иво Ин-джев

... Да станеш евродепутат на инат и поради грешка е не просто проява на кариеризъм, но и липса на достойнство да си признаеш, че лотарийната печалба не е въпрос на лични заслуги. Не ми е достатъ-чен фактът, че на политическия ми против-ник Станишев ще му стане зле от това, за да се възхитя от лакомията на Момчил Неков. Защото масата българи твърдо

вярват, че истинската мотивация на боре-щите се да попаднат в Брюксел нашенски депутати е именно огромната за български-те стандарти заплата. Но в случая ръкоп-ляскащите на въпросния Неков се правят, че няма такъв елемент в грозноватата кар-тинка – защото така им изнася.

Изобщо, лъсна истината, че в Пар-тията на властта резервоарът се пълни от млади кариеристчета, готови да прегризат гърлото на всеки, дори и на алфа кучето в глутницата, стига да се окаже незащитено за миг. Иначе са много гръмогласни да плямпат за принципи и идеали…

ВЕРНИЯТ ПЪТ Е: СВОБОДАТА Е УСЛО-ВИЕТО, КОЕТО ЩЕ ОТПРИЩИ ДУХОВНА-ТА СЪЗИДАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ НА ЗАЕТИ-ТЕ В САМИЯ ПРОЦЕС НА ОБРАЗОВАНИЕ

събота, 31 май 2014 г.

В блога на Райчо Радев и също

така във фейсбук-групата Промяна в обра-зованието СЕГА се започна интересна дискусия по изключително важни и прин-ципни въпроси, свързани както с филосо-фията, така и с начина ("стратегията", "тех-нологията") на промените, водещи в крайна сметка до едно ново, качествено различно образование у нас. Аз отразих началото на дискусията ето тук: За да дойде свободата в образованието най-напред диктатурата в него трябва да бъде ликвидирана; ето сега нейното продължение; заповядайте, включете се в дискусията и вие:

Boris Tanusheff каза: "тоталната цензура трябва да отпадне (говоря за цензурата вътре в системата), а това вече е почва-та, от която участниците в процеса ще почнат реално и на дело да се ползват от правото си на свободно изразяване"

Въпросът тук е, след като има съг-ласие, че системата е тоталитарна, как може да очакваме, че наложената от нея цензура ще (само)отпадне? Не може според мен да разчитаме на самоотричането й - трябва да се работи за отхвърлянето й. Ако имахме демократична система, то препоръ-ките на Райчо Радев щяха да са на мястото си като един вид нейно облагородяване, само че, ако тя действително беше такава, нямаше въобще да се нуждае от това по-добряване. Тоест, опираме отново до диле-

мата: да развиваме ли една система, за да я демократизираме – това би било нещо като "социализъм с човешко лице" – или да я отхвърлим радикално за да разчистим пътя за нови, съзвучни с времето взаимоот-ношения? Ангел Грънчаров каза: Системата в обра-зованието е командно-административна, директивна система на тоталния контрол, вярно, в стадия на разложението си, но все пак системата умее да се защищава. Но тази тоталитарна образователна система на цензура и контрол е подсистема на общест-вото, което претендира все пак да е демок-ратично. Ясно е, че вътре в самата образо-вателна система няма как да се появят сили, които да съкрушат диктатата на сис-темата и на нейния основен крепител (обра-зователната бюрокрация), но отвън нея, от страна на обществото (гражданите, партии-те, неправителствени организации и пр.) може да се намери енергия и сила за да се въздейства за отпадането на цензурата и диктатурата в образователната система.

Например, ако този въпрос за ко-ренна промяна в образованието стане цент-рален на едни предсрочни избори, какво пречи на партиите, самоопределящи се като десни, да им се вмени задачата да работят в Парламента за промяна в тази посока. Знам, че не е лесно един такъв закон да бъде прокаран при бясната съпротива на образователната бюрокрация, която бди да пази статуквото непокътнато, щото гаранти-ра всевластието й. Но с натиск от страна на обществото на гражданите, на родителите, на учителите, на учениците и пр. все нещо може да бъде направено.

Цялата работа е да отпадне дикта-та и цензурата, осъществявани от образо-вателната бюрокрация. По-нататък работа-та ще почне да се саморегулира на почвата на свободата. Нима смятате, че у нас либе-рален закон за образованието е принципно невъзможен? На мен ми се струва, че не вярват в свободата ония, които са обреме-нени от робски предразсъдъци, на които им тежи едно робско съзнание. Райчо Радев каза: Представям моето раз-биране за написаното от Явор Ганчев.

За съмнението във фундаменталната предубеденост

Явор Ганчев започва с отрицание

на написаното от мен: „Две фундаментално неверни твърдения има в горното“. Рязката категоричност, че това са „фундаментално неверни твърдения“ ме плаши относно толерантността в нашата дискусия и съоб-разяването с един от основните принципи на спора между философски мислещи хора за съмнението в „несъмнените“ неща. Не съм убеден, че той е „фундаментално“ прав.

77 Продължавам участието си в дис-

кусията, защото проблемите са изключител-но важни за България, засягат голяма група от хора и виждам някаква надежда в техния ентусиазъм. За отношението между конституцията и

другите закони Първо: пожелателност няма.

След моето изречение "Конститу-цията... има своето реалното битие в прав-ното пространство на България чрез всички други закони" Явор Ганчев пише: „Конститу-цията не е нещо пожелателно, тя е основен закон с пряко действие (чл 5 ал 2).“ Не твърдя, че конституцията е нещо пожела-телно. Пожелателността като характеристи-ка на отношението между конституцията и законите не се съдържа в съждението "Кон-ституцията... има своето реалното битие... чрез всички други закони." И друго: Вероят-но за правото има тълкувателно различие между „пряко“ и „непосредствено“ – Не съм убеден, че двете понятия са тъждествени. В конституцията не е употребена думата „пряко“, а е употребена думата „непосредст-вено“. Ето текста на чл.5 ал.1 и ал.2: „Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и други-те закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат не-посредствено действие.“

Правилата на конституцията имат „непосредствено действие“, т.е. те са не-посредствено включени в законите, поради което те не могат да и противоречат и зато-ва те имат своето битие в законите и ние търсиме и разкриваме тяхното битие в и чрез законите. Второ: съгласие или непротиворечивост на законите спрямо конституцията

Вменявайки фундаментална не-вярност на моето твърдение за конституци-ята и законите Явор Ганчев казва: „Другите закони трябва да са в съгласие с нея, но в никакъв случай действието ѐ не може да зависи от тях (да я обезсилват).“

В моето съждение "Конституция-та... има своето реалното битие... чрез всички други закони" не се съдържа твърде-нието, че законите определят конституцията и че конституцията „може да зависи от тях“, както и твърдението, че законите могат „да я обезсилват“. В посоченото съждение, относно отношението на зависимост между конституцията и законите се съдържа не-посредствената и еднопосочна определе-ност на законите от конституцията и че конституцията като най-общо правило има своето битие във и чрез правилата на конк-ретните закони, така както по-високата степен на общо има своето битие в по нис-ката степен на общо, или казано по друг начин - по-високата степен на общо се

съдържа в по-ниската степен на общо, така както плодът има своето битие в крушата, ябълката, сливата и т.н. Това е предпостав-ката поради която понятията с по-висока степен на общо имат по-малко съдържание и по-голям обем. Правилата на конституци-ята съдържат най-висока степен на общо спрямо правилата в законите.

Ще обърна внимание, че понятието „съгласие“ едва ли е най-подходящото за отношението между конституцията и зако-ните. Точно е определението в конституция-та: „непротиворечие“.

За гаранциите на държавата за равно-поставен достъп, развитие и качество

След моето риторично питане "Как

държавата да гарантира равнопоставен достъп, развитие и качество" игнорирайки продължението на това питане („ако този равнопоставен достъп не е вменен, възло-жен... чрез заложени в закон правила“), Явор Ганчев уточнява: „държавата не е задължена да гарантира нещо повече от равнопоставен достъп, заради "безплат-ността" на средното образование. Тя не само няма задължение, но няма и как да гарантира неща като развитие и качество...

Чл. 23 задължава държавата да гарантира свободата на развитието на образованието, не развитието на образова-нието.“

Ето текста на чл.23: „Чл. 23. Дър-жавата създава условия за свободно разви-тие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно нас-ледство.“

Държавата е длъжна да осигури, да гарантира, а в конституцията е опреде-лено и по-конкретно „да създава условия за свободно развитие на... образованието... и ги (го - бел. моя, Р.Р.) подпомага.“ Държава-та е задължена да създава условия за сво-бодно развитие на образованието и да го подпомага. С това законодателят е вменил на държавата да гарантира „свободно раз-витие на... образованието“ като създава условия за това и го подпомага. Тук терми-нът „свободно развитие на образованието“ е включен в неговата „тоталност“ – като сис-тема, институция, процес, личностно изме-нение (предполага се развитие), организа-ция, функциониране и т.п. В този смисъл държавата е задължена да създава условия и да подпомага не само равнопоставеност на достъпа до образование, но и на форми-те на организация и функционирането на образованието, респ. на развитието и пости-гането на качество. Не е казано държавата да осъществява развитието и качеството, а е задължена да създаде условия за свобод-но развитие и качество, което е равнозначно и на тяхното гарантиране.

Разбира се, че понятията „разви-тие“ и „качество“ се нуждаят от изясняване,

т.е. от определяне на същностните ха-рактеристики в тяхното съдържание. В този смисъл държавата не е и не може да бъде монополист на развитието и качеството в образованието, което притеснява Явор Ганчев и прави крайния извод, че държава-та е неспособна да организира и постигне развитие и качество, което „крещи“ от изре-чението: „Никъде в живота никакво качество не е гарантирано от държавна регулация, и обратно – областите, които водят с качест-вото си са области на свободно, нерегули-рано развитие; и настоящата ситуация със 100% контролирано качество на образова-нието е окончателното емпирично доказа-телство за възможностите на държавата да гарантира качество.“ Както и от изречение-то: „В обобщение, няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) - има конституционно гарантирана свобода на развитие (сам да си го развиеш). Същото и за качеството.“

В това съждение има известна не-точност. Между терминът „конституционно право на развитие“ и терминът „конституци-онно гарантирана свобода на развитие“ по същество няма разлика. Същевременно не може да се слага знак на равенство между „конституционно право на развитие“ и „някой да ти го развива“ т.е. ползвайки това право държавата принудително да ти развива едно или друго качество. Как ще се ползваш от правото си на развитие е твой избор: предоставяш възможност на държавата да го осъществява или сам да си го осъщест-вяваш. Традиционно се реализира първата възможност (предоставяш правото си на развитие на държавата), а втората възмож-ност (сам осъществяваш правото си на развитие) е почти равно на изключение.

Тази неточност присъства и в следния текст: „Това е фундаментален идеологически въпрос. Аз не отричам пра-вото на някой да иска държавата да го раз-вива вместо него самия. Отричам това да е конституционно право (това е обективното ми възражение) и отричам това да е реа-листично постижимо (това е правото ми на идеологически предпочитания). Като оста-вим настрана неяснотата в термина „фун-даментален идеологически въпрос“, не може да не отбележим, че е твърде съмни-телно да се слага знак за тъждество между „конституционно право на развитие“ и „пра-вото... държавата да го развива вместо него самия“. Страхът е от превръщане в консти-туционно право на държавата , принудител-но да развива гражданите си. Такова нещо не се среща в конституцията. Конституцион-ното право на развитие не означава право на държавата, тя и само тя да осъществява това развитие. Такова разбиране на консти-туционното право на развитие не е опреде-лено от конституцията, но в преобладаваща степен то съществува, присъства в ЗНП.

За условията на дискусията

78

Малко тоталитарно звучи твърде-нието: „Докато не установим, че говорим едно и също на един и същи език, няма как да продължим обсъждането.“ Обсъждането не е добре да се прекратява, защото в дис-кусията се уточняват понятията, тезите, схващанията и т.п. и в този смисъл „в спора се ражда истината“, нашето взаимно разби-ране.

За субекта на промяната и ролята на държавата

Въпросът е не да игнорираме дър-

жавата, а да я принудим да осъществи промени в законовите правила, които да опредметят, да реализират, да дадат битие на конституционното право на свободно образование. Вярно е, че чиновниците, министерската и друга бюрокрация ще се съпротивлява неистово. Затова съм съгла-сен със следващото изречение: „На въпроса – кой ще установи незабавната промяна – отговарям: участниците в образованието, един по един и заедно сдружени.“ Питам кои участници в образованието и при какви правила ще работят. Ако ще отричаме как-вито и да е правила и ако ще отричаме държавата като специфична, овластена организация и премахнем отговорностите и за образованието, то какво ще стане с тези които не приемат нашите идеи – ще ги нати-каме в концлагери ли?

За свободата на словото и свободата в образованието

Съществува някаква неточност в

съжденията за свободата на словото, къде-то се казва: „Кой установи свободата на словото, след като беше премахната забра-ната на цензурата? Тя се установи сама, защото е израз на суверенно гражданско право.“

Свободата на словото не се „уста-нови сама, защото е израз на суверенно гражданско право“, а се установи, защото държавата, гарантирайки суверенното гражданско право на свобода на словото премахна цензурата (под натиска на граж-даните и техните организации, които воюва-ха и отстояват това право). Така може да стане (а и не виждам друга възможност) и със извоюването и отстояването на свобо-дата на образованието. За гарантиране на свободата на учителя

от закона

Съгласен съм с казаното, което следва: „Светлин Наков обучава своите студенти точно както трябва – по програми и правила, които сам определя. И резултатът е очевиден. Това не изключва сертифици-ране и стандартизиране – но изключва от процеса на стандартизация и сертифицира-

не хора, които нямат нищо общо с това – образователната администрация. Те трябва да са пасивни и неутрални регистратори, а не двигатели на развитието и качеството.“ Кой определя, че учителят „обучава своите студенти точно както трябва“? В случая Явор Ганчев се явява в ролята на МОН?! Ще има ли някъде определение-отговор на въпроса „Как трябва?“. Вероятно в закона ще пише, че учителят „обучава... по програ-ми и правила, които сам определя“. Това означава, че този принцип на работа трябва да се включи като съответно правило в закона за образованието. Трудно е, но не е невъзможно да се извоюва от гражданските организации, правилото за този начин на организация на образованието, да се вклю-чи в закона за образованието и да принуди всички да се съобразяват с него и да осъ-ществяват образователните си дейности съобразно това правило.

За некоректния упрек

Първо: По мой адрес трудно може да се отнесе упрекът „Колко трябва да си наивен, да не кажа нещо друго, че да очак-ваш от тази ситуация да произлезе закон, който да цели нещо друго, освен бетонира-не на статуквото“, защото написах и публи-кувах в блога си и бе препечатана в други сайтове 60 страници критика на концепция-та за новия образователен закон „МОМН ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ, НАС ИЛИ ГЕРБ?“ и никога не съм се съмнявал в инстинктите на бю-рократичната образователна администра-ция за съхранение на статуквото. (Вж. Сай-та на ИПО на Явор Джонев).

В продължение на 15 години уп-равление на Спортно училище „Олимпиец“ Перник съм се нагледал и съм изстрадал чиновническата инертност, а в определени случаи и некомпетентност на бюрократите от министерството на образованието, както по време на промяна на статута на учили-щето, по време на решаване на възникнали проблеми при функционирането му, така и по време на битките ми за наложителната промяна на нормативната уредба на спорт-ните училища.

За субекта на промяната

Отговарям и на въпроса: „Кой ще напише и приеме новия закон?“

Не е съвсем точно твърдението, че „Гражданите нямат законодателна инициа-тива. Законите се пишат (и реално опреде-лят) от изпълнителната власт и формално се гласуват от нейното мнозинство в парла-мента. Реално законодателства изпълни-телната власт. В образованието законода-телства образователната администрация - тази, която е отговорна за състоянието на образованието. Какъвто беше последният проект на ГЕРБ, какъвто несъмнено ще е и

проектът на това правителство, несъм-нено роден в същите чиновнически глави.“

Промяната в Закона за образова-нието може да се инициира и отстои от гражданските организации в образованието. Фактът, че европейските изследвания пот-върждават личните ми наблюдения, свър-зани и с неприятни изживявания, че граж-данското общество в България е с едни от най-лошите показатели, а в това число и структурите и организациите на гражданско-то общество в сферата на образованието. (Вж. В блог РАЙЧО РАДЕВ, доклад на кон-ференцията в с. Оряховица)

ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАЦИ-ОНАЛНО ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА ПРЕДСТА-ВИТЕЛНА СТРУКТУРА (каквато не същест-вува и всички опити за това се провалиха) може да стане инициатор на съществени промени в законодателството в образова-нието.

Конкретен пример на гражданска инициатива за законодателни промени е промяната в Закона за спорта инициирана и извоювана от директорите на спортни учи-лища. С подробности може да се запознае-те в публикуваният текст в блог РАЙЧО РАДЕВ.

Тук накратко само ще посоча след-ното: Преди предстоящата промяна на Закона за спорта написах предложение от името на директорите на спортни училища в България за промени в Закона за спорта, които бяха жизнено важни за развитието на тези училища. Обсъждането по интернет на предложението и промените в него продъл-жи месеци. С изключение на държавното спортно училище (тогава беше едно) от всички останали СУ (20) ми бе изпратено становище за предложението и пълномощ-но да ги представлявам пред Комисията по образование в НС, пред МОМН, пред ММС и др.п. внесох предложението в НС, МОМН, ММС и др., активно участвах в дебатите в Комисията в НС, а в отделни случаи канех и колеги от страната. Отразено е в стеногра-мите от заседанията на комисията. Стигнах до крайно противопоставяне с двамата министри (МОМН и ММС), уточнявах наша-та позиция с депутатите от комисията и накрая се приеха 80% от нашите предложе-ния. Създадох си множество неприятности, но предложението на неформалната граж-данска организация на директорите на спортни училища успя да наложи своите идеи в законодателни промени. За пътят на промените в образованието

Нови форми на организация на об-

разованието, адекватни на съвременните изисквания, извън държавата и в условията на настоящата нормативна база могат да се осъществяват, но това ще става бавно, мъчително и с много „жертви“. Това го пока-за и първата конференция на свободното

79 образование, организирана от НМР, с енту-сиазма на участниците и главно на Явор Ганчев и Гаяне Минасян.

Наложителна е съществена про-мяна в законодателната база на образова-нието, за да се постигне ускорен проспери-тет на България.

Райчо Радев Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че започна сериозна дискусия! Призовавам участниците да дискутират по съществото на проблемите, които наистина са съдбовно важни. Непременно ще се включа и аз. Впечатляващ анализ е направил г-н Радев, г-н Ганчев също каза важни неща. Въпросът е да се генерира разумен и работещ (ефек-тивен) изход от набелязалите се противоре-чия... Явор Ганчев каза: Благодаря за усилието, г-н Радев. Моля да ми простите, ако това, което написах, е звучало като нещо, отнесе-но към Вашата личност. Но пък предпочи-там да сме наясно за нещата, за които говорим, защото иначе само ще си говорим.

Смятам, че се фокусирате върху нещата, които уж пречат да се случи промя-ната в образованието – например липсата на гражданско обединение или на същест-вена промяна в законодателната база. Не мисля, че е нужно и възможно гражданските организации в областта на образованието да са обединени в една структура. Плура-лизмът в обществото го изключва. Всеки е свободен както да се сдружава, така и да не се сдружава. И продължавам да твърдя, че предпоставянето на законодателните про-мени като условие за промяна в образова-нието всъщност оправдава отлагането на промените за неопределено бъдеще.

Аз се фокусирам върху възмож-ностите. Твърдя, че никой няма нужда от специални правила в съвършен закон, за да работи. Проблемът е в отказа от отговор-ност. И примерът, който давате, с това как да сме сигурни дали учителят работи пра-вилно, ако не е записано в закона, че е правилно това, което той сам е решил, е много показателен. Затова и твърдя, че се разминаваме в принципни постановки - аз твърдя, че функцията на закона НЕ е да изброява правилните действия. Сега си имаме точно такъв закон и правилници под него. Ние не се борим да заменим чуждото правилно с нашето правилно, а се борим за плурализъм, всеки да определя за себе си кое е добро и в негов интерес - не само учителите, а най-вече учениците и техните родители. Gayane Minassian каза: Като само ще до-бавя, че казаното от Явор не отрича нали-чието на държавен стандарт/програма, каквато има досега, тъй че хората, които се доверяват и смятат, че имат необходимост

от министерски/законови норми, да си избе-рат да следват нея. Райчо Радев каза: ОТГОВОР НА НАПИСА-НОТО ОТ ЯВОР ГАНЧЕВ В „ДИСКУСИЯТА ПРОДЪЛЖАВА: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВА-НИЕТО – ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!!“

За мотивите в дискусията

Написаното от Вас не възприемам като личностно отношение, а като Ваше схващане за образованието и затова е безсмислено да ми благодарите или да искате прошка. Това не ме вълнува, защото мисленето на другия по темата на спора е една възможност да провериш собствената си концепция, а и още повече егоцентриз-мът и тщеславието са лош съветник в ос-мислянето на темата на нашата дискусия. Времето до края на моя живот е много по кратко, от времето до неговото начало, за да си позволявам емоционални отклонения в мисленето по темата на моя живот – обра-зованието. Пак ще повторя: продължавам участието си в дискусията, защото пробле-мите са изключително важни за България, засягат голяма група от хора и виждам някаква надежда в техния ентусиазъм.

За да съм ясен за какво говоря и да не се мисли, „че само ще си говорим“ заявявам: Фокусирам се върху промените в законодателството на образованието и създаване на национален субект на граж-данското общество в образованието, не защото тяхната липса „уж пречат да се случи промяната в образованието“, а защо-то наистина тяхната липса пречи за ускоре-но осъществяване на наложителните про-мени в образованието.

За обединението на гражданските орга-низации в образованието

За разлика от Вас аз „мисля, че е

нужно и възможно гражданските организа-ции в областта на образованието да са обединени в една структура“. „Плурализмът в обществото НЕ... изключва“ обединяване-то на граждански организации от една или близки предметни области в национална структура. Според мен е наложително орга-низационното обединяване (ако е по ясно го наречете коалиране) на гражданските орга-низации в сферата на образованието в една мощна социална структура, която да се изправи равнопоставено на държавната институция (МОН) и да постави, изисква и отстоява необходимите промени в образо-ванието. Ако това е невъзможно, както твърдите, това не е в резултат от наруша-ване на принципа на плурализма, а е резул-тат от утвърдилия се егоцентричен манта-литет на българина. Това организационно обединение (коалиране) предполага ръко-водствата на гражданските организации да се откажат от традиционното българско

заболяване „лидероманията“, от приори-тизирането на своята предметна област на дейност спрямо другите и да се спазват допълнителни правила в отношенията меж-ду тези организации в името на общи цели.

Не e вярно, че в публикуваният от мене текст съм предпоставил законодател-ните промени като условие за промени в образованието и че без това условие про-мени са невъзможни. Промени в образова-нието са правени, правят се и ще се правят непрекъснато, както от държавни така и от недържавни субекти, свързани или несвър-зани със законодателни промени, създават се и функционират нови форми на органи-зация на образованието, за каквито бе докладвано на конференцията за свободно-то образование. За законодателството и ускоряването на

промените

Не е точно вашето твърдение, че „предпоставянето на законодателните про-мени като условие за промяна в образова-нието всъщност оправдава отлагането на промените за неопределено бъдеще“, защо-то (според моето разбиране) промените в законодателството е предпоставка за съ-ществена, качествена, а ако е по-ясно ще я нарека революционна промяна на образо-ванието, за да бъде то в крак с изисквания-та на съвремието. Никъде, никога и никой от съмишлениците на идеята за ускоряване на промените чрез законодателството не е отричал и не е пренебрегвал промените, които се реализират от ИПО на Явор Джо-нев, от НМР и другите организации, които докладваха на конференцията, от Новото образование на Павел Лазаров, от нововъ-веденията на Ангел Грънчаров и мн.др.

Утвърждаването на нова, адекват-на на съвремието ни законодателна база на образованието не само ще ускори, но ще изстреля с космическа скорост българското образование.

Твърдението „Аз се фокусирам върху възможностите“, и последващият текст предполага, че възможностите, зало-жени в действителността са само тези, които са видени от Аз-а. В действителността са заложени и много други възможности и една от тях е тази за ускоряване на проме-ните чрез законодателството.

За специалните правила в съвършен закон

В известна степен е некоректно

написаното: „Твърдя, че никой няма нужда от специални правила в съвършен закон, за да работи. Проблемът е в отказа от отго-ворност“. Първо, иронията е неуместна, защото тези, които сме привърженици на идеята за ускоряване на промените чрез законодателството винаги са работили, работят и ще инициират и работят за ут-

80 върждаването на нови, адекватни форми на образование. Второ: в публикуваните по дискусията текстове няма да намерите текст, в който да се твърди, че са възможни съвършени закони и че се борим за „съвър-шен“ закон. Не е случайна сентенцията „Лош закон, но закон“. Трето, не само хората от НМР поемат отговорности. Отговорност поемат всички, които си позволяват да инициират и осъществяват нововъведения, които системата не е признала и утвърдила. За регламентиране на правото на избор на начина на работа на учителя, а не на

начина на работа

В следващото изречение ми при-писвате нещо, което аз не съм казал и то не съществува в моето мислене по проблема: „И примерът, който давате, с това как да сме сигурни дали учителят работи правил-но, ако не е записано в закона, е много показателен.“ Може би не съм се изразил достатъчно ясно или Вие не сте ме разбра-ли, но в текста, който публикувах никъде не съм споменал да се включва в закона текст който да регламентира оценка за това „дали учителят работи правилно“ и още повече не съм писал, че учителят ще работи правил-но, ако работи по точно определен и запи-сан в закона начин. Мисля и написах: “... в закона ще пише, че учителят „обучава... по програми и правила, които сам определя“. Това означава, че този принцип на работа трябва да се включи като съответно прави-ло в закона за образованието.“ Т.е. законът да утвърди, че учителят има право сам да определи, сам да реши, какъв да бъде на-чинът му на работа и той сам решава, защо-то законът му позволява сам да решава и следователно „е правилно това, което той (учителят) сам е решил“.

За функциите на закона

Съмнявам се „че се разминаваме в принципни постановки“ относно функцията на закона, ако изобщо допускате някакви функции на някакъв закон. От написаното разбирам, че според Вас „функцията на закона НЕ е да изброява правилните дейст-вия“ и че „сега си имаме точно такъв закон и правилници под него“, т.е. те изброяват правилните действия. Вярно е, че законите, правилниците, наредбите и други документи в образованието определят правата и пра-вилата при осъществяване на дейностите, а в множество случаи и действията на раз-личните субекти в образованието. Пробле-мът не е в повече или по-малко подробното регламентиране на правата и правилата на дейностите и действията. Проблемът е при това регламентиране какви са границите на правата на различните субекти и дали всич-ки дейности в образованието се нуждаят от регламентиране, и дали това са необходи-

мите дейности и действия на субектите в образованието.

За плурализма и правилното

Плурализмът трябва да бъде за-щитен от закона, за да не се изроди в нару-шаване на правото на другия. След като приемаме, че живеем в цивилизовано об-щество и че правото на единия човек е също толкова значимо, колкото и правото на другия човек, трябва да не допуснем плура-лизмът да наруши тези права. Ако приемем Вашия принцип, вашето правило, че „все-ки... определя за себе си кое е добро и в негов интерес“, възниква следния въпрос: Кой и как ще осигури защитата от агресията на единия човек (неговото добро и интерес) от другия човек (неговото добро и интерес)? Дали учителят с неговото добро и неговите интереси няма да навлезе и да наруши, ощети, заграби и т.п. доброто и интереса на ученика? Дали родителят с неговото добро и неговите интереси, няма да навлезе и да наруши, ощети, заграби и т.п. доброто и интереса на ученика или пък на учителя? Кой, как и къде ще определи границата, която не могат да прекрачат твоите добро и интереси с доброто и интересите на другия?

Съществува ли някаква форма на логическо противоречие в изказаното ста-новище за плурализма, между двете твър-дения: „Ние не се борим да заменим чуждо-то правилно с нашето правилно“ и „всеки да определя за себе си кое е добро и в негов интерес“? След като няма „да заменим чуждото правилно с нашето правилно“ защо утвърждавате, че „всеки... определя за себе си кое е добро и в негов интерес“, което по същество пак е правило, норма на поведе-ние, защото в него се съдържа (имплицитно) характеристиката на право (и задължение).

Райчо Радев Елена Петкова каза: Два въпроса към текста: 1.Какво е това "национален субект на гражданското общество в образование-то"? 2. Понеже образованието е държавно - да се чете ли "национален субект на граж-данското общество в ДЪРЖАВНОТО обра-зование"? Ангел Грънчаров каза: На мен ми се стру-ва, че в резултат на обменените мисли и тълкувания вече се очертаха основните възлови въпроси, по които следва да се изработят разумни и работещи решения с оглед работата по евентуалното им прила-гане в живота, в практиката, в действията на всички ония, които са овладени от идеята за едно ново и свободно образование и учи-лище, за едно образование и училище, поставено на принципно различни основи в сравнение с досегашните. Защото сме еди-нодушни в едно: сега съществуваща систе-ма на образование у нас е доказано нее-фективна, е анахронична, е несъвременна,

е неотговаряща на нуждите на времето и на младите хора, както и на икономиката на страната, сиреч е вредна, е абсурдна, е потискаща разгръщането на човешката енергия, личностното развитие и проспери-тета – личностен и национален, държавен. Различията помежду ни по стратегическите и тактическите ("технологичните") въпроси не бива да изместват главното: че в прин-ципно отношение споделяме по същество една и съща философия, едни и същи идеи или ценности, което пък е предпоставка за възможността да се договорим за всичко останало, включително и за избора на най-подходящите средства за осъществяването на идеите, на разбиранията си.

Във философията на правото аз преподавам на учениците си един такъв проблем: критика на тезата на т.н. "конст-руктивистки рационализъм" (изчерпателно по този и по много други подобни въпроси може да се проследи текста на моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с под-заглавие "Източниците на достойнство-то, успеха и богатството"), вкратце тук ми се ще да изтъкна следното, което има връзка с ядрото на очерталия се спор меж-ду господата Радев и Ганчев. Та значи във връзка с разбиранията на т.н. конструкти-вистки рационалисти се оформя дилемата: дали животът трябва да бъде натикан в прокрустовото ложе на някакви изобретени от голия разсъдък форми (правила, закони, представи за "най-рационалното устройст-во", за "разумното пространство" и т.н.) или пък верният път е друг, е съвършено разли-чен, именно животът да бъде оставен да се развива по естествен път и едва по този начин в самия него ще започнат да се раж-дат, развиват и утвърждават ония по естес-твен път възникнали правила и норми, които вече няма да пречат на живота, а ще отго-варят на вътрешното му естество? И вед-нъж възникнали, постфактум, ще могат да изкристализират в ясната форма на една такава по естествен път възникнала правна или законова регламентация. Пример за най-яростен, бих казал даже див радикали-зъм и волунтаризъм на този същия "конст-руктивистки рационализъм" е комунизмът, който направи своя опит да наложи по силов път своята стерилна и противоестествена, не отговаряща на нуждите на живота схема-тична, абстрактна, разсъдъчна регламента-ция, която, както знаем, в крайна сметка задуши и потисна всички кълнове на живо-та, умъртви всичко живо и пр. Ето обаче, че останките от този волунтаристичен и разсъ-дъчен "конструктивизъм" на живота и исто-рията продължават да тровят и да тегнат над нашите представи, щото, по моето усещане в случая се заплитаме точно в противоречия от подобен род. Какво да правим за да излезем от тях, как можем да се споразумеем за нещо наистина най-добро, ефективно, действено, понеже ситу-ацията наистина е тежка, бих казал даже

81 "предреволюционна" ("низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да удържат стария начин, старата регламента-ция, която пращи по всички шевове")?

Един нов, принципно различен за-кон за образованието, допускащ, защища-ващ и дори насърчаващ плурализма в него, многообразието на подходи, стилове, мето-ди, форми на организация и т.н., т.е. един закон, който срива монополизма и тотали-таризма на единствено разрешеното и строго регламентирано държавно образова-ние по моя преценка в никакъв случай няма да замени една неудачна система с друга, а, напротив, ще даде ония гаранции за свободата на образователните субекти, които са особено необходими в един прехо-ден период между двете системи, период, в който според досегашните представи мно-зина ще възприемат като период на "анар-хия", "хаос" и "свободия". Нашето мислене е така устроено, че ние обикновено не можем да приемем, че е добре, да речем, учители-те да бъдат допуснати да правят всичко каквото искат, каквото те смятат за добро, всичко онова, което успеят да се договорят със своите партньори, именно учениците (и родителите), струва ни се, че такава една лишена от каквато и да било регламентация няма да роди нищо добро. Е, не е така, този е пътят, примерно, как става така, че щом държавата се е оттеглила от каквато и да било казионно-идеологическа регламента-ция относно развитието на подходите на дейците в сферата на изкуството, е, това е довело до "хаос", до липса на "ред", да, но това е само на повърхността, всеки худож-ник твори както си иска, прави каквото смята за добро, и в резултат изкуството достига разцвет, а пък намесата на държавата в такива специфични духовни и творчески дейности е изцяло вредна и злотворна; ако това е възможно за изкуството, защо, на какво основание тогава да не е възможно за образованието: нима то е по-малко творчес-ка и духовна по естеството си дейност?!

Аз смятам, че този е верният път, свободата е условието, което ще отприщи духовната съзидателна енергия на заетите непосредствено със самия процес на обра-зование - и изобщо не бива да се боим, че ще се роди едно "безредие", което щяло, видите ли, да има ужасни последици; про-чее, деградацията и провалът във всеки един смисъл, които сегашното уж прекалено дирижирано държавно образование успя да постигне, е така голяма, че нищо друго не може да я достигне или пък надмине. И затова не трябва да се боим от нищо, само следва да почнем да вярваме в способнос-тите на учителите и на учениците да се справят сами, без такова едно доверие в техните творчески сили и способности до нищо добро няма да стигнем. Но това съв-сем не означава, че тия процеси на зараж-дане на едно ново образование могат да минат без да има никакъв закон - щото по

начало добрият закон в съвременното раз-биране носи гаранции за свободата, защи-щава дейците в съответната сфера от про-извола дори на държавните чиновници, камо ли пък от намеса на неоторизирани претенциозни лица. Щото, да речем, е много възможно, по нашенския си тертип, да ми-нем в другата крайност: от диктатурата на държавата да минем в диктатура на тълпа-та, до популистична и демагогска тирания на невежествената тълпа, която да почне да налага своите представи и вкусове на учи-телите, на заетите с образование; аз лично смятам, че една изцяло пазарна регулация в сферата на образованието е нож с две остриета, въпреки че по начало пазарът трябва да бъде допуснат по законов път да започне да действа и в тази до този момент по социалисто-комунистически начин регу-лирана сфера, която точно затова и стигна до пълния си банкрут.

Въпросите са много, но спирам до-тук, щото ако се изкажа по всичко, изказва-нето ми ще стане прекалено дълго. И вмес-то да прояснява да започне да затъмнява същинските проблеми. Ще се изкажа и по-нататък, искам да завърша с това, че при-ветствам началото на дискусията по тия толкова важи, направо съдбовно важни въпроси! така и трябва: налага се много да говорим, за да уясним собствените си раз-бирания и да се споразумеем за единодейс-твие, щото все пак с говорене действителна промяна в сферата на реалното образова-ние едва ли може да бъде постигната. Но първо трябва да настъпи коренна промяна в съзнанията, в мислите, в идеите, а след това и действителността няма да удържи - под напора на тази духовна сила, която се крие в душите ни, в душите на овладените от нови идеи свободни хора.

НАИСТИНА ЛИ НАГАЖДАЧИТЕ НАЙ-ВЕЧЕ ОЦЕЛЯВАТ – И УСПЯВАТ?

Аз лично се съмнявам, че е точно така. Хората биват, според мен, два вида: едните предизвикват промените в света, а другите се нагаждат към тях. Тия, дето предизвикват промените ли са истински успелите – или, напротив, нагаждачите успяват най-вече? Зависи какво разбираме под "успех". А за оцеляването не възразя-вам – нека нагаждачите да си оцеляват

колкото искат. Тяхната аморфност - безгръбначност – не е кой знае каква доб-родетел...

КОМУНИСТ ИЛИ КОМУНОИД Е ОНЯ, КОЙ-ТО НЕ МОЖЕ ДА ПОНАСЯ СВОБОДНО МИСЛЕЩАТА И СВОБОДНО ЖИВЕЕЩАТА ЛИЧНОСТ – И ИЗПАДА В ДИВ БЯС ПО ПОВОД НА НЕЯ

събота, 31 май 2014 г.

Докторантът Узунов е неуморим, след като не само му отговорих на послед-ното писмо, но и публикувах цялата еписто-ларна поредица – виж Нова серия от мои-те епохални диалози с невероятно коло-ритния докторант по доцентска "фило-софия" Николай Узунов – той счете за нужно отново и отново да повтори все ония същите въпроси, които явно го терзаят прекалено жестоко; понеже не само съм хуманистично настроен философ, но също така съм и един човечен, изпълнен със състрадание към страдащите човешки съ-щества човек, разбира се, му отговорих, с оглед някак да спомогна за намаляване на мъките му; ето какво се получи (вземете предвид, че в "дискусията" ни се включи и някакъв анонимник, който обаче не каза почти нищо, но все пак се наложи и нему да отговоря, поради извънредната си човеч-ност и състрадателност): Докторантът Узунов каза: Другарю, дайте сега да обърнем внимание на вас. Бихте ли ми казали едно нещо. Но без да ме препра-щате към парцаливите си хартиени издания.

Така. Имаме едно лице, в случая Ангел Грънчаров. Лицето е с големи, не с ОГРОМНИ претенции за това колко много неща в България и в българското образова-ние са скапани, не струват и имат нужда от реформа. Дотук добре. Оттам насетне съ-щият Ангел не спира да парадира с някакви духовни ценности относно собствената си личност. Дотук също добре. Интересно ми е друго:

1. С целия си реформаторски дух, този същият Ангел НЕ УСПЯ да промени нищо, когато беше учител? – само не ми излизайте с номерата, че вие сте неразбра-на мома от цял свят и всички именно на вас са криви.

2. С опита си да бъде редактор, г-н Грънчаров също не е вдъхновяващ (както някъде прочетох от вас, единствено първият

82 брой на списанието ви вече няма тираж, а не вярвам да се пускат 10 000 броя тираж).

3. С книжките си, които всеки път безуспешно ми пробутва, същият този Ангел отново няма успех. Освен ако вие не ги продавате на ученици с идеята ако не си купите моя книга, няма да имате хубава оценка, то аз не виждам някой нормален човек да ги чете.

Питането ми сега е: С КАКВО КОНКРЕТНО Вие успяхте да допринесете нещо в България и в българското образова-ние да се промени? Имахте ли някакъв конкретен план, конкретна идея за реформа, която брутално да беше отхвърлена от МОН или друг висш орган?

Защото позицията ви е на стара мома. Седите си на седянката, плюете по всичко възможно и се оплаквате колко гадни и зли са хората и колко ужасен е светът.

Е, аз не очаквам, че такова кому-нистическо Светило като Вас – Св. Ангел ще ми отговори адекватно. Отдавна вече разб-рах, че вие сте мисловният брат на проф. Вучков – сам си питате и сам си отговаряте. Интересно ми е обаче как толкова велики хора като проф. Вучков и другаря Грънча-ров, ех, все говорят общо и на килограм и винаги са недоволни.

С уважение към цялата ви постко-мунистическа дейност, свеждаща се до празно говорене: докторант Н. Узунов

П.П.: ХАхахаха, не си правя труда да чета Ваши неща, другарю Грънчаров... :) Както споменах, приличате на стара мома в някой панелен блок, която беснее срещу всички и всичко... стар сте, да, а характерът ви е на мома, на недоволно обаче ;)

С двоен поздрав: докторант Н. Узунов

Ангел Грънчаров каза: Четете, знам че четете, лъжете че не четете, другарю Узу-нов, ний с психология се занимаваме и знаем тия неща, най-старателно четете, не само четете, ами и конспектирате, и бележ-чици си водите, знаем ний тия неща, наясно сме с душичката Ви... :-) Ще Ви отговоря на предното писмо като имам време. Как е, напредвате ли в четенето на моите книги, щото гледам, че ги отричате тотално и да се прави това при положение че не сте ги чел е същинско безумие-малоумие. Няма да се излагате така, затова почвайте да четете книгите ми, докторанте! Приятно четене! Много неща ще научите от тях, ще видите света с други очи. Много Ви е тесен хори-

зонта, докторанте, заради тая пуста доцент-ска "философия", с която са Ви напълнили главата...

С поздрав: Ангел Грънчаров Анонимен каза: И двамата сте досущ като петгодишни деца. Плямпате простотии и обиди, без НИТО ЕДИН аргумент. Особено Грънчаров е много жалка гледка. Ангел Грънчаров каза: На анонимника да отвърна най-напред: таваришч, докторантът е мой твърде любопитен обект на изследва-не, в качеството си на консултант го изуча-вам, виждате, най-интензивно – и в тази връзка ми се налага да го подлагам на известни изпитания, с оглед да изтръгна интересуващата ме информация. И с оглед да осъществя известно въздействие върху страдащата му душа. Тъй че бих Ви посъ-ветвал да не възприемате случващото се прекалено повърхностно и буквално, има един друг пласт на разбирането, който явно не Ви се удава да схванете. Положете из-вестни усилия, щастието може да Ви се усмихне. А може и да ви подмине – то всич-ко тук си зависи от Вас самия...

Драги ми докторант Узунов, гле-дам, че сте започнал много да се привърз-вате към мен, употребявате напоследък полу-любовното обръщение "другарю", аз ви казах, че негоненето на моми ще Ви изиграе лош номер, ето, първите симптоми в тази посока взеха да се очертават. :-) Пак да повторя: гонете момите, Узунов, не се мо-тайте, те ще Ви спасят и като човек, и като мъж – евентуално!

Гледам, че моите книги са засед-нали като рибя кост в гърлото Ви и се чуди-те как да демонстрирате презрението си към тях – при положение, че сам признава-те, че не сте ги чел. Тук е налице някаква маниакална ненавист, която лично Вам не е изгодна никак. Сега пък книгите ми били "парцаливи" – как го разбрахте това, при положение, че не сте ги пипал?! :-) За каква "парцаливост" става дума все пак и как го установихте това, интересно ми е да Ви запитам и това, белким Ви върна към реал-ния свят. Прочее, Вие самият явно умеете да пишете чудесни книги - бихте ли ми дал заглавието на поне една от тях? :-)

Ще коментирам вкратце трите мо-мента, които така безпощадно изгарят ду-шата Ви – за сетен път показвайки доколко сте затънал в тази ужасно маниакална завистливост.

По първия момент, не съм бил ус-пял да променя нищо в преподаването: лъжете се, драги Узунов, много неща про-мених; много неща направих; аз съм един от успелите в тази област хора, особено що се касае до философията; помислете малко: самият факт, че съм преподавал, сиреч, повлиял за духовното усъвършенстване на хиляди свои ученици (студенти) в тия 30 години преподавателска практика, е голямо

постижение, което Вие няма как да оце-ните, щото нищичко не сте направил в тази област. Имам големи постижения в изра-ботването на адекватен на нуждите на съвременните млади хора и модерен под-ход на преподаване, който приложих в разработването на цяла една серия от помагала по всички изучавани философски предмети. По втория пункт: какво постигнах като създател и редактор на философското списание ИДЕИ. Самият факт, че завистли-вец като Вас, и при това последовател на толкова нещастната доцентска "филосо-фия" не може да спи при мисълта че същес-твува такова едно списание е чудесна илюстрация за успеха ми в тази посока. :-) Списанието си има абонати не само в Бъл-гария, но и в чужбина, в него са публикували автори освен от България и от много други страни, издаваме вече международно изда-ние в сътрудничество с философия от Ук-райна, Чехия, Русия, Япония, САЩ, Индия.

На трето място пак изразявате мъ-ката си по повод на моите книги. Тук онемя-вам от глупавата Ви забележка, тя просто е шедьовър, затова ще се задоволя единст-вено с привеждането й, за да видят хората колко Ви е акъла (да не говорим за морала):

3. С книжките си, които всеки път безуспешно ми пробутва, същият този Ангел отново няма успех. Освен ако вие не ги продавате на ученици с идеята ако не си купите моя книга, няма да имате хубава оценка, то аз не виждам някой нор-мален човек да ги чете.

Тъй че Вашето питане с какво кон-кретно съм бил допринесъл за философия-та и за българското образование е излишно: тия неща ще ги оцени времето. Не Вие, не аз, а времето ще произнесе своята присъда. Човек трябва да работи без да се интересу-ва от тия неща, за които Вие толкова много мислите и страдате (успех, слава, социално признание, пари и пр.), а времето поставя всяко нещо на точното, на справедливото място. Аз не зная името на нито един до-цент от разните епохи на философията, такова име просто не е останало, но зная много имена на "особняци" като мен, при-мерно името на един Сократ е предостатъч-но. (Апропо, Вие, ако сте верен на разбира-нията си, би следвало и Сократ да презира-те не по-малко отколкото презирате, да речем, мен!)

А за моите идеи за реформа в об-разователната система четете, драги ми Узунов, моите книги по тази тема, напосле-дък написах и публикувах доста такива книги, четете, образовайте се, научете сам, задоволете сам любопитството си. Ний, пишещите, затова пишем книгите си: за да не ни се налага безброй пъти да повтаряме едно и също на досадници като Вас, драги ми Узунов.

Апропо, злобните подхвърляния от Ваша страна по мой адрес за някаква си там "комунистичност" само показват, че сте

83 доста сърдечно привързан към тоя пусти комунизъм, който просто шурти като поток от всяка Ваша дума. Комунистът, драги ми Узунов, досущ точно като Вас самия не може да понася една свободна личност като мен и изпада в див бяс по повод на нея – това е най-кратката дефиниция на това що е комунизъм, която нито един доцент няма как да Ви я е казал по простата причина, че тия нещастници обикновено са най-жалки комуноиди.

И тъй, докторанте, гонете момите: те ще могат даже да Ви спасят от комунис-тическата проказа в душата Ви, която Ви терзае така безутешно.

Ех, тия моми, какво стана с тях в София бре, да не се изпариха, докторанте, излизайте на улицата и почвайте да ги гоните, те ще Ви дадат най-накрая оня душевен мир, за който така силно копнее изтерзаната Ви душа!

С поздрав: А.Грънчаров

БСП НЯМА ДА СЕ ИЗПРАВИ СЛЕД ТЕЖ-КАТА ЗАГУБА, А В БЪЛГАРИЯ Е ПЪЛНО С АГЕНТИ НА КГБ

Из: Близнашки: Формулата 15-15 бе пос-тановка от структури на БСП

Проф. Близнашки коментира думи-те на члена на социалистическото ръковод-ство Янаки Стоилов, който каза, че „при бързи избори БСП ще загуби много“, така:

Колкото повече отлагат, толкова повече ще загубят. Този път БСП няма да се изправи след тежката загуба, както това стана в средата на 90-те години, прогнозира Близнашки. Хората, работили за комунизма в България, измряха. Точно те бяха най-големите жертви на прехода. Сега българи-те прогледнаха и категорично гласуваха проевропейски, като отхвърлиха Евразийс-кия съюз. Маските паднаха и се видя, че в България е пълно с агенти на КГБ във всич-ки партии и на всички позиции...

... Станишев установи сталински методи на управление. Да не забравяме, че Дмитриевич е роден и израснал в Русия, където репресията е обичайна практика. Такъв реваншизъм няма нищо общо с де-мокрацията, подчерта Близнашки. В нея управляващи и опозиция работят за добро-то на страната, каза Близнашки. На въпрос

кой е посочил Станишев, за да го предложи Първанов, той отговори: този, който посочи Пеевски, посочи Станишев...

БСП не е изживяла комунизма. Ог-ромна вина за това носи покойният Алек-сандър Лилов. Именно Стратегът беше този, който всячески задържаше реформи-рането на партията, а оттам и на държава-та.

Проф. Георги Близнашки

А АКО СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ БЯХ УВОЛНЕН НЕ ЗА ДРУГО, А ЗАРАДИ ПРИЛАГАНЕТО НА ОРИГИНАЛНИ ИНОВАТИВНИ И АВАН-ГАРДНИ ОБУЧИТЕЛНИ МЕТОДИ И ПРАК-ТИКИ?!

събота, 31 май 2014 г.

Из: Иван Господинов: За новото образо-вание ни е нужна и нова учебна култура

... Много съм учуден от предложе-нието на Българската търговско-промишлена палата за "въвеждане на еди-нен одобрен от МОН учебник по всеки предмет", защото модернизацията на учеб-ните програми няма да се случи посредст-вом учебници. Това би било пагубно, защо-то днес търсим възможно най-гъвкавите начини да организираме образованието, а в световен мащаб се обсъжда използването на софтуер и видео лекции за целта...

... Съветът ми е да се приложи мо-дел за използване на онлайн материали. По-конкретно да се наблегне на т.н. смесено обучение, което представлява съчетаването на самостоятелна домашна подготовка, чрез видео лекции и упражнения, с повече интерактивност в класната стая. Целта е да се измести информативната част извън училище, за да бъде времето с учителя по-ценно, като например се учи чрез практика, правят се проекти или се работи по групи. В комбинация със софтуер, който следи извъ-нучилищното учене, няма вариант за загуба на контрола.

Висшето образование вече малко или много е структурирано по този начин, но можем да говорим и за по-смели сценарии, в които да забравим за лекциите. За да не остана неразбран: лекциите възникват като форма на обучение във времена, в които е имало един екземпляр от някоя книга, която всеки е трябвало да прочете. В случая това

е вършил професорът пред публика. Няма причина във времето на интернет да пазим тази форма на обучение.

Със същия успех можем да запис-ваме лекциите или да превеждаме тези записани в Харвард, а времето за социален контакт, въпроси към материала и развива-не на някоя концепция да остане за семина-ри и лични срещи с професорите. С две думи: нека се извлече най-ценното от обра-зователния опит, а останалото да се изнесе в интернет и да се автоматизира. Това ще понижи значително цената на висшето образование и ще повиши многократно качеството му. Имайте предвид, че на сами-те професори също им е нужно спестеното време, за да работят по своите проекти...

... Нашата философия е следната: ние внасяме най-доброто от западното образование и се стремим да го съгласува-ме с местните стандарти, а не да ги наподо-бяваме максимално. В противен случай няма да можем да говорим за "внос на об-разование". Нека имаме предвид, че учени-ците не са единствените, които учат. Ние искаме възрастните също да учат. Идея, която минава под надслов "учене през це-лия живот". С две думи: матури, контролни, изпити и т.н. не са ни самоцел. Държим на една учебна култура за учене заради самото познание... КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз преди малко пове-че от седмица бях уволнен от едно тради-ционно училище (ПГЕЕ-Пловдив) с цяла една поредица от смехотворни "мотиви", сред които и този, че, видите ли, моя милост "не преподава по учебник", а също така и че "не си разказва урока", а само поставя поредици от какви ли не, предим-но провокиращи мисленето въпроси. Или, общо казано, че съм бил притежавал във висша степен качеството "негодност за системата"! А да, и още нещо е сред мои-те "най-големи грехове": че съм използвал интернет за целите на обучението, при-мерно, правил съм видеозаписи на учебни часове, на обсъждания, на дискусии, на мои въвеждащи в проблемите беседи и пр. Както и да е. Дали обаче, в светлината на казаното по-горе, няма да се окаже, че моят подход е не само съвременен, отго-варящ на нуждите на едно принципно раз-лично, именно свободно образование, но също така е и авангарден, доколкото нещата, които съм правил, щом са подло-жени на такъв остракизъм, излиза, са доста новаторски и необичайни за бъл-гарските мухлясали условия, в които общо взето тече и се "развива" нашето стере-отипно, тъпчещо на едно място, анахро-нично и "традиционно" образование?!

УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА Е НЕЩО КАТО "ИНКУБАТОР НА ЧОВЕЧНОСТ", А НЕ, КАКТО Е СЕГА, ДА Е ИНКУБАТОР НА

84 БЕЗЧОВЕЧНОСТ, СИРЕЧ, НА ЛИЦЕМЕ-РИЕ, НА НЕВЕЖЕСТВО, НА ФАЛШ, НА НРАВСТВЕНА УРОДЩИНА И Т.Н.

По публикацията ми от снощи (виж: А ако се окаже, че бях уволнен не за друго, а заради прилагането на ориги-нални иновативни и авангардни обучи-телни методи и практики?!) г-жа Мария Василева, учителка също от Пловдив, вече пенсионер, е написала кратка реплика, която ми даде повод да напиша и аз нещич-ко в подхвърлената от нея посока; ето какво каза тя и ето как аз й отвърнах:

Да, да, точно така се оказа! Ама колко хора го разбраха, видяхте ли? Мале, малее, колко трудно ще се преустрои обра-зованието ни! При нас само се приказва, но към действие не се пристъпва. Страх от промени, инертност и дърпане назад, колко-то щеш! Кой ще направи промени? Соли Христов или Соня Киркова? Млади и нада-рени учители аз лично не съм срещала. А Вие? Учителите по принцип са едно доста мързеливо съсловие, аз така смятам.

Мария Василева А ето сега и моя коментар по ней-

ните думи: :-) Положението наистина на мо-

менти изглежда отчайващо. А за промяна в позитивна посока е трудно да се мисли, вярно е това, че липсва, така да се каже, движещата сила на промените, липсва не само едно широко разпространено съзнание за необходимостта от такива промени, но и каквато и да било воля за практическото им въвеждане, за прилагането на нови идеи и обучителни методи и технологии. Права сте и за това, че у нас само се говори, а нищо не се прави, а аз имам претенции и към говоренето, към начина, по който говорим: говори се за дреболии, истински важното бива отбягвано, за него не се говори, а само се мърмори, всички се оплакват и все някой друг, видите ли, им бил виновен, пък за страха от промени, за инертността, за дър-пането назад (тъпия консерватизъм) даже не ми се и говори; мнозинството от учителс-твото (пък и от родителите!!!) сякаш го уст-ройва гибелното, плачевното статукво! Мнозинството се е отдало на мързелуване, на тарикатлък, на хитруване, на движение по линията на най-малкото съпротивление. И на мнозинството от учениците – и това вече е истински страшното! – ги устройва ужасната деморализираща и деперсонали-

зираща система: щото в нея лесно се веге-тира, мързелува се, правят се какви ли не тарикатлъци, с лъжи и измами може да се просперира, примерно, с преписване можеш да изкараш заветната шестица и пр. Що да правя нещо, та да си имам главоболия ли – мълвят обикновено нашите благоразумни колеги? Света не мога да променя, що да се напъвам тогава, ето, затова ще се нагаждам само, пък пустият свят ако ще да иде на поразия!

Нито Соли Христов, нито Соня Киркова, нито Стоянка Анастасова ще нап-равят промените, а най-лошото е, че тия и подобни на тях не престават да се тупкат по гърдите за "великите постижения", не прес-тават да се хвалят за това колко всичко е чудесно под тяхното мъдро ръководство, а пък дори публиката се преструва, че все едно им вярва, че не схваща, че ги правят на балъци. И къде е изходът, изобщо дали нещо може да бъде направено?! Или агони-ята ще си продължи необезпокоявана от нищо? Само да мърморим ли можем, то това глухо роптаене дали няма да доведе един ден и до открито недоволство - все пак, да си спомним, през 2007 година имаше голяма учителска стачка, пък след пораже-нието й подемът сякаш се пречупи и пак ни овладя страшното българско малодушие?!

Аз сякаш също не съм срещал млади и надарени учители (и учителки), но да Ви кажа, не съм много сигурен в това, имам подозрения че има такива. Но са отчайващо малко ако ги има. Имам възпри-ятие, имам наблюдения, че част от младите учители са по-различни, са по-склонни да възприемат новото, вярно, и сред тях има инертност, и тях инерцията ги увлича, а някои дори стават адепти на авторитарната педагогика, но такива са все пак малко. Манталитетът на младите е по-друг, ето в близките години ще почнат постепенно да влизат в образованието млади хора, които са родени в условия на свобода, родени след 1989 г. Вярно, и сред тях се възпроиз-веждат порочно съзнание, порочни стари методики, порочен овехтял манталитет, някои пагубни стереотипи явно са доста жилави. А иначе сте права в твърдението си, че учителите по принцип са едно доста мързеливо съсловие – особено ако се раз-бира това твърдение в посока на това, че не си дават труда да следят новостите, да се самообразоват, да са готови и открити към промените. Оня, който сам не се учи непре-къснато и не е способен да постави под съмнение собствените си илюзии и грешки, такъв не става за учител, от него няма да излезе добър учител, от него ще излезе една вкаменелост, сиреч един даскал, дос-тоен за подигравки – защото е абсурдно неадекватен към потребностите на времето, в което живеем.

Аз тия дни имам много време за разходки и като се разхождам ми идват какви ли не мисли; много от тия мисли ги

забравям после, но ето, една мисъл се върти все по-натрапчиво в съзнанието ми, та ето, тъкмо тя дойде и в този момент, кой знае защо. Става дума за следното: как става така, че един учител, пък понякога дори и по-млад, се вдаскалява, туй нещо, вдаскаляването, как се получава – и дали човек може да се предпази от него? А и как да го разбираме самото вдаскаляване – дали се налага да пояснявам за какво става дума, какво имам предвид?

Мисля, че всички разбират за какво става дума. Вдаскаленият учител по моето разбиране понеже години наред с учениците се е отнасял по даскалски начин, сиреч, е възприемал учениците просто като обекти, не се е отнасял към тях свободно и човечно, в онази пълнота, която изисква човечността, а по оня схематичен и беден начин, който системата предписва (административно, чиновнически, формалистично, буквоедски и пр.), в един момент е станало така, че чо-вечността му е започнала да се деформира, ето това според мен е вдаскаляването, тази е неговата същина, то прилича на втелява-нето (примерно). Според мен степента на вдаскаляване именно е измерител на това доколко един човек е успявал да остане верен на истинския смисъл на учителства-нето и доколко е изневерил на мисията си – за да угоди на безчовечната и обезчовеча-ващата всичко система. Да, вдаскаленият учител е типичен "образователен" бюрок-рат, вярно, на най-ниското ниво и затова най-презрян; мисля, че вече се очерта от-части какво имам предвид. И се питам в тази връзка доколко това нещо, а именно, че учителствам ето вече повече от 30 годи-ни, на мен лично ми се е отразило. И знаете ли какво установих напоследък? Ще Ви кажа, пък дори и да прозвучи крайно неск-ромно.

Помогнаха ми да разбера истината по този въпрос мои ученици. И то все около тия мои епохални разпри с толкова стара-телната администраторка Анастасова. Уче-ници неведнъж с мен са споделяли следно-то, ще го представя в обобщен вид, съби-райки отделни "проблясъци"; знаете, за всеки човек, пък било то и учител като мен или като Вас, е важно да се идентифицира, да разбере кой е, какъв е, колко струва и

85 т.н., тия неща важат и в професионално отношение. Та ето аз какво разбрах за себе си благодарение на мои ученици. Те са ми казвали следното:

Господине, вие някак си не сте ка-то другите учители. Държите се с нас много обикновено, човек има чувството, че не сте учител, а сякаш сте дошъл ей-така, от ули-цата. Държите се като обикновен човек, искрен сте. И не ни тормозите почти за нищо. Разговаряме си човешки, по много по-различен начин в сравнение с това как това се прави в училище, говорим си на човечна основа, съвсем свободно; не се държите като останалите, като повечето даскали, дето не се държат свободно и човешки с нас, а все по оня обичаен даскалски начин. Някак приятелски, открито, човечно се дър-жите, не се правите на важен, държите се естествено, а повечето учители се държат специално някак, много са важни, много са непристъпни; а ето, Вие се изявявате като човек, точно като нас. Тази разлика забе-лязваме. Най-вероятно и затова директор-ката Ви мрази толкова: причината е че сте много различен, че не се държите както се държат повечето учители.

Нещо такова в общи линии са ми казвали учениците през годините. Това, че имам много приятели сред завършили мои ученици, това, че отвреме-навреме получа-вам благодарствени писма и отзиви от бивши мои ученици (аз съм публикувал такива неща в блога си през годините), че усещам едно такова различно отношение, за мен, да си призная, е най-високата оцен-ка, щото ми показва, че онова, което ме предпази от злата участ да стана сляпо оръдие на безчовечната система, сиреч, да стана "образцов даскал", туй нещо всъщ-ност е и моето най-голямо постижение. Примерно, аз не мога да лицемеря. Не мога, нямам сили да лъжа, да се преструвам, да играя някакви роли. Наистина се държа естествено и по тази причина най-вероятно съм съвсем неподходящ за нея. И ето, тя ме възприема, не без основания, за свой "враг". За твърде опасен човек ме възприе ужасна-та система и по-специално нейните върли блюстители, аз предпочитам да ги наричам "цербери" - административни цербери на безчовечната, на дехуманизиращата, на деперсонализиращата човеците система.

Това последното, а именно, че бях подложен на репресии и на гонения от съ-щите тия крепители на Системата, а най-накрая бях по най-безчовечен начин изри-тан от нея, за мен е за сетен път потвърж-дение и дори признание за това, че съм удържал на натиска, не съм се оставил да бъда обезличен, ето това е и моето най-голямо постижение. И съм благодарен на Бога че ми е дал сили да удържа и да дове-да нещата дотук. Пък занапред ще видим какво ми е отредено. Едно и сигурно: няма да капитулирам, няма да предам ценности-те, да се откажа от философията си. Ще си остана себе си. Няма да се променям за да угодя никому. Ще си остана верен на зада-чата, на призванието си ако щете. Може да звучи прекалено патетично, но затова го казвам и пиша - щото така го чувствам. А аз казах, че предпочитам да остана себе си - да казвам и пиша именно онова, което мис-ля и чувствам. Да пиша свободно - както мисля, както и чувствам. В тази връзка ако млади учители прочетат този текст, нека да запомнят ето това: ако искате да бъдете учители в истинския смисъл, пазете човеч-ността си, щото учител е оня, който е пъл-ноценен човек – само такъв може да насър-чи и учениците си в тази най-вярна посока.

А училището в съвременния сми-съл трябва да е нещо като "инкубатор на човечност", а не, както е сега, да продължа-ва да бъде инкубатор на безчовечност, сиреч, на лицемерие, на невежество, на фалш, на нравствена уродщина, на прев-земки от какво ли не естество, на мързел и калпазанлък, на кухарство от какъвто си искате вид, на празна годеливост, на безце-ремонност, на нахалство, на безскрупулност и т.н. Излиза, че каквито са учителите (въз-питателите), такива са и техните ученици (възпитаници); ако един учител не прави друго освен да потиска поривите на своята човечност, а също така и свободните изяви на човечността на учениците си, той именно се вдаскалява, а пък учениците му, ако се поддадат, почват неминуемо да се "втеля-ват", сиреч, да се обезчовечават, да стават тъпа, арогантна, безпросветна сган (от простаци), а не човешка общност, не общ-ност, която заслужава определението чо-вечна. По скромното ми мнение училището все пак трябва да "произвежда" не... телета, не и говеда, а човеци – вий какво мислите по този пункт?

Да спирам дотук. Някои пак ще пропищят, че съм ги бил, видите ли, обидил. А те защо не мислят относно това как се държат – та описанието на това как се дър-жат да било "обида"?! Апропо, позволете ми в тази връзка да попитам и това: а кое всъщност е истински обидното?!

ЕТО КАКВИ ИДИОТЩИНИ СЕ СЛУЧВАТ В ИЗЦЯЛО ПРОВАЛЕНАТА ОБРАЗОВАТЕЛ-НА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ

Мария Чулова СНИМКА: bTV

Гледай и ето тези репортажи в bTV, специален проект на предаването "120 минути": Учители на колене и също SOS за българското училище

Ученици набили учителка в Пловдив, заплашили я и с изнасилване

"Хванаха ме за китката, свалиха ми

часовника, хвърлиха го през прозореца. Стоил ме бе заплашил, че е организирал група, ще ми взривят жилището, ще ме изнасилят". Това разказа бившата учителка по английски език в Професионалната гим-назия по хранителни технологии в Пловдив Мария Чулова пред "120 минути" по Би Ти Ви. Общо трима са учениците, които нана-сят побоя над преподавателката си. Това се случва в далечната 2008 г.

Впоследствие тя успява да ги осъ-ди в съдебно дело. На единия ученик – Александър, е наложено наказание проба-ция за срок от 6 месеца за хулиганство, на другия - Стоил, пробация за 9 месеца за отправените закани за изнасилване и взри-вяване жилището на учителката. Стоил получава и още 6 месеца пробация заради счупения часовник на учителката. Третият участник в заснетата гавра – Георги, ще изтърпи 8 месеца пробация заради нанесе-ния побой на учителката.

Мария разказа, че докато я биели, я снимали с мобилен телефон, после качи-ли видеото в YouTube. Директорът на учи-лището Владимир Милушев отсъствал в деня на инцидента. След като договорът на Чулова изтекъл, той не е подновен от нова-та директорка на гимназията. Самият Ми-лушев е пенсиониран след инцидента.

Сега учителката е безработна, не иска и да чува за връщане в класната стая, предпочита да гладува. Жената е с разбито здраве, трябва й още време, за да се възс-танови.

ВЕРНИЯТ ПЪТ Е ТОЗИ: ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ ЗА ИЗБИСТРЯНЕ НА СЪЗНАНИ-ЯТА, ПОРАЖДАНЕ НА ВДЪХНОВЯВАЩИ ИДЕИ И ЕДВА НА ТАЗИ ОСНОВА – РЕАЛ-НИ ДЕЙСТВИЯ ПО ПРОМЯНА НА ОТЧАЙ-ВАЩАТА СИТУАЦИЯ

86 събота, 31 май 2014 г.

Във фейсбук-групата УЧИТЕЛИ

една смела дама написа нещо наистина революционно, което има ефекта на нео-чаквано взривила се бомба в центъра на заспал град; ето какво написа тази смела жена, а пък по-долу можете на прочетете основното от дискусията по него:

Дали да не последваме примера на

медиците от спешно отделение? Предс-тавям си следната новина в утрешните новинарски блокове:

"Днес държавните и общинските български училища осъмнаха пусти и празни, учителски оставки валят във всички краища на страната. РИО повсе-местно не успяват да отреагират – нала-га се инспекторите да влизат в класните стаи и да задържат учениците там! Ро-дителите са възмутени! Учителите също и са категорични, че няма да влязат пове-че в училищата, а ще започнат да дават само частни уроци на мотивирани учени-ци, индивидуално, с високо качество и НЕ по задължение, а по желание! Защото на българския учител му писна да го разигра-ват като дресирана маймунка!"

Написа: Боряна Николова

Ето и някои по-интересни според мен мнения от горещата дискусия по подх-върлената тема; понеже групата е затворе-на и било "неправилно" да се изнася навън казаното (написаното) в нея, ми се налага да оставя само инициалите на изказващите се (преди време бях изключен от групата заради това, че съм изнесъл информация от нея, да видим сега дали това ще ме спаси, но го правя тъкмо защото съм дълбоко убеден, че повече хора трябва да имат възможността да се запознаят с това какво мислят българските учители): S. B. каза: Мила Боряна, ние от по старото поколение, вече сме го правили. Не желая да те разочаровам, но ще ти кажа, че ефект нямаше. Учениците се радваха, че не учат, пък на родителите хич не им пукаше. Даже подмятаха: "Пък тия даскали не се наядоха! Цял ден стоят със скръстени ръце!". И което бе най-фрапиращо, въпреки че бяхме в училище и всички ученици - на двора, нак-рая Министерството на образованието на всички стачкуващи пусна заповед за непла-тена отпуска. Малко се промениха нещата

когато към нас се присъединиха детските учителки. Тогава видимо родителите се стреснаха. И все пак опитайте. Вие може би ще успеете. Успех! Боряна Николова каза: Знаете ли, Стефка, не ме разочаровате изобщо. Радвам се, когато колегите от вашето поколение спо-делят своя опит, макар и с болка, заради непостигнатите надежди за цялостно по-добряване на положението на учителя. Споделям болката на отминалите опити, защото вече я разбирам. Преди 4-5 години, може би не, но сега много добре я разбирам тази болка. Вдъхвате ми кураж, въпреки всички неволи. Днес, това същото положе-ние на българския учител е станало толкова по-нетърпимо,че нито един нормален граж-данин на страната няма интерес от нас – да сме масово "стресирани", "зомбирани", "унижени", "посредствени" или "безхарак-терни" учители. Та нали ние сме "храната" за децата ни? Нуждаем се от промяна на всички нива в държавата, но образованието трябва да е приоритет! Това да стане ясно – ПРИОРИТЕТ. Не само на думи. А за успеха на една такава спешна "операция", каквато правят медиците, няма да сме достатъчни само аз и вие. Тежка диагноза трудно се лекува и ще трябва "тежка ръка". S. B. каза: Не зная какъв съвет да дам. Мисля,че е редно да се изчака да отмине изборната еуфория и после да се натисне Министерството най напред за референдум, а после за незабавна реформа. Но според мен за тази цел са нужни две условия – стабилно правителство и единство сред колегите. Боряна Николова каза: Нина, права сте и вие, всички, зад клавиатурите и мониторите си, сме истински хора, с реални мисли и съдби, живеем в една и съща "правова" държава и се люлеем на крайчеца на едно и също скъсано въже-под нас е пропаст. Реалността е лицемерна. N. G. каза: Ниското заплащане е най-големият проблем. M. A. каза: Не е това! Проблемът е в това, че нямаме права! Боряна Николова каза: Тук сме толкова голяма и представителна извадка на учи-телството, че много малко ни трябва от група да нараснем до нов профсъюз и да си намерим изгубените права. ОК, какво друго освен недоволството от заплатата, ни обе-динява? N. G. каза: Да и това, че ученици и родители имат повече права от нас! M. A. каза: Напрежението, демотивираност-та на учащите, безхаберието на родителите (не всички), наглостта на простаците....

Боряна Николова каза: За мен устройс-твото на училището, йерархията, която се съблюдава отгоре и стремежа да се коман-дори наред по най-обикновен тоталитарен маниер..са нелепи. Кажете ми, колко учи-лища знаете, в които учителският колектив или учителско-родителското настоятелство, сами си избират директора? N. G. каза: Николко! Всичко е мафия! Боряна Николова каза: Кажете ми, защо и по чии изисквания – народните, или проев-ропейските, всички деца са задължени да ходят на училище?

Задължението поражда абсурда, до който достигнахме днес- да се мъчим да наливаме от пусто в празно, защото "Кирето да не остане неграмотен.."..

А той, Кирето, понеже нямал моти-вация да учи, натирили го да я търси в училище...

Че учителите и грамотност, и про-фесия да му дадат до 8-ми клас, нали... понеже с мотивацията не успяват. М. Н. каза: Който учил до 8 клас, учил. От-там насетне, на който не му се учи, айде, пътя! Боряна Николова каза: Така трябва да е, даже още по-либерално може, за да се постигне качеството, което ни се търси. Да влизат в училищата само САМОМОТИВИ-РАНИТЕ за учене, не всичките..

С другите – да се занимават соци-алните служители. S. B. каза: Ей тук вече съм съгласна. Вярно е, че учителските заплати и пенсии са най ниски, но не върху това трябва да е съсре-доточено вниманието. Според мен истинс-ката трагедия е в това, че учителят е поста-вен на колене пред родители, ученици и общество. Особено учителите по хумани-тарните предмети, те трябва да обслужват дадена идеология и често пъти преподават неща противоположни на разбиранията им.

От друга страна и учителите тряб-ва да бъдат високо ерудирани, та да се премахне това черно петно ширещо се в обществото: "Всеки некадърен в друга об-ласт, става учител!". М. Н. каза: Не, Стефче. Всеки некадърен в своята област става я чиновник, я депутат, я, посланик в чужбина, демек издига се. Хич не става учител. Пък колегите да не са роби на каквато и да е идеология, ами да споде-лят и своите възгледи с учениците. Така трагедията ще е по-малка. Л. П. каза: Аз съм детски учител! Децата са наблъскани по 35, че и нагоре. Учителят няма физическа възможност да ги обгрижи да не говорим за нещо повече! За заплати и отговорност няма да говорим! Споделям мнението на една от колежките, преди годи-ни стачкувахме! Нищо не се промени, само

87 орязаха парите на стачкуващите! Скептична съм! Не знам дали нещата ще се проме-нят... промяна трябва, кардинална! P. P. каза: Здравейте и добър вечер на всички, които са на линия! Ех, че хубав пост, Боряна! Всъщност много пъти дебатиран и коментиран. Нараснахме много, да, станах-ме внушителна група. Но никой от МОН явно не го интересува какво мисли учителс-кото съсловие. Всъщност те много добре знаят и ни четат. Да, искам да осъмнем с една такава новина - всички учители стачку-ват, училищата са затворени, детските градини, за които се бият денонощно, също, хаосът става пълен, защото не могат да се намерят учители, които да застанат пред децата и родителите не могат да отидат на работа. Завършващите не могат да получат дипломи, кандидатстването е пред провал, всички по веригата закъсват. Да, мечтано, но трудно реализуемо. Защо?

Защото не може да постигнем 100 процентово единство. Истината коя е в цялата ситуация? Тя е че правата на учите-лите са нарушени, те са унизени, пренато-варени, времето им е запълнено с празна бумащина, излишни мероприятия и упраж-нения, които лишават децата от много не-ща. Не се цени трудът на учителя, система-та е пълна с абсурди. Синдикатите не защи-тават правата на учителите, или поне не се усеща тяхното присъствие на хоризонта. Мога много да изреждам, но не и точно тази вечер...

Въпреки, че имам голям опит, про-дължавам да живея с мечтите си за по-добро отношение към нашата професия и не за първи път го казвам, че трябва да се започне от вдигане на заплащането. След това стъпка по стъпка да се обмислят неща-та, които ще регулират всичко. Ние ги пред-лагахме, група учители ходиха в МОН, но явно не това е пътят. А харесванията не означават смелост, че утре ще излезе този народ на бунт отново. Веднъж доказахме, че не сме страхливи, че ни е писнало да тър-пим, че повече не може така. Ако синдика-тите и политиците не са го осъзнали, толко-ва по-зле. Рано или късно всичко се връща като бумеранг, всичко, но ще е за сметка на децата ни. И ако в другите държави нещата са по-добре от България, то е защото те са научени да си търсят правата и да скачат за всичко, дори за най-дребните неща. А ние сме свикнали да търпим и да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена. Но те не идват и не идват, сменят се поколение след поколение и по-добре не става, а по-зле.

Казвам, че заплащането е най-важно, защото не можеш да въздействаш върху някого, да даваш пример и да ти каже в очите: "Защо да уча, виж ти колко получа-ваш, а там колко дават?" Няма смисъл да уча повече." Ето, затова ви казвам, че оттук трябва да се тръгне, защото днес в бълга-рия всички учители взимат различно – едни

са добре, други зле... и не винаги извърше-ната работа е критерий за по-добро запла-щане... Има твърде много субективизъм на всички нива, ненаказуемост за много неред-ности, много фалш в системата и многоиз-лишна енергия за безсмислени неща, които с нищо не помагат на децата. така че дано дойде времето за ново пробуждане, дано има повече учители, за които тази професия е не само средство за препитание, а нещо повече. V. P. каза: Директорите не е нужно да са най-добрите професионалисти, те са адми-нистратори и там трябва да бъдат добри за да не се съюзяват с вълците от МОН и РИО и безмилостно да ръфат нашего брата, а действително да стоят начело на сплотен и добронамерен колектив където стресат на професията по-лесно се преодолява и няма задкулисни игри! Боряна Николова каза: Да прекратим тук коментарите, че се поувлякохме, пък полза никаква. Дали ще има новина, дали учител-ството ще се обедини и ще защити искания-та си за реална промяна на образованието-зависи само от нас! В. Р. каза: Браво, Боряна! Точно така, на маймуни ни направиха, а на всичко отгоре не ни е сигурна работата. Аз не знам кога и как ще се пенсионирам защото съм без работа в момента, а имам 27 години педаго-гически стаж. Подавам документи, но никой не ме взема и не знаеш защо. Обидно е!!!!! М.С.каза: Търсят "млади" учители, колежке, затова. И при нас назначиха двама "млади" и се чудим как да им вкараме учениците в клас и как още не са ги били! В. Р. каза: Има и възрастни учители, които не си гледат добре работата, но са с посто-янен член и не могат да ги бутнат, а отго-ворните като мен обикалят училищата и не знаят какви връзки да използват, за да упражнят правото си на работа. Кошмар е да си учител в област Търговище. S. B. каза: Като чета изказванията стигам до извода,че за 50 и кусур години,в образо-вателната система нищо не се е промени-ло.Нашите проблеми са станали ваши.Ние поне имахме подсигурени работни мес-та.Например аз две години се мъчих да стана "градска" учителка. Като не успях да получа постоянно място в града, отидох в едно близко село и там изкарах 12 години, през които никак не ми бе зле. Даже се утешавах с мисълта: "Ако и от тук ме изго-нят, отивам в Родопите, хем и привилегии ще ползвам." А на вас, изглежда и тази надежда е отнета.

Затова не се предавайте, дерзай-те! Успех!

Боряна Николова каза: Мария Симео-нова, младите учители са удобни за назна-чаване, защото имат по-малко разходи и със своята неопитност, ако се случи и да са съвестни- ето им на директорите най-чудните изпълнители!

Най-голямата глупост е да се де-лят учителите на млади и стари, но за съ-жаление се прави. Учителите за мен са две категории – призвани и посредствени. N. D. каза: Официално ние сме в стачка още от времето на "разпуснатата седянка". Тя беше до изпълнение на исканията зало-жени в нея. Това да се е случило! А по-голяма от нея не е имало никога. Следова-телно на нас се гледа от позицията: Кучета-та си лаят – керванът си върви! Аз лично нямам нищо против, но родителите няма да ни подкрепят защото ни мислят за гувернан-тки, детегледачки и други подобни, при това безплатни. Кой ще им "гледа "децата – питат – а не кой ще ги учи. Боряна Николова каза: Все пак, Нели Димитрова, една част от родителите ще ни подкрепят, убедена съм в това. Има доста недоволни родители от положението на децата им в училище, които много добре разбират "дебелата работа" от къде тръгва и не търсят първопричината за всички беди само в учителите. Много е важно добре да се обосновем пред тези и пред всички роди-тели въобще – защо стачкуваме и какво искаме – че това не е само по-висока запла-та, а нормално бъдеще за всички деца и учители в училището.И тогава ще ни се получи търсеното разбиране. Е, едва ли от всички. N. D. каза: Напълно съм съгласна. Много ми се иска родителите да разберат, че стачку-вахме за промяна в образователната сис-тема на първо място и на последно за зап-лати, но за съжаление и предишния път се намериха мнозина, които издържаха 3 дни и след това "засвириха "друго. Не бива да забравяме, че нашите говорители бяха малко, а на платените и удобните бе дадена широка платформа за агитация... Родители-те милеещи за образованието на децата си и вникващи в проблемите на системата са малобройни. Боряна Николова каза: Колкото и малоб-ройни да са, точно на тях можем да се на-дяваме, на другите-ако не можем да се надяваме, то можем два пъти по-усърдно да им споделяме проблемите на професията си отвътре, за да стигнат и те до разбиране-то. Все пак и те са родители. А тези, които въобще "не вдяват"- препращаме към соци-алните служби- там да ги разбират. Всички родители трябва да разберат, че образова-нието не е държавен подарък, а лична ЦЕННОСТ.

88 Е. П. каза: Подкрепих стачката 2007 и бях на площада. Имаше и родители. За нова стачка или продължение на тази от 2007, е необходимо синдикатите да кажат. Тоест - да чуят какво и кога искат учителите. Отв-реме-навреме се разнася в медийното пространство, че г-жа Такева плаши със стачка... остава съвместно да уцелите вре-мето. М. Н. каза: Какъв директор, какви пет лева! Синдикатите са бита карта, те са недейст-ващи структури, затова недей очаква от тях нещо, което да доведе до промяна. Z. I. каза: Не сте ли чували за стачен коми-тет? И още ли се заблуждавате, че в Бълга-рия има синдикати? S. B. каза: Мисля, че ако има стачен коми-тет, той би трябвало да се обърне към син-дикатите и съвместно да уточнят датата, мястото и програмата на стачката. Е. А. каза: Има Закон за уреждане на колек-тивните трудови спорове, в който са регла-минтирани всички изисквания, при които могат да се обявят ефективни стачни дейст-вия. Лесно е да се организират хората за стачка в предприятието, учреждението, тъй като проблемът се решава от работодателя и Стачния комитет. Локалната стачка обх-ваща повече предприятия и е по-трудна за осъществяване. Най-трудно се прави наци-онална стачка, например при определен бранш, както е образованието. Нужни са структури, които да я организират, да се изберат училищни, общински, областни и национални СК, които да организират стач-ката и водят преговорите. Много са изисква-нията за ефективни стачни действия. Нужна е организация-водач, която по Закона да има право да обявява стачка. ЗУКТС е изключително строг при нарушаване на правилата. Обявяването на стачката за незаканна, означава дисциплинарно увол-нение за всички организатори т.е. за СК. Недоумявам как ние, членовете на групата, ще организираме стачка, особено нацио-нална! През учебната година в няколко училища на страната имаше сериозни кон-фликти, но при решаването им учителските колективи не бяха единни. Така недоволст-вото затихна. Щом в учебното заведение не успяваме да решим успешно проблемите си, не защитаваме единодушно правото, то как ще успеем да направим това на нацио-нално ниво!? Въпросът не е само да искаме, но и да познаваме до съвършенство зако-нодателството, за да не попаднем в някой негов капан. А, вярвайте, има такива. И най-важното е да можем да го направим. Л. П. каза: Така се радвам да чета тези коментари!!! Пробужда се възрожденския дух! Имаме много пречки, колеги! Система, закостенялост, предразсъдъци, бюрокра-

ция... и да не забравяме, че сме седянка, която трябва да се развали! Но тръгне ли водата... Боряна Николова каза: Седянката не може да се развали вече, Лилия. Дори може да прерасне в ЛЯТНО УЧИТЕЛСКО ХОРО . Благодаря на Елена Петкова и на Енеза Ангелова за разясняване на законовото положение за организиране на протестни действия.

Ще цитирам нещичко от една друга група, ако позволите, после обяснението:

"Промяната в Закона за образова-нието може да се инициира и отстои от гражданските организации в образованието. Фактът, че европейските изследвания пот-върждават личните ми наблюдения, свър-зани и с неприятни изживявания, че граж-данското общество в България е с едни от най-лошите показатели, а в това число и структурите и организациите на гражданско-то общество в сферата на образованието. (Вж. В блог РАЙЧО РАДЕВ, доклад на кон-ференцията в с.Оряховица)

ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАЦИ-ОНАЛНО ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА ПРЕДСТА-ВИТЕЛНА СТРУКТУРА (каквато не същест-вува и всички опити за това се провалиха) може да стане инициатор на съществени промени в законодателството в образова-нието.

Конкретен пример на гражданска инициатива за законодателни промени е промяната в Закона за спорта инициирана и извоювана от директорите на спортни учи-лища. С подробности може да се запознае-те в публикуваният текст в блог РАЙЧО РАДЕВ."

Г-н Райчо Радев, със своя споде-лен опит, ме накара да се замисля дали пък ние всички тук не грешим като си мислим, че само учителска стачка е решение на проб-лемите ни в образованието? Е. П. каза: Училищните настоятелства са значими граждански организации в сферата на образованието. Регистрираните. Повече-то са такива. Боряна Николова каза: Има ли реално действащи училищни настоятелства??? Има ли друг тип граждански организации в сфе-рата на образованието?? Или в групата да си основем една нова такава? Е. А. каза: Има достатъчно неправителст-вени организации, които работят за промяна в системата на образованието. Но нека не си въобразяваме, че и те могат да направят чудеса. Нещата опират да това – искат ли управляващите (които и да са те) да започ-нат реформата в образованието съвместно с учители, родители и ученици. В това е разковничето. Разбира се, една консерва-

тивна система трудно се реформира. Това ще носи много негативи на тези, които се заемат със задачата. По тази причина се правят козметични промени. В. Г. каза: А какво правят синдикатите по въпроса? Е. А. каза: Ами попитайте ги... V. I. каза: То, от тия неправителствени организации сме на тоя хал, я.... Ангел Грънчаров каза: Чудесна тема за дискусия и още по-чудесна дискусия се е получила, поздравления! Чета изказванията с удоволствие и се оказва, че почти няма какво да добавя – и моите мисли са изказа-ни вече, което е рядко срещащо се пости-жение! Още веднъж благодаря на всички участници в дискусията! S. B. каза: Наистина бихме заслужили позд-равления ако има резултат. В противен случай напразно сме си хабили думите и сме загубили ценно време. Ангел Грънчаров каза: Никога времето, отделено за обмисляне и обсъждане не е загубено време. Преди да се действа тряб-ва много да се мисли и разговаря. За да се оформи потребното за промените съзнание. Без сериозни и загрижени разговори като горния няма да има никакви промени – щото промените в нашия човешки свят се правят от хора, овладени от вдъхновяващи ги идеи. Тия идеи се раждат в споровете, в дебати-те. В демократичните дебати. Аз от години се борих да предизвикам такъв дебат по реалните и най-горещи проблеми в нашата училищна общност, имам предвид тази на ПГЕЕ-Пловдив, за благодарност тия дни бях... уволнен от самонадеяната директор-ка-автократорка. Но продължавам да вяр-вам, че пътят е този: демократични дебати за избистряне на съзнанията, пораждане на вдъхновяващи идеи и едва на тази основа – реални осмислени и всекидневни действия по промяна на плачевната ситуация.

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!