ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 12, Год. VII, 2015, 15 Юни, Понеделникъ, Ц. 2 лв.

Дадени сили у нас (под диригентската палка на свързания с Москва ченгесариат) усър-дно работят за разпалването на етнически пожар в свидното ни отечество. Та да станем втори Донбас или по-точно – второ Косово. Тук щипнат и се опитат да предизвикат искрица, която да взриви етническото буре, там щипнат и опитат да предизвикат искрица, ту в Гърмен, ту в Орлан-довци, а по-рано пък в Катуница, нали си спомня-те?! И се появяват мигновено платени "патриоти" от разните агитки към спортни клубове, жадува-щи срещу заплащане да бият цигани и т.н., сце-нарият е все един и същ.

Ленин е казал: "Из искры возгорится пламя!", ето, следовниците му от КГБ и нашите ченгесари следват неговия завет. Помнете ми думата, понеже за всичко проявяваме престъпно безразличие, че скоро ни чакат ужасни неща на

тази почва, вие нима не забелязвате признаците на ескалация на етническото напрежение, като идеята е да се разгори етническа война – та да заприличаме на нещо по-страшно дори и от Източна Украйна. (Следва на 2 стр.)

"На теория звучи красиво: всичко ще принадлежи на цялото общество, на целия народ. На практика, ако богатствата не принадлежат на никого конкретно, те при-надлежат на държавата — пак красиво звучи. Само че какво е държавата? Как да я пипнеш? Държавата — това са държавните структури и органи, с други думи — предс-тавителите на народа, или, накъсо казано, бюрокрацията.

Ако социалистите бяха казали открито: ще въве-дем тотална бюрократизация, кой щеше да ги подкрепи? Затова те употребяват привлекателни термини: национа-лизация, социализация, държавен контрол и т.н. Но от употребата на красиви думи същината не се променя: държавата, тоест бюрокрацията, не е в състояние да уп-равлява ефикасно икономиката. Бюрократът няма интерес да рискува, икономисва, да прави нововъведения. Социа-листическото общество бързо обеднява и най-кадърните граждани избягват там, където над тях няма да стои бю-рократ, където има възможност да работиш самостоятелно, без да се подчиняваш на параграфите на инструкциите.

Закон без изключения: хората бягат от социализма. От всякакъв вид социализъм. Колкото по-всеобхватна е национализацията, толкова повече чиновници са нужни за управляването на обобщественото стопанство,

толкова по-зле работи икономиката, толкова по-бедна е страната, толкова повече хора си плюят на петите. (Следва на 2-ра стр.)

КОЛКО ВРЕМЕ Е ПОТРЕБНО ХОРАТА У НАС ДА ПРОУМЕЯТ И ОСЪЗНАЯТ ИСТИ-НАТА ЗА ПЪЛНИЯ ПРОВАЛ НА СОЦИА-ЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАР-СКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? (От 1-ва стр.)

Съветският социализъм на никого не се харесваше и хората от Запада с през-рение казваха: при вас няма социализъм, при вас има тоталитаризъм, при вас има господство на бюрокрацията.

Така е. Но ако, да речем, на аме-риканците им отнемат земята, магазините и фабриките, корабите и железопътните ли-нии и ги превърнат в обществена собстве-ност, кой ще управлява цялото това иму-щество? Отговорът е един: обществената собственост е държавна собственост, конт-ролирана от държавните структури, тоест от бюрокрацията. Едно гигантско стопанство изисква гигантска армия от бюрократи за управляването му."

Виктор Суворов КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: В сферата на образованието у нас всичко се управлява от образователната администрация или бю-рокрация, тоест у нас в сферата на образо-ванието имаме просто социализъм. Както се провали във всички останали сфери на живота, така социализмът се провали и в сферата на образованието. Колко време е потребно хората у нас да проумеят и осъз-наят истината за пълния провал на държав-ната социалистическа система на образова-ние? ЕТО КОЙ ТАКА УСЪРДНО РАБОТИ ЗА РАЗПАЛВАНЕТО НА ЕТНИЧЕСКА ВОЙНА В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО! (от 1-ва стр.) ДОПЪЛНЕНИЕ: Жителка на кв. Орландовци коментира статия на Оффнюз:

"Цял живот живея в Орландовци. Никога не е имало напрежение между бъл-гари и цигани. Кои са тези претестира-щи? Нищо не са ни направили циганите. Българите слушат по-силно чалга в този квартал. Това са инсценировки. Никой около нас не е подписвал, нито му е искано подпис против тях, нито ще подпишем."

Орландовчанка 22:44 14 юни 2015

ОСКАР УАЙЛД ЗА КРАЯ НА ЛЮБОВТА, ЗА РАЗДЯЛАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ понеделник, 1 юни 2015 г.

Оскар Уайлд за края на любовта, за раздялата на влюбените – дали това, което той казва, важи само за любовта между... мъже, или има отношение и към любовта между партньори от двата пола?

Един такъв въпрос искам да поставя пред-вид по-особената сексуална ориентация на този писател...

ТРЯБВАШЕ ДА ПОВИКАМЕ МИХАИЛ СААКАШВИЛИ ДА СТАНЕ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ – ТА ДА НИ ОПРАВИ НАБЪРЗО КАКТО ОПРАВИ ГРУЗИЯ! понеделник, 1 юни 2015 г.

Бившият грузински президент Ми-хаил Саакашвили бил станал губернатор на Одеса! Защо не го повикахме да стане министър-председател на България ами се офлянквахме толкова време?!

Сега и одесците даже ще се опра-вят, но ние – твърдо не!

Щом ни е толкоз акъла – ще си плащаме безкрайно... Между другото Саа-кашвили на дело последва съвета на нашия Васил Левски: като се пребори за свободата на Грузия отиде да се бори за свободата на други народи – в случая за свободата на украинците!

От старого одессита – новому:

Михаилу Николозовичy Саакашви-ли! Вы знаете, я всегда говорю в своих концертах, почти все страны бывшего СССР гордятся своим прошлым. Одна Грузия – настоящим! Вы изменили ее!

Ваш Михаил Жванецкий

(От страницата на Mikheil Saakashvili)

КОМУНИЗМЪТ, КАКТО СЕ КАЗВА, НИ РАЗКАЗА ИГРАТА! понеделник, 1 юни 2015 г.

Из: Христо Йорданов: В Лондон съм като рицар на кръглата маса, у нас – човек без бъдеще

... Как гледаш на факта, че Бъл-гария, която до преди 70-80 години е пре-давала своите умения по градинарство в цяла Европа, сега забрави тези свои тра-диции?

– Нямам друг отговор на този въп-рос, освен, че това е резултат на колектив-ната безотговорност, която се нарича кому-низъм. В тази система българите живяхме цели 45 години. Комунизмът, както се казва, разказа играта на абсолютно всички хора. Това безхаберие, в което живееха повече хора тогава, продължава да се шири и до сега. Колективната безотговорност унищо-жава всичко. Чак ме боли като гледам какви са днес нещата в България.

Има обаче хора, които и днес из-

питват тъга по комунизма, някои дори се опитват да реабилитират този режим. Има ли някаква надежда да променим нещо в тази наше тъжна родна градинка?

3 – Не, няма шанс, за съжаление.

Ако виждах и малка надежда, че нещата вървят към по-добре – нямаше да съм тук, в Лондон. Терминал 2 ли е единственият изхода за българите, които искат да се развиват и да имат по-щастлив живот?

– Откровено казано, през 1989, аз бях стегнал куфарите и бях решил да се махам от България. Но дойде 10 ноември, нещата някак си тръгнаха в добра посока. Започнахме да се движим по-свободно, имаше свобода да правим това което ни харесва. Така създадох бизнеса си, с жела-нието да правя нещо красиво за общество-то, надявах се да се развивам в тази посока. Но в един момент, когато ме поканиха да участвам за първи път в изложението по градинарство в Англия, се изправих пред огромни трудности, въпреки, че това беше една страхотна възможност да представя България. Имах чувството, че се боря не просто с вятърни мелници, а по-страшно – във време, когато няма вятър. На това моряците му казват в ЩИЛ или безветрие. В това състояние днес е изпаднала родината ни. Бандитите станаха бизнесмени, опитаха се да направят нещо, но се провалиха. Трябваше някой да им каже, че трябваше да четат малко повече, да искат да се образо-ват. Защото светът не е само тяхната малка пишка. Те не разбраха, че освен тях на този свят има и красота, толерантност и доброта, която те обаче не са открили... ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете цялото интер-вю, заслужава си, аз тук препубликувах само един момент от него... АБСОЛЮТНО СЪЩОТО НЕЩО ВАЖИ И ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ВРАГ НА ХРИСТИЯНС-ТВОТО – ЛИЦЕМЕРНИЯТ, ЛЪЖЛИВИЯТ "ХРИСТИЯНИН"... понеделник, 1 юни 2015 г.

ИДИОТИ НЕДНИ! вторник, 2 юни 2015 г.

Какво по-точно празнувате на 2-ри юни? Защо нищо не направихте когато Ботев беше още жив, а сега се напъвате да изкупвате вината си?! "Честит празник и на теб, Мери?" Ало, куха лейке, какъв празник

ма? Ти знаеш ли изобщо какво е станало на 2-ри юни? Един от най-скръбните български дни е 2-ри юни, а те се поздравяват с "праз-ника"?! Идиоти недни!

Можете ли да си представите с какво чувство си е отишъл Ботев, премина-вайки покрай тихите негостоприемни села, пълни със страхливци, и особено пък раз-бирайки в последния си момент, че куршум, пуснат от свой, го прострелва в челото?

ЗАЩО ПРЕДАДОХТЕ И УБИХТЕ БОТЕВ? КАКВО ПРАЗНУВАТЕ НА 2-РИ ЮНИ? СОБСТВЕНОТО СИ МАЛОДУШИЕ ЛИ? ПОЗОРЪТ СИ ЛИ ПРАЗНУВАТЕ? вторник, 2 юни 2015 г.

А??????????????

Кажете де, защо мълчите?

ЩО ДИРИ (ПАРЛА)МЕНТАТА ДО СВЕТЕ-ЦА?! понеделник, 1 юни 2015 г.

??????????????????????

За да се отърка мръсотията или гнуста о светостта ли?

НО КОЙ ЩЕ НАЗОВЕ ЧЕСТТА И КОЙ – ПОЗОРА? вторник, 2 юни 2015 г.

Бал за гъвкави, от Райко БАЙЧЕВ

Иронизираме кича, а нямаме очи за капана, който ги чака

Да негодуваш срещу абитуриентс-ките балове заизглежда като градска норма. Рокли, клаксони и броене с викове до два-найсет предизвикват остро соматично разд-разнение у граждани, склонни да прекарат живота си в пасивност към големи полити-чески неправди, но пък с изострена битова чувствителност. Общото настроение е: не стават тия момчета и момичета, за нищо не стават. През това време ефектни сайтчета предлагат компилации на най-зле облече-ните абитуриентки, за да затвърдят радост-та на предишното поколение, че се е разви-ло по-добре от настоящето. Е, добре - вие правилно отсъдихте, че лошият вкус, кичът и общото понятие чалга са налазили най-младите. Ясна преценка, в рамките на оче-

4 видното. А почти очевидно е и друго, което е все пак спестявано: че абитуриентите – от безвкусно облечено кофти момиче, до мом-че, което с алкохол в стомаха разбива кола-та си и отнема няколко животи - са послед-ните, които носят вина. Какво иначе - някак внезапно се е появило остро изтръпване в мозъците на новите 18-годишни нямащо общо с връчения им развален свят?

Изглежда уместно, вместо пло-щадно раздразнение (то щото е много хуба-во по улиците на София, та ти объркват целия пейзаж с крясъци и ти развалят зад-ръстването с клаксони), някой поне малко да ги подготви за наследената реалност. И за кризите, които предстои да се стоварят – видими дори в най-малки детайли, илюст-риращи света наоколо.

Ето един – коя е най-често употре-бяваната дума в интервютата за работа? Тази, която най-често ще им натякват? "ГЪВКАВ". Търсим гъвкави кадри. Основно изискване към всеки млад човек. Да бъде гъвкав. ГЪВКАВ е особена дума. Обикнове-но се употребява с ведра усмивка в припов-дигнато пазарно настроение. Ползват я университетите в рекламните си брошури: "Подготвяме гъвкави кадри". Ползват я мениджъри с маркетингови честоти в инто-нацията и мечти за Сен Тропе. Гъвкав – колко безобидно звучи в сравнение с това, което е.

Понеже вместо ирония към кича на баловете е добре някой да предупреди младите, че очакването да бъдат гъвкави е простичък евфемизъм за един упорит про-цес по огъване, в който механизмите за поощрение ще съвпадат със заложбите им за конформизъм. Ще щракват заедно в перфектен капан. "Да бъдеш гъвкав" е на-чалото и краят в шифъра на тъпата машина, наречена "Човешки ресурси", която свежда всеки млад човек до неговата пазарна при-ложност. Кой ще подготви учениците за

това? Часовете по биология или часовете по химия? Часовете по информатика или часовете по физика? Безкрайно фрагменти-раното образование не ти дава шанс изоб-що да осмислиш кой си.

Да бъдеш или да имаш, е въпрос, чиято тежест никога не е била по-потискаща, отколкото предстои да бъде пред тези абитуриенти. Вместо истински съвет обаче могат да получат лабилните напътствия на пълни с предразсъдъци родители. Погледнете стълпотворението от юристи – по 2000 на година. Това число е хем истинско, хем и колективна халюцина-ция на изстрадали родителски въображе-ния, които знаят, че "като станеш адвокат, ще имаш много пари", понеже тъй било през 90-те може би. Ако баловете приличат на някакво страшно недоразумение и глупост, на еуфория с лош вкус, то те са само външ-на мимика на хаоса от препоръки и подра-жания, който е добре внедрен в гимназисти-те и не по тяхна вина. Отстоявай себе си, но бъди гъвкав. Обичай родината си, но емиг-рирай. Емигрирай, но се върни бе, келеш. Завърши маркетинг, пък после, ако искаш, рисувай. Ожени се и прави кариера в паузи-те между скандалите с жена си.

А на фона на общия провал между държава, родители и гимназия комичен връх взема дискусията около Яворов. Въз-растното поколение със странно самочувст-вие натяква, че зрелостниците не разбирали от Яворов. Щото възрастното поколение разбира... В преобладаващата си част инте-ресът на възрастното поколение към лите-ратурата гравитира от полата на Елиф Шафак до пеньоара на Е. Л. Джеймс, където е еднакво спарено по различен начин. Ако разбирахте нещо от Яворов, поне можеше да ви научи на сърце. В последното си стихотворение съзерцава през прозореца деца, които играят навън. "Сега е утрината тяхна и пролет грее на безгрижните лица", пише и продължава с:

"Но кой ще назове честта и кой позора?

Деца, боя се зарад вас." Струва ми се, да се "боиш зарад

вас" е единственият справедлив начин, по който може да се съзерцава някой – дете или абитуриент, на който всичко му предс-тои. Особено в ситуация, в която чест и позор са не само неназовани, но радикално разместени, сякаш от изкусен картоиграч, или пък, ако не обичате метафорите, от изрядно корумпиран и приемствен с десети-летия в моралната си недъгавост полити-чески елит.

А стихотворението е, разбира се, "В часа на синята мъгла". Яворов го пише преди да се самоубие. Не е бил гъвкав.

В ТРУДНИТЕ ВРЕМЕНА "КРЪВОЖАДНИ-ТЕ АМЕРИКАНЦИ" ВИНАГИ СА ХРАНИЛИ РУСНАЦИТЕ, А ЩОМ ТЕ ВЪЗСТАНОВЯТ СВОЯ КАЛОРИЕН ЗАПАС, ВЕДНАГА ЗА-ПОЧВАТ ДА СЕ ЕЖАТ И ДА ЗЛОБЕЯТ вторник, 2 юни 2015 г.

Иван Айвазовский: Раздача продовольст-вия США вечно кормили голодную Россию – ФОТО

Историческая неблагодарность России не знает границ. Все прекрасно помнят мудрейшую фразу: «У народа, ко-торый не знает своего прошлого, не может быть будущего» – так вот, это про совре-менную Россию

Ведь глядя на то с каким остерве-нением российские ура-патриоты сейчас поливают грязью Европу и США, я поража-юсь тому, насколько же они глупы, ведь многие из них, имеют возможность извер-

5 гать тонны желчи именно благодаря этим странам!

Знают патриотически настроенные россияне или и нет, а США неоднократно спасали их предков от голодной смерти, в то время как собственное правительство, будь-то царь или добрый дедушка Ленин, пле-вать хотели на население. Помнят ли адепты Путина и ненавистники Обамы, что в 1891-1892 в Российской империи бушевал в Черноземье и Среднем Поволжье голод и эпидемия? Вряд ли они знают, что тогда США организовали гуманитарную помощь России в рамках проекта “Famine Fleet” (“флот голода”). Тем более, вряд ли кто-то из них видел картины Ивана Айвазовского, посвященные именно этой гуманитарной компании, на которых изображена доставка грузов с продовольствием в голодающие деревни и города... Разумеется не видели, ведь стыдно было признать, что великая Россия не могла прокормить своих же рабов и весь цикл картин был продан с молотка!

...

Таким образом, не смотря на пос-тоянную политическую конфронтацию, в

трудные времена американцы, грубо говоря, всегда кормили россиян, а как только те восстанавливают свой калорийный запас, то начинают хорохорится и звереть. Равно как и сейчас, Россия верными шагами движется к очередному экономическому краху и скоро вернется эпоха пустых полок, очередей и драк за последнюю бутылку водки. Не удив-люсь, что через какое-то время первый же кто откликнуться помочь голодающему народу будут именно США. Но вот беда, неблагодарные поколения не узнают того, как их дедов вновь спасали кровожадные янки от голодной смерти.

ПЪТЯТ Е СТРАШЕН, НО СЛАВЕН... УМРЯ СИРОМАХ ЗА ПРАВДА, ЗА ПРАВДА И ЗА СВОБОДА... вторник, 2 юни 2015 г.

НАШЕТО БЪДЕЩЕ Е В НАШИТЕ РЪЦЕ, ТОВА НИМА ОЩЕ НЕ СТЕ ГО РАЗБРА-ЛИ?! вторник, 2 юни 2015 г.

Скоро не съм писал в дневника си, време е да напиша нещичко. Най-вече ме вълнува тия дни казусът около решението на Окръжния съд, който ме върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив (откъдето бях уволнен по недопустимо грозен начин преди 1 година). Съобразно отговор на моето открито писмо-апел до МОН (виж: Министерският оракул пак проговори най-скъпернически...) директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анаста-сова била получила решението на Окръжен съд на 14 май 2015 г., т.е. едномесечният срок за обжалване пред Върховния Касаци-онен съд изтича на 15 юни; от само себе си се разбира, че моят повик и призив (включи-телно и лично до директорката на ПГЕЕ-Пловдив) по хуманитарни причини тя да признае и да изпълни решението на Окръ-жен съд за възстановяването ми на работа ще си остане глас в пустиня; ясно е, че тя ще обжалва, дето се казва, "до дупка", като това, разбира се, й отрязва възможността да излезе с чест от неприятния казус (щото

изпълнението на решението на Окръжен съд като акт на свободна воля и избор е едно, но изпълнение на същото решение "по неволя" след произнасянето на ВКС е нещо съвсем различно). Както и да е, всеки сам за себе си решава – поемайки всички рискове. Значи в тия дни до 14 юни ще се разбере дали работата ще се развие по най-вероятния, неизненадващ сценарий.

За мен беше интересен ето този момент: да създам възможност за човешко, бих казал нравствено развитие на казуса; за мен беше интересно доколко тази нравстве-на константа на случилото се има значение във възприятието на другата, на ответната страна. На път сме да разберем и да се убедим окончателно в това. Ето това е истински важното за мен. Всичко друго идва впоследствие. Най-важното е все пак да сме човеци. За хора, чиято дейност е възпита-нието на младите, това е неподлежащ на обсъждане императив. Нека всеки да си направи подобаващите изводи от тъй инте-ресния казус. Не ме радва това, че моята първоначална позиция и констатация се потвърждава за сетен път. Напротив, натъ-жава ме. Все съм имал съмнения, че неща-та не са чак толкова лоши и непоправимо увредени. Но уви, явно са.

Днес пак ще ида до РШО-Пловдив, пак искам да се срещна с началничката И.Киркова. Няколко въпроса ме вълнуват този път, ето кои:

1.) Интересно ми е нейното възп-риятие на казуса около моето възстановя-ване на работа чрез решението на Окръжен съд. Знае се, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не е окончателната инстанция и тя (по закон и по обичай) много се влияе от отношението, от позицията на висшестоя-щите органи. И самото МОН, и РИО-Пловдив обаче пасуват по случая, което й развързва ръцете да прави каквото й е именно на сърцето. (Законът и моралът могат да почакат.) За мен това нещо, като мислещ човек, е несъмнен знак, че дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив не действа по своя воля, а изпълнява височайша полити-ческа поръчка, т.е. моето уволнение, както за сетен път се убеждавам, е разпоредено по партийно-политическа линия (най-вече заради моята позиция като политически блогър-анализатор). За неинформираните искам да съобщя, че аз бях уволнен няколко дни след публикуването на мое политическо послание (под форма на Открито писмо) до Бойко Борисов в оня вече предизборен период (май месец 2014 г.). Аз по друг начин не мога да си обясня тия "толкова случайни съвпадения". И нищо друго не може да обясни твърдостта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която трябваше да си съчи-ни крайно неубедителни, изсмукани от пръстите "мотиви" за уволнението ми; раз-бира се, тя самата лично имаше голям интерес да си разчисти сметките с мен, щото чрез уволнението ми, подготвяно от

6 нея най-старателно цяла година преди това, тя успя да се отърве от един критик на нейни порочен стил на управление;

2.) Ще помоля г-жа Киркова да ми съдейства за това щото моето "Помагало по вяра", наред с учебните ми помагала по "Етика и право" (едното се нарича "Изкуст-вото да се живее" с подзаглавие "Етика на достойнството", а другото, това по право, носи заглавието "Универсумът на свобо-дата", с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), по философия (носи заглавието "Лабора-тория по философия", с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират") да бъдат представени по служебен ред за официално одобрение от МОН. Знаете сега каква е ситуацията с досега действащите казионни учебници и учебни помагала, оказа се, че заради тях (и заради догматич-ните учебни програми, от които вее на тле-ние) иначе погрешно скроената ни образо-вателна система влезе в състояние не просто на агония, а на явен предсмъртен ступор. Е, докато бюрократичната машина тромаво обсъжда въпроса за "нови учебни-ци", моя милост ще представи това, което е подготвил преди повече от 15 години – и което отговоря на същинските потребности на младите от самостоятелно осмисляне и разбиране на проблемите. Ако самата сис-тема изобщо мислеше за коренните интере-си на учениците, тя отдавна щеше да е дала път на такива като мен, не, сами виждате, дейци на системата се престараха да пра-вят всичко нужно да ни тероризират, тормо-зят и репресират, сякаш живеем в 50-те години на на ХХ век! Този позор нека да стои на лицето на агонизиращата система, която докато се сгромоляса ще нанесе още много щети и вреди. Наш дълг обаче е да правим нужното щото поне младите да не пострадат прекалено. Че системата ги още-тява с всеки ден това вече се съзнава от всички. Само бюрократите са спокойни, щото властта им си стои непокътната. Е, такива като мен им разваляме комфорта, което е прекалено и вече не се търпи, нали така, другарко Анастасова?

3.) Ще помоля г-жа Киркова да изиграе ролята си на посредник в умиротво-ряването на конфликта между моя милост и директорката на ПГЕЕ-Пловдив, зад който, казахме, стоят други мощни сили. Аз, знае-те, действам в тази ситуация като изследо-вател на нравите и на психичните устои на замесените длъжностни лица и личности. За

мен това е прелюбопитна тема и проблем. Много са показателни техните особено инстинктивни реакции. Те показват всичко, без никакви мазила, гримове и помади. Както са потръгнали нещата, нищо чудно до към октомври-ноември месец аз да се върна в ПГЕЕ-Пловдив. Директорката Анастасова (тя демонстрира това чрез казуса "Калин Христов") няма да ме търпи и ден и тя за-мисля, убеден съм в това, как, по какъв начин да ме уволни пак. Какво ще измисли е отделна голяма тема, но въображението й в тази посока, както се убедихме, е безпре-делно. Тя успя да се развихри в тази посока и да се разправя с неудобните личности без капка жалост. Само онова, което е способно да се самоунижава всеки ден, от нея може да бъде търпяно. Който прояви известна независимост и усет за достойнство мигом става неудобен и нежелан. Така, разбира се, не може да се ръководи едно образова-телно-възпитателно учреждение. Интересно е, че на висшестоящите инстанции явно не им пука от това какво се прави в ПГЕЕ-Пловдив. Е, на мен ми пука – това е моето училище. Не е нейно, а колкото е нейно, толкова е и мое. Това, че тя си го мисли за свое, сякаш е нейна бащиния, е една сладка илюзия, нищо повече от това. Крайно време е здравият разум да вземе превес. Разбира се, за това състояние на нещата са изцяло виновни висшестоящите инстанции, като се почне от министъра, да се стигне до редо-вата инспекторка по философия. Админист-ративната система е йерархична и директо-рите на училища (най-ниското звено) си позволяват да правят само това, което може да бъде толерирано и търпяно от върхове-те. Тук работата става, дето се казва, "де-бела", щото аз вече излизам в ролята си на ангажиран и свободен гражданин, който милее за българското образование - и няма да позволи в тази сфера безобразията да продължават. Нещата съвсем не стоят както си ги представя бедната представа на този или онзи самозабравил се администратор. Ще покажа, че един неотстъпчив гражданин като мен може да постигне много. Тъй че ето, днес ще помоля един-двама уважаеми граждани да дойдат с мен и в качеството си на мои свидетели да участват в дискусията. В 14.00 часа в РИО-Пловдив ще се отпочне тази дискусия. Аз лично ще поканя и г-жа Киркова, и някои инспектори, и самата г-жа Анастасова. Ако някой гражданин желае да дойде да участва като мой свидетел, да заповяда. Аз имам предвид да поканя този-онзи. Все някой ще се съгласи. Ще инфор-мирам обществеността за случилото се днес в РИО-Пловдив. Предстоят интересни събития.

4.) Понеже моя милост в качество-то си на свободен и ангажиран най-вече с проблемите на образованието (и духовния живот в страната) гражданин останах в един момент неподкрепен от никой, аз обявявам днес, че ще потърся политическа подкрепа

от партията, на която винаги съм симпати-зирал, не е тайна, че това е партия Демок-рати за силна България, явяваща се част от Реформаторския блок, който пък, знай-но е, е част от управляващото правителс-твено мнозинство. Няма да скрия, че аз написах наскоро писмо до лидера на ДСБ Радан Кънев, тия дни ще дам публичност и на това мое писмо до него. Но тия дни ще подам документи за влизане директно в ДСБ. Защо търся политическа и партийна подкрепа ли? Ами ясно защо: защото един гражданин сам не може кой знае какво да постигне, затова именно съществуват пар-тиите – за да могат гражданите като мен да си обединяват силите. И с обединените си сили да постигат много повече – отколкото ако действат "самосиндикално". Затова аз отново ще влизам в партия и ще се захвана още по-активно с политика. (Бил съм години наред член на СДС и по-рано пък на ДП, на Демократическата партия – когато СДС беше коалиция от партии, а при основава-нето на СДС бях член-учредител на плов-дивския "Клуб за демокрация"). Подготвих си документите за влизане в ДСБ и днес-утре ще ги внеса. Това е новина, ето, спо-делям честно и открито какво възнамерявам да направя. Бил съм политик, отново ще ставам политик, живот и здраве да е само! Защо го правя е интересна тема. Тия дни ще пиша повече по нея.

Ами това е за днес. Стига толкова, има още много неща за писане, но спирам дотук, понеже бързам за една важна среща, насрочена за 9.30 часа. Ще се срещна с една много важна и обществено известна фигура, имам това обещание, срещата вече е насрочена. С кой съм се срещнал ще обявя отделно. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете действащи, активни гражда-ни, не бъдете само презрени мърморковци, който от всичко се оплакват. Нашето бъде-ще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?! Бъдете творци на своето собствено и достойно за вашата личност бъдеще! Чао и до нови срещи!

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: ПО-ОПАСНО НЕЩО ОТ ГРЪМВАНЕТО НА ЕТНИЧЕСКОТО БУРЕ С БАРУТ У НАС АЗ НЕ ЗНАМ, А ФИТИЛЪТ МУ ЯВНО ВЕЧЕ Е ЗАПАЛЕН! вторник, 2 юни 2015 г.

Онова момче (или оня маладец) Бабикян ли се викаше, Хекимян ли се вика-

7 ше, простете, не помня вече (но добре зная, че има склонности да извършва разни мръсни медийни поръчки!), е поканило не кой да е, а Румен Петков да изкаже безцен-ните си мисли по казуса "Гърмен", което на мен ми говори, че явно руската пета колона е замесена в този конфликт, което пък озна-чава, че работата е много опасна и дебела, дето се казва!

Само това мога за момента да ка-жа, нищо чудно у нас да се развива руски сценарий за разпалване на етническа война по югославски сценарий, Гоце е на линия и ще играе ролята на наш Милошевич, ако Сидеров му позволи, ако Сидеров не грабне палмата на първенството (и по-големата част от руските пари). Хора, работите са опасни, след Украйна ний ще бъдем поред-ната жертва на газене от страна на разбес-нялата се и подивяла руска имперска мечка! Помнете ми думата!

Дано бъда лош пророк, но работи-те отиват натам, страшна работа, аз по-опасно нещо от гръмването на етническото буре с барут не знам, а фитилът му явно вече е запален, и то от руското посолство и от неговите верни мекерета!

МОЯТ НОВ ИМИДЖ

вторник, 2 юни 2015 г.

Без коса...

ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН, НО ТРЯБВА ДА НАМЕРИ И РАЗВИЕ СВОЯТА УНИ-КАЛНОСТ вторник, 2 юни 2015 г.

Една младежка група постигна своя успех благодарение на своето разви-

тие. „Революция Z” ще бъдат подгряващата музикална банда на концерта на „Роксет” на 17 юни в зала „Арена армеец”. По този повод поканих вокалистката на групата Мона Недева, която е в основата на това развитие, да разкаже за читателите на списание Humanus за групата, за успеха и развитието.

Има ли някаква революция, която искате да извършите „Революция Z”?

Не, няма как да променим много драстично нещо, но тъй като много млади хора ни харесват, по-скоро се борим за това да видят една различна част от българската музика и въобще култура. (ОЩЕ >>>) ЧАСОВЕТЕ В ЕДНО УЧИЛИЩЕ СА ТОЛ-КОВА УНИКАЛНИ, ЧЕ ДОРИ ДЯДО ДОБРИ ОТ СЕЛО БАЙЛОВО Е ПОПАДНАЛ В ЧАС В ДАЛЕЧНА ЯПОНИЯ сряда, 3 юни 2015 г.

С любопитство към далечна Япония – ВИДЕО

С любопитство към далечна Япо-ния – разговор с Милена Ангелова от Варна, която наскоро се завърна от Токио. По скайп ще се срещнем и със сина й Антонио, който е студент по педагогика там. Той ще ни

разкаже как българинът дядо Добри е по-паднал в японски учебник по доброволчест-во.

"Този предмет се нарича "Теория на доброволческата дейност" и той е свободно избирателен, но аз също бих искал да открия начин да бъда полезен на обществото и го записах миналия семес-тър. Преподавателят ми се оказа хрис-тиянин, който се интересува изключи-телно много от световните новини. Тъй като ние нямаме учебници, преподавате-лят сам решава какви материали да вклю-чи в учебния час; в един от часовете с изненада открих сред материалите 3 страници, посветени на Дядо Добри.

Водещата на предаването попи-та как Дядо Добри е попаднал в японската "учебна програма". Оказа се че то дори нямало учебници. :-) Ето как часовете в едно училище биха били толкова уникални, че дори Дядо Добри от село Байлово да попадне в далечна Япония."

(Публикувано по предложение на Martin Demerdzhiev)

СЪЩЕСТВУВАЛА ЗАТВОРЕНА ФЕЙСБУК-ГРУПА НА МОИ ХЕПТЕН ПОБЕСНЕЛИ "ДОБРОЖЕЛАТЕЛИ", В КОЯТО "КРОЯТ НЕЩА, КОИТО НИКАК НЯМА ДА СА БЕЗ-ВРЕДНИ ЗА ВАС В НАЙ-БЛИЗКО БЪДЕ-ЩЕ" сряда, 3 юни 2015 г.

Под публикацията на вчерашното ми есе се появи анонимен коментатор (виж: Нашето бъдеще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?!), който твърди, че във Фейсбук имало затво-рена група, посветена специално на... моя скромна милост (!??). Там се събирали мои "доброжелатели", които, както се изрази този човек, "никак нямало да са безвредни за мен в най-близко бъдеще"; разбира се, това нещо подразни моето изследователско любопитство. Много ми е интересно какви ли могат да са "страшните неща", които кроят срещу мен, примерно дали пък не кроят да ми правят някакви... най-черни магии, или пък, знае ли се, да ме дадат на органите на ДС и на КГБ, знам ли какво могат да кроят, само предполагам, а може би кроят директно моето... убийство, знам

8 ли какво могат да кроят такива болни мозъ-ци?! По тази причина ми хрумна идеята за провеждането на един полезен експери-мент, която предложих на въпросното лице; ето този откъс от нашия разговор, от който можете и вие да разберете за какво става дума, пък ако искате, също можете да се включите и да допринесете за неговия ус-пешен изход: Анонимен каза: Дръжте под око оная зат-ворена Фейсбук-група, посветена специално на вас, г-н Грънчаров. Там кроят неща, които никак няма да са безвредни за вас в най-близко бъдеще. Известно ли ви е, че съществува такава група? Със сигурност са блокирали Вашия профил, затова най-добре си направете алтернативен фейсбук-профил и с него влезте в групата, за да сте информиран. Ангел Грънчаров каза: Няма такава група. Не вярвам да има. Блъфирате. За да ми докажете, че има копирайте какво пише в нея и ми го пратете на имейла. Само тогава ще повярвам, че има такава идиотска група.

Апропо, нищо лошо не правя, тъй че не се боя от никакви кроежи на злонаме-рени спрямо мен лица. Чудесно нещо е човек да е с чиста съвест. Опитайте, ще се убедите, че е така. Анонимен каза: Вече сте достатъчно голям да научите, че НЯМА НУЖДА да сте напра-вил нещо лошо за да искат някои хора да ви навредят. Колкото до това дали я има или я няма групата на зложелателите ви във ФБ, когато фактите говорят и боговете мъл-чат. Уверете се сам (но НЕ с вашия про-фил, който разбираемо е блокиран в група-та).

Ангел Грънчаров каза: Пробвах. Няма такава група, нищо не се отваря на тази страница. Или моето ай-пи е блокирано съв-сем. Казах Ви, щом имате достъп, дайте, копирайте нещо от нея или я снимайте и ми пратете изображението, да видя. Да се уверя. А това, че някакви хора били искали да ми навредят и се били наговаряли как да ми навредят говори много лошо за тия хора.

Не за мен, а за тях говори лошо. Зная, че има такива хора. Тези хора просто трябва да знаят това, че като правиш зло на друг, то в крайна сметка се връща на теб самия, стоварва се на твоята глава...

Анонимен каза: Пич, AIG, нравствена кон-станта в сатанистите няма, искаш ли да разбереш тоя постулат? Нищо няма в Сей-тън освен лъжа (намери си цитата ако имаш акъл дотолкова), а така е и в неговите безс-ловесни и низши слуги... Защото той е жес-ток господар с тях (намери си цитата) и затова трябва да съжаляваш А. за тъжната й участ нищожна, а не да я каниш на срещи за нравствено очистване... И остави глупос-тите на православната църква малоумна, че всички ще се спасят – нашата Библия (не знам за вашата), казва че невярващите са като морския пясък на брой (намери си цитата ти философ ли си или ментак) в сравнение с броя на християните... Да го кажем на руски, подавляващо мнозинство са, ОК? Хуманус мой такъв ленинградский... Ангел Грънчаров каза: Към оня, който твърди, че имало фейсбук-група "Против Ангел Грънчаров":

Вземете копирайте (щом твърдите, че имате достъп до тази група и че такава група изобщо съществува) нещо интересно от нея и ми го пратете за да го публикувам в блога, смятам, че ще бъде любопитно. И така хем ще ме убедите, че такава група съществува, хем ще свършим заедно една полезна работа. Тия неща имат нравствен смисъл, а за мен, знайно е, тази сфера на живота, това негово измерение е най-важното, е истински важното... АБЕ ТИЯ ПРОКЛЕТИ РУБЛОФИЛСКИ ПРОПАГАНДИСТИ ПОЛУДЯХА ЛИ БЕ, КАКЪВ Е ТОЗИ МАРАЗЪМ, КАКВА Е ТАЗИ ЛУДЕШКА ПАРАНОЯ?! сряда, 3 юни 2015 г.

Русия и третата световна война, Статия на Константин Душенов

Напоследък враждебността и ом-разата на Запада към Русия станаха толко-ва очевидни, че въпросът за Третата све-товна война се прехвърли от страниците на фантастичните романи в анализите и ко-ментарите на уважавани аналитици, експер-ти и политолози.

Ще има ли Трета световна война? Ако „да“ – кой и кога ще я започне? Защо и по каква причина Западът толкова мрази Русия? Може ли това да бъде коригирано?

Струва ли си руснаците да се боят от Све-товна война? Ще успее ли Русия да победи в такава война? Дали ще има съюзници? Къде ще се проведат главните сражения на Третата световна?

Самият живот поставя такива въп-роси.

За да се ориентираме в тези проб-леми и да разберем какво ни очаква в бъ-деще, трябва първо внимателно да се огле-даме назад, да анализираме историческите примери и прецеденти.

И така: ще има ли Трета световна война? В това няма никакво съмнение. Ще има.

Човечеството винаги е воювало. Въоръженото насилие отдавна е обичайно средство за решаване на проблемите между хората, племената, народите и държавите, културите и цивилизациите.

Но чак до ХХ-ти век развитието на военните технологии не е позволявало въоръжените сблъсъци да придобият гло-бален характер. Имало е големи и малки войни – но те не успявали да обхванат в огъня на военния пожар няколко континента и океани. Едва през ХХ-ти век хората до такава степен усъвършенстваха средствата за взаимно унищожение, че Световните войни станаха наистина страшна реалност.

Но как и защо възникват Световни-те войни? Пък и изобщо всички войни?

От чисто християнска гледна точка отговорът на този въпрос отдавна е изяс-нен. Грехът, който терзае човешката душа, страстите на суетата, сребролюбието, гне-ва, завистта, властолюбието, омразата и злобата, които пламтят в грешните ни сърца – ето първопричините за всички войни. От момента, когато Каин убива Авел, своя брат – насилието е вечен спътник в човешката история. Започнала с убийство, тази исто-рия ще завърши с Апокалипсиса, тоест, с опустошителна, всеобща война, възцарява-не на всемирен диктатор-антихрист, страш-ни природни и социални катаклизми, пред-шестващи Второто славно пришествия на Господа-Бога и наш Спасител Иисус Хрис-тос.

Днес последното препятствие пред плановете за установяване на гло-бална анти-християнска диктатура е Русия.

И т.н., и прочие, и ала-бала, и так далее – лъжи колкото щеш, безсрамието е пълно!!! Кратък мой коментар: "Враждебността и омразата на Запада към Русия" били стана-ли толкова очевидни и тра-ля-ля, абе тия проклети рублофилски пропагандисти полу-дяха ли бе, какъв е този маразъм, каква е тази лудешка параноя?! И цялата тази иди-отщина е облечена в някаква лицемерна "християнска" и "православна" стилистика, че на човек му се повръща от отвращение заради толкова грозното светотатство!

9 Не може да бъде ненавиждано и

мразено нещо, което само на себе си е най-голям враг. Русия и руснаците са възпита-вани от кагебисто-путинистите да мразят Запада и тяхната омраза е логична – защо-то завиждат на Запада и има за какво да му завиждат, щото той във всичко ги превъз-хожда, абсолютно във всичко; а западняци-те на какво могат да завиждат на Русия и на руснаците? Всичко да бъде представено наопаки на истината, да бъде изопачено до неузнаваемост, да се лъже безпардонно и безочливо – това са оръжията на путинист-ко-кагебистките агитатори. Които за пари са способни на всякакви подвизи, както и по-добава за продажните долни мекерета. ЧУДНО ЗАЩО "СВЕТИТЕ" АРХИЕРЕИ НЕ АНАТЕМОСАХА ДС И ПОНЕ ВЕДНЪЖ НЕ СЕ ВЪЗМУТИХА ОТ ЗВЕРСТВАТА НА КОМУНЯГИТЕ?! сряда, 3 юни 2015 г.

Светият синод анатемоса йогата в мату-рите

Патриархът възропта източната религия да се преподава на младите

Светият синод се възмути от "неу-местна и неправомерна пропаганда на йога" в матурите за 12-класниците тази година. "Йогата е древна и самобитна индийска система от методи за укрепване на човека и за неговото хармонично развитие". Това е само първото изречение от текста, за който младежите от 12-и клас имаха задачи на матурите си. След постъпили сигнали в Синодалната канцелария архиереите от Светия синод на БПЦ - Българска патриар-шия начело с патриарх и Софийски митро-полит Неофит изпратили писмо до парла-ментарната комисия по образованието и науката, съобщиха от синода.

"Недопустимо е едно нетрадици-онно за България източно религиозно уче-ние да бъде пропагандирано и натрапвано на учениците чрез включването на неподхо-дящи текстове и въпроси в задължителните зрелостни изпити по български език и лите-ратура (БЕЛ). Става дума за текстове и насочващи въпроси, които са включени като задължителна част от зрелостните изпити за всички ученици, завършващи българско-

то общообразователно училище", пише в писмото. Кратък коментар, който изцяло споде-лям:

Чудно защо "светите" архиереи не анатемосаха ДС и поне веднъж не се въз-мутиха от зверствата на комунягите, а тър-сят под вола теле?" (Огнян Ханджиев)

И аз се чудя? Как не ги е срам? (Лила Кара) ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ДА ИЗГОРИШ БАНКА С АКТИВИ ОТ 6-7 МЛРД. ЛВ., ЗА ДА СЕ СПРАВИШ С НЯКОЛКО ЧОВЕКА? сряда, 3 юни 2015 г.

Фалитът на банката носи и геополити-чески риск Из: Политиците губят контрол върху казу-са КТБ, Интервю с Иван Костов (Съветвам ви да прочетете цялото интервю, нами-ращо се зад линка, водещ към в-к БАНКЕ-РЪ)

Опасявам се от дела срещу дър-жавата, които ще се гледат извън стра-ната и там ще важат само правните аргументи

... И какво излиза? Че целият то-

зи порой от информация и коментари по случая "КТБ", които заливат хората, само отклоняват вниманието им от основните проблеми?

- Ами в такива случаи винаги става така. Обществото не може да види големия проблем заради многото детайли, с които го занимават. То не вижда гората като гора, то я вижда като много дървета, клони и листа.

В случая с КТБ вижда имена, числа, сметки, цесии. А не вижда големия проблем.

Много хора обаче заявиха, че фа-литът на КТБ има оздравителен ефект, защото разграждал модела КОЙ, нанасял удар върху политическата обвързаност на финансовия бизнес и т.н. Може ли фали-тът на банката да има оздравителен ефект?

- Разбира се, че не може. Това е все едно да изгориш юргана заради една бълха. Защо трябва да изгориш банка с активи от 6-7 млрд. лв., за да се справиш с няколко човека? Това е абсурд. Ако има някакви виновници, си има съд и прокурату-ра, а не се вменява вина на банката, на нейните клиенти и на вложителите й. Това е недопустимо. Поне в цивилизованите дър-жави. Никъде не се твърди, че фалитът на една банка може да има оздравителен ефект. При нас във фалита на КТБ се тър-сеше друг ефект и той е разграбването на банката.

ЩО Е "РАЗРУХА" И КОГА НАСТЪПВА ТЯ СПОРЕД ПРОФ. ПРЕОБРАЖЕНСКИ: "... РАЗРУХА НЕ В КЛОЗЕТАХ, А В ГОЛО-ВАХ"! сряда, 3 юни 2015 г.

Професор Преображенски за разрухата:

– Разруха, Филипп Филиппович! – Нет, – совершенно уверенно воз-

разил Филипп Филиппович, – нет. Вы первый, дорогой Иван Арнольдович, воз-держитесь от употребления самого этого слова. Это – мираж, дым, фикция. – Филипп Филиппович широко растопырил короткие пальцы, отчего две тени, похожие на чере-пах, заерзали по скатерти. – Что такое эта ваша "разруха"? Старуха с клюкой? Ведьма, которая выбила все стекла, потушила все лампы? Да ее вовсе не существует! Что вы подразумеваете под этим словом? – ярост-но спросил Филипп Филиппович у несчаст-ной деревянной утки, висящей кверху нога-ми рядом с буфетом, и сам же ответил за нее: - Это вот что: если я, вместо того, чтобы оперировать, каждый вечер начну у себя в квартире петь хором, у меня наста-

10 нет разруха. Если я, посещая уборную, начну, извините меня за выражение, мо-читься мимо унитаза и то же самое будут делать 3ина и Дарья Петровна, в уборной начнется разруха. Следовательно, разру-ха не в клозетах, а в головах. 3начит, когда эти баритоны кричат "Бей разруху!" – я смеюсь. (Лицо Филипп Филиппович пере-косило так, что тяпнутый открыл рот.) Кля-нусь вам, мне смешно! Это означает, что каждый из них должен лупить себя по заты-лку! И вот, когда он вылупит из себя всякие галлюцинации и займется чисткой сараев – прямым своим делом, разруха исчезнет сама собой. Двум богам нельзя служить! Невозможно в одно и то же время подме-тать трамвайные пути и устраивать судьбы каких-то испанских оборванцев! Это никому не удается, доктор, и тем более людям, которые вообще, отстав от развития евро-пейцев лет на двести, до сих пор еще не совсем уверенно застегивают собственные штаны!

Филипп Филиппович вошел в азарт, ястребиные ноздри его раздувались. Набравшись сил после сытного обеда, гремел он подобно древнему пророку, и голова его сверкала серебром...

... - Контрреволюционные вещи вы

говорите, Филипп Филиппович, – шутливо заметил тяпнутый, – не дай бог вас кто-нибудь услышит!

- Ничего опасного, – с жаром воз-разил Филипп Филиппович, – никакой контр-революции! Кстати, вот еще одно слово, которое я совершенно не выношу. Абсолют-но неизвестно что под ним скрывается! Черт его знает! Так я и говорю: никакой этой самой контрреволюции в моих словах нет. В них лишь здравый смысл и жизненная опы-тность...

А ето и цялото знаменито произве-дение на великия М.А.БУЛГАКОВ Собачье сердце (Чудовищная история), четете, наслаждавайте се на руския пророк и чо-вешки сърцевед! ЗАБЕЛЕЖКА: Този малък откъс го взех от подготвяната от мен в момента за печат книга За (не)здравомислието, която въз-намерявам да издам в хартиен вариант в срок до един месец. МОИТЕ ОСНОВАНИЯ ДА СЪМ ЗА ЗА-ДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ сряда, 3 юни 2015 г.

Един млад – но активен и полити-чески ангажиран! – човек, казва се Dimitar Stoyanov, е написал във фейсбук следното, което ми даде повод и аз да изразя своята позиция по въпроса за задължителното гласуване; ето неговото изказване, а пък по-

долу и моята позиция със съответната аргументация:

Dimitar Stoyanov каза: Аз ще препотвърдя своята позиция – "ЗА" електронно гласуване и "ПРОТИВ" задължително гласуване. Ангел Грънчаров каза: Аз пък съм ЗА задължителното гласуване. Водя се от императива за приемане на една твърда жизнена необходимост, с която не се спори: щом като повечето хора у нас не разбират що е това свобода и по тази причина сами не желаят да се ползват от нейните пре-димства и шансове, то такива хора трябва да бъдат задължени със закон да го сторят все пак, та белким в един момент по необ-ходимост почне малко по малко да им прос-ветва в съзнанието що е това свобода. И по този начин ще привикнат да поемат и съот-ветните отговорности на свободния и де-мократичен живот.

Подобно нещо се е случило някога в древна Атина: когато Солон дал на атиня-ните демократични закони, но голяма част от тях не разбирали техния смисъл (заради неразбирането на това що е свобода), тога-ва идват на власт тираните (управлението на 30-те тирани) и насила приучават атиня-ните да изпълняват тия демократични зако-ни, след което идва периодът на разцвет на този най-знаменит гръцки полис. (Нещо подобно се случи, примерно, в Чили по времето на Пиночет; Чили сега е доста напреднала и благоденстваща държава.)

Тези са ми основанията да съм за временно въвеждане на задължително гласуване у нас. Едно уж "недемократично и нелиберално постановление, което обаче е за доброто на българската демокрация, което все някога и някак трябва да прорабо-ти в интерес на хората и на нацията. И този е един от начините това да се случи. Други-ят начин е да пробваме с някакви магии; аз трети начин демокрацията ни да проработи не зная. МОЯТ ЛЮБИМ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИ-ЛОСОФИЯ В СУ ЗДРАВКО ПОПОВ сряда, 3 юни 2015 г.

Неговата страница във Фейсбук. (Другият такъв любим мой преподавател е Цочо Бояджиев, разбира се.)

НИЕ УБИХМЕ БОТЕВ, ДА, БОТЕВ Е УБИТ И ПОСТОЯННО Е УБИВАН ОТ ПОКОРНА, ИНТЕРЕСЧИЙСКА, ХИТРУВАЩА, ТАРИ-КАТСТВАЩА, МАЛОДУШНА БЪЛГАРИЯ! сряда, 3 юни 2015 г.

Нали има спекулации кой е убил Ботев... От слизането на четата на българс-кия бряг до кончината й към нея са се при-съединили колко патриоти – ДВАМА! Едно младо момче и един кръчмарин – хвала им!

Всички неприсъединили се са уби-ли Ботев. Убил го е Стоян Заимов, като е лъгал в писмата си, че Враца вече едва трае и ще въстанат с хиляди, а се събрали 200 души в една църква, та после се поп-рибрали, а Стоян Заимов дори се предре-шил в женски дрехи. Убил го е и овчарът, който поискал да му се заплатят изядените агнета, че видиш ли, башибозукът иде, после кой ще плаща?! Убила го е покорна, интересчийска, нахитряла България. И продължава и до ден днешен да го убива покорна, интересчийска и нахитряла Бълга-рия.

Убива го липсата на сирена в сър-цето на българина, която да го буди от постоянната му поспаливост срещу неспра-ведливости. Но тези несправедливости се решават ЗАЕДНО, а ние сме индивидуалис-ти. Индивидуализмът на българина, еволю-ирал в недостижими висоти до "гледане на собствения си частен интерес" е убил Бо-тев.

11 Да послушаме сирени. Че в нас

липсват. Написа: Evgeni Cherepov

ДОБАВКА: Колцина ще тръгнат да подкре-пят един нов Ботев в наши дни – ако той тръгне срещу народните душмани в наши дни? Пак никой няма да иде да го подкрепи. Ето защо твърдя, че ние убихме Ботев – и постоянно го убиваме. Нашата склонност към дребнаво шикалкаване, нашето мало-душие продължава да убива Ботев... ний и Левски така убихме, не само Ботева! ПОЧИТАМЕ УБИЙЦИТЕ, НЕ ЖЕРТВИТЕ – ПОЗОР! четвъртък, 4 юни 2015 г.

"Черната плочка на Първа градска е метър на 70 см за лекарите – жертви на комунистическия режим. А паметникът на тия, заради които ги избиха – Съветската армия, е 70 метра висок." Позор!

(Теди Москов)

(От страницата на Даниела Горчева) ПЪКЛЕНИЯТ ЧЕНГЕСАРО-КАГЕБИСТКИ ПЛАН ЗА СЪСИПВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ СЕ ОЧЕРТА: РУСКИТЕ МЕКЕРЕТА У НАС УСЪРДНО РАЗДУХВАТ КОНФЛИКТА МЕЖДУ БЪЛГАРИ И ЦИГА-НИ четвъртък, 4 юни 2015 г. Виж: Мартин Лутър след Гърмен: Какво направи ТИ за другите?!

Мразим циганите. Лозунги като: "Циганите на сапун" и "Заколете българите" вече не впечатляват дори децата. С лозун-

гите може и да се свиква, но с циганските набези по села и градове – не. Има десетки убити възрастни, заради мизерните им пенсии. Има изнасилени старици, святкат ножове, хора живеят като в секретна секция, завладяни от страх.

Не, не е нормално. Който ви каже, че положението не е толкова страшно – лъже. Положението е по-страшно, отколкото си предстаявяме. Защото държавата и политиците се отсвирили проблема и ни будалкат с фрази, в които "червената ниш-ка" са думи като "европейски ценности", "ромска интеграция", "етническа толерант-ност" и пр. Зад тази розова фасада джеб-чийки подкупват полицаи, цигански барони подкупват полицейски шефове, проститутки бутат безплатно на ченгета, за да не ги закачат, данъчни се правят на разсеяни пред ромски дворци и прибират пачки, цели махали не плащат ток и вода, трафиканти продават деца в чужбина, хиляди не плащат здравни осигуровки, прокурори прекратяват преписки срещу "таса", хиляди не стъпват в училище и т.н. ...

... В България е преиначено до осакатяване: право на помощи. Нищо друго не важи. Искаме помощи и това е. Няма да учим, няма да се квалифицираме, ще пра-вим деца, а вие ще ни плащате социални помощи. Вината не е изцяло на ромите. Те бяха подучени от ловки политици, които за да получат техните гласове, обещават как-вото им дойде на езика. Ако спешно не се захванем сериозно с ромските проблеми и провокативната и подличка идеология на ДПС сред циганите – ни чакат тежки време-на. Кървави и фатални за всички ни.

ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО КАТО БРАТЯ – ИЛИ ДА ЗАГИ-НЕМ ЗАЕДНО КАТО ГЛУПАЦИ! четвъртък, 4 юни 2015 г.

Ето какво казва Мартин Лутър Кинг на 28 август 1963 г. в знаменитата си реч:

"Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското зна-

чение на своето верую: "Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създа-дени равни". Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. Мечтата ми е един ден дори щата Мисисипи, щат нажежен от горещината на несправедливостта, нажежен от горещината на подтисничеството, да бъде превърнат в оазис на свобода и спра-ведливост."

Мартин Лутър казва по-късно в ед-но интервю: Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци. И допълва: Законите и прави-лата са за всички. Искаме да не се прилагат избирателно, да важат еднакво за всеки един.

Малко преди да бъде убит през април 1968 г. Мартин Лутър заявява: "Най-важният, най-настойчивият въпрос в нашия живот е: Какво всъщност правиш ТИ за другите?“ Из: Мартин Лутър след Гърмен: Какво направи ТИ за другите?! НЕ ЦИГАНИТЕ СА ПРОБЛЕМЪТ НА БЪЛ-ГАРИЯ, А КОМУНИСТИТЕ, ЧЕНГЕТАТА, ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ И МАРИОНЕТКИ-ТЕ ИМ В ПОЛИТИКАТА И В "ПРАВОСЪ-ДИЕТО" четвъртък, 4 юни 2015 г.

Не циганите, а политиците циганизират България, Автор: Даниела Горчева, специ-ално за Faktor.bg, снимка: Ани Лозева

Невежеството и отказът от правосъдие са най-страшните проблеми в България

Циганите, както и българите и всички български граждани са жертви на един преобладаващо престъпен преход,

12 последвал едно десетилетно престъпно нелегитимно управление.

България се "циганизира" не зара-ди циганите. А заради българските полити-ци, които пък са продукт на българското общество, защото не ги внасяме от Марс.

И те, българските политици не са цигани. Чисти българи са. Но са стигнали са дотам в циганията си, че ходят по врачки и ръсят пътища със захар против магии и прокоби. Да напомням ли, че Държавна сигурност беше превърнала петричката врачка Ванга в институция още по времето на правешкия диктатор и възвишената му "просветена" щерка? Но това само да им беше кусурът, със захар да ги наръсим. Не циганите са проблемът на България, а ко-мунистическата номенклатура и репресив-ните й органи, обслужващият ги персонал и техните наследници – ето това е същински-ят проблем на България. Заради липсата им на морал и изобилие на наглост. До ден днешен.

Невежеството е проблемът на България

И това е проблем номер едно! За-щото невежеството произвежда не само бъдещи безработни хора, които утре – вмес-то да работят и да издържат с данъците си пенсионерите в страната, ще виснат като воденичен камък на социалните служби. Защото произвежда хора, които или ще станат жертва на престъпност, или самите те ще станат престъпници. Защото произ-вежда бъдещи роби лесни за манипулация и неспособни да се грижат за себе си и да бъдат полезни на обществото. Всичко това е следствие от невежеството. А в България неграмотността – и далече не само сред циганите, а и сред българите, е вече потре-саващо висока.

Когато у нас се проумее, че не мо-же НИТО едно дете, повтарям: НИТО ЕДНО дете да отсъства не изобщо, а НИТО един ден от училище без уважителна причина, когато задължителното – от 5 до 18 годишна възраст образование стане качествено и стане приоритет на тази държава, когато всеки един от нас се (само)образова и се научи да мисли самостоятелно и критично, ето тогава ще започнем лека-полека да се оправяме. Тогава ще имаме образовано разумно общество, което ще избира и ще

контролира образовани, морални и отговор-ни политици.

Дотогава ще ни използват да се бием помежду си, докато ни обират – тоест, докато властимащи режат клона, на който всички седим. Понеже тези двойкаджии, които са ни управници така са се захласна-ли в настоящето си на крадци, че не виждат бъдещето си. И не разбират, че като до-вършат делото си, ще цопнем всички (заед-но с тях барабар!) в ямата, която е под клона, на който едвам сме се закрепили ( и то сме се закрепили не по наша заслуга).

На ЕС и на НАТО може и да им от-малеят ръцете да ни придържат и тогава ще се сурнем обратно я в преизподнята на гражданската война, я в нещо подобно на украинския сценарий, който Русия на Путин им сервира, я на поредното авторитарно или тоталитарно управле-ние

С тази разлика, че този път може и да не оцелеем. И няма нужда да носим бучки захар на някоя Ванга, за да ни пред-рече горното.

Циганите били имали незаконно построени къщи. А паметникът на Съветска-та армия и този саморазрушил се „памет-ник“ на културната номенклатура пред НДК законни ли са? Не! Но общината не само че не ги събаря, ами ги пази с камери и поли-ция! А тия нароени из бившите зелени пло-щи на града високи сгради из София закон-ни ли са? Не! Но общината издава разре-шения за строеж, престъпвайки закона! А бетонът по морето и по планините законен ли е? Не! Но иначе как ще се изперат пари-те на българската мафия? А природата и законите – кучета ги яли!

(Прочети ДО КРАЯ)

ЩЯЛО ДА ДОЙДЕ ВРЕМЕ КОГАТО НАРО-ДЕН СЪД ЩЯЛ ДА СЪДИ ТИЯ, КОИТО НЕ СА ОБИЧАЛИ РУСИЯ ПОВЕЧЕ ОТ БЪЛ-ГАРИЯ! четвъртък, 4 юни 2015 г. Мъж от Котел иска да дари къщата си за руски полигон (видео)

Мъж от Котел иска да дари земите и имота си на Посолството на Русия в Бъл-гария, за да може да бъде построен военен полигон, предаде сайтът "KotelNews".

„Ще дойде време, когато народен съд ще съди тези, които са били против Русия. Това време не е далеч. Както имаше Народен съд за омразните хора след 9-ти септември, така и сега ще има такъв. Ще им обърнем хастара на тези, които са против Русия!“, убеден е той.

Събев не е доволен от състояние-то на родната войска и я сравнява иронично с "една шепа бълхи, хапеща руската мечка". Въпреки това той вдига наздравица за бъл-гарската армия, като ѐ пожелава да си стои тук и да не ходи да воюва с Русия, за свое добро.

"Не ги виждам! Ще се върнат кьо-рави, куци и сакати! Само музикантите от парада да пуснат и ще превземат София. Ще има да тъпчат главите на софиянци и да ги бият с палките. Всички ще избягат. И музикантите могат да се опълчат на българ-ската армия”, твърди котленецът.

Откровенията на другаря Събев от Котел:

СВЕЩЕНОТО ПЪРВОНАЧАЛО, "СВЕТАЯ СВЕТИХ" НА БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ Е ШУРО-БАДЖАНАШКАТА, ПРИЯТЕЛСКА, НÀУЧНА, ЧИНОВНИЧЕСКА, ПОЛИТИЧЕС-КА ИЛИ КАКВАТО ТАМ ОЩЕ СИ ИСКАТЕ МАФИЯ четвъртък, 4 юни 2015 г.

Случаят с т.н. Стопанска Академия в Свищов показва и говори много – що се отнася до това какво наистина представля-

13 ват т.н. "автономни академични общности" у нас. Ами представляват чисто и просто едни "академични", с извинение, мафии, в които се борят за власт, санким, за пари, разните там босове и кланове, а пък самата акаде-мичност и качеството на образованието на студентите са съвсем последната им грижа, на първо място обаче стоят паричките, смученето на парички е светая светих на въпросните нашенски "академични", с изви-нение, общности. Употребявам израза "с извинение", щото нашите "академии", с извинение, не са никакви академии, в тях няма нищо академично, те, както казах, са чисто и просто мафии, подобно на боклук-чийската мафия, подобно на правосъдната мафия, подобно също така на мафията, която владее комай всяка една партия у нас, или политическата мафия, мафията на т.н. нашенска "политическа класа" или на нашия тъй обичен "политически елит" и т.н.

В българския живот навсякъде има само мафии, във всички сфери са налице съответните мафии, примерно имаме си културни мафии, мафии в сферата на кул-турата, на образованието, на икономиката, навсякъде, абе няма нито една сфера на живота у нас, която да не е подчинена на принципа на мафията. Самата ни държава, разглеждана като цяло, също е мафия, у нас мафия и държава са едно и също нещо, всичко органи на държавата също са ма-фии, чиновниците от отделните ведомства също са мафии, вкопчили се в оня дял от държавния ресурс, който им е подведомст-вен, стигнало се е дотам, че дори и послед-ното селско училище е мафия, начело на която стои всевластният бос, именно дирек-торът, а около него се е разположила дру-жинка бодри ласкатели-подлизурковци, сиреч, лапачи, които са се нагласили дожи-вотно да смучат държавен ресурс, да сму-чат съответните парички, диференцирани заплащания, командировъчни, каквото там може да се смуче, пък дори и това да е краденето на дървата, с които трябва да се отопляват класните стаи.

Това е положението у нас, това ми говори случаят в "Академията" в Свищов, където, знаем, една мафия си беше нагла-сила работите да царува и да смуче благин-ки доживотно, ама на, недоволните скочиха, държавата се намеси, а сега въпросната мафия реве и плаче, че, видите ли, "акаде-мичната автономия" и "свещената акаде-мична свобода", видите ли, били нарушени

и поругани! Тази т.н. "академична", с изви-нение, автономия не е нищо друго, освен смокиновото листо, с което въпросната "академична", с извинение, мафия крие срамотиите си, нищо друго не е въпросната "академична", с извинение, автономия. Свещеното първоначало, "светая светих" на българския живот е шуро-баджанашката, приятелска, нàучна, чиновническа, полити-ческа, или каквато там още си искате мафия и мафиотщина, която именно е ядро, струк-туроопределящ, ако трябва да се изразим нàучно, принцип, от който зависи всичко останало. И спрямо който всичко останало се нагажда да живее, да се нагажда, да се урежда в живота и пр. Който пък не му се подчинява, той мигом става "народен враг", "злодей", "урод", подлежащ на смачкване и на унищожение - и бива мълниеносно смач-кан или унищожен като гнида – с оглед идилията на пагубното статукво да бъде запазена вечно.

Спирам дотук, казах каквото тряб-ваше да кажа, все някой трябваше да каже и това, но какво от това като го казах?! Някой да не би да се стресне и да се засрами?! Не, моля ви се, нема такова нещо, какъв срам, какво стряскане, та ний сме най-нагли мер-завци, за нас такива неща като страх и срам няма! Та ний умеем да потискаме всеки порив на съвест, човещина, морал и прочие буржоазни и европейски лигавщини, от които никаква полза, никакъв келепирец нема – нема и дори не може да има.

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 28 МАЙ, ТЕМА: "КЪДЕ ГРЕШИМ, КОЯ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРЕЧКА ПРЕД НАШИЯ ВЪЗ-ХОД И ПРОСПЕРИТЕТ?" четвъртък, 4 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размис-ли! :-)

Архив на предаването, съдър-жащ всички досега излъчени предавания ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, 4 ЮНИ, ТЕМА: "КАК СЕ ПРАВИ... ДЕМОКРАЦИЯ?" четвъртък, 4 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размис-ли! :-) Архив на предаването, съдържащ всички досега излъчени предавания

НИЕ НЕ ЩЕ ДА КАЖЕМЕ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ТОВА, ЧЕ СЕКИ ЧОВЕК И СЕКИ НАРОД ТЕГЛИ ОТ УМЪТ СИ четвъртък, 4 юни 2015 г. Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Ру-сия?

Карикатури: Хенрих Дембицки

Черкезинът Джамболет прострелва Бо-тев в сърцето, версията за завера с Об-ретенов – измислена

14

Руският мир и пропагандната му война

Ботев поема към смъртта и безсмъртие-то Години наред гузно премълчаваме исти-ните от идеологията на поета-револю-ционер и борците за национално осво-бождение

Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

Както по отношение на голяма част

от нашата история и литература, умишлено и целенасочено манипулирани, укривани или фалшифицирани през последните де-сетилетия, така и по отношение на Ботев нашите историци и литературни критици дължат едно голямо извинение.

Днес ние не можем да си позволим да гледаме на творчеството и на революци-онната дейност на поета и публициста из-вън контекста на събитията от онова време, извън контекста на цялото ни революционно движение, чийто последовател е и самият Ботев.

Отново да натъртя – през послед-ните десетилетия умишлено и целенасоче-но дейността на българското национално-революционно освободително движение бе умишлено принизена, борбите и жертвите на българският народ, довели до разреша-ването на Българският въпрос също бяха сведени до едва ли не функция на Русия. Целта е една – да се обслужи идеологе-мата на руския империализъм и да се подпомогне експанзията му и днес (ОЩЕ)

ЕДНА ОСТРОУМНА КАРИКАТУРА петък, 5 юни 2015 г.

КАТО КАЗАХ "СВИНЩИНАТА НА КОМУ-НИЗМА", ОБИДИХ ПРАСЕТАТА... петък, 5 юни 2015 г.

Из: Т. Москов: При комунизма билетчето бе 6 ст., но вицът - 5 години

Режисьорът Теди Москов потвърди пред журналисти намерението си да прик-лючи с кариерата си в театъра. С последна-та си работа – по възраждането на „Улица-та“ като микс от жива игра и прожекция в зала 1 на НДК, той смята да напомни какво е бил, а после за дълго да замълчи.

„Моят театър беше силен в свин-щината на комунизма, показваше къде е свободата, с какво може да се помайтапим, как да си поемем дъх. Театърът, който правех, беше атентати срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на бъл-гарското изкуство. Сега това вече не е нуж-но“, заяви той.

„Аз използвам свободата да рабо-тя каквото искам и да казвам, каквото мис-ля. Всичките тези сравнения, че и преди е било същото – не е така. Казват ми – тогава билетчето за транспорт струваше 6 стотин-ки. Да, ама вицът струваше 5 години“, обяс-ни Москов, който смята да продължи да пише сценарии.

„Като казах свинщината на кому-низма, обидих прасетата – то е някаква уродливост, система, която ми е много изненадващо, че още продължава да има привърженици“. „Сега като падна този кому-

низъм, аз за каква свобода да говоря“, запи-та режисьорът.

ЕТО КОЛКО ФАКТИЧЕСКИ И НАИСТИНА ТЕЖИ ТЪЙ ПАРАНОИЧНОТО "ВЕЛИЧИЕ НА РУСКИЯ СВЯТ" петък, 5 юни 2015 г.

Данните от МВФ показват каква "свръхдър-жава" е Русия. (George Todorov)

Такое впечатление, что путинцы со своей оголтелой пропагандой про величие "русского мира" – это просто неадекватные, тяжело больные идиоты, не способные ориентироваться в окружающей действи-тельности...

Вот, Бразилия с теми же 3% про-центами от мирового ВВП не талдычит постоянно о величии "бразильского мира".

Igor Mironov ОТКРИТО, НО ИНАК СВРЪХТАЙНО ПИС-МО НА "ВЪЗМУТЕНИЯ СПЛОТЕН КОЛЕК-ТИВ" НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СРЕЩУ "НА-РОДНИЯ ВРАГ" И "ЗЛОДЕЙ" АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ петък, 5 юни 2015 г.

15 Без коментар... та шоуто да е пъл-

ноценно! Думите са напълно излишни. Смисленият човек, непривикнал на такива абсурдизми, онемява като изчете този текст, загубва способността си да борави с думи. И прочие. Това писмо е едно бижу на... (нека не казвам засега на какво е бижу този документ, нека това да остане загадка, която всеки да разгадава сам)! Ето малък откъс: "Вярваме, че ВЪРХОВЕН КАСАЦИ-ОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ще защити децата – най-ценния ресурс не само в нашата институция, но и в РЕ-ПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ."! :-)

БЕЗ ПАНИКА, ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ, КУРАЖ: ПО-ЛОШО ОТ СЕГА НЯМА КАК ДА СТАНЕ! събота, 6 юни 2015 г.

Публикуваното вчера Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров повдига доста въпроси. И също така дава неочаквано много отговори. Именно по тази причина определих това писмо като "бижу"; много хора са се сащи-сали като мен като са го прочели. Интерес-но е, че в ПГЕЕ-Пловдив са се намерили хора, които не са се самоунижили да под-пишат писмото, явно вече факторът страх (страхът от отмъщение от страна на не прощаващата подобни "волности" директор-ка) е поотслабнал. Разбира се, немалка част от "сплотения около любимата дирек-торка колектив" (учителския имам предвид) са се подписали, което илюстрира факта, че нивото на демокрация в тази училищна общност е на нивото горе-долу на това в Северна Корея. Разбира се, че не е нор-мално толкова много хора все пак да дръз-нат да си плюят в лицето и да подпишат одиозния документ. Интересно е, че го е подписала и ръководителката на другия синдикат Тодорка Копривленска, която доскоро се опитваше да се държи що-годе достойно в нелеката, по-скоро в ужасната ситуация.

Аз тези дни довършвам работата си по предпечата на своята книга със загла-вие ПРОТИВ НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО (така решавам да променя условното до този момент заглавие; другият вариант, за който се колебая, е, разбира се, този: ЗА ЗДРА-ВОМИСЛИЕТО) и сега, в този момент се питам: дали съдбата не ми подари този шедьовър за да мога достойно, на най-високи акорди да завърша книгата си? Съб-

лазнен съм от възможността да направя анализ на въпросния документ, щото той по наистина чудесен начин илюстрира основ-ната теза на книгата ми: че нездравомисли-ето е израз на откъсване на съзнанията от реалността, затварянето им в един причуд-лив, преобърнат свят на сенки, илюзии и фикции, в който всичко е тъкмо наопаки на действителното състояние или положение. Ние обикновено казваме, че такива хора лъжат, но явно те съвсем искрено си кривят душата, предполагаме, че така възприемат нещата, а именно: изкривено, превратно, не успяват да постигнат верния, точния сми-съл, всичко им изглежда илюзорно, заблу-дено, изопачено. Става дума за намесата и преплитането на някакви себични интереси, което именно е довело до това очебийно изкривяване на нещата, до тази оптическа измама, в която наистина всичко се възпри-ема тъкмо наопаки на действителното. Не, не мога да се удържа да не направя кратък коментар, моята изследователска страст е така силно подразнена, че наистина не ми е по силите да се удържа и да премълча.

Аз наистина съм критикувал и то на моменти доста остро поведението на училищното ръководство – което, прочее, е нещо съвсем естествено: даже на времето дори и таваришч Сталин е призовавал да засилваме критиката и самокритиката осо-бено! Да се критикуват управляващите в условията на демокрация пък е нещо съв-сем нормално и естествено: в демокрацията да се мълчи е неестественото и ненормал-ното, а не да се критикува. Критикувайки, аз съм поставял някакви проблеми, стоящи за разрешение, от тази гледна точка критику-ваните би следвало да са ми благодарни, щото аз по този начин съм им помагал да видят нещата от друг ъгъл. Всъщност изли-за, че оня, който критикува, прави добро на ръководството, помага му, докато оня, който само хвали това същото ръководство, му помага да се провали: щото проблемите ще си останат съвсем нерешени ако нямаме смелостта и достойнството да ги изваждаме чрез критиката си наяве и на показ, да алармираме за тях, да изискваме дебат, благодарение на който могат да се изнаме-рят работещи и ефективни решения за преодоляване на тежкото състояние. Тия неща са така естествени за нормално мис-лещия, за здравомислещия човек, но най-вероятно изглеждат съвсем иначе ако даден човек е зомбиран, ако е позволил да се овладее от нездравомислие – тогава всичко започва да се възприема в една нездрава оптика, всичко започва да се възприема превратно, изкривено, извратено, болезне-но, сякаш е пречупено през криви или през счупени огледала и т.н. Нека да се опитам да обособя водещите моменти на това поразително нездравомислие, което откри-ваме във въпросния документ.

Писмото е подписано от 143 чове-ка, учители, служители, ученици, родители.

В училището обаче има 900 ученика, два пъти повече са техните родители, учителите и служителите са 70-80 човека. Явно подпи-салите писмото съвсем не са "мнозинството от колектива", напротив, едно незначително малцинство са. Явно претенцията им, че са "изразители на воплите на възмутения народ" е съвсем неоснователна, мигом отива по дяволите. Но има нещо друго, още по-съществено. Което именно издава едно поразително, направо убийствено бих си позволил да кажа нездравомислие.

Един учител е уволнен от само-забравилата се директорка щото, предста-вяте ли си, си е позволил лукса да мисли различно, да реагира иначе, именно да критикува, да изнася на показ недостатъци-те, погрешния стил на ръководство на учи-лищната директорка; уволнен е за отмъще-ние и за всяване на страх у колектива, та никой повече да не се осмели да критикува "непогрешимото ръководство". Интересно е, че в този документ, без да искат това, напи-салите го за първи път открито признават, че съм уволнен именно защото съм писал в блога си, именно щото не съм си мълчал. Този момент превъзходно го е отбелязал един от коментиращите писмото, ето какво пише той:

Да, наистина е показателно това как колективът "топи" директорката си за това, че е уволнила Грънчаров за от-мъщение че е отразявал недостатъците на училищното ръководство в блога си. Уволнила го е за да го накаже за това че не си мълчи. Чудесно потвърждение на тезата на Грънчаров от тия, които са написали писмото! Превъзходна мечешка услуга оказват те на своята любима ди-ректорка! :)))))

Както и да е. Жертвата на дирек-торския колектив обаче с поведението си, видите ли, бил създавал ред неудобства на подписалите писмото. Нека да се вгледаме по-внимателно в толкова покъртителните страдания на тъй добродушния колектив:

Били, видите ли, подложени на "хули" и то не какви да е "хули", а били подложени на някакви по-специални "хули", именно на "хули" по отношение на "образо-вателната институция, в която работим". Етимологически и съдържателно-смислово погледнато думата "хула" означава "клеве-та", "измама", тази дума, както пише в реч-ника, иде от "старобълг. хоула; слав. *xula е заета от гот. *hōl „клевета, измама“, срв. гот. hōlōn „клеветя“. Значи оказва се, че "г-н Грънчаров", пишейки в блога си, е хулил институцията, а не някакви отделни лица, свързани с нея. Интересно е да се опитате да си представите как и дали изобщо е

16 възможно да се хули... институция! Близо до ума е, че да се хули институцията е твърде невъзможно (институцията не е лице, тя няма и душа, изключено е да бъде хулена и обиждана!), възможно е да бъдат хулени единствено някакви конкретни лица, свър-зани с институцията, но самата институция като нещо неперсонално е доста трудничко да бъде похулена. (В случая да се похули самата образователна институция, самото учреждение даже, именно ПГЕЕ-Пловдив, е абсолютно невъзможно, е направо мисия невъзможна!) Да, обаче авторите на анали-зираното писъмце, без да се затрудняват да мислят, мигновено полагат усилия да отъж-дествят "образователната институция" с всички ония, които, видите ли, работели в нея - "ръководство, преподаватели и служи-тели, ученици". Да, обаче има леко неудобс-тво: как пък е възможно да бъдат похулени толкова много хора, дали и това пак не е някакви мисия невъзможна? Казахме, хула означава "клевета", "измама". Да оклеветиш цял колектив, сиреч, да кажеш нещо невер-но и позорящо едновременно толкова много хора наистина е възтрудничка работа, за която се искат едва ли не магически способ-ности. Всъщност от само себе си се разби-ра, че въпросният критик Грънчаров, понеже не притежава някакви свръхспособности, е могъл да "оклевети" единствено любимата на "целия колектив" директорка; логиката е: директорката, бидейки "глава на институци-ята", първом се отъждествява със самата институция, а патом по някакъв мистичен начин се отъждествява и с целия тъй пре-дан й колектив, предан й именно зарази въпросната беззаветна влюбеност (тя, любовта, наистина води често до големи абсурди, да не говорим за неудобства, особено пък една такава чисто патологична любов). Значи заради въпросната влюбе-ност на колектива в директорката си (да, да констатираме и това: в някои филми всички обичат... Реймънд, а в ПГЕЕ-Пловдив всич-ки обичат любвеобилната си директорка!) та значи всяка "хула" на "хулителя Грънчаров" е отеквала крайно болезнено в тъй преда-ното и чувствително сърце на целия тъй всецяло влюбен в директорката си колектив, сиреч тук отново имаме пресътворяване в най-чист вид на ситуацията, изразена бляс-каво пак от ненадминатия сърцевед другаря Сталин:

- "Когда мы говорим Ленин – под-разумеваем партия; когда мы говорим партия – подразумеваем Ленина!", налага ли се да преведа на български таз знамени-та сталинова сентенция? Ето за всеки слу-чай, щото младите не разбират не само руски, но и древно-български език (руският език е фактически древно-български език):

- "Когато казваме Ленин, ние под-разбираме партията; когато казваме партията – ние подразбираме Ленин!"

Като пиша това и понеже стана дума по-горе за една най-чиста, благородна любов на колектива към своята също не по-малко непогрешима от самия Ленин негова ръководителка, се сетих за сентенцията на един друг комунистически сърцевед и най-примерен подлизурко, който изтърси на едно високо партийно събрание ето тия прочувствени думи, които навеки ще оста-нат в пантеона на нашенското родно подли-зурство:

- "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!"

Това са думи на поета Любомир Левчев. Стар подлизурко, достигнал до върховете на подлизурковщината. Ний навярно в случая имаме ситуация, родстве-на на тази същата. Колективът сърдечно обича своята любима директорка. Някакъв си там злодей и урод като въпросния Грън-чаров си позволява да хули първо институ-цията, но понеже институцията не може да се мисли извън представата за любимата ръководителка, то съобразно съзнанието, което в момента господства все още само в Северна Корея и, очевидно, и в... ПГЕЕ-Пловдив (!), неговите хули отекват тъй бо-лезнено в сърцето на целия колектив; апро-по, дали се хули институцията или нейната ръководителка нема никакво значение, щото, знайно е, институция и личност (ръко-водител) съвпадат, са едно и също нещо; от което пък следва, че тази същата ръководи-телка явно ще ръководи и институцията, и влюбения колектив вечно или най-малкото пожизнено (пак констатираме пълно родст-во, стигащо до идентичност между северно-корейското мислене и мисленето, що се е възцарило в ПГЕЕ-Пловдив). Вглъбяването в това крайно анахронично и болезнено мислене, което авторите на писмото без капчица неудобство демонстрират не къде да е, а в едно писмо, адресирано до вър-ховната съдебна институция в страната, именно до Върховния касационен съд (!!!), би ни отвело, както забелязвате, твърде надалеч, но изкушението е голямо, щото тук имаме признаци на душевна патология, които не се срещат всеки ден. Пък и нали знаете, постоянно говорим, че без промяна в мисленето ний не можем да вървим нап-ред: ето, в случая имаме прекрасния повод да си дадем ясно сметка с какъв мисловен матр`рьял си имаме работа. Говорим също така, че нашите общности би следвало да

заживеят пълноценен демократичен жи-вот, особено пък образователните, училищ-ните ни общности, щото неслучайно се казва, че от образованието всичко започва, пък и зависи всичко; знаем също, че ново възпитание (и образование) на младите бихме могли да имаме едва когато отнякъде успеем да създадем нов тип възпитатели - е, сега имаме чудесната възможност да видим що за възпитатели представляват авторите на това наистина забележително писмо! Нека всеки да си прави сам подоба-ващите изводи относно това защо никаква реформа с такъв "човешки матр`ьял", естес-твено, не може да започне, камо ли пък да протече успешно. И да доведе до нещо добро, позитивно или смислено.

Но нека да се опитваме да раз-съждаваме трезво, извън митологемите и идеологемите (или, инак казано, от догми-те), от които се друса съзнанието на авто-рите на туй забележително паметниче на нашето време, каквото по естеството си е туй писъмце (състоящо се, прочее, от ня-колко само удивително зле скалъпени изре-ченийца!). Значи Ангел Грънчаров е крити-кувал или "хулил", примерно, директорката, чрез неговите "хули" най-болезнено е стра-дало любвеобилното сърце на авторките на туй забележително писъмце, щото те имат склонността да отъждествяват институция, ръководител и колектив (тия трите неща са сплотени така неделимо, че нищо явно не може да ги разедини!). Та възниква въпро-сът: като лицето Грънчаров се е занимавало усърдно с "хулене" и на директорката, и на институцията, и на колектива, и на учрежде-нието защо тогава, в оня именно момент някой от колектива не взе думата за да защити и колектива, и институцията, и уч-реждението, и самата любима директорка?! Да, интересно е, някой си там "хули", а "охулените" мълчат стоически, мълчат като древно-гръцки оракули или като каменни, издялани от камък или от дърво скулптури на азиатски божества? Да "хулиш" означава да клеветиш, да мамиш, да говориш лъжи, защо, пита се, никой от колектива не взе думата за да защити своята любима дирек-торка?! Коя е причината за това послович-но мълчание, продължило години, което биде прекъсвано от написването само на няколко "разгромни писма на възмутения колектив", които са писани, разбира се, все от тия същите толкова умни автори и на настоящето анализирано писмо? (И също така са крити тъй старателно както и това писъмце, което аз след двуседмични усилия – !!! – успях най-сетне да получа едва вчера от канцеларията на съда!) На мен ми се струва, че това мълчание е многозначно, е преизпълнено с огромен, с потресаващо колосален смисъл. И този смисъл е лесен за постигане, ясно е защо колективът толко-ва упорито мълча – и ще ви кажа ей-сега коя е причината, че колективът толкова упорито,

17 всеотдайно и така дълго мълча през всички-те тия години.

Причината е една: щото Грънча-ров, т.е. моя милост, съвсем не е произна-сял някакви "хули", "лъжи" или "клевети", а е съобщавал... самата истина, да, самата така болезнено отекваща в сърцата на всички истина. Защо е така ли? Не просто защото моя милост е философ и като такъв за мен единствено истината има значение. Ами защото когато някой вземе думата и съвсем публично дръзне да каже нещо, то тогава е крайно трудно публично да лъжеш, да хулиш неоснователно, да клеветиш и пр. В това е магията на писменото и на пуб-личното слово и говорене: щом някой говори и пише съвсем открито, този човек явно казва някакви изстрадани от него самия истини, истини, които той не може да премълчи – и които все някой трябва да възвести. Знаем, че се клевети обикновено на четири очи, когато именно се и интриган-ства, хули, злослови (нали така, драги ав-торки, вий това поне превъзходно го знаете щото в това предимно се упражнявате?), тогава именно може и да се лъже, и да се прави каквото друго искате, но публичното слово и говорене има тази особеност: каз-ваш каквото мислиш, но много внимаваш да казваш точното, вярното, действителното положение на нещата, внимаваш да не влизаш в раздор с истината, щото ако си го позволиш, тогава поемаш огромни и неоп-равдани рискове. Да, защото ако някой публично каже или напише някаква хула, някаква лъжа, някаква клевета по адрес на друг човек, той поема риска да бъде даден под съд и да бъде осъден: затуй публично говорещите и пишещи личности се стараят да говорят или да пишат самата истина – такава, каквато тя тям именно се е открила.

И тук възниква резонният въпрос: защо тъй правдолюбивите авторки на това писъмце до ВКС не благоволиха да заведат поне едно съдебно дяло срещу "хулителя", срещу "клеветника" Грънчаров?! Не посмяха да заведат такова дяло, което означава собственоръчно подписано от тях призна-ние, че това, което Грънчаров е писал и говорил, разбира се, не са никакви "хули", а са някакви изстрадани от него истини, които той е имал дързостта да заяви съвсем пуб-лично, да, той е критикувал ръководството открито, поел е този риск, направил е онова, което като загрижен от случващото се служител във въпросното учреждение е длъжен да направи, също така е длъжен да го направи и като философ, изпълнил си е, дето се казва, дълга, нему и съвестта, предполага се, в този момент му е чиста. Да мислят обаче в това отношение ония, които така дълго мълчаха, търпяха "хулите", сум-тяха, изпълвайки се с жажда за мъст, със злоба, ходеха всеки ден при директорката и я молеха чинопреклонно да уволни най-сетне "тоя така противен и непоносим" Грънчаров, успяха да я надумат най-сетне

да го уволни, тя дръзна и биде подведена от тях да направи тази главоломна глупост, поради което ето сега си има и толковасе-риозни проблеми с правосъдието, та се налага същите тия, дето навремето я кара-ха и подстрекаваха да уволни злодея Грън-чаров, сега да я защищават със смехотвор-ни и изцяло тъпи писма, адресирани не къде да е, а до върховната съдебна инстанция на страната ни, именно до Върховния каса-ционен съд. Това е положението с туй така прочувствено и сълзотворно писмо, от което ВКС, разбира се, едва ли изобщо ще се трогне, щото съдиите, от опит знам, съвсем не си падат по подобни пошли мелодрами, измислени от крайно некъдърни сценаристи, изиграни от кьопави дърти актриси и т.н., режисирани от калпави видиотени и при това твърде коварни "режисьори" и т.н.

Да мина ли към следващото изре-чение на анализирания документ или няма нужда вече, вече си пролича колко струва този документ във всяко едно отношение? Да, колко струва в умствено, логическо, интелектуално отношение най-вече, да не говорим за психологическото, нравственото, духовното и човешкото! Срамота! Ако някой слага наистина петно върху имиджа на това някога знаменито училище, това, разбира се, са тези, които даваха глупави съвети на неговата неопитна директорка, насъскваха я да си позволи едно незаконно отношение към служителите, в това число най-вече срещу моя милост (и други такива, които имаха трезво съзнание за случващото се, примерно г-н Калин Христов, бившия дирек-тор инж. В.Паунов, доайена на гимназията г-н Жак Асса и т.н., все хора уважавани, хора от висока човешка и интелектуална про-ба!), да, подстрекаваха я да направи толко-ва много зулуми, пък като стана белята почнаха тайничко да се радват на пробле-мите й с правосъдието, нищо че някои от тях любовно и влюбено куцукаха на всяко заседание на всяко нейно съдебно дяло, а пък в един момент дръзнаха да я направят съвсем за резил като почнаха да пишат такива мелодраматични и пошли писма, които "сплотеният колектив" подписва само за да види с удивление докъде именно ще им стигне акъла! Да, това наистина е най-любопитното: всички се вълнуваме от това коя ще бъде следващата глупост, която авторките на това писмо ще измислят - и ще

внушат на тъй любимата си директорка! Която е крайно време да се отърси от тях, щото работите стигнаха вече съвсем до поразия.

Сега ми хрумва да взема да пратя това разгромно писмо на възмутения колек-тив до работодателя на самата директорка, именно до г-н Министъра на образованието и науката проф. Т.Танев, който също е време да осъзнае, че щом не се намесва в случващото се с оглед да предотврати подобни ексцесии, то това означава, че поема пълната отговорност за тях. Лудеш-ката образователна система у нас е измис-лена така, че в нея никой не носи никаква отговорност, щото по-висшите администра-тивни нива държат под крилото си по-нисшите, т.е. в правния смисъл фактически носят цялата отговорност за техните зулуми (щом не са взели овреме мерки за да ги предотвратят). В система, в която никой не е свободен нещо да решава, в която всеки си измива ръцете в това "така повелява системата" и ни задължават нейните разпо-редби, в такава система отговорност няма и не може да има; отговорност има само когато има свобода; знайно е, че свободата е най-нежеланото от системата, свободата основателно се възприема от системата сякаш е подобна на отрова, сякаш е подоб-на на смърт. Е, аз, бидейки философ и личност, дръзнах да се държа както подоба-ва да се държи едно суверенно човешко същество, подставено в условията на абсурдната, несвободна и анахронична система. И виждате как моята история по-казва и илюстрира що се случва когато един-единствен човек дръзне в тази систе-ма да се държи като човек, като човешко същество: всичко отива по дяволите, нах-върлят се да го мачкат сякаш е някаква гнида, погват го, тормозят го, уволняват го, убиват го (защото аз доста пострадах и здравословно от терора, който някой само-забравили се волунтаристично държащи се администратори си позволиха да упражнят спрямо мен). Но това вече е история, която сега нищи родното ни правосъдие, а пък умни хора напоследък ми дават акъла за здравословните си щети и поражения да си потърся съответните компенсации, ползвай-ки се от услугите и на другите праворазда-вателни органи на правовата държава. Щото на мен (това съобщавам за първи път) най-вероятно ми предстои нова операция, която едва ли този път ще преживея; дали обаче ще мирясат въпросните "писатели", дето са написали горното писъмце-бисер, когато разберат, че най-сетне са успели да убият своя най-пръв "народен враг"?!

Спирам дотук. Гнусна работа! Думи нямам. Срамота! Пълно безсрамие! Изрод-щина, уродство в нравствения смисъл, каквото не се среща всеки ден. Прочетете, прочее, коментара на г-жа Мария Василева, която е казала всичко. Прочее, защо да не го приведа аз този коментар и тук, та да

18 влезе и той в книгата ми за здравомислието; да, непременно той трябва да влезе в тази най-нова моя книга, ще го публикувам по-долу. Но преди това ми се иска да кажа още нещичко. Ето какво.

Слава Богу, че по време на цялата тази история аз всеки ден писах в блога си: всичко го има документирано, написано, изведено даже и под формата на доклади, на жалби до институциите, с надлежните входящи номерца, при това написах даже няколко книги, в които вложих своята пози-ция, в тях вложих всичко онова, което е занимавало мисълта и духа ми. Ако аз бях мълчал, разбира се, нямаше да ме уволнят, щях още да си живуркам, но цялото това уникално богатство нямаше да го има. Цял един период от разпада на прословутата административно-командна, другояче каза-но тоталитарно-комунистическа образо-вателна система го имам описан и изобра-зен в тия мои записки, в този мой блог (блог значи дневник), в тия всичките книги, в цялата тази "книжнина" (слагам думата в кавички, щото повечето от целия този нео-бозрим вече и за мен самия матр`ьял съ-ществува само в електронен вид, не в хар-тиен или книжен). Ето това имам насреща си, това са много изследвания, много про-ницателни, смея да употребя тази дума, анализи, тълкувания, коментари, писани от всякакви хора, защото цяла България и дори целият свят (благодарение на интер-нет) фактически знае за историите в ПГЕЕ-Пловдив - благодарение на всичко това, което публикувах в този свой блог. Зная добре, че това един ден ще бъде оценено подобаващо. Тоест, жертвата ми не е отиш-ла напразно, а е била за доброто на тъй многострадалното българско образование. Което скоро неудържимо ще тръгне по нови пътища. А в моята дейност на попрището на родното образование аз направих всичко онова, което ми беше по силите това да се случи много по-рано. То се и случи, е, че това не е признато официално за мен е най-дребната ми грижа. Важното е, че се е слу-чило, че го има. Това е истински важното.

Ето как стигнах до логичния край на своята книга за здравомислието – или против нездравомислието. Да ви попитам нещо: абе как да нарека книгата си, какво заглавие да й сложа? За или против, кое ви се вижда по-удачно? Някои ми казват "За здравомислието" било по-добре, щото звучало позитивно, некритикарски. Но се знае, че аз съм доста силен най-вече в критиките, пък позитивното се крие импли-цитно в тях. Други казват, че това "Против нездравомислието" било звучало някак си по-внушително, знам ли? Кажете, ще ви послушам за заглавието. Аз много се чудя. Нали съм пусто демократ, свободолюбец, нали съм диалогичен, ето, сам не мога да реша какво заглавие да сложа, затова ви и питам. Ще измислим нещо де, но нека да е

най-доброто, както и трябва да бъде. Тъй че – помагайте! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

А ето сега и забележително прав-дивия коментар на г-жа Василева, с който завършвам и този текст, а също и тази книга. Той звучи внушително като древно-гръцка епитафия (!), да, тя се е изразила тук величаво като същинска Пифия (Пития); позволих си само стилистично да пипна тук-там нещичко в изказването й, но не смисло-во, разбира се, ето как звучат тия толкова необходими, съдбовни в някакъв смисъл думи:

Ако имаше във всяко едно учили-ще поне по един Ангел Грънчаров, пробле-мите на образованието вероятно щяха отдавна да са вече решени.

Да попитам сплотения колектив – а какво стана с некадърността, в която го обвинявахте? Или вече стана кадърен? Изплюхте едно камъче! Не го искате заради отразяването на вашия училищен живот в блога му, което ви злепоставя. А когато той искаше да разисквате проблемите на обра-зованието защо не го направихте? Ще ви кажа защо – защото ви е трудно да се про-меняте според изискванията на времето – и не желаете да се променяте!

Някъде да има закон, който да забранява на учител да има блог? Някъде да пише, че свободата на словото е вече отменена?

Ще бъдете притеснявани, даа, до-като не се промените! И от ученици, и от родители, от цялата общественост! Ще работите редом с него и ще се учите от него! Ако не сте съгласни, оборете го! И вече се дръжте цивилизовано – защото КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ! И му се извине-те, че за малко да го вкарате в гроба с ва-шите лъжи!

Директорката да си подаде остав-ката! Изложилите се клакьори да напуснат щом не им харесва! Никой не е незаменим, още много като Грънчаров си търсят работа. Ето, истината не можа да бъде скрита, покрита или изопачена. Всичко ще е наред когато се придържаме към истината, без истерии. Всички сме наясно как колективи са заставали зад ръководство единствено поради страх.

Без паника, другарки и другари, ку-раж: по-лошо от сега няма как да стане!

Мария Василева

НЕГРАМОТНИТЕ ГРАЖДАНИ СИ ИЗБИ-РАТ НЕГРАМОТНИ ПОЛИТИЦИ, КОИТО ПЪК СЕ ОТНАСЯТ НЕГРАМОТНО КЪМ ОБРАЗОВАНИЕТО събота, 6 юни 2015 г. Седни си! 2!

“Затвърждават се всички тревожни тенденции на българското образование от

последните години. На матурите тази годи-на са се явили по-малко зрелостници и са изкарали по-слаби резултати. Това съобщи-ха от Министерството на образованието и науката. “Равносметката е притеснителна, но няма драстични разлики от предходни години”, заяви заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева.

На изпита по български език и ли-тература тази година има по-голям процент двойки – почти 3400 и по-малък процент шестици – 7057.

Това е новината на деня днес. Ня-ма българска медиа, която да не е отразила “тревожната статистика”. Ама наистина ли сме толкова учудени?! Нима трябва да ни тупнат по главите лошите резултати от матурите, за да се сетим, че нещо в образо-ванието ни куца. Май не “нещо”, а всичко… От колко години само си говорим, че обра-зованието ни произвежда функционално (и не само) неграмотни хора. Че методите на преподаване са архаични. От колко години говорим за образователна реформа. И? Нищо. Всяка година някой успява да изтър-гува матурата. Тази година самият “Яворов” подсказа на зрелостниците, че “ще бъде в бяло”. Голяма част от родителите са готови да броят много пари, за да изкласи детето. Морално остаряла система, отчаяни, демо-тивирани учители (повечето в предпенсион-на възраст, защото младите хора не скачат от ентусиазъм да влязат в класната стая), пълен с клишета учебен материал.

И какво, викате, учудени сте, че има много двойки на матурата по български език и литература? Много деца не могли да се сетят, че “Майце си” е на Ботев, ужасени са всички – Министерството, учителите, родители, журналисти. А някой спомня ли си, че само преди две години имаше идея “Майце си” да отпадне от учебната програ-ма? Че какви ли не експерти се надпревар-ваха да наричат творчеството на Ботев “архаично”, “трудно” и “неразбираемо.” Че според бившия вече министър на културата Вапцаров е бил “терорист”. Че само преди няколко години Комисията за защита от дискриминация обяви Левски за “законона-рушител”?

Неграмотните възрастни отглеждат неграмотни деца. Неграмотното общество отглежда неграмотни граждани. Неграмот-ните граждани си избират неграмотни поли-тици, които пък се отнасят неграмотно към образованието. Така е, когато неграмотните са мнозинство. Резултатът – двойка на матурата.

19

ОЩЕ ЕДИН ВАРИАНТ ЗА ЗАГЛАВИЕ И ЗА КОРИЦА – НА НОВАТА МИ КНИГА събота, 6 юни 2015 г.

Как ви изглежда? ПУТИН НЕ СМЕЕ ДА НАПАДНЕ НАТО, НО ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ НЕ ГО ИСКА събота, 6 юни 2015 г.

Путин призна, че водата е мокра (че е лудост да напада НАТО), Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Путин най-сетне е направил трезво изказване, което контрастира с идиотските изявления на неговите високопоставени слуги (вицепремиерът Рогозин плаши да прелита над Румъния с бомбардировач; телевизионният му любимец Кисельов се заканва САЩ да бъдат превърнати в ядрен прах от руски ракети; ген. Решетников гово-ри за американска окупация на България и на Сърбия дори). В интервю за италианския вестник „Кориера дела сера” властелинът на Кремъл заявява, че само болен човек може да си представи, при това насън, че Русия може да нападне изведнъж НАТО.

Чукайки на отворената врата на фактите, Путин се позовава на известния факт на огромното военно-икономическо превъзходство на НАТО спрямо Русия като довод, който предопределя руско нападение срещу този алианс като невъзможно.

Сигурни ли сме обаче в здраво-мислието на самия Путин, което се прок-радва в думите му този път?

Никой здрав човек, дори насън, не си е представял, че руската армия ще на-падне с танкове, самолети и артилерия в пълномащабна война по земя и въздух късче територия от руската федерация, наречено Чечня. Обаче Русия го направи през 1999 г., а премиерът Путин, под чието командване чеченската столица, половин милионният Грозни, беше безмилостно изравнена със земята, прокламира тогава с изкривено от ярост лице, че ще натика чеченските терористи в клозета. За награда получи любовта на преобладаващата част от своя народ, учен от векове да живее по формулата „бий, за да те уважават”.

Никой здрав човек, дори и насън, не си е представял, че руски танкове, арти-лерия и танкове ще обстрелват и бомбар-дират цяла седмица малката, православна, черноморска Грузия през август 2008 г. Но това се случи именно под ръководството на Путин.

Никой здрав човек, дори и насън, не си е представял, че руски войски, макар и подло необозначени като такива, ще окупи-рат Крим. Путин обаче даде такова нареж-дане, излъга, че го е направил, а после си призна след пълния успех на камуфлажната операция, която му спечели нови порции (почти) всенародна любов в страната, в която явно побоят над по-слабите се смята за достойнство.

Тази лудост се прояви точно три пъти в рамките на управлението на Путин.

Явно единствената защита на по-малките и по-слабите съседи на Русия, командвана от Путин, е да бъдат част от НАТО. Фактът, че Путин признава това косвено, не го прави по-малко болен от параноя и имперско чувство за безнаказа-ност. Поради което дори емблематични със своя неутралитет руски съседи, като Фин-ландия и Швеция, все по-сериозно обсъж-дат своето присъединяване към Северноат-лантическия пакт.

А и кой казва, че Путин се готви сериозно да напада десетократно по-силен противник? Той просто бие слабите, а сре-щу силните прилага методите на хибридна-та си война: смесица от пропаганда, корум-пиране на елитите, противопоставяне на Европа срещу САЩ, разцепление в самата Европа по всякакви въпроси, свързани с руската политика и търговски суровинен шантаж и т.н.

Колкото до българските слуги на Путин, които му пригласят и дори призова-ват България да напусне НАТО, те са сво-

бодни да емигрират в неговата империя и да се порадват лично на евразийските й блага. Не че някой ги гони, но това би било точно толкова логично за толкова всеотдай-ни евразийци, колкото е логично за милион и половина българи да потърсят добровол-но по-добър живот на Запад, съхранил своето превъзходство над Русия практичес-ки във всички области на развитието си благодарение на факта, че за разлика от България избегна съдбата да бъде „осво-бождаван” от съветски окупатори.

АКО ТЕ МРАЗЯТ ЗНАЧИ СИ НАЙ-ДОБ-РИЯТ събота, 6 юни 2015 г.

(У нас ако те харесват – това значи че си некадърен или поне посредствен...)

Майчице, истина ли е че съм най-добрият? :-)

ОЩЕ ЕДИН ВАРИАНТ

20

ЦЕЛТА НА РУСИЯ Е ДА ДЕСТАБИЛИЗИРА БАЛКАНИТЕ, А ГЛАВНАТА Й ЦЕЛ Е БЪЛ-ГАРИЯ неделя, 7 юни 2015 г.

Из: Проф. Пламен Павлов: Няма по-пора-зен народ от отровата и черната магия на комунизма от българския

... Хибридната война на Русия е факт и аз искам да изкажа благодарност на колегата Иво Инджев, който написа поред-ната книга за тази хибридна война. Тя не е от вчера, описана е още от Симеон Радев, да не кажа още от времето на Георги Стой-ков Раковски. Аз не съм русофоб, напротив, даже бих казал, че съм русофил, тъй като не приемам един народ, като руския, да бъде управляван по този начин. Но това си е негов избор, той трябва сам да решава съдбата, както и българският народ трябва сам да решава съдбата си.

Но за тази неоимпериалистическа политика, която води режимът на Путин може би трябва се обърнем към един съв-ременен наблюдател и политолог, какъвто е Горан Стойковски. Той в едно кратко интер-вю за българска медия казва, че целта на Русия е да дестабилизира Балканите, а главната й цел – е България. Македония е просто вратата към България. Ние в момен-та сме в позицията на враг номер едно на Русия. Ако за Украйна се оспорва нейната автентичност като държава и култура, които аз не поставям под съмнение, то от външ-ното пространство враг номер едно за Мос-ква е България. И тук мисля, че всички български политици трябва ясно да се про-тивопоставят на подобна груба намеса.

Вместо това, ние имаме партия, която в момента открито е рупор на руската пропаганда – това е „Атака“. Имаме една телевизия – „Алфа“, която буквално бълва руски новини, които дори московската про-паганда не излъчва. И аз съм изумен, че това нещо остава незабелязано и по ника-къв начин не се санкционира, защото в тези новини има и откровени лъжи и манипула-тивни внушения. Дори в националните ни медии, които се издържат от нас, данъкоп-латците, има хора като Петър Волгин, които са рупор на тази путиновата пропаганда и то

по най-бруталния и манипулативен начин, без право на друго мнение, с откровено антиукраинско говорене. Дори се чудя как Украйна все още не е реагирала на това поведение на една национална медия, която води подобна пропаганда срещу една приятелска държава, в която има огромно българско малцинство, отричайки правото на нейното съществуване. Още повече, че украинската държава си е позволила да назначи българин за посланик в България.

Нашето общество е много болно от редица болести, наследство от комунизма, но и от прехода. Няма да се уморя да пов-тарям, че няма по-поразен народ от българ-ския от отровата на комунизма, от черната магия на комунизма. Но аз се надявам, че голямата част от нашия народ е достатъчно мъдра, за да подкрепя европейския избор на България, европейските ценности, които са идеите на просвещението, на Ренесанса, на Френската революция, които доведоха човечеството до днешните му достижения, а не онези ретроградни, човеконенавистни идеи, които лицемерно отричат европейски-те ценности. Нашият избор е направен отдавна, още във времето на възрожденс-ките ни водачи и сега в 21 век някой наши лековерни сънародници да ни манипулират с подобна риторика – е просто обидно.

ОЩЕ ВАРИАНТИ ЗА КОРИЦА ЗА НОВАТА МИ КНИГА неделя, 7 юни 2015 г.

Подарък от Martin Demerdzhiev, на когото сърдечно благодаря! ПРОФ. ТАНЕВ, АКО НЕ СЕ НАМЕСИТЕ ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ БЪДЕЩИТЕ ЗЛИНИ, ТО БИ СЛЕДВАЛО ДА ИМАТЕ ДОБРИНА-ТА ДА ПОЕМЕТЕ И ПЪЛНАТА ОТГОВОР-НОСТ ЗА ТЯХ! неделя, 7 юни 2015 г.

До проф. Тодор Танев, Министър на обра-зованието и науката

До г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, началник на РИО-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, безработен, де факто лишен от преподава-телски права в резултат на упражнен срещу него административен произвол

Уважаеми г-н Министър, Уважаеми г-н омбудсман, Наскоро Окръжен съд в гр. Плов-

див със свое решение отмени заповедта за моето уволнение от длъжността преподава-тел по философия и гражданско образова-ние в ПГЕЕ-Пловдив и ме възстанови на работа в това учебно заведение. Срокът за обжалване на това решение (пред Върхов-ния касационен съд) от другата страна, именно от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, изтича след седмица, на 14 юни 2015 г. Междувременно разбрах, че две-три от най-разгорещените привърженички на директорката (някои от тях работещи учи-телки на пенсионна възраст) са съчинили едно сюблимно по съдържанието си „Отво-рено писмо”, адресирано до Председателя на Окръжен съд в Пловдив и също така директно до самия Върховен Касационен съд на републиката. Понеже този документ е изключително любопитен, си позволявам да Ви препратя копие от него – за да имате информация за това на какви нравствени подвизи са способни някои дейци на обра-зованието и възпитанието, с извинение, на българската младеж.

Понеже моя милост е обект или предмет на това чудесно иначе словоупот-ребление и понеже моят нравствен облик не ми е безразличен, държа в тази връзка да заявя твърдо следното:

1.) Във въпросното писмо с някол-ко щриха, с рафаеловски замах съм предс-тавен в крайно негативна светлина, именно като някакъв нравствен урод, който, видите ли, друго не прави освен да хули, клевети и обижда „тъй сплотения колектив” на ПГЕЕ-Пловдив, което е израз на изключително превратно, лъжливо, пристрастно, крайно негативно тълкуване на моята позиция и поведение.

Истината е, че съм се възползвал от своето човешко и конституционно право свободно и открито да заявя своето критич-но отношение към погрешния в моята пре-ценка управленски подход на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова.

21 Правил съм всичко това с надеждата да провокирам един така потребен демокра-тичен дебат, който обаче така и не възник-на, понеже моите опоненти предпочетоха вместо да защитят позицията си да дейст-ват с непозволените средства на админист-ративния тормоз и терор, предприемайки една безпрецедентна кампания по моето личностно и професионално дискредитира-не и оплюване, която, както виждаме, нес-мущавано продължава дори и сега, когато възникналият конфликт се решава в полето на българското правосъдие.

2.) В документа, както с просто око се забелязва, неправомерно се отъждест-вяват институцията (учреждението) и лице-то, което временно я представлява, докато тези неща са съвсем различни. Критиката на лицето, което временно представлява дадена институция, с нищо не накърнява достойнството на институцията (учреждени-ето), нещо повече, то е израз на загриже-ност за нейното тъй възвишено достолепие – тъй като много често отделните управници си позволяват действия, които петнят ими-джа на институцията. Отъждествяването на лице и институция е синдром на упадъчно тоталитарно, сталинистко мислене, което няма място в една демократична система на отношения.

3.) Въпросното писмо демонстрира по удивително красноречив начин, че в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив липсват всякакви условия за свободен и демократичен дебат, в който съществува-щите проблеми да се обсъждат в условия на търпимост спрямо различните мнения; напротив, различните мнения и преценки, несъвпадащи с позицията на ръководство-то, както виждате, се възприемат като недо-пустими и дори като скандални. Мисля, че тази крайно тежка, болезнена, ненормална, антидемократична психологическа и нравс-твена обстановка в това образователно-възпитателно учреждение би следвало силно да Ви обезпокои, уважаеми г-н Ми-нистър; крайно време е да предприемете длъжните мерки за оздравяване на ситуа-цията и атмосферата.

4.) Сега съществуващата (за жа-лост все още) административна (и автори-тарно-командна) система в образователна-та сфера създава всички предпоставки за възникването на подобни уродливи и недо-пустими явления, които са крайно вредни – като се вземе предвид спецификата на такава деликатна духовна по естеството си дейност, каквато е образованието и възпи-танието на младите. Разбира се, системата е устроена така, че пълната отговорност за всичко случващо се в дадено учреждение следва да носи овластеното лице, именно в случая това е директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Тя, при-мерно, стига да имаше някакъв що-годе демократичен манталитет, можеше да по-моли най-разгорещените си фенки да се

въздържат от изразяването на такива горе-щи верноподанически чувства. Крайно ниска е и правната, не само демократична култура на тия, които са съчинили това одиозно писмо, адресирано до… съдебни органи, до органи на правосъдието, чиито решения са задължителни за изпълнение от всички, в това число и от административните лица в сферата на образованието, на които тези постановления, примерно, не се харесват. Мисля, че такова крайно фрапантно прав-но невежество на съответните кадри в образованието би следвало да бъде санк-ционирано по надлежния ред от Вас, уважа-еми г-н Министър.

5.) Много интересен е този наисти-на върховен в психологическо отношение момент, с който завършва това епохално писмо: колективът на ПГЕЕ-Пловдив, видите ли, се бил чувствал силно притеснен „за своето бъдеще” в условията на „съвместна работа с г-н Грънчаров”; ще ми се да дам своето тълкуване за тази тъй чудата „при-тесненост” (все пак аз съм работил в това училище цели 14 години и отношенията ми в тези години и с учениците, и с учителите са били чудесни – до възцаряването на директорката Анастасова, разбира се).

За тия общо 32 години, в които съм работил като преподавател в сферата на образованието (гимназиално и университет-ско) съм доказал, че съм привърженик на прилагането и използването в обучението на най-авангардни и съвременни образо-вателни технологии. Автор съм на цяла поредица от учебни помагала по всички изучавани в училище философски предме-ти, разработени все в този дух, някои от които имат вече по пет издания. Смятам, че съм придобил нужните умения за провеж-дането на образователния процес на една напълнодиалогична, интерактивна, съв-ременна, плуралистична, също така ан-гажираща творческата активност на съз-нанията на младите основа. За мен корен-ните интереси на младите винаги са били водещи и меродавни. Автор съм също така на една поредица от книги, в които съм изразил своите идеи за начините, по които следва да бъде реформирана образовател-ната сфера в България, не крия, че съм горещ привърженик на една принцип-но нова и авангардна философия и стра-тегия на образованието, която е неотде-лима отдемократизацията на отношенията в конкретните образователни или училищни общности.

В светлината на казаното, уважае-ми г-н Министър, сам си правете нужните изводи относно това какво показват тъй прочувствените стонове и вопли на автори-те на това одиозно писмо, които, видите ли, били силно притеснени от това как щели били да работят в бъдеще с човек като мен! Аз предпочитам да се въздържа от правене-то на такива изводи, разчитайки на Вашата несъмнена интелигентност. Същото, разби-

ра се, се отнася и за Вас, уважаеми г-н омбудсман: Вам пращам този документ тъй като в последните години Вие имахте доб-рината да проявите изключително внимание към невижданата по мащабите си кампания срещу мен – и като личност, и като препо-давател, и като обществена фигура, и като ангажиран гражданин – която си позволи да проведе директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за което най-сърдечно Ви благодаря!

С това скандално писмо неговите автори и вдъхновители дават заявка, че дори и след като съдебната инстанция се произнесе окончателно и ме възстанови на работа, враговете на промяната (смея за категорично да заявя това!) в ПГЕЕ-Пловдив няма да мирясат и ще продължат своята обречена абсурдна битка не толкова срещу мен, а най-вече срещу новото, срещу тъй потребната същностна промяна в обра-зователната сфера, фактически и по същес-тво и срещу водената от Вас, уважаеми г-н Министър, реформаторска политика, насо-чена към това щото в българското образо-вание да се възцари един съвършено раз-личен дух на методически и идеен плурали-зъм, на свободна обмяна на различни цен-ности, на пълноценен и демократичен, познавателен, личностно изграждащ, духов-но просветляващ процес, именно процес на творческо съревнование в интерес единст-вено на младите.

Уважаеми г-н Министър, обстанов-ката в ПГЕЕ-Пловдив, както за сетен път показва анализираното одиозно-скандално писмо, е изключително тежка в психоло-гическия и нравствен смисъл. Една малка групичка от горещи и користно настроени фенки на директорката, ползвайки се от нейната протекция (и с оглед ползване от лични облаги), както виждате полагат изк-лючителни усилия да тровят атмосферата, да сеят раздори, да разпалват какви ли не конфликти; те друго явно не правят освен да замислят какви ли не подлости, интриги, заговори, да хулят достойните, да не позво-ляват да се породи онази нормална твор-ческа обстановка, с която беше известно това учебно заведение в предишните годи-ни, преди възцаряването на новата дирек-торка Анастасова. Огромната част от рабо-тещите в ПГЕЕ-Пловдив учители са висок-валифицирани, способни специалисти, имащи обаче злата участ да бъдат поставе-ни в една наистина ужасна обстановка, в която им се налага да понасят всички зулу-ми и ексцесии на приближените до дирек-торката нейни най-горещи фенки и подли-зурки.

Уважаеми господин Министър, позволете ми да отбележа, че Вашата ин-диферентност до този момент към случва-щото се в ПГЕЕ-Пловдив насърчава безоб-разията на въпросната клика, която явно си мисли, че ще безчинства безкрайно. Позво-лете ми открито да заявя позицията си: не е

22 този начинът да подкрепите промяната в българското образование!

Ако не се намесите за да предотв-ратите бъдещите злини, то би следвало да имате добрината да поемете и пълната отговорност за тях! Като български гражда-нин, данъкоплатец и просветен деец съм убеден, че имам не само правото, но дори и съм длъжен твърдо да заявя това. 7 юни 2015 г. Пловдив С уважение: П.П. На другата страница виж приложения документ! КАК ДА ТЪЛКУВАМЕ ОБЕЗПОКОИТЕЛНО-ОБНАДЕЖДАВАЩОТО ИЗКАЗВАНЕ НА ПРЕМИЕРА БОРИСОВ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ЩЕ ИЗПРЕВАРИ РУМЪНИЯ В СФЕРАТА НА ПРАВОСЪДИЕТО? неделя, 7 юни 2015 г.

Румънската прокуратура е започнала разследване срещу премиера Виктор Понта

Прокуратурата в Румъния обяви в петък, че е започнала наказателно прес-ледване срещу премиера Виктор Понта, съобщи "Ройтерс". Той е заподозрян в редица престъпления, включително изма-ма, пране на пари, конфликт на интереси и укриване на данъци.

Бойко Борисов: "До 4 месеца Бъл-гария ще изпревари Румъния!"

МОЕ ПИСМО ДО АДВОКАТА МИ ПО ПО-ВОД РАЗВОЯ НА СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА КЛЕВЕТА, ЗАВЕДЕНО СРЕЩУ ДИРЕК-ТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ понеделник, 8 юни 2015 г.

Второто съдебно дяло, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, именно съдебното дяло за клевета, стигна до един етап, в който то "буксува", на някол-ко пъти се отложи, съдът изисква да устано-ви фактическата страна по някои моменти, поиска от ТЕЛК разни документи, което именно и бави дялото. Следващото заседа-ние ще се проведе скоро, след около десе-тина дни, което ме кара да се замисля около

ситуацията, създала се около това дяло. Ето, тази сутрин в тази връзка реших да напиша свое писмо до моя адвокат, което публикувам и тук, обяснил съм по-долу коя е причината да сторя това:

Здравейте, уважаема госпожо Кел-чева,

Благодаря Ви за отговора! Сега имам нови въпроси по повод нашето съдеб-но дяло:

1.) Как смятате, не е ли редно след като другата страна внесе като "писмен документ" в съда онова открито писмо на "възмутения колектив" срещу решението на Окръжен съд, с което е отменена заповедта за моето уволнение и аз съм възстановен на работа в ПГЕЕ-Пловдив, та в тази връзка не е ли редно ние да напишем наш анализ на това писмо, щото ако не реагираме ни-как, това може да се възприеме, че нямаме какво да възразим, един вид че сме съглас-ни с написаното в него, а това, разбира се, не е така? Аз бих могъл да напиша кратък такъв коментар на въпросното писмо (и в него да отразя своята позиция и своето възприятие на този одиозен и скандален документ), който да внесем като писмен документ в съда, та чрез него уважаемият съд да се запознае с нашата позиция по повод повдигнатите в откритото писмо проб-леми?

2.) Доколкото ми е известно съдът трябва да се произнесе с решение непос-редствено след пледоариите на двете стра-ни. В тази връзка не е ли по-добре ние да внесем нашата пледоария в писмен вид, щото сама добре знаете, че съдът обикно-вено не обича да изслушва дълги изложе-ния-словоизлияния на речовити адвокати, затова е значително по-добре съдията да се е запознал с нашата позиция предварител-но, тя да е изложена в логична, кратка, категорична форма, щото устните изложе-ния имат ред недостатъци, които писмените изложения именно нямат?

3. Възнамерявам тия дни да внеса като писмени обяснения и като документи двата текста, които Ви изпращам, да ги внеса от свое име, смятам, че те могат да спомогнат съдията по-добре да се запознае със сложилата се ситуация по съдебното дяло и най-вече с моята позиция по нея. Какво ще кажете по повод на тази моя идея? Аз мисля, че не бива да се премълча-

ват някои неща, щото премълчаването може да създаде невярно впечатление че нямаме какво да кажем, което пък е изгодно и може да се тълкува в полза, в интерес на другата страна. Такова е моето разбиране, моля да прочетете двата документа и да прецените дали е уместно да ги внеса. Аз смятам обаче, че не бива да се мълчи, щото мълча-нието спомага толкова неубедителната позиция на другата страна да изглежда по-солидно – щом ние не отправяме никакви възражения това означава, че се примиря-ваме с тяхната арогантност; аз така тълку-вам нещата: страх ме е съдът да не бъде подведен и заради нашата пасивност.

4.) Редно ли е да публикувам и двата документа, които Ви изпратих, в блога си?

Аз правя тия публикации с оглед да запознавам училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив и обществеността изобщо с развоя на тия мои съдебни дела, по които добре зная, че има ако не голям, то все пак има известен обществен и граждански инте-рес – щото те добре илюстрират и показват реалната ситуация в образователната сис-тема на страната ни. А това е постоянна тема в моя блог. Дълбоко съм убеден, че пълната гласност по принцип и дори и в съдебната област е изцяло благотворна, тя показва чиста съвест; забелязал съм, че от гласността се боят обикновено само ония, които са съгрешили спрямо истината, пра-вото и справедливостта.

Моля да ми отговорите на тия въп-роси.

Желая Ви хубав ден и приятна седмица!

С поздрав: Ангел Грънчаров

МАЙ ТАЗИ ЩЕ Е КОРИЦАТА НА НОВАТА МИ КНИГА, ПРИЕМАТ СЕ И ПОРЪЧКИ ЗА ХАРТИЕНОТО Ù ИЗДАНИЕ, КОЕТО СКОРО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В БИБЛИОГРАФСКА РЯДКОСТ понеделник, 8 юни 2015 г.

Ще прибавим само подходящ, връзващ се с изображението фон... ДОБАВКА: Днес ще публикувам и онлайн-изданието на книгата, нейното издание в електронен вид - всеки ще може да я раз-листи там. Ония, които искат да си поръчат (евентуално) нейното хартиено издание моля да ми се обадят на имейла (има го в раздел КОНТАКТИ на блога) та да включим и техния екземпляр в тиража, който ще поръчаме. От само себе си се разбира (причините за това са общоизвестни), че книгата ще бъде отпечатана в малък, нап-раво бутиков тираж. Което, както и да го погледне човек, съвсем скоро ще направи този тираж не просто апокрифен, но и съ-щинска библиографска рядкост.

23 Апропо, наскоро четох, че един по чудо оцелял екземпляр от издание на книга на Фридрих Ницше (която приживе изобщо не се е продавала, стояла си е непипната от ръка на читател в книжарниците и складо-вете, досущ като моите книги – а тиражът най-вероятно е бил унищожен!) е била продадена на аукцион за не знам си колко хиляди еврà (ако ми позволите да напиша тази дума така, както я произнася нашият тъй обичен премиер).

Та казвам това между другото, не-дейте да си мислите, че се сравнявам с Ницше и прочие глупости, за съвсем друго дадох този пример. Хубав ден ви желая!

(На инат на нашите учени акаде-мици от БАН, които изведнъж, ни в клин ни в ръкав започнаха да ни задължават да пишем думата "вие" с голяма буква даже и когато се обръщаме към много хора, аз я пиша пак с малка, което обаче съвсем не означава, че не ви уважавам, само означа-ва, че няма да се подчиня на някакви си "академични" идиотщини, само това озна-чава...) Книгата "За НЕздравомислието" за чете-не онлайн понеделник, 8 юни 2015 г.

Open publication - Free publishing

Приятно четене, приятно разглеж-дане, приятни размисли!

Виж в тази връзка и следното: Май

тази ще е корицата на новата ми книга, приемат се и поръчки за хартиеното ù издание, което скоро ще се превърне в библиографска рядкост

ОСМОТО ЕЖЕГОДНО ШЕСТВИЕ В ПОДК-РЕПА НА РАВЕНСТВОТО НА ЛЕСБИЙКИ-ТЕ, ГЕЙ МЪЖЕТЕ, БИСЕКСУАЛНИТЕ, ТРАНСПОЛОВИТЕ И ИНТЕРСЕКСУАЛНИ-ТЕ ХОРА (ЛГБТИ) ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 27 ЮНИ понеделник, 8 юни 2015 г.

Тазгодишният гей парад в София ще е на 27 юни

Осмото ежегодно шествие в подк-репа на равенството на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните хора (ЛГБТИ) ще се със-тои на 27 юни от 18:00 ч., съобщиха органи-заторите.

Те още не са координирали начал-ната точка на шествието с властите. "София Прайд" е най-голямото ежегодно събитие в България, посветено на човешките права и равенството на гражданите и е най-голямото събитие, повишаващо видимостта на ЛГБТИ хората у нас.

Тази година фокусът на прайда е върху дискриминацията спрямо ЛГБТИ хората в образователните институции. Според организаторите с този проблем са се сблъсквали почти всички нехетеросексу-ални и трансполови хора и въпреки това той остава невидим, неразпознат и неадресиран както от родители и учители, така и от екс-перти. Проблемът е осезаем и във висшето образование.

Организаторите на прайда цитират данните на Агенцията на Европейския съюз за основни права (FRA), която през 2012 г. обяви данните от допитване сред ЛГБТ хората в България. От анкетираните 1034 души 71 процента отговарят, че "винаги" или "често" са криели това, че са нехетеросек-суални или трансполови, когато са били в училище. С процент повече са отговорили-те, които в училище са били обект негативни

коментари или отношение заради това, че са ЛГБТ, а 95 процента са били свидетели на такива коментари или отношение спрямо другиго.

"В училището и университета чо-век активно се социализира и прекарва голяма част от ежедневието си", коментира Моника Писанкънева от фондация "Ресур-сен център "Билитис", които са един от съорганизаторите на прайда. "Ето защо е много важно средата да е безопасна и включваща. А това означава да се чувстваш комфортно, да не се чувстваш особен или не добре дошъл. Хора, които не се чувстват пълноценно и приети, не взаимодействат добре с връстници и преподаватели. Това саботира реализирането на потенциала им и може да доведе до недобър учебен про-цес, а от там – недобра подготовка и реали-зация в бъдещето", обясни още Писанкъне-ва.

"Картината е тревожна, но и не би-ва да се залъгваме, че това е проблем само в България", заявява Радослав Стоянов от Български хелзинкски комитет, които са съорганизатори на прайда. "Показателите ни са над средните за страните-членки на ЕС, но не значително. Това, което драстич-но отличава страните-членки обаче, е раз-познаването, работата по анализирането и превенцията, и въобще публичното говоре-не по този проблем. За съжаление у нас педагозите, както експертите от помагащите професии и социалните науки, нямат голяма специализирана подготовка за работа с маргинализираните общности, а специфич-ните проблеми и потребности на ЛГБТ хора-та за тях са абсолютна екзотика", заяви още Стоянов. Според него висшите учебни заве-дения не включват в нужната степен в учеб-ното си съдържание теми, касаещи марги-нализирани общности, което лишава инсти-туциите и гражданските организации от човешки ресурс, способен да работи по тези проблеми.

Марко Марков от младежкото ЛГБТ сдружение "Действие" разказва, че много младежи са се обръщали през годините към организацията, споделяйки своите истории за преживени болка и тормоз. "Нехетеро-сексуалните и трансполовите младежи често пъти или крият идентичността си дори от близките си, или биват отхвърляни и подлагани на вербален, психически, а поня-кога и физически тормоз даже у дома. Най-страшното, което едно такова дете може да чуе, е "Заслужаваш си го, след като си та-къв" или "такава".

Симеон Василев от новоучредена-та фондация GLAS обаче е оптимист. "Мо-тивирани сме да работим по проблеми като тези. Планираме да се фокусираме върху враждебната семейна среда, но несъмнено ще опитаме да покрием и други сфери. Публичните дискусии и информираност по тези въпроси обаче оказват безценна по-мощ. Възрастните трябва да знаят за проб-

24 лемите на децата и да могат да реагират адекватно. В противен случай цената може да е много тежка".

От организаторите припомнят, че по традиция шествието ще бъде предхож-дано от културната програма на София Прайд филм фест и София Прайд арт сед-мица.

НА РУСНАЦИТЕ, КАКТО И НА БЪЛГАРИ-ТЕ ИМ Е НЕОБХОДИМО ВРЕМЕ И СЪЩО ТАКА АДЕКВАТНО ОБРАЗОВАНИЕ И ЛЕКА-ПОЛЕКА ЩЕ СТАНАТ НОРМАЛНИ ХОРА, СИЛНО ПРИВЪРЗАНИ КЪМ СВО-БОДАТА понеделник, 8 юни 2015 г.

По публикацията Целта на Русия е да дестабилизира Балканите, а главна-та й цел е България се получи интересно обмяна на реплики по важен въпрос, ето какво си казахме там: Божидар Митев каза: "... тъй като не прие-мам един народ, като руския, да бъде уп-равляван по този начин. "... Да ви е минава-ло през ума, че руския народ не приема да бъде управляван по друг начин? Ангел Грънчаров каза: Защо да не прие-ма? Вие да не искате да кажете, че русна-ците като цяло са стопроцентови идиоти, които не обичат да живеят в условия на свобода, сиреч, да не твърдите, че само за руснаците на тази земя човешкият живот, човещината и всичко човешко са невъзмож-ни (щото те именно без свобода са невъз-можни!)???? Божидар Митев каза: Точно това твърдя, те са 100 % идиоти. Те не искат да живеят свободни, винаги са управлявани от военни, четете руски автори за да се убедите. Ангел Грънчаров каза: Не мога да приема това. Не е просто истина. Живял съм в Русия. Общувал съм с много руснаци. И сега общувам с много такива. Съвсем нор-мални хора са си. Положението е горе-долу същото както у нас. Просто пропагандата представя руснаците като "различни" в сравнение с целия останал свят, но тя лъ-же, ето, и Вие сте се подвел.

Има някакъв процент уродливи чо-вешки същества (аз ги наричам комуноиди), които са непоправимо увредени от комуниз-

ма, те мразят свободата, но те са не повече от 10-15 %. Останалите руснаци са си съв-сем нормални хора. Огромната част от тях просто не разбират що е свобода, но имат усета към нея и той може да се развие. А че не разбират що е свобода повечето от рус-наците (както, впрочем, и българите) причи-ната е съвсем разбираема: просто не са живели в условия на свобода. Не са живели в свободна жизнена среда, в среда, в която повечето от хората не могат да си предста-вят живота без свобода, сиреч, са свободни хора.

На руснаците, както и на българите им е необходимо време и също така адек-ватно образование и лека-полека ще станат съвсем нормални хора, силно привързани към свободата. И към демокрацията, разби-ра се. Тези две неща съвпадат в крайна сметка... Божидар Митев каза: Четох книга, не спомням автора, в която се описваше док-лад изготвен за Елцин. В него се описваше хилядолетната история на Русия. Обикно-вено препрочитам книгите няколко пъти, но в тази имаше такива ужасни неща, че пове-че не я пипнах. По този доклад съдя за естествения подбор, който е ставал в Русия. Ангел Грънчаров каза: Нито един режим, пък дори и най-варварския, имперски и тоталитарен, сиреч, човеконенавистнически не може ДА СПРЕ естествения жизнен и исторически процес на движение към сво-бода, който цялото човечество така или иначе преживява. Руснаците, позволете ми да кажа, пък също така и българите, не сме някакъв особен човешки вид, който субстан-циално е привързан към робството и към безчовечността (към унижението на човека), аз такава една теза не мога да приема. Божидар Митев каза: ОК ПО РУБЛОФИЛСКИ ВНУШЕНИЯ ЛИ ПА-МЕТНИКЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР САМУ-ИЛ Е ТОЛКОВА "КИЧОЗЕН", "ПОШЪЛ" И "ГРОЗЕН"?! понеделник, 8 юни 2015 г.

Е, сега разбрахте ли защо памет-никът на Цар Самуил бил "кичозен", "по-шъл", "грозен" и т.н. според русофилите-ПРЕДАТЕЛИ? Отговора е много елемента-

рен: защото такава е волята на господарите от Кремъл. Като естествено руското посолс-тво възроптава, а русофилите-ПРЕДАТЕЛИ по заповед на господарите си от Москва нададоха вой!

По същата причина беше и убита Людмила Живкова защото въпреки предуп-режденията от Москва тя организира чест-ване на 1300 годишнина от създаването на България. Въпреки, че не е 1300, а 11300 години от създаването на първата българс-ка държава. Досега са 13 на брой, а днешна европейска България е създадена не през 681 г., а през 165 г. от н.е., т.е. 515 години преди сакралната 681-ва година. Създадена е не от Аспарух, а от Авитохол, а Аспарух не е създал, а е разширил България на Юг, до Стара Планина. Ето, така са променили нашата история в кабинетите на Кремъл и нашенските русофили-ПРЕДАТЕЛИ про-дължават да лаят едно и също.

Нещо повече, русофилите-ПРЕДАТЕЛИ държат на всяка цена всеки българин да се мисли, че е славянин! Нищо че всички генетични проучвания говорят точно обратното, че ние българите нямаме нищо общо нито със славяни, нито с тюрки, а сме си основно, автохтонно население тук, на Балканския полуостров.

Chavdar Kamenarov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР, реплика до г-н Каменаров: Значи сме си траки в общи линии ний, българите, г-н Каменаров? Рад-вам се, че приемаш тази правилна теза, която се поддържа и от книгата "Укритото и премълчаното в българската история" на колегата и мой приятел Стоян Стойнев, която тия дни с него подготвяме за печат... ГНУСНА ЧЕНГЕСАРСКА МАНИПУЛАЦИЯ НА "НАЦИОНАЛНАТА" ТЕЛЕВИЗИЯ – ИЛИ ТОТАЛНО ИЗТРЕЩЯВАНЕ НА "МАСИ-ТЕ"?! понеделник, 8 юни 2015 г.

Един от най-поръчковите филми в България – "Време разделно" – създаден по време на отвратителния "възродителен процес" в България и внушаващ омраза срещу турците с насилствено сменените имена "спечели" приза за най-любим филм на българите! Нямам думи!

Поредната гнусна манипулация на "националната" телевизия – или тотално изтрещяване на "масите"?!

25 Написа: Димитрин Вичев

ЖАЛЪК, КОМПЛЕКСИРАН, БОЛЕН И РУХ-НАЛ ПСИХИЧЕСКИ НЕЩАСТНИК – АЗ ТОВА ВИЖДАМ НА ТАЗИ СНИМКА, А ВИЕ? понеделник, 8 юни 2015 г.

ПАМЕТНИКЪТ НА ЦАР САМУИЛ ДАЛИ НЯМА ДА УЙДИСВА ПО-ДОБРЕ АКО БЪ-ДЕ ПОСТАВЕН ТЪКМО НА МЯСТОТО, ЗАЕТО ВСЕ ОЩЕ ОТ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ОКУПАТОРКА? понеделник, 8 юни 2015 г.

Абе, паметникът на Цар Самуил дали няма да уйдисва по-добре ако бъде поставен тъкмо на мястото, заето все още от паметника на съветската армия-окупаторка? Що да не погледнем на проб-лема от тази гледна точка? Там мястото е широчко и като едното нищо паметникът ще се впише значително по-органично в окол-ната среда? И така едновременно ще ре-шим два проблема, един вид с един куршум ще повалим два заека едновременно...

КЪМ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ТАКА ВПЕЧАТ-ЛЯВАЩО СРЕЩУ ПАМЕТНИКА НА ЦАР САМУИЛ ЕСТЕТИ-ЕКСПЕРТИ вторник, 9 юни 2015 г.

На протестиращите така впечатля-ващо и усърдно срещу новия паметник на Цар Самуил естети-експерти все пак бих си позволил да им кажа: а защо поне една стотна от това същото свое толкова искрено и патетично възмущение не насочихте сре-щу паметника на съветската армия-окупаторка?

Паметникът на Цар Самуил загро-зявал центъра на София, а паметникът на съветската армия-окупаторка го разхубявя-ва, така ли? Защо пък нито веднъж не съм ви чул да протестирате срещу него?

Ако поне малка част от своя толко-ва възмутен естетизъм бяхте насочили срещу истинското грозилище на София, именно паметника на съветската армия-окупаторка на България, този последният отдавна вече нямаше да го има там...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Скулптурата на Цар Самуил била "некадърно направена", направо била "грозна", "не фащала окото естетически", не й било мястото сред произ-ведения на велики и гениални скулптури като проф. Л.Далчев, даже била "кичозна".

Ний нали сме толкова велики, че не допус-каме нещо по-обикновено да стои наоколо, всичко около нас требвало да е все от най-висша проба, да е съвършено. Но как ис-тински великото да се открои ако не може да бъде сравнявано с нещо по-обикновено? Пък и всички скулптури не могат да са все гении, нали така, какво, по-обикновените, негениални художници да мрат ли? Или трябва да им забраним да работят, щот у нас само утвърдените гении имат право на изяви и на живот, всички други требе да умират, така ли? Ето това ме дразни, това нещо не мога да го приема, това сляпо поклонничество пред утвърдените имена (авторитети) и това високомерие срещу други, които не са се утвърдили; между другото истинските гении отначало също са били приемани с подобни гримаси на през-рение от страна на същите тия естети, които в един момент млъкват щом името на този или онзи художник се утвърди. Аз пък съм за свобода на творческата изява на всички, щото ако се покланяме само на утвърдените авторитети никакъв напредък в културата не може да има, дарагие таварищи вечно не-доволни и мрънкащи естети, дето така ниско се прекланяте само пред утвърдените авторитети в изкуството и не допускате никой друг (дето не е от кастата на избра-ниците) нещичко да направи, да каже, да се изяви. Ето по тази причина си признавам, че силно ме подразниха мрънканията на раз-ните му там самозвани естети и ценители, които се чудят сега как на плюят връз скулп-турата на Цар Самуил, която на тях, видите ли, не им била харесала най-вече за това, че авторът й не беше някое утвърдено име (ако беше, тогава реакцията им щеше да бъде, разбира се, съвсем друга, на гениите тия подлизурковци прощават всичко!). Гнус-на психология е това, ето, казвам им го, та да се малко вразумят ако искат, макар доб-ре да зная, че повечето такива общо взето са все непоправимо увредени и ще си бъдат такива до гроб... ЗАПАДЪТ НЕ БИВА ДА ПОДЦЕНЯВА ОПАСНОСТТА ЗА МИРА, ИДЕЩА ОТ ПУ-ТИНИСТКИЯ РЕЖИМ В РУСИЯ И НЕГОВА-ТА ПЕТА КОЛОНА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА вторник, 9 юни 2015 г.

26 Мир на пороге большой войны. Безумно-го карлика в Кремле нужно поставить на место

Если Госдума и Совет Федерации снова дадут разрешение Путину на ис-пользование российских вооруженных сил в Украине, может начаться полномасштаб-ная война с угрозой перерастания в миро-вую войну. Тогда такие страны, как Поль-ша, Словакия, Венгрия, Румыния, Молдова, сразу станут прифронтовыми государст-вами. Но в Европе, похоже, никто не хочет задумываться над этим.

Все в Европе как-то расслаби-лись, хотя если Путин начнет наступле-ние, это будет означать, что НАТО гра-ничит с двумя странами, между которым идет полномасштабная война. Эта война будет распространятся дальше, и приоб-ретет характер мировой войны.

Могут как-то по-другому начать думать лидеры Вышеградской четверки, а также Румынии и Болгарии. Ведь в случае войны Черное море автоматически прев-ращается в поле боевых действий, что затрагивает три страны НАТО — Болга-рию, Румынию и Турцию, которые будут непосредственно втянуты в боевые действия. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Онзи ден (в събота) в една зала на ПУ "П.Хилендарски" се състоя лекция на проф. д-р Петер Бранд, най-големият син на бившия федерален канцлер Вили Бранд. Темата на лекцията му беше "Демокрация и гражданско общество". Той е историк, разказа и някои интересни неща. В обсъждането след лекцията му бяха зададени различни въпроси. Отказах се да му задам аз своите въпроси, щото исках студентите да се изявят повече, беше ми интересно те какви въпроси ще му зада-дат.

Въздържах се, въпреки че много ми се искаше да го попитам примерно това какви според него са заплахите за мира в Европа, които могат да се очакват от пути-нисткия режим в Русия в скоро време. Или примерно това дали според него у нас може да върви успешна демократизация на стра-ната без решителна декомунизация и без деченгесариазиция. Щеше ми се да го попи-там да каже какво би се получило в Герма-ния ако след войната не е била проведена такава решителна денацификация. Усеща-нето ми е, че в Европа (пък дори и от страна на Америка) се подценява опасността за мира, идеща от путинисткия режим в Русия, който по същество е израз на течащата в Източна Европа тъй уродлива рекомуниза-ция, на която Западът съвсем не противо-действа. ЧОВЕШКОТО У МНОГО ХОРА ЕДВА-ЕДВА МЪЖДУКА, А У НЯКОИ, ЧИНИ МИ СЕ, Е

СЪВСЕМ ЗАГАСНАЛО: ПЪЛНО Е С ГОР-ДИ, ВИСОКОМЕРНИ, КУХИ ХОРА

вторник, 9 юни 2015 г.

Тия дни проведох следния разго-вор с една дама (ще я обозначим като "г-жа М.В."), която често ме е удивлявала с про-ницателността и мъдростта си; темата на нашия разговор според мен е изключително важна, по тази причина именно и си позво-лявам да копирам и да представя на чита-телите на блога нашия разговор: г-жа М.В. каза: Едно нещо ме терзае вчера и днес - думите, които изричаме, трябва да бъдат за благословение, а не за проклятия. Знам че ще ме разбереш. Как мислиш? Това много ме измъчва, не знам езика на говоре-нето за благословение. А.Г. каза: Здравей! Хубав въпрос поставяш. Не благославя ли най-добре тъкмо прокли-нащият – в нашите поне условия? :-) Чудес-на дума – благословение, благослов. Да казва човек добри думи, думи, пропити с добрина. Но на зли хора да казваш такива думи би ли имало някакъв ефект? Благо = добро. (ОЩЕ >>>) ВСИЧКО В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНО В КОМПЕТЕНЦИИТЕ НА ОНИЯ, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ НЕПОСРЕДСТВЕНО С ОБ-РАЗОВАНИЕ вторник, 9 юни 2015 г. Emil Jassim даде ето това интервю: Емил Джасим и изводите от една матура; зас-лужава да се прочете цялото. Ето обаче каква реплика отправи към него Явор Ган-чев (пък по-долу ще можете да видите и какви коментари се получиха по този повод във фейсбук):

Ще коментирам тук, за приятелите ми, които се интересуват от темата. Ето какво казва Емил:

"Ако има ясно зададени стандар-ти, тогава не би трябвало да ни интере-сува как един ученик стига до тези стан-дарти. Ако имаме ясно поставени правила за това, че който иска да си учи децата у

дома, накрая трябва да се държи изпит, за да може ако има сериозни пропуски, държа-вата възможно най-бързо да вземе нещата в свои ръце, всичко би било ок. ... Въпросът е да може да разшири автономията в образованието, без да се стига до форма на образователен сепаратизъм. Това е най-важното. Затова ако държавата зада-де ясни правила и цели, по които се случва образованието, нека всеки да го случва както желае. Накрая да гледаме резулта-тите."

В тези малко изречения е същ-ността на неразбирането на образованието като гражданско право дори и у най-изтъкнатите ни борци против фа... ъъъ, за реформа в образованието wink emoticon като Emil Jassim:

- не е важно дали има "ясно зада-дени стандарти", а # кой ги задава, дали учещите имат възможност да откажат да следват тези правила и дали могат да избе-рат алтернативни стандарти. Иначе сега си имаме такава система – тестове, изпити, оценки. Докато тестовете са задължителни и безалтернативни, ситуацията ще е тази – малоумни тестове и черен пазар на отгово-рите.

- "ако има сериозни пропуски, дър-жавата... да вземе нещата в свои ръце" - #кой установява "сериозни пропуски" и спрямо какъв стандарт? Не е ли държавата взела сега нещата в свои ръце за около 99% от децата? Не обсъждаме ли всъщност сериозните пропуски на държавата и нужда-та учещите (родители, ученици, учители) да вземат нещата в свои ръце, обратно? Какво ще правим, ще си прехвърляме децата от ръце в ръце ли? Не е ли време да се нау-чим, НАЙ-НАКРАЯ, какво ръцете на държа-вата е добре да не пипат, след като е оче-видно какви ги вършат в образованието тъкмо тия ръчички?

- Емо, моля, дефинирай "образова-телен сепаратизъм" за да сме наясно като почне чистката, в какво ще сме виновни.

- В момента държавата задава правила и цели на образованието. Пробле-мът не е, че не са "ясни", проблемът е, че държавата ги задава. Образованието е

27 елемент от личностното развитие, процесът на достигане на лична зрелост; държавата не може да поставя правила и цели на личностното развитие. Единственото ясно нещо, което може държавата да направи, е ясно да се отдръпне от задаването на пра-вила и цели и ясно да започне да подкрепя (не да управлява) образованието, каквото и задължение има тя по Конституция. КОМЕНТАРИ: Emil Jassim: ОК. Boris Tanusheff: Ех това бъдещо общество, в което #КОЙ ще е просто Кой?... Ако не искаме обаче да прескачаме етапи и да пропадаме в празното, трябва да помислим как днес да се направи така, че и автономи-ята в образованието да съществува и про-изтичащите от нея дипломи/удостоверения да бъдат признавани от всички, вкл. и при наемане в държавните предприятия и уч-реждения и в чужбина, където сега-засега имат доверие предимствено в официалната тапия, а не в домашния сертификат. Усили-ята на Емил, от тази гледна точка, са на-пълно адекватни, въпреки, че наистина, докато #кой задава стандартите, резултати-те ще са нищожни. Но пък да се търсят начини за решаване на това противоречие си заслужава, докато очакваме Годо, пар-дон, въведението в либертарианското об-щество :-) Явор Ганчев: Обсъждаме съвсем конкрет-ни и съществуващи по света (и работещи) неща, а не утопии – свободни образовател-ни стандарти и конкуриращи се сертифици-ращи системи, признати от всички (съвсем не става дума за домашен сертификат). Държавата трябва да бъде извадена от уравнението за да може тези, които ползват сертификатите (университетите и икономи-ката) да могат да партнират със сертифици-ращите организации, а учещите да могат да следват собствените си цели в образовани-ето. Например – според желанието ти да влезеш в определен университет или да работиш в определена област, учиш и го-ниш стандартите, създадени от и за съот-ветната индустрия. В основното образова-ние не е по-различно – държавата не е в състояние да създава адекватни стандарти за образование защото не е страна с леги-тимен интерес в образованието (нито е ползвател на образователна услуга/продукт, нито е ползвател на уменията, които евен-туално стоят зад някакъв сертификат). Boris Tanusheff: Добре, Яворе, бъди убеди-телен и дай конкретен пример – в кои дър-жави се признават конкурентни сертифици-ращи системи, как това се случва на практи-ка (има ли приравнителни изпити?) и кои са областите в които се признават? Също така, как днес, тук и сега, ще можеш да убедиш

не обществото, а държавата (от нея все пак зависи все още), да въведе тези стандарти, след като знаеш, че на пътя ти стои КОЙ? Явор Ганчев: Въпросът ти е некоректен, Борисе. Не "в кои държави", а кой в държа-вата кои сертификати признава. Давам ти за пример IT индустрията, която сама си изда-ва сертификатите и сама си ги признава за работа - и системата е световна, наднацио-нална. За основното образование ти давам най-рестриктивния пример – Германия – където едно свободно училище прави как-вото си иска от 1 до 10 клас, а в 11 и 12 се приравнява към държавните стандарти за средно образование допълнително (т.е. никой не контролира и никой не поставя под въпрос какво се прави в свободното учили-ще до 10 клас). При това свободното учи-лище е 80% финансирано от бундес-бюджета. На последния ти въпрос - няма нужда да убеждавам държавата да въвежда стандарти, трябва да убеждавам хората да отхвърлят държавните стандарти, ако не им вършат работа – и да търсят (и създават) стандарти за целите, които са си поставили. Светлан Бонев: Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло ос-новани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култиви-ра в такива училища, трябва да се извлича само от познанието за израстващото човеш-ко същество и от индивидуалните заложби. Троичният социален организъм и свобо-дата в образованието Teodor Kolev: Ти не разбра ли, Явка, че докато държавата се опитва да контролира с изостанало светлинни години мислене във всяка една област промяна няма да има и има не може да има! Светлан Бонев: Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са ре-зултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници когато позволява-ме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образовател-ните дела чрез диктатите си. Това е така защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 4 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Teodor Kolev: Проблемът на всяка една държава е, че не трябва да се произвеждат хора, които не могат да бъдат манипулира-ни.

Тогава никой няма да иде на избо-ри :-) Второто е че, тя задушава хората, които мислят и се грижат средата да е така-ва, че да нямаш избор. Чрез закони и други механизми :-) Примери от последните годи-ни, колкото искаме. Държавата доказа на практика, че е безпомощна. Ангел Грънчаров: Подкрепям изцяло теза-та на Явор Ганчев. Държавата (държавният чиновник), след като показа какво може (провали се решително по всички линии, доведе българското образование до пълна катастрофа) трябва да бъде изгонена от сферата на образованието – по досущ съ-щия начин, по който беше изгонена преди време, примерно, от сферата на търговията. Държавата не може да поставя никакви цели или стандарти в сферата на образова-нието (или на културата като цяло), щото това не е нейна работа, както не е нейна работа да сади и произвежда домати или краставици, има си хора-специалисти за тази работа (фермери и пр.).

Крайно време е да се разбере, че всичко в образователната сфера трябва да бъде предоставено в компетенциите на ония, които именно се занимават непосред-ствено с образование, които имат и подоба-ващите интереси в тази област, именно родители, ученици, учители. Тези последни-те не са марионетки на държавата (на дър-жавните, министерските чиновници от обра-зованието), както е в сега съществуващата система, а следва да са пълновластни гос-подари на всичко, което се случва, следва сами да организират и провеждат една пълноценна образователна дейност, изхож-дайки от своите потребности и интереси.

Това са толкова просто неща, че ми е неудобно да ги повтарям, макар че у нас, както виждаме (и за жалост), са толкова чужди на съзнанието дори на ония, които се занимават с образование, именно учители-те, учениците и родителите. Светлан Бонев: Най-важното е, че тя дър-жавата (чиновника, депутата, министъра) не бива да създават правилата. Щото нито от търговията се е отделила (след като пише закони за търговията и стопанския живот като цяло), нито от образованието се е отделила. Правилата трябва да се създават от тези които са заети в момента било в образование, било в търговия. Държавата може да следи правилно ли се прилагат правилата, но да не се меси в тях! Ангел Грънчаров: Имах предвид, че дър-жавата не разполага вече със свои магази-ни за търговия, а че се меси и в търговията, за да обърква всичко, това е факт; нормал-ното задаване на правила е по пътя на

28 самоорганизацията на ония, които се зани-мават със съответната дейност. МЕЧТАЙТЕ СМЕЛО И ИСТИНСКИ ВЯР-ВАЙТЕ В СЕБЕ СИ, ПРЕСЛЕДВАЙТЕ МЕЧТИТЕ СИ – КОЛКОТО И НЕВЪЗМОЖ-НИ ДА ВИ ИЗГЛЕЖДАТ! сряда, 10 юни 2015 г.

Една младежка рок група – „Вход свободен” от Силистра – очарова със своите изпълнения публиката на фести-вала „Цвете за Гошо”, който се провежда ежегодно в София в памет на Георги Мин-чев. Характерно за тази група е, че съ-ществува само от броени месеци, но с помощта на ръководителя си Иван Недел-чев постигна едно невероятно бързо раз-витие и успех. Това се дължи най-вече на любовта и отдадеността на младежите към нещата които правят, както и на уникалното съчетание на личности и таланти в самата група. Ето какво спо-дели за списание Humanus след успеха на групата вокалистката Владилена Василе-ва:

Поздравления за участието и доброто представяне на фестивала „Цвете за Гошо” с група „Вход Свобо-ден”. Как беше усещането на сцената?

Определено можем да се закъл-нем, че това е най-невероятното събитие с най-хубавата публика и сцена в България! Усещането... няма как да се опише с думи, каквото и да кажем ще е малко.

(ОЩЕ >>>) НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО СТРАДА ОТ ЕКЛЕКТИКА, ОТ БЕЗПРИН-ЦИПНОСТ И ОТ ЛОШ КОНСЕРВАТИЗЪМ: КОНСЕРВИРА НАЙ-ЛОШОТО В СИСТЕ-МАТА, А НОВОТО Е СЪВСЕМ НЕЖЕЛАНО сряда, 10 юни 2015 г. ДЕПУТАТИТЕ РЕШИХА: РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА УВАЖАВАТ УЧИТЕЛИТЕ

Вече освен учениците, и родители-те ще трябва да уважават учителите. Това приеха депутатите от образователната комисия в парламента при гласуването на второ четене на текстове за промени в

Закона за предучилищното и училищно образование, предаде Дарик радио. Според председателя на комисията Милена Дамя-нова това предложение е добро. Предложе-нието на колегата от Реформаторския блок доц. Великов беше изрично да се посочат и родителите. Мисля, че това е добро пред-ложение. Разбира се, текстът, записан в закона в този си вид като разпоредба, има препоръчителен характер. Сами разбирате, че няма как да се докаже неспазването на тази разпоредба. Ако вече става въпрос за драстични случаи, там има други закони - Наказателен кодекс и други, по които даде-ният човек подлежи на различни наказания. Но мисля, че един такъв запис е необходим, защото това е сигнал към всички нас, че учителската професия заслужава уваже-ние", каза Милена Дамянова.

От АБВ поискаха мандатност на директорите. Депутатът Мариана Тодорова посочи, че има населени места, в които директори се задържат на поста по 30 годи-ни. Предложението за мандатност не беше прието на второ четене.

Сред предложението на депутати-те от ГЕРБ е вместо мандатност на дирек-торите на училища, те да бъдат атестирани и ако резултатите са лоши, да се прекратя-ват трудовите отношения с директора.

Прието беше учителите да получа-ват по десет заплати при пенсиониране. Според Милена Дамянова това е разумно предложение. Написа: Венцислав Крумов КАК ТАКА СТОТИЦИ РУСКИ ВОЙНИЦИ ЗАГИВАТ В УКРАЙНА СЛЕД КАТО НЕ СА ТАМ? сряда, 10 юни 2015 г.

И отново аплодисменти за Литва! Представителката на Литва в Съвета за

сигурност на ООН Раймонда Mурмокайтe нарича нещата с истинските им имена, което си струва да цитираме:

"Бих искал да попитам отново: как може банда незаконни милиции да продъл-жава да атакува, да завзема територии и да продължават да воюва на три фронта сре-щу държавата Украйна? Как може една група бойци, без външни връзки, без бю-джет, без печалби да набира оръжия и войска? Оръжия като "Град", "Ураган", "Бу-ратино", как могат да плащат разходите от четири милиона долара? Как могат да гово-рят за присъствие на свой флот? Как така стотици руски войници загиват в Украйна след като не са там? Как стотици руски майки получават "товар 200" от конфликт, в които Русия не участва?"

Раймонда Mурмокайтe ХРИСТИЯН "PARADOXX" БАЧКОВ ЗА РАПА, ЖИВОТА И ЛЮБОВТА вторник, 9 юни 2015 г.

ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS - Християн Бачков, рапър Обичам и живея за хип-хопа уличната музика за живота, (ОЩЕ >>>) БРОЙ 11 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ Е ДОС-ТЪПЕН ВЕЧЕ И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН

Open publication - Free publishing

29 Приятно четене, приятни размисли! НИМА НЕ РАЗБИРАТЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУ-ВАЩАТА У НАС ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА Е ОСНОВАНА НА НАСИЛИЕТО, ИМЕННО ТОРМОЗА, ТЪПЧЕНЕТО НА ЛИЧНОСТТА Е ДВИЖЕЩИЯТ Й МОТОР?! четвъртък, 11 юни 2015 г.

Svilena Georgieva, ученичка, е написала нещо важно за образованието и училището, Emil Jassim, млад и популярен учител – също. Ето техните изказвания, които са добра основа за размисъл и дискусия отно-во по проблемите на образованието: Svilena Georgieva: Трябва да напиша книга със заглавие "Образователната система – убиец номер едно на човека!" Влизаме в училище и се уеднаквяваме – какво се случ-ва с истинската ни същност? Какво се случ-ва с интелекта, който трябва да развиваме - при положение, че не ни е позволено да мислим свободно? А как можем да развива-ме талантите си, затворени в килии?

За едната оценка сме готови на какво ли не... 15 предмета – 100 оценки, 1000 урока, от които след 1 месец и следа няма да остане!

Образователната система е като черупката на охлюва. Опитваме се да изле-зем от матрицата и все някой се намира, та ни бута пак вътре - в страха, в тъмнината... в илюзията!

Затворници сме, оковани във вери-ги... не си ценим времето. Днес сме здрави, утре-болни. Днес живеем – утре умираме. Защо приемаме всичко за даденост? И кога ще имаме време да живем пълноценно? Каква следа ще оставим след себе си?

Учим, за да си "подсигурим" живо-та, а не – за да го оползотворим.

Но... каква е ползата от умни хо-ра... държавата иска подчинени работници, а не свободни личности. И така става! Само в България ли е толкова скапана образова-телната система??? Emil Jassim: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: следва-щият коментар хич не е позитивен, много е краен и в същото време не е предизвикан от емоция, а от съвсем обективна фактология.

Та... някаква дрисла (да, точно то-ва е определението) блъснала учител по

стълбите. Учителят е очевидно неспособен да въдворява какъвто и да е ред където и да е. Медиите лешоядски се скъсват да си правят малоумния рейтинг с интервюта на живо, а родителката не спира да мучи.

В цялата тая картина ми стават яс-ни няколко неща:

1. Някой си позволява да удря учи-тел. Това е АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМО! Това е престъпление, което Е по-различно от просто един човек да е ударил друг. НЕ МОЖЕТЕ ДА ПОСЯГАТЕ НА УЧИТЕЛИ И ЛЕКАРИ! Не ме интересува дали сте бълга-ри, цигани, турци, арменци, евреи, гагаузи и каквито там. Това е е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ЦЯЛАТА ГИЛДИЯ, СРЕЩУ ЦЯЛАТА ОБЩНОСТ!

2. Ще имате каквито и да било изисквания към учителите, когато ни осигу-рите нормални условия на работа в цялата страна – когато се намали драстично из-лишната бюрокрация и бумащина, и когато увеличите заплатите на педагозите! Дотога-ва просто е достатъчно да им пазите здра-вето и живота. И да им осигурявате ПОДК-РЕПА.

3. Няма как да искате учителят от Търново да е социално адекватен при усло-вие че 20 години е бил мачкан и не е бил подкрепян. Как искате някой да въдвори ред в класната стая, когато авторитетът му е смазан? Как искате да дава пример на де-цата ни?

Върнете авторитета на българския учител, на учителската професия, на Нашите Учители! На първо място да се инкриминира всяко посегателство срещу учители и да се наказва особено сурово! # НашитеУчители # ПазетеУчителите

По-интересното от коментари-те до този момент (на този същия линк може да се проследи цялата дискусия): Явор Ганчев: Навремето така шамар, уда-рен на партиец, беше посегателство срещу Партията и целия държавен строй. Кой ще излекува лекарите и кой ще научи учителите по история, не знам.

Иначе по същество – дайте власт-та в училище в ръцете на родителите и учениците и никой няма да ви удря. Бито куче хапе. Няма какво да се правим на ощи-пани. Яна Маринова: В моето училище преди няколко години се появи преподавател, който, макар че си разбираше от предмета и имаше желание да го преподава, в общува-нето беше кръгла нула. Носеше се с много вехти (това е подходящата дума) дрешки, беше много слаб, говореше тихичко и мало-душно, ходеше толкова прегърбен, че мис-лех, че се опитва да се скрие... Намразих го в първия миг, защото беше заменил препо-

давател със силно присъствие и умение за общуване на страхотно ниво. Съучениците ми също бяха готови да го изядат – заради фасчето, пригасено и прибрано за следва-щото междучасие. Заради тънкото якенце, под което той трепереше през ноември. И лекото заекване, разбира се...

После му дадох шанс. Май бях единствена и положих матура по неговия предмет... Защото вярвах в него като учи-тел. Alvina Deliradeva: Не съм запозната с конк-ретния случай, но няма как което и да е дете да се държи човешки ако никой не му е дал пример вкъщи. За мен е безумно дори да повишиш тон на учител, какво остава да го буташ по стълбите... Факт е, че въпросна-та госпожица ще продължи и занапред да се държи така с всеки който не и изнася, било то учител, познат и дори и собствените си родители. И не е виновна тя. Mariana Miteva: "дайте властта в училище в ръцете на родителите и учениците и никой няма да ви удря" - в момента властта е дадена точно в ръцете на родителите и учениците и заради това фигурата на учи-теля е обезличена. Ивелина Йорданова: Господин Ганчев, аз съм "за" родители и ученици да имат власт. Тъкмо ще ни разтоварят малко. Но в едно училище, в което около 3% сигурно родите-лите са грамотни, една голяма част не знаят да четат и пишат, какво ще правят те с тази власт? Начко Плочев: А защо нямаше такава реакция преди 2 години, когато ямболската учителка беше бита от циганин? Така че не ми казвайте, че е все едно дали българин или циганин бие учители... Vladimir Wolf: Нямам идея колко от пише-щите тук са учители и са били в училище от другата страна, но в много отношения не сте прави. Съществуват и училища, в които се държи на дисциплината и учениците са възпитани и уважават учителите, но същес-твуват и училища, в които за един учител би било много по-безопасно да не влиза в конфликт с учениците. Аз съм бил в такова училище и много добре мога да си предста-вя ситуацията, в която се е намирал този учител. Учителят няма много права в тези училища, защото не може да изгони ученик от час, не може да се скара на уче-ник,защото на другия ден идват родителите и виновен е учителя, в часовете преподава-нето се свежда до това да опазиш ученици-те да не се избият един другиму и да не изпотрошат стаята... И Emil Jassim е много прав, когато казва, че нещата могат да се променят едва, когато учителите полуачат нормална среда на работа, нормално зап-лащане и т.н. Много може да се говори на

30 тази тема, но в много училища обстановката на преподаване е ненормална. Magdalena Nikolova: Не всеки човек става за учител. Ако аз трябваше да работя като учител, бих ходила на работа с калашник. Plamen Chipev: Когато на едно и също място в центъра на града (при БНР) биват убити двама младежи в една година и об-ществото не предприема нищо е напълно АБСУРДНО да пишеш тиради с които да искаш справедливост САМО за СЕБЕ СИ, за собствената си гилдия (а, да! и за лекари-те?!?! – те пък защо са намесени?). Спра-ведливостта може да бъде само за всички, насилието трябва да бъде заклеймено във всичките му форми - училището е място на което се прилага насилието, но то е научено ДРУГАДЕ! Tanja Hristova: Не зная защо толкова се изумихте от този случай?! Та това е ежед-невие в масовите училища. Беше модерно още преди петнайсетина години Милен Цветков да пуска клипчета, в които самите деца заснемаха безобразията си в час. И какво искате, когато: делегираният бюджет притиска директора да пази бройката на децата. Директорът посмъртно е несменяем и се обгражда с тихи, кротки учители, готови на всякакви компромиси - за да са на рабо-та. Ако иска да остане, учителят постепенно губи своето достойнство и гледайте докъде се докарва. Дори и да е мъж, което е рядко явление в българското училище. Ангел Грънчаров: Тази лудница в учили-щата показва, че нещо най-главно е сбърка-но в основите на системата; тия всичките ексцесии (и те тепърва ще се увеличават, ще ескалират) са просто симптомите, външ-ните изяви на глобално погрешната й същи-на... Zlatka Vasileva: За мен е неприемлив всеки акт на насилие, независимо в чия посока протича и тъй като в някои от коментарите видях, че се апелира към даване на властта в ръцете на родителите, като средство за решение на проблема, смятам, че всъщност печелившата формула е равностойно учас-тие, взаимодействие и сътрудничество между всички участници в образователния процес - ученици, родители и учители. Jana Stoiyanova: Ами, тя свинята не ражда състезателен кон. Не обиждам никой, прос-то цитирам Стайнбек, но е прав. От такава майка какво да се очаква? Ангел Грънчаров: Апропо, гледам, че много хора се чудят на тази ексцесия, на този изблик на насилие, в случая срещу учител. Нима не разбирате, че съществу-ващата у нас образователна система е основана на насилието, именно насилието,

тъпченето на личността е движещият й мотор?! Тя на насилието се крепи. Без на-силие тя се разпада. Нима учителите не са заставени да прибягват до какви ли не фор-ми на насилие спрямо личността на учени-ците (включително и по-"либерални", при-мерно всякакви кадифени средства за тор-моз, меки шантажи, те непрекъснато разчи-тат на страха от изпитване, от наказание и пр.)?! Нима върху учителите не се упражня-ва всекичасно насилие от страна на какви ли не администратори и най-вече от страна на всевластния феодален деспот, именно директора? На учениците пък, вечните жертви на страшно насилие, им е писнало дотам, че те се чудят как по-перфидно да си отмъщават на учителите, които за тях са символите на това насилие. Нямаме право сега да се чудим, че отвреме-навреме на вечните жертви, именно учениците, им писва хептен и ето, някои от тях дръзнат да прибегнат и до по-брутални начини да си отмъстят за упражненото спрямо тях наси-лие. Казаното не значи, че оправдавам тази ученичка, дето набила учителя си, но нека да се опитваме да разберем ситуацията в нейната същина, а не да се тюхкаме сякаш не знаем колко е дълбоко порочна тази варварска система на образование у нас, основана на насилието и безчовечността. И нищо в нея няма да се промени с полумер-ки, с палиативни "промени" и с "усъвършен-стването" й. Системата е рухнала отдавна, просто трябва да бъде съборена, та на нейно място да израсте нещо ново, отгова-рящо на нуждите на живота, на съвремен-ността, на младите най-вече. Нима не раз-бирате, че съществуващата порочна, разп-лула се от разврат административно-командна и директивна образователна система е главна спирачка пред развитието ни като съвременно, нормално човешко общество? ВЪВ ФИНЛАНДИЯ УЧИТЕЛИТЕ ИМАТ СВОБОДАТА ДА ИЗБИРАТ МЕТОДА НА ПРЕПОДАВАНЕ И МАТЕРИАЛА ЗА УЧЕНЕ четвъртък, 11 юни 2015 г.

Важно е учениците да се подготвят за реалния живот, а не само за тестове на PISA

На какво се дължи успехът на финландската образователна система – Лиза Похолайнен, директор на отдела за образование в Хелзинки, пред Economy.bg

В продължение на години финлан-дската образователна система е пример за цял свят. Страната оглавява редица между-народни класации по грамотност, което я превърна в притегателен център за полити-ци и експерти, интересуващи се от тайната на успеха й. Въпреки завидния успех Фин-ландия е на път да реформира сериозно образователната система. Фокусът в учеб-ната програма ще е по-малко върху отделни предмети, като история и математика, за сметка на по-комплексни и интердисципли-нарни теми. Например тема Европейски съюз би обединила елементи от икономика, история, чужди езици и география. Засега новата система се тества пилотно в столи-цата Хелзинки. Целта е учениците да при-добият уменията, нужни им за живота в един по-технологичен и глобализиращ се свят.

Economy.bg се свърза с директора на отдела за образование в Хелзинки Лиза Похолайнен, за да разбере повече за фор-мулата на успеха на финландското образо-вание и за причините то да бъде отново реформирано.

Лиза, в продължение на години финландската образователна система заема първи места в международните класации за грамотност. Кои са основни-те фактори за този успех?

Една от основните причини са на-шите високообразовани учители. Важно е също, че те имат свободата да избират метода на преподаване или материала за учене. Освен това се фокусираме върху процеса на обучение на учениците и подк-репяме всеки ученик да развие потенциала си. Малко факти: • Учениците във Финландия рядко пола-гат изпити или пишат домашни до тий-нейджърските им години. • Не се оценяват до шестата им година на обучение. • Разликата между най-слабия и най-силния ученик е най-малката в света. • Образованието е безплатно. • Учителите прекарват в клас само 4 часа на ден, като 2 часа седмично те отделят на професионално развитие. • Учителите се набират сред 10-те про-цента студенти с най-висок успех. • Заплатите на учителите са високи – средно 44 хил. долара годишно.

Финландия планира да премахне традиционното преподаване но предмети, като го замести с преподаване но теми. Какво точно означава това?

Не планираме напълно да премах-нем преподаването по предмети. В Хелзин-ки имахме пилотни проекти за преподаване

31 по теми. Фокусът в това, което ние нарича-ме Phenomenon Based Learning, е вместо да има обучение по различни предмети, да се преподава по-актуални и мултидисципли-нарни теми, като например Европейски съюз, човек, околна среда. Човекът е добър пример за тема/феномен, който комбинира биология, психология, здравно образование и др. Не можеш да разбереш „човека”, изу-чавайки го в рамките на един отделен уче-бен предмет.

Обучението започва от съвместно-то наблюдение в учебната общност на обх-ватен феномен от реалния свят. Наблюде-нието не се ограничава до една отделна гледна точка. Вместо това феноменът се изучава комплексно от различни перспекти-ви, като се пресичат границите между от-делни предмети и се интегрират различни теми и идеи.

В процеса на обучение винаги се прилага нова информация към тема-та/феномена или решаването на проблем. В резултат на това теорията и информацията имат непосредствена полза, която е видима по време на обучението. За усвояването на нова информация и т.нар. „дълбоко учене” (deep learning) е много важно учениците да прилагат и използват информацията по време на учене. Защото информацията, заучена само на ниво теория (като напр. запаметяване на формули от физиката или математиката) без реален контекст или конкретен проблем, често си остава като повърхностен и отделен детайл за ученика, без да води до получаване на обхватно разбиране на информацията и значението й.

За сравнение преподаването по теми/феномени води до по-богати и стабил-ни знания. Личното възприятие, интерпре-тация и активност подпомагат разбирането на нещата, които се преподават и ученето се превръща в смислено и значимо занима-ние за ученика.

Финландия има една от най-успешните образователни системи в света. Защо искате да я реформирате?

Образованието трябва да следва модерното общество, в което живеем. На-шата основна задача е да помогнем на учениците да усвоят умения от 21-ви век, уменията, които ще са им нужни в живота. Ние също искаме да направим ученето по-важно за децата и да повишим мотивацията на учениците да учат. Освен това дигитали-зирането на обществото и индустриите оказват огромно влияние върху професиите и нужните професионалисти.

Реформата предвижда учениците да бъдат въвлечени в планирането на тези нови интердисциплинарни проекти и в оценката на успеха им. Как ще се случи това?

Професионалното образование (15 -18-годишни ученици) във Финландия вече няколко години е базирано на те-ми/проблеми от професионалния живот. Вместо отделни предмети, има комплексни теми, като обслужване в кафене, продажби или ремонт на автомобили.

В реформата на професионалното образование и в новата национална учебна програма, представена тази година, това е застъпено още повече. В основата на уче-нето и преподаването ще бъде развитието на умения и компетенции. Ученето не е обвързано с някакъв времеви период или курс. Вместо това има комплексни модули, теми или феномени. Ученето се разглежда като процес на развитие на способностите на ученика, при който той усвоява нови умения и знания. Задачата на учителя е да напътства и направлява като ментор този процес.

Подобни проекти за преподаване по теми стартирахме преди няколко години също и в средното образование (15 -18-годишни ученици) като част от програмата за развитие Helsinki City eCampus. Постиг-нахме добри резултати. Миналата година всички средни училища в Хелзинки реали-зираха пети период (около 7 седмици) на проекта за преподаване по теми. Тази годи-на също ще проведем такъв проект. Органи-зирахме и модерни уеб курсове, базирани на преподаването по теми.

Опитът ни показва, че в резултат на тези проекти учениците се справят по-добре и придобиват повече знания. Проме-ня се и процесът на преподаване и учене. Например учителите работят повече като екипи. Същото е и с учениците. Така учене-то и впоследствие оценяването отговарят в по-голяма степен на действителността, което кореспондира с придобиването на по-добри умения, нужни в реалния живот.

Как учителите приемат рефор-мата?

Има много учители, които приемат реформата с ентусиазъм и активно участват в развитието на процеса на преподаване, базирано на теми. Разбира се, има и учите-ли, които не проявят интерес към това.

Финландският министър на обра-зованието заяви наскоро, че „училището трябва да е мястото, където подготвяме децата за живота”. Защо това е важно?

Смятам, че е важно учениците да се подготвят за реалния живот, а не само за тестове на PISA. Преподаването по теми улеснява и подпомага учениците да усвоят много важни умения, като решаване на проблеми, аргументиране, критично мисле-не, анализиране и т.н. С други думи, умения и познания, които са жизненоважни в реал-ния живот. Освен това така учениците полу-

чават и по-задълбочени знания по значими теми.

Как се справя според Вас финлан-дската образователна система в подго-товката на младите хора за технологич-ната революция?

В нашата образователна система ние подготвяме нашите учители в нови начини на преподаване чрез използване на модерни технологии. Дигитализирането на обществото изисква развитието на нови умения и нови начини на преподаване.

ОБЯВА ЗА ТЕМАТА НА ДНЕШНОТО ИЗ-ЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГО-РАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕ-ЛЕВИЗИЯ четвъртък, 11 юни 2015 г.

Заповядайте, участвайте в диску-сията, вашето мнение има значение! ВАЖНО: Ако по някакви причини плеърът на ПО-тв не работи на техния сайт, можете да гледате телевизията като натиснете ето този линк. ЗА ДА НИ БАЛАМОСВАТ НИ ГОВОРЯТ ПОСТОЯННО ЗА ЦИГАНИТЕ, ДОКАТО ИСТИНСКИЯТ НИ ПРОБЛЕМ СА КОМУ-НИСТИТЕ, ЧЕНГЕТАТА, РУБЛОФИЛСКАТА НАПАСТ четвъртък, 11 юни 2015 г.

Николай Ковачев: Да изчистим България за един ден! Да изчистим България за един ден! Не приемам тези хора за съграждани, не ги искам и няма да се променя никога. Те са

32 в тежест на бюджета, в тежест на общес-твото и най-важното: не подлежат на никаква интеграция. С една дума: боклу-ци. Вместо да прилага закона държавата се прави, че не ги забелязва. Прилагане-то на закона ще прогони голяма част от тях. Няма друго решение. Ангел Грънчаров: Аз не харесвам това изказване. Това са пълни глупости. Тия хора са човеци, човешки същества. Не са "боклу-ци". Не можеш никого да изгониш от тази страна. България е толкова тяхна, колкото и твоя или моя... Апропо, подобни изказвания са опасни и могат да предизвикат кървава гражданска война у нас с неизчислимо страшни последици. Аз смятам, че напосле-дък една чужда имперска сила – путинска Русия – със своята пета колона прави всич-ко, което й е по силите, за да раздухва етнически конфликт у нас с оглед да деста-билизира България, на която тя още не може да прости нейния европейски избор. Така че въпросните "патриотари", дето се перчат с такива идиотско-бабаитски изказ-вания против циганите, не са нищо друго освен продажни руски мекерета-рубладжии. За рубли подобни уроди са способни без замисляне да ни подпалят нашата българс-ка черга и от четирите й краища... Spasimir Ignatov: И най-важното е, че цига-ните не са голям проблем! Големият и един-ствен проблем за България си остава Кому-низЪма! Ангел Грънчаров: Да, напълно споделям: циганите ни биват тикани в очите от преда-телите на българската национална кауза с една единствена-цел: да бъде отклонявано вниманието на българите от единствения техен най-коварен враг: комунистите, ченге-тата, рублофилската напаст. За да ни бала-мосват ни говорят постоянно за циганите, докато истинският ни проблем са комунис-тите! АХ, КОЛКО ДОБЪР Е НАШИЯТ ПРЕМИЕР, КАК СТАРАТЕЛНО МИСЛИ ОН ЗА НАРО-ДЕЦО, Е, НЕМАМ ДУМИ НАПРАВО ДА ИЗКАЖА ВЪЗХИТАТА СИ! четвъртък, 11 юни 2015 г.

Ах, колко добър е нашият премиер, как старателно мисли он за народецо, е,

немам думи направо да изкажа възхитата си: видяхте ли как се е сетил да се намеси в най-важния момент и твърдо да каже, че вдигането на тока с 20% било според него много! И ето, за миг успя да обере симпати-ите на целия признателен и влюбен в своя пръв трибун малоумен народец!

На Бойко му идва отръки да обира симпатиите на народа, както е тръгнало, ще ни управлява още барем 20 години, по моя преценка, ако продължава да е все толкова чувствителен към народните проблеми - и най-вече ако все така усърдно успява да покаже своята извънредна чувствителност и грижовността си спрямо народа, да е толко-ва загрижен, че можа да шашне дори и своите най-големи критици (като моя скром-на милост)!

Страшна работа е г-н Премиеро, доста работи е научил от Тодор Живков, пък е и талантлив негов ученик, спор в това нема и не може да има!

ПЪЛНАТА ВЕРСИЯ НА ПРЕСКОНФЕРЕН-ЦИЯТА НА МИХАИЛ СААКАШВИЛИ: НЕКА НАШИТЕ РЕФОРМАТОРИ ДА СЕ ПОУЧАТ ОТ НЕГО ПОНЕ МАЛКО! четвъртък, 11 юни 2015 г.

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ БЕЗУМИЯТА НА ИЗЦЯЛО ПРОГНИЛАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА?" четвъртък, 11 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! :-) Архив на предаването, съдържащ всички досега излъчени предавания СВОБОДАТА И РАЗНООБРАЗИЕТО СА В ОСНОВАТА НА РАЗВИТИЕТО И КАЧЕСТ-ВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

четвъртък, 11 юни 2015 г. Излишен ли е ХII клас?

А колко трябва да са вагоните на влака за Варна, за да отидем във Видин?

Снимка: Крум Стоев

Образованието е процесът на лич-

ностно развитие, който трябва да доведе до зрелост. ЯВОР ГАНЧЕВ, НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ

В своята книга “Демократичното образование” Яков Хехт систематизира три типа реакции, противни на реформата: първо, отричане на нуждата от реформа; второ, ангажиране с “реформаторски” дей-ности, които няма опасност да променят статуквото; и трето, настояване, че трябва повече от същото, заради което има нужда от реформа. Реорганизациите в образова-телната система (да има ли ХII клас, в VII или VIII клас да завършва основното обра-зование, да се кандидатства ли след V клас и пр.) спадат към типа “имитация на рефор-ма, която няма опасност да промени статук-вото”. Средното образование е откъснато от живота; множеството зрелостници нямат елементарни умения за общуване и бора-вене с информация, а какво остава за капа-цитет за взимане на отговорни решения за собствения си живот (собствено, зрелост). Този резултат не се дължи на ХII клас.

Като начало, добре е да признаем някои очевидни факти. Например, че обра-зованието не е функция на времето, прекарано в училище. Да, статистиката сигурно показва, че повече време в училище

33 корелира с по-добри резултати. Но за какви училища се отнасят тези резултати? Повече време, прекарано в неподходящо или лошо училище, дали ще подобри образователни-те резултати? Резултатите се дължат на качеството на образователните услуги, както и на възможността за избор именно на такива услуги, каквито са нужни и точно когато са нужни. Тези неща не се измерват с време и тук е мястото да напомним по по-вод едно друго организационно преустройс-тво, че предучилищната подготовка също не зависи от броя на годините предучилищна подготовка.

Това ни води до следващия очеви-ден факт: децата са различни. Като казва-ме различни, нямаме предвид ръст и цвят на очите. Децата учат по различен начин – и с различно темпо. И най-важното – интере-суват се от различни неща, по различно време. Най-трудно е да си признаем, че очакваме от зрелостниците да умеят да се мотивират от собствените си интереси и да поемат отговорности след 12 години на обучение, напълно игнориращо именно собствените им интереси.

В “реформаторския” проект за нов закон за образованието четем: “Чл. 78. (1) Общообразователната подготовка... е ед-наква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни пред-мети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени в държавния образователен стандарт за учебния план”. Сигурно ще се съгласим, че “има едни не-ща, които всички деца трябва да знаят”. Но постижимо ли е това именно чрез игнорира-не на фактите, че образованието не е функ-ция на времето, прекарано в училище и че обучението трябва да следва интересите на ученика, за да е ефективно? “Този влак все не отива до Видин! Да, очевидно влакът е за Варна, но дай да пробваме да махнем един вагон отзад или да добавим два ваго-на отпред, да видим дали пък няма да пристигнем във Видин?” Смешно ли ви е? Посмейте се, но и си спомнете, че който се смее на глупостта, вероятно е платил биле-та за цирка.

Образованието е процесът на лич-ностно развитие, който трябва да доведе до зрелост, т.е. способност за взимане на независими и отговорни решения. Тази способност не пада от небето; учи се, и то именно чрез преживяване на ситуации на взимане на решения. Ако това е гарантира-но, тогава образованието може да е и соци-ална услуга; и подготовка за трудовия па-зар; и превенция на престъпността; и инст-румент за борба с бедността. Да, хората с по-добро образование са по-богати и по-рядко влизат в затвора. Но дали пък това не се дължи на тяхната зрелост? Може ли да се провежда образователна политика, която да цели превенция на престъп-ността и борба с бедността, чрез образо-

вателна система, която не зачита инди-видуалността на учениците и така възп-роизвежда незрели хора, неспособни на отговорно поведение?

Личностното развитие е лична работа. Логично, нали? Защо тогава не поставяме под съмнение смисъла на дър-жавната намеса в ученето, което е самата същност на личностното развитие? Въпро-сът какво, колко, кога, как и защо се учи трябва да се решава от участниците в учеб-ния процес (учениците, представляващите ги родители и техните учители) и те трябва да имат гаранция за правото си да вземат независими и отговорни решения за обра-зованието. Именно защото решенията по твърде личния въпрос за образованието се вземат от държавна институция, затова образователната система служи на всякакви институционални и частни интереси, но не и на личностното развитие на учещите.

Излишен ли е ХII клас? Може би за едни ще е излишен, а за други – не. Но ако има нещо излишно, то това е функцията на министъра на образованието да опре-деля императивно какво, колко, кога, как и защо да се учи. Нека тези, които искат да поемат отговорността за собственото си образование, да имат възможността да го правят с подкрепата, която им се полага по чл 23 от Конституцията. И съвсем не става дума за “финансирането на частните учи-лища” - става дума за всяко едно дете във всяко едно общинско училище. Ще доведе ли това до сътресения? Едва ли. Мнозинст-вото няма да искат или да могат да взимат подобни решения за себе си и ще продъл-жат да се придържат към обучението по министерската програма.

Нека има плурализъм – разнооб-разни образователни решения за разнооб-разните образователни потребности на различните ученици. Нека образованието да е качествено за всички или поне за възмож-но най-голям брой хора – но това няма да стане чрез намиране и налагане на поред-ния “най-добър” модел. Ще стане чрез оси-гуряване на разнообразие и свобода, защо-то те са в основата на развитието и качест-вото. Нека има истинска автономия на учи-лищата – защото разнообразие и качество може да се осигурят чрез самоуправление, но не и чрез заповед на министъра. Помис-лете си дали разнообразие и качество в изкуството може да се осигурят със за-повед на министъра на културата? Пред-ставихте ли си го нагледно? Ето, това вече е стъпка в правилна посока – вече няма да говорим дали имаме нужда от свобода, разнообразие и плурализъм, а как това може да стане.

ГЕРБ И ДПС НЯМАЛО ДА СЕ ВЗЕМАТ, НО ЩЕЛИ ДА СЕ ОБИЧАТ ТАЙНО четвъртък, 11 юни 2015 г.

Чудесен коментар на Огнян Мин-чев във фейсбук по повод на Бракът между ГЕРБ и ДПС е въпрос на време, където в този смисъл се е изказал А.Райчев:

За Райчев отново политическият анализ се изчерпва с личните и котерийни нагласи на няколко участници в политичес-кия алъш-вериш. Оттук – очаквания от него извод: предстои управление на ГЕРБ и ДПС. Не е тайна, че непублични връзки в бизнес и управление между двете партии и ръковод-ствата им съществуват през цялото време след 2009 г. – с възможно прекъсване меж-ду Костинброд на 11 май 2013 и пролетта на 2014 г. Но политиката в европейска Бълга-рия все още е – поне отчасти – публичен процес и всяко (полу) открито съвместно управление на ГЕРБ и ДПС ще се окаже триумф за ДПС и самоубийство за ГЕРБ. Избирателите на ГЕРБ не са готови да приемат сделка за ново открито управление на мафията – колкото и да са скептични към една или друга страна от партньорството с РБ или ПФ и АБВ.

За Райчев политиката си остава задкулисна сделка между котерии, поредно изплезване скритом на политическия елит към тъпаците от електората. Каквото и да мисли Бойко Борисов по този въпрос - за разлика от Райчев той има политическата интуиция, която му нашепва, че (полу) отк-рита коалиция с ДПС ще бъде приета ед-нозначно като подигравка с гражданите - включително с тези, които подкрепят ГЕРБ. Затова е доста по-вероятно алъш-веришът с ДПС да си остане скрит от публичната политика. Ако Борисов няма тази интуиция - ще му се наложи да я получи по неприятен за себе си начин. Залъгването, че пробле-мът е Пеевски, а не ДПС и ядрото на мафи-ята не е убедително за никого. Дори и за самия Райчев и за политическите върхове, които той съветва.

34 ЗАБЕЛЕЖКА: Виж и това: Огнян Минчев: ГЕРБ и ДПС няма да се вземат, но ще се обичат тайно ПРОЧЕТЕТЕ КАК Е МИНАЛА ДИСКУСИЯ-ТА ЗА ПСА-ОКУПАТОРКА В СОС И СИ НАПРАВЕТЕ СМЕТКАТА ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТЕ АКО СЕ ОПРЕДЕЛЯТЕ КАТО АНТИКОМУНИСТИ! четвъртък, 11 юни 2015 г.

Добре ще е да се знае кой държи ПСА да остане в центъра на София. Проче-тете как е минала дискусията в СОС и си направете сметката за кого ще гласувате следващия път ако се определяте като антикомунисти!

Стефан Иванов, Гражданска ини-циатива за демонтиране на паметника на съветската армия:

Приятели, до днес си мислех, че воюват две антагонистични каузи – За и Против Паметника. От днешното заседание на Столичния общински съвет вече съм сигурен – те ни се подиграват! БСП и ГЕРБ заедно крещяха по нас с Марта в залата на СОС докато говорихме от микрофона по питането си за демонтажа на Паметника на съветската армия. Уж спокойната председа-телка на групата на ГЕРБ – Едрева – каза "Вие ли ще ни давате акъл, бе!" Кметът Фандъкова ме пита: "А вие защо не го мах-нахте като бяхте на власт", а аз нито кмет, нито премиер съм бил. Но пък иначе не отговори на нито един от четирите конкрет-ни въпроса, които й зададохме, дори не ни каза мнението си по въпроса, както поис-кахме. По същото време стоящият зад мен и Марта Георгиева кмет на район Студентски Дилчев (ГЕРБ) просъска пред сума ти хора, без никакво притеснение: "Един мавзолей ви дадохме да бутнете, повече няма да ви огрее!" Питах го дали е комунист, а той ми се изхили. Тези хора ни се подиграват, явно в нормален порядък и в тази конфигурация от Столична община нищо добро за нашата кауза не може да се очаква!!! А и България явно е в голяма опасност. НИЕ ОБАЧЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ! П.П. във видеоархив – (не съм сигурен дали днешното още е качено, но и това ще стане рано или късно) – на заседанието от днес

може да изгледате запис на това как се развиха дебатите по нашето питане – т. 35 от Дневния ред – макар, че ще чуете само казаното на микрофоните, а не атмосфера-та. Чуйте дебатите НЯКОИ КОНСТАТАЦИИ ОКОЛО МАТУРА-ТА В МОЕТО УЧИЛИЩЕ четвъртък, 11 юни 2015 г.

ПГЕЕ-Пловдив е на "почетното" 339-то място по резултата си на изпита по БЕЛ... явно не е помогнало много това, че директорката му е учителка по този най-важен предмет.

А пък на изпита по математика е на 306-то място, далеч след много други учи-лища, дори Спортното училище в Пловдив е с по-добър резултат по математика, да не говорим за това по хранителни техноло-гии (в Пловдив), показаният резултат изоб-що не е добър резултат... независимо от декларираните "невиждани успехи"...

"ДА НИ Е ЧЕСТИТО, ДРУГАРИ И ДРУГАР-КИ, ПОСЛЕДНОТО МЯСТО!" петък, 12 юни 2015 г.

История пред очите ни: За първи път от 40 години САЩ изпревариха Саудитска Арабия и Русия в добива на нефт

Голямата новина от вчера в света на енергетиката е, че за първи път от 40 години САЩ изпревариха Саудитска Арабия и Русия в добива на суров нефт!?!

Благодарение на шистовия нефт и газ и фракинга. Който отрекохме у нас преди дори да имаме обективна информация. Това са ролите в историята – едните, които развиват технологии и иновации и стават

все по-развити и все по-богати и други, които се возят на задната скамейка на Ис-торията, маскирайки своята посредственост и нерешителност в тревога за абстрактни идеали – Чисто Небе, Чиста Земя, Чисти Води. Да сте чули Армагедон да е настъпил в САЩ? Няма и да чуете.

Както би казал "другаря Живков": "Да ни е честито, другари и другарки, пос-ледното място!".

... Очаква се до края на годината или най-късно в началото на следващата година да започне износ на суров нефт и природен газ от САЩ, което ще подобри икономиката на добива на нефта в страната - още една предпоставка за устойчивост на първенството като производител, дори при по-ниски ценовите равнища на борсите. Най-хубавото тепърва предстои. От края на годината на глобалния пазар започват да навлизат огромни количества втечнен при-роден газ, който ще пренасити пазарите и ще направи продавачите по-благосклонни към потребителите.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИТЕ НА СААКАШВИ-ЛИ СА СТРАХОТНО УЧИЛИЩЕ ПО СЪВ-РЕМЕНЕН МЕНИДЖМЪНТ И ПО РЕАЛНА, ДЕЙСТВЕНА ДЕМОКРАЦИЯ! петък, 12 юни 2015 г.

Може някой да ме обяви за "зъл враг", нищо, поемам този риск, но ще кажа: слушам пресконференцията на Саакашвили (който вече е губернатор на Одеска област), изпълвам се с възхищение (този човек наистина е някакъв гений на управлението, наистина е способен на чудеса!) и в главата ми се върти следната досадна мисъл: защо ний, българите, не попаднахме на такъв способен управник, защо такъв управник нямаме в момента, знаете ли колко шансове си пропиляваме заради това, че нямаме такъв управник и не се очертава да имаме! (Имахме един, наподобяващ с нещо Саа-кашвили, имам предвид Костов, него го съсипахме!)

По едно време подхвърлих, че из-пуснахме шанса да поканим Саакашвили (както някога сме поканили Фердинанд) за управник на България (само за няколко годинки щеше да ни оправи, казвам това аз, дето съм твърд противник на "оправянето" от някакъв герой или бабаит, но ето, Саа-кашвили, убеждавам се, може, и то на дело го е показал, не на думи само!), да, не го

35 поканихме, пропуснахме си шанса, но ето, сега всички наши управници и кандидат-управници имат шанса да гледат прескон-ференциите на Саакашвили и да се учат, това е едно страхотно училище по съвреме-нен мениджмънт и по реална, действена демокрация. Между другото тези, които ми се чудят на акъла защо така говоря за Саа-кашвили, трябва да им кажа, че той освен че е голям талант също така много е учил, учил е в Америка, много неща е научил, но талантът му е огромен. И той показа какво умее в Грузия, промени из основи тази корумпирана страна, прогизнала от прес-тъпност, направи една нова и съвременна страна, ето, оказа се, че е възможно.

България е страна, съперничеща по корупция, беззаконие, по престъпност и по мафиотщина на някогашна Грузия, ето, и ние можем да се оправим, но управниците ни (думите "оправяне" и "управник" все пак имат общ корен!) много трябва да се учат от Саакашвили, ами да учат стига да имат капка съзнание за дълг, който има, ще научи много от него, който няма и го мързи да учи, ще си счупи главата, майната му тогава, но горко ни и на нас, българите. Трябва ний, гражданите, да заставим управниците си да учат от Саакашвили, ако трябва, да го мо-лят и практически уроци да им изнесе, да идат при него да се учат, да видят, да го използват с каквото могат, да гледат какво сега той прави в Одеса и много ще научат, срамота е, че продължаваме да затъваме в мафиотщини и в беззаконие, а други страни се оправят пред очите ни. И одесците ще се оправят, и украинците ще се оправят, и румънците ще се оправят пред очите ни, и македонците дори ще се оправят, и албан-ците ще се оправят, всички ще се оправят, ний обаче, ако не се променим, няма да се оправим и в крайна сметка и ще загинем, тъй че правете си сметка защо пиша това, пък ако искате, смятайте ме за враг, за какъвто искате ме смятайте, но го пиша това не със злъч, а с болка, да, с много човешка болка го пиша... не ми се ще да се примиря, има надежда, но се иска и учене, и работа, и желание за промени!

"ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН" Е САМО ПРО-ДАЖНИКЪТ ИЛИ РУСКОТО МЕКЕРЕ, КОЕ-ТО ЗА РУБЛИ Е СПОСОБНО ДА ПРОДАДЕ БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ! петък, 12 юни 2015 г. Руски посланик: Сидеров е пример за любов към Русия

Руският посланик в София даде Волен Сидеров за пример на българин, който обича Русия. В интервю за държавна-та българска телевизия БНТ Исаков заяви, че любовта към Русия е в генетичния код на българите. „Русофилите са повече от поло-

вината от населението на България, към русофилите се включват хора от различни политически сили“, заяви руският посланик.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският посла-ник фактически казва: нашето платено мекере Сидеров е "истински българин", щото истинският българин е този, който обича Русия! :-) Но възниква въпросът: какво по-точно и всъщност (фактически) обича Сидеров? Рублите ли обича Сидеров, Русия ли обича, руснаците ли обича, "руска-та култура" ли обича или пък обича руския империализъм, обича именно руските импе-риалисти-путинисти, които дават толкова хубави рублички като награда за въпросна-та перверзна "любов към Русия" на "образ-цовия българин" Сидеров. Който, както знаем, обича най-много хубавите скъпарски заведения в "прогнилия Запад", обича да спи в най-скъпите хотели, обича най-скъпите курорти, обича най-скъпите пури, обича най-скъпото уиски, а всичките тия благинки се купуват с много пари, и то най-добре не рубли, ами направо с долари и евра, нали така, де гиди мошенико Сидеров, дето така силно обичаш "Русия"?

Такава е загадката на тъй прочута-та и пламенна сидерова извратена "любов към Русия", която се свежда тъкмо до... любов към парите, дето руснаците бутат в изобилие на всички, които толкова силно обичат Русия, че без да им мигне окото са способни да поставят нейните имперски интереси над интересите на всичко друго, особено пък над националните интереси на своето многострадално отечество.

И какво излиза в крайна сметка от това кратичко разсъждение над думите на руския посланик, дали не произлиза следно-то: ами че тия българи, дето не са склонни да продаваме интересите на своето отечес-тво за руски рубли, ний не сме всъщност "истински българи", а "истински българи" са само тия, дето без да им трепне окото про-дават интересите на отечеството си за

руски рубли! И какво, "истинският българин" е само продажникът или мекерето, което за рубли е способно да продаде интересите на своето отечество - щото за него интересите на този, дето плаща, именно руските импер-ски интереси са над всякакви други интере-си, особено пък над националните интереси на неговото собствено отечество? Това ли всъщност ни казва руският посланик? Ами това ни казва, виждате, че наглостта му не знае граници или предел! Ама ний си го заслужаваме де, щото щом търпим такива предатели в Парламента, си заслужаваме гаврите, нека да ни се подиграват колкото си искате докато ги търпим там!

ДОРИ И ИЗБОРЪТ НА ПРОЕКТ ЗА ПА-МЕТНИК НА ЦАР САМУИЛ Е СТАНАЛ ПО НАШЕНСКИ, ПО ШУРО-БАДЖАНАШКИ И НА ТЪМНО, ПО МАФИОТСКИ – СРАМОТА! петък, 12 юни 2015 г.

Пускам проекта за паметник на Самуил, класиран на второ място от фонда-цията. Съжалявам, че не беше осъществен. И много жалко. Авторът е Янко Попов. Мне-нието ми споделят само 2-3 души. Щото се оказа, че по-смислените разговори отново могат да се водят в кухнята въпреки всички глобални възможности. Пак се докарахме до ограничения. И затова е жалко. А този Са-муил наистина си струва... Мария Стойкова към Velislav Minekov СВОБОДОЛЮБИВО ОБРАЗОВАНИЕ НИ ТРЯБВА, ТРЯБВАТ НИ ПОВЕЧЕ СВОБО-ДОЛЮБИВИ ЛИЧНОСТИ, А НЕ СТРАХ-ЛИВЦИ ПРЕД СВОБОДАТА

36 събота, 13 юни 2015 г.

На едно място във Фейсбук се със-тоя следния кратък разговор за свободата и за свободолюбивото образование: Явор Ганчев каза: Знанието не освобожда-ва, обратното е – свободата образова. Какво освобождава – не знам. Сигурно любовта. Ivaylo Tinchev каза: И ще познаете ис-тината и истината ще ви направи свободни... Йоан 8:32 Явор Ганчев каза: Така така. Ангел Грънчаров каза: Да, истината осво-бождава. Истината за човека като човек е тази: човекът свободата, човекът е свобод-но същество, без свобода човекът губи човечността си, а свободата е онова, от което зависи всичко и у човека, и също за човека. А свободата е нещото, благодаре-ние на което всичко се постига, в това число и образоваността.

Апропо, благодарение на автен-тичното, т.е. на свободното образование, на образованието, основано на свободата, човекът създава себе си като човек, сам себе си прави личност. Свободата е извор и на човечността, и на образоваността. В свободното образование човекът постига себе си като човек, постига ония качества, без които той не може да живее по човешки начин. Сега давате ли си сметка защо у нас свободата е най-нежелано, защо държавата (държавния чиновник) прави всичко, за да не допуска свобода в образованието (пък и изобщо в живота ни)?

Ами защото не щат у нас да има личности и човеци, не щат да има граждани, които няма да харижат на държавния чи-новник своите суверенни права. Някой иска у нас (благодарение на невярно построено-то образование) да има роби, а не суверен-ни човешки личности. Правете си сметка какво означава това: да лишиш една страна от нейната субстанция, от субстанцията на живота й, именно да я лишиш от т.н. "чо-вешки фактор"! Да я лишиш от пълноценно живеещи и ентусиазирани свободни личнос-ти - най-голямото богатство на едно общес-тво. Това наистина е престъпление, заст-рашаващо нашата национална сигурност.

Да, това не са безобидни неща. Но за жалост са малко онези български граж-дани и също дейци на образованието, които искат свобода, които не се боят от свобода-та. Ето това е основният проблем у нас: свободата у нас за огромното мнозинство от българите е непонятна – и затова е нежела-на. У нас от свободата масово се страхуват. Ето това е най-тежкият ни проблем. Как българите да се привържат към свобо-дата, как да я обикнат? – за мен това е проблемът на проблемите.

Като съм преподавал на младите философия 32 години, аз фактически съм правил едно нещо: стремял съм се да ги обучавам в СВОБОДОЛЮБИЕ. Това е нещото, което ни е съдбовно потребно: свободолюбие ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви човеци и личности, а не страхливци пред свободата.

Свободата трябва да бъде обича-на, към нея трябва да изпитваме също така и доверие. Докато човек не преживее сво-бодата, докато не я изпита, докато не й се наслади, той няма да я обикне. Свободното образование е нещото, което може да роди свободни и свободолюбиви човеци и лич-ности у нас и да промени из основи Бълга-рия и българския живот. И живота на всеки българин. Простете за това, че се разфило-софствах, но ми се чини, че казаното е важно.

В резюме казано: свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци пред свободата. Сегашната система на държавно-административно и командно образование създава изцяло негоден про-дукт: малодушници, страхливци, нагаждачи, тарикати, в крайна сметка неудачници и в резултат – бедняци. Свободолюбивото демократично образование ражда пълно-ценно живеещи личности и добри граждани. Някой го е страх от тези последните. Поз-найте #Кой го е страх.

У НАС ВИНАГИ Е БИЛО ТАКА – СКОПЦИ-ТЕ ПИШАТ ЕРОТИЧНА ПОЕЗИЯ, А ГЮ-ВЕНДИИТЕ ОТГОВАРЯТ ЗА ПУБЛИЧНИЯ МОРАЛ събота, 13 юни 2015 г.

Станишев взриви конгреса на ПЕС: „Възмутете се! Нека променим Европа!“

Коментар на Ognyan Minchev: Абе то си е възмутително – и аз дето ми е работата всеки ден какви ли не възмутителни неща да гледам – и аз се възмутих. Възмутих се на неолибералния плосък данък, който някой въведе по време на Тройната коали-ция от 2005-2009 г. Възмутих се при споме-на за социалната държава по време на учителската стачка, която някой разтури като "седенка" по зазоряване... Възмутих се при спомена за образцовите демократични действия на 11 май 2013 г. в Костинброд, месец и нещо по-късно при демократичния избор на Делянчо за шеф на ДАНС...

У нас винаги е било така – скопци-те пишат еротична поезия, гювендиите отговарят за публичния морал, а циниците се сърдят на упадъка на духовните ценнос-ти. Ама като гледам какво става в ПЕС... Ашколсун, ашколсун! Ние пак сме на кяр – когото изберат за служба в Брюксел – вече не могат го избра в София. И на това благо-дарим. Бедни, бедни Стефан Хесел!

ЩОМ ДАЖЕ И БАЛЕТЪТ В РУСИЯ Е ИМ-ПЕРСКИ, ПРАВЕТЕ СИ ТОГАВА СМЕТКА КАКВО ИМ Е ВСИЧКО ОСТАНАЛО! събота, 13 юни 2015 г.

:-) Тъй де. Да го бяха нарекли поне "императорски", а какво е това "имперски"?! ОТГОВОР НА ВЪПРОСА: НЕУПРАВЛЯЕМ, НЕПРЕДВИДИМ ЛИ Е БОЙКО БОРИСОВ? събота, 13 юни 2015 г.

По повод на: "Форин афеърс": Борисов е изключително непредвидим играч

Той, Бойко, сам се пофали публич-но, че бил... неуправляем! Що означава да си неуправляем е интересно да се разбере, особено в конкретния случай. Съвсем не значи, разбира се, да си свободен или сво-бодомислещ, по общопонятни причини (за

37 да си свободомислещ трябва, примерно, поне да е налице мислене). В случая явно истината е съвсем различна, напротив, много е управляем наш Боко, ама лъже, че бил неуправляем. Тоест се мъчи да създаде илюзия за себе си, че бил неуправляем.

Най-управляемите, най-зависими-те хора имат една-единствена грижа: да се преструват че били, видите ли, "неуправля-еми". Това нещо е като проява на комплекс за непълноценност. На оня, който наистина е неуправляем, сиреч, се държи като свобо-ден човек, това си му личи, т.е. не е нужно да го казва на думи. Нали си спомняте какво казваше Тачър по повод на това кой е си-лен; ето, думите й важат в пълна степен и в случая, именно за това дали Бойко е неуп-равляем или не е:

"Да бъдеш силен е като това да си дама. Ако се налага да обясняваш на хората, че си такъв, значи не си." (Марга-рет Тачър)

Правете си сметка тогава какъв наистина е нашият народен кумир... съвсем не му личи, че е неуправляем! ДОБАВКА: Ето какво казва по същия повод и Илко Семерджиев:

Непредвидими са всички, които живеят без ценностна система – хаотични, първични, реактивни, манипулируеми, ма-нипулиращи, хора без основи. Всяко блес-тящо станиолче може да ги привлече, за властта и парите да не говорим. Те не осъз-нават последствията от действията си, не знаят що е отговорност, не могат да пред-видят онова, което предизвикват с постъп-ките си. Това са хора, които имат цена, но нямат ценности и затова при тях е напълно размита границата между свободата и сло-бодията. Затова са непредвидими, но и управляеми, и удобни на по-големите маки-авелисти – защото, лишени от реална отп-равна точка за преценка, могат да направят всички други жертва на собствените си апетити, или илюзии, или зависимости. ЕТО ЗАЩО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЧЕТЕ ПОВЕЧЕ КНИГИ: ДА СИ ОБОГАТИ ЕЗИКА, А ЧРЕЗ ТОВА И МИСЪЛТА събота, 13 юни 2015 г.

Казаното от Атанас Далчев важи и за случая когато човек има твърде беден език, разполага със скромен запас от думи, с които борави:

"Когато човек не знае добре един език, той вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже."

ПУТИНСКА РУСИЯ ЩЯЛА ДА НИ ОСВО-БОЖДАВА ОТ ЕВРОПА НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ГО ИСКАМЕ неделя, 14 юни 2015 г.

Светата Рус се готви пак „да освободи” Балканите, независимо дали искаме

Балканите сега се нуждаят от такова духовно освобождение от Запада, същото, както и при освобождаването им от османското иго. Дори арогантната България няма да има къде да се дене, защото нейният народ иска дружба с Ру-сия и ще помете своето компрадорско правителство. Ядрото на славянския свят трябва да стане Светата Рус. Важно е, в това да повярва Путин и да започне своя-та последна и главна историческа мисия, пише Вадим Рогожин, главен редактор, в „Руска камбана”

Всеславянският събор, който се проведе преди дни показа, че идеята за обединяване на славянските народи в епо-хата на глобализация, насаждането на антихристки световен ред, упадък и дегра-дация на западната цивилизация, експанзия на атлантизма в Източна Европа е назряла и е крайно необходима. Идеята на пансла-визма, създаването на единен славянски свят като цивилизация, противопоставяща се на западния свят е искана, както никога до сега.

Обединението на славяните тряб-ва да бъде во Христа. Възрождането на славянския свят трябва да се случи на основата на православието. Уви, налага се да констатираме, че тези народи – поляци, чехи, словаци – са почти изгубени за руска-та цивилизация, те бяха засмукани от кул-турните и духовни ценности на европейския свят, и те едва ли ще се откажат от тях, доброволно, съгласявайки се да загинат в чумавия европейски дом. Политическото разграничаване между Полша и Русия в последните години се изостри от страна на поляците до яростна ненавист. Колебания има в Чехия и Словакия, което на полити-ческо ниво може да се види в конфликта между чешкия президент и правителството по руския въпрос.

Да се надяваме, че западносла-вянските народи ще се присъединят към нас би било грешка: в най-добрия случай те могат за известно време, ползвайки дипло-матическата терминология, да се ползват със статута на асоцииран член. В най-лошия ще се окажат троянския кон на англосанк-сонците.

Славянският свят трябва да се обединява на основата на сходните култур-ни и духовни ценности. А техен носител, преди всичко друго, е православието. Значи трябва най-напред да се провежда сериозна работа за обединяването на източните и южните славяни. Това са народите от бивша Югославия и България. На базата на пра-вославните ценности към нас може да се присъедини и Гърция. Трябва да бъде изг-радена ос Русия – Сърбия, и на този прът трябва да се „нанижат” и другите народи.

Дори арогантната България няма да има къде да се дене, защото нейният народ иска дружба с Русия и ще помете своето компрадорско правителство.

Панславизмът трябва да стане външна държавна идеология на Русия, незабавно да бъде създадена държавна програма по възраждането на славянския свят. В нея трябва да бъдат предвидени проекти за пропаганда и просвещение за прокарването на панславистките идеи в съответните страни.

Трябва да бъде създадена общос-лавянска телевизия и Русия да предостави финансова поддръжка на медии, обществе-ни организации и културни институции в тези страни, които биха пропагандирали идеите на славянския свят.

Геополитическа задача на Русия трябва да стане най-скорошното възстано-вяване на влиянието ни на Балканите, тако-ва, каквото е било през 19 век от момента на освобождаването на славяните от импе-ратор Александър II Освободител и про-дължено от неговия син.

Ние трябва твърдо да отблъснем политическата експанзия на САЩ на Балка-ните. Трябва да бъде предотвратено разпо-лагането на НАТО в Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора. Похвално е, че този процес сега се разглежда от Русия като провокация, ние можем да спрем този про-цес.

Ако влизането на югославските страни в ЕС не може да бъде предотврате-но, то може да се преустанови процесът на евроинтеграцията им. За това е нужно те да бъдат убедени да влязат в Евразийския съюз или да бъде създаден Евразийски икономически и политически съюз.

За да бъдат заинтересовани и убедени балканските страни за съюз с Ру-сия, трябва да бъдат задействани финансо-ва мотивация и политически лостове. Ако в етнически и религиозно братските ни страни видят, че големият брат отново се грижи за

38 тях, народите, а след тях и правителствата ще бъдат убедени. Прочети ДО КРАЯ

ВТОРО МОЕ ПИСМО ДО РАДАН КЪНЕВ С МОЛБА ЗА СЪДЕЙСТВИЕ ПО ВАЖЕН ЛИЧЕН ВЪПРОС, ИМАЩ И ГОЛЯМ ОБ-ЩЕСТВЕН СМИСЪЛ неделя, 14 юни 2015 г.

На 24 май изпратих едно писмо до

Радан Кънев. Днес е 14 юни, минали са само 20 дена, отговор, разбира се, нямам. Не зная колко време е нужно на един наро-ден представител да отговори (или поне с нещо да покаже, че е прочел писмото) на човек и гражданин като мен, е, Радан Кънев не е просто народен представител, той е политически лидер, това вероятно усложня-ва проблема ми; вероятно е прекалено много зает, дотам, че изобщо да няма време да се занимава с някакви си там натрапници като мен. Може пък такива като него да имат апарат от хора, примерно секретари или секретарки, които да им преглеждат корес-понденцията, да им докладват (евентуално ако преценят), щото самият лидер, най-вероятно изобщо няма време да се занима-ва с хора като мен, тъй като е зает с важни държавни дела. Преди да стане народен представител и политически и държавен лидер от такъв висок мащаб, Радан Кънев ми е отговарял понякога на писмата (не винаги, а само някога), факт е, че някои мои писма до него са му били вероятно твърде неприятни (аз съм човек, който не пише само приятни писма на разните лидери, а по-скоро принадлежа на редкия човешки тип, който пише само неприятни тям писма). Както и да е, силно ме заинтригува пробле-ма дали е възможно Радан Кънев да прояви някакво отношение към проблема на човек като мен, който много рядко би се захванал да досажда на разните лидери ей-така, за едното нищо.

Ще ми се да установя истината по така възникналия проблем. Може пък да е обичайно лидери от такъв мащаб да не обръщат никакво внимание на простосмър-тни хора като мен, примерно може да е в стила на отношение на такива хора да об-ръщат внимание само на по-важните хора от тях, но в никакъв случай не на обикнове-ни простосмъртни, щото, примерно, ако обърнат внимание на обикновен гражданин може да се счита, че са проявили нещо като "лош вкус", изменили са на манталитета на

хората от "големото нашенско доброутро", знам ли? Но че искам да знам истината по този въпрос е вън от всякакво съмнение, много ме вълнува проблема като се възве-личи един човек, както това стана с Радан Кънев, що става в душата на един такъв човек, той вече само с медийни ли звезди благоволява да разговаря или пък понякога допуска греха да благоволи да обърне капчица внимание и на обикновен простос-мъртен; ето това последното за мен е изк-лючително важно и съм готов на всичко за да разбера истината.

И за да разбера как стоят нещата по този важен (включително и научен, пси-хологически, изследователски даже) въп-рос, решавам тази сутрин да напиша второ писмо до Радан Кънев, с което да му на-помня за моето първо писмо и да настоявам все пак да реагира някак, щото човек като мен, освен че е обикновен простосмъртен, също така е и избирател, а пък нашенските политици би следвало поне малко да се вълнуват от това какво мислят за тях обик-новените избиратели. А, вие как мислите, вълнуват ли се нашите прочути и велики политически дейци от това какво мислят за тях обикновени избиратели като мен и вас? Май би следвало да се вълнуват поне мал-ко, а – или изобщо не се вълнуват? Е, ще трябва да положим някакви усилия да раз-берем истината по този въпрос. А може би се вълнуват от мнението на избирателя само непосредствено преди самите избори, а след това, като са избрани вече, това отношение на обикновения избирател изобщо не ги вълнува вече, а, дали пък не е така? Е, ще трябва да разберем истината по тази любопитни въпроси, ето, пиша и пра-щам следното второ писмо да Р.Кънев, като ще му пратя и първото, щото, знам ли, може пък да не го е получил щом мълчи така изразително и упорито; и тъй, току-що изп-ратих следното писмо на Р.Кънев:

Здравейте, уважаеми г-н Кънев, Преди известно време Ви изпратих

писмо, в което Ви разказах един много интересен случай от сферата на образова-нието и Ви помолих за малко съдействие с оглед на това да мога някак да се добера до среща с г-н Министъра на образованието и науката в един най-спешен порядък. Е, Вие изглежда не сте получил това мое писмо, то явно не е стигнало до Вас, щото независимо от цялата спешност на поставения проблем ето, изминаха цели 20 дена от получаването на писмото, пък Вие никак не сте реагирал по него; а не вярвам да сте разбрал за него, пък да сте си рекъл: "Тоа навлек пък що иска от мене, как може да ме занимава с някакви си там маловажни глупости, аз тук мисля неуморно за държавата, а той, видите ли, ще ме отклонява от важните държавни дела с някакви си там негови тъпи проблеми?!", та имам чувството, че едва ли сте получил писмото, дори сте отделил време да го прочетете, пък сте си

помислил точно така. Не вярвам също като сте видял че имате писмо от мен, директно да сте го пуснал в коша за боклук, щото, да допуснем, Ваш принцип откак сте народен представител да е станал този: на немало-важни хора от народа като тоа там Грън-чаров аз не обръщам никакво внимание, за мен като човек отголемото доброутро са важни само значителните хора, а не пошля-ци като тоя Грънчаров; не вервам да сте си помислил нещо такова, не вервам да сте станал такъв човек, щото аз Ви зная като по-различен; ще ми се да вярвам, че сте си останал такъв и сега, вече след като сте, така или иначе, човек от въпросно-то "големо доброутро".

Знаете, аз съм човек, който се вълнува силно от подобни психологически и нравствени въпроси, та единствено по тази важна за мен причина ето, дръзвам да Ви пиша втори път и пак да Ви отклонявам от мислене по тъй важните държавни дела, с които сте зает и за които мислите денонощ-но, предполагам. Аз не съм такъв човек, който ще тръгне да Ви преследва и да на-халства да се добере непременно до Вас, не, няма да Ви досаждам, да Ви преслед-вам, да Ви дебна по разни кьошета да Ви засека и да Ви изненадам, не, нахалник аз не съм, само ще се задоволя с това второ писмо, най-много, ако не ми отговорите пак, да Ви напиша още едно писмо – и толкоз.

Та ето, простете, че Ви обяснявам тъй подробно сложилата се психологическа и нсравствена ситуация, пиша Ви тия неща и пак Ви пращам първото си писмо, молбата ми е да го прочетете и да реагирате някак, както Вие сам решите, според своята съвест и съзнание; но като реагирате някак, моля Ви много, да доведете до моето сведение реакцията си, пък дори и тя да е една пищна българска попържня (е, не вярвам да реаги-рате така, но заради науката го допускам и това); моля Ви обаче да реагирате честно, искрено, автентично, тъй да се рече, щото другата, фалшивата, лицемерната реакция за мен изобщо не е кой знае колко интерес-на.

Ами това е. Простете, искам да Ви кажа, че по стар мой обичай публикувам това свое писмо този път и в блога си, пре-дишния път се въздържах, но ето сега дръз-вам да сторя и това, предвид създалата се интересна ситуация с нестигането на пис-мото ми до Вас; не вярвам писмото ми да е стигнало до Вас, пък Вие да сте запазил строго държавническо мълчание, щото проблемите на обикновените граждани като мен все пак не бива да са тъй маловажни за важните хора като Вас, това е мое отколеш-но убеждение, от което няма да отстъпя – щото то има и един принципен нравствен смисъл.

Желая Ви нови успехи във Вашата тъй отговорна и тежка политическа и дър-жавна задача!

39 С уважение: (подпис) Послепис: А ето и предишното ми

писмо до Вас, в което съм изложил същина-та на проблема, по който дръзнах да Ви обезпокоя; този проблем макар че е спешен, при създалата се ситуация все още е актуа-лен, все още спешно се нуждая от среща с г-н Министъра, тъй че на това основание още веднъж си позволявам да Ви моля да ми съдействате някак за да се срещна с проф. Танев; и тъй, по-предишното ми пис-мо до Вас е ето какво:

Уважаеми г-н Кънев, Най-напред честит празник 24 май

– ден на просветата, културата и духовност-та! Простете че точно на този ден си позво-лявам да Ви занимавам с един важен за мен личен проблем, който обаче има и някакъв значим, по моето разбиране, обществен (граждански), човешки най-вече, психоло-гически и нравствен също, пък, накрая, и безкрайно важен правен смисъл. Но изоб-що не е случайно че тъкмо на този ден реших да Ви пиша, ще се постарая вкратце да Ви разкажа повода за това мое писмо.

От доста време, всъщност от пове-че от 5 месеца насам правя опити да се срещна и да разговарям с г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев. Опитах по всички официални канали, най-напред чрез Пресцентъра на МОН, по линия на Регионалния инспекторат на образова-нието в Пловдив, чрез личната страница на министъра във фейсбук (там той лично още преди Нова година ми обеща като дойде в Пловдив да даде интервю за воденото от мен предаване по Пловдивска обществена телевизия, предаването се казва На Агора-та с философа Ангел Грънчаров, но до този момент визитата му в Пловдив все още изглежда не се е случила), ето, сега дръз-вам чрез Вас да опитам да стигна до г-н Министъра чрез съдействие от страна на народен представител, един вид по парла-ментарна и политическа линия. Желанието ми да се срещна с проф. Танев не е плод някакъв личен каприз, а се диктува от една жестока, бих си позволил да кажа, жизнена необходимост:

- На 19 май 2014 г., предпразнично, един вид като "награда" по случай 24 май (!), бях уволнен от работа като учител по фило-софия и гражданско образование в Профе-сионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив по един крайно любопитен, странен до главозамайване и съвсем неочакван параграф ("липса на качества да бъде учител", "абсолютна негодност за системата", "пълна нека-дърност" и т.н.), и то при положение, че имам 32 години стаж в сферата на образо-ванието (бил съм преподавател на универ-ситетско и гимназиално ниво), от които 14 години в същото това същото училище), имам най-високата степен на преподава-телска квалификация (т.н. "Първи клас"),

автор съм на цяла поредица от учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети и т.н.

- Всъщност уволнението ми беше нещо като апотеоз на водената от директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (назначена през 2010 г. от правителството на ГЕРБ, министър тогава беше Сергей Игнатов) по същество политически моти-вирана кампания за моето личностно и професионално дискредитиране, кампания на всекидневен административен тормоз и дори терор, и то при положение, че съм инвалидизиран (поради заболяване на сърцето), една удивително безчовечна кампания, водена дори и след като се вър-нах на работа след 8-месечен отпуск по болест, поради преживяна тежка животос-пасяваща операция по изваждане на хема-том с трапанация на черепа;

- Причината за такова едно отно-шение към моята персона от въпросната администраторка е диаметралното ни разминаване в идейно и ценностно от-ношение, аз съм привърженик на филосо-фията на едно съвременно по духа си и демократично образование и училище, вдъхновен съм от модерните и иноватив-ни подходи за преподаване, за решаване на проблемите, за подобаващо и хуманно отношение към личността на учениците, в годините съм работил за непосредствената и всекидневна демократизация на отноше-нията в училищната общност, примерно съм ръководител на създаден от мен ГРАЖ-ДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в училище-то, създател и главен редактор съм на две списания (ИДЕИ и HUMANUS) за подпома-гане на личностното и духовното израст-ване на младите хора, автор съм, накрая, на няколко книги, посветени на проблемите около реформирането на образователната сфера, книги, които са изцяло в духа на една нова и съвременна философия и стратегия на образованието в България.

- Вместо, както е най-естествено, да влезе в диалог с нас, привържениците на нови подходи и образователни стратегии, училищното ръководство набързо ме обяви за нещо като "народен враг", над мен бяха организирани какви ли не "народни съдили-ща", бях подложен (да, дори в наше време се случи това, колкото и да е парадоксално и да изглежда невероятно!) на какви ли не гаври и репресии, бях оклеветен по недо-пустим начин, накрая, както и подобава за подобно анахронично и ретроградно мислене, бях изгонен и уволнен от учили-щето; в това някога елитно училище възник-на ужасна и крайно нездрава психологи-ческа и нравствена атмосфера, която именно даде възможност да се случат по-добни немислими иначе ексцесии.

- Най-интересното е, че ръководст-вото на МОН в оня паметен период (по времето на кабинета "Орешарски") изобщо не обърна никакво внимание на моите мно-

гочислени сигнали, жалби, доклади и т.н., напротив, в кампанията срещу мен бяха въвлечени (за да подпомогнат репресиите и недопустимата разправа!) и чиновници от образователното министерство, примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова.

- Разбира се, наложи се да заведа две съдебни дела срещу директорката Анастасова, за да си върна потъпканите по такъв безцеремонен начин права: едното съдебно дело е за отмяна на заповедта за уволнение и за възстановяване на работа, а второто е за оклеветяване; двете дела се водят вече близо 8-9 месеца, по делото срещу уволнението ми стигнахме на етап Окръжен съд, който отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на рабо-та.

- Сега се стигна до следната инте-ресна ситуация: на мен ми изтича срока за обезщетението за безработица, оставам вече без всякакви средства за съществува-не; същевременно не мога да си търся работа, тъй като заради уволнението по онзи ужасен параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права (нито един директор на училище не би ме взел на ра-бота!); ако директорката Анастасова обжал-ва решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа пред Върховния касационен съд, това означава още месеци наред аз да остана без никакви средства за съществуване; с оглед на това в писмен вид предложих по хуманитарни подбуди инстан-циите да се намесят (вижте: Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжнос-тни лица и да им поставя един интере-сен, вярвам, казус – за мислене и, евен-туално, за действане...), та абсурдният спор най-сетне да бъде прекратен, с полза и за училището, и за учениците, и в синхрон с правото, истината, справедливостта и за-конността.

Да, обаче времето си тече, а ника-къв отзвук от инстанциите няма. Сякаш "органите на инстанциите" са оглушели, ослепели и онемели. По тази причина се принуждавам спешно да искам среща с г-н Министъра. Не мога да допусна, че г-н Ми-нистърът е запознат със случая, но проявя-ва умишлено безразличие и безхаберие; имам усещането, че министерските чинов-ници са скрили от него цялата информация по този проблем. Такава е причината да настоявам и да търся начини за уреждане на спешна среща с проф. Танев.

Простете, че се наложи във Ваше-то тъй натоварено с важни държавни дела ежедневие да Ви занимавам с един частен случай, с един личен въпрос. Но Ви имам доверие и смятам, че тъкмо Вие можете да разберете, че и отделната личност у нас все пак има някакво значение; щото общността, както и да я погледнем, се състои все от личности, от живи човешки същества; за-почнем ли устойчиво да пренебрегваме

40 проблемите на отделната личност, на от-делния човек, в крайна сметка и общността ще бъде застрашена от обезчовечаване. Вярвам, че само дейци на традиционно дясна партия като ДСБ (на която съм при-върженик още от създаването й) биха могли да вникнат и да разберат един такъв начин на мислене, според който отделната лич-ност все пак има някакво значение – и не бива да бъде пренебрегвана безцеремонно, както, за жалост, представителите, лицата и "органите" (особено) на институциите у нас така често си позволяват.

Ще Ви бъда благодарен ако се ан-гажирате и по някакъв канал успеете да информирате г-н Министъра за случая и за моето желание за няколко минути да разго-варям с него.

Предварително Ви благодаря за участието и за проявената съпричастност към проблема! Желая Ви здраве и успехи в нелеката и отговорна работа, с която сте се захванал! 24 май 2015 г. Пловдив С уважение: Ангел Грънчаров

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в

YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

ПОДКРЕПА

Ако по някакви свои подбуди жела-ете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпра-тите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в култу-

рата и образованието на младото поко-ление e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!