52
ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ Брой 13, Год. 6, 2014, 1 Юли, Вторник, Ц. 2 лв. Във фейсбук попадам току-що на ето този матр`ьял: Подписан е КТД, в който между другите гнусни идиотщини, примерно ето тази: Ние сме нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член - "Човекът при нас е уникат" Това, впрочем, е пълна лъжа, аз изпитах на гърба си отношението на синдикалната мафия от синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа": лъжат, ама лъжат като не знам си какви, точно обратното е истината, аз така усетих нещата! Както и да е, там прочетох и нещо, което още повече ме порази, вижте сами: Учителите, директорите и служителите, членове на синдикалните и работодателски организации получават осем брутни работни заплати при пенсиониране. Няма как, наложи се да напиша следната реплика във Фейсбук, за да реа- гирам някак на тази наглост: Егати дискриминацията: ако не си член на някаква синдикална мафия, не получаваш нищо, така ли? Вижте, погледнете само какви идиотщини подписват без да им мигне окото! Майчице, в каква държава живеем само, а? Грешка няма държавата ни, нали?! Мафия до мафия, бравос, блазе ни!!! Прочее, ето каква е истината, какво повече има да се говори: Най-високи заплати в ЕС получават преподавателите в Люксембург – 86 745 евро годишно, следвани от учителите в Дания, които получават 56 336 евро на година, и от тези в Австрия, които получават 52 308 евро на година. Данните на ЕК показват, че българските учители печелят 4780 евро го- дишно, което ги поставя на дъното на класацията. КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ ИЗЦЯЛО: Българският лумпен няма нужда от учители и професори. Има нужда от чалга и от футбол. И всички прави- телства следват повика на лумпена. От страх, че няма да ги изберат. (Следва на 2 стр.) вторник, 1 юли 2014 г. Абе, дали политиците не дадоха този 1 месец живот на правителст- вото само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Оре- шарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се понаядат със сочни правителствени кюфтаци?! Щото това тяхното живот ли беше: от първия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденции- те, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с прави- телствени кюфтаци – е, затова си заслужават барем още 1 месец управле- ние, нали така, правилно им го дадоха – та да имат и добри спомени от пре- биваването си във властта! Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще ми протестират те – ний да не сме някакви шантави аскети бре?!

Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

  • Upload
    -

  • View
    233

  • Download
    11

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Angel Grancharov

Citation preview

Page 1: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 13, Год. 6, 2014, 1 Юли, Вторник, Ц. 2 лв.

Във фейсбук попадам току-що на ето този матр`ьял: Подписан е КТД, в който между другите гнусни идиотщини, примерно ето тази:

Ние сме нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член - "Човекът при нас е уникат"

Това, впрочем, е пълна лъжа, аз изпитах на гърба си отношението на синдикалната мафия от синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа": лъжат, ама лъжат като не знам си какви, точно обратното е истината, аз така усетих нещата! Както и да е, там прочетох и нещо, което още повече ме порази, вижте сами:

Учителите, директорите и служителите, членове на синдикалните и работодателски организации получават осем брутни работни заплати при пенсиониране.

Няма как, наложи се да напиша следната реплика във Фейсбук, за да реа-гирам някак на тази наглост:

Егати дискриминацията: ако не си член на някаква синдикална мафия, не получаваш нищо, така ли? Вижте, погледнете само какви идиотщини подписват без да им мигне окото!

Майчице, в каква държава живеем само, а? Грешка няма държавата ни, нали?! Мафия до мафия, бравос, блазе ни!!!

Прочее, ето каква е истината, какво повече има да се говори: Най-високи заплати в ЕС получават преподавателите в Люксембург – 86

745 евро годишно, следвани от учителите в Дания, които получават 56 336 евро на година, и от тези в Австрия, които получават 52 308 евро на година.

Данните на ЕК показват, че българските учители печелят 4780 евро го-дишно, което ги поставя на дъното на класацията. КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ ИЗЦЯЛО: Българският лумпен няма нужда от учители и професори. Има нужда от чалга и от футбол. И всички прави-телства следват повика на лумпена. От страх, че няма да ги изберат. (Следва на 2 стр.)

вторник, 1 юли 2014 г.

Абе, дали политиците не дадоха този 1 месец живот на правителст-вото само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Оре-шарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се понаядат със сочни правителствени кюфтаци?!

Щото това тяхното живот ли беше: от първия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденции-те, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с прави-телствени кюфтаци – е, затова си заслужават барем още 1 месец управле-ние, нали така, правилно им го дадоха – та да имат и добри спомени от пре-биваването си във властта!

Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще ми протестират те – ний да не сме някакви шантави аскети бре?!

Page 2: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

МАЙЧИЦЕ, В КАКВА ДЪРЖАВА ЖИВЕЕМ САМО, А? ГРЕШКА НЯМА ДЪРЖАВАТА НИ, НАЛИ?! МАФИЯ ДО МАФИЯ, БРАВОС, БЛАЗЕ НИ!!!

(От 1-ва стр.)

Когато след 1-2-3 години се окаже, че народът (т.е. лумпенът) още е обеднял, пак се търси някоя певачка/циркаджийка да излъже мухльовците да гласуват за поред-ния предложен от Русия изедник. Сега се намери Бюреков да излъже хората. Утре може и бат'Сали в коалиция с Болен.

А учителите да се оправят сами. И без това няма нужда от учение за простака.

Написа: емил

ПУТИНИСТИТЕ СЪВСЕМ ОБЕЗУМЯХА: ОБВИНИХА ФИНЛАНДИЯ ЗА ТОВА, ЧЕ БИЛА АНЕКСИРАЛА… ФИНЛАНДИЯ!!!

юни 16, 2014

Нарышкин обвинил Финляндию в аннек-сии Финляндии

Спикер Госдумы Сергей Нарыш-

кин, выступая в Госдуме в среду, обвинил Финляндию в аннексии Финляндии. Об этом сообщает телеканал Россия 24, передают «Конфликты и законы».

Как известно, Октябрьская рево-люция 1917 года, свергнувшая Временное правительство, позволила Финскому сенату 4 декабря 1917 года подписать Декларацию независимости Финляндии, которая была одобрена парламентом 6 декабря. Однако сама Октябрьская революция незаконно свергла Временное правительство, которое незаконно свергло царя Николая II.

«По сути, именно тогда, 96 лет на-зад, была осуществлена аннексия Финлян-дии Финляндией, правда, мирная, но это была действительно аннексия», – сказал Нарышкин. Следует отметить, что при этом спикер российской Госдумы забывает об аннексии Россией Финляндии, по-видимому, считая, что финская территория всегда была «исконно русской землей». КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Путинистите съвсем обезумяха, ето, обвинили Финлан-дия за това, че била анексирала… Финлан-дия (!!!), сиреч, била анексирала себе си! Путинистският идиотизъм напредва реши-телно!

ДАЛИ ПЪК ВЕЧЕ НЕ СЕ Е РОДИЛО ОНО-ВА НОВО ПОКОЛЕНИЕ С НОВО СЪЗНА-НИЕ И С НОВИ ЦЕННОСТИ, КОЕТО ЩЕ ПРОМЕНИ БЪЛГАРИЯ – ЗНАМ ЛИ ДАЛИ ВЕЧЕ НЕ СЕ Е РОДИЛО?!

понеделник, 16 юни 2014 г.

Един човек, прочее, представител на съвсем рядка изчезваща порода човеци, който преди години подпомогна финансово излизането на моя книга (книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА с подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта" - това е едно много ценно учебно помагало по сексуално образование и самообразование, което може да се ползва и в училищата; надявахме се тогава разпространението му да потръгне, уви, нищо такова не се получи, книжката си стои по складовете непипната от ръка на читател, докато в същото време в книжарниците можем да видим какви ли не глупости не само в тази област, а и във всяка друга), та този човек, който тогава подпомогна финансово излизането на кни-гата ми и то само след един призив за тако-ва нещо от моя страна в този блог, този същият човек сега е решил да издава своя книга, и ме помоли да му върна жеста, т.е. да му съдействам за набирането на средст-ва за издаването й... ето само, впрочем, как той тогава обясни замисъла си:

... Общо взето съм в същата си-туация в която бяхте вие, когато се свър-захме. Тоест искам да издам книга, но не разполагам с финанси. Интересувам се от един по-различен подход, който е популя-рен на Запад, а у нас все още явно няма почва за реализация. Става въпрос за така нареченото “споделено/групово фи-нансиране", при което, за да се съберат дадени средства много хора отделят по малки суми, а не един или няколко човека да се ангажират с цялото финансиране. Също така, там се набляга най-вече на творчески проекти, което касае и конк-

ретния случай. Та мисълта ми е, дали е възможно да върнете жеста ми към Вас от преди години, общо взето за същото нещо – като може да го направите чрез Вашата страница, където да се обяви и популяризира набирането на средства. Самата книга е...

Каква е тематиката на книгата му

сега-засега няма да обявявам. На мен идея-та му ми се видя интересна, ето какво му отговорих по този повод, публикувам две свои писма, където съм развил някои свои виждания по този и по някои други пробле-ми, касаещи психологията на съвременния българин; идеята ми е да провокирам дис-кусия, но да видим дали ще се получи; та ето какво все пак му писах:

Здравейте, Отдавна прочетох писмото Ви и

исках да Ви отговоря веднага, но стана така, че се захванах с друга, по-срочна работа, а при мен е така, отложа ли нещо за по-късно или то ще се забави прекалено, или пък дори има опасност и съвсем да го забравя. Разбира се, ще направя всичко, което ми е по силите за да Ви помогна според предло-жената от Вас идея за групово/споделено подпомагане на книгата чрез предварител-ното й закупуване; и на мен ми е интересно дали ще проработи този начин в нашите условия, имам подозрение, че е трудна работа, но ще опитаме. А що се отнася до идеята за книгата какво да Ви кажа, твър-дят, че "за всеки влак си има пътници", изглежда е така, Вие работете върху нея по порива на сърцето, дайте всичко от себе си, пък след това ще се разбере какво се е получило и дали ще има отклик върху чита-телите. Главното е да работите с вдъхнове-ние, този е начинът според мен - това е и най-главното. А за другото не трябва да се мисли, напише ли се хубав текст, то главно-то вече е направено, останалото са просто подробности. Тъй че работете, не се при-теснявайте. Като напишете част, пратете ми, интересно ми е да видя как върви рабо-тата. Ако вече сте написал част от книгата, пратете ми я, няма да злоупотребя, а ще си кажа мнението. Макар че аз разбирам от друг вид книги, но по принцип изглежда имам нюх към хубавите текстове, щото много съм чел и също много съм писал. Това е засега. Ако има нещо, кажете, ще го обсъдим. А за призива за подпомагане на Вашата книга ще го напиша когато кажете и както кажете, аз съм Ви длъжник и ще нап-равя нужното да са реванширам. Извиня-вайте още веднъж за закъснението на отго-вора ми. Всичко добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров А ето сега и второто ми писмо.

Какво този човек ми е отговорил, позволете ми, няма да публикувам тук, понеже не съм го питал съгласен ли е да публикувам пис-мото му; ето обаче аз какво му отвърнах,

Page 3: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

3 той ме попита за мнението ми за т.н. "спо-делено/групово финансиране":

Здравейте, Такова нещо като "споделе-

но/групово финансиране" доколкото ми е известно, е съществувало дори и по време-то на Достоевски, знам за него, чел съм, че той е обявявал подписка за своето списание "Дневник на писателя", всякакви и то доста хора предварително са се абонирали (тога-ва изглежда хората значително повече са четели, пък това е и Русия, там още доста се чете, а и страната е голяма), и със съб-раните пари той вече е почвал да издава списанието си; горкият, имал е идея и да печели по този начин, та да се издържа, но изглежда почти нищичко не е печелил. Знайно е, че Достоевски е имал една идея-фикс по някакъв начин да спечели... мили-он, та с този милион да има вече пълна свобода и да пише както сърцето му иска, а не все под натиск, по необходимост, под страх от кредиторите и пр.; по тази причина се е увличал много по хазарта, а пък в ха-зарта и се е разорявал много пъти, дотам, че е губел и това, което е имал - и още повече е затъвал в дългове. Така протекъл живота му. Дадени хора явно са устроени така, че пари при тях не се задържат, и аз съм така, ето, примерно, след смъртта на Достоевски вдовицата му почнала разумно да управлява издаването на книгите му и почнала прилично да печели.

Моето мнение за "споделеното (групово) финансиране" в настоящите бъл-гарски условия е, че това е една химера, нещо нереалистично, пък дори и човек да е известен и да е много четен автор; у нас няма толкова много хора, които по чисто идеални подбуди да допуснат да дадат за книга, да речем, по 10 лева и то предвари-

телно, преди още тя да е излязла, преди да са я пипнали. Ние по същия начин като създавахме списание ИДЕИ се надявахме, че ако намерим 100-200 поне абоната, спи-санието ще се самоиздържа, няма да е поне на загуба и пр., глупости, това не се получи, независимо от това, че да речем, само учителите по философия у нас са значител-но повече от 200 човека, но и сред тях се абонираха... да не казвам колко човека, че ме е срам. Първата и и втората книжка целите им тиражи ние почти изцяло разда-дохме безплатно на разни читалища и биб-лиотеки с надежда някои от тях да се або-нират след това и така да подкрепят списа-нието; дръжки, нищо такова не стана, або-нираха се... да не казвам колко библиотеки и читалища от цяла България се абонираха, че ме е срам.

Даже и самите автори, които си публикуваха статия-две и те не абонираха, а изчезнаха в един момент вдън земя след излизането на статията им (!!!). факт, такива са реалностите, такава, изглежда ни е пси-хологията, регистрирам само факта, никого не съдя! Ще каже някой "доброжелател": ами така е, но то е по причина на това, че списанието ти е лошо, затова още няма общност от хора, застанала зад него – въп-реки че то излиза вече 6-та година. Ще каже, но и това явно не е точно така: стиг-нахме до парадокса списание ИДЕИ да бъде оценено в чужбина, ето, с украински философи от тяхната Академия на науките вече трета година издаваме международно многоезично научно-теоретично приложе-ние на списанието, но нашите философи в нашата Академия мълчат във всичките тия години упорито сякаш са не човеци, а риби. Такива работи.

Изглежда българин да подкрепи българин за нещо, и то особено пък в ду-ховната област, това е по моето виждане пълна невъзможност или е такова рядко изключение, че е пренебрежимо – щото потвърждава правилото. Така аз виждам нещата по този въпрос и моето заключение, виждате, е направено на основата на горчив опит, а не теоретично.

Е, възможно е постепенно в Бъл-гария да се родят нови хора, хора с ново съзнание и с нови ценности, но кога ще стане това, аз не мога да кажа, нито пък мога да предрека. Казвам Ви истината, не за да Ви откажа от идеята за такъв начин на финансиране на книгата Ви, казах, че иначе съм готов да Ви подкрепя с всичко, което ми е по силите, щото ето, Вие самия и аз също сме нещо като най-рядко изключение от онова, което е типично и характерно за нашата народна природна популация.

Вие навремето подкрепихте фи-нансово издаването на една моя книга, ето, аз сега съм готов да сторя всичко, което ми е по силите, за да подкрепя излизането на Вашата книга. Явно ние двамата сякаш не сме българи, толкова сме различни в това

отношение. Но също дано проработи и друг вариант за финансирането на книгата Ви, щото аз за този изобщо не съм сигурен че ще проработи. Но нищо не пречи да опитаме, знае ли се, възможно е пък да се е родило вече онова ново поколение с ново съзнание и с нови ценности, което ще про-мени България! А дано, ама... надали; изобщо не съм сигурен че вече се е родило! Но пък колко хубаво ще е моят песимизъм да бъде опроверган! Желая Ви успех!

С поздрав: Ангел Грънчаров

СЪДЕБНОТО МИ ДЯЛО Е ЕТАП ОТ БИТ-КАТА ЗА ПРИНЦИПНО НОВО ОБРАЗО-ВАНИЕ, ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЧОВЕ-КОЛЮБИВОТО, СВОБОДНО И ДЕМОКРА-ТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ

понеделник, 16 юни 2014 г.

Слава Богу, на път съм да си на-меря адвокат, и то какъв: не само голям професионалист, не само много опитен и прочут, но и, което е най-важното, мой съ-мишленик в най-главното: той за миг се добра и успя да възприеме онзи възвишен смисъл, именно точния смисъл на тази по същество духовна кауза, която стои зад казуса около моето скандално уволнение от длъжността учител по философия и граж-данско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Раз-бира се, аз съвсем скоро ща заведа съдеб-но дяло за отмяна по съдебен ред на аб-сурдната заповед за моето уволнение, но се радвам тази сутрин изключително много, че успях да си намеря най-сетне верния, точ-ния адвокат за такова едно наистина трудно дело, свързано с една по същество духовна кауза – каузата на модерното, автентично, смислено, човеколюбиво и свободолюбиво образование и училище, кауза, на която съм служил цял живот! И ето, сега дойде момен-та, наложи се да й послужа и по този начин, именно чрез завеждането на това съдебно дяло, което се очертава да бъде епохално - не заради мен, а заради смисъла, в името на който ще се води това дяло. За тия мис-ли ме импулсира писмото на този същия адвокат, което намерих тази сутрин в по-щенската си кутия; разбира се, не мога да публикувам цялото писмо, но пък мога да публикувам един абзац от него, заедно с моя отговор, в който няма някакви тайни, но за сметка на това има податки по посока

Page 4: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

4 постигане на въпросния точен смисъл; ето, прочете, вярвам, ще се овладеете и вие от този тъй величав смисъл, който сега мен въодушевява; та в писмото на г-н адвоката се съдържа между другото и ето този абзац:

... В момента използвам времето

на гръмотевиците за да усвоявам написа-ното от Вас. Без преувеличение - това е истинско богатство! Когато съм ги чел преди в блога, е било набързо, а за прочит на философски текстове се иска и съот-ветно настроение и душевна настройка. Сега, събрани накуп, есетата ме шокира-ха. Ние сме много различни с Вас по ха-рактер (аз прилагам в живота казаното от покойния Джордж Харисън от "Бий-тълс": "Когато се намираш в една стая с неприятни хора, просто излез!"), но ми достави истинско удоволствие, без преу-величение. И страх – Вие застъпвате високото ниво, аз – ниското. Дано да съм адекватен за защитата Ви! ...

Здравейте, уважаеми господин ..., Благодаря Ви много за писмото и

особено пък за тежката работа, която по-дехте по моя случай, за това нещо не зная как ще Ви се отблагодаря! Впрочем, да попитам, щото иначе ще излезе, че проявя-вам отвратително дебелоочие: как ще уре-гулираме отношенията си финансово, аз съм привърженик на принципа, че трудът трябва да се заплаща, Вие съгласен ли сте да заведете и да поемете моето дело, щото бяхте писал, че вече сте бил в процес на отказване от адвокатстване по здравослов-ни причини – как в такъв случай да урегули-раме отношенията си, как да Ви възмездя труда?

А иначе от днес прекратявам вече да пиша в блога не само за дялото, но и изобщо по случая, щото се оказа, че аз, дето крия този случилото се от старата ми майка, ето, оказа се, че се намерил вече усърден "доброжелател", който прочел в блога за моите преживелици около уволне-нието ми и счел че е длъжен да отиде ди-ректно при майка ми и да й сервира тази "новина"; тя вчера ми се обади уплашена, едва успях да я убедя, че информацията на този човек не е истина, не е вярна, наложи се да я излъжа, само и само тя да може да спи нощем, щото ако разбере, че наистина съм уволнен (съпругата и синът ми, току-що завършил студент, също са безработни!), тя няма изобщо да мигне и това нещо ще я довърши; затова преставам да пиша пове-че, белким се забрави тази история! Значи прекратявам да пиша, а иначе ще следвам всички Ваши съвети, щото ми се виждат много разумни и си личи, че сте опитен адвокат. И при това приехте присърце кау-зата, която стои зад случая.

Защото тук става дума не толкова за моето връщане на работното място или за да натрия носа, да отмъстя на наглата

администраторка, мен тия прагматични неща изобщо не ме вдъхновяват, а съвсем друго ме вълнува в този случай и то според мен е истински важното: в случая нашето съдебно дяло е етап от битката за едно принципно ново образование, за утвържда-ването на новите принципи на човеколюби-вото, свободното и демократично образова-ние и училище, за които аз, оказва се, съм работил цял живот. А ето, в крайна сметка, Системата успя да изтълкува всичко напра-вено и постигнато от мен по този крайно несправедлив начин: обяви ме за "пълен некадърник", за "абсолютно провален чо-век", за "негоден" да бъда учител, дори ме обяви за човек, "некомпетентен" в областта на философията, т.е. сферата, в която аз работя толкова много години, един вид дръзна тази Система да ме обяви за нещо като... "пълен урод", за нещо като... "дебил", защото наистина е дебил оня, който повече от 30 години е работил едно нещо, пък изведнъж се оказва, че няма... "абсолютно никакви способности" за тази работа, как Ви се вижда, бива си я гаврата, която Система-та и нейните цербери ми организираха, за да ми отмъстят – щото видяха в мое лице една заплаха; прочее, за тях и за тяхното презряно статукво аз наистина съм заплаха! Аз съм заплаха и за техния презрян ком-форт, но и най-вече за съществуването на Системата, щото появят ли се в българското образование още десетина, да речем, "ан-гелгрънчаровци" (дано не се изсилвам пре-калено с това май доста патетично твърде-ние?!), то Системата ще рухне за най-кратко време; както и да е, ето обаче този е според мен смисълът на това дяло, а не аз да се върна в училище или да отмъстя на адми-нистраторката, позволила си такава една дива арогантност – и такава една изцяло варварска гавра над личността ми!

И Вие, имам чувството, сте схва-нал превъзходно този верен смисъл, нещо повече, повярвал сте в него, което по моя преценка е същинска рядкост в средите на адвокатското съсловие (аз нямам, съжаля-вам, високо мнение за него, подобно но това както нямам добро мнение и за тия, дето у нас минават за "журналисти", знаете по-добре от мен каква и ситуацията с нравите в това съсловие); аз до този момент не можах да намеря адвокат, който да ми повярва, всички досега, като им казвах или пишех тия неща, ме гледаха сякаш съм някакъв... "лунатик", жител на Луната или пък... "мар-сианец", сякаш съм някакво "извънземно" - не че не съм де, но това е отделна тема! Ще видим как ще реагира и поредната адвокат-ка, на която миналата седмица дадох доку-ментите и тя обеща да помисли дали да поеме дялото; ако приеме, ми е много важ-но да разбера Вие двамата бихте ли могли да се сработите с нея, да си помагате вза-имно, или пък, ако е по-добре, да остана било само с Вас, било само с нея, не знам, това вече вие двамата ще го прецените.

Едно съдебно дело по мое мне-ние трябва да се води така, че да бъде спечелено, особено ако зад него стои един голям и възвишен – идеалистичен, принци-пен, идеен или ценностен – смисъл или казус, имащ и солидни нравствени измере-ния. Като спечелим дялото, ще има и мате-риални компенсации, щото другата страна трябва да бъде осъдена да изплати обез-щетения не само на мен, а и разноските на адвокатите (доколкото разбрах, за тях няма горна граница, това дали е така?).

Както и да е, та искам с това нещо да Ви благодаря за работата, която върши-те тия дни - и която за мен има безценен смисъл. Е, ще се наложи да публикувам (за "последно") това мое писмо в блога, за да не пренебрегна читателите си като замлък-на съвсем внезапно и немотивирано, но подробности около завеждането и начина на водене на дялото няма да дам, прав сте, тия неща изобщо не бива да се разкриват предварително, глупаво е да се разкриват (глупаво е дотам все едно човек да си... свали гащите на улицата!). :-)

Ами толкова засега, желая Ви здраве, хубав ден и ползотворна седмица!

С поздрав: Ангел Грънчаров

НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ МИНИСТЪРА НА ОБ-РАЗОВАНИЕТО И ОТ НЕГОВИТЕ ЧИНОВ-НИЦИ, А МЕ Е СТРАХ ОТ ТЯХНОТО... ОБРАЗОВАНИЕ!

понеделник, 16 юни 2014 г.

ОбразУвателна конференция на МОН. Що е то? (снимка)

Не ме е страх от Министъра на об-разованието и от неговите чиновници, а ме е страх от... образованието на Министъра на образованието – страх ме е също и от образованието на чиновниците от йерархи-ята под него – по повод на ето това – пък и не само на него.

Имам пребогат опит в общуването с тях и съм наясно не само с тяхното обра-зование, но дори с културата им, с възпита-нието им, с манталитета им, с най-съкровеното в душите им и прочие. Написах сума ти есета и други текстове, представяй-ки загадките на тъй впечатлилата ме бю-рократична психология и "нравственост" - и скоро ще подредя цялото това богатство в една поредица от книжки, та да чете наро-

Page 5: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

5 дът и да знае горчивата истина за истински плачевната действителна ситуация в бъл-гарското образование, в българското учи-лище.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОПИТА ЗА ДИАЛОГ С ЕДИН АНОНИМЕН ИНТЕРНЕТЕН ХУЛИ-ГАН, МЕРЗАВЕЦ И МАЛОДУШНИК

понеделник, 16 юни 2014 г.

По-долу можете да прочетете про-дължението на започналата се "полемика" (да наречем случващото се така), чиято предишна част публикувах ето тук: Начало на едно прелюбопитно психологическо сеирище: започналото шоу се очертава да бъде безкраен празник!; в резултат на разменените реплики т.н. ми опонент, дето отначало се държеше като прекалено отво-рен, в крайна сметка позорно избяга: 23 коментара: Анонимен каза: Грънч, то вече е доказано че си некадърник и го пише вече в официа-лен документ подписан от директорката на основание на жалби на ученици, родители и негативни констатации на експертите по философия и всичкото това нито един съд няма да го отмени. Ти си обречен повече никога да не си намериш работа като учител и ще ти се наложи да се преквалифицираш примерно като станеш овчар или мияч на съдове. А това че си бил написал 20 тъпи книги означава само че си толкова тъп че даже не го съзнаваш и вместо да го криеш без срам го показваш. И списанието ти е тъпо както доказа това докторант Узунов. Няма нито един ученик който да има добро мнение за теб ето до този момент нито един не е застанал в твоя подкрепа също и нито един учител не те е подкрепил явно е исти-на това че не си човек а си урод някакъв. Иди по-добре се хвърли в река Марица и се удави щото такива като теб не заслужават да живеят. Анонимен каза: Ти да не си привърженик на анархията? Щом му викат Грънч, значи всява респект. И ако не е била директорката да ги подкокороса, учениците е нямало да смеят да му скочат.

Анонимен каза: Ангеле, мисли как ще спе-челиш делото. Хората ти помогнаха – екс-курзиантки, сектантки... Те и жалбите трябва да се доказват. Ама защо не ти ги дадоха бе. Успех! Ще се справиш! Анонимен каза: Първо, аз наистина съм искрен. В началото написаното за мъжа и жената има истина, човек имам какво да вземе от няколко твои изречения. Аз не смятам, че си глупав човек, в никакъв слу-чай. Смятам, че си обърнан, неприет, живо-тът ти е протекъл трудно и си се озлобил. Яд ме е че имаш способността да градиш, а правиш точно обратното. От моя страна няма да си позволя да превръщаме спора ни в махленска вечеринка, както гледам са всички твои – с обиди, плоски опити за анализ и проектиране на мислите върху другият.

Истината е, че методите, които се опитваш да прилагаш наистина вършат работа – дискусията, начина на оценяване, заставането на отсрещната гледна точка. Истината е, че ти ги правиш по ужасно не-леп начин, защото не знаеш как и това те убива.

Не съм жена и изобщо не ми пука за учители в ПГЕЕ (освен за някои по прак-тика), казах ти че съм бивш ученик. Не ста-ваш за психолог и не можеш да консулти-раш, защото преди да го правиш трябва да си наясно със себе си, а ти не си. Прекале-но много етикираш и обиждаш, затова бло-гът ти е скапан и няма нищо смислено вът-ре.

Искам да ми кажеш няколко неща: Къде работи синът ти? Къде работи жена ти?

Не го правя, за да те обиждам, ис-кам да покажа на теб самия какво причиня-ваш на семейството си. Ако синът ти има собствена фирма или е асистент, или прави нещо значимо съм съгласен, че даваш добър старт. Обаче ако го правеше ти ня-маше да си в това състояние, затова всичко написано от теб през последните няколко месеца показва, че животът ти е скапан, че не си доволен от него.

Болката ми е, че всичко това се из-сипва върху учениците и щом те са написа-ли жалба, значи работата наистина е сери-озна.

Виж, Ангеле знам че е удобно да се оправдаваш, че директорът е настроил всички срещу теб, но аз си спомням когато изгониха Калин Христов – много ученици станаха и реагираха, много учители са били реагирали, за да покажат каква огромна глупост е направила твоята скъпа директор-ка. При теб защо не стана така – отговори ми само на този въпрос. Никой колега не те е подкрепил, защото не е искал, а не защото се е страхувал. Това е жестоката истина и от нея боли. Тъжно ми е, че ако не беше толкова остър и провокативен бихме могли да пием по едно кафе и да си поговорим

сериозно. Смятам, че разговорът би бил полезен. Но ако се видим ти няма да се спреш дълго време с гущерите и змиите по мой адрес в блога ти.

Ангеле, пожелавам ти да си здрав, не изпитвам злоба към теб, пак казвам – съжалявам те и ми е тъжно. Но ми е по-тъжно за учениците и за твоето семейство...

Хубав ден! Анонимен каза: П.С. Пиши по-малко защо-то не чета всичко и гледай да не повтаряш мислите си, че е изтощително. Анонимен каза: Благодарствена телеграма от колектива на ПГЕЕ в Пловдив до люби-мата директорка:

Скъпа наша госпожо Директор, наша мила Таня!

Вече трети ден откакто ни освобо-ди от присъствието на онзи толкова лош човек (даже не искаме повече да спомена-ваме името му, щото се гнусим!), три дни минаха откакто и на нашата улица изгря слънцето на правдата и доброто! Опияня-ващо е чувството на благодарност към теб, което ни владее тия дни, ето, решаваме да го изразим писмено, макар че думите са толкова безсилни!

Скъпа госпожо директор, наша ми-ла Таня, ти си великолепна, ти си смела, безкомпромисна, ти си така справедлива! Просто словото е безсилно да изрази твоята неизразима с думи величавост, благодарим на съдбата, че ни осени с щастието точно ти да ни водиш в тия дни на строеж, на пости-жения, на победи! Не желаем да те хвалим, знаейки твоята неизмерима скромност, но справедливостта изисква да кажем: ти си страхотна, ти си велика, ти си наша пъте-водна звезда, ти си нашата Аврора! Поклон пред твоята гениалност, скъпа наша Таня!

Нашето щастие е неизразимо в тия паметни години, в които ти ни водиш от победа към победа! Знай, че винаги ще ти бъдем верни, че никога няма да те преда-дем. Имаш завинаги нашата безразделна любов. Прекланяме се пред теб защото те обичаме. Да, на нас никой не може да ни попречи да те обичаме.

В светлината на казаното само ду-ми на пълно презрение заслужава оня низък и подъл "човек", който не можа да те оцени - и който, завиждайки на твоите таланти, се опита да те очерни така грозно.

Е, той вече за нас не съществува. Вече дишаме с пълни гърди, съвсем сво-бодно! Таня, освободителко наша, благода-рим ти още веднъж! Позволи ни да те оби-чаме с цялото благоговение, на което сме способни!

Поклон, наша пътеводна звездо! Имаш навеки сърцата и душите ни, прави с тях каквото искаш!

С обич: от признателния колектив на

ПГЕЕ-Пловдив

Page 6: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

6 Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, хайде първо да се разберем да се обръщаме един към друг на "Вие"; просто така е прието, не се познаваме, липсва съответната личност-на близост; интересно е, че не се усещате колко грозна е такава една фамилиарност от страна на ученик към бивш негов учител; аз, например, се обръщам на "Вие" към всеки един мой бивш учител. Това първо. Респективно, за да има равнопоставеност, и аз ще се обръщам към Вас по същия начин.

Второ, казах, че моята личност би следвало да Ви интересува по-слабо, а на преден план се опитайте да изведете инте-реса към собствената личност; това е нор-малното, а Вие, интересно, се държите като селска клюкарка, ето, примерно, сте започ-нал да ме разпитвате настойчиво за моето семейство и пр. За тия неща възпитаният човек не пита, явно изобщо не се усещате, че всъщност сте един мерзавец; е, казвам Ви го, щото истината би следвало да бъде почитана. Също така лъжете, че сте искрен: от всяка Ваша дума личи неискреността Ви. Преструвате се на какъвто не сте, стараете се да се изказвате "учено", което издава болезнени комплекси – включително и ком-плекс за личностна непълноценност, в това число и по отношение на образоваността. та в тази връзка бих Ви предложил следното: ако ми дадете задоволително и смислено обяснение защо толкова Ви интересуват членовете на моето семейство и каква връзка имат те с нашия разговор, едва тогава, ако реша, мога да Ви дам някаква информация за тях. Но мога и да не Ви дам. Това го решавам аз. Знам, че в душите на хората с манталитет на селски клюкарки това нещо предизвиква неудържима тъга и мъка. Аз неслучайно Ви казах, че сте жена; Вие твърдите, че сте бил мъж, да, ама аз нищо мъжко не забелязвам в поведението Ви. Мъж е оня, който има мъжко поведение,

мъжките характер, простете, но това Вам специално изобщо не Ви личи.

Трето, опитайте се да осмислите какво показва, какво издава, какво характе-ризира следната особеност на някои хора, именно хора, които нескривано мразят и изпитват злоба към свои бивши учители. Да мразиш своя бивш учител (какъвто и да е той; учителите, апропо, бидейки личности, имат пълното право да бъдат всякакви!) - какво говори това нещо за човека, който си позволява да изразява такава една омраза? Ще ми бъде безкрайно интересно да разбе-ра как си обяснявате по-специално злобата си към мен по-специално. И, второ, бихте ли имал добрината да ми кажете Вас лично какво Ви засяга моето уволнение от учили-щето, та нали Вие вече не сте ученик там? Можете ли да опитате да обясните за какви особености на характера ви говори това, че ето, сега ликувате по толкова идиотски начин по повод на уволнението ми. Опитай-те да се анализирате в тази посока, Вие самият най-много ще спечелите ако нап-реднете и научите нещичко за себе си, процедирайки по този начин.

Четвърто, ще си пиша колкото и както искам, драги ми наглецо, това е моят блог и е възнагличко да ми поставяте усло-вия колко и как да пиша и прочие. Това именно ми показва, че притежавате съзна-ние, което е развито по посока на комуноид-ността: Вие изглежда чувствате блога ми като свой, тъй ли, затова ли почнахте да се разпореждате в него? не стават така тия работи.

Пето и последно: защо никой (по Вашите думи), нито ученик, нито учител и пр., не бил се изказал открито в моя подкре-па, докато при уволнението на К.Христов било имало и учители, и ученици, които го били подкрепили открито. Аз съм в течение на онази история, между другото аз бях единственият учител, който тогава с името си подкрепи К.Христов. Друг учител да е сторил това не съм забелязал, имам пред-вид публично. Ученици го подкрепиха, но предимно сред завършили или завършва-щи, не и обаче от другите, по-малките кла-сове. Сиреч, реакцията беше горе-долу аналогична, което иде да покаже, че моята теза за страха е вярна; хората наистина ги е страх да афишират подкрепа както към К.Христов, така и (особено) към мен. Щото К.Христов никога не е бил в такъв фронта-лен публичен сблъсък с Анастасова, в ка-къвто съм аз и то не от вчера, а от години; ерго, хората още повече ги е страх да пока-жат съпричастност.

Между другото, "на четири очи", по скайпа, по телефона, чрез имейли много хора ми заявиха пълната си подкрепа, ала молят, предвид ситуацията, за пълна диск-ретност: ако обявя кой именно учители ме подкрепят безрезервно (сред работещите в ПГЕЕ-Пловдив), то тия хора ще си имат ужасни проблеми предвид характера на

отмъстителната директорка. Уверявам Ви, съвсем не са малко тия хора. Не съм обаче подлец за да кажа кои именно ме подкрепят. Те това нещо трябва да го преценят сами. И сами да изберат момента публично да реа-гират срещу безобразията. Този момент, по моето възприятие, иде. Скоро ще дойде. Освен това сме българи. "Луди глави" като мен, които заради идеи са способни да си "сложат главата в коша" се броят на пръсти. Комунизмът превърна множеството в страх-ливи мърморковци, неспособни за изяви на гражданска доблест. Уви, така е.

Тъй. Четете теста ми и отговаряйте пунктуално. Общи приказки не ме задоволя-ват, отговаряйте конкретно на въпросите. И престанете да се вълнувате толкова от моята личност. Аз съм свободен човек и ще си бъда какъвто искам – колкото и да не се харесва това на разните му там комуноиди и комуноидки. Това поне би следвало отдавна да сте го разбрал. Ако изобщо ме познавах-те. Щото имам чувството че пердашите наизуст, изобщо не ме познавате наживо, и изглежда поради вродена мерзост на харак-тера се месите в неща, които изобщо не Ви засягат. Апропо, бихте ли си дал адреса на блога, за да видим що представлява? Като гледам колко сте сурово-критичен към моя, Вашият вероятно е бляскав, и ето, това нещо силно ме заинтригува, с нетърпение ще дочакам отговора Ви – за да разгледам блога Ви с интерес.

Поздрави! П.Иванов каза: Тая шушумига Ангеле май си обра крушите :))) Сви му перките набър-зо. А трябваше да го коткаш защото е инте-ресен за изследвания тип. Мерзавец от класа е тоя нещастник. Добре си го доло-вил. Ама не трябваше така яко да го натис-каш. Уплаши се тая мизерна душица. Анонимен каза: Самият вие, Грънчаров, се обръщате към хората на ТИ (например "Щото си одъртяла"), така че претенциите ви правят класически лицемер и извънредно нагло парче. Ангел Грънчаров каза: Абе ти с мен не се мери, аз съм писател, ще си пиша и ще говоря както искам :-) Това при мен се нари-ча "драматургия. :-) При това анонимник не можеш да го обидиш по простата причина, че няма личност, щото сам се е отказал от нея. Сфащаш ли що думам? Освен това аз съм много възпитан човек и на това основа-ние също не можеш да се мериш с мен, щото си просто един анонимен мерзавец :-) Трябва да почитаме истината и да не обиж-даме мерзавеца когато прави мерзавщините си; това става по един начин: като го нари-чаме мерзавец. Ако не зачетем природата му на мерзавец прегрешаваме спрямо исти-ната, а не бива...

Page 7: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

7 Анонимен каза: Всеки може да говори както си иска, Грънчаров. Нарича се "свобо-да на словото". Понимаете въй ету концеп-цию? Знам, че много ви се зловиди, но България все още не е цензурирана Русия, колкото и да ви се ще. Анонимен каза: Не Ангел а същий Христос.

Ангел Грънчаров каза: Таварищ, в моя блог ще се държиш прилично и културно, колкото и да ти е мъчно, че тук е едно прос-транство за възпитани и мислещи хора, а не за простаци. Иди във форуми в тъй люби-мата ти Русия или в наши родни подобни кочини и там плюй и повръщай жлъчта си колкото искаш. Анонимен каза: Щом сте против свободата на словото, Грънчаров, явно вие сте този, който обича Русия. Съвсем излишно е да се оправдавате. Анонимен каза: Ще продължа да ти говоря на "ти", защото си го заслужаваш. В начало-то ме нарече с какви ли не епитети и етике-ти, усещам те по-близък. Затова, Ангеле, трябва да ти призная нещо, ти си първия учител към когото се обръщам на "ти" - честито!

Ако четеш малко по-внимателно, написаното от мен има смисъл. Не са нах-върлени мисли. Виж по-горния пост и ще разбереш каква е причината да питам за семейството ти.

Може би наистина лично ме засяга твоето уволнение в училище, може би от няколко месеца ученици са споделили с мен терзанията си (не само към теб имам пре-тенции Ангеле, защото в нашето ПГЕЕ не си единствен, но затова в някоя друга тема).

Моят блог няма да ти бъде даден, отговорил съм ти по-рано на въпроса "за-що".

Никога не съм казвал че изпитам злоба нито към теб, нито към някой учител, казах че не ми пука за някои учители, това не значи злоба. Радвам се, че те няма в училище, защото те помня, помня пробле-мите, помня крясъците, помня подмятания-та за г-н Паунов. Тези неща ме вълнуват, тогава обаче нямах капацитета да се зани-мавам с теб, след което нямах време, а сега съм никой в това училище. Исках просто да

изразя мнението си, надяващ се тайничко тази директорка да е толкова лоша, колкото я описваш, което автоматично ще покаже, че ти си се променил. Но уви, това не е така. Ангел Грънчаров каза: Свойски разговарят с други хора (без тяхното съгласие) само наглеците и простаците. Примерно Кевор-кян, забелязвам, говори с всички на "ти", така се обръща дори и към тия, които се обръщат към него на "Вие". Това е признак за върховна наглост. Тъй че както си искате се обръщайте към мен. По този начин ха-рактеризирате себе си, не мен.

Крайно неубедително отговаряте, което на мен специално ми говори много. Освен това изпадате във фактически проти-воречия, което показва, че хипотезата Ви, че сте уж "бивш ученик", комуто пък се били оплаквали настоящи ученици, отива по дяволите. Примерно никога не съм имал някакви "подмятания" по адрес на Паунов, аз "подмятания" не си позволявам да правя по ничий адрес, което именно и доказва, че никога не сте бил мой ученик. Значи сте учител - или дори директор, така ли излиза? Имате за мен някаква повърхностна предс-тава, основаваща се на някакви слухове, предубеждения, масовидни натрапчивости и пр. Та значи Вам се жалват разни ученици, така ли? :-) И в какво Ваше качество се жалват тия ученици точно Вам? :-) Я помис-лете малко. Сгромоляса Ви се вече цялата конструкция. Или сам не помните какво сте казал (казала) преди ден-два?

Бягате от отговор на конкретни въпроси, които Ви зададох, което също е много показателно. Затрудняват ли Ви моите въпроси? Прочее, Вие как се отнася-те към по-интелигентните и по-образованите хора от Вас? Бихте ли могъл да споделите професионалната област, в която се изявявате? Щото гледам, че се правите на "капацитет" в области, по които очевидно издишате. А може би сте "специа-лист по всичко"? Запитах Ви и за адреса на Вашия блог. Дайте да го водим, интересно е. Защо толкова се срамувате от своята истинска самоличност? Може би щото за-почнахте да осъзнавате мерзското си пове-дение?

Смислен диалог се води в условия на равнопоставеност. Който нарушава тази равнопоставеност по всякакви начини (кри-ене на самоличността си, хашлашко пове-дение към личността на опонента и пр.) само демонстрира, че няма принципен интерес към същината на обсъжданите проблеми, а иска просто да навреди на опонента си, да го дискредитира. За мен е загадка какво толкова Ви вълнува това, че аз повече няма да бъда (евентуално) учител по философия в това училище. Изобщо не успявате да дадете смислени обяснения за основанията на Вашия тъй силен интерес към обсъждане по тази тема. А може би сте... философ по образование и ликувате

така силно по повод на моето отстранява-не само защото копнеете да се разположите на моето място? Питам само, подхвърлям възможна хипотеза. Ние, човеците, сме рационални същества и докато не открием някакъв точен смисъл, не се успокояваме. Анонимен каза: Това е САМО едно от нещата, по които си приличаш с Кево Ке-воркянов, Грънчаров. Говориш на хората на ти. Които се обичат, си приличат, нъл тъй? Ангел Грънчаров каза: Таваришч, с мер-завци като теб не мога да говоря уважител-но по простата причина, че няма как и да ги уважавам :-) Сфащаш ли сега? Анонимен каза: Но защо тогава плачкаш, когато на ТЕБ ти говорят на "ти"? Отдалеч дъхтиш на лицемерие, понимаешь? Ангел Грънчаров каза: Наглецо и мерза-вецо, просто е, ама ти липсва вероятно и акълец, и възпитание да го схванеш: ами нямаш право да ми говориш на "ти", първо, щото не си ми на нивото (културно, интелек-туално и пр.) и, второ, по простата причина щото не съм мерзавец като теб, сфана ли сега?!

Ваша милост обаче избяга позорно от диалога, нали?! :-) Ех, гиди ми малодуш-ни мерзавецо и подлецо! :-) Дезертира, а?! Анонимен каза: Мижитурката си е мижи-турка... вари я, печи я, мижитурка си оста-ва...

ОТНОВО ЗА ТОВА КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕПОДАВАТ НАУКИТЕ ЗА ЧОВЕКА

вторник, 17 юни 2014 г.

Нещо интересно:

Как историята може да се преподава по-интересно?, вижте също и това:

Защо средното образование у нас не може да подготви децата за живота?; също:

bTV Репортерите: На училище с любов

Page 8: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

8 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО НА КНИЖНИЯ ПА-ЗАР!

С оглед изчисляването на тиража на изданието още отсега приемаме заявки –

на имейл

УЧЕБЕН ЧАС ПО ЛОГИКА: СЪЖДЕНИЯТА НА УМА

юни 16, 2014 ВИДЕО

В този клип може да се види как учениците приемат въведената от мен преди няколко години т.н. „точкова система“, която многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив възприе съвсем превратно, именно оцени като „абсурдна“ и не знам си каква още. Но също е интересно да се уста-нови и каква е обстановката в часа, как общувам с учениците, как те се отнасят към един общо взето „безкрайно скучен“ пред-мет като логика и пр. Нищо не ми пречи да представя и този клип като доказателство за абсурдността на нейната теза за хипотетич-ната моя „пълна неспособност“ да бъда учител: вижда се с просто око как такава една теза не издържа и най-елементарна проверка – чрез опита, чрез наблюдението на случващото се, тук нещата са представе-ни в тяхната жизнена достоверност и непос-редственост. И показват самата истина. Която обаче липсва в ония пределно прист-растни и превратни „характеристики“, които благоволи да ми даде тъй великодушната директорка; ето, вижте нещата както са били в реалния живот, в действителността, не в нечие превратно, предубедено, невяр-но възприемащо нещата началническо съзнание:

Апропо, сега откривам, че разпола-гам с чудесна колекция от такива записи на учебни часове по най-различни предмети, които съм водил през последните 3-4 годи-ни; тия клипчета не са качвани в интернет, стоят си на твърдия диск на моя личен лаптоп (след като директорката ми отне служебния), което именно ги е и спасило, те не са пропилени – и ето, сега представляват един чудесен доказателствен материал за истинското състояние на нещата в моите часове, представени в съответните офици-ални документи така превратно, в такава една предвзета и изцяло невярна светлина. Питам се: дали да не взема тия дни да кача в интернет още такива часове, да се гледат, народът нека да види с очите си истината за часовете ми и сам да прецени колко струват ония изцяло кухи административни оценки за моята „пълна несъстоятелност“ като учител, която намираме дори и в прослову-тата заповед за моето уволнение поради някаква илюзорна, лъжлива „абсолютна неспособност“ на моя милост да бъде учи-тел.

Аз, разбира се, нямам претенция-та, че в тия мои часове съм правил някакви дидактични „чудеса“, но според условията съм правил нещо, което, по моя преценка, е добро за учениците, за мен този е критери-ят, а не как работата ми е била възприема-на от началството, щото за мен водещото е точно това: доколко съм полезен на учени-ците, на младите хора, а не на началството. Тази е моята философия като учител, от нея няма да отстъпя, нея именно ще се постарая да защитя пред очертаващото се да бъде едва ли не „епохално“ съдебно дяло за отмяна на въпросната абсурдна заповед за моето уволнение, което ще заведа тия дни.

ДАЛИ ДА НЕ ПОИСКАМ И АЗ ПАРИ ОТ ПЕЕВСКИ И ОТ ЦВ.ВАСИЛЕВ – ЩОМ БИЛИ ТОЛКОВА ЩЕДРИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ?

юни 19, 2014

Гледам, че някои нашенски пиш-

ман-“интелектуалци“, сиреч, „ентелектуал-ци“ се били подписали в подписка в за-щита на банкера Цветан Василев, санким, той бил богат и успял човек, досущ като Делян Пеевски, но при това бил и, тъй да се рече, щедра душа, сума ти пари бил давал,

подпомагал, видите ли, и културата (!), та като гледам как разпалено го защищаваха, предполагам, доста хубави пари явно им е дал; интересно е също, че не изпитваха капчица угризение, щото цялата тази работа изглежда крайно безскрупулна, явно у тия същите нашенски „ентелектуалци“ вече не е останала жива скрупул, капчица съвест, даже са стигнали дотам, че и разсъдъкът е взел да им изневерява. Както и да е, тяхна си работа, нека да се резилят колкото си искат. Но като гледах такива едни двама хубавци-мазняри по телевизията (един от тях даже за малко да се разреве като обяс-няваше колко хубав човек бил същия оня тъй щедър „за културата“ банкер!), в един миг ми хрумна следната скандална мисъл:

Абе, какво ще стане, ако взема да напиша и аз едно писмо до тия най-преуспели нашенски мъже, Цветан Василев и Делян Пеевски, на всеки поотделно, като се позова на това, че съм чул слухове за техните тъй щедри спрямо науката и култу-рата души, да се опитам да измоля от тях и аз някой и друг лев, който да отиде за изда-ване на философското списание ИДЕИ, което е предимно за мислещата младеж, как смятате, дали един такъв номер може да мине, дали ще ме огрее, а? Но какво пък ми пречи да опитам, нали, то за опитване нищо няма да ми коства, а, струва ли си, как мис-лите, или само ще се орезиля и аз ако поис-кам? Е, ще поискам съвсем публично, отк-рито, не както това обикновено се прави, интересно ми е в тази ситуация дали няма да се стигне дотам, че пък, примерно, с оглед да си очеткат имиджа, да ми отпуснат някоя щедра субсидия за списанието, леле-мале, да ми отпуснат някоя и друга хиля-дарка, примерно, та да мога да издавам списанието поне докато съм жив, леле, дали това е възможно?!

Я на Бареков що пари дадоха само и само да направи възгнусничката си „пар-тия“ и да се натика в Европарламента, милиони пари им изпотроши тоя нахалник, който при това, знаем, си пода по поливане на голия си шкембак с най-скъпо шампанс-ко?! Кой знае сега дали същият не се къпе вече в такова шампанско, не знам, но как ще се излага само да се полива с шампанско, по-добре е направо да си направи басейн с шампанско, та да си плува в него, сякаш е някоя нова… Клеопатра, дето се била къпа-ла в магарешко мляко или не знам си в какво още.

Page 9: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

9 Та да ви попитам, щото е важно:

да пиша ли и аз едно писмо до Пеевски и до Цв.Василев, а, и да поискам пари за субси-дия на сп. ИДЕИ, как мислите, има ли сми-съл, има ли шанс да ме огрее, или само дето ще се изложа като последен цървул?! Сетила се Мара и тя да се… – такава ли е тя моята?! Кажете де, не се срамувайте? Питам най-искрено, за мен е важно това. Ами ако дадат? Ако наистина са толкова щедри за културата? Представяте ли си?! Той Въргала затова толкова обича тоя бан-кер, нали? Има защо. Да опитам ли, нищо че не съм велик като Варгала, но знае ли човек, може пък да дадат и на нищожна бактерия като мен – в сравнение с такива великани?!

ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА ЩО Е ЛАПТОП И СЪЩО ЗА ТОВА ИМА ЛИ ПРЯКА ВРЪЗ-КА МЕЖДУ ЛАПТОПИТЕ И КОМПОТИТЕ

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Един човек ме попита за една ста-ра история с лаптопите в ПГЕЕ-Пловдив, дадени за ползване от учителите; бил чул нещо, попита, та покрай това се сетих за онази многозначителна история, показваща нашенските народни и административни нрави, особено пък нравите в сферата на образованието. Ето какво отвърнах на този човек, мисля, че е добре този епизод да се разбере и от други хора, в името на истина-та и на будующата история на нашето вре-ме, която ще се наложи един ден да се пише; ето, такива податки може един ден да се окажат безценни:

... За лаптопите. Когато беше още

стария директор той уреди отнякъде и се получиха 30-тина нови лаптопи; тогава той обяви, че който има нужда от лаптоп, да иде да си вземе. Много даскалици в онова вре-ме май изобщо не знаеха що е това лаптоп, то пустата дума звучи малко като "лапане", като "компот", навява такива асоциации или нещо такова; изглежда повечето са се се-щали в онова време за лапане или за ком-пот като са чували думата "лаптоп" - абе положително с лапането са свързвали тази дума ако не с друго. Та като чуха за някакви си "лаптопи" някои учителки си записаха

думата за да проверят в речника що значи това чудо, да не говорим пък за това като са разбрали що е лаптоп да са знаели как и откъде се включва туй нещо лаптопа в контакта. Казвам това, щото тия дни стария директор на гимназията, с когото понякога се срещаме, пием чай или кафе, ми каза нещо много смешно: понеже той е назнача-вал всички почти учители, каза, че специа-листи инженери, добри, и то по компютър-ните науки, трудно се намират или изобщо не се намират (щото парите за учител са срамно мизерни!), но все пак трябва да има някой, който да преподава по тия науки на децата, нали така, та ми каза тоя духовит човек следното за една дама, уж инженерка, дето я бил турил да преподава по компютри, та каза ми той дословно ето това:

- Абе тая (еди-коя си, името няма да кажа тук, това тук в скобите са мои думи, а старият директор, разбира се, й каза име-то, то е на една доста любима на новата директорка учителка, която при това е нейна приближена!) та значи тая не знаеше изоб-що откъде се пуска компютъра, но няма начин, не мога да намеря човек да препода-ва по компютри, пък вече започваше учеб-ната година, а аз нямам учител; е, от немай-къде, я назначих; голям резил, но постепен-но учениците я научиха откъде се пуска компютъра, и така, почна да преподава; а днес вече е крайно горда, че вече почти понаучи що е това компютър!

Такива работи. Други хора пък каз-ват, че самата нова директорка, заместила предишния знаменит директор, била пише-ла думата "жица" в официални доклади, не знам, аз това не съм го чувал, но е много възможно, той кой не вика жица на провод-ник; обаче ето, стана шеф на професионал-на гимназия; голям резил, ама у нас явно всичко е възможно, в това число и учителка по литература да стане директор на профе-сионална гимназия. Отклоних се, та лаптопи тогава много учителки не пожелаха да си вземат, щото не знаеха какво е това чудо-невиждано, оказа се, че в един момент имаше в училището лаптопи в изобилие. Аз тогава си имах свой лаптоп, него си ползвах в училище, в един момент обаче, мина доста време, се усетих, попитах има ли още служебни лаптопи, дадоха ми на мен пос-ледния. И аз почнах да правя тогава вече много неща с него, в частност и видеозапи-си на уроци; това е нещо ново, има смисъл, експериментирах как ли не, включително и прожектирах филми на учениците, щото уредих си и мултимедия.

Директорката като дойде на власт, повече от година знаеше че правя такива записи на уроци и други волности, но нищо не ми казваше, а едва когато се обтегнаха отношенията ни, почна да мрънка, ала пак не ми забраняваше; даже пред учителски съвет ми казваше, че не бивало да правя такива "авангардности", ама така го казва-ше, че си личеше, че сама не вижда нищо

лошо в това; всичко това означаваше, че един вид тя, щом е допускала толкова дълго време да се правят записи и не ги е забра-нила, един вид също е поела отговорност за тях. Тъй че и себе си би следвало по-късно да упреква, а не само мен – и тя носеше част от вината. Както и да е.

Когато обаче се направиха курсове по компютри и вече почти всички учителки разбраха какво е това нещо "лаптопът", те като нямаха лаптоп, почнаха да мърморят и да искат и за тях такава джаджа. И почнаха да молят директорката да вземе от някой друг човек лаптопа, от такъв, който не й никакъв - и да й го даде на нея. Тогава почнаха да стават скандали, примерно, една от приближените на директорката беше хвърлила мерак на моя служебен лаптоп, измоли от директорката и тя нареди да й го давам и тя да го ползва; така била казала и на други, аз пък, пък и те, отвър-нахме, че един лаптоп ако се ползва от много хора, ще отиде по дяволите - и не си дадохме лаптопите.

Тогава тя мисли дълго време и из-мисли ето какво: издаде заповед и прибра всички лаптопи в склада, после обаче ги раздаде на ония учителки, които са й по-приятни или по-близки, а ние, дето не сме й толкова мили, останахме без лаптопи... Интересно е, че моят служебен лаптоп се развали нещо, дадох го на техника, нов техник, назначен от нея, той така уж го поправи, че тоя лаптоп първо тръгна, а след това съвсем "изгоря"; аз имам чувството, че ми погодиха този номер, за да ме изкарат виновен, че съм го счупил аз; но както и да е, факт е, че аз съм от учителите, дето сме имали служебни лаптопи, а пък после вече сме нямали. А накрая аз за да не претенди-рам изобщо за каквото и да било, ме изрита въпросната директорка от училището, но това вече е друга история...

Такива ми ти работи. Хубав ден ви желая!

ЕДНА РЕПЛИКА ЗА КНИГОИЗДАВАНЕТО У НАС

Вчера си купих БИБЛИЯТА – фо-тотипно издание на изданието от 1885 г., написана е на един по-стар български, по-въздействащ, в хубава кожена подвързия е...

Page 10: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

10 Също така продавам сбирка от

първите броеве на списание ИДЕИ, които са вече същинска антикварна рядкост. В Плов-див има базар на книги, та във връзка с него се сещам за тия неща.

А от базара съм разочарован, единствената ценна книга, по моите крите-рии, която открих там, е... Библията. Прода-ваха само блудкави шарени романчета.

Вероятно е така, защото сред из-дателствата, които участват, липсваше издателство ИЗТОК-ЗАПАД, специализира-но именно в издаването на най-стойностните книги - за които не е грехота да си дадеш парите...

КОГА РУСОФИЛО-РУБЛОФИЛИТЕ ЩЕ ПОКАНЯТ "БРАТУШКИТЕ" ДА НИ ОСВО-БОДЯТ ОТ... СВОБОДАТА, СИРЕЧ, ОТ ТОВА, КОЕТО ТЕ НАРИЧАТ "ЕВРОПЕЙС-КО РОБСТВО"?

Снимката е на Потресаваща Ру-софобия и е снабдена с ето този текст:

Дали ще дойде ден, когато измъ-чен от колониалното ЕС робство русофи-листик ще поиска помощ от Москва? За да не се налага на клетите руски патриоти в България да мрат геройски? КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Без да се за-мислят русофило-рублофилите ще поканят "братушките" да ни освободят от... свобода-та, сиреч, от това, което те наричат "евро-пейско робство"; щото при тия рублофилски кратуни всичко е наопаки на истинското и разумното; като в света на Оруел, където също свободата се именува... "робство", а робството – "свобода"; лъжата там се име-нува... "истина", а истината – "лъжа", добро-то – "зло", а злото – "добро"...

КОМУНО-КАГЕБИСТКИЯТ ЦИНИЗЪМ НЕ ЗНАЕ ГРАНИЦИ

сряда, 18 юни 2014 г.

:-) Американофобът Лавров обаче все пак предвидливо е уредил жена си и дъщеря си да живеят в... "американския Ад"! :-)

ОПИТ ЗА СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ РУСКИЯ ИДИОТИЗЪМ И НЕГОВОТО „БЪЛГАРСКО“ РУБЛОФИЛСКО СЪОТ-ВЕТСТВИЕ

юни 19, 2014

По-долу са изредени основните признаци на руския идиотизъм, в тази връз-ка си позволявам да запитам: а дали те не съвпадат и с принципите на българския такъв? Щото у нас идиотите измислиха, че „българският патриотизъм“ се бил измер-вал, видите ли, с… любовта към Русия и

към СССР!!! Давате ли си сметка за мащаба и колосалността на българския рублофилски идиотизъм?! Из: Россия инкубатор идиотов

Наверное, для очень важных дел, о которых я не знаю, Богу нужны не только умные, а и дураки. Поэтому для умных Бог создал Америку, Израиль и Украину, а для идиотов – он создал Россию. Большую резервацию для размножения идиотов…

Основные признаки русского идио-тизма:

Вера в Путина Вера в то, что русское телевидение

говорит правду Вера в то, что Россия великая

страна Вера в то, что весь мир враги Рос-

сии Вера в то, что есть его мнение и

неправильное Вера в то, что Сталин отправлял

русских идиотов в Сибирь для того, чтобы сделать их великими

Вера в то, что если поставить па-мятник своему палачу, он станет роднее мамы

Жизнь с навязчивой мыслью спас-ти мир от америкосов и бандеровцев

Если русский идиот прожил свою жизнь и ни разу не получил по морде за свою духовность, такая жизнь у русских идиотов считается прожитой зря!

© Алексей Заводюк

СЛЕД УКРАЙНА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИС-ТИ, ПОДОБНО НА БЕСНИ ПЕСОВЕ, ПОЧ-НАХА ДА РЪФАТ И БЪЛГАРИЯ!

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Из: Moscow Times: Малкият ни брат Бъл-гария се държи неприлично

Нямам идея как ще завърши ситу-ацията с газопровода „Южен поток“. Естест-вено разбирам логиката на случилото се... България е под външен натиск, принужда-ващ я да се оттегли от проекта. Ясно е кой и защо приложи този натиск. Само най-големият наивник ще пропусне връзката

Page 11: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

11 между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на бъл-гарския министър-председател Пламен Орешарски относно „Южен поток“.

Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта. България се е отказвала по подо-бен начин в продължение на векове. Братя-та от България на няколко пъти в миналото меко казано продадоха Москва за жълти стотинки.

Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофи-лията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип Достоевски, които нямат общо с истинските руски политически интереси. Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Чер-на гора – и колко безсмислено изглежда това днес.

Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ - в смисъл герои-те на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаейки, че няма да получи дори благодарности за това. Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня. Обикновени-те руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята. Нап-ример, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни. Малко хора си спомнят този интересен факт. И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: „Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога!“.

Може би именно това непрекъсна-то опрощаващо настроение подтиква наши-те славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия. Междувременно диало-гът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата „Облакът Атлас“... Из: РИА “Новости” рие по старому с лъ-жи и невежество срещу историческите факти, автор Иво Инджев

Чудя се кое преобладава в (горния, бел. моя, А.Г.) текст: нахалството или неве-жеството?

Защото е неприлично да си толко-ва невеж, а да претендираш да си „голям” и да обвиняваш в неприлично поведение „малкия си брат”- толкова „малък”, че те е покръстил, още когато си бил дивак и ти е дал език, който и до днес (по признание на руски езиковеди) има поне 50 на сто стари български думи. И толкова да ти е „брат”, че руски пропагандатори, близки до Путин, нагло го оприличават на „невярна невеста”.

И това се отнася само до заглави-ето! В текста, писан уж с някаква смесица от разочарование и самосъжаление, а всъщ-

ност от високомерната позиция на простия човек със самочувствието на ментор от последна инстанция, гъмжи от лъжи спрямо елементарната историческа фактология... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският каге-бистко-путинистски идиотизъм напредва с ускорени темпове, след Украйна руските империалисти, подобно на бесни песове, почнаха да ръфат и България! Докъде са готови да стигнат в тази посока можем да сме напълно сигурни: те задръжки нямат, украинският пример е изключително показа-телен в това отношение!

ПОЛИТИКАТА, КОЯТО Е ВЯРНА НА ПО-НЯТИЕТО СИ, МОЖЕ ДА БЪДЕ И ПОЧТЕ-НО ПРАГМАТИЧНО ЗАНИМАНИЕ, ВДЪХ-НОВЯВАНО ОТ ВЪЗВИШЕНИ ЧОВЕШКИ ЦЕЛИ

юни 19, 2014

Снощи бях на среща със Св. Ма-линов и Р.Кънев, организирана от ДСБ-Пловдив – и състояла се в Дома на техника-та. Вкратце искам да разкажа за впечатле-нието си от чутото и видяното на тази сре-ща.

Ще започна с това, че за първи път от много години отивам на такова партийно събиране – ако не броим това, че много пъти съм ходил на разни митинги на откри-то, шествия, протести и пр. Но на партийно събрание не бях стъпвал може би от момен-та, когато СДС се разцепи и Костов се отде-ли в отделна партия (оттогава та досега обаче съм твърд привърженик на ДСБ и безброй пъти съм го заявявал публично, в блога си). Вярно, в един период преди годи-ни даже бях решил да вляза в ДСБ като член (в кварталната организация), но след това ми се отщя, щото тогавашния предсе-дател се изложи много в моите очи, както и да е, това е минала история. Та снощи отидох по-рано и бях един от първите, дето седнахме в залата; след това тя се изпълни, дето се казва, „по шевовете“, та се налижи млади хора да носят още столове за да седнат всички. Стана така че докато чаках, до мен седна един добре изглеждащ човек, на вид няколко години по-малък от мен,

който, както се оказа после (той се изка-за), бил бизнесмен, за първи път идващ на партийно събрание на каквато и да било партия. Та този човек с изказването си ме впечатли силно, също както ме впечатлиха с изказванията си и няколко други изказали се хора – изказалите се в пълнота успяха да изразят и моите собствени виждания, до-там, че на мен самия изобщо не ми се на-ложи да вземам думата. Аз се изказвам на такива публични места само в краен случай, само когато виждам, че никой друг не дръз-ва да каже моите мисли по нещо особено важно; щом обаче някой от вече изказалите се ги каже, аз се успокоявам и вече с инте-рес само слушам: ние, философите, много обичаме да слушаме как наоколо говорят други мислещи хора. Та снощи се оказах в такава една компания и затова се чувствах така чудесно, направо превъзходно.

В първата част бяха съобщени точните изборни резултати за град Пловдив, после един след друг се изказаха господата Св.Малинов и Р.Кънев, в тази последова-телност. И двамата говориха на няколко пъти, отговаряха на въпроси, вземаха отно-шение към казаното от разни граждани, искам да кажа още сега общото си впечат-ление, че се представиха доста убедително, аз лично съм много доволен че отидох на събранието, а отидох точно за това: да почерпя непосредствени впечатления, да видя с очите си какво става. Интересно е, че в публиката преобладаваха, както обикно-вено става, по-възрастни хора, но имаше и доста хора на средна възраст, а също така имаше и немалка група съвсем млади хора. За моя радост сред младите забелязах един мой ученик, завършил преди 5-6 години, след събранието той дойде при мен, здра-висахме се, поговорихме малко, включител-но и за историите в ПГЕЕ-Пловдив (момчето беше информирано за последните случки и се възмущаваше как е възможно да стават такива безобразия!). Имаше и много дами, на различна възраст. Водещата събранието беше също дама.

Аз сега не мога – не и това е моята цел – да разказвам какво точно чух и от г-н Малинов, и от г-н Кънев, но общата ми преценка е, че тия двамата са изключително умни политици, които имат верни и добре обосновани виждания за разумното поведе-ние на партията ДСБ в нелеката политичес-ка ситуация на момента. И Р.Кънев, и Св.Малинов, признавам си, ме впечатлиха със силните си изказвания, удивително е, че тия сравнително млади политици имат такива зрели и дори мъдри оценки. От този момент съм по-спокоен относно това, че политиката, която ДСБ води, е вярната политика, е политика за доброто на страна-та. Научих много неща и за вътрешно-коалиционните отношения в Реформаторс-кия блок, общо взето съм оптимист за него-вото бъдеще, въпреки че ще има тепърва доста атаки срещу неговото единство. Св.

Page 12: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

12 Малинов каза нещо, което ме порази с мъд-ростта си, ще се опитам да го пресъздам със свои думи; той каза нещо такова, за смисъла гарантирам, не за думите:

- Е, добре, ние можем да произна-сяме силни, верни и патетични думи, думи, на които аудиторията ще ни се радва, тя ще бъде едва ли не просълзена от силното чувство. Да, но в политиката има нещо друго, истински значимо: доколко реално сме полезни на страната, на гражданите, на народа. Не бива да допускаме това: с огне-ни думи да подчертаваме колко сме прави, и наистина да сме съвсем прави, да говорим изцяло верни думи, но в същото време на дело да се оказва, че сме също така и съв-сем безполезни – е, и какво от това, че сме толкова прави?! Истинското е друго: да се държим така, че да сме най-вече полезни на страната си – и да действаме според въз-можностите, според реалните дадености в политиката. Да действаме така, че да успя-ваме реално да влияем за промяната на ситуацията към по-добро, ето това е истинс-ки важното. Сиреч, да бъдем разумни, да действаме разумно до степен, че да сме полезни на страната си – това е главното. Разбира се, компромиси с ценностите си не бива да допускаме да правим, но пък бидей-ки верни на идеите си за един истински здрав консерватизъм, за една реална и практична дясна философия на политиката, да съумяваме да допринасяме за подобря-ване на положението в реалния живот. Докато хубавата риторика си е нещо хубаво, но в политиката значение има и полезност-та за хората на политиката на дадена пар-тия.

В този смисъл говори г-н Малинов и силно ме впечатли; разбира се, той успя да развие мисълта си значително по-добре отколкото аз тук се опитвам да я възпроиз-веда, но в основни линии смисълът беше горе-долу този. Личеше си, че дълбоко е преживял и почувствал тази потребност от промяна, изстрадал я е, така да се каже, което именно е и причината да прозвуча така убедително. Публиката също беше трогната от изказването му и всички ръкоп-ляскаха като завърши. Радан Кънев също се представи доста убедително, въпреки че е още по-млад от Малинов. Доволен съм и от двамата. Сериозни, мислещи, отговорни политици, не говорят празни приказки, имат и съответните верни убеждения, личи си, че държат и на порядъчността, на морала в политиката – на такива политици може да се вярва, на тях може и да се залага. Още по-убеден съм след тази среща снощи, че моят избор да заложа на ДСБ е правилен, е верен, е разумен избор.

Така ще правя и занапред. А на-вън, докато течеше събранието, се лееше проливен дъжд с гръмотевици. Това допри-несе за пораждането на някакъв сюреалис-тичен нюанс в случващото се. Това още повече подсили оптимизма ми: дано на ДСБ

почне да й върви като по вода в предстоя-щите изпитания! С каквото мога и аз ще помагам. Да повторя, много силно ме впе-чатлиха хората от публиката, които се изка-заха. Чудесно се чувства човек сред ауди-тория, която има толкова близки ценности и разбирания, такава идентична политическа ориентация. Младежът, бивш мой ученик, който след срещата дойде да се ръкува с мен и да поговорим, директно ме попита: г-н Грънчаров, ама и вие ли като мен сте член на ДСБ? Отвърнах му, че съм симпатизант, не член, но отдавна, още от учредяването на партията. Той сякаш малко се разочаро-ва, но е факт, че се изненада, че имам точно такива убеждения. Което и показва, че като учител съм бил на ниво – щом не съм издал политическите си убеждения пред него по време на часовете (пък съм му преподавал и гражданско образование!).

Та този е моят отчет за снощната среща. Радвам се, че отидох, аз рядко ходя на такива места. Но ето, човекът до мен, бизнесменът, който също като мен за първи път дошъл на събрание на ДСБ, призова за нещо много важно: ДСБ да се старае с показването на една твърда вярност към автентичната дясна политика да привлича около себе си не само дясно мислещите хора (на една част от които им се наложи, от немай-къде, да подкрепят ГЕРБ, но ще дойде момент да заложат на нещо по-истинско), но също така и да привлича към себе си представители на дребния и среден бизнес, които страдат еднакво както от политиката на БСП, така и от политиката на ГЕРБ – щото и двете партии толерират монополистките хищници в икономиката ни. Или, другояче казано, служат на олигархия-та, имаща различни крила, „перца“, мафии и пр. И така на дело вредят на България, на гражданите. И това ще се осъзнава все повече и повече от редовия гласоподава-тел.

Трябва в близко бъдеще да стане така, че като изход от сегашната политичес-ка и икономическа безизходица все повече и повече хора да осъзнаят, че истинската алтернатива на статуквото е да се доверят на автентичната десница, която днес е в Реформаторския блок. Аз съм убеден, че това може и трябва да стане. За него обаче трябва да се работи много. Честно и нас-тойчиво. Реформаторите трябва да убедят нацията, че са различни от останалата политическо-олигархична гмеж, работеща главно за своя користен интерес. Трябва да убедят нацията, че политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено занимание, вдъхновявано от въз-вишени човешки цели. Повратът към добро в българската политика иде. Той ще стане скоро. Но… само ако го осъществим ние, гражданите, дето сме загрижени и готови да работим за доброто на България. Аз така разбирам нещата. В това вярвам и за това работя. Според силите си. И на своето си

място. Като ангажиран гражданин и философ.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И НРАВСТВЕН ЕТЮД ПО ДЖОУЗЕФ ХЕЛЪР – ИЛИ ЗА ИЗВОДИ-ТЕ ОТ ЕДИН ЧУДОВИЩЕН АДМИНИСТРА-ТИВЕН ГАФ

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Днес се навършва кръгло един ме-сец от уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. Понеже съм човек, който не е свикнал да оставя... каруцата в рова, ми се ще тази сутрин да напиша нещичко, с което да до-веда работите до логичния им край; поло-винчатостите не са ми по вкуса. Тия дни си долавям, че си мисля за нещо важно, нещо повече, по моя преценка изключително важно, което не бива да бъде замазвано или претупвано. Когато някой прави нещо, каквото и да било, трябва да опитва да осмисля и последиците, в включително и по-далечните, от своите действия; това важи особено много за хора, на които е дадена някаква власт. Та в тази връзка ми се ще да помогна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив да осъзнае в по-пълна степен какво всъщност успя да стори с моето увол-нение от работа, аз работих в това училище близо 14 години, преподавах философия и гражданско образование, ала ето, на нея й хрумна да ме махне, е, изпълни каприза си, сега обаче трябва да има добрината да поеме пълната отговорност за последиците; в живота така става, не може иначе, особе-но когато вземаш решения, касаещи немал-ко други хора. Ето, тя дръзна да отстрани преподавателя по философия на учениците от цели 14 класа – и то месец преди края на учебната година (!!!); ако си беше дала труда да осъзнае и да осмисли какво по-точно е дръзнала да замисли и да направи, може би щеше да се възпре, е, не го стори, сега вече обаче трябва да поеме пълната отговорност за вече сторения гаф. И аз ще й помогна да осъзнае гафа си. В тази връзка сядам да пиша следното Открито писмо до висшестоящите отговорни институции, а именно:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Комисията по образование-

то и науката в Народното събрание на Ре-публика България

Page 13: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

13 КОПИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър

на образованието и науката КОПИЕ: До г-н К.Пенчев, Омбудсман на

Република България

ЖАЛБА С РАЗУМНО И НЕОБХОДИМО ПРЕДЛОЖЕНИЕ – ПОД ФОРМАТА НА

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Добрева, Сега действащият Закон за народ-

ната просвета съдържа куп дефекти, глав-ният му недъг обаче е, че крепи една пороч-на, в корена си сгрешена, ретроградна, изцяло несъвременна, командно-директив-на, авторитарна и дори тоталитарна систе-ма на пълния държавен монопол в образо-ванието, според която реалните участници в самия познавателен, образователен и въз-питателен, а по същество духовен процес, именно учениците и учителите, са лишени от каквато и да било реална свобода - и са превърнати в прости изпълнители на зада-вани отвън и отгоре абстрактни, нямащи отношение към същината на цялата работа цели, програми, инструкции, директиви и пр. В резултат се е стигнало дотам да се изгуби самия смисъл на образованието, неговото същинско естество - като фин духовен про-цес на формиране на самостоятелно мис-лещи и търсещи истината личности, изцяло отговорни за своя живот, за своето бъдеще. Образователната система у нас се намира в перманентна и все по-задълбочаваща се криза от десетилетия насам, а в наше време агонията й вече е нетърпима. От години се говори за "реформа", писаха се проекти за нов закон, ала реално нищо съществено не направено, не беше променено, освен само някаква козметика; "помадите" обаче тук не помагат, иска се може би хирургическо сечиво. Всевластието на образователната бюрокрация пък доведе до все по-уродливи, направо немислими в абсурдността си яв-ления на неудържим произвол и безогледен волунтаризъм; за едно от тях предстои да Ви запозная по-долу.

Вече повече от 30 години работя в т.н. система на образованието, на различни нива, бил съм и университетски преподава-тел по философия, а когато философията беше изгонена от университетите ми се наложи да тръгна подир нея, оттогава годи-ни наред вече преподавам в гимназии. Търсейки все по-ефективни и съвременни форми, подходи и начини за качественото образование, за личностно, ценностно, идейно, духовно формиране и израстване на младите хора, на моите ученици през всичките тия години работих активно в най-различни посоки, например, наложи ми се да разработя, да напиша и да издам цяла една поредица от учебни помагала по всич-ки изучавани в училище философски пред-

мети, написах цяла поредица от помагала, разработени на основата на един изцяло плуралистичен и диалогичен принцип, съ-държащи едновременно и оригиналност, новаторство в сравнение с разпространени-те днес представи за философско образо-вание, но също така и за връщане към едни жизнени традиции на философската култу-ра, позабравени в десетилетния период на господството на така жестокия комунисти-чески волунтаризъм. Разбира се, тези учеб-ни помагала са просто необходимо звено от една цялостно премислена концепция за смислено, пълноценно и жизнеутвърждава-що образование, която провеждах години наред и в своята конкретна практическа дейност като преподавател по философия и гражданско образование.

От много години преподавам фи-лософия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, притежавам най-висшата учителс-ка квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии, всекидневно следя и коментирам политическата ситуация, изразявам своята гражданска позиция по най-актуалните проблеми на обществото. От 6 години заед-но с група философи издаваме философс-кото списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, то излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното ук-репване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и междуна-родно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм (освен на много учебници и учебни помагала по философия) също така и на много философски и психо-логически книги, издадени от най-авторитет-ни издателства. В своята преподавателска работа се стремя да изпълнявам задълже-нията си на най-съвременно теоретично, ценностно, методологическо ниво, да изпол-звам авангардни, нестандартни подходи - с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да раз-вият у себе си така ценните качества, свър-зани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите.

В последните няколко години, ра-ботейки по осмислянето на тежките проб-леми в образователната ни система, обоб-щих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образо-ванието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), в книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в универси-тетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище

(с пояснителна добавка в заглавието В контекста на общата ситуация на бъл-гарския живот), в която съм описал случ-ващото се именно в моето училище, в учи-лището, в което работих, именно ПГЕЕ-Пловдив.

Защо се изразявам в минало вре-ме ли? Ето защо: на 19 май тази година, малко преди празника 24 май, бях... уволнен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова и то с тъй екстравагантния мотив "пълна неспособност да бъде учи-тел", "тотална и абсолютна некадърност", "цялостна непригодност за системата" и пр. Разбира се, ние с въпросната администра-торка ще си изясняваме по-нататък отноше-нията в съда, където ще й дам възможност да защити голословните си клевети по мой адрес, по адрес на моето личностна и про-фесионална състоятелност, но тук искам да Ви съобщя нещо безкрайно любопитно, което би следвало да заинтересува ръково-дената от Вас парламентарна комисия.

В последните 2-3 години въпросна-та администраторка с неотслабваща страст водеше една безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподава-тел, която биде увенчана именно с подпис-ването на заповедта за уволнението ми, подобно на един абсурден апотеоз. За всичко случило се в този период на такива епични в немислимостта си административ-ни явления на произвол, терор и тормоз аз най-пунктуално уведомявах (чрез поредица от жалби, открити писма, доклади и пр.) ръководството на Министерството на обра-зованието и науката в лицето най-вече на проф. А.Клисарова, но също така и на най-нейните предходници на този пост, като се почне от С.Игнатов, който именно назначи въпросната особа (Стоянка Анастасова) на директорския пост, и се мине през всички ония, които пък наследиха него на поста, та се стигне именно до проф. Клисарова. Раз-бира се, безогледният натиск върху мен беше през последната година и съвпада с министерстването на проф. Клисарова. Интересното е, че висшестоящите админис-тративни органи или изобщо не реагираха на моите изложения и жалби, или ако пък са реагирали, аз пък не бях изобщо уведомя-ван по надлежния ред за техните реакции, предписания и пр., или пък, ако да бях все пак в някои редки случаи уведомяван, то тогава техните реакции бяха изцяло неза-доволителни, бяха пределно формалистич-

Page 14: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

14 ни - и то с онази лоша административна формалистичност и схоластичност, която просто означава безкрайно въртене на жертвата в някакви неразбиваеми омагьо-сани кръгове на бюрократичната казуистика. Другояче казано, като жертва на този произ-вол и като гражданин изобщо не съм дово-лен от реакциите на висшестоящите адми-нистративни органи, които като не реагира-ха според предписанията на закона с оглед да спрат безобразията и ексцесиите, с това фактически поеха и отговорността за свое-волията на самозабравилата се админист-раторка от най-нисшето управленско ниво.

Тук искам обаче да благодаря на Омбудсмана г-н Пенчев, който по времето на цялата история в най-решаващи моменти се намесваше, също така ме уведомяваше за своето тълкуване на случващото се и по този начин ми показваше, че у нас има поне една институция, която не се примирява с такива рецидиви на неподобаващо бездуш-но и безчовечно административно отноше-ние към една суверенна личност със съот-ветните права, към един преподавател, към един български гражданин като мен. Много ми е интересно как ще реагира сега ръково-дената от Вас парламентарна комисия, уважаема г-жо Добрева, ето, аз заедно с това писмо Ви изпращам цяла една пореди-ца от любопитни документи - за да се убе-дите с очите си до какви абсурди в днешно време се стига в образователната ни систе-ма, която, както казах, наистина е построена все още, за жалост, върху изцяло сгрешени и порочни принципи. Надявам се да реаги-рате подобаващо и принципно, случаят е достатъчно фрапиращ, заслужава най-детайлно вникване - понеже е показателен, по дълбокото ми убеждение, за цялостната ситуация в българското образование, в българските училища. А проблемите именно идват от липсата на какъвто и да е демокра-тизъм в абсурдната авторитарна образова-телна система, дължат се на липсата на демократичен дебат, на демократичен жи-вот и отношения, на липсата на живот, поставен върху принципите на свободата - в едни образователни и училищни общности, които са организирани върху изцяло чужди на съвременния дух основания и порочни при това административни модели. Ако настоящият състав на Парламента бъде подменен при едни очертаващи се предс-рочни парламентарни избори, то се надявам поне следващият състав на Комисията по образование и наука да обърне внимание на настоящата ми жалба, написана под фор-мата на открито писмо. Тъй като проблеми-те си висят и чакат своето решение, а все някой трябва да ги помръдне от мъртвата точка, в която са се вкаменили - в неопису-емата агония на банкрутиралата по всички линии система.

Да, нещо трябва да се прави, така нещата не могат да продължават. Иначе ексцесиите ще продължават и ще приемат

все по-уродливи форми. В тази връзка ми се ще да Ви обърна вниманието на следните няколко момента, свързани вече не с прин-ципния план на въпросите, а с представяния конкретен случай - в цялата му неизразима и непостижима абсурдност; моля внимател-но да проследите хода на мисълта ми:

1.) Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, след като близо две години води яростна и безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да намери "основа-ния" за постигане на крайната си цел, имен-но уволнението, напъждането ми от това училище (при това не зачитайки и правата ми на инвалидизиран, нуждаещ се от по-специално отношение човек), в крайна сметка дръзна да ме уволни и то един ме-сец преди края на учебната година; и то с мотив "пълна негодност на преподавателя", "абсолютно несправяне с длъжността на учител" и пр.; да опитаме обаче заедно да осмислим какво означава всичко това и до какви необходими изводи и последици то води:

2.) Първо, щом като такъв "абсо-лютен некадърник" е водил учебния процес по философия в това училище и то цели близо 14 години (!!!), то как да си обясним защо администрацията през целия този период е нехаела и е допускала подобно безобразие, именно "абсолютно неспосо-бен" човек и преподавател да води всичките тия часове, класове и пр.; кой ще понесе в такъв случай отговорността за такова едно недопустимо безхаберие, за една такава фрапантна безотговорност? Щото, предпо-лага се, в резултат на това са нанесени неизчислими поражения върху качеството на образованието и на личността на всички ония ученици, на които е преподавал "нека-дърникът Грънчаров".

3.) Изведнъж проницателната и прозорлива администраторка Анастасова е осъзнала какво точно се случва, успяла е да разкодира предполагаемата моя "пълна некадърност" и "абсолютна неспособност" да бъда преподавател и учител и е имала добрината най-сетне да отстрани природна-та аномалия, именно, да ме уволни, и то само месец преди края на учебната година; да, обаче тук възниква още един крайно

неудобен въпрос: щом като този "нека-дърник" е все пак преподавал на учениците близо 6-7 месеца (аз през септември, ок-томври и част от ноември бях в отпуск по болест заради операция) и то, разбира се, през това време на нишичко не е научил учениците, то как в такъв случай тия всички-те ученици от цели 14 класа, на който той е преподавал, за този един-единствен месец обучение ще могат да научат по философс-ките предмети все пак нещичко, та да полу-чат в крайна сметка своята заслужена и обективна, справедлива оценка, точно отго-варяща на постиженията им в този един-единствен месец, в който те ще бъдат обу-чавани, да предположим, от способен и кадърен (за разлика от предишния) препо-давател?

4.) Схващате ли проблема къде е? Ще поясня: "пълният некадърник" Грънча-ров, по преценката на директорката Анаста-сова, бидейки пълен некадърник, на нищич-ко не е научил учениците за тия 7 месеца и понеже е пълен некадърник, оценките, които той е писал, би следвало да са анулират до една; пък дори и на нещичко да ги е все пак научил, то това, на което ги е научил, поне-же е "пълен некадърник", е "изцяло непра-вилно" и би следвало да бъде някак изтрито от съзнанията на учениците; новият препо-давател за този един-единствен месец трябва да успее да запълни всички пропуски в обучението на тия ученици по изучаваните от тях философски предмети, сиреч, да проведе за този един-единствен месец някакъв магичен или чудотворен най-интензивен учебен процес според държав-ните образователни стандарти (!!!), да разг-леда за този безумно кратък срок всичките до една теми (!!!), след това да успее за същото това абсурдно кратко време да провери знанията на всичките ученици, и то неведнъж или дваж, а поне... 4 пъти (!!!), както това е според предписанията на сис-темата, и то при положение, че изобщо не се е занимавал с тия ученици, те съвсем не са привикнали към неговите изисквания и пр.; ако пък той признае оценките, писани на учениците от "некадърника Грънчаров", то това ще влезе в пълно противоречие с концепцията на директорката Анастасова, която сама, ако е последователна, би след-вало да нареди неговите оценки изобщо да не се зачитат (как да се зачитат оценките, писани от един "пълен некадърник", та това е пълна лудост!?); сега, надявам се, се доближихте до схващането на контурите на онова непроходимо тресавище, в което директорката Анастасова успя да докара философското образование на учениците от ония класове, на които е преподавал "нека-дърникът" Грънчаров?

5.) Излиза, че както и да го разг-леждаме, оценките на учениците по всички-те тия предмети при всички случаи ще бъ-

Page 15: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

15 дат същностно нелегитимни, нереалистич-ни, фалшиви, изкуствени, формални, безос-нователни, сиреч, зад тях няма да стоят съответните знания и пр., т.е. такива оценки не могат да бъдат допуснати да влязат в техните досиета, а един ден и в техните дипломи, щото иначе ще се постави под съмнение и законността на самите тези дипломи! При това положение нека да се опита да излезе от цялата тази абсурдистка каша онзи, който я е забъркал, а именно тъй мъдрата директорка Анастасова. Нека оба-че всички висшестоящи административни ръководства в йерархията най-бдително да разглеждат основателността и законността, правомерността на нейните решения, защо-то, в противен случай, ще излезе, че ако не реагират изобщо и не спрат произвола, тъкмо те ще поемат пълната отговорност за немислимия и недопустим административен гаф, пред вида на който ще онемее не само Джоузеф Хелър, авторът на романа Параг-раф 22, но и много други майстори на аб-сурдизма в литературата, да не изброявам сега имената им.

6.) Как може да се разкъса този по-рочен или омагьосан административен кръг на абсурда, сътворен от директорката Анас-тасова ли? Ще Ви кажа, уважаема госпожо Добрева, Председател на парламентарната комисия по образование и наука - ще го кажа също и Вам, уважаема госпожо Минис-тър - и професор също така, именно проф. А Клисарова. Просто е: правите нужното и уволнявате за миг, незабавно, тотчас дирек-торката Анастасова за сътворения бюрокра-тичен гаф, надминаващ по идиотизма си описаното даже в романа "Параграф 22"; въпросната директорка, понеже е по обра-зование литераторка, се оттегля на заслу-жен отдих за да описва подвизите си в литературна художествена форма, назнача-вате нов човек, временно изпълняващ длъжността директор, а пък новият дирек-тор отменя заповедта за моето уволнение, връща ме на работа и понеже с тия ученици съм работил цели 7 месеца, за кратко вре-ме, в допълнително отпуснато (по време на поправителната сесия, именно за удължа-ване на срока предвид гафа), решаваме по разумния начин проблема с оценките; само така те могат да имат законни оценки, друг начин в така и така създалата се ситуация няма; ако измислите и предложите, ще Ви бъда безкрайно благодарен, аз лично за друг вариант за излизане от превъзходния административен лабиринт не виждам.

Толкоз. Имам още да пиша и пред-лагам - виждате, мисленето ми все още не ми изневерява и ми помага да търся разум-ни решения на тежките ситуации, пред които разумът немее - но ще се въздържа. Аз в своите доклади до директорката, до минис-търа, до Инспектората и пр. съм предлагал какви ли не инициативи и то по най-важните,

най-горещите, по съдбовните проблеми за дисциплината, за осъвременяване на отно-шенията учител-ученик, учител-учител, учител-началство, за модерните начини на преподаване и пр., за тия неща освен в книгите си за образованието съм писал и в цяла една поредица от доклади, които всич-ките сега отлежават било в най-далечното чекмедже на иначе великолепното дирек-торско бюро, било в чекмеджетата на раз-ните началства от по-висшите нива, имащи не по-малко великолепни, предполагам, бюра, но ето, сега, когато съм вече уволнен, си позволявам също така да припомня на многоуважаемата госпожа директор на ПГЕЕ-Пловдив, че тя ми обеща дни преди да ме уволни, че ще ми даде думата да си разкажа и развия концепцията си по всички-те тия горещи въпроси на училищния живот и пр. пред учителския съвет, обеща ми публично на заседание на Педагогическия съвет, а пък сред това побърза да ме увол-ни, та ето, сега ако иска, би могла все пак да ме покани и да ми даде възможност да кажа какво мисля, даже не ща за това нещо и хонорар, щото тия неща ме вълнуват, така да се каже, идеалистично, нека та хонора-рите да ги дава на други хора, както и прави де. Но това вече са отделни въпроси, които пак възникват, ала могат да почакат. А най-главното, чини ми се, вече успях да кажа.

Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаема госпожо Добрева. И Вашата, уважаема госпожо Министър. Аз съм изсле-довател на съвременната психология и нрави и тия Ваши реакции ме интересуват най-вече в това мое качество, а не толкова като заинтересовано, като замесено в тия истории лице. Желая Ви успехи в осмисля-нето на превъзходната абсурдистка ситуа-ция, която успяхте да създадете било с неверни действия, било с фрапантно, с нагло ориенталско-комуноидно нищонепра-вене! 19 юни 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

САМО ЧРЕЗ УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРА-ЛИЗЪМ ЩЕ БЪДЕ ПОСТАВЕНО НАЧАЛО-ТО НА КРАЯ НА ТЕЖКАТА КРИЗА, В КОЯ-ТО СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Предложение към МОН

Във връзка с обявения от МОН “Отворен форум за нов закон за училищното образование“, НМР (Национална мрежа на родителите) се отзовава на отправената покана. Призоваваме гражданите – учители и родители – да се включат, като изпратят това предложение от свое име на МОН, на

[email protected] или за улеснение – чрез натискане на този бутон.

Предложение: Относно “обществена диску-сия по основни въпроси за нов закон за училищно образование” инициирана от МОН

Уважаема г-жо Министър, Във връзка с инициираната от Вас

анкета и заявеното желание да съберете и обобщите въпроси от обществена значи-мост относно образованието се обръщаме към Вас и обществеността със следното отворено писмо.

Анкетата – чрез избора на въпро-сите и ограничението на възможните отго-вори – структурира образователната систе-ма изцяло в рамките на познатата досега парадигма. НМР смята, че има нужда от преформулиране на някои ключови аспекти на разбирането за образованието и негово-то управление. Новата, реформирана обра-зователна парадигма трябва не да затваря системата в поредния „идеален” вариант, даващ общ за всички отговор на проблеми-те, а, наред с оптимизирането ѐ, да отвори съществуващата в момента система за постоянно търсене и развитие – какъвто е дълбокият смисъл на ученето през целия живот, афиширано като една от целите на политиките на МОН. Възможностите за подобно развитие трябва да бъдат гаранти-рани извън рамките на базисната, утвърде-на от МОН система, която да играе ролята на спасителна мрежа, на гарант за равен достъп, на един вид „стока от основна необ-ходимост” в образователната сфера. Ето защо, като един от агентите на свободното гражданско общество, НМР предлага по-долу своите допълнителни отговори, изли-защи извън „позволените” в анкетата опции.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ПО ПОВОД НА ОЩЕ ЕДНО СТРАШНО БЕЗОБРАЗИЕ НА СИНОДА И НА ПЛОВ-ДИВСКИЯ МУТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

петък, 20 юни 2014 г.

ПРОКЛАМАЦИЯ за ДЕКАНОНИЗАЦИЯ на баташките светци-въстаници-съзаклят-ници на Левски и Волов български наци-онални герои от Априлското въстание 1876 г.

Page 16: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

16 I. Канонизацията на баташките светци-въстаници–съзаклятници на Левски и Волов е компрометиран и опорочен акт, защото: 1. Лъжата, измамата и престъплението не са способни да припознават светостта и нямат право да се докосват до нея. Ината, лъжата, измамата, престъплението, кражба-та, обидите и Богу не са угодни. Сам Бог е заповядал: ”Не лъжи! Не пожелавай нищо, което е на ближния!”

- Пожелаването и заграбването на народна собственост (собствеността на ближния) чрез незаконното приватизиране на истори-ческата църква, извършено с лъжи, доку-ментни престъпления и измами; - попският инат, с който беше демонстрира-но неподчинение на закона и потъпкване на моралните норми и волята на предците ни; - незаконната търговия с костите на дедите ни под форма на „свети мощи”; - мухлясването на техните кости (национал-на памет-археологически ценности-основен музеен фонд), предизвикано от микробиоло-гични процеси вследствие незаконното миропомазване (с вода, вино и масла) в съмнителен червен пластмасов леген за пране на мръсно бельо, а не в специално осветена църковна утвар, като за помазва-нето е ползвана съмнителна гъба за мръсни чинии; - поповете са лъгали музейните работници, че Министерство на Културата и НИНКН са дали съгласие за това „свято дело” и че комисия от техни представители пътува в този „свещен миг” към Батак (12.05.2011 г.); нечестното прикриване на този факт; - незаконната промяна на интериора и екс-териора; - незаконното палене на свещи, което зали-чава следите от кръв по стените и унищо-жава веществените доказателства за кър-вавите събития от 1876 г. са част от поре-дица събития, доказващи нечистите наме-рения на акта на канонизация. В „Житието и молитвата на баташките мъченици” батача-ни-борци за национална свобода са обиде-ни с подигравателни, непристойни думи –

„овце” и „агнета, отишли сами на заколение” – и е заличена с лъжи цялата история за Априлското въстание в Батак 1876 г.

Същата тази книжка „Житието и молитвата на баташките мъченици” завър-шва с гнусен призив със стихотворение, озаглавено „Клането продължава”. Какво безумие! Каква гавра! Незаконните и немо-рални действия, които съпроводиха бляска-вата гръмка церемония на канонизацията доказват нечистите насилствени помисли на този акт, който цели реализация на „проекта Балева-Митът Батак” зад маската на Пра-вославието. Тези действия са гавра с па-метта на дедите ни защото тяхната святост не може да бъде петнена с позорно безза-коние, арогантно незачитане на човешките норми и декалога, лъжи и попски инат. Тях-ната героична святост не може да бъде обидена с нарицанията „овце” и „агнета”, недопустимо е костите им да се разпиляват по света като се търгуват под форма на „свети мощи” и под лукавия предлог, че са „миропомазани” да бъде предизвикано тяхното мухлясване и унищожение, всичко това с цел да бъде затрита историята за Априлското Въстание 1876 г.

Авторитетът на нашите духовни водачи и архиереи зависи от тяхното мина-ло, настояще, от техните християнски цен-ности и морал. По примера на Ватикана, БПЦ би могла да канонизира свои заслужи-ли църковни дейци, а не да търси авторите-та си в криптата на Историческата църква в Батак като посяга към исторически лица и герои, които нямат нищо общо с делата на църквата. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ЗАБЕЛЕЖКА: Получих на имейла следното писъмце и в отговор на него направих гор-ната публикация:

Г-н Грънчаров, здравейте! След Декларацията на КИД "Буди-

тел"-Батак до Патриарха с искане за дека-нонизация на баташките светци-въстаници излезе и Прокламацията на внуците на въстаниците за Деканонизация на новока-нонизираните. От началото на м.май т.г. Прокламацията вече два месеца се разп-ространява в Батак на хартиен носител. Събира се и подписка.

Ако решите може да отразите на Вашия сайт това право на батачани! С поздрав: арх. Стефка К.-Василева

ВАЖНО ПИТАНЕ: КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ – ДАЛИ ДА НЕ ВЗЕМА ДА СЕ ПОЖЕРТВАМ ЗА КАУЗАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ДА СЕ ЯВЯ НА КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ЕГ-ПЛОВДИВ?

петък, 20 юни 2014 г.

Днес денят ми тръгна по доста ин-тересен, вълнуващ начин, достоен да се отбележи и в блога. Забелязах тази сутрин (по една чиста случайност), че имало обява за провеждане на конкурси за директори на училища в Пловдив. Зачетох се и отк-ривам, че сред обявените училища има едно, което е от най-добрите училища в града, именно Езиковата гимназия. Извед-нъж ми хрумва нещо, което искам да споде-ля веднага с верните читатели на моя блог, да, хрумва ми нещо екстравагантно: дали пък, бидейки вече, тъй да се рече, "безрабо-тен" (макар че се скъсвам от работа, но ето на, водя се "безработен" след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив), та дали пък да не взема да се явя на този конкурс за директор на ЕГ-Пловдив? Да, добре знам, че тия конкурси, дето се казва, са "умряла работа", че вече отдавна, предполагам, се знае оня, за когото конкурсът е обявен, който непре-менно ще го спечели, че нещата са нагла-сени, политизирани (че трябва да си приб-лижен до управляващите), че трябва да имаш връзки, "вуйчото ти да е владика" и пр., но пък какво ми пречи да се явя, за да видя всичко с очите си как е - а, какво ще кажете, заслужава ли си да направя такъв един заинтригувал ме още в ранната утрин експеримент?

Ей-така, дето се казва, "за шоуто" да се явя, защо пък да не се явя, освен това имам и нужния поглед върху ситуацията в образованието, в тази сфера съм вещ, имам виждания как да се решават проблемите, цяла една философия и стратегия за ново образование съм разработил – защо пък да не опитам да я приложа на практика? Знам добре, че българското образование има нужда от хора като мен, предполагам и ЕГ-Пловдив има нужда от хора като мен, е, защо пък тогава да не се явя на конкурса за неин директор? Питам се и това: дали пък съдбата не ми е отредила накрая, 8-9 годи-

Page 17: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

17 ни преди идването на края на професио-налната ми кариера да бъда уволнен по толкава скандален начин, и то само и само за да ми хрумне, видите ли, екстравагантна-та мисъл да стана директор на ЕГ-Пловдив?! Съдбата си знае работата, нали така - а вие какво ще кажете, да предприема ли едно такова нещо, да опитам да стана директор на туй знаменито и елитно учили-ще, което, от друга страна погледнато, е напълно достойно за мен (това го казвам, за да ядосам завистниците, да вбеся "добро-желателите" си!)?

Аз нямам ламтеж за изяви на ад-министраторското поприще, нито пък ме съблазнява властта като такава, началства-нето и пр. глупости, не съм такъв човек, знайно е, науката това поне го е доказала, че към властта общо взето се стремят жиз-нено непълноценни хора, които чрез нея почват да преживяват илюзията за някаква ценност, за някакво личностно значение и пр. Но, от друга страна, в последните годи-ни с очите си видях на крещящ пример за това какъв директорът на едно училище не трябва да бъде, да, имах шанса да видя с очите си екстравагантен пример за неспра-вяне с тъй деликатната и трудна длъжност на училищен мениджър, е, това също е безценен опит, още повече че водих една дълга борба с въпросния самозабравил се администратор, което пък по обратен път ми дава безценна информация за това как трябва да постъпва в най-сложни ситуации училищния мениджър, тъй че се чувствам подготвен за тази длъжност, и то на 100%. Какво ще кажете, дали да не се пожертвам още веднъж за каузата на българското образование и училище и да опитам да стана директор на ЕГ-Пловдив?

Смятам, че вече, от височината на придобития опит, ще мога да бъда един добър и успешен директор, при това да бъда училищен мениджър, който има най-съвременни и дори авангардни виждания за смисъла на образованието, за дълбоката потребност от пълна промяна в българското образование, за премахване на провалила-та се по всички линии анахронична, ретрог-радна, авторитарна и командно-директивна образователна система. Разбира се, пиша тия неща за да ядосам дадени хора, безре-зервни адепти на системата, не съм толкова самонадеян, но пък имам и нужното само-чувствие и самосъзнание, че наистина мога да бъда един много добър директор на училище. Вярно, това е проклета работа, аз имам по-свободолюбив дух, не обичам административните педантичности, но, казах, готов съм да се пожертвам, пък и знам, че при добра организация, при поста-вянето на нещата върху верни и здрави принципи работата ще потръгне, няма да е така мъчителна, както я правят администра-тори с ограничен душевен хоризонт, адми-нистратори, дето, подобно на коне с капаци, нищо друго не виждат, поради което тормо-

зят училищния народ, а аз, разбира се, не съм такъв човек. Тъй че, ето, за да вбеся "приятелите" и "доброжелателите" си, ще си позволя да отправя следния крещящо нагъл призив (да го наречем така):

- Ученици, учители, колеги от Ези-кова гимназия в Пловдив, радвайте се, ето, моя милост, философа Ангел Грънчаров решавам от този момент да кандидатствам в конкурса за директор на вашето знамени-то училище! Приветствайте този голям шанс, започвайте да се радвате - ако стана ваш директор, ще видите, че училището за кратко време ще заеме заслуженото си най-високо място! Ще видите, че ако имате късмета да бъда ваш директор, ще постиг-нем с вас много неща, училището ще стане още по-бляскаво, а пък ученето в него ще стане същински безкраен празник! Може да се случи такова чудо, от нас зависи всичко - ще го постигнем непременно! Но само дето трябва да принудим началството в образо-ванието, Министерството де, да проведе един обективен конкурс, та да мога заслу-жено да го спечеля и да стана ваш дирек-тор. Ще се видим скоро! Живот и здраве да е само! С Божията помощ ще успеем неп-ременно! Важното е да го поискаме! Но ще говорим повече като се видим. А засега: чао! Приятна ваканция ви желая!

Тъй, написах това, разбира се, най-вече за да ядосам завистниците. Нека да плачат щом им се плаче, изборът си е техен. А аз май решавам да кандидатствам за участие в директорския конкурс, а, вие как възприемате тази моя екстравагантна идея? До понеделник ще трябва да мисля и да решавам. Още много се колебая, но пък, знаете, понеже съм изследовател, ми се ще да видя всичко с очите си, имам предвид как в наше време се правят директорските конкурси, това е интересна тема. При това, понеже, така да се рече, съм "медийно лице" или "медиен фактор", аз самият съм си медия, чрез блога си (пак пиша това за да ядосам моите "приятели"!), моето учас-тие в директорския конкурс ще допринесе за неговото най-обективно провеждане, щото всекидневното медийно освещаване на всичко случващо се около и по време на конкурса в блога ми, няма как, ще принуди властта да проведе един наистина обекти-вен конкурс, което само по себе си не е малко.

И дори да не стана аз директор на ЕГ-Пловдив, дори и случайно да се намери някой по-достоен от мен (което е съмнител-но че е възможно де, аз все пак съм... най-добрият, това пак е порция гняв за "прияте-лите" ми!), пак ще има полза от моето учас-тие в конкурса за директор, ето, това може би ще наклони везната и ще се реша да участвам. Но пак ви питам вие какво ще ме посъветвате, едно допитване ми е нужно, щото добре познавам себе си, ще се коле-бая до последния момент, аз много трудно вземам такива решения. Трудно ще се реша

да се пожертвам, ала за доброто на българското образование, за което съм работил цял живот, нищо чудно и да се реша, ще видим, има време до понеделник.

Хайде сега хубав ден на всички, бъдете здрави и усмихнати! Да се надява-ме, че и тази публикация допринесе за ведрото ви настроение през целия ден! Запазете го през целия ден! Не се ядосвай-те на нищо, животът е прекрасен, стига... да си го направим такъв! А живота ни ще е прекрасен само ако ние сме добри хора с ведър, свободолюбив дух, ако сме хора и личности, гледащи с философско настрое-ние спрямо живота си, иначе, ако сме коне с капаци, не става, няма как да стане това... ЗАБЕЛЕЖКА: Таман написах горния текст и се сетих, че явяването на този директорски конкурс може да осуети осъществяването на една друга, още по-важна цел: да стана... министър на образованието (аз писах преди време в шеговит план и за една такава още по-екстравагантна идея). Не е зле човек да се шегува, но за министерстването ми не-щата са по-сериозни: ето, иде правителст-вената оставка, задават се предсрочни избори, а кандидати за свестни министри на образованието няма, погледнете какви хора ни бяха последните министри, факт, но свестни кандидати за министри у нас няма! Та имам даже две възможности в най-скоро време да стана министър на образованието и на науката: първо г-н Президентът да ме назначи за такъв в служебното правителст-во, ний с г-н Президента се знаем, писахме си писма по време на кампанията му, не ме е забравил, предполагам, мен сума ти на-род ме знае покрай този блог, та надявам се здравият разум да надделе и този път слу-жебен министър на образованието да стана тъкмо аз. Пък после, като спечелят избори-те моите приятели от ГЕРБ и от РБ тогава работата ми е съвсем опечена да стана и министър на образованието в новия кабинет след изборите. С Бойко Борисов сме фейс-бук-приятели и се уважаваме, вярно, той замълча относно моето открито писмо, но туй негово мълчание аз го тълкувам само защото е съгласен със справедливата кри-тика, която му ударих – и от респект към мен мълчи, не ще да каже нещо, та да не се изложи; пък и той е умен човек и знае, че тия, дето те хвалят, са твои врагове, а тия, дето те критикуват, ти мислят доброто, го правят за твое добро. Радан Кънев от РБ е мой отдавнашен познайник по линия на блогърстването, много пъти съм се чепкал с него, но той няма да откаже едно рамо за да стана най-сетне министър на просветата - та да се почне най-сетне дългочаканата революция в българското образование! Спирам дотук, за да не звънне някой на психиатрията, знаете, у нас завистници бол, а аз иначе съм съвсем сериозен, не се шегувам, а ако се шегувам, то е съвсем малко. Както и да е. Стига. Май прекалих.

Page 18: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

18 Джумбуш да става, ний сме весела държа-ва, ама като гледам какви хора бяха минис-три, човек като мен, и то толкова свестен и работлив, как да не набере кураж да поиска да стане министър на многострадалното българско образование?! Чао! Спирам! Хубав ден!

СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ГЕР-МАНИЯ

юни 20, 2014

Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер – политически партньори и съперници Размисли за личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард

На 4 февруари 1897 г. е роден Лудвиг Ерхард, един от създателите на Социалното пазарно стопанство и на усло-вията за осъществяване на немското ико-номическо чудо. Лудвиг Ерхард е учен и политик, изключително скромен човек, иде-алист, вярващ в доброто, както и в силата на разума. Непреклонен политически мъж, осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и ограничил безкомп-ромисно тяхното влияние.

Публикуваме откъс от размислите на историка Даниел Кьорфер за съвместния политически път на Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер. Професор Даниел Кьорфер, роден през 1955 година, е историк и публи-цист, преподавател по съвременна история в института „Фридрих Майнеке”:

„Личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард е така тясно свързана с живота и дейността на Конрад Аденауер, както с нито една друга съвременна лич-ност. Рано се кръстосват пътищата им след края на Втората световна война. Започват кариерите на двама мъже в старческа въз-раст, Аденауер е на 72 години, Ерхард все още само на 51, тогава, през пролетта на 1948 година, когато лично се срещат за първи път в Бон.

За широката публика двамата ба-щи-основатели на Федералната република образуваха дълго време успешен алианс, печелеха избори и мнозинства за Християн-демократическия съюз (ХДС). Но зад заве-сата от публична демонстрация на хармо-ния, в продължение на дълги години, бушу-

ваше ожесточена, съсипваща битка, в която единият, Конрад Аденауер, преди всичко кореше и спореше, а другият, Лудвиг Ер-хард, търпеше и страдаше.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ИСТИНСКИ ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА СЕ РАЗПОЗНАВАТ ПО ТОВА, ЧЕ МНОГО СА ЧЕЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ЧЕТАТ...

НЕУМОРНАТА ДИРЕКТОРКА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ИЗГУБИ НОВО СЪДЕБНО ДЕ-ЛО: СЪДЪТ ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА УВОЛНЕНИЯ УЧИТЕЛ ИНЖ. КАЛИН ХРИС-ТОВ!

неделя, 22 юни 2014 г.

На снимката: вдясно – уволнени-ят през юли 2013 г. инж. Калин Христов, а вляво е въпросната директорка Стоянка Анастасова, която е тъй привързана към процедурата, доказваща нейното пълно всевластие, именно процедурата уволне-ние; ала, за жалост, в тази страна все още има съдилища, ох, какъв кошмар – ами какво ще правим сега?!

Едно птиченце днес ми съобщи, че инж. Калин Христов, учител, уволнен през лятото на миналата година от ПГЕЕ-Пловдив, е спечелил съдебното дело и на втората инстанция – където директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова обжалва отмяната от Районен съд на ней-ната заповед за уволнение. Другояче и по-просто казано, съдът възстановява на рабо-та този учител, уволнен от същата дирек-торка, която сега пък уволни мен от същото това училище. Аз също тия дни завеждам съдебно дяло за отмяна на нейната заповед за уволнение.

Тъй че, дето се казва, хаирлия да е, същото, разбира се, ще се получи и с

тази заповед за уволнение, която е по съвсем смехотворна причина: "пълна непри-годност", това успя да измисли тъй прони-цателната директорка като "мотив" за уволнението ми. Явно не можа да измисли и да организира нещо по-състоятелно, но както е да е, важното е, че се създаде великолепна традиция: заведено от мен дяло срещу една друга нейна заповед, за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" беше спечелено от мен и на трите съдебни инстанции (!!!), даже Върховният касационен съд беше занимаван с туй дяло, неуморната ди-ректорка обжалва до дупка, но ето, и във Върховния съд изгуби делото, заповедта й беше отменена от съда – окончателно и безвъзвратно! Хаирлия да е дето се казва! Повлече ли крак, нека да й върви все така!

Сега е вече много интересен казус дали въпросната директорка, поучена от опита, ще обжалва във Върховния касацио-нен съд и присъдата на Окръжен съд по делото на инж. Христов, но защо да не обжалва, тя плаща тия обжалвания със служебни, с държавни пари, с пари на учи-лището, ще си обжалва колкото иска, ще си плаща скъпо и прескъпо на адвокатите с държавни пари, това да не са пари от ней-ния джоб, та да ги икономисва?! Ще видим дали ще обжалва, това нещо ще се разбере скоро. Но наистина много се радвам, че съдът за пореден път застава на страната на истината, на правото, на справедливост-та - срещу произвола на една самозабрави-ла се, упоена от наркозата на властта ад-министраторка! Браво на съда - българският съд, опора на всички жертви на админист-ративния произвол! – какво ни пречи да издигнем този лозунг, след като е самата истина, че тия същите жертви нямат друг изход да се противопоставят на произвола, на беззаконието?!

Много интересно е обаче защо висшестоящите органи в образователната институция не са си направили вече необ-ходимия организационен извод от тия всич-ките истории: заслужава ли да продължава да стои на поста си и да върши предимно какви ли не зулуми една директорка, чиито заповеди една след друга падат при обжал-ване пред съда?! И докога именно за воде-не на продължителни съдебни дела дирек-торката ще пръска пари от бюджета на училището, след като губи всяко едно дело, няма ли синдикатите да й поискат отчет за това непрекъснато трошене на народна пара, тоест на нашите пари, парите на бъл-гарския данъкоплатец?! Тия въпроси все някой някога ще следва да ги зададе, ето, задавам ги аз, колкото по-рано бъдат зада-дени, толкова по-добре.

И така, да честитим на инж. Хрис-тов заслужената победа! Да честитим на тъй любезната директорка Анастасова поредната също така заслужена загуба на едно немаловажно съдебно дело! Да й

Page 19: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

19 пожелаем да продължава все така ефектив-но и устойчиво да губи всяко едно следващо дело, което ще заведе всяка поредна нейна жертва! Хаирлия да е! И наздраве!

И още едно нещо ми се иска да кажа накрая, щото съм... "мерзавец", щото съм "много подъл", щото съм "мръсник":

Ами ти, драги ми училищни наро-де, докога, ако смея да питам, все тъй ма-лодушно ще мълчиш?! И ще понасяш гаври-те, покривайки се неизмиваем позор?! Доко-га всички вие, учители и ученици в това училище, ще бъдете привърженици на така унизителната и недостойна поговорка "Преклонена главица сабя не я сече!"?! Не ви ли е поне малко срам – заради малоду-шието, което проявявате след като една властваща особа всекидневно се гаври с вас?! Сега ми е много интересно коя ли жертва тя ще се избере – след като се "справи", тъй да се рече, с "народния враг" Ангел Грънчаров. Треперите ли със свито сърце да разберете коя ще й е поредната жертва? Ами треперете си – щом друга работа нямате, щом не умеете да се държи-те по-достойно! Левски някога неслучайно е написал ето тази дума и то точно така в тефтерчето си: Народе?????

КОИ МОГАТ ДА БЪДАТ АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ В РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК

юни 22, 2014

По повод на обезпокоителна до-писка със заглавие Акция “всички срещу ДСБ” в ход при Реформаторите, на която попадам тази сутрин, прочетох под нея коментар, който оценявам за добър, разу-мен, смислен; затова и го публикувам от-делно, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Надявам си всички осъзнават, че факторът „преференция“ – сам по себе си като възможност за гласоподавателя – е в основата на получения изборен резултат. Изборният резултат не е следствие от над-мощието на едни твърди партийна ядра над други, защото самата теза за съществува-нето на такива ядра е повече от оспорима. Единственото твърдо ядро, което е потен-циален електорат на РБ са хората, които споделят условно така наречената „синя идея“. Тези хора са дистанцирани от пар-тийността (която почти тотално се компро-метира в годините след 1992-1993 гг.) и не гласуват за партии, а за идеи. В конкретния

случай те гласуваха за най-разпознавае-мото „синьо“ лице в листата на РБ. М. Куне-ва получи по-малко гласове от Св. Малинов просто защото тя и ДБГ отскоро са в лагера на „сините“ (от година самопровъзгласили се като „реформатори“) и все още в недос-татъчна степен се припознават като изконно „сини“.

Тезата за твърдите електорални ядра ще изиграе много лоша шега на РБ на следващите избори, ако продължава да се използва като инструмент за вътре-реформаторско надмощие. По една проста причина: сами по себе си тези ядра, докол-кото ги има, не могат да вкарат в парламен-та нито една от петте партии в РБ и в този смисъл те въобще не могат да бъдат аргу-мент кой ще е кормчията в РБ. Но преди всичко РБ е политическа формация от нов тип, в която водещо е производството на политики (управленски и законодателни) и на ясен алгоритъм за тяхното практическо осъществяване, когато РБ влезе в законо-дателната и изпълнителната власт.

Такива са очакванията хората и точно това водещо начало трябва да е основният критерий, по който ще се рекру-тират управленските кадри и управителните органи на РБ. Определянето на базата на някакви химерични твърди ядра кой в РБ е ВИП-персона е политическо самоубийство. Лидери в РБ може и трябва да бъдат само тези, които имат силни и завладяващи идеи, предлагат смислени и работещи политики и имат личното качество така да ги представят на широката аудитория, че те да се превърнат във верую на всеки един гражданин. Всичко друго са автодест-руктивни игрички без никакво бъдеще.

Написа: Vladimir Stoychev

ЧАСТ И ОТ МОЯ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО МРАЗЯ ПУТИН

неделя, 22 юни 2014 г.

Помествам пълния текст на есето на Pavel Gintov със заглавие Вас, любящих Путина, никак нельзя назвать патриотами России. Вы – беда России – тъй като отчасти показва извора и на моята ненавист към Путин, нямаща нищо общо с отношението ми към Русия или към руснаците. Да, този текст отчасти загатва отговора на въпроса защо мразя Путин. Оказва се, не само аз тя такова

чувство към този арогантен тип, кой-то е същинско бедствие за страната си. Ето какво пише един украинец с родствени на моите емоции спрямо "император Пу-тин":

Хочется ответить тем, кто называ-ет противников Путина русофобами, фа-шистами и предателями, а так же тем, кто искренне недоумевает, почему можно не любить Путина.

В августе 2000 года, когда прои-зошла трагедия "Курска", мне было 16 лет. Мы с родителями были в Крыму в Форосе, куда мы с некоторых пор ездили каждое лето. (Не знаю, когда кому-то из нас придет-ся там побывать снова, после того как Крым "освободили" от подобных нам "бендеров-цев"...).

На снимката: авторът на този текст Pavel Gintov

В то время не было интернета, и мы все узнавали из редких выпусков новос-тей и из газет, в которых информация появ-лялась с опозданием на три дня. Я тогда о Путине ничего не знал, не интересовался им и относился к нему совершенно нейтрально. Все ждали, что президент России сейчас поставит всех на уши, использует все сред-ства и возможности, чтоб спасти моряков, оказавшихся в плену затонувшей подлодки. В новостях передавали, что локаторы улав-ливают стук, и что по крайней мере часть моряков жива.

Но Путин отдыхал в Сочи и не со-бирался прерывать свой отпуск. Думалось: наверное, это значит, что все не так страш-но, и даже без него справятся. Потом поя-вились норвежцы или шведы, которые предложили помощь. По сообщениям из новостей у них было какое-то сверхсовре-менное оборудование, которого нет у Рос-сии. Но от их помощи отказались, мол, у нас и так все под контролем.

Page 20: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

20 Казалось все будет хорошо! Раз

все под контролем, помощь не нужна, а президент загорает на пляже и не беспоко-ится. Каждый день мы все просыпались и бежали к телевизору – подняли? спасли? Но ничего не происходило, и через несколько дней всем стало ясно, что надеяться уже не на что. Впервые в жизни я столкнулся с ощущением такой беспомощности, безна-дежности, невероятного страха. Каково это – быть похороненным заживо на дне моря, умирать, задыхаясь в темноте?...

А потом приехал из Сочи Путин и сказал, что было сделано все возможное, но никого спасти не удалось. По телевизору поставили песню Высоцкого "Спасите наши души". Вся наша семья плакала от ужасного горя. Мы – "русофобы" и "фашисты" – пла-кали, а теперешние "патриоты России", похоже, совершенно забыли об этой траге-дии.

А еще тогда я впервые столкнулся с таким удивительным враньем и лицеме-рием: "все под контролем", "помощь не нужна", "президент решил не прерывать отпуск"... А потом было интервью Путина, когда на вопрос Ларри Кинга "Что случилось с Вашей подлодкой?" он с ухмылочкой отве-тил: "Она утонула." А потом были убитые горем вдовы и матери моряков, приехавшие в Видяево посмотреть Путину в глаза, и его знаменитое: "Набрали шлюх за 10 долла-ров!".

Моя ненависть к Путину первона-чально никак не была связана ни с Украи-ной, ни с политикой в целом. После одного только "Курска" для этого человека слово "х*йло" звучит слишком мягко, слишком по-доброму. А это было только начало его правления. За "Курском" последовали от-равленные газом заложники в театре на Дубровке, застреленные дети в Беслане, сожженный Грозный, аресты и убийства оппонентов, уничтожение всех свободных телеканалов, запреты политических партий, отвратительная комедия с "преемником" и "выборами" и бесконечное вранье, вранье, вранье....

Очень часто мне приходится слышать страшную глупость: "Если ты про-тив Путина, то ты против России." А что тогда означает быть "за Россию"? Называть убитых горем людей "шлюхами"? Превозно-сить подонка и убийцу? Гордиться ничто-жеством? Приветствовать насилие и реп-рессии?

Нет уж, вас, любящих Путина, ни-

как нельзя назвать патриотами России. Вы - это беда России. И войну Украина ведет не с Россией, а с бессовестным холуйством, бездушием и идиотизмом.

ДАЛИ НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ОРГАНИЗИ-РАМЕ ПЪЛЕН БОЙКОТ НА ОНИЯ ТЕЛЕ-

ВИЗИИ, КОИТО НЕ УВАЖАВАТ ЗРИТЕЛИ-ТЕ СИ?

неделя, 22 юни 2014 г.

Абе докога разните телевизии ще си позволяват да се гаврят със зрителите си като постоянно канят за интервюта или за събеседници "звезди" като Мишо Шамара, проф. Вучков, Дилов-син, Пищова-Питона и пр. - за малко да забравя Петю Блъсков, той вече май почна да спи в някои телевизии, от участия и интервюта няма време, горкият, да иде да се обръсне! – и цялата останала "звездна" гмеж и напаст?! Тия нахалници са нагли дотам, че ний двамата с жена ми, въпреки че не гледаме кой знае колко много телевизия, но въпреки това започнахме да се обзалагаме като местим с дистанционно-то каналите: Вучков, Петю Пу-то – Петю Блъсков – Дилов-син или Мишо Шамара ще се появи, приятно ухилен, на следващия канал? И знаете ли, постоянно се оказва, че няма начин човек да не познае ако се обза-ложи за някой от всичките тия хубавци!

Та позволявам си да запитам оба-че водещите: те нас, зрителите, за малоум-ни ли ни смятат, те нима искат да проверят границите на нашето търпение? Да, волско ни е търпението, успокоихте ли се вече – и престанете да ни тормозите повече с ком-панията на тия същите нахалници! Та в тази връзка се питам: дали не е възможно чрез интернет да се организира пълен бойкот на ония телевизии, които не уважават зрители-те си, канейки редовно тия въпросните

нагли "звезди"?! Нима поне с нещичко няма да им покажем, че ни се повръща вече от тия издевателства, на които сме подло-жени?! Аз смятам, че си заслужава да се помисли и да обсъдим този въпрос, как именно да отмъстим на телевизиите за гаврите, на които тъй системно ни подлагат.

Много се извинявам, но забравих някои други медийни любимци, които неу-морно, като "рицари на правдата и доброто" дефилират из екраните на наште телевизии: одиозното лице Ал.Симов, Патрашкова, забравих на таз тъй активна дама първото име, да ме прощава – кой, кой друг? – абе вие вече се сещате за кой тип телевизио-нен натрапник говоря, това са именно тия, дето са специалисти по абсолютно всички теми, от всичко, тъй да се рече, разбират, и, предполагам, нямат мярка, не отказват участие, чувстват се тъй важни и незамени-ми, че не допускат да лишат многостралния ни народец от възможността по пет-шест пъти всеки ден, от ранна утрин до късна нощ, да се радва на физиономиите им, а също така и на тъй мъдрите им думи!

Тия всичките "звездни лица" са тъй нахални, че имам чувството, че не е зле да бъдат определени ако не като телевизион-ни терористи, то поне като медийни мъ-чители или като екранни инквизитори на тъй търпеливата и издръжлива на тормоз от всякакво естество българска народна при-родна популация, която явно се е отчаяла и претръпнала, щото е осъзнала, че няма как да се избави от натрапничеството на цялата тази арогантна пасмина – тъкмо защото сме търпеливи като волове, тъкмо защото, изг-лежда, имаме дебела кожа като африкански хипопотами... ПОСЛЕСЛОВ: Леле, забравих Андрей Рай-чев и Кънчо Стойчев!!! Точно тях пък да забравя, какъв грамаден пропуск! Срам ме е че ги подцених така несправедливо! :-) РЕШЕНИЕТО НА ОКРЪЖНИЯ СЪД, ПОТВЪРДАВАЩО ПРОТИВОЗАКОН-НОТО УВОЛНЕНИЕ НА ИНЖ.

Page 21: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

21 К.ХРИСТОВ ОТ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТ. АНАСТАСОВА

събота, 21 юни 2014 г.

РЕШЕНИЕ № 1174 19.06.2014 г., гр. Плов-див

В ИМЕТО НА НАРОДА ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Граж-данско отделение, VIII състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хи-ляди и четиринадесета година в състав: …

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1230 от 24.03.2014г., постановено по гр.д. № 13800/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав., в частта, с което К.А.Х., ЕГН **********,***, е възстановен на заемана преди уволнението длъжност – “***”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДАЛИ НЕ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВНЕЗАПНАТА КОНЧИНА НА БЪЛГАРС-КАТА МАФИЯ?! ДА-ДА, АМА НЕ: НАШТА МАФИЯ Е БЕЗСМЪРТНА!

По този повод можете да прочете-те и ето това, заслужава си: Още един светец – Цветан Василев и още нещо, написано от бившия български посланик в Русия Илиян Василев: Трусовете около КТБ и скрития дневен ред на кукловоди-те, от което искам да Ви преведа поне ето това, вижда ми се особено важно:

... Наблюдавайте – ще бъде ин-

тересно, но със силно негативни последс-твия за страната. Както предричах - земестръсите тепърва предстоят – цялата олигархична класа на прехода води

битка за оцеляването си, вкопчила се във все по-изчезващ и изтъняващ обществен и корупционен финансов ресурс. Най-лошото е, че площадите и улиците са пусти. Само тяхната пречистваща енергия и сила може да ни спаси от посредствеността и безумията на родното ни задкулисие. ЗАБЕЛЕЖКА: Това тук е просто поставяне на проблема, отразен в заглавието на този постинг, което е снабдено и с една подхо-дяща за случая знакова песен от ерата на най-бляскавия и романтичен разцвет на родната ни мафия...

А НАЗДРАВЕ – И ДО ДНА: МЫ ПОБЕДИМ!

неделя, 22 юни 2014 г.

Да здравствует славная неруши-мая дружба и братство между любителями водочки и ракийчицей-шльоковницей, между русско-болгарскими патриотами и почитате-лями таварищей Путина и Сидеровича, между всех вечных обитателей русских и болгарских кабаков, трактиров и кръчмами! Наздраве – и до дна! Урррраааааа! Мы победим!!!

НА ТОЗИ ДЕН ЗАПОЧВА КРЪВОПРОЛИТ-НИЯ ВОЕНЕН СБЛЪСЪК НА КОМУНИЗМА И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМА

неделя, 22 юни 2014 г.

На днешния ден в далечната 1941 година Германия напада СССР. Историята трябва да се знае и помни! Георги Кокеров във Фейсбук тази сутрин пише следното:

Приятели представям ви накратко събитията на 22 юни 1941 г. на Източния фронт на Втората световна война съгласно

последните изследвания на руски и западни специалисти. Това е истината, различна от комунистическата пропаганда:

На 22.06.1941 г. в 2 часа по сред-ноевропейско време Германия напада СССР. Започва жестока война между голе-мите приятели, потъпкали принципите на човещината – и изменили историята на Европа и на света. Тази война е най-известната и най-непознатата в новата история. Защото е покрита с мрака на тай-ните и необяснените факти и събития.

В последните години се отвориха много тайни руски архиви и първо руските специалисти започнаха да разкриват исти-ната за събитията от лятото на 1941 г. Гер-мания е струпала на границата със СССР 181 дивизии, в които 19 танкови, 14 механи-зирани и 18 бригади. В армията са включени 3 712 танка, 47 260 оръдия и минохвъргачки, 4 950 бойни самолета. Численият състав на армията е 5,5 млн души. Червената армия е подготвена за настъпление в Европа (план „Буря”) и има 303 дивизии. Те включват 59 787 оръдия и минохвъргачки, 12 782 танка (от тях 1 600 КВ и Т-34) 10 743 бойни само-лета. В съветската групировка влизат и 57 укрепени района. Укрепеният район се командва от генерал-майор и има числен състав на пехотна дивизия. Общият състав на войските на западните граници на СССР на 22.06. е 6,5 млн. души. В следващите две седмици са включени още 2,4 млн. души. По мнението на руски специалисти началото на плана „Буря” е предвидено за 23.06. (Марк Солонин) или 6.07. (В. Суворов, И. Бунич, М. Мелтюхов).

Настъплението на Вермахта е стремително и разгромяващо, унищожава-що. Причината за това не е внезапността. За нападението се е знаело отдавна. Съ-ветският Генерален щаб и правителството разполагат с подробна информация. Сталин забранява всякакви действия, които биха разкрили намеренията на СССР. Причината за поражението на Червената армия през лятото на 1941 г. е ясна – ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ не воюва. Това го показват и до-казват руски автори. Срещат се две армии - организираният и високо подготвен Вермахт и почти неуправлявана въоръжена тълпа, наречена Червена армия. На 28.06. е прев-зет Минск, разположен на 350 км от грани-

Page 22: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

22 цата; на 16.07. е превзет Смоленск – на 700 км. от границата. Към 6.07. завършва Крайг-раничното сражение, в което Червената армия губи 11 200 танка, 19 000 оръдия и минохвъргачки. Загубите са 1:12 в полза на Вермахта. Започва Смоленското сражение.

Около 25 – 27 юни сътрудникът на НКВД Павел Судоплатов се среща с бъл-гарския пълномощен министър в Москва Иван Стаменов и разговаря с него да нап-рави сондажи за сключването на мир с Германия. Сталин е смятал, че това ще е като Брест-Литовския мир с Германия от 1918 г. След 26 юни Сталин се затваря във вилата си и до 3 юли остава там. Не позво-лява никой да го търси.

Лятното настъпление на Вермахта през 1941 г. се изучава във военните акаде-мии като пример на светкавична война. Това не е типичен пример на светкавична война, защото Червената армия не иска да воюва и не оказва никаква съпротива въп-реки огромното си превъзходство в жива сила, танкове, артилерия, автомобили.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

МАКАР ДЕМОКРАЦИЯТА ДА ИМА МНОГО НЕДОСТАТЪЦИ, ПО-ДОБРО ОТ НЕЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗОБРЕТЕНО

юни 22, 2014

Демокрацията е притисната до стената. Какво да правим?

Демокрацията понася удари. На

почти всички континенти опитите да бъде разширено правото на хората да избират своето правителство се натъква на големи трудности. В Ирак, Египет, Украйна, Русия, Афганистан, Пакистан и много други страни демокрацията е победена от деспотизъм и отчаяние.

Най-често се чува обяснението, че западната демокрация не е за всички, че това, което работи в нашето общество, не работи автоматично другаде. Друго обясне-ние гласи, че ние не трябва да се опитваме да разпространяваме демокрацията в оста-налия свят, защото това изобщо не е е наша работа.

И двата възгледа са тесногръди и недалновидни. Ако САЩ изоставят демок-

рацията в останалия свят, тогава ще запад-не не само останалият свят, но тиранията скоро ще започне да предопределя и нашия път, а избирателното право ще стане по-рестриктивно.

Преди 25 години, подтикнат от рух-ването на съветския комунизъм, Франсис Фукуяма, сега професор в Станфорд, доказ-ваше, че светът е стигнал “края на история-та” и че либералната демокрация и капита-лизмът на свободния пазар са в заключи-телната си фаза. Сега е само въпрос на време, твърдеше той, останалият свят да последва САЩ и Западна Европа и да за-почне да ръководи работите си по демокра-тични правила.

Първоначално изглеждаше, че той е прав. По времето на последния комунис-тически лидер, Михаил Горбачов, Русия изостави марксизъм-ленинизма, а васални-те му страни в Източна Европа, които тя потискаше след Втората световна война, се освободиха сами. За пръв път държави като Полша и Украйна гласуваха свободно. Стремглавият ход към демокрация скоро се разпространи с кулминация голямата вълна на демократизация сред арабските народи в Северна Африка и Близкия изток.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

НЕОСТАРЯВАЩИТЕ И ТАКА МЪДРИ ДУ-МИ НА ЧЪРЧИЛ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

“Никой не претендира, че демокра-цията е съвършена и всеобхватна... Всъщ-ност се твърди, че демокрацията е най-лошата форма на управление – като се изключат всички други форми, които биват опитвани от време на време.” Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill), 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.

ЕДНА ГОРЧИВА, АЛА НЕОБХОДИМА КОНСТАТАЦИЯ

Гледам, че доста хора се постара-ха да поумият и да поусвежат поувяхналия си имидж в... калните води на наводнението във Варна и в Добрич – демонстрирайки невероятно усърдие в показването на лице-

мерна съпричастност по повод на човеш-ката трагедия...

А пък някои журналисти приеха природното бедствие като "манна небесна" - в тази страшна информационна суша, в която бяха омръзнали на народа с предъвк-ването на случките от баналния политичес-ки театър, който калпави актьори тъй неско-посано играят. Изглежда някои хора нямат усет за мяра или пък чувствителността им е така обръгнала, че изобщо не знаят що е това срам...

ЗА НЕИЗЧИСЛИМИТЕ ВРЕДИ ОТ ВОЛУН-ТАРИСТИЧНИТЕ РЕШЕНИЯ НА САМО-ЗАБРАВИЛИ СЕ АДМИНИСТРАТОРИ

неделя, 22 юни 2014 г.

По публикацията Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противо-законното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова се получиха – в блога и във Фейсбук – най-разноречиви реакции, които са интересни и показателни не само за състоянието на нравите в ПГЕЕ-Пловдив, но и в образователната ни система като цяло: понеже първото е нещо като лакмус за второто. Ето един от коментарите, които впечатляват със сериозността на смисъла, съдържащ се в него - щото все пак не е безобидно когато един администратор дръзне да си играе така фриволно с човеш-ки съдби, със съдбите на подчинения му персонал (и то в общество като нашето, което претендира да е и демократично, и съвременно, и човешко все пак в крайна сметка):

Извадка от правилното, а следова-телно от необжалваемото решение на ПОС:

"Вярно е, че принципно добросъ-вестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и

Page 23: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

23 наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин."

А вредите от недобросъвестно из-пълнение на служебно задължение са изис-куеми не само от пряко увредения, в случая - от незаконно и недобросъвестно уволне-ния учител, те са изискуеми и от ПГЕЕ-Пловдив, в лицето на следващия му дирек-тор. Защото увредено от същата недобро-съвестност е и юридическото лице ПГЕЕ-Пловдив. И то далеч не само с материални-те разходи по това дело, които не са от джоба на недобросъвестната директорка Стоянка Анастасова, но и с нематериални-те.

Които се изразяват в мултиплици-раните загуби на всеки ученик. Първо: от липсващото му кадърно преподаване на учителя му Калин Христов и второ: от мо-ралните щети нанесени от директорката Стоянка Анастасова в съзнанието на възпи-таниците, на ПГЕЕ-Пловдив, а и върху съз-нанието на учителите и на родителите - с отрицателния възпитателен пример, който недопустимо вредоносно им е "преподала" като си е позволила нагло, отмъстително, безкрайно недостойно и непозволено да си разиграва ниските страсти в училището, вместо да бъде еталон за безпристрастност, честност, почтеност и справедливост. Написа: Владимир Петков-Трашов 2014.06.22г.

СВРЪХЧОВЕШКО ПОСТИЖЕНИЕ

неделя, 22 юни 2014 г.

Българин взриви публиката на "Америка търси талант" (видео)

22-годишният българин Кристиян Стойнев взриви публика и жури по време на неговия номер в предаването "Америка търси талант"

Кристиян е пето поколение цирков артист, син на Иван Стойнев – акробат, напуснал България, когато е бил едва на 13 години, за да участва в представленията на различни циркови трупи. Майката на Крис-тиян, Марица Атейди, е изпълнителка на акробатични номера във въздуха и е от известната фамилия Атейди, която държи най-стария, най-големия и най-посещавания цирк в Мексико.

По време на своя номер в преда-ването Кристиян успя да балансира изпра-вен на ръце върху бутилка. Не само, че използва само едната си ръка, ами дори успя да запази равновесие с един пръст върху тази бутилка.

Кристиян успя да впечатли дори радио водещия Хауърд Стърн, който е из-вестен в предаването като човекът в жури-то, който трудно може да даде положителна оценка.

РУСИЯ ЗАПОЧНА ВОЙНА СРЕЩУ ЦЕЛИЯ ОСТАНАЛ СВЯТ

понеделник, 23 юни 2014 г.

Из: Четвъртата световна война, автор: Андрей Иларионов (Това е негова реч, произнесена на заседание на Комитета по икономика и сигурност на Парламентар-ната асамблея на НАТО. Вилнюс, 31 май 2014 г.)

... В течение на последните месеци хората по целия свят си задават въпроса какво се случва. Какво означава всичко това: нападението на Путин над Украйна, окупацията и анексията на Крим, намесата на руския режим в Източна Украйна. Какви са краткосрочните и дългосрочни цели на Путин? Къде и кога смята той да спре (ако, разбира се, изобщо смята да спре)? Бих желал да предложа на вашето внимание моите съображения, групирани в десет точки. Ще се постарая да бъда кратък и ще се радвам да отговоря на вашите въпроси...

... През следващите пет години беше разработвана концепцията за т.нар. "Руски свят". Съгласно тази концепция няма националности като украинци и беларуси. Украинците, беларусите и руснаците са подетноси на единния руски народ, следо-вателно те трябва да бъдат обединени под покрива на една държава.

Тази концепция бе публично про-възгласена на 27 юли 2013 г. в Киев, по време на официалната церемония по праз-нуването на 1025-тата годишнина от пок-ръстването на Русия. Цитирам г-н Путин: "на днепровското покръстване, на киевс-кото покръстване е направен избор за цялата Света Рус. Тук е бил направен избор за всеки от нас. Нашите общи пред-ци, които са живели на тези територии, са направили този избор за целия наш

народ. "За целия наш народ" – казвам това, имайки предвид, че безусловно ние разбираме днешните реалности, има и украински народ, и белоруски, и други ет-носи и ние се отнасяме към всички тях с уважение, но в основата стоят, безуслов-но, нашите общи духовни ценности, които ни правят един народ… мисълта за един-ството на запада и изтока на Русия, коя-то е започнала тук, отново повтарям, на киевското и днепърското покръстване, винаги е присъствала както на изток, така и на запад, където е живял нашият народ"...

... Военните действия, както вече отбелязах, започнаха на 20 февруари. Тази дата е отбелязана на медалите, отсечени по поръчка на Министерството на отбраната на Русия. На тези медали е гравиран надписът "За възвръщането на Крим. 20 февруари – 18 март 2014 г., както лесно може да се види.

След пресконференцията на 17 април 2014 г. машината на руската пропа-ганда премина на принципно ново равнище, а ударните й пропагандисти пристъпиха към разясняване на публиката на значението на това, което беше казано от ръководството. Един от тези пропагандисти, г-н Мамонтов, на 29 април заяви, че разгръщащата се война ще бъде "война на Русия срещу останалия свят". Сергей Кургинян (още един ветеран на пропагандните войни от времената, когато е работил в КГБ и е бил пряко подчинен на шефа на тази организа-ция генерал Крючков, оглавил опита за държавен преврат през август 1991 г.) пояс-ни, че "днешната война ще бъде не Трета, а Четвърта световна, тъй като Третата све-товна е била Студената война" , завършила в началото на 90-те години. Още един про-пагандист, Сергей Марков, в статия в вест-ник "Moscow Times" от 14 май 2014 г., разясни ,че целите на войната, започната от Путин, е разбиването на Запада: враждеб-ният на Русия Англосаксонски свят тряб-ва да бъде разгромен, а обединената континентална Европа трябва да стане съюзник на Русия...

... Седма точка. Днешната кампа-ния, разгърната от Путин, протича на три нива и има три цели. Първата цел е Украй-на. Украйна трябва да бъде или путинска или не трябва да съществува като неза-висима страна.

Второто ниво е създаването на така наречения "Руски свят". Под покрива на руската държава трябва да бъде създа-ден Руски свят, трябва да бъде обединен най-големият разделен народ в света – руснаците. Този лозунг е най-точното възп-роизвеждане на лозунгите на нацистката пропаганда от 1930-те години, по време на подготовката на Германия за Втората све-товна война...

Page 24: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

24 ... Концепцията за "Руския свят" не

е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечествениците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия.

Третото ниво на тази война има за своя цел Запада. Западният съюз трябва да бъде разделен на два лагера. Съглас-но тази концепция Англосаксонският свят включва САЩ, Великобритания, както и така наречените държави на "първа линия". Съдейки по всичко, този термин е бил заим-стван от времената на борба срещу апар-тейда в Южна Африка. Към "държавите на първа линия" спадат Полша и трите бал-тийски републики. Тази част от западния съюз трябва да бъде разбита. Оставащата "Континентална Европа" или трябва да бъде неутрална към Русия на Путин или дори е възможна да й стане съюзник.

Осма точка. Тази война има некон-венционален характер. В много отношения днешната война представлява война от нов тип, особено защото става въпрос за нови способи за водене на война или доколкото става дума за издигане на старите начини за водене на война на ново, по-високо ниво. Сега за определянето на това явление се използват различни термини, като например хибридна война, нестандартна война, не-конвенционална война. Една от особености-те на този вид война представлява еднов-ременно използване на всички методи и технологии, съчетаване на използването на технологиите на меката и твърдата сила.

Сред тези методи и технологии следва да бъдат отбелязани някои, сред които агресорът, както може да се види, е достигнал определено ниво на умение: - разузнаване и контраразузнаване; - информационна, дезинформационна и пропагандна война, в момента ставаща мощен инструмент за въздействие; - кибер война; - широко използване на специални части;

- широко използване на неправителствени актьори (бизнес, НПО, религиозни органи-зации, криминално проявени хора, частни лица), действащи сравнително независимо, но под общо ръководство и централизирано управление; - широко използване на подривни действия; - широко използване на терористични такти-ки (включително използването на жени и деца като живи щитове при нападение над военни и граждански обекти); - енергийна война; - икономическа война, включваща търговс-ки, санитарни, финансови и други инстру-менти; - корупция, изведена на принципно ново ниво, практически превърнала се в покупка на "едро" на политическото и военното ръководство в страни, които са цели на агресивно въздействие. В частност, пример за такава страна се оказва Украйна; - "пета колона" в Украйна, други постсъветс-ки държави, на Запад, включително в евро-пейските страни; - така наречения Путинтерн, путинския Интернационал, хлабавото обединение на различни политически партии и политически дейци, поддържани от Путин и поддържащи Путин.

Едно от най-важните наблюдения, които може да бъдат направени в тази връзка, е за смекчаването и пълното изчез-ване на фронтовата линия, т.е. на ясните и видими политически или военни граници. Линиите на фронта могат да преминават навсякъде, във вътрешността на всяка страна. Може би това е главната особеност на новата, неконвенционална, Четвърта световна война.

Девета точка – необходимостта от стратегия за противодействие. Как следва да се отговори на неконвенционалната война? Идва време за разработване на стратегия за противодействие. Без наличие на такава стратегия е трудно да се постигне резултат.

Преди всичко, необходимо е да се разбере, че това е война. Това не е шега, не е случайност, не е грешка, не е лош сън. Оставено само на себе си, то няма да из-чезне и да се разсее. Това е война. И както всяка война, може да бъде спечелена или загубена. Какво ще предпочетете, зависи от вас.

Второ, необходимо е да бъде раз-брана природата на проблема, който предс-тавлява агресивният путински режим. Този режим е агресивен и вътре в страната – към собственият народ, към националното дви-жение на чеченския народ, към демократич-ната опозиция, към бизнеса. Той е агреси-вен и навън – към Грузия, към Украйна, към балтийските страни, към други страни. За съжаление в последно време този режим забележимо укрепна благодарение на побе-дите си в Украйна, даващи му сериозна

поддръжка сред значителни части от руското население. По този начин, сега имаме работа не само с управляващия режим, но и със значителна част от руското общество, склонна към реваншизъм и реви-зия на световния ред. Това трябва да бъде разбрано...

... Второ, едно от най-мощните оръжия на днешната агресия е информа-ционната, дезинформационната, пропа-гандната война. Може да се види, че граж-даните на нови и нови страни стават жертви на тази пропагандна война. Първата жертва е значителна част от жителите на Русия, след това част от населението на Украйна, след това жителите на някои други страни, включително на страни от Западна Европа. Противодействието в тази сфера е изклю-чително деликатна тема, защото в момента е трудно да бъдат назовани инструменти, които могат да бъдат използвани, като съ-щевременно се съхрани неприкосновеност-та на най-ценната свобода – свободата на словото и на информацията. Необходимо е да се разработят технологии, които от една страна да позволят да бъдат запазени тези свободи, а от друга да са способни да ни предпазят от неограничената пропагандна война, превърнала се в извънредно опасно оръжие.

В сферата на международното право трябва да бъде разработено ново определение за агресия. В момента съ-ществува определение за агресия, прието от Общото събрание на ООН през 1974 г. В новите условия то явно се нуждае от изме-нения и допълнения. В 1939 г., когато СССР напада Финландия, ОН (Общество на наро-дите, предшественик на ООН, бел. ред.) обсъжда въпроса и само за две седмици приема решение за изключване на агресора от ОН. Днес, 75 дни след факта на агресия-та, агресорът е извършил вече две явни нападения над независими държави, окупи-рал е техни територии, анексирал е Крим, но няма нищо подобно на отговора даден преди 75 години.

... В политическата сфера. Теория-та на демократичния свят твърди, че демок-ратичните режими не воюват помежду си. Международната практика като цяло пот-върждава това. Именно затова стратеги-ческото решение на днешния проблем е възможно единствено чрез превръщане-

Page 25: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

25 то на Русия в демократична държава, колкото и време да отнеме този процес. Това е единственото стратегическо решение на днешната криза и единственият начин да бъдат завършени всички тези войни – от руско-украинската до Четвъртата световна.

В известна степен подобен проб-лем е съществувал с Германия по време на Втората световна война. По определение това е напълно самостоятелен раздел на стратегията. При това следва да се помни, че никой не може да бъде сигурен, че няма да започне нова война, още по-внимателно подготвена, с по-голям брой жертви и по-големи кръвопролития, ако Русия рано или късно не стане демократична страна. Само тогава ще успеем да достигнем повече или по-малко стабилно състояние, повече или по-малко надежден свят с една цялостна, свободна, демократична Европа, в мир с всички свои страни членки и с всички свои съседи.

ПРИМЕР ЗА ДИВАТА, ВАРВАРСКА, БЯС-НА ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, КОЯТО РУ-СИЯ ВОДИ СРЕЩУ УКРАЙНА – И СРЕЩУ ЦЕЛИЯ СВЯТ

понеделник, 23 юни 2014 г.

ВИДЕО

С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ СЪМ НЕОБ-ХОДИМ НА ЗАПОЧВАЩАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, РЕ-ШАВАМ ДА УЧАСТВАМ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ЕГ-ПЛОВДИВ

понеделник, 23 юни 2014 г.

Преди няколко дни, почти изцяло на шега, подхвърлих екстравагантната идея да се явя на конкурс за... директор: виж Важно питане: какво ще кажете – дали да не взема да се пожертвам за каузата на образованието и да се явя на конкурса за директор на ЕГ-Пловдив?. Както се вижда от коментарите под публикацията – те са 62 на брой! – ме подкрепиха и насърчиха де-сетки хора, повечето от които ме познават само виртуално, но онова, което особено много ме впечатли, е че хора, които ме познават истински, близки на мен хора, приятели и пр., твърдо ми заявиха, че съм бил длъжен да се явя на този конкурс, за-

щото, видите ли, от мен щяло било да изле-зе... един много добър директор; ето какво в този смисъл ми пише една много близка моя приятелка, с която се познаваме от детските години, тя живее от пет години в САЩ; поз-волявам си да публикувам само част от отзива й, съдържащ се в получен снощи имейл:

... Ти си длъжен да се явиш на то-зи конкурс. От теб ще стане чудесен директор на училище. Понеже имаш едно безценно качество: умееш и обичаш да изслушваш другите хора, а също така показваш, че цениш другата личност. Сам знаеш, че това е най-важното за един човек, посветил се на образованието, обучението и възпитанието. Това е така рядко качество у нас, че повече не може да бъде. Помисли за хората, които работят в едно училище: те имат нужда от това да бъдат зачитани за личности, имат нужда да бъдат вдъхновявани за творчес-ки изяви. Ти точно това го умееш най-много. Познавам те от дете, не говоря празни приказки. Ти и на мен много си повлиял, изпитала съм го, затова знам какво говоря... Просто завиждам на учите-лите, на които ти ще бъдеш директор, те ще имат най-добрия директор: знам добре, че ти като техен директор ще ги правиш щастливи! ... Ако не се явиш на този кон-курс ще осуетиш техния шанс да бъдат щастливи в училището си – имайки един толкова човечен и приятелски настроен към всички директор. Да не говорим пък за учениците колко ще си безценен като "началство": благодарение и на общуване-то им с теб те ще станат свободни и достойни личности – нещото, за което си работил цял живот... Аз не вярвам, че ти ще проявиш малодушие в този момент, ще се уплашиш от отговорността и няма да се явиш... Желая ти успех! Ако комисията, която ще проведе конкурса, не се състои от изцяло безотговорни хора, ще опреде-лят точно теб за директор. Ти някаква особена конкуренция за този пост е малко вероятно да имаш...

С неудобство публикувам откъси от това тъй "апологетично" звучащо писмо (при това ония моменти, които ми е съвсем неудобно да публикувам, ги "цензурирах" – щото все пак не съм някакъв идиот-грандоман!), но си признавам, че тия думи много ме трогнаха. И се почувствах задъл-жен да изпълня хрумването си, да опитам, да подам документите за конкурса, пък каквото сабя покаже. Да, днес ще ида да внеса документите за участие в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Нямам друг избор. Другото ми се вижда крайно малодушно и недостойно. Та искам да благодаря на всич-ки ония хора, които ми вдъхнаха кураж, които показаха, че ме ценят и вярват в мен – благодаря ви, добри хора! Щото на фона на идиотщините, на които имах злата участ да се "насладя" в последните няколко годи-

ни, аз на моменти усещах, че сякаш започвам да губя вярата си в човека; е, оказва се, че наоколо има и свестни, дос-тойни хора, че не сме обкръжени само от треперковци, от малодушници, от мерзавци, от наглеци!

Има и едно друго, съвсем прин-ципно съображение, което вече окончателно ме принуждава да участвам в конкурса. И то е следното: българското образование, би-дейки в състояние на тежка криза и катаст-рофа, няма да бъде променено в така же-ланата положителна посока от мениджъри, които треперят единствено за своя личен комфорт в рамките на унизителната адми-нистративна система, а от хора като мен, от хора-борци, овладени от идеята за едно ново, модерно, човеколюбиво, личностно центрирано, свободолюбиво образование. Промяна към добро в българското образо-вание няма как да се случи "отгоре", тъй като при липса на съответните "кадри" с ново съзнание и най-революционно настро-еният министър да дойде, пак нищо няма да се постигне, нещо повече, незабавно ще почнат да му организират... "контрапротес-ти", дори "контрареволюция"! А всичко може да се случи по един естествен начин тъкмо "отдолу", чрез промяна в начина на живот на самите училищни или образователни общности, в живота на общностите, занима-ващи се с учене, познание, образование и възпитание.

Този е начинът, а за да започнат движения в тази посока е много важна роля-та на училищните мениджъри, на директо-рите, които по сегашния закон имат огром-на, почти абсолютна власт, власт, с която мнозинството от сегашните директори общо взето употребяват в посока, обратна на потребната: употребяват я за да задържат, да пречат, да вредят на промените, да вредят на хората, които работят за проме-ните. Ако обаче повече модерно мислещи хора, опитни в образователната област, се захванат да работят като училищни мени-джъри, това ще отпуши движението към промени; а към промени трябва да се върви постепенно, стъпка по стъпка, не изведнъж, бавно, но уверено. С оглед на това разби-ране аз вече се освободих от всички коле-бания и с ясното съзнание, че съм необхо-дим на бъдещата, на започващата вече революция в българското образование, решавам да участвам в конкурса за дирек-тор на ЕГ-Пловдив. Е, знам, че с тия мои думи може би вече си подписах, тъй да се рече, "смъртната присъда", имам предвид в очите на тия, които ще организират и про-веждат конкурса, но аз друго и не очаквам, битката продължава!

Години наред водих всекидневна битка с ретроградните представи и с безчо-вечния подход на администратори, които са безкрайно вредни за българското образова-ние, ала ето, те доминират в него и дори триумфират. Много сили и усилия изразход-

Page 26: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

26 вах в тази обречена по начало битка. Загу-бих я (да видим де, щото често ние не знаем какво печелим когато губим – както и не знаем какво губим когато си въобразяваме, че печелим!), но животът, слава Богу, не е свършил; след една битка се налага да влизаме в нова, защото, както го е казал поетът:

"Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!"

Хубав ден ви желая! Борете се и вие на своето място, нередности колкото щеш, животът у нас е неуреден, е объркан даже из основи, затова сме така бедни, унизени, нещастни. Нямаме в тия условия друг изход освен да се борим – и все не-щичко, пък макар и малко, да променяме към по-добро. Ето, ако до вчера си мълчал позорно, презри се за своето малодушие, пък почни да роптаеш: така започват про-мените, така започва борбата! А без борба нищо ново и добро не идва на този свят. Ако не станем в най-кратко време народ, съста-вен от борци за достойно бъдеще и достоен живот, това бъдеще, този живот никога няма да дойдат, никога няма да ни осенят.

Разбирате ли сега какво губите ка-то си позволявате лукса да мълчите и да търпите, а, драги ми мълчаливци и търпе-ливци? Презрете себе си най-напред, оттук започва всичко – ето това и ви го желая най-напред! Чао и до скоро!

КАРТИНИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ, КОЙ-ТО КОМУНИЗМЪТ БЕЗ ЖАЛОСТ ПОГУБИ

"Жътва" – едно блестящо произведение на Димитър Гюдженов

ДИРЕКТОРСКИТЕ СВОЕВОЛИЯ И ГАВРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО СЪВСЕМ НЕ СА "ИЗОЛИРАНИ СЛУЧАИ"

Учители и родители бягат от директорка

Тя възстанови старата атмос-фера на страх и интриги, разказват пре-подаватели

"Г-жа Шипкалиева противопоста-вя колектива – избира си любимци, насъск-ва останалите един срещу друг. Непрес-танно съобщава, че са й "донесли" за нещо, което си направил, и ни кара да пишем безумни обяснения", разказват подчинените й...

"Г-жа Шипкалиева използва целия си властови ресурс за всяване на раздори, интриги и неприязън. Колективът беше разделен на любимци на шефа и "врагове". Любимците бяха обявени за единствените качествени и работещи учители, на които се крепи училището, и съответно възнаг-раждавани подобаващо", разказват учители. КРАТЪК КОМЕНТАР: Защо ли са ми толко-ва познати всичките тия неща! :-) Защо, четейки горното, имам чувството, че прежи-вявам някакво кошмарно déjà-vu?!

НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА: ПОДАВАМ ДНЕС ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ДИРЕКТОР НА ЕГ-ПЛОВДИВ

До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ЗАЯВЛЕНИЕ

От Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия, адрес: гр. Пловдив – 4023,

Ж.Т. Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: ...

Уважаема госпожо Началник, Заявявам желанието си да участ-

вам в обявения конкурс за директор на Езикова гимназия „Пловдив”. Смятам, че на този отговорен пост мога да допринеса за подобряване на организацията на учебно-

възпитателния процес и в крайна сметка за повишаване на качеството на образова-нието на учениците, учещи в това забеле-жително училище.

Прилагам изискващите се за учас-тие в конкурс документи: 1.) Настоящото заявление; 2.) Документ за самоличност (копие); 3.) Професионална автобиография; 4.) Диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образо-вание „магистър” по философия; 5.) Документи, удостоверяващи продължи-телността на професионалния опит – трудо-ва книжка; 6.) Бележка, че не се водя на диспансерен учет за психично заболяване; 7.) Свидетелство за съдимост, издадено не по-късно от 6 месеца преди подаване на документите (копие); 8.) Документ за получена професионално-квалификационна степен Първи клас (ко-пие); 9.) Документ за компютърна грамотност (копие) 23 юни 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ПРОЗАПАДНО МИС-ЛЕЩИ ХОРА СЪС ЗОМБИРАНИ ОТ ПУТИ-НИСТКАТА ПРОПАГАНДА ПРЕДСТАВИ-ТЕЛИ НА ПЕТАТА КОЛОНА НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ

понеделник, 23 юни 2014 г.

Ето някои по-интересни коментари под публикацията на българския превод на текста под заглавие Четвъртата световна война с автор Андрей Иларионов, които открих на съответното място във в-к ДНЕВ-НИК: Анонимен каза: Страхотен и много актуа-лен текст, който за пореден път доказва, че явно Пут*ин, тясното му и не толкова тясно обкръжение, обитават паралелна вселена. За съжаление хиляди (или, не дай Боже, десетки или стотици хиляди) ще платят за опасната психоза на малкия "вожд" с живота

Page 27: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

27 си, а няколкостотин милиона с ненужна мизерия.... Анонимен каза: Подобни персони, пишещи анализи по поръчка (който плаща поръчва музиката), са на издръжка до живот! Много ми е интересен начинът, по които САЩ си измива ръцете за всички войни и бедствия, които нанесоха на света след 1991 година, като за всичко обвиняват Путин и Русия! Анонимен каза: А, не се учудвам, нацио-нални предатели има не само в България, има ги и в Русия, и къде ли не. И те пишат ли, пишат. Спомнете си само нашия Георги Марков. Обществото ни му гласува доверие, направи от него човек, а той ръгна да бълва огън и жупел срещу България. Да беше поне някъде на хубаво място, а то в Англия, в тая полуциганска държава. Анонимен каза: Tо се видя каква потреса-ваща мизерия и диващина е в Русия – и това е страна, която иска още територии? 3а какво са им? Tе тези необятни диви земи там не могат да управляват, пейзажа е като буквално от Марс, едни грозни съборетини като курници и бабушки във ватенки, и въл-чи студ - а ламтят за още. Дива руска сво-лач! Анонимен каза: Иди да видиш как се обли-чат англичаните. Не се учудвай, ако видиш жени, облечени по-зле от нашите циганки. Не, не са циганки, не са пакистанки, не са и индийки. Най-чисти англичанки са, вери инглиш, така да се каже. И ако ти се запов-ръща, след като си бил на вечеря при анг-лийско семейство, не се свени да им обяс-ниш защо си го направил. Преди да легнеш в постелята, провери за дървеници. Не гледай как англичаните мият домашната си посуда, защото пак ще трябва да повръ-щаш. И бъди горд, че си българин и Русия е все още с теб! Да, този, на когото си равнос-тоен в Англия, е по-беден от теб и води по-нискокачествен живот. Анонимен каза: Вземайте пример от САЩ какво правят със съседите си. Просто зазд-равяват интеграцията. Интегрират икономи-ките, а не завземат територии. Подготвят почвата за пълно отваряне на границите един ден. А в Азия тепърва започват гра-нични спорове. Както виждаме, войни за територии в момента се водят и в Европа. Колко са далновидни американците! Север-на Америка в близко и далечно бъдеще ще бъде единственият спокоен континент. Остров на мира и спокойствието. Русофи-лът веднага ще опонира, че Америка прави конфликти навън. Ами направете и вие конфликт в Северна Америка! Не може, защото там има разум. Анонимен каза: Путин е такъв тъпак, че не е разбрал един основен урок от историята –

руските колонии или общности са много по-полезни когато са пръснати в различни държави. Чрез тях Русия може да държи голяма част от световната търговия и да изнася влияние. вижте какво са правили древните гърци – колонии навсякъде около Средиземно и Черно море и по този начин са контролирали търговията в Древния свят. Същото са правили и римляните. В наше време евреите. За какво му са да ги събере в една държава? Анонимен каза: Путин не е никакъв политик - той няма визия, няма дългосрочна страте-гия, няма държавническо мислене. Той е просто едно обиден комплексиран кагебеис-тки кадър, страдащ от мегаломания,яки комплекси и мания за величие, типичен руски синдром между впрочем, на които са му взели близалката под носа (бившия СССР) и сега като кварталния бандит с бухалка в ръка на инат троши що де може около него – заради тази близалка. Най-лошото е, че руснаците са толкова зомби-рани от пропагандата му, че не знаят на кой свят се намират – а точно те ще носят пос-ледствията от простотиите на Путин – и ще ги платят в икономически план със задава-щите се глад и мизерия. Анонимен каза: Русия е една (от многото) регионална сила, като Турция, Индия, Бра-зилия. В сравнение с Европа Русия е ико-номическо джудже. В сравнение с НАТО – е джудже във военно отношение. Демографс-ки са едно нищо – 130 млн. Каква война ще водят? Най-вероятно ми се струва, че при-тиснати от безпътицата и липсата на перс-пективи се опитват да си вдигнат цената. Анонимен каза: НЕ СТЕ ПРАВИ! Нападате приятелите на Русия, наричате ги предате-ли петколонници, лъжци, дори!

Не е вярно, вижте колко правилно пише тук един другар-писател, как във Ве-ликобритания живеят в смрад, нищета и отчаяние, колко са гадни и как се обличат като цигани. Вярно е, дори е по-лошо, нап-ример в Хамерика.

Вижте за сравнение Русия: широки прави магистрали, учтиви и възпитани шо-фьори, процъфтяващи селца, навсякъде усмихнати хора, високотехнологична индус-трия – 15-то поколение суперкомпютри, електроника от XXII век, безлюдни автома-тизирани заводи, всичко си произвеждат сами... Да не говорим за военната техника: изтребители от 11-то поколение, невидими и безшумни подлодки и всякаква друга безаналогова техника. И навсякъде – весе-ли, усмихнати лица, радостни лозунги: "Как свободно се диша в Русия", "Днес наша е Русия, а утре – целия свят"... Горди, сво-бодни хора. И има защо – живеят във вели-ка страна, тук се произвеждат най-бързите часовници, лекуват се най-здравите болни, отглеждат се най-големите джуджета...

И още – пишещите тук приятели на Русия, не са никакви национални преда-тели, те просто са добри руски патриоти, макар и българогласни, защото припознават за своя Радина матушката Русь. За какво предателство може да става въпрос тога-ва?! Анонимен каза: Четвъртта световна война русия ще води когато американския прези-дент се качи на ЗАЗ и на самолет "Туполев" и когато американците масово хукнат да се изселват в новия СССР, тъй като това никой не го предполага в обозримо и необозримо бъдеще, не ми е ясно кой за какво и срещу кого ще води война – като всичките деца на комунистите, всичките пари, всичките им имоти са именно на Запад, срещу тях ли ще воюват – ами те там са си техни бе. Анонимен каза: "Стратегическото реше-ние на днешния проблем е възможно един-ствено чрез превръщането на Русия в демократична държава"

Това е невъзможно! Човекът прави грешка като казва, че подобно е било поло-жението в Германия. Там преди нацисткия режим и след него са живеели свободни хора. Като казвам свободни имам предвид в контекста на времето, в което са живеели.

В Русия никога не е имало свобод-ни хора. В Русия са преминали от режима на царете и крепостните селяни към режима на Ленин и Сталин, и закритите градове. Народът им винаги е живял в землянки! Анонимен каза: Аз също не харесвам осо-бено САЩ, но ако (хипотетично) в света има само две страни – САЩ и Русия, вие в коя бихте искали да живеете? Анонимен каза: Човека говори това, за което му се плаща. Първо не Русия предиз-вика случващото се в Украйна, а щатите организираха преврат. Нито пък Русия на-падна Грузия, а точно безумеца Саакашви-ли реши, че може да води военни действия срещу Русия. Колкото до безпрецедентните неща, които се случват в Европа, не виждам да се споменава разкъсването на бивша Югославия и насилственото отделяне на Косово от Сърбия – там даже нямаше и референдум. Ако въобще може да се говори за война, войната е за смазването на Русия, войната е за руските ресурси. Анонимен каза: "Концепцията за "Руския свят" не е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечестве-ниците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия.

Моля обърнете внимание на взривното нашествие на "инвеститори" от

Page 28: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

28 Русия в последните две-три години. Купуват недвижимости, строят си селища. Какви ти селища, цели градчета! Напъват се пред местните власти да си строят училища. Имам ужасното предчувствие, че ако не се вземем скоро в ръце на доста места, пре-димно по българското Черноморие ще се лее руска реч, ще се вее руски флаг, конт-ролно-пропускателните пунктове ще се охраняват от руски граничари, митничари и т.н. и там трябва да ходим с визи.... Анонимен каза: "Аз също не харесвам особено САЩ, но ако (хипотетично) в света има само две страни – САЩ и Русия, вие в коя бихте искали да живеете?"

Познавам добре Англия. Ужасно е да се споделя бита и начина на живот на англичанина. Предполагам, че в САЩ е още по-трагично. Познавам добре и руския начин на живот. В Русия определено е по-интересно и по-човешко да се живее. Анонимен каза: Ти за коя Англия говориш? Защото аз живея на едно такова място повече от 10 години.

А това, което ми описваш, прилича на едно друго място, намиращо се в Русия, където също съм живял продължително...

Не е красиво така да се лъже! Това го правят само мургавите и комунистите... Анонимен каза: По-човешко казвате...

Защо ли милиони руснаци не се възползват от златната възможност да живеят "по-човешко" в родината си, а вмес-то това с "мазохистична" радост отиват да "споделят ужасния бит и начин на живот на англичанина", като някои дори (явно най-улавите) отиват там, където е още по тра-гично – в САЩ? Анонимен каза: Авторът е много точен. Остава да видим дали Путин ще победи в тази война. В нея Путин заложи бъдещето на Русия на една карта. Загуби ли войната, всеки народ в Русия ще придобие правото да се отдели и Русия повече никога не би могла да има имперски амбиции. Путин никога повече не би могъл да нормализира отношенията си със Западния свят. Пътят назад му е отрязан. Загубата ще означава задължително загуба на голяма част от националния суверенитет. Русия и Путин ги оправят само победа, нищо друго. Анонимен каза: От друга страна не се забелязва никакъв наплив на желаещи да живеят "по-човешко" от страна на другите народи по света (изключвам англичаните и американците, защото те, според вас, са необратимо увредени. Всъщност сам се издадохте: по-горе Иларионов казва точно това – "Англосаксонският свят трябва да бъде разбит". Сал един Депардийо...

Анонимен каза: Много обичам хора, които си живеят на Запад, разбирай Европа или САЩ, но от там ни убеждават колко е хуба-во в България, а още повече в Русия.

Та... въпросът ми е следният: Ако е толкова хубаво в България или РУсия, какво правиш в Англия и защо не отидеш да успя-ваш там?

Много е просто. Ако вярва истинс-ки в нещо, то ги го следваш и се стремиш към него. Ако приемаш Русия за райско място или България, защо си в Англия?

И тук няма оправдания от рода на "така се случи", "тук съм намерил работа, проф. реализация" или др. Щом не ти ха-ресва, отиваш там, където искаш и харес-ваш. Анонимен каза: "Но пък за разлика от теб аз добре познавам социалния статус на българите в чужбина и не съм никак опти-мист за тези хора."

Нима? Развесели ме!... Трябва да ти кажа, че българите в чужбина добре следят статуса на България в Европа (най-бедната държава в ЕС!) и процесите, които се развиват и никак не са оптимисти за своята страна. Поради тази причина почти никой не се завръща обратно... Анонимен каза: Броят на живеещите в Европа и САЩ българи (нямам предвид сезонно работещите там цигани) отдавна надмина 1 милион. И с всяка изминала година се увеличава. Имам предвид, че тенденцията е стабилна. Това са все млади, образовани и способни хора. По този начин те отговориха на пълзящата путинизация на България.

Според вас това са безмозъчни същества, които живеят в каравани и ядат "химически пилета за 5 паунда бройката". И, противно на здравия разум, не само упорито не искат да се завърнат в родината, но и броят им расте.

Вашата теза е още по-некадърна инсинуация от тези, сътворени от два руски тв-канала, които дойдоха в България, тен-денциозно снимаха разни смачкани от жи-вота хора (каквито има навсякъде по света) и занемарени, полусрутени къщи с бездом-ни кучета около тях с лайтмотив "Ето в какво се превърна България след седем години членство в ЕС!"

Жалка работа! Анонимен каза: "Запомнете веднъж за винаги – крепостничество в Руската им-перия е отменено ДВЕ години преди да бъде отменено робството в Съединените американски щати."

А ти запомни, че бели роби в Съе-динените щати никога не е имало. Никога, от първите заселници досега. И робство е имало само в ограничен брой щати. А в Русия крепостни са били самите руснаци. Робството оставя отпечатък много поколе-

ния напред. Руснаците затова в душите си са роби и днес, а белите американци носят свободата в сърцата си. haokarapora каза: Както учехме едно време всички: "Октомврийската Революция помага на Русия да прескочи цял един строй-капитализма, щото такъв по тези земи, нямало..."

Затова "щастливият" народ на Ру-сия от крепостни, без право да напускат земята ако господаря не разреши, станали работници и селяни, които пак не можели да мръднат ако нямат "путьовка" и апаратът не ги е избрал, одобрил и засилил нанякъде. То и затова в Украйна е "Гладомор"-ът щото украинците, таман се отскубнали от полска-та шляхта и се сдобили със земя, за чудо и приказ впрочем и, хайде – разкулачване и колхози... А руските селяци... те земя не са имали, на тях им дай самогон и да спят на печката...

Горките хора – освен да се пънат че са "велики"... какво ли им остава?! Затова всеки път като ги подкарат като пушечно месо и попаднат дори на наша територия, са изпадали в потрес, че хората живеят в собствени домове, имат покъщина, имот...

И това... затъпяващо оскотяване ни готвят и на нас... Петър Иванов каза: Всеки който пише срещу Путин е юдейски, американски, гру-зински или поне "европейски" (?) шпионин. Уточнител каза: УМОЛЯВАТ СЕ уважаеми-те хора да не спорят с Червени тролове (мурзилки*, лъжеисторичари, пирати, съвет-ски прокурори и темподобни отпадъчни продукти на комунизЪма и всякаква друга паплач). А също и да не им обясняват защо водата е мокра или, че геврекът имал дупка. Това е не само загуба на време. Навлизайки в спорове с такова Човекоподобно същест-во има опасност да заприличате на него. С троловете от Червената сган не бива да се влиза в полемика - просто при удобен слу-чай трябва да се гонят с камъни (не с тояги, защото хапят). А иначе не им обръщайте внимание – такова неглижиране ги убива, изпаряват се, като вампири на слънце.

Не забравяйте, че това са два вида екземпляри: внуци на АБпФК и слуги на същите – паплачь общоизвестни като Чер-вено-Руска сган**. Не забравяйте също, че главната им задача е да задръстват форума с всякакъв скрап, за да не може да се до-пуска някаква що-годе смислена дискусия, в която да излиза истината. Защото истината е отрова за тази сган. За тях няма нищо свято, няма никакъв морал, те вярват само в Мамона и се уповават само на Матушка Русь - тяхната опора и защитник в този враждебен ("англосаксонски", "хамериканс-ки", "еврогейски" свят. _________________________

Page 29: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

29 * от рус.: нещо като трол-проститутка **потомците и роднините на АБпФК, техните слуги и клиентела, заедно с КДС-КГБ-шпионите – всичките вкупом Руска агентура sardanapal каза: Русия е толкова велика, че не можа да извади потъналата "Курск", но и не позволи на друга една, съвсем невелика страна да го направи, макар че последните можеха и си предложиха услугите – жалко за нещастните подводничарчета! Но какво са стотина човешки живота за величието на Русия – важното е "враговете" да не разгле-дат подводницата...

Русия е толкова велика, че не мо-же да произведе тръбите за така силно желания от нея ЮП. Смея да прогнозирам, че главната причина да не се построи ЮП е именно тази – технологичната неспособност на производителите на москвичи да го пост-роят, без значение как ще извъртят нещата и кого ще изкарат виновен, за да не изглеж-дат смешни (за пореден път) пред света. stg каза: "В грешка си – руското население намаляваше допреди 7 -8 години, като най-голямото намаляване беше по времето на Елцин, когато смъртността надвишаваше раждаемостта – сега, колкото и да ви е неприятно, руското население се увелича-ва" – цитат на коментар #245 от “istorik65”

Ти няма ли да кажеш веднъж нещо вярно за разнообразие:

1990: 148,149,000 6.94% 2000: 146,763,000 -0.94% 2010: 143,618,000 -2.14%

sardanapal каза: Ето и думите на Аксаков (на когото са наречени улица в столицата на България и село във Варненско): "Всяко тържество на България е смърт за Русия!". Анализатор каза: Черно море е едно от най-дълбоките морета с конусовиден дънен релеф. Специалисти са изчислили, че за да компенсират налягането на водния стълб в най-голямата му дълбочина около 2200 м., от "Южен поток" трябва да подават компре-сия четири пъти повече от тази, която в момента руските помпи постигат. В проти-вен случай тръбите ще се смачкат. Е, питам аз, след агресията в Крим коя голяма за-падна фирма ще им помогне – за да решат този технологичен проблем???...

ДВЕ ИНТЕРВЮТА НА ЙОСИФ БРОДСКИЙ

Бродски е роден в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на раз-лични места, включително болница, морга,

фабрика, корабен котел и геоложка експе-диция.

Бродски научава английски и полс-ки и развива задълбочен интерес към кла-сическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.

През 1963 той е обвинен от съвет-ските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от стра-ната и през 1977 става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския уни-верситет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. Освен на руски той пише успешно стихове и на английски. През 1990 г. му е възстанове-но съветското гражданство. Бродски почива от инфаркт в Ню Йорк и е погребан във Венеция. Иосиф Бродский – Интервью (Нью Йорк 1989). Полная версия: ВИДЕО Вижте също и Иосиф Бродский. Возвра-щение (1), Иосиф Бродский. Возвраще-ние (2), Иосиф Бродский. Возвращение (3), Иосиф Бродский. Возвращение (4), Иосиф Бродский. Возвращение (5)

ЕХ, ТОЯ КОСТОВ – КОЛКО БИЛ ЛОШ, ВРЕДЕН И ОПАСЕН ЗА "ЧЕСТНИТЕ" МУТ-РИ, БАНДИТИ И МАФИОТИ!

Виж това: Павел Найденов: Банката на Илия пострада като КТБ заради Иван

Костов КРАТЪК КОМЕНТАР: Ех, тоя Костов, колко бил лош, вреден и опасен за "честните" мутри, бандити и мафиоти! :-)

ОТГОВОРЪТ НА ОМБУДСМАНА

ИСТИНСКОТО, ГОЛОТО, НЕПОДПРАВЕ-НОТО С ЛЪЖИ ОТНОШЕНИЕ НА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ КЪМ БЪЛГАРИЯ

понеделник, 23 юни 2014 г.

"Всяко тържество на България е смърт за Русия!"

Page 30: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

30 Думи на Аксаков (на когото са на-

речени улица в столицата на България и село във Варненско)

УРА, ИМАМ СИ ВЕЧЕ... ЕЛЕКТРОННА КНИГА!

понеделник, 23 юни 2014 г.

:-) Трябва да почитаме и да подк-репяме технологичния прогрес, ето, правя го, купих си днес електронна книга – въпре-ки че обичам много и обикновените, хартие-ните книги!

ПЛЪХОВЕТЕ ПЪРВИ НАПУСКАТ ПОТЪ-ВАЩИЯ КОРАБ

По повод на решението на тава-ришч Дмитрич Станишев за оттегляне на заслужен отдих в Европейския парламент държа да констатирам, че то е потвържде-ние и израз на безусловната правота на поговорката "Плъховете първи напускат потъващия кораб"...

ЗАЩО???!

юни 26, 2014

„Ако примерно се приеме предло-жението на руската ВТБ да вземе банката (КТБ), първо, то е съмнително, второ, това означава държавна банка на страна, която се намира в конфликт с нас и която води пропагандна война срещу България, да получи четвъртата по големина банка в страната и разбира се, БНБ не би трябвало да допусне това. Или пък омански фонд,

който също казва, че иска да я спасява – разбира се, че БНБ не може да поеме таки-ва рискове, тя е с всички възможности да оздрави банката, да не допусне никакви загуби и точно така трябва да направи. Но тя имаше тая мощ още в понеделник, защо не го каза просто? Защото беше блокирана! Защо беше блокирана е много сериозен въпрос!“

Иван Костов

КРАТЪК КОМЕНТАР: В тази тежка криза, в тази с просто око забелязвана безизходица, в която се намира страната – предверие на още по-страшни изпитания! – в която управ-ляващите и „добрата опозиция“ в лицето на ГЕРБ играят пошъл безотговорен театър, пак една личност, с качествата на държав-ник, показа, че мисли най-отговорно за случващото се и при това има разбиране как нещата могат да бъдат поправени; Иван Костов е тази личност. Той вече не е поли-тик, със задружните усилия на цялата поли-тическа и медийна ченгесарска напаст беше изтикан от политиката, но ето, сега, в този тежък момент, се разбра, че той е не само много необходим на държавата, а е направо незаменим. Наистина няма кой да запълни бездната, която зейна с оттеглянето на Костов от политиката. Няма друга полити-ческа личност от такъв мащаб, щото такива като Костов се раждат веднъж на сто години – само един държавник от такава класа се ражда веднъж на 100 години в една държа-ва, повече не се полагат. Други държави с такива свои държавници постигат чудеса, ние обаче ги гоним от политиката, та там да се разпореждат нещастните ментета; да, след Костов в Парламента останаха само ментета. И политически джуджета – колкото и да се пъчат някои, те са джуджета в лич-ностния смисъл, а Костов на техния фон е великан. Пиша тия думи, щото все някой трябва да ги каже, да ги произнесе гласно. Не бива да се мълчи за такива неща. Край-но време е и у нас да почнем да почитаме истината…

ПОЛИТИЧЕСКАТА, С ИЗВИНЕНИЕ, КУРВА НЯМА КАПЧИЦА ПОНЯТИЕ ЗА ДОС-ТОЙНСТВО

вторник, 24 юни 2014 г.

Гледам тази вечер "у телевизо-ро" премиера Орешарски как се лези като варена овча глава като го питат ще си даде ли оставката и се дивя, чудя и мая колко гнусно нещо е, с извинение, курвинската психология: как пък не се усети тоя нещаст-ник, че поне сега, едва накрая, след толкова излагации и унижения, можеше да си върне малка капчица от достойнството като не чакаше "мандатоносителят" да му реши съдбата, а дръзнеше да прояви един мъжки жест и сам да си подаде оставката – без да чака изхода на политическите пазарлъци!

Да, за миг можеше да си очисти малко от малко омърсеното име, ала ето, не се сеща, явно политическата, с извинение, курва няма никакво понятие за достойнство, за мъжество, за приличие даже. Жалка работа! Ето докъде води липсата на поли-тически морал – води до най-гнусен полити-чески, с извинение, курвалък...

ЩО Е "ИЗНЕСЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН СЕ-МИНАР", ГАРНИРАН С... ХЪРВАТСКИ КЕБАПЧЕТА?

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Преди два дни се похвалих, че си купих електронна книга – виж Ура, имам си вече... електронна книга! – и по повод на това някакъв човек, представящ се за рабо-тещ в ПГЕЕ-Пловдив, ми съобщава, че учителите от училището, от което бях увол-нен два-три дни преди 24 май тази година, щели били да идат на "изнесен семинар" в... Хърватско; та този човек предполага, че в свойствения си стил директорката Анаста-сова по този начин показвала на всички привързаността си към своя най-съкровен управленски девиз "Който слушка – папка, който не слушка – ритник!"; ето какво

Page 31: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

31 пише този човек, пък по-долу ще се опитам да импровизирам по подхвърлената тема, понеже за мен, както е известно, нравстве-ният момент на човешките отношения има водещ смисъл:

Грънчаров да ти съобщя нещо интересно – от ПГЕЕ съм. Анастасова организира "изнесен семинар" за всички учители в Хърватско, който ще се прове-де през втората половина на юли. И там ще бъдат обсъждани най-различни въпро-си, част от които си поставял ти - било в блога, било на учителски съвет. Интерес-но е дали ще те покани, не вярвам да го направи защото за такова нещо се иска един друг, по-различен от нейния морал. Но най-интересното е че с този семинар в чужбина, в който ти няма да участваш, тя иска да покаже на всички ето какво: "Който слушка – папка, който не слушка – рит-ник!" – вижда се каква е нейната простичка управленска философия.

Интересно е как с поведението си тя не се усеща, че потвърждава до една всички твои тези за деморализацията на отношенията в училище и за скапания психологически климат. Да знаеш знам че е лошо че те уволни, но пък в някакъв смисъл ти завиждам че се отърва от тази мръсотия – не се издържа вече, нейното лицемерие е непоносимо. Знаеш как е: всички го усещат, на всички им е гнусно, но всички мълчат. Сега след уволнението ти вече всички мълчат. Страхът е голям. Пиша това за да си излея мъката. Тая другарка съсипва нашето училище и няма кой да и попречи. Дано съдът върне и теб след като върна Калин. Дано висшестоя-щите органи обаче се засрамят най-сетне и уволнят Анастасова че повече така не се търпи. Ако пък се изнесе в друго учили-ще както усилено се говори пак бива. Ку-раж!

Това пише този човек, а малко по-долу в коментарите веднага се намира някой, който пита: "Какво общо има уволне-нието на г-н Грънчаров с някаква си екс-курзия, не разбирам?". Ще му отговоря, а покрай това ще засегна и истински значимо-то в тази тъй деликатна тема, имаща, както казах, важни нравствени измерения.

На мен все още ми е твърде инте-ресно дали в изминалото повече от един месец време от уволнението ми в съзнание-то на директорката вече не са се появили известни съмнения относно това, което тя дръзна да направи, предприемайки моето уволнение; интересно ми е дали в съзнани-ето й вече не е проблеснала мисълта, че, първо, е много грозно всичко онова, което дръзна да стори, второ, че с акта на самото уволнение успя да натика съзнанията на всички работещи в училището в една чудес-на екзистенциална ситуация на нравст-вен избор, сиреч, постави ги в ситуация на най-сериозно изпитание, което, по моето усещане, неминуемо ще стимулира техния

нравствен прогрес. Затуй аз с интерес ще следя развитието на този казус, това имен-но е нещото, което ме вълнува около цялата тази тема, свързана с уволнението ми, знаете, аз съм човек-изследовател и силно се вълнувам от такива наистина превъзход-ни нравствени и психологически казуси.

Защо толкова се вълнувам от тях ли? Ами защото те са свързани директно със състоянието, в което се намира нашата човечност. Каквито и да сме, и примерни учители, стараещи се да угаждат на суетна-та директорка, или да сме бунтари, свобо-долюбиви хора или пък да сме директори, които обичат персоналът да им угажда и да се унизява, каквито да сме изобщо, дори и да сме министри на просвещението или пък дори "велики политици", ние никога не тряб-ва да забравяме, че така или иначе сме човеци, а от запазването на нашата човеч-ност зависи в крайна сметка всичко остана-ло. Ето защо проблемът, който аз откривам в цялата тази история, е предимно нравст-вен, сиреч, е изпълнен с огромен смисъл, касаещ нашата човечност. И ми е много интересно доколко и други хора, свидетели на всичко случващо се около управлението на новата, вече прочула се в цялата страна директорка на ПГЕЕ-Пловдив, усещат ония жестоки и страхотни направо нравствени дилеми, в които тя поставя съзнанията на всички. Според мен когато един управник, една властваща особа реши, че за нея лично тия неща, именно моралните, са "глупави скрупули", такъв един властелин по необходимост почва да се оплита (подобно на петел или на кокошка в кълчища) в жес-токи нравствени проблеми, а в тях със съ-щата тази необходимост биват въвлечени и съзнанията на всички останали. Да дам един пример, още по-красноречив, белким ме разберат повече хора: Орешарски, т.н. "премиер", на който също изобщо не му пука за нравствените измерения на тъй безочли-вото му поведение, точно поради тази своя склонност се дискредитира по всички линии и изправи цялата ни държава в един най-остър нравствен по природата си конфликт (политическото в него е важен момент, но същината, ядрото, коренът на всичко, е нравствен). Надявам се ме разбраха и тия, които им е по-трудно да вникват в текстове, имащи по-сериозен или по-дълбок смисъл.

Аз обичам да тълкувам – да "нищя" – такива нравствени казуси; те са безкрайно благодатни. Затуй, не за нещо друго, толко-ва много време отделих на цялата онази епохална история на моята историческа разпра с въпросната директорка, която тя има добрината да увенчае, подобно на апотеоз, с моето уволнение, с моето изрит-ване от училището. Което пък, поради своя извечна склонност, има неблагоразумието да го направи по един напълно грозен, изцяло безчовечен начин. Аз лично на нея безброй пъти съм й казвал в очите, че глав-ният дефект на отношението й към хората е

това, че си позволява да се държи без-човечно. Е, вярно, тази безчовечност някои хора, за да я скрият, предполагам, даже от самите себе си (и също така най-вече за да заблудят наивния народ), та тази безчовеч-ност такива хора я обвиват в мантията на едно безпардонно лицемерие, няма как, тия неща си вървят в комплект, не може да си безчовечен и при това да не лицемериш, тия две неща наистина са неотделими. И понеже имах шанса да се сблъскам с наис-тина феноменални прояви и дори рецидиви на такова едно безчовечно отношение, проявило се това по повод на мен самия, аз дори го усетих със собствената си кожа, то – няма как – не мога да си позволя лукса да не се възползвам от тъй чудесния изследо-вателски шанс да анализирам, да напредна в постигането на оня дълбинен смисъл, който на нас, философите, ни е жизнено потребен, подобно на въздуха, подобно на водата. Ще ми се да поразсъждавам малко в тази посока – щото изкушението наистина е голямо.

Този човек, дето пише горе за "екс-курзията" на учителите от ПГЕЕ-Пловдив до Хърватско, а пък оня другия, който се прави на ударен, че не бил виждал, видите ли, връзката между моето уволнение и тази екскурзия, по един наивен начин се добли-жават до същината на проблема, очерта-ват го, поставят го в пределно чистата му форма. Примерно, преди около два месеца, може би толкова време вече е минало, моя милост публично, на учителски съвет си позволи да обвини директорката и най-тесния кръжец от приближени до нея в склонност към екскурзиантство, аз даже нарекох всичките от тая група "екскурзиан-тите", щото те общо взето постоянно пъту-ват в чужбина предимно (в страната коман-дировките не ги броим даже!), някои от тях направо се оляха от такива пътувания, директорката също много обича да пътува, да не говорим за първата й помощница. И ето, подхвърляйки туй обвинение, моя ми-лост, така да се рече, има заслугата дирек-торката, предполагам, да усети донейде накъде отиват нещата и като опит за ре-ванш пред "колектива" да реши да отпусне някой и друг лев от бездънния бюджет на училището – и да заведе същия този колек-тив, показал при това такава безпримерна вярност спрямо директорката, като за наг-рада, на една екскурзия, вярно, само до Хърватско, а не до Лондон, не до Рим, не и до Париж или Мадрид (където, впрочем, старият директор в предишните години отведе всички хора по много пъти, но сега там ходят предимно избраниците на дирек-торката!). Та значи аз имах, де факто, заслу-гата с онова мое непремерено (или пък преднамерено провокационно) изказване пред съвета тази екскурзия до Хърватско изобщо да се състои, но сега, заради увол-нението ми, няма да мога да отида – въпре-ки че и да не бях уволнен, аз, впрочем, пак

Page 32: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

32 нямаше да отида, както не съм ходил на други подобни "изнесени семинари", които директорката има обичая да организира – с оглед да изпотроши парите за квалифика-ция и преквалификация на учителите, които, като не се използват по предназначение, предполагам, ако не се бухнат за нещо друго, могат съвсем да изгорят ей-така, за едното нищо; но тя поне ги употребява за награда на ония, които явно нямат особени скрупули и се възползват от тия подаяния. Както и да е, не зная дали в съзнанието ви се оформи този нравствен проблем, който се опитвам да очертая. Ще се опитам да бъда още по-директен.

"Оня скандалист" Грънчаров при това многократно настояваше в училището да се отпочне един широк демократичен дебат по най-належащите, аз имам обичая да ги наричам горещи и дори парещи проблеми на училищния живот; такъв дебат от години течеше в ръководения от мен Дискусионен клуб, ала администрация-та не си мръдна даже и малкия пръст да направи нещо в тази посока, независимо от настояванията ми, писмено, с нарочни док-лади, или устно, в този смисъл съм се из-казвал на учителски съвети и къде ли не още. Това, че директорката не обърна вни-мание на предложенията ми показва къде са нейните истински приоритети, примерно, тя положи невероятни усилия да ми подгот-ви... уволнението, но не си мръдна и малкия пръст да направи нещичко в посоката, за която аз настоявах, което, както и да го погледнем, показва доколко е изкривено всъщност съзнанието на тази администра-торка: на истински важното и значимото не обръща капчица внимание, а се занимава предимно с дреболии. Значи помислете малко: един човек предлага нещо, което си заслужава да бъде обсъдено, той е настой-чив, вместо да реагираш по подобаващия и човечен начин, именно, поне да му дадеш думата да каже какво мисли, ти започваш да му кроиш шапката да го уволняваш, а нак-рая, за да му затвориш съвсем устата, и направо го уволняваш - и то по най-глупави, изцяло смехотворни, очевидно несъстоя-телни мотиви, именно, че той, този, дето предлага, бил, видите ли, "напълно некадъ-рен", "абсолютно неспособен да е учител" и прочие глупотевини.

Представяйки в детайли този слу-чай в блога си аз, разбира се, си правих и продължавам да си правя един експери-мент, насочен към това да установя и пред-ставя в пълнота и на дело, именно практи-чески, всички ония дефекти, от които страда директивно-административната система в българското образование и училище, а също така, на второ място, да опитам да разбера възможно ли е по някакъв начин да се повлияе що-годе позитивно на развоя на ужасната ситуация на пълна безпътица, в която образователната ни система се оказа, особено през последните години. Виждате

докъде стигнах в тези свои усилия, насоче-ни към доброто на училището, по крещящ начин не бях разбран от въпросната адми-нистраторка и в крайна сметка бях уволнен, също така, което е особено важно, не бях подкрепен от т.н. "колектив", който по един екстравагантно бездушен, бих казал даже безчовечен начин се примири с изстъплени-ята на самозабравилата се директорка, а ето сега, като пълна подигравка със своето достойнство, е готов, предполагам, да не се откаже от подаянието, което разчувствалата се директорка им подхвърля, именно въп-росната екскурзия до Хърватско. Дали тия хора, имам предвид учителите в ПГЕЕ-Пловдив, ще усетят невероятно "изтънчена-та", а всъщност безкрайно дебелоока гавра, която директорката им устройва – и за която говори човекът по-горе, дето ме подсети за този чудесен казус? Ето това според мен е въпрос, над който си заслужава да се по-мисли, а пък и – защо не? – да се поговори повече. И тук, в блога, пък и реално, не само на четири очи, а дори и на въпросния... "изнесен семинар". Тук в тази връзка има доста интересни моменти за обсъждане, не мога да обърна внимание на всичките, но поне на някои ми се ще да обърна известно внимание.

Първо, ситуацията е такава, че ни-кой, повтарям, никой, няма да посмее да откаже тази екскурзия, защото който дръзне да откаже да отиде, това може да се изтъл-кува като проява на нравствен жест на съпричастност със "злодея" Грънчаров, с посечената така безпощадно от директорка-та жертва на нейния безогледен произвол, а нима някой може да си позволи лукса да бъде заподозрян само в такава една опасна съпричастност? Значи, изхождайки от поз-нанието на човешката душа, в което, от опита на моите години, достатъчно съм напреднал, предполагам, почти всички учители на екскурзията до Хърватско ще отидат, а ония, които няма да отидат, ще ходят да се унизяват лично пред директор-ката, да я молят да благоволи да им разре-ши да не отидат по еди-какви си "лични причини", защото ако не отидат без да да-дат такива унизителни обяснения, то тогава положително могат да бъдат заподозрени в съпричастност със "злодея Грънчаров", което е равностойно на това да си подпишат собственоръчно смъртната присъда. Щото сега, след като "успя" да се справи даже с мен, директорката, предполагам, изхождай-ки пак от познание на бездните на човешка-та душа, вече копнее за това коя друга жертва да налапа в своята ненаситна паст; то скоро ще се разбере коя е следващата жертва, защото подобен тип администрато-ри изобщо не могат да живеят без постоян-но да смучат, тъй да се рече, "кръвта" на тази или онази жертва, дъвчейки я в своята ненаситна административна паст. Та значи и да отидеш, и да не отидеш на тази екскур-зия, все ще си, тъй да се рече, прецакан,

все ще си унизен, все би трябвало да се чувстваш гнусно и гузно; ето как едно авто-ритарно управление, лишавайки хората от избор, неминуемо довежда до страшни и ужасни нравствени катаклизми. Но тия изпитания са необходими за нравственото израстване на хората, човек докато не изпие до дъно горчивата чаша, едва ли ще усети цялата нейна сладост и прелест. Аз тук като философ мога да заключа, че духът, тъй да се рече, си знае работата, че онзи "кърт", дето рови там долу, наистина добре работи, тоест, излиза, че ония, дето си въобразяват, че служат на злото, всъщност, противно на намеренията си, постигат и правят само добро – ето тази ирония на живота за мен е най-възхитителното!

На второ място като отидат на тази екскурзия и там, в прословутото Хърватско, да предположим, екскурзиантите седнат "малко и да подискутират" (те наистина са закарани там като награда за... малодушие-то им, за това, че са мълчали унизително и че са търпели гаврите над "оня там злодей Грънчаров", тази екскурзия наистина е "папкането" заради слушкането!), та значи като седнат там да дискутират, в един мо-мент всички участници, стига да не са с хептен закоравели или дебели (стига да не са с биволски или волски!) кожи, няма начин да не усетят присъствието на... "призрака" на оня същия "злодей" Грънчаров, който няма начин да не завитае там, в залата за семинари в някой хотел в Хърватско. И какво ще правим тогава като завитае този пусти "призрак"?! Е, ще лицемерим, че не го усещаме, ще се преструваме, че го няма, ще се хилим принудително и ще играем пошло театро. Аз добре зная, че там, осо-бено без моето участие, смислена и задъл-бочена дискусия и то по най-важните, пов-тарям, горещи и парещи проблеми, просто няма как да започне, няма как да се завър-же, това е нормално, хората са наплашени, а "злодеят" го няма, е, само призракът му витае там – и няма начин да не витае. Стига да не сме станали съвсем безчовечни де, но аз не вярвам да се и стигнало дотам, не вярвам "здравият смисъл" на "здравите сили" съвсем да е победил "здравия разум", чак до такава колосална безчовечност не вярвам да се е стигнало. За да се проведе една смислена дискусия се иска да бъде направено нещо съвсем немислимо, изцяло абсурдно: в съзнанието на директорката Анастасова да заблещукат искри на една немислима толерантна човечност и тя, ужасена от съзнанието за това, което е дръзнала да направи с моето уволнение, да се реши на нещо наистина немислимо, примерно, да ме повика, да ми заяви, при-мерно, че иска да даде възможност на на-рода да чуе моя отдавна заявен (в писмен вид до директорката) доклад за нравствено-то състояние в училището, в този смисъл, примерно, да ме покани да присъствам в

Page 33: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

33 качеството ми на... лектор на този семинар в Хърватско!

Не, знам, това, разбира се, е на-пълно невъзможно да се случи – щото ако се случи, то ще е равностойно на нещо като нравствено самоубийство на самата директорка, а подобно нещо не можем да очакваме положително никога! Тъй че ми е много интересно какво именно ще се случи на този семинар в Хърватско, как ритуално ще протекат там "обсъжданията", то, както е известно, у нас такива "семинари" се орга-низират само и единствено заради... банке-тите, дето директорката ще даде, та още повече да унижи персонала: като дъвчат хърватските кебапчета, нека всички да изпитат цялата сладост на унижението си, щото, вярвам, ще осъзнаят, че заради тия пусти кебапчета всъщност са допуснали да си продадат достойнството – и самоуваже-нието. Имам чувството, че тази екскурзия, с оглед на казаното дотук, може да изиграе решаваща роля за нравствения поврат към добро, който аз от години очаквам в това училище – и направих, трябва да се признае, доста, за да го ускоря. Е, не можах кой знае какво да постигна, но онова, което аз не можах да постигна, сега ще го постиг-не... логиката на самия живот, при това чрез посредничеството на своето "сляпо оръдие", така де се рече, именно благода-рение на усилията на самата директорка, на която й щукна в главата мисълта да направи тази така многозначителна екскурзия до Хърватско. Аз именно от този извод съм очарован така, че повече наистина няма смисъл да се пише, поради което и спирам дотук. Още повече, че започна леко да ми писва да пиша, а почне и да ми писва, аз веднага прекратявам с писането.

Ще завърша с това: желая ви при-ятно прекарване в Хърватско, скъпи колеги от ПГЕЕ-Пловдив! И Вам, многоуважаема госпожо директор – Вам особено! Заради това, което направихте и възнамерявате да направите, Вие заслужавате огромна награ-да! Не знам дали някой ще се сети да Ви я връчи, но ето, признанието от моя страна го имате. Без да искате, правите това, което е най-доброто от всичко възможно – и така работите без да искате за нравственото пробуждане на "колектива", пък и на цялата образователна общност в България, щото Вашето име вече е в устата на много хора. Вие също така допринесохте много за моите така занимателни изследвания на ситуа-цията в българското училище, без Ваши-те усилия аз едва ли бих написал своите последни книги, пък и още ще напиша, само живот и здраве да е, ето, сега започват още две съдебни дела, заведени от мен срещу Вас, покрай които още много есета ще ми се наложи да напиша. Битката продължава, но това е битка не между мен и Вас (ний два-мата в случая изобщо не сме важни!), а е битка между две философии на живота, между два мирогледа, между две ценнос-

тни системи. Ето в това е цялата същина на работата, която така силно ме вдъхновя-ва в моите изследвания.

А не това, което, примерно, си мислите сега, в ето този момент: леле, тоя Грънчаров колко е подъл само, написа това, та да го поканя и той, наглецът, да дойде в Хърватско на нашия семинар, представяте ли си колко бил нагъл тоя проклет Грънча-ров, колеги?! Не, не е така, сама знаете, че даже и да не бяхте ме уволнили, аз пак нямаше да дойда на семинара Ви в Хърват-ско – както не съм ходил на всички Ваши други семинари, организирани къде ли не: не ходя, щото съм принципен противник на подобни унизителни за хората подаяния, с които те да бъдат купувани; мен, добре знаете, с нищо не можете да ме купите. Тъй че не е нежно да изопачаваме всичко, неза-висимо че някои хора така го умеят този занаят. Както и да е: приятно прекарване на този исторически семинар в Хърватско, убеден съм, че след него нравствената ситуация в училищната общност ще се пречупи най-сетне - за да потръгнат нещата. А те няма начин да не потръгнат, промените са наложителни. Някои, дето се инатят и пречат на промените, ще бъдат ответи безжалостно от техния вятър, от прослову-тия "вятър на промените"; каквото обаче и да става, промените идат, те са неудържи-ми, тук напразни са всички усилия за спира-нето им. Но това е вече отделна тема.

А аз да приключвам поне тази те-ма, че ужасно се изморих. Днес – да съобщя само това – съм извикан в Инспектората за да ми кажат дали кандидатурата ми за участие в конкурса за директор на Английс-ката гимназия в Пловдив е допусната или не е допусната; аз предполагам, че не е допус-ната, нашата родна администрация няма да се изложи да ме допусне, нека да не я под-ценяваме толкова като допускаме че ще ме одобрят, но да видим все пак. Каквото се случи, ще ви известя, разбира се, живот и здраве да е само. Хубав ден на всички! Желая ви нравствено прераждане, нека това да ви сполети – ще станете други хора! Истински, достойни, човечни! Каквито сме длъжни да бъдем. Сполай ви!

КРАСОТИТЕ НА БОЖИЯ СВЯТ

Блестящите брегове на Вадху, Малдивите. Прелестното зарево се дължи

на биолуминесценцията – живи микроор-ганизми, които проблясват при досега си с въздуха. Прекрасно, мистично и романтич-но!

"БОЛЕН МИ ЛЕЖИ МИЛЕ ПОПЙОРДА-НОВ" – В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА... "СЪВСЕМ ИЗГНИЛИ ХОЛАНДЦИ"

сряда, 25 юни 2014 г.

Защо "изгнили" да са холандците ли? Ами ясно защо: откога Шекспир е писал, "че има нещо гнило в Дания", а къде е Да-ния, там и Холандия, и двете, горките, "гни-ят" вече толкова векове. Гният и все по-сладки стават – като мушмулите, като бана-ните. То и целият Запад гние ли гние, само дето ний, българите и руснаците, само се... червенеем, червенеем ама чак до кърваво (това нема да ви го обяснявам, да се наде-ваме, че ще се сетите сами защо се изразих така!) Та затова аз сметам, че холандците вече са "съвсем изгнили", панимаете ли ме защо се изразих така?

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето тука и оригиналът на тази песен:

РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЖЕНИЕ СПРЯМО ЕДИН НЕСКОПОСАН ОПИТ ЗА ХВАЛЕНЕ НА "РЕВОЛЮЦИОННИТЕ НАМЕРЕНИЯ" НА ОТИВАЩАТА СИ ВЕЧЕ МИНИСТЪРКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Попадам тази сутрин на текст на някой си Иво Райнов с патетично заглавие: Само една крачка разделя министър Клисарова от революцията в средното образование. Брях да му се не види, аз за малко да проспя "революцията", тя била почти започнала, а аз да не усетя това – а

Page 34: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

34 уж се смятам за революционер?! Зачетох се. Ето няколко откъса, дето особено много говорят, пък после вижте и моя коментар, щото аз наистина не мога да търпя когато някои хора се изсилват да кажат нещо, а всъщност нищо особено не казват:

... Изглежда, че в последния месец преди своето оттегляне професорът е гото-ва да предприеме стъпки, които биха пре-дизвикали началото на революционни про-мени в закостенялото образование. (Тюх да ме се не види, за малко да проспя револу-цията, тя била вече започнала бре!)

... Може би най-революционната стъпка, която се загатва от диалога между синдикалисти и министерска администрация е ревизиране на една десетилетна дискри-минация към немалка част от българското учителство... (Леле, коя ли те тази "най-революционна стъпка"?!)

А то какво било: ... намаляване на годишният норматив за някои предмети е с 30 до 70 часа! (Абе тоя подиграва ли се с нас бре?! Каква "револуция" има в това?!)

... Революционна е още една тема в дискусията между синдикат и министър – постепенното намаляване на натовареност-та на по-възрастните учители. Идеята за известно облекчение за всеки преподавател преминал 50-годишна възраст заслужава адмирации. (Егати, тоя Райков дали пък не се майтапи, като нарича тия неща "револуционни?! Дали аз не сфащам май-тапа му?!)

... Внимание заслужава и ангажи-ментът в бъдеще пенсионирането в профе-сията да бъде съпроводено с 8 брутни зап-лати за лоялните към училището учители. По този начин ще се демонстрира уважение поне с идея по-близо до най-важните за държавата към момента професии – армия, полиция, съд, които получават значително повече в края на професионалната кариера. (Това вече е гавра: "почти" приравняване-то по уважителност на професията им към... милиционерите било... "проява на револуционност"?! Тоя Райков джубмуш ли си прави с нас бре?! Или си мисли, че щом сме даскали, требе непременно да сме и малоумни, така ли излиза според него?!)

И тъй нататък. Няма начин, наложи се да реагирам. Ето какъв коментар написах там, обръщайки се към тъй патетичния "револуционер" Райков:

Абе, колега Райнов, какво "рево-люционно" има в тия "благоволения" на министърката?! Тя била благоволила, види-те ли, да ни даде това, да ни отпусне онова и ето, наричаме това нещо "революцион-но"?! Абе Вие давате ли си сметка какво приказвате? И какво "революционно" има в намаляването на норматива на някои спе-циалности? Или в намаляването на часове-те за предпенсионерите? Глупости на тър-калета!!! Вие изобщо давате ли си сметка за ония наистина революционни промени,

които са необходими на българското обра-зование?!

Ако тия неща, дето Вие наричате "революционни", са такива, то какво да кажем за ония същностни и коренни проме-ни, които наистина са необходими? А това тук, дето Вие така го величаете, простете, са дреболии, истинското и същинското е съвършено друго. Повечко си мерете при-казките, щото ставаме смешни. Предпола-гам сте учител, резил е така неточно един учител да употребява думите, опитвайки се да постигне една високопарност, която никому не е нужна...

КАКВО БИ НАПРАВИЛ ПУТИН АКО БЕШЕ НА МЯСТОТО НА ПОРОШЕНКО – КАКВО БИХА НАПРАВИЛИ УКРАИНЦИТЕ АКО БЯХА НА МЯСТОТО НА РУСНАЦИТЕ

Если бы Путин был на месте По-рошенко, он бы вначале спалил дотла Сла-вянск и Донецк (как Грозный), а потом дого-ворился бы с самым продажным и бесприн-ципным из лидеров террористов – каким-нибудь Пушилиным (как с Кадыровым), назначил бы его губернатором (князем, паханом) Донецкой области с неограничен-ной властью и дал бы ему звание Героя Украины.

Вот только в отличие от 85 процен-тов россиян, поддерживающих подобные действия, злые и плохие украинцы момен-тально вынесли бы такого президента впе-ред ногами.

Написа: Pavel Gintov

АДМИНИСТРАТИВНАТА СИСТЕМА В ОБРАЗОВАНИЕТО УМЕЕ ДА СЕ ЗАЩИ-ЩАВА, НА НЕЯ ИЗОБЩО НЕ ѐ ПУКА ЗА НИКАКВО ПРАВО, ЗА НИКАКВА ИСТИНА, ЗА НИКАКЪВ МОРАЛ

четвъртък, 26 юни 2014 г.

На сайта на РИО-Пловдив може

да се прочете следната "новина", а пък

днес отидох до Инспектората, където ми връчиха и даденото на изображението съобщение за отказ (недопускане) за учас-тие в конкурса за директор на Езикова гим-назия в Пловдив:

Кратък текст на новината: До-пуснати и недопуснати кандидати до учас-тие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО – Пловдив

Пълен текст на новината: С П И С Ъ К на допуснатите и не-

допуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на

общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на

РИО – Пловдив

І. Допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище: 1.Венцислав Петров Николаев 2.Димитрийка Стоянова Стоянова 3.Елена Петрова Тепавичарова 4.Красимира Ангелова Станева 5.Майя Динкова Русева - Друмева 6.Мария Димитрова Димитрова 7.Марияна Ангелова Симеонова – за ЕГ „Пловдив” – гр. Пловдив 8.Марияна Николова Генчева 9.Николай Атанасов Радев 10.Пенка Николова Стайкова 11.Петър Йорданов Нейчев 12.Петя Грозева Стойчева 13.Ружка Милчева Генова 14.Сюзан Орхан Моллаюсеин ІІ. Не допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността “Директор” на об-щинско училище:

Page 35: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

35 1. Ангел Иванов Грънчаров – не

отговаря на изискването на раздел ІІІ, т. 3, пр. 2 от заповедта за обявяване на конкур-са.

2. Марияна Ангелова Симеонова – недопуска до участие в конкурса за длъж-ността „директор” на НУ „Васил Левски” – гр. Кричим, община Кричим, област Пловдив и ОУ "Христо Смирненски” – с. Строево, об-щина Марица, област Пловдив, тъй като не отговаря на изискванията на раздел ІІІ, т. 6 от заповедта за обявяване на конкурса. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ: Да, командната административна система в образованието – "Империята"! – отвърна на удара, на предизвикателството, което ѐ отправих като обявих, че ще участвам в този конкурс: не ме допускат до участие в него! Значи ли този отказ, че според предс-тавите на командната административна (бюрократична) и абсурдистка система, властваща в образованието, моя милост е човек, лишен от... граждански права – и на какво правно и морално основание се стига до едно такова фактическо състояние? Това, че ако една администраторка от най-долно (в смисъл на нисше) ниво е издала на човек като мен нещо като "присъда", имен-но, че съм бил, видите ли, "абсолютен нека-дърник", "напълно неспособен да бъде учител" и прочие идиотщини, то тази санк-ция, независимо от очевидната си абсурд-ност, има за Системата някаква илюзорна и непоклатима "правна сила" – дотам, че съм лишен от гражданското и човешкото (а също и професионалното) си право да участвам в конкурси за подобни държавни длъжности и служби?! Как е възможно с един подзаконов акт да бъдат отменяни фундаментални и конституционни права на лица, които не са осъждани от законен съд, сиреч, имат пъл-ния обем от всякакви права?! Нима презум-пцията за невиновност (до доказване на противното от законен съд) не важи за аб-сурдистката командно-административна система в образованието?! И ред други въпроси буди това фриволно решение на комисията, което, разбира се, е "законно" във формалния смисъл, ала не издържа и най-елементарна проверка откъм логичност, законосъобразност и правомерност?!

Аз, разбира се, знаех за този пункт в изискванията към кандидатите, нещо повече, подадох документи за участие именно да установя дали Инспекторатът в Пловдив, който благодарение на мои жалби и доклади е запознат до пълни подробности с онази епична история на моите отношения с въпросната администраторка на ПГЕЕ-Пловдив, довела до уволнението ми, ще дръзне да се възползва от това формално основание за отказ, за недопускането ми до участие в конкурса. Е, дръзнаха, което по-казва, че не им пука за нищо – в това число не им пука изобщо и за качеството на обра-зованието на учениците. Пука им само за

едно: да си остане непобутната онази омер-та, на която се крепи всевластието им, пука им само за максимата "Гарван гарвану око не вади!". Системата - "Империята" - умее да се защищава, на нея изобщо не й пука за никакво право, за никаква истина, за ника-къв морал. Такива са способни на всичко, в това число и да обрекат децата на цялата нация на най-калпавото образование, какво-то изобщо е възможно, образование, което е значително по-калпаво от необразование-то даже! Калпаво образования човек е в значително по-тежко положение от необра-зования – защото живее с илюзията, че е "образован". И има съответното калпаво съзнание за образованост, което безкрайно му вреди. Докато необразованият човек е съвсем автентичен – и неизвратен. Но това са други проблеми. Но интересуващото ме тук се свежда до този отказ, който за мен означава следното:

Означава, че самата система вече самата себе си закопава, сама на себе си е гробокопач. Е, щом така й харесва, нека да продължава да се самозакопава. Ний даже ще ѐ помогнем да го стори още по-бързо и ефективно. Та да се отървем накрая от нея – и да станем свободни. щото Системата в този момент е диктаторът, тиранинът, който мачка свободата на всички! Аз поне съзна-вам какво прави и се боря с него. Има обаче дейци, дето не съзнават, и си мислят, че уж са "свободни" – ето това е съзнанието, характерно за истинския роб. Истинската трагедия е при тия хора. Горко им! Те кога – и КАК? – ще зажаднеят за отнетата им свобода – ето това е въпросът!

ЩО Е КОМУНИЗЪМ? – НАЙ-КРАТКАТА ДЕФИНИЦИЯ С МИНИМАЛНО РАЗЯСНЕ-НИЕ

Комунизъм е равно на ненавист спрямо личността, нищо друго не е кому-низмът: това е неговата същина. Отношени-ето към другата личност е мерило за подат-ливост към комунизма или за комунистич-ност (комуноидност). Некомунистът като срещне и види една талантлива и дейна личност, е склонен да ѐ се възхищава, да ѐ се радва, докато комунистът настръхва и мигновено се преизпълва със злобна жлъч и с ненавист към нея. Този е моят безпогре-шен метод за установяване на това дали и доколко даден човек е увреден от комуниз-ма – и доколко изобщо е човек.

Комунистът е непълноценен чо-век, изпитващ някакво диво и варварско преклонение към комуната и към безлич-ността, а също така и патологична омраза към личността – и към човека. Това мое разбиране по превъзходен начин обяснява защо комунистите са избили толкова много хора, а пък на тия, които не са били избити, на тях са им съсипали живота.

КОЙТО БЕЗРОПОТНО ПРЕГЛЪЩА ГАВ-РИТЕ, ТАКЪВ СПОРЕД МЕН Е ПО-СКОРО ГОВЕДО, А НЕ ЧОВЕК

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Напоследък много общувам с ад-вокати. Понякога дори те сами ми се обаж-дат за да ми дадат някакъв съвет. Ей-така, на човешка основа. Оказва се, че сред адвокатското съсловие имало и свестни, човечни адвокати, а не само лакоми хиени. Вчера например, след като писах за отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище - виж Административната система в обра-зованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѐ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал – два-ма адвокати ми се обадиха да ми дадат съвети; най-напред ми се обади една дама-адвокат, като обсъдихме случая по нейна инициатива, ми даде ценни съвети; ето как завърши разговора ни във Фейсбук: Аз: Много Ви благодаря за консултацията! Адвокатка: А, няма проблем, аз сама Ви предложих – искам да Ви помогна. Моля, за нищо, приятна вечер! Аз: Добър човек сте, това е много ценно за един добър адвокат – според мен! Приятна вечер! Адвокатка: Старая се да помагам на хора-та. Благодаря! Аз: Радвам се, че има такива адвокати, че има адвокати с такова съзнание у нас! Адвокатка: Благодаря за хубавите думи! (Край на разговора)

А друг един адвокат ме посъветва да обжалвам отказа или недопускането до конкурс пред висшестоящия орган, именно пред Министъра; понеже съм станал посло-вичен случай на човек, който често се жалва срещу безобразията на административната система в образованието, ето моето стано-вище по този въпрос дали изобщо си струва

Page 36: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

36 да се жалваме - и какъв е смисъла все пак нещо да правим, а да не мълчим като гове-да:

Да, ще обжалвам само пред Ми-нистерството и то поне само за да ми е чиста съвестта – че не съм премълчал гаврата като последен мухлю; който безро-потно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек; то комай само това остава на човека като се сблъска с лудостите на Системата – да роптае, да се жалва. Затова благоразумните хора прег-лъщат униженията щото и от оплакване особена полза няма: човек като се оплаква и роптае само предизвиква срещу себе си могъщите сили на Системата – и в резултат пак е смачкан, дори и още по-жестоко. Страшна работа!

Ние, българите, по думите на Ире-чек, сме такива, че не правим друго освен взаимно да си пречим и да се прецакваме, тоест да си разваляме един другиму рабо-тите (почти дословно цитирам от "Българс-кия дневник" на проф. Константин Иречек); така е било в миналото, така е и сега, а ето, комунизмът пък явно разви тази общобъл-гарска склонност до цяла една безчовечна Система с безброй служители-паразити, която друго не прави освен да вреди, да пречи, да мачка и да прецаква активните, дейни хора, които не са безлични и търпе-ливи изпълнители на своеволията на всемо-гъщата Система. Сега вече Системата ни прецаква всички нас и действа като безжа-лостен държавен механизъм за прецакване, тъпчене на личностите и за отмъщение – когато дадени хора дръзнат да се държат като свободни граждани.

Да, така у нас постъпва Системата спрямо всички ония, които не мълчат, които роптаят, които се мъчат някак да защитят личността си – и да си запазят достойнство-то. Аз специално – понеже искам все пак да си остана човек, а не ща да дегенерирам до нивото на говедо! – затова пиша, роптая и се жалвам: друг избор не ми остава.

ТОВА Е СИСТЕМА, НАПРАВЕНА ОТ РУС-КИ ГРАНИТ – И ЕДВА ЛИ ЩЕ Я ПОМРЪД-НЕШ...

четвъртък, 26 юни 2014 г.

По повод на моята епохална вече борба с усърдни служители, по-скоро с

верни оръдия на безчовечната администра-тивна Система, установила се в българско-то образование, на която аз давам пълна гласност в блога си, ето какво ми пише един български американец (американски бълга-рин), чиито отзив е по повод отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище, отразен в ето тази публикация: виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѐ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал; та ето какво ми пише този човек, писал е писмото нощес по българско време, а аз го чета в ранната утрин:

Да, AIG, точно си го усетил: Ти си

лишен от граждански права! Това автома-тично следва от качеството ти на гражданин на тази пост-съветска република BG, със зло и завистливо население, станало такова поради людоедската компартия и принципа й: “Изяж другаря преди той да е изял те-бе!”. Не се ли замисляш защо комунистите бяха зли и се топяха един друг кат майму-ни? Ами ето заради горния принцип, прину-дени бяха горките...

А и правото им е такова, козметич-но са му сложили на ленинското право червило и сенки и мислят че заблуждават някого. Та погледни правния език и на ом-будсмана, и на другите писма до теб с правна аргументация (напр. администра-тивното производство от Главна инспекция по труда) – от тях лъха на безумно всемо-гъщо самодоволство и някакво фръцливо величие на средновековен феодал, но не и на право...

И ти от тия низши твари чакаш чо-вешки права ли? То бива да си замечтан, ама чак толкова! Я ги осъди в Страсбург за да изкараш някой лев поне. Иначе това е система от руски гранит и едва ли ще я помръднеш...

И други две неща дразнят – нали свърши социализма, защо отново подпома-гат тези странни същества, дето се наричат BG турци, а са турци колкото император Хирохито е монголец, и се мушат навсякъде с предимство сякаш че е 1980 година??... Виждаш ли колко е способна на промени BG?

A и защо в списъка на допуснатите има само 3 мъже от 14 (= 21%) ?? Tова е тотално феминизиране на страната и съз-даване на мухльовци вместо мъже. Това е BG-патент от робството ли, от бабините им деветини ли, не знам, Русия е по-нормална в това отношение...

И аз като тебе преди изследвах нахалството в BG, но по едно време си викам “Абе вместо да ги правиш американци тия шматки не е ли по-лесно да отидеш при истинските американци?!”, ха-ха-ха...

Е, неизмеримо по-добре беше... Тегли им една майна, помниш ли

един твой читател какво ти беше казал:

Игнорирай ги, гледай да ти е интересен на теб живота, не можеш да ги победиш!

Булгаристан и мутрите ще пребъ-дат на своите ширини! Добре че е малка страна BG – иначе щеше да инфектира планетата, ха-ха-ха!

A.

ВИЖТЕ САМО НА КАКВИ ВИСИНИ Е СПОСОБНА БАЙ-ГАНЬОВСКАТА БЮРОК-РАЦИЯ И СЕ ВЪЗРАДВАЙТЕ!

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Абе наистина, какво ли съм седнал да се оплаквам от издевателствата на род-ната ни бюрокрация бе; я вижте нещо, което ще ни убеди, че моя милост, с всичките идиотщини, които преживя през последните години, е един вид "щастливец" в сравнение с това, което българската бюрокрация е сторила на други хора; ето какво ми прати един буден интернетен "приятел":

О, AIG, никак не си пострадал много, да ти кажа, ха-ха-ха, само виж на какви висини е способна бай Ганьовската бюрокрация и се възрадвай, ОК? И пред умрелите не се спира, че пред теб ли?

Бълхарите са сами на тази пла-нета, a другите нации живеят само като фон – за да се види колко са велики бълха-рите, а най-отгоре е Бог, но па и той е бълхарин – както един спортен ритни-топковец в BG ни го обясни преди време...

Та прочети непременно ето това: Орлов мост, автор Ивайло Диманов

ВСЯКАК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ, ВАЖНОТО Е ДУШАТА МУ ДА Е ЧИСТА – КАК ОБАЧЕ ЛИ ЖИВЕЯТ ХОРАТА С МРЪСНИ ДУШИ?

Page 37: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

37 Сократ живял като обичайната му

храна била маслини и хляб, все пак, по думите му, ядем за да живеем, а не живеем за да ядем (както повечето съвременни хора, кой знае защо, си мислят). Та нима и аз не мога да доживея живота си оттук-нататък със същата храна, именно с хляб и с маслини? (След малко ще закусвам тъкмо с хляб и с маслини, но първо да си допия чая и да допиша един текст.) Е, и понякога ще си устройвам "пиршества" – като ще си приготвям бобена чорба или пържени кар-тофки. Всякак може да живее човекът, важ-ното е душата му да е чиста – как ли живеят обаче хората с мръсни души?

На втората снимка е показател на всички пътища в света заедно с разстояния-та, намира се до централната поща в Плов-див; често го гледам, размишлявайки какво би станало с мен ако не бях такъв патриот (или по-скоро мухльо) и ако преди години бях поел в някоя от тези посоки; най-много ме мами стрелката, посочваща щата Ко-лумбия, САЩ - ама карай, явно ще си меч-тая само, вгледан в тия табели...

На последната снимка може да се види централната алея в парка Лаута, в който се разхождам често напоследък...

МЪЛЧАНИЕТО НЕ Е НЕЩО БЕЗОБИДНО...

Да виждаш несправедливостта и да мълчиш означава да участваш в нея – означава да й помагаш и да я насърчаваш...

КРАТКО РАЗМИШЛЕНИЕ ПО ПОСТАВЕНА ВАЖНА ТЕМА

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Томи Томев каза: Много е трудно да се разбере кое е справедливо и кое не е. А дали въобще има несправедливост? Ангел Грънчаров каза: Има несправедли-вост. Ако няма несправедливост, тогава няма да има нито истина, нито лъжа, а пък в такъв случай всичко ще отиде по дяволите. Затова има както справедливост, така и несправедливост. Човешките представи, Томи, за справедливостта са много, но идеята (понятието, същината) е една - и тя може да бъде постигната само чрез фило-софстване. Чрез мислене. И чрез говорене, писане, четене, обсъждане...

Да добавя още нещо: най-лесното и най-простото нещо на този свят е да се разбере кое е справедливо и кое не е спра-ведливо. То е обаче такова, именно лесно и просто само за хората, чиято душа не е осквернена с неверни, изопачени предста-ви, сиреч, лесно е за хората с що-годе чисти души. Чисти са душите, които не са си загу-били усета, "сетивото" за истината, да, истината за тия неща, духовните (справед-ливостта е от този род) се установява не-посредствено или пряко със СЪРЦЕТО, не с ума...

Умът идва впоследствие, истинс-кото обаче е онова, което сърцето ни казва, оттук започва всичко...

ЗА ДА ИЗЛЕЗЕМ И ОТ ТАЗИ КРИЗА СЕ ИСКА ПРОСТО ПОВЕЧКО АКЪЛ У КОЛКО-ТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА – ИМАМ ПРЕДВИД ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ

юни 26, 2014

Чета в един сайт статия със заг-

лавие Колко е важен служебният преми-ер? (заглавието обаче не й е много сполуч-ливо и подходящо според смисъла, но както и да е) с автор Константин Вълков, която е

чудесно написана, носи в себе си богат смисъл, дава интересни примери от истори-ята и задава много и то крайно необходими въпроси, примерно ето тези:

… Проблемът на страната е, че няма политически лидер, роден и отгледан от друга майка. Как да има ефективна битка за политическо надмощие като догановци, местановци, барековци, станишевци, бори-совци, кобурги, първановци, сидеровци, василевци, пеевскоподобни и всички оста-нали излизат от един корем, сучат от двете цици, търсят вниманието на тия две цици, които навярно обитават един и същ сарай и т.н.? Кой е този, който ще ги стимулира да се развият политически, да дръпнат с нова политическа идея, да работят повече? Ка-рат се помежду си, днес едните цоцат от циците, утре ще са другите, ама тия цици са все ония цици.

Ето още един абзац, свързан с те-мата:

Качественият служебен премиер би могъл да създаде изцяло нова полити-ческа реалност, да върне вярата в демокра-тичния модел и да съживи политическата система, оставена на командно дишане.

В тази връзка авторът пише нещо много важно, а именно:

Моделът на следващото служебно правителство трябва да бъде следния – изключително жилав, непоколебим и опитен служебен премиер плюс най-добрия чужд съветник, който страната може да си позво-ли.

И накрая задава въпроса кой именно да бъде служебният премиер; отго-варя съвсем неочаквано ето как:

Въпросният служебен премиер се казва Иван Костов. (сега пребройте до десет преди да избухнете)

Ето какъв коментар си позволих да напиша пък аз във Фейсбук под линка, во-дещ до тази статия:

Споделям тезата на автора: ако наистина искаме страната ни за няколко (два до три) месеца да дръпне решително напред то служебният премиер, назначен от Президента Плевнелиев, трябва да се казва Иван Костов.

Впрочем стане ли Костов служебен премиер, това може да помогне на изборите Реформаторският блок да вземе мнозинст-во, тогава Костов вече може да остане премиер и на новото редовно правителство – и тогава страната наистина ще поеме по

Page 38: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

38 верния път. Не е фантастика това, иска се просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподава-тели…

Написах това, знаете, за лечение-то на някои болести се налага да се бърка дълбоко в раните, чак до корена, до основа-та, а също така и да се реже гнилото. Та с оглед на всичко това си позволих да се изкажа така. Ако искате ме плюйте или пък се смейте докато сте живи, само внимавай-те да не си преуморите ченетата…

МАЙЧИЦЕ, ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ – ТАКЪВ НАГЛЕЦ ДА ПРЕТЕНДИРА ЗА РОЛЯТА НА "ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕР"?!

БРОЙ 12 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН, ЗА-ПОВЯДАЙТЕ, ЧЕТЕТЕ ГО ЗА ЗДРАВЕ, УМ И РАЗУМ!

ВИДЕО

ИДЕЯТА ЗА УЧИЛИЩЕ, ОРИЕНТИРАНО КЪМ ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ

Из: Само една ли е интелигентността?

Професор Хауърд Гарднър разяс-нява теорията за множеството интели-гентности, представяйки идеята за учи-лище, ориентирано към отделната лич-ност

... Гърднър апелира за тотална промяна на начина, по който функционира съвременната образователна система и за ранно оценяване и развиване на всяка една от тези типове интелигентност. По този начин, уверен е професорът, обучението ще бъде много по-приятно и ефективно, давай-ки поле за развитие на силните области на децата още в ранна възраст. Така те по-лесно могат да разберат в кои дейности и професии наистина са добри.

В книгата „Множеството интелиген-тности“, която ИК „Изток-Запад“ пуска на българския пазар, Гарднър разяснява тео-рията за множеството интелигентности, проследява отзвука, който тя предизвиква по света през последните 25 години и разк-рива новите й постижения в практиката в книгата. Ученият прави подробен обзор на теорията, проследява нейния отзвук по света и разкрива новите й постижения в практиката, като изгражда мост между тео-рията и работната среда.

Гарднър онагледява и разсъжде-нията си върху бъдещето на теорията, отговаряйки на основните въпроси и крити-ки, повдигнати през последния четвърт век. Въпреки враждебните условия на консерва-тивните образователни системи, характерни за почти цял свят, и въпреки доминацията на „училищата щампи” – както ги нарича харвадският професор – семената на МИ теорията успяват не само да покълнат, но и да дадат плод.

В „Множеството интелигентности“ Хауърд Гарднър ни представя идеята за училище, ориентирано към отделната лич-ност, което се отнася сериозно към много-аспектния подход към интелигентността. Той обръща внимание на някои емблема-тични образователни проекти, основани изцяло на МИ теорията: проектът „Нула”, заедно с който надничаме в спектралната класна стая; редица важни дискусии – за разбирането като приоритет на образовани-ето, за оценяването, доколко са справедли-ви претендиращите за равен старт IQ, SAT и други тестове, какво е индивидуализирано образование и къде е неговото място, какво е процесфолио и как може да се прилага и др.

АКО БОТЕВ БЕШЕ ЖИВ СЕГА, И ТОЙ ПОЛОЖИТЕЛНО ЩЕШЕ Е ДА БЕЗРАБО-ТЕН – КАТО МЕН

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Талантът, както и характерът, са даденост. Ако Ботев беше жив, щеше е да безработен. Никой собственик на медия нямаше да го изтърпи. А и този народ едва

ли щеше да го чете, така че вестникът на Ботев щеше да фалира. Но ще кажете, той е гений, хаймана, може да кара само на хляб, вода и вино. И ще му бъде простено, ако не се грижи като еснаф за семейството си. По талант може и да не се съизмерваме с Ботев, но по собственото си чувство за свобода и освободеност – можем.

Журналистът, преди всичко, тряб-ва да бъде наемник на своята съвест, на черно-бялата истина. И днес имаме стра-хотни журналисти и публицисти, на Запад щяха да са милионери, но у нас преживяват като известни производители на високока-чествена продукция. Малцина са, но са за пример. Защото те не позволяват да се отнасят към тях като към стока. Нито като към преживни животни, които дъвчат думи-те, за да бъдат редовно издоявани от собс-твениците на обора.

Из едно интервю на Р.Леонидов ИЗВОД: Та значи ако Ботев беше жив, и той щеше е да безработен... като мен (това го пиша, за да вбеся завистчиите). Е, доволен съм, значи всичко си е на мястото. Между другото, моя милост също като Ботев прави вестник, който – знае ли се?! – може да остане като един знак на времето, което живеем...

ДА ЧУЕМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ КАКВО СЪР КЕН РОБИНСЪН КАЗВА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО – НЯМА ДА Е ИЗЛИШНО...

... особено за ония нашенски... кра-туни, които всеки ден се занимават с обра-зованието на нашите деца – ощетявайки ги, нанасяйки им неизлечими травми за цял живот. Хей, хора, хей, драги учители, кога ще се вразумите – и ще погледнете с трезв поглед върху това, което правите, откривай-ки неговия точен и верен смисъл?!

Page 39: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

39 Ето още един клип с него; той сам

там казва: "има глад за клипове с мен":

И още едно клипче, сега ни е пад-нало да гледаме сър Кен Робинсън, ами да се възползваме тогава:

Вижте и това от моя блог (Две лекции на Кен Робинсън за образование-то, над които си заслужава да се замис-лим сериозно), оказва се, че търсачките слагат тази публикация на доста видно място когато търсите нещо за образование-то. И още нещо (гледали ли сте го вече? Не сте? Браво на вас! Яката спите!):

И НЯМА ЧОВЕШКО ПРАВО, ПИСАНО ИЛИ НЕПИСАНО, КОЕТО ДА МОЖЕ ДА ОТМЕ-НИ ДЪЛГА НИ НАЙ-НАПРЕД И ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО ДА СМЕ ЧОВЕЦИ...

събота, 28 юни 2014 г.

Кой каквото и да прави, аз кажи-речи всяка сутрин пиша някаква... жалба или някакво отворено писмо до нехаещите институции – и разказвам за злоупотребите с власт на разплулата се в порочно самодо-волство безнаказана образователна адми-нистрация. Всеки човек си има съдба, моята явно е тази: да се боря с тия, които са така вредни за българското образование, че повече едва ли е възможно. Ако обаче нещо постигнаха тия... не знам вече как да ги нарека, всяка обидна дума е слаба за тях, затуй ще се въздържа от каквато и да е било крещящо обидна дума... та ако постиг-наха все пак нещо спрямо мен тия... лица от образованието, с които ми се налага да се боря всеки ден, то е че успяха да навредят по най-ефективен начин на моя творчески процес: в предишните години аз сутрин пишех с любов и увлечение своите книги, а сега от три години насам не съм написал нито ред от книгите си, за сметка на това обаче почти всяка сутрин пиша своите ре-волюционни доклади, открити писма и жал-

би срещу злоупотребите на самодоволната образователна администрация!

Виждате ли колко са вредни те специално за мен, виждате ли колко е гадно "постижението" им? Всъщност те и за мен са вредни поне толкова, колкото са вредни и за всички, които се занимават с образова-ние, а най-вече са вредни за учениците, за младите хора, вредни са най-много за бъл-гарската младеж. За жалост обаче това все още не се разбира. Е, правя каквото мога да се разбере. От колкото се може повече хора. Правя това, което е по силите ми. Чудеса не мога да правя, но нещичко все пак правя. Не стоя със скръстени ръце – като повечето...

И ето, тази сутрин пак ми се налага да зарежа всичките си идеи за писане по най-различните творчески теми, които ме вълнуват, теми от областта на философия-та, психологията, човекознанието и човеко-разбирането и т.н., и, за жалост, пак ще трябва да напиша един строг администра-тивен документ; аз вече даже и... "админис-тративни романи" започнах да пиша вече, не се шегувам, не помните ли, че издадох един такъв сборник с подобни текстове? Той се нарича тъкмо "Административен роман", напишете това в търсачките, ще видите какво ще се появи. Ето това ще се появи, да ви помогна, да не си губете време да го търсите. Както и да е, виждате, пиша тия неща не защото съм станал... извратен, а защото се налага. Защото трябва да се пише. Защото не мога да си позволя да замълча когато се правят какви ли не бе-зобразия.

Да, не мога да мълча. Няма да за-мълча. Има време да мълча когато вече съм умрял, но докато съм жив ще роптая, ще се боря - няма никога да замълча. Няма никога също така да стана покорен – и пос-лушен. Тая с мен няма да се случи: мало-душието ми е органически противно. Та значи ето днес ми се налага да пиша едно решително възражение против така фри-волното решение на комисията на Региона-лен инспекторат по образованието в Плов-див за провеждане на конкурс за директор на Езикова гимназия "Пловдив", решение, с което тя не ме допусна до участие в този конкурс. Е, налага се да възразя. И не защо-то толкова съм се засилил да ставам дирек-тор, а защото тук са нарушени най-базисни принципи на правото – и на човещината. Няма да станем никога нормално и човешко общество ако ние, хората, ако ние, гражда-ните продължаваме да си мълчим и да си затваряме очите пред злоупотребите и зулумите на нашата пълновластна и само-забравила се, на нашата разплула се от разврат и от самодоволство администрация. Е, с оглед все пак някога да станем нормал-но и човешко (европейско, демократично, свободно) общество аз пиша тази сутрин с такъв загрижен вид на лицето си своето поредно открито писмо-жалба до Министер-

ството на образованието и науката; ето какво се получи в крайна сметка:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия

по образованието и науката (и до всяко следващо лице, което ще я

наследи на този пост) До проф. А.Клисарова, Министър на обра-

зованието и науката (и до всяко друго лице, което ще я наследи

на този пост) До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република

България До доц. д-р Ана Страшимирова – Председа-тел на Комисията за защита от дискримина-

ция КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, На-

чалник на РИО-Пловдив

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТК-РИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование,

от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл:

Уважаема госпожо Председател на

Парламентарната комисия по образование-то и науката

Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин омбудсман, Уважаема госпожо Председател на

Комисията за защита от дискриминация,

Длъжен съм да Ви известя, че си-туацията в т.н. система на българското образование вече е безобразно и направо нетърпимо тежка, катастрофална даже. Изцяло порочната и неотговаряща на нуж-дите на времето командно-административна и директивна система е парализирала и задушила, подобно на зъл отровен октопод енергията, творческите сили на всички участници в реалния образователен процес. Отдавна е дошло време за решителни, дори революционни по естеството си промени. Защото ексцесиите, до които се стига, са наистина нетърпими. Ще дам един крещящ, дори екстравагантен пример в тази посока.

Като радетел и дори поборник за едно ново, отговарящо на нуждите на мла-дите хора и съвременно образование от години работя в тази посока, именно за изнамиране на нови образователни подходи и технологии в преподаването, за написване на подходящи, на добри учебни помагала, за утвърждаване на нов, съвременен и човеколюбив тип отношение между учител и ученици и т.н. Преподавател съм по фило-софия и гражданско образование, притежа-вам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни бло-гове, също блогове за дискусии и пр. От 6

Page 40: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

40 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, което изли-за три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейно-то и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с фило-софи от Украйна и други страни. Автор съм на много учебници и учебни помагала по философия, на философски и психологи-чески книги, издадени от най-авторитетни издателства.

В своята преподавателска работа винаги съм се стремял да изпълнявам за-дълженията си на най-съвременно методо-логическо ниво, използвайки авангардни, нестандартни подходи – с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способност-та за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите. В последните няколко годи-ни, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, при-мерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоя-нието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на бъл-гарския живот). Но да спра дотук, моите виждания за ситуацията в българското образование съм ги представил изчерпа-телно в посочените книги, а ето сега вкрат-це и екстравагантната история, с която искам да Ви запозная. Впрочем, аз и друг път съм Ви писал по тия проблеми, би следвало да сте запознати с тази направо чудовищна история – стига моите жалби и доклади изобщо да са стигнали до вашите бюра. С оглед на това този път ще бъда пределно кратък.

От три години училището, в което съм работил 14 години, а именно ПГЕЕ-Пловдив има нов директор: г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост от министър Сергей Игнатов. За тия три години въпросното административно лице си поз-воли да встъпи в недопустимо остър конф-ликт с мен по всички възможни линии, при-бегна до какви ли не "техники" и подходи за административен терор и тормоз, за диск-редитирането ми като личност и като препо-давател, случиха се наистина чудовищни, направо немислими, непостижими от разсъ-дъка и дори шеметни истории (които аз като съвестен хроникьор описах в детайли в своя блог и им придадох нужната гласност и публичност, щото такова едно... богатство

за науката не бива в никакъв случай да бъде загубено или погубено!), това, че не си мълчах, а изобличавах всички действия на въпросната администраторка засилваха жаждата й за отмъщение, тя опита какви ли не начини, кой от кой по-недопустими, да ме сплашва, да ме тормози, да ме наказва, стигнахме до съдилища (съдът, примерно, отмени нейна заповед "Предупреждение за уволнение" и на трите възможни инстанции, стигнахме заради обжалванията й дори до Върховен касационен съд!), бях обруган, оклеветен (заведох дело и по този случай, щото г-жа директорката собственоръчно в моя характеристика ми вписа любопитна "диагноза", именно "податлив на чести нервно-психологични разстройства", тази "диагноза" беше отхвърлена от оторизира-ните медицински органи!), а най-накрая, като същински апотеоз, характерен за древ-но-гръцките трагедии, г-жа Анастасова успя да подготви и да осъществи и заветното, тъй мечтаното от нея уволнение и то по възможно най-смехотворните причини: "пълна негодност", "абсолютна неспособ-ност да бъде учител", "изцяло некадърен" и пр. (прилагам въпросния административен шедьовър, който аз, разбира се, ще обжал-вам в съда); да, от няколко седмици аз вече съм уволнен, а тя, предполагам, е неизме-римо щастлива че вече ме няма в подве-домственото й училище. Ох, сякаш успях с едно изречение даже (наистина дългичко, "километрично"!) да изразя есенцията на случилата се прелюдия на тази "малозначи-телна" история, която сега ми се налага да представя – за да изпъкне още по-релефно цялата абсурдност на случващото се в административната система а българското образование.

Г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни на 19 май т.г., съвсем предпразнично, под формата на "подарък" непосредствено преди празника 24 май, тя тия неща ги умее, старае се според силите си да унизи колкото се може повече поред-ната си жертва. (Излишно е да споменавам, че други уволнени по-рано от нея по същия безцеремонен начин вече я осъдиха и им предстои да се завърнат в скоро време на работа!)

Та аз имам правото, според зако-на, да обжалвам заповедта й за уволнение в двумесечен срок, скоро ще бъде заведено такова дело, квалифицирани адвокати ми помагат за подготвянето на исковата молба. Преди няколко дни обаче реших да подам документите си за участие в обявен конкурс за директор на ЕГ-Пловдив, за мен беше много интересно как ще реагира системата предвид положението, в което се намирам. Както и очаквах, РИО-Пловдив реагира ето как:

Не съм допуснат до участие в кон-

курса. На "основание" защото съм бил увол-нен по този крайно "компрометиращ" ме параграф: като "неспособен", "некадърен", "не умеещ да се справи" и пр. Значи ли това, че мои най-фундаментални човешки и конституционни права - като право на труд, на упражняване на професията, като право да заемам различни държавни длъжности и т.н. – са отменени и то именно по повод на един волунтаристичен административен акт на самозабравил се администратор от най-низшето ниво?! Да, заповедта за моето уволнение е налице, но тя е под въпрос, предстои обжалването на нейната право-мерност пред законен съд, този съд още не се е произнесъл, аз, според презумпцията за невиновност съм невинен; да, но ето системата вече ме наказва, отнема ми и то не какви да е права, а най-фундаментални – каквото е правото на труд! Разбира се, нека онзи умен чиновник, който е включил такова изискване в една наредба за провеждане на конкурс да се опита да обясни как е въз-можно административен акт от най-низше ниво да спира действието на предписания на самата Конституция – тия хора дали изобщо имат най-елементарна представа за смисъла на правото?! Както и да е, явно в рамките на абсурдната, на доказалата своя-та абсурдност система всичко е възможно! И ето, мои най-фундаментални и конститу-ционни права са ми отнети по безцеремонно грозен начин! Разбира се, комисията, дето се казва, си е "оплела работата", във фор-малния юридически смисъл нещата са вързани – и нека жертвата да си роптае колкото си иска. Важното е до конкурса, в който и моя милост пожела да участва, да бъде допуснат един-единствен, именно "правилният", "нашият" кандидат! Нека пародията на конкурс да бъде пълна! Ний срам от нищо нямаме! Ще си правим какво-то искаме – та нали цялата власт е наша!!!

Моята заповед за уволнение е в срока за обжалване, тя не е влязла в закон-на сила и не е юридически факт – да, ама ето, посечен съм, недопуснат съм за учас-

Page 41: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

41 тие в конкурс, а най-вероятно на това "за-конно основание" аз вече няма да мога и изобщо да си намеря работа оттук-нататък в образователната система?! Значи ли това, че абсурдният и смехотворен администра-тивен акт на една самозабравила се дирек-торка с един замах ме лишава завинаги от моите конституционни, фундаментални, човешки, граждански и професионални права?! Давате ли си сметка какво означава това?! Ще търпите ли такова безобразие?! Възможно ли е такива неща да се случват в нашето мило отечество, дали случващото се пък не е някакъв кошмарен сън? Или у нас вече всичко е възможно да се случи?!

Разбира се, че съм възмутен! Та-кова безобразие, такъв идиотски админист-ративен волунтаризъм не съм предполагал дори и аз че е възможен! И най-интересното е, че целия апарат на РИО-Пловдив, който е в течение на епохалната по характера си разпра на лицата Грънчаров и Анастасова и добре знае какво се е случило (и от чиито състав е комисията за провеждане на този директорски конкурс), без замисляне е застанал изцяло на страната на директорка-та Анастасова, потъпквайки по най-грозен, по недопустимо екстравагантен начин моите права. С което де факто показва, че насър-чава нейния произвол – щом признава, че стореното, видите ли, било имало "законна сила" даже и за комисията по провеждане на въпросния конкурс!!! Кажете ми, при това положение аз дали някога изобщо ще мога да си намеря работа като преподавател по философия в някое училище? Дали някой директор на училище ще се осмели да ме вземе на работа след като висшестоящ органи като РИО-Пловдив дава на директо-рите такъв пример за най-безобразно по-тъпкване на моите човешки и професионал-ни права?!

Най-решително протестирам сре-щу произвола и беззаконието! Няма да

търпя тази гавра! Направете нещо за да спрете терора над моята личност! В проти-вен случай, ако проявите безразличие и безотговорност, това ще означава не само че се солидаризирате с тия, които тъпчат моите права, но и че поемате пълната отго-ворност за всичко онова, което може да се случи оттук-нататък. Не чувствате ли, че поставяте човек като мен, който 30 години от живота си е отдал на българското обра-зование, в състояние на пълна безизходица – и на пълно отчаяние?! Нима може да се постъпва по такъв грозен начин с един човек – бихте ли били добри да ми отгово-рите поне на този въпрос?!

В моето състояние по-слаба лич-ност може да изпадне в пълно отчаяние, което би могло да доведе в крайна сметка до непоправими последици. Аз като капак на всичко съм инвалид, инвалидизиран съм с 62% инвалидност, но съм с право на рабо-та. Способната на всичко директорка, за да ме уволни, успя кой знае по какъв начин да си осигури и разрешение от Инспекцията по труда (!!!), за нея изглежда няма невъзмож-ни неща; тя малко прилича на Азис, умее да прави така, че всичко, което пожелае, то се случва! Тия гаври, които преживях в пос-ледните три години и особено пък в послед-ните няколко месеца, нанесоха непоправи-ми вреди на здравето ми. Да, обаче безчо-вечната административна система и нейни-те безжалостни цербери явно не знаят що е човечност, що е съчувствие, що е доброта; властта явно понякога е нещо като наркотик, който е способен така да омайва нечии съзнания, че даже и "моралните скрупули" вече да не действат, да отпадат безследно.

Аз пък си позволявам да кажа и напиша, че така с човека не бива да се постъпва! Аз така мисля. Аз така виждам нещата. Нека да не съм "прав". Аз от разби-рането си няма да се откажа: да, не е чо-вешко да се постъпва по такъв начин с един човек! И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци...

Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаеми дами и господа – депутати, министър, омбудсман, председател на Комисия за защита от дискриминация. Мно-го ми е интересно дали сте в състояние с нещо да ме изненадате. Иначе зная как ще ми отговорите – ако изобщо благоволите да отговорите. Административният подход за мен вече не крие никакви тайни – след като изпитах жилото му до насита. Безчовечната администрация обаче не просто е изменила на функцията си, тя е станала противоес-тествена – и противочовечна. Вместо да служи на хората, тя е стигнала дотам без капчица съжаление да им вреди. Да им причинява зло. Да се гаври с тях. Да ги мачка, да ги тъпче, да ги смазва, да ги уни-щожава...

Но така не бива да се прави. Така е грозно да се прави. Казвам ви тия неща като философ. Философите имаме това право да казваме директно в очите онова, за което всички мълчат – с което всички са се примирили. И кога в такъв случай, позволете ми да Ви запитам, уважа-еми г-н омбудсман, ще имаме държава, която да е близо до, а не да е срещу човека – и гражданина?! Нека и другите длъжност-ни лица, и г-жите и г-дата депутати, и г-жа Министъра, и нейния приемник ако искат да се замислят по тия въпроси. Стига да имат добрината да го сторят... 27 юни 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

КОМУНИЗМЪТ УЖ АБДИКИРА, НО КОМУ-НИСТИТЕ ЗАПАЗИХА И ДОРИ УВЕЛИЧИ-ХА СТАРАТА СИ ВЛАСТ

юни 27, 2014

Из: Как комунизмът си остана

Западът прояви огромно леко-мислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни за да изтикат комунистичес-ките елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Евро-па.

… Европейската платформа „Па-мет и съвест“ координира дейността на институти и организации, които се занима-ват с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа пра-ви 25 години след 1989-та, е крайно отрез-вяваща: в Централна, Източна и Югоизточ-на Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно – престъп-ленията от онова време почти не се прес-ледват, а и в никоя от държавите не е уста-новена солиден правов ред. В идеологичес-ки план комунизмът е абдикирал, но „новата класа“ е запазила старата си власт.

През 1957 Милован Джилас я де-финира като „експлоататорска класа на собствеността“ – състояща се от представи-тели на комунистическата партия, достигна-ли до властта. Прикрита под нов политичес-ки етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия,

Page 42: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

42 например, на мястото на съветската дикта-тура се установи „плебисцитната“ диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демок-ратична фасада, зад която господства кар-телът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

… България сред държавите с най-влошено развитие. А междувременно оли-гарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Дока-то в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в поли-тиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация „Бертелсман“ установява влошаване в 12 от 17-те постко-мунистически държави в Централна, Източ-на и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъ-ния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функцио-нери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички пост-комунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990.

ЩО Е ЛИДЕР? – НА ВНИМАНИЕТО НА НЯКОИ НАШИ ВЕЧЕ ПРОВАЛЕНИ, АЛА ЗА СМЕТКА НА ТОВА ТВЪРДЕ САМОНА-ДЕЯНИ АДМИНИСТРАТОРИ

КАК РАЗБИРА НЕЩАТА ЕДНА УЧИТЕЛКА ОТ АМЕРИКА

ВИДЕО

АМАН ОТ ГЛУПОСТИ И ОТ ГЛУПАЦИ В ТАЗИ ДЪРЖАВА: ЕЙ, ХОРА, ЗАРАДИ ГЛУПОСТИТЕ ДЕТО ПРАВИТЕ ЩЕ СИ ЗАТРИЕТЕ ОТЕЧЕСТВОТО БЕ!

Питам се: тия, дето цял ден най-гръмогласно призовават народа да се успо-кои и да не си тегли парите от банките не съзнават ли, че по този начин постигат съвършено обратен, бумерангов ефект, т.е. засилват психозата, подръчкват и подклаж-дат паниката, щото нали знаете колко е недоверчив масовият българин, казваш му нещо, той те гледа с недоверие и си вика: тоя явно иска да ме метне нещо, а да правя обратното на това, което ме съветва! Тъй че по-добре беше да си бяхте мълчали и рабо-тите щяха да се успокоят... а тъй ето, пани-ката нараства, фейсбук жужи като ритнат кошер, виждате ли в крайна сметка какво става?!

С оглед на горенаписаното аз няма да се правя на загрижен и да ви увещавам да не си теглите парите от банките, напро-тив, теглете си ги като ви се правят глупос-ти, пък после си натикайте банкнотите къде-то искате, на по-сигурно място – проблемът си е изцяло ваш, малоумници неедни, аман от вас, от глупост на глупост налитате и сами ще си съборите държавата! Вместо да идете да протестирате да се махне нека-дърното и продажно проруско правителство и така да допринесете нещо добро за дър-жавата си, вие се наредихте... пред банките да си теглите парите и да събаряте банко-вата система – майната ви тогава!!!

ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ВЪНШНИ И ПОС-ЛУШНИ НА ТЯХ ВЪТРЕШНИ СИЛИ ПОДК-ЛАЖДАТ, НАЛИВАТ МАСЛО В ОГЪНЯ НА КРИЗАТА

юни 28, 2014 Из: Радан Кънев скочи на Бойко Борисов

Според лидера на ДСБ бившият премиер също създава паника за банкова-та система

Лидерът на ДСБ Радан Кънев раз-

критикува Бойко Борисов за изявленията му, че е необходимо да се изтеглят 5-6 млрд. лв. заем от МВФ, за да се стабилизира банковата система. В профила си във фейс-бук Кънев написа:

„Неприятна изненада: Бойко Бори-сов в хора на врачките, създаващи паника. Приказките за 5-6 милиарда заем от МВФ подклаждат паниката сред гражданите и са лишени от всякаква финансова логика. Банките имат нужда от повече спокойствие и по-мълчаливи и подготвени политици.

Или… някой в ГЕРБ си представя, че смут и предизборни опашки пред банките ще дадат по-лесна победа на „силната ръка“? Надявам се Борисов спешно да се освободи от подобни съветници. Подобна политика ще вкара страната в хаос, и нада-ли ще даде гласове на партия, чиито фи-нансови стожери са били Дянков (днес ВТБ) и Мавродиев (днес – безпомощната и пара-лизирана КФН.)“ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Прав е Радан Кънев. Като чух изявлението на Б.Борисов – а той, горкият, е доста бос по банковите и финансовите въпроси и е най-добре да се въздържа от изказване по въпроси, от които не разбира – аз си помислих същото. Рад-вам се, че има политици, които изразяват и моите мисли по най-важните въпроси. А Б.Борисов по въпроси, от които не разбира, би следвало да говори само онова, което му казват подготвени експерти. Ала къде ти толкова смиреност и разумност у бабаит като него, дето си мисли, че от всичко раз-бира…

Още един-два коментара, които казват нещо важно за разбирането на ситу-ацията:

Всички политически партии една през друга се опитват да внасят нестабил-ност. Кутев пусна слуха за фалит на още банки и на валутния борд. Бойко Борисов твърди, че ни липсват разни милиарди. Местан след всичките тъпи преговори, които водят, се изцепи, че времето е относително понятие. Пуснаха се някакви глупости за правителство на спасението… Що за мало-умници има в тази държава! Все едно искат насила да разсипят държавата. А не е ли точно така?

Написа: Ziezi

Page 43: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

43 „Налице са белези за външна на-

меса в развитието на българската полити-ческа криза. Страната е изправена пред външнополитически риск, генериран от стратегията за противопоставяне срещу Европейския съюз и НАТО.“

Иван Костов НЕОБХОДИМА ДОБАВКА КЪМ КОМЕН-ТАРА МИ: Като гледам как усърдно някои външни сили, намиращи се на североизточ-на посока, подклаждат, наливат масло в огъня на кризата, подпомагани от прислуг-ващия им политически персонал у нас, се питам дали след като путинистите в основни линии се провалиха в Украйна (там срещна-ха неочаквано твърд отпор!), дали пък сега основното им внимание постепенно не се измества към България – като най-слабо място в Европейския съюз и НАТО? Казвам: дали на нас не е дошъл редът да усетим „меда и жилото“ на тази същата „всеотдайна братска любов“, от която така силно пропи-щяха украинците?

В тази връзка не е зле да прочете-те ето това, важно е: Банковата паника може да е сценарий на Кремъл Някой има интерес всичко да изгори в България, смята Георги Ганев; един цитат само:

Това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие довери-ето на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изго-ри всичко. Очевидно някой има интерес всичко да изгори в България. За това става въпрос.

ПО ПРЕДСТОЯЩО ЕПОХАЛНО СЪДЕБНО ДЯЛО ОТ СОКРАТОВ ТИП УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ ТЪРСИ СВОИ УЧЕНИЦИ, ЖЕЛАЕЩИ ДА СЕ ОБЕЗСМЪРТЯТ – КАТО СВИДЕТЕЛСТВАТ ПРЕД СЪДА

неделя, 29 юни 2014 г.

Удоволствията, които луксът доставя, не биха могли да се сравнят с насладата, която човек изпитва при ми-сълта, че всеки ден става все по-добър – и със своя пример и усилие помага на други да станат по-добри. (Сократ)

Отдал съм се на четене напосле-дък – зер, имам си нова електронна книга и още й се радвам като дете! – да, на четене съм се отдал, не на писане – ех, колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пи-шеш! Дано можете да си представите колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш, но на, ето, сега пак ми се налага нещичко да напиша, нищо че тази сутрин даже и в интернет (фейсбук) съм се отдал на четене, не на писане (ако не броим ня-колко съвсем кратички коментари, които подхвърлих тук-там – колкото да поддържам огъня на дискусиите). Но сега ми се налага да напиша нещо важно, което при това за мен има, тъй да се рече, прагматичен сми-съл. Става дума за това, че по съвет на моя адвокат (по дялото срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, дялото срещу нейната за-повед за уволнението ми, искам съдът да отмени тази абсурдистко-кафкианско-беке-това-и-оруеловска заповед) та значи по съвет на моя адвокат си търся за същото това дело... свидетели, да, доброволци, които са съгласни да дойдат в съда и да свидетелстват за мен, именно, да кажат впечатленията си за мен и като личност, и като преподавател, и като пишещ човек ако щете. Това е нещото, за което ми се налага да пиша, т.е. да апелирам тази сутрин: търся си свидетели!

В тази връзка моля хора, които ис-кат да поемат това неудобство, именно, да се явят пред съда в един предварително уречен ден и час и там, под клетва, да сви-детелстват за мен, именно, да кажат съвсем свободно какви са впечатленията им за мен като човек, като личност, като преподавател и пр. Такива свидетели могат да бъдат както настоящи или бивши мои ученици от ПГЕЕ-Пловдив, така и мои колеги, именно учите-ли, работили с мен било в ПГЕЕ-Пловдив, било в някое друго училище, щото аз в ПГЕЕ-Пловдив съм от 14 години, но преди това съм работил и в други училища, в университета в Пловдив също съм работил, тъй че който има впечатления за мен и желая да ги сподели пред съда, да заповя-да. Съдът, предполагам, ще се интересува от ето такива неща, които директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (в запо-ведта си за моето уволнение) има добрина-та да изтъкне, а именно, че съм бил "напъл-но некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител", "абсолютно непригоден" и т.н.; предполагам съдът с помощта на такива свидетели ще трябва да се ориентира до-колко преценките на въпросната директорка Анастасова отговарят на истината, доколко отговарят на реалното, на действителното положение. По тия въпроси свидетелите ще трябва да свидетелстват, т.е. да разкажат за впечатлението си за моята работа. Та който – било мой бивш ученик, било колега, учител, който е работил с мен, който ме познава, който има наблюдения върху моя-та работа, било пък философ, който има

впечатление за моите "научни трудове", за моите книги и т.н. – ако иска да ми се притече на помощ в този тежък за мен мо-мент, в който е поставено на карта всичко ценно за мен, за което съм работил в целия си досегашен живот, да заповяда, да заяви готовността си да ми бъде свидетел, пък после ще уредим формалностите на имейла ми, който се намира в раздел КОНТАКТИ на блога.

Това е. Отправям този апел и се надявам да се намерят добри хора, които са готови да поемат известно неудобство (да се явят в съда, да си загубят един ден при-мерно, да преживеят известни вълнения в съда когато биват разпитвани и пр.) и то ей-така, "за едното нищо", именно, да помогнат да се установи истината, да ми съобщят за готовността си да свидетелстват, та да уредим с тях формалностите по призовава-нето им пред съда. Тия дни, до два-три дена, предстои завеждането на делото, т.е. явяването им пред съда ще е значително по-късно, Бог знае кога – когато съдът стиг-не до този момент, може и през зимата да е, знам ли кога ще е? Щото и съдилищата хем са претрупани с дела – крайно много хора се съдят в тази държава, не знам дали сте го забелязали, аз обаче от две години, в които ходя по съдилища заради тъй героич-ната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, го забе-лязах до насита?! – та значи съдилищата хем са претрупани с дела, хем, по моето възприятие, и доста се туткат, но делата като започнат (веднъж да започнат обаче!) в еди момент, има надежда някога и да свър-шат, щото все пак времето си тече неусет-но.

Ще чакам да ми се обадят канди-дати-доброволци за свидетели по делото на един учител като мен, който в последната част от кариерата си (вече 31 години работя на нивата на българското образование!) биде обвинен от една самозабравила се директорка, че е "абсолютен некадърник" и пр., отправени ми бяха обвинения, които не само че съсипват имиджа и достойнството ми, но и са клеветнически по характера си, тоест не отговарят на истината, ето, припи-сано ми е, примерно, че съм бил нещо като "пълен урод" в общуването с моите ученици, аз до този момент не съм забелязал нещо такова, е, сега мои бивши ученици имат шанса да кажат пред съда как са ме възп-риели, как съм се отнасял с тях, как съм ги учил, какво съм правил в часовете и пр. Знам добре, че на всички човек няма как да угоди, съвсем естествено е, че един учител от едни ученици ще бъде ненавиждан, от други може пък да бъде приеман добре, ний, хората, сме различни, различни са ни и възприятията, и преценките, и мненията, всичко ни е различно. Даже великият Сок-рат, както знаем от историята, е бил даден под съд от групичка свои ученици, които при това поискали за него смъртна присъда, щото, видите ли, той им бил причинил...

Page 44: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

44 щети (!), явно тъпоглавците от всички епохи силно се чувстват ощетени и уязвени от общуването даже с един толкова приятен за нормалните (мислещите) хора събеседник какъвто е Сократ. Щом дори за Сократ е било така, няма начин и отношението към мен сред учениците ми да не наподобява отношението на сократовите ученици към него. Аз съвсем не чакам - опази Боже! - мен специално всички ученици да ме харесват или пък да ме обичат, това, ако се случи, е крайно лошо, щото такива учители или са крайно посредствени, или са лицемери и угодници, или някаква друга причина има, но е факт, че едно такова отношение на пълно приемане е доста подозрително. (Само севернокорейският диктатор в наше време е обичан от народа на пълни 100%, а преди така обичаха бай ви Тодор Живков, Сталин, Ленин и други подобни идиоти и маниаци.)

Казвам тия неща по принцип, не защото много се страхувам дали ще си намеря доброволци за свидетели сред учениците ми. Знам при това, че има бивши мои ученици, които станаха прависти, някои адвокати, други друго работят, но пак в областта на правото, тъй че, признавам си, ми е интересно дали някой ще се яви да свидетелства за учителя си по философия пред съда – и така, да се пошегувам, да има възможността да се... обезсмърти, щото, знае ли се, може този съдебен процес да влезе един ден в аналите ако не на общата българска история, то поне на духовната такава, а пък – защо не? – нищо чудно да влезе и в аналите на световната духовна история, нима не е дошло най-после време-то и ний, българите, да се обезсмъртим като гърците, че сме осъдили и дори убили един философ (и този философ, примерно, да се нарича... "Ангел Грънчаров"). Това беше шегичка бе, Уили, малка шегичка, не се вълнувай толкоз, може да ти стане лошо! – това пък е мое подхвърляне към дежурните ми оплювачи в блога; бъзикам се с тях, какво да правя: нали трябва да се живее, нали това е животът – да се веселим поне колкото можем, няма само да плачем я?!

А за свидетели от страна на коле-гите, на учители, било философи, било от сродни специалности, които ме познават, тук ситуацията, признавам, е още по-интересна отколкото е сред учениците. Първо, аз вече, да си призная, се обърнах към някои колеги, работещи (все още) в ПГЕЕ-Пловдив, помолих ги най-човешки да ми свидетелстват, за мое голямо учудване... всичките ми отказаха! И знаете ли какво ми казаха тия хора, то е съвсем разбираемо, като се вземе предвид тежката психологи-ческа и нравствена ситуация сред "колекти-ва": тия хора ми казаха така (предавам смисъла на думите им):

- Абе, Ангеле, човече, моля ти се, смили се над мен – искаш и аз като теб да си сложа главата в коша ли?! Нали знаеш

какво ще последва от страна на отмъсти-телната директорка ако разбере, че съм се съгласил да ти бъда свидетел?! Поставяш ме в крайно деликатно положение, аз не съм такъв глупак да си сложа чак такъв таралеж в гащите, моля те, разбери ме: не ща, отказвам да ти ставам свидетел пред съда! И няма защо повече да ти се извиня-вам, ти сам разбираш: трябва някак да се живее. Нямам излишна глава да си я слагам в коша. За нещо друго, не толкова опасно, да ме беше помолил, бива, но за това точно не мога. Отказвам! Чакай да избягам по-далеч от теб да не ме види някой, че разго-варяме, че види ли ме, горко ми!

Така в общи линии ми отговориха тия хора. Е, аз малко поукрасих думите им, речта им де, но то е заради литературата, нали този текст ще се чете от хора, нека да е поне малко от малко художествен – и интересен. Но същината на мислите на тия хора е горе-долу същата. Аз за нищо не мога да ги упреквам или коря, напротив, напълно ги разбирам. Е, може човек и по-достойно да се държи в тази ситуация, но ето, те са избрали това поведение, изборът е техен, имат това право. Аз си направих своя пък избор. Впрочем, ако трима-четирима човека сред учителите ме бяха подкрепили открито и твърдо в моята "исто-рическа разпра" с директорката, то резулта-тът от цялата история сега щеше да бъде съвсем друг, коренно противоположен. И съдбата на училището щеше да е друга. Но хората се уплашиха, което позволи на войн-ствената директорка да ни отстрелва един по един. Тя това и прави де. Проблемът не е неин, на на тия, които се унизиха дотам, се се превърнаха в нещо като... дивеч (да не употребявам друга, по-ужилваща дума!), подходящ за такъв тип отстрелване. Казах каквото имах да кажа. Впрочем, аз вече имам съгласието на трима човека (от среда-та на учителите) да ми бъдат свидетели, разбира се, няма да казвам кои са те; но ми са нежни още един-двама свидетели от средите на учители, които още работят в ПГЕЕ-Пловдив, които още не са отстреляни. Не крия, крайно ми е интересно дали някой ще дръзне да прояви една такава наистина безумна дързост (или безпримерна сме-лост) да стане свидетел на Ангел Грънчаров в дялото му срещу всесилната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова.

И още един момент ми се ще да засегна и свършвам. Хрумна ми идеята да дам като "доказателствен матр`ьял" пред съда... видеозаписи на мои учебни часове с учениците от това училище, от ПГЕЕ-Пловдив. Тия записи са напълно автентич-ни, показват напълно реалната, неподпра-вена по никой начин и истинска картина на това, което се случва по време на моите часове по философия. Аз, да си призная, когато реших да правя такива записи, най-напред се вдъхнових от тази мисъл, именно, да покажа самата истина, реалното положе-

ние, без никакво приукрасяване, да по-кажа нещата точно каквито са си. Знам, да, това беше голям риск от моя страна, да покажеш цялата истина, без режисура, без подготовка, ей-така, един вид да се... "раз-голиш", и то пред всички, пред цял свят даже! Да, ала поех риска, направих сума ти записи (на личния ми лаптоп има още сума ти записи, които не съм ги качвал в интер-нет, а има и много качени видеа в какви ли не сайтове, също и в блога ми), ето, оказа се, че тия записи могат да свършат и такава работа, като свидетелство пред съда. Адво-катът ми се колебае дали това нещо ще бъде прието от съда като доказателство, та ми се ще да попитам хора, които са сведу-щи в правото, какво мислят, струва ли се да се опита и с това, именно видеозаписи да бъдат представени като "доказателствен матр`ьял" пред съда? Интересно ми е как ще се реши този казус, затова и ви занима-вам и с него.

Това е. Хубав ден на всички! Бъде-те здрави! А ако има сред учениците, на които съм преподавал някога, доброволци за явяване като свидетели пред съда, да заповядат, да ми пишат на имейла...

МУТРОПОЛИТ МОСКОВСКО-ПЛОВДИВ-СКИ НИКОЛАЙ ВКАРА СИНОДА ВЪВ ВОЙНА С БОГОСЛОВСКИТЕ ФАКУЛТЕТИ

неделя, 29 юни 2014 г.

Николай Пловдивски залага матрица за духовници

Създава се духовна академия, в която най-вероятно ще господства цър-ковната схоластика

Най-добрата атака е мнимото отс-

тъпление. Тази стара тактика очевидно се опитва да следва тихомълком Пловдивският митрополит Николай, след като не успя да наложи свои фаворити сред новите митро-полити и да бъде патриарх в сянка. В ход е първата кандидат-студентска кампания за Православната духовна академия (ПДА) в Пловдив. Николай я основа и е неин духо-вен наставник.

Светият синод му даде разреше-ние едва ли не като утешителна премия, след като протежираният от владиката кандидат изгуби битката за заможната Вар-ненска епархия в края на 2013 г. В безхабе-

Page 45: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

45 рието си митрополитите и патриархът дори не осъзнаха, че си залагат бомба със закъс-нител. Всичко започва от неудовлетворено-то преди време желание на владиката да контролира катедра „Теология“ в Пловдивс-кия университет. „Положихме усилия да намерим общ език с митрополита, но се оказа трудно“, признава ръководителят на катедрата доц. Мария Шнитер. Когато усе-ща, че няма да му позволят да си разиграва коня в университета в града, Николай реша-ва да си създаде ПДА.

Един от аргументите му е, че лип-сата на синодален контрол в богословските факултети създавала предпоставка в тях да преподават неправославни, дори нехристи-яни. За да го докаже, обявява доц. Шнитер за еврейка. Николай е Пловдивски митропо-лит от седем години, но очевидно още не се е осведомил, че Шнитер не е еврейска, а чешка фамилия и е носена от първия архи-тект на Пловдив - прадядото на доц. Мария Шнитер е построил и 4-5 православни църк-ви в града край тепетата. Заради незадово-лените си властови амбиции сега Николай вкара висшия клир във война с богословски-те факултети.

Искането си за създаване на ду-ховна академия, пряко подчинена на сино-да, той аргументира със слабата подготов-ка, която автономното университетско бо-гословие давало на студентите и респектив-но предлагало на БПЦ неподготвени кадри за свещеници. Ерго, богословското образо-вание в България все повече се отдалеча-вало от Църквата. Което не е вярно. Дека-нът на великотърновските богослови доц. Димитър Попмаринов припомня, че качест-вото на богословското образование зависи и от Светия синод. Но ресорните синодални комисии досега са демонстрирали единст-вено незаинтересованост към делата на богословските факултети.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ЕТО ЗАРАДИ ПОСТАВЯНЕТО НА ТАКИВА НЕУДОБНИ ВЪПРОСИ СОКРАТ СТАНАЛ НЕНАВИСТЕН НА ВСИЧКИ – И СИ "ЗАС-ЛУЖИЛ" ГИБЕЛТА

Ако си пророк, кажи що е святост, ако си пълководец, кажи що е мъжество, ако си юноша, известен със своето благоразу-мие, кажи ми какво е това благоразумие, ако си политик, кажи ми до какво се свежда

общото благо, ако си художник, кажи ми какво е красота, ако си юрист, кажи ми що е справедливост, ако си философ, кажи ми що е истина...

Какъв си тогава ти пророк, щом не знаеш какво е святото само по себе си, що за пълководец си щом не знаеш какво е мъжество, що за политик си щом не знаеш какво е политика и общо благо, какъв ху-дожник си щом не знаеш какво представля-ва красивото само по себе си, какъв съдия си, щом не можеш да кажеш какво е това справедливост?!

Сократови думи в моя съвсем сво-бодна интерпретация... АВАНГАРДНОТО МИСЛЕНЕ НА ГЕРМАН-ЦИТЕ юни 29, 2014

Нов рекорд в Германия: 50,6% от елект-рическата енергия за едно денонощие е получена чрез слънчеви батерии

От Даниел Десподов Германия подобри рекорда по до-

бив на електрическа енергия, получавана чрез слънчеви батерии. На 9-ти юни тази година в Германската Национална електри-ческа мрежа постъпиха 23,1 гигаватчаса електрическа енергия, получена чрез слън-чеви панели и това са 50,6% от денонощна-та консумация, съобщи Fraunhofer ISE. Рекордът е постигнат през почивния ден, когато консумацията в Германия е мини-мална, но това според експертите е едно значително достижение за слънчевата енергетика.

През месец юни 2014 година Гер-мания подобри още няколко рекорда за получаване на електрическа енергия чрез

слънчеви елементи. Така например, между 13:00 и 14:00 часа на 6-ти юни тази година всички фотоелементи в страната генерираха 24,24 гигаватчаса, а за цялата седмица от 2-ри до 8-ми юни – 1,26 тера-ватчаса. Германия до скоро се считаше за лидер в производството на ядрена електро-енергия, но след трагедията във Фукушима изцяло се отказа от атомните електроцент-рали и сега е лидер по производството на възобновяема енергия.

Около 90% от всички слънчеви па-нели в Германия са разположени на покри-вите на домовете и сградите. Тези панели масово се инсталират и в малките села, във фермите и заводите, като съвременните архитекти на новите сгради се съобразяват с това и проектират жилищните и админист-ративните сгради по такъв начин, че покри-вът да е насочен към юг.

ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ ГРАДЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ?

Градът на тракийските царе Сев-тополис. Днес е погребан под язовир Коп-ринка. Нарисуван за първи път от феноме-налния Андриан Бекяров. Сподели за да го видят повече българи!

Treasure ltd

А ВИЕ СЪБЛАЗНИТЕЛНИ ПИСМА ОТ ВДОВИЦИ НА КАДАФИ ПОЛУЧАВАТЕ ЛИ?

неделя, 29 юни 2014 г.

И тази сутрин друга от безбройни-

те вдовици на... Кадафи (!!!) ми пише писмо, в което най-любезно ми съобщава, че от 7-те милиарда жители на земята тя била избрала тъкмо мен – явно ме смята за мно-го честен, заслужаващ доверие човек, или пък за прекалено наивен ме смята, знам

Page 46: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

46 ли?! – та значи избрала била точно мен, за да ми предложи да си поделим ний двамата с нея... 5.3 милиона долара (5 300 000 $), които били останали в някаква сметка в нигерийска банка и прочие.

Не разбрах точно, предлага ми да

се престоря че съм Кадафи ли, на брата му ли да се престоря, но това тепърва ще се разбере. Та да ви запитам в тази връзка: на някого от вас неутешимо скърбящите вдо-вици на Кадафи пишат ли ви такива писма? Кажете, ако не е тайна, дали ви пишат, щото пък, знае ли се, може пък наистина да ми се е усмихнал късметът, може пък да ми е провървяло, някак си е безотговорно човек да обръща гръб на тия милиончета!

А пък, знае ли се, нищо чудно... самият Делян Пеевски да се е преобразил на... вдовица на Кадафи и да ме изкушава с тия пари, може пък да е затруднен човек, да не знае какво да си прави парите, не знам, но ми се вижда много подозрителна тази работа?! :-)

Хайде чао, хубав ден, бъдете здрави!

ВСЕКИ ЧОВЕК Е ЦЕНЕН – ПО-СКОРО БЕЗЦЕНЕН

Добрите хора ще ви донесат щас-тие, лошите ще ви дадат урок, а най-

добрите – ще ви подарят спомени. Ценете всеки човек.

Уил Смит

САМО НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СЕ ИНАТИМ КАТО МАГАРЕТА НА МОСТ И НЕ ЩЕМ ДА НАПРАВИМ БЪЛГАРСКОТО ИКОНОМИ-ЧЕСКО ЧУДО!

юни 29, 2014

Един мой събеседник по блог, жи-веещ в Австралия (който ми пише дълги коментари, ама в имейли, не в блога, само лично до мен да са безценните му мисли), но бил живял и в Америка, ми развива тази сутрин в писмото си тезата, че американци-те, видиш ли, не били обичали… германци-те; ето как се обосновава, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до него по така и така наченатата важна тема:

… През 1980-те нашумяха много случаи на убити германски туристи във Флорида. Идват там, вземат кола под наем и “Ихууу”, кои сме ние! Но на гоcподин негър това не му хареса и започнаха едни убийст-ва без край на германски всестранно разви-ти социалистически личности. Така немския еснаф бе отказан да прави от Флорида Германия.

После глупавия немец купи Крайс-лер, за някакви милиарди. След голяма агония около 10 години по-късно швабата се отказа и се прибра в задника на майка си Германия.

Причината: Разлики в манталите-та, никой американец не иска да работи под брутален немски диктат, това ни иде срещу косъма. Те просто не можеха да задържат работници в завода си. Капитулираха като пред Москва и скоропостижно се изнесоха. И сега когато видя Крайслер на пътя с немс-ка форма като танк се сещам за тях.

А ето какво му отвърнах: Първо, да имаш много здраве от

мен, но германците може да са всекакви, но само глупави не са! Много са умни герман-ците, страшни са в туй отношение – и точно от това им иде проблемът, а не че били… глупави. И да си умен много не е на добро, но това е отделна тема. А иначе благодаре-ние на ума си германците много са постиг-нали, то, прочее, без ум нищо не се постига;

само дето ний, българите, се опитваме да постигнем нещо хептен без акъл, а само с един гол инат, е не става, природата човек не може да победи!

А ако пък американците, както ви-каш, не могат да оценят качествата на гер-манците, това изобщо не говори добре за американците. Но аз не вярвам на такива приказки, че, видиш ли, американците не били харесвали германците, глупави ми се виждат: може да има някои американци, дето не харесват германците, но това едва ли важи за всички американци. Също така знам от историята как чудесно се сработиха американци и германци след войната и как за нищо и никакви си десетина годинки заедно направиха германското икономичес-ко чудо.

Е, това чудо си е предимно гер-манско – нямат по мое мнение никаква грешка германците, много ги бива; същото мога да го кажа и за американците! – а пък, както е известно, американците много са помогнали не само на германците, а и на цяла Западна Европа. Същото може да се каже и за японците, които под американски надзор осъществиха японското икономичес-ко чудо.

Сега дето само ний, българите, ка-то магарета на мост се инатим и не щем да направим българското икономическо чудо! Все ни се иска да се върнем назад и отново да се натикаме в кочината при „братята-руснаци“, там, в калта, в лайната и в смрад-та явно ни харесва повече; ама ще се по-дърпаме, ще се поинатим, пък ще кротнем в един момент – и от това само ще спечелим.

Като германците и като японците можем да станем и можем много да постиг-нем ако вървим заедно с американците! То нима някой народ добро е видял от русна-ците?! Кажи де? Но това вече е друга тема! Бъди здрав!

С поздрав: А.Г.

ЗА ДУШЕВНИЯ ПОВРАТ КЪМ ВЯРАТА В БОГА

Проф. Янакиев, Вие сте добре из-вестен на българската православна об-щественост като интелектуалец. По много от важните теми в църковния жи-вот в България Вие взимате важно учас-тие. Искам да ни разкажете: как стигнах-те до Бога, какъв беше Вашият път?

- О, това беше твърде отдавна, но

ще трябва да кажа, че аз не произхождам от религиозно семейство, родителите ми не са били никога анти-религиозни, нито са съ-чувствали на тоталитарния комунистически режим. Но бяха по-скоро от онези сравни-телно безразлични към вярата хора. Трудно е да се опише и да се посочи някакъв точен момент на обръщането. Може би при мен това е било главно от своеобразния ми

Page 47: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

47 преход от философия към християнска философия и задълбочаването на моите размисли, които по неизбежност ме доведо-ха до там да мисля, че същинското завърш-ване на една философия би могло да бъде, когато тя се увенчае с теологическия венец.

Но от друга страна аз много добре

знам, че обръщането във вярата не може да бъде приписано на собствените усилия на човека, т.е. аз не бих могъл да кажа, че моите собствени мисловни усилия са ме довели до вярата при всички положения. За това е имало и някаква помощ от Духа Све-ти, Който собствено и истински ни обръща. Самите ми умствени занятия най-вероятно са били ръководени от Божията благодат, така че за разлика от някои протестанти, които могат да посочат някакъв точно опре-делен момент, аз не бих могъл да кажа такъв.

Цитира: Otec Pahomiy Zhelev

ПЕТРОВ ДЕН Е, ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕ-ТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Честит празник!

ПРИ МОДЕРНИЯ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕ-ТО НЕ НИ УЧАТ, А САМИ УЧИМ, САМИ – ОБЩУВАЙКИ, ВЗАИМОДЕЙСТВАЙКИ СИ – ПОСТИГАМЕ И СЪТВОРЯВАМЕ СВОИТЕ ПОЗНАНИЯ

неделя, 29 юни 2014 г.

Из Интерактивно обучение

Обучението не е спортно състе-зание, в което учениците са зрители. Те не трябва само да стоят в клас, да слу-шат учителя, да запомнят неговите думи и да отговарят на въпросите му. Те тряб-ва да дискутират за това, което изуча-ват; да го свързват със своя личен опит, да го прилагат във всекидневието си. Правейки това, те изучават част от себе си.

Мартин Валке

Интерактивното обучение е диало-гово обучение. Практически учебният про-цес е организиран така, че се осъществява постоянно активно взаимодействие между всички участници в него. Ученикът и учите-лят са равнопоставени субекти в този про-цес. Всички учащи се участват в процеса на познание, като им се дава възможност да рефлексират (да анализират своите мисли и преживявания, да се самонаблюдават) по отношение на това, което знаят и мислят. Всеки влага своя личен принос, в хода на дейността се осъществява обмен на знания, идеи, способи на работа. Никой от участни-ците не доминира и не налага свои идеи. Образователната среда се характеризира с творческа атмосфера, партньорски взаимо-отношения, откритост, взаимопомощ, толе-рантност, натрупване на съвместни позна-ния, възможност за взаимна оценка и конт-рол. Активността на преподавателя намаля-ва в полза на увеличаване на активността на учениците, които се ориентират към самостоятелно търсене на учебна инфор-мация. Интерактивното обучение провокира смяна на ролите на „обучаващия и обучава-ния“ и съчетаването на различни форми на контрол (самоконтрол, групов, индиректен и неавторитарен контрол от страна на обуча-ващия).

Целите на груповата работа са свързани с изграждане и развиване на комуникативни умения, пълноценно участие

на всички ученици в учебния процес, учене от знанията и опита на другите, прео-доляване на задръжки и комплекси, пови-шаване на самочувствието на участниците и на удоволствието от дейността, разнообра-зяване на учебната работа. При груповата работа класът се разделя на учебни групи, които могат да работят самостоятелно или под ръководството на учителя.

Всички тези понятия и концепции, се осигуряват от съвременните технологии. Например, на концепцията за проблемното обучение съответстват такива технологиии като: проблемно-диалогово обучение; проб-лемно-задачно, проблемно-алгоритмично, проблемно-контекстно, проблемно-моделно, проблемно-модулно, проблемно-компютър-но обучение и др.

Същността на интерактивното обу-чение се състои в това, че учебния процес е организиран по такъв начин, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. те имат въз-можност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. Съвместната дейност на учениците в процеса на обучението, при усвояване на учебния материал означава, че всеки внася своя индивидуален принос, и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само да се получава ново знание, но и да се развива познава-телната дейност, превеждайки я в по-високи форми на сътрудничество.

Интерактивната дейност по време на уроците предполага организация и раз-витие на диалогово общуване, което осигу-рява взаимно разбиране и взаимодействие, води към съвместно решаване на общи, важни и значими за всеки участник задачи. Интерактивното обучение изключва доми-нирането както на един изказващ се, така и на едно мнение над друго. В хода на диало-говото обучение учениците се учат критично да мислят, да решават сложни проблеми на основата на анализ на обстоятелствата и съответната информация, да зачитат ал-тернативните мнения, да приемат обмисле-ни решения, да участват в дискусии, да общуват с други хора. За това по време на уроците се организира индивидуална, по двойки и групова работа, прилагат се изс-ледователски проекти, ролеви игри, работи се с документи и различни източници на информация и др.

Концепцията и технологията на ин-терактивното обучение са основани на явлението интеракция (от англ. interaction – взаимодействие, въздействие един на друг). В процеса на обучение се осъществява междуличностно познавателно общуване и взаимодействие между всички негови субек-ти. Развитие на индивидуалността на всеки ученик и възпитанието на неговата личност се осъществява в ситуации на общуване и взаимодействие между хората един с друг.

Page 48: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

48 Най-често използван модел в таки-

ва ситуации е образователната, учебната игра. Игрите предоставят на учителите възможности, свързани с възпроизводство-то, мултиплицирането на резултатите от обучението (знания, умения и способности), в прилагането им в практиката и обучение-то, като се отчитат индивидуалните разли-чия на участващите в играта ученици с различни нива на обученост. Играта носи възможност за значително емоционално и лично въздействие, за формирането на комуникативни умения и навици и др. Сле-дователно, използването на образователни игри допринася за развитието на личността и личните качества на ученика.

Под технология на интерактивното обучение се разбира система от начини за организиране на взаимодействия между педагога и учениците под формата на учеб-ни игри, гарантиращи педагогически ефек-тивно познавателно общуване, в резултат на което се създават условия за придобива-не на опит от учениците в учебни дейности и ситуации, за обогатяване на техните мо-тивационни, интелектуални, емоционални и други сфери. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Опааа, и какво излиза сега? За това, че съм прилагал най-модерни и авангардни образователни под-ходи и технологии аз бях уволнен от работа – понеже една директорка на училище се оказа неспособна – или пък не пожела?! – да вникне в същината на това, което правя?! Много интересно, наистина много интерес-но. Сега кой е крив и кой е прав ще се опре-деля от съда. Макар че по принцип тия неща се решават в рамките на самата обра-зователна институция. Но кризата в нея явно е толкова голяма, че тя се оказа нес-пособна да реши тази задача. Е, тогава идва ред на съда.

ЗА МЕН ГОРЕ-ДОЛУ ТАКА ИЗГЛЕЖДА РАЯТ – ТАЗИ Е МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ВЕЧНОТО БЛАЖЕНСТВО

неделя, 29 юни 2014 г.

Beautiful Libraries... St. Florian Library, Austria, photo by Renate Dodell

ЕДНО НЕВРЪСТНО... БЪЛГАРЧЕ, ОЩЕ НЕПРОХОДИЛО!

понеделник, 30 юни 2014 г.

Е, ЕДВА ЛИ ЩЕ УГАСНЕ ОГЪНЯТ НА ПОШЛОСТТА В ТЕЛЕВИЗИИТЕ, НО ДАЛИ НЯМА ПОНЕ ДА НАМАЛЕЕ БУЙНОТО МУ ПЛАМТЕНЕ?!

ТВ 7 спира Kaрбовски, Кошлуков и Кате-то Евро, оставя само филми КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Е, най-после, доживяхме да се отървем от навлеци като Карбовски, Кошлуков и "Катето Евро" – а Дилов-син оставиха ли го?

Той явно е оставен за да поддържа огъня на пошлостта в тази телевизия, щото ако загасне този огън какво ще правим тогава?! :-)

СЪВСЕМ КРАТЪК КОМЕНТАР, СВЪРЗАН С ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ У НАС

ПУТИН НАКАЗВА ВЕЧЕ И БЪЛГАРИЯ: „НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ОТКАЖЕ НА РУСИЯ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ!“

юли 2, 2014

Из: Илиян Василев: България се клати от много по-високо равнище (ЗАБЕЛЕЖКА: И.Василев е бивш български посланик в Москва.)

„Цветан Василев и Пеевски отдав-на не са основните движещи сили и воде-щите фактори в развитието на ситуацията. България се клати, за да се дестабилизира на много по-високо и по-дълбоко равнище“, заяви пред Нова тв бившият ни посланик в Русия Илиян Василев.

… „Най-вече демонстрират поли-тически мускули, за да не се остане извън паричните потоци по „Южен поток“, каза още Василев и добави:

„И децата знаят, че „Южен поток“ няма да ни се размине току-така – при всяко положение ще инкасираме загуби и ще трябва да преживеем трусове“. Според него не били случайни думите на Путин, че „ни-кой не може да си позволи да откаже на Русия без последствия.“

„Краят на Южен поток е край на целия пакет от енергийния шлем и маркира водораздел в българо-руските отношения. Доста хора у нас са поемали обещания, които не могат да изпълнят. Затова настоя-щите трусове целят да потопят личните им отговорности в общата картина на неста-билност и проблемност – за да се загубят детайлите или близкия план“, бе категори-чен Василев.

СМЪРТТА НА ЕДНА МЕДИЯ – ОСОБЕНО КОГАТО Е ПОРЪЧКОВА И ПРЕДВИДИМА – СЪЩО Е ПРЕДВИДИМА, НО, ОКАЗВА СЕ, Е И НЕИЗБЕЖНА

юли 2, 2014 Четвъртата власт фалира преди четвър-тата по големи банка, автор: Иво Инджев

… Очаква се предизвестената

смърт на една медия, за която няма да се разплаче нито президентът, нито финансо-вият министър, нито пък БНТ ще запише

Page 49: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

49 клипчета с артисти, който да призовават да не се разпространяват слухове към люби-мата им телевизия (в която, естествено, доста артисти получаваха трибуна).

Жалко, че за тоз случай не се по-лога тревога – като за клатеща се банка! Защото смъртта на една медия, особено, когато е поръчкова и предвидима (смъртта й, както и самата медия, бяха предвидими) си заслужава общественото внимание и порицание по отношение на поръчителите, които се подиграха с принципите на свобод-ното слово, превръщайки го публично в куртизанка на властта. Съответно в очите на хората „журналистите” (казано с пълен член), вкупом са продажници, на които може да се вярва колкото на банка, в която няма пари да плати на хората, заложили на нея.

В този смисъл ТВ7 си изпълни за-дачата, отвращавайки и без това недовер-чивия български зрител, който е склонен към обобщения, гледайки с невярващи очи как от екрана за една нощ едни и същи лица, като Бареков, сипят противоположни клетви по адрес на обожавани от тях до вчера политици и спонсори.

За разлика от случая с разклатена-та банка, гневните журналисти от разклате-ната телевизия няма как да си поискат правата, защото самите те участваха срещу луксозно заплащане в пирамидата ТВ7. Подкупи ги лично онзи, който я източи „без цензура”, а сега минава в защитна контраа-така точно по начина, по който обърна па-лачинката срещу Борисов, но вече без самопризнанието за вината си за неговото въздигане чрез преданото обслужване. По отношение на ТВ7 Бареков не само не иска да сподели негативи, но и си търси позитиви за милиони левове! Такова нахалство спира дъха дори и на претръпналата българска публика. КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ: И все пак в живота съществува възмездие, Божия справедливост и Божие наказание. Рано или късно идва и “Видовден” (горе долу този религиозен празник, съвпадна със случващите се събития), когато всеки полу-чава заслуженото си. Или – както се пее в песента на незабравимия Емил Димитров – “Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас…”. Дано този път и органите на властта да бъдат на мястото си (в което много се съмнявам) и да разкрият от къде дойдоха милионите безотчетни пари (спес-тявания на “великия журналист и нов поли-

тик” Дудука-Капута), изхарчени и присвоени в предизборната кампания на ББЦ и в “реа-лити предаванията” на ТВ7 (а и не само по тази медия). Това е нагледен пример как понякога една “предизвестена смърт” няма да натъжи никого (освен потърпевшите).

Автор: инж.Симеонов

ОТКРИ СЕ ТИЯ ДНИ "ЗАКОН НА ГРЪНЧА-РОВ ЗА ГЕНЕЗИСА И ФУНКЦИОНИРАНЕ-ТО НА ТАЛАНТА И НЕКАДЪРНОСТТА", С КОЙТО ЩЕ КАНДИДАТСТВАМ ЗА... НО-БЕЛОВА НАГРАДА!

сряда, 2 юли 2014 г.

Тази сутрин ми се ще да пораз-съждавам по една чудесна тема: как и кога човек става... некадърен, става некадърник? Да, наистина, страшно много ме вълнува истината по този въпрос - особено след като преди около месец получих официален документ, в който от официален държавен чиновник (директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) съм провъзгласен за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител" и пр. Нейната тъй любезна и при това изключително... колегиална теза ще бъде оспорвана в съда, тия дни завеж-дам съдебно дяло, и ето, ще се наложи по съдебен ред да се доказва, аджеба, аз кадърен ли съм или съм некадърен, и ако съм, видите ли, некадърен, кога и как е станало това, щото пък имам други доку-менти, подписани от други държавни органи (университети и пр.), в които се удостоверя-ва, че съм... кадърен. И мен много ме въл-нува как съм се, тъй да се рече, онекадър-ностил, как кадърността ми е пропаднала и пр.

Също не е без значение да се от-говори на много други, производни и по-практични въпроси: а какво ще правим сега след като се оказва, че повече от 30 години един "некадърник" е преподавал филосо-фия на хиляди ученици, как тъй целомъдре-ната система изобщо не е разпознала и е търпяла такъв един спотаил се некадърник, излиза, по тази логика, че след като веднъж вече съм бил разобличен най-сетне в нека-дърността си от една бдителна директорка, то какво става с оценките, които съм писал на всичките тия хиляди мои ученици, те са влезли в дипломите им, нима може оценки-

те, написани от такъв пословичен нека-дърник, изобщо да имат легитимност, не е ли необходимо да се изобрети начин дър-жавата да поправи аномалията, примерно, да обезсили всичките тия дипломи, а пък учениците, на които съм преподавал през всичките тия години, да бъдат привикани в съответните бдителни държавни органи, да бъдат задължени да бъдат обучени в съот-ветните курсове по "най-правилната фило-софия", проведени от изцяло кадърни и доверени на Системата преподаватели, пък едва след това пред строга комисия следва да защитят свои нови, вече изцяло състоя-телни и законни оценки! Обръщам внимание на такъв един логически обоснован извод от тезата на въпросната бдителна директорка, щото наистина когато едно лице, поставено на отговорна държавна длъжност, взема някакви решения, това лице трябва да умее самостоятелно да извежда всички възможни изводи от решението си и ако се стига до подобни абсурди, следва да може да го премисля, да внася корекции в него и т.н. Ясно е априори, че и въпросните отговорни държавни лица трябва да умеят да мислят, щото иначе се стига до непростими анома-лии – от рода на тази, за която ми се иска да спомена, та да покажа до какъв абсурд се стига благодарение на едно съвсем непро-мислено решение. А след това ще се върна на силно заинтригувалата ме тема за това как и кога човек става некадърен – и, рес-пективно, кадърен.

Ще бъда конкретен та да бъда разбран по-добре и от ония, които срещат известни трудности с мисленето. Вчера за кратко посетих в удобно време училището, от което бях изгонен предпразнично (някол-ко дни преди 24 май) и съответно по един най-безцеремонен начин (това е любим специалитет и патент на въпросната бди-телна директорка, която именно разобличи моята безпрецедентна некадърност), та значи вчера посетих училището, проникнах в учителската стая и успях да погледна в дневниците; интересуваше ме как са за-вършили учениците, на които преподавах философски предмети, това са ученици от 10-ти и 11-ти клас. (Съобщавам това, та директорката да затегне още повече про-пусквателния режим в училището – и да забрани влизането в него на "доказани врагове" като моя милост!) Получих по този начин информацията, която ми беше необ-ходима. И във връзка с тази информация сега искам да представя един чудесен ка-зус, който се оформя във връзка с въпрос-ното директорско решение да бъда уволнен месец преди края на учебната година. Този казус има вероятността да бие всички досе-гашни други подобни шеметни главоблъска-ници, които са ни познати от литературната и изобщо световната история – като "Параг-раф 22", "1984", "Повелителят на мухите", абе има голяма вероятност като опиша този казус името ми да започне да бъде поставя-

Page 50: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

50 но редом до това на Бекет, Кафка, Йонеско, Джойс и останалите представители на ум-ната литература, която много обича да нищи парадоксите на "правилно организи-рания живот" - ката, както го разбира наша-та тъй умна администрация. Та нека вкрат-це да се опитам да представя чудния и дивен казус, който се оформи след така умното, повтарям, и най-вече бдително решение на въпросната училищна дирек-торка, която, вярвам, ще ми бъде благодар-на: заради прославянето на този неин при-нос към историята на литературата – поне-же самата тя по образование е литераторка, е учителка по литература де, да не си по-мислите, че самата тя е литераторка, сан-ким, писателка; не, няма такова нещо, ней-ният гений, както виждате, е в областта на администрирането.

Малко преди края на учебната го-дина – четири седмици само, сиреч, 4 учеб-ни часа преди завършването по тези препо-давани от мен предмети – директорката се одързостява да уволни преподавателя, който е работил месеци наред с учениците, именно моя милост, преподавал им е фило-софия и то в едни нечовешки условия, тъй като директорката, с оглед да "докаже" предварително замислената цел (именно моята некадърност), се постара в някои класове, в един клас най-вече, ситуацията да е крайно тежка, именно с оглед да има "илюстративен матр`ьял" относно моята тъй крещяща "некадърност". Както и да е; нека сега обаче да опитаме да проследим по логически път всички ония резултати, произ-тичащи с безпощадна необходимост от въпросното така умно и проницателно ре-шение на директорката. Тя издаде безпре-цедентна заповед за уволнението ми, в която се мъчи да "докаже" въпросната моя "крещяща некадърност" и ето, аз вече съм облагодетелстван, комай единствен в наше-то славно отечество (в което комай всички са "специалисти по всичко", от всичко раз-бират!) да имам официален държавен доку-мент, в който е провъзгласена моята "пълна некадърност"; о`кей, приемаме, че понеже "държавата никога не греши", то моето удостоверение за некадърност е вярно, е съвършено правилно. Да се опитаме сега да извлечем всички възможни изводи от такава една проницателна, изключително бдителна и при това съвършено умна директорска теза.

На първо място учителката, която ме е заместила, е била поставена пред една неизпълнима задача: за 1 месец да успее да попълни празнините във философското образование на учениците, които според въпросната директорска теза са били обу-чавани до този момент от един "изцяло неспособен" преподавател, от един пълен некадърник. Логично е даже да се запитаме: а могъл ли е един пълен некадърник изоб-що на нещо да научи учениците? Разбира се, не, щото ако допуснем, че пълните нека-

дърници могат все пак на нещо да научат учениците, то това ще доведе до разклаща-не на цялата ни образователна система! А ний, като примерни граждани, такова нещо не можем да допуснем. Тъй че си заслужава да направим извода: учениците месец до края на учебната година не са научени на нищо от изцяло некадърния учител, който ги е обучавал до този момент по философия. И така, стигаме до следното заключение: не, учениците на нищо не са научени от този некадърник, ерго, оценките, които той им е писал, са абсолютно... невалидни! И трябва да бъдат обезсилени – според тъй мъдрото решение на директорката, уволнила въп-росния некадърник само месец преди края на учебната година.

Ако сме последователни, трябва да приемем, че според директорската пре-ценка 1 месец преди края на учебната годи-на учениците са били, първо, напълно не-подготвени, сиреч, нищо не са научили по философия, и, на второ място, са без осно-вателни оценки, щото тия оценки са били писани от изцяло неспособен преподавател; тук възниква и един трети момент, крайно неудобен за мъдрата директорка, а именно: защо тя така безотговорно е чакала да изтече цялата почти учебна година и не е уволнила въпросния некадърник по-рано, та да не нанесе такива неизчислими направо загуби за учениците? По същата логика тя е трябвало да го уволни веднага с възкачва-нето си на директорския пиедестал, именно с оглед да предпази учениците от загуби, предизвикани от преподаването на въпрос-ния некадърник. Но нека да не бъдем дреб-нави да задълбаваме чак толкоз. Да вървим напред в описанието на превъзходната оруловско-кафкианска-бекетова и пр. ситуа-ция, с която нищо чудно и ний, българите, да се прославим по целия свят!

Заповедта за уволнението на не-кадърния преподавател по философия е трябвало да бъде съпровождана от една друга заповед, която мислещата директор-ка, предполагам, просто е забравила да напише: именно заповед, с която на моя заместник се нарежда изобщо да не призна-ва оценките по тия предмети, по които е преподавал въпросния некадърник, именно моя милост. Дали такава заповед е била написана аз не зная, предполагам, понеже директорката ни е доста напреднала в об-ластта на мисленето, администрирането и съответно логичното администриране да е

написала такава една заповед, това трябва да се провери; съответните оторизи-рани държавни и контролни органи могат да го проверят. И така, да запомним: месец преди края на учебната година учениците от всички 10-ти и 11-ти класове на ПГЕЕ-Пловдив, а това са 13 паралелки (!!!!) по изучаваните философски предмети нямат по нито една законна оценка; те също така и нямат и "капчица знание" по тия предмети, щото е допуснато да бъдат обучавани от един пълен некадърник като моя милост. Любопитно е да помислим как може да се излезе от така и така очерталата се превъз-ходна абсурдистка ситуация.

Логичността изисква да се почне "начисто", сиреч, оценките, написани от некадърника Ангел Грънчаров, изобщо да не бъдат признавани. Та значи заместваща-та ме учителница е трябвало за 1 месец хем да обучи учениците по тия философски предмети, хем да ги изпита по поне 4 пъти (както е според разпоредбите, по две изпит-вания минимум на учебен срок), хем значи да преподава, хем да изпитва, щото с оглед на създалата си ситуация абсурдите да бъдат предотвратени и учениците в крайна сметка да получат и основателни, и спра-ведливи, и ненадути, и непразни, и некухи, сиреч, законни и прочие оценки по филосо-фия. Възможно ли е това да се случи, въз-можно ли е една такава свръхзадача да бъде изпълнена?

Разбира се, не; защото ако е въз-можно за 4 учебни часа да се постигне това, което по тъй мъдрите министерски директи-ви и стандарти трябва и може да бъде пос-тигнато за много повече часове, то тогава възниква логичният, пък макар и крайно неприятен за Системата въпрос, а именно: защо учениците учат философия, да речем, "цели" 36 или 45, или 54 учебни часа, след като на същите знания и умения могат да бъдат научени, по един стахановски маниер, само за някакви си нищо и никакви 3-4 ча-са?! Ето че заместващата ме учителница е трябвало да осъществи за 3-4 часа един епохален стахановски подвиг в преподава-нето, да научи учениците за 3-4 часа на тънкостите на философията, да ги изпита, също така да им пише най-обективни и основателни оценки и пр. Е, да приемем, че тя е успяла да осъществи такова едно чудо-невиждано, ето, писала им е хем законни, хем основателни и пр. оценки, като изцяло е елиминирала оценките, писани от некадър-ника Грънчаров. А ако все пак е била прину-дена да използва и оценките, писани от некадърника Грънчаров? Тогава какво пра-вим? Излиза, че оценките, писани и в двата случая, и като се използват оценките на въпросния некадърник, и като не се използ-ват, все са подвъпросни - както обичаме да се изразяваме ний, некадърните философи. Подвъпросни, неподвъпросни, тия оценки обаче ще отидат в най-официален държа-вен документ, именно, в дипломата на всич-

Page 51: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

51 ките тия няколкостотин ученици. Кой трябва да поеме цялата отговорност за цялото това, да го наречем така, "фалшименто"? Колкото и да е неудобен този извод, трябва да го направим все пак: пълната отговор-ност за всичко случило се носи така прони-цателната, бдителна, фундаментално мис-леща и прочие директорка.

Аз, впрочем, месеци наред я пре-дупреждавах за много неща, в официални писмени доклади, жалби и пр., казвах й да осмисля създалата се ситуация в нейната превъзходна цялост, ала, уви, явно не мо-жах много да постигна; абе фактически все нещо постигнах де: бях уволнен, и това не е малко! И по този начин, оказва се, постра-дах всъщност не аз толкова, колкото... въп-росната така основателно мислеща дирек-торка! Щото сега на нея ще й се налага да отговаря на куп крайно неудобни въпроси. Примерно, как е допуснала оценките на учениците от въпросните класове да са изцяло "кухи", несъстоятелни, необективни, популистични и пр. Щото, излишно е да казвам, на учениците са им писани такива оценки, които да затвърдят убеждението им, че тъй грижовната директорка е успяла да ги спаси от "лошия Грънчаров", че те самите да са крайно облагодетелствани от този неин героичен подвиг, именно, че са полу-чили завидни оценки и прочие, и так далее, и тому подобное.

Като пиша сега това се сещам как, за да бъде доказана моята долнотия, нищо чудно тия дни, днес-утре, да излезе нещо като официална директорска заповед, в която да пише: ученици, ето, оня негодник Грънчаров е долен дотам, че иска да бъдат обезсилени вашите тъй справедливи оценки по философия, иска и дипломите ви да не бъдат един ден признавани и прочие – виждате ли от какъв злодей ви отървах и спасих като го уволних?! Нищо чудно и такава една прокламация да бъде прочете-на на учениците, не знам, всичко е възмож-но, сами се убедихте, в рамките на разплу-лата се от недомислия Система. Аз ви да-дох само едно нищожно примерче със случ-ващото се в ПГЕЕ-Пловдив, а иначе други примери колкото щеш.

Хайде, да спирам дотук; е, разбира се, налага се да пратя по едно копие от туй мое писание до висшестоящите държавни органи, щото съм дал обет да ги известя-вам, като ангажиран и съвестен гражданин, за всички недомислия, които се случват в подведомствената им Система. Надявам се че г-жа министърката Клисарова ще има време да се запознае с този документ, пък дори и това да стане на плажа в правителс-твената резиденция, щото сега, предпола-гам, министрите, на които им остава още само 1 месец служба, ще прекарат този един месец все по плажовете на нашето свидно отечество, в нашите така кокетни държавни резиденции.

Абе, в скоби казано, дали полити-ците не дадоха този още 1 месец живот на правителството само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Орешарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се пона-ядат със сочни правителствени кюфтаци, щото това тяхното живот ли беше: от пър-вия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденциите, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с пра-вителствени кюфтаци – е, затова си заслу-жават още 1 месец управление, нали така, правилно им го дадоха, та и те да имат и добри спомени от пребиваването си във властта! Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще протестират – ний да не сме някакви шантави аскети бре та да се отказваме от благинките на властта?!

Тъй. Разпрострях се доста. Време е да привършвам. Дали ще мога тук да отговоря на въпроса: как и кога се става некадърник? Този въпрос доста ме вълнува, ще опитам и на него да отговоря. Но не в този текст. Тук ще се задоволя само с въве-денийце в проблема. Пък като имам време ще му отговоря по-основателно. Щото ми се ще да го свържа с теми като таланта, твор-чеството, развитието на личностните ресур-си и прочие. Не ми се ще да го претупвам тука. А темата е благодатна. Доказан нека-дърник като мен, некадърник с атестат – аз съм може би единствен доказан официално некадърник в цялата образователна систе-ма на България, в която работят, разбира се, само доказано кадърни хора! – та значи некадърник като мен много се интересува от такива теми; кадърните не знам от какви теми по-точно се интересуват, те, бидейки кадърни и комай съвършени, предполагам, от нищо особено не се вълнуват, но ний, некадърниците, се вълнуваме от какво ли не, щото, предполагам, искаме да победим един ден некадърността си, да се отървем, да се освободим от нея. Дали пък "пълен некадърник" – в разбирането на българската образователна администрация в лицето на такъв бляскав неин представител като ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анас-тасова – не е тъкмо оня, който много мисли, много търси, много изследва, много обсъж-да с учениците си всичко, вълнува се от истината по какви ли не въпроси, много също така пише, провокира другите да мислят, тормози ги да мислят, дразни ги и т.н.? Дали няма да се окаже, че най-некадърни у нас – според вездесъща Сис-тема-октопод! – са тъкмо... най-талантливи-те?! Моля да ме простите, че правя такъв един срамотен извод, но аз в случая нямам предвид себе си, а разсъждавам по принцип (аз, да допуснем, съм особен случай, хем пиша, мисля, търся и пр., хем съм най-истински... некадърник – зер неслучайно имам официален държавен атестат в това отношение!)

А кои са кадърните ли – от гледна точка на Системата и на обслужва-щата я мислеща администрация? Кадърни са, разбира се, ето кои: изпълнителните, немислещите, незадаващите неудобни въпроси, некритикуващите, послушните, ония, които спазват дума по дума държав-ните изисквания, ония, които са също така и много обичани от мнозинството ученици, ония, на които това мнозинство мъкне китки когато им дават в края на годината бележ-ниците и също дипломите в края на учение-то си. И така нататък, темата е дълга, а аз бързам. Как от кадърник се превръща човек в некадърник, от гледна точна на вече каза-ното, всеки сам може да разсъди. Щом у теб се пробуди, да речем, чувство на достойнс-тво, именно, осъзнаеш, че не си безропотно понасящ издевателствата и гаврите роб на Системата, а си суверенно човешко същес-тво и личност, и хоп, мигновено почваш да се преобразяваш от кадърник в некадърник! Щом кривнеш от "правия път", по който дружно вървят хилядите кадърни... овчици от стадото, ти вече преставаш да бъдеш кадърен и почваш да се преобразяваш в некадърник. Почваш, тъй да се рече - ако трябва да се изразя по-научно – почваш да преживяваш една метаморфоза, в която колкото по-немалодушен ставаш, толкова по-некадърен ставаш, респективно на това и щом почнеш да се отказваш от личността си, сиреч, почнеш да се обезличностяваш, толкова по-силно почва да расте и... кадър-ността ти! Личността у нас, казано вкратце, е главен признак на некадърност, особено пък свободната, суверенната, търсещата, творческата; ето тук, на този полюс, се намират у нас пълните накадърници! Без-личността, сиреч, комуноидността, са приз-наци на цветуща, руменобузеста и проспе-рираща... кадърност! Успоредно с нараства-нето на съзнанието и самосъзнанието за личност и свобода у нас хората стават... некадърници, обратното, колкото повече е убито туй съзнание за личност и за свобода, толкова по-кадърни са тия хора, нали така?

Нека тази зависимост да си позво-ля, нескромно и крайно некадърно казано, да я нарека: закон на Ангел Грънчаров за генезиса и взаимно-допълващото се и ирелевантно функциониране на таланта и на некадърността (или някак по друг, по-подходящ начин ще нарека аз този закон, требва да помисля повечко). С този закон моя милост ще кандидатства за... Нобелова награда, ало, недейте да спите, ами почвай-те бързо да създавате комитет за издигане-то на моята кандидатура, аз ли винаги треб-ва да ви подсещам за всяко нещо?! Крайно време е да почнете да ме признавате. Раз-бира се, първият българин, който ще получи Нобелова награда, трябва да е абсолютен некадърник, нали правилно разсъждавам, ний, българите, с какво друго ще учудим света ако и ний почнем да издигаме кадър-ни хора за Нобелови награди?! Полага се

Page 52: Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2014 g

52 най-големият некадърник у нас да стане и пръв наш лауреат на Нобелова награда, простете, но тази чест се полага на мен, справедливо е на мен да се даде въпросна-та награда, признайте си, че я заслужавам!? Е, знам, че ви е мъчно, но няма начин, логи-ката изисква да го признаете. За морала да не говорим, че той е още по-голяма и още по-объркана в нашенските родни условия тема.

О`кей, спирам да пиша, край, млък-вам! Хубав ден на всички! Не се ядосвайте толкова много заради това, което написах, аз го написах за доброто на... Системата! Карай да върви! А ако Системата вземе да се оправя и такива като мен почне някой прекрасен ден да ги възприема като... ка-дърни, нали тогава ще настъпи вселенски катаклизъм в нашия доморасъл български свят?! Хайде, чао, мислете му – поне това да ви пожелая! Не е заплаха, а пожелание, не мога да разбера защото това "Мислете му!" у нас звучи като страшна заплаха?! Леле, колко ли нещастни са ония, които почват да мислят, а?!

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галак-тически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселе-на, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овла-дее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се пре-върне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, много-

образието, растежа, цъфтежа, плодонос-ността и въобще живота на ефирната ду-ховна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Из-куството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече фило-софията и разбиращата съвременна психо-логия, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

БРОЙ 12 ОТ 15 ЮНИ 2014 Г. НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И УТРЕ ЩЕ БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Посетете според интересите си и другите ми блогове:

●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУ-АЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за сту-денти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗ-ВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ HUMANUS (кон-султации, психотренинг, психоанали-за, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резер-вен видеоблог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСО-ФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Център за развитие на

личността:

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: [email protected] Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!