ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 16, Год. 6, 2014, 15 Август, Петък, Ц. 2 лв.

Из: Русия влиза в Украйна въпреки предупрежденията на ЕС и НАТО

Пресслужбата на Кремъл обяви, че Русия в сътрудничество с Международния Червен кръст изпраща хуманитарна помощ за Украйна. По данни на НАТО около 20 000 руски военнослужещи вече са разположени край украинската граница, съобщава радио "Свобода".

Същевременно председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу предупреди в телефо-нен разговор руския президент да не предприема военна интервенция в Украйна. Барозу е предупредил Путин да не предприема никакви едностранни военни действия в Украйна и под никакъв предлог – в това число и "хуманитарен конвой".

КРАТЪК КОМЕНТАР: Путин докато не си чупи главата като Кадафи няма да миряса. Руснаци-те обаче трябва нещо да направят та да свалят лудия си диктатор. Щото много ще патят, нищо чудно да патят заради него повече отколкото са патили заради Сталин.

То като на един народ не му дойде веднъж-дваж-триж акъла след такива страдания и мъки, каквито руснаците са понесли в историята си, нищо чудно и никога да не му дойде акъла, ама пак има известна надеждица, че ще почне да му просветва, да видим...

Професорът по философия и по богословие Калин Янакиев – един безспорно дълбоко мислещ човек – си е позво-лил да развие една теза за това, че е дошло време за взаимо-действие между двете десници, именно ГЕРБ и Реформаторс-кия блок: виж ГЕРБ и Реформаторите – сега е време за съ-биране на камъни. В тази връзка след като прочетох изявле-нието му ми се наложи да заявя във фейсбук и своята позиция по въпроса, сторих го ето как:

Длъжен съм да кажа – въпреки че не ми е изобщо приятно – но тезата на проф. Янакиев е права, е вярна, е ра-зумна, той има пълното основание да заяви, че сега е време за взаимодействие между двете десници у нас, именно популяр-ната, "народняшката", групирана около Б.Борисов и ГЕРБ, и другата, интелектуалната, градската, истинската десница, групирана около Реформаторския блок. В името на нещо много по-голямо е дошло времето да бъдат приглушени разприте между тия две части на десницата, дори и спорът доколко изобщо е десен Б.Борисов трябва да бъде изоставен – щото е безспорно, че доста десни хора или от немай-къде, или по други причини, но са негови под-дръжници, а това в някакъв смисъл го прави десен.

Знам, че за много хора тия разсъждения звучат крайно неубедително, но в политиката не винаги стават точно нещата, които ни ха-ресват, примерно, налага ни се понякога да гласуваме "с отвращение" - в името на нещо по-добро, касаещо цялото, България, а не нашите частни, себични или партийни интереси. Често се налага някоя част (на латински "партия" означава "част") в името на цялото да преглъща някои не съвсем приятни и неизгодни й дори неща. Няма как да е иначе. Важното е обаче и цялото – България – да не пострада, щото тогава ще пострада и всяка негова част поотделно. (Следва на 2 стр.)

НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ БЪЛГАРСКАТА КАРУЦА ДА ПОТЪНЕ БЕЗВЪЗВРАТНО В РУСКО-ЕВРАЗИЙСКАТА ЧЕРНА ДУПКА, ОТ КОЯТО ИЗЛИЗАНЕ НЯМА! (От 1 стр.)

Иска се да е прави в този момент

една по-прагматична политика, изискваща взаимодействие между ГЕРБ и РБ – и то тъкмо за доброто на цялото, на България. Щото допуснем ли България да бъде изва-дена от ЕС и НАТО и отново да бъде нати-кана в орбитата на Русия, то тогава всичко ще отиде вече по дяволите – пък нека да сме колкото си искаме "чисти", нравствени" и какви ли не. Не бива да допускаме бъл-гарската каруца да затъне и да потъне безвъзвратно в руско-евразийската черна дупка – ето в името на тази цел аз съм готов даже да се прегръщам с гербоваците! Щом се налага, ще го направя!

Е, знам добре, няма да е леко, ние още не знаем какви номерца е способен да ни извърти Бойко Борисов и хората около него, но от политиците от РБ трябва да се прояви някакъв висш пилотаж в политиката за да не бъде допуснато той да се гушне с комунистите, с ченгетата от ДПС, с рубло-филите от АТАКА и всичките тия заедно да ни натикат в руската орбита, в онази същата черна руско-евразийска черна дупка, от която излизане няма. Щом Б.Борисов се афишира за десен и за европейски мислещ, о`кей, ще го признаем за такъв и ще го разглеждаме като такъв.

С тия свои думи си оттеглям всич-ки свои най-крайни и обидни думи по адрес на ГЕРБ и лично спрямо Б.Борисов и призо-вавам да дадем шанс на взаимодействието на ГЕРБ и РБ в името на едно успешно следизборно взаимодействия на двете десници – и в името на доброто на Бълга-рия, в името на нейния бъдещ просперитет в орбитата на западния свят на свободата и човечността.

Щото я погледнете какви идиотиз-ми прави руският национал-комунизъм в Украйна – всичкото това ни чака и нас ако не проявим трезвост и не се обединим в името на доброто на България. Кой съм аз че да казвам тия неща и да призовавам за каквото и да било, но ето, български граж-данин съм и имам правото и аз да кажа открито какво мисля.

Като философ си позволявам да заявя: разумността трябва да ни води, не бива да допускаме да ставаме някакви талибани на "идеологическата девственост и чистота", заради която сами да натикаме страната в руско-евразийската черна дупка, от която наистина излизане няма, а има само потъване все по-дълбоко, все по-надолу, все повече и повече в непроницае-мия мрак...

ПОВЕЧЕТО ОТ ЗАСПАЛИТЕ НИКОГА НЯ-МА ДА БЪДАТ ПРОБУДЕНИ

„В света има твърде много хора, на които никой не може да им помогне да се пробудят.”

Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитирано от Vasil Todorov И един цитат от от "Малкия принц":

„- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Съ-щественото е невидимо за очите.“ (Екзюпери загива на 31 юли 1944 г. в само-летна катастрофа. Преди точно 70 годи-ни.)

ПОКЛОН ПРЕД ПРИМЕРА, КОЙТО НИ ДАДОХТЕ С ЖИВОТА СИ, СЛАВНИ И ПОЧТЕНИ ФИЛОСОФЕ!

Току-що от отзив на Милена Сте-фанова във Фейсбук научавам, че е починал академик Кирил Василев: На 96-годишна възраст днес почина академик Кирил Василев; тя прави това ето с тези напълно уместни думи:

Бог да го прости! Макар да беше атеист бе невероятен преподавател и учен!

А Stephan E. Nikolov справедливо добавя: Бог да го прости! Беше личност!

Откликнах и аз там ето с тия думи, написани от сърце – щото познавах лично г-н професора, имал съм възможност да общувам с него преди много години и наис-тина съм останал с чудесни впечатления за мащаба на личността му:

Споделям! Имам лични впечатле-ния: превъзходна личност и прекрасен лектор беше академикът! Бог да го прости! Ще отбележа кончината му с кратко есе за него, което ще напиша и ще публикувам в новия брой на философското списание ИДЕИ, излизащ от печат до края на август. Проф. Василев заслужава такъв един малък знак на уважение!

Защото в най-диви, посредствени, сиви и разгулни от идеологически аморали-зъм времена той беше нещо като здрав темел на академизма, на порядъчността, на отдадеността на духа, на верността пред идеите. Не споделям идеите на г-н академи-ка Василев, на които той остана верен до последната си минута, но това изобщо не ми пречи да го уважавам още повече. Той показа, че не е бил "ветропоказател", че чисто ценностни са били основанията на неговите убеждения.

Малцина са тези хора сред нас. Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни философе!

А ето и съобщението, с което се оповестява смъртта на академик Василев:

На 96-годишна възраст днес почи-на академик Кирил Василев (роден на 23 май 1918 г.), съобщават от Българската академия на науките. Академик Кирил Васи-лев е познат на българската общественост като един от най-известните наши филосо-фи, историци и интелектуалци.

В продължение на половин век той беше между най-ярките университетски преподаватели, ръководител на катедра Философия в Софийския университет, под-готвил и възпитал хиляди студенти от много поколения у нас. Той постави основите на емпиричната социология в нашата страна. В периода 1972-1980 г. е председател на научния съвет на Института за младежта, едно от основните звена, което осъществя-ва емпиричните изследвания у нас.

Много поколения студенти са учи-ли от неговия "Увод към философия на историята", а монументалният му труд "Лю-бовта" внесе нов поглед във вижданията за

3 тази вечна тема и не случайно получи ог-ромно признание у нас и в чужбина.

Със смъртта на академик Кирил Василев академичната общност загуби един учен-философ със смела гражданска пози-ция. ОТИДЕ СИ ЕДИН ЧОВЕК И ФИЛОСОФ, КО-ГОТО СЪМ ЗАПОМНИЛ С ДОБРО, ОТИДЕ СИ ЕДИН ЧОВЕЧЕН ЧОВЕК

петък, 1 август 2014 г.

Няма как, налага се тази сутрин да пиша есе-спомен за академик Кирил Васи-лев, току-що научих че е починал на патри-аршеската възраст от 96 години: Бог да го прости! Аз вече написах кратък отзив по повод кончината му, където в най-първоначалната се реакция емоционално обещах да напиша още нещичко за него – тъй като веднага в съзнанието ми оживя неговия образ, също така и спомени от времето, в което съм общувал с него, от времето, в което, бидейки съвсем млад човек, "увлечен по философията", съм му се възхищавал. А той тогава беше философска знаменитост – наред с проф. Исак Паси те в моето съзнание символизираха тогава най-доброто от академизма на родна почва. В ония диви и тъмни времена тия две личнос-ти (е, имаше и други, но те бяха значително по-млади) носеха светлика на пълната отдаденост на науката, на чистото позна-ние, на философията, на добродетелния живот включително.

Преди известно време почина си-нът на академик Кирил Василев, професо-рът по философия Николай Василев, тогава също откликнах не само в блога си, но и в списание ИДЕИ; по-преди пък беше починал и философът Аристотел Гаврилов, мой уважаван преподавател от СУ, и за него писах развълнуван текст, излязъл пак в сп. ИДЕИ, и за кончината на проф. Паси писах, и също за край на дните на проф. Иван Славов също написах есе за сп. ИДЕИ; стана традиция да отбелязваме в списание-то тия скръбни събития, с оглед да почетем някак личностите, които навремето сме

уважавали, които сме познавали, които са ни повлияли, с които сме имали щастието да общуваме на младини. Е, ето сега е починал и професор Кирил Василев, няма как, трябва да напиша нещичко и за него – не толкова за да продължа традицията, не като "служебно задължение", а просто за-щото ми се иска да споделя спомена си за него. В тази връзка се сещам, че съм писал и за проф. Сава Петров, Бог да го прости, също едно голямо име в българската фило-софия, за когото съм писал още по-рано, с него също съдбата ме срещна на млади години и имам силни впечатления и чудесни спомени. Това в крайна остава от живелите на тази земя човеци: един спомен в съзна-нията, който си заслужава да бъде преда-ден на по-младите. За да знаят и те нещич-ко за ония личности от голям мащаб, които са живели много по-преди от тях, ала са оставили някаква диря в културата, в наука-та, в духовната история, в живота на твоята нация. (Продължава в новия брой на сп. ИДЕИ)

ЕДНО ВЪЗРАЖЕНИЕ-ДОПЪЛНЕНИЕ ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕ НА ДОНАЛД ТРЪМП ЗА МИСЛЕНЕТО

„Така и така мислите, правете го мащабно." Доналд Тръмп КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Е, силно казано е че мислим, повечето от нас само прибли-зително си представят нещата, ала съвсем не ги осмислят... то замисли ли се някой винаги го прави мащабно, мисленето пона-чало е мащабно – щото засяга същностите на нещата; докато немащабното мислене, както казах, е тъкмо онова приблизително представяне на нещата, не докосващо тях-ната същина, а витаещо някъде около по-върхността, изгледа им; то и Тръмп като си позволява тук да говори за мисленето само си представя що е то, ала не е вникнал в същината му...

НЕКА ДОНОСНИЦИТЕ ДА СКОКНАТ И ДА ИДАТ ДА ДОНЕСАТ "ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА"

Проф. Георги Близнашки начело на шест-вието, което носи събраните подписи за

референдума за промяна в изборния кодекс. Снимка: Сергей Антонов БЛИЗНАШКИ – ПРЕМИЕР, ЯСНИ СА И ПОВЕЧЕТО МИНИСТРИ

Там, между другото, чета и ето то-ва изречение:

Преподавателката по политоло-гия Румяна Коларова ще е министър на образованието.

Което ме накара да възкликна ето как във фейсбук (публикувам го и тук с оглед доносниците набързо да могат да скокнат и да идат да донесат "там, където трябва" за това, което съм казал или напи-сал!):

Това някаква шега ли е? Или пък е истина? Не мога да повярвам! Не, наистина, възможно ли е това да е вярно?

КАК ВЪЗПРИЕМАТЕ КОРИЦАТА НА НО-ВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, КАК ТЯ ВИ ИЗГЛЕЖДА?

събота, 2 август 2014 г.

КАКВО СЪДЪРЖА НОВИЯТ БРОЙ НА СП. ИДЕИ, КАКВО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НЕГО

СЪДЪРЖАНИЕ: IN MEMORIAM Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни и почтени философе! Отиде си един човек и философ, когото съм запомнил с добро, отиде си един човечен човек ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕ-НИЯ

4 Списание ИДЕИ и неговото международно многоезично издание си имат приятели и в Индия! Повечето от заспалите никога няма да бъ-дат пробудени Кратко разсъждение за човека – и за „фор-мата“ на човека и човешкото Десният мироглед и дясната политика са пряко приложение на ценностите на христи-янската вяра и религия Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ Философът не е нищо друго освен един свободен дух – свободен даже и от собст-вената си маниакалност (ОЩЕ >>> в блога)

ИНТЕРЕСЕН ПРАВЕН КАЗУС СЕ ОФОРМИ И ОКОЛО СП. ИДЕИ, В НАШАТА ТЪЙ ШЕМЕТНА ТАТКОВИНА ЯВНО НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ ЗА СЛУЧВАНЕ НЕЩА

Славният докторант по философия от СУ Узунов наскоро ме заплаши, че ще ме даде под съд (!) ако публикувам в хартиено-то издание на списание ИДЕИ проведен помежду ни (в епистоларна форма) диалог, вече публикуван в този блог. По този повод ние проведохме нов диалог, който тия дни, щом имам повече време, ще публикувам също тук. В тази връзка, размишлявайки по казуса (напоследък ми се налага да водя доста съдебни дела, ето примерно дялото по повод моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Плов-див, също така дялото по повод обидна, клеветническа квалификация за моето психично състояние, която директорката на същото учебно заведение си позволи да впише по мой адрес в един официален документ; между другото, вчера получих призовка от съда, дялото за клевета вече е насрочено, знае се точната дата на начало-то му, за което допълнително ще Ви инфор-мирам!), та значи, размишлявайки за тия всичките изпитания, които немилостивата съдба ми сервира напоследък, установявам, че още едно съдебно дяло, признайте, ще ми дойде множко, нали така? Е, с оглед някак да се помиря с докторанта Узунов поне с оглед да не стигаме до съд, тази сутрин реших да му напиша ново писмо с

едни доста компромисни и разумни, по моето възприятие предложения, ето го това писмо, на което ще чакаме отговор тия дни:

Здравейте, драги ми докторант

Узунов! Нещо млъкнахте, но това явно оз-

начава, че сте зает с мислене, което е пох-вално! Така и така разговаряме, най-често за не дотам смислени неща, а пък Вие се една необичайно образована и учена лич-ност, та понякога, признавам си, ми хрумва да Ви предложа за сътрудничество със екипа на списанието, да Ви използвам в качеството Ви на експерт, ето, примерно, тази сутрин ми хрумна да Ви предложа следната взаимно-изгодна сделка.

Първо, Вие ме заплашихте, че ще ме дадете под съд ако публикувам нашата кореспонденция-дискусия (епистоларна дис-кусия) по повод на списание ИДЕИ и Ваша-та тъй безпощадна критика към него, по-скоро към мен като негов главен редактор и създател; заплашихте ме със съд и то при положение, че аз вече съм дал трибуна на същата тази дискусия в блога си, тя вече в него е отпечатана (с Вашето знание, пред-полагам и със съгласието Ви). Да, но ето, Вие сега твърдите, че ще ме дадете под съд ако тя излезе и в хартиеното издание на списанието, чиито тираж е значително по-малък от практически безпределната ауди-тория на интернет. Понеже ми се губи сми-съла на Вашата заплаха, не мога да постиг-на нейните основания, та ми се налага да разсъждавам по този казус; ето какво ми се върти в главата:

1.) Аз Ви давам трибуна, в която Вие да изразите напълно свободно позици-ята си, Вие ме заплашвате, вместо благо-дарност, със съд, със съдебна репресия, простете, но това Ваше отношение ми се вижда неоснователно, абсурдно, немотиви-рано, не зная как да го нарека, щото наисти-на не мога да схвана смисъла, а знаете, че ний, философите, докато не открием сми-съла на нещо, не мирясваме;

2.) Вече този диалог-дискусия-епистоларен продукт и пр. вече е достояние на четящата публика, какво още Ви смуща-ва, ето това не мога да разбера? Може би сте се замислил за своята репутация в бъдещата духовна история на человечест-вото ли?

3.) Ако се срамувате от някои свои излагания-издънвания (да го наречем така) или изпускания (нека да бъдем все пак културни и да не употребяваме по-изразителни, ала вулгарни думи!), то аз съм готов, предвид Вашата тъй трогателна загриженост за репутацията си в бъдещета история на човечеството да Ви позволя да видите ръкописа на нашия диалог и да внесете каквито си искате промени във

Вашите изказвания (писма), макар че това ще наруши живостта, искреността, неприну-деността, спонтанността и пр. на диалога, която аз оценявам като несъмнено достойн-ство; пък и ще заприличате на "Министерст-вото на истината" на Оруел, което, както Ви е известно (Вие сте тъй начетен, учен и образован човек че не допускам да не знае-те това!) се е занимавало с това да препра-вя, да препечатва всички стари броеве на официалния вестник с оглед публикуваните там думи на Големия брат точно да съот-ветстват на последвалите след това съби-тия; накратко казано, силно ще се изложим пред человечеството ако почнем да постъп-ваме по досущ същия начин, да практику-ваме онова, което се е правило в Оруеловия свят, нали така?

4.) Както и да е, готов съм, предвид гореказаното, да се откажа от тази публика-ция на нашата кореспонденция и да лиша читателите на ИДЕИ от запознаване с Ва-шата тъй убедителна разгромна критика на списанието при едно условие: да ми дадете за публикация в него преведен от Вас текст (с не по-малък обем, като страници, от нашия диалог) на Едмунд Хусерл, за фило-софията на който Вие сте голям познавач, изследовател, преводач и пр., сиреч, сте компетентен човек. Ако сте съгласен да приемете моето предложение (не вярвам да го възприемете като "изнудване" от моя страна, и сянка на такава мисъл нямам в момента, аз съм загрижен най-вече за това благодарение на Вас да повдигнем научно-то ниво на списанието, което, така или иначе, вече е феномен на културния живот на нашата скъпа татковина. По този начин и ще запазим Вашата репутация чиста и неомърсена в очите на бъдещите поклонни-ци на Вашия несъмнен талант, сиреч, в очите на културната бъдеща част на прог-ресивното человечество;

5.) Ако Ви се вижда прекалено мо-ето настояване да дадете текст на Хусерл за сп. ИДЕИ, преведен от Вас, тогава мога да се съглася в замяна да Ви използвам, ако позволите, като експерт по Хусерл (или по цялата съвременна немска философия?) и в това Ви качество да Ви включа в екипа на списанието. Какво ще кажете, как Ви звучи такова едно мое предложение?

5 6.) Какво ще правите като сътруд-

ник на списанието ли? Ами ще давате ком-петентни съвети когато сме затруднени по някакъв въпрос, разбирането Ви ще бъде отчитано, ето сега, примерно, ми се ще да Ви запитам: какво е Вашата преценка за научните постижения (достойнствата) на Петер Прехтл (Peter Prechtl) и за качествата на публикувания в новия брой на списание-то негов текст Husserl zur Einfuhrung, който преведе наш преводач, поради Вашето упорито нежелание да ни сътрудничите; няма да отречете, че аз и преди Ви предла-гах това, което по-горе отново Ви предло-жих, именно сътрудничество под каквато искате форма); ето, Вашето становище за текста на Прехтл ще ми бъде много полез-но. Вие сте несъмнено учен и образован човек, от когото можем само да се възхища-ваме. Ползвам се от случая да Ви съобщя, че новата книжка на ИДЕИ е посветена на Хусерл, на корицата е турен неговия порт-рет, в тази връзка е публикувана първата част от текста на проф. Прехтл, с когото все още не можем да се свържем за да искаме съгласието му за публикацията, ако можете да ни съдействате в тази посока, ако се познавате с него, ще съм Ви благодарен с Ваша помощ да решим по-скоро казуса – щото той бави излизането от печат на вече готовата книжка.

7.) Каквото ми отговорите, това ще бъде. Ще се съглася с всяко Ваше предло-жение. От Вас зависи всичко. Аз много уважавам свободата на другите хора. Стига и те да уважават моята свобода. Примерно, не се ли досещате, независимо от учеността си, че с неразрешаването да публикувам нашия диалог Вие накърнявате моите права на свободно изразяване, пък и моите автор-ски права, щото аз все пак съм равностоен (въпреки необразоваността си, по Вашата така меродавна оценка!) в сътворяването на един текст, върху който би следвало да имам поне 50% от авторските права, което обаче Вие не ми признавате; разбира се, невъзможно е да публикувам само моите отговори без Вашите тъй прочувствени писма, ще са унищожи единството и органи-ката на диалога, нали така? И давате ли си сметка какво излиза в крайна сметка от Вашето настояване диалогът да не излиза и от заплахата Ви, че ако излезе ще ме даде-те под съд?

Това в общи линии исках да Ви ка-жа. Ако се сетя за нещо друго, ще Ви пиша пак. Е, ако не приемете тъй резонните ми предложения от тази сутрин, това означава, че ще се наложи да се срещнем пред съда; той наистина е цивилизовано място за ре-шаваме на спорове, макар че философите биха могли да спорят и на други места, не непременно пред съда, нали така? Но пък ние с Вас ще бъдем уникални, ще проведем, ако се наложи, един философски спор пред

съда, нали така? (Апропо, ето, личи си, че съм необразован или поне съм крайно лошо образован човек, за малко да забравя, че на Сократ също се е наложило да води фило-софски спор и пред съда, завършил обаче доста злополучно за него, пък и още по-злополучно за ония, които са го дали под съд).

Бъдете здрав! С поздрав и почитания: Ангел Грънчаров

НЕКА ДА СЪДЕЙСТВАМЕ ЗА СПИРАНЕТО НА ТЕЧАЩАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ В СТРАНАТА

С удоволствие прочетох текста Палачинко-вата лакомия води до домашно-червени разстройства в политическата ни кухня в блога на г-н ИВО ИНДЖЕВ, удоволствието ми се дължи на това, че той казва много истини, които все някой трябва да каже, истини, които трябва да стигнат до колкото се може повече хора. Препоръчвам ви да прочетете този текст непременно, ако за вас по-специално думата морал нещо значи, ако думата нравственост за вас специално има някакво значение. Аз пък не се сдържах и в там написах ето какъв коментар:

Чудесен текст, прекрасно демонст-риращ отвратителния аморализъм, който така нагло дефилира от години в това, което у нас се зове "политика" и също така "жур-налистика", ала всъщност няма нищо общо с тях, с тяхната идея, същина и понятие. Напротив, коренно се различава от тях. В лицето на текстовете на г-н Инджев (и на неколцина други, примерно И.Бедров, И. Беров и... кой друг?) беше реабилитирана автентичната журналистика (и публицисти-ка), която иначе беше застрашена от пълно изчезване. И тогава деморализацията в нашия живот щеше да бъде пълна. По от-ношението на политиката пък същото нещо за същия този период сториха Иван Костов

(и неколцина други от групата около него и около някогашното СДС).

Трябва да имаме достойнството да признаем тия неща, щото, първо, тия хора дадоха пример, че е възможна и автентична журналистика, и автентична политика, вто-ро, показаха, че нравствените компромиси не могат да бъдат оправдани по силата на аргумента "житейско оцеляване", трето, тия хора заради достойната си позиция и пове-дение платиха прекалено тежка цена в личен план. Бяха обругани и оплюти като никой друг, а някои дори бяха поставени в унизителната ситуация да бъдат лишени и от средства за съществуване (тъй като нито една медия не посмя да ги вземе на работа, което, впрочем, толкова много говори само по себе си, че аз направо спирам да пиша!)

И ако мълчим за всичко това ще излезе, че и ние съдействаме на течащата деморализация в страната, а аз лично не мога да си позволя такова грозно поведе-ние, да сторя такъв тежък грях. И да допъл-ня още нещо, твърде важно по моя прецен-ка: обяснението на действителната, вярна-та, точната мотивация за описаните в ста-тията "обръщания на палачинката" е едно-единствено: паричният стимул, финансови-ят стимулация, безогледната лакомия за пари, рубладжийството, рублофилията и пр., все в този дух. Е, някои хора като изб-роените, дето заслужават да бъдат нарича-ни истински политици и журналисти, доказа-ха на всички ни, че дори и в България има хора, които не могат да бъдат купени, има хора, които не желаят да се продават, че и в условията на България може да има лич-ности, стоящи на чисти нравствени и цен-ностни позиции, което, както и да го поглед-нем, е една много обнадеждаваща конста-тация...

ЗАЩО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА Е ТАКА БЕЗНАДЕЖДНО ИЗОСТАНАЛА ОТ НУЖДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ

събота, 2 август 2014 г.

Попаднах на доклада на Райчо Радев (в блога му) пред конференцията в Оряховица (в Института по образованието на проф. М.Балкански), темата и заглавието на док-лада е ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ; заслужава да се прочете, а

6 пък в края на доклада откривам, че името ми е споменато на няколко в един контекст, който би имал значение за съдебното дяло, което заведох против незаконното ми увол-нение като преподавател по философия; та този откъс ще го предложа на адвоката си като писмено доказателство за пред съда, пък си рекох защо да не го предложа и на читателите на блога, от които нищо не крия; между другото Р.Радев преди доста време написа и депозира в много институции безк-райно ценен (в сложилия се по-късно кон-текст около уволнението ми) документ под заглавие ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИ-ЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ, който вече е представен като писмено доказателство в съда; а иначе ето какво пише по другия въпрос колегата Ра-дев:

Характерни изяви на гражданската ак-тивност

Ако си постигнал съзнанието, че твоите идеи за промени в образованието имат важно значение и са необходими за България ще реализираш своята гражданс-ка активност в образованието в различни форми на изява, без да си институционално принуден за това:

1. Ще напишеш книга(и) и ще ги

разпространиш в страната – Ангел Грънча-ров, Анна Ананиева;

2. Ще създадеш блог и ще диску-тираш в интернет по проблемите на образо-ванието – Ангел Грънчаров, Явор Джонев;

3. Ще създадеш национален инс-титут по образованието и ще провеждаш различни форми на обучение, конфериране, публикуване по проблемите на образовани-ето – проф. Минко Балкански, Явор Джонев;

4. Ще създадеш Форум на образо-ванието, Диалог за бъдещето или Център за развитие на личността, ще организираш среща на различни образователни институ-ции и на национално изложение, ще про-веждаш обучение на учители по нова мето-дика на обучение и ще я внедряваш в учи-лище, ще съдействаш личностното развитие на учениците и утвърждаването на възпри-емането им като личности в процеса на обучение др.п. – Юри Анджекарски, Явор Джонев, Ангел Грънчаров...

5. Ще инициираш създаването на НПО и чрез него ще въздействаш на дър-жавните институции за адекватни промени в образованието, ще популяризираш своите идеи – „Новото образование“ на Павел Лазаров, „Заедно в час“ и мн. мн. други.

6. Ще се включиш в НПО и ще съ-действаш за реализиране на твоите идеи, с каквито мотиви сме се включили в НПО по-голямата част от техните членове;

7. Ще се включиш в дискусиите за изработване и приемане от НС на нов закон за образованието – написах 60 страници критика на концепцията за новия закон, а в сайтовете и блоговете се съдържат хиляди страници с мнения за този закон на колеги, борещите се за по-добро образование в България;

8. Ще се включиш в активно граж-данско действие за промяна на закона да образованието или на друг закон, или нор-мативен документ свързан с него. Във връз-ка с промените в ЗФВС инициирах предло-жение и след като получих одобрение от директорите на спортни училища участвах в обсъжданията и създадох необходимите и възможни предпоставки да бъдат приети промени в ЗФВС, които се оказаха полезни, въпреки че не бяха желани от МОМН и МФВС. Три подхода за промени в образованието

Гражданската активност на биту-ващите в публичното пространство радете-ли за същностни, адекватни промени в образованието открои три подхода в борба-та за промени в образованието: първо – бавно и полека да се наложи нова методика на обучение и организация на образователните институции, а след това бюрократичната машина на МОМН да ини-циира съответни промени в закона; второ – осмисляне от депутатите в Комиси-ята по образование в НС на необходимост-та от съществена промяна в образованието и формулиране и приемане на тези промени в закона за образованието, който да регла-ментира след това промени в системата; трето – осъществяване на промените чрез комбиниране на първите два подхода.

Привърженик съм на втория под-ход, защото образованието по-бързо ще излезе от мъртвата точка, в която се нами-ра, но ми се струва по-реалистичен третият подход, който е по бавен от втория, но е по-бърз от първия. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По последния въпрос за подходите аз, за разлика от Рай-чо, сякаш клоня към първия подход, за неудържими промени отдолу в резултат на променено съзнание на участниците в про-

цеса (учители, ученици, училищни мени-джъри), като водещото именно следва да е предизвикването на промяната в съзнание-то, подкопаването, подриването, разклаща-нето на господстващия манталитет и стере-отип, а пък на тази база ще почнат успоред-но да настъпват и промените в реалните отношения; тия два момента – промени в съзнанието и в живота, в реалните отноше-ния - взаимно ще се подпомагат, то именно промените в потребностите, в нуждите на живота ни принуждават и ние самите да се променяме; животът се мени, ние също следва да се изменяме; иначе ще станем съвсем неадекватни (ние в момента сме станали, тази е причината за ступора, за дълбоката криза в образователната систе-ма, безнадеждно изостанала от нуждите на съвременния живот). И в резултат на всич-кото това в един момент образователната бюрокрация, консервативната, реакционна-та сила, която в името на своето всевластие прави всичко, за да удържа неизгодните й промени, ще се види принудена да отстъпи и да внесе нужните промени в законодател-ството. Разбира се, иска се и политическа воля, която е трети фактор за същностната промяна в българското образование, а оттук и в общата българска ситуация, за жалост тази политическа воля я няма. И затова нещата агонизират. В това отношение роля-та на активността на гражданите е решава-ща. Затуй и докладът на Р.Радев е така полезен и навременен.

РУСКИНЯ БИЛА КАЗАЛА В БУРГАС "УЧЕ-ТЕ РУСКИ ЗАЩОТО СКОРО ЩЕ ВИ УП-РАВЛЯВАМЕ КАТО КРИМ!"

Dimitar Stoyanov, работещ като служител в чейнч-бюро по нашето Черно-морие представя на страницата на ДЕСЕН ПРОФИЛ следния обезпокоителен факт:

Бих искал да цитирам без редак-ция думите на една рускиня, на която обме-нях валута буквални преди малко:

"Учете руски, защото скоро ще ви управляваме като Крим!"

Нямам спомен да съм бил толкова погнусен и отвратен досега от думи на чуж-денец! Отрепки! КРАТЪК КОМЕНТАР: Разбира се, не бива да се обобщава, че такива, видите ли, са "всички руснаци", глупаво е да се мисли така, но ето, фактът си е факт, явно сред част от руснаците е налице такова едно отношение, едно такова имперско разбира-

7 не си има своята почва сред немалка част у руснаците. Путинизмът насърчава такова една съзнание. Тия, които си мислят, че липсва такава опасност, че били безпочвени такива страхове, ето, нека да се позамисли. Руснаци усилено купуват недвижима собст-веност по Черноморието ни. Колко му е в един момент, като станат повечко, да поис-кат един... референдум за отделяне от България щото, видите ли, не сме им били зачитали правата, не сме им били уважава-ли езика и пр. То и в Истанбул има доста руснаци, що не си поискат и Цариград, нали се смятат за "Втора Византия", за "Трети Рим", а пък Москва била "Втори Константи-нопол"! Случката, представена от Д.Стоянов показва, че колонизацията на българското Черноморие от руснаците може да ни доне-се в някой момент не дотам приятни изне-нади, а пък в политиката ни чакат още по-големи изненади, щото руската "пета коло-на" изобщо не спи...

СПОДЕЛЯМ ЖИЗНЕЛЮБИВОТО ОТНО-ШЕНИЕ НА НИЦШЕ КЪМ ЖИВОТА, НО И ЗА СМЪРТТА НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ...

Фридрих Ницше – Идеологът на модер-ния път на Човека към Бога:

"Фактът, че хората изобщо не мис-лят за смъртта ме прави щастлив. На драго сърце бих допринесъл с нещо за възмож-ността да им внуша, че сто пъти повече заслужава да се мисли за живота." Фридрих Ницше, из "Веселата наука" КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям жиз-нелюбивото отношение на Ницше към живо-та, изразено в тази мисъл, но и за смъртта не бива да забравяме. Защото от това как разбираме смъртта зависи начинът, по който разбираме живота. Разбира се, и обратното е вярно: от това как разбираме живота зависи начина, по който разбираме смъртта. :-) Неоспоримо е обаче, че двете – животът и смъртта – са неразделни. Те взаимно се предполага и допълват. Те дори са примесени едно с друго. Смъртта при-съства в живота. Във всеки момент ние по малко умираме, а в същото време нещо в нас се ражда отново: съществуването е битка между живота и смъртта. Смъртта не

е "нищото". Затова смъртта от него, живота, не може да бъде извадена. Та безхаберните към смъртта толкова разбират и живота...

ЕДНО МНОГО СПОЛУЧЛИВО МЪДРО ИЗКАЗВАНЕ НА ДАЛАЙ ЛАМА

Цитирано от Георги Хаджийски КРАТЪК КОМЕНТАР: Така е, объркването на нещата е предпоставка за пренарежда-нето им. Като си объркваме сами живота, ние с това подготвяме пренареждането му на нова основа - или пък за пораждането на нещо ново в него. Самата нова подреденост е именно новото, което ни е потребно. Като се позамислим ще открием, че ние всъщ-ност едва ли друго нещо правим – освен да подреждаме и пренареждаме живота си...

НАЧАЛОТО НА ЕДНИ ЛЕТНИ ОЧЕРКИ ЗА ЖИВОТА В МОЕТО РОДНО ГРАДЧЕ ДОЛ-НА БАНЯ

Отвън сградата на старата турска баня в Долна баня вече е "освежен", сиреч, вече е съсипан древният й вид... :-(

След като тази сутрин три часа се рових из Мрежата и четох какво ли не, също така и коментирах – предимно по полити-чески теми – имам още малко време, ето, едва накрая на най-пълноценното сутрешно време имам няколко минутки за да напиша нещо по по-важна тема; всяка сутрин за мен стои тази дилема: дали да се отдам малко "на безделничене", именно ровене в нета, или да зарежа всичко и да се отдам на писане на истински важното, именно на

писането по някоя философска – сиреч човешка – тема; не че политическите въп-роси не са човешки, но все пак има и по-важни, по-фундаментални, бих казал по-директно свързани с живота на човека теми, именно философските.

Мои приятели ме съветват да за-режа изцяло политиката, да "загърбя" своя-та гражданска ангажираност и да се отдам всецяло на философията, това, което всъщност ми е и работата. Защото фило-софската работа изисква пълно отдаване и разсейването със "странични неща" е про-тивопоказно, е вредно даже. Да, ама ето, такъв явно ми е характерът, разпилявам се, разкъсвам се между тия две области – гражданската, политическата ангажираност и специализираната си работа в сферата на философията, на преподаването, на писа-нето и пр. Явно така ще ми мине животът, без да успея да се концентрирам изцяло върху заниманията си с философията – за добро или за лошо при мен е така; може пък да ми е такава съдбата, а и темпераментът положително ми е такъв. А иначе добре съзнавам, че философията изисква пълна концентрираност на интелектуалните, на духовните сили на човека, изисква пълна отдаденост - ако човек иска да постигне нещо наистина значимо. Е, аз се раздвоя-вам постоянно; пък от време навреме се и успокоявам: та нали, мама му стара, освен "абстрактни духовни човеци" сме и конкрет-ни живи същества, което включва и това да сме граждани?!

Както и да е. Ще ми се малко да попиша тази сутрин по неща, които също много ме вълнуват, отдавна се глася да пиша за тях, а все не намирам време. Щото върша и доста "техническа работа", при-мерно ето, в последните 10-на дена успях да подготвя за печат новата книжка на сп. ИДЕИ; аз правя и предпечатната подготовка даже. Само корицата ми направи друг чо-век, или синът ми, или специалист в тази област, наемам го, ето, сега такъв човек ми направи корицата, всички са доволни, а човекът си чака възнаграждението, мен пък ме боли главата откъде да намеря пари да му платя! Нищо де, това са подробности, важното е, че книжката вече е готова. Което значи, че ще имам цели три месеца свобод-но време от списанието за да се върна към писането на книгите си. Дръжки, ще се вър-

8 на друг пък, кой знае какъв вятър ще ме завее?! Щото идат избори, пък и работа трябва да си търся, зер, "безработен" не се стои, пък мен наскоро ме уволниха от рабо-та! Казвам "безработен" съм, а се скъсвам всеки ден от работа, не зная коя работа да подхвана, до гуша съм затънал от работа, вярно, никакви пари не печеля, ето това ми е проблемът! А бе пари не се живее, наис-тина не се живее. Прав е оня човек, дето ми направи корицата да си иска парите, и той, горкият, бил "безработен"!

Аз ви писах, че от известно време работя и живея в моята родна къща в град-чето Долна баня. Иска ми се да пиша за някои неща, "имащи философски смисъл", които изпълват ежедневието ми тук. При-мерно, разни тукашни хора се срещат с мен и ми разказват някакви чудати човешки истории, предания, размисли и пр. Ще ми се да опиша какви са хората тук наоколо, как живеят, аз отдавна ги познавам тия хора, но ето, те се и променят: много ми е интерес-но, примерно, понеже аз идвам в Долна баня рядко, стоя по няколко часа, и така години и десетилетия наред, ето, оказва се, хора, които съм познавал като деца, сега вече са... дядовци, водещи внучетата си, как това да не ме впечатлява?! А голяма част от народа тук съвсем не познавам: родили са се и са израсли за времето, в което аз вече не съм бил тук, а съм се скитал по широкия свят. Писах вече, че според Хайдегер живо-тът сред природата, в провинцията, на село, в "планинския пущинак" (Долна баня е в подножието на Рила планина!), сред "селя-ните", свързани здраво и със земята, с кръвта, с духа на нацията, е именно място-то, което е най-благоприятстващо занима-нията на философа; напълно е прав да пише така, да мисли така, това го чувствам постоянно. Работата тук ми е спорна, само дето при мен, за разлика от Хайдегер, тук, на село... има интернет! И той разваля всичко. Явно трябва да е откажа от интер-нета, а това не ми е по силите вече. Пък и аз постоянно работя, не зная какво е това почивка, а интернет ми трябва за работата. Тъй че нещата при мен не са добре: от всичко това страда философията, милата! Е, ще видим как ще изляза от това тежко противоречие: едно ми иска сърцето, съв-сем друго – умът! Вечната човешка раздво-еност е особено силна при философите.

Както и да е. Да оставя подробнос-тите и да се концентрирам върху главното, щото ето, времето ми изтича. Скоро брат ми ще се събуди – той, горкият, е болен, аз се грижа и за него, двамата си живеем тука; буден е, засега си мълчи, но скоро ще ме повика – и ще поиска да закусва, трябва да му подготвям закуската; грижите ми около него са предимно за това, а също и да по-чиствам, да се грижа за дома. Майка ми, Бог да й дава здраве, възрастната ни майка отиде на санаториум, закара я с колата синът на нейната приятелка, с която двете

ходят веднъж в годината да се лекуват. Аз пък тия дни ще ида да ги докарам. И ето, в тази обстановка живея – и работя, доколко-то ми стигат силите. Е, и си почивам де, не мога да отрека и това, то постоянно не може да се работи. Разхождах се и направих доста хубави снимки и дори видеозаписи на природата от разходките ми, само дето не мога да ги кача, интернетът, дето ползвам тук, е много слаб, с т.н. "бисквитка" съм (мобилен интернет), едва-едва нещичко да прочета и да напиша в блога. Та мисълта ми е че като се върна тия дни в Пловдив ще кача и клиповете, и снимките, ще можете много повече да видите от атмосферата тук. Чудесно място е Долна баня, ето, да се възползвам от това и да направя малко... реклама на родния си град. Тук, между другото, има доста добри условия за почив-ка и туризъм, има почивна станция, има великолепни природни даденост, планина, поле, вода, кристален, искрящ въздух, има хотелчета, има мотели, има много неща, живна този район след края на комунизма. Има и минерална вода, лековита, има и специална вода за пиене, всичко има тук. Банята сега е в ремонт, но работи едната й част, само дето в четно число е за дами, а в нечетно – за мъже. И ето, оня ден ходихме с брат ми на обществена баня. (В къщи има-ме душ, но друго си е минералната баня!) Да напиша нещичко поне по този въпрос, явно за другото няма да имам време. Ще кажа една малка история, която чух в баня-та.

И река Марица – каквато е тук, каквато тече в покрайнините на Долна баня...

Тази баня е останала още от турс-ко време (до нея има и друга сграда за баня, още по-стара, нищо чудно да е от римско време или пък да е турска, построена върху римски основи), сега ремонтират действа-щата баня, дано не я развалят, щото иначе средновековния й вид е доста интересен, дори е внушителен. При социализма десе-тилетия наред управниците се гласиха да правят нова баня, даже огромен изкоп бяха направили през 70-те години, но само с това си остана, изкопът стана блато, почти като в книгата на Платонов, в която е представено как през целия комунизъм копаят безкрайно една огромна дупка, без да знаят даже за

какво е тя. Та си се къпем още в турската баня. Има отделение за мъже и за жени, сега едното го ремонтират, ремонтът обаче трае вече... години! Ще видим какво ще направят, подозирам, че ще развалят ста-рата сграда като налепят кичозни плочки (както владиката Николай оскверни църква-та "Света Марина" в Пловдив, а пък други, именно "академиците", съсипаха по досущ същия начин старата сграда на ПУ!). У нас старите неща не ги ценим, не долавяме културата, духа, скрит в тях. Действаме по типично комунистически: рушим, разваляме, опошляваме!

Та отиваме значи с брат ми в ба-нята. Събличаме се и влизаме в голямата зала, където е басейнът с корита отстрани, с места за сядане, за измиване, за търкане, сапунисване и пр. И душове има встрани, но хората почти не ги ползват, поливат се като в турско време с канчета. Отвсякъде тече вода, гореща и студена, в отделни кранове. Минералната вода при нас е крайно гореща, не може да се ползва направо, трябва да се разрежда. Е, някои хора обичат да се парят, но е те не могат да влязат направо в горе-щата вода – ще се ощавят! Иначе било здравословно да се париш, но с поносимо топла вода. Та ще ви кажа в тази връзка една история, която ми разказа един човек оня ден в банята. Аз не знам защо съм такъв, но все предразполагам хората да ми разказват интересни истории. Ето така и оня ден. И като се измихме рекохме и ний да влезем в басейна. Има си стълби и перило за хващане да те се подхлъзнеш. Отдолу все още има и на места плочки, доста хлъз-гави, но има и мозайка, която я бива, не е хлъзгава. Аз лично много се пазя от подх-лъзване щото наскоро си чупих главата при падане. Е, не я счупих, но доста лоша исто-рия стана. Операция и пр. Шшт, да не чуе някой, щото аз пазя в тайна моята операция на главата заради това падане. Не ща май-ка ми да се тревожи излишно, затова скрих от нея този инцидент. Знам как щеше да го преживее, милата, ако й бях изтърсил край-но лошата "новина". Та значи в басейна един познат човек ме заговори, поприказ-вахме и той ми каза ето каква случка.

Един комшия (къщите ни са набли-зо, през три-четири двора, но той е на друга улица), дошъл наскоро на баня. Той, горки-ят, Бог да го прости, е малко по-голям от мен, но почти сме набори. Та по същия начин стоял в басейна, напарил се хубаво, то е много приятно в басейна: отначало като влизаш в него водата е много гореща, но постепенно свикваш и се нагаждаш. А в един момент ти се приисква да идеш по-наблизо до чучура, дето тече съвсем горе-щата вода. Е, не знам колко се е парил той, но като излязъл от басейна изведнъж му станало лошо, хванал се за сърцето, паднал и... починал, горкият Сашо! Бог да го прости комшията! Така стават тия неща, на кой кога му е писано си отива, е, но и ние трябва да

9 внимаваме щото може сами да си предизви-каме погибелта! Това констатира моя събе-седник в банята, а аз побързах да изляза от басейна, щото и със сърцето не съм добре. Остана и аз да тупна на цимента заради това пусто парене! А иначе водата е чудес-на тук, в Долна баня. Има и плаж, има и открити басейни, елате, заповядайте, няма да съжалявате. Тук в Долна баня нямаме море, но иначе всичко за лятна (пък и за зимна) почивка си имаме! Да направя аз малко реклама на родния си град, че друго не мога за него да направя.

Е, море си нямаме, но си имаме... река. Тук тече река Марица, съвсем чиста още е водата в нея, бистра, каквато е из-лязла от рилските езера. Ала сега не мога да пиша за това как си прекарвам край реката - моето любимо място - защото брат ми вече ме извика да закусваме. Ще трябва да пържа филийки с яйца, това ми е поръ-чал от снощи. Хайде да ставам, че той е много стриктен с яденето, милият! И с пу-шенето де. Чао, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И хубав ден! Вече слънцето разгря, днес се очертава хубав ден, само за реката! Валя дни наред, но ето какво време се отвори днес – за чудо и приказ! Да бързам да не го изпусна, че с това писане неусетно ще преполовя деня...

ЗА ПРЕЖИВЯНОТО В ГОДИНИТЕ НА СЛАВНИЯ ЕПОХАЛЕН ПРЕХОД КЪМ ДЕ-МОКРАЦИЯ ТРЯБВА РАЗГОВАРЯМЕ ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО И ЧЕСТНО, ПЪК ДАЖЕ И ДА БОЛИ!

Христо Марков, бивш депутат, е написал нещо като разказ за събития от "заревото на прехода", в които е участвал, които е имал възможността да види с очите си. Разказва какво било станало около избора на Желю за президент пред 1990 г., за сделката, която тогава е била сключена, а преди това пиша за това как Петър Дерт-лиев комунистите не го искали за президент за да не би... партията им да се стопи и да отиде в неговата БСДП, да се "социалде-мократизира" набързо, с оглед да е близо до властта. Тая пуста власт за комунистите е нещо като модус вивенди, заради тая властчица са способни на всякакви мерзос-ти, предателства, разбойничества, на какво ли не са способни комунистите за властчи-цата!

Като четох разказа му си спомних как аз "присъствах" на тези същите събития; аз тогава си бях също така философ, пре-подавател по философия, какъвто съм и сега, вярно, тогава преподавах в универси-тета; сиреч, лятно време си бях отпускар. Бяха непоносими августовски жеги, в Плов-див жегите са особено непоносими – най-вече в обърнатите на юг и на запад социа-листически панелки-комуналки. Аз бях сам в апартамента в Пловдив (съпругата и детето, на 1 годинка, бяха заминали за село, а аз бях останал сам за да... сглобявам една голяма секция, за цялата стена, която си бяхме купили тогава; не зная дали можете да си представите как се сглобява такова чудо социалистическата индустрия?! Чуках, проклинах, проклинах и чуках, дни наред - честно казано, псувах по най-хамалски начин комунизма и индустрията му! - а в това време по радиото излъчваха директно дебатите и пазарлъците от Великото народ-но събрание, за които пише Хр. Марков. Дни наред се гласува, Дертлиев комунистите не го щяха, гласуваха под строй срещу него, а за Желю прогласуваха като по команда: леле, какъв успех беше това, вече си имах-ме "син президент"! Театърът тогава беше на висота, а и актьорите сякаш бяха поне малко по-кадърни. Горките наивници, какви-то сме били тогава! Даже аз, изпотен заради проклетата секция, се зарадвах, че Желю е президент! Е, минали са много години от онова време, аз вече не съм млад човек, но ето, покрай написаното от това есе се раз-чувствах и написах във фейсбук следното откровено разсъжденийце:

Тази година ще бъде отбелязан четвърт век демокрация. Ще се правят анализи, ще се държат прочувствени слова, даже националната телевизия обяви кон-курс за есе или друг матр`ьял по темата (за награди нищо не споменават), но го рекла-мират всеки ден. Много хора направиха шеметна кариера през тия години, мнозина от комунисти станаха капиталисти, не си знаят милионите вече, окрадоха тоя народ така, както никой историята не го е крал, на други пък се сбъднаха наяве даже ония сънища, които не са смеели да им се при-сънят. Ставаха министри, президенти, депу-тати, посланици, директори на апетитни агенции, какво ли не не ставаха, как ли не се облажиха! По нашенски демокрацията стана

обект на сделки, на продажби и покупки, продаваше се всичко, и идеали, и съвести, абе не остана нищо непродадено, некупено, неосквернено.

Както и да е, минаха тия години ся-каш набързо, ей-го сякаш вчера бяхме мла-ди, 25-30 годишни, а епохалният български преход е точно половината от досегашния живот на нас, петдесетгодишните. Сега нашите тогава едва родени, но непроходили – или даже още неродени – деца са вече поне 25-годишни. Е, и какво им завещаваме ние, техните бащи и дядовци?

Бъркотията сега е немалка, има много хора и объркани, и отчаяни, и без идеали, без надежди даже. А келепирджии-те у нас, тарикатите, далавераджиите и пр., както е било винаги, просперират, цъфтят, берат обилни плодове – важното е да ня-маш скрупули, важно е да не ти пука когато ще се налага да се продаваш, да правиш мерзости, да омърсяваш всичко, дори и най-святото (я вижте какви са ни владиците, какви са ни "академиците", какви са ни "ду-ховните", тъй да се рече, първенци – нали се сещате за какво говоря?) Материализ-мът, бездуховността, меркантилността у нас шестват и триумфират необезпокоявани от нищо, лакомията за власт, за слава, за пари, за всичко, що може да бъде окрадено, продадено, пипнато и пр., всичко, що може да ни дава някакво скотско наслаждение е колосална, е непобедима, стигнала е даже хипертрофирали хептен форми. Тия, дето държат на морала, на чистотата, на поря-дъчността у нас, да се надяваме, не са малко, но кой ли чува техния глас, а дали не е истина и това, че на тях мнозинството гледа така, че все едно са пълни ненормал-ници, чудаци, откаченяци някакви, все едно сякаш са луди, откачени, идиоти. Норма у нас е станало нахалството, дебелоочието, лъжливостта, лицемерието, тесногръдието, подлизурковщината, тарикатлъкът. За всич-ко това кой е виновен, а? Защо стигнахме дотук, кажете де, защо мълчите? Кой ни е крив, че сме такива? И че търпим точно такива да ни се качват на главите?

Аз няма да твърдя, че за тия "от-рицателни явления" е виновна... демокра-цията, че тя била покварила всичко, щото, видите ли, преди това, преди 10-ти ноември 1989 г. всички сякаш сме били нещо като невинни ангелчета, дето пърхат с крилцата и се прегръщат само; не, моля, не ме раз-бирайте накриво, аз такива идиотщини няма да твърдя и пиша. Напротив, ще си позволя да кажа, че и в онова, в "блаженото време" ние пак бяхме все същите боклуци, пак ламтяхме за далавери, пак лъжехме и се преструвахме, пак бяхме невероятни лице-мери; ний тогава се школувахме, обучавах-ме се, и то доста успешно, за да станем такива, каквито сме сега. Заразата на кому-низма е много силна и още десетки години душите ни ще се чистят от ония отрови, които тя ни донесе.

10 Още много време ще трябва да

мине за да изчистим душите си от отровите, за да оздравим духовете си; трябва да уредим, да въведем ред първом в душите си, та и да заживеем нормално и човешки един ден. Така стават нещата, първо се иска чистота и ред в душите и съзнанията – оттам тръгва всичко. Ако в душите ни нещо не е наред, ако представите ни за нещата са неверни, ако идеите ни са нездрави и по-рочни – и животът ни ще бъде такъв. Неис-тински, объркан, болен и болестотворен. Иска се много време за да протече този жизнено необходим ни процес на очистване и оздравяване на душите на съвременници-те - за да се нормализираме ние самите, за да се очовечим: та и животът в България един ден да стане нормален и човешки. Няма друг път, иска се и време, иска се и борба за повече чистота, борба за достойн-ство, за човещина, за тържество на добро-то, на истината, на красотата в живота ни.

Иска се и търпение, иска се и мно-го вяра. Да, със свободата не се живее лесно, лесният живот е този, който ни обе-щаваха комунистите, живот без избор, без свобода, живот в тяхното общество-мравуняк (по Достоевски), в комуната (по Маркс, Ленин и Сталин). Ние, съвременните хора, не щем да живеем лесно: без свобода наистина много лесно се живее, но без свобода не може да се живее човешки или достойно; без свобода се живее съвсем скотски.

Е, има хора, които искат да бъдат, очевидно, скотове, те затова така прочувст-вено си реват за комунизма. Мучат по-скоро. Вият като чакали. Както са правили оня ден червените бабички на Бузлуджа, а пък вед-нъж в годината правят и на язовир "Коприн-ка". Там се събират "русофилите", рубло-филите де, абе събират се там поклонници-те на национал-комунизма на Путин. Ето заради тая гнус ченгесаро-кагебистка ний, българите, толкова пострадахме в годините на нашия епохален български преход към свобода и демокрация. Колко предателства, колко далавери, колко разбойничества, колко пъти ни обираха до шушка тия кому-нистически зомбита – заради които доникъ-де не сме я докарали още. Разбира се, нямам предвид изкуфелниците, дето ръкоп-ляскат долу под трибуната, имам предвид ченгетата и кукловодите, които дърпаха и продължават да дърпат конците на куклите на конци, от които се вдъхновява зобирана-

та комуноидна маса. Заради която България още не може да стъпи на твърда почва и да поеме уверено към достойния живот на свободните и на отговорните хора, на хора-та, за които свободата не е непосилно бре-ме, а вдъхновяваща истина на живота им – от която няма да се откажат никога.

Ще пиша по тия теми в юбилейна-та година, ето, има какво да се помисли, осмисли, каже, и то не как да е, а пределно честно, щото нали знаете какво правят лъжльовците, платените медийни мекерета и мерзавци, дето продължават да плюят отрова в душите ви – с оглед да ги омърт-вят, да ги направят податливи на манипула-ции? Ето това правят, техни най-желани събеседници са все ония същите "медийни звезди", "нравствени ментори", разните му там шефове на отдели на ДС, които сега се подвизават като "професори" и като "неза-висими експерти", разните му там доносни-ци на ДС, които се представят като "истори-ци", като "академици", като "пиари" и не знам си какво още. Като капак на всичко ще ви поканят... Владко Живков за да ви каже той тъй "мъдрите" си прозрения за това как тая страна, всъщност, още си била негова бащиния-дядовия, да, той си чувства Бълга-рия като негова, щото дедо му бил нещо като... крал! Пък като каже това ще се изх-рачи тоя наглец върху вашата свобода, ще я заплюе, ще се изплюе и върху лицето ви, пък вие, малоумниците, му се радвайте, ако искате даже му ръкопляскайте! Нека да си гаврят с вас, щом сте толкова малодушни: вие това и заслужавате, щом още търпите тая гнус да се гаври още с вас!

Стига толкова. Тепърва ще се на-ложи да пиша още. Писал съм за прехода и книги, които никой не чете, щото са аресту-вани по складовете и книжните борси. Били "непазарни" моите книги, да, непазарни са книгите у нас, които не ви лъжат, а е напи-сана горчивата истина за нас самите. Лъжа-та и лъжците у нас продължават да триум-фират и да просперират. Ето затова сме затънали до гуша в мръсотия. Щото не обичаме истината, а се покланяме на лъжа-та, на сладките и упоителни приказки на търгашите със собствените си съвести.

Както и да е. Оттеглям се, приятна вечер ви желая! Помислете малко над каза-ното от ме, ако обичате... Ако обичате де, иначе не е нужно да се измъчвате да мис-лите, а му ударете една ракия – та да ви се прочисти душата поне малко, та да ви се освежи духът! Наздраве!

ДНЕС В ТОЗИ БЛОГ БЕШЕ ПУБЛИКУВА-НА ЮБИЛЕЙНАТА – ИЛИ ЩАСТЛИВАТА – 11 111-ТА ПУБЛИКАЦИЯ!

неделя, 3 август 2014 г.

Ето какво показва таблото за уп-

равление на блога:

Актуализации: Коментари, очакващи моодер.: 0 Публикувани коментари: 23747 Показвания днес: 574 Публикации: 11111 Последователи: 173 Хаирлия да е!

НОВО МОЕ КРАТИЧКО ОБРЪЩЕНИЕ ЛИЧНО КЪМ БОЙКО БОРИСОВ – ТОЯ ПЪТ ПО НРАВСТВЕНИ ВЪПРОСИ

Във фейсбук Бойко Борисов (ний с него сме приятели!) е турил снимки от бедс-твието и при това е счел за нужно да се пофали как ГЕРБ помогнал на хората от наводнения град Мизия, фали се без да му мигне окото, а пък после, в коментарите, сума ти народ зафаща да фали него заради това, че така убаво се е пофалил! Е, няма начин, понеже съм нещо като експерт по етика ми се наложи да кажа по тоя повод нещичко, все някой требваше да го каже, е, казах го, олекна ми, белким се поучат малко от мене, та да израстат малко в нравстве-ния смисъл; ето първо какво пише Борисов, а пък после можете да видите как аз отгова-рям на фалбата му (нарочно пиша така тая дума, "фали" вместо "хвали", това е стилис-тичен обрат, който нещичко показва, не е от неграмотност, нито от простотия):

Това е ситуацатията в Мизия. Снимките ми изпратиха нашите депута-ти Петя Аврамова и Тотю Младенов и евродепутатът ни Владимир Уручев. През целия ден те са на място в Мизия и пома-гат на местните хора. ГЕРБ достави в района вода, одеяла и храни. Осигурихме 300 хляба и 100 закуски на евакуираните хора и гражданска защита, както и един тир с вода за хората от Бяла Слатина и Борован. В Мизия бяха доставени 4 тона вода с помощта на структурите на пар-тията от Видин и Монтана. Уручев и Петя Аврамова помагаха и на гражданска защита за разтоварването на одеялата за евакуираните хора.

А пък моя милост, понеже съм лош и гаден човек, рекох да изнеса един малък урок на нашия народен кумир по нравствено възпитание, щото учителката му навремето явно е пропуснала тоя урок, а ако не го е пропуснала, малкият Бойко се е разсеял в оня момент, вероятно в това време се е

11 барал по оная си работа и не е чул както требва поуките от урока:

Хубаво де, помогнали сте, това е хубаво, похвално даже е това, но защо, питам аз, требваше да се пофалиш пред всички, че сте го направили – и с това да развалиш всичко? Фалиш се така, че човек може да си помисли, че си кокошка, която кудкудяка пред целия свят, че е снесла яйце! Христос е казвал, че когато даваме едната ръка не трябва да знае какво прави другата, а ти се фалиш, без да ти мигне окото, пред всички, че сте помогнали, с което отива на вятъра целия смисъл на стореното! Земи си уволни пиарите, напраз-но им плащаш, а те ти дават глупави съве-ти, с които те злепоставят! Това мога да кажа аз. Длъжен бях да ти го кажа. Пък ми се сърди колкото си искаш, аз ти го казах обаче за добро.

Апропо, да допълня нещо, понеже съм голем гадняр: драги ми г-н Борисов, сега се сещам, че не ми отвърнахте на писмото по един много фрапантен случай, така и така се заговорихме, да ти кажа и за него. Аз ти написах преди евроизборите едно писмо, съвсем открито писмо, ала безкомпромисно, яката те зачесах в него, мина не мина една седмица от публикация-та на писмото в блога и от изпращането му до теб, и ето, директорката на училището, в което работих като преподавател по фило-софия и гражданско образование, ме... уволни на секундата (!), а тя е твой човек, назначена е на поста си по времето на твоето управление. Аз не твърдя, че ме уволни таман заради писмото, но понеже има едно такова "съвсем случайно съвпаде-ние", та ето, запитах се дали нема некаква връзка, ти как мислиш, има или нема?

Аз много съм те критикувал в блога си, казвал съм ти много истини, но то е било все за твое добро, да се поправиш, и в това писмо сторих така, и вместо да си ми благо-дарен, ето, некой от твоите онбашии в Пловдив (не твърдя, че си лично ти!), за да ти се подмаже, натисна тая другарка, дирек-торката (на ПГЕЕ-Пловдив) – и тя мигновено ме уволни! Аз тогава, като ме уволни (то стана преди два месеца, предпразнично, на 19 май ме уволни, два дни преди празника на учителите 24 май), веднага ти писах ново писмо, известих те за случилото се, но ето, ти си замълча като... да не казвам като

какво. Ако ми беше отвърнал, можеше да ти повервам, че не си причастен към уволне-нието ми, но като си замълча така гузно, знаеш, човешко е, помислих си, че има нещо верно в теорията (хипотезата по-скоро) ми, че твоята фенка, директорката, ме е уволнила – за да ти се подмаже най-вероятно. Абе от тия случаи си правя изво-да, че вие в ГЕРБ съвсем не зачитате мора-ла, карате я през просото, а това ще ви изиграе лоша шега, ще ви скрои лош номер. Помни ми думата!

Не са убави тия работи, г-н Бори-сов, честно ти го казвам. Като се заговорих-ме за морал, та се сетих и за тоя любопитен случай, е, казвам ти го пак, то е за добро, пък ти ако искаш ми се сърди! Твоя вола. Така е, у нас който говори истината, го не-навиждат, който прави идиотщини и лъже, е почитан човек, за жалост, такива сме, зато-ва и немаме особен просперитет. Това е сичко, което исках да ти кажа, да го знаеш и ти, и хората да го знаят: белким некога почнете да се поправяте малко от малко.

Ако не ви казваме тия неща, съв-сем ще се самозабравите, а като ви ги каз-ваме, има надежда да осъзнаете какво правите, как се държите; то приятелите нали са за това, а пък ний с теб сме прияте-ли, верно, само във фейсбук, но все пак, тъй да се рече, сме приятели... Бъди здрав!

ДАЛИ ЗА ШИРОКИЯ КРЪГ ОТ ХОРА НЕ ТРЯБВА ДА ВЪЗНИКНЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПОПУЛЯРНО ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ?

Попитах читателите на блога си и моите познати по фейсбук как им изглежда корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да излезе през този месец: ето тук ги попитах Как възприемате корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, как тя ви изглежда?. Между другото

човекът, който направи корицата се казва Никола Кирилов (ето страницата му във фейсбук), това всъщност е професия-та на този човек: дизайн на книги - от поезия до... философия, кориците на всякакви книги той може да прави и ги прави превъз-ходно, сами забелязвате, много го бива! Някой ако иска, ако има нужда, може да се обърне към него. На мен лично не ми взе и скъпо, пък се и съгласява да ме почака да му платя когато книжката излезе и почнат продажбите: щото съм много затруднен финансово, нашето списание, както и може да се очаква, е съвсем бедно, пък помощ отникъде не се вижда. Както и да е, та ето какви преценки и коментари за корицата получих, публикувам ги отделно, щото има някои важни моменти относно бъдещето, перспективите пред списанието, пък и други такива или подобни въпроси: M. Prodanova каза: Изчистена. Със силен контраст. Идеална. Zdravko Popov каза: Добра е! (Забележка: този Здравко Попов е мой преподавател по философия от СУ, преподавал ми е навремего, много ценен човек е той, и философ, и всичко! Бел. моя, А.Г.) Radka Hristova каза: Винаги е различна, а в това е и нейната оригиналност... Ahmed Kuytov каза: Корицата изразява, сериозност и отговорност. Добра е! Veronika Aleksandrova каза: Интелектуал-но и изчистено. (ОЩЕ >>> в блога)

ОТКРОВЕНИ МИЛИЦИОНЕРСКИ КОПНЕ-ЖИ: ПУТИН Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО МОЖЕ ДА СПАСИ БЪЛГАРИТЕ ОТ... АМЕ-РИКА – И ОТ СВОБОДАТА, КОЯТО АМЕ-РИКА СИМВОЛИЗИРА!

Из: Кобляков: Руснаците смятат, че в София всичко им е позволено

Аз изваждам само няколко момен-та от тази статия, които ми се ще да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ по-неже са доста показателни и показват реал-ната ситуация в България във възприятието на този антипутински настроен руснак:

12 Руснаците все още усещат, че в

София им е много по-лесно да правят как-вото пожелаят – такъв коментар направи пред bTV руският правозащитник и против-ник на Кремъл Николай Кобляков часове, след като беше пуснат от ареста. Софийс-кият градски съд определи искането на прокуратурата за задържането му като „неоснователно". Дипломираният физик и юрист от Московския държавен университет от години живее и работи във Франция. Въпреки че има бизнес интереси в различни сфери, Николай Кобляков е известен преди всичко с друго – той е основател на органи-зацията „Свободна Русия", която от години протестира срещу президента Владимир Путин и в подкрепа на руски опозиционери и политически затворници.

Той недоумява защо е бил аресту-ван в София, а не в Париж, след като е бил обявен за издирване от Интерпол. „Това е най-интересният въпрос! Много по-лесно е да ме намерите в Париж – там живея, там работя, хората ме познават... Но според мен, руснаците все още усещят, че в София им е много по-лесно да правят каквото пожелаят”.

... „Не знаех, че съм обвинен! Не и преди да ме арестуват тук. Руснаците твър-дят, че ме търсят от 2012 г., а през това време аз дори си смених руския паспорт, многократно давах интервюта за различни медии, всички знаеха къде съм. Очевидно е, че руските служби просто са чакали да напусна Франция и да посетя страна, в която ще могат да заобиколят закона.”

„Полицаите в ареста ми казаха вчера: Защо си срещу Путин? Путин е един-ственият, който може да ни спаси, нас бъл-гарите, от Америка! Ние загубихме всичко след разпада на Съветския съюз! Но това, което ми хареса особено, е, че ако бях в Русия, щях да бъда пребит или дори убит. Въпреки убежденията ми, българските служители на реда се държаха напълно професионално”.

КОШМАРИТЕ НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТО-РА ВЛАДИМИР ПУТИН

Из: Путин, загнанный в угол ("Rzeczpo-spolita", Польша), Енджей Белецкий (Jędrzej Bielecki)

... Между тем, продолжение нынешней стратегии – это путь в никуда. Путин не сможет без прямой интервенции

на Украине обеспечить победу российским мятежникам, которые в последние недели сдают очередные города: это был бы открытый вызов Западу, экономика и во-енный потенциал которого практически в 20 раз превосходят российские. Путин просто не может себе этого позволить.

... Другая кремлевская концепция – превращение Донбасса в «тлеющий конф-ликт» по образцу Приднестровья или Нагор-ного Карабаха – также не приведет ни к чему хорошему. Каждый месяц боев лишь усиливает решимость украинцев. Кремль уже «вырастил» таким образом у себя под боком враждебный народ, и это, несомнен-но, самое большое поражение Путина с момента его прихода к власти 15 лет назад. Сейчас уже нет речи о том, чтобы Петр Порошенко вступил в переговоры о феде-рализации украинского государства, чего хочет Москва. И тем более он не согласится на вступление Украины в Евразийский та-моженный союз и восстановление советской империи.

... Судьба Януковича

В то же время каждая неделя боев в Донбассе усиливает мобилизацию Запада на стороне Киева. Америка и Европа не только вводят против России все более серьезные санкции, но и распространяют сферу конфронтации на вооружения и даже на юридические битвы. Не случайно Вашин-гтон именно сейчас обвинил Москву в нару-шении соглашения о запрете на использо-вание ядерных ракет среднего радиуса действия, а арбитражный суд в Гааге вынес беспрецедентный вердикт о выплате 50 миллиардов долларов бывшим акционерам ЮКОСа.

Путинский режим опирается не только на образ сильного лидера, но и на то, что он смог после периода ельцинского хаоса обеспечить по крайней мере части общества относительное благосостояние. Поэтому в долгосрочной перспективе Кремль не может игнорировать углубляю-щуюся изоляцию России и ослабление ее экономики.

Продолжение нынешней стратегии на Украине несет в себе, однако, еще более серьезную угрозу для Путина. Посвященные говорят, что российского лидера, как навяз-чивая идея, преследует судьба Виктора Януковича, которому пришлось бежать из Киева, или даже Муаммара Каддафи, кото-рого линчевала толпа разъяренных ливий-цев.

Это, конечно, весьма отдаленная перспектива. Запад никогда не решится бомбардировать Россию, как он сделал это

с Ливией, а российский аппарат безопас-ности несоизмеримо более силен, чем тот, который удалось создать Януковичу.

Между тем, сложно представить более мрачный сценарий для Путина, чем превращение Украины в зажиточную интег-рированную с Западом демократию при одновременном падении уровня жизни в России. Пример Киева может в конечном итоге оказаться для россиян заразительным и смести путинскую автократию. И в этом кроется основная причина того, почему Кремлю так важно остановить революцию на Майдане. Однако с каждым днем у него остается все меньше средств, чтобы это сделать. Оригинал публикации: Putin w kozim rogu

ПАПА ФРАНЦИСК КАЗА...

понеделник, 4 август 2014 г.

10 препоръки за спокоен живот от папа Франциск

Папа Франциск е формулирал 10 препоръки за водене на спокоен и уравно-весен живот в интервю, поместено сега в приложението "Вива" на влиятелния аржен-тински всекидневник "Кларин".

Той е пожелал интервюто да се състои в деня, когато се навършиха първите 500 дни от неговия понтификат – 7 юли. Разговорът във Ватикана с журналиста Пабло Калво е траял 77 минути, при което се е получило любопитно съвпадение с другите две седмици – 7-о число на 7-и месец.

Ето какво препоръчва папата: Живей и остави другите да живеят – принцип, който според Светия отец трябва да служи за компас в живота. Този принцип има поне две значения. С него се обобщава екзистенциалисткият идеал всеки сам да живее, оставяйки и ближния си да живее, така както намери за добре. Освен това фразата е била използвана през Първата световна война за обозначаване на система за избягване на стълкновения с противника при водене на бойни действия от окопни позиции. Принеси се в дар на другите – защото хората изпитват необходимост да бъдат открити и щедри спрямо околните, а самов-

13 глъбяването стремително поражда егоизъм и по думите на Франциск "застоялата вода бързо става воняща". Напредвай кротко – препоръка, сравнена с бавно течаща вода, която символизира способността да се движим плавно и смире-но в живота. Папата признава тази добро-детел за присъща на възрастните хора, които определя като "паметта на народа". Опазвай свободното си време – е предпи-сание, превърнато в предупреждение. "Пот-ребителството ни доведе до притеснител-ната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време. Когато сте на масата, по-добре е да угасите телевизо-ра - защото той пречи на общуването между сътрапезниците", предупреждава папата. Прекарвай неделята със семейството – е вариант на друга фраза, произнасяна от папата: "Неделята е за семейството, а не за работа". Заедно да намерим творчески подходи за осигуряване на работа на младите – е призив, който папата доразвива с думите: "Ако липсват възможности, (младите) лесно се поддават на дрогата. Много е висок про-центът на самоубийствата сред безработна-та младеж. Не е достатъчно да ги нахраним, трябва да им измислим едногодишни курсо-ве за водопроводчици, електротехници, шивачи. Достойнството се проявява във възможността да носиш хляб в къщи." Да се грижим за природата – защото упа-дъкът на околната среда е предизвикателс-тво към всички. Бързо забравяй отрицателните неща – натрапчивите мисли за чуждите недостатъ-ци не ни позволяват да градим собственото си самоуважение. "Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да усъвър-шенствам ближните си търся как да ги при-низя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните неща". Уважавай идеите на другите, без да ги превръщаш в прозелити (новообръщенци във вярата и учението) – тъй като религиоз-ният прозелитизъм (стремеж към привлича-не, тоест обръщане в лоното на собствена-та вяра на хора от друго вероизповедание) парализира, защото търси диалог единстве-но с намерението да разубеди онези, които имат други идеи. "Всеки човек трябва да води диалог от позициите на собствената си личност. Църквата се развива чрез привле-кателност, а не чрез прозелитизъм." Работи в полза на мира – в един заразен от войни свят "исканията за мир трябва да

бъдат произнасяни гръмко, защото не се касае за нещо спокойно и мирът трябва да бъде действащ." ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст го препуб-ликувам по препоръка на инж. Р.Парпулов, на когото благодаря за това, че ми даде този линк. Негово предложение е и загла-вието на този постинг.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИСКУСИЯ ПО ПО-ВОД ИЗКАЗВАНЕТО НА ПАПАТА: СПО-КОЙСТВИЕТО ИЛИ СВОБОДАТА ПРЕД-ПОЧИТАТЕ?

По повод на публикацията със заглавие Папа Франциск каза... (в която Светият отец дава своите 10 препоръки за спокоен живот) във фейсбук ми хрумна да задам някои въпроси, ето, поствам ги и тук, та който иска, да се позанимава, да се поза-мисли над тях:

Да поставя в тази връзка, във връзка с тезите на папата поне един диску-сионен въпрос, а?

Ето примерно този: вие лично ис-кате ли животът ви да е спокоен?

Или пък този: Спокойният или нес-покойният живот предпочитате?

А може ми този: Животът, изпъл-нен с безпокойства, не е ли за предпочита-не?

Като печелим спокойствието, не жертваме ли нещо друго, по-ценно, именно СВОБОДАТА?

Спокойният човек, човекът, стара-ещ се да живее спокойно, свободен човек ли е?

Като жертваме свободата заради спокойствието няма ли в резултат да загу-бим и двете, и спокойствието, и свободата?

Е, въпросите ми станаха повече от

един. :-) Прочее, да вметна: аз обичам да задавам въпроси. Имам едно учебно пома-гало по философия, което е съставено само от въпроси, то носи заглавието Лаборато-рия по философия (с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"). Наскоро като ме уволниха от преподавателско място по философия наред с основният мотив в заповедта за уволнението ми ("пълна нека-дърност и неспособност да бъде учител") директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която ме уволни (прочутата г-жа Стоянка Анастасо-

ва), има добрината да впише и това: че моят стил на преподаване (със задаване на много въпроси, аз съм привърженик на сократовия метод) бил "внасял напрежение" в ученическите души и ги "тормозел", щото да ти се наложи да се замислиш според нея явно е "нетърпим тормоз".

Това го казвам за разведряване на духовете... апропо, съдебният процес за отмяна на нейната абсурдистка заповед вече е задвижен, дялото е заведено в съда. Аз, види се, обичам неспокойният живот: ако обичах спокойствието щях да си клатя спо-койно краката под преподавателското бюро и щях доживотно да си преподавам без да си имам никакви главоболия, както правят другите, както прави мнозинството. Както и да е де, това е отделна тема; но има някак-ва връзка с въпросите по-горе, нали така?

Та приятно мислене по въпросите, които имах наглостта да ви задам! Потормо-зете се, понапрегнете се и вие малко – та да ви уври малко акълът! :-)

ЗА БЪЛГАРИЯ НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ ДОСТАТЪЧНО АКО НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ ВСИЧКО...

Тезата, която си позволих да раз-вия в подкрепа на становището на проф. К.Янакиев (виж: Не бива да допускаме българската каруца да потъне безвъзв-ратно в руско-евразийската черна дупка, от която излизане няма!) предизвика във фейсбук голяма дискусия – като удивител-ното е този път, че повечето хора възприе-мат положително идеята за необходимостта от ефективно следизборно партньорство, взаимодействие и сътрудничество между двете основни политически сили, представ-ляващи дясномислещите хора на България, именно Реформаторския блок и ГЕРБ; ето основното от тази дискусия: Spasimir Ignatov каза: Точно това трябва да бъде правилното поведение на двете десни формации ГЕРБ и РБ след изборите. Управляващи или опозиция, трябва да имат съвместни действия. George Alex каза: Не може да искаме да правим лустрация с ББ, който си е част от мафията. Много е вероятно той да има много голяма подкрепа, защото българите

14 искат месия, искат силен лидер (макар че ББ НИКОГА не е бил такъв, само има много здрав PR). Но това не означава, че трябва да правим отново компромис с мафията. В пленарна зала нека поддържат същите принципи на дясното (което се съмнявам ББ да прави, тъй като е безгръбначен). Но ако РБ се коалира с него, аз ще спра да гласу-вам за тях. Георги Харизанов каза: Никой не говори за Коалиция. Думата е единодействие, в кон-сенсусни политики. РБ има тепьрва да изг-ражда и да опазва "физиономията" си. Ако може. Cvetan Georgiev каза: Чакайте малко... Дайте да видим какво може да вземе РБ на изборите, за да се разбере колко тежим. Както знаете Боко иска еднолично герберско управление. Едва ли ще набере повече от 120 места. Освен това не е ясно кого ще предпочете за коалиционен партньор. Иска и да не му "скачат на главата". Преставяте ли си да започне да ни командари, както командари еднолично подопечните си? Аз си представям и изтръпвам. Представяте ли си как Бойко и Цветанов ни дават мъдри съвети... Те не обичат, по-скоро ненавиждат интелектуалците и биха ги унижавали с удоволствие. Всички, които са били техни дружки са сдъвкани и изплюти. Но най-голямата опасност е некадърността и неже-ланието за реформи на герберите. Така че е много реално да ни завлекат в пропадането си. Хайде да не бързаме да им се слагаме, защото били десни. Spasimir Ignatov каза: Никой не говори да се слагаме на ГЕРБ! Става дума за съвмес-тни действия в полза на България. И това трябва да са ВЪЗМОЖНИ съвместни дейст-вия! Никой не говори за невъзможни и неп-равилни неща. Cvetan Georgiev каза: Не знам как ги виж-дате съвместните действия. Разбира се възможни са, но ако ГЕРБ продължава същата политика, както до сега, страхувам се, че такива съвместни действия ще са твърде ограничени. Некомпетенто управле-ние, еднолична власт, подслушване, мили-ционерщина, незаконно използване на власт в лична изгода, връзкарство, калинки, непредсказуемост, променящи се решения, просташко поведение... и страх от поемане на отговорност за реформи Julian Markov каза: Дано интелектуалната десница е достатъчно интелектуална! Хуба-во е човек да отстоява принципите си и да работи за реализацията на идеите си, осо-бено когато те са градивни и обществено полезни. Но има моменти в които, е необхо-димо СЕБЕОТРИЦАНИЕ... за да можем и за в Бъдеще да се радваме на този "лукс" на Демокрацията. Сега когато стана кристално

ясно, че чужда намеса и могъщи гео-страте-гически интереси застрашават национална-та сигурност, аз заставам зад "ГЕРБ"- поли-тическата сила, която има най-големи шан-сове да предотврати тази катастрофа. Фак-та, че г-н Борисов се ползва с доверието и подкрепата на Европейския съюз (добре ревизиран от тяхното разузнаване), също "накланя везните" в полза на моя избор. Излишно е да си припомняме Кубратовия наръч пръчки и как и защо сме падали под чужди робства. В момента България стои пред цивилизационен избор, съизмерим с този, пред който е седял Св. Цар Борис-Михаил. А дали ще започнем да градим нашия "Златен век " или ще се озовем в разрухата на "Тъмните векове" зависи от нашата суета и себеотрицание! Veselka Kasabova каза: Аз не бих гласува-ла на доверие за такава коалиция. Видях как ГЕРБ сутрин приказват едно, а след обед – друго. Какви гаранции ще има, че РБ няма да стане заложник, алиби, оправдание на подобно тъпоглавие? Нима мислите, че на бесове се слагат юзди и като някакви безподобни божи синове РБ ще могат да прогонят бесовете от герб? Мое мнение – не го обсъждам, не водя фейсбук спорове, ако помогне с нещо в партийните анализи на нагласи или каквото там правят с мненията, да го имат предвид. Ivan Lazarov каза: Не е леко мислещ и критичен човек като Ангел Грънчаров да приеме съществуващите реалности, колкото и да не ни харесват. Но политиката е изкус-тво на възможното, а единствената възмож-ност да се изтръгне нашата страна от лапи-те на евразийския империализъм е "успеш-но следизборно взаимодействие на двете десници – и в името на доброто на Бълга-рия, в името на нейния бъдещ просперитет в орбитата на западния свят на свободата и човечността." Така мисля и аз! Поздравле-ния за позицията, г-н Грънчаров! Valery Kolev каза: Винаги е време за обе-динение, но невинаги си заслужава усилия-та. Казвам го като привърженик на старата ДП. Ivan Lazarov каза: Valery Kolev, но за да разберем дали усилията са си заслужавали, все някога трябва да постигнем дясно обе-динение. Valery Kolev каза: Това е изключително трудно, защото хората с дясно мислене са индивидуалисти или поне анти-колективис-ти. Те мислят с главите си и ценят резулта-тите от това свое усилия, за разлика от масовката, която чака готови решения. Истинските десни не вярват в спасението отвън.

Ekaterina Krasteva каза: Поздравления за позицията Ви, г-н Грънчаров! Но ако позволите, тези претенции за елитарност на РБ, са доста необосновани! Това, че лиде-рът на ГЕРБ не е паркетен лъв и има на-родняшко излъчване, съвсем не определя електората му като по-неинтелигентен! На протестите видях и хора симпатизиращи на РБ, далеч от разбирането ми за интелект! Нека не поставяме граници помежду си – целите ни са доста сходни! Ivan Lazarov каза: Точно затова трябва да се постигне обединение, защото "спасява-нето на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Valery Kolev каза: Абсолютно съм за това, но не вярвам в качествата на десните вода-чи. Ivan Lazarov каза: Все пак, ако не сме опи-тали, няма как да знаем дали сме сгрешили или сме били прави. Valery Kolev каза: Напълно е вярно, но след толкова много разочарования в рамки-те на четвърт век, човек може и да потърси други варианти, които не са по-добри, но поне не са изпробвани. Ivan Lazarov каза: Да, наистина има такъв неизпробван вариант – коалиция ГЕРБ-БСП! За друг не се сещам. Но от този тръпки ме побиват! Valery Kolev каза: Това е въпрос на прио-ритети: С кого може или без кого трябва. Аз ще подкрепя всяка комбинация без ДПС. Чест прави на десницата, че никога не влезе във формално споразумение с ДПС. Nikolay Goussev каза: Призивът е за обе-диняване на десните леви (ония с парите, но без десни идеи) и левите десни (тия безпаричните, изповядващи идеите на дясното). Тюрлю-гювеч... Пенка Кованджиева каза: "Я погледнете какви идиотизми прави руският национал-комунизъм в Украйна – всичкото това ни чака и нас ако не проявим трезвост и не се обединим в името на доброто на Бълга-рия.Не бива да допускаме да ставаме ня-какви талибани на "идеологическата девст-веност и чистота", заради която сами да натикаме страната в руско-евразийската черна дупка, от която наистина излизане няма." Dimmitar Radev каза: После с "вашите камъни по вашите глави"... Ангел Грънчаров каза: Благодаря за ко-ментарите на всички изказали се! Радвам се, че повечето хора възприемат позитивно

15 идеята за едно действено, ефективно сле-дизборно взаимодействие и сътрудничество между двете десници в името на доброто на страната. Ако ние, гражданите, дето подк-репяме тия две сили, сме твърдо за такова едно взаимодействие в името на едни по-висши и национално-отговорни цели и цен-ности, то ще се получи, ръководствата, лидерите ще се видят принудени да го осъществят под нашия натиск. Иска се в тоя тежък момент не разюздана и безотговорна партизанщина, а твърдо следване на дър-жавния и народни интерес. Ако ние държим на това, лидерите ще се съобразят с нас. От нас, дясно мислещите хора, зависи много – ако не всичко. Нашата твърда ангажираност с проблемите на страната може да повлияе на развитието на ситуацията към добро. ПОСЛЕПИС: Интересно е това, че повечето от приятелите ми във Фейсбук, които са твърди костовисти, си замълчаха, но не възразиха на идеята за такова едно взаи-модействие между РБ и ГЕРБ. Това показ-ва, че тази идея има живот и бъдеще - по-неже съдържа разумност. И ще бъде приета и от т.н. "твърди ядра" на двете политически сили. Ще има, разбира се, много проблеми и тежки моменти, но щом посоката е вярна, заслужава си да се върви по този път.

Аз така смятам. За България не сме направили достатъчно ако не сме нап-равили всичко... (Всичко, на което сме спо-собни, изключая глупостите де, щото от тях полза особена няма! А иначе глупости да правим много ни бива, в това спор няма, нека обаче да почнем за правим и що-годе разумни неща де!)

ДВЕ СНИМКИ ОТ ДНЕС – ЦЕНТРАЛНИЯТ ПЛОЩАД И КМЕТСТВОТО НА РОДНОТО МИ ГРАДЧЕ ДОЛНА БАНЯ

понеделник, 4 август 2014 г.

Скоро ще сложа още снимки, но ко-гато имам нормален интернет...

Хайде да сложа още една снимка,

тази сграда е кметството, мястото на власт-та – тук кметувах и аз през далечната 1991 г. :-) - когато бях млад, а пък СДС и поривът към демокрация и свобода бяха в апогея си!

ДРЕМЕ МИ ЗА НЕКВИ СИ ТАМ НАВОДНЕ-НИЯ, НАЧЕЛО С МЕН БСП ЩЕ ПОБЕДИ!

Хуъц... Снимката е на Lubomir Kavaldjiev

РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА НАШЕНСКОТО ОТ-НОШЕНИЕ КЪМ СВОБОДАТА – ПО ПО-ВОД УБИВАНЕТО НА ЯГУАРА ОТ ЛОВЕЧ

Една котка, вярно, възголяма, но за сметка на това много красива, възхити-телно красива даже, именно ягуар – имам предвид бившия ягуар на Ловешкия "зоо-парк", не колата "Ягуар"! – напуснала... унизителния затвор, в който са я държали, подигравайки, гаврейки се всекидневно с това гордо животно и горкото "коте" тръгна-ло да се поразходи малко на свобода. Даже животните, държа да отбележа, обичат свободата, има горди животни, които силно са привързани към нея, примерно птиците, ето и "големите котки", има и други такива животни, за които животът без свобода не е живот; почти като истинските човеци са тия свободолюбиви животни!

Е, знаете, твърде злополучно за-вършила тази разходка, това кратко пътува-не на гордото животно към свободата: заст-реляли го! Не могли, видите ли, да го улучат с упойващата стрела, но могли, разбира се,

да го застрелят! У нас, явно, не се поз-волява и на гордите животни поне няколко мига да поживеят на свобода – и ги наказват със смърт за това, че са опитали глътка свобода! Щото у нас се мисли, че свободата е "крайно опасно нещо", у нас шества тео-рията "Вържи попа та да е мирно селото!", нали я знаете тази нашенска мъдра теория? Тя говори много и по този случай за ягуара, да не ви припомням онази, другата, за по-корната глава, дето сабя не я сече...

Та в тази връзка ми се ще да пос-тавя ето този логичен въпрос: а представя-те ли си как у нас пък се отнасят с хора-та, които са обикнали свободата? Аз лично смятам, че с тях се отнасят дори по-грозно и още по-жестоко отколкото са се отнесли към горкото гордо животно, поиска-ло за малко да бъде свободно, да усети какво е животът със свобода, какво е истин-ският живот, как се живее, вдишвайки сво-бодата, дишайки свободно...

Защо по-жестоко се отнасят у нас към свободолюбивите човеци ли – ще въз-рази някой – как така? Ще отговоря, ето как:

Ловешкият ягуар е бил наказан, убит, застрелян, сиреч, загинал е мигновено за своя кратичък порив към свободата, а пък у нас хората, дето обичат свободата, тях ги тормозят и им се гаврят доживотно, сиреч, пак ги убиват, ала ги убиват бавно, садис-тично, режат от тях парче по парче, та бол-ката да е още по-голяма, а гаврата да е още по-жестока! Така у нас се отнасят към сво-бодолюбивите хора, нима и това още не сте го забелязали? Блазе ви ако все още не сте го забелязали, блазе ви ако още не сте осъзнали че това е точно така!

Аз пък направо завиждам на по-койния, на излекувания така спешно от трепета по свободата ягуар на ловешката "зоологическа градина", отървал се е, мили-ят, набързо и завинаги от гаврите и мъките този мой брат по нещастна съдба, имал злата участ да се роди и да живее в Бълга-рия!

НЕЩО КАТО ФЕЙЛЕТОНЧЕ ПО ПОВОД НАЗНАЧЕНИЕТО НА НОВИЯ МИНИСТЕР-СКИ КАБИНЕТ И МОЕТО НЕНАЗНАЧЕНИЕ ЗА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Попадам тая сутрин на публикация с интригуващо заглавие Ето министрите от кабинета „Близнашки“ – аз и с професор

16 Близнашки съм приятел във Фейсбук, абе аз май със сума ти влиятелен народ съм прия-тел, и с Борисов съм приятел даже; да, със самия Бойко съм приятел, требе и аз да съм станал нещо като "публичен фактор", тъй да се рече, знам ли?! :-) – и със свито сърце отварям страницата: дали пък нема да забележа най-после и моето име там, знае-те, аз кандидатствах за скромния пост, за най-хилавото кресло на министър на обра-зованието и науката. И като отворих, какво да видя, най-лошите ми предчувствия се оправдаха: не, нема го моето име, друго лице и станало министър на просвещение-то, онази, политоложката Коларова, нали се сещате коя е? Срамота! Немам нищо против нея, но мен г-н Президентът пак ме е под-ритнал, пак се е направил на ударен, пак не е видял моята кандидатура – нищо че е най-подходяща за тоя пост! Не съм очаквал от Вас такова неуважение, драги ми г-н Прези-дент, ще ти го кажа открито, пък ако щеш ми се сърди! Аз винаги казвам каквото мисля и то "право куме у очи", не умея да лъжа, там ми е на мен проблемът. Та значи като про-четох тази скръбна новина седнах и веднага написах до приятелите си във Фейсбук следното най-искрено и спонтанно изявле-ние по повода; ето какво написах там, излях си направо целото сърце:

Ето, факт, пак не ме назначи за министър на образованието и науката г-н Президентът! Тюх, да му се не види макар, не им върви на скромните хора като мен! Ето на мен не ми провървя, ала има оправ-ни хора, които успяват да се уреждат, тия неудържимо пълзят към върховете на дър-жавата. Нямам предвид тия именно минист-ри, а говоря по принцип как стоят нещата у Нашенско, у Българията де. За това говоря. Факт. Как пък успяват да се подмажат някои хора, та така успешно израстват нагоре бе, ето това ума не ми го побира?!

Ще ми се наложи да поразсъжда-вам по този прелюбопитен въпрос около психологията на настъпателния кариерист у нас, която му гарантира доживотно растене и проперитет. Как ви се вижда тая темичка, става ли за мислене, за писане, за обсъж-дане? Или вий си ги знаете тия работи? Вий сигур също сте от оправните хора, дето растат, знам ли ви какви сте? Аз пък съм от ония, които не могат да се подмажат на никоя власт, ето, толкова пъти "наште" бяха на власт, а аз все не можах да се провра до някое топлично кресълце, та да усетя и аз какво е да си "голем човек", "уважаван чо-век" и пр. Щото у нас тия, дето са биле на власт, дето веднъж са станале от "големото доброутро", тия, дето са се поотъркале у властта, тех ги уважават всички докато са живи. Е, да не ги уважават, но поне им за-виждат, а това е почти същото.

Та ще понапиша нещичко тия дни по таз тема тия дни, ако не забравя, именно за психологията на нашенския напорист кариерист, от такива бъка по наште партии,

ама вий и това ли не сте забелезале? А ми се ще да покажа също така и защо такива като мен хора, именно честни, искрени, дето не залагат на интриги, на задкулисни нате-гации, които се гнусим от подлизурството, които предпочитаме да играем на честно, на открито, нам изобщо не ни върви! Ето, аз сам си се предложих за министър, е, верно, станах за смех, орезилих се целия, докато съм жив ке ми се подиграват, че сам се предложих, но не действах като другите, дето тайничко се подмазват, пълзят, нави-рат се, бутат се с лакти, ама незабележимо, ето тия успяват, какви ли не стават, все растат ли растат! А пък аз не можах да стана дори най-прост директор на гимназия, какъв ти директор, мен даже и от най-простото ми учителско место ме уволниха и го дадоха на по-оправни от мен пора, те мигновено го налапаха като мен ме уволни-ха и оттам!

И ето, останах без работа, та зато-ва се принудих да се самопредлагам за министър; предложих се, понеже чух, че учените хора казвале и признале накрая, че требвало за министър на просвещението най-сетне да се тури не някакъв велик в абстрактността и грандиозността си универ-ситетски преподавател, а един най-обикновен... учител, щото последният е запознат с работите, пък и щото средното образование, както и да го разглеждаме, е гръбнака на образованието изобщо. Е, предложих се, надявах се нашия тъй скро-мен и човечен президент най-сетне да ме забележи, да се позасрами, да ми даде туй място, ама дръжки, забелеза ме, ама друг път! А можеше да ме забележи, щото много ме бива за туй министерство, сичко знам за българското образование, разгадал съм, дето се вика, сичките му тайни, и книги съм написал по тия въпроси, и цялостна прак-тично насочена философия и стратегия на промяната в образованието съм разрабо-тил! Е, разработил съм, ама обърна ли ми някой внимание когато се търсеше минис-тър на образованието? Обърна ми, ама дръжки!

Е, турил е президентът за минис-търка на образованието тази дама, Коларо-ва ли й беше името? Нищо де, нека да бъде тя, щом има това самочувствие, че ще се справи, ама, да ви кажа, не вервам да се справи, не ми се вижда чак толкова напред-нала в тая сфера. Тя си е политоложка, това е съвсем друго, а аз живота си дадох за българското образование – и нищо, нищичко не получих, само едни ругатни, само едни плюнки: ами съгласете се, че е крайно несп-раведливо това, що мълчите като пукали?! Карай да върви, така стават нещата у На-шенско, тия, дето сме скромни, ала истински талантливи, нас ни пренебрегват, то затова май и толкова сме процъфтели де, прецъф-тели сме даже, ама сме процъфтели толко-ва, колкото може да процъфти един налъм, турен в буркан с вода! (Тоз пусти байрадой-

ралинов налъм не ми излиза от главата, не знам защо е така, но все за него зех да пиша напоследък?!) В тази връзка, понеже съм възнагъл, това пусто министерстване ми е влязло у главата, ето сега ми хрумва една друга идея, не по-малко скандална: като не можах сокол да фана, стига ми и птичка, врабченце у ръката! Ето какво ми хрумва в тоя момент щот железото се кове докато е жежко:

1.) Да пиша едно открито и пре-делно откровено при това писмо до г-н премиера Близнашки, он също е учен човек, имащ отношение към образованието, до г-н Президента също може да адресирам пис-мото си, и непременно ще го адресирам и до г-жа новата министърка на образование-то и науката, е, отне ми поста, не е много честно, ама и ней ще пиша, аз съм благоро-ден и великодушен човек. И ще им кажа в туй писъмце цялата истина за тоя "ресор", щото не вервам чат толкова много да са мислиле они по тия въпроси колкото съм мислил аз.

2.) Ще се предложа пак сам – то ако чакам някой друг да се сети да ме пред-ложи, ще има да чакам до кукуво лято?! – та ще ми се наложи пак сам да се предложа, ама тоя път за заместник-министър по средното образование. И ще обясня, че го правя не заради себе си, не заради пустото кресло, а заради доброто на българското образование, заради доброто на дечицата, дето проклетата образователна система, дето си стои неразградена още от 50-те години на ХХ век, ги тормози така жестоко, убива им интереса към ученето и прочие! Да, за това се предлагам, таваришчи, за заместник-министър на образованието, а не за нещо друго, мерзавци неедни, дето пак ще ми се подиграете като прочете този мой текст!

Да, знайте, че и у Нашенско има парадоксални хора като мен, дето се вдъх-новяваме от некакви ценности, дето не ламтим за постове заради самите кресла, а защото имаме съзнание за дълг, да, зато-ва именно се видях принуден да се самоп-редложа и за министър, а сега ето и за заместник-министър. Ще се самопредложа за заместник-министър не за друго, а от съзнанието ми за дълг! Разбрахте ли? Има и хора като мен все още останале у Нашен-ско, да знаете и това, пък колкото си искате

17 ми се смейте: майната ви най-после, щом се смеете толкоз!

Хайде стига, че се унесох малко. Или повечко. Ама ми е болка тоя въпрос на сърцето, ето, наложи се да дам необходи-мите разяснения. Щото откак дръзнах да се самопредложа за министър всички мигнове-но се погнусиха от мен, благочинно се отд-ръпнаха, възприеха ме като крайно нагъл или направо луд човек, с когото е унизител-но да имаш някакво вземане-даване. И всички ммъкнаха! Млъкнаха упорито, както оглушително даже се мълчи у Нашенско – когато некой човек се дръзне да се бори за едничката правда! Никой не си мръдва и малкото пръстче за да го подкрепи, не, всички мълчат като онемели и като оглуше-ли! Станах, дето се вика, за резил, пишман станах, а аз, както, вервам, разбрахте сега, го направих, воден от най-светли и възви-шени дори мотиви и основания.

Но кой да ми ти разбере това, кой да ми го признае, кой пък и да ми поверва?! Нали у нас си се знае, че сите са мерзавци, явно и тоя Ангел Грънчаров нека да не ми се прави на толкова особен, и он требе да е мерзавец, нали така си помислихте, приз-найте си де?! Знам, че стопроцентово тъкмо това сте си помислиле, а ако не сте си го помислиле, най-много да сте си помислили, че съм превъртял, нали това поне си по-мислихте?

Знам аз, неслучайно се занимавам с психология от много години, сичко знам аз, от мен никой нищо не може да скрие. Да се пофаля сам аз, че да чакам некой друг да ме пофали е все едно да чакаш от умрял писмо. То дори и Бойко сам си фали, щото и него, дето така неистово го фалят, авно не успяват да го пофалят както требе...

Хубав ден ви желая! Не ми се смейте прекалено, а помислете поне малко. Вервам не сте малоумници и сте разбрале що ви написах тоя път. Бях пределно откро-вен! И вий бъдете такива и може некой ден пък да почнем и да се оправяме - щом и когато почнем да играем изцяло начисто! Дръжки, ще почнем да играем начисто, ама друг път! Ний си знаем как се играе, ти нас не ни мисли за такива чак балами и буна-ци...

ОКОНЧАТЕЛНАТА МИ ТЕЗА ПО ВЪПРО-СА ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РБ И ГЕРБ

вторник, 5 август 2014 г.

Ето моята окончателна теза по

въпроса за отношенията между двете дес-ници, тема, по която тия дни се проведе тежка дискусия във фейсбук, много неща се изприказваха, пък дали ще има ефект ще се разбере по-късно; а окончателната ми теза по въпроса, изразена с малко думи, е тази:

Аз чак за обединение на РБ с ГЕРБ не съм, но съм за взаимодействие, за сът-

рудничество, за партньорство съм след изборите в управлението и то на честна основа - и в името на коренните интереси на страната и нацията. Това е задължително да стане, а ако не стане, ако не го постигнат, то това ще значи, че политиците и от ГЕРБ, и от РФ блог, да ме прощават, но следова-телно не са никакви държавници и полити-ци, а са чисто и просто едни мижитурки! И предатели дори!

Това ще кажа и млъквам по тази тема! Щото казах каквото мисля!

ПРОДЪЛЖАВАМ БИТКАТА СИ ЗА ДЕ-МОКРАТИЗАЦИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА В СИСТЕМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ

сряда, 6 август 2014 г.

Решавам да публикувам едно съв-сем свежо писмо до моя адвокат, с когото си сътрудничим много ефективно по заведено-то вече съдебно дяло за отмяна на волун-таристичната по характера си заповед за моето уволнение от длъжността преподава-тел по философия и гражданско образова-ние, извършено преди два месеца от дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив. Работата е, че сега вече имаме нов министър на образова-нието и науката и в тази връзка възникват някои необходими въпроси, но най-вече научих, съвсем случайно, нещо важно: нау-чих, че в пловдивския инспекторат по обра-зованието се провежда конкурс за нов инс-пектор по философия и гражданско образо-вание, възниква въпроса защо след като и досега си имахме такъв, дали пък досегаш-ната особа, заемаща този пост, не е отстра-нена от апетитното място? Тия неща засега не се знаят, но ето моето писмо, поставям ги, понеже ми се ще публичността около ситуацията в пловдивското РИО да бъде на длъжната висота, с каквото мога, виждате, съдействам за демократизиране на отноше-нията в тази сфера. Защото – това е мое дълбоко убеждение – сферата на българс-

кото образование съдбовно се нужда от демокрация, фатално е даже изгонването на демокрацията от сферата на образова-нието, пък ето, имаме си нов министър на образованието, при това политолог по обра-зование и по професия, дали пък той няма да се заинтересува от случващото се, от вършещото се в тази сфера? Та ето писмо-то ми, поставям в него проблемите съвсем импровизирано, спонтанно, е, знам, има риск, но пък човек ако е честен и искрен, ако казва смело какво мисли, това едва ли ще бъде осъдително, поне според мен е така, а дали наистина е така то е отделна работа:

Здравей, уважаеми г-н И., Току-що научих случайно, че в мо-

мента се провежда конкурс за инспектор по "обществени науки и гражданско образова-ние", към което спада и философията, кон-курсът е за РИО-Пловдив, провежда го министерството. Ето обявата за въпрос-ния конкурс. Проблемът е, че до този мо-мент си имаше от години двама такива инспектори, единият отговаряше за истори-ята, другият за философията, става дума за онази същата А. К., която ме инспектира доста усърдно и поучаства в игричките на директорката Анастасова срещу мен, при-мерно, съчини собственоръчно оня одиозен "констативен протокол", на "основанието" който моя милост беше уволнен. Да, ама аз атакувах този същия протокол още в момен-та, в който най-сетне, след дълги усилия, получих негово копие, написах доста аргу-ментирана жалба до министъра, в която опровергах "констатациите" на въпросната инспекторка (към които се подписа и главен национален експерт по философия Коста Костов на МОН).

Та значи сега възниква интересен за мен казус: кой от двамата инспектори си е загубил мястото, изглежда е уволнен по някакви причини, та да стане мястото вакан-тно и да обявят за него конкурс - щото не вярвам някой от досегашните инспектори (експерти) да си е тръгнал сам от тъй прес-тижната държавна служба. Експертът по история се казва А. В., той е много точен човек, аз него го зная и го уважавам, имам чувството, че е взаимно, той идва на про-верки в ПГЕЕ-Пловдив по мои жалби, но не допусна да бъде въвлечени в игричките на директорката, а ето онази К. допусна. Както и да е, много вероятно е тъкмо К. да е ова-кантила мястото, аз не зная това, а ако това е истина, ако тя го е овакантила, възниква въпроса защо е станало това, кои са причи-ните; изобщо не вярвам сама да си е тръг-нала, нищо чудно да е уволнена.

Аз тия дни ще направя нужното чрез мои хора в инспектората да науча точната истина по този казус, сега-засега само предполагам и разсъждавам понеже нямам информация. Правя допускания. По логически път. Нищо чудно пък мястото на К. да й е изстинало заради моя жалба, знае

18 ли се, понякога в този живот стават и чуде-са?! Представяш ли си обаче ако тя е увол-нена заради това, което си позволи да нап-рави по отношение на мен, сиреч, да е уволнена по моя сигнал? Ако това е истина, то това ще бъде страхотен аргумент за започващия съдебен процес срещу запо-ведта за моето уволнение.

Сега-засега мен ме интересува кой инспектор е овакантил мястото си, ако е К., по какви мотиви е освободена, тия допуска-ния надявам се ще успея да ги разузная тия дни. Но е факт, че се провежда конкурс за инспектор по този ресор, а не допускам да обявяват трето място за инспектор по "об-ществени науки и гражданско образование", досега никога не е имало трима инспектори по тоя ресор, това значи е малко вероятно. Ще видим. Ще се разбере.

Може пък да имаме интересна и полезна новина тия дни, която да помогне доста за дялото. Пък ако се наложи можем по съдебен ред да изискаме документация защо, на какво основание е била уволнена, евентуално, въпросната инспекторска осо-ба. Казвам ти тия неща за да можеш да почнеш да ги осмисляш. Вярно, информа-цията ми е крайно оскъдна до този момент, да се надяваме, че ще успея да открия интересуващата ме, но недостигаща част от нея. Сега е късно (среднощ е) за да направя нещо по въпроса, но тия дни непременно ще го сторя.

Лека нощ или добро утро, според това кога ще прочетеш туй писмо.

С поздрав: Ангел Грънчаров ПОСЛЕПИС: Забравих да попитам нещо нещо важно. Да те попитам нещо: как мис-лиш, след като повече от цяла година досе-гашната министърка на образованието Клисарова нищичко фактически не направи по моите жалби, дали да не взема да напи-ша сега на новата министърка Коларова един кратичък сигнал до нея, в който вкрат-це да представя тъй екстравагантната исто-рия на моето преследване, тормозене и уволнение от така самоуверената директор-ка на ПГЕЕ-Пловдив? Новата министърка е политолог по професия, историята пък, знае ли се, може да я заинтригува, щото е от нейната сфера: как в рамките на ретроград-ната система бива преследван един препо-давател, привърженик на модернизирането на българското образование, на неговата демократизация и очовечаване, та това е интересен казус за един политолог? Ще й напиша във всеки случай едно писъмце на новата министърка, нека да свърша зави-сещото от мен, нека да я информирам, пък да наблюдаваме после да видим какво ще стане.

Ако нищичко не стане, както си беше досега, ако новата министърка никак не реагира, това ще означава, че съвсем не е нова, а всичко ще си продължи по старо-му, промяна няма да има. То служебният

министър едва ли ще се захване да прави някакви промени в инертната и консерва-тивна образователна система, но нека поне да го информираме какви ексцесии се случ-ват в рамките на досегашната система. А пък ми се ще да го запозная и с вижданията си за промяна в българското образование, да го алармирам, тъй да се рече, щото, както аз си представя нещата, новият ми-нистър още с пристигането си ще бъде овладян от администрацията с оглед да почне и той да крепи интересите на бюрок-рацията, която, знайно е, няма друга грижа освен тази, да пази своето монополно по-ложение на пълно всевластие и произвол. Ето тия неща ми се ще да ги кажа все пак на новия министър, да си изпълня, тъй да се рече, дълга, да не излезе, че съм мълчал като пукъл, както, за жалост, прави почти целокупното учителско съсловие. Като публикувам писмото в блога си, може пък па някакъв начин то да повлияе с нещичко за промяна поне на съзнанията на двата фак-тора, на които аз залагам за промените, именно на учениците, на младите хора, от една страна, и, на второ място, на учители-те, тия два фактора, които именно участват в реалния процес на обучение и образова-ние, ала са лишени от каквито и да било същностни права (всичко решава образова-телната администрация, в нея е цялата власт; а без свобода, знайно е, няма и отго-ворност, ето затова и всичко е отишло по дяволите, а работите в българското образо-вание съвсем не вървят).

Та значи аз да си напиша тия неща на новата министърка, пък да видим дали някой ще се трогне. Да стои този документ, щото ще се изтъркалят два месеца, и хоп, ето ти дошъл нов министър, нека и него да го чака тоя документ; аз, прочее, и на бъ-дещия министър след изборите също ще пиша; няма да оставя да не пиша. Ще пиша, щото това е начин за борба, няма да остана безучастен, още повече, че стана така, че и пострадах жестоко от всевластните адми-нистратори, подложен бях на нечуван, на безпрецедентен произвол от директорката на ПГЕЕ-Пловдив и сътрудничещи й по-висши началства, а това така не може да остане, ще се наложи аномалията да бъде поправена; ако не се реагира, утре преце-дентът ще стане правило, а това не бива да го допускаме ако искаме да бъдем общест-во, имащо нещо общо с демокрацията.

Тия неща ще бъдат интересни, предполагам, на новата министърка, щото тя, повтарям, по образование е политолог, те са от нейната сфера. Ще й пратя също така и моите книги за образованието, ей-така, за експеримент, да видим какво ще стане, интересно е да разбера дали ще реагира някак. То това ми е останало само: да си правя експерименти, та белким блато-то бъде все някога раздвижено. Толкоз. И това исках да ти кажа. Важно за мен е твое-то мнение. Щото ми е интересно дали моя

активност в тази посока няма да навреди с нещо на съдебното дяло, което заведох-ме. Но аз ми се чини, че трябва да си остана верен на себе си, именно, да си остана Ангел Грънчаров, щото ако "приклекна" (както навремето съветваше хитрецът бай Тодар Живков) да чакам нещата да се дви-жат от само себе си, това означава, че тогава вече няма да съм себе си, а някой друг, инак казано, ще изневеря на себе си. А на моите години да се порменям и да почна да се нагаждам май ми е късничко вече. Остава едно: да си бъда себе си, сиреч, да продължа да бъда борец – за истината, за някакви правдини, за доброто на българско-то образование. Такъв бях през целия си живот, такъв си оставам. Няма да се проме-ням. То животът ми отмина вече, за кога да се променям?!

Всичко добро! С уважение: А.Г.

СЪВРЕМЕННИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ОБРАЗО-ВАНИЕТО

Мен не ме вълнува това образова-ние, дето сме го нарекли така. Това, дето твърдим, че подготвя децата за живота. Вълнува ме това образование, което Е животът. Сегашната система на образова-ние е квинтесенция на живота, който живе-ем – тя не е независимо творение, тя е следствие и директен израз на житейската парадигма, която сме възприели. Ето защо ще говоря и за нея. Образованието ще се промени, когато променим нея – всеки един за себе си. Промяната няма да дойде от властта и от законите. Те, точно както и образованието, са продукт на нашата жи-тейска парадигма – те съществуват благо-дарение на това, че ние сами поддържаме живота им, като редовно ги захранваме, принасяйки им в жертва собствените си деца.

Gayane Minassian

Откъс от научен текст за образо-ванието, от който става пределно ясно защо

19 не може просто да хванем едни деца и да ги натикаме в едни институции, за да ги "обра-зоваме" и "интегрираме":

"Днес на хората се гледа като на ориентирани към целта агенти, които актив-но търсят информация. Те пристъпват към формалното си образование с определено предварително знание, умения, убеждения и концепции, които оказват значително влияние върху това каква част от околната си среда ще забележат и как ще я организи-рат и изтълкуват. Това оказва влияние върху способността им да помнят, разсъж-дават, разрешават проблеми и придобиват ново знание... Най-общо казано съвремен-ният възглед за образованието е, че хората конструират ново знание и осмислят нещата въз основа на това, което вече знаят и в което вярват."

(Брансфорд, Браун и Кукинг, в из-дание на National Research Council)

Превод: Gayane Minassian

НАЙ-ВАЖНИТЕ ЗАДАЧИ ПРЕД НОВАТА МИНИСТЪРКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

сряда, 6 август 2014 г.

Под публикацията със заглавие Коя е Румяна Коларова – новият минис-тър на образованието и науката във в-к ДНЕВНИК прочетох доста интересни комен-тари; ето един, който ми се вижда изключи-телно важен, в смисъл че сочи смело един най-тежък проблем в "системата на българ-ското образование" (впрочем, решавам да публикувам и още един коментар, вкратце показващ и ситуацията в средното образо-вание, щото другият поставя акцента на т.н. "вишо образование"); та ето и двата комен-тара в последователност: Аriel28 каза: Надявам се да има представа и от проблемите на средното образование, където нещата са в пълен батак. (Комента-торът rumsun също е прав, казвайки: Прин-ципно би трябвало да отговаря предимно за началното и средно образование – тъй като висшите училища не са към Министерство на Образованието, т.е. имат автономност – и всеки си прави каквото си иска.)

Споделям изказването този комен-татор за това, че в средното образование нещата са именно пълен батак, това, за жалост, е самата истина. А ето сега и чу-десния коментатор на една друга коменти-

раща, нарекла се Realistka; в нейния комен-тар се съдържат и сведения за новата ми-нистърка, които аз лично не знаех: Realistka каза: Румяна Коларова е смела жена. Мисля, че тя е въртяла цялата адми-нистрация на ГЕРБ - докато Б.Б. е говорил глупости по телевизиите. Предполагам че Бойко даже не е знаел всички смислени неща, които са вършени от негово име. Всъщност това е било вършено от Румяна Коларова.

Но за да бъде изключителна тя трябва да има смелостта да постави висше-то образование под шапката на Министерс-твото на образованието. Защото абсолютно безсрамие е под формата на автономия да съществуват 51 висши училища в България! Има даже Съвет на ректорите. Тези хора трябва да бъдат събрани (а това Румяна Коларова може и е длъжна да направи) и да им се обясни, че това, което правят, е прес-тъпление. Защото фактически това е про-дажба на фалшиви дипломи. Именно фал-шиви. Може да носят по десет печата, но това е лъжа и фалш от национален мащаб. Отрицателните последствия от тази нацио-нална лъжа са необозрими и непоправими в голямата си част. Но не всичко е непопра-вимо в тази област.

След това от всички 51 универси-тети да бъдат оставени максимум 7-8. Всич-ко останало аут!

Това ще бъде достатъчно името на Румяна Коларова да остане в историята на българското образование. В противен слу-чай тя ще бъде една от всички министри на прехода, чиито имена даже не се помнят.

БОГ ПАЗИ И ПОМАГА НА ОНИЯ ЧОВЕЦИ И НАРОДИ, КОИТО СА ПРИВЪРЗАНИ КЪМ ДОБРОТО – И РАЗВАЛЯ СМЕТКИТЕ НА ЗЛИТЕ

Божията ръка и ракетите на “Хамас”

Израелски командир твърди, че стотици израелски животи са били спасени наскоро – когато “Божията ръка” спряла ракета на Хамас.

Ракетата била изстреляна от Газа. Системата Iron Dome (Железен Купол) прецизно изчисли нейната траектория. Можем да преценим къде тези ракети ще се приземят, в радиус от 200 метра. Тази конк-ретна ракета щеше да се удари или в кулите

Azrieli – Kirya (еквивалентно на Пентаго-на) или централната ЖП гара в Тел Авив. Стотици можеха да загинат.

Изстреляхме първия прехващач. Той пропусна. Вторият прехващач. И той пропусна. Това е много рядко. Бях в шок. В този момент имахме само четири секунди, докато ракетата се приземи. Вече бяхме уведомили службите за спешна помощ да отидат на местоположението и да очакват множество ранени.

Изведнъж Iron Dome (Железен Ку-пол) – система, която изчислява скоростта на вятъра, наред с други неща – показа много силен вятър, идващ от изток, който… изпрати ракетата в морето. Ние всички бяхме озадачени. Изправих се и извиках: “Има Бог!”

Един член на Хамас бе запитан защо не са насочили собствените си ракети по-добре, за да улучат израелските мишени. Той отговори: “Ние ги насочихме правилно, но техният Бог променя маршрута им във въздуха.”

Първият министър-председател на Израел, Давид Бен Гурион, каза веднъж: “В Израел, за да бъдете реалисти, трябва да вярвате в чудеса.” На практика има стотици истории за войните през 1967 г. и 1973 г., които говорят за Божията намеса.

Един новинарски източник, Arutz Sheva, го казва много добре:

Съществуването на еврейската нация в продължение на шест хилядолетия е чудо. Няма еврейски живот без чудо. Чудото е съществена част от нашата вяра; тя е един скъпоценен камък на еврейския фолклор. Тя е източник на нашата надежда в тъмнината – и подарък от нашите мечти. И ние знаем защо – защото тези чудеса са реални. Източник

ЗАЩО ЛИ МЕ ОБЗЕМА ВСЕ ПО-ГОЛЯМА ТРЕВОГА ОТ ПЪРВИТЕ ИЗЯВИ НА СЛУ-ЖЕБНИЯ КАБИНЕТ?

Споделям изпълненото с основа-телно безпокойство твърдение на г-н Feodor Ilivanov, което намирам тази сутрин на стра-ницата му във Фейсбук:

Защо ли ме обзема все по-голяма тревога от първите изяви на служебния кабинет?

За един от служебните комунизмът бил "красив идеал" (самият премиер бил

20 заявил това, бел. моя, А.Г.; Георги Близ-нашки в отговор на въпроса дали би изт-рил комунистическото си минало бил отговорил: "Комунизмът е красив идеал"!), друг се кани да прави пълнокръвна рефор-ма, сякаш не е с мандат за два месеца, трети очевидно е толкова глупав, че начал-никът му отнема думата на пресконферен-ция, четвърти е PR на Боко, за петия аз съм гласувал 2009 като кандидат на ДСБ, а той взе, че избяга при очертаващата се "нова сила" ДБГ...

Като че ли са прави някои наблю-датели, че задължително условие да ста-неш управленец е да бъдеш ренегат, дьон-ме - или просто да си дал доказателства, че можеш да бъдеш моделиран като пласте-лин... Поредно доказателство за фасадност е "чистката", осъществена обаче не от слу-жебния премиер, а от предишния, което силно намирисва на съглашателство... на предварителни договорки...

Дано не съм прав! А дано, ама на-дали... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По повод каза-ното от Близнашки държа да кажа как ми звучи неговото изказване:

Безспорно, Близнашки е казал ед-на глупост, но щом вярва в това, значи може. Всеки си има право да вярва в какво-то си иска – и в каквото може. Тия неща са пределно лични. Няма съвършени хора, всеки си има странностите. Но когато си държавно лице, не трябва да афишираш своите странности, а да ги държиш за себе си. Щото ако не постъпваш както подобава, ако си казваш каквото ти е на сърцето, правиш непростим за един държавник гаф. Отдавам стореното от Близнашки на нео-питността му. Той се държи като политик, не като държавен ръководител. Показва обаче завидна искреност, което не е лошо, но е просто неуместна тази искреност, в конк-ретния случай.

А иначе аз пък смятам, че кому-низмът всъщност е един много грозен иде-ал. Възможно най-грозният. С г-н Близнашки явно по този въпрос имаме фундаментално разминаване в способностите ни за естети-ческо оценяване или съдене. Но това не значи, че с този човек трябва да се мразим - заради това, че ценим различни неща. Нор-мално е от различните хора да се ценят различни неща.

Докато Близнашки и такова като него не почнат да ме карат аз насила да приема техните преценки, всичко е наред. Щом почнат да ми опират пистолет в слепо-очието и почнат да ме заставят да мисля като тях, тогава вече не съм съгласен.

А иначе всеки нека да си плямпа

каквото иска. Има свобода на словото. Това бих казал по горния повод.

ЯСНО ЗА ДЯСНОТО

Из: Основни принципи на дясна полити-ческа концепция Автор: Виктор Костов, svobodazavseki. com

Според традиционната дясна концепция, основаваща се на ценностите на християнския морал правителството и управниците само защитават доброто и наказват злото.

Въпреки мъчителното присъствие

на горния въпрос тук предлагам 13 принци-па, които са описателни и наложителни за една политическа мисъл и формация, която ще защитава десните и християнски прин-ципи в политиката.

1. Консервативни ценности: - Защита на традиционното семейство и семейните ценности и правата на родители-те да отглеждат и образоват децата си съгласно своите убеждения и - прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот. - Противопоставяне на всякакви тенденции за обществено и държавно предефиниране на брак и пол. 2. Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неро-дените. Равенство пред закона. 3. Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и ини-циатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светог-ледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите све-тогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи. 4. Защита на основни човешки права. На всеки следва да бъдат гарантирани основ-ните човешки права, които осигуряват лично достойнство и участие в обществения живот - свобода на съвестта, вярата и словото, право на живот, право на справедлив про-

цес, свобода на сдружаването, свобода на събранията,неприкосновеност на личния и семеен живот, неприкосновеност на жи-лището. Недопустимо е въвеждането на „специализирани права", които да отменят или да се противопоставят на изброените основни права и свободи. 5. Справедливо правораздаване. Възста-новяване или въвеждане на разбираема, ясна и честна правосъдна система, в която виновните биват наказани съразмерно, а невинните - оправдавани. 6. Дясна икономическа политика. Ниски данъци, малка но ефективна държавна администрация, лична инициатива, общинс-ко самоуправление, ненамеса на държавата в живота на обществото и личностите когато няма нужда от държавно администриране на дейностите на хората, намаляване на държавната бюрокрация. 7. Сигурност. Свободата и благоденствието са зависими изцяло от условия за мирен и спокоен живот. Управлението е длъжно да осигури мир, ред и спокойствие на хората живеещи под юрисдикцията на държавата, както и защита от външни врагове, които целят чрез война или друг вид организирано насилие да разрушат мира и реда в общес-твото. Сигурността, вътрешна или външна, не може да бъде основание за нарушаване на основни човешки права и за потъпкване на човешкото достойнство и принципите на свободното общество. 8. Свобода на образованието. Всеки има право да търси образование подходящо на неговите възгледи, възможности и намере-ния. Държавата няма право на образовате-лен монопол. Родителите имат правото да решават въпросите относно образованието на своите деца, както и философията и програмата на образование, включително домашно образование. 9. Суверенитет. Държавното управление защитава интересите на българските граж-дани и всички хора на територията под юрисдикция на същото. Традицията, закони-те, културата и начинът на живот на българ-ското общество, доколкото те издигат сво-бодата, законността и справедливостта, и се противопоставят на тиранията и тотали-таризма, имат приоритет пред външни и чужди интереси, политически или военни, които целят разрушаването на свободното и демократично общество. 10. Принцип на светската държава. Този принцип означава прилагане на идеологи-чески и религиозен неутралитет от държа-вата при управление на светските дела. Този принцип не може да се прилага като ограничение на правото на християни и други религиозно вярващи да участват в

21 публичния дебат и политическите процеси. „Светска държава" не означава "атеистична държава"- атеизмът не може да бъде офи-циална държавна идеология. Принципът означава и забрана за намеса на светската власт в богословието или вътрешните дела на църковните и религиозни общности и техните организации. 11. Сътрудничество. Взаимодействие със сходни по убеждения политически форма-ции в страната и отвъд границите ѐ. 12. Златното правило. "Отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб" е основополагаща християнска добродетел, от която ще се ръководи идео-логията и дейността на партията. 13. Стратегическо виждане. Целта на политическата активност не бива да е само участие в избори и политическата властта, а изграждане на структури и политическа култура и визия, която да има дългосрочен ефект в обществото в посока на установя-ване на свобода, законност, ред, справед-ливост, духовност и истина в държавното управление и в обществения живот.

В заключение ще представя обоб-щението, че "дясна политика" е тази, която максимално намалява ролята на държавата до присъщите ѐ функции – гарантиране на мира, сигурността, справедливостта и защи-та от външна намеса.

Всичко останало е въпрос на ини-

циатива на гражданите и хората под юрис-дикцията на подобно дясно държавно уп-равление. Дясната държава е ясно разпоз-наване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доб-рото и наказват злото (Римляни 13:4).

...

Нужда има и от разграждането на мита за социалната държава, която се гри-жи за всички; има нужда от освобождаване-то на личността от робството на бюрокра-тичната метастаза на държавата мащеха и ограбването на труда, личната инициатива и дори децата, за преразпределение от бю-рократите.

(Пример за последното е задължи-

телното "образование" от ранна възраст и знаменитата фраза на активистка на прова-ления Закон за детето през 2012 г.:

„Ние не сме против семейството.

Просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат".)

ДА ХВЪРЛЯ АЗ ЕДНО "КАМЪЧЕ" ОТ МО-РАЛНО ЕСТЕСТВО, ТА ДА ВИДИМ КАК ЩЕ РЕКУШИРА!

четвъртък, 7 август 2014 г.

С риск да стана крайно неприятен на някои хора съм длъжен да направя една забележка-констатация, свързана със сним-ката за "увековечаване" на протестите, направена вчера пред сградата на Парла-мента. Няма нищо лошо в тая снимка, аз много пъти по време на протестите съм хвалил тия същите хора, бяха твърди, пока-заха нещо голямо, заслужават дори овации, заслужават нашата признателност.

Но имам чувството, че при някои от тях се появи нещо дразнещо, бих си позво-лил да го интерпретирам като възраждане на синдрома на "активния борец" от едно време, от онова същото време: някои хора вече се държат сякаш са вече нещо като "князе на протестите"; забелязвам признаци на нескривана лидеромания, туй пусто ходене по телевизионните студия в нашенс-ките родни условия страшно много развра-щава, ето, като капак на всичко някои вече започнаха да се държат като "заслужили активни борци" на протестното движение. (Сред тях дори има и някои, които са съвсем млади, но вече имат държането на "заслу-жили лидери", като "хора от големото доб-роутро".)

Да приемем, че това са най-банални човешки слабости, но след като тия дни "и властта вече стана наша", пък и особено когато имахме възможност да се снимаме до нашия "нов държавен ръково-дител", до г-н Близнашки, работите взеха да получават известен шаржов или карикату-рен оттенък.

Казвам тия неща за добро, с оглед да се предпазим от възпроизвеждане на някои отвратителни явления от близкото

минало, които в днешните условия на всичкото отгоре са и вредни, щото нали знаете как ще оцени тия неща "класовият враг"? Ще станем за резил, ще оцапат всич-ко с нечистотии; та ето с оглед да се пред-пазим от такива неща се наложи да напиша тия думи, пък който иска, нека да ме намра-зи от сърце...

ОТНОСНО ХОДА НА ИСТОРИЧЕСКОТО СЪДЕБНО ДЯЛО ПО ОТМЯНА НА ЧУДА-ТАТА ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ, С КОЯ-ТО БЯХ ОБЯВЕН ЗА НЕЩО КАТО "PERSONA NON GRATA" ЗА СИСТЕМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Ето още едно мое писмо до адво-ката ми, в което обсъждам някои нови мо-менти около начеващата се съдебна сага за отмяната на абсурдната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, което директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да стъкми тъкмо два дни преди празника на просветата и културата 24 май, обявявайки ме в заповедта си за "пълен некадърник", за "абсолютно недостоен и неспособен да бъде учител" и прочие смехории вписа тя в тази чудата заповед, а пък аз я обжалвам сега по съдебен ред, искайки да бъде отме-нена, искайки да ми бъдат възстановени преподавателските права - щото с тази заповед аз навеки съм обявен за нещо като "persona non grata" за системата на българ-ското образование. Та ето какво писах на адвоката си снощи, не смятам, че съм издал някаква "държавна тайна", която може да навреди на съдебното дяло: аз лично смя-там, че по този съдебен процес трябва да има пълна гласност, щото той по един бляс-кав начин ще илюстрира реалната картина на случващото в българските училища, в рамките на ретроградната система на обра-зование и възпитание на младите у нас; та ето сега и самото писмо:

Здравей, уважаеми г-н И., Е, радвам се на добрите новини

около нашето дяло! Разбира се, тия неща изобщо и в никакъв случай няма да ги пиша в блога. Нека да мине дялото, нека да го спечелим, пък тогава ще опиша цялата история както се е случила – по нашите писма и обсъждания. Аз всичко си пазя, този

22 съдебен процес ще го опиша, но нека първо да протече, нека да мине, нека да го спече-лим и тогава ще го реконструирам в слово.

Сега да ти кажа какво успях да ра-зуча аз по оня случай около конкурса за нов инспектор по философия – и около напуска-нето на бившата инспекторка А.Кръстанова, тази същата, която така усърдно ме прове-ряваше месеци наред, играейки така ведро и кръшно под свирнята на директорката Анастасова.

Открих нещо любопитно, което може да има важно, да не кажа решаващо отношение и към делото. Оказва се, че Кръстанова отдавна вече не била на длъж-ността инспектор по философия, а била повишена на длъжността "организационен експерт по средното образование". Оказва се, че когато ме е проверявала, тя вече е била на другата длъжност, въпреки че в констативните протоколи се е разписала като "експерт по обществени науки и граж-данско образование". Тук има интересен казус: тя могла ли е в едно и също време да бъде и едното, и другото – и да е организа-ционен експерт, и експерт "ОНГО", както се е разписала, това именно значи "обществе-ни науки и гражданско образование"? Тя съвместявала ли е тия две функции или е дошла в училището и се представила като експерт "ОНГО", сиреч играла е тази роля само и само за да направи известна услуга на директорката?!

На мен ми се струва, че в този ка-зус има нещо, което заслужава да бъде разчоплено. Дали да не ида да проведа един разговор със самата Кръстанова, да й се представя като "свободен блогър", който пише по темата за образованието и иска да нищи героичните подвизи на родната обра-зователна бюрокрация? Много ми е инте-ресно как тя ще реагира на предложението ми, да речем, да ми даде интервю, което да запиша с видеокамера и да сложа в блога, защо пък не, нали сме уж демокрация – на мен лично нищо не ми пречи да направя такова предложение. А ако тя се съгласи, ще стане чудесно интервю. Примерно, мно-го ми се иска да разбера как тя сега се чувства след като допусна да участва в административната разправа с мен, след като с нейното участие аз бях изкаран за "пълен некадърник", именно това личи от заповедта на директорката, а пък на осно-ванието на уволнението ми по този параг-раф за "неспособност да изпълнява функ-цията на учител" аз един вид бях лишен от преподавателски права (!), та ето тия неща ми се ще да й ги кажа в лицето и да я попи-там по един най-човешки начин: как се чувствате сега, имате ли поне капчица угризения, за мен това е изключително важно, много ми се ще да й видя реакцията. Знаеш, че аз съм изследовател, който се интересува най-вече от човешката страна на всичко, от психологията, от ценностите на съответните герои. Е, сега имам възмож-

ност да направя такова едно проучване, ще се постарая, пък може и да ми провърви. Все нещичко ще науча във всеки случай, защо да се отказвам от този шанс предва-рително?

И затова ще го сторя, ще си изпъл-ня хрумването дори и ти, като мой адвокат, ми забраниш да го направя: ще ида да проведа един разговор с нея и ще опиша след това подробно случилото се, а пък ако не иска разговора ни да бъде представян по мое словесно описание (щото аз имам та-биет да предавам случките в иронично изображение), ще й предложа алтернатива: да направя видеозапис на разговора ни, по този начин всичко ще бъде на 100% досто-верно. Щото иначе може да й се стори, че съм изопачил думите й, че съм я осмял и пр. На мен лично ми се вижда интересен един такъв разговор. А ми се ще да я попи-там тя в какво качество идваше толкова често на проверки в моите часове. Също ми се ще да я попитам защо стана така, че тя за времето от повече от 10 години откакто е инспектор по философия не ми дойде на проверка в часове нито веднъж (имам пред-вид времето, в което директор беше г-н Паунов), а в последните две години ми идва поне 3-4 пъти, да не са и повече, вече не мога точно да си спомня, щото аз в един период бях проверяван кажи-речи всяка седмица! Също ми се ще да я попитам с какво толкова се обяснява тоя извънреден интерес към моите часове, примерно тя може ли да ми посочи пример с друг прове-ряван също като мен (така интензивно) учител по философия, ако ми даде друг такъв случай, ще ми бъде интересно да разбера какви са били причините и той толкова много като мен да е бил проверя-ван. И да науча също ми се ще той също ли е бил в крайна сметка уволнен, ако пък не е, ще ми се ребром да попитам бившата вече инспекторка по философия дали та смята, че моя милост наистина е единственият най-некадърен преподавател по философия не само в Пловдивска област, но и в цялата страна, а пък нищо чудно и в целия свят аз да съм най-некадърния, щото аз лично не зная друг такъв случай като моя, препода-вател с 30-годишен стаж като мен изведнъж да е бил обявен за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен" и пр., а ето, точно такива "изводи" си направи от нейните констатации тъй усърдно мислещата дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив. Та ей такива въп-роси ми се ще да й задам, да, непременно ще си направя труда да й отида на посеще-ние тия дни, ето, сега виждам, че приемният й ден е тъкмо петък, от 9-13 часа, какво ми пречи да ида утре да я намеря и да опитам да разговарям с нея? Какво ще кажеш за това, как възприемаш една такава моя инициатива?

А за наказателното дяло срещу директорката, което ще се гледа скоро, още не съм си намерил адвокат. Днес се върнах

в Пловдив и утре ще се занимавам да търся адвокат. Аз всъщност преди доста време, преди да заведа дялото, говорих с една адвокатка, тя се съгласи да го води, но после аз се отказах и реших да се защища-вам сам, но това стана още преди да бъда уволнен от ответницата, от директорката. Сега наистина ще трябва да говоря пак с нея да видим дали ще може да участва както мой адвокат в него. Утре дали да не ида да я питам? Тя може да се е засегнала, че я отхвърлих на един етап, но ето сега пак ми се е наложило поне да се консултирам с нея; тя ми се видя оправна адвокатка? Дали не е възможно при това положение, след като аз сам съм завел дялото, тя само да участва на този етап и да се споразумеем все пак за по-поносим хонорар? Има ли такава практика един адвокат да се включи на по-късен етап, когато дялото вече е насрочено – и за работата си да получи част от нормалния хонорар? Ако тя се откаже при тия условия, тогава ще те помоля да ми съдействаш да намерим добър адвокат по наказателни дела, ала времето доста нап-редна, има десетина дни до откриването на първото заседание по делото.

Ами това е засега. Хубава вечер или добро утро – според това кога ще наме-риш туй мое писмо!

С уважение: Ангел Грънчаров

КОЙ СВАЛИ БОИНГА НАД ДОНБАС?

петък, 8 август 2014 г.

ВИДЕО

В этом видео мы специально ис-пользовали только заявления Путина, его сторонников и подконтрольных ему средст-ва массовой информации, расположив новости в хронологическом порядке.

Източник. Вижте и това: ВИДЕО

НЯКОЛКО СНИМКИ ОТ ГРАДСКАТА ГРА-ДИНА В ПЛОВДИВ, ОТРЕМОНТИРАНА НАСКОРО

23

КРАТЪК ОТЧЕТ ЗА МОЙ ЗАДУШЕВЕН РАЗГОВОР С ИНСПЕКТОРКАТА ПО ФИ-ЛОСОФИЯ В РИО-ПЛОВДИВ Г-ЖА А.КРЪСТАНОВА

Тя не пожела да запиша разговора ни на видео, по тази причина ми се налага да предавам онова, което научих от този разговор, под формата на словесно описа-ние. Скоро и ще анализирам разговора ни, щото, не крия, успях да науча доста любо-питни подробности, касаещи психологията, ценностите и манталитета на примерния служител на Системата; а за мен тия неща са крайно интересни и вълнуващи, аз от доста време, както знаете, изучавам чуда-тите феномени, свързани с изучаването на този толкова достоен предмет на човешкото познание.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ИСКАМЕ КОРЕННИ ПРОМЕНИ В ТАКА ВРЕДНАТА ЗА НАША-ТА МЛАДЕЖ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕ-МА!

Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, 8 август 2014 г.

Препубликувам това писмо на учи-телка от Перник понеже поставя много остри въпроси, за които не е прието да се говори, сиреч, понеже в нейно лице открих, тъй да се рече, "родствена душа". Разлика-та е само тази, че тя не е намерила смелост да се подпише под изреченото с толкова болка, а аз дето говоря от свое име, но ето, тя все пак е доизкарала работите до пенсия, докато мен, разбира се, ме уволниха и изхвърлиха от системата без капчица жал: права е госпожата от Перник да се крие, щото системата жал не знае, на нея като не могат да направят нищо, ще отмъстят на съпруга й, който все още бил учител. А иначе тя казва самата истина, ето, убедете се сами:

Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, разказва бивша учи-телка пожелала анонимност в писмо до "За Перник". Въпреки, че вече не работи в сферата на образованието, госпожата иска да остане анонимна, тъй като съпругът й също е преподавател. Читателката ни иска да разкаже какво е да си учител в Перник, както и в България:

Всеки ден отивах на работа с нап-режение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяс-нявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закри-ят или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучи-лищна дейност, да организирам мероприя-тия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Раз-бира се,че за директора аз съм виновна. "Виновна" съм заради своята обективност - да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.

Да преподаваме на учениците е последната ни грижа в училище. И не защо-то не искаме, а защото не ни остават физи-чески и психически сили "да се раздадем".

А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш "кинти" не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъп-ки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йе-рархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръг-

нат, училището ще обеднее с почти 2000 лв. от бюджета си за ученик. Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.

И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?

За какво са ни всичките тези учи-лища, поглъщащи огромен ресурс за изд-ръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за "ниво"? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е кога-то собствените ви деца не учат в училища-та, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.

Нима не може вместо за поддръж-ка част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават - защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?

Делегираните бюджети превърна-ха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи. Вместо да подготви материа-ла, който трябва да преподаде за следва-щия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази про-фесия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги нау-чим – след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.

Децата ни деградират: по вина на родителите си, които не са им дали елемен-тарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценнос-ти. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат – докъде-то им позволява личната съвест.

24 А колко би било по-добре и за са-

мите родители да знаят, че има едно учи-лище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си – да научат нещо, не просто защото така трябва?

Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото иска-ме те, децата ни, да останат тук и да вдиг-нат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам фор-муляри и да обикалям като брокер в търсе-не на нови ученици и в конкуренция с коле-гите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.

С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ ВИЖДАЛИ КАК ИЗГЛЕЖДА ЗАГЛАВНАТА СТРАНИЦА НА БРОЙ 15 ОТ 1 АВГУСТ Т.Г. НА В-К ГРАЖ-ДАНИНЪ, VOILÀ, ЗАПОВЯДАЙТЕ, ВИЖТЕ Я

петък, 8 август 2014 г.

А за да не сте я виждали все още

виновникът съм аз, поради технически при-чини не можах да ви дам тази възможност,

поради което ето сега най-искрено ви се извинявам за закъснението!

СВОБОДОЛЮБИЕТО ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА С ЧОВЕКОЛЮБИЕТО: ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА СА НЕРАЗДЕЛНИ

Вчера наистина бях на разговор с инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, ето и първия ми разказ за това какво си казахме, разго-ворът беше интересен, аз още ще пиша за него, но като начало направих видеокомен-тар: Кратък отчет за мой задушевен раз-говор с инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова. Гледам, че тази нощ някой (анонимен, разбира се!) се е постарал да напише нещо като "най-сърдечно излияние", вложил е, дето се казва, цялата си душа, е, да го почетем; ето, почитам го, публикувам цялото му сърдечно излияние - като по-долу можете да прочете-те и моя отговор до туй безименно и крайно нещастно същество, нарекло се само... "анонимен зложелател"; ето, четете, то е на път да постигне най-ниските места на въз-можното човешко и нравствено падение, в този смисъл имаме работа с нещо наистина феноменално; просто нямам думи да го квалифицирам възможно най-подобаващо, но писанието му си говори само по себе си пределно ясно, налице са наистина фено-менални изблици на някаква безкрайно удивителна човешка патология: Анонимен каза: Всички проверки са в след-ствие на жалби от учениците, проверките не са заради директора. Ако смяташ, че дирек-тор може да влияе на родителите и да ги подкокоросва да застават за жалби, само защото някой си администратор иска да уволни няколко, значи наистина с луд. Ако смята, че причината за твоето уволнение е единствено директора, значи си изключи-телно сбъркан и определено трябва да потърсиш помощ.

От няколко места те определят за некадърен - експерта, махат ти защитата, учителският персонал на училището, УЧЕ-НИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти рабо-тиш и които не те понасят. Виждаш ли, ученици са готови ясно да застанат зад думите и мнението с и да влязат в съда, само и само да не им преподаваш. Това са най-добрите класове в училището.

Не искаш да схванеш че си не-кадърен и търсиш причините в другите с лесното оправдание, че един директор може да върти всички институции, които следят и оценяват работата му, за да те уволни. Това вече е много сериозна патология и надявам се съда да го отчете и адвоката на учили-щето да не е някой смотаняк, защото само смотаняк може да изгуби делото срещу теб. Ти си некадърник и умопобъркан в най-чист вид!

Знам че сега ще почнеш да ме обиждаш, защото се чувстваш заплашен. Аз въпреки това ти пожелавам да бъдеш здрав, щото от всичко което пишеш щастлив не си, а и скоро няма да бъдеш. Бъди здрав и с повече мир в себе си. Щото думите от много време са изгубили тежест, за жалост (постоянни обиди и неадекватната позиция, карат някои твои идеи, макар и добри, да изглеждат и да се приемат несериозно ---- най-жалкото е, че за толкова години като "философ" не си ги научил тези неща).

С уважение, един анонимен зло-желател. ПС. И не искай да се разкривам, защото си ми дал право на избор в блога си, нали зачиташ свободата на избор или тази сво-бода се отнася само за теб? Ангел Грънчаров отвърна: Не, глупости, не се чувствам "заплашен", как да мога да се чувствам заплашен когато някой се из-казва толкова глупаво в защита на някаква си там директорка?! И влага толкова низък патос, че повече не може да бъде. Няма какво да те обиждам, ти сам си се обиждаш, позволявайки си да лъжеш така безобразно. Ето, погледни колко струват твоите изцяло голословни твърдения.

Всяко твое изречение е лъжа. Сложните изречения пък съдържат по ня-колко лъжи, колкото са простите съставящи ги изречения. Давам пример:

Ето едно голямо съставно изрече-ние, състоящо се от две прости изречения или твърдения:

"Всички проверки са в следствие на жалби от учениците, проверките не са заради директора."

Не е истина, че всички проверки са вследствие на жалби от учениците; огром-ната част от проверките са вследствие на мои жалби срещу неправомерни злоумиш-лени действия на директора. Прочее, освен от мен, този същия директор вече е осъден и от инж. Калин Христов, който, по поста-новлението на съда, е уволнен пак "пред-намерено и злоумишлено от директора", сиреч, директорката, като си набележи някой за "отстрелване", го отстрелва без да й мигне окото. Тъй че и втората част на твърдението ти, именно

"... проверките не са заради ди-ректора."

25 е лъжа, по-голямата част от про-

верките са заради директора. Я да видим как стоят нещата с второто ти изречение:

"Ако смяташ, че директор може да влияе на родителите и да ги подкоко-росва да застават за жалби, само защото някой си администратор иска да уволни няколко, значи наистина с луд."

Не смятам това. Директор не може да влияе на родителиТЕ, но може да влияе на неколцина родителки (общо три-четири), които бяха най-активни в атаките срещу мен. Огромната част от родителите, естест-вено, не се поддаде на инсинуациите на директорката. Но и никой не застана в моя защита по една простичка причина: все пак тия хора искат децата им да завършат об-разованието си, което няма как да стане ако детето им стане прицел на директорката. Тъй че квалификацията ти за моя психичен статус (че съм бил, видите ли, "луд"), увисва във въздуха. Прочее, тя много се родее, направо съвпада със същата квалификация, която директорката си позволи по мой адрес и то в официален документ; съдебното дело за клевета ще бъде след две седмици, може да дойдеш да наблюдаваш как ще се раз-вие. Ако пък зад фриволните ти твърдения стои самата директорка, бих желал да я известя, че тя би могла да развие и аргу-ментира тезата си за моя психичен статус в съда, независимо от това, че "диагнозата" й вече беше отхвърлена от специализираните органи, които имат правата да се произна-сят по този въпрос.

Същото мога да кажа и за следва-щото ти изречение, то също о пълна глу-пост:

Ако смяташ, че причината за твоето уволнение е единствено директо-ра, значи си изключително сбъркан и опре-делено трябва да потърсиш помощ."

Ако някой има нужда от психиат-рична помощ, щом си позволява да се изла-га по тоя начин, сиреч, така тъпо, би могъл да се възползва. Аз самият мога да ти ока-жа психологическа консултация, няма проб-леми, толкова сбъркано, извратено, лъжли-во "мислене" като твоето рядко се среща. Да те известя: мисленето е изобретено за да ни води към истината, а не да служи на лъжата.

Я да видим какво е положението с другите твърдения в твоя анонимен панеги-рик; ето:

От няколко места те определят за некадърен – експерта, махат ти защи-тата, учителският персонал на училище-то, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят. Виж-даш ли, ученици са готови ясно да заста-нат зад думите и мнението с и да влязат в съда, само и само да не им преподаваш. Това са най-добрите класове в училището.

Заставаш, драги анонимнико, в защита на тезата на директорката, но поне да се беше постарал да го правиш що-годе

убедително, а не с такива нескопосани твърдения. Пак всички части на изречението ти са лъжи, и то съвсем дебелашки:

От няколко места те определят за некадърен – експерта, махат ти защи-тата, учителският персонал на училище-то, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят.

Само смешни лъжи, що поне не се постара да кажеш нещо смислено? Експер-тът не е посмял да ме определи като "нека-дърен", това сега се мержелее в твоето жадно за реванш съзнание. Даже директор-ката не посмя да впише тия думи в своята смехотворна заповед за уволнение, тя от 100 дерета води вода за да "докаже" една такава теза, но думата не посмя да употре-би. Щото е тъпо да се твърди това, че съм "некадърен". Но ето тук някой си е излял душата, кой ли е той? :-)

Твърдението "махат ти защита-та" не го разбрах, нещо е дотам глупаво, че не отговоря на никаква реалност.

В останалата си част твърдението, че ме определяли като "некадърен" и ... учителският персонал на училището, УЧЕНИЦИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ – за които ти работиш и които не те понасят. са пълни глупости. Не е истина, разбира се, че цели-ят учителски персонал ме бил определил като "некадърен", нито че всички до един ученици, нито още по-малко пък всички до един родители, нали вече се разбрахме, че такова чудо, колкото и да ти се иска, не може да стане. Смесването на желаното с действителното е признак за психична де-формация. Май друг има помощ от психолог най-малкото, не аз.

Да продължавам ли натам в тия изсмукани от пръстите твърдения? Май вече няма смисъл, всичкото нататък е пак същото, все лъжи, лъжа до лъжа, нищо друго няма освен лъжи. Човече, не е хубаво да се лъже чак толкова, знам, че ме мра-зиш, знам даже и защо ме мразиш толкова, но като лъжеш чак толкова по мой адрес, нищо не можеш да постигнеш. Просто се излагаш само. И ти сам го знаеш това, по причина именно на него се и криеш така малодушно, мижитурко подла.

Загрижил си се за това адвоката на училището да бил талантлив, щото само ако бил некадърен, щял бил да загуби делото. Аз пък ще ти кажа нещо, което се подразби-ра, но за него няма как да се сетиш: истина-та не се нуждае от адвокати. Ето, аз спече-лих първото си дело срещу директорката съвсем сам, без никакъв адвокат, и то на трите инстанции, даже във Върховния каса-ционен съд! Това нещичко трябва да ти показва. Разчитай на "кадърни адвокати", но и колкото да са кадърни адвокатите, лъжите няма как да бъдат възприети от съда, там се цени само истината. Тия неща са ясни за хората с неизвратена психика. Но да ти ги кажа все пак, та може нещичко да ти прос-ветне.

Но хайде, да почета и послед-ното ти твърдение, което освен логически кусури, именно че е лъжливо, има и нравст-вени такива, именно, от него лъха на много лицемерие; постарал си се, дето се казва, ди си вложиш душата в него, е, да те почета все пак; ето го туй феноменално изречение, доста си си изпотил над него, предполагам:

Знам че сега ще почнеш да ме обиждаш, защото се чувстваш заплашен. Аз въпреки това ти пожелавам да бъдеш здрав, щото от всичко което пишеш щас-тлив не си, а и скоро няма да бъдеш. Бъди здрав и с повече мир в себе си. Щото ду-мите от много време са изгубили тежест, за жалост (постоянни обиди и неадекват-ната позиция, карат някои твои идеи, макар и добри, да изглеждат и да се прие-мат несериозно ---- най-жалкото е, че за толкова години като "философ" не си ги научил тези неща).

Май не се налага коментар, чове-кът с неизвратена душа всичко усеща сам. "Заплашен" съм се бил чувствал, но ми желаеш... "щастие", но ако продължа да пиша, нямало да съм се бил почувствал скоро щастлив! :-) Аз пък и сега съм щаст-лив, щото човек, като се бори за истината, за своите права да бъде свободна личност и пр., се чувства изключително щастлив и ентусиазиран. Това обаче няма как да го почувстваш, щото при теб явно всичко изг-лежда тъкмо наопаки на реалното. Май нещастникът си ти, а? :-) Наистина, не може човек да бъде щастлив при положение, че душата му е така лъжлива, храни се само с лъжи. Щастливи са душите, които се хранят с истината, с доброто, с красотата, ей с такива неща, които за теб не съществуват. Да спирам, че взе да ми става мъчно за теб, за малко ми остава да се разплача. Голям нещастник си, нали? Горко ти: как изобщо можеш да живееш с толкова много лъжи, с толкова много злоба?

"Обиждал" съм бил, видиш ли до-къде си я докарал: човек ти казва как стои истината, на теб това ти звучи... "обидно"! Сфащаш ли сега пълната битийна неадек-ватност, в която пребиваваш? Ти воюваш с истината, сиреч, няма как да почувстваш някога мир в душата си. Аз обаче имам тоя мир, което ми дава едно неописуемо ду-шевно спокойствие. Аз не заради себе си пиша всеки ден, а за да помагам на другите, в това число и на такива като теб, дето съзнанието им е изцяло изкривено, дето живеят в ужасен раздор с реалността. Е, който иска, да се възползва. А другите, такива като теб, изпадат всеки ден в тих бяс като четат моите писания. Ти ги нарече "писаници". Май имаш и незадоволени писателски амбиции, я сега кажи, да видим, познах ли? Гледам стараеш се в писането, ама проблемът ти е, че скверната душа не може да пише нищо друго освен пак сквер-ности. Там ти е проблемът. Колкото и да се стараеш нищо свястно няма да напишеш.

26 Първо се погрижи обаче за спася-

ването на душата си. Много мога да ти помогна в това отношение. Ето, обърнах ти внимание тази сутрин. Това е голям жест от моя страна към теб, оценяваш ли го? Не крия, много ми е интересна реакцията ти. Аз, виждаш, съм крайно диалогичен и доб-ронамерен човек. На тия неща ме е научила философията. Аз съм доста напреднал в тази област. Положително не съм какъвто ти се иска да бъда, именно "пълен некадър-ник". И ти това прекрасно го знаеш. Но просто не искаш да го признаеш. И затова защищаваш толкова обречени каузи.

Нарекъл си се сам "анонимен зло-желател". :-) Точно си се охарактеризирал, браво, признанието е голям умствен и дори нравствен напредък. Ти ли ми писа ония същите плюнки в другия ми блог в последно време, които още не намирам време да публикувам? Хей, човече, много си зле, вземи се в ръце, опитай се неща да проме-ниш, така не се живее! Най-искрено ти го казвам, с цялата доброжелателност, на която съм способен. Аз освен свободолюбив човек съм също така и крайно човеколюбив. Те тия двете неща си вървят ръка за ръка. Неразделни са. Ето, научи доста неща от мен. "Пълен некадърник" ли съм в ученето, в преподаването, а, кажи де?! Ама честно, опитай, не е толкова трудно човек да е честен!

Бъди здрав(а)! С най-искрено състрадание: Ангел Грънчаров

ИСТИНАТА ПО ЕДИН НАЙ-ПРОСТ КАЗУС, ИМАЩ И НРАВСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ

По моя публикация със заглавие Бог пази и помага на ония човеци и на-роди, които са привързани към доброто – и разваля сметките на злите във Фейс-бук се проведе кратка, но показателна дискусия, на която смятам че заслужава да се обърне по-специално внимание; ето какво си казаха участниците: Radost Rusakieva каза: Като информация Бог да ни съжали! Иван Сухиванов каза: Палестинците имат с евреите общ бог – Яхве, Аллах.

Nikolay Goussev каза: "(...) И през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен ИЗТОЧЕН ВЯТЪР, та направи морето суша (...)" (Изход 14:21). Ivan Uzunov каза: Ангел, не рабирам? ТИ ЦИОНИСЧЕ ли си, или се правиш на ИНТЕ-РЕСЕН???? Ангел Грънчаров каза: Подкрепям винаги правата страна, Узунов... Ненко Манолов каза: Която и "страна" да се подкрепя в този конфликт, се подкрепя масовото убийство на хора. Ангел Грънчаров каза: Свободните хора имат право да се защищават, свободата се нуждае от защита: когато свободна страна е атакувана от врагове на свободата тя има право да се защищава. Този е критерият. Приравняването на терористите със защит-ниците на свободата е израз на ценностен нихилизъм, на безразличие към свободата: враговете на свободата и нейните приятели не могат да бъдат поставяни на една плос-кост. Щото това е неоправдано надценяване на враговете на свободата – и ужасно под-ценяване на нейните приятели.

Прочее, Израел при всяка своя атака по военни цели предварително извес-тява за точния час на атаката и предупреж-дава цивилните да излязат от атакуваната зона. Терористите от Хамас обаче извеждат мирните хора да правят с тях "жив щит". Сам съдете кой е виновен за жертвите.

Помислете малко. Лесно е да се открие истината по този толкова прост ка-зус, който има и нравствени измерения...

ОБРАЗОВАТЕЛНА ЧИНОВНИЧКА МЕ ПРАТИ ДА ПРЕПОДАВАМ НА АГОРАТА, СИРЕЧ, НА ПЛОЩАДА, НА УЛИЦАТА – ТРЯБВАЛО НАСИЛА ДА СТАВАМ "ПЛОВ-ДИВСКИ СОКРАТ"!

събота, 9 август 2014 г.

Веднага след вчерашната ми сре-ща-разговор с инспекторката по философия А.Кръстанова аз направих кратък видеоот-чет, който обаче остана недовършен - щото бях прекъснат от шум на косачка или трак-торче в градската градинка, където правех в това време записа си: Кратък отчет за мой

задушевен разговор с инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова. Но понеже искам да доку-ментирам тия неща в писмен словесен вид (щото, не е тайна, че аз не съм друго, а нещо като най-старателен хроникьор-архивар на случващото се в нашата образо-вателна система), то така или иначе ми се налагаше да пиша за въпросната среща, щото ми се иска да изтълкувам случилото се, да представя своите усещания, изводи и пр., да потърся съдържащия се в тях важен смисъл. Тази именно и е същината на рабо-тата ми като философ, да търся смисъла, да го изявявам в най-ясна, в пределно ясна форма, та да се настани този смисъл в съзнанията, което пък вече е предпоставка за онзи поврат в душите, който ще доведе и до поврат в "реалната ситуация", по-скоро в действителността; всъщност най-реалното, истински реалното е онова, което е в души-те, а всичко външно и действително е него-ва проекция, тъй че аз затова работя най-вече за промяната в съзнанията. Тази е работата на философа, тази е неговата нива – и аз смирено, както забелязвате, си тегля оралото.

Ако трябва да бъда изчерпателен за това, което се случи вчера в обширния кабинет на г-жа Кръстанова в Инспектората по образованието (той, наистина, се заема не само от нея, но и от неколцина други чиновници), ще ми се наложи да напиша, без преувеличение, цяла една брошурка; ние засегнахме сума ти въпроси, за щастие аз много пъти преди това съм писал за тия епохални истории, тъй че сега няма смисъл да се повтарям за вече казаното, а ще ак-центирам само за новото, за онова, което и мен самия ме впечатли и дори изненада. Ще се опитам да бъда пределно кратък, въпреки че добре зная: направя ли такава една уговорка относно желанието ми за "пределна краткост", писанието ми тогава става най-обширно; но да видим сега какво ще се получи, самият аз съм преизпълнен с любопитство по този така интригуващ въп-рос.

Аз звъннах сутринта към 9.00 часа, когато започваше приемният ден на г-жа Кръстанова, но се обади друг чиновник, посъветва ме да звъня пак, щото телефонът бил дериват, ако тя е там, той нямало да вдига слушалката, та тя да вдигне, е, звънях втория път, звънях, но никой не вдигна; аз се захванах пак с моите си работи, именно писане и четене, и в един момент се увля-кох, гледам, станало вече близо 10.30 часа, пък имам и повече от половин час пътуване дотам, уплаших се да не закъснея, прием-ният й ден свършваше в 13.00 часа, та значи звъннах, този път тя ми се обади, попитах може ли да дойда, тя каза да, не зная дали ме позна, може и да ме е позна-ла; е, към 11 и нещо вече бях в кабинета й, охладен с климатик; насреща седеше друга чиновничка, която през цялото време уж

27 нещо работеше, ала явно с интерес слуша-ше. Толкова за обстановката, аз бях пока-нен да седна и се заговорихме. Ето как протече разговора ни.

Аз си бях намислил няколко въпро-са, които и й ги зададох; писах вече какви въпроси възнамерявам да й задам и й ги зададох почти същите, е, в хода на разгово-ра добавих още. Сега няма смисъл да опис-вам целия разговор, щото той протече в продължение на повече от час, ще стане дълго. Ще се задоволя да ви предам най-вече онова, което ме порази мен лично. Което усетих и което все повече съзнавам ето сега, след като мина известно време за премисляне след самия разговор. Ще се задоволя със смислов анализ, а не с просто описание на засегнатите теми – и предста-вянето тезите на двете страни. Щото тия тези и на другата страна, и особено пък на моята ний си ги знаем, аз толкова пъти съм писал за всичко това, че направо, дето се казва, се "изписах", втръснало ми е да пиша за тия неща. Прочее, тия дни ще ми се наложи да пиша за всичко това и до новата министърка на образованието и науката, ще пиша и на г-жа Коларова, щото желая да й помогна бързо и лесно да се ориентира в тежката ситуация в предоставения й ресор. Даже съм измислил един умен начин как да й го представя всичко, но засега, позволете, да запазя в тайна замисленото. Та ето най-важните ми изводи:

Първо, установих за кой ли път, че е налице пълна несъвместимост на позици-ите на двете страни, моята и на онази, зад която стои инспекторката – като примерна служителка на изгнилата отвсякъде Систе-ма. Моята позиция е известна, аз съм най-радикален критик на Системата, дотам, че вече съм убеден, че тя ще може да се про-мени само по революционен, не по рефор-мистки, по еволюционен път. Тя просто трябва да бъде съборена. И върху нейните отломки да израсте нещо свежо, което са-мия живот иска отдавна, за което самото битие отдавна ни зове, но ний сме глухи; а особено глухи са именно тружениците на Системата, нейните предимно усърдни труженички (като г-жа Кръстанова, като ней-ната вярна сътрудничка директорката на ПГЕЕ-Пловдив, като останалите началства на изгнилата отвсякъде бюрократична обра-зователна система). Не съм привърженик на декретирането отгоре на новите правила, на директивното внедряване на... самата сво-бода, щото така тия неща не стават. Те стават по друг път: самият живот всичко ще породи в един естествен процес. Просто церберите на Системата трябва да бъдат изритани, за да не пречат. Държавната бюрокрация в своето всевластно самодо-волство не прави нищо друго освен да ох-ранява печалното статукво – и да вреди непрекъснато на всички, най-вече на млади-те хора, на учениците, но не по-малко на учителите, които искат да останат верни на

мисията си. Тази компрометирала се тотал-но администрация-бюрокрация, изцяло вредна за растежа на новото, просто трябва да бъде премахната – и тогава новото ще почне да расте. Всичко в новото образова-ние, за което така силно жадуват душите ни, трябва да бъде сътворено от самите реални участници в процеса, именно учениците и учителите, при подкрепата и дори с участи-ето (най-активно!) на родителите. Няма, не е изобретен и не може да се изобрети друг път или начин. Но най-напред трябва да настъпи промяна в съзнанията. Ето, аз за това работя. Пишейки например почти всеки ден в блога си за тия неща. Няма друг път и начин и тук. Трябва много да се мисли, пише, разговаря. Ето, аз вчера направих и нещо такова, повече от час разговарях с тази чиновничка. Научих доста неща. За тях именно ми е думата.

Второ, налице са непреодолими ценностни разминавания между съзнанията на ръководния чиновнически персонал в образованието и съзнанието на ратовници-те за промените, към които има честта да принадлежи и моя милост. С удивление установих вчера, че думата "свобода", при-мерно, направо втриса тази инспекторка, забележете, по... философия!!! Тя винаги употребяваше думата "свобода" с ето този израз: "така наречената...", "толкова люби-мата Ви...", "прехвалената..." и пр., тия хора явно наистина силно ненавиждат свободата, ето тук се крие коренната ми разлика с тях. По начало един философ да мрази свобо-дата е аномалия, даже и човек с някакво философско образование би следвало да изпитва пиетет към свободата; в случая от такова нещо няма и помен. Пълна ненавист към свободата, както и към всичко онова, което й принадлежи, именно към цялата свита на свободата: суверенна личност, достойнство, избор, самостоятелност, авто-номия и пр. Тия неща органически не се приемат от въпросния образователен пер-сонал, който, на тази основа, вече силно мрази и също така органически не може да понася такива като мен, хора, дето сме влюбени в свободата и това, представете си - като капак на всичко! - ни и личи в поведе-нието, в действията, в мисленето, в говоре-нето, във всичко. Г-жа Кръстанова не се постара да скрие това нейно пълно отвра-щение от типа личност, която моята скромна персона, така или иначе, олицетворява. Всеки има суверенното право да бъде себе си, ето, така е, но въпросната администра-тивна особа по никой начин не може да осъзнае, че аз въпреки всичките й "отрица-телни становища" пак ще си бъде себе си, че заради нея и дори заради цялата систе-ма от такива като нея властни чиновници аз никога няма да се откажа от себе си, аз на себе си няма да изневеря. Да, това е прин-ципно важно: тия хора ето толкова просто нещо не могат да го осъзнаят и приемат, изглежда Системата така здраво ги държи в

клещите си, че не смеят да мръднат. Явно обречеш ли се на вярност на Система-та, ще й служиш до гроб, мърдане няма! Системата никому не прощава, ето, и на тях никак не е простила – и няма да им прости. Пълен отказ от собствената личност – тази жертва иска Системата от своите слуги и адепти. Те са принесли вече тази жертва и оттук-нататък вече са впримчени да й слу-жат. Като емпирическа личност същата тази г-жа Кръстанова е много приятен човек, аз никога към нея не съм изпитвал някакви отрицателни чувства или нещо подобно, не крия, тя е приятен човек; но в своето, тъй да се рече, "социално качество" тя ми е доста чужда и дори неприятна: щото не смее да каже нищо лично, тя явно, заради хубавата си служба, е дръзнала да пожертва всичко личностно и дори... човешко. Ще акценти-рам върху този момент щото го оценявам за особено важен.

Трето, за да разбера този така силно вълнуващ ме момент й казах пример-но ето това:

- Г-жо Кръстанова, ето, аз вече съм уволнен, с Вашето активно участие и съ-действие бях жигосан и то завинаги като "пълен некадърник", като "абсолютно неспо-собен да бъде учител", като "негоден за Системата" и пр. Първо, искам да Ви попи-там: Вие очаквахте ли, че ще се стигне до този резултат? Вие желаехте ли го това предварително? Вие към това ли се стре-мяхте? Та в тази връзка сега, не крия, много ме интересува ето това: Вие сега как се чувствате след като благодарение на Ваши-те усилия фактически съм лишен доживотно от преподавателски права, сиреч, съм изх-върлен като мръсно коте от Системата? Интересува ме в човешкия смисъл как се чувствате, имате ли известни угризения на съвестта, чувствате ли някаква вина, съжа-лявате ли за нещо? Все пак сме хора, коле-

28 ги и пр. На мен да ми се беше случило нещо такова, примерно, заради мен да беше пострадал така грозно някакъв човек, аз място нямаше да мога да си намеря от съжаления, а Вие лично, уважаема г-жо Кръстанова, интересно ми е да науча: как спите всяка нощ, многоуважаема г-жо, след като знаете какво ме сполетя заради Вас? Как се чувствате? - аз ето заради това най-вече дойдох на среща с Вас, това най-силно ме вълнува. Аз това искам да го задам като въпрос и на Вашата приятелка, на дирек-торката Анастасова, щото много ме вълнува и тя как спи след като дръзна да стори това, което стори. И ще го задам този, предпола-гам, крайно неприятен й въпрос, включител-но и пред съда. Ето, задавам го Вам. С интерес чакам да чуя отговора Ви.

Знаете ли какво ми отвърна г-жа

Кръстанова на този толкова интересен въпрос? Ако тя се беше съгласила да запи-шем разговора ни, сега щяхме да имаме същински шедьовър, е, тя те лиши, драги ми читателю, от щастието да чуеш от нейните собствени уста какво тя ми отговори на този прочувствен въпрос. Е, ще ми се наложи аз да й предам приблизително думите, щото няма как да претендирам за пълна точност; но смисълът беше ето този:

- За какво да съжалявам бе, Грън-

чаров? Не виждам за какво да съжалявам, да се кая, да чувствам вина, не, няма за какво да съжалявам или да се виня. Аз и сега ако се наложи пак бих направила съ-щото, от нито една своя дума или постъпка не се отказвам, това категорично го заявя-вам! Ти трябва да съжаляваш че не прие протегнатата ръка, след първото ми посе-щение, помниш ли, когато пак много спо-рихме? Ти не пожела нищичко да изпълниш от моите предписания, а именно, да почнеш да преподаваш от официален учебник, а не по твоите помагала, по официалните теми, а не по някакви твои и прочие, да не се повтарям. Самият ти си си за всичко изцяло виновен. Не пожела да се наместиш според правилата в Системата, ето, беше изхвър-лен от нея. Ами ти като искаш да препода-ваш някакви си там твоя чиста и свободо-любива философия що не вземеш, като Сократ, да излезеш на улицата, на агората, и да почнеш на минувачите да им разказваш философските си откровения?! Преподавай на улицата, защо искаш да преподаваш в държавно училище? Я го виж ти, изхвър-лихме те, щото ти така пожела, ти това избра. В нашите училища няма нужда от такива като теб, разни "сократовци", щото ти най-безсрамно се самообявяваш за някакъв си там "пловдивски Сократ", как изобщо не те е срам да скверниш по този начин името му! Да съм била аз съжалявала за нещо, да съм била аз чувствала някаква вина за неговото положение да е сега на улицата: ами ти нали това сам си го избра? Ако си

кютеше както правят това другите, ако из-пълняваше инструкциите, щеше мирно да си доживееш до пенсия. Сега стой на ули-цата и мри. Ти си си виновен за всичко, не аз, това разбери!

И в този дух, като есенция, приб-лизително това ми каза инспекторката по философия в Пловдив вчера. Този е цент-ралният момент от нашия разговор, който аз лично ще го запомня за цял живот. То малко ми остана да живея де, но до края на живо-та си ще помня тия нейни думи. Ако непра-вилно съм предал тенденцията на нейните думи, моля, да напише каквото иска да каже, ще й публикувам текста. Тя сама ми се довери аз да и предавам думите, е, пре-давам ги, според моето "чуване", според това както аз съм ги чул, както те са прозву-чали в моите уши. Ако иска точно да каже каквото мисли по въпроса, да го напише, ще го публикувам тук. Съвестта ми е чиста, аз й предложих да запишем на видео разговора, тя не пожела. Пое този риск аз да предавам думите й. Предавам ги така, както са отек-нали в мен. Със свои думи ги предавам, тя иначе положително нямаше точно така да се изрази. Може би и не може така като мен да се изрази, но това си се подразбира. Ние сме различни личности. И това е прекрасно. И точно затова има смисъл да разговаряме. Иначе нямаше да има никакъв смисъл изобщо да разговаряме. Тя това би следва-ло прекрасно да го знае, щото има известни претенции спрямо философията.

Ох, иска ми се да предам адекват-но точния смисъл, но е безкрайно трудна тази работа! Пък се и изморих вече. Ще трябва да побързам, да претупам разказа си, по-скоро анализа си. Ето още един-два възлови момента.

На следващо място, оказва се, въпросната инспекторка продължава да се инати и да не приема моето суверенно право да имам оригинален и творчески преподавателски подход. Тя изглежда и не успява да схване същината на подхода ми, категорично не желае да го признае. Аз се държа като... стопроцентов философ в часовете си, щото преподавам тъкмо фило-софия, а на нея това й е крайно неприятно, разбирате ли в какво се свежда цялата работа? Тя не може да се държи като такъв стопроцентов философ, то това е и дарба, и талант, и се постига с много практика, е, като не може, иска и на мен да ми забрани да се държа така, няма да стане това, няма да се получи, няма как да стане аз точно да

се откажа от личността си за да угодя на това или онова началство! Аз пък и имам пълното право, бидейки преподавател по философия, да се държа именно като фи-лософ, а не като някакъв там... чиновник. Безброй пъти й казах вчера, че тия неща са суверенни, че става дума за неотнимаеми права човек да бъде себе си, не и не, тряб-вало да бъда "като другите" преподаватели, да бъда смирен, изпълнителен, покорен, бездушен, да бъда, един вид, най-презрян и унизен български даскал, е, тая няма да я бъде! Аз на малодушие учениците си няма да уча, както на нея й се иска, аз ще ги уча тъкмо на онова, което е така омразно на чиновниците: учил съм ги и ще ги уча да бъдат свободни и достойни, суверенни личности, учил съм ги, сега ги уча и за в бъдеще ще ги уча да не постъпват мало-душно, като презрени плъхове, а да постъп-ват като човеци! Всеки в крайна сметка може да учи другите само на това, което е той самият, нали така? Всеки учи другите на това, което сам може. И в което сам вярва. Точка по този въпрос. Тя самата, прочее, инспекторката де, защо е дезертирала от учителството и се и скрила в този уютен кабинет, защо не отиде и тя да преподава малко, кеф й на улицата да иде да препода-ва (като мен съветва да го направи сама, сама да се възползва от умния си съвет!), кеф й да иде в училище! Ама нещо май не й се ходи в училище; аз съм забелязал кои и какви учители предпочитат да се наместят на администраторско място, но ще запазя този секрет - за да не ми се обиди някой, не че не го знаят всички де, това е една пуб-лична тайна.

Та значи инспекторката де факто не можа да отговори убедително на нито един мой въпрос, колкото повече я прик-лещвах с въпросите си, толкова повече тя се ядосваше и почваше да говори на мо-менти пълни нелепици. Примерно това, тя си повтори мантрата, която с директорката Анастасова я повтаряха до втръсване, която тази нощ някой я е написал и в блога под моето видеоизявление: че, видите ли, уче-нициТЕ и дори родителиТЕ били недоволни от мен! Попитах я: вие как го разбрахте това? Ами как така, разговарях с ученици! – отвърна ми тя. С колко ученици разговарях-те? – я попитах. С много! – ми отвърна тя. Колко много? – безжалостно продължавах да я мъча аз. Ами доста бяха, не помня точно! – отвърна тя. Всички питахте ли? – садистът Грънчаров продължаваше да я тормози без жал. Е, всички не съм питала! – отвърна тя. Щото и всички да си попитала, и всички до един, направо на 100% да ти бяха отвърнали "Грънчаров е много лош човек!", ти пак не трябваше да им повярваш, щото когато цяла една група от хора отговаря така единогласно, то тук има нещо крайно съмнително и подозрително – това поне би следвало да го знаеш, нали си философ? А иначе нормалното е това: всеки от нас на

29 едни хора се харесва, на други – не. На всички който се харесва не струва обикно-вено нищо особено. Безгръбначните, без-личните хора се харесват на мнозинството. Ний, дето сме личности, нас обикновено съвсем не ни харесват. Колкото по-стойностен е един човек, толкова по-малко хора го харесват – това поне знаеш ли? И така нататък. Темата, виждате, е благодат-на. Както всяка философска – и психологи-ческа, човешка! – тема.

Аз безкрайно обичам, даже обожа-вам тия теми. Затова вчера се вдигнах и в разгара на лятото, когато всички "нормални хора" си пекат белите задници на слънце край морето, край реки или басейни, където си искат да си пекат пустите бели задници, та значи точно в тия дни се вдигнах да ида в инспектората да си водя най-задушевни философски разговори със самата инспек-торка по философия! Това ако не е подвиг от моя страна – сполай му кажи! Някой някога да е правил същото?! Ако има такъв друг човек, намерете го и ми го доведете. Само човеч като мен и като Сократ, сиреч, философ или, другояче казано, "луд човек", е способен да извърши такъв нравствен подвиг! И точно такъв като мен всеотдайно предан на философията човек, способен на такива подвизи, ме обявиха за "пълен нека-дърник" и ето, сега самата инспекторка, видите ли, ме праща да ида на улицата, на площада, на мегдана, на агората, като Сок-рат – да преподавам на минувачите фило-софия! И да стана за резил, да ме фанат и да ме натикат в психиатрията, това ли иска та да ми се случи? Много жестоко бе, Кръс-танова, Вий милост малко немате ли?! И Вие ли сте безжалостна и безпощадна като онази Ваша приятелка Анастасова? Мерси за комплимента да ме сравнявате със Сок-рат, но аз ще преподавам не на улицата, а ще преподавам в училище – щото тия учи-лища са мои, те не са на вас, на бюрократи-те, та се разпореждате с тях сякаш са ваша частна собственост! Тия училища са наши, те са на нас, българските данъкоплатци, не на вас, бюрократите – това отвърнах на тъй усърдно мислещата инспекторка. Що пък тя не отиде да преподава на улицата, а мен праща? На нея значи й харесва да си клати краката на чудесното й бюро, а пък мен праща на улицата – каква наглост само, а?!

Виждате на какви подвизи и спо-собна родната ни бюрокрация, нали, убе-

дихте ли се вече? Аз спирам, няма повече да пиша, че се изморих, пък ми и писна. Ако се сетя за нещо важно, ще го пиша отделно, имам предвид около вчерашната среща, за която, вярвам, се убедихте, че беше много ползотворна и богата на смисъл. Ех, да се беше съгласила г-жа Кръстанова да я запи-шем на видео сега какъв шедьовър щяхме да имаме! Голяма загуба, спор няма, ето, сега ви се налага да се задоволявате с трохи. Животът, живият живот е по-богат от всяко изкуство, от всяка литература, той е изворът на всичко, даже и на философията. Аз ей на такива "лоши неща" уча учениците си. А на чиновничките от образователната сфера не ща да угаждам, предпочитам да ги ядосвам. Много си падам по това да ядос-вам разните му там предани на Системата чиновнички, вервам, сте го забелязали това.

Казах й нещо в заключение, ето, казвам го и на вас: онзи чиновник от по-висше ниво, на когото аз съм сигнализирал за крещящите злоупотреби с власт и за фрапиращите грешки на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, и той в резултат не си е мръднал и малкия пръст да направи нещич-ко да я озапти и да я постави на мястото й, с това е поел пълната отговорност за ней-ните злоупотреби и грешки, нанесли толко-ва вреди на училището и на учениците. Имам предвид и инспектори, организацион-ни експерти, и началници на инспектората, и дори самата министърка, да не говорим пък за подчинените й от апарата на Министерс-твото. Ала неслучайно никой не си мръдна пръста – не си мръдна пръста щото Систе-мата е такава. Тя е система на пълната безотговорност. Върхът на пирамидата носи пълната отговорност, по-долните звена си измиват ръцете с по-горните, а най-горното вместо да опере целия пешкир, нищичко не опира, министърът напуска, идва нов – и отново нищичко не се променя. Много удобна е тази система, нали така? Е, казах на г-жа Кръстанова, че като убеден враг на тази система ще направя всичко, което е по силите ми и даже свръх това един ден виновните да си понесат поне отчасти вината. Тя втренчено и уплашено ме погледна. Какво имам предвид ще се разбере съвсем скоро... à la guerre comme à la guerre - нали тъй думат в такива случаи французите? А англичаните тъй ли думаха: "at war as at war"? Леле, как злокобно проз-вуча накрая есето ми, майчице, дали пък някоя чиновничка няма да се уплаши? Ще се уплаши, ама друг път...

Ами това е в общи линии. Хубав ден и приятен уикенд! Печете си задниците на плажа и не мислете за нищо. За абсо-лютно нищо не мислете непременно! За какво има да мислите я – некой да не е прокопсал много от мислене?! Мисленето пък особено и говоренето у нас са опасни. Видяхте аз какво постигнах като много мис-ля, пиша и говоря. Пратиха ме като Сократ на агората да преподавам философия,

пратиха ме в... лудницата, къде ли не ме пратиха, само и само да ме накарат да млъкна. Е, аз няма да млъкна. А вий си мълчете старателно и гледайте най-вече задниците ви хубаво да се опекат на слън-цето. Та да имате наесен кафяви задници - иначе какво ще правите ако задникът ви не е хубаво опечен на слънце? Как ще се по-кажеш пред хората с неопечен на слънце, сиреч, със суров задник? Чао! До нови сре-щи, уважаеми мълчащи и покорно излежа-ващи се на слънце... задници!

РАЗТЪРСВАЩА В СВОЯТА БЕЗПОЩАД-НА ПРЯМОТА ДИСКУСИЯ ЗА КАТАСТРО-ФАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ

Ето, направих си труда да извадя най-интересните коментари под публикаци-ята Учителка от Перник взриви система-та: Да преподаваме на учениците е пос-ледната ни грижа; тая дискусия, чини ми се, заслужава да бъде сложена още утре на бюрото на новата министърка на образова-нието и науката, но кой ли ще го стори това; а на мен взе да ми писва само аз да се обръщам към горните инстанции, пребива-ващи в някакво олимпийско спокойствие – и излъчващи пълно безхаберие: (ОЩЕ >>> в лога)

НАЧАЛОТО НА МОЯ КУРС ЛЕКЦИИ ПО ТЕМАТА "КАК ДА СТАНА ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ?"

ВИДЕО (ОЩЕ ЛЕКЦИИ >>> в блога)

Приятно слушане, приятни раз-мисли! Ако има въпроси, питайте, ще ви отговоря!

СЪВСЕМ СКОРО ОЧАКВАЙТЕ ИЗЛИЗА-НЕТО НА ЕДНА НЕОБХОДИМА КНИГА

30

Цел на изданието

Целта на настоящия речник е опит да се създаде един нов мисловен ракурс към будистката система. Като цяло всяка мисловна система се подчинява на вътреш-ните си специфични мисловно – пространс-твени решения. Вътрешното познавателно пространство на системата създава общата представа за нея, както и обратното общата представа за една мисловна система съз-дава представа за познавателното прост-ранство на системата.

Именно от позиция на вътрешното познавателно пространство на системата е и опита за запознаване на българския чита-тел с някои от основните понятия на будист-ката философия и психология, (най-вече будистката абхидхармистка традиция). Някои от понятията са представени в пара-лел с интерпретацията им при други школи и системи в лоното на самия будизъм, както и с небудистките индийски системи. Опит-вам се също така да въведа и европейски паралели при някои от тях.

Що касае чисто философските по-нятия, независимо че съм се старал колкото е възможно повече да се доближа до едно съдържание, отговарящо на източната философска чувствителност, винаги съм осъзнавал трудността и дори невъзмож-ността за това. Много от философските термини и понятия в този речник нямат “източната дълбочина” на философското усещане. Това според мен не е по причина на неточности в превода, а по-скоро на невъзможност да бъде усетено същностно-то съдържание на понятието. Будистките понятия са особена смес между чисто фи-лософско и психологическо съдържание. За да се достигне до чистото философско значение трябва да се върви по пътя на една специфична философска и психологи-ческа чувствителност. За западното фило-

софско мислене тази преплетеност е по-скоро нещо объркващо и неясно. Тя сякаш не пропуска логическия лъч, сякаш го за-държа. А там където логическият лъч е задържан, мисловният обект е неясен, фрагментарен, може би мистичен и някак различен в общия смисъл. Той би могъл да бъде почувстван или своеобразно усетен, но именно това дразни западното философ-ско мислене. (ОЩЕ >>> В БЛОГА)

ИСТИНАТА ЗА ИСТОРИЯТА НА СССР И ЗЛОДЕЯНИЯТА НА РУСКИЯ КОМУНИЗЪМ

ВИДЕО

МОЕ ИНТЕРВЮ, ДАДЕНО ЗА ВИСОКОТИ-РАЖЕН "ЖЪЛТ" ВЕСТНИК, НО ЗАБРАНЕ-НО ЗА ПУБЛИКУВАНЕ, ЩОТО НЕ Е ПОД-ХОДЯЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ИДИОТИ

Публикувам и в блога си мое ин-

тервю, дадено за високотиражен "жълт" вестник, който обаче не посмя да го публи-кува нито на страниците си, нито в своя сайт; кои са причините за това аз мога да гадая, да се досещам. Най-вероятно не го публикуваха защото историята не е кой знае колко "пикантна", засяга сериозни теми, имащи голям човешки смисъл, а пък тия неща, предполагам, не са кой знае колко интересни за този род плиткоумна публика, която ще вземе да си купи подобен вестник; издателите му пък внимават да не се допус-кат във вестника по-сериозни материали, щото на техния фон ще изпъкне още по-ясно глупотевината на всичките им остана-ли идиотски и изсмукани от пръстите "зани-мателни четива". Къде ти разказаната от мен история може да се мери примерно с такъв високоинтелигентен матр`ьял за иди-оти, носещ прочувственото заглавие Вуле-ва се дупи на селфита?!

От друга страна този вестник е на Дилян Пеевски, това също обяснява много неща. Както и да е, да се опитваш да цензурираш блогър като мен е пълно идиот-ство; ето, аз публикувам текста в блога си, разбира се, знам, че и т.н. "сериозни медии" у нас няма да се заинтересуват от разказа-ната история, щото и те страдат от същия недъг: истинските човешки истории, криещи в себе си огромен човешки смисъл, биват игнорирани, с оглед природонаселението на страната ни да продължи да пребивава в състояние, близко до дълбокия сън, родст-вено също така на идиотизма; такива текс-тове като настоящето интервю са и опасни: ако бъдат допуснати някои хора могат да се събудят, а тогава какво ще правим, как ще запазим тъй приспивното и удобно статук-во? Ето, можете да прочетете това забра-нено интервю в неговия автентичен вид:

Г-н Грънчаров, как се стигна до-там да дадете под съд Стоянка Анаста-сова, директор на Професионалната гим-назия по електроника и електротехника – Пловдив?

Това е завършекът на една твърде любопитна история, която прекрасно илюст-рира ситуацията в българското образование и училище. Знаете, от години се говори, че кризата в тази толкова важна сфера на живота ни е тежка, катастрофална даже. Проблемите са нетърпими, ала въпреки това господстващата Система си стои непо-бутната, подобно на непревземаема кре-пост. Работите не вървят, виждате, качест-вото на образованието на младите е обидно ниско. Учителите са недоволни от отреде-ната им роля на прости изпълнители на разпорежданията на висшестоящите инсти-туции, особено пък е неприятно безразли-чието от страна на гражданското общество. Стигнахме дотам, че огромното мнозинство от родителите сякаш не са кой знае колко обезпокоени, че техните деца са жертва на една несъвременна, неефективна, остаряла система на образование, залагаща на от-давна отречени практики. Системата се крепи на няколко стълба: пълен държавен монопол и хегемония на държавата в обра-зователната сфера, абсолютно всевластие на държавната бюрокрация, тотална липса на свобода у ония, които реално се занима-ват с образование, именно учителите и учениците – те са превърнати в изпълните-ли на разпорежданията (програмите, инст-рукциите и пр.) на висшестоящите фактори. Според господстващия стереотип „добри” учители и ученици са ония, които безропот-но изпълняват инструкциите, а „лоши” са ония, които имат смелостта да правят не-щата по нов, различен, нестандартен начин, да държат на личността си, на правото да бъдат себе си, да проявяват творчество и да предприемат някакви инициативи и ино-вации. Та така се случи и в моя случай:

31 наложи се да встъпя в много спорове, а в крайна сметка и в остър конфликт с ново-назначена директорка, която реши да зало-жи на формализма, бездушието и канце-ларщината на тоталното администриране.

Интересно е, че докато тя не беше директор аз бях с нея в най-прекрасни от-ношения. През първата година на директор-стването й имахме чудесни отношения, стараех се да й помагам защото свързвах известни надежди за промяна към добро. Смятах, че има смисъл тя да бъде подкре-пена. Но разминаванията ни датират от времето преди три години. Почина Стив Джобс и тъй като нашето училище няма патрон (преди години се е наричало „ТЕТ-Ленин”, интересно е, че и досега пловдив-чани го знаят така и масово така го наричат, което е същинска аномалия!), предложих в блога си именно Стив Джобс да стане пат-рон на училището ни. Медиите се заинтере-суваха много от това предложение, дойдоха репортери от всички национални телевизии и вестници. Вземаха интервюта от мен, от ученици, от учители, от директорката, голям шум се вдигна по принципа „всяко чудо за три дни”. Директорката зае странна позиция: това не било важен въпрос! Изглежда й стана много неприятно, че инициатор на този дебат бях аз, знам ли коя е причината, но е факт, че отношенията ни рязко се раз-валиха и влошиха от този момент.

Тя най-вероятно си е помислила, че сте я засенчил?!

Изглежда нещо такова се получи. Тя ме обвини, че правя всичко това за своя „реклама”. Правил съм го бил от „суетност”. По време на учителски съвет се получиха доста драматични спорове. Предложих учителите и учениците да гласуват за това кой да стане патрон на училището, предло-жих нещо съвсем демократично – да прове-дем нещо като референдум. Всички мои предложения директорката ги прие на нож. Понеже учениците приеха възторжено идея-та за референдум, наложи се да го прове-дем в рамките на ръководения от мен Дис-кусионен клуб. Администрацията гледаше с мрачно навъсени вежди случващото се. Учениците избираха между няколко пред-ложения, е, Стив Джобс, разбира се, спече-ли. Директорката реагира в този смисъл: „Само през трупа ми ще стане това Стив Джобс да е патрон на нашето училище!”. Ето откъде започна нашия конфликт, който в един момент придоби ужасни мащаби.

Аз по идеи и по манталитет съм човек, който е привързан към ценностите на демокрацията. Свободолюбив човек съм, няма как, ние, философите, силно обичаме свободата – без свобода няма и не може да има философия. Когато директорката не даде възможност в рамките на различните училищни органи за управление да започне един демократичен дебат по тежките проб-

леми на училищния живот (примерно, всяко мое изказване на учителския съвет беше приемано едва ли не с освиркване от пре-даните фенки на директорката!), тогава аз се видях принуден да започна да пиша в блога си по всичките ония въпроси, по които на мен не ми даваха думата в съвета. Смя-тах, че като се ангажира общественото мнение всички ще се включат в един толко-ва необходим ни дебат, да, публичността, която аз придадох на проблемите в учили-щето в блога си, всъщност беше покана за дебат. Жестът ми обаче не беше възприет подобаващо, аз в един момент бях обявен за… „народен враг”, който, видите ли, „уронвал престижа” на училището! Явно някои хора още са във властта на остарелия тоталитарен рефлекс: „Който не мисли като нас не мисли правилно!”. Директорката в един момент започна да прави нужното да настройва „широките народни маси” срещу въпросния „народен враг”, именно срещу моя милост. И се започна безогледна кам-пания с оглед да бъда дискредитиран и като личност, и като преподавател, кампания на един ужасно анахроничен административен тормоз и терор, каквато аз лично не съм си и представял че е възможна в наше време. Да обаче се оказа, че не само е възможна, тя направо ми се стовари върху главата!

Видях копие на исковата молба до съда, която сте пуснал и на личния си Фейсбук-профил?

Да, това е трето дело, което за-веждам срещу ПГЕЕ-Пловдив, представля-вана от директорката. Първото дело, срещу нейна заповед за наложено ми дисципли-нарно наказание „Предупреждение за увол-нение” го спечелих и на трите инстанции, съдът отмени неправомерно наложената заповед. Казах, че директорката по общоиз-вестния властнически маниер започна да ме гони и тормози, търсейки или сама органи-зирайки какви ли не поводи да ме уволни. Е, съдът отмени тази нейна заповед. Но това съвсем не спря така усърдната в преслед-ването на целта си администраторка.

Вече 30 години преподавам фило-софия, имам т.н. „първи клас квалификация” – най-високата възможна за учителите. Преподавал съм и в университет, и в гимна-зии. Имам много публикации, автор съм на много книги, също така и на учебници и учебни помагала. Освен това имам заболя-ване на сърцето и съм инвалидизиран. По тези причини директорката трябваше да положи особени усилия да „мотивира” едно евентуално мое уволнение, за организира-нето на което тя положи завидно старание и титанични усилия. Показа и гениална нап-раво изобретателност. Примерно в доку-мент до ТЕЛК, т.н. „производствена харак-теристика”, тя си позволи да впише, че съм бил с… „нервно-психически разстройства”,

сиреч, за да се разправи с мен, дръзна да ме обяви за… „луд”!

Е, ТЕЛК обсъди нейната любител-ска „диагноза” и я отхвърли по категоричен начин. Но за преживените унижения на мен ми се наложи да заведа ново съдебно дело, този път за клевета. Дадох директорката и в Комисията за защита от дискриминация. Интересно е да се отбележи, че за всичките тия своеволия на въпросната администра-торка аз по надлежен ред съм уведомявал висшестоящите органи на образователната институция, включително и Министъра на образованието и науката; да, обаче ефект от тия мои жалби нямаше никакъв! Само Омбудсманът на републиката г-н К.Пенчев прояви живо участие в решаването на казу-са, опита се да повлияе за решаването му в положителна насока, обаче пълномощията му по закон не позволяват намесата му да бъде ефикасна. Въпреки всичко обаче ди-ректорката продължи да преследва целта си, именно моето уволнение, изритването ми от училището. В крайна сметка тя пос-тигна целта си като ме уволни със смехот-ворния мотив „пълна некадърност”, „абсо-лютна неспособност да се справя със за-дълженията си”, един вид дръзна да „дока-же”, че от мен, видите ли, „учител не става-ло”, без да се смущава от факта, че аз вече цели 30 години (!) работя в тази сфера и имам своите несъмнени постижения. А също така и много обичам работата си, смятам, че тя отговаря на моето призвание. Най-жалкото е обаче, че директорката уп-ражни върху мен крайно обиден и жесток натиск, не смущавайки се изобщо от здра-вословното ми състояние. От преживения заради преследванията стрес се стигна дотам рязко да се влоши здравословното ми състояние.

От исхемична болест на сърцето ли страдате?

Да, имам ускорен ритъм, неритми-чен пулс. От доста време имам тези здра-вословни проблеми, но ги контролирах с медикаменти. С помощта на хапчета горе-долу поддържах ритъма на сърцето си. Да, обаче тези спорове и голямото напрежение доведоха дотам, че сърцето ми вече посто-янно е извън ритъм. Имам и белодробно заболяване, задух. По тази причина бях инвалидизиран с право на работа. Това обаче съвсем не смути директорката, тя успя, кой знае как, да издейства разрешение за уволнението ми дори от… Инспекцията по труда (тя постоянно парадира с прекале-но многото си „връзки”!) и ето, на 19 май, безкрайно щастлива, ми връчи, под форма-та на „предпразничен подарък”, заветната заповед за уволнение! Тя ги умее тия гав-рички, виждате, че има несъмнени способ-ности в тази посока – организирането на унижението на своята поредна жертва.

32 Тежка и ниско платена е учителс-

ката професия днес!

Да, точно така. Но аз си обичам професията. Философ съм и смятам, че за тази работа съм роден, Бог ми е дал нужни-те способности за да я упражнявам на едно високо и съвременно ниво. С млади хора общувам всекидневно, предметът ми е хубав, отдал съм се изцяло на него. Обичам да общувам с младите хора, водим диску-сии по най-важните въпроси. Смятам, че учениците имат полза от общуването с мен. Ние, учителите, за това работим: да сме полезни на младите, да им помагаме. Но ето, в тази своя умопомрачителна заповед директорката дръзна да ме квалифицира като „абсолютно некадърен” и „неспособен” да преподава, не съм бил умеел да общу-вам с учениците и пр.

Бил съм неспособен, видите ли, да изпълнявам задълженията си като учител. И за да докаже тази своя екстравагантна теза в продължение на две години ми правеше редовни проверки – без да ме предупреди влизаше в часовете ми, а после пишеше абсолютно свободни литературни съчине-ния за видяното, влагайки и много страст, и лирика, даже стигна дотам в литературните си увлечения (тя по образование е литера-торка, нищо че стана директор на… профе-сионално училище), че почна да пише про-токолите за тия свои проверки в „пряка реч”, влагайки каквито си иска думи в… моите уста! Когато обаче й заявих, че тя няма право да ми дава препоръки по това как се преподава философия, на нея й се наложи да приобщи към каузата за моето злепоста-вяне и инспекторката по философия, и нея почна да кани редовно да ме проверяват. За 30 години стаж не бях проверяван от инс-пектор по философия нито веднъж, но в последните две години за сметка на това бях проверен поне 5 пъти! За съжаление инспекторката не изпълни функцията си, позволи да бъде въвлечена в игричките на директорката и написа такива „протоколи”, които отговаряха на най-съкровените жела-ния на тъй страстното директорско сърце! А иначе аз и на директорката, и на инспектор-ката най-спокойно им обяснявах, че имам един свой оригинален и творчески подход, че няма да позволя да ме натикат в калъпа на „типовия преподавател”, че преподава-нето на философия не е като шиенето на някаква „мисловна конфекция”, като праве-нето на тухли, че училището не е тухларна фабрика и пр. (Впрочем, една от последни-те ми книги е посветена на образованието и носи заглавието Ние не сме тухли в стена-та! (подзаглавието й е „Есета за освобож-даващото образование”.) Разбира се, смис-лен диалог и тук нямаше, другата страна, ползвайки се от властническото си положе-ние, излезе с претенцията, че тяхната пози-ция била „единствено правилната”. Аз тряб-вало било да бъда посечен, та в училището

да възтържествува сивотата, еднообразие-то, скуката, униформеността и пр. Минис-търката (проф.Клисарова), до която про-дължих да пиша безчет жалби за случващия се административен произвол и тормоз, изобщо не се трогна – щото тя беше заета с „фундаментални” проблеми от типа на този как да принуди учителите да почнат да преподават само по един-единствен „най-правилен” учебник, няма да си играем на свобода и на демокрация я?!

В един момент нещата стигнаха до крайна и съвсем абсурдна форма – когато директорката не се посвени да използва и ученици срещу мен. Има ученици, т.н. „акти-висти”, които са използвани за това-онова от администрацията и затова са в много близки отношения с нея. Такива именно ученици бяха използвани за да създават напрежение в един-два класа (иначе аз преподавах в цели 14 класа и часовете ми вървяха съвсем нормално!). Тия ученици бяха насърчени да се държат хулигански. Примерно да пречат на преподавателя да си върши работата и, примерно, да се про-викват отвреме-навреме: „Ей, господине, ама Вие не ни преподавате правилно!”, „Не щем да учим при вас!”, „Искаме друг, по-добър преподавател!” и пр. Сиреч, да пов-тарят като папагалчета заучените „истини” на директорката – какво умилително едино-душие между директор и арогантно държа-щи се ученици! Аз помолих в създалата се ситуация администрацията да си изпълни дълга и да призове тия ученици да спазват правилата, но ефектът беше обратен. Уче-ниците започнаха да се държат още по-арогантно. Директорката нито веднъж в мое присъствие не пожела да призове ученици-те да спазват правилата и да не нарушават правилника! Което очевидно насърчаваше тия ученици да се държат още по-нагло. Иначе днешните ученици по начало са добри, аз с тях се разбирам превъзходно. Те по никакъв начин не биха си позволили такова арогантно поведение в нормална обстановка, от което аз съдя, че им е било въздействано. Това обаче е съвсем недо-пустимо по всички правила – и на морала, и на правилника, и на закона, и на всичко!

Директорката твърди, че именно Вие генерирате напрежение?

Е, тя беше длъжна да напише всичко, което й хрумне, та да има „по-голяма тежест” нейната наистина куриозна заповед за уволнение. Всяко нещо може да бъде изтълкувано както си искате, в това число и наопаки на реалното. Ето и за това т.н. „генериране на напрежение” от моя страна. Един вид „генерирам напрежение” когато правя нужното младите хора да се позамислят, та нали мисленето изисква полагане на известни усилия? Какво пречи тогава да приемем, че този там учител, изискващ учениците му да мислят, при това

съвсем самостоятелно и свободно, всъщност по този начин ги… „тормози”, „мъчи” ги да мислят – нали и така може да бъде изтълкувано всичко?! Нали мисленето било „мъка”, ето как може да бъде изтълку-вано всичко – неслучайно толкова много хора направо мразят да мислят! Когато човек започне да мисли и да търси истината „напрежение” винаги има; ала немисленето, умствената ленивост за сметка на това е така сладка и приспивна, нали така?!

Според догмите на администра-тивната система в образованието важно е да се спазват инструкциите, а пък дали работата върви и дали някой има полза не е от значение. Аз не мисля обаче така. Не мога да се задоволя с такова отношение към работата си. Ако всичко е вяло, скучно, тихо, „добре сресано” работата може, фор-мално погледнато, да върви, но тя никак няма да е ефективна. Или ефектът е напра-во обратен на желания! Аз не се задоволя-вам с формално провеждане на моите ча-сове. В моите часове има много спорове, много дискусии. Примерно често прилагам иновативни методи, да речем, класът се разделя на две групи, два „отбора”, които защитават противоположни позиции. Учени-ците си задават въпроси, питат, отговарят, всички полагат усилия да се стигне до исти-ната, съпричастни са с оглед постигането на „победа” (да съберат повече „точки”). Възп-риемат часа като състезание, като игра. Като възникнат спорове по интересни, въл-нуващи младите хора въпроси, даже и в междучасието учениците продължават да спорят. Аз смятам, че това е хубаво, но ето, в очите на тъй авангардно мислещата ди-ректорка това било крайно осъдително. И тя издаде своята категорична присъда: да бъда изгонен от училището, а по този начин и от образователната система изобщо, щото кой директор ще вземе на работа такъв „доказано некадърен” преподавател, увол-нен по параграфа „несправяне с работата”, „липса на качества” и пр.?

Добре, защо толкова много Ви мрази тази дама?

И аз много съм мислил как е въз-можно такова едно отношение към друг човек, към колега при това. Е, имаме разли-чия в разбиранията, но това е толкова ес-тествено. Тя подкрепя друг тип педагогика. Като директор нейния възглед е прост – има инструкции, учителят трябва да спазва безукорно правилата или предписанията на висшестоящето началство. Тя се придържа към чисто административния, аз бих казал дори казармен подход спрямо училището и образователния процес.

Моят подход обаче е коренно раз-личен. Моята идея е, че образованието е един най-фин и чисто духовен процес на въздействие, при който учениците трябва да имат полза от общуването си с учителя;

33 целта тук не е просто да са доволни начал-ниците. Истински важното за мен са същ-ностните интереси на учениците. Именно да станат пълноценни личности, разполагащи със съответните умения за самостоятелно мислене, за постигане на смисъла, за ори-ентиране в света и пр.

Е, разминават ни се разбиранията с директорката, но това не значи, че тя като мисли иначе има правото да ме тормози та да почна и аз да мисля като нея. Не е този начинът. Аз съм добросърдечен, толеран-тен човек и съм се стараел да имам най-нормални човешки и даже приятелски от-ношения с всички, е, разбира се, налагало ми се е много да споря с кой ли не, пример-но дори и с началството; много съм спорил с директорката включително и в присъстви-ето на инспектори. Като е нямала какво да ми отговори в тия спорове (ние, философи-те, много сме убедителни в споровете по-неже това е нещо като наша прерогатива!), предполагам, директорката се е изпълвала с желание за мъст. Така си обяснявам край-ния негативизъм, който тя си позволи спря-мо моята личност, който в неприкрит вид струи от всяка нейна дума и в заповедта й за уволнение.

Писах много жалби, възвания, от-рити писма в този период до министерство-то, до омбудсмана, до синдикатите, до кого ли не. Идваха проверяващи по мои сигнали. Тя се възползва от това. Другите учители са недоволни когато има проверки защото и те могат да бъдат проверявани. Ето, тя се възползва от това и се постара да настрой-ва учители срещу мен – бил съм „уронвал” имиджа на училището и пр. Даже в духа на „добрите стари времена” бяха инициирани „разгромни писма на колектива” срещу „злия народен враг Грънчаров”. Смешна работа! Живеем все пак в XXI век, не в 50-те години на ХХ-я век!

Много е възможно г-жа директор-ката да е получила политическа поръчка да се разправи с мен. Аз съм най-активен политически коментатор в своя блог. Много съм критикувал правителството, което я назначи по времето на министър Сергей Игнатов. Знаем, че в наши условия конкурс за директор винаги се печели от кандидата на управляващата партия. Ето в нашето училище се явиха 18 кандидати. Повече от тях бяха инженери, способни хора. Но спе-чели една учителка по… литература. Нима сред явилите се кандидати-инженери толко-ва е нямало поне един достоен да стане директор?

Цената на вашия иск е 5 579, 94 лв.?!

Тези пари ме се полагат по закон за 6-те месеца, в които съм бил без работа. Ако спечеля делото тя е длъжна да ми компенсира 6 заплати. Сумата е такава според закона.

Какви унижения сте претърпял по време на ТЕЛК за да доказвате, че сте нормален?!

Да, това са любопитни подробнос-ти. Знаете, че едно време властта обявява-ше другоячемислещите за… „психично болни”. Е, оказа се, че такова нещо може да се случи и в наше време, то сполетя мен. Първо ходих на психологически изследва-ния за изследване на психичните ми сили, именно чувства, внимание, памет, емоции, воля, интелект и пр., е, аз съм психолог, преподавам от години психология, тия изс-ледвания са ми интересни; получих доку-мент, че „нямам отклонения”, че съм „в нормата”. Освен това, въпреки че никога не съм ходил на психиатър ми се наложи да отида – за да ми издадат документ за със-тоянието на моята психика. Разпитваха ме надълго и нашироко. В такава ситуация човек се чувства много странно. Аз самият се занимавам с психология и добре знам, че човек не може да има гаранция, че е „точно в нормата”. Тия неща са много относителни. Всеки си има своите странности, има своята индивидуалност, всеки има право да бъде и… чешит, нали така? Но е фатално важно как тъкмо психиатърът вижда нещата, как той те възприема. Затова по време на тия обсъждания на моменти се чувствах много унизително. Е, иначе с психиатърката про-ведохме чудесен диалог, включително и за цялата история на моите отношения с тъй любознателната спрямо психиатрията ди-ректорка, имаща самочувствието че е нещо като „самоучка” в тази област – след като си позволява да издава „оригинални диагнози”. Психиатърката ми издаде документ, съдър-жащ констатация „психично здрав”, с което директорската „диагноза” изцяло рухна. След това пред самия ТЕЛК наново тряб-ваше да обяснявам на цяла комисия всичко наново, а те ме гледаха с подозрения, все пак не всеки ден при тях бива обследван един тъй многоречив философ като мен. Но го има и този момент, че е напълно възмож-но психиатрите да си кажат: нищо чудно че директорката те е възприела за „ненорма-лен” щом си толкова различен от другите, щом си мислещ и пр.! Знаете ли, за жалост, у нас да си различен, да си личност е нещо като проклятие! Отбележете, че личност и раз-личност имат един и същ корен.

Добре, ако спечелите делото ще се върнете ли на работа в училището?

Да, непременно ще се върна. Учи-лището е много добро, много хубаво. Надя-вам се и директорката след тия съдебни спорове да преосмисли позицията си. За жалост, за момента, по моя преценка, тя показа категорична неспособност да се справя с високите изисквания за тази длъж-ност. Показа невероятно неумение да ръко-води хора, подходът й просто е принципно

сгрешен: с хора, с човеци, ако не общу-ваш човешки, нищо добро няма да постиг-неш. Освен мен тя уволни и много други хора. Изгони ги от училището по най-унизителен начин. Някои спечелиха дела срещу нея и скоро ще се върнат на работа по силата на съдебно решение.

Тя просто няма умения да работи с хора и има огромно самочувствие по две причини. Първо, както т.н. „зли езици” гово-рят, майката на съпруга на директорката била сестра на Георги Атанасов, министър-председател по времето на Тодор Живков. (Тя се е омъжила за човек, имащ фамилия Анастасов.) Знаем, че хора от някогашната комунистическа номенклатура все още имат превъзходно положение и в днешни усло-вия, на което се дължи и огромното им самочувствие. На второ място се знае, че съпругът на директорката преди 1989 г. работил в системата на МВР. По тази линия у нас много хора направиха и пари, и карие-ра. Това може би е причина някои хора да имат съзнанието, че са недосегаеми. И че могат да си правят каквото поискат. Трябва нещо да правим че да ги убедим, че отдавна минаха тия времена, когато властващите можеха да си правят каквото им скимне с нас.

„Юлиян Вучков е много удобен за ченгесаро-олигархичното статукво. За-това и го пласират толкова по медиите” – тази Ваша теза в блога Ви ми направи силно впечатление?!

Той е от т.н. удобни за всяка власт хора, нищо че плямпотят срещу всяка власт. Феноменално е това, което прави Юлиян Вучков. Знаем, че до 10-ти ноември е бил свързан с официалното статукво и след промените също успя да се нагоди много добре. Той минава за краен, яростен критик. Но това е само видимост, не бива да се подвеждаме по думите и внушенията му. Нещата трябва да се тълкуват по-цялостно за да бъдат разбрани вярно – щото иначе, като се подвеждаме, проявяваме непрости-ма наивност. Аз смятам, че неговите крити-ки са парадиращи, демонстративни и лице-мерни. Те са крайно кресливи с цел да всяват нихилизъм сред тъй доверчивите и незатрудняващи се с мислене простодушни народни маси. Това е много удобно, щом „всички са маскари”, щом „никой не заслу-жава доверие”, тогава истинските мерзавци ликуват – та тях никой няма да ги разпознае в общия кюп! Аз затова твърдя, че байвуч-ковото плямпане е много удобно тъкмо за статуквото и за силите, които стоят зад него. Затуй му дават такъв огромен медиен ком-форт. Той сам не се усеща, че го използват, напротив, въобразил си е, че е нещо като „народен трибун”. Горко на страна, горко на оня народ, който има „трибуни” като Вучков, Сидеров, Бареков и останалата медийна пасмина, претендираща и за политическа

34 роля! Има хора, които се увличат по вучко-вите приказки. Той казва : „Няма смисъл да гласувате. Всички са маскари”. Това е тол-кова полезно за ония, които държат контро-ла върху положението у нас. На неудобните за статуквото хора не им дават трибуна. Медийният комфорт на Вучков обаче е и много добре осребрен. Аз не виждам кой знае какъв особен смисъл в плямпаниците му, това не са някакви задълбочени анали-зи. Той си е нещо като латерна, като разва-лен грамофон.

Пловдивският митрополит Нико-лай също е герой на Ваши публикации в блога ви?!

Християнин и философ съм и към религията и вярата имам добро отношение. Но Николай Пловдивски, по моето възприя-тие, а съм чувал, че и други хора така го възприемат, излъчва голяма злоба, в него сякаш има нещо сатанинско. Въпрос на възприятие, на чувствителност. Други, чу-вам, му се възхищавали, хора всякакви. Но поведението му, по моя преценка, е в пълно противоречие с християнския морал. Нима той, ако беше наистина християнин, нямаше да усети колко е горд и нагъл?! Случва ми че понякога да слушам негови проповеди в храма. В тях има не само злоба, но и неск-ривани политически призиви. Лош огън блести в очите му, наподобяващ адския. Той се е възприел като „голяма звезда”, а един християнин трябва да бъде най-вече скромен, негорделив. И по материалния лукс си пада, което е недопустимо за духов-но лице.

В проповедите си Николай Плов-дивски отправя политически апели. Заема политическа позиция, изповядва крайно русофилство и сее жлъч срещу западните ни съюзници. На всяка черква в пловдивска духовна епархия редом до българското знаме е сложил и своето собствено, някакъв „княжески” щандарт на владиката! Да, във всяка църква се вее личното знаме на вла-диката! Той се преживява като духовен княз и си е направил свое знаме! Вместо до българският трибагреник да се вее знамето на ЕС, както е нормално, там стои това на дядо Николай, вероятно за това един ден да бъде заменено от… руското. Това показва една ужасна тенденциозност. Чрез църквата дядо Николай прокарва руските интереси. Всичките ни владици са учили в руски ака-демии. Знаете каква част от тях от тях са агенти на ДС, която е филиал на КГБ. Никой не може да докаже, че Николай обслужва КГБ, но това си личи по поведението му. И тази лакомия да стане патриарх! Това вече е отвратително. За мен той не е християнин, а наподобява антихриста.

То не е тайна, че той обслужва ин-тересите на БСП? Да, той си е руски възпи-таник.

Вие също сте руски възпитаник?

Да, завършил съм университет в Санкт Петербург, но не съм русофил. Аз обичам и уважавам руската култура, но не мога да приема имперската политика на руснаците, на Путин. Имам приятели-руснаци. Чудесни са, но и те като народ, подобно на нашия, имат своите недостатъ-ци. Масовият руснак е податлив на манипу-лации. Той не обича свободата. Когато императорът премахва крепостното право знаете ли как са се молили на господарите си да не ги оставят на „произвола”? Отиват при господарите си и плачат, на колене се молят пак да бъдат под крилата им – защо-то не знаят какво да правят със свободата си.

Благодарение на комунизма това нещо се е запазило и до ден днешен в Ру-сия. За жалост и у нас мнозина продължа-ват да си търсят господаря, спасителя, оправяча и пр., което показва, че свободата за такива е нещо съвсем чуждо и непонят-но…

НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ МАЙСТОРИ ДА СЕ ПРЕЦАКВАМЕ ВЗАИМНО – ЗАТОВА И НИЩО ОСОБЕНО НЕ МОЖЕМ ДА ПОС-ТИГНЕМ!

неделя, 10 август 2014 г.

Понеже в един пернишки сайт в момента тече оживена дискусия по пробле-мите на българското образование и учили-ще – виж: Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа – ми хрумна да информирам участниците и за моето интер-вю по същия повод; ето какво написах там, прочее, това същото разрешение за пре-публикуване на интервюто ми, което давам на въпросния сайт, го давам априори и на всеки друг сайт, блог или каквато и да било медия, щото ми се ще казаното в него да стигне до колкото се може повече хора.

Щом като жълтият вестник, на ко-гото дадох интервюто, сам си плю в лицето и не го публикува, нека да организираме едно "блогърско цунами", с което да отне-сем арогантния вестник на Пеевски в неби-тието: можем хем да престанем да го купу-ваме, хем чрез възможностите на свобода-та, която интернет ни дава, да постигнем по-големи "тиражи" от пеевските! И да елими-нираме някак влиянието на тия продажни манипулиращи и аморални медии – ако сме граждани, можем да го направим, ала таки-ва ли сме, ето в това е проблемът?! Ето все пак думите ми, с които се обърнах към чита-телите на оня, на пернишкия сайт, който пък

е настроен така, че не допуска линкове, абе грешка нямаме, ний, българите, сме майстори да се прецакваме взаимно и зато-ва нищо особено не можем да постигнем:

Ето, заповядайте, прочетете ис-тината за една съвсем реална история, която изцяло отговаря на обсъжданото писмо, прекрасно го илюстрира. Страшно е в нашите училища, директорският произвол прие вече гротескови, съвсем хипертрофи-рани форми. Трябва нещо да се направи, необходими са промени с оглед училищата да престанат да бъдат феодални владения на образователната бюрокрация, която се държи като безконтролна мафия.

Прочее, разрешавам на този сайт както и на всеки друг да публикува моя текст, той всъщност е едно мое интервю, дадено за високотиражен жълт вестник, редакторите обаче забраниха публикацията, явно се уплашиха да не стане така, че на фона на този текст да изпъкне по-ясно ску-доумието на останалите им "пикантни" матр`ьяли. Но аз съм свободен човек, имам свой блог, ето, сам публикувам интервюто си. Ако някоя медия иска да го препублику-ва, има моето съгласие. За да стигне исти-ната до повече хора – тя не бива да бъде крита!

Линкът до публикацията в моя блог не излезе, явно в този сайт не е разрешен свободния обмен на информация, българс-ките лудости нямат край! Който иска да прочете все пак въпросната публикация, да намери по името ми мой блог и да я потър-си, заглавието е Мое интервю, дадено за високотиражен "жълт" вестник, но заб-ранено за публикуване, щото не е подхо-дящо за четене от идиоти, впрочем, и по самото заглавие чрез Гугъл може да се стигне до публикацията.

Страшна работа! Ние, българите, правим всичко, за да не можем да си обеди-ним усилията за някаква кауза, ето затова сме и на това дередже!

Новият брой – 2/17-ти, год. 2014 г., 6-та от създаването му – на списание ИДЕИ замина за печатницата

Open publication - Free publishing

А тук ви давам възможността да го разлистите предварително, който си хареса някои от текстовете, след това би могъл да направи поръчка за хартиеното му издание. То ще излезе към края на месеца най-късно. Ще пробваме тази нова маркетингова стра-тегия, която според мен има бъдеще.

Водя се от опита си като предла-гам това: по моя преценка на опитен в чете-нето и писането човек само изключително ценни текстове заслужават да бъдат отпе-чатвани върху хартия! По тази причина се стараем в списанието да излизат предимно текстове, достойни за отпечатване върху

35 хартия. Но има различни хора, различни представи, различни вкусове. Всеки може да намери нещо за себе си в нашето тъй плуралистично списание за духовните неща. И като намериш нещо, което ти се ще да го притежаваш в удобен за четене хартиен формат, ето, направи поръчка, ще получиш екземпляр от хартиеното издание.

Ще опитаме да процедираме по този начин, тиражът ще се определя от търсенето - и от поръчките по-специално. Е, ще има и свободни за продажба броеве за книжарниците, но в крайно ограничени екземпляри. Не разчитайте на тях. Най-сигурното е поръчката по имейла и още по-сигурното пък е да се абонираш за цялата годишна поредица. Така и ще подпомогнеш финансово списанието, излизащо с волни пожертвувания предимно от гламавия му главен редактор – и от неколцина други луди глави...

ЕДИН МАЛЪК, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА СЪВСЕМ СКАНДАЛЕН ПСИХОЛОГИЧЕС-КИ И НРАВСТВЕН КАЗУС ИЛИ ТЕСТ

неделя, 10 август 2014 г.

На снимката са, предполагам, ат-лети, спортуващи по древно-гръцкия обичай съвсем голи – "безсрамна", "аморална" ли е тази снимка, как мислите? Древните гърци дали пък не са били "съвсем пропаднали" след като атлетите им са спортували по този начин, голи, а пък народът изобщо не се е смущавал от голотата им? Или ние не сме нещо наред след като пищим неистово като попаднем на такава снимка – или пък плюем в пазвата си ако ни се случи да ви-дим някъде съвсем гол човек?

Питам само, интересно ми е как ще реагирате, психологията за мен е едно много интересно занимание...

МИЛИЦИОНЕРО-СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ: А СТАВА ЛИ СВОБОДАТА ЗА... ЯДЕНЕ?

Из: Могат ли милиционерите да готвят?, Автор: Иван Бедров

Не е необходимо всеки път да си избираме политици с невидими фуражки, за да разберем, че по-малко свобода не е равно на повече хляб

... Яде ли се свободата?

Милиционерският рефлекс е на една ръка разстояние. И все си избираме ако не милиционери, то поне хора с мили-ционерски души, които искат да ни продадат сигурност срещу свобода. По-малко свобода никога не е било равно на повече сигурност, а който е готов на подобна размяна, не заслужава нито свобода, нито сигурност. Да ме прости Бенджамин Франклин за фривол-ната перифраза.

Все пак сме далече от образците в жанра. Само за последните две години управлението на Владимир Путин въведе задължителна регистрация като „чуждест-ранни агенти“ на неправителствените орга-низации, получаващи финансиране от меж-дународни донори, задължителна регистра-ция и деклариране на самоличност за бло-гърите, които имат над 3 хиляди посещения дневно, задължителна регистрация за все-ки, който иска да ползва безжичен интернет на публично място. Разбира се, с оправда-нието за повече сигурност.

„Каква свобода бе?! Ние нямаме какво да ядем!“ И вие сте чували подобни реплики. Наивно много хора вярват, че като си изберат някой с милиционерска душа, той може да им открадне част от свободата, но пък ще ги нахрани, ще ги приспи, че даже и ще ги завие. Не, не очаквайте милиционер да ви нахрани. Ако не вярвате, изчакайте още няколко седмици, за да видите празни-те рафтове и дългите опашки пред магази-ните в Русия.

БЕЗКУЛТУРИЕТО И ОМРАЗАТА ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА

ЖИВОТЪТ Е ДВИЖЕНИЕ, ЖИВОТЪТ Е БОРБА, ДРЕМЛЮВЩИНАТА ОТ БЪЛГАР-СКИ ВИД Е ПОЗОРНА

НЯМА ДА ИЗМЕНЯ НА МИСИЯТА СИ НА ЧОВЕК!

“Грубостта дойде в нашата страна веднага след войната и влезе в нашия живот, вкарана от ръката на НА-СИЛИЕТО. Фактът, че всеки може да се изяви като упражни властта си, за да причини зло на някой друг човек – стана главният факт на епохата.”

Георги Марков

Признавам си, още не мога да асимилирам един момент от това, което се случи в моя наскорошен разговор с инспек-торката по философия (виж: Образовател-на чиновничка ме прати да преподавам на агората, сиреч, на площада, на улица-та – трябвало насила да ставам "плов-дивски Сократ"!), а именно този, където тя ми заяви, че изобщо не чувствала абсо-лютно никакво разкаяние или пък вина за това, което ми се случи – и в подготовката на което тя активно участва, т.е. сътрудничи на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, става дума за моето уволнение, за моето изхвър-ляне на улицата. Аз за това най-вече отидох да попитам, интересна ми беше реакцията й, е, така реагира: аз съм си бил изцяло виновен, щом не съм се подчинил на Сис-темата, съм си бил заслужавал изритване-то! Това, че пред теб стои някакво човешко същество, колега, индивид някакъв, пък макар и този същият индивид да ти е много неприятен, виждате, съвсем не влиза в сметките: ти си "враг", заслужил си си разп-равата, точка, пощада няма да има! Просте-те, но по същата логика навремето нали са и убивали живи хора, заклеймени за "враго-ве", каква е разликата в случая? Убийте ме,

36 но аз не долавям разлика. Още повече, че човек в моето положение, в това число и здравословно, едно такова брутално и без-човечно изхвърляне на улицата съвсем реално може да доведе в един момент и до фактическото ми умъртвяване.

Даже на моменти се питам: а не са ли били по-хуманни, не са ли постъпвали по-хуманно ония, които направо са ти пръс-вали черепа с револвера – щото не са те унизявали, щото са ти спестявали психоло-гическия тормоз? А тук те убиват бавно, безмилостно жестоко, с цялото унижение, с цялата възможна гавра над личността. Аз лично бих предпочел направо, за един миг да ми пръснат черепа, а не това, което ми се наложи да преживея. Как да им обясня на тия административни другарки, на тия верни труженички на Системата, на тия чиновни-чески души точно този момент, как да им помогна да го почувстват, та да осъзнаят какво именно са дръзнали да направят? Не, така наистина не бива да се постъпва с жив човек, не, така с човешко същество не бива да се постъпва! А може би някои хора са стигнали дотам, че не ме смятат за човешко същество – щом си позволяват да се отнасят така с мен? Щом ме мислят за нещо друго, а не за човешко същество, само това изглежда може да обясни тяхното бездушно отношение към мен. Аджеба, аз човек ли съм, другарки администраторки, или не съм човек? Кажете де, защо мълчите така гузно?

Аз това същото нещо го почувствах още на два пъти не по-малко силно, третият път е сега, в дните и месеците след уволне-нието ми, когато ми се наложи да преживея цялото унижение, да изпия цялата горчива чаша; а ето кои бяха първите два пъти. Ще ви разкажа, така и така стана дума за това. Пиша тия неща с плахата надежда да по-могна поне малко на тия така чисти чинов-нически души да излязат от клопката на съзнанието, в която, кой знае защо, са до-пуснали да попаднат.

Първият път беше когато ми беше направена животоспасяваща операция в неврохирургията (операция по изваждане на хематом от черепа, получен след падане и жестоко удряне на главата в цимента); преди операцията (докторите дълго време не можеха да разберат точната причина на състоянието ми!) аз в последните дни се чувствах като смъртник, хематомът е при-тискал мозъка, лекарите не вярваха на моите приказки дали не се чувствам така щото преди време паднах и си ударих гла-вата, а аз чувствах ужасни болки по цялото тяло, същински кошмар! Един-два дни да се бяха забавили да ме пратят на скенер (в последния момент една лекарка се сети за това, а от бърза помощ искали да ме карат в... психиатрията, възприемали ме тия те-мерути за... мъртво пиян, така твърди синът ми, аз нищичко не си спомням от тия пос-ледни дни преди операцията!), та един-два

дни да се бяха забавили, аз щях да си и погина мърцина; е, размина ми се, Бог явно е решил така – да ми подари още малко време. Това се случи в април месец мина-лата година, тогава ми беше операцията. След операцията се чувствах като новоро-ден, въпреки че ми бяха цепили черепа, радостта отново да живея беше неописуе-ма! Да, обаче съпругата, която го беше крила преди операцията, ми съобщи, че срещу мен помощник-директорката на учи-лището била завела... съдебно дело за "обида", делото беше наближило, а аз не още знаех за него; е, наложи се да ми го съобщи това два дни след операцията. Почувствах се ужасно. Тогава именно им написах едно прочувствено писмо, пък и видеообращение направих, с камерата, ей-така, направо с бинтованата си глава - и помолих да се разберем по най-човешки начин, стига злоба, стига интриги, стига тази идиотска война, учители сме все пак, възпи-татели, така не бива да се отнасяме! Напи-сах, обърнах се към велможите – и зачаках как ще реагират тия двете особи, директор-ката и нейната помощничка.

Знаете ли, имах смътната надеж-да, че у тях предвид тежестта на момента ще проговори човешкото, скрито нейде в гърдите им, ще се пробуди съвестта, даже във въображението ми се появиха ето таки-ва идилични картини: идват двете велможи в болничната стая, носят дори... букет (или два-три лимона или портокала!), усмихнати, казват ми "Е, така се радваме, че си жив още!", говорим си приятелски, прощаваме си всичко, зер този човек се е върнал от оня свят кажи-речи! Чаках, дни наред чаках, съвсем други хора дойдоха да ме посетят в болничната стая, колеги и пр., двете чинов-нички обаче не дойдоха, даже и не благово-лиха да ми се обадят по телефона! Други хора ми се обадиха по телефона като про-чели за случилото се (аз и от болничната стая си пишех своите ежедневни "репорта-жи" за преживяваното, от написаното стана една книжка, нарича се БОЛНИЧЕН ДНЕВ-НИК, всеки може да я разлисти), други хора ми се обадиха, примерно предишният ди-ректор г-н Паунов ми се обади (за другите, дето ми се обадиха, позволете да не им споменавам имената, щото ще бъдат реп-ресирани!), но тези двете другарки-чинов-нички удържаха и не показаха нито милост, нито капчица разкаяние, нито сантим човеч-ност, нищо не показаха. Пардон, показаха: показаха своята жажда за мъст, своята комунистическа безпощадност, своята ом-раза, ето тази омраза, за която говори Г.Марков по-горе, а и Гьоте на едно друго място, което аз цитирах тази заран в блога си.

Както и да е, така са решили, че е правилно да постъпят, така са постъпили. Това си е техен избор. Морален избор. Няма сега да описвам гаврите по повод на онова съдебно дело за "обида", които про-

дължиха в целия период на възстановя-ването ми след операцията, период от цели 8 месеца (в това време аз не ходех на учи-лище, бях извън властта им да се гаврят с мен, но ето, те намериха друг начин да ми отмъщават и да ме тормозят и тогава). Преживелиците си по повод на това епо-хално съдебно дяло описах в своя книга, носеща заглавието VERITAS ODIUM PARIT (Заглавието се превежда от латински ето как: Истината ражда ненавист. Продълже-нието на тази римска поговорка е следното: ... а угодничеството – приятели.) Даже директорката изнамери и още по-гаден начин: обжалва моя болничен лист до ТЕЛК, обяви ме за нещо като "симулант", от ТЕЛК-а спряха за цели три месеца да ми плащат болничните, останах без лев средства за съществуване: виждате ли колко изобрета-телна може да бъде самонадеяната отмъс-тителна власт у нас когато поиска да се погаври с човека?!

Така. Мина този осеммесечен пе-риод и аз се върнах на работа в края на ноември 2013 г. Още в първия ден се случи нещо, което не съм си представял, че е изобщо възможно: влизайки в училището стана така, че във фоайето забелязах и двете, да, същите тия две администраторки, и помощничката-синдикалистка, и самата всемогъща директорка, приказваха си мило, в своя си дух, нежно усмихнати. Като ме видяха, като си срещнахме за миг погледи-те, те и двете като по команда погледнаха в друга посока, сиреч, престориха се, че не забелязват, че не ме познават! Човешкият момент, който би следвало да стои над всякакви други съображения и свеждащ се до това да кажеш, примерно, ето това: "О, Ангеле, здрасти, радваме се, че си пак тук, че си оздравял, много се радваме да те видим пак!", и в този момент просто го ня-маше, изпари се, отиде в геената на неби-тието! Аз това нещо още не мога да го про-умея как е възможно, каква е тази титанична сила на омразата, че да си позволиш да се държиш по този начин с един човек, с едно друго човешко същество! Ни ми стигат силите да проумея това, не разбирам как е възможно, ето, най-чистосърдечно си приз-навам, че не разбирам!

Това, че същото това човешко съ-щество ти е неприятно, щото си позволява да мисли различно от теб, би следвало да не е водещото в случая, да, ама не, за без-пощадната безчовечна система и нейните усърдни труженици това явно не е така: врагът трябва да бъде смазан безпощадно! Сякаш е не човек, а някаква гнида, някаква въшка! Е, и още същия този ден се отпочна-ха всекидневните гаврички: наредиха ми да пиша един-какви си обяснения, да дам един какви си доклади, да направя един-какво си. Веднага също така почнаха игрички и с учениците срещу мен (на втория ден учени-ци от един клас бяха вече готови със "стач-ка", искането на която беше така драго на

37 нежните сърца на директорките: "Не щом тоя непоносим Ангел Грънчаров повече да ни е учител!", представяте ли си, това се случва след като се е завърнал учител, отсъствал цели 8 месеца, бил е болен в това време, ето как го посрещнаха "достой-ните възпитаници" на горепредставените директорки!) – и така безогледният натиск над мен продължи всеки ден, чак до увол-нението ми на 19-ти май тази година, пред-празнично, тъй да се рече! Наистина са феноменални тия ексцесии, нали, какво ще кажете?! "Не човек, а желязо!", тия думи нали са ви известни? И продължението им знаете, нали? Да не го пиша аз сега тука.

Това са факти. Факти за преживя-ваното от мен. Аз съм и човек, и изследова-тел - затова пиша за тия неща. Вълнуват ме тия загадки, затова и пиша. Аз съм и възпи-тател на младите. Няма да мълча. Ще си изпълня дълга. Пък дори и да умра, дори и да заплатя с живота си жестоката цена. Няма да мълча, няма да допусна заради презрения си комфорт да изневеря на ми-сията си на учител и на възпитател. И най-вече няма да изменя на мисията си на чо-век. Това също е една важна мисия. Дано сте го разбрали вече.

Бъдете човеци! – ето това искам да ви пожелая тази сутрин! Не допускайте човешкото у вас да отслабне или да изчез-не, винаги се старайте то да бъде на най-преден план при вас. Нека човешкото бъде най-отпред, нека то бъде вашето лице! Нека то да бъде най-високо при вас! Да си човек е най-вълнуващото! Майчице, колко ли са нещастни тия, които са допуснали да погу-бят човешкото у себе си? Да го елиминират, да го "озаптят", да го стъпчат както се тъпче отровна змия, ето това не мога да разбера: как е възможно?! Удивителна работа!

Какво от това, мама му стара, че си някакъв велик властник, командир, начал-ник, пред когото всички треперят, на когото всички малодушници се подмазват – когато тъкмо човешкото у себе си успял да погу-биш?! Аз ето това не мога да разбера как е възможно. Вий можете ли да го разберете? Обяснете ми го, моля, помогнете ми, онемя-вам вече от почуда, от удивление, от стра-хопочитание пред великата истина, скрита в тази загадка. Знаете, аз вече съм "доказано некадърен", заради това явно не разбирам, е, какво от това, аз все пак нали съм човек: нима нямам право да разбера поне отчасти истината по тази толкова трогнала ме стра-хотна тайна?

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА НА БЪЛГА-РИЯ

понеделник, 11 август 2014 г.

След като публикувах в блога си – виж: Разтърсваща в своята безпощадна прямота дискусия за катастрофата на българското образование и училище – тази въпросната дискусия, тя продължи с още по-голяма интензивност, ето сега про-дължението й, казаха се безкрайно важни неща, за които възникна идеята, че не е зле цялата дискусия да бъде изпратена на новата министърка на образованието и науката г-жа Коларова, с оглед експресно да се запознае с цялата тъжна истина за бъл-гарското образование; ще сторим това, но ето сега как дискусията продължи от оня момент, до който бяхме стигнали: България загива каза: Здравейте г-жо Анонимна! Искрено Ви поздравявам за това писмо и най-вече за неговото съдържание! Не съм особено запознат със сегашната обстановка в гимназиите, но мога да говоря с часове за отвратителните работи, които се случват и в нашите "Университети", които слагам в кавички, защото системата и там е доста изкривена! Борбата за студенти е безмилостна и често престъпва принципите дори и на най-добрите ни ВУЗ-ове! В мо-мента ставаме свидетели на нещо ужася-ващо! Заради липсата на студенти и лошите им умствени показатели, летвите падат драстично и най-ужасното е, че ВСИЧКИ се дипломират! Нещото което ме потресе е, че всъщност колкото по-нагоре отиваш, толко-ва по-лесно става! Магистратурите и Докто-рантурите се подаряват срещу съответната сума... Скоро страната ни ще се напълни с висшисти, а специалисти със средно обра-зование няма да има! В моята фирма наз-начават инженери за работници, защото работници НЯМА! Преди години от моя клас успяхме да влезем 6 човека от 25, сега всички влизат!!! (ОЩЕ >>> в блога)

КОШМАР, ПРОКЛЕ МЕ ЕДИН... ПОЕТ ЗА-РАДИ ТОВА, ЧЕ НЕ СИ КУПИХ НЕГОВАТА КНИГА – И ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ ИМАМ ОТ-НОШЕНИЕ КЪМ ТЪРГОВИЯТА МУ!

На мен този диалог, случил се преди малко, ми се вижда чудесен нравст-

вен и психологически тест, а, какво ще кажете? А дали ще ме стигне проклятието на този човек – това не знам, то ще се раз-бере. Оставям името му в автентичния му вид, правя го не за да навредя на търговия-та му, а защото смятам, че той, като декла-рира, че се води от много хуманни подбуди, а в същото време и проклина хора, които не му се връзват на "благородната търговия", явно влиза в доста тежка колизия с морала, а тия неща не са безобидни.

Пък и у нас наивници колкото щеш, би следвало някак да се борим с тази наив-ност, вие какво ще кажете, сбърках ли като постъпих така, сторих ли грях, заслужавам ли да бъда наказан? Аз самият съм доста обезпокоен след този разговор, този човек ме трогна, ами ако постъпих несправедливо с него, дали не следва да му се извиня? Може пък да е съвсем честен и благороден човек, а аз да съм изродът, вий как смятате, помогнете ми, моля? А иначе ето какво си казахме, ето как протече разговора ни: Венцислав Йорданов каза: Здравей Анге-ле.Ако желаеш може да имаш стихосбирка-та ми "Тихи Нощи". Ще се радвам. От всяка продадена книжка по 1 лв. отива за онко-болни деца. Пращам я с посвещение напи-сано лично от мен по Еконт! За София лич-но. Само адрес и телефон искат куриерите за връзка. А това са снимки тук и филма от презентацията. За мен ще бъде чест да я имате! Ангел Грънчаров каза: Мерси, но аз също продавам книги, у мен е пълно с книги, какво ще стане ако почна и да купувам? :-) У нас не можем да се разминем от книги! :-) Иначе благодаря за предложението! Венцислав Йорданов каза: Аз не го правя заради търговията. А заради каузата. За онкоболните деца. Ангел Грънчаров каза: Е, все за това го правим, все за някаква кауза... Венцислав Йорданов каза: Издадох книга-та. Така че. Както и да е. Разбрах те. Успех!

38 Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Успех на твоята кауза! Венцислав Йорданов каза: Тя върви много добре! Който се включи пък му потръгна на 101% неговия бизнес! Поне така се хвалят тези, които я купиха! Ангел Грънчаров каза: По-добре според мен е да направите направо сметка за да-рения за тия деца, щото чрез книгата става много засукана работа и се появява неприя-тен момент, имащ нравствен смисъл: изпол-зваме човешката трагедия за да си прода-ваме книгите, не зная дали го усещате то-ва? Венцислав Йорданов каза: А тези приказ-ки не минават. Ангел Грънчаров каза: Ето и този тип агитация, при намеса вече и на свръхестес-твени сили, го оценявам като недопустима злоупотреба... Венцислав Йорданов каза: Всичко е проз-рачно. Да, знам. Директно агресивен марке-тинг е. Така е. Но който се усети пичели. Който не пък губи. Практиката го доказа. Ангел Грънчаров каза: Не, това е спекули-ране с недопустими за спекулиране неща. Венцислав Йорданов каза: Не. Няма какво да се спекулира. Ангел Грънчаров каза: Ние не щем да ПИЧЕЛИМ по този грозен начин! Венцислав Йорданов каза: Всеки получава това което иска. За това продай за два месеца 1000 книги. Ангел Грънчаров каза: Как поне малко не Ви е срам?! Венцислав Йорданов каза: И пак ще гово-рим. Нали продаваш? Ангел Грънчаров каза: По-добре нищо да не продам, нищичко да ни спИчеля, но да ми е поне чиста съвестта, че не съм се погаврил с тия деца... и със свещени неща и пр. Венцислав Йорданов каза: Ами не знам на кой не му е чиста съвестта. Аз не ползвам книжарници-обирджии за тази цел. А дирек-тно хората. Ангел Грънчаров каза: Има неща, с които е недопустимо да се спекулира с оглед печалба, чудно ми е как не го разбирате това?! Венцислав Йорданов каза: И те са щаст-ливи. И децата ще си получат своето в края

на кампанията. Като говоря за печалба. Разбра ли ме? Ангел Грънчаров каза: Да бе да, търгувате с мъката, с нещастието на тия деца, прис-ламчвате се към мъката им, за да си прода-вате книгата, не бива, грозно е... Грозно е, ала явно не го усещате... Венцислав Йорданов каза: Ех, ех! Става дума че който купи книжката му провървя в работата ми. Му. Ангел Грънчаров каза: Дайте им тогава всичките спечелени от книгата си пари, ама го направете тайно, недейте да се хвалите, щото ето, пред мен даже се похвалите за добродетелността си, а това също е грозно, също е грях... Венцислав Йорданов каза: Заради жеста. А който не, който като теб почне да се дър-ви, обратно, сам си навлича зло. Ще се убедиш... Ангел Грънчаров каза: Вижте, само Бог не можете да измамите, при него тия не мина-ват, как пък си мислите, че можете да заб-лудите и Бог? Венцислав Йорданов каза: Само да не кажеш че така е трябва дало да стане. Ще видим. Край на разговора Ангел Грънчаров каза: До къде обаче е стигнала деморализацията у нас, ето това, дето го правите, не го бях очаквал?! Майчи-це! Венцислав Йорданов каза: А, така е. То и тези дето ви земат лихва в банката добро-волно не го очакват. Аз само съм предло-жил една книга. Ангел Грънчаров каза: Не Ви пука обаче за морала, така ли? И Вие ли сте авторът на поетичната книга, която продавате? Венцислав Йорданов каза: Е точно за това има уловка в нещото. Казва се съдба. Който разпознае е добре. Който не сам си... Какво да се прави? Ангел Грънчаров каза: Съдбата също не можете да преметнете. :-) Виж, некой и друг наивник може да Ви се върже... Венцислав Йорданов каза: О`кей, не всеки който проси е бедняк, не всеки, които пред-лага, е добър. Но ако човек може да разпоз-нае тогава става доброто. И ако не е така няма да го пиша. Те мошениците нали зна-еш...

Ангел Грънчаров каза: Блазе Ви обаче, че не усещате какво правите, ето това се вика "чувствителност"... Венцислав Йорданов каза: Не обясняват нищо. Да, аз усещам. И орисвам тези, които не разпознават. Само се отдръпвам. И мълча. И... Те дори не знаят защо е станало така... Ангел Грънчаров каза: Значи сега вече ще ме омагьосате да ми се случи нещо лошо, щото не си дадох парите за книгата Ви?! Браво на Вас, авторе! Черна магия ли ще ми направите? :-) Венцислав Йорданов каза: Не аз. А ваше-то решение го прави. Аз съм човек... Ангел Грънчаров каза: Аз нима нямам право на избор? И на преценка спрямо вършеното от Вас? Венцислав Йорданов каза: И то не защото отказвате. А заради отношението. Че сте много "мъдър". Ангел Грънчаров каза: И нямам право на отношение, така ли? Трябва да съм покорна овца, която Ви дава парите си? Венцислав Йорданов каза: В собствените си представи. Ангел Грънчаров каза: И тогава съдбата щеше да ми се отблагодари за простотията и наивността? Венцислав Йорданов каза: Има една приказка. За теб е вярна. Всички ще остаре-ем. Но не всички ще помъдреем. Глупака си остава такъв. Не се лекува. Той е мнителен. Подозрителен. Ангел Грънчаров каза: Е да, няма що, много мъдро е да се спекулира така грозно с човешката мъка, да се прави търговия с нея... Венцислав Йорданов каза: Недоволен. Спокойно. Който спекулира сам си получава това, което е търсил. Ангел Грънчаров каза: Аз пък такава "мъдрост" не ща, предпочитам да си остана "глупав"... Венцислав Йорданов каза: И защо не си падаш като котка по гръб. О`кей. Ама аз съм такъв. Успявам да накарам котката да се тръшне по гръб. Да се наведе. Ниско-ниско. Да каже. Край на разговора Венцислав Йорданов каза: "Ейййй, ама и аз съм уж котка, ама фалшива.

39 Ангел Грънчаров каза: Простете, религи-озна ли е Вашата поезия? Щото най-грозна е спекулацията с търговска цел с религиоз-ни предмети... Това е станало явно бизнес за доста безскрупулни хора. Message cannot be sent based on either the receivers' privacy settings or yours

В ОБЩЕСТВА КАТО НАШЕТО, В КОИТО СВОБОДАТА Е "НЕЖЕЛАНА ГОСТЕНКА", НЯМА КАК ДА ИМА ЗДРАВИ МОРАЛНИ ПРЕДСТАВИ ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

„Мнозина се занимавахме с тър-сенето на някакъв център на морала в мозъка или някаква конкретна система, отговорна за нравствеността ни“ – спо-деля ас. Лиан Янг, ръководител на The Morality Lab в Бостънски колеж. „Оказва се обаче, че моралът не може да се локализи-ра в една определена област или група от области на мозъка, а е навсякъде, изпъст-ря всички аспекти на живота ни и затова заема толкова много пространство в мозъка ни.“

Така че „корен на злото“ не съ-ществува. По думите на ас. Джошуа Бук-холц от Харвард, по-скоро „при проучвани-ята на вземането на морални решения установяваме, че съществуват множест-во различни пътища, по които се стига до антисоциалното поведение.“

Според него, ако искахме да съз-дадем престъпници, с антисоциално пове-дение, науката за мозъка би могла да предложи част от рецептата – да са свръхподатливи на стимулация с нарко-тици, секс и социален статус, колкото по-незабавна, толкова по-добре. „Друго нещо, което бихме заложили у тях е неспособ-ност за формиране на представа за пос-ледиците и цената на действията им“ – допълва той. „Със сигурност бихме увре-дили способността им за проява на емпа-тия към други хора. И категорично бихме ограничили способността им за регулира-не на собствените емоции, особено на негативните емоции като гняв и страх.“

...

Нещо дава на късо, но защо и как? (Galina Lacheva сподели от Daniel Petkov)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че тези учени били търсили област от мозъка, отговаряща за... морала, докато ако бяха що-годе философски и психологически образовани щяха поне да знаят, че по нача-ло моралът би следвало да се търси не в мозъка, а в душата! Но прехвалената наука по тия въпроси следва да мълчи - по причи-на, че те не са от нейната компетентност. А за това как се стига до асоциално и аморал-но поведение аз си имам своя теория; как обществото създава зли, пропаднали чо-вешки типове мога да го обясня по своя си начин.

Всичко тръгва от фундаментално сбърканите човешки представи за нещата. Ето, търсят морала в мозъка, а той не е там, той е характеристика на душата на човека - докато мозъкът е орган на тялото на човека, наистина най-важният, имащ някакво отно-шение към душата, но той принадлежи на една друга вселена. На тази база вече произлиза цяла една поредица от фунда-ментално-сбъркани постановки (разбира-ния, представи) за нещата, които в своята съвкупност водят до това, че с успех произ-веждаме въпросните аморални типове, а много рядко се раждат автентични, пълно-ценни човешки същества и личности. Цяла-та работа е да се разбира във вярната посока как се ражда личността в истинс-кия смисъл – тъй като това всъщност е истинското раждане на човека, раждане на човека именно като човек. Когато човекът не успее да се роди в истинския смисъл като човек, той тогава дегенерира и става... животно. Но едно много опасно животно става човекът без автентична в човечността си душа, човекът без морал – или с уродлив "морал" – и пр.

И възпитанието в семейството, и училищното "възпитание-образование" на младите в обществата, в които са фунда-ментално сбъркани представите за нещата, е поставено на невярна основа, е фунда-ментално сбъркано, то именно и бълва въпросните непълноценни, но уродливи по отношение на развитостта на човечността си същества. Примерно би следвало от всеки да се знае – то това нещо е така оче-бийно ясно и просто, че по него изобщо няма смисъл да се спори, просто е глупаво да се спори! – че без свобода, без избор просто няма как да има морал, щото без свобода и без избор няма как да има и съзнание за вина; като го поставиш човека в условия, в които той не може да избира, такъв човек няма как да привикне и да носи отговорност за поведението си. В общества като нашето, в които свободата е "нежелана гостенка", няма как да има здрави морални представи за нещата, няма как да възникнат достойни, суверенни, носещи пълната отго-ворност за себе си и за своя живот личнос-ти. Ние сме "запушили" единствения канал, от който може да дойде онази духовна енер-гия, която е потребна: за да се роди автен-

тичната, здрава, суверенна, достойна, сиреч морална или още по-добре казано човечна и човешка личност. Пък после се чудим защо обществото ни пребивава в ужасен, в страшен аморализъм, който е налице във всички до една сфери на живо-та, именно образование, човешки отноше-ния, политически живот и къде ли не още, абе направо навсякъде! Излиза, че при кардинално сгрешената, изцяло погрешна постановка на въпросите (именно отказа от свобода, недопускането на свободата, разг-леждането на свободата като нежелана гостенка и пр.) с неизбежност става това, което именно става, което не може да не стане, въпреки че е така ужасно; българско-то образование е приклещено в една систе-ма, която е възможно най-ефективна в едно-единствено отношение, а именно: да развращава, да деморализира младите, да ги прави не просто нравствени уроди, без съзнание за чест, достойнство, без съзна-ние за лична отговорност, без гражданско чувство, но тази система бълва и произвеж-да хора непълноценни във всяко едно друго отношение, именно неспособни да мислят, с ужасно увреден умствен "апарат", хора безчувствени, хора безволеви, хора в край-на сметка нещастни, защото такива хора няма как да си изработят една порядъчна скала на ценностите, да си подредят по приемлив начин и представите за нещата, но и да си устроят също така и живота по подобаващия начин.

Схващате ли сега колко е потребно да се мисли в тази посока, за която аз безб-рой пъти съм казвал и писал, че е единст-вено вярната и продуктивната, а именно: нашето образование и възпитание по-скоро всекидневно вреди на младите, отколкото с нещо да им помага, по-скоро всекидневно ги деморализира, превръща ги в скотове, ала не в автентично мислещи и в автентично живеещи човешки същества; а е аксиома, че без свобода за човека няма нищо истинско и здраво, всичко е опорочено, е поставено на невярната основа. Но тъкмо свободата у нас, казах, не просто е гонена, неприемана, не просто за необходимостта от нея у нас най-много се спори, нещо много повече: свободата и свободните хора у нас също така биват най-безжалостно преследвани, тормозени, гонени, дори направо убивани (примерно, като ги поставят в толкова ужас-ни условия, че тяхната психика да рухне,

40 сиреч, да станат психично увредени хора, които после така радушно биват тикани в психиатриите!). У нас искаме всичко да е поставено на възможно най-погрешните основи и да бъде тъкмо наопаки на правил-ното, на истинското; искаме, предполагам, на инат да докажем на целия свят, че мо-жем да оцелеем като правим всичко наопа-ки на длъжното, на потребното, на правил-ното, на истинското. Е, оказа се, че няма как да изумим света, няма как да докажем, че е възможно да се живее наопаки и на разума, и на здравия смисъл, и дори в противоречие със субстанцията на всички неща, това е просто невъзможно! С глава бетонни стени не могат да се чупят, опитвайте колкото искате с глава да счупите някоя бетонна стена, няма да успеете, а е възможно гла-вата ви, колкото и да е здрава и дебела, в крайна сметка доста да пострада, доста да се увреди. Освен че сме инатливи до аб-сурд, ний, българите, се славим с това, че българските глави били най-здравите, най-твърдите, най-дебелите, подобно на главите на динозаврите. Е, продължавайте да се упражняване с глава да пробиете дупка в яка бетонна стена: приятно разбиване ви желая!

Ако у нас положението е такова, в останалата част от света работите също не са бляскави, но хората поне не грешат в най-фундаменталните неща, или пък ако грешат, все пак се оставят на интуицията да ги води, а тя е безпогрешен водач. Но цяла-та работа е, че тия хора от западния свят не са се отказали от свободата така кардинал-но като нас – нещо повече, доказано е, че от привързаността към свободата на един индивид или на мнозинството на един народ зависи и благополучието, просперитета му. Но ний и за това спорим: какво като амери-канците са така успешни и богати, ний може да сме бедни, ала пък за сметка на това умеем да се радваме на радостите на живо-та, примерно на кебапчетата, на ракийката, на винцето, на всичките "ей-тия три неща", а пък американците, германците, англичани-те, японците, французите и прочие, видите ли, не умеели да живеят, щото били прости дотам, че да допуснат такава една вселенс-ка аномалия, а иемнно... много да работят! Ний не сме обаче толкова прости, ний ще надхитрим, ако требе, самия живот, дори и живота си ще прецакаме, ама българският инат ще просъществува и възтържествува: ще докажем, че само с тарикатлъци може да се живее, че също така и само с лъжи може да се живее, че само с измами, разбира се, може да се просперира, че с едно голо нахалство може да се прогресира, всичките ей-тия неща ще ги докажем! Ще докажем даже и това, че не с разум, а с пълна прос-тотия и откачалщина ний ще постигнем всичко – и ще прецакаме ако требе целия свят, в това число и самите себе си! Вижда-те ли колко ужасна е моралната бездна, в която пребивава средностатистическия

нашенски бабаит и пич, който именно е образцов продукт на една в корена си сгре-шена и извратена образователна, възпита-телна, политическа, психологическа и про-чие система на живот!

За да бъде кратко разсъждението ми както обещах, за да спазя това свое обещание явно трябва да спра дотук. Тема-та е огромна, аз много съм мислил и писал по тия въпроси, и то съм мислил и писал по тях не като "кабинетен учен", дето всичко "изсмуква от пръстите си", а съм мислил и писал като човек, който цял живот на дело се е занимавал точно с тази работа, с обра-зование и възпитание на младите, всичко съм извел, така да се рече, от живия живот, от практиката, от опита, разбира се, нало-жило ми се е много да мисля, да търся, да експериментирам и пр. Празни приказки нямам табиета да говоря – както това обик-новено се прави у нас. Е, за всичко, което съм направил, получих гореща благодар-ност: бях уволнен, бях изхвърлен от систе-мата, системата мен ме обяви за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден", за какъв ли не; да, аз наистина съм такъв от гледната точка на системата, в нейните очи аз не мога да бъда друг, нещо повече, аз при това съм не просто много вреден, аз съм даже и опасен човек! Правилно систе-мата ме е оценила като такъв, дъвка ме, дъвка, пък ме изплю, щото май се оказах костелив орех. Всички хора у нас, които са свободолюбиви, които са отдадени на сво-бодата, които носят в себе си един свобо-ден манталитет, един манталитет на свобо-ден и отговорен, на достоен човек, са бе-зусловно и опасни, и вредни, и ненужни, те, както казахме, са нещо като аномалия на фона на царящата нравствена разруха и пълна и индивидуална, и най-вече общност-на безпътица.

Тъй че нещата, както виждате, и у нас все пак са си на "мястото", само дето, както казах, у нас всичко е тъкмо наопаки – на това както трябва да е. И затова има ли за какво да се чудим защо сме не само най-бедни, но и най-унизени, най-непълноценно живеещи, най-объркани, най-кухи в душите, пребиваващи в състояние на тотална без-надежност и безперспективност. У нас е така: всичко, що е годно за живот, що става за живот, което не е съвсем опорочено, що има някакви таланти, което е успяло някак да опази човечността си, що има известен

потенциал, то именно бяга в чужбина, то по този единствено достъпен начин се и спасява, то гледа да не опропасти бъдеще-то си като остане тук; а какви, прочее, са ония, които остават?! Как какви са, ами ясно какви са: жертви са, какво друго да бъдат. Или са жертви, или са мъчители на жертви-те, то трета възможност няма. Е, повечето са благоразумно-хитри и гледат да се уре-дят при тарикатите, при мъчителите на жертвите, правят нужното да се наврат у властта, при душманите на човещината, при ония, които всичко прецакват и на всички вредят. Така стават тия неща у Нашенско.

Хайде да спирам, че ще ми се сме-ят пак, че уж съм бил обещал накратко да взема думата, пък съм се олял бил в... "празнословене". Сега сфащате ли защо така ме наричат някои таваришчи-комунои-ди, дето дежурят в блога ми и неуморно ме учат как било правилно да мисля? Майната им на тия мижитурки и шушумиги! Е, прос-тено им е, такива друго да правят и не мо-гат; какво, да чакам от такива да ме похва-лят ли? Глупости, та нали ще умря от срам ако точно такива почнат някой ден да ме хвалят. Нека да ме плюят, нека да се дър-лят с мен, нека да ме ругаят тия комуноидни гниди – така всичко е както трябва да си е.

Бъдете здрави, нека хубав да ви е денят! Бъдете и човеци, ако искате де, то това не е вредно: не се бойте толкова мно-го, че ще се прецакате ако станете човеци! бъдете личности най-вече, но първо напра-вете нужното да разберете как се прави това – това може да стане като се запишете в моя курс, търсещ истина по въпроса Как да стана пълноценна личност? Скотове колкото щеш у нас, виж, човеците, личнос-тите са кът. Дали да не взема и да запаля един фенер като оня същия, лудия Диоген, да тръгна със запален фенер направо през деня по улиците, сред хорското мнозинство и аз като него да почна да викам:

"Търся човека! Къде е човекът? Не виждам човека!"

Аз сега съм "безработен", имам много време, дали да не взема пък наистина да направя тоя сеир? С фенера на Главната улица на Пловдив, какво ще кажете, да го сторя ли туй шоу? Или пък като Сократ да почна да водя философски диспути на същата тая Главна улица в Пловдив – както

41 ме посъветва тия дни една така проница-телна жена, инспекторката по философия в Пловдив, която ми рече:

"Какво искаш да работиш в дър-жавно училище бе, я си вземи като Сократ да преподаваш философия там, на агора-та, на улицата преподавай, защо ти е да преподаваш в училище, то училището е за такива като нас, дето стриктно изпълня-ваме инструкциите, а ти щом искаш да се правиш на "свободен", щом искаш да бъдеш някакъв си там "пловдивски Сократ", ето, моля, иди си на улицата и преподавай колкото си искаш, а пък в нашите училища такива като теб нямат работа, разбра ли, мизернико неден?!"

Комай точно това ми каза тая инс-пекторка, благословена да е, тя ми отвори очите! Ох, да тръгна по улицата като Диоген с фенера, става ли? Или като Сократ да се изперча да правя философски диспути на Главната улица, на агората в Пловдив? Ще го направя като едното нищо, що пък да не го направя? А като ме натикат в психиатри-ята, вие лично ще ми идвате ли тогава на свиждане?!

БРАВО! ПРИВЕТСТВАМ! ПОЗДРАВЛЕ-НИЯ!

Здравейте, приятели! Може би се досещате, но колкото

сме по-тихи, толкова повече работа имаме и много неща се случват и последните два месеца за мен беше невъзможно да обхва-на количеството случващи се неща и срещи, за да ги споделя с по-широката общност.

Ще се опитам само да обрисувам по-значимото:

- естествено проведеното обуче-ние и семинар с Яков Хехт и неговите (на-шите) ментори. Даде много силен тласък и енергия на общността, която се разшири и се вляха много нови свежи хора. ОДО (Об-щност за демократично образование, бел. моя, А.Г.) доби опит в организирането на подобно събитие, което от своя страна е нов опит в работата ни заедно като общност. И не на последно място укрепна вярата ни в нас самите – че можем и ще се справим. Хехт е с нас в пътя ни и заедно с екипът му са наши ментори.

- имаме твърда бройка първи де-мократични ученици и семейства, с които да стартираме заедно приключението.

- имаме избран екип от учители-пионери в Демократичното училище.

- намерихме своето местенце – къща с хубав двор в Бояна, в което да стар-тираме първата година и идеи за премест-ване следващата година.

- тече дискусия и избор на финан-сов модел и на управлението на ДУ.

Има много трудни моменти и много приятни и удовлетворяващи. Просто про-дължаваме Ще се радвам ако и другите от ОДО споделят и допълнят каквото се сетят.

Да не пропусна да кажа,че на Фес-тивала Беглика ще се случи отново нещо много ценно. Пространство, където ще се съберем, споделим и помечтаем заедно. Ето представянето на ОДО . А също и ос-таналите интересни участници-съмишле-ници.

Благодарим ви! Написа: Iva Delova

ROBIN WILLIAMS БЕШЕ ВЕЛИК ЧОВЕК И ВЕЛИК АРТИСТ, ПОКЛОН!

"Няма значение какво приказват хората; думите и идеите могат да променят света."

Робин (Цит. от Daniela Miteva-Krokodilova)

Т.Н. "АТЕИЗЪМ" СЪЩО Е БОГОТЪР-САЧЕСТВО, САМО ЧЕ СТИГНАЛО ДО ГЛУПАВАТА МАНИАКАЛНОСТ... СЕБЕ СИ ДА ОБЯВИШ ЗА "БОГ"

По повод на едно мое изказване във Фейсбук се отпочна малка дискусия, в която се казаха неща, които могат да послу-жат за оправня точка за по-голяма и смис-лена дискусия, ето с тази надежда поствам казаното там и тук, в блога; а там в самото начало аз казах ето какво:

Да, будизмът е философия и то-ва, че е религия също, съвсем не му пречи да бъде философия; философия стои в основата и на всяка друга религия. Фило-софията стои в основата на всичко – нима някой още не е разбрал това?! Radka Hristova каза: Разбира се, точно така е. Maria Lerinska каза: И разбира се, че мно-зина още не са го разбрали; уви! иван сухиванов каза: Е, не Alexander Neferov каза: В основата на религията стои вярата, душевният копнеж по истината, по доброто, по чистото, по възвишеното. И всичко това постигано чрез душата, чрез интуицията, чрез нашия стре-меж, копнеж на душата, а не на разума, на рациото. Започне ли философстването да обяснява вярата, точно вярата, невидимото, непостижимото си отива и остава философ-стването. Anany Kiurkchiev каза: Филосовията е гносеология, мой човек, а религията, нищо лошо, но звучи така: незнайни са пътищата господни, но благословени делата му, впро-чем чел ли си една класика на Джеймс Джойс "Портрет на художника като млад"? Ангел Грънчаров каза: Прав сте, г-н Не-феров, така е. Аз го казах в един друг сми-съл, а в този Вие сте напълно прав, споде-лям. Казах го в смисъла, че философия и религия са родствени, бидейки духовни форми, и имат общи ценности, само дето пътищата им, които постигат задачата си, са различни – и взаимно допълващи се даже... иван сухиванов каза: Религията не е лю-бов към истината, напротив, заблуда е, мит.

42 Ангел Грънчаров каза: Това Вашето е повторение на ленинското разбиране за религията, а тъкмо то няма нищо общо с истината. :-) иван сухиванов каза: Прочетете Ницше, Сартр, Камю - нищо че са атеисти... Ангел Грънчаров каза: Аз когато съм ги чел някои други са правили челни стойки под котлона! :-)

Така нареченият "атеизъм" също е боготърсачество, само че стигнало до глу-павата маниакалност... себе си да обявиш за "бог", да почнеш да се възприемаш за някакво смешно "богче"...

Доста и то що-годе талантливи хо-ра са страдали от това тежко заболяване...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ЗА ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ ГОЛОТАТА, КОЕТО Е ПОТРЕБНО ЗА МОЯ НОВА КНИ-ГА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ФИЛОСОФИЯТА НА ЛЮБОВТА"

вторник, 12 август 2014 г.

Понеже почнахме една интересна, според мен, дискусия по още по-интересна тема (за голотата, морала, живота, човека и пр.), но тя замря, та да я стимулирам май ми се налага да сложа още една "безсрамна снимка", която ми попадна оня ден; призна-вам си, правя едно изследване, та затова са ми много интересни реакциите на хората, премълчаването, специално отбелязвам, въздържането от съждение, също е мнение, и то доста показателно. Тъй че ето, давайте да видим какво ще се окаже и служи сега!

Та как възприемате ето тази сега снимка, и тя ли е "грозна", "смешна" (и това каза един таваришч), "глупава", "срамна", "безсрамна", "идиотска", "вулгарна", "цинич-

на", "развратна", "пошла" и пр.? Само питам, нищо не твърдя... ЗАБЕЛЕЖКА: Предишната част на дискуси-ята във Фейсбук е тук, а в блога ето тук: Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест. Впрочем, дайте да намерим снимки на голи бягащи жени сред природа-та, аз до този момент не мога да открия в нета такива снимки, въпреки положените усилия; казвам това щото като едното нищо някой ще вземе да ни приписва нетърпимо грозното обвинение, че се интересуваме само от... мъже; не, това решително не е така, и ний предпочитаме жени! Ний най-много се интересуваме от човека де, но това е отделна тема. Хубав ден ви желая и да си пожелаем приятна дискусия! :-)

КАКВО Е ЖИВОТЪТ?

вторник, 12 август 2014 г.

Живот, това значи непрекъснато да отхвърляш от себе си онова, което се опитва да умре.

Живот, това значи да бъдещ жес-ток и безпощаден към всичко, което е слабо и старо у нас – и не само у нас.

Живот – значи ли това да не из-питваш страхопочитание към умиращите, нещастните и старите? Из: "Веселата наука", Фр. Ницше Източник: Фридрих Ницше: Какво значи живот?, Georgi Hadjiyski

ДЕЙСТВИЯТА НА ПУТИН ПРОСТО ПРА-ВЯТ НАСЕЛЕНИЕТО НА РУСИЯ ПО-БЕДНО

Из: Русия няма понятие от търговия и затова забрани вноса на храни, Автор: ТИМ УОРСТОЛ

Със своите санкции срещу Запада тя прави хората си по-бедни

... Въведените санкции за вноса в Русия на стоки от САЩ и ЕС в действител-ност поставя руснаците в затруднено поло-

жение. Може би това е добра идея, а може би не е. Но отговорът на Русия е прос-то абсурден:

„Вие ни правите по-бедни, като ни лишавате от вашите прекрасни вносни стоки. Затова ние ще направим самите нас още по-бедни, като се лишим от още по-голямо количество от вашите прек-расни вносни стоки. Ще ви научим ние вас!"

Не звучи съвсем логично, нали? ... Такива действия на руските

власти просто правят населението на Русия по-бедно. Чудя се кой ли е руският еквива-лент на поговорката "Да си отрежеш носа - напук на лицето ти."

-----

Авторът е специалист по бизне-са и технологиите. Статията му е публи-кувана в сп. "Форбс".

ИЗТРЕЩЕЛИЯТ ТОТАЛНО ИМПЕРАТОР ПУТИН СЪЩО ВЪВЕДЕ САНКЦИИ СРЕ-ЩУ... РУСИЯ!

Из: Вълна от вицове след руската забра-на за внос на "западни храни"

Предлагаме Ви селекция от най-сполучливите вицове от последната седми-ца:

• Американският президент Барак Обама изрази удовлетворение от факта, че Путин се присъедини към санкциите срещу Русия.

43 • Путин най-после реши да покаже, че по нищо не отстъпва на западните лидери и също въведе санкции срещу Русия. • 2002 г.: - Ало, ФСБ? . Да. - Съседът ми яде! - И какво от това? - Ама той яде черен хайвер! - И какво от това? - Вече трета чиния яде! - Идваме! 2008 г.: - Ало, ФСБ? - Да. - Съседът ми яде! - И какво от това? - Ама той яде черен хай-вер! - Идваме! 2014 г.: - Ало, ФСБ? - Да. - Съседът ми яде! - Идваме! • Диалог в центъра на Москва: - Извинете, къде наблизо има рибен ресто-рант? - В Минск.

И ЛОВЕЦ СЪМ, И РИБАР СЪМ, ЛОВЯ ВСЕКАКВИ ЖИВОТНИ И РИБИ, ОСОБЕНО АКО СА ПО-МАЛОУМНИ... ГЛАСОПОДА-ВАТЕЛИ!

Variatio Delectat:

Кака ви Бойка Тиквович – И ловец съм, и рибар съм!!! :-)

ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРСКАТА КОМЕДИЯ, ВЕЧНА СЛАВА НА НЕПРЕСЕКВАЩОТО ВЕСЕЛИЕ НА НЕРЪКОТВОРНИЯ БЪЛ-ГАРСКИ ЖИВОТ!

Делото за клевета, което съм за-вел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (това е друго, по-раншно дело, след това ми се наложи да заведа и дело в съда за отмяна на нейната

заповед за моето уволнение, щото чевръс-тата директорка междувременно ме и увол-ни от работа!) е насрочено за открито съ-дебно заседание на 20 август, сиреч, след няколко дена. До този момент бях получил само призовка, без, както се полага, да ми бъде даден препис от отговора на другата страна: аз трябва да зная как те са отгово-рили, за да мога да реагирам подобаващо, за да може в съда да се осъществи едно пълноценно търсене на истината!

Вчера, след като се обезпокоих достатъчно, реших да ида в съда да прове-ря дали ответницата все пак е отговорила, щото версията, че тя е осъзнала какво е направила, схванала е вината си и сама е решила да поеме отговорност за стореното, въпреки че съм човек-идеалист, не ми зву-чеше сериозно и убедително, такива душев-ни поврати не стават толкова лесно! Въпре-ки че аз, както забелязвате, правя нужното те да се случат, като неуморно разяснявам и на директорката, и на "колектива" на гим-назията точния смисъл на случилото се, щото бидейки философ, прочее, такава ми е и работата, да помагам на хората, които са станали жертва на някакви коварни илюзии. Та значи отидох в Районен съд в Пловдив, в канцеларията, за да питам има ли изобщо отговор от ответницата и защо аз още не съм запознат с него; случи се нещо сюб-лимно, което си заслужава да ви разкажа тази сутрин; не съм и предполагал, че чак такова нещо ще се случи! Заслужава си да се разкаже!

Служителката в съда бързо наме-ри папката за въпросното дяло и ми отвър-на, че има отговор на другата страна, ала съдията бил разпоредил всичко да се разг-леда на самото заседание, сиреч, на мен копие от отговора и от т.н. "писмени доказа-телства" на другата страна да не се предос-тавят! Аз не съм човек сведущ в тия проце-дурни въпроси (Засега заведох дялото си сам и май натам отиват работите, че сам ще го и водя: зер, нали трябва и в това нещо да приличам на моя вдъхновител Сократ, който също не е ползвал услуги на адвокати като са го съдили... част от учениците му! Какво да правя, съдбата ми е явно случаят на Сократ да се повтори отново и с мен!), та значи аз много не разбирам от процедурни-те тънкости и игрички, но това ми се видя прекалено, да ме лишава и съдът от пот-ребната за реакцията ми информация, получена от другата страна! Та нали ние, двете страни, ще трябва да си сътрудничим пред съда за да достигнем с общи усилия истината, аз като човек, много години пре-подавал философия на правото, така раз-бирам смисъла на цялата работа. А там наистина се оказа, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, освен един прелюбопитен отговор на моята тъжба беше представила и цяла една огромна папка с... "доказателс-тва", тази папка с всичките документи я имаше в два екземпляра, един за съда,

другият, предполагам, за мен, ала ето, тя не ми беше предоставена! Както и да е, помолих да се запозная с отговора и с "до-казателствата", аз съм, тъй да се рече, човек, който обича да знае точно нещата, служителката каза, че може, ала не могло да изнасям папката, и ето, там, на крак, пред гишето, аз разлистих и се зачетох в прелюбопитната информация!

Аз ви казах, че г-жа Анастасова има литературен талант, сравним с този ако не на Шекспир и на Данте, аз, знаете, много не си падам по подлизурствата, но положи-телно тук не мога да се въздържа да не сравня литературния й талант с таланта на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел! Четивото беше превъзходно, думи нямам! Четях и се преизпълвах с възторг от несъм-нения литературен талант на г-жа Анаста-сова, която не просто е една учителка по литература, тя, уважаеми дами и господа, е и писателка, и поетеса, което е истина, то не може пък и не бива да се отрича, нали така?! Само дето съжалявам, че вас не мога да направя причастни на нейните върхови литературни постижения, които, убеден съм, един ден световната литература, несъмне-но, ще признае - и ще възнагради с полага-щата се слава! Четох и се вълнувах необи-чайно, щото, знаете, аз съм ценител на хубавата, на "сочната" абсурдистка литера-тура, почитател съм и на Бекет, и на Оруел, и на Йонеско, и на Кафка, и на достойната им съперница г-жа директорката! Ех, защо това нещо не го бях открил преди време и всеки ден да бях минавал през директорс-кия кабинет да я хваля за литературния й талант, както това други хора правят за... прическата й, за парфюма й, за новото й костюмче и пр., ех, да бях толкова проница-телен, щях да си доживея до пенсия на туй работно място, ама на, не съм бил толкова умен?! А сега вече, след като я разочаровах така грозно, че не успях да оценя нейния безспорен, несъмнен литературен талант, вече и да я хваля, и да не я хваля все тая, обидата, дето съм нанесъл на чувствител-ната й душа явно е бил прекалено жестока, непростима. Както и да е, да я карам по-бързо, щот както съм я подкарал няма скоро да свърша! А колко неща научих, какво неизчерпаем резервоар, същинска златна мина от идеи, чувства, творчески интенции и пр. се съдържат в писанията на тази произ-водителка на шедьоври, просто изнемогвам от напрежение как ще мога поне малка частица от туй богатство да ви предам - с това мое немощно сутрешно есе! Но ще опитам де, поне колкото ми стигат силите нещичко да ви предам от това съкровище на първокласната административна литера-тура, щот г-жа Анастасова с несъмнения си литературен талант успя да сътвори и нов литературен жанр, както това подобава за несъмнено най-надарените творци!

Та огромна папка с най-първоклас-на литературна класика имах възможност да

44 чета вчера, о, какъв неизразим ентусиазъм на духа ме обзе вчера в онази задушна канцелария без климатик в пловдивския съд! Четох и се упойвах от страхотни богат-ства на духа, май зех да се повтарям вече, но емоцията ми още е жива. Аз излязох след усърдно четене след около час, полю-ляващ се от страхотни емоции! Думи нямам, словото е безсилно да предаде тая пореди-ца от бисери, от перли на административна-та класика, що въпросната поетична дирек-торка е успяла да сътвори благодарение на своя несъмнен талант в писането на подо-бен род класика! Ех, защо не бях Данте, защо нямах перото на Шекспир, защо съд-бата не ми даде поне част от майсторлъка на нашия Алеко за да мога да ви причастя както трябва към тоя тайфун от идеи, чувст-ва, мисли, към който имах щастието да се докосна вчера?! Не знам как ще се справя сега с немощните си сили, но ще опитам, нямам друг избор, ще опитам нещичко да ви кажа, предварително ме простете и извине-те ако можете, но аз пък лично нима имам някаква вина, че Бог не ми е дал таланта нито на Шекспир, нито на Данте, нито на Алеко, нито на Кафка, нито даже на... г-жа Анастасова, тяхна достойна съперница, нищожна част от таланта й не ми е дал или подарил иначе тъй великодушния и спра-ведлив Бог?!

Сега, да се уговорим нещо. Аз бих ви казал всичко най-важно, що констатирах, но адвокати и хора, сведущи в правото ме предупреждават да не пиша по тия неща преди дялото да се е провело, щото по този начин ще облагоприятствам другата страна, тя да може по-рано да разбере моята пре-ценка и да има повече време да подготви реакцията си. Тъй че било много вредно да пиша по тия въпроси, да си свалям, дето се казва, "гащите", та всеки да види що мисля и колко струвам и пр. Писателстването – щот и аз, виждате, имам известни най-скромни амбиции на туй поприще на слава-та! – требвало било да го оставя настрана, изследванията ми в областта на философи-ята, психологията и науката също требвало било да ги правя в тайна, а не сичко да сервирам ето тук, в блога, и по този начин сам себе си да обезоръжавам! Требва да се признае, че има резон в тия предупрежде-ния, ще взема да си осуетя по най-баламски начин почти гарантираната победа в тия съдебни дела, сиреч, требва да избирам: или да работя за спечелването на делата или да жертвам победата си в тях заради ефимерната литературна слава, която е толкова съмнителна и предвид това, че, както вече отбелязах, аз с г-жа Анастасова в туй отношение изобщо не мога и да се меря, тя е сравнима само с Бекет и с ония други-те, разните му там шекспировци, достоевче-та и пр. При това положение май е по-добре да зарежа изследванията и нескопосаните си литературни опити и да се концентрирам върху работата по печелене на делата?! Да,

ама ако не пиша честно по това, което ми се случва в тия памятни дни, тогава как архи-варите на историята един ден ще могат да разберат как точно е протекла историята на "пловдивския Сократ" – както наскоро ме титулова тъй искрената инспекторка по философия, която дори ме прати да фило-софствам на пловдивската Агора, на улица-та, та да бъда таман като моя кумир Сок-рат?! Виждате в какво ужасно затруднение съм, просто не зная как да изляза от него, моля, дайте ми акъл, моля ви се, кажете: какво да правя? Сериозно ви моля, много ми е мъчно, ще ще трябва да наруша тра-дицията и да прекъсна работата по тия мои така вдъхновени сутрешни есета за епохал-ната, направо световно историческа съдеб-на сага, която е сравнима само със Сокра-товата история, само с най-върховите пос-тижения на световната литературна класика – особено както от вчера се оказа, че г-жа Анастасова притежава не само поетична душа, както това бяхме установили до този момент, но и най-бляскав прозаичен талант – както аз това установих вчера!

А вчера за първи път в живота си имах възможността да се насладя на писани под диктовката на нейното могъщо творчес-ко въображение най-вдъхновяващи доку-менти, именно страхотно дълбоки и психо-логически изпипани... жалби, доноси, докла-ди, "констативни протоколи", някои от тях написани лично от нея под формата дори на... "пряка реч", под формата на сократов диалог, в който моя милост е в ролята на... Сократ – абе тия така щедри пловдивски администраторки май насила ще вземат да ме направят един ден "пловдивския Сок-рат"! Да, г-жа Анастасова, подобно някога на Платон, беше почнала да се упражнява да пише направо платонистки диалози, в които моя скромна милост е в ролята на самия Сократ, мале-мале, какво нещо, какво чудо, какъв късмет е че имах шанса да се докосна

до тия шедьоври, да прочета туй богатс-тво от идеи и пр.! Даже успях да прочета ония знаменити и тайнствени "разгромни писма на колектива", вече станали направо митични, щото бяха така старателно крити от мен, но ето, сега можах да ги прочета с моите си очи, мале-мале, тия хора даже май искат да ме провъзгласят за нещо и като... "пловдивския Солженицин"! Да, аз видях вчера тия заклеймяващи писма, родствени на ония исторически писма от застойната епоха на Брежнев, които бяха писани по трудовите колективи за заклеймяването на "злия враг на СССР" Солженицин, а у нас така, аз си спомням, навремето в катедрите по Марксизъм, по българска филология и пр. на университетите другарите заклеймя-ваха пак в подобни разгромни писма оня, как се казваше, да, Петър Манолов, поета, дисидента, нали се сещате, дето беше подложен на подобни гаври в последните месеци на байтодоровата тирания?

Мнозина тогава бодро се подписа-ха под въпросните писма, смятайки, че комунизмът ще векува и никой няма да им подири сметка за низостта, да, ама кому-низмът се продъни, и ето, тия "ентелектуал-ци" после требваше да се срамуват що са се били подписали под тая гнус, аз тия неща ги видях с очите си, преживял съм ги, та затова сега с пълно право мога да заявя, че и в наше време се прави досущ същото! Както и да е, вчера можах да се потопя, дето се казва, в цял океан от гнус, та още не мога да се съвзема, потресът ми беше невероятно дълбок! Аз не можах и да спя от вълнение, такова мощно въздействие има върху моята душа този род класическа литература, която е заключена във въпрос-ната огромна папка с "компроматни доказа-телства", която директорката е имала доб-рината и щедростта да предостави на ува-жаемия съд. Всички тия компромати срещу моя милост, за сътворяването на които тя има усърдието да се труди като същинска последователка на героя Стаханов в пос-ледните две години, вчера бяха пред мен, предоставени любезно от г-жа поетесата! Давате ли си сметка сега защо съм толкова развълнуван в ето този момент? Досегът с такъв един несъществувал по-преди лите-ратурен жанр в моите очи, в очите на цени-тел на хубавото и психологически издържа-но четиво, разтърси всички душевни плас-тове на моята многострадална философска душа! Още не мога да се съвзема наистина, дали да не взема да прекратя да пиша - за да не ме сполети някой разрив на болното ми по начало сърце; щото как то, милото, вчера издържа на това прекалено вълнение е нещо като загадка на природата!

Да, ще трябва умерено да ви под-насям информацията, до която се докоснах, щото да не се втрещите и вие. Няма човеш-ка душа, която да не се разтърси до основи от този блестящ компедиум на администра-тивно-компроматната литература, който е

45 сътворила нашата знаменита вече и така усърдна литераторка! Та ще ви кажа тази сутрин в завършек едно нещо, което мен направо ме втрещи, дано да не издавам някаква тайна, дано не ми дърпат ушите адвокатите и приятелите, дето разбират от право, но ще го кажа, ще направя в интерес на науката тази жертва, ще поема този риск. За науката, прочее, всички жертви са оп-равдани, мен тази мисъл ме вдъхновява. За философията - също. Сократ какво като е загубил своето дяло, нима не се е обезс-мъртил?! Науката, философията, духът на человечеството трябва да имат водещо значение пред всякакви дребни прагматични съображения. Аз в това вярвам. Може да съм идиот, но това мен ме вдъхновява.

Най-сюблимно беше написаното в "писмения отговор" на моята тъжба, който г-жа Анастасова (или адвокатът й) е съчини-ла, ала не вярвам адвокат да е дръзнал да съчини такова нещо, щот после требе да му земат адвокатските права. Едно е нещо да има литературни достойнства, но съвсем друго е да има правен и особено пък логи-чески смисъл. Аз като философ много се вълнувам от това последното, нищо че съм ценител на добрата литература. Та ето този мой акцент, ето логическо-правната фигура, която се съдържа в този документ; горкият Аристотел, дето е създал класическата логика, требе да си вземе бележка като прочете това есе в райската интернетна зала, та да си допълни фигурите на сило-гизма с изобретената от г-жа Анастасова нова и тъй изпипана сложна силогистична фигура, която нищо чудно да се окаже и шедьовър на логическата наука. Да видим обаче дали ще съумея да изразя туй богатс-тво достатъчно нагледно. Ще опитам, пък каквото се получи. Там пише ето какво:

- А.Грънчаров, сиреч, моя милост, ищецът, по-скоро тъжителят, се жалва, че е оклеветен, щото ответницата в един офи-циален документ е дръзнала да му напише своя оригинална "психиатрична диагноза", а именно, "податливост на чести нервно-психически разстройства";

- Клевета има само ако разгласе-ното по този начин "позорно обстоятелство" не е истина, не е верно;

- Първо, обаче да си податлив на такива "нервно-психически разстройства" не е изобщо позорно;

- Второ, няма клевета ако т.н. "по-зорно обстоятелство" е... истина;

- Това, което директорката, сиреч, ответницата, е имала добрината да диаг-ностицира, е... "самата истина";

- Психиатрите, специализираният ТЕЛК по психични заболявания и психично здраве, психолозите, които са изследвали душевното здраве на въпросното лице, именно учителя-философ Ангел Грънчаров, и които решително отхвърлят самодейната диагноза на г-жа директорката, са изпадна-

ли в... погрешка, сиреч, не са съумели по достойнство да оценят нейния талант в сферата на психиатрията;

- Верността на директорската пси-хиатрична диагноза и погрешността на заключенията на оправомощените да реша-ват тия въпроси медицински органи се до-казва с... ей-тая огромна папка от доноси, констативни протоколи, писма, жалби и пр., в които разни хора, все "изключително све-дущи" в областта на психиатрията и психо-логията, е, вярно, също така самоуци, все упражняващи се в тая област аматьорски и самодейно, имам предвид в областта на популярната психиатрия и психология, щот в ей-тая папка има много най-научно обос-новани констатации на тия "сведущи лица", в които се твърди именно, че лицето А.Грънчаров има лош характер, не слушка директорката, влиза дори в спорове с нея, не обича да й прави поклони, сутрин не я поздравява да й каже как хубаво й ухае парфюмът, не зачита мнението на разни напреднали в психологията родителки с руски произход, които "обосновано" да разгромили неговия учебник по психология, позволява си да твърди той, мръсникът, че филмът на Федерико Фелини АМАРКОРД не е "чиста порнография", тоя същият явно не е уравновесен "психологично" щом тор-мози учениците да мислят, щом не им пре-подава наготово "правилните мисли", ами ги мъчи да имат свои собствени оригинални мисли и прочие, и т.н., да не повтарям това, щото вий всичкото това, ако сте чели моите дописки по въпросната административно-психологическа епопея и одисея, вече прек-расно и превъзходно сте запознати и до втръсване го знаете отдавна;

- Та значи А.Грънчаров "очевидно" е, тъй да се рече, "луд", ерго всички, които са написали това в официален документ, които го казват устно по негов адрес, просто съобщават "самата истина", сиреч, нема никаква клевета, а това, тъй да се рече, е израз на... уважението им към въпросното "толкова страдащо психично-болно" лице;

- Съдът требва да признае този ло-гически силогизъм, ако не го признае, бъл-гарското правосъдие требе да се затвори, ний от съдилища нямаме нужда, а направо ще преминем към съветската система на "другарските съдилища", където присъдите ще ги произнася направо "справедливо разлютеният и бесен народ" или "колекти-ва", а най-добре е направо да се организи-рат ония знаменити чекистки "тройки", които директно да произнасят смъртната присъда на провинилите се в невярност към началс-твото пропаднали души – и тия души мигно-вено се пращат на оня свят, с оглед да възтържествува чекистко-кагебистко-ченге-сарското човеколюбие! Тъй де, що ще се правим на европейци, защо пък ще се прес-труваме, че сме европейци, какви са тия европейски лигавщини като съд, право, правосъдие – след като револверът на

революционния чекист решава всички въпроси най-справедливо и най-хуманно най-вече!

Това е. Не се шегувам тук. "Логика-та" е тази, Аристотел ряпа да яде. Евро-пейският съюз също ряпа да яде! Да живей СССР! Ще завърша с нещо шеговито, на което от душа се смях, в една жалба до директорката някоя мъдра душа с несъмне-ни литературни качества беше подшушнала да се напише следното:

"- А пък тоя г-н Грънчаров веднъж си позволи да нарече уважаемата ни ди-ректорка комунистка, другари и другарки, тоя човек явно е много луд и опасен, тре-бе да се върже!"

Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи! Веселието е извор на здраве и бодър дух! Да живей българска-та комедия, вечна слава на непресекващото веселие на неръкотворния български живот – ний на тия чужденци ще им покажем къде зимуват раците! Да живеем ний, производи-телите на българския смях – най-смешния смях на света, след съветския смях, разби-ра се!

НА ДНЕШНИТЕ РАЗНОВИДНОСТИ НА КОМУНИСТО-СЪВЕТСКО-ПУТИНИСТКАТА ЛЪЖА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОТИВОСТОИ С УПОРИТОСТТА НА ГЕРМАНСКОТО СВО-БОДОЛЮБИЕ

сряда, 13 август 2014 г.

ВИДЕО

Из: Берлинската стена: най-видната опорна точка на рухналия комунизъм и днешните български аналогии Автор: Иво Инджев

Трудно е да се измисли по-зрелищен начин да се онагледи лъжата и да й придаде световна „слава”. Самият строеж започва с гръм и трясък – буквално, защото грейват в дълбоката нощ безброй прожек-тори, забучават едновременно стотици двигатели на булдозери и бронетранспор-тьори, което кара жителите да възприемат суматохата като начало на съветска инва-зия на запад. Гърмежите и трясъците на комунистическата пропаганда продължават чак до 9 ноември 1989 г., когато глътката свобода беше достатъчна за гражданите да превземат страховитото съоръжение и да започнат разрушаването му.

Най-претенциозната опорна точка за онагледяване на пропагандните лъжи в световен мащаб всъщност охраняваше най-невъзможния за опониране обвинителен въпрос срещу комунизма: защо жителите на соцрая масово, с риск на живота си, с мили-они бягат на Запад, а обратните примери са

46 такова изключение, че са известни поимен-но? ...

... Берлинската стена успя да на-мали драстично (но все пак временно, както се видя) изтичането на населението от съветската окупационна зона. По официал-ни данни за около две години през Берлин успяват да избягат на запад поне милион и половина източногерманци. Стената обаче не можа да убие порива към свобода, нито да превърне в истина лъжата, че е построе-на, за да възпира врага - врагът нямаше нужда да бъде възпиран, защото никой не беше луд да се мести в ГДР, макар запад-ните граждани да не бяха препъвани да емигрират с картечници, овчарски кучета и надъхани убийци в униформа.

Съвременната българска поука от краха на най-видната опорна точка на кому-нистическата пропаганда е в това, че на днешните й разновидности трябва да се противостои с упоритостта на германското свободолюбие. Колкото и да изглежда без-надеждно (заради властта на путлеристката пета колона) към днешна дата, премахване-то на аналогичната лъжа от центъра на София, която дефинира със златни букви съветската окупация като „освобождение”, преместването на тази опорна точка на съветския колониализъм и неговите мимик-риращи днешни следовници, рано или късно ще се състои.

Това е постоянна задача за всеки, които се самоопределя като свободолюбив европеец и българин.

Опитите на малодушните, малог-рамотните (а понякога и доста малоумните наши сънародници, които просто не искат да знаят историческата истина), да саботи-рат българското свободолюбие изглеждат победоносни на този етап. Докато си изби-раме скрити или явни проводници на съвет-ско-руския неоколониализъм, ще бъде така.

И ако това не е достатъчно ясно, гледайте какъв лов на български шарани върви предизборно по темата за „Южен поток”. Също както при вдигането на Бер-линската стена, пропагандата бълва „аргу-менти” за ползата, която сме щели да има-ме. Уж всички са съгласни, че България е болна от свръхзависимост в снабдяването с енергосуровини от монополния доставчик Русия, но ни пробутват „лечение” с още по-голямо обвързване чрез „Южен поток”. Казват ни на практика: щом ви боли главата, ще ви направим една трапанация като за тъпанари като ви влеем допълнително руска зависимост.

„Интересното” е, че и за съветската лъжа за окупацията като „освобождение”, както и за трапанацията с „Южен поток”, самообявилият се за спасител на България от комунизма Бойко Борисов е на практика част от петата колона на Путин в България. Нещо повече, с хвалбите си, че би построил досега „Южен поток” и че Путин го уважавал за това негово желание, Борисов на практи-

ка окупира още една лидерска позиция с в страната: направо е неформален вожд на руското влияние. След руските ордени, с които беше закичен през годините на своята шеметна политическа кариера, му остава само да пожелае и да оглави официално коалиция от безбройните русофилски орга-низации, като ги „окрупни” както той си знае.

Ако някой действително желае да му опонира от десни позиции, трябва най-малкото да се разграничи от неговата ми-микрия по споменатите по-горе опорни точки. А най-храбрите би трябвало дори да Му се противопоставят като го разобличат. А дано, ама…

ЕТО ЗАЩО НА ВСИЧКО ЩО Е КАДЪРНО У НАС МУ СЕ НАЛАГА ДА БЯГА ОТ БЪЛГА-РИЯ – И ДА ТЪРСИ УСПЕХА СИ НА ЗА-ПАД

Получих писмо от мой бивш уче-ник, който съвсем наскоро се е преместил за да работи и да живее в Америка, в САЩ. Ето какво ми пише той и ето какво аз му отговорих, не давам името му понеже не съм взел неговото съгласие за публикуване на кореспонденцията ни, но публикувам тия писма защото по моя преценка в тях се поставя важен не само за младите българи въпрос, свързан с това защо на всичко що е кадърно у нас му се налага да бяга от Бъл-гария и да търси успеха си на Запад:

Здравейте, господин Грънчаров!

Пише Ви ваш бивш ученик от випуск 2013. Преди седмица се преместих в САЩ – може би завинаги. Наскоро видях една Ваша снимка с международен паспорт. Не че не знаем що за народ е българския, но реших да Ви окуража в случай, че имате намере-ние да заминете извън граница – дерзайте! Отдалеч разликата изглежда още по-главоломна в манталитета на хората; тук непознати кимват с усмивка и предлагат помощта си без дори някой да е поискал такава.

Смятам, че човек като Вас заслу-жава поне няколко години, дето се вика, да поживее сред хора. Не че навсякъде е тол-кова розово, но не мисля, че на света има място, където злобата, омразата и всички тия патологии се забелязват повече откол-кото у българина.

Бъдете здрав, господин учите-лю! И бъдете убеден, че всичкия Ви труд през годините и труда, който продължавате да полагате за моралното образоване на това население, не е напразен. Малко хори-ца обръщат внимание на екзистенциалните въпроси, но все пак ги има. Масата е неиз-лечима. То за това и нищо хубаво не я чака тази държава. Дори вече не милея за нея. Успех!

Здравейте, Г.! Спомням си много

добре за Вас. Много се радвам, че сте за-минал в САЩ, желая Ви успех там! Зная добре, че в тези развити западни общества човекът, който е кадърен, работлив и ини-циативен няма начин да не успее - защото при тях нещата са уредени така, че благо-дарение тъкмо на успеха на такива хора или личности просперират съответно и общест-вата, държавите.

При нас, разбира се, не е така. Ние затова сме и толкова изостанали от разви-тите общества. Аз вече съм на тия години, че ще ми е трудно да се адаптирам в запад-но общество; за жалост животът ми премина тук. Много пъти съм си мислил, че ми се иска ако не да мога да поживея в нормално човешко общество то поне да мога да отида там колкото да умра, това пак ще е нещо, но едва ли и това ще се случи; тук явно и ще си умра. Такава ми е била съдбата.

И за жалост, напоследък ми се стовариха върху главата такива унижения, каквито никога не съм преживявал, каквито дори не съм си представял че са възможни в наше време: директорката на ПГЕЕ-Пловдив направи нужното да ми устрои една успешна кампания по моето дискреди-тиране като преподавател и като личност и в края на краищата дръзна дори и да ме уволни - и то с мотива "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие абсурди написа тя за мен в заповед-та за уволнение; която аз сега, разбира се, обжалвам пред съда. Такива работи стават у нас. Самият аз не съм си и представял, че в наше време комунизмът е толкова жив в някои глави, но, уви, това е факт.

Всичко у нас е във висша степен идиотщина и абсурдност, просто нямам думи. Всичко у нас е наопаки на това как трябва да е, както го правят нормалните хора. У нас, например, личността, особено пък най-талантливата, съвсем не се цени. Вие това прекрасно го знаете, не се налага да го повтарям. Та затова много се радвам, че сте се отървал. Аз на всички млади хора това им и казвам, в това число и на собст-вения ми син: не чакайте ами отивайте да си уредите живота там, където ще бъдете оценени като личности; това тук у нас обаче не може да стане: тук просперират наглеци-те. Това е положението, Вие го знаете пре-възходно! Всичко добро Ви желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

47 ДАЛИ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ИМАМЕ ЕДНО СЪВРЕМЕННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ГОЛО-ТАТА НА ТЯЛОТО – ИЛИ СТРАДАМЕ ОТ СЪВСЕМ ГЛУПАВИ СКРУПУЛИ?

Моят експеримент, необходим за новата ми книга с условно заглавие ФИЛО-СОФИЯ НА ЛЮБОВТА, по която сега рабо-тя, общо взето върви успешно, на два дни блогът ми беше водещ по коментари в българската блогосфера тъкмо заради публикациите, свързани с него, ала ето, когато поставих няколко най-важни въпроси, реакциите, кой знае защо, пресекнаха. За да ги стимулирам тази сутрин решавам да публикувам нова "скандална снимка" на спортуващи сред природата голи мъже, и то мъже ето по тази причина – така го написах и за участниците в дискусията:

Чудна работа, толкова ли е трудно да се намери снимка на спортуващи колек-тивно красиви голи жени, намиращи се нейде из природата? Аз лично търся упори-то такава снимка, но, уви, не успявам все още да намеря... Ако някой намери и ми я даде, ще съм му много признателен.

За да "налея малко масълце" в за-тихващия огън на дискусията написах и ето това провокационно подхвърляне:

Хубаво е, че всички така упорито се замислиха! Чудесно е да се мисли! При-ветствам замислянето и мисленето! Ако някой все пак успее да измисли нещо инте-ресно по поставените по-горе въпроси, и го напише тук, ще съм му много признателен...

Впрочем, да добавя в интерес на истина: една дама на лични съобщения се постара да ми отговори на въпросите, по които комай всички мълчат, разкри ми свое-то отношение към голотата, написа доста интересни неща, ето, публикувам ги, тъй като ще ги използвам за книгата си, смятам, че помагат да се разкрие битуващото в съзнанието на хората у нас отношение към голотата и към останалите свързани с това въпроси; та ето какво ми пише тази жена: М. каза: Здравейте! По повод публикувани-те от Вас снимки с голи спортуващи мъже и желанието Ви за коментари по тях. Ангел Грънчаров каза: Да, заповядайте, ще ми бъде интересно да разбера Вашето разбиране!

М. каза: Гледайки тези снимки чувството, което изпитвам, е естетическа наслада. Красиви тела, лица, лъха жизненост, мла-дост, здраве. Да, изпитвам чиста естетичес-ка наслада и нищо повече. Но дали бих си сложила подобна снимка на бюрото или на стената или в колата си? Не, разбира се. И само защото за нашите нрави и норми това би изглеждало странно или пък като кич. А защо пръскаме луди пари за да ходим по музеи и екскурзии за да видим там подобни статуи? Ето Ви един малък парадокс.

Изваяните от именити скулптури статуи са направени със същата цел: ДА НИ ДОСТАВЯТ ЕСТЕТИЧЕСКО УДОВОЛСТ-ВИЕ. Кога една снимка поражда еротика или как аз разбирам еротиката?

Еротиката е една закачка, една подхвърлена въдичка, едно ръкомахане, волно или неволно, което стимулира нашето въображение и изпитва нашата сексуалност - имаме ли я и каква е тя? Но това, което в миналото се е считало за еротично, днес и утре вече не е. Еротиката е подвластна не само на времето, но и на религията, която изповядваме, на обществото, в което живе-ем. Има народи, чиято най–съблазнителна и еротична част от тялото е петата на жената, у някои племена това е китката на ръката или шията и т.н.

Следователно кое е еротично ние НАУЧАВАМЕ защото така ни възпитава обществото, религията, времето.

Има ли връзка между еротиката и любовта? Може би малко. Но първо да кажа какво мисля че е любовта.

Любовта е едно особено състояние на духа. Любовта е доброволна отдаденост, при която поставяш обекта на своята любов над всичко. Дали е любов между двама души, любов към Бог, любов към родината, любов към истината ако щете. В любовта няма, там не търсиш отплата, дух и тяло си взаимодействат като един механизъм, готов да понесе физическа болка, глад, унижение, смърт. Любовта е ЕДИНСТВЕНОТО СЪ-ВЪРШЕНСТВО в този реален свят. Повече от това нито можеш, нито искаш. За разлика от еротиката любовта не е подвластна нито на времето, нито на религията, нито на общественото развитие.

Относно човешката голота

Тук всяко крайно мнение би би-ло погрешно. Но в същото време човешката голота не би трябвало да е толкова шоки-раща и това би могло да стане ако в някаква степен сме свикнали или сме приели човеш-ката голота за нещо съвсем нормално. И преувеличеният и донякъде престореният свян по–скоро водят към неправилни посо-ки, изопачено мислене. Всяко естествено физическо състояния трябва да ни бъде добре познато и да го приемаме. Напосле-дък доста мъже и в България присъстват на процеса на раждането на децата си и това аз го оценявам като много положително.

За добро или за лошо отмина вре-мето на обществените бани, където тракай-ки с налъмите си подавахме тасчето я със свекървата, съседката, колежката, дирек-торката. От деца се показвахме голи и виж-дахме други голи тела – млади, стари, изящни, деформирани, всякакви. Имам усещането, че липсата на прекален срам от голото тяло е по–доброто, по–естественото, това предразполага към по–голяма близост и леснота в общуването. А колко са необхо-дими тези неща когато се налага да говорим с децата си за интимни неща?!

Бях спортистка и понякога ни се случваше да се преобличаме момичета и момчета заедно, да си правим масажи вза-имно. Не се срамувахме, не ни е идвало и наум да злоупотребяваме със ситуациите. Просто тела и пред нас беше старта. Бяхме в прекрасни взаимоотношения. След години дъщеря ми, която играеше народни танци, виждах в подобни ситуации. И до днес мо-мичетата и момчетата от танцовия състав са най–добрите и честни приятелства, които и останаха – макар че минаха години и се пръснаха по света.

Работила съм с туркини и съм ги чувала да разказват как дъщерята бръсне интимните части на майка си или на баба си – защото те не виждали добре – или по някаква си друга причина: вече не можели да правят това сами, а религията им налага тази процедура да се извършва стриктно и периодично. И съм си възхищавала на тези жени, които с такава лекота предразполагат към откровеност и прямост най–близките в семейството си. Според мен тези качества са много ценни и определено отношението към голотата играе някаква роля тук.

Един вид приемаш човека срещу теб в чистия му вид, с хубавото и грозното, което има, познаваш го и той те познава, няма какво да крие от теб – и оттам-нататък интерес за теб има само вътрешният му живот, до който можеш да достигнеш само с честно общуване.

Та си мисля, че в рамките на се-мейството е полезно родителите да не се страхуват от голотата, да се показват от време на време голи пред децата си - вмес-то да ги натоварват с прекален срам. Така ще намерят най–лесния и естествен начин да ги подготвят за физиологичните промени,

48 които ще настъпят в организма им, да ги подготвят за сексуалният ми живот. Ще попитате: кой е учил навремето бабите и дядовците ни за тези неща? Тях природата ги е учила, тя е най–добрият учител.

И да не омаловажаваме факта, че преди 100 години просто не е имало начин да залитнат в неправилна посока. Днешният живот предлага толкова много изкушения, информация, дезинформация, реклама, порнография – че направо си е страшничко да се справиш с всичко това, което те зали-ва и да избереш правилният път.

Ето Ви един невинен пример. Но първо един невинен въпрос: Вие виждали ли сте дебела и ниска говорителка по теле-визията? Защото аз не съм. Трябва ли да се издига в култ стремежът към красиво тяло и лице на всяка цена? Природата ни е създа-ла различни. Виждам нещо наистина незд-раво и погрешно в тази унификация на мерки и изглед. Повярвайте ми, поставяла съм си за цел да запомня и да познавам поне няколко фолк-певици. Е, не мога. Ру-мяна, Драгана, Лиляна и всичките ми се сливат в едно – и не мога да ги отлича. А някои от тях наистина имат добри гласови качества.

Стигам до извода, че култът към красота и показност обслужва десетки от-расли на индустрията и търговията – фит-нес уреди и продукти, козметика, мода, пластична хирургия, сурогатно майчинство и още много. Но по–лошото е, че увеличи неимоверно болните от анорексия и були-мия.

Именно затова трябва да приема-ме недостатъците на голото човешко тяло, те да са за нас нещо естествено съществу-ващо, но за да се случи това е необходимо да сме ги виждали още от детството си, преди да ни е залял рекламният вулкан от супермени и менки. Ангел Грънчаров каза: Напълно споделям последните Ви твърдения, така е, красивото тяло е станало нещо като фетиш и мания. М. каза: И когато вида на човешкото тяло не е нашият акцент, тогава от само себе си, защото у човека е заложено да се самоусъ-вършенства, ще насочим вниманието си в друга посока, най-малко поне в по-добри междуличностни отношения.

И още нещо съм си мислила по въпроса за човешката голота. Казваме има студени народи. И като по правило студени-те народи живеят в студените страни. А там си се обличат повечко. Казваме има топли народи. Испанци, гърци. А дали и това няма връзка?

Работя от 6 години трайно в Гър-ция на остров Крит. Че те тук хората си ходят полуголи повече от половината годи-на. Бих могла да поразсъждавам и да попи-ша още, но може би съм отегчителна и безинтересна. Затова спирам до тук. Ангел Грънчаров каза: Не, напротив, мно-го интересно разсъждавате! За жалост, ползвам един много слаб интернет, посто-янно ми забива компютъра, на село съм в момента, затова ми е трудно да участвам в диалога ни, извинявайте! Ще съм Ви приз-нателен ако си развиете мисълта, много интересно ми е наистина това, което пише-те. ЗАБЕЛЕЖКА: Ще се радвам ако тази жена, разсъждаваща така интересно, продължи разсъждението си. Защо ли обаче други хора отбягват да изразят позицията си по тия въпроси? Ето, мен лично това много ме интересува също. Прилагам и някои нови снимки, този път също и на голи жени, с които, да се надяваме, ще бъде импулсиран и провокиран още повече нашия опит за дискусия – по темата за разпространеното отношение към голотата на тялото у съвре-менния българин.

Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото или страдаме от съвсем глупави скрупули? Призовавам ви да опитате да надмогнете съпротивата и свободно да се изкажете, да се опитате да изразите своето разбиране. Има смисъл да се разговаря по тези въпроси. Убеден съм в това. И то има голям смисъл. Смисъл, свързан с най-дълбокото, интимното, със сърцевината на живота ни.

Повярвайте ми! Освободете се, направете нужното да се освободите от прекаления страх – и дивия срам; това са глупави емоции...

ПИТАМ ЗА НЕЩО, НЕ СЪМ ИНФОРМИРАН ПО ТОЗИ ВЪПРОС, ИНТЕРЕСНО МИ Е ДА РАЗБЕРА ИСТИНАТА, ТЯ МЕ ВЪЛНУВА

Хей, хора, правя едно изслед-ване за отношението на съвременния бъл-гарин към голотата (на тялото), на няколко пъти ми се наложи във фейсбук да публику-вам някои "по така" снимки, на дибидюз голи... човеци и изглежда някой от "прияте-лите" ми успя да направи донос "там, къде-то трябва", именно до администрацията на фейсбук и ето, тази сутрин понечих да сло-жа още няколко други такива снимки, но получих странни съобщения, че "нямало достъп до това съдържание" и пр., ето точно какво:

"Съдържанието вече не е на раз-положение. Съдържанието, което искахте да видите, не може да се покаже сега. Може да е временно недостъпно, връзката към него вече да не действа или нямате право на достъп до страницата."

Опитах няколко пъти, оказа се, че системата до този момент не приема, не ще да приеме снимките. Та да попитам, ако някой знае да ми отговори: има ли цензура във фейсбук по тези въпроси, именно свър-зани с голотата на човешкото тяло, също така ми е интересно да разбера, ако някой моралист сред приятелите ми се е оплакал под формата на донос "там, където трябва", дали от фейсбук са му обърнали внимание и са "предприели мерки" срещу мен, "злос-торника", нарушаващ "добрите нрави", и в резултат на което сега системата ми налага цензура спрямо подобни изображения? Или срещу слагането на всякакви изображения ми е наложила забрана системата (това трябва да го проверя)? Как пък така бързо тия изображения бяха разпознати като "неприлични" и бяха мигновено блокирани - ето на това се чудя най-много?

И какво, в края на краищата, става със свободата ни във фейсбук ако и тук нещата се случват като в старото добре познато ни комунистическо време: "възму-тена другарка-моралистка" пише страстен донос "там, където трябва" и... народната милиция мигновено предприема съответни-те мерки - нима и тук действа този изпитан модел?! Нали фейсбук е американски още, или вече е побългарен?

Питам само, не съм информиран

по този въпрос, интересно ми е да разбера истината, тя ме вълнува...

49 ПОСТАВЯНЕ НА КАЗУС: ЗАЩО ТАЛАНТ-ЛИВ, СВРЪХБОГАТ И СВЕТОВНО ИЗ-ВЕСТЕН ЧОВЕК Е СПОСОБЕН ДА СЕ САМОУБИЕ НА 63 ГОДИНИ?

четвъртък, 14 август 2014 г.

Хора, помогнете ми да разбера, щото наистина не разбирам: как човек е възможно човек да се самоубие при поло-жение, че има прекрасна и доходна профе-сия, постигнал е световна слава, в банката има 100 и не знам си колко милиона в дола-ри и въпреки това една нощ решава да се раздели с живота и ето, обесил се е? Моля, помогнете ми да разбера това, защо е ста-нало, как предполагате?

И също, ако обичате, ми кажете защо аз, дето, примерно, съм безработен, в банката нямам нищо, въпреки че съм рабо-тил 30 години и то нелека професия, напи-сал съм и съм издал много книги, заради които обаче не съм забогатял, напротив, обеднял съм (сам си ги издадох, издателст-вата не щат да издават "непазарни" фило-софски книги, дори книжарите не щат да разпространяват такива книги в книжарни-ците) и прочие, и ето, като за награда бях уволнен наскоро от работа като учител, и то предпразнично, за 24 май, и при това с мотив "пълен некадърник" (!!!), да, за такъв ме обяви една директорка-поетеса - и въп-реки всички тия гадости моя милост все още не си е и помислила да си слага край на живота?

Ами, напротив, продължавам да се боря колкото имам сили и продължавам нататък – ето тия две неща ако някой може да ми ги обясни как и защо са възможни, ще съм му безкрайно благодарен. Аз също ще отговоря писмено на тия въпроси съвсем скоро, ще напиша специално есе по така и така започната тема.

Но преди това ако някой иска да се изкаже, ще съм му много благодарен, много ще ми е интересно да разбера какво той мисли... П.П. Дано не предизвиквам по този начин злите сили и мен да ме сполети такъв лош край, но ето, в името на науката поставям тия въпроси, правя тази жертва, поемам този риск...

ЕДНА ИСТОРИЯ С ПОУКА: ИМА ПРОВИ-ДЕНИЕ, НЕКА ДА НЕ СЕ ПРЕСТРУВАМЕ, ЧЕ НЕ ЗНАЕМ ЧЕ ИМА!

Преди известно време, още като бях в Долна баня, обещах да разкажа някои истории, с които ме запознаха местни хора, щеше ми се да опитам да опиша и настрое-нието когато човек живее в такъв малък град, същинско село, но където хората са много непосредствени, естествени, свърза-ни с природата, със земята; и по някакви причини там човек има настроение за отда-ване на философията, при мен поне така се получава. Въпреки че имам много земни грижи там, които ме отклоняват. Та значи отложих да пиша този развълнувала ме тогава история, ето, все не намирам време да си изпълня обещанието, все нещо друго излиза за писане. Сега ми хрумна, че не се сещам за друго нещо, е, ще разкажа поне малка част от това, което тогава си бях наумил. И което ме впечатли. Нещо заслу-жаващо си. От самия живот взето, дето се казва. Аз тия неща най-много ги обичам.

А пък ме сърбят ръцете да пиша и философско есе за самоубийството, по повод на случилото се с Робин Уилямс. Но то иска повече време. Правя и някои проучвания по темата в блога си. Сума ти народ се изказа. Значи темата е важна. Тия дни, живот и здраве да е, ще гледам да намеря настроение да напиша и есе по този въпрос. И ония мои щуротии за голотата, свободата, морала и любовта и пр., заради книгата ми с примерно заглавие "Филосо-фия на любовта", ме чакат за премисляне и писане. Имам работа "до шия", а уж съм безработен, чудна работа! Лошото е че никакви пари няма, че нищо не печеля, нищо че се скъсвам от работа. Ето, и лекци-онните курсове във видеоформат ме чакат, започнах един, но го прекъснах, а не бива, желязото се кове докато е горещо; тия дни трябва да зарежа всичко и поне този курс да доведа до края – и да го сложа в оня пла-тен образователен сайт. Впрочем, ето сега се сещам за нещо, ще се отклоня малко, ама нищо, то такова нещо е свободата: да не спазваш никакви планове, пълна импро-визация. Плановете са... социализмо-кому-низъм, животът обаче е друго нещо, той си иска свободата. Той е и истинското, всичко друго са глупости.

За преподаването на... агората, на площада, на улицата, за което ме посъ-ветва онази инспекторка, по философия де, ако си спомняте (виж: Образователна чиновничка ме прати да преподавам на агората, сиреч, на площада, на улицата – трябвало насила да ставам "пловдивски Сократ"!). Каза ми директно: защо искаш да работиш в държавно училище, иди препо-давай философия на агората, като Сократ, нали се правиш на "пловдивски Сократ", що искаш да работиш в наше училище като в училищата редът не ти харесва, системата била порочна и пр., ето, на улицата си пре-подавай! Тя само забрави да ми предложи със средства за прехранване да се сдоби-вам като почна да... прося, виждате каква любезност и колегиалност прояви тази тъй съвестна и изискана чиновничка! Сократ навремето в своя си дом почти не се е хра-нил, а е бил канен да яде предимно по чуждите къщи, в къщите на своите ученици, които били все от заможни семейства. Но на него му стигало малко за да си задоволи глада: шепа маслини и къшей хляб. То и аз така опитвам да привиквам да се храня, щото е най-здравословна простата храна. Но друго исках да ви кажа в тази връзка, ето го директно: та аз с този блог фактически от години точно това правя, проповядвам това-онова, което ме вълнува, и то направо на агората, на улицата, сред хората - щото в днешно време тази същата едновремешна агора сега е... интернет, примерно блогове-те, фейсбук и пр.! Точно това в наше време е агората, истинската улица, тук можеш да си философстваш, пък ако някой минувач иска да се спре, ще го стори, ще послуша, а ако иска и нещо ще каже, може и да плъне връз говорещия, връз мислещия, връз фи-лософстващия (както обикновено правят у нас), а може и мълчаливо да си отмине ако е по-възпитан. Та аз значи съм си на агора-та по начало, а пък и писането, в това число на философски книги, пак е проповядване, пак е форма на разговор на агората, където група събеседници (читателите) разговарят с проповедника (авторът) и обсъждат някак-ва тема. Списание ИДЕИ, което издавам от доста години вече, и то е точно това. Та значи аз, бидейки философ, съм си бил винаги на агората, сред хората, не съм се преструвал на важен, както това правят учените академични философи, дето с "прости хора" се гнусят да разговарят; аз с всеки разговарям, с всеки се джафкам, по цял ден това правя, като Сократ: безделни-ча, шляя се по агората, водя си разговори-те, това и на мен ми е най-любимо и все-кидневно занимание.

А пък училището, в моето разби-ране, ми беше продължение на тази същата работа, общуването, само дето там общувах предимно с млади хора, с ученици, които при това в училище, знаете, хич не обичат да ходят, ходят от немай-къде, ако можеше да не се ходи, с удоволствие не биха ходили

50 (повечето). Аз моите битки за демократиза-ция на живота в училище ги водих точно с тази идея: да заприлича училището на това, което трябва да е по понятие, именно място, където хората ходят да учат, ама го правят, щото има смисъл това нещо за тях, щото го искат, щото им е приятно. И го постигах в своите часове, въпреки съпротивата на училищната администрация, която, понеже страда от остарели немодерни представи, водеше война с мен, щото не съм бил "пра-вилно", видите ли, "преподавал"! И по тази причина и бях уволнен, щото не можаха да ме натикат в калъпа. Пък бях и опасен де, давах "лош пример", "заразителен" - ами ако и други учители почнеха да се вдъхновяват от моя пример, какво тогава щеше да пра-вим, и какво, най-вече, щеше да стане със системата? Е, затова ме и отстраниха. Такива лоши хора като мен, дето правят училището приятно и ползотворно място за учене, за пълноценно духовно общуване, за личностно израстване и пр., безусловно са вредни, най-кардинално с тях можем да се разправим ако ги... изтрепем. Ето защо церберите на системата положиха извън-редни усилия да съсипят поне здравето ми, щот директния разстрел в черепа в наше време на врагове на народа като мен е забранен, но виж, с всекидневен тормоз, с административни гаври, гнусотии и пр. да му съсипваме живота, да го мъчим и да го тормозим можем колкото си искаме. Е, слава Богу, жив съм още. Оцелях някак. Вярно, платих жестока цена. Защото явно съм доста опасен. Тепърва ще се види, живот и здраве да е само, кой наистина е бил вреден, за какво именно толкова е вреден, а кой пък е бил полезен, ценен и пр., тия неща, знайно е, се оценяват по-късно, но животът и времето поставят всяко нещо на точното му място. Ний пък призо-вахме и съдът да отсъди тия неща преди да стори това справедливото време, преди животът и историята да са се произнесли: щото ако взема да чакам те да се произне-сат май няма да ми стигне и времето, и животът. А и трябва да се живее междувре-менно. Някак. Стига толкова, това всичкото е все между другото. И е нещо като прелю-дия към житейската история, която искам сега да ви разкажа.

Аз вече писах как един ден някаква жена извика майка ми от улицата, нея я нямаше, беше на санаториум, аз се показах, слязох, попитах какво има и тя, притеснена, ми рече: "Ако обичаш, постой тук с мен, щото иде погребение, пък не е хубаво човек сам да гледа как минава погребение!", аз лично това поверие не го знаех, ама ето, дойде момента да го науча. Постоях, мина едно особено погребение, с леки коли, даже катафалката беше кола, аз за първи път виждах такова нещо в нашия малък град, щото преди и доскоро погребенията си бяха като едно време, катафалката теглена от кон, попът върви отпред, а най-отпред вър-

ви някакво дете, дето носи кръста, друго носи кандилото, зад катафалката вече са опечалените и народът, почел мъртвеца; всички вървят пеша, а пък на кръстовищата процесията спира, попът чете нещо, после пак продължават - и така до гробищата. А сега профуча колата на попа най-отпред, той сам си я караше, свещеник Пламен, свещеникът на църквата в Долна баня, е модерен поп, в разцвета на силата си е, той, прочее, доста добри неща направи за църк-вата, инициативен е, както и да е. И в това необичайно за мен погребение минаха разни коли, доста коли, някои хубави, таки-ва коли хората в Долна баня нямат, явно колите бяха от столицата. Заинтригуван, като отмина толкова мобилната погребална процесия, попитах жената до мен: извиня-вай, а кой беше умрелият?

Тя сякаш очакваше да й задам този въпрос и с охота започна да ми разказва една история отдалеко. Не знам дали да не опитам да пресъздам нейните думи, въпре-ки че не ме бива за тия неща, този род писане не ми се удава, но защо пък да не опитам? Как ще разбера че не ми се удава ако не опитвам? Може пък да е започнало да ми се удава вече, а аз ако не опитвам как ще разбера това? Та значи жената ми каза горе-долу следното:

- Не знам дали ти, професоре (така ме наричат доста хора в Долна баня, ето, такова "прозвище" ми е излязло, и то от млади години, когато работех в университе-та, е, не мога на всеки да обяснявам, че не съм професор, мълча си, сякаш живеем в Италия, дето всичко, дето преподава, все е професор!) се сещаш, но навремето имаше една история, която беше доста нашумяла, ти си бил тогава още тук, в Долна баня, няма начин да не се сещаш. Още при соци-ализма една много лоша, страшна история се беше случила, ето, напомням ти вкратце, ти ще се сетиш непременно: някакви мла-дежи, момчета, двама, поканили момиче в апартамент (в Долна баня има два-три жилищни блока, колкото да може да се нарича "град", това са мои думи за поясне-ние, не на жената, не на бабата, чиято реч се опитвам да предам), та значи поканили момичето и нали знаеш, опитали се там да се позабавляват с него, както си му е редът. То явно не искало, никой не знае какво точно е станало, говорят хората, че тогава момчетата, като се понапили, изглежда се опитали да го насилят, насила да си полу-чат своето. И станала същинска трагедия: как е станало никой не знае, дали момичето случайно, като е отишло на терасата и е седнало на перилата, само е паднало (тя също може да е пила?), дали пък момчетата са го хвърлили след като са го насилили, защото то може да крещяло и да е плакало, как точно е станало никой не знае, но ето, момичето пада от по-горен етаж и се преби-ва, умира! Та това е станало, а как е стана-ло, никой не знае; хората тогава говореха

какви ли не приказки, имаше голям отз-вук тая история, и вестниците дори писаха даже, въпреки че тогава вестниците мълча-ха обикновено за подобни истории, дето не можеха да се случват в нашия "социалисти-чески рай". Но още по-любопитно е продъл-жението й: понеже бащата на едно от тия момчета беше от "големото доброутро", беше комунистически големец, те него го уредиха да не носи никаква отговорност, изкараха му някакви документи от лекари, какво точно направиха, не стана ясно, но той не беше съден, а беше съдено само другото момче. Хората тогава затова толко-ва се възмущаваха, ала какво може да направиш, срещу ръжен рита ли се? И осъ-диха само него, процесът се водеше тук, в Долна баня, имаше голям интерес, вълне-ния имаше, ти няма начин да не се сети вече за тази история, сети ли се?

Аз потвърдих, кимнах, че смътно се сещам за тоя случай, наистина се сетих, а жената, обнадеждена, продължи:

- Осъдиха го туй момче, а на дру-гото нищо не направиха, така беше тогава, ти знаеш, за децата на големците и тогава, и сега, за тях няма закон. И ходи онова другото момче, дето родителите са му прос-ти хора, а не комунисти, в затвора, лежа известно време в затвора, а точно колко години лежа, не се знае, но дойдоха проме-ните, имало е амнистия, не знам какво, и са го пуснали, какво е излежал, какво са му простили, не мога да ти кажа. И се е оже-нил, живял е след това в София, къде ли не, с бизнес се е занимавал, по чужбина е ходил, такива работи. Но говорят хората, че той специално много тежко преживял тази история, нали знаеш, съвестта го е гризала, подобно на това как мишката гризе царе-вичния кочан. Някак обаче всичко преживял и ето, историята вече се беше позабравила. Но изглежда има провидение и то наказва всеки според содеяното, според направено-то, който каквото си е заслужил. Никому съдбата, провидението не прощава. И ето, погребаният днес е същият онзи човек, някогашното момче, което е участвало в онази история за "падналото" от балкона момиче, дето навремето или и било убито, или се е самоубило, това никой не знае, само той, прочее, го е знаел как е било точно. И виж какъв е краят на тази история, която говори, че провидението бави, но не забравя.

Жената, разбира се, разказваше историята си по-пищно, аз казах, че не мога да пиша така, както истински, живо се изказ-ват тия т.н. "прости хора", чиято мъдрост стои много по-високо от книжната мъдрост, на която аз съм служител; пък и езикът им е къде-къде по-жив, истински, пълноценен; боравят така умело със словото, че шапка им свалям. Майка ми е такава разказвачка, която слага в малкото си джобче всички писатели, дори Достоевски, да не говорим пък за... собствения й син, дето сега се мъчи

51 да ви разкаже тази история. И не успява, ама какво да се прави, нали знаете: недейте да стреляте по пианиста, той толкова си може! Така пишело в кръчмите по дивия запад, в Америка де, в нашите кръчми пък не сме паднали дотам да се унизяваме да имаме пиана, ний в тях си имаме само пия-ници! Да не се отклонявам, ами да продъл-жа втората част от така богатата на смисъл история на тази възрастна жена, почти бабичка, но не беше от най-възрастните, същинските бабички, това съм длъжен да подчертая, затова се изказваше малко по-модерно тази бабичка. Истинските бабички са от съвсем стария свят, те още по-пищно умеят да се изказват. Та тази продължи ето как:

- Та значи преди два дена тоя съ-щия, починалия, дето сега го погребват на гробищата, си бил вече проспериращ мъж, нищо не знаел какво го чака. Пътувал с някаква кола на фирмата си, подробности не знам. Разказват хората, че някъде към Дупница колата се развалила, не могла да тръгне повече. Опитали да я правят с мест-ните майстори, но се оказало, че трябва някаква част, която те не могли да намерят, та се наложило да я поръчват чак от София. Е, докарали им тази част от София и така, край пътя, почнали да я сменят, да поправят колата. И как е станало в този момент не знам, но някакъв голям камион, тир или не знам точно какво, както се бил засилил, нещо станало, и като се праснал в тяхната кола – станало голяма поразия! Станало мазало! И точно този човек, за който гово-рим, бил убит на място! Това е причината за смъртта на този човек. Казват, че много бил страдал, много бил преживял заради смърт-та на онова момиче, ала ето, явно не е било достатъчно, наложило се да си плати страшна цена, ето, и той се раздели с този свят по много страшен начин. И доста млад си отиде, преди да стигне петдесетте, гор-кият човек! Бог да го прости! Такава съдба имал, е, плати си за всичко явно.

Тази жена, разказвачката, особено акцентира на този момент, именно, че съд-бата не прощава, че явно има някакво про-видение, че от провидението човек не може да се скрие никак и то постига всеки, всеки в крайна сметка си получава заслуженото. Тема, благоприятна за философски разго-вор, аз зинах да подема темата, нали съм уж нещо като философ от... агората, ама реших, че няма смисъл повече да обсъжда-ме темата, предвид скорошната смърт и погребението на загиналия. Пък и в този момент брат ми, който е болен, инвалид, излезе от стаята си, явно през отворения прозорец беше чул за какво говорим, и последните думи на жената успя да ги чуе пред нея, а пък аз като казах, че така явно е било писано на този човек, казах "Бог да го прости!", тогава въпросната жена и брат ми започнаха друг свой разговор, сега ще ми позволите да не предавам и него, той обаче

е не по-малко е интересен и също е пълен с философски смисъл, но някой друг път може и него ще ви разкажа, ако имам време и настроение. А ако нямам, може и да не ви го разкажа. А сега се поизморих, да спра дотук. Хубав да ви е денят! Бъдете здрави! Знайте, не забравяйте поне ето тази поука от разказаната ви история: има провидение, нека да не се преструваме, че не знаем, че има! И да внимаваме, щото никому нищо няма да бъде простено, тия, дето си мислят, че всичко ще им се прости и могат да си правят каквито си искат зулуми, да имат много здраве от мен, но не е така: всеки си плаща за всичко! Има висша справедливост и тя никому нищо не прощава...

Хайде, размишлявайте за това ако искате, пък денят нека да е чудесен за вас, радвайте му се до насита! Аз ще трябва да изляза на разходка да не изпусна сутрешна-та хладинка на улицата, щото после почват ужасни горещини, невероятен пек ни чака и днес, като вчера, както и оня ден; абе труд-но се живее денем в пловдивското лято. Но сутринта е превъзходна, страхотно приятен бриз, бързам за разходката си, тръгвам за да мога да се порадвам на сутрешната свежест – докато безпощадното слънце не е напекло още! Чао и до скоро!

ОСЕНИ НИ С ДУХОВНА БЛАГОДАТ, ПРЕСВЕТА МАЙКО!

МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Възпявам Твоята благодат, Влади-чице, и Те моля: облагодати ума ми. Научи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствувам в песен, като прогониш (от мен) съня на уни-нието. С Твоите молби, Богоневесто, раз-вържи мене, окования с веригите на грехо-падението. Нощем и денем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат.

Ти си родила Животодателя Бога — оживи мене, умъртвения от страстите. Ти си родила незалязващата Светлина — просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Владиката, направи от мене дом на божествения Дух! О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения!

Направи ме недостъпен за всяка мъка и умоли (за мен) Владиката на всички (твари). Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии.

Ти си по-висша от ангелите, из-дигни ме, та да бъда над светските неща. Светоносна небесна закрило, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похва-ла, Всенепорочна.

Избави ме от душегубни беди, като усърдно молиш Христа, Комуто подобава чест и поклонение, сега и всякога и във вечни векове. Амин!

УВОЛНИХА МЕ ПО ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА, ДЕЙСТВИТЕЛНА И СЪЩИНСКА ПРИЧИ-НА: ЗАЩОТО НЕ МЪЛЧА!

петък, 15 август 2014 г.

Това, което следва по-долу, е от-къс от мое писмо до адвоката ми, публику-вам го ей-така, от нямане какво да правя. Или пък не е съвсем така де, то всичко ще се разбере, но ето все пак този откъс, в който, чини ме се, поставям и някой важни проблеми, имащи по-голям, обществен, граждански, тъй да се рече, смисъл:

... Днес срещнах за първи път след уволнението ми една учителка от училище-то, от ПГЕЕ-Пловдив. До този момент с друг учител от училището кой знае защо (или пък случайно?) не се бях срещал. Тази жена, която иначе много я е страх (в училището, горката, не смееше да ме погледне по кори-дорите!) сега специално дойде до мен, усмихна се, ръкувахме се, попита ме как съм, каза ми без капчица лицемерие "Дръж се!" и после няколко пъти повтори "Всяко зло за добро!". Попита ме търся ли си друга работа. Държа се много достойно и човеш-ки. А и тя, разбира се, се е принуждавала да се подписва под разните там обръщения срещу мен. Видях в онази същата, "ей-толкавата папка" в съда (в която директор-ката е представила почти всички свои комп-ромати срещу мен), че абсолютно всички учители (!!!) са се принудили да се подпи-шат под въпросните "разгромни писма сре-щу народния враг Грънчаров" – без никакво изключение, подписвали са се дори и ония, които в очите ме уверяваха, че уж не са се били подписали! Значи "демокрацията" в това училище е изцяло по съветски и по северно-корейски образец. Което именно показва, че тия хора всичко виждат, ала много ги е страх. Такива, дето са пълни мерзавци, в училището се броят на пръсти. Но ситуацията в училището е много тежка.

52 Което потвърждава правотата на

всички до една мои констатации за това положение, които писах преди, докато още бях там. Добре че съм писал тия неща, добре че не съм мълчал: тия неща са все пак документ. Аз не зная дали да не събера всички доклади и жалби в последовател-ността, в която съм ги писал, тази поредица може да е полезна поне за нас, дето рабо-тим по делото? Директорката Анастасова през цялото време събираше "ей-такава папка" с компромати, доста дебела, виждам, се е получила нейната папка. Спорно е обаче дали това, което аз открито написах в блога по всичките тия шеметни истории от нашата епохална и историческа "разпра", не е обаче два или дори три пъти повече от онова, което тя успя да събере срещу мен!

Аз преди време писах, че много опасно да дразниш един пишещ човек – защото ще те опише! Словото за мен е нещо като оръжие. Аз с друго оръжие не разполагам. Нямам нито власт, нито мога да подарявам облаги, да подкупвам някого и пр., но словото е наистина могъщо оръжие. А дваж по-могъщо оръжие е словото когато негова съюзница е истината! Ето затова толкова много въпросните чиновници ме мразеха, затова така силно мечтаеха да се разправят с мен, да ми отмъстят. Всъщност аз бях уволнен по една-единствена, дейст-вителна и същинска причина: защото не мълчах. Щото като пиша съм много опасен. Е, явно не са си направили добре сметката тия, дето ме уволниха. Аз още пиша и скоро не се очертава да престана да пиша. И какво постигнаха в такъв случай? Едно голямо нищо. Ефектът от техните инициати-ви е същият който постига "умникът", вкарал си един превъзходен таралеж в гащите...

Тия дни в главата ми се реди текс-та на едно мое открито писмо-обръщение до новата министърка на образованието и науката, която била, както научавам, пиарка на самия Бойко Борисов. Ще напиша това писмо - щото ако не го напиша ще се прези-рам после. Смятам да съчетая в това писмо два момента, историята в ПГЕЕ-Пловдив с исканията от онази дискусия на учители, която се проведе на сайта ЗА ПЕРНИК, не зная дали си погледнал какво си говориха тия хора. коментарите на тия хора всъщност потвърдиха, и то на дело, практически, фактически и всякак, че това, за което аз писах и пиша по повод на ПГЕЕ-Пловдив, точно отговаря на това, което се случва навсякъде.

Проблемът, следователно, е сис-темен. Ще съчетая тия неща. Но още об-мислям всичко за да успея да напиша всич-ко пределно просто и кратко. Щото от дълги изложения май няма особена полза. Ще ми се всичко да мога да резюмирам в няколко пределно прости изречения. Това, разбира се, е идеал, то е непостижимо, но към това се стремя. Ще опитам да го напиша тия дни, пък ще видим какво ще се получи. А хората

от дискусията за българското образование от пернишкия сайт ме призовават вече да дам предложение с основните искания, щото аз там също се включих и предложих услугите си. Но още обмислям всичко, за да узрее в душата ми. Иначе не става. То това е като кипенето на виното. Иска се време.

Хубава вечер! Извинявай, че пак се олях, че пак те занимавам!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ДИСКУСИЯ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА, ЗА ТАКА ПОТРЕБНАТА НИ ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА, БЕЗ КОЯТО НЯМА СМИСЪЛ ДА СЕ ЖИВЕЕ

По публикацията Поставяне на казус: защо талантлив, свръхбогат и световно известен човек е способен да се самоубие на 63 години? се появиха много коментари: 89 на брой до този мо-мент, и в блога, и във фейсбук. Сред тях има забележителни анализи, изключително смислени и интересни, тия хора много ми помогнаха да напиша обещаното свое фи-лософско и психологическо есе по същия този проблем, което тия дни, живот и здраве да е, ще гледам да завърша.

Темата е безкрайно важна в един

човешки смисъл, тя е свързана с оня "осно-вен въпрос на философията", който Албер Камю навремето постави, а именно: заслу-жава ли си да живеем живота си, на какво основание решаваме, че трябва да живеем, да носим с ясно съзнание всички усилия по живеенето; щото ако не можем да отгово-рим задоволителна на въпроса защо живея, ако "абсурдът на съществуването", неговото безсмислие, позволим да ни обхване или овладее, ако изпаднем в пълна дезориента-ция по тези въпроси, то тогава всичко отива по дяволите – и вече нищо не може да ни

спре да се самоубием, да се лишим сами от живота (Камю е атеист).

Та наистина си заслужава да се мисли по тези безкрайно важни за всеки жив, живеещ и искащ да живее човек въпро-си; ние трябва ясно да разбираме смисъла, следва решително да сме направили фун-даменталния избор, благодарение на който неслучайно, а с пълна яснота пребиваваме в живота. Тази тема ме занимава от много години, много книги написах все по нея, дори само заглавията на основните ми книги илюстрират това, че темата за живота е най-важна, е водеща в написаното от мен: Животът на душата беше първата ми публикувана книга, след това последваха книги със заглавия Тайнството на живота, Преследване на времето, даже най-основната ми книга, в която съм изложил философията си, тя именно е лекционен курс по философия, носи заглавието Изво-рите на живота, пък и книгите ми, имащи за тема свободата, да речем книгата със заг-лавие Изкуството да се живее или онази другата, наречена Универсумът на свобо-дата, пак наново и наново разглеждат тема-та за живота. Както и да е, ето сега комен-тара на един човек, който много ме впечат-ли, решавам да го публикувам отделно, като все пак ви препоръчвам да се запознаете и с другите коментари, те заслужават подобно внимание; та ето сега какво пише г-н Пла-мен Новаков:

Г-н Грънчаров, актьорът Р.Уилямс

е страдал продължително време от тежка депресия. Това е клинична депресия, която е много тежка. Не е депресивно състояние, което даже стана модерно и всеки трети се оплаква от такова щом изпадне в отчаяние.

Лично аз страдам от това заболя-ване вече 25 години и мога да го опиша по-подробно. Заболяването протича на фази. Може да има ремисия дълги години, след

53 което отново да изпадне във фаза. Когато болният е в състояние на тежка депресия нищо не може да го убеди, че живота има смисъл. Има дори психиатри с това заболя-ване, които цял живот работят това и много добре знаят, че това състояние винаги отминава, макар че след това отново повта-ря, но все пак преминава. И въпреки това тези доктори изживяват състоянието като невежи.

Просто искам да се изразя по-образно. За сравнение, когато баща ми почина аз бях в поредната средно-тежка депресия и това състояние на подтиснатост беше образно казано 20 пъти по-тежко от мъката по баща ми. Друго сравнение е, все едно, че са ви стиснали примерно ръцете с менгеме до степен, че да предпочитате да ви ги отрежат – и така това състояние да трае примерно месеци. Все съм си мислил, че с големи дори кокаин човек може да подтисне тежката депресия. Допускам, че близките на починалия може да не искат да разгласяват, че смъртта е настъпила от свръх-доза. И малко клюкарски, не съм чул за друг такъв случай, седнал човек да се обеси с колан. Би трябвало да увисне на нещо.

А относно Вашето състояние, да не изпадате в отчаяние въпреки обстоятел-ствата, които споменавате, смятам, че във Вас има живец. Просто имате много силна интелектуална енергия. Човек може да се храни с хляб и сол и пак да бъде много щастлив. Това е психично състояние. Кол-кото и странно да звучи, човек може да живее в кашон и пак да се радва на живота по своему. При Вас тъгата или мъката да го наречем идва от това, че сте неразбран в обществото. Недооценен. С Вас се гаврят, по-просто казано. Но при такива случаи интелектуалеца реагира с обратна реакция. Вместо да се отчае и да се обеси, което също е обяснимо и много хора го правят и в

момента в България докато пиша тези ре-дове, та интелектуалеца още повече се амбицира и му нахлуват още повече твор-чески сили.

Но това, което пиша са само букви.

Положението е много сериозно. Но изход има. Ако трябва временно може да работите някаква посредствена работа, която не е нито добре платена, нито пък да се иска специална квалификация. Но Вие трябва да имате кръг от съмишленици и ученици, които да имат грижа да Ви издържат. Това за мен е самата истина. Някога философите са давали частни уроци по мъдрост. А сега един час при психотерапевт струва от 40 до 50 лв. за сравнение.

Може още много да се пише по те-мата, но е редно Вие да си го напишете. ПОСТСКРИПТУМ: Има още много удиви-телни изказвания на коментиращи, ето

примерно още едно, ето какво пише г-жа M. Prodanova:

Има единици хора или човеци, ко-ито постигат всичко в преходния живот. Всичко суетно и неистинно... независимо колко истинско и нужно изглежда това, което е в света. Разбират, че всъщност са постигнали "НИЩО". Това са тези с необятните сърца. Хора виждащи страда-нието... безсилието... суетнята на всички забързали се към преходното - същества наричащи се хора... стремящи се за още преходно, а всъщност постигащи същото това нищо. Тези "човеци" са "личности", отчаяли се от факта, че са дали целият си живот за едно голямо "НИЩО". А всеки изпаднал в отчаяние... не виждащ изход... е способен да сложи сам "КРАЙ"...

Това пише г-жа М.Проданова. Раз-бира се, възниква любопитният въпрос: а наистина край ли е "краят", който самоубий-ците си мислят, че постигат, смъртта изоб-що "абсолютен край" край ли е или с неве-роятно коварство е само един преход към нещо, което е още по-проблематично от "този живот"? Темата, вижда се, е безкрайна по своите дълбоки смислови, екзистенциал-ни, човешки, психологически, нравствени и всякакви други измерения. Тя съвпада с философията като цяло, която няма как да е нещо друго освен в крайна сметка една философия на живота. Но за тия въпроси ще пиша пак и то, да се надяваме, съвсем наскоро. Хубав ден ви желая! Животът е прекрасен, вярвам, сте забелязали това! Стига, разбира се, лично вие да не сте един кух, празен човек, един мерзавец, подлец и пр., каквито доста щъкат наоколо - за да ни вгорчават, доколкото поне могат, живота, да ни развалят задоволството от това, че сме живи, че сме свободни, че сме достойни човеци и пр.

ДО АДВОКАТА НА ЕДНА ЕВЕНТУАЛНА "НАРОДНА ПАРТИЗАНКА", ИЗЛЯЗЛА В ПЪЛНА НЕЛЕГАЛНОСТ С ОГЛЕД ОЩЕ ПО-ЕФЕКТИВНО ДА СЕ БОРИ С "ВРАГО-ВЕ" КАТО МЕН

Ето какво писъмце написах тази сутрин до адвоката на г-жа Камелия Стоя-нова, помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, също така синдикален лидер на учителската организация към КТ "Подкрепа" в училището (!!!), да, онази същата, която с оглед да не се наложи да изпълни ролята си на синди-кален лидер най-предвидливо организира изключването ми (!!!) от синдиката (в който членувам от 1990 г.) и по този начин проп-рави пътя за моето уволнение (!!!) от дирек-торката, чието интереси тя обслужва така старателно, нищо че, тъй да се рече, е и "синдикалистка"! Когато говоря, че у нас във всички области на живота, включително и синдикалната, всичко е тъкмо наопаки на длъжното, а е наопаки защото навсякъде

54 съществуват само мафии, интересуващи се единствено от келепира, аз не говоря праз-ни приказки, а казвам една горчива истина, която все повече хора вече разбират - ала от която не си правят потребните изводи. А най-потребният извод е този: ний, гражда-ните, не трябва да се оставяме мафиите да ни прецакват както си искат, а трябва да се борим непрекъснато с тях, с всички сили и средства, без да правим никакъв компро-мис. Е, аз това и правя, разбира се, тази борба за демокрация - щото мафията е сила, за която същинската демокрация е абсолютно неизгодна! - е начинът ний, гражданите, да си защитим правата, да си извоюваме също и правото на достоен живот. Както и да е, това са принципни въпроси, а ето сега писмото ми, което визи-ра един конкретен, чудесен и затова така показателен пример точно в тази посока:

Уважаеми г-н П., Надявам се, си спомняте още за

мен, ние общувахме доста интензивно око-ло съдебното дяло, което Вашата довере-ница, изпълнявайки поръката на директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив, заведе срещу мен, онова куриозно "дяло за обида", а всъщност и фактически срещу моята свобода на сло-вото, което Вие се опитахте да водите сре-щу мен, ала понеже разбрахте, че доста трудничко ще го спечелите, се принудихте дълго да преговаряте с мен за сключването на досъдебно споразумение; е, в един мо-мент на мен ми писна, реших да подпиша такова споразумение - най-вече щото ми бяха интересни по-нататъшните реакции на довереницата Ви. Която в един момент на душевно размекване и заклещена от моите въпроси се видя принудена да обяви, че исканите от мен пари за "моралното й обезщетение за обидата" (!!!) тя не ги била искала за себе си, а щяла да ги даде на... бедните! Е, реших да проверя дали ще ги даде на бедните, но междувременно нещата приеха още по-интересен обрат: доверени-

цата Ви в един момент предприе още по-умопомрачителен юруш срещу мен, органи-зира ми изключване от синдикалната орга-низация на КТ "Подкрепа", на която тя, така да се рече, е "лидер", изгони ме от органи-зацията, в която аз членувам от 1990 г. Седмица след това директорката (на която Вие също сте адвокатствал в онова съдебно дяло срещу заповедта й за моето дисципли-нарно наказание "предупреждение за увол-нение", което загубихте на три инстанции, съдът отмени въпросната заповед!), та значи седмица след акцията по изгонването ми от "Подкрепа" (този синдикат наистина заслужава името си, няма що, много ме подкрепи!) директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни от работа (!!!) със смехотворния мотив "пълна некадърност" (!!!), "абсолютна негодност да бъда учител" (!!!) и пр.; надя-вам се, и този път Вие ще й адвокатствате, което е добра предпоставка тя и това дело да загуби; но това е въпрос на бъдещето, нека засега да не гадаем какво по-точно ще случи; но според мен дори и българският съд в такива екстравагантни случаи на безцеремонно потъпкване на човешки права от самодоволни администратори се вижда принуден в крайна сметка да вземе страна-та на жертвата, на потърпевшия.

Но сега Ви пиша по следния край-но показателен случай: докато бях на рабо-та в ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянова си полу-чаваше лелеяното парично обезщетение директно от моята заплата, това продължи няколко месеца, от януари до май, няколко месеца по 50 лв. месечно от касата й бяха привеждани пари от моята заплата в нейна-та. Да, обаче с активното участие на същата тази г-жа Стоянова (тя иначе е много нравс-твен, човечен и дори религиозен човек, което постоянно и без никакво неудобство демонстрира, както се казва, "и където стане, и където седне") та аз значи бях уволнен и изгонен от училището, тази така "хуманна" акция беше осъществена на 19 май, няколко дни преди празника 24 май, сиреч, двете изпълнителки с тъй чувстви-телни и поетични дори души я бяха замис-лили като мой "предпразничен подарък". От този момент възникна въпроса как по-нататък да изплащам въпросното обезще-тение за "морални вреди" на така сърдечна-та и чувствителна иначе г-жа Стоянова.

Като добросъвестен човек аз пър-во й написах писмо, в което я помолих да ми съобщи номер на банкова сметка, на която всеки месец да й превеждам съответната сума. Вашата довереница не счете за нужно да ми отговори на писмото и замълча като... позволете ми да не уточнявам като какво точно тогава замълча тя. Писмото до нея обаче биде публикувано в блога ми, тъй като за така интересните отношения на моя милост с моята "синдикална защитница" покрай въпросното съдебно дяло "за обида" читателите на блога ми бяха редовно ин-формирани за всичко, което се случи, а пък

в резултат на тия мои писания в блога по така интригуващата съдебна и морална сага се роди книгата ми със заглавие VERITAS ODIUM PARIT, ако искате на указания линк можете да я разлистите, в нея Вие също сте едно от действащите лица. Та значи след като г-жа Стоянова не благоволи да ми отговори на онова писмо, тогава аз се при-нудих да й звънна по телефона; надявам се, можете да се досетите какво се случи: г-жа Стоянова не благоволи да ми вдигне слу-шалката, аз почнах да звъня често, тя обаче стоически издържа и нито веднъж не вдигна слушалката! Защо го е правила оставям да решите Вие, вярвам, имате съответната психологическа подготовка за това.

Е, и така, минаха няколко месеца, в които в резултат и по причина на тъй загадъчното поведение на иначе така съст-радателната и религиозна г-жа Стоянова аз нямах възможността, въпреки желанието си, да й изплащам онази въпросната парична компенсация за понесените от довереница-та Ви "морални щети". Сега Ви пиша това писмо с плахата надежда Вие да поемете инициативата и да й съобщите, че ако про-дължава да се държи по този необясним и загадъчен начин, то има реална опасност аз, въпреки желанието и готовността ми, да не мога да й изплащам паричното обезще-тение, за което Вие навремето водихте такава титанична борба. Аз съм загрижен за това не само за да мога да си изпълня за-дължението, но и защото ми се ще ония бедни хора, на които г-жа Стоянова обеща да превежда моите пари, парите от мен, "богатия" (щото аз, въпреки че сега, благо-дарение на нейните неоспорими заслуги, съм без работа, в нейните очи вероятно съм много богат!), да си получават редовно парите. Въпреки че г-жа Стоянова все пак не пожела да ми съобщи на кои именно бедни хора тя препраща моите пари.

Та надявам се след Вашата наме-са г-жа Стоянова чрез Вас като посредник (щото, предполагам, тя има толкова изтън-чена душа, че вероятно се гнуси да общува лично с мен, вероятно затова и така упорито не вдига слушалката на телефона си!) все пак в един момент ще ми съобщи номера на банковата си сметка, та да мога все пак да си изпълнявам коректно задължението. Вярвам ще признаете, че прекъсването в това изплащане е изцяло заслуга на Вашата довереница, изпаднала в последните месе-ци в пълна нелегалност! Дотам се крие, че взех да се питам тя дали не е заминала да се бори с "враговете на народа" като... пар-тизанка в гората?! Да, сериозно взех да се замислям дали пък не е станало точно така – какво друго да си помисли човек в слу-чая?!

Това е. Бъдете здрав! Много позд-рави на г-жа Стоянова от мен! Как се чувст-ва сега "училищната общност" без мен, вероятно идилията вече е пълна, нали?! Браво, браво, заслужаваше си труда да

55 бъда уволнен! Пълната комунална идилия, разбира се, е за предпочитане пред неиз-вестностите и неудобствата на онази сво-бодолюбива среда на дискусии, спорове, дебати и пр., които толкова лош демокра-тично настроен човек като мен се опитваше да води с всевластните господарки-дирек-торки.

С поздрав: Ангел Грънчаров

КАГЕБИСТКИТЕ "ПРАВОСЛАВНИ" СКО-ТОВЕ СА НАЙ-ЗЛИТЕ АТЕИСТИ

Кратка полемика във фейсбук с един атеистично настроен демократ, който обаче съвсем не се усеща как добре мар-ширува в единен строй с най-злите врагове на демокрацията: Иван Сухиванов каза: По-добре атеист, отколкото православен скот... Ангел Грънчаров каза: Същинските "пра-вославни" скотове, драги ми заблудени демократе г-н Сухиванов, имат толкова отношение към православието, колкото пеенето на магарето има отношение към... духовата музика или към оперното пеене! Тези т.н. от вас "православни" скотове са също така атеисти като Вас, драги ми г-н Сухиванов, при това са от най-злите атеисти – щото обикновено имат кагебисто-ченге-сарска закваска. Те са същите ония, които навремето са взривявали с динамит катед-ралите, а сега "смирено" уж "се молят" в черквите.

Вие нима все още не сте разбрал, че най-новите опорни точки на КГБ и на другаря-император Путин са "православие-то" да бъде използвано като "духовна идео-логия" на путинистичното кегебейство, което е сърцевина на възкръсналия СССР под формата на евразийството на таваришч-императора Путин?! Щом като по този гро-зен начин тия таваришчи си позволяват да се отнасят към православието, то това именно и показва, че те нямат никакво от-ношение към него, сиреч, са пълни атеисти таман като Вас самия, драги ми демократе Сухиванов!

Пък Вий колкото искате се кълнете, че сте против Путин и путинизма, всъщност на дело и фактически усърдно марширувате в единен строй с неговите слуги...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МОИТЕ ЛЕКЦИИ ПО КУРСА "КАК ДА СТАНА ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ?"

Личността като фасада и като маска Още малко за метода на нашия курс Кога личността се... зачева, кога душата се оплодява? Свободата е "семенцето", от което един ден ще се роди суверенната личност Кога родителят не греши?

ЕДНА ОТ НАЙ-ПЕЧАЛНИТЕ ДАТИ В ИС-ТОРИЯТА: ДНЕС Е ДЕНЯТ, В КОЙТО СССР ЗАПОЧВА ИЗГРАЖДАНЕТО НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА

Меркачёва Ева пишет: "На старой малоизвестной фотографии — упавшая на колени девушка. Ей только что удалось перебежать границу между Восточным и Западным Берлином. Еще секунда, и ее бы, наверное, расстреляли. Но она успела. Солдаты с обеих сторон тычут друг в друга автоматами. Между ними всего лишь нари-сованная черта. Потом вместо нее будет спираль Бруно, затем – колючая проволока и, наконец, четырехметровая бетонная стена. Сегодня – одна из самых печальных дат в истории. Дата закладки Берлинской стены." На страницата на Vrubel Dmitry

И СЯ К’ВО ПРАИМ, А? ПАК ЗА БСП ИЛИ ЗА ГЕРБ ШИ ГЛАСУВАМЕ, НЪЛ ТЪЙ?

Мъж влиза в бар, а вътре – робот зад барплота. Сяда мъжа и роботът го пита:

- Какво е Вашето IQ? Мъжът отговорил: 160. Тогава ро-

ботът му налял скъпо 16-годишно уиски и подхванал разговор за висшата политика, макроикономиката, фондовите борси, гло-балното затопляне, кибернетиката.

Мъжът бил много впечатлен и на другия ден пак посетил същия бар. И този път робота му задал същия въпрос, на който мъжът отговорил: 80

Тогава роботът му налял студена бира и подхванал разговор за футбол, лов, риболов, коли и жени. Мъжът отново бил впечатлен и решил още веднъж да тества програмата на робота.

И когато на третия ден роботът пак го попитал:

- Какво е Вашето IQ? Мъжът отговорил: нула. Тогава ро-

бота му налял евтина карнобатска гроздова и му казал на жаргон:

- И ся к’во праим, а? Пак за БСП или за ГЕРБ ши гласуваме, нъл тъй?

Познай самия себе си!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е

56 длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност.

Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в него-вата пълнота, пряко зависи от изкуство-то на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

ПЕРСОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО:

Свободното избиране на клип-

чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в

YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА:

Подкрепа:

Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в културата и обра-зованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен при-нос за бъдещето на Бъл-гария.

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отс-тъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще полу-чите поръчаната книга с наложен пла-теж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще оти-дат за издаването на следващата книж-ка на списание ИДЕИ.

По този начин ще станете те-

хен спомоществувател – и ще подпо-могнете духовната култура и образо-ванието на българската младеж.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488